Какво знаем за Таньо войвода и пътя

на неговата чета през 1876година?

Саможертва за свободата на

България

АВТОР:

Александра Руменова Пенева

Ученичка от ІІІ-б клас

ОУ”Любен Каравелов”

Гр.Попово, обл.Търговище

е-mail:oukaravelov@abv.bg

Кратка биография на войводата

Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски е роден на 5 април 1846г. в гр.Сливен в заможно, многочленно семейство. Таньо учил в местното училище 4 години. Бил буден и свободолюбив младеж. През 1871г. Левски основава революционен комитет и Таньо

Стоянов е един от първите му членове. Когато през 1872г. Апостолът отново пристига в Сливен, има възможност да оцени организаторските му способности и го определя за апостол в Търговищко, Омурташко, Котленско и Добричко.

Скоро след определянето му за апостол, Таньо бил арестуван, съден и заточен в Диарбекир. При удала му се възможност, на 14 януари 1875г., преоблечен като арабин, той успява да избяга и да се придвижи до Цариград, а от там с кораб до Сулина и Браила.

Няколко месеца по-късно, през август същата година, Таньо е извикан в Букурещ и определен за апостол

на подготвяното въстание в Сливенско.

През следващите месеци Таньо Стоянов се среща с други изявени революционери, участващи в подготовката на въстанието, а самия той живеел в лишения и заделял

средства за оръжие.През пролетта на 1876г., заедно с още двадесет и седем смели мъже, Таньо

Стоянов преминава река Дунав и стъпва на българска земя, начело на четата, вече

като Таньо войвода.

Таньо Стоянов организира четата си едновременно с Ботевата , по идея

на самия Ботев.

Целта и на двете чети е да подпомогнат участниците в избухналото на територията на България, Априлско въстание, като увлекат нови сили от селищата по пътя на четите.

Предварително определеното място за минаване на река Дунав било при село Пожарево, Тутраканско. От тук четата

поема пътя на подвига и безсмъртието.

На 17май 1876г., 28 смели мъже, начело с Таньо войвода и знаменосец Велко Дачев,

стъпват на родна земя.

Пътят на Таньовата чета в началото съвпадал с този на четата на Панайот Хитов от 1867г.

Веднага след като слизат на брега при с.Пожарево, четниците бързо се изнасят към с.Антимово. Там спират за кратка почивка и продължават към разградските села. Отново

спират близо до гр.Исперих, в очакване към тях да се присъединят въстаници от селата Хърсово

и Голям извор. Тук четата претърпява разочарование, защото въстаниците са заминали за Г.Оряховица и няма кой да се присъедини.

На третия ден от похода четата спира до Побит камък, но и тук претърпяват провал-четникът

изпратен да се срещне с комитета е разпознат и заловен. Правят

опит да освободят заловения си другар-Стефан Николов

Заралията, но и тук удрят на камък.

Отчаяни от неуспеха и разгневени на селяните от Побит

камък, за които мислели, че са предали другаря им, четниците предложили да бъде наказано

селото. Войводата успява да ги разубеди.

Виждайки надеждите си попарени, а съдбата си застрашена от глад

и предателства, четниците решават да се върнат в Румъния.

Отново Таньо ги разубеждава и четата продължава пътя си

към Търговищко. Междувременно някой

от четниците се изгубват в

горите.Някой успяват да се спасят, други са

заловени и убити.

Първо сражение на четата Лутайки се без водач, в непознати местности, четата спира за почивка при с.Ломци. Там е забелязана и нападната от потеря. Завързало се първото сражение на четниците с врага. Битката била неравностойна. Срещу малобройната Таньова чета се изправили “сто души потеря башибозуци и черкези”.

Храбро се били четниците и не дали нито една жертва. След като се стъмнило,

четата успяла да се измъкне.

Поемат на юг по най-краткия път за Балкана. Движат се цяла нощ, минават между Кардам и Попово, на 26май осъмват в корията при село Светлен(по онова време се наричало Аязлар) . Местността е равнина и нямало никаква възможност за прикритие. Две пастирчета попадат на четата. Таньо ги освобождава и половин час по-късно се вдига потеря от околните села-Аязлар(Светлен), Араблар(Априлово), Конак и Мехмеди(Звезда).

Четата попада в опасност и се отправя през нивите към отсрещната по-гъста и по-удобна за прикриване гора. Наложило се да прегазят река Черни Лом, защото врагът ги

притиснал. Успели да заемат височината Припека и да се укрепят на нея.

Четата водила второто си сражение цял ден без да даде

жертви или тежко ранени.

Знаменосецът Велко Дачев ,развява коприненото знаме със златния лъв и заветните думи

В боя е убит черкезкия предводител. Смъртта му стъписала нападащите и те

отстъпили пред организираната отбрана на четата. През нощта тъмнината и дъждът

помогнали на четниците да се изнесат към село Араплар (Априлово). Бойният дух на

четниците бил повишен от успешното сражение през деня. Оказало се, че потерите не

са ги изпуснали от очи и изненадващо ги нападат отново.

Битката на височината Керчан баир

Денят 27май-единадесетия ден от стъпването на българска земя,четата се разполага на височината и организира набързо защитата си. Дъждът започнал още през нощта не спирал. Барутът овлажнял. Врагът ги нападнал от четири страни.

Битката била тежка, а четата се разпокъсала на

малки групи, които водели отделни сражения. В това

сражение падат двама убити.

Убит в последната

битка на четата на височината Керчан баир

Вечерта, при кратко затишие, Таньо повел хората си, но в подножието на хълма

ги изненадват и влизат в ръкопашен бой.

И тук след смела борба с врага пада убит Таньо

войвода.Силната му десница размахвала ятагана и преди да издъхне погубил шестима от неприятелите,

помагайки на другарите си да се отдалечат. Трупът му останал да лежи върху родната земя,

която обичал повече от всичко!

В подножието на хълма Керчан баир, заедно със залязващото слънце, изгаснала и последната искра от Таньовата чета.

Знамето на четата било поискано от Цариград.

Съдбата на четниците

След битката оцелелите Таньови другари са подложени на диво преследване. Голяма част от

тях са заловени и затворени.

Освободени са след дадената амнистия през август 1876г. Четирима от четниците са заточени

и се завърнали след Освобождението на България.

Четата на Таньо войвода се състояла от 28 души. До нас са достигнали

имената на 23четници.

Всички те са борци за правда и свобода.

Четата оставя светла диря в българската история.

И в яркия Априлски огън на 1876г., винаги ще свети искрата на Таньо войвода, символ на

родолюбие и саможертва.

България слави героите си и коленичи пред подвига им!

Паметник на Таньо войвода в Попово

Поклон пред подвига на Таньовата чета

ПАМЕТНИК НА ТАНЬО ВОЙВОДА

НА КЕРЧАН БАИР

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ,

И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ,МАЙКО,БЯХА,И ТВОЙТО ИМЕ САМО КАТ МЪЛВЯХА,

УМИРАХА БЕЗ СТРАХ.