Дом за рибите

национален литературен конкурс „Море“2008 – 2010

© калина тельянова, съставител© невена ангелова, художник© издателска къща „Знаци“Бургас, 2010ISBN: 978-954-9850-32-1

ДОМ ЗА РИБИТЕсборник поезия и есетанационален литературен конкурс “Море“

национален литературен конкурс „Море“

2008 – 2010

национален литературен конкурс „Море“

2008 – 2010

Издателска къща „Знаци“Бургас, 2010 г.

Национален

литературен

конкурс

“Море”

45

националният литературен конкурс за есе и поезия „Море“ е инициатива на читалище „св. св. кирил и Методий 1985“, вдъхновена от творческата енергия на младите хора и желанието им за изява и себеутвърждаване.

идеята за подкрепа е водеща за организаторите на конкурса – подкрепата на творческото откровение; на младото дарование; на художествено-творческото общуване; на магическото слово; на въображението, което не познава граници...

сборникът „Дом за рибите“ включва творби от изданията на конкурса през 2008, 2009 и 2010 година и е най-силното доказателство, че „Младостта е най-хубавото време за успех“ (оскар уайлд).

2010

Голямата награда:Ясен Василев, 21 г. – гр. София

ИМЕТО НА ЗРЯЩИЯ

Двуликия когото слуша Бог във кладенеца на Живия, който ме вижда след ритуала на обрязването ще се роди повторно…

двуликияот устата ти никога лъжи да не излизатзащото грехът лежи пред вратата и чакаа ти си този който трябва да разделя и владееезикът му разцепен раздвоен и разделен на двеа близнаците да гледаш разполовени разсечении пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищои пак нищо да не виждаш а двуликия брат да газипустотата на материята в парчета от тялото на пръснатия бог поетът ходи

когото слуша Богзвук без звук е първичният звук от една ръкав друга тишината проговаря песента на второто небеотключва отдавна забравени процепи пролукии врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затовасе откажи и отърси от пустотата на материята и сваляйот гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишинатабързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря

в кладенеца на Живия, който ме виждааз видях тука онзи който ме виждано ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош



конкурс

2010

“Море”

6

е обречен пъзел защото няма нареждане а сегазагубен в зеницата перото и сърцето му пулсират вслепоочията ми и се избистря каменният промисъл:една последна капка жажда безмилостно вграденавода в утробата на камъка пламъкът разкрива въввсеки вътре холограмата и прах при прахта песенпри песента а слепият да сменя гледната точка

след ритуала на обрязванетознам че тялото е просто дреха нов главата ми някой зла мисъл посаждаа равнината има нещо да ми казва и моля сечерупката да се пропука мислите ми дъното да ударятот него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото сиа в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасванемежду зрение и зрение и три и половина пъти навити на дъното зреятембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът няма да обличам

ще се роди повторно…върху тази страна на монетатапо-добре си избоди очите ииздълбай името което знайлице в лице с него тръпки ме побиватзащото понякога океанът събира се в чаша адруг път пустотата се изплъзва от дланта мимежду пръстите минавай от другата стена наотражението камъкът и водата разменят местата сиа острието пробожда всяко съмнение в него.

7

2010

Първа награда: Анамария Коева, 16 г. – гр. Бургас

***Хващам вятърав рибарска мрежа.Времето притихва.Гладя смачканите му криле,за да не могат в гънките имда се крият истини.не искамразговори за реалност...Заключвамвятъра във клетка.и времето заспива.ставам дом за птиците,убежище за рибите,измислена рекасред нарисувани дървета.Чувствам се безкрайна,но гледамкак мигът ми остарява,докато дълбаесъс дъха си въздуха...



конкурс

2010

“Море”

8

Объркване

Под дъгата разноцветни охлюви настъпват дъжда.разсеян гларус похапва миди на закуска.Подскачат сенки по вълните –морето размахва криле.

***тази вечер устните на пясъка изгубиха контурите си –морето си открадна целувчица за лека нощ.

9

2010

Втора награда:Светлана Няголова, 18 г. – гр. Силистра

Песента на морето

корабите идват. с уморени длани нежно ги посрещат Варна и Бургас. кимат светофари, вечно замечтани, всеки кораб пее със различен глас. Дълго и сърдито гларусите викат. спира суматохата, блясва светлина. Гони тъмнината радостен светилникът и сънува волна далнина. корабите тръгват. Може би дошли са да ми пожелаят чист и ведър ден. техните сирени корабни, дали са песента, която ще остане в мен. Песента, която цял ден аз ще пея. Песента, с която цял ден ще скърбя.Може би за нея трябва да живея, трябва моя песен да остане тя.



конкурс

2010

“Море”

10

Морски свят

В морето безкрайносред вятър и бури,сред блясък на пяна и сол,в утрини свежии залези тихисред страшно гъмжило и пекбезименно крачи, макар и назадв света на големитемъничко раче...

11

2010

Трета награда: Емилия Найденова, 17 г. – гр. София

Всички думи са вятърни мелници

с всяко утро тичам към себе си, както в дългото парещо лято. този вятър оплита косите ми, а очите са мидeни остатъци. Всички думи са вятърни мелници.а ръцете са сухи и пясъчни. Ще мълча. Ще прошепне ли вярата? имам нужда от истински залези.

тротоарът е сив, а небето ми във червено проплаква, изгарящо. През сърцето минаващи влакове. и разплакана вече е гарата. а по устните бягащи спомени, бледи стъпки оставят след себе си. Всички думи са вятърни мелници. изпочупени истини, шепнещи.

Ще зашия без думи небето си. Бледо слънцето гали страните ми. Всички думи са вятърни мелници. а пък аз – неразказана приказка.



конкурс

2010

“Море”

12

Не мога да заспя

не мога да заспя. Броя овце и някак си те търся по тавана. сглобявам си лицето ти от две прашясали страни на лампата. отвън ми маха кривата луна. навярно съм до болка същата –нащърбена, бездомна и сама и никога до днес потърсена. не мога да заспя, но ми прости –неспящите сме някак романтични. рисувам по стената две очи и толкова на твоите приличат.

13

2010

Номинирана:Милена Николова, 25 г. – гр. Сливен

На едни маратонки втора употреба

Пумичките, пумичките!...новите ми стари пумички,за две евро и половина купени.с тичането ми са облепении окаляни от радост.с тях съм като антилопа –чувам как след менкато брезент зеленсе цепи вятъръти изригваскорост, скорост, скоростот недрата му.Пумичките, милите ми ...Пъргавост и сила,екшън на квадратв тях се умножават,умножават.нечии животис тях съм прекосявала.носят моя глади моето олекване.



конкурс

2010

“Море”

14

Генерират хиляди калории енергия.инспирират!интубиратмирис на движение и бодрост.на гориво.Пумичките –нещо позабравено и милоима в тях,жегнало колянотона детството игриво.

15

2010

Номинирана:Антония Петкова, 22 г. – гр. Монтана

Размишление

светлината в края на тунела между релсите със сивкав прахв нежни нишки бавно се оплела в черна мрежа от сълзи и страх.

а в тунела бродят сенки тъмни, всяват ужас, с крясъци пищят,вцепеняват мислите разумни и с кръвта във тялото пълзят.

Два възхода, после два погрома, невъзможност, щастие и скръб. Жажда, мисъл, сила и прокоба, после стъпки върху остър ръб.

тънка нишка между две посоки –светлината и безкраен мрак. тъмна мисъл между два порока и съзнание – злокобен враг.



конкурс

2010

“Море”

16

Бавни стъпки между двата свята –на живота тоз и на смъртта, чакаш полъх на по-силен вятър да те бутне от една страна.

В тишина, във транс ти продължаваш, не напред в безкрая, не назад, просто стъпваш без да осъзнаваш, просто чакаш някой следващ влак.

светлината сякаш те облива и в главата ти кръвта пищи. После – нищо. ала си щастлива –вятърът те духна настрани...

17

2010

Трета награда: Кристиян Георгиев, 18 г. – гр. Костинброд

Футбол, футбол!

Ентусиазъм: Добър вечер, уважаеми дами и господа, и за вас, скъпи читатели, добра да е, пред вашите хартиени страници на книжните ви приемници! Добре дошли на Emotin stadium, който е препълнен с футболни запалянковци! Ще се разиграе неве-роятната среща от първенството на Човешките емоции. това е мач на супер звездите. това ще е удивително. на един терен ще играят футболисти от световен ранг – лю-бов, омраза, Гняв, Ярост, радост, съчувствие. сформирани са два отбора: небесните добродетели и Подземните господари. Вечното дерби, вражда, която съществува от векове. това не е лъжа, не е преувеличение. емоциите са в нас, откакто сме се роди-ли. Време е този спор да бъде решен чрез спорт. Футбол, футбол, уважаеми читатели! Пригответе се за дербито! За вас ще коментират ентусиазъм и моите колеги – апатия и любопитство.

Любопитство: нямам търпение да започне играта. кой ли ще победи? кои ли ще бъдат началните единадесеторки? какво ни е приготвил старши треньорът на Подзем-ните господари – сър луцифер? не може да си представите ехидната му усмивка: чак от коментаторската ложа се забелязва! ами старши треньорът на небесните добро-детели – архангел Михаил? отдалече забелязвам изтънчения му вид и горда походка.

Апатия: не знам какво ви впечатлява толкова. Всички са ми еднакви и безраз-лични. емоции като емоции. не знам защо въобще се съгласих да коментирам с вас. Футболът не се нуждае от коментатори. Зрителите всичко си виждат сами. отборът на небесните добродетели е в изцяло бели екипи. Всички ги виждаме и е толкова ло-гично. Подземните господари са в черно. и това е логично. няма смисъл да изразявам мнение за кого съм. Все ми е тая.

Е: Главен съдия е жена – темида, а нейни помощници са Хронос (богът на вре-мето) и Пиерлуиджи колина. Хронос дава сигнал и... започва се. Публиката е на крака,



конкурс

2010

“Море”

18

аз – също: веят се знамена и акълът ми се вее. Всичко наоколо е наелектризирано. Въздухът се разцепва от викове.

А: Въздухът си е все същият. Време е да се кажат единадесеторките на двата от-бора. Подземните господари: Гняв, Депресия, Завист, омраза, отвращение, Паника, раздразнение, страх, тъга, унижение, Ярост. небесните добродетели: Благодарност, надежда, любов, радост, Приятелство, смелост, екстаз, еуфория, съчувствие, със-традание, Щастие.

Е: топката е в „краката“ на Приятелство, финтира с невероятна техника отвра-щение, Депресия, тъга. Без Приятелство не можем. отличен избор от страна на ар-хангел Михаил за включването на този великолепен играч. изпречва се обаче страх. Приятелство подава на смелост. страх е попилян на парченца. радост тържествува, а еуфория скача от...

А: разбира се, че ще скача от еуфория, а екстаз ще бъде в екстаз. но все пак... това е футбол. Всичко може да се случи.

Л: любопитно ми е дали радост може да плаче? Дали любов може, освен да обича, и да мрази? Дали Ярост ще изпитва състрадание? страх има ли краен предел? смелост може ли да прави каквото си поиска? не си ли задавате подобни въпроси? Хората могат да изпитват по няколко емоции наведнъж. оня ден на едно погребение тъга, Депресия и скръб плачеха заедно, а пък в леглото след сватба – любов, страст и Задоволство се забавляваха цяла нощ. а пък омраза, Ярост...

Е: невероятен, фантастичен, уникален, блестящ, великолепен, главозамайващ, неповторим пробив на любов до наказателното поле, приготвя се за изстрел и... ом-раза с цялата си злоба извършва нарушение. любов се търкаля безпомощно по трева-та. това ще остави белези по чистото ѝ сърце. изключително грубо и неспортсменско. Гняв и Ярост се прегръщат и ликуват. темида е с вързани очи, както винаги. играта продължава. Паника се движи зловещо напред. съчувствие и състрадание са подми-нати без проблем. Заучена комбинация – Паника на страх, страх връща на Паника. смелост е разколебана. Щастие е в другия край на терена и не може да помогне.

А: Паника е добре тренирана от сър луцифер. „Панирай противника и го изяж със сос от страх“ е любима мисъл на треньора на Господарите.

19

2010

Е: Паника излиза сама срещу вратата, панира се и... греда. трибуните се спукват от смях. Депресия вече не издържа психически. раздразнение се дразни, а Гняв вика и псува всички.

Л: Футболът е колективна игра, но с неколективна отговорност. Животът също е такъв.

А: изключително скучен и неинтересен мач наблюдаваме. състрадание подаде топката на Депресия.

Л: какво да се прави – добра душа.Е: Депресия общува само с тъга, затова отвращение си присвоява топката. За-

вист не понася някой да е над нея в нещо. открадва топката и бързо я шутира, за да не и завиди някой за временното ѝ притежание. надежда вярва в успеха на отбора, центрира. топката лети във въздуха. сблъсък между Приятелство и Завист.

Л: няма ли най-накрая всички да се заобичат?! архангел и луцифер трябва да се помирят и да изгладят отношението помежду си. това ще повлияе положително на играта. едва ли обаче ще се случи подобен сценарий.

Е: Приятелство се превива от болка. унижение минава през него и показва не-прилични жестове. няма нарушение.

А: какво се учудвате? това е футбол. същото е като в живота. темида органи-зира залагания в еврофутбол, а колина и Хронос цъкат четворка белот на една табу-ретка близо до страничния флаг. не са четирима, но умеят да импровизират. на едни им пука, на други – не! едни играят за пари, други – за слава. трети дори не могат да играят. Все тая!

Е: ех, футбол, футбол!Л: Дали това е истински футбол?Е: топката е владение на...ентусиазъм все още коментира приповдигнато. любопитство продължава да си

задава въпроси. апатия още не се интересува от нищо. темида пак е с вързани очи и реферира мача. Хронос поглежда към часовника си без стрелки и продължава да си играе четворка белот с колина. а двата отбора все още си играят футбол и никога няма да спрат.



конкурс

2010

“Море”

20

Номинирана:Гюрсен Хасанова, 17 г. – с. Смирненски, обл. Русе

Трансплантация на органи – една истина за българското общество

Животът на всеки човек е ценен и незаменим. Всеки се ражда веднъж и веднъж умира, но има хора, които стигат до прага на смъртта всеки ден – тези с бъбречна, сърдечна, белодробна недостатъчност и други заболявания. Всяка сутрин те се събуждат с нова надежда за по-дълъг живот, с вярата, че някой ще ги спаси от ежедневните болки и страхове, като им даде един свой орган, който не му е нужен вече.

трансплантацията на органи у нас често е в центъра на полемиките – задълже-ние на здравната система или бизнес на частни лица, законно или незаконно явление, хуманен акт или незачитане на личността, религията и т.н. рационалният замисъл е, че човек може да бъде полезен на обществото дори и след смъртта си и дори самата му смърт да става живот за някой друг. Моето мнение е, че трансплантацията на органи трябва да се популяризира сред българското общество и да се изградят организационни структури, подпомагащи осигуряването на подходящи органи и тъкани за нуждаещите се пациенти.

отношението на българите към донорство на органи е по-малко позитивно, отколкото това в развитите страни. Броят на българските граждани, декларирали съгласието си да се вземат органите им за трансплантация са по-малко от нуждаещите се само от бъбречна трансплантация. Днес над 800 души у нас чакат за бъбречна трансплантация, над 50 – за трансплантация на черен дроб, около 40 пациенти – за сърце и – около 40 души, които чакат за трансплантация на стволови клетки. резултатът е, че много пациенти физически не дочакват да им се присади орган. трябва хората да се насърчат за даряване на своите органи, които могат да

21

2010

бъдат животоспасяващи. само представата, че част от теб ще продължава да живее, когато ти вече не можеш, е достатъчна за пълноценно изживян живот.

на пръв поглед България сравнително стабилно следва световната практика и преписва законите. например и у нас е приет закон – при клинична смърт, ако няма изричен отказ от донорство, мъртвият автоматично да става донор, без да питат роднините, които не биха могли да дадат рационално решение. но този закон е неподходящ за нашето общество, поради ниския му морал и нестрогия контрол. Българското общество не цени човешкия живот. според закона хората са равни от гледна точка на възможността им да станат донори, както и от тази на потребление на донорство – органите на бедния стават на богатия и обратно. Практиката обаче показва друго – само платежоспособният може да се възползва от възможността за трансплантация на орган, от който се нуждае, т.е. всички сме длъжни да бъдем донори, но не всички имаме право на потребление на донорството. това се дължи на голямата корупция в страната и на неморалността на обществото.

Големи надежди се възлагат на биотехнологиите, които могат да предложат в бъдеще възможност за създаването на органи от съществуващи тъкани – от самите пациенти или от донори на тъкани. трупаният до сега опит от науката е подготовка за времето, когато ще се присаждат не просто случайно изпаднали органи, както е сега – от катастрофи, злополуки и т.н., а това ще се прави по пътя на генното инженерство и избирателно клониране. например, ако някой се нуждае от сърце, лекарите вземат клетка от него, клонират го, но не отглеждат цял човек, а само сърце. след това го присаждат и то вече принадлежи на пациента и не изисква антиимунни средства, за да не бъде отхвърлено. Подобен прогрес се очаква в близките няколко десетилетия.

За да се подобри осигуряването на подходящи тъкани и органи за нуждаещите се пациенти, на първо място трябва да се изгради по-хуманно общество – общество, готово да откликне на чуждата болка и страдания, да бъде съпричастно към тях чрез своята помощ, а не злоупотреба. след това да започне прилагането на постиженията на медицината.



конкурс

2010

“Море”

22

Номинирана:Катерина Костадинова, 18 г. – гр. Айтос

Стръкче трева„Сладка и чиста е душата ми, а и всичко, което не е моя душа,

е сладко и чисто... “„Стръкчета трева “, Уолт Уитман

някога бях стръкче трева. стръкче трева, по-зелено от най-нежния поглед на най-влюбеното момиче. Бях щастливо стръкче. усещах как крехките ми жилки треп-тят, когато до мен достигаше смеха на слънчевите деца. сякаш самото аз се смеех. Всяка сутрин и всяка вечер накланях тънкото си стъбло пред Вселената и й благо-дарях, че съм живо, че трептя, че съм толкова близо до земята и усещам пулса й, че небето е синьо като мечта, че вечер ме приспиват вълшебните приказки на вълните.

Веднъж върху моя връх съвсем неочаквано се спря една капчица. един лъч я прониза и тя ме освети с всички цветове на дъгата. капката ми разказа своята ис-тория: „някога бях риба. Водата се плъзгаше по тялото ми, сякаш за нея това бе най-нежно удоволствие. любувах се на коралите, на танцуващите лъчи, отразени във водата. любувах се и на сферичните мехури, излизащи от собствените ми хриле. Ха-ресвах перките си. имаха странен златист цвят. Харесвах и опашката си. Макар че никога не я видях, знаех, че е там. караше ме да се чувствам уверена. Често тайно наблюдавах опашките и на другите риби. В един момент осъзнах, че риба без опашка не е никаква риба. тогава много, много силно обикнах своето красиво рибешко тяло. Вече не плувах само за да си намеря храна. Плувах и за удоволствие. удоволствието, че съм жива. една жива и истински щастлива риба.

Веднъж се случи нещо чудно. непредпазливо и може би глупаво се бях добли-жила до брега, за да си играя с мидите. и тогава го видях. Видях най-прекрасното

23

2010

отражение в целия морски свят. По повърхността на водата се бе разляло като бо-жествено откровение отражението на едно женско лице.

Жена. колко красива, силна, почти свята... тайно наблюдавах чертите ѝ. стру-ваше ми се, че е подчинила на страстта си цялото безкрайно море. Бавно, сякаш пра-веше любов, жената се потопи сред вълните, а морето я помилва. Голотата ѝ – без-срамна, но искрена сама по себе си, бе приказка. Приказка, която вълните не умееха да разказват, но която пълноводно изживяваха. Жената се потопи до шия. Прошепна нещо тайно на морето. Погали го и си тръгна...

опашката ми затрептя като витло. люспите ми изтръпнаха. Дишах тежко. усе-тих срязващо, силно, непоносимо желание да съм жена. не да живея сред вълните, а да разговарям с тях. Да ги привличам, да правя с тях любов... Да нося в себе си не-разгадаемата тайна на женствеността.

цялото ми същество се превърна в молитва, отправена към нептун. Желанието ми бе по-силно от всички морски емоции. Моето крехко рибешко тяло не бе доста-тъчно силно, за да понесе тази буря от стремеж и тъга. Желанието ми да се превърна в човек ме уби. умрях.

родих се в едно слънчево утро през април. По дървета бяха плъзнали цветя. Въздухът ми се стори свеж. около мен се разхождаха високи хора и се оглеждаха в очите ми. оправяха си бретоните. Често казваха: „какво красиво бебе.“ Бебе! – ми-слех си аз – колко странно. Значи просто съм сънувала, че съм била риба...

Пораснах. имах първо изтръпване. Първа целувка и първа любов. тялото ми се променяше. стана някак дълго и на места заоблено. и душата ми се променяше. страхове и радости се появяваха и отпадаха. Често, много често, почти ежедневно усещах щастие. Щастието да притежавам живота си и да го живея.

Веднъж ми се случи да се разхождам по крайбрежната алея. отново усещах щастие и исках да благодаря на някого, на нещо... Може би, ако бях риба щеше да е по-лесно. рибите си имат само нептун, а ние хората имаме толкова много богове. и тогава се обърнах към безкрайното море, което с хоризонта си достигаше небето.



конкурс

2010

“Море”

24

очите ми потънаха в мъгла и една капка препусна по лицето ми. стори ми се, че чух как попива в земята. Моята щастлива момичешка душа сякаш умря. Превърна се в сълза. освободена от нея, заживях живота на жена, живот, за който винаги бях меч-тала.

Втори слънчев лъч премина през капката. отново ме огряха всички цветове на дъгата. топлата, галеща светлина превърна капката в дим.

някога бях едно обикновено стръкче трева. сега не съм. сега съм самата без-крайност. Моя е земята. Мое е небето. Мои са морските глъбини. Мой е вятърът. Всичко е в мен. цялата вселена – чиста и светла, е в душата ми. Хиляди стръкчета трева ми се кланят и ми благодарят, че са живи, че усещат щастие, разтреперващо жилките им. и ще продължат да го правят, докато самите те не се слеят с мен. Защо-то всички души принадлежат на вечността и всяка душа носи в себе си безкрайност.

25

2009

Голямата награда:Антина Софрониева, 18 г. – гр. Монтана

* Морето ми открадна един мъжедин кораб три рокли и две джапанкиказваше мамакогато я питахЗащо всяка сутринскита по плажа

от морето казвашеЍ омекнали ноктитеЗагрубели петитекосата ѝсе накъдрилаи се разпенилаБяла

Моретоказвашете разрошваи те разшиваот дългото чаканесе разбридваши се размиваш

и на мен ми е тясноДа чакам на сушатаказваше мамаако се научиДа плуваБи отплавалаДа търси америкаБи забравилаЗа роклите и мъжете си

Documents

Дом за рибите