2
Професор Тони Уотс: „Същината на кариерата е взаимодействието между учене и работа.” „Икономически ползи от кариерното ориентиране” е статия, публикувана през 1992 г. Базирана е на монографията „Икономическата ценност на кариерното ориентиране”, чийто автори сте Вие, Джон Килийн и Майкъл Уайт. Статията започва така: „От службите и центровете по кариерното ориентиране понякога се изисква да обосноват ползата от своята дейност от гледна точка на икономическите ползи, които тя носи.” Професор Уотс, натъквали ли сте се на такъв въпрос през последните години? Да. Това е все по-често срещан въпрос в много страни. Повечето услуги по кариерно ориентиране са все още безплатни за хората и се финансират, директно или индиректно, от държавата като публично благо. С все по-нарастващия натиск върху разходването на публични средства,за този род услуги все по-често се очаква да демонстрират своята „стойност спрямо разходите” от икономическа гледна точка. Този натиск не отшумява според мен. Важно е да му отговорим, като в същото време заявим твърдо стойността на кариерното ориентиране като гражданско право, свързано с утвърждаване на човешките заслуги, достойнство и надежда. В тази статия кариерното ориентиране е дефинирано като „обхват от дейности, разработени с цел да дадат възможност на хората да вземат и прилагат информирани решения, свързани с тяхното кариерно развитие. Тези решения могат да включват избор с дългосрочни или краткосрочни кариерни цели.“Съдържанието на понятието за кариера се промени през последните 20 години. Промени ли се и това определението за кариерно ориентиране? Мисля, че определението все още е валидно. Аз лично дефинирам кариерата не в стария смисъл на изкачване в подредената йерархия на дадена организация или професия, а по-скоро като прогрес през целия живот на индивида в ученето и работата. Това е определение, което отчита нестабилността и промяната. То, по принцип, също така е достъпно за всички: задачата на кариерното ориентиране е да го направи такова. Вие сте един от водещите специалисти в сферата на политиките за кариерно ориентиране в международен план. През 2001-2003 г. Организацията за европейско сътрудничество и развитие, заедно със Световната банка, а впоследствие и с Европейската комисия, Европейската фондация за обучение и Седефоп проведе доста обширно изследване на политиката за кариерно ориентиране в страните от ОЕСР. Това изследване включи и десетте страни кандидат-членки за ЕС през 2004 г. Резултатите от това проучване доведоха до разнообразни предложения и препоръки. Как бихте оценили напредъка, който тези страни постигнаха през изминалото десетилетие? Има някакъв напредък, но той е променлив. Със сигурност кариерното ориентиране е на по- преден план, отколкото беше преди. Това доведе до някои иновации и подобрения, често свързани с овладяване на потенциала на новите технологии. Но също така се стигна и до по- голям натиск за доказване на ползите за обществото от подобни услуги. Някои от резултатите, постигнати при кариерно ориентиране, които се споменават в статията, са „себеосъзнатост, осъзнаване на възможностите, умения за вземане на решения и умения за промяна”. Какви според Вас са подходящите методи за развиване на тези умения? Доброто кариерно консултиране, основано по-скоро на подпомагане, отколкото на директни съвети, може да развие тези умения. Важна е, обаче, и ролята на обученията: планирани курсове в рамките на училищната и университетската програма, които включват класни занимания с учене, базирано на истински опит (напр. професионален опит, стажове, професионални симулации).

Интервю с проф. Тони Уотс, международен консултант в областта на кариерното ориентиране и развитие

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Професор Тони Уотс: „Същината на кариерата е взаимодействието между учене и работа.”

Citation preview

Page 1: Интервю с проф. Тони Уотс, международен консултант в областта на кариерното ориентиране и развитие

Професор Тони Уотс: „Същината на кариерата е взаимодействието между учене и работа.” „Икономически ползи от кариерното ориентиране” е статия, публикувана през 1992 г. Базирана е на монографията „Икономическата ценност на кариерното ориентиране”, чийто автори сте Вие, Джон Килийн и Майкъл Уайт. Статията започва така: „От службите и центровете по кариерното ориентиране понякога се изисква да обосноват ползата от своята дейност от гледна точка на икономическите ползи, които тя носи.” Професор Уотс, натъквали ли сте се на такъв въпрос през последните години? Да. Това е все по-често срещан въпрос в много страни. Повечето услуги по кариерно ориентиране са все още безплатни за хората и се финансират, директно или индиректно, от държавата като публично благо. С все по-нарастващия натиск върху разходването на публични средства,за този род услуги все по-често се очаква да демонстрират своята „стойност спрямо разходите” от икономическа гледна точка. Този натиск не отшумява според мен. Важно е да му отговорим, като в същото време заявим твърдо стойността на кариерното ориентиране като гражданско право, свързано с утвърждаване на човешките заслуги, достойнство и надежда. В тази статия кариерното ориентиране е дефинирано като „обхват от дейности, разработени с цел да дадат възможност на хората да вземат и прилагат информирани решения, свързани с тяхното кариерно развитие. Тези решения могат да включват избор с дългосрочни или краткосрочни кариерни цели.“Съдържанието на понятието за кариера се промени през последните 20 години. Промени ли се и това определението за кариерно ориентиране? Мисля, че определението все още е валидно. Аз лично дефинирам кариерата не в стария смисъл на изкачване в подредената йерархия на дадена организация или професия, а по-скоро като прогрес през целия живот на индивида в ученето и работата. Това е определение, което отчита нестабилността и промяната. То, по принцип, също така е достъпно за всички: задачата на кариерното ориентиране е да го направи такова. Вие сте един от водещите специалисти в сферата на политиките за кариерно ориентиране в международен план. През 2001-2003 г. Организацията за европейско сътрудничество и развитие, заедно със Световната банка, а впоследствие и с Европейската комисия, Европейската фондация за обучение и Седефоп проведе доста обширно изследване на политиката за кариерно ориентиране в страните от ОЕСР. Това изследване включи и десетте страни кандидат-членки за ЕС през 2004 г. Резултатите от това проучване доведоха до разнообразни предложения и препоръки. Как бихте оценили напредъка, който тези страни постигнаха през изминалото десетилетие? Има някакъв напредък, но той е променлив. Със сигурност кариерното ориентиране е на по-преден план, отколкото беше преди. Това доведе до някои иновации и подобрения, често свързани с овладяване на потенциала на новите технологии. Но също така се стигна и до по-голям натиск за доказване на ползите за обществото от подобни услуги. Някои от резултатите, постигнати при кариерно ориентиране, които се споменават в статията, са „себеосъзнатост, осъзнаване на възможностите, умения за вземане на решения и умения за промяна”. Какви според Вас са подходящите методи за развиване на тези умения? Доброто кариерно консултиране, основано по-скоро на подпомагане, отколкото на директни съвети, може да развие тези умения. Важна е, обаче, и ролята на обученията: планирани курсове в рамките на училищната и университетската програма, които включват класни занимания с учене, базирано на истински опит (напр. професионален опит, стажове, професионални симулации).

Page 2: Интервю с проф. Тони Уотс, международен консултант в областта на кариерното ориентиране и развитие

Досега Европейската комисия публикува две резолюции за ориентиране през целия живот – през 2004 г. и през 2008 г. Много държави се сблъскват с проблема на неадекватното и неправилно сътрудничество между двата ключови сектора – образованието и заетостта. Смятате ли, че може да се публикува трета резолюция вследствие на съвместната инициатива на Генерална дирекция „Образование и култура” и Генерална дирекция „Заетост, социални дейности и равни възможности”, която изрично да установи, че сътрудничеството на тези два сектора е от изключително значение и за двете страни? Днес определено има по-голям интерес към кариерното ориентиране от страна на Генерална дирекция „Заетост”, който е добре дошъл. Ако двете главни дирекции могат да си сътрудничат по изготвянето на още една резолюция относно ориентирането през целия живот, това значително ще насърчи съвместната работа между съответните министерства на национално ниво. Подобно сътрудничество е жизнено необходимо за ефективността на системата за ориентиране през целия живот: тъй като същината на кариерата е взаимодействието между ученето и работата, нито образователните органи, нито работодателите могат да бъдат напълно ефективни в своята сфера, ако разчитат единствено на самите себе си. Мрежата на Еврогайдънс е основана през 1992 г. И тази година честваме нейната 20-та годишнина. Мислите ли, че подобна подкрепа на услугите за кариерно ориентиране през целия живот ще бъде необходима през следващите 20 години? Бъдещето на ЕС изглежда в момента донякъде неясно, с оглед на финансовата криза в Еврозоната. Но ако Европейският съюз оцелее, а аз се надявам да е така, мрежата на Еврогайдънс ще продължи да изпълнява важна роля. Интервюто е взето от Стефан Грайцар/ Еврогайдънс Сентър Словакия и е публикувано през април 2012 г. в словашкото електронно списание „Кариерно ориентиране на теория и практика”. Професор Тони Уотс е международен консултант на свободна практика в областта на кариерното ориентиране и кариерното развитие. Той работи като консултант на много международни организации, включително Съвета на Европа, Европейската комисия, ОЕСР, ЮНЕСКО и Световната банка. Той е съучредител и пожизнен президент на Националния институт за кариерно образование и консултиране, член на борда на Международния център за кариерно развитие и обществени политики, член на редакторския борд на Британското списание за ориентиране и консултиране (което той основава) и Международното списание за образователно и професионално ориентиране. Той е гост професор на Университета на Дарби и на Университета „Крайст Чърч” в Кентърбъри. Водил е лекции в повече от 60 държави. Провел е редица сравнителни изследвания на системите за кариерно ориентиране по света и е публикувал голям брой книги и статии за обучението и ориентирането през целия живот, както и за заетостта. Понастоящем той е консултант на Европейската мрежа за политика в областта на ориентирането през целия живот на Европейската комисия.