ПОРТА В ОБЛАКА

санде стойчевски

ПОРТА В ОБЛАКАИзбрани стихове

СлавянСка литературна и артиСтична академия

благодари за благородния жест!

Библиотека „Славянска прегръдка”


ПОРТА В ОБЛАКАИзбрани стихове

Подбор и превод: елка няголова

Редактор на поредицата: Елка НяголоваНа корицата: проф. Николай Драчев

Оформление: Валерий ПощаровКомпютърен дизайн: Георги Георгиев

Коректор: Елисавета Ненкова

© Санде Стойчевски, автор, радетел на славянството© Славянска литературна и артистична академия

ISBN: 978-954-92402-5-2


ПОРТА В ОБЛАКА

Избрани стихове

2010

5

Вместо предговор

...и мен по странни пътища и стръмни пътеки ме е водила съдбата. и сега, като си помисля, знаците, по които съм избирал посоката, са били все онези малцина велико-лепни поети, които съм срещнал и опознал и които, вярвям, не само аз, но и бъдещето няма да забрави.

един от тези изящни словесници е и Сан-де Стойчевски.

Още от първата среща ме привлече не-говата човешка сърдечност, неговата от-говорност пред чувството. навлизайки в трудната му метафорика, изпитвах онази радостна наслада, която не може и не бива да се обяснява.

и сега само ще приветствам прияте-ля, без да формулирам неговата творческа същност, и още по-малко – да разказвам би-ографията му. който иска да разбере тези

6

Санде Стойчевски, ПОрта в ОБлака

неща, нека прочете стиховете му:

Толко се големи малите светови. Дојди да те научам на широчини...

За щастие, Санде Стойчевски с присъ-щата му смелост е успял да щрихира нещо като автопортрет на своя творчески дух, да преведе сам себе си от сенчестия звук към ослепителния смисъл.

такъв го намирам в поетическия му мани-фест „За песна деспот“, което аз си го тъл-кувам като „За нейно величество песента“. Санде вижда в основанието на великата ли-рическа песен една „неизбежна и колосална побуда“.

в интервю на друг наш чудесен приятел - Бранко Цветкоски (носител на Ботевска-та, най-престижна наша награда) Санде Стойчевски изповядва генезиса на своята лирическа индивидуалност, произхождаща


7

сякаш директно от детството му, като посягане към най-дълбокото, в мъглата на прохода, от който се извличат всякакви об-рази, на ръба между съня и притчата, меж-ду жалбата, копнежа и измислицата.

и друг приятел – поетът влада уроше-вич, търси силуета на Санде „отвъд пита-нето за смисъла и безсмислието“.

чудесни думи намират за Стойчевски и матеа матевски, и Георги Старделов, и почти всички най-големи авторитети на съвременната македонска литература. аз мога само да им благодаря, да им се доверя и да ги потвърдя. но като че ли и времето потвърждава Санде.

вече казах, че Санде Стойчевски е труден поет. какво значи това? трудна е, доколко-то знам, и житейската му участ, трудна е и мечтата му. но нима е комплимент да бъдеш лесен поет?

Покойният вече американски класик

8


уйлям мередит казваше, че и поезията е трудна за разбиране, и хората са трудни за обичане.

но все пак нека добавя, че крилата на до-бри ангели винаги са пазели Санде в труд-ността. Ще си позволя да назова името само на едно от тези небесни вдъхновения и това, разбира се, е прекрасната поетеса весна ацевска.

не зная дали е съществувала друга дър-жава, която дължи толкова много на свои-те поети, колкото македония. От Блаже конески и Славко яневски до Гане тодоров-ски и анте Поповски, те са наистина ней-ните духовни строители.

Санде е от следващата генерация апос-толи – тези, за които епохата на чудесата е минала и трябва вече сами да ги сътворя-ват.

Обикновено развитието и промяната на езика е едно бавно, почти невидимо чу-


9

дотворство. но в историята на словото съществуват и експлозивни мигове. в тях нови думи падат като огнен дъжд. точно в този смисъл поезията на Санде Стойчев-ски е един от родилните домове на словесни чудеса. в неговите стихотворения езикът кипи, ферментира като лудо вино, променя си формата, променя си нюанса, променя си понякога самия смисъл – логоса. напраз-но търся в един академичен речник от 1986 г. думи като „кубоа“, „скалд“ или „абор“... а това са все заглавия на стихосбирки, зна-мена на крилати кохорти. и ето какво ни казват те:

Ром, роб, ом, Об, прибери сачки зборови, бор, Мор, преку дворови, подзасушени борови, исправи се во ковачница и почни да распаметуваш.

10


творческата лаборатория на Санде Стойчевски го дешифрира като един ярък модерен европейски поет. За да подчертая тези думи, ще ги повторя: Санде е един ярък модерен европейски поет.

Ще спра дотук. Защото преживяваме съдбоносен за Балканите, пък и за света, исторически миг. Повече от всякога имаме нужда от паролата на приятелството.

28.02.2008 г. ЛюбомирЛевчев

любомир левчев и Санде Стойчевски

12

Порта в облака


13

ДИВАТА КРУША

Изправен пътник, запетая вписанасред недостатъчните баири,порта разклатена е моят смисъл,и спира. Зидът се рони, но се подпира.

Слуша, че кашлят хрипкаво храстите.И към гърлата им той поглед мята.С врабците се вдига, ранен ужасно.Пънове сънени нещо подмятат.

Събаря плода си шумата гнила.Умората – диня е далматинска,търкулва се като око от баира.

Мислите сбират се в барата, светят.Нагазва и пътникът вътре във ниското –oса върху влажния кварц, зла монета.

14


ПАЛИМПСЕСТ

Във бляскавите мисли на кралицаза меч ръждив, до дръжката загнезден,настойчив смисъл капе по лицатана хора, викащи от друг век. Тези

коне възсядат, а съветът имприлича на вечерята антична, оставена за лятото в руините на текста,и иде като прилив, след точката дотичал.

Свещеникът се вкаменява до стобора;прескача мълнията бързо със закана,събира отпечатъци и слуша тропота.

Укрива се зад мила случка, зад сухамълния. Изгребан точно, вързан истукан,объркано се плиска. Страх подухва.


15

СПАРТАК

Навлезе завист в мътната арена;съвестта захвърли на пясъка наметка,жадно чакайки оназ геройска сцена,дето в своя блясък оръжието светка.

Глутница агресори върху мен се спуснаха.Моето изкуство – воинът изпитан,мъдро ги убиваше, мъдро и изкусно,без да вдигне меча. Гледах как стои,

ноктите си гризе страстта по трибуните.Грижата си стиска в дланите си потни,горделиво скрита в дълбините бурни.

Подлостта лукаво зад гърба ми мина.Като кървав низ твоят вик ме погна,още толкоз Алпи трябва да премина.

Петре Бакевски, димитър Башевски и Санде Стойчевски по време на панаира на книгата 1994 г.


17

ВЪТРЕШЕН СОНЕТ

Като в запознанството, ти все тъй сияеш;в блясъка на езерото лебеди се гонят.Кралят със веслата в сенчестия ярдругиму присънва се, движейки се гордо.

Искреност – това е лотос, що се движи.Кротко разговаря с папрат зряла с радост.Зная, че годините от светла кула виждат,бдят над дълбините, но ще спрат коварно

всичко, що се движи даже и във мислите.С благо изречение стигнах до брега.Също като ябълка, поднесена със смисъла

на мойто появяване. Наоколо открих,че лебедите няма ги. На снега войницитеиздигаха си шатрите морно под баира.

18


СКАЛД*

Потъмня бръчка в небетос тромав вид в края на зимата, разпростряла се, невъзможно еда я обхванеш в реч и тълкуване.

Може би беше заплаха към нас, наложена с древния жест,неотложно изстисква нии ни размества по сухи пътеки.

Чакахме да задремеш и да наченешподвига свой в земята хълмиста,да привършиш лова и да въздъхнеш.

Тъмнеят твоите пръсти, заклещени в облаци, докато опасно светътсе накланя, трайно разсеян.

___________ *Скалд – от Der Skalde (стар северен германски диалект) – пътуващ средновековен поет от ІХ-ХІІІ в.

Със семейството в родното село

20


ВЪЗБУДАТА НА ЯДРОТО

Прекосихме следата на паяка,бяхме в бодливите сврачи гнезда, препълнени, успокоенипод мократа шума брашлянова.

И фунийките на мравояда – широкии хлъзгави, отсъствието на вятъра,нейде приседнал, изстивашепокрай прелеза; релефът от камък

не беше вече обърнат на изток.Трябваше бързо да се тълкувакафявата локва край корена;

всичко, което проблясвашеи винаги беше свидетел, потъваше в змиевиден въздушен тунел.


21

ПРЕКРАСНИЯТ ЙОСИФ

Заскитан в съня, по светлите змийскикамъни, небесното семе във пазватайно топлиш във пъстро вързопче,а стадото – в тревата лютива и режеща.

На огън мирише, поникваРута от талаза голям, от дрямката,престилка с едри говежди следи и със светулки,и в други най-дребни човешки радости.

Нее, вятърът сменя посоката, Йосифе мой,сянката лакома корен захващав хендеците, ей я въздушната струя.

Търпеливо в бохчичка, надолу по припекаи пряко пороите; трябва да се спасяваголямата и безнадеждна песен, мой Йосифе.

22


ДЪЩЕРНАТА ПОРТА*

Глас извива сипка от стените. Бъзът в юмрук свива сухи пръстии събаря сигурността на всичко, дори и в съня.

Глас извива сипка под зида, зверовете пустинни множат се,безнадеждно се мярка и пленв преградения дол до огнището.

Глас извива, сипе се, блести под небесната плява разжарена,до зърна от замръзнал шепот.

Всичко свети, под зида разсипано.В прорез стар се захваща паяк.Зад клепачите просветлява.

______________*Още – “Малкатапорта” на крепостта константино-пол. име на забравената порта, през която завоеватели- те-османлии са навлезли в престолнината и са я завзели.

ефтим клетников, акад. Георги Старделов, Йордан даниловски, д-р миодраг друговац и Санде Стойчевски

24


ГЛАВНЯ

В пустинята стръмно се вдигашесветлина - неоткритото чувство, и под стъпките нощем клокочеше,по пътеките лунни - студено,

и светкаха чуждите стражи, никнехавъв клисурата, все между страх и свирепост. Сякаш жена измислена,потръпваше мак под пустинен корем,

кипеше унес пророчески,а ние издигахме лагера в отблясъка неин и зидахме

петдесет и два дни, презрели на вятъра.В прахта – буболечки жълти,смирили гнева си в напукани мисли.


25

БУНАР

Съдбовно показа се, прихванатарядко сред залесения край, изби по чаршафа разнищен на пясъка,когато жарава последна цвърчеше

сред мътната киша. На пръстиповдигната към чертата несигурна,зад която поле се мотаеше,и жълъди едри, и едно постоянство,

от въженцето освободено,ако само искрица беше останала под безмилостната завеса от пепел.

В планината овчарят си духа във дланите, подрежда сухи листа и пръчките; а ти може би се издигаш...

Писателят в миговете на своята светла самота


27

ПРЕЗВИТЕР ИВАН

Ето ме, че крепя със ръка нереална Армения, чакамглава да поклати към жежкия запад дете, стъпка да стъпи,

самò да опита света.Аз пак да намеря начинза подвиг, да видя ведър човек,който копае лозе на залез.

Отдавна той срути ред и закон, връзва небето с полето, огъня –ловното куче, държи до коляно.

А си има и пролет, и есен,и на рамото си – отбрулен лист.

28


ПОДЯЛБА НА СВЕТЛИНАТА

Нима окото в зеленинатаотлюспва от светлата драманебесна? Ще дойдат момчетои старецът, и глас ще се чуе.

На пръсти ще мине през обредаи Вероника, ще гасне забравенасвещ, през морските угари чака япът. А друга под дъжда руменее.

Все няма къде, тръстиката лаепак към звездите, голямо и малоса стегнали лък, до извора

ще бъде възможно. Обладахуиноплеменници и туга бешевсем езиком, отче клименте.


29

КОВЧЕГ

Топор до брадата, обожателина ледунките, основахте ли град набързо? Снишава се мостът,материята се готви за напън,

да не достигне до тази колиба;държахме конците, ще бъде напразнода се изтръгне дъбът от поляната с коси лъчи. Ето кутията,

но той се свестява в Абор планина,вече наслушал се. Ухо на раната,и ти си пленник. Така ли беше Хелмолд?

Риген, Руян, Риген, Руян... Това е Прибалтика гъста, трудно открива път.

30


ЛИСТ В ГОРАТА

В щастлив час да се възнесепобратимът-налбантин над горитеи пакостливо да си подбере за гръм удобно място.

А оня, дърводелецът забравен,с товара си къде да тръгне,и на какво да се подпре? От клонитеградеж повдига. Това ще ни е дом.

Светлината може да се отпечатана Икар край стъпалатаот коритото, загубило хайвера.

На дланта да се изпише дялба,та лекомислено да не изпращамесестра си скъпа в този свят.


31

ИМА ЗНАЦИ

Това е камъче напряко равнината,стъпка в леглото разхвърляно,мързелива въздишка, която пониквапосред водата. Гледай как разведрява се

благото лице на света,върху рамото вече звънятвкочанените пръсти, има знаци.Още пристягаш кърпата

върху изворите, та да остане бистра картина, да бъдесиромашко, чисто и ясно

платното вито под Алпите.Ще заничаме, все пак, във една или друга възможност. Има знаци.

Поетът сред македонските гори


33

ПОРТА

Сандалите му замъгляват с прахвиделината; не се връща детето сред нас,орех да хвърли, да покаже, че можеда отлюспи от ядка, обвивка, от чисто не.

Кой е юнакът, кой изпреварва със вид,със слух, с ръждясали ключове, Дардан?Искаш ли да го докоснеш или другия -оня, който надува същата свирка?

Ето благослов и склопец, и всичката стръв за искра, за икра, за кра, за ра, за а... Ще духа и ще пече върху камъка, началото

ще тътне връз себе си, там ще влече.Ще се върне голямото, а ти си вече детесъс торба, която оттам се завръща. И толкоз.

34


ОБЛАК

Ще се свие над земята облак, през света за плен ще претърчи, мехурът въздушен чаплата ще пленивърху барата: и ти си вече стара.

За миг ти си била единствен лекот уплаха, от вселенски блясък,капка, която на открито е скрита, дори не си и разбрала.

Могла би разпръсната челяд да сбирашкрай свещ, накрая да капнеш със лек от неясно писмо.

Виждат те сред разтреперенителиста на гората. Отломка от сънси била. Това е твоята сила.


35

ПОРТА В ОБЛАКА

Първият във водата да направи мястода се впише Арарат! ако викна,кой би ме чул от ангелските чети*, щом не се хваща погледът на Йон,

нито пък оня зад камъка ще моженещо да изтълкува, да понесе във кърпата достоен товар за нощта.Все още без ключова роля е конят

и не е извикано: ей там са пръчките,трябва да се кръстосат, да почнебързо да се подготвя бягството.

Купът е разбъркан, шшт! - нито думана устните, стената показва мястотокоето се раздвоява. Залостете!

________________*Стихове от рилке

36


СЕВЕРНО ДИХАНИЕ

В началото беше коляното, припрянамисъл между сушата и морето.След това името, клюнът, мигът...И вече нищо не остана същото

сред равнините, но нека бъде записано:бяха събития, които надхвърлятдори и първия лист в листопада.Беше изключено всякакво наше участие,

можеше само кръг да се стори,там, където ще бъде ридът, с акациисведени над някой бунар, дете къдрокосо,

което с чудесата играе си ала сам-самичко, замислени да ни остави.


37

ПРАХ И ВИНО

Зад стъклото сред мрака има лице,което напряга се, за да обхванесвоя размер; купа преобръщавнимателно и пак от едната страна

пристяга; рисунката се разпада на угаснали въглени, подготвяголямото важно единство за всички.О, неспокоен Дранга*, изсипвай

над дребните и над дръзките, над насмека прах; благословени да сме с товара -мъгляви ловци, които веднъж

ще трябва да се определят. Шейнитеса вече пред портата - в Похьола, в Похьола*ще трябва да стигнем. Готово е всичко.

__________ *Дранга – от тренга, божество на древните монголи *Похьола – топос от финския епос

на гарата, напът за москва


39

ГНЕЗДО

Искаш ли, искаш ли? Този,първия, до кърпата бяла вселенска,който додава от своето бяло?Пак не е този, пак не е този! И хайде сега, след когоиз тая стръмна изедницада пуснеш глас и тойда се върне. Искаш ли?Искаш ли да има отхвърленДруид*, който нощем погалва дъба?В утайката раздвоява се жилаот огън, от крак и гроздов разсъдък,и даже тогава, и даже тогава!Искаш ли в святата шумада им пресичам пътя -на този, който пълзи, на този,който лети, и да е святашумата пак? Искаш ли?

______________ * Друид – жрец. При келтските народи жреците са в три касти: хората на дъба, вергобредите и бардовете.

40


ХРЕБЕТ

Зелен Георге, Зелен Георге,що дълго гниеш на рида,с кого тъй си шепнеши против кого? Едно след друго

въздушни течения, плиткотовече е сухо, хубав наш, мътен Георге. Ти си такъв,а ние сме инакви,

защо ли тука дойдохме?А над нас точат се друмища,Георге Зелен, и чешматам се отцежда, и товарът е друг.

Кога ти би се запитал?Кога аз бих се запитал,бих показал сладко върхана кървавото дърво*. ____________ *дърво за жертвоприношения в древните обреди

Санде Стойчевски - лауреат на наградата „Братя миладинови“

Връв

в дома на Санде и весна с дъщеря им Биляна и със Славко яневски

44


ЗАОБЛЕНОСТ

Да пробиеш, стебло мое,моето дъно! Увито като напев,точен и неотстъпил,и неотстъпен. Невърнат обратно,

и неповикан. Не урна, не челна руина,такава, неотстъпна,да се спъне и да се пени

светата огнена течност.И точност, да не можеда скръцне кора, кораб, раб.

Да бъде едно, едно о,на дъно, но само о, лост,чиста област, заобленост.


45

РАНО

Рана, ръб осветен,все толкоз хубав,дар за синтаксиса,който под същото

се укрива, клонивсе назад, пуска кръвна крайъгълен камъкна светлото, до прах

от оная, що трябваше да избухне. Хвърленастръв, примамка

която нищо не щеда отложи. Няма око,затова няма склад.

46


ТОВА

Стоеше безконечно дългонаведено, очаквайки най-далечния, собствен вой,вятър, дъх от смръзнатите

искрящи върхове. И капката,и пчелата, и цветът,и дългите, размотани пътища бяха безпогрешно тъмни,

без потекло, без утеха,без бяс. Бяс, дом,където хубавата плесен

ще даде знак, ще бъдегосподар, който е заминали ще се върне.


47

Е

Изтрезней от хубава глътка,та здрача преследвай нагоре. Не е вода, това е,но не е вода, и отблясък не е.Това е, за да бъде тука,собствено, неограбено,награбено. Не от водаи едва ли от лъч, и от глътка,

от троха. Тука, навсякъде,толкоз далече, че трябвада се язди, да се пренася душа

в синевата метална,която приижда.

на панаира на книгата в Скопие. Санде Стойчевски с президента киро Глигоров

и с министъра на културата Гюнер исмаил


49

ТОЙ

Гледа стълбове сред стълбовеот рядък огън, от рядък дъх,който божем се изкачва.Ще излезе и ще се върне

в гнездото пусто и студено.Това не е лов за насекомислед рядък метал. Това е той,редкият метал, крило

което постна храна събира, пляска с криле по масата нощем,тежка и хубава, зид и огън,

след рядък дъх и метал.Тежко, тежко е, тежкому е. Но не е така. Не е ли?

50


ЛОСТ

От свирепи останки, от вятъраи от ведрината, от първата пъпка,виелица, първата чиста развръзка,око слънчогледово, слънчево, сънено,

околност, що лоста очаква.Нека кърпите разнищени се трупат на студа, на яснотата,на пълнотата, на халката строшена, на която ще може да виснесъс него, без него и въпреки негозатревената козя пътека,

хармонична на войнствените съседи,на звезда, на две, на три,глутница, която го слуша.


51

ЛЕБЕДИ

Между тях, ти единствена, разбираема, над възпаленияръб на света, на друг, на трети,единственият разбираем свят.

Заскитана, тълкувана, ти,блажена, блага, беше ли,беше ли ти, беше ли? Ти либеше между тях една и съща,

от този единствен, от друг,от някой трети, от някой свят,от някой, от този свят.

От благослова, от благината,от благостта, между тях - ти:изгубена, толкова тълкувана, толкова.

52


РОЗА

И аз притварям клепките*.Ловецът си има своята тежканощ, своята сласт и кал,от която омесва плана си за плен,

от която са замесени с плена,който спуска тежки клепачи,защото си има своята тежка нощ,своята сласт и своята кал,

по която следвам ловеца, следенот плена под клепките,в тежката нощ, със сласт.

Дали са спуснати клепките?Дали са добре спуснати?Дали са клепките? Дали са?

___________* Хорхе Гилен, “Притварям клепките”.

С колеги на Стружките празници на поезията

54


ЯДКА

Аз, буки, веди, шум,и азбуки, веди, шумù.Навежда се, за да се вденевъв мрачното зелено сърце,

чешмяно корито, упойка сред хаос,отдето тези ще минат,откъдето са вече преминали,хубави и необясними,

опасни, целите – една цел,заедно цели, във едно цяло, с весло, напред вдигнато

над аз, буки, веди, шум,и яз, буки, води, шумùвъв мрачно сърце зелено.


55

ВЪЛК(Почти хубав)

На вълка, да имах, на вълка бих дал. На вълка бих дал, да имах. На вълка, да имах, бих му дал

на лотоса сиянието и на логоса сиянието. Тъмнината също, но която тук я няма, няма крясък, който да го замърсява.

Радостно е, че речта условна ти предлага гъсталак, затваря погледа, покрива белега под високото наслагване.

На вълка, да имах, на вълка бих дал. Вълк затънал във тестото, в теста, в текста - вълк.

Йован котески и неговият редактор Санде Стойчевски в подготовка на новата му книга


57

СЪЩИЯТ ВЪЛК

В самото сърце на нощта вълкът застава срещу себе си и дълго се навеждат двамата над нас, несъбудените.

Следеше изтритата от мрака въгленова войска, сам, той, техен и невинен, наш от своята ветровита

страна, размекната снежна измама. От катрана на нощта не може да се види как прощраква нашето огниво,

нито неговото жегнато влакно. Вълкът, забравен от шума във шумата умираща забравен.

58


СЛОВО ЗА КЪЛВАЧА

Кълвачът е пъстра птица, лети тежко – умът му тежи, а слухът го влече да сравнява.

На кълвача крилете са бавни. Хубава птица. Иска да вдигне древна буква върху букака. Да гледа.

Спи в мир, доме трънлив, той с човка чупи орех - гръм на нишка от всеобщия ни край.

Сърдит звънец кълвачът чува – трябва звучно цвете да пасе. А види ли дърво, почуква.


59

ЛЮЛКА

Да пипнеш тъмно житовселенско, а класът да се рони,да завлича своята звездав обилна полутъмнина.

Тоя жетвар не си ти.От теб пада сянкапо временна лятна локва,по безпътица, по горно

друмище, понеже ти -тоз, който трябваше да си,където тези се смесваха,

попипваш тъмното житовселенско, но не си, о, не,не си ти тоя жетвар.

60


ЛЪК

Полет нагоре, на гора, над гора,загребване във въздух, ух, духзаскитан в голямо и празноминало, без око, видело, вид.

Подлютено въздушно месо,стълбове болка, колкоще изтрае горното, за себе сисвяст да пази, да чака

нова повреда, светилник,който обновените долуизнасят изстинали,

същите, с неподвижносттазахванати, захванатиот неподвижността, чисти.


61

КОШЕР

Пръсти върбови, неспокойни пръчки човешки, трябва ли,може ли, смее ли от тяхда започне голяма делба,

със такъв разход, със разходот восък, от кръв, от мед,докато венецът окапе,а крак и ръка, и крило,

и всичко, което било еприлично на вятър, на облак,на весло, на гнездо, на седло,

почуква и вика, и вие сепомежду пръчки човешкии неспокойни върбови пръсти.

62


ЯТО

Грудка светлина в слънчевитенаноси, в огромните жажди.Да не се премълчи, да не се реченабързо, да не се ръчкат

брега и ловджийските кучета,старите повреди и дремещите легии,защото е ново утро, а бреговетеса непоносимо хубави, паднали

на погрешно, на страшно място,а снежните ята са събуденигрудки светлинни, наноси

обширни нагоре по пътя, помежду всякакви гончетав непоносимо истински сняг.

Саденето на дърво за поета е като засаждане на дума...

Звездна юзда


65

ЮЗДА

О, тъмни шуми, гъсти и пусти,по пътя винаги те се наместватвъв друго тъмно и в друго гъсто,скоро ще бъдат и друго пусто.

А сред тях пада, от тях се надигаза сетната земя ширитът мъдър,за под земята, за над морето...И той се държи, и го държи

камбаната, дето отвътре бие, разделя тъмно, разделя гъсто.Там върху клонка виси юздата,

която мракът неспирно удря и всичко, което край него дишасред тъмни шуми, гъсти и пусти.

66


ЗВЕЗДНА ЮЗДА

Кората тъмна се белии нощно пиле изпробвада прелети горатаот едно в друго време,

но тука среднощен час е,и струва му се, ще можеда промени коратаоколо същата шума!

Не един, току два пътяпримамват към двете нощи,към една нощ, дето в нощта е,

зад нея пък чака друга,хубав сумрак от мрака,нагоре да се издигне.


67

ПЕРО

Златоуста, златоюзда,на лист от капина,в огледало, до капкароса, жителко

на двете страни,цялата земя гори,златната юзда пада,събра се във шепата,

зад всичко, което се мери,зад всичко, дето може и искада види ръката светла,

от нея капе отблясъкот една златна уста,връз една златна юзда.

в Пула, Хърватска: Санде Стойчевски, Благоя ристески Платнар, Борис Билетич, алдо климан


69

СЕДЛО

Във едно седло, над едно село,над разлетелите се малки богове,сякаш че прелита пролетта,цялото село в седлото, седлото

е от перо, от един жеравот висините, светулка,угаснала горе, а долусе пали и хаос пренася

край тези, що тръгват,край тез, що пристигатвисоко в седлото, над едно село,

с перото оставено или забравенопокрай вършитбата, между сламата,върху невестата, зетя и кума.

Главният секретар на Община варна м. куликов и е. няголова - председател на Славянска академия,

награждават С. Стойчевски със “Сребърно летящо перо”. трети международен фестивал на поезията

“Славянска прегръдка”, варна `2009


71

СЕДЛО ОТ ПЕРО

На гумнòто – пръст и плява, на пътя – звезди, пръст и плява, а нейде – зърно, зрак и слама, но празна стои тази рамка,

и няма перо, и няма седло, още е долу цялото село, в синята сянка от едно крило, замахва над всичко, което е било,

над всичко, което е може би било под сянката на това също крило, да, там, на гумнòто, сред плява и пръст,

напът със звезди, със пръст и със плява, замръзнало е във рамка лъжлива:седло от перо, от зрак и от слама.

72


ОС

Тази приспиваща синеваи мирис на здравец,на купища сричкиот неоткрита азбука,

затова тъкмо тукаще се спре страшен пътник,забързан между звездите,да си завърже връвките

покрай огнена иглика,край един, край два лика,които ума запалват.

Връщай се, сянко небесна;тука, отдето бягаш,чака те всичко, що трябва ти.

трети международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, варна `2009.

минути след награждаването

74


За автора

Санде Стойчевски е роден на 16 сеп-тември 1948 г. в с. Студена Бара, кума-новско. дипломира се във Философския факултет в Скопие. Пи ше поезия, лите-ратурна критика и есеистика.

Бил е новинар и уредник в македон-ското радио; уредник, гла вен и отгово-рен уредник, а после - директор и главен уредник на кни гоиздателство „македон-ска книга“ в Скопие; уредник в книгоизда-телство „мисла“. Бил е предсе да тел на Съвета и на управлението на балканска-та конференция „рацинови средби“. Сега работи в нуБ „Св. климент Ох ридски“ в Скопие. член е на Председателството на македонския Пен-център, на дру-жеството на писателите и на Съюза на литературните пре во дачи на репу-


75

блика македония. уредник в сп. „акт“, в сп. „Стремеж“ и във вестника на ма-кедонския Пен-център. Председател е на комисията за избор и реализация на проекта “македонска книжовност”, фи-нансиран от министерството на кул-турата на македония, както и на проек-та “нобеловци”, обявен през 2009 г.

автор на поетичните книги: “кра-лят на лебедите” , “Фенери из мъглата”, “Златна клонка”, “вечерня”, “абор гора”, “лов на отблясъци”, “Залив пред ясното”, “есен във вселената”, “кубоа”, “крали-цата от ко ри цата” , “Скалд”, “връв” , “(З)аум”, “кошер” , “Светът е лъскава прежда” и “Звездна юзда”.

автор е също на 11 книги с критика и есеистика, на книгите с избрано “Главня” (поезия), “изобилието на праз нотата” (критика и есета), “Голямата буква”

76


(поезия), “ягорида” (поезия). автор и със-тавител е и на няколко антологии. не-гови книги са превеждани и публикувани на хърватски, румънски, анг лийски, тур-ски, на еспе ран то, сръбски и на българ ски език. Сам той е издал и няколко преводни книги на автори от Полша, Хърватска, албания, България.

носител на македонските награди: „кочо рацин“, „Григор Пър личев“, „ди-митър митрев“ и „Братя миладинови“. лауреат е и на почетната награда „Сре-бърно летящо перо” от III международен фестивал на поезията „Славянска пре-гръдка”, варна `2009 г.

трети международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, варна `2009.

Звучи славянска реч...

78


Почетната награда “Сребърно летящо перо”, присъдена на Санде Стойчевски

на фестивала във варна през 2009 г.

ÑъдърæанèеЛюбомирЛевчев:Думизаприятеля–5,

Портавоблака-12Дивата круша – 13,Палимпесест – 14,

Спартак – 15, Вътрешен сонет – 17,Скалд – 18, Възбудата на ядрото – 20,

Прекрасният Йосиф – 21, Дъщерната порта – 22,

Главня – 24, Бунар – 25,Презвитер Иван – 27,

Подялба на светлината – 28,Ковчег – 29,

Лист в гората – 30,Има знаци – 31,

Порта – 33, Облак – 34, Порта в облака – 35,

Северно дихание – 36, Прах и вино – 37,

Гнездо – 39, Хребет – 40,

Връв–42,Заобленост – 44,

Рано – 45,Това – 46, Е – 47,

Той – 49, Лост – 50, Лебеди – 51,

Роза – 52, Ядка – 54, Вълк – 55,

Същият вълк – 57, Слово за кълвача – 58,Люлка – 59, Лък – 60,Кошер – 61, Ято – 62,

Звезднаюзда-64Юзда – 65,

Звездна – юзда – 66,Перо – 67, Седло – 69,

Седло от перо – 71, Ос – 72

Заавтора-74

Documents

ПОРТА В ОБЛАКА