Трансформации на журналистическата професия

Теория и практика в онлайн среда

Съставител и научен ръководител

Стела Константинова

София

2012

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФАКУЛТЕТ ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

КАТЕДРА МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ

Сборникът „Трансформации на журналистическата професия. Теория и практика в онлайн среда” е резултат от занятията по дисциплината „Онлайн журналистика” през учебната 2011/2012 г., преподавана пред студентите по журналистика от 4 курс в УНСС, катедра „Медии и обществени комуникации”.

Рецензенти:

проф. д-р Петко Тодоров

проф. д-р Тодор Петев

проф. д-р Христо Кафтанджиев

доц. д-р Светла Цанкова

доц. д-р Деница Горчилова

д-р Валерия Пачева

д-р Мартин Осиковски

Мариян Томов

© Стела Константинова – съставител и редактор

© Мая Коларова – заместник-редактор и коректор

© Венцеслав Стефанов – коректор

© Антония Димитрова – дизайн на корицата

© Иван Вълчанов – графичен дизайн и оформление

© Ciela Norma AD

ISBN: 978-954-28-1144-2

Съдържание

Увод

Мая Коларова Трансформации на журналистическата професия ............... 7

Ирина Миндова Тристепенен поток на комуникация .................................. 14

Част І: Производствен процес

Иван Вълчанов Трансформация на журналистическата професия:

Мултимедиите и необходимите „мултиумения” за създаването им ....... 23

Миглена Рогачева Квалификация и особености на интернет

журналиста ...................................................................................................... 34

Деян Харалампиев Новите медии – фон или перспектива за

трансформация на традиционните ............................................................. 41

Елена Кирилова Интернет и достоверността на новите източници на

информация ...................................................................................................... 50

Владислав Рашков Трансформация на българските медии и ролята на

световните информационни агенции .......................................................... 58

Анастасия Станишева Жаргонистиката в новата журналистика ............ 64

Камелия Димова Блоговете - алтернативна журналистика в ползи ........ 74

Мартин Стоянов Политическата манипулация в онлайн

журналистиката ............................................................................................. 84

Борислав Петров Новият интернет – близки срещи с

политическия вид ............................................................................................ 97

Цветослав Крумов Развитие на лайфстайл журналистиката – от

отразяване до рекламиране ......................................................................... 105

Част ІІ: Дистрибуция на информация

Божидар Янев Интернет като среда за формиране на информация ..... 112

Тодор Христов Сайтът – медиата на новото време ............................... 121

Петя Георгиева Пътят от мастилото към пикселите - по следите на

изчезващото мото ....................................................................................... 132

Кирил Шурикин Трансформация на съвременните медии – форумите като

източник на достоверна информация ........................................................ 142

Саня Спасова Трансформация на книгата: KINDLE .................................. 150

Цветан Манев Блог оформление на търговските медии ......................... 160

Светлозара Димитрова Трансформацията на рекламата в онлайн

пространството ........................................................................................... 171

Елена Монева Промяната – от традиционна към онлайн реклама и защо

едната измества другата ........................................................................... 181

Данаил Антов Рекламната комуникация в социалните медии: Ефекти,

дефекти и път на развитие ........................................................................ 195

Част ІІІ: Употреба на медиите – Аудитория

Славена Димова Превръщането на пасивния медиен зрител в активен

консуматор ................................................................................................... 200

Мирослава Кирилова Аудиториите на гребена на вълната на медийната

промяна (или Читателю, кажи си: вярваш ли ни?) .................................... 207

Веселин Блажев Комуникационна и езикова култура на онлайн

аудиторията - деформации в правописа и език на омразата ................. 224

Веселина Фотева Интернет зависимостта – между информационната и

емоционална необходимост ......................................................................... 233

Павел Галев Бунтът на новите медии ...................................................... 245

Деница Загорова Гражданското общество в България - съвременна

симбиоза на реално и виртуално ................................................................. 251

Стефан Печов Дигиталните технологии в подкрепа на гражданската

журналистика ................................................................................................ 263

Емил Димитров Кибер еволюцията на гражданската журналистика ..... 271

Част ІV: Употреба на медиите – Нови медии

Антония Димитрова Новите медии – формиране на идентичност ......... 276

Цветелина Георгиева Новото поколение за старите медии ................... 286

Мирела Вавова Лидерите на мнение в контекста на новите медии ..... 301

Златина Димитрова Новите анализатори – коментарите зад новините в

сайтовете „Дневник.бг”, „Медиапул” и „Днес.бг” ....................................... 308

Албена Дойчинова Фейсизбори vs медии .................................................... 315

Георги Марчев Социалните мрежи като среда за промяна ..................... 327

Евгени Крусев Блоговете – новата парадигма на човешкото

общуване ........................................................................................................ 334

Яница Маринова, Мая Коларова Войната на клавишите - поведенческите

навици на новото поколение в онлайн среда ............................................. 343

Трансформации на журналистическата професия

Теория и практика в онлайн среда

7

Увод

Мая Коларова

Радикално новите технологии и понятия могат да се превърнат в

нещо общоприето (Р. Фидлър)

В контекста на динамичното развитие на материалното производство,

което взаимодейства със сферата на комуникациите1, медийната сфера

претърпява трансформации. Бумът на технологиите през XX и XXI век е

обусловен от промяната в икономическите, социалните и политически

реалности, от назряването на възможност и създаването на необходимост от

иновации. В такава конюнктура адаптацията на медиите, която се изразява в

еволюция към нови форми, е единствената опция, гарантираща бъдещото им

съществуване.

Настоящият труд си поставя задачата да изследва измененията,

настъпили в българската журналистика като медийна продукция, медийна дистрибуция и употребата на медиите като цяло2. За да се постигне тази

цел, е необходимо да се дефинират ключовите понятия и да се очертаят

световните тенденции. Впоследствие посредством конкретни примери от

българската действителност ще се открои до каква степен глобалното и

локалното се припокриват и къде се разминават.

Заглавието съдържа няколко важни термина. На първо място трябва да

се даде определение на понятието медии. За медиа може да се счете всеки

канал, по който се пренасят новини и обществено значима информация.

Тяхното съществуване е от изключително голямо значение, защото те

предоставят публична платформа за свободно упражняване на едно от

основните човешки права – правото на глас. Медиите са:

1Всяка сфера на обществото като социологическа система (в това число материалната и комуникационната) „проявява своя обществен смисъл и функция в това да обслужва по определен начин всички останали основни сфери, т.е. саморазвитието на цялата система” (Михайлов, С. Обществото като социологическа система (296 стр.) в Мирчев, М. Текстове 2 Покана за социология, С., ИК М-8-М, 2007). 2 Ангова, Ст. Приложни аспекти на обучението по онлайн медии

8

- информационен и образователен канал, чрез който гражданите могат

да общуват едни с други;

- разпространител на истории, идеи и информация;

- коректив на естествената асиметрия на информацията между

управляващи и управлявани;

- медиатор на разумния социален дебат, насърчаващ намирането на

демократични решения на въпросите;

- средство, чрез което обществото придобива чувство за принадлежност

и оформя разбиранията си за ценности, обичаи и традиции;

- средство за изразяване на културна принадлежност. 3

С разпространението на технологиите и в частност на интернет, все по-

често се говори за нови медии. Според Роджър Фидлър в това понятие се

съдържа концепцията за връзки с миналото – новите медии се раждат

постепенно чрез метаморфозата на старите медии. В този процес старите

форми на комуникация еволюират и се адаптират.

За Лев Манович новите медии представляват конвергенцията на

компютърните и медийните технологии – преводът на всички съществуващи

медии в цифрови данни, достъпни за компютри. Наборът от графики, движещи

се изображения, звуци, форми, пространства и текст се е превърнал в

компютъризирани бази данни. Всъщност масмедиите и обработката на данни

са допълващите се технологии на модерното масово общество – те се появяват

и се развиват успоредно, опосредствайки съществуването на това общество.4

Освен понятието медии, в заглавието е заложено и друго – професия журналист. Журналистическата професия се определя като дейност по

„събирането, проверяването, подбора, обработката и разпространението

на информация, коментари и развлекателни материали посредством

масмедиите.”5 В такъв случай журналист е всеки човек, който е външен или

вътрешен сътрудник на медиа и се занимава с вече изброените дейности, като

3По Media Development Indicators: A framework for assessing media development Endorsed by the Intergovernmental Council of the International Programme for the Development of Communication (IPDC) at its 26th session (26-28 March 2008) – стр. 3-4 4 Manovich, L. The Language of New Media (2001), стр. 42-48 5Филева, П. и колектив Журналистически професии - статут и динамика в България

9

за извършената от него работа той получава трудово възнаграждение под

формата на заплата или хонорар. Денис Маккуейл вижда журналистиката като

„... платена писмена информация (наред с аудиовизуалния й вариант),

предназначена за обществените медии и отнасяща се до актуални и важни

за обществото събития.”6

След като бяха изяснени двете основни понятия – медии и професия журналист, е важно да се очертаят и наблюдаваните в тях трансформации.

Според характеристиките си и сферите си на проява те могат да са разделят на

три категории – промени в производствения процес, промени в дистрибуцията

на информация и промени в употребата на медиите.

Промени в производствения процес7

Навлизането на компютрите в журналистическата практика доведе до

фундаментални промени в съдържанието, сроковете за производство, формата

и качеството на материалите, бързината и актуализацията на информацията,

както и в ролята и статута на журналистите, премахвайки времеемките етапи в

продукцията.

Интернет се счита за източник на възможности за журналистите, тъй

като:

+ предлага възможности за улесняване на работата им - способства за достъпа

до повече информационни източници, за съкращаването на пътя на новината и

за редактирането на текста впоследствие;

+ позволява да се следят световни, национални и локални тенденции;

+ дава по-широк обхват на разпространението на медийното съдържание;

+ дава възможност за поддържане на активна обратна връзка с публиката, като

по този начин могат да се следят нуждите и желанията на читателите и да се

отговори своевременно на промените в тях;

6Филева, П. и колектив Журналистически професии - статут и динамика в България 7По JCMC 2009 Influence of internet on EU Journalism

10

+ осигурява нова медиаторска роля на журналистите – те стават фасилитатори

на информация, чиято нова функция може да бъде дефинирана като

ориентиране на читателите във вечно нарастващия поток от информация.

От друга страна, употребата на глобалната мрежа довежда и до редица

отрицателни последици:

– създаването на нов вид професионалисти, насочени основно към

производството на онлайн издания, принудени от времевите срокове да се

концентрират върху копиране на информация (copy-paste) вместо върху

анализа й и създаването на качествени журналистически разработки;

– намаляване на възнагражденията поради навлизането на все повече

непрофесионалисти в бранша (вж. Промени в употребата на медиите);

– липса на доверие в достоверността на предлаганите в онлайн пространството

хомогенни материали и новини.

Вземайки предвид настоящата конюнктура, за да бъде успешен един

журналист, той трябва буквално да е мултифункционален. От него се изискват

по-големи умения в области като писането на резюмета, аудио- и

видеоредактиране, навигация в хипермедиите. Тефтерът и химикалът вече не

са достатъчни, за да може журналистът да си свърши добре работата.

Промени в дистрибуцията на информация

В свят, в който всичко е на един клик разстояние (one click away) и

програмите са с user-friendly interface, разпространението на медийно

съдържание е всичко друго, но не и трудно и недостъпно. Технологичният

напредък и все по-широката употреба на новите интерактивни устройства

вероятно ще доведе до промени в дистрибуцията на медиите. Като пример

могат да бъдат приведени таблетите, които Фидлър пророкува, а десетилетие

по-късно наистина намират все по-голямо приложение и разпространение. В

тях авторът вижда интерактивни устройства от нов цифров клас, които могат да

доведат до нов Ренесанс на типографската и визуална комуникация, като

11

запазят печатарските характеристики.8 Така те биха опосредствали

дистрибуцията на медии, без да отнемат от интерактивността на публикациите

от онлайн тип и без да елиминират преценката и креативността на

професионалните редактори и дизайнери. В такъв контекст на печатните

издания навярно ще се наложи да адаптират съдържанието си към онлайн

формата. Респективно това ще се отрази в премахването на необходимостта от

производство на хартия, предпечатната й подготовка, самото й печатане, както

и разпространението й до будки или до дома. На практика книжното

вестникарско тяло ще бъде ненужно, заменено с онлайн формат и абонамент,

който изисква няколко кликвания на мишката. Така би се елиминира опасността

от изчерпване на тиража, както и нуждата от производство и рециклиране на

хартия.

При разглеждането на новите интерактивни устройства не бива да се

пропускат преносимите компютри (лаптопи), които стават все по-популярни.9 А

в последните няколко години към този клас апарати трябва да се зачислят и

смартфоните (smartphones – букв. „умни телефони”), които по своите

характеристики и функции представляват миникомпютри. Нарастващият

интерес към подобни устройства показва желанието на хората да са свързани –

с мрежата и с виртуалните си общности – по всяко време. Този факт играе

съществена роля за налагането на употребата на медии от нов тип, както и за

промяната в дистрибуцията им.

Промени в употребата на медиите

Трансформациите в журналистическата професия не могат да бъдат

разглеждани извън технологично-културния контекст. Навлизането на

електронните медии и технологии във всекидневния живот има дълбоки

социални последици (сред които и спад на грамотността, изменение в

очакванията към забавлението и всекидневието). Преди Втората световна

война хората са се забавлявали, основно слушайки радиопрограми. Те са

8 Виж Фидлър, стр. 281-283 9 Generation M2 Media in the Lives of 8-to 18-Year-Olds, стр. 3, графика Media mobile ownership over time

12

пренасяли звуците до слуха и въображението. Впоследствие с появата и

разпространението на телевизията започват да доминират хомогенизиращи

изображения, които оформят разбирането на поколение 1946-1964 (т.нар.

бейбибумърси) за света и за самото него. Оказва се, че за телевизионното

поколение малкият екран е родител, учител, възпитател, приятел. Но именно

той посява и нагласата, че е необходимо човекът да бъде забавляван.10

С появата на интернет обаче се оказва, че да „бъде забавляван” вече не

е достатъчно за човека, тъй като начините за забавление са пределно ясни

(днес достъпът до различни медии и технологии е почти неограничен). Според

Мейровиц „сегашното поколение деца приличат много по-малко на деца от

предишните поколения, защото от най-ранна възраст телевизията ги

сблъсква с много от тайните на възрастните.”11 Но колкото повече се

развиват технологиите и възможностите, които те предоставят, толкова повече

желанието на хората да се възползват от пълния им потенциал ги превръща в

активни участници в съграждането на забавлението. Променят се нагласите

към информацията и начините за възприемането й „... в посока създаване на

пакетно информационно съдържание и активно въвличане на аудиторията в

процеса на изработване и поднасяне на журналистически продукт” 12.

Аудиторията сменя функционалната си роля в медийната система и от

зрител/слушател/читател се превръща в автор, синдикаращ съдържание, като

се саморедактира, а що се отнася до интернет, се и самодистрибуира. Все по-

разпространен е медийният модел на участие на аудиторията (audience-

contribution model), при който създаването на съдържание зависи от приноса на

представителите на аудиторията, необвързани с медиите като предприятия.13

Благодарение на съвременните технологии читателите биха могли да

определят наново отношението си към информацията, към новините и

вестниците, преодолявайки отредената им пасивна роля. Силата на

аудиторията нараства пропорционално на увеличаването на познанията и

уменията за използване на предоставените от интернет възможности, както и

10 По Фидлър, стр. 133-135 11 Пак там. 12Ангова, С. Приложни аспекти на обучението по онлайн медии 13Филева, П. и колектив Журналистически професии - статут и динамика в България

13

на разнообразяването на медийния пейзаж и опциите за избор.

Информираността и включеността в социалните мрежи, повишаването на

онлайн активността и употребата на нови медии създават по-голяма

обвързаност със създаването на медийните продукти. Това обаче довежда и до

парадокс – от една страна, аудиторията се превръща в активен генератор на

новини и идеи, а оттам и в потенциален конкурент на редакторите и

журналистите, като от това страда възнаграждението на последните,

самоопределянето и самомнението им в професионален аспект. От друга

страна, именно тази включеност прави от публиката неплатен външен

производител на съдържание.14

Използвана литература и онлайн източници:

• Ангова, С. Приложни аспекти на обучението по онлайн медии

• Фидлър, Р. Медиаморфоза: да разберем новите медии, издателство

„Кралица Маб”, С., 2005

• Филева, П. и колектив Журналистически професии - статут и динамика

в България, 2010 (http://mediawe.blogspot.com/2010/11/httpwww.html )

• Fortunati, L. M. Sarrica, J. O’Sullivan, A. Balcytiene, H. Harro-Loit, P.

Macgregor, N Roussou, R. Salaverria, F. de Luca Journal of Computer-

Mediated Communication: The Influence of the Internet on European

Journalism, 2009

• Manovich, L. The Language of New Media, 2001

• Media Development Indicators: A framework for assessing media

development Endorsed by the Intergovernmental Council of the International

Programme for the Development of Communication (IPDC) at its 26th session

(26-28 March 2008)

• Rideout, V. U. Foehr, D. Roberts Generation M2 Media in the Lives of 8-to 18-

Year-Olds (A Kaiser Family Foundation Study), 2010

14 По JCMC 2009 Influence of internet on EU Journalism

14

Тристепенен поток на комуникация

Ирина Миндова

Резюме:

Светът днес изживява своята информационна революция.

Информацията циркулира в своята многостранност и изменчивост непрестанно,

променяйки „релефа“ както на медийното пространство и канали, така и на

аудиторните възприятия и реакции. Взаимната икономическа, религиозна,

енергийна и военна зависимост между отделни групи, нации, държави и съюзи

предизвиква постоянен обмен на различни потоци от информация. Масовата

употреба на интернет генерира огромна събирателна база на тези потоци,

намесвайки в тях субективни частни мнения, коментари, спекулации, а много

често – нови факти и документи. В резултат на тази непрекъсната акумулация

на данни се пораждат нови събития, интереси и отношения. Хората днес се

превръщат не просто в свидетели, но и в активни участници в повечето събития

във и извън пределите на страната си. Достигнато е ново, трето ниво на

комуникация, затварящо комуникационния кръг и изместващо стандартните (и

познатите ни) етапи на събиране и разпространение на информацията.

Въведение

В съвременния свят на надграждащи се научни постижения и

непрестанен технически прогрес политиката, икономиката и обменът на

информация търпят трайни и безвъзвратни промени. Днес за първи път в

съвременната ни история върховете (елитите) са толкова зависими от основите

(масата) на социалната пирамида. Поради навлизането на нови медии и нови

форми на общуване достъпът до всякаква информация е опасно свободен за

огромен брой хора. Контролът над тълпите стана почти невъзможен и в реален,

и във виртуален план. Обикновените хора станаха политици (Светослав

Витков, България), лидери на мнение (Андрю Съливан, www.thedailybeast.com),

социолози (Gawker.com), политолози и разследващи журналисти (wikileaks.org).

След „раждането“ на субективното медийно пространство – интернет –

15

закономерностите за информационен обмен се измениха. Вече ние сме и

новина, и новинар, и аудитория.

Човешкият фактор (интернет потребителите в нова роля)

7,004, 487,800 – общият брой на хората на Земята в момента според

статистиката на www.worldometers.info. Докато приключа тезата си,

населението на света ще е се увеличило минимум с още 300 000 души. При

такова голямо глобално село кой всъщност има значение? На фона на

политическите и икономически елити, моделиращите бита ни медии, тълпите в

мегаполисите и обединените групи, къде е мястото на човешката единица в

картинката? Онази средностатистическа единица, която има задължението да

консумира и да се подчинява на закона, с право да бъде свободен обект на

вечни интереси. Индивидът бяга виртуално от своята не-свобода1 и търси

елементарен отдушник за потискащата среда на социална самота, в която

живее. Интернет пространството му предоставя (платен) достъп и до двете.

Човешката единица заема своето място в системата от онлайн потребители на

информационни, развлекателни и социални сайтове. В зависимост от

интелектуалното и професионално ниво, целите и степента на недоволство у

даден потребител или група потребители, интернет може да послужи за

трибуна на провокативен лидер на мнение, поддържащ широк аудиторен кръг,

протестна синдикална организация, или дори терористична схема. Блоговете,

форумите и социалните мрежи непрестанно бълват информационни облаци от

субективна информация, но сред ненужните данни често се срещат застъпващи

се позиции, неправомерно „изтекла“ документация на частна фирма или

държавна институция. Подобна база данни се генерира от потребители на

световната мрежа за потребители на световната мрежа.

• Маргиналните групи и новите форми на вертикална мобилност в социума

По определение маргинален означава „Периферен, изхвърлен, на границата

човек (от латински margo – край) – човек, който се намира на границата на

1 Понятието обрисува състояние на илюзорна свобода, използвано широко от немския психолог Ерих Фром.

16

различни социални групи, системи, култури, намиращ се под влиянието на

противоречащи си норми, ценности и т.н. Маргинална група от хора – това е

група, отхвърляща определени ценности и традиции на културата на групата, в

която се намира, и утвърждаваща свои собствени норми и ценности.

Социологическо понятие, обозначаващо „крайните, гранични” положения на

човека в социалните групи, които оставят определен отпечатък в психиката му.

Понятието се е появило в американската психология през 1920 г. като

определение на невъзможността за адаптация на емигрантите към новите

социални условия.”2 Изхождайки от това определение лесно бихме могли да

ситуираме много и различни по социален и икономически статус хора на

различна възраст и със различно семейно положение в една или друга

маргинална група. Погледнато по този начин, днес всички сме емигранти в

собствените си страни. Социалната (само)изолация ни прави такива.

Свободните пазарни и конкурентни отношения ни правят такива.

Неурегулираният добре държавен апарат натрупва недоволство у хората,

докато в даден момент откъснатите групи и индивиди не намерят инструмент за

промяна (Египет, януари 2011г.). Маргиналните групи създават свои канали на

информация, използвайки общия поток на комуникация – Интернет. Изграждат

третото ниво на комуникация – те стават лидерите на мнение, те стават

източникът на информация, от който медиите черпят новини, факти и

разкрития. (Недоволният държавен чиновник публикува корупционните

механизми за източване на ДДС в wikileaks.org.)

Комуникационната среда се промени до неузнаваемост. Потокът на

комуникация днес представлява затворена система, в която всеки може да

създава…история. В свят на безпрецедентен масов егоизъм обикновеният

човек може да промени хода на историята. Двустепенният поток на

комуникация, преминаващ от източника към лидерите на мнение до

реципиентите, днес мутира в тристепенна затворена система. Въпреки

илюзиите на демокрацията и контролирания избор на източния комунизъм,

хората имат думата.

2 Oпределение, дадено от сайта znam.bg

17

Информационната революция

Модерната ситуация изисква експедитивност на разбирането, мислите и

действията. Информираността се счита за неизмеримо преимущество, тъй като

носи със себе си сигурността и силата на информирания избор. За храна,

перилен препарат, борсова транзакция или политическо решение. Отворените

световни пазари, икономическата и енергийната зависимост между държавите

създадоха глобално състояние на зависимост. На Европа от руския газ, на

Америка от китайския кредит, на всички нас от… наличието на ток.

,,Това, което става сега, съвсем не прилича на ураган, помитащ всичко от

повърхността на почвата, но оставящ самата земя непроменена. То

прилича повече на начало на земетресение. Защото подземната структура,

върху която се опира цялата ни икономика, понастоящем се лее и пропуква.

В усилията си да предотвратим голямото срутване ние се занимаваме с

явленията на повърхността, вместо да насочим вниманието си към

дълбините на структурата, където именно стават истинските големи

промени.” – Алвин Тофлър за „Третата вълна” от развитие на човечеството.

Според Тофлър съвременното общество е извървяло дълъг път на

трансформации и е достигнало третия информационен етап от своята

еволюция. След първия етап – аграрната революция, и втория етап –

индустриалната революция, е дошъл ред и на комуникационната

(информационна) революция.

В обществото на „Третата вълна” физическите потребности са презадоволени

чрез постигнатия технически и научен напредък, но еволюцията е създала

търсене на нова обменна ценност, а именно – информираността като форма на

знанието. Интернет (в частност социалните мрежи) създаде нова форма на

неформално, де-институционализирано и свободно общуване. Реално

контрол над информацията във виртуалното пространство е трудно

приложим от страна на каквато и да е власт.

В труда на Мануел Кастелс, озаглавен „Възходът на мрежовото общество“,

ясно са онагледени новите форми за участие в комуникационния процес на

индивидите, групите, социумите и нациите. Според испанския социолог всяка

държава и общност е изправена пред предизвикателството или да намери

свето достойно място в комуникационния процес, или да изпадне в

18

социокултурен информационен блокаж. Медиите не могат да съществуват

вече едностранно, залагайки само на един метод за информиране.

Конвергенцията на медийното пространство е неизбежна и има за цел

приобщаването на по-голяма аудитория, адаптиране към третото ниво на

комуникация, в което аудиториите стават и източници, и създатели на

медийни съдържания.3

„Дигитално комуникационно пространство е структурирана система от

субекти, мрежи и зависимости, чиято дейност се изразява в разпространение

на информация, която задоволява потребността от комуникация в новото

мрежово, информационно общество... Медиите претърпяват третата си

медиаморфоза; аудиториите се трансформират в потребителски групи,

виртуални общности, участници и създатели на медийни съдържания;

регулаторните модели и практики се конвергират. Тези процеси естествено

водят и до трансформации на обществото като цяло.“ – К. Михайлова.

Новият информационен ресурс е неизчерпаем. Това, което отличава

потребителите му, е как и могат ли да го използват. Някои избират да

задоволят потребността си от „чиста обществена съвест“ като изливат

страховете, подозренията и знанията си за реално случващи се политики и

събития във виртуалната реалност; други намират смисъл в субективната

оценка на първите и оттук стартира лавина от масово недоволство, намерило

неконтролируем отдушник в глобалната мрежа. Трети стават пасивни

потребители на информация, които не са способни да откроят

информационната стойност от информационния облак, който има за цел

отклоняване на вниманието и насаждане на идеологеми.

Двустепенен поток на комуникация

През 1944г. Пол Лазерсфелд развива хипотезата си за двустепенния

поток на комуникация, който циркулира от масовите медии към лидерите на

мнение до по-широка аудитория. За времето си хипотезата е изключително

3 Oбщият брой посещения на някои лични блогове или видео дневници в YouTube.com надхвърля месечната гледаемост на новинарски емисии (лични наблюдения)

19

точна, но след навлизането на интернет и задълбочаването на

глобализационния процес в световен мащаб общата картина за медийната

реалност се усложнява още повече.

Фиг.1 Двустепенен поток на комуникация

Тристепенен поток на комуникация

За първи път в историята ни имаме такава информационна система, която

функционира вече като тристепенен поток на комуникация: от масовите медии

към лидерите на мнение до широката аудитория и отново в масовите медии.

Кръгът е затворен, тъй като масовата аудитория вече има силата и властта

както като потребител на информация, така и като лидер на мнение и източник

на информация.

Фиг.2 Тристепенен поток на комуникация

20

Систематизирано представено съвременната картина на мрежовото

общество изглежда така: 1 – реално събитие (новина); 2 – интерпретации от

страна на елитите и лидерите на мнение и информиране на широката

аудитория; 3 – ответна реакция във виртуалното медийно пространство, която

събужда нови интерпретации и реални събития, както и нови лидери на мнение.

Аудиторията създава онлайн медийни продукти: блогове, клипове, социални

експерименти, протестни организации и дори революционни политически

щабове. Днес решения се взимат в реалността, а 2/3 от организацията се

случва в глобалната мрежа.

Практически пример

Тунис, декември 2010 г. – януари 2011 г.

Сайтът „Уикилиикс“ публикува информация, доказваща корупционните

практики в страната. Натрупаният негативизъм, продиктуван от високите нива

на безработица, ниските работни заплати и политически репресии, расте с

всеки изминал ден. Блогъри в Тунис публикуват личната си гледна точка по

проблемите в страната в интернет пространството. Реакцията на

управляващия вече 23 г. президент Бен Али и министъра на комуникациите

Осама Ромдани е светкавична – над 200 държавни и частни уеб сайтове са

блокирани, властите разбиват потребителски пароли и проверяват кой си

позволява „размирна, лъжовна и деградивна критика“ (думи на президента Бен

Али при обръщение към нацията от 23.12.2010 г.). Правителството на Бен Али

допуска най-голямата си грешка – опитва се да завзема контрола над медиите

и дори да управлява потока на информация. Тактика, възможна и печеливша

преди 40-50 години, но не и днес, тъй като хората са прекалено будни и

въоръжени с информация.

Отключващ гнева на масите елемент се явява протестното самозапалване на

търговеца Мохамед Буазизи и последвалия го полицейски терор, ярко отразен

в социални мрежи като YouTube, Facebook и Tweeter. Арестите на будните

интернет потребители се оказват не само безсилни срещу разбунените духове

в Тунис, но дори подхранват увереността на масата в правото и да се бори за

21

промяна. Насилие, огън и тотално погазване на човешките права. Както всеки

порив за социална свобода плаща своя данък „примирение“ с кръвта на народа

си. „Жасминовата революция“ на Тунис е нов вид борба, в която медиите се

оказват не само средство за информация, но и средство за организация.

Свързващите елементи в системата са обикновените хора в ролята на лидери

на мнение, журналисти и революционери. Трибуната е интернет.

Заключение

Протестът се превъръща във война. Медиите – в оръжие. Революциите е

еволюции. Свидетели сме на краха на старите империи и създаването на нови.

Световният ред се обръща и съвременния човек не е просто наблюдател, а

пряк участник в този феноменален процес. Без значение от възраст, пол,

социален статус, националност или грамотност, всички „единици“ днес

пулсират с промените и живеят паралелно в два неразривно свързани свята:

виртуалната реалност и реалната виртуалност.

22

Използвана литература и онлайн източници:

• Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество, изд.“Лик“, София, (2004)

• Клайн, Н. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на

бедствията, изд. Изток/Запад, София, (2011)

• Меркузе, Х. Ерос и цивилизация, изд. Христо Ботев, София, (1993).

• Чомски, Н. Необходими илюзии. Промиване на мозъци в

демократичните общества, изд. Бард, София (2005)

• Чомски, Класовата борба, изд. „Агато“, София, (2001)

• Manufacturing Consent: The Political Economy of the Mass Media, Herman,

E. and Chomsky, N. The bodley head, London, (1988)

• Marcuse, Herbert, One-Dimensional Man, Boston: Beacon (1964)

• Lazarsfeld, Paul F. and Robert K. Merton, ‘Mass Communication, Popular

Taste, and Organized Social Action’ Texts, 1944

Част І

Производствен процес

23

Трансформация на журналистическата професия

Мултимедиите и необходимите „мултиумения” за създаването им

Иван Вълчанов

С навлизането на дигиталните технологии за разпространение на

информацията и превръщането на интернет в среда за съществуване на

класическите и поява на нови медии неизменно настъпва промяна в

изискванията към уменията на професионалистите, които ги създават.

Революционната поява на новите (електронни) медии променя самата

журналистика и начините за масово осведомяване толкова, колкото се променя

и животът на всеки индивид в съвременното общество.

Все по-голямата част от населението на света е компютърно грамотно, а

в Европа, Северна и Южна Америка, Китай, Япония и други развити страни

професионалният и личен живот на повечето хора е немислим без

получаването на информация от интернет. Във все повече домакинства по

света имат компютри, свързани с интернет, а нерядко те са повече на брой от

членовете на семейството.

Революцията на последните години пък са смартфоните и таблетите,

които имат непрекъсната връзка с интернет в почти всяка населена точка от

планетата. Те лесно се побират в джоба на човек, но имат потенциала да

„складират” почти безкрайно количество информация. Именно от нея имат

нужда притежателите им и точно в това се изразява функцията на новите,

„дигитални” журналисти, които да я направят леснодостъпна, удобна и

разбираема за аудиторията максимално бързо.

Точно затова ефектът на интернет върху журналистическата професия

не трябва да бъде подценяван. Той я променя поне в три аспекта:

24

1. Има потенциала да направи функцията на журналиста на посредник между

случващото се и аудиторията излишна.1

2. Предлага на медийния експерт огромно разнообразие от информационни

ресурси и безкрайни технологични възможности, с които може да работи.2

3. Създава свой отделен тип журналистика, т.нар. „дигитална”, или онлайн

журналистика.3

Конвергенцията на класическите медии в интернет и създаването на

един общ дигитален информационен продукт, както и навлизането на новите

онлайн медии, обслужвани от „дигиталните” журналисти, водят до новото

понятие „network journalism” (англ. мрежова, интернет журналистика).

Последната изисква съчетаването на базовите журналистически качества и

умения, необходими на традиционните медии, и новите нужди на онлайн

журналистиката.

С навлизането на интернет във всекидневието на хората и превръщането

му от лукс в необходимост за всеки един член на обществото, класическите

медии несъмнено претърпяха драстични промени. В последното десетилетие

станахме свидетели на огромна интернет революция, която доведе до

пресищането с информация. Именно заради това се изменят и функциите на

медиите. Те вече по-скоро не „създават” информацията, а я пресяват и

привеждат във вид, подходящ за консумация от потребителите.

Възможността на онлайн медиите да съберат в себе си всички силни

страни на традиционните медии постави под огромна заплаха оцеляването на

вторите. Въпреки това всяка една традиционна медиа, независимо дали

печатна, радио или телевизия, може да оцелее в новата среда. За да се случи

това обаче, е задължително нагаждането и съобразяването й с интернет. На

пръв поглед едва ли можем да се сетим за функционираща медиа, която да

няма своя уеб страница или поне блог. И докато някои от тях използват

1 Бардол, Дж. Отвъд журналистиката. Професия между информационното и цивилното общество. Европейски журнал по комуникация. 1996, стр. 283-302. 2 Куин, С. Откриване на новини и интернет. 1998, стр. 239-255, Павлик, Дж. Новите медии и новините: последици за бъдещето на журналистиката. 1999, стр. 54-59. 3 Сингър, Дж. Онлайн журналисти: Основи за изследване в променящата им се роля, Дюз, М. Журналистиката и мрежата: Анализ на уменията и стандартите в онлайн средата, 1999.

25

сайтовете си най-вече за връзка с аудиторията и реклама, други изцяло

преминават в дигиталното пространство. Това се отнася в най-голям смисъл за

печатните медии, защото удобството, бързината, лесното архивиране и

безплатният продукт в интернет бързо стопиха голяма част от тиража на

вестниците. Именно затова повечето издания развиват добре своите сайтове и

тези, които го направиха навреме, се радват на голям интерес. Закъснелите

или предпочелите да останат само офлайн (извън мрежата) претърпяват

огромен провал и най-често са принудени да прекратят дейността си.

Изследователите на онлайн журналистиката определят четири нейни

базови характеристики. Те със сигурност я отличават коренно от традиционните

медии и допринасят за нейния нов, практичен и предпочитан облик. Това са

интерактивност, подбиране на съдържанието, хипертекст и конвергенция

(мултимедиа). В случая става въпрос за преодоляването на време и

пространство при разпространението на новини и информация онлайн.

Множеството канали за публикуване на готовите журналистически материали

променят коренно методите на работа на професионалистите в областта. Това

оказва влияние върху основната функция на журналистиката – събиране и

обработка на информация. Тези функции вече няма да са свързани с

досегашните видове медии, ще бъдат създадени нови жанрове и начини на

разпространение.

Нека проследим ключовите моменти при разглеждането на четирите

характеристики на мултимедиите. Всяка от тях допринася за трансформацията

на професионалните журналисти и сферата като цяло.

Интерактивност. Въпреки че за класическите медии също се твърди, че

са интерактивни, това качество се свързва най-вече с онлайн медиите. Когато

се осведомяваме чрез онлайн изданията, интерактивният елемент в тях е от

най-голямо значение. Той играе основна роля за връзката с аудиторията не

толкова заради бързината и удобството си, колкото заради това, че има

способността да направи читателя (зрителя) част от самата новина. Това може

да бъде извършено чрез обмяна на информация между журналистите и

аудиторията посредством анкети, провеждани в сайтовете, места за коментари

26

под материалите и чат стаи. Тези опции дават на читателите възможност да са

част от това интерактивно преживяване.

Вторият много важен елемент е подбиране на съдържанието. Той може

да бъде определен и като „персонализация”, или „индивидуализация”, но най-

правилното понятие е именно „подбиране”. Технологията на интернет не просто

позволява бърза обратна връзка с потребителите, но и подбор на темите, които

са интересни за реципиентите. Това не означава да се създава продукт,

насочен само към една част от аудиторията, а всеки един посетител на

медиата да получава точно тази информация, съответстваща на интересите

му. Някои от най-големите новинарски сайтове в света, като тези на CNN, Excite

и Yahoo!, разполагат с опцията, наречена „подбрано съдържание”. Тя помага на

хората да имат своя лична начална страница на сайта, на която излизат

материали, съобразени с предпочитанията на читателя. Именно това е една от

най-силните страни на онлайн журналистиката.

Хипертекстът е една от най-важните черти на новите медии.

Невижданите само допреди няколко десетилетия хипертекст и хиперлинкове

стоят в основата на интернет, а благодарение на тях медиите могат да

снабдяват потребителите си с оригинално новинарско съдържание като връзки

(links), водещи до оригиналния източник на информацията. Те помагат за

лесното достигане до допълнителна информация по темата и най-важното –

бърз и удобен достъп до архив, независимо колко богат е той.4 Това спестява

изключително много време за търсене, както и място, което би заел един

хартиен архив. С необятното количество информация, намиращо се в мрежата,

една от най-важните задачи на „новите” журналисти е да се предлага

„информация за информацията”.5 Това изцяло променя ролята на журналистът,

който вече „води” зрителите до информацията. По този начин всеки може да

избере какво по темата да прочете или види – кратки репортажи, интервюта

или анализи на дадено събитие.

4 Павлик, Дж. Новите медии и новините: последици за бъдещето на журналистиката. 1999, стр. 54-59. 5 Дюз, М. Журналистиката и мрежата: Анализ на уменията и стандартите в онлайн средата, 1999.

27

Четвъртата характеристика на онлайн журналистика е

мултимедийността. От журналистическа гледна точка това е конвергенцията

(сливането) на традиционните медийни формати – видео, снимки, текст и звук,

използвани за разказването на една единствена история в онлайн медиа. Това

позволява информацията да бъде представена от различен ъгъл, по различен

начин. Тя става много по-интересна и по-лесна за възприемане и разбиране.

Самият факт, че журналистът и аудиторията могат да избират начина, по който

да бъде представена информацията – чрез видео, звук или текст, подсказва за

необятните възможности на мултимедиите.

Интерактивността, подбора на съдържание, хипертекстът и

мултимедийното съдържание променят изцяло облика на журналистиката като

цяло. Това влияние се определя като такова, което изменя нейната функция и

професията на журналистите. Онлайн медиите са много различни от

традиционните и именно заради това хората, работещи или пренасочващи се в

тази сфера, трябва да имат необходимите умения. Тук обаче вече говорим не

просто за медийни умения, а за „мултиумения”, които са нужни за създаването

на мултимедийно съдържание.6

Все повече професионалисти, работещи в медиите, сменят

местоработата си и се насочват към краткосрочни договори, дори често стават

журналисти на свободна практика и се изявяват като гост-автори. Със сигурност

влияние върху това има и дигитализацията на журналистиката. Освен това тя

изгражда различни от традиционните отношения между медиите и аудиторията,

към което ще насочим вниманието си сега.

Онлайн журналистиката променя начините за комуникация между

журналистите и аудиторията, което влияе върху професията като цяло.

Балансът на влияние между комуникаторите и реципиентите е коренно

променен. Докато преди цялата информация и решението, какво и по какъв

начин да бъде публикувано, бе изцяло в ръцете на журналистите, сега нещата

стоят по друг начин. Много често се случва „обикновените хора” да знаят много

повече и да имат информацията за дадено събитие доста време, преди

6 Бирхоф, Дж. Журналистическата подготовка в Европа: Практики и перспективи, Дюз, М. Журналистиката и мрежата: Анализ на уменията и стандартите в онлайн средата, 1999.

28

журналистите да я съобщят. С възможностите за мигновено споделяне с целия

свят чрез смартфони и таблети, всичко „плъзва” в интернет в рамките на

минути. Това бе невъзможно едва преди десетилетие и несъмнено оказва своя

ефект върху медийното развитие и отношението на медиите с аудиторията.

С достигането до основната част на изследването трябва да съпоставим

самите професионални журналисти по отношение на начините им на работа

преди появата на онлайн медиите, разликата в процеса на създаване на

медиен продукт, неговото публикуване и уменията, необходими за това. За

целта бе проведено изследване сред специалисти, непосредствено свързани с

традиционните и новите медии.

Относно въздействието на интернет и новите технологии върху самото

създаване на медийния продукт журналистът Таня Стоянова смята: „С бързото

развитие на цифровите технологии дойде огромна промяна в спецификата и

мащабите на съвременните медии. Интернет с висока скорост, като често

превъзхождаме Европа в това отношение, мобилни телефони от най-ново

поколение, социални мрежи, игри и други забавления, всичко това промени

комуникациите и обмена на информация, оттам и дойде сериозната промяна в

процеса на създаване, разпространение и потребление на медийното

съдържание. Днес медиите са не по-малко заинтересовани от крайните

потребители от взаимовръзката между различните носители - телевизия,

радио, интернет сайтовете, мобилните платформи и вестниците. Но по-скоро се

върви към едно обединение на възможностите на всеки отделен вид медиа към

един мултимедиен продукт, който с едно натискане на бутона (без значение

дали на дистанционното, или с мишката), потребителят ще пренареди по свое

усмотрение и по свой вкус медийното съдържание.”

За удобството, качеството, достъпността и интереса от страна на

аудиторията пък Стоянова, която в момента работи в онлайн медиа,

пренасочила се към нея от пресата, смята: „Несъмнено този въпрос вече стои

така - какъв ще е видът и до каква степен ще е свободен достъпът до

мултимедийния продукт. Защото спецификата на онлайн изданието е да дава

много информация, но изразните средства са доста по-различни от тези в

печатния материал. Така че тук има по-скоро допълване и преливане на

29

тематиката от онлайн изданието в печатната медиа, където можеш да си

позволиш дълго развиване на темата. Докато в интернет никой потребител

няма да чете дългите страници за една новина. Но пък силната страна там е

актуалността, защото на секундата от събитието новината вече е публикувана.

Пред много редакции вече стои въпросът, и с това онлайн медиата да

предложи и образ. Решението е към материалите (най-често интервютата) да

се снимат и видеоклипове. Именно тук изниква необходимостта от търсене на

нови хора с компетенции по монтаж на материалите. Това е само един пример

от огромните предизвикателства, пред които е изправена гилдията.”

Интересното при изследването е, че всички професионалисти, работещи

в онлайн медии, са единни в мненията си за удобството и бързината за

разпространение на информацията, все по-активната роля на аудиторията и

новите умения, които журналистите трябва да придобият – както технически,

така и в самия начин на създаване и разпространение на материалите.

Нека проследим разликата в създаването на един журналистически

материал за класическо печатно издание и на един, предназначен за онлайн

медиа. Също ще разгледаме и конкретните задачи, които журналистът трябва

да изпълнява, както и уменията, които са му необходими за това. Доц. д-р.

Светла Цанкова от катедра „Медии и обществени комуникации” към УНСС

очертава основните стъпки при изграждането на един материал за печатна

медиа в края на миналия и началото на този век: „Определянето на темата за

материал в печатно издание може да бъде направено както от редактора на

съответния брой, така и от самия журналист, ако е достатъчно креативен.

Следва предварителна подготовка по темата – събиране на информация, която

преди компютърната ера е свързана със сериозен труд по намирането и

изчитането на огромни архиви. Следва определяне на „тема в темата”, аспект

на разглеждане на проблема. При необходимост се провежда интервю или

анкета, ползват се лични наблюдения и опит, използват се документи. След

събирането на информацията журналистът отново проверява всички данни и

факти и едва тогава започва да пише. Следва стилистична редакция и

материалът се предава на коректор, ако има такъв, и редактор. След

евентуалното нанасяне на необходимите корекции се прави страниране, като в

някои редакции журналистите сами позиционират материала си.”

30

При създаването на един материал за онлайн медиа обаче наблюдаваме

доста разлики, освен първата фаза – определянето на тема. Ако се касае за

конкретно събитие, то трябва да бъде отразено по възможно най-бързия начин.

И тук вече не става въпрос за написване на статията след разглеждането на

дадени събития и факти, а създаването й в момента на случващото се.

Говорейки за публикуването й, не става въпрос за часове, а за минути. Лесно

можем да се досетим, че в случая отпадат дългите и задълбочени изследвания,

а често и преминаването на материала през редактор, да не говорим за

коректор. Новините се „произвеждат”, и то бързо, просто защото в противен

случай конкурентите ще го направят първи. Разбира се, това има своите силни

и слаби страни. Главният редактор на верига спортни сайтове Тодор Иванов

има мнение по въпроса: „Предимствата на онлайн медиите са главно за

потребителите, които получават по-бърза информация. Слабите страни обаче

са големият брой грешки, които се допускат заради бързината. Тук става

въпрос за новинарските онлайн медии. Единственият различен вид онлайн

медии са блоговете, където не се залага на бързина, а има само коментари на

определени журналисти или личности. Там не се гони новината, а

задълбочаването в проблема. Те обаче за момента не са толкова популярни и

рядко авторите им могат да се издържат от тях заради липсата на реклама.

Другата лоша страна е, че често хартиените издания вземат информацията,

която е публикувана много по-рано в сайтовете, и споменатите грешки се

пренасят и в печата.” Засягайки въпроса за качеството на материалите и

грешките, доц. д-р. Цанкова смята: „Качеството на материалите в онлайн

медиите е по-ниско в сравнение с печатните не само заради намаленото време

за публикуване, но и заради занижените критерии при подбора на

журналистически кадри в интернет изданията.”

След като изяснихме разликата между материалите на двата вида

медии, нека разгледаме какво е необходимо на журналистите в индивидуален

аспект, за да създадат тези два така различни вида медийни продукти. Общите

качества, които всеки един журналист трябва да притежава, независимо в какъв

вид и коя медиа работи, са оперативност, организаторски умения, пробивност,

умения за бърза и адекватна реакция в проблемни ситуации, умения за

31

отсяване на информацията, специализирани познания по конкретната тема, да

бъде самовзискателен и самокритичен.

Когато стигнем до момента с техническите умения обаче, можем да

открием и големите разлики между двата вида журналисти. За да създаде

своите материали, журналистът в печатна медиа трябва да има основни

познания за работа с пишеща машина или компютър (само за въвеждане на

текста), работа с диктофон, бързо намиране на необходимата информация в

архив (книжен или електронен). Всички останали действия по определяне на

шрифт, позициониране, обработка и добавяне на снимки, предпечат, печат и

разпространение са отговорност на други хора. Това обаче не е така при

онлайн медиите. Най-често журналистите, работещи в тях, извършват всички

описани до момента дейности съвсем сами, и то не от редакцията, а от мястото

на събитието. Често срещана гледка е, освен да слуша и да подбира най-

важната информация от случващото се, журналистът сам да прави снимки,

след което да ги „качва” на компютър и сам да ги обработва. Следва обработка

на звуковия или видеозапис, извършен пак от журналиста. Междувременно той

трябва да е написал материала си. Да добави мултимедийните допълнения

(препратки, хиперлинкове) и съвсем сам да публикува материала си.

Непосредствено след това той го разпространява, публикувайки го във вече

задължителните за всяка уважаваща себе си медиа страници в социалните

мрежи (някои дори имат собствени приложения за мобилни устройства). За да

бъдат извършени тези дейности бързо и качествено, журналистът се нуждае от

сериозни познания в областта на компютрите и техниката, да може бързо да

отсява информация и да я записва. Липсата на няколко души, през които

„минава” материалът, преди да се публикува, пък повишават отговорността,

която поема авторът му.

В заключение можем да кажем, че трансформацията в медиите е

необратим процес, който е в апогея си, и с всеки изминал ден ставаме

свидетели на ефектите му. С навлизането на новите технологии комуникацията

като цяло придобива нови измерения. От това се възползват и медиите, които

имат възможността да създават един коренно различен от досегашния продукт,

много по-интересен и удобен за потребителите.

32

В исторически план всеки един вид медиа е успявал да се нагоди спрямо

идващите нови и по-модерни начини за осведомяване. Сега обаче

революцията, предизвикана от интернет и компютърните технологии, е по-

голяма от всяка, позната на човечеството, и може не просто да измени, а да

„претопи” традиционните медии и да ги направи част от себе си.

Несъмнено професията на журналистите не е това, което беше в края на

миналия век. Тя разширява обхвата си и се изменя изключително динамично.

Професионалистите трябва да са в постоянен процес на усъвършенстване и

преквалификация, за да успеят да са адекватни на случващото се в света на

медиите. Това е огромно предизвикателство, интересно за хората с порив към

новото и модерното. Именно такива ще са журналистите на бъдещето – те ще

забравят (в голяма степен вече са забравили) да пишат на ръка.

Комуникацията ще протича на секундата, работата ще става все по-динамична,

а самото понятие „медиa” ще придобие ново значение.

Тепърва професионалистите, изследователите в областта на медиите и

публиката, която вече има своята сериозна намеса в създаването на

журналистическия продукт, ще бъдат част от огромни промени в качеството си

на страни на комуникацията. Промените, които в момента протичат, и тези,

които предстоят, ще дадат немислими до момента възможности и функции на

медиите. Трансформацията им ще става все по-бърза и по-мащабна, а докъде

ще доведе всичко това, можем само да гадаем.

33

Използвана литература и онлайн източници:

• Бардол, Дж., Дюз, М. Онлайн журналистика: Конвергиране на

компетенциите на професионалистите в медиите, 2001.

• Бардол, Дж. Отвъд журналистиката. Професия между

информационното и цивилното общество. Европейски журнал по

комуникация. 1996.

• Бирхоф, Дж. Журналистическата подготовка в Европа: Практики и

перспективи. Представяне на конференцията „Посланието на медийното

„непълнолетие”, 1999.

• Дюз, М. Журналистиката и мрежата: Анализ на уменията и

стандартите в онлайн средата, 1999.

• Дюз, М. Разбиране на ефекта на интернет, 2001.

http://www.ejournalism.au.com/ejournalist/deuze.pdf.

• Куин, С. Откриване на новини и интернет. 1998.

• Павлик, Дж. Новите медии и новините: последици за бъдещето на

журналистиката. 1999.

• Сингър, Дж. Онлайн журналисти: Основи за изследване в променящата

им се роля. http://www.ascusc.org/jcmc/vol4/issue1/singer.html [1999,

Oct.20].

34

Квалификация и особености на интернет журналиста

Миглена Рогачева

Изразните средствата в журналистиката през последните 20 години

претърпяха драматични промени. Различен е и достъпът до журналистическите

канали. Днес не е необходимо да се инвестират милиони евро в печатарска или

излъчваща техника, за да се разпространява журналистическа продукция.

Всеки може да свали от интернет безплатно или на сравнително ниска цена

програми, чрез които да създава текст, да прави аудио- или телевизионни

програми. Днес всеки по всяко време може да публикува всичко в мрежата. В

такъв случай какво включва терминът “журналистика”? Каква е ролята на

съвременните журналисти в постоянно променящата се медийна

действителност?

Това изследване има за цел да открои и обясни два основни проблема в

онлайн журналистиката – необходимостта от специализирани интернет

журналисти и нужните качества и квалификации за тези функции.

Съвременните журналисти трябва да умеят да работят в новите конвергентни

условия. Както Хауърд Рейнголд отбелязва в своето проучване за интернет

промяна на традиционната медийна концепция, във виртуалното пространство

се наблюдава изместването от еднозначната медиа към много медиата,

каквато се явява интернет. Така, от една страна, онлайн пространството може

да бъде видяно като цялостна медиа, а, от друга - като среда, в която се

съвместяват различни медийни форми - както традиционни, така и виртуално

специфични. Заради широкия и неясно разграничен обхват на интернет, където

всеки може да пише без ограничения и забрани, са необходими

специализираните в тази област журналисти, които да пресеят несъщественото

от важното и да предоставят на публиката качествена информация. В този

смисъл онлайн журналистите могат да се определят като регулатори, който

запазват равновесието между представата за интернет като цялостна,

стойностна медиа и уникалното възприятие на потребителите, че онлайн

35

медиите са техен собствен културен продукт, за чието създаване носят основна

отговорност. В обобщение може да се каже, че „интерактивната медийна

структура може да бъде представена като съвкупност от три базисни елемента:

адаптиране към виртуалната среда на вече познати медийни форми (радио,

телевизия, печат); проучване характеристиките на онлайн журналистиката,

която се явява продукт на интернет средата и е информационно поддържана от

посланията на офлайн медиите и от собствени източници; безкрайната като

тематичност и обем потребителска информация - резултат от нуждите на

виртуалния потребител за споделяне и обмен на идеи, проявяващи се във

всички нива на киберобщуването - чрез чатове, уеблогове, нюзгрупи, форуми и

т.н.”1

С открояване на необходимостта от специализирани интернет журналисти

трябва да се обособят качествата и квалификациите, нужни за тези функции.

Както проф. Пано Лулански отбелязва в своята научна разработка, в

последните години е неизбежно за професионалния журналист притежанието

на множествена интелигентност. В това число влизат следните основни видове

интелигентност: „лингвистична - знания на чужди езици и чувствителност към

говоримия и писмения език, логико-математическа - извършване на

математически операции, разглеждане, осмисляне и представяне в публичното

пространство на проблемите в научен аспект, с научни методи и средства,

пространствено-ретроспективна - разпознаване и манипулиране със социални

елементи, процеси и явления в откритото пространство и в исторически аспект,

Интерперсонална - разбиране на намеренията и мотивите на други хора

(емпатия), Интраперсонална - възможност за преценка на собствения

потенциал (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи), за разбиране

на себе си, готовност за преосмисляне на нужните промени. Липсата или

слабото развитие на една от горепосочените интелигентности формира

когнитивения дефицит на личността на журналиста.”2

За онлайн журналистите съществуват някои специфични знания и

квалификации, свързани със стила на писане в интернет медиите, които са

1 Попова, М. „Медиен процес и виртуална среда: Онлайн медии в България”, http://liternet.bg 2 Лулански, П., „Ключови умения и компетенции на журналиста”, Научно електронно списание „Медии и обществени комуникации”, брой 2, април 2009 г.;

36

характерни и за трите базисни елемента на виртуалната медийна структура.

Журналистическият текст в онлайн форма трябва да бъде със сканируем стил,

включване на графични допълнения, улесняващи навигацията на

потребителите (изведени заглавия, различно маркиран текст, зад който се

крият линковете, графики, таблици), които най-често не се задълбочават в

предлаганата информация, а само "сканират" текста. Стилът трябва да бъде

сбит и кратък, подобен на "обърната пирамида" и породен от недостатъците

при четенето от компютърен монитор.

Проучване сред някои от най-популярните новинарски сайтове за степента

на квалификация на интернет журналистите показва, че проблемите пред

българските онлайн медии са недостатъчното разнообразие на медийното

съдържание както по тематика, така и по задълбочеността на разглежданите

теми. Друг недостатък е липсата на достатъчно професионално изградени

онлайн журналисти, които да са запознати с особеностите на интернет

писането и да поднасят информацията според очакванията на виртуалния

потребител. Поради твърде ограничената среда и липсата на достатъчно

учебни курсове се оказва, че повечето от медийните практици в тази област се

специализират, докато извършват конкретна журналистическа дейност.

Сред положителните страни на интернет медиите в България могат да се

отбележат бързата реакция на журналистите при предаването и обновяването

на новинарското съдържание, лесният достъп до информацията и безплатното

й предоставяне в повечето сайтове. В българските онлайн медии печеливша

стратегия е развитието на уеб дизайна при поднасянето на информацията,

богатите архиви и добрият контакт с редакторските екипи. Възможностите за

коментар на текстовете и за общуване с останалите потребители чрез

форумите, както и личното участие на потребителите при списването на

медиата, също са сред положителните качества на новинарските интернет

издания.

След обстойно проучване на медийния онлайн пазар в България може да

отбележи, че една от основните групи новинарски сайтове са онлайн изданията

на хартиените всекидневници. Интернет изданията на вестник „Труд” -

http://www.trud.bg/ и „24 часа” - http://www.24chasa.bg/, са успешно адаптирани

37

към виртуалната среда. Освен по-важните новини и журналистически

разследвания от хартиения носител сайтовете подлежат на постоянно

обновяване с актуалните новини от деня. Като недостатъци на тези два

новинарски сайта могат да се отбележат липсата на типичния за интернет

журналистиката сканируем стил на писане – заглавията не са максимално къси,

липсва различно маркиран текст, зад който да се крият линкове. В тези сайтове

ясно личи вестникарският стил и начин на изразяване.

Като основна положителна страна за онлайн вариантите на хартиените

всекидневници може да се отбележи възможността за бърза и обективна

обратна връзка. Интернет страниците на вестниците могат да бъдат трибуна за

обикновеният читател да изразява позицията си по един или друг въпрос.

Форумите и полетата за коментари под статиите дават тази възможност. Това е

уникална промяна за обществото, защото е възможно най-демократичната

форма на изява на аудиторията. Така сайтът на качествения вестник се

превръща в нещо подобно на социална мрежа – място, където можеш да

споделяш мнения, да спориш, да критикуваш, да изразяваш одобрение, или по-

точно казано – осъществяване на обратна връзка.

Особеностите, характерни за онлайн журналистите, са най-добре

представени при специализираните новинарски медии, като има различни

варианти. Популярните новинарски онлайн сайтове предлагат селекция от

редакционно съдържание, което може да бъде оригинално или да е събрано

чрез множество линкове от други медии, както и моделирана връзка с

потребителите. „Онлайн медиите в България могат да се разделят на

новинарски и коментарни.”3 Към новинарските сайтове спадат

http://www.news.bg, http://www.actualno.com/, http://www.dnes.bg/,

http://www.focus-news.net/. С особено уважение в интернет пространството се

ползва информационно-аналитичният сайт http://www.mediapool.bg.

В тези сайтове много ясно се вижда спецификата и специализацията, която

е необходима на онлайн журналиста – бързи, ясни, кратки новини, сканируем

текст, изведени заглавия. Основният проблем при тях е в еднообразието на

3 Попова, М. „Медиен процес и виртуална среда: Онлайн медии в България”, http://liternet.bg

38

новините. Както отбелязва известният български журналист Емил Спахийски в

едно свое интервю, „хората се убеждават с времето, че може да има 1000

безплатни сайта, но човек се ориентира към два или три сайта, за които знае,

че там има истинска журналистика. Девалвира журналистиката като такава

благодарение на бързата информация. Но повечето сайтове са като агрегатори

на новини, които тиражират една и съща статия.”

Друг проблем е липсата на собствени журналистически разследвания. Това

е така, защото самата технология за изработване на едно журналистическо

разследване изисква дълго ровене и проверка на фактите. Нещо, което онлайн

медиите не могат да си позволят заради динамично развиващата се

действителност и непрекъснатия информационен поток. От друга страна,

качествените онлайн вестници могат да предложат много повече от бързина в

отразяването. Благодарение на стандартите за проверка на фактите и търсене

на допълнителни гледни точки, те могат да конкурират с достоверност и

качество на информацията другите онлайн медии. До момента към подобен

формат се стреми единствено сайтът http://www.mediapool.bg.

В интернет пространството в Българи все по-разпространени стават

медиите, които са продукт на действията на потребителите и най-пълно

отразяват техните гледни точки. Това са така наречените блогове. Те са

интересна медийна форма, която може по-скоро да се причисли към

коментарните онлайн медии, отколкото към новинарските.

Специализацията на журналиста в блоговете е деликатен момент, тъй като

„блоговете са по-скоро нов тип журналистика, в която този професионален

ангажимент се поема не непременно от професионалисти, а интерактивността

смесва двете роли – тази на журналиста, на този, който създава съобщението,

и тази на аудиторията. Формулата, която стои в основата на блоговете и

започва да променя цялостно разбирането за журналистика, е журналистът

читател или читателят журналист.”4

4 Лозанов, Г. „Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет”, в. „Капитал”, 16.07.2010 г.

39

В повечето новинарски сайтове има директни препратки към блогове на

отделни личности от журналистическата сфера или друга професионална

област, където има ясно изградена личностна гражданска позиция по даден

актуален проблем. Както отбелязва прецедателят на Съвета за електронни

медии Георги Лозанов: „Този нов тип журналистика ще става все по-важен,

защото в променените комуникативни условия, всеки хипотетично ще може да

стане в един момент журналист. Малкият професионален елит, който досега

представлява журналистиката, ще се разширява и това ще промени самата

представа за професионална журналистика. Най-простото е, че в блоговете

има много по-малко вътрешни задръжки, отколкото в професионалната

журналистическа работа, тъй като има много по-малко отговорност. Блоговете

започват да оказват влияние върху журналистическата професия. Самите

журналисти, когато виждат една територия с несъмнено по-голям режим на

свобода, започват да променят и собствените си действия и разбирания. Така

че в момента блоговете са по-скоро вътрешно професионално събитие. С

течение на времето обаче ще започнат да оказват влияние и върху мнението

на читателите. Освен това блоговете са интересно място от гледна точка на

това, че журналисти, които официалната медийна система по една или друга

причина е изхвърлила или маргинализирала, се оказват ключови фигури в

блоговете. Тоест по условие тази територия става територия за

съпротивляващата се журналистика.”5

В заключение може да се каже, че Интернет медиите в България все още не

използват ефективно потенциала си поради липса на специалисти в тази

област. Сред основните проблеми са липсата на разнообразно медийно

съдържание и достатъчно професионално изградени онлайн журналисти. Като

положителни качества на българските интернет журналисти могат да се

отбележат бързото предаване и обновяване на медийно съдържание, лесният

достъп до информацията и бързо осъществимата обратна връзка. Важно е да

се подчертае, че независимо от степента на квалификация и прилагане на

специфичните особености на онлайн журналистите в България, факт е, че

5 Лозанов, Г. „Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет”, в. „Капитал”, 16.07.2010 г.

40

интернет потребителите възприемат онлайн медиите като собствен културен

продукт, за чието създаване носят отговорност и на който са основни

ползватели.

Използвана литература и онлайн източници:

• Лозанов, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет,

в. „Капитал”, 16.07.2010 г.

• Михалев, И. Иновации в бизнес модела на качествения вестник – част

2, http://www.newmedia21.eu/

• Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското

интернет пространство, „Медиа свят”, юли 2004г.

• Попова, М. Медиен процес и виртуална среда: Онлайн медии в

България, http://liternet.bg

• Rheingold, H. Virtual Communities, http://www.rheingold.com

41

Новите медии – фон или перспектива за трансформация на традиционните

Деян Харалампиев

Цел на анализа: Целта на разработката е да проследи значителните

промени, настъпили в начините и формите на комуникация в резултат на

бурното развитие на технологиите през последните десетилетия.

Широкото разпространение на Интернет създаде предпоставки за появата

на медии от нов тип – медии, в които посланието се генерира от и е

насочено към потребителите на мрежата, като се определя и споделя

съобразно с ценностната система на по-тесен или по-широк кръг от

членове на виртуалната общност. Новите медии постепенно се превръщат

в безусловен фактор и мощен катализатор на много от процесите и

движенията, които се зараждат в гражданското общество, и поставят

редица предизвикателства пред конвенционалните. Бъдещето на

традиционните масмедии до голяма степен се обуславя от възможностите

им за успешно адаптиране към съвременните методи на комуникации,

базирани на Интернет като съвършено нова медийна платформа.

Навсякъде по света медийната индустрия е в процес на трансформация

под влиянието на бурното развитие и промени, които се осъществяват в

сферата на комуникационните технологии, икономиката, политиката и

управлението. Роджър Фидлър, професор по журналистика и масови

комуникации от университета в Колорадо, въвежда термина “медиаморфоза”,

за да дефинира този процес като „трансформация на средствата за

комуникация, обикновено протичаща като резултат на сложни взаимодействия

между осъзнати нужди, конкурентен и политически натиск и технологични

нововъведения.”1

Най-характерните последици от този процес са:

1 Фидлър, Р. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. ИК Кралица Маб, 1998, с.26

42

- бързото разрастване на медийните компании, интернационализацията и

диференциацията на тяхната дейност, водеща, от една страна, до все по-

голяма концентрация на капитали в този сектор, както и до мултиплициране на

медийните пазари, от друга;

- мащабното разпространение на Интернет връзките и създаването

световната информационна мрежа;

- нарастващата способност на индивида сам да създава, генерира и

разпространява информация.

Фидлър определя Интернет като рожба на Студената война, създадена

като разработка на Агенцията за перспективни изследвания и проекти към

Министерството на отбраната на САЩ като “мрежа от компютри, която да

продължи да функционира дори ако големи части от нея са разрушени от ядрен

удар или саботаж.”2 През 80-те години на миналия век отговорността по

поддържането, развитието и финансирането на Интернет се прехвърля на

гражданските организации и от този момент нататък, както отбелязва Фидлър,

Интернет започва да се променя по начини, който никой не е планирал или

очаквал. “Важните изследователски данни и научни идеи продължават да

заемат голяма част от трафика, но обликът на средство за комуникация се

оформя от взаимоотношенията между хората.”3

Интернет, като своеобразна технологична революция, засяга и дава

отражение върху всички останали медии от аналоговота епоха. Най-драстична

е промяната на посоката от “масовост” в масовите комуникации към

сегментиране и индивидуализиране на медийните послания, отправени

съответно към аудитория, която вече не е само пасивен обект, а интерактивен

субект, към потребители, които вече сами могат да решат какво, колко, кога и от

кои медии да вземат. Нови виждания се налагат и в традиционната медийна

концепция. Така например според Хауърд Рейнголд във виртуалното

пространство се наблюдава изместване от еднопосочната медиа към медиата

от типа “много-към-много” (many-to-many media), каквато се явява Интернет.

Това дава възможност, от една страна, мрежата може да бъде представена

2 Пак там, с.124 3 Фидлър, Р. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. ИК Кралица Маб, 1998, с.125

43

като цялостна медиа, а от друга – като среда, в която се съвместяват различни

медийни форми, както традиционни, така и виртуално специфични4. Налага се

позицията, че епохата на Маклуъновата теория, че “средството е

съобщението”, е приключила с 20-ти век и през новия, 21-ви век, след

дигиталната революция в масмедийната сфера, във виртуалния свят на

Интернет, уеб телевизията и мобилните връзки се налага виждането, че

“съобщението е средството”5, което означава, че е необходимо съвременните

медии, както новите, така и традиционните, да изведат на преден план

съобщението, съдържанието.

Според Фидлър приемането и използването на всяка отделна технология

и медиа е породено не само от техните достойнства сами по себе си, но и от

значението, което обществото им отдава. За да се направи подобна оценка, е

необходим един по-дълъг период от време, през който социумът ги проучва,

приспособява се към техните особености или ги отхвърля. Този период е

наречен от Пол Сафо, директор на Института на бъдещето в Менло парк,

Калифорния, “правило на 30-те години”.

Революцията в комуникационните технологии не означава непременно

революционен обрат или смърт на медиите, базирани до този момент на по-

старите технологии. В противен случай традиционни медии като печатна преса

и радио биха били отдавна забравени. Оцеляването и развитието на медиите

зависи от степента на тяхната ползваемост от обществото, като много често

тяхната трансформация е взаимосвързана и се подчинява според Фидлър на

следните принципи:

- коеволюция – всички форми на средствата за комуникация съществуват

и еволюират съвместно в рамките на една разширяваща се, адаптивна

система;

- конвергенция – различните технологии и форми на медиите могат да

работят заедно;

4 Rheingold, H., Virtual Communities, http://rheingold.com 5 Кастелс, М., Възходът на мрежовото общество. ИК ЛИК, 2004, с.335

44

- комплексност – възможност за използване на различните техники и за

самоорганизация.

Главоломното умножаване на интернет медиите започва през втората

половина на 90-те години, когато след популяризирането на World Wide Web се

разкриват предимствата от простотата за ползване на съдържанието им от

всички. Американското списание “Time Magazine” първо навлиза в тази

територия и използва възможностите на новата платформа. Сайтът му е пуснат

безплатно през 1993 г. и за краткото време от шест месеца успява да генерира

трафик от около 1,5 милиона потребители. Две години по-късно в световната

мрежа стъпва и вестник “Чикаго трибюн’, който скоро е последван от всички

водещи американски медии.

Аналогично се развиват и събитията в Европа, където “Дейли Телеграф”

е първият британски вестник, пуснал през 1994 г. своя страница в Интернет, а

три години по-късно собствен уеб сайт открива и Би Би Си. По този начин в

рамките на едно десетилетие Интернет се превръща в неразделна част от

визията ни за съвременните медии и новинарски агенции.

Българските традиционни медии също търпят подобно развитие в

информационно отношение. Понастоящем всички големи всекидневници, както

и значителна част от седмичниците и списанията предлагат и свой интернет

сайт, който при някои е огледален образ на хартиената версия, при други

предлага част от материалите, при трети представлява визитка на изданието и

т.н.

Функциите си на средство за масова комуникация радиото запазва по-

дълго, отколкото мнозина очакват, че ще продължат в епохата на телевизията и

Интернет. В резултат на увеличилото се в световен мащаб автомобилно

движение, на радиоприемника в колата се дължи повече от половината

аудитория на тази медиа. Широкото навлизане в бита на мобилните телефони

и устройства също присъединява към аудиоаудиторията немалки групи.

Въпреки това в дигиталния индивидуализиран свят радиото все повече загубва

своята традиционна информационна роля и придобива форматен характер,

който повечето частни радиостанции възприемат като разновидност на

определен музикален жанр. Журналистически теми и предавания присъстват

45

основно в програмите на БНР и “Дарик радио”. Те са и тези, които присъстват в

Интернет със свои сайтове и предлагат на онлайн потребителите актуални

записи на разговори, коментари и анализи, включени в различни рубрики.

Макар и с най-големи възможности като сравнително ново средство за

общуване, което се “отличава със своята привлекателност, сетивна стимулация

на действителността и лесната си комуникативност по линия на най-малкото

психологическо усилие”6, телевизиите реагират последни на новите

информационни предизвикателства. За сметка на това обаче много бързо

напредват, като разнообразяват онлайн версиите си с актуални новини, снимки,

видео, цели информационни емисии и предавания. Подобни сайтове имат БНТ,

Би Ти Ви, ТВ 7, Нова телевизия, като последната предлага сами, съобразно

индивидуалните си вкусове и предпочитания, да изберем и подредим онези

предавания от нейната програма, които ни допадат най-много.

Във виртуалното пространство сайтовете на традиционните медии вече

успешно се конкурират и от онлайн медии, изцяло функциониращи само в тази

среда. През последните години в България подобни онлайн медии претърпяват

забележимо развитие, както по отношение на разнообразието и качеството на

предлаганото съдържание, с което успяват да разширят своята аудитория, така

и по отношение на техния брой, форма и специфична насоченост. Сред най-

популярните новинарски сайтове могат да бъдат споменати Медиапул, Днес,

Всеки ден, Бинюз, информационните агенции БГНЕС и Фокус.

Блоговете, а и в допълнение социалните мрежи са най-бързо

развиващите се медийни формати в Интернет. Тяхната специфична структура и

философия в най-голяма степен отговарят и са съобразени с особеностите на

мрежата и на онлайн журналистиката, чиито основни характеристики Марк Дюз7

извежда на преден план като:

- интерактивност;

- персонализация;

6 Кастелс, М., Възходът на мрежовото общество. ИК ЛИК, 2004, с.332 7 Deuze, M. Online Journalism: Modelling the First Generation of News Media on the World Wide Web., <http://firstmonday.org/issues/issue6_10/deuze>

46

- конвергенция.

Първите две характеристики са пряко свързани с аудиторията.

Интерактивността заменя еднопосочността на посланията, генерирани чрез

традиционните медии, и създава диалогичност при общуването в онлайн

медиите. Персонализацията е свързана с индивидуалните предпочитания на

всеки отделен потребител на медийния продукт и начин на предоставяне на

желаната информация – чрез хипервръзки към много източници с архив, в

които може да се извършва търсене, или чрез “избутване”, т.е. автоматично да

се изпраща индивидуално съдържание. Посредством конвергенцията се

преминава от линейно подаване на текст и аудиовизия към съчетаване на

текст, звук, видео, графика и анимация, с което се постига създаването на една

качествено нова медиа.

Възникналата в Интернет цяла паралелна медийна вселена позволява

съществуването на виртуални общности, които Мануел Кастелс дефинира като

“междуличностни социални мрежи, болшинството от които основани върху

слаби връзки, силно диверсифицирани и специализирани, но въпреки това

способни да генерират взаимност и подкрепа от динамиката на стабилното

взаимодействие”.8 Те “съчетават бързото разпространение на масмедиите с

проникващата сила на личната комуникация”9 и укрепват тенденцията към

приватизация на общуването – тоест преизграждане на социалните мрежи

около индивида и развитие на персоналните общности както физически, така и

в рамките на мрежата”10. Потребността на всеки отделен човек от споделяне и

обмен на идеи, проявяваща се във всички нива на киберобщуването – чрез

чатове, блогове, форуми и т.н., превръща социалните мрежи в обществен

феномен. Оформя се нов вид медийна организация, която професорът по

журналистика Джей Роузън в своя публикация определя като тази на

“пишещите читатели”, на “зрителите с камери”, на слушателите, които “могат да

се свържат помежду си и да получат средството да говорят пред света.”

Технологичните и общностни фактори, които определят

функционирането на социалните мрежи в Интернет, не могат да бъдат

8 Кастелс, М., Възходът на мрежовото общество. ИК ЛИК, 2004, с.357 9 Пак там, с.357 10 Пак там, с.357

47

разглеждани изолирано и в този смисъл онлайн пространството се превръща в

нещо много повече от помощно средство за общуване. Насищането му с все

по-голям брой участници и с ново, по-богато съдържание го прави потенциална

основа за промяна на традиционната публичност.

Стандартният модел на разпространение на информацията – от

събирането на новините, през съответното филтриране и редактиране до

тяхното публикуване, при новите медии се трансформира в един коренно

различен модел – всеки може да произвежда новини и всеки може да ги

консумира. По принцип този вид хоризонтална комуникация представлява

сериозна алтернатива на институционализираните традиционни медии, които

единствени до този момент изпълняват мисията на посредник между

обществото и управляващите.

В световен мащаб за блогърската журналистика и социалните мрежи все

повече се говори като за същинските граждански медии, медии, които са за

хората и на хората, медии, които стоят далече от претенциите на политиците и

от интересите на собствениците. Подобни тенденции в развитието на интернет

обществото съществуват и в България, въпреки че възприемането на

новостите у нас забележимо изостава. Например Facebook придобива широка

популярност в САЩ преди около 5 години, а Twitter потреблението преди 2

години. В нашата страна Facebook се използва едва от 2 години, а Twitter едва

сега навлиза. Независимо от това обаче вече се разкрива тяхната съществена

роля за промяна на медийното статукво, роля, в която активно участие играят

гражданите.

Начало на тази интернет активност у нас започва доста преди

популяризирането на социалните мрежи, когато през лятото на 2007 г. с

помощта на форуми и блогове се организират екопротести срещу

унищожаването на природния парк “Странджа”. Блогърът Мишел е привикан в

полицията с обвинението, че незаконно е подтиквал хората да протестират,

което предизвиква силно негативен отзвук и кара властите бързо да

преосмислят действията си по отношение на необяснимото до този момент

влияние на тези “нови” журналисти.

48

Протестите през януари 2009г. също са организирани по подобен начин.

Катализатор на протеста е убийството пред дискотека “Амнезия” в Студентски

град на студента по фармация Стоян Балтов. Организацията се реализира

изцяло в интернет пространството чрез банери в младежки форуми и в

социалната мрежа Facebook, която тогава започва да набира популярност. Към

тях се включват природозащитници, блогъри, майки, земеделци. Всяка от тези

групи има свой специфичен набор от искания. Въпреки различните си цели

отделните групи, участващи в този протест, се обединяват в недоволството си

от властта, от оскъдното представяне на техните проблеми в медиите и

липсата на конкретни виждания за решаването им.

Разбирането за силата на този тип протести продължава да се развива и

знак за това са последващите случаи на активизиране на гражданите в онлайн

пространството като формирането на група „Гласуване без граници”, която

дискутира проблемите около организацията на изборите в чужбина и изпраща

няколко отворени писма до Министерството на външните работи и до медиите

с искане за прозрачност и повече изборни секции.

По аналогичен начин през 2010 г. и 2011 г. протичат и протестите срещу

промените в закона за електронните съобщения, които предвиждаха МВР да

следи без съдебна заповед всички средства за комуникация. Опитите за

практическо премахване на ограниченията за отглеждане на ГМО, вдигането на

забраната за пушене, високите цени на горивата... Дълго потисканите,

заглушавани и пренебрегвани регионални и етнически проблеми предизвикват

и протестите около строежа на АЕЦ „Белене”, проучванията за добив на шистов

газ, размириците в Катуница.

Възникнали или катализирани в мрежата, позициите и гласовете на

отделните групи стават по-чуваеми от медиите и държавните институции.

Подобни процеси показват, че новите медии успяват да мобилизират и

активизират не само виртуално, но и реално интернет обществото или

специфична част от него. На практика тези медии не са самоцел, а са продукт

на необходимостта да общуваме директно помежду си. Отговор на тази

необходимост са блоговете и социалните мрежи и по тази причина много често

концентрираното в тях недоволство може да влияе върху решенията на деня.

49

Телевизии, радио и вестници спорадично отразяват по-острите, по-бурни

или по-успешни интернет каузи, но много често това става по същия начин,

както и с отразяването на уличните протести – селективно и с много клишета.

Въпреки всичко много от традиционните медии започват да реформират

методите си на работа. В сайтовете на телевизионните медии е осигурена

възможност да се изпращат видеоматериали, да се задават въпроси, да се

излагат становища. Част от по-значимите материали влизат в новинарските

емисии или в други програмни блокове. В предаването “Тази сутрин” на БиТиВи

редовно се прави преглед на мнения от форуми и блогове. Подобен модел

възприемат БНТ и Нова телевизия с рубриките си “Твоята новина” и “Вашият

репортаж”. Интересни моменти от социалните мрежи, подбрани клипове от

Vbox7 и YouTube са включени и в сутрешния блок на Нова телевизия.

Технологичната революция предизвика и революция в комуникацията с

появата на новите медии – блоговете и социалните мрежи. Те все повече се

превръщат не само във фон на традиционните медии, но и в огромен ресурс за

алтернативни мнения и новини, в силен инструмент в ръцете на гражданското

общество, в един нов посредник между хората и властта. Новите медии са

предизвикателство, но и перспектива за развитие на традиционната

журналистика, като отварят поле за по-активна и динамична обратна връзка с

аудиторията, по-голяма непосредственост и близост до отделния човек и

обществото като цяло.

Използвана литература и онлайн източници:

• Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество, София: ЛИК,

2004

• Фидлър, Р. Медиаморфоза. Да разберем новите медии., ИК

Кралица Маб, 1998

• Deuze, M. Online Journalism: Modelling the First Generation of News

Media on the World Wide Web., http://firstmonday.org/issues/issue6_10/deuze

• Rheingold, H. Virtual Communities, http://rheingold.com

50

Интернет и достоверността на новите източници на информация

Елена Кирилова

С навлизането на компютрите в човешкото ежедневие и превръщането

им в неизменна част от живота на всички през последното десетилетие се

потвърди теорията за Третата вълна по Тофлър1. XXI век е белязан от

създаването, оформянето и развитието на информационното общество и

добавянето на един принципно нов комуникационен слой в обществената

система. Вследствие от възхода на компютрите и компютърните системи

започна и друг сериозен процес - на медийна трансформация. Медиите

постепенно започнаха да намират своето място в интернет пространството и се

„чувстват” все по-добре в тази качествено нова електронна среда.

Появата на интернет търсачките и огромната база данни, която интернет

пази, преобрази до голяма степен и самата журналистика, като наложи нови

методи и стандарти на работа, както и съвсем нови изисквания към

журналистите. Самото медийно съдържание и начините на набавянето му се

промениха значително и спокойно можем да кажем, че почти цялата

информация намира мястото си в интернет и съответно може да се черпи

изключително бързо и лесно именно от там. Електронната среда създаде

предпоставки за писането на по-голям брой статии дневно от един журналист,

което значително увеличи медийния информационен поток. Днес журналистите

имат достъп до толкова информация, колкото никога преди. Предлага им се

възможността да използват всекидневно нарастващ брой източници.

Въпреки че всичко това способства за писането на по-голям брой новини

в рамките на работния ден в сравнение с преди, съществува доста сериозен

проблем, свързан с достоверността на интернет източниците и спазването на

1 Алвин Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991

51

етичните норми от страна на журналистите. В онлайн пространството са

ситуирани милиарди уеб сайтове с неизвестни създатели, автори и сътрудници,

които ежедневно публикуват новини. Не е малък и броят на жълтите издания,

намерили място в интернет. Блоговете, повечето от които списвани от криещи

се под псевдоними личности, предават информация за случващото се в

различни точки на света. Гражданската журналистика се настанява все по-

удобно в компютрите на хората.

Заедно с това в медиите се появяват все повече анонимни източници на

информация и те присъстват предимно в статиите, свързани с лайфстайл,

посветени на личния живот на звездите. Онлайн източниците станаха все по-

съмнителни и доста голяма част от генерират информация, която трудно може

да бъде определена като достоверна или не. Не са малко и онлайн медиите,

които копират съдържание, без да поискат позволение за това. Наличието на

все повече подобни случаи подсказва, че интернет доведе до момент, в който

на потребителите им е трудно да повярват на един или друг уеб сайт. Днес

журналистическата етика и етичните стандарти в професията са поставени под

въпрос.

За да разгледаме подробно проблема с достоверността на онлайн

източниците, ще си поставим няколко основни задачи:

1) Да открием какво се крие зад Етичния кодекс и да дефинираме

понятието „етика в журналистиката”;

2) Ще дадем примери как популярни по цял свят медии и български

медии представят информацията, която черпят от интернет;

3) Ще посочим по какъв начин онлайн медиите са създатели на един

безкритичен продукт, който се продава по цял свят.

Етичен кодекс

Етиката е наука за морала, който от своя страна представлява

съвкупност от ценности и норми, с които обществото се съобразява.

Съществуват и определени начини на поведение, които са хакартерни само за

дадени групи от обществото, а тези групи са разделени според това, коя

професия практикуват. Журналистическата етика е един от тези клонове и като

52

такава тя определя правилата и нормите на поведение, характерни за работата

в медиите. Етичният кодекс е формален израз на тези ценности и норми и под

него се подписват само медиите, които желаят да се обвържат професионално

с тези стандарти. Въпреки това съществуват редица медийни организации,

които не са дали официално съгласието си да спазват въпросните правила, но

го правят, и в това няма нищо лошо. От друга страна, в света има множество

медии, които предпочитат да не се обвързват официално с етичния кодекс.

Според сайта на Националния съвет за журналистическа етика2 медиите,

подписали Етичния кодекс на българските журналисти3, са точно 100 на брой.

В списъка преобладават вестниците и телевизиите. Това показва, че

традиционните медии са по-силно обвързани с журналистическата етика в

сравнение с новите онлайн медии. За сравнение трябва да посочим, че

сайтовете, подписали се под Етичния кодекс, са само два. Важно е да вметнем,

че повечето подписали се телевизии и вестници имат свои уеб сайтове, но

организациите, които притежават медии, опериращи преди всичко в интернет

пространството, не присъстват в списъка.

Да преминем към същността. В първа точка от Етичния кодекс на

българските журналисти се говори именно за предоставянето на достоверна

информация на обществото. В точка 1.1.1. ясно се посочва, че журналистите

ще предоставят на обществото „точна и проверена информация” и няма

преднамерено да скриват или изопачават факти. Относно самите източници в

точка 1.3.1. е отбелязано, че журналистите ще се стремят да проверяват

информацията, преди да я публикуват, и ще се старят да използват различни

източници. Важно е уточнението в точка 1.3.2, че се предпочитат

идентифицирани източници пред анонимните, но се запазва правото да не се

разкриват поверителните източници на информация. Освен това работещите в

медиите стоят зад думите, че винаги ще посочват, когато информацията,

попадаща в материалите им, е непотвърдена (точка 1.3.4).

Друго неписано журналистическо правило гласи, че преди да попадне в

медиите, дадена информация, независимо от естеството й, трябва да бъде

потвърдена от минимум два независими един от друг източника. Трябва да

2 http://www.mediaethics-bg.org/ 3 Етичен кодекс на българските медии, 2004

53

подчертаем, че невинаги това правило е изпълнимо, тъй като често говорим за

анонимни източници, а в интернет пространството те изобилстват.

В този смисъл можем да кажем, че според Етичния кодекс

журналистическата етика е свързана с точността на данните, залагането на

повече сигурни източници на информация и неподвеждане на аудиторията.

Въпросът, който поставяме, е, дали тези правила се спазват на практика в

интернет.

„В крак с времето”

На 15 септември в интернет пространството се появи интервю с авторите

на проекта „В крак с времето”, който предизвика смесени реакции у българите,

след като една нощ Паметникът на Съветската армия в центъра на София бе

изрисуван. Фигурите на войниците осъмнаха оцветени с бои и приличаха на

популярни супергерои от комикси и филми, станали емблеми на американската

култура.

Интервюто „Кой е в крак с времето”4 се появи на уеб страницата на

Списание „Едно” - www.edno.bg, а като негов автор е посочен Ивайло

Младенов. То бе публикувано цели два месеца след превръщането на

паметника в атракция в центъра на София. Публикацията на интервюто бе

последвана от редица коментари на читателите, като отговорите достигнаха

общ брой 885. Обратната връзка и активността на потребителите показа, че към

темата има огромен интерес, и любопитството относно кои са авторите на „В

крак с времето” не бе стихнало за тези два месеца.

Поради факта, че случилото се привлича вниманието на аудиторията,

повечето издания в интернет насочиха вниманието си към интервюто. Над 15

онлайн медии написаха материали, свързани с интервюто, а някои от тях

директно го копираха, без да посочват дали са го направили с позволението на

автора. Сред последните са: Mediapool.bg, 50stotinki.bg (публикуваха само един

въпрос), frognews.bg, btv.bg и sofiapost.net. Абсолютно всички разгледани медии

са посочили кой е източникът на информацията, но никъде не се задава

4 Кой е в крак с времето? В: edno.bg, 14.09.2011, Достъпен на: http://edno.bg/edno_magazine/koy-e-v-krak-s-vremeto/ 5 Към дата: 23.11. 2011 г.

54

въпросът, как от списание „Едно” са се свързали с хората, изрисували

паметника, и дали хората, стоящи зад интервюто, са истинските творци.

В този случай няма как да се приложи правилото за проверка на

информацията в два независими източника. Проблемът се крие в това, че на

уеб страницата, от която е копирано интервюто, изрично пише: „Всички права

запазени”. Родните онлайн медии обаче не се страхуват от този надпис, защото

в интернет липсва регулация. Този факт позволява непрестанното копиране и

плагиатство без сериозни юридически последици за човека, който го е

направил. Нееднократно сме ставали свидетели на нарушаване на Закона за

авторското право и сродните му права. Всеки текст има свой автор и този автор

притежава права за своето творение. Друг е въпросът, че интернет регулация

не съществува и че саморегулацията е сведена до минимум. Именно в

интернет се случват непрестанни кражби на авторски материали, не се цитират

източници и не се иска позволение от автора за препечатване/препубликуване

на някоя статия.

Анонимните източници на информация

Както вече споменахме, журналистите имат право да не огласяват

имената на източниците си. Напоследък обаче това стана честа практика, най-

вече в сайтовете, които са посветени на лайфстайл новини. Животът на

известните винаги е бил привлекателен за аудиторията и днес ставаме все

повече журналистически материали, посветени на най-интимните моменти от

битието на известните. Често най-съкровените тайни са споделени именно от

„близък на звездата” и „агентът на звездата” (без да се споменава неговото

име). Уеб сайтове като Contactmucis.com, DigitalSpy.com и MusicRooms.net

непрестанно генерират съдържание, базирано на информация от именно

такива съмнителни източници. Често тези статии нямат реална стойност и не са

от обществено значение. Факт е обаче, че те се продават, четат и са наистина

търсени от онлайн потребителите.

XXI век е век на „седящата журналистика” – тази, която се прави почти

само пред компютъра. Все по-малко журналисти посещават мястото на

събитието. По-лесно е да се доверят на анонимните източници на информация

въпреки рисковете данните, които публикуват, да се окажат неверни. Интернет

55

и липсата на регулация предоставят един океан от източници, проверени и

непроверени.

Пример за това е статията „Бруно Марс се среща със звездата от

Sugababes Амел Бераба”6, публикувана на 24 октомври 2011 г. в сайта

Musicrooms.net. В нея „близък източник до Амел” коментира отношенията

между двете звезди, като не пропуска никакви подробности. Заставайки пред

подобна новина, журналистите трябва да преценят удачно ли е да я преведат

на родния си език, така че тя да достигне до по-голям брой потребители.

Анонимният източник често не спира журналистите, защото именно той е

вестителят на сензацията. По този начин анонимният източник на подобни

данни се превръща от нещо несигурно и неточно, в сигурен знак за успех и

брой посещения на даден уеб сайт. Благодарение на това все повече „жълта”

информация попада в медиите, тъй като е носител на повече потребители,

посещения и на по-малко усилия от страна на журналистите.

Научните изследвания

В своята книга „Псевдонауката”7 журналистът, завършил медицина и

практикуващ до днес лекар, Бен Голдейкър, разкрива до какво водят тези

минимални журналистически усилия, сведени единствено до кликване на

мишката и отказ от доверяване на сериозни източници на информация. Според

автора търсенето на сензации е довело до непрестанното цитиране на „научни”

изследвания от рода на „Кой е най-нещастният ден от годината?” и „Кой е най-

щастливият ден от годината?”. И двете са дело на един и същи човек на име

Клиф Арнал. Той работи в Кардифския университет и самият факт, че името му

се свързва с висше учебно заведение, вдъхва на журналистите увереността, че

той е „учен” и че информацията, която предоставя, е наистина ценна. Друг е

въпросът, че този човек не е източник на важна информация или на такава,

която може да бъде приета сериозно от аудиторията. В този случай медиите

доброволно публикуват новини без информационна стойност, които са със

съмнителен източник. В интернет пространството непрестанно циркулират 6 Hiriyti Bairu, “Bruno Mars dating Sugababes’Amele Berrabah”, В: MusicRooms.net. 24.11.2011 . Достъпен на: http://www.musicrooms.net/showbiz/43282-Bruno-Mars-dating-Sugababes%E2%80%99-Amelle-Berrabah.html 7 Голдейкър, Бен. Псевдонауката. Изд. „Изток-Запад”, С., 2011

56

подобни статии, а горепосочените „научни” изследвания попадат на уеб

страницата на BBC8, която по принцип е смятана за утвърдено име в областта

на медиите и се счита за достоверен източник на информация.

Подобна безкритичност и подчертано свръхдоверие към този род

изследвания се забелязва все повече в онлайн медиите. Попадайки на

страниците на BBC, Telegraph, Daily Mail, които са основни източници на

информация, те се разпростират по целия свят и преводите им намират място в

безброй онлайн медии. Проблемът с достоверността тръгва именно оттам.

Дори големите медийни имена и компании търсят сензацията, макар и не в най-

пошлия й вид под формата на жълти новини. За сметка на това те залагат на

съмнителни изследвания, които не носят никаква информация на

потребителите. Когато един журналист се „довери” на BBC за подобна статия,

той много по-лесно може да се обърне и към сайтовете за лайфстайл, защото в

тях също открива сензации без новинарска стойност.

Изводи

Интернет промени изключително много медиите. Днес сме свидетели на

огромен и нестихващ поток от данни, които все по-трудно могат да бъдат

категоризирани като достоверни или не. Новите източници на информация са

навсякъде в мрежата и твърде често са анонимни. Както традиционните, така и

новите медии все по-рядко проверяват източниците си и се осланят единствено

на факта, че са цитирали мястото, от което са взели дадена информация.

Интернет бавно превръща думата „достоверност” в мираж, защото

анонимността вече е модерна.

От страна на журналистите се виждат минимални усилия, търсене на

сензации, а не на точност и коректност спрямо аудиторията. Те се „доверяват”

на бълващите безсмислени заглавия големи уеб сайтове като BBC, Daily Mail и

Telegraph, а често посягат и към страници, на които е все по-трудно да се

довериш. Журналистиката зад компютъра става все по-безкритична към новите

онлайн източници на информация, стига те да й носят съответния брой

8___. „Cheer up for year's happiest day”. В: BBC.co.uk, 24.06.2005, Достъпен на: http://news.bbc.co.uk/2/hi/4618209.stm

57

уникални посещения и рейтинг. Етичният кодекс и саморегулацията остават на

заден план в името на комерсиалните цели. Журналистиката на физическите

архиви си отиде и отстъпи място на онлайн браузването и търсачките.

Авторското право често остава забравено сред милионите кликвания на

мишката, като по този начин процъфтяват кражбата и плагиатството, които

остават ненаказани.

Използвана литература и онлайн източници:

• Тофлър, А. Третата вълна, Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991

• Голдейкър, Б. Псевдонауката, Изд. „Изток-Запад”, С. 2011

• Етичен кодекс на българските медии, 2004

• Едно. „Кой е в крак с времето”, В: edno.bg, 14.09.2011, Достъпен на:

http://edno.bg/edno_magazine/koy-e-v-krak-s-vremeto/

• ___. „Cheer up for year's happiest day”. В: BBC.co.uk, 24.06.2005, Достъпен

на: http://news.bbc.co.uk/2/hi/4618209.stm

• Hiriyti Bairu, “Bruno Mars dating Sugababes’Amele Berrabah”, В:

MusicRooms.net. 24.11.2011 . Достъпен на:

http://www.musicrooms.net/showbiz/43282-Bruno-Mars-dating-

Sugababes%E2%80%99-Amelle-Berrabah.html

• http://www.mediaethics-bg.org/

58

Трансформация на българските медии и ролята на световните информационни агенции

Владислав Рашков

„Нациите, които разработват световните комуникации, ще контролират икономическата, а дори и политическата

мощ през 21 век в световен мащаб, както това правиха страните,които развиваха железопътната инфраструктура

в началото на индустриалната революция.“

Мишел Пониатовски, полски принц и министър на Здравеопазването (1973-1974 г.), както и

министър на вътрешните работи (1974-1977 г.) на Франция в правителствата на Пиер Месмер, в

първото на Жак Ширак и за кратко в това на Реймън Бар.

Темата за това, какво е важно и какво не е в новините на една медиа,

много често се определя от самата нея. Най-често новините се селектират от

ръководството, екипа, а понякога и от собственика на медиата. При събитията

извън границите на държавата не е точно така. Много често новинарската

емисия, съдържанието на вестника и/или радиопрограмата имат много сходен

акцент и информация по даден международен проблем. Това е така, защото

първоизточникът е, ако не един и същ, то поне спада към големите

транснационални информационни агенции. Способността на последните да

присъстват като източник на международните новини в по-голямата част на

медиите е значим проблем, който застрашава обективността на информацията

в света. Осъзнаването на този проблем е първата стъпка към промяна на

съдържанието на новините, и което е по-важното – към преследването на

тяхното обективно отразяване.

С настъпването на информационния бум, провокиран от навлизането на

интернет в бита на човека в началото на 90-те години на 20 век, започва и

стремежът към информационно превъзходство сред развитите страни в света.

59

Най-общо казано, става въпрос за т.нар. мрежови войни, или кибервойни1.

Мрежовата война, както всяка друга война, се характеризира със своя цел. А

именно – изграждане на мащабна информационна сфера, с която да се

формира световното обществено мнение. Използвайки водещите

международни информационни агенции, страните от първия свят предоставят

информация на развиващите се страни. Това основно се дължи на ресурсното

превъзходство, позволяващо им да обхващат новини и събития в голямата част

на света, след което да ги лансират пречупени през собствения си интерес.

Личното гледище на информационния източник трябва да се възприеме както

от политическата, така и от обществената среда като нещо абсолютно, сигурно

и вярно. Развиващите се държави с демократично управление стават обект на

нападение от пропагандната кампания на други външни страни. Липсата на

ресурси и икономическа изостаналост оставят без избор слабите икономики,

които се осланят на безплатната информация от Запада. Процесът на

информационна война се води през цялата Студена война, но в последните 20

години той се прехвърли в киберпространството, където доби много по-мощен

облик. В зародиша на последния посочен период България започна

развиването на демократичната обществена среда заедно с пазарния принцип

на обмен. Като бивш съюзник на Съветския съюз, България беше изолирана от

информационното изобилие на Запада до момента, в който внезапно то се

откри пред българското общество. Огромната информационна пропаст между

Запада и Изтока заварва балканската държава неподготвена, където именно

знанието и информацията са дефицит. Следвайки силните на деня, държавата

и обществото започват процес на интеграция в един нов информационен свят.

С увеличаващата се роля на интернет комуникациите стават все по-достъпни,

но това в никакъв случай не означава, че информацията, която се

разпространява, става по-обективна. Напротив, заформя се тенденция тя да

бъде определяна от тези, които я предоставят.

За да бъде изследван този проблем по-обстойно, е необходимо да

навлезем в предмета на геополитиката, който накратко може да бъде определен

като наука за контрол и управление на пространството. Президентът на

1 Понятието „мрежова война“ за пръв път е използвано от Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд, анализатори в RAND corporation

60

Института за геополитика в Ченстохова, Полша, разделя геополитиката на

формална (академична и теоретична), практическа и популярна геополитика.

Първата се занимава с предмета на изследване на науката, втората се

упражнява от политическите елити, а третата се занимава с

разпространяването на определен тип информация посредством медиите.

Последната се използва за постигане на широка и обща политическа

идентичност в много държави. Медиите се явяват основен лост, с който една

икономически могъща държава с геостратегически интереси разпространява

своята позиция по даден проблем, популяризирайки културата си, давайки

предпоставки за нейната масовизация в глобален план, като в същото време

определя съдържанието на международните новините на местно ниво.

Изстрелването на първия спътник в космическата орбита „Спутник“ от

Съветския съюз започва развитието на Третата вълна на Алвин Тофлър2,

вещаеща информационната ера. Година по-късно същото прави и САЩ със

своя Explorer. Осем години след това НАСА вече се сдобива с комуникационния

сателит Intelstat, който позволява телевизионното и телефонно предаване от

Космоса. Само след 25 години Intelstat 4 повишава комуникационната сила на

предаване с 55 пъти. С този технологически и телекомуникационен скок

неизбежно се развиват и международните новинарски агенции. В

държавническо отношение най-голямо развитие претърпяват САЩ,

Великобритания, а в по-малко Франция и Германия. Огромният интерес от

световни новини довежда до кооперативната работа между повечето компании.

Разрастването на телекомуникационната мрежа не променя факта на

икономическото и военно противопоставяне, царящо още между двата световни

хегемона на Студената война – СССР и САЩ. Именно поради този факт

медиите от страните на Северноатлантическия алианс не могат да останат

независими от правителствените политики в държавата, където са ситуирани.

Дори тези, които остават независими, не могат да се разграничат от контрола,

който е упражняван от корпоративните интереси на притежаващите ги

компании.

2 В труда си „Третата вълна“ Алвин Тофлър разглежда социално-икономическото развитие на

обществото, като го разделя на три вълни: аграрна, индустиална и информационна вълна.

61

В световен план сега, когато медиите все повече упражняват своята

дейност в интернет пространството, основните медийни оператори, явяващи се

информационен донор на по-малките икономики, са едва няколко. Сред тях са

Associated press, Reuters, Agence France-presse, BBC, ITAR-TASS и др.

Посочените неслучайно произхождат от САЩ, Великобритания, Франция, Русия.

В общи линии можем да обобщим, че влиятелните медии се притежават от

икономически и военно могъщи страни. Ролята на Франция и Великобритания

може да се обясни чрез партньорските отношения с всяка останала страна в

миналото, както и ролята им на победители във Втората световна война. В

етапа, когато киберпространството не е било навлязло в медийната програма,

световните информационни агенции са продавали информацията за

случващото се по света на информационните агенции на по-малките държави.

В замяна на услугата местните агенции се задължават да дистрибутират

полученото на националните медии. В противен случай информацията е могла

да не достигне до тях, пише в своята книга „Световната новинарска призма“

почетният професор по журналистика в Държавния университет на Aйова

Уилям Хачтен3. Комуникационният напредък в световен мащаб променя

механизма на обмен на информация, като се появяват все повече нови и

алтернативни източници. Пренасищането от нови информационни източници

във виртуалното пространство, което дава алтернатива на малките страни да ги

предпочетат, обрича на сериозен риск достоверността. Съществува опасност

новината там да е невярна, недействителна или извадена от контекст. Тази

несигурност обръща курса на позоваване към вече познатото и утвърдено като

авторитетно. Адаптивността на агенциите им позволява да запазят мястото си

на най-достоверен източник.

Чрез въвеждане на безплатно ползване на новинарското и аналитично

съдържание на медиата в интернет, чрез увеличаване на екипа, чрез

разширяване на обсега на покритие на събития, определянето на дневния ред

остава следствие от всичко, свършено преди това. Сред тях остават тези с

платен абонамент, но тяхната уникалност на информацията ги прави

отличаващи се, съответно жизненоважни за поддържането на висок рейтинг или

тираж на медията, ползваща услугите им. Между тях са AFP и AP.

3 Hachten, W. The World News Prism. Iowa State University Press, A., 1999, p.41

62

България, която спада към страните на развиващите се икономики,

ползва услугите на световните информационни гиганти. Ресурсният дефицит,

липсата на усъвършенстване на журналистическите умения, изтичането на

капитали зад граница, гражданската пасивност и политическият лобизъм,

утвърдили се след началото на социалното преустройство през есента на

1989г., обричат журналистическия професионализъм, както и

самоинициативността при водене на журналистически анализ и разследване. В

България присъстват три основни информационни агенции: Българска

телеграфна агенция (БТА), Агенция „Фокус“ и БГНЕС, като последната има

символична роля сред българските медии. И при трите основните източници за

международни новини остават горепосочените. Присъстват и странични

препратки към други агенции, но най-често те са с аналитично съдържание или

съдържат степен на сензация в себе си. “Мианмар приветства предстоящата

визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и желае да поддържа

„редовни контакти” с Вашингтон, съобщава АФП“4; „Ултиматумът на

Арабската лига към Сирия изтече днес в 11,00 часа по Гринуич, предаде

Франс прес“5; “Москва: Сирия се нуждае от диалог, а не от санкции(Reuters)“6

са сред примерните позовавания на агенциите. В новините никога не

присъстват препратки към медии от слаборазвити, изолирани или

маргинализирани държави за случващото им се във вътрешен план. Тези

страни в най-честия случай са опоненти на водещите държавни и/или

корпоративни сили. Така страните в развитие, интегриращи се към западния

модел, получават информацията и нейната интерпретация от

транснационалните източници. По този начин се създава т.нар. „ефект на

мрежата“, който дава възможност информацията да се разпространява по

„закона на снежната топка“. Това означава, че информацията покрива огромни

площи от света със скоростни темпове. Не е задължително обаче гледната

точка по даден проблем да бъде приета по-одобрително. Съществува

възможност тя да бъде отхвърлена, както това често се случва в страните,

противопоставящи се на Северноатлантическия алианс.

4 „Мианмар се стреми към редовни контакти със САЩ“, Агенция „Фокус“, 25.11.11г. 5 „Ултиматумът на Арабската лига към Сирия изтече“, БТА, 25.11.11 г. 6 „Москва: Сирия се нуждае от диалог, а не от санкции“, БГНЕС, 25.11.11 г.

63

Ползването на традиционните източници може да бъде заобиколено в

личностен план. Способността на гражданина самостоятелно да избира откъде

и как да подбира информацията е леснопостижима поради необятното интернет

пространство и липсата на цензура в рамките на българската държава.

Пренасочването към този канал изисква гражданска позиция и воля за

обективна оценка към световните събития. Точно недостатъчно развитите

граждански инициативи в тези държави са основното оръжие на агенциите и

техните финансови партньори.

Трансформацията на медиите с помощта на интернет може би не е

повлияла на реформацията на информационната зависимост на страните от

Третия свят, но е изиграла важна роля при провокирането на личностната

преценка на отделния човек и му е дала избор, как той иска да бъде

информиран. Въпреки че гражданското осъзнаване е бавен процес, той поне

съществува като възможност.

Международната политика едва ли би била същата, ако не беше ролята

на доминиращите информационни агенции, играещи ключово значение при

формирането на общественото мнение на света. Този предпологаем факт

обрича на едностранчивост по-малките медии в различните световни региони.

Проблемът с независимостта на медиите при набирането информационната си

база се състои в това, че той не се отчита като нещо съществено, което

затруднява и търсенето на негови решения. Във философията на медиите е те

да бъдат коректив, а това е и единственият начин да спомагат за изграждането,

развиването и утвърждаването на гражданското общество в национален и

световен мащаб.

Използвана литература и онлайн източници:

• Сикулски, Л. Геополитически митове на Джордж Фридман. В: сп.

„Геополитика и геостратегия“, бр. 4, 2011, година 8

• БТА

• БГНЕС

• Агенция „Фокус“

64

Жаргонистиката в новата журналистика

Анастасия Станишева

Медиите на новото време се опитват да бъдат все по-интересни,

атрактивни и оригинални, за да са конкурентноспособни. Особено жестока е

конкуренцията при онлайн медиите, защото те са най-многобройни и постоянно

се мултиплицират. Традиционните медии също се насочват към онлайн

пространството и хаосът става още по-голям. Интернет обаче предлага много

възможности и никоя медиа не иска да се откаже от възможността да пробие на

онлайн пазара. Фактът, че интернет аудиторията се състои предимно от млади

хора, води до някои особености в съдържанието на онлайн медиите. Една от

тях е масовата тенденция към употреба на жаргонни думи и изрази, която за

по-кратко ще наричаме „жаргонистика“.

Жаргонистиката се е превърнала в неизменна част от повечето медии

днес. Някои я определят като болест, която трябва да бъде лекувана. За други

тя е положителна промяна, необходима на медийната еволюция. Но може би

най-точно ще бъде определянето й като езикова мода, защото, подобно на

другите видове мода, тя се сменя с времето, но нейната същност не се

променя. Така е и при модата в облеклото – променя се цветът, кройката, но

дрехата сама по себе си продължава да изпълнява същата функция. Казват

още, че всяка мода е добре забравеното старо с актуални акценти. Това се

отнася и за жаргонистиката в новите медии.

1. Какво е жаргонът и защо се използва?

Жаргонът - jargon (fr.), argot (fr), slang (engl.) - е част от общонародния

български език. Но за разлика от книжовния език, жаргонът не е пълноценно

средство за общуване. Той се състои от неголям брой жаргонни думи и

фразеологични съчетания и не разполага със собствена лексика и граматика.

Затова тези, които си служат с жаргон, използват речниковия състав и

граматичния строеж на книжовния език. Жаргонът е социален (а не -

65

териториален) диалект, който се създава и се употребява от хора с еднакви или

със сходни личностни и социални характеристики - възраст, образование,

професия, интереси, психологически особености и др.

Хората, които си служат със жаргонен език, най-често целят две неща.

Първо - така те могат да се изразят по-експресивно и оригинално и, второ –

показват принадлежността си към дадена подобщност или субкултура.

Жаргонът спада към социалните диалекти, които са характерни за групи от

хора, живеещи или работещи заедно, свързани с общи интереси, с обща

професия, с общи преживявания, с обща идеология. Създаването на различни

социални и професионални групировки и тяхното обособяване спомага за

езиковото обособяване в рамките на общонародния език. Достатъчно е група

хора да живеят заедно за известно време, за да се появят в езика им елементи,

характерни само за тяхната среда.

Жаргоните могат да се разделят на две групи: 1. тайни говори (арго) 2.

групови говори (жаргон, сленг). Тайните говори имат за цел да направят речта

на владеещите ги неразбрана за околните. За разлика от тайните говори на

тарикати, крадци, бандити, мафиоти и затворници, груповите говори нямат за

цел да направят речта неразбираема за слушателя. В едни случаи те са израз

на емоционална експресивност, а в други - пренебрежение на речевите норми и

езиков нихилизъм. Жаргоните, разгледани от позицията на книжовния език, се

окачествяват като отрицателно явление, като извратена проява, която не

задоволява професионални нужди, а пречи на младите хора, които още не са

изградили своята личност, да изработят своя правилна и културна реч.

Жаргонните думи и фразеологични словосъчетания са с различен

произход. Най-често те са: 1. Заемки от книжовния език. В този случай

преназовават предмети и явления по метафоричен или метонимичен начин.

(Думата "ливада" означава 'земна площ, обрасла с трева', но в жаргона вече

означава 'глупав, прост човек'. Може някоя дума да бъде съкратена - "споко" -

'спокойно'.). 2. Заемки от териториалните диалекти или от просторечието.

Пример: "плямпам" - 'говоря'. 3. Заемки от от чужди езици. Примери: френд

(приятел), фадър (баща), бейби, уейтвам (чакам), бос, шеф (началник), гърла

66

(момиче), мен (мъж)... 4. Новосъздадени думи (неологизми). Някои жаргонни

думи, появили се преди години, постепенно изчезват или променят смисъла си.

Езиковедът Георги Армянов, най-сериозният изследовател на българския

жаргон, го определя като: „социален говор на лица, обединени от определена

близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др.,

чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова

промяна от книжовния език, териториалните диалекти или някои чужди езици,

или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивност,

дефективен граматичен строеж и свобода на употребата“.1

2. Жаргонистиката в онлайн медиите

Примерите за жаргони в новинарските сайтове са хиляди и е почти

невъзможно да бъдат изцяло обхванати. Но има някои жаргонизми, които са

любими на медиите. Често, когато става дума за безпризорните улични кучета,

те биват наричани „песове“ и „помияри“. В първия пример журналистът дори е

вкарал малко черен хумор: „Пес нахапа Корнелия Нинова и отърва Борисов от

въпросите й“2. „Помияр метна камион върху дърво“ – тук пък заглавието ни

хвърля в размисъл, как един „помияр“ може да „метне“ цяло дърво. Друго

заглавие ни разказва за „наръфано“ дете: „60-килограмов домашен пес наръфа

дете“. Едно доста експресивно, но и доста неподходящо определение в случая.

Всички медии се стремят да напишат колкото се може по-ефектно

заглавие, с което да засенчат конкуренцията. За жалост понякога това ги кара

да прекрачват границата на нормалното и да навлизат в зоната на простотията.

Ето няколко примера, в които находчиви журналисти са се изкушили да

използват изключително красивата и книжовна дума за „момиче/жена“ –

„гърла“: „Гардеробните неволи на родните гърли“, „Забъркаха Берлускони в нов

скандал с гърли“, „Хю Хефнър сменя трите си гърли с украински модел“.

Принципно думата носи в себе си негативно значение, затова доста трябва да

се внимава с употребата й.

1 Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем, С., 1989 2 Списък с източниците на всички приведени като примери заглавия е поместен в Използвана литература

67

Докато едни се „кефят“: „Властта да се кефи на арт провокациите“, „Парис

се кефи, че има малки цици“, други се „гърчат“: „Защо Дянков гърчи БАН“, „И

Чехия се гърчи“. Е, такъв е животът. Но не би трябвало нашите основни

източници на информация – медиите – за щяло и за нещяло да се изразяват

толкова цветисто. Въпрос не само на елементарна култура, но и на спазване на

определени норми е възможността им да боравят с книжовен български език.

Защо да използваме паричната единица „хиляди“, като можем да я

заменим с хубавата българска дума „бона“? Така хем ще звучим по-модерно,

хем ще приковем вниманието на уважаемия читател точно към нашия

материал. Ето няколко примера: „Затвор за травестит, свил 12 бона от клиент“,

„Приятели от Перник грабнаха 12 бона от ЕВРОШАНС“, „Дисципът одруса

ЦСКА с 3 бона“, „Дисципът ужили Монтана с 2 бона“, „Дългия пръсна 10 бона за

ЧРД“. Последното умно заглавие, писано от някой също толкова умен

журналист, в превод ни съобщава общественозначимата новина, че Слави

Трифонов е похарчил 10 хиляди лева за рождения си ден (ЧРД !?!).

Хубаво е да грабнем няколко „бона“, но не е добре, когато ни „одрусват“ и

„ужилват“ с тях: „ЧЕЗ одруса България с 12 милиона евро“, „НБА одруса

собственика на Маями Хийт“. Натъкваме се на едно интересно жаргонизирано

медийно заглавие: „Кофти батка, кофти тръпка!“ Още „по-кофти тръпка“ обаче е

да ни „фраснат“: „Шофьор фрасна с чук по главата 43-годишна жена“, „Сърфист

фрасна акула, грабна дъската и отпраши“. Браво на сърфиста все пак, оказал

се е голям „пич“.

Една модерна, доста употребявана и многозначителна дума в българския

език често се прокрадва в медийните заглавия: „Яко меле, 16 човека пребиха

мъж“, „Elevation 2011 новини – „Яко излагейшън мюзик фестивал“. Второто

заглавие определено е доста оригинално. Найс, а? „Споко“, има още примери

от родното журналистическо творчество: „Споко, Димитриана е намерена“,

„Споко, няма скандал“. Не толкова успокояващо обаче е спокойствието, с което

новата журналистика съвсем спокойно пренебрегва книжовния ни език.

На българските медии определено не им липсва чувство за хумор, пък

било той и черен. Те са способни да ни накарат да сме смеем, дори когато

става дума за насилие и смърт. Примерите са налице: „Дядо яде бой заради по-

68

млада любовница“, „Матеус яде бой на летището в Ибиса“, „Всяка четвърта

жена у нас яде бой в къщи“. Последното заглавие звучи доста безочливо,

особено ако го чете жена, жертва на домашно насилие. Освен това е грешно

изписано, защото наречието „вкъщи“ се пише слято.

Думите „ощети“ или „измами“ явно също не се харесват достатъчно на

модерните медии, затова те и в този случай са намерили по-иновативна

алтернатива: „Израел ще цака Турция с кюрди и арменци“, „ГЕРБ губи

"Дондуков" 2, ако не цака със силен коз“, „"Икономист": Как Берлускони прецака

цялата страна“. Етимологията на думата „цака“ идва от игра на карти, където

това означава да се даде силна карта (коз). В разговорния език се употребява,

когато някой прецаква/надхитрява друг.

„Полицай“ вече звучи демоде според мнозина журналисти и те използват

жаргонните синоними „ченге“ и дори „кука“: „Бивше ченге се гръмна в главата“,

„Ченге в белезници за брутално изнасилване“, „Куки, сбогом?“. Думата „гръмна“

също значително е променила значението си под влияние на днешния жаргон:

„За едно срязано въже медиите гръмнаха, а хилядите отрязани дървета никой

не ги видя!!!!“ В случая думата е използвана в преносно значение, а четирите

удивителни накрая напомнят малко на загадъчните четири въпросителни, които

Васил Левски е написал в тефтера си („Народе????“).

Често обаче „гърмят“ и други неща: „Гръмнаха колата на Сашо Диков“,

„Силиконови цици гръмнаха в самолет за Варна“. В последния пример думата

„гърди“ би била един доста по-удачен избор, но явно „умникът“, писал

материала, е доста обременен от сленга на приятелите си от гетото. Понякога

се случват и други инциденти, например пожари: „Пламна ферибот с над 1200

души“, „Рейс пламна в движение, двигателят се пръснал“. „Пламна“ звучи доста

по-експресивно от обикновеното „запали се“ и това е причината за неговата по-

честа употреба. Думата може да се използва и в преносно значение: „България

пламна заради изборите“.

Вкарването на човек в затвора също може да бъде съобщено доста

описателно. У нас престъпниците обикновено „лежат“ и са „на топло“:

„Фараонът” Недялков ще лежи 5 години „на топло“, „Изнасилвач на малолетна

ще лежи три години“, „Амигоса ще лежи 4 години на топло“. Поне като са „на

69

топло“ няма опасност да се „гътнат“ от студ през зимата: „Два коня се гътнаха

при катастрофа“, „Злите краставици гътнаха вече 1836 души“, „БМВ и цистерна

се гътнаха, баби се помляха с трабант“. В последните две заглавия отново

долавяме нотка на черен хумор за сметка на нечия човешка трагедия.

Когато става дума за смърт, определено няма да скучаем, докато четем

умопомрачаващо нелепите заглавия, които понякога медиите си позволяват да

използват: „Полицайка утрепа децата си, след което себе си“, „Пиян си пръсна

главата с газов пистолет в Бургас“, „Кати Прайс утрепа кон, даже два“. Може би

по този начин някои журналисти се опитват да „утрепят конкуренцията“, като

първо „утрепят рибата“. Борбата за рейтинги и тиражи е безмилостно жестока,

но е важно да се спазват и някои неписани етични правила и морални норми,

които също много допринасят за добрия имидж на една медиа.

Има още доста примери за най-различни жаргонизми, използвани от

родните ни онлайн медии. Те всъщност са неизчерпаем източник на

неологизми: „Гаджето на Мадона я разкара, била стара“, „Абрамович може да

профука 20 милиона, за да разкара Вияш-Боаш“. Не че има нещо лошо в

думите „гадже“, „разкара“, „профука“ и т.н., но с употребата на подобни жаргони

трябва да се внимава и не бива да се прекалява. Те могат както да звучат

близко до разговорния език, така и да отблъснат голяма част от читателите.

„Бат Бойко дай газ утрепа конкуренцията в YouTube“. Подобно на „Бат

Бойко“ и медиите обичат да „трепят“, „отвяват“, „разбиват“, „смазват“

конкуренцията и използват всички средства, за да го постигнат. Понякога обаче

те прекрачват границите на допустимия език за една сериозна и уважаваща

себе си и обществото институция. Материалите, които пускат, може да „къртят

мивки“, „лепят плочки“ и „цепят мрака“, но не се различават особено от говора в

някое гето. А на нас ни остава да се чудим да плачем ли или да се смеем на

култа към жаргонистиката в новата журналистика.

3. Оварваряване или подмладяване на езика

Според Людмила Кирова, главен асистент в Департамента за езиково

обучение (ДЕО) на СУ „Св. Климент Охридски“, „оварваряването“ на езика се

изразява в смъкването му до равнището на спонтанната реч, възвръщане към

70

простотата на общуването в ежедневието на първичния човек. То е част от

тенденцията към демократизация на езика в нейната крайна степен, добре

позната на езиковедите. Обикновено е свързано с нахлуване в по-високите

стилове на „ниска“ лексика. Примери за това са жаргонизмите, диалектизмите,

вулгаризмите и някои разговорни неологизми.3

Едно от най-характерните явления по отношение на жаргона е

безкрайното словообразуване. Съществуват дори специализирани сайтове за

новосъздадени думи, имащи за цел да популяризират значението и да

стимулират употребата им. Пример е Неолог4 - първият електронен речник на

жаргоните в езика ни. Той съществува от 1 декември 2004 г., а към настоящия

момент може да се похвали с архив от 3480 думи. В него можем да намерим

най-различни нови български думи: лафчета от квартала, диалекти,

професионален жаргон. Хората възприемат такива интернет места и

предлаганото от тях съдържание като средство за забавление.

Езиковедите предричаха, че диалектните и архаизираните думи никога

повече няма да влязат обратно в активна употреба, но за всеобща изненада

днес ставаме свидетели на втория живот, вече в жаргона, на думи като яко,

тегав, читав, нефелен и др. Дори думи като (х)арно и хвалá се възродиха

отново от пепелта. Сайтът Неолог предлага богато разнообразие от ретро-

жаргони. Често пъти думи биват „изтупвани от нафталина“ и придобиват

подобно на старото или съвсем ново значение. Всеки би могъл за обща култура

или поне от любопитство да види значението на думи като: душегубка –

задимено помещение за пушачи, зажмуцан – захабен, миндил – малко куче,

пръци – самохвалко, халал – от сърце, шапшал – завеян човек и др.

Младите хора в голяма степен толерират жаргона особено когато става

дума за младежки сленг. Чрез употребата му те постигат две изключително

важни за тях цели: изразяват се експресивно, оригинално, привличайки

вниманието на събеседниците, а същевременно подчертават принадлежността

си към дадена общност от хора (обикновено точно това е средата, в която

3 Кирова, Л. Езикознание & Нет култура, Статия 4 www.neolog.bg

71

разговарят). Съзнателно или по навик, така говорещият се идентифицира и

себепредставя като личност, дори да има събеседници от друг кръг.

Постоянно възникват нови жаргонизми. Част от думите с преносно

значение разширяват своята употреба, стават многозначни и подходящи при

различни случаи. По този начин жаргонът постоянно се променя и обогатява и

подмладява езика. Причината жаргонните думи с преносно значение да не

стават всеобщо достояние се крие в тяхната субективна стилистика. В жаргона

се създават множество синоними за едно и също понятие. Например за

понятието „глупав“ има повече от 50 думи, създадени по различно време.

Разнообразието от синоними показва каква проблематика занимава съзнанието

на творците на жаргона и каква е посоката на тяхното търсене на езикови

средства.

4. Изводи

Днес комуникационната среда определено е променена. Обществото е

двигателят на развитието и промените в езика. Дори при съобщенията, които

медиите предават, ролята на човека е много по-голяма. Използваните думи и

изрази отразяват динамичните обществени изменения, до които води нашата

комуникация. Те на свой ред я подчиняват на новите закономерности. Важно е

да се открие връзката между факторите, водещи до промените в публичната

комуникация, и хората, които ги диктуват. Ние сме отговорни както за начина,

по който общуваме, така и за медийното съдържание, което търсим като

потребители.

Всеки е свободен да решава по какъв начин да говори и да представя

себе си пред обществото. Но има риск да загуби доверието и дори разбирането

на слушателите си, ако не полага усилия да се развива в езиково отношение и

да съобразява речта си със ситуацията, аудиторията, функциите на

изказването и социалната роля, в която е влязъл. Важно е човек да умее да

„превключва“ от една езикова вълна на друга според сферата на общуване, в

която се намира. Медиите, като четвърта власт, несъмнено налагат модели на

поведение и силно влияят на промените в комуникацията. Необходим е по-

72

строг контрол главно върху съдържанието на онлайн медиите, защото в

интернет те се чувстват най-недосегаеми и свободни да пишат каквото и както

си поискат.

Факт е, че никой не може да спре еволюцията на езика, а не е и

необходимо. Промените, които той търпи, не винаги са негативни.

Жаргонистиката не е заплаха за съществуването на книжовния език.

Употребата на жаргони е просто мода, която се сменя с времето. Може да се

каже, че те дори го обогатяват и подмладяват. Нашият език постоянно се

променя и ние сме длъжни да се нагаждаме към новите му форми, за да сме

способни да общуваме пълноценно с новите поколения. Медиите и новите

журналисти са тези, които носят отговорността за качеството на езика. Те

трябва да го пазят от от негативните тенденции на овараваряване, но

същевременно да допускат положителните промени в него. Само така ние ще

можем да общуваме пълноценно и да бъдем в крак с времето.

П.П.: Уважаеми менчета, бачкащи в медиите, писането на разбираем

български език въобще не е тегаво и не бози. Пробвайте!

73

Използвана литература и онлайн източници: • Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем, С., 1989 • Кирова, Л. Езикознание & Нет култура, Статия

• www.neolog.bg • www.daobg.com • www.liternet.bg • www.temanews.com • www.lubimci.bg • www.blitz.bg • www.vesti.bg • www.dnes.bg • www.svejo.net • www.24chasa.bg • www.novinar.bg • www.lifestyle.bg • www.trud.bg • www.novini.bg • www.novini.dir.bg • www.novinar.bg • www.bg-news.org • www.snews.bg • www.standartnews.com • www.dariknews.com • www.bnews.bg • www.gradski.org • www.novinarug.com • www.novglas.com • www.frognews.bg • www.topnovini.eu

74

Блоговете - алтернативна журналистика в ползи

Как практичността им измести погледа от традиционните източници на

информация?

За новия доверен източник, философия на споделянето

Камелия Димова

Динамичното технико-технологично развитие днес предпостави промени

във всички социокултурни сфери, включително и в медийната. Медийната

индустрия претърпява екзистенциални видоизменения вследствие на

революционните технологични промени в областта на информатиката,

информационните технологии, електрониката и телекомуникациите.

Възникнаха множество нови платформи, технически форми и канали за

разпространение на медийно съдържание и не само. Медийните канали печат,

радио, телевизия, интернет и мобилни апарати се сближават технически,

икономически, производствено, по съдържание и по функции.

Медийната среда в своята всеобхватност предлага на потребителя

оптимални възможности за осведомяване, развлечение и ретранслиране на

индивидуалното преживяване на езика на новите технологии.

Класическите радио и телевизионни форми постепенно отмират за

сметка на бързата им замяна с новите аудиовизуални медийни услуги, които се

налагат в условията на медийна глобализация. Медиаморфозата се изразява в

обединяване на старите и новите медии чрез силата на цифровия език и

интерактивността.

Интернет платформата, разглеждана като медиен континиум в развитие,

средство за бизнес, комуникация и култура, предпостави настъпилата

качествена промяна в традиционната журналистика и нейния продукт.

75

Петранка Филева1 обобщава, че онлайн журналистиката,

информационните сайтове и онлайн редактирането представляват актуалните

журналистически стандарти, характерни за модерните преса, радио и

телевизия. Тя откроява тенденцията на разширяването им по посока на

блоговете и социалните мрежи, където свободно се представят лични мнения и

оценки от онлайн потребителите. Интерактивното присъствие, осигурено от

технологичното развитие, обуславя и възможността за активно участие в

създаването на новия журналистически продукт. Развива се гражданската

журналистика, сега повече от всякога истината за случващото се се представя

от всички възможни гледни точки. Вследствие на протичащите промени

традиционните медийни канали развиват свое онлайн присъствие под формата

на уеб сайтове, с което разширяват медийната среда, променят нейното

съдържание, контекст и участници.

Разделянето на медийните услуги на линейни (по програмна схема) и

нелинейни (по каталог) и бързото навлизане в европейското пространство на

услугите on-demand (при поискване), разпространението на мобилната

телевизия, на 3D телевизията, появата на смартфоните и таблетите като

високотехнологични машини, продукт на конвергенцията на електронните

медии, компютърните технологии и преноса на електронни съобщения, само

показва посоките, темповете и новото съдържание на медийния преход.

Настъпващите промени в медийното пространство, както и в ежедневния

живот на съвременния човек, открояват тенденция на персонализиране на

отправяните послания. При създаването на журналистически продукт все

повече се следи за постигане на качествено, синтезирано и информативно

съдържание, което да е насочено към конкретна група потребители, а те, от

своя страна, търсят в него своевременна приложимост на изложените факти,

данни и анализи. Блоговете днес представляват алтернативна журналистика,

интерактивна, насочена към конкретни групи, задоволяваща конкретни

интереси и търсения, задаваща нови ракурси в създаването на съдържание и в

потреблението на такова.

1 Петранка Филева. Крос-медията: инструмент за оптимизиране на предлагането в медийния бизнес. Сп. „Медии и обществени комуникации”, бр. 1/декември 2008 г. Достъпно на адрес: http://media-journal.info/?p=item&aid=42

76

За да се проследи феномена блог (блогването/постването) и

произтичащите от него промени, то следва да се разясни кой, какво и как

обезпечава възникването му.

Технологично блогването става възможно посредством платформата Уеб

2.0 (web 2.0), която дефинира развитието на интернет, в това число различните

източници на информация, на различните видове уеб съдържание и уеб

инструменти, които правят възможно публикуването на съдържание в интернет.

Тази платформа позволи на интернет потребителят да организира по нов начин

ежедневието си, да промени обичайната си активност в онлайн пространството;

нещо повече, даде му възможност сам да бъде активен създател на

съдържание. Тук следва да се въведе терминът „гражданска журналистика”,

под който да се разбира „тенденция, при която обикновените граждани са

въвлечени в процеса по набиране на интересни данни, докладването, анализа

и разпространяването на новини и информация, обикновено посредством

блогове и онлайн ресурсни източници.”2

Новият инструментариум, достъпен за широката публика, дава възможност

на непрофесионалистите да споделят всякаква информация, по всяко време,

до всички точки на света.

Блогът представлява лична трибуна за свободно изразяване на мисли,

чувства, споделяне на новости и опит (ноу хау). Появата му променя

традиционното присъствие на интернет потребителите, давайки им свобода за

личностно, впоследствие за професионално, както и за корпоративно

изразяване/израстване.

Тази технологична еволюция преобръща традиционните представи за

източниците на информация, освен това тя оторизира всеки без оглед на

грамотност, компетентност и професионална квалификация да създава и

разпространява информация. В основата на блога е положената свободата на

изразяване. Но ако самият той не е източник на новости, то съществуването му

е под въпрос. Като резултат рейтингът (посещаемостта) му значително пада,

2 Колектив. Блогопедия 1.0. изпитани съвети за създаването на успешни блогове. Индекс на използваните медии. Дефиниция на гражданска журналистика(Citizen Journalism), достъпна на адрес: http://blogopedia.bg/downloads/Blogopedia1.0.0.2.pdf

77

което неминуемо се отразява върху партньорската подкрепа на блоговете от

съответната група, както и на рекламирането в него.

Усилията вече не са насочени в създаване просто на информаращо

съдържание, но на съдържание, насочено към конкретна аудитория,

задоволяващо конкретни потребности. И в този случай доминантата на

важността пада върху качеството вместо върху количеството. Качеството тук е

свързано със създаването на съдържание, което да е лесно усвоимо и

практически приложимо срещу минимум инвестиции (време за асимилиране на

информацията без цена, с която да се заплати информационната услуга).

Достъпът до информацията, публикувана в блоговете, е свободен (в

повечето случаи не изисква регистрация) и безплатен. Същевременно днес

информацията конкурира времето и труда по значимост и стойност. Тя е

обменната валута на 21 век. Оказва се, че интернет потребителите получават

ъпдейтната (актуална) информация на момента, без да е необходимо да

заплащат. Това прави блог пространството „юзърфрендли”, тоест отворено за

всички, без такса, но с добавена стойност – информация – бързо

конвертируема в ползи, практически приложима.

Споделянето е в дефинитивната постановка на феномена блог.

Свободата на словото и изразяването, безпрепятственият достъп и

възможността на всеки да бъде потребител, създател на съдържание и

коментатор (в някои случаи анализатор) в едно и също време резонно

обуславят преимущественото превъзходство на онлайн създаденото

съдържание пред традиционните медийни източници на информация.

Днес все повече блогове са целево насочени към конкретна аудитория и

в този смисъл все по-специфицирани и специализирани. Пример за това е блог

класацията Top Blog Log (http://topbloglog.com/), в която са включени над 4300

блога, подредени по теми, нови статии, клипчета и снимки.

Таргетирането на създаваните послания в блоговете е резонно

предпоставено от пазарното, сегментирано и персонализирано ориентиране на

журналистиката като цяло към нуждите на потребителите. То е необходимата

реакция, удовлетворяваща изискванията на потребителския пазар. Те са

78

актуалност, специализираност, лесна усвоимост и приложимост на

информацията, възможност за обратна реакция под формата на запитвания

и/или коментари. Последните често пъти са по-информативни.

Интерактивността на блоговете предоставя неограничени възможности за

споделяне:

• изгражда комфортен комуникативен канал за създателите на

съдържание и потребителите на такова;

• рационализира ресурси (време, парични разходи по набавянето на

информация и др.);

• създава възможност за добавена информация под формата на

потребителски коментари и анализи; препратки към линкове

(аутсорсване), водещи до допълваща информация.

Доверието в такъв тип източници на информация се гради на основание на

личностното присъствие на авторите (лични блогове), на имиджовото

позициониране на професионалистите (професионални блогове), на

обществения образ на корпорацията (корпоративни блогове).

Не по-малко значение имат достоверността на информацията, актуалността,

начинът на представянето й и своевремеността на постването.

Примери за личен блог:

• Блогът на Пламен Петров: http://blogatstvo.com

• Блогът на Димитър Николов: http://www.dimnikolow.com - личен блог за

продуктивност и самоусъвършенстване на английски език.

Примери за професионални блогове:

• Нова Визия – блог за мениджмънт, бизнес и развитие

• Блог на Иво Инджев

• SEO блог на Огнян Младенов

• Блог за медийно право на Нели Огнянова

• Е-Marketing blog на Ивелина Атанасова

79

• Guerilla marketing блог на Жанет Найденова

• PsyGlass – Наблюдения през стъклото на психолога

• PM Stories – блог за разработка на софтуер

• управление на проекти на Майк Рам3

Пример за корпоративни блогове:

• блогът на онлайн медийна група Az Media, издател на Az-Jenata.com, Az-

Deteto.com и др

• блогът на Инвестор

• блогът на Net Entertaiment Group

• блогът на Economedia

• блогът на Fanopic

• блогът на Svejo

• блогът на Favit

• блогът на M3 Communications College

• блогът на Apeiron Academy

• блогът на Microinvest

• блогът на Web Gravity

• блогът на Mag Studio

• блогът на Стеник

• блогът на VIB Solutions

• блогът на Амми – свински стекове и продукти на Унитемп

• блогът на философите от Онтоидея

• блогът на Застрахователно дружество КД Живот

• блогът на агенция за недвижими имоти TBM2

• блогът на студио за интериорен дизайн INDESIGN, Варна blog.indesign-

bg.com

• блогът на NRJ Soft – PRактики от работния ден

• блогът на Икономедия

• блогът на Суперхостинг

3 http://blogopedia.bg/downloads/Blogopedia1.0.0.2.pdf, (25.11.2011, 03:53 ч.)

80

• блогът на Андиел Паркър Рандъл – за счетоводство, данъци, осигуровки,

одит4

Интерактивността на блоговете, свободното и своевременно споделяне

на разнообразна и неманипулирана (цензурирана) информация изместват

погледа на все повече потребители от традиционните източници на

информация (печат (вестници и списани), радиа и телевизии).

Пример за това са модните блогове, които изместиха погледа на

аудиторията от традиционните модни списания с таблоиден характер.

Причините са няколко:

• Бърз, лесен (опосредстван от интернет) достъп;

• Актуалност, своевременност на постовете;

• Мултимедийно съдържание (публикуване на фотоси, статии, коментари,

линкове към сайтове на модни брандове и лица, клипове на ревюта, с

рекламен характер и др.), удовлетворяващо всички сетивни възприятия;

Визия на www.bittersweet-vogue.blogspot.com :

5

4 Българските корпоративни блогове. http://www.blog.abcbg.com/Българските-корпоративни-блогове/, (25.11.2011г., 04:02ч.) 5 http://www.bittersweet-vogue.blogspot.com/2011_11_01_archive.html, (20.01.2012г., 21:32ч.)

81

6

6 http://www.bittersweet-vogue.blogspot.com/2011_11_01_archive.html, (20.01.2012г., 21:33ч.)

82

7

Ползите и вредите от настъпващите промени в медийното пространство

вследствие на засилващото се влияние на блоговете предстоят да бъдат

изследвани и анализирани. Преориентирането на журналистиката към

потребителските потребности на аудиторията, към ползите от консумацията на

журналистическо или непрофесионално съдържание с информативен характер

преосмисля и пренаписва журналистическите стандарти. Възможността за

свободно създаване и публикуване на информация от всеки гражданин с

достъп до глобалната мрежа – интернет – и все по-качественото, целенасочено

и информативно съдържание на тези постове (публикации в електронен

вариант) предпоставя изместването на погледа от традиционните източници на

информация, дори и от онлайн разширенията им, към личните/

професионалните/ корпоративните блогове.

7 http://www.bittersweet-vogue.blogspot.com/2011_11_01_archive.html, (20.01.2012г.,21:35ч.)

83

Използвана литература и онлайн източници:

• Колектив. Блогопедия 1.0. изпитани съвети за създаването на успешни блогове. Достъпно на адрес: http://blogopedia.bg/downloads/Blogopedia1.0.0.2.pdf

• Филева, П. Крос-медията: инструмент за оптимизиране на предлагането в медийния бизнес. Сп. „Медии и обществени комуникации”, бр. 1/декември 2008 г. Достъпно на адрес: http://media-journal.info/?p=item&aid=42

Снимки:

Фото 1: © www.bittersweet-vogue.blogspot.com

Фото 2: © www.bittersweet-vogue.blogspot.com

Фото 3: © www.bittersweet-vogue.blogspot.com

84

Политическата манипулация в онлайн журналистиката

Мартин Стоянов

Теории за политическа манипулация

Възходът на партиите е тясно свързан с развитието на средствата за

масова информация през ХІХ и ХХ век. Вестниците, радиото, телевизията имат

доминиращо монологичен характер на разпространение на информация

съобразно принципа “от един към много“ и това благоприятства за дълъг

период партийната централизация и наличието на асиметрична връзка между

партийни елити и членска маса, между политици и граждани. Средствата за

масова комуникация поставят политическите елити в центъра на прожекторите,

а милионите участници в политическия процес изглеждат анонимни и

невидими. Това предопределя и начина, по който те са възприемани и се

държат.

Според Винфред Шулц отразената в медиите действителност не

отговаря на реалността, на това, което наистина се случва по света, тоест

медиите представят един моделиран свят, който се превръща във фактическа

реалност за аудиторията, ако тя няма достъп до други информационни

източници. Тезата на Шулц е подкрепена и от информационните стойности,

които определят какво изграждат новините, както и кое е новина и кое не може

да бъде новина. Всяко събитие се представя от медиите по начин, който е

удобен за всяка от тях поотделно, твърдят Владис и Кърт Ланг. Те смятат, че

погрешната представа за реалността, създадена от медиите у аудиторията,

може да доведе до погрешна оценка и поведение у хората. Масмедиите играят

значителна роля в обществото и социалните промени. Това важи особено за

т.нар. модерни общества. Медиите способстват за приспособяването на

индивидите в обществото, за тяхната социализация. Според Шрам медиите не

само имат социална роля, но и те всъщност представляват инструменти за

контролиране на обществената температура. От начина, по който се

представят новините, зависи как хората ще разберат дадени процеси и как ще

реагират на тях.

85

Медиите имат социална роля в различна степен. Те могат до говорят за

дадени проблеми и да премълчават за други. Точно това ги превръща в нов тип

власт. В затворените и авторитарни държави медиите имат за цел да

убеждават аудиторията, че трябва да приема безрезервно всички политически

и социални действия на властта. Така те стават част от държавните властови

органи. Докато в отворените и демократични общества медиите са посредник

между властта и хората. Те трябва да осигуряват двустранен поток на

информация от институциите към обществото и обратно. Конкуренцията на

медии води до диференциране на новините и информацията. Отношението

между медиите и политиката е важен проблем. Някои автори твърдят, че

масмедиите имат отрицателна роля в политическата сфера. Винфред Шулц и

Елизабет Ноел-Нойман – теоретици на манипулацията – развиват своя теория.

Според нея манипулация има тогава, когато се прави опит за оказване на

влияние върху аудиторията, без тя да усеща това, и когато по този начин

хората биват накарани да приемат схващания и действия, нетипични за тях.

Така те обективно стават зависими и се превръщат в обекти на манипулация.

Новите медии и новият тип политически лидери

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА на политиката и появата на новите интерактивни

медии, в които се включват милиони хора, конвергенцията на различни типове

медии водят до нови радикални промени в поведението на партийните елити и

държавните лидери. Ако в началото на телевизионната епоха важно за

политика е новината да попадне в централната емисия на телевизията, която

се гледа от милиони хора, т. е. скоростта на създаване и разпространение на

политическата новина е свързана с денонощния ритъм, сега онлайн медиите

моментално съобщават всичко и то е достъпно за всеки, който е в интернет.

Новините се предлагат в реално време и на другия ден вестниците вече не

предлагат актуална информация. Затова и журналистите започват да очакват

за всяко нещо, което се случва, незабавна реакция в реално време, веднага.

Всяко закъснение носи загуба за политиците, изпреварени от своите опоненти и

критикувани от медиите за закъснението. Няма време за съвещания, за

съгласуване на позиции, за събиране на факти, независимо че можеш да

сгрешиш. При скоростта, с която се предлагат различни информации,

86

проверяемостта на всякакви слухове, клюки, измислици за кого ли не и какво ли

не, е много по-затруднена, още повече че те остават там трайно в сайтовете и

продължават да бъдат част от информационните масиви за съответните

събития. В тази ситуация всяка репутация, всеки образ може да бъде атакуван,

и то много пъти произволно. В същото време основен инструмент, чрез който

партийните и политическите елити и партиите изобщо легитимират правото си

да управляват, е техният образ: доколко внушават доверие, дали може да им

се вярва, дали репутацията им е такава, че от тях може да се очаква да казват

истината и да осъществят това, което обещават. Скандалът е основен

механизъм тя да бъде накърнена и политическите битки се превръщат не в

рационална дискусия на аргументи, а в поредица от скандали, с които се срива

образът на един политик или партиен лидер и е във възход образът на друг

политик или партиен лидер. Те са принудени повече от всякога да следят за

поведението си, по-щателно от когато и да било в историята да подбират

своите изрази, защото всеки от тях може да стане веднага предмет на огромно

количество коментари, критики, нови тълкувания.

Кога обаче медийните послания прекрачват границите на

благоприличието и журналистическата етика и създават една илюзорна,

неуловима, но в същото време продаваема реалност? В интервю за една от

големите наши информационни агенции медийният експерт доцент Георги

Лозанов заявява, че ролята на медиите е да бъдат критични по отношение на

властта и нейните институции. Изглежда обаче в България тази иначе прецизна

квалификация звучи повече като добро пожелание, отколкото като реалност. На

малка част от материалите и в печатните, и в електронните медии може да се

вярва и причините за това са няколко, като условно могат да бъдат разделени

на две групи - вътрешни и външни. Външните причини са свързани с

политическата история на дадена страна и с властовите модели, които са били

най-разпространени в нея. Втората група от фактори можем да наречем

вътрешни и те са индивидуални за всяка медиа, независимо дали е електронна,

или печатна. Свързани са с начина на обработка на информация, с конкретните

източници на информация и, разбира се, с предпочитанията на онези, които

следят дадената медиа. Взаимодействието между двете групи фактори

превръща голяма част от медийните публикации в една легитимна лъжа, в

87

новата велика илюзия. Както вече споменахме, външните фактори, които

раждат медийната илюзия, са свързани с начина, по който информацията се

събира и преработва. Много често се цели създаването на медийна истерия

или сензация, а в други случаи източникът на информация просто не е

достоверен или съвсем не е първоизточник. Често първоначалната

информация преминава много нива, преди да достигне непретенциозното и

нищо неподозиращо читателско съзнание. Преиначаването на събития е

особено разпространена практика сред някои от масовите електронни издания,

които все още работят на принципа, че скандалът, дори и съшит с бели конци,

се чете най-добре.

В последния месец и последните дни на предизборната надпревара

българските новинарски сайтове демонстрират отчетлив интерес към

политическите субекти. От най-широка медийна трибуна се ползват лидерите

на вече новите парламентарно представени сили. Медийният интерес

изключително прецизно кореспондира с електоралното поведение на

обществото. Налице е предизборна кампанийност в медийното позициониране

на водещите политически субекти. Според българската Сметна палата цели 7

медии, сред които телевизии, големи вестникарски групи и провинциални

печатни издания, директно са били вписани в регистрите като рекламни и PR

агенции на ГЕРБ. Плащанията за интервюта, индивидуални изяви и дискусии

били по друго, съвсем отделно перо. Цялата вестникарска група "България"

фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с

обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за

местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и

"Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и

"Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е

декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията

рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на

Варна Веселин Марешки. От данните на Единния регистър по изборния кодекс,

публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии

работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на

ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като

рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и

88

кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. „Дарик

радио” ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще

отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва

рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за

тъмносините. Според ЕРИК Нова ТВ ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио

"Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки.

"Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави

информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са

се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като

рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи". Плащанията "на парче"

за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната

палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от

повечето изброени медии, историята мълчи, отбелязва в. Дума.

Както вече казахме, според Ноел-Нойман манипулация има тогава,

когато се прави опит за оказване на влияние върху аудиторията, без тя да

усеща това, и когато по този начин хората биват накарани да приемат

схващания и действия нетипични за тях. Така те обективно стават зависими и

се превръщат в обекти на манипулация. Пример за такава манипулация са

представянето на кандидатите за президент и кметове, като в медийното

онлайн пространство се отразяват кандидатите на големите парламентарни

групи и по този начин обществото се информира само за тях. Медиите не

предоставят информация за останалите кандидати. След неделния първи кръг

на изборите наблюдателите от ПАСЕ говорят за нарушена равнопоставеност и

нуждата от еднакъв достъп до медиите на кандидатите за държавна глава, за

необходимостта от ясното различаване на коментарните публикации от

платените материали, които съдържат агитационна информация.

89

Фиг. 1 "Съпътстващи изборни теми (04.09 - 11.10 2011)"1

Фиг.2 "Темите в ЕММ (04.09 - 11.10 2011)"2

1 "Фондация медийна демокрация" www.fmd.bg 2 "Фондация медийна демокрация" www.fmd.bg

90

Фиг.3 "Брой споменавания - кандидати"3

В периметъра на наблюдението попадат медиите, включени в

платформата Европейски медиен мониторинг (ЕММ), чийто спектър варира от

онлайн версии на традиционни медии, през информационни сайтове със

собствено съдържание, до медийни аутлети. Става ясно, че предстоящите

избори за президент и местна власт са отчетливо сведени до три основни

тематични кръга: отразяване на претендентите за президент на България,

кметските избори и други съпътстващи изборите теми. На визуализацията по-

горе ясно се откроява приоритетното отразяване на кандидат-президентската

надпревара, където попадат над половината от информационните единици, и е

видно неглижирането на темата за местните избори, което е напълно в синхрон

с властващата медийна логика регионалните и локални проблеми да се

изместват за сметка на националната и глобална перспектива. Според

категорията на съпътстващите изборите теми в полезрението на медийното

внимание за периода попадат няколко ясно отчетливи сюжета. Най-детайлно е

отразяването на, така да се каже, „технологията” на изборния процес –

регистрация на партии и кандидати, обявяване на избирателни списъци,

откриване на секции в чужбина, отразяване работата на ЦИК и други подобни.

Към сюжета „купуване на гласове” и други изборни нарушения спадат 1/5 от

материалите; освен че е в унисон с традиционно високия интерес на медиите

към криминалното и конфликтното, този сюжет замества до голяма степен

3 "Фондация медийна демокрация" www.fmd.bg

91

предизборния дебат, като съсредоточава политическото ожесточение срещу

опонента. Аналитичните материали са едва 19 % от всички обработени

информационни единици, касаещи предстоящите избори. С цел да се запълни

вакуумът от липса на коментар и анализ непрекъснато се публикуват резултати

от различни социологически проучвания, които обаче така и не внасят повече

яснота в предизборната ситуация. Това, което е важно според логиката на

наблюдаваните медии, е състезанието и резултатът от него, а не тактиката и

дебатът, т.е. качеството и начинът, по който ще бъде извоювана победата.

Следващата инфографика илюстрира, че в новините, засягащи

отделните кандидат-президенти, преобладава говоренето за кандидата,

предимно от името на партийния лидер и партията, която го издига.

Фиг. 4 "Субект и обект на говорене"4

Така въпреки безспорните процеси в световен мащаб, свързани с

персонализация на политиката и ерозия на доверието в партиите, на тези

избори именно заради липсата на силни, харизматични и, не на последно

място, еманципирали се личности, се наблюдава сблъсък между партиите,

което, по-конкретно, е опит чрез предстоящите президентски избори да бъде

гласуван вот на доверие или недоверие за правителството на Борисов.

Едно сравнение между честотата на употреба на името на кандидатите и

на партиите в новините подкрепя твърдението, че партийните активности се

следят и отразяват по-интензивно. Всички, получили отразяване с повече от

4 "Фондация медийна демокрация" www.fmd.bg

92

една публикация кандидат-президенти и кандидати за вицепрезиденти, са

издигнати от партии, с изключение на Светослав (Светльо) Витков, отразен

единствено като куриоз. Следва да се отбележи, че високият брой

споменавания на Росен Плевнелиев в новинарския масив не е единствено в

резултат на активна кампания в негова подкрепа, а и на анти-говоренето на

останалите кандидати за поста.

Партийната подкрепа още веднъж се оказва важна – за външната

легитимация на кандидатите. И Плевнелиев, и Калфин бяха публично

подкрепени от чужди политици, популярни личности и от цели партии, но тази

подкрепа беше дадена по-скоро на издигналата ги партия, респективно на ГЕРБ

и БСП. Както беше отбелязано по-горе, темата за местните избори и локалните

предизборни кампании бяха изместени напълно от кандидат-президентската

надпревара. Причините за слабото отразяване могат да се търсят в няколко

посоки. Започвайки от наличието или липсата на кореспондентска мрежа в

различните населени места, през липсата на включени в наблюдението

локални медии и, не на последно място, липсата на атрактивна кампания от

страна на кандидатите по места.

В заключение, в медиите не е постигнат плурализъм и равнопоставеност

в отразяването на политическите претенденти. Макар и да се наблюдава

известен опит за представяне на по-широк кръг от участници в изборите, то е

еднократно и повърхностно. Това се отразява на информираността на

обществото относно всички кандидати за президент на България. Налице е

информационно затъмнение и нарушена равнопоставеност и еднакъв достъп

до медиите на всички кандидати за държавен глава.

Пазарът и пазарната икономика водят до съучастие в политическите

манипулации без контрареакции на медиите.

Бум на новинарските агенции и сайтове регистрира българското интернет

пространство. Почти всеки месец се появяват нови онлайн медии. Докато

допреди няколко години те се брояха на пръсти, сега е трудно да се установи

точният им брой.

93

Първият български информационен сайт news.bg се появи през 1998 г.

Следващата година стартира предшественикът на vesti.bg – netinfo.

После идват агенциите "Фокус" и "БГНЕС", сайтовете "Всеки ден", "Медиапул",

"Нюз Дир.бг", "Днес. Бг", "фрогнюз", "Бинюз", "Лайфнюз" и т.н.

Днес новините в информационните агенции се актуализират толкова

често, че дори конкурират бързината на радиото. БГНЕС и "Фокус" пускат по

една новина на всеки 3 минути. Непрекъснатото появяване на нови

информационни сайтове естествено довежда до жестока конкуренция. Първата

й "жертва" е най-старият български информационен сайт news.bg., който

отдавна отстъпи лидерското място на "Фокус" и БГНЕС.

В битката за интернет аудиторията се включиха и вестниците, като

предприеха уеб инвазия и пуснаха в мрежата пълното си съдържание.

Собствениците на медиите със свободен достъп не желаят да разговарят за

начините си на финансиране. Изработката и пускането на новинарски сайт

излиза между 8000 и 10 000 лв., а месечната издръжка на екип от 6-7

журналисти, офис и подпомагащ персонал от 4 души е около 20 000 лева.

Съществуват новинарски агенции, които с години нямат приходи от

реклама, но въпреки това успяват да покрият задължителните си месечни

разходи. Съмненията, че се използват за черен PR и разпространение на

клеветническа информация, се засилват от факта, че без да имат приходи,

някои дори купуват други онлайн медии. "Определени български олигарси

купуват и имат амбицията да бъдат собственици на интернет издания. Те

виждат, че в чужбина се говори за бум на онлайн медиите и решават и те да се

качат на влака." Така управителят и главен редактор на "Медиапул" Стояна

Георгиева обяснява пред "БАНКЕРЪ" навлизането на неясни капитали в

новинарските агенции. Тя допълни, че след като такива хора станат

собственици, започват да подпомагат основния си бизнес чрез черен PR и

клевети срещу конкурентите си.

Най-малко 15 000 лв. e месечната издръжка на информационен сайт,

които поднася на читателите си собствени новини, твърди още Георгиева.

Според нея повечето от нароилите се жълти сайтове са далеч от каквато и да

94

било журналистическа етика. По думите й те се преписват един друг,

разпространяват непроверени информации, в огромната си част са близки до

властта и откровено й пиарстват. Георгиева дава пример с двата нови жълти

седмичника, които като по команда "удряли" реални и измислени врагове на

Вътрешния министър Цветан Цветанов. "Новините" им веднага се появявали в

жълтите онлайн издания.

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик",

"Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много

издания в уеб пространството направи средата много конкурентна, казва тя.

Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на

сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския

пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес

съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват

пари от интернет.

Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва

Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително

значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя.

Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да

е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на

сайтовете, защото един качествено написан уеб материал ще бъде по-добре

индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя

Томс пред в. “Банкеръ“.

НОВИТЕ СОЦИАЛНИ МЕДИИ, МЕДИИ НА ГРАЖДАНИТЕ И ПРОФЕСИОНАЛНИ

ОБЩНОСТИ

До момента у нас интернет не се разглежда като медиа и не подлежи на

регулация. Появява се нова структура на отношението между политиката и

гражданите: аматьорите срещу професионалистите. Блогът по определение е

аматьорско писане и с това създава усещането, че е обърнато безкористно към

публичния интерес. Блогосферата дава представа между нещата, които се

възприемат като публичен и частен интерес. Мрежовите общности се

противопоставят на традиционните институции. Особена роля играят Facebook,

Vbox, Twitter и др.

95

Социалните мрежи са не само модерно, но и удобно и евтино средство за

достигане и контакт с милиони потребители, обикновено с над средно

образование и с широк възрастов диапазон, обхващащ три поколения – до 30

г., от 30 до 50 г. и над 50 г. Статистиката твърди, че във Facebook има около 2

200 000 българи, от които 1 000 000 на възраст над 40 г., в Svejo.net – 1 000 000

души. В социалните мрежи е добре образованото население в България с ясна

своя обществена, включително и политическа позиция, която трудно се

променя и трудно търпи въздействия. Затова и понякога се стига до истински

словесни стълкновения с повишен емоционален градус независимо от

аргументацията в коментара. Там, в коментара, е и силата на социалната

мрежа, която позволява диалог и сблъсък на мнения, обикновено

аргументирани.

В България политици и граждани се разминават, дори и в интернет. Докато в

профилите на политиците доминират клишета и обещания, юзърите залагат на

сарказъм и ирония. Докато политиците премълчават, юзърите коментират.

Най-активните потребители се познават чрез писанията си и са като

миниобщество. Разминаването в Тwitter между граждани и политици е не само

в стилистиката, но и в дневния ред. Ако политиците тихомълком подминаха

темата за безредиците в Катуница, то юзърите не я пропуснаха.

Юзърите не пропускат темите отвъд предизборната скука.

Придвижването на България към Шенген, неефективността на МВР по

отношение на престъпността и компроматната война Цветанов-Плевнелиев –

това са първите три точки от дневния ред на юзърите. „Разбира се, гражданите

в интернет коментират - най-вече остро критично – и изборното шоу и

политическите клишета”, анализира Марина Кирова. Гражданското мини Тwitter

общество не се притеснява да изразява и позицията си, дори и когато тя е

контра на общоприетата партийна линия или е неудобна за управляващите

политици. Юзърите задават въпроси, които традиционните медии не повдигат

на тези избори.

Заключение

В условията на демокрация медиите и политиката са в напрегнати

отношения, те имат различни задачи, но са симбиозно свързани: политическите

96

сили търсят публичност, за да обосноват действията си и идеите си, а задачата

на медиите е да информират хората за политиката и по този начин да

контролират действията на политиците. Затова медиите и политиката се

нуждаят взаимно. Но положението става критично, когато политиката се опитва

да изгражда медиина фасада, да използва медиите, дори да ги манипулира.

Статистики сочат, че дневно всеки отделя средно 20 минути, за да се

информира. Предвид с колко селектирани новини или тривиални информации

са заети тези 20 минути очевидно не остава място в тях за сериозни и

пълноценни факти. Това води до парадокса, че всъщност информационното

общество живее в наложена едностранчивост и дори в частично

информационно затъмнение. Социолози наричат този феномен “демократична

цензура”.

Остава въпросът, дали това е ролята на четвъртата власт в

действителност? Нали целта й е да контролира дейността на законодателната,

изпълнителната и съдебната власт и дава гласност на извършваните

незаконни, добри и лоши дела на всеослушание. Друг е въпросът, дали

свободата на словото в медиите трябва да бъде зависима от интереса на

основните инвеститори. Поне едно нещо става ясно със сигурност и то е, че зад

многото пари стои цензурата и политическата манипулация. Зад паравана на

свободата на словото се води битка за власт и пари. Така въпросът за

свободата на словото се превръща в цивилизационен проблем, както всички

проблеми на прехода в България.

Използвана литература и онлайн източници:

• Ноел-Нойман, Е. Спиралата на мълчанието. Общественото мнение -

нашата социална черупка.

• Сайта: Фондация медийна демокрация, Тема: МЕДИИТЕ и ИЗБОРИ 2011

- обобщаващ доклад на Лабораторията за медиен мониторинг

http://www.fmd.bg/?cat=3

• Вестник ДУМА 22.10.2011

• Вестник БАНКЕРЪ 22.09.2011

• Вестник Пари 13.04.2010

97

Новият интернет – близки срещи с политическия вид

Борислав Петров

Политиката на 21 век е тема, която обхваща целия спектър на интернет

взаимодействията в новото хилядолетие. В последните години наблюдаваме

една промяна на традиционното общуване и прехвърлянето му в онлайн

пространството. По този начин се зародиха нов вид контакти – чрез

персоналните компютри в световната мрежа.

За да не изостане от модата, политиката на свой ред реши също да

поеме по новия път. Хиляди хора от властта в стотици държави по света

приеха „да участват в играта” и се доближиха до своите настоящи и бъдещи

поддръжници с помощта на компютъра. С появата на връзката „политика-

граждани” започна нов етап в развитието на Интернет.

Целта на научното ми изследване е да покажа как и защо се стигна до

това изключително интересно явление в обществото и в какви размери се

случва то към днешна дата.

Все по-навлизащият в ежедневието ни интернет с лозунгите и призивите

на политиците се превърна в един от символите на новия век. Мрежата вече не

е просто мястото, където обменяме данни с други хора. От масовото си

налагане през 1997 година уеб системата постепенно завладява все по-

обширни територии, за да се стигне до 2011 година, в която онлайн са до

2 095 006 005 потребители по целия свят. Само в Европа мрежата бива

използвана от над 476 милиона души. За сравнение, в края на 2000 година

интернет е намирал място в компютрите на 105 милиона души на Стария

континент и в машините на общо 360 985 492 души на Земята. Тоталният бум

на „виртуалното място за срещи” се отрази глобално на световната икономика.

Рекламният бизнес и промишлеността се преориентираха към интернет.

Редица индустрии се пригодиха към него и започнаха да го използват с цел

улесняване на работата си.

98

Това от своя страна доведе до приобщаването на все повече хора към

мрежата, а оттам и до възникването на групи и общества в самата нея. С

началото на 21 век се появиха блоговете. С навлизането им се заговори за

социалните контакти в онлайн пространството. Интернет потребителите

започнаха да споделят информация един с друг и да разменят съобщения

посредством първичните чат програми (IRC, а по-късно и ICQ). Огромният скок

бе направен с излизането на Skype през 2003 година. Към днешната дата тази

програма остава най-сериозният софтуер за провеждане на разговори със

своите 663 милиона потребители. Налагането на популярната платформа за

виртуално общуване подсказа, че социалните контакти в Интернет щяха да се

разраснат до още по-високи стандарти. Появата на социалните мрежи, каквито ги познаваме днес, промени изцяло системата. Разбира се, най-

голяма „вина” за това има Facebook. Проектът на Марк Зукърбърк стартира в

началото на 2004 година, а от 2007 насам стремглаво върви нагоре, като към

момента има огромен брой потребители – 773 744 860 души. Само в България

сайтът бива използван от 2 214 980 души, което прави 31 % от населението на

страната.

Гениалното творение на бившия харвардски студент се превърна в най-

властния медиен инструмент в света. Милиони използват Facebook всеки ден,

споделят снимки и видео, постват линкове, изпращат съобщения или

провеждат видеоразговори с приятели. Специалистите са на единодушни, че този сайт не само промени хода на онлайн общуването, а и на най-новата човешка история.

С не по-малък успех се сдоби и Twitter. Това приложение позволява на

потребителите си да имат своеобразни последователи, както и да споделят

лични преживявания и мнения. Не трябва да подминаваме и социалната

мрежа, която седеше на трона преди Facebook – Myspace. Страницата, която е

съсобственост на американската поп звезда Джъстин Тимбърлейк и

корпорацията Specific Media LCC, непрестанно бележи възход в развитието си

и се утвърди като една от най-качествените алтернативи на Зукърбърк и

компания.

99

Развитието на социалните мрежи доведе до възникването на качествено

ново интернет общуване и до промяната в мисленето на потребителите. Ако

трябва да озаглавим тази промяна, най-подходящо би звучало наименованието

„Новият интернет”. Хората в тази актуална среда на взаимодействие се

свързват за секунди и обменят данни също толкова бързо. Солидно място в

новата форма на Мрежата заемат именно сайтовете за социално споделяне и

блоговете.

Какви са основните силни черти на гореспоменатите медии (защото те

наистина се превърнаха в такива)? На първо място – информацията в тях

достига до вас в реално време. Не е нужно да пишете писмо до другия край на

света и да чакате то да пристигне. Нужно е просто да се свържете чрез едно от

онлайн приложенията за общуване. Новите интернет медии имат т. нар.

„френдли” интерфейс. Те са близо до вас, предразполагат ви да ги използвате.

Максимално удобни са и опростени. Вършат работата си бързо и ефикасно.

Позволяват ви да изразявате мнението си по даден въпрос или да коментирате

написаното от друг човек. Дават нужната свобода в контактите с приятели и

познати, създават нови такива. И едно от най-важните неща за съвременния

човек – напълно безплатни са за ползване и регистрацията в тях отнема

броени секунди.

Именно в тази среда възникна и едно ново и доста интересно явление –

политиката в Интернет. В последните години се наблюдава масовото

навлизане на всевъзможни по рода си виждания, интереси и стремежи в

онлайн приложенията. Стотици са примерите по света и в България.

Интересното е, че виртуалната политическа пропаганда се засилва преди и по

време на избори, било то парламентарни или президентски. Най-ярък пример за успешното налагане на публично значима личност в Мрежата е кампанията на американския държавен глава Барак Обама през 2008 година. Първият чернокож президент в историята на САЩ спечели огромна

популярност, след като си направи страница във Facebook. Милиони

американски граждани получиха информация за платформата му благодарение

на видяното в социалната мрежа, а впоследствие той бе избран за държавен

глава на най-могъщата нация, с което влезе в историята.

100

Бет Фоухи от Асошиейтед Прес внася1 още по-голяма яснота около

явлението „политика в Интернет”. Тя извежда и някои статистически данни за

използването на социалните мрежи като средство или трибуна за достигане до

масите. Фоухи засяга един любопитен аспект на политическото общуване в

социалните мрежи. Тя достига до извода, че компании като Facebook и Twitter

имат огромен финансов интерес от прокламирането на отделни личности и

партии в техните сайтове. „Акулите” в социалното общуване използват това

като дори организират дебати между идейните политически противници „на

своя територия”.

Според Фоухи гигантите в областта на виртуалното споделяне са се

„сприятелили” преди старта на кампанията за президент на САЩ през 2012 г.

„Водачите” Facebook и Google определят своето участие в това начинание като

„гражданска ангажираност”, а целта им е да улеснят националния политически

дебат и да насърчат хората да гласуват. Най-популярният сайт за

видеоклипове Youtube дори пуска специален политически канал, където

потребителите могат да гледат видеозаписи, свързани с предизборната

кампания, и да сравнят статистическите данни на кандидатите (например кои

клипове са най-често посещавани и кои имат най-много почитатели). Фоухи

отбелязва, че Twitter, който е останал почти незабелязан на предишните

президентски избори, сега се е превърнал в основния форум за политически

разговори в интернет. Интересно допълнение към изследването е, че Барак

Обама и всички републикански претенденти имат профили в популярния сайт,

подобно на 85 сенатори и поне 360 членове от камарата на представителите.

„Близките срещи” с политическия вид са най-модерното оръжие на

съвременната власт. Демократи, републиканци, социалисти, комунисти,

социалдемократи, християндемократи, националисти – всички те използват

блогове, социални мрежи и сайтове за споделяне, за да се доближат

максимално близо до човека на 21 век. Хиляди политици имат собствени

страници в социалните медии и всеки ден печелят нови и нови привърженици в

Мрежата. Идейните противници дори стигат до пререкания в онлайн

1 Бет Фоухи. Социалните мрежи – новото място за политиката. e-vestnik.bg от 21 октомври 2011

101

пространството. Традиционното общуване лице в лице е заменено от непрекия

контакт и писмената реч.

Българските политици са сред първенците в това отношение. Имена като

Меглена Кунева, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Иван

Костов и Сергей Станишев се сдобиха с лични страници в най-голямата

социална мрежа. Това от своя страна доведе до политизиране на българското

интернет пространство. За да не останат по-назад от колегите си на Запад, и

тукашните политици започнаха да спорят под формата на статуси във Facebook

или коментари в личните си блогове. Срещите с политическия вид в Интернет

съвсем закономерно зачестиха около изборите за президент, когато основните

фаворити започнаха да вадят компромати срещу опонентите си и да ги

поставят на видно място в Мрежата. Наред с това борещите се за място под

слънцето политици започнаха обичайното си действие – обещаването. Този

път те го правеха предимно в интернет. Заканите на кандидатите за кметове и президент накараха граждани да създадат сайт, който следи какво споделят във виртуалното пространство желаещите да влязат във властта.

„Ние ще...”, „Несимволично...”, „Незабавно...”, „Поемаме ангажимента

да...”, „Ще изпълним...”. Помните ли, че думичката "ще" беше забранена за

употреба от министрите? А колко пъти я употребиха оттогава? Някои? Водим

ли статистика на всичките онези "ще", които чухме през последните 20 години?

Това са били основните мотиви за създаването на новата система за

мониторинг на "политическото лицемерие”, обясняват създателите на

www.politikat.net в интервю за „Дневник”2.

Вестник „Сега” прави обстоен анализ на случващото се в България

непосредствено преди изборите в края на октомври 2011 година: „И висок

рейтинг да има един политик, пак опира до "Фейсбук". Там са вече два милиона

потенциални избиратели, предимно активни хора. Най-разпространената у нас

социална мрежа гъмжи от политически коментари и съобщения преди

изборите. Почти всички претенденти за поста държавен глава имат свои

профили в мрежата - някои формални, други свръхактивни. Мажоритарният 2 Внимавай какво говориш. Dnevnik.bg от 27 септември 2010

102

характер на вота позволява на един човек да облъчи с посланията си хиляди

симпатизанти, без да напусне работния си офис. За някои от кандидатите

"Фейсбук" е основно предизборно оръжие заради високите тарифи на

националните медии”3.

Анализът продължава с открояване на особената активност на

конкуренти за второто място - Меглена Кунева и Ивайло Калфин, както и с

„дисекция” на профила на Росен Плевнелиев. Интересен феномен е

кампанията на независимия кандидат – Витков. Тя протича изцяло в онлайн

пространството – на запазения канал в Youtube и на личната страница във

„Фейсбук”, където успява да събере 10 500 почитатели.

Силата на Новия интернет се използва не само от професионалните

политици. Съществуват стотици примери за важни и дори революционни

събития, породени от социалните мрежи. Читателите много добре знаят какво

се случи в Египет и Либия през последните 12 месеца. Групи във Facebook

накараха хората в тези държави да се разбунтуват и да свалят местната власт.

Същото явление наблюдаваме в кипящата от политически раздори и протести

Гърция. Стотици хиляди жители на южната ни съседка се вдигнаха срещу

управляващите в името на една обща кауза. Подобни действия има и в страни

като Ирландия, Португалия и Словения. Тази вълна не подмина и България,

където благодарение на най-голямата социална мрежа бяха организирани

няколко сериозни протеста срещу правителството.

В края на изследването си ще спомена някои интересни факти4 относно

развитието на социалните мрежи и блоговете:

- През последната година една от всеки осем двойки в САЩ е сключила

брак след запознанство в някоя от социалните мрежи;

- Ако Facebook беше държава, броят на потребителите й би я наредил на

четвърто място, редом със САЩ и Индонезия;

3 Галя Горанова. Фейсбук по време на избори. Segabg.com от 3 октомври 2011 4 Изброяването е по Ивелина Атанасова – (р)Еволюцията на социалните медии. Достъпно на адрес: http://markbit.net/marketing/online_marketing/revolyutsiyata-na-sotsialnite-medii/

103

- По данни на ComScore руските потребители са най-силно обвързани със

социалните мрежи – те прекарват около 6,6 часа месечно в мрежата и

разглеждат около 1307 страници. Руската социална мрежа номер едно е

Vkontakte.ru;

- Най-бързо развиващият се сегмент на Facebook са жените между 55 и

65 години жени;

- Социалните медии изпреварват по интерес порното сред

потребителите;

- Ashton Kutcher и Ellen DeGeneres имат повече последователи в Twitter, отколкото е цялото населението на Ирландия, Норвегия и Панама;

- 80% от потребителите на Twitter използват мобилните си телефони, за

да следят актуализацията и отговорите на съобщенията си – навсякъде и

по всяко време;

- Броят на блоговете по целия свят е над 200 000 000;

- Скоро няма да е необходимо да търсим продукти и услуги, защото те

сами ще ни “намират” посредством социалните мрежи.

Тази информация е показателна за това как новите социални медии в

мрежата влияят на съвременното общество. Все повече хора предпочитат да

се срещат онлайн вместо на улицата. Интернет се масовизира с невиждани

темпове, а приложения като Facebook и Twitter регистрират невъобразим

растеж с всеки изминал ден. Изводите на изследователите са, че политиката

ще продължи да се възползва от социалните мрежи и в един момент ще стане

неразделна част от случващото се там.

104

Използвана литература и онлайн източници:

• Атанасова, И. Революцията на социалните медии,

http://markbit.net/marketing/online_marketing/revolyutsiyata-na-sotsialnite-

medii/

• Фоухи, Б. Социалните мрежи – новото място за политика,

„Асошиейтед прес”, 21.10.2011 http://e-vestnik.bg/12934

• Колева, Ю. Нов сайт ще следи доколко политиците спазват

обещанията си, в. „Дневник”, 27.09.2010

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/09/27/966573_nov_sait_shte_sledi_d

okolko_politicite_spazvat/

• Горанова, Г. Фейсбук по време на избори, в. „Сега”, 03.10.2011

www.segabg.com/article.php?sid=2011100400040001401

• Internet users in the world. Distribution by world regions – 2011.

http://www.internetworldstats.com/stats.htm

• Facebook statistics by country. http://www.socialbakers.com/facebook-

statistics/

105

Развитие на лайфстайл журналистиката –

от отразяване до рекламиране

Цветослав Крумов

Основната цел на всеки продукт или услуга винаги е била да се продава.

В днешните времена на дълбока финансова криза и абсолютен капитализъм,

където това, което не може да бъде купено с пари, се купува с много пари,

продажбата на продукта е цел номер едно за абсолютно всички.

Всеки журналист иска да бъде четен и известен, следователно той търси

сензацията във всичко. Когато обаче се случи катастрофа на пътя, което в

България е често срещано, в нея има ясни параметри, които трябва да бъдат

отразени. На българския медиен пазар има твърде много представители, които

се борят за своя дял. Има и няколко медии, които са предпочитани пред

останалите. Всичко това води до липсата на сензация в по-малките медии. Те

на свой ред са длъжни да оцеляват, за което им е нужна аудитория.

Потребителите от своя страна са затрупвани от така наречените

„редовни новини” и искат нещо сензционно. В случая ще говорим за

електронните медии и по-конкретно за интернет. В интернет се търси

развлекателното. Според проучване на най-голямата компания за изследване

на медийните потребители „Нийлсен” (Nielsen)1, проведено през 2010 г.,

социалните сайтове заемат 22% от времето в интернет. Според статистиката

през април същата година потребителите са прекарали общо 110 млрд. минути

в социални сайтове и блогове. Най-посещавани са Youtube и Facebook. Това

само потвърждава тезата, че времето, прекарано в интернет пространството,

служи повече за развлечение, отколкото за информация.

1 „Нийлсен” е американска компания, световен лидер в областта на изследванията и измерванията на аудиторията. В момента компанията разполага с над 100 клона, един от които е базиран в България.

106

В последно време на българския медиен пазар се наблюдава тревожна

тенденция. Все повече се обръща внимание на светските събития, сензации и

гафове, отколкото на статистиката на КАТ за ПТП-та например. Един от най-

големите български спортни интернет портали GONG.bg наскоро пусна отделна

страница, която носи името „Зона без спорт”. В нея може да се намерят

всякакви сензационни материали от българската и световна сцена. „Гонг”

последва примера на много други интернет портали като vesti.bg, abv.bg.

Всички те прибягват до такъв тип конгломерация, за да станат по-посещавани.

Аудиторията търси интересното, търси развлекателното. Икономиксът ни

учи, че ролята на пазара е да задоволява нуждите на потребителите. Когато

наложим този модел върху българското медийно пространство, откриваме, че

пазарът изобилства от медии, които да задоволяват нуждите на аудиторията от

интересни и развлекателни новини, различни от тези за потънали кораби,

атентати и пр. Появиха се и множество сайтове като blife.com, kliuki.bg,

hotnews.bg и др., чиято тематика са клюките и светските хроники.

Този нов стил в медиите си има и свое собствено, чисто „българско” име

– „лайфстайл”. Тъй като такава дума не фигурира в Българския тълковен

речник, се наложи да потърсим дефиницията другаде:

Начин на живот или стил на живот, който отразява нагласите и

ценностите на един човек или група.2

В България това понятие се използва неправилно и е превърнато в

синоним на „светската хроника”. Предполага се, че поради западното си

звучене думата лайфстайл е приета за по-модерна. Така в българското

медийно пространство говорим за лайфстайл, а не за светски новини. От това

недоразумение печеливши излизат звездите, за които се пише в този ресор. Но

освен заслужилите известността си, в лайфстайла се открояват и други модели

на поведение.

Сред най-интересните лайфстайл модели са квазерите или още

псевдозвездите. Сред тях са звездите от шоубизнеса, телевизионни водещи,

2 Английски тълковен речник - A way of life or style of living that reflects the attitudes and values of a person or group.

107

попфолк изпълнители и други. За тях в пълна сила важи твърдението, че са

„известни с това, че са известни”. Ето как ги определя Любомир Стойков: „В

своята безпомощност те или паразитират върху вече постигнатото от

други, истински дарования, или пък пародират... родната и световна класика

в литературата, киното, музиката и театъра”3. Ако погледнем българския

звезден небосклон, ще забележим, че там има твърде много примери, които

потвърждават горното твърдение. Неотдавна Азис рецитираше Шекспир в

ефир. Николета Лозанова стана по-известна с любовната си драма около

футболистите Николай Михайлов и Валери Божинов. Последният напусна

семейството си, попфолк певицата Алисия и сина им, за да се отдаде на

ласките на бившата на съотборника си в националния отбор на България,

Николета Лозанова. От своя страна синът на Борислав Михайлов не му остана

длъжен и в момента се грижи за Алисия и малкия Валери. От цялата работа

печеливша беше единствено плеймейтката, както я наричат медиите, защото

придоби сериозен звезден статут.

Аудиторията е заливана от такъв тип материали и не само че няма нищо

против, но ги чете с удоволствие. Причините това да се случва ежедневно

остават скрити, а и не са важни. Пазарът се разширява, превзема нова ниша.

Потребители остават доволни от диверсификацията на предлаганите продукти.

Тоест традиционните медии заливат обществото с информация на принципа на

синдрома на гадния свят4. Във всяка втора новина се съобщава за катастрофа,

криза, намаляване на заплати, увеличаване на годините за пенсия, стачки,

убийства, бунтове и т.н. В интернет обаче хората попадат на прекрасните

новини за любовния живот на Николета Лозанова, Алисия, Анелия, Дейвид

Бекъм, Джордж Клуни, Майкъл Дъглас, Хю Хефнър и т.н. В свободното

пространство, което представлява интернет, властват квазерите със своите

псевдоновини.

Любомир Стойков разяснява и друг аспект от поведението на квазерите:

„Друго, което ги сближава и сродява, е прекаленият им, стигащ до абсурд,

3 Встъпителна реч на Четвъртия ПР фестивал в Гранд хотел София – източник: http://media-journal.info/?p=item&aid=103. 4 „Синдромът на гадния свят” е теза на Максуел Макоумбс, който твърди, че медиите показват една песимистична картина на света. Тезата е формирана на базата на анализ, направен от Макоумбс, предимно на телевизионни програми, показващи изобилие от престъпления.

108

нарцисизъм и хиперинтерес към собственото и по-точно - към публичното

им „Аз”. Те не само че не отказват интервюта за медиите, но сами

инспирират... своята поява в телевизията, радиото и пресата..”5 . Това,

разбира се, не е случайно. Тези хора са известни с това, че са известни.

Отразяването на изявите на квазерите преминава от интернет пространството

към традиционните медии. Това за псевдозвездите е успех, тъй като интернет

потребителите се характеризират като потребители за кратък период от време.

Тоест интернет потребителите преминават от новина на новина, без да

изчитата целия текст. В повечето случаи се говори за „сканиране” на сайтовете,

т.е. преглеждане на заглавията и отварянето на статиите с по-интересна

снимка. Съответно, за да запазят псевдозвездите своя звезден статус, трябва

да продължават да бъдат известни. И въпреки че на пръв поглед това изглежда

като тавтология, истината е, че нещата стоят точно така. Медиите искат да

продават. Простото правило на пазара е, че най-хубав е онзи продукт, който

потребителите искат да получат. За да си успял търговец, продуктът трябва е

точно този, но ако може да е различен от другите. Да е с по-малко ресурси, но

на по-висока цена. Това правят и българските медии. Всички предавания за

лайфстайл целят точно това. Да дадат на хората по-обстоен поглед върху

действията на техните любимци, като по този начин да запазят статута на тези

псевдозвезди, за да може цената на ресурсите да пада, а интересът да се

повишава. Телевизионното предаване „Аз обичам България”, което се излъчва

по Нова телевизия, е ясен пример за псевдоизвестност. Там отиват шест

големи звезди от българския хайлайф6 (отново чужда дума) и доказват себе си

в серия от игри, целящи да покажат общата култура, начина на мислене,

мисловните реакции и капацитет на играчите.

От този пример следва и друг аспект на медийната среда – рекламата.

Рекламата е действие, което цели популяризиране на нещо и привличане на

много хора като купувачи, зрители7. От дефиницията на рекламата следва

изводът, че тя е средство за продажба. Медийният продукт също трябва да

бъде продаван, но на него трудно се прави реклама. Затова медиата трябва да

5 Встъпителна реч на Четвъртия ПР фестивал в Гранд хотел София – източник: http://media-journal.info/?p=item&aid=103 6 Висшето общество и животът, който то води – Български тълковен речник, http://rechnik.info 7 Български тълковен речник, http://rechnik.info

109

търси други начини. Да се опитаме да погледнем нещата от друга страна. Ако

медиите създават продукт, то този продукт изисква в него да бъдат вложени

средства - ресурси. За да бъде успешен, то той трябва да се продаде на цена

по-висока от вложената. Но при медиите продуктите са с кратка темпорална

екзистенциалност, както ги описва Кристофър Лаш в своя труд „Бунтът на

елитите”. Себестойността на медийните продукти пада твърде бързо. Тоест ако

не продадеш новината днес, то тя утре вече не е новина. Затова трябва да се

прави и ефективна реклама, за да продаваш и печелиш. Тя обикновено води до

влагане на още повече средства, което увеличава крайната стойност на

продукта и намалява печалбата. Във всяка друга бизнес сфера това не би бил

такъв проблем, но в случая с медиите времето за възвръщане на разходите е

твърде кратко поради кратката темпорална екзистенциалност на крайния

продукт. Така че медиите трябва да осъществяват успешна и бърза реклама.

Това става чрез употребата на квазерите. Какво по-интересно от поредното

лайфстайл предаване за някоя от „големите” български звезди.

Така рекламата става благоприятна и за двете страни. Продава

медийния продукт и допринася за известността на личността, участваща в

предаването. Така псевдозвездата остава известна със своята известност, а

медиата намира евтин, но крайно ефективен начин да рекламира своя продукт.

По този начин се създава и понятието лайфстайл журналистика. В българското

висше образование вече съществува и магистърска степен по лайфстайл

журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към

Софийския университет. Ръководител е проф. д-р Любомир Стойков.

Наблюдавайки промените в българското медийно пространство и

трансформацията на журналистическата професия от чисто новинарска към по-

сензационна, каквато е в последно време, стигаме до извода, че лайфстайлът

не е просто фаза, не е просто част от развитието на медиите. Той вече заема

голям дял от медийното пространство. Също както спортните новини са се

превърнали в отделен ресор със свои собствени издания, така сега и

лайфстайлът се диверсифицира. Ежедневно на пазара се появяват нови

светски сайтове, все повече предавания в тази насока. Изводът е, че това,

което обществото иска, медиите го предлагат. Голяма част от критиците са

против развиването на тези светски, често наричани и жълти издания.

110

Потребителите негодуват в интернет пространството заради

множеството светски статии, но тяхна е основната заслуга те да съществуват.

Един интернет сайт може много по-лесно да следи посещаемостта си,

отколкото една телевизия може да следи рейтинга си. Докато тя прави

рейтингови проучвания, които дават приблизителни резултати, то сайтовете

разполагат с много по-точна картина. Броячът, с който всеки един портал

разполага, отчита колко пъти на ден е посетен сайтът, колко души са го

посетили, колко вътрешни линка са натиснали, колко време са прекарали на

страницата и колко пъти са се преместили на сайта на рекламодателя, чийто

банер са поставили в полетата за реклама.

Светските хроники са ресорът, на който се уповават новите медии в

последните години. Потребителите не искат вече да са подвластни на

синдрома на гадния свят и благодарение на интернет пространството те имат

възможността на прекъснат спиралата на мълчанието8 и да обявят на глас

своето съгласие или несъгласие с предлагания им продукт. В последните

години лайфстайлът е реклама както за самите медии, така и на хората, за

които се пише. Трансформацията на журналистите се състои в изместването на

крайната цел на журналистическия материал. Днес основната цел не е той да

бъде достоверен и навреме, а да се продаде и да отговаря на пазарните

изисквания.

8 „Спиралата на мълчанието” е концепция на Елизабет Ноел-Нойман, в която разглежда проблема за хората, които поддържат противоположни мнения на тези, които преобладават в медиите, но предпочитат да мълчат.

111

Използвана литература и онлайн източници:

• Ноел-Нойман, Е. Спиралата на мълчанието: общественото мнение -

нашата социална черупка (The spiral of silence. A theory of public opinion – Our

social skin), ИК „Лорен”, 2004

• Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията

(The Revolt of the Elites: And the Betrayal of Democracy), ИК „Обсидиан”, 1994

• Макоумбс, М. Определяне на дневния ред. Масмедиите и

общественото мнение (Setting the Agenda. The mass media and public opinion),

Cambridge, Polity Press, 2004

Част ІІ

Дистрибуция на информация

112

Интернет като среда за формиране на информация

Божидар Янев

С тази разработка имам за цел да дам ясна картина на това, как и до

къде се е развила дистрибуцията на информация в България. Като основен

пункт служи моделът на комуникация, познат на всички от сферата на

журналистиката. Ще проследя развитието на основните източници на

информация. По този начин ще се постарая да опиша подробна картина къде

се намира основният извор от новини в България. Медиите претърпяват

постоянна трансформация с цел да се задържат и оцелеят на пазара за

информационна дистрибуция. Те ясно отразяват вкоренения у хората инстинкт

за адаптация, приспособяване към средата, в която се намират, с цел

оцеляване.

Потребителите, ние, обикновените хора, сме водени от едно единствено

чувство - това на удовлетвореност. Обичаме да се почешем там, където ни

сърби. Когато има кой да ни предложи решение за нашия сърбеж, ние го

преимаме на момента. Обичта към консумация ни е вродена и мразим, когато

трябва да се лишаваме. Този страх от нищетата ни тласка да се развиваме и да

търсим нови начини на удовлетворение. Консумацията предвожда развитието

на медийните канали (вестник, радио, телевизия, интернет). Развитието на

технологиите е предвождано от потребителското желание да има и да получава

стоката, в нашия случай информацията.

В книгата си „Парадоксалното щастие” Липовецки разкрива как човек

консумира и защо това го прави щастлив и приобщен. Той разглежда три фази

на консумация. Във фаза едно сa показани принципите на спокойното

пазаруване. За пример се дава консумирането от първа ръка. Моделът тук е

търговец – купувач. Спокойно можем да го съотнесем към модела на

комуникация (фиг.1, по Shannon and Weaver Mathematical Model, 19491), но като

изключим частта с канала. Много прост и лесен за изпълнение. Да приемем за

1 http://www.shkaminski.com/Classes/Handouts/Communication%20Models.htm

113

пример двама души, обменящи информация лично, без никакви посредници

помежду си. Така тя е доставяна преди да се появят медийните посредници.

Има момент, когато желанието за още се поражда с пълна сила. Искаме

повече информация за случващото се около нас, но как да разберем какво се

случва наоколо, когато комуникаторът не може да достигне до нас. Липовецки

проследява решението на този проблем във втората фаза от развитието на

консумацията, известна с Фордовия модел на производство. Продуктите могат

да се произвеждат в масови количества на същата производствена цена, но за

по-малко време. Точно тази среда е благоприятсвала развитието на медиите.

Когато имаш сцената, от която да генерираш информацията, и осигуриш

достъпност до тази сцена, аудиторията ще бъде задоволена. Тази трибуна в

нашия случай са вестниците, радиото и телевизията. За България появата на

всяка една от тях е сублимативен момент от развитието на историята за

дистрибуцията на информация.

За начало ще разгледам появата на вестникарското дело в страната ни

поради простата причина, че вестникарството е първият в световната история

канал за масово предаване на информация. През първата половина на 19 век

Индустриалната революция намалява стойността на издаването и в много

градове на Европа и Америка започват да излизат по-евтини и широкодостъпни

вестници, като съдържанието им силно варира в различните региони. По

времето, когато в България се появява първият вестник, българите се нуждаят

от своята сцена, на която могат да видят в каква посока върви българщината.

Първият български вестник е „Български орел“, издаван от Иван Богоров от

1846 година в германския град Лайпциг. Останалите издания от периода на

Възраждането също се публикуват извън България, най-вече в Цариград и

Румъния, където има значителни български общности. Сред тях са

114

„Цариградски вестник“, „Гайда“, „Дума на българските емигранти“, „Знаме“,

първият български всекидневник „Секидневний новинар“ и др. Едни от първите

български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Христо Ботев,

Георги Раковски, хора, които могат да заситят и в същото време да разпалят

информационния глад на раята. Всеки участник в четене на вестник през

Възраждането осъзнава добре, че и други българи четат същите неща на друго

място и по друго време. По този начин българинът е изведен от своето частно,

личностно-семейно живеене и е призован да съпреживее колективността на

позитивното знание за света. А идеите за националното - за българско

училище, читалище, печатница, църква, - разтварят границите на

патриархалните единици (село, общност, задруга) и конструират

самосъзнанието за цялост. Вестникарското дело в България изиграва важна

роля по време на Освобождението и културното възраждане на страната. Това

потвърждава колко важно е то за своята аудитория. Българският вестник в

своите прохождащи години дава необходимия канал за протичане на

информацията, която обединява нашия народ в тези толкова важни времена. В

последващата си история той играе роля на основа за всеки един гражданин,

на която може да се опре и да има доверие.

Българите израстват в културно и икономическо отношение. Вече могат

да вдигнат глава и да огледат какво се случва по света. Всичко е толкова

интересно за нас и имаме толкова много да наваксваме. Представете си

информационния потоп, залял верния приятел вестника по това време.

Революция на новините! А народът иска още, защото знае, че се е докоснал

само до една малка частица от цялата картина. Технологиите търпят бурно

развитие, а за неистовия информационнен глад има намерено решение. Както

казах по-рано, има ли решение за сърбежа, човек го приема веднага. Така се

появява помощникът на вестника – радиото. След навлизането си в масова

употреба в България то става едно от основните средства за

далекосъобщения.

Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено

през 1929 година, когато група инженери начело с техника Георги Вълков

построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.

През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават

115

думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 година видни

интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават

обществената организация Съюз „Родно радио”. На 25 януари 1935 г. цар

Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става

държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на Българското

национално радио (БНР), което остава единствената радиоорганизация в

България до 1990 г. В страната е настъпила нова ера на информационното

предаване. Една от причините за моменталната връзка на хората с радиото са

двете Световни войни. Радиото в България се появява в момент, когато

желанието за почти незабавна информация е достигнало своя пик. То иззема

функцията на основен информатор. По този начин вестникът започва да се

превръща в анализатор на събитията – функция, която ще се затвърди в

бъдеще.

През идните години българите получават почти моментално информация

за случващите се събития по радиото, а след това прочитат вестниците, за да

си разяснят напълно какво точно и, най-важното, защо се е случило. Радиото

намира своето място като медиа, на която може да се разчита, канал за бързо и

навременно предаване на информация. Днес в България се излъчват три

национални радиопрограми – „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Дарик Радио”, около

15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ

радиостанции.

Като трети основен комунакционен канал за дистрибуция на

информация, следващ логическото развитие на технологиите, е телевизията.

Именно тя е мостът, който ни пренася в 21 век и сферата на масовата

комуникация. Първото телевизионно предаване в България е прякото

излъчване на седмоноемврийската манифестация от площад "9 септември"

през 1959 г. Тогава технологията е на много ниско ниво, но за времето си то е

задоволително.

Българската телевизия започва да излъчва на 1 ноември 1959 г., като

използва предавател на телевизионната кула в София. Първият програмен ден

на Българската телевизия е на 26 декември 1959 г. и е посветен на

официалното ѝ откриване. Съставен е от три основни блока. В първия блок, с

116

продължителност един час, е произнесено слово и са връчени награди на

строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и

поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият

блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч.

е излъчен българо-съветският игрален филм „В навечерието”. С това начало

българската телевизия гордо заявява мястото си на най-добрия интерактивен

медиен канал и се разграничава от радиото и вестника с това, че може

директно чрез картина и говор да отразява реално случващи се събития.

Подобно на изместването, извършено от радиото спрямо вестника, така и

телевизията поема основна функция да информира, а на радиото остава

коментарът за събитията.

Още едно доказателство за това, че хората искат повече от това, което

имат, е излъчването на Деветосептемврийската манифестация през 1972 г. -

първото редовно предаване на цветната телевизия в България. Предаването е

осъществено чрез първия цветен ПТС (подвижна телевизионна станция),

оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch. Също така през

1985 г. е пусната в действие телевизионната кула „Копитото” над София,

излъчваща Първа, Втора и Трета телевизионна програма, като на честотата,

предназначена за трета програма, се ретранслира пряко програмата на

Централната съветска телевизия от Москва. През 1987 г. Българската

телевизия вече има спътникова връзка чрез наземната космическа станция

край село Плана.

Цялото това технологично развитие, тласкано от информационната

жажда на населението, в крайна сметка води до появата на „великия” Интернет.

Но не като канал за пренос, а като среда за формиране на информацията.

Раждането на глобалната мрежа води до масовото разливане на информация.

Вече всеки може да достигне до почти цялата налична информация,

генерирана от всички хора по целия свят, и така да извлече най-доброто от нея.

До каква степен се е развила дистрибуцията на информация в България?

До максимума, до края на очакването и до началото на ерата на моменталния

достъп до целия информационен поток.

117

Макар и не толкова явно, както в другите страни, в България се

увеличава аудиторията, която търси източника на познание именно в Интернет.

Няма го вече времето, когато хората са чакали цяла седмица публикуването на

единствения вестник в града, за да разберат какво се е случило по света преди

един месец. Вече цялата информация се съобщава на живо от мястото на

събитието. Филтърът на тази информация сме ние, защото ги няма границите

на вестника, радиото или телевизията, където някои факти се премълчават (за

наше добро) или изкривяват. Виждаме всичко, както е, а не както някой друг

иска да го видим.

Примери за това са световно разпространеният и познат на всички

видеоканал „YouTube”, където всеки може да види клипове от най-разнородни

събития и сам да направи изводи. “Vbox7” направиха опит за такъв канал в

България. Също така сайтът “Twitter” е световното пристанище на кратките

моментални съобщения. Именно от там се разбра за избора на Барак Обама

много преди нашите медии да съобщят за това!

Все още си задавате въпроса, как така Интернет не е канал за пренос, а

е среда за формиране на информацията? Вестникът, радиото и телевизията

са част от така наречената втора фаза на консумация. Тях можем да ги

разгледаме като информационната революция, показана в книгата „Третата

вълна” на А.Тофлър.

Според Липовецки обществото на хиперконсумиране представлява

третият исторически етап на капитализма на консумирането. Този етап се

характеризира не само с нови начини на консумиране, но и с нови похвати за

производство и продажба. Точно тук Интернет намира своето най-добро

приложение като среда, в която да бъдат използвани вече доказаните модели

на вестника, радиото и телевизията. Цялата тази трансформация, това

преминаване на традиционните медии към интернет пространството се

обяснява с термина медиаморфоза. Той е създаден, за да обозначи развитието

на съвременната журналистика от гледна точка на глобалните комуникации и

Интернет. Чрез него Фидлър представя трансформацията на медиите,

породена както от социално-политическото, така и от технологичното развитие.

Любопитното е, че очертаната в книгата промяна е наблюдавана не само от

118

позицията на медийния теоретик, но и на медийния практик. Длъжен съм да

кажа, че за пълното завършване на този процес е необходим период на

приспособяване, така нареченото "правило на 30-те години" - теория на Пол

Сафо – време, през което новите идеи навлизат трайно в културата и

представите на хората. Прост пример за това е постепенната замяна на

писмата с мейлите.

Доколко тази медиаморфоза обаче носи позитиви за нас, консуматорите

на информация? Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на

електронната медийна среда поражда един от главните ефекти на медийния

преход. Електронните медии стават „хранителна среда” за политически слухове

и манипулации, но и те самите произвеждат собствени медийни измами.

Светът се глобализира, той се разполага в полето на медийната

конвергенция, на медиаморфозата и на цифровия преход, на новите медии и

информационни технологии, все повече става зависим от бурното развитие на

аудиовизуалните медийни услуги и на услугите онлайн. Несъмнено истинското

лице на медийния преход в последните две десетилетия се създава чрез

интернет като цифрова медийна платформа, нова среда за пренос на

традиционните медии и същевременно на коренно различни медийни форми,

които определят развитието на съвсем нова журналистика.

Цялото това прехвърляне на традиционните модели върху новата

платформа крие риск от загиване на така наречените стари медии в

първородния им вид. Филип Майер прогнозира, че последният хартиен вестник

ще бъде изхвърлен в кошчето през 2043 година. Доста оптимистична прогноза,

като се има предвид скоростта на развитие на технологиите. Онагледявам това

с речта на Стив Джобс за историята на технологията. 80-те години, златната

ера на персоналния компютър, той определя като „ерата на продуктивността”.

90-те са „ерата на интернет”. Първото десетилетие на 21-ви век ще се

превърне в „ерата на цифровизирания стил на живот”, наречен от Джобс

„Цифров център”. Майер показва, че бъдещето е в електронните издания, като

сравнява доходите на журналист, работещ в online издание (33, 500$) и на

такъв в обикновен вестник (25,896$). Казва, че новите фази на филтриране,

119

обработка, декорация и пакетиране на информацията се нуждаят от нови

начини за прилагане на старите умения и откриване на изцяло нови умения.

Тази трансформация в дистрибуцията на информация с прехвърлянето

на традиционните медийни модели в новата електронна среда води до промяна

в комуникационния модел (фиг.2, авторска). Комуникаторът и реципиентът се

намират в една среда и между тях не седи медийният канал. Сега те се

възползват от полезните модели и моменталната обратна връзка, за да

генерират заедно информацията. Съобщението се ражда в процеса на

комуникация, като възможността за разминаване между комуникатор и

реципиент не съществува.

Медиите транспортират ценности, нагласи, чувства и представи за света.

В същото време те са чувствителна и динамична индустрия, която трябва да се

приспособява към постоянно променящите се икономически и политически

условия. Конструирането на вестника става леко в компютъра, а актуалните

събития се представят в онлайн изданията по-бързо от новините по радиото. В

електронните медии информацията и символите се пренасят бързо по кабел и

сателит, а дигитализираното производство и разпространение подобряват

качеството.

Търсенето при медиите е силно неопределено. Трудно може да се

прогнозира интересът на аудиторията към нови продукти и как ще реагират

потребителите. Все повече печатни издания се превръщат в отмираща част от

ритуала на поколения читатели, предшестващи така нареченото интернет

поколение.

120

Не бива да забравяме корените на генериране и дистрибуция на

информация. Според мен вестникът и радиото не трябва да губят своите

традиционни начини на разпространение. Те не трябва напълно да преминат в

електронен вариант. Трябва да играят ролята на спасителна жилетка. Макар и

почти невъзможно, Интернет може да претърпи тотален срив и така да повлече

със себе си всички източници на информация. Тогава информирането може да

се прехвърли безпроблемно към старомодните източници, като по този начин

се избегне информационното затъмнение.

Използвана литература и онлайн източници:

• Гетова, Е. Вестникът като учебник (за някои аспекти на рецепцията

през Възраждането), http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm

• Колектив. Думите на медийния преход, Велико Търново. Фабер, 2010

• Липовецки, Ж. Парадоксалното щастие. Опит върху обществото на

хиперконсумиране, Рива, 2008

• Фидлър, Р. Медиаморфоза: да разберем новите медии, Кралица Маб, С.,

2005

• История на телевизията в България http://www.predavatel.com/bg/tv/bnt

• История на радиото в България, http://predavatel.com/bg/istoriya/

• Mayer, P. The Vanishing Newspaper: Saving Journalism in the Information

Age. University of Missouri, 2006

121

Сайтът – медиата на новото време

Тодор Христов

В последното десетилетие в обществената сфера се появи понятието

„нова медиа”, което върви наред с иновациите в методите за правене и

функциониране на медиите. То се свързва главно с интернет обществото и

новите технологии, които предопределят развитието и на медиите. Под

интернет пространство не се разбира ,,само развлекателната му функция,

напротив - с бурното развитие на отношенията в електронната ера животът на

хората е свързан с глобалната мрежа по-скоро за задоволяване на социалните

и правните нужди, отколкото за развлечение. Само преди две, три десетилетия

компютърната грамотност е била способност на специалисти, работещи в тази

област. Сега е основно качество на всеки човек, роден или започнал

съзнателната си житейска дейност в последните петнадесет - двадесет

години”1.

Всяка нова форма на комуникация влияе на другите вече съществуващи

форми, като всички те еволюират в рамките на една разширяваща се

адаптивна система. Когато става въпрос за медии, това означава, че старите

форми на медийно планиране и реализиране се заместват от подобрени такива

– нови медии, които съдържат в себе си възможност за по-гъвкава реализация

на медиен продукт в новите технологични и обществени условия. Според

Роджър Фидлър2 новите медийни технологии не възникват спонтанно и

независимо - те възникват постепенно, чрез метаморфоза на старите

технологии. Характеристиките на медиите се пренасят и осъществяват с

помощта на комуникационни кодове, наречени езици /говорим, писмен,

цифров/. Възникващите форми на комуникация наследяват също и

доминиращите черти на по-ранните форми. На новите медийни технологии

винаги им е необходимо повече време от очакваното, за да постигнат търговски

1 http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=191 2http://ebox.nbu.bg/prob12/view_lesson.php?id=240

122

успех, отнема им поне едно човешко поколение. Например Интернет

платформите са изобретени през 1967-69г.

Фидлър групира формите на комуникации в три основни области:3

• Междуличностни форми - тук се включват методите за двупосочна

обмяна на информация като разговори лице в лице, телефонна и

интерактивна комуникация - човек-компютър;

• Област на разпръскване на съобщения - форми на опосредствана

комуникация, които включват разпространение сред аудитория на

структурирано слухово/визуално съдържание като електронни медии;

изобразително изкуство; кино; театър; публична реч. Под аудитория се

разбира отделна група хора, на които е определена ролята на зрители или

наблюдатели.

• Документна област - всички опосредствани форми на комуникация, при

които има разпространение на структурирано ръкописно, печатно и

визуално съдържание към отделни хора чрез преносими медии като

вестник, списание и книги.

В повечето утвърдени медии темата за новия начин за достигане до

аудиторията е определяща за бъдещето на самата медиа. Модерната визия

включва използването на световните достижения в областта на ИТ

технологиите с цел достигане на максимално голям информационен и

аудиторен обхват.

Почти всички вестници и списания не само в регионален, а и в глобален

мащаб, вече притежават онлайн версии, целейки да достигнат по-лесно до

аудиторията си, а дори и в определен момент - да я увеличат. Така печатните

издания навлизат под нова форма в интернет, който иначе се явява техен

основен конкурент за аудитория и рекламодатели.

Поради факта, че все повече компании отделят значителни средства от

рекламните си бюджети за интернет реклама, този сравнително нов канал за

представяне на информация започва да се превръща в добър, леснодостъпен

3 пак там

123

и все по-предпочитан пред печата, радиото и телевизията рекламоносител.

Това кара печатните издания да излязат от рамките на традиционното и

стандартното. Пазарът на печатните медии среща все по-големи препятствия в

стремежа си да оцелее в условията на силната конкуренция в лицето на

интернет. Вестникарският бизнес се стреми да се впише в новия медиен свят, а

използваните до този момент методи вече не дават желания резултат.

През последните пет години интернет се превърна в предпочитаната

медиа, като това става предимно за сметка на радиото и телевизията, показва

проучване на WAN-IFRA. Делът на радиото в медийното потребление,

измерено като брой минути, прекарани в използване на различни медии на ден,

спада с 23% през 2010 г. в сравнение с 2006 г. На фона на този спад свиването

от 7% в глобален мащаб на дела на вестниците в общото медийно

потребление не изглежда толкова голямо. Като цяло вестниците заемат

сравнително малка част от времето, прекарано в медиите, като електронните

медии сумарно остават водещи в борбата за вниманието на аудиторията.4

Тук обект на изследване е не толкова безусловната нужда от промяна в

традиционните медии, а качеството на новата медиа и нейното влияние върху

стария формат на дадено издание. Типичен пример са големите политически

издания, които създават свои сайтове в услуга на читателя. Тиражът на

печатното издание на в. „Дневник“ е около 5000 броя в зависимост от деня.

Процентът на брак няма как да се разбере, но най-четените политически

новини в електронното издание, особено при шумни обществени събития и

процеси, далеч надхвърлят тази бройка. Читателят иска да знае и да бъде

информиран за всичко и на момента.

При най-тиражния спортен ежедневник „7 дни спорт“ случаят е различен

– електронната версия е точно копие на печатното издание. Тиражът на

печатното издание обаче надхвърля десетократно прочитанията на новините от

сайта. Поради твърдата читателска аудитория и по-късното публикуване на

броевете в интернет, сайтът остава непредпочитаният формат за получаване

на информация. За тези особености в подхода на печатните издания в

правенето на интернет сайт ще стане дума по-надолу.

4 http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/10/21/1184317_izgubeni_v_presata/

124

В почти 100% от случаите електронният формат в една печатна медиа се

оказва далеч по-посещаван и полезен за аудиторията, която се разширява, а

изданието се популяризира. Този интерес обаче рядко създава движение в

обратната посока, т.е. повишеният интерес към новата медиа на дадена марка

не се отразява положително на печатното издание.

По мнение на Веселина Вълканова сме свидетели ,,... на значителни

структурни промени в медийното поле, които засягат сериозно и най-

традиционната хартиена медиа. Вестникарският бранш се намира на етап на

преход, предефиниране на традиционните функции и стратегии на комуникация

и предлагане. Насочване към нови пазари, обръщане към нови читатели,

лансиране на нови продукти – пред най-старата периодична медиа излизат

важни изисквания и възможности както за подобряване на журналистическото

качество и налагане на марката, така и за намаляване на производствените

разходи и икономическа стабилизация.”5

Таргет групата на новите медии е ясна. Това са предимно млади хора и

хора на средна възраст, с всестранни интереси, които търсят голям поток от

информация. Това се потвърждава от проучване на Гемиус България от

миналата година, което изследва възрастовата граница на потребителите в

интернет.6

5http://meddesign.blogspot.com/2008/02/blog-post.html 6 http://toxity.biz/?p=2025

125

Графика 1. Възрастови групи

От таблицата става ясно, че над 70% от потребителите в интернет са във

възрастовата граница 15-45 г. В по-тесен план сайтовете на дадена печатна

медиа целят достигане и до аудиторията в чужбина, която няма как да достигне

до хартиения носител.

Съществуват няколко варианта за оформяне на електронния сайт,

свързан с дадена вестникарска медиа. В единия случай електронното издание

е точно копие на хартиения вариант и не предоставя различна информация.

Тук принципът е аудиторията да достига до изданието или до пълния вариант

на материалите в него посредством абонамент, т.е. медиата намира втори

начин за печалба от един и същ продукт, който се поднася на аудиторията под

различна форма.

По-голяма печалба от реклами и по-голям пазарен дял сред

електронните медии търсят онлайн изданията на вестници и списания, които не

копират изцяло хартиения си вариант. В този тип медии присъстват публикации

126

от стандартния носител, но се публикуват и информации в реално време, което

променя профила на медиата.

При третия тип медии онлайн версията се различава качествено от

хартиеното и новият формат се използва за по-бързото утвърждаване на

изданието на пазара на електронни медии. Това се обяснява лесно с това, че

името на хартиения носител е познато на аудиторията от години, като по този

начин по-бързо става популярно и новото интернет издание.

По правило аудиторията на едно печатно издание е обвързана с неговия

тираж, а той от своя страна с приходите от реклама. Предимство на печатните

варианти е, че те имат голям брой вторична аудитория. Това са всички хората,

които прочитат броя на вестника или списанието след неговото закупуване. За

електронните варианти на медиите може съвсем точно да се изчисли колко

потребители са прочели изданието, кога са го направили, колко време са

отделили на дадена статия и т.н. Подобни статистически данни за хартиените

носители се събират далеч по-трудно, а и тяхната достоверност е доста

спорна, защото не би могъл да се предвиди броят на споменатата вторична

аудитория.

При онлайн изданията се дава бърз достъп и, до известна степен, пълна

свобода до желаната от всеки един потребител информация, както и

възможност за изразяване на мнения и коментари веднага и по всички въпроси

в нарочно създадените теми във всякакви форуми. Именно това привлича все

повече читатели на вестници и списания към интернет вариантите им и е

основна причина за постоянното нарастване на аудиторията им.

Показателно за развитието и предимството на онлайн медиите пред

печатните формати е и поведението на рекламодателите. През последните

години все по-голям брой от тях посочват онлайн пространството като

предпочитано място за реклама. Официалният мониторинг на агенцията за

маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan през април 2010 г.

показва 30% спад на рекламните приходи на печатните издания. Изнесените по

време на международния конгрес Webit 2011 данни вещаят скорошна смърт на

127

печатните издания по света. Така например до седем години няма да има

хартиени вестници в САЩ, а в Европа те ще изчезнат до 15 години.7

Благодарение на дигиталния свят гласът на потребителя занапред ще се

чува все по-силно, защото той се превръща не просто в рекламна цел, а в

общност, в конкретно име, в приятели и интереси. "Това не е краят на

традиционните медии, това е началото на интеграцията между медиите и

потребителите", коментира в края на миналата година председателят на борда

на е-academy Пламен Русев8.

Отдръпването на рекламодатели от печатните издания се дължи и на

икономическите фактори и кризата от последните години. Важно предимство на

онлайн изданията е все още значително по-ниската цена за реклама в

сравнение с рекламата в пресата.

От друга страна, предимствата на интернет като достъпност, цена, избор

на време и издание са причина тиражите на печатните медии да изглеждат

нищожни в сравнение с посещаемостта в която и да е онлайн медиа. Тези

тенденции се отразява както на политиката в рамките на конкретната медиа,

така и върху тиражите на печатните издания, а от там и върху цялостното

статукво на медийния пазар.

Конкретните примери от медийния пазар в България (вж. Приложение)

затвърждават извода, че сайтът се превръща в подобрена версия на печатната

медиа. По данни от 2008 г. в. „Дневник“, често смятан за достоверен източник

на надеждна и полезна информация, достигнал дневен тираж от 15 000 броя,

днес е свит почти три пъти. За сметка на това през същата година

електронното издание Dnevink.bg достига до 35 000 уникални посетители

дневно. При намаления тираж на книжния вариант и все по-разрастващото

дневно посещение в сайта на изданието, разликата става още по-внушителна.

Конкретната медиа е пример за модела на представяне на обширна

информация, която надхвърля многократно поместеното във вестника. Тук

отново се проявява предимството на онлайн изданието да информира за

7http://www.livenews.bg/Reklamata-v-balgarskiya-internet-s-50%25-rast-tazi-godina-22000 8 http://www.investor.bg/novini/261/a/ochakvat-internet-reklamata-u-nas-da-dostigne-30-mln-evro-do-kraia-na-2011-g,125080/

128

дадено събитие в момента на случването му и възможността то да бъде

коментирано от аудиторията в нарочно създаден за тази цел форум.

Подобни са данните към 2008 г. и за другите по-големи издания, които

владеят голяма част от вестникарския пазар (вж.: Приложение).

При другия тип подход в създаването на онлайн медиа - към вече

съществуващ вестник или списание - се забелязва по-голямо равновесие при

разпределянето на читателската аудитория, а дори и превес в

предпочитанието на хартиения вариант. Така например спортният вестник с

най-голям тираж в Българя – „7 дни спорт“ – залага на онлайн издание, което

копира хартиения носител. Изданието достига до над 140 000 седмичен тираж

(малко над 20 000 дневно) през 2011 г., докато посещаемостта в онлайн

изданието е в пъти по-малко (средно 5 000 дневно). Като цяло обаче този тип

медии почти отсъстват във виртуалното пространство и са по-скоро изключение

от правилото.

Всички изложени дотук данни затвърждават твърдението, че сайтът на

медиата бавно измества хартиения й вариант и се превръща във водещ

формат при определяне на медийната й политика.

Онлайн изданията са предпочитани както от аудиторията, така и от

рекламодателите, а това е основната база, на която медиата оформя своята

концепция и визия за бъдещето. Независимо от фактите, да говорим за

изчезване на печатните медии би било прибързано, защото споменатите по-

горе предимства гарантират на вестниците и списанията относително

постоянна аудитория при задържане на качеството на продукта. Тенденциите

отпреди 10 г. обаче се превръщат в утвърдени пазарни характеристики, които

открояват онлайн медиите като по-желан източник на информация от

традиционния печат.

129

Използвана литература и онлайн източници:

• http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/10/21/1184317_izgubeni_

v_presata

• http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=191 , с. 1

• http://ebox.nbu.bg/prob12/view_lesson.php?id=240

• http://meddesign.blogspot.com/2008/02/blog-post.html

• http://toxity.biz/?p=2025

• http://www.livenews.bg/Reklamata-v-balgarskiya-internet-s-50%25-rast-tazi-

godina-22000

• http://www.investor.bg/novini/261/a/ochakvat-internet-reklamata-u-nas-da-

dostigne-30-mln-evro-do-kraia-na-2011-g,125080/

130

Приложение9 Данни за тиражите на печатните издания и уникалните посещения в

сайта в рамките на една медиа (Interactive Share, към 2008 г.)

- Ежедневник Dnevnik.bg (данни от web site google analytics): 1 000 000

уникални потребители месечно, което означава, че дневно те са приблизително

35 000 срещу 15 000 дневен тираж;

- Седмичник Capital.bg (данни от web site google analytics): 324 000

уникални потребители месечно, което означава, че седмично те са

приблизително 81 000 срещу 35 000 седмичен тираж на печатното издание;

- Ежедневник „24 часа” – много силно печатно издание, но слабо

присъствие онлайн: 90 000 дневен тираж срещу 9 000 дневни уникални онлайн

посетители (source: web site bg counter);

- Ежедневник „Труд” – може би най-популярният български ежедневник,

но много слабо изявен онлайн: 120 000 дневен тираж срещу 8 000 дневни

уникални онлайн посетители (source: web site bg counter);

- Ежедневник „Стандарт”: 50 000 дневен тираж срещу 40 000 дневни

уникални онлайн посетители (source: web site ads offer);

- Ежедневник „Новинар” (source: web site ads offer): 22 000 дневен тираж

срещу 100 000 импресии дневно, което означава, че приблизително уникалните

потребителя дневно са между 15 000 и 25 000;

- Ежедневник „Сега”: 20 000 дневен тираж срещу 20 000 дневни уникални

онлайн посетители (source: web site bg counter);

- Ежедневник „Дума”: 9 500 дневен тираж срещу 2 000 дневни уникални

онлайн посетители (source: web site bg counter);

- Спортен ежедневник „7 дни” – един от най-известните и стари спортни

вестници, който не е изразен много добре в интернет, но прави много добри

дневни посещения, почти колкото тиража на печатното издание. Т.е. смятам, че

с по-добър дизайн на уеб сайта и силно маркетиране може да постигне високи

резултати: 40 000 дневен тираж срещу 25 000 уникални посетители онлайн

(source: web site extreme tracking);

9 http://interactive-share.com/преса-vs-интернет/

131

- Meridianmatch.bg – популярен ежедневен спортен вестник, който има

присъствие онлайн: 30 000 дневен тираж срещу 5000 уникални посетители

онлайн (source: web site extreme tracking);

- Месечно издание Cosmopolitan.bg (source: web site Sanoma Bliasak): 58

000 месечен тираж срещу 180 000 уникални потребители месечно;

- Седмично списание Bliasak.bg (source: web site Sanoma Bliasak): 38

месечен тираж срещу 3 000 уникални потребители дневно;

- Месечно издание Maximum.bg (source: web site Sanoma Bliasak): 38

месечен тираж срещу 90 000 уникални потребители месечно;

- Месечно издание National Geographic (source: web site Sanoma Bliasak):

60 000 месечен тираж срещу 45 000 уникални потребители дневно.

132

Пътят от мастилото към пикселите - по следите на изчезващото мото

Петя Георгиева

В онлайн пространството се променя не само обликът на новините, на

статиите, но и на самите медии. Те са по-достъпни от всякога, по-отворени към

своята аудитория, по-бързи в надпреварата с времето в сравнение с другите

традиционни информационни източници. Но дали в хода на тази

трансформация от мастилото към пикселите не е пропусната важна стъпка?

Целта на всяка медиа, независимо дали е онлайн или традиционна, е да

спечели доверието на своята аудитория, да я приласкае и да й докаже, че само

тя може да удовлетвори нейните желания. Само избраната медиа знае как,

кога и къде да поднесе информацията, какво точно да включва тя, и

притежава умението да разкодира на своите читатели защо се случва. Така,

борейки се за доверието на потребителите, за тяхното внимание, медиите

продават не просто информация и реклама, те продават преди всичко себе си.

Името, имиджът, мотото, графичното оформление, шрифтът, контрастът и

големината на снимките, авторите - всеки един от тези елементи има значение.

В този текст разглеждам мотото на най-посещаваните български

информационни онлайн медии не от мениджърска, а от потребителска гледна

точка, за да докажа, че без мото организацията не може успешно и дълго да

съществува на пазара. Моята хипотеза е, че мотото в онлайн медиите е

жизненоважно в борбата за аудитория, защото то създава трайни убеждения и

впечатления в потребителите. Едно добро мото насърчава аудиторията да

подхожда с доверие и по-малка доза съмнение към написаното в съответната

медиа.

Тълкуването на думата „мото“ е представено по следния начин:

„1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част

от книга е във връзка със съдържанието.

133

2. Наслов, под който се провежда някакъв форум; девиз.”1

Впечатление прави, че в самата дефиниция на думата е отбелязано, че

мотото има връзка със съдържанието. А дали аудиторията подсъзнателно не

възприема точно тази връзка? Тоест, ако имаме едно мото, което звучи

категорично, което точно и ясно казва на потребителите, че това е сериозна

медиа, и същевременно звучи приятелски и близко и отличава дадената медиа

от другите, то ще бъде успешно възприето от аудиторията като по-надежден

източник на информация.

Това е валидно и за традиционните медии, затова повечето от тях от

самото си начало тръгват с дадено мото, което да привлече вниманието и

симпатията на аудиторията. В настоящия момент действителността в

традицонните и информационните онлайн медии е различна. Разгледах 13 от

най-посещаваните издания за новини в мрежата, като ги разделям на три

различни типа: медии, достъпни само в интернет пространството, интернет

сайтовете на национални телевизии, интернет сайтове на печатни издания. Ето

как би изглеждало тяхното общо мото: „Наша цел е да бъдем дигиталното

ежедневие на всеки българин.“ Така създадохме „всекидневник за новините,

каквито са“ и го превърнахме в „повече от телевизия“. „Стартирай(те) в

мрежата“, за да „Изберете своя информационен стандарт!“.

Разгледаните информационни медии, които са достъпни само онлайн:

Днес.бг2- няма мото.

Вести.бг3- Конкретното издание също няма мото, но цялата медийна група,

която включва следните сайтове: abv.bg, apps.abv.bg и dox.bg; vbox7.com,

vgames.bg, vmusic.bg и vcards.bg; vesti.bg, sportni.bg, sinoptik.bg,

pariteni.bg; gbg.bg;, има обща визия и тя е: „Наша цел е да бъдем дигиталното

ежедневие на всеки българин.“ Това може да бъде възприето като мото, но

доколко е удачно да се слагат под общ знаменател всички тези интернет

портали и дали всъщност някой от потребителите е достигнал до това мото,

тъй като то не е видно поставено в тези интернет страници? Ефектът от общото 1 23.11.2011г., http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE 2 23.11.2011г., http://www.dnes.bg/ 3 23.11.2011г., http://netinfocompany.bg/about.php

134

мото, което не е поставено на видно място и не грабва вниманието на

аудиторията, ще бъде минимален, а дори и нулев.

Старт.бг4 е онлайн платформа, предоставяща на аудиторията връзки с

различни сайтове, както и различни теми. Сайтът се отличава от другите два

споменати не само като съдържание и идейна концепция, но и по наличието на

мото - „Стартирай в мрежата“. То е точно под името „Старт.бг“ и е

придружавано от нарисувана симпатична усмихната ракетка.

Фигура 1.5

Трите примера показват различията в политиката на българските онлайн

медии -възможността да няма мото, да има общо за цялата медийна група или

да има конкретно за дадения сайт. Изводът тук е, че наличието на мото прави

по-привлекателно и самото име на сайта, обогатявя цялостната визия и внася

настроение.

Два от най-посещаваните интернет сайта, които водят началото си от

радиоформата, са Гонг.Бг6 и DarikNews.bg7. Мото при тях липсва, както и

информация за самите издания. Може да намерим само контакти с авторите на

материалите и редакторите.

Картината при интернет сайтовете на националните телевизии също е

пъстра. Започваме накратко с БНТ.бг8, която няма мото. Интересен пример е

Нова телевизия, която в началото на своето създаване имаше дори песничка,

изпълнена от целия екип на телевизията. Част от припева й може да се

възприеме като мото:

„Новият ни век - ето го, близо е.

Новият човек гледа Нова Телевизия - 4 23.11.2011г., http://www.start.bg/ 5 23.11.2011г., http://www.start.bg/ 6 23.11.2011г., http://gong.bg/static.php?content_id=1 7 23.11.2011г., http://darikweb.com/?p=7&sub=11 8 23.11.2011г., http://bnt.bg/bg/about/about/13

135

и в Тракия, и в Добруджа, даже и във Мизия

светът става нов със Нова Телевизия.“9

Когато самата аз чета тези редове, думите ми звучат в ритъма на

песничката, а нея помня и до днес, което е показател, че аудиторията бързо и

лесно възприема интересното и доброто, иновативното и това, което внася

натроение. Сайтът на Новатв.бг10, както и самата телевизия, в момента няма

мото. Добър пример за печеливша политика в това отношение е БТВ, тъй като

има различно мото за телевизията: „Всички гледни точки“, което цели да внуши

на зрителя, че телевизията не желае да го манипулира, а напротив, показва му

цялата истина. Мотото на сайта е „Повече от телевизия“11 и акцентира на

предимставата на интернет медиите (бързината при доставянето на

информация, обратната връзка, достъпни по всяко време новини и др.) пред

традиционните. БТВ се ползва с авторитет сред медиите и аудиторията. Част

от този авторитет се дължи на добрия избор на запомнящо се, събуждащо

доверие мото. Защото зрителят рядко сам ще стигне до заключението, че точно

този телевизионен канал му дава „Всички гледни точки“, тъй като няма да се

замисли над това, или, ако се замисли, няма да го формулира ясно и кратко.

Така изведено, той го запомня и дори асоциира с дадената телевизия.

Аналогична е ситуацията с мотото на интернет изданието.

Фигура 2.12

Тенденцията, която се забелязва при онлайн изданията на българските

вестници, е, че малка част от тях имат мото и ако то е налице, съвпада с това

9 23.11.2011г., http://www.mylyricsbox.com/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-song-lyrics.176418 10 23.11.2011г., http://novatv.bg/aboutus 11 23.11.2011г., http://www.btv.bg/ 12 23.11.2011г., http://www.btv.bg/

136

на хартиеното издание. Конкретен пример е 24 часа.бг13, чието мото звучи

неадекватно за интернет сайт - „Всекидневник за новините, каквито са“.

Фигура 3.14

В сайта Труд.бг15 за разлика от предходния разгледан няма да намерим

мото, стоящо до името на изданието. Мото трудно ще намерим и някъде из

сайта, но ако се въоръжим с търпение да прочетем цялата история на

изданието и с малко въображение да намерим част от нея, която да

наподобява поне малко мото, то ще стигнем до: (“според "Маркет линкс" (данни

от юни 2008 г.) "Труд" води в класацията на най-четените всекидневници“). „Как

се постига това? Разбира се, не само с професионализъм, последователност и

традиция. А преди всичко с вярност към читателя и пълноценен диалог с него.

А още - с нещо "закодирано" в името на вестника. Вече над 7 десетилетия

"Труд" се прави с много труд.“16 В тези изречения има ключови думи, които биха

изпълнявали добре функцията на мото, но реално сайтът няма такова.

Аналогично е положението в Standartnews.com17. Сайтът на информационната

агенция няма мото, което потребителят да може да види още в първите

секунди до заглавието на онлайн изданието. Краткото представяне в секцията

„За нас“ завършва вдъхновяващо и категорично: „Изберете своя

информационен СТАНДАРТ!“18 Възклицанието звучи добре и според мен би

било подходящо за мото както на вестника, така и на онлайн варианта му.

Последните две издания, които ще разгледам, са Дневник.бг19 и Капитал.бг20-

при тях липсва мото. Интересна е ситуацията при „Капитал.” На снимката долу

е показано, че при търсене под името на сайта излиза: „Капитал” - прогнози,

които се сбъдват. Новини и анализи от България, политика и икономика,

13 23.11.2011г., http://www.24chasa.bg/AboutUs.asp 14 23.11.2011г. http://www.24chasa.bg/ 15 23.11.2011г., http://www.trud.bg/AboutUs.asp 16 23.11.2011г., http://www.trud.bg/AboutUs.asp 1723.11.2011г., http://www.standartnews.com/pages/za_nas-3.html 18 23.11.2011г., http://www.standartnews.com/pages/za_nas-3.html 19 24.11.2011г., http://www.dnevnik.bg/ 20 24.11.2011г., http://www.capital.bg/

137

финансова информация, начин на живот.“ Това кратко представяне наподобява

мото, но в самия сайт аз не успях да го намеря.

Фигура 4. 21

Печатните медии стават все по-адаптивни в интернет пространството,

предоставят на аудиторията си повече информация и видео, повече снимки и

жанрово разнообразни материали, но от гледна точка на тяхното представяне,

като мото, те пестят своето старание и креативност.

Основен елемент от самото мото, както и фактор за неговата успеваемост,

е и мястото, на което е поставено то. За да изпълнява своята роля и да бъде

възприемано като едно цяло с името на медиата, мотото трябва да е изписано

точно до името. Впечатление прави, че от разгледаните 13 онлайн сайта само 3

(Старт.бг, БТВ.бг, 24часа.бг) са изписали мотото до името на изданията си.

Така мотото попада най-често пред погледа на потребителя и има голяма

вероятност да бъде запомнено. Докато ако имаме мото, дори да е най-

брилятното и оригинално, ако е поставено някъде из рубриките/разделите на

сайта (примерно „За нас“), вероятността да бъде подминато, никога да не бъде

прочетено и запомнено, е много по-голяма.

21 24.11.2011г., пуснато на търсачка, 21:47часа, http://www.google.bg/#hl=bg&cp=6&gs_id=1z&xhr=t&q=%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB&pf=p&sclient=psy-ab&source=hp&pbx=1&oq=%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0&aq=0&aqi=g4&aql=&gs_sm=&gs_upl=&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e0ba2ed4b41e6cd4&biw=1366&bih=677

138

Питър Дракър, или така нареченият „гуру на съвременния мениджънт“,

разработва редица критерии, на които трябва да отговаря организационна

мисия, за да бъде добре формулирана:

• „тя е точно заявление за намеренията и трябва да е толкова фокусирана

и къса, че да „може да се изпише на тениска”, като същевременно не е

празен лозунг;

• при избора на думи се търси точност, а не остроумие; смисъл, а не

красота;

• мисията трябва да е лесна за разбиране;

• да е достатъчно широка и обърната към възможностите;

• да вдъхновява посветеност и да казва с какво искаме да ни запомнят.“22

Базирайки се на критериите на Питър Дракър, прилагам правила за

оценяване на мотото на споменатите вече онлайн медии. Новите критерии са

избрани в зависимост от качествата, който трябва да притежава едно добро и

успешно мото. Оценките са от 1 до 4, като 4 е максималната и всяка оценка

може да бъде давана по веднъж23. Резултатът е следният:

Мото

Вести.бг

„Наша цел е

да бъдем

дигиталното

ежедневие на

всеки

българин.“

Старт.бг

„Стартира

й в

мрежата“

БТВ.бг

„Повече

от

телевизия

“

24часа.бг

„Всекидневник

за новините

каквито са“

Ясно и разбираемо

2 3 4 1

Запомнящо се 1 3 4 2

Поставено на видно място до

1 4 3 2

22 Горчилова, Д.“Организационна мисия на българските медии - отношения в бъдеще време“, Медии и обществени комуникации, 23.11.2011г., http://media-journal.info/?p=item&aid=36#sdendnote10sym 23 Оценява авторът на материала - Петя Георгиева

139

името на сайта

Вдъхващо доверие

1 2 4 3

Оригинално 1 3 4 2

ОБЩО 6 15 19 10

Таблица 5. Оценка на мотото на разгледаните онлайн медии

От таблицата става ясно, че мотото на Старт.бг и БТВ.бг са най-успешни,

но резултатът е очакван, тъй като това са единствените два примера,

съзнателно и целенасочено създадени да изпълняват функцията на мото за

определения интернет сайт.

Може ли доброто мото да изпълнява функция на слоган? Ето какво е

определението на този термин в тълковния речник24:

“1. Запомняща се фраза или мото, използвана в комерсиален, политически,

религиозен и друг контекст като водещ мотив в масова целенасочена

кампания.

Обикновено това е кратък текст, чрез който се създава връзка между

казаното и целта на кампанията.

2. Рекламно послание от едно изречение, което се асоциира с дейността на

фирма.

Синоними - лозунг, девиз, мото, сентенция“

Отговорът е еднозначен. Това е потвърждение, че мотото спомага за добрия

имидж на медиите точно както определените марки имат свой запомнящ се

слоган, който имлицитно след себе си води до тяхното име, или обратно.

Създава се неразривна връзка в съзнанието на потребителя, която може да

събуди доверие или да привлече аудиторията към дадения сайт. Добре

написаното мото (слоган) продава повече от вестници, новини и сензации, то

създава авторитетен имидж, гради име, което само по себе си значи нещо.

24 23.11.2011г., http://rechnik.info/%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD

140

В микросредата от конкретните 13 български информационни издания,

базирани в интернет, ясно се вижда, че мото на онлайн медиите трябва да

отговаря на едни и същи критерии с това на традиционните. Принципно

неговите функции и характер не се променят в трансформацията от мастилото

към пикселите, но действително мотото при някои от разгледаните издания

изчезва някъде там. Сред примерите се отличават „Стартирай в мрежата“

(Старт.бг) и „Повече от телевизия“ (БТВ.бг), които показват, че когато имаме

добро, кратко, ясно, точно, вдъхновяващо и насочено към възможности мото, се

печели симпатията на аудиторията. Важно е да се отбележи, че добре

написаното мото не заменя качеството на материалите. Ако самото издание

няма качествена и достоверна журналистика, едно добро мото ще звучи

иронично на фона на материалите, които се предлагат. Ефектът ще се

превърне в дефект. Печатните издания, може би следвайки примера на самите

онлайн медии, забравят да създадат свое мото или да го променят, за да звучи

актуално в интернет средата. Сайтовете на две от разгледаните национални

телевизии също пренебрегват ролята на мотото. Примерът на БТВ е добър не

само защото има отделен слоган за всяко от изданията си, а защото те се

надграждат и допълват. Като цяло другите разгледаните онлайн медии са

пропуснали възможността да създадат определена представа в аудиторията за

себе си, да се отличат от другите със запомняща се фраза, която да им изгради

целенасочен имидж. Надежността в медиите е точно толкова важна, колкото и

бързината в отразяването на дадено събитие. Тук е ролята на доброто мото -

да спечели симпатията, да вдъхне надежност, да покаже авторитет и

категоричност, но по деликатен начин, изписано до името на медиата.

141

Използвана литература и онлайн източници:

• Горчилова, Д. Организационна мисия на българските медии - отношения в

бъдеще време, Медии и обществени комуникации, 23.11.2011г., http://media-

journal.info/?p=item&aid=36#sdendnote10sym

• http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE

• http://www.dnes.bg/

• http://netinfocompany.bg/about.php

• http://www.start.bg/

• http://gong.bg/static.php?content_id=1

• http://darikweb.com/?p=7&sub=11

• http://bnt.bg/bg/about/about/13

• http://www.mylyricsbox.com/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0-

%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%9D

%D0%BE%D0%B2%D0%B0-

%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-

song-lyrics.176418

• http://novatv.bg/aboutus

• http://www.btv.bg/

• http://www.24chasa.bg/AboutUs.asp

• http://www.trud.bg/AboutUs.asp

• http://www.trud.bg/AboutUs.asp

• http://www.standartnews.com/pages/za_nas-3.html

• http://www.standartnews.com/pages/za_nas-3.html

• http://www.dnevnik.bg/

• http://www.capital.bg/

• http://www.google.bg/#hl=bg&cp=6&gs_id=1z&xhr=t&q=%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D

0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB&pf=p&sclient=psy-

ab&source=hp&pbx=1&oq=%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0&a

q=0&aqi=g4&aql=&gs_sm=&gs_upl=&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e0ba2ed4b41e6

cd4&biw=1366&bih=677

• http://rechnik.info/%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD

142

Трансформация на съвременните медии – форумите като източник на достоверна информация

Кирил Шурикин

С всеки изминал ден ставаме свидетели как дадено издание или

предаване се трансформира в онлайн вариант. Това преструктуриране на

медиите не е случайно. Динамиката на ежедневието, технологичното

усъвършенстване, довело до ускоряване на процеса на информиране на

хората, дават на онлайн медиите водеща позиция спрямо традиционните

такива.

Предвид бъдещото развитие на комуникациите, за да бъдат адекватни и

конкурентни, печатните издания, радиата и телевизиите насочиха вниманието и

ресурсите си към мултимедийните платформи. Качвайки цялата си програма и

архив в интернет, традиционната медиа разшири своя обхват. Развитието на

интернет и в частност основната му характеристика (лесен, бърз и евтин достъп

до информация) се превърнаха в благодатна среда за възникването на блогове

и форуми. В своята същност личните уеб страници и бюлетинбордовите

системи съдържат специализирана информация.

Целта на настоящето изследване е да бъде доказана значимостта и

функцията на интернет форумите и как същите могат да функционират като

достоверни източници на информация. Ще бъде направен опит да се докаже,

че дискусионните форуми придобиват характеристики на традиционните медии,

както и фактът, че тези уеб приложения се утвърждават като източник на

проверена и безпристрастна информация.

“Третата вълна” на Алвин Тофлър описва третия етап от развитието на

човешката цивилизация. След първата вълна – аграрната, и втората –

индустриалната, развитието на човечеството е поставено в условията на една

постоянно променяща се среда на работа, учение, общуване и забавления,

която несъмнено ще промени до неузнаваемост всички сфери на социалния и

143

икономически живот на отделния индивид. Тази динамична среда Алвин

Тофлър дефинира като “третата вълна” на човешката цивилизация. В нея са

обхванати всички процеси – от политиката и икономиката в глобален мащаб,

през технологичната революция – до живота на личността и

взаимоотношенията в семейството на сегашното и няколко следващи

поколения. В книгата си Алвин Тофлър се дистанцира от чисто футурологичния

характер на разсъждение по две причини: 1) той не предоставя сигурни

прогнози и “рецепти” за развитието на обществото в бъдеще и 2) авторът

разглежда избраните от самия него проблеми в контекста на настоящото им

състояние и на “възможните” последици в бъдеще едновременно, без да

поставя императив върху конкретиката на самите възможности.

Алвин Тофлър акцентира върху последиците от глобализацията като

подчертава, че главната причина е появата на интернет и ролята на

киберпространсвото върху живота на обикновения човек. Мрежа от компютри,

появила се преди повече от 30 години1, в момента изпълнява функции, за

които не се е и подозирало тогава. Интернет средата улесни комуникацията

изключително много. Общуването се обогати с още едно определение, а

именно „компютърно опосредстваната комуникация” (КОК). С появата на

интернет се раждат и бюлетин бордовите системи, блоговете, личните или

корпоративни сайтове, електронната поща и др.

Г. Дерменджиева пише: „Комуникацията посредством компютри започна

да замества и разширява традиционните информационно-комуникационни

процеси, а именно разговорите лице в лице, писането на писма, посещаването

на конференции и др., структурирали тези общности”. Тази компютърно

опосредствана комуникация многократно улеснява комуникацията между

хората, като това общуване играе ключова роля в преодоляването на

географски, социални и други граници в информационната ера. Появява се и

онлайн общността, където всеки може да стане член2.

1 http://www.newmediaezine.com/?category=3&id=154 2http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82#.D0.96.D0.B8.D0.B7.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.8F.D1.82_.D1.86.D0.B8.D0.BA.D1.8A.D0.BB_.D0.BD.D0.B0_.D0.BE.D0.BD.D0.BB.D0.B0.D0.B9.D0.BD_.D0.BE.D0.B1.D1.89.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0.D1.82.D0.B0

144

Част от този тип общности са и интернет форумите – място, където може

да си само наблюдател, да си активен участник в кореспонденциите между

потребителите, а дори и да се издигнеш до така наречения лидер (да имаш

властта да одобряваш или премахваш коментари, да можеш да осъществяваш

контрол върху съобщенията, всичко да зависи от теб в дадената интернет

страница). Тук липсва фиксирана роля на комуникатор и реципиент.

Комуникатор и реципиент може да бъде всеки, разбира се в зависимост от

неговите компетенции и интереси.

Във форумите се залага на обратната връзка и това до голяма степен

определя интереса към този тип комуникация. Според критерия време

форумите спадат към асинхронната компютърно опосредствана комуникация.

Докато в синхронната компютърна опосредствана комуникация връзката между

потребителите се случва в реално време, при асинхронната е необходим

определен период, през който се осъществява времево разтеглен обмен на

информация. Асинхронните форми на КОК са удобни медии поради времевата

независимост. При асинхронната КОК индивидите могат да планират, обмислят

и редактират съобщенията по-задълбочено3. Асинхронното взаимодействие е

по-социално желано и ефективно, защото участниците имат възможност да се

концентрират върху конструкцията на съобщението, съобразявайки се със

собствения си ритъм. Участниците в асинхронната КОК имат време да

формулират идеите си, да подкрепят тезата си с достатъчно на брой и

проверени източници, което допринася за подобряване на качеството на

комуникация. Това е предимство за образователните и мрежови дейности.

Факт е, че общуването във форумите и изобщо комуникацията в интернет

като цяло подлежи на строги правила. Понятието „нетикет” е компилация на

думите „интерНЕТ” и „ЕТИКЕТ” и се използва в международен план, като се

тълкуват по един и същи начин. Именно етикетът в интернет е регламентиран,

а това от своя страна доказва, че комуникацията в киберпространството се

усъвършенства. Създадените правила4 в онлайн средата са подобни на тези,

които трябва да се спазват при вербалната комуникация. Например

3 Дерменджиева, Г. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация, УИ „Св. Климент Охридски”, С.,2001 4 http://www.albion.com/netiquette/corerules.html

145

използването на главни букви се приема като крещене, а също така адресатът

винаги трябва да се замисля дали би казал това, което иска да напише, в очите

на събеседника си. Никога не трябва да се поддаваме на провокации, а

създателите на „нетикета” сочат, че общуването в интернет трябва да има

добър тон, да се залага на интелигентните коментари, да сме учтиви и да не се

подиграваме на правописни или пунктуационни грешки, допуснати от

потребителите.

Улесненият достъп и членство в тези виртуални общества ги правят

привлекателни за значителен брой хора. Един от отличителните белези на

форумите е, че членовете им идентифицират себе си посредством псевдоним

(nickname). Възможността да бъде спестена каквато и да било лична

информация (социален статус, пол, етническа и религиозна принадлежност и

др.) създава у потребителите чувство за равенство и свобода на словото.

Имагинерна обаче остава идеята за равенство. Структурата на форума е

йерархична, с ясно изразени равнища в общността (администратори,

модератори и потребители, чийто статус се определя от рейтинг)5.

Специализираните форуми са достоверен източник на конкретни тематични

професионални области. Форумите в близкото минало играеха ролята на

комуникационен, социален и донякъде на PR инструмент. Хората бяха там

основно да общуват помежду си, да получават отговори по определени теми, от

които се интересуват, да станат част от някаква социална общност и съответно

да се издигнат, да добият определен авторитет и влияние в тази общност, а PR

специалистите обстойно извършваха мониторинг на форумите, за да следят

какво се говори за техните клиенти, дори не рядко се опитваха да лансират

посланията им или да удрят по имиджа на конкуренцията, повече или по-малко

успешно6. Преди пет години значителна част от комуникационно-

информационните нужди, които имаха интернет потребителите в България, се

задоволяваха от форумите. Темите, около които се създават подобни

пространства в интернет, могат да бъдат от разнороден характер. Така

например най-големият форум по брой публикувани мнения в България е този

в сайта на Forum.bg - mamma.com, който съдържа над 8.5 млн. мнения при 85

5 http://biservalov.net/blog/imat-li-jivot-forumite/ 6 http://biservalov.net/blog/imat-li-jivot-forumite/

146

хил. регистрирани потребители. Следват го Teenproblem.net (в портала има 76

хил. регистрирани потребители и 3,15 млн. публикувани коментара) и форумът

на All.bg с 2,06 млн. изказани коментара и 32 хил. регистрирани потребители7.

Общо водещите 25 сайта са генерирали близо 26 млн. коментара, което се

равнява на 4 коментара на човек от населението на България.

Представените по-горе данни недвусмислено илюстрират влиянието на

онлайн общностите в съвременните общества. Средище за генериране на

социална активност, каузи от различен произход или съвети от емоционален

или битов характер, това са ядрата, около които възникват форумите. Както

всичко в човешкия живот, и форумите са принудени да променят „облика” и

предлаганите услуги, за да продължат своето съществуване.

Друга нужда, която се явява предпоставка за появата на форуми, е

самото онлайн потребление. Всеки сайт, който предоставя услуги и продукти,

има собствен форум, където всеки може да види отзивите на съществуващи

клиенти. Това е предимство за интересуващия се читател, тъй като той само

може да си направи извод за работата и обслужването на въпросния интернет

магазин. Мненията в този тип форуми са достоверни и дори по-критични от

нормалното, а това е от полза както на самите търговци, така и на бъдещите

купувачи. Д-р Мирослава Ценкова разглежда много подробно управлението на

онлайн репутацията8 и твърди, че „доброто име винаги е за предпочитане

пред голямото богатство”. Ценкова твърди, че с развитието на социалните

платформи потребителите стават все по-активни участници в маркетинговите

процеси. Превръщат се в съветници, поддръжници и дори в адвокати на

бранда. Обратната връзка с клиентите е един от ключовите инструменти

за управление на качеството в компанията, както и за подобряване на

маркетинговите резултати. Според изследователите репутацията е сред най-

важните стратегически активи на фирмата. Когато потребителите имат

информация за лоша репутация на дадена марка, те стават особено

чувствителни към качеството на предлаганите продукти и услуги. Доста голям

процент от интернет потребителите у нас биха се отказали от покупка, ако

прочетат негативно мнение за търсения от тях продукт в интернет. Лошите

7 http://www.investor.bg/news/article/73489/261.html 8 http://www.newmedia21.eu/proekti/upravlenie-na-onlayn-reputatsiyata/

147

впечатления у хората рефлектират в онлайн пространството с голяма сила и

всичко това се отразява върху стойностите на пазарните дялове на бранда,

както и върху вътрешнокорпоративната и външнокорпоративната комуникация.

Бъдещето на комуникацията в мрежата е във виртуалните

микрообщества. Около това твърдение се обявяват трима български експерти и

практици (Борис Луканов, Василена Вълчанова, Бисер Вълов). Те вече

изпълняват ролята на „комуникационен, социален и PR инструмент”. Всеки

човек има различни интереси, възгледи, приятели, професионални контакти и

предпочита да общува с различните групи от своите социални кръгове

поотделно, създавайки или ставайки част от някаква микрообщност от

сравнително затворен тип. Такава възможност представят групите във

Facebook и LinkedIn, Circles на Google+, както и много нишови социални мрежи

(каквато например е Behance за дизайнерите).

„Нишови” е другата важна дума по този въпрос. Именно в тази посока върви

развитието и трансформацията на традиционните форуми – в превръщането

им в своеобразни нишови микрообщества тип 2.0 – в дигитална миниагора за

дискусии, социална интеракция и професионална комуникация по строго

определена проблематика. В повечето случаи те могат да бъдат част от

специализиран нишов уеб сайт или пък модул от някаква социална мрежа,

таргетирана основно към темата на интерес, като е задължително в тях да

бъде интегриран и Social graph, даващ възможност за връзки и споделяне към

„макро” платформите като Facebook, Google+ и Twitter.

Идеята на форумите обаче няма да остарее скоро или да изчезне.

Напротив - очакванията са тя да се развива и оптимизира като ключов

инструмент за социалните платформи на бъдещето. Много добър пример в

тази посока са новите групи на Facebook. Те са почти копие на форумите, но с

по-хубав и удобен дизайн, както и малко ценни добавки (като нотификациите,

които постоянно те държат в течение на дискусиите, които са ти любопитни).

При тях е запазена идеята за обединение около обща тема и интереси, има го

принципът на горещите теми (при коментиране в дискусия тя се изкачва като

топ тема и повторно става обект на внимание), имат си администратори, които

модерират, предоставят достъп, изключват и т.н. Липсва обаче една друга

ценна идея – за рейтинга. Защото голяма част от стойността на традиционните

148

форуми се генерираше от лесната разпознаваемост на лидерите на мнение в

общността и новите потребители, които са или все още неориентирани, или

платени профили. Този лесен тест за достоверност и авторитет на членовете е

важна причина те да се сериозен комуникационен и информационен канал и до

днес.

В свят, в който индивида има повече от една социална роля и

обществата се разделят по множество критерии, форумът винаги ще

съществува. Отслабващата позиция на традиционните медии и набиращото

течение на съзнателен отказ от информиране оказват положително влияние

върху трансформацията на форумите в разгръщащия се свят на микромрежите.

149

Използвана литература и онлайн източници:

• Дерменджиева, Г. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация, УИ

„Св. Климент Охридски”, С., 2001.

• http://www.newmediaezine.com/?category=3&id=154

• http://biservalov.net/blog/imat-li-jivot-forumite/

• http://www.investor.bg/news/article/73489/261.html

• http://www.albion.com/netiquette/corerules.html

• http://www.newmedia21.eu/proekti/upravlenie-na-onlayn-reputatsiyata/

• http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%

D0%BD_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82#

.D0.96.D0.B8.D0.B7.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.8F.D1.82_.D1.86.D0.B8.

D0.BA.D1.8A.D0.BB_.D0.BD.D0.B0_.D0.BE.D0.BD.D0.BB.D0.B0.D0.B9.D0.B

D_.D0.BE.D0.B1.D1.89.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0.D1.82.D0.B0

150

Трансформация на книгата: KINDLE

Саня Спасова

Съвременното глобално общество, завладяно от медиатизацията, е

поставено в условия на трайна и все по-дълбока технологична зависимост.

Информацията е най-ценното благо, а нейното разпространение отдавна не е

привилегия на овластените. Високите технологии са лесно достъпни в целия

свят. Това свръхдинамично изменение на ежедневието засяга всяко кътче на

човешкия бит. След отмирането на диска като носител на информация идва и

краят на книгата върху хартиен носител („the dead-tree edition”1). „Книжната

индустрия стои пред най-голямата технологична промяна от 1405 година

насам”, твърди екипът на електронната книжарница e-books.com. Това е

безспорен факт. Тече процес на трансформация и следващото поколение ще

дефинира семантично различно понятието „книга”. Защо това се случва чак

сега?

Криптирането на текст под формата на различни видове електронен

файл и лесното му разпространение чрез интернет мрежата стои наравно с

всички останали видове медиа. Музикалната, филмовата, телевизионната и

вестникарската индустрия вече преживяха своята трансформация, дори

възникнаха и т.нар. „нови медии”2. Истината е, че доскоро на пазара нямаше

достатъчно добър електронен носител на текстови файлове – e-reader. Докато

за да слушаш музика, са достатъчни слушалки и mp3-плейър, то за да четеш,

трябва да използваш очите и ръцете си. Персоналните компютри, лаптопите и

нетбуците се оказаха недобра алтернатива. Екранът неизменно изморява

очите, а преносимостта е ограничена. Друг фактор, който е труден за

подминаване, е животът на батерията. За да направи крачката напред,

1 Doctorow, Cory (February 12, 2004). Ebooks: Neither E, Nor Books, O'Reilly Emerging Technologies Conference 2 Сливане на традиционни медии като филмите, изображенията, музиката, написаното и произнесеното слово, което сливане става възможно благодарение на интерактивните възможности на компютърните, информационните и комуникационните технологии, компютризираните потребителски устройства и особено много — Интернет.

151

книжната индустрия имаше нужда от подходящо електронно устройство, което

да замести традиционното книжно тяло. Пазарната ниша бързо започва да се

пълни от 1998 г. насам с първите електронни четци – Rocket e-book и Soft book.

Следва Microsoft reader – 2000 г., Sony Librie – 2004 г. и Sony Reader – 2006 г.,

Kindle в САЩ и Cybook Gen3 в Европа – 2007 г., Sony Reader PRS-505 за

Великобритания и Франция – 2008 г. Оттук нататък пазарът придобива

изключителна динамика. През 2009 г. са пуснати пет нови елекронни четци, два

от които са на Amazon – Kindle 2 и Kindle DX. През 2010 г. – шест нови четци,

два от които отново на Amazon.

Бурното развитие на пазара говори за три неща: 1) следва да се наложи

предпочитан масов продукт, защото не всички ще смогнат да поддържат свои

собствени платформи за купуване на книги и съответните им четци; 2) следва

да се въведе стандартизиран формат на всички производители на четци и

електронни книги; 3) идва ред и на книжната индустрия да встъпи в редиците на

новата ера и да започне дигиталното си летоброене.

През 2010 г. картината на пазара на електронни книги в САЩ изглежда по

следния начин:

3

3 Графика на автора по данни на Goldman Sachs Inc.

Amazon 58%

Barns&Noble 27%

Apple 9%

Others 6%

152

Надмощието на Amazon е очевидно. Съществува и реална възможност

този пай да промени коренно структурата си в следващите няколко години, но

за момента Kindle е най-разпространеният четец на електронни книги в света.

Какво всъщност прави Kindle толкова популярно устройство?

„Kindle 3 е гениално създаден да бъде всичко, което Ipad никога няма да

бъде: малък, лек и евтин… Сега Kindle е почти смешно лек – 8,5 унции (240

грама), което е една трета от теглото на iPad. Това е наистина важно за

устройство, което искате да държите в ръцете си в продължение на часове...

други факти също са неоспорими: новият Kindle предлага най-добрия екран с E

Ink технология, най-бързото прелистване на страници, най-малкото леко и

тънко тяло и най-ниската цена на етикета от всички електронни четци. Също

така е най-деликатното и удобно устройство.” 4‒ New York Times.

Засега Kindle съчетава най-добре показателите качество и цена. Най-

скъпият модел струва 199 долара. За сравнение най-евтиният Ipad е между 400

и 450 долара. Ако става дума за качество – E Ink безспорно е най-големият

плюс на Kindle. Това е технология, която използва истинско мастило и създава

текст, който изглежда като отпечатан на хартия. В съчетание с това, че

електронният дисплей не свети с изкуствена светлина и отразява естествената,

имитирайки обикновената хартия, Kindle се превръща в „подвижен заместител

на физическото книжно тяло” 5. Дисплеят с електронно мастило има и още едно

предимство пред LCD дисплеите – многократно по-ниска консумация на

енергия. 6

Книгата е в процес на трансформация. Хартиените страници се

превръщат в електронни, текстът във файл. Единственото й физическо

измерение ще бъде електронният четец, а личната библиотеката ще се

помещава в сървър. Колкото и футуристично да звучи, това е процес, който е

по-скоро закъснял, отколкото революционен. Въпреки непрестанното развитие

на технологиите и измененията, които настъпиха в съвременното общество в

края на миналия и началото на новия век, книгата продължава да бъде

4 Pogue, David (25 August, 2010) New Kindle Leaves Rivals Farther Back 5 June, Laura Amazon (2010) Kindle review 6 По данни но произвоздиетеля, базирани върху изследвания на Kindle, Kindle Touch и Kindle Keyboard. Батерията издържа от 1 до 2 месеца, при половин час на ден четене на устройството.

153

възприемана като физически обект. Книжната индустрия не е променяла своята

същност от Гутенберг насам. От друга страна, читателят е изменил своя

профил многократно. Той живее в дигитализирано ежедневие, в което би

намерил място по-скоро за Kindle, отколкото за хартиени издания. В своята

студия „Капризите на младото поколение читатели” Милена Цветкова

констатира следното:

„А самият читател е съвършено нов, изумително променен: под

въздействието на медиатизацията на социалното съзнание, конвергенцията и

мрежовостта, озовал се в условия на взаимозависеща тоталност, възприятията

му стават излишно динамични, критериите и ценностите му - подвижни, а

вниманието му - непостоянно и неуправляемо.” 7

Този читател има нужда от устройство, което да отговори на забързаното

му ежедневие и едновременно с това да задоволи нуждата му от четене.

В множество ревюта на Kindle, направени от читатели, се изброяват

предимствата на устройството пред физическото книжно тяло. Най-често

срещаните положителни черти, които биват изброявани, са:

1) спестяването на хартия и следователно намаляването на дърводобива.

Актуалността на екологичните въпроси е безспорна и използването на

електронен четец за сметка на хартиения носител е малка стъпка в тази посока.

2) Електронният четец побира огромен обем книги, които могат да бъдат

занесени навсякъде. Динамичното ежедневие изисква лесната мобилност на

всеки от нас, а хартиените книги са обемни и често пъти тежки.

3) Цената на електронното издание е много по-ниска от тази на хартиеното

копие в почти всички случаи.

Естествено, Kindle има и своите недостатъци и не може да се отрече, че

те не са малко. Електронното устройство е зависимо от батерия, а книгата

може да бъде четена по всяко време, без това да я “изхабява”. Най-често

7 Цветкова, Милена (22.05.2007 ). „ "МЛАДИ" VS. "СТАРИ" ЧИТАТЕЛИ ”, в. Култура, бр. 20

(2459),

154

обсъжданият проблем е за намаляването на културната стойност на книгата и

причисляването на четенето към ежедневното запълване на време. Наличието

на толкова много текстове, достъпни на момента, отвлича читателското

внимание и го прави недостатъчно отдаден на четенето като акт на вживяване

в повествованието. Книгата се превръща в консуматив, а библиотеката – в

отживелица. Въпреки това трансформацията на книгоиздаването се случва

като следствие на технологиите и медиатизираното време, в което читателят

не може да остане традиционен и неизменен.

Не само читателят, но и авторът е готов за промяна. Платформите за

електронни книги правят издаването на заглавие лесно и достъпно и премахват

нуждата от посредник между автора и читателя. В съвремието ни

глобализацията и технологиите правят всички ни близки и „на една ръка

разстояние”. Същата динамична и лесна връзка започва да се заражда и в

отношенията автор - читател.

Любомир Николов е първият български автор, публикувал две свои книги

на английски и български език в сайтовете amazon.com и smashwords.com. На

въпроса, ако трябва да избира между електронен и физически носител на

книгата си, той отговаря така: „Като писател вече предпочитам електронния

формат, защото там авторът всъщност е и издател. Той има пълен контрол

върху целия процес на публикуване и което е по-важно, може да подобрява

книгата си постоянно. При електронното публикуване авторът може да заменя

много лесно старите публикувани версии на е-книгата с подобрени нови, може

да променя дизайна на корицата, може да добавя нови неща – коментари,

отзиви, може дори да промени развитието на сюжета. Електронната книга не е

фиксиран материален обект, тя е като картина, върху която художникът, ако

желае, може да нанася нови бои. Една чисто електронна книга /тук не говорим

за е-варианти на хартиени книги/ след много редакции може да заприлича на

нещо съвсем друго. Може например да стане два пъти по-обемна. Авторът има

свобода и да променя цената на книгата с всяко сутрешно кафе, а около

Коледа и да я подарява. Разбира се, ако авторът размисли и реши, че някоя

негова книга е под сегашното му ниво или просто вече не я харесва, може с

едно кликване да я изтрие.‘‘

155

Съсредоточаването на функциите автор – редактор - издател в един

човек не е нещо ново. Ясен пример са блогърите, които сами създават,

редактират и публикуват текстовете си в платформата. Книгоиздаването,

естествено, не може да бъде сведено само до автора, но със сигурност ще свие

мащаба си многократно.

Милена Цветкова характеризира съвременния читател в няколко точки и

една от тях отговаря именно на този проблем за трудността на връзката между

читател и автор, която е породена от посредника: „Когато една нужна книга

подлежи на преиздаване и актуализиране всяка година, недоволството на

притежаващия закупено старо издание расте. И се съпротивлява срещу

неадаптивността на издателите спрямо дигитализацията на интелектуалните

продукти, чието съдържание бързо "старее" - учебниците за non-stop употреба,

справочниците, ръководствата, методиките, наръчниците, помагалата.

Промененият читател настоява всички тези издания да са "open books"

(отворени за перманентно допълване, актуализиране и освежаване).”8

Въпреки промените, които настъпват в очакванията на читателя и във

функциите на автора, не може да се твърди, че книжната индустрия, каквато я

познаваме, е към своя край. Напротив, процесът на трансформация няма да

заличи хартиените издания. Kindle е устройство, което най-вероятно ще стане

предпочитаната алтернатива, но няма да „изяде книжката”. Ето как Любомир

Николов вижда бъдещето на книжната индустрия: „ Хартиената книга е хубав

подарък. Ще се развиват нови форми на издаване като например “print on

demand” (печат при поискване). Малки и високо технологични печатници ще

печатат бутикови тиражи и при ново търсене ще пускат нови допечатки, защото

това вече е лесно. Броят продадени е-книги ще превиши в десетки пъти броя

на печатните книги.”

Реално погледнато, днес все още преобладават хората, които

предпочитат книжното тяло. Това е на път да се промени, но най-вероятно

книжната индустрия няма да се откаже лесно от традиционнато продажба и

печат на издания. В демографски мащаб хората, които могат да си позволят

само книжното тяло, за момента са доста повече от останалите. Цената на

8 Пак там.

156

Kindle като първоначална лична инвестиция е все пак доста висока, сравнена с

цената на една книга. Промяната е все още съвсем в началото, пречките са в

пъти в повече в сравнение с предпоставките. Читателите, които предпочитат

електронни книги, са разглеждани по-скоро като новатори. Въпреки това Kindle

и електронните четци като цяло вече доказано не са еднодневна мания. Това

със сигурност е технологията, която ще послужи като катализатор на дълго

отлаганата трансформация на книжната индустрия във всичките й звена –

автор, издател, читател. Носталгията по книжния носител няма да попречи на

„новия читател” да предпочете практичното, мобилно устройство. Така както

днес не носим грамофони със себе си, а миниатюрни mp3 плейъри, най-

вероятно след време ще спрем да носим и книги.

Използвана литература и онлайн източници:

• Цветкова, Милена (22.05.2007 ). „ "МЛАДИ" VS. "СТАРИ" ЧИТАТЕЛИ ”,

в. Култура, бр. 20 (2459)

• Doctorow, Cory (February 12, 2004). Ebooks: Neither E, Nor Books,

O'Reilly Emerging Technologies Conference

• Goldman Sachs Inc. http://www.goldmansachs.com, последно видян на

20.01.2012г.

• June, Laura (2010) Amazon Kindle review

http://www.engadget.com/2010/08/27/amazon-kindle-review/

• Pogue, David (25 August, 2010) New Kindle Leaves Rivals Farther Back

http://www.nytimes.com/2010/08/26/technology/personaltech/26pogue.html

• http://www.amazon.com/Kindle-Wi-Fi-Ink-Display-

international/dp/B0051QVF7A/ref=amb_link_357803002_2?pf_rd_m=ATV

PDKIKX0DER&pf_rd_s=center-

2&pf_rd_r=02CHDB9H2E31G5BVYMX8&pf_rd_t=101&pf_rd_p=13417951

62&pf_rd_i=1284007011 , последно видян на 20.01.2012г.

• http://www.amazon.com/Kindle-Wi-Fi-Ink-Display-international/product-

reviews/B0051QVF7A/ref=cm_cr_pr_btm_helpful?ie=UTF8&showViewpoin

ts=0, последно видян на 20.01.2012г.

157

Приложение

Интервю с Любомир Николов

Кога разбрахте за Kindle и технологията e-books?

Преди около година. Спечели ме това, че екранът не свети, нивата на

сивото се получават чрез химична реакция и четенето не натоварва очите.

Също така е удобно да имаш хиляда книги в едно леко устройство.

Избройте по 3-4 „за”и „против” Kindle, като читател.

Като читател мога да изброя наистина много „за”, но основните са:

- Възможността да се търси определена дума в текста.

- Възможността преводът на непозната дума да излиза с няколко

движения на курсора, благодарение на инсталираният речник.

- Съхраняването на голям обем книги.

- Спестяването на огромни количества хартия.

„Против”:

- Още една джаджа, в която се взираме, докато светът наоколо пулсира.

- Реалното усещане за „поевтиняване”, „лесна достъпност” и „ефимерност”

на книгите, което ги детронира като ценност културна и като вещ.

- Неизбежното бързо преглеждане на текста, след като в основното меню

те чакат още хиляда книги.

Книжният пазар в Щатите вече е на път да бъде превзет от Amazon. Данните сочат, че до края на 2012 година те ще имат 50% пазарен дял. Ще се пренесе ли тази тенденция и в Европа или Kindle е по-скоро американска мания?

Вече се пренесе. Сайтовете на Amazon в Германия, Великобритания и

Франция генерират все по-увеличаващи се продажби. Друг голям сайт,

Smashwords, продаващ електронни книги, наскоро обяви, че продажбите му за

158

клиенти извън САЩ съставляват вече половината от продажбите, и този

процент се увеличава.

Защо решихте да пуснете книгата си за продажба в e-books?

Аудиторията, коята може да получи една е-книга, е огромна. Реших да

пусна две мои книги, преведени на английски, за да са достъпни в много други

държави.

Още по-интересно ми бе да публикувам и първите книги на български

език. Amazon и другите електронни издателства дават алтернатива и там ще

се състезават текстове, а не имена. Българските издателства, с малки

изключения, промотират имена, не текстове.

Мислите ли, че е възможно след време книгата да се трансформира изцяло и да престане да излиза на хартиен носител? След колко време, ако да?

Хартиената книга е хубав подарък. Ще се развиват нови форми на

издаване, като например “print on demand” – печат при поискване. Малки и

високо технологичти печатници ще печатат бутикови тиражи и при ново

търсене ще пускат нови допечатки, защото това вече е лесно. Броят продадени

е-книги ще превиши в десетки пъти броя на печатните книги.

Като автор, ако трябва да избирате между електронен и физически носител на Вашата книга, кой бихте предпочели? Защо?

Като читател предпочитам да държа в ръцете си книжната книга, минала

през цедката на издателството, през коректор и редактор. Като писател вече

предпочитам електронния формат, защото там авторът всъщност е и издател.

Той има пълен контрол върху целия процес на публикуване и което е по-важно,

може да подобрява книгата си постоянно. При електронното публикуване

авторът може да заменя много лесно старите публикувани версии на е-книгата

с подобрени нови, може да промена дизайна на корицата, може да добавя нови

неща – коментари, отзиви, може дори да промени развитието на сюжета.

Електронната книга не е фиксиран материален обект, тя е като картина, върху

която художникът, ако желае, може да нанася нови бои. Една чисто електронна

159

книга /тук не говорим за е-варианти на хартиени книги/ след много редакции

може да заприлича на нещо съвсем друго. Може например да стане два пъти

по-обемна. Авторът има свобода и да променя цената на книгата с всяко

сутрешно кафе, а около Коледа и да я подарява. Разбира се, ако авторът

размисли и реши, че някоя негова книга е под сегашното му ниво или просто

вече не я харесва, може с едно кликване да я изтрие.

160

Блог оформление на търговските медии

Цветан Манев

С развитието на интернет, развитие в количествено и качествено

отношение, се появи и един нов феномен на комуникационния хоризонт –

блогът. Чрез блоговете автори публикуват новини и свои текстове. Правят

публични, открити коментари на събития и теми от многообразни сфери на

живота. В тази разработка ще се запознаем с класическия формат на един блог

и тенденцията сериозни частни медии не само да се доближават и взаимстват

от този формат, но и директно да го налагат върху своите сайтове като

съзнателно и целенасочено избран начин на представяне на информацията.

Ще разгледаме темата в конкретика, като дадем дефинции за блог, блог оформление и търговска медиа. За да не оставяме нещата единствено на

теоритично ниво, ще дадем редица примери от световната мрежа за такива

медии, както и българските наченки и опити в тази посока. На последно място

ще разгледаме и сравним внимателно предимствата и недостатъците на блог

оформлението на търговските медии.

За да можем задълбочено да разгледаме съвременния феномен на

уеднаквяване на търговските медии с блоговете, трябва първо ясно да

дефинираме какво e значението на думата „блог“. Според енциклопедия

Британика „блог“ идва от съчетанието “Web log” и означава онлайн дневник,

където отделни лица, групи или корпорации представят свои бележки по

събития, мисли или виждания1. Някои блогове функционират в качеството на

филтър на информацията, събирайки я от различни онлайн източници и

добавяйки кратки коментари и интернет линкове към нея. Други блогове се

специализират в представянето на оригинален, авторски материал.

Допълнително, много от тях предоставят форум, позволявайки на

потребителите да оставят коментари и да си взаимодействат с авторите.

Енциклопедията пояснява, че „да блогваш“ е действието на композиране

1 Encyclopædia Britannica, britanicca.com

161

материала за един блог. Публикуваните материали са предимно писмени, но

снимките и видеото са също важни елементи в много блогове.

Интернет е визуална медиа. Затова и подредбата, илюстрирането и

форматирането на съдържанието са толкова важни. Когато говорим за блог оформление, трябва да отбележим, че през всичките тези години, минали от

генезиса на блог явлението, има един базов формат, една ключова

характеристика, която се откроява и се приема за основна, определяща. Това е

единичната, дълга колона в центъра на страница. Тя е главното платно за

публикациите – главна ос на цялостното уеб съдържание. На нея

информацията е представена в обратен хронологичен ред. Най-новата

публикация е най-горе в списъка, най-близо до читателя.

Тази централна колона е станала толкова важна и отличителна, че дори

при огромното разнообразие от милиони блогове, различни модели, теми,

подтипове, цветове, завъртулки и други визуални особености, тази колона на

публикациите остава еднакво силна навсякъде. Автори и читатели са свикнали

еднакво много с нея. До такава степен, че днес един блог се идентифицира

като такъв именно заради тази централна колона.

Има правила за представяне на материала в самата колона. Това са

неписани правила, които никой никъде не е категоризирал, но всеки изпълнява.

(1) Най-важното от тях е информацията винаги да се представя в

обратно-хронологичен ред, т.е. най-новата информация излиза най-отгоре,

непосредствено под нея се нарежда втората по време информация. Така всяка

следваща бележка е по-стара от предишната.

(2) Другото правило е, че текстът е представен с една единствена

колона, една „стена“ на текста („wall of text“). Съдържанието на публикацията,

колкото и голямо да е то, не се оформя в отделни, по-малки колони. Няма

разделяне в параграфи, докато хоризонталните паузи, които разделят

смисловите параграфи, правят текста по-ясен и четим.

(3) Третото правило е всяка публикация да има свое собствено, ясно

открояващо се заглавие. Заглавието в блога има дори по-голяма роля от

обикновенно. От една страна, то играе традиционната си роля на глава на

162

текста. От друга страна, заглавието влиза в ролята на разделител.

Подчертаните букви на заглавието, изнесени в средата на централната колона,

са визуален и смислов отделител на подредените една под друга публикации.

Заглавието дава ясен край на предишния и силно начало на следващия

материал.

При всичките правила за оформлението на т.нар. главна колона на

блога, в ръцете на авторите са оставени и доста възможности за

персонализиране. Публикациите може да бъдат поставяни целите или откъси

от тях – с хипервръзка към целия текст. Те може да са илюстрирани със

снимка, или не. Главната колона може да дава информация за броя на

коментарите, броя на прегледите на публикацията, израз на нейната

популярност, а може въобще да не дава тези данни. Самият визуален израз на

цялата колона може да се сменя в безброи вариации, стига основните 3

правила да бъдат спазени.

След като уточнихме понятието блог и блог оформление, е важно да се

спрем на другото ключово съчетание в нашата тема – търговска медиа.

Живеем във времена на конвергенция на медиите. Говорим за сливане на

границите между (1) традиционната и модерната журналистика, (2) между

търговските и социалните медии, (3) между професионалните и гражданските

журналисти. В тази многолика, сложна среда е много важно да сложим ясни

граници и да определим какво разбираме под търговска медиа. Това е

медийна организация, собственост и/или управлявана от фирма или

корпорация, чиято основна цел е печалбата. За да я постигне, тя разчита на

рекламодатели и/или директни продажби. Вниманието на аудиторията е най-

важното нещо, което медиата може да предложи на рекламодателите.

В днешната ситуация на голяма, вечно повишаваща се конкуренция в

сферата на медиите, но и в по-мащабното ниво на конкуренция за свободното

време, търговските медии в онлайн средата трябва да намерят начин за

оптимизиране на своите разходи, да придобият модерен, функционален

външен вид, но в същото време да не загубят идентичността си. Напротив, те

трябва да развият своята уникалност. Блог форматът дава точно тази

възможност. Той е работеща основа, над която онлайн медиите може

163

допълнително да организират дейността си и да надградят елементи на

разпознаваемост.

Една от големите медийни корпорации, специализирана в областта на

онлайн комуникациите, е AOL Corp. (бивше име - America Online). Това е

американска компания със седалище в New York. AOL e eдин от големите

интернет доставчици в зората на интернет. След 2000 година компанията

променя фокуса си от доставяне на интернет към доставяне на интернет

съдържание, подобно на компании като Yahoo!2.

През 2005 AOL дава старта на TMZ.com, един от водещите ресурси за

лайфстайл новини и слухове. TMZ е известен с бързината на отразяване на

новините, те често са съпроводени с ексклузивен видеоматериал и снимки.

Този сайт използва именно блог модела на представяне на информацията.

През същата година AOL прави една голяма покупка, която ще

предопредели съдбата на корпорацията. През октомври 2005 година AOL

купува Weblogs Inc. за 25 милиона долара. Weblogs е мрежа от около 90 блога,

покриващи различни теми – от компютърни технологии до коли. Weblogs е

открита през 2003 година. За успеха на групата говорят рекламните приходи на

компанията. Приходите само от Google AdSense за 2006 година са близо 1

милион долара годишно3. При покупко-продажбата AOL гарантира същите

права на журналистите, каквито са имали и преди, а Weblogs продължава да

оперира като независима компания собственост на AOL.

В блог групата има близо 40 активни блога, като няколко от тях имат свои

независими домейн име и имидж. Те успяват да се преборят за вниманието на

потребителите. Най-известният е Engadget. Това е технологичен блог с

ежедневна информация за най-различни уреди от потребителската техника и

електроника. Създаден пред 2004 година от Питър Рохас Engadget

функционира и изглежда като блог. Освен това, редакторите и авторите го

определят като такъв. В момента Engadget има 10 отделни блога, 4 от тях

2 http://en.wikipedia.org/wiki/AOL 3 http://calacanis.weblogsinc.com/entry/1234000403051129/

164

списвани на английски, а останалите 6 на други езици включително китайски –

традиционен и опростен, японски, испански, полски, корейски и немски език.

Блогът се обновява непрекъснато със статии за различна техника и

потребителска електроника. Там също може да се намерят слухове за

технологичния свят. Акцент е поставен върху изразяването на собствено

авторско мнение в публикациите на сайта. Engadget работи вече 6 години и за

това време редица професионални блогъри, анализатори, специалисти в

индурстията и професионални журналисти са писали на неговите страници.

Това определено не е политематичен блог. И въпреки това Engadget

решава да се специализира допълнително, като прави 3 подблога: Engadget

Mobile – специално за мобилни телефони и технологии, Engadget HD – за

телевизия и кино, както и Engadget Alt. Това показва две важни неща – първо,

блогът продължава да се развива и, второ, специализацията е важен аспект на

блоговете – нещо, което ще видим и по-късно в разработката. Engadget се

нарежда като един от 5-те най-посещавани блога в интернет според топ 100

класацията на Technorati.4

Друг блог собственост на AOL е Joystiq. Това е блог за видеоигри и гейм

култура. Обявен официално в средата на 2004, Joystiq има непрекъснат растеж

на аудиторията си и развитие на съдържанието. Той предлага новини, истории

и анализи от електронната развлекателна индустрия. През годините от блога

създават отделни проекти, чрез които отново специализират съдържанието.

Става дума за отделни блогове в сайта за различните игрални платформи –

Playstation, Xbox, Nintendo. Директорът на блоговата група Weblogs, Джейсън

Калаканис, обяснява това с естествената нужда на разрастващата се

аудитория на Joystiq от запълване на по-специализирани ниши.5

Autoblog e друг много популярен блог от групата на AOL. Както името му

подсказва, сайтът покрива автоиндустрията чрез новини, ревюта, подкастове,

висококачествена фотография и коментар за автомобилите и автомобилната

индустрия. Това е третият сайт на корпорацията, който разглеждаме, и може да

4 http://technorati.com/blogs/top100 5 http://calacanis.com/2005/12/21/the-joystiq-network/

165

заявим, че AOL спазва обещанието си и не налага корпоративна идентичност

върху блоговете. Всеки от трите блога е с уникален и различен външен вид. В

Autoblog дори виждаме една нова концепция, пряко свързана с

персонализирането на съдържанието. Сайтът предлага 4 варианта за

форматиране на съдържанието – (1) блог изглед – това е вариантът, избран по

подразбиране; (2) бърз преглед – при него много повече статии се показват

едновременно, даващи възможност на потребителят по-бързо да прегледа и

избере каквото му харесва, (3) фото изглед – показват се само главната снимка

на публикациите, без заглавие към нея; (4) видео изглед – показва се запечатан

кадър от всички публикации, в които има видео.

Разгледахме една от големите корпорации в онлайн журналистиката.

Организация, голяма не само в САЩ, но и в света. Gawker e друга голяма

корпорация с много по-любопитна история. Тя управлява няколко блога и се

слави с голяма популярност. Gawker Media е американска онлайн медийна

компания и блог мрежа, основана и притежавана от Ник Дентон със седалище

New York. Тя се смята за една от най-видните и успешни блог ориентирани

медийни компании. По данни от месец март 2010 г.6 тя е компания-майка на 11

различни уеблога, свързани със следните области: Gawker.com – Ню Йорк,

медии и клюки; Gizmodo – устройства и технологии; Kotaku – видео игри;

Jalopnik – коли и автмобилна култура; Lifehacker – съвети за продуктивност;

Deadspin – спорт; Jezebel – известни личности, интимен живот, мода за жени;

io9 – научна фантастика; Fleshbot – еротика и порнография; Gawker Artists –

модерно изкуство, изгряващи артисти.

Корпорацията на Дентон се оказва перспективна и печаливша.

Февруарското издание на New York Magazine през 2006 година изчислява

годишните приходи от реклама на групата блогове да се равняват на близо 2

милиона долара годишно7. В комбинация от ниски работни разходи – най-вече

за хостинг и заплати на авторите, собственикът Ник Дентон получава добра

печалба още тогава. 3 години по-късно Gawker Media се оценява на 300

милиона долара с 60 милиона приход от реклами и повече от 30 милиона

6 http://advertising.gawker.com/gawkermedia/ 7 http://nymag.com/news/media/15967/

166

оперативна печалба. Бизнесът се развива добре за корпорацията дори във

времената на тежка финансова криза. Дентон събира смелост и решава да

направи ключова стъпка, която може да обърне съдбата на медиата завинаги.

В началото на февруари месец 2011 година сайтовете на Gawker Media

претърпяват основен редизайн. Те променят традиционната си структура на

блог и преминават към „осъвременен“, „конкурентен“ дизайн, където статиите

вече не са изредени една под друга според времето на пускане, а се прави

своеобразна първа страница, където материалите се поставят по важност. Има

една централна история и няколко допълнителни основни публикации.

Останалото е изредено в малка колона в дясно, заемаща едва 1/3 от

хоризонталното разстояние на страницата. Самият създател и президент Ник

Дентон споделя: „Блог колоната беше дълъг и централен елемент в

страницата. Сега е изместена в крайно дясно. Все още забележима, но не

толкова важна. Характерното изброяване на най-новите истории в обратно

хронологичен ред (бел. ред. блог колоната) се намалява от 2/3 от активната

зона на страницата до 1/3 и там ще се виждат само заглавията (без откъси от

текста).“8

Промените са посрещнати с огромен негативен отзвук от потребителите.

Те посочват безброй неща, от които са недоволни. Наричат сайта „нечетим“,

„невъзможен за навигация“, „неизползваем“. Многобройни потребители дават

глас на желанието си да се върне стария дизайн. Ник Дентон казва, че

промените са направени, за да може редакторите да слагат важните новини

пред очите на публиката. Ето как един потребител от Флорида, Ironman273,

отговаря – „Това, което харесвах преди, беше възможността да преглеждам

страницата и да отбирам това, което е важно за мен. Бях редовен читател

на Gizmodo, Kotaku, Jalopnik, io9, но сега мисля, че ще премина към Engadget,

Joystiq и Autoblog...”

Ironman273 не е единственият на това мнение, а по-скоро изразява гласа

на множеството от читателите. Това се доказва от данните за посещенията –

сайтовете на Gawker губят 80% от трафика си непосредствено след промяната.

8 http://gawker.com/5753733/welcome-to-the-new-gawker

167

От 1 милион и 750 хиляди импресии дневно до по-малко от 250 000.9 Така

Gawker губи огромна част от приходите си от реклама. Дентон реагира и на

сайта се появява опция за превключване към стария “блог изглед“, въпреки че

новият „таблоиден“ дизайн остава активен по подразбиране. Оттогава блог

групата бавно възвръща аудиторията си.

Световният опит в бързо променящата се сфера на онлайн медиите е

важен и носи своята тежест, но често сме ставали свидетели, че не всичко

работещо „там“ намира добра почва у нас. До скоро блоговете в България

имаха само ролята на едно допълнение към основното съдържание в

търговските медии. Блогът нямаше формоопределящо значение. Пример за

това са страниците за блогове на „Капитал” 10 и блогосферата на „Дневник”11 .

Подобно „вкарване“ на блоговете в стандартните медии имаше и при Re:TV –

всяка петъчна вечер се правеше кратка дискусия с избрани блогъри.

През есента на 2007 година се появават няколко специализирани

новинарски блога и в българското интернет пространство. Блогове, които от

създаването си се правят с ясна цел – бизнес, подобно на примерите, които

дадохме отвъд океана. Става въпрос за Autoblog.bg и Motoblog.bg. През

ноември 2009 година официално се стартира Blog Media – мрежа от тематични

(специализирани) блогове. От официалния сайт разбираме, че собствениците

са си поставили амбициозната цел да изградят мрежа, включваща тематични

блогове, които да обхващат всяка една сфера на живота.12

В момента мрежата на Blog Media включва 7 сайта - autoblog.bg,

motoblog.bg, travelblog.bg, mamablog.bg, fashionblog.bg, techblog.bg и funny.bg.

По данни на Gemius месечната аудитория на цялата мрежа от блогове е около

70 000 потребители, а генерираните от тях импресии – 600 000 месечно.13

Сравнително добър резултат на фона на ограниченията характерни за пазара

ни. По всичко личи, че Blog Media ще продължи да се развива. Те са си

9 http://www.obsessedwithsports.com/2011/02/18/gawker-media-deadspin-redesign-is-killing-traffic/ 10 http://www.capital.bg/blogove 11 http://www.dnevnik.bg/blogosfera 12 http://blogmedia.bg/?page_id=2 13 http://blogmedia.bg/?page_id=6

168

поставили високата цел да достигнат до 50% от всички интернет потребители в

България.

И при тази блог мрежа се забелязва очевидния факт, че блог форматът

се използва за канали на специализирана информация. Общо тематичните,

масовите новинарски сайтове не възприемат този начин на организиране на

съдържанието. Защо това е така, ще разгледаме по-нататък в анализа ни.

След като разгледахме редица блогове у нас и по света, е време да

изведем основните предимства на блог формата. На първо място това е

ниската цена за подръжка и управление на един новинарски блог – в сравнение

с по-сложната структура на претрупан новинарски сайт. При добро кодиране и

функционален дизайн блогът се превръща в добре смазана машина, която

функционира от само себе си. Не е нужна постоянната намеса на щатен

дизайнер, който постоянно да прекомпозира съдържанието. Стандартизирани

системи за управление на съдържанието (CMS) като Wordpress и Joomla

предлагат перфектна възможност са стартиране на такъв блог, без нужда от

плащане за кодиране „от нулата“. Използването на тези системи значително

намалява риска от възникване на бъгове по време на работа.

На следващо място искам да се концентрирам върху друго важно

предимство на блог формата. Тук ще засегна една по-обща тема – за

социалните медии като цяло. Говоря за главната колона на съдържанието. Тя

се обновява постоянно, като новите публикации се появяват най-отгоре и

избутват надолу по-старите. Това е класически валидно за блоговете. От там

това беше заимствано и инкорпорирано и в другите социални медии. Най-

популярните техни представители – Facebook и Twitter – използват тази

централна колона. При тях с пълна сила важи правилото на обратно-

хронологичната подредба на публикациите. Всъщност Facebook и Twitter

според мнозина са новите лични блогове. Но това е една друга тема. Важното,

което трябва да разберем от тук, е, че има едно своеобразно култивиране на

блог начина на представяне на информацията.

Колоната на съдържанието, комбинирана с обратно хронологичната

подредба, има и други предимства за потребителите. На първо място това им

дава възможността да прегледат всички публикации на блога. Потребителят

169

просто може да прегледа новите публикации, докато стигне до първата

публикация за деня. В това отношение блогът много прилича на вестник или

списание, в което всичко е напечатано черно-на-бяло на страниците на

изданието. Там дори и най-малката информация може да бъде забелязана. По

същия начин блогът дава възможност да се прочете „от корица до корица“. В

претрупаните новинарски сайтове обаче е много лесно да се загуби някоя по-

малка, а дори и по-голяма новина. Особено ако посетителят е пропуснал да

влезе за ден. При блоговете съдържанието е много по-лесно откриваемо.

Подредбата в блог формата е свързана и с изначалната човешка

потребност от правенето на избор. Новинарските блогове дават на

потребителите си възможността сами да преценят кое е по-важно за тях. Те не

натрапват ексклузивната новина в лицето на аудиторията с огромни таблоидни

снимки. В почти всеки блог има отделяне на горещи теми, но вниманието на

публиката се насочва, а не се отклонява. Това не се прави натрапчиво, а

премерено. При огромното бомбардиране с информация в интернет

потребителите са развили рефлекса да отхвърлят натрапеното. Те сами

избират нужното им и това става лесно, когато се прави в познатата среда на

специализирания блог. Редакционната колегия не е лишена напълно от

функцията си на сито на информацията. Екипът все пак вече е избрал какво да

представи на публиката и какво да пропусне.

От практиката видяхме, че блог оформлението има и своите

недостатъци. Той не е подходящ за политематичните новинарски сайтове.

Обемът на информацията там, нейното текучество не позволява тя да се

представи ефективно върху единичното платно на блог колоната.

Блог сайтовете се конкурират в скоростта на отразяване на събитията.

Така често се стига до публикуване на невярна, непроверена информация.

През май 2007 година Engadget публикува новина, позоваваща се на мейл,

изпратен до служителите на Епъл, в който се обявява, че компанията забавя

пускането на IPhone. След като историята се разпространява, акциите на Епъл

падат с 3%. 20 минути по-късно новината е свалена от сайта, защото става

ясно, че това е било шега между колеги, която е попаднала в грешните ръце.

170

Акциите на Епъл се възстановяват впоследствие, а авторът на новината се

извинява публично.14

Може да определим още една слабост на класическия блог модел. Той

не може да осигури нужното внимание към изключително важна новина. При

нормалното функциониране на блога тя ще бъде избутана надолу от други,

няколко минути по-нови, но далеч не толкова важни новини. Затова в екстремни

случаи се е стигало до блокиране работата на сайта. Моменти, в които се

публикува нещо изключително и редакторът преценява, че е време да спрат да

се публикуват други новини, за да се запази тази, която е важна и е

разположена най-отгоре на страницата.

Блогването и блоговете в контекста на социалните и търговските медии

са жив организъм, който не спира да се приспособява и развива. Времето ще

покаже как ще се развива тази нова форма на комуникация. Едно е ясно –

колкото по-добре разберем ефектите на блог оформлението, толкова по-

ефективно те ще бъдат използвани от аудиторията и медиите.

Използвана литература и онлайн източници:

• Колектив Блогопедия, 2010

• Lin, Jih-Hsuan College students’ perceptions of credibility of blogs and

traditional media as a function of their blog usage, 2007

• Rettberg, Jill Walker Blogging, , 2008

14 http://www.engadget.com/2007/05/16/iphone-delayed-until-october-leopard-delayed-again-until-januar/

171

Трансформацията на рекламата в онлайн пространството

Светлозара Димитрова

В съвременния свят ние сме свидетели на навлизането на интернет във

всяка една сфера на живота. Той е средство за получаване на информация,

комуникация, развлечение и бизнес. Търговците все по-често използват

възможностите на интернет, за да разпространяват и популяризират своята

продукция и услуги. Променя се връзката продавач-клиент, начините за

закупуване, плащане и получаване на продуктите. Ако се върнем една стъпка

по-назад, ще видим, че трансформация е претърпяла и рекламата, която често

е причина за осъществяването на покупко-продажбата. Рекламата в интернет е

една от най-бързо развиващите се области, за която компаниите отделят

огромни средства от бюджета си всяка година.

Основна цел на това изследване е да покаже как традиционната

реклама, с която се сблъскваме всеки ден, се променя под въздействието на

новите технологии и какви са нейните предимства.

Онлайн рекламата съчетава характеристиките на телевизионната, радио-

и печатната реклама, като същевременно ги изменя, внася иновации,

позволява по-голямо сегментиране на аудиторията и същевременно я прави

съпричастна и по този начин постига по-голямо въздействие върху нея.

"Много малки неща са станали големи чрез правилната реклама"

Марк Твен

Думата „реклама” идва от латинския глагол „reclamare”, което буквално

означава „викам отново”. Рекламата е възникнала в далечното минало и е

съществувала под различни форми, като постоянно е търпяла промени. Тя е

неотменен спътник на стоковия обмен.

172

За най-ранните форми може да се смятат съобщенията на открито, които

са се правели в Древен Рим, Египет и Гърция. Обикновено в Рим това е била

информация за публични търгове, гладиаторски борби и др. Египтяните пък

използвали папируси, за да правят съобщения за продажби.

През Средновековието рекламата продължава, макар и бавно, своето

развитие. Честа практика било пред работилниците да се изнасят изработените

вещи на занаятчиите, които да привлекат купувачи. Предшественици на

сегашните рекламодатели през онова време били глашатаите, на които се

плащало да изтъкват на висок глас качествата на продукцията.

През XVII век се появили и първите реклами в периодичния печат. Най-

широко разпространение рекламата получава през капитализма.

Първите радио станции (20-те години на XX век) се превръщат в нов

канал за разпространение на рекламното съдържание. Най-силен тласък в

развитието си обаче рекламата търпи след Втората световна война с появата

на телевизията като масова медиа.

Постиженията в областта на технологиите и изобретяването на

глобалната мрежа дават ново поле за изява на рекламодателите и водят до

промяна на облика на рекламата спрямо възможностите на този нов канал за

информация.

Всяка една от традиционните медии (печат, радио, телевизия) се

характеризира с определени изразни средства, които рефлектират и върху

рекламата, разпространявана посредством тях. Интернет съчетава способите

на другите медии и позволява на рекламата да ги използва.

Ще разгледаме основните видове реклама според медиата по няколко

опорни точки и как те се променят при онлайн рекламата. Това са: предимства

и недостатъци на медиата, аудитория, доверие на аудиторията към медиата,

обратна връзка, достъпност на аудиторията до медиата, „живот” на рекламата,

изразни средства на рекламата в тази медиа, форми на рекламата.

• Предимства и недостатъци на медиата

173

Медиа

Вестник

Списание

Телевизия

Радио

Възможности

Гъвкавост, добро покритие,

широко възприемане, висока

степен на доверие

Висока степен на

селективност, надеждност и

престиж, високо качество на

печата, дълготрайност, голям

обем на вторичната аудитория

Комбинира образ, звук и

движение, силно въздействие,

голям обхват

Масова употреба, висока

степен на географска

селективност, ниски разходи

Ограничения

Кратък живот, ниско

качество на печата

Дълго време за покупка

на рекламна площ,

известен брой

непродаден тираж

Бързо отминаваща

експозиция, слаба

селективност, рекламно

претоварване

Ниска степен на

внимание, само звуково

въздействие, бързо

отминаваща експозиция

Фиг.1 Възможности и ограничения на основните рекламни медии1

• Аудитория

Аудиторията на вестниците е разнородна (хора с различна възраст,

социален статус, религия, пол и образование). Предимно пълнолетно, грамотно

и платежоспособно население. При списанията аудиторията е по-тясно

сегментирана и платежоспособна.

Аудиторията на телевизията и радиото обхваща всички възрастови групи

(деца (до 13год.), юноши (13-18 год.), пълнолетни (18- 63 год.) и пенсионери

(над 63год.).

От интернет пространството се възползват предимно млади и хора на

средна възраст, които търсят информация, забавления или комуникират по

1 Източник: „Медиапланиране на рекламната кампания” ( д-р Христо Иванов Катранджиев)

174

между си посредством социални мрежи. Те са по-нетърпеливи, жадни за

информация и трудно задържат вниманието си върху едно нещо.

Наличието на множество сайтове с различна тематика (сайтове за

снимки, за спортове, новинарски сайтове, сайтове за рецепти, за игри, за

техника, за коли… списъкът е безкраен), блоговете, форумите и социалните

мрежи позволяват тясното сегментиране на аудиторията. Същевременно

служат като източник на информация за интересите, желанията, нуждите на

потенциалните клиенти.

• Доверие на аудиторията към медиата

Според проучване на Институт за социални изследвания и маркетинг –

МБМД в началото на 2011г. сред 1213 пълнолетни граждани на България 91%

от населението посочват за свой основен източник на информация за

случващото се телевизията. Вестниците се нареждат на второ място с 35%, а

радиото на четвърто с 20%. Интернет източниците са на трето място като

източник за информация и следователно - по доверие, с 26%. Въпреки

процентите тенденцията е все по-голяма част от аудиторията да проверява

достоверността на получените данни в блогове и други източници в интернет

пространството.

• Обратна връзка

Най-голяма обратна връзка съществува в интернет, където всичко се

случва в настоящия момент. Доказателство за това е тенденцията все по-

голяма част от вестниците да правят свои онлайн издания, където аудиторията

може веднага след излизане на публикацията да напише коментар под нея.

Такива издания имат в. „ Капитал” ( www.capital.bg), в.” Труд” (www.trud.bg), в. „

24 часа” (www.24chasa.bg) и др. Подобна практика имат и телевизиите, които

отварят свои интернет портали, които дават възможност на аудиторията си да

изпраща материали и да коментира предаванията и поднесената информация

(www.btv.bg). Интернет позволява на „сърфиращите” да реагират своевременно

на рекламните послания. Това е т.нар. интерактивност, която до този момент

е присъща единствено за интернет.

175

• Достъпност на аудиторията до медиата

Най-голяма достъпност до медиата аудиторията има при радиото.

Радиоприемниците имат сравнително ниска цена, а радиопрограмата може да

бъде слушана по всяко време и на всяко място. Съвременните технологии

дават възможност радио да се слуша от касетофон вкъщи, в колата, на работа

и в заведенията, от мобилни телефони, интернет, плейъри, а вече и от

телевизията. Следователно и радиорекламата лесно достига до аудиторията.

Голям минус за рекламата по радиото е фактът, че обикновено то се слуша

като фон и слушателят рядко вниква в същината на чутото.

На второ място по достъпност е телевизията. Според прочуването на

МБМД за ситуацията на медийния пазар в началото на 2011год., 47% от

анкетираните (1213 пълнолетни граждани) са посочили, че притежават по два

телевизора в домакинството си. Вероятността телевизионната реклама да

достигне до потребителя е много голяма. Недостатък е рекламният блок, който

често води до пренасищане и раздразнение у зрителя.

Независимо от разнообразието на източници, вестниците са едно от

основните средства за информиране. Това до голяма степен е свързано с

факта, че те са най-старата медиа и за по-възрастната част от населението

прегледът на печата се е превърнал в навик. Но понякога цената може да се

превърне в ограничителен фактор. В „Медиапланиране на рекламната

кампания” д-р Катранджиев отбелязва, че с нарастване на доходите нараства и

проникването на вестниците, т.е достъпността до печатните издания става по-

голяма. Той отбелязва още, че делът на четящите всекидневници е най-висок в

столицата и най-малък в малките градчета и села. Един от недостатъците,

които има вестникът като канал за рекламно послание, е това, че рекламното

каре често е поставяно сред други подобни и е необходимо да се „ бори” за

вниманието на читателя.

Все по-голям е броят на ползващите интернет услуги в България.

Технологичният напредък позволява достъп до интернет и извън дома. Само

преди няколко години това беше невъзможно. Днес можем да влезем в

глобалната мрежа навсякъде и по всякакъв начин – чрез преносими компютри,

176

докато сме в заведенията, посредством телефона, докато пътуваме, в парка,

където има безжичен интернет, и дори в метрото срещу определена сума. Това

от своя страна гарантира проникване на рекламното съобщение при всеки

допир на аудиторията с интернет.

• „Живот” на рекламата

Животът на рекламата се изразява в това, каква е продължителността на

рекламното съобщение.

Ако погледнем колко съществува един ежедневник, ще видим, че

неговият живот е не повече от един ден. Рекламата просъществува дотолкова,

доколкото читателят е склонен да разгърне отново страниците на изданието.

При списанията срокът е по-голям заради това, че те биват препрочитани.

Тогава рекламното каре може да бъде видяно отново.

При телевизията и радиото „животът” на рекламното послание е още по-

кратък и се равнява на няколко секунди. Обикновено телевизионният рекламен

спот е около 30 секунди.

„Животът” на онлайн рекламата може да бъде различен в зависимост от

това, каква форма има - дали е банер, спам или персонализирано писмо,

разпратено по електронната поща. Рекламата може да е както банер, който се

появява и изчезва, така и статично текстово съобщение. От голямо значение е

къде точно е разположена рекламата. След обширно проучване, направено

сред 577 онлайн рекламодатели и поместено в ”Наръчник за онлайн реклама

2008”, са направени два основни извода. Първият е, че онлайн рекламите,

които стоят във видимата част на екрана, са видими за 100% от

потребителите, но едва 60% реално ги забелязват и им обръщат внимание.

Вторият извод е, че ако онлайн рекламите са разположени в по-долната част на

екрана, рекламите са видими само за 75% от „ сърфиращите”, но реално се

виждат от 25%. Заключението, до което можем да стигнем, е, че

продължителността на „живота” на рекламното послание до голяма степен е

зависима от самите потребители.

• Изразни средства на рекламата в тази медиа

177

Основните изразни средства в печата са слово и статично изображение.

Рекламата може да си служи именно с тях. Печатната реклама най-често

представлява двуизмерно статично изображение с цвят, придружено с

интересен текст.

Радиото си служи със звук (говор, мелодия, шум) и глас. Радиорекламите

са къси, в рамките на няколко секунди, в които звучи рекламното послание,

придружено от мелодия или шум.

Телевизията използва картина, звук, текст и слово. Телевизионните

реклами предоставят възможност за творчество благодарение на наличието на

всички изразни средства. Рекламните клипове са в рамките на 10,15, 20 или 30

секунди и най-често представляват кратко видео с глас, мелодия или шум.

Интернет съчетава изразните средства, характерни за традиционните

медии, като предлага най-разнообразни съчетания между тях. Едно рекламно

послание може да бъде предадено чрез статично изображение и говор, някакъв

шум и анимация. Срещат се съчетания на звук, картина, слово и текст, както в

телевизията.

• Форми на рекламата

Формите за реклама в традиционните медии са ни добре познати, затова

по-голямо внимание ще обърна на видовете в интернет.

Често срещана е текстовата реклама. Тя съдържа текст, в който има

хиперлинкове, които пренасочват трафик към сайтовете на рекламодателя.

Фирмените сайтове също представляват форма на реклама в интернет и

обединяват текст, снимки, графики, звук, анимация и видео. Наличието на

всички изразни средства спомага за постигане на по-голямо въздействие върху

потенциалните потребители, защото действа на повече сетива.

Най-популярни са банерите. Банерите до известна степен напомнят на

рекламното каре във вестниците, но имат много по-големи възможности.

Банерите също съдържат хипервръзка към сайта на рекламодателя. При него

178

може точно да се сегментира аудиторията, а самия банер може да променя

формата си като се постави курсорът на мишката върху него.

Основна цел на рекламното каре във вестниците, както и на банера, е да

се привлече вниманието на потребителя, за да прочете той рекламното

послание. За да получи точна информация, рекламното каре трябва да

съдържа повече текст. При банера това не е необходимо, тъй като той отвежда

потребителя до сайта на рекламодателя, където има предостатъчно

информация за стоката или услугата. Банерът трябва само да „грабва окото” и

да интригува.

За разлика от каретата в печата, банерите могат да бъдат статични,

динамични и анимирани. Според размера и формата са над 15 вида.

„Най-разпространените формати сред анимираните банери са flash и gif,

сред статичните - тези в jpеg формат. Новите технологии позволяват

движещите се банери да се изработват и като rich media банери, съдържащи

например HTML, 3D анимация, или направо видео.”2 Тези Rich Media банери

най-много се доближават до телевизионната реклама. „Rich Media банерите са

олицетворение на най-голямото предимство на интернет рекламата – те

въвличат потребителя в случващото се и изискват активно отношение от

страна на аудиторията. Така, за разлика от традиционните форми на реклама,

потребителят е деен участник в маркетинговия комуникационен процес и

рекламата е съобразена с нуждите и рефлексите му”, пише в наръчника на User

Medeа („ Основи на интернет рекламата”).

Този тип банери, както става ясно, съдържат видео и звук. Подобрението,

което настъпва при онлайн рекламата, за разлика от телевизията например, е в

появата на рекламното послание. Според Чл. 85 ал. (2) от Закона за радио и

телевизия: „ Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени

от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или

пространствени средства, без с това да се ограничава използването на

нови рекламни техники.”

2 Патеев, С. Основи на интернет рекламата, наръчник на User Media

179

В Чл. 86 ал. (1) и (2) е посочено, че рекламните спотове не трябва да

нарушават целостта на предаванията, а новинарските емисии,

кинематографични произведения и филми, създадени за телевизията (с

изключение на някои сериали и документални филми), могат да бъдат

прекъсвани за реклама само по веднъж за всеки период от най-малко 30

минути.

Какво можем да извлечем като извод? Рекламата по телевизията е силно

ограничена от гледна точка на нейното излъчване. Тя трябва ясно да се отдели

от другите предавания и да се излъчи в точно определено време.

Онлайн рекламата не страда от подобни ограничения. Рекламното видео

послание би могло да прекъсне някое онлайн съдържание, като това се среща

все по-често. Или банерът се появява, преди да зареди клипът, който искаме да

гледаме, а той не се пуска, преди да е изтекла цялата реклама.

„Аудио рекламата от своя страна използва друг начин на въздействие –

така докато потребителят сърфира из интернет страницата, може да чуе кратък

звуков рекламен спот или пък ако премине с мишката през даден обект да бъде

улеснен и да получи допълнителна звукова информация за него.”3

В интернет пространството може да „изскочи” от всяко едно място и под

всякаква форма. А за да се привлече вниманието на читателя, се използват все

по-оригинални и нестандартни решения. За да се задържи интересът върху

рекламното послание, все по-често се използва игровата нагласа на модерния

потребител. За целта банерите са под формата на игри. Потребителят трябва

да застреля пирати, които идват към него, или да вкара определен брой

топчета в някоя кофичка и при пореден удар той бива препратен към

страницата на рекламодателя. Освен игри се ползват и анкети, които служат за

събиране на информация за нагласите на „сърфиращите”. Тази информация

после би могла да бъде използвана при следваща рекламна кампания.

Като заключение можем да кажем, че онлайн рекламата е резултат от

подобрението на традиционните видове реклама и възможностите, които

3 Патеев,С. Основи на интернет рекламата, наръчник на User Media

180

модерните технологии предлагат. Тя отговаря на новите потребности на

съвременната аудитория, която от пасивен наблюдател в миналото се е

превърнала в активен информиран участник. Промените в начините за

предаване на рекламното послание са в синхрон с изискванията на нашето

съвремие и се базират на една от основните характеристики на онлайн

рекламата – да прави потребителя съпричастен.

Използвана литература и онлайн източници:

• Катранджиев Х. Медиапланиране на рекламната кампания,

Университетско издателство „Стопанство”

• Димов, П. Копирайтинг за Уеб, 2011

• Патеев С. Основи на интернет рекламата, Наръчник на User

Media

• Наръчник за онлайн реклама 2008 (Online Advertising)

• http://interactive-share.com/?p=94 – Основни термини, използвани в

онлайн рекламата

• http://pravoto.com/site/zakonodatelstvo/zakoni/13504-zakon-za-radioto-

i-televiziyata-zrt - ЗРТ

• http://reklama.freebg.eu/istoria-na-reklamata/

• http://www.mms-bg.com/vidove_int_reklama.php

• http://rek-la-ma.blogspot.com/2010/11/0085.html

181

Промяната – от традиционна към онлайн реклама и защо едната измества другата

Елена Монева

Комуникацията в интернет става все по-силна и съответно всички ние в

голяма степен сме зависими от нея. Там търсим първоначално всяка

информация, там първо прочитаме новините, там комуникираме с хората. И

естeствено, всички тези канали са добър проводник за брандовете, за да

достигнат те бързо и директно до хората.1

Интернет бързо се превърна във все по-привлекателен рекламоносител

за хората от бранша, които искат да насочват кампаниите си по-точно и по-

ефективно, отколкото при реклама в другите традиционни медии. В момента

рекламата в интернет е пазар с висока стойност, който непрекъснато нараства.

Растящите приходи от продажба на рекламно пространство представляват

силен стимул за предлагането. От една страна, безплатните услуги стават все

повече, а многообразието и мащабът на безплатната информация за интернет

потребителите се увеличава; от друга страна, доставчиците обикновено

проследяват тяхното поведение в интернет с цел по-голяма целенасоченост на

рекламите към потенциалния потребител на различни продукти и услуги.

Рекламирането в традиционните медии се видоизменя въз основа на

онлайн рекламирането. Все по-често се срещат рекламни практики, характерни

за виртуалното пространство, да рекламират и в телевизиите.

Повечето компании, които държат да са в крак със съвременните

тенденции, рекламират чрез интернет. Всичко това дава основание да се

смята, че рекламата в интернет е актуална тема и въпреки наличието на

множество публикации, тя продължава да бъде обект на анализи и научни

проучвания, най- вече поради нейното бързо развитие.

1 http://www.tbmagazine.net/video/byudzhetite-za-onlain-reklama-se-uvelichavat.html

182

Какво представлява web рекламата?

Тя е съчетание от два компонента - съдържание и рекламни форми.

Двата компонента се допълват взаимно и трудно работят поотделно.

Количеството на интернет страниците расте непрекъснато и е твърде смело да

се разчита на случайно попаднали посетители на определен сайта.

Целта на рекламните форми е да насочат поток от интернет потребители

към страницата с описания, а целта на съдържанието е да поеме аудиторията,

идваща от рекламните форми и да представи продукта или услугата по такъв

начин, че да помогне за вземането на решение.

Най-популярният начин за web реклама в България е използването на

рекламни карета – банери, които при кликване отвеждат потребителя в

интернет страница с описание на продукта или услугата.2

Кратка история на онлайн рекламата

Първата онлайн реклама всъщност е спам. На 12 април 1994г. Лорънс

Кантер и Марта Сийгъл изпращат първи масов мейл, промотиращ адвокатската

им кантора в САЩ.

1994г. - НоtWired – Wired.com публикува първите банери онлайн.

Рекламират бира;

1995г., март - Уаhоо публикува първите си банери;

1995 г., април - стартират първите агенции за измерване на интернет

аудиторията NetCount и Internet Profiles. Стартира и първата фирма за онлайн

медиа планиране – Interactive Traffic;

1995 г. - 5 милиона потребители използват интернет;

1996 г. - похарчени са 301 милиона долара за онлайн реклама. Създава

се IАВ (Internet Advertising Bureau) - световна организация, занимаваща се с

подпомагане на онлайн реклама, интерактивни медии и мейлинг, отговаря за

стандартите, изследванията и обучението в областта; 2 Пак там

183

1999г. - 60 милиона потребители в интернет. Обемът на печалбите от

рекламата онлайн надминава 2 милиарда долара;

2003 г. - 92 милиона потребители на интернет са във виртуалното

пространство;

2009 г. - създаде ни са 234 милиона уебсайта, а потребителите са 173

милиарда;

2010 г. – 51% от българите ползват интернет.3

Огромният брой крайни потребители към днешна дата, както и

перспективата за тяхното увеличение, са една от предпоставките за развитието

на рекламата в интернет.

Какво може да се рекламира в интернет

Интернет аудиторията е твърде разнородна и на практика позволява да

се рекламира почти всичко, стига при планирането на кампанията да бъдат

подбрани точните места.

Рекламата в интернет е изключително подходяща за услуги и продукти,

при които процесът на взимане на решение от потребителя изисква сравняване

и допълнителна информация. Тя е незаменима част от цялостната рекламна

комуникация, допълва телевизионната, външната, печатната, както и всички

други форми на реклама.4

Съвременните форми на комуникация притежават големи възможности

за действие в глобален мащаб чрез интернет. В средата на интернет

потребителското поведение следва модел, коренно различен от този при

традиционните рекламни медии. Промяната днес се дължи и на някои основни

разлики при двата типа рекламиране. В сравнение с традиционните рекламни

средства интернет рекламата се отличава както с предимства, така и с

недостатъци.

3www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3549011 4 www.tbmagazine.net/statia/reklamata-v-internet

184

Предимства и недостатъци на онлайн рекламата:

В сравнение с традиционните рекламни средства, интернет рекламата се

отличава със следните предимства:

• интерактивност;

• възможност за предоставяне на максимум информация за рекламираната

стока или услуга;

• възможност за използване на всички възможни начини за достигане на

информацията до потребителя – текст, графика, звук, видеоизображение;

• възможност потребителят сам да контролира търсенето и получаването на

информация и по този начин да бъде въвлечен в процеса на изучаване на

обекта на реклама и максимално да се сближи с него.

• възможност за използване на различно таргетиране за постигане на по-

голям обхват на целева аудитория. Таргетирането може да бъде по пол,

възраст, професия, интереси и т.н. Така рекламното послание попада точно в

целта и следователно ще е максимално ефективно;

• ниска цена на контакт в сравнение с всички други рекламни канали;5

• възможност за получаването на обратна връзка от страна на потребителя;

• лесно достъпна;

• позволява промени в хода на рекламната кампания;

• предаване на посланието на няколко езика;

• ниски разходи;

• силно изразена селективност - насочване с голяма точност към таргет

група;

• положително влияние върху имиджа на фирмата;

5 www.mms-bg.com/vidove_reklama.php

185

• възможност за текущо актуализитане;6

• скорост. Факт е, че кампания в интернет може да бъде организирана в

рамките на по-малко от 24 часа. Онлайн решението се явява идеално за

кризисни или други спешни ситуации.7

Друго съществено предимство е, че чрез провеждане на интернет

рекламна кампания има възможност да се провежда и изследване.

Респондентите имат възможността да изпратят незабавно по електронен път

попълнените от тях въпросници. Бързото получаване на отговори превръща

пък онлайн маркетинговото изследване в предпочитан начин за оценка на

промоции, които вървят през кратък период от време.

Интернет рекламата има и някои недостатъци:

• Сравнително ограничен обхват в сравнение с другите медии. Все още

интернет е недостъпен за определени таргет групи. Това важи най-вече за по-

слабо развитите и по-бедни държави;

• Многобройни ,,съперници” за вниманието на потребителите в лицето на

другите статии и реклами, разпространявани чрез мрежата;

• Характерните за интернет хипервръзки могат да създадат по-

персонифицирани реклами. Те обаче могат да доведат до дезориентация и

объркване на потребителя;

• Липсата на контрол над съдържанието е по-отговорен и труден въпрос за

интернет реклама, отколкото при масовите медии;

• При мейлинг рекламата поканата за участие в изследване, изпратена по

електронен път, може да бъде изтрита от получателя като спам;

• Цените за поместване на рекламата са много ниски, но пък няма гаранция,

че поместеното съдържание ще бъде видяно от всеки желан клиент;8

6 Менчева, Лиляна и др. Маркетингови комуникации, С., Тракия-М, 2003, с.185 7 Минков, Венцислав и др., „Търговски комуникации”, С., Фабер 2008, с. 214 8 Менчева, Лиляна и др. Маркетингови комуникации, С., Тракия-М, 2003, с.186

186

• Медийното планиране в интернет е сложен и труден процес, свързан с

проблеми, които липсват при офлайн рекламите.

От изложеното дотук може да се обобщи, че в контекста на нестихващата

конкурентна борба при разпределението на рекламните бюджети онлайн

пространството заема утвърждава и налага своето място сред останалите

медии.

За онлайн рекламата и най-разпространеният начин, по който тя достига до потребителя.9

Рекламните формати в интернет са:

Рекламен банер – има формата на графично изображение с точно

определени размери. Той не е носител на цялата рекламна информация, а

просто инструментът, който да привлече вниманието на потребителя към

рекламирания продукт или услуга. Съществува световен стандарт за интернет

рекламните банери www.iab.net.

Rich Media – това е технология за изготвяне на рекламни материали най-

често с включване на Flash, звук и видеоизображение, както и други

интерактивни инструменти. Този формат се доближава най-много до

телевизионната реклама. Такива банери са олицетворение на най-голямото

предимство на интернет рекламата – те въвличат потребителя в случващото се

и изискват активно отношение от страна на аудиторията.

Landing Page – или страницата, на която попада потребителят, след като

е кликнал върху дадена реклама. Най-професионалният подход в интернет

рекламата.

Рекламни игри – много често рекламното послание се отправя към

потребителите под формата на игра. Това е основният начин в интернет

маркетинговия микс, чрез който да се търси интеракция от страна на

потребителя.

9 www.tbmagazine.net/statia/reklamni-formati-v-internet.html

187

Floating ads – ,,плаващи” банери. Те се появяват за няколко секунди в

основния екран на браузъра на потребителя и закриват останалото

съдържание, след което изчезва или се влива в някоя от брандираните от

рекламодателя секции на сайта.

Expanding ad – реклама, която променя размера си и която изскача над

останалото съдържание в уеб страницата, след което обикновено се прибира в

стандартен банер, разположен на едно от стандартните за банерите места.

Wallpaper аd – реклама, която заменя фона на сайта и го брандира с

посланието на рекламодателя. Обикновено се използват цветове или картинки,

типични за имиджа на рекламодателя.

Trick banner – банер, който създава илюзията, че е част от

съдържанието на сайта.

Pop-up – банер или нова уеб страница, която изскача при зареждане на

друга интернет страница, или пък при натискане на даден бутон или банер.

Регистрация в търсачки и каталози – задължителната първа крачка

след създаването на даден сайт. Вписването на даден сайт в търсачки като

Google, MSN или ICQ, гарантира, че при търсене от потребителя по ключова

дума, съвпадаща с дейността на клиента, сайтът му ще се появи сред

търсените резултати. В модерния интернет маркетинг SEO (Search Engine

Optimization) е неизменна част от интернет рекламния микс.

VIP позиция – срещу допълнително заплащане посланието на клиента

се откроява сред останалите. Този формат се използва най-често в каталожни

сайтове, сайтове с обяви или пък форуми, за да се открои определено

съдържание над останалите като VIP.

Мейл реклама – изпращане на съобщение, текст, картинка или друг

елемент, с които се поднася рекламното послание по електронната поща до

много получатели.

Вирусен маркетинг (Viral marketing) – един модерен и в духа на

съвременните форми на комуникация маркетинг модел. Вирусният маркетинг е

188

техника, при която рекламното послание се предава от потребител на

потребител или от уста на уста.

От изброените начини, по които онлайн рекламата достига до

потребителя, най-разпространен е банерът. Той има малък размер, който

позволява съвсем кратки текстове и/или миниатюрни изображения. За да

постигнат основната си цел - насочване на аудитория към страниците с

информация, банерите трябва да бъдат атрактивни, интригуващи, загадъчни и

не на последно място верни. Подвеждащите реклами разочароват аудиторията

и отслабват доверието в марката.10

Банерът се влияе от същите параметри като печатната реклама -

разположение, големина, цветност, честота на показване и периодичност. Той

може да съдържа ограничен обем информация. Използват се предимно кратки

послания и се акцентира на добрия дизайн. 11

Целта на банера е да бъде забелязан и потребителят да кликне върху

него. Той действа успешно по формулата АIDА (attention, interest, desire, action),

като времето и пространството от привличането на вниманието до действието

е само един клик.

Рекламният банер е най-старата визуална форма на реклама в Интернет

и вече са формирани навици у рекламодателите в ползването му. Банерът

лесно се разпознава от потребителите като реклама и им дава избор дали да

кликнат, или не, според интереса им. Има контекст и може да се

персонализира. Банерът може да се актуализира непрекъснато и е гъвкав като

структура и съдържание. Увеличава сериозно познаваемостта на марката,

въпреки че не винаги достига минималната ефективност от 1% (съотношението

между брой излъчвания и брой кликове).

Съдържанието на страницата, в която попада аудиторията след кликване

върху рекламните форми, е от ключово значение за запознаване с

рекламирания продукт или услуга и оказва въздействие при взимането на

решение. Зад една сравнително малка рекламна форма, каквато е банерът,

10 www.tbmagazine.net/statia/reklamata-v-internet 11www.trimata.bg/reklama/c1067.html

189

може да стои огромен масив от информация за продукта или услугата. Не

съществува друга медиа, подобна на интернет, която да предоставя

неограничено количество информация за рекламиран продукт или услуга.

Информацията може да се актуализира непрекъснато в зависимост от

нуждите на потребителя. По всяко време (дори в процеса на рекламната

кампания) могат да се добавят нови неща. Съдържанието в повечето случаи

остава и работи дори след приключване на рекламната кампания.

Потребителите запомнят рекламите в интернет, знаят, че зад тях стои някаква

информация и могат да я намерят и след края на кампанията.

Дори и без корпоративен сайт фирмата може да рекламира определен

продукт или услуга в специално направена за целта интернет страница. По-

добре да се изберат няколко места за реклама, отколкото едно или две. Всяка

интернет медиа има верни фенове, които не посещават други медии.12

Недозираното натрупване на банери в уеб сайтовете с цел увеличаване

на приходите от реклама е основен проблем. То води до негативно отношение

на потребителите, рязък спад в ефективността на банерите и намаляване на

скоростта на зареждане на страницата. В този смисъл зрителят не може да

премахне банера от телевизонния екран, когато говорим за появяването на

реклама в телевизията. Това може да доведе до негативното му отношение и

до постигане на нежелан от рекламодателя ефект.

Банерът се изчерпва бързо и интересът към него спада, ако не се

актуализира често. В уеб теорията това явление е известно като “burn out of a

banner”. Например при едномесечна кампания с висока интензивност е

препоръчително да се направи промяна поне четири пъти.

Силните цветове привличат вниманието, но и дразнят повече. В

началото банерите в Интернет са много по-цветни и силно изразени за разлика

от сега. Сега цветовете са по-меки и посланието достига, без да дразни окото.

Банерът трябва да е съобразен с рекламната площадка, където ще се

излъчва. Съществуват множество правила, по които се създават банерите.

12 www.tbmagazine.net/statia/reklamata-v-internet

190

Разбира се, има и немалко ограничения от различно естество. По-долу са

изброени няколко най-общи съвета как банерите да са по-ефективни:

• по данни на Infoseek вълшебното „Кликни тук" (Cliск Неге) увеличава броя

на кликовете със средно 44%;

• анимираното изображение привлича с около 25% повече кликове от

статичното;

• имитации на „действени" полета като падащи менюта (drop-down),

радиобутони или други подобни в банер също са много ефективни;

• банерите трябва да се сменят. По съвет на Double Click не е добре даден

банер да се покаже повече от четири пъти на един и същ човек. В

зависимост от честотата на посещение на аудиторията на сайта се

определя и периодът на амортизация на визията;

• банерите трябва да са съобразени с аудиторията, за която са

предназначени, както и да са позиционирани в адекватни медии и да са

съобразени с тях;

• сред магическите думи, благоприятстващи ефекта на банера, са

„безплатно" (Free), „секс", както и въпросителните или загадъчните

послания;

• използването на примамки (teaser) е добре изпитана и работеща

практика и за онлайн средата;

• по-малкият по файлов размер банер ще се зареди по-бързо и има по-

голям шанс да бъде видян и съответно да предизвика действие от страна на

посетителя. Добре е да се избягват дългите (повече от 3-4 секунди) и

сложните сценарии на банери (това също облагодетелства файловия

размер);

,,Плаващи банери” – вече и в телевизията

Floating ads или още „плаващи банери", популярни у нас и като „банери

фантоми”, са стандартни по размер банери, които се появяват върху

191

съдържанието на дадената страница за няколко секунди, и изчезват. Те се

характеризират с висок рейтинг, което се дължи също на „измамата" и

използването на потребителско поведение за клик върху специфичен линк,

който в случая остава под банера за кратко време. Съществува обаче и

немалък риск за създаване на негативен ефект. Въпреки това тези банери са

често използвани, макар и да са със значително по-висока цена от

стандартните банери. Възможно е и вграждането на звук, при което ефектът

става още по-голям. Най-често плаващ банер се прилага при входни страници

на сайтове от портален тип. За първи път подобен банер у нас е приложен при

кампания на Майкрософт България за Windows ХР през есента на 2002 г. на

началните страници на Dir.bg и Gbg.bg.

„Натрапчива реклама” – все по-често срещана реклама в онлайн пространството

Както е видно от названието й, тази реклама атакува потребителя

непрекъснато като се стреми да обсеби неговото внимание и да го принуди да

осъществи контакт. Тук потребителят няма избор, рекламата му се натрапва и

той трябва да направи едно допълнително усилие (един клик повече), за да

заяви нежеланието си (или желанието си) да възприеме посланието. В момента

натрапчива реклама се ползва от сайтовете, предлагащи безплатен хостинг и

уеб постранство, а също и от порно сайтовете, сайтовете за залагания и други.

Контекстна реклама

Този вид онлайн реклама показва рекламно послание в отговор на

определени запитвания на инернет потребителя и се публикува в популярните

търсещи машини – Google, Yahoo, MSN и др. Всеки ден те се посещават от

милиони потребители, които търсят итерсуващите ги стоки и услуги. Рекламата

в търсещите машини се оказва най-ефективният интернет начин както за

повишаване на продажбите, така и за решаване, на практика, на всякъкви

маркетингови задачи. Най-популярната рекламна площадка за публикуване на

контекстна реклама е Google Adwords. Рекламите се покзват след запитване от

потребителя редом с резултатите от запитването. От Google се купуват

ключови думи и словосъчетания, подходящи за тематиката на рекламната

192

кампания на определена фирма, и контекстната реклама се показва само на

тези потребители, които са въвели в търсачката точно тези думи. Например

реклама на автокъща се показва при търсене по думите ,,автомобил на кредит”

или “test drive SUV”и т.н.13

По-добрият вариант - E-mail маркетингът

E-mail маркетингът14 се базира на технологията на електронната поща и

е изключително ефикасно средство за достигане до целевите групи, дори до

конкретен потребител. Осъществява се персонализирана комуникация между

рекламодател и клиент/и. По пощата може да се изпращат рекламни писма

(вкл. и индивидуални), а също и да се прикрепят рекламни анонси към всяко

едно писмо, изпратено през даден mail-сървър.

Когато потребителят се интересува от определена тема, продукти или

услуги, той се абонира за получаването на новини, промоции, пресбюлетини и

т.н. и става част от категоризирани мейл списъци. Той доброволно е оставил

точния си електронен адрес, като може по всяко време да се отпише от листите

или да промени абонамента си. В последно време уеб възложителите се

обръщат все по-често към рекламата в maillists, защото така точно фокусират

посланието си до таргет групите.

Спам

Спамът е нежелан имейл с рекламен характер15 или натрапена нежелана

информация на потребителите, най-често под формата на електронни писма.

Независимо от изключително вредните последици, до които води, все още

много рекламодатели и рекламни агенции го практикуват. Това, което трябва да

се разбере съвсем ясно, е, че спамът вреди и вмешава отрицателни нагласи на

публичността към техниките на директен web маркетинг, от него губят и

крайните получатели, и интернет доставчиците. Тази поща не струва много на

рекламодателя и се използва и в българското интернет пространство.

13 www.mms-bg.com/context.php 14www.bgstuff.net/biznes-i-pari/6011-e-mail-marketing 15 Кафтанджиев, Христо Хармония в рекламната комуникация. Много презаредена, 6. прераб. и доп. изд. С., Сиела, 2008, с. 258

193

Мащабите на спам рекламата придобиха такива размери, че големи

сайтове като yahoo.com и hotmail.com обявиха война на тази порочна дейност,

но, реално, независимо от законовите ограничения, които се налагат, не могат

да се справят с наплива от нежелана електронна поща.

Изводи и заключения

С развитието на информационните технологии и навлизането им в

ежедневието на все по-голям брой бизнес потребители и консуматори,

Интернет се утвърждава като средата с най-голям потенциал за провеждане на

маркетингови дейности.

Пазарът в Интернет е съставен на пръв поглед от ,,виртуални” потребители, но

зад всеки от тях стои реален потребител със своите нужди и желания,

претенции и разбирания и по тази причина може да се твърди, че в Мрежата

съществува реален пазар. Огромният брой крайни потребители към днешна

дата, както и перспективата за тяхното увеличение, са една от предпоставките

за развитието на успешен електронен маркетинг в глобален мащаб.

Интернет рекламата привлича с интерактивността си. Интернет е

проактивна медиа, сравнена с пасивната форма на офлайн медиите.

Очаква се в близките десет години процентът на населението у нас,

което използва тази услуга, да нарасне още повече. Това ще бъдат млади хора,

които сега са деца, а сегашните млади потребители ще съзряват и стареят с

интернет. В краткосрочен план визията за мястото на интернет в ,,глобалното

село” очертава картина, която преди 50 години би била психиатрична диагноза,

а преди 20 - научна фантастика: свят, в който всекидневните нужди от

комуникации и информация са изцяло опосредствани от компютъра и интернет

- от връзката с другите, през новините, специализираната информация,

музиката, филмите и развлеченията, до покупките, финансовите операции и

т.н. Сред очертанията на все по-ясната картина на глобализиращия се свят

постепенно изпъква и образът на един нов човешки вид – ,,хомо

интернетикус.”16

16 www.tbmagazine.net/statia/potreblenie-na-internet-v-blgariya

194

Използвана литература и онлайн източници:

• Кафтанджиев, Хр. Хармония в рекламната комуникация. Много

презаредена, 6. прераб. и доп. изд. С., Сиела, 2008

• Менчева, Лиляна и колектив Маркетингови комуникации, С.,

Тракия-М, 2003

• Минков, Венцислав и колектив Търговски комуникации, С., Фабер

2008

• www.tbmagazine.net/video/byudzhetite-za-onlain-reklama-se-

uvelichavat.html

• www.tbmagazine.net/statia/reklamata-v-internet

• www.tbmagazine.net/statia/reklamni-formati-v-internet.html

• www.tbmagazine.net/statia/potreblenie-na-internet-v-blgariya

• www.bgstuff.net/biznes-i-pari/6011-e-mail-marketing

• www.mms-bg.com/context.php

• www.mms-bg.com/vidove_reklama.php

• www.trimata.bg/reklama/c1067.html

• www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3549011

195

Рекламната комуникация в социалните медии

Ефекти, дефекти и път на развитие

Данаил Антов

В живота си ние постоянно правим маркетинг. Също така постоянно сме

поставени в ситуация, в която сме или от страната на надуващия балона, или

на този, който трябва да го купи. Професионално в рекламната сфера нещата

не стоят по-различно въпреки годините опит и развитие на бранша. В основата

си той винаги ще остане комуникационен бранш, или иначе казано – хора,

казващи нещо на други хора, с цел лична или печалба за трета страна.

Но въпросът е как? Как водим тази комуникация ? Кои инструменти

използваме?

Интернет промени цялостната представа за движението на

комуникацията към целевите групи на дадена организация, като това се случи

предимно чрез блоговете, форумите, чрез банерите (зависи от

продукта/услугата/идеологията) и социалните медии. Той създаде почвата за

развиването на нов клон в маркетинга – бъзз маркетинг. Със създаването на

страници като „Facebook”, „Twitter”, „YouTube” и т.н. се появи възможност

марката не само да достига и показва качествата си на потребителите, но също

така да бъде част от техния живот.

По мое мнение рекламата в социалните медии може да се раздели по

три критерия – (1) ефекти, (2) дефекти и (3) път на развитие. Смятам, че тези

три компонента определят качествено и количествено рекламната комуникация

в социалните медии и затова ще я разгледам чрез тях. Правя това разделение

на базата на проведеното от мен изследване и обобщените резултати от него,

които насърчиха мисленето ми в тази посока. Проучването представлява

анкета, проведена сред крайни потребители, и има следните въпроси: 1.Какъв

тип реклами намирате за интересни?;

196

2. Какъв тип реклами намирате за отблъскващи?;

3. Колко често довършвате четенето си на реклама и в кои случаи?;

4. Как влияе рекламата на вас и вашите близки като страничен наблюдател?;

5. Колко често купувате нещо, за което сте разбрали от реклама? Какви типове

продукти са това?;

6. Смятате ли, че рекламата може да ви накара да пазарувате повече отколкото

сте планирали?;

7. Колко често се разочаровате от разликата между рекламата и реалния

продукт при потреблението му?;

8. Изтъкнете според Вас причината компаниите да правят реклама? Защо има

продукти, които виждаме по-често, и такива, които дори не виждаме в

рекламите (от какъвто е да е сорт)?

Ефекти

Ефективността на рекламата в социалните медии е голяма, затова те са

предпочитан канал от все повече компании с добре изградени рекламни

планове. Доста от фирмите в България преливат рекламните си бюджети от

традиционните канали в интернет. Показателен в тази насока е фактът, че

делът на интернет рекламата за 2008 година е с 20% по-малко от този за 2010.

Изследването на „Пиеро” на рекламния пазар в България за 2010 г. показва

увеличение както на брутните рекламни бюджети (с 10,75%), така и на нетните

(с около 5%). Макар интернет все още да е каналът, държащ последно място в

медийния микс (4%), той непрестанно расте, като за 2010 г. ръстът е 11%. Това

е тенденция на развитие, която ясно показва доверието на специалистите към

този рекламен канал, както и самата му ефективност.1

1 Изследването на „Пиеро 97” показва данни за ръста на интернет рекламата през 2010. Дисплейната реклама бележи най-голям дял – 80 %. Рекламата на клик има само 10-процентов дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове. Водещите браншове в интернет рекламата са: 1. Финансови институции, 2. Телекомуникации, 3. Хобита, мода и спорт. Следват ги браншове като автомобили, напитки, хранителни стоки, фармацевтика, магазинна мрежа. Повече може да се види на адрес: http://dox.bg/files/dw?a=c8b18cc41e

197

Самата медиа е ефект, тя дава възможност за перфектна отчетност

на похарчените пари, което е неточно в някои от традиционните канали, а в

други напълно липсва, както е във външната реклама например.

Становището се потвърждава и от анализа на медийна агенция „Пиеро

97” за 2011 г., където инвестициите в интернет рекламата бележат отново ръст,

този път с 11.4% спрямо 2010 г. През тази година интернет задминава радиото

по инвестирани рекламни бюджети. Иво Цеков, управител на „Пиеро 97”,

нарича 2011-та „годината на Facebook”. Според данните на медийната агенция

„ […] единствено инвестициите в интернет реклама са се увеличили в

сравнение с предходната година - с 11.4% (при отчетени 15% ръст по брутни

данни). През 2011 г. за този канал са били отделени 8% от медиа микса, като за

пръв път интернет е задминал радиото по инвестирани рекламни бюджети [...]”.

Според Цеков е възможно инвестициите в социалната мрежа да са достигнали

10 млн. лв., с което интернет се нарежда на трето място в медиа микса след

телевизия и преса.2

От гледната точка на потребителя интернет събира на едно място

приятели, интереси, хобита, необходимости и дава възможност на потребителя

не само да подбира рекламните послания, които да стига до него, но и да върне

обратна връзка до фирмата –какво мисли за продукта и/или услугата й. От

страната на потребителя социалните медии са и много добра среда за

получаване на информация за дадена марка, фирма, вид стока и т.н.

Интернет даде възможност марките и продуктите да бъдат обсъждани,

да се излагат мнения на всеки един отделен потребител към останалите

потребители на даден продукт. Тази гъвкавост създаде възможност на

специалистите да анализират желанията на потребителите си и да си изградят

представа за отношението на потребителите към продукта или услугата си на

базата на реални факти.

Плановете на компаниите се промениха, доста от тях се ориентираха към

социалните медии с цел да създават приятели на марката или да ги съберат на

едно място. Социалните сайтове увеличиха силата на потребителите като

2 Повече по темата може да бъде открито в медийната карта на рекламния пазар за 2011г. Достъпна на адрес: http://www.piero97.com/Medien-pazar

198

група за натиск, което засилва потребителското доверие към казваното в тези

медии. А това отваря ново поле за изява на специалистите да разгърнат

креативността си и да създадат нов интерактивен продукт, чийто потенциал и

ефективност за достигане до таргетирана аудитория е неограничен.

Изводът е, че интернет отвори врата на възможности за рекламата,

за които традиционните рекламни канали не могат и да мечтаят. Чрез него се

създаде възможност марката да достигне до потребителите си по нов път,

който се ползва с по-висока степен на довериe.

Дефекти

Когато се говори за ефекти, не може да се подмине факта, че рекламната

комуникация в социалните медии има своите дефекти. Пренасищането с

рекламни послания в една отделна страница драстично снижава ефекта от

рекламното послание, чисто и просто защото и тук са в сила правилата, които

влияят при външната реклама и печатната реклама, а именно –

пренаситеността на дадено пространство с рекламни послания дезориентира

потребителя.

Възприятието на социалната медиа като лично пространство, в което

доверието на дадения потребител е засилено, също заема ролята на дефект,

тъй като ненавистта към намеса е засилена. Директната реклама в социалните

медии се превръща в дефект за дадената маркетингова стратегия.

Контролът върху посланието в социалните медии е затруднен, което

създава казуси за специалистите, поради несигурните резултати при

използването на определени комуникационни техники.

Възможност за използването на антиреклама е основен дефект като

цяло в интернет рекламата и в частност в социалните медии. Злословенето,

клюките, сриването на имидж и още много некоректни действия са възможни и

ефективни тук. Пример за това са забранените реклами на „Пепси”, които са в

открита битка с „Кока-Кола”, нарушаваща правилата за лоялна конкуренция.

Изводът: Рекламните кампании в социалните медии могат не само да

повишат ефективността на даденото рекламно послание, но и дават

199

възможност за използването на „черни” техники, което е вредно за рекламния

пазар.

Път на развитие

Развитието на социалните медии е пряко зависимо от развитието на

технологиите. Но във всеки случай тези медии ще продължават развитието си

като рекламен канал основно поради своите неограничени възможности.

Личната ми оценка е, че инструментариумът на рекламиста, маркетолога,

пиара ще се увеличи и измени, като някои познати и използвани широко в

практиката техники ще престанат да съществуват. Софтуерното развитие на

тези медии пряко ще рефлектира не само върху креативността в рекламния

бранш, но и върху отдавна изградените практики на работа в него, променяйки

го количествено и качествено.

Използвана литература и онлайн източници:

• Манолова, М. На заден ход. Рекламният пазар продължава да се

свива. Само инвестициите в интернет рекламата растат,

Capital.bg, 03.04.2012

http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2012/04/03/1801034_na_za

den_hod/

• http://www.piero97.com/Medien-pazar

• http://dox.bg/files/dw?a=c8b18cc41e

Част ІІІ

Употреба на медиите

Аудитория

200

Превръщането на пасивния медиен зрител в активен консуматор

Славена Димова

В съвременното забързано общество тенденцията към

свръхпотребление, родила световната финансова криза, е абсолютно логично

обоснована и развиваща се с нарастващи темпове. Покупателната способност

като израз на успех и качественост измества фокуса от моралните

характеристики на индивида и го превръща в машина за транслиране на стоки

и услуги, по-голямата част от които дори не подлежат на своевременна

консумация, а се получават заради самата идея от потребността. Потребност,

която е изкуствено създадена с цел по-големи печалби, и лансирана във всички

медии. На зрителя се внушава, че по-голямата консумация го превръща в по-

щастлив човек, по-осигурен.

В същия този стремеж към печалба и по-високи рейтинги медиите се

оказват медиатори на продуктите на производителите, което е вредно за

аудиторията. Така се формира един затворен кръг на непрестанно

потребление, което не може да бъде ограничено и дори се пренася от чисто

материалните стоки към тези на интелектуалната собственост.

Тази консуматорска вълна поражда не просто свръхконсумация, темата

за която е разработена в редица учебници и научни текстове и се разглежда

дори не само като икономически показател, а и като психологически аспект на

модерния човек, което засяга всички хуманитарни науки, които се интересуват

от сферата на социално-икономическия и обществено-политическия живот.

Като един от най-ярките примери в това отношение се явява основополагащата

идея на Маслоу1, която е експлицирана графично в пирамидата от стойности,

която той съставя и която е базисна за редица науки. Още по времето на

своите изследвания, той говори за нивата на сигурност, които се постигат

1http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=324:%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&Itemid=115

201

посредством различните степени на задоволеност. Въпреки че е изключително

актуална и днес, тази разработка може да бъде приложена за медийното

съдържание с леко видоизменение.

Потребността от информация вече не се разглежда като висше благо и

като приоритет, а като даденост. Вече не стои въпросът, как да се набави

нужната информация, а как да се набави ДОСТОВЕРНА информация и как да

се отсеят необходимите факти сред множеството.

Тази дилема е пряк резултат от световното свръхпотребление. Медиите

вече не гледат на аудиторията като на пасивен участник, като на зрител, на

когото да бъде послужено. За медиите днес аудиторията е таргет група, чиято

основна функция е покупателната. Медиите се превръщат в посредник между

рекламодателите и аудиторията, като междувременно пласират информация,

която е обвивката, а съдържанието е изместено от фактите, необходими на

зрителите към предлагането на различни стоки и услуги.

Стремежът на медиите да превърнат аудиторията от пасивен субект в

активен обект няма изразен негативен характер. Това не е умишлено търсене

на печалба на всяка цена, нито е безогледно разпространяване на данни без

значение на тяхната специфика. Този стремеж се изразява в желанието на

медиите да се намира по-близо до зрителите, което е възможно благодарение

на новите технологии, които правят информацията все по-достъпна.

Скъсяването на комуникативното пространство предлага нови

възможности и издига на едно ново качествено ниво отношението аудитория-

медии. Постоянната връзка, която се изгражда, е възможно да рефлектира в

„синдрома на гадния свят”, който е особено осезаем при детската, възрастната

аудитория и уязвимите аудиторни групи. Медиите не предават, те изграждат

света. Те създават настроения, течения, мнения. Тяхната роля на посредник е

видоизменена от силната им социално отговорна функция. Това е и причината

за редица хора казаното по новините да се приема като абсолютна истина,

която не подлежи на съмнение. Тази тенденция е както изключително полезна

за самите медии, така и много опасна за тях. Доминиращото положение, с което

разполагат в момента, изисква огромна отговорност и добре премислена

стратегия, която да отговаря на нуждите на зрителите, за да се ползват те

постоянно от техните услуги.

202

Точно това гарантирано ползване на медиата е причината да се

превърнат зрителите от пасивни наблюдатели в активни консуматори на

медийно съдържание. Достъпността на информацията е важна за

конкурентоспособността на медиата, така в стремежа си към по-голяма

аудитория, която да е по-привлекателна за рекламодателите, медиите се

стремят да доставят максимално качествен продукт в минимални срокове. Това

оптимизиране на медийното съдържание и доближаването му до обикновения

зрител скъсява комуникативното пространство и позволява на медиите да

получават обратна информация в реално време. Неизчерпаемата

необходимост от свежи факти, която е присъща за консуматорската аудитория,

за да се чувства тя адекватна и актуална в динамично променящата се среда, е

обусловена от медийното свръхпредлагане, което определя постоянното

търсене на този продукт.

Медийното съдържание като неограничен ресурс вече не се осмисля като

висше благо и като стока без заместители. Разнообразните способи за

доставяне на информацията и нейното изобилие, както и възможните

алтернативи за свободното време на аудиторията, които са форма както на

пряка, така и на непряка конкуренция за собствениците на медиите,

представляват рискът от пропуснати ползи, които биха имали особено

негативни последици върху медиата като организация.2

Особено осезаема е тази концепция през последните десетилетия,

когато развитието на технологиите увеличава възможностите, които медиите

предлагат. Те са вече дори физически по-близо до зритиелите, освен че са по–

достъпни. Тяхната непосредственост и постоянна близост до аудиторията

изгражда консуматорското отношение на потребителите към самата

информация. Консумацията на данните не се изразява просто в постоянното им

употребяване, нито в текучеството на факти, които медиите разпространяват

постоянно, колкото във възможността за обратна връзка, изразяване на емоция

и показване на отношение и съответна позиция по даден казус.

Така медиите не просто изграждат едно общество от лоялни потребители, а

формират общественото мнение и социалната активност на гражданите

посредством своята способност да бъдат медиатор на различни идеи и

2 Спасов, Тр. – „Макроикономика” – София, 2009, стр.19

203

практики. Акумулирането и ретранслирането, което се осъществява

едновременно от медии и аудитория, няма еднакво значение, нито дублираща

функция. Това са по-скоро две диаметрално противоположни течения, които се

допълват и чиито рефлексии формират мненията в обществото.

Развитието на технологиите и промяната във възприятието на света на

съвременния човек го превръща от зрител в консуматор на информация като по

този начин изискванията към медийното съдържание се издигат на едно ново,

качествено равнище. Вече не е достатъчно просто да се представя дадено

събитие, а е важен начинът, стилът и маниерът на това представяне, за да

бъде телевизията, вестникът, радиото конкурентоспособно.

За тази конкурентоспособност от съществено значение е поливалентната

и многопластова връзка между медиите и публичната комуникация. Връзка,

която става все по-изразена в съвременните условия на гражданското

общество посредством конвергентните медии. Зрителите имат възможността

да участват активно в създаването на комуникационния процес. Комуникацията

като обмяна на информация в социума се осъществява посредством

технологиите и Интернет. Чрез Интернет информацията, предадена от онлайн

изданията, информационните агенции, онлайн телевизия и радио, достигат до

неограничен кръг субекти. Революционността, която отличава интернет от

останалите средства за осведомяване, се заключава в това, че медиите в

Интернет доставят новини в реално време, предлагат допълнителна

информация или хронология на събитието чрез линкове и хипервръзки, както и

възможност за обратна връзка – в това се състои и тяхната интерактивност.

Интернет медиите обединяват в себе си редица конвенционални медии, поради

което също са предпочитан източник на осведомяване от аудиторията.

Навлизането на подобен род нови медии оказва влияние и на връзките с

обществеността. Обществени институции, политически представителства,

организации с нестопанска цел, корпорации и компании поддържат сайтове и

блогове, които осигуряват обратната връзка с обществото. Това доказва, че

връзката между публичната комуникация и медиите е неразривна част от

комуникационния процес в обществото.

В търсене на по-голяма аудитория медиите изместват фокуса си към

развлекателния профил и предлагат огромно количество разтоварващи и

забавляващи предавания и сюжети, които не ангажират трайно съзнанието на

204

зрителя. Това, разбира се, е полезен елемент в ежедневието на аудиторията,

пренасищането с подобен род продукти води до консумиране на

телевизионната продукция от зрителите и се губи съзидателният елемент на

медиата като регулатор и координатор на общественото мнение.

Тази конвергенция3 (процес на размиване на границите между отделните

електронни медии, като технологичната проявена форма на конвергенцията

представлява възможността един уред да приема съдържание под различни

електронни форми) предизвиква нова ера в медийното съдържание, която

революционализира медийния бизнес изцяло и променя из основи

комуникациите – както кoмерсиалните, така и обществените. Цифровизацията

не е просто подмяна на аналоговите мощности с дигитален еквивалент. Това е

основна промяна в процесите на производство, в изискванията към

служителите, в условията на креативност и труд. Тя предоставя възможности

за генериране на нови медийни услуги, алтернативи за свободен избор на

отделния потребител и най-важната промяна в развитието на електронните

медии. С интегрирането на новите технологии се променя пазарът, влиянието

на властите и потребителското поведение. Това отново поражда въпросите за

същността на идеята за обществени медии и дори за самоопределението на

гражданите в контрадикция на консуматорското начало. Под въпрос е

същността на концепцията, защото обществото е в процес на преобразуване,

като крайният резултат е неясен.

Стремглавото нарастване на числеността на медиите и произтичащата

от това конкуренция водят до диференциране и специализиране на медиите.

Този медиен бум има няколко основни последици – първата се изразява в

сегментиране на аудиторията на база на техните предпочитания, и, второ –

форматиране на самите медии, преобразуването им в обслужващи вкусовете

на определена категория зрители, читатели, слушатели. В този случай

личностната ориентация играе основополагаща роля в процеса на

потребителския избор. В основата на мотивацията на всеки човек стои един от

трите типа личностни ориентации – ориентация към принципите, към статуса и

към действията.

3 „Думите на медийния преход” – Пешева, М., Попова, М., Петров, М., Кафтанджиев, Хр. и колектив

205

В резултат на тези разнообразни по своя характер процеси се получава

едно логично явление, което въпреки разнородната същност на формиращите

го процеси се отличава с концептуална единност. Това е превръщането на

зрителската аудитория от пасивно зрителско тяло в активен консуматорски

обект. Тази тенденция е резултат от изместването на медийния фокус,

стремежът към печалба, породен от свръхпотреблението, както и от

индивидуалните нагласи на самите потребители. За преобразуването на

качествата на аудиторията основно значение има технологичната революция,

която обществото продължава да преживява и в момента. Възможността за

непосредствена близост на информацията експлицира в създаването на новия

консуматорски настроен потребител на медийно съдържание.

206

Използвана литература и онлайн източници:

• Кафтанджиев, Хр. Критерии и показатели за сегментиране на

телевизионната аудитория –

www.unwe.acad.bg/research/br6/5.H.Katrandjiev.pdf

• Мелтев, М. Класически медии и съвременни комуникации

www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/.../M_Meltev.pdf

• Пешева, М. Електронните медии – комерсиализирани и

доближени до аудиовизуалните услуги

www.obshtestvo.net/content/view/259/5/

• Пешева, М. Думите на медийния преход

• Спасов, Тр. – Макроикономика, С., 2009

• Фром, Е. Да имаш или да бъдеш, издателство „Кибеа“, 1996

• Юруков, Б. Основни концепции -

www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

• Юруков, Б. Особености на комуникацията,

www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

• Юруков, Б. Българското интернет общество

www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

• Юруков, Б. Различните модели на новите и старите медии

www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

• Юруков, Б. Обречени ли са медиите?

www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

207

Аудиториите на гребена на вълната на медийната промяна

(или Читателю, кажи си: вярваш ли ни?)

Мирослава Кирилова

Актуалност

Все си говорим за промяната в медиите, за трансформацията, която

претърпя средностатистическият журналист в света на бързоразвиващите се

комуникации, за осъвременяването на медийния продукт и т.н. Сякаш на заден

план обаче останаха аудиториите. Хората, заради които всъщност съществува

и се прави журналистика. В настоящия текст с груби щрихи ще се опитаме да

очертаем „силуета” на българския читател-зрител-слушател и участник в

създаването на медийно съдържание през годините. Допитахме се както до

изявени журналисти, медийни специалисти и социолози, така и до

обикновените граждани, които определено имаха какво да кажат по темата.

Ерозия на доверието в медиите

Вярата в медиите е важен белег за развитие на демокрацията и за

наличие на качествена журналистика. Досега обаче няма общоприета

дефиниция за това, какво означава доверие към журналистиката. Опит за

барометър, който да измерва единицата „доверие в медиите”, прави проф.

Петранка Филева в своя научва статия1, където обобщава, че то се формира на

базата на четири променливи:

1. Доверие в избора на теми. Реципиентите вярват, че представителите

на „четвъртата власт” са избрали най-важните теми от деня, най-релевантните

за ситуацията и че техните интереси ще бъдат представени с оглед на добрите

журналистически практики.

1 Филева, П. Качество на управлението на медийните организации, електронно списание Media-journal.info, Брой 3 / Септември 2009 г. http://media-journal.info/?p=item&aid=60 /посетена на 22. 11. 2011 г./

208

2. Доверие в избора на факти, което означава, че аудиторията вярва в

компетентността на журналиста. Т.е. специалистът в областта на словото си е

послужил с ясни и надеждни източници на информация.

3. Доверие в истинността на фактите, т.е. реципиентите не подлагат на

съмнение фактите и вярват, че обясняващата/напомняща информация

отговаря на истината и грижливо е проучена-разследвана.

4. Доверие в журналистическото обработване на информацията или

коментара, което означава, че информацията не се изкривява, а аудиторията

може да се довери на способностите на журналиста да коментира новините и

да очертае ясно тяхната релевантност за потребителя.

Новите медии – канал за любителска журналистика

По този повод в свое интервю, дадено специално за целите на

настоящия текст, медийният експерт и председател на Съвета за електронни

медии в България (СЕМ) – Георги Лозанов, коментира: „Новите медии и

интернет дават шанс на любителската журналистика и на онези хора, които са

непрофесионалисти. Това като цяло разклати стандартното, традиционно

доверие в журналистиката на базата на липса на професионализъм и

идентичност.” Според думите на преподавателя във Факултета по

журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” в

конвенционалните медии е ясен адресантът на посланието, т.е. знаеш кой стои

зад дадено послание. Докато в интернет невинаги е възможно проследяването

на автора на дадена публикация. „Самата онлайн журналистика създаде

известна девалвация на доверието, която по обратен ред се пренесе и в

традиционните медии” – добави още той.

Задочно към мнението му се присъедини и друга наша събеседничка –

Екатерина Генова, директор на дирекция “БНТ-Свят и региони”, която е позната

на публиката като автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. Тя е

категорична, че „Ако има референдум днес, не знам дали медиите ще получат

доверието на гласуващите.” Доверието обаче е основополагащ стожер в

човешките взаимоотношения и то не се губи с лека ръка. Ето защо се връщаме

209

назад в диахронията на времето, за да проследим този пагубен за всяко

демократично общество процес. „Журналистиката е част от имунната система

на демокрацията. Защото една от основните й дейности е критическата

функция по отношение на властта. За да стане една власт демократична, тя

непременно трябва да е разкритикувана. Така че журналистиката е нещо като

религиозния дискурс през Средновековието.” – изрази мнението си Георги

Лозанов. Неслучайно английският политик Енох Пауъл казва, че „Политик,

оплакващ се от медиите, е като капитан на кораб, оплакващ се от морето”. Ето

защо според позицията си спрямо властта аудиторията винаги е правила и

своите изводи за коректността на изданието. По думите на медийния

специалист именно поради тази причина преди 1989 г. е имало тотално

недоверие към медиите: „Почти всичко беше пропаганда. Не ставаше въпрос за

загуба на доверие към самата журналистика, а тя самата бе с изкривени

стандарти.” Изследователите К. О’Донъл и Джовет разделят пропагандата

(думата идва от латински и означава „размножавам”, „разпространявам”) на

бяла, сива и черна пропаганда. Ето защо трябва да откроим и разликата между

различните начини за въздействие върху големи маси от хора чрез изпращане

на едностранни твърдения за постигането на определени цели. Бялата

пропаганда си служи с ясни източници и в повечето случаи дава точна

информация. Сивата пропаганда се отличава с невинаги ясен източник и

ненадеждна информация. Черната пропаганда е тоталната дезинформация,

защото източниците й са лъжливи, а информацията – изфабрикувана, невярна.

Когато аудиторията си дава сметка, че става „жертва” на пропаганда, то

методът на въздействие не е изпълнил целта си. Или поне не напълно. По

време на управлението на Тодор Живков хората са знаели, че пресата

например няма да каже нещо лошо за властта. Въпреки това обаче

аудиторията си е купувала вестници. Защо? Не защото е искала да се

дезинформира, а защото по-скоро е възприемала пропагандата за бяла – „Да,

не ни се казва всичко, но има доза истина в новините.” Има и друг фактор,

който трябва да отчетем. Словото има множество функции, а една от тях е

асоциативната. Това, което не се е казвало с думи, понякога е можело да бъде

прочетено между редовете. В този смисъл читателите са имали доверие на

журналистите дотолкова, доколкото им позволява цензурата да бъдат честни.

210

Всъщност може би най-незасегната от идеологията на тоталитарния

период е останала телевизията. Това наблюдение медийният експерт и

председател на СЕМ си обяснява така: „Телевизията беше привилегирована,

защото тя беше и все още е много повече забавление, отколкото журналистика.

Някак си забавлението, което ти дава свобода, изграждаше и доверие.” Ето как

неидеологичността на развлечението е дарила телевизионната журналистика с

безценната симпатия на аудиторията. Самата Екатерина Генова е съхранила с

умиление и почит в спомените си образите на първите говорители по

телевизията: „Те бяха някакво чудо, което влиза в дома ти (...) Старала съм се,

като Мария Тролева например, да чета гладко уроците си, сякаш съм на екран”.

Такива са и спомените на представители на обикновената аудитория от

различни възрастови групи, до които направих неформално допитване за

целите на проекта. Анкетирани под формата на интервю бяха петима случайно

избрани граждани от различни възрастови категории. Ирина Костадинова (49 г.)

от София например сподели, че е било рядкост първо да имаш телевизор, а

когато е започвало излъчването – „няма значение кой какво прави. Оставя

делата си и всички се събират да гледат телевизия!” Георги Лозанов обясни, че

в началото самото средство е било голямото съобщение: „радостта от новото

поставяше на заден план посланието и това, какво приказва говорителят.”

Въпреки обаянието на телевизията аудиторията обаче не е приемала сляпо

всичко, казано чрез този комуникационен канал. Ирина Костадинова е убедена,

че по онова време българското общество е било в пълно информационно

затъмнение: „и преди имаше кражби, убийства и насилие, както и сега, само че

бяхме ограничени да чуем, видим или прочетем за тях. Международните

новини също бяха лукс. Докато днес многообразието от медии е достатъчна

предпоставка за наличие на плурализъм и представяне на различни гледни

точки.” Оттук можем да си направим ценният извод, че преценката за

ситуацията и времето, нагласите и перцепцията на аудиторията за реалността

не бива да се пренебрегват. Читателите-зрителите-слушателите пречупват

новините през своята призма, използвайки натрупаните си знания, умения,

отношение и опит, за да си изградят цялостен образ на случващото се.

211

Председателят на СЕМ пък обобщи, че „Медиите трябва да дадат шанс

на всеки да открие и да намери своята истина. Медиата е сцена, тя е площад,

там има и фокусници, и клоуни, там има и философи, които споделят своите

мъдрости.” По негови думи обаче, ако искаш да намериш по-задълбочени

факти, важни и финални истини, трябва да го правиш в друга сфера, защото

„аудиторията не подлежи на възпитание. (...) Това е задача на училищата, на

църквата, на читалищата, семейството, културните институции и т.н. Медиите

не трябва да възпитават, а да дават избор на човека.” С риск да противоречим

на експерта в областта бихме искали да подчертаем, че множество медийни

изследователи (Х. Ласуел, У. Шрам, П. Филева, П. Тодоров, Л. Стойков)

подчертават социалната и възпитателна роля на медиите спрямо обществото.

Необходимостта от информация неотменно съпътства процеса на човешката

еволюция и колкото по-комплексна става социалната действителност, толкова

по-динамичен е и обменът на информация както в самата структура, така и

извън нея. В съвременното общество основен фактор за задоволяването на

потребността от информация са медиите и в частност - телевизията. Това е и

едно от обясненията защо първите телевизионни продукции са имали висока

гледаемост – поради необходимостта от информация. Днес техническите

способности на телевизията й позволяват ежедневно да предоставя на

зрителите си огромни потоци от социална информация. Начинът на

представяне на новините обаче изгражда определена представа за света на

аудиторията. Тя се възпитава, създават й се навици. Палитрата от показваните

всекидневни човешки взаимоотношения, поведения, образци на мислене,

картини на статуси и роли, имиджи и стереотипи неминуемо се използва от

огромен брой хора, които с нейна помощ правят своята „скица” за света. В

резултат на това читателите-зрителите-слушателите съзнателно и доброволно

използват медиите, за да задоволят потребностите си от информация и

развлечение.

Повечето от допитаните участници в анкетата споделиха

безпокойствието си, че в стремежа си за внимание и рейтинг медиите

преминават отвъд границата на обикновеното емоционално възбуждане.

Сензациите се изграждат въз основа на спекулативни теми, а бруталността и

опростащването на събитията от деня отблъскват аудиторията. „За съжаление,

212

в момента българската журналистика е в много голяма криза, (...) защото

задължителното слугуване на истината се пренебрегва. Има твърде много

корпоративност, репортерството се превърна в изказване позицията на

институциите през устата на репортера. Изобщо основни закони на професията

се погазват или дори не се и знаят, което е тревожно” – е мнението на

Екатерина Генова, която е твърдо убедена, че журналистът трябва да носи

отговорност за действията си и последиците от тях.

Отговорност се потърси и преди броени месеци например чрез наложена

глоба от СЕМ на нашумелия журналист Мартин Карбовски, който в ефир показа

как се шмърка кокаин. В прайм тайма на Нова телевизия скандалното му

„показно” втрещи зрителите и очаквано обществеността постави въпроси за

своеволността в българската журналистика. Психолози също алармират, че без

сигурност и нравствени опори в личността се пораждат чувства за

малоценност, безсилие и нищожество. Тя или престава да следи неспиращия

информационен поток, или подлага на съмнение всяка „новина”, представена

от медиите. Лошите примери и журналистически практики подкопават

мостовете на доверие между журналистиката и нейните публики.

На фона на това недоверие между медии и общество се изгражда и т.

нар. „хиперреалност”. Телевизията, компютрите, софтуерът, мобилните

телефони, интернет, електронната поща – това са инструменти на

глобализацията, които унифицират човека, които го въвеждат в света на

виртуалността и го правят „символен аналитик” (категория, с която пръв си

служи Робърт Райк). Иначе казано – абстрактните понятия и символи са негово

ежедневие. Тези хора са не само част от социума, те са част и от неговия елит.

Данните на европейската статистическа служба Евростат потвърждават този

факт. През миналата година повече от 70% от домакинства на стария

континент имат достъп до интернет. За сравнение преди 4 години връзка с

глобалната мрежа са имали 49 процента. Статистиката сочи още, че повече от

четири пети от европейските потребители, които използват интернет за

изпращане на съобщение в дискусионни форуми, в блогове и социални мрежи,

са на възраст между 16 и 24 години. Те стават практически „недосегаеми” за

традиционните медии като телевизия и радио, а да не говорим за вестници,

213

защото предпочитат интернет и социалните медии. Вече не е достатъчно

просто да четеш дадена новина, формата за обратна връзка е повече от

актуална в територията на виртуалното пространство. Там ясно могат да се

проследят разноликите нагласи на хората, да се чуе гласа на тези, които

предпочитат да останат в сянка. „С развитието на медийната среда настъпиха и

социални промени. Сега повече от всякога човек има нужда от социални

контакти, които му се отнемат от гледна точка на физическа близост в реалния

свят чрез интернет, но му се дават нови възможности за общуване пак там. В

глобалната мрежа потребителят търси поле за изява, той иска да изложи

мнението си и да бъде чут. Иначе ще остане нереализирал се мълчалив

самотник” – каза специалистът по масови комуникации Росен Кутелов,

управител на консултантска къща „ПРОГРЕС консулт” в свое интервю, дадено

специално за целите на настоящия материал. Иначе казано медиите не само

информират и въвеждат човека в света на новото и непознатото, те са

способни и да го изолират. Те му дават и ново поле за изява и несъзнателно му

отнемат възможността за социална комуникация и физическа близост в

реалността.

В Бялата книга на Бюрото за интерактивна реклама (IAB - The Interactive

Advertising Bureau)2 с красноречивото заглавие „Медиите се променят” се

съобщава, че независимо дали става дума за аудио-визуални или текстови

файлове, за информационни или емоционални новини, интернет има

способността да обединява най-силните страни на различни медийни канали.

За пример е дадена констатацията, че традиционните медии имат своя прайм

тайм. При радиото – това е рано сутрин, когато хората пътуват за работа, а при

телевизията е късно вечер, около 20.00-22.00 ч., когато всички са си у дома.

Предимството на интернет е, че достига до потребителите през целия ден. А

аудиторията се променя от гледна точка на това, че може да избира какво да

гледа, слуша или чете. Тя вече не се подчинява на програмата и дирижираното

представяне на информацията, а мисли, вълнува се, променя и избира

журналистическото съдържание.

2 IAB се състои от повече от 500 водещи медийни и технологични компании, а въпросното проучване може да бъде видяно на IAB Europe White Paper Brand Ad /посетено на 20.11.2011 г.

214

Ето как колкото повече потребители имат достъп до високоскоростна

интернет връзка, толкова повече журналистиката ще се адаптира към

променящите се медийни потребителските нагласи. Дебатът дали ще изчезнат

конвенционалните медии е много актуален, но повечето специалисти отричат

подобно явление – говори се за отлив на аудитория, за спад в рекламните

приходи, но не и за изчезване на определен тип медиа, защото всяка една от

тях е намерила своята пазарна ниша и път до сърцето на читателя-зрителя-

слушателя. Георги Лозанов призна, че поддържа тезата, че ще се запазят и

двата екрана, т.е. и телевизията, и интернет: „Гледането на телевизия е

забавна употреба на свободното време, то е удоволствие. Докато мониторът на

компютъра, ако не си дете, е място, където повече работиш, отколкото се

забавляваш. Затова си позволявам да кажа, че гледането на телевизия през

монитора на компютъра е като Коледа в офиса. Хем ти е приятно, защото е

празник, хем все пак работиш.” Според него е все още жива ритуалността на

гледането на телевизия – да застанеш с чаша бира в ръка пред екрана и да

гледаш мач, а някой друг да се е погрижил за програмата. В по-далечна

технологична перспектива медийният експерт си представя, че ще изчезнат и

двата комуникационни канала, когато всичко ще може да се превръща в екран

чрез холограмите, които ще станат част от нашите среда и ежедневие.

Дотогава обаче трябва да се замислим как да се върне доверието на

обществото към медиите и съвременната журналистика да отговори адекватно

на променящите се потребителски нагласи и воля на обикновения човек да

участва в създаването на медийно съдържание. Според нашите събеседници

увеличаването на любителските текстове в сферата на журналистиката не е

заплаха за професията, а ново предизвикателство. Нали именно в условия на

конкуренция пазарът изживява своя разцвет? Респективно в журналистиката

ще изпъкнат още повече качествените кадри и техният професионализъм ще

бъде оценен достойно. „Блоговата и любителска журналистика носят личните

усещания на автора, докато професионалният журналист от името на

аудиторията търси най-важното” – коментира председателят на СЕМ, според

когото смелостта да поемаш социални рискове заради хората, артикулацията

на случващото се и задълбоченост в материята, която е обект на изследване,

са сред водещите качества на добрия журналист.

215

Директорката на „БНТ 2 – Свят и региони” пък признава, че „понякога, за

да си свършиш работата, така както смяташ, че е редно, трябва да нарушиш

доста правила.” Обществото наистина оценява рисковете, които журналистът е

склонен да поеме заради работата си. Неслучайно в допитването ми до

обикновените граждани кой е любимият им журналист изпъкнаха имена като

Васил Иванов, Огнян Стефанов, Елена Йончева, Генка Шикерова. Хората

формират критериите си за оценка и на базата на неутралност на новината,

независимост, истина, обективност, уравновесеност, разнообразие на

източниците. Райна Димова (24 г. – друга анкетирана) например посочи Антон

Хекимян като свой фаворит, тъй като е „репортер, който не взема ничия страна.

Опитва се да представи максимално обективно случващото се, търси различни

източници, но не се самоизтъква като Миролюба Бенатова, а остава в сянка,

зад невидимата завеса на професионализма.”

Следващата фигура онагледява петте най-важни качества, които трябва

да притежават добрите журналисти, според повечето допитани за целите на

изследването:

216

Вместо заключение

Нагласите на аудиторията са ядрото, което вълнува хиляди сектори, не

само медийния. Журналистиката обаче стои по-близо до самия човек, защото

тя се явява посредник между обществото, свободата, политиката и бизнеса.

Ето защо медиите са не само форма на изразяване на социума, но и скрита

картина с огледални елементи на мултикултурния свят, в който живеем. Вече

човекът не е само читател, той е онлайн потребител, активен участник във

форуми и социални мрежи, снабден с най-новия модел смартфон, има и таблет

за по-бързо проследяване на новините. Той реагира, дискутира, качва

съдържание и се превръща от адресат на медийния продукт в равноправен

създател и модератор. „Новите медии” носят и ново отношение към медийния

свят. Що се отнася до конвенционалните канали на журналистиката – те сами

определят дали ще се променят в темпа на развиващите се технологии и ще

привлекат с нещо различно динамичните потребители. Ще завършим с думите,

които точно описват и двете страни на златната монета на демокрацията и

свободата: „за да бъде постигната и отстоявана, свободата има нужда от

гражданско общество и независими медии, които да се борят за нея.”

Използвана литература и онлайн източници:

• Инджов, И. Медиите – между свободата, политиката и бизнеса, С.

2011 г.

• Филева, П. Качество на управлението на медийните организации,

електронно списание Media-journal.info, Брой 3 / Септември 2009 г.

• Доклад на IAB, Бяла книга – Медиите се променят.

• Статията „Достъпът до интернет в България се е удвоил за 4 години”

http://www.btv.bg/news/svetut/story/1049199316-

Dostapat_do_internet_v_Bulgaria_se_e_udvoil_za_4_godini.html

• Лекционните курсове на доц. Стела Ангова, проф. Л. Стойков, проф. М.

Мирчев и други преподаватели

• Лични интервюта

217

Приложение Разговор с Георги Лозанов

Медиата е площад – там има и фокусници, и клоуни Георги Лозанов е експерт по медии и философ, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Води курсове по Теория на културата, Медийна публичност и Пресфотография. Най-новата му книга е „Какъвто трябваше да бъда” (2010). Лозанов има над 100 участия в български и международни конференции, участвал е в над 30 проекта в областта на медиите. Председател е на Съвета за електронни медии.

1. Доверието към медиите е важен белег за развитие на демокрацията и за наличие на качествена журналистика. Каква е степента на доверие обаче на българското общество към родните медии?

Има обратна зависимост. Новите медии и интернет дават шанс на любителската журналистика и на онези хора, които са непрофесионалисти. Това като цяло разклати стандартното, традиционно доверие в журналистиката на базата на липса на професионализъм и идентичност. В конвенционалните медии знаеш кой говори, докато в интернет потребителите имат съвсем други привилегии, които дава глобалното информационно пространство и т.н. Но самата онлайн журналистика създаде известна девалвация, която по обратен ред се пренесе и в традиционните медии. Дали хората вярват на медиите? Ами, човек няма избор... На какво друго да вярва? Преди 1989 г. имаше тотално недоверие към медиите. Почти всичко беше пропаганда. Не ставаше въпрос за загуба на доверие към самата журналистика, а тя самата бе с изкривени стандарти. Новите технологии дадоха изключителен тласък и на жълтата преса, защото социалните мрежи се превърнаха в публични медии.

2. Прекрачи ли се границата на емоционалното възбуждане на

аудиториите при представяне на скандални новини и спекулативни теми?

Журналистиката поначало е нещо трудно, защото ти говориш на хора, които не искат да слушат. Аз обичам да давам следния пример. Ако в началото на деня слушаш сутрешния блок, където съобщават, че има проблем с канализацията в Долни Богров, то ти няма много-много да се загрижиш. Защото си мислиш за това, че трябва да заведеш детето на детска градина, или за предстоящите ти срещи през деня и т.н. Тогава трябва да има атракцион, който да те накара да слушаш. Когато се вкара лична история и новината се персонифицира обаче, това те кара да чуеш новината, която ти не искаш да слушаш. Понеже сега нарасна страшно много информационният поток, журналистиката използва все повече пътя към сензациите в борбата си за внимание.

3. Критичен ли е българският слушател/читател/зрител?

Критичен е, да. Разбира се. Критичността, несъгласието и разочарованието му обаче не е повод да не слуша, чете и гледа. Например „Биг брадър” – всички казват, че това е ужасно, а всички го гледат. И колкото по-

218

ужасно става, толкова повече гледаемостта му се повишава. Колкото повече нямаш доверие на един журналист, толкова повече се интересуваш от него.

4. Възпитава ли се аудиторията?

Не! Аудиторията не подлежи на възпитание, пък и това не е работа на медиите, не е в природата им. Това е задача на училищата, на църквата, на читалищата, семейството, културните институции и т.н. Медиите не трябва да възпитават, а да дават избор на човека. Да му дават информация, но и да са плуралистични – да се показват различни гледни точки, така че аудиторията да може да избира. Медиите трябва да дадат шанс на всеки да открие и да намери своята истина. Медиата е сцена, медиата е площад, там има и фокусници, и клоуни, там има и философи, които споделят своите мъдрости. Ако искаш да търсиш важни, финални истини, трябва да го правиш в друга сфера.

5. Оптимист ли сте за бъдещето на българската журналистика? Естествено. Журналистика обаче е заплашена от това, че ще има много

голям любителски период. Аудиториите сами ще си произвеждат и подреждат съдържанието и ще се информират взаимно. Както с фотолюбителството. От фотографски студии и ателиета, сега всеки има възможност с фотоапаратчето или с телефона си да направи добри снимки. От което обаче професионализмът добива особена стойност. Така и журналистиката. Журналистиката е част от имунната система на демокрацията. Защото една от основните й дейности е критическата функция по отношение на властта. За да стане една власт демократична, тя непременно трябва да е разкритикувана. Защото какво е журналистическата критика? Медиите са четвърта власт и като такава тя не прилича на другите три, тъй като е власт на хората върху властта. Така че журналистиката е нещо като религиозния дискурс през Средновековието.

6. Какво беше отношението на хората към телевизията, когато тя едва стъпваше в България? В началото самото средство беше голямото чудо и голямото съобщение.

Това да имаш телевизор... ехее, беше голяма атракция. Събирахме се по съседи и това е било преживяване само по себе си. Радостта от новото поставяше на заден план съобщението и това, какво приказва говорителят. Но после с развитието на телевизията се коментираха и подозрения, новини, които се обсъждаха в цялата тоталитарна публичност. Обаче телевизията в това отношение беше привилегирована, защото тя беше и все още е много повече забавление, отколкото журналистика. Някак си забавлението, което ти дава свобода, изграждаше и доверие. Тази неидеологичност на забавлението по обратен ред даваше на телевизионната журналистика една по-голяма симпатия, отколкото от другите медии. Говорителите по телевизията имаха огромно самочувствие тогава. Даваха ли нещо пред малкия екран, всичко друго спира, тя е най-важното нещо.

7. Ще умре ли тази ритуалност на българина да гледа телевизия?

Дебатът дали ще изчезнат конвенционалните медии въобще е много актуален. За телевизията има най-малка опасност. Пресата по би могла да изчезне, както и радиото, като фонова медиа. Но аз поддържам тезата, че ще се запазят и двата екрана. Гледането на телевизия е забавна употреба на

219

свободното време, то е удоволствие. Докато мониторът на компютъра, ако не си дете, е място, където повече работиш, отколкото се забавляваш. Затова си позволявам да кажа, че гледането на телевизия през монитора на компютъра е нещо като Коледа в офиса – хем е приятно, но хем все пак работиш. Хубаво е да се прибереш у дома и с близките си да посрещнеш празника. Това удоволствие с чаша бира в ръка например да гледаш мача и някой друг да се е погрижил за програмата, а не ти да си си програмен директор и да свършиш тази работа – това ще се запази. Но ще изчезнат двата екрана в по-далечна технологична перспектива, когато всичко ще стане екран, а холограмите ще станат част от нашите среда и ежедневие.

8. Кои са качествата, които трябва да притежава „добрият” журналист?

Първо, най-важна е артикулацията на случващото се и усещането за събитийност. Любителите се информират за това, което става около тях в живота. Докато професионалният журналист оглежда целия терен и търси онова, което според него е най-важно. Защото блоговата и любителска журналистика носи личните усещания на автора, докато професионалният журналист от името на аудиторията търси най-важното. Така че това са две различни перспективи. Второ, много важна способност на журналиста е компетентността и аналитичността. Трето, нещо, което въобще любителската журналистика няма, е смелостта да можеш да поемаш социални рискове заради хората.

Разговор с Екатерина Генова

Задължителното слугуване на истината се пренебрегва твърде често

Вървя по тясната уличка „Сан Стефано” в столицата. Влизам в сградата на Българска национална телевизия и десетки познати лица от малкия екран се мярват пред очите ни. Само след няколко минути вече съм в кабинета на директорката на Втория канал на националната телевизия - БНТ-2, който започна да се излъчва на 16 октомври точно в 12.30 часа. Екатерина Генова, директор на дирекция “БНТ-Свят и региони”, е позната на повечето зрители като автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана на Ефир 2, а след закриването му - и на Канал 1, в продължение на 10 години. В уютния и светъл кабинет на директорката веднага си проличава любовта й към печата. Няколко вестници лежат на бюрото й, а междувременно тя чете и онлайн издания. Всъщност след като завършва журналистика, специалност „Печат“ в Софийския университет, Екатерина Генова работи като литературен сътрудник и редактор във вестниците „Вечерни новини“ и „Работническо дело“ – „Дума“. През 1990 година започва работа в БНТ като репортер в „По света и у нас“. По-рано, през 1984-86 година, е автор и водещ на тв рубриката „Актуална антена“. „450 съботи в студиото на „Ах,тези муцуни“ е книга, с която изявената журналистка запечатва спомените си от биографията на предаването зад кадър. След спирането му, в продължение на 3 години Генова води авторска седмична рубрика със заглавие „Ах, тези…“ във вестник „Стандарт“. От 2005 година амбициозната дама е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ“България“. Тя е сценарист на документални филми – „Ефир 2 – снимка за

220

спомен“, 40 години БНТ, „Европеецът от Байлово“ /за Елин Пелин/, „Върховният“ /за Райнхолд Меснер/.

Омъжена, с трима сина, усмихнатата шефка на БНТ 2 преминава през много трудности и житейски препятствия, за да днес стигне до тук. В кристална купа на масичката в кабинета й има цвят от рози, изсушени, но все още с пъстри багри. Още по-пъстри и обаятелни се оказаха и думите на моята събеседничка, която има изострен вкус към естетичното, чистото и неподправеното: прочетете ги!

1. Доскоро ежедневието ви беше свързано с глобализиращия се свят, сега оглавявате телевизия, ориентирана към регионите. Къде животът е по-пъстър и интригуващ?

Неслучайно двете теми се преплитат в една дирекция. Защото хората вече не могат да си позволят да бъдат изолирани. Слава Богу, няма Железни завеси, няма граници между повечето държави в Европа, така че животът на Стария континент много започва да прилича на живота във всяка една отделна страна. Ето защо двете посоки на работа, които в момента имам, взаимно се допълват. Защото българите в чужбина са от различни краища на страната и те имат почти същите интереси, каквито имат техните роднини, останали по родните места. Сега е по-лесно да се премине от единия канал в другия, от регионалния канал в БНТ Свят, защото, ако ти си в Лондон и си от Русе, вероятно ще ти е интересно да разбереш какво се случва в родния ти град.

2. Оптимистка ли сте след старта на БНТ 2? Аз по принцип винаги съм умерен оптимист, когато нещо трябва да се свърши, когато трябва да се постигнат поставените цели. И съм песимист, що се отнася до това, дали сме свършили вчерашната работа добре и дали не е могло да се направи още по-добре.

3. А перфекционист ли сте? Опитвам се да бъда. Но човек не е съвършен. Ако беше перфектен, сигурно щеше да е много скучно (усмихва се). Допускат се грешки, но е важно да не са фатални и да не се превръщат в тенденция.

4. Срамували ли сте се някога, че сте журналист? Не, никога. Това ми беше мечта от дете и в различни периоди си представях бъдещето си от всевъзможни ъгли. Като съвсем малка си мечтаех, че ще бъда говорителка по телевизията, защото тогава този тип медиа току що беше тръгнала и говорителите бяха някакво чудо, което влиза в дома ти. Старала съм се, като Мария Тролева например (която беше една от първите говорителки), да чета гладко уроците си, сякаш съм на екран. После знаех, че искам да работя във вестник. Направих го и телевизията се появи изневиделица в живота ми, когато бях на 20-21 години. Намериха ме чрез мои близки приятели, които са казали, че сигурно ставам за телевизионна репортерка. Екипът, който започваше да прави „Актуална антена”, организира нещо като кастинг. Беше много трудно и три дни след снимките се разболях и имах висока температура. Сигурно от напрежение и от студа, на който стояхме, за да направим пробните снимки. Интересно е, че операторът, който тогава ме

221

снима, сега беше поканен от мен да направи осветлението в студиото на БНТ 2 и му беше много приятно, че отново работим заедно. Спомням си, че след снимките тогава го попитах дали и за него не са били нещо като кастинг, а той отговори „О, аз вече бях утвърден оператор, ти какво си мислиш?” (смее се).

5. Вие запознахте българите с много муцуни, палитрата от сънародници беше огромна, но остана в тайна кои техни качества биха ги направили Ваши приятели? С повечето от тях бях, а с някои още съм приятелка. Даже се учудвам, че когато звънна на някого, с когото не сме се чували седем, осем, дори десет години, има същите добри чувства към мен, каквито е имал тогава. Т.е. не е било някакво моментно човешко взаимоотношение, свързано с работата по дадено предаване. Не мога, разбира се, да кажа, че с всички съм станала приятел, но пък с всички си пазим добрите чувства един към друг и спомена за нещо съпреживяно, което вероятно е било разковничето за това, че зрителите харесваха това предаване.

6. Участвали сте в много проекти по време на кариерата си, но кой остана сърцето Ви? Къде вложихте най-много от себе си? Да, аз съм започвала много неща... (замисля се). Започнах „Актуална антена” и я развих донякъде, тогава бях млада, разбира се. После Ефир 2 беше един от най-вълнуващите проекти, защото времената бяха разделни и много различни. Имаше безброй надежди, разнолики очаквания и голямо разкрепостяване на журналистиката по отношение на свободата на словото, на възможността за избор какъв тип журналистика да правиш. „Ах, тези муцуни!” също беше много важен проект, който неочаквано за мен просъществува цели 10 години, което е дълъг телевизионен живот за едно предаване. Тогава беше много вълнуващо, сега обаче е по-отговорно. Причината се крие в това, че в момента съществува огромен телевизионен пазар, има какви ли не телевизии и да предложиш нещо ново и оригинално днес е много по-трудно, отколкото тогава. Така че във всеки един от проектите, които съм започвала или в които съм вземала участие, има нещо уникално и специфично.

7. Работили сте и в печата, и в електронните медии. Писаното или изговореното слово оказват по-силно въздействие?

Безспорно телевизията оказва по-голямо въздействие върху аудиторията. Особено във времената, когато имаше само БНТ, тогава беше несравнимо. Рейтинг от 60% аудитория беше нисък (смее се). „Ах, тези муцуни!” имаше от 63 до 67 % гледаемост, но тогава нямаше други телевизии.

8. Умишлено ли избягвате частните телевизии?

Имаше възможност навремето да отида в една от първите частни телевизии, но трябваше да се явя на интервю и да си подготвя собствена презентация. Тогава това ми се видя като жест на излишно доказване (смее се). Сега звучи смешно, но тогава не беше разпространена практика да ходиш на интервю. Може би съм била по-безразсъдна, но си казах, че който иска да знае коя съм, може да ме оцени и без да кандидатствам. Но никога не съм съжалявала за това, че не го направих. Така е трябвало да стане. Частните телевизии са трудно място за журналистика.

222

9. Коя журналистика наричате „истинска”? Тази, на която хората вярват. За съжаление, в момента българската журналистика е в много голяма криза и аз се притеснявам от това. Защото задължителното слугуване на истината се пренебрегва твърде често, има твърде много корпоративност, репортерството се превърна в изказване позицията на институциите през устата на репортера. Изобщо основни закони на професията с погазват или дори не се и знаят, което е тревожно за мен. За една държава журналистиката може да бъде много голяма сила, а може и да донесе много големи бели. Когато ти не се съпротивляваш на някакви процеси, които политиците налагат, и когато не си коректив, нещата отиват на зле. Журналистът носи отговорност, ако пътят не върви в правилната посока. 10. Можете ли да кажете тогава, че медиите са четвърта власт?

Власт са, не знам коя поред, но са власт. За съжаление, някои представители на професията не я упражняват както трябва. Ако има референдум днес, не знам дали медиите ще получат доверието на гласуващите.

11. Боледува ли българския език и има ли лечение? Обижда ли ви тоталната неграмотност на младото поколение? Аз не бих казала, че цялото младо поколение е неграмотно. Аз съм човек, който много държи на българския език. Споря с всички, които нарушават правилата му. Опитвам се да създам нетърпимост в екипа, с който работя, към правописните грешки. Същото правя, разбира се, и вкъщи. Но най-много ме тревожи нещо, което синът ми онзи ден ми каза: „Е, какво толкова, че съм допуснал 3-4 правописни грешки. Това е есе по философия, не по български.” Той е типичен представител на своето поколение и очевидно изразява мнението на повечето си връстници, че правописните грешки не са нещо, което е толкова страшно, а дори е допустимо. Според мен чистотата на българския език е въпрос на отношение към работата, към това, което правиш. Спазването на правилата в езика се мултиплицира след това в спазване на правилата във всякакви други дейности.

12. Казахте „спазване на правилата”... Вие сте доста динамична личност, жена от ХХІ век, винаги ли спазвате ограниченията?

Е, не винаги. Минавала съм на червено, влизала съм в затворени улици ... (смее се). Понякога, за да си свършиш работата, така както смяташ, че е редно, трябва да нарушиш доста правила.

13. Форматът „Надиграй ме!” заложи на народните танци, които определено изживяват ренесанс. Това връщане към миналото ли е, проява на патриотизъм, или в духовността ни се е отворила някаква озонова дупка, която трябва да бъде запълнена? Мисля, че всичко идва от желанието на хората да намерят начин да се разтоварват и да се развличат. Очевидно клубовете по народни танци са доста мобилни и бързо се ориентират към потребностите на хората. От една страна, това е един успешен бизнес. А от друга, за тези, които ходят, е място за разтоварване, създаване на контакти. Народната музика сплотява, дава възможност да се изявиш, да контактуваш с другите. Самият допир на ръката на човека до теб е много важен, а динамиката на танците е невероятна. Те те

223

карат да мислиш и за да схванеш определена стъпка, трябва да се концентрираш и не можеш да мислиш за друго, така те откъсват танцуващия от другите проблеми.

14. Вие можете ли да играете хора? Да, оттам тръгна цялата идея. От моето участие в клуб „Драгалевски огън” се научих да играя няколко хора, не само видях, но и почувствах атмосферата, как хора от различни възрасти, пол и професия се събират и се забавляват. Тази нова вълна може и да е някакъв вид съпротива срещу чалга културата, срещу силикон културата, срещу изкуственото.

15. Как държите децата си далече от чалгата?

Не мога да го направя. Единият ми син е в Италия, другият във Франция, третият е тук, но и на трите места чалгата си е пробила вече път. Настоявам пред малкия ми син, че не искам да ходи на места, където се слуша този тип музика и той ми отговаря, че други места, на които един 17-годишен младеж може да отиде, няма. С удоволствие би отишъл на джаз клуб, но никой от неговите приятели няма да го придружи. Така че спорът е доста сериозен, но виждам, че чалгата е етап, през който се преминава. Иначе всеки си има избор, аз не искам да се забранява нищо, но не може и да е само то и да не остават алтернативи.

16. В какви взаимоотношения сте със здравословния начин на живот или годините Ви подминават, което е видимо, без Вашата намеса? О, определено полагам грижи, за да изглеждам добре. Които понякога ми тежат, но няма как да е иначе за човек, който работи цял живот с лицето си. Иначе съм привърженик на здравословния начин на живот и смятам, че движението е много важно за всеки един от нас. Плувам, играя тенис, карам ски, ходя на разходки, по различни еко пътеки и маршрути в планината, обичам туризма.

17. Сигурно чакате с нетърпение откриването на ски сезона? Да, определено. Но аз и семейството ми обичаме да практикуваме този спорт и в чужбина – в Австрия, в Германия, където условията са несравнимо по-добри от тук. Взимам си четири-пет дни отпуск и прекарваме невероятно. Никой не може да ме убеди, че туризмът в България не може да се развие по този начин. Австрия е държава с приблизително толкова население, колкото и България, по територия също сме близки. Но там, в местност като Витоша например, има над 100 въжени линии, 100 писти, удобства и съоръжения. Възпрепятстването на развитието на туризма у нас за мен е необяснимо.

18. Какво е вашето най-голямо богатство?

Семейството ми, на първо място. След това и екипът, хората, с които работя и на които мога да разчитам. Защото всъщност прекарваме доста голяма част от времето си на работното място и е важно да имаш доверие в колектива си.

224

Комуникационна и езикова култура на онлайн аудиторията - деформации в правописа и език на

омразата

Веселин Блажев

Една от най-големите трансформации в медийния свят, свързана с

навлизането на новите технологии за комуникация, несъмнено е въвличането

на аудиторията като участник в създаването и разпространението на новини.

Това обаче води със себе си редица други промени. Най-малкото, с развитието

на тези нови комуникационни технологии и появата на различните видове

комуникационни пространства езикът също ще трябва да претърпи промени,

адекватни на новата медийна среда. Тези промени произлизат не толкова от

самите технологии, колкото от масовото им ползване от доскорошната

“латентна” публика. Тук ще се опитаме да изведем главните насоки, в които се

променя езиковата култура на аудиторията, и да дадем оценка доколко те са

нещо положително. Освен това ще се опитаме да посочим главните виновници

за тези промени.

За улеснение на анализа ще разделим промените в две главни точки –

(1) деформации в правописа, породени от неспазване на нормите на

българския книжовен език, от една страна, и (2) език на омразата, породен от

анонимността, от друга. Смятам, че това са главните направления, в които се

изменя езиковата култура на аудиторията в новите онлайн медии.

1. Деформации в правописа при онлайн медиите

Комуникацията в онлайн медиите, а и онлайн пространството като цяло,

е по-бърза в сравнение с другите медии. Това забързване до известна степен

променя начина, по който потребителите четат и пишат. Самото съдържание на

съобщението става по-важно от формата и начина, по който е представено.

Така спазването на установените правила и стандарти на писане биват

225

неглижирани. В тази точка се визира именно разликата между употребата на

езика и установените норми за правопис при комуникацията в Интернет

пространството. Ще я разделим на три подточки:

- Правопис и пунктуация

- Латиницата като алтернативна кирилица

- Жаргон

Във всяка една от тези подточки ще разгледаме деформация на

книжовния език, породена от употребата на новите комуникационни технологии.

В първата ще разгледаме спазването на правилата за книжовно писане. Във

втора подточка ще обърнем внимание на феномена “писане на кирилица с

латински букви”, който беше доста нашумял преди години. А в последната

подточка имаме за цел да проследим доколко жаргонът (в това число и

професионалните жаргони) навлиза в онлайн комуникацията и до каква степен

по този начин се обогатява българският език.

1.1 Правопис и пунктуация

Както казва Иво Сиромахов в статията си “Новият правопис”, езикът до

такава степен е променен, че няма нищо общо с научените в училище

правила.1 В статията явно са посочени и деформациите, които се получават -

от изчезването на пълния член до липсата на всякакви пунктуационни знаци.

Това, което авторът не посочва, е причината за тези деформации, до която ще

се опитаме да достигнем. Но преди това, нека изброим деформациите,

посочени от Сиромахов, а и с които всеки потребител на онлайн комуникацията

се е срещал.

Като за начало да започнем с най-набиващите се на очи – замяната на

“ш” и “ч” със, съответно, 6 и 4. Към тях може да причислим и буквата “я”, която

се заменя с “q”. Деформация, която, по много причини, ще разгледаме в

следващата подточка. Изпускане на главната буква в началото на изречението,

а много често и при имената, също е една от по-очевидните деформации.

1 Сиромахов, И. Новият правопис, http://www.ivosiromahov.com/2_article/a49.html

226

Писането слято на думи, които принципно се пишат отделно, замяната на “ъ” с

“а”. И на последно място, но не по важност, изпускането на повечето

пунктуационни знаци (които много често биват използвани само в т.нар.

емотикони).

Като главна причина за повечето от тези деформации може да посочим

незнаенето на българския книжовен език. Не бива да пренебрегваме факта, че

много хора (в това число и по-възрастни) не са сигурни кога се поставя пълно и

кога непълно ударение. Предполагам, на всеки се е случвало да се допитва до

правописен речник, когато се сблъска с дилемата “а” или “ъ”. Пукнтуацията

също затруднява дори по-образованата част от хората. Естествено е при

младите тези тенденции да са по-силно изразени, като се има предвид колко

по-малко четат.

При Интернет обаче има още една спицифика, която засилва тези

деформации – а именно, че комуникацията онлайн е бърза. Толкова бърза, че

наподобява устната комуникация. Особено що се отнася до чатовете – те

наподобяват устната комуникация в бързината си. Именно поради това много

често потребителите не гледат как пишат. Както вече казахме – съдържанието

е по-важно от формата. Освен това чатовете в повечето случаи са под

формата на личен неформален разговор, където спазването на езиковите

норми не е приоритет.

При форумите и коментарите правилото за бързината също важи. Там

причината се корени в желанието да бъде отговорено, като се каже всичко,

което “ти е на сърцето”. Това желание се засилва още повече, ако темата

засяга потребителя пряко или в емоционален аспект. Никой не гледа как пише,

когато бърза да изрази недоволството си.

В тези условия на забързана комуникация повечето потребители нямат

време да мислят за неща като главни букви. Още повече като се има предвид

времето, което е необходимо за изписването им. За да напишеш главна буква,

трябва да задържиш Shift и чак тогава да натиснеш буквата. Освен досадна,

цялата операция е и доста бавна за повечето потребители.

1.2 Латиницата като алтернативна кирилица

227

Доколкото бързината на комуникацията в Интернет и непознаването на

книжовния език са фактори, които влияят върху тези деформации, те далеч не

са единствените. До известна степен много по-значимo е навлизането и

масовата употреба на друга технология за комуникация – мобилните телефони.

Макар сега да са плътно обвързани с Интернет, това не винаги е било

така. Само преди 5-6 години GSM апаратите нямаха безбройните и

разнообразни функции, с които ги познаваме днес. Една от най-полезните им

фукции все още си остава SMS съобщението, което в днешно време е силно

конкурирано от мобилните версии на Cкайп и “Фейсбук”. Но именно в SMS-ите

може да разпознаем главния виновник за писането на латиница. Липсата на

кирилица на старите модели принуди много потребители да пишат на

български, но с латински букви. Проблемът с изписването на букви като “ч”, “ш”

и “я” лесно се реши със заменянето им с 4, 6 и “q”. Тази честа употреба на

латиницата като алтернативна кирилица впоследствие се пренася и налага

като стандарт и в онлайн комуникацията.

Естествено тук отново го има моментът за бързината на комуникация.

Според психолога Димитър Тодоров латиницата се използва, защото позволява

да се пише по-бързо. Според него пишещите на латиница са прагматици, а

използващите кирилица са емоционално-художествени личности.2

Действително, латинските букви се откриват далеч по-бързо на клавиатурата от

младото поколение, което много по-често търси материали на английски език.

Скоростта на онлайн комуникирането е причина и за един друг феномен

– съкращаването на думите. Това е причината “чао” да стане “bb”, “не знам” да

се превърне в “нз”, а “връщам се веднага” в “brb”. Това е и причината за

масовата употреба на емотикони, чрез които е много по-лесно и бързо да се

изрази емоция, мнение или действие.

1.3 Жаргон

След като Интернет се използва много по-често от млади хора и

тийнеджъри, съвсем нормално е да се очаква да използват собствения си

жаргон за комуникация в онлайн пространството. Това е и причината думи като 2 Дойчинова, А. С. Димитрова, С. Василев. Бабо, чат ли си btw*?, “Труд”, 2011.

228

“келеш”, “споко” и т.н. да са толкова често срещани из Интернет форумите. Тук

може да кажем, че по-скоро жаргонът навлиза в Интернет пространството, а не

обратното. Появата и развитието на уличните жаргони не е обект на нашетo

изледване. То по-скоро е от интерес за езиковеди и културолози. От значение

за нас е как Интернет комуникацията променя жаргоните и езика като цяло.

Макар да казахме, че жаргонът навлиза в Интернет, съществува и

обратният процес – онлайн комуникацията влияе на жаргона и го променя.

Свързаността на мрежата, достъпът до всяка точка на земята, до голяма

степен допринася за това. Това е каналът, през който навлизат чуждиците,

които обогатяват не само жаргона на младите, а и българския език като цяло.

Оттук преминава и преносът на професионалните жаргони. Когато някой

потребител употребява думи и термини от професионалния си опит (било то с

умисъл или неволно) във форуми и чатове, свързани със свободното му време,

той пренася професионалния жаргон в други сфери на обществото.

Тази тенденция е толкова полезна, колкото и вредна за чистотата на

езика. От една страна, езикът се обогатява с нови думи, което е нужно, що се

отнася до новите технологии и научни открития, за които няма думи в

българския език. От друга, много български думи започват взе по-рядко да се

използват. “Юзери” е по-често употребявана дума от “потребители”,

“провайдъри” почти напълно замени “доставчици” и кой вече казва “човече”,

след като има далеч по-кратките и удобни “мен” и “бро”.

Неспазването на правилата на книжовния български език в Интернет е,

за да се облекчи комуникацията, от една страна, но е и признак на ниска

езикова култура, от друга. Той също така е отговор на динамиката на

общуването в условията на новите технологии. Според Борислава Хаджийска

обаче интернет езикът представлява опасност за чистотата на бългаския

книжовен език. Психологът Димитър Тодоров пък е на мнение, че използването

на латиница в съчетание с множеството съкращения и емотиконите може да е

причина за загуба на способността за емоционално изразяване и нормално

комуникиране.3

3 Дойчинова, А. С. Димитрова, С. Василев. Бабо, чат ли си btw*?, “Труд”, 2011.

229

Език на омразата

На международната конференция “Да предпазим децата и младите хора

онлайн”, провела се на 21-22 септември 2011, Националният център за

безопасен Интернет представя свое изследване върху онлайн агресията.

Самото изследване се провежда онлайн сред 213 ученици на възраст между 12

и 18 години, 33 родители и 1033 учители. Резултатите гласят следното: в 80%

от случаите няма реално намерение получателят на съобщението да бъде

наранен, а агресивното поведение и обидните съобщения се приемат като

“безобидна” шега от двете страни. Центърът за безопасен Интернет говори за

нова онлайн “култура” – “Омраза за забавление”. Тя функционира като “среда, в

която децата експериментират със своята идентичност, социалните рамки и

норми чрез отъждествяване с негативното.”4 Приемането на тази форма на

насилие и агресия за безобидна е опасна тенденция. Това може да доведе до

изкривяване на социалните норми и ескалиране на онлайн агресията в онлайн

тормоз.

Освен тази “забавна” омраза обаче в онлайн пространството съществува

и друг вид омраза – расовата. Хомофобията и ксенофобита са често срещани

във форуми, чатове и социални мрежи. Много лесно е да срещнеш изрази като

“турски изроди”, “извратени педали” и “гадни чифути”. Както казва Бистра

Узунова: “В Интернет-форумите те съпътстват всяка втора информация,

свързана с определени групи от хора.”5 За разлика от “Омразата за

забавление”, омразата на расова основа е далеч по-опасна, особено в региони

със смесено население, и може да доведе до социално напрежение на

етническа основа.

Типичен пример за това напрежение е случаят “Катуница”, който бързо от

криминално деяние прерасна в конфликт на етническа основа. А още по-бързо

премина и в онлайн пространството – групи от типа “Смърт за “цар” Киро! Око

за око, зъб за зъб”, в които има призиви за война с циганите, моментално

заляха соцялната мрежа “Фейсбук”. Там циганите са определяни като “болест”,

4 Димитрова-Лефтерова, Я. Онлайн омразата завлядява Интернет, Livenews.bg, 2011. 5 Узунова, Б. В Интернет езика: турски изроди, смрадливи мангасари, извратени педали, Frognews.bg, 2011.

230

“чума”, “дефект”, който “трябвало да се махне”.6 До 18 октомври 2011, близо

месец след събитията в с. Катуница, все още има над 40 групи във “Фейсбук”,

които призовават към етническа ненавист.7

Именно с цел да се избегнат тези етнически търкания, в Наказателния

кодекс съществува чл.162, който гласи: “всеки, който чрез слово, печат или

други средства за масова информация, чрез електронни информационни

системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална

или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с

лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди

лева, както и с обществено порицание.” И осъдени по този член има – освен

лидера на политическа партия “Атака” Волен Сидеров, варненският съд намери

за виновен и осъди на 10 месеца лишаване от свобода и обществено

порицание 23–годишния Слав Жечев. Варненецът е подведен под отговорност

за създаването на “Фейсбук” групата “Клане на цигани” и събитието “На

оръжие”, пак във връзка със случилото се в Катуница.8

В интернет пространството обаче не винаги е възможно да се залови

първоизточникът на съобщението. Причината за това е именно анонимността,

която прави онлайн комуникацията толкова привлекателна. “В Интернет никой

не знае, че си куче”, както гласи поговорката. Тази анонимност предоставя

възможността да експериментираш със социалните норми, скрит зад

псевдоним и/или дистанцията на онлайн комуникацията.

2. Изход от ситуацията

Нека обобщим казаното дотук – навлизането на новите комуникационни

технологии предизвика промени в начина, по който комуникира аудиторията, а

това от своя страна води до известни деформации в употребявания език. Както

опростяването на правописа и писането на латиница, обосновани от

динамизацията на комуникацията, така и разрастващата се онлайн агресия,

подбудена от анонимността на общуването в Интернет, са опасни тенденции,

6 Марчев, Г. Катуница подпали и интернет, Dnevnik.bg, 2011. 7 Марчев, Г. Над 40 групи във “Фейсбук” все още призовават за етническа омраза след Катуница, Dnevnik.bg, 2011. 8 Спасов, С. Първа присъда за призив към насилие и насаждане на омраза във “Фейсбук”, Dnevnik.bg, 2011.

231

спрямо които следва да бъдат предприети мерки. И тези мерки идват под

формата на саморегулация на самите онлайн платформи, било то чатове,

форуми или социални мрежи.

Изходът от ситуацията е в усилията на модераторите и

администраторите, които са натоварени с борбата срещу неграмотността и

омразата във форумите. На тях се пада тежката задача да следят за

спазването на правилата, които всеки потребител приема при регистрацията си

във всеки форум и всяка социална мрежа. Те са хората, които редактират или

трият неправилно написани теми и постове, те блокират достъпа на

потребители, използващи нецензурни изрази и език на омраза. В последно

време работата на модераторите стана все по-осезаема – вече е по-трудно да

срещнеш пост, написан на латиница или пълен с расова ненавист и/или

нецензурни изрази.

Макар да са добро начало, усилията на администраторите и

модераторите не са достатъчни, за да се спрат напълно негативните

тенденции. Да имаме чист език в Интернет комуникацията, лишен от омраза и

неграмотност, е въпрос на комуникационна култура на потребителите.

232

Използвана литература и онлайн източници:

• Димитрова-Лефтерова, Я. Онлайн омразата завлядява Интернет,

Livenews.bg, 2011.

• Дойчинова, А. С. Димитрова, С. Василев Бабо, чат лиси btw*?, “Труд”,

2011.

• Марчев, Г. Катуница подпали и интернет, Dnevnik.bg, 2011.

• Марчев, Г. Над 40 групи във “Фейсбук” все още призовават за

етническа омраза след Катуница, Dnevnik.bg, 2011.

• Сиромахов, И. Новия правопис, “24 часа”, 2009.

• Спасов, С. Първа присъда за призив към насилие и насаждане на омраза

във “Фейсбук”, Dnevnik.bg, 2011.

• Узунова, Б. В Интернет езика: турски изроди, смрадливи мангасари,

извратени педали, Frognews.bg, 2011.

233

Интернет зависимостта – между информационната и емоционална необходимост

Веселина Фотева

“Computers are useless. They can only give you answers.”

Pablo Picasso1

Някои казват, че знанието, което ще се натрупаме през следващите

няколко години, ще бъде по-голямо от това, събрано за цялата история на

човечеството. Вероятно преди малко повече от десетилетие бихме могли да

опровергаем това твърдение. Преди десетилетие, когато все още масово се

ползваха факс-машини, филмите се гледаха на касети с магнитни ленти, а

компютърът беше обект на удивление и подозрение.

Но ако отчетем, че дори мобилните телефони, които ползваме

ежедневно днес, са много по-сложно технологично устроени от онези, свързали

совалката Аполо 12 със Земята, то може би горното твърдение не би

изглеждало чак толкова странно.

Факт е, че като част от човечеството ние сме свидетели на едно бързо,

динамично променящо се време, в което ежесекундно около нас се случват

малки революции, които изменят големия свят. Намираме се в епицентъра на

забележителна промяна в науката и историята. А знанието отдавна не е онова,

което беше само допреди няколко години.

Но освен свидетели на всички промени, ние сме и участници – като

двигатели на промяната, анализатори, потърпевши. Ерата на информацията

отвори вратите ни към неограниченото знание. В същото време човекът вече

не се стреми да задържа и обработва знанието в себе си. Няколко клика биха

1 „Компютрите са безполезни. Те могат само да ви дадат отговори.“ Пабло Пикасо

234

били достатъчни за Гугъл например да ни достави всяка информация. Тя на

свой ред бива използвана и захвърляна.

Интернет създаде паралелна на човешката памет (защо не и паралелен

на човешкия разум до година-две?!). Безбройни платформи и „облаци“, на

които складираме безценните си данни, задачи, документи, снимки,

хронологизираме живота си, правим опит да го подредим. Със същия маниер и

мащабност откриваме и паралелната реалност, която съществува в мрежата и

понякога остава там, а понякога излиза и извън рамките на монитора.

Четем. Гледаме и слушаме. Какво се случва в Египет, изявленията на

този или онзи политик, световен лидер, обожествяван анализатор. Следим

какво казва и всеки от фейсбук приятелите ни, колко нови имейла сме

получили, каква е пътната обстановка, в колко часа тръгва автобусът от

спирката, изготвяме доклад за работа, оформяме графично страниците. И

представете си, в този момент връзката се разпада. Целият поток от

информация, с която сме захранвали мисълта си, се изпарява.

Осъзнато или не, подчинени сме на Интернет. И тази подчиненост лесно

и бързо прераства в зависимост. Каква може да бъде тя, кой е най-потърпевш

от нея, доколко сме допуснали онлайн реалността да замести живата такава?

Следващите страници ще се опитат да дадат отговор (макар и частичен) на

тези въпроси.

Според определението на Световната здравна организация (СЗО) 2зависимост е "психическо и понякога физическо състояние, резултат от

взаимодействие между един жив организъм и дадено вещество,

характеризиращо се с поведенчески и други реакции, които винаги включват

непреодолим стремеж да се взема това вещество продължително или от време

на време, за да се изпитат неговите психически ефекти или за да се избегне

дискомфортът от неговото отсъствие".

Ако приемем Интернет като „вещество“, то определението за интернет

зависимост би звучало така: Психическо и понякога физическо състояние,

резултат от взаимодействието на човека с Интернет, което се характеризира с

2 http://www.who.int/en/

235

поведенчески реакции, които винаги включват непреодолим стремеж за достъп

до мрежата, или поне от време на време. Стремежът трябва да бъде

задоволен, за да се избегнат психическите ефекти и дискомфортът от липсата

на информация, комуникация, развлечение.

Друго определение за зависимост твърди, че човек се пристрастява към

всичко, което свиква да използва/яде/вижда/има в ежедневието си и което

задоволява определена негова нужда.

3

Фиг.1

В днешно време човечеството се сблъсква с много по-различни нужди от

основните за неговото оцеляване. Свидетели сме на една нова индустрия,

която задоволява глада за актуална информация, жаждата за нови познанства

и контакти, нуждата от повече и бързо постижими емоции. Като платформа

Интернет ги „взима“ от осезаемата реалност и ги пренася във виртуалността. И

обратното – виртуално създадените контакти, покупки, книги безпроблемно се

материализират вън от редовете с начални букви - „www“.

За да отрази до каква степен е проникнал Интернет в ежедневието ни и

какво носи или взема мрежата, бе проведено непредставително проучване чрез

анкета сред 50 случайно избрани респонденти. Анкетираните са с различна

възраст, пол, социален статус. Всички те са потребители на Интернет, тъй като 3 Всички графики са авторски, б.а.

236

изследването бе направено посредством социалните мрежи, Скайп и

електронна поща. След обработка на данните стана ясно, че 57.14% от

анкетираните са онлайн между 2 и 5 часа дневно, 40.80% прекарват над 5 часа

в мрежата, а едва 2.4% отделят под час за Интернет.

Фиг.2

Така изглежда разпределението на вида сайтове, към които

потребителите (в изследването) посягат първо в началото на деня. Със син

цвят е обозначен интересът към електронната поща, която е посочена от

38.18% от анкетираните като първия сайт, който бива проверен.

Социалните мрежи са на второ място с 34.55%, новинарските портали са

сред приоритетите на 25.45% от хората, а под 2% са посочили сайт с игрова

насоченост.

237

Фиг.3

Без изненада 100% от всички отговарят, че имат профил в социална

мрежа. Най-често изтъкваните причини за това са нуждата от комуникация

(46.34%), достъпът до информация (24.39%). Забавлението и създаването на

база данни с контакти и информация са получили равен процент (13.41%). Ако

преди години Интернет бе канал за реализиране на нови запознанства, то,

съдейки по резултатите от анкетата, тази тенденция е отшумяла - само 2.44%

са посочили „търся нови запознанства“ като причина за съществуването на

профилите им в социалните платформи.

Повече от половината анкетирани признават, че имат ценна

информация, която пазят като на „облак“ в някоя от социалните платформи. На

въпрос - „Ако нещо се случи с Вашия профил във Фейсбук или пък имейл, каква

част от информацията си ще успеете да възстановите?“ - почти 50% посочват,

че могат да върнат половината от нея. 10.20% смятат, че има начин да спасят

цялата, а 6.12% се притесняват, че почти всичко ще бъде загубено.

238

Фиг.4

Фиг.5

Нещо повече, 76% заявяват, че „понякога“, когато интернет връзката е

лоша или изчезва съвсем, губят настроението си, проявяват агресия, искат „да

239

счупят“ компютъра си. За 20% тези емоции са нещо обичайно, а едва 4%

никога не са се сблъсквали с подобно чувство.

При такива резултати бихме могли да стигнем до извода, че това е едно

от израженията на зависимостта от Интернет – липсата или лошото качество

на Интернет води до промени в поведението, желание да бъде възстановено

чувството на сигурност, изразено чрез комуникация, достъп до информация и

развлечения.

Почти 23% признават, че често работата или обучението им страдат

заради постоянното им сърфиране в мрежата. 25 души от общо 50 определят

честотата на това явление като „понякога или рядко“, а 10% биха отказали да

отседнат в хотел, в който няма Интернет.

Тази анкета, макар и непредставителна поради тесния си обхват, е един

разрез на отношението на хората към Интернет и компютрите.

Ако трябва да обобщим – 10 от 50 души често се ядосват заради

Интернет неудобства, 100% имат профили в социални мрежи, малко над 40%

прекарват над 5 часа на ден онлайн, петима от 50 нямат надежда да

възстановяват повече от 25% от информацията си при евентуално

посегателството над електронните им пощи и профили във Фейсбук например.

Простият извод е – настроението, времето, информацията на тези хора

зависят от мрежата. Малцина биха оспорили факта, че комуникацията,

информацията, икономическите и социални изгледи вече са напълно

пренаписани от виртуалната революция. Ние просто правим всичко онлайн и го

правим абсолютно безпроблемно и естествено.

Дори и когато не е нужно да сме онлайн, когато се опитваме да се

фокусираме върху книга например, новият начин на живот диктува браузърът

на най-близкия лаптоп да остане отворен. Интернет и всичко, което носи със

себе си, се е вплел толкова здраво в ежедневието ни, че оставайки абсолютно

офлайн, ние се чувстваме необикновено и може би дори неестествено. Това

води до фино преконфигуриране на психологическия пейзаж/профил на човека.

(Watson, Richard, 2010: 35 )

240

Говорим за една нова онлайн идентичност, която се простира далеч

извън тази, която доброволно сме имплементирали в Интернет – банкова

сметка, ЕГН, имена, снимки. Новата идентичност се определя от това, как

изглеждаме в мрежата, колко (понякога хиляди) са приятелите ни, какъв е

имиджът ни, какъв е животът ТАМ.

Да вземем един напълно непретенциозен пример. Двама души са в

началото на връзката си. Предполагаме, че са се запознали в Интернет, водили

са безкрайни разговори през нощта, решили да се видят на живо. Отново

разговори – разменят си имейлите, имената в скайп. Срещата свършва,

прибират се, пишат си лично съобщение във Фейсбук „Прибра ли се? - Да. -

Добре. - Лека нощ“. На другия ден отново си уговарят среща, започват да си

пращат имейли от работа все по-често. Чудят се, когато единият се бави с

отговора. Карат се в чата. Сдобряват се, после пак се карат. И един ден

приключват връзката си чрез лично съобщение, отправено отново някъде в

онлайн платформите за комуникация. Раздялата се обявява публично на

„стената“.

Ето така се раждат, живеят и умират взаимоотношенията на много хора.

Това са взаимоотношения между техните онлайн персоналности. И много от

потребителите на Интернет са в своя онлайн живот. Но когато мястото, където

той се случва, изчезне, изчезва сякаш и част от новата човешка идентичност,

приела облика на профил, никнейм или друго.

Човешката природа винаги е била податлива на изкушението да избере

по-лесното. Именно поради тази причина податливостта към Интернет и

приемането му за необходимост са така силно изразени. Дори що се отнася до

личните отношения – Интернет зависимостта допринася за една „романтична

неграмотност“ (Aboujaoude, Elias, 2011: 134). Голяма част от юзерите търсят

половинката чрез скокове от пост на пост, от стена на стена. Но за да познаваш

някого и да изграждаш ориентирани към бъдещето взаимоотношения с този

човек, е нужно повече от това. Животът в Интернет е израз на липса на

търпение и задълбочено търсене.

Повърхностното скачане от сайт на сайт е валидно като поведение и по

отношение на жаждата за информация и знание. Един от основните стълбове

241

на ученето е четенето. Историите и мъдростта, които се абсорбират от книгите

и техните герои, се съхраняват в наша вътрешна библиотека и са винаги с нас,

където и да идем.

Но четенето в Интернет и необходимостта от него се променят коренно

през ерата на информацията. Според проучване от 2008 г., поръчано от

Британската национална библиотека, 89% от студентите в Англия използват

търсачки като Гугъл, за да открият дадена информация. Само 2% започват да

търсят в уеб сайта на библиотеката. За действителна такава - не може да се

говори.

Онлайн читателите са безразборни, разнопосочни и „летливи“, се казва в

доклада. Те прекарват средно само четири минути в четене на електронна

книга, след което се впускат в търсене на по-добри варианти. Около 60% от

таргета на проучването не прелиства повече от три страници на електронно

списание, а 65% от тях никога не се връщат към него. „Хората прекарват повече

време в търсене на отговори, отколкото в четенето им“. Това определя и

отношението им към знанието – неистово желание за достъп до него, но без

мотивация за съхраняването му в реално изражение. Знанието в Интернет е

желано, но не и използвано.

Изводът - всичко е заради желанието за колкото е възможно повече

(резултати) за по-кратко време. Но ефектът е точно противоположен.

Независимо защо сте в мрежата - за да учите, да намерите любов, магазин, да

се позабавлявате с игри, да диагностицирате себе си, да се свързвате с

приятели и близки, или да четете любимите си блогове, истината е, че

Интернет „изсмуква“ шокиращо количество време.

Последиците от разходите на твърде много време във виртуалния свят,

понякога са не по-малко сериозни от тези при психично заболяване или

злоупотребата с наркотични вещества, твърдят някои учени. Дебатът дали тази

нова зависимост е самостоятелна болест или просто нова проява на лошите

стари навици като патологично пазаруване и хазарт, е все още неразрешен.

Факт е, че много от потребителите са попадали в ситуацията, в която, търсейки

точно определена информация, след час четат нещо съвсем различно и

ненужно, предвид поставените в началото цели.

242

Фиг.6

Много хора намират за трудно да устоят на мрежата, която съдържа

безкрайно съдържание, независимо дали то е под формата на новини,

блогове, съобщения. Въпросът е - колко е „прекалено много“ и какви са

реалните последици от „прекалено многото“ употреба на Интернет. Според

Елиас Абожауд (Elias Aboujaoude) основните проблеми са два – губи се твърде

много време онлайн, и, второ – това загубено време води до отчуждаване на

индивидите в реалността извън дигиталния свят – загуба на идентичност,

развод, прекъсване на работа и училище са само част от крайните негативи.

Това твърдение може да бъде потвърдено и от данните на проведеното

изследване, което споменахме в началото. Почти 23% от запитаните отчитат,

че работата или образованието им често страдат заради времето, прекарано в

мрежата. Половината от респондентите определят като „рядко“ това явление.

Останалата част заявява, че никога не се е изправяла пред подобен проблем.

Интернет зависимостта е все още недостатъчно изследвана територия в

науката. Тя бива свързвана със зависимостта от нова информация, знания,

контакти, участие в онлайн общества. Ала все повечето данни и анализи на

явлението водят към извода, че хората за пореден път забравят, че човешките

открития и изобретения трябва да служат на човека, а не той на тях.

243

Използвана литература и онлайн източници:

• Watson, R. How the digital age is changing our minds, why this matters, and

what we can do about it, (2010)

• Aboujaoude, E. VIRTUALLY YOU, The Dangerous Powers of the E-

Personality, (2011)

• Официален уеб-сайт на Британската национална библиотека, (The British

Library) - http://www.bl.uk/

244

Приложение – Най-посещаваните от анкетираните сайтове.

245

Бунтът на новите медии

Павел Галев

Допреди няколко години никой в традиционните медии не споменаваше

Фейсбук. Блоговете бяха за малък кръг хора, а Туитър (Twitter) беше

неизвестен. В началото на 2009 г. политиците не само в България, а и тези в

целия свят, се възхищаваха на грандиозния успех на Барак Обама след

проведената президентската кампания1. Успех, постигнат и дължащ се в голяма

степен на стотиците хиляди похарчени предизборно пари за интернет пиар.

Това е един положителен пример за ефекта на социалните мрежи върху

изборните резултати. Българският политик неминуемо желаеше да постигне

същото и то особено около важните избори у нас, но почти никой не улавяше

същинското в случая. И какво по-комично за един политик от това да не успее

да извлече максимума, да не владее поне на аматьорско ниво тази голяма сила

на новите медии. Медиите и политиката винаги са били в изострени отношения.

Проблемът се корени в това, че те имат коренно различни задачи, но

същевременно с това не трябва и да изпускаме и тънката нишка, с която са

свързани. Симбиозната им свързаност се развива и живее в условията на

действаща демокрация. Какво съществено ще имат за казване новите медии,

ако я нямаше политиката? И обратното. Как щеше да стига политиката до

хората, ако ги нямаше и традиционните медии и новите. Взаимоотношенията

между медиите и политиката се намират в центъра на демокрацията.

Първите изблици на тази растящата интернет активност видяхме преди

няколко години. Екопротестите срещу унищожаването на Странджа бяха

организирани именно в мрежата с помощта на форуми и блогове2. Около тези

протести стана инцидент с привикване на блогъра Мишел в полицията за

справка защо е подтиквал хората да излизат на „незаконен” протест3.

1 http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2008/11/05/576818_pobedata_na_obama_-_pobeda_na_socialnata_mreja/ 2 http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=382&aid=9183 3 http://www.mediapool.bg/%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-

246

Естествено, негативният отзвук сякаш накара управниците да сменят подхода

си към необяснимото влияние на тези нови „журналисти”. Поредицата от

протести пред Парламента през януари 2009 г. бяха организирани отново по

подобен начин. Осъзнаването на силата на този тип онлайн протести се доказа

и при проявата срещу ГМО4. Протест далеч по-малоброен от тези пред

Парламента и протекъл без сблъсъци с полиция и безредици по улиците. Но

протест, който промени предварително начертаната управленческа програма

относно закона за ГМО. Мощната онлайн подкрепа и отразяването в

чуждестранните медии дадоха положителен резултат.

За съжаление, родните журналисти не разбират нестихващата енергия,

сили и човешки ресурс, които успяват да генерират у себе си новите медии. За

разлика от тях политиците се вслушват в общественото недоволство, което на

моменти блика от мрежата. Постепенно медиите биват изместени от ролята си

на посредник между политиците и хората. Оказва се на практика, че хората,

които желаят да се информират, получават по-бърза и по-точна информация от

приятели във Фейсбук (Facebook) или от непознати и техните блогове. Именно

заради същината на страниците във Фейсбук и най-вече на блоговете. Блогът

сам по себе си е на ниво аматьорско писане, но благодарение на тази си черта

той събира голямо доверие. Създава усещането за чисти, безкористни

обществени намерения. Тук границата между добруването на обществения

интерес и частния е трудно доловима. Новите медии генерират около себе си

граждански мобилизации. Мобилизирани по различен повод, свързани с партии

или просто основаващи се на заложената човешка активност, залагаща на

комуникации чрез новите медии. Употребата на нови медии в днешно време е

особено засилена. Но съзнателно или не, тяхната ефективност не винаги е

устойчива. Все повече медии започват да реорганизират начина си на работа,

като добавят канали в Ютюб (Youtube) и страници във Фейсбук, където всеки

може да зададе въпроси. Смята се, че именно Фейсбук е сайтът, извел

социалните мрежи на днешната им челна позиция. Възходът на Фейсбук малко

%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-news130381.html 4 http://www.dnevnik.bg/zelen/2010/01/29/849960_nov_protest_sreshtu_gmo_v_nedelia/

247

или много съвпада с революцията на социалните медии. Независимо от това,

което се говори за Туитър в публичното пространство, в абсолютни цифри

Фейсбук си остава най-голямата социална мрежа и досега. Имаме възможност

да разговаряте с повече хора, отколкото където и да било другаде, стига да

знаем какво търсим и каква е целта ни. Фейсбук се заражда като академична

идея, също както стартира и интернет. Целта му беше да поддържа връзката

между учениците в един колеж в случаите, когато самите те не разполагат с

нужното време да се събират и общуват5. Скоро обаче този замисъл надхвърли

академичните си граници и измести редица други платени алтернативи за

връзка между хората. Напълно закономерно самата система също излезе от

колежите и днес се използва от внушителен брой потребители и немалък брой

партии, организации и политици.

В никакъв случай не бива да пренебрегваме ролята на Ютюб и все

повечето интернет медии, прибягващи до възможностите, които предлага.

Принципът тук е елементарен: обикновеният човек, читател и потребител на

новите медии, качва видеоклипове, които се споделят с други хора, и това е

всичко. Друг е въпросът, какво носи съдържанието на тези клипове и по какъв

начин се използва за манипулация и емоционално въздействие. Първоначално

Ютюб се възприема като медиа на младите. През декември 2008 г. не кой да е,

а Британската кралица публикува своето коледно обръщение именно там6. В

началото на 2009 г. Гордън Браун прави изявление в Ютюб относно

заплащането на членовете на Парламента7.

В онлайн пространството хората се събират и обединяват от обща идея.

Понякога остават там и тихо протестират, друг път им писва, припарва им и

отиват да стачкуват навън. Стават от стола пред монитора и излизат да

скандират на улицата и да протестират.

Нагласата на множество българи днес е, че медиите са абдикирали от

основното си задължение – да работят за хората, за обществото. Съответно

5 Клапартър, Г. „Социални медии и успешен бизнес”, изд. „Четмо” 2010, стр. 64 6 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=210146; http://www.youtube.com/watch?v=-IelUFNw1TI 7 http://e-vestnik.bg/6183/%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B0-

248

доверието в тях спада и аудиторията им намалява. Това се дължи най-вече на

зависимостта им от рекламодатели и натискът на политически и икономически

структури. Негласното им оправдание е, че трябва да оцелеят. Налице е обаче

все по-високата активност в интернет за сметка на интереса към пресата,

радиото и телевизията. Във виртуалното пространство потребителите остават с

усещането, че някой чува гласа им. Хоризонталната форма на комуникация

сближава хората там и те се сплотяват под общи идеи и разбирания. Те се

чувстват по-уверени и вярват, че могат да променят нещо. Там се събира

гражданската им енергия, която липсва в реалността и не се проявява.

Блогърите коментират, потребителите на Фейсбук и Туитър споделят мнение.

Когато в традиционните медии видят някаква несправедливост или друг повод,

който да предизвика гнева им, те се мобилизират. И стачкуват. Искат виковете

им да се чуят отвъд виртуалното – в действителността.

Но гласовете им по-скоро все още се чуват само във виртуалното.

Хиляди българи се обединяват по различни причини чрез интернет каналите за

комуникация. Поводите най-често са несправедливост, национализъм,

природозащитни цели. Но след няколко дена или седмица всичко отшумява. В

пъти по-малко са хората, излезли на улицата, за да покажат, че съществува

гражданско общество, а иначе заявилите го в мрежата са хиляди. Животът

отново тече по руслото на всекидневието. Виковете им вече са заглъхнали или

се ограничават с кликването на левия бутон на мишката у дома. Промяна има,

но тя е незабележима, защото групите, които протестират, са много, поводите

за негодуванието им също. Липсва им обща цел и посока. И така докато не се

появи ново събитие, което да привлече вниманието им и да погъделичка

гражданското им съзнание. У тях отново се събужда защитникът на човешки

права, националистът, природозащитникът. Но и тази гражданска активност

трае от ден до пладне. И така до следващата провокираща новина, която е

балон, който всеки момент ще се спука. Забързани граждани със забързана

гражданска инициативност и краткотрайна памет и мобилизация, като

продуктите и услугите, които консумираме. Новите мобилизации в България все

%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%B0/

249

още не са достатъчно целенасочени и ефективни. Процесът е непрекъснато

повтарящ се и кратък.

Докато доверието в традиционните медии спада, новите медии

непрекъснато засилват влиянието си. Темите от новите медии дори навлизат в

съдържанието на вестниците, радиото и телевизията8. Активните потребители

в интернет са все повече, активните граждани там – също. Но все още

недостатъчно. Общата и споделена информация, която всеки може да

коментира, ги сплотява и окуражава. Трябва да сме нащрек, не се знае кога

виртуалните граждани ще изпълзят от виртуалното пространство и мощно ще

докажат, че са достойни граждани на България. Новите медии са техният

стимул, техният наркотик, но може да се окажат и техният освободител.

Извод:

Необходимо е гражданската енергия и мобилизация да се повиши до

степен на кипене на съзнанието, в която трайно ще настъпят промени в

действителността. Градусът на търпимостта да се повиши до степен, в която

борбеният дух ще излезе от бутилката и ще започне да функционира. Ще се

появи духът на истинското гражданско общество. Възможно е то да ни

изненада, защото напрежението на гражданите расте. Въпрос на време е да се

активизират масите, а не само отделни групички. Защото стремежът към

промяна, развитие и хармония е мощна движеща сила. Новите медии в този

процес ще бъдат и микрофонът им, и инструментът, който ще разбуди

позаспалите им чувства, за да изпълнят гражданските си задължения. Новите

медии са вторичен продукт на една нужда, която част от нашето общество

изпитва – да общуваме директно помежду си. Социалните мрежи и блоговете

са отговор на тази нужда и по една или друга причина те концентрират в себе

си голяма доза негавитивизъм и недоволство. Безспорно именно това

недоволство влияе на властимащите и дори на „пътя” на държавата. Новите

медии, категорично можем да заявим, са нещо модно и са силен инструмент в

ръцете на гражданското общество. В днешната реалност се разкрива едно ново

поле за активния гражданин, а именно промяна на традиционните медии.

250

Самите журналисти трябва да променят начина си на работа и да обърнат

внимание на силата на онлайн медиите, ако не искат да медийните им продукти

да „изчезнат”. Медийният пазар определено е изменен, а процесите в мрежата

се развиват много бързо, затова е трудно да предвидим какво ще се случи в

дългосрочен план.

Използвана литература и онлайн източници:

• Братанов, П. Комуникация и управление медиите като институция,

изд. „Симолини-94”, С. 2007

• Спасов, О. И.Дичев, Нови медии – нови мобилизации, институт „Отворено

общество”, С. 2011

• Клапъртън, Г, Социални медии и успешен бизнес, изд. „Четмо” 2010

• www.dnevnik.bg;

• www.trud.bg;

• www.temanews.com;

• www.mediapool.bg;

• www.dariknews.bg;

• www.e-vestnik.bg

8 Пример: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1283141

251

Гражданското общество в България - съвременна симбиоза на реално и виртуално

Деница Загорова

Медиите биват определяни като „четвъртата власт” поради особения

характер на функциите, ролята и мястото им в обществото. Да представлява

хората и техните интереси. Да задава важните и неудобните въпроси. Да бъде

очите, ушите и гласът на народа. Това е мисията на журналиста. Но за да

предадеш нечий глас, първо трябва да го чуеш.

Една от големите трансформации за журналистическата професия,

свързана с развитието на новите технологии и интернет, е в търсенето на

обратна връзка с аудиторията. През годините начините за проследяване на

общественото мнение са се променяли и развивали. Днес то е въпрос на

натискане на няколко клавиша. „Мрежата” е необятен източник на мнения,

настроения и позиции, които чакат да станат обект на общественото внимание.

Те са „новото”, виртуално проявление на основната демократична ценност -

свободното изразяване. Самото съществуване на медиите е израз на същото,

както и на правото на народа да контролира управлението и избира бъдещето

си. А това от своя страна е функция на Гражданското общество (ГО).

ГО представлява самоинициативни обединения на граждани, защитаващи

общите си (лични) интереси. То е феномен, мерило за развитието на

съвременните човешки общности. Може би това е най-важният глас, който

медиите трябва да търсят и отразяват. След повече от двадесет години преход

в условията на демокрация, трябва да се запитаме: Има ли гражданско

общество в България? Това (в известна степен) може да ни покаже на какъв

етап от своето развитие сме и накъде отиваме.

В настоящия анализ ще намерим отговор на този въпрос. Определяйки

какво е ГО, ще потърсим индикаторите за него у нас. Ще представим и

охарактеризираме възможните пространства за реализацията му. Въз основа

252

на тях ще открием традиционните и посочим „новите” му проявления, както и

вероятните причини за тях. Ще разкрием състоянието, формата и комплексната

локализация на ГО в България.

1. Какво е ГО? (Какво търсим?)

Идеята за гражданското общество възниква още в Античността - по

времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите, и

се е развивало според епохите. През всичките периоди на развитие и упадък се

е запазило основното му определящо качество - да бъде коректив на

управляващите. Модерната идея за него се възражда през 19 и 20 век заедно с

концепцията за националната държава. Правовата държава трябва да е

система, организирана така, че да предоставя реална възможност и условия на

обществото да се развива въз основа на собствените си закономерности.

Гражданското общество е сложен и многопланов феномен, поради което е

невъзможно да бъде дадена една цялостна и напълно точна дефиниция.

Според определението в Енциклопедичния речник по социология това е

“многомерна, вътрешно противоречива, динамично променяща се реалност на

частните интереси на индивидите като свободни и автономни субекти” 1.

Според Георги Цолов2 Гражданското общество (ГО) е „състояние на

обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически

отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация,

самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ. Това състояние обществото

достига при развита висока технологичност и съобщителна система, обширна

медийна среда, степен на образованост и силна степен на неудовлетвореност в

гражданите от статуквото (традиционната партийно ориентирана форма на

управление)."

„Когато хората са далече от законите, те са просто жители на дадена

страна, а не граждани. Гражданското общество съществува там, където има

1 Михайлов, Ст. /ред/ и Тилкиджиев, Н. /съст/ (1996) Енциклопедичен речник по социология, М-8-М. 2 Цолов, Г. "Алтернативно": статия.- alternativata.com.-10.05.09

253

съзнание, основано на законите. Ето защо пряката демокрация е най-прекият

път към гражданското общество, защото тя не дава просто власт на народа,

пряката демокрация създава такова силно съзнание за отговорност пред

обществото, каквото никоя друга власт не може.” (Мирослав Златев, „Пряка

демокрация”)

2. Реалност и виртуалност? ( Къде търсим?)

Ако потърсите в тълковния речник, срещу думата „реалност” ще

прочетете: „ж.р./ 1. Действителност. Съвременна реалност./2. Действително

съществуващо нещо – предмет, явление и др. Реалностите на живота”.

Попитате ли някой обикновен човек, той вероятно ще ви каже, че това са

съществуващите обекти и явления, които могат да се „уловят” от сетивата.

Реалността (от латински: realis — веществен, действителен) е категория,

която всички (някак си) разбираме, но трудно можем да определим и поставим

в някакви рамки. Както е казал Хайнц Пагелс (Heinz Pagels), един от видните

застъпници на теорията за комплексността на науките във времето на

компютъра: „Разбрах, че „реалността”, както времето и други дълбоки

проблеми, е просто разбирана и усещана, но почти е невъзможно да бъде

пълно изразена в езика. Попитайте някого какво са реалността и времето и той

ще ви каже, че отговорът е очевиден. След което ще започне да обяснява,

задъхвайки се от метафори, опитвайки се да изрази нещо неизразимо с

ограничените възможности на езика” 3.

Терминът „ виртуално пространство” се използва за означаване на

среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните

технологии благодарение на човешката изобретателност.

В съвременното общество на хиперинформация и високи технологии

можем простичко да определим виртуалността като антипод на реалността.

Виртуалният „свят” е изкуствено създаден от човека за човека. Това е

„мрежата”, в която ние решаваме кога да се включим и изключим. В реалния

свят не е така. 3 Pagels, Heinz R. (1989). The Dreams for reason – the computer and the rise of the sciences of comlexity, New York: Bantam books, р. 14.

254

3. Традиционни проявления на ГО в България.

В България Гражданското общество се индицира за пръви път на 28

септември 1987, когато шест русенки организират и оглавяват първата

екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване

на града от химическия комбинат в Гюргево. Проблемът за ГО придобива

особена актуалност у нас след 89-та година.

Главни действащи субекти на ГО са гражданските организации, които

обединяват различни групи от граждани и изразяват интересите им. Фактори са

и стихийната гражданска организираност, както и индивидуалното изразяване

на гражданска позиция. Цялата тази съвкупност от колективно и индивидуално

изразяване на интереси се нарича гражданска активност. Какво е лицето й у

нас през последните години?

Проявите на граждански искания и протести са изключително

некоординирани и изолирани. През 2008 и 2009 г. млекопроизводителите,

земеделците и животновъдите организираха отделни малки локални протести,

разпокъсани във времето и исканията си, вместо да се обединят в обща

гражданска организация, която да обобщи техните искания и да осигури

координираност на действията.

Ролята на синдикатите е да защитават интересите на трудещите се пред

техните работодатели и държавата. Може да се твърди, че синдикатите

представляват гражданското общество в областта на труда. Независимостта

им у нас обаче е под въпрос. Причините за това са основно две: оказваното им

политическото влияние и формата на борба.

Може би най-разпространената първа асоциация с ГО са

Неправителствените организации (НПО). В България има над 30 000 съдебно

регистрирани сдружения и фондации. От тях в Информационния портал за

неправителствените организации в България са регистрирани малко над 5000,

но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. По данни на портала те

са концентрирани основно в големите градове - София, Варна, Пловдив и

255

Бургас, следвани от Благоевград, Русе, Велико Търново и др. Тези градове са

начело и по гражданска активност (според бр. НПО на 10 000 души).

От този кратък преглед става ясно, че активните субекти (организации,

обединения) на ГО са налице, което на практика говори за реалното му

съществуване, но всеки от тях крие сериозна проблематика и е далеч от

желания етап на развитие. Проявленията и състоянието на гражданското ни

общество все още са слаби. Възможните причини и фактори са много и

различни.

Добре структурирана и синтезирана класификация на основните такива

представя Елка Стойчовска 4 :

1. Слабо гражданско участие.

2. Слаба популярност и почти никакъв имидж. Недоверие, грешна

представа за НПО и за III- я сектор като цяло.

3. Разминаване между дейността на организациите и интересите на

хората.

4. Недостатъчна познаваемост на дейността на НПО и слаба

информация от тяхна страна.

5. Насоченост към политически, а не към граждански, икономически и

професионални функции.

6. Слаба структура.

7. Липса на стабилна мрежа.

8. Слабо въздействие върху обществото.

9. Слабо взаимодействие с властта, медии, частен сектор.

10. Силна финансова зависимост от вън.

11. Липса на прозрачност.

12. Липса на опит и традиция.

Има редица други фактори, които са свързани или са следствия.

4. „Нови” (виртуални) проявления на ГО в България.

4 Стойчовска, Е. „На какво се дължи слабостта на гражданското общество в България”

256

Съвременното общество е качествено ново, различно, динамично. Не

случайно бива наричано „комуникационно”, „технологично”, „мрежово”. Главен

виновник за това е най-новото средство за масова информация - интернет. Той

е всекидневно променяща се и динамично развища се глобална мрежа, която

няма граници по отношение на общуването. В нея свободата и възможностите

се възприемат за неограничени. Би могло да се каже, че е най-демократичното

пространство днес.

Потребителите на интернет образуват едно виртуално общество -

съвкупност от профилирани общности, към които ти сам избираш дали да се

присъединиш. Онлайн медиите, социалните мрежи, блоговете, форумите дават

възможност на всеки да сподели информация, мнения, вярвания и убеждения.

По същество тук говорим за доброволно, самоинициативно обединение на хора

под „шапката” на общи интереси. Тези характеристики несъмнено наподобяват

тези на Гражданското общество.

В рамките на гореспоменатото интернет общество някои общности могат

да се третират като граждански обединения. Именно там се раждат „новите”

проявления на гражданска активност от „мрежови” характер. Съществуват

редица примери, които ни дават основания да вярваме, че ГО има и виртуално

измерение.

Социалната мрежа „Фейсбук” е виртуално пространство, където могат да

се открият активни граждански позиции, общности на родолюбиви българи,

различни обединения от хора с общи становища за държавата. За целта и

нуждите на този анализ потърсихме т.нар. „групи” на подобна тематика.

Получените резултати бяха многобройни, а и повтарящи се. Ключови сред тях

са: „Активни граждани за София”; „Будни граждани” ; „Граждани за свободна

България”; „Граждани в повече”; „Граждански иска”; „Граждански дискусионен

клуб”; „Граждански кураж!”; „Bulgaria”; „Българско лого за Google”; „Да живее

България!”; „Bulgariq E Moqta Rodina”; „I hope I can find 1,000,000 people who

know where Bulgaria is!”.

Може би някои няма да се съгласят и ще кажат, че реализирането на

обществено значими и полезни цели не може да стане просто с някакви си

257

постове (което е функция на ГО). Да, но нека обърнем внимание на огромното

влияние и обхват на интернет върху съвременното общество.

„В България вече има над 3000 блога, няколко хиляди регистрирани

профила в Twitter и милион и половина регистрирани профила във Фейсбук.

Това е сегментът на потребление с най-голям ръст в световен мащаб.

Интернет рекламата е най-развиващият се рекламен дял. Опитът от

рекламните кампании показва, че Фейсбук е вероятно и най-ефективната

онлайн рекламна среда за повечето бизнес сегменти в България.”5 „До

момента, Фейсбук разполага с над 800 милиона потребители, от които над 50%

се логват в профила си всеки ден и получават средно 8 предложения за

приятелства, прекарвайки преблизително 15 часа онлайн на месец. Над 900

милиона обекта, с които хората взаимодействат чрез страници, групи и събития

и 770 милиарда генерирани прегледа на страници на месец... България е на 55-

то място по брой потребители във Фейсбук с 2 214 980 българи...”6

Признаването на реалното влияние на виртуалното послание е вече факт.

Потребител на социалната мрежа Фейсбук се сдоби с първата за България

„присъда за призив към насилие и насаждане на омраза”.7

5. ГО в България. Състояние и причини. (Какво открихме?)

След всичко изложено дотук вече можем да отговорим на въпроса, който

си зададохме още с въведението към този текст: Има ли гражданско общество

в България? В хода на анализа стигнахме до положителен отговор.

В точка 3 потърсихме и накратко представихме субектите на ГО в

държавата. Нарекохме ги „традиционни” проявления на ГО. Установихме, че

изявата им в обществото е слаба, а функционирането - проблематично.

Представихме и една от възможните класификации на причините за това

„реално” състояние. Дейността на гражданските организации и обединения у

нас не е ефективна, нито осезаема за хората. А както знаем, човешкото

5 Атанасова, Ивелина. Раздел „Социални медии”: „Защо социалните медии са толкова популярни?”.- http://markbit.net- 23.03. 2010г. 6 Георгиев, Станимир. Раздел „Авторски”: „Фейсбук статистики-2011”.- http://www.getpeace.eu/- 09.11.2011г. 7,Спасов,С. „Първа присъда за призив към насилие и насаждане на омраза във Фейсбук”.- Dnevnik.bg. 20.10.2-11г.

258

възприятие е склонно да се съмнява или отхвърли съществуването на нещо,

което не му влияе пряко. Може би заради това в анкета от лятото на тази

година преобладаващите отговори на същия въпрос са отрицателни.8

„Гражданско общество” е понятие, което често се спряга в речника на

политици, журналисти, политолози и социолози, но малцина си задават

въпроса, какъв точно е неговият смисъл. Отличителна характеристика на

будното гражданско общество е, че не се бори против нещо, а се бори за нещо.

Гражданите трябва да показват ангажираност към проблема, а не несъгласие и

дистанцираност. Тези вътрешни предразположености и посоки са от голяма

важност за ГО.

В този дух е изследване на институт "Отворено общество". То е

озаглавено "Гражданското общество в България - активност без участие".

Според него активността на хората в организации и доброволни дейности е

много слаба. Обикновено българите се дистанцират от ангажиране с

обществени проблеми и не вярват, че неправителствените организации могат

да им съдействат. Гражданите имат ниско доверие в институциите - държавни

или неправителствени. Само половината, заявили готовност да протестират,

наистина ще излязат на улицата. Липсата на реални резултати ги демотивира

да предприемат действия в бъдеще, е основният извод.9 Тези данни разкриват

както самото състояние на ГО, така и предпоставките и причините за него.

В точка 4 доказахме съществуването на виртуално ГО. Нарекохме тези му

проявления „нови”. Дадохме примери за „мрежовото” им функциониране и

реализация.

За да открием причина за този частичен трансфер на гражданска

активност, ще си помогнем с понятие от сферата на българската

народопсихология - „синдром на халето”. Основата за него е, че българинът

приказва много и разбира от всичко, но... когато си е у дома. Навън, дали от

страх или от нещо друго, е по-обран и обигран в поведението и изказванията

си. Може би това е възможна предпоставка, тъй като поначало интернет

8„Има ли гражданско общество в България?”: статия.- http://svejo.net/. 20.11.2011г. 9 Филева, Лора. Раздел „България”: „Гражданското общество- активно безучастие”. http://www.dnevnik.bg/. 05.04. 2011г.

259

пространството се смята или за среда на анонимност, или пък точно обратното

- там, където можеш да бъдеш наистина себе си (какъвто си вкъщи). Може би

незадоволителните параметри на ГО в реалността са подтикнали активният

гражданин на нашето общество да посегне към виртуалното. Като споменахме

думата страх, вероятно тук е удачно да прибавим и една „мъдрост” на народа

ни: „Преклонена глава, сабя не я сече”, която очевидно е обвързана с

вековното ни турско робство. От определена гледна точка това би обяснило

трансформацията в поведението ни при прехода вън-вътре, за който по-горе

стана дума.

Не бива да забравяме и медиите. Те са посредник между гражданите и

субектите на властта с важни обществени функции. Несъответствията,

разминаванията, конфликтите в отношенията медии-гражданско общество

„подпомагат” застоя в развитието му у нас. Тиражирането на тези, че ГО в

България не съществува, че организациите и сдруженията му са „фантоми” и

машини за „пране” на пари, че дейността им е крайно неефикасна и т.н., могат

да „разклатят” вярата и мотивацията на гражданите. Дори и истини, те трябва

да се съобщават и коментират с акцент върху възможните начини за

подобряване на ситуацията. В противен случай „спирала на мълчанието” може

да се завърти и да погуби и малкото, което сме постигнали. Тя е феномен,

който се базира на страха от социална изолация. Хората са склонни да

премълчават собственото си мнение, когато допускат, че то е противоположно

на мнението на мнозинството. Според авторката му - немската изследователка

Ноел Нойман - в индивида е вкоренена потребност от одобрението на

околните10.

Партньорството между медиите и гражданското общество е от

изключително значение за развитието на обществото и за утвърждаването им

като публична власт.

6. Локализация на ГО в България. (Къде го открихме?)

Главната цел този анализ бе да определи, открие и охарактеризира

Гражданското общество в България. Следвайки вътрешната логика на текста, 10 Ноел-Нойман, Елизабет. „Спиралата на мълчанието: общественото мнение - нашата социална кожа” (1984)

260

определихме какво е самото понятие, представихме традиционните (реални) и

открихме „новите” му (виртуални) проявления, разкрихме състоянието му към

настоящия момент и потърсихме причините за това. В процеса на събиране и

анализ на информация стана ясно, че нещата не се свеждат до избор между

виртуално и реално. И двете проявления са налице (точки 3. и 4.) и не можем

да зачеркнем съществуването или омаловажим значимостта на нито едно от

тях.

Последните две десетилетия на миналия век са време на забележителна

социална революция. Обществото съзря проявата на нови феномени и

придоби нови качесва. Това състояние се нарича виртуална реалност.

„Заклетият потребител на интернет „комфортно вцепенен” (ако мога да

заимствам понятието от Pink Floyd) се носи по течението на новата

комуникация и не се замисля за реалните въздействия на виртуалното. За него

няма различни реалности. Онлайн и офлайн са проявления на един и същ

феномен. Двете страни на една монета. Реалната виртуалност е усещането за

доминиращата виртуална реалност. Играта на думи с популярното понятие се

използва щедро.” 11 Като термин в теорията, за понятието проговаря Мануел

Кастелс през 1996 година в неговата прословута трилогия „Изгревът на

Мрежовото общество” 12 Неговата идея е, че интернет прониква в обществото

до такава степен, че не остава виртуална реалност, за която да се говори.

Виртуалното става реално.

Опирайки се на тези авторитети и с оглед настоящият анализ, можем да

заключим, че Гражданското общество в България е виртуално-релно.

Съвременното общество на масова информация, в което съществуваме и

сме буквално потопени, променя начина ни живот, променя възприятията и

нуждите ни, променя самите нас. Интернет ни свързва за секунди с всяка точка

на земното кълбо, но може да размие представите ни за реално и виртуално.

Както разбрахме, за да не се притесняваме от евентуално объркване, той

започва да ги трансформира в общо цяло.

11 Павлов, Пламен. „Реална виртуалност“ 12 Castells, Manuel. „The Rise of the Network Societ”

261

На фона на такива баснословни възможности как да не допускаме и

търсим трансормации в журналистическата професия и медийната сфера?

Безспорно една от тях е в начините за осъществяване на обратна връзка с

аудиторията. Може би най-важният глас, който медиите трябва да търсят и

отразяват, е този на Гражданското ощество. Комбинирайки ролята си на

участници във „виртуалното общество” и професионалисти в сферата на

„масовата информация”, те трябва да използват този необятен източник на

мнения, настроения и позиции.

262

Използвана литература и онлайн източници:

• Михайлов, Ст. /ред/ и Тилкиджиев, Н. /съст/. Енциклопедичен речник по

социология, М-8-М, 1996

• Ноел-Нойман, Е. Спиралата на мълчанието: общественото мнение -

нашата социална кожа (1984), Люрен, С., 2010

• Павлов, Пл. Реална виртуалност, списание „Реторика и комуникации”, 2011

• Стойчовска, Е. На какво се дължи слабостта на гражданското общество в

България

• Castells, M. The rise of the network society, Francisco, Yus: Blackwell Publishers,

(1996).

• Pagels Heinz R. The Dreams for reason – the computer and the rise of the

sciences of comlexity, New York: Bantam books, (1989).

• Атанасова, И. Раздел „Социални медии”: „Защо социалните медии са

толкова популярни?”- http://markbit.net 23.03. 2010г.

• Георгиев, Ст. Раздел „Авторски”: „Фейсбук статистики-2011”-

http://www.getpeace.eu/. 09.11.2011г.

• Спасов, С. Първа присъда за призив към насилие и насаждане на омраза във

Фейсбук - Dnevnik.bg. 20.10.2-11г.

• Филева, Л. Раздел „България”: „Гражданското общество - активно

безучастие” http://www.dnevnik.bg/. 05.04. 2011г.

• Цолов, Г. Алтернативно, статия- alternativata.com 10.05.09

• Има ли гражданско общество в България?, статия.- http://svejo.net/.

20.11.2011г.

263

Дигиталните технологии в подкрепа на гражданската журналистика

Стефан Печов

Журналистическата професия постоянно търпи промяна, още от самото

си началото, която е съпътствана от развитието на технологиите. От

Гутенберговата печатна преса до наши дни новите материални постижения

трансформират или усъвършенстват платформата за журналистическа

дейност.1 Книгите и вестниците, знанията и информацията, произлизащи от тях,

първоначално са в ограничена форма, но с развитието на науката и

технологичния прогрес постепенно стават все по-достъпни за обществото2.

През първата половина на 20 в. се появяват и масмедиите – радиото и

телевизията, които дават нова база за развитие на журналистиката.

Напредъкът в областта на технологиите рефлектира в редица човешки

дейности: политиката, медицината, образованието, литературата и други

(Дарвин, Ф. Найтингейл, Анатомията на Грей, Карл Маркс и т.н.) Същевременно

откритията в печатането и възможността за разпространение на творческия

труд улеснява пътя на човека към свободата и желанието му да участва,

коментира и променя процесите в обществото. Редица деятели и творци от

различни сфери публикуват своите творби, изследвания, идеи или граждански

позиции. Едмънд Бърк публикува съчинението си “Размисли за революцията

във Франция”, Мери Уолстоункрафт издава “Защита на правата на жената”, а

Уилям Уилбърфорс публикува “Писмо за премахване на търговията с роби”. В

края на XIX в. създаването на линотипната машина на Мергенталер е

последвано от бурно развитие на пресата и журналистическата дейност.

Медиите и техният продукт, в корелация с възникването на нови средства за

масова комуникация, оказват все по-голямо влияние върху обществото.

1 Abott Payson Usher (2011). History of Mechanical inventions. Dover Publications, pp. 205-220 2 The eight wonder of the world (the Baltimore literary heritage project), http://baltimoreauthors.ubalt.edu/writers/ottomergenthaler.htm

264

В условията на гражданско общество в журналистиката се ражда ново

течение в средата на 90-те на XX в., което е водено от определението, че

“журналистиката има морален дълг към обществения живот, което се изразява

в нещо повече от еднопосочно масово разпространение на новини и факти.”

Философската концепция на явлението гражданска журналистика е

“превръщането на журналистите и техните публики в активни участници в

обществения живот, от които тези процеси зависят.”3 Пионерите в това

направление смятат, че журналистиката се е превърнала в пасивен

наблюдател на процесите, работата на журналиста се ограничава до

изнасянето на новината, а оценката и стойността се оставя единствено на

обществото.4 В подкрепа на това твърдение са посочени данни на “The Times

Mirror Center of the people and the press” от 1994г., в които 71% от

американските граждани смятат, че медиите стоят на пътя на обществото при

решаването на собствените му проблеми, но само 21% от тях са на мнение, че

те помагат при решаването им. Според изследователя в тази сфера Дейвид К.

Пери основните принципи, към които трябва да се придържат занимаващите се

с гражданска журналистика, са следните:

Медиите и журналистите трябва да бъдат активни участници в

обществения живот, а не негови далечни наблюдатели.

Медиите трябва да дават форум за обсъждания на обществени въпроси.

Трябва да се обръща внимание на проблеми, събития и въпроси, които

вълнуват обикновените хора.

Трябва да се отчита общественото мнение посредством дискусии и

дебати между членовете на общността.

Журналистиката трябва да се стреми с действията си да повишава

социалния капитал.5

3 Pew center for civic journalism: Doing civic journalism. 4 Davis Merrit (1997). Public journalism and public life:why teling the news is not enough. Routledge, p.12 5 David K. Perry (2003). The Roots of Civic Journalism, Darwin, Dewey, and Mead. University Press Of America

265

Друг от популяризаторите на гражданската журналистика е Джей Роузън,

професор по журналистика и директор на проекта “Публичен живот и медии” в

Нюйоркския университет. Според него в първите години от възникването й

гражданската журналистика се характеризира поне с три неща:

1. Тя предлага една нова концепция за медиите;

2. Тя е постепенно разширяваща се журналистическа практика;

3. Тя е движение на хора и организации.6

Може да се заключи, че гражданската журналистика възниква в опит да

се възстанови баланса на доверие, който има отрицателен знак за медиите,

развиващи се непълноценно и заемайки ролята на пасивен наблюдател с

единствена функция да отразява социалните и политически събития. Някои от

идеолозите на гражданската журналистика съзнават високия потенциал на тази

дейност и заложената функция за въздействие върху процесите, направлявани

от моралните ценности и обществения дълг. Тя поставя проблемите на

гражданите над потребността на медиите и политическите играчи и дава на

отделния човек възможност за пряко участие в демократическите процеси,

вместо да го третира като наблюдател, жертва или “необходимо зло”.7

Съществуват обаче причини, които забавят динамиката на гражданската

журналистика. Идеята за активно участие на журналисти и гражданите трудно

може да се пребори с медийната конюнктура и целта, определяна от печалбата

от продукта. Медийният пазар върви към концентрация на собствеността на

медиите от страна на няколко корпорации, което значително усложнява

желанието “проблемите на гражданите да са над потребността на медиите”. Но

с навлизането в дигиталната ера и разпространението на интерактивната

мрежа, гражданската журналистика еволюира към нова форма и реализация.

С разпространението на Интернет пред журналистиката се отвориха нови

пътища за развитие. В онлайн журналистиката потребителят придобива власт,

позволяваща му да се противопостави на традиционната роля на публикуване

като “страж” на новини и информация. Също така тя позволява лесното

използване на много компоненти – текст, аудио, видео, фотографии и бързо

търсене на данни и информация. Сред многото плюсове, които Мрежата

6 Джей Роузен. Гражданска журналистика. Достъпно на адрес: http://freeinf.tripod.com/Jay.htm 7 Can Public Radio Journalism Be Re-Invented? Interview with W. Davis Merrit, National public radio, http://www.npr.org/yourturn/ombudsman/2001/010705.html

266

предоставя на потребителите, е възможността за обратна връзка с онлайн

изданията, за изразяване на различни мнения, средство за предоставяне на

новини, записи и снимки, независимо от традиционните медии, което обуславя

известна свобода за индивида. “Интернет позволява на всеки, който притежава

компютър, да има собствена печатна преса”8.

Необходимо е да се отбележи, че въпреки предимствата на дигиталните

технологии и тяхното изключително бързо проникване, все още голяма част от

населението на планетата няма достъп до Интернет. Така че, макар да играят

съществена роля в ежедневието ни и да са мощно средство за информация,

има и бариери пред увеличаването на влиянието им.

В актуалната обстановка Интернет журналистика все още няма как да

замести пресата, а и другите средства за масова комуникация, но намалява

влиянието и рейтинга им. В САЩ например Мрежата изпреварва телевизията

като основен източник на новини сред младите хора.9 Един от рисковете,

който крие широката употреба на интерактивните медии, е именно реалната

възможност от едно постепенно изтласкване на печатната преса като медиа и

дори потенциалното й заместване в бъдещето. С навлизането на Интернет

технологиите много от известните печатни медии (Chicago Tribune) правят

онлайн издания още в средата на 90-те10, последвани след това от други

известни вестници и списания.

Проникването и ползите от Интернет са осъзнати от медийния пазар,

както и от журналистите. Джей Роузън засяга този процес, разяснявайки

нуждата от професионални журналисти, които разбират и могат да анализират

политическите и социални дела, а мнозинството от гражданите, пишещи в

блогосферата, например нямат тези умения. Той насочва журналистиката като

предлага една взаимовръзка между онлайн технологиите и професионалната

журналистика, съвместна работа между членовете на публичната и

професионална журналистика, които да изградят една по-висша форма на

журналистика.11 Според изследователя пресата трябва да стане още по-

8 Christopher Harper (2003). Journalism in a Digital Age. 9 Internet Gains on Television as Public’s Main News Source. More Young People Cite Internet than TV. Pew Research center, 4 January 2011, http://www.people-press.org/2011/01/04/internet-gains-on-television-as-publics-main-news-source/ 10 Christopher Harper (2003). Journalism in a Digital Age. 11 Open Source Journalism. Interview with J. Rosen, р. http://ia600201.us.archive.org/13/items/The_Basement_Interviews/Jay_Rosen_Interview.pdf

267

интерактивна, като идеята е да се създаде нов “open source” модел в

софтуерния свят, като така може да се засили вярата на обществото към

хората, които съобщават новини.

Трудно оспоримо е силното въздействие и по-скоро положителното

влияние, които оказват дигиталните технологии върху журналистиката. Дори

чисто “техническият” компонент от медийната дейност, подобрил си значително

в цифровата ера, е в помощ на журналистическата практика. Дигиталната

техника и компютърните системи, които сравнително бързо се въведоха в

употреба, улесняват работата и повишават качеството на продукта. Ако

разгледаме конкретно влиянието на дигиталните технологии върху

гражданската журналистика, то безспорно трябва да се вземе предвид най-вече

т.нар. ново поколение уеб базирани услуги, които дават платформа за

активност на потребителите.

WEB 2.0 e наименование, което очертава “сайтовете за социални

контакти, уикита, инструменти за комуникация и фолксономии, за които онлайн

сътрудничеството, съвместната работа и обменът между потребителите са от

голямо значение”.12 То е въведено от Тим О’Рейли през 2004г. Той

пояснява какво представлява web 2.0 през 2005г:

“Интернет не само е далеч от крах, както се смяташе през 2001 година, а

се появяват впечатляващи нови приложения. На пръв поглед това е преходът

от персонални сайтове към блогове, от публикации към съавторство, от CMS

към Wiki, от Britannica Online към Wikipedia... Платформата побеждава

приложенията. Тайната на успеха на гигантите, родени в ерата на Web 1.0 и

направили Web 2.0 такъв, какъвто е сега, е в това, че те са успели да подсилят

web технологията с мощта на колективния разум.”13 О’Рейли не пропуска да

отбележи приноса на Wikipedia – свободната енциклопедия, основана на

първоначално неправдоподобната идея всеки потребител да може да бъде

автор и редактор. Всъщност голяма част от инфраструктурата на web

представлява отворен код и се разпространява по P2P методи. По този начин в

Мрежата се осъществява колективна интелектуална дейност. О’Рейли

подчертава и другата особеност на Web 2.0 – блоговете. Те успяват да

12 Wikipedia 13 Тим О`Райли: "Какво е Web 2.0?". download.bg от 31.10.2005. http://www.download.bg/index.php?cls=news&mtd=single&id=45939

268

заменят персоналните страници благодарение на своята динамика, още повече

RSS позволява непрекъснато обновление на съдържанието на сайта.

Предпочитанията на аудиторията към този тип колективни сайтове може

много ясно да се проследи в социалните мрежи. Особено в последните години

те станаха част от личния и професионален живот на много хора и

организации. Социалните мрежи са също така и мощно средство за гражданска

журналистика. Чрез тях потребителите и обществото успяват да изказват

мнение, да публикуват свободно материали без посредничеството на

официалните медии и тяхното одобрение, а и вече ги употребяват и за

платформа, чрез която да се планират и организират активни действия със

социална и политическа насоченост.

Терминът „социална мрежа” е дефиниран от Петър Хошка през 1998г. и е

описан като “форма за обединяване на различни средства в мрежата и

използване на компютрите като социална медиа.” Новите технологии

разширяват възможността на хората да споделят информация, да използват

различни канали за връзка с по-голям брой участници. Експертът по социални

комуникации Дейв Реед обяснява ролята на мрежите и техните предимства:

• Появяват се огромни възможности и стимули да се свързват

хората в мрежи и да обменят активно информация;

• Закона на Метклиф за силата на “връзките” оказва влияние върху

разширяването на мрежите;

• С помощта на мрежите се предава по-голяма стойност на

комуникацията;

• Влияние оказват и качествата на мрежовите технологии като:

отвореност, по-голяма оперативност и гъвкавост.14

Web 2.0 услугите, които влизат в полза на гражданската журналистика, са

най-вече блоговете, facebook и youtube. В блоговете потребителите могат да

споделят всичко, което ги заобикаля, да публикуват снимки, преживявания и да

отразяват събития, които са преживели. Тази форма на споделяне дава

14 Социални интерактивни мрежи и медии. http://ebox.nbu.bg/prob12/view_lesson.php?id=241

269

възможност на много факти да излязат наяве или да получат гласност. Освен

това там се обменя опит и информация от различни сфери.

Сайтът за споделяне на видеоклипове Youtube от самото си създаване

бързо набра популярност, като огромният склад от клипове влиза в употреба на

много хора. Любителски кадри и заснети материали, както и архивни кадри са

на разположение на аудиторията.

Facebook е уеб сайт, предоставящ безплатна социална мрежа.

Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много

начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в

мероприятия, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, видеооткъси,

създаване и участие в групи по интереси, сравнение на резултатите от тестове,

участие в различни игри.

Всички приведени до тук примери само очертават приноса на

дигиталните технологии за гражданската журналистика. Благодарение на

свободата, която позволяват платформата и приложенията, хората, желаещи

да участват в политическия и социален живот, могат по-интензивно да

допринасят за правилното функциониране на обществото и спазването на

обществения дълг, който има журналистиката.

270

Използвана литература и онлайн източници:

• Джей Роузен. Гражданска журналистика. Достъпно на адрес:

http://freeinf.tripod.com/Jay.htm

• Тим О`Райли: "Какво е Web 2.0?". download.bg от 31.10.2005.

http://www.download.bg/index.php?cls=news&mtd=single&id=45939

• Harper, C. (2003). Journalism in a Digital Age.

• Merrit, D. (1997). Public journalism and public life:why teling the news is not

enough. Routledge

• Perry, D. (2003). The Roots of Civic Journalism, Darwin, Dewey, and Mead.

University Press Of America

• Usher, Abott Payson (2011). History of Mechanical inventions. Dover

Publications

• The eight wonder of the world (the Baltimore literary heritage project),

http://baltimoreauthors.ubalt.edu/writers/ottomergenthaler.htm

• Pew center for civic journalism: Doing civic journalism.

• Can Public Radio Journalism Be Re-Invented? Interview with W. Davis Merrit,

National public radio,

http://www.npr.org/yourturn/ombudsman/2001/010705.html

• Internet Gains on Television as Public’s Main News Source. More Young

People Cite Internet than TV. Pew Research center, 4 January 2011,

http://www.people-press.org/2011/01/04/internet-gains-on-television-as-

publics-main-news-source/

• Open Source Journalism. Interview with J. Rosen, р.

http://ia600201.us.archive.org/13/items/The_Basement_Interviews/Jay_Rosen

_Interview.pdf

271

Кибер еволюцията на гражданската журналистика

Емил Димитров

„Гражданските журналисти са онези хора,

които преди наричахме публика.”

Джей Роузън

Гражданската журналистика, позната още като обществена,

демократична или улична журналистика, представлява активното участие на

обществото в процеса на събиране, съобщаване, анализиране и

разпространение на новини и информация. Подобно определение е дадено от

Шейн Бауман и Крис Уилис в доклада им „We Media: How Audiences are Shaping

the Future of News and Information”, публикуван през 2003.

Наченки на гражданска журналистика в България се наблюдават още

през 1989 година по време на събитията, довели до падането на тоталитаризма

у нас. Част от протестиращите студенти са успели да заснемат видео от

протеста пред СУ „Св. Климент Охридски” с помощта на любителски камери.

Кадрите първоначално са се разпространявали само сред близки на авторите,

но въпреки това успяват да наберат популярност и по-късно са използвани за

заснемането на документален филм1.

През 1990 г. демократизацията на обществото у нас и борбата с

цензурата стимулират активните граждани да изпращат сведения и сигнали за

новини до редакцията на Националната телевизия. По това време

гражданската журналистика е непряка. Тя протича чрез медиен посредник,

чийто редактори имат възможността да филтрират получената информация

или да я пречупят през своята гледна точка.

1 "Студенти", Режисьор Атанас Киряков, 1990

272

От средата на 90-те години датира и терминът citizen journalism2, въведен

за пръв път от Движението за гражданска журналистика в САЩ. Сред

основателите му са журналистът Дейвис Мерит и преподавателят по

журналистика Джей Роузън3. Гражданските журналисти се борят за

изграждането на добре информирана аудитория, в която медиата е не просто

източник на новини, а и извор на морално образование. Тази философия

коренно се различава от мейнстрийм журналистиката, чиято основна цел е да

продава своите продукти и да обслужва своите клиенти. Според Мерит

гражданската журналистика запълва образуващата се празнота между

демокрацията и съществуващата журналистика, поставяйки проблемите на

гражданите над медийните и политическите интереси.

По това време се появяват първите блогове. Терминът идва от понятието

„web log” – сайт, в който нерегулирано и без наложени срокове се качва

информация под формата на текст, снимки или видео. Въпреки че не е

задължително, повечето блогове са интерактивни и позволяват на

посетителите да коментират публикациите и дори да разменят съобщения един

с друг.

Гражданите вече не са обикновени наблюдатели на събитията – те имат

нефилтрирана трибуна, където да изразяват мнението си – Интернет. През

1994 г. Дейв Уайнър стартира един от първите блогове – Scripting News. По

данни от проучване на BlogPulse4, през февруари 2011 г. съществуват над 156

милиона действащи блога.

През 1999 г. Джей Роузън издава книгата си „What Are Journalists For?”

(„За какво са журналистите?”), където открито споделя възгледите си относно

гражданската журналистика. Според Роузън големите медии са длъжни да се

интересуват от мнението на обществото и да насърчават участието на активни

граждани в обществени дебати. Десет години по-късно, през 2009 г., Джей

Роузън и Дейв Уайнър създават своя независима онлайн медиа, в която всяка

2 citizen journalism – гражданска журналистика (англ.) 3 Jay Rosen – През юли 2006 обявява сайта New Assignment.net, проект свързващ професионални журналисти и интернет потребители. Проектът получава постъпления от $10, 000 чрез фондация Sunlight, $10, 000 от Craig Newmark, $75, 000 от Cambrian House и $100, 000 от Ройтерс. 4 BlogPulse.com – сайт, предназначен да систематизира и анализира световната блогосфера

273

седмица обсъждат теми от света на технологиите и иновациите в

журналистиката.

Истинска гражданска журналистика в България започва да се формира

през 1999 г. с появата на първите блогъри у нас. Практиката на водене на

виртуален дневник бързо е заменена с публикуване на новини и дълги анализи

на обществени събития и ситуации. Развива се и споделянето на мнения в

онлайн политически или специализирани форуми.

Днес гражданската журналистика не просто съществува. Тя продължава

да се развива и еволюира успоредно с развитието на високите технологии и

Интернет. Достъпът на хората до глобалната мрежа и възможността по лесен

начин, в рамките на броени минути, да споделят случващото се около тях с

останалия свят, преобърна стереотипите на журналистиката с главата надолу.

По данни на Google Analytics сайтове за споделяне на новини и интересна

информация като Digg.com генерират повече посещения от онлайн изданието

на New York Times. Сайтът за отчитане и измерване на интернет трафик

Alexa.com поставя Digg на 189-то място в света по посещения, а

www.thetimes.co.uk се движи между 7300 и 7400-то място.

Обществената реакция няма как да бъде скрита и пренебрегната – тя

залива всяка новина благодарение на неограничените възможности за

коментиране, разпространение, видеосподеляне и въобще – реакция.

Редица сайтове и групи от различни социални мрежи вече се превърнаха

в социални медии, изградени изцяло от потребителско съдържание. Следвайки

тенденцията, BBC откриха User-Generated Content Hub, Ройтерс стартираха

партньорство с международната мрежа на блогърите Global Voices,

телевизиите започнаха все по-често (но все още силно селективно) да излъчват

любителски кадри. CNN позволяват качването на текстови и видео новини от

потребители директно на сайта им. По този начин хора от различни съсловия

получават трибуна да изразят смело недоволството си, да разкажат за

проблемите си, да покажат събития, случили се, но останали скрити за

масовата аудитория.

274

С напредъка на социалните медии и личните блогове гражданската

журналистика стана по-ценена от всякога. Не е тайна, че световният медиен

пазар се дирижира от десетина международни медийни корпорации, сред които

General Electric, AT&T, Disney, Time Warner и News Corporation. За разлика от

репортерите, които работят в изброените по-горе „машини” за обработка на

масова информация, „журналистът от народа” има възможността да покаже на

света това, което самият той вижда.

Социалните медии имат уникалната възможност да демократизират

потока информация. За това демократизиране допринасят и социалните мрежи.

В Египет пламна революция, искрата на която за първи път проблесна във

Facebook група. Twitter и мобилните технологии пък позволиха на хората от

Иран да излъчат кадри от репресивния правителствен режим дори когато

външните новинарски канали на страната бяха блокирани. През 2004 г. първите

кадри от цунамито в Индонезия, излъчени по големите телевизии, бяха заснети

с любителска камера от очевидец.

Еволюция на гражданската журналистика (авторска графика)

Масовата аудитория – онази група хора, която често се манипулира от

традиционните медии, сега произвежда най-много автори на новини и

репортери. Когато дадено събитие се е случило пред очите ти, трудно могат да

те убедят, че то не се е състояло. Нещо повече – трудно могат да бъдат

подведени и хората, на които вече си показал снимки и видео материали,

направени в реално време.

Преди 1990 – наченки на ГЖ

1991 – Създава се World Wide Web

1994 – Първите блогове

21 век – Ера на технологии и комуникации

2004 – Отворен е Facebook.com

Нови социални мрежи и сайтове за споделяне

iPhone, iPad, Kindle Fire

???

275

Въпросът е, как ще реагират големите медийни конгломерати на тази

глобална промяна. Само едно е сигурно – журналистиката вече не е същата.

Технологиите позволяват на всеки интелигентен човек да притежава

собствен онлайн нюзрум5. Малките по размер клавиатури, микрофони и

камери превръщат наглед обикновеното мобилно устройство в мощна

информационна агенция.

На този етап гражданската журналистика трудно би могла да

измести мейнстрийм медиите, но самото й присъствие в Интернет

пространството служи като техен коректив, насърчавайки обективност и

неутралност.

Използвана литература и онлайн източници:

• Bowman, S. and C. Willis We Media: How Audiences are Shaping the Future

of News and Information, 2003

• Rosen, J. What Are Journalists For?, 1999

• „Съвременните медии и възраждането на гражданската

журналистика”, Емил Димитров, 7heplace.com, 2011

• Интервю на Дейвис Мерит пред National Public Radio

• Данни от BlogPulse.com

• Данни от Google Analytics

• Данни от Alexa.com

5 Цитат от статията „Съвременните медии и възраждането на гражданската журналистика”, Емил Димитров, 7heplace.com, 2011

Част ІV

Употреба на медиите

Нови медии

276

Новите медии – формиране на идентичност

Антония Димитрова

Увод

В медиазнанието понятието „нови медии” все още не е намерило своята точна

дефиниция. Интелектуалното лутане на теоретиците е напълно обяснимо предвид

изключително ускореното развитие на технологиите в тази област, вкопчването в

остарели разбирания за функционалността на медиите и все по-ясната нужда от

теоретично преразглеждане на комуникационната схема относно ролята на

различните източници на информация и ролята на реципиента1.

Формирането на идентичност от своя страна е обект на много науки –

психология, социология, социална психология, социална антропология и

народопсихология. Класически то се разглежда: (1) като форма на самоопределяне и

чувство за принадлежност на личността към дадена група и (2) като начин за социална

приобщеност и интеграция.

Логическата обвързаност между новите медии и формирането на идентичност

все още не е доказана на теоретично равнище, включващо както колективната, така и

индивидуалната идентичност. С тази научна разработка си поставям за цел да

установя връзката между дейността на медиите и изграждането на идентичност, както

и да формулирам ролята на новите медии в настоящата медийна реалност.

Обект на моето изследване е начинът, по който промените в медийната среда

влияят върху потребителите на медийно съдържание. Предмет на статията е ролята

на новите медии във формирането на идентичност.

В разработката са използвани емпирико-теоретични методи на изследване:

абстрахиране, анализ, синтез и логически метод.

Mедиите – фактор в процеса на формиране на идентичност 1 разговор с френския социолог Доминик Волтонот на тема „Нови медии и европейска идентичност”, Радио БНР, програма „Христо Ботев”, предаване „Евранет”, 02.04.10 г., последно посетен на: 23.11.11 г.; 14:45 ч. <http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Society/MultiCulturalDialogs/Pages/100403New_Media.aspx> (използван цитат от записа: 5:19 - 5:43 мин)

277

Формиране на идентичност в контекста на различни тенденции

Според Ерик Ериксън развитието на идентичността се осъществява в два

взаимносвързани и допълващи се времеви контекста: (1) като етап от развитието в

живота на всеки човек и (2) като период в историческото развитие на обществото.2 Ето

защо кризата на идентичността3 на едно поколение е изпитание пред

идеологическата стабилност на неговото общество.

В рамките на двумесечния проект по съставянето на този сборник попаднах на

поредица от статии в електронното издание на вестник „Труд”4, посветени на

културния сблъсък между поколенията на 20- и 40-годишните. В почти всяка една от

тях се споменава влиянието на медиите и интернет върху големия разрив между тези

поколения. Ето и картината, която тези мнения най-общо обрисуват:

„20-годишните живеят в утопично настояще, диктувано от призраците на

пазара, шоуто и популярността.” (Мартин Бодаков, 40 г.)

„Намирам за уместно и настояването на Емил Григоров: ако общуването на

поколенията не се получава в рамките на споделена културна памет, то трябва да

се търсят нови терени за този жизнеутвърждаващ сблъсък.” (Мария Иванчева, 30

г.)

„... ако бунтът на вашите бащи беше да пускат радиото скришно, то

бунтът на младите просветени е да изгасят телевизора шумно” (Тодор

Карагяуров, 30 г.)

2 Ериксън, Е. „Идентичност: Младост и криза”, изд. „Наука и изкуство”, С., 1968 год. 3 кризата на идентичността е нормативна криза – нормална фаза на засилен конфликт, характеризираща се с колебания в его силата, както и с висок потенциал на растеж (виж: Ериксън, Е. „Идентичност: Младост и криза”, изд. „Наука и изкуство”, С., 1968 год.) 4 Бодаков, М. “Защо няма сблъсък между 20- и 40-годишните”, в. „Труд”, 08.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:00 ч. <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1068626> Григоров, Е. „Иконоборството на 20-годишните”, в. „Труд”, 11.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:05 ч. <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1072583> Карагяуров, Т. „Чии десидент да бъдат 20-годишните”, в. „Труд”, 14.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:10 ч. <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1076853> Иванчева, М. „В търсене на „изгубеното” поколение на прехода”, в. „Труд”, 15.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:15 ч. < http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1077470> Баталов, Г. „Честни за потенциала и за неуспехите си”, в. „Труд”, 18.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:20 ч. <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1081457> Коен, Е. „Училището се провали като възпитател”, в. „Труд”, 22.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:25 ч. < http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1086147 > Николов, Я. „Защо 40-годишните са се вкопчили в трупа на Солженицин?”, в. „Труд”, 23.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:30 ч. <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1086154 >

278

„Голяма част от моето поколение израсна с разколебани в собствения си

житейски път родители, които работеха по на две места. В други случаи

Старите, макар и с по-добра стартова позиция от връстниците си, се оказваха

твърде погълнати от ролята си на нова аристокрация, за да обърнат внимание на

децата си. В резултат 20-годишните днес са продукт на телевизията, интернет и

кварталното възпитание.” (Явор Николов, 20 г.)

„Събитийният потоп бе съпътстван от поток технологични новости -

компютри, интернет, мобилни телефони, социални медии, виртуален свят, които

круто измениха начина на съвместен живот на хората. (...) Сега бащите трябва да

се приспособяват към новия свят, който за младите е естествен, а децата

тайничко се присмиват на несполуките на родителите си.” (Емил Коен, социолог)

Разривът между толкова близки на пръв поглед поколения не е случаен. Той е

продукт на:

- технологичния напредък, довел до формирането на т.нар. информационно

общество, залято с огромни количества информация, доставени от изключително

ускорени информационни потоци. Това внася промяна във вътрешната структура на

информацията, достигаща до отделния човек, което му налага непрекъснато да

преоценява вътрешните си образи, от които зависят неговите всекидневни представи и

действия.5

- създаването на изкуствени потребности - предпоставка за зараждането на

хиперконсуматорско общество, чиито ценности са манипулирани с цел търговска

печалба.6

- Глобализацията - причина за обезличаване на нациите и обезсилване на

националните държави, участващи в световни и регионални държавни обединения.

- поляризацията в стратификационната структура на обществото и разкъсването на социални връзки – (1) елит: формираният олигархичен връх сред

групата на елитите7 го отделя от останалите елити8, които стават негови преки

5 Тофлър, А. „Третата вълна”, изд. "Яворов", С., 1991 год. 6 Липовецки, Ж. „Парадоксалното щастие”, изд. „Рива”, С., 2008 год. 7 рискови свръхелити 8 граждански интегрирани елити

279

подчинени; (2) репресирана средна класа9: нейният висок слой се изтегля нагоре към

елита, намалявайки своята стойност като експертна гледна точка и носител на

културна идентичност за обществото; средният слой на средната класа изтънява и

остава силно зависим от политическата конюнктура, с което се отнема суверенитета

на държавата и силата на нацията, а ниската средна класа е на границата с

бедността, изпитваща несигурност и страх от декласиране; (3) социален минимум:

разкъсва се връзката между хората в относителна бедност и аутсайдеркото дъно на

дълбока бедност.10

Вследствие на тези процеси се проявяват известни изменения в начина на формиране на идентичност у младите хора. 11

Непрекъснатата преоценка на вътрешните образи води до множество

идентификации, които не могат да кристализират в завършена цялост. Това обяснява

едно широко разпространено явление, валидно за голяма част от поколението на 20-

годишните – удължава се педиода на юношеството12. Фрагментарността на

информационните потоци от своя страна кара новото поколение да се фокусира в

постигането на краткосрочни цели, а не в следването на принципи на една единствена

идеология, базирана на обща културна памет.

Ценностната система на изкуствените потребности придава на съвременниците

ни усещане за непрестанна неудволетвореност и стремеж към финансова

обезпеченост на всяка цена. Пренебрегват се основни социални принципи.

Семейството се разпада като институция. Дава се превес на нетолерантността.

Хуманността остава на заден план. Това поражда етнически, религиозни и културно-

общностни конфликти.

Глобализационните процеси затрудняват националната идентификация, но

подпомагат развитието на субкултурите и налагат космополитизма като добре пасваща

на нашето съвремие идеология.

Стратификационната поляризация в обществото създава множество бариери

пред новото поколение за преминаване от една класа в друга. Младите хора изпитват

9 където би трябвало да се формира гражданското общество 10 Мирчев, М. „Социална динамика и стратификационно разслояване”, изд. „М-8-М”, С., 2009 год., стр 408-416 11 До сега формирането на идентичност се свързваше с отричане или утвърждаване на идеологията на предходното поколение. 12 Според Ериксън в пубертета като стадий на психосоциалното развитие се разрешава кризата на идентичността или се развиват смущения в идентичността.

280

чувство за безизходица, несигурност, липса на стабилни образци от обществения

живот.

Медийна обвързаност

Медиите според Мануел Кастелс са основни източници за моделиране,

насочване и подвеждане на обществата, защото играят ролята на свързващо звено

между мрежите в тяхното многообразие и кодираност в рамките на мрежовото

общество (базирана на мрежи социална структура, която е високо динамична,

отворена система, подлежаща на иновации, без да бъде нарушен нейният баланс).

„Процесите на обществена промяна, обобщени в рамките на идеалния модел на

мрежовото общество, излизат извън сферата на обществените и техническите

отношения на производство: те засягат дълбоко също така културата и властта.

Културните изрази са изолирани от историята и географията и във все по-голяма

степен опосредствени от електронните мрежи за комуникация, които

взаимодействат с публиката и чрез публиката в многообразие от кодове и

ценности, в последна сметка обединени в рамките на един дигитализиран,

аудиовизуален хипертекст. Тъй като информацията и комуникацията се

разпространяват главно посредством диверсифицираната, но всеобхватна

медийна система, политиката все повече се реализира в границите на медийното

пространство.”13

Ето защо смея да твърдя, че всеки един от гореизброените процеси е пряко

подпомогнат от дейността на медиите и в частност силно рефлектира върху

формирането както на колективна, така и на индивидуална идентичност.

Изследване на обществените потребности, участващи в най-голяма степен при формирането на идентичност

За да докажа решаващата роля на медиите като фактор във формирането на

идентичността, формулирах 12 аспекта на човешката идентичност, които обвързах

чрез диаграма на взаимовръзките с теорията на Стоян Михайлов за обществото като

социологическа система.14

Според мен идентичността е съставена от:

1) особености на характера – темперамент; 13 Кастелс, М. „Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество, култура”, изд. „ЛИК”, С., 2004 год., стр. 456 14 Михайлов, С. „Социологическа система”, изд. „М-8-М”, С., 2010 год.

281

2) полова принадлежност – полът по рождение или придобит чрез операция;

3) сексуална ориентация – херетосексуалност, хомосексуалност, бисексуалност,

асексуалност;

4) етническа принадлежност – общи белези: раса, историческо наследство,

религия, език, култура, територия;

5) семейно-родова принадлежност – род, семейство, дом

6) субкултурна принадлежност – общи белези: външен вид, убеждения, общи

цели;

7) културно-общностна принадлежност – общи белези: език, цивилизация,

религия, мироглед, териториална обособеност;

8) национална принадлежност – общи народностно-национални белези;

9) религиозна принадлежност – религии и религиозни учения;

10) стремеж към социален статус15

11) професионална принадлежност

12) политически убеждения

Обществото като социологическа система от своя страна съдържа 5 основни

сфери, които представляват както обществените потребности, така и средствата за

тяхното задоволяване, с което теоретичната постановка доказва, че тези сфери са

необходими и достатъчни за наличието на обществен живот, намиращ се в

непрекъснат процес на изменение и развитие:

1) Материално производство

2) Духовно производство

3) Възпроизводство

4) Комуникации

5) Социално управление 15 Мирчев, М. „Социална динамика и стратификационно разслояване”, изд. „М-8-М”, С., 2009 год., стр 347-355

282

Важно за тази система е, че нито един от елементите не съществува

автономно. Функционирането на всяка една сфера предполага взаимодействието й с

всички останали и при непропорционално разрастване на някоя от тях, системата

може да се разруши.

Диаграмата на взаимовръзките (виж Фиг. 1 в Приложение) показа изключително

интересен резултат: Духовните потребности и Комуникациите участват еднакво дейно

във формирането на идентичността. Извод: Тъй като единствено медиите задоволяват в най-голяма степен едновременно тези две обществени потребности, то те са основен фактор при формирането на идентичността.

Новите медии

Какво знаем за новите медии?

Новите медии са: дигитални/цифрови; мултимедийни/конвергентни;

диверсифицирани; предлагащи хипертекстово съдържание, създавано и/или

споделяно в реално време; интерактивни; широкодостъпни; залагащи в много по-

голяма степен междуличностна комуникация и обратната връзка. Ако една медиа

отговаря на това описание, то тя може да се нарече „нова медиа”.

Позовавайки се дефиницията на Роджър Фидлър за новите медии като „всички

нововъзникващи форми на средствата за комуникация”16, бихме могли да

преработим функциите на медиите, формулирани от Уилбър Шрам17, по следния

начин:

1) информационна и убеждаваща функция

(слети в едно, защото за момента журналистиката предлага повече информация

„тук и сега”, отколкото експертни анализи)

2) развлекателна функция

3) образователна функция

4) опосредствяване на междуличностната комуникация

(обхваща всички интернет базирани приложения, които разчитат на

идеологическите и технологични особености на Web 2.0) 16 Фидлър, Р. „Медиаморфоза. Да разберем новите медии”, изд. “Кралица Маб”, С. 2005 год. 17 информационна, ообразователна, убеждаваща, развлекателна

283

5) селективна функция – потребителят сам избира медийното съдържание, което

да използва

6) социално-интегративна функция – участие във формирането на колективна и

индивидуална идентичност

С всички тези характеристики новите медии създават предпоставка за

преразглеждане и развитие комуникационната схема. Тя трябва да бъде много по-

адаптивна, допускайки източниците на информация да имат различна значимост и

смисъл за отделния индивид, спрямо неговите интереси и формираната/формиращата

се индивидуална идентичност (не просто като декодиране на съобщението18). Новата

комуникационна схема би трябвало да допуска реципиентът не просто да има

възможност за обратна връзка, а да бъде създател на медийно съдържание с не по-

малка стойност от това на източника на информация.

Заключение

Новите медии вече не играят ролята на „четвърта власт”, както беше при

развитието и утвърждаването на масмедиите. Те нямат претенцията за упражняване

на масово въздействие, а по-скоро се превръщат във форум за дискусия, във

възможност за обмен на идеи и опит, в начин за формиране на идентичност чрез

разполагане с голям обем от информация и възможност за провеждане на социални

експерименти, с които да се верифицират временните идентификации и да се

превърнат в завършена идентичност. Новите медии са мястото, където или ще се

продължи сблъсъкът между поколенията, или ще се прекъсне тази традиция.

18 От модела на комуникация на Уивър и Шанън

284

Използвана литература и онлайн източници:

• Ериксън, Е. Идентичност: Младост и криза, изд. „Наука и изкуство”, С., 1968.

• Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха:

икономика, общество, култура, изд. „ЛИК”, С., 2004.

• Липовецки, Ж. Парадоксалното щастие, изд. „Рива”, С., 2008.

• Мирчев, М. Социална динамика и стратификационно разслояване, изд. „М-8-

М”, С., 2009.

• Михайлов, С. Социологическа система, изд. „М-8-М”, С., 2010.

• Тофлър, А. Третата вълна, изд. "Яворов", С., 1991

• Фидлър, Р. Медиаморфоза. Да разберем новите медии, изд. “Кралица Маб”, С.

2005

• Баталов, Г. Честни за потенциала и за неуспехите си, в. „Труд”, 18.10.11 г.,

последно посетен на: 24.11.11 г., 15:20 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1081457

• Бодаков, М. Защо няма сблъсък между 20- и 40-годишните, в. „Труд”, 08.10.11

г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:00 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1068626

• Григоров, Е. Иконоборството на 20-годишните, в. „Труд”, 11.10.11 г., последно

посетен на: 24.11.11 г., 15:05 ч. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1072583

• Иванчева, М. В търсене на „изгубеното поколение на прехода”, в. „Труд”,

15.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:15 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1077470

• Карагяуров, Т. Чии десидент да бъдат 20-годишните, в. „Труд”, 14.10.11 г.,

последно посетен на: 24.11.11 г., 15:10 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1076853

• Коен, Е. Училището се провали като възпитател, в. „Труд”, 22.10.11 г.,

последно посетен на: 24.11.11 г., 15:25 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1086147

• Николов, Я. Защо 40-годишните са се вкопчили в трупа на Солженицин?, в.

„Труд”, 23.10.11 г., последно посетен на: 24.11.11 г., 15:30 ч.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1086154

285

Приложение

Фиг. 1

286

Новото поколение за старите медии

Цветелина Георгиева

Цялото ни битие е свързано с интернет. Това е така, защото именно там

можем да открием информация за всичко, което ни заобикаля, интересува,

което може да ни повлияе или да ни достави удоволствие. Несъмнено появата

на виртуалното пространство силно рефлектира върху цялостното усещане на

хората за света, в който живеят, възможностите, които им предлага той,

изразяването на лично мнение и протест срещу нередностите. И точно защото

интернет се явява трибуна, на която млади и стари да изкажат своята гледна

точка, медиите се „настаниха” удобно и там. Интернет създава един

своеобразен механизъм за разпространение и публикуване, който оказва

отрицателно влияние върху съществуващите медийни организации. Техният

опит за приспособяване е да си създадат свои уебсайтове и директно да

навлязат в интернет пространството с желанието да се съхранят. Срещат се

различни варианти на интернет версии на т.н. „стари медии”. Например някои

от онлайн изданията на вестниците, предоставят идентична информация с

тази, която се публикува на хартиения носител. Други пък залагат на повече

анализи и по-задълбочени коментари, които читателите могат да открият само

в интернет. Много често авторите на едно и също издание са различни в двата

му варианта за разпространение.

Интересното тук е, че младото поколение живее в нов цифровизиран

свят, гледа плазмени телевизори, използва компютизирани телефони и

предпочита „новите” пред „старите” медии. Това е тенденция за цял свят,

технологията се развива – поколенията също. Все още, разбира се,

традиционните медии не са загубили своята аудитория. Собствениците и

редакторите на много от тях даже твърдят, че тиражите не са намалели

въпреки условията на криза, а дори напротив. Вярно или не, няма как да знаем

със сигурност, но не можем да отречем, че все пак съществува реална заплаха

за постепенното „замиране” на „старите” медии.

287

Причините поколенията да започват да работят с компютър от ранна

детска възраст, да предпочитат компютърните игри пред игирте в парка и да

прекарват 80% от времето си в интернет са много. Предлага им се бърз достъп

до информация от всякакъв тип, интересно поднесена, коментари по различни

теми и най-вече – възможност за обратна връзка. Социалните мрежи нарастват

с всеки изминал ден, защото хората имат нужда от тях или просто вече са

свикнали с тях и те са част от ежедневието им.

Естествено е, че когато се появят медии от нов тип, то на старите им се

налага да се адаптират и да покажат професионализъм, за да се задържат на

пазара. Интернет е най-интересната нова технология, която набира пълна

скорост още от деня на нейното създаване. Тя не е просто нов начин за

разпространение на информация, но и за съдаване на такава. Именно това

обезпокоява традиционните медии – получаването на информация в онлайн

пространството е и по-бързо, и понякога по-качествено, и по-евтино. За да

оцелеят старите средства за масова комуникация, трябва да повишат нивото

на качеството на съдържанието, а не да се притесняват от фактора по-бързо

разпространение. Ако продукцията е на високо ниво, то тя ще бъде

предпочитана от аудиторията. До тогава обаче, младите хора ще си включват

компютъра всяка сутрин и, вместо да се информират за последните новини от

света и у нас от днешния вестник, те ще получат необходимата им

информация, ровейки се в интернет. А интересното е, че понякога в сайтовете

има много по-пълно представяне на събитията, както и възможност за

личностна изява.

Според Джон Дворак1 „интернет е просто един нов тип механизъм за

разпространение на съдържание”. Американският журналист твърди, че

„хората, работещи в медиите, които са обект на всевъзможни атаки, трябва да

разберат защо тяхното средство за масова информация е специално. След

това трябва да го оптимизират точно за това, което му е специално”. Това е

начинът да се задържи интересът на медиата сред аудиторията. Дворак

разглежда много примери за промените на печатните, радио и телевизионни

медии. Според него проблемът на традиционните средства за масова

1 Джон Дворак. Мнение отвътре. PCMagazine, брой 9

288

комуникация е, че те не се стараят да повишат качеството на продуктите си. А

младите хора са умни, интелигентни и образовани. Те търсят качество,

бързина и достоверност. Новините в интенрент не се характеризират с кой

знае каква правдоподобност, но с течение на времето се забелязва, че много от

авторите вече подписват своите творения, посочват се източници и т.н.

Смея да твърдя, че някои от журналистите в традиционните медии могат

да бъдат срещани само там, а техният стил и компетентност не могат да бъдат

дублирани. Това е и причината за тяхната дългогодишна история на медийния

пазар и многоборйна аудитория. По тази тема Джон Дворак казва: „За да

оцелеят, старите средства за масова информация трябва да оптимизират

съдържанието си, а не да се безпокоят заради появата на нови механизми за

разпространение [...] същата концепция може да е от полза и за вестниците,

списанията и ефирните медии. Имам предвид съдържанието да се промени в

някаква форма, непосилна за новите средства за масово разпространение. С

други думи, направете вестник, който да е оптимизиран за печат и да не може

да бъде узурпиран от един онлайн вестник.”2

Интересът на новото поколение към интернет се заражда още в ранна

детска възраст. В 21 век децата на 5-6 годишна възраст вече могат да боравят

с компютър, и то на добро ниво, играят игри и влизат в сайтове. Те се справят

по-добре с новите технологии от родителите си, но най-лошото е, че

предпочитат електронните занимания пред традиционните детски игри.

Случаят е идентичен с този „нови” – „стари” медии. Подрастващите просто

живеят с променени потребности и интереси и всичко това се дължи на

модернизирането на света, в който живеем, и е един нормален процес.

Проблемът за медийната грамотност и нагласата на децата е разгледан

подробно в книгата на Катя Михайлова „Телевизията за деца”. В нея авторът

разнищва обстойно темите за рисковете, които крие използването на всякакъв

тип медиа, в частност гледането на телевизия, от подрастващите.3 По думите

й: „Понятието медийна грамотност обединява всички досега известни форми на

грамотност като цяло и в частност – конкретна грамотност на аудиторията по

2 Пак там 3 Михайлова,К. Телевизията за деца, „М-8-М”, София 2011, стр.218

289

отношение употребата на различните типове медии – печатни, електронни,

традиционни, нови, индустриални, социални.”

Както в „старите”, така и в „новите” медии не се наблюдава засилена

регулация и цензура, която да предпазва децата да достигат до информация,

която не е достъпна за тях. В традиционните медии се срещат по-често

символи и специално обозначаване на различните предавания и филми, които

не са подходящи за деца, но в интернет пространството това не е така. „Новите

медии” са отворени към всеки и всички, без значение от неговата възраст,

възприятие и т.н. Може би това е друга причина, поради която подрастващите

обичат да отделят толкова много от времето си на интернет, а именно защото

знаят, че там няма забранени неща. Дори т.н. „филми за възрастни” са напълно

достъпни до всеки потребител на виртуалното пространство. Решението за

това, какво ще гледат и какво не децата, в повечето случаи се взима от

родителите им. Именно те „често ориентират и консултират зрителския избор

на децата”4. Трудното обаче в днешно време е да контролираме пребиваването

на новото поколение в интернет. Голям процент от децата биха предпочели

компютърните игри пред игрите с приятели в градинката. От една страна, това

е положително, тъй като по този начин децата се развиват успешно в сферата

на технологиите и бързо навлизат в иновативния ни свят. От друга страна

обаче, много често сме свидетели на настъпване на умствени проблеми на

деца, пристрастили се напълно към електронните игри. Такива подрастващи се

нуждаят от консултации с психиатри и трудно успяват да превъзмогнат този

проблем. Колкото ни е от полза тази нова техника, толкова ни и вреди. За да ни

служи успешно вируалният свят, трябва да го контролираме и да го използваме

по предназначение.

След проведена анкета между млади хора на възраст 18-30 г. в

социалните мрежи Facebook и Skype, които са 27 на брой, стана ясно, че 90%

от тях предпочитат „новите” пред „старите” медии. Целта на анкетата е да се

провери до каква степен младите хора са запознати с разликите между двата

типа медии и какви са техните предпочитания. Въпросите са подбрани на

базата както на лични наблюдения, така и на статистически данни, които сочат

4 Михайлова,К. Телевизията за деца, „М-8-М”, София 2011, стр.93

290

най-посещаваните сайтове и рейтингите на повечето печатни издания. По-

голямата част от анкетираните са на мнение, че интернет медиите не са

достатъчо качествени, или поне не повечето от тях. До този момент

неколкократно споменахме, че интернет служи на реципиента като доставчик

основно на информация. Да, но това не е съвсем така. Най-често посещаваните

сайтове от младото поколение са: facebook.com, abv.bg, zamunda.net,

vbox7.com и youtube.com. Това са сайтове, които имат развлекателна функция –

теглене на филми, музика, социални мрежи. Ако в миналото доставчиците на

развлечения от този род са били разнородни и труднодостъпни, то към днешна

дата те могат да се доставят от едно място за кратко време. Имайки предвид

динамичността, с която се развиват технологиите и забързаното ежедневие на

младите хора, съвсем логично е те да предпочетат новите пред старите

доставчици на информация. В днешно време социалните мрежи набират много

голяма преднина и това е така, защото именнно там хората могат и да

контактуват помежду си, да коментират и изказват мнение. Малък процент от

анкетираните влизат в сайтове като actualno.bg, dnes.bg, dariknews.bg и т.н., за

да обогатят своята култура и да се информират за важните събития на деня.

Младежите не смятат, че предоставената информация в интернет винаги е

пълна и достатъчна. Според тях има добри автори, които пишат за онлайн

изданията, но те не са много и би трябвало да се обърне внимание на подбора

на екипи и начина на представяне на събитията.

На въпроса, „Кои са приоритетите на „новите медии”, получихме

ранзородни отговори, но повечето младежи са категорични – да заместят

традиционните. Препоръките за развитието на „новите медии” се състоят в

обективност, актуалност, точна и вярна информация и намиране на повече

спонсори. Това е така, защото с течение на времето аудиторията започва да

изисква все повече и повече и ако допреди бързият достъп е бил основен, то в

днешно време критериите са много по-високи и започват да се търсят

достоверност, качество, професионализъм. Въпреки всичко казано дотук

младите хора вярват, че има вероятност традиционните медии да се задържат

за поне още 50 години, като това според тях е оптимистичният вариант. Някои,

макар и малък процент, от анкетираните са сигурни, че „старите” издания няма

291

как да се изтрият от историята и ще продължават да доставят необходимата

информация до аудиторията независимо от развитието на интернет.

При проведено изследване на социологическа агенция Alpha Research за

посещаемостта на интернет пространството и предпочитаността му от

аудиторията5 се стига до следните резултати – 48% от интервюираните ползват

интернет, 52% - не ползват, а 1% са неотговорилите. Методът на набиране на

информация е пряко стандартизирано интервю, а таргет групата е

пълнолетното население на страната. Ако сравним двете изследвания, можем

да направим извода, че определено по-старото поколение държи на

традиционно поднесената информация, но се възползва и от възможностите,

които предлага интернет. По-голям процент от новото поколение пък залага на

иновацията, по-бързия достъп, развиващите се технологии, но не пренебрегва

„старите” медии като достоверен източник на информация. Проведеното

изследване на Alpha Research показва, че 75% от аудиторията посещава

интернет всеки ден, точно толкова често, колкото и привържениците на

традиционните медии, които същo се потребяват ежедневно. Изводът е, че

оналйн пространството започва да се превръща в част от ежедневието на

хората, част от нормалното им съществуване и времето, прекарано там,

задоволява определени потребности.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че интернет дава на

младите ИНФОРМАЦИЯ, РАЗВЛЕЧЕНИЕ и СВОБОДА. Те не биха могли да си

представят живота си оттук натам без него и смятат, че това е единственият

път за развитие и израстване. Но все още традиоционните медии са основните

информатори на обществото и вероятно с развитието на технологиите, те също

ще напреднат както в технологична, така и в качествена посока. В заключение

бих искала да цитирам една мисъл на Джон Дворак: „Още е много рано старите

средства за масова информация да се предават!”.

5 http://alpharesearch.bg/

292

Използвана литература и онлайн източници:

• Дворак, Д. Мнение отвътре, PCMagazine, брой 9

• Михайлова, К. Телевизията за деца, „М-8-М”, София 2011

• www. alpharesearch.bg

• Проведена анкета, таргет – 18-30г.

293

П Р И Л О Ж Е Н И Е

Анкета, таргет 18-30 годни. Анкетата е проведена в социалните мрежи facebook и skype, брой анкетирани - 27

АНКЕТА

1. Кой тип медии предпочитате? – традиционни или нови 2. Мислите ли, че онлайн изданията са достатъчно качествени? 3. Кои са най-често посещаваните от Вас сайтове? 4. Представяте ли си живота си оттук натам без интернет? 5. Достатъчна ли Ви е информацията, която получавате във

виртуалното пространство? 6. Смятате ли, че има качествени автори, които пишат в сайтовете? 7. Какви според Вас са приоритетите на новите медии? 8. Определяте ли традиционните медии като „остарели” и смятате ли,

че те трябва да преотстъпят мястото си на новите медии? 9. Мислите ли, че старите медии ще изчезнат и ако да кога ще стане

това според Вас? 10. Кажете с една дума какво Ви дава интернет?

Предварително благодаря за отделеното време

АНКЕТА – Екатерина 20г. 1. Традиционни. 2. Не. В Интернет има много информация, която не е напълно достоверна,

поради което се губи и качествеността й. 3. www.dir.bg, www.facebook.com, www.zamunda.net, www.google.com 4. Не. Животът е прекалено зависим от него. Та дори сметките за ток,

например се плащат по интернет. 5. По принцип, да. Но за жалост в много случаи се налага да се търсят и

други източници. 6. Разбира се, че има. Но не са много, некачествените са повече. 7. Новите медии трябва да са актуални, да се лесно достъпни и да

предлагат достоверна информация, за да не се налага тя да се проверява по няколко пъти и то на различни места.

8. Не, не смятам че традиционните медии са „остарели”. Новите са си нови, но и старите не са за отхвърляне.

9. Те няма да изчезнат или поне аз се надявам това да не стане. 10. Предимно - забавление

АНКЕТА – Веселина 22г.

1. novi 2. ne vsichki 3. facebook, youtube, btv 4. NO! :D

294

5. ne, predpochitam da poluchavam takava i ot tradicionnite medii, kakto i sama da dostigam do otgovori

6. da, no za jalost sled vreme povecheto ot tqh spirat, zashtoto predpochitat da ne habqt truda si bez zaplashtane

7. po- interaktivni sa 8. ne, ne mislq. vseki ima svoite predpochitaniq 9. nqma da izcheznat 10. svoboda Предварително благодаря за отделеното време

MOLQ, SIMPATIQTA E VZAIMNA! :D

АНКЕТА – Милко 30г. 1. Нови 2. Не 3. dir.bg; news.bg; focus-news.net 4. не 5. да 6. да 7. Могат да направят нещо, което традиционните не правят 8. Някои да 9. Няма да изчезнат, ше се актуализират 10. Реалността

АНКЕТА – Нели 23г. 1. нови 2. ДА 3. SVATBATA.COM; .NET; .BG ;; FACEBOOK.COM; ABV.BG; 4. НЕ 5. ДА 6. ИМА 7. ДА ИЗМЕСТЯТ ТРАДИЦИОННИТЕ 8. НЕ 9. НЯМА ДА ИЗЧЕЗНАТ 10. ИНФОРМАЦИЯ

АНКЕТА – Яница 22г.

1. нови 2. да 3. actualno.com, dnes.bg, btv.bg 4. ne 5. не винаги 6. има, да 7. намиране на спонсори 8. не не са остарели и не бива да предостъпват мястото си 9. не, не мисля 10. време

295

АНКЕТА –Живка 21г. 1. И двата 2. Има качествени и не толкова качествени. Просто трябва да се подбира. 3. Google, Facebook, Youtube, Zamunda 4. Не!!!!!!!!!! 5. Да, достатъчна е. 6. Има качествени автори в качествените сайтове. Но не във всеки сайт има

такива. 7. Леснодостъпни са, всеки може да се възползва от тях и можеш

своевременно да научаваш най-новите неща. 8. Не, не са остарели защото света има нужда от всякакъв вид комуникации

както и доставяне на информация. За едни хора единия вариянт е по-приемлив и удобен за други – друг.

9. Надявам се да не изчезнат, защото те носят в себе си своя незаменим чар на предоставянето на информация.

10. Свобода

АНКЕТА – Александра 23г. 1. нови 2. не всички 3. развлекателни 4. да 5. да 6. да, но са малко 7. бързо, лесно и достъпно за всеки по всяко време 8. не 9. да 10. забавление

АНКЕТА – Евгени 22г. 1. нови 2. не 3. спортни 4. не 5. да 6. не 7. повече информация, точна и вярна 8. не 9. да 10. информация

АНКЕТА – Исмаил 24г. 1. нови 2. да 3. facebook.com, gol.bg 4. не 5. да 6. да

296

7. лесно достъпни 8. не 9. да 10. информация

АНКЕТА – Иво 21г.

1. нови 2. да 3. facebook.com 4. не 5. да 6. да 7. бърз достъп 8. да 9. да 10. всичко

АНКЕТА – Джани 21г.

1. нови 2. да 3. imdb.com, zamunda.net, facebook.com, abv.bg 4. не 5. да 6. да 7. лесен достъп 8. не 9. не 10. много информация

АНКЕТА – Наталия 22г. 1. нови 2. горе долу 3. facebook.com, mtel.bg, abv.bg 4. не 5. предостатъчна 6. срещат се 7. получавам информацията, от която се нуждая 8. не 9. не 10. свобода

АНКЕТА – Вероника 23г.

1. нови 2. да 3. facebook.com, abv.bg, youtube.com, zamunda.net 4. не 5. да 6. има 7. достъп от всякъде по всяко време

297

8. не 9. не 10. всичко

АНКЕТА – Стоядин 30г. 1. нови 2. да 3. zamunda.net, sportal.bg, abv.bg, youtube.com 4. да 5. да 6. има, но не достатъчно 7. разнообразна информация 8. не 9. не 10. забавление

АНКЕТА – Ивелина 18г. 1. нови 2. да, но имат още възможности 3. facebook.com, abv.bg, vbox7.com, google.bg, dir.bg 4. не 5. да 6. да 7. лесен достъп, развлечение 8. да, но няма да изчезнат 9. не 10. забавление

АНКЕТА – Едвин 27г. 1. стари 2. не 3. zamunda.net 4. не 5. не чета 6. не 7. развлечение 8. не 9. не 10. запълване на свободното време 11.

АНКЕТА – Христина 27г.

1. нови 2. да 3. dnes.bg, zamunda.net 4. не 5. да

298

6. да 7. лесен достъп 8. не 9. не 10. полезна информация

АНКЕТА – Марио 18г. 1. нови 2. да 3. pomagalo.com, google.bg, wikipedia.org 4. не 5. не 6. да 7. много информация 8. да 9. да, 20 години 10. информация

АНКЕТА – Кирил 25г. 1. нови 2. да 3. youtube.com, zamunda.net, grabo.com, facebook.com 4. не 5. да 6. да, има 7. развлечение, информация, обратна връзка 8. да 9. да, 10 години 10. всичко

АНКЕТА – Гергана 21г.

1. традиционни 2. качествни са, но все още могат да се развиват 3. dir.bg, dnes.bg, facebook.com, abv.bg 4. не 5. не 6. да 7. бързина, лесен достъп, комуникация 8. не 9. не 10. информация

АНКЕТА – Надежда 19г. 1. нови 2. да

299

3. facebook.com, data.bg, abv.bg, zamunda.net 4. не 5. да 6. да 7. бързина, разнообразна информация, развлечение 8. не 9. може би да, но няма да е скоро 10. забавление

АКНЕТА – Димитър 23г. 1. Такива в които сам избирам информацията която да получавам

(интернет, вестници) 2. По-скоро да 3. Информационни – поща, търсачка, новини / забавления – социални

мрежи 4. Да! Ще си взема къщичка на село и ще гледам картофи и прасета. 5. На моменти дори излишна. 6. Да 7. Подкрепа от властта, което са и най-големите недостатъци. 8. Неne, ne mislq. vseki ima svoite predpochitaniq 9. Няма как да стане – всеки гледа заблудено телевизия, без да обмисля

видяното, а вестниците винаги намират допълнителни приложения в живота.

10. Комуникацияинформациязабавление

Предварително благодаря за отделеното време Последващо моля

АНКЕТА – Станислав 24г. 1. нови 2. горе-долу 3. facebook, 4. не 5. да 6. да 7. бързи резултати и голяма аудитория 8. не 9. не 10. информация

АНКЕТА – Даниел 25г 1. нови 2. не 3. социални мрежи, спортни сайтове 4. не 5. не

300

6. да 7. комерсиализация 8. не 9. не 10. Информация и средство за комуникация

АНКЕТА – Светослав 29г. 1. нови 2. да 3. Спортни, социални мрежи, информационнни 4. Вече не 5. да 6. да 7. Безкрайната информация и комуникация с много хора 8. да 9. Не мисля 10. бързина

Предварително благодаря за отделеното време пак заповядай

АНКЕТА – Таня 28г.

1. нови 2. да 3. facebook, abv.bg, dir.bg 4. не 5. бих казала да 6. да 7. получавам информация от всякакво естество 8. не 9. nqma da izcheznat 10. свобода

АНКЕТА – Георги 29г. 1. и двата типа 2. да 3. новинарски и онлайн библиотеки и.... с картинки...и клипове ... 4. много трудно , но не невъзможно 5. да 6. да 7. всеобхватност на предоставената информация 8. не, и не смятам, че трябва да преотстъпват мястото си. Има място и за

двата типа. 9. до 20 - 30 г. 10. информация

301

Лидерите на мнение в контекста на новите медии

Мирела Вавова

Съвременното информационно общество се отнася все по-критично към

медийната продукция. Предоставеният кредит на доверие постепенно се

изчерпва, а скандали като тазгодишните разкрития около News of The world1

още по-рязко го понижават. Хората все по-малко вярват на това, което четат,

слушат или гледат. Схващанията, че обществото представлява хомогенна

маса, подвластна на преки медийни влияния, отмират още в средата на

миналия век, а през 60-те години постепенно се утвърждава теорията за

ограничените ефекти. Джоузеф Клапър прави изследване по темата2, в което

достига до извода, че силата на медиите е преувеличена и далеч по-важни се

оказват социалният статус, образованието, религиозната и политическа

принадлежност, различните социални нагласи и пр. Индивидите усещат

влиянията по индиректен път и вместо сляпо да се доверяват, те всъщност се

осланят преди всичко на настроенията, битуващи сред техните

приятелски/семейни/професионални кръгове. Оказва се, че съществува

двустепенен поток на комуникация, който предопределя ограничените

ефекти на медиите. Ако те се стремят към по-широк обсег на влияние сред

обществото, би трябвало първо да спечелят на своя страна онези лидери,

които имат способността да убеждават и да формират мнението на останалите

хора.

След поредица проучвания, подети през 1940г. от Пол Лазерсфелд, той

заедно със своите сътрудници доказва значението на социалните фактори за

процеса на въздействие на масмедиите. Направените изследвания поставят 1 През лятото на 2011г. стана ясно, че журналисти от британския в. News of The World са подслушвали телефоните на известни личности, политици, дори жертви на престъпления, вследствие на което оставки подават редица висши полицейски служители, а таблоидът, собственост на медийната империя News Corp, бива закрит. Подобни престъпни практики не само уронват престижа на медиите, но и категорично сриват доверието в тях. 2 Става въпрос за книгата „Ефектите на масовата комуникация” от 1960г., която е логично продължение на академичния докторски труд на Клапър в Колумбийския университет. В продължение на години той работи като изследовател към Колумбия бродкастинг систем, което му позволява да натрупа ценен емпиричен материал през 50-те години на 20в.

302

акцент върху стойността на междуличностната комуникация, като в крайна

сметка бива утвърдена концепцията за Двустепенния поток на комуникация.

Пол Лазерсфелд и Илиу Кац публикуват едноименната си съвместна статия

през 1955г., в която защитават идеята, че между медиите и широката

аудитория се намират т. нар. лидери на мнение. Те са така важната основа,

върху която „стъпват” медийните съобщения [първото стъпало]. На следващото

ниво информацията достига до останалата част от реципиентите [второто

стъпало], след като тя вече им е разтълкувана от лидерите на мнение в

процеса на междуличностното общуване.

Фиг. Концепция Двустепенен поток на комуникация по Т. Петев (2009)3

Лидерът на мнение ползва медиите много по-активно и целенасочено от

средностатистическия потребител. Отличава се като общителна и

харизматична личност (без да бъде припознаван като публично известен, богат

или виден интелектуалец) със значителен актив от социални контакти,

изявяваща се като „експерт” за останалите членове в своята

семейна/професионална/приятелска група. Лидерът на мнение се откроява

като човек, който е добре информиран по определена тема, но рядко

компетентен в повече области. Така например един лидер на мнение, който е

3 ПЕТЕВ, Т. Комуникационната спирала, Аскони-Издат, С., 2009г.;

303

влиятелен по политическите въпроси, ще има вероятно по-малка тежест по

въпросите на дамската мода или изкуствата, коментира Дж. Клапър (цитат по

Буркарт с.144)4. Той е важен за останалата част от аудиторията, която не е

толкова активна в потребяването на медиите и се нуждае от критично мнение,

на базата на което да формира своето собствено. Лидерът на мнение успява

да въздейства чрез личностни качества, дар слово, както и със силата на

невербалната комуникация.

Към днешна дата сме свидетели на третата голяма медиаморфоза5,

характеризираща се с бурното навлизане на новите технологии и форми на

комуникация, които позволяват използването на две и повече медии

едновременно. Днешните деца се раждат в среда, доминирана от High-Tech

изобретения и Интернет дотолкова, че теоретиците говорят за ново дигитално

ПОКОЛЕНИЕ М2. Тази реалност налага своите правила в ежедневието на

обикновения човек, ускорява темпа му на живот и желанието да е в крак със

случващото се (че и един ход пред него дори). Безспорни са възможностите на

потребителите да се осведомяват за събития от целия свят и то в момента, в

който те се случват. Информационният поток е огромен и хаотичен, затова

нуждата от ориентир в мрежата е още по-явна. Ролята на своеобразна опора

изиграват онлайн лидерите на мнение, за които до голяма степен са характерни

гореспоменатите особености, но в контекста на новите медии.

Междуличностната комуникация в случая се осъществява посредством

персонален компютър или други технологични пособия. Това, от една страна,

ощетява общуването, лишавайки го от невербалните методи за обмяна на

информация. Физическият контакт дава възможност да се проследят мимиките,

жестовете и като цяло езика на тялото, който „говори” на подсъзнателно ниво и

спомага до голяма степен в процеса на убеждаване. От друга страна обаче,

новите технологии позволяват осъществяването на диалог отвъд

националните, езикови и културни граници, който освен това може да бъде

отложен във времето. Двупосочният обмен на информация е заместен от

4 БУРКАРТ, Р. Наука за комуникацията, Пик-В-Търново; 2000г.; 5 Me-di-a-mor-fo-sis – трансформация на средствата за комуникация, обикновено протичаща под въздействието на сложни взаимодействия между осъзнати нужди, конкурентен и политически натиск и социални и технологически нововъведения (Фидлър, Р. Медиаморфозата, С., 2005г)

304

мрежови. В съвременната комуникационна ера лидерът на мнение е преди

всичко добър комуникатор, който със средствата на съвременните аудио-

визуални форми (музика, филмови клипове, емотикони и пр.) успява да

компенсира липсата на живия контакт и дори да обогати ефекта на внушение.

Новите лидери на мнение изпълняват тази си роля и в офлайн среда.

Пребиваването във виртуалното пространство не бива да се възприема като

алтернативен живот, а преди всичко като логично продължение на личността в

още една среда. Разбира се, Интернет също така дава пространство за изява

на хора, чийто глас иначе трудно би се чул на общия шумен фон, като в крайна

сметка отключва потенциала им на компетентни лидери. Факт е обаче, че

онлайн лидерите на мнение са по-активни от другите потребители в Мрежата

що се отнася до набирането на социални контакти, благодарение на което

разполагат с широка палитра от гледни точки. Впоследствие мнозина разчитат

на техния опит при вземане на важни решения в офлайн средата като избора

на конкретна марка при закупуването на дадена стока например.

Новите лидери на мнение, както и в класическия си вид, са много по-информирани от останалите хора, с което и си спечелват тяхното внимание.

Те потребяват различни видове медии. Достъпът им до тях е значително

улеснен благодарение на това, че Интернет е такава уникална среда, която

приютява едновременно традиционните медийни форми (радио, преса и

телевизия) и новите, виртуални специфични форми. Обсегът на източниците е

много по-широк отпреди, което позволява на новите лидери да са още по-

информирани и по-полезни за останалата част от аудиторията. Позволява им

също така да бъдат много по-критични. Нещо повече, те нерядко огласяват

отрицателните страни на даден продукт или услуга. А когато в официалните

медии се наблюдава информационно затъмнение поради икономически,

политически или друг вид зависимости, именно новите онлайн лидери на

мнение са тези, които дават гласност на проблема и провокират дебат. Такъв е

казусът от лятото на 2010г., когато телекомуникационният оператор МТел в

качеството си на един от най-крупните рекламодатели на пазара успя да

предотврати разгласяването в медиите на масовото недоволство на

потребителите, които понасяха неудобство и материални щети, причинени от

подновяването софтуера на компанията. Тогава именно активни блогъри

305

събраха ценна правна информация, обработиха я и предоставиха на

аудиторията варианти за действия в защита на потребителските им права,

осъществявайки по този начин ролята си на лидери на мнение.

Ако в класическата концепция лидерите на мнение са популярни сред

семейния, приятелския или професионалния си кръг, то в онлайн

пространството те успяват да привлекат много повече „последователи”. В

зависимост от сферата, в която са компетентни, те се превръщат в

информационен източник или своеобразен коректив по темата. Това се дължи

на множеството възможности, които се откриват пред тях да споделят

мнението си било то в социални платформи като Twitter, Facebook, YouTube,

или пък в лични блогове и сайтове. А за нуждаещите се от подробна

информация е достатъчно да отделят малко време и чрез търсачки като Google

да ги открият по зададени специфични думи. Характерен инструмент в новото

мрежово общество са и линковете, които препращат към други сайтове

(технологията, известна като хипертекст), също поканите в социалните мрежи и

пр. Лидерите на мнение в Интернет формират около себе си трайни групи от

последователи, когато успеят да докажат своето ниво на експертност и са

наистина полезни за аудиторията. Доверието към тях се засилва и от факта, че

биват възприемани за „едни от нас” – ясно разграничаващи се от

традиционните публични личности, но запознати със социалните, икономически

и политически процеси и тълкуващи ги критично.

Влиянието на лидерите на мнение във виртуалното пространство може

да остане на локално ниво, когато те са се специализирали в областта на

вътрешната политика на своята страна например. Темата изисква познаване и

интерес от страна на хора, които са лично засегнати от развитието ѝ, имат

сходен езиков и етнически произход. Когато обаче сферата на познание

привлича любопитството на хора от цял свят, лидерът на мнение е в състояние

да повлияе в глобален план върху решенията на хора с различна национална

принадлежност. Модните тенденции например са общовалидни навсякъде.

Съществен проблем при новопоявилия се лидер на мнение е

достоверността. Ако в традиционната междуличностна комуникация малко или

много знаеш кой стои срещу теб, то във виртуалната нямаш категорични

306

доказателства. Анонимността е бич за свободното споделяне на идеи в

Интернет. Тя отключва такива негативни прояви като виртуалния вандализъм,

нелоялната пропаганда и пр., които са преодолими единствено с възникването

на авторитети и йерархии в онлайн пространството чрез установяването на

регулаторна рамка.

Лидерите на мнение имат силата не само да създават обществени

настроения, но и да провокират конкретни действия на реципиентите. Прост

пример, доказващ, че онлайн лидерите на мнение също притежават тази черта,

е например сайтът www.framespotting.net, в който група кино-любители

публикуват актуална информация за фестивали, събития от цял свят и ревюта

за различни филми. Редовните читатели следят публикациите им и често

решението им дали да гледат, или не дадено заглавие е повлияно от

коментара на автора. Могат да се посочат множество сходни примери,

обрисуващи влиянието върху потребителите на индивидуално ниво. Във

форумите често се споделят мнения по въпроси, свързани с действия от

битово-ежедневен план като решението за покупка на дадена стока,

харесването или не на определени марки и пр. Но по-интересната тенденция,

която се забелязва в последните години, е провокирането на масови прояви,

протести, революции. Лидерите на мнение се възползват от неограничения

достъп в Интернет и липсата на явна цензура, за да организират обществото.

За демонстрациите, довели до свалянето на президентите на Египет и Тунис –

Хосни Мубарак и Бен Али, бяха активно използвани Twitter и Facebook като

канали за координация. Трябва да се отбележи обаче, че тамошните процеси

са започнали по-рано и са пуснали своите дълбоки корени в обществото, което

с времето е изродило своята революция. Защото на много други места пък се

наблюдава категорична заявка на онлайн потребителите за участие в дадено

мероприятие, а когато удари уреченият час, малцина излизат на улицата.

В заключение може да се каже, че Интернет е среда, която дава нови

възможности на лидерите на мнение да влияят върху по-голяма и

разнообразна аудитория при вземането на конкретна позиция или

извършването на действия. Виртуалното пространство дава поле за изява на

хора, иначе потискали лидерските си качества, но преди всичко то е още едно

място, където активните потребители да развиват и споделят знанията си.

307

Интернет скъсява дистанцията между лидерите на мнение и реципиентите,

като ускорява комуникационния процес и дава широка база за сравнение на

множество гледни точки благодарение на мрежовия си характер.

Използвана литература и онлайн източници:

• Буркарт, Р. Наука за комуникацията, Пик-В-Търново; 2000г.

• Петев, Т. Комуникационната спирала, Аскони-Издат, С., 2009г.;

• Попова, М. Виртуалният човек, ИЗТОК-ЗАПАД, С., 2005г.;

• Фидлър, Р. Медиаморфоза, Кралица МАБ, С., 2005г.;

• Бошнакова, Д. Влиятелните личности или новите онлайн лидери,

достъпно на http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/lid9.php

(към 30.11.2011г.)

• Георгиев, Н. Съвременната онлайн журналистика в процес на

оптимизация, в електронно сп. Медии и обществени комуникации;

Октомври 2010г, брой 7 достъпно на http://media-

journal.info/?p=item&aid=116

• Дичев, И, О. Спасов (съставители), Сборник Нови медии-нови

мобилизации, С., 2011г., достъпно на

http://www.osf.bg/downloads/File/2011_New/Media2011.pdf

• Лозанов, Г, О. Спасов (съставители), Сборник Медиите и политиката,

С., 2011г., достъпно на http://www.fmd.bg/wp-

content/uploads/2011/01/mediite-i-politikata.pdf

308

Новите анализатори – коментарите зад новините в сайтовете „Дневник.бг”, „Медиапул” и „Днес.бг”

Златина Димитрова

Денят започва с Facebook и приключва с филм от zamunda.net. Животът

ни придобива две измерения – офлайн и онлайн. Интернет вече осезаемо е

част от ежедневието. Медийното общество се характеризира с

хиперсвързаност и преодоляване на пространствените ограничения. При тази

хиперсвързаност информацията е количествено повече и тече във всички

посоки. Това се отразява и на начина, по който четем и възприемаме новините.

Никоя от темите на деня не получава достатъчно време в традиционните

медии, за да бъде разгледана от всички аспекти. Интернет променя модела за

поднасяне на информацията и възможностите за анализа й, като създава за

аудиторията среда за активно включване чрез „дописване” на новината. Полето

за коментари под новините дава възможност на повече хора да участват в

разрешаването на проблема, в търсенето на причинно-следствената връзка за

дадено явление. Чрез коментарите след новините често се запълват и

дефицити в текста, споделят се лични примери, прибавят се нови връзки по

поставената тема.

Традиционните медии предлагат малко канали за обратна връзка. В

началото на 90-те години на XX в. такава възможност в България дават

читателските писма, които намират мястото си в някои печатни издания.

Предаванията по телевизията или радиото имаха минути за обаждания от

зрители и слушатели. Днес тези възможности за обратна връзка все още

съществуват, но вече по-активни са интернет вариантите за общуване с

аудиториите.

Рязкото увеличаване на броя на онлайн читателите доведе до

преминаването на някои традиционни медии в онлайн формат. При наличен

достъп до интернет ¾ от младежите до 24-годишна възраст предпочитат

309

онлайн източници на новини пред традиционните медии1. Новинарските

сайтове и онлайн формите на традиционните медии позволяват коментари на

читателите. Това създава ново поколение анализатори, които се разкриват в

коментарите след новините. Новото поколение не се дефинира от възрастта на

аудиторията, а от начините, които избира, за да потребява медийни продукти.

Тази нова група от зрители и читатели разполага с различни канали, по които

може да получи информация, работи с разнообразни източници и може да се

възпозлва както от традиционните медии, така и от различните интернет

източници. Тя е способна да извежда заключения на база на по-разнообразна

информация. Този нов тип аудитория е равнопоставен с онлайн

комуникаторите, контактът между него и медийните екипи е непосредствен и

непрекъснат, потребителите активно участват в създаването на

журналистически продукти.2 Според Даниела Димитрова и Мат Незнански от

Университета в Айова3 причината е необходимостта от нов канал за пренасяне

на вече напечатаната (излъчената) от медиата информация. Първият вестник в

България, който разбира тази необходимост и започва свой интернет вариант,

е вестник „Пари”. През 1995 г. изданието разполага със своя версия на pari.bg.

През 2008 г. „Икономедиа” започва проект за безплатен вестник -

„Градски вестник”. Той издържа на пазара няколко месеца заради

икономическата криза и невъзможността да се поемат разходите по издаването

му и спира да излиза през март 2009 г. В него обаче има страница за

коментари, на която в определен ден от седмицата се публикуват коментари от

читатели. Целта е читателят да бъде и съавтор, който да изразява мнението си

по най-важните теми. Това пише в представянето на изданието в сайта на

„Икономедиа”4. Чрез този проект традиционната печатна медиа предлага поле

на изява на гражданската журналистика, която по правило принадлежи на

интернет.

1 Новите млади и новите медии. Институт „Отворено общество”. София, 2009 2 Думите на медийния преход. Фабер. Велико Търново, 2010 г. 3 Dimitrova, D. V., and Neznanski, M. (2006). Online journalism and the war in cyberspace: A comparison between U.S. and international newspapers. Journal of Computer-Mediated Communication, 12(1), article 13. http://jcmc.indiana.edu/vol12/issue1/dimitrova.html 4 „Градски вестник” е новият безплатен всекидневник на софиянци, http://www.economedia.bg, октомври 2008 г.

310

Онлайн журналистиката надгражда традиционната журналистика заради

техническите особености на интернет и променения модел на информационно

и комуникационно взаимодействие с потребителите.5 От една страна,

предлагат по-широк спектър изразни средства – визуално и хипертекстуално.

От друга страна, онлайн медиите и сайтовете на традиционни печатни медии

могат да реагират по-бързо при случването на събитие, защото не зависят от

страниране, печат или монтаж. В резултат на това обикновено новините са по-

кратки и фактологични - информационни бележки, които рядко включват

анализ. Обикновено липсва оценка и тълкуване на поставените проблеми.

Същевременно обаче онлайн медиите предлагат на читателите си

компенсация - достъп до специфични особености като чатове, дискусионни

форуми и онлайн анкети, които създават поле за изразяване на мнения.

Читателите от потребители на медиата се превръщат в съавтори, които

прибавят своя принос към съдържанието на новината и избират темите, по

които да се дискутира. Тази интерактивност е една от водещите характеристики

на онлайн медиата.

Много добри примери в това отношение са сайтовете dnevnik.bg и

mediapool.bg. Сайтът dnevnik.bg започва като онлайн вариант на вестник

„Дневник”. След това се обособява като информационен сайт, който предлага

актуална информация за случващото се по света и в страната. Dnevnik.bg е

пример за конвергенция на медиите. Освен хипертекстуалност и снимки, в него

често има и видеофайлове. Всъщност сайтовете на цялата медийна група

„Икономедиа” АД предлагат възможност за активно участие на аудиторията в

анализа на новината. Освен секцията за коментари, често има и анкети по

обществено значими теми. Според данни на Gemius неговата аудитория се

отличава с високо образование (близо 60% от аудиторията на сайта са с висше

образование), като над 50% от тях са експерти, държавни служители,

представители на частния бизнес и високо ниво управленци. Според данните

за характеристиките на аудиторията на dnevnik.bg около половината от

читателите имат месечен доход над средния.6 Най-коментираните новини в

сайта са на политически, икономически и международни теми. Те са прочитани

5 Думите на медийния преход. Фабер. Велико Търново, 2010 г. 6 Данни за аудиторията на „Икономедиа” АД, http://www.economedia.bg/onlineads/audience.php

311

хиляди пъти на ден, като след най-обсъжданите въпроси следват по над сто

коментара.

Сайтът mediapool.bg е изцяло онлайн медиа, която няма еквивалентна

традиционна такава. Сайтът е създаден през 2001 г. с информационно-

аналитична насоченост. Според данни на агенция Arbitrage 80% от читателите

на сайта са с висше образование и са в трудоспособна възраст, а над

половината имат доход над средния за страната. Високото образование и

статус на аудиторията предполагат способности за аналитично възприемане на

публикуваните текстове и адекватен коментар на социалните и политически

проблеми. Аудиторията не само има технологично възможността да се включи

в анализа на новините, но и има достатъчно високо образование и медийна

грамотност, за да внесе добавена стойност към публикуваното съдържание.

Най-четени и коментирани са текстовете по политически и икономически теми

от страната и света.

И двете онлайн издания предоставят свобода на мненията, като не се

толерират коментари, които съдържат нецензурни квалификации, обиди на

расова, сексуална, етническа или верска основа, както и призиви за насилие

над конкретни лица. С това и коментаторите се задължават да правят етични

изказвания. Естествено те изразяват мнение, което е непотвърдено и

емоционално. Част от мненията след новините дават кратък израз на

читателска позиция, но редица от тях разсъждават над същността на

събитията. Онлайн медиата излиза от ролята си на комуникатор, който предава

съобщения и се превръща в модератор, който повежда обществена дискусия

по даден проблем.

За сравнение новинарският сайт dnes.bg, който предлага актуална

информация на разнообразни теми, има различен читателски профил.

Аудиторията на сайта е в по-голямата си част със средно образование по

данни на Gemius. Формира се основно от хора на възраст между 18 и 35

години, като над 50% от аудиторията е със средно образование. Читателите с

висше образование са 40% (2 пъти по-малко от читателите на mediapool.bg).

Онлайн медиата също разполага с поле за коментари под текстовете. Най-

четени са криминалните новини и развлекателните теми. Коментарите под

312

текстовете достигат сто. Редица от тях са написани на латиница или съдържат

обиди на расова, сексуална, етническа основа. В условията за изпозлване на

услугата за коментари в сайта се посочва, че dnes.bg не носи отговорност за

съдържанието и достоверността на публикуваните мнения. Тази медиа също

запазва правото си да трие коментари, които не отговарят на условията.

Новините от сайтовете на традиционни медии (печатни и електронни) и

онлайн медиите намират мястото си и в социалните медии. Най-популярната от

тях е Facebook. В социалната медиа лесно могат да се популяризират новини,

независимо дали са били публикувани първоначално в интернет или в

традиционна медиа. Коментарите под новините могат да бъдат също толкова

интензивни, колкото тези в новинарските сайтове. Разликата е, че обикновено в

този тип социална медиа съдържанието се споделя с конкретен кръг от хора,

които имат достъп до профила на потребителя (на медиата). В случая това е

допълнителен канал на комуникация, който предлага още една възможност за

обратна връзка и дискусия. В профилите на медиите в социалните мрежи не се

споделят всички новини, а се извеждат избраните от редактор/и като най-важни

и най-интересни. Това е предварително отсяване на темите, по които да

дискутира аудиторията. Профилите на медиите във Facebook създават по-

голяма близост между комуникатора и аудиторията. Читателите могат да

вземат активно участие в дискусиите по даден проблем и да получат обратна

връзка. Те могат да влязат и в ролята на редактори и коректори в случай на

сериозна грешка. Чрез коментарите си под новината могат да допринесат за

развитието на текста. Освен това могат да споделят съдържанието на

собствените си страници и да прехвърлят дискусията на „своя територия”. Така

текстът придобива дълъг път на четене и осмисляне – след написването на

журналистическия текст от автора материалът се разглежда от редактор, след

това се публикува, публикацията бива четена, харесвана, коментирана и

споделяна в социалните медии. След това отново преминава през етап на

„отсяване”, в който е четена от потребителите, с които е била споделена.

Вторият етап на „отсяване” е свързан с факта, че читателят се е превърнал от

реципиент на информацията в неин подател – той я споделя със своите

приятели/абонати. Това разгръща и полето от „анализатори”, като прехвърля

новината по верига от връзки и взаимоотношения. Докато анализите в самите

313

медийни текстове се позовават на доказани истини, в коментарите след

новините могат да се изкажат и неаргументираните „истини”, свързани с

предположения, очаквания и разбирания по дадената тема. Това прибавя и

нови гледни точки. Същевременно почти всички традиционни медии вече

разполагат със собствени страници във Facebook. Например в сутрешния блок

на БНТ 1 „Денят започва” всяка сутрин се четат коментарите под новини или

въпроси към аудиторията на страницата на предаването. Още едно предаване

по БНТ 1 – „Животът и други неща” също използва активно Facebook, както и

Twitter. Водещите на предаването четат коментарите и препоръките на зрители

в ефир.

Развитието на технологиите предполага, че предстоят и други промени в

медийната среда. Даниела Димитрова и Мат Незнански определят три етапа в

развитието на онлайн медиите до момента7. Първоначално има пренос на

съдържанието от традиционните медии в интернет формат. По-късно към това

се включват изображенията и хиперлинковете. Днес сме в третия етап от

развитие на онлайн медиите, когато има сливане между текст, аудио, видео и

картина. В сферата на интернет технологиите са възможни най-много

експерименти, тъй като е най-нова и все още предлага поле за иновации. С

развитието на технологиите се развиват и медиите – съответно променят се и

начините, по които аудиторията борави с тях. Ако до момента потребителите на

медийно съдържание могат да участват в анализа на новините чрез

коментарите под публикациите в сайтове, форуми и социални медии, то в

бъдещ момент ще съществува още по-ново и различно поколение читатели,

което да тълкува новините в друга среда, за която не бихме могли да

предположим.

7 Dimitrova, D. V., and Neznanski, M. (2006). Online journalism and the war in cyberspace: A comparison between U.S. and international newspapers. Journal of Computer-Mediated Communication, 12(1), article 13. http://jcmc.indiana.edu/vol12/issue1/dimitrova.html

314

Използвана литература и онлайн източници:

• Фабер Думите на медийния преход, Велико Търново, 2010 г.

• Филива, П. Журналистически професии. Статут и динамика в

България, Факултет по журналистика и масова комуникация СУ „Св.

Климент Охридски”. София, 2010

• Новите млади и новите медии, Институт „Отворено общество”. София,

2009

• Dimitrova, D., Neznanski, M.Online Journalism and the War in Cyberspace:A

Comparison Between U.S. and International

Newspapers http://jcmc.indiana.edu/vol12/issue1/dimitrova.html

• Дневник.bg – www.dnevnik.bg

• Днес – www.dnes.bg

• Икономедиа – www.economedia.bg

• Инвестор. БГ – www.investor.bg

• Медиапул – www.mediapool.bg

315

Фейсизбори vs. медии

Албена Дойчинова

1

Медиите се зараждат, за да задоволят нуждата на хората от информация

и да „нахранят” любопитството им. Днес се събуждаме сутрин и веднага

влизаме в профила си в социалния сайт Фейсбук (ФБ), за да задоволим

необходимостта от сведения за „приятелите” си там и вълненията им. По този

начин започва денят на повечето от активните потребители на сайта в

България, които вече са 2 183 2202, показват последните данни. В това

виртуално пространство някои хора влизат по няколко пъти на ден и се

застояват часове наред. Там те споделят снимки, „постват” (публикуват)

видеоклипове, сентенции и моментните си състояния. Потребителите могат да

създават и групи по интереси, в които коментират и дискутират информация и

теми, които вълнуват всичките й членове. Те се присъединяват към определена

група, водени от обща идея или единомислие. Чрез възможността да се

добавят и приемат „приятели” дори се създава чувство на близост между

1 Източник: http://www.autoclub.bg/index.php?menu=16&id=1267 2 2 183 220 са активните потребители на „Фейсбук” в България, http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2011/11/07/1197796_2_183_220_sa_aktivnite_potrebiteli_na_feisbuk_v/

316

отделните участници тук. Едва ли обикновените българи са подозирали, че

могат да бъдат приятели с бъдещия или настоящия президент на страната, но

тук това се случва лесно. Българските политици усетиха тази възможност,

макар и със закъснение, и се възползваха от новия комуникационен канал.

Възможностите на социалния сайт непрекъснато се увеличават и от

място за развлечение и виртуална комуникация ФБ се превърна в трибуна за

изразяване на мнения и нагласи на определени обществени групи. В началото

българските политици не видяха и не проумяха ФБ като инструмент за

въздействие на гражданите. Но по време на избори българските политици се

борят всячески да спечелят. Така се стигна до парламентарните избори и

изборите на Европейски парламент през 2009 г., когато се появиха първите

политици с профили в социалната мрежа. Това не се оказа решаващо за вота

тогава. За разлика от изборната битка преди две години, на изборите през 2011

г. всички кандидат-президенти и много местни кандидат-управници влязоха във

ФБ. Социалният сайт се превърна в средство за политическа агитация и

привличане на симпатизанти от периферията. Гражданите от своя страна чрез

едно кликване върху „харесва ми” заявяваха готовността си да гласуват за своя

фаворит, превърнаха се от обикновени потребители в потребители избиратели.

Политиците видяха възможността и продължиха ежедневно да ги съблазняват

и призовават с коментари, снимки от събития, линкове към статии с техни

интервюта или новини за предизборната им кампания. Създаде се виртуално

поле за диалог между политиците и гражданите. Потребителите избиратели

коментираха, разглеждаха, подкрепяха споделеното от кандидатите

съдържание. Получи се уникална хоризонтална комуникация. В резултат на

това и не само, избори 2011 г. беше една от най-коментираните теми във ФБ

през месеците септември, октомври и ноември.

Влиянието, което оказа ФБ върху резултатите от изборите, е безспорно.

Примерът с кандидат-президента и музикант Светльо Витков е най-

показателен. Той постигна резултат от 1.61 % 3, или 54 125 души бяха

гласували за него, показват данни на ЦИК, като гласовете за него бяха почти

колкото тези на кандидата на СДС Румен Христов и на РЗС Атанас Семов.

3 http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html

317

Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството имаше

позитивна, но вяла, кампания във ФБ и в информацията за него беше записано,

че профилът се поддържа от неговия екип. Парадоксално е, че ако изборите се

провеждаха там, бъдещият президент щеше да е Витков, но в реалните избори

българите избраха Плевнелиев. Целта настоящата разработка е да изясни

каква е ролята на ФБ в избори 2011 г. като комуникационен инструмент на

политиците, прави ли по-информирани гражданите, оказва ли въздействие

върху избирателите и влияе ли на изборните резултати. Разглеждат се и

отражението на предизборната кампания в традиционните медии и в социалния

сайт; достъпът до комуникационни канали на кандидатите и ФБ като

алтернатива на традиционните средства за политическа агитация и

информиране в предизборната битка.

Освен ФБ политиците по традиция използваха старите канали за

разпространение на политическите си идеи и позиции – печатни издания, радио

и телевизия. В печата се наблюдаваше липса на разграничение между

платените политически статии и новините. Кандидатите купуваха рекламно

място, без това да се обозначава, така че читателите да не се подвеждат. Но в

закона това не е упоменато. Законът регламентираше и друго – участието на

кандидатите в радио и телевизионните програми да бъде платено. Това е

причината изборите да бъдат неравностойни. „По принцип към програмите

няма предявено изискване за равнопоставеност по политическо

представителство на субектите. При разполагането на различни предизборни

материали действа финансовата договореност и политическата „ориентация”,

посочва СЕМ в Доклада за избори 2011 г.4 В анализа си на резултатите от

наблюдението СЕМ пише, че в състезанието за доверието на избирателите

чрез медиите са могли да участват 78 политически субекти, но в

наблюдаваните програми не са го направили всички и не в еднаква степен.

Заложеното в закона купуване на ефирно време е предпоставка достъпът до

медиите да е неравностоен, пише още в Доклада. При обществените

доставчици на медийни услуги изискванията са по-високи, но балансът е

труднопостижим и там, коментират от СЕМ. В заключителните си изводи те

посочват още, че поради изборното законодателство обществените оператори

4 http://www.cem.bg/

318

са ограничени да постигнат достатъчно равнопоставеност и истински

плурализъм на гледните точки; търговските оператори не успяват да се

възползват достатъчно от потенциалната свобода в програмите им да

доминира журналистика, а не платена агитация; регистрираните нарушения на

изборното законодателство засилват аргументите за позицията, че етичният

медиен кодекс не работи добре, както и че има страни в кампанията, които

следва да се регламентират законодателно, а не да се оставят единствено на

саморегулацията; кампанията показва необходимостта от синхронизиране

между медийното и изборно законодателство, а още по-добре – от

изработването на ясен и изчерпателен регламент за медийно поведение при

отразяване на избори и мястото на такъв регламент да е в специализиран

Закон за медиите.

ФБ се оказа подходяща трибуна неплатежоспособните кандидати да

агитират симпатизанти и до гражданите да достигнат посланията им. Според

журналиста Иво Христов ФБ е контрапункт на платената кампания другаде и с

това допринася за демократичността и информирания избор на гражданите.5

Беше полезно и за потребителите избиратели за техния по-информиран избор.

Гражданите можеха от там да се запознаят с идеите и мнението по ключови за

страната въпроси на всички кандидат-президенти, в традиционните медии това

не се случи – там, който има финансова възможност, се съобщаваше за него.

Недостатък на ФБ информирането е, че профилите на кандидатите във ФБ

бяха старателно направени и поддържани от специалисти по връзки с

обществеността, а информацията, която достигаше до потребителите

избиратели, беше избрана от тях и се стремеше да представи политиците във

възможно най-слънчевата светлина. Критиките и негативните страни на

кандидатите останаха скрити.

По време на избори 2011 г. в медиите се наблюдаваше приоритизиране

на статуквото – БСП и ГЕРБ и президентските избори. Местните избори

останаха на заден план. „Най-ясният симптом за информационния комфорт, в

който процъфтява явлението „Бойко Борисов”, остава характерът на медийното

5 Иво Христов е журналист на свободна практика, пише във вестник „Сега”, списание „L’europeo” и др.; много активен в профила си във ФБ по всички въпроси от голям обществен интерес; повече за мнението му по темата четете в интервюто в приложението накрая.

319

отношение. От положително то става още по-положително. Приложеното

изследване на националните всекидневници илюстрира еднопосочните нюанси:

запазено силно позитивно отношение при Монитор; тенденция на засилване и

подчертаване на позитивния тон при Труд, 24 часа, Стандарт, Новинар и

Дневник; в. Сега – в зоната на неутралното. Картината при останалите водещи

политици значително се различава.”6 Такова е наблюдението на Николета

Даскалова към 2010 г. Но подобен политически комфорт се наблюдаваше и т.г.

Разпознаваемостта на някои кандидати и фаворизирането им създаде

предпоставки за гласуване за политически фигури, чиито образи ни атакуваха

отвсякъде.

Същевременно от ФБ се информирахме за предизборната кампания на

всички кандидат-президенти, дори за непопулярните, които не разполагаха с

особени ресурси, организационна структура и масова подкрепа да произвеждат

обществени събития, които да звучат в цялото медийно пространство и да

провокират гражданите да гласуват за тях. Но това не е всичко. Освен тази

равнопоставеност социалният сайт подсилваше посланията на традиционните

медии и едновременно с това породи теми за отразяване от традиционните

медии. „И докато преди не гражданското действие (например демонстрация)

поражда медиен образ (ТВ репортаж), а обратно, медийният образ (да речем

група във Facebook) поражда действие (протест). Това пак благодарение на

виртуалния обрат, на тотално приватизираната нова медийна среда.”7.

Броят на активните потребители във ФБ вече надхвърля 2 милиона и

продължава да се увеличава, докато онези, които четат вестници, гледат

телевизия или слушат радио намаляват. А в медийните среди все по-често се

говори за медиен монопол и връзки с политически или икономически структури,

чийто интереси бранят. Следователно не е изненадващо, че доверието в тях

спада. Едва ли по този начин политиците могат да постигнат желания резултат.

Във ФБ кандидатите си правят безплатен пиар. Както направи музикантът

Витков, но това т.г. не му гарантира достатъчен успех. В социалния сайт

политиците могат да се освободят от негативните влияния на традиционните

6 Лозанов, Г. О. Спасов и колектив „Медиите и политиката”, С., 2011 7 Спасов,О. И.Дичев, „Нови медии – нови мобилизации”, институт „Отворено общество”, С. 2011, стр. 20

320

медии, но по-осведомени ли са гражданите? Иво Христов смята, че ФБ

потребителите са също толкова информирани, колкото и тези, които следят

новините в традиционните медии, защото мрежата се позовава на тях. Но ФБ

потребителят е по-критичен във възприемането на информацията, защото има

досег до различни, често противоположни интерпретации на свои ФБ приятели,

допълва той.

Как обаче политиците печелят подкрепа във ФБ? Отговорът се крие в

принципа на доверие в сайта. Във ФБ комуникират „приятели”. Това говори за

известна близост и доверие. Скъсената дистанция между политиците и

избирателите ги сближава. Потребителите избиратели могат да проследят

човешкия облик на политиците. Снимките на кандидатите със семействата им,

със симпатизанти, говоренето от първо лице единствено число кара хората да

им вярват (не всички естествено).

Кандидатът за президент Росен Плевнелиев (ГЕРБ) например изгради

позитивна нагласа за себе си у потребителите на ФБ, макар присъствието му

там да бе скучно. Потребителите му не бяха достатъчно и той може и да

спечели на реалните избори, но във ФБ със сигурност не доминираше.

Светльо Витков (инициативен комитет) беше безспорният фаворит. Той

привлече там отвратените от българската политика граждани, като ги

забавляваше непрекъснато и съответно привлече най-младите потребители

избиратели. Именно те са най-активните в социалния сайт. Той не агитираше от

традиционните медии, но успя да събере над 50 000 гласа. Безспорно

кампанията му във ФБ беше успешна и допринесе за резултатите му.

Меглена Кунева (инициативен комитет) и екипът й също се справиха

добре с агитацията във „Фейсбук”. Там тя отправяше призиви към

периферията, а не към твърдото ядро избиратели, и съответно представянето

й донесе близо половин милион гласа. Традиционните медии обаче не й

обърнаха особено внимание и тя не достигна до балотаж.

Вторият по най-висок резултат на изборите - Ивайло Калфин (БСП) -

беше непрестанно в медиите. Тактиката му във ФБ обаче не бе особено

успешна – там той имаше и фен профил, и личен профил. А няколко дни преди

321

балотажа почти непрекъснато имаше и банер в социалния сайт, който

препращаше към личната страница на претендента.

Това бяха най-интересните профили във ФБ. Ако изборите бяха във ФБ

резултатите може би щяха да бъдат следните: Светослав Витков постигна

одобрението на близо 18,500 потребители. Росен Плевнелиев финишира със

7,400, Ивайло Калфин – с близо 4,800, а Меглена Кунева – с близо 13,800.

„Новоизбраният президент на България остана едва на трето място сред най-

харесваните кандидати онлайн”, пише в анализа си Ели Александрова от

фондация „Медийна демокрация”8.

Основен принос на ФБ е, че достига до огромна аудитория, но не винаги

до правилната. Ефектът от фейскампанията зависи не само от добрия профил

в социалния сайт, а зависи и от качествата, уменията и целите на кандидата,

които трябва да се одобрят от потребителите избиратели.

ФБ промени политическия пейзаж. Иво Христов дори нарича ФБ

„лаборатория за обществено мнение”. Там потребителите и политиците

изградиха мост помежду си. Първите го използваха, за да се запознаят и

информират с кандидатурите, които ще се явят на изборите. Вторите обаче не

го употребяваха толкова, за да чуят мнението на гражданите (не се впускаха в

дискусии с тях и не коментираха позициите им). Целта им бе да ги накарат да

гласуват за тях. Не видяхме по-отговорни политици само защото избирателите

им ги дебнат във ФБ. Напротив, по-скоро наблюдавахме стари манипулации. В

профилите на кандидат-президентите не се публикува нищо, което да се отрази

негативно на рейтинга им, липсва и критика. При традиционните медии въпреки

всичките им недостатъци тя винаги се прокрадва – било то и само като

внушение. Неслучайно повечето от тях не поддържат сами профилите си.

Потребителите обаче могат да се измъкнат от манипулацията като не харесват

и не се информират от информацията, която се публикува там.

Първият елемент на манипулация е източникът на информация.

Повечето потребители избиратели смятат, че кандидатите им пишат, а това в

повечето случаи са пиари. Второто въздействие, което би могло да промени

8 Лозанов, Г. О. Спасов и колектив „Медиите и политиката”, С., 2011

322

нагласата на гражданите, са коментарите на останалите потребители, които

влияят на избора и мнението им. Третият елемент са съобщенията на стените

на кандидатите. Там бяха посланията им, които пак целяха да гласуваме за тях.

Показваше се личност, която не знаем дали наистина е такава. Оценката за

даден кандидат, като се информираме само от ФБ, едва ли би ни повлияла по-

малко, отколкото ако прочетем същото в някой вестник. Ето какво смятат

Елизабет Ноел-Нойман и Винфрид Шулц за това, кога има манипулация:

„когато се прави опит за оказване на влияние върху хора без те да усетят, че

волята им може да се управлява от хора с повече знание, и когато по този

начин с успех тези хора биват накарани да приемат схващания и действия,

които те не биха приели и не биха извършили по собствена воля, така че

обективно те са станали зависими и са били превърнати в обект на

манипулация”.9

В „Жанрове в медиите”10 Евдокия Борисова пише, че понякога конкретни

исторически драматични епизоди провокират раждането на съответната

жанрова форма. „Например историята разказва, че първообраз на репортажа е

публикация, придружена с рисунка, за екзекуцията на Чарлз Първи. Първото

интервю е взето от Бисмарк по повод обсадата на Париж. С раждането на

политематичната статия се свързва гневният глас на Зола по повод аферата

Драйфус – статията „Аз обвинявам” и т.н. (по Монова, Т.)”, пише тя. Може би ФБ

не е роден под въздействието на конкретно събитие, но определено развитието

на историята довежда до появата му. От университетска студентска мрежа11

той се превърна в инструмент за политическо влияние. Най-яркият пример за

това е предизборната кампания на президента на САЩ Барак Обама през 2009

г.12 През последните години успоредно с една от най-популярната сред

медиите тема – световната икономическа криза – все повече се говори и за нов

модел на управление и се критикува демокрацията. А социалното неравенство

и общият модел на поляризация13 повдигат въпроса, „дали демокрацията има

9 Бондиков, В. „Манипулации в комуникацията”, изд. „Сиела”, С., 2007, с. 30 10 Борисова, Е. „Жанрове в медиите”, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Шумен 2007, с. 48 11 Клапартър, Г. „Социални медии и успешен бизнес”, изд. „Четмо”, 2010, с. 64 12 https://www.facebook.com/?ref=home#!/barackobama 13 Мирчев, М. „Текстове. Покана за социология 2”, Динамика на цивилизационния профил, 2-ро допълнено издание, изд. „М-8-М”, С. 2007, стр 515

323

бъдеще”.14 Това неминуемо ще доведе до преосмисляне и на мнението за

медиите. Може би Фейсбук е плод и на тези процеси. „Печатът се превръща в

реална сила в своята поява и утвърждаване в обществото и затова

съпротивата срещу него и неговата свобода е огромна. Той отнема

автономността и информационния монопол на висшите държавни институции.

С това той нарушава сакралните механизми на управлението и се превръща в

реална политическа сила – в четвъртата власт”, допълва Борисова. Срещу ФБ

все още няма съпротива, а политиците влизат в него и той влиза в политиката.

По време на избори 2011 г. социалният сайт не оказа решаващо за резултатите

въздействие, но ефектът му бе видим, и това, че кандидатите го включиха в

кампанията си, е показателно за влиянието му. Тепърва обаче предстои да се

утвърди като решаващ фактор, въздействащ върху потребителите избиратели.

След две години пак трябва да идем до избирателните урни. Дотогава – във ФБ

ще ги дебнем (политиците), но... и те нас.

Може би чрез ФБ ще се промени съотношението на господство и

подчинение между управляващите и управляваните или ще се задълбочи

социалното неравенство. Това само времето ще покаже. Проблемът за

комуникацията между политиците и гражданите посредством новите канали за

осведомяване и изменените функции на традиционните средства за масова

информация (от средства за информация днес те са се превърнали повече в

инструменти на политически и икономически структури), става все по-наболял.

Тези обстоятелства променят ролята на комуникацията в съвременните

условия в България. За да функционира обществото ни, за да просперираме в

настоящето, а и за да имаме по-нататъшни перспективи, трябва да се

замислим за стойността на медийния закон в сегашния му вид, за свободата ни

да избираме кой да ни управлява, за истината в медиите, за стойността на

новите средства за информация. Едно е сигурно - все още хората имат

потребност от информация, любопитството им също е живо, което е

обнадеждаващо, и може би една нова екзекуция, обсада или афера ще

провокира промяната.

14 Мирчев, М. „Текстове. Покана за социология 2, „Бунтът на елитите и предателството към демокрацията” – Кристофър Лаш, 2-ро допълнено издание, изд. „М-8-М”, С. 2007, стр 632

324

Изводи: ФБ промени политическия пейзаж в България по време на избори 2011

г.;

Неравностойното медийно отразяване на предизборната кампания

превърна ФБ в алтернатива на политическата агитация;

Все още ФБ не прави по-информирани потребителите избиратели,

отколкото традиционните медии;

Необходима е медийна промяна, за да просперира българското

общество.

Използвана литература и онлайн източници:

• Бондиков, В, Манипулации в комуникацията, изд. „Сиела”, С., 2007

• Борисова, Е, Жанрове в медиите, Университетско издателство „Епископ

Константин Преславски”, Ш., 2007

• Клапъртън, Г, Социални медии и успешен бизнес, изд. „Четмо” 2010

• Лозанов, Г. Спасов, О. и колектив Медиите и политиката, С., 2011 -

http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/11/mediite-i-izbori-2011.pdf

• Мирчев, М, Текстове. Покана за социология 2, второ доп. издание, изд.

„М-8-М”

• Спасов,О. Дичев, И. Нови медии – нови мобилизации, институт „Отворено

общество”, С., 2011

• http://www.dnevnik.bg/tehnologii/2011/11/07/1197796_2_183_220_sa_aktivnit

e_potrebiteli_na_feisbuk_v/

• http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html

• http://www.cem.bg/

• https://www.facebook.com/?ref=home#!/barackobama

325

Приложение

Иво Христов: Фейсбук беше лаборатория за обществено мнение

- Как определяте ролята на социалния сайт Фейсбук по време на избори 2011 г.? ФБ беше лаборатория за обществено мнение, но и отдушник на емоции.

ФБ-потребителите са също толкова информирани, защото мрежата се позовава

на медиите, а в хода на кампанията в нея по мои наблюдения не се появиха

големи разкрития. Но ФБ-потребителят е по-критичен във възприемането на

информацията, защото има досег до различни, често противоположни

интерпретации на свои ФБ-приятели.

- Онлайн дебатите или телевизионните дебати са по-успешни в предизборната надпревара и кои от тях допринасят повече за по-качественото информиране на гражданите? Имаше ли сблъсък между традиционните медии и Фейсбук? Засега ТВ-дебатите са несравнимо по-мощен инструмент от онлайн-

дебатите. Политиците почти не проведоха такива. В онлайн-дебати влизаха

техните поддръжници и пресцентровете им, скрити зад различни профили.

Сблъсък между традиционните медии и ФБ имаше дотолкова, доколкото ФБ

активно, иронично, критично, понякога заядливо коментираше тв-дебатите.

- Ползва ли се с доверие сред потребителите/избирателите този сайт? ФБ е пристрастяваща среда, в това е неговата сила. Не съм сигурен дали

може да се говори за доверие в случая, тъй като той е инструмент, а не медия

със собствена редакционна политика.

- Как повлия върху рейтингите на кандидатите и върху изборните прогнози? И в крайна сметка допринесе ли за изборния успех на определени политици? Не мисля, че в тези избори повлия решаващо. Но на следващите

парламентарни избори ще е един от важните фактори. Над 2 милиона българи

имат свой профил. След тях са тъкмо онези пасивни, образовани, млади

избиратели, които не гласуват, и от чието привличане имат интерес всички

партии.

326

- Днес сме пренаситени с информация и това води до необходимостта от все по-големи усилия за привличане на вниманието на хората. Екипите на кандидатите в изборите какви тактики прилагаха в кампанията във Фейсбук? Коя е печалившата стратегия? (Можете да разкажете от личен опит ) Не пролича отчетлива тактика. Екипът на г-жа Кунева имаше неколцина

„дежурни по ФБ”, които се включваха методично във всяка дискусия,

споменаваща нейното име. Екипът на г-н Кадиев имаше секретна група, в която

организираше дейността на симпатизантите си. Все още партиите нямат

разработени ФБ-стратегии.

- По време на изборите беше забранена агитацията в медиите, но законът не включваше социалните сайтове и там през изборния ден и балотажа, мнението си споделяха не само потребителите, а също и някои политици. Необходимо ли е законово регламентиране и регулация относно политическата агитация от страна на кандидатите за кметове и президенти в деня на изборите и деня за размисъл във Фейсбук? Според мен не. Дори в традиционните медии тя е излишна.

- Достъпът до медиите в предизборната кампания е неравностоен, заради заложеното в закона купуване на ефирно време. Смятате ли, че Фейсбук прави равен достъпът на всички кандидати да представят идеите и позициите си на ниска цена до избирателите? Спасение ли е за финансово несъстоятелните кандидати? Да. Кандидатът Св.Витков разчиташе предимно на ФБ и постигна 2

процента от вота. ФБ е контрапункт на платената кампания другаде и с това

допринася за демократичността и информирания избор на гражданите.

- Връзката между медиите и политиката се променя. А трансформира ли се и манипулацията заедно с тях? Каква е тя във Фейсбук и успяват ли абонатите да се изплъзнат от нея? Това е тема за дисертация. Със сигурност ФБ има своя психология,

своя организационна философия и свои техники за манипулация.

327

Социалните мрежи като среда за промяна

Георги Марчев

„Катуница подпали и интернет”1, „Фейсбук” – по-размирен и по-краен от

Катуница”2, „Във „Фейсбук” – емоционално за изборите”3, „Започна и свърши –

приликите и разликите между „Окупирай България” и „Окупирай Уолстрийт”,

„Протести от сутрин до вечер”. Това са заглавия от български вестници,

телевизии, радиостанции и онлайн издания от 2011 г., които разсъждават върху

влиянието на социалните мрежи върху обществото и най-вече – процесите,

които водят до промени в него.

Все по-често традиционните медии откриват теми в интернет, а понякога

и самите социални мрежи се превръщат в източник на вести чрез акумулация

на обществено недоволство. Така се случи в много страни по света. За основен

катализатор на промените в държавното управление на държави от Близкия

Изток и Северна Африка като Египет, Йемен, Сирия, Тунис и др. бяха обявени

„Фейсбук“ (Facebook.com) и „Туитър“ (Twitter.com). Появи се движението

„Окупирай Уолстрийт“ (Occupy Wall Street, известно още под название

#occupywallstreet – кодът в социалните мрежи). Много новини бяха съобщени

първо в онлайн пространството, като катастрофалното земетресение в Япония

през февруари 2011 г., а дори и съдебни решения.

Световната тенденция откри своя пристан и в българската

действителност. Само за година повечето протести в страната започнаха да се

организират във „Фейсбук”. След това традиционните медии разпространяваха

посланието им. Накрая част от недоволството се изсипваше на площада в

противовес на коментарите на някои наблюдатели, които подценяват ролята на

социалните медии като място за промяна и формиране на гражданско

общество.

1 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/26/1162649_katunica_podpali_i_internet/ - Георги Марчев, „Дневник”, 26.11.2011 г. 2 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/26/1163431_feisbuk_-_po-razmiren_i_po-kraen_ot_katunica/ - Георги Марчев, в. „Дневник”, 27.11.2011 г. 3 http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/23/1185289_izborite_vuv_feisbuk_kozata-provokator_i_iznenada_ot/ - Дневник, „Дневник”, 23.11.2011 г.

328

Катуница – най-показателният пример, или една история за смърт, власт и медии

Най-пресният и показателен пример на пренос на онлайн недоволството

към площада е т.нар. случай „Катуница“. На 24 септември – началото на

предизборната кампания за президентските и местните избори, в пловдивското

село внук на Кирил Рашков, известен като „цар“ Киро, прегазва с колата си 19-

годишен младеж. Стаяваното от дълго време недоволство на жителите избухва

в протест, който завършва с палеж на част от къщите на Рашков. Последват

началото на дела и така самият „цар“ Киро и внукът му, кръстен на него, са в

ареста.

Размириците в Катуница предизвикаха бурна дискусия в интернет за

поведението на властта и на медиите. Във „Фейсбук“ веднага се появиха и

групи, които призовава към насилие и дори убийство на Рашков и роднините

му. Сред тях бяха „Смърт за цар Киро. Око за око, зъб за зъб”, „Клане на

цигани”, „Разстрел за цар Киро”. Последователите бяха от 20 до 70 хил. души

до закриването на страниците им след масово докладване от останалите

потребители заради расизъм.

По-важното обаче е, че там се организираха протестите в страната,

някои от които доведоха до сблъсъци между властите и недоволстващите.

Какво се случваше във „Фейсбук”?

Очаквано в групите преобладаваше мнението, че институциите носят

основната вина за създалата се ситуация, тъй като са позволили на т.нар. „цар”

Киро да се изживява като човек над закона. "Ние сме срещу беззаконието",

"Властта, която в момента укрива и охранява Кирил Рашков, да не забравя, че

взима своите заплати благодарение на данъците, плащани от всички българи"

бяха част от призивите.

В употреба се върна думата „циганин”, заменила налаганата „роми”.

Недоволството, преминаващо в расизъм, избуя в нападки към различното.

Един от коментарите, харесан от над хиляда потребители, гласеше: „Циганин

не значи човек от някакъв етнос. Циганинът е състояние! Болест! Чума, по-

страшна и от СПИН-а. Индикация за пагубност! Печат за дефект! Аларма сред

народите, че нещо им куца, че не се развиват правилно”. Традиционните медии

бяха обвинени в манипулиране на информацията, а конкретните атаки са

329

насочени най-вече срещу частната телевизия Би Ти Ви и репортера й

Миролюба Бенатова.

Повод стана изказването на Бенатова, направено по време на жива

връзка от Катуница в емисия новини, отразяваща палежите на имотите на

Кирил Рашков на 25 септември през нощта: ”Аз не искам да обобщавам за

хората в селото, но хората, които се намират на мястото, в което сме ние,

изразяват доволство. Истината е, че голяма част от хората, които се намират

тук, са употребили алкохол и не съм сигурна доколко техните емоции са плод

на трезва мисъл или на нещо друго”.

Още на следващия ден във "Фейсбук" се появи отворено писмо,

адресирано до ръководството на телевизията и Съвета за електронни медии

(СЕМ). В него Бенатова е обвинена, че репортажите й от събитията в Катуница

са "елементарно свеждане на събитията, като нарече протестиращите "пияна и

дрогирана тълпа от агитки на футболни клубове". Появи се и тематична група,

наречена "Миролюба Бенатова - враг на българския народ", която съществува

и в момента.

Сайтът на Би Ти Ви и профилът на медиата във "Фейсбук" бяха залети от

преобладаващо негативни коментари. "Незабавна оставка на Бенатова", "Вие

сте Босфор ТВ", "Никога повече няма да гледам телевизията ви" бяха сред най-

честите съобщения от читатели, а коментарите под всеки от публикуваните

видеоматериали са стотици. Журналистката отхвърли всички обвинения в

пристрастност и заяви, че е действала напълно професионално при

отразяването на събитията в Катуница.

В резултат от цялото онлайн недоволство към Бенатова на 25 септември

вечерта цялата централна емисия новини на Би Ти Ви4 беше посветена само

на случая в пловдивското село. Общо 18 от 30-те минути ефирно време бяха

дадени на Миролюба Бенатова.

Бенатова излезе със съобщение и в личната си страница във "Фейсбук" –

където летяха и най-много нападки към нея. "Аз направих репортаж от това,

което се случваше, за което съм обвинена в пристрастност. Не съм корумпиран

и пристрастен журналист само защото не приемам да нарека геройство вид

4 Централна емисия на Би Ти Ви Новините, http://www.btv.bg/video/1472767435-Tsentralna_emisiya_na_bTV_Novinite__25092011_g.html

330

саморазправа, която е не по-добра от другите лоши неща, които се случват в

Катуница", обяснява репортерът.

Дори от "Би Ти Ви Медиа груп" (bTV Media Grоup) излязоха с официална

позиция по случая, в която застават напълно зад действията на всички екипи на

телевизията, отразявали конфликта в Катуница. "Журналистите, които работят

в bTV Media Group, прилагат световно утвърдени професионални норми в

работата си. Мотото на новините и актуалните предавания е "Всички гледни

точки". Работата на нашите репортери от мястото на събитието е да отразяват

безпристрастно, обективно, точно и от всички страни събитието и да задават

въпроси, чрез които търсят истината. Те нямат право да се поддават на

емоции, дори и когато бъдат провокирани и дори заплашвани", заявяват от

ръководството на телевизията.

Те изразиха съжаление за трагичните събития и оцениха "работата на

екипите, отразявали събитията в Катуница, като професионални" и застават

зад тях".

По-късно личният профил на репортера беше изтрит. Това принуди

Бенатова да напише писмо, озаглавено: „Убийство във „Фейсбук”. След молба

до ръководството на социалната мрежа, тя възстанови данните си. Все още

съществува обаче страницата, която я обявява за враг на народа – тя никога не

е била изтривана.

От Occupy Wall Street до „Окупирай България”

Окупирай Уол Стрийт (на английски: Occupy Wall Street, още известно

под название #occupywallstreet) е мирен протест, вдъхновен от Арабската

пролет, който започва на 17 септември 2011 година в Парка „Зукоти“ близо

до Уол Стрийт в Ню Йорк. Това разказват онлайн източници като Wikipedia за

Occupy Wall Street. Интернет е и мястото на раждането на нестихващото

недоволство на членовете на движението към края на 2011 г.

Основната цел е привличането на вниманието на обществеността към

престъпната дейност на големите банки и корпорации.

Интересен факт е, че в началото на създаването на движението

традиционните медии не отразяват протеста, защото той е обявен от властите

331

за незаконен. Така демонстрантите засилват популярността си точно в

социалните мрежи и медии. Едва след арести на 23 септември 2011 г. „Ню Йорк

Таймс” и „Гардиън” легитимират движението чрез първите публикации по

темата.

„Ние сме 99%” пък е мотото на българския еквивалент „Окупирай

България”, който също набира влияние във „Фейсбук”, където към 19 декември

2011 г. има над 4 хил. последователи. Демонстрантите се събират в различни

дни, определяни в социалната мрежа, около градинката между Софийския

университет „Св. Климент Охридски” и Народното събрание.

Исканията им са различни, но всички казват, че желаят хората да

определят управлението. Едни са против добива на шистов газ, други – срещу

икономическата система, която на определени цикли навлиза в криза, а трети –

срещу създаването на каквито и да било елити.

Мотото им също се основава на факта, че световното богатство се е

съсредоточило в ръцете на 1% от човечеството. И България традиционните

медии игнорират присъствието им. Няколко са медиите, които са отразили

дейността им – сайтът „Дневник” и телевизия Би Ти Ви, както и малки

независими сайтове и множество блогове.

Въпреки това в онлайн пространството дейността им се разширява без

сериозна подкрепа на традиционна медиа.

Новини до поискване

Доста новини през 2011 г. бяха разпространени първо в социалните

мрежи – от свидетели или създатели на самото събитие. Оттам вестта

преминаваше към традиционните медии. Така се видоизменя структурата на

разпространение на информация.

Ако досега най-бързо беше съобщаването през интернет сайтове и

блогове, след това новината се насочваше към радиото, преминаваше към

телевизията, в случай че не предава на живо, и приключваше във вестниците,

сега на първото място се нареждат социалните мрежи.

Най-осезаема е промяната при инциденти, природни катастрофи или

различни катаклизми, които се случват непланувано. Такъв пример е

земетресението край Фукушима, Япония, от началото на 2011 г., когато първите

332

снимки, видео материали и информация долитаха до целия свят през „Туитър”,

„Фейсбук” и „Ютюб”.

Технологичното забавяне на традиционните медии беше запълнено

успешно от свидетелите и непосредствените участници в събитията.

Именно социалните мрежи се превърнаха и в катализатор на събитията в

Северна Африка, станали известни като Арабската пролет, при която много

държави преминаха към демократично управление. Въпреки усилията на

властта да цензурират организирането на протести през „Фейсбук”, хората

успяваха да намерят начин да общуват.

Не може да бъде определено дали социалните мрежи са предизвикали

социалното недоволство, но със сигурност те се превърнаха в негов

катализатор. Новият канал даде алтернатива на манипулираната информация

в традиционните медии, които са управлявани и контролирани от властта.

Новините и много кадри успяха да достигнат до света през „Ютюб”, въвличайки

го в случващото се, което малцина репортери на чуждестранни традиционни

медии успяха да уловят.

Изводите от бурното развитие на социалните мрежи и медии имат

следните измерения. Загубата на традиционните медии в битката за доверието

на аудиторията. Те вече биват възприемани от аудиторията си като част от

статуквото, от властта и все по-малко като канала, с който да се достигне до

разрешаване на проблемите си. Алтернативното място за хората стават

социалните мрежи. Следващата промяна е свързана със скоростта на

предаване на новините, в която аудиторията се превръща в автор или съавтор

на съдържание чрез предаването му от мястото на събитието, много преди

репортерите на масмедиите да са там.

333

Използвана литература и онлайн източници:

• Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната

епоха: икономика, общество, култура, изд. „ЛИК”, С., 2004.

• Фидлър, Р. Медиаморфоза. Да разберем новите медии, изд. “Кралица

Маб”, С. 2005

• Централна емисия на Би Ти Ви Новините,

http://www.btv.bg/video/1472767435-

Tsentralna_emisiya_na_bTV_Novinite__25092011_g.html

• http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/26/1162649_katunica_podpali_i_inter

net/ - Георги Марчев, „Дневник”, 26.11.2011 г.

• http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/26/1163431_feisbuk_-_po-

razmiren_i_po-kraen_ot_katunica/ - Георги Марчев, в. „Дневник”,

27.11.2011 г.

• http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/23/1185289_izborite_vuv_feisbuk_k

ozata-provokator_i_iznenada_ot/ - „Дневник”, 23.11.2011 г.

334

Блоговете – новата парадигма на човешкото общуване

Евгени Крусев

Технологичният напредък, на който сме свидетели днес, неминуемо

оказва влияние и върху останалите области на човешкия живот. Интернет

предоставя безброй начини за изява на способностите и уменията и разшири

неимоверно кръгозора на възможностите. Особено осезаемо това е в

медийната сфера – източникът на информация и забавление. В съвременните

социално-културни и комуникационни условия интернет позволява свободната

размяна на информация и продукти, а това е предпоставка за развитието на

нови медийни форми. Наблюдаваното в публичното пространство доминиране

на медийните послания е подпомогнато от формирането на глобална

информационна мрежа. Тя обезсилва информационната зависимост на

отделните национални държави и свързва тяхната разпокъсаност в едно

пространство на информационна глобализация.

В тази общонационална обстановка и сред множеството медии, които

съществуват, особено място заема онлайн журналистиката. Трябва да се

посочи, че както традиционните медии в интернет, така и онлайн медиите се

съобразяват с особеностите на киберпространството и онлайн журналистиката.

Най-голямата промяна, която настъпва с разпространението на интернет в

областта на медиите, е появата на блоговете1, наричани още персонални

медии, лични онлайн дневници и др. Неофициално е прието, че блогът в своята

същност представлява сайт, в който авторът може да публикува текстове,

снимки, видео или друг аудио-визуален материал. Най-често блоговете са

специализирани в определена тематика, по която авторът е компетентен.

Публикациите нямат претенции за изчерпателност и независимост, те

изразяват личната позиция на автора. В тях могат да се дават хиперлинкове

1 Думата блог е създадена като съчетание от думите уеб и лог (web+log=blog). Постепенно смисълът, който се влага в този термин, се променя. В началото си терминът „блог” е имал смисъла на онлайн дневник. Първият онлайн дневник е на студента Джъстин Хол от 1994 г. Не след дълго, през 1999 г. е създаден “Blogger”, първият безплатен и общодостъпен инструмент, който дава тласък за създаването на все повече блогове или т.нар. блогосфера (blogosphere).

335

към материали от традиционните медии, към други блогове, форуми, портали.

Една от най-силните положителни характеристики на този вид сайтове като

средство за информация е наличието на възможност за обратна връзка с

автора. Под определението блогосфера се разбира всички лични сайтове,

обединени в дадена област. „Все още в научната сфера съществуват различни

мнения, какво е блог, за една група изследователи той продължава да бъде

личен дневник; според друга група учени някои от блоговете вече са социална

медии; трета група анализатори определят блога като комуникационен канал;

за четвърта група учени това е онлайн базирана платформа; пета група

преценяват, че е удобен за ползване софтуер”2. Въпреки разнопосочните

разбирания за това, що е блог, този тип сайтове се радват на нарастваща

популярност. „Някои от блоговете изминаха пътя от личното и неформалното

писане към активно и ангажирано представяне на позиции и мнения по значими

събития, теми, идеи, проблеми. Поведението на блогърите включва ясно

заявяване на позициите им както в личните блоговете и блогосферата, така и в

обществото.”3

Блоговете като средства за масова информация започват да се

утвърждават с началото на века. През 2001 г. започва изучаването на

блоговете като нов тип медиа в щатските университети. Най-ясно потенциалът

на личните страници се вижда при атентатите от 11 септември в Ню Йорк.

Тогава блогърите сa първите информатори на традиционните медии. Авторите

на интернет дневници публикуват снимки, описват събитията, на които са

станали свидетели, предават разкази на очевидци, слухове и т.н. В

последвалата война между САЩ и съюзниците й и Ирак блоговете отново

заемат водеща роля при отразяването на войната. Много американски

военнослужещи създават свои дневници, в които описват перипетиите на

военните действия. Аналогични страници създават и иракчаните (най-

популярният от тях станал блогът на Salam Paks). Военните блогове стават

особено популярни сред хората, интересуващи се от хода на бойните действия.

След изтичането на вътрешна и компрометираща информация за хода на

2 Мавродиева, И. Блогове, журналисти блогъри и блогосфери. Достъпно на адрес: http://medianews21.blogspot.com/2011/05/blog-post.html 3 Пак там.

336

войната Пентагонът забранява на военнослужещите да поддържат подобни

интернет дневници.

През 2003 г. “Oxford English Dictionary” за пръв път включва думи като

weblog, webloging (процес на създаване на блогове) и weblogger (човек, който

създава блогове). В страни с комунистически режим държавните цензури

налагат строг контрол върху изнасяната информация и съзерцават строго

персоналните медии като вероятен източник на антипартийна пропаганда.

Въпреки това те си пробиват път във всички обществени групи – от висши

мениджъри до работници, от политици до обикновени граждани, всеки може да

бъде блогър и да изразява свободно мнението си. Свои онлайн дневници

създават много конгресмени и сенатори в САЩ. През 2004 година с блоговете

започват да се занимават медийните компании. Компанията „Gawker Media”

създава блога „Wonkette”, който публикува различни слухове, свързани с

управляващите. Традиционните средства за масова информация – вестници,

списания, телевизия и радио започват да публикуват прегледи на популярни

лични страници и да предлагат на авторите им да станат техни коментатори.

Първият конфликт между традиционните средства за масова информация и

блоговете става след излъчен от „CBS” материал, в който показват архивни

документи, според които президентът Джордж Буш е избегнал изпращането си

във Виетнам благодарение на протекции сред висшите армейски

ръководители. Това предаване било показано в разгара на изборната

кампания. Блогърите, симпатизанти на Буш, обаче убедително доказват, че

използваните от „CBS” документи са фалшифицирани, след което медиата е

принудена официално да се извини на засегнатите страни.

По данни на проведено от “Pew Research Center for the People and the

Press” изследване около 4% от американските потребители на интернет

ползват блоговете като източник на информация.4 През 2005 година бизнес

списанието “Fortune”5 публикува имената на осем блогъри, чието мнение

световното бизнес общество трябва да взима под внимание. Списание

“Advertising Age”6 пък публикува резултати от изследване, целящо да покаже

4 http://www.people-press.org/ 5 http://money.cnn.com/magazines/fortune/ 6 http://adage.com/

337

каква част от работното си време отделят американците в четене на блогове.

Оказва се, че числото на активните читатели на блогове е около 35 милиона –

това е една четвърт от всички работещи жители на САЩ. Средно всеки от тях

губи за разглеждане на блогове около 3,5 часа седмично, което представлява

9% от общата продължителност на работното време. След кратки сметки става

ясно, че това се равнява на приблизително 5 милиарда работни часа.

Умножено по 16$, колкото е средното заплащане на час в САЩ, то преките

загубите за икономиката на страната възлизат на 80 милиарда долара.

Търсачката на блогове „Technorati” се приема като фактор, който не само

констатира нарастване броя на блоговете, но също така прави класации на най-

известните и влиятелни такива. През 2006 година според търсачката

количеството на блоговете се удвоява на всеки пет месеца. Всеки ден в

интернет се появяват 75 хиляди нови страници на онлайн дневници, което

прави средно по една страница в секунда. В същото време обаче по-малко от

половината се обновяват чрез свои записки през три месеца от момента на

тяхното създаване.

Според “Technorati” през 1999г. в света на интернет са съществували не

повече от 50 персонални блога. През 2004г. броят им нараства от 2,4 на 4,1

милиона. През 2005г. числото на интернет дневниците задминава цифрата 15

милиона, а в началото на 2006г. в световната мрежа действат 27,2 милиона

блога. Цифрите са красноречиви за засилващото се влияние на блогосферата

сред аудиторията и нейният интерес към различното представяне на

действителността, което блоговете представят.7

Според допитване на компанията “Hostway”8 една трета от американците

са посещавали блоговете преди известно време, също толкова никога не са

чували за тях. 52% от попитаните смятат, че блогърите трябва да имат същите

права, каквито имат и журналистите, работещи в традиционните средства за

масова информация. Интересно е да се отбележи, че анкетираните взимат

предвид и зависимостта на блогърите. Нивото на доверие обаче към блоговете

е значително по-ниско, отколкото към традиционните медии.

7 http://technorati.com/ 8 http://www.hostway.com

338

В своята книга „Naked Conversations: „How Blogs are Changing the Way

Businesses Talk with Customers” авторите Робърт Скабъл и Шел Израел

формулират няколко основни характеристики на блоговете, които ги различават

от другите канали на комуникация: на първо място е свободата всеки да

създаде свой блог, като могат да се правят промени в блога от всяка точка на

земното кълбо. Не по-малко важно е и лесното откриване. Търсачките

позволяват лесно да се намери търсения блог. Блогосферата в същността си

представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми

и автори са свързани помежду си с помощта на връзки помежду си. Чрез

блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения независимо

къде се намират, каква религия изповядват и т.н. Съществено предимство е

възможността за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на

материалите, обсъждане.

Като всяко развиващо се и добиващо популярност нещо и блогове стават

привлекателно място за инвестиции. Боб Питмън, бивш ръководител на

телевизия “MTV” и интернет компанията “AOL”, през 2003г. придобива блог

портала “Daily Candy” за 3,5 милиона долара. През 2006г. според вестник „Wall

Street Journal” пазарната цена на “Daily Candy” достига 100 милиона долара.

„В тематичен план блогосферата покрива цялото предметно поле на

човешкия живот – от съветите за любовта, интериора на жилището и

кулинарните съвети до състоянието на българското общество и гражданската

инициатива, както и националната и международната политика – пъстър

калейдоскоп от проблеми, съвети, мнения, коментари, анализи и най-важното –

лично изразеното мнение по проблема. В текст, снимка, видео, защото личното

мнение трябва и да се аргументира.”9

Джеръми Райт, автор на книгата „Маркетинг на блога”, анализира по

какъв начин бизнесът може да се възползва от личните онлайн дневници за

свои корпоративни интереси. Изследването на Райт показва, че блоговете

могат да бъдат изключително полезни за популяризацията на компании,

поддържащи обратна връзка с потребителите, за разработване на

9 Йорданова, Л. и екип. Блогърите в България- социални аспекти. Достъпно на адрес: http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/

339

маркетингови стратегии и др. По примера на компанията “General Motors”, която

използвала блоговете, за да определи силните и слабите страни при новите

модели автомобили, “Boeing” започва да анализира блоговете на специалисти

по туризъм, авиация и пр. при разработка на нови модели самолети.

Телевизионният канал “Disney Channel” пък ги използва за да подобри

ситуацията с информационните потоци, циркулиращи вътре в компанията.

Сътрудници на компанията “Microsoft” също анализира отзивите на блогърите

от техните софтуерни продукти с цел по-нататъшното им усъвършенстване.

Дейвид Клайн, автор на книгата „Блог! Как новата медиа революция

променя политиката, бизнеса и културата”, отбелязва, че „блоговете са станали

новата парадигма на съвременното човешко общуване”10. Според него

блогосферата се развива по същите закони, по които се е развивал интернетът,

ранната телевизия, радиовръзката, телеграфът и други представители на

масовата комуникация. Първоначално тя се оформя като отделна област, след

което, добивайки популярност, привлича към себе си всеобщото внимание и се

опростява дотолкова, че създаването и поддържането на подобен сайт да

стане възможно и от непрофесионалисти. В края на краищата тази

информираност постепенно започва да оказва влияние върху всички сфери на

човешката дейност.

Процесът на блогализация се намира на прага на своя трети етап от

развитието си, или т.нар. web 3.0. Блоговете са поле за изява, където всеки

може да се опита да е журналист, анализатор, да публикува неща, които пряко

го интересуват и от които се вълнува. В този смисъл развитието на

персоналните медии е революционен процес, който тепърва ще добива все

повече популярност и силата му ще се увеличава. Блогосферата може да се

приеме и като катализатор за създаване на т.нар. гражданско общество. Чрез

блоговете различни общественополезни инициативи могат да се

популяризират, хората имат възможност да се обединят от някаква обща цел,

без значение различията им по други теми. Блогосферата е трибуната на

обикновения човек, от която той има възможност да заявява проблемите си, и

10 Клайн, Д. - „Блог! Как новата медиа революция променя политиката, бизнеса и културата”

340

по-важното – която има възможност и трябва да бъде чута от отговорните за

решаването на конкретния проблем хора и институции.

В Интернет могат да се намерят и теории, според които блоговете са вид

медиа, която, като всяка друга, има плюсове и минуси. Според авторите им те

не са конкурент на традиционните медии, а тяхно естествено допълнение. Те

изпълняват функцията на коректив, защото стимулират медиите да бъдат по-

оперативни, по-интересни и по-обективни, без да ги изместват. Според част от

блогърите на този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи

новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. „Традиционните медии,

било то електронни или не, се подчиняват: 1) на медийната политика в

държавата въобще, 2) на политиката на самата медиа и 3) на редакционната

политика. Т.е. който и да е материал – текстов, аудио-, видео-, той минава през

няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.

Като контраст блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише

конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял.

Затова той пише от първо лице, това е лична изповед. Защото има своята

свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и

медийна политика.”11

В България има хиляди блогъри, повечето от които нямат

журналистическо образование и не работят в медии, никога не са били

журналисти. Паралелно с тях обаче някои утвърдени в професията личности

също се ориентират към създаване и поддържане на свои лични онлайн

дневници, в които публикуват свои материали. Наблюденията показват, че

нагласите на блогърите са към представяне на лични позиции, мнения и

оценки, коментиране на злободневни теми. Блогърите сами реализират

дизайна на своя сайт, те избират за какво да пишат, как да съчетават вербални

и визуални средства. Сред журналистите, които имат и поддържат активно

блогове, се откроява Иво Инджев. Според някои изследователи може да се

каже, че това е гражданска и социална медиа от нов тип. Известен е и блогът

на Николай Бареков, един от първите журналисти, който като водещ на

сутрешен блок, започна да публикува постове и в интернет. Популярен е и

11 Йорданова, Л. и екип. Блогърите в България- социални аспекти. Достъпно на адрес: http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/

341

блогът на Иван Бедров. Блогът на Невяна Гюрова също провокира вниманието

с интересния начин на представяне на позиции по актуални теми. В интернет

текстове публикуват също Веселина Седларска, Иван Гарелов и Георги

Коритаров. Има блогове, които се приемат като своеобразни „законодатели” в

своята област, с годините е натрупан всепризнат авторитет. Такъв е блогът на

Нели Огнянова „Медийно право”, който се е наложил не само сред

академичните общности, но и сред медии, граждани, организации и институции.

Става видно, че журналистическата блогосфера в България постепенно се

утвърждава. Блог обществата в България също постепенно получават

популярност и започват да оказват влияние. От няколко години се провежда и

годишна среща на блогърите, на която се обменят идеи, награждават се

постижения, набелязват се насоки за развитие и т.н. С различна динамика се

развиват отделните блогосфери към медиите, някои от блоговете вече се

приемат като авторитетни, особено от медии като в. „Капитал” и в. „Дневник”.

Двата вестника поддържат и собствени блогосфери: Blogosfera.Dnevnik.bg е

секция на вестник „Дневник”, която събира любопитни и активни български

блогове, подбрани от редакторите на сайта. Адресът е

www.blogosfera.dnevnik.bg. Вестник „Капитал” също поддържа подобна

платформа, наречена „Мегафон”, адресът е www.megafon.capital.bg. Вестник

„Новинар” също създава и поддържа своя блогосфера, в нея пишат немалко

български журналисти, казва се „Блогинар”. Друга популярна блогосфера е тази

към електронното списание за модерната жена „Аз жената”, www.blogosfera.az-

jenata.com , която също се развива успешно.

Сред положителните страни на интернет медиите в България, които

обясняват до някаква степен и бурното им развитие, могат да се отбележат:

бързата реакция на медийните екипи при предаването и обновяването на

медийното съдържание; улесненият достъп до информация; развитието на уеб

дизайна, което спомага за по-пълно представяне на информацията; богатите

архиви, пълноценният контакт с редакторските екипи; възможностите за

коментар на новините и за общуване с останалата част от аудиторията

посредством форуми; личното участие на потребителите при писането на

новини. Интернет потребителите възприемат блоговете като свой собствен

342

културен продукт, за който носят отговорност и на който са основните

ползватели.

Използвана литература и онлайн източници:

• Скабъл, Р. & Ш. Израел – „Пряко общуване” – издателство, град, година

• Райт, Д. - „Маркетинг на блога”, Эксмо, 2008

• Клайн, Д. - „Блог! Как новата медиа революция променя политиката,

бизнеса и културата”

• „Oxford English Dictionary” http://www.oed.com/

• „Pew Research Center for the People and the Press” http://www.people-

press.org/

• „Fortune” http://money.cnn.com/magazines/fortune/

• „Advertising Age” http://adage.com/

• „Technorati” http://technorati.com/

• “Hostway” http://www.hostway.com

343

Войната на клавишите - поведенческите навици на новото поколение в онлайн среда

Яница Маринова

Мая Коларова

Дигиталният напредък промени света. Даде нов тласък и насока на

мисленето. Интернет е едно от отраженията на обществото с всичките

му добри и лоши черти. Лесният достъп до информацията, която прави

толкова специална мрежата, е в основата на притесненията. Тези

притеснения са особенно изострени сред родителите, които губят контрол

над децата си, когато те са във виртуалното пространство.

Новини, факти и данни; начин за комуникация, което позволява на

милиони от нас да се свържат помежду си всяка минута или всеки ден;

средство за достъп до банката, за инвестиране, за самообразование и

развлечения, виртуален магазин, книжарница… Всичко това е интернет.

Къде се намира Новото поколение и с какво то е по-различно?

Родените на прага между стария и новия век, в годините между 1995 и

2001 г., не познават свят без интернет, мобилни телефони и социални мрежи.

Изследванията показват, че това поколение чете вероятно не по-малко от

предишните – само че го прави онлайн и главно с цел намиране на определена

информация. Така младите мозъци се оформят по различен от досегашния

начин – те могат бързо да преработват информация, могат да функционират

многоканално.

Анкета, проведена от автора през ноември 2011 г. сред 60 ученици от

горен курс (9-10 клас) от столицата и провинцията, сочи, че 80% от децата

четат книги в интернет. Една малка част от тях предпочитат да посетят

библиотека. Това те обясняват с факта, че е по-бързо, лесно и удобно. Средно

344

подрастващото поколение прекарва по три часа в интернет. Предимно се лута в

търсене на информация, слушане на музика, гледане на филми. На въпрос от

анкетата, кое е първото нещо, което правите при влизане в интернет

пространството, децата отговарят така:

60% - влизам в социалните мрежи

20% - тегля филм

10% - проверявам си пощата

10% - друго

За израстващите дигитално особен интерес е търсенето на информация,

която е забранена и която не биха могли да си набавят по друг начин. Част от

анкетираните споделят, че когато искат да се информират за някоя ключова

дума в ежедневието им, за която нямат смелост да споделят с родители,

просто я написват в google търсачката и чакат да видят какво ще излезе.

„Понякога се появяват странни неща, друг път намирам точно това, което

търся. Но нетът ми помага да си набавя информация, която лично мен ме

касае” – отговаря един от анкетираните.

Особено обещаващи са предимствата, които предлага интернет на

децата, включително – достъп до учебни материали, публикации, онлайн

запознанства, кореспонденция с приятели, срещи с експерти в различни

области на познанието, включване във виртуални групи по интереси, намиране

на информация за хобита, игри и спортове. Няма съмнение, че много от децата

днес значително се възползват от онлайн достъпа, често по начин, различен от

този на родителите им.

Неограниченият достъп – това е най-изтъкваното основание на децата за

прекарване на свободното си време в интернет. Нещо повече, основната част

от своя делник те споделят с виртуалното пространство. Социалните мрежи

(например Фейсбук) придават индивидуалност на децата, там те проектират

своите идеи, споделят ги с приятелите си. По-голямата част от публикуваната

информация е отворена, достъпна за всички, което от своя страна крие риск.

345

Дигиталното поколение по-скоро използва технологиите, за да задълбочи

своите контакти, отколкото да ги замести. 44% например признават, че

интернет е направил поддържането на връзка между приятели много по-лесно.

Срещите на живо са най-предпочитаният начин за общуване с тях (30%),

следван от текстовите съобщения (15%), онлайн чатовете (14%) и разговорите

по мобилните телефони (8%). „Преди нямах фейсбук профил, но откакто имам

приятелите ми знаят всичко за мен. Което е хубаво. За мен това е платформа

да изразиш себе си.” – споделя единадесетокласничка.

В мащабно паневропейско проучване американската развлекателна

компания Disney съвместно с агенцията за маркетингови изследвания TNS1

разкрива надеждите, страховете и стремежите на децата между 8 и 14 години.

Трансформациите, които се наблюдават в онлайн среда, се приемат най-лесно

и бързо от подрастващото поколение. Те са по-склонни да изменят навиците си

и да се нагаждат към промени. Това е доста по-трудно за хората от другото

поколение, тъй като те обичат традиционните и познати неща. Всяка промяна в

онлай средата е като игра и предизвикателство за децата. Те са търсещи и

адаптивни.

Дигиталните млади не се затормозяват да запаметяват информация – та

нали тя е достъпна на върха на пръстите им и е толкова много, че дори да

искаха, нямаше да могат да я запомнят? Те са научени да селектират, което ги

улеснява в целия поток информация. Новите технологии не объркват младите

според анкетата. Те ги правят по приспособими.

Новото поколение попива от промените. Наблюдава как се измениха

форумите, как започна да се налага цензура в чат езика. Главното опасение на

родителите, че децата им научават вулгарни изрази от интернет, е по скоро

неточно. Такива изрази те консумират от улицата.

75% от децата са склонни да дадат лична информация. Това притеснява

родителите. От другата страна винаги може да стои всеки. Възрастният се е

1 Зорница Стоилова. Поколението XD, което не познава свят без интернет. Dnevnik.bg от 25.01.2010. http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/01/25/847603_pokolenieto_xd_koeto_ne_poznava_sviat_bez_internet/

346

запознал с вашето дете в някоя социална мрежа, преструвайки се, че е на

неговата възраст и че имат общи познати. Приканя го да разкаже повече за

себе си. Вече контактуват през Skype. Един ден предлага да се видят... В

последните години подобни сценарии не са рядкост. Интернет опасностите и

рисковете за детето са много и не бива да бъдат подценявани, а да се третират

не по-различно от всекидневните рискове, с които се сблъскваме на улицата,

на път за училище, в градинките. Пространството на глобалната мрежа е дори

по-опасно от гледна точка на това, че там анонимността е правило, а не

изключение, че там родителското наблюдение е много по-слабо, отколкото

"навън". От онлайн контакт до реална среща може да се стигне бързо и

напълно без вашето знание.

Употребата на електронната поща намалява с всеки изминал ден.

Според проучване, направено от Pew Research Center и comScore през

ноември миналата година2, броят на хората, посещаващи сайтове за

електронни пощи, е намалял с 6 процента в сравнение със същия период от

предходната година.

Най-голям отлив има при младото поколение – при деца на възраст между 12 и

17 години се наблюдава спад на посещенията с цели 53%. Същевременно

броят на хората, проверяващи своята е-поща през мобилни устройства, е

нараствал с 36-40% на годишна база. Според анализаторите това се дължи на

все по-популярните социални мрежи, които младите потребители използват

почти изцяло, за да комуникират със своите приятели.

Новите технологии водят до създаването на т.нар. виртуална реалност,

която предоставя неограничена свобода и възможността за анонимност. Всичко

това дава възможността на подрастващите да създадат своя алтернативна

личност – да са такива, каквито биха желали да бъдат. По данни от

изследването „Учениците и Интернет”, проведено от НЦИОМ през 2003г.:

- 64% от анкетираните се представят с измислено име в чата или ISQ;

- 54% от анкетираните се представят за по-възрастни;

2 Новото поколение е в социалните мрежи. Obekti.bg от 28.02.2011. Информацията е достъпна на адрес: http://www.obekti.bg/dnes/5-tehno/2325-novoto-pokolenie-e-v-socialnite-mreji http://www.obekti.bg/dnes/5-tehno/2325-novoto-pokolenie-e-v-socialnite-mreji

347

- 47% от анкетираните казват, че живеят в друг квартал или град;

- 33% от анкетираните си измислят други интереси и хоби.

„В крайна сметка намалява значението на социалната идентичност на

младия човек, тъй като той формира алтернативна, онлайн идентичност. Тази

двойственост на собствената идентичност може да доведе до девиантни

форми на поведение в реалния живот. От друга страна, възможността да се

пребивава в някакво виртуално пространство е предпоставка за ескейпизъм.

Бягството от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, учебна

натовареност, депресия, безпокойство) и от трудностите в ежедневието (в

обучението, във взаимоотношенията с учителите и връстниците, в

семейството) е равносилно на отказ от борбеност, нежелание за промяна на

нещата, снижаване възможностите за справяне с житейските ситуации.”3

Онлайн средата не е просто техническо развитие. Създаването на

виртуалната реалност води и до промяна в културата на знаковите системи.

Затова с появата на новите онлайн медии се заговори и за нова грамотност. Но

компютърната култура не е нова по своята същност. Тя е формирана от

синтеза на традиционните – културата на живото общуване, писмената и аудио-

визуалната култура, и съжителства с тях. Във връзка с това е показателен

фактът, че компютърният текст, който се чете и възприема от Новото

поколение, не се различава от традиционния писмен тест. Той съдържа

записана, фиксирана информация, като преди това тръгва от идея върху

“ръкопис”; може да се унищожи; може да стане лична собственост; преминава

от един вариант (hard) към друг (soft) и обратно; нуждае се от идентифициране,

т.е. от библиографски данни - адрес, локализиране и т.н. Основната прилика

обаче между писмения текст и e-текста си остава тяхната обща дигитална

природа, което прави възможна и приемствеността, и метаморфозата.

Човешкият език поначало е дигитален, той предава значения, комплексни и

абстрактни понятия. Съдържателният аспект на комуникацията се предава

дигитално, чрез знаци (англ. digits), които нямат семантичен потенциал и са

организирани в почти произволна система, например азбука. 3 Румяна Чонова, Ваня Ганева. Свободното време на подрастващите в новата информационна среда. В: Научни трудове на Русенския университет (2008), том 47, серия 5.2, с. 94-98. Докладът е достъпен на адрес: http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf

348

Попадането на новото поколение в онлайн среда не ги обрича на

неграмотност. Това не бива да значи, че те приемат всичко едностранчиво, а

точно обратното - информационният поток дава възможност за различни

гледни точки. Показателят за идентификация на грамотността традиционно се

определя на базата на владеенето на граматика, пунктуация, смисленост на

изказа, способността за гладко и изразително четене и вникване в същността

на прочетеното. Във виртуалната среда обаче този показател се допълва и от

способността за придобиване, обработване и използване на информацията,

необходима за пълноценната практическа дейност на човека в обществото. В

този смисъл “грамотността” се покрива с нивото на “фундаменталната

информационна култура” в нейната прагматична проекция.

Друг аспект на културата, който може да се наблюдава в онлайн средата,

е приемствеността между поколенията. Системата на законодателството е

валидна и в Интернет, при което администраторите на уеб сайтовете са

отговорни за съдържанието на сайтовете, които администрират. Това е

необходимо, особено предвид факта, че тридесет и осем на сто от българските

деца в Интернет са онлайн всеки ден. Според проучване, направено сред 2600

посетители на българския детски портал Az-Deteto.com4, малко повече

момичета (58%), отколкото момчета (42%), използват мрежата. За участниците

в анкетата световна мрежа е толкова важна, колкото основните човешки

ресурси като въздух, вода, храна и дом. Ако трябва да избират, по-голямата

част от анкетираните ще изберат виртуалното движение чрез интернет връзка

вместо физическото с автомобил.

Децата имат нужда от възрастни, които да защитават техните права в

Интернет. В тази връзка е създаден и Етичният кодекс за превенция на

непълнолетни от неподходящо интернет съдържание при употреба на мобилни

комуникации, подписан от трите GSM оператора в България. „Рамката е

инициатива, поета от 16 европейски мобилни оператори и доставчици на

мобилно съдържание наред с GSM Europe, под егидата на Европейската

4 Жюстин Томс. Всички български деца ползват интернет. Интернет реклама от 7.02.2008. Информацията е достъпна на адрес: http://internetreklama.com/internet/azdetero/

349

комисия. Тя включва препоръки за осигуряване на по-безопасен достъп до

мобилно съдържание и услуги за непълнолетни потребители”.5

Необходимостта от такива инициативи6 е обусловена от проблемите на

подрастващите, проявяващи зависимост към виртуалното пространство. Една

от най-притеснителните тенденции е усвояването на определено поведение в

резултат на прекалено дълъг престой пред монитора. „Въпреки че все още има

известни спорове, как да се дефинира тази зависимост, изследователите я

определят като близка до хазартната зависимост. Това е една добра изходна

точка за по-нататъшни изследвания, тъй като и двете зависимости са

поведенчески.”7

Първите случаи на зависимост от компютърни игри са документирани

през 1983 година, но научното изследване на проблема започва в средата на

деветдесетте години8. Повечето публикувани изследвания се фокусират върху

два основни въпроса: предоставяне на доказателство за надеждността на

различни дефиниции на патологичната употреба на игри или предоставяне на

доказателство за нейната понятийна валидност.

Едно от най-задълбочените и актуални изследвания на проблема е от

2007 година и е проведено от Дъглас Джентайл (Gentile 2008), професор по

психология в Iowa State University. Той провежда национално изследване на

1178 американци на възраст 8-18 години, като доказва, че съществуват

патологични модели на зависимост от видеоигри. Резултатите от неговото

изследване показват, че един на десет играещи (8.5% от изследваните деца и

юноши) са патологични играчи, което според критерия за патологична хазартна

зависимост на Международната класификация на болестите (DSM - Diagnostic

and Statistical Manual of Mental Disorders), който Джентайл използва в своето

изследване, се отразява негативно върху семейството, училището и 5 Мобилните оператори с етичен кодекс за децата. Интернет реклама от 26.02.2008. http://internetreklama.com/bulgaria/kidsmobile/ -12.11.2011г. 6 Подобна е и създадената през 2005г. „Гореща линия за безопасен Интернет” – проект, подкрепен от Европейската комисия в рамките на програмата "Безопасен Интернет". http://web112.net/ 7 Tejeiro Salguero & Bersabé Morán (2002). Measuring problem video game playing in adolescents. Статията е достъпна на адрес: http://hera.ugr.es/doi/15022742.pdf 8 Fisher 1994; Griffiths & Dancaster 1995; Griffiths & Hunt 1998. В: Явор Кардалев. Обзор върху феномена зависимост на децата и юношите от компютърни и видео игри. Статията е достъпна на адрес: http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%202/Yavor.pdf

350

ежедневните дейности. Според него когато се говори за патологична

злоупотреба с видеоигри, не става дума само за прекалено играене, а за

нарушаване на функционирането на индивида в обществото на множество

нива.

„За множеството деца и юноши видеоигрите и Интернет са приятен начин

за запълване на свободното им време наред с играенето на традиционни игри.

Но за част от тях употребата им придобива патологичен характер и измества

всички останали ежедневни дейности и отговорности.”9

Повечето деца с агресивно поведение в интернет нямат преднамерено

желание да наранят другия. Изводът е на Националния център за безопасен интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации”10. Повече от

половината от учениците споделят, че са изпращали обидни или унизителни

съобщения на непознати с цел да се позабавляват на чужд гръб. Резултатите

показват още, че за преобладаващата част от учениците изпращането и

получаването на агресивни електронни съобщения просто за забавление

(80%) и само в 20% от случаите целта е да се нарани другия. Отговорите на

родителите и учителите показват, че техните представи за поведението на

децата в Интернет са много близки до действителното поведение, за което

споделят учениците. Възрастните обаче подценяват колко често децата се

отнасят агресивно с непознати. Дори когато съобщенията са обидни или унизителни, и двете страни ги възприемат като безобидна шега, отбелязват

авторите на изследването. Според тях в дигиталното общество се е зародила

култура на „омраза за забавление”, функционираща като среда, в която

децата експериментират със своята идентичност, социалните рамки и норми

чрез отъждествяване с негативното.

Ако трябва да делим поколенията на такива, които са израстнали с

книга в ръка, и на такива, които неизменно са отдали своето ежедневие на

интерактивното киберпространство, то тогава можем да различим две

9 Fisher (1994); Griffiths (2000); Yee (2002); Young (1997). В: Явор Кардалев. Обзор върху феномена зависимост на децата и юношите от компютърни и видео игри. http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%202/Yavor.pdf 10 Az-deteto.com. Интернет реклама от 11.06.2007. Информацията е достъпна на адрес: http://internetreklama.com/internet/new-site/az-detetocom/

351

коренно различни прослойки на обществото със създадени съвсем

разнородни навици. Дали обаче общуването със заобикалящия свят през

екрана на монитора е наистина ограничен, като се има предвид необятните

способности на интернет? За съвременните деца се смята, че са по-

глупави, че са пристрастени към интернет, че им липсват социални умения,

че ги е страх да изберат своя път в живота, че се боят от реалността, че

са нарцистично аз-поколение, че нищо не ги интересува, че нямат ценности.

Но това не е напълно вярно. Те просто са новото поколение, което

израства дигитално – в интернет.

Използвана литература и онлайн източници:

• Кардалев, Я. Обзор върху феномена зависимост на децата и

юношите от компютърни и видео игри. В: Списание на Софийския

университет за електронно обучение, 2010/2. Докторантска серия. Статията е

достъпна на адрес: http://journal.e-center.uni-

sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%202/Yavor.pdf

• Цветкова, М. Парадоксите на информационната култура.

http://www.kultura.bg/media/my_html/2133/infkul.htm

• Цветкова, М. Как компютърът реабилитира културата на

четенето. Електронно списание LiterNet, 06.04.2006, № 4 (77).

http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/kak.htm

• Чонова, Р., В. Ганева. Свободното време на подрастващите в

новата информационна среда. В: Научни трудове на Русенския университет

(2008), том 47, серия 5.2, с. 94-98. Докладът е достъпен на адрес: http://conf.uni-

ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-16.pdf

• Salguero, T., B. Morán (2002). Measuring problem video game playing

in adolescents. Статията е достъпна на адрес: http://hera.ugr.es/doi/15022742.pdf

• Az-Deteto.com

• Internetreklama.com

• Safenet.bg

• Web112.net