АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ И ПОЛИТИКИ

КРИБ

• кризата засяга всички групи

на обществото

• отговорността е обща и тя трябва да се споделя

• стратегия за преодоляване на последствията от световната криза

Финансова и макроикономическа стабилност

• България трябва да има план за облекчаване въздействието на кризата.

• Всеки антикризисен план следва да се основава на запазването на паричния съвет до присъединяването към ERM-II и евро-зоната.

• КРИБ счита за необходимо създаването на ad hoc ad hoc група група към министър-председателя, състояща се от представители на реалния и финасовия сектор, която да наблюдава и анализира развитието на кризисните процеси и да препоръчва подходящи политики за преодоляването им.

Антикризисен план за България, основаващ се на следните принципи:

• Засилване на прозрачността и отчетността на финансовите институции и техните регулатори, включително на Комисията за финансов надзор (КФН) и Банков надзор на БНБ

• Засилване и укрепване на регулаторните режими, управлението на риска и надзорните способности и умения на КФН, БНБ, както и спазването на законовите разпоредби особено от инвестиционните посредници и листираните на Борсата фирми.

• Укрепване интегритета на финансовите пазари, засилване защитата на инвеститори и потребители, избягване на конфликт на интереси, избягване на незаконни действия и осигуряване на достатъчна информация.

Антикризисен план за България, основаващ се на следните принципи:

• Укрепване на международното сътрудничество между регулаторите и другите отговорни за управлението на кризата институции, задълбочаване на сътрудничеството с националните власти на чуждите банки, опериращи в България.

• Засилване на координацията между БНБ, Министерство на финансите, КФН, Европейската комисия, МВФ и СБ.

• Повишаване на прозрачността и обществения контрол при извършване на публични инвестиционни разходи, които ще бъдат основен фактор за компенсиране на отлива на преки чуждестранни инвеститори в България - важно е те да са ефективни и да постигат своите макроикономически цели.

Антикризисен план за България:фискалeн стимул

Министерство на финансите следва да въведе фискалeн стимул, като за целта:– увеличи разходите с 1% от БВП съобразно препоръките на

Европейската комисия с цел да неутрализира свиването на съвкупното търсене

– осигури пълна прозрачност и реформи в секторите, към които ще насочи увеличените бюджетни разходи

КРИБ предлага допълнително усъвършенстване на данъчната система чрез:– Въвеждане на благоприятен холдингов режим, който осигурява

свободно движение на капитали без да поражда рискове за фиска, какъвто режим в една или друга форма се прилага в повечето европейски държави

– Въвеждане на гъвкаво прилагане на ДДС, съобразно Европейската Директива 112, което ще намали ДДС-разходите за финансовия сектор

– Въвеждане на системата Electronic Data Interchange, базирана на Европейската Директива по ДДС.

Повишаване гъвкавостта на фирмите в реалния сектор чрез:

• Подобряване на системата за управление на риска в НАП и възстановяване на 80% от ДДС преди приключване на данъчната проверка за фирмите които са с добра репутация и доказано историческо поведение на добри данъкоплатци

• Създаване към КРИБ, съвместно с отдела за вътрешен контрол в НАП на звено, към което коректните платци на ДДС да се обръщат в случай на прекомерно забавяне на възстановяването на данъка, и което да прави публични имената на данъчните служители, които неоснователно забавят връщането на ДДС

• Премахване на данък дивидент

Повишаване гъвкавостта на фирмите в реалния сектор чрез:

• Намаляване на социалната осигуровка с 5 процентни пункта

• Изчистване на просрочените задължения на бюджетни разпоредители

• Капитализиране на БАЕЗ и повишаване на нейния капацитет с цел да се постигне:– рязко увеличавене на лимитите на БАЕЗ за застраховане на

вземания на български фирми от чужбина;– създаване на инструмент в БАЕЗ за застраховка на

междуфирмени задължения в България

Привличне на ПЧИ и подобряване усвояването на Европейските фондове

• КРИБ настоява за подобряване на бизнес климата с цел привличане на ПЧИ, включително качествени чуждестранни инвестиции

• КРИБ настоява за осъществяване на реформи, насочени към:– усъвършенстване на регулациите и облекчаване или

премахване на тромави административни режими и процедури;

– повишаване на административния капацитет и подобряване на административното обслужване;

– преодоляване на корупцията и ограничаване на сивата икономика;

– повишаване ефективността и качеството на правната система.

Привличне на ПЧИ и подобряване усвояването на Европейските фондове

• КРИБ настоява за по-добро оползотворяване на Европейските фондове като важен източник на ликвидност в периода на кризата чрез:– Прилагане на цялата строгост на закона срещу

нарушителите– Включване на представителния бизнес във всички стадии на

работа с Европейските фондове – от оценка на проектите до контрол на усвояването

– Аутсорсинг на управлението на Европейските фондове - НАПИ да се даде за управление от външна фирма по примера на Краун Ейджънтс.

– Приемане на предложенията на КРИБ за промяна в ЗОП. • Постигане на политически консенсус и поемане на писмен

предизборен ангажимент за структурни реформи, прозрачност на публичните разходи и борба с организираната престъпност от всички значими политически партии с цел размразяване достъпа до европейските фондове веднага.

Социална сфера - план за избягване на висока и трайна безработица

КРИБ не желае работниците и служителите да понесат най-крайните последствия от кризата поради което предлага:

• Предвид неизбежното намаляване на поръчките е необходимо въвеждането на система на гъвкаво работно време, което да гарантира запазване на работни места - това е по-добрият план от серийни фалити и трайна безработица.

• Законодателството предвижда при криза работодателят да заплаща обезщетение в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение, през което работникът е бил възпрепятстван да работи; при настоящата световна криза фирмите няма да бъдат в състояние да изплащат на работниците си тези 50 %.

Социална сфера - план за избягване на висока и трайна безработица

• От ФГВРС (Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите) следва на работниците, които са освободени от работа за около 20-30 % от нормалното им работно време, да се изплаща под формата на обезщетение определен процент от обичайното им нетно възнаграждение.

• Недопускане на българския пазар на фирми от държави извън ЕС, които се субсидират от националните им държави и които наемат в България нерегламентирано внесена работна ръка.

Проект 2014 – платформата на КРИБ

Неотложни антикризисни мерки

• Незабавно сключване на предпазно споразумение с МВФ.

• Фискални мерки - запазване на политиката на бюджетен излишък.

• Монетарни мерки - запазване на Валутния борд и мобилизиране на максимална политическа подкрепа за активизиране на диалога с ЕЦБ и ЕК за влизане в Еврозоната.

• Инфраструктурни инвестиции, максимално подобряване на капацитета за работа с Европейските фондове.

• Структурни мерки – финализиране на реформите в образованието, здравеопазването, публичната администрация.

От криза към стабилност и растеж

• Кризата като възможност за преструктуриране на икономиката и повишаване на нейната производителност, ефективност, конкурентоспособност.

• Работа с Европейските фондове - най-големият източник на ликвидност в разгара на кризата.

• България в Еврозоната. Подготвяне на България в тясно сътрудничество с ЕЦБ, ЕК, ЕКОФИН и МВФ за присъединяване към ERM-II и Еврозоната.

• Разглеждане на членството ни в ЕС и като двигател за интеграцията ни в глобалната икономика. Диверсификация на пазарите.

• Подобряване на бизнес-средата като основен аргумент за привличане на инвестиции.

Фискалната политика - гарант за стабилност и растеж

• Запазване стабилността на публичните финанси чрез поддържане на благоразумна фискална политика и изготвяне на закон за начина на разпореждане с Фискалния резерв (ФР): определяне на минимум, под който ФР не може да пада; регламентиране на съотношението, в което ФР се депозира в Емисионно Управление на БНБ и в търговски банки.

• Запазване на данъчните ставки на преките данъци.

• Намаляване на осигурителните разходи за бизнеса до ниво на равнопоставеност с работниците и служителите.

• ДДС – край на злоупотребите с участие на държавните служители. Прилагане на специален облекчен режим за изрядните данъкоплатци, които в момента на практика кредитират държавата.

Начало и успешен край на реформите в публичния сектор

• Образование и наука; иновации – финализиране на реформата в образованието, науката и иновациите; активизиране участието на България в крупни европейски научноизследователски и иновационни проекти.

• Здравеопазване. Започване и успешен край на реформата в сектора. Гарантиране на здравните права на гражданите и премахване на корупцията в сектора. Здравеопазването е индустрия, а държавата трябва да поеме своите социални ангажименти за бедните и хората в неравнопоставено положение.

• Публичната администрация – активен сътрудник на бизнеса. Слагане на ефективен край на корупцията с цялата строгост на закона.

България – достоен член на ЕС

• Завършване на реформата на съдебната власт.

• Реформа в МВР. Гарантиране неприкосновеността на личната и имуществена сигурност на европейския гражданин на територията на България.

• България да стане член на Шенгенското пространство не по-късно от 2011 г.

• Признаване на факта, че досегашното поведение на България като член на ЕС е създало имиджов проблем за страната. Приемане и изпълнение на програма за излизане от тази ситуация и възстановяване на достойното име на България в ЕС.

Конкурентоспособност чрез гъвкав пазар на труда

• Пазарът на труда се връща в изходни позиции. Кодексът на труда трябва да отрази тази промяна и да уреди законово нови, модерни форми на гъвкави трудовоправни отношения.

Ролята на бизнеса в похода срещу промените в климата

• Защита на интересите на бизнеса при разпределението на квотите за CO2.

• Преход към екстензивен подход в енергетиката. Стимулиране на въвеждането на възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност.

България – суверен на енергетиката си

• Обвързване на енергетиката на България с националната сигурност.

• Законови гаранции за недопускане на външно монополно присъствие в енергетиката на България, извън рамките на евроатлантическите на отношения, в размер по-голям от 30%, както по сектори, така и в еквивалент.

• Гарантиране на алтернативни източници за вноса за всички видове енергоносители, които да обезпечат независимост на България за всеки вид внос за не по-малко от 3 месеца.

• Свързване с газопреносните мрежи на Румъния, Гърция и Турция и изграждане на нова инфраструктура за пренос на газ.

Инфраструктура

• Само масирани инвестиции в големите инфраструктурни проекти може да извадят България бързо от кризата.

• Oт 90 към 130 км/ч:

• В края на 2014 г. – България на 4 магистрали: Тракия, Хемус, Струма и Черно Море. Европейските фондове и националният бюджет да се подчинят на тази цел.

• Възстановяване на позициите на България в морския транспорт.

Антикризисни мерки за сектор строителство и недвижими имоти

• В строителството, особено при инфраструктурните проекти е нужно повишаване прозрачността и ефективността на публичните инвестиции.

• Държавата и общините следва да изплатят всички изпълнени договори за строителство – веднага и без отлагане

• Необходимо е предоставяне на оборотен капитал през търговските банки или чрез факторинг на не по-малко от 500 млн. лева за фирмите от сектора.

• При недвижимите имоти в сегмента ваканционни имоти се наблюдава сериозен срив. Инвеститорите и строителните власти трябва да работят в една посока за повишаване на качеството на проектите, съхраняване на природата и ограничаване на свръхзастрояването.

• КРИБ настоява за качествено подобряване на бизнес климата, тъй като поведението на инвеститорите ще се моделира главно от него – цената и достъпа до банков кредит.