Какъв съм аз?..Размисли на децата

Лесно се изнервям, това ми пречи да съм спокойна и влияе зле на оценяването. Учителите ни оценяват най-често с думи. Ние понякога викаме, врещим…Случва ми се да се чувствам нещастна. Когато ми се присмиват, ме боли. Най-често от думи се натъжавам. Аз съм много чувствителна, лесно е да ме обидят с лоша дума..Всякакви спомени ще ми останат от детската градина, но лошите ще ги забравя

… аз съм цветно момиченце. Това означава – душата ти да е шарена, сърцето ти да е шарено, дрешките… Ако са тъжни, хората се обличат в кафяво, черно, в тъмни цветове. Ако са весели, в червено, синьо… Често виждам тъжни хора…Играта с огледалото беше много интересна, то с магия някаква познаваше настроенията ни.Най-ценно за мен е човек да бъде мил. Аз съм мила. Така съм решила, защото има много хора, които се нуждаят от помощ, милост, обич.

Ако ми се подиграват, това ми разсипва деня, поне един час ми е гадно. Облекчава ме, като забравя, като се отпусна от нервите и мисля за нещо хубаво: Като си представя, че съм в шоколадовия град…Е, може и малко сладолед да има в него…Всички мъже са нервни понякога… псуват… Ядосват се, не могат да се сдържат. Като ошамарят някого, се успокояват…Мечтая да се промени поведението ми – да не се ядосвам лесно и да мога с мозъка си да се спирам…

Най-щастлива съм, когато вярвам в себе си и успявам в нещата.…Лесно се изнервям, това ми пречи да съм спокойна и влияе зле на оценяването. Учителите ни оценяват най-често с думи. Ние понякога викаме, врещим…Случва ми се да се чувствам нещастна. Когато ми се присмиват, ме боли. Най-често от думи се натъжавам. Аз съм много чувствителна, лесно е да ме обидят с лоша дума..Всякакви спомени ще ми останат от детската градина, но лошите ще ги забравя

Аз мечтая да стана боксьор. Харесвам мъжете, които имат мускули. Трябва мускулите да се използват правилно. Може да се случи човек да изгуби контрол – да не мисли какво прави.Тревожа се, когато не мога да пиша някои цифри. Сега цифрата 3 ми е трудна, но 1 и 2 мога да ги пиша.От детската градина ще ми останат много спомени – играчките, слънцето навън, учителите, треньорите, футбола, приятелите ще ми липсват.

Аз съм щастлив, обичлив съм много към другите. Обичам хората, защото те ми дават много любов. Говорят си с мене, подаръци ми правят, спокойно ми е така. Виждал съм и хора, които не са спокойни. Те искат да са такива, каквито са си. Някои се чувстват необичани и се карат, разделят се. И деца познавам, които се чувстват необичани…Мама си ме обича такъв – добър. Ако я ядосвам, може да ме удари, но после винаги се извинява.Хората могат да си променят мислите. Ако не харесват в себе си нещо, опитват се да се променят. Опитвам се да изтрия от паметта си лошите мисли.

Аз се справям с всичко, макар че не ми е много лесно. Ако ми е трудно, мисля повече. С мислене можеш да се справиш с всичко. Хората трябва за всичко да мислят – и за животните, и за децата си, и за природата.Тъжен съм, ако с брат ми ядосаме мама и тате. Но не искам да личи, че съм тъжен, и да се тревожат. Не искам неприятности.Мечтая да обичам майка ми и баща ми и с брат ми да не ги ядосваме и дразним.

Учителите са ми интересни и затова искам да уча много. Учителите трябва да са елегантни, красиви, хубави, интересни и умни. Моите учители са такива. Трябва да са и справедливи, макар че е трудно, защото един отвръща с добро, друг отвръща с лошо. Понякога ми отвръщат с лошо, но няма нищо, не се сърдя. Аз искам да стана учител. Това е хубава професия. Децата трябва да се учат да се справят.Мечтая да слушам винаги внимателно, за да разбирам.

Аз още не знам каква съм. Огледалото ми казваше, че трябва да съм по-умна, по-красива, да продължавам да съм все така добра.Мило беше. Все едно ми говори на мислите.Тъжна съм, ако няма с кого да играя. Мога и сама с куклите, но най-обичам с деца.Обичам и рисуването много, обичам да рисувам деца, дъга, замъци и природа.Щастие е да си все усмихнат. Щастие е да се разхождам с деца на полянката, да има природа, свеж въздух и да си говорим…Мечтая да стана художник. Като ги рисувам, представям си ги и наистина стават по-красиви нещата…

Аз съм едно добро дете, помагам на мама, тате, Лора. Обичам да помагам на старите хора, на баба – да я водя за ръка.Тъжна съм, ако не изпълняват обещанията си. Мечтая мама и тате да са богати…

Да си умен, означава и да си много добър, но не успявам винаги, защото много ми се играе. Предпочитам да си правя каквото си искам и да се забавлявам. Когато учим, внимавам, макар че е трудно, защото трябва много старание. Измъчвам се да се старая и бързам да си направя работите, за да играя. Обичам свободата – да правиш каквото си искаш.Нещастен съм и ядосан, когато ми сядат на мястото,когато ми ритат топката, когато е заета катерушката, когато не ме изпитват, а зная...Щастлив съм, когато рисувам автомобили.

Най-любим ми е есенният сезон. Има много разноцветни листа – червени, жълти, оранжеви… Просто с очите си обичам да гледам това.Аз съм добър човек.. Мама смята, че съм много добър. Готов съм на всичко за нея. Готов съм да я нарисувам на рисунка. Бих я нарисувал как ме държи за ръка. Мама ми е приятел и е нежна.Тъжен – не, не съм, само когато се разделяме с нея. Щастлив съм, когато мама ми обяснява тихо и разбрано.

Аз съм добра, не защото ще ми се карат. Така чувствам, че е правилно. Не обичам да съм невнимателна. Не съм никога била груба, не знам какво е. Харесвам около мен да има спокойни хора.Понякога ми се карат заради компютъра, но пред компютъра ми е по-интересно, отколкото с играчки.Най-интересното нещо на света е виенското колело. Харесва ми да съм на високо. Ще ми се да летях. С крака не мога да стигна много високо. На Балкана два часа се изкачвахме, заболяха ме краката и пак не успяхме на високо да се качим. От високо искам да гледам Земята, за да видя една красива гледка…

Не обичам да съм груб, защото това е невъзпитано. Възпитано е като те помолят възпитано да направиш нещо, ти да го направиш възпитано. Да се държиш добре… Решил съм да не отвръщам с лошо. С лошо ако отвърна, лошото ще продължи. Божко беше нервен веднъж… Попитах го: „Защо се нервиш?” Той се замисли и спря да се нерви. Ако някой е груб, опитвам се да го спра. Казвам му: „Не, не…”

Аз съм хубав човек. Вече зная много неща. Мога да познавам професиите – шивач, летец, лекар, учител, офицер. Интересни са ми игрите, в които всички играем честно. Най-интересни са ми компютърните игри – обичам игри с бой, със състезания. На компютъра съм спокоен. Нервен съм когато ми се карат, че съм на компютъра.Компютърът е най-важен за мен.Много тъжен мога да бъда, ако никой не играе с мен и ако Давид не иска да ми бъде приятел.

Аз обичам всички. За мен е важна любовта. Ако правиш нещо с любов, получава се красиво. Красива рисунка може да стане. Красив блок може да се построи. Бедните как да живеят в тези малки къщи… Не мога без любов. Ако си трудолюбив, любезен, можеш да бъдеш щастлив. Мечтая да бъда добър човек и честен. Мечтая да стана писател, да пиша поезия, стихове, приказки… Човек като чете, да разбере какъв е…

В къщи мога да съм палава понякога и да разхвърлям играчките. Наказанието ми е да ги прибера. Мама ми помага, обаче. Аз не съм се чувствала нещастна. Спокойна съм, не се ядосвам много, не избухвам.Приятелството е нещо, в което си с някой и си говориш с него. Приятелство имам с мама. Тя ми е и майка, и приятелка. Сега се чувствам щастлива с по-голямата си приятелка. Аз споделям с мама мечтите си и така имаме някои хубави тайни. Сега получих за рождения си ден една енциклопедия с Мечо Пух и вечер с мама я разглеждаме и заедно си четем.

Измъчвам се и не понасям да гледам животинките да стоят на студено. На охлювите направих къщурка от клечки и листа. Тате се потруди и направи за птиците къщичка. За котенцата ми е мъчно, че стоят на студено. На село баба ги сритва да не влизат в къщата. Казвам и: „Не го ритай! Студено му е!” Мисля за доброто на животните. Дожалява ми, усещам мъката в сърцето си и това ме кара да се грижа. Дожалява ми за всички, които страдат…Щастлива съм, когато се грижа за природата, за животните.Мечтая да отида в училище за рисуване. Така съм родена, с талант… Талант – значи да преуспяваш с нещо, да го можеш и да те оценяват в нещата, които изразяваш…

Аз съм умен. Това означава да те оценяват добре, лесно да запомняш песни и каквото трябва. Аз запомням лесно. Не ми е трудно да съм добър. Ако съм сам, ми е по-спокойно. Също и когато ми е лесно, съм спокоен. Но също така лесно се изнервям. И сега съм изнервен, защото Божидар каза, че когато сме били на 5 години съм го обиждал.Аз не помня да съм го обиждал.Понякога не мога да се въздържам да се ядосвам, защото съм нервен и буен. Нервен съм като тате.Щастлив съм се чувствал на село.Мечтая да бъда умен, да стана архитект… Искам да променя нещо – къщата на село, пътищата да са по-прави,блоковете да са по-цветни и да е чисто…

Аз съм тъжна сега, защото с Анахит не можем да бъдем приятелки. Аз харесвам Анахит. Приятелството е нещо хубаво. Имаме нужда от приятели. Ако си сам, самотен си. Не обичам да съм сама. Обичаме се с Анахит, но сме нервни. Злобни сме, лесно се нараняваме…Щастливи сме, когато учим, когато имаме приятели. Мечтата ми е да бъдем всички приятели, да не се разделяме никога.