Аз зная защо е тъй бялакосата ти, майко добра.

Там грижата зла е навяла вихрушка от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжниочите ти, майко добра.

Защото и денем, и нощем в тях огън от болка гори.

Но ти усмихни се, когатоподнасям ти аз от сърцена моята обич цветята

пред твоето майчино мило лице!