Част Трета: „ГОРЕЩОТО” ЛЯТО на `89а

Глава І. Системата срещу мюсюлманите

1. Майските гладни стачкиА) ЗаявленияР. Узунова: пуснах машината, говорете…Женски глас: „До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета за човешки права гр. София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до общинската Прокуратура гр. Дулово. Заявление от Севзи Реджепов Хюсеинов, жител на с.Таслаково, Разградска област; Закир Исмаилов Мустафов, с. Правда, Разградска област; Хакъ Хакъев Мехмедов, с. Любен, Разградска област; Ремзи Сюлейманов Неджимов, гр. Дулово, (адрес), Разградска област. Ние, горепосочените български граждани от Североизточна България от турски произход, опирайки се на националната ни Конституция и на всички двустранни и международни актове, в които е участвала България, обявяваме гладна стачка, считано от 6и май `89 година до 31и май `89 година за възстановяване на следните ни искания: 1. Да ни се възвърнат нашите истински рождени турски имена, насилствено отнети от българските власти със започналия през `84а - `85а година процес на побългаряване, наречен от властите "възродителен процес"; Да ни се възвърне всичко турско, заличено от страна на българските власти посредством най-различни кампании срещу малцинствата, свързано с етническия ни произход. Гладуващи: Севзи Реджебов Хюсеинов, Закир Исмаилов  Мустафов, Хакъ Хакъев Мехмедов, Ремзи Сюлейманов Неджимов, подписали Заявлението.”Румяна Узунова: Сега много бавничко пак ми кажете имената.(Повтарят ги няколко пъти)Женски глас: Сега се присъединяват още седем човека. Считано от 8и май се присъединяват още: Адем Шакиров Салимов, с.Престоя, Сливенски окръг, Фекри Фикредов Адемов, пак с. Престоя, Юмуз Сабриев Ахмедов, Сюлюш Салимов Юсуфов, Хикмет Мустафов Османов, Мехмедали Мехмедов Халилов. Момент само, последният е пак от Престоя. Тримата са от Престоя, Мехмедали Мехмедов Халилов е от Каолиново и Исмаил Исмаилов Мехмедов - пак Каолиново. Благодаря ви много.Р. Узунова: Добре, добре…(На края на м. май в Париж се открива Конференция по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, както и Международен симпозиум „Свободата на духа и човешкото измерение в Европа”, организиран от френската фондация „Futur”; началото на май 1989 г., ролка № 192)

Р. Узунова: Един момент… Ето, включих…Мъжки глас: „До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета по човешките права в София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до Общата прокуратура в град Нови Пазар. Заявление от Исмаил Исмаилоглу и Мехмедали Мехмедоглу. Ние, горепосочените български граждани от североизточна България от турски произход, опирайки се на националната ни Конституция и на всички двустранни и международни актове, в които е участвала България, обявяваме

1

гладна стачка, считано от 8 май 1989 г., със следните искания: Да ни се възвърнат нашите истински рождени турски имена, насилствено отнети от българските власти в започналия през 1984 - `85а година процес на побългаряване, наречен от властите "Възродителен процес"; Да ни се възвърне всичко турско, заличено от страна на българските власти посредством най-различни кампании срещу малцинстватаq свързани с етническия ни произход. Гладуващи: Исмаил Исмаилов Мехмедов от град Каолиново (адрес) и Мехмедали Мехмедов, също от град Каолиново.” Готово, нали?! Ало? Искам нещо ново да ви кажа. Днеска трима от нашите другари са били повикани с призовка в МВРто и един от тях бил бит с летва по главата. Чухте ли ме? Това непременно трябва да се каже довечера по радиото. А. Манолова: Да. Имената на тримата бихте ли казали?Мъжки глас: Да, да, ей сега ще ви ги кажа. На третия не мога да ви кажа точно, обаче двамата са били бити…Адем Шакироглу и Фикрет Фикретоглу. А. Манолова: Да. И двамата са били бити?Мъжки глас: Единият е бил ударен по главата. И знаете ли какво казали: да се откажем от това гладуване, и щели да ни дадат паспорти. Така им казали! И имайте предвид, може би и те ще ви потърсят… А. Манолова: Да, може би и те ще се обадят.Мъжки глас: Да, ще се обадят допълнително и те. От Дулово - по-рано тръгнах, нали - имаме пак една новина: Момчетата са здрави. Днеска е петия ден. И ще продължат до 31и май, а може би и повече. Не се знае още… А довечера текста ще го дадете, нали?А. Манолова: Да, сигурно ще дадем текста.Мъжки глас: Обаче не само веднъж - в 5.15 ч., понеже хората са още на работа тогава.На 3 пъти, така, нали, до преди нас както се повтаряше. А с ББС не можем да се свържем, понеже и те са били на стачка... Утре тръгвали май… Ако ви помоля да им съобщите и на тях…, обаче няма смисъл, сигурно?А. Манолова: Ами ще видим, аз предполагам, че и те влизат във връзка с нас също.Мъжки глас: Защото на български ББСто още не е съобщавало… такова нещо.А. Манолова: Не е ли съобщавало?Мъжки глас: Не е. А бихте ли дали на турски език телефонния номер?А. Манолова: Не го зная. Нямам представа.Мъжки глас: На български го зная, обаче на турски не го знам… Вие…, работното ви време… горе-долу да знаеме?А. Манолова: Работното време е тука от 10 часа ваше време до 6 – 7 часа вечерта. Обикновено има човек, да.Мъжки глас: Вечерта?! А, хубаво. Вие можете ли да се свържете с моя телефон или не можете вече?А. Манолова: Зависи от къде.Мъжки глас: Нали…, един път се опитахте вече…А. Манолова: От къде се обаждате вие точно? Откъде?Мъжки глас: От Каолиново бе! Нали ви дадох и…А. Манолова: Не може. Да, да, не може.Мъжки глас: Добре, ние ще ви търсим тогава. Друго нямам, много здраве. Приятна работа. Всичко хубаво.А. Манолова: Благодаря. Мерси. Дочуване.

2

(началото на май 1989 г., ролка № 381)

Женски глас: „Във връзка с обявената гладна стачка от 6и май 1989 година на четиримата български граждани от турски произход и присъединилите се към тях още 17 граждани, от днес, 10 май 1989 година се солидаризират и семейството на Хакъ Хакъев Мехмедов. Този е един от членовете на първата четворка. А именно: съпругата му Фейдегюл Исмаилова Мехмедова, синовете му Ердин и Хамид Хакъеви, дъщеря му Сафие, снаха му Гюлсер Мехмедова със сина си Ерджан, както и баща му Хакъ Ахмедов Мехмедов, майка му Неджибе Абасова Мехмедова; брат му Джавит Хакъев, съпругата му Сафит и децата му Енвер и Надихан в протест на това, че вместо отговор на апела им от 6 май същият бе повикан в Общинското управление на МВР град Дулово, където му бе съобщено решението да го интернират заедно със съпругата и малкия му син в Австрия.” (10.05.1989 г., ролка № 381)

Б) Съобщения и интервюта(…) Р.Узунова: А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери е засега?Г. Османова: В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я приемат нашите. Ето днеска може би ще се съобщят имената на жените. Има много жени сега. Р.Узунова: Тия жени срещу какво протестират, че мъжете им са в затвора или…?Г. Османова: Ние протестираме да се възвърнат нашите турски имена, всичките ни права, да се освободят политическите затворници, невинни дето са затворени. Р.Узунова: И имате ли представа колко души правят гладна стачка в момента? Ало?Г. Османова: Може би … двеста може би станахме - около двеста, над двеста, там сме.Р.Узунова: Двеста души правят гладна стачка със същите искания?Г. Османова: Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафетния начин. Едни прекъсват, други продължават. Желаещите са много. Р.Узунова: Да, благодаря ви много, Гюлтен Османова. Вие сте съгласна да излъчим интервюто, така ли?Г. Османова: Съгласна съм, (11.05.1989 г., ролка № 382)

Мъжки глас: Започваме от днес гладна стачка до 30и.Р. Узунова: Кои хора?Мъжки глас: Учителско семейство от Асеновград: Юмер Мустафов Кочанджиев, Записахте ли?, Енбие Ахмедова Кочанджиева; и от Крумовград: Юмер Османов Хюсеинов и дъщеря му Гюлсерен Юмерова Османова – от днес до 30и; има още един човек, също от Крумовград (…) казва се Муртил Ахмедов Хюсеинов. … Узунова, аз смятам, че телефонът ще се запази…Р. Узунова: Разбира се, разбира се(недатирано, ролка № 311)

3

Р. Узунова: Ето, включих. Мъжки глас: Включи ли? Ахмед Юсуфов Кючуков,с. Острово, Разградска област; Орхан Расимов Касимов, гр. Разград; Али Салиев, с. Недоклан, Разградска област; Шабан Хюсеинов Расимов, гр. Кубрат, Разградска област; Дауд Даудов Карахафузов, с. Глоджево, Разградска област; другите: Гюлзааде Исмаил Наимоглу, това е жена, - Гюлзааде, с. Иширково, Разградска област; другата жена е Мюмюне Тахис Мустаоглу, с. Искра, Разградска област; Ружди Севзи  Мустаоглу, с. Искра, Разградска област. Още двама има, Румяно: Сюлман Реджеп Бакалоглу, с. Искра, Разградска област, и петото, последно: Ибриям Мюзекяр Шакироглу, който е на 63 години, от с. Искра. Обаче годините да не забравите да кажете... Айде… Р.Узунова: От кога започват гладната стачка?Мъжки глас: От 13и.Р.Узунова: От 13и. Съобщава?Мъжки глас: Това исках да ви кажа.Р. Узунова: Кажете си името, няма да се излъчва, но да имам източник.Мъжки глас: Моето име ли? Не ме ли познавате, бе?Р.Узунова: Абе познавам, ама да запиша на лентата, защото нали трябва да имам... Мъжки глас: А, добре. ... от Каолиново. Айде, не е нужно другото, нали?Р.Узунова: Не, не е нужно. Не, аз няма да го излъча.

Мъжки глас:... Значи, да говоря, така ли? Готово ли е? Ми, искам да кажа това, че на 12-ти следните другари…Р.Узунова: На 12и май?Мъжки глас: … на 12и май, този месец, Ешрес Саиков Алиосманов, Мохамед Бекиров Мюмюнов, двамата от с. Генерал Гешево, и после - Мустафа Якубов, той е от с. Лебед. Другите: Шабан Абдулов от с. Бенковски, той /…/, последният - Реджеп Халилов, той е от с. Търновци - тези другари обявиха гладна стачка. Р.Узунова: От кога, от 12и?Мъжки глас: От 12и, да. Р.Узунова: Със същите искания?Мъжки глас: Те … със същите искания: да им се върнат имената, нали, (пауза) и да се преселят в Турция.

Р. Узунова: Един момент…, почнете от начало… Говорете.С. Искендеров: Да. „Съобщение от секретаря на Демократичната лига за защита на правата на човека в България Сабри Искендеров, заточен в с. Камено поле, Врачанско. Днес, на 11и май `89а година, по информация, че на 9и май `89а година са обискирали и запечатали квартирите на Мустафа Юмеров - председател на Демократичната лига, заточен в с. Комарево, Врачанско и на секретаря Али Орманлиев, заточен в с. Драшан, Врачанско, след което са закарани в неизвестност. С тези действия българското правителство на практика показва, че продължава грубо да погазва човешките права и гражданските свободи и да репресира членовете и свободните дейци на Демократичната лига и на другите неофициални сдружения, които имат единствената цел да се борят с мирни и законни средства срещу закононарушенията от страна на властите. В знак на протест срещу горепосочените нарушения, в знак на солидарност и в подкрепа на справедливите искания на обявилите на 6 май гладна стачка Сабри

4

Реджебов от с. Таслаково, Закир Закиров от с. Правда, Хакъ Хакъев от с. Любен, Ремзи Мехмедов от гр. Дулово – всичките в Разградска област, обявявам гладна стачка от 12и май до 18и май. Междувременно държа да съобщя, че ние, тримата ръководни дейци на Демократичната лига, от 15и май щяхме да се присъединим към започналите на 6-и май гладна стачка горепосочени наши сънародници. Техните справедливи искания са смисъла и съдържанието, които са залегнали в Програмата на Демократичната лига. Събитията изпревариха 15и май и за това аз се присъединявам към тях от 12и май. Изпращам протестно Уведомление до Председателя на Държавния съвет на НРБ, Главния прокурор на НРБ и до Българската телевизия. За сега все още аз не съм задържан за постоянно, но стои пред квартирата ми кола на Държавна сигурност с врачански номер и възпрепятстват коли, пристигащи при мен. Заявявам, че който има аналитичен ум, трябва да разбере: крайната победа от този кошмар ще бъде наша. Властта трябва да знае в кой век сме и в кой континент се намира България. Хиляди поздрави на всички вас, работещите в Българската редакция на "Свободна Европа". Гладуващ Сабри Искендеров.”Р. Узунова: Да. Това ли е? Ало? … (11.05.1989 г., ролка № 382)

Р. Узунова: Говорете.Мъжки глас: От гр. Каолиново: Бейзад Хюсменов Нуриев, Назис Ристемов Ристемов, (някой подсказва на мъжа имената) Хаджер Хасанова - на 67 години; от с. Загориче: Бейзад Юсуфов, Бямил Мюстаджебов, Али Адемов - дългогодишен учител, изгонен от работа, Ахмед Якубов; от с. Браничево: Осман Исмаилов; от с. Длъжко: Идриз Османов, Адем Юсуфов; от с. Вълнаре: Ислям Османов, Шинаси Ислямов; от с. Орляк, Толбухински окръг: Исмаил Исмаилов, Ферхат Сабриев; от с. Средковец, Шуменски окръг: Рамадан Юсуфов; от с. Престое: Рушан Якубов...; така, пак от Средковец има: Исмет Руфадов; и още двама от Престое: Сердар Мехмедов и Зикри Нуриев, от село Престое...Р.Узунова: От кога започват гладна стачка?Мъжки глас: Ами, последните са от днеска. Р.Узунова: Последните двама?Мъжки глас: Последните седем. От Орляк до седмия… са от Престое. Р. Узунова: Са от днеска? Мъжки глас: Да, също така от днеска - от Каолиново тримата. От Загориче тримата са от 13и, от събота.Р.Узунова: Кои са от събота? От кое село?Мъжки глас: От Загориче. Ало? От Браничево дето е - той завърши.Р.Узунова: Да. Тя е щафетна гладната стачка, така ли?Мъжки глас: Да. По пет дена.Р.Узунова: Да, по пет дена. Добре. Това ли е?Мъжки глас: Благодаря ви и ви желая приятна работа.(11 и 12.05.1989 г., ролка № 385)

Ф. Шекеров: Румяна, обаждам се от България, казвам се Фикрет Ахмедов Шекеров, от гр. Каолиново, Шуменско. Ние сме тук в гладна стачка. Румяна, имаме една молба към

5

вас: искам това, което ще ви кажа, да го пуснете по радиото. „През 1985 година беше проведен тъй нареченият „възродителен процес” от българските власти. Тогава насилствено ни бяха взети турските имена. Искаме да ни се възвърне истинското рождено турско име, което би...да ни се възвърнат. За тия искания обявявам гладна стачка от 12 май 1989 г.” Надявам се, че може да го пуснете по радиото.(ролка № 382)

Р.Узунова: Говорете.Емин Хамдиев: Да започвам ли? „До заместник окръжен прокурор Светидимитрова, гр. Разград. Изложение от Емин Хамдиев Салиев, от Варна, интерниран в гр.Сеново(?), Разградска област. Съобщавам ви, че по изфабрикувано дело, образувано съвместно от служители на Държавна сигурност, Районна прокуратура, следствени органи и подвластен зависим съд съм осъждан, интерниран, принудително разделен от децата, семейството и близките си. По направените жалби до Областното управление на МВР - Варна, Районен и Окръжен съд - Варна, Районна прокуратура - Варна, Върховен съд, Държавен съвет на НРБ, Външно министерство и Министерство на правосъдието, до сега не ми бе отговорено по законоопределените обичайни срокове. След като и последната ми молба бе най-брутално отхвърлена, за дето желаех да участвам в богослужение по случай празника Рамазан и да получа 2 дни домашен отпуск, идва ми на ума да ви задавам следните въпроси: Кои наши права не са потъпкани и унижени? По този начин ли приобщавате турското население към социализма и комунизма? До като през същото време асимилаторските си стремежи ги прикривате с тъй наречените „антинародностни измислици и клевети”. Съмнително е да не виждате използваните прийоми и насилствени средства, репресивните методи, които прехвърляте на буржоазията и казвате, че те са чужди на Партията. Тук държа да ви припомня, че от трибуната на Февруарския пленум на ЦК на БКП от `74а година, тръбеше се, че нашата социалистическа държава никога не е имала и няма асимилаторски цели към турското малцинство и народностните групи. Сега, когато нямаме право да се наричаме със собствените си имена и народност, нямаме право да говорим на роден език, да използваме религията, обичаите си и така нататък, не знам как можете да кажете, че вие привеждате вътрешните закони в съответствие с подписаните международни договорености. Нима тази демокрация и хуманизъм е за първата категория граждани? За тези, които се чувстват и знаят, че са малцинство, срещу тях кои ваши закони са хуманни? Или ще кажете: „Това е наша вътрешна работа. Другите нямат право на вмешателство!”. Всичко гореизложено не доказва ли антинародностната кампания на асимилация, неспазване на елементарните човешки права и свободи?! В знак на тези нарушения аз обявявам гладна стачка от 14и май до 31и май - до Съвещанието за човешките измерения в Париж, и в подкрепа на исканията и в солидарност на другите стачкуващи членове и нечленове на Демократичната лига за правата на човека в НРБ, гр. Сеново, днескашна дата: 16и май, с уважение Емин Хамдиев.(16.05.1989 г., ролка № 385)

Р. Узунова: Да, говорете.Г. Османова: Днес изпратихме до Държавния съвет, Министерския съвет и до Главния прокурор Декларация за това, че обявяваме гладна стачка със следното съдържание: „Декларация от членовете на семейството и близките на Али Османов Орманлиев, роден в село Ябланово, Бургаска област, интерниран в село Драшан, Михайловградска област. Другарю Председател, повод за настоящата Декларация, с която се обръщаме

6

към Вас, са безпрецедентните по своята същност отношения на органите на властта към Али Османов Орманлиев и Мюстафа Юмеров, интернирани съответно в селата Драшан и Комарево, Михайловградска област. Двамата, които повече от четири години са интернирани - и то без съд и присъда, са основоположници на Независимото дружество „Демократична лига за защита правата на малцинствата в България”. Грубите и нечовешки отношения, наложени спрямо тях и много други свободомислещи, смели, честни и с демократични принципи граждани в нашата страна са позор за една държава, декларираща, че всичко, което се извършва в нея, е в името на човека и за човека. Връх на тази безпрецедентност и антихуманизъм бе задържането на двамата на 9 май 1989 година в неизвестно място за нас от установяването им. Повече от седмица от тях няма никаква вест. За цялото ни семейство и близките ни тези дни се превърнаха в кошмар. Що за хуманизъм е това? Това ли е истинският лик на едно социалистическо общество? Въпреки многократните почуквания по кабинетите, местните органи на властта останаха безмълвни за болката и за страданието на една майка, дъщеря и син. Опитите за представяне на нещата в розово на органите на Държавна сигурност не могат да заблудят никого, а тъкмо обратното – те дават още по-голяма тайнственост на положението и увеличават страданията ни. Това грубо посегателство върху елементарните човешки права в навечерието на най-големия международен форум, разглеждащ именно въпросите за хуманизация на нашето общество, е пречка и ще продължава да бъде такава, та НРБ да заеме своето достойно място в общоевропейския дом. Международният авторитет не се придобива чрез лишаване на собствения народ от свободи и права. Изразявайки нашето дълбоко възмущение от своеволията на самозабравилите се бюстители на реда и Държавна сигурност, декларираме, че считано от 17 май 1989 година обявяваме гладна стачка, както до изпълнението на долупосочените искания, така и се присъединяваме към Декларацията на обявилите гладна стачка наши сънародници от турски произход от 8 май 89 година. Исканията са следните: Незабавно да бъдат освободени двамата задържани - а именно Али Османов Орманлиев и Мустафа Юмеров, независимо от това къде са запрени; Да ни се даде информация въз основа на чии заповеди или нареждания са отведени те от тяхното местоустановяване; Веднага да се даде възможност на членовете на техните семейства да установят контакт с тях; Да спрат своеволията на органите на властта да интернират гражданите без съд и присъда, потъпквайки всякакви закони и нормативи; Да спрат гоненията и задържанията на гражданите от малцинствен произход затова, че търсят защита на своите права по официален и неофициален път, когато те не водят до опасност за сигурността на държавата и не прибягват до терористични акции. Считаме, че настоящата Декларация няма да остане глас в пустиня и ще се намерят хора - във ваше лице - да подкрепят нашите искания. Декларатори: Гюлфие Шерифова Орманлиева - съпруга, Грънча Алиева Орманлиева – дъщеря , Месут Алиев Орманлиев – син, Хасан Кязъмов Коджамустафов – роднина, Кязъм Мустафов Коджамустафов – роднина, Кемал Хасанов Коджамустафов – роднина, Фатме Кемалова Коджамустафова – роднина, Лиля Байрямова Коджамустафова – роднина, Гюргие Хасанова Коджамустафова – роднина.” Това е. Ало?! От днес всички декларатори обявяваме гладна стачка до тяхното…, докато ни дадат някаква информация за тях. (17.05.1989 г., ролка № 373)

Р. Узунова: Да, включила съм машината… По-високо говорете!Наим Наимов:... въпросът за гладната стачка…, аз не искам да се записвам, но само исках да ви предупредя…Р. Узунова: Не, само за информация…Няма да го излъчвам.

7

Н. Наимов: Гладната стачка е нещо съвсем нормално. Аз не съм от гладуващите, но искам да ви направя няколко предложения, с които да ви улесня, да не изпада радио "Свободна Европа" в някои критични ситуации. Има, като че ли… ми се струва, има малко провокация в сегашната гладна стачка.Р.Узунова: В какъв смисъл?Н. Наимов: Като че ли някои хора се опитват да провалят или да почернят името на гладната стачка. Струва ми се, до колкото аз успях да разузная…, единият от четиримата играе този номер с още една … Но не съм сигурен, не съм се убедил още, но като че ли така изглеждат нещата... Аз не мога да излеза много-много, защото имам… мярка, … и снощи ми направиха пак акт, защото посетих дома на Севзи Реджебов от Таслаково, ... Чувате ли ме? И много спекулации се получиха тука, относно, че ги екстрадирват. Това е много относително…Р.Узунова: Ще ги екстрадират?Н. Наимов: Да. Много е относително... На мен ми се струва, като че ли те си измолиха за паспорти, някои от тях. Това е един номер. Номер! Не знам кой играе този номер… Но гладната стачка иначе протича съвсем нормално. Духът на народа е много висок, на гладуващите. Вярно, че не съм убеден кой точно, много е трудно с държавната машина на провокацията да борави човек, ... аз съм сам и няколко мои съмишленици, искаме да установим случая... с някои от лицата. Та мнението ни е да не споменавате имената на четиримата...Р.Узунова: Първите четирима?Н. Наимов: Да, да, точно, конкретно за тях става...Р.Узунова: Бихте ли казали първото име, за да видя в списъка кои бяха?Н. Наимов: Севджи Реджепов /.../ (не се разбира фамилията, но не е Хюсеинов), Закир Исмаилов, Хакъ Хакъев и Ремзи Сюлейманов.Р.Узунова: Да, тия първите четирима?Н. Наимов: Да. /.../ но не споменавайте имената на четиримата.Р.Узунова: Да, но ние получихме сведение, че цялото семейство на Хакъ прави гладна стачка в знак на солидарност?Н. Наимов: Не можах да ходя днеска до там, да видя на място и да разговарям със същия. Но втория, третия и четвъртия ден, доколкото знам, за третия ден съм сигурен, бях у дома на (казва вероятно прякор), как беше, Ремзи. Той (вероятно Хакъ) дойде, после дойде и Закир. И някаква спекулация се върти между тия двамата… Днеска един голям шум, голяма паника създадоха тука, в дома на /…/ Ремзи. Нали ме разбирате? Това е една провокация от…, външна провокация. Но не мога да го установя... Разбирате ли ме? За това, вижте, малко коригирайте там, при излъчването на този… Иначе гладната стачка е съвсем нормална. Как да ви обясня? Много ми е трудно. Разбирате ли ме?Р.Узунова: Да, да. Вие как се казвахте? Н.Наимов: Наим Наимов. Вижте какво, просто един номер, не знам колко е верен (диктува телефонен номер в Дулово) Моят нали го знаете?!... След малко бихте могла да го опитате... Имате ли други въпроси към мене?... (недатирано, ролка 382)

Мъжки глас (навярно Исмаил Исмаилов от Каолиново): … Севджи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково (един от първите четирима гладуващи), той е при мене. Отидох при него, бях с кола. Понеже хората от селото викат, че го пазели старшините

8

от полицията, та рекох да спра на някоя друга улица. Спрях колата и отидох при него. Гледам, джипката стои пред къщата му. Двама милиционери с джипка - и седят там. Поисках да вляза направо през вратата, те почнаха да ми викат: „Ало, ефенди, първо се идва при нас!”- тъй ми рекоха, „А защо бе?”, „Сега няма да ти дадем обяснение!” – казаха. И си помълчах. Отидох при тях. „Ами – викат - откъде си, що си, какъв си му ти?”, Викам: „Много близък приятел”, нали. Викам: „От колко дена не съм го виждал, в случая - бил болен, нали, че няма какво да крия.” „Той, викат, е добре сега – викат, - и няма за какво да го посетиш!” Просто ме върнаха от там. „Мога ли да вляза да видя приятеля си?” – „Не може!”- казаха. „С кого говорех?”- не си дадоха и имената. И единият каза: „Това не е от нас, наредено е от горе...” „От къде, по-точно от къде ви е било наредено?” – питах. От Министерство на вътрешните работи им било наредено на тях да не пускали никого. (19.05.1989 г., ролка № 324)

Р. Узунова: Така, говорете. Ало? Ало? Ало? Говорете.Мъжки глас: До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до Комитета за човешките права, до Българската телевизия и радио, до в. "Работническо дело": „Заявление от Мехмед Рашидов Сюлейманов, от с.Брестовене; Зейтин Рашидов Сюлейманов, с. Брестовене; Фикрет Велиев Ибрахимов, кв. Дряново, Кубрат; Дюлгюм Мюмюнов Османов, гр. Завет; Гюлтен Етемова Османова, гр. Завет; Осман Илов Османов, с. Веселец; Измегил Юмерова Османова, с. Веселец; Мустафа Ахмедов Халилов, с. Веселец; Неджми Ахмедов Халилов, с. Веселец, Емин Ахмедов Ахмедов с. Бялково; Махмуд Адемов Сеизев, ж. к. "Орел", Разград; Исмаил Сюлейманов Кадиров, (адрес), Разград; 13-ти е Бюрхан Ибрахимов Мехмедов, ж. к. "Орел" Разград; 14-ти: Сюлейман Неджекяров Цветков, (адрес), Разград; 15-ти: Хава Ибриямова Хюсеинова, с. Веселец; 16и: Азис Ахмедов Мандаджиев, с. Острово; 17-ти: Зелиха Ахмедова Памуклиева, Тутракан. Всичките са от Разградска област. Ало? Заявяваме, че се солидаризираме със Севзи Реджепов Хюсеинов от Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов с. Любен, Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, които почнаха гладна стачка от 6и май - в подкрепа на техните искания. Същите искания са и наши искания. Обявяваме 5 дневна гладна стачка от 22и май до 26и май включително. Искаме да чуем имената си, както искаме да ги чуе и цял свят от вашите предавания и други подобни предавания. Ало?Р.Узунова: Да, да, чувам ви. Извинете, а вие знаете ли нещо за събитията в събота и в неделя? Ало, чувате ли ме? За демонстрациите, за турските демонстрации? Мъжки глас: Демонстрации тука, в нашия край, където сме, няма, за сега. Другите, които са станали в Каолиново, в Престое, от където е тръгнала,… знаем това, което вие ни съобщихте. Българската телевизия, радиото и пресата нищо не са писали, а и очевидци не е имало, изглежда, от тукашните села. В момента там е било блокирано. Р.Узунова: Да, да, благодаря ви. Дочуване.(22.05.1989 г., ролка № 387)

Декларация на изгонени български турци, живеещи в Бурса Румяна Узунова: Готово, включих…Зейнеп Ибрахимова: Добре, започвам… „Днес, 25 май 1989 г., в град Бурса пред джамията “Оглу” се събраха и започнаха гладна стачка следните турци, изгонени от България: Зейнеп Ибрахимова, пълномощник на Свободното дружество за правата на

9

човека в България за Варненска област, Сабри Искендеров - секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, Мустафа Юмеров - председател на Демократичната лига в България, Юсуф Хюсеинов - член на ръководството на Свободното дружество за правата на човека в България, Баиде Хюсеинова - член на Независимото дружество…, Ибрахим Ибрахимов - член на Независимото дружество, Шабан Абдулла - член на Демократичната лига…, Махмуд Махмудов, Али-Осман Махмудов, Пандагил, Али Османова, Мехмед Идризов. С това всички подкрепят исканията на турците, живеещи в България и протестират пред Българското правителство за изстъпленията срещу турците, живеещи в България. Настояваме да се отмени военното положение, да не се стреля срещу мирните демонстранти и да се назначи правителствена и международна комисии за разследване на всички убийства и изстъпления, станали във връзка с асимилаторската политика от 1970 г. насам.” Край.(25.05.1989 г., ролка № 3)

2. Принудителното напускане на България

А) ЕкстрадиранетоМустафа Юмеров: Казвам се Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека. Ние, като организация, ръководният екип на Демократичната лига в началото на м. май решихме по най-крещящ начин да изразиме и да докажеме на света, че в България се извършва една асимилационна политика от живковисткия режим. Средствата, които щяхме да използваме в борбата ни за човешки права, бяха мирни и затова призовахме наш`то население и всички членове на Демократичната лига да пристъпват към масова гладна стачка. За кратък период масовата гладна стачка обхвана почти цялата страна. Както и очаквахме, властите в България посрещнаха на нож тази наша мирна форма на борба. Резултатите се оказаха трагични. Страната се заля от вълна на терор и насилие. Многобройни жертви бяха дадени от мирното население. Ние още нямаме пълна представа за броя на жертвите. Масово, десетки села и някои градове в Североизточна България и в Южна България бяха поставени под пълен контрол от българската войска. Режимът по такъв начин отговори на нашите мирни искания, на наш`та мирна борба естествено мирните походи, с които целяхме да докажеме, че ние в България сме против насилственото асимилиране на едно голямо малцинство. Ние имаме дълбоки корени. Историята е на наша страна. Ние сме турци. Не сме принадлежали към друга етническа принадлежност. Досега прекрасно се разбирахме и намирахме общ език с основното българско население. Грамадното мнозинство от населението естествено е на наша страна и подкрепя наш`те справедливи искания. За да ликвидират и да обезглавят организацията и за да спре вълната на масовите гладни стачки, българските органи на Държавна сигурност на 9 май около 18.30 часа дойдоха при мен и поискаха като Председател на Демократичната лига да дам нареждане за спиране на дейността на организацията и за прекратяване на гладните стачки. Аз отхвърлих, не приех това предложение и казах, че наш`та борба тепърва започва. Ние целиме по такъв начин да покажеме пред света, държавите-участници във Виенската среща и предстоящата Парижка конференция, че наш`то дело е справедливо, че борбата ни ще продължи до победен край. При това положение господата от Държавна сигурност казаха, че трябва да напусна страната. Аз не приех и това предложение и им казах, че ни предстоят доста сериозни битки с режима в София. „При това положение - казаха, ние сме принудени да прибегнеме за насилственото Ви изгонване от страната!” Качиха ме в колата и за 4 часа аз се оказах на българо-турската граница край Свиленград. Не пожелаха аз да се

10

срещна с моето семейство, да им се обадя, за да могат да знаят къде съм, що съм. И в момента моето семейство не знаят аз къде съм. Но многократните ми опити да се свържа с тях се оказаха безрезултатни. Не знам в какво състояние са те, каква е тяхната съдба. Успях да се свържа с редица представители и членове на Демократичната лига - те надигат глас на протест - и от тях научавам, че особено вчера в Джебелския край са били дадени многобройни жертви. Някой посочи цифрата 200, от други източници получавам естествено информация от подобен род. Ние не сме сигурни, защото всички пътища, водещи до тези села, където населението изразява чрез мирни походи своя протест, тези села се оказаха напълно са поставени под властта на войскови поделения на милиционерските сили и на органите на Държавна сигурност. Ние сме разтревожени за съдбата на многобройните наши членове, намиращи се в България. За да пресече вълната на мирните походи и гладните стачки, българското правителство от 4 – 5 дена насам прибягна към изгонване от страната на дейните членове на Демократичната лига и на Независимото дружество за правата на човека, на членовете на Дружеството за защита на човешките права под името “Виена - 89” и т.н. Ние в момента се намираме на турска територия. Нашата цел е да координираме нашата борба, за да можем отсега нататък да продължим до победен край.Р. Узунова: Бих искала да Ви попитам: на 9 май Ви прокудиха от България, така ли? Дадоха ли Ви паспорт?М. Юмеров: Паспорт ми дадоха на границата.Р. Узунова: От коя дата беше издаден паспортът?М. Юмеров: На 8и май. Те ми казаха, че ще ми дадат възможност 10 дена да се срещна с моето семейство, но посред нощ, около 12 часа, в Хасково, в МВР-то ми казаха, че са получили нова заповед, че веднага трябва да напусна страната. Аз протестирах, но протестът ми беше отхвърлен и при това положение те казаха, че насила ще ме изгонят от страната, както и направиха.Р. Узунова: А Вие подавали ли сте някога молба за получаване…?М. Юмеров: Молба съм подавал, 5 – 6 молби, да бъда лишен от българско гражданство, да бъда изпратен в Западна Германия, или в САЩ, или в Турция, където имам родители и близки…Р. Узунова: А сега попълвахте ли съответните документи на 9и май?М. Юмеров: На 9и май… Аз, понеже на 22и май ми предстоеше дело във връзка с организацията, като председател,…Р. Узунова: За узаконяване, за регистриране?М. Юмеров: Не, не, срещу мен те заведоха дело.Р. Узунова: С какви обвинения?М. Юмеров: Че съм напуснал селото, където бях интерниран. Естествено това беше повод, но не и причина за делото. Те ми посочиха, че на 22и май ми предстои дело, че трябва или да ме изпратят в затвора, или трябва да напусна доброволно страната. Ако го не сторя, за мен друг избор, ми напомниха, няма.Р. Узунова: Пак Ви връщам на датата 9и май. На 9и май ли попълнихте документите за паспорт? Последния път, когато дойдоха при Вас?Мустафа Юмеров: На 9и май не, никакви документи за паспорт не съм попълвал. Не ми и поискаха.Р. Узунова: Следователно, паспортът Ви е бил готов на 8и май?!М. Юмеров: Да, бил е готов. Аз не очаквах. Те ми казаха, че са дали нареждане, че предстои....

11

Р. Узунова: Питам Ви, питам Ви, защото и други ръководители на правозащитни организации са били прокудени от България на 9и май. Някак си изглежда като акция, защото паспортите им са били от 8и май.М. Юмеров: Да, и моят паспорт е от 8и май. В момента цялото, временното ръководство на Демократичната лига се намира в изгнание действително. Предстоеше ни Іи конгрес на 13и май. За да предотвратят провеждането на Конгреса и за да обезглавят организацията, и за да нанесат удар на нашата борба, те пристъпиха към изгонване от страната на ръководното тяло на Лигата.(недатирано, ролка № 133)

Р. Узунова: Готово.А.Орманлиев: Да започвам, така ли? Казвам се Али Орманлиев. Секретар съм на неофициалното дружество Демократична лига за защита на правата на човека в България. В момента се намирам в Белград. След някой ден смятам да пътувам за Истанбул, със самолет. Вчера пристигна една група прогонени от България български турци, от които се научих, че за мен се знае, че съм в неизвестност, или като „безследно изчезнал”. По тоя повод, искам с няколко думи да опиша как стана мойто прогонване. На 9и този месец, към 15 ч. и 20 мин., излязох от квартирата си в с.Драшан, Михайловградска област, където бях интерниран. Видях, че при мен идва един човек от ДС, при Районно у-ние гр. Котел, и друг с него. Поздравиха ме и ми казаха да ги поканя да влязат вътре. Друг път не са искали такава покана да им отправя, но както и да е, тоя път влязоха; поинтересуваха се как съм, що съм, въпреки че тях това не ги интересува много. Помолих ги да кажат, ако имат нещо съществено. Казаха, че искат да водят с мене един открит разговор. Попитах с кого разговарям – единият го познавам, че е от Котел, другият се представи тоя път /никой път не са се представяли!/, че се казва Николов и е от Министерството на вътрешните работи. Между другото каза, че това положение ще ме зарадва… Най-сетне, /…/ ако успеем да водим един открит разговор с тях, тъй като досега никой път не са били откровени с мен. И ми зададоха такъв един въпрос: как виждам изхода от това положение, в което се намирам? Казах им, че ний сме създали организация, наречена Демократична лига, Програмата и Устава на която сме изпратили до компетентните органи в България; че ще се борим, че искаме да бъдат осъществени тия цели и задачи, които с в нея и Устава. Казаха, че това не е възможно, да им предложа друг вариант. При това, 1987 г. бях подал молба за напускане на страната. И ме подсетиха това - че имам подадена молба. Отговорих, че ний бяхме изпаднали в едно безизходно положение. Тогава намерих за добро, за необходимо, че ако напусна България, ще се излиза от тая безизходица. Но сега съм на друго мнение – тоя път, по който съм тръгнал, намирам за по-правилен, за по-целесъобразен. И, ми казаха, че ако не мога това, ако не ми се разрешава такава дейност, дали поддържам искането си да напусна страната? И аз отговорих, че щом мойте, щом наш`те жизнени функции в България е само страданието, съответно ще напуснем; щом не се разрешава ний в България да живеем с такива имена. И при това човекът каза да взема и да напиша молба. Викам: „Да се консултирам със семейството си.” Отговориха ми, че те са говорили със семейството ми и те са били съгласни. И почнахме да пишем молбата. Дотогава всеки път съм си писал молбите с мое истинско име, рожденото име – почнах да я пиша с моето име. Те ме прекъснаха, че не може с такова име. И след такъв спор стигнахме до един компромис, където да съществува и мойто име, и натрапеното ми име – българското име. В молбата си писах: да напусна страната заедно със семейството си. Настояваха да не фигурира тоя израз “заедно със семейството”. Викам: „Защо?” Казаха, “ти си глава на семейството и съответно ти решаваш. Напълно се

12

подразбира, че заедно със семейството си.” И направих молбата. Казаха ми да си събирам багажа. Аз викам: „Закъде?” И не ми казаха, не ми отговориха. А бях взел буби, да отглеждам буби в това село, където не ми даваха работа, и зададоха такъв въпрос: “Има ли кой да се грижи за тия буби, докато се върна?” Викам: „Няма.” И почнах да си събирам багажа. Казват ми, “Това ще ти трябва като се върнеш, това вземи…” и т. н. Аз, при това положение, от една страна разбирам, че ще напусна страната. От друга пък - ще се върна, тъй като тоя багаж, като се върна, ще ми трябва – те ме подсещат за това, нали. Както и да е, събрах; исках разрешение, нали, ако има възможност, да се обръсна; обръснах се, излязох вънка да се измия и гледам, трима човека, пак от ДС, цивилно облечени хора, ме чакат там, вънка – патрулират ли, изглежда наблюдават ли, не мога да Ви кажа. Не ме пуснаха никъде да тръгна без човек. И така се качихме в колата на ДС от Котел. Минахме Мездра, минахме Своге, мислех, че ме водят на Главно следствено управление. Викам пак: „Къде отиваме?”, отговарят ми, “Като му дойде времето, и това ще ти се каже.” И така, когато преминахме Своге и наближихме към Драгоман, разбрах, че ще напусна страната. И тогава човекът от Държавна сигурност от Котел извади от джоба си паспорт, червен паспорт и ми показа, че напускам страната. Викам: „Къде е семейството ми?”, викат ми: “Ще дойде и семейството ти.” И така, пристигнахме в Драгоман. „Тука, викам, нечестно постъпихте с мене. Поне на раздяла… Би трябвало да се разделим, както подобава на хора, тогава… Вие не ми разрешихте…, вече пета година не съм виждал старата си майка, която не е в състояние да пътува. На мен не ми се разрешава да ходя на погребението на близките си - като дядо ми почина, като вуйчо ми, и т.н. Викам, за последен път би трябвало да ми разрешите да видя майка си, да се консултирам със семейството ми и т.н. Както да е, придружиха ме до Драгоман - 12.00 часа имаше влак - качиха ме на влака; вече потегля влака - и се отдръпнаха те; придружи ме човек от Граничните служители до Калотина, като ми каза,…да застана на вратата и нямам право да напусна влака… След като излязох от Драгоман, ми казаха, че свободно мога да изляза, където си искам вече. И така стана моето напускане на страната. Между другото, искам да оставя един Апел от името на група прогонени турски граждани от България, които се намират тука. Апелът е следният: „Живущото турско малцинство в България изживява най-черните дни в своята история. Започналата ни трагедия в края на 1984 и началото на `85а г. при насилственото побългаряване на турското етническо малцинство, сега е вече на най-връхната си точка. Това незащитено малцинство вече 5а година изпитва на гърба си бруталността на една военна машина. В ход е пуснато всичко антиморално и античовешко, лъжата, лицемерието и безогледното насилие. От лъжата и измамата се прави държавна политика. В отговор на справедливите и основателни искания – да живеят според своите етнически канони - получават отговор с изстреляни куршуми. И колко жалко, че днес, 24и май, Денят на славянската писменост, с група прокудени от България етнически турци изслушахме поредните измислици на българската политическа върхушка, предадени по радио “Дойче веле”. С голяма тревога и изненада констатирахме, че тия демагози не са се отклонили с нито милиметър от своите позиции, а именно: да заблудят световната общественост за скриване на живи истини, които протичат пред носа им. Днес, на път за Истанбул в Белград, все по-често се срещат изгонени хора от България, с бледи лица от започналите гладни стачки, които продължават и тука, като Ремзи от Дулово, Исмет от Джебел, и членове и активисти на Демократичната лига като Орхан от Разград, Гюлтен от Силистра и други. Човек с болка на сърцето си представя в какво плачевно положение се намира в България, като Орхание от гр. Дулово, говорителка на Демократичната лига за правата на човека, Мохамед Бекиров от с. Генерал Гешево, Мустафа Якубов от с. Лебед, Реджеб Халилов от с. Кърнарци, всички от Кърджалийско

13

- чиито живот е вече в опасност. Напълно подкрепяме движението на сънародниците ни в Тодор Икономово и Каолиново, Шуменско. Солидарни сме с масовата гладна стачка, обхванала цялата страна. Настояваме да се пуснат на свобода съмишлениците ни, намиращи се в затворите със и без присъда; изказваме благодарност на всички, които ни подкрепиха и подкрепят морално и материално. Въпреки, че се намираме извън България, ние ще продължим общата борба до осъществяването на Програмата на Демократичната лига.” Между другото, искам да съобщя на сънародниците, чиято съдба е да ни последват, че в Белград бяхме посрещнати сърдечно и радушно, както от представителите на Република Турция, така от местните власти. Дипломатическите представители от Турция предприемат мерки за своевременно изпращане на пристигащите в Югославия, което прави излишно преминаването ни в Австрия. Р. Узунова: Да, завършихте ли? Ало?А. Орманлиев: И, накрая, „апелираме световната общественост, включително членовете на Ислямската лига, да ни подкрепят в справедливата ни борба срещу асимилаторската политика на българското правителство, която представлява позор за цивилизованото човечество, осигуряващо и гарантиращо спазването на основните човешки права и свободи.” Това е Апелът.Р.Узунова: Искам да ви попитам нещо: от Вашия разказ останах с убеждението, че паспортът Ви като че ли предварително е бил готов. Колко часа разлика имаше между написването на молбата и получаването на паспорта?А. Орманлиев: Паспортът ми дадоха, показаха ми го близо до гр. Драгоман. Р.Узунова: А кога подадохте молбата?А.Орманлиев: Ми, подадох, когато се качвах с паспорта на влака. С готов паспорт, издаден на 8и, с билет до Белград.Р.Узунова: А те дойдоха във Ваш`та квартира на коя дата?А.Орманлиев: Същата дата, на 9и, към 15.20 ч..Р.Узунова: А паспортът е от 8и, така ли? Излиза, че Вашето заминаване е било предрешено, т.е. от молбата не е имало смисъл.А.Орманлиев: Да, да, да. Те предварително са решили всичко, че трябва да напусна; дори им подхвърлих: „ако евентуално се откажа да напусна, нали, в Белград /.../, те ми казаха, че ще ме принудят.Р.Узунова: Да, да. Благодаря Ви много. И не затваряйте…А. Орманлиев: Да, благодаря и аз…(24 или 25.05.1989 г., ролка № 312)

Н. Наимов: Сега се намирам в Турция, в република Турция Р. Узунова: Кога пристигнахте? Н. Наимов: В Истамбул? Р. Узунова: В град Истамбул кога пристигнахте? Н. Наимов: Пристигнах на 26и май в 11 часа. Р. Узунова: Бихте ли разказали при какви обстоятелства, защо трябваше да напуснете, защо напуснахте? Н. Наимов: Аз нямах желание да напускам България. Исках, имах желание да продължа дейността си в Дружеството…, в Независимото дружество…, но бях принуден да напусна. Те принудително ме изгониха, с туристически паспорт.

14

Р. Узунова: Как стана всичко това? Н. Наимов: Около 15и май беше. Те не ме повикаха, ама аз бях принуден три пъти на ден да се подписвам в МВР – Дулово. И от там не ми позволиха да се подпиша и ме викнаха при началника и от Областния следовател… Р. Узунова: А защо трябваше да се подписвате? Н. Наимов: Ами защото членувах в Независимото дружество, като секретар на Независимото дружество в Разградската област. Р. Узунова: Да се върнем към вашия личен случай. И как точно се случиха нещата с вас? Н. Наимов: Аз не пожелах да напускам България, тъй като хората, моите, наште членове казаха: „На кого ще ни оставиш и ще заминеш?” Викам: „Няма да замина!” На 19 (май) сутринта се явих в МВРто да се подписвам… и те ме прибраха горе, при Христо Минев. В 12 часа ме затвориха в мазето. По-късно научих от съпругата си, че тя е дошла да ме търси в МВРто и те й казали, че ме бият. Всъщност не ме биха. И казали й: „Не мене, а Фейзи Реджебов са биели, и той отдавна е заслужавал това.” Но и него не са го били. Р. Узунова: А имало ли е и други задържани? Н. Наимов: Да. Фейзи Реджебов - беше пълномощника на Разградска област. И Ибриям Иджалиев от с. Секулово - той е също наш член. И в 16.30 около 20тина милиционери под конвой ме изведоха от мазето, от ареста и ме качиха на едно частно такси „Москвич” с придружител някакъв си милиционер. И ме закараха в гр. Силистра, обменихме 40 долара… Р. Узунова: Сам или със съпругата ви? Н. Наимов: Със съпругата ми и с двете ми деца. И в багажника – съответно 4 куфара и още един чувал, бих казал. Обменихме за 67 лева и няколко стотинки 40 долара. И оттам - в гр. Русе ме предадоха в Русенската гара на Русенската милиция. Оттам ме заведоха в бюро „Рила” май беше, за международни билети за влакове, купих билет от там …Р. Узунова: А паспорт? Н. Наимов: Паспорт ни дадоха, мисля, че на съпругата ми бяха дали… Р. Узунова: С каква дата? Н. Наимов: Туристически паспорт, с дата 19 май 89 година Р. Узунова: Същият ден, да? Н. Наимов: Да, същия ден. Р. Узунов: А вие бяхте ли подавали документи за паспорт? Н. Наимов: Не, не съм дал. Преди, `83а година бях подал молба и съпругата ми беше уволнена `83а година от работа, беше детска учителка… Р. Узунова: Защо я уволниха? Н. Наимов: На 26 април беше уволнена, а на 30 април ми се роди второто дете! Да!Р. Узунова: А каква снимка имаше на паспорта? Н. Наимов: Снимката ми беше оригинална. Р. Узунова: Но от кога, от кога правена? Н. Наимов: Мойта снимка беше направена предишния ден, понеже следователят, той ме заведе до фотото и ме снимаха. Р. Узунова: С милиция или сам?

15

Н. Наимов: Да, с милиция, с държавен служител. Той ме заведе и в банката, аз си платих, но те уредиха нещата. Те попълниха всички документи, молбата също те я попълниха. Р. Узунова: А вие подписахте ли я? Н. Наимов: Ами неизбежно беше. Съпругата ми беше там, трепереше, и нямаше начин Р. Узунова: Всъщност платихте ли тези пари за паспорт – парите, които ви искаха, по 80 лева? Н. Наимов: Платих ги. Неизбежно беше, трябваше да ги плащам Р. Узунова: И билетите си платихте? Н. Наимов: Платих също 200 лева - за акта за шофьорската ми книжка, понеже ми съставиха акт - понеже не ми светел предния фар, мигачи и тем подобни там 200 лева глоба, и за една година ме лишиха… Р. Узунова: Не е ли много? Н. Наимов: Не знам. Също така и съпругата ми имаше 80 лева глоба Р. Узунова: За какво? Н. Наимов: Глоба за шофьор, тя също е водач... 80 лева глоба също - и нея я платих. А имаше и 40 лева, която е /…/ - пак я платих… Платих и билета, платих и таксито от гр. Дулово през Силистра и Русе - 160 лева… Да, и таксито платих! И ме посрещна Христо Минев, каза ми: Здравей! Викам: „Аз с вас нямам поздрави!” Но все пак той ме хвана за лакътя… и както и да е, вкараха ме в митническата сграда. Казаха - имате право на валута и по 50 лева на глава от семейството, общо 200 лева. А останалите пари ще останат в милицията - когато се върнете в България, ще си ги вземете. И основно ни провериха багажа. Имах 4 куфара и един чувал. Какво търсят, не знам! Игла като че ли, игла търсят! И ни качиха сутринта в 5.45 на влака за Братислава. Бяхме във вагоните на влака, пристигащ от Москва с емигранти… Р. Узунова: От къде емигранти? Н. Наимов: От Съветския съюз, предимно евреи бяха… Имахме проблеми с Австрийската митница, проблемът беше в парите. А съветските емигранти имаха около 1000 долара, а ние само 40 долара и по 200 лева на семейство: 40, а ако детето е по-голямо от 10 години, и на него се полагат 20 долара; ако е по-малък от 10 години, не се полага. И по този въпрос австрийските митничари искаха да ни върнат. Но ние излязохме от влака… Р. Узунова: Да ви върнат, че имате малко пари ли? Н. Наимов: Да, с които и за един ден не може да останем във Виена. После се обадихме в Турското посолство, и те се обадили в техното министерство, и чак вечерта около 16 часа с другия влак, който идва от Чехословакия, ни композираха и ни закараха във Виена. Отношението на австрийците беше отлично. И на 26 май сутринта се качихме на самолета за Истанбул. (Вероятно до тук е излъчвано интервюто) Точно в 11 часа бяхме в Истанбул. Р. Узунова: А сега какво е положението? Пристигат ли много хора от България? Виждате ли се с много хора? Н. Наимов: От България пристигат - както съобщи тая вечер турската телевизия - са около 40 000 граждани. А на мен ми прави впечатление: някои пристигат с багаж - като изселници, някои без багаж, само с един куфар или с два куфара… Р. Узунова: А вие с някои от тях лично виждали ли сте се? Н. Наимов: Да, видях се с много от тях

16

Р. Узунова: И какво разказват? Н. Наимов: Разказват, че положението е много сериозно в България… Р. Узунова: В какъв смисъл е сериозно? Н. Наимов: В смисъл… със задържането, арестите и побоищата. Сега не мога да ви кажа точно кога е бил в град Дулово протестът - дневните протести… Държавна сигурност е отговаряла с танкове, сълзотворни бомби и бойни отровни вещества, и бронетранспортьори, и хеликоптери е имало. Снимали са на видео, и на следващия ден всички, които са присъствали на протеста, са ги повикали по един - по един и са ги били. Някои ги няма още. Мога да цитирам и някои имена, конкретно… Но все пак аз винаги гледам,… много трябва да съм сигурен в тия думи, за които аз отговарям…, аз ще ви отговарям задочно и съм убеден в това, 99 % съм убеден… Р. Узунова: Да?! Н. Наумов: Хамид Хамидов е бил задържан, от гр. Дулово, адрес. Мой съсед беше, е бил задържан от началото на този месец (юни) и все още го нямало, понеже е хвърлял камък и е улучил хеликоптера, и след това хеликоптерът е паднал. Хеликоптерът наистина е паднал, като се е блъснал на високото напрежение до град Алфатар… Р. Узунова: А не от камъка, така ли? Н. Наимов: Не, от камъка е паднал! Затова е бил задържан! А доколкото дочух, искат 150 000 лева за неговото освобождаване - за хеликоптера и обезщетенията. Слухове са това. Може да е истина… Но все още го нямало. Задържан е бил в София… И други много, много бити… Как световната общественост може да мълчи за тия неща? Много ми е интересно как, защо мълчи? Р. Узунова: Тя не мълчи. Н. Наимов: Защо мълчи?! Р. Узунова: За други хора какво знаете? Н. Наимов: Може би ще потърся и други, ако желаете да ви отговарям Р. Узунова: Разбира се. (началото на юни 1989 г., ролка № 366)

Б) Интервюта

Емин Хамдиев: Казвам се Емин Хамдиев Салиев от Варна. Понеже по настоящем съм освободен от интернирване и очаквам нещо, което,… вероятно това, което сполетя много наши, мои другари – вероятно от утре ще ми кажат да изляза зад граница. Но, обаждам се да Ви обясня случая как стана: в петък, в седми ден бях в гладна стачка… и дойдоха две коли от Русе с петима цивилни другари, единия от които вече познавах - който ме следеше, дето водеше разговори с мене и каза: „Прибирай си багажа!”. „Водим те във Варна”. „Защо?” – „Ами, освобождаваме те”. Обаче, вместо да ме водят у дома, те ме заведоха в Областното, не, в Общинското управление /сега имат нови наименования/ и съответно чаках там около два часа, дойде някакъв си ген. Пейчев, и след още два часа чакане, съответно дойде при мене Общинският началник със заместника си и още един другар и ме запитаха: „Закъде искам да замина?”. „Ха, извинете, викам, аз искам първо правата си да си възстановя, и след това вече аз ще помисля…, ако стигнем до това положение. Но аз искам правата си!”. „Не, ние ти даваме възможност да излезеш в най-скоро време.” „Ама аз не съм се свързал нито със семейство, нито с деца, нито с баща си, нито с никой - как мога да ви кажа, че искам, да речем, от утре да изляза?” И ми дадоха срок до понеделник - до утре 10 часа. Не зная

17

какви предложения ще ми направят. Но най-допустимото - от сега, както и от вчерашните събития, както днеска слушам – 19 човека на югославската граница чакат, други - някъде на турската чакат, други – екскортирани до Русе и оттам прехвърлени в румънската територия, и ги изпращат за Австрия… Така че нищо чудно утре вечер и с мене нещо да се случи нещо така. (22.05.1989 г., ролка № 319)

Р.Узунова: Така, включих. Един момент, така, всичко е наред, сега говорете.Халил Исинов: Казвам се Халил Сюлейманов Исинов, от град Търговище съм. Протестна нота от името на другарите, които са лежели в остров Белене, след това интернирани в различни селища на страната..., заради изгонването на др. Петър Манолов от НРБ и на тримата лидери на Демократическата лига на България: Ремзи Мехмедов от Огоста, където още е интерниран, Михайловградско, /.../ Сефер Велиев също от Огоста, Хасан Мюмюнов също от Огоста, Хасан Оджаклъ от гр. Видин, Исмаил Мехмедов от Бургас и Ислям Бейтулов и Халил Сюлейманов (някой подсказва на говорещия), също от Бургас. Ние правиме Протестна нота, за да разбере всеки гражданин на републиката, че с тяхното изгонване от НРБ няма да се спре нашата дейност. Ние ще продължаваме. В най-скоро време ще бъде избрано новото ръководство на Демократическата лига и местото на др. Петър Манолов също ще бъде запълнено. Аз, Халил Сюлейманов от гр. Търговище, от името на моите другари заявявам, че ние няма да оставим нашето Дружество и ще се борим за човешките права в НРБ. Все още искаме да разбере целият свят, че българските власти продължават да правят маневри, да заблуждават народа. На 5и този месец в гр. Търговище пристигна от името на (чува се тракане) /…/ посолство някои другари и се представиха за турци. Фактически ние разбрахме, че са от България, че искат да разберат настроението на народа. Аз им дадох, разбира се, отговора, че ние не желаем нищо, освен че искаме нашите права. Искаме също Комисията от „Световната амнистия” да присъства, да провери на място тия другари и да ги разпитва. Днес, 26и май, Халил Сюлейманов Исинов от гр. Търговище. Р. Узунова: Да, един момент само…(26.05.1989 г., ролка № 386)

3. Кризата

А) Раздаването на Декларациите

Мъжки глас: Ало? Привлича вниманието тук рязката промяна в отношението на властите към етническите малцинства в Дуловско, Разградска област. Р. Узунова: По-високо, по-високо!Мъжки глас: Трябва да подчертаем, че тук бе предприета гладната стачка от 6 май, която бе подкрепяна и от много други – тука, в Дуловска община. Вчера – 16и, служители, които се знаят, от Държавна сигурност потърсиха контакт с неудобни за режима лица от малцинствен произход и им предложиха екскурзия в чужбина. Това, от своя страна послужи като възпламенител и Дулово осъмна днеска със стотици хора пред Общинско управление на МВР. С непривична учтивост на присъстващите бяха раздадени хиляди формуляри за екскурзия.… и тогава ще пътуват, представляват само молба-декларация, напечатана на циклостил, а служителите на Държавна сигурност

18

разясняват по-същественото. Ало?! Привлича вниманието присъствието на автомобил на Българското радио с варненска регистрация и кинокамери. Това е. Р. Узунова: Да, да. Мъжки глас: Същото е и в Силистра - сега се прибрах, след обяд Р. Узунова: Същото?! Мъжки глас: Да, същото! Р. Узунова: Да. Това, първото… (връзката прекъсва. Повторно включване) Кога в Силистра, днес ли? Мъжки глас: Да, да, днеска започна, сега… народа … там се юрнаха … Р. Узунова: Пак такива декларации за екскурзия във Турция? Мъжки глас: Не, не специално за Турция. Те, те са за страна по избор… Р.Узунова: Аха, дават се декларации за екскурзии в чужбина, така ли? Мъжки глас: Да, като се изтъква, че ще се дават паспорти…, ще се разрешават екскурзии, стига съответната страна да даде входни визи… Р. Узунова: Да, да, благодаря ви много! Да. (17.05.1989 г., ролка № 373)

Исмаил Исмаилов: Поздрави от турското малцинство в България. До радио "Свободна Европа". Днес, на 19 май 1989а година, сутринта, пред Районно управление на МВР - град Каолиново са раздадени молби-декларации, както беше в Дулово - без останалите документи за туризъм, с цел да не се проведат гладни стачки от страна на турското малцинство. Това е тактически ход от страна на българските власти. Проведен е разговор лично с началника на Районно управление на МВР - Каолиново. В разговора участваха др. Ахмед Мустафов Реджепов, от село Престоя - и Исмаил Исмаилов, това съм аз, - който беше върнат от другаря началник на МВР, който се казва др. Илиев, който обяснил на сънародника ми, че те стриктно спазвали Виенските споразумения, подписани от българските власти. Попитан от другаря Ахмед Мустафов за тези молби - декларации, Илиев отговори, че тези молби-декларации са били за туризъм, а не за изселнически паспорти. Също гражданинът, който заминава за капиталистическа страна, ако е с цел да остане там, остава като бежанец от Народна Република България, без социални осигуровки и подлежи под законите на НРБ - Наказателния кодекс. Въпреки това недоволството на турското малцинство, /…/ за да излязат от желязната завеса на българските власти, хората чакат за получаване на молби-декларации с надежда да излязат към страни, които имат демокрация. И въпреки това хората не знаят кога и как ще се пътува. Те са манипулирани от българските власти. Дали тези документи с фотокопия няма да бъдат изпратени в Парижката конференция на 31 май 1989 година за човешките права, особено за турското малцинство? За сега тези документи открито не се раздават от властите, а в отделни райони, където има многочислени гладуващи. На нашите писма, изпратени до всички висши инстанции на НРБ за гладни стачки, няма никакъв отговор. Даже на писма, изпратени с обратна разписка. Повтарям, това е чисто психо-тактически ход на българските власти да възпрат гладните стачки и да не признаят турското малцинство, живеещо в пределите на НРБ. Искаме тоя текст да се излъчи в програмите ви и в другите независими радиостанции. Текстоводещ Исмаил Исмаилов Мехмедов от гр. Каолиново и Ахмед Мустафов от с. Престоя, Шуменско. (19.05.1989 г., ролка № 324)

19

Р. Узунова: Включих машината, говорете.Г. Османова: Какво да говоря? … В момента предлагат на тези, които гладуват, паспорти за други държави, например като Австрия; а които имат покани за гостуване в други държави – Република Турция, например, почти от всяко едно семейство остават някой член от поканените; а които са членове на Независимо дружество, изселват ги без покана, направо… Ако става въпрос за религията, малцинството настоява да му се възвърнат националната и духовната култура и обредите. Ако България не е в състояние да признае на територията си турско малцинство, то желанието на повечето е да им дадат изселнически паспорти, за да отидат в Турция – със всичките си права и със своите близки и роднини. Тука вече, Европейската комисия, която ще посети България през м. юли, трябва да се срещне с хората, които са правили гладна стачка, а не с хора, които са определени от правителството. Това искаме. Почти всичките гладуващи със желание се включват в гладната стачка. Много желаещи имаме… Друго какво да ви кажа, Румяна?!Р. Узунова: Да, това е достатъчно…(недатирано, ролка № 315)

Ибриям Рунтов: Тука един човек дойде при мене - баща му е бил ходжа в с. Плъстина, Търговишко. На двамата му сина дават паспорти, а него го оставят. По време на „покръстването” някакъв си Михайлов отива при него и му дава петдесет лева да го подкупи,… аз съм го записал - ако искаш, да ти го предам... (пауза) „Имаминът от селото, Хюсеин Мехмедов Хюсеинов - 67 годишен, от с. Плъстина, Търговишко, окръг Търговишки изпълнява службата като имам на селото. По време на „покръстването” представител на МВР град Омуртаг - офицерът Миланов отива в с. Плъстина при имамът на селото Хюсеин, опитва се да го подкупи, като му дава сумата от 50 лв., за да му предава какво става в селото, като му съобщава, че ако помогне на органите на МВР, щели и занапред да го финансират… Но какво може да помогне един 67 годишен старец? Именно той най-напред да си смени името, а после цялото село! Но Хюсеин категорично отказва и връща сумата от 50 лева. През 1989 г. започва масовото изселване на граждани от НРБ към Република Турция. Тогава Хюсеин и двамата му сина отишли и те да си получат паспортите за изселване, но именно офицерът Миланов дава двата паспорта на двамата му сина със семействата им, а на Хюсеин Мехмедов Хюсеинов е отказано да замине за Турция - остава сам с жена си в село Плъстина. (ролка № 382)

Б) Демонстрациите

Разказ на Гюлтен Османова за митинга в гр. Каолиново Р. Узунова: Ало? Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”...Бихте ли разказали за днешния ден, как протекоха събитията?Г.Османова: Мога да Ви разкажа; само че малко късно сварих – те бяха вече пристигнали в гр. Каолиново. Но отначало да почна, макар че ме нямаше, колкото чух от хората, нали,… Те са тръгнали от Престоя.Р.Узунова: Колко души?Г.Османова: От Престоя – 4000, казаха.Р.Узунова: И през къде са минали?

20

Г.Османова: Минали Климент, в Климент са спрели, казали стихотворения, песнички; ученици е имало много, много деца са участвали; много, много, голяма работа са били, както разправят – лично не видях; плакати е имало: „Искаме си правата”, пишело „Да живее свободата, искаме мир” – ей такива.Р.Узунова: И от с. Климент после къде?Г.Османова: И от с.Климент после минават в другото село, още едно село има. Оттам вече властта вика, че да не продължават! Но те искат до Каолиново да идат, с мирна цел искат да минат; но не се съгласява властта; но те продължават, нали, и стигат до Каолиново. Но като са стигнали до Каолиново, вече властта ги посреща с пушки, с войници. И там вече присъствах аз. Само че не бях в града, щото не се пущаше в града - бях отстрани, видях танковете, видях войниците, видях всичко! Туй мога да твърдя, нали. И сварих - вече в града, в центъра. Искаха…, народът искаше да им се признаят правата, да се възвърнат имената, всичкото…, религията да признаят на турското малцинство. Имаше и задържани вътре! - но казаха само един (да влезе при него), влязох лично аз, видяхме го, пуснаха го. Но имаше много хора, дето ги няма в момента в центъра...Р.Узунова: В центъра на Каолиново към колко часа Вие бяхте?Г.Османова: Към два-три някъде ще е. Но общата сума на стачкуващите - 15000, някъде казаха.Р.Узунова: Бяха събрани в Каолиново?Г.Османова: Много, много хора – те все се присъединяват. От Престое 4000 са тръгнали, и се присъединяват, нали. И много хора беше...Р.Узунова: И разпръснаха ли се след това?Г.Османова: Моля? Да, много хора бяха разпръснати в полетата, щото властта ги посрещна още докато не са влезли в града – с пистолети, с всичко - с пушки, всичко както си му е реда - властта си го има; пък нашият народ няма туй нещо - и се разбягват. И майка е имало с шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-пет годишни деца; и много от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше – видях в полето, много разпилени хора бяха. Те ги разпръснаха докато влязат в Каолиново. Но в Каолиново пак се събраха. Много народ имаше. И от властта – затуй, дето липсват хората - обещаха, че ако не се открият, ще ги открият къде са. И поставихме въпроса: Да се признаят правата ни. Поставихме и други въпроси. И обещаха в сряда да отговорят на нас.Р.Узунова: А има ли пострадали? Видяхте ли пострадали хора?Г.Османова: Как да не видях? Лично: един мъж и една жена, а мъжът – направо изцяло беше в кръв, а пък на жената главата беше пукната, и лепенката сложили. Туй нещо го видях. И жената я вземахме с нас и я занесох в болницата да я видят, но нищо не казаха. Аз бях вътре, напред, даже говорих с микрофона. И настояха аз да кажа на хората да се разпръснат. И можах! Успях! Да накарам народът да се успокои, че ще имаме отговор! Като казах: ”Ако не се отговори на тези въпроси, ще ме търсят мене.” И аз тогава се принудих да кажа адреса си и името си. И хората ще настояват…, от мене...,Р.Узунова: А Вие взехте микрофона и говорихте на събралите се български граждани?Г.Османова: Да, говорих! Каквото ми кажат от властта, как ще се разбираме с властта - казвам им; а те ми казват какво е предложението, и аз от народа – казвам на властта какво искат те...Р.Узунова: А Вие с кого говорихте от представителите на властта?

21

Г.Османова: Имаше…, човекът от Областния..., от Областното управление; даже него го чакахме, и после и той пристигна ....... те са много, много, не мога да запомня имена.Р.Узунова: Войска имаше ли много?Г.Османова: Войска, танкове, камиони видях лично аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус.Р.Узунова: Умрял! От какво умрял? Г.Османова: Ами, от стачката, починал...Р.Узунова: А, починал, не е ударен, а сърдечен удар?Г.Османова: Точно данни ще Ви дам пак.Р.Узунова: Добре, благодаря Ви, Гюлтен Османова. Дочуване. (21.05.1989 г., ролка № 319)

Разказ на Гюлтен Османова за митинга в с. Тодор Икономово Р.Узунова: (чува се тракане и микрофония) Един момент, това е от мене. От машината беше, всичко е наред. Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Да разкажете какво знаете повече за събитията в събота, в неделя... Г.Османова: По-силно, ако може, не ви чувам…Р. Узунова: Да разкажете повече за събитията в събота, в неделя?...Г. Османова: За събота (19.05.) - малко сварих стачката, както се казва; аз май че Ви го разказах...Р.Узунова: Да, разказахте. От там нататък.Г.Османова: От там нататък – в неделя, вчера, в 12.30 вчера бяхме „прибрани” със съпруга ми, до 20.00 ч. Ние не знаехме за Тодор Икономово, в Шуменски окръг дето е,… пак същото продължи, даже по-страшно станало от туй нещо, … но много хора бяха дошли у нас и разказаха какво е, що е.Р.Узунова: Какво е станало?Г.Османова: Има трима жертви. С пушки стреляни!Р.Узунова: Защо, какво се е случило?Г.Османова: Отначало, както разбрах от свидетелите, Тахир Алиев бил прибран.Р. Узунова: В милицията?Г. Османова: В Тодор Икономово в неделя става панаир. И тоз Тахир Алиев бил на панаира. И войската го „прибира”. И в момента, като го качват в камиона, го удрят. След туй бил „прибран” в МВР - гр. Каолиново. Прибират го, но това го виждат и от народа, нали, че е „прибран”. И народът вече - се събира на площада пред Съвета…Р. Узунова: На Тодор Икономово?Г. Османова: Да, на Тодор Икономово… Искат Тахир да го върнат. А вече войската са там - военните служители! И брат му на Тахир Алиев, Джалял, излиза: „Искаме брат си, искаме тоз човек да се върне!” И тогава вече народът, след този Джалял, тръгва върху войниците - и един почва да стреля! Р. Узунова: От войниците?Г. Османова: От войниците. Един на място умрял и 16 ранени, викат. Двама още после умират. Общо трима жертви има, и останалите са ранени - в болницата в гр. Нови пазар… И в Шумен имало… Точно, нали, не мога…, каквото съм чула…, свидетелите го казват.

22

Р.Узунова: А тия хора са видели стрелбата, видели са убитите, така ли?Г.Османова: Видели са, да. Много народ е имало.Р.Узунова: А знаете ли имената на убитите?Г.Османова: Имената на убитите? Хасан Салеп Арнаут, Мехмед Салиев Рушудов, Мехмед, Лом по прякор, не знам второто му име... Неджиб /…/ е починалия, от с. Куз - дето в събота...Р.Узунова: С него какво стана?Г.Османова: С него?... Вчера го погребвали. Ние вчера искахме да ходиме, но кат ни „прибраха”…, предложихме да ни дадат бележка, за да можем да присъстваме в смъртта на тоз човек, нали, от с. Куз. Но бяхме задържани до 20.00 часа.Р.Узунова: Кога ви прибраха?Г.Османова: В 12.30 на обяд. И ни пуснаха 20.00 ч.Р.Узунова: И какво стана после, до вечерта?Г.Османова: Искаха като свидетелка да разкажа кога съм се присъединила към стачката, какво съм видяла, как съм поела отговорността и съм говорила с микрофона, какво съм казала на народа – ей такива работи. Каквото се е случило. И казах, че в сряда трябва да отговорят на въпросите ни. Ний тъй се разбрахме! И не се въздържах – искам си отговор. В сряда, в гр. Каолиново ще идем, да си вземем отговора.Р.Узунова:Така, а Вие какво казахте на събралите се хора?Г.Османова: Аз съм казала: „Трябва да разберат, че няма да постигнем тъй нищо, защото властта е по-силна, не можем да се борим с властта, ще имаме много жертви. Които имат задържани хора, нека да се обадят на мене. И тогава си казах адреса си. И за отговор - в сряда, от гр. Каолиново ще взема отговор. Който има желание да научи отговора им, да звъни у нас на (диктува телефонен номер).” И хората се съгласиха и се разотидоха… С това си останахме, вече, нали.Р.Узунова: А Вие сте в Дружеството за защита на правата на човека?Г.Османова: Да.Р.Узунова: Нещо - говорител на Дружеството или? Каква сте точно?Г.Османова: Вижте сега, в тази стачка, както разбрах,… Не съм организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от Дружеството ей това нещо; това от малцинството излиза.Р.Узунова: А защо те се обръщат към Вас - властите и Вашите сънародници?Г.Османова: Властите се обръщат към мене, защото аз поех отговорността, след като ги сварих на площада. Защото нямаше никой да иде да говори с властта и с народа. Всички – наедно – викаха. И тогава не можах да се стърпя и станах, качих се на една аптека и се развиках: “Много ви се моля, хората, да мълчите и да си кажете исканията. Ще идем, няколко души, да поговорим с властта.” И тогава вече… Всичко тъй стана - с отговорността. Нито ме избраха, нито нищо. Единственото,… От народа въобще няма никой да каже: нека аз да го поемам туй нещо...!Р.Узунова: Така. Вчера при Вас някакъв човек е идвал и е разправял как му е бил… нанесен побой...Г.Османова: Да, Изет Алиосманов.Р. Узунова: Какво разказа той?Г. Османова: Той разказа, че… Той е от село Тодор Икономово, живее в гр. Нови пазар. И си отива на гости. Вчера е неделя - трябва да се прибира в гр. Нови пазар. И си

23

взема багажа, и си тръгва за автобуса. Но, докато стигне до автобуса, спират го войници - няколко войника, и викат: “Я да проверим чантичката!”. Проверяват му чантичката му, намират… турски артисти, снимка на турски артисти, и викат: „Значи пропаганда правиш тука!”. Той рекъл: “Каква пропаганда, какво искате? Това са снимки!” И…, „Ела тука!”. И го накарват да застане до стена, и да дигне ръката си, да се облегне и да се разкрачи. Като се разкрачил, почват да го удрят - с пушките, с юмруци… Тъй го каза тоз човек!Р.Узунова: И Вие го видяхте в какво състояние е? Имаше ли следи?Г.Османова: Той дойде… Щото, нали, бяхме задържани… Просто народът, турският народ беше неспокоен. Вчера бяхме много хора...Р.Узунова: По Ваша преценка, колко души са участвали в тези демонстрации?Г.Османова: А…, изцяло ли? 15 000. За вчера не знам точно. От с.Тодор Икономово – цялото село; точно колко жители има, как е, що е, не знам. (наоколо й подсказват) Голямо село е. Хиляда и двеста жители има.Р.Узунова: Да. И е имало от околностите хора, за този панаир, за този пазар?Г.Османова: От околностите може да има. Щото те са... Пристое, тук се присъединяват… Каолиново, Куз, Вълнаре, Дойранци – те са,… винаги идват в неделя. За точности не мога да Ви кажа: там колко са, що са, щото ме нямаше, нали.Р.Узунова: Да, да. Благодаря Ви, Гюлтен Османова…Г. Османова: Моля. А…Р. Узунова: Един момент,…(22.05.1989 г., ролка № 315)

Разказ на Емин Хамдиев Салиев Р.Узунова: (Микрофония) Шумът беше от мене. Говорете.Е. Хамдиев: Чувате ме, нали? Днеска имах доста посетители. За вчерашните събития имам доста сведения, но допускам, че имате подробности за тях.Р.Узунова: Ако знаете нещо за вчерашните събития, бихте могли да кажете.Е.Хамдиев: Знам доста неща, щото вчера от мястото на събитието дойде мой баджанак… - идвал, чул, че съм освободен (от интерниране), идвал за Варна - и, не щете ли, го спрели,… нали, колоната, вече нямал възможност да премине и…Р. Узунова: Къде го спрели?Е. Хамдиев: … от Престоя до Климент се присъединил в протестната акция, не акция - демонстрация. Включил се. Отпред децата се движели, отзад – по-възрастни, най-възрастните, които, нали, около седемдесе и т.н., и тези които, изнемощели - са били в коли, и по-назад вече - по- на средна възраст и тези, които могат да се движат… И се срещнали в Климент - и оттам се появили други групи, с деца пак отпреде, прегръщали се, там лозунги…, съответно, без да бъдат обезпокоявани - до Климент - от органи на властта, милиционери… И един подполковник, не знам кой беше… обещали, дали са обещание, че до сряда… че ще се възстановят имената… И, в крайна сметка, баджанакът ми тръгнал с колата за при мене. И на с. Крива река срещнал 6 - 7 танка, отпреде с джипка, се движели към мястото на събитието,… Р. Узунова: Към Климент?Е. Хамдиев: Към Климент, да. От днеска имам другите сведения, че с вътрешни войски или милиционери, не можах точно да разбра, имали ръкопашен бой… и, най-важното /засега, извинявам се!/ - не можах да уточня името на един другар, който от побой в

24

Дулово бил пребит и убит! Така разбрах, че е убит, но името му, засега, не мога да Ви кажа ... Ако съм жив и здрав утре вечер, ще имам пълните сведения как се казва тоя другар,… но разбрах, че е от първите четирма, които са почнали гладната стачка - единият от тях, така разбрах...Р.Узунова: А, по негова преценка, колко души са били между Престое и с. Климент?Е.Хамдиев: По преценка на баджанака ми, той се казва Осман, презимето не мога да Ви кажа как е, че някъде… няколко хиляди – това са в порядъка между 2, 3 до 5 хиляди. Но после те са продължили - понеже той е спрял в Климент - и продължили към с. Наум, някакво друго, какво село беше?! - и оттам вече за Каолиново. Той не се е включил в тази част - там се присъединили още от неколко села и от околните окръзи, бивши окръзи, и се събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И, ето, че тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да Ви съобщя: една другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била на свиждане при мъжа си - от 25и някаква турска делегация щели да допуснат в България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да проведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си, със старците и т.н. – да излязат на площада и да обявят исканията си.Р.Узунова: В кое село?Е.Хамдиев: Това е масово ... Призивът е за всички населени места с турско малцинство.Р.Узунова: И кога това?Е.Хамдиев: От 25и. А днеска допреди малко очаквах (за гладните стачки) единайсет човека да ми дадат имената си, но не знам по какви причини..., понеже контроли има /баща ми – той сега е при мене, във Варна, но в Лозино, Разградско живее – за да доде при мене, трябваше да мине през Престоя и Климент, по-скоро през Престоя; не му разрешили да мине за Варна и обиколил през Исперих, Разград, Шумен, и обратно за Варна./ Така че не разрешавали да се премине натам...Р.Узунова: За всички коли, или само за определени коли?Е.Хамдиев: За всички коли. За тези, които са, направо казано, с представители на турското малцинство.Р.Узунова: А те спират и проверяват, така ли?Е.Хамдиев: Проверяват ги. На всяко кръстовище, казват, има проверки - и не ги допускат да преминават през шуменска територия. Ето, за Варна – баща ми идва при мене – не ги допуснали. А, думата ми беше, че очаквах да дойдат единайсет човека – от утре искаха да обявят гладна стачка, но нямам им имената; затова днеска съобщих за четирма, и при мене имам за още двама, които от утре обявяват - в бившето село, там, където бях интерниран - в това… Сеново, град Сеново, една другарка на име /…/дже Халилова Сюлейманова, с променено име Биляна Александрова Стоянова и Хълмие Мустафова Мустафова, с променено име Илиана Маринова Маринова. Те обявяват от утре за пет дена гладна стачка в знак на протест и се присъединяват към останалите...Р.Узунова: Как беше името на втората жена – Хълмие?Е.Хамдиев: И те се включват. Но засега за още 11 човека имената не дойдоха. Те щяха да дойдат от Толбухин. Вероятно и там има контроли – насам не ги допускат. Ще разберем, ако съм жив и здрав, разбира се, евентуално, ако нямам проблеми със… Щото има екскортиран до границата, до Русе мой другар…, очаквам още един – този, който беше в Орешец, Видинско, и неговата съпруга на два пъти е повикана в МВРто – да попълни декларация, че желаят да напуснат страната; без мъжа си – той е интерниран в Орешец, без мъжа си я насилват да попълни декларация, че желае да

25

напусне със семейството си, без да се допитва с мъжа, и са й обещали, че той ще пристигне утре – вероятно и той ще бъде докаран тук, както и аз дойдох, и ще ни предлагат да напуснем страната. Ами, това е за тази вечер, нещо друго като науча, аз наново ще Ви се обадя, ако имам тая възможност, разбира се… Благодаря Ви за вниманието ...Р.Узунова: Аз също ви благодаря.(22.05.1989 г., ролка № 319)

Разказ на Айше Феттова за митинта в гр. Шумен Р. Узунова: Ето, готово, включила съм.Айше Феттова: Добре. Днес на 24 май (сряда) 1989 година в 15.00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо малцинство в гр. Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат хората, всички граждани - турци от Шумен не можаха да присъстват. Присъстващите на демонстрацията граждани предявиха следните искания пред служителите на властта: да се възстановят правата на турското етническо малцинство в НРБ: 1. Възстановяване на турските имена; 2. Турските деца да учат турски в училищата; 3. Свобода на религията; 4. Да бъде позволено обрязването; 5. Погребенията да бъдат с такъв обряд, каквато вяра е изповядвал мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. Да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци /и народът бурно вика само „Единство”!/; 8. Да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не подкопават икономиката на страната; 9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъждаща мирните демонстрации; 10. Демонстрантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. Екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. Да не бъдат прекъсвани и подслушвани телефонните разговори с Турция и други страни и кореспонденцията да бъде нормална; 13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското малцинство, а не от самото правителство; 14. Всички, които се намират в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15. Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места. Всичко това, нали, го предлагаше народа и го гласуваше публично пред органите на властта и се зачита. След което започнахме да събираме подписи, но органите ни помолиха да не пречим на абитуриентите и действително, бяха ... акцията в 3 часа. След това тръгнахме към Стамбул джамия..... Р.Узунова: Към къде тръгнахте?А. Феттова: Тръгнахме от кино /.../ Митингът се проведе пред Военното училище. Много се радвам, че българските военни ни чуха и вярвам вече, че от сега нататък няма да вярват на дезинформация и няма да има такива настройвания на народа един срещу друг. Тръгнахме към Стамбул джамия не по главната улица - нали, да не пречим; обаче веднага бяхме посрещнати от милиция и няколко пъти върнати. Народът не се разпръсна, настояхме да дойде този, който ни е обещал и ни е разрешил. Дойде. Ходихме до джамията. Там също имаше представители на властта. Органите на МВР бяха там. Проведе се молитва в памет на загиналите по време на преименуването и на тези, които сега бяха убити по време на демонстрациите. След което народът се разпръсна. Отговорът да е на 27и май (събота), така се разбрахме, до обяд.Р.Узунова: Да ви дадат отговор на исканията, така ли?

26

А. Феттова: Искаме до тогава да се даде. Това е искането. Другарят Димов, той е представител от властта, зададе въпрос на народа: „Искат ли да се изселват?”Р.Узунова: И те какво отговориха?А.Феттова: Бурно му отговориха: "Искаме си правата, не изселничество". Искаше да разясни нещо във връзка с паспортите; казаха: „Не, не искаме да ни се разясни.” Р.Узунова: Така. И демонстрацията беше мирна и нямаше груба намеса, така ли? А. Феттова: Имаше, но много малко. Нали ви казах, те ни бяха обещали, че … да вървим отгоре, да ходим до джамията, но веднага бяхме посрещнати от милиционери. Ние подканвахме хората да не бъдат агресивни, да не ги закачат. Даже имаше случаи, че ни връщаха… Помолихме, понеже излизаме на една улица, те ни върнат обратно, тръгнем – пак ни върнат, и така няколко пъти. Накрая застанахме на едно място и настояхме тоз другар, дето ни обеща, нали, че няма да ни закачат, да дойде. И действително човекът дойде, и отидохме, нали, и успяхме да почетем паметта на тия хора. До края доведохме просто започнатото…Р.Узунова: Да, да, а вие имате ли представа какви жертви са били дадени по време на демонстрациите?А. Феттова: Абсолютно нямам. От уста съм чувала. Погрешна информация никога не давам. Аз, за да дам една информация, трябва да съм свидетел. Това да ви е ясно отсега.Р.Узунова: Да, да, разбира се. Благодаря ви много, Айше Феттова.(24.05.1989 г., ролка № 388)

Съобщение на Айше Феттова Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област, 24 май `89а г. - масови манифестации на турското население в селата Медовец, Лопушна, Партизанин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни средства; няма сблъсквания; в преговори между манифестанти и власти се стига до споразумение за спиране на манифестациите; властите им обещават, че от 3 до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което турците не вярват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр. Хитрово – манифестантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Толбухин – седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на България, обявяват гладна стачка до края на м. май тази година; Манифестация в с. Езерча, Разградско – носят се слухове за двама убити; на гара Самуил, Шуменско – манифестират 3000 човека; Шукри Алиев, който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като директорът не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе гладната си стачка на работното си място. Това е.Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било? Вчера – на 24и?Мъжки глас: Вчера, вчера, вчера. И този, който предаде за този лагерист, ний сме били заедно в Белене – сега, последния лагер. Ами, това е…(24.05.1989 г., ролка № 331)

Интервю с о. Димитър Амбарев Румяна Узунова: Така, ето, включих. Един момент, сега да започнем. Отец Амбарев, Вие сте пълномощник и говорител на НДЗПЧ. Бих искала вашето лично мнение и мнението, отношението на Дружеството към последните събития в България, към исканията на етническите турци?

27

О. Д. Амбарев: Ние в няколко декларации изразихме становището си по въпроса за етническите турци. Ние сме в абсолютно съгласие с техните искания. Етническите турци са български граждани с турски етнически произход. Ние се борим заедно с тях, рамо до рамо да (им) се признае статус на етническо малцинство, като този статус едновременно ще (им) гарантира и останалите свободи, граждански и религиозни - както се полага за едно етническо малцинство.Р. Узунова: А какво е тяхното състояние? Имат ли право те да искат тези неща? Лишени ли са от тях?О. Д. Амбарев: Разбира се, че имат. През 1984 г., когато българското правителство за последен път нанесе смъртоносният удар върху националната принадлежност на тези български граждани, в България  се издаваха два “органа” /вестника/ на турски език. Единият беше "Йени яшък", което ще рече “Ново време”, другият беше “Йени хаят” което ще рече …, или обратно… Тези два “органа”по-рано излизаха на турски език, и само за една нощ започнаха да излизат - на другия ден - на български език. Значи, българското правителство през 1984 г. съвсем официално е признавало тяхната национална етническа принадлежност. След 1984 г. българското правителство вече се стреми да ги представи като българи, които в далечното минало, още през време на отоманското владичество, са приели мюсюлманска вяра. То смесва българо-мохамеданите с етническите турци или както на турски се изразяват: с „демиш тюрк” - чистите турци. За разлика от българо-мохамеданите, които не говорят турски език, демиш тюрк /чистите турци или етническото турско малцинство в България/ говори много зле български език. Нямам предвид младото поколение, което е минало през училища средни, а някои от тях и висши и са създали и турска интелигенция. Говоря за по-старото поколение турци, които говорят много зле български език, а говорят много добре - и то в запазени архаични форми - турски език. Така че основанието на турското малцинство да търси признаване на статуса за етническа принадлежност са напълно основателни и напълно законосъобразни. Затуй защото, доколкото на мене ми е известно, както и на Дружеството, законодателен акт, или пък поне някакъв указ не е обнародван през 1984 г., за да се започне това масово преименуване на турците… Р. Узунова: А Вие някакви лични впечатления от етническите турци имате ли? Мирни хора, кротки хора ли са ?О. Д. Амбарев: За нравствения образ на турчина мога много, много дълго да Ви говоря. Едва ли ще имаме толкова много време, но мога да кажа само едно. Аз с турци съм израснал в родния си град, който е от край време с компактна маса турско население. В полите на Родопите селата - Куклен, Устина, Белащица, както и нагоре към Пещера - са също с голям брой турци. Даже след изселванията през `70е години … С тях съм израснал, с тях съм бил войник, с тях съм бил даже и по затворите. Това са едни прекрасни хора, мирни труженици и до 1984 г. най-верноподанните граждани на България. Тези хора изпълняваха най-тежките трудови задачи. В зората на социалистическото строителство в България те преминаха като строителни работници по всички национални обекти. Та даже и в настоящия момент в гр. Пловдив - хайде да не е 100%, да не е 90%, но 70% от строителните работници - най-дефицитната работна ръка - са турци. Аз мога да ви кажа името на Камбер Аспов, който е мой много добър приятел и ми е вършил услуги по ремонта на храма, заедно със своите момчета, които са също до един турчета! И досега, до този момент не ги изпускат от строителния комбинат - защото са много добри работници. Те изпълняват най-черната и най-тежка работа. Минно-обогатителното предприятие "Горубсо" може да потвърди /ако има доблестта!/, че 90% от неговите миньори, подземни работници, са също турци. Българската тютюнева промишленост могат да…също ако имат доблестта и честта да

28

признаят, че най-тежкият земеделски труд е отглеждането на тютюна - този завиден селскостопански отрасъл е 99% в ръцете на турското етническо малцинство. Този тютюн се отглежда в община Джебел, отглежда се в цяла България изключително от турци. Много малко са самите българи по селата, и в АПКтата, които се занимават с отглеждане на тютюн. И най-накрая, за характера на тези турци: "Турчинът и много силно мрази, но и много силно обича". Но турчинът е великодушен, турчинът е с прекрасна душа. Аз имам много приятели турци. Такъв е и - от интелигенцията на турците - и д-р Бомбар Шерифов, който през 1984 г. и малко по-после пострада и вече за него няма място в градските болници - зная, че е някъде по селата.Той е с много изтънчена душа и прекара два инфаркта… Това е, което мога да кажа за нравствения образ на турчина. Не за онзи агарянец, за който говори нашата стародавна летопис от миналото.Р. Узунова: О. Амбарев, Вие били ли сте лично свидетел на последните мирни демонстрации на турците. Имате ли впечатление как се провеждат те?О. Д. Амбарев: Истината е, че не съм бил. Но се срещнах със стачния комитет на турците на 24 май в Стара Загора. Турците провеждат мирна демонстрация в… интерес на своите искания. Но компактната маса по турските села в ония райони не може да бъде одържана. Това е народния гняв, който понякога може да премине и в изстъпление. Не съм бил там ...Р. Узунова: Исках да ви попитам: кое накара НДЗЧП да излезе с тази Декларация, с която се присъединява към исканията на етническите турци, но предупреждава, че ще изключва от редовете си всички, които не вървят по мирен път, а са екстремисти? Коя тревога накара Дружеството да излезе с тази Декларация?О. Д. Амбарев: Тревогата, че се е проляла човешка кръв, в тази престрелка, която е станала в Тодор Икономово и в гр. Каолиново. Ние не сме били там. Нашите координатори донесаха - но те не са били очевидци там, и те ползват от втора ръка сведения. Накара ни и това, че простонародната маса свързва етническата принадлежност с държавата Турция и са издигнали национални турски знамена, което може да бъде зле изтълкувано от българското правителство. Освен това на някои места са били издигани, както и достоверната информация потвърждава, автономистки, сепаратистки искания. Това е истина и аз не ви заблуждавам.Р. Узунова: Къде е станало това? О. Д. Амбарев: Ами… в покрайнините на Варна, по селата, и в самата Варна… Има сведения, че в покрайнините на Варна са издигани такива лозунги, знамена са се развявали… Простонародната маса не е била удържана. Пък може и да не е имало в момента хора от стачния комитет на турците, от Лигата на турците, нали… Впрочем, активистите на тези форми, организирани турски форми, може би не са присъствали там или пък не са могли да ги удържат. Нали ви казвам: народната стихия е като природната стихия. Тя не може да бъде удържана, а пък простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите искания, а не е подбуждал към демонстрации по улиците. Тези демонстрации възникват в резултат на гладните стачки, а не затова, защото са били са прокламирани от някого.Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено становището на Дружеството…О. Д. Амбарев: Изразено е. Аз съм я съставил тази Декларация и тя е обсъждана във всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и категорично казах да се дистанцират както наши активисти, (когато) участват в такива демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита на човешките права на етническите турци в България, затуй защото това е спонтанен изблик на народния гняв

29

на етническите турци… Освен това имаме сведения, че е провокиран такъв гняв от страна на българите, които са заставали с пушки срещу тях. Войници ли са, вече специални части ли са, милиция ли е…!?Р. Узунова: При демонстрациите в ....О. Д. Амбарев: Подхвърляни са реплики от двете страни. Нервното напрежение е нараствало… Да, кажете?Р. Узунова: При демонстрациите в Каолиново представители на властта бяха обещали на населението, че след три дни ще дадат отговор на техните искания?О. Д. Амбарев: Все още нямаме сведения такъв отговор да е даден. Трите дни изтекоха…Р. Узунова: Има ли някакви форми на диалог между властите и етническите турци?О. Д. Амбарев: И да има някакъв диалог на място, ние не сме известени за това. Но вярвам, че няма, защото щеше да бъде оповестен в средствата за масова информация, които мълчат до този момент. Р. Узунова: И последен въпрос: Как виждате края на този конфликт?О. Д. Амбарев: Краят на този конфликт? Може да бъде решен само по мирен, политически път, като им бъде признат статус на етническо малцинство с всички произтичащи от това права. Като казвам права, имам предвид граждански, имам предвид религиозни, … Няма защо да се изяснявам….Р.Узунова: И последен въпрос: При тази ясна позиция на Независимото дружество, защо срещу Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателство на етническите турци?О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не обвиняват Константин Тренчев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше да бъде укротено простолюдието, да бъдат укротени етническите турци като маса и да не предприемат екстремистки действия.Р. Узунова: Да, благодаря ви.О. Д. Амбарев: Най-точно мога да формулирам нашето становище още веднъж: Ние сме за политическо уреждане на този конфликт, който не е предизвикан от етническите турци, а е предизвикан от българското правителство. Този конфликт е започнал през 1984 г. с тяхното преименуване. Този конфликт, ако днес не бъде разрешен, утре или в други ден, или в по-далечно бъдеще ще експлодира като бомба със закъснител и ще нанесе непоправими щети на България. Това трябва да разбере българското правителство, ако има хора, които трезво мислят. Нашето Дружество се придържа към мирно уреждане на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално подкрепя … И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят кръвопролития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние апелирахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе непоправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движения в България. Р. Узунова: Благодаря Ви, отец Амбарев.(27.05.1989 г., ролка № 3)

В) Заклеймителните митинги

Протестно писмо на „ Подкрепа ”. Чете Тодор Гагалов

30

Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народното събрание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”. Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на общественото развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме познатото минало, за да се самооправдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформизъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реалност – предварителното заклеймяване на личностната стойност. С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданските си позиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. Във връзка с изявлението на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-демонстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София. Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, използва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за демагогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и инициатор на мероприятието хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Независимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, провъзгласи ги за родоотстъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили. Подобни митинги бяха проведени и в други градове на страната. В Стара Загора митингът бе организиран от Общинският комитет на ОФ, Общинския съвет на Българските професионални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ изтъкна, че в „проявите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъждествена с името на Профсъюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружението бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуации тенденциозно бяха резюмирани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние. Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосубектност, основавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Независимото сдружение на хуманитарната, научно-техническата и художествено-творческа интелигенция, което се появяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на организацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на напрегнатост, която беше посрещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загриженост, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрицателно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разновидност на общественото лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една

31

страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание критика, и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени принципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т.н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни методи на действие в едно общество, което не беше чувало за термините преустройство, гласност, плурализъм. В настоящият момент обаче - абсолютен анахронизъм! Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за реални демократични преобразования и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преустройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на обществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, логика и консиквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръщайки социума в единен и сплотен организъм. За независимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и… А. Манолова: Ама това много хубаво, много символично.Т. Гагалов: Радваме се. Момент. (Женски глас му подсказва) Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара Загора”... Сега. Ало!?...(6.06.1989 г., ролка № 221)

Г) Изгонването или т. нар.

„Голяма екскурзия”

Р.Узунова: …чете едно Обръщение към българския народ. Предоставям му микрофона.Мустафа Юмеров: Драги съотечественици, сънародници и борци за демокрация и коренно обновление на българското общество. В България през последните години сме свидетели на събития, които по своята същина дълбоко засягат честта и достойнството на всеки човек и съдбата на целия народ. Един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга, примитивна култура. Но подобни опити се оказаха крайно неестествени и необективни. Икономическо-стопанския и диалого-политическия поврат на обществото се съпровождаше от крайно-налудничавите и уродливи събития за промяна на етнико-демографската структура на страната чрез насилие и терор. Трагичните явления - като насилствена смяна на имена, забраняване на говоренето на роден език, изпълнението на традиционните обичаи и религиозни обреди, непрестанните опити да се претопят различните исторически създадени и оформени етнически общности в една народностна маса - са тежки престъпления на Софийската власт, за които тя ще отговаря пред историята, българския народ и световната общественост. За да постигне своите античовешки цели - асимилирането на всички малцинства в България, режимът в продължение на 4 десетилетия непрекъснато, систематически изопачаваше историята, разделяше и противопоставяше определена общност от хора против други, съзнателно всяваше страх и недоверие между хората. За философско-идеологическо обосноваване на тази антихуманна политика режимът демагогски използваше една крайно

32

консервативна и отречена от времето идеология - Марксизма и под булото на тази идеология обещаваше на народа едно идеализирано общество - комунизма. Така българското общество тотално бе впрегнато в изграждането на миражната „райска градина”. Изминалите десетилетия, въпреки огромните материални и духовни жертви на народа, по безспорен начин доказаха абсурдността на подобни „заветни” цели, нереалистичността и нежизнеспособността на комунистическата идеологическа доктрина. Всичко онова, което „постигна” комунистическата власт в България се основава на насилие и само на насилие. Оказа се, че марксическата идеология е една сладникава приказка за промиване на съзнанието, едно дълбоко замаскирано идеологическо оръжие чрез подкрепата на народа да се завладее властта. Но тази власт веднага се обърна против народа и народът се оказа без елементарни права, свободи и демокрация. Една шепа представители на партийната олигархия, за да останат на власт, се обграждаха от многобройни паразитни органи, които са високо платени и чрез жестоко насилие защитават интересите на вихрушката и държат огромното мнозинство в робско положение. Какви са резултатите от една подобна политика? България в момента притежава една крайно примитивна икономика, едно западащо селско стопанство, опустошена природна среда, общество, раздиращо се от вътрешни противоречия, една етнико-демографска структура, която не предвещава нищо хубаво и готова винаги да избухне и причини непредвидими социално-политически катаклизми и застраши бъдещето на страната и мира на региона. Доказателство за това са последните кървави събития в страната, които дълбоко разтърсиха света. Целият народ на България трябва да знае истината за същността на тази трагедия. В началото на месец май 1989 година временното ръководство на най-многобройната неформална организация в България - Демократичната лига за защита на правата на човека - реши чрез масови гладни стачки на нейните членове, симпатизанти, съмишленици да докаже на света, че човешките и етническите права и свободи на едно дву-милионно малцинство в България са забранени, че комунистическият режим от години насам провежда насилническа асимилаторска политика. Към тази законна и мирна форма на борба се присъединиха и други хуманитарни организации, като Организацията за подкрепа на Виена `89, Независимото дружество за защита на правата на човека и други. За да смаже и обезглави това движение, властта прибягна към изпитаното оръжие - изгони от страната ръководствата и най-активните дейци на тези и други организации, създадени спонтанно от хода на събитията. В израз на протест населението премина към масови мирни походи и демонстрации. Властта отговори на тези походи в Шуменско, Силистренско, Разградско, Кърджалийско с оръжие. В резултат на това са дадени многобройни жертви и ранени. Но режимът продължи своята умиротворителна политика чрез поголовни физически насилия и масово пропъждане от страната на представителите на етнически общности. За смекчаване на външната реакция към края на месец май, „главата” на властта в България Тодор Живков направи демагогско изявление, но въпреки ясно изразената воля на десетките хиляди турци в България, Живков продължи да ги нарича български мюсюлмани и призова Република Турция да отвори врати за тях - но тези граници никога не са били затворени за турското население в България. Комично е за един държавен глава да определи това малцинство за българско и същевременно да го изгони от страната! Драги сънародници и борци за човешки права, недалновидната и насилническа асимилаторска политика на режима създаде в България крайно опасна и тежка обстановка. При тази ситуация трябва здраво да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални организации, които, координирайки своята дейност, да засилят борбата против античовешката политика на властта. Времето сега изисква борбата за демократизация да се слее с борбата за запазването и съживяването

33

на малцинствата в страната. Формите на борбата трябва да бъдат само законни и мирни. Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж. Съществуващата Конституция в България и различните международни документи дават достатъчни права за защита на личността и общностите от хора с различни мирни средства. Различните законни форми на борба трябва да се съгласуват с изискванията на времето и обстановката. Днес стотици хиляди хора, без никакви средства и никакъв багаж, се изгонват от страната. При това положение защо трябва да се работи? Моментът е много благоприятен за преминаване към масово гражданско неподчинение и безсрочни протестни стачки. Терористичният режим в България веднъж завинаги трябва да разбере, че времето не работи за тях. Варварските и средновековни методи ще дадат само обратен резултат. Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза. Времето на диктатурата отдавна премина. Нейното място е в бунището на историята. Нашата борба е справедлива. Победата е близка.Р.Узунова: Благодаря ви, Мустафа Юмеров и Сабри Искендероглу. (4.06.1989 г., ролка № 392)

Репортажи от двете страни на българо-турската граница (Димитър Инкьов ) Димитър Инкьов: Намираме се на граничния пункт /.../ от турска страна и от българска страна Малко Търново. Директорът на митницата ни каза, че през м. април и през м. май, както и в месеците преди това от България за Турция не са минавали никакви туристи. От м. юни дневно идват около 1500 души, но това явно не са никакви туристи. Това са хора, както те разказват самите, изгонени от България. Това са хора, на които е дадено по някой път 6 часа, за да напуснат страната; на други са дадени 24 часа да напуснат страната. От 3 юни започва голямото гонене на турците от България. До днес са влезнали около 7000 души от пункт Малко Търново за Турция и потокът на тия хора продължава. Както разказват някои от бежанците, на българската страна имало опашка от 40 км – леки коли, хора, които чакат да влязат в Турция. Изглежда, турското население вече не е готово да понася тормоза, на който го подлага режимът на Тодор Живков. Основното, което разбрах, е недоволството от промяната на имената, и след това бруталното потискане на манифестациите, които турците се опитали да направят и са направили на 26и и 30и май тази година. Изглежда, режимът е бил шокиран от тия манифестации и затова е поискал бързо да се отърве от тия хора. Човек може да си зададе въпроса: от какво толкова са се страхували? Нищо страшно турците не са направили, за да бъдат потискани по такъв начин – да се пуснат срещу тях танкове, да има убити, да има ранени и след това хората масово да бъдат гонени от България. Това, което гледаме сега тука, е наистина една човешка трагедия; една човешка трагедия, която става в Европа, която не става някъде в Азия, и която става сега, в момента, когато има „размразяване”, когато има подобряване на международното положение. Българският режим прави една голяма грешка, която ще му нанесе щети и ще нанесе щети на страната пред очите на целия свят.(скоро след 3.06.1989 г., ролка № 242)

Димитър Инкьов: Как пристигнахте така изведнъж? Тодор Живков говори, че българи от турски произход искали да пътуват туристически за Турция и затова, понеже било всичко свободно и ви дали паспорти, и вие сте решили "Айде да идем да погледнем малко Турция." Така ли е това?

34

Іви мъжки глас: Туй не е вярно. Те издават паспорта за 24 часа и веднага дават рейс. Особено когато много издадени паспорти, хората тръгват сутринта. Рейсът им осигуряват те, и товарна кола им осигуряват те. И тръгваме. Пет дена съм бил на път. Днеска пристигам. Д. Инкьов: Вие откъде идвате?Мъжки глас: От Каспичан, от Каспичан идвам. Там живеех, там работих. От там. Петия ден съм тука.Д. Инкьов: Добре, вие оставихте в България всичко, което сте имали до сега. Можахте ли да вземете нещо?Мъжки глас: Каквото съм имал в къщи, туй можах да вземам. Парите останаха в банката. Каквито имах в къщи пари, с тях съм тръгнал. Мебелите, казаха - не даваме, аз ги продадох на половин цена,… което можах; което не можах, подарих го на хората, на комшиите... Д. Инкьов: А каква професия имате?Мъжки глас: Общ работник съм.Д. Инкьов: Общ работник. И тука сте с жена си, с детето, с цялото семейство?Мъжки глас: С цялото семейство съм. Днеска пристигнах - в десет и половина.Д. Инкьов: Имаше ли демонстрации на турците в България в края на миналия месец? Кога?Мъжки глас: Имаше. На 24и беше отцепено. В община... Оттам бяхме ние,… но накрая пристигаме. В събота, 27и, беше митинга в Шумен. Навсякъде блокираха - и черните пътища ги прекъснаха, по 50, по 60 войници, въоръжени, от МВРто…, старшини, навсякъде блокирано. ІІ-ри мъжки глас: Аз пристигнах с влака. В седем часа тръгва влака от Каспичан за Шумен. Влаковете не можаха да спрат. Пристигнахме в осем без петнадесет май, долу-горе. Бях на пазарно място. Почнаха хората, все едно че … уж пазаруват на пазара, натрупаха се ... Ръководител, той даже един път се изказа – Зия Шабанов - за човешките права член, той беше ръководител на пазарното място, а Айше от Капитан Петко - тя беше ръководителка на центъра. Две групи, уж щяхме да се съберем на едно място. Военните, милиционерите… разпръснаха ни и почнахме побоища там, и те почнаха да стрелят по хората. Д. Инкьов: Имаше ли убити и ранени?Мъжки глас: Много, много убити и много ранени. 20 убити. Със сигурност са 20… убити има!Д. Инкьов: Вие видяхте ли някои от тия хора? Мъжки глас: Лично пред мене и пред него убиха, и в канала - в мръсната канавка в Шумен го хвърлиха момчето…, беше 20 – 23 годишен.Д. Инкьов: Знаете ли как се казва това момче?Мъжки глас: Така и не съм му научил името .... защото веднага ги дигнаха във Военна болница. Никой не може да ги...Д. Инкьов: Вие също бяхте свидетел, казвате, на тоя случай?ІІІ-ти мъжки глас: Да, аз също бях там, в Шумен, на митинга. Видях ги - на пет метра. Нямаше и пет метра, когато стреляха срещу нас. Ние нямахме с какво да се отбраняваме. Освен, оставаше с камъни или с нещо друго, нали... Д. Инкьов: Проблемът е защо стреляха? Какво от това, че там има една мирна демонстрация?

35

Мъжки глас: Ние искахме мирна демонстрация. За да правиме ..., да защитаваме на човека правата, но не ни позволяваха. За да се разпръснем, биеха ни с палки, идваха там, много кално(?) беше...Д. Инкьов: Какви бяха тия войници? Бяха редовна войска или бяха тия, т. нар. "биячи", „Червените барети”?Мъжки глас: „Червените барети”. Имаше и специално подготвена такава група, пусната сред нас. Специална група каратисти, момчета, ученици. Бяха над 70. Те биеха с палки. И войниците - както се изказаха големите хора, дето имаха връзки - 9000 са. Още... девет хиляди се дигнаха там, покрай Шумен. Д. Инкьов: Кога стана това точно?Мъжки глас: 27и, събота, 27и май,...тръгна митинга на пазарното място. Д. Инкьов: Добре, благодаря ви. Както чухте, драги слушатели, режимът както изглежда, е бил много уплашен от тия демонстрации и вероятно страхувайки се, че и българи могат да започнат да протестират за човешки права, българи могат също да започнат да протестират срещу нередностите на режима, са започнали масово принудително изселване на турското население. Това, разбира се, създава сериозни проблеми на Турция. Това създава сериозни проблеми за добрите отношения между България и Турция, защото вие може да си представите какво означава това: един поток от коли, един поток от автобуси, няколко автобуса видях със собствените си очи, които пристигнаха един след друг. В автобус за 40 души натъпкани 60 души. След автобуса върви един, или два, или три камиона, в които са натоварени багажите на тия хора. Всичко това се изтърсва на турска територия и им се казва: махайте се! Това ли са туристите, за които Тодор Живков говори, (че) отиват да посетят Турция. Дали им били паспорти, да видели и ако искат, да се върнат. Това са хора, някои от които са пребити от милиционерите, някои от които трябваше тука да влязат веднага в болница. Както разбирам, много активисти от турското движение в България са били задържани, но за това ще говоря следващия път. Не може така да се пращат по няколко хиляди души дневно, да се изтърсват от другата страна на една граница и да се оставят на произвола на съдбата! Турското правителство не ги оставя на произвола на съдбата. Турското правителство се мъчи бързо да вземе мерки, да организира настаняването им в палатки, но, както разбрах от Валията - това е губернатора на граничната област около Одрин - той ми каза така: "Ние си нямахме понятие, ние не бяхме подготвени, че българите ще започнат такова масово депортиране на нашите сънародници". Той каза: как би реагирала България, ако от другаде започнат да гонят българи? Ние имаме 100 000 души българи, които живеят в Турция, но те са наши граждани, те си говорят езика и никой не мисли да ги гони от Турция. Драги слушатели, тук е радио "Свободна Европа", на телефона беше Димитър Инкъов. Извинявайте, ако в телефонната връзка имаше някакви смущения, телефонната връзка за емисия от границата не е много добра. Дочуване.(Ролка № 85)

Димитър Инкьов: Драги слушатели, на телефона е Димитър Инкьов. Намирам се на турско-българската граница от турска страна и наблюдавам потока от бежанци, който идва от България. Картината е наистина неописуема. Стотици, много стотици леки коли, камиони, багаж, разхвърлян на всички страни. Нека да поговоря с някой от тези хора. Ето пред мене е един.Д. Инкьов: Извинете, вие как се казвате:

36

Мустафа Халим: Мустафа Халим, Толбухински окръг. Работихме четирдесет години… в продължение. Издигнахме я таз България, три тухли ако имаше, двете бяха от нас, обаче Тодор Живков така се отнася с нас .. сякаш сме толкова лоши хора в тази държава. Издигнахме ги и той ни ритна, с крак ни ритна. Само 24 часа ми дадоха да излизам от границата. Така си оставих всичко, което имах. Имущество свое, личното си имущество така, над 30000 лева. Движим, недвижим имот, така си остана. Извикаха ме и казаха: за 24 часа да излизам от границата, от селото и от границата да излизам… Д. Инкьов: Какво работихте вие напоследък в България?Мустафа Халим: Напоследак работих в Завгарант - Завод за филтри. Димитър Инкьов: А как се казвате вие?Силвана Ислова: Силвана Тулолова Ислова. Бият ни, изхвърлят ни. С палки бият, от работа изпъждат, хляб не ни дават да ядем, не ни дават. Вие сте, казват, турци. Много ни бият тез българи, направо много.Д. Инкьов: Добре: защо, защо? От къде го измислиха това нещо? Защо го правят?С. Ислова: Не знам и аз, и ние не можем да кажем нищо. Те такива сме… и хляб не ни дават. Изведнъж, нали и имената ни смениха, и почнаха да тормозят всичко… Д. Инкьов: Всичко започна с промяната на имената?... Мъжки гласове: Не дават да приказваме по турски. В къщи влизат ... всеки по отделно си говори - по 20 лева! "Говорят на чужд, неразбираем език!" Значи, за тях турският е чужд език, неразбираем. Това ни е на нас родният, майчин език. Д. Инкьов: Колко е голяма опашката към българската граница? Вие сега ли идвате от България?Мъжки глас: Преди един час влязохме. Д. Инкьов: И колко е голяма опашката?Мъжки глас: Към 20 километра е. Д. Инкьов: Към 20 км.? Откъде идват всички тези хора?Друг мъжки глас: От Бургаски окръг, от Разградски, Силистренски окръг, Толбухински.Д. Инкьов: Тази опашка е опашка от леки коли, товарни коли, от автобуси?Мъжки глас: Да. От товарни коли, от леки коли… Д. Инкьов: И вие пристигнахте, значи, преди един час?Мъжки глас: Да, преди един час пристигнахме. Има хора, са тръгнали преди 4 дена и не могат да пристигнат. Д. Инкьов: От понеделник сутринта сте тръгнали? И защо до сега не сте успяли… от понеделник сутринта?Мъжки глас: От понеделник сутринта сме спрели в лагери в България и пренощувахме в колите - по 20 (души) ... 20 на едно място, 20 в друг лагер и ... 4 вечери сме пренощували в колите.Д. Инкьов: Драги слушатели, нека да ви информираме за съдбата на няколко борци за човешки права в България. Няколко борци за човешки права от турското малцинство. Какво е станало напоследък с тях ?Мъжки глас: Напоследък с тях станаха доста инциденти. Задържаха ги. Гюлтен Османова в момента е на съдебната зала. Задържана, домашен арест под охрана.Д. Инкьов: Гюлтен Османова от Нови Пазар. Другите кои са?

37

Мъжки глас: Зия Ахмедов Шабанов от Сливен, и той също задържан, дето ръководи митингите в Шумен. Айше, дето ръководи митингите в Шумен също, и тя е задържана. Те са на съдебни скамейки. Трябва да се помогне на тия хора. За туй сме се мъчили ние. Д. Инкьов: Драги слушатели, намирам се между турци, дошли от България в един от лагерите, който е до Люле бургас и пред мене е?Демир Терзи: Демир Терзи от Бургаски медни мини, Росен, Бургаско област. Ние, преди да се променят имената, с българите живеехме почти като братя. Аз съм работил само между българи и така добре съм се разбирал,… обаче, откакто смениха имената, се изостриха до невъзможна степен отношенията между българи и турци. И питам един мой приятел: Защо по такъв жесток начин, като бесни кучета се хвърля милицията, българската, по турското население? И този приятел ми каза: "Ти знаеш ли, че наистина сте за трепане!" „Защо?” „Защото, да знаеш какви бюлетини са чели в милицията...”, на негов брат…Д. Инкьов: Извинявай, значи твоят приятел има брат, който работи в милицията. И е информиран от брат си?Демир Терзи: Информиран от брат си. И той ми каза, че са им чели бюлетини. „Какви бюлетини?” „Ами на, имало е турци, които са намушкали с вили двама, трима милиционери, задигнати детски градини и са държани като заложници. Гаврили са се със студенти, с ученици се гаврели...” и по този начин се насъсква милицията срещу нас. Ние се чудихме защо е тъй вулгарна с турското население милицията. Тяхната цел е по този начин да насъскат и турското население към българското, и българското към турското, за да се принуди това, турското население, само да изяви желание да се махне, да се изсели от България. Д. Инкьов: Вие къде работихте в България?Демир Терзи: Работих 8 години под земята. Последните години като шофьор. Обаче държавата, преди да се интернирам в Турция, ме накара да се издължа до стотинка. А пък аз имам толкова години подземен стаж. .. толкова години съм работил, какво съм работил! Би трябвало и държавата да се издължи, както ние се издължихме до стотинка. Д. Инкьов: Оставихте ли имущество в България?Демир Терзи: Нямахме дом, обаче си пръснахме имуществото на ляво на дясно без пари.Д. Инкьов: Съгласни ли сте с това, което той каза?Мъжки глас: Съгласни сме, да. Чували сме го и сме го видяли даже... Друг мъжки глас: Имат подлостта да ни питат: "Защо вие така, като мътна вода, всички тръгнахте към Турция?" Викам: „Мътната вода зависи от вас. Ако спре дъждът, водата ще се избистри. Щом продължава тоя натиск, тоя тормоз над турското население, тая вода ще става още по-мътна и по-буйна, разбираш ли?!” Те казват: „Да имате да взимате, имена няма да ви върнем!”. Д. Инкьов: Значи основният проблем беше вземането на имената на хората и отказът хората да се чувстват като мюсюлмани… Аз чух, че цели гробища са били унищожавани?Мустафа Мехмедов: От с. Камен съм. Мустафа Мехмедов се казвам. Нашите гробища ги събориха до камък. И ги вкараха в трошачките. Трошачките в Кара пелит - да го трушат и да го слагат на шосето ... Годините не си знаеше гробището, не си знаеха годините. Аз това мога да кажа… истината.

38

Д. Инкьов: Драги слушатели, това бяха някои интервюта, които аз взех от турски бежанци от България, пристигнали в Турция. Тук е Димитър Инкьов, радио" Свободна Европа", на турско-българската граница. (20.06.1989 г., ролка № 66)

Дим. Инкьов: Има ли някой друг, който иска да каже нещо? Драги слушатели,… А, ето една жена. Кажете! Как се казвате?Ф. Мехмедова: Фатме МемедоваД. Инкьов: Откъде сте, г-жа Мехмедова?Ф. Мехмедова: Шуменско.Д. Инкьов: Какво искате да ни кажете? Ф. Мехмедова: (говори на турски)Д. Инкьов: На български не можете да говорите? Не?! Не можете. Кой може да превежда? Кой ще превежда? Идвай, идвай да превеждаш!Преводач: Фатме Мехмедова казва, че мъжът й е от година и половина в затвора.Д. Инкьов: Как се казва той?Ф. Мехмедова: Осман Османов ХалиловД. Инкьов: Къде се намира в затвора?Ф. Мехмедова: Стара Загора.Д. Инкьов: И той още ли е в затвора? Значи мъжът ви е в затвора в Стара Загора? И вие сама дойдохте тук?Ф. Мехмедова: Комшия дойде тука. Сама. Другите, нашто момиче пак ..., Пловдив, на Манолов, там...Д. Инкьов: Петър Манолов......Ф. Мехмедова: (говори на турски)Д. Инкьов: Добре, как стана цялата история? Как дойдохте? Как решихте да дойдете изведнъж? Как стана?Преводач: Дадоха ми 24 часа на разположение да напусна пределите на България.Д. Инкьов: Драги слушатели, аз се нуждая от преводач, защото жената, която има български паспорт, която има и българско име, не знае въобще да говори български. Това е една туркиня, на която са й сменили, направо насила, името. По такъв начин става ли се българин?Ф. Мехмедова: Мойто момиче, Гюлтен Османова, всички знаят… Европа, член…! Преводач: Това е майката на Гюлтен Османова, която организира демонстрациите, гладните стачки и другите мероприятия в Новопазарския край. (Ф. Мехмедова – на турски): След масовите демонстрации и гладни стачки в Лудогорието тя беше задържана и в момента не се зная къде се намира. (Ф. Мехмедова продължава на турски, но превод няма.)Д. Инкьов: Вижте сега, в българската преса и българското радио твърдят пред целия свят, че недоволството на турското население в България било организирано от Запада, то било организирано от Радио “Свободна Европа”?Ф. Мехмедова: (говори на турски)Други хора: Не, не! (...)

39

Д. Инкьов: Значи, недоволството фактически, съществува преди Конференцията в Париж.Друг мъж: (върху фон от женска турска реч) От 5 години, откакто ни смениха имената, кат ни сложиха българските... Ми не можеш да се движеш, нямаш нищо, не ти дават право да се изкажеш, нищо. Постоянно ти си под натиск. С голи ръце к`во можеш да направиш? К`во можеш да направиш? Д. Инкьов: Вие може ли първо да кажете на нашите слушатели как се казвате, откъде идвате?Трети мъж: За наше щастие, болшинството от българското население, което години наред фактически....(Чува се мъжки глас, говорещ на турски)Д. Инкьов: Драги слушатели, слушате гласа на Министъра на вътрешните работи на Турция, който говори пред турците, дошли от България.Министърът на вътрешните работи на Република Турция: (говори на митинг в Одрин): Уведомиха ме за всичко, което е направено за Вас. Останах много доволен. Ако имате още за доразрешаване някои дребни неща, също ще ги доуредим. След мен министърът на здравеопазването ще се погрижи за вас. Утре ще дойдем отново пак при вас с нашия многоуважаван министър-председател. За всичко, което има нужда да се направи, уведомяваме Анкара и ще бъде направено. Д. Инкьов: Добър ден, ние сме от Радио “Свободна Европа”. Драги слушатели, нека да ви представиме министъра на вътрешните работи на Турция, който ще каже няколко думи за нашите слушатели. Вие ще ни превеждате. Значи, кажете му: Как турското правителство посреща идващите от България граждани от турски произход? Той знаеше ли предварително тая акция?Министърът: (отговаря на турски)Преводач: Не, турското правителство не беше предварително уведомено. Ние бяхме изненадани. Ние направихме всичко, което беше по нашите сили да ги посрещнем и да ги настаниме във временните лагери за временно пребиваване. Искаме да им предоставим всички възможности за един нормален живот.Д. Инкьов: Какво той би искал от Европа? Какво той би искал да каже на европейската общественост?Министърът: (отговаря на турски)Преводач: Пожелавам на цялата европейска общественост, на цялата световна общественост да се заинтересува от въпроса и да ни съдейства за решаването на проблема с турското население от България.Д. Инкьов: Радиото е начин на пряка връзка между, понякога и между правителствата. Би ли искал той да каже нещо, което ние по радиото ще предадеме и ще кажем на българското правителство?Министърът: (отговаря на турски) Преводач: Ние, може би, да кажем на българското правителство да седнем на маса за преговори, за да разрешим този трагичен проблем, като един…, проблемът за изселването.Д. Инкьов: Да, благодаря ви.(Ролка 245)

Д) Реакции и коментари

40

Апел на интелектуалци относно политиката срещу турското малцинство в България и обръщение към турците да не заминават. София, 17 юни 89, с имената на подписалите Апела.

Мъжки глас: …както и да се промени отношението към българската интелигенция, която търси диалог в името на бъдещето. Никога не е късно да бъде взето решение, по- мъдро и далновидно от вече възприетото. Дори велики държави се отказват от своята политика по даден проблем и с това не губят, а напротив - печелят престиж. Един жест на разбиране към турското малцинство днес би ни дал морално право да проявим загриженост… Р. Узунова: ще ни дава?Мъжки глас: … би ни дал. …би ни дал морално право да проявим загриженост към отдавна забравените български малцинства зад граница. При едно свободно, спокойно и всестранно обсъждане на тези сложни въпроси, ще може да се изработи правилна линия за действие. Даваме си сметка, че такъв обрат е труден, но той е жизнено необходим. За да се стигне до разумното решение ние смятаме, че тази линия трябва да бъде свързана със следните постановки, основаващи се на българската Конституция и на международните споразумения от Хелзинки ... Един момент само…Р.Узунова: Да, чакай, …. международните споразумения от Хелзинки и Виена?Мъжки глас: Да, …подписани от нашата страна: Да бъде признато правото да си върнат родните имена българските граждани, които желаят това. Да бъдат освободени всички, които са задържани или осъдени заради борбата им за защита на етническата  самобитност и приемствена култура. Да се прекрати насилственото прокуждане от страната на български граждани. Обръщаме се към нашите съграждани с турско самосъзнание: Не предприемайте никакви насилствени действия, не се поддавайте на провокации ...Р.Узунова: И на страстите на мига?Мъжки глас: И на страстите на мига, да…. Не се вслушвайте в инсинуации от чужбина, защото те идат от политици, които сами често се отнасят с жестока нетърпимост към своите малцинства. Преодолейте чувството на обида и мъст, както нашите предци успяха да го преодолеят след трагичния април 1876. Останете в родината. Нека работим заедно за разбирателство днес и спокойствие утре. За да живеем ние, нашите деца и внуци във взаимно зачитане, както нашите деди повече от един век съжителствуват в общата ни родина - България. София, юни 1989 година, Обръщението е изпратено до Народното събрание на НРБ и до средствата за масова информация. Връчено на 18.07. 1989 година. Подписали: акад. Алексей Шелудко, акад. Асен Дацев, акад. Иван Тодоров, Радой Ралин, Искра Панова, проф. Чавдар Кюранов, проф. Иван Марев, проф. Ленко Калчев, проф. Трайко Петков, проф. Иван Николов, Дучо Мундров, Георги Мишев, Юлий Стоянов, доц. Недялко Мерджанов, Илка  Зафирова, о.з. полковник Борис Спасов, Христо Алексиев, Панайот Панайотов, Антонина Желязкова, Кина Маркова, Ангел Димитров, Гина Табакова, Димитър Дерелиев, Васил Шопов, Борис Димовски, Кирил Доброславски, Мария Траянова, Цветелина Мишева, Асен Владимиров, Деян Кюранов, Мария Желева, Владимир Новчев, Николай Бояджиев, Виктор Самоилов, Христо Ганев, Брайко Г. Кофарджиев, д-р Желъо Желев, Румен Леонидов, Йордан Василев, Блага Димитрова, Велислава Дърева, Тодора Дайкова, доц. Захари Захариев, Росица Пишева, Мариана Ганчева,

41

Стойне Гергов, Веселин Донков, Иво Драганов, Воин Кятов, Лъчезар Кунчев, Анастасия Рашева, Вълко Петров, Владимир Краев…Р.Узунова: Ще … видя и в другите списъци. Мъжки глас: Трябва да видиш и в другите…, да. Вера Младенова, Вяра Николова, Гергана Жулева, Георги Павлов - Павлето, Констанца Попова, Красен Станчев, Светлана Жулева, Петър Стайков, Тодор Андрейков, Татяна Попова, Христо Кьосев, Лиляна Александриева, Красимир Кънев, Димитрина Петрова, Никола Ковачев, Павел Василев, Малина Петрова, Христо Димитров, Христо Писков, Ирина Акташева, Енчо Мутафов, Мустафа Пашов, Салих Бакладжиев, Богдан Глишев, Любен Банчев, Георги Друмев, Стойчо Грънчаров,  Никола Патарински, Невена Мечкова, Иля Акьов, Лиляна Спиридонова, Георги Спасов, Николай Генов, Тодор Гагалов, Александър Каракачанов, Росица Симеонова, Кирил Кадийски, Димо Боляров, Клементина Иванова, Вероника Николова, Димитър Луджев, Биньо Иванов, Едвин Сугарев, Иван Коларов, Константин Аджаров, д-р Татяна Василева, Борис Христов, Виктор Барух, Димитър Малачков, Мария Бойкикева, Ангел Ахрянов, Елка Константинова, Вера Смилкова, Марко Ганчев, Димитър Коруджиев, Валентина Рафаилова, Валери Петров, Невена Стефанова, Михаил Величков, Копринка Червенкова, Иван Койнов, Адолф Фабрикант, Мария Динкова, Христо Радевски, Петко Симеонов, Жана Авишай, Евгения Иванова, Георги Величков.(17.06.1989 г., ролка № 73)

Телефонен разговор с Петко Симеонов (Музика)Говорител: Драги слушатели, в днешната рубрика “Срещи и разговори” ще чуете интервю със социолога Петко Симеонов, взето по телефона от нашата редакторка Румяна Узунова на 26 юни тази година. Петко Симеонов е старши научен сътрудник в Института по социология, където доскоро изпълняваше длъжността “научен секретар”, член е на БКП и има партийно наказание заради участието си в Дискусионния клуб за защита на гласността и преустройството в България. Чуйте запис на интервюто, което Петко Симеонов даде на Радио “Свободна Европа”.Румяна Узунова: В един разговор, Петко Симеонов, казахте, че що се отнася до проблема за етническите турци в България, нещата не са еднозначни. Какво точно имате предвид?Петко Симеонов: По Вашите въпроси мога да изкажа само личното си мнение и като не ангажирам никого с него. По въпросите за българските мюсюлмани се вдига голям пропаганден шум, но по същество информацията, която имаме, е недостатъчна и нееднозначна. Сред тази част от нашето население съществуват поне 3 групи. Първите от тях са тези, които приемат българските си имена, новия си статус. За тях това е вариант на …, за идентификация с българското общество, към което те се стремят да се приобщят и по този начин да гарантират за себе си и децата си ясна и отчетлива национална самоличност. Такава група е на лице и когато някои говорят, че на мюсюлманите трябва да се върнат арабско-турските имена, то ще бъде голяма грешка, ако станем свидетели на поредната административна кампания, която просто обхваща всичко. Втората група са тези, които се оказва, че държат на арабско-турските си имена и биха искали да ги възвърнат, но смятат България за своя родина, ценят нейната териториална цялостност и независимост. Смятам, че е естествено по задълженията, които имаме и по чисто хуманни причини, всеки български гражданин, независимо от своята религиозна принадлежност да може да избира свободно своето име. Името е

42

част от личностната идентификация и то не може без сериозна вътрешна мотивация произволно да се променя. Третата група сред тази част от населението са непримиримите. Те желаят не просто да си върнат арабско-турските имена, те са лоялни към Турция. Смятат Турция за своя родина и се стремят или да се изселят от страната, или да създадат такава обстановка, че да откъснат части от територията и населението на България и да ги придадат пряко или косвено към Турция. Затова вече имаме исторически преференции. В края на май или началото на юни в един от големите френски вестници “Либерасион” или “Монд”, забравих точно, имаше снимка на първа страница: слизат от самолета в Истанбул експулсираните от България активисти на безредици, станали в някои части на страната, коленичат и целуват земята на Турция, а един разпъва турското знаме. Към тази група аз като българин не мога да бъда безразличен, не мога да приема, че това са мои съграждани. Те са лоялни към друга държава и естествено е да отидат да живеят там. Разбира се, това трябва да става според приетите от страната международни задължения. Те трябва да получат безпрепятствена възможност да се изселят, където желаят, ако не са извършили някакви престъпления, като им се създават условия за възмездяване на оставащото тук имущество. Мисля, че няма държава по света, която би позволила на нейна територия, сред нейното население да вършат организаторска и пропагандаторска работа емисари на друга държава. И в този смисъл позицията на България е както обяснима, така и оправдана. Тези, които приемат България за своя родина, лоялни са към нея, независимо от своята религиозна или етническа принадлежност и самочувствие, са мои съграждани и братя. За техните права и свободи съм готов да се боря, независимо как искат да се казват и с какво име ще се обръщат към Господа. Чистата и свята република, така мисля аз, може да се гради само с патриоти, независимо от техния произход. Тя с чужденци не се прави. Какво е количественото съотношение между тези три групи аз не зная и мисля, че никой не знае. Вътре между тях съществуват сили на напрежение. В никакъв случай не може да се прави заключение за тяхното количество от броя на тези, които напускат страната и искат да останат в чужбина. Има насилие вътре между тях. Тези, които не смятат България за своя родина, упражняват насилие върху другите да напуснат страната. Това е голям проблем, тъй като сред мюсюлманите ролята на лидерите, чувството на общност, вътрешнообщностният конформизъм е по-изявен. Така че това, което виждаме на границата между Капитан Андреево и Малко Търново не може да бъде тълкувано еднозначно. Вие, във ваши предавания често наричате, нали… то не може да бъде тълкувано еднозначно в такъв смисъл, че това не са просто “прокудени” хора. Част от тях са принудени от тези, с които заедно вървят, да напуснат страната. Аз смятам, че тук България много загуби от липсата на достатъчно гласност. Казват, че вината на цялата работа идела от възстановяването на имената. Аз съм противник на каквото и да е насилие, независимо от намеренията, с които се извършва, независимо кой го извършва – държавата, отделни групи или отделни лица. Където е проявено насилие в този процес, то е осъдително. Но може ли някой да гарантира, че без възстановяването на имената ние нямаше отново днес да се намираме в същата и подобна точка? Лично аз не мога да отговоря. Затова трябва да се направи много сериозно изследване и то на основата на факти, които за днес си остават скрити от нас, от широката публика. Например, аз само такъв пример имам като сламчица за такова разсъждение – терористите, които поставяха бомби по влакове, гари, летища и пр. започнаха да действат преди преименуването. Какви са били техните искания? Какви са били техните корени сред мюсюлманското население? Какви процеси са станали там – аз не зная. Мога само да вдигна рамене. Ето, според мен, още един случай, в който липсата на достатъчно гласност и публичност отново играят против България. Българското правителство извърши не особено далновидна стъпка с

43

кампанията за възстановяването на имената, но аз не зная, просто не зная дали то не е било принудено от неизвестни обстоятелства - незабавно и бързо да предприеме нещо и естествено е реагирало според рефлексите на командно-административната система, според рефлексите на тотаритаризма. Случаят с Кипър подейства силно върху всички съседи на Турция, а безсилието на световната общественост и великите сили да спрат турската агресия ни натика в нашия си балкански калъп. Във всички балкански страни има, сега или в близкото минало, процеси единтични с процеса на възстановяването на имената у нас. В някои от тези случаи бяха засегнати българските национални интереси. Трябва ясно да осъзнаваме, че на Балканите, не само на Балканите, процесът на формиране на националната държава, пък и на самите нации все още продължава. Не можеме да очакваме, че нашето правителство ще надскочи своята географска и историческа ограниченост. Друг е въпросът, че ние можеме да искаме от него да направи това. Аз не се опитвам да оправдавам някого. Насилниците рано или късно, преживе или посмъртно, винаги са сядали на подсъдимата скамейка Но имаме определена реалност. Времето обратно не може да се върне. Аз се опитвам само да си обясня цялата противоречивост и сложност на възникналата ситуация, в която без никакво съмнение, според мен, Турция се опитва да лови сега риба в мътна вода. Това е по тоя въпрос, което бих могъл да ви кажа.Говорител: Слушате запис на интервю с българския социолог Петко Симеонов, взето по телефона от Румяна Узунова на 26 юни тази година.Румяна Узунова: Как според Вас, Петко Симеонов, се отразява създалото се положение в страната и в чужбина?Петко Симеонов: Досега, според мен, са изключение опитите за обективен, безпристрастен анализ на ситуацията. За пример на едностранчивост ще дам Вашето радио. Един от Вашите коментатори в рубликата “Факти, събития и коментари” взе, че каза: “Декларацията на Петър Младенов е лъжа. Това, което говори заместник-министърът Иван Ганев, е лъжа.” Как може така да се говори?! Всичко, което твърдят български власти е лъжа, всичко, което твърди България, е лъжа, всичко, което твърдят турците, е истина. Обратно пък, за българските средства за масово осведомяване: всичко, което е направила България е добро, всичко в Турция е лошо. Изведнъж се оказа, че онова, което наричаме Хелзинкски процес, може да бъде само фасада на груби политически интереси. От едната страна се оформи натовска позиция, от другата страна се оформи българската. Поне аз не мога да видя някак линията на Варшавския договор, просто не мога да следя техните средства за масова информация. Едните са черни като дяволи, другите са бели като ангели и обратното. България се критикува и за това, че издава паспорти и не ограничава излизането в чужбина, а ако се гледа българската телевизия, ще излезе, че в Турция всички лежат по затворите. Започват, например, по-нататък мога да продължа с много примери, започва се, например, от вас изброяването, не просто от Вас лично, но от ... започва се на Запад, например, изброяването на страни, в които има нарушаване на човешките права и се редят: Румъния, България, Чехословакия, ГДР. Аз не отричам това нещо. А прощавайте, Турция къде е? Съобщихте, че в Истанбул онзи ден е имало 60-хиляден митинг, но премълчахте, поне аз не чух, това го зная от хора, които са гледали митинга по турската телевизия, тя се лови надолу покрай границата, че на митинга се е носил портрета най-малкото на един от турските султани, че тази 3-часова антибългарска истерия е завършила със скандиране на тълпата: ”Напред към София!” Има едно голямо нещастие, нещастието на десетки, а може би стотици хиляди хора - наши български граждани, които напускат, повлечени от стихията, своите родни места. В нормална обстановка те не биха го направили. С тези хора трябва да се разделим по най-хуманен начин, до най-малките подробности - да им се осигури транспорт, да им се охранява имуществото, ако имат

44

намерение да се върнат, да им се даде право да изнесат всичко, което смятат за нужно, да се облекчат при продажбата на недвижимото си имущество, ако тяхното намерение е да останат там; трябва да запазим образа си на хора, на човеци, да ги оградим с топлина. Много от тях нямат никаква вина за това, че тръгват. Да говорят каквото си искат оттатък границата за нас, ние заради себе си трябва да бъдем добри с тях. Който потърси нашата закрила по частен или институционален път, да я получава без много шум - между другото това се и прави. Добрите дела сами говорят за себе си. И наред с това нещастие, което натоварва емоционално, икономически, политически цялата страна, всеки българин, изведнъж в Истанбул се сещат за султаните, горят българското знаме, както разбрах тая вечер от българската телевизия Турция в момента си поставя за задача, това е мое мнение, да създаде в световното обществено мнение десетилетен мотив за агресия срещу България. И по този начин подхранва, стимулира най-тъмни догматични сили в самата България. В това отношение Турция е подкрепяна от свои приятели, които имат щастието да не са нейни съседи. В момента се изгражда, за съжаление, образ на България в световен мащаб и този образ е неблагоприятен за нея. Това мога да кажа по този въпрос.Р. Узунова: А какви, според Вас, Петко Симеонов, са перспективите, какъв е изходът от създалото се положение?П. Симеонов: Ами, според мен, изходът е, че оттук нататък нещата са в наши ръце. Необходими са големи и малки инициативи на по-нататъшно демократизиране на обществото, на изграждането на „Юлския модел на социализма”. Не бива да се поддаваме, много е важно това, това е от съществено значение, не бива да се поддаваме до примитивното равнище, което ни се предлага. Не са нужни патриотарски сборища. Естествено е, че ще трябва да работим повече заради тези, които си отиват, но е ясно, че рязко трябва да разширим гражданските права и свободи както на оставащите мюсюлмани, така и на всички други; трябва да проумеем най-после, че тоталитаризмът по същество означава хаос, докато демокрацията – ред. Смятам, че е важно да решим някои принципни и други съвсем конкретни въпроси. Нуждаем се от истинска гласност. Гласност, която да позволява на медиите незабавно да осведомяват българина какво точно става в собствената му страна и по света; трябва да се махне смешната, на фона на Хелзинкския процес, забрана за лично притежаване на печатарска размножителна техника, да се премахне реакционният закон за жителството, да се приеме най-сетне нормативен документ, който конкретно да урежда правото за формални, неформални сдружения с идеална цел; да се прекратят периодичните блокади на телефоните с чужбина, да се приеме правилник ли, какво ли и аз не зная, за демонстрациите и митингите; следващите ни избори да допускат за кандидатиране в Парламента и местните съвети всеки български гражданин, стига той да желае това; да не е необходим някакъв цензор, някакъв филтър да се стигне до кандидатстване за депутат или съветник; да възстановим правото на частната собственост, да не се крием зад различни идеологични паравани - изобщо да тръгнем решително по пътя на политическите реформи. Те са спасителният бряг за България. Ще трябва да решим и редица конкретни въпроси. Крайно време е да се преразгледа процесът срещу Никола Петков. Това ще има широк положителен международен отзвук. Има ли в момента политически затворници и какви са те? Не е ли време да научим това, да прочетем, да кажем, в едно списание, в един вестник нещо за нашите политически затворници. Защо сме загърбили политическата си емиграция? Сред тях има и хора, на които аз лично не бих казал и здрасти, но държавата ни трябва да им вика: “Добър ден, господа!” Затова тя е държава. Да заговорим открито и честно за проблемите на нашето общество, но да говорим равноправно, да няма както привилигировани, така и потискани мнения. Да може всеки да надниква навсякъде, да се интересува от всичко. Това общество е на

45

всички ни, тази България е на всички ни. Тогава, смятам аз, няма да имаме проблеми с образа на България, за който говорим. Тогава ще се намерят и наследниците на Гладстон и Макгахан сред съвременните западни политици и журналисти, които най-после да разберат, че България е една малка страна, която има своите големи проблеми и важни интереси, с които светът трябва да се съобразява, даже и когато нещо някъде сгрешим. Това смятам, че е пътят, изходът.Р. Узунова: Благодаря Ви, Петко Симеонов.П. Симеонов: Да, и аз ви благодаря.Говорител: От студио на Радио “Свободна Европа” чухте интервю по телефона с българския социолог Петко Симеонов. Разговорът води Румяна Узунова.(26.06.1989 г., ролка № 248)

Реч на митинг в Истанбул: (вероятно) на министър-председателя на Турция (В началото мъжки глас - вероятно диктор - говори на турски, после звукова картина – турска музика и шум от пазар, после ръкопляскания, мъж говори на митинг. Записът е документален, но монтиран. Почти 1/3 от речта не се разбира. Чуват си редки викове „У-у-у!”. Преводът е небуквален.) Министър-председателя: (Ръкопляскания) Скъпи сънародници, идвам от бежанския лагер край Одрин. Там е направен истински град от палатки. Там срещнах още много изгонени от България наши сънародници. Наричам Ви сънародници, защото Турция е вашата родина. (Ръкопляскания) Знам колко страдате. Не само аз, но и целият турски народ познава вашата мъка. Вашите страдания са и наши страдания. Без значение в кой край на света има наши сънародници, ако те страдат, ние страдаме с тях. Ние така знаем: каквито и да са хората, ние споделяме тяхната мъка. Една от причините за вашата болка е това, че сте разделени от семействата ви. Не всички сте успели да дойдете със семействата си. Разбрах, че има деца на от 11 до 18 години, които са сега откъснати от семействата си, останали в местата, където досега сте живели. Да разделиш деца от майките и бащите им, да разбиеш семейства, това е. На този свят живеем заради нашите деца, грижим се за тях, грижим се да пораснат, учим ги да станат достойни граждани на родината ни. Всичко, което имаме и правим, е за тях. Дори и да загубим всичко – дом и родина, ние винаги ще търсим нашите деца, може да понесем всичко с тях и заради тях. Мога да си представя колко е тежко да бъдеш далеч от своите братя и сестри, от родители и приятели… (не се чува, разбират се думите „държава”, „родина”, „душмани”). Тези, които ви причиниха това – ще дойде време, ще се осъзнаят, ще се срамуват от това и ще влязат в правия път. Това е всичко, което днес искаме и за което копнеем. В света това се е случвало. Вие, хора, които сте виновни, защото вие извадихте хората от родината им… Ние, докато се борихме с вътрешните врагове, вие ни ударихте в гръб! Ние не изхвърлихме навън. Грижете се добре за покъщнината на тези хора… (оттук нататък поради кънтежа и ехото от микрофоните нищо не се разбира.) (28.06.1989 г., ролка № 361)

Декларация на НДЗПЧ по повод затварянето на българо-турската граница от страна на ТурцияР. Узунова: Ето, готово…Рут Леви: От 22и август Турция затвори границите си с НРБ. Този акт не беше неочакван. Въпреки Декларацията на турското правителство, че Турция е готова да

46

приеме 1 милион турски изселници от България, беше ясно, че рано или късно тя ще се окаже в невъзможност да поеме отговорност за толкова много хора. Въпросът сега е какво ще стане с тези хора – хора, чиято Родина ги отхвърли, а страната, в която по изконно право можеха да намерят приют, не ги приема; хора отникъде и за никъде; хора без имена, без религия, без правото на всяко човешко същество на самоопределение. Какво ще стане с тези хора? Защото, докато правителствата на България и Турция си разменят нападки относно състоянието на човешките права, като че ли забравиха самите човеци. И понеже много човеци останаха откъм нашата страна на бариерата, въпросът за тяхната съдба ляга на плещите на българското правителство. Затова е Апелът ни, отправен към него и към целия български народ: „Нека им помогнем, да им помогнем отново да намерят себе си, отново да намерят мястото си; да им върнем рождените имена, да им върнем правото да говорят майчиния си език, да забравим това, което е било и да направим единственото, което ни диктуват ситуацията и съвестта ни – да им помогнем да излязат от безизходицата, да им протегнем ръка!”Подписи: Рут Леви, Коста Георгиев, Магдалена Георгиева, Волен Сидеров, Драгомир Цеков и Димитър Томов(Около 25.08.1989 г., ролка № 148)

Запазен край на интервю с Пламен Даракчиев Пламен Даракчиев: …хора и нашето мнение е, че ако това се случи във всяка нормална, всяка цивилизована страна, срещу тези хора биха се предприели наказателни мерки и трябва да се стигне до някакъв съд. Р. Узунова: Пред международен съд ли?Пламен Даракчиев: Не, не. Просто тези хора…, в смисъл такъв: ако у нас стане такова нещо, ако у нас група хора изгорят знамето на Турция, аз… това е нещо, което позволява тези хора да бъдат съдени. Сега, не знам в Турция как е…, дали са предприели мерки, дали има следствие, дали ще се стигне до съд… Но аз мисля, че само съд над тези хора, само съдебни мерки, нали, биха измили по някакъв начин петното - не за нас, а за Турция в този случай - с изгарянето на знамето ни. Р. Узунова: Свършихме ли? Пл. Даракчиев: Да, дотука да.Р. Узунова: Благодаря ви, Пламен Даракчиев.Пл. Даракчиев: Да. Благодаря и аз.(интервюто може би е от края на юли 1989 г., ролка № 380)

4. Продължаващото насилиеДекларация на българи-мюсюлмани от с. Климент, ШуменскоЖенски глас: Декларация…от 50 семейства… Драга редакция, с въпроса за нашия произход са се занимавали много компетентни и некомпетентни хора. Известният историк Махиел Кил в последната си книга “Културното развитие на българите през османския период” приема за фалшив единствения документ, който е исторически точен, който е доказателство за някогашното ни насилствено потурчване, а именно приказката на поп Методи (Драгинов). Нека да оставим на страна сега историята. Самата българска Конституция ни дава право за самоопределение и ние определяме себе си като турски помаци. Председателят на Държавния съвет Тодор Живков заяви, че всички български мюсюлмани могат да се изселят в Турция, а досега все още никой не е отрекъл, че изповядваме мюсюлманската религия. Ние, живеещите в това село, (с.

47

Климент, Шуменско) започнахме заедно с другото турско население борба за възвръщане на човешките, религиозните и национални права, тъй като отношението към нас (и тях) е едно и също. Попълнихме формулярите, които сами ни дадоха за изселване в Турция. Подадохме и други необходими документи в началото на м. юни. След една седмици заминаха първите три семейства, след което всичко свърши. Задържаха готовите паспорти, а отговарящият за Каолиновския район подполковник Коста Петров отговори на въпросите ни така: “Вие сте виновни за всичката мръсотия. Това започна със Зейнеп Ибрахимова и затова няма да заминете за Турция. Турция не ви иска и един Господ е по-горе от мен”. Отидохме във Външното министерство, Отдел задгранични паспорти и те ни казаха, че имаме право като всички. Същото потвърдиха Варна и Шумен, но паспортите ни се задържат. Опитахме се да влезем в турското посолство в София. Задържаха ни отвън. Борихме се с мирни средства. Всички знаят колко жертви дадохме през `70е години. Пак ще се борим, защото не желаем да останем в страната, чиито ръководители са обзети от нечовешката мания насила да ни мотивират и превръщат хората в смешни човешки подобия. Всички членове на 50-те семейства турски помаци от село Климент, Шуменско, обявяваме тридневна протестна гладна стачка от 27 до 30 юли 1989 г., с която протестираме пред българското правителство за направените и продължаващи престъпления срещу нас и настояваме да ни бъде разрешено да напуснем пределите на страната, в която животът ни е немислим.” Това е. (Края на юли 1989 г., ролка № 108)

Откъс от интервю с Али Топалов (…) Р.Узунова: А знаете ли някакви други случаи на такива дела, съдебни дирения срещу български граждани с турско самосъзнание, на етнически турци, помаци?Али Топалов: Ние имаме един друг приятел тука, познаваме се от Белене, и срещу него има едно такова обвинение също.Р.Узунова: Как се казва той?Али Топалов: Емин Хамдиев, от Варна. Не е получил обвинителен акт, но приключи следствието и е предявено обвинение. Р.Узунова: И по кой член го обвиняват?Али Топалов: по същия чл. 273, във връзка с 321.Р.Узунова: И какво намират, какви вини?Али Топалов: До колкото разбрах от него, че той е влязъл във връзка с вас и е дал информация за гладните стачки тука - във Варна и в Толбухин.Р.Узунова: И изрично пише в това, че се е свързал с нас?Али Топалов: Не. Аз казвам неговите думи, в какво е обвинен…Той не е получил още обвинителен акт, за да се види точно в какво е обвинен. Но е от тоя род. За демонстрациите в Толбухин той е знаел, доколкото разбрах, и ви се е обадил или нещо такова. (…) (9.08.1989 г., ролка № 74)

Съобщения за арестувани, чиито близки ги издирватРумяна Узунова: Включвам, казвай…Мъжки глас (може би Петър Бояджиев, от Франция): През м. юни 1989 г. д-р Енвер Хатибов, българското му име е Белчин Теримов, роден през 1944 г. в гр.Шумен,

48

живеещ (адрес), работи като уролог в болницата в Шумен... Една вечер през м.юли 1989 г. му се обаждат от болницата и го извикват за някаква спешна операция, но до ден днешен не се е завърнал в къщи. Майката на д-р Хатибов, Къдрие, ходила няколко пъти в МВР Шумен, за да научи нещо за сина си. Опитите й са били напразни. Винаги са й казвали, че те нищо не знаели. По други пътища братът на д-р Хатибов, Екрем, успял да научи, че д-р Хатибов е задържан в следствения отдел в МВР Шумен и се готви процес срещу него. Не разрешават на д-р Хатибов да се срещне с родителите си. МВР в град Шумен продължава да отрича, че д-р Хатибов е задържан при тях. Това е.Румяна Узунова: Повтори ми турското име още веднъж?Мъжки глас: Д-р Енвер Хатибов, а българското е Белчин Таримов…Румяна Узунова: Включих, говори:Мъжки глас: „Съпруга съм на /…/, Зеат Шабанова Ахмедова, живуща в гр. Шумен, (адрес), впоследствие арестуван и осъден за това, че не беше съгласен със смяната на имената в България. На 24 май 1989 г. в нашия град се състоя мирна демонстрация, която беше разпръсната с палки и побоища. Съпругът ми вечерта се обади до ВВС в Лондон и каза за събитията, които стават в града и в околностите на града. Даде и телефонния си номер, адреса и на… /чакай, че тук не мога да разбера/…и на запитването не се ли страхува, той отговори: „Не, защото има кой да ми продължи рода.” Разговорът беше излъчен по радио ВВС след 10 минути, през нощта. На следващия ден мъжът ми беше потърсен от много мъже, които искаха да организират по-голяма демонстрация, на която мъжът ми да бъде организатор. На 26 май 1989 г. аз се върнах от работа и свекърът ми каза, че двама мъже от Държавна сигурност са го търсили и че мъжът ми се е скрил в друга квартира. Намерих съпруга си и вечерта преспахме в майка. Всичко беше готово за следващия ден. Мъжът ми, без да бъде възпрепятстван, отиде на демонстрацията. Когато аз пристигнах там, съпругът ми говореше на митинга. Последните думи “Няма да хвърляте камъни! Няма да се биете! Това е една мирна демонстрация!” Докато той говореше, чу се някакъв шум и хората се разпръснаха. Бяха дошли въоръжени лица. Хората се разпръснаха до един…но един излезе пред тях… Чу се стрелба. И в следващия момент видяхме един човек на пътя. Всички хора се бяха оттеглили на страна. Само мъжът ми вдигна ръце и поиска да окаже помощ на ранения. Но те поискаха с автомат да го ударят. Той се дръпна. След това го заобиколиха отдалече. Но той успя да се присъедини към демонстрацията. Хората искаха наново да се подредят в редица, но започна по улицата да минават пожарни коли, пръскаха вода и успяха да разпръснат хората. Аз отидох до вкъщи да се обадя по телефона до ВВС. Но телефонните връзки бяха прекъснати. След това излязох да търся съпруга си и го видях. Разговаряхме и той ми каза да отида в къщи и да взема едно писмо. Аз отидох в нас и оттам отидох в квартира у майка ми. Когато се върнах в майка ми, него го нямаше. Беше излязъл на улицата и там пред всички е бил арестуван заедно с двама непознати турци, от които е бил потърсил помощ да се скрие. Цял ден танкове обикаляха из града и плашеха хората. В същия момент племенницата ми е отишла в нас да ми каже, че батко й е арестуван. Само знаеше, че съм в майкини. Къщата ни е била обкръжена от милиция, които не я пуснали да влезе в нас. Същата вечер аз преспах в батко й, да не би да арестуват и мен. На следващия ден отидох в Районния участък, за да питам какво става със съпруга ми, защо той е арестуван. Главният следовател Павлов успя и мен да ме сплаши, като каза, че аз много добре съм знаела какво правя и какво прави мъжът ми; каза, че се е правил на герой и е бил водач на тълпата. Поисках да видя мъжа си, но той отговори, че трябва да отида за разрешение при окръжния прокурор. На въпроса ми има ли разрешение от окръжния прокурор за арестуването, следователят не ми отговори нищо. Свързах се с

49

подполковник от Държавна сигурност Исаев, пред който не издържах, разплаках се и го попитах: все още жив ли е мъжът ми? Беше така благосклонен да ми отговори: „Да, той е във Варна.” След няколко дни ме повика и ми каза, че мога да видя съпруга си /защото аз се подготвях да дойда тук в Турция с мъжа си/, и мъжът ми ми каза: „Отиди, прехвърли децата в Турция, аз ще ви намеря някой ден.” Дойдох тук, в Турция - в чужда непозната страна. Не знаех какво мога да направя: семейството ли да издържам или да го търся. За това аз се обръщам към вас: ако можете по някакъв начин да се обадите до Амнести Интернешънъл и да поискате някаква помощ и за моя съпруг. С надежда, подпис.” Румяна Узунова: Сега, как се казва тя?Мъжки глас: Тя се казва, един момент само…Тук записът прекъсва ..(недатирано, ролка № 35)

Два документаР.Узунова: Пуснах, говори.Мъжки глас (може би Петър Бояджиев, от Марсилия): Циркуляр с реферанс 91 66 183 от 19.06.1989 година. „До председателите на … До директорите на социалистически организации и ръководители на селскостопански бригади от община Кърджали. Уведомяваме ви, че всички граждани на НРБ, вкл. и работниците и служителите от поверените ви предприятия и бригади, които с действие или бездействие развалят производствения ритъм в стопанските отрасли, отделните предприятия или селскостопански бригади, като им създават затруднения, възпрепятстват дейността им или не изпълняват възложените им производствени задачи, носят наказателна отговорност за вредителство по чл. 107 от Наказателния кодекс. Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случай - от 5 до 15 години. Незабавно уведомете всички членове на трудовия колектив, който ръководите, за цитираната по-горе отговорност, а органите на прокуратурата за наличните ви при вас случаи, в които е осъществен състава на чл. 108 от Наказателния кодекс. Р.Узунова: 108 или 107?Мъжки глас: 107. Председател на Общинския народен съвет, Д. Богданов.Р.Узунова: На кой?Мъжки глас: На Кърджали.Р.Узунова: На Кърджали. Дата има ли?Мъжки глас: Дата 19.06.89 година.Р.Узунова: Какво е това реферанс, дето му викаш?Мъжки глас: Реферанс е,… това е вътрешния реферанс на неговото писмо, нали, за секретарката му го ... Р.Узунова: Препоръки ли, какво? Реферанс, няма такава дума на български!Мъжки глас: Ами аз го казвам на френски...Друг мъжки глас: Сега, пише „Купон за хранителни продукти”, отгоре пише „От 22.06 до 06.07.89 година”, т.е. 15 дена и купонът е даден на „Марин Янев или Асианов Сербезов от община или област Джебел”, и отдолу пише ТСУС.Р.Узунова: Т като Тодор?Мъжки глас: Така го виждам: ТСУС… „Хранителни продукти”… Сега, горната линия има „едно, две, три, четири, пет, шест, седем”, което, предполагам, че е броя на

50

семейството, нали, и отдолу пише продуктите: „оливия”… значи там, под графата три, която, изглежда,… се смята, че всяко семейство е от трима души. Под графата три се пише три литра олио. За четвъртия има… пък …тука пише: едно… един килограм в повече. Това нещо ме учуди, но е така. Добре, това е за ... Сега, второ е сирене или кашкавал - два килограма, за следващия - четвърт килограм, и за другите до седем – още четвърт килограм. Така ориз, фасул: един килограм, за четвъртия още един килограм, и за повече - нищо. Така, краве масло или маргарин: половин килограм, и за следващите до седем - 125 грама. Месо или пилета: четири килограма, и по един килограм отгоре за следващите, за всеки следващ. Колбаси: един килограм, и четвърт килограм за всеки следващ. Брашно: два килограма, и един килограм за четвъртия, един килограм за петия, за шестия и седмия - нищо. То има черта – предполагам, че е нищо, защото на другите пише…Брашно казах. Тестени изделия: един килограм, половин килограм за четвъртия, половин килограм за петия, и за другите - нищо. Захар: Два килограма, един килограм - за четвъртия, един килограм за петия, и за другите - нищо. Подписано е: председател на комисията по ПСД, не знам какво е, проснабдяване нещо,… не знам. Така, и името му е М. Михайлов. С печат…Р.Узунова: От Джебел?Мъжки глас: Така, печатът е Общински народен съвет … на Кърджалийска област.Р.Узунова: Да, ще видя кое как е...Мъжки глас: Сега, отдолу имам талон. Един друг лист, който е ставал за получаване на хляб. От 22и, пак шести, до 06.07 … и тука има една, ако искаш, една решетка, която има квадратчета с дата 22…Р.Узунова: А, и се пише колко, да….Мъжки глас: Втори, трети, четвърти, пети, и тука виждам, че на 20 е заверката, има тампон…Р.Узунова: Значи е взел, да.Мъжки глас: Нали?! А колко - не пише, колко дават… не пише колко… (6.08.1989 г., ролка № 72)

Изявления и съобщения на Мустафа Юмеров Мустафа Юмеров: Софийският режим продължава своя тотален удар срещу членовете, симпатизантите и привържениците на Демократичната лига за защита на правата на човека. Ние, временното ръководство на Демократичната лига в изгнание, сме разтревожени за съдбата на представителите на Окръжното ръководство на организацията в гр. Кърджали, за живота на Хайредин Исмаилов, (адрес) и Енвер Исмаилов Тулумов /това е треньорът на прочутия Наим Сюлейманоглу, треньор на щангистите - в момента те са изгонени от работа/, същевременно и за члена на Лигата Сами Арабаджиев, доктор от Крумовград. Вече българското ръководство изгони три ръководни екипи от страната. Но техните заместници продължават борбата с мирни средства за защита законните интереси на турското малцинство в България. Р. Узунова: А какво знаете за тези хора, чиито имена споменахте, за тези етнически турци? М. Юмеров: Сега: Енвер Исмаилов е заместник-председател на Окръжното ръководство на Демократичната лига в гр. Кърджали. За десетина дена е бил задържан, тормозен и спрямо него е упражняван натиск - психически и физически натиск… Р. Узунова: За какво?

51

М. Юмеров: Да се откаже от Демократичната лига и от дейността си в организацията… Р. Узунова: А другите двама? М. Юмеров: Хайредин Исмаилов е председател на Окръжното ръководство. Спрямо него се е оказвало натиск да се откаже от своята дейност в организацията. Р. Узунова: И третият? М. Юмеров: Сами Арабаджиев е доктор от Крумовград, изгонен от работа заради своята дейност в организацията. Р. Узунова: От къде вие, Мустафа Юмеров, имате тези сведения? М. Юмеров: Всеки ден от България пристигат хиляди прокудени хора, насилствено изгонени от страната. И от тях получаваме непрекъснато информация за обстановката в страната. Р. Узунова: За съдбата на други етнически турци знаете ли нещо? М. Юмеров: Особено жестоко, в буквалния смисъл на думата, са пребити членовете в село Поточница, Крумовградска селищна система, и в Хасковската селищна система - в селата… Болярски извор и в град Харманли. Същите пристигат с многобройни рани по телата им… Р. Узунова: Вие лично ли сте ги виждали, Мустафа Юмеров? М. Юмеров: Да, тука лично ги видях и телата им са в синини. Р. Узунова: И под какъв претекст са им нанесли побой? М. Юмеров: Че са членове на Демократичната лига, че са искали да изразят своя протест с гладна стачка. Софийският режим цели да обезглави тези движения, да лиши населението от ръководители и в бъдеще това население, което ще остане по места, да не може да се съпротивява, да няма свои водачи и лидери. Р. Узунова: Благодаря ви, Мустафа Юмеров. Чухте разговор с Мустафа Юмеров, председател на временното ръководство на Демократичната лига, който в момента е в Бурса. (края на юни 1989 г., ролка № 363)

Р. Узунова: Включих.М. Юмеров: Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България изразява от името на многобройната членска маса своята благодарност към онази част от българския народ, която представлява мнозинството на народа, че подкрепя нашата справедлива и законна борба за човешки права, нашата борба да противостоиме на асимилаторската политика на комунистическата власт в България. Особено изразявам своята благодарност към Независимото дружество за защита на правата на човека, Клуба за гласност и преустройство, Независимия профсъюз "Подкрепа", Независимия комитет за защита на религиозните права и свободи, които винаги са били с нас, подкрепят нашата борба за защита на основните човешки права в България. В същото време протестираме за задържането на ръководните дейци на някои независими неофициални сдружения в България. Протестираме пред българското правителство, защото то цели да предприеме съдебно преследване на активните дейци на тези неформални сдружения. Те формално се обвиняват, че подкрепят, подстрекават и подбуждат малтретираното турско малцинство в България към мирна борба. Категорично отхвърляме тези обвинения на властта. Ръководните дейци на неформалните организации нямат нищо общо с официалните обвинения на властта. Ние тръгнахме, започнахме нашата борба като ответен акт, като

52

ответно действие против асимилирането на огромното турско малцинство в България. Целият български народ подкрепи нашата борба - особено в окръжните градове Шумен Търговище; в мирните походи част от българския народ тръгна заедно с турското население - така беше и в Джебел. Българското население участваше активно в мирните походи на турското население. Ние изразяваме и поздравяваме тази грамадна част от българския народ, която също се обяви против асимилаторската политика на режима в България. В същото време ние можем да направим и изводи от досегашната наша борба. Насилствената смяна на имената през периода `84а - `85а година вече започна да претърпява пълен провал. Агитационните ходове на властта не дадоха очаквания резултат. В резултат на нашата мирна борба, използвайки нашите законни права - конституционни права и правата ни, дадени от международните договорености, подписани и от българското правителство, ние постигнахме успех. Българското правителство направи завой в своята стратегическа цел да асимилира това население, като започна вече да прогонва, да изкоренява…, изкоренявайки местното турско население, да го прокужда в чужда страна. Естествено, българското правителство създаде такива условия, ненормални за турското малцинство в България за да може да води спокоен мирен живот - и това население естествено тръгна за…, тръгна в друга страна, в Турция, за да може да се спаси от репресиите на властта.” В момента получихме информация от Крумовград - от тези, които дойдоха, че местната власт начело с първият секретар на Градския комитет на БКП Кирев, председателят на Общинския народен съвет Любомир Калчев и председателят на АПК Карагяуров, че те са изпратили до официалните власти в София официално писмо, че местното население не желае да напусне Крумовградския район. Това тяхно писмо не отговаря на истината: цялото население се е вдигнало на крак и иска да напусне пределите на България, понеже няма нормални условия за нормален живот в България, че няма гаранция за техния живот. И тези, които дойдоха в Турция, изразяват желанието на цялото население в Крумовградско, и че това население повече не ще търпи репресиите и беззаконията на властта. В същото време получихме информация за нови мирни походи в Чорбаджийско, Кърджалийски окръг, на които е било също отговорено - като ответна мярка на властта - с репресии. В Кърджали преди една седмица жените-майки, чиито синове на 17, 18, 19 години също се задържат и не им се дава възможност да напуснат страната /предстои им да влязат в казармата/, но и тяхното движение, техният мирен поход …, на мирния им поход е отговорено също с репресии. Някои от тези, които дойдоха от България, са жестоко били измъчвани и бити. Особено Нуратин Веиков от Крумовград, който успя със семейството си, обикаляйки много страни по Европа, да се добере до Турция. Същият се намира в тежко здравословно състояние, но той иска да информира, да знаят неговите родители, че той в момента се намира в Турция и чака своите родители. В същото време активният член на нашата организация Халил Ибрямов от Поточница жестоко е бит и физически е осакатен и в това положение пристигна в Турция. Това е за сега моята информация.(11.07.1989 г., ролка № 383)

Мустафа Юмероглу: 19 юли, гр. Бурса. Мустафа Юмероглу се обажда. Искам да кажа някои думи за положението в България. Положението продължава да е напрегнато - от информациите, които получаваме. Бруталното отношение на комунистическата власт към турското население не познава никакви граници. Беззаконието, репресиите, тормозът, терорът продължават. Изглежда, че няма и да спрат в близките дни. За да държат под контрол положението, те прибягват също към репресивни мерки към невинното, съвсем беззащитно население. Информациите, които получаваме от различни хора, които пристигат тука: започнал е един процес - обратно вземане на

53

паспортите. Паспортите, които са били дадени, за да напуснат страната. Била въведена и купонна система за хляба. Тези, които не са работили и не излизали за работа, остават гладни. Не им се дава купон за хляб. А тези, които тръгват за чужбина с туристическите паспорти - за Турция или за други страни с дни - до пет, шест, седем, осем дена, оставят ги да чакат на дълги опашки, където им се давало хляб за 6 лева. Един хляб за 6 лв.! А имало и случаи, тука, донесла... им хляб, който струва 40 лева. Р. Узунова: 40 лева?! М. Юмероглу: Да, един хляб - 40 лева! Особено на Върбишки проход, всички хранителни продукти за хората, които чакали там на опашки със своя багаж и цели семейства, всички цени били завишени до главозамайване. А хората, които не искали да работят поради едни или други причини, били насилствено изкарвани от къщите им от милиционерските сили и войскови поделения, а тези, които така или иначе под един или друг предлог, изразявали своя протест, били подлагани на тормоз – психически… духовен, и физически тормоз. Особено тия явления са били масови в Добруджанския край и в Кърджалийски окръг. На нивите, където хората насилствено били изкарвани за да работят, над тях стояли войски /определени войски/ или милиционери. Бил въведен и строг режим за движение. Било забранено движението на хора от един окръг в друг окръг, от едно населено място в друго населено място. Фактически е въведено извънредно положение - неофициално обаче, необявено. А на тези, които искат да напуснат страната, не им давали транспортни средства, превозни средства, за да извозят своя багаж. Те, явно, хората напущат страната, като са изгубили всякаква надежда, че в България повече ще може да се живее под комунистическия режим. Получихме информация за нови вълнения в различни части на страната от местното турско население: на 14 – 15 юли в Асеновград, Долно Воден, в тия села местното население се е дигнало. За сега получихме информация за 14 убити. Аз успях да науча името само на един: Мехмед Сеид Ходжов от Долно Воден, Асеновградско. Лицето Али Алиев Галибов от с. Въглен, Сливенско, жестоко е бил бит в МВР Сливен и Стара Загора и намушкан на няколко места с нож. Същият пристигна в град Бурса в тежко положение. Бруталното отношение на режима срещу членовете на Демократичната лига за защита на правата на човека продължава. Властта правила всичко възможно да издири един по един членовете на организацията, за да ги репресира и изгони от страната. В с. Поточница - и там е имало вълнения. Населението поголовно било бито /понеже от същото село ние още имаме неизгонени членове на организацията, около 70 - 80 човека/. За нечовешко отношение по пътищата към тези, които са тръгнали да напущат страната: не им се е давали никакви хранителни продукти, нито мляко, нито вода, а тези хора са с малки деца, бебета, със седмици са чакали на опашките, държани под конвой. Не им се давало нито вода, нито хранителни продукти. Имало случай /…/ и смъртни случаи на малки бебета. Само това за сега мога да кажа за положението в страната. Досега, до `84а година онова, което ни крепеше към нашата националност беше един признак, който доказваше, че ние сме турци – беше единствено името. Р. Узунова: Националност или вероизповедание?М.Юмероглу: Първо националност. Понеже всички наши обичаи и традиции, онова, което беше… типично турско - като ценностна система … на нашето население беше почти забранено или сведено, ограничено до крайност. Естествено имаше ограничения и в религията до `84а година. Нашето население вече се хвана като удавник за сламка за името. Р. Узунова: Каква му е връзката на името с религията? Да кажем, един, който изповядва исляма, може ли да се казва Петър или Илия?

54

М. Юмероглу: И друго... Естествено в световната история, поне на Балканите няма човек с българско име и да изповядва исляма. Един пример…Р. Узунова: Ако някоя жена се ожени за човек… българка, да речем, се ожени за човек, който изповядва исляма, трябва ли да си смени името или не?М. Юмероглу: Не.Р. Узунова: Не е задължително?М. Юмероглу: Не е задължително... (19.07.1989 г., ролка № 68)

Р. Узунова: Включих, говорете.М. Юмеров: Мустафа Юмеров, обаждам се от гр. Бурса, 7и август. Обстановката в страната продължава да е напрегната. Общо взето, под влияние на грубата сила турското население се е включило в производствения процес, но производителността на труда е била на възможно най-ниско равнище. Причините са ясни. Въпреки взетите крути мерки от органите за насилие в различните части на страната, макар и в по-малки мащаби, от време на време избухвали вълнения, които били потушавани по най-жесток начин. Селата и градовете, където живее турско население, продължавали да са под „кордон”. Движението на населението не се разрешавало в никакъв случай - нито от градовете към селата, нито пък от селата към градовете. Р.Узунова: За кои райони става дума?М. Юмеров: Районите, населявани с турско население - Шуменско, Разградско, Силистренско. Особено тревожно е положението в Кърджалийски окръг и в Хасковски окръг. Продължава процеса на насилствено изземване на издадените паспорти за напущане на страната. В Крумовградско, от органите на МВРто насилствено били изземвани шофьорските книжки и хората били глобявани без причина. Тези шофьорски книжки са изземвани за срок от шест месеца, за да не могат хората да напускат своите родни места и да се придвижат за покупки до най-близкия градски център. От Русе получихме информация, че е започнал процес на мобилизация на мъжете, т. нар. запас. И има хора, които са успяли да напуснат незаконно страната, за да може да се спасят от тези незаконни действия на властта – и турци, и етнически българи: към 7 - 8 семейства българи пристигнаха в Турция, които явно изразяват своето негодувание от политиката на режима в България. Въведената купонна система за основните хранителни продукти довела до върлуване на глад в Кърджалийски окръг за тези, които не работели. Започнал и процес на мобилизация на служителите, за да може да се прибере селскостопанската реколта. Но картината била трагична. Хора, които въобще не познават характера на селскостопанския труд и не са го упражнявали, започнали да берат тютюн с ножици… Р. Узунова: А той трябва с ръце, така ли?М. Юмеров: С ръце, да, това е сложна манипулация, трудна манипулация, не подлежи на никаква механизация. Тези, които са пожелали да напускат страната, били накарани да платят стойността на тютюна. В същото време обаче паспортите са им били иззети и били принуждавани да работят, без да им се заплаща. Р.Узунова: Въпреки че са платили?М. Юмеров: Да, въпреки че са платили. Много са случаите, когато вече по нелегален начин напускат страната и пристигат тука. И от тези, които по законен начин, вече законно уж - според Софийските управници - напускат страната, и от тях са изземвали парите и работили, без да им се заплаща трудът. Към тази трагична и покъртителна

55

картина на „комунистическия рай” се прибавя особено жестокото отношение на комунистическите филантропи към турската интелигенция - особено висшистите, полувисшистите и най-вече към лекарите. Случаят „Сюлейман Ферадов”, понастоящем намиращ се в затвора в Ловеч: нормален човек бил …, въздействие се оказало с различни препарати върху неговата психика и той в момента е превърнат буквално в животно: лишен от говор, лишен от мисловен процес и не помнещ своите близки въобще, не е бил способен и да говори. Р.Узунова: Той е лекар, така ли?М. Юмеров: Лекар, да, Сюлейман Ферадов.Р.Узунова: От къде е?М. Юмеров: Сюлейман Ферадов не съм се интересувал от къде е. Ние дадохме необходимата информация на „Амнести интернешанъл”. Много е трагичен случая. От Варна пристигна лекар, който е бил подложен на електрошок и по тоя начин бил измъчван.Р.Узунова: Как се казва?М. Юмеров: В момента не разполагам с името му, но неговите най-близки хора дойдоха тук в Турция и от тях получихме такава информация. Р.Узунова: Понеже един френски вестник се интересува от лекари, които са подложени на репресии - ако научите имена на лекари, кажете ми ги. М. Юмеров: Да. Такъв случай има и в Стара Загора. На такива хора, след толкова тежки мъчения и изтезания им било забранено да напускат страната. Такива случаи не са единични - има в Кърджалийски окръг, има Шуменски окръг, отношението спрямо тях е особено жестоко. Естествено вината им е ясна: те изпълнявали своя главен човешки хуманитарен дълг, подпомагали изтезаваните хора да се лекуват и ги лекували и за това били измъчвани. Прокуждането от страната продължава – вече цифрата варира около двеста и петдесет хиляди. Това е най-тежкия случай след Втората световна война - огромни маси хора, без да имат никаква вина, естествено, да бъдат принуждавани да напускат своята родна земя. Комунистическите управници трябва да са наясно, че България е на тези, на които са родени там и ние нямаме никаква вина, че имаме етнически … турски етнически произход. Ние сме родени там и това е наша родна земя. И едно нечовешко отношение от тяхна страна надхвърли всякакви граници. Ние сега сме прокудени, откъснати от нашите родни места без никакви средства, без никакъв багаж, без никакви социални права; естествено, тука намираме се на турска земя и Турция се опитва да подпомага всячески нас и тези хора, които се изгонват от България... Сега ще съобщя: от 20 август, човекът, който е на име Сали Себакчъ, осъден на 15 години затвор, от Стара Загора наскоро прехвърлен в Бургаския затвор, от 20 август обявява безсрочна гладна стачка в знак на протест за нечовешкото отношение на затворническите власти спрямо него и заради това, че не му се разрешава да напусне страната.Р.Узунова: А той за какво е осъден, за какво е хвърлен в затвора?М. Юмеров: Според неговите най-близки приятели, които са тука, бил е осъден /те са били двама/ на 15 години за подпалване на църква в Бенковски, не, в Горски извор. Р.Узунова: А това вярно ли е?М. Юмеров: Те казват, че той лично нямал никаква вина, но чрез различни репресивни мерки и изтезания бил принуден да признае, за да може да се спаси от изтезанията. Дали това е вярно или не, не мога да кажа. Ние получихме информация, че гладните стачки, които са били започнали затворниците, те били една група от 4 -ма човека от Момчилград, намиращи се в Старозагорския затвор, Абдула Абдиев, на 10 години

56

осъден, Изет Ахсимов – на 7 и половина години след 2 години интерниране, Халил Мехмедов - на 11 години и Исмет Исмаилов Юсуфов - тази група продължавала своята гладна стачка. Другата информация, която искам да дам е, че нашите съмишленици, които останаха в България: Вахтеп Ахмедов от село Престоя, Вааси Назипов от това село също, Вааси Мехмедов били арестувани и срещу тях се подготвял процес по чл. 273 - за подстрекаване на населението срещу властта. А в действителност - заради тези мирни демонстрации, които станаха в Шуменски окръг, около селата и градовете Каолиново, Тодор Икономово; но те просто са били участници в тези движения и нямат никаква вина. Истинските ръководители на тези демонстрации са тука, в Турция и мога да им цитирам имената: Зекри Фикриев Хасанов – той е секретар на Демократичната лига в с. Престоя и неговият помощник Адем Шакиров. Те са просто поканили от името на Демократичната лига населението да участва в мирните демонстрации - според нашето взето решение, на ръководството на Демократичната лига. Те изпълняват едно нареждане на нашата организация. В същото време дело се подготвяло и срещу Якуб Салиев Тулманов от с. Изгрев, Шуменско - за 5 дни е бил задържан в Шуменското управление на МВР на 15 юни и след това прехвърлен в ГСУ, в София, на „Развигор” - дълго време е измъчван и там бил държан около 30 дена. В момента се намирал в домашен арест и чака да излезе делото - пак като подстрекател на бунт срещу режима в София. Това са нещата, които в момента исках да съобщя на българския народ, на населението на България, за да знае истината за продължаващата ненормална обстановка в страната, вината за която носи, според нас, 100% носят Софийските управници. Ние се радваме на информацията, които получаваме от България, че всички неформални организации поддържат нашата справедлива борба. Аз съм уверен, че борбата ще продължи. Докато на българска земя режимът на Тодор Живков, неговата лична диктатура не рухне и в страната не се установят принципите на демократизацията, на либерализацията – онова, за което се борят всички български борци, патриоти, демократи. Ние сме уверени в крайната победа. Р.Узунова: Благодаря ви, Мустафа Юмеров.М. Юмеров: И аз ви благодаря много.(7.08.1989 г., ролка № 231)

Глава ІІ. Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения и Международен симпозиум “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от френската Фондация „Futur”, Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.

1. Репортажи на Румяна Узуноваотец Благой Топузлиев пред Кестън колидж А. Манолова: Говори.Р. Узунова: 2 юни, Париж, на телефона е специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Днес, 2 юни, свещеник Благой Топузлиев, представител за чужбина и говорител на независимия КЗРП, свободата на съвестта и духовните ценности имаше среща с представители на Кестън колидж – институция, която се занимава с положението на религиите и религиозните общности в Източна Европа. Помолих отец Топузлиев да ви запознае, драги слушатели, със съдържанието на своето слово пред представители на Кестън колидж. Давам телефона на свещеник Благой Топузлиев… Сега чакай малко, чуваш ли ме?,… изключи, чакай… (Пауза)

57

А. Манолова: Говори.Р. Узунова: Пусна ли? Благодаря ви, отец Благой Топузлиев. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. А. Манолова: Можете да говорите.Благой Топузлиев: „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.” Г-н Президент, братя и сестри, сърдечно ви приветствам от името на независимия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности в България. Благодаря на Бога, че мога да говоря на тази среща като свободен човек. Но радостта ми не е пълна, защото основни човешки права са нарушавани в нашата страна.По силата на българската Конституция църквата е отделена от държавата и следователно трябва да бъде свободна от политически вмешателства. Властите обаче грубо са намесват в църковните работи. Уставите на Българската православна църква и на Ислямския духовен съвет са съставени така, че да позволяват на държавата да контролира тяхната дейност. Избираните за висши духовници трябва да се радват на доверието на атеистично правителство. На официалните религиозни общности официално е позволено да откриват училище за подготовка на духовници, но нито една религиозна деноминация, освен БПЦ не се ползва от това право. Приемът на ученици и студенти в Духовната семинария и Духовната академия се контролира от държавните органи, включително и от Държавна сигурност. Вярващите от всички деноминации срещат големи проблеми при търсенето на основна религиозна литература – Библия, Коран и други. Православната църква има изключително монополно право да произвежда предмети за църковна употреба, от чиято продажба тя се издържа. Но властите създават трудности при доставката на суровини за производството на свещи, които са главното приходно перо на църквата. В процеса на масова урбанизация в България след Втората световна война цели нови градове и жилищни комплекси бяха създадени и в нито един от тях не беше съградена нова църква, нито дори такъв строеж бе предвиден в архитектурните планове. Така например край жилищния комплекс „Тракия” в Пловдив, проектиран за 80 000 жители, няма нито една църква. Такова е положението в новите жилищни комплекси в София и на други места. Колкото и да изглежда странно, над 80 % от съществуващите в България църкви са строени по време на турското робство. Положението на мюсюлманите е още по-тежко: на тях им е забранено да обрязват момчетата в съответствие с техните традиции, забранено им е да извършват погребения според турските обичаи, стари гробища и джамии биват разрушавани. Според официални данни от `66а година в България е имало 1400 джамии, днес те едва ли са повече от 700. Може би с реставрирането на една или две джамии, като например историческите джамии в Разград и Шумен, властите искат да заблудят общественото мнение относно положението на исляма в България. Бих могъл да ви дам повече примери за проблемите, с които се сблъскват религиозните общности, като например ограниченията при издаването на религиозна литература, забраната да се върши благотворителна дейност, забраната да се преподава вероучение в училищата, да се възпитават децата в религиозен дух. Всички тези тревожни факти породиха необходимостта да бъде създаден в Търново независимият Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Неговите цели са да се възроди религиозното и нравствено съзнание на нашето общество чрез извоюване на пълна независимост на религиозните общности от държавата, чрез въвеждането на факултативно религиозно обучение в училищата според вероизповеданието на учениците, чрез възможността да се издава религиозна литература в достатъчен тираж, чрез откриването на Домове на милосърдието като болници, сиропиталища и други в

58

съгласие с думите на нашия Спасител: “Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.” Бог да ви благослови! Р. Узунова: Слушате ни от Париж. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Чу ли ме? А. Манолова: Чух те. Защо не кажеш кой говори, и после ти се…Р. Узунова: А, да, да, да…Пускаш ли? Чухте словото на свещеник Благой Топузлиев, произнесено пред представители на Кестън колидж – институция, която се занимава с положението на религиите и религиозните общности в Източна Европа. 2 юли, Париж, на телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.(2.06.1989 г., ролка № 359)

Репортаж от работен семинар на “Хелзинкки уоч” („Хелзинкски наблюдател”). Петър Манолов представя текста си от семинара. Р. Узунова: 2 юни, Париж. На телефона е специалният кореспондент на радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. Вчера, 1 юни тази година, в сградата на френския Парламент се състоя семинар, организиран от Международната федерация за правата на човека, известна под името „Хелзинки уоч”. Основната тема бяха правата на човека в Източна Европа. Семинарът бе ръководен от председателят на федерацията Карл Шварценберг. От трибуната на този международен форум прозвуча и български глас - гласът на секретаря на НДЗПЧ в България Петър Манолов. Ето част от записа, направен по време на работната сесия.(следва част от записа, от който се разбира само, че говори на български)Р. Узунова: По-голямата част от словото на Петър Манолов бе преведена на френски на аудиторията. За това помолих Петър Манолов да прочете пълния текст на своето изказване. Давам телефона на Петър Манолов.П. Манолов: Дами и господа. Уважаеми пратеници на народи, защитници на обезправени, преследвани, потискани и прекръствани, радетели на хуманизъм без държавни граници. Благодаря за поканата ви, която ми позволи да се изкажа пред вас и да изразя съжалението, че опасенията на НДЗПЧ в България се сбъднаха. В страната ни се проля кръв на правозащитници. Убити са на 21 май двама, според БТА, според други данни шестима, а има слухове за 30 жертви и огромен брой ранени. Имената на загиналите са: Хасан Селеб Арнаудов, Мехмед Салиев Рашидов, Мехмед Лон, Шакир Мехмедов Шакиров, Наргизе Хасанова Мустафова - 23 годишна майка на 2 деца. Стотици обезправени хора са в щафетна гладна стачка, започнала на 6 май във връзка с конференцията в Париж. От тази трибуна днес трябваше да говори председателя на профсъюз „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Но за съжаление на 25 май на път към френската амбасада, за да получи визата си, е задържан и се намира в Главно следствено управление – София, заедно с активистите на НДЗПЧ в България Антон Запрянов и Николай Колев-Босия. Съжалявам, че времето ми отреди да застана пред вас като носител на лоши вести. Името ми е Петър Манолов, 49 годишен, православен, българин, поет с много написани и само две издадени стихосбирки. Състоянието на правата на човека ме накара да приема длъжността секретар на Независимото дружество. Аз идвам от една страна, в която до края на м. април 1986 г. се ширеше страх, граничещ с ужас. Управляващите тази страна са изолирани, разединени и самотни, и сякаш имаха намерение да направят своя уродлив начин на живот норма за поведение на цял един народ. Посещението на Халеевата комета и последвалата Чернобилска катастрофа сякаш отключиха нашите страхове. Общественото съзнание в България се събуди. На 16 януари 1988 г. се учреди НДЗПЧ в България, което да служи

59

като обществен гарант, че страната ни наистина ще се превърне в действително правова, която ще зачита своето законодателство, както и подписаните международни споразумения по човешките измерения. Наскоро след това се появиха неформалните организации – Екологичния комитет за спасяване на град Русе в София през март `88 г., Клуб 65 – ноември, София, 1988 г., Демократичната лига – Крумовград, януари 1989 г., Партията на зелената маса във Враца – януари 1989 г., профсъюз „Подкрепа” – Пловдив, февруари 1989 г., Независимия комитет за религиозна свобода – Велико Търново, април 1989 г. и „Виена `89” в Хасково през м. април 1989 г. Всичките тези неформални сдружения на хора, имащи за цел да причислят България към демократична и цивилизована Европа с мирни и законни средства, срещнаха неразбиране и репресии, арести и задържания - индивидуални и масови, принудителни заселвания - като на Едуард Генов и Николай Колев, прокуждания от България – сем. Генови, сем. Статеви, сем. Ибрахимови, сем. Бабички, Екатерина Маркова, Стефан Чолаков, Румен Цанков и др. Обиски, изземвания на основните документи на неформалите, лични архиви и документация, подготвена за регистриране, административни наказания, уволнения от работа, прекъсване на телефонните връзки, възпрепятстване на събиранията, провокации, дезинформация, скрито и открито психологическо следене, заплахи по телефона, заплахи в писма, заплахи с познати и непознати, организиране на заплахи с побой и др. На тези репресии Независимото дружество отговори само с мирни и законни средства - писмени и устни протести до българските и българо-езичните масмедии, подкрепени понякога от индивидуални и колективни гладни стачки. На желанието за диалог правителствените органи отговаряха с ескалация на репресиите, които доведоха до проливането на кръв, както вече съобщих в началото. Въпреки че се стигна далече от страна на репресивните органи, Независимото дружество и занапред ще остане вярно на принципите на Всеобщата декларация по правата на човека, като неговите членове ще продължат да се борят за човешките си права само с мирни и законни средства. В Декларацията от 27 май 1989 г., изпратена и до БТА, ръководството на Независимото дружество заявява, че всеки член на Дружеството, който извърши насилие, да се счита за изключен от редовете му, независимо от града и областта, в която членува. С ваше позволение, като секретар на НДЗПЧ в България отправям апел към българското правителство – да прекрати репресиите срещу Независимото дружество и другите неформални сдружения в страната, да премине от умишлена дезинформация към широка гласност, да пристъпи веднага към истински диалог като единствено цивилизовано средство за разрешаване на наболелите социални и национални проблеми. От името на Независимото дружество призовавам „Хелзинки уоч” и широката западна общественост да подпомогнат дейно затруднения процес към гласност и преустройство, като се създаде и изпрати Наблюдателна комисия в България. Моят народ е все още много, много болен, но показва окуражителни признаци на оздравяване, за което безспорна заслуга имате вие, събраните тук. В близките години този народ ще се съвземе окончателно. Оздравителния процес ще бъде съпроводен от много високи температури, бълнувания, неадекватни постъпки, критични ситуации, а може би и делириуми. За това няма да е зле да имаме около болничното си легло грижата на цивилизовани хора. Благодаря за вниманието.Р. Узунова: Благодаря на Петър Манолов от името на слушателите на радио “Свободна Европа”. Слушате ме от Париж, на телефона беше специалният кореспондент на радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. („Клуб 65” – има предвид Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, учреден в 65а аудитория на Софийския университет. 2.06.1989 г., ролка № 166. )

60

Репортаж за първото работно заседание на СимпозиумаА. Манолова: Говори …Р. Узунова: Париж, 3 юни, На телефона е специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Драги слушатели, вчера, на 2 юни в сградата на Френския парламент … Чува ли се добре? ... в Париж се състоя първото работно заседание на международния симпозиум на тема “Свободата на духа и /духовните/ човешките измерения в Европа“. Както вече съобщихме, между поканените да участват в този Симпозиум бе и група български интелектуалци, между които и получилите разрешение да дойдат в Париж Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов - активни членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. От трибуната на този международен форум Копринка Червенкова прочете Декларацията на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Ето част от записа, направен на работното заседание: (К. Червенкова чете на френски език текста на Декларацията) Тъй като декларацията бе представена пред Международния семинар на френски език, на мен се пада приятното задължение да я прочета на български: „Декларация, представена пред Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа “. Правим днешната Декларация от името на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, основан в София през м. ноември 1988 г. От известно време насам телеграфни агенции и средства за масова информация в България и в чужбина съобщават за тревожни събития в български села, където по-голямата част от населението са мюсюлмани. Ние нямаме достъп до пряка информация на тези събития и не можем да кажем дали те са станали или не са станали. Но трябва да помним, че най-възвишена традиция на нашия народ е неговото уважение към културната идентичност на всички малцинства - от толерантността към турците, нашите бивши потисници, проявена от великия български революционер Васил Левски, до защитата на еврейското малцинство през Втората световна война, когато България беше една от малкото страни в Европа, които не позволиха депортирането на нито един евреин. Защита на културната идентичност - това означава, че на всеки човек се дава правото да се претопява в множеството или да имигрира в страната, към която той принадлежи, или да остане в страната, на която е гражданин и да запази своя език, своята религия и своите обреди. На 9 май 1989 г. група български интелектуалци, вкл. членове на Клуба, представиха пред българското Народно събрание Декларация за защита на човешките права в България. В Декларацията ние настояваме за необходимостта от правова държава, гражданско общество, за защита на личните свободи на гражданите от всякакъв етнически произход, да се утвърждава правото на гласност, прокламирано и от властите в България. Току-що научихме, че масови манифестации са били организирани в София на 31 май и 1 юни в знак на протест „срещу намесата на външни сили във вътрешните работи на България” и че отговорността за вълненията напоследък се хвърля върху дейността на нашия Клуб, членовете на който бяха представени като демагози, дезинформатори, екстремисти, родоотстъпници и антибългарски агитатори /речник, който напомня този на противозаконните процеси от Сталинската епоха/. Ние държим да заявим, че: 1. Ние решително сме против всяко насилие или подстрекателство към насилие, независимо от къде идва то - от вътре или от вън. Убедени сме, че конфликтите, които съществуват, трябва да бъдат уреждани с помощта на един спокоен диалог, базиращ се върху толерантността. 2. Ние смятаме, че нашата роля на интелектуалци е да дадем своя принос всеки да има достъп до пълна и обективна информация за всички аспекти на нашия обществен живот. Истината не

61

може да създава зло. Да се позволи на всекиго…, всеки да има право на изява и да може да защитава своите убеждения в рамките на собствените закони на страната, да улесняваме дискусията и свободния обмен на различни мнения. Ние сме убедени, че защитата на човешките права е жизнено необходима за прогреса в нашата страна и че тя същевременно подпомага каузата /за мир/ на мира в Европа.” Чухте Декларация на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, прочетена от театроведката Копринка Червенкова от трибуната на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа“, проведен в Париж на 2 и 3 юни тази година. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” в Париж Румяна Узунова. (3.06.1989 г., ролка № 278)

Репортаж от Симпозиума. Представя текстовете на българските участници Петко Симеонов и Петър Манолов.А. Манолова: Готово. Говори.Р.Узунова: Париж, 5 юни. На телефона е специалният пратеник на Радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. В събота (3.06.) вечерта завърши Международният симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето”, чийто председател е Жак Бумел. Симпозиумът се проведе в сградата на френския парламент в Париж, на същото място, където по това същото време представители на 35е страни, подписали Заключителния акт на Хелзинкските споразумения от 1975 година, обсъждаха проблемите на човешките права, събрани на своята поредна конференция, този път в Париж. На симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа” прозвучаха внушителен брой български гласове. Днес ще ви запознаем с още някои от тях.Дълги ръкопляскания последваха изказването на видната българска писателка Блага Димитрова, активен член на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България Словото на Блага Димитрова бе прочетено от нея на френски език. Затова ще ви запознаем с него в превод. Следва преводът… (текстът липсва.)Р. Узунова: Чухте в български превод словото на Блага Димитрова, прочетено от самата нея на френски език на симпозиума в Париж на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа.”. Така, чуваш ли ме. Сега аз бих искала да сложа тук Петър Манолов, но нали ти казвам, той е още … (прекъсване)А. Манолова: Говори.Р. Узунова: Между изказалите се на международния семинар на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето” с председател Жак Бумел, бе и българският социолог Петко Симеонов. Ето част от записа на неговото изказване, направено на една от работните сесии на симпозиума.Петко Симеонов: Господин председателю, дами и господа! Процесът на хуманизация, обхванал Европа, обещава да сложи началото на една мирна ера на сътрудничество и равноправие между европейските народи. Българското общество, макар и с темпове, които оценявам като бавни, също се включва в този общоевропейски процес. Един от основните проблеми, пред които е изправена България, е нейната изолираност. В нашия все повече взаимозависим свят продължава да има не толкова малки и големи народи, колкото централни и периферни. Моят глас е глас от периферията.Румяна Узунова: Така. Да говоря ли?А. Манолова: Говори.

62

Р. Узунова: По-нататък словото на Петко Симеонов бе представено пред присъстващите на симпозиума на френски език, затова ще ви прочета, драги слушатели, пълния текст. (Повтаря текста дотук) „Периферията няма географски координати, тя е със социо-културни измерения. Ценностите, които днес ни обединяват, са в значителна степен рожба на града. Градът е утробата на нашата цивилизация. България е традиционно селска страна. Още през ХІІ и ХІІІ век, в относителни величини, тя има няколкократно по-малко градско население от Чехия, Германия, Франция и Англия. Извършената през последните десетилетия бурна урбанизация ликвидира традиционната селска култура, без да създаде от българина гражданин. Ние сме малък народ и чуждоезиковата подготовка е крайно незадоволителна. От 20 години насам френският и английският се владеят свободно от под 1% от населението. По-лошо е положението с останалите големи неславянски езици. 60% от българите никога не са напускали страната и само около 7% са били, независимо по колко време и по какъв повод в капиталистическа държава. Наши работници и специалисти работят предимно в страни от „Третия” свят или в Съветския съюз, където секат най-вече дърва в тайгата...” А. Манолова: Дърва или дървета секат в…?Р. Узунова: Дърва. Секат се дърва. Дърветата е отделно, а дърва е общо понятие… Дотука остава, нали? „България е в центъра на Балканския полуостров и наоколо има само балкански страни, но с тях поддържаме символични културни връзки, а свободните контакти между обикновените хора са на мизерно равнище. Ние сме туристическа страна, но туристическият поток прекосява територията и се изляга на плажовете на Черно море и засяга само продавачите на сладолед. За обикновения българин туристът е като щъркелът: идва с топлото време и си отива със студеното, но и с двамата не си разменя даже и „Здрасти!” В страната ни все още господства тоталитаристка политическа система, която за по-прилично официално наричаме командно-административна. Десетилетия наред тази система налагаше със сила цял клас - на пръв поглед - положителни, но мъртви ценности, които доизграждаха българската черупка. Ценностите на съвременната цивилизация съществуват често в изопачен и недоразвит вид. При това положение, изразът „да говориш каквото си искаш” става понятие за анархия. В едно допитване до гражданите на София, които превъзхождат в образователно и информационно отношение останалото население, 50% намираха за неприемлив принципът, че е разрешено всичко, което не е забранено. За да излезем от периферията на Европа, трябва да изградим демократично общество, като окончателно и без уговорки да премахнем командно-административния модел. Това не би могъл да извърши никой друг, освен ние, българските граждани, като рискуваме удобствата на своята бедност и простотия, защото и бедността, и простотията си имат удобства. Систематични, мирни и градивни действия, индивидуални и групови, официални и неформални. Трябва да защитим и утвърдим в центъра на Балканите ценностите на демокрацията. Не може да върви нормално процесът на хуманизация, обхванал нашия многострадален континент, ако в него продължават да съществуват централни и периферни общества. Затова ние се надяваме на усилие… /Почвам пак изречението…/ от страна на централните общества като искаме от тях да се прояви интерес към нашата борба за демокрация, искаме информационните потоци свободно да текат от нас към света и обратно. В бъдеща Европа не трябва да има гласове от периферията.” Р. Узунова: Чухте словото на българския социолог Петко Симеонов, направено на симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, проведена в Париж на 2 и 3 юни тази година.

63

А. Манолова: Говори.Р. Узунова: В края на последното заседание от симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа” думата бе дадена за кратко изказване на българина Стефан Чолаков, председател на независимото екологично сдружение, известно под името “Партия на зелената маса”, с което ще ви запознаем в резюме. Ще има там няколко думи… Ами тука, няколко думи, аз няма да ви запознавам… Просто аз да въведа този…, да въведа…А. Манолова: Говори.Р. Узунова: На симпозиума на тема „Свободата на духа и човешкото измерение в Европа”, проведен в Париж… Чакай, отново ще почна… С голям интерес бе посрещнато и словото на поета Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на човешките права в България. Давам телефона на Петър Манолов, за да чуете от него изказването му на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето” с председател Жак Бумел.А. Манолова: Говори.Р. Узунова: Чухте изказването на поета Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на човешките права в България, направено на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”.А. Манолова: Можеш да говориш. Да.Петър Манолов: Ало? Чакай малко. Нека да затворят вратата…А. Манолова: Добре. Говориш в слушалката, силничко… Айде.П. Манолов: „Дами и господа, темата на колоквиума е “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”. Това е една тема, която наистина си струва да събере хората, които желаят да имат отношение към бъдещето. Само може да се съжалява, че ние, хората от Източна Европа имаме да разчистваме още твърде много от миналото… Един момент… Въпреки че… сме точно от една седмица в Париж, семейството ми и аз не сме престанали да се оглеждаме, когато вървим по улиците дали действително някой зад нас не върви специално заради нас. Ние все още снишаваме своя глас до шепот, когато говорим за проблемите на Независимото правозащитно дружество. Надявам се, че тези страхове ще изчезнат скоро - и при нас и при хората, които са в България. Нали преодоляването на тези страхове породиха породи желанието и ние да изградим един начин на живот, сходен с вашия, сходен с живота, за който са ратували умовете на човечеството. Вие, западните хора, имате своите човешки права и свободи, защото преди тях ви е било позволено да изпълнявате своите задължения. Вчера бях в дома на Рене Таверние, за да благодаря на поета и френската общественост за връщане на ръкописите ми, иззети при обиск в Пловдив на 11 януари 1989 г. Трябва човек да бъде Таверние, за да отвърне с толкова красива простота, че „Солидарността е най-обикновено задължение на всеки писател и интелектуалец.” Струва ми се, че това е така, защото само на 200 метра от неговия дом са били прокламирани идеите на Френската революция. На 1 юни на семинар на „Хелзинки уоч” аз говорих срещу асимилаторската политика на българските власти. Вчера, около 16 часа пред Министерството на външните работи, се натъкнах на демонстрация на турски граждани срещу тази асимилаторска политика. В тази посока искам да ви говоря и за някои мои сънародници, за техния дух и за тяхното благородство. Най-напред искам да ви говоря за г-н Димитър Сираков, спасен от надвисналата над него смъртна присъда през 25 година от Франция, където се приютява и му е дадена възможност да следва в Гренобъл и просто да работи като кореспондент във вестниците и „Ле жур”. По-късно, заради

64

внесения след Втората световна война Меморандум в Американската легация в София за да се отложат насрочените избори, г-н Сираков отново е изправен пред съд, който пак му иска смъртна присъда. И става един от основателите на Белене, българския архипелаг Гулак - освободен, пак прибран в Белене, пак освободен и после принудително заселен в Силистренско, откъдето го освобождава активната намеса на г-н Франсоа Митеран. От името на този 90-годишен българин и член на Независимото дружество поздравявам аудиторията с думите на г-н Сираков: “Аз опрощавам всичко, което ми е причинено, стига политическите злини, които разрушават България, да спрат до тук.” Ще ми се да поздравя аудиторията и от един друг активист на НДЗПЧ в България. Името му е Стефан Вълков, прекарал е много десетилетия в затворите след 9и септември. Подложен на почти ежедневни срещи с органите на сигурността и обвиняван, че замисля разцепление, вражди и подбуди към кървави разправи, Стефан Вълков им отвръща: „Аз не желая да ви търся сметка на това, което сте ми сторили досега, стига да спрете. Но ако пролеете кръв отсега нататък, за да запазите привилегиите си, нито аз, нито… Ало? (повтаря) някой друг в бъдеще ще ви прости.” Това са хора от другата, от голямата България, от България на мнозинствата, от тази България, срещу която някои сили тези дни насочват сляпото и късогледо недоволство. Към тази страна принадлежат и такива значими интелектуалци… Тука ще спра, малко ще спра само…, …като Георги Мишев, Жельо Желев, Алексей Шелудко, Стефан Продев, Марко Ганчев, Йордан Василев, Биньо Иванов, Едвин Сугарев, Георги Алексиев, Янаки Петров, Георги Величков, Евгения Иванова, Деян Кюранов, Борис Спасов, Брайко Кофарджиев и много други. Аз искам да ви говоря и за патриотарските кампании, които се развиха сега в България. Десетилетия ние сме натрупали в себе си гняв и недоволство. Нека сега проявим политическа грамотност, да си дадем сметка, че това недоволство бива умело използвано точно от онези сили, които са го причинили. Кой извърши този нечовешки акт през 1985 година? Българските интелектуалци ли? Попита ли ги някой за мнението им относно антималцинствените кампании? Трябва да се знае, че нашият народ се е радвал на добро име, защото много рядко е извършвал насилие срещу други народи. През изминалите векове нещата са се слагали така, че в повечето случаи е бил потърпевш. В това също има величие - за да се види, трябват други очи. Това са очите на хуманизма и веротърпимостта. Онези, които насъскват тълпите срещу българските интелектуалци, срещу Константин Тренчев, срещу Антон Запрянов, срещу Николай Колев, дават ли си сметка дали гневът, който се опитват да управляват, няма да се стовари върху самите тях? Благодаря за вниманието.”Румяна Узунова: Благодаря ви, Петър Манолов.(ролка № 253)

2. Интервюта на Румяна Узунова

Разговор с Хюсеин Мемишоглу Р. Узунова: 4 юни, Париж, разговор с Хюсеин Мемишоглу. Хюсеин Мемишоглу, 17 години сте работили като доцент по история във ВМЕИ "Ленин", бил сте и член на Партията. Вярната история ли преподавахте? И имахте ли достъп до архивите, за да можете да направите самостоятелни проучвания, да черпите от извора?Х. Мемишоглу: История на България и история на БКП, която се преподава във висшите учебни заведения е една такава история, където историческите факти са

65

изопачени и историята се използва като наука в подкрепа на режима, на сегашното комунистическо правителство. Доста исторически факти са изопачени…Р. Узунова: Що се отнася до историята на Партията или спрямо историята на турското малцинство?Х. Мемишоглу: Не само до историята в подкрепа на Партията, но и общо историята на България също е изопачена и се развива в посока на подкрепа на правителствената политика. Р. Узунова: Имате ли издадени книги в България, и на каква тема и под какво име?Х. Мемишоглу: Кандидатската ми дисертация за доктор по история на България ми е на тема за участието на турското население на България в борбата против фашизма. Това ми е първата книга, дисертация, и по тази тема имам издадена книга, която е публикувана през 1977 година. Втората ми книга е за участието на турското население в България в изграждането на социализма, където се разкрива дяла, участието на това население в икономическия живот на страната, в строителството, в различните отрасли, също така тяхното културно развитие. Но тук искам да подчертая, че в своето културно развитие турското население в България изостава от общото развитие на населението в страната, защото се провежда една дискриминационна политика спрямо това население - и по отношение на тяхното образование, и по отношение на тяхното културно развитие. Във висшите учебни заведения достъпът на младежите от турски произход е ограничен. Тази политика се провежда от 9 септември `44а год. до наши дни. Завършилите висши учебни заведения от турски произход не надминават цифрата 1500 - 2000 души, като се има предвид, че турското население, броят на турското население варира между един милион и половина до два милиона. Р. Узунова: Бях ви попитала: имахте ли достъп до архивите, за да можете да направите самостоятелни и обективни проучвания на въпросите, по които сте писали?Х. Мемишоглу: Достъпът до архивите са ограничени. Освен това в архивите не се разрешава достъпа до важни исторически факти, минава се през проверка, вследствие събирането на архивните материали. Онези данни и факти, които не съответстват на политиката на Партията, не разрешават да се изнасят от архивите.Р. Узунова: Дори и когато става дума за научно изследване?Х. Мемишоглу: Правилно. Дори при научни изследвания, за научните работници има такова голямо ограничение. Не само спрямо мен, но и за останалите мои колеги - българи историци. Р. Узунова: Хюсеин Мемишоглу, през `88а година, месец март, вие напуснахте България. Какви бяха причините?Х. Мемишоглу: Основната причина - това е асимилаторската политика, която провежда българското правителство. Второ - психологическият натиск, който упражняваха ръководните партийни дейци върху мен да напиша различни статии и брошури в подкрепа на сегашната асимилаторска политика на правителството. Именно този натиск ме накара да напусна страната. Защото аз лично, както и много мои сънародници, мога да кажа болшинството от моите сънародници, не подкрепят тази политика. И всеобщия натиск, който упражниха върху мен да напиша одобрение на тази политика. Не можех аз да я възприема като историческа истина, защото фактите се изопачават. Неверни исторически факти се поднасят на обществото, на населението в България и всичко това ме принуди да напусна страната. Р. Узунова: Хюсеин Мемишоглу, понеже сте се занимавали от научна гледна точка с тези въпроси, всъщност какво е основното занятие на турското население в България?

66

Х. Мемишоглу: Аз във втората си книга отразих участието на това население и в икономическия живот на страната. Голям дял има това население също и в тази област. Но искам да подчертая това, че турското население преди всичко е ангажирано в черна работа. Там, където липсва механизация - в строителството, в селското стопанство. Там, където не е навлязла механизацията, използват турското население. В книгата аз исках да отразя и тази реалност, но книгата мина през няколко редакции. Даже се извърши проверка и в Централния комитет на Партията. Някои моменти, които аз съм отразил, действителното положение, са изхвърлени и са включени много пасажи, които са в резонанс на техните виждания, разбирания. В смисъл – на режима, на правителството. (Прекъсване)Р. Узунова: А какво работите сега в Турция, Хюсеин Мемишоглу?Х. Мемишоглу: Сега съм преподавател по история на балканските народи в университета в Анкара. Р. Узунова: Научни трудове, книги имате ли?Х. Мемишоглу: В България имам издадени две книги – публикувани, две – непубликувани: едната е за кооперативното движение в България, общо - от далечното минало до 9 септември `44а година. Тази разработка остава непубликувана. Освен това бях написал една друга книга - за историята на Кърджалийски окръг, защото съм от този край. И двете останаха непубликувани. Имам публикувани над 70 статии и други такива научни трудове. Р. Узунова: Що се отнася до втората книга, какви бяха причините да не бъде публикувана, за Кърджалийския край?Х. Мемишоглу: Причините? В книгата съм включил и участието в различни сфери: в икономическия, политическия, културния живот на нашата нация, на населението от турски произход. Именно ме накараха това да изхвърля - всички тези факти и данни, които се отнасят за участието на турското население. И това аз не можах да го възприема. Защото и това население представлява едно общо от българския народ. Те също са участвали, заедно с българското население, в едни или други прояви - както в борбата срещу фашизма, за демокрация, социален прогрес, и така и за икономическото развитие на страната… И едно изопачено отразяване на историческата действителност аз не можах да го възприема и това може би е една от основните причини, за да не се издава книгата. Р. Узунова: А в Турция издадени книги - на турски или на български?Х. Мемишоглу: Сега в Турция съм написал една книга, една брошура във връзка с асимилаторската политика, която се провежда от българското правителство спрямо турското население в България.Р. Узунова: Защо сте сега в Париж?Х. Мемишоглу: Сега сме с няколко другари-турци, емигрирали, принудително напуснали България. С тях сме дошли тука, за да изнесеме трагичното положение, което се създаде в резултат на асимилаторската политика на българското правителство спрямо турското население. Преследване, убийствата, интерниранията и така нататък. Всички тези неща искаме да ги изложим пред Европейската и световна общественост - да знаят истината, истинското положение на населението в България. И заедно с това да покажем и погазването на всички демократични принципи, които са много характерни за българския народ. Той има дълбоки традиции, българският народ: привързаност към демократични принципи … и всички тези неща, които се нарушават по отношение на човешки права, по отношение на демокрацията… Всички тези неща ние искахме да

67

изложиме пред Европейската и световна общественост, по-специално, във връзка с тази конференция, която се провежда, във връзка с правата на човека.Р. Узунова: Бих искала да ви задам и един по-личен въпрос. Семейството ви къде е? При вас ли е или остана в България ?Х. Мемишоглу: Семейството ми е в България. Живеят в София. Останаха съпругата ми Елица Иванова Милушева, сегашното име, което те й дадоха, турското й име е Ефталде Ибрахимова Мемишева, също остана дъщеря ми, Севина Юриева Милушева - Севинч Хюсеинова Мемишева и синът ми Гергин Юриев Милушев - Гюнер Хюсеинов Мемишев. Сега не знам тяхното състояние, тяхното положение, но искам в най-скоро време семейството ми да получи разрешение от властите  и ние да се съберем в Турция, и да живееме както другите хора… Както всяко семейство има правото да изпита щастие, семейното щастие, така и аз имам това право. Р. Узунова: Благодаря ви, Хюсеин Мемишоглу.(4.06.1989 г., ролка № 323)

Разговор с Петко Симеонов Р. Узунова: Съжалявам, че Ви отнемам от ценното време, Петко Симеонов, през което можехте да разглеждате още Париж, но уговорихме още в началото на май това интервю; и телефонната връзка с България, както знаете, не се е подобрила особено, затова трябва да Ви помоля да започнем интервюто, уговореното интервю. Първият въпрос беше: Какво знаете за неформалните групи в България? Кои от тях смятате за необходими и кои за излишни, в момента, да речем? Петко Симеонов: Понятието „неформална група” няма строга употреба. Най-често с него се означават онези групи, които са възникнали спонтанно вън от официалните организации, които имат относително ясен идеен център за обединение. Идеите, обединяващи членовете на групите, са най-различни: като започнем с мненията за твърдия рок, минем през човешките ценности и свършим с любовта към Брежнев (имаше и такъв…, съобщаваха и за такава група по Съветската телевизия). Общото е, че те се стремят да се разграничат от командно-административната структура, която на свой ред ги оттласква от себе си - обратно на неформалност е официалност. Има неформални групи, които наподобяват обществени движения, други са затворени като масонски ложи, едни имат определени постоянни места за събиране: или се събират в обществени заведения, или се събират на площади, улици, пресечки; други носят отличителни знаци и пр. Разнобразието сред неформалните групи е голямо и значителна част от тях не са политически ориентирани, просто не са политически неформали - те се раждат от приятелския кръг и в този смисъл са неунищожими, както е неунищожимо приятелството. Никой не може да забрани на човека да се събира с хора, които са му близки по разбиране и манталитет. Идва един момент, когато приятелите осъзнават онова, което ги свързва, те го формулират и го превръщат в съзнателна основа на своето приятелство. Или пък приятелите осъзнават някаква обществена потребност, намират я за значима и решават да й се посветят.Затова благоприятства всеобщата световна криза на социализацията /това е един проблем в социологията/. Тази криза в социализацията стимулира младежките неформални групи. Благоприятен фактор при възрастните е командно-административната система, която отчуждава обикновения човек от властта. Отначало неформалите бяха предимно младежки обединения - привърженици на различни направления в поп-музиката, модата, новите явления в религиозния свят и пр. Те бяха така да се каже първата вълна и се забелязаха далеч преди да се заговори за преустройство. Вече след `85а година се появи втората вълна – възникнаха неформални групи в защита на природната среда и

68

на общочовешките ценности. Докато младежките групи са насочени предимно навътре, към потребностите на своите членове, то групите сред възрастните са насочени навън – те са свързани с интереси на трудовия колектив, селищната общност, обществото като цяло. Трудно е да се каже какви и колко групи има в момента в страната. И убеден съм, че никой не знае. Доколкото на мен ми е известно, социологически изследвания не са правени, не зная и да се планират. Нали, аз казвам за себе си, че не зная. Предполагам, че част от групите нямат публична дейност, защото се страхуват от реакцията на властите; други групи - само латентни - ще изникнат буквално на следващия ден когато се разреши, нали, когато властите вземат друго отношение към тях. Последователното изграждане на демокрацията /ние официално обявяваме демократичното социално устройство за цел на обществото/ ще доведе, както показва опитът на другите страни, до пълно разгръщане на неформалните организации, до тяхното взаимно уравновесяване. Обществото пак ще бъде в равновесие, но вече на ново, по-високо равнище. Една неформална организация ще се конкурира и опонира на други и така всички, взети заедно, ще бъдат част от обществения организъм. Не би могло да има излишни организации, щом като те не си поставят за цел да извършват насилнически действия… Р.Узунова: Т.е. разликата между необходими и вредни… П. Симеонов: да, … насилнически действия или действия, които са вън от закона. Всяка организация, която си поставя градивни цели и иска по метода на убеждението да привлече хората към себе си, е необходима на демократично устроеното общество. В този смисъл аз не смятам, че има неформална група, която да е излишна. Друг е въпросът, че ако в страната има непрекъснато развиващ се демократичен диалог, лично аз ще се боря с някои от съществуващите днес неформали. Просто смятам, че техният път е погрешен и смятам, че хората, мислещи като мен, ще могат със силата на аргументите да поставят в изолация и да предопределят естественото отмиране на тези групи. Тук възниква вече един въпрос: нали всички - от висшия управленец до редовия гражданин сега се учим на демокрация. На нас ни е нужно ново мислене в буквалния смисъл на думата. Когато говорим за ново мислене, това не е някакъв образ, някаква метафора. Никой от нас не е живял в условията на демократичен, хуманен социализъм – този, който искаме да изградим. Ние трябва да го създадем, да го създадем кажи-речи от нищото. Процесът в никакъв случа няма да бъде прост. При това положение ще бъде много важно да проявяваме мъдрост, когато се ангажираме с една или друга неформална организация. Това аз лично смятам за много важно. Трябва да сме наясно както със собствените си убеждения /това поставя, нали, един такъв проблем пред всеки от нас/, така и с платформата на организацията, с която се обвързваме. През…, и това искам, така, да го подчертая: през личната мъдрост на всекиго от нас преминава пътят на отсейването на неформалните организации, а не чрез действията на репресивните органи…, през личната гражданска мъдрост. За да бъдат премахнати неформалните организации не е необходимо милицията да се намесва. Други неформални организации чрез убеждения и съзидателна гражданска активност ще свършат тази работа. Демокрацията има изключителни вътрешни баланси, затова традиционно устроените демократични общества са политически стабилни, независимо от многообразието на партии и организации и неограничаваната възможност такива партии и организации да бъдат създавани. Животът сам ще показва кое е излишното, а не началството и готовият на всичко апаратчик.Р. Узунова: (шепти) Чакай, чакай!... Но защо все пак сега възниква това явление? Това привнесено от вън явление ли е или е просто една историческа закономерност?

69

П. Симеонов: Според едно вече разпространено убеждение, човечеството излиза вече от епохата на индустриализма и навлиза в информационната епоха. За новата епоха са характерни малките серии в производството, дори съобразяване с индивидуалните потребности на покупателя; развива се регионализма, национализма, малката група и от там и малките общества излизат на преден план малките общества в смисъл на групите, за които говорим. От масовизация вървим към индивидуализация, расте делът на труда в домашни условия, (звъни телефонът на Р. Узунова. Пауза.) … /Да, само че аз къде бях?!/, вървим към индивидуално регламентиране на работното време, нова роля имат малките фирми и семейното стопанство. В този смисъл неформалните групи имат резултат… на обективно социален процес, валиден за света като цяло. Намираме се в такава точка на историческото развитие, когато неформалите излизат на сцената. Те все повече ще се увеличават и техния брой може да бъде спрян със сила толкова, колкото можем да спрем със сила природните стихии. Ако се опитаме да ги спрем, нарушаваме природно социално равновесие, нали: природното социално равновесие. По същия начин - когато се опитаме да спрем обективни социални процеси, деформираме общественото равновесие, деформираме обществото си – нали, това е просто действие със силата на природната…, действие с природна сила. Важното е да знаем, че обществото е сложно, обективно съществуващо образование и ние не можем да го променяме произволно – просто ни хрумне нещо, и хопа, правим го! Решили сме да построим завод някъде - защо да не го построим? Решаваме да ликвидираме дребната собственост в сферата на услугите без забавяне - и го вършим. И сега сме свидетели на това какво става, когато се намесваме във фини социални механизми, изработвани с хилядолетия: липсват селскостопански продукти, услугите са ни под всякаква критика, насила внедрената държавната собственост в редица сектори на стопанството доведе до това, че сега пазарът ни е мизерен и трябва да се храним с непрекъснат внос, а българинът се труди непълноценно в държавното предприятие. Това го виждаме всички и то се признава официално. Защо сега отново се опитваме да застанем на пътя на обективните процеси? Защо не искаме да разберем, че неформалните организации са предизвикани от характера на съвременното производство и съвременното потребление, така да се каже - от базата. Човекът иска сам - така както сам, по свой избор гледа телевизия, сам по свой избор работи на компютър, така, по свой избор да се организира със своите съмишленици. Това е неотстранима съвременна потребност, така както феодалният човек е имал неотстранима социална потребност от покровител, патрон, сеньор, феодал, така съвременният човек има неотстранима потребност да бъде в контакт с хора, които са му симпатични и заедно с тях да върши значими обществени дела. Нищо не може да се направи срещу тази сила и тази потребност! В този смисъл тази потребност е резултат на развитието на нашето общество. Когато строяхме Димитровград, Кремиковци или АПК-тата, ние се заблуждавахме, че създаваме материалната база на колективистичното общество. Сега се разбира, че сме създавали предпоставките за индивидуалистичното общество /употребявам индивидуалистично в добър смисъл на думата/. Колкото повече развиваме нашата икономика, толкова повече ще увеличаваме индивидуализма, ще създаваме обективни условия за неформалните групи и за организационния социалистически плурализъм. Не бива и не може да се спре този процес - опитите за силово противопоставяне ще доведат до деформации, които няма да бъдат в полза на Комунистическата партия. Разбира се, във възникването и множенето на неформалните групи у нас оказва влияние и международната обстановка – нали, това се съдържаше, този нюанс във вашия въпрос. Това, което става в Съветския съюз, Полша, Унгария – съществуващият там мощен процес на обновление на социализма и, нали, това не може да не заразява, да не дава опора на българина, когато мисли за своето днешно поведение и за бъдещето, което ще иска отговорност от

70

него. Бъдещето не е просто продължение на днешния ден, то ще ни пита какво сме правили днес, как сме се борили за утвърждаване на демократичния модел на социализма, изобщо, как сме отстоявали демокрацията; дали сме правили това с лицемерни изявления, колкото да съхраним властните си позиции или сме го вършили на дело. Съветският съюз, Полша, Унгария - това е утрешния ден на преустройството у нас - разбира се, със съответните национални особености /хората все повече съзнават това и - поне аз така преценявам, така мисля - и се стремят в поведението си да поемат своя дял от историческата отговорност/. В заключение - нали така, като отговор на вашия въпрос – казвам, че вътрешните причини са основните за развитието на неформалните групи, но те са стимулирани от процесите в другите социалистически страни.Р. Узунова: А защо, Петко Симеонов, според Вас разбира се, средствата за масова информация мълчат и продължават да мълчат за неформалните групи, защо не се опитват да вникнат в този процес, да го разяснят, да го поставят на публично обсъждане?П. Симеонов: То понякога се поставя, не е съвсем да не се поставя на обсъждане, но средствата за масова информация у нас в последните години се измениха много. Появяват се материали, които преди години бяха немислими. Но заедно с това те изостават от процесите, извършващи се в страната. Поне, нали, аз така мисля. И това се дължи на административно ограничаване на гласността. Да не говорим, че ние сме много далеч от онова, което се нарича свобода на печата. В Съветския съюз вече съвсем гласно се казва: ние трябва да минем на следващия етап - свобода на печата, на словото-печат. Фактът, че радиото и телевизията не дадоха гласност на нито един документ на неформалните организации, говори сам за себе си. Печатът, радиото и телевизията продължават да са дирижирани, административно дирижирани. Вярно е, че изискванията, поставени пред тях от страна на апарата не са така твърди, както са били в миналото и редакциите имат значително повече свобода да водят собствена политика, което, между другото, си и личи. Един, да кажем, вестник беше „Народна култура” при Стефан Продев, друг стана той при неговия приемник. Има мъртви зони, в които – независимо от положителните промени - е забранено да се влиза и една от тези зони са неформалните организации. И портиерът в една редакция знае, че за неформалите нито един добър или обективен ред не може да се появи. Това е твърда позиция на висшето ръководство, тя се знае и никой не би могъл да я прекрачи, не би посмял да я прекрачи. Трябва да се измени позицията на висшето ръководство, за да може нашият печат да пише нормално за неформалите, така както се пише и за футболното първенство: да има спорове, да има… и тогава ще стигнеме до онова равновесие на ново равнище, за което казах одеве. Но това засяга не само печата – един научен институт от обществените науки не би могъл да изследва неформалните организации, ако няма специално разрешение. У нас все още господства командно-административната система, обществото е изградено по нейния модел; нищо ново не може да стане, ако централизираното управление не реши да извърши това ново. В този смисъл, не бива да има никакви илюзии. С известно преувеличение - макар преувеличението да не е голямо - неформалите съществуват дотолкова, доколкото позволява централизираното управление. Нови теми, нови проблеми в българските средства за масова информация могат да появят само толкова, колкото… доколкото разрешава пак то, централизираното управление. Нещо повече: елементарни постъпки, елементарни действия зависят от него. Например, в момента ние с вас провеждаме разговор; той трябваше да стане още там, в началото на май, както се бяхме уговорили - но упълномощеният от централизираното управление служител беше решил да прекъсва разговора ни и той не стана тогава… Всичко ново, което става в обществото ни, може

71

да се разглежда като благодеяние, в този смисъл. Ние все още не сме разрушили командно-административната структура, при която и да кихне човек, то става благодарение на началството. Но заедно с това ние сме на път да излезем от тази „мъртва хватка”. Икономическото ни развитие изисква нов тип производствени отношения, приели сме документи, които отричат досегашната практика, подписали сме международни споразумения - те съдействат за демократичния процес. В целия социалистически свят се извършват съдбоносни изменения. И те се извършват, естествено, и у нас. Ние вървим към демокрация. В „Московские новости” пишеше какво е демокрацията: Демокрацията е борба за демокрация! А ние вече сме навлезли в нея, именно в тази борба. От една страна сме все още в условията на командно-административната система, от друга страна сме започнали борбата за демокрация. Всеки участва в тази борба според разбиранията си и силите си. Така че, когато ме питате защо е такова състоянието на българските средства за масова информация по въпроса за неформалните групи ще ви отговоря, че страхът и инерцията при тях не са второстепенна причина - което си личеше от разликите в някои от появилите се материали във връзка с неформалите. Например, аз бих посочил как писа - за пример – „Работническо дело” за някои неформали и как писа в. „Труд” за някои неформали. Просто имаше разлика: едната статия даже беше неподписана, другата беше … (отново звън на телефон, после той повтаря последното си изречение)… По един начин написа „Работническо дело” за неформалите в една неподписана статия, по друг начин пишеше в „Труд” в една подписана статия - просто тонът, смисълът, отношението бяха различни. Затова неформалните групи, включително и нашият Клуб за защита на гласността и преустройството не намериха трибуна сред българския печат, радио и телевизия. Но неформалните групи сред възрастните по природа са насочени към външни, обществени интереси: интереси – както казах - на трудовия колектив, селищната общност, на обществото като цяло; и затова тези неформални групи по природа не могат да мълчат. За мен и за мнозина от моите колеги от Клуба за защита, подкрепа на гласността и преустройството „Свободна Европа” е техническо средство, чрез което можем да достигнем до българския слушател. Ние бихме предпочели да говорим това, което мислим, да прокламираме своите документи чрез радио „Хоризонт” или „Христо Ботев”, но сме принудени да го вършим чрез вас. Разбира се, това, че говоря по вашето радио, не означава, че споделям вашите позиции - веднъж вече го казах, но намирам за необходимо отново да го подчертая. Докато българските средства за масова информация мълчат, те ще превръщат във все повече сигурни приятели на неформалните организации радио „Свободна Европа”, Би Би Си и „Дойче веле”; ако на някого това не му харесва, нека премахне забраната и тогава всички ние, както подобава на едно демократично общество, ще намерим трибуна вътре в страната. И така трябва да бъде. Р. Узунова: А каква, според вас, Петко Симеонов, е готовността на системата за управление да приеме този феномен - феноменът на независимите сдружения, който въпреки всичко явно процъфтява? П. Симеонов: Не бих казал, че чак процъфтява, но се развива, върви напред. Системата за социално управление не беше готова за неформалните групи. Реакциите срещу Русенския комитет /За екологична защита на Русе/, срещу Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, срещу трите поредни гладни стачки: на Петър Манолов, Илия Минев и Николай Колев – Босия, реакциите срещу опитите за някои мероприятия, например годишнината от основаването на Русенския комитет, серията от задържания, така, принудителни разговори, да го кажем, свързани с Декларацията на група граждани до Народното събрание и пр. са нагледно доказателство за представите на социалното управление за преустройството. Мене не ме напуска усещането, че

72

управленците все още си представят, или поне част от тях, от управленците все още си представят, че социалистическата демокрация означава, че те отгоре ще продължават да казват какво и как ще става, а отдолу веднага ще го приветстват и го изпълняват. Живи са си старите командаджийски рефлекси. Тук ще цитирам Малютин в „Иного не дано” - известния сборник от Всесъюзната конференция на КПСС. Той има такъв израз: „Неформалната солидарност, в противовес с всевъзможните разновидности на официалния „идиотизъм”, много бързо стана действено оръжие, а съответните неформални обединения заседнаха като кол в гърлото на бюрокрацията”. И при това положение неформалите и хората от апарата трябва да извървим заедно трудния път до демокрацията и взаимно да се учим: „апаратът” трябва да се учи на гъвкавост, на отстъпки, на компромиси, на диалог, на законност, да търси популярност; а неформалите трябва да се учат на политически умения, да усвояват по-задълбочено законите на страната и да съдействат според силите си за тяхното усъвършенстване, да се учат да излагат по адекватен политически начин мислите си, да вникват повече в обективните проблеми и възможности на страната и пр., защото има някои неща, които са обективно обусловени - не може, просто няма смисъл да се хабят сили за тях, нали, за словесни такива прения… Защото трябва да си признаем, че неформалните организации, подобно на апарата, не бяха безгрешни - допуснаха наивности, не бяха реалистични… Но откъде опит? Опитът, нали, идва с времето. В борбата за осъществяване на демократичния „Юлски модел” на социализма, както се нарича у нас, именно в борбата за неговото осъществяване ние взаимно ще се учим - официали и неформали, нали, независимо от коя страна сме. Апаратът /или системата за социално управление/ трябва да разбере, че непрекъснатото повтаряне на „не!” и „не!” за всяко неформално начинание ще отдалечават Партията от народа и от реалните политически процеси, извършващи се в страната. За това не е необходима кой знае каква мъдрост, а само четене на в. „Правда” за изводите от събитията в Грузия. Освен това трябва да се разбере, че в момента присъстваме на важен исторически етап: активът на обществено-политическите организации, активът, нали – онова, което заобикаляше апарата на Партията, на Земеделския съюз, заема формата на неформална организация. Неформалите в повечето случаи са активистите на тези организации и непрекъснатата негативна позиция на практика ще означава откъсване на Партията от собствения й актив. Разбира се, сред управленците има хора, които изобщо не се интересуват от социализма и неговото бъдеще: за тях е важно в момента да останат на поста си, да запазят привилегиите си и ако са се омърсили нещо, колкото се може повече да се прикрие. Командно-административната система няма да отстъпи доброволно. За да постигнем целите, които си поставя обществото ни, нали, тези официално прокламирани цели, ние трябва да се борим за това: да проявяваме готовност да жертваме социални позиции, да проявяваме физическа и нервна енергия. Борбата, за мен, ще бъде продължителна, еволюционна – нали, тук става дума за една еволюция. Ние не се нуждаем от социални катаклизми. Такива неща не трябва да стават, нали. Но борбата на взаимно обучение между формали и официали си е борба, нали така, демократична борба, диалог, това е един непрекъснато усъвършенстващ се и развиващ се диалог. Това е, което мога да кажа по това, което ме питате.Р. Узунова: Ако имате още няколко минути, бихте ли казали с две думи впечатленията си от Конференцията, на която присъствахте, в Париж? П. Симеонов: Ами за мен беше много поучително да присъствам на този Колоквиум. Чуха се различни мнения. Много ми хареса и отношението, например, между изказванията на някои представители на Съветския съюз. Изказаха се представители неформали, нали… и официални представители, изказаха се и неофициални представители. Тези хора не влизаха в груби нападки един към друг, те просто водеха

73

диалог, разговаряха помежду си, искаха да си доуточнят някои позиции, нали, да се доразберат, да се изяснят. Много ми хареса също и това, че тонът, с който говори и българския представител - официалния представител, нали, другаря Бахнев, който просто с един много спокоен тон изложи своите схващания и поне на това международно равнище тука се вижда, че имаше диалог, имаше…Р. Узунова: Донякъде, да…П. Симеонов: …имаше, имаше… Защо? Имаше диалог (тук изключват техниката, за да се доразберат без запис.) Сега въпросът е този диалог, който го имаше, демократичен диалог, който има на международно равнище, да слезе долу, да стане вътрешно- национален, вътре в обществото ни да стане същия диалог, по същите въпроси: за правата на човека, за гласността, за… изобщо за всички аспекти на …, хуманистични аспекти, които бяха разисквани на Колоквиума,… религиозните свободи и т. н. Това за мене е много важно, един от основните изводи, които аз правя за себе си. Р. Узунова: Току-що казахте, че тук в Париж имаше диалог. В София имаше скандиран монолог срещу дискусионния Клуб? П. Симеонов: Ами, за съжаление, информацията… която стигна до нас… наистина… беше … така… Аз се надявам, че нещата ще се оправят, и ако са допуснати някакви грешки, нали, те ще се поправят. Просто съм оптимист и мисля, че нищо… нищо фатално не е станало, нищо особено не е станало… не се е случило нищо особено…, всичко ще бъде добре! Р. Узунова: Дай Бог и приятен път към България! П. Симеонов: Благодаря ви. (4.06.1989 г., ролка № 277)

3. Други текстове

Коментар на Владимир Костов Владимир Костов: При много международни конференции, успоредно с тях независими групи и частни лица организират манифестации - от симпозиуми и колоквиуми до седящи гладни стачки, обикновено срещу залата, където се провежда самата дипломатична конференция, за да изразят своите становища, за да кажат своята дума. Това е в пълно съответствие за съвременното разбиране за правата на човека. Всеки има право на гледище, всеки има право да го изрази и защити и не може да се смята, че официалните правителствени делегации имат монопол върху представянето на мненията и становищата на гражданите от съответните страни. В близкото минало подобни независими граждански манифестации, които допълваха или оспорваха становищата на официалните делегации от Съветския съюз и социалистическите страни бяха съставени изключително от хора, прокудени от съответните страни заради политическите им убеждения, заради религиозните им вярвания или просто заради това, че бяха упорствали да защитават правата си. Групи българи, прогонени от режима в чужбина, организираха подобни независими трибуни, по-специално по време на Мадридската и Виенската конференции, както и на тази в Отава - за проследяване на споразумението от Хелзинки. В духа на промените, които се извършват в Съветския съюз и в някои други социалистически страни, и в тази област сме свидетели на нещо ново. Под натиска на международното и собственото обществено мнение социалистическите режими започнаха да допускат техни граждани да излизат от

74

страната с предварително обявеното намерение да правят изявления. Повтарям, с предварително обявеното мнение да направят изявления, да участват в една или друга форма на тези независими обмени на мнения, гледища и след това отново да се върнат в родината си. Нещо, което ще напомня, е основно човешко право на всеки. Едни от най-ярките примери в последната година в тази област бяха пътуванията в чужбина на Андрей Сахаров и лидера на Пражката пролет от `68а година Александър Дубчек. Няма съмнение, че това е явление, което ще се развива и ще бъде един от критериите, по които международната общественост ще съди за степента на положителните промени в социалистическите страни и специално що се отнася за зачитането на човешките права. В последните два - три дни в Париж, където, както знаете, тази седмица започна Конференция за преценяване изпълнението на Хелзинкските споразумения в областта на човешките права, беше място на една българска премиера в тази област. Френската част на фондация "Futur", председателствана от бившия министър Жак Бумел, организира в една от залите на Националното събрание двудневна среща - вчера и днес, - на която се разискват проблемите на свободата на духа и личността  в съвременна Европа. В срещата участват интелектуалци от различни европейски страни и от Съединените щати. И ето така, както за други социалистически страни това беше станало, сред участниците са и трима български интелектуалци, членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България: Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов. Те са излезли от България с редовни паспорти и визи, издадени именно въз основа на искане да участват в тази среща, да изкажат на нея свои мнения. Нещо, което е човешко право на всеки българин и би трябвало да бъде зачитано от режима спрямо всеки. Присъствието и участието в срещата на тези трима български интелектуалци бе посрещнато и поздравено с най-искрена симпатия от фондацията "Futur" и от участниците в срещата като белег на една положителна еволюция и на българския режим в тази област. Ако нещата свършваха до тук, наистина щеше да има основание само да се поздравим. За съжаление, това не е така. Малката положителна стъпка на режима, изразила се в разрешаването на пътуването до Париж на Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов е придружена с други действия, съобщенията за които бяха приети с най-голяма тревога както от участниците в срещата, така и от френската общественост, и от участници в официалната конференция за човешките права, за което свидетелстват информации и коментари на френския печат. Така с тревога и протест бе отбелязано, че българският режим не само не разреши пътуване на други поканени от фондацията "Futur" – доц. Жельо Желев и йеромонах Христофор Събев, председател на Комитета за защита на религиозните вярвания, свободата на съвестта и духовните ценности, но постави под арест д-р Константин Тренчев, председател на независимия профсъюз "Подкрепа" и екстрено прибра запас говорителя на Независимото дружество за защита на човешките права Димитър Томов. Ще отбележа впрочем, че френският синдикат …Ouvrier изпрати до Тодор Живков протестна телеграма в защита на д-р Константин Тренчев. В Париж, на срещата организирана от фондацията "Futur", дойдоха и други български граждани, под една или друга форма принудени от режима да напуснат страната в последните седмици - като поетът Петър Манолов, секретар на НДЗПЧ, отец Благой Топузлиев, член на същото дружество и като Стефан Чолаков от Враца, опитал да създаде една независима организация в България под наименованието "Партия на зелената маса". Тяхното положение само по себе си свидетелства пред международната общественост за крайно ограничения характер на тактическата маневра на българския режим, изразила се в разрешаването да дойдат в Париж, дадено на споменатите трима интелектуалци от дискусионния Клуб. Но френската и международна общественост, които следят работата на конференцията в Париж, имаха тези дни допълнителни

75

поводи за дълбока тревога по отношение еволюцията на положението в България. Съобщенията за репресиите срещу мирните демонстрации на българските граждани от турското етническо малцинство, за убитите и ранените, чиито брой остава за сега неизяснен, както за подетата от режима провокаторска кампания за раздухване на напрежение между отделни групи от населението предизвикват тук най-дълбока загриженост и в известен смисъл недоумение. Наблюдателите се питат до къде е стигнало ръководството на българския режим в своята вътрешна криза и неспособност да отговори на желанията на обществеността за истинско преустройство и реформи, питат се възможно ли е това ръководство да е избрало линията „колкото по-зле за страната и нацията, толкова по-добре за самото ръководство”. Кампанията, водена от режима в България и специално сталинистките нападки срещу дейци на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството и други независими организации  в страната предизвика разбираема тревога и един изпълнен с човешко и гражданско достойнство отговор от трибуната на срещата на фондация "Futur", който изрази Копринка Червенкова в изказване на заседанието в петък вечерта. За положението на Българската църква и всички вярващи говори пред срещата отец Благой Топузлиев, за борбата в защита на човешките права - секретарят на Дружеството Петър Манолов. Интересът на френската общественост към това, което става в България, се проявява не само в залата, където се провежда срещата на фондацията "Futur". Онзи ден поетът Петър Манолов говори на среща, организирана от американска, френска и други обществени организации за следене изпълнението на Хелзинкските споразумения. Вчера Петър Манолов и отец Благой Топузлиев бяха приети на продължителен разговор от ръководителя на френската делегация на Парижката конференция за изпълнение на Хелзинкските споразумения, посланикът Ксавие дьо Прен-дьо Шeвалери и неколцина негови сътрудници. Петър Манолов посети и разговаря също с председателя на френския ПЕН клуб господин Рене Таверние. Освен това, не само на заседанията на Международната конференция за изпълнение на споразуменията от Хелзинки, но и практически всички френски вестници отбелязват тревожните факти за репресиите срещу турското етническо малцинство и за подетата от режима провокаторска кампания за изостряне общественото напрежение в страната. Двудневната среща, организирана от фондацията "Futur", продължава до късно тази вечер, така че допълнително ще имам случай да се спра на нейния завършек и на някои заключения, които тя налага.(3.06.1989 г., ролка № 97)

„Носталгията” на Петър Манолов П. Манолов: „Имам подозрение, че поетичната съдба е несрета. Защо мисля така ли? Ще ви кажа. Аз бях срамежливо дете, но майка ми ме научи да рецитирам стихотворенията на Христо Ботев и от пет-годишна възраст разбомбвах провинциалната селищна дрямка. Тогава радиоапаратите бяха голямо събитие, и живият човешки глас имаше реална стойност. Като сега си спомням, че не съм разбирал много от смисъла на словосъчетанията и съм изговарял гордите думи „Жив е той, жив е!” като собствено име: „Живето, жив е!” Рецитирах по седенки, по беленки, по мегдани и кръстопътища, и от високите клони на крайпътните дървета. Дори по Васильовден, вместо да повтарям до втръсване скороговорката „Сурва, сурва година”, имах привилегията да шибам с дряновия клон гърбовете на селяните при съпровода на Ботевите стихове. Спомням си, че на една богата сватба, пийнали сватбари ме караха да рецитирам Ботев до прегракване, напълниха цял калпак с пари, но булката се оказа крадлива и аз трябваше да се прибера в къщи ограбен – оттогава все така ми върви. По-

76

късно завърших Софийския университет и замечтах за някое незаселено място, където да живея по простите и извечни начала – земята, въздуха, огъня и водата. Намерих такова кътче на брега на Черно море, на около две мили северно от нос Емине. Построих си къщичка, ожених се, роди ни си дете, радвахме се на началата и на поетичните мотиви, които смогвах да записвам, но се завъртя вихрушка от политически събития, свързани с грубото нарушаване на човешките права в България, и от къщичката на пустинния морски бряг, през Загреб и Мюнхен, се озовах в Париж – един не лош град за заточение на поет… Но друг е животът на 20 метра от морската вода, на бряг с каньон, прорязан от малка рекичка, с три липи стари като света, с кладенец, който си изкопахме сами, с огнище, около което да посрещаме приятели, с дървена къщичка, която по слухове през това лято е била украсявана с турски национални знамена, с които местните репресивни органи са искали да покажат на летовниците къде е живял един родоотстъпник, който заедно с Ботевите строфи е всмуквал в себе си и идеята България да се нарича Турция. Затова смея да твърдя, че поетическата съдба е несрета.” Париж, 9 септември 1989 г.(ролка № 158)

Писмо на акад. Андрей Шелудко Женски глас, говорител: .. бе изпратено чрез френското посолство писмо на академик Алексей Шелудко, член на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, до господин Бомель, бивш министър и председател на "Фондация на бъдещето", която организира международния симпозиум на тема: Свободата на духа и човешките измерения в Европа. Писмото бе препратено от френското посолство до г-н Ксавие Дьо Ла Шeвалери, ръководител на френската делегация на конференцията по човешките права в Париж. За Алексей Шелудко бе казано, че няма да присъства на тази конференция, тъй като не може да пътува по здравословни причини. Ще ви прочета текста на писмото на акад. Шелудко, който ни бе продиктуван на френски език по телефона тази сутрин: "Уважаеми господин Бомел, получих на 27и май любезната ви покана, изпратена на 3и април да участвам в симпозиума, предвиден за 2и юни. Не познавам практиката във вашата страна, но в България практически е невъзможно да се организира пътуване до Париж в срок по-малък от една седмица. Имаше празници. Но това е невъзможно дори и ако отношението на властите да беше благоприятно, нещо което не е така в моя случай. По този начин властите, които забавиха получаването на вашето писмо с почти два месеца, направиха всичко възможно, за да не мога да осъществя това пътуване. Безкрайно съжалявам за това и имам намерение да протестирам енергично срещу тези "специални" грижи по отношение на моята кореспонденция. Съмнявам се обаче, че моите протести ще бъдат взети под внимание. Ето защо ви моля в бъдеще да използвате дипломатическата поща - френското посолство. Проблемът за човешките права ме интересува особено и ще ви бъда много благодарен, ако намерите възможност да ми изпратите всички документи от споменатия симпозиум. Сърдечно ви желая пълен успех в дейността за гарантиране зачитането на човешките права, които за съжаление в момента са нарушават по най-груб начин в нашата страна. Приемете моите най-добри чувства. Алексей Шелудко”Това е текстът на писмото на Алексей Шелудко, адресирано до председателя на "Фондацията на бъдещето", която организира форума, господин Бомель, и препратено от френското посолство в София до ръководителя на Френската делегация на Конференцията по човешките права в Париж г-н Ксавие Дьо Ла Шевалери.

77

(3.05.1989 г., ролка № 199)

Глава ІІІ. Следствено дело № 66 от 1989 г.

А) Арестите и подготовката за делото

Неформален разговор с Валентин Топузлиев Р. Узунова: Ало, Валентин Топузлиев? Научих, че сте били викани на разпит в края на седмицата? В. Топузлиев: Да, призовка получих в петък след обяд, и който разговор продължи и в събота, и днес. Ало?Р. Узунова: И къде ви викаха? В. Топузлиев: Ами тука, в областното, не, то е общинско управление… В Смолян. Р. Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха? Да, да, чувам ви. В. Топузлиев: Ами за Дружеството, общо взето…Р. Узунова: В какъв смисъл? В. Топузлиев: Ами вижте,… може ли да кажа свободно какво мисля? Мисля, че все пак се търси някакво подстрекателство от страна на неформалните движения… Р. Узунова: Подстрекателство на етническите турци? В. Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа, че настроението и на хората стана много… и на членовете на Дружеството стана отчайващо… Даже и с Кояна говорих вчера, че нищо не предприемаме тук за спасението на Коцето и … Ало? Р. Узунова: Да, да, чувам ви. В. Топузлиев: А ние нищо не можем да направим от тука, разбирате ли?! Абсолютно нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно нищо, ако… Ало? Р. Узунова: Да, да, чувам. В. Топузлиев: Аз мое лично мнение казвам, че те искат подстрекателство от Коста Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец Христофор… Р. Узунова: Да, майка му ми каза…(за задържането му) В. Топузлиев: Да, и манипулирано от вънка… Аз много съм благодарен на вас, че съобщихте…, не знам дали беше ваша инициативата, че съобщихте, че от лагерите от Турция са започнали обаждания към България да не идват в… Чувате ли ме? Р. Узунова: Да, да, чувам. В. Топузлиев: … Да не идват! Това е съобщение на „Свободна Европа”… Че от бежанските лагери в Турция са започнали обаждания към България…(да не идват в Турция) Р. Узунова: Да. Да. Да.В. Топузлиев: …Това … на радиостанция „Свободна Европа” смекчи малко… държанието към нас на Държавна сигурност… Р. Узунова: Да, да, ние пратихме кореспондент…

78

В. Топузлиев: Това е, как ви кажа … Даже тука официално, по телевизията: „някои станции, които не са настроени добре към нас, вече, видите ли, съобщават, че там не е добре…” Хубава позиция, според мен, взехте вие. Р. Узунова: Да, да, радвам се. Да, да, чувам ви. В. Топузлив: Нека, аз искам да кажа някои работи… защото може и да ме прекъсват и аз се страхувам, знаете ли колко време съм търсил връзка с вас. От Виена ми се обаждате, нали? Р. Узунова: Да, да, и аз толкова пъти се опитвах да влеза във връзка с вас, просто…!В. Топузлиев: И така: мое мнение е и пак повтарям: това подстрекателство определено… Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате… В. Топузлиев: Това е мое мнение: Подстрекателство, но манипулирано от вън, т.е. от вас. Разбирате ме, нали?!Р. Узунова: Да, да, разбирам. В. Топузлиев: Вас нямам лично предвид, но от Запада. Не знам дали ще успеят, защото…, изслушайте ме много добре…, ако имам възможност, ще ви прочета и протестната декларация… Р. Узунова: Ами прочетете я! В. Топузлиев: Моля? Р. Узунова: Прочетете я! В. Топузлиев: Добре. Мнението на нашето Дружество, не на цялото Дружество, разбира се… Комитов обясни ли ви за това, че в София искаха да правят събрание вчера… Р. Узунова: Не, не, не ми е казал! В. Топузлиев: Ами искаха събрание там, Мариана Златева ... и т. н., което значеше, че ще бъде нов избор, нов устав, значи всички, които са зад граница, да бъдем изхвърлени зад борда. Аз съм казал това на Петър, той трябва да ви е казал… Р.Узунова: Аз ще говоря с него после. В. Топузлиев: Добре, сега…ама трябва да ви кажа, че на мен ми дадоха срок от една седмица да се махна… Р.Узунова: От България? В. Топузлиев: Дадоха ми паспорт, и не знам дали няма да ми го приберат след това интервю, но както и да е. Защото мисля, че тука ще започнат процеси… Р. Узунова: Масови? В. Топузлиев: Не масови. Ще се започне процес за подстрекателство и ще се мъчат да докажат, че някой е имал /…/ от вънка са се манипулирали нещата. Защото те нямат доказателства срещу Тренчев. Ало? Слушате ли ме? Р. Узунова: Да, да, чувам. В. Топузлиев: На 6и започнаха вълненията на турците… Р. Узунова: Да, май. В. Топузлиев: А Дружеството излезе с Декларация чак на 21и, на срещата в Бачково… Р. Узунова: Да. В. Топузлиев: Където ги подкрепяше само (относно) самобитното, а не за демонстрации и така нататък, за щафетна гладна стачка?

79

Р. Узунова: Да, да. В. Топузлиев: А арестуването на Тренчев е на 24-ти. Така че нямат мотиви за подстрекателства. И затова мисля, че изобщо не може да става дума за подстрекателство; но те търсят, опитват се с разни прийоми, примерно, с „някой си дал показания срещу еди кой си” и т. н. - вие ги знаете по-добре от мене тия неща… Р. Узунова: Да, да. А бихте ли ми разказали малко по-подробно за тази среща в Бачково, понеже за нея нямам сведения? В. Топузлиев: Ами да. Р. Узунова: На коя дата? В. Топузлиев: Моля? Р. Узунова: На коя дата? В. Топузлиев: Ами срещата беше точно на „Константин и Елена”. Ако имате възможност, да погледна календарчето, ще ви кажа. Беше в неделя, момент,… така… Р. Узунова: Да, да, аз ще намеря датата… Ало? В. Топузлиев: Ами на „Константин и Елена”, на празника. Даже Коцето имаше рожден ден, не, имен ден тогава. В неделята решихме да се съберем горе и да вземем отношение по турския въпрос. Р. Узунова: На Бачковския манастир? В. Топузлиев: Т.е. не по турския въпрос, а как да ги подкрепим. А ние трябваше да ги подкрепим, понеже сме Дружество за защита на правата на човека… Ало? …И в гражданските им права, и трябваше да ги подкрепим, разбира се. И най-учудващото беше, … Мисля, че отец Амбарев ви е разказал всичко… Р. Узунова: Не, не, не мога да се свържа с него. В. Топузлиев: Ами той преди това… И бяхме там около един час, видяхме се с всички, след това дойдоха от Държавна сигурност и се разположиха около нас. Седнаха и казаха, че ако си говорим във връзка с работите на Дружеството, ще провалят събранието. И ние започнахме да разглеждаме там лични проблеми. И след това тръгнахме надолу - то нямаше никакъв смисъл. И понеже беше на костницата на Бачковския манастир, слезнахме до ресторанта. Константин почерпи всички по една бира и всички се разотидохме. Ало? Р. Узунова: Не можахте да вземете решение, така ли? В. Топузлиев: Не, взехме решение. Аз това ви казвам: значи, вълнението на турците, с първите гладни стачки бяха на 6-и, те ви се обадиха на вас… Р. Узунова: Да де, да В. Топузлиев: А ние на 21и вземахме решението… момент само да погледна – значи, на 20…, на 21 вземахме решението… „Константин и Елена” точно в неделя беше, на 21, а вече ексцесиите, когато, нали, започна да се минава към екстремизъм, и т. н., вече станаха много по-късно. Така че няма основание да… Ние подкрепихме турците с щафетна гладна стачка, тридневна гладна стачка, нали, с 3 дневна гладна стачка - точно на Бачково вземахме решението. Така че нямат основанието да ги приписват тези неща на нас. Така, това е едната страна. Ние се опитваме няколко декларации от Варна,… Ало?… Аз ще ви предам един телефон, в момента, във Варна, който можете да го запишете веднага. Момент, телефонът е (номер) И ще търсите Георги Кулев, той е говорил с вас, но този телефон е на съседката му, тя ще го извика… Ще я помолите да го … такова…, за да може да ви предадат от там. Сега, ако е възможно,… но доста е дълга Декларацията и пък и е коригирана…и аз трябваше да я скрия, защото от 3 дни ме мотаят по тези инстанции

80

Р. Узунова: Коя декларация? Стига да я имам! В. Топузлиев: Онази, протестната, която още от 6и не можем да я предадем. Тя не е толкова актуална, разбира се, но просто протестът за арестуването на Коста, на Антон и на това, на… Р. Узунова: Аз мисля, че я имам. В. Топузлиев: Ало? Р. Узунова: Аз мисля, че я имам. В. Топузлиев: Тази на ръководството?Р. Узунова: На ръководството. Прочетете ми малко в началото… (На 19.05. е била сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на 20.05. П. Манолов заминава, срещата на Бачковския манастир е била на 21.05. На 25.05. вечерта Тренчев и Запрянов са арестувани край Пазарджик, на път от София за Стара Загора, след като Тренчев си е взел международния паспорт и от френското посолство поканата за участие в Конференцията по човешкото измерение в Париж. На следващия ден са арестувани Н. Колев и Хасан Бялков (по други сведения последният е арестуван на 12.06.), на 15.06. – Христофор Събев, а в началото на последната седмица на юни – Тодор Гагалов - тогава заместващ Тренчев като председател на „Подкрепа” Около 19.06.1989 г., ролка № 363)

Съобщение на Стефан Комитов Р. Узунова: До мен, до нас достигнаха сведения, че и няколко души други са били в Главно следствено управление, от Казанлък? Ст. Комитов: От Казанлък?!...За 3 момчета от турски произход, от етническата група турци, но не мога да ви кажа имената им, разбирате ли… Р. Узунова: От Демократичната лига или от…? Ст. Комитов: Не, те са членове на Независимото дружество, но не им знам имената. Те са подържали връзка с Константин (Тренчев). Доколкото знам, са се познавали. Нали, Константин също беше в Дружеството… И Гагалов знам, че ги е виждал и им знае имената. Николай (Колев) също ги познава, даже при арестуването на Николай мисля, че с тях е имал среща, искали са да се виждат, но не знам за какво е било. Не знам, аз тях не ги познавам. Р.Узунова: И кога са арестувани, кога са изпратени в Главно следствено управление? Ст. Комитов: Ами може би пак по времето, когато е и Тренчев… Разбирате ли, то по едно и също време станаха всичките тез арести, но специално аз не мога да дам информация, защото даже и таз, която аз чух оттук-оттам не е на ниво, което може да се предава, нали…Р.Узунова: Да, да… (Арестуваният е Хасан Бялков, от с. Долно Изворово, член на Мюсюлманския стачен комитет. Той е присъствал на сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на която кумува П. Манолов, а свещеник е Христофор Събев. Преди да замине в принудителна емиграция, П. Манолов го запознава с други правозащитници в София. Недатирано, Ролка № 268)

Съобщение за предупрежденияЖенски глас: Друго… друго? Да. Владимир Кръстев е подписал предупредителен протокол във връзка с обвинение пак по чл. 273 за това, че разпространява неверни

81

сведения за подследствени. Т.е. неверните сведения, които той разпространява, са, че те са невинни. Което пък съответно, по законите на НРБ: „по презумпция всеки е невинен до момента, в който съдът не се произнесе”... А дело още няма. Т.е. протоколът, който са го накарали да подпише, е…Р. Узунова: Той подписал ли е?Женски глас: Да, той е подписал, но той го е подписал с особено мнение, че (смях) че не е съгласен, но че ще им съдейства за привеждане на законодателството ни в духа на Виенските договорености. Така, малко разиграл ги е… Другото… Пламен Даракчиев пък го обвиняват за това, че … пак по чл. 273,… понеже той пътува из страната, го обвиняват в това, че … в протокола, който са го карали да подпише, че подстрекава турците да заминават…Тъй като видял спряла колона и ги питал: „На къде отивате?”, какво, що, затова го предупреждават… Всъщност, със заплахи ни тормозят и се опитват по един или друг начин да се откажем, да млъкнем, да спрем. Даже аз, излизайки вече от Люлинското Районно, казаха: „Сега да не отидеш да се оплачеш на Румяна Узунова” по телефона… Р. Узунова: Верно!?...Женски глас: Аз обещах, че ще го направя… , но както и да е…Р. Узунова: Вие съгласна ли сте с Ваш глас, или да го преразкажа?Женски глас: Предпочитам да го преразкажете, защото наистина малко се притеснявам за детето си… Имам така нещо предвид... Смятам, че… (Началото на юни 1989 г., ролка № 72)

Из предаване на радио „Свободна Европа” Мъжки глас, говорител: В България продължават репресивните мерки на режима. Не престават обаче и протестни акции срещу мерките на комунистическата власт, с които се нарушават човешките права на гражданите в страната. От Пловдив по телефона в българската редакция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен бе получена и следната декларация от Независимото сдружение на католиците в България. Декларацията е в подкрепа на д-р Константин Тренчев, председател на първия независим български профсъюз. Позволете ми сега да ви напомня съдържанието на тази Декларация: „Независимото сдружение на католиците в България” (текстът липсва)(ролка № 199)

Отговор на запитване от граждани до Комитета за правата на човека за наличие на правонарушения при воденето на следствено дело № 66/89Р. Узунова: Ето, включих, четете.О. Ив. Бонев: „Комитет за правата на човека, НРБ, 4 юли `89 г. До свещеник Иван Тенев Бонев, (адрес). В Комитета за правата на човека постъпи вашето колективно изложение. Прецизно погледнато, от юридическа гледна точка на този етап на развитието на предварителното производство трудно би могло да се направи оценка за наличието или отсъствието на допуснати нарушения, тъй като следствените материали в този стадий от несъдебната фаза на наказателното производство не са публични и следователно недостъпни. Комитетът по правата на човека ще извърши запитване относно здравословното състояние на Тодор Гагалов, Антон Запрянов, Христофор Събев, уведомени ли са близките за задържането им и дали е осигурена пълна възможност за ползване правата по чл.51 от Наказателно-процесуалния кодекс. До този момент сме получили исканата информация по повод сходно запитване за лицата д-р

82

Константин Тренчев и Николай Колев. Останалите въпроси, които повдигате в писмото, са юридически неиздържани. Действащият НПК не предвижда задължение за разгласяване чрез средствата за масова информация на фактите относно повдигнати обвинения, по кой текст и спрямо кои лица. Същото се отнася и до близките на обвиняемите, които се уведомяват само за факта на задържането, освен ако прокурорът не е разпоредил друго. Защитата на правата си обвиняемите на предварителното производство осъществяват въз основа на чл.51 от НПК, съобразно етапа, в който се намира производството: Да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства, да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в наказателното производство, да прави искания и др. Преценката извършено ли е престъпление, какво, от кои лица, както и по цялостното обсъждане на материалите по следственото дело се осъществява окончателно единствено от съда. Предвидени са ред правни гаранции за правилна законосъобразна преценка, адвокатска защита от момента на предявяването на разследването, двуинстанционно производство и др. Въпросите за това, необходими ли са изменения в действащото законодателство и в каква насока, са обсъждани многократно в специалната юридическа литература; свои становища по тези въпроси има и Комитетът по правата на човека. С уважение, отговорен секретар Юлий Бахнев, (печат).”(9.07.1989 г., ролка № 211)

Опровержение на Мустафа Юмеров (…) Р. Узунова: Бих искала да ви задам един въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме добре? Все още няма предявено никакво официално обвинение срещу тези ръководители и активисти на независими сдружения, които се намират в момента в Централно следствено управление. От къде вие знаете, че срещу тях ще бъде отправено подобно обвинение, че са подстрекавали етническите турци?М. Юмеров: От тези, които пристигат от България. Между населението официалните власти говорили, че те са били причината за мирните бунтове на турското население и заради това щели да бъдат дадени под съд. Р.Узунова: Не ви разбирам. Викали са в милицията различни етнически турци и са им казали това официално, така ли?М. Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме такава информация. В МВРтата .... против тях такива обвинения били отправени. Р.Узунова: Против задържаните?М. Юмеров: Против задържаните: Събев, Тренчев и техните другари, съмишленици.Р.Узунова: Искали са да получат сведения от задържаните етнически турци в тази насока или просто са им внушавали, че е така?М. Юмеров: Да, те били внушавали и искали информация в каква връзка те се намират с тези ръководители на неправителствени организации. По-конкретно, с председателя на профсъюз "Подкрепа" и на религиозния Независим комитет Събев.Р.Узунова: Търсили са някакви уличаващи доказателства?М. Юмеров: Доказателства против тях. Казвали са: те са подстрекавали, подбуждали мирните протести, заедно с Демократичната лига, подготвяли мирното движение на турското малцинство в България. Казвали са, че по такива обвинения щели да бъдат обвинени: че те били причината, че те са подстрекавали това население… и нашата организация! Че те са били дълбоко замаскирани.

83

Р. Узунова: Те ли са казали, те ли са окачествили демонстрациите като мирни? Властите ли са ги окачествили така?М. Юмеров: Да. Властите в някои случаи окачествили като мирна форма на борба, а в други случаи те били определени като незаконни действия против властта. И търсели и от тях…, искали да черпят, да подкрепят, че те са били причината за тези движения в страната.Р.Узунова: Кои те? Тези - задържаните?М. Юмеров: Да, задържаните са били причината за тези движения, за тази борба на турското население в България да търси своите права, да се бори против властта. А в действителност такова нещо няма. Аз, като председател на Демократичната лига, категорично отхвърлям - дори и да има такова обвинение, че - ние нищо общо нямаме. Та ние сме само съмишленици. Ние сме борци.(недатирано, ролка № 382)

Разкази на Пламен Даракчиев Р. Узунова: Включих. По-високо, моля ти се…Пл. Даракчиев: Първото нещо: в кафенето на писателите бяхме с Георги Спасов.Р.Узунова: Кога?Пл. Даракчиев: Ами, ...Р.Узунова: Миналата седмица?Пл.Даракчиев: Миналата седмица, да. Всъщност тази седмица, сега в сряда или четвъртък бяхме там и се видяхме с Енчо Мутафов. Енчо Мутафов ни каза следното нещо, че той е разбрал, че Блага Димитрова, която в момента е в Хисаря, заедно с още един - двама от Клуба са тръгнали в посока Стара Загора, за да видят стария Тренчев и да научат малко повече, да вземат някаква информация. Но Държавна сигурност са ги спрели и са ги върнали в Хисаря. Енчо Мутафов предполага, че това вече е нещо като домашен арест. Това е нещо за твоя информация.Р.Узунова: На кого домашен арест, на Блага?Пл.Даракчиев: Да, на Блага и на другите двама. Не знам, просто може би трябваше да попитам, но не разбрах кои са другите двама. Р.Узунова: А Енчо телефона даде ли си?Пл.Даракчиев: Ами не, аз просто не съм го искал. Това всичко стана случайно. Аз просто ти го казвам като информация.Р.Узунова: Той ми е приятел, Енчо. Пл. Даракчиев: Друго: около... Майката на Николай Колев е получила два отговора от Бахнев. Ако искаш да ти ги прочета, или да кажа за какво става дума.Р.Узунова: Да, да, чети ги.Пл.Даракчиев: Не, аз ги нямам точно записани, но мога да ти кажа за какво става въпрос. Първият отговор, момент само да погледна, е от 27 юни, писмо № 744, от 27 юни 89 г. До Николина Кръстева Маркова. Комитетът за защита правата на човека й отговаря, че по нейно писмо… „я уведомяват, че на 19 юни `89 г. по запитване до Главна прокуратура на НРБ за информация относно здравословното състояние на сина й /на леля Николина/… всички аспекти, засягащи гарантиране правата му /на Николай Колев/ съгласно НПК,… че са направили това запитване. При получаване на информация ще ви уведомим своевременно.” Това е на 27 юни. На следващият ден, на 28 юни, отново писмо № 744 - не знам защо писмото има същия номер - пише

84

следното, долу-горе, перифразирам: “В Комитета е постъпил отговор на наше запитване относно вашия син. Уведомени сме, че е взета „мярка за неотклонение”. Здравословното му състояние е нормално. Протичането на предварителното производство е под надзора на прокурор. Съществуват нормативно установени ограничения за получаване на друга информация според Наказателно-процесуалният кодекс на този етап от следствието с оглед опазване на следствената тайна. Допълнително ви уведомяваме, че съгласно НПК обвиняемият може да постигне защита на правата си според условията на чл. 51 от НПК съобразно стадия, в който се намира наказателното производство”. Долу-горе това са двата отговора.Р.Узунова: Да. То горе-долу това е и на отец Иван.Пл.Даракчиев: Да, в най-общи линии е това… На отец Иван е дълъг, защото на леля Николина са по пет изречения. На отец Иван е доста така дълъг.Р.Узунова: А Кояна получила ли е?Пл.Даракчиев: Кояна лично - не.Р.Узунова: А семейството на Тренчев?Пл.Даракчиев: Не, иначе щях да знам, но за такъв не знам. Пак трябва да я попиташ, но мисля, че не, тъй като не е ставало дума за такъв отговор. Ние бяхме няколко дни заедно с нея.

Р. Узунова: Пламен Даракчиев? Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Днес е 11 юли, вече, доколкото пресметнах, са 47 дена от задържането на д-р Константин Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев – Босия. Днес, 11 юли са 27 дена от задържането на йеромонах Христофор Събев. Повече от 20 дни минаха, откакто Тодор Гагалов отиде с призовка за свидетел в Главно следствено управление и не излезе от там. Какви сведения имате за тези ръководители и активисти на независими сдружения в България? Сведения за здравословното им състояние, за възможността им да използват правна защита и за обвиненията срещу тях?Пл. Даракчиев: Интересувате се не само вие, интересуват се доста хора, включително техни познати, съмишленици, хора от самодейните сдружения. Неведнъж ми се налага да давам информация. Но определено мога да кажа, че сведенията са оскъдни. Защото колкото и крещящо от човешка и от гражданска гледна точка да е това нелепо положение, имам предвид това, че 47 дни например с Константин, Антон Запрянов и Николай Колев, ни свиждане, не вест, ни кост, изобщо и пълна изолация…, та колкото и крещящо да е от човешка и гражданска гледна точка това положение, от гледна точка на закона, тоест от Национално-процесуалния кодекс тази ситуация е нормална. Но мисля, че с този момент се сблъскаха и активистите на официалния Комитет за защита правата на човека, които на два пъти официално поискаха информация от Прокуратурата. Аз определено смятам, че е време и този Комитет, и Дружеството, пък и изобщо гражданите да си каже думата по тези наболели правни въпроси. Необходими са не една и не две промени, защото, съдете сами какво е положението, по следния пример: от една страна изрично е казано, че органите не могат да предприемат задържане под стража например за повече от 3 часа без преди това да се е произнесъл прокурор. Добре, демократично наистина. От друга страна, оказва се, че у нас съществува правна възможност един човек да бъде държан в ареста 6 месеца, цифром и словом, като обвиняемият бъде поставен в същото положение, в каквото са сега петимата. Т.е. и в същата неизвестност по отношение на близки и познати, и в същата неизвестност по отношение на обществеността, на средствата за масова информация, изобщо, помъчете се да си представите ситуацията.

85

Р. Узунова: Времето все пак върви напред и да се надяваме към добро. Върви ли и ще върви ли напред към добро и правното състояние на страната? Как мислите Вие?Пл. Даракчиев: Ние също се надяваме, че върви към добро положението. Още повече, че сме дълбоко убедени, че и петимата са невинни. Но мисля, че на 25 този месец ще изтече правото на следствените органи да задържат повече първите трима - д-р Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев. Но следствените органи имат правната възможност да поискат от Главната прокуратура продължение на срока за още 2 месеца, а след това, ако не се лъжа, с разрешение на Главния прокурор на Републиката могат да вземат и още 2 месеца, т.е. да направят тези 6 месеца, за които стана дума одеве. Ние, членовете на Синдиката, обаче се надяваме, че следствените органи за изминалото време, вече 47 дена, а имат още време до 2та месеца, са успели да си свършат работата, т.е. че са набрали необходимите доказателства за формулиране на обвинение, или пък обратното - притежават вече достатъчно доказателства за невинността им. Законът вменява и двете неща в тяхно задължение, на следствените органи – да търсят доказателства за вината, от една страна, от друга страна – за невинността им. Ние чакаме да се случи в момента едно от двете. Макар, че пак ви казвам, нашето мнение е, че и петимата са невинни и ние очакваме тяхното освобождаване.Р. Узунова: Мислите, че има необходимост от някакви промени в съдебно, в НПК?Пл. Даракчиев: Естествено, всички ние мислим, още повече говорим за това, че трябва да станем правова държава. Ние не сме станали и никой няма смелостта да каже това. Разбира се, че трябва да станат сериозни промени, за каквито се говори и се пише, а и стават в Съветския съюз. Реално погледнато, необходими са тези промени, а друг е въпросът, че аз не съм юрист, аз съм просто един гражданин, но като гражданин съзнавам, че аз мога да бъда също потърпевш в някои аспекти от някои несъвършенства на нашето законодателство. Имам предвид конкретно Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Между впрочем, тъкмо тук му е мястото да ви задам и аз един въпрос. Например, възможно ли е в САЩ, чиято гражданка доколкото знам сте, или пък във ФРГ където понастоящем живеете, един човек да бъде държан в пълна изолация без адвокат в продължение на 47 дни? И ако е възможно, бих искал да ми кажете при какви обстоятелства се допуска подобно положение?Р. Узунова: Първо, трябва да кажа, че нямам юридическо образование. Второ, че не ми се е случвало да имам нужда от адвокатска защита. Но е всеизвестно, че Наказателно-процесуалният кодекс в редица западни страни, в Съединените щати, е такъв, че задържаният има законното право да откаже да дава показания. Всъщност, предупреждават го още в първия момент, че неговите показания…, би могъл да не дава показания, тъй като те биха могли да се използват срещу него. А също така първите думи на задържания са: “Искам да говоря само в присъствието на адвоката си”. Това са всеизвестни неща. Не е задължително човек да има правно образование, за да ги знае и хората ги ползват. Пламен Даракчиев, към задържаните в ГСУ бяха отправени обидни квалификации като „родоотстъпници, демагози” и т.н., на тези уж спонтанни, а инак организирани митинги. И тези квалификации бяха дадени далеч преди Следствието да е оповестило каквото и да е заключение. Как си обяснявате това?Пл. Даракчиев: Аз си обяснявам с това, че тази информация изтича контролирано. И не случайно изтича към една послушна част от обществеността. Но бих искал само да добавя, че тези квалификации се дават изобщо на самодейните сдружения - имам предвид и Клуба за подкрепа на гласност и преустройство, и Синдиката, не само в частност на някои техни членове, така че в частност и аз...Р. Узунова: Попадате в тази категория?

86

Пл. Даракчиев: Да, разбира се, че попадам в тази категория. И освен това - най-много ми е неприятно, че съм и един вид заклеймен и от колеги. Макар, че има една поговорка “Гарван гарвану око не вади”, обаче се оказа… и аз го чувствам и като лична обида, разбирате ли. И всеки от нас го чувства, тъй като бяха квалифицирани самите сдружения по този начин.Р. Узунова: Но как си обяснявате това?Пл. Даракчиев: Първо искам да подчертая факта, че с тези квалификации са ангажирани не официални държавни органи - Правителство, Народно събрание или каквото и да е, а някакви обществени организации като Отечествения фронт. Дори не е като цяло Отечествения фронт, а конкретни организации по места. А тези организации отдавна са доказали, че са послушни и че се поддават на манипулация. Те просто умеят да свършат такава „черна работа”, ако мога така да се изразя. Но искам и да кажа, че доколкото знам, у нас няма такова престъпление като родоотстъпничество, например, ако търсим точно термина. Мисля, че това е един удобен и сравнително безопасен за широки спекулации термин. Бих искал и да допълня: тук-таме се подмята, във връзка с тези квалификации, че се имат предвид наши евентуални връзки с правозащитни мюсюлмански организации или пък просто с мюсюлмани, които си търсят правата, етническите права. Искам да кажа, че ние уважаваме тези хора, уважаваме и техните стремежи, всеки от нас като гражданин си има мнение по тези наболели въпроси. Лично аз подкрепям в това отношение Декларацията на Дискусионния клуб, прочетена в Париж неотдавна от Копринка Червенкова, и по-точно в този пункт, че въпросните български граждани трябва да имат три възможности, цитирам - мисля, че така беше: 1. да се асимилират, т.е. да се самоасимилират, ако желаят; 2. да напуснат страната; и 3. да останат в нея, запазвайки своята самобитност. Но така се върна на въпроса: на някои хора им е удобно да не правят разлика между дейността на Дружеството и на синдиката “Подкрепа”. На същите хора също така им е удобно да говорят, че зад нашите синдикални цели стои политическа програма. Но те имат пълната възможност да докажат твърденията си, ако могат, разбира се, тъй като голяма част от документацията на Профсъюза е в техни ръце. И тук искам да напомня, че изглежда сме забравили и гласността с обратен знак, защото ако си спомняте, след обиска у Петър Манолов, скоро след това Следствието услужливо и подборно предаде някои документи за публикуване, … имам предвид на “Работническо дело”. Нека да направят сега същото и с документите на Профсъюза. Р. Узунова: Не съм видяла публикации.Пл. Даракчиев: Ама няма и да видите. Досега би трябвало да стане нещо подобно, но засега още няма. Макар, че толкова документи на Синдиката, и наша лична кореспонденция, и какво ли не, маса страници са притежание на следствените органи в момента. Така че искам да ви кажа, че отчитайки нашите специфики като синдикат, ние не сме предприемали граждански действия в защита правата на българите-мюсюлмани. Искам да ви кажа и това, че изглежда, така поне ние мислим, че на тях съвсем не им е до синдикални права, а просто друга треска ги тресе. С това си обясняваме, че на практика нямаме членове, поне в настоящия момент ...Р. Узунова: Етнически турци?Пл. Даракчиев: ... да, между нас, в което следствените органи сигурно са се убедили, тъй като притежават молбите за встъпване в Синдиката. Но искам веднага да кажа и…Р. Узунова: Но, според мене, не е грешно някой българин от турски произход да членува в профсъюза “Подкрепа”.Пл. Даракчиев: Разбира се, точно това исках да ви кажа, че Синдикатът е отворен за всички български граждани, но - искам да добавя и това – стига да не се страхуват, тъй

87

като - в разговори с хора установявам - че някои от тях се притесняват. Те виждат ред неща, които се случват около Профсъюза и, ако щете, физически се страхуват, което е адски неприятно.Р. Узунова: А като независим профсъюз какво е отношението на „Подкрепа” към етническите турци, към правата на етническите турци, дори към в момента масовото им преселение в Турция?Пл. Даракчиев: Трагедията на всички тези хора, естествено, не може да не ни вълнува. Не може да не ни изпълва с въпроси, чиито отговори, да ви кажа, са болезнени за самочувствието ни като нация. Това са хора, които принадлежат на тази нация, това от една страна. От друга страна, масовото преселване ни интересува доколкото се борим за синдикални права, сме синдикат и ни интересува социалната и икономическата сфера у нас, а ние сме изправени там пред огромни трудности. Защото си отива работна ръка, изключително ценна работна ръка, в доста разнебитеното и изпосталяло откъм трудови хора селско стопанство, земята. Отива си работна ръка от някои важни отрасли като строителството, тъкачната индустрия, цигарената и тютюневата промишленост, които, както е известно, са златоносещи за страната, от някои непривлекателни производства и пр. Нашето мнение е, че си отиват доста работливи хора. Дотолкова, доколкото има официални данни, а и по някои косвени признаци, можем да кажем, че съществува реална опасност 7 - 8 до 10 на сто да намалеят заетите в народното стопанство. Що се отнася до селското стопанство, специално, този процент може да бъде и много по-висок. Съществуват обаче два много важни момента при оценката на ситуацията: Първият - поради сложили се традиции въпросният трудов ресурс, за който говорим, е главно производствен, т.е. в него участието на непроизводителното чиновничество и интелигенцията е с нищожен дял. Да не говорим за това, че двата жизнено важни отрасъла, които цитирах – селското стопанство и строителството, ще бъдат направо поразени, ако така продължава потока. Вторият фактор е географски. Отиват си хора от периферни райони на страната, за които държавата в последните години положи доста усилия, специални усилия. Имам предвид някои постановления като например прословутото 22ро постановление, 20то, сега 31во, което заменя 22ро. Тези географски райони са с така крехка, тепърва изграждаща се промишлена и социална инфраструктура, и оголването им трудно вече може да бъде компенсирано. Аз не знам какви постановления трябва да излязат оттук нататък, за да могат тези райони наистина да се съживят, каквато беше досегашната цел. Нашето мнение е, че икономиката ни в края на миналата година, началото на тая година беше в твърде сериозно положение, може би, хайде нека да го кажа, в предкризисна ситуация. Тази ситуация се задълбочи от икономическата реформа, имам предвид Указ 56, както и Указа за селското стопанство. Това е нормално, тъй като в първоначалния етап на всяка една реформа има проблеми, но това масово напускане на страната вече задълбочава нещата вече на Nта степен. И нашето мнение е, че до сериозния кризис, да не кажа по-силна дума – стопанска катастрофа, е, както се казва, един хвърлей време. (11.07.1989 г., ролка № 212)

Опровержение на Ибриям Рунтев , говорител на Мюсюлманския стачен комитет Румяна Узунова: Кажете сега името.Ибриям Рунтев: 25 юли 1989 г. (Юри) Ибрям Рамазанов РунтевР. Узунова: Кажете сега титлатаИ. Рунтев: Говорител на Независимия мюсюлмански стачен комитет, член на НДЗПЧ в България. От граждани, които са от България, които принудително пристигат в Турция

88

научих, че в с. Долно Изворово, Казанлъшко, МВР-то от град Казанлък привиква хора, които да свидетелстват срещу д-р Константин Тренчев. Така например …, Атаджиев, Ахмед Исмаилов Рунтев, Хасан Рунтев, Айше Джамбазова, Хюсеин Ага/.../ов. Али и Бахрим от с. Лозен, пак Казанлъшко, ги извикали в МВРто и ги заплашили, че ще ги съдят, ако не свидетелстват срещу д-р К. Тренчев. От тези всички, които изброих, само Ибрахим и Сабай са виждали веднъж д-р К. Тренчев на едно наше събрание, което беше проведено в Хасково през м. април. Абсолютно от другите нито един не познава д-р К. Тренчев. Просто се чудя, как може да се има вяра на тези именно хора, които изброих, че са се опитали да се срещнат с човек, когото не познават и не знаят какво представлява д-р К. Тренчев, какво е говорил … и изобщо за работата му, какво е вършил по времето като председател на Независимия профсъюз „Подкрепа”. А, един, Хасан Исаев Бялков, който е задържан на 12 юни 1989 г. в София, аз мисля, че тогава Хасан беше задържан. Те са болни! Защото Хасан Исаев Бялков наистина е виждал д-р К. Тренчев, но го е виждал само от далече, веднъж, доколкото си спомням. Аз ги бях запознал, но остава само с това запознаване. Между тях двамата не е имало никаква кореспонденция, не са говорили абсолютно за нищо. Хасан Исаев Бялков имаше кола и аз го използвах като шофьор, когато трябваше да отида на събрание - два или три пъти, не си спомням… но аз го използвах само за шофьор и той нито веднъж не е присъствал на събранията. Работите, които се иззеха при обиска на къщата му, всичко това, което е написано, и всичко, което е задържано от органите на МВР в гр. Казанлък, съм го писал аз. Хасан няма абсолютно никаква връзка с доктора, абсолютно не е говорил с него, не е присъствал нито на събрания, не е вземал никакво отношение. Аз подчертавам, той имаше кола и ние го използвахме за шофьор. Като караше, дори разноските за бензин, всичко каквото…, му плащахме. Но като нещо ставаше пред очите му нямаше как да му откажа… и искам да подчертая, че първите три-четири пъти, когато съм ходил из страната, … не съм му казвал… Аз съм се срещал с Тренчев, с Тодор Гагалов - управителя тука. В смисъл аз му бях обяснил, че някои хора, които са....Р. Узунова: По-високо!И. Рунтов: … някои неща, които са за уреждане…Това е било…Хасан от тогава никого не е виждал. Когато съм говорил с него, той казваше, че той не иска тогава да взема дори някакво отношение по тия работи. Вярно, че те са ... деец на българското, … а ние на турското, но всички сме граждани на България (и тук записът прекъсва).(25.07.1989 г., ролка № 108)

Б) Подкрепата към задържаните

Декларация на „ Подкрепа ” (чете и превежда от френски език Пламен Даракчиев ) Румяна Узунова: Включих.Пламен Даракчиев: На 26 май тази година членове на Държавна сигурност предприеха поредица от обиски у активисти на независимите …Р. Узунова: На независимия профсъюз „Подкрепа”?Пл. Даракчиев: на независимите сдружения в страната. Да… Така… /Той, Деян (Кюранов) така го е написал!/ … Трима от тях бяха задържани: д-р К Тренчев, председател на Независимия синдикат на интелектуалците, Николай Колев, член на Синдиката и Антон Запрянов, член на НДЗПЧ в България. Няколко дни след арестите властите организираха т. нар. „спонтанни” митинги...

89

Р. Узунова: Не те чувам…Пл. Даракчиев: Момент само, нали правя превод…Р. Узунова: Ето, включих.Пл. Даракчиев: (чете текста на френски език, повтарящ вече прочетения на български текст) … на които акциите на независимите сдружения бяха наречени вражески акции /или действията всъщност, защото action нали е действие…/ или определени като антибългарски и демагогски. В средата на юни бяха задържани също така Тодор Гагалов, заместник-председател на същия синдикат, о. Христофор Събев, председател на Независимия комитет за защита на религиозните права… Други репресии бяха предприети срещу около 20тина активисти на независими сдружения, независими активисти, включително арести, обиски … /тука има една дума, би ли ми казала…/ уволнения, както и опити, натиск върху някои лица да напуснат страната уж по тяхно съгласие, … така се превежда?!... Независимите сдружения протестираха много пъти, използвайки много форми за протест пред властите. Независими групи на интелектуалци отправиха два Апела, на два пъти Апели в защита на задържаните. Въпреки това обаче и до сега властите все още не са предявили, не са обявили обвинения срещу задържаните, не са дали адекватна информация за тяхното здравословно състояние, но… все още не са обявили арестите публично. Отчитайки всички тези факти, Независимият синдикат на интелектуалците обявява, че е готов, всъщност „нашата готовност” трябва да преведем, че обявява стачна готовност за гладна стачка през идните десет дни, считано от 15 юли. Само че това е работен ден и ще бъде…10 дни… Ако през тези 10 дни петимата задържани не бъдат освободени, гладната стачка ще започне, считано от 26 юли. Това е първия ден след /момент, една дума тука…/ изтичането на мандата за ареста или разрешението за арест, подписано от прокурора, което трае два месеца…/тука е много неподредено!…/Р. Узунова: Аз ще го оправя…Пл. Даракчиев: …Стачката ще бъде по щафетния способ: от групи по пет човека и всяка група ще стачкува в продължение на една седмица. Синдикатът има едно единствено искане: освобождаването на петимата задържани. Синдикатът счита, че не съществуват … законни основания и каквито и да е други за това към петимата да бъде приложена мярката „задържане под арест”. Още повече, че преди тяхното арестуване те не са извършвали никакви нелегални, незаконни действия. Напротив, те със своята борба за защита на правата на човека, /има тук една дума…/, напротив, това са борци за правата на човека, които отхвърлят абсолютно всякакви насилнически и други противозаконни действия. Със своята гладна стачка Синдикатът протестира срещу репресиите, които продължават срещу членовете на независимите сдружения в България и също така против репресиите, насочени срещу неорганизирани граждани, борещи се за своите човешки права. Синдикатът протестира също така срещу отказа на властите да признаят юридически официално Синдиката, както и другите независими сдружения, които са предявили такова искане. Този отказ на властите е юридически необоснован и ... Синдикатът протестира също така против властите, които пречат… Р. Узунова: … действията на властите?Пл. Даракчиев: …Деян така го е написал… срещу пречките, които властите създават на Клуба /на дискусионния Клуб/, фактически да дискутират свободно и публично. Синдикатът отправя Апел към независимите синдикати по света за солидарност, за нашите задържани … тука пише camarades…Р. Узунова: …другари, другари!…Пл. Даракчиев: …бе аз знам какво е, ама не знам дали е удобно…

90

Р. Узунова: …Удобно е, удобно е, разбира се, то си е нормална дума. Пл. Даракчиев: … и солидарност с нашите членове и с нашата борба за синдикални и човешки права. За контакти със стачния … /Деян го е превел комитет/…съвет и със Синдиката: Ирена Зафирова, София, (адрес), тел. (…), Николай Маджев, (адрес). /После говорещият „чете” на английски език същия текст и двамата заедно успяват да го скалъпят/ Синдикат на българските интелектуалци…, свобода…Р. Узунова: …това го знам, нататък…, контакт…, еди какво си…(Пл. Даракчиев, по това време временен председател на „Подкрепа”. В Декларациите и на НДЗПЧ, и на „Подкрепа” се говори постоянно за 5ма задържани и не се споменава името на Хасан Бялков. 16.07.1989 г., ролка № 69)

Декларация на НДЗПЧ Р. Узунова: Ето, включих… Прочетете едно изречение от преди това…О. Д. Амбарев: „Декларация на Независимото дружество за защита правата на човека в България. На основание Протокол №1 от 14 юли т.г., т. 1, и въз основа на възложените ни пълномощия, от името на Централното ръководство на същото и неговите областни пълномощници, декларирам следното: /Добре ли е дотука?/ Г-н Главен прокурор, предвид това, че преди 2 месеца съвсем неоснователно бяха задържани в ареста на ГСУ в гр. София, ул. „Развигор” 1 наши активисти и членове, а именно: 1. Д-р Константин Тренчев, председател на независимия профсъюз „Подкрепа” и активист на НДЗПЧ, 2. Антон Запрянов, член на независимия профсъюз „Подкрепа”, 3. Поета Николай Колев – Босия, член на профсъюз „Подкрепа” и областен пълномощник на НДЗПЧ, а по-късно и други членове и наши братя: Тодор Гагалов, подпредседател на Независимия синдикат и наш функционер, 5. йеромонах Хр. Събев – председател на НКЗРП и наш член и активист. Поради това, че до този момент не е известно на обществеността в страната, както и на близките им, и на Дружеството, за обвиненията, които им се отправят, както и поради факта, че се навършват на 26 т.м. кръгли 2 месеца от задържането им, имаме законното основание да изискаме от вас прилагането и изпълнението на чл. 222 ал. 1 от НПК, т.е. освобождаване на задържаните. Ако все пак Главна прокуратура на НРБ сметне, че не са налице условията за прилагане на този член и сметне за необходимо да продължи следствието в предвидените от Закона допълнителни срокове, то ние настояваме Главна прокуратура да измени мярката за неотклонение „задържане под стража” с друга, за което намираме опора пак в чл. 222 ал.1 от НПК, допълнена в „Държавен вестник”, бр. 82 от 1981 г. и поправката в бр. 38 на „Държавен вестник” от 1982 г. В случай, че посочените по-горе наши искания не бъдат изпълнени, то ние настояваме и изискваме да се даде публична гласност за задържането им и обвиненията, които им се отправят, както и за естеството на доказателствения материал, върху който се изгражда обвинението. В противен случай ще сме изправени пред алтернативата да мислиме, че отново се връщаме към тъмните времена на сталинската епоха, когато невинните жертви на КГБ поемаха към бездънните друмища на мъченичеството по предварителните сценарии на инсценираните процеси - маниер за разправа с идейни противници, тъй характерен за държави с тоталитарен режим на управление. Опора в тези наши виждания ние намираме в организираните протестни акции от казионни организации срещу наши дейци - на независимите правозащитни дружества - през месеците май и юни т.г. Манипулираното множество от безидейната дезинформирана маса, понесла плакати с предварително написана присъда за задържаните демонстрираше не „патриотичен” народен порив, не народен гняв или порицание за нещо, а изкуствено раздухвана омраза, първичен животински инстинкт, характерен за всяка тълпа - похват, известен на света от Сътворението му до наши дни.

91

Този древен похват минава като мрачна сянка в жизнения път на човечеството през нечистите заговори на Каяфа, през чертозите на Пилат и римските Колизеи, през тъмните и мрачни „кристални нощи” на Берлин, Мюнхен и Хамбург, за да достигне в навечерието на третото хилядолетие в нашето отечество, в София, Пловдив и Ст.Загора. Обезпокоени от всичко това, ние не можем да бъдем спокойни за съдбата и участта, на която са подложени задържаните наши братя. По тази причина настояваме да се съобразите с исканията ни в настоящата наша Декларация и предвидени в текста по-горе. Освен това молим, настояваме и изискваме да се прекратят гоненията и репресиите срещу дейци на Дружеството ни, които репресии не само не са преустановени, но по места и при известни лица те са засилени. И маркирам само четири случая на направени неправомерни действия на държавни органи срещу наши дейци: 1. Илия Минев, председател на НДЗПЧ, незаконно възпрепятстван да пътува свободно из страната; свалян принудително от транспортните средства от органи на МВР и от 7 май т.г. незаконно му е отнет документа за самоличност - паспорта, с което се цели да бъде уличен в нарушение на паспортния режим, ако отиде в друго селище без такъв; забрана да бъде посещаван от негови почитатели в дома му; постоянно психически угнетяван и тормозен чрез многобройни визити от страна на органите на Държавна сигурност в дома му и принуждаван да води неприятни диалози или да слуша нагли монолози от неканени гости; 2. Стефан Вълков, подпредседател на Дружеството, интерниран и заплашван от органите на МВР и Държавна сигурност да бъде екстрадиран от страната с цел да се откаже от дейността си в Дружеството; през м. юни жестоко бит в управлението на МВР в гр. Асеновград и заплашван с убийство; 3. Иван Петров, бивш служител на МВР, областен пълномощник от гр. Плевен, заплашван по телефона, а в районното управление на МВР в родния си гр. Плевен е многократно викан от органите на сигурността, многократно е арестуван; през м. юни, принуден чрез натиск и заплахи, подписва протокол на основание чл. 39 от Указа за Народната милиция, който член в състава си съдържа мярка, отнасяща се до многократно осъждани углавни престъпници и рецидивисти, какъвто нашият функционер не е и никога не е бил съден. 4. Иван Луков Струнжев от гр. Панагюрище, обявил безсрочна гладна стачка до смърт, е изпратен на принудително лечение на 7 юли т.г. от районния прокурор Снежана Маринова в психиатричната болница на с. Баткун. Това е направено с цел. Разполагаме и с много подобни случаи. По този повод чакаме Вашият отговор и компетентно решение в областта на Вашите прерогативи и възможности. Нашите усилия да бъде регистрирано Дружеството не дават резултат. Отказът за това е грубо нарушение на Конституцията, Хелзинкските споразумения и Виенските договорености. Нерегистрацията третира Дружеството ни като банда заговорници, на което дават израз гореизложените и други случаи. Нерегистрацията съвсем не означава невалидност на Дружеството, а просто го лишава само от правото на репрезентативност и от правото му на юридическо лице, невъзможно да оперира със своя банкова сметка. От този пункт на нашата Декларация, ще отбележим само два факта, върху които би трябвало трезво, с държавническа мъдрост да се погледне и отреагира изключително само в положителен смисъл: Първо. Дружеството е реален факт, а не фикция. Неговата членска маса от ден на ден расте и се умножава и заедно с това то се интелектуализира и ще продължава с вяра за своя свободен порив да привлича умовете от най-различни области на културния, обществения и научен живот в отечеството ни. Второ, НДЗПЧ от м. юни т.г. стана член-кореспондент на Международната федерация за защита на човешките права. По този начин то получи не само признаване за своето съществуване - реален факт, но и признаването му е следствие от признанието, оказано му от този най-висок и авторитетен форум на свободата като Международната федерация за защита на човешките права. Това признание идва от неговите танталови мъки в борбата

92

му за осъществяване и от усилията му - при екстремните местни условия - да отстоява позицията си за един свят на хармония и любов към хората, без разлика в политическите и идеологически възгледи, без разлика на религиозните изповедания, без разлика на расова или класова принадлежност. Ето, върху това трябва да се помисли преди да отговорите на всички наши изисквания дотук, а ние ще очакваме отговор. В очакване на отговора ви за удовлетворяване на исканията и претенциите, с настоящата Декларация ви поднасяме решението си за обявяване, начиная от 15 юли, 00 часа, до 26 юли, 00 часа стачна готовност за всички секции и областни ръководства в страната. При мълчание от ваша страна или при негативен отговор по основните въпроси, засягащи задържаните наши братя, започваме от 26-и, 00 часа гладна щафетна стачка от по 7 дни, при преповтаряне на стачкуването чрез въртящ се график до пълна победа. 1700 организирани правозащитници от градове и села, от всички краища на изтерзаното ни отечество ще слеят усилията си за постигане на поставените от нас искания. Едновременно с това, ние апелираме към съвестта на всеки честен българин да приобщи усилията си към нашите за постигане целите на настоящата Декларация. Чрез разпространяване на същата по средствата за информация на Западна Европа се обръщаме за помощ: към братята ни в изгнание, към Международната федерация за защита на човешките права в Страсбург, Лигата за човешките права в Рим, Международната организация на юристите, Международната организация на медиците, Свободните профсъюзи и синдикални движения в цял свят, към Амнести Интернешънъл за свобода, гласност за арестуваните, за защита на репресираните членове на преследваното наше Дружество. Подпис: Генерален пълномощник на НДЗПЧ в България и официален говорител о. Димитър Амбарев; 15 юли 1989 г.; гр. Пловдив.”(А. Запрянов членува в НДЗПЧ, а не в „Подкрепа”. Х. Бялков също е членувал и в НДЗПЧ. 18.07.1989 г., ролка № 147)

Петър Манолов за ефективността на гладните стачки Р. Узунова: Ето, включих, Петьо, говори…П. Манолов: Ние сме много затруднени в нашата организационна дейност. Ако си спомняте, материализирахме неформалните сдружения по време на гладните стачки от началото на календарната 1989 г. Като се има предвид как това народно, пък и демократично отгоре на всичко правителство, в кавички разбира се, контролира размножителните и печатащи средства, ние нямаме право да пропуснем възможността чрез гладната стачка да се променим количествено и качествено. Докато траят съдебните процеси над нашите събратя по идеи, а после и докато текат присъдите, ако бъдат осъдени по членовете 273 и 321 от Наказателния кодекс, неформалните движения биха могли да нарастват с по над 1200 члена. И това, което е ще от особено значение е, че всеки нов член ще е получил бойното си кръщение с участие в седем-дневна гладна стачка, единственото оръжие, с което за сега ни е позволено да воюваме, макар че събитията от края на м. май показват, че се стреля и по гладуващи. Но важното е, че ще имаме на разположение хора, решени да работят за извеждането на страната от парализата, в която сме въведени. Защото практиката показва, че неформалните сдружения не бива да остават на пасивни позиции, тъй като е повече от ясно, че тази управляваща върхушка не възнамерява да даде човешки права на другите, защото права на мнозинствата означават край на привилегиите. Но нека се надяваме, че неформалните организации ще се напълнят от хора непримирими да гледат само като свидетели как родината ни върви към следваща национална катастрофа. За това и онези, които ще обявяват имената си за включване в щафетната гладна стачка, която

93

може да трае 3 седмици, 3 месеца или повече от 3 години, нека знаят от сега, че това ще означава включване или в Независимото дружество, или в Профсъюз „Подкрепа”, или в Независимия комитет за религиозна свобода. Да се надяваме, че българите и този път ще изразят своята солидарност към стачкуващите на телефон (...) в Карлово, на тел (…) Велико Търново. Ако телефоните замлъкнат по стар български обичай, то нека се знае, че срещу несправедливото задържане на шестимата в гладна стачка са Георги Спасов (адрес, Пазарджик), и Стефан Вълков (адрес, Асеновград). Към стачкуващите от България се присъединяваме и ние – Христина и Божидар Петкови от гр. Фрайбург, ГФР и Вера и Петър Манолови от Париж, Франция. И дори да прозвучи нескромно, бих искал да кажа едно мое стихотворение, свързано с глада. Неговото заглавие е “Бащата на човека”: (чете стихотворението)…Р. Узунова: Благодаря Ви, Петър Манолов.(края на юли 1989 г., ролка № 108)

Гладните стачки като израз на гражданска солидарност ( Любомир Собаджиев ) (…) Р. Узунова: Членовете на Групата за гражданска инициатива, Любомир Собаджиев, се вляха, така да се каже, в потока на щафетните гладни стачки в подкрепа на ръководители и членове на независими сдружения, срещу които се подготвя сега съдебен процес. Бих искала да ви попитам: това акт на солидарност към другите независими сдружения ли е или е само акт за протест за частния случай?Л. Собаджиев: И едното, и другото, ако не и да се намери и трета причина. По начало, по принцип, ние, ако никой не беше обявил акция в подкрепа на задържаните Константин Тренчев и неговите другари, щяхме да подготвим някоя инициатива, включително, може би, и гладна стачка. За нас дойде добре дошло това, че всъщност Независимия профсъюз и Независимото дружество организираха гладната стачка. Не ни оставаше нищо друго, освен само да се присъединим. Ние се присъединяваме и от солидарност към тяхната акция, присъединяваме се и в подкрепа на задържаните Константин Тренчев и неговите другари. Трябва още да ви кажа, че всъщност тоя въпрос, с тази стачка е много важен. Работата е там, че лично аз и моите другари, както и другарите на Константин Тренчев, сме убедени, че обвинението е изфабрикувано, обвинението е фалшиво, надуто, без никакво правно основание. Всъщност членовете, по които ги обвиняват, са вписани в ония глави от Наказателния кодекс, които нямат нищо общо с политическата дейност. Дейността на един Независим профсъюз, дейността на едно Независимо дружество - независимо от идеалните цели, които те обявяват – волю-неволю се намесва в политиката. Тука въпросът е съвсем елементарен: ще се разреши ли такава дейност или не? От кого да се разреши?! От властта, естествено. Щом властта трябва да си каже думата, тука вече въпросът е политически. В един момент обаче тези хора се оказват задържани по членове, чиито състави преследват деяния, които нямат нищо общо с политическата дейност. Един от членовете е чисто хулигански /хулигански - това е милиционерски шаблон/. Ние се опасяваме, че ако се стигне до съдебен процес, ако се стигне до съдебно решение, до обвинително-съдебно решение, ще се създаде прецедент: всички политически дейци и иначемислещи в нашата страна могат да бъдат подвеждани по тия членове, да могат да бъдат съдени като размирни, асоциални елементи. Разбирате ли ме? По тази причина ние много охотно се включваме в гладните стачки. Тя е колкото инициатива на Независимото дружество, на Независимия профсъюз, толкова и наша инициатива.Р.Узунова: Ако тези хора не бяха членове на независими сдружения, пак бихте ли ги подкрепили?

94

Л. Собаджиев: Безусловно. Безусловно. Няма значение кой и какъв е, и по какъв повод е бил задържан. Това не е най-важното. Важното е, че всяка такава борба би трябвало да бъде подкрепена. Това би трябвало да бъде едно задължение, обществено задължение на всеки гражданин на нашата страна. В края на краищата на всички граждани им е ясно какво става и малко или много всеки се надява някой да изпълни неговия обществен дълг, нали, заради него. Разбирате ли ме какво искам да кажа? Единствено от значение тук е до колко е спазен законът, до колко има законни основания човек да бъде задържан и обвиняван. Който и ще да е той. Аз, с най-голяма охота бих излязъл в защита, също с гладна стачка, да кажем, в защита на другаря Константин Теллалов, ако се случи нещо неприятно с него. Тук няма значение личността, има значение отношението на властта към личността. Не бива да се слага ударение на обстоятелството, че членове на Независимия профсъюз "Подкрепа", на Независимото дружество за защита правата на човека организират акция на спасяване на техни членове. По начало дейността на неформалните организации, идеята, направлението им се характеризира именно от подобен род дейности. Тука в случая нямат никакво значение личностите на д-р Константин Тренчев и неговите другари. Да не бяха те, и други да бяха, да не бяха организирани в някакъв профсъюз или дружество; всички граждани на нашата страна – честни, с поглед към тия неща, към тия проблеми би трябвало да ги подкрепят. Ние тука, в случая - Групата за гражданска инициатива - излизаме и като граждани, и като неформална организация. Изявяваме подкрепата си и солидарността си точно към тяхната съдба.Р.Узунова: Как мислите вие, ако им поставят една минимална присъда, това справедливо ли ще бъде?Л. Собаджиев: Абсолютно несправедливо. Р. Узунова: Вие пледирате за доказването на тяхната невинност и за освобождаването им? И защо?Л. Собаджиев: Ако се стигне до там да бъдат съдени! Но становището на нашата група е, че съдебното преследване срещу тях трябва да се спре още на този етап. Прокурорът е, който ще реши да се даде ли делото на съд или да не се даде. Той има сега думата. Въпросът е до колко ще се прояви най-обикновен граждански и политически разум. Прецедентът може да бъде създаден, но след това ще последват много неприятни неща. Идеята за преустройството е така дълбоко навлязла вече в нашата обществена мисъл, хората толкова надежда влагат в преустройството като едно-единствено и несъмнено средство за промяна на не толкова доброто положение на нашата страна, че всъщност ние имаме вече работа с един исторически процес, който трудно може да бъде спрян. Р.Узунова: Мислите, че в духа на преустройството, в този нов дух би трябвало да бъдат освободени?Л. Собаджиев: Дали ще бъдат освободени те или не е трудно сега да се каже. Аз мисля, че те безусловно трябва да бъдат освободени като невинни, като оклеветени, като хора, които са подложени на едно изфабрикувано обвинение. Хора, които преднамерено са обвинени, за да могат да бъдат отстранени от обществено-политическия ни живот.(…)(1.08.1989 г., ролка № 233)

(…) Р. Узунова: Тоест вие мислите, че би трябвало да бъдат оправдани?Л. Собаджиев: Точно така, вие просто ми взехте думата от устата. Единствено справедливото, правилно и честно отношение на властта към този въпрос конкретно би трябвало да бъде една оправдателна присъда.

95

Р. Узунова: И как, Любомир Собаджиев, ще се изрази вашата подкрепа? Колко души? … (повтаря) По какъв начин ще се изрази? Чрез гладни стачки ли? И колко души ще участват в тях?Л. Собаджиев: Ние решихме да се присъединим към щафетната гладна стачка – кой както ще да го взема – като група, „ан блок”, като организация, като неформална организация. За втората седмица от щафетната ние мислим да предложим четири до пет души, които да започнат.. Р. Узунова: А след това в следващите петорки, в следващите седмици ще се включвате ли или това ще бъде?Л. Собаджиев: Когато ни дойде редът, ще се включим отново. (26.07.1989 г., ролка № 380)

Заявление за отказ от българско гражданство и разговор с Кояна Тренчева Р. Узунова: Готово, Кояна.Кояна Тренчева: „До другаря председател на Държавния съвет на НРБ, гр. София; Заявление от Коянка Желева Иванова - Тренчева, от гр. Стара Загора (адрес, данни на паспорта, ЕГН) относно отказ от българско гражданство в знак на протест. Другарю Председател, поради неоснователното арестуване на моя съпруг д-р Костадин Димитров Тренчев от органите на Държавна сигурност по следствено дело № 66 от 1989 г. на 26 май 1989 г. и подготвената съдебна разправа над него, целяща неговото дискредитиране и физическо унищожаване, аз, неговата съпруга, в знак на протест се отказвам от българско гражданство с цел да замина за Република Франция и подготвя неговата действителна правна защита от страна на международните организации за защита на човешките права. Тази моя стъпка е продиктувана от изконното човешко чувство на дълг към моя съпруг, който е с влошено здравословно състояние след прекаран инфаркт на сърцето, да го спася от физическо унищожение и съдебния произвол на властите над него. С уважение, Кояна Желева Иванова-Тренчева, 27 юли 1989 г., гр. Стара Загора.” Ало?Р. Узунова: Да, да, записах.

Румяна Узунова: Ало, Кояна Тренчева? Румяна Узунова се обажда.Кояна Тренчева: Добър вечер, кажете.Р. Узунова: Какво е сегашното състояние на нещата, как е д-р Тренчев, как вървят събитията?К. Тренчева: Вижте, смятам да направя действително един обзор и да ви дам информацията, с която разполагам. На 26 май 1989 г. моя съпруг д-р Константин Тренчев беше арестуван и задържан под стража в ГСУ на МВР, гр. София. Оттогава до днес изминаха 2 месеца, през които се водеше предварителното следствие. По време на предварителното следствие аз и бащата на съпруга ми неведнъж сме ходили в Главна прокуратура и в ГСУ с цел да получим информация за какво е задържан д-р Константин Тренчев, в какво престъпление е обвинен, какво престъпление е извършил въобще, колко време ще бъде задържан там и най-вече какво е неговото здравословно състояние. Тъй като д-р Константин Тренчев е прекарал инфаркт на сърцето през м. декември 1988 г. и беше в отпуск по болест до 23 май тази година, т.е. до три дни преди неговото задържане. В рамките на тези 60 дни ние, неговото семейство сме подали 10 молби до Главна прокуратура, някои от които са до главния прокурор на НРБ Васил Мръчков, една от молбите е до Председателя на Държавния съвет на НРБ, една молба

96

до Комисията за защита на обществените интереси и на правата на гражданите към Народното събрание, една молба до министъра на народното здраве, една молба до министъра на правосъдието на НРБ и т.н., още много молби има. Нито една от тези молби, разбира се, не беше уважена. Отговори имаше, да наистина, но с по едно изречени и то е следното “Молбата Ви е оставена без движение” или пък “Молбата Ви е оставена без уважение”. Трябваше да се задоволим - с бащата на д-р Тренчев - с информацията, която ни даваха /.../ запитвания. Тази информация обаче се оказа парадоксална или по-точно невярна. Винаги, когато сме ходили в Главна прокуратура или ГСУ, гр. София и сме питали за здравословното състояние на д-р Константин Тренчев, отговорите от страна на двете институции бяха, че Константин е добре, храни се, няма никакви проблеми по отношение на неговото здравословно състояние, много поздрави ви праща, иска книги за четене. И така, ние вярвахме, носихме книги не веднъж, не два пъти. Какво обаче се оказва? През цялото това време те са ни лъгали. Едва на 20 юли тази година разбрахме, че още с арестуването на д-р Константин Тренчев той обявява гладна стачка в знак на протест срещу неоснователното му задържане, която продължава, според думите на следователя Николов и по документи на ГСУ, 10 дена. След 10ия ден здравословното състояние на съпруга ми се влошава и той бива откаран в болницата на Централния софийски затвор. След като усложненията от страна на сърцето са се задълбочили, съпругът ми е преместен в интензивно отделение на МВР болница, където без неговото съгласие гладната стачка е прекратена. Аз предполагам, че е бил хранен със системи и сонда. След това от Интензивно отделение той отново е върнат в килиите на ГСУ, гр. София. По думите на следователя Николов той няколко пъти… Р. Узунова: Включих, Кояна.Кояна Тренчева: …След лечението в Интензивно отделение той още на няколко пъти, може един-два, е бил по два дни в Интензивно отделение отново на МВР болница, с цел уж да се провери неговото здравословно състояние. На 10 юли тази година аз отново депозирах в Главна прокуратура три молби, едната от които беше за свиждане, другата е за сменяне на мярката за неотклонение, и трета е да ми се изпрати официално медицинско заключение от специалист-кардиолог относно здравословното състояние на д-р Константин Тренчев. И трите ми молби бяха отхвърлени още същия ден от прокурора Лукан Банков от Главна прокуратура - и устно, и писмено. На 11 юли с благословията на следователя Петър Николов аз имах свиждане с моя съпруг. Това, което искам да съобщя като информация от свиждането, е следното: свиждането продължи около 4 минути. През това време забелязах, че съпругът ми не може да стои продължително време прав, имаше едно треперене на крайниците, както на долните крайници, така и на горните и най-лошото обаче е, че говореше завоалирано и се уморяваше дори когато говореше. Разбира се, беше много блед, отслабнал и т.н. С две думи, здравословното му състояние беше лошо. Преди няколко дни, на 25 юли т.г., се извърши предявяване на следствието. На 26 юли, т.е. на другия ден, моят съпруг отново е откаран в болницата на Софийския централен затвор, като повече информация на мене не ми се дава за неговото здравословно състояние. Що се отнася до обвиненията, те според мен са от несъстоятелни по-несъстоятелни. Обвиненията срещу моят съпруг… Аз искам да ме попиташ за обвиненията…Р. Узунова: Добре. А в какво се състоят, Кояна Тренчева, обвиненията срещу вашия съпруг д-р Константин Тренчев?К. Тренчева: Ще ви дам информация и по този въпрос, поне тази, с която разполагам. Обвиненията са по чл. 273 от Наказателния кодекс на НРБ във връзка с чл. 321. Що се отнася до обвиненията по чл. 273, който е във връзка с разпространяването на неверни

97

твърдения, ще ви дам няколко примера, поне по думите на адвоката, които са прочетени още на предварителното следствие. Например невярно твърдение е, че в България има турско малцинство, въобще употребата на този термин „турско малцинство” или „етнически турци”. Това не е вярно според властите, защото в България няма такова, а има „български граждани с възстановени имена”! Друг пример във връзка с този член е, що се отнася до обредите на „българските граждани с възстановени имена”. Невярното твърдение е, че е нарушено правото на тези граждани да употребяват, да използват или да извършват този обред. Вярното според властите е, че това е разрешено и всеки български гражданин от мюсюлмански произход може свободно да извършва този обред. Като трети пример какво да ви посоча? Да, че в България няма нито една затворена джамия. Вярното е, че в България всички джамии са отворени и всеки „български гражданин с възстановено име”, изповядващ мюсюлманска религия, може да си влиза в тази джамия и да изповядва своята религия. Като извод мога да кажа, че изводът от страна на властите е, че /…/ в България няма никакви нарушени човешки права по отношение на „българските граждани с възстановени имена”! Най-страшното обвинение обаче ми се вижда следното: че всички арестувани са косвени причинители на станалите етнически вълнения и размирици в нашата страна. Как обаче се аргументират следствените органи? Ако си спомняте, преди два-три месеца за Николай Ганчев Колев, който беше в гладна стачка в знак на протест срещу неправилното му интерниране в гр. Бобов дол, тогава Профсъюз “Подкрепа” в негова защита проведе щафетна гладна стачка. Според властите с тази гладна стачка ние сме подсетили „българските граждани с възстановени имена”, че въобще съществува такава мярка за защита, че въобще съществува гладната стачка. Т.е. те са видели от нас, взели са пример от нас и те са започнали масови гладни стачки, бунтове и размирици. Като имате предвид, че официалната версия на властите по отношение на етническите размирици в някои райони на нашата страна, които преди няколко месеца избухнаха тука, е че всичко това, което става в нашата страна, е поради издаването на новия закон за задграничните паспорти. Питам аз властите: защо са забравили да обвинят д-р Константин Тренчев и неговите другари, останалите арестувани, че те са именно виновни, може би, за напускането на нашата страна на около 200 хил. „български граждани с възстановени имена”? /Хайде да прекъснем пак…/ От страна на властите остана само да обвинят арестуваните, че именно те през тези два месеца са накарали и са виновни за излизането на около 200 хил. „български граждани с възстановени имена”! Няма да се учудя, ако и в това ги обвинят. Тъй като аз и бащата на д-р Тренчев поискахме среща с главния прокурор на НРБ Васил Мръчков и той не ни прие, а ден преди това аз поисках среща с прокурора от Главна прокуратура Лукан Банков, който казал, че е много ангажиран и не може да разговаря с мен, аз искам да попитам Главна прокуратура чрез Радио “Свободна Европа” /защото по никакъв друг начин аз не мога да попитам тези хора/: защо с този процес срещу арестуваните се бърза толкова много, ще се даде ли възможност на обвиняемите да подготвят добре защитата си, ще бъде ли делото, ако разбира се има такова, при открити врати и много други въпроси, които бих могла да им задам, ако те, разбира се, ме приемат. Трябва ли въобще да се стига до такъв процес, при който на обвиняемите и защитниците им ще се наложи да изнасят факти, макар и с няколко годишна давност, които ще противоречат при всички случаи на сегашната политика на НРБ. И все пак аз все още вярвам и мисля, че има някъде здрав разум, който ще спре производството по Дело 66 от `89а г., защото ще бъде срамно за НРБ точно в такъв труден момент за страната ни и още повече в края на ХХя век да се извършват процеси и наказателни дела, съшити с бели конци и напомнящи за мрачните години от сталинско време и сталинските похвати за разправа с инакомислещи, които са отхвърлени и се третират

98

като престъпление спрямо човечеството. Това е, което мога да ви кажа за сега по това дело. Надявам се, още веднъж повтарям, производството по това дело да бъде спряно, защото е с много неоснователни обвинения, според мене. Р. Узунова: А какво е състоянието с останалите задържани, Кояна Тренчева, имат ли адвокати, какви са обвиненията срещу тях?К. Тренчева: Обвиненията спрямо останалите са по същите членове, по какъвто е и при моя съпруг. Всички те са откарани в Централния софийски затвор. Имаме адвокати, наистина намерихме. Но трябва да ви кажа – много трудно, защото всички адвокати в България /.../ Всички имат адвокати, с изключение на Тодор Гагалов и Антон Запрянов, които са отказали адвокатска защита, тъй като се чувстват невинни. Р. Узунова: Лесно ли можахте да намерите адвокати?К. Тренчева: Не, определено ви казвам, не. Защото мнозина от адвокатите се страхуват да се заемат с това дело. Повечето от тях казват, че ситуацията е деликатна, други казват „излизаме в отпуска”, трети казват „имаме съображения, за да не вземем това дело”. С две думи, срещнахме големи трудности и въпреки това намерихме смели хора, които смятам добре ще ги защитят, ако има такова дело, наказателно, по тези членове срещу арестуваните; мисля, че добре ще се справят със защитата. Вече се подготвяме: търсим материали, търсим из томовете на другаря Тодор Живков, които всъщност ги има навсякъде, ще направим извадки по етническите въпроси оттам, ще намерим .. хора и т.н. Надявам се този път обективно да се разгледа делото.Р. Узунова: „Надявам се” повтори…К. Тренчева: Хайде, няма да се надявам…Р. Узунова: Добре, не се надявай…Р. Узунова: Благодаря ви, Кояна Тренчева.К. Тренчева: Благодаря ви и аз, Румяна Узунова.(Текстът се чува много лошо. 27.07.1989 г., ролка № 210)

Съобщение на Стефан Чолаков от Стокхолм Ст. Чолаков: Стефан Чолаков се обажда от Стокхолм. Искам да разкажа за Комитета, който създадохме в Стокхолм за освобождаването на шестимата задържани в България д-р Константин Тренчев, Николай Колев, отец Христофор Събев, Антон Запрянов и другите двама човека. Тук, в Стокхолм, създадохме Комитет, в който събираме подписи, като сме превели Апела от български на шведски, испански и руски език. Р.Узунова: Кой Апел?С. Чолаков: Апел за освобождаването на тези шестима задържани. Аз знаех, че са пет, но сега вече разбрах, че са шест. И този апел е направен в платно, така, в пано, в два такива плаката, като се намират в центъра на Стокхолм, на площад /…/ Втори, в центъра, пред културния дом, където хората минават, четат, интересуват се. Те са запознати от шведската преса за този проблем в България с турците, но все пак се интересуват какъв е този проблем в България, и с перестройката. И подписват този документ. Знаете ли, голям интерес се създава, за сега сме събрали триста подписи. Ако искате точно да кажа: това 299 подписа, но тази акция продължава. За сега имаме разрешение до 10 август да стоим на това место... Р. Узунова: Трябва да има разрешение от властите за това ли?С. Чолаков: Да. И обадихме се на властите и същевременно те /много интересно!/, те разрешиха и казаха: може, кажете какво искате да ви предложим. Аз им благодарих:

99

„ Не, ние сме подготвили всичко.” И се разхождам просто с тия плакати из Стокхолм и хората се заглеждат, защото преминаването от /…/ Втори до българското посолство, където и там бях един ден, но там е по-малко движението и заради това само един ден съм стоял на това место. Та просто събираме подписи. И друго интересно, което мога да ви кажа, че на този площад имаше една група от петдесятници, където и те имаха четири дена концерт: концерт, и имаше проповед, нали, хората са борят против тази вълна на наркомания, на тероризъм, в защита на педесятниците в Румъния, в Съветския Съюз; и те ме поканиха, и аз присъствах на една тяхна служба в събота вечерта, и когато те ме извикаха и ме попитаха: „Желаете ли да се помолим и за вас?”, аз казах: „Не, по-добре сега да се помолиме за българите, които са заключени.” И знаете ли, триста човека в този салон се молеха за тези българи, което много ме впечатли. И тази отзивчивост на шведите към този проблем, създаден в нашата страна - за свободата на тези българи, изпращайки зов чрез християнската църква. Р.Узунова: Бих искала да ви попитам, Стефан Чолаков, има ли интерес в Швеция към това, което става в България: и към преустройството, и към пречките, пред които се изправя преустройството, и към частния случай за тези хора, които са задържани сега в Централния затвор и срещу които се подготвя съдебен процес?С. Чолаков: Знаете ли, аз съм написал: „След българския тоталитаризъм и сталинското време - 1989та година”… И когато прочетат тези надписи, хората идват и започват да четат. Те са запознати с това време, сталинското време. Просто се интересуват защо в България сега съществува този процес и аз тогава им разказвам, че сега в момента преустройство такова няма, каквото е например в Съветския Съюз... Пишат във вестниците за това сталинско време, за това унищожаване на хората, а в България този процес е бил същия, както и в Съветския Съюз. Те са запознати от вестниците например с проблема със турското население, как, нали, се гонят от България.Р.Узунова: Има ли статии в шведските средства за масова информация по български проблеми?С. Чолаков: Да, във в. /…/ има отпечатана статия и във /…/. Също аз съм разговарял с една журналистка, която обеща да напише по проблема за д-р Тренчев и другите задържани, след като погледна тези документи от френската фондация “Futur” и самия конгрес, който беше там. Просто има интерес в хората и те разбират, и с удоволствие се подписват на този Апел. Тука няма как да ви покажа, но хората се подписват, дори със страните, подписват се: от Съветския Съюз, от Югославия, от Полша туристи. Те си пишат… Съединените Щати, Канада,… няма как да ви ги покажа, но аз ще ви пратя тези копия от подписите да се знае и да се документира, че това е естествен почин за събиране на тези подписи, за свободата на тези български задържани хора. Р.Узунова: Благодаря ви, Стефан Чолаков. (Говорещият вероятно е съименник на председателя на Партията на зелената маса. 7.08.1989 г., ролка № 231)

Декларация на НДЗПЧ по „случая д-р Тренчев” Р. Узунова: Където не разбирам нещо, ще питам…Рут Леви: „Декларация на членове на НДЗПЧ ”по случая д-р Тренчев”. Живеем в динамично време, което тече бързо и процесите, протичащи в икономиката и обществото са постоянно доказателство на диалектическия закон „отрицание на отрицанието”. Когато отрицанието е позитивно, спиралата на прогреса е възходяща. Но когато отрицанието се прави заради самото отрицание, се получава застой, а дори и упадък. Пример за подобен упадък е развитието на България през последните 40

100

години. Направените грешки, отчитани винаги като „грешки на растежа”, както и извършените беззакония от еднопартийния режим бяха толкова много и следваха така често едно след друго, че общественото мнение престана да реагира адекватно на размера на „грешката”. Демократичните сили, изпаднали в дълбока летаргия, бяха пробудени за нов живот едва със започване на преустройството на Михаил Горбачов в Съветския съюз. Истинските демократи днес могат лесно да се различават от пребоядисани такива, които вече са забравили, че в миналото са охулвали и Трайчо Костов, и Солженицин, и акад. Сахаров. Съществува сигурен критерий за това, а именно: приемане изцяло, без уговорки, на всички текстове на Всеобщата Декларация за правата на човека, заедно с подписаните от нашата страна международни пактове към нея. Така чл.19 от Международния Пакт за гражданските и политически права, ратифициран от НРБ още на 23 юни 1970 г. гласи, че: т. 1 „Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си.”; т. 2 „ Всяко лице има свободата да търси, да получава и разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите и средствата”. От своя страна, чл. 18 от същия Пакт гласи: т. 2 „Всяко лице има право на свобода на мисълта, на съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждения по свой избор, и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение. НРБ, още преди да стане страна по Международния Пакт за гражданските права, започва да нарушава текста на чл.18. Тоталният контрол върху обществото не можеше да бъде наистина тотален, ако част или все по-нарастваща част от българската нация се оставеше да изповядва убеждения и религия на турски език. Кампаниите за промяна на имената започнаха през 1963 г. с насилие спрямо българо-мохамеданите, продължиха по-нататък с покръстването на циганите и завършиха през 1984 г с побългаряването на турското етническо малцинство. Партийните стратези, подкрепяни от нечестиви историци, създадоха версии, толкова отдалечени от историческата правда, че на тяхна база възникнаха десетки вицове. Официална съпротива от общественото мнение нямаше. Повечето българи не знаеха, че България е поела задължението си по двата международни пакта. Текстът на Всеобщата Декларация за правата на човека беше публикуван само в „Държавен вестник”, бр. 43 от 1976 г. И докато за турци и българи-мохамедани отнемането на имената представляваше трагедия и посегателство върху личността им, циганите като че ли не бяха особено възмутени. За тях официална версия, че са били българи преди 10 века нямаше. Те просто се разтвориха в българския народ и заживяха с гордо вдигнати чела, носейки гръмки имена на политици и космонавти. Оказа се, че те, подобно на паразитни растения в тропическа гора, виреят чудесно върху прогниващото стебло на развития социализъм. За част от българските мохамедани това беше трето покръстване. Предните две са станали през 1912 г. и 1943 г. Може би затова поредното нарушаване на Конституцията през 1984 г. не отчая етническите турци у нас чак толкова. Те продължиха да работят най-тежката физическа работа в страната, тъй като за тежка работа се получават добри пари, а вярата им ограничаваше разходите за алкохол, жизненият им стандарт продължи да нараства. Те чакаха доста дълго – цели 5 години да настъпи поредното „отрицание на отрицанието”; надеждите им се оказаха напразни. Българският режим навлезе във фаза на късен сталинизъм. В тази фаза грешките се правят, както и преди, от едни хора, но след констатирането им те не биват сваляни от постовете си, а продължават безочливо с апели, призиви и съображения да призовават другите да преодоляват последствията от собствените им грешки. /Дотука добре ли е?/ Страшният лозунг „Невежеството е сила”, издигнат в романа на Джордж Оруел „1984 г.”, важеше през същата година и у нас. Оказа се, че така, както Лениновата мисъл за „Съветска власт плюс електрификация…” и многоточие по-

101

нататък, /…/ на времето, съкратено от неговите посредствени ученици, така и мисълта на дякона Левски за „чиста и свята република” също се чете и знае непълно, защото в действителност тя гласи: ”В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони - и за турчина, и за евреина, и прочие. Каквито и да са, за всички еднакво ще е. Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони – с една дума, турското правителство, което владее не само нас, но и самите турци. В Българско не ще има цар, а народно управление, и всекиму – своето. Всеки ще си служи по вярата и жестоко ще се съди, както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република!” И ето, че се намериха малцина демократи, но не от управляващия елит и не от Съюза на независимите български журналисти, които бяха чели и кредото на Левски, и Всеобщата декларация за правата на човека. Те бяха членове на независимите сдружения в България. Те не можеха да стоят безучастни пред малтретирането на всеки девети гражданин на НРБ. Затова беше голям срам, че сега, когато започва изграждането на Общ Европейски дом, България, заедно с други балкански страни, претендира само за място в мансардата, а българите се разглеждат от представителите на демократичните нации като „тъмни балкански субекти”. Те можеха да помогнат на своите сънародници не с оръжие, а със слово. Защото, след като бяха заявили на всеуслушание, че са против всякаква форма на насилие, тяхно единствено оръжие оставаше словото, а чрез Словото – разкриването на истината: истината за мирните демонстрации с искане за възвръщане имената на етническите турци; истината за българските „туристи”, които са тръгнали на „екскурзия” с хладилници, килими и телевизори. /Вратата, вратата затворете!/ Истината, че нито една страна /Моля те, вратата затвори!/ не подкрепи официалната версия на външния министър Петър Младенов на Парижката конференция по човешките права през м. юни. Истината за „най-внушителната човешка трагедия в Европа от края на Втората световна война насам”, както заяви главата на канадската делегация, Уилиам Буер. Този път грешката беше толкова груба и толкова очевидна за всеки, че ако тя бе извършена в демократична страна, оставката на правителството би била неизбежна. Но сталинистите не за първи път казват на черното бяло. След като се погазиха човешките права на 1 милион граждани на България, те прибързано решиха, че виновници за надвисналата криза и, може би, за новата Национална катастрофа могат да се намерят сред останалите в страната лидери на неформални сдружения. Пръв на 26 май бе арестуван К. Тренчев, председател на Независимия профсъюз „Подкрепа,” заедно с Антон Запрянов, същият ден е задържан и Н. Колев - Босия, а после на 28 юни и отец Хр. Събев, председател на НКЗРП. Още по време на следствието пролича крайната цел на властите – прокурорът Теньо Платиканов, заведущ отдел „Следствие” на Главна прокуратура заяви на 30ия ден, че петимата правозащитници са задържани за извършване на престъпления. Това е заявление, което се прави преди да е завършило предварителното съдопроизводство и преди да е образувано наказателно дело. А на 45ия ден от задържането, следователят по делото Николов от Главно следствено управление заяви пред нас, че Тренчев, Колев и Запрянов направили признания. Два месеца без защита са достатъчен срок за психологически натиск и фабрикуване на „доказателства”, които да убедят тези, които вече веднъж минаха разгневени по бул.”Толбухин” в столицата: че независимите сдружения са единствените виновници за опашките на границата с Турция. Нищо по-ново и по-различно от процесите на `50е години. Нищо чудно като консултанти да са били привлечени някои от живите още прокурори и съдии от тези процеси. Важно е справедливият гняв на народа да бъде насочен към „вътрешните врагове” и преди всичко към интелигенцията, която явно съвсем буквално е тълкувала „съображението”, че във влажна като тазгодишната пролет независимите сдружения следва да никнат

102

като гъби след дъжд. От сега нататък, в непредсказуемите от икономическа гледна точка години, за всичко трябва да бъдат виновни само етническите турци, които в разгара на лятната кампания са тръгнали безотговорно по екскурзии, и независимите сдружения, които са им припомнили девиза „Опознай Родината, за да я обикнеш”. Преустройството ще продължи и без тях - на петминутки на ненавистта с виковете: ”Долу предателите и подстрекателите!” След което бригадите ще заминават на Изток. Ще се откриват нови и ще се закриват стари министерства; високи комини, бълващи черен дим, градове – потънали в прах и смог и отровени реки и море ще затвърдяват представата за „развития социализъм”. Докато скоро, съвсем скоро, един ден някой, поглеждайки празните магазини, не извика: ”Хора, казвам ви, повярвайте ми, царят е гол!”. Съществува реална опасност с поредният Указ на Държавния съвет границата между Азия и Европа да бъде преместена от пролива Босфора на река Тимок. Подписали: Ст. н.с. Румен Воденичаров, химик; Костадин Георгиев, философ; Драгомир Цеков, икономист; Владимир Кръстев, инженер; Рут Леви, студентка; Пламен Николов, адвокат; Васил Костов, педагог; Магда Георгиева, фотограф; Коце Иванов, Михайловград, работник; Волен Сидеров, фотограф; Димитър Томов, художник.”Това е първото. Сега изгаси малко, за да…(24.08.1989 г., ролка № 148))

В) Борбата срещу член 273 от НК

Заявление на НДЗПЧ (чете Рут Леви ) Р. Узунова: Да, да , включих…Рут Леви: Заявление на НДЗПЧ за нови нарушения на човешките права. Властите в България стават все по-болезнено чувствителни към мнения, различни от официалните по въпроса за изселването на турското етническо малцинство. След като се компрометираха с асимилаторската си политика пред цяла Европа и причиниха емиграцията на 300 000 български турци, след като бяха осъдени през последните седмици от Генералния секретар на НАТО, от страните на Европейската икономическа общност, от организацията Ислямска конференция и от Народният фронт на Съветски Азърбейджан, те продължават да наричат изселниците „туристи” и да подготвят показен съдебен процес срещу ръководителите на две от независимите сдружения в България: д-р К. Тренчев, о. Хр. Събев и техните съмишленици. Декларацията на Клуба за Гражданска инициатива в Русе, подписана от 37 български демократи, с която се обявява пълна солидарност със задържаните вече почти 3 месеца правозащитници, развълнува с горчивите си констатации много българи. Нейното излъчване от радиостанциите „Дойче Веле” и „Свободна Европа” беше причина за нови правонарушения от страна на изпълнителната власт. На 15 август вечерта, към 19 часа, един от авторите на Декларацията, Любомир Собаджиев от Русе, бе арестуван от цивилни служители на Държавна сигурност без заповед от прокурора за задържане под стража. Той прекарва цялата нощ в етапното отделение на Софийския централен затвор и на сутринта, без да му се дават обяснения, бива натоварен с белезници на ръцете на влака за Русе. Пристигнал в Русе, той бива подложен на 3-часов разпит и чак тогава – освободен. На 17 август Л. Собаджиев заминава с жена си и двете си деца за Варна на почивка. Във Варна през този ден милицията е нащрек, защото се обявява присъдата срещу други трима защитници на правата на етническите турци. Собаджиев отново е задържан в градината до Народния театър и, още преди почивката му да започне, е принуден най-брутално да се завърне в Русе заедно с цялото си семейство. По такъв

103

начин, в случая с неудобния Л. Собаджиев, българските власти направиха поредна демонстрация на многовариантно нарушаване на гражданските права, гарантирани от Международния Пакт за гражданските и политическите права, ратифициран от НРБ още през 1970 г. Само за 3 дни те нарушиха негови 4 члена /чл.9, чл.19, чл. 21 и чл.12/, както и чл. 24 от Всеобщата декларация за правата на човека. Декларацията на Л. Собаджиев и петимата му съмишленици продължава да обикаля из България и да се преподписва от нови нейни почитатели. Интересно е какъв нов рекорд по правонарушения замислят да поставят българските власти с евентуалните мерки спрямо тях? Засега те имат уникалната възможност да подведат под текста на чл. 273 от Наказателния кодекс и да осъдят на няколко месеца затвор още няколко дузини съмишленици на Л. Собаджиев. В коментар пред члена на НДЗПЧ Р. Воденичаров отговорният секретар на официалния Комитет по правата на човека Юлий Бахнев заяви: „Чл. 273 от Наказателния кодекс е такъв, че човек просто трябва да го е страх да излиза на улицата.” НДЗПЧ в България, София, 21 август 1989 г.”(По това време вече действа създаденият от Л. Собаджиев „Комитет 273”, и вероятно някои негови членове са автори на това Заявление. 24.08.1989 г., Ролка № 148)

Г) Освобождаването на задържаните

Интервю с Антон Запрянов Антон Запрянов: Казвам се Антон Кръстев Запрянов, и съм роден на 2-ри декември 1958 г. в гр. Димитровград. По време на средното ми образование, в минния техникум, в четвърти курс, бях изключен, затова че бяхме протестирали срещу едно несправедливо решение на директора. След което постъпих в редиците на Българската народна армия като граничар. На десетия месец преминах границата, като напуснах поста си – в Гърция, където поисках политическо убежище, което ми бе отказано под претекст, че имало конвенция между България и Гърция за връщане на военно-служащи. След което бях върнат от гръцките власти на българските и бях осъден - за бягство, напускане на поста и шпионаж /затова, че съм издал устройството на автомат Калашников и къде се намира заставата/ - на 13 години. Ефективно изтърпях в Старозагорския затвор 8 години, след което бях освободен поради изтърпяване на наказанието, след което влезнах в Строителни войски да дослужа останалия срок, година и два месеца. След което се опитах да почна работа като учител със специалност английски език, което ми бе отказано, тъй като има вътрешна Наредба на МНП, в която се казва, че хора или лица, осъдени за престъпления от общ характер, нямат право да бъдат учители. След това опитах като екскурзовод на българското Черноморие – и там също не можа да се получи нищо, тъй като съм осъждан. Реших тогава да продължа образованието си и да се запиша във висше учебно заведение, но се оказа, че нямам право да следвам, затова защото съм осъждан, по гл.І /или като политически…, и там претърпях отново фиаско. И след всичко това подадох документи за напускане на страната, но ми бе категорично отказано под претекст, че такива като мене нямало да ги огрее. След което станах член на Независимото дружество, тъй като след като не мога да получа правата, от които се нуждая, то поне би трябвало да направя нещо, за да променя статуквото и да търся тия свои права, или поне да дам своя дан за извоюване на същите тези права. И, някъде след около месец и половина, откакто бях станал член на Дружеството, се получиха тия събития в Североизточна България; ние взехме становище, заради което бяхме подведени под съдебна отговорност; проведе се следствие; бяхме задържани в затвора, имахме щастието да се даде гласност на нашия

104

случай, след което, както знаете, много хора ни подкрепиха, обадиха се в наша защита и бяхме пуснати под гаранция. И сега, това, което очакваме, е да получим акта или да не го получим ...

Р.Узунова: Антон Запрянов? Румяна Узунова Ви се обажда от радио „Свободна Европа”. Първо да Ви кажа „Добре дошли” на свобода, на относителна свобода, все пак, защото сте под гаранция, но все пак извън стените на затвора. Бих искала да Ви попитам как се развиват събитията, какво е казал прокурорът – той трябваше доста отдавна да се произнесе за хода на делото, за насрочването на делото, ако изобщо има дело, разбира се…А.Запрянов: Да. Прокурорът, след като бях пуснат под гаранция, съм го видял само веднъж - в деня, когато платих моята гаранция от сто лева. При въпроса ми „Кога ще получа обвинителния акт?”, той каза, „Не мога да те лъжа с обещания, но до един месец ще бъде връчен.” Тоя срок се удължава, нали, извън законния – един месец - с цел да ни се даде възможност да си подготвим нашата защитаР.Узунова: Значи това е за ваше добро?...А.Запрянов: Затова ще се забавят актовете… Досега, до този момент не са ни връчвани актове, и сме в едно положение на очакване. А пък що се отнася до съда, то още не мога … да се почувстваме свободни, защото, като обвиняеми, не знаем ще има ли дело, няма ли да има, и си задавам въпроса дали е оправдано да има такова дело? Тъй като, според мен, не е оправдано да има едно такова дело, когато се говори за плурализъм на мненията, демокрация и гласност и т.н. Смятам, че не е оправдано, ами и не е актуално; може би щеше да бъде актуално преди десет години.Р.Узунова: Да, то като че ли ни подмладява – да се чувстваме 30 г. по-млади, да се връщаме към събития и в отношения към хора отпреди 30 г., но както и да е...А.Запрянов: ...също това, че ей хора като Антон Югов се награждават в днешно време – много съм озадачен и притеснен, защото това е един показател за…, не за промени, а за нещо съвсем друго… Р.Узунова: Мислите, че това реабилитира един стил, един сталинистки стил това награждаване?...А.Запрянов: Така мога да го определя, защото когато Тодор Живков е станал министър-председател, той е дошъл именно в името на това да се скъса с миналото, а пък сега се правят реверанси към това минало. И не мога да открия връзката, не виждам логика. Притеснен съм и съм много разтревожен от тоя факт, и тъй като очаквам и дело, очаквам най-лошото…Р.Узунова: Но в най-лошия случай, ако дело все пак има, обещано ли е от страна на прокурора да бъде при открити врати?А.Запрянов: Когато той ме посети в затвора, аз му зададох тоя въпрос: дали ще бъде при открити или закрити врати – той не ми отговори нищо. Но последния път, когато се видяхме, той ми каза, че ще бъде при открити врати.Р.Узунова: Вие, предполагам, знаете, че последният законен срок, в който той трябваше да се произнесе, беше 26 август. Задал ли му е някой от нас въпроса, защо е престъпил закона, всъщност?А.Запрянов: Да, аз му зададох тоя въпрос; той каза, че това се прави с цел да ни се даде повече време да си организираме защитата – това беше неговото обяснение.Р.Узунова: Вие мислите ли, че Вашата защита е организирана, Вие ще имате ли адвокат?

105

А.Запрянов: Аз мисля да се откажа от адвокат, защото не виждам смисъл. Аз преди също съм бил осъждан – но просто неговата функция е такава формална, за да разчитам на адвокат.Р.Узунова: Разчитате на себе си, така ли?А.Запрянов: Разчитам на това, че съм невинен!Р.Узунова: А запознат ли сте добре с материалите по обвинението, поне на този етап, следствения?А.Запрянов: Аз със следствения материал съм запознат, с показанията на всички мои съпроцесници… Все си мисля, че мога сам да си организирам защитата, въобще ако това е нещо, на което му се даде ход ...Р.Узунова: Мислите, че няма сериозни основания за,… да Ви обвинят в някаква престъпна дейност?А.Запрянов: Това, което ние сме го правили, не мога да го определя като престъпна дейност – просто си е една гражданска позиция.Р.Узунова: Бихте ли, Антон Запрянов, казали нещо за условията, при които бяхте в следствения отдел и в затвора, съответно?А.Запрянов: В самото следствие държаха на това, че процедурата е спазена, отнасяха се внимателно. После разбрах защо,… може би защото се вдигна и голям шум. След това в затвора ни даваха възможност и да работим; там условията са по-леки, тъй като когато си неработещ, условията са по-тежки и храната е слаба, ниско-калорична...Р.Узунова: А какви са Вашите надежди, как ще протекат събитията, как виждате Вие, от една страна, от идеалната страна, ако се спазва законността, какво би трябвало да стане? От друга страна, от какво се опасявате?А.Запрянов: Смятам, че се получава един парадокс: тъй като сега е актуално и съвременно да се говори за плурализъм на мненията, за демокрация и гласност, но това всичко влиза в противоречие пък с Наказателния кодекс, който е съобразен с едно минало време. И тук се получава едно противоречие. И най-доброто, което би могло да се направи е това да се даде ход на новото мислене и тези хора да не бъдат осъждани заради убежденията и, евентуално, да се помисли и за една промяна на Наказателния кодекс, и на самата Конституция. Това би могло да се направи. А най-лошото е да се спази буквата на Закона – един закон, който вече е изживял времето си.Р.Узунова: И особено този член 273, Антон Запрянов… В Съветския съюз закон с такова съдържание вече не съществува, отменен е.А.Запрянов: Значи, това са закони, които търпят широко тълкование, а това вече означава и ограничаване на гражданските и на човешките права.Р.Узунова: Благодаря Ви, Антон Запрянов.(Велко Вълканов, юрист на официалния Комитет за защита на правата на човека, предлага формулировка, благодарение на която шестимата задържани са освободени на 4.09.1989 г. под гаранция от 100 лв. 12.09.1989 г., ролка № 158)

106