ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Васил Пенчев, ст. н. с. II ст., д-р,Институт за философски изследвания на

Българската академия на науките,[email protected]

Постоянство на проблемите в

българската култура

Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-

XVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 165.

“ Ох, лоша хартия!

1694 г.




XVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 130.

“И хартията, и мастилото са лоши!”1546 - 47г.

1546-7 г.




XVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 133.

Едва писах това, не може [да пише]

мастилото

от студ

XV в., краят





“Омръзна ми от всичките неуредици, ох, какво

ще правя”XIII-XIVв.





“Ох, гладен съм,та сърцето ми е

смутено”1250-1300 г.





“Пиша нощем, без свещ,налучквайки,простете” XII-XIII

в.

Мария Тодорова за понятието “историческо наследство”:

“...историческите наследства с тяхната едновременност и препокриване и с техните постепенно избледняващи

последици ни позволяват да подходим по новому към регионите и да

изтъкнем пластичността на историческите процеси.”

М. Тодорова. Балкани – балканизъм. С.: УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 303.

Мария Тодорова (с. 297):Наследството за разлика от традицията не

включва активния процес на съзнателен избор на елементи, завещани от миналото. То

включва всичко, което се предава от миналото, независимо дали то ни харесва или не. В този смисъл то нито извършва предателство към

миналото, нито се поддава на активната намеса на посредниците. Наследството може да бъде издигнато или погубено от приемниците, но

това идва като вторичен процес. Наследството само по себе си като абстрактно обозначение е

неутрално

Мария Тодорова (с. 305):Казано накратко, абстрактните всеобемащи и дългосрочните категории имплицитно носят в себе си опасността от есенциализъм, телелогия или детерминизъм. Можем да я преодолеем, като извършваме подобни и съобразени с пространството и времето конкретни исторически изследвания. Мой коментар:Дългосрочните категории (напр. la longue durée)затова са създадени: да разкриват есенциалния,телеологичен и детерминистичен модел на дълго-срочното историческо (цивилизациннно) цяло сре-щу сложните описания на флуктуиращите части.

Мария Тодорова (с. 298):Можем да изброим много от тези периоди и нас-

ледства на Балканите:• политически: римското, византийското,

османското, комунистическото• в сферата на религията: християнските,

мюсюлманските, юдейските традиции с множеството ми секти и клонове

• наследства в сферата на изкуството, в културно, социално и демографско отношение

“... в тесния смисъл на думата може да се твърди, че Балканите са всъщност османското наследство”

Определение на Балканите чрез геологическа

метафора:

Балканите са земетръсната зона където три тектонични

цивилизационни плочи се срещат: Западното християнство,

Православието, Мюсюлманството

СССР

Така ние може да допълним и след това да обобщим понятието за историческо наследство на

М. Тодорова с такова за историческа посока:Коментар: Очевидно то би било неприемливо за

М. Тодорова, тъй като подчертава тъкмо есен-циалистките, телеологическите и детерминис-тичните аспекти на дългосрочните категории

Метакоментар: Но такова възражение щеше да бъде основателно само ако бъдещето се мислеше по подобие на миналото, т.е. с битие в модуса на действителност, една (в идеал) причинна верига от обективни факти, които постепенно откриваме. Но всеки историк знае ...

Но всеки историк знае, че...... фактите се допълват, видоизменят, откриват се нови и неочаквани взаимовръзки, относителната им тежест се променя, дават се нови тълкувания...... миналото е също открито, макар и не толкова, колкото бъдещето...... според избраната посока на бъдещето се актуализира едно или друго историческо наследство, една или друга “причинна” верига в доста пластичното историческо минало... ... има политическо съревнование на истории, зависимо от политическата битка в настоящето за определяне на общата посока в бъдещето...

Асен Игнатов за “узряването на

времето”, необходимо за развитието на

културата:

А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999,

с. 249.

“При културата нещата са както при виното: аромат и благороден вкус може да

се получи само от времето, след дълго време”

Асен Игнатов...

А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 248.

“Културата е нещо,което в най-малка степен

може да се развивачрез декрети и нетърпение.”



“... културата се нуждае от време, за да узрее. Само времето -продължителното време –

прави възможно рафиниранетошлифоването, облагородяването

на мисленето, на чувствата, на фантазиите.”



“Краткотрайни имитации, лошо присадени цветя -

това представлява картинатана форсираното културно

развитие”

НЕИЗМЕННОТО В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14-28.

1.Родна реч2.Православие3.Балканът4.Народът като род5.Майката6.Общностният човек

РОДНА РЕЧ

А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14.

“Езикът е пъпната връв с миналото, с нашите предци и “деди”, той съхранява и предава паметта от вековете”

ПРАВОСЛАВИЕ


“Екзистенциалната значимост на православието е пропорционална

на неговата проблематичност. Българинът се усеща различен от помака не толкова защото самият той вярва в Бог, колкото защото другият се покланя на Аллах.”

БАЛКАНЪТ


“Балканът е столица нанародното въжделениекъм свобода.”

НАРОДЪТ КАТО РОД


“В един “организъм” са свързани земя, народ, род, индивид. Между тях текат “сокове”. Отделните части се развиват, разцъфтяват само ако се подхранват от тези живителни флуиди.”

Майката


“Идеята за майката откриваме в отношенията между индивида и общността. Те са израз на чувс-тва, а не на интерес или прецен-ка. Водеща е афективността, а не прагматизмът и рационалност-та.”

Общностният човек

А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 26-27.

“Идеалът на общностното единение като висш източник на смисъл започва да се пропуква, а самото пропукване се превръща в

модел...”

ДУХЪТ НА КУЛТУРАТАИ ФАКТИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Паисий Хилендарски. История Славянобългарская. С.: “Български бестселър”, 2004, 380-382.

Й. Андреев. Българските ханове и царе VII-XIV век. Историко-хронологичен справочник, С.:

“Д-р Петър Берон”, 1988, 5-6.

Пример: да сравним именника на на 33-та български царе от“История Славянобългарская” с един съвременен справочник...

ЧУВСТВИТЕЛНО ПРЕОБЛА-ДАВАТ НЕСЪВПАДЕНИЯТА...

Основен извод: Културната значи-мост е независима от фактическатаистинност, а произхожда от основава-основава-нето, запазването и предаването на нето, запазването и предаването на духа на културатадуха на културата

Такава е и същността на духана българската култура

Това беше всичко

БЛАГОДАРЯ ЗА

ВНИМАНИЕТО!

Documents

ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА