1-ви Въпрос: Характеристика на организма: Организмът е сложна с/ма, състояща се от други с/ми. Той е: - отворена с/ма, защото осъществява обмяна на веществата, на енергия, на информация.- вероятностна с/ма- състоянието й зависи от характера и състоянието на околната среда.- самоорганизираща се с/ма- има механизми, с които да запазва целостта на с/мите- йерархична по ред: - стабилна с/ма; - усъвършенстваща се Механизми на регулация:Съществуват 2 основни вида регулация- хомеостатична и адаптивна. Те се осъществяват чрез 2 механизма:1- хоморален=химически осъществява се чрез биологично активни в/ва (медиатори, хормони)2- нервно-рефлексен – чрез нервната с/ма, основно чрез рефлекса. Осъществява регулацията си по няколко начина:а) получава и анализира аферентната сигнализация чрез рецепториб) създава работни програми за регулация по определени параметрив) проверява ефекта на регулацията чрез повторна обратна информация за ефектаг) при необходимост се коригират параметрите до достигане на желания ефектХомеостатична регулация: Запазването на основните параметри на хомеостазата се осъществява от с/ма за управление, съставена от няколко звена: 1- постоянна сигнализация за промените в най-важните параметри. Тези данни се получават чрез рецептори и се изпащат към ЦНС.2- Получената информация се анализира в определени структури на ЦНС. Тя се преработва и се използва за създаване на определена програма за регулация.3- На изхода на с/мата се активират ефекторните механизми за коригиране на необходимите параметри. Тя се насочва чрез нервните пътища на соматичната нервна с/ма към скелетните мускули, към ВНС, към жлезите.*Резултатите от дейността на регулаторната НС могат да бъдат осигуряване на адекватни резултати или при отклонение от него – регулиране до постигане на желания резултат чрез обратна връзка. Тя може да бъде положителна или отрицателна. Има 2 варианта:(-) – реакцията на организма се засилва при отрицателна връзка(+) – текущия процес се усилва при положителна (права) връзкаАдаптивна регулация: Да осигурява временно преустройство на физ. връзки/ функции на ново равнище. Това може да се осъществи чрез промяна на определени функции. Адаптацията е обратимо състояние.

2-ри Въпрос: Възбудими системи :1- Дразнимост- Отговор на дразнение от външната или вътрешната среда, който води до промяна в структурата или функциите.2- Възбудимост – Частен случаи. Не е качество на цялата жива материя. Характерна е за: -нервната тъкан-да реагира- мускулната тъкан- да се съкрати- жлезистата тъкан- да се секретираТези тъкани отговарят на дразнителите, като създават възбудим процес.

За възбудния процес най-характерни са промените в потенциала на мембраните. Те преминават през фазите на поляризация, деполяризация, реполяризация и хиперполяризация. Те могат да протичат с различна скорост, но са задължителни и циклични. Настъпва промяна във възбудимостта на с/мата в 4-ри фази, които са също задължителни и циклични:

1- Абсолютна рефрактерна фаза (АРФ)- възбудимостта е нулева, с/мата не отговаря на какъвто и да е дразнител по сила

2- Относително рефрактерна фаза (ОРФ)- възбудимостта е силно понижена и може да отговори само на силен дразнител

3- Екзалтационна фаза (ЕФ)- възбудимостта е повишена, реагира и на слаби дразнители

4- Субнормална фаза (СНФ)- възбудимостта намалява и може да не се полу4и ефект, да няма отговор=задържане; възбудимия процес се връща към изходните си стойности

-60= критично ниво на деполяризация-70= мембранен потенциал на покойМембранен потенциал на покой (МПП)- Когато кл. мембрана е поляризирана (-60~ - 90 mV) и при не наранена тъкан има протичане на ток= демаркационен токПри прилагане на дразнител настъпва деполяризация, в резултат на което се създава АП. Съществува възможност и за обратна промяна- в повишаване потенциала на покой се стига до увеличаване на разликата в заряда отвън и отвътре на мембраната наречено хиперполяризация (ХП). След прекратяване на дразненето, във възбуждането на кл. настъпва реполяризация.

3-ти Въпрос: Акционен потенциал=бързата деполяризация и реполяризация. Има способност да се разпространява по нервното или по мускулното влакно. Зарядът е 110-120 mV.В зависимост от силата на дразненето се наблюдават два вида реакции:1 При слаби дразнители се предизвиква локална деполяризация. Тези промени не се разпространяват и няма видим ефект.2 При определена сила (прагова) на дразнителя се достига критична стойност, след

което настъпва деполяризация.??????????????Амплитудата на АП не се мени по дължината на влакното. Тя не зависи от силата на дразнителя.Значението на надпраговите дразнители е да предизвика критична деполяризация

4-ти Въпрос: Прояви на възбудимостта:1. Обща проява (неспецифична)- При всички възбудими с/ми. Най-важната им проява е създаване на АП, който винаги възниква при възбуждение.2. Специфични прояви- Характеризират всички с/ми отделно: мускулна-съкращение; нервна-провеждане; жлезиста-секретиранеВидове възбудими мембрани:1.Електровъзбудими- когато деполяризацията достигне до критичното ниво, тя се превръща в нестихващ процес и амплитудата достига максималната стойност.

Кодирането при тях е честотно- различните по сила дразнители предизвикват потенциали с различна честота.2. ЕлектроНевъзбудими- Нямат критично ниво на деполяризация. При тях амплитудата на възникналия процес е пропорционална на силата на дразнителя= амплитудно кодиранеМяра на възбуждението:1- Праг на дразнене- най-малката сила на дразнителя, която може да предизвика възбудим процес.*дразнители: подпрагови; прагови; надпрагови*критерий е за възбудимостта*прагът и възбудимостта са обратнопропорционални*характеризира само силата;при неограничено време на въздействие на дразнителя

5-ти Въпрос: Фактор време във възбудните процеси: Въпросът за времетраенето на дразнителя е много важен за характеризиране на процеса. Характеристиката се изравнява в 2 посоки:1- Стръмнина на тока= скоростта, с която дразнителят нараства по сила във времето. При всяко дразнене възбудимата с/ма реагира с комплексаторни изменения= акомодация. По този начин всяка възбудима с/ма се характеризира със своя акомодационна константа. Когато стръмнината на дразнителя е по-голяма акомодацията или възбудимия ефект и обратно.2- Времетраене на дразнителя- Ако дразнителя е краткотраен дразнене не се получава. За характеризиране на дразнителя се използват още показатели:*реобаза=прагова сила на дразнителя, изразена чрез V – най-малката сила на тока, която предизвиква минимален ефект, при неограничено действие.*полезно време=минимално време, през което трябва да действа дразнител с 1 реобаза, за да се получи забележим ефект. То не може да бъде достатъчно за характеризиране на възбудимостта.Хронаксия (хронаксиметрия=методи)- отчита се силата + времето= минимално време, през което трябва да действа дразнител с 2 реобази, за да се получи едва забележим ефект.

В сектор А явленията не зависят от времетраенето на дразнителя.В сектор В за да се получи ефект, краткотрайността се компенсира с увеличаване силата на дразнителя.В сектор С колкото и да се увеличава силата на дразнителя, ефект не се получава.

6-ти Въпрос: Възстановителни процеси-лабилност и парабиоза:Показател лабилност- тя определя способността на живата тъкан да проведе максимален брой импулси за единица време.Докато прагът на дразнене и хронаксията отразяват диструктивното явление, лабилността отразява скоростта, с която се възстановява и се стига до изходната възбудимост. Тя включва не само възникването, но и възстановяването на с/мата. За различните с/ми тя е различна. Нервната с/ма е с най-голяма лабилност,мускулната е с по-малка, а синапсите са с най-малка лабилност.Съществува положителна корекция м/у честотата на импулсите и силата на възбуждението. При по-голяма честота интервалът м/у 2 дразнителя става по-малък от времето необходимо за възстановяване. Следващият импулс, ако попадне в екзалтационната фаза, се получава оптимален ефект. -оптимална честота; - оптимум (=състоянието)

Под действие на наркотични в-ва се наблюдава промяна във възбудимостта, тъй като се удължава времето за възстановяване. Изменението на лабилността става в 4 фази:

1) Уравнителна- и силният, и слабият дразнител предизвиква един и същи ефект. Силният дразнител до наркотизирането е бил оптимален, а след него става песимален.

2) Парадоксална- Слабият дразнител предизвиква по силен ефект от силния, защото силният дразнител попада в рефрактерната фаза.

3) Задръжна- дори дразнителят с малка сила не предизвиква ефект.4) ПАРАБИОЗА (=около живота)- при нея се потискат биологичните с/ва на нерва.

Тя е обратим процес, ако се премахне фактора причинил парабиозата.Възстановяването става в обратен ред.Една възбудима с/ма може да се намира в 3 състояния:1- покой- нормално поляризиране на мембраната -възбудимостта има нормални изходни стойности2- възбуждение- мембраната се деполяризира-възбудимостта преминава през 4фази,а с/мата проявява специфичните си възможности3- задържане- мембраната е хиперполяризирана- възбудимостта е под нормалната=> с/мата може трудно да бъде възбудена

7-ми Въпрос: Невронът като възбудима с/ма: Състой се от ядро,израстъци (аксон и дендрити) и тяло. Аксонът има 3 обвивки:* Миелинова- прищъпвания на Ранвие; Миелинът представлява изолационна обвивка и не пропуска преминаването на възбуди през осевия цилиндър към съседните аксони. Той е свързан с проводимостта на аксона. Дебелината е свързана със скоростта- колкото е по-дебела, толкова по-бързо става преминаването.* Шванова- тя е ципеста, плътно прилепнала към миелиновата, също влиза в досег с осевия цилиндър. Има отношение към изхранването и обмяната на аксона.*Хенлева- тя е най-външно разположена и има задача да обедини в снопчета нервните влакна.В кл. тяло на неврона се синтезират в/ва, нар. медиатори, които се пренасят до крайните окончания на аксона. Мембраната на клетъчното тяло (на дендритите) е електроНевъзбудима. Затова възникналия възбудим процес има локален потенциал => те нямат критично ниво на поляризация. Възбудимият процес тук има затихващ характер.Мембраната на аксона е електровъзбудима. Аксоналното хълмче има висока възбудимост, затова под влияние на локалния потенциал. Тук се генерира повтарящ се АП.Невронът е основна структурна и функционална единица на НС.Видове неврони:

1. Според броя на израстъците: униполярни; биполярни; мултиполярни2. Според дължината на аксона: късоаксонни; дългоаксонни3. Според формата на тялото: овоидни; вретеновидни; крушовидни; звездовидни;

пирамидни4. Според големината на кл. тяло: дребни (до 20мм); средни (до 50мм); едри

(100мм); гигантски (над 120мм)5. Според функцията: аферентни; еферентни; асоциативни; невросекреторни

Невроните се свързват помежду си с рецепторите или ефекторите. Контактът на свързване се означава като синапс. Като се свързват помежду си, те образуват следните функционални структури: *нервни мрежи*ядра или възли- ганглии, които представляват плътни групи от кл. със сходни функции*мозъчна кораВсички нервни образувания изграждат система, която има 2 клона.

Принципи на нервно контактуване: м/у нервните кл. чрез невроните и техните синаптични окончания, които се намират в/у дендритите, се получават връзки, които са:

- аксо-соматични- аксо-дендритни- аксо-аксонални

Свързване на невроните:Основен принцип на свързване на невроните в мрежа става на принципа конвергентно дивергентно свързване. При конвергенцията м/у невронните контакти един неврон получава сигнализация в своите синаптични входове от няколко др. получената информация се обобщава и се препраща нататък.

Невронът предава обработената нервна импулсация чрез своя аксон на др. неврони. Те от своя страна предават на др. и така се получава дивергентно нервно свързване.При конвергентно-дивергентното свързване съществува опастност от повишаване на нервното възбуждение на всяко следващо стъпало. Тази опастност може да бъде предотвратена чрез:1- механизъм на т.нар. спадащи отношения на импулсацията- от входа към изхода на свързващите неврони.2- механизъм на потискане- наличие на потискащи неврони, включени по различен начин в мрежата.Ревербериращи нервни кръгове:

В ЦНС има неврони с постоянна спонтанна активност. Те се отличават с способността да издават и излъчват пориодично импулси. Те се означават като осцилатори. Тези неврони осигуряват вътрешната активност в НС. Те предизвикват спонтанно движение. Спонтанните неврони притежават специализирани лесно възбудими синапси. Възможно е дори единични пресинаптични импулси да влияят на неврона.

8-ми Въпрос: Синапс: Синапсът е структура, която служи за връзка м/у две възбудими с/ми и предаване на възбудния процес.Видове синапси:1- В зависимост от това какво свързват: мионеврални; невроневрални; свързващи неврон с жлеза2- В зависимост от начина на предаване на възбудния процес: химични; електрични; смесени3- В зависимост от процеса, който се предизвиква: възбудни- когато се създава деполяризация- задръжни- създава се хиперполяризация; процентът на задържане е 40, за да ограничават безконтролното разпространяване на възбудния процес.Мембранните рецептори са белтъчни молекули и в резултат на взаимодействието си с медиаторите следва пространствена промяна на молекулата ->отварят се или се затварят канали ->потенциал.Има ензимен характер и при взим. се променя активността им.Електрични синапси- имат същото у/во но синаптичното пространство е 10 пъти по-малко и имат ниско съпротивление следователно предизвикват АП.Предаване на възбудния импулс през синапса: Синаптичното предаване може да провокира както възбудим така и задържен процес (депол. И хиперпол.). При получаване на импулс в синапса мехурчетата се насочват към края на пресинаптичната мембрана, където се отварят и освобождават медиаторите, които преминават в синаптичното пространство. Това е в резултат на настъпила депол. на пресинаптичната мембрана. Медиаторът въздейства в/у рецепторите в постсинаптичната мембрана. В резултат на това се създава постсинаптичен потенциал (ПСП). Той може да бъде 2 вида:

*деполяризационен- които възбужда кл. и се нар. възбуден ПСП*хиперполяризационен- който намалява кл. възбудимост= на задръжен ПСПследователно чрез синапсите се предават възбудните импулси или се осъществява задържането им. Това зависи от медиатора от реакцията на постсинапт. Мембрана.- Ацетилхолинът предизвиква възбуден процес- Гама-аминомаслената киселина (ГАМК) е задръжен медиатор в ЦНССвойства на постсинаптичния потенциал (ПСП): 1. Амплитудата му е пропорционална на количеството медиатори, които се свързват с рецепторите. Пропорцията на медиаторите може да се мени, което променя амплитудата на потенциала= амплитудно кодиране2. Не се развива рефрактерност. Това позволява синапса при серия от АП в пресинаптичното окончание да се застигат и сумират няколко потенциала и така да се генерира общ с по голяма амплитуда и продължителност. Това се казва времева сумация. Сумирането на ПСП в 2 съседни синапса се нар. пространствена сумация.3. Задържането в синапсите може да бъде:- пресинаптично- като резултат от деполяризацията на пресинаптичната мембрана, което забавя предаването на импулса и прехвърлянето му на следващия неврон.- постсинаптично- задръжен ПСП, което блокира възбудния процес.Видове медиатори: Споредхимичната има структура те са: ацетилхолин, аминокиселини, биогенни амини и невропептиди. Ацетилхолина, аминокиселините и биогенните амини са медиатори с малки молекули. Те са пакетирани в пресинаптичните мехурчета. Синтезират се в крайните окончания на пресинаптичните влакна. Проявяват действието си в границите на един синапс.Невропептидите са белтъчни в/ва с големи молекули и се синтезират в клетъчното тяло на неврона. Освен в границите на един синапс те могат да действат и в по-крайни участъци, където се разнасят чрез кръвта. Общоприето е че в 1 пресинаптично окончание могат да се отделят две медиаторни в/ва едно от който е невропептид. Медиаторите проявяват своето действие като се свързват със специфичните за тях рецептори. За много от тези рецептори са познати и синтетични в/ва, които се свързват с тях и могат да имитират действието на медиаторите= агонисти. Такива, които блокират= антагонисти.В различни части на ЦНС множество неврони, свързани в мрежи отделят един и същ медиатор. Те носят наименованието на съответния медиатор.- холинергични- отделят ацетилхолин- адренергични- отделят адреналин1. Ацетилхолин (АХ)- Действието му се свързва с това на висши функции като мисленето. Отделя се в мозъчната кора както и в гигантските пирамидни кл. на двигателната система на кората. Приемането на някои антагонисти на АХ води до нарушаване на целостта на мисловните процеси (=амнезии). Той се отделя в нервномускулните синапси. Такъв антагонист е кураре, който блокира АХ, което прекъсва предаването на нервните импулси. Той се отделя в крайните окончания на парасимпатиковия дял.АХ-ът се разгражда под специфичен ензим.2. Аминокиселини (АК)- Медиатори в ЦНС с бързо действие. Могат да имат възбудно и задръжно действие. Тези предизвикващи възбуждение са глутамат и аспартат. Имат бързо действие. Нерво-физиологичното им действие е свързано с паметта (кратката памет). Глутаматът може да оказва невро-токсичен ефект. това с/во той проявява, когато под действието на възбудата се увеличават Са йони в неврона. При свръхнатоварване невроните се увреждат и немогат повече да функционират. Това се при епилепсия. Аспартатът има сходно действие.*задържащи- ГАМК- задръжен медиатор в главния мозък, в междинните неврони. Възпрепядства разпространението на възбудния процес.- Глицин- намира се в невроните на гръбначния мозък. Следователно отговаря за движението на крайниците3. Биогенни Амини (БА)*норадреналин- медиатор в синапсите на ЦНС; заедно с адреналина са медиатори на симпатиковия дял на ВНС. В централните части норадреналина е свързан с:- ориентация на вниманието към нови дразнители като създава

- състояние на активност бодрост-активизира центровете на удоволствието-взема участие в регулацията на кръвното налягане (артериално)*Допамин- в/во образуващо се по време на синтеза на норадреналин. Медиатор е на мозъка. Свързан е с регулацията на движението, на поведението.*Серотонин- медиатор в продълговатия мозък. Свързан е с функциите:- състояние на сън и бодърстване- контрол в пренасяне и преработване на серивната информация- появата на халюцинации- някои поведенчески промени- контрол на телесната темп.- секрецията на хормона на съня4. Невропептиди- Циркулират в кръвта. Играят ролята на хормони. Секретират се в неврони в мозъка, за разлика от др., които се секретират в жлезите. Те оказват влияние в/у жлезите с вътрешна секреция. Имат по-продължително действие от др. медиатори.*Окситоцин- въздейства в/у мускулните кл. на матката.*Антидиоретичен- отговаря за течностите в организма.Ендогенни опиоидни пептиди: -ендорфин; - енкафелин; Те се синтезират в невроните в различни части на ЦНС. Имат значение при предаване на болката като намаляват това чувство. Те са медиатори свързани с възнаграждението и удоволствието.

9-ти Въпрос: Нервни влакна: Те представляват аксоните на нервните кл. Основните им с/ва са възбудимост и проводимост. Тези с миелиновата обвивка имат по голяма възбудимост и проводимост. Динамиката на възбудимостта е във връзка с аксоналната динамика от двете страни на мембраната.Механизъм на разпространение на възбуждението: 1. Провеждане по амиелинови влакна- Възбуждението на даден участък предизвиква деполяризация. Това създава вакуум на повърхността на мембраната за Na+, което предизвиква придвижването им към повърхността. Дълбочина на мембраната йонния ток е в обратно направление и предизвиква деполяризация. Така вс. възбуден участък генерира нов АП и амплитудата му е еднаква.

2. Провеждане по миелинови влакна- Йонната пропускливост е възможна само при местата на прищъпване. Има прескачане на възбуждението=салтаторно.

Закони за нервното провеждане:1- За физиологичната непрекъснатост на нерва- Физиологичната цялост на неврона трябва да е запазена и да не пречи на проводимостта.2- За двустранното провеждане- Към тялото на неврона и към разклонението. В естествени условия в невронните вериги провеждането е еднопосочно. Причина за това са синаптичните образувания.3- За изолираното провеждане- възбуждението не се придава по съседство на др. нервни влакна. Причината е изолираност. Възбуждението върви само по нерва, по който е създаден.

14-ти Въпрос: Видове рефлекси:1. В зависимост от това дали са вродени или придобити те са: условни и безусловни.

2. В зависимост от равнището в НС, в което се намират структурите на рефлекса:*Гръбначномозъчни: стериотипни и автоматизираниГръбначния м. участва и в двигателни рефлекси, сухожилни рефлекси, има някои вегетативни рефлекси=стериотипни*На мозъчния ствол: двигателни и вегетативни3. В зависимост от броя на невроните в нервния център: моносинаптични и полисинаптични.4. В зависимост от участващите в рефлекса нервни влакна*соматични- ефекторният орган е скелетната мускулатура*вегетативни- ефекторните структури са гладката мускулатура и жлезите.Рефлексна дъга. Нервен център (НЦ): Материалния субстрат на рефлексите е рефлексната дъга. Тя е основна за безусловните рефлекси. Състои се от 5 елемента:1- Рецептор- те биват екстреорецептори (външни)- по повърхността на тялото- и итерорецептори- във вътрешните органи, както и проприорецептори- намират се в мускулите, сухожилията и ставите.Рецепторите чието дразнене включва определен рефлекс се обединяват в рецепторно поле.2- Аферентни неврони- провеждат възбуждението до ЦНС. Телата им се групирани и образуват спинални ганглии. Имат израстък, който се разделя на два клона:- централен израстък- навлиза през задните коренчета и завършват в задните рогца на сивото мозъчно в/во на гръбначния м..- периферен израстък- навлиза в рецептора.3- Нервен център- намира се в гръбначния мозък. Представен от синаптичните връзки на аферентни и еферентни неврони. В зависимост от броят им рефлексите биват:- моносинаптични- от директно свързване на аферентни с еферентни неврони,- полисинаптични- участват няколко междинни неврона

4- Еферентни неврони- започват от предните рогца на сивото мозъчно в/во, излизат през предните коренчета и се насочват към ефектора.- двигателни5- ЕфекторВегетативна нервна дъга: *Симпатикова рефлексна дъга- със същите елементи като соматичната, но с някои разлики:- аферентния неврон навлиза през задните коренчета, но завършва в страничните рогчета на сивото маз. в/во- на равнището на 8-ми шиен до 3-тия поясен гръбначномозъчен сегмент са разположени клетъчните тела на преганглионарните неврони. Техните аксони са къси. Те напускат гръбначния м. в състава на предните коренчета, отделят се от тях като образуват съединителни клончета и образуват паравертебрални ганглии. Тук са разположени телата на постганглионарните неврони. Техните аксони образуват съединителни клончета, които се присъединяват към смесения периферен нерв и достигат чрез него до мускулите.

*Парасимпатикова рефлексна дъга- като симпатиковата, но с някои разлики:

- преганлионарните неврони са дълги и влизат в състава на периферния вегетативен нерв. Те влизат директно в органа.- постгонглионарните неврони са къси силно разклонени, телата има са разположени в самите органи- вътреорганови ганглииСинапсите на вегетативните ганглии и в постганглионарните неврони на парасимпатикуса се отделя медиаторът ацетилхолин. В постганлионарните неврони на сипатикуса се отделя медиатора адреналин. Изключение са само постганглионарните неврони на потните жлези и кръвоносните съдове, където също се отделя ацетилхолин.Нервен център: Обикновено връзката м/у аферентния и еферентния неврон е многоетажна. Тя може да бъде на спинално, на стволово, корово и подкорово равнище. Тези равнища са генетически програмирани, но те могат да се разширяват, обогатяват в процеса на индивидуалното развитие.М/у нервните центрове се наблюдава взаимодействие- един и същи НЦ може да регулира различни функции и обратно. Взаимоотношенията м/у центровете се определя на принципа на субординацията (=новите центрове координират по-старите). Преработката на информацията се осъществява в периферните невронни вериги и рецепторите, но основно тя се извършва в НЦ. Структурната основа за това е големия брой неврони участващи в тяхното изграждане, както и сложните прави и обратни връзки м/у тях.Притежава няколко основни с/ва:1) еднопосочно провеждане- определя се от структурата на синапса, тъй като медиатора се отделя от проксималната част на синапса => предаването е винаги от аферентния към еферентния неврон2) забавено провеждане- времето от получаване на дразнителя до извършването на действието= рефлексно време*централно- което се губи в обработката на информацията и нейното предаване в НЦ*периферно- предаването на информацията по аферентния и еферентния неврон; винаги е постоянно за рефлексите.Времето нараства с увеличаване равнището на НЦ. Повишава се когато се включи главния м. То характеризира т.нар. ,,синаптично задържане”3) трансформация на ритъм- броят на аферентните неврони в една рефлексна дъга е много по-голям от този на ефернт. В зависимост от чистотата на АП в постсинаптичната мембрана на синапса може да не отговори с ПСП, да отговори с по-голяма или по-малка честота от постъпващата.4) последействие- краткотрайно възбуждане на рецепторното поле може да доведе до продължително активиране на НЦ, т.е. рефлексния отговор продължава и след прекратяване на дразненето. Причината са т.нар. възвратни невронни вериги (ревербериращите кръгове), по които възбуждението се движи в кръг и постепенно затихва5) сумация- изразява се с усливане на рефлексния отговор при умерено увеличаване силата на дразнене. Два вида:* по време- Когато до НЦ достига серия от слаби дразнители, количеството медиатор, което се отделя в синапсите, не е достатъчно за да се получи депол. на постсинаптичната мембрана (ПСМ). Когато тези дразнения идват в определен ритъм и настъпва увеличавене количеството на медиатора т.е. настъпва сумация на възбуждение по време* по пространство- слабото дразнене на съседни у4астъци на дадени рецептивно поле води до генериране на миниатюрни ПСП в голям брой близко разположени точки в ПСМ. При това мембраната е електроНевъзбудима и тези потенциали не се разпространяват а се сумират. Амплитудата на мембранния потенциал (МП) нараства до критичната стойност, при което се генерира АП.6) конвергенция- Дължи се на това че голям брой афер. неврони завършват в/у един ефер. По такъв начин тези неврони са крайният общ път на различни афер. канали. Два вида:*съюзна- когато афер. неврони обуславят сумация, получените рефлекси= съюзни.*конкурентни- включването на един рефлекс води до потискането на друг, който в дадения момент е в ход.

7) дивергенция и ирадиация- афер. неврон дава по пътя си мн. разклонения чрез които се свързва с др. афер. неврони, те се разклоняват и дават нови контакти. По принципа на тази дивергенция възбуждението от един рецептор достига до голям брой неврони в НЦ. Това е материалния субстрат, чрез който се осъществява ирадиацията в ЦНС. При силни и биологично значими дразнители по принципа на дивергенцията могат да бъдат въвлечени голям брой неврони в рефлексния отговор.8) тонус на НЦ- Голяма част от невроните изграждащи НЦ притежават спонтанна активност. Това потдържа ефекторните органи в определен тонус. Постъпващите външни дразнители могат да усилват или потискат тази спонтанна активност.

20-ти Въпрос: Краен мозък: Главният мозък филогенетически се дели на продълговат, среден, междинен,заден, мост и краен.Функционално обаче той се дели на 3 части:- мозъчен ствол- продълговатия, моста, средния и междинния- малък мозък-голям мозък- полукълбата на крайния мозъкВ главния мозък има 4 кухини- мозъчни стомахчета. В тях се намира мозъчна течност. Те свързани помежду си чрез канали. Краен мозък- развил се е във връзка с обонянието и съзнателното поведени на човека. Той е изграден от 2 полукълба съединени от мазолестото тяло. Чрез основните бразди се разделя на четри.Три вида нервни влакна на бялото моз. в/во: асоциативни, комисурални и проекционни.Базалните ядра- най-висшите центрове на извънпирамидната с/ма. До тях достигат афер. пътища от мозъчната кора, таламуса; те изпращат ефер. влакна към хипоталамуса… Те заемат важно място в двигателната дейност.Странично мозъчно стомахче- 4 части:

- Централна- в теменния дял- Предно рогче (челно)- Задно рогче (тилно)- Долно рогче (слепоочно)

Обонятелен мозък- състои се от два дяла- периферен и централен.- периферният- от предна и задна

Лимбична система: Функционално обособена с/ма. Тя е представена от корови и подкорови структури свързани помежду си чрез нервни влакна. Отнасят се 3 групи структури:1. Лимбична кора- Тя включва:

- хипокампа- свързан с процеса на обучение, представи, спомени- запчата извивка- сводът- сиво покривало- релейна структура м/у хипокампа и обонятелните центрове

2. Лимбични ядра- сиви структури на краен, междинен и среден мозък- бадемовидно тяло- контролира поведението за самосъхранение и запазване на

вида, агресивността и страха- хипоталамусните ядра- таламусните ядра- инеркулярни ядра на средния мозък

3. Лимбични връзки- структурите на лимбичната с/ма са свързани помежду си, но и с др. структури на главния мозък. Това става чрез невронни вериги нар. лимбични пътища. Едни от пътищата се свързват с мозъчната кора. Др. завършват в хипоталамуса, а трети достигат в ретикулярните ядра на мозъчния ствол, където се намират важни вегетативни центрове.Афер. и ефер. връзки формират в лимбичната с/ма два функционални кръга. Те имат съществено значение за формирането, мотивациите, емоциите и паметта. Предполага се че вс. лимбични структури, особено хипоталамуса и част от челните корови дялове се включват в процеси оформящи човешкото настроение и емоции. Доказано е съществуването на два вида зони в хипоталамуса създаващи емоциите:

- Зона на удоволствието (поощрението)- Зона на неудоволствието

При съвпадение на очакваното и случилото се, се активира зоната на удоволствието. При несъвпадение- зоната на неудоволствието. При отрицателните емоции настъпват ендокринни и двигателни разстройства. Чрез нервните пътища на обратните връзки те могат да доведат до влошаване на емоционалното състояние. Лимбичната с/ма обогатява получената информация с конкретно за човека значение. По този начин може да се определи индивидуалния му характер.Лимбичната с/ма заедно с хипоталамуса участва и в регулацията на вегетативните функции. Лимбичната с/ма влияе и върху сексуалното поведение, особено при цикличното им регулиране. Свързва се още с ритмичните промени в биологичните функции= биоритми.Предполага се че биологичния часовник се намира в лимбичната с/ма.Тя увеличава приспособяването на организмитеОсновни функции:1. Вродени поведенчески реакции- емоциите- половото поведение- чрез тесните си връзки с обонятелната с/ма има значение като агресивно поведение за запазване на територията.- родителско поведение- специфични модели на поведение2. Регулира вегетативния компонент на емоционалните състояния и на двигателните реакции- чрез връзки с хипоталамуса и базалните ядра.3. Изгражда с/ма за възнаграждение с участието на ендогенните опиати.4. Паметови функции, емоции и мотивации- части на лимбичната с/ма са асоциативни зони на кората свързани с паметта емоциите и мотивациите.

21-ви Въпрос: Мозъчна кора: Има слоеста нервна структура. Тя е най-висшата структура в ЦНС на човека.В човешкия зародиш мозъчната кора започва да се оформя в 5-6 месец от ембрионалното развитие. Тогава се създават и коровите клетки. Тя покрива всички редни мозъчни структури.Четри корови дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен.Коровите неврони се групират неравномерно посока от повърхността към вътрешността в 6 слоя. Различните слоеве се различават по вида на невроните и структурата на нервните влакна: - подслоева (влакнеста структура)Коровите кл. са 3 вида:

1- Пирамидни- ефер. кл. на мозъчната кора.2- Зърнести- приемателният механизъм на кората3- Вретеновидни- средни по размер в дълбоките слоеве на кората, ефер. двигателни

неврониРазпределението на кл. се нар. Цитоархитектоника. Нейна особеност е колонковата структура. Пълната 6 слойна структура преобладава в мозъчната кора= изокортекс. В него слоевете са подредени както следва:

- молекулярен- предимно от нервни влакна и зърнести кл.- външен зърнест- от дребни зърнести кл.; има отношение към сетивната дейност- външен пирамиден- главно от пирамидни кл., двигателна дейност- вътрешен зърнест- от дребни кл.; сетивна функция- вътрешен пирамиден- от гигантски пирамидни кл.; двигателна дейност- полиморфен- от различни видове кл.

*Хомотипичен изокортекс- шестте слоя равномерно разпределени.*Хетеротипичен изокортекс- неравномерно разпределени*Алокортекс- слоевете не са 6Миелоархитектоника- по-голямата част от кората е изградена от израстъците на нервните кл. те също се подреждат в определен ред и в непосредствена връзка с цитоархитектониката. Нервните влакна прекосяват в 2 посоки:

- радиално (отвесно на външната повърхност)- тангенциално (успоредно на външната повърхност)

Радиалните влакна са аферентни и еферентни. Афер. идват от бялото моз. в/во и проникват в кората като комисурални и асоциативни влакна. Ефер. представляват

аксоните на двигателните кл. на кората и като проекционни влакна отиват в по-ниско лежащите части на НС.Тангенциалните влакна имат извън и вътрекоров произход. Извънкоровите са афер. влакна идващи от бялото моз. в/во. Вътрекоровите са къси израстъци на кл. на мозъчната кора.Те се групират в снопчета и образуват бели ивици м/у клетъчните слоеве на кората. Главните корови пътища са двупосочни- от по-ниски нервни структури към кората и от кората към периферията.

22-ри Въпрос: Локализация на функциите в мозъчната кора: В кората добре изучени са 6 корови центрове= проекционни полета- те са отражения в кората на определени дейности (двигателна, сетивна, вкусова, зрителна). 5 от тях са сетивни и само 1 двигателна. Коровите центрове представляват коровите краища на анализаторите. Те нямат строго определени граници. Имат централно ядро и разсеяни около него елементи. Функциите се осъществяват главно от ядрото. Полетата са:*Соматосетивна зона*Двигателна- в челния дял; типични са типичните гигантски пирамидни кл. чиито аксони образуват пирамидния път за волева двигателна дейност. Има две части:

1. задна- започва от импулсите за волевите движения, при увреждане следва парализа.

2. предна- подрежда и съгласува в полседователен ред отделните движения.*Зрително поле- две части:

1. сетивна- възприемат се зрително установимите белези на отделните предмети. Съществува двукорово проектиране на ретината. При увреждане на тази част настъпва слепота.

2. познавателна- синтез на зрителните усещания, води до разпознаването на предметите. При увреждане на тази зона настъпва “духовна” слепота- болния вижда, но не разпознава предметите.

*Слухово поле- в основата на слепоочния дял. До него достига информацията от кортиевия орган и вътрешното ухо. Има две части:

1. сетивна- при увреждане настъпва глухота.2. познавателна- осъзнаване на слуховите сигнали. При увреждане настъпва

“духовна ” глухота*Обонятелна зона- от обонятелната луковица на носа; също в слепоочния дял. В непосредствена близост до нея е вкусовата зона. До нея достига информация от вкусовите рецептори в устната кухина.Говорни функции: Отделни ядра свързани с говора се разполагат в най-ниската част на челните извивки на мозъчната кора. Ядра:

1. Двигателно- говорен център на Брок. При инсулт следва частично или пълно нарушаване на говора= афазия. Гласът на болния се запазва, но той не може да говори.

2. Слухово ядро- слухово-говорен център на Вернике. При увреждане настъпва говорна афазия- болния чува но не разбира.

3. Двигателно ядро за писмената реч- при увреждане настъпва невъзможност за писане= аграфия.

4. Зрително ядро на писмената реч- при увреждане настъпва невъзможност за четене.

Говорните центрове се намират само в лявото полукълбо. Най-важен е центърът на Вернике и ако има нарушение говорът се губи за винаги, ако увреждането е в Брока може да бъде само временна загуба. Говорната функция е едностранна. За осъществяването й, както и на мн. др. двигателни функции, по-голямо значение има лявото полукълбо. Това е поради кръстосването на пирамидния път, който осъществява основния двигателен контрол от лявото полукълбо.И при левичари и при десничари лявото полукълбо е доминиращо.Съзнание и говор: Съзнанието е субективно състояние, на което трудно може да се даде определение. Съзнанието и неговия биологичен субстрат са свързани. Биологичен субстрат= невронните структури свързани помежду си. Съзнанието е резултат на

корови и подкорови невронни структури. Доказани са съществени разлики в функциите на двете мозъчни полукълба. Основната разлика е в говорните способности. Лявото полукълбо съдържа невронната структура, която осигурява говорната способност на човека и съзнанието.дясното има памет- може да различава сигнали, взема участие в оформянето на понятията.

23-ти Въпрос: Заучаване и памет: Основна мозъчна функция е анализът и запазването на информацията от околната среда. Получаването/заучаването на информацията и нейното складиране е функция на цялата НС, главно на висшите функции на ЦНС. Може да се каже, че ученето е процес на придобиване на знания и способности за осъществяване на различни дейности въз основа на собствен опит. То започва още в ранна детска възраст.Форми на заучаването: 1- Неасоциативно заучаване- най-простата форма на заучаване на отделни единични стимули/дразнители. От своя страна то се разделя на два вида:а) хабитуация на проникване- получава се при многократно повтаряне на иначе неутрален стимул. При първото получаване на нов стимул предизвиква ориентировъчния рефлекс и ако той продължи да се повтаря реакцията намалява следователно индивидът е привикнал към този сигнал и го игнорира.б) сенсибилизация=повишена чувствителност. Ако един сигнал е свързан с положителни или отрицателни реакции неговата сила за конкретен индивит постепенно нараства2- Асоциативно заучаване- заучават се съчетани стимули на предизвиканата от него реакция. Основният механизъм на това заучаване е условният рефлекс. Тази форма се разделя на 3 вида:а) сетивно заучаване- получават се сигнали, които започват да се различават след различни по продължителност периоди на възприемане и разпознаване. Човек получава и мн. словесни сигнали с голяма сетивна сила. б) двигателно заучаване- започва след раждането. То е резултат от системно активиране на отделни мускулни групи.в) сетивно-двигателно заучаване- сет. и двиг. зауч. се свързват след многократно повторение* сетивно-вегетативно заучаване- промени в вегетативните функции; лежи в основата на изграждането на голям брой условни рефлекси.При човека говорните функции имат голяма сигнално значение.Памет:Паметта е натрупването, запазването и възпроизвеждането на вс. заучено. Тя е елемент от интегративните функции на мозъка. Все още не са напълно изяснени невронните механизми на явленията мисъл, съзнание, памет, учение.Анализът на множество нервни и психични процеси показва, че вс. мисъл е свързана с едновременното активиране на различни части на мозъчната кора. Словестното изразяване на мисълта е свързано с функциите на висшата асоциативна кора в слепоочни дял (зона на Вернике). Активацията на части от лимбичната с/ма таламуса определят някои общи характеристики на мисълта: създаване на удоволствен/неудоволствен фонд, комфорт/ дискомфорд, реакции на ВНС.Паметта се основава на няколко общоприети правила:

1- По-лесно се запомнят по-къси и по-прости неща, макар и безсмислени!!! За разлика от по дълги и сложни!

2- Тенденция да се запомня по-лесно общото и по-трудно конкретното!3- Предполага се, че запазването на информацията се извършва

стъпаловидно: краткотрайна и дълготрайна памет (2 стъпала)Видове памет: Тя бива:

1- Сетивна памет- в нея се запаметяват сетивни стимули, но за части от секундата. Те се преценяват и ако имат значение продължават нататък. Запаметената информация може лесно да се изтрие или да се замени с друга. Информацията от сетивната памет може да премине във вербализация на сигнала.

2- Първична памет= временен склад на словесна информация, натрупана по реда на пристигането. Капацитета й е малък, за това новопостъпилата информация може

да се запомни само ако се изтрие предишната. Преминаването от сетивната, към първичната памет е възможно само за словестната информация.

3- Вторична памет- значимата информация от първичната памет се прехвърля във вторичната чрез продължително повтаряне. Тя разполага с по-голям обем със значителна продължителност на запаметяването. Информацията тук се подрежда по значимост.

4- Третична памет- продължителността и е най-голяма. Към нея се включват и двигателните дейности. Мн. е важно правилното заучаване. За нея е характерно голямата бързина на изваждане на информацията=припомняне. Сходството м/у вторичната и третичната памет ги обединява в т. нар. Дълготрайна памет.

Паметта може да се раздели на два вида:1- Недекларативна=рефлексна- тук се включват различни умения и навици, които

се създават като условни рефлекси при системно упражнение и повторение.2- Декларативна=вербална (само при човека)- тя се отличава със съзнателно

запаметяване на факти, събития и знания.Двата вида памет са взаимосвързани. Рефлексната може да премине във вербална памет.Функции на челните дялове на мозъчната кора: Челната кора е най-голямата част от мозъчната кора. Тя се състои изцяло от асоциативни корови полета и е най-голямата асоциативна кора. Тя е свързана и с др. корови зони- предимно сетивни и двигателни. Тя участва интензивно в процесите на усещане, на анализ на получената инф. и е коров център на най-висшите нервни функции. При осъществяването им важни са също теменната и слепоочната кора. Теменно-слепоочната кора участва още в ориентирането и разпознаването на собственото тяло. Фронталната/челна мозъчна кора е главния субстрат за осъществяване на най-висшите мисловни функции и на човешката интелигентност. Тя е основна структура, осигуряваща тактиката и стратегията на чов. дейност. Голям дял в тази дейност заемат движенията на чов. тяло.

24-ти Въпрос: Функции на мозъчната кора: Висшите отдели на ЦНС осъществяват схеми на поведенчески реакции, които имат приспособителен характер и осъществяват равновесието м/у организъм и външна среда. Функционирането на тези с/ми се означава като висша нервна дейност. Основен елемент в дейността на нервните структури представлява рефлексът.Безусловни рефлекси: Голяма част от тях се появяват още след раждането. Конструктурните им основи се изграждат още вътреутробно. Това са рефлекси, които имат значение за запазването на живота. Те се осъществяват с помощта на рефлексна дъга. Обикновено тя е многоневронна и многоетажна. Те са видово специфични. Те са вродени и постоянни (имат постоянна рефлексна дъга). Те са функция на подкоровите образувания, но те могат да се осъществяват и с участието на мозъчната кора. Те могат да се осъществяват и при статични условия (без мозъчната кора). Те могат да се проявяват и като единични елементарни дейности и като сложна верига от рефлексни прояви, като краят на вс. един от тях включва изпълнението на следващия. Такива комплекси от безусловни рефлекси се означават като инстинкти. Характерна особеност на инстинктите е че те могат да бъдат включени както от външни дразнители, така и от промени в самия организъм. Последователността на протичане на инстинктите имат структурна обуслувеност. Схемата за свързване на невронните вериги е генетично контролиран наследствен белег. Видове безусловни рефлекси:

1. На базата на физиологичната характеристика:*Двигателни:- статокинетични; -локомоторниТе осъществяват преразпределението на мускулния тонус при поддържането на определена поза и координиране на двигателните реакции. *Висцерални- осигуряват поддържане на вътрешната среда на организма в определени граници. *Адаптивни- имат приспособително значение

2. Според биологичното значение:

*Хранителни- вс. прояви свързани с търсене, откриване, приемане на храната, както и вс. двигателни и секреторни дейности свързани с нейното усвояване.*Отбранителни/ защитни- вс. двигателни, секреторни и други прояви, които водят до отдалечаването от вредното действие на дразнителя. ПРИМЕР: мигане, кихане, кашляне и други*Полови- сложни поведенчески реакции свързани с намирането на партньор, създаването на поколение и грижи за неговото отглеждане.*Ориентировъчни- те се включват при промяна на вътрешната или външната среда. Външният израз на тези рефлекси е обръщането на главата към източника на дразнене, насочване на ушите и очите към него. Заедно с това се наблюдават и някои вегетативни функции, които показват мобилизацията на организма за изпълнението на поведенческата реакция. Характерно за тях е тяхното угасване при многократна проява на дразнителя.

25-ти Въпрос: Условни рефлекси: Допълват функциите на безусловните и разширяват адаптивните възможности на организма. Те са функция на мозъчната кора (следователно те са се появили по-късно). Те са строго индивидуални. Те са придобити и временни. За възникването им са необходими следните условия:1- наличие на условен рефлекс, който трябва да предшества за известно време да съвпада с безусловното подкрепяне.2- при изработването на условния рефлекс мозъчната кора да е в бодро състояние, а обектът на опита да бъде клинично здрав.3- мозъчната кора трябва да не бъде ангажирана със странични дразнители.4- условния дразнител трябва да бъде подпрагов5- условния дразнител да е с по-малка биологична значимост от безусловнияМетодика на създаване на условни рефлекси: Според нея се делят на два типа:*Класически условни рефлекси (с подкрепяне от всички видове безусловни рефлекси и с физиологичните функции). Те могат да променят временно или трайно функциите на дихателната, сърдечносъдовата, отделителната и други системи. Почети всички видове безусловни рефлекси са свързани с условните рефлекси така че двата механизма си взаимодействат и помагат действието на определена физиологична функция. Самият условен механизъм съществува и при много психични функции и състояния. Той може да бъде всяка промяна във външната или вътрешната среда на организма. Може да бъде началото или краят на някаква промяна. Условен дразнител за човека е говорът (вербална сигнализация). Говорът може да изпълнява ролята на подкрепящ или отхвърлящ сигнал. Това е основната разлика м/у хората и животните. За това при хората може да се получи условен рефлекс още при първата вербална сигнализация.*Инструментални условни рефлекси= метод и възнаграждението или възмездието- при този тип се създават условия, при които опитното животно само и активно да оперира и изгражда необходимия рефлекс, за което се възнаграждава или наказва. Основното при този вид рефлекси е че те се изработват самостоятелно и активно от опитното животно. Експериментаторът само поставя животното в камерата. То се оставя само да се ориентира в обстановката и периодично да натиска педалчето за доставяне на храна. Понякога, когато то извършва неправилни реакции вместо храна му се пуска ток за наказание. Повечето индивиди изграждат рефлекса на базата на възнаграждението. Осъществява се постепенно усложняване на обстановката.Видове условни рефлекси:

1. Според предизвиканата реакция: вегетативни, двигателни и смесени.2. Според вида и мястото на приемането на условния дразнител:

*екстероцептивни: зрителни; слухови; обонятелни*интероцептивни: проприоцептивни; вестибуларни

3. Според биологичното значение: хранителни; защитни; полови4. Според вида на подкрепянето:• I-ви ред- при подкрепа от безусловен рефлекс • II-ри ред- при подкрепяне с вече създаден и трайно затвърден условен рефлекс5. Според естеството на употребявания условен дразнител:

*Естествени- на базата на естествени условни дразнители (мирис звуци и др.); изграждат се мн. бързо и остават трайно фиксирани; започват да се изграждат още след раждането*Изкуствени- изграждат се при използване на условни дразнители, които нямат пряко отношение към безусловния дразнител; изработват се бавно и бързо изчезват при неподдържане.Нервни механизми за създаване на условните рефлекси: предполага се че при многократно повторение на съчетанието условен дразнител с безусловно подкрепяне= нетрайна връзка (временна). Такива връзки могат да възникнат м/у различни мозъчни структури. Такава връзка се създава м/у два едновременно възбудени корови центрове. По-късно се доказало, че такива връзки могат да се създават и в подкорови връзки. Временните нервни връзки могат да възникнат на няколко нервни равнища:*Корови-корови*Корови-подкорови*Подкорови-подкорови- при настъпване на автоматизиране на реакциите (най-често двигателни). Получава се при системно трениране на човека.Условните се образуват когато в ЦНС възникне временна връзка м/у структурите възбудени от действието на условния и безусловния дразнител. Един условен рефлекс е изграден тогава, когато на условен дразнител се отговори с безусловен рефлекс.Временната връзка се осъществява с участието на асоциативни и комисурални неврони, като свързват две корови полета- на анализатора, чрез който се внася условния дразнител->центъра на рефлексната дъга.

26-ти Въпрос: Задържане в мозъчната кора: В проявите на ВНД взимат участие два нервни процеса- възбуждане и задържане . задържането е процес, който намалява или прекратява протичащата в даден момент рефлексна реакция. Задържането е два вида:1- Външно задържане- то е пасивно и има безусловен характер. Възниква, когато по време на протичане на условния рефлекс се появи друг, страничен дразнител. Когато дразнителя действа многократно, то угасва. 2- Вътрешно (условно) задържане- то е активен процес, при който се прекратява протичането на дадена условна реакция. Условното задържане става бавно и изискво известно напрежение на нервните процеси. Видове:

1. Угасване- настъпва когато условните дразнители не се подкрепят с безусловни. Условния рефлекс може да се появи отново след неколкократно подкрепяне с безусловния следователно временната нервна връзка не е изчезнала, а само подтисната. Угасването е физиологичен механизъм на забравянето.

2. Диференцировъчно задържане- обуславя различаването на две близки по физични и химични с/ва на различни по биологично значение дразнители. Когато един от двата дразнителя се подкрепя, а другия не, възниква диференцировъчно задържане, при което на положителен сигнал се получава условен рефлекс, а на отрицателен-не. Това задържане се дължи на постепенната концентрация на възбуждението в коровото представителство на анализатора. То е в основата на познавателната дейност и подпомага правилната оценка на близки по характеристика, но различни по значение дразнители.

3. Закъснително задържане- има приспособителен характер, ако след закрепването на условния рефлекс подкрепянето с безусловния се просрочи във времето възниква процес на активно подтискане на условния рефлекс, след което той се осъществява изцяло. Ако по време на неговата проява се появи страничен дразнител условната реакция се осъществява веднага. Има значение за адекватната поведенческа реакция.

4. Условно задържане- активен процес. За изработването му е необходимо едновременното включване на два условни дразнителя. Когато е изработел условен рефлекс на единия и след това се приложи комбинация от двата без да се подкрепя, настъпва условно задържане на рефлекса. Има значение за поведенческата реакция на човека.

27-ми Въпрос: І и ІІ сигнална система: Функциите на кората на главния мозък и близкото подкорие свързани с образуване на условни рефлекси се нарича висша нервна дейност. Тя съществува и при хората и при животните. Качествените разлики са свързани с говорната дейност и с процесите на мислене. Висшите отдели на ЦНС при преработката на информацията от външната и вътрешна среда и придобиването от тях на с/ва на условни дразнители за различни дейности се нар. І-ва сигнална с/ма. Нейният субективен израз- това са нашите конкретни усещания и представи. На основата на І-ва сигнална с/ма се свързват отделни външни страни на предметите и явленията, с тяхната вътрешна същност. Така животните и хората реагират не само на естествените дразнители но и на техните сигнали. Физиологична основа на осъществения синтез и изграждащата се временна връзка. Аналитико-синтетичната дейност на мозъчната кора обуславя конкретното мислене.ІІ-ра сигнална с/ма- тя е присъща само за човека и представлява тази дейност на мозъчната кора, която обезпечава словесната дейност м/у хората, осмислените действия под влияния на дразнители и предвиждане на техния резултат. Запомнят се със специални сигнали (предметите и явленията). Появява се нова категория сигнал- словото. То е сигнал на сигналите. То е най-силният. То изразява конкретни страни от предметите и явленията и въздейства не с звуковото си действие, а със смисловото значение. Появата на речта у човека създава възможност за абстракция от действителността и обобщение което е в основата на човешкото мислене, което е на базата на понятия.Коровите функции, които отразяват работата в ІІ-рата сиг. с/ма се осъществяват от сложни динамично свързани групи от неврони. Допълнително положение при осъществяване и разбиране на говора има лявото полукълбо. Ако има увреждане на лявото полукълбо в първите години те не се отразяват в/у говора, защото неговите функции се поемат от дясното. Ако се случи след 5-тата година е малко вероятно, след 10-тата е вече невъзможно.При човека ІІ-рата сиг. с/ма повлиява в/у работата на първата. Те взаимно се обогатяват.

29-ти Въпрос: Прояви на психична дейност: Тя е функция на мозъчната кора. Съществуват различни равнища на активация на психичната дейност- сън, бодрост, различни форми на внимание, мотивация, емоциите.Методът за определяне на психичната дейност е електро-физиологочен метод за изучаване на активността на мозъчната кора. Активността се характеризира със същата йонна динамика като при др. възбудни с.ми. в резултат на деполяризация на коровите клетки от повърхността на мозъчната кора могат да бъдат регистрирани АП. При съответното усилване те мога да се отведат чрез електроди поставени върху кожата на главата. Електроенцефалография (ЕЕГ) е методът. Тя е резултат от едновременната активност на огромен брой корови кл. Смята се че ЕЕГ-то представлява сумата от ПСП. В зависимост от честотата и амплитудата на тези потенциали се различават няколко типа вълни. Нормално 3-10 mV. І-ви тип вълни- Алфа-ритъм 8-12 hz, 50mV= ритъм на Бергер. Записва се в състояние на относителен покои. Преобладава в тилните и теменните корови дяловеІІ-ри тип вълни- Бета-ритъм 20hz, 25mV. Най-добре е изразен в челните и теменните корови дялове. Най-често се проявява след алфа-ритъм. Смяната на алфа в бета-ритъм се означава като десинхронизация.ІІІ-ти тип вълни- Тета-ритъм 7hz, 150 mV. Бавен вид колебания, които се регистрират при състояние на сън или начална наркоза или хипоксия (= недостиг на кислород)ІV-ти тип вълни- Делта-ритъм 4hz, 300mV. Явява се по време на дълбок сън, дълбока наркоза, дълбока хипоксия.Бодрост и сън: Сънят и бодърстването са израз на един установен биологичен ритъм, който се подлага на моделиране в зависимост от външни и вътрешни стимули. Тези състояния се сменят периодически.БОДЪРСТВАНЕ- Основна характеристика за него е целенасочено взаимодействие с околната среда. В това състояние външните сигнали се осъзнават. Реакциите са бързи точни и могат да се извършват с голяма скорост. Бодростта се подържа от активно влияние на сетивната информация. По време на бодрост сетивните прагове са ниски,

тоест сетивните органи могат да приемат дразнители с мн. малка сила. Безусловните рефлекси протичат улеснено и лесно могат да се образуват условни рефлекси.СЪН- Това е състояние в което има фазовост. По време на сън се добиват две напълно разнородни състояния, при които както състоянието на НС, така и работата на вътрешните органи основно се различават. Сънят разграничава 3 основни състояния на НС: бодърстване; сън без сънуване; сън със сънуване. Сънят е ритмично настъпваща промяна в активността на мозъка, която е съпроводена от относителна безсъзнателност. Сънят е свързан главно с фазите светло-тъмно, а при животните и с температурата. Сънят е съпроводен с рязко намаляване на двигателната активност и очите са затворени. По външните белези това състояние наподобява състояние под наркоза или хипотермия (температура под 37С). Разликата от тези две състояния е, че сънят е напълно обратимо състояние и в кратки интервали от време може да се превърне бодърстване. Сънят като специфично състояние на НС се оформя при бозайниците, но се оформя най-добре при човека. От 1/3 до 1/4 от денонощието ние прекарваме в сън. Приемането на информация от външната среда по време на сън е силно ограничено. При прехода от бодърстване в сън постепенно се губи осъзнаването на сетивните стимули. Могат да се появят илюзии и халюцинации. Лишаването от сън води до нарушаване на терморегулацията, смущение в обмяната на в/вата и може да доведе до смърт. Предполага се че при лишаване от сън има и лишаване от неврони (чиито медиатор е норадренали) поради тяхното свръхактивиране.Физиологични промени по време на сън: Сънят преминава през различни фази. В основата на изследването на съня е ЕЕГ и ЕМГ (електромиография) и се изследват някои физиологични показатели (сърдечна активност, дишане, температура, кръвно налягане) и околография (следене на движението на очните ябълки). В резултат на тези изследвания се установява, че сънят преминава през две фази:1- Класически сън (бавновълнова фаза)- през тази фаза всички показатели намаляват своите стойности. Този сън означава че през тази фаза няма бързи очни движения. Класическия сън от своя страна се разделя на 4 фази, които според промените в ЕЕГ се характеризират със следното:

1. Лек сън- краткотрайна фаза. Външно човек има вид на заспал въпреки, че не винаги това е налице. Чистотата на ЕЕГ постепенно намалява и се появяват периоди на тета-ритъм.

2. и 3. фазите следват бързо и последователно се преминава в състояние на сън. 4. Дълбок сън- сетивните прагове са най-високи и преобладават бавните вълни при ЕЕГ.При нормално протичащ сън от 8 часа в началото преобладава дълбокия сън, а в края фазите 2 и 3.2- Парадоксална фаза- при нея всички физиологически показатели се покачват. При нея има бързи очни движения. Има четири преминавания от класически към парадоксален сън и две краткотрайни събуждания. Парадоксалния сън продължава средно от 10 да 50 мин. и се повтаря периодично до 3-4 пъти през нощта. При събуждане по време на класическия сън, състоянието е свързано с краткотрайна обърканост за време и място, докато при събуждане от парадоксалния сън съзнанието е напълно ясно.СЪНУВАНЕ- това е особено състояние на лимбичната дейност, която се появява периодично по време на сън. Пресъздаването на сънищата показва следните особености:а) ориентираност- има прекъснатост и несъответност на събитията по време както и участието на персонажите.б) памет- има накъсаност на спомените за съдържанието на съня дори с моменти на амнезия, като тя може да бъде до 95%. в) мислене- то е нелогично липсват реалистични съждения.г) сетивност- изразява се в интензивни зрителни илюзии, илюзии за движения, преживявания близки до халюцинациите. Има слаби или липсващи усещания за мирис, вкус, болка. Има натрапливи повтаряния на мъчителни ситуации.д) емоции- в зависимост от емоцията. Емоциите за страх и удоволствие са силни, има липса на емоции за вина и срам.

е) процеси на вътрешно активиране- тук има активация на нивото на моста, таламуса и зрителната кора на крайния мозък, едновременно с центровете на очните движения. Съдържанието на сънищата се използва за анализ на подсъзнателни психични процеси.Неврофизиологични основи на съня: Една от първоначалните представи за съня е свързана с натрупване на фактори на умората. Сънят представлява почивка на НС. Представата за съня се изгражда от данни от ЕЕГ в различни центрове на мозъка. Тези изследвания показват че регулирането на състоянията на бодърстване и сън зависи от взаимодействието м/у кората и структурите на мозъчния ствол. Два медиатора имат важна роля за настъпването на парадоксалния сън- повишава се активността на ацетилхолина и нивото на серотонина. По време на парадоксалния сън на синаптично ниво настъпва прехвърляне на краткотрайната към дълготрайната памет. Ако човек се лиши от този сън това оказва влияние в/у паметта му. По време на съня се преработва информацията от деня и значимата информация се премества в дълготрайната памет. По време на класическия сън обмяната на в/вата в мозъка е възстановителна със синтезирането на енергийните източници (за мозъчните кл.- глюкоза).

30-ти Въпрос: Внимание: То се изразява с готовността да се отговори на определен стимул с адекватна поведенческа реакция. То е волево и е проява на психичната дейност на човека. То се осъществява посредством насочена психична дейност към определен обект. По такъв начин става класиране на информационния поток и пропускане само на тези дразнители, които имат значение за обекта на психичната дейност. За решаване на тази задача се ангажира както непроизволното, така и произволното внимание. Непроизволното внимание е генетически детерминирано и може да се осъществява на подкорово равнище, докато произволното внимание е продукт на социалното развитие.Форми на внимание: 1- Дифузна- свързана е с не напрегната бодрост и със синхронизиран алфа-ритъм 2- Избираема- възниква на фона на повишена бодрост с високочестотни десинхронизирани вълни.3- Разсеяна- отвлеченост, трудно съсредоточаване с наличие на силно изразена бодрост и поява на високочестотни вълни.Регулацията на състоянието бодрост и различните форми на внимание се осъществяват от различни отдели на стволовата ратикуларна формация, таламуса, хипоталамуса и коровите проекции.Различните форми на внимание се обясняват с наличността на специални неврони, които имат полимодален характер и неспецифичен изход наричани неврони на вниманието. Те се намират в първичните е особено във вторичните проекционни зони на кората, хипоталамуса, неспецифичните ядра на таламуса и др. Ангажираните структури осъществяващи вниманието се намират в йерархичен ред. Особено място има челната област на мозъка, където се осъществява речевата регулация на вниманието.Мотивация и емоции, мотивация и потребност: Потребността е причината за формирането на активност, като мотивите са подбудите към дейност, посредством което се постига определена потребност. Неосъзнатите мотиви се означават като влечение. Те са израз на промени в хомеостазата на организма (глад, болка, жажда, студ). При човек са налице осъзнати мотиви, свързани с неговите познавателни потребности и се означават като интереси. Мотивациите имат своя структурна основа, положителните мотивации имат почти целия обонятелен поток, който образува цялостна с/ма на поощрение. При човека са открити различни зони на приятни усещания, но има и зони на отрицателни мотивации т.нар. системи на наказанията. При стимулацията на тези зони се предизвиква включване на отбранителните рефлекси. Тези две с/ми са свързани с хипоталамуса и лимбичната с/ма.Емоции: те са състояние, което се характеризира с възбуда, промени в физиологичните функции, специфични мисли и поведенчески прояви. Те отразяват субективното отношение на индивида към събития и околната среда м/у човешките отношения или пък собствени физически усещания. Обикновено те настъпват внезапно и трудно могат да бъдат контролирани. Няма общоприета научна дефиниция. Психолозите предлагат следната схема с три двойки емоции:

1- удоволствие- неудоволствие2- възбуждане- релаксация3- напрегнатост- успокоениеС течение на времето принципът на полярността се заменя с класификация, основаваща се на вродения или придобития характер на емоциите. Към вродените се причисляват следните 6 основни емоции: радост, тъга, гняв (ярост); страх, отчуждение, отвращение. Потвърждение за вродения характер на тези емоции е техния общ лицев израз. Тези емоции са кодирани. Най-ранните емоции, които са ясно изразени при кърмачетата са удоволствие и неудоволствие. Удоволствието произтича от задоволеност на основни биологични нужди и наличието на емоционален контакт с родителите. Но неудоволствието се изразява с плач и е израз на незадоволени биологични нужди или липса на контакт с родителите, болка. М/у 3 и 6 месец на детето се развиват изразните белези на останалите основни емоции. По-късно в индивидуалното развитие се развиват сложните емоции (срам, вина, гордост, снизхождение, презрение). Емоциите се съпътстват от субективни изживявания, физиологични промени и емоционално предизвикано поведение. Емоционалното поведение е това, при което удоволствените или неудоволствените преживявания дават ясен външен израз, във вид на ярост, страх, гняв, потиснатост, агресивност. Емоционалното поведение има двигателни компоненти от типа на неволеви вродени двигателни отговори като промяна в мимиката на лицето, мускулния тонус, позата на тялото, начина на съкращение на скелетните мускули и др., както и вегетативни компоненти- промяна в ширината на зениците, секреторната активност на жлезите, пресъхване на устата при страх, активиране на потните жлези, сърдечните съкращения, кръвното налягане, промени в моториката на червата.33-ти Въпрос: Сетивни функции на НС. Анализатори: Осъществяват се от сетивни с/ми наречени анализатори. Анализаторите са комлексни нервни формирования, които преработват и анализират постоянната сигнализация (дразнения). Нервномозъчен апарат за сетивната познавателна активност на човека= анализатор. Познавателната дейност при човека в основата си е сетивна. На основата на езика става абстрактно обобщена за това само при човека функционира речев анализатор. За познавателната дейност има значение фактът че анализаторите работят на принципа на обратни връзки, а не на принципа на рефлексната дъга, следователно познавателния акт се осъществява по програма не само на контрола отвън, а и на контрола отвътре. По този начин се осигурява проверка за всеки извършен познавателен акт, осъществява оценка на този акт и го одобрява като полезен. Сетивните функции се класифицират според сетивното дразнене и начин на получаване:1- Сетивни с/ми на външната среда:- контактни- получават дразненето при непосредствен контакт- дистални- получават дразненията от разстояние2- Сетивни с/ми на вътрешната среда: визцерални; проприоцептивни; вестибуларни.Структурата на сетивните с/ми е следната:1- Рецептор- те преработват полученото дразнене в нервен импулс. Функцията на рецепторите се означава като рецепция. Тя не се осъзнава, не предизвиква усещане.2- Аферентен нервен път/ подкорови сетивни ядра- тези пътища са съставени от няколко последователно свързани неврона. Те имат различна дължина. Подкоровите ядра са междинни сетивни структури. Тук се извършва предварителен анализ на закодираната информация. Висшите центрове получават тази информация частично преработена.3- Коров център на анализатора= сетивни полета- той е изграден от две части:- проекционна зона= първична кора- асоциативна зона= вторична кораКоровите полета приемат информацията, анализират я изцяло и окончателно. Вече се предизвиква усещане, напълно осъзнаване на получената информация. Понякога се синтезират различни усещания едновременно. *Функцията на аферентния път се нар. аферентация. Усещането също не се осъзнава.Рецепторите са специализирани органи със специфична максимална чувствителност към определен вид дразнене. 34-ти Въпрос: Типове рецептори: 1- Според произхода на дразненето: външни, вътрешни (проприорецепторите)

2- Според начина на получаване на сигнала: контактни и дистантни3- според същността на дразнителя: механорецептори (за натиск, болка); хеморецептори и терморецептори4- Според вида на усещането: вкусови; обонятелни; слухови; зрителни; кожно тактлни5- Според специфичната структура:- първични- ако рецепторът е само периферна част на сетивния орган- вторични- ако е самостоятелна кл. свързана серийно със сетивния невронОбщи с/ва на рецепторите: 1- Възбудимост- тя се определя от размера на минималното дразнене, което може да се усети. Прагът на дразнене за специфичните дразнители е нисък. възбудимостта постоянно се мени под влиянието на различни фактори и зависи от функционалното състояние на ЦНС. При подкоровите дразнения няма усещане, но те могат да се сумират по време и пространство и така те достигат праговата стойност и се получава усещане. След това при всяко увеличаване на силата се получава по-силно усещане. Това продължава до определени граници и ако те бъдат надминати усещането преминава в болка. Чувствителността на рецептора се проявява и чрез т.нар. диференциален праг= минималната разлика в силата на две дразнения, което може да се усети. Специфичните дразнители, към които рецепторите са най-чувствителни се нар. адекватни. Рецепторите могат да бъдат възбудени и от неспецифични дразнители, но към тях чувствителността е малка, но за да се получи усещане при тях силата трябва да е голяма.2- Адаптация- приспособяването към по-голяма сила на дразнене чрез понижаване на чувствителността. Обединява процеси както в рецепторите така и в кората. Някои рецептори се адаптират по бавно= топични рецептори. Те изпращат постоянно равномерни импулси към кората, което допринася за фоновата импулсация. Други рецептори се адаптират по-бързо= фазични. Те изпращат импулсите си само когато силата на дразнителя се мени. При адаптацията се намалява големината на рецепторния потенциал3- Сенсибилизация- приспособяване към по малка сила на дразнителя чрез повишаване на чувствителността. Такъв е механизмът на подобряване на зрението. Увеличаването на чувствителността на някои анализатори може да стигне няколко десетки хиляди пъти. Обикновено възбуждението на рецепторите е най-силно при получаване на дразнителя. В биологичен смисъл това може да се обясни с факта, че за адекватното приспособяване на организмите е важно да бъде съобщаван момента на появата на даден дразнител, както и неговото изчезване. При продължително постоянно дразнене не е необходимо много богата информация, поради което тя спада и настъпва адаптация.4- Латентно време (скрито време)- от момента на попадане на дразнителя до появата на усещането минава известно време, което се нар. латентно време.5- Проекция на усещането- всяко усещане се осъзнава чрез кората, но се проектира към мястото на дразнене.6- Пространствено време- всяко дразнене и усещане има определено място и размер в пространството. Това е изразено особено силно при кожно-тактилното усещане. За това диференциалният праг на това усещане е чисто пространствен. Специално пространствено измерение е контрастът. Той се определя като относителната яркост на две съседни полета в една картина. Той има важно значение и е основно сетивно свойство.Рецептивно поле: То се образува от всички рецептори чието възбуждане може да активира един краен аферентен неврон. Тези полета са основни функционални единици на конкретен анализатор. В рецептивното поле рецепторите се групират в две зони според създаваното от тях влияние: възбудни и задръжни.Типично е кръговото разпределение на зоните. Задръжните зони влияят ограничаващо и намаляват размера на активното поле. Рец.полета могат да разграничават различни дразнители и да осигуряват адекватна реакция. За това рец. поле се нар. още детектор.За възприетото дразнение на нивото на рецептора е от голямо значение тяхната чувствителност и гъстота, на която са разпределени. Ако тези рец. полета са върху кожата и се отнасят за усещане за допир абсолютно условие да се получи усещане за дразнене от две отделни точки е дразненето да попадне върху различни рецептивни

полета. Само в този случай двете дразнения се предават като отделни. Малките рец. полета имат висока разделителна способност. По същия начин в ретината високата и разделителна способност е в центъра й, а в периферията тя е малка.35-ти Въпрос: Подкорови сетивни системи (аферентни пътища): Те обхващат всички структури, които свързват рецепторите с коровия център на сетивните системи. Пример: аферентните пътища на соматосетивната с/ма са следните: част от нейните рецептори са разположени в кожата. Късият израстък на сетивните неврони разположени в ганглиите на гръбначния мозък, навлизат в гръбначния мозък през задните коренчета. В сивото в/во на гръбначния мозък те образуват връзка с възходящия неврон, който достига до таламуса. От таламуса започва нова неврон, който достига до коровото представителство. Таламусът е сетивната станция на всички сетивни системи с изключение на обонятелната. Той е преддверие на мозъчната кора. Таламусът- това са подкоровите сетивни системи. Тук се извършва частична преработка на преминаващата информация. Към тях се присъединяват и пристигащите коригиращи еферентни мозъчни сигнали от мозъчната кора. Така в таламуса се срещат и си взаимодействат възходящи и низходящи нервни влияния, тоест при подкоровата обработка на информацията възникват двустранни взаимодействия-кора- таламус-кора. Корови центрове/ полета: Всички сетивни системи имат представителство в мозъчната кора. Възбуждението стигнало до тях се осъзнава като определено усещане. Тези представителства са организирани на типологичен принцип= всеки участък от кората получава сетивна информация от определен сетивен участък. Така в първичната соматична зона е представена всяка част на тялото. Размерът на тези представителства несъответства на телесните размери. Най-големи са полетата на тези части от тялото, при които полето от рецептори е най-голямо и те са с най-голяма точност. Коровите центрове се образуват от два вида полета:- проекционни- получават директна сигнализация от съответния рецептор, която е насочена в точно определена точка*за зрението това е определяне на различно осветени части, на различни цветове, граници.*за кожните усещания това е определяне на мястото на дразнене, силата, границите му. - асоциативно- извършва се синтез на получената информация от сетивното поле и отделните признаци се превръщат в обща представа. Окончателното и цялостно осъзнаване може да предизвика и емоционално преживяване. Тук се включват и висшите мозъчни процеси.40-ти Въпрос: Опиати- лекарствени средства: В основата на действието на голяма част от невротропните средства е свързано със синаптичното предаване. Някои от тях са липоразтворими, които не влияят върху синаптичното предаване, а оказват своето въздействие директно върху неврона. Лекарствата действащи върху синаптичното предаване подобно на медиаторите се свързват с специфични за тях рецептори на ПСМ. Тези рецептори не са определен брой за това тяхното количество може да се промени. При действието на определени лекарства продължително време броя на рецепторите намалява следователно намалява и действието на лекарството, следователно дозата трябва да се увеличи. Някои лекарства създават въздействие върху удоволственото състояние, което е в основата на пристрастяването.Най-важните лекарствени средства отговорни за пристрастяване са:1- АЛКОХОЛ- предизвиква психическа и физическа зависимост. В този случаи се говори за алкохолизъм. Алкохолът е липоразтворим за това има бързо действие, като преминава през всички клетъчни мембрани. При проникването си в НС той влияе директно върху нервните клетки и ограничава освобождаването на медиаторите в синапса. При приемането му се получава алкохолно опиянение, което води до промяна в настроението. При хроничен алкохолизъм настъпва увреждане в периферните нерви (=алкохолна невропатия). Получава се също дименция. Уврежда черния дроб, което води до цирози има положително въздействие в/у сърдечната дейност, когато е в малки количества. - Алкохолен фетален синдром- проявява се при деца, при които майката е употребявала алкохол по време на бременността.- Алкохолът се разгражда в черния дроб от ензими (=дехидрогенази)2- МОРФИНОПОДОБНИ лекарствени средства (опиати)- морфин, кодеин, хероин.

Тези в/ва създават толерантност и много бърза зависимост. Опиумът съдържа морфин. В началото на 20-ти век вече е позната хим. Формула на морфин и започва да се произвежда такъв синтетичен. Той се извлича от мак. От 19-ти век се използва като опиум. До този момент се е използвало като болкоуспокояващо.В организма съществуват опиоидни рецептори с които се свързват морфиноподобните лекарства, които се свързват с медиаторите- опиогенните опиоидни пептиди (ендорфини). Тези медиатори в ЦНС имат подчертано участие в болковата сетивност и центровете за възнаграждение. Те имитират ефекта на ендогенните опиоиди като те многократно се засилват при увеличаване на дозата. Ефекти:- обезболяващ- подтискат кашличния рефлекс и дишането- свиване на зениците- еуфория и удоволствено преживяване- бързо настъпва толерантност и физическа зависимост3- МЕТАДОН- синтетично вещество, което е химически различно от морфина, но пространствената му форма е подобна, затова се свързва с неговите рецептори, без да предизвиква неговия ефект4- АМФЕТАМИН- също се съдържат в някои растения. Те принадлежат към групата на психостимулантите, които предизвикват освобождаване на повече норадреналин и дупамин. Действието му е главно в структурите на главния мозък. Ефект:- стимулира движението на скелетната мускулатура- засилва състоянието на бодрост-премахва усещането за психическа и физическа умора- усилва вниманието- еуфория- предизвиква апатия, загуба на апетит, амфетаминна психозаПри прекъсване на приемането им се причинява депресия, халюцинации, промяна в мисленето5- КОКАИН- в началото се използвал като локално обезболяващо средство за лигавиците на носа и гърлото. Ефектите му са подобни на тези на амфетамините. Действието му е бързо. При продължителна употреба се предизвиква анорексия, антисоциални прояви6- КОФЕИН- в кафето и някои чайове. Механизмът на неговото действие е блокиране на аденозиновите рецептори. Аденозина е медиатор, който действа върху множество мозъчни структури като намалява състоянието на бодрост. Кофеинът премахва подтискащото действие на аденозина, като стимулира невроните в мозъчния ствол. Повишава вниманието, бодростта, повишава сърдечната дейност, дишането. При големи дози може да увреди сърцето. При него зависимостта е слаба.7- НИКОТИН- Той проявява ефектите си в/у ЦНС чрез медиаторните с/ми за ацетилхолин. В структурите на крайния мозък има възбуждащ ефект. намалява страховата напрегнатост. За двигателните рефлекси и гръбначния мозък ефектът му е подтискащ с намаляване на мускулния тонус. Силна зависимост оказва само при 20% от пушачите. Ефектът в/у дейността на вътрешните органи се дължи на това, че в ганглиите на ВНС медиаторът е ацетилхолинът, а никотина се свързва с неговите рецептори. Ефектите са по-силни при първата цигара, след което намаляват.Негативни последици:- води до рак на белите дробове- причинява исхемична болест на сърцето- инфаркт- при бременност увеличава риска от спонтанен абортПри отказ се стига до раздразнимост и безсъние.8- ДИЕТИЛАМИД на лизергиновата киселина (ЛСД)- променя съзнанието. Много силно в/во. По структура наподобява серотонина и функцията му се свързва с действието на серотониновите рецептори. Има халюциногенно действие. При употреба може да се стигне до психично действие без предвидими последствия. Не води до физическо пристрастяване.9- МЕСКАЛИН- ефектът му е подобно на ЛСД- то, но по-слабо изразен.

10- ФЕНЦИКЛИДИН- синтетичен продукт, прилаган като болкоуспокояващо. Има също халюциногенно действие и води до дезориентация. Получава се еуфория, увеличава мускулната сила, но прави хората неконтролируеми и социално опасни. Взаимодейства с рецепторите на глутамата.11- КАНАБИС- това е растение, листата на което се използват за пушене, а екстрактът-хашиш, води до опиянение подобно на алкохола, без да води до агресивност. Слуховите и зрителните усещания са много силни. Нарушава се паметта и двигателната координация. Механизмът на действие е чрез свързването му с рецептори, подобни на опиоидните, които нормално участват в предаването на инхибиторни влияния. Не предизвиква психическа и физическа зависимост. Абстинентните състояния наподобяват тези на алкохола и никотина.12- СЪНОТВОРНИ- пристрастяването става за няколко седмици. При продължителна употреба- мудност, намалена памет и внимание13- ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ- служат за разтворители при направата на лепила. Те са летливи и лесно достъпни. Използват се от деца. Те причиняват преходно възбуждение с еуфория и затова те причиняват депресивен ефект. при по-големи дози може да предизвиква илюзии, халюцинации. Не причиняват абсцеденция. Увреждат мозъка, черния дроб, бъбреците. Приемат се чрез инхалации. В тях има олово, което има силен токсичен ефект.