ÕÎÌÎ ÔÓÒÓÐÓÑÑÎÔÈß

ÓÈËßÌ ÀÒÊÈÍÑÚÍ

ПАМЕТ И

СУПЕРПАМЕТÈËÈ

ÍÅÎÃÐÀÍÈ×ÅÍÈÒÅ

ÂÚÇÌÎÆÍÎÑÒÈ ÍÀ

ÏÀÌÅÒÒÀ

2

Второ изданиеМария Василева, редакторКомпютърна обработка и дизайн Радостина ШековаФормат 108/84/32, печатни коли 6

Уилям АткинсънПАМЕТ И СУПЕРПАМЕТ

или неограничените възможности на паметта

© Васил Байчев, превод

© Боян Байчев, корица

© Хомо Футурус, 2009Всички права запазени

ÕÎÌÎ ÔÓÒÓÐÓÑ, Ñîôèÿ 1113, ï.ê. 162, òåë. 943-40-43 www.homofuturus.store.bg, å-mail: futurus@yahoo.com

Всички книги на Хомо Футурус можете да закупите в Книжна борса „Искър“, ул. „Поручик Христо Топракчиев“ 11,

трамвайна (№ 20) и жп спирка „Гара Искър“

ОТ АВТОРАНА ВЕЧНИЯ БЕСТСЕЛЪР ОТ 1910 Г. ДОСЕГА

“ПСИХОЛОГИЯ НА УСПЕХА”

Уилям АткинсънУилям АткинсънУ

3

ПОДСЪЗНАНИЕТО

Все още нямаме ясна представа какво е паметта и кои са законите, които управляват способността ни да помним и да си спомняме. Но вън от всякакво съмнение съществува област от разума ни, която психолозите наричат подсъз-нание. Старото схващане, че разумът осъзнава всичко, което върши, е признато за несъстоятелно. Съвременните психолози съвсем обосновано са стигнали до извода, че са-мосъзнанието заема само незначителна част от мисленето ни. В него съществена роля играят подсъзнателните идеи, впечатления, чувства и мисли. Всяко наше съзнателно дейс-твие води началото си от подсъзнателната ни дейност.

Тайните на намиращата се извън пределите на съзнанието ни обширна област на подсъзнанието привличат вниманието на много философи и психолози, оказали съществено влияние върху идеите на нашето време. Според повечето от тях една десета част от дейността на мозъка ни се осъществява съзна-телно, докато по-голямата ú част е продукт на подсъзнанието ни. Бихме могли да сравним съзнателното ни мислене с върха на риф в океана, който се издига от самото му дъно. А ние като че ли бродим в непрогледна гора, факли хвърлят бледи свет-лини около нас, а зад тях настъпва царството на полусенките и отново – непрогледен мрак. В това пространство на полусенки и тъмнина се извършва огромна дейност, резултатите от която при нужда проникват в светлото поле на съзнанието ни.

4

Паметта е преди всичко функция на подсъзнанието. В него се намира и огромният ú склад от впечатления. От мо-мента на възникването на едно впечатление до момента на потворното му възпроизвеждане в съзнанието ни действат силите на подсъзнанието. Така се възприемат и натрупват впечатления.

Къде се натрупват? Естествено, не в съзнанието ни – то-гава те биха били винаги пред очите ни, а в подсъзнанието, заедно с всички останали впечатления. Затова изпитваме определена трудност да ги намерим, когато ни потрябват.

И все пак възможно ли е да възприемаме толкова много впечатления в продължение на години и да ги съхраняваме до извличането им от паметта ни? Да, възможно е и това се извършва с помощта на подсъзнанието ни. Когато решим да ги извикаме в съзнанието си, нашата воля нарежда на ра-ботниците от склада да открият и извадят на бял свят някога запазените впечатления. А колкото по-добре ги съхраняват и нареждат на определени места, толкова по-скоро ще ус-пеят да ги намерят.

Не разглеждайте съзнанието си като синоним на разума. Ако ги възприемете като равнозначни понятия, ще изклю-чите понятието подсъзнание. Често полето на съзнанието ни е много ограничено, все едно че гледаме през микрос-коп или телескоп и виждаме само това, което се намира в нашето полезрение; всичко друго в този момент като че ли не съществува. Разумът ни постоянно възприема идеи и впечатления, но ние не ги осъзнаваме, докато не се появят в съзнанието ни.

Предполага се, че всяко впечатление, всяка възникнала мисъл или извършена постъпка остава в подсъзнанието, в склада на паметта ни, и следователно, нищо не може да бъде веднъж и завинаги забравено. Връщането в съзнанието ни на много от нещата, които сме смятали за забравени, се предизвиква от мисловните ни асоциации, от нашите жела-ния, от някаква необходимост или в резултат на усилията на волята. Много от впечатленията ви няма да се възпроизве-дат в съзнанието ви, ако не възникне такава необходимост,

5

но те винаги ще останат в подсъзнанието ви и ще влияят на мислите, идеите и действията ви. Другите впечатления ще продължат да чакат реда си, скрити в паметта ви, както топлинната и светлинната енергия във въглищата очаква времето, когато ще бъде използвана.

Обикновено имаме представа за съвсем малка част от впечатленията, които се съхраняват в паметта ни. Много от нещата, които смятаме за забравени и искаме да си спом-ним, се връщат в съзнанието ни несъзнателно, като че ли независимо от самите нас. Често се случва да поискаме да си спомним нещо, но то ни убягва и ние се отказваме от на-меренията си, но след време тази мисъл изведнъж се появя-ва в съзнанието ни. Изглежда, желанието ни да си спомним определени неща кара мълчаливите работници на подсъз-нанието ни да заработят и да намерят нужните ни впечатле-ния дори когато вече сме забравили за него. Понякога една случайна дума на някой непознат е в състояние да открие пред нас широко поле от впечатления, които сме смятали за забравени. Много неща се забравят и ни се струва, че ни-какви усилия на волята не са в състояние да ни накарат да си спомним за тях, но те остават твърдо в подсъзнанието ни толкова ясно, като че ли току-що са се случили с нас.

Когато боледуваме от треска, бълнуваме за отдавна заб-равени неща, за които едва ли ще си спомним след оздра-вяването си, но те наистина са се случили с нас в младостта или в детството ни. В някои известни трудове по психология са събрани много примери за това. Казват, че пред очите на давещия се отново преминава целият му живот. Например, спасеният от удавяне сър Френсис Бофор пише: „Стори ми се, че всичко, което се е случило в живота ми, се връщаше в обратна последователност в паметта ми и като че ли видях пред себе си панорамата на целия си живот.“

Колдридж разказва как една разболяла се от треска млада жена, която не умеела нито да пише, нито да чете изведнъж проговорила на латински, гръцки и еврейски. Записани са били много цитати, въпреки че смисълът на някои от тях бил трудно доловим поради отсъствието на връзка между тях.

6

Малка част от еврейските фрази можело да бъдат отнесени към библейските мъдрости, другите били от съчиненията на равините (еврейски свещеници\. Жената била толкова невежа, че не можело и дума да става за някаква измама, поради което я сметнали за душевноболна. Един усъмнил се в ненормалността ú лекар установил, че от деветгодишна възраст тя била слугиня в дома на един свещеник. Той имал навик да се разхожда из гостната, която била свързана с кухнята, и да цитира текстове от съчиненията на равините, както и на гръцките и римски отци на църквата. След като прегледали книгите му, намерили всички фрази, произне-сени от жената. Треската послужила като подбудител на подсъзнанието ú да ги възстанови.

Карпентър разказва за един английски свещеник, който посетил замък, където според него никога преди това не бил ходил. Като приближил до вратите му, изпитал чувство-то, че вече е бил там, дори си спомнил, че е виждал хора и вързани магарета. Поразен от това, той споделил впечатле-нията с майка си и тя му обяснила случилото се. Когато бил на година и половина тя отишла в замъка с компания, като го сложила на гърба на едно магаре. Докато обядвали, той останал с прислугата до вратите на замъка. Второто му посе-щение предизвикало стари спомени от детството, които му се сторили като сън.

Аберкромби разказва за една дама, която боледувала тежко на село. От Лондон довели малката ú дъщеря, за да се прости с нея. Майката умряла, а дъщерята пораснала, без да запази спомен за нея. Едва в преклонна възраст ú се случило да посети същата къща и да влезе в стаята, в която починала майка ú. Тя се вцепенила и когато я попитали за причината за уплахата ú, обяснила, че си спомня ясно как някаква болна жена се надвесила над нея и заплакала. И така впечатлението се запазило в подсъзнанието на детския ум, за да се върне едва в преклонна възраст и разкрие една от тайните на паметта при вида на стаята.

Всичко това ни дава убедително доказателство, че нищо не може да бъде окончателно забравено, ако сме го въз-

7

приели с разума си. Нито едно преживяно и изпитано от нас впечатление не може да прекрати съществуването си. То не е загубено, а само поизбледняло в подсъзнанието ни, откъдето може да се върне отново чрез усилие на волята ни или чрез някоя наша асоциация.

Макар много от спомените ни да не се връщат никога в съзнанието ни, те все пак съществуват и влияят върху мислите и действията ни. Ако можехме да проникнем в глъ-бините на подсъзнанието си, бихме намерили там всички впечатления и мисли, които някога сме изпитали, или спо-мени за постъпки, които сме извършили. Благодарение на вчерашните си мисли, постъпки и действия и на това, което сме видели и чули, ние днес сме това, което сме, а не някак-ви други личности.

Всеки човек е резултат от миналото си. Няма нито едно впечатление, постъпка или мисъл от живота ни, които да не оказват определено влияние върху формирането на инте-лектуалните и морални устои на личността ни. Сегашните мисли и мнения са в значителна степен следствие от мина-лия ни опит, на предишни мисли и впечатления, въпреки че са забравени и могат да не се върнат в съзнанието ни. Тази книга е посветена на упражнения за щателно съхраняване и запомняне на скривалищата, където се пазят впечатленията ни и за бързото им откриване и връщане в съзнанието по ис-кане на волята ни. Ще се убедите, че паметта се поддава на неограничено подобряване и развитие. Съзнавайки, че нищо не може да бъде забравено завинаги, ще осъзна-ете и възможността да усвоите изкуството да възприемате, запазвате и възпроизвеждате впечатленията си. Ще разбе-рете, че колкото по-добре възприемете едно впечатление, толкова по-дълго ще го запазите в паметта си и по-лесно ще го възпроизведете.

Ще се убедите във вашите възможности да научите ра-ботниците на подсъзнанието си да откриват и връщат в съз-нанието ви впечатления, като изпълняват безпрекословно указанията ви.

8

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВНИМАНИЕТО

Интензивността на първоначалното впечатление зависи от силата на проявеното от вас внимание към неговия източ-ник. Вниманието ни в този момент определя в каква степен ще можем да възпроизведем впоследствие дадено впечат-ление в съзнанието си – това е закон на психиката. Ярките впечатления, на които сме обърнали най-голямо внимание, оставят най-трайни следи в паметта ни. А някои психолози твърдят, че вниманието е най-важният навик на ума ни и че чрез него всеки от нас би могъл да развие интелекта си. Те смятат, че това може да бъде постигнато, като развиваме силата на съсредоточеното си внимание и способността му към неограничено нарастване със съответни упражнения. Именно вниманието, а не склонността към отвлечени разсъждения, е характерна за истинския интелект.

Макар разумът да съхранява всички възприети от нас впечатления независимо от вниманието ни, само част от тях докосват съзнанието ни, поради което другите като че ли не съществуват. С други думи, без да проявим внимание, не бихме могли да съхраним продължителността на впечат-ленията си. Или се налага изводът, че не е достатъчно даден предмет да окаже въздействие на мозъка ни посредством чувствата – за да го запазим, е нужно внимание и съзна-телно възприемане на първоначалното впечатление.

9

За да разберем разликата между съзнателното внимание и обикновеното впечатление, нека си представим, че се намираме на една от големите улици на голям град. Възп-риемаме хиляди предмети чрез зрението си, хиляди звуци чрез слуха си, а обонянието ни също не бездейства. Сред този хаос от впечатления бихме могли да насочим внима-нието си към един определен предмет – звук или мисъл, и да забравим за всичко друго. И това, което ще си спомним впоследствие, ще бъде именно предметът или звукът, към който сме насочили вниманието си, или мисълта, която ни е занимавала в момента.

Голяма част от видяното, чутото и почувстваното веднага се забравя, тъй като сме му отделили твърде малко внима-ние. Казват, че в същността си слабата памет е слабо внима-ние и че навикът за повърхностни наблюдения е антипод на паметта. Ще засегна тези въпроси в следващите глави, в които ще ви запозная с упражненията за развиване и под-държане на вниманието.

Съществуват различни мнения по въпроса възможно ли е да съсредоточим вниманието си едновременно върху някол-ко неща. Авторитетите смятат, че разумът ни е в състо-яние да се съсредоточи само върху един предмет, но може да се прехвърля от един предмет на друг с изумителна бързина. Това създава впечатлението, че той разделя вниманието си между тях. Някои хора са в състояние да се заемат еднов-ременно с няколко неща, което означава, че те са развили у себе си способността бързо да превключват вниманието си от една работа на друга. Гранвил смята, че подобна умствена гимнастика може да се отрази неблагоприятно върху рабо-тоспособността на изпълнителя. Друг известен английски психолог Бен пише: „Не бива да забравяте никога, че човеш-кия разум може да се занимава по едно и също време само с една дейност, но е в състояние и да пренасочва вниманието си, като по този начин обхване две или повече дейности“.

Ако разумът ви е съсредоточен върху определен пред-мет, вие ставате невъзприемчиви към други предмети, кои-то при други обстоятелства биха привлекли вниманието ви.

10

Човек, който е погълнат от определено занятие, не забеляз-ва влизането на други хора в стаята или дори ударите на ча-совника на няколко крачки от него. В обществената библио-тека в Чикаго съм наблюдавал десетки погълнати от четене хора, които очевидно не забелязваха какво става около тях и дори губеха чувството си за време; те не забелязваха хо-рата, които ставаха или сядаха около тях, и не се сещаха, че е време библиотеката да бъде затворена. Познавам и хора, които толкова се вглъбяват в мислите си, че пропускат една или повече спирки на влака. Навярно сте чували да казват, че в разгара на битката раните не болели. Разказват как веднъж Хенри Кле помолил един свой приятел да му на-помни да спре лекцията си след определено време, но така се увлякъл, че не му обърнал никакво внимание. Приятелят му го убол няколко пъти с карфица, но той продължавал да говори, въпреки че на убоденото място се появила кръв. Впоследствие не само не приел обясненията на приятеля си, но го упрекнал, че не е направил нищо, за да го спре. А по време на Вартоломеевата нощ един френски писател толкова се увлякъл в заниманията си, че не забелязъл кръ-вопролитията под прозореца на собствената си къща. Друг италиански учен бил толкова погълнат от опитите си, че не забелязал сраженията по улиците на града и на другия ден бил учуден от отстъплението на австрийците и заемането на града от войските на Наполеон. Веднъж Сократ, който се записал доброволец във войската, тръгнал на поход, но по едно време спрял по пътя, погълнат от философските си разсъждения; там останал четири часа и едва след като решил занимаващия го въпрос, разбрал, че е сам сред об-ширна равнина и че от войските няма и помен.

Ако решите да посветите цялото си внимание на опреде-лен предмет, изберете време и място, където умът ви няма да бъде подложен на влиянието на странични впечатления. Ако пък решите да заинтересовате някого с важен за вас въпрос, не го правете тогава, когато е зает с други мисли. Изберете време, когато той е относително свободен, и се

11

уверете, че имате пред себе си внимателен слушател. Само хора, които са в състояние да съсредоточат вниманието си, могат веднага да го пренасочат от един предмет на друг. Па-метта следва вниманието и запомня най-добре онова, което ú прави впечатление, когато умът не е натоварен с други мисли.

Съсредоточеното внимание предизвиква силни и ярки впечатления. Навярно сте забелязали, че ако насочите вни-манието си върху болната част от тялото, болката се засилва. Дори сте в състояние да предизвикате усещания във всяка част от тялото си, ако насочите вниманието си към нея. Ус-тановено е, че това може да доведе и до засилване на кръ-вообращението в нея или казано накратко – щом желаем да получим най-пълно и ясно впечатление от даден предмет трябва да съсредоточим вниманието си върху него. А това се постига чрез система от упражнения.

Хората с голям интелект се отличават с развита способ-ност да съсредоточават вниманието си. Затова паметта на великите хора е изпълнена с ярки, интензивни впечатления и широки познания, докато хората с неразвита способност за насочване на вниманието притежават малък запас от познания и впечатления. Знанието ни за предмета се свърз-ва с това, че го помним. Следователно всяко знание зависи от паметта ни. А тъй като паметта ни зависи от вниманието, то е най-важният фактор в процеса на познанието. Всеки, който развие вниманието си, ще бъде възнаграден за това. Научете се да се занимавате всеки път с едно нещо, но го правете добре. Ако съсредоточите вниманието си върху един предмет, ще работите с удоволствие и ще постигнете успех. Ще узнаете и всичко, което ви интересува по даден въпрос. Честърфилд удачно отбелязва: „Денят ще ви стиг-не за всичко, ако се заемете с една работа; но няма да ви стигне и една година, ако вършите две неща наведнъж“. На същото мнение е и лорд Бърлей, който пише: „Най-бързият начин да се справите с много работи е да ги вършите една след друга, а не наведнъж“.

12

На пръв поглед тези разсъждения като че ли противо-речат на факта, че много хора най-добре размишляват до-като са заети с някое леко занимание – шият, плетат, гледат картини, пушат и др. Тези изключения само потвърждават правилото, тъй като отвличането от основната мисъл с по-добен род дейности е незначително, дава ú възможност да си почине за определено време и отново да се върне към основната дейност. Така че ако ви е трудно да съсредото-чите вниманието си върху определен предмет, бихте могли едновременно с това да извършвате и някаква лека работа. Но имайте предвид, че всяка сериозна работа раздвоява вниманието ви и ще доведе до обратен резултат.

Най-добре ще изучим определен предмет, като обърнем внимание на различните му характерни особености, а не на предмета като цяло. Най-точно впечатление за него полу-чаваме благодарение на способността си за анализ и абс-тракция. Или както казват редица учени, специализацията е майка на знанията. Затова преди да предприеме някакво сложно действие, човек трябва да се научи да изпълнява всяка една негова съставна част. Ако знаете как да изпълни-те всяка част поотделно, ще сте в състояние да изпълните и цялото действие. Същите принципи са валидни и за мислов-ната дейност.

Трудно придобиват нови навици хора, които не могат да съсредоточат вниманието си върху определен предмет. Затова са нужни упражнения, които дават възможност това да стане автоматично, без усилия.

Всички желани качества, за които говорихме в тази глава, могат да се развият до такава степен, че при възникване на необходимост да се проявят несъзнателно, т.е. съсредото-ченото внимание да възникне веднага щом изпитате нужда от това. Същото се отнася и до аналитичното мислене – щом придобиете съответните навици на мислене, разумът ви ще ги следва. Само разчистете духовните пътеки в себе си и той ще тръгне по тях. Тайната на духовното развитие е в усвояването на упражненията, с които ще ви запозная в следващите глави.

13

ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Както вече обясних, подсъзнанието ни възприема всяко впечатление и го съхранява в огромния склад на паметта ни. В същността си тези впечатления са твърде различни – някои са ярки и силни, други – слаби, трети – неясни и по-върхностни. Силата на всяко впечатление зависи от интере-са, който проявяваме към него в момента на възприемането му, и волевото внимание, което съсредоточаваме върху него. Предметът, който възбужда интереса и вниманието ни, оставя в паметта много по-силно впечатление, отколкото непредивзикващия такива реакции предмет. И естествено, споменът за него се възпроизвежда много по-бързо в съз-нанието ни.

Сравнявайки подсъзнанието си със склад бихме могли да приемем, че вниманието, което проявяваме към определен предмет в момента на възприемането му, определя ценнос-та и размера на съхраняваните в него вещи. Интересът се пробужда именно в момента на възникването на впечатле-нията и им придава своеобразна окраска, цвят. Запомнете – вниманието определя размера, а интересът ви – цвета на впечатленията – вещи в склада на паметта ви.

Когато ви се наложи да ги извадите от него, по-лесно е да откриете по-големия и ярко оцветен предмет, отколкото малкия, безцветен предмет. Разбира се, по-добре е вещите

14

да са подредени, отколкото да са безразборно разхвър-ляни, но все пак размерът и цветът им ще ви ориентират веднага как най-бързо да ги намерите. А честото изваждане на определени вещи ни помага по-лесно да ги намерим, тъй като вече знаем размера, цвета и мястото им.

Очевидно, от силата на вниманието ни зависи яркостта на впечатленията в подсъзнанието. Подобно на слънцето, което хвърля лъчите си върху безкрайно множество от предмети, съзнанието ни може да се насочи към много неща или да се съсредоточи върху определен предмет, как-то слънчевите лъчи се събират чрез лупа в една точка.

Психолозите различават два вида внимание – съзна-телно и несъзнателно. Съзнателното внимание се съсре-доточава с усилие на волята,несъзнателното – без или с малко усилие на волята. Неразвитите в умствено отношение хора притежават незначителен запас от волево внимание. То е характерно преди всичко за хора с висок интелект и по същество определя степента на развитието им. Способ-ността у човека за развитие на волевото внимание е и едно от основните различия между него и животните.

Несъзнателното внимание е вродено у нас, а съзнателно-то – придобито вследствие на развитието на заложените у нас способности. Децата, неразвитите в умствено отношение хора и животните трудно задържат вниманието си повече от няколко секунди върху даден предмет. Напротив, развитите в умствено отношение могат чрез усилие на волята си да задържат вниманието си върху някой неинтересен предмет дотогава, докато получат нужните им впечатления. По същия начин те могат да прехвърлят вниманието си от интересен към по-малко интересен предмет, като намерят и в него нещо интересно – това облекчава съсредоточаването на внимани-ето. Същевременно у тях волево се развива и способността да не отклоняват вниманието си към ненужни в дадения момент предмети. Хората, които не притежават тези качес-тва, са почти винаги във властта на случайни впечатления и приличат на децата в цирка, които са забравили за всичко и възприемат единствено това, което става на сцената.

15

Човек възприема впечатления непосредствено или кос-вено чрез съответните си органи. Органите за осезание, за обоняние и вкус ги предават непосредствено на мозъка. Те влизат в непосредствено съприкосновение с предметите, като впечатленията се получават чрез докосване, опитване на вкуса и миризмата им. А органите на зрението и слуха предават впечатления в мозъка ни косвено, чрез съответни светлинни и звукови вълни.

Впечатленията, които се предават непосредствено, се възпроизвеждат по-трудно от тези, които сме възприели кос-вено чрез слуха и зрението си. За последните си спомняме с лекота, поради което способността да ги запомним се под-дава на развитие чрез упражнения. Трудно се помни вкусът, мирисът и усещането за допир, но запомняйки времето и мястото на придобитите впечатления, вие ще познаете пред-мета, щом го видите отново. Въпреки това и тази способност се поддава на развитие и усъвършенстване, за което говорят уменията на дегустаторите на чай, кафе, вино или на експер-тите, които долавят и най-тънката разлика между парфюми-те. Те възпроизвеждат старите впечатления в съзнанието си до най-малки подробности веднага, щом новото впечатление стигне до мозъка им. Но като правило много по-трудно се за-помнят впечатления за вкус, мирис или докосване, отколкото зрителните и слуховите впечатления.

С помощта на въображението си, подкрепено от паметта, вие можете да възпроизвеждате образа на определен пред-мет или звук сравнително бързо и точно. У някои тази спо-собност е развита дотолкова, че те могат да си представят някое зрелище или да чуят определен звук почти толкова ясно, колкото и в действителност. Художниците, писателите и композиторите са красноречив пример за това.

Необходимо е не само да научим съответните си органи бързо и лесно да възприемат, но и да насочваме вниманието и интереса си към определена дейност, като се стремим да запомним целия свързан с нея мисловен процес. Често впе-чатления се придобиват по два или повече начина. Напри-мер при четене зрително възприемаме думи, фрази и изре-

16

чения, като в същото време разумът ни възприема мислите и идеите на автора. На основата на тези два процеса читателят асимилира прочетеното и стига до определени изводи, като ги съпоставя с други свои познания, сведения и мнения от паметта си. Възможността да възпроизвеждаме тези впечат-ления зависи от степента на развитие на паметта ни.

Усъвършенстването на вниманието и интереса играят важна роля за доброто функциониране и развитие на па-метта. Всеки би могъл да се убеди в това от собствен опит, като развие у себе си изкуството да възприема и възпроиз-вежда впечатления.

Знаменитият френски фокусник Робер Уден развил чрез упражнения наблюдателността, вниманието и паметта си до много висока степен. С това се обяснява и успехът му като фокусник. Разправят как в юношеските си години той бързо преминавал край някой магазин, като внимателно гледал витрината. След като го отминел се спирал и се опитвал да си спомни колкото се може повече от изложените на нея предмети. Постоянното повтаряне на това упражнение до-толкова повишило остротата на възприятията и силата на вниманието му, че с всеки изминал ден той запомнял все повече предмети. По този начин Уден развил онази част от ума си, която пазела и възпроизвеждала впечатленията. Той бил в състояние да премине на бегом пред голяма витрина с много стоки и след това почти безпогрешно да опише всяка една от тях. Именно благодарение на тази своя способност той се прославил и направил състояние. Паметта му се превърнала в нещо като фотографска плака, запечатваща действителността, и трябвало само да пожелае да възпро-изведе определени впечатления, за да застанат пред очите на съзнанието му.

Подобен случай описва и Р. Киплинг в чудесния си разказ „Ким“. Старият учител Лурган Саиб подготвял едно момче за изпълнението на важна задача, при която бързото и точно запаметяване на предмети било въпрос на живот и смърт. Старецът извадил от един сандък куп скъпоценности и ук-рашения и казал на момчето, че може да ги гледа колкото

17

си иска, но да ги запомни добре. На урока присъствал и друг негов ученик, който вече бил усвоил нужните умения. Ким се навел над подноса с 15 скъпоценни предмети, разгле-дал ги внимателно и когато ги скрили от погледа му казал: „Имаше 5 сини камъка – един голям, един по-малък и три малки. И 3 зелени камъка, един от които продупчен. Видях и прозрачен жълт камък и друг, приличащ на чибук. Още 2 чер-вени или общо 13 камъка – очевидно два съм забравил, тъй като предметите бяха 15. Сега си спомням – имаше и малък предмет от слонова кост. Последния не мога да си спомня“. „Сега послушай мене – казал другият ученик. – Първо, там имаше два сапфира с леки пукнатини, единият от четири, а другият от два карата. Четирикаратовият сапфир е заострен. След това туркестански тюркоаз, изпъстрен със зелени жилки, с два златни надписа – един с лика на Бога, а другият е почти изтрит, тъй като камъкът е изваден от пръстен. Това бяха петте сини камъка. Видях и четири блестящи изумруда, единият от които е пробит със свре-дел на две места, а другият – с фина резба“. „ Те са – спокойно добавил Лурган Саиб – от три, четири и пет карата. Къс стар кехлибар със зелен оттенък и парче евтин европейски топаз. Кръгъл рубин от два карата. Бирмански рубин от осем карата без дефекти. Гравирана слонова кост от Ки-тай, изобразяваща мишка, която изсмуква яйце. И накрая – кристал с размери на бобово зърно, вграден в злато.“ Ким почувствал превъзходството им и помолил учителя си да му обясни как е постигнал тази наблюдателност. „Повтарям упражнението, докато успея“. Съветвам ви да прочетете разказа, за да видите как Ким се възползвал от дадения му съвет. Това великолепно описано от Киплинг упражнение е разпространено в Далечния изток, където се практикува до съвършенство от много хора. Вие също бихте могли да усвоите тези навици, ако не пожалите труд и време.

Разказват как един знаменит художник гледал модела си в продължение на един час, след което му казал, че повече няма да му трябва. После с месеци рисувал портрета му, без да прибегне до други сеанси, само от време на време

18

поглеждал към стола, на който някога седял моделът, и пренасял чертите му върху платното си. Твърдял, че наис-тина вижда модела пред себе си; навярно неговият образ се врязал дълбоко в паметта му. Подобни примери не се срещат често, но и други художници са развивали у себе си тази способност, макар и в по-малка степен. Китайците имат отделни знаци (йероглифи) за всяка дума и всеки китайски ученик разполага със значителен запас от тях в паметта си. Нашите деца правят същото, когато се учат да четат. Преди това ставаше, като се чете всяка дума на срички, например „Константинопол“, което отнемаше много време и усилия. Сега децата се учат да възприемат думата като цяло, без да се стремят да я запомнят по букви и срички. По този начин за тях е толкова лесно да прочетат думата „Константинопол“, колкото и думата „стол“.

Изумителни резултати са постигнали и някои музиканти, които били в състояние да запишат по памет веднъж или два пъти чута музика. Като дете един знаменит композитор слушал в някакъв манастир великолепна меса, нотите на която монасите пазели в тайна. Връщайки се вкъщи, той написал нотите ú, без да допусне грешка. Монасите се въз-хитили от неговия дар и му простили, че е разкрил тайната им. Това малкият композитор постигнал не само благодаре-ние на добрата си памет, но и на способността си да слуша и възприема музиката с повишено внимание.

Някои евреи могат да цитират наизуст откъси от своя талмуд (сборник от религиозно-етични и правни предпи-сания от ІVв. пр. н. е. – бел. пр.), който по обем се равнява на цяла библиотека. В един от разказите си Лаланд пише за някакъв индус, който не разбирал нито дума английски, но повторил с поразителна точност 50 реда от „Изгубеният рай“ – отпред назад и отзад напред. Поради високите цени и недостъпността на книгите в древността хората разчитали изцяло на паметта си, която развивали до удивителна сте-пен и смятали това за обикновено явление. През ХІІІ–ХІV в. в университетите учели хиляди студенти, сред които бил шороко разпространен древният навик да учат цели съ-

19

чинения наизуст. Шлиман пише, че имал лоша памет, но с помощта на непреклонната си воля и чрез упорит труд я развил до такава степен, че всяка половин година научавал до съвършенство един нов език писмено и говоримо. При това основното му занятие било търговията.

Японските деца изучават знаци и букви две години преди да започнат да четат. Това е едно от най-трудните занимания в училищата, при което резултати се постигат изключително благодарение на развитието на паметта. Това обяснява и изумителната памет, характерна за много японци. Разпра-вят как японският писател Хирито Ацуна написал първите три тома на огромното си изследване за митовете и леген-дите на своя народ, без да ползва нито една от книгите, от които преди това черпил информация за това.

Гротиус и Паскал никога не забравяли това, за което поне веднъж са говорили или помислили. Кардинал Мецо Фанти, за когото говорели, че знае над 100 езика, твърдял, че ни-кога не забравял думи, които веднъж е научил. А един стар селски гробар помнел всяко погребение през последните 35 години, възрастта на починалите и имената на присъст-валите на погребението им.

Благодарение на добрата си памет Сенека можел да пов-тори 2000 думи след като ги чуел само веднъж. Неговият приятел Порций Латий никога не забравял нито една дума от речите,които произнасял. Кинес, посланик на цар Пир в Рим, за един ден научил имената на всички присъстващи на посрещането му и на другия ден ги приветствал, като се обръщал към всеки сенатор или гражданин по име. Пли-ний пише, че Пир знаел имената на всичките си войници. Франциск Лаурийски можел да произнесе наизуст всички съчинения на св. Августин и да цитира текстове от тях, като посочвал съответната страница и ред. Темистокъл знаел имената на всички 2000 граждани на Атина. Мореций пише за един млад корсиканец, който можел да повтори и в об-ратен ред 36 000 думи без връзка една с друга, като ги чуел веднъж. Той казвал, че е способен и на повече, но четящите се изморявали. Към него се обърнал с молба за помощ млад

20

човек с лоша памет. Упражнявайки го, след около две сед-мици, корсиканецът го научил да повтаря по 500 думи, в т. ч. и в обратен ред.

Великият флорентински библиофил Меглиабаци прите-жавал забележителна памет за книги и ръкописи. Той знаел мястото, полицата и номера на всяка книга не само в собс-твената си библиотека, но и в други известни библиотеки в света. Веднъж херцогът на Тоскана го попитал къде се намира една известна, но много рядка книга. Било му отго-ворено, че е останал само един екземпляр от нея в библи-отеката на великия патриарх на Константинопол, който се пазел на седмата лавица в третия шкаф отдясно на входа ú. Йосиф Скалинджър за по-малко от месец научил наизуст „Илиадата“ и „Одисеята“ , а за три месеца – произведенията на всички гръцки поети. Казват, че той често се оплаквал от лошата си памет.

Всеки от нас може да развие способността си да съсд-редоточава вниманието си върху определени мисли или предмети. В следващите глави ще видим как можем да се запознаем с начините за получаване на впечатления чрез органите на зрението и слуха.

21

ЗРИТЕЛНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ПАМЕТТА

Напълно обосновано е твърдението, че „очите са прозор-ци на душата ни“, тъй като чрез тях разумът ни получава най-много впечатления. Ще се убедите, че грижата за паметта ни е непосредствено свързана със способността на разума правилно да възприема зрителни впечатления. Това изиск-ва постоянно да развиваме тази способност у себе си.

Едва ли е необходимо да ви убеждавам колко важно е да научите очите си да получават ясни и точни впечатления. Упражненията за развитие на тази способност дават безс-порни резултати във всяка професия и дейност. Да развиват наблюдателността си е нужно не само на художника или скулптора, но и на всеки занаятчия, делови човек или човек със свободна професия. Ако не направите това, ще срещне-те трудности в работата си, каквато и да е тя.

Художникът не е в състояние да твори, ако не умее да наблюдава; писателят не може да описва герои и сцени, без да притежава висока наблюдателност; едва ли е нужно да обяснявам необходимостта за занаятчията да вижда и възприема предмета, към който е насочил вниманието си. По същество няма дейност, която да не можем да изпълним по-добре, ако развием способността си да наблюдаваме.

22

Усвоявайки изкуството да наблюдавате, вие ще уве-личите многократно способността си да възприемате. Например, по време на пътешествие повечето хора про-пускат много интересни неща поради неумението си да ги възприемат. След като се върнат, те четат описания на посе-тените от тях места и се учудват, че не са забелязали много от тях. Други пропускат най-важните моменти в книгата поради това, че я четат небрежно. А индианецът или лесни-чеят ще забележат счупената клонка, прегънатия лист или следи от животни, които обикновеният наблюдател няма да види. Някога четох за един търговец, на когото често се присмивали, че държал за доставчик един малко образован човек. Той не възразявал, че доставчикът му четял трудно Джон Билинг, че граматичните грешки в речта му можели да заставят Лендей Мурей да се преобърне в гроба си, че нико-га не четял литературни произведения на известни автори, но затова пък умеел „да вижда“ и да купува ценни стоки за хиляди долари, без да допусне каквато и да било грешка. Той бил овладял напълно способността да наблюдава и въз-приема и я прилагал в своя полза.

Малко хора забелязват особеностите на отделни пред-мети. Колко от нас знаят, например, къде се намират ушите на кравата – отзад, отпред, под или над рогата? Или как слиза котката от дървото – с опашката или с главата надолу? Или пък с какви цифри са отбелязани часовете върху ци-ферблата на часовника ви?

Знаменитият учен Агазис се славел с умението си да учи студентите си на наблюдателност. В резултат на това те развили във висша степен у себе си способността да възприемат и осмислят видяното, което впоследствие им донесло успехи, създало им име и положение в общество-то. Казват, че един от неговите студенти го помолил да му даде допълнителни упражнения за развитие на паметта. Агазис му дал буркан, в който плувала една риба, и му ка-зал внимателно да я разгледа и да му каже какво е видял. Студентът се учудил защо му задава такава проста задача, тъй като в рибата нямало нищо особено. За негово голямо

23

неудоволствие професорът отсъствал няколко часа и пора-ди липса на други занимания той бил принуден да се заеме с рибата. Разгледал я и почнал да я рисува. Отначало му се сторило лесно, но колкото повече се съсредоточавал, тол-кова повече подробности откривал – например, че рибата няма вежди, както и някои други подробности, които не бил забелязал дотогава.

Когато се върнал, Агазис изпаднал в отчаяние, че сту-дентът му е забелязал толкова малко неща, и го помолил да продължи наблюденията си още няколко часа. Студентът отново се заел с рибата и спомняйки си думите на своя професор, че моливът е най-доброто око, започнал да я рисува. Постепенно открил много интересни неща и се увлякъл в работа. Три дни работил над рисунката и с учуд-ване разбрал колко малко неща знаел за рибата в началото. Години по-късно, когато студентът станал известен учен, често разказвал за този случай. Той обяснявал на студентите си, че получения от него урок прилагал в много случаи към различни предмети и по този начин развивал у себе си цен-ни навици. Разказват, че Агазис можел да чете популярни лекции за някое насекомо, например за щуреца, толкова занимателно, че студентите му се увличали, все едно че са на някакъв интересен спектакъл.

Чувал съм, че в Лондон младите крадци преминавали през специална подготовка по бързо и точно наблюдение. „Професорът“ слага на дланта си няколко предмета, нап-ример копче, ключ, пръстен, монета и др. Отваря я за миг пред „студентите“ и после ги кара не само да назоват, но и да опишат тези предмети. След няколко занятия съответни-те субекти, преоблечени като бедняци, тръгвали на работа – надничали в кантори, домове и фирми, като се стремели да забележат какви са ключалките, има ли ценни предме-ти и пр., после докладвали на шефа си и ако си струвало, устройвали грабеж. Това навярно ви напомня и за урока, получен от Ким в предната глава. Ако сте чели увлекателни-те разкази на Конан Дойл за Шерлок Холмс, навярно сте се възхищавали от удивителната наблюдателност на детектива

24

и постигнатите благодарение на нея блестящи резултати. Участниците в различни игри са често много наблюдателни и преценяват шансовете на противника си по изражението на лицето му и други признаци, което в крайна сметка им носи и победа.

В Италия сред децата е много разпространена играта „Мора“, за която е нужна голяма наблюдателност и бързи реакции. Тя се играе от двама, като единият показва някол-ко пръста пред очите на другия, който веднага трябва да каже колко са. Наблюдавал съм как я играят в Чикаго итали-анските вестникарчета, чакащи за вестници пред печатни-цата. Едно от тях бързо протяга към друго юмрук с няколко изправени пръста и извиква „Мора“. Ако другият не отго-вори веднага, получава удар с пачка вестници по главата. Известният учител по рисуване Котюр съветвал учениците си да наблюдават няколко секунди преминаващ по улицата минувач и после да го нарисуват. След кратко време това довело до положителни резултати. Отначало учениците запомняли отчетливо само шапката, движението на ръцете или някоя друга подробност, но впоследствие започнали да запомнят цялата фигура на минувача до най-малките под-робности. В художественото училище в Петербург карали учениците да наблюдават някакъв предмет 10 минути, след това го скривали и те го рисували по памет. Друг знаменит учител, Варней, слагал предмета в една стая, а учениците – в друга, като от време на време им позволявал да отидат да го наблюдават.

Известният художник Габриеле нарисувал великолепен портрет на Джеймс Гордън Бенет, когото зърнал само за секунди в един преминаващ по улицата файтон. Един от най-хубавите портрети на Линкълн нарисувал неизвестен художник от Ню Джърси, който бил горещ поклонник на великия президент, но го виждал само веднъж. Щом чул новината за убийството му, той толкова се развълнувал, че за да дойде на себе си, започнал да го рисува по памет. Преди много години, през 1845 г., изгоряла художествената академия във Филаделфия, сред ценните картини на която

25

била и картината на Мурильо „Римлянка“.След почти 35 го-дини Сартен я нарисувал по памет. През 1805 г. по време на военни действия изчезнала една от най-хубавите картини на Рубенс – църквата „Св. Петър“ в Кьолн. Един голям неин почитател, местен художник, нарисувал копието ú по па-мет, което по стил, цветове и детайли много приличало на оригинала. Впоследствие оригиналът бил намерен и когато сравнили двете картини се оказало, че и при най-внимате-лен преглед било невъзможно да се открие някаква разли-ка. В един от най-хубавите хотели в голям град имало пор-тиер, който поемал шапките на посетителите на входа. Той безпогрешно познавал стопаните на стотици шапки, като съпоставял лицето с шапката и запомнял полученото зри-телно впечатление. „Представям си лицето под шапката и разбирам на кого е“, казвал той и на входа връчвал шапката на всеки посетител. Известно е, че много управители на хо-тели помнят имената на хилядите си клиенти.

Разказват как веднъж известен полицейски инспектор от Ню Йорк поискал да установи самоличността на един субект, който никого не пускал в стаята си. Почукал на вра-тата, която едва се открехнала и той успял да погледне в нея за няколко секунди. Видял разхвърляни дрехи и между тях познал костюма на един човек, когото търсел отдавна. Арестувал го и той се оказал известен престъпник, търсен от европейските полицейски служби.

Един известен полицейски агент учел подчинените си да гледат в двете посоки на многолюдните улици, тъй като от опит знаел, че обикновеният човек почти винаги гледа надясно.

Очите съобщават на мозъка за всеки светлинен лъч, който прониква в тях и всяко възприето по този начин впе-чатление се запазва, колкото и да е слабо. Но в паметта ни се запазват трайни следи само за онези впечатления, които са предизвикали у нас интерес и са привлекли вниманието ни. Така че ако бихме могли да накараме органите си да възприемат впечатления ясно и отчет-ливо, а разумът ни да ги оцени като важни, то тогава ще

26

можем да ги съхраним паметта си и бързо да ги възпро-извеждаме.

Малко хора умеят да наблюдават. Обикновено човек запомня предмета в най-общи черти, като подробностите му убягват. Интересният предмет или лице възбужда по-голямо внимание, поради което впечатлението от него се отпечатва по-релефно в паметта ни. Например, представете си обикновения тип мъж и жена, които вървят по улицата. Край тях минава изискано облечена дама, която привлича вниманието и на двамата. Мъжът вероятно ще запомни, че е облечена „в нещо синьо“, че ръкавите на дрехата ú стигат почти до китките и че носи голяма шапка. Би било добре, ако запомни и това – много мъже ще запазят само общото си впечатление от нея. Но жената точно ще определи как е била облечена, подробно ще си спомни кройката на дрехи-те, плата, от който са ушити, качеството и стойността им, ак-сесоарите към тях и др. Нещо повече, тя ще може да опише на приятелката си всичко, което е видяла, а последната да го види във въображението си.

Въпреки че и мъжът, и жената имат еднакво зрение и че и двамата са получили фотографски точни впечатления от дамата и нейния тоалет, резултатът от техните наблюдения е съвсем различен. На какво се дължи тази разлика? На това, че жената е свикнала да обръща внимание на тоалетите и проявява интерес към тях. Мъжът не проявява интерес към тези неща и съответно у него отсъства и необходимото внимание. Но вероятно мъжът би запомнил, че тя е имала блестящи сини очи и хубави черни коси. Но при всички слу-чаи повишаването на интереса би могло да се постигне чрез практика, а вниманието ще последва след него.

Вие очевидно разбирате, че сами по себе си очите нямат нужда от упражнения, тъй като всяко нормално зрение из-пълнява функциите си добре. Очите са само фотоапарата, а разумът ни – светочувствителната лента. Вие бихте искали да развиете наблюдателността си? Самото ви желание ще събуди у вас интерес към предмета и неговите особености и

27

вие ще му отделите необходимото внимание. Не забравяй-те за тези два важни фактора – интереса и вниманието. Но вашият разум е все още ленив и е нужно време, търпе-ние и труд, за да го накарате да заработи тъй както искате.

За да запомните определен предмет е нужно да полу-чите ясно впечатление, което да съхраните като ценна вещ в паметта си. Единствената възможност да постигне това е като развиете наблюдателността си. Предметите, образът на които бихте искали да запомните, трябва да наблюдавате внимателно и с необходимия интерес. Развитието на наб-людателността ви ще ви възнагради напълно за изразход-вания труд и време. Самите упражнения не са уморителни и се съпровождат с такова видимо подобряване на паметта, че ще започнете да се отнасяте към тях като към серия от интересни опити.

В следващата глава ще ви покажа редица упражнения, които ще ви помогнат да развиете наблюдателността си и да се научите да виждате предмета ясно и отчетливо. Те са по-лезни не само за развитието на паметта, но и за повишаване на наблюдателността ви. По този начин ще получите ново виждане за нещата, които ви обкръжават и ново отношение към тях.

28

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЗРИТЕЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

У п р а ж н е н и е 1Едно от най-простите, но и най-добри упражнения за

развитие на наблюдателността, е насочено към развитие на умението да виждаме точно обикновени неща. На пръв поглед всичко изглежда леко, но само опитайте и ще се убедите в обратното.

Сложете пред себе си някой най-обикновен предмет (най-добре ярко оцветен, тъй като най-лесно се запомня). Да предположим, че това е книга, ябълка или писалка. Гле-дайте я известно време, като се стараете да я запомните. След това затворете очи и се опитайте да си представите този предмет колкото може по-ясно. Постарайте се да си спомните големината и характерните му особености. После отворете очи, погледнете го още веднъж и помислете какво още ви е нужно, за да осъзнаете неговия образ. Отбележете внимателно пропуснатите особености, отново затворете очи и се постарайте да усъвършенствате изображението; отново погледнете към този предмет и продължете упраж-нението, докато си съставите напълно ясен умствен образ във всички подробности. Още първите упражнения ще съз-

29

дадат навици за подобни наблюдения, ще ви възнаградят за усилията и ще ви подготвят за бъдеща дейност.

У п р а ж н е н и е 2След като овладеете упражнение 1, се постарайте да на-

рисувате някои от изучените от вас предмети, за които сте изградили точно умствено изображение в паметта си. Не се плашете от това, че не сте художник. Аз няма да се опитам да ви направя такъв, само искам да развия наблюдателност-та и способността ви да запомните това, което сте видели. За начало вземете нещо просто и едва ли ще се разочаровате. Успехът на вашите рисунки ще зависи не от художествения талант, а от характерните особености, които сте уловили и отразили върху хартията. Ще се учудите до каква степен тези две упражнения ще развият наблюдателността и спо-собността ви да помните. След време ще сте в състояние да погледнете един предмет само веднъж, а след това да го нарисувате с всичките му основни детайли.

При това упражнение за модел трябва да ви служи не са-мият предмет, а неговото умствено изображение в паметта ви. След като отбележите всички характерни особености на предмета, погледнете го отново и вижте не сте ли пропус-нали нещо. С други думи, действайте както и при упражне-ние 1. И при двете упражнения често сменяйте предмета, за да дадете отдих на ума си.

У п р а ж н е н и е 3Започнете с разглеждане на подробностите, без да

се опитвате да запомните предмета като цяло. Казват, че наблюдението „с разума“ е най-трудното изкуство. Не се опитвайте да възприемете целия предмет от пръв поглед. Това ще направим в едно от следващите упражнения, когато постигнем определено равнище на развитие. Възприемете една по една отделните му особености – като запомните една, пристъпете към следващата и т. н.

30

Да вземем за пример лицето на свой познат. Няма нищо по-досадно от това да забравяме лицата на хората, с които се срещаме. В повечето случаи това се дължи на недоста-тъчната ни наблюдателност. Грешката на повечето от нас е, че се стараем да запомним лицето като цяло, а не в детай-ли. Започнете да се упражнявате с близките си, след това с други хора и след кратко време ще се учудите на лекотата, с която запомняте отделните характерни черти във външ-ността на другите.

Внимателно разгледайте носа, очите, устата, брадичката, цвета на косите, общата форма на главата и т.н. Ще видите колко лесно ще започнете да си спомняте носа у един, очите у друг, брадичката у трети.

Преди да се заемете с това упражнение, опитайте да опи-шете външността на някой от вашите близки. Ще се убедите колко неясна е вашата представа за него. Ще се окаже, че нито веднъж не сте се вглеждали добре в него. Ако е така, как бихте могли да се надявате да си спомните лицата на други хора? Започнете с разглеждането на всеки срещнат и старателно изучавайте външността му, а след това вземете молив и се постарайте да я опишете с думи. Това упражне-ние е много полезно и вие ще констатирате ефекта му върху себе си веднага.

Подобно е упражнението, при което внимателно наб-людаваме някое здание. Отначало се опитайте да опишете едно от тези, край които минавате всеки ден. Бихте могли да създадете у себе си представа за външния му вид, формата, цвета и пр. Но вие няма да сте в състояние да си отговорите на такива въпроси, като например колко прозорци има на всеки етаж, къде и колко са вратите, каква е формата на пок-рива му, какви са орнаментите по него и др. Изведнъж ще се окаже, че всъщност вие никога не сте имали ясна представа за зданието. Само сте го поглеждали, без в действителност да го виждате. Започнете да се вглеждате в него, като впос-ледствие се опитате да си го представите в подробности. На следващия ден обърнете внимание на други негови де-тайли и продължавайте така, докато не си съставите пълна

31

представа за него. Това е много ценен начин за развитие на наблюдателността ви.

У п р а ж н е н и е 4 Вече стана дума за начина на подготовка на Ким, както и

за обучаването на малките крадци в Лондон. Към подобен метод се придържайте и вие – той неизбежно ще ви донесе полза и ще ви заинтересува. Особено ако се упражнявате с още двама-трима души, тъй като тогава то ще се превърне в игра и в дружеско съревнование между вас.

Сложете на един стол седем неща и ги покрийте с кър-па. После вдигнете кърпата, пребройте до десет и отново ги покрийте, като в същото време участващите се стремят да запомнят предметите. Бихте могли и да ги водите до стола един по един, като след това ги помолите да запишат впечатленията си. Постепенно броят на сложените на сто-ла предмети може да стигне до 15. Чрез тези упражнения някои хора постигат изумителни резултати. Разказът за Ким е навярно художествена измислица на Киплинг, но той би могъл да се основава и на действителни факти, тъй като тези упражнения се практикуват от йогите в Индия. Те ще изострят наблюдателността ви дотолкова, че скоро ще започнете да забелязвате много повече неща от другите и това ще ви помогне да успеете в начинанията си. Към този род упражнения можем да отнесем и упражнението на Уден, който преминавал край някоя витрина, след което си спомнял изложените на нея предмети. Всъщност това са разновидности на едно и също упражнение, които премах-ват скуката при изпълнението им и съдействат за развитие на навици за съсредоточаване и наблюдателност, незави-симо от шума и движението край вас. А впоследствие сами ще измислите други техни варианти и ще се увлечете от изпълнението им.

32

У п р а ж н е н и е 5Веднъж на село видях една игра, която е великолепно

средство за развитие на паметта. Тя се отличава от другите упражнения по това, че предметите бързо се сменят и тряб-ва бързо да съсредоточите вниманието си върху тях. Играта е следната: някой застава зад завеса (перде) и оттам показва за секунда някакъв предмет на другите. Развилите у себе си способността да наблюдават веднага ще го възпроизведат точно и ясно. Може да се покажат и няколко предмета ед-новременно, щом участващите в играта придобият необхо-димите навици.

У п р а ж н е н и е 6 Показват ви плочка от домино и ви карат, без да броите,

да кажете колко точки има на нея; след това ви показват едновременно две плочки и т.н. Като практикувате извест-но време, ще можете веднага да назовете общия им сбор. По-лесната разновидност на това упражнение е да назовете веднага картата за игра, която ви покажат за миг. Отначало упражнението се изпълнява по-бавно, като постепенно ско-ростта се ускорява, докато разпознаете картата само като ú хвърлите един бегъл поглед.

У п р а ж н е н и е 7Някои хора могат да схванат съдържанието на някоя

статия от пръв поглед. Обикновено такава способност притежават заети хора, на които им се налага бързо да преглеждат пресата. Повечето журналисти и редактори схващат смисъла на една статия още щом я зърнат. Същата способност притежават и рецензентите (а съдейки по някои от рецензиите им, човек остава с впечатлението, че те изоб-що не ги четат, но това е друг въпрос). Изследователят също „преглежда“ голямо количество статии във всекидневието си. Отначало това отнема доста време, но впоследствие

33

същият резултат може да се постигне много по-бързо, тъй като интересната статия си личи от пръв поглед.

Всичко се постига чрез практика. Разказват, че проф. Портър можел да прочете с един поглед половин страница. Вие започнете, като се опитате да прочетете с един поглед няколко думи, после няколко фрази и т. н. При развитието на психическите си способности трябва да възприемете същия подход, който използвате, когато развивате мускули-те си – отначало развивате един, а след това цяла група от мускули.

У п р а ж н е н и е 8Опитайте се да запомните обстановката в една стая. Же-

ните правят това без предварително да си го поставят за цел, докато мъжете почти не забелязват какво има в нея. По тази причина ако един мъж и една жена четат едновременно някоя книга, в повечето случаи жената ще изпревари мъжа – и не само в това, но и в други упражнения. Много жени виждат всичко, което ги интересува, и трудно го забравят. Ако не вярвате, опитайте с жена си или с приятелката си.

Влезте в някоя стая и бързо огледайте обстановката, като се стараете да запомните колкото се може повече предмети, размерите ú, височината на стените, цвета на тапетите, броя на прозорците и вратите, обзавеждането, килима, картини-те и т.н. След това излезте от стаята, запишете видяното и го сравнете с действителността. Повторете това упражне-ние, докато не постигнете нужния резултат. То ще ви даде възможност да описвате точно и без затруднения местата, които посещавате, тъй като развитата чрез съответни тре-нировки способност да наблюдавате ще се включва автома-тически.

У п р а ж н е н и е 9Всяка вечер правете преглед на видяното през деня, като

се постараете да си спомните хората и предметите, които

34

сте видели. При възможност дори си водете записки. Ще се учудите на малкото неща, които ще си спомняте в началото, и многобройните впечатления, които ще придобиете, след като започнете да изпълнявате моите упражнения. Ще усво-ите не само изкуството да наблюдавате, но и изкуството да помните. Подсъзнанието ви ще се настрои да забелязва всичко и да го поставя на определено място в паметта ви.

35

СЛУХОВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ПАМЕТТА

Изразът „възприемане на впечатления“ обикновено се свързва със зрението ни, но той е напълно пригоден да обозначи и придобиването на впечатления чрез слуха. Съществува обаче голяма разлика в способностите ни да запомним впечатленията, придобити по тези два начина.

Едни хора помнят по-добре видяното, други – чутото. Някой познава свой стар познат веднага, щом го види, друг не може да го познае по лицето, но веднага си спомня кой е, щом чуе гласа му. Известни са случаи, когато хора, които не са се виждали с години, са познавали гласа си по телефона. Разказват за един детектив, който не можел дълго време да открие един престъпник,тъй като последният владе-ел до съвършенство изкуството да се дегизира. Но щом престъпникът заговорил, той веднага го познал, тъй като бил чул гласа му преди 10 години. Познавам хора, които са разпознавали по гласа приятели, които не са виждали от детинство, въпреки че с годините детските им гласове са се променили съществено.

Обикновено зрителните впечатления се възприемат по-бързо, но изглежда паметта запомня по-добре впечатлени-ята, възприети чрез слуха. Много от нас запомнят по-добре чутото от написаното. Но всички специалисти са на мнение,

36

че зрението помага на слуха да запомни лекциите, тъй като те очевидно се свързват с външността, жестовете, гласа и на-чина на изложение на лектора. Естествено, лекцията оказва много по-силно въздействие, когато се възприема на живо, отколкото когато я четем напечатана. А най-добре е отново да прочетем чутата лекция, като се възползваме от възмож-ностите на двата вида памет – зрителната и слуховата.

Музикантите са развили слуха си дотолкова, че могат да доловят и най-малката дисхармония или отклонение от партитурата. Същото са постигнали и други, като са развили тази своя способност до съвършенство. Монтьорите са в състояние да открият повреда в колата ви, долавяйки про-мяна в шума на двигателя. Железничарите могат да доловят и най-малката разлика в „пеенето на релсите“, когато по тях преминава влак, и по този начин да установят всичко ли е наред. Машинистът долавя всяка промяна в пухтенето на локомотива, без да гледа приборите пред себе си, и съот-ветно увеличава или намалява налягането. Старите лоцма-ни познават всеки параход по сирената му, а жителите на го-лемите градове – различните църкви по звъна на камбаните им. Телеграфистите познават появата на свой нов колега по телеграфа само по разликата на почукването.

В древността, когато още не съществувала писменост, познанията на едно поколение се предавали на друго чрез разказите от баща на син, от учителя – на учениците. Слу-шателят трябвало да прояви голямо внимание и съсредото-ченост, за да запази в паметта си наученото без изменение и да го предаде впоследствие на своя син или ученик. По този начин учениците запомняли огромни текстове, без да пропуснат или променят нито дума. Така древните гърци предавали поемите си от поколение на поколение. По същия начин до нас са достигнали и древните скандинавски сказа-ния; така са се запазили и философските учения на древните перси и индуси. Източните мъдреци не са се доверявали на камъка и папируса, а предпочитали да „запечатат“ тайните на своите учения в паметта на учениците си и да ги запазят като живи истини.

37

Съществува предание за един китайски император, който много завиждал на своите предци и на народа си за великата им история. Самозабравилият се държавник запо-вядал да унищожат всички религиозни, исторически и фи-лософски паметници от миналото, за да може летоброенето да води началото си от неговото идване на престола. Били изгорени всички стари книги и исторически хроники, в т.ч. и трудовете на Конфуций. Така писмената история на на-рода била унищожена и останала да живее като предания, а трудовете на Конфуций били запазени благодарение на изключителната памет на един от неговите последователи. Той запаметил и след смъртта на императора възстановил произведенията на великия философ. Когато след много години открили един древен ръкопис на Конфуций, спасил се по някакво чудо от императорските клади, се оказало, че в записките на стария мъдрец не била пропусната нито една дума. Съвременните китайци изглежда помнят този урок – редица специалисти са уверени, че милиони от тях са в състояние да възстановят още на другия ден трудовете на своите класици, ако те по някаква причина бъдат унищоже-ни. А за това са нужни много повече усилия от възстановя-ването на Библията. Такъв обичай се е запазил и в Индия, не-зависимо от наличието на ръкописи отпреди 2000 години. Велики философски трактати се пазят в паметта на ученици още от времето, когато нямало писменост. Макар и да не е мъртъв, санскритският език се е запазил чрез предаването на религиозни и философски учения. При това са запазени не само думите, но и произношението, ударението и инто-нацията. Разказват, че много индуси знаят наизуст Ведите (най-древните паметници на староиндийската литература в проза и стихове – бел. пр.) с около един милион думи. За да се запомнят, са нужни години, тъй като ежедневно се наизустяват само няколко изречения, които се повтарят многократно. Те се учат устно, без да се използват същест-вуващите ръкописи.

Кабалата (мистично еврейско учение, възникнало през ІІ век – бел. пр.) и другите древни учения на евреите са стиг-

38

нали до нас по същия начин. Това се отнася и за друидите (ученията на жреците на древните келти – бел. пр.).

Древните гърци и римляни са били последователи на същите прийоми за запомняне. Има много примери как гражданите на Спарта и Рим дословно повтаряли чутите от тях речи.

Макс Милър твърди, че текстът и речникът на санскритс-ката граматика на Панини са били предавани от уста на уста 350 години, едва след което били записани. По обем тя се равнява на Библията.

Има индуски свещеници, които знаят наизуст цялата Махабхарата (древно религиозно учение – бел. пр.), състо-яща се от 300 хил. думи. Древните славянски певци знаели наизуст огромни епически поеми. Индианците помнят и предават безкрайни древни мистични сказания. Древните закони на Исландия не били записани или отпечатани, но се прилагали от съдиите и помнели от законодателите. А легендите говорят, че те помнели не само законите, но и прецедентите в съдебната практика.

Разбира се, на нас едва ли са ни нужни такива изяви на паметта. Но не бива да се съмняваме в способността на съвременния човек да достигне изкуството на древни-те. Четенето на глас помага много да запомним прочетеното и да вникнем в неговия смисъл. Лонгеве пише: „Четенето на глас придава сила на анализа, която не може да се пос-тигне чрез четене на ум. Очите ни бягат по страниците и пропускат някои пасажи, които ни изглеждат скучни, но в които понякога се крие смисълът на написаното“.

Ушите ни обаче чуват всичко и нищо не пропускат. Те са по-нежни, по-възприемчиви, по-чувствителни от очите. Ду-мата, по която окото пробягва бързо, без да вникне в нея, възбужда много повече мисли и разсъждения при четене на глас.

39

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛУХОВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Много по-трудно е да се препоръчат упражнения за раз-витие на слуховите, отколкото на зрителните възприятия. Ето защо развитието им по същия метод едва ли би било от полза за нас. Тогава как да разширим слуховите си възп-риятия, като по този начин обогатим впечатленията си и ги поставим в служба на паметта си?

Съществуват индивидуални различия в развитието на слуха. Някои разполагат с остър слух и възприемат добре определени звуци, но са слабо възприемчиви или съвсем невъзприемчиви към музиката. От своя страна много музи-канти трудно възприемат други звуци, освен тези на инст-рументите си. Като цяло хората възприемат добре едни и с труд – други звуци.

Значението на вниманието и интереса за яркостта на впечатленията, за засилване на способността ни да ги запомним и извикваме в съзнанието си важи изцяло и за впечатленията, възприети чрез слуха. Капацитетите в тази област са установили, че „половината от съществува-щата глухота е следствие от отсъствието на внимание“. Щом е така, то да развиваме слуховите си възприятия означава да развиваме вниманието и интереса си. Нека си спомним колко сме невнимателни към всякакви звуци,

40

когато сме заети с някаква работа. Въпреки че достигат до слуховия ни апарат, те не се възприемат от разума ни, който е зает с друга дейност. Но понякога можем да си спомним казаното, макар и да не сме слушали внимателно разговора между двама души. В този случай паметта действа подсъз-нателно, както споменахме в една от предишните глави.

За съжаление днес малко от нас обръщат внимание на възприятието чрез слуха си. А развитият слух би могъл да ни окаже услуги, които да ни дадат съществени изгоди. Слу-хът се поддава на развитие в много по-голяма степен, отколкото другите начини на възприемане. Той може да се развие чрез упражнения, но може и да бъде занемарен поради невниманието ни. Индианците притежават удиви-телен слух или по-скоро са го развили дотолкова, че могат да чуят стъпките на приближаващия враг, като долепят ухо до земята. Да доловят лекото шумолене на лист или звука от счупването на някоя съчка. Диригентът е в състояние да различи всяка дисхармония в оркестъра и да разпознае без съмнение виновника за нея. Слепите развиват слуха си до изключителна степен, тъй като са лишени от зрение. Той е толкова остър или по-точно у тях толкова са се развили вниманието и интересът към слуховите възприятия, че дори по отзвука на собствените си стъпки могат да разли-чат предметите, край които минават – например стоящия неподвижно човек от телеграфния стълб.

Ще ви запозная с няколко упражнения за развитие на слуха. Те могат да ви служат за образец, който ще ви помог-не да измислите други упражнения, съответстващи най-добре на вашата природа.

У п р а ж н е н и е 1 Опитайте се да доловите и запомните откъс от разгово-

ра на минувачи по улицата. Ще се учудите на количеството и разнообразието на несвързаните една с друга фрази, които ще сте в състояние да възприемете и запомните за кратко

41

време. Това се дължи на повишеното ви внимание и инте-рес. Разбира се, това упражнение има смисъл дотолкова, доколкото развива вниманието ви, тъй като сами по себе си фразите нямат значение за вас, освен ако не страдате от излишно любопитство.

У п р а ж н е н и е 2Постарайте се да различавате гласовете на хората, с кои-

то се срещате, и да си спомните определен глас, щом отново го чуете. Всеки глас има свои характерни особености и е много интересно да се изучават различните гласове. Навяр-но сте забелязали, че на всеки е присъщ особен начин на говорене, при който той слага ударенията на определени думи. А хората от различни части на една и съща страна имат различна интонация и особености в произношението. Познавам хора, които много са пътешествали и могат да оп-ределят по гласа от коя част на страната е този или онзи чо-век. Освен това характерът на човека се отразява в гласа му и ако разполагате с необходимите познания, бихте мог-ли да си съставите мнение за духовния облик на говорещия. Бих ви посъветвал да отделите време и да посветите повече внимание на този въпрос.

У п р а ж н е н и е 3 Застанете някъде, откъдето няма да виждате разговаря-

щите, постарайте се да различите гласовете им и да ги свър-жете с определени лица. Чувал съм за една игра, при която няколко души се скриват зад завеса и казват по няколко думи, а хората от другата ú страна се опитват да ги разпоз-наят по гласовете. Играта е много забавна, тъй като някои няма да могат да разпознаят гласовете на свои роднини и близки приятели, докато други ще отгатнат всеки глас.

42

У п р а ж н е н и е 4 Познавам една млада жена, която работеше в голямо

предприятие и можеше да познае хората, които работеха с нея на същия етаж, по стъпките им. Тя ме уверяваше, че всяка походка има своите характерни особености и дори стигаше дотам да твърди, че характерът на човека пролича-ва дори в начина, по който стъпва. Това дава възможност не само да развиете слуха си, но ако желаете – да изучавате и характерите на хората.

У п р а ж н е н и е 5 Много полезно е и упражнението, при което изслушвате

някое кратко музикално произведение или просто мело-дия, а после се опитвате да я изтананикате на глас или да я изсвирите с уста. Колкото и просто да ви се вижда, то ще ви помогне да развиете слуховите си възприятия и да пови-шите вниманието си към звуците около вас. Ще откриете, че нараства интересът ви към определени мелодии и че се наслаждавате на музиката повече, отколкото преди.

У п р а ж н е н и е 6Слушайте речи, лекции, проповеди и др. с голямо внима-

ние, след което се постарайте да повторите всичко, което сте запомнили. Препрочитайте ги, помъчете се да ги разбе-рете и повторете колкото може повече пасажи от тях. Това не само ще съдейства за развитието на паметта и на слу-ховите ви възприятия, но е и един от най-добрите начини за овладяване на ораторското изкуство. Студентите, които не пропускат нито една лекция на любимия си професор, постепенно придобиват стил, близък до неговия. Въобще слушането на добри оратори развива както паметта, така и силата на изразните средства и на съжденията на самия слу-шател. А ефектът ще е още по- голям, ако повтаряте чутите от вас фрази и изрази.

43

У п р а ж н е н и е 7Най-доброто упражнение за развитие на паметта е

прилаганият от индусите и от други народи начин за пре-даване на свещени и философски учения от поколение на поколение. Ключът за усвояване на този метод се крие във всекидневното наизустяване на едно изречение от някой текст, като постепенно прибавяте към него нови изречения и често ги повтаряте. В тази глава ще дадем само най-общи пояснения за този метод, а в следващите ще разгледаме всички негови компоненти, което ще ви даде възможност да усвоите изкуството да запомняте цели страници. Учителите индуси започват с изискването учениците им да научават всеки ден по един ред от Ведата (древно литературно про-изведение). Ученикът запомня реда, като „запечатва“ всяка дума от него, все едно че тя стои написана пред очите му. Той го повтаря отзад напред и в обратен ред, като по този начин научава къде се намира всяка дума. На другия ден запомня наизуст следващия, след което го повтаря с пър-вия и по този начин ги съединява в паметта си. На третия ден прибавя към тях третия ред, като повтаря първите два заедно с него и т.н. и т.н. Повтарянето им е много важно, тъй като кара ученика да преосмисли наученото и да вникне в смисъла му, като засилва общото му впечатление от текста. Тези чести повторения служат и като средство за устано-вяване на връзка между отделните редове. Така те като че ли се запомнят едновременно, което създава пълнота на впечатленията. Постепенно ученикът се научава да запомня два, три и повече реда на ден, докато след време придобие невероятни способности за запаметяване. Но индуските учители не препоръчват да се бърза с усвояването на много редове на ден, тъй като паметта придобива работните си навици постепенно.

Ако решите да използвате този ефикасен начин за раз-витие на паметта, помолете някой да ви чете по един ред на ден, който повтаряйте, докато го запомните. На другия ден повторете първия и запомнете втория ред, след което

44

ги повторете заедно. Най-добре започнете с кратък стих от някое стихотворение. Ако се затрудните със запомнянето му, помолете да ви го прочетат няколко пъти, докато го за-помните. След това го повтаряйте, докато се уверите напъл-но в знанията си и се опитайте да го кажете в обратен ред. За да го запомните трайно, следва да виждате пред очите си всяка дума – това няма да е трудно, ако овладеете необходи-мите навици. Прибавяйте всеки ден по един нов стих, като не забравяте да го повтаряте заедно с предишните. Мислете за значението на думите и за всяка дума поотделно, като се стараете да нарисувате в ума си картината на онова, което те изразяват. Но не бива да се преуморявате, като увелича-вате прекомерно дневното си натоварване. По стих на ден няма да ви затрудни, като се има предвид и повтарянето на наученото от предишните дни. И в никакъв случай не се отнасяйте с пренебрежение към тази привидно лека задача. Не забравяйте, че това е системата, по която индусите нау-чават наизуст книги, по обем равни на Библията.

Ще се върнем към този метод в главата, посветена на „системата за натрупване“. На този етап бих искал само да привлека вниманието ви върху факта, че това е единстве-ният начин да запомните онова, което се говори във ваше присъствие. Следва да имате предвид, че целта на упраж-ненията не е просто да научите някое стихотворение – те са само средство да развиете паметта си и да се научите да възприемате впечатления, да ги съхранявате и възпро-извеждате. При правилен подход слуховата ви памет ще се развие, способността ви за възприемане на слухови впе-чатления ще нараства с всеки изминал ден и усилията ви ще бъдат възнаградени.

Ако интересът ви към даден текст намалее, за разно-образие можете да се заемете с друг, но не забравяйте да повтаряте и стария. Промяната ще ви помогне да се върнете към стария текст с нов, повишен интерес.

45

АСОЦИАТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Много от вас вероятно смятат, че мислите ни не се контро-лират от волята, възникват произволно и не се подчиняват на определена закономерност. Подобно мнение е далеч от истината – макар и да е на пръв поглед трудно доловима, но съществува определена връзка между всички последовател-ни групи от мисли. Действа т.нар. закон за асоциативното мис-лене, който е толкова валиден, колкото законът за причината и следствието или законът за притеглянето. Редът на нашите мисли е толкова закономерен, колкото са приливите и отливи-те. Мислите винаги са асоциативни, т. е. свързани така, че възникването на една води до появата на друга. Те се поя-вяват на групи, като всяка от тях е свързана със следващата.

В една от предишните глави говорихме за важната роля на вниманието за развитие на паметта. Асоциацията играе ролята на втори действен фактор в този процес. Както способността ни да запомним дадено впечатление зависи от самия предмет и вниманието, което му отделяме, така и възпроизвеждането му зависи от асоциацията, която съ-ществува между него и други впечатления. Някои известни психолози дори твърдят, че законът за асоциативното мис-лене играе в психологията същата роля, която се отрежда на закона за притеглянето във физиката. Но безспорно едно от най-важните условия за развитие на паметта е придоби-ването на навика за асоциативно мислене.

46

Ние запазваме най-добре впечатленията си, когато със-редоточаваме вниманието си върху определен предмет, а получаваме най-добри резултати при възпроизвеждането им, когато асоциираме впечатленията, т. е. когато свързваме впечатлението, което искаме да си спомним, с други впечат-ления. Колкото повече са асоциираните ни едно с друго впечатления, толкова по-лесно ги извикваме в съзна-нието си. Но ако не запазим ясно впечатление в паметта си, то и възпроизведеният му образ ще бъде блед и неясен; трудно ще си спомним и възпроизведем и образ, който не е свързан с други впечатления.

Законът за асоциативното мислене се основава на забележителното свойство на впечатленията така да се свързват едно с друго, че споменът за едно от тях непре-менно води след себе си и спомена за други, свързани с него впечатления. Известният психолог Бен пише: „Асоциа-циите, които сами по себе си са твърде слаби, за да предиз-викат спомен, действат успешно в съюз с други асоциации“. Към което неговият колега Рибо прибавя: „В основата на асоциацията лежат два основни фактора – сходството и близостта на впечатленията“.

При асоциацията на основата на сходството всяко впе-чатление, независимо дали е ново или старо, се стреми да възстанови предишни, сходни на него впечатления. Отнача-ло две сходни впечатления могат да не се асоциират пряко едно с друго, а посредством редица други впечатления, но щом веднъж се свържат, те ще се асоциират изцяло и няма да са им нужни свързващи звена – мисълта за едното ще предизвика у вас и мисъл за другото. Две впечатления могат да се асоциират толкова тясно, колкото и впечатле-нията, възприети по едно и също време и на едно и също място. Често разумът ни намира сходство между различни на пръв поглед предмети и то се запечатва в паметта ни. За намиране на сходството е нужен някакъв подбудител, който да предизвика в съзнанието ни дълга верига от асоциации, установяващи връзка между отделните факти, случаи и впе-чатления. Но естествено небрежната и неразвита памет,

47

която не възприема предметите в тяхната връзка, не притежава и способността за асоциативно мислене на ос-новата на сходството. Тя помни само онези впечатления, които се асоциират поради това, че са били възприети по едно и също време.

Асоциацията на основата на близост бихме могли да сравним с броенето на топчета от гердан по реда, в който са нанизани на връвта му. При нея едно впечатление, незави-симо дали е ново или старо, се стреми да предизвика други впечатления, получени едновременно или непосредствено преди или след него. Това е и основното ú различие от асо-циацията на сходството, при която впечатленията се съби-рат като в сандък, съдържащ всичко необходимо по даден въпрос, независимо кога и къде сме ги придобили.

Впечатленията, получени едновременно или в непос-редствена последователност се асоциират по начин, при който споменът за едно от тях предизвиква спомен и за другите. Между две последователни впечатления винаги съществува определена връзка. Напълно обосновано може да се твърди, че изолирани изцяло едно от друго впечатле-ния няма – всяко впечатление е продължение на предшес-тващото го и начало на следващото впечатление. Рибо пише: „Когато четем или чуваме някоя фраза, в началото на петата дума чувстваме края на четвъртата, в края на четвър-тата – началото на петата“. Това обяснява лекотата, с която можем да повторим някое познато изречение дума по дума, но бихме се затруднили да направим това в обратен ред или да назовем поотделно всяка от думите, които го изграждат. В стиховете краят на всяка дума е в съзвучие с началото на следващата, което облекчава повтарянето им в определен ред, тъй като всяка дума подсказва следващата. Всяко дете ще ви каже наизуст, без да се затрудни, азбуката от А до Я, но няма да може да ви я изрече в обратен ред – от Я до А, тъй като не я е възприело и научило в такъв ред. Хората, придо-били значителни умения да запаметяват, могат да повтарят стотици думи с помощта на асоциацията по близост, но не биха могли да ги повторят например от средата. Лейдън

48

можел да изрецитира наизуст цял парламентарен акт от на-чалото до края, без да пропусне нито дума, но не можел да направи това от посочено изречение, ако не прочетял пре-дишното. Много от разработените системи по мнемоника (съвкупност от начини за засилване на паметта и улеснява-не на запомнянето) са основани на закона за асоциативното мислене по близост, други – на асоциацията по сходство. Те често са полезни за засилване на паметта, но поради трудността при изпълнението им понякога по-скоро я за-тормозяват, отколкото укрепват. Без да ви ги препоръчвам, бих ви посъветвал да развиете у себе си способността да възприемате сходни впечатления, които се отнасят до един и същ въпрос или тема. Тази способност може да се развие чрез упражнения, при които съсредоточаваме вниманието си не само върху един образ, но и върху предшестващото го и следващото впечатление, така че те да се слеят в пълния смисъл на думата. Към тях бихте могли да прибавите и дру-ги впечатления, като ги свържете така, че споменът за едно от тях да предизвика верижна реакция. Колкото по-тясна е асоциацията, толкова по-бързо ще възпроизведем впечат-ленията. Ако те не са свързани тясно, между тях би могла да се появи някоя непредвидена мисъл, която да затрудни асоциирането им по сходство.

Законът за асоциативното мислене показва, че ко-гато поискаме да запомним някой единичен факт и да сме в състояние винаги да го възпроизведем, трябва да го асоциираме с някое от предишните си впечатления. Ако асоциираме новия факт с някой от вече известните ни факти, ще можем бързо да го извлечем от паметта си – толкова по-бързо, с колкото повече асоциации го свържем.

Впечатленията, които се асоциират по близост, мо-гат да бъдат асоциирани и по сходство. В тези случаи те попадат както под действието на закона за асоциативното мислене по близост, така и по сходство – например, когато възпроизвеждаме сходни впечатления в определен ред. При това колкото по-силно и по-голямо е сходството, тол-

49

кова по-лесно си ги спомняме. Присъщото на начетените и наблюдателни хора свойство да запомнят различни факти се дължи на обстоятелството, че те могат да открият сход-ство между съвършено различни факти и по този начин да преминават от едни асоциации към други. Това, естествено, е невъзможно за човек, който не е развил у себе си способ-ността за асоциативното мислене по сходство. А развилите у себе си тази способност само хващат свободния край на мисълта и тя се развива пред тях като кълбо.

50

ДА СИ СПОМНИМ, ДА СИ ПРИПОМНИМ И ДА ПОЗНАЕМ

Трите думи от това заглавие често се използват за обоз-начаване на един и същ процес. Отчасти това е вярно само за първите две. Всъщност всяка една от тях е израз на оп-ределено понятие, което обозначава различни прицеси в паметта ни.

Думата „спомням си“ означава, че запазеното в памет-та ни впечатление се връща в съзнанието ни без усилия на волята, а по асоциативен път. „Припомням си“ означава процес, при който с усилия на волята се стремим да възпри-емем дадено впечатление. Така спомнянето е преди всичко механично впечатление, докато припомнянето е волево действие, изскващо често значителни усилия. А „познавам“ характеризира процеса, при който възприемаме (виждаме или чуваме) определен предмет, който ни е познат, т.е. който вече сме виждали или чували. В този случай ние асо-циираме впечатлението, което вече сме виждали или чу-вали. В този случай ние асоциираме впечатлението, което получаваме в момента, с някое от старите си впечатления. Ако сме видели един и същ предмет два пъти и не сме могли да го познаем, в паметта ни ще се съхранят две впечатления за него. Но ако впоследствие разберем, че те са тъждест-вени, впечатленията ни ще се слеят в едно. Авторитетите в

51

тази област са установили следните три закономерности, характерни за процеса на запомняне:

1. Всички впечатления притежават свойството да възбуж-дат предишни сходни на тях впечатления, като старите впечатления могат да не се върнат в съзнанието ни ако са неясни и силата им не е нараснала, тъй като не са били възпроизвеждани често.

2. Впечатление, което не се свързва с друго старо впечатле-ние, но има един и същ източник с него, се съхранява отдел-но. Но ако старото впечатление се възпроизведе в момен-та на възприемането на новото и ние осъзнаем тяхната еднородност, двете се асоциират и съхраняват заедно в паметта ни.

3. Когато възпроизвеждаме една част от асоциативни впечатления, най-лесно е да възстановим и останалата. Същевременно възпроизвеждането на едно впечатление облекчава извикването в съзнанието на всяко друго впе-чатление, което е било възприето едновременно с него, без двете да са сходни.

Процесът на извикване на спомени в съзнанието ни е подсъзнателен и ние не осъзнаваме действието му. Поня-кога сме погълнати от мисли, които преминават през съз-нанието ни една след друга, без да осъзнаваме връзката между тях и без да ги асоциираме. Въпреки това често сме в състояние да проследим хода им и да установим и най-отда-лечената връзка между тях. Например, можем да започнем с мисли за масата, на която седим, и да свършим с неща, намиращи се на другия край на света.

Обикновено си спомняме най-добре, когато асоциаци-ята между впечатленията е естествена, непосредствена и близка. А когато искаме да си припомним нещо, прибягваме до помощта на волята, за да открием връзката, асоциацията между впечатленията. При процеса на спомняне едва ли е нужно съзнателно мислене, докато при процеса на при-помняне то е неизбежно. В този смисъл първият процес е непосредствен, а вторият – зависим.

Вече отбелязахме, че е трудно да възпроизведем впечат-ления, които са били възприети повърхностно или небреж-

52

но. Но не бива да забравяме, че слабото впечатление може да се засили чрез често повторение и по този начин да при-добие графичността на всяко отчетливо и ясно придобито впечатление. Естествено, най-ясно се запечатват в паметта ни и най-бързо се възпроизвеждат впечатления, които са възприети при особени, необичайни или важни за нас обс-тоятелства.

Бих искал да насоча вниманието ви към едно обстоя-телство, което въздейства върху възможността да засилите впечатленията си чрез честото им повторение. Ясно е, че същността на този процес се свежда до съзнателното възбуждане на първичното впечатление, задържането му за известно време в съзнанието ни и връщането му отново в паметта ни, но вече съпроводено с нова доза внимание. Съзнателното възбуждане има по-голям ефект, отколко-то продължителното наблюдение върху предмета, пре-дизвикал това внимание. Същевременно допълнителните наблюдения върху предмета разкриват нови негови харак-терни особеност, които обогатяват първото впечатление.

И така при вида на определен предмет ние си припом-няме предишното впечатление от него и го асоциираме с новото, като то става част от него. В паметта ни има много неизползвани впечатления, които, ако бъдат асоциирани, ще са ни от несъмнена полза. Често размишляваме над нещо ново и го асоциираме с други, несвързани един с друг факти, захвърлени и неизползвани в склада на психиката ни. Припомнянето винаги се съпътства с усилие на волята да намери верига от асоциации, които да върнат желаното впечатление в съзнанието ни. Този процес може да трае част от секундата, тъй като реакцията на ума ни е много бърза. Но понякога минава много време, преди да си го припомним; възможно е дори да не можем да го възпроиз-ведем; има и случаи, когато подсъзнанието ни продължава да работи по възложената му задача и го възпроизвежда в момент, в който напълно сме забравили за него.

Припомнянето на едно впечатление често се съпровожда от спомени за мястото и обстоятелствата, при които е било

53

възприето, както и за случилото се преди и след него. Разу-мът ни инстинктивно се стреми да ни даде пълната серия от впечатления, които са нужни за асоциативното ни мислене.

Що се отнася до „познаването“, то може да бъде частично и пълно. Срещайки някого, когото сме виждали и преди, ние можем да го разпознаем напълно, т. е. да си спомним името му, кой е, с какво се занимава и пр. Но се случва да срещнем някого с познато лице, без да можем да си спомним името му, да сме забравили кой е или по-скоро кой е бил при първата ни среща, т. е. да го познаем само отчасти. Чух за един госпо-дин, който срещнал една дама с познато лице, но не можал да си спомни името ú. Той прибягнал до следния трик, за да разбере коя е: „Госпожо, забравил съм как се пише името ви“. „С удоволствие ще ви кажа – отговорила тя. – Пише се Д-ж-о-н-с.“ Често ни се случва да срещнем човек, който се обръща към нас по име, но ние едва си го спомняме. И докато търсим „мястото му“ в паметта си, една случайна дума или някоя под-робност изведнъж събужда у нас недостигащата асоциация, която ни връща спомена за него.

Има разлика между спомена и „познаването“. Често тър-сим някой добре познат предмет и изведнъж го намираме на място, край което сме минали няколко пъти и не сме могли да го „видим“. Това означава, че способността ни да познаем този предмет не е била приведена в действие – макар да сме ви-дели предмета, не сме осъзнали, че го виждаме, т. е. не сме го познали. За да я приведем в действие, е необходимо ясно да си представим предмета, който търсим, и ще го познаем веднага, щом той попадне пред очите ни. Този начин на „познаване“ (на-миране) е приложим към всеки предмет, колкото и добре да го познаваме. Приведеният случай се обяснява с това, че пси-хическият образ на предмета е бил толкова слаб в съзнанието ни, че не сме го познали дори когато погледът ни е бил насочен към него. С други думи, паметта ни е запомнила името, а не об-раза му. Известни са случаи, когато съпругът дълго време тър-си жена си в някоя тълпа, без да я види, макар да гледа право в нея. Причината се крие в това, че безпокойството е изтрило временно психическият ú образ от паметта му.

54

ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА

Следващите препоръки ще ви дадат обща представа за принципите, на които се подчинява възприемането, съхраняването и възпроизвеждането на впечатления от паметта ни. По същество те установяват закономернос-тите, които управляват свързаните с нея психологически процеси. Много от изложеното в тази глава е засегнато в една или друга форма в предишните. Въпреки това смятам за полезно да го систематизирам в основни препоръки, които ще ви дадат възможност бързо да асоциирате един с друг принципите на психическата си дейност.

Препоръка 1. При възприемане на впечатлението се съсредоточете, за да му придадете интензивност и да мо-жете бързо да го възпроизведете.

Както вече говорихме в предишните глави, необходимо е да съсредоточите цялото си внимание върху предмета в момента на възприемане на впечатлението си от него. Само тогава то ще остави неизлечими следи в паметта ви, което ще ви даде възможност да го възпроизведете с най-малки усилия. С други думи, силата на впечатлението е право пропорционална на интереса и вниманието, което отделяте на предмета. Това изисква да развивате чрез упражнения силата на вниманието и интереса си, за да запазите в памет-

55

та си ясни и точни впечатления. По този начин постепенно развивате и паметта си.

Препоръка 2. Първото впечатление, което влиза в паметта, трябва да е точно и ясно.

Дали ще запомните или не определен предмет зависи от остротата на първото впечатление. То е основата, върху която се наслагват следващите. Ако тя не е здрава, ще ви е трудно да изградите и запазите точно и ясно впечатление за предмета. Неясното впечатление създава безпорядък в па-метта ви, който се отстранява единствено чрез изтриването му и възприемане на ново впечатление. Ето защо при съз-даване на първоначалното впечатление следва да насочите цялото си внимание и интерес към предмета.

Препоръка 3. Не възприемайте твърде много подроб-ности наведнъж.

Тази препоръка ще ви избави от излишно напрежение и ще ви предпази от загуба на умствена енергия. Най-добре е отначало да запомните общите черти на предмета, като пос-тоянно прибавяте към тях отделни детайли. След като съста-вите общата си представа за него, много от подробностите ще се откроят по-ясно. Така че отначало изучете основните характерни черти, след това насочете вниманието си към второстепенните, които ще изпъкнат релефно на фона на основните и т.н., докато не изучите предмета изцяло. По този начин ще си изградите пълна представа за него, което от своя страна ще ви даде възможност лесно да си спомняте всяка една от неговите особености във взаимовръзката ú с останалите.

Това е единственият разумен начин, при който бихме могли да оприличим изучавания предмет на дърво – започ-нете с мислената представа за ствола му, след това преми-нете към дебелите му клони, после към по-тънките, докато стигнете до клонките и техните разклонения. Пристъпвайки към изучаването на даден предмет, отначало прочетете най-елементарното учебно пособие, след това се заемете с по-сложното. Мнозина грешат, като започват с най-слож-

56

ното ръководство, което им дава само смътна представа за предмета, без да вникнат в същността му и без да го изучат в подробности. Тази грешка правят и различни преподава-тели, които съветват учениците си да използват пособия, като например, енциклопедични речници и др., преди да са прочели достъпната за всички литература. А както знаем, в съответствие със законите на природата, човек първо пъл-зи, а след това прохожда. Тези закони се разпространяват и върху процесите на познанието и запомнянето.

Препоръка 4. Честото възбуждане на едно впечатле-ние увеличава неговата интензивност.

Това е основен принцип, от който зависи правилното фун-кциониране на паметта ни. В случай че той бъде нарушен, ще се разруши целият механизъм на възникване, съхраняване и възпроизвеждане на впечатления. Съзнателното възбужда-не (извличане от паметта) на първоначалното впечатление е по-важно от получаването на нови впечатления от същия предмет. По този начин не само се увеличава интензивността на впечатлението, но се въвлича и волята ни, като след време възбуждането на дадено впечатление се превръща в автома-тична реакция. Постоянното му извличане от паметта води до запомнянето му и до възпроизвеждането му с най-малки усилия. Изпълнението на първите три препоръки ще ви по-могне да възприемате ясни и точни впечатления, а четвърта-та ще даде възможност на паметта ви да ги възпроизвежда трайно и без усилие. Един известен писател илюстрира този принцип, описвайки своя среща в продължение на цяла ве-чер с един непознат. За свое най-голямо учудване той не мо-гъл да го познае след няколко дни. Това го накарало да стигне до извода, че би могъл да го познае по-лесно, ако го бе видял няколко пъти за броени минути в продължение, да кажем, на две-три седмици. Повтарянето на това впечатление би дове-ло до запечатването му в паметта.

Препоръка 5. Възбуждайте впечатленията си не като се връщате към предмета, а към образа му в паметта си – това ще засили тяхната интензивност.

57

Засегнахме този въпрос в главата за зрителните впечатле-ния. Същността на принципа се състои в това, че впечатлени-ето следва се възбуди не чрез предмета, който го е предизви-кал, а само мислено, доколкото е възможно. Ако се окаже, че не можете да възпроизведете някои подробности, върнете се към предмета и попълнете впечатленията си. Но преди това се опитайте да си спомните първото впечатление, за да му придадете по-голяма интензивност. Същото се отнася и до на-чина на запомняне на нови подробности, което ще доведе до изграждането на по-пълна представа за дадения предмет в па-метта ви. Дори да гледате предмета всеки ден в продължение на месец, няма да научите и половината от това, което бихте научили, ако сте го изучили внимателно само веднъж и после сте го възпроизвеждали многократно във въображението си или писмено върху лист хартия. Следвайте посочения начин на действие ежедневно в продължение на една седмица, като всеки път отбелязвате нови подробности. Така на втория ден ще прибавите детайли, които не сте могли да си спомните пър-вия ден, но които ще изплуват в съзнанието ви, ако достатъчно внимателно изучите първото си впечатление.

Препоръка 6. По-добре е да се опитате да възпроизве-дете първичното си впечатление за предмета, отколкото да го видите отново.

Този принцип е сходен с предния. Той изисква в случа-ите, когато не можете да си спомните някои подробности, повече да разчитате на паметта си, отколкото да се връщате отново към самия предмет. Използвайте на първо място паметта си, за да я развиете, и не прибягвайте до нея само тогава, когато нямате възможност отново да погледнете предмета. Обратното би означавало да поглеждате всеки път в таблицата за умножение, щом ви се налага да умножи-те две числа, вместо да напрегнете паметта си и да я научите наизуст. Ако се поставите в пълна зависимост от новите, без да възпроизвеждате стари впечатления, никога няма да научите нещо както трябва. С други думи, постоянно ще трябва да учите един и същ урок.

58

Препоръка 7. Когато пристъпвате за първи път към изучаване на нещо ново и не разполагате с първични впе-чатления, потърсете чрез асоциативното си мислене аналогични впечатления.

Този принцип в известна степен облекчава получаването на впечатления от новия предмет, тъй като чрез съпоставяне-то му с някои от вече известните ви предмети вие предизвик-вате асоциация и го свързвате със стари, запазени в паметта ви впечатления. Същото се отнася и до запомнянето на някоя нова подробност и прибавянето ú към основното впечатление – това ви дава възможност да се възползвате от преимущест-вата на старото впечатление и да го използвате като гвоздей, на който да закачите новото. Ако срещнете някой с фамилия Томсън и ви е трудно да я запомните, потърсете в паметта си ваш познат със същата фамилия, когото не бихте могли да заб-равите. По този начин свързвате двама души с фамилиите им и чрез асоциирането им ще сте в състояние бързо да си спом-ните фамилията на новия си познат. Същото се отнася и до изу-чаването на определен предмет – нужно е да го съпоставите с някой друг, вече известен ви предмет, който бихте могли лесно да асоциирате с него. Ако свържете новите с подобни на тях минали впечатления, новият предмет ще стане част от стария и вие ще си спомняте за тях като за едно цяло. Очевидно наши-ят разум е консервативен и предпочита новите ни познанства да са свързани със старите.

Препоръка 8. Полезно е да установите серия от мис-ловни асоциации, при които едно впечатление да възбужда друго и т. н.

Ако възпроизведете една част от цялото, разумът ви ще може да извика и останалите му части. По този начин обра-зуваната от тях верига ще може лесно да се възстанови във всяка своя част. Ето защо е полезно отделните впечатления да се свързват в едно, като се подредят в някакъв логичен ред под формата на серии. По този начин ще си спомняте за всяка нова част толкова лесно, колкото и за старата. Дейст-вието на асоциативното мислене направо ще ви удиви. Нека

59

си спомним, че за едно дете е по-лесно да запомни буквата Н, ако вече знае за предната М, тъй като ги асоциира заедно. При асоциирането на предмети паметта ни много прилича на паметта на детето, което учи азбуката или таблицата за умножение. Ако не можете да си спомните нищо в опре-делен момент, не изпускайте свободния край на кълбото, което размотавайте, докато стигнете до желания резултат; по същия начин човек трудно може да си спомни някоя ули-ца, но когато започне да изрежда всички улици подред, се сеща без затруднение и за нея. Така за ученика е по-лесно да назове президентите на Съединените щати или кралете на Англия, ако започне с Джордж Вашингтон или с Вилхелм За-воевателя. Но ако го накарате да ги назове независимо един от друг, той ще се затрудни. Ще се убедите, че нещата, които най-добре помним, са свързани в паметта ни с предшест-ващи и следващи ги събития, имащи пряко отношение към тях. При съставянето на тези умствени серии не забравяйте как някога сте учили таблицата за умножение – запомнете добре първия предмет, след което преминете към втория, третия и т. н.

Препоръка 9. Включете всички свои възможности при изучаването или изследването на определен предмет.

Всяка ваша способност за възприемане ви дава опреде-лено впечатление. Естествено, ако използвате повече таки-ва способности, ще получите повече впечатления, което ще разшири значително познанията ви за предмета. Когато ис-кате да запомните определено название или цифра, добре би било не само да го произнесете на глас, но и да го напи-шете, тъй като по този начин съчетавате звуковото и зрител-ното възприятие с абстрактното впечатление за предмета. А за възпроизвеждането му ви помага както общото, така и звуковото и зрителното впечатление, поради което не се изискват допълнителни усилия. Много рецитатори твърдят, че разположението на думите и фразите възниква пред тях толкова отчетливо, все едно че четат от напечатана страни-ца. Свещениците, които предварително пишат и научават

60

проповедите си, казват, че виждат разположението на всеки нов ред и всяка дума така, както са в ръкописа им. Това се потвърждава и от редица оратори.

Препоръка 10 . Неразвитите, слаби способности за възприемане подлежат на съществено развитие чрез съ-ответни упражнения.

Неразвитата способност за възприемане води до въз-никването на бледи и неточни впечатления, които трудно се възпроизвеждат. В тези случаи следва да пристъпите към развитие на тази способност, като чрез упражнения създадете у себе си навика да възприемате ярки и силни впечатления. В предишните глави посочихме много такива упражнения. След като развиете способността си за възпри-емане, ще получавате повече и по-интензивни впечатления, които лесно ще извикате от паметта си.

Препоръка 11. Трудността да си спомните определе-но впечатление се преодолява чрез възбуждането на друго впечатление, възприето едновременно с първото, или на друго асоциативно понятие.

Ще изясня действието на този принцип със следния при-мер. Да предположим, че въпреки старанията си не можете да си спомните определено име. Започнете да повтаряте азбуката, като се спирате и замисляте над всяка буква. Чес-то мисълта за първата буква ще ви накара да си спомните цялото име. Обикновено първата буква се запомня по-ясно от останалите, поради което си спомняме за тях, след като открием първата. Ако този начин на действие не ви помог-не, използвайте друг – опитайте се да си спомните самия човек, външността му, разговора си с него, къде и кога за първи сте чули името му и т. н. Ако става дума за названието на предмет, спомнете си обстановката, при която сте го ви-дели, особеностите му и др.

Препоръка 12. Когато искате да си спомните опре-делено впечатление, помислете за предмети, които са свързани с него и за други впечатления, близки по време до първото.

61

Ако прилагането на предишния принцип не ви помогне и вие не можете да си спомните друго впечатление, получено по същото време или асоциирано с първото, то използвай-те следния – опитайте се да си спомните други предмети, които в една или друга степен са свързани с търсеното от вас впечатление, и по възможност обстоятелствата, които са довели до неговото възникване. Представете си, че се намирате в същото положение и при същите обстоятелства, при които сте получили първото впечатление – това често води до възбуждането на мисли, които ще върнат желаното впечатление в съзнанието ви.

Препоръка 13. Ако след неуспешен опит с усилия на волята си да си припомните първото впечатление, то из-плува в паметта ви несъзнателно, непременно запомнете впечатлението, което е изиграло ролята на катализа-тор.

Когато несъзнателно си спомните нещо, което разумът ви е отказал да върне в съзнанието ви, действат подсъзна-телните функции на мозъка ви. Но ако помислите внимател-но, ще откриете, че сте си спомнили за него, след като у вас е възникнала друга мисъл, макар на пръв поглед връзка меж-ду тях и да няма. Запомнете тази мисъл или впечатление, за да можете да ги използвате и друг път. Те ще ви открият цяло поле от мисли, което ще ви послужи като ключ за прониква-не в тайните на паметта ви.

62

СИСТЕМА ЗА НАТРУПВАНЕ НА ПОЗНАНИЯ

Всеки непредубеден читател е осъзнал, че т. нар. систе-ма за натрупване е единственият метод за развитие на паметта. В основата ú лежи изискването за постепенно раз-витие на паметта без излишно натоварване. Това означава да я развиваме така, както развиваме мускулите си – чрез упражнения, които постоянно повтаряме. Такова развитие е свойствено и на природата, в която всичко се развива постепенно – от семето или плода до пълен разцвет. Същев-ременно препоръчваната от нас система не само ще укрепи паметта, но и значително ще увеличи познанията ви.

В същността си системата за натрупване не е нещо ново. Тя е съвременен вариант на древната система, чрез която народите от Изтока са запазили в паметта си много фило-софски и религиозни учения. В предишните глави приве-дохме много примери за изключителни прояви на паметта, които показват, че те са достъпни за всеки човек. До изобре-тяването на книгопечатането тази система е била абсолютно необходима, тъй като много малка част от хората можели да пишат, а ръкописите често не издържали на изпитанията на времето. Това наложило използването на феноменалните възможности на паметта за предаване на исторически опит от едно поколение на друго. По този начин са били преда-

63

вани не само философски и религиозни учения, но и лите-ратурни творби и даже закони в продължение на столетия, без да са били записвани. Говорят, че и досега по този начин се предават ритуалите на някои тайни дружества, в които е забранено те да се записват или отпечатват.

Изобретяването на книгопечатането довежда до изда-ването на книги в хиляди екземпляри и отстранява въз-можността те да изчезнат. Така постепенно отпада както необходимостта от предаване на учения чрез паметта, така и обслужващото я древно изкуство за наизустяване на ог-ромни текстове. Днес смятаме за излишно да помним неща, които винаги можем да намерим в книгите от собствената си библиотека. Но не изпускаме ли главното – изоставяйки старата система за наизустяване, не загубваме ли не само изкуството да запаметяваме обемисти съчинения, но и из-куството да упражняваме паметта си да помни най-обикно-вени неща? Резултатът е очевиден – в наше време рядко се срещат хора с добра памет. Нещо повече, мнозина смятат, че добрата памет е по-скоро ненормално явление и че е напълно естествено да не я притежават. При това дори не съзнават, че всеки от нас би могъл да развие паметта си из-вън пределите, които сега я ограничават. Естествено, някои хора помнят по-добре от други, но човек с лоша памет е в състояние да я развие посредством упражнения до такава степен, че да помни по-добре от друг, притежаващ добра, но нетренирана памет.

Системата за натрупване се отличава от другите сис-теми по това, че ни учи не само как да си спомним за едно нещо, като го асоциираме с друго, което запомняме по-лес-но или пък вече сме запомнили добре. Тя развива и учи ума ни с лекота да предава всичко, което се стремим да запомним, както и да си припомним с помощта на волята онова, кое-то сме забравили.

Едно от най-големите предимства на системата е, че тя е в състояние не само да развие паметта ви, но и да обогати значително познанията ви в области, към които проявявате

64

интерес. Не забравяйте, че значението ú се състои не в из-куството да запомняте дълги съчинения, поеми и речи, а в укрепването на паметта ви като цяло. Тя не само развива способността ви да съхранявате нужните ви впечатле-ния, но и да ги извиквате в съзнанието си винаги, когато почувствате нужда. Ако сериозно изучите и приложите на практика тази система, ще получите следните резулта-ти: 1) лесно ще запомняте, дълго ще помните и бързо ще възпроизвеждате в съзнанието си придобитите впечат-ления; 2) ще почувствате непрекъснато повишаване на способностите си да си спомняте всичко и 3) ще нараснат значително способностите ви да си припомняте всичко с помощта на волята.

Системата се основава на потвърденото от практи-ката положение, че способностите ни да си спомняме и да си припомняме значително се увеличават с помощта на съответните упражнения.

Изберете някое произведение, към което проявявате интерес или просто харесвате и бихте искали да запомните. Например, любимата ви поема, макар и да е много дълга, сборник от мъдрости и поговорки, или пък самата Библия. Започнете с един стих или с една строфа, която да не е по-дълга от 4–5 реда. Ако е по-дълга, разделете я на части. Научете текста наизуст така, че да можете да го рецитирате без затруднение, като вниквате в съдържанието му. Изпол-звайте не само слуховите, но и зрителните си възприятия – представяйте си зрително всяка дума, нейното място и значение в текста.

Подобно на древните индуси припомнете си и повторете на другия ден текста на глас. След като научите по същия начин новия текст, го повторете заедно със стария. На тре-тия ден следва да повторите наученото, да научите третия текст, да го присъедините към другите и да повторите трите заедно.

Изпълнявайте упражнението един месец, като всеки ден повтаряте наученото и прибавяте към него нов текст. И не забравяйте – няма повторение, което да е излишно. Същ-

65

ността на системата е в честото повтаряне на тексто-вете, поради което в никакъв случай не го пренебрегвайте. Чрез всекидневното запомняне на нови текстове и свърз-ването им със старите се развива способността ви да за-помняте, а чрез постоянното повтаряне – способността да си припомняте, като извикате нужните впечатления в съзнанието си.

В началото често ще поглеждате в книгата, за да видите пропуснатата дума или фраза. Това не бива да ви обезкура-жава, тъй като скоро ще го преодолеете. Не напрягайте из-лишно паметта си, за да си припомните пропуснатия текст. Поглеждайте в книгата толкова често, колкото е нужно – то е за предпочитане пред неправилно научения текст. Про-явявайте настойчивост, като усвоявате текстовете точно и без грешки. Ако не пожалите усилията си, умът ви бързо ще придобие нужните способности.

Не изпускайте нито ден, в който да не изпълните упраж-ненията. По-добре би било да научавате кратки текстове всекидневно, отколкото големи през известен промеж-дутък от време. Волята и паметта ви ще укрепнат, ако се придържате строго към препоръките за изпълнение на уп-ражненията. А придобитата от вас сила на волята ще служи не само за развитие на паметта ви, но и във всяка една ваша дейност.

През втория месец научавайте по две строфи на ден вместо една, като продължватате да повтаряте наученото от първия месец и го свързвате с новите текстове по посоче-ния начин. Ще се убедите, че работата ви през втория месец няма да е по-трудна от тази през първия – ще научавате двете стофи толкова лесно, колкото едната. Ще осъзнаете, че възможностите на паметта ви нарастват и че имате сили да учите по 3–4 строфи на ден, но не го правете. Успехът от прилагането на системата зависи от постепенното укрепване на паметта, а нарастването на способността ви да си припомняте – от повтарянето.

Третият месец започнете да учите по три стофи на ден, като същевременно повтаряте наученото до този момент,

66

през четвъртия месец – по четири и т. н. Естествено, същес-твува предел на възможностите ви да увеличавате броя на строфите, за което ще стане дума в края на тази глава. Този предел зависи от индивидуалните възможности на всеки, но дори хора с лоша памет могат да постигнат изуми-телни резултати, ако положат минимални усилия.

Ако след няколко месеца повтарянето на текста отнема повече време, отколкото можете да му отделите, откажете се от наизустяването на нови текстове и се заемете изклю-чително с повтарянето на стари. А ако нямате време дори и за това, разделете наученото на две половини, като ги повта-ряте една след друга през ден. Същото направете и в случай че изучаването на нови текстове започне да ви изморява – преустановете го, но продължете да повтаряте наученото, като му посветите и времето, което досега сте използвали за наизустяване. Понякога онази част от мозъка, дейността на която е насочена към получаване на впечатления, ще роп-тае срещу този монотонен труд; затова пък другата, която е насочена към припомняне на наученото, ще бъде на върха на възможностите си.

Системата може да се видоизменя в зависимост от ха-рактера и предпочитанията на всеки, да се разнообразява и подобрява, но ако бъде спазено едно условие – да не се прекратява повтарянето на наученото. Не забравяйте – можете да прекратите изучаването на нови текстове, но в никакъв случай – повтарянето на вече научените. Силата на паметта ви се увеличава в резултат на честото повтаряне. Отначало то може да ви се стори уморително, но интересът ви към него ще се увеличи, щом почувствате нарастване на силата на волята и паметта си.

При голяма заетост учете по същия метод малки сти-хотворения, като пристъпвате към новото само ако сте убедени, че вече сте научили предишното. Но след като научите новото, повторете и старото. Повтаряйте науче-ното при всеки удобен случай, новите текстове изучавайте до съвършенство. Упражнявайте се, като се стремите да си спомните неща, които сте знаели в миналото, тъй като чрез

67

възпроизвеждането на стари впечатления вие също укреп-вате паметта си.

Впоследствие ще забележите, че запомняте едни тексто-ве по-бързо от други, но не изоставяйте трудните текстове заради леките само поради това, че посвещавате повече време за тяхното научаване. Работете упорито над трудните текстове, тъй като по този начин развивате слабите страни на способността си да запомняте и да си припомняте, както и силата на волята си.

След няколко месеца занимания по тази система ще се убедите във възможностите си да запомните всичко, което поискате, при възможно най-малко повтаряне; променете плана на занятията си в зависимост от нарастването на способностите си, като повтаряте добре научени текстове веднъж през по-голям промеждутък от време. Но е полезно да повтаряте някакъв, макар и малък текст всекидневно, за да упражнявате новите си способности.

Ще дойде време, когато ще осъзнаете, че сте стигнали предела на броя на стиховете, строфите или параграфи-те, които можете да научите наведнъж. Не е възможно да продължите всеки месец да прибавяте един ред към тях – когато почувствате предела на възможностите си, преустановете увеличаването на текста. Продължете да учите и повтаряте, но замразете дневната си „норма“. Не заб-равяйте, че главната цел на упражненията не е да се пос-тавят рекорди, а да се развива постепенно паметта ви. Не претоварвайте паметта си дори когато чувствате, че можете да научите много повече, отколкото учите всекидневно. Като преустановите за известно време увеличаването на дневното натоварване, в определен момент изведнъж ще почувствате, че имате сили да го увеличите неколкократно. Но не го правете – придържайте се към нормални и лесно изпълними изисквания. Не забравяйте максимата – по-добре е да научите добре едно нещо, отколкото няколко – лошо. Не преминавайте към изучаването на нов текст, преди да сте усвоили напълно стария. Не бързайте и не се захващайте за много неща едновременно; този, който няма

68

търпение и иска да усвои твърде много за един ден, няма да стигне далеч. По-добре е да се придържате към бавното, естествено развитие, тъй като от семето израства филиз, от филиза – стъбло с листа и накрая – растение с красиви цветове.

Не пристъпвайте към упражненията, ако сте уморени. Опитът на мнозина показва, че най-подходящото време за упражняване на паметта е сутринта.

69

СИСТЕМАТА ОТ ДЕСЕТ ВЪПРОСА

Паметта на всеки един от нас разполага с огромен за-пас от сведения и познания. Вие знаете по нещо за всеки предмет, който някога само за миг е привлякъл вниманието ви. Качеството и количеството на тези познания зависят от вниманието, което сте съсредоточили върху дадения пред-мет, и от задълбочеността на наблюденията ви. Но и най-ненаблюдателният човек е събрал сведения, за които дори и не подозира. Те са се натрупвали механично, без той да се опита да ги върне в съзнанието си, тъй като не е възникнала такава необходимост във всекидневната му дейност.

Ако съзнавате ползата от използването на тези скрити в паметта познания, ще създадете нови възможности за творческа работа на ума си, ще увеличите способността да си припомняте и разсъждавате, ще разширите кръгозора си и ще получите много нови впечатления за заобикалящия ви свят. Щом извлечете спомените от паметта си, ще се наложи да ги сравнявате, квалифицирате, да установите каква е за-висимостта и асоциацията между тях и накрая да направите съответни изводи. Ако не свършите това, ще заприличате на скъперник, който трупа духовни съкровища, без да ги използва за някаква полезна цел.

Навярно сте чували за живота на затворници или на из-пратени на каторга хора, обречени на самотен живот, далеч от близки и приятели. Обстоятелствата ги принуждават да

70

се вглъбят в себе си, като извличат скритите в паметта си познания, и често някои от тях излизат от затвора с по-ви-соко равнище на умствено развитие, отколкото са влезли. Известен е фактът, че редица политически затворници са написали най-интересните си трудове в затвора, без да ползват необходимата им литература, черпейки познания единствено от богатата съкровищница на подсъзнанието си. Има и хора, които наблюдават света около себе си и правят заключения като че ли без особена цел. Но минават години и някои от тях стават писатели, които използват скритите си, „отдавна забравени“ впечатления от миналото и създават правдива картина на обществото, в което са живели. При-мер за използване на събраните познания ни дава Дюма в известната си книга „Граф Монте Кристо“. В него старият политически затворник абат Фариа, лишен дълги години от възможността да общува с хора, възкресява целия си запас от знания, за да ги предаде на събрата си по килия Едмон Дантес. Събуждайки интереса и вниманието му, абатът го превръща от красив, но невеж матрос в образован светски човек със солидни познания. Разбира се, разказът на Дюма е плод на въображението му, но при наличието на подхо-дящи условия, описаните от него факти биха били напълно правдоподобни.

Възбуждането на скритите в паметта впечатления има и друга положителна страна. Чрез тях се подновява инте-ресът към определен предмет (тема) и умът се привежда в готовност да възприема нови впечатления за него, а запасът от знания по този и свързаните с него въпроси силно на-раства. По този начин самото насочване на вниманието към определен предмет и абстрахирането от странични мисли и впечатления ще върне в съзнанието ви много от вече придобитите познания. Но ако систематично извличате от паметта си впечатления, ще развиете способността да си припомняте и ще научите ума си да класифицира, анализи-ра и разсъждава.

Препоръчвам ви моята система за „възкресяване“ на мисли, която получи широко признание като изключително

71

полезна и необходима за развитието на паметта. Тя е еле-ментарна, но действена. Използването ú ще ви възнагради многократно за времето и труда, които ще посветите за ней-ното изучаване. Тя е не само действен метод за увеличаване работоспособността на мозъка ви, но и за развитие на самата ви способност да мислите.

Системата се състои от десет въпроса; прилагането ú към определен предмет изисква да отговорите на тези въпроси; така ще съберете в съзнанието си всички необхо-дими сведения за него и ще можете винаги да ги използвате. Щом проявите интерес към даден предмет, отговорете на следните въпроси: 1. Произход и корени. 2. Причина за възникването му. 3. История на предмета. 4. Качества и характерни черти. 5. Други предмети, свързани или отнасящи се към него. 6. Приложение или употреба в дейността ни. 7. Какво доказва със съществуването (дейността) си. 8. Резултати и следствие от него. 9. Неговият край или бъдещо развитие. 10. Общото ви мнение и причините за него.

Ще се убедите, че тази система ще възбуди всичките ви стари впечатления за дадения предмет, ще ви накара да ги квалифицирате, анализирате и да определите различните му свойства. Тя ще развие способностите ви да наблюда-вате, изучавате и мислите, както и да си припомняте. С всеки нов въпрос ще се увеличават сведенията ви за пред-мета. А при изучаване на други предмети вие постепенно ще придобиете навика да я прилагате.

Ще се убедите в полезността на системата веднага щом я приложите за първи път. Умението ви да предизвикате възбуждане на впечатления чрез търсене на отговор на въпросите ще нараства постоянно. Повторете я по отноше-ние на същия предмет след една седмица – ще откриете, че

72

запасът ви от впечатления за него е нараснал значително. Това се дължи на дейността на работниците на подсъзнани-ето ви, които не са забравили въпросите ви и продължават да извличат съкровища от дълбините на паметта ви. За тях вашите въпроси са заповеди на волята, които те изпълняват и тогава, когато съзнанието ви е заето с други мисли и сте забравили за тях.

Аналитично запомняне При изучаването на един предмет мислено го разде-

лете на части и изследвайте всяка една от тях поотделно – това е методът, по който можете да получите представа за предмета в неговата цялост. Разчленяването му привежда в действие всички ваши способности, а паметта ви получава ясни и точни впечатления, които впоследтсвие бързо ще си припомняте.

Дори най-повърхностният анализ дава такава предста-ва за същността на предмета, която бързо се възприема и запомня от ума. Установено е, че най-добрият начин за изследване на даден предмет е неговото анализиране, като се даде отговор на определени въпроси. Ако искаме да запомним този предмет, въпросите трябва да разкрият същността му.

Ще дам пример за такъв анализ със следните два стиха: „На арабската земя в пясъчните степи три горди палми растяха...“ Нека ги разчленим и анализираме, като отговорим на

следните въпроси: 1. „За какво се говори в стиховете?“ – „За палми“. 2. „Колко са те?“ – „Три“. 3. „Какви са палмите?“ – „Горди“. 4. „Къде растат?“ – „В степите“. 5. „В кои степи?“ – „Степите на арабските земи“. 6. „Как растат?“ – „Високо“. 7. „Какво правят палмите?“ – „Растат“.

73

След такъв разбор и вникване в съдържанието на тези два стиха едва ли някога ще ги забравите. Те ще се запечатат завинаги в паметта ви.

От всички думи в тях основната е глаголът „растяха“, а ос-таналите само изясняват неговто съдържание. Всеки глагол означава действие или състояние, което запомняме най-бързо поради свързаните с него представи, а другите думи просто асоциираме с него, като по този начин помагаме на паметта да изгради цялостна представа за значението на предмета. Като учите нещо наизуст, прибягвайте до такъв анализ, който ще ви помогне да вникнете в съдържанието на изучаваното произведение и ще улесни значително ра-ботата ви.

74

КАК ДА ПОМНИМ ГОДИНИ, ЦЕНИ И ЧИСЛА

Различните хора не помнят еднакво добре годините, це-ните и числата, което се обяснява с различните им математи-чески способности. Добрите математици запазват в паметта си ясна и точна представа за числата и всичко, свързано с тях; това се оказва много трудно за хора без такива способ-ности. Но ако започнат да се занимават с изчисления наум, те също могат да ги развият. В тези случаи бих им препоръ-чал да си купят най-елементарния учебник по аритметика, който се изучава в първите класове на началното училище, и да започнат да решават задачите в него. Ако минавате по един урок на ден, скоро ще установите, че проявявате към числата много по-голям интерес и ги запомняте по-добре, отколкото преди. Тази практика дава отлични резултати, а постиженията на паметта са устойчиви и следват тенденция към възходящо развитие.

Години Ако трябва да помните и да си припомняте години, е

много полезно умствено да си представите числовото изображение на дадена година, като го свържете с опреде-лено събитие. Например, ако искате да запомните годината

75

на откриването на Америка, представете си как Колумб стои на новооткритата земя с изображението на 1492 г. над глава-та си. Годината на смъртта на Наполеон лесно ще запомните, като си представите гроба му с отбелязаната на него година – 1821. Представяйки си картината на някое събитие, е по-лезно да напишете на лист хартия и самото число, като вни-мателно се вгледате в него. След това затворете очи и си го представете отново. При повтарянето на това упражнение няколко пъти годината ще се запечата в паметта ви.

Един ученик запомнил годините на избирането и на от-

теглянето от длъжност на всички американски президенти, като ги написал върху снимките им в учебника си. Не ви препоръчвам този метод, тъй като е полезно да използва-те умственото изображение на тези години. Свържете ги с представата си за определени лица или събития и ще се убедите, че те се възприемат, запомнят и връщат в съзнани-ето ви с лекота.

Използваният от този ученик метод се прилага успешно само от хора с добра зрителна памет. Хора с добра слухова памет ще ги запомнят по-добре, ако ги повторят на глас. Някои ги запомнят най-добре с помощта на стихове, които сами съчиняват и научават наизуст. Но най-удачен от всич-ки е методът на „зрителното съзерцаване“ чрез формира-не на изображението на годината в непосредствена връзка с образа на съответната личност или събитие, имащи пряко отношение към него. Той се усвоява много по-лесно, отколкото ни се струва на пръв поглед, и още след първите упражнения започва да действа автоматически. А всеки от нас е в състояние да нарисува в ума си въображаема карти-на на всяко историческо събитие и портретите на главните действащи в него лица.

Използвайте асоциативното си мислене винаги, когато искате да запомните важни години, които са непосредстве-но свързани с лица и събития. Като говорите постоянно за „Ватерло 1815“ или „Бородино 1812“ вие неразривно свърз-

76

вате годините със самите събития, които се сливат в съзна-нието ви. Разбира се, затова е необходимо често да ги повта-ряте. Асоциирането на години и събития се постига толкова лесно, колкото асоциирането на имената, като например, Джордж с Вашингтон или Наполеон с Бонапарт. Ако някога сте научили заедно собствените и фамилни имена на тези исторически личности, дори и след много години ще си ги спомните, тъй като паметта ви ги разглежда като едно цяло. Напротив, ако сте ги усвоили поотделно, тя няма да може да ги свърже едно с друго. Ако учителите говорят за „Ватерло 1815“, учениците никога няма да забравят годината, щом са запомнили името на битката.

Цени Разглежданият метод за асоцииране на числа с пред-

мети е особено важен за безнесмени, продавачи, достав-чици и др., работата на които изисква да помнят цените на определени стоки. В повечето случаи те успяват „да видят“ цената на стоката само при споменаването за нея. Познавах един млад търговец, който с помощта на умственото изоб-ражение на цената в непосредствена връзка със стоката успяваше да запомни цените на всички стоки в склада си. Той винаги свързваше мисълта за определена стока с обоз-начената на нея цена. Ако някой го попиташе за цената на определен вид шоколад, той си представяше опаковката с обозначената цена и по този начин успяваше да запомни це-ните на стотици стоки, като си ги представяше. При промяна на цените той заменяше старото им умствено изображение с ново, което отразяваше новата цена. А след повече от двадесет години той бе в състояние чрез усилие на волята да си спомни изображението и цената на повечето стоки от стария склад, като възпроизвеждаше някогашните си впе-чатления. Този търговец притежаваше изумителна памет за разположението на стоките в склада, като спомените му се запазиха дълги години. Ако по този начин асоциирате це-ната с вида на стоката, умствената представа за едното

77

автоматично ще предизвика и умствена представа за дру-гото, като дори самите числа ще се появят пред очите ви.

Числа Освен годините и цените можете да асоциирате и всич-

ки други числа с всеки предмет, с който те са естествено свързани. Но ако няма такъв предмет, следва да използвате метода на простото „съзерцание“. Той се състои в това да запомните всичките детайли и форми на дадено число, тъй както възприемате впечатления за даден предмет, и да ги възпроизвеждате при нужда. Опитайте се да си предс-тавите числото, написано в бяло с едър шрифт на черен фон и с усилие на волята си създайте в ума си неговия образ. Уменията ви ще нарастват с всеки нов опит. Но естествено, най-добре е да асоциирате числото с определен предмет. Теорията на „съзерцанието“, във връзка с асоциирането или без него, се обуславя от следното:

1) повечето хора възприемат и запомнят зрителни впечат-ления по-бързо и по-добре, отколкото абстрактни идеи без конкретно изображение и

2) числата лесно се връщат в съзнанието ни, когато изобра-жението им предизвиква мисъл за определен предмет чрез съответна асоциация.

78

КАК ДА ПОМНИМ МЕСТА И ПОСОКИ

Някои хора притежват или са развили у себе си способ-ността бързо да се ориентират в непозната местност и да намират нужната им посока. Те не могат да се заблудат и за тях обикновено казват, че имат компас в главата си. Помнят буквално всичко, което се отнася до месторазположението на определени обекти – местността, посоката, особености-те на заобикалящата ги среда. У други това чувство е разви-то в по-малка степен, а у трети като че ли напълно отсъства. Последните трудно се ориентират, не могат да привикнат към нови места и постоянно объркват пътя си.

Всички сме в състояние да развием чувството си за ориентация чрез упражнения и практика като всяка друга своя способност. Ако то е наистина слабо развито у вас, вие проявявате слаб интерес към заобикалящата ви дейст-вителност, впечатленията ви за местата, които посещавате, също са слаби и непълни и като резултат на това е слаба и самата ви памет.

Слабата памет за места и лошото чувство за ориентация ще ви пречат, поради което следва да ги развиете у себе си. Това изисква преди всичко да проявявате интерес към места и посоки, да започнете да ги забелязвате и наб-людавате. Без такъв интерес няма да постигнете нищо.

79

Трябва по-често да се оглеждате и да се научите да забе-лязвате характерните особености на местата, през които сте минали, посоките, в които се движите и предметите, които сте срещнали по пътя си. Научете се да „виждате предметите“. Придобийте навика да забелязвате ъгло-вите постройки и техните особености. Застанете няколко минути на някой ъгъл и се огледайте, за да видите къде се намирате. Грешката ви досега се е състояла в това, че не сте забелязвали предметите, край които сте минавали. Чо-век с развита способност да се ориентира „несъзнателно“ забелязва всичко по пътя си, а вие трябва да придобиете навика да се отнасяте „съзнателно“ към него, докато тази способност се превърне във ваша втора природа.

Изучавайте пътни или обикновени карти, като с тяхна помощ правите въображаеми пътешествия. Проследете направлението на реките от извора до устието им. Пътешес-твайте с влак, като следвате определен маршрут по картата. Ако сте вкъщи, се упражнявайте с някой учебник по геогра-фия; навън се стремете да забелязвате предмети, посоки, пътни камъни и др.

Ако се намирате в голям град, изучете внимателно кар-тата му. Започнете от някой определен пункт и тръгнете мислено към някакъв обект, като запомняте названията на улиците, по които трябва да минете, и естествено, посоката. Стремете се да запомните и названията на улиците на гра-да, които са обозначени на картата. След това се върнете по обратния път, като внимателно отбелязвате завоите и пресечките. Направете същата разходка, като изберете друг маршрут. Това упражнение удивително ще изостри чувс-твото ви за ориентация и за посоката на движението. По този начин ще опознаете напълно града, в който живеете. А в свободното си време предприемете голяма разходка, като предварително разучите маршрута по картата. Ще се убедите, че предварителните ви познания ще ви дадат въз-можност безпогрешно да се ориентирате, като забелязвате улици, пресечки и други особености по пътя си; благодаре-ние на въображаемата ви разходка по картата, интересът

80

ви към града бързо нараства, особено ако се разхождате в непознат квартал.

Стремете се чрез картата не само да си създадете цялос-тна представа за града, но и за отделните му квартали и ули-ци в подробности. Опитайте се да я нарисувате в най-общи черти, като си спомните и отбележите най-интересните за-бележителности. Впоследствие прибавете и подробности, като изхождате от връзката им една с друга. Целта на това упражнение е не да ви направи чертожници, а да придоби-ете навика да запомняте места и посоки. След известно време ще забележите, че е необходимо само да погледнете картата за няколко минути, за да можете да си я представите мислено, щом затворите очи. Първият ви опит да нарисува-те наум картата може да не е напълно удачен; тогава отво-рете очи, погледнете я отново и отбележете онова, което сте пропуснали във въображението си. След това затворете очи и допълнете пропуснатото. Само няколко опита ще ви дадат възможност да възпроизведете картата с такава точност, с каквато я чертаете върху лист хартия.

Учениците могат да избегнат механичното зазубряне на уроците си по география, ако изградят в паметта си умстве-ни изображения на географските си карти. В такъв случай щом ги накарат да опишат някоя област те ще възпроизве-дат във въображението си нейната карта и ще „четат“ от нея все едно, че е пред очите им. Или все едно, че преписват от „пищов“. На пръв поглед подобно изучаване на картата едва ли би способствало за развитие на чувството ви за ориентация. Но ще се убедите, че то развива интереса и наблюдателността ви и по този начин – косвено и чувството ви за ориентация. Не забравяйте, че трябва да пътешествате с отворени очи, а след въображаемите маршрути по картата ще проявите значителен интерес и към истинските.

Разправят как един американски пътешественик пъту-вал с компания из Европа. Скоро спътниците му с учудва-не забелязали, че той се чувствал като у дома си в съвсем непознати за него градове, като знаел не само имената на

81

главните улици, но и месторазположението на забележи-телностите и начина, по който да стигне до тях. Като че ли вече бил посетил тези градове, макар това да било първото му излизане зад граница. Спътниците му го помолили за обяснение и той им доверил, че преди всяко пътешествие изучавал внимателно картата на съответните градове с пъ-теводител, като обръщал внимание на главните улици, забе-лежителностите, съставял маршрути до тях и пр. Специално внимание отделял на месторазположението на гарите и на хотелите, в които възнамерявал да отседне. След това със затворени очи си ги припомнял, като мислено се придвиж-вал от едно място на друго. По този начин изучил основните забележителности на Кьолн, Прага, Виена, Дрезден, Лондон, Париж и други градове.

Картите, които сте изучили с интерес, се превръщат в реалност за вас, тъй като установяват връзката между дейс-твителността и мисловния ви образ за нея. И не забравяйте, че можете да развиете у себе си всяка способност, стига да проявите нужния интерес и да изпълнявате съответните упражнения. Ако запомните това, ключът за вашето са-мопознание ще бъде в собствените ви ръце.

82

КАК ДА ПОМНИМ ЛИЦА

Различните хора се отличават и с различна способност да запомнят лицата на хората, с които се срещат. Едни трябва да видят определено лице няколко пъти, преди да го познаят. Други лесно забравят лица на свои познати, ако не ги видят няколко години. Но има хора, които запомнят завинаги и разпознават лица, които са виждали веднъж, но са възпро-извеждали впечатленията от тях многократно в съзнанието си. Тази способност е особено развита у някои детективи, съдържатели на заведения, хотели и други, професията на които изисква да се срещат с много хора и в чиито интерес е да ги запомнят и познават. Това е ценно качество, което да-леч не всички притежават – да разпознаете новия си познат сред група хора означава да получите неговото благоразпо-ложение. И обратното – вашата неспособност да го разпоз-наете може да се приеме от него като лична обида и това да се отрази неблагоприятно върху вашите отношения.

Недостатъчно развитие на тази способност у вас показ-ва, че не сте използвали енергично онази част от ума си, която наблюдава външността на хората, с които се срещате. Такива хора само гледат другите, но не ги виждат. Среща-ните от тях лица не възбуждат интереса им и те не им от-делят нужното внимание. Правилото, че слабият интерес предизвиква слабо внимание, а слабото внимание води до слаба памет, е напълно приложимо и в този случай. Всеки,

83

който иска да развие у себе си тази способност, трябва да започне с изучаването на лицата, с които се среща, да се интересува и да проявява внимание към тях. По този начин наблюдателността му ще бъде насочена и към външността на хората и той скоро ще постигне значителни успехи. Бих могъл да ви препоръчам и изучаването на някое елемен-тарно съчинение по физиогномика (изкуство да се опознае характера на човека по чертите на лицето му), което ще за-сили интереса ви към изучаването на лица и ще способства за развитие на паметта ви.

Ако искате да развиете наблюдателността си по отноше-ние на лица, би следвало да изучавате всеки срещнат, като отбелязвате формата на главата и лицето му, на носа, устни-те, брадичката, челото и пр. и да си мислите: „Ще ви позная, щом ви видя отново“. Тази мисъл ще накара волята ви да придобие ясно и точно впечатление за даденото лице. Та-къв интерес към срещаните от вас лица ще доведе не само до развитие на паметта ви, но и до придобиване на известни познания по физиогномика.

Малко са хората, които могат ясно да си спомнят лицето на отсъстващ приятел, а опитите им да опишат външността му често са много забавни. Опитайте сами и ще се убедите колко малко особености във външността на най-близкия си приятел можете да си спомните, независимо от това, че без съмнение ще го познаете и при среща след години.

Погледнете лицето на първия срещнат човек и забе-лежете високо или ниско, тясно или широко е челото му; какви са веждите му (прави, дъгообразни) и какъв е цветът им; какъв е носът му – орлов, гръцки,римски или чип; го-ляма или малка е устата му; хубави или лоши, големи или дребни са зъбите му; има ли брада или мустаци, дълги или къси са те и пр. Постъпвайте така при вида на всяко лице и отбелязвайте особеностите му, все едно че трябва да напи-шете за него доклад, от който ще зависи цялата ви кариера. Изученото по този начин лице не се забравя, а само няколко подобни упражнения биха способствали за развитието на

84

тази недостигаща на всички ни способност. Ще започнете да забелязвате отделните черти в лицата на хората и да ги разпознавате едно от друго, тъй като ще проявите опре-делен интерес към тях. Интересът ви ще предизвика ярки впечатления, които ще могат да се възпроизвеждат лесно от паметта ви.

След това възпроизведете в съзнанието си лицата на срещаните от вас хора, като ги нарисувате във въображени-ето си. Изкуството да възпроизвеждате техните образи ще ви даде възможност лесно да ги познаете дори след значи-телен промеждутък от време. Повторното възпроизвежда-не на мисленото изображение на дадено лице е равнозначно на това да го видите втори път. Навярно сте забелязали, че е много по-лесно да си спомните и нарисувате мислено изображение на една снимка или портрет, отколкото на съ-щото лице в действителност. Но всичко се свежда до навика и след няколко упражнения ще можете да си представите толкова лесно живото лице, колкото и снимката му.

Разказват как един художник, който можел бързо да нахвърли чертите на всяко лице, класирал в отделни групи всички възможни носове, очи, уста, брадички, вежди, фор-ми на лицето и пр., като всяка от тях отбелязал с определена цифра. Той бързо се вглеждал в лицето на позиращия пред него, възприемал общото му изражение и облик и същев-ременно мислено отбелязвал отделните групи: форма на лицето – 1; нос – 2; вежди – 3; очи – 8; уста – 4; брадичка – 7; и т. н. Изучавайки лицата на другите, вие ще станете добри физиономисти, като отбелязвате типа на всяка негова ха-рактерна черта.

В заключение бих искал да ви напомня, че способността да се вглеждате и да помните лица може да се развие като всяка друга ваша способност. Тайната се състои в това да се интересувате от лицата на другите и да ги изучавате; след интереса ви ще последва внимание, а в резултат на вниманието ви – те ще се отразят в паметта ви.

85

КАК ДА ПОМНИМ ИМЕНА

Различна е и способността на хората да помнят имена. Много от нас трудно запомнят имената дори на приятелите си, други притежават удивителна способност да запомнят имената на почти всички, с които се срещат. Тази способност е съдействала за успеха на редица велики личности, които са я развили у себе си до невероятни предели.

В предшестващите глави дадохме редица примери за това. От изкуството да помнят имена зависи до голяма сте-пен и популярността на политиците. Не случайно един от политическите противници на Томас Уортън възкликнал: „Как мога да победя човек, който се обръща по име дори към обущаря!“. Удивителната памет на Наполеон за имена и лица карала войниците му още повече да го обичат. Поразител-ната памет за имена притежавали Аристотел и Перикъл, които знаели имената всички, които някога са срещали.

Ако бързо си спомняте имена, лесно ще завоювате сим-патиите на другите. Ето защо трябва да развиете тази своя способност – като всяка друга способност на ума и тялото ви тя подлежи на развитие чрез упражнения. За съжаление много хора, които имат лоша памет, се ограничават с конста-тацията на този факт, без да предприемат каквото и да било, за да я подобрят. Но всеки, който е способен постепенно да развие една или друга способност у себе си, прави крачка в бъдещето.

86

Паметта за имена зависи преди всичко от ясното и точно първоначално впечатление. Някои разчитат на слуховата си памет, за да запомнят имената на другите, и затова ги повтарят на глас. Но и това няма да ви помогне, ако допус-кате най-често срещаната грешка и като повечето хора не мислите за имената на тези, с които се запознавате. Цялото ви внимание се насочва към външността, занятието и пове-дението на непознатия, като дори не чувате произнесеното от него име.

Тази небрежност води до това, че впоследствие не сме в състояние да си спомним името му. Но по-лошото е, че като се отнасяме небрежно към имената, ние губим и паметта си за лица, тъй като паметта ни действа по правилото – ако човек не се интересува от нещо, тя няма защо да го пази.

Единствената причина да не можете да възпроизведете в съзнанието си имена е, че не сте им отделили достатъчно внимание. Започнете да се интересувате от тях. Мислете за тях, вниквайте в техните особености, сходства и различия. Има книги, посветени на произхода на имената, които някои хора четат с интерес. Бих искал да ви уверя, че никой от тях няма да се затрудни да си спомни дадено име. Той запомня всички имена дори само поради това, че те нещо значат за него. Запечатва ги в паметта си като названието на стоките, с които търгува, или на предметите, които го интересуват. Всяко име има свой произход и значение и е много инте-ресно да се проследи неговото изменение по отношениена корена му. В Пенсилвания живее семейство Бърчли, чиито предци са дошли от Германия. Техните внуци се пръснали из страната и постепенно усвоили произношението на съседите си – англичани. Така различните клонове на това семейство променили по различен начин своите фамилии. Сега в Америка има 21 варианта на тази фамилия. След няколко поколения сходството между тях окончателно ще се заличи поради промяна в произношението или отпада-нето на някоя буква. Изпитах затруднение да запомня това име, но когато един от старите членове на семейството ми разказа неговата история, запомних не само фамилията, но

87

и нейните варианти. По същия начин се затруднявах да за-помня името на един немски търговец, с когото поддържах делови отношения, докато не открих, че в превод то означа-ва „заешка кожа“ – затруднението ми изчезна и си спомнях за него толкова лесно, колкото и за фамилията Смит.

Приведените примери показват колко бързо се проме-ня отношението ни към фамилиите, които ни интересуват. Някои от тях лесно се запомнят, ако се установи сходството им с определени дейности или предмети. Например лесно можем да запомним руснак с фамилия Мелников. По този начин можем да запомним и фамилии, които навярно водят началото си от занятието на нейния родоначалник, напри-мер, българските Кръчмарски, Пехливанов, Джамджиев и др. и руските Плотников, Сапожников, Кузнецов. Лесно се помнят и имена, които се асоциират с имена на животни, като българските Мечков, Вълков или руските Львов и Мед-ведев. По същото правило помним фамилии, като българс-ките Малинов, Горов и руските Кленов, Малинин, които ни напомнят за съответните растения и за гора. Въобще немал-ка част от фамилиите можем да съпоставим и асоциираме с определени дейности, предмети, признаци и др., като потърсим основание за това в самите тях. (За удобство на читателя фамилиите, използвани от автора са променени, като вместо американски са използвани български и руски. Начинът на запомнянето им остава същия – бел. пр.).

Познавам една жена, която не можа да запомни фами-лията Хок (в превод на български – ястреб), докато не узна за привързаността на съответния господин към кокошки и пилета. Но щом научи това, тя я запомни веднага, тъй като у нея възникна асоциацията за ястреба и похитените от него пилета. Дори подобна нелепа връзка помага да за-помним добре имена, особено ако притежаваме и чувство за хумор.

Всички изложени досега методи в най-добрия случай мо-гат да бъдат определени като спомагателни. Най-естестве-ният и бърз начин е да започнем да се отнасяме с внимание към имената на хората, с които се срещаме, и по този на-

88

чин да научим ума си да проявява нужния към тях интерес. Насочете вниманието си към дадено име и се опитайте да го запомните с усилия на волята си. Интересувайте се от него, мислете за него и посветете вниманието си на него, като го свържете с впечатленията си от външността на съответна-та личност. Един човек, когото познавах, неизвестно защо свързваше винаги дадена фамилия с носа на нейния при-тежател – изглежда умът му най-лесно възприемаше тази странна асоциация. При вида на носа на човека той си спом-няше фамилията му, а когато мислеше за фамилията, невол-но си спомняше носа на нейния притежател. Препоръчвам ви щом се разделите с човека, с когото току-що сте се запоз-нали, да се опитате да си спомните името и външността му, като ги слеете в едно цяло. Извикайте във въображението си образа му и повторете няколко пъти фамилията му, все едно че вие самите давате име на този нов за вас образ. Подобно отношение ще възбуди интереса ви към имената на хората, а вниманието ви ще предизвика формирането на ясни впечатления за тях, които лесно ще можете да възпро-изведете в съзнанието си.

Лесно бихте могли да запомните и имената на писате-лите, ако ги свържете с произведенията им. Например заг-лавието на книгата с името на автора: „Под игото“ на Иван Вазов, „Война и мир“ на Лев Толстой, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл и др. В такъв случай, говорейки или мислейки за произведението, вие неволно ще си спомните името на автора.

Някои използват зрителната си памет, като написват името и задържат за известно време погледа си върху него. Но най-добре ще го запомните, ако съберете впечатления чрез всички органи на чувствата си. Казват, че Луи Наполеон развил удивителната си памет за имена, като ги запомнял чрез писане. Неговият велик чичо не се нуждаел от това, тъй като свързвал имената на хората с външността им. Пле-менникът му не притежавал тази способност, но искал да му подражава. И записвал имената, за да се прослави, че е унаследил паметта на чичо си.

89

Понякога изплъзващото ни се име може да се върне в съзнанието ни, ако го съпоставим и асоциираме с подобно име, имащо действителна или въображаема връзка с него. Помня един адвокат от Филаделфия с фамилията Таунсенд, която винаги забравях, въпреки че познавах и други хора със същата фамилия. Неизвестно защо не можех да мисля за него като за господин Таунсенд. Но веднъж случайно си спомних за известния журналист Джордж Алфред Таунсенд, по псевдоним Тес. Започнах да наричам адвоката с псев-донима на неговия съименник и вече нямах проблеми да си спомня фамилията му. Отдавна не бях си спомнял за г-н Таунсенд, но когато пишех тези редове, пред мен изникна образът му с псевдонима Тес, а не с неговата фамилия.

Друг, използван от мнозина начин, е да кажете наум азбу-ката от А до Я, като се замисляте над всяка буква. И щом стиг-нете, например, до буквата Б, забравената фамилия Божков се връща в съзнанието ви благодарение на първата буква, с която асоциирате останалите. Друг вариант на този начин е да записвате буквите една след друга, докато познаете же-ланата първа буква. Така се въвлича и зрителната ви памет.

Някои успяват да си спомнят имена, като мислено въз-произвеждат мястото на срещата, обстоятелствата, при които се е състояла тя, и др. С други думи, с помощта на въ-ображението си те се пренасят в обстановката, в която се е провела срещата, и отново я изживяват. Така са успявали да си спомнят и изплъзващото се от паметта им име – то се връ-щало в съзнанието им почти едновременно с представата за срещата. Други постигат същото, като си спомнят някоя особеност от облеклото или външността на човека.

В много случаи използването на всички тези начини на действие е подходящо. Но не забравяйте – най-добрият начин да запомняте имена е да проявявате интерес към тях.

90

ИЗКУСТВЕНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ

През последните 2000 години са изобретени множество методи за запомняне, всеки от които е бил възхваляван от своите автори и техните привърженици. Повечето от авто-рите им са се радвали на голяма популярност и дори слава, което им е донесло и много пари. Но макар да са изобрете-ни в различни страни и в различни столетия, тези методи се отличават с една характерна особеност – теоретични са и са трудно приложими на практика. До един са изградени върху закономерностите, с които ви запознах – за асоци-ативните връзки, сходството, противоположностите и др. Без да оспорвам остроумието на техните изобретатели и привърженици, които като по чудо успяват да възприемат множество разнообразни предмети, съм длъжен все пак да се изкажа твърде скептично за тях. Защото поради изкуст-веността на тези системи, колкото повече научавате по тях, тлокова по-плачевни са крайните резултати. Те по-скоро приличат на някакви фокуси с паметта ви, тъй като не я укрепват и не я развиват, а дори водят до отслабването ú. Повечето от тях използват сложни „вериги“, „връзки“, „зве-на“ и „знаци“, с помощта на които се свързват запомняните предмети. Отначало като че ли всичко тръгва добре, но впоследствие помненето на всички тези „звена“ се превръ-

91

ща в непосилно бреме за паметта, а самият предмет, който бихме могли лесно да запомним при други обстоятелства, често окончателно бива забравен.

Първата изкуствена система за запаметяване е изобре-тена от гръцкия поет Симонид, живял 500 г. пр. н.е. Преда-нията разказват как веднъж бил поканен на един пир да рецитира стиховете си, но преди да завърши, му се наложи-ло спешно да напусне залата. Едва успял да излезе, когато таванът паднал, стените се срутили и погребали стопанина заедно с гостите му. Телата им били толкова обезобразени, че близките им не могли да ги разпознаят и изпаднали в отчаяние. На помощ им се притекъл Симонид, който заявил, че помнел къде стоял всеки от присъстващите. Той нарису-вал план на залата, отбелязал на него месторазположението на всеки и така били опознати труповете. В този случай била приложена първата от системите за запомняне, известни под названието мнемоника.

Впоследствие Симонид изобретил системата за изкуст-вено запаметяване, която имала голям успех в Гърция. При-ложеният в нея метод бил същият, който той използвал, за да установи мястото на участниците в пира. На нейните пос-ледователи се препоръчвало да нарисуват в ума си картина на здание, което трябвало да олицетворява паметта им – то се деляло на много стаи, коридори и пр. Те трябвало добре да запомнят тези помещения и да ги асоциират с предме-тите, които запомняли. Всяка стая имала номер и във всяка една от тях се съхранявали образи на определени предме-ти. Така постепенно се запълвали всички стаи на сградата. Някои съвременни защитници на тази система дори стигат дотам, че предлагат да се запомнят имената на предметите във всяка стая, като мислено се преминава от съдържание-то на една към съдържанието на друга.

Системата на Симонид била доразвита от Метродор в Рим и станала основа на много други древни и съвременни системи. На практика всеки нов „автор“ прибавял към нея нещо от себе си и я променял в детайлите, като твърдял, че изобретил „нова“ система.

92

Преди няколко столетия Конрад Целтий предложил сис-тема, която имала голям успех, но в същността си представ-лявала вариант на системата на Симонид, при който стаите били заменени с букви.

В края на ХVІ в. английският поет Томас Уотсън изобретил система, сходна с тази на Целтий, но заменил стаите и бук-вите със стена, която била разграфена на части. Един немец на име Шенкел също предложил вариант на тази система, но го обвинили в магьосничество и едва се спасил от смърт. Но все пак успял да спечели много пари преди един негов ученик да разкрие тайната на метода му през 1619 година.

През 1848 г. Станислав Винкелман измислил нов вид система за мнемоника, която ляга в основата на всички следващи системи. Макар и да заимствал някои положения от Симонид, той отишъл по-напред от него, като изобретил „азбуката на цифрите“. Впоследствие всички изобретатели използват различни „азбуки на цифрите“, поради което предлагам да се запознаем с нея в първоначалния ú вид. (За удобство на читателя вместо букви от латинската са използ-вани букви от славянската азбука – бел. ред.)

Азбука на цифрите на Винкелман

1 2 3 4 5 6 7 8 9 0

Б С Ф Г Л М Н Р Т Р

К В Д Ж З

Таблицата се научавала наизуст (коя цифра на коя бук-ва отговаря), след което цифрите се превръщала в букви, а буквите – в цифри. В оригиналния си вид таблицата е съставена от звучни съгласни; в нея отсъствали гласните и беззвучните съгласни. Към буквите, които съответствали на определени цифри, се прибавяли други букви (гласни и съг-ласни). Така те се превръщали в думи, имащи действителна или въображаема връзка с годината, която трябвало да се запомни. Някои от последователите на Винкелман измисли-

93

ли по-удачни форми на „азбуката на цифрите“, но принципът си останал същия. Налагало им се да наизустяват какви ли не нелепи съчетания от думи, за да си припомнят дати или години, които другите запомняли много по-лесно без тях.

Например, за да запомним основаването на българската държава – 681 г., би трябвало да съставим фраза или изрече-ние от три думи, всяка от които в съответствие с „азбуката на цифрите“ да почва с буквите, отговарящи на тези числа – М, Р, Б. Опитайте! Фразата може да е пяко свързана или въобще да не е свързана със събитието, но трябва да се запомни. Например: „Моята родина България“. На практика е много по-трудно да се състави и запомни такава фраза, отколкото да се запомни самата година.

През 1840 г. полякът Беньовски предложил система, в която за първи път се установявали „взаимоотношения“ между запомняните предмети. През 1845 г. американецът Майлес предложил да се използват изречения, които имали връзка с даденото събитие, като в последната му дума била обозначена годината по системата на „азбуката на цифрите“. Той също предложил свой начин за запомняне на названия, места и събития, като ги свързвал със словосъчетания, ко-ито били близки по произношение с тях. Но най-голямото му нововъведение била неговата таблица, която заменила „азбуката на цифрите“. Тя се състояла не от букви, а от думи, които съответствали на числата от 1 до 100.

През 1848 г. немският доктор Коте разработил система, която получила широко разпространение. Главната ú особе-ност се състояла в това, че се използвали свързващи изрази между две основни думи, които нямали никакво отношение една с друга. Например думите „камина“ и „лист“ можели да бъдат свързани по следния начин: „камина“ – „дим“ – „дър-ва“ – „лист“. А думите „възглавница“ и „мастило“ се свърз-вали така: „възглавница“ – „пух“ – „пера“ – „перо за писане“ – „мастило“. Впоследствие тази система била използвана от много учители, които окончателно объркали учениците си, искащи да развият паметта си.

94

През 1818 г. Джон Семрок приложил в Англия система, която се основавала на гласните от първите девет числа. Тя едва ли способствала за развитието на паметта на когото и да било, включително и на англичаните.

Системата „Шед“ предложила да се запомнят години и дати чрез фрази, в които броят на буквите съотвества на цифрите от годината или датата. Например фактът, че Рим е изгорял през 64 до н.е. можем да запомним с фразата: „Из-горя и Рим“, тъй като първата дума има 6, а втората – заедно с предлога 4 букви. Годината на раждането на Наполеон – 1769 г., може да се запомни с фразата: „И се родил френски император“. Комичността на фразите не пречи, а по-скоро помага да се запомнят, стига броят на буквите да отговаря на съответните цифри.

Някои автори предлагат да запомним определени неща със стихове и рими, което се практикува от дълбока древ-ност. За това съдим от някои стари граматики, в които в сти-хове са отбелязани изключенията, правописните правила и др. Тази система е била най-често използвана от студентите по медицина и право, за да научават по-лесно определени термини, дефиниции и др.

Друга система – т. нар. „фигурна азбука“, е своеобразен фокус на наизустяване. Той се състои в това, че на цифрите се придава и значение на букви; при учене на стихотво-рение превръщат буквите в цифри и обратно – цифрите в букви, за да ги запомнят по-добре.

Понякога прилагат закона за асоциативните връзки, за да свържат в едно общо съотношение дадени предмети. Така д-р Уортц препоръчва да съставяме нови думи, които да се състоят от първите букви от свързани едно с друго понятия. Той дава пример с дума, която е измислил, като е съчетал първите букви на наименованията на цветовете, влизащи в цветния спектър.

В заключение бих искал да споделя, че системата на Си-монид е жива и до днес. Същото се отнася и до „фигурната азбука“, макар да е претърпяла съществени изменения. Не

95

е забравен напълно и методът за запомняне на думи, чиито букви съответстват на определени цифри, както и системата за свързване на две думи посредством изрази. Повечето от тях са интересни, но не особено пригодни за развитие на паметта. В най-добрия случай на тези системи може да се гледа като на пособие за запаметяване, но не и като на средства за развитие на свързаните с паметта способ-ности.

Надявам се, че ви убедих – следва да развивате паметта си комплексно, което предполага да развивате способнос-тите си да възприемате впечатления, да ги съхранявате и възпроизвеждате в съзнанието си. В тази книга ви показах всички начини, чрез които можете да постигнете това, и съм уверен, че можете да ги приложите с голяма полза за себе си.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПОДСЪЗНАНИЕТО .........................................................................................................3

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВНИМАНИЕТО ..............................................................................8

ВЪЗПРИЕМАНЕТОНА ВПЕЧАТЛЕНИЯ .................................................................. 13

ЗРИТЕЛНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ПАМЕТТА ......................................................... 21

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЗРИТЕЛНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ........... 28

СЛУХОВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ПАМЕТТА ........................................................... 35

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛУХОВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ............. 39

АСОЦИАТИВНОТО МИСЛЕНЕ ................................................................................ 45

ДА СИ СПОМНИМ, ДА СИ ПРИПОМНИМ И ДА ПОЗНАЕМ ....................... 50

ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА ................................... 54

СИСТЕМА ЗА НАТРУПВАНЕ НА ПОЗНАНИЯ ..................................................... 62

СИСТЕМАТА ОТ ДЕСЕТ ВЪПРОСА ......................................................................... 69

КАК ДА ПОМНИМ ГОДИНИ, ЦЕНИ И ЧИСЛА ................................................... 74

КАК ДА ПОМНИМ МЕСТА И ПОСОКИ ................................................................. 78

КАК ДА ПОМНИМ ЛИЦА .......................................................................................... 82

КАК ДА ПОМНИМ ИМЕНА ....................................................................................... 85

ИЗКУСТВЕНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ ............................................. 90