На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец,  месецът на зачатието на пролетта. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни.

Пролет идва

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.

Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закaчването на Мартенички.

1 мартОбичаят за връзване на Мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали

мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие.

ТрадицияБялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота.  Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън, също така е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота.

Традицията за бяла и червена мартеница се спазва до днес!

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота, като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда красиво дома си.

Ритуали

Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година.

Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.

Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. 

Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои. 

По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види щъркел или цъфнало плодно дръвче и се връзва на цъфнала клонка, за да бъде плодовито дървото. 

От Xe клас