АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА НА БЪЛГАРСКАТА

ИНДУСТРИЯИНДУСТРИЯ

Тематична срещаТематична среща““Енергийна ефективност и Енергийна ефективност и технологично обновление в технологично обновление в

индустрията”индустрията”Пловдив, 10 февруари 2005 г.Пловдив, 10 февруари 2005 г.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ОСНОВНИ ВИДОВЕ ИНДИКАТОРИИНДИКАТОРИ

Физически индикатори:Физически индикатори:- КЕП/единица произведена - КЕП/единица произведена продукция (в индустрията);продукция (в индустрията);- КЕП/пробег (в транспорта);- КЕП/пробег (в транспорта);- КЕП/работник (в услугите);- КЕП/работник (в услугите);- КЕП/жилище (в бита).- КЕП/жилище (в бита).

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ОСНОВНИ ВИДОВЕ ИНДИКАТОРИИНДИКАТОРИ

MMонетарни индикатори:онетарни индикатори:- - Първична енергийна интензивностПървична енергийна интензивност,, koe/koe/€€0000 (ПЕИ)=Първично енергийно (ПЕИ)=Първично енергийно потребление (ПЕП)/Брутен потребление (ПЕП)/Брутен вътрешен продукт (БВП);вътрешен продукт (БВП);-- Крайна енергийна интензивностКрайна енергийна интензивност,, koe/koe/€€0000 (КЕИ)=Крайно енергийно (КЕИ)=Крайно енергийно потребление (КЕП)/БВП;потребление (КЕП)/БВП;- - ОтношениеОтношение, % , % - - КЕИ/ПЕИ.КЕИ/ПЕИ.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ, БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ, БРУТНИ ДОБАВЕНИ СТОЙНОСТИ БРУТНИ ДОБАВЕНИ СТОЙНОСТИ

(БДС)(БДС)

За 1997-2002 г нарастват:За 1997-2002 г нарастват:- БВП- БВП с 4,0 %/г.с 4,0 %/г.- БДС на:- БДС на: ИндустрияИндустрия с 3,5 %/г.с 3,5 %/г.УслугиУслуги с 4,5 %/г.с 4,5 %/г.Селско стопанствоСелско стопанство с 0,6 %/г.с 0,6 %/г.

Дял от БВП за 2002 г на БДС на:Дял от БВП за 2002 г на БДС на: ИндустрияИндустрия 25,9 %;25,9 %;УслугиУслуги 51,5 %;51,5 %;Селско стопанствоСелско стопанство 12,1 %.12,1 %.

Брутен вътрешен продукт (БВП) и брутна добавена стойност по сектори (БДС)

0

2

4

6

8

10

12

14

16

1997 1998 1999 2000 2001 2002 година

млрд E00

БВП

Селско стопанство

Индустрия

Услуги

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО СЕКТОРИТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО СЕКТОРИ

За периода 1997-2002 г.За периода 1997-2002 г.::НамаляваНамалява потреблението на: потреблението на: - индустрията: - индустрията: с 9,2 %/г.;с 9,2 %/г.;

- селското стопанство: - селското стопанство: с с 3,6 %/г.;3,6 %/г.;

- бита:- бита: с с 0,4 %/г.0,4 %/г.

НарастваНараства потребление на: потребление на: - услугите:- услугите: с 5,3 %/г.;с 5,3 %/г.;- транспорта:- транспорта: с 4,8 %/г.с 4,8 %/г.

Тенденции в КЕП по сектори

0

2000

4000

6000

8000

10000

1997 1998 1999 2000 2001 2002

kto

e

индустрия

транспорт

бит

услуги

селско стоп.

общо

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ДЯЛ НА СЕКТОРИТЕ В КЕПДЯЛ НА СЕКТОРИТЕ В КЕП

• Индустрията намаляваИндустрията намалява дела си в КЕП с около 2,8 дела си в КЕП с около 2,8 %/г.;%/г.;• Транспортът увеличаваТранспортът увеличава дела си в КЕП с около дела си в КЕП с около 1,6%/г.;1,6%/г.;• Битовият сектор увеличаваБитовият сектор увеличава дела си в КЕП с около дела си в КЕП с около 0,8%/г.;0,8%/г.;• Услугите увеличаватУслугите увеличават дела си в КЕП с около дела си в КЕП с около 0,6%/г.0,6%/г.

Дял на секторите в КЕП

52

16

22

63

40

23 24

93

38

24 26

93

0

10

20

30

40

50

60

индустрия транспорт бит услуги селско стоп.

%

1997

2001

2002

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

ТПЕИ И КЕИ, КОРИГИРАНИ С ПЕИ И КЕИ, КОРИГИРАНИ С

ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ

ПЕИ и КЕИ, коригирани с покупателната способност. Отношение.

0,0

0,1

0,2

0,3

0,4

0,5

0,6

1997 1998 1999 2000 2001 2002

ПЕИ, koe/E00p

КЕИ, koe/E00p

Отношение, %

ПЕИ и КЕИ са по-ПЕИ и КЕИ са по-високи от високи от средните за ЕС:средните за ЕС:

- за ПЕИ – 1,за ПЕИ – 1,99 пъти; пъти;

- за КЕИ – 1,за КЕИ – 1,33 пъти. пъти.

• За 2002 г.: ПЕИ = 0,375 За 2002 г.: ПЕИ = 0,375 koe/koe/€00p€00p; ; КЕИ=0,165КЕИ=0,165 koe/ koe/€00p€00p..

• След 1997 ПЕИ и КЕИ намаляват съответно с 6% и 7% годишно. След 1997 ПЕИ и КЕИ намаляват съответно с 6% и 7% годишно. (за (за ЕС с ЕС с 1%/г1%/г))

• Значителен дял от енергийните ресурси се употребяват за производство Значителен дял от енергийните ресурси се употребяват за производство на вторични енергии, което предопределя ниска стойност на отношението на вторични енергии, което предопределя ниска стойност на отношението КЕИКЕИ//ПЕИПЕИ. .

Primary energy intensities (2001)

0

0,2

0,4

0,6

0,8

1

1,2

1,4

1,6

ko

e/€

Bulgaria Czech Rep Estonia Hungary Latvia Lithuania Poland Romania Slovakia Slovenia EU

at exchange rate at purchasing power parities (ppp)

Range :factor 8Range :factor 8

Range :Range :factor 2.4factor 2.4

Purchasing power parities narrow the differences across countries

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

ТКЕИ ПО СЕКТОРИКЕИ ПО СЕКТОРИ

• Индустрията Индустрията предопределя високата стойност на КЕИ на предопределя високата стойност на КЕИ на българската икономика.българската икономика.

• Останалите сектори показват значително по-ниска КЕИ и Останалите сектори показват значително по-ниска КЕИ и влиянието им върху КЕИ на икономиката е по-слабо.влиянието им върху КЕИ на икономиката е по-слабо.

• Големият потенциал за повишаване ЕЕ на икономиката е Големият потенциал за повишаване ЕЕ на икономиката е съсредоточен в индустрията.съсредоточен в индустрията.

Секторни индикатори за енергийна ефективност

0,0

0,2

0,4

0,6

0,8

1,0

1,2

1,4

1,6

1,8

2,0

2,2

1997 1998 1999 2000 2001 2002

година

koe/

E00

КЕИ

индустрия

транспорт

услуги

селско стоп.

бит

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ИНДУСТРИЯ: ИНДУСТРИЯ: ТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО ПОД-СЕКТОРИТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО ПОД-СЕКТОРИ

Крайно енергийно потребление по под-сектори

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

1997 1998 1999 2000 2001 2002 година

ktoe

Производство

Добив

Строителство

Индустрия

• Производственият под-секторПроизводственият под-сектор консумира около консумира около 95%95% от от енергията, предоставена на индустрията.енергията, предоставена на индустрията.• За периода 1997-2002 г. За периода 1997-2002 г. КЕПКЕП на производствения под-сектор на производствения под-сектор намалява с 9,5 %/гнамалява с 9,5 %/г..• След 1999 г. се наблюдава стабилизиране на КЕП.След 1999 г. се наблюдава стабилизиране на КЕП.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

ТИНДУСТРИЯ:ИНДУСТРИЯ:

ТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО БРАНШОВЕТЕНДЕНЦИИ В КЕП ПО БРАНШОВЕ

Крайно енергийно потребление по браншове

0

500

1000

1500

2000

1997 1998 1999 2000 2001 2002

година

ktoeХрани

Текстил

Дървен материал

Хартия

Химикали

Каучук и пластмаси

Неметали

Черни и цветни метали

Машини и оборудване

За периода 1997-2002 г. всички браншове бележат спад в За периода 1997-2002 г. всички браншове бележат спад в крайното енергийно потребление, като от браншовете с най-крайното енергийно потребление, като от браншовете с най-голямо КЕП най-чувствителен е той при:голямо КЕП най-чувствителен е той при:

- химикали: - химикали: с 12,9 %/г.;с 12,9 %/г.;- черни и цветни метали: - черни и цветни метали: със 7,7 %/г.;със 7,7 %/г.;- неметали: - неметали: със 7,7 %/г.със 7,7 %/г.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ИНДУСТРИЯ:ИНДУСТРИЯ:СТРУКТУРА НА КЕП ПО БРАНШОВЕСТРУКТУРА НА КЕП ПО БРАНШОВЕ

Дял на браншовете в крайното енергийно потребление на промишленото производство

7

31

3

35

2

16

25

52

9

42 2

33

1

16

29

41

9

42

5

29

1

18

27

41

0

5

10

15

20

25

30

35

40

%

1997

2001

2002

ДАННИ ЗА 2002 г.:ДАННИ ЗА 2002 г.:Браншове с най-висок дял в енергийното Браншове с най-висок дял в енергийното потребление:потребление:

- химикали: 29 %;- химикали: 29 %;- черни и цветни метали: 27 %;- черни и цветни метали: 27 %;- неметали: 18 %.- неметали: 18 %.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

ИНДУСТРИЯ: ИНДУСТРИЯ: КЕИ ПО ПОД-СЕКТОРИКЕИ ПО ПОД-СЕКТОРИ Крайна енергийна интензивност по под-сектори

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

1997 1998 1999 2000 2001 2002година

koe/€00

Производство

Добив

Строителство

Индустрия

За периода 1997-2002 г.:За периода 1997-2002 г.:

• ИндустриятаИндустрията намалява КЕИ с 12,4 %/г. намалява КЕИ с 12,4 %/г.• КЕИ на КЕИ на производствения под-секторпроизводствения под-сектор намалява с 9,5 %/г. намалява с 9,5 %/г.• Другите два под-сектора бележат слаб спад от 0,2 %/г.Другите два под-сектора бележат слаб спад от 0,2 %/г.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

КЕИ НА ЕНЕРГОИНТЕНЗИВНИТЕ КЕИ НА ЕНЕРГОИНТЕНЗИВНИТЕ БРАНШОВЕБРАНШОВЕ

Енергийна интензивност на енергоинтензивните браншове

4,0

4,5

5,0

5,5

6,0

6,5

7,0

7,5

1997 1998 1999 2000 2001 2002 година

koe/€00

Неметали

Химикали

Черни и цветниметали

• За периода 1997-2002 г. КЕИ на енергоинтензивните браншове За периода 1997-2002 г. КЕИ на енергоинтензивните браншове намалява намалява съответно:съответно:

- химическа: - химическа: с 6,4 с 6,4 %/%/гг.;.;

- неметали: - неметали: с 3,3 %/г.;с 3,3 %/г.;

- металургия:- металургия: с 0,9 %/г.с 0,9 %/г.

• За 2002 г. най-висока КЕИ имат За 2002 г. най-висока КЕИ имат металургиятаметалургията, следвана от , следвана от химическатахимическата промишленостпромишленост и и производството на неметални производството на неметални минерални суровиниминерални суровини..

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

ТКЕИ НА НЕ-ЕНЕРГОИНТЕНЗИВНИТЕ КЕИ НА НЕ-ЕНЕРГОИНТЕНЗИВНИТЕ

БРАНШОВЕБРАНШОВЕЕнергийна интензивност на не-енергоинтензивните браншове

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

1997 1998 1999 2000 2001 2002 година

koe/€00

Текстил

Дървенматериал

Хартия

Машини иоборудване

Храни

• За периода 1997-2002 г. КЕИ на не-За периода 1997-2002 г. КЕИ на не-енергоинтензивните браншове енергоинтензивните браншове намалява намалява съответно:съответно:

- машини и оборудване: - машини и оборудване: с 13,8 с 13,8 %/%/гг.;.;

- дървен материал: - дървен материал: с 12,1 %/г.;с 12,1 %/г.;

- текстил:- текстил: с 9,9 %/г.;с 9,9 %/г.;

- храни:- храни: с 3,2 %/г.с 3,2 %/г.

За 2002 г. най-За 2002 г. най-ниска е КЕИ на:ниска е КЕИ на:

- машини и машини и оборудване;оборудване;

- текстил;- текстил;

- хранихрани

- дървен дървен материал;материал;

- хартия.хартия.

Ръст бележиРъст бележи единствено единствено КЕИ на КЕИ на хартиеното хартиеното производство: производство: с 3,1 %/г. с 3,1 %/г.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

ТКЕИ НА ИНДУСТРИЯТА И КЕИ НА ИНДУСТРИЯТА И

ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПОД-СЕКТОР, ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПОД-СЕКТОР, КОРИГИРАНИ С ПСКОРИГИРАНИ С ПС

Крайна енергийна интензивност на индустрията и производството

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

1997 1998 1999 2000 2001 2002 година

koe/€00КЕИ индустрия

КЕИ индустрия,коригирана с ПС

КЕИпроизводство

КЕИпроизводство,коригирана с ПС

ВЪПРЕКИ НАМАЛЯВАЩАТА ТЕНДЕНЦИЯ В КРАЙНАТА ВЪПРЕКИ НАМАЛЯВАЩАТА ТЕНДЕНЦИЯ В КРАЙНАТА ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ НА ИНДУСТРИЯТА И ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ НА ИНДУСТРИЯТА И

ПРОИЗВОДСТВОТО, ПОСЛЕДНИТЕ СТОЙНОСТИ (ЗА 2002 ПРОИЗВОДСТВОТО, ПОСЛЕДНИТЕ СТОЙНОСТИ (ЗА 2002 Г.) ОСТАВАТ СРАВНИТЕЛНО ВИСОКИ:Г.) ОСТАВАТ СРАВНИТЕЛНО ВИСОКИ:

• КЕИ на КЕИ на индустрията индустрията е 0,83е 0,83 koe/€00koe/€00 (0,24 (0,24 koe/€00p).koe/€00p). • От под-секторите на индустрията най-висока КЕИ има От под-секторите на индустрията най-висока КЕИ има производствениятпроизводственият: : 1,451,45 koe/€00 koe/€00 (0,42 (0,42 koe/€00p). koe/€00p).

Energy intensity of manufacturing

0

50

100

150

200

250

300

350

EU

= 1

00

Bulgaria

Czech Rep

Estonia

Hungary

Latvia

Lithuania

Poland

Romania

Slovakia

Slovenia EU

at ppp at ppp and adjusted at EU structure

Energy intensities increase after adjustment as on average structure of manufacturingEnergy intensities increase after adjustment as on average structure of manufacturingdominated by less intensive branches in CEEC’s than in the EU averagedominated by less intensive branches in CEEC’s than in the EU average

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Индустрията определя високите стойности на индикаторите за Индустрията определя високите стойности на индикаторите за ЕЕ на българската икономика. ЕЕ на българската икономика.

В индустрията на страната се извършват сериозни промени в ЕЕ: В индустрията на страната се извършват сериозни промени в ЕЕ: БДС, създадена в сектора, се увеличава в условията на БДС, създадена в сектора, се увеличава в условията на намаляваща консумация на енергия.намаляваща консумация на енергия.

Действителното намаление на КЕИ на индустрията се дължи в Действителното намаление на КЕИ на индустрията се дължи в еднаква степен както на подобряване на ЕЕ, така и на вътрешно еднаква степен както на подобряване на ЕЕ, така и на вътрешно преструктуриране в посока на браншове с по-ниска енергийна преструктуриране в посока на браншове с по-ниска енергийна интензивност. интензивност.

Въпреки намаляващата тенденция, КЕИ на индустрията остава Въпреки намаляващата тенденция, КЕИ на индустрията остава относително висока – около два пъти по-висока от средната за относително висока – около два пъти по-висока от средната за страните от ЕС.страните от ЕС.

Намаляването на КЕИ на индустрията се превръща в Намаляването на КЕИ на индустрията се превръща в първостепенна задача от гледна точка както на първостепенна задача от гледна точка както на конкурентноспособността, така и на съпътстващото замърсяване конкурентноспособността, така и на съпътстващото замърсяване на околната среда. на околната среда.

Наблюдава се тенденция на намаляване КЕИ на индустрията, но Наблюдава се тенденция на намаляване КЕИ на индустрията, но скоростта и е незадоволителна. Необходими са допълнителни скоростта и е незадоволителна. Необходими са допълнителни мерки (освен прилаганите монетарни средства), включващи по-мерки (освен прилаганите монетарни средства), включващи по-комплексни въздействия с цел ускоряване процеса на комплексни въздействия с цел ускоряване процеса на “нормализиране” на страната, предвид предстоящото и “нормализиране” на страната, предвид предстоящото и присъединяване към ЕС.присъединяване към ЕС.

АГЕН

ЦИ

Я П

О Е

НЕР

ГИ

ЙН

А Е

ФЕК

ТИ

ВН

ОС

Т

www.SEEA.government.bgwww.SEEA.government.bg

инж. Мария Старирадеваинж. Мария Старирадева,,

Държавен експерт КЕЕДържавен експерт КЕЕ