Защо не съм атеист

Ще ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.

– ЕРЕМИЯ 29:13

ЗАЩО НЕ СЪМ АТЕИСТ | 10 ПРИЧИНИ ДА СЪМ ХРИСТИЯНИН

© 2013 Трифон Трифонов

Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да се размножава без предварителното разрешение на автора.

Всички библейските цитати, с изключение на случаите, когато е изрично упоменато, са взети от редакцията на Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, седмо ревизирано издание 2010 г., Българско библейско дружество, 2010.

Първо българско издание

Корица: Тодор Тодоров

Редактор: Петя Кушева

Гл. редактор: Ваня Трифонова

Художник: Недялко Петков

Предпечат: Емануил Дамянов

© 2013 г.

За контакти: [email protected]

На Ваня, чиято безкористна любов укрепва вярата ми в Бога и ме вдъхновява да разказвам за Него на бъдещите му

последователи.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 7

МОРАЛЪТ Е БОЖИЯТА СПИРАЧКА 11

СМИСЪЛЪТ Е БОЖИЯТ БИЛЕТ 24

ИСТОРИЯТА Е БОЖИЯТ ПОЧЕРК 35

ИСТИНАТА Е БОЖИЯТА ИНЖЕКЦИЯ 49

ЛЮБОВТА Е БОЖИЯТ ВИТАМИН 59

НАУКАТА РАЗКРИВА БОЖИЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ 70

БЪДЕЩЕТО Е БОЖИЯТ СМЯХ 86

СВОБОДАТА Е БОЖИЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ 98

ИСУС ХРИСТОС Е БОЖИЯТ СИН 112

БОЖИИТЕ ТРИ СТЪЛБА 126

БИБЛИОГРАФИЯ 139

БЕЛЕЖКИ 145

УВОД

За някои спорът е спорт. Тези хора чувстват, че живеят само когато спорят на най-различни теми. Тяхното мото е споря, следователно съществувам. Аз не съм от тях. Целта ми не е и да провокирам противоречия или да правя обидни изказвания.

Ако има нещо, което съм се опитал да кажа с тази книга, то е, че въпросът за съществуването на Бога и истинността на християнството в крайна сметка засяга всеки един от нас лично.

И отговорът, който всеки от нас ще даде, е изключително важен. Надявам се, че с тази книжка ще ти помогна да си отговориш на въпроса има ли Бог и ако да, как да го познаем.

Предмет на книгата са вярата и нейната антитеза, атеизмът. Думата вяра е толкова често срещана, че понякога не се замисляме какво означава. Речникът дава следната дефиниция: „убеденост в истина, ценност, личност или идея.”1

Но какво е атеизъм? Срещнах следното шеговито определение: „Атеизъм е убеждението, че не е съществувало нищо и нищо не се е случило на каквото и да е и след това това нищо като по чудо е експлоадирало без някаква причина, създавайки всичко, след което част от това всичко като по чудо и без причина се е организирало в самовъзпроизвеждащи се неща, които след това се превърнали в динозаври.” Звучи много логично.

Ако трябва да изходим от етимологията на думата, атеизъм идва от гръцката представка а която означава не- и гръцката дума за Бог теос. Думата не означава: не вярвам, че има Бог, или не мисля, че има Бог, а означава не-Бог, или несъществуващ Бог, Бог няма.

Това твърдение изхожда от презумцията, че познава абсолютно цялата вселена и затова с увереност може да заяви, че Бог няма. Но то съдържа вътрешно противоречие.

8 | ЗАЩО НЕ СЪМ АТЕИСТ

Все едно някой да каже: „Имам безкрайното знание, което

ми дава основание да заявя, че няма някой, който да притежава безкрайно знание.”

Това ми напомня за изказването, приписвано на Юрий Гагарин, който уж казал на хората в контролния център по време на полета си в космоса: „Не виждам никакъв Бог тук.”2

Всъщност, няма човек, който да не вярва в нещо. Един вярва в себе си, друг в любовта, трети във виното. In vino veritas. Атеистът пък вярва, че не вярва в Бог.

Британският философ и математик Бертранд Ръсел е осъзнал логическата несъстоятелност на атеизма, затова преминал в лагера на агностиците3. А агностицизма, по думите на проф. Рави Закарайъс, е много лесно да бъде доказан. Всичко на всичко трябва да докажеш, че не знаеш нищо.

Глупаво е да кажеш: Аз знам, че не можеш да знаеш. Но има много искрени агностици, които казват: „Изследвал съм предмета и съм убеден от доказателствата, че не е възможно със сигурност да се знае, че има Бог.” Това е така нареченият мек агностицизъм. Но има и по-тежки случаи.

Един мъж се събудил сутринта и казал на съпругата си: „Мисля, че съм умрял.” Тя не му обърнала много внимание - той имал странно чувство за хумор и жената го отдала на склонността му да се шегува. Но човекът продължил да си говори така от време на време и да казва, че е умрял. Жена му решила да го заведе на лекар.

Завела го на група психиатри, които решили да му докажат емпирично, че е жив, като го накарат да признае, че само живите хора кървят. Доказвали му чрез формули, рисували таблици, графики, криви...

Накрая, след всичките доказателства той казал: „Май трябва да призная, че само живите хора кървят.” Веднага един лекар взел игла и я забил във вената му, кръвта шурнала и той казал: „Господи, предполагам, че и мъртвите хора кървят.”

Явно, в известен смисъл този човек бил наистина мъртъв. Каквото и да правили, не успели да го убедят, че е жив.

УВОД | 9

Някой беше казал: „Даже и да посочите доказателства на

този, който не обича истината, той ще ги използва като допълнителен материал за погрешно интерпретиране.”

Всеки има право да вярва или не в Бога. Бог ни е направил свободни и ние, християните, трябва да сме най-ревностните защитници на тази свобода. Както казва Волтер, „не съм съгласен с мнението ти, но докато съм жив ще се боря за правото ти да го изразяваш.”

Същевременно, книгата ми е предизвикателство към мислещите хора. Като убеден християнин съм писал от позицията на библейското християнство. И макар и да приемам правото на мнение на другия, това не означава, че съм съгласен с него.

Надявам се, ти читателю, да си от тези, които обичат истината. А истината за Бога е обективна и не зависи от нашето субективно мнение и предпочитания.

Представените в книгата аргументи за вярата в Бога не претендират за изчерпателност. Но в тези десет глави съм се спрял на неща, които се надявам да помогнат на тези, които търсят Бога с цяло сърце.

За тях Бог казва в Словото си: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”4 Животът е пълен с неща, които носят почерка на Провидението. Дано с тези няколко примери съм успял да ти помогна да го разчетеш.

Приятно четене!

Трифон Трифонов

Варна, януари 2013 г.

1

_______________________________________________

МОРАЛЪТ Е БОЖИЯТА СПИРАЧКА

Да живееш неморално е като да караш кола с повредени

спирачки.

- НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Децата нямат спирачки!

- НАДПИС НА КРАЙПЪТЕН ЗНАК

. . . Всеизвестна истина е, че за възпитанието на децата са

важни първите седем години. Ако дотогава детето не е усвоило основите на моралното възпитание, след това родителите може само да се молят – нищо друго не помага.

Като онази майка, която имала проблеми с непокорния си син в пубертета. Той бил направо неуправляем – често лъжел, крадял, отказвал да си пише домашните и правел сцени вкъщи. Тъй като бил природно надарен, се изучил и станал адвокат.

Работата обаче за него била само средство да забогатее. Имал съмнителен морал – живеел с различни жени и от едната имал син. На всичко отгоре станал член на религиозна секта.

Тъй като била християнка, майка му не спирала да се моли за него. Един ден, както се молила през сълзи, видяла сън. Явил й се ангел, целият окъпан в светлина, който я попитал защо плаче. Тя отговорила: „Плача заради опропастения живот на моя син.”5


Ангелът я успокоил и й казал да не тъжи, защото синът й

ще бъде спасен. Трябвало да чака още девет години, преди синът й, вече трийсет и две годишен, да отдаде живота си на Исус Христос.

Името на мъжа било Августин, а днес той е известен като „Августин Блажени”. Впоследствие Августин станал един от най-великите богослови на всички времена.6

Благодарение на молитвите на майка си той се превърнал от най-големия грешник в най-известния светия. Далеч от Бога той живял в нравствена поквара, но вярата в него променила коренно живота му.

Морал без вяра в Бога И все пак, влияе ли се моралът от вярата ни? Ако това е така, защо има добри хора, които се считат за атеисти и обратно – хора със съмнителен морал, които наричат себе си християни?

Ако атеизмът е истинен, следва че няма морален закон във вселената. Всяко изказване относно морала е или утилитарно (правилният курс на действие е този, който носи „щастие‟ на възможно най-много хора), или прагматично, субективно.

Ако няма Бог, тогава няма и морален закон, валиден за всички, защото за да има такъв той трябва да почива на Разум извън човечеството.

Спомням си за историята на Ницше за един луд7, който рано сутринта с фенер в ръка изтичал на пазара, викайки: „Търся Бога! Търся Бога!” Тъй като много от хората там не вярвали в Бог, той отнесъл много подигравки.

„Да не би да се е загубил Бог?”, дразнели го те. „Или може би се крие? Или е тръгнал на дълъг път, или може би е емигрирал!” Те продължавали да се превиват от смях. Тогава лудият се обърнал и ги погледнал в очите.

„Къде е Бог ли?”, извикал той. Ще ви кажа. Ние го убихме – вие и аз. Всички ние сме неговите убийци. Как сме го сторили? Как можахме да изпием морето? Кой ни даде гъба, за да изтрием целия хоризонт?

Какво направихме, когато отвързахме земята от слънцето? Къде се движи тя сега? Далеч от всички слънца? Не се

МОРАЛЪТ Е БОЖИЯТА СПИРАЧКА | 13 ли мятаме непрекъснато в различни посоки – назад, настрани, напред...?

Има ли все още нагоре и надолу? Не се ли скитаме като през безкрайното нищо? Не чувстваме ли дъха на празното пространство? Не ни ли е станало по-студено? Не става ли нощта все по-непрогледна?

Не трябва ли фенерите да се запалят сутринта? Не чуваме ли как гробарите погребват Бога? ... Бог е мъртъв ... И ние го убихме. Как ние – убийците на всички убийци, ще намерим утеха?

Хората от тълпата гледали втренчено и с удивление лудия. Накрая той разбил фенера си в земята. „Дойдох твърде рано”, казал той. „Това епохално събитие все още предстои – още не е достигнало до знанието на хората.” Хората все още не разбирали напълно последствията от факта, че са убили Бога.

Атеизмът води към катастрофа

Но Ницше предрече, че един ден те ще проумеят до какво ще ги доведе техния атеизъм и тогава ще настъпи епохата на нихилизма – която ще разруши смисъла и стойността на живота. Ницше пише, че с края на християнството настъпва ерата на нихилизма.

Този тъжен гост вече стои на прага. „От известно време насам, вече няколко десетилетия, цялата европейска култура се движи към катастрофа – неспокойно, агонизиращо, стихийно, надолу с главата, подобно на река, която иска да достигне края и която вече не мисли и се страхува да мисли.”8

Ницше произнася тези думи 26 години преди Първата световна война, последвана и от Втората световна. Те са пророчески не само що се касае до войните, но и говорят символично за силите, които завинаги промениха Европа и света със замяната на християнския морал с етиката на прагматизма.

На друго място Ницше издига идеала за свръхчовека:

Пред човечеството ще се открие бляскаво бъдеще само

тогава, когато то се освободи от натрапените му от Исус Христос морални задължения... Освободете го от глупавите призраци на съвестта, честта и срама!


Признайте законното право на всичките му страсти и

вие ще се зачудите от величието и силите, които той ще прояви. Може би в борбата ще се смажат десетки, стотици, хиляди човеци, но затова пък след като победителят се опие от техните пот и кръв, ще се изкачи нагоре по техните трупове като по стъпала и ще положи началото на нова порода същества... свърхчовеци.9

Хитлер обожавал Ницше и мразел християнството. В свои изказвания той заявява, че германците имат “погрешната религия” и смята, че то е “купчина мистични старомодни глупости”. Ницше пророкува идването на расата на владетелите, „особено силни хора, най-високо надарени в интелект и воля”.

Хитлер вярвал, че арийската раса е тази „раса от владетели”, която е призована да освободи земята от по-нисшите раси и народи и да установи световно господство. Оттук до концентрационните лагери има само една крачка.

Ницше не е познал само броя на пожертваните в името на свръхчовека – той е пророкувал за стотици и хиляди, а те са милиони.

Хитлер се е учил за създаването на лагери на смъртта не от някой друг, а от един друг психопат – Сталин. Докато са били съюзници СССР е обучавал немски специалисти в строителството на концлагери и масовото унищожаване на големи групи хора.

Според някои коментатори за всички години на управление Сталин е унищожил 50 млн. човека – много повече от умрелите по време на Втората световна война.

Свят без религия?

Сталин е бил атеист. Когато изгоним Бог от живота си, си тръгва и моралът. Но ако няма Бог, човешкият живот не струва повече от стойността на атомите, на които може да бъде разградено тялото. Достоевски добавя: „Ако няма Бог, всичко е позволено.”

Но има и такива, които не споделят това мнение. Според Ричард Докинс, автор на Делюзията Бог, религията е зло и вирус, от който е болно човечеството.

МОРАЛЪТ Е БОЖИЯТА СПИРАЧКА | 15

Тя е виновна за най-големите беди в човешката история. Кръстоносните походи, инквизицията и атентатът от 11 септември са дело на религиозни фанатици, добавя той.

Заедно с Джон Ленън от Бийтълс той иска да си представим един свят без религия, в който няма рай и ад, убийства, глад, алчност и дори притежания.

За да стане това обаче е нужно да се освободим от всички, които са религиозни. Проблемът е, че свят без религия може да съществува само при прилагане на социално инженерство. Това вече би довело адът на земята.

Всъщност, някои вече са се опитвали да осъществят утопията, за която мечтаят Докинс и Ленън. През 20 в. в България и други страни комунистите решиха да унищожат Църквата и да построят „развито социалистическо общество”.

Бяха убити или пратени в концлагер най-добрите свещеници, пастори и вярващи. На младите хора бе забранено да стъпват в църквите. Целта беше с времето да изчезне и последния вярващ.

В Албания даже обявиха, че са първата атеистична страна в света. В резултат днес страната е все още една от най-бедните в Европа, а в България по инерция продължаваме да разказваме вицове за нея.

Виждаме, че атеизмът не изкоренява злото – напротив, когато отхвърли източника на морални императиви, човек стига до нечувани жестокости в името на ... човека! Истината е, че жертвите от атеистичните режими на Сталин, Хитлер и Пол Пот многократно надвишават тези от религиозните войни.

Що се отнася до инквизицията и кръстоносните походи, те до ден днешен хвърлят петно върху християнския свят. Системата за шпиониране в църквата, наказването чрез изгаряне и мъченията с цел изтръгване на признание, са в разрез с духа на християнството.

Нищо не може да извини тези срамни практики. Но те са сторени въпреки учението на Христос за любов към ближния и към враговете, а не следствие на негово прилагане.10


И така, виждаме че ако няма Бог наистина всичко е

позволено. Различни режими са се опитвали да унищожат моралния закон, но и това трудно им се е удавало.

По време на Втората световна война в Германия е имало много доблестни хора – висши генерали, държавни служители, лекари, учители, пастори – посветени християни, които открито са правили опит да се противопоставят на Хитлер или дори са планирали заговор и преврат срещу него – и са заплатили за своята безстрашна гражданска позиция със смъртта си.

Моралните истини са общовалидни

И днес мнозина се опитват да подкопаят морала. Но както казва Асен Златаров, „Моралните истини са така достъпни и ясни, че тях и децата ги докосват с ръка”.

Вярно е, че моралът сред различните нации през вековете приема разновидни багри, той не е като математическа аксиома. Но има нещо, което ни кара да се червим, когато ни хванат в крачка и да се радваме, когато вършим добро.

Колебанията не засягат основите на морала. Всеки знае, че има постъпки, които заслужават похвала и такива, които трябва да се накажат.

Убийството, изнасилването, кражбата, нарушаването на договор, лъжата, националното предателство са все деяния, за които всички сме единодушни, че са морално зло.

Престъпността навсякъде се възприема като зло. В годините след 10 ноември в България правосъдната система често оставя злото ненаказано. Хората протестират поради липсата на справедливост и чувството за безнаказаност у олигарсите и престъпниците.

Майки на деца, убити на пътя или починали поради лекарска грешка, не получили възмездие чрез наказване на виновниците, се обединяват в сдружения, за да защитават правата си. Никой не се учудва на това, защото Създателят е заложил в нашето ДНК чувството за справедливост.


Съществуването на един всеобщ морален закон е видно и от съвестта – този строг пазител на морала. Колкото и прегоряла да е човешката съвест, тя работи, не оставя на мира жертвите си и подтиква престъпници да се предават на властта доброволно – дори когато са минали много години от престъплението и никой не се е сещал да търси виновника.

Нещо подобно се случва с Пол Маршал. През 1985 г. той наръгва с нож смъртоносно Насър Али Тураби при кражба в магазина му в северен Лондон.

Двадесет и четири години по-късно Пол отива в полицейския участък в Кентиш таун и признава, че той е убиецът на 45-годишния Тураби. Причината? Пол „не може да живее повече с чувството за вина”. Осъден е на 6 години затвор.11

Моралната криза и великите империи

Разбира се, като всеки друг закон, моралният закон може да бъде погазен. Но това причинява големи нещастия. Човечеството се гърчи днес в тежка морална криза.

Липсата на морал в политиката води до залязване на велики империи и нации. Това се случава в Асирия, Персия, Вавилон,


Египет, Рим, България, Османската империя. Липсата на морал в едно общество води до морално разложение, упадък на нравите и изчезване на цели етнически групи и общности.

Прогресията е следната: робство → духовно пробуждане → смелост → свобода → изобилие → егоизъм → самодоволство → апатия → морално разложение → зависимост → робство.12

Великата империя на маите достига до своя златен век през 6 в. Те били ненадминати в селското стопанство, грънчарството, изписването на йероглифи, със своя календар и математически познания, архитектурни паметници и произведения на изкуството.

Но до 900 г. техните големи градове вече не съществували. Учените спорят каква е причината за залеза на тази велика империя – според едни войните между големите градове-държави, според други злоупотребата с природните ресурси и сушата.

Но има още един фактор, който остава незабелязан – полигамията и кръвосмешението сред политическия елит, всеобщия морален упадък и сексуалната разпуснатост, разпадането на семейството като институция, както и съпътстващите ги идолопоклонство, непосилни данъци и непрекъснати войни. Всичко това е разяло отвътре обществото на маите и днес четем само легенди за тях.

Моралът в семейството

Особено важно за една нация е семейството. Ако един народ иска да просперира, той трябва да работи за силни семейства. И обратно – разбийте семействата и след това можете лесно да завладеете този народ.

След като комунизмът разруши святостта на семейната институция в България, днес берем горчиви плодове. Ето някои от тях – една от най-ниските раждаемости в Европа и най-високите проценти на аборти в света, над 50% от деца на разведени родители.

В социален план нездравите семейства създават личности с комплекси, егоцентризъм, зависимости и с объркана представа за собствена идентичност, за добро и зло.


Случайно ли е тогава, че въпреки членството в ЕС, 80% от българите в страната живеят в бедност, че на всяко ниво отношенията са белязани от невиждана корупция и че страната ни е икономически заробена от чужди монополи и местни олигарси?

Моралът вреден?

Въпреки всички тези доказателства за нуждата от всеобщ морал, основаващ се на Източник извън човечеството, има гласове, които твърдят, че моралът е вреден, защото водел до чувство за вина.

Всъщност, много хора се опитват да оправдаят собственото си поведение и да успокоят собствената си съвест, като проповядват морален релативизъм.

Такива хора са доста изобретателни, но както казва Джордж Бътрик, „Силата на спомена не може да се игнорира и потиска. Който се опитва да направи това, поставя лейкопласт върху цирея. Но тогава отровата се разпространява по цялото тяло.” Оказва се, че вреден е не моралът, а неговото отхвърляне.

Моралът в науката и изкуството

Mоралът e необходим не само в името на бъдещето на нашето общество, нашите семейства и нашето емоционално здраве. Той е в основата на развитието на науката и изкуствата. Науката без морал е като състезателна кола по планински път без спирачки – рано или късно ще се разбие в пропастта.

По думите на Симеон Попов, науката без морал „се старае само да изостри ноктите и зъбите на човека.” Такава наука го учи да си служи с насилието по един съвършен и рафиниран начин.

На думи тя е хуманистична, но както посочва Достоевски, „хуманност, която отрича Бога, води към безчовечие. Цивилизация без Христова просвета води към подивяване. Прогрес без Христос е регрес. Свобода без морален дух води към деспотизъм и тирания”.13

Съвременните дебати за етични проблеми, свързани с клонирането, евтаназията, ин витро оплождането са камбаната, която


бие тревога и предупреждава, че наука без морал не само не служи на обществения интерес, но и работи против него.

Науката може само да спечели от вярата в Бога и придържането към християнския морал. Едни от най-известните учени в световната история са били християни – Исак Нютон, Луи Пастьор, Галилео Галилей, Йохан Кеплер, Коперник, Рене Декарт, Максуел, Макс Планк, Мари Кюри, Александър Флеминг, Нилс Бор и др.

Техните най-велики открития са станали възможни, защото са разглеждали вселената като създадена от Бога и природните закони като дадени от един съвършен Законотворец.

И обратно, когато човек загърби Твореца и издигне науката и прогреса като свой бог, рискува да забуксува в блатото на атеистичната посредственост и собствената си ограниченост. Следният виц илюстрира добре това.

Група учени решили, че човекът вече е напреднал много в науката и не се нуждае от Бог. Избрали един от тях да отиде и да каже на Бога, че са свършили с Него. Ученият отишъл при Бога и казал:


„Боже, ние решихме, че повече не се нуждаем от теб. Вече сме на етап, когато можем да клонираме хора и да вършим невероятни неща, така че защо просто не си гледаш работата и ни оставиш на мира?

Бог го изслушал внимателно и след като човекът свършил, му казал: „Много добре! Какво ще кажеш да направим следното: хайде да организираме състезание по създаването на човек.” Човекът отговорил: „Добре, чудесно!” Но Бог добавил: „Ще го направим точно както го направих в доброто старо време с Адам.”

Ученият казал: „Няма проблем” и се навел да вземе шепа пръст. Бог го погледнал и казал: „Не, не. Ти ще ползваш своя собствена пръст”.

Изкуството също не може без морала. По думите на Ръскин, „изкуството е само тогава на истинското си място, когато целта му е нравственото усъвършенстване.”

Толстой стига още по-далеч: „Изкуството, което си е поставило за цел да доставя удоволствие, не само че прилича на проституция, но не е нищо друго освен проституция.”

„Красота, изкуство, наука – всички те имат стойност дотолкова, доколкото служат на морала. Ако му противоречат, губят стойност и стават ненужни, излишни, вредни, превръщат се в опасни врагове.”14

Правилата на играта

Всички примери, които разгледахме дотук – нихилизмът и обезценяването на човешкия живот при атеизма, възприемането на престъпленията като зло във всяка култура, гласът на нашата съвест,

връзката между състоянието на семейната институция и просперитета на обществото, както и влиянието на морала върху развитието на науката и изкуството показват, че човечеството се е съхранило, съществува и се развива благодарение на абсолютните истини на моралния закон, даден ни от нашия Създател.

Този морален код е записан в Божието слово. Ако съобразяваме поведението си с неговите напътствия ще се


предпазим от много опасности и ще бъдем възнаградени с успех. Обратно, даже да сме добри професионалисти, ако не спазваме правилата на играта, няма да стигнем далече.

Така е и в спорта. Колкото и технични да са футболистите, ако те и съдията не познават правилата на футболната игра, трудно ще се получи хубав мач.

Представи си следната ситуация. Твой приятел – футболен съдия ти се обажда и те моли да го заместиш да свириш първото полувреме на мач между два училищни отбора. Мачът е на следващия ден, но той е зает и ще дойде за второто полувреме.

Искаш да откажеш, защото дори не знаеш всички футболни правила, но той ти се примолва и в крайна сметка се съгласяваш. Мачът започва. Ти нямаш свирка, границите на терена не са отбелязани, двата отбора нямат екип и не можеш да различиш кой от кой отбор е. На всичко отгоре, някои от децата знаят правилата по-добре от тебе и спорят с тебе при твои неправилни отсъждания.

Скоро настава пълен хаос. Едни крещят, че топката е била вътре. Други викат, че има аут. Оставяш ги да се оправят сами, защото не си сигурен каква е истината.


Някой нарушава правилата, започват да се карат и настъпва меле, защото другият отбор иска фал. До края на полувремето две момчета лежат на терена, а останалите крещят един на друг и най-вече на тебе.

Но за второто полувреме идва твоят приятел. Казва им докъде е игрището и надува свирката. Играта е подновена и всичко е под контрол. Става невероятен мач – нищо подобно на първата част!

Мачът на нашия живот може да е много по-интригуващ, ако всички ние спазваме правилата, дадени ни от Автора на живота. Само спазването на Божия моралния закон помага на едно общество да твори и да просперира.

Обратно – атеизмът води към апатия и нихилизъм, а те от своя страна до морално разложение в обществото, културата и семейството. Без морал човечеството е обречено на гибел.

Най-точната диагноза на обществото ни в началото на 21 век поставя философът Уилям Лейн Крейг с думите: „Човек откри, че убивайки Бога, е убил и себе си.”

Животът без морал е равносилен на препускане с бясна скорост към пропаст без спирачки. С други думи, животът без морал е равносилен на смърт.

Ето защо моралът е едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога. Това е и моят първи аргумент в подкрепа на вярата в Създателя.

2

________________________________________________

СМИСЪЛЪТ Е БОЖИЯТ БИЛЕТ

Животът е пътуване, не посока.

- СТИВЪН ТАЙЛЪР

Смисълът е билетът, който получаваме от Твореца за пътуването, наречено живот.


. . .

СМИСЪЛЪТ Е БОЖИЯТ БИЛЕТ | 25

Американският философ и автор Уилям Крейг разказва

историята на астронавт, който попаднал на огромен скален къс в открития космос. Със себе си имал две шишенца – едното с отрова, а другото с отвара, която давала вечен живот на този, който отпиел от нея.

След като размислил над положението си, той изгълтал отровата. Но за свой ужас открил, че е погълнал погрешното шише – бил изпил отварата, даваща безсмъртие. Това означавало, че е прокълнат да съществува вечно и да живее един безсмислен и безкраен живот.

Живот без смисъл?

Ако Бог не съществува, животът ни ще прилича на монотонно съществуване в открития космос. Всъщност, това няма да е истински живот или дори съществуване, а просто вегетиране.

Даже и да живеехме вечно, без Бог животът ни щеше да е лишен от смисъл. Човек се нуждае не само от безсмъртие, за да придобие животът му смисъл; той се нуждае от Бог и безсмъртие. И ако Бог не съществува, той няма нито едното, нито другото.

Като хора от 21 век добре разбираме това. Чел ли си пиесата В очакване на Годо от Самуел Бекет? Тя е добра метафора на лишения от смисъл живот. През цялата пиеса двама мъже поддържат повърхностен разговор и чакат да дойде трети човек. Но той така и не идва до края на пиесата.

Внушението е, че целият ни живот е едно очакване. Ние просто убиваме времето с чакане – но какво чакаме не знаем, защото сме изгубили Бог, а с него и смисъла.15

В друга своя пиеса Бекет описва трагичния образ на човека така – завесата се вдига и на сцената се вижда купчина боклук. Цели 30 секунди публиката мълчаливо зяпа отпадъците. След това завесата се спуска. Това е всичко.

Животът на човек без Бога е като купчина боклук. Завесата се вдига, прожекторите са насочени към главния герой в действието, но неговите усилия водят единствено до ... контейнера с боклук.


Накрая завесата се спуска и боклукът отива в небитието - сполучлива мeтафора на безсмислието и провала на живота без Създателя.

Ако животът нямаше смисъл, тогава защо се раждаме? Защо нашите майки преминават през невероятни родилни мъки?

Защо родителите ни жертват години от живота си, за да се грижат за нас и да ни възпитават? Защо ходим на училище, учим и пишем домашни? Защо даваме толкова пари, за да учим в университета?

Кое ни кара да работим, да създаваме, да се жертваме за другите? Кое е карало милиони да умират за вярата и убежденията си? Кое е давало сили на десетки хиляди българи да издържат издевателствата и униженията в комунистическите лагери на смъртта Белене и Бобов дол?

Защо изобщо живеем? Не е ли по-лесно просто да сложим край на живота си и да се отървем от всички тези трудности, а понякога и непоносими мъки? Малцина се решават на тази крайна стъпка. Имало е, има и ще има самоубийци, но те са малка част от хората.16

Животът е най-висша ценност

Огромното мнозинство ценят живота и се борят със зъби и нокти за него. Неотдавна бях на благотворителен концерт за събиране на средства за дете, което от 6 месеца е в кома след катастрофа. Родителите му все още се надяваха то да оживее! Те не можеха да си представят по-голяма трагедия от загубата на детето им.

Обратно, раждането на дете е повод за най-голяма радост и щастие в едно семейство. Макар и родителите му да знаят колко много жертви ще трябва да правят, за да го отгледат, те нямат търпение да споделят радостта си със своите приятели и близки.

Ако животът нямаше смисъл, родителите трябваше да скърбят, а не да се радват за идването на бял свят на тяхната рожба17. Всичко това показва, че човек вижда смисъл в живота и възприема като най-голяма трагедия неговата загуба.

Още по-трудно възприемат загубата на близък хора с атеистичен светоглед. Бях много малък, когато почина баба ми.


За пръв път през живота си присъствах на погребение. Беше мрачен дъждовен ден, а роднините се бяха постарали да поканят всички оплаквачки на махалата.

Докато полагаха ковчега в гроба си мислех колко несправедливо и нелогично е някой да отиде в небитието просто ей така, без дори да си се сбогувал с него.

Бях вече сполучливо обработен от атеистичното ни образование. Вътрешно не исках да приема, че смъртта е краят. Но тъй като не бях запознат с християнството, изведнъж животът ми се стори ужасно абсурден и безсмислен. За мен смъртта беше трагедия – или по-скоро неуместна шега, която „майката природа” си прави с нас.

Животът е ценен. Но има и хора, които са склонни да обезценяват смисъла на живота. Като в този виц с доста объркано богословие, но с показателен край:

В първия ден Бог създал кучето и казал: „Ще седиш цял ден на прага и ще лаеш на всеки, който се зададе по пътя. За това ти давам 20 години живот”. Кучето казало: „Доста дълго ще трябва да лая. Какво ще кажеш да ми дадеш само 10 години, а аз да ти върна другите 10?” Бог се съгласил.

На втория ден Бог създал маймуната и казал: „Забавлявай хората, прави номера и ги карай да се смеят. За това ти давам 20 години живот.” Маймуната казала: „Да правя маймунски номера цели 20 години? Искаш от мене твърде много. Какво ще кажеш да ти върна 10 години като кучето?” Бог се съгласил.

На третия ден Бог създал кравата и казал: „Ти трябва да вървиш по цял ден със земеделеца на нивата и да страдаш под слънцето, да раждаш теленца, да даваш мляко и да изхранваш семейството на земеделеца. За целта ти давам 60 години”. Кравата казала: „Доста труден живот ми отреждаш да живея цели 60 години. Какво ще кажеш да са 20, а аз да ти върна останалите 40?” Бог се съгласил отново.

На четвъртия ден Бог създал човека и казал: „Яж, спи, играй, жени се и се радвай на живота. За това ти давам 20 години.” Човекът казал: „Само 20 години? Можеш ли да ми дадеш моите 20, 40-те които кравата ти върна, 10-те които


маймуната ти върна и 10-те които кучето ти върна? Това прави 80 години, нали?” „Добре, казал Бог, „щом искаш, ги имаш.”

Затова първите 20 години ние ядем, спим, играем и се радваме на живота. Следващите 40 години се трудим робски под слънцето, за да изхранваме семейството си. Следващите 10 г. правим маймунски номера, за да забавляваме внучетата. А следващите 10 седим на прага и лаем срещу всеки, който мине.

Макар и умело представящ някои аспекти от различните фази в живота, не мога да се съглася с внушението на този виц, че всичко е безсмислено. Нима смисълът на живота се заключава единствено в ядене, спане и в малките радости от живота?

Смисълът на живота е нещо много по-голямо от простото съществуване заради малките удоволствия. Той вдъхновява и дава сили на човек да се бори с несгодите и да твори, да остави нещо след себе си. И обратно, безсмислието убива неговото човешко достойнство.

Това са знаели много добре инквизиторите на въдворените в концентрационния лагер в Белене. Те карали затворниците да преместват пръст с колички от едно място до друго и след това да я връщат обратно.

Или да копаят ями, след което да ги зариват. Много хора не са издържали на този психически тормоз и унижение и са предизвикали охраната да ги застреля.

Представи си следната ситуация. Пътуваш във влак. В купето срещу теб седи пътник. Питаш го: „Закъде пътувате?”, а той вдига рамене и казва: „Не зная.” „А откъде идвате?” „Не помня.” „Имате ли билет?” „Нямам”...

Какво ще си помислиш за него? Или че той не е с всичкия си, или че е в шок след преживяно неописуемо бедствие и е взел първия влак, за да избяга по-далече.18

Сигурно така са се чувствали туристите в непосредствена близост до избухналата бомба в автобуса с израелски летовници на Бургаското летище.19 Единственото, за което са мислели в момента е, да бягат колкото може по-далече и по-бързо, за да се отдалечат от горящия автобус.


Същото са си повтаряли и бягащите от срутващите се небостъргачи на Световния търговски център в Ню Йорк. Човек в такъв момент наистина не знае къде отива.

Ние сме създадени с цел

Нормално е обаче всеки да знае целта на пътуването си и да има билет за него. Невменяемите или преживелите бедствие са изключение от правилото. Ние не можем да живеем без цел и смисъл. Смисълът е билетът за пътуване, който получаваме от Създателя още с раждането си.

Без значение колко труден е животът, дали е война или мир, дали в криза или просперитет, всеки е убеден, че животът има смисъл и цел.


Дори и най-малкото животно или растение са създадени с цел. По време на културната революция в Китай решават да изтребят всички врабчета.

Мотивът – врабчетата унищожавали посевите. Мобилизирани са ученици, студенти, работници, пенсионери. За няколко дни са унищожени около 8 млн. врабчета.

След една година обаче вредителите, останали необезпокоявани, унищожават почти цялата реколта. Китайските учени откриват, че две трети от храната на врабчетата са вредни насекоми, а само една трета – посеви.

Оказва се, че благодарение на врабчетата можем да развиваме земеделие! Дори врабчетата са създадени със смисъл.

Ако животът дори на най-малките същества на тази планета има цел и смисъл, какво да кажем за живота на човека! Всичко в него, включително т.н. „закърнели органи” изпълняват важни функции, без които организмът не може.

През 19 в. анатомистът д-р Роберт Видерсхайм съставил списък с повече от сто органи, за които смятал, че са закърнели, но днес за повечето, ако не и за всички изброени в този списък, се знае, че имат някаква функция.

За човешкия апендикс се откри, че не само не е излишен орган, но и е част от имунната система, която пречи на потенциално вредни бактерии да влязат в тънкото от дебелото черво.

Беше доказано, че „той участва в произвеждането на антитела и че неговото отстраняване увеличава вероятността oт левкемия и болестта на Ходжкин”. Освен това по всичко личи, че той „произвежда и складира бактерии, нужни за храносмилателната система.”20

До подобни заключения учените стигат и относно други набедени за закърнели органи при човека – тимусът, зърната при мъжа, закърнелите хрилни прорези, жълтъчени торбички и закърнялата опашка.21

Горепосочените биологически доказателства потвърждават тезата, че всяко живо същество е създадено с някаква цел. Колко повече това се отнася за Божия образ и подобие, човека!


Всяка конституция на страна разглежда човешкия живот като

най-висша ценност, а отнемането му се счита за най-голямо престъпление.

Затова когато някой рискува собствения си живот, за да защити живота или свободата на другите, това предизвиква възхищение и преклонение у неговите съвременници и идните поколения.

Животът е ценен

Един такъв герой е българският въздушен таран Списаревски. На 20 декември 1943 г. в небето над София се насочват 50 бомбардировача В 25 и 50 изстребителя Р 38. Започва яростна бомбардировка над града. В защита на мирното население излизат 40 български изстребители. Един от тях е пилотиран от поручик Списаревски.

Списаревски сваля бомбардировач с оръдеен огън. Насочва се към друг, но снарядите и патроните свършват. Остава само


един начин да предотврати бомбардирането на града и да спаси живота на десетки мирни жители.

Той се насочва и с пълна скорост се блъсва в неприятелския бомбардировач. Така намира смъртта си един от най-храбрите български летци – живата торпила Димитър Списаревски.

Решението му да унищожи противниковия самолет чрез таранен удар не е спонтанно. Той се е подготвял за тази геройска саможертва от началото на своя път като пилот-изстребител.

Веднъж попитал другите летци какво ще направят, ако са във въздушен двубой и са останали без снаряди, ударени са, кървят и чувстват, че се вкочанясват.

На тяхното мълчание отговорил: „Не ви е срам! И това ми било българи! Ще се блъснеш и ще свалиш на земята поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тази свещена земя и да я поръси с бомби!”

Димитър Списаревски е знаел цената на човешкия живот. Именно затова е бил готов да жертва дори себе си, за да предотврати много жертви сред цивилното население.

Човешкият живот е безценен и за македонския гражданин Васко Ристески и българина Стефан Иванов, спасили четирима пътника от горящия автобус след зверската катастрофа на автомагистрала „Тракия”.22 Когато четем за подобни героични постъпки ни побиват тръпки.

Истории като тези ни карат да ценим още повече живота. Съзнанието, че други са умирали, за да бъдем днес свободни ни провокира да се замислим за това как живеем и какво ще говорят за нас един ден нашите наследници.

Смъртта не е краят

Животът е ценен сам по себе си. Но животът тук на земята не е всичко. Ако всичко свършваше със смъртта, тогава щеше ли да има смисъл да живеем? Животът преминава като миг дори за столетниците. Нима всичко след смъртта е „червеи”, както казва поета Вапцаров?23

Материалистите твърдят, че всичко е материя и не признават съществуването на духовен свят. Но дори и те дълбоко


в себе си чувстват, че смъртта не е краят и че животът има и духовно, а не само материално измерение.

Защото да вярваш в смисъла на живота означава да вярваш в изначалния Творец на живота. И обратно – без Бога човек не може да намери смисъл и цел на своето съществуване.

Смисълът произтича от Твореца

Нито науката и прогреса, нито любовта и разбирателството, нито благополучието и богатството, нито филантропията и хуманизма – никое от тези неща няма смисъл и стойност извън вярата в Бога.

Ако няма Творец и всичко е плод на сляпа случайност, тогава и ние сме просто резултат от химически процеси. Както беше казал някой, тогава „животът е каприз на няколко милиарда клетки да бъдат теб за известно време...”24

Как тогава можем да сме сигурни, че и ние не се заблуждаваме в нашето неверие? Как да знаем дали нашите умозаключения не са просто игра на атомите? Как можем да твърдим, че науката, любовта и филантропията са нещо добро и смислено сами по себе си?

Пол Турние пише: „Проблемът за смисъла на нещата е чисто и просто религиозен проблем. Или светът е създаден от Творец и съответства на Неговия план.

Тогава неговият смисъл е явен: осъществяването на този план и смисълът на всяко деяние в живота е да участваме в осъществяването му. Или пък светът се е развил случайно и нищо няма никакъв смисъл.”

Следователно, ако дори едно нещо на този свят носи смисъл за нас, с това ние признаваме, че сме убедени в съществуването на Абсолютния смисъл. И тъй като смислените неща във вселената са безчет, то ние трябва да отдадем тази смисленост на действието на един Изначален смисъл или Космически разум.

Така логически стигаме до мисълта за Твореца. Авторът на вселената е вложил смисъл във всяко нещо, включително във


венеца на творението, човека. Този смисъл не зависи от нас самите, а от волята на Бога.

Именно вярата в Бога насища живота ни с истински смисъл, защо то поставя пред нас възвишени цели и ни дава увереност, че животът ни се развива в правилна посока в преследването на тези висши цели.

Ако моята цел произтичаше от мен самия, тя нямаше да ме кара да върша нещо повече от това да осигурявам физическото си съществуване. Методите и средствата, които бих използвал, щяха да бъдат подчинени на максимата „Целта оправдава средствата”.

Обратно - целите, съпътстващи вярата в Бога пораждат у нас стремеж към лично усъвършенстване и ни карат да работим за обществения интерес. Вярата разширява нашите хоризонти и издига погледа ни нависоко.

Разбира се, ние не винаги можем да дефинираме ясно целите си. Често се питаме: „А сега накъде?” Струва ни се, че сме загубили билета.

Но с времето получаваме повече светлина, вътрешна увереност и спокойна съвест, ако животът ни е посветен на изпълнение на Божия план и цели.25

Парадоксът е, че вярата в Бога и в живота след смъртта не само не ни отдалечава, но и ни свързва още повече със земята. Защо ли?

Защото човек може да открие истинския смисъл на живота си само когато открие Бога. Откривайки Бога, той открива себе си и своето предназначение. С други думи, купува билет за правилната посока в живота. С което завършва моят втори аргумент за това защо не съм атеист.

3

________________________________________________

ИСТОРИЯТА Е БОЖИЯТ ПОЧЕРК

Историята носи почерка на своя Автор.


Бог движи историята към назначения й край.

- ЧАРЛЗ АНДЕРСЪН

. . .

Като малък харесвах часовете по история. Обичах да си представям, че живея в онези далечни векове в зората на човечеството, когато хората са говорели сходни езици, когато са се оформяли нациите, а децата не са знаели какво е фейсбук и са тичали навън на воля.

За съжаление обаче имах нещастието да изучавам история в идеологически обременено време и в главата ми са останали повече идеологеми, отколкото истини. Раждат се първите хора от човекоподобни маймуни (как е станало това никой не ти казва, а и смееш ли да питаш!);

започват да се занимават с лов и риболов, минават милиони години, изнамират огъня, излизат от землянките си, започват да развиват земеделието, скотовъдството и занаятите, изнамират папируса, появяват се първите крепости и градове, идват


робовладелците и започват да се разпореждат с робите (предимно поробени други племена);

после великодушно решават да освободят робите си, но за нещастие идват жестоките феодали, които смъкват и последната кожа от бедните селяни, а с настъпването на индустриалната революция постепенно се превръщат в капиталисти;

експлоатацията достига нечувани размери, но пролетариите се обединяват и се вдигат на революция, свалят омразния класов враг, капиталистите, разграбват фабриките им и установяват властта на Съветите (!?) ...

После в гимназията учител по марксизъм ни беше един цербер, при който тишината в класната стая се доближаваше до тази в гробищата.

Там положихме основите на диалектическия материализъм и разбрахме, че историята се движи циклично и всеки цикъл повтаря предишния, но на по-високо ниво (и грешките ли?).

Всичко се представяше като класова борба, а крайната цел на общественото развитие беше построяването на комунизма. Тогава щяхме да работим толкова, колкото можем и да получаваме толкова, от колкото имаме нужда. С една дума, добре дошли в рая на земята!

Явно добре ме бяха обработили, защото лишените от съдържание постановки на марксизма въпреки всичко звучаха убедително в тийнейджърското ми съзнание. Но не се мина много време и на нашата улица също изгря слънце. Тогава всички видяхме, че царят е гол.

Всъщност, падането на Тодор Живков и установяването на многопартийна система в България беше добре режисирана подмяна от Държавна сигурност и техните ментори от КГБ.

На повърхността ние имахме свободни избори, многопартийна система, частна собственост... но икономическата власт старателно бе съхранена и вместо в „светлите бъднини на капитализма” се оказахме в джунглата на пост комунизма.

Обективна ли е историята?

Но да се върнем на темата за историята. Заглавието на тази глава

ИСТОРИЯТА Е БОЖИЯТ ПОЧЕРК | 37

може и да е подразнило уважаемия читател. Та има ли правилен

прочит на историята? И можем ли да твърдим, че историята е обективна?

Ако историята се пише от победителите, как е възможно историческите сведения да са достоверни? И в крайна сметка, защо е нужно да вярваме в Бог, за да можем правилно да интерпретираме историята?

Наистина, трудно е да имаме обективна преценка за историята. Може би и поради това, че тя все още е в процес на развитие.26 Не можем да се изкажем за една театрална постановка само по едно нейно действие. Нужно е да изгледаме целия спектакъл.

А и данните, с които разполагаме, са непълни и често подвеждащи. Например, до нас са достигнали много малко сведения за първите векове от съществуването на Дунавска България. Почти всичко е унищожено. Ние черпим сведения за историята си от хроники, писани от нашите врагове.

И най-накрая, всеки гледа от собствената си камбанария. Информацията, достигнала до нас за Илинденско-Преображенското въстание например е богата благодарение на множеството очевидци на тези трагични за България събития. Но всеки един от тях е имал само ограничена представа за театъра на бойните действия.

Нужно е сравняване на различните гледни точки, за да се постигне обективност. По същия начин при заплетена ситуация на футболния терен главният съдия се допитва до страничните, за да си създаде по-ясна представа и да може да реагира адекватно.

Съдията в съдебната зала е длъжен да изслуша всички свидетели по делото, прокурора и адвоката на подсъдимия, за да добие възможно най-пълна представа по казуса, преди да произнесе присъдата.

Така че, макар и да не можем да знаем абсолютната истина, можем да получим обективно знание за дадено историческо събитие. И така, малко по малко, да наредим пъзела на нашата история.


Гледища за историята

Съществуват различни разбирания за историята. Според хуманистите тя е едно непрекъснато еволюиране напред и нагоре на човечеството.

Но те трудно могат да обяснят жестокостите, проявени по време на кървавите събития на 20 век, когато са избити повече хора, отколкото във всички по-ранни войни на земята.27

Най-големият терористичен акт в човешката история – нападението срещу Търговския център в Ню Йорк, бе извършен в началото на 21 век. Тероризъм, войни, граждански войни, икономическа криза... Кой каза, че човечеството ставало по-добро напоследък?

Според други историята е вечен кръговрат на събитията без начало, смисъл и без край. Но историята се прави от конкретни личности. Ако това твърдение беше вярно, тогава и човешкият живот би представлявал едно безсмислено лутане без цел и посока.

Изповядващите комунизма смятат, че историята се движи спираловидно нагоре и напред чрез непрекъснатата класова борба. Онова, което става, някога е било. Нещо като космическо дежа вю.

Възниква обаче въпросът как класовата борба е движела хода на историята в зората на човечеството, когато все още не е имало обособени класи? Освен това, много често в историята представители на различни класи са воювали заедно против общ враг.

И дали повърхностните прилики между събитията означават, че човечеството не следва някакъв предначертан ход и не върви към невидима за мнозина цел?

Християнското гледище е, че историята има начало и върви към своя неминуем край, без да се повтаря. „Историята е систематично изследване на миналите събития, извършени във времето, т.е., откакто Бог е сътворил времето.”28


Бог е авторът на историята

Изходна точка на християнското гледище за историята е Бог. Той е мъдър, всесилен, свят, справедлив и истинен Бог, който не само е създал света и е загрижен за него, но и участва активно в световната история.29

Като създадена от Бога, историята има смисъл и цел. Нейното начало е Сътворението, а краят – пълното изкупление при Второто идване на Христос. Историята има и посока – от морална чистота към грехопадение, към изкупление.

Първото идване на Христос е центърът в човешката история, разделящ времето на две епохи – преди Христа и след Христа. Идването на Божия Син в плът, неговия живот, смърт и възкресение са централните събития в историята, оказали огромно влияние върху нейното развитие.

От възкресението до края на историята Библията говори за последното време, което означава, че няма да има друг период до Второто идване. С други думи, християнството представя времето като линейно, с начало, посока, цел, център и край.30

Бог е Архитектът, Създателят и Вседържецът на всяка нация и отделна личност и неговата цел е човек да го търси и да Му принася слава.


Бог е суверен и владее над цялата вселена, като се грижи за творението, хората и нациите и придвижва човешката история към нейния неминуем край – второто идване на Христос.

Бог владее не само човешката история, но и вечността. Нищо не може да се случи извън неговия план за вселената. Историята се движи от Божия промисъл и провидение.

Божието провидение

Както метафористично се изразява историкът Гуинит Ивънс, „Провидението е гръбнакът на световната история.” Всичко това става без да е възпрепятствана свободната воля на човека, но чрез нейното изявяване в рамките на Божията глобална воля.

Божието провидение се е проявявало многократно в историята. Да вземем например историята на Израел. Тя е изпъстрена с чудеса. Прекосяването на Червено море и на река Йордан от 2 милиона евреи (заедно с животните и покъщнината им);

удължаването на деня и убийствената градушка, благодарение на които Израел унищожава аморейската войска, тайнствената смърт, сполетяла 185-хилядна асирийска армия, обсаждаща Ерусалим – са само малка част от всички описани в Библията чудодейни събития.

Чудеса са ставали и стават и днес. Между 26 май и 4 юни 1940 г. общо 338 000 британски, френски и канадски войници са отрязани от германците по време на битката при Дюнкерк през Втората световна война.

В реч пред Камарата на общините Чърчил нарича случая „колосално военно бедствие”. Крал Джордж VI обявява на 26 май всеобща молитва за чудодейно избавяне и вярващи в цялата страна се молят.

Междувременно Хитлер заповядва на Луфтвафе да унищожи обградените армии, но проливните дъждове забавят излитането на самолетите и изпращането на танковете, и позволяват на англичаните да мобилизират стотици търговски и малки корабчета, с които да евакуират войниците. Чърчил приветства спасението им като „чудодейно избавление”.31

http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%94%D1%8E%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA&action=edit&redlink=1

http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%94%D1%8E%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%BA&action=edit&redlink=1

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0


Не по-малко впечатляващо е и чудото на Дойранската епопея.

При Дойран тежки сражения се водят и през 1916 и през 1917 г., но случилото се през септември 1918 г. прилича повече на история от античната митология.

Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов.

На 16 септември върху българските окопи се стоварват 350 000 снаряда. Благодарение на блестящата подготовка на генерал Вазов жертвите от българска страна са точно... 9 души. Отговорът на плевенската дивизия е унищожителен - само за два часа са ликвидирани две английски дивизии.

Следват няколко кървави атаки, но българите не помръдват. В края на 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Гененерал Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Ген. Вазов губи 496 бойци.

През 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе знамената си само пред един противников войн - генерал Владимир Вазов.

Обикновено българските историци отдават победата на гения на ген. Вазов, но забравят, че Провидението е работило и чрез него, за да осигури такава чутовна победа с толкова малко загуби от българска страна.

Въпреки загубената война, благодарение на победата при Дойран България успява да издейства недопускане на окупация от войските на съседните държави – нещо което би имало катастрофални последици за страната.

Историята носи Божия почерк

Можем да обобщим, че Бог е авторът на историята. Тя носи неговият почерк. Той контролира всеки процес във вселената – физическите закони, отношенията между нациите, отделните личност и семействата, като във всичко това постигайки своите намерения.

По думите на Дабни, професор по църковна история, „историята на света е развитието на вечните цели на Бог, който


изработва всичко според Собствената си воля. Дълбоко в него е скрит цялостният план, от който постепенно се разкриват нишките на оплетената паяжина на човешките дела.”

Тези, които казват, че всичко в историята се обяснява без помощта на Бога са като човек, който се е загубил в гората и не вижда, че се върти в кръг. Единственото, което вижда са дървета и шубраци и му се струва, че е попаднал в огромна гора, от която няма измъкване.

Но ако би могъл да се издигне над дърветата би видял, че през цялото време се е намирал много близо до края на гората. Втренчени в дърветата, хората често пропускат гората.

Историкът, който вижда човека като източник на историята търси причинно следствени връзки. Историкът-християнин знае, че човешките стремежи и действия са направлявани от една Висша сила, наречена Бог и че той е първопричината за всички събития.

Историята – оцеляване на най-приспособимите?

За историка атеист историята няма цел. Ако всички наши стремежи са продиктувани от инстинкти и имат материален произход и същност, то единствената цел на нашето


съществуване е физическото оцеляване. Историята тогава се свежда до оцеляването на най-приспособимите.

Но историческият ни опит показва, че не винаги победители са по-силните и приспособимите нации или личности. През 1967 съседните на Израел арабски държави – Египет, Сирия, Йордания и Ирак, отхвърлящи правото на Израел на собствена държава, подготвят нов военен удар с цел изтриването на Израел от лицето на земята.

На 5 юни 1967 г. Израел нанася изпреварващ въздушен удар срещу въздушните сили на тези страни и ги унищожава само за един ден. До 7 юни Израел унищожава египетските танкови дивизии в Синай и достига до Суецкия канал.

Прочиства и завладява западния бряг на р. Йордан и завзема Голанските възвишения от Сирия. Само за 6 дни една малка нация успява да победи четири превъзхождащи я многократно по население, сила и въоръжение страни.32

Студентите по история биха отдали тази светкавична победа на вярата в победата, крайната мобилизация и на изпреварващия удар от страна на израелците. Но истината е


друга. Прогнозите за изхода от войната в Израел са били песимистични.

Правителството е подготвяло болниците за огромен брой ранени, а гробищата и националните паркове – за многото, които се е очаквало да загинат. Оказало се, че ранените и убитите са нищожно малко в сравнение с очакванията.

Освен това се оказва, че Израел е имал на своя страна „неочакван съюзник”. Йордански радар улавя придвижването на голям брой изтребители към пустинята и съобщението „война” е изпратено до военния министър в Кайро.

Но като по чудо египетските честоти за кодирана информация били променени предния ден, а йорданците все още не знаели това. Така Израел успява да унищожи 204 самолета от египетските военновъздушни сили и с това да наклони в своя полза изхода от войната.

На следващия ден, след 24 часов бой израелските пилоти са на прага на силите си, а горивото и амунициите им са на привършване. Изненадващо врагът не предприема нищо, макар и да има превъзходство по численост в Синайската пустиня. Вместо това египетските генерали раздават непонятни и несъгласувани заповеди на своите войски.

Когато израелците достигат до силно въоръжения преден пост на египетската армия, чуват масивни експлозии. Пристигайки на мястото виждат, че по непонятни причини египтяните са разрушили оръдията си и са напуснали базата.

В течение на деня става ясно, че египтяните изоставят спешно много от своите постове, зарязвайки военните амуниции и въоръжение.

Тези и още много други подобни стечения на обстоятелствата в полза на Израел не могат да бъдат обяснени по друг начин освен като чудеса. Очевидно Всевишният продължава да се намесва в човешката история и понякога да накланя везните в полза на слабите и аутсайдерите.

В други случаи събития, довели до колосални промени в глобален мащаб са предизвикани от една или няколко личности. Окачването от германския богослов Мартин Лутер на 95 тезиса


против небиблейските практики в Римокатолическата църква довежда до началото на Реформацията и до колосални промени в цяла западна Европа и Америка.

Благодарение на Реформацията се разпространяват идеите на демокрацията и се ускорява научно-техническия прогрес.33

„Бог е българин”?

Когато се опитваме да открием Божията намеса в човешките дела ние сме склонни да мислим, че можем да разберем Божиите мисли. Библията обаче казва, че Божиите помисли не са като нашите помисли, нито нашите пътища – като Неговите пътища.34

Затова победа във война или спортно съревнование не би трябвало да се интерпретира като знак, че Бог е на наша страна. Нито загубите или бедствията, сполетяли страната ни са знак за Неговото наказание.

Добилото популярност клише „Бог е българин” е не само несъстоятелно, но и богохулно. Бог няма национална принадлежност. Той е създал всички народи и няма как да проявява пристрастие.

Божият мегафон

Често се злоупотребява и с израза „Бог ни наказва”. Питаме се „Защо, Господи?” Наистина, Бог допуска страданието за наше добро. След наводнението на мястото на старите, порутени къщи в с. Бисер бяха построени нови домове.

Но също така вярно е, че човек сам е виновен за много от войните и бедствията и последствията са просто ефект от греховната човешка природа и неговите безотговорни действия. В историята действа християнският принцип „Каквото посеем, това и ще пожънем”.

Бог допуска страданието и за да помогне на хората да осъзнаят собствената си греховна природа и нуждата си от вяра в Исус Христос.

След атентатите от 11 септември църквите в Америка отбелязаха невиждано от десетилетия посещение. В страданието


ние чувстваме най-силно нуждата от Божия подкрепа и напътствие.

По думите на Клайв Стейпълс Луис, „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори на нашата съвест, но вика в нашата болка: тя е Неговият мегафон за събуждане на един заспал свят.”35 Ние, българите, познаваме много добре звука на този Божи мегафон.

В световната история има събития, които е трудно да разберем в светлината на Божието провидение, като например Холокостът, геноцидът над арменците или над тутсите в Руанда през 1994 г. Но дори и в такива ситуации ние можем да бъдем сигурни, че Бог е в контрол, макар и не винаги да виждаме това.

Бог е суверен и не ни дължи обяснение за своите действия. Той ни обича и се грижи за нас. Затова Бог иска да му се доверим и да го следваме без да се страхуваме. Той иска да се чувстваме толкова сигурни в неговите ръце, както дете, което баща му подхвъля във въздуха.

Историята свидетелства за съществуването на Бога

Историята на Църквата сама по себе си е мощно свидетелство за съществуването на Бога. Иначе как да си обясним, че въпреки жестокото преследване и враждебното отношение към тях, единадесет полуобразовани рибари и селяни от Палестина разпространиха своето ново учение и създадоха институция, към която се числят една трета от населението на земята днес?

Всичко това показва, че историята не е възможна без Бог, защото Бог е нейният основен протагонист. Историята без цел е немислима, защото животът на нациите, подобно на животът на отделните личности, не може да съществува без смисъл.

Според Ханс Шпан, „историята е драма, в която отделните народи се явяват като действащи лица, изиграват ролята си и излизат.”36 Както действията във всяка драма изразяват идеята на драматурга, така историята е израз на общия Божи план за човечеството.

Великият Достоевски е казал:


Народите се движат от сила, която заповядва и

господства, но чийто произход е неизвестен и необясним... Това е силата на непрестанното и неуморно утвърждаване на своето битие и отрицание на смъртта – духът на живота, дирене на Бога. Целта на цялото движение на всеки народ и през всеки период на неговото битие е единствено само дирене на Бога, своя Бог.37

Тази Сила се намесва понякога по неведоми начини, но винаги с мъдрост и справедливост. По възрастните от нас си спомнят как през зимата на 1997 г. в тежка политическа криза и хиперинфлация, като че ли една невидима ръка съкруши човешката гордост на управляващите и на проведените парламентарни избори се създаде правителство, което не само се справи с кризата, но и благодарение на което България влезе в НАТО и ЕС.

В подобни моменти на изпитание се проявява и Божията справедливост. Често ние сме нетърпеливи и ни се струва, че правдата никога няма да възтържествува.

Но в своята мъдрост Бог знае кога трябва да накаже греха. „Историята на падналия враждебен на Бога човек трябва да достигне своята точка на зрелост, преди да се намеси Бог като съдия...”38

Ето защо световната история сочи към съществуването на Бога. Има история, защото има Бог. Бог и историята не бива да се разглеждат отделно. Исус Христос е Господ на историята и Той е този, който й дава смисъл, цел и посока. Както историята има начало, така тя ще има и край.

Човекът, който прелиства страниците на историята вижда Божията намеса, макар и да не може да си обясни всичко. Апостол Павел пише: „Защото сега виждаме неясно, като в огледало,39 а тогава ще видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно.”

Вярата в Бога не само отваря очите за невидимото. Тя е и залог, че един ден ще разберем пълния смисъл на човешката история. Почеркът, с който е написана изведнъж ще ни стане понятен.


Парадоксът е, че е нужна вяра в Невидимия Автор, за да разберем видимото около нас. Но не е ли целият живот един парадокс?

4

________________________________________________

ИСТИНАТА Е БОЖИЯТА ИНЖЕКЦИЯ

Истината е инжектирана в нашите вени още от зачеването ни.


Истината ме вълнува, значи нейде съществува.

- РОК ГРУПА „АТЛАС”

. . . С приятели понякога играем играта “две истини и една

лъжа”. Някой казва две истини и една лъжа за себе си. След това всички останали трябва да познаят кои от трите твърдения са истинни, и кое е лъжа.

Накрая, след като всеки е изказал предположение, настъпва часът на истината - човекът разкрива кое от трите неща е заблуда. Обикновено следва смях, защото често бъркаме в преценката си дори за хора, които си мислим, че познаваме.

Не можем да живеем без истината

Обичам тази игра, защото с нея научавам нови неща за другите. За мен е важно да знам истината за моите приятели. Като че ли


всеки от нас чувства вътрешна потребност да знае истината за хората и явленията, които ни заобикалят.

Истината обаче е важна за нас не само в този случай. Проблемът за истината - съществува ли изобщо тя и можем ли да я познаем са сред въпросите, които вълнуват човек от дълбока древност. Има ли една абсолютна истина, или всеки човек има и носи в себе си свои индивидуални истини?

Има ли една обективна истина, или истината зависи от ъгъла, от който я гледаме и е винаги субективна? И ако отговорите на тези въпроси са да, по какъв начин съществуването на истината е само по себе си аргумент в подкрепа на съществуването на Бога?

Какво е истината?

Съществуват различни мнения за истината. Според някои истината е това, което може да бъде доказано от разума. Всичко останало е плод на човешката фантазия.

Това е гледището на рационализма. Като философско течение той поставя ударение върху разума (рацио) в противовес на преживяванията и чувствата.

В първия случай (когато е противопоставен на преживяванията) той е реакция на доктрината на емпирицизма, която твърди, че светът може да бъде опознат единствено чрез нашите сетива.

Във втория случай рационализмът отхвърля възможността за познание посредством чувствата и твърди, че религията не се основава на разума, а е чисто емоционално преживяване.

Работата обаче е там, че твърдението “Истината е това, което може да бъде доказано от разума” съдържа вътрешно противоречие. Това е така, защото е невъзможно да се докаже, че истина е само онова, което подлежи на доказване от разума. Много истини просто приемаме а priori, без да изискваме доказателства. Те просто не подлежат на доказване.

Пример за такива недоказуеми истини са аксиомите в математиката, или твърдения от рода “Любовта е прекрасно чувство”, или “Животът си струва да се живее”.

ИСТИНАТА Е БОЖИЯТА ИНЖЕКЦИЯ | 51

Друг пример за недоказуема истина е законът за

непротиворечивостта, който гласи “Х не е равно на не-Х”, (т.е. слон не е равно на не-слон, където “не-слон” може да е сладолед, например). Макар и очевидно, това твърдение не може да бъде доказано.

Следователно, да се твърди, че само доказуемите неща са истинни е, меко казано, неразумно. Тоест, рационализмът се проявява по-скоро като ирационална теория, защото в основата му стои едно ирационално твърдение40.

„Истината е субективна”?

Според други няма обективна истина - истината е субективна. “Това може да е вярно за теб, но не и за мен. Следователно всеки има своята истина и никой не греши”.

В нашия постмодерен век това твърдение звучи доста логично. Всеки от нас е попадал в ситуация, когато личната му преценка се е разминавала с тази на другите.

Веднъж бях в София по работа и след като се освободих реших да отида да се видя с приятели. Попитах за адреса минувач и той ми каза: „Много е близо, можете да стигнете пеш. Ще вървите малко и след това ще видите сградата.” Вървях малко, след това още малко, и още, но така и не виждах името на улицата.


Вървях така половин час и пак нищо. Реших, че съм

подминал мястото и попитах отново за местонахождението му

друг минувач. Той потвърди, че съм на прав път и каза, че след още малко ще стигна до мястото. Накрая наистина стигнах и намерих адреса.

Бях извървял пеша поне 4-5 километра. Очевидно в представата на софиянци това разстояние е нищожно малко и не си заслужава чакането по спирките на градския транспорт.41 Успокои ме мисълта, че съм все пак от голям град. Как ли се чувстват в София хората от селата и малките градчета!

Ето как местоживеенето ни може да повлияе на представата ни за близко и далече. Субективната ни преценка често се различава от тази на другите, защото освен средата ние се влияем


и от други фактори, като възпитание, образование, религиозна принадлежност, нашите приятели и т.н.

Все пак, твърдението, че истината е субективна (и не съществува обективна истина) е отново несъстоятелно поради вътрешното противоречие, което съдържа, макар и това да не е толкова очевидно както при рационализма. Противоречието се крие във факта, че според него истината наистина, обективно, е субективна.

Това само по себе си претендира да е обективна истина,42 която обаче казва тъкмо обратното, че истината е субективна. С други думи, то казва: „Обективно погледнато, истината е субективна.” Звучи почти като вица, в който извадената от равновесие учителка се провиква на провинилия се ученик: „Когато говориш с мене ще мълчиш!”

Има много истини, които са обективни и не зависят от нашето мнение, предпочитания или светоглед. Например, „земята се върти около слънцето”; „всяка точка от окръжност е на равно отстояние от нейния център”; „при температура под 0 °C водата замръзва.” Това са универсални истини, които никой трезво мислещ човек не би тръгнал да оборва.

Интересно гледище за истината откриваме в Сидхарта на Херман Хесе. Заедно с приятеля си Говинда, Сидхарта напуска дома си, за да се присъедини към група монаси-аскетици в опит да достигне просветление.

По-късно обаче Сидхарта напуска аскетичния начин на живот и се отдава на удоволствия, надявайки се по този начин да разбере действителността и да достигне до така желаното от него просветление.

Когато след много години отново се среща с Говинда, той му споделя: „Стигнах и до една друга идея, Говинда, която ти пак може би ще приемеш за шега или за лудост, но която при все това е най-добрата ми мисъл.

А тя е, че обратното на всяка истина също е толкова вярно, колкото самата истина.”43 След което продължава: „Всичко, което може да бъде обхванато с мисли и изречено с думи, е едностранно, половинчато, недовършено, непълно.”


Да кажеш, че обратното на всяка истина е също истина е

предизвикателство не само към нашето вътрешно убеждение и потребност от съществуването на абсолютна истина. То подкопава и устоите на всяко съвременно общество – неговите основни закони.

Представи си как би изглеждал животът, ако в конституцията на страната фигурираше клауза, според която всеки български гражданин има винаги право и никога не греши, или че “обратното на всяка истина е също истина”? Ако обратното на всеки закон беше също закон?

Отиваш да обменяш пари в чейнч бюро. Даваш сумата за обмяна, служителят пресмята колко трябва да ти даде в лева и ти подава банкнотите. С учудване виждаш, че сумата е два пъти по-малка от цифрата в калкулатора и искаш обяснение.

Служителят повдига рамене и казва: „Вижте, господине, не знаете ли, че парламентът прие закон, според който обратното на всяка истина е също истина? За мен сумата е точна.”

Или да си представим следната ситуация. Разболяваш се и отиваш на лекар. Той те преглежда и казва: „Не съм сигурен каква е причината да сте болен. Може да е едно, може друго... И без друго истината не съществува... За всеки случай, обаче, ще ви изпиша нещо.”

Как ще се почувстваш? Като всеки нормален човек сигурно ще държиш да ти се постави точна диагноза, преди да се предпише лечение. Защото лечение без диагноза може не само да не помогне, но и да навреди.

Според национално проучване годишно у нас се случват 43 000 грешки на медици, като 30 % от тях завършват със смъртен случай. Поради неправилно или немарливо лечение всеки ден у нас умират 7-8 човека!44 Правилната диагноза може да спаси живот.

Истината е опасна

Ние се нуждаем от правилната диагноза. Нуждаем се от истината. Но парадоксът е, че и се боим от нея – така, както малко дете се плаши от инжекция.


Не всеки понася нейния блясък. Ако истината е огледало, не

всеки може да приеме спокойно това, което вижда в него. Хората се страхуват от истината, защото предусещат, че тя е опасна.45

Истината може да доведе до нежелани промени в живота ни, а ние, хората, не обичаме промяната. Когато разговарям с невярващи, често те започват да нервничат и се настройват враждебно. Усещам, че спорят не от желание да намерят истината, а да наложат собствената си позиция.

Те разбират, че да признаят правотата на християнската позиция би означавало да приемат Исус Христос за Господ и Спасител, а с това и да се откажат от много от греховните си практики. Това ги спира да признаят несъстоятелността на своята теза и да приемат аргументите на Библията.

Отношението към истината е тясно свързано със състоянието на нашата съвест. Будната съвест приема истината, колкото и нелицеприятна да е тя. Нечистата съвест бяга от истината.


Малко след като бе преизбран за втори мандат, президентът

Георги Първанов бе уличен като агент на ДС. Вместо да се вслуша в гласовете на своите критици и да постъпи доблестно, като си подаде оставката, той не само не го направи, но и излъга, че „се касаело само за редактирането на някаква историческа книга”.46 „По-лесно е да удариш истината, отколкото да я гледаш в очите”.47

Не е лесно да се приеме истината, когато ни критикуват. Китайският философ Лао Тзъ е казал: „Истините не винаги биват приятни. Приятните думи не винаги биват истинни”.

Горните примери показват, че ние не можем да живеем без абсолютни, непроменяеми и независещи от нас или обстоятелствата истини.

Целият ни живот – нашите взаимоотношения, образование, работа, семеен живот, отношение към света – се основава на презумцията за съществуването на обективни истини.

Нещо повече – обективната истина съществува не само в нашите умове, но и независимо от нас. Затова е обективна. Тя е здравата почва под нозете ни, която ни дава сигурност и върху която можем да градим живота си. Днес обаче чуваме все повече гласове, които отхвърлят нейното съществуване.

Истината ни вълнува, значи нейде съществува Болката от постмодерната загуба на увереност в съществуването на абсолютната истина е изразена много въздействащо в песента на „Сленг” Мой свят. Лирическият герой страда от сгромолясването на християнските етични норми и истини като добро и зло, страхопочитание и грях, рай и ад, и замяната им с движещите се пясъци на релативизма:

Как да заспя, ако утре е край? Как да умра, ако няма рай?

Как да се спра, ако нямам страх? Да продължа и това да не е грях...

Мой свят – огън във водата.

Мой свят – пясък във ръката ти.


Аз нямам вече истини.

Имам само сили

самотата си да стопя.

Той няма вече истини, за които да живее и затъва все повече в

пясъците на страдание, блатото на несигурност и океана на самота. Това е естественият край на всеки, който реши да живее без истина. Но има и такива, които не се поддават на внушенията на пророците на постмодернизма.

В писаната много по-рано Песен за истината на рокгрупа „Атлас”, леката нотка на несигурност относно способността на лирическия герой да намери истината все пак отстъпва на оптимизма, че може би тя не е далече от нас:

Може би до теб се смее,

Може би сама живее

и очаква моят поглед

Самотата й да спре.

Оптимизмът, че срещата с истината все пак ще се състои идва от факта, че тя го вълнува:

Истината ме вълнува,

значи нейде съществува,

може би със нея утре

ще се срещнем, може би.

Стремежът към истината идва от Бога Фактът, че истината ни вълнува, че копнеем да я намерим сам по себе си показва, че ние сме създадени за истината. Най-добре го е казал Джон Ръскин: „Където започва търсенето на истината, започва животът.” И обратно, там където няма преследване на истината, няма живот.

Но ако нямаше Бог, тогава откъде идва у човека този копнеж по истината? Дори да се издадеше закон, задължаващ всички граждани да уважават истината, нима това щеше да ни накара да ценим повече лъжата? И все пак, този неудържим


стремеж и устрем към истината съществува във всяка епоха и култура.

Дори най-тоталитарните общества не са успели да го потъпчат. Великани на словото като Солженицин и Георги Марков се родиха именно в тоталитарни общества.

Този неистов стремеж към правдата показва, че той е вложен в нас отвън. „Над нашата нужда от истина стои една Сила, която въплъщава истината и е прицел на целия устрем на духа ни.”48

Но това не е някаква първична неосъзната сила, а Космически Разум. Защото само един Разум, една Личност би могла да сътвори вселената в нейните невъобразими величие и красота. И от цялата вселена да избере само едно от своите създания, у което да програмира копнеж по истината.

Истината ни вълнува, защото наистина съществува. Тя живее извън времето и пространството, но не е далеч от нас. Тя е инжектирана в твоите вени още от зачеването ти.

И както пеят „Атлас”, може би в момента наистина се усмихва някъде до теб. И очаква да я забележиш.

5

________________________________________________

ЛЮБОВТА Е БОЖИЯТ ВИТАМИН

Любовта винаги се дава като подарък – даром, от сърце и без очаквания. Ние не обичаме, за да бъдем обичани. Ние

обичаме да обичаме.

– ЛЕО БУСКАЛЯ

Който не вярва, не може да обича.

– ЛЕВ ТОЛСТОЙ

. . .

„Всичко от което се нуждаете е любов.” Тази знаменита фраза от едноименната песен на Джон Ленън и Пол Макартни


обходи планетата на 25 юни 1967 г.. Това се случи по време на първия телевизионен мост, гледан едновременно в 26 страни по света.49

Макар и да свързваме имената на Ленън и Макартни с нея, тя само повтаря нещо до болка познато. Любовта съпътства човечеството откакто то съществува. Не можем да си представим живота без нея.

В името на нейно величество Любовта са изпети милиони песни, написани са стотици хиляди стихотворения, направени са хиляди филми. В нейното име са се жертвали безброй човеци.

На всеки език тя звучи еднакво вдъхновяващо, хора от всички националности жадуват за нея. Известни са думите на Майка Тереза: „На този свят има повече глад за любов и оценяване, отколкото за хляб”.50

Това, разбира се, не означава, че човек може да живее само с любов. Все пак, нашата материална същност се нуждае и от други неща, за да съществува. Както шеговито отбелязва Чарлс Шулц, „Всичко, от което се нуждаеш е любов. Но малко шоколад от време на време няма да навреди.”

Любовта е...

Но какво е любов? Какво е това нещо, за което копнее всеки жив човек? Кой е този витамин, без който животът би бил невъзможен?

Отговор на този въпрос се надпреварват да дават гурута, философи, филмови режисьори, поети, писатели, художници и певци. Няма интервю с известни личности, в което журналистът да не зададе въпроса: «Какво мислите за любовта?»

Отговор се опитва да даде и нашумялата преди години романтична комедия Наистина любов (Love Actually) на режисьора Ричард Къртис. Действието във филма се развива малко преди Коледа. Цял Лондон сякаш е или влюбен, или копнее да се влюби.51

След поредица перипетии и като с магическа пръчка, всичко си идва на мястото. Епилогът показва щастливите

ЛЮБОВТА Е БОЖИЯТ ВИТАМИН | 61

влюбени двойки, на чиито лица е изписано: „Аз получих най-големия си подарък на Коледа!”

Не толкова щастливо завършва може би най-прочутата любовна история на всички времена – Ромео и Жулиета. Любовта на Ромео и Жулиета е обречена, защото двамата принадлежат на враждуващи родове.52 Накрая мирът е възстановен, но с цената на трагично загиналите млади влюбени.

Романтика и сапунени сериали

Не само почитателите на Шекспир, но сякаш повечето хора свързват любовта с романтиката. Той пътува по прашния път с кадилака си и вижда спряла край пътя кола, а край нея неотразимо красива жена, отчаяно махаща за помощ.

Веднага набива спирачки, слиза от колата, разпитва за естеството на проблема, вади инструментите си и се заема с ремонта. След броени минути двамата вече летят към крайпътния мотел, за да изконсумират любовта от пръв поглед.

Разбира се, зрителите знаят, че в живота такива неща не стават. Не, че на красиви жени не им се случва да закъсат на пътя. Но по-често хубавите жени с оскъдно облекло са там „по работа”, а не защото са закъсали с колата си.

Въпреки, че знаем това, а може би точно заради това, на нас ни харесва да гледаме тези холивудски приказки и да си представяме, че сме на мястото на героите.

Романтичните филми често гледат на живота през розови очила. Не е така със сапунените опери. Тъкмо обратното – в тях всичко най-лошо, което може да ти се случи в живота, сполетява главните герои. И то само за една серия.

Тайни връзки, извънбрачни афери, драми, разводи, аборти, изневери, омраза, лъжи, изнудване, алчност, клюки, предателства, катастрофи, убийства...

Зрителите са любопитни кой кого ще прецака следващия път. Постепенно любопитството се превръща в навик, от който няма отърване.53 На много хора обаче им харесва да видят какво ще се случи с любимците им в следващата серия.


А в нея се разиграва примерно следната сцена. Мъж

(Франки) спи на смъртното си легло. Събужда се и вижда, че жена му (Миранда) е седнала до него и тихо се моли. Казва й: „Миранда, трябва да ти призная нещо.”

Тя отговаря: „Не, Франки, пази си силите.” „Не, не – настоява той – трябва да ти призная нещо, за да отида в рая. През цялото време имах любовница.” „Знам – казва тя – аз те отрових.”

Верният на своя сериал зрител седи пред малкия екран подобно на вярно куче, което е седнало пред господаря си и отронва сълза за трагичната съдба на любимия си герой.

Хората дотолкова се идентифицират с персонажите, че даже ентусиасти сформират дискусионни форуми в интернет, за да ги обсъждат и дават акъл как да се развие действието.

Реалността

Докато пиша тези редове чувам жена ми да ме моли да изгладя дрехите. Какво да направя? Да й кажа: „Не виждаш ли, че пиша за любовта?! Как може да ме караш да се занимавам с такива прозаични неща като гладене...?”

Разбира се, не съм толкова безчувствен. Винаги съм готов да помогна. Нарамвам дъската за гладене и ютията и започвам безмилостно да унищожавам всички гънки. След час епична битка дрехите на петчленното ми семейство изглеждат прилично изгладени.

И тъкмо когато си мисля, че вече мога необезпокоявано да продължа да набирам на клавиатурата дълбоките си размишления на тема любов, на вратата се звъни. Отивам да отворя.

Голямата ми дъщеря се връща от училище, захвърля чантата и казва: „Мразя това училище! Повечето учители изобщо не стават!” Съгласен съм с нея и я успокоявам с това, че не само при учителите е така.

След малко другата ми щерка се прибира от тренировка по баскетбол с болки в корема. Изваждам мента и поредната доза съчувствие. Предчувствам, че срещу мен се надига световен заговор.


Но все още не подозирам, че това е само началото. Синът

ми се обажда от училище, че си е забравил боичките за рисуване. Спринтирам, за да хвана междучасието, от което остават още 2 минути и половина.

Междувременно, моята благоверна съпруга ме подсеща, че на връщане трябва да купя зеленчуци и хляб, ако не искам да излизам отново по-късно. След половин час се връщам с покупките, оставям всичко на мястото и се промъквам в офиса.

След минута влиза жена ми. Изражението й ме кара да мисля, че не идва, за да изрази любовта си към мен. Облачето, засенчило семейната любов и идилия, се е превърнало в буреносен облак. „Дрехите изобщо не са изгладени добре. Като правиш нещо, прави го като хората!”

Опитвам се да кажа нещо в своя защита, но номерът не минава. „И между другото, току-що установих, че бойлерът не затопля водата. Обади се на техник да дойде да го види”, добавя тя. Усещам, как от облака се изсипва потоп и удавя последната ми надежда, че днес ще мога да поработя над книгата си.

Любовта не е секс Някой беше казал, че „любовта е само начин да накараш някого да ти каже „скъпа” след секс.”54 За много хора сексът е онова нещо, което им дава идентичност и ги прави ценни.


Нещо повече - в нашето общество се смята, че сексът е

всичко на този свят. Тази лъжа се повтаря от уебсайтове, филми и реклами. По всичко изглежда, че този мит ще надживее дори мита за съветската армия-освободителка (!?), от който все още не можем да се освободим.

Затова толкова много компании рекламират продуктите си на фона на разголени красавици. Внушението е ясно – всичко от което се нуждаеш е секс, но сексът ще е още по-страхотен, ако преди това хапнеш от нашите вафли!

Логиката е проста. Ти се нуждаеш от любов, но любовта не е нищо повече от секс. Следователно, трябва да се съобразяваш с прищявките на бог Секс и да му служиш вярно цял живот.

Това, разбира се, не е нещо ново. На хората е присъщо да подминават оригинала и да търсят заместители. Така е и с истинската любов. Проблемът е, че ментето рано или късно води до разочарование и пристрастяване.

Сексът далеч не е всичко. Има много хора, които не водят сексуален живот. Нима те не са пълноценни личности? И ако нашата идентичност се крие в нещата, които правим, знаем ли всъщност кои сме ние? И дали тази криза на идентичността не води до изграждане на лъжовно чувство за себезначимост?

Някои го постигат чрез много работа, други чрез прекалена грижа за външността си, трети като трупат благосъстояние, четвърти като си намират любовник.

Идентичност, която се изгражда чрез обекта на твоята любов обаче е не само лъжлива. Тя е и вредна, защото води до самоунищожение. Според изследване, направено в Русия, основната причина за самоубийства сред момичетата е несподелената любов.55

Ако любовта беше само секс, тогава по какво се различаваме от животните? Ако живеем заради сексуалния си нагон, защо се женим, защо раждаме деца, защо се бъхтим да ги отлеждаме и възпитаваме?

Любовта е нещо много повече от секс. Сексът е само едно от израженията на любовта между мъжа и жената.


Сексът е чуплив подарък

Като всеки друг дар на Твореца, сексът е нещо добро. Проблемът е, че не се използва по предназначение.

Забелязали ли сте, че често вместо да използваме нещата, те използват нас? Понякога харесваме нещо толкова много, че незабелязано се пристрастяваме. И не виждаме, че сме станали „като дете, което настоява да продължи да прави сладкиши от кал в схлупената си къщурка и отказва предложение за почивка на море, защото не знае какво е това. Ние се задоволяваме с твърде малко.”56

Толкова много се вторачваме в притежанията си, че пропускаме важните неща в живота. И, за съжаление, често се покланяме на сътворените неща, вместо на Твореца. На дара вместо на Дарителя. Често вземаме нещо добро и го превръщаме в идол и бог.

Това обожествяване на секса е разрушително за нас, хората. Той не може да ни даде върховна наслада и удовлетворение, защото не е направен с тази цел.

Когато беше малък, синът ми получи от нас подарък кола с дистанционно управление. На другия ден той поиска да отиде с нея в детската градина. Казахме му, че това е ценен подарък и ако я вземе, някое от децата може да я счупи. Той настоя и ние отстъпихме.

Вечерта се върна натъжен. Едно от децата беше счупило дистанционното и колата вече не можеше да бъде управлявана. Твърде кратко се беше радвал на подаръка, защото не прие наложеното от нас ограничение за местата, където може да играе с нея.

Сексът също е нещо много ценно, затова Бог налага ограничения в употребата му. Именно защото той е нещо добро, не бива да го раздаваме на всеки. Начинът да имаме удовлетворяващ сексуален живот е като го използваме в контекста на семейството, където двете страни са посветени една на друга и не са преследвани от постоянен страх от отхвърляне.

Тъкмо обратно на общественото мнение, изследванията сочат, че двойки, които не са живели заедно преди женитбата е


много по-вероятно да съхранят любовта си и да имат дълъг брак, отколкото други, които са имали интимност преди брака.57

Въздържанието преди брака може да изглежда като ограничение, но в дългосрочен план възнаграждава двойката. По същия начин слагането на колан може да изглежда като ограничение при шофиране. Но ако не сложите колана, това може да е последното ви шофиране.

И това не е всичко. Сексуалната интимност в брака е нещо страхотно, но тя сочи към нещо много по-хубаво. Интимността в брака е само бледа сянка на удивителните взаимоотношения, които Бог обещава един ден на тези, които вярват в него.

Любовта не е желанието да притежаваш

Както видяхме по-горе, някои хора са склонни на всичко, за да притежават другия. И ако той не отговори на техните стремления, сякаш нищо друго в този живот няма смисъл. Тогава защо изобщо да живеем, си казват те?

Забелязали ли сте колко много хора в България притежават домашен любимец? Мой бивш съученик се грижи за 3 големи кучета. Живее сам с тях. Често се питам защо мнозина предпочитат да съжителстват с животно, отколкото с човек?

Дали отговорът не се крие в желанието да притежаваш? Любовта между двама души е деликатно нещо. Без да съзнаваш може да нараниш другия и той да се отдръпне – за малко или завинаги.

При кучетата е по-безопасно – даже да ги обиждаш, нараняваш и малтретираш, най-вероятно те пак ще са ти верни. Кучето те обича безусловно и безпрекословно.

Котките са много различни от кучетата. Но ако решиш да се отървеш от котка, трябва да положиш много усилия. Жена ми разказва как котката на хазяйката й се е върнала при нея, след като жената я оставила в съседен град.

Някои се отнасят по същия начин с любимия си човек и очакват той или тя да се върне. Но за раздяла при хората не са нужни кой знае колко усилия! Днес в България половината от


семействата се развеждат. Само за последните 10 години делът на разведените е нарастнал с над 2 процента.58

Американският семеен психиатър Джордж Крейн59 разказва за жена, която влязла в офиса му видимо възбудена и заявила: „Искам не просто да се отърва от него, а да му го върна. Преди да се разведа искам да го нараня така, както той нарани мен.” Д-р Крейн й предложил да си отиде и да се държи така, все едно наистина обича съпруга си.

Посъветвал я да му казва, че го обича, да го хвали, да бъде мила и великодушна с него и да го накара да повярва, че го обича. След като го убеди, че не може да живее без него, да хвърли бомбата и да каже, че иска развод. Това трябвало да го нарани. Тя се усмихнала отмъстително: „Страхотно! Добре ще го подредя!”

Не можем без любов

Всички тези погрешни разбирания за любовта ни казват две неща. Първо, у нас хората има вложен стремеж да обичаме и да бъдем обичани. Не всичко е любов, но човек не може да живее без любов.

През средновековието в Германия направили жесток експеримент. Опитали се да установят кой е първичният език, с който са си служели първите хора. Изолирали пеленачета от техните майки и наели жени да ги хранят и обличат.

Било строго забранено да им говорят и да любезничат с тях. Така се надявали бебетата сами да проговорят и да бъде установен кой е бил първоначалния език.

Какво било учудването им, когато всички деца измрели. Храната не била достатъчна, за да оцелеят. Липсвало им най-важното – любов.60

По думите на Симеон Попов, „хората не могат да живеят без любов. Любовта е живот. Любовта е радост, истина, вяра, велика сила.

Какво е животът без любов!? „Женитба без любов е трагедия. Наука без любов е мъчение. Работа без любов е ядосване. Игра без любов е измама. Говорене без любов е


безвкусица. Религия без любов е мрак. Живот без любов не е живот, а движение на мъртъвци.”61

Любовта е вложена в нас от Бога Второ, ние не можем да живеем без любов, защото тя е вложена в нас от нашия Създател. И понеже не искаме да я потърсим от нейния Източник, се опитваме да запълним тази празнота с псевдо-любови. Но всичките ни усилия отиват на вятъра.

Нещо повече. Голямата пропаст, която ни дели от Бога ни кара все повече да си задаваме абсурдния въпрос има ли такова нещо като истинска любов? Вътрешно в себе си знаем, че я има. Но след поредното разочарование, все повече отслабва вярата ни в нея.

Пийт Лоумън отбелязва, че в нашето постмодерно време все по-малко използваме думи като радост, мъдрост, вяра и обич.62 Литературният критик Джордж Стейнер пък алармира, че любовната поезия може да изчезне като литературен жанр.

Наистина, като че ли съществува корелация между вярата в Бога и вярата в любовта. Дали като убихме Бог не убихме и любовта?

Оригиналът Това заключаваме, ако разгърнем Книгата на книгите, Библията. Там е дадена най-кратката дефиниция на любовта: Бог е любов. Поради своята любов към хората Бог жертва своя единствен Син Исус Христос.

Това е истинска любов. Тя обича другия такъв, какъвто е. С всичките му недостатъци, вредни навици, фобии, пристрастености, себичност и нежелание за промяна. Тя не търси своето, а издига другия над себе си.

Истинската любов е любовта защото, не любовта ако. Любовта ако обича при дадени условия – ще те обичам, ако си хубава; ще те обичам, ако ме слушаш; ще те обичам, ако се грижиш за мен...

Любовта защото обича, понеже се е посветила на своя любим. Това е всеотдайна любов, която не поставя условия. По


същия начин Христос не постави условие да си оправим бакиите, преди да дойде на земята, за да умре за нас.

Истинската любов е твърдо решение, не ефимерно чувство. Без вяра в Бога не можем да обичаме истински. Както в историята за отмъстителната съпруга, която ви разказах преди малко. Но тя има продължение.

Изпълнявайки заръките на психиатъра, цели два месеца жената показвала любов на съпруга си. Изслушвала го, била любезна с него, правела му малки подаръци, готвела му невероятни ястия, насърчавала го, хвалела го в компания.

Понеже не се върнала, д-р Крейн й се обадил. „Готова ли сте да поискате развод?” „Развод”, възкликнала тя, „за нищо на света! Открих, че наистина го обичам.” Нейните действия били променили чувствата й.63 Истинската любов е акт на волята.

Любовта е наистина велика сила. Тя е способна да промени всеки човек и ситуация. Нещо повече, както отбелязва Мартин Лутер Кинг, „любовта е единствената сила, способна да трансформира враг в приятел.”

Но за нея трябва да воюваме. Защото „любовта е битка, любовта е война; любовта е израстване.” За разлика от влюбването, любовта не идва от само себе си. За да я спечелим, трябва да се борим. И след това да отстояваме постигнатото с цената на много жертви и усилия.

В началото споменахме, че най-прочутата история на всички времена е Ромео и Жулиета. Мнозина я считат за най-романтичната история.

На мен обаче ми се струва, че най-романтичната история е тази за дядо и баба, които живели до дълбоки старини заедно.64 Тя сочи към оригинала - истинската любов, на която ни учи нашия Създател. Това е витаминът, без който не можем да живеем.

6

________________________________________________

НАУКАТА РАЗКРИВА БОЖИЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Науката не знае колко е задължена на въображението.

- РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

Наука без религия е саката; религия без наука е сляпа.

- АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

. . .

В час по биология учителят попитал учениците „Какво е гръбначен стълб?” Ученик вдигнал ръка и обяснил: „Гръбначен стълб е поредица от кости. На най-горната стои главата, а на най-долната сядаме.”65

„Науката е слънце...” От малки всички българчета знаят, че „науката е слънце, което във душите грей!”66 За съжаление, в момента българското училище и университет са в такова незавидно положение, че до завършването си децата така и не успяват да се погреят поне малко на това слънце.

Въпреки това, малцина са тези, които биха отрекли съществуването на науката. Все пак, в днешния 21 век научните открития ни съпътстват на всяка крачка. Едва ли има човек,

НАУКАТА РАЗКРИВА БОЖИЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ | 71

колкото и беден да е той, който да не се е ползвал от поне няколко научни открития и изобретения в живота си.

Аз например днес говорих по телефона, работих на компютъра, използвах Интернет, четох книга, пих изстудена в хладилника вода, обядвах храна, приготвена на котлона и накрая погледах малко телевизия. Какво щеше да е животът без науката!

Какво е наука? И все пак, какво е наука? Речникът Уебстър дава следното определение – наука е „знание, състоящо се от основни истини за действието на всеобщи закони, получени и изпитани чрез научния метод и отнасящи се до физическия свят.”67

С други думи, умни хора още от древността са започнали да наблюдават и анализират процесите във физическия свят. Някои от тях след дълги и безсънни нощи успели да опишат законите, които действат в него и да допринесат за нашите познания.”

Понякога откритията идвали по-лесно. Например, докато Архимед бил в обществената баня и си вземал топла вана, изведнъж го осенила идеята, че всяко потопено в течност тяло олеква толкова, колкото изтласканата от него течност.68

Друг път, както си стоял и си пиел чая в градината под сянката на ябълково дърво, Нютон видял да пада една ябълка.


Запитал се защо ябълката пада отвесно, а не под някакъв

друг ъгъл, или защо не отлита нагоре, например. Стигнал до заключението, че земята привлича падащите предмети към центъра си. Така била открита гравитацията.69

Благодарение на хора, посветени на науката днес животът ни е безкрайно улеснен. Представете си какво щеше да бъде да пътуваме до Виена например с конен впряг, вместо с кола!

Погребала ли е науката вярата в Бога?

Науката е направила човека далеч по-независим. Може би затова днес повече хора вярват в нея, отколкото в Бога. Много са убедени, че след като разполагаме с науката, нямаме нужда от Бога. Науката, казват те, дава отговор на всички въпроси и вече няма нужда да търсим свръхестествени обяснения.

Така възниква противоречието между вяра и наука. Ако вярваш в науката, не може да вярваш в Библията. Научно доказаните истини, казват, са в пряко противоречие с вярванията на християните. Науката погреба вярата в Бога.

Но дали наистина е така? Дали науката прави излишна вярата в Бога? И ако е така, как може някой като мен да твърди, че науката е доказателство за съществуването на Бога? Къде е истината?

Нека отговорим първо на въпроса кои са причините за конфликта вяра – наука. Първата причина трябва да търсим в историята.70 В миналото Църквата често е отхвърляла научни открития и дори е подлагала учени на преследване от Инквизицията.

Когато през 1543 г. Коперник умира е публикувана книгата му De Revolutionibus71, която отхвърля мита за геоцентричната вселена. Той заявява, че не слънцето се върти около земята, а земята около слънцето.

Едва ли Коперник е предполагал до каква революция и брожения ще доведе неговото откритие. Смъртта му го спасява от неприятни последици.

На други учени обаче не се разминава толкова лесно. Най-известният поддръжник на коперниковия хелиоцентризъм, Галилео


Галилей, е съден от Инквизицията, заставен е да се отрече от идеите си и прекарва остатъка от живота си под домашен арест.72

Ще кажеш, защо Църквата е била против тези идеи? Работата е там, че поради неправилно тълкуване на текста в Псалм 104:5, „Бог е положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена”, Църквата заключава, че земята е неподвижна и всички останали планети и звезди обикалят около нея.

Стихът обаче не би трябвало да се тълкува буквално. Текстът прославя творческата мощ на Бога, създал според мъдростта си съвършена хармония във вселената. Бог е творец с невероятно въображение!

За съжаление, блестящото откритие на Коперник и Галилей звучало еретично в ушите на християните от онова време. Затова много прогресивни умове е трябвало да заплатят с живота, свободата или здравето си.

Очевидно Инквизицията не си е падала много по политическата коректност. Но не бързай, драги читателю, да се възмущаваш от нехуманните практики в мрачното средновековие.

Подобно отношение, само че с обратен знак, виждаме и в наши дни. Училищното настоятелство на училище в щата Охайо решава да бъде уволнен учителя Джон Фрешуотър за това, че е преподавал теорията на креационизма като алтернатива на теорията за еволюцията.73 И това не е изолиран случай...

Втората причина за привидното противоречие между вяра и наука е, че според много от хората съвременната наука обяснява всичко, което прадедите ни са се опитвали да си обяснят с вяра в свърхестественото. След като науката се е развила толкова много, вярата е излишна.

Според някои откритията на науката показват, че чудесата описани в Библията са невъзможни. Препъни камък за тях е и Библейското учение за сътворението, известно още като креационизъм. Затова според тях науката отрича Библията.74

Истината обаче е, че именно християнството е направило възможно възникването на науката. Такава, каквато я познаваме днес. Ако вярваш в един Бог е нормално да търсиш


закономерности в природата и да очакваш природните закони да са еднакви във времето и пространството.

Второ, схващането, че светът е сътворен от разумен Бог на реда кара учените да възприемат вселената като подредена, разбираема и поддаваща се на систематичното проучване.75

„Хората са започнали да мислят научно, защото са търсили закони в природата, а са търсили закони в природата, понеже са вярвали в един Законодател, който е постановил тези закони.”76

Трето, вярата в Творец, отделен от творението е дала свобода на учените да правят експерименти. Това не би било възможно, ако материята или някои нейни форми се считат за богове, както е при пантеизма,77 индуизма, будизма и езическите религии.

Също, би било лоша идея да си правиш опити с нещо, което смяташ за зло. Ако материята е изначално зло, а духът е изначално добър, кой би рискувал да експериментира?

Според християнското гледище материята не е зло, а добро, защото всичко сътворено от Бог е добро. Но също така, тя не е и Бог. Творението не може да бъде отъждествявано с Твореца така, както часовникът не може да претендира, че е часовникар.

Християнството е осигурило не само светогледа, необходим за разгръщане на научната мисъл. То е дало и моралния климат, подпечатал развитието й.78 Невероятно, но факт – преди няколко века малко хора са поставяли под съмнение твърдението, че „науката е дете на християнската мисъл.”79

Най-великите учени са вярвали в Библията

Излиза, че противоречието между вяра и наука е сравнително късен феномен. Дълги векове християнството и науката са били съюзници, не опоненти. За това говори и фактът, че най-великите учени са били дълбоко вярващи хора.

Откривателят на законите на гравитацията и експертът в областта на астрономията, оптиката и диференциалното смятане, Исак Нютон, е може би най-великият учен за всички времена.

Той е вярвал в боговдъхновеността на Библията и е писал множество теологически книги. Според него библейските


свидетелства са повече от доказателствата на коя да е област от науката.80

Математикът, физик и астроном Галилео Галилей, основал съвременната механика и експериментална физика, е казал: „Има две велики книги, книгата на природата и книгата на свръхприродата, Библията.” Именно вярата в Бога го вдъхновява да прави експерименти, за да изучава Божието творение.

Бащата на съвременната математика, Рене Декарт, се вдъхновява за формулирането на законите на движението от разбирането си за Бога. Той казва: „Тези два закона са следствие единствено от този, че Бог е непроменим и, като действа винаги по един и същ начин, Той поражда винаги същия ефект.”81

Откривателят на електромагнитната индукция, Майкъл Фарадей изобретява първия електромотор и динамо. Луи Пастьор открива ваксината и пастьоризацията. Джеймс Максуел формулира електромагнитната теория.

Грегор Мендел става един от основоположниците на генетиката. Списъкът е дълъг. Те и много други учени са били посветени християни.

България също има велики учени и изобретатели. За повечето от тях доскоро не знаехме почти нищо.


Комунистическият режим грижливо пазеше тайната, вероятно защото повечето са живели и творили зад Желязната завеса.

Всички сме чували за изобретателя на първообраза на съвременния компютър Джон Атанасов. Но знаете ли нещо за изобретателя на първия дигитален ръчен часовник Петър Петров?

Чували ли сте за откривателя на фотоелектретното състояние на веществата (благодарение на това става възможно откриването на фотокопирната техника) Георги Наджаков, за откривателя на най-отдалечената планета Димитър Съселов, изобретателя на третото крило на самолетите и въздушната възглавница при автомобилите Асен Йорданов, откривателя на шестия сърдечен тон д-р Иван Митов, създателя на лекарството Нивалин-А Димитър Пасков, изобретателя на автоматичната скоростна кутия Румен Антонов...82

Повечето от тях са родени и възпитани преди комунистическия преврат в България. По това време все още малцина са подлагали на съмнение съществуването на Бога. Колкото и номинална и непросветена да е била вярата на повечето българи, тя е определяла и цялостното им отношение към живота.

Следователно, макар и да липсват сведения за отношението на тези учени към християнството, можем да предположим, че вярата в Бога е била същностна черта от техния светоглед. Затова макар и далеч от родината, те са посветили живота си в служба на човечеството.

Възможни ли са чудесата?

Виждаме, че не само че няма конфликт между вяра и наука, но и че християнството е най-плодородната почва за раждане на велики открития и изобретения. Но отново възника въпросът, който поставихме в началото – не противоречи ли науката на някои библейски доктрини?

Споменахме, че едно от най-често срещаните възражения днес е срещу чудесата, описани в Библията. Много хора отхвърлят чудесата като възможни. Философът Дейвид Хюм ги


нарича „нарушение на природните закони”, а рационалистът Спиноза заявява, че нищо не може да „стане в разрез с универсалните закони на природата”.83

Тези изказвания почиват на разбирането, че природните закони са напълно неизменни. Ако е така, това автоматично изключва съществуването на свръхестествени явления.

Това разбиране обаче е погрешно. Законите на природата, наблюдавани от науката не са като законите на математиката. Математичните закони са ненарушими. Природните закони са по-скоро описателни.

С други думи, те само описват действието на Бога, но не го контролират.84 Природните закони са всъщност човешки идеи, които описват как се държи даден аспект от вселената. Например, вторият закон на Нютон F = m.a85 описва как се държат твърдите тела, когато върху тях е приложена сила.

Ако даден човек или предмет нарушат природен закон, тогава грешката е в закона, тъй като очевидно той не описва достатъчно добре това, което се стреми да обясни. Нещо повече – някои природни закони противоречат на други.

Например някои положения на квантовата механика противоречат на законите на термодинамиката. Затова неслучайно математикът Бертранд Ръсел заявява: „Днес откриваме, че страшно много неща, за които сме смятали, че са природни закони, са всъщност човешки предположения.”86

Противниците на чудесата имат и друга теза. Тя е дефинирана от физика Макс Планк: „Вярата в чудеса трябва да отстъпи ... пред непрестанния прогрес на силите на науката”.87 В миналото хората са си обяснявали нещо като чудо, защото не са познавали законите на природата. Днес обаче науката може да даде обяснение на всички явления.

Tова твърдение е също лесно оборимо. По времето на Исус хората са знаели много добре, че не е естествено девица да роди дете или някой да възкръсне от мъртвите. Хората са разпознавали чудесата именно защото са познавали природните закони.

В тази връзка, К. С. Луис пише: „Вярата в чудеса не само че не зависи от невежеството по отношение на природните закони,


тя е възможна само дотолкова, доколкото тези закони са познати.”88

Всичко в крайна сметка опира до това дали има Бог. Ако има, то той е създал всичко – природата, пространството, времето и законите и има сила да се намесва в тях и да ги променя.

Ако обаче няма Бог, тогава няма как да обясним чудесата. Това е така, защото науката не може да разреши този проблем. Тя борави с емпирични доказателства, а Бог не подлежи на научни опити.

Сътворение или еволюция? Второто възражение срещу християнството е срещу библейското учение за сътворението. Според атеистите то влиза в конфликт с теорията за еволюцията, а тя се представя като научно доказан факт. Така е представена тя и в учебниците по биология за 10 кл. в българските училища.

Но голяма част от теорията за еволюцията на организмите си остава само ... теория. Според креациониста Доминик Стейтъм, ако тя беше вярна, би трябвало в седиментните скали да открием животни с преходни структури – същества с частично оформен гръбнак, същества с крака, започнали да се превръщат в крила или развиващи пера и т.н. Но такива няма открити.

Изтъква се аргумента, че преходни звена между вкаменелостите просто не са открити. Въпрос на време било и това да стане. Днес са мобилизирани цели армии от палеонтолози, които продължават да ги търсят.

Резултатът? Според професорът-еволюционист Роп, „120 г. след Дарвин познананията ни върху данните с вкаменелости са неизмеримо по-големи ... иронията е, че разполагаме с дори по-малко примери за еволюционен преход, отколкото по времето на Дарвин.”

Д-р Дуейн Гиш пък посочва, че всички сложни безгръбначни се появяват напълно

устроени, без следа от родствени или преходни форми... Стотици милиарди вкаменелости лежат заровени в скали по целия свят, включително ... мекотели... Ако еволюцията е


истинна, скалите би трябвало да съдържат също стотици милиарди вкаменелости на прародителите на сложни безгръбначни. Въпреки това, не е открита нито една...

Креационизмът (гледището за Библейското сътворение) приема, че в определени граници видовете могат да се променят89 и приспособяват към различна среда. Тези промени обаче се извършват в рамките на вида. Няма доказателства, че един вид животно може да се промени в друг – например влечуго да се превърне в бозайник.90

Тези примери на приспособяване обаче не говорят за

процес на еволюция, защото при тях няма натрупване, а по-скоро загуба на генетичната информация. Според биофизика Лий Спетнър, „от всички мутации, изследвани откакто генетиката е станала наука, не е намерена дори една, която да прибавя малко информация.”91

Нещо повече, за да еволюират нови белези е нужно едновременно да се появят няколко благоприятни мутации. Например, за да може една птица да полети е нужно да се развият едновременно шест характеристики – олекотени кости, леки но устойчиви на вятъра крила, смазване срещу износване на този


летателен механизъм, способност птицата да върти глава на 180° (за да почиства и смазва перата си), два главни мускула в крилете и две въздушни торбички.92

Според еволюционната теория човекоподобните маймуни са еволюирали в хора през последните 5 млн. години. През това време би трябвало да са настъпили много промени: утрояване на размера на мозъка, еволюиране до изправена позиция, сръчност на ръцете, говорни органи, език, музикални въприятия и др.

Такава високоскоростна еволюция е невъзможна поради доказаната дилема на Халдейн, според която една популация може да приеме благотворна мутация веднъж на всеки 300 поколения. Така дори за 10 млн. години се получават само 1667 възможни мутации – крайно недостатъчно, за да се превърне маймуна в човек.

Но проблемите за еволюционистите не свършват дотук. Те не могат да обяснят и наличието на дизайн в природата. Можем да разберем Дарвин – при наблюдението на клетка той е разполагал само с оптичен микроскоп, способен на увеличение до няколкостотин пъти. Съвременните електронни микроскопи разкриват различна картина:

...безкрайни, високо организирани коридори и тръбопроводи, разклоняващи се във всяка посока извън периметъра на клетката, някои водещи до банката на централната памет в ядрото, а други до заводи за монтаж и халета за обработка ... подобни на роботи машини ... удивително сложни части от молекулярни механизми, състоящи се от три хиляди атома, подредени във високо организирани триизмерни структури ... изкуствени езици и техни декодиращи системи, банки за съхранение и възстановяване на информация, елегантни контролни системи за регулиране на автоматизирания монтаж на части и компоненти, предпазващи от грешки коригиращи уреди за контрол на качеството ... огромна автоматизирана фабрика – по-голяма от град и изпълняваща почти толкова много уникални функции, колкото всички производствени дейности на човека на земята ... фабрика ... способна да


възпроизведе цялата си структура, само в рамките на няколко часа.93

Възможно ли е подобна комплексност да се появи по време на случайни процеси? Ако се разхождаш по морския бряг и видиш пясъчен замък, ще заключиш ли, че той е построен следствие на случайните удари на морските вълни върху пясъка в период на милиони години? Със същия успех ураган, преминал през автоморга би оставил след себе си Боинг 747...

Но природата е не само сложно устроена, но и нередуцируемо комплексна. Това означава, че ако отстраниш една част от биологически механизъм, това ще доведе до пълна загуба на функционалността. Затова е невъзможно да се твърди, че човешкото око или коляно е еволюирало постепенно, тъй като до завършването му то не би могло изобщо да функционира.94

Освен това, природата е и свръхкомплексна, т.е. притежава прекалено много дизайн. Тя функционира много по-добре и над нивото, нужно за оцеляване и не може да бъде обяснена чрез естествения подбор или „оцеляването на най-подготвения‟.

Стейтъм посочва още един интересен пример - „човек притежава способност да свири на музикални инструменти, което изисква много специфични функции на мозъка и ръцете. Що за еволюционен процес би могъл да създаде тези функции?”

Всички тези приведени примери, а и много други95 показват, че теорията за еволюиране на видовете от един първоначален организъм не стъпва на истински доказателства. Тъкмо обратното – при безпристрастно изследване човек се убеждава, че животът на земята е дело на интелигентен Дизайнер.

Способства ли еволюционизмът научния прогрес?

Тогава възника въпросът – защо една теория се изучава като факт? Може би въпреки своята несъстоятелност, все пак теорията за еволюцията някакси способства научния прогрес? Иначе кой би имал интерес да залага на бита карта?

Вече видяхме, че именно християнството и библейското схващане за сътворението са създали необходимата среда за


развитие на науката. Но през последните 100 години науката се е развивала с още по-бързи темпове.

Като цяло това време се характеризира с отхвърляне на християнския светоглед и навлизането на модернистичното (дарвинистично) и постмодернистично гледище към света. Означава ли това, че еволюционизмът е повлиял благоприятно на различните клонове на науката?96

Д-р Марк Кършнър, основател и председател на Катедрата по биологични системи към Харвардския университет казва: „През последните сто години почти цялата биологична наука се е развивала независимо от теорията за еволюцията... Молекулярната биология, биохимията и физиологията изобщо не са вземали под внимание тезата за еволюцията.”

Според професора по ботаника и директора на Шведския ботанически институт Хериберт Нилсон, „теорията за еволюцията ... не само изобщо не може да се нарече надеждна..., но е и огромно препятствие пред биологичните изследвания... тя всъщност пречи на процеса на достигане до логически заключения...”

Гвоздеят в ковчега на теорията за еволюция забива професор Луис Бонюр, бивш президент на Дружеството по биология в Страсбург и директор на Зоологическия музей в града: „Тази теория не е подпомогнала с нищо научния прогрес. Тя е безполезна.”

Еволюционизмът – наука или идеология?

Излиза, че част от онова, което изучаваме в училище и университета, е псевдонаука. Ако има някакъв конфликт, той е именно между тези недоказани и ненаучни теории и Библията.

Спор няма, днес експерименталната наука отбелязва нечуван прогрес в много области. Изпращането на човек на луната и спътници в космоса, лечението и превенцията на болести, свръхмощните компютри и системи са доказателство за това.

Науката за произхода обаче, която се опитва да открие историята на живота е нещо, което излиза извън сферата на внимателните наблюдения и експерименти. Тя е много по-трудна от експерименталната наука, защото се обляга на хипотези и предположения.


Историческата наука разполага с малко данни и ... с много

въображение. Поради това, макар и да използват едни и същи данни, креационистите и еволюционистите достигат до противоположни заключения. Разликата се дължи на това, че интерпретирането на данните е обусловено от светогледа на учения.

Еволюционистът Ричард Левонтин казва:

Ние заставаме на страната на науката, въпреки очевидната абсурдност на някои от нейните градивни елементи ..., защото сме се посветили предварително и преди всичко на материализма... Този материализъм е нашият абсолют, защото не можем да допуснем Бог да пристъпи дори с един крак на прага на вратата ни.”97

Следователно, „доказателствата” за еволюцията се основават

на предубежденията на учените с материалистични възгледи. Науката се дефинира като изключваща свърхестественото и се приема на вяра, че един ден научното знание ще обясни всичко.

Предположението, че всичко е резултат от естествени процеси обаче е експериментално недоказуемо. А ако една теория не може да бъде доказана експериментално, по дефиниция следва, че тя е ненаучна.

Според Едуин Гонклин, бивш професор по биология в Принстънския университет, дарвинизмът се е превърнал в религия.

И наистина, когато тезите на една теория се приемат „на вяра” и се проповядват от нейните привърженици с религиозен план и фанатизъм, тя не е наука, а идеология, някакъв вид светска религия.

Огромното й влияние днес се дължи на идеологическата й мотивация. Главната й цел, според Доминик Стейтъм е, да скрие от човечеството познанието за Бога. Това е видно и от нашумелия напоследък „нов атеизъм” на запад.98

Причини за конфликта наука - вяра И така, да обобщим всичко казано дотук. Няма конфликт между наука и вяра. Християнството не само не противоречи на научното


познание, но и се явява най-благоприятна почва за неговото развитие. Противоречията, доколкото те съществуват, се дължат на няколко причини.

Първо, на непоследователното отношение на църквата към науката. Както и в други случаи, църковните водачи в миналото не са били на висотата на възложена им от Бога мисия.

Всъщност, преследването на учени в средновековието се основава на погрешно, а не на правилно тълкуване на Библията. В действителност Книгата на книгите насърчава стремежа да се опознае и опише творението, не го потиска. И за това Църквата трябва да се покае.

Второ, мнението че чудеса не са възможни, стъпва на погрешното схващане, че природните закони са напълно неизменни. Но както видяхме, за разлика от математическите закони, те са описателни, не абсолютно ненарушими.

Трето, с възникване на Дарвинизма, лишени от доказателства теории се представят като факт. Материалистическата историческа наука, позната като теория за еволюцията, се опира повече на вяра и въображение, отколкото на факти.

Но нашето въображение бледнее пред въображението на Твореца. Особено когато не е прочело инструкциите за употреба на творението, дадени от него. Тогава догадките ни са насочени в погрешна посока.

Затова не можем да не заключим, че материалистическата наука е псевдонаука, която изглежда несъстоятелна не само през призмата на Библията, но и на живота. Истинската, експерименталната наука не само не противоречи на Библията, но потвърждава нейните твърдения.

Науката отговаря на въпроса как, но не може да отговори на въпроса защо?

И накрая, ето още една причина, поради която не може да има конфликт между вяра и наука. Добре е да си даваме сметка, че Библията не е научна, а богословска книга. Нейната цел не е да отговори на въпросите как и кога, а да обясни защо и кой?


Според Стивън Хокинг, един от най-известните учени на

нашето време, „науката може да разреши загадката за това как е започнала съществуването си вселената, но не може да отговори на въпроса защо тя си прави труда да съществува.”99

Нека илюстрираме това със следния пример. Да речем че съм поканил на гости диетолог, биохимик, физик и математик. В разгара на партито слагам торта на масата и им казвам: „Хайде сега, анализирайте тази торта и кажете как и от какво е направена.”

Пръв със задачата се заема диетологът. Опитва малко и започва да обяснява какви са хранителните съставки в сладкиша. След него биохимикът анализира парче торта на биохимично ниво и съобщава от какви химични съединения са изградени хранителните съставки.

Физикът казва: „Дотук добре, но аз предлагам да разгледаме електроните, протоните, и кварките, които изграждат атомите в тези химични съединения.”

Последен математикът казва: „Най-важното е да си изясним уравненията, изразяващи фундаменталните закони, управляващи движението на всички елементарни частици в тортата. Тогава ще имаме съвършен анализ на тортата.”

Накрая се обръщам на свой ред към тях и казвам: „Приятели, а знаете ли защо е направена тази торта?” Следва почесване по главата от страна на четиримата. Точно тогава влиза моята съпруга и съобщава: „Нашата дъщеря има рожден ден, затова направих тортата.”

Колкото и да са многобройни нашите опити да анализираме и отговорим на въпроси от рода на как и кога е възникнал животът, ние ще останем в неведение относно причината за създаването му. Освен ако самият Създател не благоволи да проговори.

Най-невероятното е, че той вече го е направил, като е дал на верни хора да запишат думите му в най-четената книга, Библията. Ако самият Творец е написал книга, тя няма да противоречи на законите на творението, нали?

7

________________________________________________

БЪДЕЩЕТО Е БОЖИЯТ СМЯХ

Когато хората говорят за бъдещето, Бог се смее.

- КИТАЙСКА ПОГОВОРКА

Онези, които се надяват на Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се

уморят, ще ходят и няма да отслабнат.

- ПРОРОК ИСАЯ

. . .

Как ви се струват тези предсказания за бъдещето:

„Човек никога няма да достигне до луната, колкото и да напредне вбъдеще науката”. Д-р Лий ДеФорест, изобретател на ТВ.

„Няма вероятност човек някога да оползотвори силата на атома” – Робърт Миликън, носител на нобелова награда за физика, 1923 г.

„640 Кб трябва да са достатъчни за всеки” – Бил Гейтс, 1981 г.

„Не харесваме звученето им – и без друго интересът към китарата вече отмира” – Дека Рикординг, отхвърлили предложение за запис на албум на Бийтълс, 1962 г.

БЪДЕЩЕТО Е БОЖИЯТ СМЯХ | 87

„Да сондираме за нефт? Искате да кажете, че предлагате да

сондираме в земята, за да намерим нефт? Вие сте луд!” - сондьори на кладенци, на които Едуин Дрейк предлага да се включат в проект за сондиране за нефт през 1859 г.

„Всичко, което може да се изобрети вече е изобретено” – Чарлз Дюъл, Американска патентна служба, 1899 г.

„Няма причина, поради която някой да пожелае да има компютър у дома” – Кен Олсън – президент, председател и основател на Диджитъл Екуипмънт Корпорейшън, 1977 г.100

Шеметно развитие на технологиите

Човек винаги се е интересувал от бъдещето. Много умове са се опитвали да прозрат и предвидят развитието на човечеството след 100, 200 и повече години. Много научно-фантастични книги и филми се опитват да опишат как хората ще живеят в бъдещето.

Но не всеки опит е сполучлив. Цитатите по-горе ни карат да се усмихваме. А Бог сигурно ни се смее от сърце. Наистина, развитието на технологиите през последните 50 г. надхвърли и най-смелите прогнози и очаквания.

Човек не само укроти силата на атома и се научи да лети, но също стъпи на луната, създаде дигитален образ, изкуствен интелект, изобрети интернет, започна да клонира животни и да навлиза в неподозирани и леко плашещи го територии.

Докато пиша тези редове, научавам че вече съществува технология, наречена шесто чувство, която ни позволява да получаваме мигновена информация за даден човек, книга или каква да е стока в магазина само с насочването на ръце към тях! До няколко години я очаквайте на пазара!

Защо не помислите и за закупуване на квантовия телепортер, който премества предмети в пространството, като ги разрушава и създава отново? Или да си вземете реактивна раница, с помощта на която вместо да вървите просто ще ... летите?

Очарованието от бъдещето и стремежът да се прогнозират бъдещи тенденции и събития родиха науката футурология. Това


любопитство към бъдещето стои в основата и на филми като Матрицата, Аватар, Денят след утре и др.

Какво ме очаква в бъдеще?

Но интересът към бъдещето не се изчерпва само с любопитство към технологичните нововъведения. Хората искат да знаят какво ги очаква лично – какво ще работят, за кого ще се оженят, от какви опасности да се предпазват, колко време ще живеят...

Тези дни, докато сърфирах в интернет, вниманието ми привлече реклама с надпис: „Кога ще умреш?” Отдолу с по-малки букви пишеше: „Калкулатор за дължината на живота.” От мен се искаше само да попълня теста!

По време на комунизма беше забранено да се ходи на църква. Вярата в Бога се считаше за отживелица и реакционизъм. Въпреки това, управляващите съзнаваха, че хората са духовни


същества. Затова бяха оставили малка вратичка за подхранване на интереса към свръхестественото.

Всеки ден тълпи от хора чакаха пред дома на една сляпа жена в югозападна България. Те се надяваха най-прочутата врачка в България да им помогне в трудностите, през които преминават. Обединяваше ги интереса към онова, което ги очаква в бъдеще.

Те не бяха обезпокоявани от властите. Последните са разбирали много добре, че именно вярата в триединния Бог е най-големият враг на комунистическата идеология. Затова не са имали нищо против да насърчават нездравия интерес към бъдещето за сметка на вярата, основана на ясни духовни ориентири и библейска грамотност.

Днес Ванга вече я няма, но бъдещето продължава да ни вълнува. Затова врачките още са на мода. Някои хора искат да разберат къде са техни любими хора, други търсят изцеление от болест, а трети – надежда за по-добър живот101.

Този интерес е толкова силен, че неотдавна сайтът „Чудеса.нет” писа, че да си врачка или гадателка е повече от доходоносна професия. Според него вече 38 български гадателки са свързали своите касови апарати с НАП!102

Надеждата умира последна

Човек се интересува от бъдещето, защото се надява. Без значение в колко трудна ситуация се намира, той се надява на по-добро. Дори и болните от нелечима болест се надяват да оздравеят. Както казваме, надеждата умира последна!

Всичко около нас обаче ни говори по-скоро, че живеем в безнадежден свят. Когато се огледаме наоколо е много лесно да се обезсърчим. Накъдето и да погледнем виждаме различни измерения на човешкото страдание.

Всеки ден по новините научаваме за нови земетресения, наводнения, суши, войни, слушаме за новите нива на безработица, бедност, за икономическа криза, убийства, изнасилвания.

Съобщават ни, че с тези темпове на раждаемост, след 70 г. може и да изчезнем като нация. Когато пътуваме виждаме


обезлюдени села, градчета със затихващи функции и грозните силуети на отдавна изоставени заводи от времето на соца.

И въпреки всичко, парадоксът е, че ние продължаваме да храним надежда, че нещата ще се оправят. Вярваме на популистките обещания на политиците, че когато тяхната партия дойде на власт, България ще стане средно развита европейска страна. Вярваме въпреки всички преживени разочарования и аргументи за противното!

Откъде идва тази ирационална вяра в по-доброто? Защо на човек е присъщо да се надява, дори когато всичко изглежда безнадеждно? Когато стана ясно, че репортерката Валя Крушкина е болна от рак, стартира кампания за набиране на средства за лечението й.

Въпреки, че лекарите не даваха надежда, много известни хора се изказаха в нейна подкрепа и заявиха твърда вяра в оздравяването й. Но неминуемото се случи – Валя почина в болница в Истанбул.

Надеждата има свръхестествен произход

Надеждата за по-добро бъдеще е дълбоко присъща на човека. Интересно е да се запитаме откъде идва този стремеж към един по-добър свят.

Ако няма Бог и светът е възникнал от само себе си следствие на Големия взрив, тогава източникът на тази надежда е човек или светът.

Вече видяхме, че въпреки технологическия напредък, оцеляването на огромното мнозинство хора по земята си остава предизвикателство.

Ако силите, които движеха света бяха само борбата за съществуване, ако оцеляваха само най-приспособимите, както твърди Дарвин, тогава би трябвало само те да се надяват.

Ако ти си само една стъпка в еволюционното развитие на човек и ако едва свързваш двата края, как тогава можеш да се надяваш на успех в живота? Нали, в края на краищата, успяват само най-приспособимите?


Нещо повече – ако ти не се приспособяваш особено

успешно към времената на финансова криза, явно си представител на по-нисша раса. И като такъв, един хубав ден от теб могат да поискат да отстъпиш своето място на висшата раса – доброволно или по принуждение.

Тези идеи може би ти звучат като родени от болното въображение на някой лумпен. За съжаление те вече са приложени на практика. Те довеждат до най-голямото престъпление в

историята – избиването на милиони евреи, цигани и славяни в газовите камери на национал-социалистите от Третия Райх.

Кой е техният автор? Още през втората половина на 19 в. Фридрих Ницше пророкува, че бъдещето ще бъде подвласно на расата на владетелите. Хитлер симпатизира на идеите на Ницше, като вярва, че именно арийската раса е призована да завладее и установи хегемония над света.103

Затова, разсъждава той, нека евреите бъдат така добри да не спират развитието на човечеството, а да отстъпят мястото си на


по-развити човеци. Ако сами не го направят, ние сме длъжни да им помогнем!

Ако еволюционизмът и расизмът бяха верни, евреите по време на Втората световна война би трябвало да се чувстват изцяло обречени и безнадеждни. Според дарвинизма дори те би трябвало да проявят разбиране... Но историята свидетелства за друго.

Когато група представители на еврейската общност в Кюстендил научават, че след един ден хиляди български евреи ще бъдат натоварени на влакови композиции за лагера Треблинка, те решават да действат!

Веднага заминават за София, където се срещат с народния представител от техния избирателен район Димитър Пешев. След като събира група от 42 депутати, по негово настояване той се среща с министъра на вътрешните работи.

Депутатите настояват за прекратяване на депортацията. В противен случай заплашват с политическа криза и сваляне на правителството. Заедно с подкрепата от страна на Църквата и на цар Борис III, те успяват да спасят живота на 48 000 евреи.104

Ако Дарвин беше прав и всички бяха съгласни с него, тогава българските евреи, голяма част от народните представители и много християни нямаше и да си помислят, камо ли да опитат да се противопоставят на спогодба, подписана с нацистка Германия. В тази неравна борба обаче Давид побеждава Голиат.

За тези хора плановете за етническо прочистване на Хитлериска Германия са огромна, въпиюща неправда. Те решават да направят всичко, каквото е по силите им, за да спасят своите съотечественици. Въпреки риска за живота си.

Те са действали с надеждата, че все още има възможност да успеят да спасят хиляди хора. Малката искрица надежда възпламенява пламъка на спасението. Два часа преди да тръгнат влаковите композиции, правителството спира депортирането.

Виждаме, че надеждата не е запазена марка само на богатите и силните на деня. Тя е присъща и на слабите, бедните, маргинализираните и преследваните хора. На най-неприспособимите.


Oт бездомника, който рови в контейнера, надявайки се да

намери парченце хляб, до милионера, заложил в рисков бизнес – всички се надяват да им се усмихне щастието.

Следователно, материалистичната философия не може да обясни произхода на надеждата. Не е логично човек да гледа с надежда към бъдещето, ако всичко започваше и свършваше с материята.

Законите на еволюционизма повеляват, че оцелява най-приспособимият. Ако това беше вярно, тогава защо съвестта ни се бунтува, когато силните на деня, олигарските и мафиотите потискат и свалят кожата от гърба на огромното мнозинство бедни хора?

Ако само привилегированите имаха шансове за успех, защо тогава в конституцията ни е записано, че „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”?

Защо даваме на всички право на живот, на лична свобода и неприкосновеност, свобода на словото, съвестта, избор на вероизповедание, информация...?

Ако всички произлизаме от амебата, както твърди натуралистичното учение за еволюцията, и ако извън материята няма нищо, тогава излиза, че амебата също е знаела какво е надежда. Абсурдността на това твърдение би трябвало обаче да ни отрезви и покаже, че надеждата сочи към една по-висша, духовна реалност.

Без бъдеще няма надежда

Същото можем да кажем и за характерния за края на 20 и началото на 21 в. постмодернизъм, с присъщата му „ерозия в доверието в рационалното като единствен гарант и източник на истина.”105

Но докато модернизмът се опитва напразно да намери надежда в материалния свят, постмодернизмът отхвърля оптимизма на модернизма относно бъдещето и научния прогрес. За днешния постмодерен човек важни са преживяванията и настоящия момент.


Миналото също не е важно, тъй като всяко всеобхватно

обяснение за него бива отхвърлено. Но без минало няма и бъдеще. Надежда, откъсната от бъдещето е като риба, която е изхвърлена на сушата.

Нека обобщим. Не е логично стремленията на човека и надеждата за по-добро бъдеще да произлизат от самия него или от материалния свят около него. Дори в напълно безнадеждни ситуации човек не губи надежда.

Законите на материалистичното учение противоречат на съвестта, представата за морал и справедливост и поведението на хората в критични ситуации. Дори „най-неприспособените” към условията на живот успяват да оцелеят!

Вместо да донесат надежда на човечеството, теоретичните постановки на дарвинизма намериха своя естествена кулминация в идеологията на националсоциализма, довела до чудовищни престъпления в името на арийската раса. Днес тази идеология е обявена за престъпление срещу човечеството.

Постмодернизмът, с подчертания си интерес към настоящето и преживяванията също не може да даде логично обяснение на присъщата на човека надежда. Ако бъдещето не съществува, тогава умира и надеждата, защото нейната пъпна връв е свързана с бъдещето.

Виждаме, че нито модернизмът, нито постмодернизмът могат да обяснят произхода на надеждата. Единственото разумно обяснение е, че тя произлиза от някой или нещо извън човека и материалния свят. Но кой е този някой?

Извънземен или Космически разум?

Сигурно ще си кажеш – много ясно кой, това са извънземните. Без да забележим са дошли и са имплантирали в нас, хората, стремеж към по-добро, към усъвършенстване, надежда за идното.

Да речем, че е така. Но както видяхме по-горе, надеждата не може да произлиза от материалния свят. Тогава възниква въпроса, откъде нашите космически съобитатели са достигнали до идеята, че надеждата съществува?


Надявам се, разбираш, скъпи читателю, че теорията за

извънземните не звучи убедително. Защото ако и те са я получили от друга цивилизация, тогава възниква въпроса откъде тя се е сетила за нея. И така до безкрайност.

Не ни остава нищо друго освен да признаем, че надеждата произлиза от нематериаленен, духовен Първоизточник. Този Първоизточник трябва да е несътворен, личностен, вечен, вездесъщ и всесилен. Той самият трябва да може да твори галактики, вселени, планети и организми, с които да насели поне един от тези сътворени светове.

И ако е вечен, този Космически Разум трябва да съществува извън времето и пространството. Той не може да не владее над историята, настоящето и бъдещето на вселената. Бъдещето за него е като прочетена книга.

И накрая, Той би трябвало да обича толкова много своето създание, че в най-висшия му образец да вложи характеристиките на своя образ, една от които да е способността да се стреми и надява.

Именно такъв е Богът на Библията. Той е сътворил небето и звездите, земята, растенията и животните, и накрая човека – венеца на своето творение. Заедно с много други качества, той е програмирал в неговото ДНК потребността и способността да гледа напред с надежда.

Той не само е направил надеждата за по-добро бъдеще неотменим спътник на живота. Всъщност, ние се надяваме за по-добро, защото някъде далеч назад в нашата историческа памет съхраняваме спомена за един друг, много по-добър свят от този, в който живеем.

Споменът по загубения рай е жив и днес

Първата книга на Библията разказва, че в зората на човечеството всичко е било сътворено добро. Нашите първородители са се наслаждавали на прекрасни взаимоотношения помежду си и със своя Създател. Трудно за вярване, но факт!


Само се опитай да си представиш - не е имало смърт,

страдание, болка и самота. Не е имало изоставени в приюти деца. Не е имало дори крадци на банкомати и некоректни търговци!

До момента, в който нашите прадядо и прабаба се разбунтували против Божия суверенитет и с това докарали всички тези патила на земята. Затова днес надеждата за по-добър свят е неосъзнат копнеж по загубения рай, в който са живеели първите хора.

Надеждата свидетелства, че този рай е съществувал и че един ден ние отново можем да заживеем в него, ако повярваме в спасителното дело на кръста на нашия Създател.

Божието предложение

След всичко казано достигаме до извода, че присъщата на всички хора надежда произхожда от Бога. Но в своя бунт и нежелание да се върне при Твореца, а понякога и поради незнание, човек се опитва да насочи своята надежда към всякакви ментета - заместители на Първоизточника на надежда.

Това могат да са притежания, хора, раси, може да е науката, гадателите и екстрасенсите, преживяванията, настоящия момент или извънземни. Но, както видяхме, без вяра в Бога човек не може да има истинска надежда.

Ние не можем да се надяваме на богатство и притежания, защото те няма да ни направят щастливи. Освен ако не декларираме, че сме траки, с тях няма да ни заровят в гроба. Не можем да се надяваме и на най-близките ни хора, защото всички са грешни и рано или късно ще ни разочароват.

Не те съветвам да се надяваш и на себе си, защото съм сигурен, че ще направиш огромна грешка. Не можем да възлагаме надежда и на някоя висша раса, защото такава няма. Всички хора са създадени по Божи образ и подобие и като такива са равни пред своя Създател.

Нито можем да се надяваме на науката, защото тя не е вездесъща. Въпреки големият прогрес, все още пред науката има много проблеми за разрешаване. Да не говорим за това, че често тя се използва и за користни цели.


А гадателите? Те притежават частично знание, но

допитването до тях Библията нарича грях. Защо ли? Защото зад желанието да узнаеш какво крие бъдещето стои липсата на вяра, че Бог може да се погрижи за теб. На нас не ни е дадено да знаем какво ще става занапред, и по-добре! Иначе мнозина биха сложили край на живота си още сега.

Какво да кажем за извънземните? Нека ги оставим на мира, поне докато не дойдат да се запознаят открито с нас. Иначе от прекалено взиране в тях рискуваме да пропуснем Създателя на живота – земния и евентуално, извънземния.

Много хора се надяват на тези неща, но тяхната надежда не е нищо повече от илюзия. Истинската надежда е насочена към Създателя. Както казва Кетрин Маршал, „Бог е единственият, който може да превърне долината на отчаянието във врата на надеждата.” Това е истинска, а не илюзорна надежда:

Онези, които се надяват на Господа, ще подновят силата

си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.106

Аз съм преживял истинността на тези думи, затова не мога да съм атеист. И не съм сам. Милиони християни по света могат да свидетелстват, че именно надеждата и вярата в Бога им е давала сили да преодоляват препятствията в живота си.

Следователно, надеждата е доказателство, че Бог е жив и че управлява нашия живот, както и хода на човешката история. Той иска да ни даде бъдеще и надежда, защото е Бог на бъдещето и надеждата.

Надявам се това да не ти звучи смешно. Защото е сериозно предложение от един сериозен Бог. Въпреки, че той обича и да се смее. Затова по-добре да се смеем с него. Който се смее последен, се смее най-добре.

8

_______________________________________________

СВОБОДАТА Е БОЖИЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ

Всичко, което е наистина велико и вдъхновяващо е сътворено от човека, който може да се труди свободно.

- АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Нас ни прави свободни не това, че не искаме да признаем нищо над себе си, а тъкмо това, че почитаме нещо, което

стои над нас.

- ГЬОТЕ

. . .

Всеки от нас копнее да е свободен. Понякога обаче нямаме представа какво точно е свобода. Като в онзи виц, в който мъж се прибира пийнал вкъщи. Жена му го подгонва с точилката и той се скрива под леглото. Жена му:

- Излез, пияницо. Ще пиеш ли още? - Няма да изляза. - Излизай, чуваш ли какво ти казвам? - Няма да изляза! - Излизай, защото лошо ти се пише!

СВОБОДАТА Е БОЖИЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ | 99

Той удря с юмрук по земята и казва: - Няма да изляза. Нека се види, че мъж командва в тази къща!

Не знам дали има много мъже, които упражняват по този начин свободата си. Надявам се ти, драги читателю, да не си от тях. И никога да не ставаш.

Свободата ни очарова и привлича Свобода! Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование, и същевременно да е предизвиквала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, както думата „свобода”.

В началото на 21 в., стремежът към свобода продължава да е актуален за много хора по лицето на земята. Народите в цели 56 държави все още живеят в условията на диктатура или силно накърнени политически права и граждански свободи.107

Доказателство за това е Арабската пролет – революциите в Северна Африка и югоизточна Азия, довели до сваляне на политическите режими в много арабски страни. Всичко започна на пръв поглед неочаквано. Уличен продавач в Тунис се подпали в знак на протест и предизвика масови вълнения.108

С помощта на интернет и натрупаното недоволство от диктаторските методи на управление, неговият акт предизвика вълна от протести в много страни. Това цунами помете авторитарните режими и доведе до първите свободни избори от много време насам.

Парадоксът, наречен човек

След тях обаче се оказа, че на власт идват ислямистите.109 Каква я мислеха, каква стана...Това се случи преди време в Алжир, Ирак, окупираните палестински територии. После в Турция и Иран.

Днес същото става и в Тунис, Египет, Либия. Политическият ислям възникна в резултат от търсенето на идентичност и справедливост на арабските народи. Дали обаче те ще я получат дългосрочно?


Тези процеси показват, че чувството за свобода е дълбоко

присъщо на човешката природа. Същевременно, те навеждат на размисъл. Много хора все още вярват, че 21 век ще бъде време на мир, справедливост и благоденствие. Но ако денят се познава по утрото, очакват ни много изпитания. Авторитарните режими няма да изчезнат просто ей така, от само себе си.

Днес в България живеем в условията на демокрация. Радваме се на свободни избори, свобода на придвижване, на слово, религии и печат. Но кризата и бедността все повече се задълбочават. Много българи се питат как стана така, че България изведнъж се оказа в ръцете на няколко олигарси?

Отново, драги читателю, се сблъскваме с парадокса, наречен човек. От една страна – свободолюбив и стремящ се към права и благоденствие, от друга – склонен да потиска и тиранизира слабите и беззащитните. Както пееше Георги Христов, „черно и бяло в нас се преплитат, във неделим кръговрат.”110

Откъде са дошли тези две противоположни начала? И ако на диктаторите им идва отвътре да потискат и да се обогатяват за сметка на бедния електорат, то откъде се е пръкнала идеята за свободата? И защо човечеството е давало и продължава да дава скъпи жертви за нея?

Свободата в древността

От най-древни времена хората живеят в безправие и робство. Дори древна Гърция, известна като родината на демокрацията и постановила принципа, че всеки е равен пред закона, се е характеризирала с жестокост, робовладелство и тиранично управление.

Робите в древна Елада били една трета от населението и извършвали най-непосилната работа. Те били собственост на господаря си и дори нямали право да се женят и имат деца без негово съгласие. Законът не им давал никакви права.

Но шампион по налагане на сурови закони бил тиранът Дракон, за чийто кодекс от 621 г.пр.Хр. се говори, че бил написан с кръв, тъй като за всяко престъпление наказанието било смърт.111


В може би най-известната ни древна цивилизация Шумер,

хората се делели на три касти – богати, бедни и роби. Роби ставали военнопленниците, хора с дългове и деца на роби. Мъжете можели да продадат в робство жените си, а родителите – своите деца.112

Такава е била картината почти навсякъде. Известни са две изключения113. Едното е Израел. Не че там изобщо не е имало роби. Пленници работили при строителството на храма, двореца и други важни съоръжения. По-заможните хора притежавали домашна прислуга.

Но Мойсеевият закон защитавал техните права и достойнство. Освен това, след 6-тата година те били освобождавани, освен ако не пожелаят да останат при господаря си.

Другото изключение са нашите предци. Във Велика България, Волжска България и Дунавска България114 робството като институция не съществувало. Българите освобождавали дори военнопленниците след кратък период на безвъзмезден труд.

По-късно техните наследници ще напишат на знамето на Панагюрския революционен окръг на Априлското въстание думите „Свобода или смърт”.


Същият девиз приема и създадената през 1893 г. Вътрешна

македоно-одринска революционна организация. Той е използван за печатите и знамената, и дава име на вестника на организацията.115

Хиляди наши сънародници са умирали с тези думи на уста, убедени че живот без свобода не си заслужава да се живее.

Но дори тези изключения само потвърждават правилото – робството е съпътствало човека в целия му исторически път. Откъде тогава той се е досетил, че има такова нещо като „свобода”? Кой му е подсказал, че „е създаден не да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле”116?

Човек е създаден за свобода

През 18 век британските търговци хващали годишно между 35000 и 50000 африканци, превозвали ги през Атлантическия океан и ги продавали в робство. Търговията с роби била един от най-доходоносните бизнеси. Тя била толкова разпространена, че малцина са мислели, че нещо може да се промени. Един от тях бил Уилям Уилбърфорс.117

През 1787 г. британският политик и филантроп Уилям Уилбърфорс оглавява парламентарна кампания срещу търговията с роби. Двадесет години по-късно, през 1807 г., Британският парламент приема Закон забраняващ търговията с роби. След дългогодишна борба за пълна отмяна на робството, малко след смъртта на Уилбърфорс, през август 1833 г. е приет и този закон.

Уилбърфорс посвещава целия си живот и кариера на свободата на африканските роби в Британската империя. Негови са думите: „Толкова огромна, толкова ужасна и толкова непоправима изглеждаше порочността на търговията, че бях твърдо решен да се боря за премахването на робството. Каквото ще да става, бях решил да не си дам почивка, докато не видя премахването му.”

Това е било изненада за тези, които са познавали младия Уилбърфорс. Макар и природно интелигентен, той е бил небрежен ученик. По-късно, като студент в Кембридж наследява завидно състояние, което определя и разпуснатия му начин на


живот. Уилям обича шумните компании, запоите, хазартните игри, баловете и играта на карти.

С помощта на връзките си влиза в Парламента, но по собствените му признания, в първите няколко години в Парламента не направил нищо, което да си струва отбелязване.118

Интересно какво кара младия Уилбърфорс да преживее такава метаморфоза? Как изведнъж този млад и разглезен богаташки син се трансформира в титаничен защитник на човешките права?

На пръв поглед не е имало никакви предпоставки за това. Векове наред човечеството е живяло с мисълта, че робството е нещо напълно нормално и дори необходимо.

Икономиките на цели държави са зависели от него. Изглеждало е, че така е било и така ще бъде. Отново стигаме до въпроса: откъде тогава се е взела идеята за свобода за робите и угнетените изобщо?

Според материалистичния атеизъм подобна идея не може да има нематериален произход, защото извън физическата вселена не съществува нищо. Ако атеистите са прави, излиза че идеята за свободата се е родила следствие на случаен биохимичен процес в нашия мозък.

Свободата не е биохимичен процес

Но дали е така? В статията си „Можем ли да бъдем свободни без Бог”, Филип Елст с право задава въпроса, „Ако сме заставени да мислим или да се държим по определен начин поради биохимичните процеси в нас, как можем да бъдем свободни същества?”119

Наистина, ако мисловните ни процеси зависят само от капризите на движението на атомите, тогава е наивно да вярваме, че сме в състояние да мислим логически и че заключенията, до които стигаме, са истинни. Но въпреки това ние го правим!

Дори ако не си съгласен с мен, ти вярваш, че твоята позиция е логична и защитима, защото разполагаш с интелект, който ти е помагал в живота.


Ако обаче се придържаш към позицията на историческия

материализъм, ти би трябвало да се съмняваш в способността си да правиш умозаключения!

Нека вземем човешките взаимоотношения. Докато взаимодействаме помежду си, ние изхождаме от разбирането, че всеки е отговорен за своите действия. Затова когато нараним този, когото обичаме, ние се извиняваме и искаме прошка.

Ако смятахме, че поведението ни е предопределено от химическите процеси в организма ни, нямаше да чувстваме необходимост да го правим, нито щяхме да искаме извинение от другия.

Представяш ли си какъв ад120 би настъпил, ако не чувствахме потребност да сме отговорни за постъпките си и ако никой не ни държеше сметка за тях? Отдавна човечеството щеше да се е самоунищожило!

Свободата, личната отговорност и съвестта

Ако нещо ни спира да го направим, то е конструираната в нас вътрешна спирачка, наречена морален закон, лична отговорност или просто съвест. За тази спирачка вече стана дума в главата „Моралът е Божията спирачка”.

Тук отново се налага да я споменем, защото тя има отношение и към свободата. Работата е там, че ние сме свободни да я използваме или да продължим да караме с бясна скорост към пропастта.

В повечето случаи именно чувството за отговорност ни кара да натиснем педала. Когато решим да не го направим, понасяме последствията от своя избор.

Някои се опитват да омаловажат този вътрешен глас, наречен съвест и да го сведат до обикновен стаден инстинкт. Когато е воден от своя инстинкт, казват те, човек изпитва силно желание да направи нещо.

Клайв С. Луис разглежда този проблем в книгата „Обикновено християнство”. Според него трябва да правим разлика между инстинктите и нравствения закон, както той нарича


желанието да действаме според повелята на собствената ни съвест.

Да предположим, казва той, че чуете вик от човек в опасност. Сигурно ще изпитате желание да помогнете (т.н. от някои стаден инстинкт), но също така и желание да стоите настрана от опасността (произтичащо от инстинкта ви за самосъхранение).

Но освен тези две желания ще откриете в себе си и нещо друго, което ви казва да помогнете на човека и да потиснете импулса си за самосъхранение.

Именно това нещо, което претегля двата инстинкта и решава кой трябва да бъде насърчен и кой потиснат, не може да бъде просто импулс.

„Със същия успех може да кажете, че нотният лист, който ви указва в даден момент да натиснете един, а не друг клавиш на пианото, е един от клавишите на клавиатурата. Нравственият закон ни казва кой тон трябва да изсвирим: нашите инстинкти са само клавишите.”121

Именно свободата на човека да избира го прави морално същество и го издига над нивото на инстинктите, характерно за животинските видове.

Тази свобода е следствие от вложените в него съвест, чувство за отговорност и нравствен закон. А както знаем, зад всеки закон стои Законодател.

Отново виждаме, че поривът за свобода представлява сериозен проблем за учението на Дарвин за еволюцията на най-приспособимите.

Тази хипотеза е безсилна да обясни саможертвата и героизма в лицето на врага, дисидентството като съпротива срещу тоталитаризма и личната дисциплина и отговорност като спирачка срещу грешни практики.

Борбата за свобода ражда герои

В нашата история има много примери за героизъм, проявен в борбата за свобода. Но най-емблематичен е подвигът, проявен от опълченците при битката на връх Шипка.


През август 1877 г. между 27,000 войска на Сюлейман паша

и българо-руския отряд на ген. Столетов, наброяващ само 5500 души, се разиграват епични битки. Българите са с лошо въоръжение, липсва и вода.

В първия ден защитниците отблъскват 7 атаки. На третия ден турците получават подкрепления и атакуват яростно. Към обяд всички атаки са отблъснати, но патроните са на привършване. В най-критичния момент българите започват да хвърлят труповете на повече от 1380 загинали защитници.

При вида на тази страховита гледка турците са обхванати от суеверен страх. Точно тогава пристига Радецки със своите казаци и планинска артилерия.

Шипка е спасена и пътят за победен ход към Одрин и Цариград е открит. Загубите на Шипченския отряд възлизат на 535 български опълченци и 3100 руски войници и офицери, а на противника – на повече от 8200 души.

Ако бяха послушали своя инстинкт за самосъхранение, за жажда и храна, българските опълченци и руските войници щяха да си плюят на петите още щом са видели да се задават превъзхождащите ги по численост турски орди. Очевидно те са чули един друг глас, който ги е заставил да жертват себе си в името на свободата на другите.

Следователно, свободата да вървиш срещу течението и да кажеш не на своя инстинкт за самосъхранение има духовен, а не материален произход. Тези, които търсят материалистично обяснение, търсят под вола теле.

Отговорността да кажеш истината, да помогнеш на слабия, да се жертваш за кауза – всичко това не е резултат от движението на атомите на нашия мозък. Ако сложим ръка на сърцето си трябва да признаем – тя е вложена в нас от нашия Създател.

Отговорен е само свободният.122 В истинността на тази максима се уверихме и ние, съвременните българи, когато през 1989 г. се причислихме (поне на хартия) към свободния свят.


Свободата е опасна

За съжаление, за разлика от боевете при Шипка, този път явно не бяхме готови за свободата – искахме да ползваме нейните придобивки, но не и да носим нейната отговорност.

Свободата е най-желаното състояние, но и същевременно тя крие много опасности. По думите на големия български духовник Симеон Попов, „човек е най-големият риск на Твореца”. Защо ли? Защото бидейки свободен, той е склонен да избира злото.

Понякога ме питат, защо след като знае всичко, Бог е дал възможността на човека да избира злото. Отговорът е, че Бог ни е направил свободни, защото ни обича. Любовта е свобода. Цветето на свободата вирее само в почвата на любовта.

Свободната воля ни дава възможност да избираме какво да направим. Можем да вършим добро или зло. Да бъдем честни или да крадем. Да казваме истината или да лъжем. Можем прилежно да придобиваме знания или да отбиваме номера в училище и университета.

Да си плащаме данъците или да ги укриваме. Да обичаме или да мразим,123 да се радваме на успеха или да завиждаме на другите, да сме верни приятели или предатели. Да обичаме Бога или да сме християни по традиция или по задължение.

Представи си, че на Св. Валентин момче подарява цветя на момиче. Тя възкликва: „Е, не трябваше...” „Напротив”, отговаря той, „трябваше, защото нямах избор. Днес е Св. Валентин и аз просто направих това, което се очаква от мен.”

Дали тази връзка ще трае дълго? Съмнявам се. За да е истинска любовта, тя не трябва да се възприема като задължение. Насила хубост не става. Обича само този, който е свободен да го прави.124

Разбира се, Бог можеше да направи роботи вместо личности. Можеше да ни накара да вървим под строй и да козируваме на всяка негова заповед. Или дори да ни програмира да си мислим, че го обичаме. Но нима щяхме да сме доволни да сме кукли на конци?


Тоталитаризмът и свободата са несъвместими

А и това нямаше да е истинска обич, а робство. И той нямаше да е любящ Бог, а диктатор. Истинската обич се бори за правото на свободна воля на другия. Диктаторите не понасят инакомислещи. За тях е характерно, че следват почина на Сталин: „Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.”125

В антиутопията „1984” Оруел рисува покъртителна картина на тоталитарното общество, тероризирано от идеологията на Партията.

Чрез контрола, упражняван от Големия брат – квази божествения партиен лидер, обществото се държи в подчинение, а всяка проява на свободна воля и независимо мислене се преследва като мисълпрестъпление.126

По-възрастните от нас помнят какво е да се живее без правото да се упражнява свободна воля. На 9 септември 1944 г. България е окупирана от СССР въпреки, че е обявила неутралитет, не е изпратила нито един войник на източния фронт и никой не оказва съпротива, когато частите на Трети украински фронт навлизат в страната.

Съветското нахлуване бележи началото на масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация.

Десетки хиляди са избити без съд и присъда. Затворите и концлагерите са изпълнени с инакомислещи и противници на режима.

В своите Задочни репортажи, Георги Марков пише, че в тази „най-жестока и мрачна обстановка, чувството за хумор не само не напусна нашите българи, но сякаш стана главен отдушник на болката и мъката.”

Според автора именно по времето на комунизма политическият виц разцъфтява като жанр. Само така хората са можели да кажат какво мислят за властта.

Например, знаете ли какво е българо-съветска дружба? Крава, която пасе в България, но я доят в СССР. Или, може ли Швейцария да стане комунистическа страна? Може, но жалко за хубавата страна!127


От последните години на управлението на Живков си

спомням следната фраза, иронизираща култивираните след насилствената колективизация мързел, уравниловка и липса на стимул да се работи, както и смешно ниското заплащане на труда: „Ние се правим, че работим. Държавата се прави, че ни плаща.”

Но дори и разказването на вицове е можело да струва скъпо, ако станеш жертва на доноса на кука128. Един от най-популярните разказвачи на политически вицове през 50-те години бил музикантът Александър Николов, известен още като Сашо Сладура.

Той плаща скъпо за своеволието да се пошегува с първия ръководител на държавата. На банкет след концерт, късно след полунощ, Тодор Живков му казва: „Айде бе, Сашо, кога ще си ходите?”

Сладура отвръща: „Ние след малко, а вие кога ще си ходите, другарю Живков?” След няколко дни шегобиецът е интерниран в Белене, а после и в Ловеч, където след издевателства и мъчения е зверски убит.129

Следователно, свободата не е форма на конформизъм, а неприкосновено право на всеки човек, дадено му от Създателя. Тя не е желание да правим каквото ни повеляват инстинктите, а


стремеж да следваме повелята на съвестта. Свободата е акт на волята, при който ние поставяме другите преди себе си.

Вярата в Бога прави човек свободен

Свободата съществува, защото съществува Бог. Тя се основава на закони, които стоят над нея и които произтичат от Бога. Колкото по-сигурни сме, че Бог съществува, толкова по-свободни се чувстваме.

Гьоте казва: „Нас ни прави свободни не това, че не искаме да признаем нищо над себе си, а тъкмо това, че почитаме нещо, което стои над нас.”130

Много хора робуват на заблудата, че вярата в Бога ограничава свободата на човека и го прави зависим. Но тъй като човек е духовно същество, той чувства духовна потребност да насочи своите чувства, копнежи и желания към нещо друго. Скоро то се превръща в друг бог или идол.

Невярващият човек е склонен да издига в култ всичко. Това може да е човек (политически лидер, поп звезда, близък човек), занимание (кариера, музика, футбол, секс, алкохол, наркотици) или дори предмет (кола, компютър, айфон). Природата – физическа или духовна, не търпи вакуум.

Следствието на замяната на истинския Бог с менте божество е, че човек става роб на собствената си пристрастеност. Колкото повече се покланя на любимия си човек, предмет или занимание, толкова по-малко удовлетворение и наслада получава.

Това го кара всеки път да увеличава дозата. Постепенно идват разочарованието, самосъжалението и депресията. Често такъв човек посяга и на живота си. В най-добрия случай пропилява живота си в гонене на вятъра.

Проблемът е, че тoй издига над себе си нещо, което е предназначено или да му служи (кола, компютър, политика), или да общува с него като с равен (други хора). Тази подмяна на ценностите е фатална и тормози милиони по целия свят.

Това е и проблемът на младия Уилям Уилбърфорс, за когото стана дума малко по-горе. Макар и пред перспективата за


завидна политическа кариера, той живее без цел и посока. Докато един ден преживява духовно новорождение.

Не нещо друго, а вярата му в триединния Бог на Библията отваря очите му за окаяното положение на милионите роби. Вярата го кара да се посвети на каузата на тяхното освобождаване от робство.

Христос казва на своите ученици: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”131 Истината е, че само вярата в Бога освобождава човешкия дух, защото го извисява над него самия и му разкрива духовни простори, към които да се стреми и една съвършена Личност, с която да общува и на която да подражава.

Тази личност е Исус Христос, второто лице на триединния Бог. Ако познаваме него, знаем истината, която ще ни направи свободни. На Неговата личност е посветена и предпоследната глава на тази книга.

9

_______________________________________________

ИСУС ХРИСТОС Е БОЖИЯТ СИН

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене.

- ИСУС ХРИСТОС

Toй е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание.

- АПОСТОЛ ПАВЕЛ

. . .

В предходната глава видяхме, че свободен може да е само този човек, който познава Бога. Завърших с твърдението, че можем да познаем Бога само след като познаваме Исус Христос.

Но кой е Исус Христос? И защо Неговата личност потвърждава, че Бог съществува? Нещо повече - защо християните твърдят, че не може да познаваш Бога, освен чрез Исус? Не са ли пътищата към Бога толкова, колкото и пътниците?

Непоносима арогантност? Християнството наистина изключва възможността коя да е друга религия да води към Бога. Moже би затова Чарлс Темпълтън

ИСУС ХРИСТОС Е БОЖИЯТ СИН | 113

нарича „непоносима арогантност”132 твърдението на Библията, че освен Исус няма „друго име под небето... чрез което да можем да се спасим.”133

Той не е единствен. С падането на комунизма в България навлязоха не само християнски мисионери, но и представители на други религии и учения. Затова за много хора в нашата страна твърдението за изключителност на Исус също звучи арогантно. То често става препъни камък за духовно търсещите по пътя им към Бога.

Но според проф. Рави Закарайъс, не само учението на Христос претендира за уникалност. Той посочва, че мюсюлманите считат Корана за единственото, достатъчно и последно откровение на Бога. Буда пък отхвърля две фундаментални твърдения на индуизма – авторитета на Ведите и кастовата система.

На свой ред индуизмът е абсолютно безкомпромисен, що се отнася до закона за кармата, авторитета на Ведите и прераждането. Сикхизмът възниква като алтернатива на индуизма и будизма. Бахайството твърди, че е космическо единение на всички религии, но в крайна сметка изключва тези, които се смятат за изключителни!

Накрая, атеизмът влиза в противоречие с всички религии, които вярват в Бога. Виждаме, че всяка религия и философска система твърди за себе си, че е единствено валидна и истинна. Но ако това прави християнството арогантно, не са ли и другите учения също арогантни?134

В главата, посветена на истината, ние вече се убедихме, че обратното на всяка истина не е истина.135 Ако е вярно, че слонът не е сладолед, то обратното твърдение („слонът е сладолед”) не е вярно. Нима е арогантно да твърдиш, че слонът не е сладолед?

Може някой да възрази, че всеки родоначалник на религия може да говори каквото си иска. Но тук не говорим за субективни мнения – всяка религия претендира, че обяснява обективно съществуващи истини!

114 |ЗАЩО НЕ СЪМ АТЕИСТ

На това място читателят може да възкликне: „Не отива ли

обаче Христос твърде далече? Никой друг не твърди, че е Бог, а той го прави, нали?!”

Християнството – измислено от богатите и Църквата?

Наистина, много хора не вярват, че Исус е бил нещо повече от човек. Някои дори се съмняват, че изобщо е съществувал. Често чувам да се казва, че християнството е измислено от богатите и Църквата, за да държат в подчинение простолюдието. Къде е истината?

Тази конспиративна теория за християнството ми напомня на историята за християнска мисионерка, която работила с деца в Близкия изток.

Един ден, докато карала колата си, бензинът изведнъж свършил. В колата си нямала друг съд освен едно детско гърне. Отишла пеш до най-близката бензиностанция и го напълнила с бензин.

Когато наливала бензина в резервоара, до нея спрял мерцедес с двама петролни магнати. Един от тях й казал:


„Извинете! Макар и с приятеля ми да не изповядваме вашата религия, дълбоко се възхищаваме от вашата вяра!”136

Християните често изглеждат в очите на останалите като наивници, които вярват слепешката. Като хора, които нямат връзка с реалността и способността да разсъждават трезво. Като да излееш съдържанието на гърнето в резервоара и да очакваш колата да потегли.

Извънбиблейски доказателства за християнството Християнската вяра не е сляпа вяра. Тя се основава на неоспорими исторически доказателства. Нека започнем с това, че днес никой сериозен историк не се съмнява в съществуването на Исус. Защо ли? Защото за това свидетелстват не само евангелията и Библията като цяло.

Римските историци Тацит и Светоний го споменават в своите съчинения. Еврейският историк Йосиф, съвременник на Исус, пише:

... по същото време се появи Исус, мъдър човек...

вършеше чудеса... Той привлече ... мнозина евреи ... и доста езичници. Той беше Христос; и когато Пилат ... го осъди да бъде разпнат на кръст, той отново им се яви жив на третия ден...

Текстови доказателства за Новия Завет Повече от убедителни са и доказателствата в Новия Завет. Ние вярваме, че историята на Херодот е автентичен документ, защото разполагаме с 8 нейни преписа, първият от които е правен 1300 г. след нейното написване.

Същевременно, имаме отлично запазени пълни ръкописи на целия Нов завет, правени само 300 г. след написването му. Освен това разполагаме с откъс от Евангелието на Йоан от 130 г.сл.Хр.137, а също така и с „над 5000 гръцки, повече от 10000 латински и 9300 други ръкописа, както и над 36000 цитати в писанията на раннните църковни отци.”138


Тези открития са изключително важни. Защо ли? Колкото

повече са ръкописите, в които текстът съответства на останалите, толкова по-лесно можем да ги сравним, за да разберем какъв е бил първоначалния документ. Особено когато са открити в различни географски области, те свидетелстват за наличието на оригинален документ.139

Според изследователя Фредерик Кениън, „интервалът между датите на първото написване и най-старото запазено доказателство става толкова малък, че фактически може да се пренебрегне, а така отпада и последното съмнение, че Писанията са стигнали до нас на практика непроменени”.140

Всъщност, колкото повече време минава от смърта и възкресението на Исус, толкова по-пълна става колекцията от доказателства за достоверността на новозаветните документи.

Следователно, вярата в боговдъхновеността на Библията далеч не е безпочвена. И ако тя твърди, че Исус е Божият Син, би трябвало да се замислим, преди с лека ръка да подминем нейните твърдения.


Ако Исус от Назарет наистина е Божият Син, тогава ще

трябва да приемем за факт и съществуването на Бог Отец, открил ни се чрез Него. Нека разгледаме какво конкретно твърди Библията за Исус Христос.

Пророчества за Исус в Библията

Да започнем с това, че чрез Исус се сбъдват повече от 300 старозаветни пророчества, дадени от различни хора в период от 500 години. Само в деня на смъртта му са се изпълнили 29 предсказания.

Някои се опитват да омаловажат това, като казват, че Исус е познавал много добре Старозаветните писания и за него не е било трудно така да натъкми нещата, че да убеди хората, че е Месия. Това обяснение обаче е несериозно.

Преди два дни моята съпруга имаше кръгла годишнина. Тъй като исках да я накарам да се чувства специална на този ден, взех организацията на празника в свои ръце. Бях подготвил много игри и изненади.

Купих всичко, което щеше да е необходимо. Координирах отделните компоненти с различни хора. Бях изпипал всеки детайл и преминах няколко пъти през сценария, за да се уверя, че няма да забравя нещо.

В крайна сметка, получи се хубаво и задушевно тържество. Моята съпруга ми благодари, а гостите казаха, че много са се забавлявали. Но не всичко вървеше по сценарий.

Една от игрите се провали, защото не бях предвидил малката подробност, че човекът който е излязал навън, за да изпълни задача пред публиката, ще чуе всичко през отворения прозорец. До други игри пък така и не стигнахме поради липса на време.

Дори Исус да е бил най-комбинативният манипулатор, раждал се на този свят, той пак не би могъл да сбъдне всички пророчества. Не само защото са били толкова много, но и защото над някои от тях той не е имал власт.

Той не е можел да избере сам племето, от което ще се роди (Юда), нито своя род (Давидовия), нито родния си град


(Витлеем), нито раждането си от майка девица (Мария). И кой измамник би умрял с най-мъчителната смърт, само и само да изпълни докрай някакви пророчества?

Учението на Исус също доказва, че той не може да е мошеник. Богословът Бърнард Рам пише, че проповедите на Исус са

най-четените, най-цитираните, най-обичаните, най-превежданите и смятаните за най-истински, защото представляват най-великите думи, изричани някога... Никои други думи не притежават магнетизма на Исусовите слова, защото никой друг не може да отговори на такива фундаментални човешки въпроси, както го прави Исус. Това са думи и отговори, каквито бихме очаквали Бог да ни даде.

Много от законите ни стъпват на морални истини от учението на Исус. Въпреки огромния прогрес в науката и технологиите и въпреки нашествието на всякакви други идеологии и философски течения, то все още се счита за ненадминато. Такова учение не може да е дело на измамник или луд.

Чудесата на Исус

Какво да кажем за неговите дела? Само един изключителен човек би могъл да извърши всички чудеса, описани в евангелията. Накратко казано, животът с него не е бил никак скучен!

Аз също водя доста динамичен живот. Обичам да прекарвам време с моята съпруга, а също и да играя с трите ни деца. Освен това, работата ми е такава, че ми се налага да пътувам и да посещавам различни места. Срещам се и общувам с интересни хора. Планирам и работя върху вълнуващи проекти. Никоя година не се повтаря с предходната.

Но всичко това бледнее пред екшъна, на който са били свидетели дванадесетте апостоли, докато са живеели с Исус. Даже да са били любители на силните усещания, подозирам че понякога им е идвало малко в повече!


На една сватба Исус превръща водата във вино.141 Друг път

казва на вятъра и бурята да утихнат.142 С храната на едно момченце нахранва 5000 човека.143 И чудесата не спират дотук...

Помага на слепи да проглеждат, на неми да проговорят, на парализирани и инвалиди да проходят отново. Гонел е зли духове и е връщал мъртъвци към живота. Но Исус е вършил чудеса не заради шоуто, а за да докаже своята Божествена природа.

Неустоимо привлекателен характер

Към чудесата трябва да прибавим и неговия характер. Според Лорд Хейлшъм, ако днес можехме да го срещнем, щяхме „да бъдем във възторг от компанията” на този „неустоимо привлекателен” човек, този „Господар на самия живот и Господар на веселието”. Той е притежавал „личност така обаятелна, че хората са Го следвали просто за удоволствие”.

Аз обичам децата. Обичам да им правя смешки и да ги карам да се смеят. Понякога ги хвърлям във въздуха или ги въртя около мене. Но след поредното „Пак!”, и след като съм хвърлил малкия ненаситник десетина пъти във въздуха, решавам, че има по-благородни занимания от това да доставяш удоволствие на едно хлапе.

Исус обаче не се е скъпял и е дарявал много внимание на всички – деца и възрастни. Той е карал децата да „пищят от възбуда”. Присъствието му изпълвало възрастните с радост.

Същевременно е излъчвал рядко смирение, целеустременост и любов. Дори враговете му не можели да открият някакъв недостатък у него. По думите на Ники Гъмбъл, „човек с такъв характер не би могъл да бъде зъл или неуравновесен.”144

Твърдения на Исус

Не само старозаветните пророчества, проповедите, делата и характерът на Исус сочат към Божествената му природа. В Евангелията Исус твърди, че който Го види, все едно вижда Бога и който Го приема, приема самия Бог Отец.145


Нещо повече - Исус не само твърди, че е равнопоставен на

Бога; той се държи като Бог. Неведнъж заявява, че може да опрощава грехове.146 Това е звучало като кощунство в ушите на религиозните хора.

Представи си, че някой източи 5000 лв. от банковата ти сметка, но го заловят и той ти върне половината сума. Ако след това ти каже, че е осъзнал каква глупост е направил и ти поиска прошка, може и да му простиш. Твое право е като жертва на престъплението да простиш на виновника.

Сега си представи, че вместо ти да му простиш, някакъв непознат човек ви приближи и каже: „Прощавам ти за това, че си откраднал пари от този човек.” Как ще се почувстваш? Най-вероятно ще го помислиш за невменяем и ще побързаш да се отдалечиш. Или, толкова ще се нервираш, че ще кажеш неща, които ще изненадат и теб самия.

Подобна е била реакцията и на хората към Исус, когато са го чули да твърди, че може да прощава грехове. Според К.С. Луис това държане на Исус „има смисъл само ако Той наистина е Бог, чиито закони се нарушават и чиято любов се наранява с всеки грях.”147 И наистина, кой ако не самият Бог е в състояние да прости всички грехове?

Исус е твърдял също, че в деня на Страшния съд ще съди света.148 Това е звучало не по-малко предизвикателно за неговите съвременници. Все едно някой твой познат да те предупреди, че когато настане Съдния ден трябва да се изправиш пред него и че той ще реши съдбата ти за вечността в зависимост от това какво отношение си имал към него.

Исус е твърдял и че всички трябва да следват неговото учение. Той изпрати учениците си да свидетелстват за него и да създават негови последователи. Те го послушаха и днес една трета от света се нарича с неговото име – християни.

Представи си, че и аз направя същото. Бих могъл да си измисля учение, което да се състои от четири точки:

всеки трябва да яде шкембе чорба на закуска;


копърът и магданозът са отвратителни – те са зло за човечеството и не трябва да се консумират;

всеки трябва да стане фен на „Левски”;

в неделя всеки трябва да носи риза на райета.

Как би се чувствал, ако ти кажа, че всеки който прочете тази книга, трябва да пътува до всички краища на света и да разпространява моето учение? Това предложение би изглеждало нелепо.

Макар и самото учение да е много добро (копърът и магданозът са наистина отвратителни), нямам право да мисля, че всеки човек трябва да го следва. Това би било равносилно да твърдя, че всеки трябва да ми се покорява.

Всъщност, през последните 2000 г. от човешката история е имало стотици случаи, когато хора се обявяват за Исус Христос. Може би техните учения не са звучали чак толкова нелепо, но те също са претендирали последователите им да следват техните заповеди.

Някои, като етиопския крал Хаиле Селаси149 (1892–1975) са считани от техните последователи за превъплъщение на Исус Христос и дори за Второто пришествие.

Но въпреки временния „успех” на подобни самозванци в привличанието на последователи, истината рано или късно излиза наяве, понякога при трагични обстоятелства. За справка – трагедията с последователите на сектата „Клонка Давидова” на Дейвид Кореш.150

Както обаче посочва Гъмбъл, „ако някой твърди, че е някой, това не означава, че е истина”. По широкия, бял свят има хора всякакви. Някои от тях са заблудени, други са психично болни. Въпросът е, как да сме сигурни каква е истината?

Исус твърди, че е Божият Син – че се е въплътил в човешка плът, че е живял, умрял и възкръснал. Той обещава, че ще се върне, за да съди света. Можем ли да му се доверим, че казва истината?

Според К.С. Луис съществуват само три възможности:


Той или ще е смахнат, на същото равнище с лудия,

който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от ада... Или този човек е бил, и е Синът Божи, или е просто луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни безсмислици, че бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо. Не е възнамерявал да го прави.

Наистина, хипотезата че Исус е бил просто добър човек или велик духовен учител е меко казано несъстоятелна. Един добър човек не би твърдял с чиста съвест, че е самият Бог. Един велик учител може би би могъл да умре в защита на своето учение. Но дали е в състояние да възкръсне?

Празният гроб говори

Така достигаме до най-важното доказателство за Божествената природа на Исус. Ако има нещо, което отличава Исус Христос от всички други основоположници на религии и лъжехристи, то това е неговият празен гроб. Празен, защото е възкръснал. Какво дава основание на милиарди хора по света да вярват в това?

Първо, след смъртта на Исус тялото му е повито и поставено в каменен гроб, пред който е поставен огромен камък и


стража, а гробът е запечатан. Всеки дръзнал да наруши печата попада под ударите на закона. Наказанието било екзекуция чрез разпъване с главата надолу.

Когато жените отиват до гроба след 3 дни, виждат камъкът преместен, печатът – счупен, а гробът – празен! Съмнявам се, че деморализираните ученици на Исус са били в състояние дори да си помислят да откраднат тялото, камо ли да го направят.

Второ, евангелските разкази за смъртта и възкресението на Исус Христос са били разказвани от хора, очевидци на възкресението. Той е погребан в покрайнините на Ерусалим и всеки е можел да отиде и да установи лично достоверността на празния гроб.

Паул Алтхаус посочва, че фактът на възкресението „не би могъл да бъде поддържан нито ден, нито час дори, ако хората бяха открили, че гробът не е празен.”151 Това се потвърждава не само от еврейски, но и от римски източници. Дали хората щяха да вярват във възкръсналия Христос, ако смятаха, че това са измислици?

Освен това, тежкият тон и половина камък е бил преместен на значително разстояние от гроба, а помежду им е имало леко възвишение. Очевидно някой от учениците на Христос трябва да е притежавал чутовната сила на Крали Марко, за да извърши подобен подвиг!

Римските войници са били наказвани със смърт за напускане на поста. Това ставало така: те били събличани и изгаряни в огъня, запален с помощта на техните дрехи. Изследователят на римската военна дисциплина д-р Джордж Къри пише, че поради страха от наказание, войниците проявявали „стриктна дисциплина по време на пост, особено по време на нощна стража”.152 Въпреки това, по някаква странна причина, римската стража се разбягва!

Изобщо, фактите около възкресението са твърде интересни и показателни. Освен празния гроб, преместения камък и разбягалите се войници, не бива да подминаваме и плащеницата на Исус.


Когато влиза в гроба, Йоан – един от неговите ученици, я

вижда останала, като че ли в нея е все още тялото на Исус. Тялото обаче липсвало! По думите на Джош Макдауъл, тази гледка би направила от всеки невярващ вярващ.153

Исус се явява на своите ученици Но и това не е всичко. След възкресението си Исус се явява по различно време и на различно място на повече от 500 свидетели. Така отпада хипотезата, че това са халюцинации. Освен това, много от тях са все още живи, когато Павел посочва този факт в първото си послание до коринтяните. С други думи, той казва: „Ако не ми вярвате, питайте тях!”

След всичко казано по-горе, би следвало всеки да признае с ръка на сърцето, че Исус е Бог. Но макар и интелектът да казва да, често волята ни решава друго. От девет кладенеца вода ще донесем, но ще продължим да настояваме на своето – че Исус Христос не е Бог и Бог изобщо няма.

Един подобен опит за дискредитиране на възкресението е теорията, че Исус не е умрял, а само припаднал от умора и загуба на кръв, а след това се съвзел, избутал камъка и напуснал гроба. Интересното е, че опровержението на тази теория идва от човек, който не вярва в самото възкресение. Давид Щраус поставя точка на спора с думите:

Невъзможно е полумъртъв човек в рани, който се

нуждае от медицинска помощ и превързване на раните, да избяга от гроба, да отиде при учениците и да ги накара да повярват, че Той е победител над смъртта и Князът на живота. Тази гледка би извикала у тях по-скоро състрадание, отколкото да промени тъгата им в ентусиазъм и да ги накара да му се покланят и да започнат да проповядват в Негово име.

Не знам за теб, но за мен това твърдение е последният гвоздей в ковчега на неверието. Парадоксът е, че възкресението на Исус възвестява смъртта на ... атеизма. Празният гроб е всъщност погребалният агент на философията на материализма.


Но все пак, всичко зависи от мен и от теб – от всеки от нас. Защото въпросът за истинността на християнството е свързан с един друг въпрос: „Ще се подчиня ли на истината?”154 Много хора се отдръпват от християнството не защото не са убедени, че е истина, а защото не са готови да платят цената.

Преди 20 години аз бях изправен пред това решение и не се поколебах да го взема. В последната глава на тази книга ще ти разкажа как стана това.

10

_______________________________________________

БОЖИИТЕ ТРИ СТЪЛБА

Цялата Троица беше тази, която в началото на сътворението каза: „Нека направим човека”. Цялата Троица беше отново тази, която в началото на евангелието сякаш

каза: „Нека спасим човека.”

- ДЖОН ЧАРЛЗ РАЙЛИ

Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.

- АПОСТОЛ ЙОАН

. . .

Всичко стана постепенно и много естествено. Градинарят тори почвата, след това засява дървото, полива го, подрязва го, пръска го срещу болести, докато най-накрая ябълките са зрели и готови за откъсване.

Сякаш Бог беше Градинарят, а аз – ябълката. Просто паднах в неговата ръка и видях, че цял живот съм се стремял към това. Стремял съм се към Бога, но съм служил на фалшивия бог на комунизма.

БОЖИИТЕ ТРИ СТЪЛБА | 127

В плен на комунистическата утопия Аз бях атеист. Убеден атеист. И как не - роден съм в тоталитарна България. Всички още от детската градина бяхме убедени, че няма Бог. В първи клас ни сложиха сини вратовръзки и ни направиха чавдарчета.

„Чавдарче” беше комунистическата детска организация за най-малките (чудно защо бяха избрали името на Чавдар войвода – какво ли е знаел човека за комунизма, а ако знаеше, сигурно щеше да се обърне в гроба).

Подариха ни сини книжки с картинки, в които можехме да прочетем следните римувани мъдрости:

Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притичва.

Малките чавдарчета са добри другарчета.

Чавдарчето е примерно във къщи и във клас, то помни - пионер ще стана аз!

Чавдарчето възрастните уважава и винаги ги поздравява.

Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете.

Всичко това бяха едни добри пожелания, основаващи се на иначе християнски добродетели, но насърчавани в името на бога, наречен Партия. Затова в повечето случаи си оставаха само пожелание.

В ход беше една грандиозна подмяна на ценности. Вместо на Бога се покланяха на Партията с главно П. Вместо да вярват в спасителя Исус Христос, гледаха с надежда към пролетариите от всички страни, които трябваше да се обединят и да освободят народите от гнета на капитализма.

И накрая, вместо небесен рай, със собствени сили се опитваха да построят рай на земята. Но нещо не им се получаваше.

След това в четвърти клас ни сложиха червени връзки и ни нарекоха „пионерчета” – по подобие на съветската организация за средношколци.155 И накрая в 8 клас станахме комсомолци.

Спомням си, че на ритуала за встъпване в комсомола (както си му е реда, религията на комунизма си има своите ритуали) ни


заведоха в Икономическия университет във Варна. Бяха повикали някакъв комсомолски активист да ни говори.

Бях назубрил устава на комсомола, защото ни казаха, че ще ни изпитват. Но след като той си изпя песничката, питаха ни един по един дали искаме да станем членове и ни приеха „в редовете на комсомола.” Всичко беше проформа, сякаш за да отбият номера.

И въпреки това аз сякаш бях сляп за всички тези неща. Бях до такава степен закърмен с любов към СССР и комунизма, че дори не се замислях, че може и да греша. Вярвах, че рано или късно комунизмът ще победи навсякъде по света и се радвах на всяка новина за успехи, идваща от „братските социалистически страни”.

Разбира се, тогава не знаех, че повечето неща, които гледам по телевизията, чета по вестниците и слушам по радиото са пропагандни манипулации. Мозъкът ми беше толкова промит, че приемах всичко за чиста монета.

А истината беше, че икономиките на социалистическите страни все повече затъват в блатото на посредственост, некадърно управление, корупция и липса на стимули за развитие.

Най-вече, представа си нямах за същността на комунистическата идеология, нито за престъпленията, до които тя е довела. Не знаех за зверствата, извършени веднага след окупацията на България от Съветския съюз на 9 септември 1944 г.

Бях в неведение за избитите без съд и присъда 30 000 българи и за вкараните в лагери и затвори още 200 000. Не знаех, че макар и формално да се казвахме Народна Република България, всъщност бяхме 100 % зависими от Москва.

Всъщност, в математическата гимназия се случи нещо, което ме накара да се замисля дали наистина „социалистическата ни родина” я очаква „светло бъдеще”. Поводът беше невинен въпрос, зададен от нашата преподавателка по история, другарката Тузларова.

Един ден, очевидно за да провокира промитите ни мозъци към мислене, тя попита: „Кога според вас социализмът ще победи като строй в Западна Европа и Америка?” След като


изчака малко и не видя вдигната ръка, посочи мен и каза: „Трифоне, ти как мислиш?”

Макар, че математиката не ми се удаваше много, бях добър ученик. Стараех се да съм подготвен по всички предмети. Но този път въпросът ме изненада. Станах и смутолевих някаква тъпня от сорта: „Ами предполагам, че до двайсетина години ще победи...” Седнах и сам не си вярвах на думите.

Сега си мисля, че другарката Тузларова нарочно ни е задала този въпрос, защото самата тя е имала вътрешни борби и въпроси.

Може би е желаела да подхрани позагубената си вяра в светлото бъдеще чрез вливане на малко свежа доза наивен младежки ентусиазъм. С напредване на възрастта човек се отърсва от много заблуди на младостта.

При нас това отърсване щеше да дойде твърде рано и изведнъж. Но този случай беше първата пробойна в стената на закърнелите ни мозъци. Но не и последната.

След това, малко преди промените, дойде родната казарма. Един от моите старши се интересуваше от индуизъм и като разбра, че имам духовни търсения, ми даде да чета някаква набрана на циклостил книжка. Четивото беше интересно, но не ме грабна.

След казармата 10 ноември ме завари в университета. Още си спомням как след края на последното упражнение, малко преди да излезем от сградата, някой каза, че Тодор Живков паднал. Решихме, че е поредният майтап – такива вицове вече имаше много.

Оказа се истина. Гледах падналото му от изненада чейне по телевизията и самият аз не можех да повярвам. След известно време реших да сменя специалността и съответно университета. На път за кандидат-студентския изпит във влака с мен в купето имаше едно момче.

От дума на дума стана ясно, че е християнин. Беше доста словоохотлив и не усетихме как половината нощ премина в разговор за Бога.


Направи ми впечатление колко логично звучаха

аргументите му. Много по-логично от уроците ни по диалектически марксизъм в гимназията или от новините за успехите на социализма, на фона на сивата действителност.

След време сестра ми донесе вкъщи едно книжле. Беше бюлетина Our Daily Bread156 – поредица от кратки поучителни текстове за всеки ден, завършващи с молитва и крилата фраза.

Беше на английски, но това направи четивото още по-атрактивно за мен, тъй като тъкмо бях научил езика. Поглъщах жадно всичко и дори учех наизуст молитвите на английски.

Когато се записах в университета, попаднах в една стая с вярващо момче. Тошко, така се казваше съквартирантът ми, имаше страхотна памет и беше направо ходеща Библия.

С негова помощ започнах да чета редовно Библията. Срещата ми с нея беше най-разтърсващото събитие за мен в университета. По късно прочетох следните думи на Стенли Болдуин, които преживях и аз тогава:

Библията е силен експлозив... тя действа по странен

начин и никой жив човек не може да каже или да узнае как тази книга, докато е пътешествала по света, е разтърсила всяка душа поотделно на десет хиляди различни места и я е подбудила към нов живот, ново общуване, нова вяра, ново начало и ново упование.157

Божието слово работеше не само в мен. Имах щастието да

се запозная с колеги, които вече бяха станали убедени християни. Оттам до покаянието ми крачката не беше трудна.

Един ден се върнах от събиране със студенти-християни. Коленичих в стаята си, помолих се Бог да ми прости греховете и го изповядах като мой Господ и Спасител.

Най-прекрасната музика Това се случи с мен. Но всеки има свой, уникален път до Бога. Понякога са нужни много години, а друг път – няколко минути. Така станало с известния изпълнител на шекспирови роли Дейвид Сушей.


Той разказва как докато си лежал във ваната в хотел в

Америка, изведнъж усетил спонтанно желание да прочете нещо от Библията. В хотелската му стая имало една и той започнал с Новия завет. Докато четял, повярвал в Исус Христос.158

Веднъж лорд Радсток, който бил дълги години мисионер в Русия, отседнал в хотел в Норвегия. Искал да си почине след дългия път, но от дъното на коридора долитал ужасен шум. Погледнал и видял момиченце, което се опитвало да свири на пиано. От клавишите излизали несвързани звуци, които го побърквали.

Някакъв човек дошъл, седнал до момиченцето и засвирил с него, запълвайки паузите. И тогава се разнесла най-прекрасната музика. Впоследствие лордът разбрал, че мъжът е бащата на момиченцето. Той бил не някой друг, а самият Александър Бородин, композитор на операта „Княз Игор”.159


Животът ни често изглежда като ужасни звуци от

клавишите на пиано. Засвирим ли, всички излизат от стаята. Така беше и с моя живот. Какво ли не опитвах, но моето пиано звучеше все фалшиво.

Опитвах да се занимавам с неща, които не ми се удаваха толкова. Това ме караше да се чувствам неудовлетворен и нещастен. Влязох е неподходящото училище, а след това се записах в неподходяща специалност в университета. Работех за малко работа, от която нищо не разбирах. Търсех истината, а всъщност се покланях на фалшив бог.

Но когато повярвах в истинския Бог, изведнъж сякаш някой започна да запълва паузите и неритмичното ми свирене се превърна в доста прилична мелодия.

Записах се в правилния университет и специалност, намерих прекрасна съпруга, срещнах приятели за цял живот и ми предложиха работа, която ме обогатява и ми носи удовлетворение. Сега знам кой велик Композитор композира мелодията на моя живот и съм му благодарен.

Животът ми се превърна във вълнуващо приключение. Все едно живея втори, нов живот. Както пише апостол Павел, „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново”.160

Разбира се, това не означава, че не се сблъсквам с трудности. Не е лесна работа да отглеждаш деца, да се грижиш за семейството си, да си винаги подготвен на работното си място. Но когато свириш по нотите на най-великия Композитор, мелодията рано или късно се получава.

При някои хора разликата се усеща веднага, както беше при мене. При други промяната не е толкова драматична. Но това няма значение. Важен е фактът, че когато приемем Христос, ние ставаме Божии деца. „А на ония, които го приеха, даде право да станат Божии деца.”161

Да приемеш Исус Христос означава да повярваш във факта, че той е умрял и възкръснал, за да плати цената за твоите грехове, да се покаеш за своето неверие и да го поканиш да ръководи твоя живот чрез Святия Си Дух.


Сигурност в спасението

Някой може да попита: откъде мога да бъда сигурен, че ако направя това Бог наистина ще изпрати Духа Си в мен? Как мога да съм сигурен, че съм спасен? Няма ли опасност да си внушавам?

Както един добър родител иска детето му да е сигурно за връзката си с него, така и Бог иска ти да си сигурен, че си негово дете. Апостол Йоан пише: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.”162

Наскоро научих защо във фотографията се използват стативи с три крачета (триножник). Причината се обяснява с постулат в геометрията, според който всеки три точки дефинират равнина.163

Затова и трите крачета дават най-голяма стабилност на камерата. С две тя би паднала, а с четири обикновено само трите ще се допират до земята (четвъртото е излишно).

По същия начин и нашата увереност, че сме Божии деца е стъпила здраво върху делото на трите лица на Троицата – обещанията, които Бог Отец дава в Словото Си, делото на Сина на кръста заради нас и увереността на Святия Дух в сърцата ни.164

Обещанията в Библията

Първият стълб на нашата увереност са обещанията в Божието слово. Библията съдържа много обещания за тези, които са приели Исус за Спасител и Господ.

Едно от най-прекрасните е, че когато повярваме Исус ще влезе в живота ни чрез Святия Дух. Образно казано, все едно да отвориш вратата на своя живот и да поканиш Исус да влезе и да стане твой съквартирант.

В Библията има такъв стих. В книгата Откровение Исус се обръща към една от църквите с думите: „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”165 Този стих вдъхновява художника Холман Хънт да нарисува прочутата картина Светлината на света.

На нея Исус е изобразен като Светлината на света. Toй стои на прага на врата, обрасла с бурени и чука. Художникът бил


упрекнат, че е забравил да нарисува дръжката на вратата. „О, не – отвърнал Хънт – нарочно е така. Има само една дръжка и тя е от вътрешната страна.”

Исус ни дава право да изберем дали да отворим или не. Ако го направим, Той обещава, че ще вечеря с нас – с други думи, ще стане наш приятел и никога няма да ни изостави.

Освен увереността, че Исус е с нас сега, ние можем да сме сигурни, че чрез победата на кръста Той ни освобождава от миналото на греха и ни дарява увереност за бъдещето.

Един ден Исус ще се върне на земята, за да съди света. Тези, които са повярвали в Него, ще възкръснат за вечен живот, ще получат тела на възкресението и ще срещнат Исус лице в лице.166

Кръстът на Христос

Вторият стълб на нашата увереност е делото на Исус на кръста. Много хора си мислят, че когато умрат, Бог ще претегли техните грехове и заслуги и взависимост от това накъде се наклонят везните ще отидат или в ада, или в рая.

Наистина, всички религии освен християнството проповядват спасение чрез дела. Осемкратната пътека в будизма, индуистката доктрина за карма, заветът в юдаизма, мюсюлманският шариат – всяко от тези неща предлага път, чрез който да спечелиш одобрение.167

Но християнството проповядва спасение чрез вяра в спасителното дело на Христос. Другите учения казват: „Прави и ще се спасиш!” Христос казва: „Направено е. Повярвай и ще се спасиш!”

„По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.”168

Макар и вярата да е единственото условие за спасение, нейната автентичност се потвърждава от делата. Само интелектуална вяра не е достатъчна – нужно е на дело да покажем, че се доверяваме на Исус.

Прочутият акробат Блонден бил най-известен с един смразяващ кръвта номер. Като държал прът за равновесие, той преминавал по въже дълго 335 метра над Ниагарския водопад. После


захвърлял пръта и довършвал „разходката” си над бушуващата водна стихия, пред смаяните погледи на зрителите.

Уменията му били толкова добри, че веднъж минал по въже на кокили, а след това със завързани очи и с ръчна количка с товар картофи в нея. Тогава попитал хората дали вярват, че може да пренесе човек по въжето с количка? Хората кимнали утвърдително.

Тогава Блонден поканил някой доброволец да седне в количката, но никой не се решавал. Накрая една старица седнала в количката и въжеиграчът минал с нея над водопада и се върнал. Това била майката на Блонден. Тя била единствената, която била готова да остави живота си в неговите ръце.169

Вяра е да оставиш живота си в ръцете на Бога и да вярваш, че Той ще те преведе през всяко изпитание на живота.

Свидетелството на Духа Когато Святият Дух на Бога заживее в нас, Той променя отношението ни към Бога и хората. Неговото присъствие е третият стълб на увереността ни в Бога.

Тази трансформация преживях и аз. Като невярващ човек често критикувах майка ми, че е толкова жертвоготовна и откликва на молбата на всеки, който се обърне към нея за помощ.


Но след като повярвах отношението ми към нея се

промени. Изведнъж прозрях, че към това ни призовава и Христос, който „не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина.”170

Вече не само че не натяквах на майка ми, но и се извиних за отношението си и тя се превърна в пример, на който се опитвам да подражавам.

Бог ми даде любов не само към майка ми, но към всички хора, дори към непознати и такива, които не са ми симпатични. Не говоря за някаква емоционална любов, а за чувство на загриженост за доброто на другите.

Вече споменах, че като дете и тийнейджър бях убеден атеист. Поради атеистическата пропаганда смятах, че в България вярващите, доколкото ги има, са изчезващ вид.

Mислех, че вярата е анахронизъм, а църквите - музеи. Изобщо не подозирах за съществуването на евангелските църкви и за контрабандата с Библии под носа на Държавна сигурност.

Първият ми досег с вярващ човек стана на един ... пионерски детски лагер в Чехословакия. Сред лагерниците имаше и деца от Полша. Спомням си с каква смесица от насмешка, учудване и скрито възхищение гледах на едно доста високо момче, който носеше кръсче на врата си. След като се запознахме и поговорихме то потвърди, че наистина вярва в Бог!


По-късно, когато телевизията излъчваше репортажи за

Великденската меса в Рим, с някои от моите съученици се шегувахме, че ще вземем да станем и ние християни, след което иронично правехме кръстния знак.

Очевидно Бог има чувство за хумор, защото дойде ден, когато ме накара да се покая за отношението си към него и от присмивател да се превърна в негов ревностен защитник.

Промяната в отношението към Бога и хората е свързана с промяната в нашия характер, която настъпва под въздействието на Святия Дух. Бог не обезличава нашата индивидуалност, а взема всяка черта на характера ни и я облагородява, за да я използва за добри цели.

Той превръща ината ни във воля, безразличието в състрадание, нервността ни в предвидливост, завистта ни в благородство, съмнението във вяра, ревността в щедрост, умората в енергичност, прибързаността в търпение, отчаянието в надежда, гордостта ни в смирение, депресията в радост.

Помага ни да изоставим вредните си навици, да развием чувствителност към другите и да посветим живота си на значими каузи.

Развиването на подобен христоподобен характер не става изведнъж. Библията говори за характера като за плода на Духа171, на който се учим от самия Исус. Това е едно от най-силните доказателства за валидността на християнската вяра.

Чрез промяната в нашия характер и в отношението ни към Бога и хората, Святият Дух свидетелства на нас самите и на тези около нас, че ние сме в Христос Исус.

А сега какво?

Ако имаш тези три стълба на вярата – вярваш в обещанията на Бог Отец и в спасителното дело на Исус, и имаш потвърждението на Святия Дух в сърцето си, ти можеш да си сигурен, че си Божие дете и имаш вечен живот.

Или, може би си прочел всичко това и все още се съмняваш, че Бог съществува. Не си сигурен, че Исус Христос е умрял и възкръснал за теб. Тогава прочети цялата история на Исус.


Можеш да започнеш с евангелието от Лука, а след това да

прочетеш и останалите евангелия. Те са написани, за да свидетелстват за живота, смъртта и възкресението на Исус и да дадат на хората здрава основа на християнската вяра.

Или пък си убеден във всичко написано по-горе, но не знаеш как да започнеш своя път с Бога. Можеш с прости думи да му кажеш, че се покайваш за своите грехове и че приемаш Исус за свой Господ и Спасител. Ако искаш, помоли се с тези думи:

Господи, съжалявам, че съм се опитвал да живея без теб. Прости ми, че съм се покланял на други богове, а не на тебе. Благодаря ти, че изпрати Исус да

умре и да плати цената за мен. Моля те, дай ми Святия си Дух и ме научи да ти се покорявам. Амин.

БИБЛИОГРАФИЯ

Тhe Free Dictionary, http://www.thefreedictionary.com/faith.

Merriam-Webster Dictionary, http://www.merriam-webster.com/dictionary/agnostic.

Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, седмо ревизирано издание 2010 г., Българско библейско дружество, 2010.

Тhe Baldwin Project, “Saint Augustine of Hippo”, http://www.mainlesson.com/display.php?author=steedman&book=garden&story=augustine.

Гъмбъл, Н., Въпроси на живота, Mission Possible Bulgaria, (София, 1999).

Nietzsche, F., Online Guide To Ethics and Moral Philosophy, The Story of the Madman, http://caae.phil.cmu.edu/cavalier/80130/part1/sect4/Nietzsche/Madman.html.

Craig, W. L., 'Reasonable Faith', Crossway Books, 1994.

Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, София, 1992.

London Evening Standard, http://www.standard.co.uk/news/widow-forgives-killer-25-years-after-husbands-death-6472666.html.

Collins, L., “The Truth About Tytler”, http://www.lorencollins.net/tytler.html.

Craig, W. L., 'Reasonable Faith', Crossway Books, 1994.

http://www.thefreedictionary.com/faith

http://www.merriam-webster.com/dictionary/agnostic


http://www.mainlesson.com/display.php?author=steedman&book=garden&story=augustine


http://caae.phil.cmu.edu/cavalier/80130/part1/sect4/Nietzsche/Madman.html


http://www.standard.co.uk/news/widow-forgives-killer-25-years-after-husbands-death-6472666.html


http://www.lorencollins.net/tytler.html


No Utimate Meaning Without Immorality and God”, http://www.bethinking.org/who-am-i/introductory/no-ultimate-meaning-without-immortality-and-god.htm.

Актуално.ком, Атентат: Автобус с израелски туристи взривен на летище Бургас. 6 загинали, http://society.actualno.com/news_394020.html.

Стейтъм, Д., „Еволюцията – наука или идеология”, БХСС, 2010.

Зона БГ, Стефан Иванов от Чирпан е анонимният досега спасител на пътниците от катастрофиралия автобус. http://zonabg.info/Society.20_23/17453.article/.

Вапцаров, Н., „Борбата е безмилостно жестока”, Словото, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=178&Level=1.

Quote Garden, http://www.quotegarden.com/life.html.

Deaths By Mass Unpleasantness: Estimated Totals for the Entire 20th Century, http://users.erols.com/mwhite28/warstat8.htm.

Училище в дома, „История”, http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=70.

Evans, Gwyneth, Тhe Teaching Of History, A Biblical Perspective, http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html.

The Teaching of History, a Biblical Perspective, http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html и

Операция „Динамо”, Тhe Miracles of the Six-Day War, Introduction, http://www.chabad.org/multimedia/timeline_cdo/aid/525341/jewish/Introduction.htm.

Тhe Transformation of Suffering, http://www.christianity.co.nz/suffer8.htm.

http://www.bethinking.org/who-am-i/introductory/no-ultimate-meaning-without-immortality-and-god.htm


http://society.actualno.com/news_394020.html

http://zonabg.info/Society.20_23/17453.article/



http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=178&Level=1


http://www.quotegarden.com/life.html

http://users.erols.com/mwhite28/warstat8.htm

http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=70

http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html


http://www.chabad.org/multimedia/timeline_cdo/aid/525341/jewish/Introduction.htm


http://www.christianity.co.nz/suffer8.htm

БИБЛИОГРАФИЯ | 141

А Таle of Two Mirrors, http://ncbible.org/resources/Tale2Mirrors.html.

Kreeft P. & Tacelli, R.K., Handbook of Christian Apologetics, InterVarsity Press, 1994, Downers Grove, Illinois.

Сайър, Дж., Вселената до нас, Нов човек, София, 1991.

Блиц.бг, „Думата на социолозите”, http://www.blitz.bg/article/29059.

Вестник Атака, http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=34521&format=print&edition_id=563.

Life‟d, http://www.lifed.com/top-100-romantic-and-humorous-love-quotes/2.

Rotten Tomatoes, http://www.rottentomatoes.com/m/love_actually/.

Lewis, P., Why Are Soap Operas So Popular, http://www.aber.ac.uk/media/Students/pjl9601.html.

Lowman, P., Love After God, http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/love-after-god.htm.

Pravda.ru, http://english.pravda.ru/history/31-03-2008/104728-suicide_clubs-0/.

Good Reads, C.S. Lewis, Quotes, http://www.goodreads.com/quotes/368254-we-are-half-hearted-creatures-fooling-about-with-drink-and-sex.

http://health.discovery.com/centers/loverelationships/articles/marriage_myths.html.

Вестник Сега, http://www.segabg.com/.

Lowman, Pete, Love After God, http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/love-after-god.htm.

http://ncbible.org/resources/Tale2Mirrors.html

http://www.blitz.bg/article/29059

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=34521&format=print&edition_id=563

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=34521&format=print&edition_id=563

http://www.lifed.com/top-100-romantic-and-humorous-love-quotes/2


http://www.rottentomatoes.com/m/love_actually/

http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/love-after-god.htm


http://www.goodreads.com/quotes/368254-we-are-half-hearted-creatures-fooling-about-with-drink-and-sex


http://health.discovery.com/centers/loverelationships/articles/marriage_myths.html

http://health.discovery.com/centers/loverelationships/articles/marriage_myths.html




Sermon Illustrations, http://www.sermonillustrations.com/a-z/l/love.htm.

General Science Jokes, http://www.jupiterscientific.org/sciinfo/jokes/miscellaneousjokes.html.

Словото, Кирил и Методий, Български всеучилищен химн, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=39&WorkID=642&Level=1.

Science Definition, http://www.sciencemadesimple.com/science-definition.html.

Аrchimede‟s Principle, http://library.thinkquest.org/25672/archimed.htm.1

Nicolaus Copernicus, http://en.wikipedia.org/wiki/Nicolaus_Copernicus.

Wikipedia, Тhe Free Encyclopedia, en.wikipedia.org.

CP U.S., Fired Christian Teacher, http://www.christianpost.com/news/fired-christian-teacher-i-teach-all-aspects-of-evolution-57540/.

Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси”, Mission Possible Bulgaria, 1992.

Луис, К.С., „Чудесата”, „Нов човек”, 1999.

Got Questions, “Какво представлява пантеизмът?”, http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-pantheism.html.

Великите българи, „Технологии”, http://www.velikitebg.hit.bg/tehno.html.

Стот, Джон, „Съществени неща”, Ходър и Саутън, 1988.

Natural-Law Argument, http://wiki.ironchariots.org/index.php?title=Natural-law_argument.

http://www.jupiterscientific.org/sciinfo/jokes/miscellaneousjokes.html



http://www.sciencemadesimple.com/science-definition.html


http://library.thinkquest.org/25672/archimed.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Nicolaus_Copernicus

http://www.christianpost.com/news/fired-christian-teacher-i-teach-all-aspects-of-evolution-57540/


http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-pantheism.html

http://www.velikitebg.hit.bg/tehno.html

http://wiki.ironchariots.org/index.php?title=Natural-law_argument

БИБЛИОГРАФИЯ | 143

АhaJokes, Predicting the Future, http://www.ahajokes.com/fp044.html.

Ванга – Българската „пророчица”, http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm.

Чудеса.nеt, http://www.chudesa.net/.

Metaxas, Eric, “Bonhoeffer, Pastor, Martyr, Prophet, Spy”, Thomas Nelson, 2010.

Гласове, „Димитър Пешев – спасителят на българските евреи, който беше осъден за антисемитизъм, http://www.glasove.com/dimitur-peshev--spasitelyat-na-bulgarskite-evrei-koyto-beshe-osuden-za-antisemitizum-19998.

Smith, J.K.A., Who‟s Afraid of Postmodernism?: Taking Derrida, Lyotard, and Foucault to Church (The Church and Postmodern Culture), Baker Academic, p. 62.

Freedom House, http://www.freedomhouse.org/sites/default/files/FIW%202012%20Booklet_0.pdf.

Разузнаване, „Арабската пролет”- политическа реалност или илюзия, http://razuznavane.com/?p=3957.

Дневник, „След „арабската пролет” настъпва сезона на ислямистите, http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/30/1735449_sled_arabskata_prolet_nastupva_sezonut_na_isliamistite/.

Ancient History, “The Sinister Side of Ancient Greece”, http://suite101.com/article/the-sinister-side-of-ancient-greece-a199740.

Ancient History, “Shumerian Society”, http://www.sarissa.org/sumer/sumer_s.php.

Добрев, П., Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия, Тангра ТанНакРа, 1998.

http://www.ahajokes.com/fp044.html

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm

http://www.glasove.com/dimitur-peshev--spasitelyat-na-bulgarskite-evrei-koyto-beshe-osuden-za-antisemitizum-19998



http://www.freedomhouse.org/sites/default/files/FIW%202012%20Booklet_0.pdf


http://razuznavane.com/?p=3957

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/30/1735449_sled_arabskata_prolet_nastupva_sezonut_na_isliamistite/


http://suite101.com/article/the-sinister-side-of-ancient-greece-a199740

http://www.sarissa.org/sumer/sumer_s.php


Christian History, “William Wilberforce: antislavery politician, http://www.christianitytoday.com/ch/131christians/activists/wilberforce.html.

http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htmhttp://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htm.

Луис, К.С., „Обикновено християнство”, Нов човек, 1991.

Ots, Michael, “What Kind Of God? Responses to 10 popular accusations,” IVP, 2009.

Марков, Г., „Задочни репортажи за България”, „Спасителният смях”, http://chitanka.info/text/2898/12.

Разкрития.cоm, http://www.razkritia.com/.

Strobel, L., “The Case For Faith”, Zondervan, 2000.

Strobel, Lee, „The Case For Christ‟, Zondervan, 1998.

Трифонов, Т., Дебат в НБУ, „Исторически доказателства за възкресението на Исус Христос”, http://www.bhss-org.com/bg/res.php.

Джош Макдауъл, Evidence for the Resurrection, www.leaderu.com/everystudent/easter/articles/josh2.html.

Сайър, Дж., „Защо изобщо да вярваме в нещо?”, Нов човек, (София, 2000 г.).

Оur Daily Bread, http://odb.org/.

Е-Notes, http://www.enotes.com/math/q-and-a/ok-photographers-use-tripod-three-legged-stand-100177.

Yancey, P., What‟s So Amazing About Grace?, Zondervan Publishing House (Grand Rapids, Michigan), 1997.

http://www.christianitytoday.com/ch/131christians/activists/wilberforce.html


http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htmhttp:/www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htm



http://chitanka.info/text/2898/12

http://www.bhss-org.com/bg/res.php


http://www.leaderu.com/everystudent/easter/articles/josh2.html

http://odb.org/

http://www.enotes.com/math/q-and-a/ok-photographers-use-tripod-three-legged-stand-100177


БЕЛЕЖКИ

1 Тhe Free Dictionary, http://www.thefreedictionary.com/faith 2 Всъщност, изказването е на Хрусчов и е направено по време на пленум на ЦК на КПСС, посветен на анти религиозната кампания в страната. Хрусчов казва дословно: „Гагарин излетя в космоса, но не видя никакъв бог там”. Самият Гагарин е кръстен в Православната църква. Малко преди полета си той кръщава и по-голямата си дъщеря Елена. Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Gagarin 3 Според Меrriam Webster, aгностик е човек, който се придържа към гледището, че Бог е непознат и вероятно непознаваем. Вж. http://www.merriam-webster.com/dictionary/agnostic 4 Библия, Еремия 29 гл., 13 ст. 5 Тhe Baldwin Project, “Saint Augustine of Hippo”, http://www.mainlesson.com/display.php?author=steedman&book=garden&story=augustine 6 Гъмбъл, Н., Въпроси на живота, Mission Possible Bulgaria, София, 1999, стр. 111-2. 7 Nietzsche, F., Online Guide To Ethics and Moral Philosophy, The Story of the Madman, http://caae.phil.cmu.edu/cavalier/80130/part1/sect4/Nietzsche/Madman.html 8 Craig, W. L., 'Reasonable Faith', Crossway Books, 1994, стр. 51-75. 9 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, 1992, стр. 95. 10 Справедливостта изисква да споменем някои малко известни факти. 1) Инквизиторите са се надявали, че с изгарянето на кладата еретикът ще се покае и ще бъде спасен от вечния огън – ада. 2) В Испания инквизицията е воювала и срещу националните врагове, арабите. 3) Обикновено на еретиците е било конфискувано имущество или са били налагани глоби; мъченията и изгарянията са били налагани рядко и само в краен случай. 4) Мъченията и публичните екзекуции са били общоприети в Европа до 17 в. – вж. The Open Theological College, The Church in the Middle Ages, Part II, Deanesley, M. A History of the Medieval Church.

http://www.thefreedictionary.com/faith

http://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Gagarin







11 London Evening Standard, http://www.standard.co.uk/news/widow-forgives-killer-25-years-after-husbands-death-6472666.html. 12 Collins, L., “The Truth About Tytler”, http://www.lorencollins.net/tytler.html. 13 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 96. 14 Тези думи принадлежат на руския писател Гр. Петров. Вж. Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 97. 15 Craig, W. L., 'Reasonable Faith', Crossway Books, 1994, 2 гл., цитирана в „No Utimate Meaning Without Immorality and God”, http://www.bethinking.org/who-am-i/introductory/no-ultimate-meaning-without-immortality-and-god.htm. 16 Или изключение от правилото, а както знаем, изключенията само потвърждават правилото. 17 Историците говорят за подобно отношение у траките, но то е свързано с вярата в задгробния живот, което показва отново, че те са виждали смисъл в живота. 18 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 198. 19 Актуално.ком, Атентат: Автобус с израелски туристи взривен на летище Бургас. 6 загинали,

http://society.actualno.com/news_394020.html.

20 Стейтъм, Д., „Еволюцията – наука или идеология”, БХСС, 2010, стр. 89. 21 Пак там. 22 Зона БГ, Стефан Иванов от Чирпан е анонимният досега спасител на пътниците от катастрофиралия автобус http://zonabg.info/Society.20_23/17453.article/. 23 Вапцаров, Н., „Борбата е безмилостно жестока”, Словото, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=178&Level=1 24 Quote Garden, http://www.quotegarden.com/life.html. 25 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 210. 26 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 230. 27 Според някои източници жертви на войни и геноцид през 20 в. са 203 милиона човека. Вж. Deaths By Mass Unpleasantness: Estimated Totals for the Entire 20th Century, http://users.erols.com/mwhite28/warstat8.htm. 28 Училище в дома, „История”, http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=70. 29 Evans, Gwyneth, Тhe Teaching Of History, A Biblical Perspective, http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html.



http://www.lorencollins.net/tytler.html



http://society.actualno.com/news_394020.html





http://www.quotegarden.com/life.html

http://users.erols.com/mwhite28/warstat8.htm



БЕЛЕЖКИ | 147

30 Училище в дома, „История”, http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=70. 31 The Teaching of History, a Biblical Perspective, http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html и Операция „Динамо”, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%. 32 Тhe Miracles of the Six-Day War, Introduction, http://www.chabad.org/multimedia/timeline_cdo/aid/525341/jewish/Introduction.htm. 33 The Teaching of History, a Biblical Perspective, http://www.christian.org.uk/html-publications/education6.html 34 Библия, Книга на Исая, 55 гл, 8 и 9 ст. 35 Тhe Transformation of Suffering, http://www.christianity.co.nz/suffer8.htm. 36 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 235 (курсивът е мой, бел. на авт.). 37 Достоевски, Ф., „Бесове”, цитирано в Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 233. 38 Пак там. 39 Огледалата в древността са били изработвани от полиран бронз и оптически са отстъпвали много на съвременните стъклени огледала. Вж. А Таle of Two Mirrors, http://ncbible.org/resources/Tale2Mirrors.html. 40 Kreeft P. & Tacelli, R.K., Handbook of Christian Apologetics, InterVarsity Press, 1994, Downers Grove, Illinois. 41 Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че всички хора, които живеят в София имат еднаква представа за разстоянията, още по-малко, че рядко ползват обществен транспорт. Нека читателят приеме примера като хипербола с цел подсилване на ефекта на защитаваната теза. 42 Друг е въпросът, ако поддръжникът на това твърдение изразява само своето лично мнение. Но в такъв случай това изрично трябва да бъде споменато. 43 Хесе, Х., «Сидхарта», стр. 36, цитирано от Джеймс Сайър, Вселената до нас, 1991, Нов човек, София. 44 Блиц.бг, „Думата на социолозите”, http://www.blitz.bg/article/29059. 45 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 120-1. 46 http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id= 34521&format=print&edition_id=563 47 Стивънсън, цитиран пак там.






http://www.christianity.co.nz/suffer8.htm

http://ncbible.org/resources/Tale2Mirrors.html

http://www.blitz.bg/article/29059


48 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 118. 49 Wikipedia, http://en.wikipedia.org/wiki/All_You_Need_Is_Love. 50 Life‟d, http://www.lifed.com/top-100-romantic-and-humorous-love-quotes/2. 51 Rotten Tomatoes, http://www.rottentomatoes.com/m/love_actually/. 52 Wikipedia, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0% B0. 53 Lewis, P., Why Are Soap Operas So Popular, http://www.aber.ac.uk/media/Students/pjl9601.html. 54 Lowman, P., Love After God, http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/love-after-god.htm. 55 Pravda.ru, http://english.pravda.ru/history/31-03-2008/104728-suicide_clubs-0/ 56 Good Reads, C.S. Lewis, Quotes, http://www.goodreads.com/quotes/368254-we-are-half-hearted-creatures-fooling-about-with-drink-and-sex. 57 http://health.discovery.com/centers/loverelationships/articles/ marriage_myths.html. 58 Вестник Сега, „Все повече българи предпочитат да живеят на семейни начала”, http://www.segabg.com/article.php?id=620061. 59 http://en.wikipedia.org/wiki/George_W._Crane. 60 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 159. 61 Пак там, „Защо вярвам в Бога”, стр. 157. 62 Lowman, Pete, Love After God, http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/love-after-god.htm. 63 Sermon Illustrations, http://www.sermonillustrations.com/a-z/l/love.htm 64 Източник – facebook. 65 General Science Jokes, http://www.jupiterscientific.org/sciinfo/jokes/miscellaneousjokes.html 66 Словото, Кирил и Методий, Български всеучилищен химн, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=39&WorkID=642&Level=1. 67 Science Definition, http://www.sciencemadesimple.com/science-definition.html. 68 Аrchimede‟s Principle, http://library.thinkquest.org/25672/archimed.htm. Откритието не дошло обаче случайно. Царят на Сиракуза възложил на Архимед да разбере дали короната му е направена от злато, или има примеси от сребро. Виждайки водата, изместена от тялото му в банята, Архимед се досетил, че може да сравни изместената течност от короната с тази от златно кюлче, тежащо колкото нея. Ако изместената вода била повече, това означавало, че има сребърни примеси, тъй като обемът на сребро с дадена тежест е по-голям от този на злато.

http://en.wikipedia.org/wiki/All_You_Need_Is_Love



http://www.rottentomatoes.com/m/love_actually/





http://www.segabg.com/article.php?id=620061



http://www.jupiterscientific.org/sciinfo/jokes/miscellaneousjokes.html




http://library.thinkquest.org/25672/archimed.htm


69 Wikipedia, Isaak Newton, http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton. За тази случка потвърждават и двама от приятелите на Нютон. Не отговаря на истината само разпространеното мнение, че ябълката е паднала на главата му. 70 Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси”, (Mission Possible Bulgaria, 2002), стр. 105-6. 71 Nicolaus Copernicus, http://en.wikipedia.org/wiki/Nicolaus_Copernicus. 72 Wikipedia, Galileo Galilei, http://en.wikipedia.org/wiki/Galileo_Galilei. 73 CP U.S., Fired Christian Teacher, http://www.christianpost.com/news/fired-christian-teacher-i-teach-all-aspects-of-evolution-57540/ 74 Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси”, стр. 106. 75 Пак там., стр. 107. 76 Луис, К.С., „Чудесата”, („Нов човек”, 1999). 77 Got Questions, “Какво представлява пантеизмът?”, http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-pantheism.html. 78 Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси”, стр. 108. 79 Автор на тези думи е историкът Хърбърт Бътърфийлд - пак там. 80 Пак там, стр. 109. 81 Стейтъм, Д., „Еволюцията – наука или идеология?”, (Рекс 2007, 2010), стр 143-4. 82 Великите българи, „Технологии”, http://www.velikitebg.hit.bg/tehno.html. 83 Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси”, стр. 111. 84 Стот, Джон, „Съществени неща” (Ходър и Саутън, 1988). 85 Силата (F) е равна на масата (m) по ускорението (a). 86 Natural-Law Argument, http://wiki.ironchariots.org/index.php?title=Natural-law_argument. 87 Пак там, стр. 112. 88 Луис, К.С., „Чудесата”, („Нов човек”, 1999). 89 Т.н. „микроеволюция‟. 90 Стейтъм, Д., „Еволюцията – наука или идеология?”, стр. 20-23. 91 Пак там, стр. 56. 92 Пак там., стр. 61. 93 Пак там, стр. 129-130. 94 Пак там, стр. 131. 95 Пак там – вж. главите, посветени на хомологията, закърнелитете органии и ембриологията, биогеографията и генетиката.

http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton

http://en.wikipedia.org/wiki/Nicolaus_Copernicus

http://en.wikipedia.org/wiki/Galileo_Galilei



http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-pantheism.html

http://www.velikitebg.hit.bg/tehno.html

http://wiki.ironchariots.org/index.php?title=Natural-law_argument


96 Доминик Стейтъм твърди, че отхвърлянето на християнката вяра и светския подход към науката водят по-скоро до забавяне на научния прогрес, тъй като огромно количество време и пари се хвърлят в опит да се обясни произхода на вселената и живота – нещо, което е извън обхвата на научното познание – пак там, стр. 145. 97 Пак там, стр. 147-8. 98 „Нов атеизъм” е течение, промотирано от автори-атеисти през 21 в, които поддържат гледището, че „религията не само не трябва да се толерира, но и трябва да се критикува, развенчава и изобличава с рационални аргументи там, където влиянието й нараства. Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/New_Atheism. 99 Гъмбъл, Н., „Трудни въпроси, стр. 117. 100 АhaJokes, Predicting the Future, http://www.ahajokes.com/fp044.html. 101 Ванга – Българската „пророчица”, http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm. 102 Чудеса.nеt, „Чудо ли е? Гадателки и врачки декларираха стотици хиляди доходи”, http://www.chudesa.net/%D0%B3%D0%B0%D0%B4 %B8/. 103 Metaxas, Eric, “Bonhoeffer, Pastor, Martyr, Prophet, Spy”, Thomas Nelson, 2010. 104 Гласове, „Димитър Пешев – спасителят на българските евреи, който беше осъден за антисемитизъм, http://www.glasove.com/dimitur-peshev--spasitelyat-na-bulgarskite-evrei-koyto-beshe-osuden-za-antisemitizum-19998. 105 Smith, J.K.A., Who‟s Afraid of Postmodernism?: Taking Derrida, Lyotard, and Foucault to Church (The Church and Postmodern Culture), Baker Academic, p. 62. 106 Библия, Исая, 40 гл., 31 ст. 107 Freedom House, http://www.freedomhouse.org/sites/default/files/FIW%202012%20Booklet_0.pdf. 108 Разузнаване.ком, „Арабската пролет”- политическа реалност или илюзия, http://razuznavane.com/?p=3957. 109 Дневник, „След „арабската пролет” настъпва сезона на ислямистите, http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/30/1735449_sled_arabskata_prolet_nastupva_sezonut_na_isliamistite/. 110 Цитатът е от песента „Черно и бяло” на Георги Дюгеров, http://www.mylyricsbox.com/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-171179

http://en.wikipedia.org/wiki/New_Atheism

http://www.ahajokes.com/fp044.html

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm






http://razuznavane.com/?p=3957




111 Ancient History, “The Sinister Side of Ancient Greece”, http://suite101.com/article/the-sinister-side-of-ancient-greece-a199740 112 Пак там, “Shumerian Society”, http://www.sarissa.org/sumer/sumer_s.php 113 Поне на автора не са известни други подобни общества. Дори арабите, индианците и викингите още от най-дълбока древност са държали домашни роби и наложници, а в Африка жени и деца са разменяни срещу дълг – вж. Infoplease, Slavery, “History”, http://www.infoplease.com/ce6/bus/A0861124.html. 114 Добрев, П., Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия, Тангра ТанНакРа, 1998. 115 Уикипедия, Свобода или смърт, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0% 82 116 Цитат от Виктор Юго, вж. Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 165. 117 Christian History, “William Wilberforce: antislavery politician, http://www.christianitytoday.com/ch/131christians/activists/wilberforce.html. 118 Пак там. 119 Вж. http://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htmhttp://www.bethinking.org/who-am-i/intermediate/can-we-be-free-without-god.htm. 120 Използвам думата в нейното метафористично значение, съзнавайки че дори описваната ситуация може да бъде само бледо копие на състоянието, описано в Библията с тази дума – бел. авт. 121 Луис, К.С., „Обикновено християнство”, стр. 20-21. 122 Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 167. 123 Попов., С., „Защо съм християнин”, стр. 13. 124 Ots, Michael, “What Kind Of God? Responses to 10 popular accusations,” IVP, 2009. 125 Най-вероятно Сталин не е изричал буквално тези думи. Те са му приписани от писателя Анатолий Рибаков и се появяват за първи път в романа му „Децата на Арбат”. Макар и да не ги е казал, те отговарят много точно на отношението му към човешкия живот. 126 http://en.wikipedia.org/wiki/Nineteen_Eighty-Four. 127 Марков, Г., „Задочни репортажи за България”, „Спасителният смях”, http://chitanka.info/text/2898/12. 128 Популярно название на агент на ДС по време на комунизма – вж. пак там.

http://suite101.com/article/the-sinister-side-of-ancient-greece-a199740

http://www.sarissa.org/sumer/sumer_s.php

http://www.infoplease.com/ce6/bus/A0861124.html






http://en.wikipedia.org/wiki/Nineteen_Eighty-Four

http://chitanka.info/text/2898/12


129 Разкрития.cоm, Сашо Сладура бил интерниран заради „жилеща” реплика към Бай Тошо, http://www.razkritia.com/45584/%D1%81%D0%B0%D1%88%D0%BE-%E2%80%9E%D0%B6/. 130 Цитирано в Попов, С., „Защо вярвам в Бога”, стр. 169. 131 Библия, Евангелие според Йоан, 8 гл., 32 ст. 132 Strobel, L., “The Case For Faith”, стр. 146. 133 Библия, Деяния на апостолите, 4 гл., 12 ст. 134 Strobel, L., “The Case For Faith”, стр.149. 135 Глава 4. 136 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 23. 137 Т.е., 35-40 г. след написването му. 138 Пак там, стр. 26. 139 Strobel, Lee, „The Case For Christ‟, Zondervan, 1998. 140 Пак там, стр. 27. 141 Библия, Евангелие от Йоан, 2 гл., 1-11 ст. 142 Пак там, Евангелие от Марк, 4 гл, 35-41 ст. 143 Пак там, Евангелие от Марк, 6 гл., 30-44 ст. 144 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 37. 145 Библия, Евангелие от Йоан 14 гл, 9 ст. и Евангелие от Матей, 9 гл., 37 ст. 146 Пак там, Евангелие от Марк, 2 гл., 5 ст.; Евангелие от Лука 7 гл., ст. 36-50; 24 гл., 44-49 ст., Евангелие от Матей, 26 гл., 26-28 ст. 147 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 31. 148 Библия, Евангелие от Матей, 25 гл., 31-32 ст. 149 List Of People Claimed To Be Jesus, http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_people_claimed_to_be_Jesus. 150 Пак там. 151 Трифонов, Т., Дебат в НБУ, „Исторически доказателства за възкресението на Исус Христос”, http://www.bhss-org.com/bg/res.php. 152 Джош Макдауъл, Evidence for the Resurrection, www.leaderu.com/everystudent/easter/articles/josh2.html. 153 Пак там. 154 Сайър, Дж., „Защо изобщо да вярваме в нещо?”, Нов човек, (София, 2000 г.), стр. 139. 155 Както във всяка друга област от обществения живот, и тук безогледно се копираше съветския „челен опит”. 156 В превод на български - „Нашият ежедневен хляб” - http://odb.org/. 157 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 79-80. 158 Пак там, стр. 90.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_people_claimed_to_be_Jesus


http://www.leaderu.com/everystudent/easter/articles/josh2.html

http://odb.org/


159 Пак там, стр. 135. 160 Библия, Второ послание към Коринтяни, 5 гл., 17 ст. 161 Пак там, Евангелие на Йоан, 1 гл., 12 ст. 162 Пак там, Първо послание на Йоан, 5 гл., 13 ст. 163 Е-Notes, http://www.enotes.com/math/q-and-a/ok-photographers-use-tripod-three-legged-stand-100177. 164 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 63-4. 165 Библия, Откровение на Йоан, 3 гл., 20 ст. 166 Пак там, Първо послание към Солунците, 4 гл., 17 ст.; 1 Послание към Коринтяните, 15 гл; 13 гл, 12 ст. 167 Yancey, P., What‟s So Amazing About Grace?, Zondervan Publishing House (Grand Rapids, Michigan), стр. 45. 168 Библия, Послание до Ефесяните, 2 гл., 9 и 10 ст. 169 Гъмбъл, Н., „Въпроси на живота”, стр. 69-70. 170 Библия, Евангелие на Матей, 20 гл., 28 ст. 171 Пак там, Послание към Галатяните, 5 гл., 22 ст.



Documents

Защо не съм атеист