Аз зная защо е тъй бялакосата ти, майко добра.
Там грижата зла е навяла вихрушка от снежни пера.
Аз зная защо са тъй тъжниочите ти, майко добра.
Защото и денем, и нощем в тях огън от болка гори.
Но ти усмихни се, когатоподнасям ти аз от сърцена моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!