Поредица

ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИИ

Серии: Шаманизъм

(Коренни американци; Сибирски народи; Нордически традиции; Африкански народи; Аборигени)

Будизъм (Тхеравада; Махаяна; Ваджраяна; Чан (Дзен)

Даоизъм Суфи

Индуизъм Йога Тантра

Херметическа традиция Друидизъм / Паганизъм

ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИИ

Отговорен редактор Димитър Тонин

ПУБЛИКУВАНИ

Шаманизъм / Руни: СИЛАТА НА РУНИТЕ. – Кенет Медоуз Будизъм / Дзен: ДЗЕН ТРЕНИНГ. – Кацуки Секида ВРЪЗКАТА СИРИУС.. – Мъри Хоуп

ПРЕДСТОЯЩИ Тибетски Будизъм / Кагю: ТИБЕТСКА ЙОГА. Том 1. Традициите на школата Кагю: Ньондро; Махамудра; Шестте Йоги на Наропа. – Сборник Шаманизъм: ПЪТЯТ НА ШАМАНА. – Майкъл Харнър

ВРЪЗКАТА СИРИУС

Мъри Хоуп

Мъри Хоуп

ВРЪЗКАТА СИРИУС

‘The Sirius Connection’ Copyright © 1996 by Murry Hope

© ШАМБАЛА ЕООД, София, 1998 © Колектив на ШАМБАЛА – превод от английски Борил Караиванов – корица и библиотечно

оформление Редактор – Силвия Великова Предпечатна подготовка – ШАМБАЛА ЕООД Формат 16/60/90 Всички права запазени ISBN 954-8126-38-9

СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности 9

Въведение 11

Част Първа. Историята на Египет 17

Глава 1. Произход и загадки 19

Глава 2. Завещано от праисторията 49

Глава 3. Богове или Нетери 65

Глава 4. Сириус и петте епагоменални Нетери 97

Глава 5. Сириус – двойната звезда 121

Глава 6. Книга на Мъртвите 145

Глава 7. Възникване и развитие на магията 171

Част Втора. Метафизиката на Сириус 195

Глава 8. Висшата магия на Сириус 197

Глава 9. Богините от системата Сириус 205

Глава 10. Озирис, Хор и Сет 221

Глава 11. Наука, символика и лечение 243

Глава 12. Силата на Лъва 265

Глава 13. Наследството на Сириус 277

Глава 14. Каквото горе, такова и долу 307

Хронология 323

Речник 335

Библиография 345

На нейно Преосвещенство

СЕХМЕТ МОНТУ,

която все още спазва

повелите на Старите Пътища

На Учителите,

чрез които Сириус се доближи до нас

От Издателя

БЛАГОДАРНОСТИ Изказвам моята благодарност и искрена признателност

на секретаря, историка и онези членове от Фондацията на Амонитите в Кайро, Египет, които с разрешението на Нейно Преосвещенство Сехмет Монту ми позволиха да използвам информацията от техните собствени извори.

Дължа също така благодарности и признание на следните издатели и автори, които ми предоставиха правото да използвам илюстрации и цитати от техни книги:

Thames & Hudson: The Egyptians by Cyril Aldred Element Books: The Great Pyramid Decoded by Peter

Lemesurier и The Psychology of Ritual by Murry Hope Souvenir Press Ltd: The Sons of Re by Robert K. G. Temple JR–T Publications: The Sons of Re by John Rose Sidgwick & Jackson: The Sirius Mystery by Robert K. G.

Temple Penguin Books Ltd: Archaic Egypt by Prof. W. B. Emery Inner Traditions International Ltd, Rochester, Vermont,

USA: Sacred Science by R. A. Schwaller de Lubicz, рисунки от Lucie Lamy (разпространявано от Harper & Row, Hagerstown, Maryland, USA)

Допълнителното художествено оформление е направено от Мартин Джоунс.

Въведение Вече знаем със сигурност, че преди разцвета на

културите на Шумер и древен Египет, е съществувала една изключителна, високо развита цивилизация. Нейните успехи в областта на науката и технологиите надвишавали постиженията на нашето съвремие. Все пак, когато по прищявка на природата родината на тези познания и мъдрост бива заличена, всичко, което остава, представлява само народни спомени, бавно превръщащи се в легендарни митове и поверия. В книгата.”Връзката Сириус” аз изследвам влиянието на двойната звезда Сириус върху развитието и културата на династически Египет. Имало ли е това влияние връзка с разливите на Нил по време на Дните на кучето, които, от своя страна, са свързани с хелиакалния изгрев на Сириус, или звездата е играела някаква много по–дълбока и по–особена роля в живота на древните египтяни? Много мистици и метафизици вярват, че Сириус е ключът към тайната на еволюционнното развитие на Земята и, ако наистина е така, тя би могла да изиграе важна роля и в бъдещото развитие на нашата планета. Възможно е древноегипетските жреци, които са получили своите знания от споменатата по–горе високо развита цивилизация, съществувала преди Потопа, да са познавали нейната същност и затова да са се опитвали да скрият истинското £ значение в своите най–тайнствени и важни ритуали. По време на многовековното развитие на династически Египет, истинското познание и значение на тези традиции постепенно прераства в суеверие и понякога бива белязано от фаталния "синдром на силата", а истинско значение (и етика) са забравени.

Настоящата книга не е посветена на старите религиозни вярвания и обичаи в Египет, разпространени сред древните хора. По–скоро представя изследване на онези аспекти на древните египетски вярвания, наследени от една много по–стара и по–развита традиция, обединяваща знанията в областта

на основните науки, на астрономията, астрофизиката и психологията, напълно съизмерими с всичко, което знаем днес, а в някои аспекти дори превъзхождаща съвременното научно ниво. Многостранното познание, съдържащо се в тези космически истини, включвало и ролята на нашата планета и Слънчевата система в състава на Галактиката, еволюционния принцип за развитие на човечеството и на всички същества, с които делим Земята, както и знания за истинската природа и възможности на човешкия ум.

Затова се опитах да разкъсам оковите на ортодоксалната историческа наука и да представя една картина на Египет от най–древни времена, като се спра главно на произхода на тези метафизични вярвания. Точно в тях се крие планът на лабиринта на незнанието, от който трябва да се измъкнем, ако искаме да обединим древните познания със съвременната наука и психология. Не случайно са рисували Сириус като звезда с пет лъча. Значението на тези пет лъча символизира онова, което в метафизиката е известно като първичните четири елементи – Огън, Вода, Въздух и Земя, а петият лъч, доминиращ над всички, символизира Времето.

Повече от четиридесет години работя върху проблема за произхода на древните магически и мистични вярвания. Постепенно стигнах до заключението, че това, което обикновено наричаме "свръхестествена" или "магическа" сила, може лесно да намери място в съвременните изследвания по парапсихология и теоретична физика. Смята се, че всички енергийни източници на познатата вселена могат да се включат в четири отделни категории – слаби и силни ядрени сили, електромагнетизъм и гравитация, като е възможно съществуването и на пета, обединяваща сила, която отъждествявам с времето. (вж. Вре-мето – крайна енергия) Две от тези сили (слабата ядрена сила и електромагнетизма) възприемам като хаотични, а другите две (силните ядрени сили и гравитацията) – като сили на реда. А времето обединява в еднаква степен и двете характеристики. Както и другите четири сили, на квантово (микроскопично) ниво Времето също

има свои собствени елементарни частици, но освен това то обладава и много силно изразено метафизично значение, което е било познато на най–ранните известни центрове на цивилизация, както и на техните праисторически предци.

Затова смело мога да кажа, че голяма част от тайнствената (магическа) информация, която се е просмукала през ситото на времето, носи познание, свързано с природните космически закони. Благодарение обаче на прекомерното акцентиране върху физическото начало в света, това познание е пренебрегнато от преобладаващата част от специалистите. Така наречените "окултни" тайни, дошли до нас или от праисторически времена, или от времето на шумерската, египетската и вавилонската култури, не са ни повече ни по–малко древни научни факти, закодирани чрез термини, лесно разбираеми за тогавашното население, като през вековете голяма част от тях постепенно се превръщат в суеверия и истинското им значение е забравено.

Нека се върнем към древен Египет и към изворите, от които са черпили познание неговите граждани. Много се е спорило по въпроса откъде са дошли техните учители. Дали от района на самия Сириус – т.е. били са извънземни, както предполагат Робърт Темпъл и други изследователи – или са дошли от някое по–близко място, Атлантида, например или Антарктида, каквато е хипотезата на Греъм Хенкок в неговия бестселър Стъпките на боговете. Моето мнение, което обединява както емпиричното изследване, така и родовата “памет” е, че нашата Слънчева система е била “засята” от обитатели на двойната звезда Сириус А и В. Те препрограмирали своите знания в генетични структури сред някои от по–горе споменатите, високо развити доисторически цивилизации, които могли да ги разберат и да ги приложат в духовния живот и в своите технологии. Библейският епизод, който се отнася за "синовете на Бог и дъщерите на хората" показва по–скоро това генетично вливане, осъществено от много по–високо развит разум (или поле на съзнанието), отколкото свързването с извънземни! Така имплантиран,

съответният ген се предава на някой индивид от колонизираните райони. През вековете той се проявявал чрез хората, които наричаме гении. На тях, може би, дължим развитието на науката, изкуството и духовността. Но по–често този ген се е предавал чрез онези невъзпяти герои и героини, чиято задача била по генетичен път или по пътя на познанието да подсигурят неговото обезсмъртяване.

Нека за момент си представим проблемите, с които се е сблъсквала споменатата по–горе напреднала раса, докато се е опитвала да предаде своите огромни познания на едно неграмотно население, дълбоко потънало в суеверия. Тези хора се ръководели главно от инстинктите и им били чужди рационалния и интуитивния аспект на разума, затова са били неспособни да разберат прилаганите от техните учители високоразвити технологии. За местното население представителите на другата цивилизация били истински богове и богини, мистични същества, управляващи съществуванието, въплъщения на божествената сила, към които се обръщали за помощ и разбиране, когато непредвидените случаи в ежедневния живот го изисквали. Така че имало ли е по–добър начин техните учители да предават своите познания за космическите енергии и начала, освен да персонифицират онези пет сили, които те самите познавали като движещи енергии във Вселената? Може би въплъщение на това са петте епагоменални Нетери (вж. Глава 4)? Много други интересни (и очевидни за парапсихолозите) образи се появяват едновременно с петте начала, например Господарите на Времето Тот (Теути) и Анубис и знанието за постоянната смяна на хаоса и реда, ясно представено в разказите за продължаващата битка между Хор и Сет, което ще бъде изяснено на следващите страници.

Въпреки че при представянето на съответните египтоложки данни ще се съобразявам само с известните факти, приети от учените, аз ще разширя панорамата от данни, като включа някои мнения и интерпретации, представени от съвременните течения в метафизиката (парафизиката), като

природата на съзнанието, която е дефинирана от "полевата" теория като "поле на активни частици, изискващи организация". Така че цялата информация може да бъде включена във всяка от следните категории: актуална, астрономическа, алегорична и архетипна. И така, наслаждавайте се на разходката из лабиринта на миналото и направете своите собствени заключения.

Част Първа

ИСТОРИЯТА НА ЕГИПЕТ

Глава 1

ПРОИЗХОД И ЗАГАДКИ Археологията е открила множество данни за произхода

на Египет от времето на династиите и по–ранните епохи. Въпреки това, голяма част от неговата история остава неизяснена. Много от въпросите все още не намират отговори. Това естествено поражда възможност за поява на най–различни теории. Как по тези земи се е появила процъфтяваща цивилизация, чието развитие напълно противоречи на идеите за естествения процес на еволюция, споделяни от множество учени? Съществуват и редица митове, легенди и творби на класически автори, запазени до наши дни, които са в явно противоречие с убежденията на ортодоксалните египтолози. И един от примерите се отнася до зависимостта на древните египтяни от двойната звезда Сириус.

През последните години беше доказано, че примитивните общества от вътрешността на Африка имат точна астрономическа информация за тази звезда. А това са данни, които могат да бъдат наследени само от една високо развита цивилизация. Така възниква въпросът: от кого или от къде са получили тези знания? През 1976 г. американският учен Робърт К. Г. Темпъл публикува своята революционна за времето си теория за количествения скок от примитивизма към цивилизацията като резултат от контакта на местното

население с жители от планета в системата на двойната звезда Сириус близо 3000 г.пр.Хр. Данните за тези познания в Египет и Шумер, които естествено проникват и в други части на Африка, той представя като доказателства за появата на извънземни още преди процъфтяването на династически Египет.

Съществуват и други много приемливи обяснения както за внезапния разцвет на египетската култура, така и за ранното свързване на египтяните със Сириус. А това са все въпроси, които заслужават внимание. Според информацията, съхранена до днес, влиянието на Сириус е неоспоримо. Не е ясно само дали местното население действително е било посетено от извънземна цивилизация или просто е получило информация от друга, високо развита в техническо и научно отношение цивилизация, съществувала тук на земята, която постепенно е развивала технологиите си, а самата тя е била обект на посещение на извънземни. Очевидно проблемът е изключително стар, и доказателството за това е, че тези, които днес наричаме "древни египтяни ", са били също толкова заинтригувани (или може би загрижени) за изворите на своята история, както сме и ние днес. Фараон Нефер–Хотеп (около 1750 г.пр.Хр.) решил да издигне статуя на бог Озирис. За целта наредил да се потърси описание на божеството в древните архиви на библиотеката в Хелиополис, за да е сигурен в точното представяне на образа. Рамзес IV, който царува само 600 години по–късно, проявява същия интерес към древността. А ние все още смятаме, че това са най–древните владетели! Много от постройките около Стъпаловидната пирамида съхраняват данни, че паметникът е бил издигнат повече от едно хилядолетие преди времето на фараон Нетер–Хет, който управлява в началото на третата династия, т.е. около 2600 г.пр.Хр.

По време на царуването на Птолемей II Филаделф• творил египтянинът Манетон• (Любимец на Тот). Той живял в края на IV и първата половина на III век пр.Хр. и написал известната История на Египет. Манетон бил Върховен жрец в Хелиополис и се славел като изключително точен и достоверен историк. Занимавал се не само с исторически изследвания, но и с мистичната философия и религия на своята страна. Прието е неговите книги да се считат за извори на знание за всички проблеми, отнасящи се до Египет. От тях са черпили информация Плутарх и някои по–късни автори. Разпокъсани преписи от Манетон са съхранени в запазените фрагменти от Хермес Трис-мегист, събрани и публикувани от големия теософски учен Г. Р. С. Мед в началото на XII век. За съжаление, творбата на Манетон не е запазена изцяло. Съществуват фрагменти, както и цитати от нея, използвани в резюмета на съчиненията на Йосиф и други класически автори. Цитатите обикновено подкрепят възгледите на самите автори, затова е трудно да бъдат използвани като точни исторически доказателства. Няма съмнение, че откакто е създадена писмеността, хората са използвали древните текстове точно по този начин. И аз ще се опра на текстовете от древността, за да подкрепя своите изследвания.

Според Манетон, Тот е египетският бог на буквите, който създал 36 525 книги, пълни с древна мъдрост. Тези цифри съответстват на броя на примитивните инчове•• в

• Птолемей II Филаделф (р.308 г.пр.Хр.–ум.246 г.пр.Хр.), цар

на Египет (285-246 г.пр.Хр.), втори цар от династията на Птолемеите, който проявява умела дипломация, развива селското стопанство и търговията и превръща Александрия във водещ център на изкуствата и науките. Бел.ред.

• Наречен още Манетос (Manethos), или Мането (Manetho) (ок. 300 г.пр.Хр.), той написал историята на Египет на гръцки език, вероятно по поръчка на Птолемей I (305-282). Бел.ред.

•• Мярка за дължина, равна на 1.00106 стандартни инча. Бел.ред.

периметъра на Голямата пирамида1. Вярва се, че Манетон е използвал информация от йероглифните надписи по храмовете и други свещени записи. Мед смята, че най–важният от фрагментите от оригиналните творби на Манетон, запазени до наши дни, е този, който е цитиран от византийския историк Георги Синкел (около 800 г.сл.Хр.)•. Творбата на самия Манетон, наречена "Сотис", е изгубена. Пасажът с въвеждащите думи на монах Синкел гласи:

Тогава ми беше предложено да подготвя няколко

извадки, отнасящи се до историята на Египет от времето на династиите, от книгата на Манетон. (Този Манетон) като Върховен жрец в езическите храмове на Египет е записал своите отговори (на цар Птолемей) върху паметници, запазени в областта Сериад. Той ни казва, че (тези паметници) са издълбани на свещения език и с буквите от свещеното писмо на Тот, който е първият Хермес; след потопа те са били преведени от свещения език на общоприетия тогава говор, но (все още са били написани) с йероглифни знаци и съхранявани в книги, пазени далече от обществото във вътрешните зали на египетските храмове и посветени на Сина на Добрия Деймон, който е и вторият Хермес, бащата на Тот.2

На царя са били известни обширните познания на

Манетон относно миналото на страната и затова помолил свещеника да погледне някои от записите. Попитал го дали в действителност умението на Манетон за работа с документите би могло да се приложи успешно при изследване на бъдещето. Мед продължава историята:

• Георги Синкел (края на VIII век - ум. след 810 г.) -

византийски историк и автор на световна хроника, започваща от създаването на света до времето на управление на римския император Диоклециан (управлявал 284-305 г.). Бил частен секретар на Константинополския патриарх Таразий (управлявал 784-806 г.). Бел.ред.

В творбата си "Книга за Сотис" Манетон се обръща към

цар Филаделф, вторият Птолемей, пишейки дословно същото:

"Писмо от Манетон Сибенитски до Птолемей Филаделф.

До Великия и многоуважаван цар Птолемей Филаделф; Аз, Манетон, Върховен жрец и преписвач на старите свещени записи на страната, гражданин на Хелиополис, родом от Сибенит, предавам своите най–искрени поздрави на господаря Птолемей.

Ние трябва да разгледаме основно всички проблеми, отнасящи се до онова, което Вие пожелахте да се изследва, за да отговорим на Вашите въпроси относно бъдещата съдба на света. Както и наредихте, Вие ще получите свещените книги, писани от нашия предтеча Трижди Великия Хермес. Именно тях аз изучавах. Мой Господарю и Фараон, сбогом.”3

Цитираният пасаж показва, че трябва да възприемаме

имената на Тот или Хермес като титла в йерархията на свещеническата каста. Така можем да докажем, че са били свързани с историята и писмеността. Можем да предположим, че първият Хермес или най–ранното жреческо съсловие е използвало някакъв свещен език. Възможно е да е бил архаичен египетски, твърде близък до говора на Атлантида. Двете поколения жреци и пророци били разделени от Потопа. Това, без съмнение, е същото голямо наводнение, за което споменават пред Солон години след това жреците на Сеис. Текстът на Манетон загатва, че древната цивилизация на Египет, която явно жестоко пострадала след потъването на Атлантида, била време на изключителен разцвет и благоденствие. Това е времето на боговете, на божествените фараони и полубожествата. Разбира се, както би могло да се очаква, има много учени, които обявяват "Книга за Сотис" за неоплатоническа фалшификация. Но от друга страна, защитниците £, представени от Мед и други, по–късни автори,

предлагат задоволителни доказателства за нейната автентичност и едва ли могат да бъдат обвинени в предубеденост. Специално за тези, които не познават историята на Атлантида, ще се спра по–обстойно на дискусиите относно нейната съдба. Вярвало се е, че в древни времена в района на северния Атлантически океан е съществувала островна земя. Точното £ разположение и досега е предмет на дебати. Въз основа на множество митове и легенди за тази приказна земя, изследователите предлагат най–различни теории и идеи за нейното развитие. Най–известният трактат за Атлантида се съдържа в диалозите на Платон Тимей и Критий. В тях философът описва високо развитата технология, разкоша на архитектурата и необикновената социална структура на Атлантида, както и факторите, довели до нейното пропадане по време на описания в Библията и в други широко разпространени легенди световен потоп. Първоночално историята е разказана от Солон (639–559 г.пр.Хр.), един от седемте гръцки мъдреци, възприеман като най–начетения сред тях. От Солон разказът достига до семейството на Критий Старши и оттам до неговия внук Критий, който от своя страна го предава на Платон (427–347 г.пр.Хр.). Без съмнение, това е единственото споменаване на Атлантида, което може да се намери в произведенията на древните автори. Съществуват редица данни, които подкрепят тезата за нейното развитие. Те са запазени в извори както от древността, така и от нашето съвремие. Проблемът за Атлантида остава изключително популярен през вековетете. Проучване на британската преса след издаването на книгата на Игнатий Донели (1831–1901) Атлантида: Праисторическият свят, публикувана през миналия век, поставя проблема за Атлантида на второ място след дебатите за идването на Христос! Съществуват множество теории за причините за потъването на Атлантида. На повечето от тях съм се спряла в детайли в книгата си Атлантида: Мит или реалност?.

Манетон разделя управлението на отделните фараони на тридесет и една династии. Те са групирани от египтолозите в

Старо, Средно и Ново царство и Късен период. Всички те изграждат обща цивилизация, но ги делят катаклизми, предизвикани от различни политически сблъсъци. Периодите на управление на нито един от фараоните не са точно определени. Учените са склонни да развият хронологията в съществуването на Египет, използвайки точно фиксирани моменти, определени чрез поредица от записи на астрономически феномени. Слънчевият изгрев на звездата Сириус е записан в седмата година от управлението на Сезострис III •. Така може да се пресметне и точната година на появата £ – 1872 г.пр.Хр. Археологическите разкопки на различни места в Горен и Долен Египет предоставят сравнително точна картина на праисторическите времена. Съвременните постижения на радиокарбонния метод за датиране дават възможност да получим още по–ясна картина на онова време.

Като следва общоприетите археологически тези, отнасящи се до преддинастичен Египет, Сирил Алдред в своята книга Египтяните споменава, че по време на късния палеолит с отдръпването на снежната покривка се променя и климатът в Северна Африка, в резултат на което става все по–сух. Нил, който някога е бил обширно вътрешно езеро, се свива, като достига съвременните си контури. Това, от своя страна, принуждава разпръснатите в района жители да се съберат край бреговете на голямата река, като единствена възможност да намерят вода. Периодите на неолита и халколита обхващат времето на ранния преддиснастически период. Той датира от около 5000 г.пр.Хр. и това се потвърждава от археологическите находки при Фаюмската

• Сезострис III (XIX в.пр.Хр.), египетски фараон от 12-та

династия. (Според Енциклопедия Британика (ЕБ) управлението на 12-та династия е през периода 1938-1756 г.пр.Хр., а според автора - 1990-1785 г.пр.Хр.. Оттам се получава и разминаване в годините на управление на Сезострис III: според ЕБ - 1836-18 г.пр.Хр. (т.е. 18 години). Вж. приложената Хронология според автора. Бел.ред.

падина и моста Геда на север, както и Дир Таса на юг. Ранният преддинастически период обхваща от 4000 г.пр.Хр. до 3600 г.пр.Хр. Основните селища от това време, разкопани и проучени от археолозите, са при Ел–Бадари, Меримба, ел–Амра, Нагада, ел–Балас, Ху, Абидос и Махасна. Средният и Късният преддинастически периоди датират от 3600 г.пр.Хр. до 3200 г.пр.Хр. След тях започва времето на писаната история. Това, което все пак знаем, е, че по времето на Амратския период между 4000 г.пр.Хр. и 3600 г.пр.Хр., наречено по името на селището при ел–Амра, близо до Абидос в северен Египет, раса от широкоглави (късоглави) хора е проникнала в тази територия. Местното население на Хамитите принадлежи към дългоглавия тип. В действителност всички факти говорят, че това навлизане на чуждо влияние през IV хилядолетие пр. Хр., така както и през II х–ие пр.Хр., идва от север.

Нека да сравним казаното по–горе с данните, запазени в писмените извори. Според Херодот, който е получил информацията от египетските жреци, писаната история на страната датира от 11 340 години преди неговото време или близо 14 000 преди нашата съвременост. В известна степен доказателство за това може да се намери в книгата на професор Уинкел Преадамитите, в която е цитиран Игнатий Донели:

В епохата на Менес египтяните вече са били един

цивилизован и многоброен народ. Манетон ни разказва, че Атотис, син на първия фараон, Менес, построил дворец в Мемфис, и че той бил лекар и оставил няколко книги, посветени на анатомията. Тези твърдения доказват, че дори в този ранен период египтяните са имали изключително високо развита цивилизация. По времето на Менес египтяните отдавна се славели като добри архитекти, скулптори, художници, митолози и теолози.

Професор Ричард Оуен пише:

Египет е бил цивилизовано общество с общо управление още преди времето на Менес. Селската общност, съставена от групи от номадски семейства, както е описано в "Пентатех", може да бъде приета като ранна стъпка в развитието на цивилизацията. Но колко напред в развитието си е стигнал един народ, управляван от правителство, състоящо се от различни социални групи, разделени въз основа на своя труд. Една от тях представя труда на жреческото съсловие, чиито задължения са били да записва и датира имената и династиите на владетелите, продължителността на управление и главните събития по време на тяхното владичество!

Ернст Ренан посочва, че: Египет от самото начало възниква като напълно развита,

древна, без митични и героични традиции страна, която като че ли не е била никога млада и слабо развита. Нейната цивилизация няма ранен стадий, а изкуството £ – архаичен период. Цивилизацията на Старото царство не познава инфантилността на ранния процес на съзряване. Тя се ражда напълно развита.4

Диодор Сицилийски (I век), казва: Египтяните са странен народ, който в далечни времена е

заселил бреговете на Нил, носейки със себе си цивилизацията, изкуството на писмото и езика от своята прародина. Те са дошли от посоката на залязващото слънце и са били най–древните сред всички народи.5

Тези коментарии са намерили потвърждение в по–ново

време в книгата на професор У.Б.Емери Архаичният Египет. Той пише:

... към края на четвъртото хилядолетие пр. Хр. срещаме

хора, традиционно познати като "последователите на Хор",

които явно оформят цивилизованата аристокрация или управляващата раса в Египет. Теорията за съществуването на расата на упраляващите се подкрепя от откриването на гробове от Късния преддинастически период в северната част на Горен Египет, които съдържат анатомически останки от хора с по–голям череп и по–дълги тела от тези на местното население. Тази разлика е толкова очевидна, че всяко предположение, че те произхождат от по–ранен народ, е немислимо. Претопяването на двете раси трябва да е било значително, но то не е било толкова силно, както по времето на Обединението, въпреки че през целия Архаичен период различията между цивилизованата аристокрация и основната част от местното население остават видими, по–специално по отношение на техните погребални обичаи. Едва към края на Втората династия можем да намерим данни за възприемането на погребалните традиции на господарската каста от страна на по–долни слоеве от населението. Расовият произход на тези завоеватели не ни е известен, а пътят на тяхното навлизане е напълно неясен.6

В горепосочения текст липсва каквото и да е съмнение,

че останките, които професор Емъри посочва, са от човешко тяло и принадлежат на специфична местна раса, обитавала земята.

С изключение на семейството на Хор, другите богове явно са били познати още в праисторически Египет. Легендите за финикийците, запазени в работите на древния финикийски автор Санхониатон (XIV–XIII в.пр.Хр.), говорят за Тат или Тот като създатели на азбуката и писмеността. Откъс от творба на Манетон потвърждава това, разказвайки как преди Потопа Тот (или Хермес Трисмегист) изписал върху стели (плочки) с йероглифи или със свещени букви принципите на древното познание. След Потопа негов наследник превел съдържанието на тези таблици на езика на обикновените хора. Както пише Йосиф:

Патриарх Сет, за да запази за поколенията мъдростта и астрономическите познания, предвиждайки опасността от двойно разрушение от огън и вода, предсказано от Адам, въздигнал две колони – едната от тухли, другата от камък, на които били изписани тези познания и които се пазят и до днес в областта Сиад (Египет).7

Л.Филипоф, астроном от алжирския университет, твърди,

че е открил нови факти относно старите текстове по пирамидите от времето на Петата и Шеста династии. Според него, те дават възможност бог Тот или Техути да бъде свързан със зодиакалния знак на Рака. Филипоф предполага, че Тот, идващ от земите на запад, е бил носител на културна информация. Той се появява точно когато пролетното равноденствие е било подвластно на Рака или около 7256 г.пр.Хр. Когато Тот (наричан в по–късни съчинения Хермес) пристига на египетска земя, той бил удивен от липсата на каквото и да било образование и култура сред хората. Тогава заедно със сподвижниците си започва да обучава хората на наука, религия, изкуство и музика. Това предполага, че по времето на пристигането на Тот светът е бил в 1256 година (или приблизително към тази дата) от епохата на Рака. Смятам, че Тот и естествено неговите спътници, които са дошли от земята на запад и които по–късно били обожествени, са по–скоро мисионери или колонисти от Атлантида, отколкото извънземни.

Лесно може да се открие връзка между разказа за Тот и зодиакалното изображение върху стените на храма на Хатор при Дендера.

Изображението представлява кръгла карта на небесата и показва знаците от зодиака така, както са били разбирани от египтяните през древността. Специално са подчертани знаците на Рака и Лъва. Египтяните са добавили свои тайни означения върху картината (вж. фигурата на Тот зад знака на Дева), чието истинско значение е все още плод на дискусии сред изследователите и египтолозите. (вж. Фиг.1.1.)

Сред специалистите липсва съгласие относно неговата интерпретация. Беше изказано мнението, че истинският смисъл на йероглифите все още не е открит. Джон Антъни Уест коментира наблюденията на Швалер де Лубич по повод на аномалиите в зодиакалното изображение при Дендера:

Зодиакалното съзвездие представлява неправилен кръг около центъра. Обърнете внимание на странното разположение на Рака в кръга, описан от другите зодии, може би възприеман като вътрешна точка на една спирала... Швалер де Лубич разглежда знаците на зодиака като разположени около един ексцентричен кръг с един център – полюса на затъмнението (женският хипопотам) и друг – полюса на Полярната звезда (чакал или куче). Това не изглежда съвсем убедително. Забележете разположението на Везните. Независимо дали тази схема посочва някаква систематизация, едно е сигурно, знакът на Рака е бил специално отделен.8

Фиг.1.1 Зодиакът на Дендера от храма на богиня Хатор

Храмът при Дендера бил издигнат от Птолемеите през I

в.пр.Хр. на мястото на по–ранен храм. Неговите йероглифи разкриват, че той е бил проектиран по плана, запазен от времето на "Спътниците на Хор", което означава много преди възникването на династиите в Египет. Едва ли ученият Тот, (често представян като Хермес или Меркурий) и водният знак на Рака могат да бъдат разглеждани като близки приятели, но все пак в добре известната поема на Гай Манилий (48 г.пр.Хр. – 20 г.сл.Хр.), който съпоставя гръко–римските богове със

зодиакалните знаци, пише: "Аполон принадлежи на очарователните Близнаци, а Меркурий – на Рака". Предполага се, че преди предполагаемото си напускане на земята и връщането си на звездите, откъдето е дошъл, крилатият Хермес (Тот–Мерку-рий) е завещал на човечеството така наречените Изумрудени таблици на Хермес Трисмегист. Въпреки че те често са представяни като продукт на Средновековието, техният произход може да бъде проследен на базата на проучванията на учения от XVIII век д–р Сигизмунд Бакстром, чак до около 2500 г.пр.Хр.

Философът Прокъл (412–485) споменава за пътуванията на грък, наречен Крантор, който посетил Сеис и видял една колона в храма на Нейт, покрита с йероглифи, на която била изписана не само историята на преддинастически Египет, но и историята на страната, от коята тези хора донесли в земите на Египет своята култура – Атлантида! Египетските жреци представили на Крантор превод, който напълно подкрепял цитираното от Платон в диалога Тимей. Египтолозите твърдят, че не знаят нищо за подобна колона или за някакъв текст, който да засяга проблема за Атлантида, но това едва ли може да се приеме като убедително доказателство. Атлантида може да е била споменавана много пъти в множество документи, които са загубени по времето, когато обширните библиотеки на Египет са били подпалвани и плячкосвани от фанатични привърженици на новите вярвания, обхванали по–късно Европа и Средния Изток. Възможно ли е някой безценен свитък, който може да допринесе за изясняване на важните детайли, да бъде открит сред архаичните руини на антична яма или върху стените на затрупан с пясък храм или гробница? Ако може да се вярва на теорията за затвореното време, широко поддържана от съвременните метафизици и авангардни учени, то отговорът може да бъде само "Да"!

Римският историк Амиан Марцелин (330–400) разглежда следната теория:

Има подземни проходи и убежища, които, както твърдят хора, посветени в античните мистерии, и предсказали Потопа, са построени на различни места, за да не се изгуби традицията на тези свещени церемонии.9

В наше време елзаският философ Р. А. Швалер де Лубич,

работил петнадесет години в Луксор (1936–1951), събрал голямо количество материал. Неговата доведена дъщеря, Люси Лейми, е впечатлена от детайлните пропорции и рисунки по камъните и статуите на големия храм при Луксор. Те ясно показват, че древните египтяни притежавали неизвестни до този момент знания за математиката и космическите форми. Всичко това тя по–късно споделя в книгата си Египетски мистерии. От своя страна Швалер де Лубич е автор на няколко съчинения, най–популярното от които е Храм на човечеството (Le Temple de l’Homme), което също разкрива някои езотерични аспекти на ранната египетска култура.

Швалер де Лубич не споделя мнението на ортодоксалните историци относно класифицирането на селищата при Бадари, Амрат и Герз като "преддинастически", защото се базират само на погребалните ритуали. Емери от своя страна предполага, че е съвсем ясно, че тези традиции са съществували редом с обичаите на една по–напреднала раса в продължение на редица столетия, преди ритуалите да се универсализират. Швалер де Лубич смята, че етнологическите проучвания са разкрили съществуването на четири расови типа, които са съставлявали преддинастическото население; кроманьонски тип, негроиден тип (известните останки при Ментон), средиземноморски тип, който се свързва със съвременната бяла раса, и смесен тип. С малки изключения, казва той, "черни, в истинския смисъл на думата, няма"10. По отношение на Шемсу–Хор, Швалер де Лубич отбелязва:

Терминът Шемсу–Хор, неправилно превеждан като

"Спътници на Хор", означава "Последователи на Хор" в точния смисъл на "тези, които следват пътеката на Хор", а

това е "Пътят на Хор", наричан също Слънчевият път или пътеките на Ра. Този епитет приляга само на висши същества, от които се ражда расата на фараоните, и се противопоставя на мнозинството от обикновени хора, които следват общия път, Пътят на Озирис. Тези последователи на Хор носят в себе си познанието за "божествения произход" и обединяват чрез него цялата страна.11

Обърнете внимание, че Швалер де Лубич свързва

боготворенето на Озирис с местното население, докато Емери споделя мнението, че почитането на Сет се отнася към времето на пристигането на Шемсу–Хор, а противопоставянето между Хор и Сет, както и завладяването на Египет от новодошлите, е достъпно единствено за посветените. Тази и други подобни идеи звучат логично, тъй като събитията, които се случват на земята, са само прости повторения на космическите драми. Ето защо и ние трябва, както съветва Юнг, да изследваме митовете на много нива. По този начин ние бихме могли да видим и Изида, и Озирис, и Хор като колонисти от Атлантида, но по тези проблеми ще говоря по–късно.

Древните египтяни имали слънчев, лунен и сириуски календари. В действителност бинарната звезда, която ние познаваме под името Сириус (наричана от египтяните Сотис) е тясно свързана с ранната история на Египет. Това предполага, че важната £ роля за развитието на цивилизацията по тези земи е била осъзната и от самото население, което е донесло своите традиции от Атлантида. Швалер де Лубич казва:

Цикълът на Сотис се основава на съвпадението на всяка

от 1 460 години от непълната година, съставена от 365 дни, с годината на Сотис (или Сириус), състояща се от 365 1/4 дни. Всички обществени действия са били датирани въз основа на непълната година, съставена от точно 360 дни

плюс още пет вмъкнати дни, посветени на Нетерите• – Озирис, Изида, Сет, Нефис и Хор.

Сириуската или неподвижната година се определя от изгрева на Сириус, но интервалът между две слънчеви изгрявания на звездата не отговаря нито на тропическата година, която е по–къса, нито на астрономическата, която е по–дълга. Затова е забележително, че благодарение на придвижването напред на равноденствията от една страна, и движението на Сириус от друга, позицията на слънцето по отношение на Сириус се измества по същата посока и почти в същата степен.

Астрономическите пресмятания показват, че между 4231 и 2231 г.пр.Хр., което е приблизителната продължителност на управлението на Бика (Хап), сириуската година е била почти идентична на нашата юлианска година, състояща се от 365 1/4 дни. Този период продължава докато е съществувала Античната империя и ние трябва да сме благодарни на тогавашната наука, с чиято помощ става възможно разкриването на това съвпадение, защото Сириус е единствената от така наречените "неподвижни звезди", с такъв цикъл. Затова може да се предположи, че Сириус е играла ролята на център за цялата ни слънчева система.12

Сириус е познат в древен Египет като Великият

благодетел и като такъв непрекъснато е бил призоваван в текстовете от пирамидите:

Изида идва при теб (Озирис), привлечена от твоята

любов; Твоето семе пораства в нея, проницателно като Сириус. Прозорливият Хор излиза напред от теб в името на Хор–

който–е–в–Сириус.13

• Нетери - описателна дума за богове. Женски вариант на

думата Нетер. Бел.ред.

Календарът на фараоните е въведен през 4240 г.пр.Хр. Петте вмъкнати дни се свързват с рождените дни на Нетерите, и тъй като цялата систематизация се върти около Сириус, единствената звезда, която периодически връща всички 365 1/4 дни, това не загатва ли, че някаква енергия е породила наклона на оста на земята, което от своя страна е ускорило Потопа, загиването на Атлантида и прибавянето на петте епагоменални или вмъкнати дни? Било ли е всичко това предизвикано от Сириус? Би ли могло това да е доказателство, че петте Нетери са били (както предполагат Донели и някои други автори) вождове, жреци, политически лидери от Атлантида? А дали все пак те не идват от друго мясо?

Когато написах своята епическа поема Разказ за Изида и Озирис•, представих египетския Ра свързан по–скоро със системата на Сириус, отколкото с нашата слънчева система, която беше представена чрез легендарното Око на Ра. (Забележете, че именно богинята Сехмет донася Окото на земята. Означава ли това, че можем да свържем нашето Слънце с женското начало (Ин), а не, както някои вярват, с мъжкото (Ян)? Когато излагах идеите и вижданията на Швалер де Лубич, много от моите собствени "спомени" намераха своето място:

Откритията ми в областта на анатомията и астрономията

ми дават основание да разкрия още една характерна черта на Сириус, която съвпада със знанията ни за строежа на атомното ядро, състоящо се от един позитрон (гигантска звезда с много слаба плътност) и един неутрон, чийто обем е изключително малък по отношение на ядрото, но е носител на цялата маса на атома (една звезда–джудже с невероятна плътност)...

Двойната звезда Сириус, която по времето на фараоните е играла роля на централно слънце за цялата ни Слънчева система, днес предполага съществуването на една

• Cesara Pyblications, Eire, 1974. Бел.авт.

космическа система с атомна структура, чието ядро е именно този "Велик благодетел", наричан от древните Сотис. Може би не е далеч времето, когато ще се наложи да преразгледаме нашите познания в областта на науката за космоса.14

Детайли от собствените ми проучвания върху Сириус

могат да бъдат намерени в моите книги Хора–лъвове и Жителите на Великденските острови и кристалните хора, докато моята последна книга Космически връзки разкрива взаимоотношението между Сириус, нашето Слънце и неговото планетарно семейство.

Фактът, че през целия исторически период на фараонски Египет изгряването на Сириус става винаги, когато Слънцето е в съзвездието Лъв, потвърждава моите предположения за съществуването на някаква връзка между тези тайнствени колонисти, може би дошли от Атлантида, лъвския мотив и неподвижната звезда Сириус, чиято географска дължина е 13 градуса и 24 минути от Рака. Може би именно тук трябва да търсим данни за връзката между Тот и Рака? Вероятно египтяните са получили тази информация от жреци, дошли от Атлантида. По–късно ще се спра обстойно на проблемите, свързани с пирамидите и Сфинкса. Сега е достатъчно да кажа, че не случайно Създателят е представен с лъвско тяло.

Швалер де Лубич разглежда Сириус като звезда, оказала влияние върху климата на нашата планета и коментира, че промяната на климата, дори само с няколко градуса, ще се отрази върху цялостния живот на Земята. Спадането на температурата би накарало хората да потърсят нови, по–гостоприемни земи, докато затоплянето на времето би предизвикало раждането на нови растителни и животински видове. Някои от основните движения вътре в нашата Слънчева система са добре известни, други не са, и изследователят открива влиянието на Сириус както върху климата на Земята, така и върху измененията в цялата Слънчева система. Тези виждания предизвикват интерес и във

връзка с промените във времето, на които сме свидетели през последните години.

При изучаването на календара на Сириус (Сотис) стигаме до извода, че изместването напред на равноденствията, откритие, приписвано на Хипарх, е било известно на древните египтяни (и атлантиди). Слънчевото издигане на Сириус било свързвано с началото на приливите на Нил и раждането на Ра в зодиакалния знак на Лъва. Швалер де Лубич пише:

Винаги най–ранният Нун, междинно състояние (или

океан), получава специфичния импулс на звездното влияние, и това влияние се променя според придвижилият се напред месец.

Оказва се, че преди появата на фараоните и началото на тяхното управление, властта е принадлежала на близнаците Шу и Тефнут, които са допринесли за разделянето на Небето и Земята. Символ на тяхната власт са били две корони на Империята, дотогава разделена на две. По това време е съществувало Царството на Юга с двете столици, Нехен и Нехеб, и Царството на Севера с двете си столици, Деп и Ре. Знаците от този период показват ясно изразена двойна характеристика и е твърде възможно именно тогава да са възникнали церемониите на най–старата дуализация в Хелиополис.

В Мемфис по времето на Старата империя е доминирал Хап, Бикът, който хвърля звездния огън върху земята. Бикът,(или Великият Нетер) от историческия период между 4380 и 2200 г.пр.Хр., е господствал и по време на критската цивилизация.

От Средната империя до Християнската епоха Амон, Овенът, господства в египетските земи. Именно в Тива, където е преобладавал култът към Амон, съзидателният огън е "отделен" от земния Хонсу с милостта на Дехути (Тот), господарят на Хелиополис.

Нун е неизменяем, докато обществената или околната среда са съзидателни, т.е. от женски произход. Това са

съответно Нут в Хелиополис, Сехмет–Хатор в Мемфис и Мут в Тива.

Това, което в Хелиополис са Шу и Тефнут, в Мемфис е Нефер–Тум, родена от връзката на Пта и Сехмет, а в Тива – от връзката на Амон и Мут се ражда Хонсу.

Но това означава наследяване на едно поколение от друго, а не съпоставяне на едно с друго, въпреки че философските легенди би трябвало да персонализират главните божества, съществували по едно и също време.

И накрая, около 60 г.пр.Хр. след разпадането на политическата империя на Египет, управлявана от Клеопатра, започва нашата християнска епоха.15

В предишните ми произведения споменавам, че

господстващите нрави в обществото изопачават по–силните влияния, всяка самостоятелна култура отговаря различно на чуждите внушения и интерпретира Нетерите или боговете и богините по свой собствен начин според конкретните си потребности.

Благодарение на списъка на Швалер де Лубич стана възможно Изумрудените таблици на Хермес Трисмегист да намерят своето историческо място. То може да се определи между Мемфиската и Средната империи. Култът към Бика, както е описан от Платон в диалозите Тимей и Критий, предполага нови виждания в светлината на последните данни и показва, че или самият Платон, или Солон, който му е предал информацията, или египетските жреци объркват историческите факти. Предполагам, че грешката е на Солон, тъй като творбите на Швалер де Лубич и Люси Лейми съдържат доказателства, че египтяните са съхранявали своите по–ранни познания с голяма прецизност и точност.

Моите собствени проучвания относно промените, които настъпват през последните астрологически епохи и оказват огромно влияние върху нашата планета, показват, че е претърпяна голяма катастрофа. В края на ерата на Скорпиона може би полюсът се е преместил и в резултат е потънал

континентът Му, по–късно наречен от британския учен П. Склейтър Лемурия, по името на римските зли духове (лемури). Тази катастрофа предизвиква обширни промени в релефа на Южна Америка (вж. кодекса Тро–Ано). Тя причинява отделянето на големи късове земя. По всяка вероятност като резултат от нея се образувал островният континент Атлантида. През следващата епоха, епохата на Везните, еволюционните движения се възстановяват и балансират отново, както по отношение на самата Гея, така и по отношение на формите на живот, които я обитават. През епохата на Девата се появяват всички, които ще се заселят в Египет и заедно с тях една високо развита цивилизация, (вероятно от Атлантида) която ще спомогне за откриването и развитието на медицината и науката. По всяка вероятност през този период преобладава почитта към женското божество.

Тъй като еволюционното развитие не може да спре своя ход, в епохата на Лъва се наблюдава връщане към патриархата или към приравняването на божествените и човешки форми. Добре известно е, че Лъвът е символ на владетелите, затова не е учудващо, че Платон ни е завещал едно толкова живо описание на Царския период на Атлантида, очевидно продължил чак до епохата на Рака. Атлантите не са искали да настъпва краят на тази благодатна епоха, така както днес много хора не искат да настъпи краят на епохата на Рибите.

Съществува мнение, че когато наближи краят на дадена зодиакална епоха, големите катастрофи са неизбежни. Последната от тях, породила огромна промяна в осовото въртене на нашата планета, е възникнала в последните дни на ерата на Рака и е предизвикала световния Потоп. Тъй като знакът на Рака е управляван от Луната, то влиянието на тази планета е явно, както и нейната връзка със сребърната (матриархална) епоха, описана от Омир и съществувала в някои части на Европа и Средния изток преди появата на патриархата. Началото на тези инвазии, според много учени, се разполага някъде между 3000 и 1200 г.пр.Хр., като последната дата отбелязва техния край.

В светлината на гореизложеното, можем да класифицираме дългата и разнообразна история на Египет според астрологическите данни и да си изясним заключенията на Швалер де Лубич. При разкопки били намерени ранни хронологически таблици. Те съдържат записи за историята на Египет от преди много хилядолетия. За съжаление се срещат и доста несъответствия и това не позволява тези записи да бъдат приети от специалистите, въпреки че в тях може би има някакво зрънце истина. Знаем, че е съществувал един изключително дълъг период, в който Египет е бил управляван от Нетерите (или богове), последван от също толкова дълъг период, когато е бил управляван от Шемсу–Хор или "Спътниците на Хор".

Швалер де Лубич смята, че най–важният документ, отнасящ се за праисторията на Египет, е Царският папирус от Турин, който ни дава пълен списък на фараоните, управлявали в Горен и Долен Египет от времето на Менес до Новата империя. Този списък включва и продължителността на всяко владичество. Първите колони на папируса са посветени на праисторическия период, който предхожда Менес, и съдържа списък на десетте Нетери. Всяко от имената е в елипсовидна фигура с орнаменти, изобразяващи папирус и пчела, царските символи на Горен и Долен Египет, следвана от броя на годините на управление на всеки от владетелите. За съжаление, голяма част от техния брой липсва. След тях е даден списък на владетелите, които са управлявали страната преди Менес, както и продължителността на управлението. Запазените фрагменти от документа показват, че се споменават девет династии, които според Швалер де Лубич са:

... (многоуважаемите хора) от Мемфис,

многоуважаемите хора от Севера и накрая хората на Шемсу–Хор, обикновено представяни като "Спътниците на Хор". За наше щастие последните два реда са запазени почти изцяло. Те разкриват годините на управление:

... многоуважаемите хора на Шемсу–Хор, 13 429 години управление до Шемсу–Хор, 23 200 години (общо 36 620 години) Фараон Менес16

Донели, както и някои други автори, предполагат, че

Нетерите били колонисти от Атлантида, онези тайнствени "синове на Бога", които са се оженили за "дъщерите на хората" (т.е. коренното население) и са създали Нефилим или Шемсу–Хор. Това е гигантското полубожество, което е родено от дъщерите на хората за "синовете на Бога" и споменато в Битие 6:4, и чието име е останало непроменено от по–късните издатели и може би е било запазено от много по–стар фрагмент. Нищо друго не може да се добави засега, но като че ли липсват определени елементи от ребуса, както и някакво по–определено доказателство, за да се постигне една истинна и цялостна картина на развитието на преддинастически Египет.

Голяма част от изследователите, остават верни на традицията да нагаждат данните относно хронологията, получени от най–разнообразни извори (някои, от които твърде съмнителни), за да ги свържат със своите любими теории. Това естествено породи създаването на серия от предполагаеми дати за възникването на цивилизацията в Египет и за пристигането на онези тайнствени "колонисти" в страната на Кему. Те се отнасят към периода между 30 000 г.пр.Хр. и 15 000 г.пр.Хр. Според Херодот, който получил тази информация от един египетски жрец, "слънцето е изгрявало два пъти оттам, където сега залязва, и е залязвало два пъти там, откъдето сега изгрява". Това е пасаж, който учените свързват с цикличността на равноденствията. По този начин времето на създаването на египетската цивилизация се определя към 36 000 г.пр.Хр. Намерена е фигура – изваяно тяло на човек – която се приема за най–ранната, позната в света, антропоморфна фигура. Тази находка измества назад във времето способността на човека да създава символи. Тя е била изкопана от ниво, датирано от 32 000 г.пр.Хр. в пещера до Холенщайн, Германия. Няколко години по–късно музейни

специалисти са предоставили красиво изваяна лъвска глава от слонова кост, намерена в същата пещера. Тя приляга съвсем точно на малката статуйка!17 Археологическите разкопки са били провеждани под ръководството на Елизабет Шмид. По–късно находките и тяхното откриване са потвърдени и от Йоахим Хан, Х. Мюлер–Бек, У. Тойте и Р. Ветцел. За онези, които се интересуват от по–подробно запознаване с находката, предлагам пълна разработка на проблема в книгата си "Жителите на Великденските острови и кристалните хора".

Доскоро образите на същества с изправено тяло на човек, но с глава или фигура на лъв, бяха отнасяни към различни, изключително ранни митологични иконографски школи. По–специално в ранното египетско изкуство богини като Сехмет и Тефнут се появяват заедно с други божества с глави на животни, докато в древните индуистки текстове "светлокафявият човек" или човекът–лъв е възприеман като четвъртото превъплъщение на Вишну.

Въпросът е дали значението на тази находка е само религиозно (било обичайно за древните шамани да носят маска, представяща своето животно–тотем, когато участвали в обществени или частни ритуали) или този феномен се корени някъде в звездата Сириус. Съществува мнение, споделяно от много медиуми и подкрепено от митове и легенди, че две раси от интелигентни същества са населявали в тези ранни времена системата Сириус. Едната се състояла се от човекоподобни, а другата – от същества с лъвска външност, подобни на изобразените на древните египетски статуи Сехмет, Баст, Тефнут и други божества от лъвски тип. Въпросът остава открит!

Един специфичен въпрос по темата привлече вниманието ми, а именно съотношението на твърде издълженото спрямо главата тяло. Ако някои от читателите отглеждат котки, нека обърнат внимание на пропорционалността на главата спрямо тялото, когато техните любимци се изправят на задните си лапи. Погледнете и структурата на краката, когато котката е изправена. Сигурна съм, че ще се убедите, че статуйката,

показана на фиг. 3. 2 в глава 3 не може да се отнесе към образа на жена–шаман, както е прието, а по–скоро към образите на същества от семейството на котките, които са научени да стоят и функционират в изправено положение на тялото, точно, както нас, хората!

Поражда се идеята, че преди пристигането на колонистите и мисионерите от Атлантида, Европа, Египет (дори цяла Африка) били под влиянието на Му (или Сириус?).

Това може да се докаже чрез трудовете на такива експерти като професор Чарлз Хапгуд, Джон Айвими, Джефри Гудман, Ричард Мууни и други известни учени във връзка с различните точки на изгряване и залязване на слънцето. Фактът, че полюсите и екваторът са сменили своето положение през изминалите епохи, е общоприет сред специалистите от различни области. Има доказателства, че в определен момент от ерата на Рака към календара се прибавят извънредните пет дни, известни като епагоменални. Дотогава за извършването на пълния годишен цикъл на Земята са били необходими само 360 дни. Мууни дава следната информация:

Достопочтеният Боулес, археолог от 19 век и специалист

по мегалитни паметници в Британия, казва, че кръговете от Ейвбъри представляват календар от 360 дни и по–късно към тях са прибавени пет допълнителни дни.

Във всички древни класически произведения на индоевропейците се споменават 360 дни. Древната индийска книга по математика и астрономия Ариабхатия казва: “Една година се състои от 12 месеца. Един месец се състои от 30 дни. Един ден се състои от 60 нади. Един нади се състои от 60 винадици.”

Античната вавилонска година включвала 12 месеца, всеки състоящ се от 30 дни. Вавилонският зодиак бил разделен на 36 декади, които отбелязвали пространството, което слънцето покривало по отношение на непроменливите звезди по време на десетдневния период. По този начин тези 36 декани образували година само от 360 дни. Ктезий пише, че стените на Вавилон били 360

фурлонга (1 фурлонг = 201.17м) в кръг, "точно толкова, колкото са и дните в една година".

Египетската година се е състояла от 12 месеца с по 30 дни всеки, според папируса от Еберс. Една табличка, намерена при Танис, в делтата на Нил през 1866 година, разкрива, че през деветата година от управлението на Птолемей Евергет (237 г.пр.Хр.) жреците на Канопус декларирали, че "е необходимо календарът да се приравни към съвременното състояние на света". Било заповядано да се прибавя по един ден на всеки четири години от по 360 дни, а по–късно било заповядано да се добавят още пет дни към календара.

Древноримската година има също 360 дни. Плутарх, в своето описание на живота на Нума Помпилий•, пише, че по времето на Ромул•• годината се състояла от 12 месеца по 30 дни.

Годината на маите се състояла от 360 дни, наричани "тун". По–късно били прибавени още пет дни и по един ден на всяка четвърта година. Маите пресмятали синодическия период (synodal period) на движение на Луната на 29,5209 дни с точност, която днес постигаме, само благодарение на сложната си апаратура. Степента на точност на маите едва ли е била по–ниска, когато те са изчислявали годината си от 360 дни.”Тези дни били отделни, затова ги наричали дни за нищо; дни, през които хората не правят нищо”– пише Дж. де Акоста – авторитет по въпросите на маите.

Мексиканците, по времето на завладяването на земите им от испанците, наричали всеки период от 30 дни "една луна".

Годината на инките се деляла на 12 куила или луни от по 30 дни. Накрая били прибавени още пет дни и един

• Нума Помпилий (около 700 г.пр.Хр.) – вторият от седемте

царе, които според римската традиция управляват Рим преди създаването на Републиката (509 г.пр.Хр.). Бел. ред.

•• Ромул и Рем – братя–близнаци, митични основатели на Рим, според традицията синове на Рея Силвия, дъщеря на Нумитор, цар на Алба Лонга. Бел.ред.

допълнителен ден за всяка четвърта година. Допълнителните дни били смятани за нещастни или съдбовни.

Древният китайски календар представял година от 12 месеца с по 30 дни всеки. Те добавили 5 1/4 дни към годината и разделили сферата на 365 1/4 дни. Те пригодили новата дължина на годината към геометрията.18

В повечето случаи казаното по–горе се интерпретира от

учените като грешка, която по–късно е поправена, благодарение на развитието на математическите науки. Тогава защо толкова много и различни култури от различни части на света повтарят едновременно една и съща грешка? Чували сме вече за Закона за едновременността на развитието, но това като че ли превръща съвпадението в твърде разтегливо понятие! И най–незначителната промяна на орбитата на земята, изменяща близостта £ със слънцето, би могла да доведе до различно изчисляване на дължината на годината. Ако Земята е била изместена от по–раншното си положение, то Луната също е била засегната. Както казва Мууни:

Тъй като Луната е тяло по–малко от Земята,

разстоянията между тях са също много по–малки, отколкото между Земята и Слънцето, затова и различията ще бъдат по–ясно забележими по отношение на системата Земя–Луна, отколкото по отношение на системата Слънце–Земя.

Явно точно това се е случило. Множество древни извори пазят данните, че всеки лунарен месец е имал седмица от 9 дни, които образували месец от 36 дни. Тази деветдневна фаза е открита в гръцки, вавилонски, китайски и римски извори. Тъй като това пресмятане на базата на движението на луната не съвпада с годината от 360 дни, календарите са били променени на година от 10 месеца. Това е било един опит да се приравни "новата" година така, че да съвпадне със "старата" година от 360 дни.19

Древните келти, които се ориентирали по фазите на луната, описват магическите възможности на числото девет, свързвайки го с трите аспекта на Тройната богиня – Девойка, Майка и Старица.

Като имаме предвид, че една легенда съдържа сведения за минали събития, ние можем да видим най–ясно описано добавянето на петте вмъкнати дни в разказа от египетския мит за раждането на петте велики божества (или Нетери). Шу и Тефнут, двата лъва–близнаци, богове на Времето, били деца на покровителя на слънцето Ра (разглеждано в този контекст, като бинарната звезда Сириус, а не като самото Слънце). Те, от своя страна, дали живот на Геб и Нут (земята и небето). Но Нут, която също така се е възприемала и като съпруга на Ра, изневерила на съпруга си, като заживяла заедно със своя брат. Разярен от неверността на съпругата си, Ра я прокълнал да не може да ражда деца през нито един от 360–те дни на годината. Тогава Тот, бог на науката и математиката, Пазител на Акашките записи, божествен застъпник и господар на Времето, успял да измоли от луната 1/70 част от секундата от нейната светлина (1/72 от 360 е точно 5!), които той превърнал в пет нови дни, наречени епагоменални. Така Нут получила възможността да роди пет деца – Озирис, Хор–старши, Сет, Изида и Нефтис. Тази легенда е била повторена в древна Гърция в мита за Кронос (Времето), който изял петте си деца, а после ги повърнал, след като пил отрова, дадена му от Метида• (Справедливостта!).

Въпреки че учените, метафизиците и романтиците са правили много и най–различни магически и мистически интерпретации по тези легенди, основното, което може да се отбележи в този мит, е, че като резултат от някаква драма, разиграла се между Земята, Луната и някаква слънчева енергия, външна за нашата звездна система, календарът е трябвало да бъде изменен и именно Тот, едно лунно божество,

• Метида – една от дъщерите на бог Океан, съпруга на Зевс и

майка на Атина. Бел.ред.

предизвикал промяната. С други думи, промяната на орбитата на Земята, включваща и Луната, която предизвиква промяна в земната ос, води до появата на петте допълнителни дни, и тъй като древните египтяни са ни завещали, че петте епагоменални Нетери имат тясна връзка със Сириус, можем да предположим, че светлата синьо–бяла звезда в съзвездието Голямо куче е била третият и, по всяка вероятност, най–важен участник в тази звездна драма.

Бележки:

1. P.Lemesurier, The Great Pyramid Decoded, page 15. 2. G.R.S.Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 104. 3. Iid., pages 104–105. 4. I.Donnelly, Atlantis, pages 131–2. 5. C.Berlitz, Atlantis, page 135. 6. W.B.Emery, Archaic Egypt, page 40. 7. I.Donnelly, Atlantis, page 125. 8. J.E.West, Serpent in the Sky, pages 113–114. 9. A.Tomas, From Atlantis to Discovery, page 109. 10. R.A.Schwaller de Lubicz, Sacred Science, page 110. 11. Ibid., page 111. 12. Ibid., page 26–27. 13. Ibid., page 27. 14. Ibid., page 28. 15. Ibid., pages 177–9. 16. Ibid., page 86. 17. National Geographic, Vol. 174 № 4, Oct. 1988.”The

Search for Modern Humans" by John J. Putnam, page 467. 18. R.Mooney, Colony: Earth, pages 95–6. 19. Ibid., page 97.

Глава 2

ЗАВЕЩАНО ОТ ПРАИСТОРИЯТА

От данните, които представих в предишната глава, постепенно се изяснява картината на ранните, преддинастически дни в древен Египет. Това, на което трябва да се спрем в тази глава, може най–общо да се раздели на три отделни въпроса:

1. Животът и религията на местните хора. 2. Културата, която се е появила по тези брегове с

посредничеството на новите заселници. 3. Вероятността за ръководещо, извънземно влияние,

дошло от системата Сириус, и намерило израз по различни начини.

Нека започнем с първия проблем. Според

ортодоксалните египтолози първите заселници по бреговете на Нил лесно изоставили номадския си начин на живот, тъй като в района имало изобилие от дивеч, риба и птици, както и ядивни корени, като коренищата на папируса, или растения, като дивия абисински банан. По–късните заселници донесли със себе си изкуството за култивиране на диви растения и създаване на селско стопанство. По този начин започнал бавният процес на усядане в тази област.

Справочна таблица

ПАЛЕОЛИТЪТ или Старокаменната епоха обхваща

културния период, чието начало започва с първото издялано от камък оръдие на труда, преди около 2,5 до 3 милиона години, до началото на МЕЗОЛИТА или Средната каменна епоха, преди около 12,000 години. НЕОЛИТ или Новокаменна епоха – определяща

културния период между 10 000 г.пр.Хр. и 7 000 г.пр.Хр. в Средния Изток, а по–късно и в другите земи – характеризиращ се с развитието на селското стопанство и техническия напредък, както и с появата на полирани оръдия на труда. ХАЛКОЛИТ, период в развитието на човечеството,

когато са се използвали както каменни, така и медни оръдия на труда. БРОНЗОВА ЕПОХА, слага край на Каменната епоха и

се отличава с въвеждането на бронза, започва около 3 000 г.пр.Хр. ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА, следва след Бронзовата епоха,

характеризира се с разпространението на железни оръдия на труда и оръжия, и започва в Средния Изток през XII век пр.Хр., а в Европа – около VIII век пр.Хр.

Някои от специалистите твърдят, че от запазените

материални останки лесно може да се види как египтяните постепенно са се адаптирали към уседналия начин на живот, а вече към 3 600 г.пр.Хр. техният начин на живот се е отличавал в много малка степен от съвременния. Не смятам, че този аргумент подкрепя тезата за бавния процес на еволюционно развитие по тези земи, тъй като е възможно дори в наши дни да се намерят хора, които живеят изключително примитивно на относително близко разстояние от някои цивилизовани градове. Археологическите находки от халколитните култури на Ел–Бадари и Ел–Емра, близо до Абидос на юг, показват използването на щавена и омекотявана животинска кожа, на

игли от кост, гривни от слонова кост и миди, малахитово зелена боя за гримиране, козметични масла, както и гребени от кост. Оръдията на труда и оръжията са направени почти изцяло от камък и кремък.

Ортодоксалната наука почти не изследва въпроса за духовния живот на тези хора, въпреки че ясната им вяра в съществуването на живот след живота може да бъде доказана от факта, че в погребенията от този период тялото е било поставяно в свито положение на една страна, като че ли очакващо своето ново раждане, гробовете са пълнени с предмети, които са принадлежали приживе на погребания, като съдове, козметични шишенца и някои елементарни костни фигурки на жени. В действителност това подреждане предполага съществуването на хора, чиито вярвания са основно пантеистични и анимистични, силно повлияни от магията. С други думи, културата на местното население на архаичен Египет е била основно африканска. Няма съмнение, че те са имали своите шамани, чиито тотемни животни и фетиши по–късно са станали гербове, украсяващи знамената на техните номи•.

По време на преддинастическия период всяко селище, град или село имало свое собствено божество, което обезсмъртявали или отричали, според съдбата на самото общество. Когато страната е била разделена на хеспу или номи, едно божество в частност или група от божества били избрани да представят един или няколко номи. Съществуващите данни са изключително малко, за да се каже кога точно е станало това разделяне на страната на номи, но то трябва да се отнесе към един относително ранен период. Съществуват сведения от най–ранно династическо време, че Неит е била главно божество в Саис, Озирис в Бузирис, Тот в Хермополис, Уатхат в Пер–Уатхат, Птах в Мемфис, Себек в Крокодилополис, Амен (Амон) в Тива, Нехебет в Нехеб и Хнему в Елеантин. В египетските списъци броят на номите е

• Номи - административните окръзи в древен Египет. Бел.ред.

определен на 42 или 44, въпреки че класическите автори Страбон, Диодор и Плиний отбелязват различен брой номи. Страбон твърди, че Лабиринтът• имал 27 стаи, всяка от които представяла по един ном. Две от тях били в Горен Египет, десет в Долен Египет и седем в Хептаномис. От друга страна, Херодот твърди, че Лабиринтът имал 12 стаи, а Плиний отбелязва 45 номи, чиито имена явно са били елинизирани.1

Как тогава целият този бавен еволюционен процес от варварството към организираното общество може да се свърже с високо развитата цивилизация на Египет, за която говорят с такъв патос класическите автори? Между двете идеи няма противоречие, тъй като всяка от тях се отнася за различна група от хора. Големите империи са се издигали, завладявали са и са управлявали за кратко време нови земи и са се разпадали. По време на активната им колонизация дипломати, принцове и богати хора са завземали същите земи, на които е живеело и бедното неграмотно население. Археолозите, разкопаващи тези места в по–късните години, могат да попаднат и на останки от прости глинени съдове, използване от тези, които са обработвали земята, както и на останки от забележителни сгради, принадлежали на управляващите. Последните, понякога, поради сваляне от поста, оттегляне в пенсия или някаква политическа дейност взимали всичко, което им е принадлежало със себе си, особено ценните предмети.

След две десетилетия изследвания на храма при Луксор Швалер де Лубич се е убедил, че възприетата от ортодоксалните египтолози догма е или погрешна, или напълно неподходяща. В действителност, неговата книга на тази тема преобръща и подкопава общоприетото становище за историята на човечеството и еволюцията, за онова, което ние наричаме "плодове на цивилизацията". Заедно с класическите

• Лабиринт - погребалния храм на Аменхотеп III, съдържащ 3

000 стаи, намиращи се над и под земята (Херодот, История). Бел.ред.

автори от миналото Швалер де Лубич е склонен да разглежда египетската наука, медицина, математика и астрономия като изключително развити и много по–усложнени, отколкото можем да си представим. Той отбелязва, че всеки аспект на египетската култура се появява в завършена форма още от самото начало на възникването му! Науката, изкуството, селскостопанската техника и йероглифната система не носят всъщност никакви елементи от по–ранен период на развитие. В действителност, колкото по–ранна е една династия, толкова по–големи са нейните постижения. Въпреки че този удивителен факт е вече приет сред египтолозите, за него дори не се загатва, без съмнение, поради факта, че те не могат да намерят удовлетворително обяснение, което да е съобразено с изискванията на ортодоксалната наука. Както е казал Джон Антъни Уест, "египетската цивилизация не представлява някакво "развитие", тя просто ни завещава своите завети."2

През 3200 г.пр.Хр. Горен и Долен Египет са били

обединени под властта на един фараон, а двете корони – съединени в една. (вж. Фиг.2.1.)

Фиг.2.1 Трите корони на Египет: А. бялата корона на Горен Египет Б. Червената корона на Долен Египет В. Пшент – двойната корона на обединеното царство.

Изкуството на по–ранните династии показва съществуването на една цялостна и разнообразна култура. Известната статуя на фараона Хефрен от Четвъртата династия, наследникът на Хеопс, предполагаемият строител на втората по големина пирамида и създател на красиво изписаните йероглифи, има сходство с Хезир – везир на фараона Джосер от Третата династия. Статуята изобразява лик с украшения, които не можем да не наречем примитивни. Като коментира изкуството на египтяните да инкрустират очите на статуите, Уест предоставя на нашето внимание тезата, че по–голяма част от ранните екземпляри, запазени до днес, имат сини или сиви очи, а много по–малко кафяви. Това е твърде странно, но аз също забелязах, че традиционните Очи на Ра, които по–късно се приписват на Хор, Баст или други божества, са с боядисани в синьо зеници. Имайки предвид факта, че почти всички хора от местното население са с кафяви очи, можем да предположим, че оригиналната творба, която е използвана за модел на по–късните копия, сигурно е изобразявала хора със сини или сиви очи. Същото се отнася и за кръвните групи, които разгледах в друга моя книга във връзка с темата за Атлантида (Атлантида: мит или реалност?).

Най–ярко сред това, което ни е завещано от преддинастическия период и от онези мистериозни чужденци, които донесли в готов вид цивилизацията на хората от долината на Нил, изпъкват разбира се Сфинксът и пирамидите. Те неизменно предизвикват поредица от дискусии и спорове между историци, научни работници, мистици и алхимици. Наистина ли тези монолитни структури са издигнати от хилядите изтощени роби, които са теглели масивните каменни блокове чрез верига от скрипци и са ги намествали с изключителна прецизност само благодарение на своята животинска сила? Гръцкият историк Диодор Сицилийски, посетил Египет през периода 60–57 г.пр. Хр., явно подкрепя тази теория: “360 000 мъже, пише той, били заети в изпълнението на проекта, завършен за двадесет години. Херодот пък декларира, че 100 000 човека за период от

двадесет години са напъвали мускули в тази тежка задача. Той пише, че рискованата авантюра е предприета от банкрутиралия Хеопс (Хуфу), който изложил дъщеря си на тежките условия на живота в къща с лоша репутация, за да може да възстанови отново своите финанси! Все пак дамата вероятно е подходила професионално към възложената £ задача, защото не само придобила необходимата сума, но и събрала пари за свой мемориал, както гласи легендата. (Някои учени смятат, че милият стар Херодот е бил или замаян от небивалиците, разказвани от египетските жреци, които, без съмнение са му се подигравали, или той самият нарочно е разказал тази случка, за да позабавлява слушателите си, което явно си е позволявал да прави и друг път.)

Наскоро бяха публикувани няколко книги, посветени на Голямата пирамида. Те посочват точните £ размери, математическата прецизност, с която е построена и която доказва високите познания на египтяните в тази област. Ъгълът между всяка от страните и плоскостта на основите е почти точно 51 градуса 51 минути и 14 секунди. Пресмятането на периметъра на базата спрямо височината е равна на числото пи или на 3. 14159. Тъй като оригиналното кубе на покрива липсва, височината се изчислява геометрично – с други думи, височината на пирамидата се отнася към периметъра на основата както радиусът на кръга към окръжността. Нещо повече, средното разстояние от Земята до Слънцето се изчислява на около 149. 5 милиона километра. Височината на Хеопсовата пирамида е 147. 8 метра, което отговаря на астрономическото разстояние до слънцето, като махнем милиона, с грешка само от един процент.3

Основната единица на измерване, използвана при построяването на тази сграда, е бил "пирамидалният аршин", който отговаря на 635.66 мм. Радиусът на Земята от центъра до полюса е 6357 км – т.е. пирамидалният аршин, увеличен десет милиона пъти. Дължината на страната на пирамидата в основата е 365.25 (365.242, за да бъдем точни) пирамидални аршина, брой, идентичен с броя на дните в слънчевата

тропическа година. Същото число се среща и в други елементи на сградата. Петер Лемезуриер, чиято отлична творба "Разчитане на тайните на Голямата пирамида" е буквално изпълнена с удивляващи факти и данни и посочва редица подобни "съвпадения":

Поради слабо вдлъбната форма от полагането на

основата за зидарията могат да бъдат извлечени алтернативни мерки от 365.256 и 365.259, числа, които явно показват дължината на дните в астрономическата година (действи-телното време, за което земята извършва пълен кръг около слънцето) и в aномалистична година (времето, необходимо на земята да се върне в същата точка на своята елипсовидна орбита, като бавно се върти около слънцето). Междувременно другите измервания дават точните числа за ексцентричността на тази орбита, за средното разстояние между земята и слънцето и за периода на пълния цикъл на прецесия на Земята (период от около 25 000 години). Ако някой иска да намери архитектурния символ на планетата Земя, той едва ли ще направи по–добър избор от Голямата пирамида в Гиза.4

Голямата пирамида е построена върху здрава, твърда

земя, което в действителност я прави недосегаема и за най–жестокото земетресение. Още повече, че формата на пирамидите предполага функция, различна от тази на гробницата. Те са разположени така, че да могат да устоят на почти всички природни феномени. Наличието на вкаменелости от миди около основата е посочвано от някои изследователи като доказателство, че пирамидата е била заливана един или повече пъти, въпреки че скептиците може би ще контрират с предположението, че по всяка вероятност мидите са били там, когато пирамидата е строена. Метафизиците подкрепят мнението, че основата на пирамидата не е напълно открита и би могло да се намери връх, сочещ надолу, който съвсем точно следва горната част. Ако наистина е така, скритата част би могла да съдържа всички неизвестни досега тайни, въпреки че

вътрешните коридори и зали не биха дали никакъв ключ за разгадаването им. Докато пишех оригиналния текст на тази книга през 1990 година, Бювал и Гилбърт публикуваха своя бестселър "Загадката Орион", в който привеждат данни, че Голямата пирамида е свързана с Орион и Сириус (олицетворяващи Озирис и Изида). Сведенията за скрита зала в края на дълъг тунел ме карат да очаквам с нетърпение по–нататъшните изследвания в тази област.

Голямата пирамида не е единственото доказателство за математическите познания, които древните хора са притежавали. Окото на Хор има точни размери, които без съмнение са били от изключително голямо значение за своите създатели, и които Уест подчертава в своя надпис към илюстрацията. (вж. Фиг. 2.2.)

Фиг.2.2 Окото дава достъп до пространството, който е обемен, а оттам – до други измерения. В Египет сеченията на окото съответстват на дробните числа от 1/2 до 1/64. Общо 63/64 части. (Сумата на това последователно до безкрайност деление никога няма да е равна на единица. Това съвпада напълно с египетската мисъл: само Абсолютното е единно).

Окото на Хор, разбира се, е било лявото или лунарното

око. Имало е и дясно око, традиционно принадлежащо на Ра, което неговата дъщеря Сехмет хвърлила по онези, които посмели да нарушат старото споразумение между боговете (или космическите закони?) (вж. Глава 3). Това дясно око се

отъждествява по–късно с известния Урей – божествената змия. Тя е сред символите, украсявали главите на фараоните, жреците и някои популярни богове. Луси Лейми говори за размера на Окото:

Египетската аритметика се базира повече на делението,

отколкото на събирането, а окото играе роля в тази система за означаване. Хекат, единица за вместимост, използвана при измерването на зърното, графично се представя чрез Окото, а неговите раздели – чрез индивидуалните линии.

По този начин лунарното Око е поставено в основата както на времето, поради лунния цикъл, който определя месеца, така и на обема, поради неговото разделяне. Интересно е да се припомни, че, докато ние можем да възприемаме от разстояние само с помощта на едното си око, то само когато окулярните оси на двете очи се срещнат, можем да видим света триизмерно, а също и в неговия обем.5

Докога египтолозите ще вярват, че няма никакво

доказателство за съществуването на напреднала технология в преддинастически Египет, от който древните египтяни са наследили своите знания по математика и астрономия? Разбира се, някои от по–горе представените числови изрази са могли да бъдат получени в резултат на обикновени математически изчисления. Но много са нещата, навеждащи на мисълта, че в далечното минало нашата планета е била наблюдавана отвън! По този въпрос аз съм склонна да се съглася с онези медиуми и пътешественици във времето, които предполагат, че жителите на Атлантида са мозъкът на всички тези структури, въпреки шумерския мит за Оанес (вж. Глава 5) с неговите дрехи, наподобяващи люспеста обвивка (което би могло да бъде просто един космически костюм или костюм за гмуркане от Атлантида точно като Човекът–риба), а защо не и наличието на извънземна връзка, началото на която полагат учителите, дошли от Сириус.

Някои са склонни да приемат, че ако свързването със Сириус е действало в някакъв отдалечен период от историята на нашата планета, то връзката е осъществена по време на ранното развитие на цивилизацията на Атлантида и именно на учените от Атлантида жителите на Сириус предават своите космологични знания. Има и трето, може би по–приемливо за науката обяснение, което съвпада с моите предположения: един от Вечните, от Създателите на Вселената, приемайки човешки образ, предизвикал генетично изменение, което впоследствие е предадено на неговите деца като спящи гени (алиели•). Този ген, който сега се разпростира по цялата планета, може би ще се окаже решаващ фактор за това, кой да бъде избран да преживее очакваната промяна на полюса (количествения скок), чиято сянка постепенно засенчва нашата планета (вж. Разговори с Гея и Космически връзки).

Психолози, изследователи, писатели на научна фантастика и други, интересуващи се от тайнственото минало, размишляват по въпроса как са били издигнати пирамидите, приемайки теорията за робите и вагонетките, които те са бутали, за напълно погрешна. Една от най–популярните тези предполага използването на звукови ефекти. Някои вавилонски таблици потвърждават, че звукът може да повдига камъни, а според древен арабски паметник огромните каменни блокове били обвивани в нещо като папирус. След като жрецът ги докосвал с пръчка, губели теглото си. Оттам камъните били придвижвани по въздуха без каквото и да е усилие и поставяни съвсем точно на местата си! Прочетох отново разработката на един изследовател на басейна на Амазонка, който намерил в дълбините на горите растение, чийто сок разрушава твърдостта на камъка и го прави мек като восък! До момента никой не е мислил за такава възможност, въпреки че съвременните научни експерименти вече доказаха, че Голямата пирамида не е

•Алиели - в медицината разновидности на един и същи ген,

разположени на еднакви места в хромозомните двойки, обуславящи различните варианти на проява на отделните признаци. Бел.ред.

обикновена постройка, тъй като притежава свойства, които се различават от всички, известни досега научни феномени (вж. Атлантида: Мит или реалност?).

Друг аспект на строителството на пирамидите, който ожесточено се дискутира, е дали са били конструирани като гробници, места за поклонение, сигурни убежища по време на природни катаклизми или капсули на времето. Има някакви откъслечни сведения, които са се запазили и хвърлят светлина по този проблем:

� Херодот се кълне, че е видял надписи по стените на пирамидите.

� Ибн Абд Хокм, арабски историк от IX век, казва, че по–голяма част от авторите на хроники подкрепят тезата, че пирамидите са били строени от Сурид Ибн Салхук, цар на Египет, живял 300 години преди Потопа. Неговата постъпка била резултат от пророчески сън, в който видял преобърната оста на Земята, звездите падащи и удрящи се една с друга и всички хора покосени от страха пред ужасяващия грохот, който съпровождал този феномен. Когато се събудил, той призовал своя върховен жрец Аклимон и се опитал да му опише кошмарното си видение. Вземайки предвид както астрологическите, така и астрономическите данни от пресмятанията, жреците предсказали Потопа и климатичните промени след него, които щели да доведат до разрушаване на царството. През оставащите няколко спокойни години царят и неговите съветници построили пирамидите с подземни помещения, които запълнили с талисмани, странни предмети, съкровища, статуи от ценни камъни, железни инструменти, глинени съдове, неръждясващи гърнета и нечупливо стъкло.6

� Ибн Хаукал, арабски пътешественик и писател от X век, твърди, че по негово време надписите по стените на пирамидите все още се виждали.

� Абд ел Латиф, творец от XII век, споменава, че надписите от външната страна на пирамидите биха могли да запълнят 10 000 страници.

� Ибн Батута, друг арабски учен от XIV век, твърди, че пирамидите били издигнати, за да запазят изкуството, научните и другите знания по време на Потопа.

� В речника на Фиразабади (XIV век) пише, че пирамидите са съоръжени, за да запазят "изкуството, научните и другите познания по време на Потопа".

� В откъс от коптски папирус, намерен в манастира на Абу Хормеис пише: "По този начин били построени пирамидите. Върху стените били изписани тайнствата на науката, астрономията, геометрията, физиката и други най–необходими знания, които всеки, който познава нашата писменост, може да прочете."7

� Египетският коптски историк Масуди, живял през Средновековието, споменава за предание, според което Голямата пирамида била построена от цар Сурид, живял 300 години преди Потопа, с цел да запази древните знания. Неговата версия съвпада с посочените по–горе данни, че царят бил предупреден за предстоящо бедствие, което по някакъв начин е било свързано със съзвездието Лъв. Стените и таваните на пирамидите са били изписани с астрономически, математически и медицински знания, а странни същества (може би духове на природните стихии?) били изрисувани по тях, за да предпазят знанията от ръцете на онези, които не заслужават да ги получат. Друга коптска легенда потвърждава това и добавя, че Сурид заповядал надписите да бъдат изписани върху повърхността на пирамидите заедно с "други неща". Облицовачните плочи са унищожени, затова не разполагаме със знанията, които предвидливият монарх е счел за нужно да остави за поколенията.8

Може да се спори дали тези данни произхождат от един и същи източник от Средния Изток, въпреки че няма дим без огън, както се твърди. Моето лично мнение е, че Голямата пирамида не е била строена нито като гробница, нито като възпоменателен храм, нито като храм на знанието. Може би по–скоро е строена като капсула на времето!

Сфинксът все още е обект на горещи спорове сред специалистите. Швалер де Лубич смята, че ерозията по сфинкса се дължи повече на влиянието на водата, отколкото на ветровете и пясъка. А ако това бъде потвърдено, ще трябва да преосмислим приетата вече хронология на историята на цивилизацията. Уест отбелязва в тази връзка:

По принцип няма никакво възражение по отношение на

ерозията от вода по Сфинкса, тъй като се смята, че в миналото Египет е преживявал коренно различни климатични промени и периодични наводнявания – от морето и (в не толкова далечното минало) от изключително мащабните разливи на Нил, които по всяка вероятност са свързани с топенето на леда по време на последния ледников период. Според съвременните учени той се отнася към 15 000 г.пр.Хр., но се предполага, че периодичните огромни по размери наводнения на Нил могат да се свържат с времето след тази дата. Последните от тях датират около 10,000 г.пр.Хр.

Оттук следва, че ако големият Сфинкс е пострадал от ерозия, би трябвало да е построен преди Потопа или наводненията, които са причинили тази ерозия.9

Някои учени предложиха тезата, основавайки се на

умелата работа на египетските скулптори от миналото по отношение на портретирането на фараонското лице, че оригиналното лице на Сфинкса е могло лесно да бъде променено, за да прилича на Хефрен, фараон от четвъртата династия, управлявал приблизително от 2631 г.пр.Хр. до 2618 г.пр.Хр. Това е заблуда, която все още съществува. Някои учени предполагат, че човешката глава и лъвското тяло на Сфинкса сами по себе си са пророчески, задната част се свързва с края на Златния век на Лъва и загиването на Атлантида, а главата на Лъва се свързва със знака на Водолея, когато Старата родина ще се издигне отново. Точно сега влизаме в ерата на Водолея и може би ще открием нещо вярно в тази теория, особено ако сериозно се замислим за

резултатите от парниковия ефект и другите съвременни климатични промени. От друга страна, възможно е оригиналното лице и задната част да е било също лъвско, променено по–късно, за да прилича на Хефрен. Като имаме предвид изказаното по–горе мнение (вж. Глава 1), че някоя от расите, населявали системата на Сириус, се е състояла от същества с котешки или лъвоподобен образ, което ще се опитам да докажа в следващите глави, тогава можем със сигурност да допуснем за съществуващо директно или индиректно влияние на Сириус. Когато тази книга беше публикувана, изследователите, използващи сеизмични тестове, за първи път стигнаха до заключението, че Сфинксът е бил изграден между 5 000 и 7 000 г.пр.Хр. – поне 2 500 до 4 500 години по–рано от приетата досега датировка. Неговото създаване традиционно се отнася към фараон Хефрен (Хафра). Новите проучвания, водени от геолога от Бостънския университет Робърт М. Шох, предлагат тезата, че Хефрен просто е реставрирал монумента, може би замествайки оригиналната лъвска глава с образ, наподобяващ неговото собствено лице.

Бележки:

1. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, page 96. 2. J.A.West, Serpent in the Sky, page 13. 3. P.Lemesurier, The Great Pyramid Decoded, pages 8–15. 4. Iid., page 8. 5. L.Lamy, Egyptian Mysteries, page 16. 6. A.Tomas, Atlantis: From Legend to Discovery, pages 111–

12. 7. Ibid., page 15. 8. R.Mooney, Colony Earth, page 198. 9. J.A.West, Serpent in the Sky, pages 198–9.

Глава 3

БОГОВЕ ИЛИ НЕТЕРИ

Въпреки че политеистичните традиции в религията на древните египтяни изглеждат напълно ясни, Уолис Бъдж смята, че безбройните богове, били почитани по–скоро като покровители и обединители на съзидателните творчески сили. Според него, различните животни, почитани като въплъщения на боговете, били всъщност самите богове. Във възгледите явно се забелязват някои различия, затова привеждам следната класификация на боговете:

1. Местни богове или богове на номите от преддинастическо време;

2. Богове–царе или въплътени богове. 3. Чужди божества, които или се налагат, или се интегрират с местни египетски божества;

4. Епагоменални Нетери; 5. Извънземни и звездни влияния. Нека се спрем на първата категория: местните богове или

божества на номите от преддинастическо време. В мащабната си книга Боговете на древен Египет Уолис Бъдж представя сравнителен списък на божествата на номите и градовете или областите, в които те първоначално са били почитани:

Горен Египет

Ном Та–хент Тес–Херту Тен Уаст Херуи Аата Сешеш Абт Амсу, Мин или Хем Уачет Нетеруи Сет Ту–Ф Атеф–Хент Атеф–Пеху Ун Ме–Махеч Анпу Сеп Уаб Атеф–Хент Атеф–Пеху Та–Ше Матен

Главен град Абу (Елефантин) Теб Некхеб Сенит Уаст (Тива) Квебти Та–ен–тарерт (Дендера) Хет Абту (Абидос) Апу Тебут Ту–кват Шас–Хетеп Нут–ен–бак Саиут Квези Хемену Хебену Каза Хет–сутен Пер–Мачет (Оксиринк) Хененсу Ермен–херт Шет Теп–ахет

Божество Кхнему Херу–Бехебутет Некхебет Амон–Ра Амсу, Мин или Хем Хет–Херу (т.е. Хатор) Хет–Херу Ан–Хер Амсу, Мин или Хем Хет–Херу Херу (Хор) Кхнему Херу Ап–уат Хет–Херт Техути (Тот) Херу Анпу Анпу Сет Хер–шефи Кхенму Себек Хет–Херт

Долен Египет

Ном Анед–Хеч Хенсу Амент Сапи–Рес Сап–Мех Касет Амент Абт Ати Ка–Квем Ка–Хезед Теб–Ка Хек–Ат Хент–Аб Техут Кха Сам–Бехутет Ам–Хент Ам–Пеху Септ

Главен град Мен–неферт (Мемфис) Сехемт Нут–ент–Хап (Апис) Чеква Саут (Саис) Хасут Сенти–неферт Текет Пер–Асар (Бузирис) Хет–та–хер–аб Хебес–ка Теб–Нетер Ану (Хелиополис, Он) Чалу (Танис) Пер–Техути (Хермополис) Пер–ба–неб–Тету (Мендес) Па–хен–ен–Амон Пер–Баст (Бубастис) Пер–Уачет (Буто) Квезем

Божество Птах Херу–ур Хет–Херу Себек, Изида Амон Нет (Неит) Амон–Ра Ху Тему Озирис Хор Изида Ан–хер Ра Херу Техути (Тот) Ба–неб–Тату Амон–Ра Баст Уачет Септ1

Посочената по–горе таблица показва, че всеки ном е имал свое представително божество, чийто храм бил разположен в централния град на нома. В тези храмове работели жреци, отговарящи за управлението на храма и прилежащите сгради, за религиозното възпитание на

населението. Изпълнявали и други жречески задължения като лечение, ръководене на лични и държавни обреди и мумифициране на мъртвите. Съсловието на жреците включвало хора с различни професии – писари, лечители, библиотекари, магьосници, гадатели и такива, които са се представяли за въплъщение на боговете. Жреческото съсловие било съставено както от мъже, така и от жени.

Религиите на номите носела силен шамански привкус. Жреците на Анубис, например, носели маска на чакал, когато изпълнявали своите ритуали, като по този начин превъплъщавали самия Анпу (Анубис), а те били свързващото звено, чрез което могла да протече енергията на бога. Както древните племенни вождове, старите богове на номите носели скиптри, като единият край бил разцепен на две, а другият представял главата на животното–тотем на нома. По–късно много от животните и фетишите от праисторическия период приели човешки черти и се превърнали в божества. И тъй като древните египтяни не могли да си представят бога без семейство, скоро били прибавени съпрузи, съпруги, синове и дъщери. Така се появили известните триади.

Някои от посочените по–горе божества имат много по–древен произход от други. Такава е Неит, за която ще говорим повече в тази книга. За разлика от другите древни езици, в египетския език думата "небе" е от женски род. Затова небосводът се представя от богинята Нут или Хатор и египтяните я рисували като крава, чийто търбух бил увиснал над хората. От друга страна египтяните виждали земята в мъжки образ и изобразявали като мъж, легнал по очи, от чийто гръб излиза цялата растителност. Богът на Земята наричали Геб. В светлината на съвременните схващания за земята като жена (Гея) никой не може да обясни какво е било това объркване на противоположностите, още повече, че египтяните също са предпочитали лунарните богове пред женските им еквиваленти. Пантеизмът и анимизмът намерили израз в почитането на Нил и други природни феномени. Някои

египетски храмове по–късно прерастват в големи центрове за обучение. Най–яркият пример е храмът на Птах от Мемфис.

Понеже броят на обожествяваните в долината на Нил богове е огромен (Тутмос III преброява не по–малко от 740, повечето от които са без съмнение само местни духове, семейни духове и души на починали жреци, любими управници), аз предпочитам да се придържам към по–известните божества, като ще се опитам да интерпретирам тяхната енергия в светлината на нашата тема.

По отношение на втората категория божества – царе–богове и техните превъплъщения на земята, бих могла да допълня, че векове наред фараоните били представяни като синове на боговете. За това има две възможни обяснения, първото, от които е съвсем ясно: или самите ранни вождове, или техните религиозни представители (шаманите) са били възприемани като хора, които въплътяват душата на местното божество, "дар", който естествено се предава на тяхното потомство. Тази традиция може да се възприеме като архаична форма на "божественото право на царете". Второто обяснение е свързано с древната легенда за Шемсу–Хор или Синовете на Хор – Нетерите, които носят гена на божествените си родители.

Древните вярвали, че фараоните от ранните династии имат божествен произход. Дали наистина е така? Като потвърждение може да се използва разказът за посещението на Ра при Редедет, съпругата на Върховния жрец. Той приел образа на нейния собствен съпруг и от тази връзка се родили първите трима фараони от Петата династия. След време наследниците на боговете започнали да намаляват, докато съвсем изчезнали. Но в действителност в зачеването на всеки фараон бил намесван и Ра.

В процеса на изследванията си за книгата Атлантида: Мит или реалност? започнах проучване на сравнителен анализ на кръвни групи във връзка с възможно колонизиране и миграция от Атлантида преди Потопа. В резултат попаднах на някои интересни факти. Намерих следи от кръвна група А с

нейните характерни генетични белези в мумиите на фараоните до 18–та династия. Сега, а и преди това, най–срещаната кръвна група по тези места е нулева. Кръвна група А обикновено принадлежи на хора със светла кожа и сини очи и се среща при скандинавските и други северноевропейски раси. По какъв начин е пренесена сред фараоните на древен Египет остава загадка. Кръвните тестове от пет мумии на инки в Британския музей показват, че три от тях носят следи от кръвна група А, която е напълно непозната сред американските индианци. Нито едно изследване от двете страни на Атлантическия океан не предоставя данни за наличието на отрицателния резус фактор, който е доминиращ сред баските и берберите.

Заключението може да е само едно – хора, различни от местните жители (от двете страни на Атлантическия океан) са пренесли кръвната група и свързаните с нея генетични белези. Те се отличават от характерните белези на жителите както на Египет, така и на Южна Америка. Както отбелязват професор Емери и някои други експерти, новодошлите са се държали настрана от обикновените хора и всички брачни съюзи, които са били сключени, са само с представители на аристокрацията. Това води до появата на кръвна група А само сред управляващата класа. Разбира се, не можем да бъдем абсолютно сигурни, че така е било във всички случаи, тъй като направените досега тестове се базират на останките само на онези хора, които са могли да си позволят скъпи погребения.

Напоследък учените бяха объркани от резултатите от проучванията на генетическата идентификация сред кратката редица на ДНК, която се е запазила 7000 години сред блатистите тресавища в областта Литъл Шорт Спринг във Флорида. Там беше открита ДНК, която е изключително рядко явление в съвременния свят. Носителите £ са били наследници на предци, напълно непознати в Новия свят! Възможно ли е това да се отнася и за древен Египет и за божествения ген на старите владетели? Предполагам, че ако бъде извършена генетична идентификация на древните фараони, биха се

намерили някои също толкова изненадващи (и може би сходни) генетични белези.

По отношение на третата категория – божества от чужд произход, които се налагат или интегрират с местните египетски божества, мога да кажа, че много египетски богове, най–вече тези от Средния период, съществуват във вярванията и на съседните народности. Слънчеви богове като Ра и Амон имат своите двойници сред божествата от близки и далечни култури. Много изследователи откриват и някои чужди влияния: Сет, например, обратно на вижданията на професор Емери, е възприеман от някои учени като бог на хиксосите. Хиксосите, "царете–овчари", както ги е наричал Манетон, са отъждествявани от египтолозите с бродещите семити. Всичко това естествено ще се изясни едва след като се направи цялостен анализ на главните богове от династическо време.

Въпреки че използваме думата "богове", египтяните са имали своя собствена събирателна дума за богове и това е Нетери. Бъдж пише: (вж. Фиг.3.1.)2

Ние казахме по–горе, че общата дума на египтяните за

богове, духове и необикновени същества от всякакъв вид и

форма, които се предполага, че притежават някаква

свръхчовешка или свръхестествена сила, е била Нетер ,

а йероглифът, който е използван за означаване на думата и

като идеографски знак е . По този начин ние имаме

или "бог", и , или , или , или за "богове":

понякога множественото число е било изписвано изцяло

т.е. . Общата дума за богиня е Нетерт, което може

да бъде написано , или , или ; понякога се

добавя и думата за жена или за змия т.е. .

Множествено число е Нетерит . Фиг. 3.1

Много научни дебати бяха посветени на въпроса дали тази древна египетска идеограма с форма на брадва (ако наистина е брадва, тъй като дори по този въпрос се спори) трябва да бъде разглеждана като оръжие или като оръдие на труда. Някои учени поддържат една доста по–тайнствена интерпретация, докато други виждат в нея просто фетиш от Каменната ера, който може да се проследи назад до неолита или палеолита. Брадвите, като символи на божествеността, се срещат и в други мегалитни култури, особено в Британия, праисторическите пещери–гробници в Марне, Скандинавия и Америка. Явно брадвата е била символ на властта сред местното население, много преди издигането на династически Египет.

Изглежда невъзможно египтолозите да постигнат съгласие относно значението на думата нетер: предложените мнения включват "обновление", "сила", "мощна власт", "бог", "изящен" или "ставащ". Д–р Хайнрих Бругш смята, че думата означава "оперативната сила, която създава и поражда нещата чрез периодично повторение, дава им нов живот и им връща свежестта на младостта".3 Бъдж посвещава няколко страници от своята книга на проблема. В тях цитира мненията на безброй изтъкнати професори, опитващи се да намерят точния превод на думата чрез изучаването на други запазени от това време езици. Този тип научна полемика може понякога да доведе до изгубване на собствения път сред лабиринта от мнения. Преди години беше издадена интересна книга относно използването на термина Нетер в йероглифните текстове. В нея е изказано предположението, че той е свързан до някаква степен с живота и безсмъртието или със силата да се създава живот.

Четвъртата категория се отнася за петте епагоменални Нетери – Изида, Озирис, Нетис, Сет и Хор, за които ще говоря в отделна глава. В тази глава, в светлината на разнообразни теории, представяни през вековете, ще бъдат анализирани и дискутирани тяхната природа, същност и особености, в светлината на връзката им със Сириус. Тези пет Нетери могат

да бъдат разглеждани също и като пета и отделна категория божества, тъй като носят извънземно значение, подобно на Тот и Анубис, които оформят част от тяхната свита, и Ра–Атум, Шу и Тефнут, Хатор–Сехмет и нейния съпруг Птах, съпругата на Тот Сешат и Са (Орион), чиито легенди явно показват галактически връзки. Но нека първо обърнем вниманието си към главните египетски божества.

Ра и Атум

Според ранния египетски мит за сътворението, Нун (или Ну) е бил най–старият океан, съществувал преди сътворението, от който произлиза целият живот. Този факт е научно обоснован и подсказва, че някъде в далечното минало някой е познавал настроенията и нуждите на вярващите, които виждали женското начало като първичен източник на всичко живо. Все пак един от най–ранните известни египетски богове е бил Ра (или Ре), общоприет символ на изгряващото слънце, а тъмното или скрито слънце (преди изгрев или след залез) било наричано Атум. Светилището на Ра било в Хелиополис. В легендата за него е казано, че богът първоначално се появил точно на това място във формата на каменен обелиск, наречен "бенбен", който се пазил много години в храм, наричан “Хет Бенбен” или "дворецът на обелиска". Разказът гласи, че първоначално Ра или Атум живеел в пазвата на Нун, докато се издигнал от там и се появил в сияйна светлина, която ние днес възприемаме като нашето Слънце. Всичко това звучи логично в светлината на съвременните научни познания за раждането на слънчевата система и ранния живот на жълтите звезди.

Ра (или както някои смятат Нун или Неит) тогава създал без участието на съпруга двата лъва–близнаци Шу и Тефнут. Те, от своя страна, дали живот на Геб и Нут, от които произхожда семейството на Изида и Озирис. Метафизичната концепция на тази алегория е ясна – разделянето у човека на

мъжкото и женското начало или Ян и Ин, което съответства на разделянето на клетката в генетиката. Шу, Тефнут, Геб, Нут (Неит), Изида, Озирис, Сет и Нефтис, заедно със самия Ра–Атум съставяли великата девятка богове на Хелиополис, наречени Енеади. Това ги отнася към най–ранните династически божества. Ра имал съпруга (или женски аспект), известен като Рат, въпреки че според някои учени Рат не се среща в по–ранните текстове.

Древните са вярвали, че Ра е създал "първата вселена", различна от съвременния свят. Легендата разказва, че докато бил млад и силен, управлявал мирно боговете и хората. Но когато годините напреднали, хората, които бил създал, почувствали отслабването на неговата власт и започнали да заговорничат срещу него. Не е ясно кои са тези "хора" и откъде са се появили, но те явно са част от тази "първа вселена". Все пак Ра скоро разбрал за техните машинации и след консултации с всички богове решил да хвърли своето божествено Око срещу техните въстанически настроени водачи. Той му придал образа на богинята Хатор–Сехмет. Разказът за това Око е може би народно поверие, носещо спомена за някаква космическа катастрофа, която се е случила или тук, или в друга слънчева система, и за която, за съжаление, ние съвременниците, не знаем нищо.

Неблагодарността на съществата, които бил създал, предизвикала отвращение у стария бог към "първата вселена", затова решил да се оттегли далеч от техните домогвания. По заповед на Нун богинята Нут (Неит) се превърнала в крава и качила Ра на гърба си, за да го издигне високо в небесата. Оттогава съществува и нашият съвременен свят. Целият разказ представлява алегория на една космическа драма, включваща и друга звезда или звезди. Вследствие на тази драма се заражда животът на Слънчевата система, която днес населяваме. Легендата продължава: от момента, в който Ра (или негов потомък) се качил на небето, животът му станал напълно регулиран. По време на дневните часове той се качва в слънчевата си лодка и обикаля по небето от изток на запад,

като внимава да избягва срещи със стария си враг змията Апеп (мрака на невежеството), която по–късно била победена от дъщерята на Ра – богинята–котка Баст.

Шу и Тефнут

В първа глава вече говорих за Шу и Тефнут. Често Шу е представян в човешки образ, а сестра му Тефнут – в образа на лъвица. Последователи на идеята за влиянието на Сириус предполагат, че старият Ра е свързан със звезда от друга слънчева система, която явно е била обитавана както от човекоподобни, така и от лъвоподобни същества. Този факт бил известен на учителите, заселили се по бреговете на праисторически Египет. По–късно Шу и Тефнут се превръщат в двете божества близнаци (боговете на "Утре и Днес"). Това показва, че който или каквото и да са представлявали те първоначално, е отминало!

Нут

Нут (подобно на Неит) била Небесната крава, която дала живот на небето, когато все още нищо не е съществувало. Може би тези две богини първоначално са били обединени в един образ. Според митовете и двете са дали живот на Ра по начин, който не е свързан с раждането, така, както ние го познаваме. Въпреки че понякога Нут е наричана дъщеря на Ра, по–старите легенди казват, че тя в действителност е негова майка, което я изравнява с Великата майка или женско божество, от което произлиза всичко в света.

Неит

(Богинята от Запад) Неит (Нит или Нет), покровителка на Сеис, е

изключително древно божество. Нейният символ – две кръстосани стрели върху животинска кожа, е бил поставян върху знамето на праисторически клан, а първите две царици са взели името £. Предполага се, че добавеното към името £

определение Техенут (Либийката), показва западния £

произход. Много години тя е била основно божество в Долен Египет и често е представяна с червена корона на главата, която също се наричала Нет, хванала лък и две стрели. Благодарение на двойната £ роля като богиня–боец и жена, умела в домакинската работа, често била идентифицирана с гръцката Атина Палада. Нейният тъкачески стан, поставян като идеограма на името £, се среща в един от ранните египетски митове за сътворението. Там е казано, че богинята изтъкавала света така, както жените тъкат дрехите. С името Меуерет тя олицетворявала Небесната крава, която дала живот на небето, когато още нищо друго не е съществувало.

В книгата Оера линда, възприемана като хроника на древните фризийци, чиито брегове отвъд Скандинавия са потънали някъде между 5000 и 2500 г.пр.Хр. (мненията се различават, но последните научни открития подкрепят по–ранната дата), се говори за раса от жени–воини, светлокоси, синеоки и високи около седем фута. Според древната фризийска легенда една от тези красиви и войнствени девойки, на име Мин–Ерва, участвала в основаването и израстването на град Атина и по–късно била обожествена като гръцката богиня Атина. Първите статуи на тази богиня я представяли облечена в дрехите и с оръжието на древните фризийски жени–воини. Никой не може да каже дали и Неит не е представителка на този народ. И докато се спори дали старата фризийска страна Атланд е била колония на Атлантида, ние можем да се върнем към тези високи, светлокоси чужденци, които се появяват и от двете страни на Атлантическия океан, и които са били

обожествени като "синове на бога", и по всяка вероятност са се наложили над местните божества. Според някои учени Неит и Нет са две различни богини, лъкът и стрелите принадлежали на първата, а тъкаческият стан – на втората, което до голяма степен потвърждава тезата за доминирането над местните божества.

Точно както Изида и Нефтис, а също и Нехебет (богинята–лешояд от юг), Уатхет или Буто (богинята–змия от север) били представяни често по двойки, така и Неит често може да се види в компанията на Селкит, богинята–скорпион. Двете богини поемали функциите на пазачи на мумии, на вътрешности на починалия или на покровителки на брачния съюз. Тези двойни или "сестрински" връзки, в които съвременните психолози са склонни да разчетат съзнателно и подсъзнателно значение, са засвидетелствани в редица древни пантеони. Най–ярък пример са шумерските сестри Инанна и Ерешкигал.

Хепера

Твърди се, че името Хепера означава едновременно "скарабей" и "този, който се превръща". За жителите на Хелиополис Хепера представя изгряващото слънце, което като скарабея "израства от своята същност и се преражда в себе си".4 С други думи, скарабеят и представянето му като божество е символ на непрекъсващия цикъл на раждане, смърт и прераждане, през който трябва да преминат всички живи същества. Склонна съм да определя същността на този бог по–скоро като теософска концепция, повлияна от шамански тенденции, отколкото като небесна енергия или първообраз.

Хатор

Бъдж отъждествява Хатор с четирите големи богини от античността: Нехебет, Уаджат, Баст и Неит. Хатор е била небесна богиня, първоначално е позната като дъщеря на Ра, а по–късно като Хет Херу, съпругата на Хор. Името Хет Херу означава "къщата или обиталището на Хор". Както и Неит тя също е била представяна като крава – нейното свещено животно. Дори когато е рисувана с човешки образ, главата £ е била украсявана с рога и слънчев диск, поставен между тях. Въпреки че това били символите на Хатор, в по–късните династии тази украса се е полагала и върху главата на Изида, което естествено улеснява датировката на отделните находки. Бъдж пише:

По времето, когато египтяните формулирали своята

теогония за първи път, Хатор може би е била космическо божество, свързано с Бога–слънце Ра, на когото била основният женски партньор. В теологическата система на жреците от Хелиополис тя се превръща, както казва Бръгш, в "майка на светлината", чието раждане е нейното първо действие от сътворението. Нейната втора съзидателна стъпка било създаването на Шу и Тефнут, по–точно основните аспекти на тези богове,защото според една много стара легенда техният създател и баща бил Тему.5

Можем да предположим, че Хатор може да се сравни с

Рат, женския аспект на Ра, или с Нут или Неит в нейната роля на Творец на вселената. В качеството си на богиня на град Дендера, тя се появява или в образа на лъвица с урея на главата, или като жена, държаща систрум или скиптър. Хатор е известна и под много други имена – Господарката на Сикамор, Господарката на Ану, Богинята на тюркоаза и Господарката на земята Пунт, като последното, използвано в много стари времена, говори за нейния чужд произход. Като покровителка на жените Хатор се приема като контролираща женската мода и помощничка в търсене на средства за разкрасяване. Нейното свързване с Хор по всяка вероятност се отнася към по–късно

време, когато египтяните благородно са "разрешили" на божествената двойка да се сдобие със син, наречен Ии ("Свира-чът на систрум").

Нека се върнем към разказа за това, как бог Ра хвърлил своето божествено Око, оформено като дъщеря му Хатор срещу онези, които нарушили неговия ред. Но не Хатор, Небесната крава, богинята на прехраната, красотата и покровителка на жените и астролозите, е тази, която отмъщава за Бога–слънце, а богинята–лъв Сехмет, чието име означава "притежаващата сила". Според легендата, Сехмет атакува враговете на Ра с такава ярост, че Богът–слънце, опасявайки се да не бъде унищожена цялата грешна раса, прибягва до измама. Той поставил по пътя на богинята кани с вино и сок от нар. Тя била толкова жадна, че ги изпила наведнаж и скоро заспала. Така било избегнато по–нататъшното кръвопролитие!

До голяма степен съществува объркване при свързването на Хатор и Сехмет. Докато Сехмет е и съпруга на Птах и майка на Нефертум (Имхотеп) от известната Мемфиска триада, Хатор се появява по–късно в ролята си на съпруга на Хор. Те са две различни богини, едната от които започва да доминира над другата в една сравнително ранна фаза от египетската история, може би още в преддинастическия период.

Сехмет

Освен другата £ същност като Хатор, Сехмет сама по себе си е интересно божество. Богините–лъвици имат много дълга история и могат да бъдат открити в най–ранните текстове и пантеони. Въпреки че тя първоначално е била божество на Латопол, Сехмет придобива званието "любима на Птах", след като се включва в Мемфиската триада като съпруга на бога на занаятчиите. Тя е богиня на разрушението и обновлението, а нейното свързване с Птах, богът на строителите, е интересно както от философска, така и от

метафизическа гледна точка. Богини на разрушението и обновлението съществуват в много пантеони и можем да сравним Сехмет с индианската Кали, ирландската Моргана или шотландската Кейлих. Мнението, че жреците на Мемфис са знаели какво точно правят, може да се илюстрира с факта, че са избрали бога на зидарите или строителите за неин съпруг. С други думи, както тя чрез пречистващия огън предизвиква опустошение, за да очисти пространството, така Птах, нейният съпруг, отново построява унищожените структури. От свързването на тези две противоположни енергии се ражда трета, богът на лечителите и медицината – Нефер–Тем, по–късно известен като Имхотеп! Повтарящата се символика илюстрира отношението на хаоса към реда. Забележително е, че потомството или "обединяващата сила" е представена като бог–лечител (или примирител?). Тази схема се повтаря и в триадата на Тива, състояща се от Амон, Мут и Хонсу, където Мут често е представяна като котка, а Хонсу като мореплавател, който е почитан и заради уменията си да лекува.

Склонна съм да приема много от тези египетски божества като някакви форми на основни или архетипни енергии, които се отнасят до живота на Земята. Като такива те са били (и все още са) способни да се появяват при искрената молба на молещия се, (ако е могъл да слее своето с техните енергийни полета) или чрез практиката, известна на изток като Самяма (сливане) (вж. Речника). Тъй като боговете и богините от древността са представяни от съвременните учени и метафизици като аспекти на човешкото "аз", останалите части от мозайката (или фрагменти от архетипната душа) съществуват отделно и независимо от нас, като индивидуализирани енергии или същности.

Уолис Бъдж открива силна връзка между Сехмет и Тот и дори предполага, че богинята може да се разглежда като аспект на душата на Тот – като Маат, богиня на истината. Тот (за когото ще кажа няколко думи) е това, което може да се преведе на съвременен език като Господар на времето. Тогава какво е мястото и ролята на Сехмет в тази специфична

концепция? За целта е необходимо да разгледаме съществуващите божества–лъвове в религиозните вярвания от тези ранни времена. Ето няколко от тях, според Бъдж: бог и богиня Шу и Тефнут, боговете–лъвове Ари–Хес–Нефер, Нефер–Тем (син на Сехмет и Птах), Хеби, Херу–Неб–Месен, Маес (на гръцки Михос), син на богинята–котка Баст, богините–лъвици Пахет, Сехет (Сехмет), Менат, Рененет, Себквет, Урт–Екау и Астертет, които са също прояви на Хатор и Нехебет. Темата за лъвовете често е заменяна от темата за котките, както в случая с Мут, жената на Амон, самата Баст е представяна от някои учени като по–късна версия на стара богиня–лъвица. Според Бъдж, името Сехмет означава "притежаващата сила" и произлиза от йероглифа "силен съм". Понякога богинята се представя в тройна форма като Сехмет–Убастит–Ра, като Убастит често се появява като жена с глава на котка. Смята се, че почитането на Сехмет, както и на божествените близнаци–лъвове Шу и Тефнут е резултат от контакти на Египет с Бугем, една страна в Судан. Бъдж коментира: "Тази изключителна триада Сехмет–Убас-тит–Ра, спомената в "Книга на мъртвите" (глава CLXIV), има може би судански произход. Убасти по своята същност е доброжелателна богиня и има сходство с Хатор.”6 Последното твърдение е изключително важно, като се разглежда в светлината на информацията, получена от най–ранните египетски извори, за които ще говоря в глава 4. (Различното изписване на разнообразните египетски имена може да обърка много хора, но докато учените не достигнат до някакво съгласие относно използването на оригиналното произношение или на неговото изменение в съвременния говор, читателят ще бъде принуден да избира сам). Вече установихме връзката между боговете–лъвове и Сириус, и тъй като Сириус, както и Тот, се свързва с времето, картината на религиозния живот постепенно се изяснява.

Тот

Според теолозите от Хермополис, Тот или Теути, за да използваме неговото египетско име, бил истинският създател на Вселената, божественият Ибис, който създал космическото яйце във великия град Хермополис. Сътворението било извършено само чрез звука на неговия глас (вариант на първата фраза на Евангелието на Йоан:” В началото беше словото...”). Неговото божествено родословие е все още обект на спорове. Според Текстовете от пирамидитетой е най–големият син на Ра, дете на Геб и Нут и брат на Изида, въпреки че според други данни той е бил помощник на Озирис и неговото семейство и писар на владетеля. Неговите умения да лекува чрез магия, обикновено се проявявали чрез силата на гласа му. Така излекувал детето Хор от смъртоносно ухапване от скорпион. Умението му да обучава в областта на изкуството и науките, аритметиката, геометрията, земемерството, астрономията, пророчеството, магията, медицината, хирургията, музиката и писането са добре засвидетелствани в древните писмени паметници.

Тот спада към групата на най–интересните египетски богове. Текстовете от пирамидите разкриват, че бил възприеман като бог, който сам се е създал. Затова е Единствен. Бъдж пише за него:

... той пресметнал всичко, което се отнасяло до

създаването на небесата, звездите и земята, той бил сърцето на Ра, той бил господарят на закона, както във физически, така и в морален план и той познавал "божественото слово". Много пасажи показват, че той е създател и бог на всички изкуства и науки, че той е "Господарят на книгите" и "писарят на боговете", и "могъщ със словото си" т.е. неговите думи се слушали и предизвиквали съответното въздействие. Той е бил смятан за автор на много от произведенията, посветени на погребалните традиции за постигането на вечния живот. В "Книга на мъртвите" той играе роля, която му отрежда особено положение сред боговете. Представен е като притежаващ сили, по–големи дори от тези на Озирис и на самия Ра.7

Както беше отбелязано, класическите автори представят

Тот като чужденец, който се е приземил на египетска земя по време на ерата на Рака. Фактът, че се появява като родственик на семейството на Озирис, предполага, че вероятно е пристигнал в Египет няколко години по–рано от тях. Ако приемем, че много от класическите автори и по–късните учени са прави, можем да го наречем първия жрец от Атлантида, дарил знанието на цивилизацията по тези брегове. А що се отнася до магическия му глас, той може да се свърже не толкова с истински глас, колкото с едно добро познаване на звука и способност да се използват вокалите. Още повече, че активирането на различни уреди чрез гласа се използва активно в съвременните технологии. Ако приемем, че Тот е бил представител на високо развито в научно отношение общество, твърде възможно е било да е демонстрирал тези свои умения.

Съществува още една интерпретация на неговата известна "сила на словото" или хекау. По всяка вероятност, неговият език се е различавал значително от езика на местното население на стария Хему (Египет). Може би той е разговарял със своите приближени по научни и магически проблеми на родния си език и този странен говор е бил асоцииран с неговите умения и от изключително високи познания. Както споменах и по–рано, всичко, което наричаме "магическо", не е нищо повече от народно поверие за една напреднала наука, която без технологията за нейното приложение би изглеждала на следващите поколения като свръхестествена. Нека предположим, че светът бил сполетян от някаква голяма катастрофа. Тя става причина за много народи да напуснат земите си и довежда до унищожаването на напреднали технологии в областта на медицината, техниката, химията и науката като цяло. Разкази за подобна катастрофа, довела до гибелта на човешката цивилизация, ще се появяват като магически и суеверни поверия сред следващите поколения, за които приказките за операционни маси, лазерни лъчи и

самолети ще са просто народни легенди – работа на лоши духове и зложелателни богове.

След като обсъдихме тезата на Швалер де Лубич, че Сириус може да упражнява влияние върху климата на нашата планета (вж. Глава 1), нека разгледаме връзката между енергията на Сириус и различните аспекти на времето. Да се спрем на изкривеното време, изплъзващото се време, затвореното време и еволюционните “квантови“ преходи (съдейки по голямото значение, което древните хора отдавали на календара на Сотис (Сириус) можем да направим извода, че това не е убягнало от вниманието им. И двата фактора са напълно приложими към проблемите пред нашата планета сега, когато се приближаваме към третото хилядолетие. Всяко, предизвикано отвън ускорение на времето, което води и до ускоряване на растежа или допринася за качествен скок вътре в нашата слънчева система, естествено ще повлияе върху всички форми на живот. Ако приемем, че Тот или Теути е проводник на директна или индиректна енергия от Сириус, това ще ни помогне да свържем бога с времето и въвеждането на петте епагоменални дни (във връзка с движение на Земята спрямо Слънцето и Луната).

Въпреки че Тот често е споменаван заедно със своята придружителка Маат, представяна като богиня на истината, в действителност Маат олицетворява една теософска концепция за душата на Тот. Древните египтяни не са били склонни да виждат който и да било бог или богиня без партньор, а ако могло да бъде добавено и потомство – още по–добре. Тот бил изобразяван със своята съпруга, богинята Сешат (Сешета), богиня на писмеността и историята. Но подобно на Маат, по–правилно е да я възприемаме като друг аспект на Тот, отколкото като самостоятелно божество. Според легендата, Сашет е звездно божество, измерващо времето. Другият £

аспект я определя като "повелителка на къщата на книгите" и "повели-телка на къщата на архитектите". Тя е споменавана и като "покровителка на писмеността", "покровителка на историците" и "пазителка на записите на боговете". Нейният

звезден произход ме заинтересува. Той ми подсказа, че е възможно и тя, подобно на Тот, да произхожда от Атлантида и да е получавала инструкции от същества в системата Сириус (телепатично чрез Самяма, или директно), или да е дошла от звездите. Склонна съм да подкрепя първата идея, въпреки че Темпъл и други автори споделят второто мнение.

Животното–тотем на Тот бил ибисът, но заедно с него често е изобразяван и павианът с глава на куче. Именно поради тази причина понякога павианът е приеман погрешно като олицетворение на самия бог, идея произлязла от южен Египет, където се е вярвало, че Тот понякога приема този образ.

Анубис

В по–късен период Анубис (Анпу), египетският водач на душите, бива бъркан с Тот, въпреки че енергиите на двете божества са твърде различни и всеки има своя собствена сфера на действие от гледна точка на човешката психология. Анубис е бил бог покровител на пътешествениците вътре и вън от тялото! Тъй като е свързан с преминаването от единия свят в другия, често е представян като чакал или като тъмно ловджийско куче с рунтава опашка. Анубис имал способността да пътува през всички области на Долния свят, което естествено го превръща в идеалния спътник на душите на мъртвите, които искат да попаднат на правилния (десния) участък в задгробното царство.

Както и в случая с Тот, връзката на Анубис със семейството на Изида е несъмнена. Въпреки че в Текстовете от пирамидитетой е наречен четвъртият син на Ра, което доказва неговия древен произход, богът е по–известен като потомък на Нефтис и Озирис, и тъй като отново говорим за архетипове, отново откриваме психологическа алегория. Нефтис – Скритата и Разкриващата – разглеждана в психологически контекст като дълбоко подсъзнателното,

първоначално била съпруга на Сет (Хаос). От тяхната връзка не се раждат деца и това е логично, тъй като отношенията им били платонически. От връзката £ с Озирис (Стабилността и Реда) се родил Анубис – Защитникът на душите в тъмните райони. Този аспект на Анубис ни доказва, че хаосът не е страшен за тези, които са овладели скритите аспекти на безсъзнателното и могат да се изправят пред вледеняващата реалност. Без това не е възможно да се стигне до истината и хармонията. Анубис бил (и все още е, ако някой посмее да извика неговата енергия) покровител на анестезиолозите, психиатрите и психолозите. Той може да помогне при намирането на нещо изгубено. Бил е познат също и като "Този, който отваря пътищата", и в тази си функция е призоваван за водач от хората, които искат да не се изгубят сред лабиринтите на земното съществуване и да се освободят от объркаността и съмненията.

Баст

(Богинята от Изтока) Баст, Бастет или Пашт, е представяна като аспект както

на Тефнут, така и на Сехмет, и оттук нейната връзка с Мемфиската триада, в която съпругата на Птах е рисувана по–често с глава на котка, отколкото на лъвица. Въпреки че в своето представяне като котка, често е свързвана с Луната, първоначално е била Слънчево божество и според информацията, дадена на Херодот от египетските жреци, била близнак на Хор и следователно дъщеря на Озирис и Изида. Въпреки че образите на котка често се представят като изображения на Баст, нейното истинско изображение е жена с глава на котка, държаща систрум в дясната си ръка, а в лявата щит, състоящ се от полукръгли пластини с малки котенца по тях. В друго изображение котенцата са представени седнали в краката £.

Една известна легенда я представя като дъщеря на Ра дори като женската половина на душата му (анима), наречена Рат, която защищавала своя остарял баща от единствения му истински враг, змията Апеп.8 Тъй като и Сехмет е смятана за дъщеря на Ра, се е получило някакво объркване между двете богини. Египтяните ги различавали, като рисували Сехмет облечена в червена дреха, а Баст в зелена. В допълнение на току–що споменатите символи, на Баст е дадено и едно от божествените Очи на Ра във формата на Урей – змията на мъдростта. Според една от версиите, тя го придобила от брат си Хор, но най–популярно е вярването, че го е получила от Ра, за да го защити от Апеп. Въпреки че се приема, че Уреят представя дясното Око, а Окото на Хор е лявото, има някакво объркване дори сред древните източници, тъй като и двете Очи са свързвани с Хор, Ра, дори с Озирис.

Бъдж предполага, че Баст е с преддинастически

произход. Такъв според него е и произходът на другите

Фиг. 3.2 Баст – богинята на радостта и веселието.

либийски божества, Изида и Неит, чието почитане може да се проследи чак до праисторически времена. Като Богиня на изтока, тя управлявала една от четирите основни посоки: западът бил посветен на Неит, югът – на Нехебет, а северът – на Уатхат. Понякога Баст била обърквана с Пехет (Пахт), която също носи символиката на котката и лъвицата. Пехет е наричана “боги-нята на Септ”, т.е. на звездата Сотис (Сириус) и била отъждествявана както с Изида, така и с Хатор.

Някъде преди 950 г.пр.Хр. Шешонк и фараоните от двадесет и втората династия избират Бубастис за столица на Царството. Това отприщва почитта към Баст. Хор и Баст могат да се сравнят с Шу и Тефнут. Хор и Шу са небесни богове, докато Баст и Тефнут се появяват първоначално в лъвския си образ. Това предполага, че въпреки че Баст не е била включена сред епагоменалните Нетери, като женски аспект (анима) на душата на Хор и подобно на всички богини–котки, тя може да се разглежда като силно свързана със Сириус.

Птах

Птах от Мемфис е определено един от най–мощните и влиятелни божества в древен Египет. Този мил бог–занаятчия е покровител на строителите и занаятчиите, а неговата титла Архитект на вселената говори ясно за свързаността му с тези професии. Птах, в аспекта си на Създател, е възприеман като дошъл от друга вселена, отвъд нашата Слънчева система. Следвайки инструкциите на Тот, той създава нашия видим свят, слънцето, планетите и всички живи същества. Това автоматично го поставя сред божествата, които са по–стари от семейството на Озирис – Тот, съпругата на Птах–Сехмет, и нейния баща Ра. От метафизична гледна точка силата на Птах се заключава в превръщането на енергията в материя, докато Сехмет – обратно превръщала материята в енергия. Техният "потомък" Нефер–тем представлява помиряващият фактор,

подобно на заземяващия елемент в триточковия електрически щифт.

Много съвременни философи и учени смятат, че религията на Мемфис съдържа най–много и най–фини метафизически концепции от всички вярвания и философии в древен Египет. Това би могло да се отнася за по–ранния период, когато Мемфис бил най–големият град в Египет. От оригиналните съчинения, писани за посветените, са останали само фрагменти, а и те са изпълнени с толкова много алегории, че е невъзможно да бъдат разбрани от някой непосветен. Рен е свещеното име на Птах. Често си задавам въпроса, дали някой друг е обръщал внимание на метафизичното значение на думата "масонски" (ma–sonic, където sonic означава звук, вокал). Според мен тя е свързана с отдавна загубеното знание и умение на жреците да боравят със звуци. В стария Египет съществувала специална група от жреци, посветили се на изучаването и използването на звуците. Поради голямата опасност, която криели техните познания, уменията им били пазени в пълна тайна. Сигурно се питате откъде имам тази информация? Тези, които се интересуват от отговора на въпроса ще трябва да прочетат последната глава от моята книга "Космически връзки", в която съм представила цялостните си изследвания.

Нефер–тем

Този син на Птах (строителство) и Сехмет (разрушение и възстановяване), Нефер–тем, чието име означава "хубав малък бог", бил мил и грижовен бог, наречен по–късно Имхотеп. Гърците го отъждествяват с Асклепий, техният собствен полубог на медицината. Изглежда, че много от имената на боговете не са нищо повече от титли, останали от архаичното минало и често са свързвани с имената на хора, показали свръхестествени умения. Нефер–тем има качествата на Хонсу

– третият член на Тиванската триада, който също бил бог–лечител. Фактът, че той често е изобразяван с глава на лъв, може би говори за влияние на Сириус.

Амон, Мут и Хонсу

Тиванската триада Тя е била една от най–известните божествени триади,

съдейки по находките, останали от осемнадесетата династия (находката от гробницата на фараон Тутанкамон, открита от Хауърд Картър и неговия екип). Тези три божества били много характерни за дадения исторически период, затова и почитта към тях била голяма. Амон (Аммон или Амен) често бил отъждествяван с гръцкия Зевс заради титлата му "цар на боговете". Той е бил почти непознат в Старото царство. Неговото име, произхождащо от корена "скрит", се появява само четири пъти в Текстовете от пирамидитев Хелиополис. Едва след дванадесетата династия фараоните въвеждат неговото име в своята титулатура, а Тива придобива някакво значение в религиозните вярвания на страната. Все пак, въпреки че Амон традиционно се отнася към нома на Тива, Уолис Бъдж твърди, че Хатор е богинята–покровителка на Тива. Тогава от къде произхожда великият Амон?

В своята книга "Египетски вярвания и съвременната мисъл" американският учен Джеймс Бонуик идентифицира Амон със семитския бог Баал, а по–късно и с келтски Бел, който дал името си на церемониите Белтейн; други автори предполагат, че той е възприет в Египет след идването на хиксосите и затова се припокрива с Яхве или Йехова. Амон, чиято глава е представлявала образа на овен, е срещал отпор при упражняването на върховна власт дори само над Тива. По време на управлението на Аменхотеп III възникнало движение против него в полза на Ра, въпреки че богът на слънцето никога не е отстъпвал своето място, а култът му бил

разпространяван под името Ра–Арахте. В резултат на тези настроения името на Амон е било заличавано от различните химни и текстове. Като краен резултат от опита да се примирят враждуващите поклонници и на двете божества, те се обединяват под името Амон–Ра.

Бонуик посочва и друга особеност – много често йероглифите за думата Амон са обърнати погрешно, и той коментира: "Но тогава този бог е една истинска мистерия.”9 Главният противник на Амон бил Аменхотеп IV, по–известен като Ехнатон, който установил монотеистичното почитане на Атон, портретиран със слънчев диск. И още веднъж срещаме невероятна цензура. Всичко, свързано с Амон, било заличено от текстове, каменни плочи и предмети. Унищожението продължило до окончателното отказване на Ехнатон от престола, когато жреците на Амон отново придобили власт върху контрола на религията и дали свобода на своето отмъщение.

Съпругата на Амон, Мут, чието име означава "майка", е нетипично и неопределено женско божество, чиято същност включва в себе си съвкупност от образи на по–ранни божества–майки. По време на нарастването на популярността на Амон–Ра, самата Мут е представяна като слънчево божество, понякога отъждествявана с Баст (предполагало се, че могла да приема нейния котешки образ) и със Сехмет, заради нейната лъвска природа и близостта £ със Слънцето.10

Хонсу, който измества Монт като син на Амон и Мут в Тиванската триада, е най–интересня бог в Триадата. Неговото име означава "кормчията" или "този, който кръстосва небето с лодка". Той е лунарно божество и за него се е знае малко извън пределите на Тива, а уменията му на заклинател и лечител явно се появяват след включването му в семейството на Амон и Мут. Съществуват много необикновени разкази за лечителските чудеса, извършени от този бог с помощта на амулет или статуя, за които се смятало, че носят неговата сила. Той бил почитан и в Омбос като трети член на Триадата на

Себек под името Хонс–Хор, портретиран като мъж с глава на сокол, увенчан с диск във формата на сърповидна луна.

Главата на сокола представлява реминисценция с Хор, който също е прочут с лечителски възможности, както и сестра му Баст. Явно Мут и Хонсу имат много общо с Хор и Баст, Шу и Тефнут и Сехмет и Нефер–тем. Може би тези древни първообрази са били "прикачени" към Амон, за да бъде задоволена традиционната представа на египтяните за създаването на божествени семейства. Амон, Атум и Ра вероятно произхождат от една монотеистична концепция, въпреки че има аспекти на Амон, които, както смятат учените, са от чужд произход. Бъдж отнася Амон и неговата съпруга Амент към божествата, известни на египтяните от най–ранни времена, чиито имена били намерени в Текстовете от пирамидите(“Унас”, стих 158) във връзка с боговете–близнаци Шу и Тефнут. По време на петата династия те са били споменавани сред прастарите богове, ако не като основни божества, то като не по–малко значими от тях.

Много от по–маловажните божества, които не са споменати в тази глава, могат да се отнесат към първоначалните божества на номите: Монт; Уепуаует, който често е объркван с Анубис; Хнум, милият стар грънчар, понякога представян като овен или козел, и двете му съпруги Анукис (Анукет) богинята на дъжда, и Сатис (Сатет) стрелящата с лък; Мин, когото почитали като египетски Пан; Хапи, божественото име на Нил; Апет или Тауерет, богинята–хипопотам на майчинството; Рененет, покровителка на бебетата през кърмаческия период; Себек, богинята–крокодил; Шай – богинята на съдбата; Ренпет, богиня на пролетта и растежа; Бес, бог на веселието и музиката; Нехет, богиня на вечността; Хармархис, божественото име на Сфинкса; Хекат – богинята–жаба, покровителка на кърмачките; Селкит, богинята–скорпион; Буто–Уатчет, богинята–змия и Нехебет, богинята на раждането, изобразявана с глава на лешояд.

Енциклопедия “Ларус” дава списък на животните, чиито глави са замествали човешкия образ на египетските божества:

Бик Котка Крава Крокодил Кучеглава маймуна (павиан) Магаре Сокол Жаба Хипопотам Ибис Чакал Лъв Лъвица Овен Скарабей Скорпион Змия Лешояд Вълк Неопределени, но лоши същества

Озорапис, Апис и Монт Баст, Мут Хатор, Изида, (но само когато грешно се отъждествява с Хатор, Нут) Себек Хапи, Тот Сет (в по–късно време) Харахте–Ра, Хор, Монт, Хонс Хор, Квебхснуф Хекет Тауерет Тот Анубис, Дуамутеф Нефер–тем Сехмет, Тефнут, Мут, Рененет Амон, Хнум, Хершеф, Арсафес Хепера Селкит Буто, Мертсегер, Рененет Нехебет Упуаут (Уепуаует), Хенти Аменти Сет11

Сред обединените или колективни божества били

Хаторите, които по никакъв начин не са свързани с богинята с това име, а представляват нещо като група от приказни кръстници, неизменно появяващи се при раждането на хората, които са обречени да станат известни; сред тези божества са и Четиримата Синове на Хор, които представляват четирите елемента. (вж. Фиг.3.3.)

Според легендата, четиримата синове на Хор са родени от Изида, въпреки че друг мит разказва как Себек, по заповед

на Ра, ги извадила от водата в лотосово цвете. Били предопределени да покровителстват човешките вътрешностите: Имсети отговарял за черния дроб, Дуамутеф за стомаха, Квебхеснуф за червата, а Хапи за белите дробове. Тези божества били свързани и с четирите посоки на компаса, но мненията за точното им съотнасяне са толкова различни (вж. Глава 6), че можем само да гадаем коя от версиите е правилната.

Едно внимателно прочитане на тази глава ще помогне за изясняването на проблемите, свързани с божествата със звездни връзки (Тот, неговата съпруга Сешат, Сехмет, Ра, Са (Орион) и други – вж. Категория 5 в началото на тази глава). Те са представяни в извънземен контекст (в смисъл, че идват от някакво звездно царство) или са божества на звезди и планети, различни от боговете и богините на номите, различни и от тези, които се въвеждат от други култури чрез завоеватели или пришълци.

Фиг.3.3 Четиримата синове на Хор, представящи четирите елемента: Имсети (с човешка глава) – Вода; Дуамутеф (с глава на чакал) – Огън; Квебхеснуф (с глава на сокол) – Въздух; Хапи (с глава на маймуна) – Земя.

Бележки:

1. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1, pages 96–100.

2. Ibid., page 63. 3. Ibid., page 67. 4. The Larousse Encyclopedia of Mythology, page 13. 5. Op. cit. Wallis Budge, page 429. 6. E.A.Wallis Budge, Ancient Egyptian Theology, page 29. 7. Loc. cit. Wallis Budge, page 401. 8. Бележка на автора: Професор Стюарт твърди, че

повтарящата се тема за змията в древните текстове носи кодирано познание за свръхсвързаност, която в контекста на Ра–Апеп придобива смисъл, тъй като предполага циклично придвижване към големия взрив.

9. J.Bonwick, Egyptian Belief and Modern Thought, page 125.

10. Op. cit. Larousse, page 34. 11. Loc. cit. Larousse, page 48.

Глава 4

СИРИУС И ПЕТТЕ ЕПАГОМЕНАЛНИ

НЕТЕРИ

Идеята, че Тот предхожда Изида, Озирис, Нефтис, Сет и Хор, петте епагоменални божества, съдържа в себе си много въпросителни и предположения. Нека предположим, че първият Тот или Техути наистина е дошъл в Египет много преди пристигането на групата на Изида–Озирис. Там създал клана на жреците, в който влизали лечители–учени, които по–късно запазили неговото име сред божествата. След много години учените мъже и жени чрез астрономически наблюдения и други научни или интуитивни методи установили, че голямо нещастие ще сполети Земята. Заедно със своите приятели жреци от Старата родина те се договорили да приемат в редиците си членове на царските семейства, които били посъветвани да търсят сигурно убежище в колониите на Атлантида.

Когато се появили признаците на предстоящия катаклизъм, царица Изида заедно със съпруга си Озирис и техния син Хор, сестра £ Нефтис и съпругът £ Сет, се представили пред жреците и властите на мястото, което щяло да стане тяхна нова родина – Египет. Но скоро след пристигането им ги сполетяла силна космическа катастрофа,

която засегнала Земята, Луната, и някои други тела в Слънчевата система. В резултат на катастрофата положението на нашата планета спрямо Слънцето се променило, климатът се изменил и в календара били прибавени пет допълнителни дни! Обикновените хора, живели по това време и някои от жреците свързват идването на новите царе с тези допълнителни дни.

Все пак идеята, че петимата членове на царското семейство пристигат сами, без слуги, пазачи и обичайните придружители за хора от такъв ранг, като че ли опровергава тази теза. Дали има друго обяснение? Американският учен Робърт Темпъл го е публикувал в своята книга "Загадката Сириус", но в нея откриваме и доста противоречия. Темпъл, без съмнение, не е първият, който издига идеята, че същества от планетите в системата на Сириус са посетили Земята в далечното минало. Някои африкански племена, най–вече догоните в Мали, винаги са вярвали в това, както и индианците хопи от Северна Америка. Повечето изследователи смятат, че африканската версия произхожда от Египет.

Фиг.4.1 Сириус (Изида–Сепед. т), представена застанала пред Орион и следвана от Юпитер, Сатурн и Марс.

Фактът, че древните египтяни са познавали неподвижните звезди и планети в нашата Слънчева система, може да се докаже със следващата илюстрация (вж. Фиг.4.1.), която Швалер де Лубич коментира:

Тук Изида държи скиптъра уади и анх, символи на

разширяването и одухотворяването на живота. Орион държи в ръка скиптъра уас, източник на жизнената сила, обърнат е към Изида и с лявата си ръка £ поднася живота. С други думи, Орион принася в жертва живота, който носи от Сириус.1

Явно Изида черпи сила от Сириус (може би самата тя е

от Сириус?) – звездата, внесла живота в нашата Слънчева система. С помощта на Орион тя предава тази сила на децата на нашето Слънце. Възможно ли е тази енергия, проничаща по толкова неуловим канал за свръзка, някъде да се отклони? И ако е така, какво или кой е причината за това? Моите предположения са, че виновникът е Орион, но не мога да го докажа и се съмнявам друг да може да го направи, въпреки че точните данни от съвременно изследване разкриха възможност за изясняване на проблемите, свързани с прехвърлянето на фини енергии от едно планета или звезда на друга. Учените вече знаят, че микрочастиците могат да се свързват помежду си, независимо от огромните разстояния между тях и фактора време и пространство. Ако такива миниатюрни структури могат да комуникират и въздействат една на друга, тогава защо да не могат и по–големите тела? Предполагам, че древните изключително добре са познавали този феномен, но знанията им са изгубени по пътя на бавното попадане на нашата планета в блатото на временната еволюционна регресия.

Връзката между древен Египет и Сириус има дълга история. За да се установи продължителността на обикновената календарна година, древните нарочно са избрали хериакалния (слънчевия) изгрев на Сириус, единствената звезда, която през целия период на съществуването на Древен

Египет периодично се връща обратно на всеки 365 1/4 дни. Швалер де Лубич привлича вниманието ни върху факта, че във фараонския календар, въпреки неговото аграрно приложение, не е правен никакъв опит за съгласуване със сезоните. Той казва:

Разбира се, докато за нас лятното слънцестоене се

наблюдава всяка година на 21–22 юни, определящо по този начин една непроменлива величина, за фараонския цикъл на Сотис, състоящ се от 1 460 години, лятното слънцестоене идва 11,5 дни по–рано по отношение на изгряването на Сириус. Познаването на този факт е разкрито във временната корекция, довела до празнуването на лятното слънцестоене или "Раждането на Ра".

Ето и основните факти: 1. Първият ден на първия месец на непроменливата

година или празникът за Нова година винаги е бил определян от изгряването на Сириус.

2. През 4240 г.пр.Хр. лятното слънцестоене се падало от шест до девет дни след Нова година и се е празнувало като "Раждането на Ра" по време на първия месец от непроменливата година. Но тъй като слънцестоенето се измества от пет до шест дни на всяка половина от цикъла на завъртане на Сотис, се е случило така, че "Раждането на Ра" съвпаднало с Нова година около 3400 г.пр.Хр. През 2780 г.пр.Хр. слънцестоенето попадна сред "Петте дни на раждането на Нетерите". Така съвпаднало с календара на празниците, тъй като тези дни били определени като "петте дни извън годината”...

Забележително е, че традицията вече свързала изгрева на Сириус с началото на приливите на Нил и зодиакалния знак на Лъва. С установяването на календара от началото на нашата ера Слънцето винаги се е намирало в съзвездието Лъв по времето на изгрева на Сириус над Египет (кур-сив от автора). Това е причината, поради която още от времето на старото царство храмовете са били украсявани с водоливници във формата на лъвски глави. В

зодиакалния цикъл знакът на Лъва е поставен срещу и допълнен от Водолея, знак, изобразен на Зодиака от Дендера като две вази, от които се излива вода; този символ е поставен в ръцете на бога на Нил – Хапи. През 5 хил. пр. Хр. изгряването на Сириус става в съзвездие Дева; може би това е мотивирало свързването на Сириус с Изида, отчитайки митичното и жизнено значение на характеристиките на звездата на Изида – Сотис (Сириус), която е наричана и "Великият предсказател".

... Затова прецесионният цикъл продължава 26 000 години, като точката на пролетното равноденствие пътува през дванадесет места на небето, насочвана от техните доминиращи съзвездия. Този цикъл е съставен от дванадесет месеца, всеки с продължителност от около 2 160 години; всеки месец е разделен на три декади от по 720 години. Тези прецесионни месеци обозначават култа на великите Нетери, чието влияние се чувства върху всички останали божества.2

Докато писах тази книга, имах възможност да се запозная

с някои образовани египтяни, които все още следват предначертания път на старите вярвания, макар и тайно, защото в съвременен Египет държавна религия е ислямът! Усилията ми в търсене на информация за Сириус бяха възнаградени. Получих следното официално писмо. Сехмет Монту е управляваща Върховна жрица на богинята със същото име, а Сау–Тахути, е нейният астролог–математик, за когото се говори, че е на над 100 години. Това писмо ми беше изпратено от техния официален секретар, чието име, по обективни причини, няма да спомена. Другите имена, както ще забележите, са длъжностни:

Написано от името на Великата къща, Нейно

Високопреосвещенство Сехмет Монту през 20 450 година, месецът на Неб Птах, през сезона на Перт, 10–я ден от първата седмица, за Мъри Хоуп, представител на Обединеното Кралство Великобритания, разрешено от

Нейно преосвещенство Сехмет Монту чрез представителите на храма на Тахути (Тот) чрез върховния жрец Сау–Тахути – царски астролог–математик към Великата къща:

Текстът на съобщението гласи: Звездна система, позната и като звезда на Аусет (Изида)

или Себу–ем–Аусет. Запознаване с тайната история на амонитите•: Позната сред нас като Звезда на новия ден (или година)

и възпоменателна звезда за възкачването на Нашата Господарка Аусет (Изида) до Лотосовия трон на Великата къща преди малко повече от 10 450 години. Известна като звезда на възпоменанието за раждането на петте велики Нетери (богове) на Планината на Сътворението – Синайската планина в Синай, Египет, и наричани: Ус–Ар (Озирис), Аусет (Изида), Сетех (Сет), Небт Хет (Нефтис) и Херу (Хор). Звездата на добавените дни на Епакт, които са пет дни за три години и шест дни за четвъртата година.

Тайно е позната като Изворът, от където идват Нетерите – място извън Вселената – при нашите хора, амонитите, и нашите братовчеди хората тутси. (Следва написаното от народа на тутсите.) “Ние, тутсите, наричаме амонитите “Тези със сияещите лица”, които са оставили следи от своите действия върху планините от камък чрез звука, идващ от техните уста, Тези, които са създали съвършено планините на север, чийто глас е заслужил уважението на Бога, който ни е напуснал (нас, тутсите), отивайки на изток, извън любимата страна, която оставя на разорението на диваците (араби) от земите на изток. Амонитите пишели

• Амонити - древен семитски народ, чийто главен град бил

Рабат Амон в Палестина. “Синовете на Амон” били в спорадични конфликти с израелците. След дълъг период на семитономадско съществуване те създали свое царство северно от Моаб през XIII в.пр.Хр. Тяхната столица-крепост била превзета много трудно от царя на Израел Давид. Бел.ред.

върху камъка на планината с пръсти от огън, движейки се по въздуха без крила, премествали реките от техните корита само с мисълта си и ни дарили нас (тутсите) и нашите братя (догоните)• [sic] със знанието за нашия произход и с Великата магия. И когато си тръгнали, това предизвикало силна мъка сред нашите хора (тутсите), някои отишли по море на изток до земята на планините, някои се върнали към Извора на небесата, където, както казват знаещите, се твори духовната история на света, както и това, което се е случило на тяхната и на нашата раси, за което нашите братовчеди догоните знаят повече, защото ние сме постигнали само Хекау, (преместване с думи), а догоните са стигнали до същността на произхода. И въпреки че нашите кожи са най–разнообразни ние сме една раса, затова се женим и живеем със Сияещите в нашите фамилни земи. Те пророкуват идването на дивите, които ще направят така, че името на техния предводител, обладан от злото, ще се носи по цялата Свещена земя като самия Бог, но които впоследствие ще отстъпят на Сияещите, (които) в пълно мълчание ще се крият, докато дойдат отново при нашите хора, и новата ера ще започне. (Край на едикта).

Ние знаем също и за идването на Небт Сехмет Монту в

южните земи на Египет по времето на изгряването на звездата Сириус, но това може и да не представлява голям интерес за Вас. Ако се интересувате, ще Ви бъде изпратено писмо с опис със специалното разрешение на Нейно Преосвещенство.

(Писарят се извинява за английската си граматика, но пък

колко от нас могат да говорят и разбират неговия език.

• Догони - етническа група, обитаваща централното плато в

Мали, много от религиозните представи и церемонии на която са свързани с вярванията, че преди 3 000 години извънземни същества от Сириус са посетили догоните. Бел.ред.

Смятам, че трябва да му благодарим за това ясно описание на старата връзка със Сириус.

Това писмо е пълно с информация. Нека започнем от началото. Явно датата 10 450 се свързва с календара на Сириус и сочи, че някъде към 8 000 г.пр.Хр. – по време на ерата на Рака – са се случили глобални промени на нашата планета. Те са били съпроводени с идването на петте Нетери, всеки от които, според мен, е олицетворявал определен принцип. Дори Сет, ако го разглеждаме в контекста на хаоса, би могъл да изпълнява такава роля (да си припомним пророческото съдържание на разказа). Думите писане върху камък с пръсти от огън предполага употребата на лазери, докато описанието на тяхното пътуване по небето, извършвано абсолютно безшумно, за разлика от нашите реактивни двигатели, говори за хора с извънредно напреднала технология, които могли да преодолеят гравитационните сили и енергии, нещо недостъпно за съвременната наука. Явно догоните притежавали познания за звездните райони, откъдето са дошли тези същества, докато амонитите владеели изкуството на хекау – "думите, които преместват" (звуците?).

Фактът, че тези същества са се женили и живели с местните хора в Африка предполага, че били хуманоиди, което пак ни връща към вечния въпрос: какви са били тези хора–атлантиди, хуманоиди от Сириус или и двете? Да предположим, че атлантидите не са притежавали въздухоплавателни уреди, но са били "запазени" от катастрофата по някакви генетични причини с намесата на извънземна сила? Аз присъствах на множество разговори, обсъждащи подобна ситуация, която би могла да бъде предизвикана от евентуално бъдещо изместване на полюсите, което от своя страна би могло да е следствие както от парниковия ефект, така и от появата на някакво външно космическо тяло. Все пак трябва да призная, че съм скептично настроена по въпроса за този вид развитие на нещата. По въпроса за догоните ще кажа нещо повече в Глава 5.

Тутсите спокойно могат да бъдат тайнствените гараманти от Оазиса на Джерма във Фезан, за които Херодот пише през 450 г.пр.Хр. и които съвременните учени отнасят към туарегите.

Фиг.4.2 Списък на деканите, средвани от Орион и Сириус. Таван от гробницата на Сенмут. Деир ел–Бахари, осемнадесета династия.

Херодот твърди, базирайки се на данните от египетските

жреци, "че култовете към черния гълъб и пророческия дъб на Зевс при Амон в Либийската пустиня и култът към Зевс при Додона са съществували по едно и също време".”... Дъбът на Амон се пазел от племето на гарамантите", които твърдели, че техен праотец бил "първият човек". Предполагам, че има нещо много общо между думата тутси (или тоотси, както е другото четене) и ватуси, земеделски народ, отличаващ се с много висок ръст, който произхожда от Руанда и Бурунди. Дали спорадичните конфликти между двете основни етнически

групи в Руанда, тутси и хуту, започнали към 1959 г. и в наши дни достигнали размерите на геноцид, нямат нещо общо с тези древни традиции? В хода на проучванията за книгата започнах за възприемам 1960 г. като година, в която попадането на Земята в сферата на хаоса получава за пръв път допълнителен космически тласък!

До голяма степен Темпъл възприема идеите, изложени в статията "Суданската система на Сириус" на френските антрополози Марсел Гриал и Герман Дитерлен, които използват сведенията от френската част на Судан, а не от Република Судан, разположена на повече от 1000 мили на изток, надолу от Египет. Гриал и Дитерлен пишат за четири племена – догоните и три свързани с тях, които още пазят като най–свещено учение знанията на система за звездата Сириус.4 Едно от тези племена без съмнение са тутсите на нашите египетски приятели, а останалите биха могли да бъдат племената бамбара и бозо.

Бях впечатлена от пророчеството, написано в края на египетското писмо, че ще дойде време лошите да отстъпят пред сияещите, които все още се крият, и така ще се сложи началото на нова ера в историята на човечеството. Няма нищо странно, че същото вярване се среща и в традициите на догоните. Те се убедени, че техните посетители от Сириус някой ден ще се завърнат и тогава "една истинска звезда" ще се появи на небето и ще послужи за сигнал за възкресяването на Номо (Nomo).5 Дали не става дума за епохата на Водолея? Ако е така, биха ли могли тези "скрити сияещи" да съществуват в някакво затворено време, протичащо на Сириус? А и Уран, господарят на Водолея, влиза в своя собствен знак на 12 януари 1996 г.! Смятам да приведа и друга автентична информация в тази книга, във вида, в който съм я получила.

И така – извънземни от Сириус ли са петте Нетери, имало ли е посещение на царското семейство от Атлантида, или всичко е само предание за някакво космическо събитие? Може би нито само едното, нито другото. Според Бъдж те пристигат в различно време и не са родени в един и същи ден. Но повече

за това в Глава 9. В “Хермес Трисмегист” има нещо специфично, което може да хвърли светлина върху тази доста неясна сфера на търсения. В раздела "Девата на Света", в която Изида (или нейният образ като Учителка) се занимава с обучението на Хор (студент или послушник?), текстът гласи:

Така говореха елементите и Бог, изпълващ всичко със

Своя (най–) Свещен глас, ни говореше: Елате, о, деца, достойни за могъщия Прародител,

защото не е открит още нито един път към новото, и целият този Мой свят не може да бъде оставен без вашата активна помощ.

Сега друг Образ на Моята Природа е сред вас и той ще бъде благочестив наблюдател на вашите дела – неподкупен съдия на живите хора и абсолютен владетел на тези, които са напуснали земята, не само като всява ужас, но и изливайки отмъщението си върху тях. И от момента на раждането всеки ще бъде следван от съдбата, която заслужава.

И така, след заповедта на своя Господар елементите не престанаха да се оплакват, но заживяха в мир. И всеки от тях продължи да упражнява своето влияние и власт.

И Хор каза: – Как става така, мамо, че Земята получава Божествения

образ? А Изида му отговори: – Няма да ти разказвам приказката за това раждане,

защото не е разрешено да разкриваме произхода на твоето създаване, Хор, (сине) с мощна сила, тъй като начинът на раждане на безсмъртните богове ще стане известен на хората – Бог, Владетел, Създател на вселенския ред и Архитект, изпратил мощният отец Озирис и най–силната богиня Изида, за да помогнат на света във всичко, от което се нуждае.

Това са тези, които изпълват живота с живот. Това са тези, които спомагат за спиране на взаимното изтребление между хората. Това са тези, които освещават здания,

посветени на боговете, техните предци и места за изпълнение на свещените обреди. Това са тези, които дават на хората закони, храна и подслон.

Това са тези, които ще се научат, както казва Хермес, да разчитат тайните на моите записи и ще ги подредят; някои ще запазят само за себе си, а други, които са най–подходящи за използване от смъртните хора, ще изпишат върху каменна табличка и обелиск.

Това са тези, които създадоха съдебните закони и изпълниха света със справедливост и правдиво управление. Това са тези, които сътвориха добрия завет и вярата, и донесоха силата на свидетелската клетва в живота на хората.

Това са тези, които учат хората как да обличат тези, които са се простили с живота.

Тези, които осмислят жестокостта на смъртта, и учат, че духът, който излиза от тялото, копнее да се върне в него, и ако загуби завинаги силата си да се върне, загубва и своя живот.

Тези, които са научени от Хермес, че заобикалящото пространство е изпълнено с демони, и са изписали върху скрити камъни (тайното учение).

Тези, които, обучени от Хермес в скритите божествени кодове, стават създатели на изкуствата и науките и всичко, което човекът създава, стават творци на човешките закони.

Това са тези, които, научени от Хермес, че нещата долу са създадени от Бога така, че да са в хармония с нещата горе, и установяват на Земята свещени обреди, които следват тайнствата на Небесата.

Тези, които, знаейки за крехкостта на (смъртното) тяло, създадоха съвършените пророци, за да не може пророкът, който протяга ръцете към Боговете, да бъде пренебрегнат и да захранва душата чрез магията и философията, а чрез медицината да предпазват тялото от болка.

И като направихме всичко това, сине мой, Озирис и аз самата се убедихме, че светът (сега) вече е пълен, и затова ще бъдем извикани от онези, които обитават Небесата, но не можем да се завърнем преди да привлечем вниманието

на Владетеля, защото заобикалящото ни пространство трябва също да бъде изпълнено с познание за душата и едва след това можем да се явим (пред Него)…6

За какво се отнася текстът – за издигането на тялото в

космически кораб или на душата посредством смъртта? Може би Тот, Господарят на Времето, в своята мъдрост някой ден ще сметне за необходимо да ни каже. Думата "демон" по–скоро обхваща поредица от духове, съдържащи се и в божествените царства и в първичните елементи, които представляват “упра-вляващите” разумни сили, които са в основата на всяка атомна и молекулярна структура, а не символизират онези злобни същества, които познаваме от религиите по света.

Каквито и да са и от където и да идват, Изида, Озирис и техният род със сигурност идват с добри намерения и носят Светлината на познанието. Не можем да кажем със сигурност дали са от Сириус или Атлантида, но можем да обърнем поглед към злата съдба, която според митовете постига това нещастно семейство след пристигането му на египетска земя. Това ни подсказва, че те по–скоро са били хуманоиди–земляни, отколкото божествени същества или жители на Сириус. Може би легендите могат да ни помогнат да изясним този проблем.

Известно е, че царица Изида е била велик владетел. Тя била не само жена и съпруга, но и магьосница с изключителни умения. Научила хората да отглеждат семена, да правят дрехи и да се обличат. Въвела брачния съюз и научила своите хора на изкуството да лекуват. Интересуващите се от повече данни могат да се обърнат към трудовете на Плутарх. Аз ще пресъздам само легендите:

Озирис и неговата сестра–съпруга Изида управлявали земите, които по–късно били известни като Египет, но никой не знае със сигурност дали тяхното царство е било на Земята или тяхната история и дела се отнасят към някаква по възвишена реалност. Митът разказва, че те били божества от небесата (звездни хора?), които слезли на Земята, за да помогнат в развитието на човечеството. Озирис е имал брат,

наречен Сет (Тифон). Двамата братя живеели задружно в Абидос заедно със съпругите си, Изида и Нефтис, които също били сестри. Озирис бил добър владетел, много обичан от хората, които научил на изкуствата и науките, проповядвал благочестие, милосърдие и добри взаимоотношения между тях.

По време на пътуването си до югоизточна Азия (според някои автори – Индия) заедно със своята съпруга, Озирис внезапно бил помолен от брат си да се върне. Сет, без Озирис да знае, изпитвал силна ревност към популярността на своя брат и заедно с други седемдесет и двама (отново числото седемдесет и две!) замислили заговор под формата на официално посрещане. За целта донесли един странен сандък и един по един приканвали гостите да влизат в него, за да видят кой ще може да се побере вътре. Единствено Озирис успял спокойно да се настани в сандъка, но тогава заговорниците го затворили и запечатали капака. До нас е стигнала информацията, че Озирис е влязъл в сандъка (или своя ковчег?) на 7 атир (13 ноември), в деня и месеца, когато се говори, че Ной влязъл в библейския ковчег! Сандъкът с Озирис бил хвърлен в Нил (или морето) и понесен по течението, докато не се закачил на едно вечнозелено дърво. (Може би това е още една версия на мита за Потопа?)

Изида, която била в Чемнис, разбрала какво се е случило. Заедно със сина на Нефтис, Анубис, тръгнала да търси тялото на съпруга си. Намерила дървото, но то било пазено от някаква магическа сила, която не £ позволявала да приближи. Докато Изида упорито седяла на пост под него, царят на Библос тръгнал да търси дърва за колоните на своя дворец и за ужас на Изида избрал точно дървото, което държало тялото на съпруга £. Като използвала магическите си умения, Изида се превърнала в гълъб и започнала да издава жаловити крясъци, за да отклони вниманието на мъжете от дървото, но не успяла. Затова си възвърнала образа на жена и постъпила в двореца като детегледачка на децата на царицата. Веднъж озовала се близо до дървото, тя успяла да разруши лошата магия на Сет и да вземе сандъка.

Но с това неприятностите £ не свършили. Сет научил за нейните действия и докато спяла успял да открадне сандъка. За да е сигурен, че Изида никога вече няма да намери своя съпруг, Сет разчленил тялото на Озирис на четиринадесет парчета, които разпръснал на различни места в Египет. Но и това не спряло Изида. Придружена от сестра си Нефтис, (която напуснала своя съпруг, след като разбрала за отвратителната му постъпка), заедно с племеника си Анубис и техния чичо Тот, Изида пропътувала земята надлъж и нашир, и намерила всяко парченце от тялото на съпруга си с изключение на фалоса, който бил погълнат от един оксиринхид (или друг паяк). Затова Изида изработила дървен модел на липсващата част и сглобила тялото, след което го занесла в Абидос, за да бъде погребано. Заедно с Нефтис, Анубис и Тот Изида плакала горчиво над останките на своя съпруг и произнасяла магически слова. Тот също напрегнал всичките си магически сили и Озирис бил временно върнат към живот. След това бил заченат Хор, а Озирис се възкачил на небесата, откъдето наблюдавал Изида, докато тя родила техния син.

Според друга версия Озирис останал в сандъка, заклещен във вечнозеленото дърво три дни и три нощи, но на третия ден се изправил и се възнесъл на небето по времето, отговарящо на християнския празник Рождество. Най–ниската точка на слънцето по време на зимното слънцестоене е на 22 декември, ден, за който се смята, че съвпада със смъртта на Озирис, а неговото повторно раждане или връщане към живота става три дни по–късно т.е. на 25 декември. В тази версия на легендата Изида е била майка–девица на Хор, заченат от духа на Озирис, дошъл "свише".

Трети вариант на легендата разказва как е бил заченат Хор от Изида и Озирис, докато те самите все още са били в корема на майка си Нут (небето). С намесата на Тот през петте извънкалендарни дни се родили петте деца на Геб и Нут –Изида, Озирис, Нефтис, Сет и Хор. Някои учени смятат, че споменатият тук Хор е или по–ранно божество, чието име после се е наложило, или е един от другите богове – Сехмет

или Хатор, може би дори Тот или Анубис. Идеята за зачеването на Хор по време на пътуване от Сириус към Земята посочва едно алтернативно решение, което много би зарадвало тези, които подкрепят извънземния произход.

От посветените често се поставя и следният въпрос: ако тези Нетери са били истински хора, а не същества от звездите или богове, как да обясним факта, че техните енергии се запазват през вековете? И защо обрядите, посветени на тях, все още действат? Отново трябва да се върнем на концепцията за "същността на Аз–а". Разбира се, вътре в нас има въплътена божествена енергия. Ние сме деца на Вселената и затова носим безбройните аспекти на проявление на силите на сътворението. Ние, хората, все още сме на стадия на “превръщане в богове", който в дадения момент от време е ограничен от нашето телесно и духовно развитие, но една или две от тези божествени енергии винаги изпъкват по–отчетливо в нашата психика, отколкото останалите. Юнг ги нарича архетипове (първообрази). Тези различни първични енергии играят различна роля в нашия живот в зависимост от обстоятелствата. Тези архетипни същности могат да намерят индивидуално проявление в една паралелна (допълваща) Вселена, където могат да бъдат потърсени за помощ и съвет. Същността на тази спорна идея е, че всеки, който моли за помощ и съвет или за връзка с по–висши измерения, автоматично се свързва със своя "аз”, но в по–висш стадий". Логиката изисква някой да поставя въпросите: тези по–висшите същности затворени ли са сами за себе си; не могат ли да взаимодействат помежду си? Изида, Озирис, Хор и Сехмет могат да бъдат съвършени същества, дошли от миналото, от Атлантида, или от Сириус, но тези хора са въплъщение на принципи, които са основни за еволюцията на човека и на другите форми на живот на нашата планета. Като ги извикваме, ние стимулираме аспектите на Изида, Озирис и Хор вътре в себе си и така предизвикваме резонанс с първоначалния източник на тези архетипни енергии. Ето защо и двете направления на вярванията носят в себе си частица истина.

А сега нека се върнем отново към семейството на Изида: по–нататък в разказа се казва, че след възкачването на нейния съпруг в една по–възвишена реалност, лошият Сет разбрал, че детето Хор ще се превърне в отмъстител за Озирис, и заповядал и майката и синът да бъдат унищожени. Все пак Изида, ненадмината в магиите, успяла да избегне екзекуцията. Завела сина си, който като дете бил слабичък, но по–късно израснал като силен и красив мъж, на усамотено място, където никой не би могъл да ги намери, и подпомагана от животни и природни сили, успяла да го отгледа. Когато достигнал възрастта на възмъжаването, Хор отишъл при Сет, за да отмъсти за баща си, подобно на героите от митовете и приказките, създавани още от времето, когато човекът е усвоил изкуството да разказва. Легендата твърди, че се състояла голяма битка, в която Сет използвал всяко възможно сатанинско оръжие, но Хор се сражавал смело и мъдро. Съдия на двубоя бил Тот Господарят на Времето, и Хор спечелил битката. Сет бил изпратен в изгнание за период от време, достатъчно дълъг, за да поправи по свой начин грешката си. Така отсъдили боговете. Хор предложил короната на Изида, но тя отказала и предпочела да отстъпи трона на своя син. Тогава се възкачила на небесата, за да се присъедини към любимия си съпруг.

Древните египтяни се страхували от Сет, въпреки победата на Хор, така че какво точно ни казва този странен разказ? Многото години на изследвания са ме убедили, че историята на Изида и Озирис не се е появила само в миналото, а е била повтаряна отново и отново през вековете след въвеждането на петте епагоменални дни. С други, думи ние сме част от нея и ще бъдем такива до връщането на Хор, когато нашата планета ще възстанови своето истинско положение спрямо Слънцето! Дългото пребиваване на Изида сред дивата природа в опитите £ да отгледа своя болнав син покрива вековете от митичното "изгнание от рая", когато болестите, страданията, невежеството и безредието властвали сред хората на нашата планета. Изида (нежно женско

божество) скитала гладна и бездомна, за да отгледа своето дете, което било предопределено да възстанови реда, представляван от нейния погубен съпруг – Озирис.

Тази легенда намира отражение и в гностичния мит за София (светата премъдрост), женският аспект (анима) на душата на Божествения Христос, който слязъл в "по–долните владения" (Земята), за да помогне на човечеството, но е бил затворен в тъмница от Идабаот (Хаос). Но горе главата, драги читателю! Вярвало се е, че епохата на Водолея ще бъде Вечността на Хор, през която махалото още веднъж ще се придвижи от хаоса към реда. Изгнанието на Сет, споменато в различните версии на мита за период от 1000 до 10 000 години, представя времето от историята на нашата планета, когато редът ще измести хаоса от сърцата на хората. Древногръцка легенда разказва как светът е променял осовото си положение на всеки 10 000 години. Науката за хаоса потвърждава, че люшкане между реда и безредието се получава през определен интервал от време и често става по най–неочаквания начин, който противоречи на всички известни закони на физиката.

Хор е реминисценция на първообраза на младия и красив принц от приказките, измамен от враговете на своите родители и принуден да се бори, за да си върне царството с помощта на собствената мъдрост и сила. Бил отгледан от обикновени хора със скромен произход, без образование и култура. Подпомогнат е в търсенията си от способността да разбира чувствата, страданията и надеждите на обикновените хора. Когато се почувствал готов, тръгнал да се бори срещу несправедливостта, да освобождава потиснатите и да възстановява мира, реда и хармонията на земята, т.е. прогонва хаоса. Бонуик отбелязва, че състрадателното женско начало в характера на Хор е отбелязано на планетарната сфера на Тентира като лъв с лице на девица, факт, който предизвиква асоциация със зодиакалния знак на Девата. Според късните творби на Алан Лео, всички спасители на света са били родени, когато слънцето е било в този знак, а наскоро бе научно доказано, че Исус, известен като Месията, е бил роден на 15

септември 7 г.пр.Хр.• Но в този случай, ако поправим грешката, трябва да се откажем от римския календар, а това означава, че 1996 година ще бъде 2003. Един от изследователите, Дейвид Хюджис, астроном в университета в Шефийлд, проверил съвременните астрономически записи и точното местоположение на Витлеемската звезда спрямо необичайното свързване на Юпитер и Сатурн в Риби през 7 г.пр.Хр. Това съвпада с историческите данни. Една от причините Йосиф и Мария да заминат за Назарет била плащането на данъка, наложен от римляните през 8 г.пр.Хр. В контекста на Сириус комбинацията на Лъв и Дева е изключително важна, както ще се убедим по–късно.

Особените характеристики на Озирис му придават повече жречески, отколкото царски характер. В книгата си Женски тайнства д–р М. Естър Хардинг го представя като лунен бог, преобладаващ сред египетските мъжки божества, който се появява в компанията на доминиращи с магически дарби богини. Фактът, че често е портретиран със зеленикаво лице и кожа, кара някои учени да го свържат с плодородието. Сър Джеймс Фрейзър разглежда Озирис като примитивно божество на семената или бог на плодородието и счита, че разказът за неговото възкресяване е свързан с ежегодното възраждане на природата. От природата египтяните черпят своята надежда за живот след смъртта. През годините мненията се променят и наскоро У.Б.Емери писа, че култът към Озирис, "въпреки че има характеристики на обожествяване на природата, е бил първоначално посветен на починалия цар, а митът за Озирис изглежда е бил ехо от отдавна забравени събития, които са се случили в действителност".7 Елементът Вода, който в основата си е пасивен, ясно изпъква в първообраза на Озирис. Антични илюстрации често го портретират като Нетер, седнал на трон и заобиколен от вода, от която израства свещеният

• За повече подробности вж. Ейдриън Гилбърт, Великите

магове, София, 1998, изд. “Шамбала”. Бел.ред.

лотос, в който стоят Четиримата синове на Хор (четирите елемента или посоки на света) (вж. Фиг.4.3 и Глава 12).

Много от тези ранни египетски митове за сътворението на боговете могат да бъдат разглеждани като последователно и точно описание на ядрена реакция, от превръщането на водорода в хелий до въглерод, който оформя основната молекулярна структура на нашата планета. Значението на звуците (вокалите) също заема своето място в мита за Изида. Според една от легендите, Изида получила своите магически сили от Ра, а не от Тот. Старият бог бил победен от една отровна змия, която Изида била омагьосала. Без да може да разбере произхода на тази болка, Ра потърсил помощ от Изида, която отказала да излекува стария бог, докато не £ разкрие тайното си име и по този начин £ прехвърли силата си, след което да се оттегли. Гледано в контекста на Сириус, това предполага, че Изида, която олицетворява Сириус А (огромната, синьо–бяла звезда, която може да се види през нощта на небето) придобива енергиите (или познанието) на своята бинарна спътница Сириус Б, която преди колапса е била жълта звезда–джудже, подобна на нашето Слънце.

Фиг.4.3 Тронът на Озирис и четиримата синове на Хор.

Понякога Нефтис е представяна като скрития аспект на

своята сестра Изида, макар че в действителност самата тя е богиня. Нейният първообраз е тясно свързан с дълбокото подсъзнание, чието съдържание рядко се долавя от съзнанието. А ако това изобщо се случи, последствията са непредсказуеми. Нефтис е едновременно Скриващата и Откриващата, показваща, че е по–добре недостъпните неща да останат скрити за непосветените, а посветените трябва да извикат за живот силата си да разбулват тайни, преди да прекрачат прага по пътя към вътрешното познание. Нейното "омъжване" за Сет – Владетеля на Хаоса, още по–ясно ни разкрива знанията на древните египтяни за дълбоката връзка между нещата, което намира отражение и в космологичните принципи. Скритите аспекти, към които се отнася първообразът на богинята, често включват сянката на инстинктивните импулси – този аспект на

аз–а, който би трябвало да бъде видян и овладян, ако искаме да се справим с хаоса и да се радваме на плодовете на хармонията, приемани по този начин за победа.

Разглеждан в психологически контекст, Сет е един интересен бог. Много философски школи в древността, а сега и науката, считат, че Вселената вечно се колебае между двата полюса – хаоса и реда, ето защо умелото овладяване на един от полюсите ще доведе до стабилност и хармония у другия. Фактът, че Сет олицетворяващ хаотичния модел, е бил включен сред петте сириуски Нетери е от изключителна важност. Според мен, това предполага, че истинското познание трябва винаги да се базира на свободния избор. Този избор може да гради еволюционния прогрес (физически и духовен), но също така може и да предизвика неговото разрушаване. Силата на разрушението може да се изяви чрез технологиите, религията, психологията и политиката, а на личен план – чрез сянката, инстинктивните импулси или по–нисшата природа на човека.

Древните египтяни (и техните учители от Атлантида) много добре са осъзнавали всичко това. За да запазят знанието в тайна и същевременно да подсигурят неговото послание за поколенията, те го закодирали в загадъчни надписи, за дешифрирането на които ще са необходими много години. Те са знаели и за страха, който може да ни обземе, когато най–накрая разчетем тези тайнствени познания, затова са загатнали за щастливия край, който ще увенчае многовековните страдания. Понякога се повдига въпросът дали всеки от петте епагоменални Нетери е бил в действителност предавател на сириуска енергия. Докато Озирис често е споменаван като свързан с нея, то Сет е свързван още от древността със съзвездието Голяма Мечка. Може би фактът, че са били обединени в семейство, трябва да бъде възприет по–скоро в галактически смисъл, отколкото само в контекста на звездата Сириус. Тогава, както обясних по–рано, възниква въпросът за раждането им в различни дни. (вж. Глава 9)

В митовете повечето от дейностите на Сет са свързани с неговата необяснима враждебност към Изида и Хор – боговете на плодородието и реда. В легендата за фаталното поражение на Сет от Хор е казано, че Хор си служел със законни средства, докато Сет прилагал всякакви номера, нечестни и брутални ходове. Точно тук е закодирана мъдростта, че докато човечеството се развива духовно, законът и редът (в космически вид, разбира се) ще триумфират над хаоса и бруталността. Противопоставянето Хор–Сет е намерило отзвук в митовете на много следващи култури: Аполон и Питон в Гърция, Архангел Михаил и Луцифер в Библията, свети Георги и драконът в британския фолклор, въпреки че някои феминистки настроени автори са склонни да примат тези алегории като победа на мъжкото начало над култа към старата богиня, която е доминирала по време на Сребърния век на матриархата.

Нетерите често били свързвани с различни цветове. Сет е рисуван в ярко червено – цвят, отхвърлян от древните египтяни, според които предводителят на злото имал яркочервена коса! За тези, които проявяват интерес, аз съм събрала всички детайли по отношение на магическите цветове, атрибути и духовни йероглифи на главните египетски богове в моите книги "Пътят на картуша" и "Практическа египетска магия".

Сириус е дал голямо отражение върху ученията и вярванията, развивани в древността. Това е добра отправна точка за всеки, решил да изследва бинарната система по–детайлно в светлината на съвременните познания. И след като вече имаме достатъчно информация, темата заслужава да бъде разгледана в отделна глава.

Бележки:

1. R.A.Schwaller de Lubicz, Sacred Science, page 27. 2. Ibid., pages 174–7. 3. R.K.G.Temple, The Sirius Mystery, pages 194–5. 4. Ibid., page 18. 5. Ibid., page 32. 6. G.R.S.Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 3, pages 121–

3. 7. W.B.Emery, Archaic Egypt, page 122.

Глава 5

СИРИУС – ДВОЙНАТА ЗВЕЗДА

Сириус е разположена в съзвездието Голямо куче и е една от най–светлите звезди на нашето нощно небе. Разположена само на осем и половина светлинни години от Земята, тя е една от най–близките ни звезди. През средата на нашия век астрономът Бесел изследвал Сириус за известен период от време и забелязал смущение в нейното движение, което показвало наличието на друго тяло, достатъчно близко, за да породи гравитационно привличане с изключителна сила. Поради извънредната яркост на звездата Бесел не могъл да открие никаква следа от достатъчно масивно тяло, което би могло да въздейства върху звезда с такива размери. Няколко години по–късно една много малка звездичка (бяло джудже) е открита в орбитата на Сириус. Нейният орбитален период бил изчислен на около петдесет земни години. (Ако използвваме технически език Сириус В не влиза в орбитата на Сириус А, по–скоро двете звезди имат общ център на гравитация.) Тази втора звезда, загубваща се в светлината на своята спътница, става известна като Сириус В, понякога наричана Дигитария. Звездата била фотографирана.

Сега астрономите знаят повече за природата на двете звезди, което обаче не е достатъчно за изясняването на проблема. И двете звезди упражняват огромно гравитационно

притегляне поради изключително високата плътност на своите атомни структури. Бялата звезда–джудже е звезда, която вече е използвала своето атомно гориво (въглерод и хелий) и претърпяла колапс, т.е. оставащите елементи са се сгъстили до такава степен, че нейната природа трудно може да се сравни с природата на която и да е друга звезда. При голяма плътност масата нараства изключително много. Темпъл отбелязва, че 1 кубически фут вещество от повърхността на Сириус В тежи около 2000 тона, а кибритена кутийка, съдържаща материал от ядрото на звездата, би тежала приблизително 50 тона!

Някои астрономи вярват, че са открили и трета зведа в системата на Сириус. Изследователят Фокс твърди, че я е видял през 1920 година. Предполага се, че отново е била забелязана последователно през 1926, 1928 и 1929 година от д–р Ван ден Бос, д–р Финсен и други учени в Обединената обсерватория. И тогава по неизвестни причини неуловимата звезда изчезва! Съвсем наскоро Ървинг У. Линденблад от Американската военноморска обсерватория във Вашингтон изследвал системата Сириус, но не успял да засече третата звезда, въпреки че получил много допълнителна информация за Сириус В в процеса на своето изследване.

В книгата си Загадката Сириус Темпъл твърди, че същества от системата Сириус посетили Земята преди много хилядолетия и допринесли поне отчасти (ако не и изцяло) за скока от примитивността към по–високите стандарти на културата и цивилизацията, постигнати от древните египтяни между 4500 и 3400 г.пр.Хр. Неговата хипотеза се базира отчасти на знанията за системата Сириус, познати на племето догони – африканци, живеещи в Мали (бившия Френски Судан). Той вярва, че тези хора са преки наследници на онези египтяни от преддинастическата епоха, които са свидетели на идването на Земята на нашественици от Сириус. Тяхната информация датира от онези ранни дни, в които предците им са я получили директно от галактическите си посетители. Той си задава въпроса, възможно ли е да са получили знания за съществуването на невидимата Дигитария или за други

астрономически факти от своите извънземни гости? В светлината на писмото, което ми беше изпратено от моите египетски приятели, (които без съмнение никога не са чували за Темпъл или за неговата книга), неговите предположения като че ли не са лишени от логика. Можем само да съжаляваме, че не е попаднал на данните за тутсите, което със сигурност би му помогнало да реши някои неуточнени проблеми при излагането на своята хипотеза.

Цялата религия на догоните и съпътстващите обреди са създадени на базата на знанията за системата Сириус. Догоните смятат, че Дигитария има по–голямо значение, отколкото нейната по–светла и по–голяма спътница, въпреки че остава невидима за тях. Те знаят и за съществуването на трето светило, което наричат "Жената–Сорго•", ейме йа – "слънцето на жените", или "малкото слънце" (така Темпъл назовава Сириус С), което се придружава от сателитна планета, наречена "зве-зда на жените". Вярват, че Жената–Сорго е по–голяма от Дигитария и четири пъти по–лека от нея. За тях тя е обиталище на женските души на всички живи същества, които ще бъдат родени. Тази Звезда на жените е рисувана като равностранен кръст и очертана с три точки (символ на мъжката власт), заобиколени от седем точки, като четири от тях символизират женската душа, а три – мъжката. Системата на Жената–Сорго е показана на Фиг.5.1.

Един обряд на догоните бадо – племенен обичай, който чества едногодишното завъртане около оста на звездата Дигитария (Сириус В), съдържа и данни за "устройството на звездата на Господаря–обущар", за което Темпъл пише:

... съставено от вертикална ос, върху която има

окръжност, символизираща Сириус (S). Оста е извита в основата си във формата на издължено стъпало, обърнато наляво под прав ъгъл, курсът на Звездата на Обущаря (С). Всичко това е оградено в полуовал, чиито рамене са

• Сорго (англ. sorgum) - житно растение. Бел.ред.

изтеглени надолу; точката на пресичане на горната част на полуовала с вертикалната ос (D) символизира Дигитария, чийто курс е проследен чрез дясното рамо (F). Но това рамо е също и звездата на жените, докато лявото рамо е Жената–Сорго (Е). Долната част на оста (SC), по–дълга от горната част (SD), напомня, че Обущарят (С) е по–отдалечен от Сириус от другите звезди и се върти в обратната посока.

Фиг.5.1 а) Звездата на жените. б) Звездата, наречена Жената–Сорго. в) Системата на Жената–Сорго.

Според мен, наименованието "обущар" е объркващо, тъй

като Темпъл не го обяснява по–нататък и не го включва в своя индекс. Това може би е някаква информация, която или липсва, или е загубена при превода, затова и предлагам на интересуващите се да се обърнат към оригиналното произведение. (вж. Фиг.5.2.)

Сириус, както вярват догоните, е само една съпътстваща звезда на истинската "мъжка" звезда–джудже, чиято орбита ри-суват като елипса. Темпъл е удивен, че догоните стигат до този извод без да познават теорията на Кеплер. Още повече, че догоните изчисляват орбиталния период за завъртане на Сириус В около Сириус А на петдесет години, което бе съвсем точно доказано от съвременните научни изчисления. Числото 50 играе значителна роля в техните свещени обреди. Знаели са за голямото тегло на Сириус В много преди астрофизиците да установят природата и съществуването на колапсиралите или звездите–джуджета.

Фиг.5.2 Подредбата на звездите в системата Сириус според догоните.

Друг интересен факт – част от вярванията на догоните,

свързан със Сириус, може да бъде открит при анализиране на сърцевината и значението на техния култ към Сириус. Те се прекланят пред идеята, че от една страна човешката душа вечно търси своя двойник, а от друга – не спира да се стреми да открие собствената си индивидуалност (т.е. от обединението

на анима и анимус•) и така да достигне истинското знание, мъдростта и съвършенството. По–дълбоки алхимични заключения тук подсказват за мъдростта на създателите на обряда и неговата метафизична философия, а близостта му с произведението на гностиците "Пистис София" не може да бъде отречена:

Дигитария, като яйцето на света... е била разделена на

две еднакви плаценти, които да дадат живот на двойката от Учители Номо (от мъжки и женски род). Случило се е така, че от едната плацента първо се появило мъжко същество и за да си намери близнак то откъснало част от плацентата и тя се превърнала в Земята. Така бил нарушен редът на сътворението. И богът демиург Амма превърнал съществото в животно – бледата лисица Юругу. Тя предала своята нечистотия на Земята, която станала суха и безплодна. За да бъде спасена Земята, трябвало да се направи жертвоприношение на небето – на двойката Учители Номо, които излезли от другата плацента. На земята слязъл и близнакът на Юругу – Ясигу, заедно с пречистващ дъжд, раздаващ живот. Съдбата на Юругу била до края на времето да преследва своя близнак, (или своята женска душа). На митично равнище Дигитария се свързва с Юругу, държан в пространството от Номо, принуден да се върти около Сириус (Ясигуи), обречен никога да не я достигне.2

Интересно е, че числото 50 има особено значение и в

някои други коренно различни по своята същност вярвания и магически системи, просъществували в различни исторически периоди. В шумеро–акадската митология това са петдесетте ануннаки (велики богове), синове на Ан (Ану), които обикновено са безименни, акцентира се върху техния брой.

• Анима и Анимус - според теорията на Юнг, мъжкото и

женското начало, което живее във всеки човек и от неговото балансиране зависят проявите на индивида. Бел.ред.

Ануннаките оказват влияние върху живота на всички живи същества. Темпъл дава за пример и съзвездието Арго, символизиращо кораба на Язон и неговите петдесет аргонавти, а също и ковчега на Ной. Според мита корабът на Язон пренася цар Данай и неговите петдесет дъщери от Египет към остров Родос и Темпъл цитира Ричард Хинкли Алън, който твърди: "Египетската легенда разказва, че именно ковчегът запазил Изида и Озирис по време на Потопа, а индуистите смятали, че ковчегът изиграл същата роля, спасявайки техните богове Иси и Исвара.”3 В съвременната наука Исвара се произнася “Ишвара”, като към думата се включва санскритската дума ишу – стрела. Лъкът и стрелата са често появяващи се символи в разказите за Сириус и Орион и в другите митологии, по–специално – в китайската.

Седем винаги е било свещено число, седем пъти по седем (четиридесет и девет) също има особено значение, тъй като всеки петдесети ден се възприема като ден с изключителна магическа и тайнствена значимост. Есеите например следвали тази нумерологична система и се свързвали с християно–гностичната традиция. Това е проблем, по който говорех на семинари и лекции в продължение на много години. Йешуа (Исус, по–късно известен като Христос) бил Посветен във вътрешното познание на есеите и терапевтите• и е имал достъп

• Есеи - юдейска религиозна секта или братство, съществувала

в Палестина от II в.пр.Хр. до края на I в.сл.Хр. Те не се споменават в Новия завет и информацията за тях идва от Йосиф, Филон Александрийски и Плиний Стари. След откриването на ръкописите от Мъртво море (1940-1950) много учени смятат че Кумранската община е била есейска. Терапевтите (грц. Therapeutai, Лечители) - еврейска секта от аскети от I в.сл.Хр., близка до есеите. Единственото оригинално сведение за тях е дадено в De vita contemplativa, приписвано на Филон Александрийски. Произходът и вярата им са непознати. Главната разлика между есеите и терапевтите, е че есеите били анти-интелектуални, докато, според Филон, “мъдростта” била главен обект на терапевтите. И двете секти изповядвали дуалистични възгледи за тялото и душата. Бел.ред.

до тази информация. Ако не бяха останали фрагменти от гностически познания, въплътени в словата му, ние никога нямаше да узнаем, че Христос е притежавал тези познания. А и думата "Петдесетница" съдържа числото петдесет – петдесетият ден от честването на Великден!

Египтяните и догоните без съмнение не са единствените народи, които са забелязали специфичните сили на Сириус. Африканското племе бамбара я нарича "звездата на сътворението" или сиго доло (същият термин, който използват и догоните). Подобно на догоните и те споменават звезда–спътница (Сириус В или Дигитария) като фин доло. Обединени, двете звезди се наричат "фа доло фла" (двете звезди на познанието), защото "те представят на небето невидимото тяло на Фаро", представян като двойка близнаци. Това подсказва, че звездата е била център на всякакъв вид знание. Според легендата на бамбарите, Сириус бил Мусо Корони Кундие, чиято сестра–близнак Пемба била митичната жена, която сътворила земята. Той я преследвал непрекъснато по небето, но никога не успял да я достигне. Това прави Мусо Корони Кундие съотносим към Юругу на догоните. Хората от племето бозо също са познавали системата Сириус. Те наричали Сириус сима кайне (буквално – седящият крачол), а нейният сателит – тоно налема (Звездата–око). Възможно ли е тук да видим връзка между Звездата–око и Окото на Ра, което е свързано с египетските божества Хатор, Баст и Сехмет?

Заедно с други познания, съпоставими с откритията на съвременната астрология и астрономия, догоните знаели за съществуването на четирите главни луни на Юпитер, които наричали дана толо унум (деца на дана толо – т.е. Юпитер) и за пръстените на Сатурн, които могат да се видят само с помощта на мошщен телескоп. Наричали Сатурн, когото свързвали с Млечния път, "звездата, която ограничава мястото" – какво по–подходящо име от гледна точка на астрологията! Това са само малки частици от огромните знания на тези хора, които, според тях, те са получили от далечните гости, дошли от Сириус преди много векове. Догоните

притежават познания и за начина на функциониране на човешкото тяло и за съществуването на живот и в други части на вселената. Според техните вярвания съществуват много населени звезди и интелигентни форми на живот, макар и не винаги хуманоидни. Те казват, че човечеството (такова, каквото го познаваме) живее на Четвъртата Земя, а на Третата земя има "хора с рога" – инеу гамуругу (сатири?); на петата земя са "хората с опашки" – инеу дулогу (хората–котки?); и на Шестата земя са "хората с крила"–инеу бумо. Твърдят, че цялата информация им била дадена от същества с по–висш интелект (богове), които дошли на Земята в много далечно минало от системата на Сириус.4

Частица от тази информация си е пробила път в книгата Хермес Трисмегист, може би чрез египетските извори, по времето, когато те все още слабо са се различавали във версиите си. В трети том от книгата на Хермес, преведена от Г. Мед, откриваме и превод на текст, озаглавен Девата на света. Тя е написана под формата на серия поучения, отправени от Изида към нейният син Хор (Посветените жреци на богинята към техните ученици ?). Текстът е следният:

Разликата в твоето прераждане ще бъде, както ти казах,

разлика в телата и тяхното (последно) разпадане (ще бъде) благодат и (връщане) към истинското щастие на предишните дни...

Но най–праведните от вас, които застават на прага на промяната към божественото състояние, ще станат справедливи царе сред хората и истински философи, създатели на държави и на закони, и истински предсказатели и познавачи на билките, пророци на Бога, умели музиканти, умели астрономи и мъдри гадатели...

Сред крилатите племена (ще се родят) орли, няма да се плашат от никого, нито да се хранят с него; а напротив, когато те са наблизо, няма да позволят на нито едно по–слабо същество да страда – защото такава е природата на орлите – да пазят справедливостта дори с цената на собствените си страдания.

Сред съществата на четири крака (ще се родят) лъвове – могъщи същества, които в смъртното тяло ще се стремят към безсмъртен живот. Затова не се нуждаят от сън и не се изтощават.

Сред влечугите (ще се родят) дракони, тъй като те обладават огромна сила и имат дълъг живот, няма да вредят на никого и по свой начин ще бъдат приятели на хората, ще се оставят да бъдат опитомявани; няма да притежават отрова и ще изградят кожата си според природата на боговете.

Сред съществата, които плуват, (ще се родят) делфини; защото делфините изпитват състрадание към онези, които паднат в морето, и докато още дишат, ще ги изкарат на брега, а, ако вече са умрели, дори няма да ги докоснат, въпреки че те ще бъдат най–лакомото племе, което обитава водата 5

Тези поучения на Изида, както и думите на Номо може

би се отнасят за някакви доста развити животински видове на тази планета, но аз съм склонна да мисля, че и двете сведения се отнасят към форми на живот, непознати на Земята, а това включва и напредналото учение за високо развитите души, които са предали, доколкото могат, своя опит на хората, обитаващи тази планета. Загатването за драконите и лъвовете може да се разглежда като допълнително напомняне за Сириус, тъй като първият вид се отнася по–скоро към семейството на гущерите, отколкото към драконите от популярните приказки и митове. В митологията присъстват традиционни архетипни драматични персонажи, в частност Бога (Номо), който трябва да бъде принесен в жертва в името на пречистването и преобразяването на Вселената:

Той ще се издигне в човешка форма и ще слезе на

Земята, в ковчег, заедно с предците на хората... тогава той отново ще си върне първоначалния образ, ще управлява от водите и ще даде живот на много потомци... Номо разделил своето тяло сред хората, за да ги нахрани: затова е казано,

че "след като Вселената е пила от неговото тяло", Номо научил и хората да пият... Той бил разпънат на дървото килена, (което също умряло), а след това било съживено.6

И тогава се появява Ого, хаотичният разрушител на

космическия порядък. Той въстава срещу своя създател и въвежда безредието във Вселената. Понякога е представян като бледа лисица, която се свързва с образа на падението. Планетата в системата Сириус, от която произхождат Номо, се определя като "чиста", за разлика от нашата Слънчева система, която, според вярванията на догоните, е несъмнено "нечиста", защото произхожда от плацентата на лошия Ого. Изключително интересно е, че нашата собствена планета Земя е: "мястото, където е била свързана пъпната връв на Ого с неговата плацента...” 7

Намирам за забележително, че тези примитивни африкански племена са могли да създадат такова сложно и точно космическо учение, запазило се толкова векове, а никой не може да си ги представи свързани с онези мистични начетени египетски души, които бяха изключително благородни да ме посветят в своите сакрални учения, като достойни пазачи на Светлината и Познанието за звездите. Излишно е да споменавам, че ортодоксалните астрономи са склонни да гледат на всичко това с голяма доза скептицизъм, въпреки че съвсем не биха могли да обяснят откъде догоните са получили своите знания.

Съществува леко разминаване между сведенията за приземяванията на същества от Сириус и информацията, която тези любезни посетители са дали на своите домакини. Фактът, че са оставили чувство на любов и надежда, че някога отново ще се завърнат на земята, може да послужи като доказателство за тяхното благоразположение, щедрост и космическа зрялост. Ого на догоните и Сет на египтяните имат твърде много общи черти, а вечният стремеж на Юругу към неговата душа повтаря разказа за Изида и Озирис, да не говорим за гностическия Христос и София.

Сириус А винаги е отъждествявана с Изида, а и информацията на догоните явно потвърждава женската природа на тази красива синьо–бяла звезда. Озирис може да бъде разглеждан като Сириус В. Възможно ли е легендата за Изида и Озирис да описва серия истински събития, които са се случили в системата Сириус преди разрушението на Озирис (или звездата Сириус В) и къде е мястото на третата звезда в тази сага?

Сириус С понякога е свързван с Нефтис, Скритата, или нейния син Анубис, докато Темпъл счита, че трите сириуски звезди може би отговарят на трите египетски богини – Изида, Анукис и Сатис, и цитира Нойгебауер, който твърди: "Богинята Сатис, както и нейната спътница Анукис, трудно може да бъде приета като отделно съзвездие и по–скоро трябва да се свърже със Сотис (Сириус)"8 Анукис и Сатис, съпругите на Хнум, често са били изобразявани заедно със Сотис, возейки се в една и съща небесна платноходка. Съществува теория, популярна в Европа, че когато Сет превзел трона на Озирис и прогонил Изида и нейното бебе Хор, те попаднали сред дивата природа, която може да се оприличи на планета със суров климат, далеч от системата Сириус (например Земята, по време на най–ранните етапи от своето развитие). Тъй като и от метафизична и от научна гледна точка цялото време е едно, Изида е все още сред нас, въпреки че не можем да я познаем и отхвърлим (женското начало в един ориентиран към мъжкото начало свят!). Тя все още полага усилия да възпита своя син Хор (човечеството), завещавайки му знанието, красотата и мъдростта на ерата на Водолея? Решете сами дали е така?

Съществува идея, която потвърждава мнението, че Сириус А е звезда, носеща женска енергия, Сириус В – мъжка, а Сириус С или Жената–Сорго, (ако в действителност това е звезда, а не огромна планета) също има женско съдържание. Това предположение налага тезата, че женското влияние в тази система доминира. Ако следваме идеята, че нашата Слънчева система е била създадена от Сириус, това без съмнение е точка

по–скоро в полза на Великата майка (или Сътворяващото начало), отколкото на мъжкия Бог–баща, толкова популярен в повечето религии. Бях заинтересована от съпоставянето, което правят Бювал и Гилбърт на Озирис с Орион или Са (Сау), смятан за въплъщение на най–съвършеното от всички “тънки” тела, с които е надарен Озирис (вж. Пътят на картуша). В метафизичен план озиризацията означава, че душата се е изкачила на някаква високо издигната позиция в духовната йерархия. Моите египетски приятели ме информираха, че според техните древни вярвания не всеки има БА или душа – "едва доловимото средство за придвижване", необходимо за изкачването на следващото стъпало от духовното развитие. То е трябвало да бъде заслужено в продължение на много животи. И докато това бъде постигнато, ние сме оковани в пределите на нашата Земя. Тази идея се покрива с информацията от парафизичен характер, която наскоро разгледах в книгата си Космически връзки.

Тъй като Сириус е била най–важната звезда за древните египтяни, съседните четири звезди, в това число и свързаните със съзвездието Орион, както предполагат Бювал и Гилбърт (вж. Загадката Орион), имат голямо значение за вярванията на древните египтяни. Съзвездието Орион се издига над хоризонта един "час" преди Сириус, приемайки по този начин образа на нещо като предшестващ пазач. Сириус е била известна като Септ, Спд или Спдт, като окончанието "т" указва нейния женски характер, докато старото име на Орион е било Са. Друга интерпретация разкрива идеята, че епизодът с Изида и Озирис се свързва с една космическа драма, в която Изида (Божест-вената майка, олицетворяваща Земята), забременява по мистериозен и уникален начин от убития Озирис (Сириус, населил Слънчевата система и в частност нашата планета) и дава живот на Хор (човечеството), който в детството си трябва да превъзмогне своето лошо здраве, откривайки науката за самоизцелението. Само така Хор (човечеството) ще стане по–силен и ще може да победи злото, носено от Сет (или от собствената му природа и от външни

негативни енергии) и ще възцари на земята царството на своя Баща–създател (т.е. Homo sapiens ще достигне до духовна зрялост).

При това положение угасналата Сириус В би могла да се свърже с египетския Озирис и така да се открие връзката на този Нетер със смъртта и с онези, които са преминали в друго, по–висше измерение. Когато голяма звезда колапсира (умира), водещата същност (deva), движеща нейното израстване и развитие, се издига на по–високо равнище или се придвижва към времевата зона, разположена по–близо до центъра (до жизнената сила). От друга страна, същият принцип може да се приложи и към бог Ра, чиято енергия също е отнета. Това дава основание да се отъждестви Сехмет, или някоя от богините–лъвици, със Сириус А.

Друг аспект на проблематиката, свързана със Сириус,

който ме интересува, е описанието на тези звездни посетители, които са слезли при нас. Догоните ни уверяват, че във Вселената съществуват и други напреднали форми на живот, които не са хуманоидни, докато техните Учители явно много са приличали на хората. В догонските предания за Номо посетителите са представени като земноводни, слезли от небето на земята в "ковчег", подобно на вавилонския бог Оанес. Темпъл казва:

Вярвало се е, че те са слезли в ковчег, който при

приземяването си е имал вид като представения на Фигура 5.3, която показва "въртеливото движение на слизащия към земята ковчег". Богът на вселената Амма (чието име, мисля, със сигурност може да се приеме като реминисценция на името на бог Амон от оазиса на Сива), изпратил земноводните на земята. Наричали се Номи. Но точно както вавилонците са склонни да говорят за Оанес, водачът, вместо винаги да използват събирателното "Анедоти", догоните често говорят само за Номо като за една личност. В други случаи Номо били наричани събирателно

"Господари на водата", "Учителите" или "Наставниците". Вероятно са живели във водата: "Седалището на Номо е във водата.” Последното твърдение твърде силно напомня вавилонската традиция за бог Еа (шумерския Енки), който също пребивавал във водата и понякога бил свързван с Оанес.9

Тук е мястото да ви припомня за моя коментар относно

трона на Озирис, който винаги е изобразяван "сред вода". Наистина ли далечните представители на Сириус са били

хора–риби или само тяхното облекло им е придавало такъв вид? Отговорът може би ще намерим в разказа на Берос за халдейския мит за Сътворението, където се говори за примитивните хора:

Първоначално те водели жалко съществувание и

живеели без управление според правото на по–силния и по начин, сходен с животинските общества. Но през първата година се появило чудовище, надарено с човешки разсъдък, наречено Оанес, което израснало от Еритрейско море там, където то граничи с Вавилон. Имало тяло на риба, но над рибешката му глава стояла и глава на човек, а от рибешката му опашка се показвали човешки ходила: той имал човешки глас, а образът му се пази и до днес.10

Фиг.5.3а. Спираловидно спускащият се кораб на Номо (догонска рисунка).

Фиг.5.3б. Слизането на Номо от небето (догонска рисунка).

Не е ли това описание на човек, облечен в някакъв вид

защитен костюм с шлем или маска за лице? Страхувам се, че идеята за хората–риби звучи доста алогично и съвсем не съм сигурна, че трябва да отнеса Оанес към категорията на извънземните. Разбира се, възможно е да греша, но виждам това същество по–скоро като атлантидски водолаз, облечен с подходящ за дейността му костюм. Фактът, че дрехите му са направени така, че да му придават вид на водно създание, може би трябва да се свърже с господстващата по това време мода. По същия начин ние сега оформяме защитното си облекло според изискванията на основните тенденции в модата на нашето време. Берос продължава:

Той прекарал целия ден сред хората без да поема

каквато и да е храна; обучавал ги в използването на писмеността, науката и всякакви изкуства, както и правилата за основаване на градове и конструиране на храмове, с принципите на съществуванието и оцеляването;

Фиг.5.4 Вавилонският бог на водата Оанес

той им показал как да сеят и жънат; дал им всичко, което би допринесло за спокойния им живот. Оттогава нищо толкова важно не е било изнамирано.11

Съществуват някакви сходства между вавилонския Оанес

и Номо на догоните. Но от разказа на Берос става ясно, че Оанес се опитвал да култивира някаква цивилизация, която е предшествала съвременния свят, докато учителите Номо акцентирали повече върху мистични и космологични знания (т.е. знания за Вселената отвъд планетата Земя). Както изглежда, Номо не са били хора–амфибии, а хора, свикнали да живеят в по–влажна атмосфера от тази, която е съществувала на Земята при тяхното приземяване. Загатването за отказа от храна може да се приеме като доказателство, че посетителите не били свикнали с храната, предложена им от местните хора.

Съществуват множество мнения по въпроса как изглеждат (или са изглеждали) хората от Сириус и колко различни раси са обитавали първоначално този галактически край. Наскоро прочетох статия в популярно списание, в която се говори за съществуването на две раси, едната, от които хуманоиди руси с виолетови очи..., а другата наподобявала някакъв вид животни. Авторът предполага, че Херне–Ловецът, спокойно може да бъде посочен като техен първообраз.12 Мога да приема идеята за две основни раси, както и за русите хора със сини или виолетови очи, тъй като те лесно могат да се свържат с кристалните хора, име, дадено на една много хубава и високо развита раса от хуманоиди, за които се е вярвало, че населяват някаква планета в системата Сириус, известна на някои като Ишна. Името намеква за спецификата на ландшафта на тази планета, с изключително красива кристална структура. Тези "кристални хора" или "жители на Ишна" са представяни като стройни хора, с дълги руси коси, притворени сини, зелени или жълти очи и златен тен. Те са имали мъжки и женски представители, но всеки пол е имал душа и дух, толкова добре балансирани, че тяхната прилика във физическо отношение би представлявала трудност за нас, обитателите на

Земята. Техни планетарни съседи, които по–късно се присъединили към тях, принадлежали към друг, различен вид. Тези същества били изобразявани от скулпторите като лъвове.

Някои смятат, че Ишна е съществувала в друга "времева зона" или измерение, а не в това, в което ние живеем в момента, и което може да се сравни с нашето бъдеще. Все пак, докато не бъде открито някакво по–конкретно доказателство, подобни идеи трябва да се отнасят към сферата на догадките и предположенията, въпреки че според последното становище, издигнато от доайена на космологията и теоретичната физика, професор Стивън Хоукинг, пътешествието във времето се очертава като теоретична възможност, така че е възможно историята на системата Сириус и нейната роля в нашия живот да бъде потвърдена през следващите хилядолетия.

Ако се доверим макар и малко на нашите египетски приятели и изследванията на Швалер де Лубич и други учени, Нетерите от ерата на Близнаци – близнаците Шу и Тефнут са били (както вече споменах) винаги изобразявани като лъв и човек. В Египет слънцето винаги се е намирало в съзвездието Лъв в деня на изгряването на Сириус. В Хермес Трисмегист се казва:

От звездите те избраха Сириус да представя Изида –

като донасяща водата. Те почитат Лъва и украсяват вратите на храмовете си с ревящи лъвски глави; докато Нил прелива: Когато Слънцето се спре в точката на Лъва. (курсив от автора)13

Съществуват и други сведения, особено в египетските

извори, които подкрепят идеята за лъва. Най–силна подкрепа на тази идея е образът на самия Сфинкс, с човешка глава и тяло на лъв. Темпъл смята, че тези "влажни райони", които са описани в египетските митове и обикновено се свързват със земите около Нил, се отнасят за планета в системата Сириус – воден рай, изключително плодороден и с високо съдържание на влага, както в атмосферата, така и на повърхността.

Докато се намерят по–съществени доказателства, можем да се ръководим само от собствената си интуиция при изследването на подобни проблеми. Аз съм склонна да се придържам към идеята за русите хора (кристалните хора) и лъвоподобните (великденските) като две основни раси в звездната система Сириус, като добре съзнавам, че на по–малката планета, за която се предполага, че обикаля в орбитата на Сириус В, има някакви високо развити форми на растителен и земноводен начин на живот и първоначално е била обитавана от лъвоподобни. Така че може би става дума за две различни планети и за друго слънце вътре в системата на Сириус (вж. книгата "Хората–лъвове"). При разглеждането на този въпрос трябва да сме много внимателни, тъй като лесно може да се премине границата между логическите предположения и фантазията. Можем да използваме и време и понятия, различни от общоприетите в съвременната наука, както по отношение на миналото, така и по отношение на бъдещето. Така, както легендата за лъвоподобните датира от време, предхождащо загиването на Сириус В, което може да се изчисли на милиони години според нашата концепция за линейното време, тези същества биха могли сега да пребивават в някакви невидими измерения и да съществуват във Вселена, паралелна на тази, която виждаме през телескопите си. Ако всичко това е вярно? Според теорията на професор Фред Хойл, съществуват чужди микро–организми, разпръснати в цялото междузвездно пространство и проникващи в атмосферата на Земята. Отговорът на Хойл на въпроса дали животът произхожда от Земята е категорично "Не"!

Когато започнах да изучавам в дълбочина проблемите на астрологията, един от въпросите, който често си задавах, беше: Какво влияние може да оказва Сириус върху раждането на човек, ако изобщо има такова влияние? Въпросът за влиянието на неподвижните звезди е изключително добре разработен в няколко книги по проблема. Ще си позволя да цитирам Вивиан Робсън, която казва за Сириус:

Според Птолемей, тя носи природата на Юпитер и Марс; а според Алвидас – на Луната, Юпитер и Марс. Тя дава чест, слава, здраве, усърдие, вяра, преданост, страст и разкаяние, а родените под нейния знак стават лечители, настойници и пазители...15

Магическият печат на Сириус се изписва така:

Неговият камък е берилът, неговите растения – дивият

пелин, драконовският пелин и змийският език. Сириус подсигурява доброжелателството на небесните духове.

Нека се върнем за момент на епагоменалните Нетери, които според някои учени произхождат от Сириус. Като имаме предвид, че петте имена, които се срещат в египетските извори, представят една пълна Сириуска група – Изида, Озирис, Нефтис, Сет и Хор, то къде е мястото на Анубис, който, както и Тот, се появява отчетливо в древните митове и допълва основната част от семейството на Озирис? Чела съм всички обяснения. Ще спомена някои от тях.

Анубис бил син на Озирис от Нефтис (идея, чиито метафизически изводи вече коментирах в Глава 3). Следователно, той носи сириуски или атлантидски ген. Възможно ли е да се е родил след пристигането на петте Нетери? Или е бил приобщен по–късно като въплъщение на някакъв принцип, който, според жреците, е бил най–подходящ? Неговата роля на водач на душите вероятно има някаква връзка с това. Когато Озирис "се изкачил на небесата" (отишъл в някакво невидимо измерение), Анубис се превърнал в свързващото звено между владенията на Озирис и нашия видим свят.

По отношение на Анубис Плутарх пише: Чрез Анубис те познали хоризонталния кръг, който

разделя невидимата част на света, която те наричали

Нефтис, от видимата, на която дали името Изида; и тъй като този кръг докосва по равно граничните линии както на светлината, така и на тъмнината, той може да се разглежда като общ за тях – и оттук идва това оприличаване, което правели между Анубис и Кучето, тъй като то, животното, стои на своя пост както през деня, така и през нощта.16

Подобни твърдения подсказали на Темпъл и други учени,

че Анубис може би е вестителят между двете звезди. Темпъл смята, че съобщението на Плутарх разкрива защо Сириус е била наричана "Звездата–куче", въпреки че нейното излъчване, както общодостъпното, така и тайнственото, не носи абсолютно никаква кучешка същност. Боговете и богините кучета винаги са били свързвани с Подземния свят – гръцкият Цербер, който пазел дверите на Хадес, кучето–спътник на ескимоската богиня Седна, което живеело заедно с нея на дъното на океана, шумерската Бау, дъщерята на Ан, от чието име се смята, че произхожда и обръщението "бау–бау", черното куче на магьосника Мърлин в келтския фолклор, което го съпътствало в нощните му разходки по морския бряг, за да събира важни съставки за своята магическа работа. Не е възможно да не се забележи сходството между името на бащата на Бау, Ан и Анпу, и египетското име Анубис. Това подсказва наличието на общ корен някъде в далечното минало.

Д–р Р.А.Уит в своята книга Изида в гръко–римския свят посвещава цяла глава на Анубис. Той ни казва, че в Текстовете от пирамидите Анубис, въпреки че не е бил член на Енеадата в Хелиополис, бил споменат като пазач на Озирис и водач на мъртвите:

Той идва, за да посрещне мъртвия като вестител от

хоризонта. В картинния език на Египет той е представен като Брояч на Сърцата и Пръв човек сред идващите от Запад. Когато върнатият към живот цар се издига като Анубис, боговете от Енеадата затреперват пред него. Той може да заповяда смъртта да дойде като звезда.17

В тази фраза вниманието ми беше привлечено от думите

пръв човек сред идващите от Запад. Това подсказва наличието на връзки с Атлантида. Възможно е Анубис, както и Тот, да са дошли преди сириуските Нетери и той да е бил на мястото на тяхното приземяване, за да ги посрещне. Може би е получил предварителни познания за Сириус и неговите космически връзки със Земята и е бил предупреден за звездните посетители. По–късно Анубис и Тот често били обединявани в едно божество, познато като Херманубис. И двете божества имат сходни функции по отношение на преодоляване на пространствено–временния континуум, както и сходни лечителски функции. Всичко това ги определя като:

� Учени жреци (ранноегипетски или атлантидски), които

носят имена–титли и отговарят за просвещението на местните хора по отношение на петте допълнителни дни;

� Богове, свързани с точни математически принципи или пътища в пространството, подобно на елиптическата орбита на Сириус;

� Алегорични образи, създадени, за да бъдат разяснени на неграмотното население принципите на научните познания.

� Функции на времето, родени в човешко тяло със специфична цел (вж. Космически връзки).

Като човек, който се занимава с тези проблеми, мога да

кажа, че те принадлежат към конкретна реалност. Естествено, психолозите ще побързат да ме уверят, че просто влизам в контакт с онези аспекти от моята лична психологическа същност, които съответстват на определени принципи за самоизцеление и които осъществяват връзката с безвремевите реалности на подсъзнанието. Същото възражение може да се отправи и към християнина, който се моли на Исус, на майка му Мария и на Бог–отец, и твърди, че мигновено получава облекчение и помощ.

Космическите начала, независимо дали представят Сириус, Орион или някаква друга част от необятната Вселена, имат непроменливост, която достига извън пределите на времето и пространството. Дали ще ги възприемем в тяхната същност като даващи светлина, любов и познание, или, извиквайки техните енергии, ще предизвикаме тъмната страна на тяхната природа, зависи изключително и единствено от самите нас!

Бележки:

1. R.K.G.Temple, The Sirius Mystery, page 45. 2. Ibid., page 48. 3. Ibid., page 66. 4. Ibid., pages 20–30. 5. G.R.S.Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 3, pages 111–

113. 6. Temple, Op. Cit., page 216. 7. Temple, Op. cit., page 32. 8. Temple, Op. cit., page 64. 9. Temple, Op. cit., pages 209–210. 10. G.Maspero, The Dawn of Civilisation, page 546. 11. Ibid., page 546. 12. Prediction Magazine, "Sirius B: Cradle of the God" от

Sue Oliver, Март 1990. 13. Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 314. 14. F.Hoyle, The Intelligent Universe, page 158. 15. V.Robson, Fixed Stars and Constellations in Astrology,

page 208. 16. Temple, Loc. cit., page 64. 17. R.E.Witt, Isis in Graeco–Roman Wirld, page 198.

Глава 6

КНИГА НА МЪРТВИТЕ

За да направя цялостен преглед върху онези вярвания и културни занимания в древния Египет, които се отнасят към проблема, разглеждан в тази книга, трябва да изследвам някои основни концепции, съдържащи се в най–свещените египетски книги, датиращи от време, може би много по–ранно от архаическия период.

Книгата на мъртвите била за египтяните толкова като стара и свещена, колкото Библията за съвременните християни. Тя е била приемана изключително като литературно произведение, особено през периода на късните династии, когато без съмнение истинското £ съдържание и значение било вече забулено в мъглите на времето. Това е лесно разбираемо, имайки предвид факта, че Египет от времето на осемнадесетата династия е бил безкрайноразличен от Египет по времето на първата или втората династии, както Средновековна Европа се отличава от нашето съвременно общество.

Самото заглавие Книга на мъртвите е възприето от учените погрешно, тъй като буквалният превод гласи Книга за идващия с настъпващия ден. Причината за това гръмко заглавие е самото съдържание на книгата, която е посветена на живота след смъртта и подготовката за него. До наши дни са

запазени само фрагменти от нея. Те са свързани с магически ритуали и метафизика. Има и цели пасажи, които се отнасят до състоянието на отделящата се от тялото душа и нейните изпитания и съществувания в невидимите светове. В действителност се акцентира повече върху това, което ще се случи след смъртта, отколкото върху нашето духовно благополучие по пътя към съвършенството. Оригиналното заглавие – REU NU PERT EM HRU, е било изписано с йероглифи по следния начин:

Древните египтяни били твърде практични хора,

независимо от своето познание и жреческа мъдрост. Придържали се към реда в живота и се отнасяли към своите религиозни вярвания като към основна част от придобития житейски опит. Често съвременните хора придават твърде магическо и мистично значение на очарователното редуване на йероглифните записи, които в превод означават обикновени фактури за закупено олио, брашно, риба или месо, плюс извънредното "червено" предупреждение, че е възможно и да бъдат дадени под съд тези, които не са се издължили до настъпването на Дните на кучето! Винаги съм се чудела, че хората могат да вярват, че жреческото съсловие в Египет, състоящо се от изключително мъдри и знаещи хора, би оставило макар и фрагментарни данни за своите най–тайнствени обичаи на разположението на невежи и непосветени хора много столетия по–късно.

И така, наистина ли Книгата на мъртвите има какво да ни каже? И да и не. Да, защото тя ни подхвърля идеи за това как е разсъждавал египтянинът в това отдалечено време. Не, поради факта, че представлява много малък интерес за обикновения човек. От магическа и метафизична гледна точка книгата съдържа обяснения откъде египтяните са придобили своите знания, и интересуващият се от тези проблеми читател

ще може да открие най–разнообразни пластове в оригиналния текст, сред които се губи първоначалният смисъл.

Според Уолис Бъдж книгата определено няма египетски произход, и въпреки че автономното население по тези места е притежавало сравнително добре дефинирани идеи за живота след смъртта, тези хора не могат да бъдат определени като автори дори на най–ранната версия на Книга на мъртвите. Тази книга предполага съществуването на идеи, които местните хора не са притежавали, идеи, които се отнасят към една сложна процедура при погребенията, която със сигурност не са практикували. Кой тогава ги е научил на всичко това? Мисля, че това са били хората от Атлантида, въпреки че и най–ранната версия на книгата до голяма степен се разминава с оригиналните доктрини на Атлантида за живота след смъртта.

По време на разцвета на цивилизацията в Старата родина по време на ерата на Девата, векове преди Потопа, в случай на смърт физическото тяло било разрушавано чрез определена процедура, основана на силата на звуците, тъй като се е смятало, че то не е необходимо при пътешествието на духа в други измерения. Мумифицирането било напълно непознато, но за сметка на това теорията за отделната душа била много разпространена и се изучавала от най–ранна възраст. Доста по–късно било обърнато внимание на физическото тяло и на удоволствията, свързани с него и така се родила и идеята за запазването му. Един аспект на живота след смъртта, който египтяните наследяват от атлантидите, е старото вярване на жителите на Атлантида, че веднъж освободен от своята физическа обвивка, духът може да влезе в невидими измерения или времеви зони с различно ниво на вибрации. По–късно египетските жреци решили, че тези пътешествия изискват специално тяло и така се родила една нова концепция за живот след смъртта.

Учените са убедени, че тези идеи били заимствани от емигранти или завоеватели, но основното становище, по което няма разногласия, е че са били донесени в Египет от Далечния

изток, и определено са съществували хиляди години преди първата династия.

Книгата на мъртвите се разделя на три части, известни като редакции. Това са:

1. Редакцията от Хелиополис: (а) Това, което е било използвано по време на V и VІ

династии и е намерено написано с йероглифи по стените и залите на пирамидите в Сахара.

(б) Надписи с курсивни йероглифи по саркофазите на ХІ и ХІІ династии.

2. Редакцията от Тива: (а) Това, което е написано върху папируси и изрисувано

върху саркофази с йероглифи от ХVІІІ до ХХІІ династии.

(б) Всичко, написано с жреческо писмо върху папируси в периода от ХХІ и ХХІІ династии.

3. Редакцията от Саит: Всичко, написано върху папируси, саркофази и други с

йероглифно, йератическо и демотическо писмо по време на двадесет и шеста и следващите династии. Това е редакцията, използвана само през периода на Птолемеите и може да се нарече последна редакция на Книга на мъртвите.

Редакцията от Хелиополис може да се отнесе към времето преди 3500 г.пр.Хр. Като доказателство се използват грешките при преписването, които показват, че писарите през този период са използвали текстове, които и в тези толкова отдалечени от нас времена, са били много стари и в по–голямата си част неразбираеми. Преписвачите са преписвали, имайки само смътна представа за тяхното съдържание и значение, като включвали или свои интерпретации, или гадаели смисъла на онова, което не успявали да разберат. Така са се появили първите неточности. Но не би могло без това. Та

нали от първия запис на мъдростта на сириусите, атлантидите и други учители са минали хилядолетия.

Според даденото описание тези най–ранни записи могат да се датират към периода, когато бреговете на Нил са били обитавани от враждебно настроени към хората зверове. Те съдържат и данни, показващи, че климатът по времето, когато са написани оригиналните текстове, бил коренно различен от времето, през което са се появили в писаната история на Египет и аналите на околните народи. Съществува и геологическо доказателство на тези факти, и на всички, които се интересуват, бих препоръчала да прочетат работите на професор Чарлз Хепгуд, Чарлз Берлиц, Игнатиус Донели и моята книга Атлантида: мит или реалност?, в които е представена пълната, достъпна за момента, библиография по този проблем.

Както отбелязах, местните жители на Египет са имали своя каменна и кремъчна култура, докато техните завоеватели или тези, които са избрали техните земи за заселване, са работели с бронз и други метали, произвеждали са най–фино украсени предмети, съдове от глина и са строели сложни архитектурни ансамбли. Тези промени са изненадващи и изключително радикални. По–късните изменения и добавки съдържат варианти на външни влияния, оказани върху египетския начин на живот и култура, особено либийско, арабско, хиксоско и сирийско влияние, а времето, когато боговете или магическите обичаи на тези подкултури се смесват с вече съществуващите египетски традиции, лесно може да бъде определено.

Най–старият екземпляр на Книга на мъртвите, сега запазен на папирус, е написан за Ну, сина на "пазителя на къщата или пазителя на печата, Амен–Хетеп, и дамата на къщата, Сенсенеб". Този изключително важен документ датира от първия период на господството на ХVІІІ династия. Има две редакции на четиридесет и шеста глава, едната от които е по–дълга, а към всяка от тях е прибавена и забележка, показваща

дата на създаването на основния текст. Едната редакция била намерена в:

... в основите на светилището на Хену от главния зидар

по време на господството на Негово Величество царят на Севера и Юга, Семти (или Хесепти), и че по–дългата редакция е била намерена в град Хемену (Хермополис, градът на Тот) върху железен къс, инкрустиран с букви от истински лазур под краката на бога (Тот) по време на царуването на Негово Величество Мен–кау–Ра (Микерин).1

Текстът посочва, че първият вариант е намерен по време

на І династия, а другият по време на ІV. И двете твърдения са верни според Бъдж, като без съмнение по–дългата редакция е и по–късна. Озирис и Хор са много добре представени в тези версии, което доказва древността на двата образа като божества, и сочи, че възникването на култа към тях датира от времето на І династия и дори преди нея.

Много малко се знае какво се е случило със свещената книга по време на ІІ, ІІІ и ІV династии. Съществуват единствено предположения, основани на фрагменти, но липсва каквото и да било практическо доказателство. Знаем, че по време на царуването на Мен–кау–Ра (Микерин), фараон от ІV династия, някой си Херу–та–та–ф, син на Хуфу, човек, за когото се смята, че по–късно е придобил големи познания, е намерил Глави XXXV, LXIV и CXLVIII. Твърде е възможно и той, като фараона Семти, да е прегледал и поправил старите глави, към които е било прибавено и неговото име в рубриките, тъй като траурните надписи от този период показват, че Книга на мъртвите е била използвана активно.

По време на V и VІ династии погребалните обичаи и церемонии се развиват значително, а пет фрагмента от тази версия са оцелели и до наши дни. Най–ранните текстове, които оформят редакцията на Хелиополис, съдържат данни за възгледите на жреците на Ану или Хелиополис, така че нямаме никакво основание да предполагаме, че те оформят нещо като

цяла книга. В действителност самите жреци на Ану внасят много промени, пропускат отделни пасажи, може би защото не са имали никаква идея за какво са се отнасяли оригиналните текстове и са се нуждаели от по–практични указания как да предадат същността на своите религиозни вярвания на обикновеното население.

По всяка вероятност по времето между VІ и ХІ династии свещените книги са били временно изоставени и по–късно се появяват отново. За съжаление почти нищо не се знае за събитията през този период. Въпреки че тогава в Горен Египет се появяват гробници с изключителни размери и красота, не се забелязват значителни промени в погребалните традиции и липсва нова редакция на Книга на мъртвите. По време на ХІ и ХІІ династии се забелязва появата на разнообразие от изписани пасажи от по–ранната редакция от Хелиополис, които малко се различават от по–старото съдържание на текста. Наблюдава се временно връщане към по–ранните традиции, може би в резултат на реакцията срещу външните религиозни и политически влияния, които притеснявали по това време населението. Във времето между ХІІ и ХVІІІ династии откриваме още едно прекъсване в историята на този забележителен документ, а с идването на власт на ХVІІІ династия книгата навлиза в нова фаза от своето развитие. Преводите вече се появяват върху папируси, докато дотогава са се срещали само върху саркофази, ковчези, пирамиди и статуи.

Трябва да се вземе под внимание и икономическия климат, който играе важна роля за усложняването на погребалните традиции и обогатяването на погребалния инвентар. Тези тържествени церемонии били достъпни само за важните личности и богатите хора, които на практика са създали повечето от ранните надписи. Но с изнамирането на папируса, който изисква по–малко умения за писане, отколкото камъка, и е значително по–евтин, всеки мъж или жена, който можел да чете, да пише или да плати за тази услуга на някой писар, можел да притежава свое собствено копие, както и да

изпише само отделни молитви към боговете. По този начин традицията се превърнала в мода за заможните хора, особено за членовете на жреческото съсловие. Те се стремели да притежават записи, направени за техните съпруги или семейства. Египетските жреци не дават обет за безбрачие. Те са хора със семейства, които създават своите богове по свой образ и подобие, обрисуват ги такива, каквито самите са искали да бъдат. Затова били склонни да се съобразяват със собствените си материални и духовни нужди и ние трябва да сме им много благодарни за предоставената възможност да придобием поне някаква представа за цялостния живот и основните религиозни и социални ценности на обществото по онова време.

Мястото на тези промени е бил град Тива, седалището на бог Амон–Ра, и затова изданието на Книга на мъртвите, което е било в широка употреба за периода от ХVІІІ до ХХІІ династии, е известно като Тиванска редакция. Въпреки че жреците на Амон първоначално почти нищо не променили в текстовете на Ану, с течение на времето постепенно включили и името на своя собствен бог Амон, който превзел властта, приписвана на старите богове, и приел техните символи. Като архетипен баща на тиванската Триада, Амон обикновено бил придружаван от богинята Мут и сина им – лунния бог Хонсу, бог на лечението. Тази Триада се появява като отглас на по–ранните мемфиски богове: Птах, божественият архитект, покровител на зидарите, неговата съпруга Сехмет с глава на лъвица (понякога Баст, богинята–котка) и техният син Нефер–тем (Имхотеп), който също бил бог на лечителите (вж. Глава 3).

Текстовете на тази династия винаги били изписвани с черно мастило с йероглифи, разположени във вертикални колони, разделени една от друга с черни линии, но заглавията на главите и други подобни били изписвани с червено. По това време вече широко се използвали и винетките. Има данни за тяхната поява от времето на ХІ династия, така че Тива не може да претендира за въвеждането им. Много известни папируси,

като Папирусът на Хунефер (Британски музей № 9901), принадлежат на този период, но сред учените господства мнението, че всичко в тях е било подчинено на красивото оформление и цветовете за сметка на съдържанието. Писари и творци работели заедно, за да произвеждат винетки с голяма живост и движение и не полагали особено старание за запазване смисъла и мъдростта в текстове. Явно големите копия на Тиванската редакция са правени на части, а след това са съединявани. Съществуват данни, че малцина от заетите творци са знаели това, което другите вършат.

В един от най–добре илюстрираните папируси – Папирусът на Ани, липсва голяма част от текста, вероятно поради грешка на преписвача, но това не води до съществена промяна в учението или до жреческа намеса. Винетките имат специално значение. Понякога те представят митологически сцени и включват имената на богове, които не се срещат на друго място, и само на тези форми на изкуството ние дължим по–голяма част от информацията за силата на възмездието в египетските концепции за съдбата. Друг пример ни дава Папирусът на Анхай от ХХІІ династия (Британски музей № 10 472), който показва винетка, описваща сътворението, което няма никаква връзка с предишните текстове от Книга на мъртвите. За всеки, който посети залите на Британския музей, този папирус би представлявал интерес, тъй като той показва Нетерите, идващи от "запада" в някакво странно средство за придвижване.

По време на ХХІ и ХХІІ династии се забелязва постепенно спадане на артистичните умения и както формата, така и съдържанието на Книга на мъртвите претърпяват значителни изменения. Те изобилстват от неточности и според Бъдж представляват най–груба ерес. Времето от ХХІІ до ХХVІ династии допринася много малко за развитието на религиозния и магически живот в Египет, поради периода на политически катаклизми и безредици, през който преминава египетският народ. Жреците на Амон–Ра, които предизвикали политическите и религиозни сблъсъци, с цел да поставят своя

бог над всички останали включително и над самия Ра, узурпирали царската власт и временно поели върховното религиозно и политическо управление. Тяхното по–късно падане било породено от невъзможността им да се справят с властта в земите, завладени преди това от фараоните от по–ранните династии. Населението отказвало да плати наложените данъци, постепенно управлението излязло от контрол и накрая хората въстанали. По този начин бил сложен край на властта на Амон.

С увеличаването мощта на фараоните от ХХVІ династия се наблюдава голям разцвет на древната религиозна система. В това възраждане на традициите се включила и Книга на мъртвите. Множество учени от онова време предприели строги мерки за преиздаването на книгата и изчистването £ от някои елементи на тиванско влияние. Не се знае точната дата на това ново "съживяване", но сред специалистите е прието да се счита, че то е било извършено от специално назначен съвет от жреци. В резултат се появява редакцията от Саит на Книга на мъртвите или третата фаза в историята на този забележителен документ, който естествено също е бил силно повлиян от религиозните виждания на времето. Редакцията от Саит се е използвала по времето на Птолемеите, но тогава надписите не са били (поне така се предполага) свързани със съдържанието на текстовете, които са копирали, както и с правилното разположение на винетките, които били добавени. Сред произведенията, ползващи се с популярност по времето на Птолемеите и гръко–римския период, специален интерес предизвиква Шай–ен Сенсен или Книга за дишането. Тя представя идеи и вярвания, почерпени от по–старите части на Книга на мъртвите и е важно да се отбележи, че независимо от всички външни промени и неточности, наложени от многовековното съществуване на книгата, основните концепции за бъдещия живот са се запазили в съзнанието на хората.

Мнозина приемат Книга на мъртвите за вдъхновено произведение на Тот, писарят на боговете, който, според

египетските вярвания, изрекъл думите на сътворението, използвани по–късно в действителност от Птах. Способността за забавяне на времето е основен елемент при формирането на нова структурата, която, в крайна сметка, се превръща в нашата Вселена! Това твърдение би следвало в някаква степен да съдържа елементи от сириуска мъдрост, въпреки че, както подчертах по–рано, жреците в древността не били свикнали да разкриват своите най–свещени истини на простолюдието, така че всяко истинско познание, което е успяло да преживее времето и невежеството на хората, трябва да бъде търсено внимателно между страниците, ако в действителност се е намирало там.

Йероглифите сами по себе си изискват отделно изследване. Съществуват множество книги, които обясняват развитието и еволюцията на йероглифната система през вековете на израстване на Египет. Британският музей успя да издаде отлична малка брошура, наречена Египетски йероглифи, написана от У.В.Дейвис, а на колекционерите на символи с изображения на богове и фараони бих препоръчала Синовете на Ре, Картуши на царете на Египет от Джон Роуз, която включва не само личните йероглифи на всеки исторически засвидетелстван монарх, но и тези на боговете. Със специалното разрешение на г–н Роуз представям тук някои илюстрирани примери, които биха могли да събудят интереса на читателя за по–дълбоко запознаване с работата на автора. (вж. Фиг.6.2.)

Има и йероглифи, чието значение се знае със сигурност и

които се отнасят по–специално за духовни и трансперсонални проблеми и, по мое мнение, са основни за разбирането и на египетската религия и на хората, от които тези древни египтяни са възприели своите знания. За някогашните египтяни духовният живот представлява нещо като обкръжение, включващо различни "носители", които са се смятали за основни при контактите между невидимите полета. Това са били:

Тази класификация е много сходна с мистериозните традиции и системи за трансперсонална психология, отнасящи се и към нивата на съзнанието или към периодично проявяващата се повторяемост, а именно етерно, астрално, ментално, причинно и духовно тяло или съгласно индийската терминология руна, прана, кама, буда и атман. В моята система от символи за самопомощ и предсказване свеждам разнообразието на египетски невидими тела до девет основни божества, включващи и епагоменалните Нетери:

Саху, духовното тяло - което е абстрактно; Ху, дух - магическата същност; Ба, душа - вероятно етерното тяло; Ка, двойник - астралното тяло; Секхем или “сила”;

Аб или сърце - мястото на емоциите; Кхайбит или сянка - безсъзнателното; Рен или име - личният звук; Хат или физическо тяло - смъртното тяло.

Фиг.6.2 (а) 1. Озирис 2. Изида 3. Хор 4. Баст 6. Хатор 7. Нефтис 8. Птах 9. Анубис 10. Сет

Включила съм Тот под номер 5, по–скоро на базата на определянето на ибиса като негов символ, отколкото като един от духовните му йероглифи или действителна йероглифна версия на неговото име, както може да се види в илюстрациите на г–н Роуз. Каква е причината за моята класификация? Честно казано не мога да кажа нищо, освен, че "ми бе внушено" да го направя. Номерата на другите богове следват приетите нумерологични правила.

Секер Хепер Аах Бог на погребенията Бог на Сътворението Бог на Луната

Птах Баща на боговете

Неит Майка на боговете

Фиг.6.2 (б)

Ре Бог на Слънцето

Атум Слънчев бог

Амен, Амен–Ре Бог на Тива и целия Египет

Ре–Херахти комбиниран Ре и Хор

Мут Кхонс

Лунен бог

Фиг.6.2 (в)

Атен - Слънчев диск богът на фараон Ехнатон

Геб Земен бог

Тефнут богиня на влагата

Нут богиня на небето

Шу бог на

атмосферата

Озирис Цар на мъртвите

Фиг.6.2 (г)

Изида Съпруга на Озирис

Сет Бог на Злото

Нефтис Съпруга на Сет

Хор Богът Сокол

Крилатият диск – символът на Хор от Едфу

Фиг.6.2 (д)

Хатор Небесната богиня

Ахи Син на Хатор

Хнум Бог-Създател на Човечеството

Хеквет - Спътница на Хнум

Анубис Пазач на

гробницата

Тот Лунен Бог

на мъдростта и магията

Фиг.6.2 (е)

Монт Бог на

Хермонтис

Пан Бог на Делтата

Сену

Маат Богиня на истината и

справедливостта

Великите богове от Изток

Великите богове от Запад

Собек Син на Нейт

Озирис Хароерис Сет, Изида Нефтис

Хапи Бог на Нил

и всички божества

При изучаването на Книга на мъртвите и други архаични текстове може да се види, че концепцията на древните египтяни за това, което следва след смъртта, е усложнена и доста объркана. Причината е може би във факта, че серията от последователни инфилтрации от религите на околните култури плюс различните преводи и интерпретации на Книга на мъртвите довеждат до създаването на разнообразие от идеи, които отделните жречески съсловия са се опитвали да пригодят към своите любими учения. Твърде странно е наистина: боговете или Нетерите са изключително добре представени в древните текстове, без обаче да се казва нещо за тяхното местопребиваване. Както пише Бъдж:

Текстовете от периода мълчат по отношение на точното

разположение на Небесата, но е сигурно, че египтяните са си представяли Рая като място, издигнато над небето, и че са го наричали пет (pet); трябва да правим разлика между пет и нут, тъй като първото означава "небеса", а второто – "небе". Трябва да отбележим, че в текстовете се споменават небето на деня и небето на нощта.3

Древните египтяни са си представяли вселената

разделена на три части – Небеса, Земя и Дуат или Подземният свят, всяка от които била населявана от специфични богове. Тъй като египетската религия бавно се развивала, вижданията за небесата също се променяли, за да отговорят на преобладаващите религиозни мнения. Първоначално вярвали, че небето се крепи на върховете на две планини, а по–късно били заменени с две колони, всяка под властта на съответния бог. След време колоните били асоциирани с четирите основни посоки на света, а по–късно и със синовете на Хор, които ги символизират. По време на изследванията си преброих няколко различни варианта за положението на тези божества, като най–известният сред тях е предаден от Бъдж: Имсети – юг, Хапи – север, Дуамутеф – изток и Квебехсенуф – на запад, това разположение се предпочита и от Юнг. Но Люси Лейми

поддържа отново друго становище, както е показано на следващата илюстрация. (вж. Фиг. 6.4)

Фиг.6.4

Моето собствено предпочитание, изложено в Глава 3, се

базира на три фактора: образите на боговете, органите на мъртвите, над които те оказват своята власт като божества, и техните магически умения. По време на обредите, включващи тялото на Озирис, богините Изида, Нефтис, Неит и Селкет са били също свързвани със Синовете на Хор: Изида с Имсети, Нефтис с Хапи, Неит с Дуамутеф и Селкит с Квебехсенуф. Не се съмнявам, че четирите елементи и съответстващите им основни посоки са се срещали и в стари атлантидски и сириуски обреди, но не бива да забравяме, че посоките са били променени, когато ъгълът на земната ос по време на Потопа се е променил. Така че може би подсъзнателно се връщаме към старото предегипетско местоположение.

Селкит Квебехсенуф

черва

Неит Дуамутеф стомах

Нефтис Хапи бели дробове

Изида Имсет

черен дроб

Самите египтяни изглежда не са много сигурни кой, освен боговете, населява в действителност "небесата", тъй като вярвали, че там живеят различни категории същества. Това включва Шемсу–Хор или Последователите на Хор, които явно имат същата функция, както и ангелите в християнската религия – стояли до трона на Хор и при необходимост го защищавали от враговете му; Ашему, който изглежда бил някакъв вид етерно същество и не е бил свързан с човешката природа; Хенмемет – категория същества, на които било предопределено да се превърнат в хора, или вече са станали такива. Бъдж казва, че думата "ашем" обикновено се превежда като "форма-та, в която бог е видим", въпреки че авторът изказва мнение, че тя трябва да има по–старо, отдавна забравено значение.4 Последното би могло да се отнесе към това, което някои метафизици определят като "поле на пред–съществуване" (квантови светове от първични частици / суперсвързаност), в което се вярва, че обитава Същността на нещата, преди да се включи в едно или друго еволюционно течение. Тъй като нито времето, нито пространството, както ние ги възприемаме, не се характеризират с подобно съществувание, това ниво на предматериално съзнание би могло да ни даде обширен поглед върху вселената и безкрайното разнообразие от форми на живот, от които младата Същност може да избере. Аз се опитвам да наслагвам атлантидската философия върху по–късните египетски вярвания, въпреки че техният смисъл, видно от пръв поглед, е по–съпоставим със сириуския оригинал.

Без съмнение религиозните вярвания на ХVІІІ династия са били толкова отдалечени от ранните учения в Книга на мъртвите, колкото съвременното християнство от оригиналното учение, проповядвано от Джошуа• и неговите

• В оригинала авторката използва името Jeshua, което според

нас е печатна грешка при изписване най–вероятно на името на Исус Христос (или на Исус Навин, вожд на еврейските племена след смъртта на Мойсей, който завладява Ханаан и разделя страната

последователи преди 2000 години. По всяка вероятност египтяните са вярвали, че духовете на хората пребивават в небесата заедно с боговете, грижили се да се държат добре, докато са на земята, и били запознати с подходящите ритуали, чрез които да им осигурят сигурно пътуване към "по–висшите сфери". Древните илюстрации изобилстват от картини, изобразяващи претеглянето на сърцето и други обреди, свързани с пътешествията, предприемани от мъртвите.

Интерес за мен представлява информацията, на която се натъкнах, относно корените на египетската култура. Намерих я в описанието на живота, воден от боговете и на мястото, в което се вярва, че живеят. Според един мит храната им се състои от "дърво" или от субстанция от даващо живот растение, което расте близо до голямото езеро в Сехет–Хетеп (Елисейските полета), където обитават душите на благословените. Същият мит споменава и за разхубавения мъртвец, който живеел в красив, плодороден район, където бялото жито и червеният ечемик растат в изобилие и достигат невероятна големина, където каналите са безбройни и изпълнени с вода, където могат да бъдат вкусени плодовете на плътските удоволствия. (Това по–скоро е реминисценция на Платоновата "Атлантида", отколкото описание на нещо прекрасно, съществуващо в някаква отделна реалност. Концепцията за Елисейските полета има определено елинистически характеристики.)

Египетският Дуат или Подземният свят не е синоним на християнския ад. Египтяните не вярвали, че той се намира някъде под Земята или под морето. Това е място на небето, където отива Ра, богът на слънцето, когато залязва или "умира" за деня, и през който трябва да премине, за да отиде в онази част на небето, откъдето да изгрее на следващата сутрин. Вярвали, че именно в Дуат Озирис е съдел мъртвите и управлявал местните богове, и душите на мъртвите, които

между 12-те племена. Историята му е описана в старозаветната Книга на Исус Навин). Бел.ред.

живеели там. Дуат бил отделен от този свят чрез верига от планини, както е разпространено вярването, че царството на мъртвите е отделено от районите, обитавани от живите, чрез огромни пропасти, бездни и непреодолими бариери. В светлината на съвременната физика всичко това може да бъде определено като сфери с различна честота, през които нищо не може да премине, докато метафизиците говорят за по–фини трептения или по–високи (или по–ниски) честоти на различни нива.

Египтяните вярвали, че през долината на Дуат преминава река, идея, която се появява и в други митологии: гръцкият Хадес и реката Стикс, например. Бреговете на тази река приютявали чудовищни зверове, зли духове и демони от всякакъв вид и размер, които били враждебно настроени към новодошлите. Всичко това до голяма степен напомня по–долния астрален свят, през който трябва да преминат Посветените, преди да се изкачат в по–високите духовни царства. Тиванските жреци се опитали да включат някои от по–ранните вярвания в своите учения, най–добре познато от които е Аментет, "скрито-то място", първоначално наричано царството на Ан–хер, който бил почитан в Абидос като бог на мъртвите под името Хенти Аментет, име присвоено по–късно от Озирис. Като Сет–Амен-ти или "Погребалната планина" то представяло по–долните региони на Дуат.

Самият Дуат се състоял от няколко части, наричани пилони. Вероятно ще се необходими няколко книги, за да се опишат всички обичаи, съществуващи в Дуат. Много от тях са били въведени в по–късни времена от жреци, които са се стремили да изравнят цената на билета за Лодката на Слънцето, за която вярвали, че пренася душите на мъртвите отвъд тъмнината в светлината на новия ден. За мен тези обичаи и вярвания не са по–ясни и логически обосновани, отколкото средновековните френски гримуари•, насаждащи в

• Grimoires (фр.) - неясно написани книги, използвани от

средновековните магьосници. Бел.ред.

простолюдието страх и суеверие. Както веднъж правилно коментира астрономът Карл Сейган: "Първият жрец е бил първият измамник, който е срещнал първия глупак".

Книгата Реу Ну Перт Ем Хру, включена в Книта на мъртвите, била изключително стара. Още през 3500 г.пр.Хр. нейните идеи са изглеждали или остарели, или твърде неразбираеми за по–късните поколения. Би трябвало да се добави, че изразените в нея възгледи са противоположни на идеите на Тиванските теократи, които били готови да уважат нейната древност. Те самите съставили две произведения, които манипулират старите доктрини толкова умело, че първоначалното значение на текстовете било съвсем променено. Това са: Шат ам Дуат (Книга за това, което е в Дуат) и Книга за Пилоните. И двете книги разделят Дуат на дванадесет части, всяка от които отговаря на един от часовете на нощта. Областите се наричали "поле" (сехет), "град" (нут), "зала" (арет) и "кръг" (ге-рерт).5 Пълното им описание може да се намери в книгата на Бъдж, но тъй като те заемат почти цяла глава и са без всякаква връзка с по–тайнствените учения на по–ранните династии (и затова нямат връзка със Сириус), не виждам смисъл да ги разглеждам. В същата категория бих поставила и други еретични доктрини и концепции, които си пробиват път сред египетските магически и религиозни вярвания, като тази за петнадесетте аати (бук-вално квартали, възприемани като поле на съзнанието), аритите (седемте приемателни зали, през които трябвало да премине духът след смъртта) и залата на Маат, (където били преглеждани миналите думи и деяния на умрелите). Макар да приемам твърдението за някаква форма на оценяване след смъртта, по–голяма част от казаното досега е символично и не трябва да се приема твърде буквално.

Съществува поверие, че след нашата смърт сами ще изречем собствената си присъда. Няма трибунал – небесен или друг, който да отчита правилността и погрешността на нашите минали действия. Те могат да бъдат оценени само от собствената ни душа или психика, в зависимост от цялостното

£ развитие. Оценявам факта, че указанията от вида, използван от древните египтяни, са били и все още са в помощ на по–младите души, които още не са разбрали или достигнали до идеята за единството на пространство и време. Поради тази причина и само поради нея аз мога да сравня тези принципи с идеи от някои по–ранни учения. Явно произведения като Хермес Трисмегист и Изумрудените таблици носят повече от изконната египетско–сириуско–атлантидска филисофия, отколкото в преувеличените и пресилени доктрини и ритуали от Тиванския период.

При коментирането на думата нетер, Бъдж привлича внииманието на читателя към термина Нетер–херт, който се появява в по–късния вариант на Книга на мъртвите. Погледнато буквално, той трябва да се отнася към Нетерите, въпреки че някои автори и по–специално Джералд и Бети Шойлер го определят като Магическа Вселена, основен термин, описващ невидимите полета и подполета, които се е вярвало, че съществуват над и около тази Земя (етерното, астралното, менталното и духовното полета на популярната метафизика), които, въпреки че са невидими за физическите ни очи, са не по–малко реални. Терминът се отнася също и за мястото, където са отивали мъртвите.6 По–нататък Джералд и Бети Шойлер определят Нетер–херт като божествено подземно място, общ термин за всички невидими светове от най–горния до най–долния, но без нашата Земя.7 Аз споделям научната концепция за нелокалност, която безусловно включва всичко! Няколко от оцелелите древни вярвания, по–специално двойният огън или Хет–Хет и бездната или сешет ще разгледам в контекста на висшата магия, тъй като те съдържат сложни инсинуации, отнасящи се към процеса на посвещение.

Никой не може да прежали загубата на големите библиотеки на Саис и Александрия. Колко ли много знания са съдържали пазените там ценни записи?! Но така, както се проявява своенравната природа на човека, фундаменталистите в една по–късна епоха, във всички случаи биха ги разрушили Християнските фанатици опустошават Серапеума през 387 г., а

през 641 г. Амру, генерал на Омар, втори поред след Пророка, снабдявал 4000 бани в Александрия в продължение на шест месеца с безценните съкровища на Брухион.

Бележки:

1. E.A.Wallis Budge, The Book of the Dead, pages XXXIII–XXXIV.

2. J.Rose, The Sons of Re, pages 17–22. 3. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1,

page 156. 4. Ibid., page 159. 5. Ibid., page 176. 6. G. & B.Scheuler, Coming Into the Light, page 11. 7. Ibid., page 15.

Глава 7

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ

НА МАГИЯТА

Активното проучване на ранната история и праистория, както и личните ми познания в тази област подкрепят заключенията на класическия учен от Кеймбридж Джон Айвайми, който пише:

Обикновено класическите историци игнорират

приказките за различни магии като незаслужаващи научен интерес, но за нас всяко споменаване на метлата на магьосницата или магическата пръчка предизвиква асоциации с лабораторията на учения.1

Като следвам теорията за единствения източник, която

съм склонна да прилагам към всяка митология, не мога да не я отнеса към периода на отдавна загубеното праисторическо минало, когато науката и това, което обикновено се нарича "магия", са били предмет на изучаване. Последната вероятно се е занимавала с онези невидими величини, чийто код едва сега физиците започват да разгадават в проучванията си върху микрочастиците и квантовите трептения.

Независимо от факта, че болшинството хора не се занимават с наука, те напълно приемат нейното съществуване и признават нейните ценности. Но терминът "магия" като че ли носи за тях някакво злокобно съдържание, което, за съжаление, се засилва от зловещите фигури на някои от практикуващите я. Фактът, че опитният магьосник действително е изглеждал на средновековния селянин (а и на съвременните пънкари и рокери) като нещо зловещо и странно, никак не допринася за правилното разбиране на магията от широката публика. Наистина, няма нищо по-лесно от това да обвиним общественото мнение, че създава догми и налага шаблони, но ако трябва да бъдем честни, трябва да признаем, че в света наоколо има голяма доза лоцемерие. В началото на моите занимания с метафизичното ми беше показано от тези, които бяха и добре запознати, и по–мъдри от мен, че не е нужно човек да обикаля непрекъснато, да крещи и да развява знамена, за да постигне социална изява. И наистина е така. Подобна демонстрация е просто израз на собственото его! Тези, които са наистина силни и мъдри, не се нуждаят от подобно поведение.

Специалисти, като покойния А.Е.Уейт, са склонни да описват магията като наука, докато други предпочитат да я възприемат като изкуство. В действителност тя е и двете. Както Айнщайн мъдро отбелязва: "Въображението е по–велико от знанието", следователно великите научни и технологически открития обикновено произлизат от идеи, сънища или вдъхновяващи пламъци на подсъзнателното, които по–късно са наречени гениални. Винаги съм се възхищавала на ясната позиция на Уейт относно термина. Не бих могла да се надявам, че мога да обяснявам толкова добре, затова ще цитирам:

Популярната концепция за Магията, дори когато не се

идентифицира с измамническите трикове и шарлатанските шегички, е съвсем глуповата и нелепа.

Магията или по–точно магическото изкуство, казва Кристиян Жак в своята "История на магията", "ако някой благоволи да се върне към нейния древен произход, не би я объркал повече с поверията, които петнят нейната памет. Името произлиза от гръцките думи MAGOS (магьосник) и MAGEIA (магия), които представят по изопачен начин значението на думите MOG, MEGH, MAGH, които на пехлеви и зенд, езици от най–древния Изток, означават "жрец", "мъдър" и "отличен". Отпреди периода на разцвет на гръцките градове–държави е познато и халдейското име Магхдим, което е идентично с най–висша мъдрост или свещена философия. Така приведената етимология на думата показва, че терминът Магия е представлявал синтез на онези научни познания, притежавани от Маговете или философите на Индия, Персия, Халдея и Египет, които по произход са били жреци, патриарси на познанието и основатели на онези велики цивилизации, чиито руини и досега носят тежестта на шестдесет века.

Еннемосер в своята книга История на магията (превод на Хюит) казва: "Сред персите, медите и египтяните по–голямото познание е било наричано магия, с която са били асоциирани религията и отчасти астрономията. Посветените и техните последователи са били наричани магьосници (т.е. мъдреци) както е било и при гърците... Платон разбира под Мъдрост точно боготворене на Божественото, а Апулей казва, че Магус на персийски означава жрец... Индия, Персия, Халдея и Египет са били люлките на най–старата Магия. Зороастър, Останес, брамините, халдейските мъдреци и египетските жреци са били примитивните притежатели на нейните тайнства. Жреческите и жертвените функции, лечението на болните и запазването на Тайната Мъдрост са били основен обект на техните занимания. Обикновено били или принцове, или са стояли около принцовете като техни съветници. Справедливост, истинност и сила на самопожертвованието били велики ценности, с които всеки от тях е бил надарен; незачитането дори на едно от тези качествае могло да бъде наказано по изключително жесток начин.2

Египетската магия обикновено се разделя на Висша и

Нисша магия, а коя от тях може да се нарече “черна” или "бяла" (нещо много погрешно) – зависи от практикуващия. Не бива да забравяме, че всички енергии в природата сами по себе си са неутрални. Едва в процеса на използването им те придобиват някакъв оттенък, в зависимост от интензивността, с която ги използва практикуващият. Често това става несъзнателно. Така е и в ежедневието. Можем да използваме огън, за да се стоплим, да затоплим водата, да се чувстваме по–комфортно в студено време, но чрез същата енергия можем и да палим, да рушим и унищожаваме. Вътрешният дуалистичен конфликт между любовта и омразата, реда и хаоса, светлината и тъмнината, който явно господства на нашата планета, е ясно представен в следващите думи на Карл Юнг:

Само тук, в живота на земята, където се срещат

противоположностите, може да се издигне нивото на съзнанието. Това може би е метафизичната задача на човека, която той не може да осъществи без "митологизиране". Митът представя естествения и задължителен междинен етап между подсъзнателното и съзнателно познание. Факт е, че подсъзнателно ние знаем много повече отколкото съзнаваме; но това е знание от специален вид, познание, идващо от вечността, обикновено без да се свързва с тук и сега, неформулирано на езика на интелекта.3

От една страна тези морални и етически категории,

обединени от думата "доброта", не са изключителна привилегия на нито една метафизическа или религиозна идеология, била тя ортодоксална или друга, независимо от численото превъзходство на нейните последователи; от друга страна – не може да се каже, че тези качества са присъщи само на малцина, на тези, които са извън общоприетите стандарти. Да се обърнем към историята като към най–честен свидетел, за

да видим, че всички вероизповедания раждат едновременно и "светци" и "грешници".

Изследователите от семейство Шойлер определят нисшата магия като свързана повече със земните блага, т.е. с непосредствената полза – като здравето, защитата, финансовата придобивка и други, които се отнасят към ежедневните нужди на хората, а висшата магия – като стремяща се към израстването, еволюцията и духовното развитие на практикуващите. Египетската нисша магия е била свързана с всички форми на гадаене, предричане на бъдещето, магически талисмани, елексири и мазила на изобилието, както и разнообразието от заклинания, чието предназначение било да поправят лошото и да допринесат за един по–удобен и по–лек живот на земята и сигурно пътешествие до Елисейските полета. Според моята категоризация на термините, последното може да се отнесе към битовия окултизъм. Все пак, аз не включвам защитата в тези категории, тъй като тя е характерна за всички равнища – от агресивни съседи до психологическо разпокъсване, всичко, което би изплашило душата по времето, когато е изложена на различно измерими преживявания в процеса на пътуването £ във времето. Въпреки че пътуването на душата в задгробния свят е често представяно от метафизиците като спадащо към категорията на Висшата магия, аз не споделям тяхното мнение, защото смъртта сама по себе си не е индикация за еволюционно развитие на отлетялата душа. През годините, когато съм се срещала с много умрели души, с или без намесата на медиуми, видях, че повечето от тези същества бяха много по–малко информирани по проблемите за Вселената, отколкото въплътените същества, които те искаха да обучават и инструктират!

Основната цел на всички магически и алхимични обреди и практики е духовното преобразяване, родено от реализацията на истинските и пълни мисловни сили, които са естественото наследство на човешката душа, въплътена в тази честота на времето, което наричаме “материално съществувание". Достигането на такава реализация отваря вратите на

Вселената, през които Посветените могат да преминат в своето безкрайно търсене на познания, просвещение и любов, за да ги споделят с всички деца на Създателя. Ако намерението за това търсене не съвпада с идеала, практикуващият ще стане жертва на измамите на своето собствено его или природа и ще се изгуби в лабиринта на своите лични илюзии.

Често ме питат, как някой може да стане магьосник или окултист. Може би трябва да се обърнем към това, което древните египтяни казват по въпроса. В своята книга Египетска магия д–р Кристиян Жак, специалист по древноегипетски текстове, казва:

Не е възможно да се даде отговор на този основен

въпрос чрез препоръчването на Лист с инструкции. Способността да се занимаваш с магия не се придобива с диплома, или чрез преминаването на някакъв изпит. Съвременното учение е почти напълно закодирано и не е свързано с практическия опит. Не е било така обаче в цивилизацията на Египет.

Там със сигурност е съществувал метод, по който някой става магьосник, но причината не се разкрива. Текстовете не я прикриват напълно, но те по–скоро събуждат нашата интуиция и вътрешната ни интелигентност, отколкото дедуктивните ни и аналитични умения.

Заклинание 261 от Текстове на саркофазите е озаглавено Да станеш магьосник. Ето какво е казано в него. Специалистът се обръща към магьосниците в присъствието на Господаря на Вселената. Той изисква от тях уважение, защото той ги познава, а те ръководят неговите стъпки на земята. Не е ли той този, който е бил създаден от Единствения господар преди да бъдат въведени на Земята двете яденета, денят и нощта, доброто и лошото, когато Създателят отворил едното си око в своето уединение? Самият магьосник се представя като този, който контролира Словото. Той е синът на Великата майка, която е дала живот и на Създателя на земята, който,

въпреки всичко няма майка. Бащата на боговете сам по себе си е магьосник. Той е този, който им е дал живот.4

Жак разглежда този текст като изключително странен,

мнение, което се споделя и от обикновените хора. Но посветените го виждат чрез образа на Бог или архетипната енергия, която, когато се стимулира чрез изпитание и посвещения, предизвиква резонанс на техния вселенски еквивалент. Откъсът за Сина на Великата майка, която дала живот на Създателя на земята, но който няма майка, може да звучи и парадоксално, но в действителност това твърдение се отнася до балансирането на анима и анимус, или мъжките и женските аспекти на душата, която Юнг свързва с индивидуалността, и която от своя страна резонира в Бог. Боговете или Нетерите винаги са там. Те са вечни. Но тяхната проява с посредничеството на Същността, чиято душа или фрагмент е въплътена, е ограничено до честотата на човешкото поле (честотата на душата) от една страна, а от друга – до основното еволюционно равнище на планетата по отношение на другите планети. (В теорията за "полето" съзнанието се свързва с духа и психиката, което се разглежда като съвкупност от активни частици – вж. Въведението). Така магьосникът им вдъхва живот на своето ниво, а не на честотата, на която те обикновено се намират.

Жак предава изключително детайлно данните от Магическият папирус от Лайден, който е свързан с жреческата инициация. Явно кандидатите са били оценявани повече на основата на своите познания върху тайнствата, отколкото на практическите им умения, които са могли и по–късно да бъдат развити, и на уменията им да се свързват със "светлината на началото на началата" – техния космически произход и другите измерения, извън онези, които се асоциират с този свят, за които се е смятало, че сами по себе си съдържат магията в абсолютната £ чистота. Първоначално на новопостъпилите било казвано, че всеки човешки проблем, пред който се изправи магьосникът, има своето съответствие в

божествения свят, и същото събитие се е случило в космоса, преди да се случи на земята. С други думи, Каквото е горе, такова е и долу. Поради тази причина познанието за боговете, теологията, митологията и сътворението в този и други светове се е смятало за изключително важно.

Затова и част от обучението на новопосветените включвало запознаването с Главните точки и божествата, свързани с тях: четирите елемента Въздух, Огън, Вода и Земя, чиито принципи е трябвало да се познават и разбират. Собственото его било отхвърляно и новопосветените се изправяли пред собствените си инстинктивни импулси, сянка или по–нисше аз, които често били персонифицирани във формата на чудовища или зли духове. Веднага щом обучаваният успеел да осъществи контакт с божествената форма, в чиято услуга се е поставил, той автоматично преминавал под главното ръководство и защита на това божество, така че всеки, който пожелаел да въвлече магьосника в единоборство – от умствен или от друг характер – щял да се срещне и със силата на божеството. Спомням си, че преди много години ми бяха казали, че когато магьосникът или окултистът може да контролира четирите Елемента (първоначално го възприемах повече като печелене на приятелство и доверие, отколкото като "контрол"), неговата сила се увеличава шесткратно. Интересно е да се види как тези древни египетски текстове съвпадат с моите ранни открития и аз съм благодарна, че съм успяла да ги науча преди да се изправя пред данните на писаното слово. Сигурна съм, че много други творци, работещи в същата област, се чувстват по този начин.

Основната разлика между египетското жречество и съвременния магьосник, окултист или шаман може би се дължи на факта, че в продължение на много години древният Египет е бил жреческо общество и затова на неговите жреци са били давани привилегии по отношение на ранг и положение. В сегашния свят не съществува такова признание, така че посветените имат повече грижи, въпреки че без съмнение

съществува някакво равенство, макар и подсъзнателно, между хвърлящите сянка енергии и демоните. Не трябва да забравяме, и че бързо се приближаваме към огромна планетарна промяна, затова и планетарната ситуация ще бъде по-близко до последните дни на Атлантида, отколкото до ранния Египет.

Дали това, което най–общо се отнася към нисшата магия, попада в по–горе споменатите възвишени категории, макар и свързано в по–голяма степен с ежедневните нужди и суеверия на обикновеното население? Наистина ли тази магия е ефективна? Кой клон от египетското братство на магьосниците я е практикувал и какви са били капаните, ако е имало такива? Нека се запознаем с няколко примера от “съчувстващата” магия, която се изразява в почитането на амулети.

Амулети и талисмани

Думата "амулет" има арабски корен и означава "да пазя" или "да нося". Бъдж е склонен да отнесе думата към всеки предмет или орнамент, част от дреха или цяла дреха, на която са изписани свръхприродните сили, но аз предпочитам да съм по–точна. Така, както го разбирам, талисманът е предмет или знак, определен и направен на базата на специфични окултни или астрологически наблюдения с определена цел. Талисманите често са бъркат с муските и амулетите. Амулетът обикновено е малък предмет, за който е казано, че притежава способността да отблъсква злото, да предпазва от произшествия, да спомага за доброто здраве и т.н.; муската традиционно се асоциира със старомодното "добър късмет". Истинският талисман е работа на магьосник, жрец, окултист или шаман, който познава едва доловимите енергии на вселената и знае как да ги затвори в един предмет, картина или серия от знаци и символи, според нуждите на молещия. Когато талисманът се подготвя специално за определен човек, символът, представящ този човек, се включва в него: рождена

дата, магическо име или отличително число. Древните египтяни са използвали талисмани, амулети и муски, въпреки че талисманите били разпространени само сред тези, които са познавали по–тайнствените аспекти на магическото изкуство.

Сред талисманите и амулетите Бъдж отбелязва като най–предпочитани в древен Египет амулетите на Аб (сърцето), Свещеният скарабей, Катарамата на Изида, Тет на Озирис, Възглавницата, Златната яка, Лешоядът, Папирусовият скиптър, Стълбата, Двата пръста, Уджат (Окото на Хор), Анкх, Амулетът на Нефер, Главата на змията, Менат, Сам, Шен, Стъпалата и Жабата. Понякога тези фигури били изрязвани върху камък, изтъкавани върху платно или просто оформяни като малки дрънкулки или бижутерийни предмети. Всеки от тях е имал своето специфично значение за душата на мъртвия, като пълните данни по въпроса могат да се намерят в книгата на Бъдж Египетска магия. Тъй като те се отнасят за придобиването на материални блага или здраве, трябва винаги да помним, че за притежаването на тези предмети от човек, който не е кармично упълномощен, трябва да се плати по един или друг начин. Въпреки че заклинанията за пари могат да донесат резултат, трябва да бъде дадено нещо друго с еквивалентна стойност, за да се балансират кармичните моменти.

В процеса на своята практика по метода на отхвърлянето, през годините аз открих кои от старите символи носят силата на древните, независимо дали са атлантиди или сириуси. Някои от тях включих в Пътят на картуша и Книга за талимантрите (талисмани с акомпаниращи мантри). Работата с египетската символика представя най–добрият начин за: (а) определяне на най–ефективните символи, (б) установяването на това, кои от тях древните египтяни са взели от други култури.

Хекау или думите на силата

Бъдж казва, че боговете пазели своето съществуване със средствата на магическата защита, която наричали Мекет (meket), и чрез Хекау (hekau): думите на силата. Затова цел на всеки египтянин било придобиването на знания както за боговете защитници, така и за използваните от тях думи на силата, защото вярвали, че така ще могат да получат възможностите, притежавани от възвеличаваните от тях божества. Но какво в действителност е представлявало това приказно хекау? Бъдж е склонен да приеме шаманската интерпретация на много от тези феномени; човекът, който яде от сърцето на лъва, придобива част от силата на звяра и подобно на Унас, който се появява в Текстовете от пирамидите като поглъщащ и тялото, и духа на починалите, взема от техните енергии. Все пак Унас е бил фараон, а неговите приключения в отвъдното са по–скоро символични, отколкото действителни. Швалер де Лубич насочва вниманието ни към факта, че знакът за Унас означава "съществувание" и бих искала да добавя, че когато се отдалечим от примитивния шамански контекст, разглежданите описания могат лесно да се приложат както към молекулярните трансформации, така и към съпътстващите ги духовни метаморфози, които настъпват след смъртта. С други думи, Унас представя универсалното съзнание, което постоянно реабсорбира и възобновява своята енергия, от чиито миниатюрни частици са направени нашите тела и души.

Вярата в "теорията за духовния фрагмент" явно е била разпространена по времето на първите династии, а темата за "възкачването и завръщането" се среща често в "Текстовете от пирамидите":

Върни се! Върни се, Хор! Този Унас може да се върне с ярката светлина, очертана от боговете, които правят пътя готов, този Унас може да мине, за Унас, който е Хор!6

Съдържанието на Текстовете от пирамидите изисква

отделно изследване, място, и време, които аз не мога да отделя в тази книга. Швалер де Лубич и Джон Антъни Уест, според мен, са по–добрите авторитети по въпроса, отколкото Бъдж, тъй като подходът им е метафизичен, а това, което се опитваме да направим, е да се върнем към корените на истинското знание, което или е изгубено, или е силно преплетено със суеверието на следващите династии, за да можем да го разгадаем.

В една от предишните глави подчертах значението на рен (името), което превеждам като личен звук, който съответства на същността или душата, и за това как Изида е придобила магическа сила чрез научаването на тайното име на Ра. По време на по–късните династии, и по–специално на тиванската, концепцията се разширява и обхваща имената на различни начала, много от които представят просто фрагменти от въображението на някой жаден за слава жрец, който смятал, че починалите трябва непременно да ги знаят, за да си осигурят пребиваването на хубаво място, където и да се намира то! Затова и първата ми задача ще бъде да премахна фасадата от суеверие и да се съсредоточа върху оригиналния хекау, тази велика и мистериозна сила, която, както се кълнат нашите египетски приятели, била предадена на техните предци от същества, дошли от Сириус.

Ако надникнем зад очевидното, ще открием, че всички ранни текстове са писани закодирано. Нека да погледнем онези тайнствени разкази за Тот (Времето?), чийто глас, както е казано, може да извърши чудеса като издигането на огромни камъни например. Вярвали, че той сътворил Вселената чрез звука на собствения си глас, след което Птах се заел с организацията £. Всичко това, без съмнение, напомня познание за някакви звездни механизми, затова намесата на Птах е очевидна: Птах е бил Господар на занаятчиите, Покровител на зидарите, Строителят, който превръща енергията в материя според плановете, съгласувани с Техути, Повелителя на

времето и Господаря на звуците! Хекау, първоначално предадено на преддинастическите египтяни от атлантиди, или от други пришълци, включва няколко варианти за приложението на звуците. Един от тях е свързан с гласа. Като бивша професионална певица, мога да си представя ефекта на човешкия глас както върху материалните предмети, така и върху съзнанието на хората. Всеки от нас знае разказа за оперния певец, който взимал такива височини, че чупел огледалата, но колко от нас знаят как да използват тази сила и с други цели?

Както всички природни енергии, звуците могат да бъдат и полезни, и опасни. Никола Тесла открил това (за свое огорчение), когато работел по проект в дома си в Ню Йорк. Той получил специално подписана от своите съседи петиция да спре своите експерименти, тъй като обратният ефект на освободените енергии причинявал вреда на хората, имуществото и дори на обществената собственост! Звуците не принадлежат към онези неща, които могат да бъдат демонстрирани научно, особено ако човек не владее правилната система за насочване на техните енергии, без да причини вреда или нараняване. Чувствам подсъзнателно, че ако някога бъда поставена в ситуация да защищавам своята личност, ще знам как да моделирам своя глас на честота, която директно да повлияе върху моя нападател. Нищо друго не мога да кажа, освен че това е вътрешно усещане, но винаги съществува и заплахата, че страхът може да накара някой да прилага това знание без ограничение. Сигурна съм, че моите принципи биха ме възпрели да накарам някого да страда безпричинно.

Значението на възлите

Тясно свързана с науката за звуците е магията на възлите. Възелът бил един от свещените символи на Птах и затова се асоциирал с рен или личния звук. В египетската йероглифна система завързаната на възел връв показва името на човека и понеже възелът бил символ на съществуването на индивида, възелът или фльонгата се появяват често в античните текстове•. Древните египтяни обръщали специално внимание на защитата на личното име, защото съществувало широко разпространено вярване, че ако се загуби името, може да се сложи и край на съществуванието на човека. Прилагането на знанията за силата на звуците в този случай е очевидно и аз вярвам, че ако се знае точната честота на звука на друг човек, това знание може да бъде използвано или за неговото лечение, или за неговото унищожение••! Съществува и възглед в психологията, че въпреки че може и да не изчезнем в някаква паралелна вселена, ако не бъдем викани на равни интервали от време от своите приятели на земята, ние можем да останем напълно пренебрегнати и да не ни се позволява да изразяваме своята собствена истинска индивидуалност, което би довело до смущения в психологическото ни състояние и оттам до остро заболяване на разсъдъка.

Връвта, както и веригата, е основният символ за връзване и свързване, затова няма нищо чудно, че Птах, Господарят на зидарите – който според много метафизици представя Владетелите (Господарите на времето? – група високо развити представители на божествения разум, която сътворила Вселената), е имал подобен символ. Дълбочината и размерът на научното познание, притежавано от тези древни хора, са разкрити в думите на Люси Лейми, която пише: "... всяко

• Интересно би било да се направи сравнение на

древноегипетските възли и инкското (перуанското) възлово писмо (кипу). Бел.ред.

•• Сравнете с даоистката концепция за Шестте Лечебни Звука (и тяхното приложение) - Мантак Чиа, Трансформиране на стреса в жизненост, София, 1996, с. 57-103, ИК “Одисей”. Бел.ред.

човешко същество изписва своето име, името, което му принадлежи през целия живот, в една от завързаните примки по безкрайната линия на Вечността.”7 (вж. фиг.7.1.)

Жак споменава за факта, че египетският магьосник

изразходва голяма част от времето си, за да завързва възли. Той споделя:

Магическият възел е точката на съсредоточаване на

силите, които обединяват божествения и човешкия свят. Заклинания 406–408 от Текстове от саркофазите говорят за познаването на седемте възела на небесната крава.

Те ще помогнат на магьосника при придвижването на лодката, с която той кръстосва небесните пространства. Те възстановяват тялото и го поддържа здраво и мощно. Дори повече, божествените възли имат свои еквиваленти във "възлите" (или седемте чакри? бел. на автора) на човешкото тяло, онези чувствителни точки, където се срещат потоците на енергията, от която зависи нашето съществувание.8

В магията на възлите числото седем има по-голямо

значение, отколкото което и да е друго число. А връвта със седем възела се появява често, което е естествено, тъй като седем носи явно мистично значение за египтяните от това време. Жак разказва за ритуал, засвидетелстван в Магическия папирус от Лайден, в който се говори за числото седем: седем тухли, седем самуна хляб, седем късчета сол, седем пъти повторени заклинания и т.н. Жреците, специализирали се в магията на възлите, често са били наричани Духачи на възли,

Фиг.7.1

наименование, което по–късно си пробива път в арабската магия, тъй като се е смятало, че по време на ритуалите жреците използвали дъха си, за да вдъхнат на възлите магическата си енергия. В това може да се открие и някакво шаманско значение, защото в тези древни времена се е вярвало, че вятърът или елементът Въздух носи дъха на боговете или духовете, а според обстоятелствата те могат да бъдат или злобни, или доброжелателни. Сър Джеймс Фрейзър привлича вниманието ни към този факт в книгата си Златната клонка, когато говори за "изкуството на завързване на вятъра в три възела и колкото повече възела се отвържели, толкова по–силно щял да духа вятърът.”9 В действителност, ритуалите, посветени на вятъра и включващи използването на възлите, били традиционна практика сред древните жители на Финландия, Шетландските острови, Гърция, Нова Гвинея, Аляска, Борнео и по–голямата част от света, което и предполага съществуването на един общ корен.

Четирите ветрове, както и четирите елементи, били ясно проявени в египетската магия. Ето и техните имена: Квебуи (северният вятър), който винаги бил рисуван като четириглав овен; Шехбуи (южният вятър) показван с глава на лъв; Хенкисесуи (източният вятър), който също имал глава на овен; и Хутчаиси (западният вятър) с глава на змия. 10

Бъдж споменава за арабски магьосници, мъже и жени, които втъкават заклинания (възли) в парчета от канап или връв, не винаги с добри намерения. Според легендата, юдей, наричан Лубаид, и двете му дъщери омагьосали Мохамед чрез завързването на единадесет възела на връв, която потопили в кладенец. Пророкът можел лесно да умре в резултат на магията, ако Бог не бил изпратил архангел Гавраил, който да го научи как да развали заклинанието! Библията съдържа интересни данни за връзването и развързването при споменатото от Матей назначаване на Петър за глава на Църквата:

Ти си Петър и на тази скала аз ще построя моята Църква... и на теб ще дам ключовете на небесното царство. И каквото и да вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото и да отвържеш на земята, ще бъде отвързано на небесата.

Матея 16:18–20 Това споменаване явно може да се свърже със същата

практика, позната и на египетското жречество, като термините "небеса" и "земя" се отнасят както за състоянието на съзнанието – от една страна, така и за познаването на херметичната концепцията каквото горе, това е и долу – от друга.

Ритуалите на възлите могат също да се използват и за връзването на духа (душата) за едно определено място. Духовете на стихиите и елементалите често били завързвани от египетските жреци, като им било заповядано да пазят определени гробници, капсули на времето или цетрове на силата. Склонна съм да вярвам, че египтяните са получили знанията за тази практика от атлантидите, които поставяли пазачи на свещените места, за да отклоняват (или плашат) обикновените хора. Попадах на множество подобни данни по време на дългогодишната си работа. Ако пазачите охотно са се превръщали в роби, аз ги оставям с моята любов и уважение, но ако видя, че са били свързвани принудително със злото, ги освобождавам, в съгласие със закона за равнопоставеността. Това е магически закон, който означава, че когато се срещнат две равнопоставени сили, едната накрая ще отстъпи пред другата, която в резултат ще се издигне. Затова преди да се обвържем в каквато и да е форма на диалог със съществата, които са поставени в това положение от магьосниците, и по–специално от египетските жреци, всеки трябва да внимава какви са силата и намеренията на магьосника и да се включи, или съответно да се въздържи. Възможно ли е уравновесяване на двете страни на везните? Това до голяма степен би зависило от страданието, причинено на заробените същества. С други

думи, съществува етика, и въпросът дали трябва да вложим своята сила трябва да се разглежда през призмата на свободата и светлината. Тъй като по природа съм човек, който събира информация, а не войник, предпочитам да избягвам конфронтацията, освен при самозащита или при защита на някоя слаба душа, която моли за избавление от своя потисник.

Смърт и заминаване

Ритуалите на преминаването явно значително се отличават един от друг в дългия период на съществуване на Египет. Книга на мъртвите е изпълнена с тях. Някои носят толкова мистично знание, колкото и сензационните клончета и евтините муски, предлагани от амбулантните търговци на панаири и пазари. Когато говорим за древните вярвания, подготовката за смъртта е имала изключително значение, защото е подпомагала душата да премине спокойно от едно измерение в друго, без страха, който да повлияе на нейното положение в следващите светове. Разкази за "изгубените души", които били подпомагани в своя път от разнообразни "помощни групи", могат да се прочетат в много книги по спиритуализъм или подобни дисциплини. Онези просветени хора, които обикновено са ръководели преддинастическите египтяни, явно са придавали голямо значение на последните часове от живота на човека, на това, което се е случвало с неговата душа след като напуснела своята физическа обвивка. Може би никога няма да разберем със сигурност в какво точно се е състояло тяхното учение, но можем да предположим, че те са акцентирали на безкрайната и вечна природа на душата (полето). По–късните поколения, поради невъзможността да си представят безсмъртието в Елисейските полета без съществуването и на тяло, в което да се отдадат на това, за

което смятат, че символизира по–приятните аспекти на земното съществувание, почувствали, че някъде през историческото развитие нещо е пропуснато, затова те решили да го избегнат чрез изработването на сложна система за запазване на физическото тяло, с искрената вяра, че едно или друго от "духовните тела" може да се всели и развие в него.

Мумификацията била непозната в преддинастически Египет. В действителност коренните жители на северна Африка били склонни да изгарят мъртвите, или да ги разчленяват по обичайната шаманска практика. Онези тела, които били заравяни цели, били поставяни легнали на лявата си страна с глава на юг. Не е правен никакъв опит да бъдат мумифицирани. Идеята за разчленяването е намерила отзвук в разказа за разчленяването на тялото на Озирис на четиринадесет парчета, което било събрано отново и върнато към живот от Изида чрез силата на хекау, както ÿ íàó÷èë Тот - Господарят на Думите. В древните ритуали за посвещаване на шамани се е приемало, че тялото на шамана се пренасяло на тайно място, където бивало разчленявано и отново събирано чрез някаква магическа формула и по този начин кандидат–шаманът придобивал своите истински сили. Имах няколко интересни преживявания в това отношение, но главно на ниво сънища. Идеята за това разчленяване няма нищо общо с физическото тяло. Всичко е символично преподреждане на Аз–а, което явно е било от голямо значение за кандидата•. Този обичай представя всъщност е специфично жертвоприношението на непосредствената личност (тяло или сома) и подчиняване на вътрешната природа на волята на трансперсоналния или по–висш Аз. Откриваме тази идея доста ясно изразена в митовете за Озирис и в много от практиките,

• Подобни практики има в тибетския тантристки будизъм,

свързани със символично отдаване на тялото за храна на дивите зверове, което служи като проверка за освобождаването на йогина от егото. Бел.ред.

впоследствие асоциирани с ритуалите при преминаване в отвъдното в древноегипетските вярвания.

Шабти е друга египетска концепция, която съдържа шамански оттенъци. Думата шабти означава "тези, които отговарят" и шабтите имат много общо с онези вудо и уика фигури, чрез които магьосниците могат да се свързват с човека или хората, които фигурите олицетворяват. Шабти нямат лоши намерения, за разлика от восъчните образи на враговете или на онези, за които клиентът е платил на магьосника. Те основно са помощници на съзидателните сили. За египтяните те били магически заместители на мъртвите хора, способни да се занимават с делата им в Долния свят. За първи път шабти се появяват през Средното царство и това ги отдалечава доста от сириуското влияние и говори по-скоро за шамански произход. На тези фигури е отделено специално внимание в шеста глава на Книга на мъртвите.

Съществуват, разбира се, и други образи от живота след смъртта, които се появяват в древните погребални обреди. Преди всичко това са Лодкарят, Пазачите на портите и Божественият трибунал. Много пасажи в Текстове от саркофазите описват особени коридори, обикаляни от ужасяващи демони, кръстопътища, които объркват мъртвите, и пространства с вода, която може да се премине единствено с помощта на Лодкаря. С намерението да възпрат тези и други нежелателни проблеми, починалите трябвало да знаят правилните пароли, докато жреците (посветените) трябвало да отстраняват всички препятствия и безбройните скрити опасности. Само по този начин те могли да подпомагат починалите. Без съмнение, сред жреците имало и много мошеници, които изисквали огромни такси и подаръци от семействата на мъртвите в замяна на дрънканиците, които отправяли към отвъдния свят, но все пак винаги е имало лична цена, която трябва да бъде платена, както и карма, която всеки трябва да посрещне в някоя друга времева зона, в някое друго измерение.

Отварянето на устата

Повечето от най–добре известните ритуали, асоциирани с Идващия с настъпващия ден, се появяват в текстовете от времето на ХVІІІ династия, какъвто е Папирусът на Ани. Моите виждания по въпросите за погребалните обичаи, особено тези от късните династии, са напълно изяснени, но има една практика, на която заслужава да се обърне специално внимание. Склонна съм да я свържа с много по–ранно вярване, чието истинско значение е било отдавна забравено, дори и по времето на ранните династии. Това е обичаят на Отваряне на устата. Легендите относно този ритуал изпълват древните текстове. Папирусът на Ну (Британски музей № 10,477, лист 21) споменава, че Глава LXIV в Книга на мъртвите била намерена във вид на изписан с букви от истински лапис лазули къс " желязо от юг" под краката на бога (Тот) по време на управлението на фараона Мен–Кау–Ра (Микерин) от принц Херу–та–та в град Кхемену. Казано е, че главата би трябвало да се рецитира от човек, който е церемониално чист и пречистен, който не яде месо от животни и риба, и който не се съюзява с жени. Текстът продължава:

И погледни, ти ще направиш скарабей от зелен камък, с

пръстен от злато, и ще го поставиш върху сърцето на човека и той ще изпълнява вместо него Отварянето на устата. И ти ще го намажеш с "анти" мехлем и ти ще рецитираш над него следващите думи на силата.11

Думите на силата, които следват това наставление,

могат да се намерят в Глава XXX–B в Книга на мъртвите. При преглеждането на рубриката към главата попаднах на различен набор от инструкции, взети от Папируса на Амен–хотеп, последван от серия жречески магически формули, които включват имената и деянията на отделни богове, елементи, животни и т.н. Затова всеки може да предположи, че силата на тези заклинания се крие в начина, по който те се произнасят от

жреците, тъй като няма звукове като тези, които са обединени в по–горе споменатите текстове. Значението на скарабея в обредите на заминаването е явно, защото Хепера е била богиня на възкресението и прераждането и въпреки че аспектът £ за възкресяване се е разглеждал по време на по–късните династии като свързан с духа (душата), всеки би се досетил, че онези "първи учители" са използвали обикновения бръмбар–скарабей, за да илюстрират теорията си за превъплъщението.

Може да се изхожда от същите съображения и при така нареченото Отваряне на устата. Според една от легендите, устните на боговете първоначално били отворени от Сет, за когото желязото било свещено. В това действие участва и съзвездието Мечка, приемано като свещено за Сет, което загатва за космологично, а не за личностно значение. По принцип, ритуалът е сбор от събития, повтарящи се на микрокосмическо ниво, които са се случили на макрокосмическо ниво. Това предположение позволява тази церемония да се отнесе към категорията на народния спомен за някогашно, изключително развито знание. Столетия наред учените са се питали какво е било значението на тази неясна церемония. Защо е нужно да се отваря устата на починалия? Става въпрос не за устата като анатомичен орган. Едно от обясненията може да бъде, че първоначално обрядът е бил свързан с възможността на мъртвия да комуникира с живите, когато живото тяло бъде изоставено; или може да се разглежда като необходимо условие за изговарянето на Отрицателната изповед•. Може да се опитаме да го свържем с прилагането на силата на звуците. Оригиналното жреческо пеене може да създаде резонанс, който подпомага душата, напускаща тялото, да добие тази способност да общува. Въпреки че често слушаме за свързване с тези, които са преминали в отвъдното, много хора не успяват да осъществят никакъв контакт, за голямо огорчение на тези, които са останали назад в “долината

• Отрицателната изповед се съдържа в 125 глава от Книга на

мъртвите. Бел.ред.

на сълзите”. Възможно ли е хората, които успяват да се свържат с лекота, да са обучени в изкуството от истинските Отварящи устата? Разбира се, имам предвид атлантидо–сириуските жреци, а не висшите жреци от по–късните династии, които вероятно са имали много малка представа за оригиналния хекау, използван в този обряд, и затова са го заместили с впечатляваща терминология, за която вярвали, че е също е толкова ефективна.

Бювал и Гилбърт подхванаха този спорен въпрос на дълго и на широко в програма по телевизията и в книгата Загадката Орион, твърдейки, че обрядът изисква използването на къс метеоритно желязо, поставяно в устата на мъртвия. В последователността, показана на Фигура 4.1., енергиите на Сириус се предали на Орион (Са) и после на Земята чрез Юпитер, Сатурн и Марс. Интересно е, че свещеният метал на Марс също е желязото! Имайки предвид всичко това, предполагам, че първоначалната идея на ритуала е била да се даде способност за комуникиране на мъртвия чрез Марс, Сатурн и Юпитер – планетите, които стоят на пътя на Орион. Там, на Орион, трябва да се осъществи някакъв обмен с определени енергии, преди мъртвият да може да се слее със Сириус. По този начин се изяснява и ролята на Анубис в този епизод като Пътешественик във Времето и Отварящ Пътищата.

Нека сега се съсредоточим върху връзката на Сириус с Орион. Сириус е първата по големина звезда в съзвездието Голямо куче, докато Орион е съзвездие на небесния екватор, близо до Телец и Близнаци, включващо звездите Бетелгойзе и Ригел. Той бил наречен на името на гигантския Ловец от гръцката митология, преследвача на Плеядите (асоциирани с хубавото време) и Хиадите (дъждовния сезон). Според мита, Орион случайно бил убит от богиня Артемида по внушение на нейния брат Аполон. Може би това е знак за някаква звездна драма, която се е случила на небето преди цяла вечност? Струва ми се, че като следваме твърдението на астронома Хедър Купър, че всички ние сме деца на звездите, бихме могли да предположим, че много от тези души, които са търсели

въплъщение в земни тела в онези ранни времена, произхождат от тези три съзвездия. (В това отношение поклонниците на метафизиката и на идеята за Новия век отделят особено място на Плеядите). В такъв случай, не е ли това народната памет за отдавна загубения роден дом? (вж. Диалозите на Гея)

Опростени варианти на споменатото по–горе и подобни ритуали могат да се открият в книгата на Джералд и Бети Шойлер Изясняване. Въпреки че странното атлантидо–сириуско влияние може да е оцеляло в някои от тях, те не носят никакви данни за връзка с оригиналните обреди, които включвали съзнания от разнообразни измерения и работели главно чрез "мисловната магия", а не чрез набор от ритуали. Точно на това ще се спра в следващите глави. Смятам, че то може да създаде проблеми за много хора, които не са свикнали да използват по време на магическата работа дясното полукълбо на мозъка, а разчитат на сигурността и мерките за безопасност, които са под контрола на лявото полукълбо. Но тъй като този проблем е добре разкрит в античните текстове и в трудовете на много съвременни автори, които са счели за необходимо да представят всичко това по един малко по–модерен начин, съществува празнина, която трябва да бъде запълнена със знания, какво точно представлява сириуската магия.

Бележки:

1. J.Ivimy, The Sphinx and the Megaliths, page 96. 2. A.E.Waite, The Occult Sciences,pages 10–11. 3. C.J.Jung, Memories, Dreams and Reflections, pages 288–

9. 4. C.Jacq, Egyptian Magic, page 27. 5. M.Hope, Time: The Ultimate Energy, pages 148–150. 6. J.A.West, Serpent in the Sky, page 156. 7. L.Lamy, Egyptian Mysteries, page 19.

8. C.Jacq, Egyptian Magic, pages 57–8. 9. J.Frazer, The Golden Bough, page 81. 10. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 2,

page 296. 11. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1,

pages 357–8.

Част Втора

Метафизиката на Сириус

Глава 8

ВИСШАТА МАГИЯ НА СИРИУС Сега е моментът да изоставим всичко, свързано с

египетските народни вярвания и да се обърнем към извора. Много малко са запазените на хартия мнения по проблема за сириуската (понякога наричана Сотис) магия, чието по–точно (а в края на краищата и по–приемливо) описание би трябвало да е "космическа наука". Може би защото тя, както и загадъчното Огнивче•, е изключително трудно да бъде разпозната, а камо ли да бъде представена по начин, достъпен за обикновените хора и за отново посветените.

Това, с което ще се занимаваме в тази част на книгата, не е детайлно изложение на обреди и магически вещи, свързани със системите и традициите на тази планета, а абстрактно умствено упражнение, което оставя практикуващия без други насоки, освен неговото собствено съзнание и способността да балансира двете половини на мозъка си. В действителност това балансиране на лявата и дясната част на мозъка е изключително важно за човека, който предприема пътешествие в неизследваните реалности на сириуската магия, тъй като там няма подходящи пътеводители, няма ги древните майстори и

• Бот. Anagallis arvensis, растение от клас Магнолия с красиви

цветове и с над 30 разновидности, срещащи се в Западна Европа. Бел.ред.

основатели на световните религии, на които да разчитаме, нито книги, от които да научим някои подробности. Първото и единствено средство, абсолютно необходимо за изучаващия, който се готви да стъпи на този път, е абсолютното самоотъждествяване. С други думи – познаване на собствените космически корени.

При проследяването на своя произход през лабиринта на безвремието, човек би могъл да открие много неща, които са в пълно противоречие с която и да е философия, съществувала на Земята, с което и да е магическо учение. Какво ще предприеме търсещият? Връщане обратно при сигурността на вече познатото или продължаване внимателно напред, съзнавайки, че ние, хората от Земята, може би възприемаме и разбираме всичко неправилно? Виждате, че един от първите уроци, който може да се научи от сириуската магия е, че не сме сами във Вселената и принадлежността ни към рода на Хомо сапиенс не ни дава статута на по–висши същества спрямо другите форми на живот, независимо видими или невидими. Точно това трябва да ни води в нашето космическо изследване. Разбира се, това не е път за нервни, за духовно несигурни или за хора с вече изградени представи и идеи за това какво представлява вселената. От друга страна, то е едно стимулиращо, макар и понякога объркващо предизвикателство.

За вникване в сириуската магия е изключително важно и необходимо лявото полукълбо да работи свързано с дясното. По такъв начин абстрактните феномени от обективното време биват разшифровани от дясната половина на мозъка и изпратени към лявата, която, от своя страна, ги облича в подходяща терминология. С други думи, лявото полукълбо трябва да бъде препрограмирано по такъв начин, че да може да възприеме многоизмеримите аспекти на времето и пространството. Това означава, че трябва да се активират определени зони от главния мозък, които са предопределени за тази специфична цел, но дотогава не са били използвани. От психологическа гледна точка опасностите при тези действия са

очевидни, затова е абсолютно задължителна препрограмирането на лявото полукълбо.

Сириуската магия е магия на мисълта. Тя използва мозъка и ума като оръдия на душата, чрез които съзнанието може да изследва Вселената. В началото изследването протича бавно, после става по–интензивно. Съзнанието се приобщава към природата и начина на действие на онези съзидателни енергии, които са център на нейното съществувание. Как ще се възприемат тези енергии зависи от три главни фактора:

1. Капацитетът на мозъка (мегабайтове памет и

програмно осигуряване на главния мозък) на търсещия.

2. Космическата възраст, статутът или дълбочината на пропускливост на полето на този фрагмент от душата, който се занимава с тези изследвания.

3. Капсулата на времето (на кръговото преминаване), в която се изгражда познанието, чието освобождаване ще бъде свързано с груповата еволюция на същества, в пределите на която е затворен този специфичен фрагмент от душата (или частица от полето) на търсещия.

Единствено по тази причина някои "пътешественици"

виждат боговете или “Древните” в специфични човешки или персонализирани форми, докато други определят този висш разум като абстрактната енергия, от която смятаме (с нашите ограничени знания), че е изградена Вселената.

Нека изясним някои очевидни проблеми, които ще възникнат при разглеждането на мисловната магия. За нейното правилно практикуване не са задължителни специалните въздействия, били те лични или природни. Не е необходима демонстрация на физически феномени или някакво шаманско шоу. Не по-малко ефективно средство за достигане на духовна и психическа безопасност е запалването на свещ или на ароматни пръчици, например, подходящи за трептенето на

личните вибрации на човек. Съществуват обаче някои магически символи (напр. систрум) които наистина резонират с честотата на вибрациите на сириуските вълни. Темпъл привлича вниманието ни към факта, че гръцката дума за Сириус - сиериос, съдържа сходства с думата сеистрон, което в латински преминава в систрум (ударен инструмент). Появата му датира още от времето на Атлантида. Използван е в култовете на Изида и Баст. Тъй като сириуската магия има същите първообрази, както и някои от много ранните египетски магически свещенодействия, определени символи се прилагат и в двете системи. Окото, оформящо част от йероглифа на името на Озирис, е един от примерите, докато йероглифът за Сотис (Септ), включва звезда с пет лъча и колона и се изписва по този начин. (вж. Фиг.8.1.)

По тази причина сме приели три основни изисквания за

всеки, който е решил да се занимава със сириуската (междукосмическа) магия:

1. Необходимост от достигане на лична космическа

идентичност, която ни освобождава от необходимостта от обвързване с което и да е от съществуващите вярвания, традиции или философии. Цялостният климат на несигурност, преобладаващ на Земята, подпомага тенденцията за създаване на съзнателни групи хора, в които те се чувстват по–

Фиг. 8.1

сигурни и изповядват вярвания и философии, възприети от голяма част от членовете им. По време на опасности, страх или катаклизми те се обръщат към сигурността на "груповата вяра", а не към сигурността на онзи аспект на "божественото", който живее в собствените им души. Намирането на личностната космическа идентичност подпомага облекчаването на онази духовна несигурност, която поставя основния проблем пред изследователя, решил да следва сириуската Магическа пътека.

2. Способността да излизаш извън тялото, да можеш да

си представиш мислено съществуванието отвъд бариерите на времето и пространството и оттам далече извън влиянието на Земята и тази Слънчева система. Според някои от по–усложнените метафизични школи, около Земята съществува вредно влияние, което възпира истинското духовно израстване и разбиране на космоса. Затова и целта на онези, които биха се посветили на Сириус, е да преминат през тези бариери, които вече много векове влияят върху програмирането на нашето съзнание и подсъзнание. По този начин те придобиват по–чист, по–широк и по–точен поглед върху някои от многото измерения и форми на живот, които населяват Вселената отвъд нашата планета. Науката успя да отвори много врати в тази насока и ние трябва да сме духовно подготвени за шока, който ще преживеят последователите на ортодоксалните вярвания, за да можем да изпълним своята роля на помощници в дните на преход, които предстоят.

3. Балансираното включване и на двете мозъчни

полукълба е основно при заниманията със сириуските енергии. Всички междукосмически изследвания са неразделно свързани с фактора безвремие. Границите

на вътрешното и външното време се отличават твърде много. Първите се определят от преобладаващите физически условия, от мислите и енергиите на онези същества, които са включени в енергийната честота на въпросния материален свят. От друга страна "кръговото преминаване" във външното време е неосезаем феномен, неосъзната от нас проява на космически закон, така че достигането до пароли, чрез които да се преодолеят тези ограничения, става само в процеса на достигане на духовна зрелост, в резултат на задълбочени вътрешновремеви познания, мъдрост и опит.

Влизането в света на безвремието автоматично отваря

вратите към миналото и бъдещето. Можем ли да се справим с това познание? Ще изгори ли то нашите мозъчни бушони? Гурджиев споменава за това, което той нарича "буфери", онези възглавници за безопасност, които се използват, за да смекчават ударите на живота, правейки ги незабележими и неуловими. Психолозите вярват, че без тези буфери много от нас не биха могли да се справят с някои случайности като внезапния шок, изключително силната мъка или голямата лична загуба. Гурджиев е сигурен, че тези буфери не са създадени от природата, а от самия човек и са преди всичко продукти на подсъзнателното. Нарича ги приспособления, чрез които човек може винаги да устои.1 Иначе казано – заедно с някои други неща те контролират нашето съзнание.

Бих искала да прибавя към тези коментари следното: ние създаваме "буфери" като защитно средство срещу това, с което нашите умове не могат да се справят, а мозъкът не може да изчисли. Представям си ги като лични “ограничители”, които ще помогнат при практикуване на сириуската магия, при условие че мотивацията на нашите намерения е достойна за светлината на познанието и любовта. Те не биха могли в действителност да се намесят в процеса на обучението ни, но ще ни помогнат да осигурим своето умствено равновесие.

Тези, които се интересуват от практическото приложение на сириуските енергии, могат да намерят по–детайлна информация в книгата ми Хората–лъвове.

В казаното дотук се запознахме с проблема за значението на възела като символ, който свързва в едно опита на субективното и обективното време. Символиката на възела играе важна роля и в египетската магия. Ето защо трябва да поясним как египетските богове се вписват в сириуската система и да се отделят от древните текстове онези части, които се отнасят за атлантидо–сириуските учения.

Бележки:

1. P.D.Ouspensky, In Search of the Miraculous, page 154.

Глава 9

БОГИНИТЕ ОТ СИСТЕМАТА СИРИУС

И египетските и догонските традиции подчертават, че енергиите на голямата синьо–бяла звезда в системата Сириус са предимно женски. Египтяните не без основание я свързвали с Изида. Дигитария или Сириус В, поради скритата си природа, понякога се свързва със сестрата на Изида, Нефтис, макар че много по–често се определя като сфера на Озирис, по причини, които бяха обяснени. Остава още една звезда – Сириус С, Жената–Сорго на догоните, която вече е невидима. Тя не е била виждана от астрономите от 1929 година.

Женската природа на тази трета звезда показва, че тя принадлежи на една от големите богини в египетския пантеон. Това може да е Нефтис, но също и Хатор или Сехмет. Да не забравяме, че Хатор е била покровителка на жените. Обратно, нейното алтер его (ако може да се определи по този начин) е била свирепата, строга и жестока Сехмет, изобразявана с глава на лъвица, отъждествявана също и с Тефнут, сестрата–близнак на Шу, и с миловидната Баст, богинята на музиката, танца и радостта, чието почитане е в апогея си по времето на Птолемеите.

Но защо Нефтис (Скритата) се свързва също и с Богинята на съня? Понякога е представяна като променливия аз или тъмната страна на Изида, но в резултат на многогодишната ми

работа върху образите и на двете богини се убедих, че те представят два коренно различни образа. В двуполюсния контекст Изида може да се види като екстроверт – всеобичащата майка, с която много жени могат да споделят своите радости и неволи, докато Нефтис основно е самонаблюдаваща се, господарка на дълбоките води на подсъзнателното, на тъмната страна на Луната. Не смятам, че Изида или Нефтис имат нещо общо с Луната, поне не директно, и логиката предполага, че Нефтис в най–голяма степен би могла да бъде свързана със Сириус С.

Има някои много по–интересни факти, които се отнасят до първообраза на Нефтис и които потвърждават моята теза. Тя е основно водно божество, женски аспект на Нептун, и като такава управлява емоциите и се свързва с човешките чувства. Традиционните класификации определят Хомо сапиенс като същество, управлявано от водата. Във виденията си пророк Йезекиил го видял като лъв, орел, бик и човек – съответно огън, въздух, земя и вода; един от четиримата синове на Хор също има човешка глава. В шумерското изкуство се срещат изображения на лъв, орел и бик, на чийто гръб стои петел – традиционният символ на гордостта, който, според някои, олицетворява човечеството.

Няма случайно съвпадение в това, че варианти на името на Нефтис се появяват в болести, свързани с бъбреците (напр. нефрит). Моята бавачка определяше системата на бъбреците като "водопровод" и аз по време на изследванията си по медицинска астрология забелязах, че позицията на Нептун в схемата на раждането на човек оказва някакво влияние върху задоволителното функциониране на бъбреците. Проблемите от емоционален характер, които резонират в подсъзнателното, вероятно също оказват влияние върху тялото чрез системата на бъбреците. Това именно е една от причините, поради която онези от нас, които се свързват с архетипа на планетата Нептун, би трябвало да обръщат внимание на всяка по–дълбока емоционална травма и да правят усилия да избягват емоционалното нараняване, когато е възможно. Разбира се,

може да се спори, че Тефнут, богиня на росата и лекия дъжд, има също така водна характеристика, което просто подкрепя аргумента, че по–късните образи се натрупват върху по–ранни варианти на едни и същи принципи.

Друг аспект от човешката психология, въплътен в образа на Нефтис, е представянето £ като Сянката – онова, което е скрито. Въпреки че светлите лъчи на духовното слънце често са смятани за противоположността на Сянката, без слънце не би имало и сянка, та нали постройките, хората, дърветата, планините и всичко на Земята, което хвърля сянка, може да бъде видяно само през светлите слънчеви дни. Това предполага, че както Светлината, така и Сянката съставляват основна част от живота на Земята и от всеки елемент, в който участва атомно–молекулярна структура, която наричаме материя. Затова и енергиите на Нефтис и Изида са зависими една от друга. С други думи, трябва да затворим дълбините на нашето дълбоко подсъзнание, за да можем да се помирим със своята Сянка, и по този начин да открием пътищата, водещи и към височините и към дълбините. Ако погледнем надолу от голяма височина, ще видим не само красиви градини, реки и дървета, но и някои малко по–неприятни неща. Издигането със самолет над града предоставя възможност за разглеждането на прекрасните градски паркове и градини, но и на други по–малко здравословни райони от цялостната панорама като резервоарите за газ, бунищата за смет и бедняшките квартали.

Образът на Изида също е много по–сложен, отколкото може да си представим първоначално. Благовидната Изида определено може да се свърже с образа на майката, но за разлика от Дева Мария тя е и във висша степен магьосница, измъкнала чрез хитрост от Ра тайната на неговото име (личен звук). Изида е възприемана и в контекста на Триединна богиня, като нейните сириуски аспекти са Сотис, Сатис и Анукис.

Но каква е връзката на всичко казано до момента със Сириус? Изида, Озирис и Нефтис са първообрази, представящи слънчевата природа на трите сириуски звезди (ако, разбира се, Сириус С е или е била звезда, а не планета – в което се

съмнявам); след колапса на Сириус В (издигането на Озирис в по–висока или по–възвишена честота) Изида получава неговата сила под формата на Хор, нейния син. Както мнозина вярват, че нашата Слънчева система е създадена от Сириус, така и системата Сириус, от своя страна, може да е била сътворена от звезда от друго, по–централно място в галактиката. Не е ли била тази звезда истинският Ра, от който Изида придобива познанието за звуците и чиито Очи са били пазени "в семейството" и са преминали от Ра към Озирис, а след това и към Хор? В Книга на мъртвите и Текстовете от пирамидите често се споменават Ра, Озирис и Хор като носещи една и съща същност или преродени един в друг. А може би те просто се отнасят към група от просветлени същества, дошли от Сириус, или са познавали факта, че системата Сириус е тясно свързана с еволюцията и развитието на собствената ни звезда и нейните сателити:

Относно божествените Богове–близнаци – това са Херу–

неч–хра–теф–ф и Херу–хент–ан–маати; божествената Душа, която живее в Божествените Богове–близнаци е душата на Ра и душата на Озирис; (или както други казват), това е Душата, която живее в Шу (и) Душата, която живее в Тефнут и това е двойната божествена Душа, която живее в Татту.1

В този контекст можем да предположим, че енергиите на

Дигитария или Сириус В могат да се разглеждат като предадени на Хор. Но докато сме склонни да гледаме на финалния епизод от драмата на Изида като изигран в настоящето, където драматичните персонажи все още работят, за да възкачат на трона Реда и да свалят Хаоса, то епохата на Хор още е предстояща! Твърде интересно е, че единоборството между Сет (Хаоса) и Хор (Реда) се наблюдава от Тот (Времето). Сега, когато обърканото кълбо от мит и легенда бавно започва да се разнищва, пророчеството на Сириус ще придобие ново, по–съвременно звучене.

Връзката на звездата Сириус с триадата Изида–Озирис–Нефтис има и алтернативен вариант Сехмет–Хатор–Ра, където Сехмет съответства на Сириус А, Ра – на Сириус В, а Хатор, традиционната за египтяните закрилница на жената – на Жената-Сорго (или Сириус С). Не загатва ли легендата, че в резултат на опита за убийството му от неговите врагове, осуетено от намесата на дъщеря му, старият бог се отдръпва, за да си почине на едно по–възвишено място (променя честотното колебание и се отправя към една по-фина действителност)? Според съвременните научни изследвания процесът на превръщане на една жълта звезда в бяла звезда–джудже (както става със Сириус В) е следният:

1. Основната последователност на измененията

съответства на съвременното състояние на нашето слънце;

2. Разширение до червен гигант; 3. Свиване до хоризонтална линия; 4. Огромно увеличение до свръхгигант и изхвърляне на

разширената обвивка в планетарното пространство; 5. Свиване до размерите на звезда–джудже. Резултатът от четвъртия етап може би напомня огромна

змия, която обгражда орбитата – Апеп, който притиска Ра и накрая е убит от неговата дъщеря Баст или Сехмет.

Според друго мнение Ра в облика на Амон, "Скритият",

съответства на Сириус В, а неговите деца Шу и Тефнут – съответно на Сириус А и С. Освен това името Амон, Амен или Амун със сигурност е близко с догонското Амма, чийто син Номо (Учител) е възприеман от тези хора като свързан с бъдещото избавление на света по същия начин както Хор, синът на Изида. Някой би казал, че загадката се задълбочава, но дали наистина е така? Според мен не, тъй като това, с което се занимаваме, със сигурност са същите първообрази, които

оцелелите следатлантидски поколения назовават с различни имена.

Древните египетски текстове съдържат данни за Хет–Хет или Двойния огън – Огънят на обединението и Огънят на разединението, представени съответно от Изида и Нефтис. Мога да гарантирам за ефикасността на последната, тъй като самата аз я използвах за разпръскването на една разярена тълпа. Независимо, че този урок от древен Египет обикновено се отнася до пътешествието през Бездната или Сешет, където енергиите на предишния живот се разпръскват (Нефтис), за да се обединят в процеса на прераждането (Изида), скритата във всичко това алюзия остава една голяма метафизическа загадка! Онези жреци, които са познавали старата сириуска традиция, са били много изобретателни в начина, по който замаскирали своите магически тайни, без да правят какъвто и да е опит да ги скрият, но предавайки ги по такъв начин, че да могат да бъдат четени и разбирани единствено на техните по–висши нива и само от тези, които вече са готови да го направят. Те са разбирали, че докато повечето от хората са ръководени или от страх, или от страстите си, те ще интерпретират знанието само на нивото на собственото си съзнание. Точно това се е случвало и все още се случва. Затова и загадките около Изида и Нефтис се разглеждат като свързани само със смъртта или задгробния живот от една страна, и с по–земните интереси на човешките желания, от друга. Никой не може да промени нивото на психиката, затова само истински посветените, които са надраснали своя собствен Аз, устремени отвъд задоволяването на плътта, отвъд илюзорното завоюване на света, отвъд страха от това, което следва след смъртта, биха могли да съзрат истината.

Феноменът на разпръскването, свързван с Нефтис, не трябва да се обърква с енергиите на Сет. И двете са главно хаотични, но всяка действа на различно ниво. Слизането в Бездната или подземните райони е основно при всяка форма на метафизическо учение. Вселената не е съчетание само от сладост и светлина. Рано или късно новопосветеният е

принуден да се сблъска с енергии, съвместими с неговата собствена енергия, трябва да контактува с тях и да ги приема по начина, по който той реши.

Разглеждането на отношенията между египетските и сириуските божества и оттам към първообразите (клетките на същността), които те представят, е важна част от сириуската магия. С кой аспект на кое божество да се свърже обаче, зависи от първообраза, доминиращ в личността на новопосветения. По–майчински настроени хора и от двата пола ще бъдат склонни да приемат майчинските енергии на Изида, докато други могат да се обърнат към нейната царска роля, нейното социално чувство и магическа сила. Така е и при Нефтис. Тези, които ще извикват богинята в ролята £ на Даваща откровения или Разкриваща, трябва да обърнат специално внимание дали познанието, което изискват, не е твърде сложно, за да могат да се справят с него, тъй като сириуската магия е известна като ярко избухваща и поради това – трудно контролирана. Бих могла да спомена няколко ужасяващи разкази за хора, които лично познавам. Те са намерили своя край, защото са призовали Разкриващата, но ограничени от действията на своето ляво полукълбо, не могли да преодолеят шока; или както Гурджиев отбелязва, техните буфери не са били в подходящо състояние, за да посрещнат удара!

Досега се спрях само на Изида и Нефтис; сега идва ред на Озирис, Хор и Сет. Без отговор остана въпросът, какво става с планетата, за която се смята, че е обикаляла около третата звезда или звездата на Нефтис (Сириус С или Жената–Сорго). За целта нека се обърнем към Анубис, сина на Нефтис и Озирис, въпреки че аз не вярвам, че обитателите на тази планета са били с лица, подобни на кучешки! Догоните наричат Жената–Сорго "Слънцето на жените", а нейната единствена планета – "Звездата на жените". Тук се забелязва объркване на термините – слънцето е звезда, а не планета. Но ако допуснем, че “слънцето” действително е било огромна планета като Юпитер, а предполагаемият нейн спътник Луната

– и двете носят пасивна или приемаща (женска) енергия! Смятам, че има някакъв смисъл. Склонна съм да приема, че мястото, наричано от догоните "Слънце", е било населявано от много красиви, подобни на хора същества (от тук и алюзията с "планетата на жените", показваща съществуването на хора с нежна външност, която обикновено е характерна за женските представители от нашия вид). Вярвам също, че слънцето на Озирис (Сириус В) някога е имало планета, обикаляща в орбитата му, обитавана от лъвска раса. Животното на Озирис винаги е лъвът и пасажът от Хермес Трисмегист описва как Озирис:

... идвайки към него (Хор, неговия син) от света на

Невидимите, работел с него и го обучавал за битката [против Сет].

Тогава той му поставил въпрос: "Кое смяташ, че е най–честно?" И когато той казал: "Да помогнеш на баща си и майка си в тежко състояние", той попитал отново: "Кое животно смяташ, че ще е най–полезно за онзи, който се готви за битка?"

И когато Хор казал: "конят", той се удивил и учудил защо не е казал "Лъвът", а избрал "Коня".

Като отговор Хор казал: "Лъвът е необходим за онзи, който търси помощ, а конят (може) да стъпче неприятеля и напълно да го унищожи.2

Въпреки че конят се споменава твърде рядко в Книга на

мъртвите и други древни египетски текстове, тайнствените извори винаги се го посочвали като животно, свещено за Хор, по–специално белият кон, който по–късно бил почитан от келтите. А в Атлантида конят (или еднорогът) бил свещеното животно на Дануих – Богинята-земя.

В Книга на мъртвите са запазени многобройни данни за "Бога–лъв" във връзка с Озирис – твърде много, за да бъдат изброени. Аз предпочитам строфата в Глава XXVIII, свързана с пазенето на сърцето и допълнена с винетка. (вж. Фиг.9.1)

Здравей, ти, Бог–Лъв! Аз съм Цветен храст (унб). Това,

от което ми е страх, е божественият ешафод. Нека моето сърце (хати) не бъде отнесено от мен... Здравей, ти, който обви с пелена от ветрове Озирис и който си видял Сет!3

Забременяването на Изида представлява една от най–

големите тайни, свързани с епагоменалните Нетери, тъй като то е опорната точка, върху която се базира и целият мит за Озирис. Ако приемем, че Изида действително е била оплодена от Озирис, след като неговият дух е напуснал тялото и се е възкачил в една по–висша реалност, ще поставим богинята в категорията на всички майки, забременели по чудотворен начин и дали живот на дете, което е предопределено да стане Спасител на света. Аз съм склонна да отхвърля идеята за дървения фалос, като по–късна добавка, измислена от хора, които не са могли да схванат идеята за жената, която дава живот без помощта на мъжа! Уменията хекау на Тот и магията на Изида имат повече метафизическо значение. Вече се убедихме, че епизодът за Озирис и Нефтис може да се разглежда в светлината на теорията за Първоначалата. Защо това да не може да се отнесе и към драмата на Изида и Озирис?

Както бе споменато по–рано и редът на раждане на епагоменалните Нетери представлява тайна за нас. Бъдж казва,

Фиг.9.1

че децата на Нут (небето) не са родени на едно и също място в един и същи ден. Ден първи свидетелства за раждането на Озирис; ден втори показва появата на Хор; ден трети е денят на Сет; ден четвърти принадлежи на Изида, докато ден пети е рожденият на Нефтис. Първият, третият и петият от вмъкнатите дни се считали за нещастни, вторият не е описан нито като лош, нито като добър ден, но за четвъртия е казано, че бил красиво празненство на небесата и земята.4 Затова дните на Озирис, Сет и Нефтис, и съответно тези богове, биха могли да се разглеждат като притежаващи злочести аспекти; Хор явно притежавал непознати и съответно недоказани качества, докато Изида била обичана от всички. Възможно ли е това да е една космическа драма, в която всеки бог представя една отделна ера (тази на Изида е зодиакалната ера на Девата), а не отделни индивиди?

Ако Хор осъществявал директната връзка между нашата Слънчева система и системата Сириус, това би могло да обясни противоречието в митовете за неговото раждане: (а) той се появява на втория от допълнителните дни, след Озирис, и (б) че е роден от Изида тук на Земята, след нейното зачеване от "небесата" или по друг начин? Може ли детето на Изида, оплодена от Озирис (Сириус В) да символизира цялото човечество? Ако е така, това превръща Сет (Хаоса) в изпитание за Хор (Реда), което синът на Изида трябва първо да преодолее, преди да се възкачи на трона на своя баща. Митовете ни разказват, че Хор бил болнаво дете, чието оцеляване през този период било под съмнение. Като поставим тези данни в контекста на аналогията Хор – човечество, виждаме, че става въпрос за оцеляването на нашия вид – Хомо сапиенс!

Изида, в ролята си на Велика майка или Създателка, оплодена от своя съпруг Озирис (Сириус В преди своето изчезване) носи определено метафизическо звучене и би могла да обедини всички същества, въплътени в сириуския комплекс, с техните земни "братовчеди". Легендата разказва, че когато най–накрая Хор и Сет се срещнали в решаваща битка, Хор се

сражавал честно и се придържал стриктно към Космическия закон, докато Сет използвал всякакво оръжие, за да отхвърли Бога на светлината; така е и с хората тук, долу на Земята. Благоразположеният, загрижен и скромен народ (хората на Хор) ще предпочетат да се бият единствено за честна кауза или да защищават своя дом и държава, а милионите деца на Сет няма да се спрат пред нищо, за да наложат господството на злото.

Нови данни относно оформянето на Вселената, които може би могат да се разглеждат във връзка с предмета на нашата работа, бяха публикувани наскоро от професор Ричард Елис и колегите му от Университета в Дърам. Елис е разработил фиброоптичен скенер, който може да измерва светлината, излъчвана от няколко източника едновременно, и това би помогнало да се създаде триизмерна карта на галактиката. Информацията, получена от първата проба, дойде като шок. Тъй като предишните изследвания показваха, че галактиките са разположени на групи, не се очакваше те да бъдат разпределени равномерно или по някакъв прецизен принцип. Представете си учудването, когато новото съоръжение разкрило факта, че тези струпвания се появяват на постоянни интервали от около 400 милиона светлинни години и са равномерно разпределени около тесния конус на вселената, което предполага, че вселената може би изглежда като огромна медена пита с правилно разпределени еднакви галактически клетки! Нито една съвременна теория не беше предсказала подобен периодичен начин на разположение.5 Явно тази картина налага концепцията за гигантския мозък, според която сътворението на живота не е случайно и със сигурност съществува някакъв "свръхмозък", създал всичко това, идея, която наскоро беше повдигната от професора по математика и физика Пол Дейвис в книгата му Умът на Бог. Като имаме предвид всичко това, концепцията за Сириус и другите звезди в този ъгъл на галактиката, които оказват влияние върху циклите на живота и еволюцията на местните енергии (Същности), може лесно да бъде възприета и разбрана.

Нека за момент изоставим шеметните галактически висини и слезем отново на Земята. Много и различни мистични обреди и тайнства са били свързвани през вековете с Изида, като сред най–добре проучените е може би този на “покривалото”. Тъй като обикновено се е пазело в дълбока тайна това, което може да се намери зад Покривалото, а ние не сме членове на Тайнствата на Изида, ще посмеем ли да надникнем и да се опитаме да разберем дали тези ценни тайни носят някакво сириуско значение? Нека поне опитаме!

Първо, учудващо е, че реално никакво Покривало не е съществувало. Има само покривало, създадено от разума на конкретния индивид. Затова неговата плътност зависи от възрастта на душата (от честотната дълбочина на неговото поле), а в някои случаи и от нивото на посвещение на конкретния човек. Както и при други египетски "тайнства", това, което лежи зад Покривалото на Изида, може да бъде възприето на няколко много различни нива и вероятно съществува и в други честоти. Първото нещо, за което то ми напомня, е, че съвременните изследвания по генетика показаха, че женската ХХ хромозома носи много по–широк диапазон честоти, от мъжката ХY, която има ограничен начин на изразяване. Не попаднах на научна статия, в която да се идентифицират тези честоти или специфичните женски дарби, за които се отнасят, но искрено се съмнявам, че способността за адаптиране и това, което е прието да се нарича "женска интуиция", може да се характеризира по какъвто и да било начин.

Погледнато в езотеричен план, ако Изида, главната звезда на Сириус, е наистина творецът на нашата слънчева система, тогава нашето Слънце също би трябвало да притежава женска характеристика, както предполагам аз. Древните египтяни винаги са приписвали на Луната мъжкото начало, и въпреки че и Ра и Хор са представяни в контекста на слънцето, всъщност Озирис, Тот и Хонсу, са лунните божества. Както подчертах, обратно на традициите в много други пантеони, египтяните са олицетворявали нашата собствена планета чрез

мъжкото божество Геб. Може би са знаели нещо, което вече не ни е известно?

Аз самата никога не съм подкрепяла идеята за така наречените “женски тайни”. Необходимо е да работим за по–тясното свързване на двата пола и всяко нещо, което би могло да причини разногласия, трябва да бъде отбягвано. Обществените ритуали (ако изобщо са необходими), ще приличат много повече на сириуски, само ако има честно разпределение на половете или балансиране на анима и анимус сред участниците. Все пак част от разбирането на Сиянието на Изида включва запознаването и разбирането на нейните магически аспекти, които се отличават от нейния образ на майка и е наистина невероятно, че тази сириуска дарба си е пробила път в съвременния свят чрез специално генетично кодиране, носено изключително от женски представители. С други думи, сириуският ген, ако това наистина е някакъв ген, се предава чрез майките.

Съществуват и някои други, по–ясни интерпретации на Покривалото на Изида, като идеята, че то олицетворява всичко, което остава скрито за обикновените хора, а именно разнообразните неуловими вътрешни равнини и безспорни истини, достъпни само за посветените в нейните тайнства, както е посочено в Метаморфози на Апулей – римски философ и сатирик (125–180). Неговият разказ как Луций се помолил на Изида да го освободи от магарешкия му образ (аспект от по–нисшия Аз или на природата на страстите?), се смята от много учени за автобиографичен. Въпреки че Покривалото на Изида може да означава различни неща за много хора, особено по отношение на личното чувство, погрешно е да го отнесем само към мистиката. Имах възможността да се убедя, че тези атлантидски или египетско–сириуски символи съдържат пълната гама значения – от научните и практическите, до дълбоко тайнствените и абстрактните. Там, където Покривалото на Изида се свързва със Сириус, то носи космологично съдържание. Дори може да

се включи в аспекта на Сътворението на женските начала в системата Сириус и в нашата собствена слънчева система.

Почитането на Изида продължава дълго след западането на Египет като голяма световна сила. Д–р Р.Е.Уит, в книгата си Изида в гръко–римския свят, цитира Молитвата на Оксиринхус от Папируса на Оксиринхус от 1380 (нещо като египетското "Тебе, Господи", посветено на прославата на Изида) и подчертава неговата връзка с областта Мемфис. Като сравнява тази молитва с ранния Химн към Слънцето, приписван на фараон Eхнатон (Аменофис IV) от ХVІІІ династия, Уит открива огромни сходства и отбелязва:

Изида не се идентифицира със слънчевия диск; тя само

допълва, че е предначертала и следва курса на Слънцето и че съществува в слънчевите лъчи. Точно както Атон разделя човешките раси, така че всяка да има собствен език, така и Изида е съставила гръцкия и негръцките "говори". Лъчите на Атон се простират над мъглите на големия океан: когато той грее, корабите имат отворен път за плаване по и срещу течението. Изида контролира корабоплаването, а също реките, ветровете и морето.6

Уит привежда и друго доказателство за свързването на

Изида със слънцето и звездите, както и за лунарната природа, която толкова често £ се приписва, цитирайки думите на Луций. Те със сигурност биха срещнали одобрението на всички, които са избрали да следват почитането на женските начала в тяхната форма, претворена от Изида:

Ти, която си свещеният и вечен спасител на човешката

раса... почитана от силите отгоре и чествана от силите отдолу, ти, която постави земята да се върти в своя орбита, източник на слънчева светлина и господарка на Вселената... на теб се подчиняват звездите и ти караш сезоните да се връщат, ти, радост на боговете и господарка на елементите. По твоя повеля веят ветровете, дъждовете допринасят за

прехраната и зърната хващат корени и се превръщат в напъпили растения.7

В тази светлина тя повече прилича на сириуска богиня,

отколкото на бледо подобие на майчинското божествено начало, което, по всяка вероятност, произхожда от преддинастическите номи от делтата на Нил! Представянето на Изида само като лунно божество е извънредно голяма метафизична грешка. Тя и четирите £ братя и сетри имат далеч по–широки космически връзки, представени добре в легендите и митовете. Достатъчно е да отворим очи – и ще ги видим. Египетските митове като че ли представят словесни варианти на онези детски картини–главоблъсканици, на които уж е изобразена обикновена, делнична сцена, която обаче съдържа образи, лица, форми или числа, които могат и да останат незабелязани, но всъщност са основната част от главоблъсканицата, и можем да ги открием, ако съсредоточим вниманието си в търсенето им сред вазите с цветя, масите, столовете, приборите за осветление и обикновените предмети от ежедневния ни живот. Случи ми се наскоро да видя една такава картина–загадка. Необходимо ми беше доста време, за да намеря някои от съществата и уредите, които бяха посочени в инструкциите. Не можах да открия всичко, защото не разполагах с достатъчно време, а това със сигурност се случва ежедневно на много от нас: гледаме нещо и виждаме само това, което искаме да видим; в парапсихологията това се нарича "ефект на експериментатора". Времето може да бъде както съюзник, така и пречка. Предполагам, че това зависи единствено от възрастта на душата на всеки от нас, от дълбочината на вълната на неговото поле и от това, на какво е решил да посвети времето, определено му в този живот.

Бележки:

1. E.A.Wallis Budge, The Book of the Dead, Vol. 1, pages 102–3.

2. G.R.S.Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 290. 3. E.A.Wallis Budge, The Вook of the Dead, Vol. 1, page

142. 4. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. II,

page 109. 5. The Guardian, 23 March 1990. 6. R.E.Witt, Isis in the Graeco–Roman World, pages 103–4. 7. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, page 109.

Глава 10

ОЗИРИС, ХОР И СЕТ

Основна тема на тази глава е дуализмът: вечният дуализъм между мрака и светлината, хаоса и реда, доброто и злото, в какъвто и контекст да се среща. Много от земните религии са били основани на тази идея. Принципът на дуализма е залегнал и в други части на галактиката, подобно на нашата планета. Това, разбира се, не означава, че обитателите на планетите от звездната система на Алдебаран, Орион или другаде споделят същата представа за Сатаната, защото едва ли всички живи същества в галактиката, и дори във вселената, са изпитали нуждата да придадат личностна идентификация на отрицателните сили или лошите енергии, които са опознали по време на своето еволюционно пътуване.

Преди да се впуснем в анализа на разказа за Сет като противовес на Озирис и Хор, трябва да разгледаме някои алтернативни вярвания за носителя на злото, или, както биха се изразили някои по–учтиви учени от метафизическото братство, "отрицателната енергия". Тъй като въпросът за защитата се повдига непрекъснато в книги, посветени на окултното, религиозно и трансцедентално изследване, всеки би се запитал от кого или от какво трябва да се защищава. Разбира се, отговорът зависи от личностното виждане за добро и зло, от приетите догми относно идеята, към която ще се придържа

конкретният индивид. Много езотерични традиции приемат факта, че в невидимите измерения не цари само радост и светлина, други виждат злото само като съществуващо в сърцата и умовете на хората, докато трети отричат напълно неговото съществуване, както като нравствена концепция, така и като организирана сила, което предполага отсъствието на каквито и да било морални принципи.

Нямам намерение да подкрепям една или друга от съществуващите догми или доктрини, които се отнасят до природата на злото, но ще предложа една алтернативна теория, базираща се на сириуската магия, която може да бъде приета от някои, а от други – не. Това няма никакво значение, тъй като в крайна сметка всичко е въпрос на лично съзнание и правилно възприемане на "Аз–а". Онези от читателите, които вече познават тезите, подкрепяни от мен, бих помолила да бъдат търпеливи, защото съм сигурна, че има и такива, които не са запознати с тези виждания и биха искали да разберат какво е тяхното място в системата на сириуската мисловна магия, свързана с познаването и борбата със зловредните и поставените не на място енергии.

Според моите сириуски източници това, което обикновено се нарича "зло", не е нищо повече от разположени не на място и дезорганизирани енергии, които идват от своята естествена времева зона (своето собствено място в скáлата на еволюционното време), носени от течението и движещи се без определена посока. Стандартите на нравствеността са свързани с периодите на еволюционно развитие. Условия, които възприемаме като социално зло в съвременния свят, не са били разглеждани в тази светлина преди сто години, както и нашата съвременна нравственост, без съмнение, ще бъде определена от бъдещите поколения като варварска.

Съществува един изключително добре представен набор от Космически закони, който функционира, независимо от това как ние ги чувстваме тук на Земята в определен период от времевата история. Това може би звучи разочароващо за онези, които търсят извинение, за да дадат отдушник на своята

разрушителна и отрицателна напрегнатост. Както ефектът от комбинирането на определени лекарства може да бъде гарантиран, така и Космическите закони са постоянни във всички зони от субективното и обективното време. Времето в действителност е ключова дума тук на земята, защото обикновено в тези енергийни несъответствия, които съединяваме под дяволския чадър, се включват и отклоненията във времето! Догоните се кълнат, че са чули от своите посетители от Сириус, че Земята е нечиста планета – място, където е била свързана с плацентата пъпната връв на злия Ого. Определени тайни учения наричат нашия свят "паднала планета". Мисля, че най–подходящото описание е, че Земята е сфера, която е извън рамките на своето правилно време по отношение на останалите планети в Слънчевата система и Галактиката. В резултат от това се появява и разпространява някакъв вирус. Тези, които се интересуват от по–детайлно описание на тази проява на вирусите, могат да се запознаят с подробната ми разработка по проблема в книгата Диалозите на Гея.

Нежелателните и нехармонични полета на силата са създадени от напрегнати енергии, приведени в движение от онези умове във вътрешното и външното време, които оперират извън свързващите вълни на Космическия Закон. Съществуват определени техники, с помощта на които се избягват тези силови полета, които включват стъпване встрани или промяна на честотата на времевата зона, в която тези силови полета функционират или са обезсилени от противостоящи сили. Много древни обичаи са създадени въз основа на тази предпоставка, въпреки че истинската причина за възникването им и тяхната логика са се загубили някъде из коридорите на линеарното време. Аналогични на тази концепция могат да бъдат примерите с някои болести, които са съществували през миналите столетия, а сега са победени от науката, така че злото, което те са представяли по време на съществуването си, вече не представлява заплаха,

благодарение на промените в приетите стандарти на хигиена, която предотвратява тяхното развитие и разпространение.

“Злото” е разположена на погрешно място или насочена в неправилна посока енергия, която съществува извън рамките на своето правилно време, но има много начините на изява на този феномен, опростяването на нещата би могло да се възприеме като отричане на съществуването на злото, а това е много далеч от истината. Разбира се, злото съществува, но то е относително по отношение на времето. Всичко, което престъпва Космическия закон, спокойно може да бъде наречено "зло". Тези, които са избрали да се движат против космическото течение, автоматично задвижват серия от противостоящи енергии. Тези енергии придобиват форма, набирайки сили, и накрая получават колективна идентичност, която лакомо се храни с всичко заобикалящо я. Това поставено не на място силово поле може да бъде използвано от умове, които са избрани да изоставят за известно време пътищата на светлината и любовта и да последват пътя на хаоса. Така че това, което най–общо отнасяме към "силите на злото", предполага преобладаване на дадени индивидуалности, носещи определена философска или религиозна нагласа в годините, в които силите на злото за първи път са били проявени. Днес науката е доказала, че хаосът има способността да се самоорганизира; така че, блуждаещите енергийни полета и съпътстващите ги умове постепенно намират своя път назад към първообраза. Това може да се докаже чрез много разкази за паднали ангели, безсмъртни и смъртни, които са престъпили законите на някакви митични "небеса" и за блудните синове от всички религии. Египтяните и, без съмнение, жителите на Сириус или Атлантида, които са източникът на тяхната първоначална информация по проблема, са били също добре запознати с вечното противопоставяне на хаоса и реда. Те го обяснили в своите притчи, персонифицирайки хаоса като Сет, а реда като Хор.

Разбира се, винаги ще има напрежение, което оформя част от уроците, представени от всяка зона на времето. То

обикновено е резултат или от взаимодействие вътре в групата или от колективния опит на расата или планетата, за които става въпрос. Това наблюдение е предизвикало раждането на споменатата по–горе концепция за дуализма или идеята, че силите на доброто и злото са в постоянна борба за надмощие. От една страна това е вярно, тъй като всяка времева зона или период от историята дава доказателства за съответните напрежения, които тези, които функционират вътре в кръга, могат да унищожат или да се уповават на тях. Това се получава, когато акумулираният потенциал на това напрежение излиза извън контрол, извън равновесие, така че създаденото силово поле попада под въздействие на несъвместими с Космическия закон енергии. Според някои в това е и проблемът на нашата планета.

Не трябва да се пропуска и проблемът с несъвместимостта между хора, предмети или житейски факти. Фактът, че всички енергийни модели или честоти не са задължително съвместими, не ги прави непременно лоши. Повечето от нас в един или друг момент са влизали в помещение, в което определено са се чувствали неудобно или подтиснато, или са срещали хора, които са им оказвали същото въздействие. Това обаче не може да се приеме като знак, че тази стая или тези хора са лоши. В случая действа основен закон, който се проявява на нива химия и психология и предупреждава за наличието на някаква несъвместимост. Същият принцип е в сила и при употребата на лекарства или храни, на които тялото реагира с алергия, когато има някаква непоносимост!

Преодоляването на хаоса за посветения е резултат на къртовска работа. Тя не може да бъде избегната, но никъде другаде не е толкова силно подчертана, както в магията на Сириус. Догоните казват, че обитателите на системата Сириус победили своя Сет, но тъй като цялата история на Озирис е пренесена в нашата Слънчева система и по–специално на Земята, ние сме изправени пред същата битка, която нашите сириуски братовчеди са водили и спечелили в някакво друго

пространство и време. Митът разказва, че по време на тази битка Озирис временно бил победен от Сет, но Изида спасила съпруга си. Или, преведено на по–съвременен и достъпен за нас, смъртните, език, би звучало така: срещат се две мъжки начала. Едното (носител на отрицателна енергия) се опитва да унищожи другото. По–благородното отстъпва (отправя се към по–висше измерение, недостъпно за неговия преследвач) и оставя нежното женско начало само да се оправи с разрушителната и злокобна мъжка енергия, чиято гордост е засегната.

Преместването на цялостния сценарий на друго, по–примитивно място – естествено Земята, макар и временно, дава предимство на Сет. И така ще бъде, докато Изида успее чрез доброта и любов да убеди младите души на новата планета да приемат нейните светли пътища чрез благородството на своята свободна воля и така да се освободят веднъж завинаги от злото и страданията, които са естествен резултат от управлението на хаоса. За съжаление, пътищата на Сет са много по–привле-кателни за мнозина от жителите на земята. Образът на мъжагата с неговите изявени комплекси за егоцентричност, бруталност, превъзходство на пола и сила изглежда са доста привлекателни за много от представителите на мъжкия пол, въпреки че съществуват и жени, които също стават жертва на измамите на Сет. Горката Изида, има ли някакъв шанс за успех срещу един толкова многоизмерим противник? Вярвам, че има, тъй като на нейна страна е магията на Тот, Господаря на Времето, а синът £ Хор, предопределен за враг на Сет, бавно израства, за да достигне зрелостта и да намери сили, за да изпълни своята задача. Тя притежава и познание, което Сет няма – магията на имената или звуците, и с течение на времето би могла да предизвика изменения на Земята, които ще отстранят възможността за прераждане тук на Земята на душите, следващи Сет.

Говорихме, че определени енергии могат да функционират само вътре в дадени честоти. Следователно, ако ги променим, проблемът ще бъде решен. Но Изида или София

(Мъдростта), както мнозина предпочитат да я наричат, бидейки в хармония с Космическия закон, е длъжна да остане вярна на неговите правила. Трябва да чака, докато достатъчен брой хора тук на Земята опознаят истинската природа на своята планета и осъзнаят как да спрат нейното разрушаване (да разберат Космическия закон). Може би сме на прага на всичко това.

Когато сравняваме ролята на Сет за развитието на съзнанието на жителите на Земята и аналогичната битка в системата Сириус, която той е изгубил, не трябва да забравяме за разликите между засегнатите личности. Двете главни раси в системата Сириус – кристалните хора и лъвоподобните – са принадлежали на елементите Въздух и Огън, докато ние на Земята попадаме под влиянието на елемента Вода. Чистата водна и емоционална природа на Хомо сапиенс ни прави много по–податливи на влиянието на злото, отколкото студеният и безпристрастен интелект на Въздуха или страстният индивидуализъм на Огъня. Както всеки психолог знае, възпитаваната емоционалност може да бъде съзидателна и градивна, докато хаотичната емоционалност е определено разрушителна. Явно Сет се е възползвал от втория вид емоционалност, не е нужно човек да е парапсихолог, за да го разбере!

Къде е мястото на Хор в така представената картина? Като син на Изида, който най–общо може да бъде определен като високо издигнато същество от системата Сириус, той е въплъщение на нейното възмездие (като древногръцката Немезида). Някои древни текстове, съдържащи информация за ритуалните тайнства, Книга на мъртвите, Текстовете от пирамидите и други съхраняват серия описания за последната битка между Хор и Сет, чийто съдия е бил (или ще бъде) самият Тот. Някои от тях са богато украсени с личните виждания на авторите или са толкова променени, че оригиналите са станали почти неузнаваеми. Но съществува зрънце истина, което може да се открие сред празните приказки и клюки. Бъдж казва:

Една много ранна египетска традиция повелява да се

състои велика битка между бога на светлината и бога на тъмнината, а в по–късно време самият Ра или някаква негова форма, вероятно един от боговете с име Хор, е бил отъждествен с бога на светлината, а Сет под една или друга форма е бил отъждествен с бога на тъмнината. По този начин битките между Ра и Апеп, или Херу–Бехутет и Сет, или Хор, синът на Изида, и Сет представят в действителност различни версии на една и съща история, макар че принадлежат към различни периоди от време. Във всяка от тези битки участва и Тот, защото когато Окото на Ра, т.е. Слънцето, се е борило със Сет, лоша сила успяла да изпрати срещу него облаци и именно Тот съумява напълно да ги унищожи и "да донесе Окото живо, и цяло, и без никакви наранявания" на своя Господар. (Книга на мъртвите, XVII, 71)1

От това съобщение можем да заключим, че описаната

битка трае вечно, с единствената разлика, че през отделните епохи в нея взимат участие различни драматични персонажи. Онова, което се загатва, носи определено звезден или слънчев характер. Историята разказва за борбата между хаоса и реда, която се разглежда като възникваща първоначално в някакви невидими пространства преди да бъде пренесена в по–ниските честоти (т.е. в материалния свят). Тъй като във външното (нелокализирано) време времето е едно, историята, разказана на древните египтяни от техните Учители по мъдрост, в действителност вече се е случила. Всичко, което ни остава, е отново да повторим тази драма и да я доведем до удовлетворителен завършек, както отдавна е проектирано на канала на вътрешното време. Тогава всички ще можем да се върнем в нашите домове, където и да са те във Вселената, със съзнанието, че подобно на древногръцкия хор сме изиграли своята безкрайно малка и незначителна роля в голямата космическа драма на еволюцията. Мед също акцентира от една

страна върху елементите на реда и хаоса и от друга – върху влиянието на времето:

Тот в действителност е балансьор – "Съдия на двамата

борещи се помежду си богове", Хор и Сет; именно той стои на срещата на Двата Пътя, на кръстопътя между Реда и Хаоса...2

Интересно е, че Окото винаги се включва в тези древни

истории. В едно по–ранно споменаване вниманието на читателя е привлечено от факта, че Окото на Хор е представяно винаги със синя зеница. В Книга на мъртвите е казано следното: "Синеокият Хор влиза в теб". Съществуват и други данни в ранните текстове, които потвърждават, че Хор е бил със златна коса.3 Смятам, че истината може би се крие във факта, че Посветените, които първоначално донасят тази развита космогония по бреговете на Африканския континент, независимо дали идват от Атлантида или от друго място, са имали светли коси и сини очи. В определени метафизични среди се смята, че Хор, синът на Изида, и неговата спътница Баст (или Хатор?) са предопределени да станат бъдещите управници на тази планета, след като Сет бъде прогонен. Като имаме предвид женския аспект на Слънцето, виждаме, че бъдещето се очертава като по–лек, по–спокоен период за всички, които ще преживеят предсказаните изключителни промени.

Природата на Озирис е била изследвана в детайли от Бювал и Гилбърт, които достигат до заключението, че Озирис бил свързан с Орион. Озирис има силни връзки и с елемента Вода (вж.Фиг.4.3.). Пазя в своя хол копие на папирус, представящ Озирис в същото положение заедно с Изида и Нефтис, застанали зад него. На този папирус е показана фуния от енергия, изрисувана като сребърно–бяла струя, идваща от "високо" и влизаща в символа на трона върху главата на Изида, която от своя страна пренася енергийното излъчване в тялото на своя съпруг. Това без съмнение е израз на идеята, че Изида

(Сириус) е по–големият източник на сила, която тя предава на Озирис. И двамата – Озирис и Нефтис, като водни божества разкриват своите енергии подобни на слабите ядрени взаимозействия (радиоак-тивността), докато тези на Изида съответстват на силните ядрени взаимодействия. Сириус, изпълняващ ролята на Врата на времето, включва и енергиите на Времето във формите на Тот–Техути и Анубис (Та–Ху и Акхантуи в стария пантеон на Атлантида). От друга страна Сет, както Локи, Луцифер и други подобни първообрази на хаоса, се приравнява към по–хаотичните аспекти на електромагнетизма (както е предложено от Щайнер), а Хор се представя като въплъщение на гравитационните сили. Всичко това служи в подкрепа на моите коментари във Въведението, че египетската магия не се базира на нищо друго, освен на използване на научните факти. Те естествено са закодирани в мита и алегорията, за да задоволят онези, които вече са изгубили технологията и интелектуалната програма за експерименталното им доказване. Символиката на звездата Сириус, свързана с известните ни източници на енергия и техните природни връзки, начело с Времето, без което те не могат да функционират, е показана на Фиг.10.1. (По–пълна информация по въпроса може да се намери в моята книга Космически връзки)

Време – Вечност

Силна атомна сила

(Огън), Преобразуване

(системно)

Слаба атомна сила (Вода), Разпространение (Хаотично)

Привличане (Земя),

Изразяване (системно)

Електромагнетизъм (въздух), Комуникация (Хаотична)

Фиг.10.1 Но нека се върнем към Египет. Тясното свързване с

битката между тъмнината и светлината, хаоса и реда е била посвещението, получавано от Посветените при търсенето на универсалното познание и духовната просветленост. В древни времена, както и днес, слизането в подземните райони било задължително условие при религиозното посвещаване. То е и част от разбирането и овладяването на по–долната, хаотична природа в нас или на "самия Сет отвътре". Тези и други процеси, свързани с пътя на Посветения, неизбежно включват в някаква степен и символиката, чието първоначално значение, без съмнение, било отдавна забравено дори и по времето на ранните династии. Свидетелствата говорят, че тук (на земята) по един или друг начин са задействани процеси, свързани и с Подземния свят и с по–ефирните измерения. Затова жреците още в древността са предположили, че целият процес е свързан с пътуването на отлетялата душа. Лодката, Лодкарят и Мрежата са част от това пътешествие.

Лодката или плавателният съд

Имало е много ритуални лодки, като най–известната сред тях е лодката на Ра, в която Богът на слънцето предприема ежедневното си пътешествие по своите владения. Вярвало се е, че цялата вода идва от Нун или първичния океан, който обграждал целия свят. Всяка вечер слънцето влизало в Нун, където се възстановявало, за да може да изгрее отново на сутринта с обновени сили. Жак казва:

Специална тема за Посветените представлявало "влизането в слънчевия диск". Магьосниците доказвали своите умения чрез установяването на космически ред за славата на Ра и чрез отварянето на тайнственото око, което дава светлина на човечеството. Един странен пасаж в Текстове от саркофазите представя божествено същество, седящо на трон и заобиколено от овали. Това е тайният символ на Ра, седнал на трон върху змия, наречена Мехен. Той поражда много времеви цикли и години. Пътищата на огъня предпазват тайното слънце. Магьосникът познава тъмните пътища, по които циркулират Ху и Ша, Думата и Интуицията. Той познава "кръга на Ра", извивката на вселената.4

Един безкрайно интересен пасаж! Споменаването на

"тайното Слънце" и "извивката на Вселената" (изкривяване на време и пространство) дава допълнително значение за Сириус. Изводите за ритуалите по посвещаване също са ясни и не е никак трудно да се види как те биха могли да се объркат със състоянието на смърт. Още от времето на примитивния шаманизъм е забелязано, че смъртта, макар и не в истинската £

форма, е част от духовното прераждане и е била задължителна за правилното функциониране на магията. Новопосветеният е трябвало да слезе в някаква по–нисша област, обитавана от враждебни същества от всякакъв вид, където неговото тяло могло да бъде нарязано на множество парчета и отново събрано, както е изисквал ритуалът на посвещението.

Фиг.10.2 Лодката на слънцето с нейния божествен екипаж. Денем и нощем тя плува през вселената и гарантира регулирането на съзидателната енергия, откъдето и да мине. Ако лодката спре, спира и циркулацията на живота, а вселената загива. Именно затова астрономът–магьосник непрекъснато наблюдава небесата, за да може да се намеси, ако види, че лодката спира.

Д–р Жак надълго коментира начина на лечение в древен

Египет, както и съпътстващите ги обреди. Той смята, че специално място е отделяно на главата, която възприемали като основен фактор при запазването на духа след смъртта на тялото.”В главата са скрити загадъчни способности, които единствено магьосникът може да събуди и да доведе до съвършенство", пише Жак и коментира: "Това древно познание е било запазено на Запад само в ритуалите на масоните. Нека обърнем внимание на факта, че на Новодошлия, който нарушава клетвата си и издава тайните, символично се прерязва гърлото – той загубва главата си и чувството за живот на духа.”5 Смятам, че това в голяма степен се отнася към същността на проблема, който се опитвам да разкрия.

Не говори ли всичко за едно директно програмиране на мозъка, вероятно чрез хипноза или чрез някакъв друг технологичен метод, използван от атлантидите на тази планета или от техните учители от Сириус? Склонна съм да вярвам, че е възможно да се програмира духът на починал човек, за да може да придобие определена духовна позиция при напускането на своето земно тяло. Основните религии са го правили години наред! Спомням си за една беседа на известен медиум–спиритуалист, който беше посетил руините на древен манастир в Италия.”Мястото беше изпълнено с духове на починали монаси", каза медиумът на своята публика.”Те бяха там, свирейки на арфи и пеейки тяхното Te Deums.” Когато ги попитах защо се представят по този начин, старшият сред тях ми каза, че "нещата се случват точно така, както ни е учила Църквата и ние сме тук, възхвалявайки Божествеността. Знаехме, че всичко ще бъде точно така". Смятам, че египетските жреци са действали внимателно, когато е трябвало

да съобщят на мъртвите, че Анубис ще ги заведе в залите на Озирис, където се извършвали Премерването на сърцето, Отрицателното самопризнание и други обреди на преминаването.

Естествено възниква въпросът могат ли някои други аспекти от духовната ни същност да бъдат програмирани по същия начин, както нашия мозък? Явно, отговорът трябва да бъде "да", тъй като нашето т.нар.”тънко тяло” съдържа всичко необходимо за съществуване в измеренията, в които ще се окаже след гибелта (или кхат) на физическото тяло. Жреците в древен Египет, както и съвременните хипнотизатори, могат да навлязат в съзнанието и да достигнат дълбоко в подсъзнателното. Смятало се, че с него са свързани така наречените невидими, тънки измерения на душата. Ние можем да продължим да коментираме и разсъждаваме по този проблем, както и по подобни метафизически наблюдения, в продължение на много страници, но целта ни е друга, затова нека отново се върнем на темата в тази глава.

Освен лодката на Ра много други лодки се срещат във вярванията на древните хора. Бъдж казва, че във връзка с церемониите при великите светилища, като това на Хатор при Дендера, са се включвали тридесет и четири лодки, направени от папирус, които били осветени от 365 лампи или светлини. Боговете Мендес и Анубис са заемали една лодка, докато Изида, Нефтис, Хор и Тот са имали на разположение отделни лодки. Останалите двадесет и девет лодки принадлежали на второстепенни божества, включително и четиримата синове на Хор.

Лодката на милионите години, наричана още лодка на Ра или на Слънцето, е споменавана в различен контекст. Изида, например, помолила гребците на Ра да преустановят гребането, докато се молела за живота на сина си Хор, ухапан от скорпион. В този момент тя изглеждала нереална; жреците на Ра твърдят, че душите на благословените се отправяли след смъртта си към лодката на Ра и ако успеели да се качат на нея, придобивали вечното блаженство.

Нито дяволски създания можели да ги ядосат, нито враг

да ги нападне дотогава, докато заемали своето място в Лодката на Милионите Години; те се прехранвали с храната на боговете и тази храна била светлината. Били облечени в светлина и обгърнати от бога на светлината. Те преминавали с Ра и неговата лодка през всички опасности на Дуат...6

Позоваването на възрастта на нашата звезда (или на

Сириус) е показателно само по себе си за напредналите научни и космологични познания, които сега са се превърнали в магически фолклор. Съществуват и много метафизически похвати, съдържащи се в алегориите на различните лодки и плавателни съдове, което подчертава величието на това вярване. То едва ли може да бъде свързано с характера на обществото от преддинастическо време.

Това, което със сигурност мога да представя като свой най–задълбочен метафизически опит, преживях преди няколко години. Имах видение в полусънно състояние. Това видение включваше картината на една малка лодка, която се движеше по спокойно море към мен самата, стояща на някакъв непознат бряг. В нея имаше две фигури, облечени в бяло, застанали един до друг: зрял мъж, висок, слаб и с руса коса, поставил едната си ръка на височината на носа на лодката, а другата на рамото на русокосия младеж, който ми се стори, че беше момче, на около десет години. Те приближаваха бавно и цялата сцена бе в контраст с фона от най–разнообразни оттенъци на синьото. Чувството, което изпитах, беше изключително силно и засегна повече нива, отколкото тогава можех да осъзная. През всичките тези години постепенно осъзнавах, че когато те най–после достигнат брега, ще стане време и за мен да се присъединя към тяхното пътуване към "дома".

Лодкарят и Пазителите на вратите

Отново ще разгледаме и ще коментираме обредите на посвещаването, които често се бъркат с преживяванията след смъртта. Специалистът при своя път към следващото измерение трябва да премине през "четирите граници на небето", което изисква от напусналия тялото дух да убеди пазачите да му предоставят възможността за свободно преминаване. Това налага познанието на тайните думи и имена, които, когато се повторят, гарантират отблъскването на който и да е нашественик или зловреден дух. Магически умения от най–висок ранг се изискват от човека, който ще пропътува през Долния свят, и тъй като Лодкарят е основната фигура в едно такова пътешествие, магьосникът трябвало да знае правилните отговори на въпросите, които Лодкарят би могъл да зададе, преди да позволи на душата да се качи на неговата лодка. Душата също трябва да докаже на Лодкаря, че е истински магьосник. Доказването на познанията не включва само митологията, имената на боговете и познаването на египетската магия, а също и математически и някои практически научни умения.7 И отново откриваме доказателство, че преддинастическите жречески съсловия, от които египтяните са получили своите първоначални знания, са били учени, а твърде възможно и специалисти – технолози, както и метафизици. Колкото повече се разнищва този въпрос, толкова по–очевидна е връзката между първоначалното учение и последващите наслоения.

Мрежата

Смятам, че това е едно от най–интересните предизвикателства, отправени към нас във връзка със състоянието след смъртта, което има своите корени в една напълно различна доктрина. Египетската магия не е единствената система, която пази символа на мрежата. В гръцката традиция той е представен чрез мрежата на Хефест, с

която отмъстителният бог–ковач на Олимп пленил красивата си съпруга Афродита и нейния любовник Арес и ги държал в този капан, докато всички олимпийски богове не станали свидетели на тяхното прегрешение. Но дали египетската мрежа има някакво сходство с олимпийския символ, който обикновено се представя като магически уред за "излагане на показ"; или, както своето египетско съответствие, има значението на защитен механизъм?

Нека да видим какво ни казват по въпроса древните текстове. Две са божествата, които се свързват тясно със символиката на мрежата. Това са Неит, (наричана още Нет), и Тот. Бъдж казва, че понякога Тот е наричан "Великият бог на Хет–Абтит" или бога от храма на Абтит, едно от главните светилища на бога в Хермополис. Според Бъдж, йероглифите, чрез които се изписва името на "Хет–Абтит", означават "Къщата на Мрежата" или наличието на храм, където е била съхранявана и почитана като светиня някаква мрежа.8 Каква е тази мрежа и защо е трябвало да £ бъде издиган храм?

Според Книга на мъртвите в древността е било разпространено вярването, че в Долния свят съществува ужасна мрежа, представляваща заплаха за мъртвите и умиращите. В действителност, починалите трябвало да знаят името на всяка отделна част от нея, включително и на въжетата, тежестите, кордите, куките и така нататък, ако искали да преминат успешно през нея и да не останат пленени в нейните въжета след смъртта си. Бъдж смята, че идеята за мрежата по всяка вероятност е някакъв древен ритуал на единоборство, останал в народната памет, в който единият от противниците е бил въоръжен с мрежа, подобно на римските гладиатори. Явно Ра е притежавал мрежа, която той е сметнал за необходимо да използва по време на битката срещу силите на тъмнината, а вавилонският бог – Слънце – Мардук също "си направил мрежа, за да затвори вътрешните части на Тиамат; той изпратил Четирите вятъра, за да не може нищо от нея да избяга; докарал близо до мрежата, която му дал неговият баща Ану, Южният вятър, и Северния вятър, и

Източния вятър, и Западния вятър.”9 Доста вероятното е двете мрежи да представят един и същ предмет, което означава, че легендата произхожда от някакъв отделен, преддинастически извор.

Тъй като Тот по някакъв начин е свързан с мрежата на Ра, би било логично да предположим, че неговият храм, Храмът на мрежата, и символът, представен в него, имат някаква връзка с Времето. Ако съчетаем тази концепция с идеята за "плен" на древните гърци, с идеята за предупреждението в сириуската магия и мрежата, в чиито въжета може да бъде оплетена египетската душа, може би ще стигнем до някакво обобщение. С други думи, изкривяването на времето е нещо, в което не си струва човек да бъде оплетен. Но от друга страна, ако човек научи точните имена на различните части на мрежата (вероятно това бил хекау за контролиране и придвижване през времето), той може в действителност да използва мрежата за "ловуване" в живота след смъртта (осигурявайки си прехрана по време на пътуването, знаейки как и къде във времето да изтегли необходимата за духовното му изкачване на следващото ниво сила, или дори да овладее познанията за енергиите на Вселената, съществуващи на материално равнище?).

Нека разгледаме и Неит (наричана още Нет), богинята на Запада. Последната титла подсказва някаква връзка с Атлантида. Както и Темпъл, никога не съм се съмнявала, че Неит трябва да бъде свързвана с магията на Сириус. Нейните атрибути са лъкът и стрелата, но понякога тя се появява и в образа на крава, стояща в лодка. Според Уолис Бъдж и някои други специалисти, по–специално д–р Х. Бругш, Неит представя една друга форма на Нут, но самият Бъдж твърди, че коренът нетет (плета или преда) се отнася за друг от нейните атрибути, а именно – тъкачния стан. Най–древното светилище на Неит било в Саис, столицата на пети ном на Долен Египет, който също бил свързван и с "Къщата на мрежата" и "Седалището на мрежата". За тези, които проявяват интерес, аз съм разгледала ролята на Хефест–Вулкан, включително и

символиката на Мрежата, в научен контекст в книгата Космически връзки.

Склонна съм да приема, че символиката на египетската мрежа се отнася към някакъв вид изкривяване на времето, в което е била въвлечена Земята и което е довело до отделянето на човечеството от останалите жители на Вселената, спряло е неговото еволюционно развитие и го е оставило увиснало в някакъв вид духовен затвор. Нуждата да се премине през тази мрежа, както в контекста на процеса на посвещаване, така и след промяната, която ние наричаме смърт, е била позната от години на истински Посветените, които, подобно на жреците на древен Египет и техните предшественици от Атлантида, са полагали неимоверни усилия да постигнат това преминаване и да подпомогнат своите умиращи повереници да направят същото и по този начин да избегнат постоянния земен цикъл на смърт и прераждане. Явно, че времето е един от ключовете. Повечето от хората са склонни да действат съзнателно само във вътрешното време, като не зачитат съществуването или липсата на местоположение в природата на външното време. Рано или късно специалистите на Земята ще разгадаят кода на времето. И сега, докато пиша тази книга, се провеждат проучвания по този проблем. Добре е да знаем, че мрежите могат да бъдат използване за две неща: за улавяне на риба или каквото и да е, което някой се опитва да хване чрез опъването на мрежа, както и за предопределяне на всичко, което е нежелано (примерно мрежите, предпазващи от акули). Кой знае, може би човекът, същество така неосведомено за големите космически закони, ще успее да разкъса мрежата, която го задържа на едно чисто физическо равнище и ще излезе в неизследваната територия на времето и пространството! Ще се окажем ли подготвени за предизвикателствата на големия космически океан?

Четиринадесетте парчета на Озирис

Както споменах, съществуват различни теории по отношение на значението на разчленяването на тялото на Озирис. Те се простират от шаманския процес на посвещаване до фройдистката идея за фалоса, според която загубата на мъжкия член се отнася до неспособността на човечеството да се справи с половото влечение. Ето и сириуската версия:

Точно преди изместването на полюса, което довело до потъването на Атлантида, под ръководството на същества от Сириус Върховните жреци от Старата родина събрали заедно на едно място великите магически сили и научни познания, придобити през изминалите столетия, и ги затворили в капсула на времето, която била програмирана да се реактивира в определени моменти от бъдещата история на нашата планета. Последният ключ, представен от фалоса, по обективни причини, както ще видим, може да бъде открит едва когато човечеството достигне необходимата висока степен в своята еволюция, за да може да преодолее или контролира страстите на своята природа и свързаните с това чакри. Тази идея е олицетворена чрез забременяването на Изида "от небесата" с помощта на копие на фалоса на Озирис и в научен план се отнася до крайната способност на човечеството да създава перфектни същества чрез контролирани генетични програми. Темата за сириуския ген ще бъде дискутирана в Глава 14.

Не е по силите нито на Посветените, нито на който и да било да освободи която и да е от капсулите на времето преди предопределеното за това време. Все пак това, което някой може да направи, е да ги разпредели по един или друг начин в по–фините измерения тук на Земята и да събере заедно парченцата от пъзела, рисуващ бъдещето на нашата планета на базата на информацията, която може да извлече оттам. Не отричам, че е възможно да се надникне в тях, просто мисля, че е много възможно да не бъдат разбрани. В действителност те могат много лесно да се открият. Всеки човек може да ги прочете на нивото на своето собствено духовно развитие или степен на окултистка култура, използвайки цялата магическа символика на Атлантида, Египет и Сириус. Колкото и да е

странно, големите тайнства никога не са замаскирани. Те просто са "затъмнени" или скрити от очите на невежите или простолюдието чрез процес, който древните египтяни са представяли с езика на стълбата. От всяко стъпало можем да разглеждаме само нещо конкретно и нищо повече, а създаденото ограничение (или заграждение) не ни позволява да изкачим стъпало или ниво, което не съответства на възрастта на нашата душа или нивото на личното ни еволюционно развитие.

Бележки:

1. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1, page 405.

2. G.R.S.Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 56. 3. E.A.Wallis Budge, The Book of Dead, Vol. III, page 602. 4. C.Jacq, Egyptian Magic, page 71. 5. Iid., page 117. 6. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1,

pages 333–4. 7. C.Jacq, Op. cit., page 39. 8. E.A.Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 1,

page 406. 9. Ibid., page 407.

Глава 11

НАУКА, СИМВОЛИКА И ЛЕЧЕНИЕ

Както всяка друга тайнствена система, и сириуската магия има своя символика, част от която си е пробила път в традицията на древноегипетските тайнства или чрез мисионери от Атлантида, или чрез директен контакт със Сириус. Важно е да се разбере, че тези символи, номера и т. н. се отнасят единствено за сиянието на Сириус, което достига нашата планета, и не е задължително да се свързват с които и да са образи или символи, без значение дали са магически или не, които може би са използвани от самите жители в системата Сириус.

Нумерология

Вече отбелязахме значението на числото петдесет, което е свързано със Сириус, тъй като съответства на петдесетгодишния период на обикаляне в орбита на Сириус В. За да бъдат приведени всички данни за споменаването на числото в митологията, е необходима отделна книга. Темпъл е представил повечето от тях, като е обърнал специално внимание на гръцкия кораб “Арго” с неговите петдесет гребци, петдесетте дъщери на цар Данай, срещаното у Плутарх

персийско описание на Звездата на кучето Сириус, заобиколена от петдесет божества, оформящи яйцевидна сфера (елипсовидна орбита), в която богът на светлината е обърнат с лице към бога на мрака, и шумерските петдесет божества, наречени Ануннаки.1

Друго число, което често се среща в египетската магия, е седем, както и седем пъти по седем или четиридесет и девет. Ной оформя цикъл, в който следващият, петдесети ден, е възприеман като ден с особена важност. Темпъл насочва вниманието ни към факта, че в библейската книга Левит Мойсей заповядва на юдеите да празнуват на всеки петдесет години. Темпъл коментира, че липсват сведения юдеите да са познавали петдесетгодишния период на обикаляне в орбита на Сириус В, но Мойсей, посветен в египетските тайнства и възпитан от фараона, явно е знаел.2

Третото число, имащо значение в тази схема на Сириус, е осем. То символизирало завършеността, двойните звезди на Сириус и променливата природа на сириуските енергии. Смята се, че и числото пет има връзка със Сириус, тъй като древните египтяни са използвали звездата с пет лъча заедно с обелиска с форма на конус като главен йероглиф, символ на Сотис. (Вж. Глава 8.)

Цветове и камъни

Магическият цвят на Сириус А е небесно синьо. Той бил свещен и за Изида и за много други първообрази на майката и девойката. Съответстващият му метал е златото. На Сириус В (Дигитария) отговаряли цветовете бяло и зелено. Много често Озирис е представян в египетското изкуство като човек със зеленикава кожа, облечен в бяло. По времето на Атлантида съответният му метал би трябвало да бъде червено злато (orichalcum). Третата звезда (или голяма планета), която се асоциирала с Нефтис, Скритата, също била символизирана от

зеления цвят, но в по–сребърни или сиви тонове, отколкото малахитовата наситеност на портретите на Озирис, а металът £

бил среброто. Комбинацията от тези цветове създала онзи прекрасен оттенък на тюркоаза, който толкова често се среща в ранното египетско изкуство.

Таблица на съответствията на Сириус:

Номер Цвят Метал Камъни Животни Времеви символ

Сириус А 8 Небесно син Злато Аквамарин Змии и дракони Двойна пирамида

Сириус В 5 и 50 Бял и малахит Червено злато Хризоберил (Александрит) Лъвове, котки Систрум, платноходка

Сириус С 7 Сиво/бледозелен Сребро Изумруд Чакал, Еднорог Мрежа

В една от предишните глави споменах, че берилът бил

скъпоценният камък, традиционно свързван със Сириус. Берилът представлява силикат на алуминия и берилиума, а разнообразието от цветове, което притежава, по всяка вероятност се дължи на много малките количества метални окиси. Най–известният и най–скъп от тези камъни е зеленият берил, познат като изумруд. Друг много известен берил е аквамаринът, който в най–чистата си форма носи едва забележим оттенък на синьо, понякога с едва загатнат нюанс на тюркоазено. Третият камък в тази група е сравнително слабо познатият хризоберил, който съществува в две разновидности: прозрачните зелени и кафеникаво–зелени камъни, наричани александрити, и сиво–жълтите, изрязани във формата на кабушон камъни, които са блестящи и ефектни и носят името на ориенталските кимофани или котешки очи.

Много интересна е природата на последния камък.Тя, без съмнение, е доказателство за връзката между енергиите от групата на берила и Сириус. Най–търсените и чисти камъни са тъмнозелените александрити без петна. Те имат уникалната способност при изкуствена светлина да преливат в различни цветове, от зеленото на листата на дърветата до малиново червено. Това се дължи на по–голямата способност за поглъщане на червената част от спектъра при изкуствена светлина. При обикновена светлина виолетовите и жълтите лъчи са почти абсорбирани и камъните излъчват главно в червените и зелените части на спектъра.3

Причината да привлека вашето внимание към този факт е, че Сириус като система, извън функциите си на звездна врата, има специфична функция, отнасяща се до познатите в езика на съвременната популярна метафизика "еволюционни качествени скокове". Тя действа като своеобразен духовен космически трамплин, от който развиващата се душа, достигнала определена космическа възраст, може да събере накуп всички свои енергии и да се подготви за следващата степен на своето еволюционно развитие. Това естествено свързва нейното влияние с такива проблеми като "липсващи връзки", особено по отношение на използването на породеното в тялото напрежение като средство за онези души, които са готови да поемат отговорността за прибавянето на ново измерение към разума на примитивните същества. Така че точно както александритът добива различен цвят според количеството светлина, на която е изложен, така и психиката или душата отговаря на енергиите на Сириус, подчертавайки или червените, или зелените (възбуж-дащите или мирните) аспекти на своята природа. Затова и синият берил (аквамаринът), и зеленият берил (изумрудът) са камъните на Посвещаването на Сириус, като техният избор зависи от привличането на отделния посветен от една или друга звезда в тази система.

Сред метафизиците е прието александритът да се свързва със зодиакалния знак на Близнаци. Сириус, както и

Близнаците, също носи енергии на"близнаци" и според тайнствените учения на Сириус, Близнаци е знакът на Слънцето, в който се прераждат душите, достигнали в хода на своето развитие до кръстопът – да продължат да се движат по пътя в посока на едно ново духовно осъзнаване (зрялост), или да се отправят назад към агресията и егоцентризма на духовното детство. Затова и дуализмът много често може да се открие в онези, които са родени под този знак, защото имат сходство с енергиите на Сириус, макар и на едно по–личностно ниво.

Астрология

Дали планетарните влияния, асоциирани от астрологическата традиция със системата Сириус, съвпадат с това, което практикуващите сириуска магия са открили по време на своята работа досега? Наистина ли енергиите на Сириус могат да бъдат сравнени с тези на Юпитер, Марс или Луната? Книга на тази тема била публикувана за първи път през 1928 година от Вивиан Робсън. Оттогава са се появили някои нови идеи по отношение на неподвижните звезди и приблизително еднаквата природа на техните излъчвания до планетите от Слънчевата система. За времето, в което работех главно по въпроса за енергиите на Сириус, не успях да намеря нищо в трите слънца на Сириус (или две слънца и една голяма планета, може би), което би могло да се отнася за Юпитер, Марс или Луната, затова и не смятам да включа планетарни справки в списъка на съответствията. Например, Сириус А има магически, женски характер и положителни енергии. Сириус В, въпреки че носи мъжки характер, също притежава силни духовни енергии, показателни за състоянието на балансирано самостоятелно съществувание, докато Сириус С е определено с женски характер и представя по–скритите или несъзнателните

аспекти на душата, така че не е трудно да се види, че Луната лесно може да бъде объркана с нейните енергии.

Символи и животни

Предлагам на вашето внимание един списък от символи и животни, които са свързани с енергиите на Сириус:

Символи Безкрайност Лък и стрела Двойна пирамида Лодка или платноходка Мрежа Систрум

Животни Змия Котка, Лъв (всички котки) Гущер Чакал

Смята се, че всички кристали съответстват на енергиите

на Сириус. Те играят изключително важна роля както за развитието на самата система, така и за по–късното отражение в магията, науката и технологията на жречеството на Атлантида, въпреки че това отражение не е нещо по–различно от бледо копие на сириуския оригинал.

Без съмнение, има много читатели, които биха попитали, след като Сириус е наричана Звездата на кучето, защо не споменах и кучето като сириуско животно. Просто не вярвам, че първоначалните учения са виждали Анубис като куче или чакал. В действителност популярната фигура на Анубис така, както е представена в гробницата на Тутанкамон, се приема, че произхожда от бога на нома – Упуаут, който бил представян с глава на вълк и също носел името "Отварящ пътищата", докато в Атлантида първообразът на Анубис е представян от бог Акхантуи, изобразяван като черна пантера. Както и всички енергии на Сириус, тези от лъчението на Анубис са били напълно абстрактни. Аспектът на кучето се появява само

тогава, когато е необходимо да се преведе неговото значение на език, достъпен за обикновените хора. Идеята за кучето, водач на слепия, пазач на дома или спътник на ловеца, кучето, което подплашва плячката и я донася на своя господар, след като бъде убита, е била в най–висша степен приемлива за хората, които изисквали същите действия от своите пазачи след смъртта си. Бъдж коментира, че кучето, въпреки че било любимо животно на египтяните, никога не е отнасяно към божествата. Той подчертава, че Херодот и Диодор споменават за кучето като част от семейния живот на египтяните, а понякога и като пазач на Изида и Озирис:

Диодор, както и много съвременни автори, обърква

кучето с чакала. Кучето, както и чакалът, може и да е било свещено животно за Анубис, но митологичните и религиозни текстове от всички периоди доказват, че именно богът–чакал е бил служител при Озирис и е изпълнявал функциите на водач не само за него, но и за всеки друг в дълбините на Подземния свят.4

Доколкото става дума за Хомо сапиенс, неговият

истински защитник срещу невидимите сили е котката, факт, който бил добре познат на египтяни, тибетци, таитяни и други древни народи, които са познавали мъдростта и знанието. Що се отнася до лъва (който също е от семейство котки), достатъчно е да погледнем Книга на мъртвите, за да се убедим в горното твърдение. Споменаванията за божества с лъвски вид изобилства вт нейните страници. Ето няколко примера:

Здравей, ти, Бог Тем, който идваш от Големите дълбини

и който блестиш със слава във формата на двоен бог–лъв, изпрати с все сила своите думи срещу тези, които са тук пред теб.5

Ти, прекрасно изкуство, о, Ра, в твоя западен хоризонт на Аментет... отваряш най–широко пътищата на двойния бог–лъв...6

Вторият от двата цитата е придружен от винетка, която

изобразява Изида и Нефтис и украсява двата бога–лъвове: Тем е построил твоята къща и двойният бог–лъв е

основал твоето жилище...7 Съществуват и други подобни бележки, някои от които

съдържат и значително по–богати детайли, на страници 142, 165, 169, 173, 195, 207, 213, 215, 220, 243, 253, 367, 393, 399 и 646 от изданието на Бъдж, което притежавам, публикувано през 1901 година.

Някои читатели могат да се възмутят от постоянното споменаване на извънземни същества, населяващи Сириус. Но тъй като догоните и древните египтяни подкрепят тази теория, аз смятам, че е уместно да £ се гласува някакво доверие. А и ние изследваме ранните египетски вярвания във връзка със Сириус, което предполага някаква степен на уважение към тези древни предания. Аз съм склонна да споделя тяхното убеждение, че Сириус играе важна роля в еволюцията на нашата планета и всички форми на живот на нея, а това дали ще се доверим на техния разказ за посетители от външното пространство или ще предпочетем теорията за пристигането на жреци от Атлантида, които са получили своите познания от някой от множеството предложени източници, едва ли в края на краищата ще има някакво значение за цялостния анализ. Това, с което се занимаваме, е Сириус, излъчваните от тази двойна система енергии, начинът по който се отразяват върху нас и как те могат да се използват за духовното ни развитие.

Баст, по–често отколкото Сехмет, е представяна като спътница на Птах и дъщеря на Изида, и въпреки че Нефер–тем е мъжко божество, неговият символ – лотосът, бил свещен и за Нефтис в ролята £ на Богиня на тишината. Анубис също бил свързван със Сириус С, и въпреки че бил разглеждан в мъжки контекст, като Същност на времето, можел, ако е необходимо,

да преобръща своите “полюси”, (това може да се приема като несъответствие с концепцията на догоните за Жената–Сорго).

Разпределение на боговете и богините

спрямо слънцата на Сириус:

Сириус А Изида (Асет) Сехмет Сатис Баст Неит Нут

Сириус В Озирис (Аусет) Ра / Атум (Амон) Кнум Птах Тот / Техути Шу

Сириус С Нефтис Хатор Анукис Нефер-тем Сешат / Маат Тефнут

Изкуството на лечение в древния Египет

Тъй като древните египтяни не възприемали магията и медицината като противопоставящи се фактори, практикуването на медицината било едно от задълженията на обособена част от жреческото съсловие. Всички форми на заболяване били разглеждани като форма на дисбаланс между пациента и космоса и съответно били лекувани не само на физическо ниво, но и на други нива. Жрецът–лечител трябвало да лекува причината, а не резултата от нея, което звучи изключително разумно в светлината на съвременните опити за лечение. В действителност, процесът на лечение бил разглеждан и като вид изкуство и като наука, т.е. египетският жрец–лечител използвал и лявото, и дясното полукълбо на своя мозък при лечението на пациента. Правена е и профилактика на хората, така че да се отнеме възможността на болестта да влезе в тялото. За да стане някой жрец доктор или лечител, трябвало да премине през доста дълъг и труден период на

посвещаване, а от кандидатите обикновено се изисквало да се представят пред старейшините на гилдията в Хелиополис за последно препитване. Жак обръща специално внимание на факта, че Лондонският медицински папирус не е светски документ. Той казва:

Той бил открит една нощ в помещение на храма.

Забелязали го, когато луната го осветила. Намереният документ предали на царя. Това велико събитие се случило, докато Енеадите се съвещавали. Наистина всеки медицински документ принадлежи към свещените неща.

Това великолепно изкуство, което има божествен произход, изисква тясна свързаност между лекаря и неговия пациент. Само уменията не са достатъчни. Силата на медицината се проявява ако желанието за прогонване на злото идва и от сърцето и от тялото на болния човек. Магическите заклинания помагат за обединяването на силите на болния и неговия лечител в определена форма.8

Лечението на пациентите често било разглеждано и в

контекста на Хор, борещ се срещу Сет (или борбата на Реда срещу Хаоса), факт, който съответства на основните положения в съвременната парафизика. Основен момент от процеса на посвещаването за египетските жреци–лечители, било самолечението – умение, разглеждано като задължително условие за лечението на другите. Водач на Посветения в невидимите пространства бил Тот, но лекуващият е можел да работи и с други богове според своята специализация. Дори най–елементарният медицински акт никога не е бил представян като свързан единствено с материалния свят или физическото тяло. Винаги е съществувала някаква магическа връзка между това действие и неговия божествен паралел. Познание за невидимите тела и необходимостта лекарят да им въздейства така, че пациентът да бъде напълно излекуван, може да се намери в Папируса Еберс, въпреки че някои от медицинските становища, които се съдържат в него, години

наред са били разглеждани от египтолозите като отнасящи се само до елементарната физиология. Нарастващият интерес към алтернативните терапии поставя тяхното интерпретиране в нова светлина.

Професор Жак изброява цяла серия от забележителни техники на лечение, използвани в древния Египет. Много от тях определено са шамански и съдържат магически подтекст. От друга страна, той ни представя картина на богинята–звезда:

…получаваща енергия от Слънцето, която влиза през

устата £. Тя я предава на една змия, символ на земните сили, които по този начин оживяват благодарение на небесната енергия. Каквото е горе, това е и долу.9

Именно тази малка илюстрация ми даде ключа към

Сириус. Именно него търсих години наред сред оскъдните данни за методите на лечение, използвани в древния Египет. Въпреки че тази богиня изтегля своята енергия от слънцето, над нейната глава е представен знакът на Сириус!

Един от най–мощните символи, използвани от древните

египтяни за лечение, магия и защита, е Окото на Хор. То може да се открие навсякъде, гравирано върху саркофази, плочи и лодки. Египтяните вярвали, че Уреят (женската змия), носен на челото на фараона и символизиращ "горящото Око на Ра", може да прогони враговете му. Както вече знаем, съществували са две очи, описани в стелата на Метерних: "божественото Око на дясната страна и божественото Око на лявата страна", като всяко от тях носело специфично значение. Лявото или лунарното Око е главно Окото на Хор или Окото на Лечението, докато дясното Око или Уреят е било по–тясно свързано с магическите и защитни функции.

Тот бил главният бог на лечителите, въпреки че Имхотеп, за когото се вярвало, че е Нефер–Тем, синът на Птах и Сехмет, бил смятан за майстор–лечител и по–късно бил обожествен. По

всяка вероятност Имхотеп бил изключително известен лекар, живял в най–ранно време и творил чудеса благодарение на своите познания и медицински умения. Смятам, че гробницата, която някои египтолози приемат за гробница на Имхотеп, принадлежи на друг, защото близо до входа £ е намерено необикновено голямо количество останки от Ибиси.

Фиг.11.1 Богинята–звезда получава енергия от Слънцето, която влиза през нейната уста. Тя я предава на змия – символ на силите на земята, която чрез тази енергия се пробужда за живот. Каквото е горе, това е и долу.

Ибисът бил свещен за Тот, а оттам и за жреците,

занимаващи се с лечение. Тъй като няма нови сведения по този

въпрос, предполагам, че или археолозите са тръгнали по грешна следа, или просто не са могли да направят никаква крачка напред по отношение на своите изследвания. Вярвало се е, че Хор е лекувал физическото тяло, докато лечението на ума преминавало под пълномощията на Баст и други богини–котки, въпреки че Жак привлича вниманието ни към факта, че жреците на богинята–лъвица Сехмет, които били магьосници, били и специалисти по медицина и хирургия. По време на Тиванския период Хонсу е представян като даряващ здраве бог, и благодарение на моя любезен египетски кореспондент, аз имам възможността да ви представя следващата прекрасна молитва, отправяна към изцеляващия бог:

О, Хонсу, със светлия образ, най–могъщ в лечението, теб аз викам, да дойдеш тук при мен, теб, който пропъждаш всяка болест, теб, който побеждаваш болестта и страданието, теб, който прогонваш несгодите и неволята, о, Хонсу, преминаващ през вековете, обичан от милиони, най–чист в своето светилище, отвори своите врати пред мен, освети душата ми със светлината си, влез дълбоко в моя дух и излекувай всичките ми недъзи. О, Хонсу, само ти можеш да прогониш във вечността болестите, налегнали душата ми, направи ме със здраво тяло, с ясен ум, с чиста душа и с ясно проявление на духа. О, Хонсу, който се отзоваваш на зова на онзи, който е искрен, както съм аз сега. Заставам смирено пред теб, осъзнавам твоето величие и искам да бъда с теб и част от теб. О, Хонсу, благослови ме с твоя дар да лекуваш, така че и аз да мога да лекувам болното тяло, болната душа, болния дух. Издигни ме високо, о, Боже на Светлината, усмихни се и

ме докосни със своя дъх на здраве, за да мога и аз да опозная теб, да видя твоята милост, да разбера твоите пътища. О, Хонсу, чуй ме, аз те умолявам, ще дойда пред теб и ще падна в молитва на колене в краката ти в твоето светилище и ще те почитам в сърцето си завинаги. Поздравявам те, о, Славни лечителю. Анеч Хра–ку Хонсу Хех!

Долавям някакви сириуски нотки в тази превъзходна

молитва. Споменаването на времето дава съвсем точна представа за магическата формула за самолечение, позната на Сириус. Тя се базира на излизането от сегашното време и пренасянето на енергията, която поражда болестта в зоната на времето, съответна на нейния произход.

Сириуското лечителство

Освен примерите, които вече приведох за древноегипетските методи на лечение, и които потвърждават наличието на една атлантидо–сириуска връзка, в този раздел трябва да се обърнем и към хекау на лечението, тъй като неговото значение при Сириус и Атлантида е извън всякакво съмнение за познаващите едната от двете системи.

Вече дискутирахме въпроса, че всяко живо същество на всяко ниво притежава основен тон или звук. Познаването му означава, че човек притежава силата да лекува (да направи цяло) или да разрушава (да раздели на части) съответното същество. В действителност съществува специфичен звуков тон за всяка комбинация от молекули или молекулярни структури на материята. Познаването на основния звуков тон на определен тип камък, например, плюс начина на действие на системата на звуковете би помогнала да се намали неговото специфично тегло, да се разчлени молекулярната му структура

и да се събере отново на някакво друго място. Ако това ви звучи като момент от популярния "Стар Трек", то имате право, защото аз съм убедена, че този вид технология произхожда от цивилизации, обитавали звездите от системата Сириус, която по–късно е използвана и от атлантидите, макар и по един по–примитивен и не толкова прецизен начин. Трябва също да се зададе въпросът защо строителите на монолитни съоръжения са търсели специални камъни, като са изминавали огромни разстояния, за да ги преместват от едно място на друго. По всяка вероятност е съществувало някакво народно поверие от времето, когато в строителството бил използван специфичен звук за скалата, звук, който, за съжаление, бил забравен.

Нека си представим хипотетично един начин за лечение чрез звук: вид геометрична парадигма на личностния генетичен код, отнасящ се до отличното здравно състояние на индивида, е представен на визуален дисплей. Тогава към болния човек се включва подходяща апаратура и на екрана излиза ново, паралелно изображение, което осветява онези небалансирани органи, които причиняват болестта. Тогава двете изображения се наслагват едно върху друго и бавно и внимателно се нанася личният звук дотогава, докато второто изображение съвпадне напълно с първото. По този начин премахваме болките чрез звук. Дали това не е научна фантастика? Може би е по–точно да го наречем "далечна памет". Ако беше осъществен предложеният някога геномен проект, може би медиците вече щяха да могат да лекуват по този начин. А и е твърде вероятно днешната научна фантастика да се превърне в утрешен научен факт!

Все пак лечението чрез звук не е нещо ново. Шаманът Джил Пърс, съпруга на учения и писател д–р Рупърт Шелдрейк, практикува от години и преподава тази методика на използването силата на звука на човешкия глас. В нейната рекламна брошура се казва: "Заинтересувана от магическите способности на гласа, тя научи монголското и тибетското нюансирано пеене (произвеждане поотделно на акорди от едновременни нотни октави). Тибетски тя учеше в

Хималаите с Главния певец на тибетския манастир Гюто и тантристкия колеж..." Ето и някои от нейните статии: "Време и музика на формата", "Хармония на мисъл и тяло", "Лечебният резонанс и Лечебният глас". "Именно лечебната и трансформиращата сила на звука трябва да използваме... Да поддържаме един човек настроен, означава да го поддържаме в добро здраве." Това вече звучи наистина по сириуски, госпожо Пърс!

Все пак, не всички звуци са хармонични. Това се отнася и за ритмите. Някои хора смятат, че определени ритми или комбинации от звуци са твърде смущаващи. Аз самата не мога да свикна със сега предпочитаната "поп" или "бийт" музика, например, както и с някои модерни класически композиции, които предизвикват дисонанс. Високите децибели също ме шокират. И всичко това е поради факта, че те се сблъскват с моя личен звук, като по този начин причиняват "вибрация" или ефект на сблъсъка, който резонира на всички нива. Обяснение на този факт може да бъде намерено както в Хората–лъвове, така и в Космически връзки.

Хората често ме питат дали магическите имена, които се използват от окултните ложи, на общите сбирки или при отделните обреди, са свързани по някакъв начин с персоналния звук. Естествено не могат да се дадат каквито и да било строги правила за това. Някои хора могат съвсем случайно да попаднат на името, което наподобява техния космически основен тон; други може и да не го налучкат. Все пак египтяните са познавали много добре имената, които носели някакво значение, така че, ако при окултна работа се чувствате по–спокойни ако използвате някаква нова поредица от звуци, изборът си остава само ваш. Но възможността да улучите от първия път своя личен основен звук, сигурна съм, е твърде малка. Това не може да стане и с помощта на изпити и тестове, които да ви докажат, че точно това сте самите вие! Всеки може да научи много от другите или от книгите в другите области на човешкото познание, но в сириуската или египетската магия повечето от уроците се учат в невидимите пространства (аз не

харесвам термина "вътрешни пространства", тъй като той носи идеята за ограничаване) или в състоянието на нелокалност.

Кристалите, които, както разбрах, произхождат от системата Сириус, представляват друг важен елемент в сириуското лечение. Чувала съм за кристали, които са описвани като клетки от мозъка на Гея (земята). В контекста на нашата планета предполагат взаимоотношения със Сириус, като връзката явно е генетична. Лечението с кристали определено може да се приеме като алтернативна терапия, даваща отлични резултати. Но аз искам да поставя въпроса за етиката от страна на човека, който непрекъснатото "отнема" от кристалните извори, без да прибавя, за да се осъществи обмен на енергия. А това е основно за правилното функциониране на планетата. Вече съм разгледала детайлно този проблем в книгата си Психология на лечението, затова ще се въздържа от по–пълно представяне на проблема в тази глава. Все пак трябва да знаем, че кристалите са били използвани и от самите сириуси както за лечение, така и в науката. По същия начин ги прилагали по–късно и техните атлантидски наследници. Но те никога не са могли дори да се доближат до постиженията на Старата планета. Просто се поддали на хитрините на Сет и използвали силата на кристалите, звуците и свързаните с тях енергии за грешни и егоистични нужди. Крайната цел на сириуското лечение е самолечението, но докато на нашата планета не се случат определени промени, е изключително съмнително, че хората ще могат да използват силата на кристалите и да контролират мозъка без помощта и посредничеството на лечител.

Наука

Египтолозите все още не са постигнали съгласие помежду си дали древните египтяни са притежавали или не познания по математика, сравними с днешните. Въпреки че са

съхранени някои фрагменти, явно свързани с техните познания, те са пострадали толкова много при превода, че е невъзможно да бъдат представени на съвременните математици. По отношение на познанията по математика на древните египтяни имаме едно изключително доказателството – пирамидите, за чиято математическа прецизност при построяването им вече говорихме. Това, което съм склонна да приема по отношение на египтяните, е, че те са наследили от своите учители познанието за атомната структура на света, както и принципите, които господстват в циклите на материята и еволюцията. За разлика от математическите формули, за които се смята, че са точни, прецизни и неподвластни на субективни интерпретации, в контекста на квантовата физика може да се приеме, че не съществуват "обективни" истини – само вероятни процеси и последователност.

Реалността на отделната частица неочаквано отстъпва място на света на абстрактната, неопределена или "размита" вълна. Необходимо е да се опитаме да осъзнаем реалността на тази вълна. Един от проблемите на измерването в квантовата физика се състои в следното: как дадена система, функционираща по законите на “неопределената” логика, при наблюдение може да се поддава на точно измерване? Физиците дават най–разнообразни обяснения на този странен феномен, а парапсихолозите му отделят специално внимание, тъй като преминаване от определено към “размито” (вълново) състояние се среща също и в ума на човека, когато дясното полукълбо на мозъка е в състояние на нелокалност. Тези и други свързани по подобен начин феномени са документирани и предоставени за анализ и изследвания в книгата на професор Ханс Ейзенк и д–р Карл Сарджънт Обяснение на необяснимото.

Може би ще попитате по какъв начин всичко това се свързва с Египет? Онези тайнствени Синове на Хор, които донасят своите знания по бреговете на Африканския континент, може би са познавали това знание и, въпреки че същността на тяхната "магия" отдавна е изгубена в коридорите

на времето, съвсем мънички частици светлина си пробиват път през миниатюрните цепнатини и стигат до умеещите да виждат и да разсъждават. Подобни идеи са заложени и във фантастичните Изумрудени таблици на Хермес Трисмегист! Голяма част от становищата, съдържащи се в тези текстове, носят научно и космологично съдържание. Първото изречение на Таблиците гласи:

Каквото е горе, това е и долу, а това, което е долу, е и

горе, за да предизвика възхищението от една и съща работа.

Налице е микрокосмическа – макрокосмическа алюзия.

Това просто определение може да се разглежда и на нивото на физиката на частиците, и на нивото на Вселените, състоящи се от множество клетки! В друг пасаж се казва:

Всички неща дължат своето съществуване на

Единственото, както всички неща водят своя произход от Единственото начало.

Отделете внимателно и умело земята от огъня, финото от грубото. Тази реалност се издига от земята към небето и отново се връща на земята, като по този начин по–висшето и по–низшето увеличават своята мощ.

Това е възможната мощ на всички сили, за да може тя да обхване всичко, което е фино, и да навлезе във всичко, което е грубо, защото именно по този начин е създаден светът.10

Миниатюрните частици се движат с неизмерима скорост

и пронизват материята, сливайки се с по–големите частици. Това са факти, които древните са познавали и са били склонни да разбират техните принципи без нуждата от физическо потвърждение. Ние пък – напротив – се борим с нашите ускорители на частици и непрекъснато разрастващи се технологични системи, за да представим измерими доказателства на неизмеримото. Мисълта, че всичко това

някога е било известно именно тук на Земята, ни кара да се замислим как и къде в своя исторически път сме се отклонили от правилната посока?

В допълнение на лечебните си функции кристалите били използвани и в древните науки, завещани на жителите на Земята от преселници от Сириус или Атлантида. Много благонадеждни физици и пътешественици във времето свидетелстват за тяхното използване за съхраняването на енергията и като посредници или спомагателни субстанции при ядрен синтез. Знаем, че дори един кристал може да съдържа достатъчно количество от даден вид енергия, за да поддържа мощна за няколко години държава с размерите на Британия. Когато такива "батерии" се изтощят, тези кристали могат отново да се заредят, като се използват само свободните сили, каквито са силите на Слънцето и звездите! Дали това са напразни надежди? Онези, които в миналото са използвали тези удобства, явно не са смятали така. Колко жалко, че са злоупотребили със своите познания и са ни запратили в тъмнината на следващите столетия! Страхувам се, че не бих могла да предоставя каквито и да било доказателства по тези въпроси, освен факта, че тези знания толкова дълбоко са проникнали в колективното подсъзнание, че ние сме склонни да поставим под съмнение възможността от случайно стечение на обстоятелствата, дори напълно да я отхвърлим.

Бележки:

1. R. K. G. Temple, The Sirius Mystery, page 199 2. Ibid., page 199 3. M. Weinstein, The World of the Jewel Stones, page 62,

page 108

4. E. A. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 2, page 366

5. E. A. Wallis Budge, The Book of Dead, page 50 6. Ibid., page 82 7. Ibid., page 108 8. C. Jacq, Egyptian Magic, pages 108–9 9. Ibid., page 113 10. A. Tomas, We are Nоt the First, pages 71–2

Глава 12

СИЛАТА НА ЛЪВА

Свързването на Сириус с представителите на семейството на котките може на пръв поглед да изглежда странно, но ако някой се вгледа в историята и обичаите на древния Египет дори в най–общ план, може да види, че предпочитанието към котки и лъвове е очевидно. Едва след като започнах да се занимавам пряко със Сириуска магия, открих причината за това, а всяко по–нататъшно потвърждение, от което се нуждаех, можех да намеря в Книга на мъртвите, Текстовете от пирамидите, както и други послания, дошли до нас от древността. Темата за лъва не се ограничава само с египетската митология; както беше споменато по–горе, четвъртото въплъщение на индийския бог Вишну е било в образа на Човека–лъв или Светлокафявия лъв; лъвовете се срещат също и в религията и вярванията на други отдавна забравени култури още през 35 000 г.пр.Хр. (Вж. Глава 1). Тези примери определено носят сириуски нюанси, тъй като едва ли само силата и смелостта на лъва са причината той да бъде предпочитан и толкова популярен сред древните, особено на езотерично ниво.

Значението на този образ за нас, жителите на земята, не зависи от факта дали подкрепяме или не идеята, че в миналото или настоящето в системата Сириус е съществувала раса от

същества, подобни на лъвове, живеещи в някакви други времеви рамки. В това може да се открие много по–дълбок смисъл, който е в синхрон с гена, наследен от нас от нашите сириуски праотци, на които дължим растежа и развитието на нашата Слънчевата система. Ако може да се открие някакво рационално зърно в теорията на професор Хойл, то би трябвало да очакваме наличието и на други звездни влияния върху Земята, които се изявяват чрез генетичните кодове на отделната личност, група или раса, но за онези от нас, които носят сириуския ген, котешко–лъвско–кристалният зов ще бъде най–силен.

Древният Египет ни дава няколко възможни указания за разгадаване значението на образа на лъва, както и за специфичните начини, по които той влияе върху нашата планета. Никъде това влияние не е по–ясно изразено, както в личността и функциите на богинята Сехмет. Фактът, че първообразът на Сехмет бавно се просмуква в колективното подсъзнание, може да бъде потвърден чрез наблюдения на хора, които доскоро не са познавали характера на нейната природа и тепърва се включват активно в осъзнаването на мистериите на богинята. Д–р Робърт Мастърс, американски психолог, известен с новаторството си в психологията, допринася за изясняването на същността на образа на Сехмет в своята книга Богинята Сехмет, публикувана през 1988г. Във Въведението Мастърс пише:

През последните петнадесет години имах възможността

да помогна на много хора да преживеят, в различна степен, това, което те разбират като богинята Сехмет. Богинята обучавала, лекувала и защищавала, награждавала и наказвала. Някои от феномените, които се свързвали с нея или произтичали от нейната работа, били дискутирани, а често и приемани насериозно, от египтолози, археолози, антрополози, парапсихолози, непредубедени психиатри и психолози, философи, авторитети в областта на магията, мита и религията, както и от хора с най–различни

професии. Животът на мнозина е бил променян – понякога драстично – чрез съвременните изяви на Сехмет. Познавам, но няма да изброя имена, много хора, за които се отнася това и съм благодарна на онези, които активно и непосредствено споделиха с мен по–интензивните си и продължителни преживявания в световете на Богинята Сехмет.

Трябва да добавя, че обобщих резултатите от това сътрудничество в книгата Изследване на психиката, публикувана през 1974 г. и редактирана от бившия космонавт Едгар Митчел, изследовател както на външното, така и на вътрешното пространство – и шестият човек, стъпил на Луната. Това специално споделено с мен преживяване със Сехмет, както и други, които се случиха през годините, представлява изключителен интерес за един друг мой приятел – антропологът Маргарет Мед, която има свое собствено отношение към Сехмет.1

По–нататъшните асоциации на Мастърс по отношение на

Сехмет (Сириус) могат да се видят в началния параграф:

...Вярвам, както и самият Рамзес II го е вярвал, че "съм роден от Сехмет". Това за един древен египтянин е доста различно като постановка от често използваното твърдение за собственото раждане "роден съм" от едно или друго Божество. Използването на "подкрепян съм от" в този случай описва един факт и реалност, която съществува само в духовните измерения. Това би изисквало написването на една духовна автобиография, която да докаже моята правота, и един ден аз може и да я напиша, като детайлно разкрия (от моя гледна точка) защо се придържам към подобни вярвания.3

Д–р Мастърс, Вие и Вашите приятели в никакъв случай

не сте единствените вярващи! Има и други сред нас, които също носят в себе си гена на Сириус и "са родени от Сехмет". Когато за първи път видях колекцията от четири статуи на

Сехмет в Британския музей, те бяха преместени на едно стълбище, за да бъде почистено мястото, на което се съхраняват. Докато се изкачвах по широкото стълбище, ги видях, изправени в цялото си великолепие и слава. Като че в мен оживя спомен от древността и аз се почувствах дълбоко развълнувана.

Но подобно на всичко, което може да се нарече египетско, енергиите на Сехмет могат да се пренасят и използват на различни нива. Като Богиня–воин, символ на Разрушението и Възстановяването, тя била разглеждана като основен елемент в непрекъснатия космическия цикъл на раждането и прераждането (размиването на енергиите в хаоса и промяна на техните честоти). От друга страна нейните пречистващи огньове биха могли да се приложат и към духовното развитие на отделните индивиди. Преобразяващите £ сили биха могли да носят и някои доста интересни значения, особено когато се прилагат към ядрената енергия. Ядреният процес, протичащ в нашето Слънце, даващо светлина и топлина, е следствие от термоядрен синтез, а не от делението на ядрото. Ядрата на водородните атоми се сливат чрез невъобразимо налягане и висока температура, превръщат се в хелий, и по този начин поставят началото на веригата, която накрая произвежда въглерода и другите елементи, съставляващи клетките на всички живи същества. Този процес се отнася и за всички звезди във Вселената, които също преминават през серия от трансформации, наподобяващи нашия житейски път. Митологията не ни предоставя доказателства за това, че Сехмет, Огнената, принадлежи изключително на нашето Слънце. В действителност тя може да бъде разглеждана като представяща космически принцип, който е валиден на много повече нива, отколкото ние с нашите ограничени съвременни разбирания можем да си представим. Твърде странно, наистина, но тази връзка между Сехмет и ядрената енергия има и някои други измерения на едно по–личностно ниво. Някои хора имат много по–голяма поносимост към радиоактивността, отколкото други, което би

могло по някакъв начин да се свърже с: (а) тяхната молекулярна структура; (б) техния личен звук; (в) степента, до която могат да ускоряват личните си честоти, или, както би казал Мастърс, да се свързват със своите невидими тела.

По време на дългата ми практика като метафизик аз забелязах, че хората или реагират с ентусиазъм на моите лични енергии или вълните, на които съм склонна да работя, или се чувстват изтощени от тях. Това става, когато човек ускорява една честота, премествайки я в друга, по–малко позната вълна. В моята младост това се наричаше "подем на вибрациите". Но забележете, не съм сигурна къде се намира мястото, откъдето започва този подем, затова го приемам като термин, свързан с по–неуловимите нива. Благодарение на горчивия си опит съм научила, че човек може да се отдалечи в най–различни посоки от удобствата на добре познатите му вълни, но това не означава, че той се изкачва нагоре в духовен план. Някои честоти, особено онези, които се отнасят към първичните царства, са определено много по–радиоактивни от други. Открих, че тези честоти често влияят на някои откриватели. Двама сътрудници, с които веднъж работих, срещнаха доста проблеми при контакта си със сириуските енергии.

Всички ние, несигурни и смъртни, притежаваме един съществен недостатък. Вместо да признаем и приемем своята собствена ограниченост, когато нещата не отговарят на нашите желания, търсим някой друг, върху когото да прехвърлим вината. В магическите дела тенденцията е да се сочи с обвинителен жест "виновния" член на групата или дори неподозиращ външен човек. Върху нещастника се стоварва магическото презрение и той се превръща в изкупителна жертва.

Както всички “котешки” или “лъвски” енергии, честотата на Сехмет притежава плам, който може или да разруши или да вдъхнови определени хора. Това не би трябвало да кара индивида да се чувства "правилен" или "неправилен", а просто да покаже, че има различни типове хора. Съществуват няколко категории енергии, които са изключително трудни за работа;

може би по–точно е да ги наречем непознати. Никой от нас не е съвършен, никой не знае всичко. Това е просто въпрос на себеоткриване и намиране на собственото специфично място в космоса, в което можем да се потопим с духовна лекота.

Разбира се, не всички от божествата–лъвове в Египет имат пламенен характер. Например Тефнут, богинята–близнак на небесния бог Шу, била мило божество, свързвана с росата, лекия дъждец и дъгата, а богинята–котка Баст, първоначално възприемана в образа на лъвица, била жизнерадостна богиня на лечението, музиката и радостта. Най–древен е богът–лъв Акер, представян като пазач на портите на изгрева, през които всяка сутрин преминавал богът–Слънце. От Текстовете от пирамидите става ясно, че ролята и атрибутите на този бог били ясно обособени по време на Ранната империя. В епохата на по–късните династии се е вярвало, че през нощта Слънцето преминава през нещо като тунел (дупка в земята?), който съществувал в някаква долна област, а двата края на тунела се охранявали от богове–лъвове, наричани Акеру (Акеруи). Същите божества с образи на лъвове по–късно се появяват и през Тиванския период като Боговете–близнаци (изобразявани като лъвове–близнаци), а между тях – слънчевият диск. Наричали ги Сеф и Туау – съответно "вчера" и днес". Ра често е бил наричан Ра на двата хоризонта, като терминът "хоризонт" е приеман от някои учени като математически термин, който показва една система от измервания или начални координати. Това са били Хоризонтът на Светлината и Хоризонтът на Живота, представящи съответно материалния и духовния свят. Ра на Хоризонта на Живота бил изобразяван чрез плосък кръг или слънчев диск, разположен над гърбовете на Боговете–близнаци.

Съществуват много и различни интерпретации на тази картина. Някои тълкуват двамата богове–лъвове като представящи двете първични сили на живота – желанието и страха, докато според други това са просто миналото и бъдещето, обединени от слънцето на Вечното Сега; с други думи – олицетворената сила на времето. Тяхното положение

"гръб до гръб" може да се интерпретира като: (а) мъжката сила на "желанието" и женската сила на "страха", стремящи се в различни посоки (хаоса?), като тежестта на диска на Ра (причин-ност и самоконтрол) ги задържа; или (б) в контекста на "времето", където дискът може да бъде символ на слънчевата сила, която задържа нашата планета в орбиталния £

път и по този начин ражда нощта и деня – т.е. часовете, отмервани от нашите часовници, както и нашето вътрешно време. Ако един от тези лъвове се премести макар и леко, ще се премести съответно и орбитата на Ра и ние ще можем да гледаме Слънцето от различен ъгъл. Иронията в тази философия се съдържа в идеята, че ако желанието и страхът обземат по–голямата част от хората, тяхната енергия ще се разпространи в целия свят, ще доведе до възход на Шу и Тефнут и до преместването на диска на Ра. Нека го обясним и по друг начин. Именно мислите и делата на жителите на Земята определят дали полюсите ще се изместят, оста ще се наклони, а нас ще ни сполети кошмар, като този, случил се в последните дни от живота на Атлантида.

Универсалността на тази символика личи и от факта, че индианците хопи имат подобна легенда за боговете–близнаци, наричани от тях Поквангойа и Палонгауойа, пазачи съответно на северната и южната оси на Земята. Тяхната задача била да запазват правилното въртене на планетата. Все пак Сотукнанг, племенник на Създателя, им заповядал да напуснат своите места, за да бъде разрушен "вторият свят", защото хората, които го населявали, станали зли. Тогава светът останал без контрол, дисбалансирал се, завъртял се и се преобърнал два пъти. Планините се сринали в моретата с голям трясък, моретата и езерата залели земята; и тъй като светът преминавал през студения и безжизнен космос, земята се вледенила.4 Хопите твърдят, че техният "пръв свят" бил разрушен от огън, а "третият свят" – от вода.

Струва си да отбележим, че индианците хопи споделят знанията на древните египтяни за Сириус, която познавали като "Синята звезда Качина". Много старо предание, запазено

сред техните племена, разказва как същества от системата Сириус дошли на Земята преди 250 000 години и оставили капсули на времето, някои от които трябвало да започнат да функционират преди или веднага след настъпването на следващото хилядолетие.

Принципът на "близнаците" определено носи сириуски характер. Законът за противоположностите, действащ по отношение на всички неща, също носи влиянието на Сириус. Силата на лъва е активна, пламенна и насочена към промените в обкръжаващата среда; неговите цветове са всички нюанси на пламъка, които съдържат доста голямо количество от природата на златното, за да се охладят свръхактивизиращите оттенъци от спектъра на червеното (ярко червеното е основен цвят за Сет). Неговите енергии, които имат променлив характер, функционират чрез предизвикването на външни промени, докато силата на кристалите е пасивна, въздушна и насочена към вътрешните преживявания; техните цветове са синьото и зеленото, както и комбинациите от тях. Те пречистват енергията чрез процесите на поглъщане и кристализация, като предизвикват вътрешни промени. Заедно тези сили създават онези аспекти на Сириуска енергия, които се отразяват директно върху нашата Слънчева система, носейки широк спектър от честоти, чиято природа е в основата на космическата еволюция и в частност – на качествения скок. Докато обективността на едната от противоположностите събира в себе си външните аспекти, другата се занимава изключително с вътрешната или субективната нагласа. В някои други космически зони на времето (въпреки че принципите са неизменни) правилата и приложението им са някак по–различни, тъй като пътят, по който се движат отделните еволюционни течения, в различните галактики е различен.

Доказателство за двойствената природа на тези енергии може да се открие в следващите строфи на един от двата химна, цитирани от Бругш и представени от Бъдж:

О, Амон–Ра, боговете се отдалечават от теб. Това, което се е отделило от теб, е станало Шу, а това, което ти си излъчил, е станало Тефнут. Така ти в началото на всички неща си създал деветте божества и ти си Богът–Лъв на Боговете–близнаци с образа на лъвове...5

Богинята Сехмет винаги е рисувана носеща на главата си

слънчевия диск, увенчан с Урея (дясното Око на Ра). Тези символи я свързват с двата Лъва–близнаци и техния диск, а по този начин и с балансирането и еволюцията на тази планета. В ролята ñè на богиня–войн, тя повежда война срещу враговете на Ра, точно както и нейните сестри и братя с образи на котки водят борба срещу злото на Апеп. Мастърс пише, че войната на Небесата "пречи много повече от войната на земята".6 Това е натрапване, пише той:

...което дава възможности за проникване в човешкото

време и пространство на Великата Майка, представяна в тези Мистерии като Сехмет. Тя донася ужас за Хаоса и разрушението. С помощта на любовта ще могат да се създадат подходящи условия, които единствено биха могли да запазят човешката раса и да способстват за хармоничното развитие на хората, както като индивиди, така и като частици от Великото Космическо Цяло, за което се води войната в Небесата – като, в крайна сметка, или Битието ще победи, или няма да остане Нищо.7

Трезва мисъл, нали, но такава явно е същността на

посланията от Сириус. То дава на Геб (Гея) възможността да контролира онези свои блудни потомци, които задържат развитието на другите, или възможност съответно да ги изпрати на някаква далечна планета в някаква отдалечена галактика, където ще могат да охладят своите страсти сред душите, които са на същата духовна възраст и от същия вид, и заедно ще превъзмогнат своите стремления към насилие, алчност, злоба и всички други хаотични характеристики.

Забележете, че Мастърс пише: "Тя ще донесе ужас за Хаоса". С други думи, тя е враг на Сет, тъй като Сет не е нищо друго, а самият персонифициран Хаос! Променливите, пронизващи сили на Сехмет, както ги представят митовете, съвсем не са разрушителни, каквито са силите на Сет, въпреки че въвеждането на пречистващия огън е основното средство, за да се избавим от мръсотията на нашата природа или разрушителните елементи на хаоса, които припламват във всички нас. Минаването през огъня е много важно за пречистването на нашите разрушителни (нелокализирани) компоненти. По този начин се заздравява контактът с Божествената Искра вътре в нас и укрепва нашата връзка с Твореца, докато хаотичните енергии по своя характер са разпокъсани и разпръснати.

От всичко, казано в тази глава, може да се види, че първообразът на лъва играел изключителна роля във вярванията на древен Египет – от космогоничните вярвания до ежедневните поверия. Затова и боговете, и духовете с образи на лъвове, били разглеждани като пазачи на различни места, като главите на лъвовете били оформяни така, че да представят членове на отделни семейства жреци и жрици, или фараони и техните съпруги. Гърците наричали подобни творения "сфинксове". Едно от имената на египетския Сфинкс било Ху, "защитникът"; друго – Хор–ем–ахет или "Хор на Хоризонта", което автоматически свързва възникването на това име с онези тайнствени "Синове (или последователи) на Хор" (т.е. Шемсу–Хор). Наистина е твърде странно, че името "Ху" се среща и в келтския мит за Ху Гадарн, човек от атлантидски произход, идващ от морето, който довел група заселници до праисторическите брегове на Уелс. Съществува и необичайно сходство между имената на Ху Гадарн и Дуата де Данаанс (произнасящо се като Туар–де–Дананс), или онези приказни чужденци, притежаващи магически умения, които, според легендата, достигат праисторическите брегове на Ирландия.

Във връзка със силите на близнаците–лъвове и кристалите възниква въпросът: можем ли да кажем, че магията

на Сириус включва и тайнствено разграничаване между медиумите и магьосниците, както то е познато сред популярните школи, следващи западните традиции? Отговорът би трябвало да бъде "Не". Магическият ум на Сириус може да работи както в групи, така и индивидуално. Тъй като той комбинира използването и на двете полукълба на мозъка, включва или би трябвало да включва в еднаква степен и рационалните, и интуитивните аспекти на личността, като нито едната не доминира, а напротив – допълват се една друга. По този начин практикуващият сириуска магия би трябвало да открие сам своята защита и да чувства отговорност за своите действия както във вътрешното време, така и във външното или в състояние на нелокалност. Затова и психическата издръжливост на новопостъпилия трябва да бъде добре тренирана и проверена, като по този начин се избягва падането надолу в спиралата на самозаблуждението. Както пише Юнг:

Ние сме онази двойка Диоскури•, единият от които е

смъртен, а другият – безсмъртен, и които, макар и винаги да са заедно, никога не могат да съставят едно цяло. Процесите на трансформация им служат, за да ги приближат един към друг, но нашето съзнание се съпротивлява, не само защото другата личност ни изглежда странна и необикновена, а защото ние не можем да свикнем с мисълта, че не сме абсолютния господар в своята собствена къща.8

И ако се върнем към сириуската философия на догоните,

представена в Глава 5, лесно бихме могли да свържем комплекса близнаци Сириус А и Сириус В с този аспект на човешката психология, който е представен изключително ясно

• Братята Диоскури - близнаците Кастор и Полидевк (Полукс),

синове на Леда. Полидевк е син на върховния бог Зевс и е безсмъртен, а Кастор - на смъртния герой Тиндарей, съпруг на Леда и също като баща си е смъртен. Бел.ред.

от Юнг – въвеждането на близнаците като принцип, свързан на една по–висока степен с процеса на индивидуализация или балансиране на анима и анимус, което е задължително условие за духовното израстване на душата.

Затова човек би трябвало да има смелостта на лъва и кристално чист разум, когато застане лице в лице със странните, непознати противоположни сили или непознаваеми абстрактни енергии. Само така ще може да ги възприеме напълно и те да го пречистят, за да преведе на езика на съвременния свят всичко, което е научил. Защото каква е ползата от знанието, ако то не може да бъде предадено на този, който има нужда от него?

Бележки:

1. R. Masters, The Goddess Sekhmet, page vii. 2. Ibid., page vii. 3. W. A. Budge, Egyptian Theological Systems and Dogmas,

pages 28–9. 4. J. Goodman, The Earthquake Generation, pages 160–1. 5. E. A. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 2,

page 88. 6. R. Masters, The Goddess Sekhmet, page 204. 7. Ibid., page 204. 8. C. G. Jung, The Archetypes and the Collective

Unconscious, page 131.

Глава 13

НАСЛЕДСТВОТО НА СИРИУС

Именно Г.Р.С.Мед прави достъпна за нас по–голяма част от информацията за най–възвишени тайни египетски и сириусиански магии от времето на древния Египет. Неговото произведение Хермес Трисмегист е съставено от писмени фрагменти и обхваща един обширен период от време. Той добросъвестно е подредил различните фрагменти в три отделни тома. Древноегипетската философия в голяма степен оказва влияние върху юдеизма и върху ранното християнство (въпреки че в книгата не са посочени факторите, които са станали причина за сериозни борби за власт, съпътствали прохождането на християнстката църква). Много от старите истини са се запазили в ученията на гностиците и в някои евангелия като Пистис София, които също са стигнали до нас благодарение на усилената научна работа на Мед.

Друга книга, която обогатява херметическата литература, е книгата на Ямблих Египетските тайнства. Тя е преведена от гръцки от Александър Уайлдър и публикувана за първи път през 1911 година. Състои се от серия диалози между Порфирий, известен учен и начетен писател от късния платонически период, и пророка Анебо. Порфирий (около 232–304) е родом от Тир, а името му Молех или Цар е преведено от Лонгин като "Порфирий", намек, че човекът носи пурпурната

царска дреха. Той бил последовател на Плотин, но по–късно разширил своите философски интереси, като включил и други вярвания и теории. В личния си живот следвал дисциплината на питагорейците и се е проявявал като яростен критик на гностичните вярвания, познати по това време и включващи и новопоявилата се християнска вяра. Тъй като по природа бил мистик, Порфирий се отнасял към церемониалните обреди на египетската магия с недоверие, като предпочитал митраизма•, докато Ямблих следвал култа към Серапис, който по това време бил държавна религия в Египет. Смята се, че Ямблих, е живял около 255–330 г.сл.Хр., въпреки че датите не са напълно сигурни. Малко знаем за събеседника му Анебо. Казва се само, че е египетски жрец, като името му по всяка вероятност показва, че е служител на Анубис. Порфирий се обръща към него като към "предсказател" (или слуга на бога) и тълкувател на свещения оракул. Именно затова той е могъл да даде отговори на въпросите, които са вълнували философа, относно египетските божествени доктрини, религиозни вярвания и свещени обреди. Тези диалози разкриват огромните различия между логическата гръцка мисъл и по–мистичния подход на египтяните (иронията е във факта, че зад етническата фасада трудно биха могли да се намерят някакви основни различия, ако изобщо има такива).

Но нека първо спрем нашето внимание на Хермес Трисмегист, книга, която може да се разглежда като Библия или основна книга за справки за съвременните специалисти, занимаващи се с египетска философия. Била е създадена като опит за по–точно представяне на тайнствените учения в древен Египет, отколкото са Книга на мъртвите и други ранни текстове, свързани непосредствено с египетския етос•• . Тя се базира на вярването, запазено чрез устната традиция, която

• Повече сведения за Митра и митраизма вж. в: Шарл Отран,

Митра и Заратустра, София, 1998, изд. “Шамбала”. Бел.ред. •• Етос (старогр.) – характерът, духът на епохата. Бел.ред.

(както и при келтските друиди•), запазва свещените тайнства на езика, познат само на посветените. Прието е, че словата, изписани в тази книга, както и във фантастичните Изумрудени таблици, са продиктувани от самия Тот (Техути).

Заглавието на книгата Хермес Трисмегист (Трижди великият Хермес) често поражда въпроси. Според някои учени терминът е бил въведен по–късно. Но това не е много точно, тъй като е бил познат и в римско време, факт, разкрит от известния епиграматик Марциал (40–104?). Той рецитира възхвали към Хермес, известен гладиатор, и достига върха на своя апотеоз в строфата: "Hermes omnia solus et ter unus”1•• Все пак Мед опонира, че терминът е бил известен много преди времето на Рим и цитира триезичния надпис на Розетския камък, възхваляващ благородството на Птолемей Епифан (210–181 г.пр.Хр.), в който Хермес е наречен "Велик–и–Велик".2

Като използва Манетон (Вж. Глава 1, Бележка 2) като свой източник, Мед заключава, че първият Хермес, който се споменава там, се свързва с първото жреческо съсловие сред египтяните, което е използвало свещен език, а познанието за него отдавна вече било забравено по времето на втория Хермес (за когото можем да предположим, че е представител на по–късното жреческо съсловие, чиито членове са потомци на Шемсу–Хор и местното население). Той казва:

Двете последователни поколения от жреци и

предсказатели са били разделени от "потопа". Този "потоп" вероятно бил свързан, а може би и произхождал от потопа, за който Солон е чул от жреците на Саис..., за който имаме значителна информация, представена в Платоновите диалози Тимей и Критий. От литературата за Хермес

• За друидите вж. книгата Завръщането на друидите, под ред.

на Филип Кар-Гом, изд. Шамбала, 1999 г. Бел.ред. •• Hermes omnia solus et ter unus (лат.) – Хермес, ти си всичко и

три пъти си единствен! Бел.ред.

Трисмегист научаваме, че Добрият ангел е идентичен с Разума, Това явно е един образен начин за възхвала на архаичната цивилизация в Египет, съществувала преди потопа, който вероятно е обхванал цялата страна и Атлантида. Това е било времето на боговете (божествените царе или полубоговете), чиято мъдрост се предава чрез мистичната традиция или съживява в някаква степен своето предишно величие чрез потомците на тази раса, които се връщат от изгнание и се прераждат на земята, за да поемат ръководството на новите поколения, които постепенно се връщат в равнините на долен Нил след оттеглянето на потопа.

По този начин ние можем да отбележим съществуването на три епохи в традицията на египетските тайнствени култове: (1) Първият Тот или Агатодаймон, оригиналната традиция, която е била запазена в свещения език и букви на каменните паметници от земите на Сериад (вероятно Египет преди Атлантическия потоп); (2) Вторият Тот, Трижди Най–великият – школа за тайнства след периода на голямото наводнение, чиито записи и доктрини били запазени не само в превод, но и в паметници, писани все още със свещени букви, но на египетския език, който се е говорил сред хората, заселили отново страната; и (3) Тат, жреческото съсловие от времето на Манетон и няколко столетия преди неговото време, които са говорили на по–късен египетски език, и от чиито текстове са направени по–късни преводи или перифрази на гръцки език.3

В по–ново време на названието "Трижди Най–велик"

били приписвани и поредица от метафизични значения, като Закона за Трите Искания (вж. Речника); тяло, разум и дух; инстинктивен, рационален и интуитивен; съзнателен, несъзнателен, свръхсъзнателен и т. н. Цифровите асоциации с числото три също могат да се открият още в самото название и аз не се съмнявам, че в това има някакъв смисъл. Почитателите на Сириус без съмнение биха добавили и трите звезди от системата Сириус, но тъй като съществува някакво съмнение

по отношение на една от тях, която може би е огромна планета, а не звезда, бих се въздържала да взема становище по въпроса, докато не се получат някакви допълнителни доказателства.

Книгата Хермес Трисмегист представя част от колекцията от древноегипетски тайнствени учения, които се отличават от Молитвите към Хермес, посветена на египетската магия и от алхимическата литература за Хермес. В действителност те са единствени и нямат равни на себе си. Съставени са от:

(а) Корпус Херметикум (същността на ученията), който

включва Поймандрес (колекция от четиринадесет поучения), и Определенията на Асклепий, съдържащи инструкциите на Хермес към сина на Аполон, по–късно обожествен като гръцкия бог на медицината.

(б) Съвършеното богослужение, известно като Асклепий, тъй като е било адресирано до човек с това име. То съществува само в древната си латинска версия, гръцката не е запазена.

(в) Откъсите от Стобей. Има двадесет и седем такива откъса от иначе загубени вече поучения, които били "намерени" и преведени от някой си Джон Стобей, езически учен от края на V и началото на VІ век. Стобей е събирал откъсите, някои от които много дълги (особено сборникът, наречен Девата на света), от гръцките автори и окултни учени на своето време. Книгата е представена във формата на серия от инструкции и съпътстващи ги диалози между Изида и нейния син Хор, които са свързани с магическите и тайнствените учения на древен Египет и се приемат от много специалисти като най–интересните.

(г) Забележки и фрагменти от раннохристиянските отци. Раннохристиянските учени и църковни специалисти често са считали за уместно да представят своите коментари върху Хермес Трисмегист и в момента съществуват двадесет и пет кратки фрагмента, които са от значение за нас. Поради еретическата природа на доктрината на Хермес, църковните

писатели били склонни да говорят против нея, което в действителност е допринесло тя да се запази до наши дни. Интересно е да се отбележи, че въпреки своето противопоставяне от позициите на християнските догми, те се съгласяват с някои положения, които са основни във философията на Трисмегист.

(д) Бележки и фрагменти от ранните философи, (някои от тях не са с християнско съдържание). На нашето внимание са предоставени три фрагмента от Зосим, Фулгентий и Ямблих и множество ценни бележки от Юлиан, императора–философ, наричан непочтително от християнските си съвременници "отстъпник".4

Данните, предоставени ни от тези исторически пасажи,

до голяма степен съвпадат с това, което е запазено до наши дни благодарение на устната традиция, мистическото просветление и онези научни изследвания по Египтология, които обръщат по–голямо внимание на духовните или скритите аспекти на тази дисциплина. Естествено могат да се открият и някои грешки, предадени ни от преводачи, които са склонни да преразглеждат текстовете в светлината на собствените си виждания и опит, определени магически предпочитания или актуалните за тяхното време окултни тенденции. Тези фрагменти са само оскъдни останки от това, което някога е било извор на информация, пазена от посветилите се на тази дисциплина студенти или Посветени, голяма част от която би била напълно изгубена, ако не бяха усилията на един от апологетите на Хермес, който е подбрал някои от поученията, за да разкрие вярно природата на Хермес Трисмегист!

Фактът, че тези фрагментарни останки са успели по някакъв начин да преминат през столетията, въпреки пораженията от многократните преводи, е едно истинско чудо. По времето, когато са били преследвани, те са съществували просто като тайни книги, грижливо пазени от верните последователи на древната мъдрост; в други периоди са били

съхранявани в частните колекции на онези синове и дъщери на Тот, които са "стражите" на света. Но независимо от яростното противопоставяне от страна на слугите на Хаоса, (както материалните, така и безплътните), няколко ценни идеи и древните истини са успели да преминат незасегнати през вековете.

Един пълен индекс на всички бележки би заел страшно много място, а и в действителност не е съвсем пряко свързан с предмета на нашата работа. Все пак, за да съм полезна на всеотдайния изследовател, който предпочита да провери този или онзи факт, ще посоча няколко извора, които подлежат на проверка. Библиотека Грека от Йоханес Албертус Фабрикус (четвърто и последно издание, Лайпциг, 1790 г.) включва елинската и орфическа традиция по отношение на Хермес Трисмегист. От алхимичната и средновековна литература могат да бъдат посочени работите на М.П.Е.Бертелот, наречени Колекция на древните гръцки алхимици (Париж, 1888 г.) и Химията през Средновековието (Париж, 1893 г.). Арабските писмени паметници включват История на критиката на манихеите и манихейството (Амстердам, 1734 г.); също и Хермес Трисмегист за човешката душа, арабски и немски (Лайпциг, 1870 г.) на Х. Л. Флайшер; Хермес Трисмегист, който разпространява книгата за наказанието на душата сред арабите (Бон, 1873 г.) от О. Барденневер; и Р. Питшман, ученикът на Георг Еберс, който посвещава четвъртата част от своя трактат, озаглавен Хермес Трисмегист според египетските и източните извори (Лайпциг, 1875 г.), на разглеждането на традицията на Хермес и я нарича При сирийците и арабите.5

Друг отделен ръкопис е бил намерен в много лошо състояние през единадесети век. Цели коли и отделни листа липсвали по времето, когато той попаднал в ръцете на Михаил Псел, учен от византийски произход, отдаден на идеите за възраждането на платонизма. За съжаление, големи откъси от превода на Псел са били откъснати, защото конкретно подкрепяли политеизма и всякаква ерес. Райценщайн – учен–

богослов, направил всичко, което е било по силите му, за да събере на едно място отделните фрагменти на истината, а Мед оценил високо неговите усилия.

Голяма част от литературата, посветена на Хермес, произхожда от оригинални гръцки текстове, въпреки че по–късно върху писанията на ранните гърци, юдеи и египтяни са се наслагвали нови влияния. Влиянието на евреите идва от есеите или терапевтите (Мед смята, че думата "есеи" е от гръцки, а не от иврит). Тогава "Трисмегист" попаднал под влиянието на ранните християнски гностици, много от които се възползвали от това учение в защита на своите вярвания, които впоследствие били обявени за еретически. Най–ярка фигура сред гностиците бил Василид, когото Карл Юнг приема за част от своята собствена колективна душа, която го превежда (Юнг) през "Седемте Поучения на Смъртта", или през собствените му въплъщения в предишните му животи. Валентинианската гностическа школа също е силно свързана с Хермес. Затова и литературата, посветена на Трисмегист, съдържа на някои места явни гностични влияния. Бих препоръчала на хората, които проявяват интерес към нея, да отхвърлят тези християно–гностични наслоявания, за да могат да осъществят един по–близък контакт с египетските оригинали.

Цялата поредица, която съставя "Хермес Трисмегист", е свързвана с директното внушение, получено от Тот–Техути, който е определен в нея като "господарят на мъдростта и учител на човечеството". Тот, както се казва в текста, "определил размера, броя и реда във вселената"; той е бил несравним архитект. Негова спътница била Нехемаут, позната на гностиците като София, а на египтяните като Маат. Символът на Маат е бялото перо (понякога асоциирано и със самия Тот в неговата функция на съдия).

Според "Хермес Трисмегист" сред участниците в египетските тайнства, посветени на Тот, могат да се отделят три категории:

Смъртни – онези, които са били обучени, но все още не са придобили способността за вътрешно виждане.

Разумни – онези, чиято способност да виждат им позволява да контактуват с други форми на живот във Вселената.

Същества на Светлината – онези, които вече са се съединили в едно със Светлината.

По–късно гностиците нарекли тези категории хиле (hyle),

психе (psyche) и пневма (pneuma) и ги разграничили по следния начин, както обяснява и Мед:

(а) най–нисшите (хилики, hylics) са хора, които са

абсолютно невъзприемчиви за духовните неща и затова са хиле или неспособни да възприемат фините материи; (б) представителите на втората категория – психите – вярвали в духовното, но оставали само вярващи. За укрепване на вярата си те се нуждаели от знамения и чудеса; (в) третата категория са пневматиците, хора с високо духовно ниво, които могат да познаят духовното и да възприемат гносиса.

Мед продължава да коментира по–нататък с цел да

изясни и въпроса за уравновиловката: Като че ли в днешно време стана обичайно в най–

различни среди да се говори, че всички хора са "равни". Съвременната богословска наука мъдро е квалифицирала това твърдение чрез определението "морално". Така представената идея в никакъв случай не отразява специфичното християнско виждане, защото тази доктрина е обща за всички големи религии, които се опитват да вмъкнат този велик принцип на справедливостта като един от образите на Божеството. Все пак виждането на гностиците е много по–ясно и много по–съгласувано с фактите на еволюцията; то приема "морално еднаквите", но по–нататък включва различия в степените не само по отношение на тялото и душата, но и по отношение на духа,

за да може да направи етичността и морала всеобщо достояние и по този начин да изясни вътрешното значение на идеята за дарбите.6

В гностическата литература Тот е наставник както на

Изида, така и на Озирис и е един от Великите Осем – четири двойки божества, всеки със своя мъжка и женска сила, активен или пасивен, които са най–стария пример за гностическа Осморка. Задължение на Тот, както е казано в Хермес Трисмегист, е да съблюдава за спазването на идеалното равновесие, ето защо главният му символ е кадуцеят (вестителският жезъл). Бих искала да привлека вашето внимание върху числото осем, което е още един пример за връзка със Сириус в тази изключителна по своята същност книга. Съществуват и други данни, които могат да се свържат със Сириус, както ще се убедим по–късно.

Сред богатството от познания, които могат да се открият в литературата, посветена на Трисмегист, съществуват

Фиг.13.1 Кадуцеят, главният символ на Тот.

определени и ясно изразени данни, които бих отнесла както към историята на древен Египет, така и към изследването на Сириус. Сведения за земя на просветени хора, съществувала преди Потопа, и за Тот (Хермес) и другите "богове" идващи от такава страна, изпълват книгата и не оставят никакво съмнение у всеки, склонен да приеме новото по въпроса, откъде египтяните са придобили своите тайнствени познания. Интересно е да се отбележи, че старите истини са били преведени от езика, говорен в страната–майка, на езика на местните египтяни и без съмнение са пострадали в онези ранни времена и то не само от превода, но и от последвалия анализ на учените от по–късните поколения, за които историята от преди Потопа не е звучала по–различно от фантастична приказка.

По отношение на страната Сериад, спомената от Манетон (Вж. Глава 1, Бележка 2), Мед отговаря на тези, които твърдят, че не съществува какъвто и да било исторически документ, в който да се споменава подобна страна, със следното твърдение:

Най–ярката звезда на небето – Сотис (Сириус), е

представлявала изключителен интерес за египетските астрономи. От нея са били предопределени циклите с огромна важност и тя е била включена в най–висшата степен на мистиката, и използвана в процеса на египетско посвещаване.7

Би било логично да приемем, че Египет е бил така

наречената от Манетон сериадска земя (от Сейриос – Сотис, какъвто е гръцкия превод).

Мед споменава за отметки за приливите на Нил, датиращи от най–древни времена, които са открити върху стените на пирамиди, обелиски и храмове. А в по–късно време почти всички паметници били построени с помощта на зидарски инструменти, създадени от египетската астрологическа наука. Тази наука, продължава той, в малко по–близка до съвременността епоха, била изучавана от един

египтянин, резултатите от неговите изследвания били отпечатани за "лично ползване", а копие от тях може да бъде намерено в Британския музей. Мед твърди в своя увод, че авторът пише :

Астрологическата наука е дала живот на една

монументална система, чрез която били съхранени плодовете на вековни наблюдения и опит от цялата човешка раса, надживявайки писмени документи, надписи, традиции и народи. Основните паметници имат една безценно качество – да бъдат автохронни от геохронологически характер. В много от тях чрез хидроматематически способ са записани знанията по астрономия и география, както и за размерите и същността на Земята, получени в съответните епохи. Такива са Сериадските паметници, защото техните пропорции и размери съответстват на движението на звездата Сириус, изчислени чрез стандартната астрогеологическа мярка.8

Прави впечатление, че този египетски учен потвърждава

силното влияние на Сириус върху еволюцията и развитието на своята страна в най–древни времена. Досега не успях да получа по–подробна информация за този документ, но всеки, който има повече свободно време и настойчивост, може би ще има и повече успех.

През античността съществували точни и постоянни символи на "стълбовете на Хермес" или "колоните на Меркурий", от които, както се кълнат много древни автори, са получили информацията за праисторическите времена. Някои от тях вече цитирах в Глава 1, Бележка 8 и по–специално цитатът от Амиан Марцелин, приятелят на император Юлиан.

Сред текстовете, посветени на Хермес, изпъква пасаж с изключителна значимост. Той се намира в писанията на Санхуниатон, който е обрисуван от Филон като "изключително начетен мъж и страстен изследовател (на знанието), който е копнеел да узнае първите принципи, от които са произлезли

всички неща." Филон продължава да ни разкрива, че Санхуниатон:

...много внимателно е изследвал книгите за Тааут,

защото той е знаел, че Тааут е бил първият от всички, живели под слънцето, който е открил нуждата от букви и записването на данни. Затова и той започнал от него, приемайки го за основа на своите изследвания – започнал с Логоса, когото египтяните наричат Тоут, александрийците Тот, а гърците са преименували в Хермес.9

Параграфите, свързани със сътворението, представляват

особен интерес и нямат нищо общо с примитивното мислене на местните хора от Африканския континент. Смятам, че те заслужават да бъдат цитирани точно и детайлно.

Той (Тот), предполага, че началото на всички неща се

състои от дъха на Тъмна Мъгла, или че е Дъх от тъмна мъгла и от бушуващ Хаос, черен като Ереб; и че те са безгранични и ще останат несвързани много време. "Но когато – казва той – духът се влюби в своите собствени начала и те се размесят помежду си, това взаимно преливане може да се нарече Любов; и тази Любов е началото на сътворението на всички неща. Но (Хаосът) не познавал своето собствено сътворение. От неговата прегръдка с Духа се родила Мот. От нея (Мот, Великата Майка) идва всичко, произлиза всяко семе на сътворението, раждането на всички космически тела.

(Първи от всичко) били (Великите) Животи, лишени от чувства, а от тях произлезли по–късно и (Великите) Животи, надарени с разум. Последните били наричани Зофасемин (т.е. "Наблюдатели от Небесата"). Те били представяни във формата на яйца и блестели като Мот, Слънцето и Луната, звездите и великите Планетарни Сфери.

Когато (първоначалната) мъглявина започнала да се затопля, от нейната топлина се образували мъглите и

облаците, и дъждовете, и водните течения в земните недра. Дори след като били разделени, те все още били отнасяни от подходящите им места от топлината на слънцето и всички (водни и земни елементи) се съединили отново с мъглявината и се втурвали заедно сред гръмотевици и светлина; и сред грохота от гръмотевичната буря. (Великите) Разумни Животи били нащрек, докато на земята и морето мъжки и женски същества треперели пред нейното ехо и стояли ужасени.10

Ако се абстрахираме от явните наслоявания в това

твърдение, ще открием познания за космологията, които в по–голяма степен се съгласуват със съвременната научна мисъл, отколкото с това, което е прието да се нарича "магия". В действителност трябва да изкажем благодарности на така наречената "опозиция" за определена част от информацията, която е успяла да се запази от унищожението през дългите столетия и се е съхранила до наши дни, като класическите примери са Философумена или "Отхвърляне на всички ереси" на Хиполит. През 1842 г. Минойдес Минас, образован грък, който бил изпратен на проучване от френското правителство, открива в един от манастирите на планината Атон единствения оцелял досега ръкопис на този ценен документ. Той датира от четиринадесети век и се е състои от десет книги, но за съжаление, първите три и началото на четвъртата са изгубени. Преди това първата книга била приписвана на Ориген и вече била известна, а липсващите томове съдържали сведения за доктрините и тайнствата, познати на египтяните и халдейците.11 Иполит твърди, че той самият е дал гласност на всички така наречени тайнства, както и на онези вярвания, спазвани от християнските мистици на неговото време, които той нарекъл "еретици".

Всеки би се запитал защо египетските и халдейските тайнства били унищожени. Можем да предположим, че информацията, която те съдържали, според този баща на ранната Църква била прекалено "взривоопасна". Или просто се

е страхувал, че тези тайнства могат да накарат простолюдието да се замисли! Следователно, тези, които съзнателно са унищожавали космическите знания (факт, забавил хода на еволюцията), имат за какво да отговарят пред човечеството, да не говорим за кармичния дълг, който ще трябва да изплатят.

Херметическата литература представлява сама по себе си цялостно изследване, затова и разкриването на всички елементи, свързани с темата за Египет и Сириус, би изисквало доста продължително изучаване. Съществуват някои интересни данни, получени от класически автори като Филон, Плутарх и Платон. Филон Александрийски (роден между 30 и 20 г.пр.Хр. и умрял около 45 г.сл.Хр.) е елинистичен учен от еврейски произход, апологет на терапевтите (съсловие лечители). Именно на него дължим голяма част от наличната информация, която се свързва с мистическата активност на това съсловие. Неговите коментарии включват концепциите за активния и пасивен причинно–следствен принцип в Бога–източник, докато Логосът като син на своя бог–баща и майка е отговорен за нашата Слънчева система и за всички движения в нея, като се ползва от помощта на физическото слънце: или с други думи това е разказът за Изида, Озирис и Хор.

Плутарх, гръцки автор, живял през втората половина на І век сл.Хр., избрал египетската тема за Изида и Озирис като проблем за изследване. Като жрец на Аполон и Дионис, той бил добре запознат с магическите процедури и придружаващите ги тайнства и в двете системи, както и с тайното знание на египетската традиция (информация, която вероятно е научил от вече изгубени източници). Гърците са се стремели да изравняват своите собствени богове с тези от египетския пантеон и Плутарх, пишейки по проблемите на елевзинските и орфическите обреди, разкрива някои наистина интересни паралели: между Дионис и Озирис, между Хор и Баст и Аполон и Артемида и др. Според Плутарх систрумът е поредното доказателство за връзка със Сириус. Ето какво пише той:

Систрумът показва, че съществуващите неща трябва да бъдат раздвижени и това никога не трябва да спира, трябва да бъдат разбуждани и подтиквани, когато заспят или се разсеят.

Защото е казано, че те ще се обърнат и ще прогонят Тифон (Сет) със систруми, показвайки, че когато разруха обхване природата и я доведе до състояние на неподвижност, (тогава) новото поколение ще я освободи и ще я въздигне от смъртта, единствено по пътя на движението.

Сега систрумът има извита горна част и неговата извивка съдържа четирите (неща), които се поклащат. Защото онази част от космоса, която е подчинена на зараждането и разрушението, е ограничена до сферата на луната, а всички (неща) в нея са в движение и се променят от четирите елемента – огън, земя, вода и въздух.

И на извивката на систрума, най–отгоре, те поставят метална фигура на котка с човешко лице, а отдолу, под подвижните части, лицето на Изида или понякога на Нефтис – символизиращи раждането и унищожението (защото това са промените и движенията на елементите)…12 (Вж.фиг. 13.2)

Фиг.13.2 Систрумът, който съдържа четири подвижни части, символизиращи четирите Елемента.

Лично аз намирам този коментар на Плутарх за

изключително важен по няколко причини. Обърнете внимание на намека за Двойния Огън на Изида и Нефтис, както и на еволюционната роля на четирите Елемента: "когато разрушението обхване природата и я доведе до неподвижност". С други думи, когато една еволюционна епоха стигне до застой, а това налага нов квантов скок, лъвските или котешкките енергии на Сириус идват на помощ, защото, както вече говорихме, Сехмет е враг на Хаоса, а Хаосът може да се изявява открито единствено чрез инерцията или чрез неправилно определеното движение. Застоялата вода създава благодатна почва за нечистотии и, както е решил Херкулес по време на преминаването на шестото си изпитание, силата на бързотечащата вода е необходима, за да почисти събраната мръсотия в Авгиевите обори! Като вземем предвид дори само тези неща, едва ли ще поставим под съмнение твърдението, че систрумът е една от най–важните части от магическия арсенал, използван от практикуващите Сириуска магия, тъй като явно ще дойде времето, когато и ние, както старите египетски жреци, ще трябва да победим Сет.

Ако се опитваме да осветим онези тъмни ъгли на космическото невежество, които никога през столетията не са били огрявани дори от един единствен лъч на познание, ще обезпокоим "кошмарите", които вече са се настанили в страховития мрак. Спомням си, че когато бях млада, чух от един стар и мъдър окултист: "Ако дръпнеш Дявола за опашката, той ще изцвърчи." Той естествено не искаше да каже, че приема в буквалния смисъл образа на Сатаната, че като психолог е разбрал, че невежеството често бива застрашено от появата на познанието. Мисля, че именно Емерсън изрази становището, че Бог предоставя на всеки човек избора между Истина и Покой – изберете едно от двете, но никога няма да имате нито едното, нито другото! Така казва систрумът!

Последната част от Първа книга на Хермес Трисмегист е озаглавена Пастирът Хермес. Този древен египетски текст се е разпространявал сред гностиците и есеите, които са възприели много от неговите учения. Все пак в него като че ли има малко повече от неясно формулираните идеи на гностицизма, за да може да представлява интерес за занимаващите се със Сириус, въпреки че доктрината за еоните (епохите) представя някои интересни виждания върху проблемите на еволюцията.

Втората книга от Хермес Трисмегист е наречена Корпус Херметикум и в нея са представени работите на някой си Поймандрес, чието съществуване изобщо е поставяно под съмнение, тъй като на египетски език името означава "доказател-ство". Както се обяснява по–нататък в книгата, Поймандрес преживял промяна в състоянието на съзнанието, по време на което получавал инструкции директно от Хермес (Тот), което предполага или състояние на насочване, или Самяма (вж. Речника) или ченнелинг• . Можем да открием някои интересни данни в раздела, озаглавен Пастирът на хората. Мъжко–женската природа на Главата на Боговете или Създателя, напр.: София или Мъдростта, и Христос или Желанието, които носят силни гностични нюанси, но въпреки това се съгласуват с ученията за Изида и Озирис. От наблюденията, които са записани досега, може да се види, че който и да е получавал тези напътствия, е бил убеден в съществуването на божествения източник на своите откровения точно така, както и християните са вярвали, че Светия Дух бди над тях, когато превеждат или интерпретират Светото писание.

Някои от тези египетски учения, носещи реминисценции с работите на късния Рудолф Щайнер, не предизвикаха никакво учудване у мен. Тези учения, особено отнасящите се до еволюционната теория са съвместими със старите

• Channalling (англ.) – съвременна дума за състоянията, в които

изпадат медиумите по време на сеанси. Бел ред.

египетско–сириуски учения. Автентичността на този отделен фрагмент е твърде съмнителна, все пак, както поради факта, че явно носи силни християно–гностични нюанси, така и поради влиянието на времето, когато се предполага, че е бил написан. Затова всякакви догадки остават единствено в сферата на академичните спорове, а ние можем само да търсим някакви скрити значения, които да извлечем от текста.

Следващата ни стъпка в литературата, посветена на Трисмегист, ни отвежда към Стобей, чийто първи откъс е диалог между Хермес и Асклепий. В него учителят въвежда своя ученик в спецификата на мистериите на космоса, както и на духовното развитие и прогреса на душата. Тази част съдържа някои интересни данни, отнасящи се до египетското жречество и неговото отношение към обета за безбрачие, и със сигурност си заслужава да бъде внимателно прочетена. През цялото произведение се прокарва темата за Потопа, за висша раса, която съществувала преди него, и се намеква за познанията върху науката и астрономията, които могат да се съотнесат само към традиция, на която е била достъпна една изключително високо развита технология.

Интерес представлява и онази част от информацията, съдържаща се в Корпус Херметикум, която включва идеи за звездната природа на божеството; за нетленността на психиката или духа, на етерното тяло, за прераждането, за факта, че хора и животни се движат по свои собствени отделни потоци на еволюция; за възможността да се промени кармата чрез волята, енергията и материята; за расата на логоси (деви) и може би най–интересната част от цялостната информация, от сириуска гледна точка разбира се, за двойнствената природа на душата. Хермес казва, че в действителност само една частица от нашия дух влиза в зоната на земното време, докато другата част остава в нелокалното (безвременно) пространство (нари-чани нюанси на частиците, или вълнови пакети, съгласно модерната квантова теория). Твърде възможно е тази концепция да бъде разглеждана като първооснова на доктрината за по–висшия или трансперсонален аз, която явно е

породила заблуждението у много хора, че единственият "по–висш аз" във вселената са те самите, като никога всъщност не им идва на ум идеята, че е твърде възможно нашият "по–висш аз" да влезе в диалог с този на другите.

Засега най–интересният от трите тома на Хермес Трисмегист без съмнение е третият от тях. Той включва Девата на света и Поучение на Изида към Хор. Философските и магическите концепции, представени в тях, са изключително напредничави и с определено пророческо съдържание. Ето и някои примери:

1. Пълно равенство между половете, учение, което твърди,

че духът може да избере тяло от единия или другия пол, единствено според своите еволюционни нужди.

2. Определени видове от животинското царство, по–специално лъвове и делфини, се намират се на по–висока еволюционна степен на развитие от другите (или от някои представители на Хомо сапиенс, в това число). Въпреки че специфичните примери могат да се разглеждат като отнасящи се за живота на Земята, като четем "между редовете", можем да открием концепцията за една космическа интерпретация, и според мен именно това е начинът, по който първоначално е била представена на египтяните еволюцията.

3. Замърсяването на планетата от хората, което завършва с разбунтуването на четирите елемента.

4. "Старите", които не произхождат от този свят, и от които, според Изида, произхождат Хор и неговото божествено семейство (спомнете си древните Текстовете от пирамидите и по–специално текста Хор, който е в Сириус?).

5. За това, как мъдрите духове първоначално били предопределени да заемат местата със сила и отговорност, но тяхната сила била узурпирана от по–младите и по–неопитните души, които заели тяхното положение чрез намесата на силата (драмата на Озирис и Сет, намерила израз на материално ниво чрез създаването на хората?).

6. Мъжкото и женско начала; елементите, преобладаващи във всеки от двата пола и как те биха могли да се проявят в съответствие с Космическия закон.

7. Чакрите на планетата Земя. 8. Нашата планета като тяло, податливо на дисбаланс или

болести, но също така и на лечение (хипотезата за Гея). 9. Връзката между болестта и природния баланс вътре в

човешката система (организъм). 10. Етерният свят, който предхожда и се отразява от своето

физическо копие. 11. "Боговете", които са слезли от "небесата", за да научат

човечеството, а след това са се върнали в своя истински дом на звездите.

12. Книгите, преведени от някои "свещени езици" на езика, познат по времето, предхождащо първата египетска династия (старият атлантидски език).

13. Доказателство, че математическата природа на вселената е била много добре позната на древните египтяни, както и на тези, които са им предали тези познания.

14. Колелото на кармата. 15. Глупостта на интелектуалната дребнавост. 16. Природата на Космическия закон. 17. Зодиакът. 18. Семейството на божествените духове или архангели,

идващи от "друга слънчева" система. 19. Природата на болестите. Това са най–вълнуващите и духовно стимулиращи

учения, които могат да бъдат засвидетелствани в тази изключителна книга. Би било логично да предположим, че в съгласие с нормалното протичане на египетската магия инструктиращата (Изида) приема ролята на богиня, която се обръща към своя син, Хор (обучавания), така че в действителност ние се срещаме с останките от една изключително древна традиция, която има определено метафизично звучене. Последните примери от литературата, посветена на Хермес, в том три, се свързват с коментариите,

предоставени ни от различни класически автори и заслужават да бъдат споменати дори и само като доказателство за това каква част от истината се е изгубила през следващите столетия.

Климент Александрийски (150–220) казва, че

божествата Хермес, Птах и Имхотеп са живели някога в Египет сред хората. Там те дошли от земя, съществувала преди Потопа. Хермес, както са ни завещали бащите, е донесъл от онези земи определени книги с медицински характер, които са имали функциите на абсолютен закон. Две от тези книги, с номера 42 и 36 съдържали цялата мъдрост, позната сред египтяните. Именно тях е трябвало жреците да изучават наизуст и да разберат със сърцата си. Останалите шест книги разкривали лечителското изкуство на "пазителите на свещените места" (лекарите).

Тертулиан (160–230) твърди, че Хермес научил Платон,

че учението за прераждането датира първоначално от времето на цивилизацията, съществувала преди Потопа.

Лактанций (IV в.сл.Хр.) казва за Хермес, че месец

септември е бил свещен за него и той, заедно с Изида, управлявал знака на Девата. В този фрагмент са дадени също и някои данни за природните стихии и за двойнствената природа на доброто и злото.

Зосим (III–IV в.сл.Хр.) споменава, че Хермес е

произхождал от царството на девите (devas) и архангелите, т.е. бил същество, научило хората на изкуството на лекуването, превъзхождащо много техните примитивни разбирания. Тук се споменава и за "лицемерния демон", който отклонява човечеството от правия път, но с когото Хермес или Тот знаят как да се справят.

Юлиан, римски императорът (управлявал от 360 до 363)

твърди, че Хермес е бил водач от по–високо духовно ниво, а не

човек. Той изказва мнението, че Хермес би могъл да бъде учител във всяко време от историята на човечеството, посредством връзката на човек–медиум.

От посоченото по–горе разбираме ясно, че разцвета на

древната мъдрост лежи скрито дълбоко в същността на херметизма, познание, което е главно космическо и трансцедентално, лишено от онези племенни и общински ограничения, представяни доста често от някои предпочитани сега метафизически традиции. Беше посочено, че никое знание не се губи завинаги; по–скоро се забравя, за да бъде научено отново в някое друго време, подходящо за неговото приложение и значение за историята и еволюцията на тази планета.

Нека сега оставим Хермес Трисмегист и се обърнем към египетските мистерии, представени от Ямблих, така, както са преведени от Уайлдър. Този знаменателен и изключителен диалог започва с думите на Порфирий:

Аз ще започна тази приятелска кореспонденция с теб с

намерението да науча какво отношение имате вие към боговете и добрите демони и как се отнасят към тях различните философски течения.

Началото на много неща, касаещи тези проблеми, е поставено от философите, но те в по–голямата си част са взели основата на своите вярвания от различни догадки.13

Тогава човек изрежда един списък от въпроси, по–

голямата част от които следват желязната гръцка логика. Всъщност се изказва съмнение относно мъдростта и ефикасността на системата, която е била магически обоснована и ориентирана. Отговорът на писмото на Порфирий до Анебо е бил написан от Анебо, учителят, който явно се е занимавал с апология и който започва своето ответно писмо със следните думи:

Хермес, покровител на литературата, съвсем правилно е бил приет от най–дълбока древност като общ бог от всички жреци – бог, който е имал власт над истинското обучение, отнасящо се за боговете, един за всички и сред всички. Затова нашите предшественици са имали навика да приписват на него своите открития в мъдростта и да назовават всички свои творения Книги на Хермес.14

Жреците, за които се говори в тези диалози, принадлежат

към различни ордени (нива) и имат най–разнообразни задължения, включително изпълнители на обреди, предсказатели (ясновидци), професионални учени, философи, поети, творци, медици, майстори–механици и т.н. В действителност египетското жреческо съсловие, както и неговите атлантидски предшественици, притежавали всички форми на познание и по никакъв начин не се ограничавали с изпълняването само на магически и религиозни обреди.

В никакъв случай не е възможно да отделим нужното внимание дори на една отделна част от цялата книга, затова ще се опитам да привлека вашия интерес съвсем накратко към някои от тези учения, които считам за най–тясно свързани с предмета на нашето изследване. Като се остави настрана елинистическата семантика, информацията може да бъде сравнена с тази от най–ранната версия на Книга на мъртвите. Съществуват описания на божества, деви, природни духове, герои, както и множество други невидими сили, които обитават вселенското пространство между човечеството и безкрайността, и които често са представяни от ортодоксалната религия като вакуум или празно пространство. Те не се зачеват от човешкото тяло, а по–скоро по някакъв чуден начин се пораждат от всичко наоколо; това потвърждава връзката между духа и тънките неуловими (нелокални) силови полета, които обграждат и обвиват физическото тяло.

Египетската астрология има по–скоро философски характер, отколкото предсказваща природа, въпреки че нейното цялостно отражение върху еволюцията на планетата е

било познато за египтяните и те спазвали астрологичните канони в своите обреди и молитви. Не съществува нито една планета, която да е решила да бъде зловредна в приетото астрологическо значение на думата. Ето едно потвърждение. Човек, заболял от скорбут, който се излага на слънце, би увеличил своите страдания, но именно скорбутът (дисбалансът) в човека, а не слънцето, причинява усещането за този дискомфорт. Това се отнася и до Сатурн, Учителя: ако се почувстваме потиснати от неговото влияние, то е само защото ние, като небрежни ученици, не сме се вслушали в неговите поучения и затова трябва да бъдем върнати отново в правия път. Такава е природата на всички неща. Докато те достигнат до Висшия (Съзидателния) Център, те са частични или незавършени дотолкова, доколкото това касае тяхното еволюционно развитие и затова трябва да преминат процеса на постоянно пречистване и промяна. Тъй като този процес без съмнение включва разпадането, разумните сили или енергии, които участват в него, често се представят като отрицателни, но това не е така, защото те просто изпълняват функциите на слуги на природния закон, а не на една персонализирана зла сила, като всяка от тях върши своето задължение без страх или упрек.

Нашата собствена връзка с Бог и Вселената като цяло, както беше вече споменато, е представена от разума. Във всеки индивид съществува възможността да се издигне нагоре и да осъществи връзката с универсалното съзнание и чрез определени канали да го отвори и да изтегли силите на любовта и светлината. Все пак начинът, по който тези енергии ще се използват, зависи от възрастта на душата (дълбочина на полето) на търсещия, както и от неговата основна нагласа, обективните намерения и целта на манипулирането, определящо техния "цвят". С други думи, тази древна философия, описана от египетските жреци, се съгласува с голяма част от общоприетите принципи на етиката или магията.

В тази книга се описва също и пророкуването, ченнелинг и други също толкова известни и вече приети психически явления. Древните египтяни не използвали често услугите на медиуми• в магическата практика. Те доста прецизно избирали онези, на които се разрешавало да бъдат проводници на божествената сила. Осъзнавали добре, че и в другите измерения перспективите не са по–малко от тези на земята. Факторът хаотичност се проявява на всички диапазони на вълната (на всички честоти), с изключение на Висшия Източник (Източникът на Сътворението). Разумните сили от "по–високите сфери", казват те, не могат да ни заблудят, но огледалата, чудесата, кристалите и другите психологически помощници, според тези древни жреци, са един постоянен извор на грешки и заблуди. Все пак емблемите (символите) са сигурни, тъй като често се използват като средства за достигане до божествената сила.

Може би тези, които се оплакват, че не могат да получат отговорите, които изискват от източниците на информация, трябва да обърнат внимание на коментариите на Анебо, когато е бил попитан от Порфирий за често срещаното недружелюбно отношение на оракулите. Анебо отговорил, че понякога е полезно да живеем живота си за самите нас и да се въздържаме от търсене на помощ от външни източници, които освен всичко имат и своите грижи и не трябва постоянно да изпълняват ролята на родители по отношение на нашата духовна недоразвитост. Ако божествата в своята мъдрост считат, че трябва да ни откажат достъпа до външното време, това обикновено става, поради някакво решение, взето от собствената ни свободна воля или психика, преди тя да влезе в нашето тяло.

Една ясно очертана линия на разграничение може да се забележи между това, което египетският жрец определя като

• Сравнете с тибетската оракулска традиция, пр. Лама

Анагарика Говинда, Пътят на белите облаци, София, 1998, изд. Шамбала. Бел.ред.

"други части на душата", както и "по–висшия аз", и онези, които ни пазят, ръководят или наблюдават. Твърде много хора изглеждат изключително щастливи само при възможността да припишат всички форми на вдъхновение на някой издигнат аспект от своята собствена духовност (или психологическа структура), така че е изключително трудно да идентифицираме тези различия и да ги съблюдаваме.

Порфирий детайлно разглежда свещените обреди. Той явно не е бил впечатлен от свръхизобилието от тайнствени атрибути. Той пита Анебо необходими ли са всички тези неща. Смята, че ако боговете са това, за което претендират, те не биха правили фокуси, не биха експонирали странни предмети в магическите огледала, нямаше да се появяват като нематериални видения, които сплашват обикновения човек. Разбира се, египетските магьосници са знаели, че "сенките в нощта" или това, което те наричат "неустойчивост на призрачните образи" не представлява нещо реално и затова вземат необходимите мерки да го избягват. Тъй като физическите феномени от този вид обикновено се проявяват в по–долните сектори на вълните, те се предизвикват от простото действие на ускоряване на честотите. Факт, известен на всеки окултист, който си разбира от работата.

Може би един преглед на споменатите три типа хора –хиле, психе и пневма – би ни разкрило коя степен от духовното развитие е изразена чрез използването на разнообразието от "сенките в нощта"! Египтяните са се противопоставяли също и на предизвиканите чрез ритуали състояния на екстаз (или временно безумие). Било е необходимо все пак някой да зареди атмосферата с набожност, но всяка прекалено силна реакция била възприемана в нейния терапевтичен контекст, а не била отнасяна към магическата дейност в "управляемата" £ форма. Валидността на египетския подход може да се види и в съвременните изследвания върху клиничните и психологическите ефекти на определени обреди и психични практики, проблем, който съм разгледала в книгата Психология на ритуала.

Проблемът за свободната воля и начинът на нейното действие е коментиран обстойно в диалозите между Порфирий и Анебо, както и фактът, че изборът на земни условия е направен от самата душа, без божеството да има каквато и да било вина за това. След като изборът е направен, бил определян ангелът–хранител (или “демон”). Тенденцията да определяме същността на по–висшите сили от гледна точка на човешката емоционалност е извънредно погрешна. Не е задължително емоциите на земните хора да съдържат каквато и да било връзка с Космическите закони или с начина, по който нещата са разположени във вселената отвъд границите на земната действителност. Анебо проявил благородство в отговора си относно способността на човек да изцелява, като отбелязва, че това е индивидуална способност, която не е свързана с външни сили или богове и не се предава чрез медиум.

Сред голяма част от египетското жречество кръвните жертвоприношения не били предпочитани, затова тези, които следвали Вътрешната пътека, приемали животинската душа и имали възможността да се изкачат по еволюционната стълбица, ако не на земята, то на друга планета, но само в рамките на своя вид. Затова, в съгласие с идеите на шаманите, египтяните не изпитвали никакви затруднения да приемат идеята за съществуването на духове на животни–посредници.

И няколко думи, които ни предупреждават да бъдем предпазливи – флиртуването с египетско–сириуските енергии като тези експерименти, които включват абстрактна промяна на формата, усещания с различна измеримост и пътуването във времето, могат да се окажат изключително рисковани дори и за напредналите ученици, като опасностите включват риска както от физически, така и от психически увреждания.

Може би ще попитате за какво нараняване става дума? Нека го погледнем и от този ъгъл: много от болестите на нашето съвремие се отдават на дупките в озоновия слой на земната атмосфера, причинени от злоупотребата с химикали и други вредни фактори, действащи върху Гея, и, съответно,

оказващи разрушително въздействие върху нейната аура. По този начин същества, чужди на нашите земни тела, получават достъп до нея. Именно с тях, поне засега, не е програмирана да се справи нашата имунна система. Затова и на чисто физическо ниво, ако изберете да се поразходите в обективното време, бихте могли да донесете обратно със себе си същества, които закачили се вече за вашата аура, попаднали веднъж в честотите на материята, естествено биха потърсили възможност за по–широка изява. А какво може да бъде по–подходящо от вашето физическо тяло или това на някой, който ви е близък и скъп? Научна фантастика ли е това? Едва ли! Достатъчно е само да се огледаме – доказателствата са налице. А и така наречените от професор Фред Хойл носители (приема се, че това са били кометите) едва ли са подбирали пътниците, на които да предложат да се качат. Сега вече се знае, че много болести и химически изменения в нашите тела са причинени от появата на слънчевите петна и на въздействия на обекти от други части на Вселената. А що се отнася до рисковете за нашия разум, опасностите от психическо раздробяване съвсем не са преувеличени. Разбира се, може да се възрази на всичко това с думите, че ограниченията на личностната "дълбочина на полето на вълната" на търсещия или възрастта на душата му плюс "космическите бариери" ще го защитят от пресичането на границата. Това в някои случаи е възможно, но не винаги. Попитайте онези, които се занимават с изкуството на лечението.

Бележки:

1. G. R. S. Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 116. 2. Ibid., page 117. 3. Ibid., pages 106–7. 4. Ibid., pages 3–4. 5. Ibid., page 5. 6. G. R. S. Mead, Fragments of a Faith Forgotten, pages 139–

140. 7. G. R. S. Mead, Thrice Greatest Hermes, Vol. 1, page 110. 8. G. R. S. Mead, Op. cit., pages 111–12. 9. G. R. S. Mead, Op. cit., page 124. 10. G. R. S. Mead, Op. cit., pages 125–6. 11. G. R. S. Mead, Op. cit., page 140. 12. G. R. S. Mead, Op. cit., page 344. 13. Iamblichos, The Egyptian Mysteries, page 10. 14. Ibid., page 25.

Глава 14

КАКВОТО Е ГОРЕ, ТОВА Е И ДОЛУ

Карл Густав Юнг е разбрал, както са осъзнали и многото мъдреци, живели преди него, че митът носи поразителна прилика с реалността и би могъл да се интерпретира на различни нива. Затова и древните легенди могат да бъдат разбирани във всеки един контекст от посочените по–долу:

(а) Космологически и еволюционни промени, включващи

нашата собствена или друга звездна система; (б) Аспекти на човешката психология; (в) Действителни събития, които са се случили в

праисторическото време; (г) Космически енергии или първоначала (архетипове),

свързани директно както с индивидуалното, така и с колективното подсъзнание;

(д) Предсказания, които се отнасят за бъдещето. Твърде възможно е да се приеме, че в някакво състояние

на безвремие е била създадена един вид свещена история, която подсъзнателно е била разиграна на всички нива, въпреки че много рядко на някой мъдрец, творец, философ, пътешественик във времето или магьосник е било позволявано да хвърли дори бегъл поглед върху нейната реалност. Никъде

другаде тази история не е толкова добре представена, както в митовете и обичаите на древен Египет, където една истина е заключена в друга. В процеса на изучаването им в продължение на четиридесет години, аз виждах как външните пластове бавно се смъкват, за да разкрият други, много по–вълнуващи съобщения. Като аналогия може да се посочи интересна стара картина в изключително лошо състояние, която, след като бъде предоставена на умението на професионалния реставратор, разкрива една значително по–ценна и красива художествена творба, отколкото сме очаквали.

Преди да пристъпя към обобщаването на данните от предишните глави, аз бих желала да споделя с вас, моите читатели, съдържанието на писмо, което получих по времето, когато започвах да пиша последната глава на книгата през април 1990 г. То ми беше изпратено от онези мили египетски последователи на Старите Пътища, чието изключително полезно писмо, свързано с тяхната собствена сириуска традиция, беше представено в една от предишните глави. Началният параграф гласи: (фиг.14.1)

Фиг. 14.1

Написано на втория ден от пролетния празник, посветен

на Нашия Господар Ус–Ар (Озирис), Господар на Абту и Цар на Възкресението, и написано в името на Амон–Ра, Бог на Боговете, в този ден от тържеството, за който споменахме, както е написано отгоре на нашето писмо, Анеч Хра–ку Амон–Ра Хех, и е написано с разрешението и директната заповед на Нейно Преосвещенство Сехмет Монту, Стълб на Милионите в тази наша година от 12,451 АУ (след Ус–Ар), нека тя да благослови нашето писание със Своето духовно присъствие. Аз пиша също така по указание на нашия Мъдрец Сау Тахути това:

Нека да имате дълъг живот и истинска връзка с Нашия Бог (както наш, така и ваш), и нека Те водят вашата ръка и всички ваши работи, които предстоят занапред. Забележете, Хра–ку се използва при поздрави като "здрасти", а Барака се използва при сбогуване, въпреки че означава "Благословен да си".

По–нататък писарят твърди, че предпочита да използва

изписването на племето "тотси" отколкото африканското "тутси", в съответствие с информацията, която му била предадена. Той цитира датата 12 451 УА като "броя на годините, от този ден, когато Нашият Господар Ус–Ар е станал Господар на Другия Свят и ни е напуснал". Това би могло да означава, че Озирис (Царят), трябва да е напуснал въплъщението си някъде към 10 461 г.пр.Хр. Интересно, нали! Той продължава: "Ние тук не познаваме името "атлантиди", може би това са хората от Зеленото море? Ние знаем, че те са измрели скоро след пристигането на Ус–Ар в земята на Синай, но тези събития се отнасят към времето от преди 20 000 години... " (А това означава, около 17–18 000 г.пр.Хр., по време на зодиакалната епоха на Скорпиона, когато се твърди, че е била разрушена Му и е била основана цивилизацията на Атлантида, но аз предполагам, че в случая се сблъскваме с две различни последователни епохи, както съвсем скоро ще се убедим.)

Всичко това е последвано от приблизителен списък на астрологическите епохи, към които моя египетски приятел отнася царуването на Небт Сехмет Монту като отговарящ на епохата на Лъва, което звучи логично, и поставя въпроса дали е възможно епохата на Близнаците да е свързана с Ус–Ар и Аусет (Озирис и Изида). Той казва: "Нашата вяра започва в Епохата на Ус–Ар и Аусет…" и добавя, че: "...преди малко повече от 12 450 години Ус–Ар и Аусет пристигнали като първите фараони на Египет, за да донесат цивилизацията на хората от тези земи…" (второ появяване?). Извинявайки се за

своя превод, той ни предоставя зодиакалните епохите както следва:

Празното пространство на Амун. (Козирог?) Вечността на Нут или Разделянето. (Водолей?) Епохата на живота в морето. (Риби?) Епохата на Ра. (Овен?) Проявеният Ра. (Телец?) Управлението на Ус–Ар и Аусет. (Близнаци?) Епохата на отричането. (Рак?) Епохата на Небт Сехмет Монту и разрушението или

Морето от кръв. (Лъв?) Епохата на баланса. (Везни?) Епохата на строителите. (Стрелец?)

Читателите могат да забележат отсъствието на Дева и

Скорпион от списъка, което оставя у мен впечатлението, че той се е опитал да го пригоди към съвременната западна астрология, докато в действителност неговите собствени традиции могат да се отнасят до една много по–обширна част от историята на Земята. По–нататък той ни информира, че:

Книгата за Вярата не е била открита или намерена от

Херу–та–та–фу, Приносителят на Своята Собствена Надежда, до Епохата на Строителите (на пирамидите)... Тахути е на земята от Епохата на Ра, а Небт Сехмет Монту е на земята от Епохата на Проявения Ра. Следващата история е от Епохата на първото появяване на земята на Небт Сехмет Монту, което се е повторило отново и през Епохата на Строителите. (Потъването на Атлантида?) Тя гласи: Небт Сехмет Монту като Око на Ра е била най–яростната и жестока от всичките му форми, защото именно Тя е защищавала Божествеността и Волята на Бог. Но в образа на Хет–Херу тя е била най–щастливата и най–благородната от всички, а нейните деяния се споменават в Книгата на Божествената Крава, когато тя едва не унищожила цялата цивилизация и хората. Съществува една

тъжна история за това как Тя напуснала Египет, за да се засели в Нубия, разположена на юг. Тъй като ревнувала от всичко сътворено от Нейния Баща Ра, когото тя обожавала, напуснала Египет, за да живее в Нубия, и променяйки своите форми, унищожавала всички създания по Своя път. Египет останал безлюден, тъй като без Хет–Херу животът бил лишен от веселие и радост. Дори Ра скрил лицето си от мъка при Нейното заминаване и никой не могъл да утеши Неговото сърце, поради загубата на любимата дъщеря, в която останала Неговата сила. Тъмнината и Хаосът затегнали обръча си около него и заплашвали самото съществуване на Реда и Систематичността! Ра се чудел: "Кой ли може да върне отново в къщи Моята Дъщеря?" Всички богове мълчали, защото всички се страхували дори да се приближат до Нея. Тогава задачата била възложена на Тахути, най–мъдрият от всички Богове. Като приел образа на Смирен Павиан, той тръгнал да търси Дъщерята на Ра и след като Я открил, Я заговорил изключително внимателно, казвайки: "Здравей, Дъще на Слънцето, може ли да ти кажа няколко думи, преди да умра?" След като получил разрешение, Тахути разказал историята на Майката Дива котка и на Майката Лешояд, които взаимно не се доверявали една на друга, но постигнали някакво помирение, като се разбрали никога да не си вредят взаимно. Един ден бебето лешояд изпаднало от гнездото и било връхлетяно от бебе на дивата котка. След като майката лешояд се върнала, тя видяла мъртвото тяло и погубила всички бебета на дивата котка. В отговор, дивата котка донесла запален въглен от лагера на ловците, който поставила в парче месо, а него в гнездото на лешояда, като по този начин убила всички деца на лешояда. Това било възмездието на Ра за това, че взела отмъщението в свои ръце, вместо да помоли Ра за помощ! Отдай възхвала на Ра, О, ти, Негова Дъще, на този, който вижда и отмъщава за всичко, и чието лице носи цялото щастие.

Тахути чрез измама успял да убеди Хет–Херу да си хапне от някои билки от Къщата на Ра, които веднага изпарили Нейната ярост и променили Нейното настроение.

Тогава Тахути £ разказал една друга история, като едновременно с това я водел обратно към Египет. Чрез тази история той £ показал, че Ра забелязва дори смъртта на мухата и че нищо не е по–силно от справедливостта на Ра. Това накарало сърцето на Хет–Херу да затупти развълнувано от радост и гордост от факта, че Нейният Баща се отплаща за всяко добро с добро, а на лошото с лошо и, както отбелязал Тахути, Тя била Отмъстителят на Своя Баща във всяко отношение! Най–напред Хет–Херу заедно с Тахути достигнала земите на Египет и Тахути спасил живота на Хет–Херу от змията на злото, докато Тя спяла под едно дърво. При пристигането им в Египет били организирани велики тържества, дадени в Нейна чест, а в Он (Хелиополис) Ра отново бил свързан със Своята Дъщеря. В Пер–Ка–Птах (Мемфис) в Къщата на Чинара било организирано голямо тържество, на което Тахути приел своя първоначален образ, а Хет–Херу най–накрая Го познала.

Ако внимателно прочетете този разказ, ще откриете не само нравствените ценности, но и точния брой на посещенията на Същества–лъвове тук и тяхното следващо завръщане в истинския им дом. В последния разказ, който Тахути разказал на Хет–Херу по време на тяхното пътешествие обратно към Египет, Той £ разкрил мъдростта на хората, но и техните недостатъци, тяхното лековерие и опасността, заплашваща всички форми на живот, ако не е контролът, осъществяван от Ра. Споменават се други Богове–Лъвове в нашите списъци...

Последните няколко реда от посланието са твърде лични,

и писарят го завършва с думите: Бих желал да Ви кажа от името на всички тук Шай–ен–

Ренпут, Честита Нова Година! Нека крепнат Вашият дух и Вашето сърце.

Бях много развълнувана при получаването на това писмо по няколко причини. На първо място, датите, които са представени в него, съвпадат с датите, до които успях да стигна сама, в резултат на своите собствени изследвания, както и благодарение на милата помощ от страна на онези същества с образи на лъвове, които решиха, че е подходящо да позволят някаква частица от тяхната мъдрост да достига от време на време до мен. На второ място, катаклизмите както в Му, така и в Атлантида явно са избухнали в основите на Сехмет, т.е. Сириус – Къщата на Лъвоподобната! Явно и двете катастрофи са били свързани с еволюционните квантови скокове, а на много истински вдъхновени хора било посочено, че ни застрашава още една подобна катастрофа в недалечното бъдеще. Това води до внезапната поява на великденските хора – лъвове, живеещи на Сириус, в преживяванията на медиумите. Митовете винаги ни дават много информация, че Тот е бил от по–старата генерация богове в сравнение с петте епагоменални Нетери. Като имаме предвид гореизложеното, както и някои други легенди, не можем да не се изкушим да мислим за него като за човек от Сириус. А и посочената за негова съпруга Сешат е звездна богиня и, според древните текстове, "премерваща Времето" (пътеше-ственичка във Времето?).

Представената в писмото история от епизода за Сехмет със сигурност се различава значително от това, което обикновено се появява в книгите, разглеждащи египетската митология, в които се казва, че богинята е била опиянена от поглъщането на огромно количество бира, след което заспала и престанала да разрушава всичко наоколо (Вж. Глава 3). Алюзията с Ра, чието лице помръкнало от мъка, явно ни отпраща към период, когато светлината на Слънцето не е стигала до Земята, в резултат на което планетата била почти унищожена (период на атомна зима?) Окото на Ра, което било изключителното оръжие на Сехмет, е описано като блестящ и горящ предмет (планетоид или комета, може би?), който паднал върху Земята и £ причинил невъобразими вреди. Ако

погледнем на Ра в контекста на системата Сириус, както и на Сехмет като негова дъщеря, бихме могли да си обясним астрологическото разположение на енергиите на Марс и Юпитер по отношение на Сириус да видим Сехмет като богиня–воин или ангел на отмъщението, каквато е била, а Ра като сърдечен, мил, бащински настроен бог. Все пак митът ни разкрива, че никой не можел да действа самостоятелно, без помощта на другите и в това се състои тайната, чийто отговор със сигурност е заложен във вярванията на догоните. Друг проблем, който привлече вниманието ми, е споменаването на Книгата на Божествената крава (твърде вероятно Хатор?). В ирландската митология съществува книга с подобно заглавие – Книгата на сиво–кафявата крава, която се отнася за историята на Ирландия преди и след Потопа и, без съмнение, се е съхранила до наши дни благодарение на древната традиция на устните предания. Нима е възможно всичко това да е само едно съвпадение!

Онова, което можем да извлечем от писмото, е фактът, че епагоменалните Нетери за първи път са разпространили своето влияние върху Земята по времето на потъването на Му и последвалото издигане на цивилизацията на Атлантида, като техният принос по някакъв начин бил свързан с квантовия скок, който силите от Сириус считали за основен при еволюционното развитие на нашата планета. Това "преобразуване", което е било предизвикано от Лъвската Сила на Сириус, е "изкриста-лизирало" в промяна на гените на едно определено семейство. (Изида, Озирис и техният род?) И така, не е ли именно Атлантида, а не Египет, страната, която е получила за първи път този мит, който съответно се е развивал по времето на тази цивилизация до Епохата на Рака. Тогава първо Тот, а после и родът на Изида и Озирис, като преки наследници на истинското "семей-ство" (а може би техни преродени същества), се появили на мястото, което ние познаваме като Египет? Същата драма ли се е разиграла или преповторила в следващата епоха? Явно отново се връщаме към нашата алегория за картината и художника? С други думи,

тъй като платното на познанието не е било налице в това време, митът или свещената драма е трябвало да бъдат увековечени чрез каквото и да е средство, което било на разположение.

Затова прави впечатление, че епагоменалните дни съвпадат с идването в Египет на семейството на Изида, което от своя страна предполага, че не е задължително те да са прибавени към дължината на годината точно в този период. Възможно е да са възникнали в периода на потъването на Му, когато, според нашите египетски приятели, за първи път са пристигнали петте Нетери. Възможно е и друго обяснение: атлантидски учени или жреци (писарите на Тот?) обясняват на египтяните годината, съдържаща 365 дни. Това звучи съвсем правдиво, тъй като именно календарът на Сотис е бил много важен за хората в Египет от най–ранни времена, и явно има тясна връзка между сириуската доктрина и "Хората от Зеленото море", както ги наричат нашите приятели.

Да се спрем и на споменатите по–горе "ери". Отчитайки, че те не съвпадат с интервалите от Великата Година, така както ние я разбираме, и в светлината на изследванията на Швалер де Лубич, както е написано в Глава 1 (Вж. Бележка 15), някой би се учудил дали те не се отнасят до някакъв аспект на древния календар на Сириус, а не до зодиакалните знаци, така както са приети в съвременната астрология? Епохата на строителите, например, която съответства на Стрелец, може да се свърже с Неит или Сатис, като и двете богини притежават лъка и стрелата като свои атрибути. (Темпъл приема това като доказателство за връзката им със Сириус). Погледнати в по–широк контекст, тези египетски "ери" ни дават една сравнително по–подробна картина на раждането на нашата Слънчева система и за една фаза от създаването на самата Вселена. Епохата на Нут или Разделянето, например, не може да се интерпретира нито в контекста Земя–небе (като разказа за Шу–Тефнут), нито пък да се свърже с определена астрологична епоха. Швалер де Лубич предполага, че става въпрос за века на Близнаци, докато нашите египетски приятели

свързват това с века на Водолея (оста Лъв–Водолей, символизирана чрез Сфинкса?). Според мен става дума за дълги периоди от време, през които зодиакалните векове от по две хиляди години или повече нееднократно са се повтаряли. Това е, образно казано, като едва доловимо мигване на гигантско космическо око. Ако наистина е така, ние можем да приемаме тези космически ери само като някакви отправни моменти, подходящи за едно практическо изследване, а не като "канони". Нашите египетски приятели имаха скромността да поставят въпросителен знак след всяко от "предположенията" си. Аз съм склонна да приема тяхната версия за правилна.

Нека се върнем към въпроса за генетичните промени, свързвани с един по–ранен квантов скок. Наистина ли същества от Сириус са дошли тук, на Земята, за да задействат това развитието, или развитието е било задвижено от други сили? Нищо не може да се каже със сигурност по този въпрос, във всеки случай не сега, въпреки че вече изказах своето мнение по проблема в предишните глави. Ако предложеният геномен проект даде резултати, със сигурност ще получим отговора на тази тайна много по–рано, отколкото предполагаме. Информацията, получена от Диалозите с Гея, предоставя един изключително важен ключ за разгадаване на загадката! Заселниците от Атлантида явно са взели със себе си това древно знание, когато са достигнали онези толкова отдалечени брегове, станали по–късно техни колонии. Първо бил Тот, жрец и учител, а после го последвали и петима аристократи, които трябвало да разиграят древния разказ, който се предавал после от поколение на поколение от времето на първоначалното пристигане, по генетичен, психичен или какъвто и да е друг път.

Разгледахме възможността четиринадесетте части от тялото на Озирис да бъдат свързани с определени региони на Гея, но легендата би могла да има и съответното продължение и на друго, много по–практично ниво. Нека вземем един хипотетичен пример и го разгледаме на фона на последните дни на атлантидската цивилизация, когато вече е било ясно, че

връщането на Сехмет е неминуемо. Като следвал в детайли пророчеството, Великият жрец (или жрица) на Старата Родина е разделил носителите на сириуски ген на четиринадесет групи, всяка от които била изпратена или в една от колониите, или в други, внимателно подбрани области, за да осигури възможност за оцеляването на сириуското наследство. Да предположим, че в една от тези групи всички хора загинали, а оттук – да я свържем с разказа за липсващия фалос (въпреки че тази легенда може да се разглежда и в контекста на загубата на самия континент–остров). Друго предположение гласи, че липсващият фалос, представящ производителния фактор, символизира загубата на определени енергии, необходими за продължаване на рода, които по някакъв начин са свързани с духовното еволюционно развитие на Хомо сапиенс. Затова и измислянето на изкуствения фалос може да бъде представено като компенсиращото оплождане "ин витро", което позволява продължаването на потока от сириуски енергии.

Аз попаднах на данни за "хората от Зеленото море", които представляват особен интерес, тъй като, както вече говорихме, Озирис често е представян в зелено и седящ на трон, заобиколен от вода.

Това със сигурност не може да е само съвпадение. Истината е скрита във факта, че всички тези богове и легендите за тях са алегории, още един пример за разиграването на космическата драма на друго ниво.

Идеята за прераждането прозира в загатването, че Тахути си възвърнал своя първоначален образ, и едва тогава бил познат от Хет–Херу. Това ме кара да мисля, че същата група от хора може да се преражда колективно всеки път, когато се случи някаква огромна промяна в еволюционния начин на развитие на нашата планета (като е възможно и да не се разпознаят веднага един друг). Що се отнася до по–късната египетска интерпретация на мита, както е казано в писмото, става въпрос за промяната в религиозните предпочитания, които се появяват в някакъв период от време: боготворенето на един бог отстъпва място на възвеличаването на друг, може би

много по–ранен култ, който се възражда отново. Освен това, Мемфис е бил седалище на Птах, съпругът на Сехмет, а техният син, Нефер–тем, често бил представян с образа на лъв.

На пръв поглед съдържанието на писмото от моите египетски приятели води до мисълта, че египетската традиция предпочита идеята за свързването на системата Сириус със Сехмет–Хатор–Ра или Амон, или Ра–Шу–Тефнут, а не с Изида, Озирис и Нефтис. Както те са посочили, Хет–Херу, за която предполагаме, че олицетворява добрия и мек образ на Сехмет, била "най–щастливата и милостива от всички" и единствено когато се е превърнала в Окото на Ра, са се активизирали нейните преобразяващи енергии. Ако следваме тази нишка на разказа, връзката между Ра (Амон) и Сириус В става видна, и ако предположим, че Хет–Херу се покрива с Хатор, ще можем да свържем по–милата същност на Сехмет със Жената–Сорго или Сириус С. В резултат на това Шу и Тефнут (Боговете лъвове–близнаци) или Изида и Озирис, могат да бъдат свързани със синьо–бялата звезда, която толкова лесно можем да видим на нощното небе. Както вече споменах в Глава 5, прието е да се смята, че хората от Сириус са достигнали определена степен в еволюционното развитие на своите тела (или живеят в една различна цялост от пространство и време по отношение на нас, а може би дори вече са я надхвърлили), в която половите различия са толкова слабо изразени, че би било наистина трудно за един "външен човек" да открие разликите между мъжа и жената. Развивала се е тенденцията духовната изтънченост да се освобождава от по–грубите елементи в мъжката психика и да довежда до съответните преобразувания в тялото, които клонят към една по–женствена, по–миловидна и по–малко мъжествена външност; това описание ще допадне на тези, които са склонни да вярват в съществуването на Кристалните хора.

Аз лично смятам, че всички тези образи са само израз на енергиите на звездните логоси (водещите разумни сили) от системата Сириус, една от които носи лъвски аспект, а другата напомня за високо развита човешка същност. Наблягането на

тази природа е без съмнение определящият фактор за това, кои да бъдат еволюционните видове, които да доминират на която и да е планета и да се подчиняват на ограниченията на законите. Все пак трябва да подчертая, че голяма част от всичко казано е просто едно предположение и само времето ще покаже кой е бил прав и кой не.

Бях впечатлена от последния параграф в писмото на египетските ни приятели, в който четем: "интелигентността на хората, но и тяхното лековерие, както и произтичащата от него опасност за всички форми на живот около тях самите". Трябва да благодарим на боговете за "контрола, осъществяван от Ра" и неговата дъщеря и дано те се намесят отново, преди ние да сме успели да направим още една стъпка към разрушаването на тялото на Геб (Гея), или която и същност да изберем, за да назовем нашата планета.

В Книга на мъртвите често се срещат данни за Ра и Озирис като едно и също божество или като въплъщение един на друг, подобно на индуисткия Вишну, за когото се вярвало, че през различни периоди от историята на Земята приемал различен облик. Ако Ра и Озирис са или сродни души, или имат общ произход, същото може да се каже и за Изида и Тефнут, и за Шу и Хор (нали последните две божества представляват двамата богове на небето). Погледнато в контекста на прераждането, изводите са ясни: частици от душата на всяко от божествата придобива въплъщение на физическо ниво със задачата да предаде своите знания за Цялото. Това може да се свърже и с Изида и Озирис като основатели на династиите както в Атлантида, така и в Египет, докато техните "по–висши същности" наблюдавали процеса от своя дом на Сириус.

Докато управлението на "боговете" може да се свърже с властта на Изида и Озирис, тази на Шемсу–Хор, както ни казват нашите египетски приятели, настъпва значително по–късно и носи своя собствен кодекс с правила. Въпреки че най–общо е прието те да се считат за преки наследници на първоначалните "богове" или деца от смесени бракове на

аристократи от Атлантида и местното население на Египет, тук може да се открие някаква връзка между онези хора от Фризийско море, чиято земя, както разказват легендите, потънала в Северно море приблизително около 5000 г.пр.Хр. Подобно на своите предшественици от Атлантида и те били много високи, със светли коси и сини очи. Възможно ли е отново да става въпрос за същото "нашествие"? Професор Емери ни уверява, че аристократите–завоеватели, които пристигат почти към края на ІV х–ие преди Христа, дошли в странни съдове с висок нос, напълно различни от всичко, което египтяните виждали до това време. Въпреки че Емери открива в тези съдове някакво влияние от Месопотамия, впечатли ме фактът, че тяхната форма е много по–типична за северните народи, но трябва да призная, не съм експерт по тези проблеми. (Вж. фиг.14.2)

Фиг.14.2 Дръжка на нож от Гебел–ел–Арак – архаичен период. Тази и много други загадки от античността все още

остават неразгадани. Може би ще бъдат решени от някое от бъдещите поколения археолози или пътешественици във времето. Въпреки че голяма част от това изследване е теоретично, сред наличните емпирични данни съществуват достатъчно доказателства, позволяващи да предположим, че все още нямаме представа за цялостната картина. Много хора сред нас не са готови да се вслушват в съветите и предупрежденията, съдържащи се в митовете, но в живата си нееднократно се срещат със същите предупреждения. Що се отнася до влиянието на Сириус, и то, както всички реални истини, е открито само за онези, които искат да го видят. Древните египтяни са го приемали, както и онези наследници на Старите, чието благородство, вежливост и доверчивост помогнаха при извършването на моите изследвания за написването на тази книга. С това са съгласни и индианците хопи, както и други малки центрове на сириуско влияние, устояли на времето.

Все още сме затворени в космическия "цикъл на сънищата", който наричаме настояще. Нашите очи са почти напълно слепи за Вселената отвъд нашия собствен малък дом. Единственото, в което можем да сме абсолютно сигурни, е че рано или късно смъртта ще ни разбуди от съня и подобно на човека, който току–що е станал свидетел на някакво събитие (ужасяващо, романтично, идилично или мъчително) на сребристия екран, така и ние най–накрая ще успеем да напуснем това тъмно кътче, за да се върнем отново към удобствата на духовния ни дом. Нашата връзка с вътрешното време не е нищо повече от съвкупност от преминаващи набързо впечатления на временно затворената ни душа. В момента на смъртта тези мигове на часа се разтварят. Въпреки че нашите материални преживявания могат да ни изглеждат изключително реални, те не са нищо повече от, както бихме

казали на древен атлантидски език, ен–у–ста–ри–ста – "поредица от сънища"!

ПРОЛОЖЕНИЯ Вж. В отделен файл!

Речник на термините Аати – превежда и като "райони", но в магически

контекст се отнася до ниво на съзнанието или до вълните, излъчвани в определени невидими честоти.

Аментет – тайно, скрито място, превеждано и като

"Планината на запад", като алюзия за някакво друго измерение, възможно и да е спомен в народна памет за Атлантида.

Анима (Анимус) – женските (мъжките) аспекти на

личността. В психологията на Юнг анима се разглежда като женското начало, представено в мъжкото подсъзнание, а анимус като мъжкото начало в женското подсъзнание. Все пак мнението клони към разширяване на понятията и включването на концепцията, че всеки човек притежава в известна степен и двете, като балансът между тях се очертава като един от решаващите фактори за оформянето на външния образ.

Арити – седемте приемни зали, през които се смята, че

преминава духът след смъртта. Думата се среща и в друг контекст, като един пример е пилонът на петата част на часа, който също са нарича Арит.

Астрологически епохи – периоди от време, състоящи се

от около 2 160 години или една дванадесета от слънчевия цикъл, който обхваща около 25 900 години, което е и приблизителното време, което е необходимо за намиращата се в прецесия точка на пролетното равноденствие да обиколи целия зодиак. Т.е. ние сме в настоящето, което кръжи над точката на пресичане, която отделя Риби от Водолей. Знае се,

че всяка епоха носи радикални изменения, особено в последните си дни.

Вътрешно време – линеарно време, времето, което

измерват нашите часовници и което се предопределя от движението на нашата планета по отношение на слънцето и т.н.

Външно време – нелинеарно време или безвремие;

състояние, което се приема, че съществува в невидимите измерения и се изживява, когато психиката се освободи от цикъла на вътрешното време на физическия свят. Във външното време се приема, че цялото време съществува едновременно, въпреки че психиката или душата единствени могат да обхванат тази част от цялото, която се определя от възрастта на душата или дълбочината на вълните на полето.

Геномен проект – научно проучване на хората на земята,

което да се основава на анализа на личните генетични кодове на отделните индивиди. Предшественик на Проекта е била генетичната дактилоскопия, използвана сега от полицията в целия свят, където престъпникът може да бъде идентифициран чрез своето ДНК.

Двойният Огън – понякога споменаван и като Хет–хет.

Огънят на Съединението, който е под властта на Изида, и Огънят на Разделението, който се управлява от Нефтис. Египтяните много добре са осъзнавали Вторият закон на термодинамиката - Закона за Ентропията, който гласи, че организираната по определен начин материя, неизбежно ще бъде разрушена от безпорядъка и разкъсването.

Дуат – подземното царство, царството на мъртвите,

съответства на древногръцкия Хадес.

Духач на възли – жрец, специализирал се в магията на възлите и числата. Възлите носели изключително високо магическо значение, тъй като били свързвани с връзването на енергиите. Главното число в магията на възлите е седем.

Ентропия – 1. Мярка за способността на системата да

премине през една спонтанна промяна, представяна в термодинамиката чрез връзката dS=dQ/T, където dS показва безкрайно малка промяна в мярката за една система, абсорбираща безкрайно малко количество топлина dQ при термодинамична температура Т.

2. Тенденция, срещана при енергиите в затворените системи, включително и тези в самата Вселена, да стават по–малко пригодни да изпълняват работата си с течение на времето.

3. Мярка за случайността, безредието или хаоса в една система, определена в статистическата механика чрез връзката S=klnP+с, където S е стойността на мярката на една система в определено състояние, P е възможността за поява на това състояние, к е константата на Болцман, а с е произволна константа.

За онези от нас, които не са много добре ориентирани, бих могла най–общо да кажа, че това е един универсален закон, познат във физиката, който утвърждава както организацията, така и неизбежното разпадане на материята. Тази идея е била изразена чрез образите на древните египетските богини Изида и Нефтис.

Епагоменален – от гръцката дума епагоменос (епи – над,

агеин – нося). Включени или вмъкнати дни. На тези дни били почитани боговете. Остават извън месеците в старата слънчева година.

Закон за Трите Искания – този тайнствен или

космически закон, гласи, че всичко, което постъпва от невидимите измерения, трябва да се изрече три пъти. Първото

изричане бие тревога в съзнанието, второто отключва съответните логически възможност, а третото осъществява контакт с психиката или Същността.

Записи на Акаша – от санскритската дума акаша, която

означава "етер, носещ звуци" (метафизично понятие), едно от петте начала в природата. Думата е въведена от Питагор, който нарича така петия елемент на същността (основните четири са огън, въздух, вода и земя). Той учел, че небесният етер (или астралната светлина) изпълва цялото пространство. Неговите последователи твърдели, че всяко действие или мисъл, които се случват във физическия свят, се записват в небесата (в Записите на Акаша) и от този момент тази идея може се наблюдава в много метафизически изследвания. Вярвало се, че Питагор е получил информацията си от орфическите школи, които носят определено източни влияния, въпреки че е прието да се смята, че концепцията предхожда тези учения с много столетия.

Индивидуализация – обединяването на анима и анимус

(женското и мъжкото начало) в личността, за да се достигне до състояние на стабилност и баланс вътре в душата на индивида.

Карма – древно понятие, дошло от индуизма и будизма.

обикновено определяно като принцип на справедливо възмездие, очертаващо живота на човек и условията на неговото прераждане, в резултат от миналите деяния. Концепцията за кармата, която се основава на принципа "Каквото си посял, това и ще пожънеш", може да бъде разглеждана като популярен метафизически вариант на темата за "греховете на бащите", като основното е, че ние сами ще изкупим вината си за онези лоши дела, които сме извършили в предишните си животи (това предполага приемането на теорията за линеарното прераждане, която не се споделя от автора на тази книга). Например, ако вие извършите зло срещу някого, в един бъдещ живот трябва да му върнете дължимото.

Или ще бъдете негов защитник и покровител. Понякога нашите кармични "грехове" принадлежат към онези неща, които е трябвало да направим, но не сме го сторили. Древните египтяни са го представяли като "отрицателното признание", по време на което духът (или душата) били задължени да си признаят по-скоро какви добри дела са извършили, отколкото какво не са направили, и колкото повече били добрите им дела, толкова по–голям ставал шансът им да се слеят с Озирис. Съществува метафизично вярване, че всеки от нас навлиза в живота с определена духовна програма или кармичен план, за чието изпълнение е избран нашият дух в този му живот. Ако по време на живота ни "се отклоним от предначертания му път", може да се появи и някаква форма на духовно дебалансиране, което би могло да породи проблеми от психологически и психически характер (соматизация). Разбира се, не рядко се среща и възможността духът да влезе в живота, изпълнен с надежда и да приеме изпълнението на своя кармичен план за лесно осъществимо, за да открие по–късно, когато вече е тук, че планът е твърде труден; тогава добрите намерения на духа много бързо затихват. По този начин се появява необходимостта задачата да бъде прехвърлена в някой друг живот (или рамка на времето, както аз самата предпочитам да го наричам).

Качествен скок – всяко внезапно изменение или скок от

едно ниво (категория) към друго, коренно различно, по–специално в областта на познанието и информацията. Нарича се още квантов скок (или преход).

Логос (мн. ч. – логоси) – от гръцки език: logos – реч, дума,

разум. Всеобщ космически разум, представян в древногръцката философия като извор на световния ред и смисъл. Саморазкриващото се съзнание и воля на Бог (боговете). В метафизиката терминът логос или логоси се прилага спрямо онези разумни сили, управляващи планетите, слънцата, звездите и всички космически тела; наричат ги и гении (добри

или лоши духове). Т.е. може да се говори за Слънчевия логос на нашата система (определян в някои вярвания като Христос) или за онези логоси, които са отговорни за еволюцията на звездните струпвания, за галактиките и всички планети, или за отделните нива на съществуване в цялата видима и невидима Вселена. В някои научни кръгове се приема идеята, че нашата планета Земя е жива, високо образована, саморегулираща се същност, която проф. Джеймс Лъвлок е сметнал за подходящо да свърже със старогръцкото митологично име Гея (вж. книгите Гея – един нов поглед към живота на земята и Възрастта на Гея от проф. Джеймс Лъвлок). Т.е. бихме могли да разглеждаме Гея като земен логос или гений.

Лодките на Ра – Атете (Дневна лодка) и Сектет

(Нощна лодка). В египетската магия и митове се срещат много други лодки, като някои се свързват с определени божества, докато други само пренасят духа от едно място на друго след смъртта.

Мозъчни полукълба – две полукълба, които се съединяват

чрез corpus callosum, били асоциирани с различните видове умствена дейност, като паметта, речта, писането и абстрактното мислене. Лявата полусфера, която функционира в това, което аз наричам вътрешно или линеарно време, е свързана главно с логическите и аналитичните умения, както и с ежедневните, реалните неща. Дясното полукълбо управлява творческите способности, възприемането на пространството, абстрактната мисъл, музикалните и визуални предпочитания, е склонно да функционира във външното време или в нелокалното пространство, а оттук и неговата силна свързаност със свръхфизическото.

Многоизмерно познание – способността мислено да се да

се справяме с повече от едно нива на реалността (или времеви рамки) едновременно.

Нетери – богове. В женски род- Нетерит, но се използва много рядко.

Панспермия – концепция на проф. Фред Хойл, според

която съществуват микроорганизми, които се разпространяват в цялото междузвездно пространство и навлизат в атмосферата на Земята. Тази концепция не е съвсем нова. "Тя е била предложена през деветнадесети век от британския физик лорд Келвин. За съжаление, възможността да разберем биологичната еволюция тук, на Земята, с помощта на тази концепция не е била дооценена, а и изследователите са се отклонили от правилната теория след появата на идеите на Дарвинизма, които се приемат за безусловна истина. Всичко това е станало въпреки смелия опит в самото начало на нашия век на шведския химик Сванте Арениус да подкрепи теорията за "панспермията" (означаваща "семена навсякъде") чрез внимателно подбрани аргументи." (Фред Хойл, Интелигентната вселена)

Хойл разглежда вселената като жива, интелигентна същност, която разпръсква своите междузвездни частици (семена ?), съгласно начертан по-рано план. Не е възможно да се представи съвсем точно теорията му в едно кратко резюме, затова бих препоръчала на онези, които се интересуват от проблема, да се обърнат към цитираната по–горе книга.

Пилон – част от Долния свят, съгласно Шат ен Сбау или

"Книга за Пилоните", която описва различните части на районите, в които царува Озирис. Идеята за това разделение била да се улесни пътуването на душата от една област в друга. За по–подробна информация можете да се обърнете към Бъдж (вж. Библиография).

Промяна на формата – 1. В шаманизма – действие, чрез

който шаманът, който се намира в друго ниво на съзнанието или изживяване извън тялото, приема формата, външния вид или контурите на своето животно–тотем. 2. В магията –

способността на практикуващия да променя своята форма по време на преживявания извън тялото, в състояния на сън или при пребиваване във външното време. 3. В психологията – процесът, чрез който учителят (или шаманът) променя формата или трансформира живота и идеите на индивидите, групите от хора или "световната парадигма".

Самияма – на санскрит "сливане". Техниката за сливане

на индивидуалното съзнание със съзнанието (полето) на друг човек, за когото изпълняващия сливането иска да придобие някаква информация. В процес на самияма човек получава достъп до информацията, която го интересува, прониква в настоящото състояние на съзнанието (осъзнаването) и има възможност да черпи от "груповата информация", с която разполагат другите представители от дадения вид.

Сотис – старото име на Сириус - голяма, светла синьо–

бяла звезда, намираща се приблизително на осем и половина светлинни години от Земята, в съзвездието на Голямото куче. Древните египтяни я наричали "Звездата на кучето" и изчислявали ежегодните летни приливи на река Нил по нейния хелиакален изгрев.

Теория за фрагмента на душата – включва концепцията

за реинкарнацията (превъплъщението) и възрастта на душата, която противоречи на популярното вярване за последователността в преражданията в линеарното (вътрешното време). Тази теория гласи, че всяка Същност (цялата душа) напомня холограма, която е раздробена, а отделните £ фрагменти едновременно съществуват във всички отрязъци на времето и в безграничните измерения на нашата и другите Вселени. Тъй като всяко парче съдържа в себе си цялото, частица от основния Аз се запазва във всеки живот. Именно тази връзка с основната Същност (основния Аз),е довела до възникване на концепцията за "по–висшия" или транперсонален Аз. Затова и ние преживяваме някои от своите

животи в качеството си на фрагменти на млада душа, а други – като фрагменти от зрялата душа. Тази концепция обяснява феномена "духовен снобизъм", който е един недостатък на младите души.

Хекау – “ думи на силата”; смятало се, че тяхното

познание било дадено на племето на древните амонити от боговете или Нетерите, които пристигнали "от небесата", векове преди разцвета на династичен Египет. Първоначалното учение, което може би е свързано с науката за звуците, отдавна било забравено и това, което по–късно става известно като хекау, е много по–пряко свързано с магическото въздействие на определени думи върху душата, както в този живот, така и в живота след смъртта.

Библиография

На западни езици

Aldred, Cyril, The Egyptians, Thames & Hudson, London, 1961

Bauval, Robert, The Orion Mystery, William Heinemann Ltd, London, 1994

Berlitz, Charles, Atlantis, Macmillan Press Ltd, London, 1984

Bonwick, James, Egyptian Belief and Modern Thought, Falcon's Wings Press, Colorado, USA, 1956

Braghine, A. , The Shadow of Atlantis, Aquarian Press, Wellingborough, 1980

Budge, E. A. Wallis, The Gods of the Egiptians, Vols. 1 & 2, Dover Publications, New York, 1969

Budge, E. A. Wallis, Egiptian Magic, Routledge & Kegan Paul, London, 1979

Budge, E. A. Wallis, Amulets and Talismans, Collier Books, Toronto, 1970

Budge, E. A. Wallis, The Book of the Dead, Kegan Paul/Trench, Trubner & Co. , London, 1901

Donnelly, Ignatius, Atlantis, The Antediluvian World, Low, Marston & Co. , London, 1884

Emery, W. B. Archaic Egypt, Penguin Books, London, 1961 Eysenck, Hans & Sargent, Carl, Explaining the Unexplained,

Weidenfeld & Nickolson, London, 1982 Fraser, James G. , The Golden Bough, Macmillan, London,

1978 Goodman, Jeffrey, The Earthquake Generation, Turnstone

Books, London, 1979

Hone, Margaret, The Modern Textbook of Astrology, Fower & Co. , London, 1975

Hope, Murry, The Psychology of Ritual, Element Books, Shaftesbury, 1988

Hope, Murry, Practical Egiptian Magic, Aquarian Press, Wellingborough, 1984

Hope, Murry, Practical Celtic Magic, Aquarian Press, Wellingborough, 1988

Hope, Murry, Atlantis& Myth or Reality@, Penguin/Arkana, London, 1991

Hope, Murry, Essential Woman: Her Mystery, Her Power, Collins/Crucible, Wellingboroughq 1991

Hope, Murry, Time: The Ultimate Energy, Element Books, Shaftesbury, 1991

Hope, Murry, The Gaia Dialoges, Thoth Publications, Loughboroughq 1995

Hope, Murry, The Lion People, Thoth Publications, Bognor Regis, 1988

Hoyle, Fred, The Intelligent Universe, Michael Joseph, London, 1983

Iamblichos, The Egiptian Mysteries, William Rider & Son, London, 1911

Ivimy, John, The Sphinx and the Megaliths, Abacus Books, London, 1976

Jacq, Christian, Egiptian Magic, Aris & Phillips, Warminster, 1985

Jung, Carl Gustav, The Archetypes and the Collective Unconscious, Routledge & Kegan Paul, London, 1979

Jung, Carl Gustav, Memories, Dreams and Reflections, Routledge & Kegan Paul, London, 1973

Lamy, Lucie, Egiptian Mysteries, Thames & Hudson, London, 1981

Larousse Encyclopedia of Mythology, Paul Hamlyn, London, 1959

Lemesurier, P. , The Great Pyramid Decoded, Compton Russell Element, Tisbury, 1977

Maspero, Gaston, The Dawn of Civilisation, The Society of Promoting Christian Knowledge, London, 1910

Masters, Robert, The Goddess Sechmet, Amity House Inc. , New York, 1988

Mead, G. R. S. , Fragments of the Faith Forgotten, John N. Watkins, London, 1931

Mead, G. R. S. , Thrice Greatest Hermes, Vols. 1,2 & 3, Theosophical Publishing Co. , London, 1906

Mooney, Richard, Colony Earth, Souvenir Press, London, 1974

Ouspensky, P. D. , In Search of the Miraculous, Routledge & Kegan Paul, London, 1950

Robson, Vivanne, Fixed Stars and Constellations in Astrology, Cecil Palmer, London, 1928

Rose, John, The Sons of Re, JR–T Books, Warrington, 1985 Rundle Clark, R. R. , Myth and Symbol in Antient Egypt,

Thames & Hudson, London, 1959 Scheuler, Gerald and Betty, Coming Into the Light,

Llewellyn Publications, St Paul MN, 1989 Schwaller de Lubicz, R. A. Sacred Science, Inner Traditions

International, Rochester, Vermont, 1961 Scrutton, Robert, The Other Atlantis, Neville Spearman,

Jersey, 1977 Temple, Robert K. G. , The Sirius Mystery, Sidgwick &

Jackson, London, 1976 Tomas, Andrew, We Are Not the First, Souvenir Press,

London, 1971 Tomas, Andrew, Atlantis From Legend to Discovery, Robert

Hale, London, 1972 Waite, A. E. , The Occult Sciences, Kegan Paul/Trench,

Trubner & Co. , London, 1891 Weinstein, Michael, The World of Jewel Stones, Sir Isaac

Pitman & Sons, London, 1959 West, John Anthony, Serpant in the Sky, Julian Press, New

York, 1987

Witt, R. E. , Isis in the Graeco–Roman World, Thames & Hudson, London, 1971

Wood, David, Genesis, Baton Press, Tunbridge Wells, 1985

На български език Гилбърт, Ейдриън и Роберт Бювал, Загадката Орион,

София, 1997, Изд. Абагар Холдинг. Гилбърт, Ейдриън, Великите Магове, София, 1998, Изд.

Шамбала Гилбърт, Ейдриън и Морис Котърел, Пророчествата на

маите (съкратено изд.), София, 1998, Изд. Весела Люцканова Хенкок, Греъм, Следите на боговете, Част 1 и 2, София,

1997, Изд. Мириам Бювал Роберт и Греъм Хенкок, Пазителят на

сътворението, София, 1998, Изд. Мириам Котърел, Морел, Всемогъщите богове, София, 1998, Изд.

Шамбала Нейдлър, Джеръми, Храм на космоса, София, 1998, Изд.

Шамбала Коростовцев, Михаил, Религията на древен Египет,

София, 1994, Изд. Шамбала Книга на мъртвите на древните египтяни, София, 1982,

Изд. Наука и изкуство