К А К С А К А З ВА Л И Д Е Д И Т Е Н И ?

Как казваме днес?

Български народни умотворения – пословици, поговорки,

гатанки, скоропоговорки, поучения, баяния, броилки,

благословии, игри

за деца и родители

Будапеща 2008

Българско републиканско самоуправление

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ

– пословици, поговорки, гатанки,

скоропоговорки, поучения, баяния,

броилки, благословии, игри

Съставител: Светла Кьосева

Графично оформление: Студио MS Mester

Издание на Българското републиканско

самоуправление

Сборникът се издава с подкрепата на

Министерството на образованието и културата

КАК СА КАЗВАЛИ ДЕДИТЕ НИ?

Как казваме днес?

Български народни умотворения – пословици, поговорки,

гатанки, скоропоговорки, поучения, баяния, броилки,

благословии, игри

за деца и родители

5

разбираме, но неговия истин-

ски вкус можем да усетим, едва

след като сме положили усилия,

за да го развием у себе си. Така

е с всяко нещо. Но в забърза-

ното ежедневие сякаш

забравяме, че думите и изрече-

нията могат да се употребяват

не само за да дадем или

получим кратки инструкции,

не само за да набавим най-

необходимото или да предадем

актуалната информация.

Словото е натоварено с мина-

ло, с емоции, има магическо

въздействие – трябва само да

имаме сетива, за да го усетим.

Не е без значение и как умеем

да произнасяме думите: за тази

цел са скоропоговорките.

Те са весели изречения, които

са трудни за произнасяне,

но упражним ли се малко, ще

се научим да ги казваме бързо

и правилно. Нека опитаме!

Трябва да се опитаме да

въведем нови изрази в

ежедневните си разговори.

Не всеки от тези кратки

народни мъдрости ще намери

място в речта ни, но някои

биха могли да станат неделима

част от нея, да й придадат

характерен оттенък и звучене.

Направете речта си жива

и изразителна!

» Съдържание

Физически качества 7

Младост – старост 15

Семейство 25

Приятелство 35

Труд – трудолюбие 43

Гостоприемство 51

Богати – бедни 57

Свое – чуждо 63

Здраве 67

Народна метеорология 75

Език 85

Книга – знание – мъдрост 93

Минало – бъдеще 99

Литература 104

4

Народните

умотворения са кратки,

мъдри изрази с по-

учително значение, обикновено

съчетани с впечатляваща

образност на текста. Това ги

прави лесни за заучаване и

усвояване и разнообразява

лексиката и изразните средства

на всеки, който иска да обогати

своята реч. Овладяването им

позволява да се усвоят не само

специфични особености на

езика, които хвърлят светлина

върху културноисторическото

развитие на народа, върху

своеобразието на народната

психология, но е интересно и в

съпоставителен план – разкри-

ва връзките и взаимоотно-

шенията между мисълта и

езиковото й изразяване.

Всеки, който живее извън

родната си езикова среда,

неизменно е изправен пред

необходимостта да съпоставя

заученото у дома с околния

свят. Тези съпоставки

обогатяват изключително

много, но за да можем да ги

направим са необходими

знания. Тази малка книжка иска

да помогне на всеки, който се

интересува от своите корени,

да усвои изрази и езикови

обрати, които утвърждават

връзката му с родното и му

създават богата база за

съпоставяне с другите култури.

Нека я приемем като първа

стъпка към осмисляне на

родното в средата, в която

живеем. Ще намерим много

общи изрази – те произлизат от

общия митологичен и

библейски светоглед, често са

отглас от големите

произведения на световната

литература. Има обаче изрази,

чийто смисъл е трудно

преводим, тъй като са се

родили в съответната култура,

навлезли са в общественото

съзнание и формират

образното мислене на човека,

който ги е овладял. Този тип

народни умотворения

притежават богата образност и

ни въвеждат в един приказен и

многопластов свят. В днешно

време някои от тях са загубили

магическото си значение и

нямат същото въздействие

върху хората, както в

миналото. Докосвайки се до

тях обаче, не можем да не

почувстваме, дълбините от

които идват, да се сродим още

по-пълно с историческото и

културно време на народа си.

Словото е и най-лесното, и най-

трудно усвоимо средство

за комуникация. Говорим,

Ф И З И Ч Е С К И К АЧ Е С Т В А

Само славеят знае да цени трендафила

Пословици

8 9

» За жени

Тънка като топола.

Напъпила като цвете.

Сякаш че е капка.

Красиво като на картинка.

Хубава като златна ябълка.

Дали си от бога паднала, или

си в градинка никнала?

Хубавата мома слънчевите

лъчи надгрява.

Дълбока вода брод няма,

хубава мома род няма.

Хубостта не се яде, само с очи

се гледа.

Хубавица пазар събира,

грозотия къща върти.

Хубава жена – много

познайници.

Мома гиздосия, булка поразия.

Мома наглед като тиква на

плет.

Хубавина хляб не дава.

Премените са половин хубост.

Лицето жени момата.

Хубавите ябълки свинете ги

ядат.

Мома гиздава, глава гнидава.

Прилича на оскубана врана.

Хубава като пукал.

Черна чума на бял кон.

» За мъже

Педя човек, лакът брада.

Брада има и козата.

Брада краси, брада грози.

Дебел като бъчва.

Угоил се като дунавска свиня.

Угоил се като ялова крава.

Прав като свещ.

Сух като чироз.

Да го видиш, че да бягаш.

Да го видиш, че да си

откъснеш главата.

Разгайден ходи.

Хубав до немай-къде.

С очи да го изпиеш.

Хубавият кон и под скъсан чул

се познава.

» Общи

Не расло на бой, ами на хубост.

За чудо и за приказ.

Минало край хубавото.

Гърбицата само гробът я

изправя.

Хубавото всеки го иска, всеки

не го държи.

» Антитеза

Не хвали му хубост, а ум.

Пословиците, в които има метафора, са най-автентичните

народни умотворения. Те са кратки поетични форми, които

са трудно преводими и на други езици обикновено се

използва различен образ.

» За какво предупреждават пословиците?

» Какви физически качества на жената се изтъкват

в пословиците?

» С какво се сравнява хубостта на жената?

» Какви други сравнения са подходящи за женската красота?

С кои от тях бихте охарактеризирали свои познати?

» Намерете унгарски пословици, в които се изтъква красотата

на жената.

» На какви мъжки физически качества се обръща внимание

в пословиците?

» Кои от пословиците постигат внушението чрез сравнение

и кои чрез метафора?

Гатанки

Ако се опитаме да подредим гатанките според тематиката на

техните отговори, ще се оформят два големи ,,речника“

от думи, които се отнасят към заобикалящата човека

действителност. Първият описва света в неговите вселенски

(космически) размери, които в най-общ вид се отнасят до

Природата – небе и земя; слънце, месец и звезди; ден и нощ;

година, месеци и седмици; атмосферни и метеорологични

явления; животински и растителен свят. Вторият описва света

чрез думи, които обозначават по-близки до хората (видими)

явления и обекти, свързани с техния живот и

взаимоотношения – човекът (части от тялото, възраст и пол,

състояния, обществени отношения), къща и покъщнина, храна,

облекло, огън, трудова дейност и инструментите за нея,

обществени отношения, и други подобни.

Кой, какво, защо?

10 11

» Човешката глава

Орехово кълбо със седем дупки.

Пълна пещера с чукове.

Всички коне бели, един червен

и всички ги рита.

Бели кокошки под стряха

лежат.

Червена кучка из прозорец лае.

Има нещо, с него всякога ядем

и не го изяждаме.

От два чучура вода излива.

Двама братя един рид ги дели

и не могат да се видят.

Имам си две теленца, нощем

се крият под орехова шлупка.

Малки като орехчета, ниско

седят, далече гледат.

Черни гайтани на бърдо висят.

Надумали се горното и долното

да затворят средното, та да

се умори.

Навръх бука две ветрила.

Върховете надолу, корените

нагоре.

Навръх бука власеника.

» Човешкото тяло

Цял свят обличат, а те голи

ходят.

Все тъчат, все предат и пак

голи ходят.

Две майки с по пет сина.

Една майка пет сина родила за

една нощ, ама един с един няма

да си приличат.

Два дирека къща държат.

Кое е най-мекото и най-топлото

на света?

Скоропоговорки

Изречете всяка скоропоговорка три пъти бързо едно след друго!

Рус мъж, вършей ръж в дъжд.

– Вършей, мъж, в дъжд ръж!

Сива гъска силно съска.

Бял дядо белобрад,

белобрад, мустакат.

Очи, очи, черни очи,

очи, очи, черешови.

Бод, бод, барабод – остър бод.

Бяла кобила в нова колиба.

Пенка хапна топла пита.

Пенка пита пак за пита.

Чер човек, черноок човек,

чернобрад, черномустакат,

черномустакичестичък.

Тънка трънка трънкосливка.

Човешката глава.

Устата и зъбите.

Зъбите и езикът.

Зъбите.

Зъбите.

Зъбите.

Носът.

Очите.

Очите.

Очите.

Веждите.

Клепачите.

Ушите.

Брадата.

Косата.

Ръцете.

Ръцете.

Ръцете и пръстите.

Пръстите на ръката.

Нозете.

Сърцето.

12 13

Игра

Доведете девойка

Две редици по еднакъв брой деца пристъпват посменно една към друга –

по крачка на такт, 6 такта напред и 6 такта назад и водят следния

диалог:

— Доведете девойка! (2)

— Водиме ви девойка.

— Кат водите девойка, донесете й бариша.

— Носиме ви бариша. (2)

— Кат носите бариша, донесете й иглите.

— Носиме ви иглите. (2)

— Кат носите иглите, донесете й дрешката.

— Носиме ви дрешката. (2)

— Кат носите дрешката, донесте й чорапи.

— Носиме ви чорапи. (2)

— Кат носите чорапи, донесте й обуща.

— Носиме ви обуща. (2)

— Кат носите обуща, донесте й фустанче.

— Носиме ви фустанче. (2)

— Кат носите фустанче, донесте й престилка.

— Носиме ви престилка. (2)

— Кат носите престилка, донесте й елече.

Всички:

— Да пременим девойка,

да я стегнем за хоро.

Децата от редицата, която иска исканите части от облеклото,

държат ръцете си като при поднасяне на дар. На последния такт се

покланят. Децата от другата редица поемат донесеното и започват

да гиздят девойката, застанала встрани от двете редици. последните

два стиха се пеят три пъти и се играе хоро.

Песен

» Боряно, Борянке,

сал ти ли си мома,

сал ти ли знайш да пееш?

Гласът ти се чува

чак до нашта нива.

Сърпа си оставям

тебе да послушам

коя песен пееш

и аз да запея,

и аз да засвиря

с мойта тънка свирка.

Хоро да направим,

хоро за момите,

хоро за момците.

Непознати думи

Тук са събрани редки и остарели думи, които рядко се упот-

ребяват в съвременната реч. Тяхното заучаване не е задъл-

жително, те са дадени, за да бъде разбираемо значението на

изразите и ще ви улеснят, когато четете художествена

литература. А когато се научите да употребявате някой израз,

думите неусетно ще навлязат във вашата реч. Опитайте!

М Л А Д О С Т – С Т А Р О С Т

Млад работи, стар ум давай

14

бой – ръст

брод – плитко място за преминаване през река

бук – вид дърво

бърдо – полегато възвишение

власеник – груба дреха от козина

върти (тук) – поддържа, грижи се

гайтани – плетен шнур за украса

гиздосия – хубава жена, хубавица

дирек – стълб

до немай-къде – в най-висока степен

никна – раста

поразия – пакост, беда, лудория

пукал – човек, който гледа опулено и мълчи

разгайден – облечен небрежно

рид – хълм, възвишение

трендафил – градинско цвете, роза

угоявам – охранвам

чироз – сушена скумрия, тук: сух, мършав човек

чучур – кран на чешма

шлупка – черупка

17

Гдето старо не се почита, там за добро недей пита.

Ако съм стар, сам си нося годините.

Старо гърне по-добре готви.

Стар вълк от дърво се не бои.

Старият вол по-дълбоко оре.

Стара коприва повече жили.

Стар боклук, като се запали, зле гори.

Старото бунище повече пуши.

Старият котарак млади мишлета лови.

Старо дърво ашлама не хваща.

Стара дъска боя не хваща.

От старо дърво обръч не става.

Той е с орлите.

Щерко на щерка ми, иди кажи на щерка ти да викне щерка си,

че плаче щерка й.

Ходили старци с кола за зайци, ходили са два дни, останали

гладни.

Яж, бабо, да растеш, да си яка да вършееш.

На дяда окото във виното.

Младо е момчето – остали са му два кътника.

Ако имаш старо – изпъди го, ако нямаш – купи си.

Брада посивяла, глава подивяла.

Глава побелява, акъл изветрява.

Ето го бялото кокиче на главата му.

Минало му времето.

Взел-дал.

Кой, какво, защо?

С кои поговорки изразяваме уважението си към възрастните хора!

Коя от поговорките е подходяща в случая?

» Вече съм голяма и мога сама да решавам!

а) Годините се лъжат, старост не може-

б) Устата ти още миришат на мляко!

в) Минало ти е времето.

16

Пословици

» Младост

Младост и хубост – два близнака.

Или се млад жени, или се млад калугери.

Още има жълто на устата.

Устата му още на мляко миришат.

Светът е за младите.

Златна младеж.

Старо за прилика, младо за хубост.

Ако младостта знаеше и ако старостта можеше.

Младите кога се веселят, старите се сърдят.

Млад бях: ,,Мълчи, ти не знаеш“; остарях: ,,Кой те пита?“

Млад ли си – зелен си, стар ли си – изкуфял си.

Човек два пъти става слуга вкъщи: кога е малък и кога е стар.

Кога бях млад и зелен, бюлюк моми след мен; кога остарях –

рояк мухи след мен.

За младите е векът, за старите – кътът.

Младост до време, старост до гроба.

Вятърът дебелите дървета катуря, а малките само превива.

» Старост

Големите дървета мъчно растат, а лесно падат.

Кучето от ходене остарява.

Един кон четиридесет години не препуска.

Годините се лъжат, старост не може.

Бабината младина на въз баира проличава.

Свят до очи, сладост до зъби.

До време хубост, до зъби сладост.

Яде баба и пие, сърце й не лови.

Стар човек не го питат: що те боли?, ами: що те не боли?

Старост – нерадост.

Ексик да е имане, кога години минаха.

Пусто остало имане, кога минали млади години.

Вълкът, като остарее, на кучетата маскара става.

Дойде ли старост, и присмех дойде.

19

» Приспивалки

Дойди, Сънчо, от горица,

от горица, от водица,

хвани Делчо за ръчица,

донеси му сън в торбица!

Заведи го в горица,

па го сложи в златни люлки,

златни люлки позлатени,

залюлей го, полюлей го,

па му запей златни песни:

,,Нани ми, нани, детенце,

нани ми, нани, момченце,

да пораснеш голям юнак!“

Ела, Сънчо, от горица,

хвани Янка за ръчица!

Поведи я в светли друми,

заведи я на полени,

откъсни й зелен листец,

закачи я с росен здравец!

18

» Да беше ме послушал, нямаше да стане така. Когато аз бях

като тебе...

а) Младост и хубост – два близнака.

б) Ако младостта знаеше и ако старостта можеше.

в) Златна младеж.

Колко поколения са споменати в поговорката?

Щерко на щерка ми, иди кажи на щерка ти да викне щерка си,

че плаче щерка й.

Гатанки

Утрин ходи на четири нозе, на пладне на две,

а вечер на три.

Едно агне между две планини блее.

Оттук бряг, оттам бряг, в средата жив човек.

Залъгалки

Когато децата са малки, често им пеят малки песнички-

залъгалки. Те са ритмични, римувани, лесно се запомнят,

създават уют и игривост. Затова децата ги обичат –

с тях по-лесно заспиват, готови са на игра да изпълнят

различни задачи.

Детето в люлката

Човекът

Детето в люлката

» Залъгалки

– Иди краче за водица!

– Иди ти! Иди ти!

Тупа-лупа, тупа-лупа –

сбили се краченцата,

па отишли и двете, и двете.

– Троп, троп, краченца,

къде сте ходили?

– У баба на гости.

– Какво ви даде баба?

– Баба ни даде парица

да си купим халвица.

Дили-дили, гайда,

де ли ще го найда?

Под кривата круша,

там ще го промуша.

Иди си, ела си,

да ядеш каша,

да станеш наша,

да порастеш голяма

колкото мама.

Имало време едва мечка.

Тя тръгнала по една пътечка,

а на пътечката – една клечка.

Стъпила мечката на клечката –

счупи се клечката, паднала

мечката.

Клечката рекла: ,,Пук!“

и приказката дотук.

Я скокнете, юнаци,

с накривени калпаци!

Я скокнете, да скокнем,

я тропнете, да тропнем!

Сърдито момче – все му

се плаче!

Попей му дядо, да му е драго,

дай му дренче да не хленче,

дай му крушка да те слушка!

Имало едно време

един дядо и една баба,

и едно мече и няма вече.

21

Приказка

» Неволята учи

Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж

баща им казал:

– Деца, хайде идете самички за дърва!

– Бива, тате – рекли момчетата. – Ама ако се строши колата,

кой ще ни я направи?

– Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви

я направи.

Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли

в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата. Тръгнали си.

Не щеш ли насред пътя им се строшила колата. Спрели се

момчетата и започнали да викат:

– Невольо! Невольо! Ела ни поправи колата!

Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се мръква, а не-

волята я нямало още никаква. Най-после по-малкото момче рекло:

– Бате, тая проклета неволя няма да дойде. Мръква се вече.

Я да се заловим самички и колкото можем, да поправим колата.

Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и клъц оттук,

клъц оттам – поправили колата.

Като си отишли, баща им ги попитал:

– Е-е, как прекарахте в гората?

– Остави се, тате! – рекли те. – Насред пътя ни се строши колата.

Викахме, викахме проклетата неволя, гърлата си продрахме,

но тя не ни се обади. Видяхме, че няма да дойде. Взехме брадвата

и теслата и колкото можахме, поправихме колата.

– Ето, синко, това е неволята! – казал баща им. – Вие сте я викали,

а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, попра-

вили сте я самички. Гдето ще рече, неволята ви я поправила.

Преразказал Ран Босилек

20

» Броилки

Ала, бала, портокала,

ластовица до патица,

калибой, калипис,

чучурия, размирия,

чок, бок, страшен рог.

Паяк плува по реката,

раче хвърка в небесата,

зайче с парашут лети,

кой да гони? Щеш, не щеш,

пак си ти!

О, о, о! На земното кълбо

има много жаби.

Има и държави.

– Коя държава избираш ти?

Мене не лъжи, правичката си

кажи!

Ала, бала, ница,

пукната паница,

щарена лъжица –

тичай за водица!

ти гониш!

Кацна муха на мастило.

– Колко капки е изпила?

– Една, две, три – кой излиза?

Пак си ти.

Сляпа баба – не види,

който види – да бяга,

че тя носи тояга.

Спала маца под салкъм,

сънувала чуден сън,

че на двора тя стои

и децата си брои:

еднонко, двенки, тринки –

хранила ги с боровинки.

Баба бебе бави.

Слънце пекна, зайче клекна,

пушка пукна, зайче хукна.

Дядо на баба, баба на дядо.

Натрупали се: влак връз влак,

влак връз влак, влак връз влак.

Трима шопи трева косят:

шоп след шоп, шоп след шоп,

шоп след шоп.

Черна коза с черно яре

черен трън гризеше.

Петър плет плете –

през три плета преплита.

– Подпри, Петре, плета!

– Падна, Петре, плета!

Добър Добрин добре дроби.

Скоропоговорки

23

Във ръка цвете държеше,

за лазарици питаше.

– Я обърни се, девойко,

я обърни се, свърни се.

Като свърши играта, стопанката поставя яйца в кошничката.

лазарките се покланят на домакинята и се сбогуват:

Остайте сбогом, дворове,

и догодина със здраве.

Непознати думи

Някои от старинните думи в българския език са от турски

произход. Това е така защото в продължение на пет века

българи и турци са живели в една държава.

ашлама (от турски) – облагородяване на

овощно дърво или

растение, присад

бюлюк (от турски) – голямо количество

ексик (от турски) – По дяволите!

По-добре да го няма!

изкуфял – загубил ума си

калугер – монах

катурям – събарям

маца – галено за котка

найда – намеря

нозе – крака

салкъм (от турски) – акация

щерка – дъщеря

22

Народните умотворения и поуки се създавали в процеса на

работа и житейския опит. Тези свои знания хората предавали

на децата си, за да наследят техния опит и да се научат да се

справят с трудностите. Разбира се, кой обича да го поучават?

Затова човек трябва да изпита на собствен гръб трудностите

и неволите, за да ги разбере. Възрастните могат да помогнат

със своя опит. Народните умотворения са изпитани през

столетията народни мъдрости, които ни поучават как да

постъпваме в непознати за нас ситуации и в трудни моменти.

Те също могат да ни помогнат, ако се вслушаме в тях.

Игра

» Лазарки

При лазаруването малките момичета за пръв път се допускат

да участват в ритуалите на възрастните. На времето този обичай

е бил един от най-важните моменти в техния живот. Лазарките

ходят в чети от 6-8 момичета и една седмица преди Великден

събират яйца в кошничките си, които след това боядисват и

раздават. На главата си носят богата украса, която в играта може

да се замени с венче от цветя. Лазарките вървят с песен,

наредени в две или три редици, една зад друга:

Разтвори се, горо, водо,

да преминат лазарици.

Да не трошат криви пера,

криви пера паунови.

Когато влязат в дома, в който ще лазаруват, пеят на домакинята.

Лазарките имат песни за всички от семейството – за стари и

млади, за деца.

Лаленце ми се люлее,

не ми е било лаленце,

но ми е мъжко детенце.

С Е М Е Й С Т В О – Р О Д Н И Н С Т В О

Почитат ли те вкъщи, почитан си, дето идеш

27

Свекървата забравя, че и тя е била някога снаха.

Били се две етърви, а и двете – свекървата.

При две майки – без майка.

Говее като млада невеста.

Кълне като свекърва.

Женска Богородица.

По-добре е да седиш на синово бунище, отколкото

на зетьово огнище.

Зет син не става, нито снаха – дъщеря.

Зет като мед, син като пелин.

Род рода не храни, тежко томува, кой го няма.

Свой своего не храни, но тежко му, който го няма.

Каквито сме, да сме, свои сме.

Лоши сме си, ама наши сме си.

Свой своего и да не люби, длъжен е за него да се губи.

Брат брата не храни, ала все го брани.

Брат за брата не печели, ама все го жели.

Брат ми да ми е душманин, а не чужд стопанин.

Брат за брата умира, ама и брата убива.

Брат на брата по-дълбоко очи вади.

Кой ти извади окото? – Брат ми. – Затова е тъй дълбоко извадено.

Братска злоба милост няма.

Братя кога се бият, бягай да ги отминеш, защото ще те бият.

Цял град да те гони, един роднина да те не гони.

Брат, помогнат от брат – по-силен и от як град.

Чедо си раждаш, брат не можеш.

Роднина – клин на ръкав.

Чуждица не е своица.

Кръвта вода не става.

Зетьова подкрепа – върбов огрев.

Като ми умре дъщерята, защо ми е зетят?

И за кучето питат от какъв род е.

Със свой яж, пий, алъш-вериш не прави.

Кога се не надяваш, тогава кръстник ставаш.

Хапни си, куме, уста кучешка, разяжда се.

Пред кум се вода не гази.

26

Пословици

С майка до време, а с мъж – до века.

Мъж без жена е като гърне без ръчка.

Мъжът се познава по жената.

Грозна булка дом бере, а хубава – сбор бере.

Хубост къща не крепи.

Гизда къща не гизди.

За мнозина готви́, за едного постилай.

Почитат ли те вкъщи, почитан си, дето идеш.

Като те почита къщата ти, почитат те и комшиите,

като те почитат комшиите, почита те и целият свят.

Умните мъже си почитат жените.

Всеки си има дома по един съдия.

Олеле от него, дваж олеле за него.

Къща без кавга не бива.

Кавгата между мъж и жена трае додето изсъхне една кърпа.

Мъж и жена жлъчка имат, брат и сестра глъчка имат.

На гости драг, вкъщи – враг.

Празен мъж – остър нож, празна жена – сама злина.

Ако влизаш с празни ръце вкъщи, не се смятай за мъж.

Работа без мъж, святкане без дъжд.

Мъж да пренася с колата, жена да изнася с иглата – пак не остава.

В една къща двама господари не биват.

Тя е люта, аз съм кротък – ще поминем.

Тате, побеля ми главата, омръзна ми жената.

Един вика от деца, друг вика за деца.

Както се ражда царче, така и колибарче.

Където е никнало, там и навикнало.

Децата теглят от майчини и бащини слободии.

И детенце, и вретенце не може.

Лесно е на чужди деца баща да станеш, я да видим как ще

ги отхраниш.

Бащата гали снахата, а живее при дъщерята.

Галена невеста свекърва не тачи.

Снощи булка дошла, снощи свекъра била.

Стигам до булката – рекъл гостът; и аз стигам до ръжена

– рекъл свекърът.

Работната снаха по-драга от своя мома.

Всяка свекърва своята снаха мрази.

29

Кой, какво, защо?

С кои пословици и поговорки е изразена привързаността на членовете

на семейството един към друг?

Какво се изразява с пословиците:

Род рода не храни, тежко томува, кой го няма.

Сватба и погребение без хора не стават.

Какъв унгарски израз познавате за:

Меден месец.

Коя от поговорките е подходяща в случая?

По-добре е човек да се ожени млад.

По-добре е жената да е работна, отколкото хубава.

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Ако влизаш с празни ръце вкъщи, не се смятай за мъж.

а) без пари

б) без дете

в) с празна чанта

Говее като млада невеста.

а) мълчи

б) яде

в) срамува се

28

» Сватба

И да се ожениш, и да не се ожениш, ще станеш пишман.

До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят

роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.

Рано яж, не май се, рано се жени, не кай се.

Млад да се жениш – рано е; стар да се жениш – късно е.

Жени ли се на шега, той ще носи и рога.

Цигу-мигу за два дни, ох-леле за вси дни.

С едно цвете пролет не бива, с една жена сватба не става.

Сватба и погребение без хора не стават.

На сватба чакай да те поканят два пъти, на умряло сам върви.

Без гайда сватба – същи спомен.

Един гледа сватба, друг – брадва, а зетят булката си гледа.

Хубавата булка и под вехто було е хубава.

Таз година булка, догодина – люлка.

Ожени го, да миряса от него света.

Ожени го, да не пее.

Мразила мома хорото, че се оженила за гъдуларя.

Язък за момчето, изгоря момичето.

Сватовете дошли, а момата на кукли играе.

Всичко наопъки, и сватбата в сряда.

Ако са излетели пръстените, пръстите са тук!

Срамува се като млада булка пред свекър.

Жени вълка за овцата.

Излезе му късметът.

Дойде му сляпата неделя.

Пихме й благата ракия.

Меден месец.

Свиха гнездо.

31

Залъгалки

» Дай, бабо, огънче

Долепете пръстите на двете ръце. Детето посочва всеки един пръст

и се катери по тях като по стъпала, казвайки:

– Дай, бабо, огънче.

– Не мога, качи се по-нагоре – отговаряте вие.

И така с всичките пръстчета. Като стигне най-горе, до показалците,

детето казва:

– Дай, бабо, огънче.

– Влез и си вземи – отговаряте вие.

– Ама да не ме ухапе кучето?

– А, кучето го няма, то е с попа на нивата.

– Ами това черното там долу какво е? Това е на попа шапката.

Влез и си вземи.

Детето си вкарва ръчичката между палците и показалците ви,

а вие му хващате ръката и казвате:

– Бау, бау! – и го плашите.

» Варило мишленце кашица

Варило мишленце кашица.

Бъркало, бъркало, бъркало...

Накрая я сварило.

Далo на това мишле,

че донесло водата.

Дало на другото мишле,

че донесло брашното.

И на това, че запалило огъня.

И на четвъртото мишле,

че донесло дръвчета.

Но на най-малкото мишле

нищо не дало.

Защото то нито вода носило,

нито дърва носило, с нищо не помагало.

Разплакало се мишлето.

Плакало и вървяло.

30

Гатанки

Кой се е родил на този свят без

майка и без татко?

Седемдесет кобили на една

ясла ядат.

Колко коня висока, колко

вола широка, колко яйце място

захванало.

Две сестри с един пояс

препасани.

Само́ гюлле къща пази.

Черно циганче на врата виси.

Четворица подпират, един

притиска.

Педя човек, лакът брада.

През деня ходи из къщи,

нощем стои зад вратата.

Имам си една крава, нощям

е стелна, деням е ялова.

Денем купа, нощем харма.

В тъмно гледа, на светло мижи.

Море, в морето камък,

а на камъка пламък.

Всред езеро огън гори и вода

не го гаси.

Червен петльо в падинка лежи.

Без уста и корем коравото

на прах прави.

Яде, яде, все се ненаяло.

Едно спи, та се не наспива.

Едно ходи, та вече си не

дохожда.

Адам.

Гредите на къщата.

Вратата.

Портите,пътни врати.

Ключът.

Катинарът.

Масата.

Метлата.

Метлата.

Постелята.

Постелята.

Лампата.

Кандилото.

Кандилото.

Огън в огнището.

Огънят.

Огънят.

Пепелта в огнището.

Димът.

33

» Ръчички

Аз имам две ръчички,

двете мънички.

С едно пръстче,

две, три, четири, пет.

Сладки като мед.

,,имам две ръчички“ – показват се ръцете с дланите обърнати нагоре

,,с едно пръстче“ – показват се пръстите един по един

,,две, три, четири, пет“ – пръстите се събират

,,сладки като мед“ – целува се ръчичката

Скоропоговорки

Крал Карл и кралица Клара крали кларинети от кралската

кларинетаджийница на крал Карл Пети.

Кръстю кръстици кръстосва, добре кръстосвай Кръстю

кръстиците!

Приказка

» Дядо и внуче

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката

му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше

едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той

разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе

до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си:

– Не мога повече да го търпя този старец. Не го искам на

трапезата.

– Той ми е баща, какво да го правя?

– Ей там, под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже.

Там да яде.

32

Плакало и вървяло.

И се скрило ето тук.

,,варило кашица“ – обръщате ръчичката на детето с дланта

на горе и с показалец правите кръгче на нея

,,мишлетата“ – това са пръсчетата на детето

,,дава от кашата“ – почвате от палеца, показалеца и т.н.,

като ги свивате едно по едно

,,най-малкото мишле“ – това е кутрето

,,плакало и вървяло“ – имитирайте с два пръста ходене

,,и се скрило ето тук“ – може да се скрие навсякъде – под дрешката,

при гушката и пр.

» Баба чистница

Хванала се баба – помела дворчето.

Измазала тавана,

а после и стеничките.

Спуснала пердетата.

Затворила вратата.

Тропнала на прага

и врътнала ключа.

И хайде по пътечката.

,,помела дворчето“ – погалва се косичката на детето

,,измазала тавана“ – погалва се челото

,,стеничкате“ – погалват се бузките

,,спуснала пердетата“ – затварят се очичките

,,затворила вратата“ – устата на детето

,,тропнала на прага“ – с показалец се чуква по брадичката

,,врътнала ключа“ – нослето на детето

,,по пътечката“ – стускате се по вратлето

34

Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:

– Прави каквото знаеш.

И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше

кучето. Блъсна отпреде му една дървена копанка, изсипа му

в нея яденето и му подаде лъжицата.

Старецът преглътна два-три пъти, очите му се насълзиха, но нищо

не каза. Внучето видя дядовите си сълзи и се замисли. Въздъхна

дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна

да го дълбае с теслата.

– Какво правиш тука? – попита го баща му.

– Копаня дълбая – отвърна момчето.

– Защо ти е?

– За да храня с нея мама и тебе, когато остареете.

Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката

се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече

си го гледаше чистичък.

Преразказал Ангел Каралийчев

Непознати думи

алъш-вериш – вземане-даване, общуване, работа, търговия

бере (тук) – събира

бунище – сметище

глъчка – врява

говее – пости

етърва – всяка от жените на двама или повече братя спрямо

останалите

жлъчка (тук) – злоба

кавга – караница

кая се – разкайвам се

копанка, копаня – дървена паница

лют – проклет

празен мъж, празна жена – които не могат да имат деца

чукан – пън, дръвник

П Р И Я Т Е Л С Т В О

Една пръчка лесно се счупва, но повече – мъчно

37

» Враг

Няма да имаш душманин, ако сам не си го създадеш.

Доде не настъпиш опашката на змията, не те клъцва по ногата.

Всяка птичка има над себе си и сокол.

Враг на врага не помага.

Водата спи, душманинът не спи.

По-добре разумен душманин, а не глупав приятел.

С избиване душманите не свършват.

На душманин, който бяга, направи му златен мост.

Боже, пази ме от приятели, от неприятели сам ще се пазя.

Сговорна дружина планина събаря.

Вярна дружина – яка твърдина.

Кога искат триста, не питат поп Христа.

Който се грижи за хорските работи и хората ще

се грижат за неговите.

Двама като се карат, третият печели.

Живеят като котката и кучето.

Братски се делили, та се избили.

Живеят като снаха и свекърва.

С него сме на нож.

Сама ръка и на Дунав не може да се измие.

Сам човек и в рая не може.

Която овца се отдели от стадото, вълкът я изяжда.

Отби се от пътя, затова си счупи врата.

В пуста воденица дяволите метат.

Сама като кукувица.

Кучето е верен другар на човека.

Да му кажеш и в огъня да стъпи – ще стъпи.

И очите си дава за него.

Душата си дава за него.

Отива накрай света.

До последния си дъх.

С когото се караш, с него ще се сговаряш.

Скарали се врабците за чуждото просо.

Разритали се като магарета.

36

Пословици

Приятел верен, който има, още една глава има.

Добре е да има човек и в пъклото приятели.

С добър другар и в зло време е весело.

Приятел в нужда се познава, а не на сватба.

Приятел се познава в неволя, както златото в огъня.

Не ти трябва безценен камък при верен приятел.

По-добре хиляда приятели, отколкото хиляда гроша.

Ако имаш верни приятели, ще имаш и пари.

С приятел що се върши, с пари не може да се върши.

Стар приятел душманин не става.

Старо вино и стар приятел – дръж ги!

Обичай доста си с гърбицата му.

Приятел без грешка – ненамерено разковниче.

Кажи ми кои са приятелите ти, да ти кажа какъв си.

За човека можеш да съдиш по приятелите му.

В път и син на баща е другар.

Дорде не другаруваш с някого на път, не можеш

го позна какъв е.

Ако си не знаеш доста, не си залагай главата.

Приятел без полза враг се нарича.

Лют човек приятел не дръж.

Безочлив човек за скоро затваря вратата и на най-голямото

приятелство.

Сговорното е най-разумното.

Сговор къща не събаря.

Една пръчка лесно се счупва, но повече – мъчно.

Със сговор и пелинът е мед.

Погаждат се като хляб и сол.

Плюли си в устата.

Гарван гарвану око не вади.

Дето има съгласие, там и куршумът по вода плава,

дето няма съгласие, там и кратуната потъва.

Два остри камъни брашно не мелят.

Гдето пеят много петли, там късно съмва.

39

Стори на злия добро, да ти излезе на зло.

Стори добро, да намериш зло.

Доброто се забравя, злото – никога.

Следите на дявола никой не може да види и пак мнозина вървят

по тях.

Пътят за рая е много тесен, а за пъкъла се върви с кола.

Дяволът ни оре, ни копае, а учи хората на зло.

Кога гарван граче, славеят бяга и плаче.

Върви му като на краставо куче тоягите.

Ще прокопса като мома у еничари.

От развала към провала.

Всичко се обърнало с главата надолу.

Латински поговорки

Те са преминали във всички езици на евроейската

християнска култура и лесно могат да се открият

и на други езици, преводът им – въпреки че се срещат

и някои отклонения, обикновено лесно се разпознава.

Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.

Amici vitia si feras, facis tua.

Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна.

Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est.

Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее

добре и честно.

Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.

Лошите връзки развалят добрите нрави.

Bonus mores corrumpunt congressus mali.

Нищо освен най-доброто не е достатъчно (Мото на Евертън ФК)

Nil satis nisi optimum.

Обединени в различието. (Мото на Европейския съюз)

In Varietate Concordia.

Победата е там, където има съгласие.

Ubi concordia, ibi victoria.

Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица.

Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina.

Приятелят е половината ни душа.

Amicus animae dimidium.

38

Хапят се като кучета през плет.

Гледат се като котараци.

Карат се, като че ли имат да делят нещо.

Хванаха се за гушите.

Размениха си шапките.

Събраха махалата.

Цялата къща вдигнал на главата си.

Кокал хвърлил помежду им.

Сее на дъното му просо.

Хванали са го рогатите.

Джавка като пале.

Настръхнал като оса.

Сърдитко Петко, празна му торбичка.

Начумерил се, като че ли са изяли бащиното му имане.

Начумерила се като Баба Марта.

Навъсил се като Стара планина през март.

Яд го е, та зъби скърца.

Разсърдил се като змия усойница.

Търси́ доброто, защото то не идва само.

Дорде си жив и здрав, прави добро; в гроба се нищо не прави.

Добро с добро се заплаща.

Доброто го познава и звярът.

И дяволът знае що е добро, ама не ще да го прави.

Доброто без зло не се отличава.

Няма зло без добро, нито добро без зло.

Силом добро не става.

Против доброто никой не рита.

Всички добрини на едно място не се събират.

От това по-хубаво – здраве!

Здраве му кажи!

Нека му е лошо!

Да не чуе дяволът.

Злото е по-старо от света.

Със зло се наглава не излиза.

Злото лесно идва, мъчно си отива.

Ела, зло, че без тебе по-зло.

Всяко зло за добро.

Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.

41

Приказка

Приказките за животни са най-старите. Те обикновено са къси

и съвсем просто построени. Животните са първото нещо,

с което човек се сблъсква в своето същестование. С тях той

води борба за самосъхранение, с тяхното месо се храни,

с кожата се облича, от костите си прави примитивни уреди

и сечива. В тия постоянни срещи човекът е могъл добре да

опознае характера и начина на живот на всяко животно

и в приказките ги представя като същества, които говорят

и влизат в отношения с хората. По техните типични черти

хората започват да се наричат с техните имена. Хитрецът е

лисица, злият е змия, грубият е мечка, страхливият е заек и др.

» Лоша дума

Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил

мечето от трънака.

Видяла го мечката. Рекла му:

— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли

да станем другари?

— Че знам ли?

— Защо бе, човече?

— Ех, как да ти кажа... На мечка вяра да нямаш... Ама всички

мечки не са такива, я!

Мечката отговорила:

— То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.

Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи.

Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.

На сутринта дърварят си тръгнал.

Мечката го целунала и рекла:

— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя както трябва!

— Не се ядосвай, мецано – отговорил дърварят. – Много добре

прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:

— Вземи брадвата и ме удари по главата.

Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.

— По-силно, по-силно! – рекла мечката.

40

Трябва да очакваш от другия това, което му направиш.

Ab alio axspectes, alteri quod feceris.

Човек за човека е вълк.

Homo homini lupus est.

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Хванали са го рогатите.

а) елените

б) дяволите

в) бръмбарите

Начумерила се като Баба Марта.

а) облякла се

б) разсърдила се

в) зачервила се

Коя от поговорките е подходяща в случая?

Когато бях болен, Иван всеки ден идваше да ме види.

В какви ситуации бихте могли да използвате поговорките?

Какво се изразява с пословиците:

Цялата къща вдигнал на главата си.

Да не чуе дяволът.

Какъв унгарски израз познавате за:

Всичко се обърнало с главата надолу.

Коя от думите има синоним в текста?

(враг, приятел, другар, любим)

С избиване душманите не свършват.

Т Р УД – Т Р УД О Л Ю Б И Е

Работата на ум учи

42

Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо

не рекла.

Дърварят си отишъл.

Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата

дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване

дърварят рекъл:

— Какво стана, Мецо, с раната?

— Коя рана? – попитала мечката.

— Дето те ударих по главата.

— Е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем забравих. Ала тая

дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя.

Непознати думи

дост – приятел

душманин – враг

начумерен – намръщен

пелин – тревисто растение с приятен аромат и силно

горчив вкус (Горчи като пелин.)

пъкло, пъкъл – ад

сговор – разбирателство, съгласие между хората

твърдина – крепост, укрепление

45

Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.

Мотика молитва не иска.

Без мокри гащи раци се не хващат.

Лете измикяр, зиме господар.

Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл:

защото сам си върша работата.

Ляга с кокошките, ама става с петлите.

Който е работен, ще бъде имотен.

Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма лопата!

Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.

Работата му работи.

Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!

Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.

Ти работи, аз ще ти помагам – рекъл господ.

Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.

Ако не съмва рано, ти подрани.

Имане без труд лесно се пилей.

Трудолюбив като пчела.

Кой, какво, защо?

Подберете пословиците, които:

издават с какво са се занимавали някога българите

изразяват облагородяващата роля на труда

посочват труда като единствен източник на блага за човека

обръщат внимание на усилието, което трябва да положи

всеки човек в живота си

С коя пословица бихте изразили следните мисли:

Трудът прави живота на човека по-пълноценен.

Всеки човек трябва да се труди, а не да се надява на друг.

Трябва да се трудим всеки ден, за да живеем добре.

Не бива да търсим оправдание за бездействието си.

Тези, които не работят, стават за смях.

44

Пословици

Работата краси човека, мързелът го грози.

Трудът е здраве и живот.

Бог помага, ала в кошара не вкарва.

Който се труди, не губи.

Няма добро без пот.

Докато не хвърлиш в нивата, не никне.

Лозето не ще молитва, а мотика.

Който не работи, не трябва да яде.

Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.

Суха пола риба не яде, а мокра.

Силният мъж преполовява дните.

Който се цапа, той лапа.

Работата да се бои от тебе, не ти от нея.

Който е копал лозето, той ще яде гроздето.

Днешната работа не оставай за утре.

Добрият кон сам си изкарва зобта.

Затънат ли ти колата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.

Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.

Работата на ум учи.

Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.

Който се мъчи, той се и пъчи.

Дърво и камък да седи, ти да не седиш.

Работи така, като че ли ще живееш сто години,

а живей така, като че ли ще умреш утре.

Нищо не пада готово от небето.

Който шъта в двора, той играе на сбора.

Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.

От работа тежко, без работа по-тежко.

Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.

Вечерната работа не оставяй за сутринта.

Без труд почивката не е сладка.

Който работи честно, ще живее по-лесно.

Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.

Ори и сей, догдето спи мързеливият.

47

Гатанки

Оръдия на труда

46

Подсилете изреченията с подходяща пословица!

Учи се, сине, трупай знание, защото...

Много е работлив, също като...

Не чакай нищо на готово, ...

Нали знаеш кой е добре в живота? Който...

То така не става, ако искаш да постигнеш нещо,

трябва да положиш усилие, ...

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

С пот на челото.

(Челото му се изпотява от много работа.)

Да запретнем ръкави!

(Ръкавите се запретват, когато ръцете са заети

с някаква работа. Употребява се и преносно.)

Плюй си на ръцете!

(Преди да повдигне нещо, човек си плюе на ръцете, за да не

се хлъзгат. Има преносен смисъл и се отнася за всеки вид труд.)

С кървав пот.

(С много труд.)

Откъснаха ми се ръцете.

(Нося нещо много тежко.)

Работи като хала.

(Работи с голям замах, много усилено.)

Не подвива крак.

(Не се спира да почине дори по време на работа.

Работи непрекъснато.)

Работи от тъмно до тъмно.

(Работи много – от ранни зори до късна вечер.)

Син гълъб под земя върви.

Черно воле из поле реве.

Гърбаво прасе всичкото поле

опасе.

Цялата войска запасана, само

царят разпасан.

Що си имаме една тепсия, през

лятото ми е мила, през зимата

не е.

Весден месо яде, цяла нощ

звезди брои.

Ръка го събира, ракла не може.

Сива кобила по ливада пасе.

Цап, цап цапало, дома дошло,

не папало.

Ти го хвърли през плет, то рече

,,опачец“.

Тънко, та високо – на главата

четири рога.

Лиха кучка по гора лае.

Глух пес в гора лае.

Волът в обор, роговете му на

двор.

Черен гарван модроклюн.

Султан Мурад в затвора,

главата му на двора.

Озъбен старец на стена виси.

Триста илици, триста петлици,

триста души го гонят, пак не

могат да му угодят.

Палешникът.

Тракторът.

Сърпът.

Снопът и копенът.

Харманът.

Остенът.

Остенът.

Косата.

Мотика.

Мотиката.

Желязната вила.

Брадвата.

Брадвата.

Свределът.

Пиронът.

Пиронът.

Рендето.

Рибарската мрежа.

49

Приказка

» Работният кос

Веднъж косът го викнали да реже лозето, а той рекъл:

— Не мога, сега ще правя гнездо!

После дошло време да копят лозето. Тръгнали копачите и пак

повикали коса:

— Хайде, косе, да копаем лозята!

— Чакай, че имам работа, сега нося яйца!

Дошло време да пръскат, викали го да пръска, той рекъл:

— Не мога, сега мътя.

Когато дошло време за връзване, рекли му:

— Хайде, косе, да идем да връзваме!

Той рекъл:

— Измътих и сега си храня малките.

— Хайде, косе, да идем да плевим! – рекли лозарите след време.

Косът рекъл:

— Чакайте, че още са малки пилетата, не искам да ги оставя,

да не загинат.

Дошло време да се бере гроздето.

— Хайде, косе, да берем грозде! – извикали берачите на шега.

Косът рекъл:

— Ей сега, ей сега! Чакайте да събера и да викна децата,

та и те да помагат да берем!

Но лозарите му казали:

— Почакай, косе, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва

да яде.

48

Люта кучка трици блюва.

Една коза сто легала.

Майката тънее, детето дебелее.

Фръц кучка из леска.

Петима я гонят, петима я чакат.

Мъртва кобила – живи черва.

Двама братя: единият се

разпасва, другият се опасва.

Мъничко, голичко, цял свят

облича.

Малка съм, не раста, цял свят

обличам.

Петима братя един кладенец

копаят.

Пет майстори един хамбар

правят, като го направят, и го

оставят.

Черна лястовица на стена

окачена.

Две змии се готвеха и двете

наведнъж прекъсваха.

Трионът.

Вретеното.

Къделята и вретеното.

Совалката.

Совалката.

Станът.

Шевната игла.

Иглите за плетене.

Иглите за плетене.

Ножицата.

Кросната.

Шевната игла.

Ножиците.

Г О С Т О П Р И Е М С Т В О

Госта гощавай, врага прощавай

50

Непознати думи

блюва – плюе (диалектно)

дор – дори

зоб – зърнена храна за добитък

измикяр (тур.) – слуга

илиик, илици – обшит, поръбен отвор на дреха, в който влиза

копчето

копен (купен) – купа сено

кросно – част от домашен тъкачен стан

къделя – влачена вълна или памук, които се поставят на хурката

за предене

леска – вид горски храст

лих – опък, лош, неразбран

остен – тояга с тънък железен бод за подкарване на добитък

палешник – широко остро желязо на рало, което рови земята

петлица – пришита значка на яката на униформена дреха

ренде – дърводелско сечиво за изглаждане и подравняване на

дърво

свредел – сечиво, с което се пробиват дупки

тепсия – тава

трици – люспи от обвивката на зърнени храни, които остават след

отсяване на брашното

хала – митическо същество, оприличавано на змей

харман – място, където се вършее (отделя се житото от класовете

на житните растения)

53

Кой, какво, защо?

Как ще изтълкувате тези две поговорки?

Ситият гост лесно се гощава.

Ситият гостенин мъчно се гощава.

Коя от поговорките е подходяща в случая?

Яна винаги очакваше родителите си с нетърпение и на тръгване

ги изпращаше чак до външната врата. След това не хващаше

метлата, докато не й се обадеха, че са се прибрали, тъй като беше

суеверна и вярваше, че това ще им донесе нещастие.

С отворени обятия.

Ще играе метлата!

Посочиха му вратата.

Да ти видя гърба!

Обирай си крушите!

Омитайте се оттук!

В какви ситуации бихте могли да използвате горните поговорки?

Коя от думите има синоним в текста?

(храня, поя, посрещам, изпращам)

Госта гощавай, врага прощавай.

Кои от поговорките можете да използвате, за да изразите:

уважение към госта

нетактичността на госта

нежелан гост

52

Пословици

Ако идеш, ще ти дойдат.

Госта гощавай, врага прощавай.

Какъвто гостът, такъв и млинът.

По свила го въвежда, по тръни го извежда.

Дойде гост, развали пост.

На невикан гост мястото му зад вратата.

Чука там, дето не му отварят.

За госта два дена са доста.

Три дни са доста и за най-милия гост.

Гост бива за три дни.

И той е една загори-тенджера!

От бързите гости да те е страх.

Дето те мразят, не ходи, дето те обичат, не чести.

Тук да не е хан!

Канят ли те – еж, гонят ли те – беж!

Гостенинът яде, каквото му дадат, а не каквото той иска.

Веднъж да хапнеш, ще кажат, че са те гостили, ами се наяж.

Когато го канят, не ще; когато иска, не му дават.

Гладен гост и качамак ядва.

Гладен гост лесно се насища.

Ситият гост лесно се гощава.

Ситият гостенин мъчно се гощава.

Сит да нагостиш, богат да дариш, тежко е.

Канил гости, няма го вкъщи.

Викал ме гост, да ме учи на пост.

Весел гост – навъсен домакин.

По-добре да те бият, че да не знае никой, а не да те гостят,

че да знае цялото село.

Здравите се не питат, слагай им!

Детето лази – гости ще дойдат.

С отворени обятия.

Ще играе метлата!

Посочиха му вратата.

Да ти видя гърба!

Обирай си крушите!

Омитайте се оттук!

55

Скоропоговорки

Пиши, пиши петнадесет, ако не са петнадесет,пак ги напиши!

Автор: Стоян Русев

Шейсет и шест шишета се сушат на шейсет и шест шосета.

Приказка

» Лисицата и щъркелът

Лисицата и щъркелът станали приятели. Един ден лисицата

поканила щъркела на гости:

— Ела, куме, ела, драги! Да знаеш колко сладко ще те нагостя!

Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали, както е редно.

Дошло време за вечеря. Разшетала се лисицата, разбъркала

сладката каша, която била сготвила, сипала я в една голяма

плитка тава и взела да кани щъркела:

— Яж, куме, яж, драги! Добре си ми дошъл! Яж, миличък!

Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата. Яж, сили да добиеш!

И щъркелът – чук, чук! – зачукал с клюн по тавата. Но нали

клюнът му бил дълъг, а тавата – плитка, нищо не могъл да

хапне!В това време лисицата близала, лапала, докато доволна,

всичко излапала. След това рекла:

— Ще извиняваш, куме, това е всичко. Нямам с какво друго

да те нагостя!

Щъркелът й отговорил:

— Благодаря ти и за това, кумице! Заповядай утре и ти на гости,

и аз да те нагостя!

На другия ден лисицата отишла на гости на щъркела, а той сипал

мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата,

надробил хляб и започнал да кани гостенката си:

— Добре си ми дошла, кумичке! Хайде да хапнем, каквото има,

каквото съм приготвил. Яж, кумичке, яж! Да ти е сладко!

54

Броилки

Фе-фе фе,

тук мирише на кафе.

Дяволът се кръсти

с кьопавите пръсти.

Отиде на реката,

удари си главата.

Намаза я със йод

стана идиот.

» Храбрец

Мишка скърца на тавана,

мечка броди из балкана,

лъв в пустинята реве,

кой света ще отърве?

Дръж мишока на тавана,

дръж ти мечката в балкана.

За да хвана тоя лъв,

аз излизам пръв!

Автор: Лъчезар Станчев

» Папагал

Ала бала портокал,

ти си шарен папагал.

Аржентински ли говориш,

африкански ли бърбориш,

все едно, тегли наред

с човката добър късмет.

Ала бала вала иш,

тръгвай бързо да жумиш!

Автор: Лъчезар Станчев

Б О Г А Т И И Б Е Д Н И

Мързеливият два пъти работи, скъперникът

два пъти плаща

56

Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла го оттук и оттам,

облизвала гърлото му, ала нищо не могла да хапне. Голямата

й глава не могла да влезе в тясното гърло. А щъркелът – нали

клюнът му бил дълъг – кълвал, кълвал, изкълвал всичката попара.

Ядосала се лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя,

а сега трябвало да се върне гладна вкъщи. Казала на щъркела:

— Куме, нямаш ли някоя плитка чиния, че от това тясно гърне

нищо не мога да хапна? — А щъркелът кротко отвърнал:

— Каквото повикало – такова се обадило.

Оттогава лисицата и щъркелът развалили приятелството си

и никога вече не се срещат.

Непознати думи

навъсен – намръщен

сит – който се е нахранил и не е гладен

хан – странноприемница

59

Едвам свързва двата края.

И със свещ да търсиш, нищо няма да намериш.

С трън да завъртиш, няма що да закачиш.

Остана на пътя.

За никъде не съм.

Научил се гол, та го е срам облечен.

Няма риза на гърба си.

Гол като от майка роден.

Гол като тояга.

Гол-голеничък.

Парица, силна царица.

Парите излъгват жената, а жената мъжа.

Парите здраве не купуват, здраве вземат.

Не ще му турят парите в гроба.

Парите от мъртвия жив не правят.

И на пътя да намериш пари, пак ги брой.

Парите и дваж да ги броиш не е зле.

Готови пари и печен хляб скоро се изяждат.

Ум да дават – много, пари – никой.

Парите не извират.

Не ги рина с лопата.

Не съм ги намерил на пътя.

Спечели някой и друг лев.

Парите му у кърпа вързани.

Сухи пари.

Колкото повече има стиснатия, толкова повече стиска.

Скъперникът само когато умре, прави добро.

Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща.

Напразно е да имаш, ако не знаеш да живееш.

Таман научих магарето да не яде и то умря.

И греха си не дава.

Мери с аптекарски везни.

Брои му залъците.

Толкова му се откъсна от сърцето.

Влакното цепи на две.

На богатия – волята, на сиромаха неволята.

Догде един не тегли, друг не добрува.

Един сее, друг жъне.

58

Пословици

Слънцето и богатството дори и слепеца осветляват.

Богатството е като слана преди слънце.

Имане е по-хубаво от нямане.

Пълното гърне да ме развали, а не празното.

От много глава не боли.

Ако си богат, всякому си сват.

Има ли чорба, чорбалановци колкото щеш.

Ври ли гърнето, имаш и приятели.

На богатите все не стига.

На много пари и грижата много.

У когото е питата, у него е и ножът.

Сит търбух за наука глух.

Ситият вълк по-големи бели прави.

Имот се в гроба не носи.

Загладил косъма.

Дебел му е вратът.

Широко му е около врата.

Снася му петелът.

Играе си с парите.

Бие го парата.

Има луди пари.

Живее на широка нога.

Живее като цар.

Дрехите показват човека дали е богат или беден.

Сиромах се бие по шията, а богат по кесията.

Богатите ядат, кога сколасат, сиромасите – кога намерят.

Сиромашия и кашлица не могат да се крият.

За сиромашия никого не са обесили.

За нямане срам няма.

Който няма, не му е свидно.

Сиромах човек – жив дявол.

Гол от обир се не бои.

Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.

Счупена пара няма.

Нямам пукната пара.

Цъфнал и вързал.

61

Ако даваш милостиня с дясната ръка, гледай да не узнае лявата.

По-добре е да даваш, а не да искаш.

Който дава малко, дава от душа; който дава много, дава от имот.

Ръка, що подава , не я секат.

Споделих и къшея от гърлото си.

Който презира малкото, няма да види и многото.

От малкото всякога може да стане много.

От малкото брашно много хляб се меси.

Бисерът е малко зрънце, ала има голяма почит.

Малкото камъче прекатурва колата.

Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.

На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко.

Desunt inopiae multa, avaritiae omnia.

Този, който дава малко няма право да иска много.

Qui vult dare parva non debet magna rogare.

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без

да се промени смисълът?

Сиромашия и кашлица не могат да се крият.

Сит търбух за наука глух. Не ще му турят парите в гроба.

С кои от поговорките се изразява бедност и с кои богатство?

С кои скъперничество и с кои щедрост?

В какви ситуации бихте могли да използвате поговорките?

Малкото камъче прекатурва колата.

а) и с малко пари човек може да прави големи неща

б) нещата, които ни се струват незначителни,

могат да създадат големи неприятности

в) който е стиснат, колата му се прекатурва

Влакното цепи на две.

а) готов е да даде всичко на приятеля си

б) стиснат е

в) заядлив е

60

На чужд гръб лесно се живее.

Бели ръце – чужди труд.

С една ръка дава, с две взема.

Спечеленото с чужд труд лесно се изяжда.

Чуждият хляб със сълзи се яде.

Ако съм му слугиня, не съм му робиня.

Работи за бог да прости.

Живее на чужд гръб.

Смуче като пиявица.

Капка по капка вир става.

От ситни парици стават жълтици.

Бели пари за черни дни.

Който спестява, не осиромашава.

Който иска да пести, нека почне по-отрано.

За да имаш на старини, от младост туряй настрани.

Ако харчиш повече, отколкото печелиш, щеш не щеш,

ще осиромашееш.

Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.

С игла ги събира, с лопата ги пилее.

Геран да е, изгребва се.

Да извира и пак ще се свърши.

И царската хазна се довършва.

Удари го на живот.

Пусна му края.

Пръстите му са широки.

Човек с широка ръка.

Нуждата не е желязо, а камъни троши.

Нуждата е от камък по-твърда.

Нуждата закон изменя.

Който нужда не е видял, честта си не познава.

Човек е в нужда досетлив.

Хората ум дават, хляб не дават.

Срамежлив слепец – празна му торбичка.

Примолена питка не е вече сладка.

Моли се като просяк.

Подлага ръка.

С В О Е И Ч У Ж Д О

На чужд гръб сто тояги са малко

62

Играе си с парите.

а) не обръща внимание на парите

б) лесно печели пари

в) харчи много пари

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

Удари го на живот.

Живее на чужд гръб.

От много глава не боли.

За нямане срам няма.

Приказка

» Богатият и Хитър Петър

Един богаташ рекъл на бедния Хитър Петър:

— Защо не ме поздравяваш?

— Защо да те поздравявам? – попитал Хитър Петър.

— Защото имам хиляда жълтици.

— Като ги имаш, твои са си.

— Може да ти дам петстотин – казал богатият.

— Па ако ми дадеш петстотин, ти ще имаш петстотин и аз ще

имам петстотин – защо да ти правя поклон!

— Па може да ми е омръзнало да съм богат и да ти дам всичко.

— Ами ако ми дадеш всичките жълтици, още по-добре, аз ще

имам хиляда, а ти – нищо, защо тогава да ти се покланям!

Непознати думи

геран – кладенец

сиромах – бедняк

търбух – корем

65

Кой, какво, защо?

Коя от поговорките е на-подходяща за приказката ,,Лакомото куче“?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Своят кахър е по-скъп от чуждата радост.

Чуждият хляб зъби кърши.

Наше е палето, нека си лае!

Чужда хижа – чужда грижа.

В какви ситуации бихте могли да използвате поговорките?

От свой камък не боли.

Чуждото свое не става.

Всеки си мете пред своята врата.

Кои от поговорките можете да използвате, за да изразите:

Винаги му се струва, че чуждото е по-хубаво от неговото.

Човек трябва сам да се справя и да не слуша какво говорят

хората.

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

От чужда торба лесно се дава.

Желаеш ли чуждото, загубваш своето.

64

Пословици

Всяко куче на двора си лае.

Всеки петел на бунището си пее.

Всеки поп в свойта книга е вещ.

От свой камък не боли.

Свой своего и да не люби, длъжен е за него да се губи.

Покрай наш Ивана намразих и свети Ивана.

По-добра е своята леща от чуждата кокошка.

Всеки има срамота, ама на когото се види, на него се смеят.

Всеки знае де го трепи самарът.

Своят кахър е по-скъп от чуждата радост.

Ако слушаш хората, можеш да ловиш по море зайци,

по гора риба.

Паяка всеки му разваля дома, а той го прави самси.

Който което си направи сам и дяволът не може да му го направи.

Нека те лае свое куче, а не чуждо.

Наше е палето, нека си лае!

Чуждото свое не става.

Който язди чужд кон, насред път пеша тръгва.

Чужди пари пръсти горят.

Желаеш ли чуждото, загубваш своето.

Който не варди чуждото, той и свое не ще има.

Чужда хижа – чужда грижа.

Всеки си мете пред своята врата.

В чужда манджа сол не туряй.

Гледай своите работи, а не хорските.

С чужди чизми хоро играе.

От чужда торба лесно се дава.

С чужд хляб бащин помен не бива.

Ако искаш да ти се не свърши работата, дай другиму да я върши.

С чужди ръце горещо желязо да пипаш не е трудно.

На чужд гръб сто тояги са малко.

Чуждият хляб зъби кърши.

З Д Р А В Е

Здравето е най-голямото богатство

66

Приказка

» Лакомото куче

Един път едно куче си откраднало от касапницата един кокал,

захапало го и побягнало. Добре, ама пътят му минавал през

реката. А на реката нямало мост и били турнати напреко две

греди.

Като минавало по гредите, кучето се огледало във водата.

И видяло, че там имало друго куче, само с по-голям кокал от

неговия. То се полакомило и без много да му мисли, пуснало своя

кокал и се хвъарлило да грабне чуждия. Хвърлило се в реката,

ама не намерило нищо, измокрило се и без малко не се удавило.

Бързо подирило своя кокал. Ала не можало да го найде.

Той бил паднал във водата и тя го отвлякла.

Непознати думи

касапница – кланица

кахър – грижа

кърша – чупя

найда – намеря

пале – малко кученце

самар – приспособление, което се слага

на гърба на животното при товарене

и яздене

хижа (остар.) – селска къща, дом

69

Живот, здраве и добра мисъл кога има човек,

не му трябва много стока.

Текат часовете, дните, годините, както водите и реките.

Животът е стълба; едни се качват, други слизат.

Свят като цвят, днес ни има, утре ни няма.

Къси сметки – дълъг живот, дълги сметки – къс живот.

Животът е като луна: кога пълен, кога празен.

Душата е по-мила от парата.

Две смърти не биват, а без една не може.

Който не се е родил, той няма да умре.

Днеска човек се родил и гробът му се отворил.

Човек с плач се ражда, с плач умира.

Смърт без причина не става.

Смърт се не лъже.

Смъртта не гледа млад ли си, стар ли си.

Смъртта не пита чий син си.

На отсечена глава цер няма.

Кога човек умре, тогаз добър става.

Умирачката оправя всичко.

Лежи на смъртен одър.

Дните му са преброени.

Бере душа.

Отиде на оня свят.

Господ го прибра.

Склопи очи.

Хвърли петалата.

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

На отсечена глава цер няма.

Склопи очи.

Церът е за пара, ама който го не знае алтън дава.

С кои от поговорките изразяваме, че е настъпил краят на човека?

68

Пословици

Богат е, който е здрав.

Докато е здрав човек, все е пари.

Като съм здрав, защо ми е имот; като не съм здрав,

защо ми е имот.

Без здраве имот – омразен живот.

Всичко се купува, само здраве не се купува.

От здравето по-хубаво няма.

Здрав живот и хубаво време никога не омръзват.

Когато човек е здрав и водата му е сладка.

Здрав човек гладен не умира.

Абе то ще се мре, ама току здраве да е.

Глава да е здрава и сърце широко.

От здраве да се не отървеш!

Пращи от здраве.

Болестта дохожда с кон, а си отива с кола.

Болестта да било добро, в градина би я садили.

Болестта е най-голямата сиромашия.

Човек да те гони, болест да не те гони.

Ако има век, ще се намери и лек.

Всяка болка си има и билка.

Церът е за пара, ама който го не знае алтън дава.

Болна ли си лежала, болно ли си гледала.

Болест ме гази.

Невярна болест.

Пази стаята.

Жълт като восък.

Светнали му ушите.

Останал само кожа и кости.

Броят му се кокалите.

Станал на вейка.

Сякаш че е жив-умрял.

Върнал се от онзи свят.

Преминало му като на куче.

Не е болка за умиралка.

С единия крак е в гроба.

Вече е половин човек.

71

» Зайо Байо

Зайо Байо, гледай тук,

аз ти нося зеленчук.

Хайде, Зайко, да ядеш,

хрупкай, Зайко, да растеш.

Приказка

» Камък и змия

Един човек ходил на пазар. Било далече, а той вървял пеш и

много се изморил, та седнал на един камък да си почине. Под

камъка имало змия и тя рекла:

— Камъче, поотмести се малко, да ухапя тоя човек.

— Стой си кротко – рекъл камъкът, – аз ще го ухапя по-лошо от

тебе.

Човекът седял дълго време върху студения камък и не усетил

кога е изстинал. След един-две дни заболял тежко и пролежал

дълго време.

Игра

» Коледарски игри

Коледуванията са известни в цяла България. Има деца

коледарчета и възрастни коледари. Малките ходят на Бъдни

вечер през деня, пременени и с коледарски тояжки. Влизат от

къща на къща, тропат с коледарките по пода и повтарят:

Славете бога, славете бога.

Коледа, бабо, Коледа, бабо.

70

С кои поговорки ще пожелаете здраве и дълголетие?

Какво се изразява с пословиците:

Текат часовете, дните, годините, както водите и реките.

Животът е стълба; едни се качват, други слизат.

Свят като цвят, днес ни има, утре ни няма.

Две смърти не биват, а без една не може.

Който не се е родил, той няма да умре.

Кои от поговорките можете да използвате, за да изразите:

Смъртта е неизбежна.

Здравето е най-важното нещо за човека.

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

Станал на вейка.

Човек да те гони, болест да не те гони.

Смъртта не пита чий син си.

Залъгалки

» Жабче

Жабче пие хапче.

Болно ли е жабчето

и горчи ли хапчето?

Нито е горчиво,

нито е парливо,

а е сладко хапче

за послушно жабче.

» Мече

Имам малко плюшено мече.

Сутрин, вечер мед му давам да яде,

ала то се мръщи и не ще,

затова и не расте.

Автор: Жан Караманов

73

» Руфинка болна легнала

Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал стара й майчица.

Тя си Руфинки думаше:

— Руфинко, моя дощеро,

мила ли ти е рубана,

рубана още либено?

— Майчинко, мила и драга,

не ми е мило любено,

ам ми е мила диньоса,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

пък я ще в земя да влеза.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

да си й придам, майчинко,

моено либе да води,

моена руба да носи.

Непознати думи

алтън – жълтица

кахърен – тъжен, угрижен

лек – лекарство

наръшкан (тук) – накладен, натрупан и запален (за огън)

одър – дървено легло

петало – подкова

понуда – нещо за ядене или пиене, което се носи на родилка или

на болен

сиромашия – бедност

склопява – затваря (очи)

цер – лекарство

72

Домакинята ги дарява с нарочно приготвени кравайчета,

орехи, сланина, кървавица или друго нещо.

Възрастните коледари имат предводител, който се нарича

станеник. Станеникът се избира преди Коледа. Той трябва да

е опитен и да знае добре коледарската благословия, както и

коледарските песни. Обхождането на къщите става само през

нощта.

Обикновено завършват с пожеланието:

Колкото звезди на небето,

толкоз здраве в тази къща!

» Новата година се посреща с думите:

Здрава, здрава годинчица,

под горе, момне ле, под зелено.

Да сме здрави догодина

под горе, момне ле, под зелено,

догодина до амина.

Песен

» Дуйни ми, дуйни

Дуйни, ми, дуйни, бел ветрец

разлюлей гора зелена,

разтопи бели снегове.

Разтопи бели снегове,

отвори пътя за Драма

там имам либе болничко.

Там имам либе болничко,

понуда да му занеса

жълта ми дюла, с листата.

Жълта ми дюла, с листата

бело ми грозде с лозата,

мелнишко вино цървено.

Н А Р О Д Н А М Е Т Е О Р О Л О Г И Я

Времето пътник не спи

77

Имената на месеците според народния календар

Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от

латински и приличат на тези, които се използват в повечето

европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ

календар. В миналото българите използвали и други

наименования за месеците. Някои от тях са свързани с

най-характерния за месеца празник, а други с промените във

времето и природата през този период на годината:

Просенец – означава, нарастването на деня.

Сечен идва от глагола ,,сека“, което означава, че месецът е лют

и че въздухът реже, сече.

Сухий е месецът, през който по нашите земи падат най-малко

валежи.

Брезов е наречен на името на брезата, която цъфтяла в този

период.

Тревен, защото това е времето на растежа на тревата.

Изок се наричали скакалците, които нападали посевите.

Чръвен е приел наименованието на вид червеи, които се

събирали през лятото и от които се получавала червена боя.

Зарев идва от глагола ,,зарева“, който означава ,,запев“.

Това е периодът на разгонването на елените. През това време

те надават специфичен рев.

Руен се наричало растението смрадлика, което цъфти през

есента.

Листопад, заради падането на листата на дърветата.

Груден, заради това, че земята през зимата е скована и става

на грудки от студ.

Студен едва ли има нужда от обяснение– той е просто ,,студен“.

76

Пословици

Южен вятър – нездрава година.

Много трънки – тежка зима.

Много мъгли – малко град.

Червена зора – мокра вечеря.

Кога много гърми, малко дъжд вали.

Кроткият дъжд по-добре мокри.

Петък пече, неделя тече.

Вали като из ръкав.

Мартенският дъжд в оцет да налееш, пак става лют.

Да не ме е срам от батя, казал Малък Сечко, бих направил

щото гърнето на огъня да ври от едната страна,

а от другата да замръзва.

Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне.

Ясно небе – голям студ.

Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш.

Марта не се дели от Сечко.

Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава.

Марта се начумери – женят я за старец.

Зимно време е като малко дете: сега плаче, сега се смее;

сега вали, сега слънце грее.

Лете без кожух, зиме без хляб не ходи.

Зиме не се гледа коя дреха е по-хубава, а коя е по-топла.

Огънят е зиме по-сладък и от меда.

Дърво и камък се пукат от студ.

Кучето и котката заедно ще спят.

Със зъбите си яйца кълца.

От студ кове клинци.

Кове гвоздеи.

Циганско лято.

Сиромашко лято.

Ако на Коледа няма бяло, на Гергьовден няма зелено.

Дебел сняг – голям комат.

На гергьовския дъжд всяка капка е жълтица.

79

Гатанки

Природни явления и време

78

Януари Голям Сечко Просенец

Февруари Малък Сечко Сечен

Март Баба Марта Сухий

Април Гергьовски месец Брезов

Май Цветен, Спасовски месец, ТревенКостадиновски месец

Юни Русалски, Еньовски месец Изок

Юли Илийнски месец Чръвен

Август Богородичен, Плоден Зарев

Септември Симеоновски месец Руен

Октомври Димитровски месец Листопад

Ноември Рангеловски месец Груден

Декември Никулски месец Студен

Кой, какво, защо?

Проверете следните народните наблюдения за предсказване на времето:

Червена зора – мокра вечеря.

Кога много гърми, малко дъжд вали.

Какъв унгарски израз познавате за:

Циганско лято.

Сиромашко лято.

Син-зелен лист цялата земя

нахлупил.

Златна пшеница в синя

паница, паницата некупена,

над земята захлупена.

Син вир дъно няма.

Модра паница с свещи

забодена; мина черен

фенерджия, та ги запали, та

горяха, докато дойде бял

фенерджия, та ги изгаси.

Една тава пълна с лешници, по

средата само един орех.

Синя риза и бройница, пълна с

просо и пшеница, и две дюли

миризливи.

По тавана свещи горят.

Бела погача над керемиди

виси.

Не е слънце, не е огън – свети

и обикаля.

Златна кокошка със златни

пилета.

Един кон из яйца ходи и нито

едно яйце не строши.

Двама братя и денем и нощем

се гонят и пак не могат да се

стигнат.

Една капка мед по всичкия

свят.

Мотовило вило, отгоре било,

ни вода пило, ни хляб яло,

дома дошло, зад врата се

скрило!

Мета, мета, не се измита, нося,

нося, не се изнася.

Снага няма, а се движи, къде

ходиш – все по тебе.

Небето

Небето

Небето

Небето и звездите,нощта и деня.

Небето,звездите и месецът.

Небето,звездите,слънцето и месецът.

Звездите.

Месецът

Месецът

Месецът и звездите.

Месецът и звездите.

Слънцето и месецът.

Слънцето.

Слънцето.

Слънчевата светлина в стаята.

Сянката.

81

Цялото поле с вода посипала, а

мравка не може да се удави.

Сутрин я има, вечер я няма.

От небето нещо пада, на земята

не се топи, във водата се топи.

Една бяла черга вред земята

покрива.

Мъглата.

Росата.

Сланата (може и росата).

Снегът

Снегът.

Броилка

Баба Марта прати вест

да не се изпитва днес.

Който наруши закона

ще го хвърлим през балкона.

Залъгалки

80

Виждам го, пипам го, пък не

мога да го хвана.

Сечи, коли, кръв не пуща.

Вържи, коли, кръв не пуща,

ходи, броди, път не става.

Червен бик из поле реве.

Сивко висна, цялата земя

стисна.

Чисто, лъчисто, като го

хванеш, вода ти пуща.

Дълга Яна кривулана глава

има, сянка няма.

Дълга Мара сянка няма.

Дълга тънка невестица снага

има, сянка няма.

Зъби няма и пак къса.

Колкото е зла, толкова да е и

дълга, светът би загинал.

Стара е и беловласа, зъби няма,

а всичко яде, цял ден съска,

цял ден хапе.

Чуваш го, а го не виждаш.

То те бие, ти го не виждаш.

Слушаш го, че пищи, а го не

виждаш.

Шило-бодило по гора и поле

ходило, къде минало, трън не

оставило.

Бесен зет, сляпа щерка, ниска

майка, висок татко.

Скокна перушан, подскокна,

всичката земя потресе.

Чакат ме, викат ме, когато

дойда, всеки бяга, та се крие.

Дълга тънка невяста сама си

гроб копае.

Една черна биволица в себе си

вълци крие.

Черно кълбо по поле се

търкаля.

Сянката.

Водата.

Водата.

Пороят.

Ледът.

Ледът

Реката.

Реката

Реката.

Зимата.

Зимата.

Зимата.

Вятърът

Вятърът

Вятърът.

Вятърът.

Северният вятър,южният вятър,земята

и небето.

Гръмотевицата.

Дъждът.

Дъждовната капка.

Мъглата

» Баба Зима

Баба Зима прекали –

все вали, вали, вали.

Как навън ще си играем,

вече туй и ний не знаем!

Тази бабичка чевръста

сняг натрупа чак до кръста.

Автор: Таня Пимонова

» Ежко в гората

Тръгнал Ежко из гората

да сади върбата.

Тръгнал той през месец май

и стигнал до Китай,

но не намерил място за върбата

и пак се върнал в гората.

Засадил я край реката.

» Зайко плаче

Зайко плаче из горичката,

изтървал си ръкавичката.

,,Търсих тук, търсих там

ох къде е тя не знам.“

Гарга грачи из горичката

знам къде е ръкавичката

не плачи и завчас

ще ти я покажа аз.

83

Непознати думи

блажа – ям блажно (противоположно на постя)

бройница – броеница, нанизани на връв зърна от кехлибар

или седеф, която се премята за развлечение

град – градушка

клинци – гвоздей за подкова (Употребява се в израза

,,Кова клинци“ и означава треперя от студ.)

комат – къс хляб

Малък Сечко – месец февруари

модър – син

талера – дървен плосък съд за поставяне на суха храна

хром – куц

82

Игра

Ако на Спасовден валяло, се считало за изключително знамение,

тъй като според народното вярване такъв дъжд притежавал

Господна сила. Затова в много краища моми и момци ставали

рано-рано и обикаляли землището, молейки се да завали, като

пеели речитативни обредни песни.

Дай Боже, дъждец,

да се роди пшеница

на деца по корица,

на млади коматче,

на стари от средица.

Пусни Боже, росица,

Спасова водица,

хроми да се мажат,

здрави да се блажат.

Песни

за пеперуда

» Облак се вие, гиди,

облак се вие,

над равно поле, гиди,

над равно поле.

Орел го води, орел го води,

дъждове носи, дъждове носи.

» Лет летела пеперуда

дил, дил, дил, дил, дил, дил,

над цветята, над водата.

Облак мами над градини,

да зароси ситна роса,

да нароси всред градини,

да нароси всред поле.

» Пеперуда летяла,

лет да летне летен дъжд,

над вода се мятала

от орачи до копачи.

Подай, буле, ситото,

да е сита годината.

Подай, буле, талера,

да е пълен хамбара.

Е З И К

Дорде език живее, народ не загива

87

Казана дума – хвърлен камък.

Думата и през камък минава.

Бой се забравя, дума не може.

Остра дума в сърце влиза.

Дума стрела не е, пък в сърцето се забива.

Дума дупка не прави.

По-напред избирай думата, тогаз я казвай.

Стара дума място не хваща.

Чувал с думи се не пълни.

Празна реч джоб не пълни.

Думи без пари огън да ги гори.

От дума попара не става.

Мед му капе от устата.

Взе ми думата от устата.

Да си дойда на думата.

Мери си думите.

Безсолни думи.

Думането – сребро, мълчанието – злато.

Мълчаливият си знае работата.

Който си пази устата, той си пази душата.

От мълчание глава не боли.

С езика мълчи, с очи гълчи.

Мълчанието гроб копае.

Мълчанието всичко надвива.

Уста има, език няма.

Душа излиза, дума не излиза от него.

Не продума ни черна, ни бяла.

Не обели зъб да продума.

Оса го ухапала по езика.

Мълчи като блъснат.

Мълчи като пукал.

Мълчи като пън.

Мълчи като гроб.

Ням като риба.

Сливи ли имаш в устата?

Стига си го дъвкал, кажи го!

Пепел на езика те!

Който много говори, сбърква.

Който много говори, или много знае, или много лъже.

Много думи – торба орехи.

Боят му къс, езикът му дълъг.

86

Пословици

Желязото желязо трие, разговорите – ума.

Главата се цени по езика.

Човек по говора се познава.

Говедото се хваща за рогата, а човекът – за езика.

Сладък език е най-сладкото нещо.

Яж люто, но говори сладко.

Който няма пари в кесията, нека носи мед в устата си.

Няма по-сладко от езика и по-горчиво от него.

Езикът кости няма, но кости троши.

Езикът по-зле сече от ножа.

Женски език от турска сабя по-остър.

Водата всичко мие, само езика не може.

По-добре е с крака да се пързулнеш, а не с езика.

Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.

Без ум приказва, затова порязва.

Каквото ти дойде на ума, не приказвай го пред кума.

Който говори каквото иска, чува каквото не иска.

Славеят тегли от езика си.

Повече слушай, по-малко говори: затова имаш две уши,

а една уста.

Когато малко думаш, по-много чуваш.

Който мъдро мълчи, той умно говори.

По-добре е да си на хората в устата, отколкото в краката.

Езикът му се преплита.

Зина, та продума, рече, та отсече.

Развърза си езика.

Изплю камъчето.

Има дар слово.

Златна уста има.

Разтопи леда.

Блага реч железни врати отваря.

Добра дума – златен ключ.

Какъвто е човекът, такива му и думите.

В огледалото се вижда лицето, а в приказките – сърцето.

Лошата дума от лошо сърце излиза.

Лоша дума който каже, негова е.

Дума назад не се връща.

Бърз кон се стига, бърза дума не може.

89

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Боят му къс, езикът му дълъг.

Думането – сребро, мълчанието – злато.

С езика мълчи, с очи гълчи.

Коя поговорките за коя ситуация е най-подходяща?

Защо не ми каза по-рано?

И да говориш, и да не говориш, нищо няма да постигнеш.

Излишни приказки, не мислиш, говориш ги едни...

Сливи ли имаше в устата?

От дума попара не става.

Врели-некипели.

Кои от поговорките можете да използвате, за да изразите:

човек, който говори прекалено много

човек, който мълчи прекалено много

човек, който говори глупости

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

Да си дойда на думата.

Мед му капе от устата.

Изплю камъчето.

Казана дума – хвърлен камък.

Гатанки

Червена кучка в долап лае.

88

Отворил една уста – сто езика.

Езикът му никога не спира.

Приказките му край нямат.

Много приказки – на воденицата.

Като че е роден на воденица.

Устата му като воденица.

Меле му воденицата.

Меле, меле, брашно не пуща.

В устата му жито се меле, а пясък излиза.

Хлопа като воденица.

Дрънка като кречетало на воденица.

Дрънка като гол кокал в тенджера.

Какво си се раздрънкал.

Дрънка врели-некипели.

Говори на вятъра.

Разправя било и небило.

Бабешки приказки.

Бае си под носа.

Говори наляво и надясно.

Чу го и глухият цар.

Говори каквото му падне на езика.

Сърби го езикът.

Чеше си езика.

Има голямо чене.

Тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя.

Цапнат в устата.

Хорските уста не са чувал да ги запушиш.

Лоши уста всичко могат да кажат.

Не давай ухо на хорските приказки.

Който слуша хората, напуща си жената.

Тези камъни се хвърлят в моята градина.

Влезе в устата на хората.

Стана мезе за хорските уста.

Наклепаха го.

Заревал като бик.

Вика като пъдар.

Вика, като че го колят.

Вика, колкото му глас държи.

Дере си гърлото.

Езикът

91

Приказка

Библейските истории също са преработени в народното

творчество и често се разказвали от сладкодумни мъже и жени.

» Как Адам дал имена на всички растения и животни

По онова време на земята нямало хора. Бог е поискал да направи

някой по Свой образ и подобие така, както вие приличате на

вашите бащи и майки. И той създал първия човек от пръст,

вдъхнал върху нея и така била създадена живата душа.

И се родил животът в образа на човек. Човекът бил създаден

от Божията ръка по подобие на Самия Бог. Името му било Адам,

което означава ,,Човешко създание“.

Бог довел всичките видове животни при Адам и му казал, че

те ще носят онова име, с което той ги наименува. Тогава Адам

нарекъл едно хипопотам, друго пеперуда. Наименувал и всичките

птици – от фламингото до фазана.

След като Адам дал име на всяко същество на земята, Бог видял,

че животните не могат да бъдат истински другари на човека.

Затова, докато Адам спял, Бог взел част от него и от нея

направил друго същество.

Това било първата жена. Когато Адам се събудил, той много се

зарадвал, защото сега до него вече имало някой, който можел

да бъде негов пръв приятел и помощник. Но жената нямала име.

Адам я нарекъл Ева.

Когато създал Адам и Ева, Бог видял, че това е добро. Тогава той

решил да си почине един ден и благословил създаденото от него.

Затова един ден в седмицата е определен от Бога за почивка и

благодарност за онова, което той е сътворил за всеки един от нас.

Непознати думи

бой – ръст, телесна височина

гълча – говоря с висок глас, викам

90

Скоропоговорки

Понякога съвременни автори също създават гатанки,

скоропоговорки, залъгалки, придържайки се към стила на

народното творчество и внасяйки нови, съвременни елементи

в текста.

Броил броил биволи, биволи броил Борил.

Автор: Стоян Русев

Под път пъдпъдък, над път пъдпъдък и на път пъдпъдък.

Автор: Стоян Русев

Петър плет плете, през три пръта преплита. Плети Петре плета,

през три пръта преплитай.

Чичковите червенотиквеничковничета.

К Н И ГА – З Н А Н И Е – М Ъ Д Р О С Т

Ум царува, ум робува, ум патки пасе

95

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Без наука няма сполука.

Нека зная, че нека ме корят, а не да не зная, а да ме хвалят.

Ако на човек му е къса чергата, можеш да му я снадиш,

ала ако ме у къс умът – не можеш.

Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица.

Коя от поговорките е подходяща, за да убедите своя

приятел да учи редовно?

В какви ситуации бихте могли да използвате поговорките?

Ум има, разум няма.

От ума си тегли.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Кои от поговорките можете да използвате, за да изразите:

Човек се учи цял живот.

Умните хора са за предпочитане.

Гатанки

Само́ нещо ум дава, а не приказва.

Нивата е бяла, семето е черно, пет сеят, едно търчи.

Душа няма, ум продава.

Не е човек, а приказва, не е дреха, а е шито.

94

Пословици

Книгата е най-хубавото нещо.

Който знае книга, той има четири очи.

Човек без книга – пън недодялан.

Книгата на зло не учи.

Светът ще свърши, книгата – никога.

Без книга човек е като сляп.

Книгата е четири очи.

Книгата се никога не свършва.

Който се учи, той ще сполучи.

Никой не се ражда научен.

Без мъка няма наука.

Без наука няма сполука.

Нека зная, че нека ме корят, а не да не зная, а да ме хвалят.

Кой знае – знае, кой не знае – трева пасе.

По-добре с мъдрия да плачеш, а не с лудия да се смееш.

Луди направили, мъдри развалили.

Да те е страх от мъдрия, а не от лудия.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Да е учено, добре е, да е умно, още по-добре е.

Ако на човек му е къса чергата, можеш да му я снадиш,

ала ако му е къс умът – не можеш.

Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица

(или ,,в стара старица“, когато е за жена).

Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.

Всяка глава свой ум носи.

Добре е да знаеш всичко, ама да не правиш всичко.

Не хвали ми хубост, а ум.

Опашката на главата не заповядва.

От ума си тегли.

По-добре в пъкъла с умните, а не в рая с лудите.

Посрещат те по дрехите, изпращат те по ума.

Ум има, разум няма.

Ум прави, Господ доправя.

Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.

Човек се учи от що му се случи.

Книгата.

Книгата.

Книгата.

Книгата.

97

с някои наши врагове? Магарето не може да носи пушка, нито

пък да върти сабя. А заекът, как може да стои срещу вражеските

куршуми, как ще изпъчи гърдите си, като ще му изхвръкне

страхливото сърчице? Затова се смея, царю побратиме.

— Не е така мари, посестримо мецо! — рекъл строго лъвът. —

И магарето, и зайчето ще ми потрябват, когато трябва да се бия

с врага. Магарето не може да стреля с пушката, не може да върти

сабята, ама затова пък ще реве като с тръба и ще събира

войниците ми, когато ще се разпръснат по долищата и ридищата.

А зайчето ще служи за пощальон, който бързо ще разнася моите

заповеди по всичката войска. Е, мецо, какво ще кажеш за това?

— Няма нищо да кажа, царю честити! — рекла мечката. — Добре

си го измислил и си се сетил за всички животни, като си им

намерил и работа според силите. Ти и затова си цар, защото си

по-голям, по-силен и по-умен от всички ни. Наистина и аз имам

голяма глава, но не съм умна като тебе.

Непознати думи

коря – карам се, укорявам, мъмря някого

снаждам – пришивам, приковавам, прилепвам към нещо къс

от същата или подобна материя, за да стане по-дълго.

сполука – успех, благополучие

96

По бело поле ходи, черна диря оставя.

Бяла нива, черно семе, с ръка го сеят, с уста го берат.

Свет без човеци, градове без къщи, гори без дървета,

море без вода.

Какво е това нещо, без което нищо няма на света?

Има нещо, което всичко в света разделя.

Приказка

» Умен цар – силна войска

Някога, било много отдавна, лъвът събрал войска. Извикал

всички животни и ги наредил, а най-накрай оставил магарето

и заека. После повикал мечката да прегледа войската и да каже

дали добре е подредил всичко. Баба Меца дошла, минала покрай

цялата войска, поогледала всяка животинка, усмихвала се

радостно на стройните редици. Когато стигнала до края на

редицата, видяла магарето, а до него заека и избухнала в силен

гръмогласен смях.

— Защо ми се смееш мари, посестримо мечко? — попитал учуден

лъвът. — Какво не харесваш в наредбата на войската ми? Не съм

ли добре строил и подредил войниците си? Ако не съм ги наредил

добре мари, посестримо, давам ти воля сама да ги подредиш,

както ти искаш.

— О, не, честити царю! — засмяла се мечката. — Аз не се смея на

твойта подредба. Аз не мога и толкова да ги подредя, ами се смея

на магарето и на заека. Защо и те са дошли и са се наредили

в твоята войска? Какво ще правят те, ако ти започнеш война

Писалката

Книгата.

Географската карта.

Името.

Името.

М И Н А Л О – Б Ъ Д Е Щ Е

Откак свят светува

101

Кой, какво, защо?

С коя дума можете да замените подчертаните думи без да се промени

смисълът?

Лани свирено, а сега играят.

Върла буря не трае дълго.

С кои поговорки можем да изразим, че нещо съществува от много

отдавна?

Какво се изразява с пословиците:

Дотогава – я камилата, я камиларя...

а) дотогава всичко ще се забрави

б) никой нищо няма да забрави

в) винаги нещо ти припомня за случилото се

От ден до пладне.

а) много дълго време

б) много кратко време

в) цял ден

Обяснете значението на поговорките и съставете изречения с тях!

Времето е пари.

От памтивека.

Мина и замина.

Гатанки

Без нозе, без крила, без снага; не види се, не чува се,

бърже лети, не стига се.

Брат и сестра все се надварят кой по-дълъг да стане.

Двама братя все се гонят и не могат нито да се стигнат,

нито да се срещнат.

100

Пословици

Миналото не се връща, само се преглъща.

Всяка минала година е по-добра.

Лани свирено, а сега играят.

То било преди Адама.

Откак свят светува.

От незапомнени времена.

От времето на потопа.

От памтивека.

Дотогава – я камилата, я камиларя...

Дотогава колко шапки ще опустеят.

Ако не ти приляга времето, ти му прилегни.

Без време нищо не зрее.

Време печели, сила печелиш.

Времето е пари.

Времето е стар учител.

Времето каквото отнесе назад не го връща.

Времето както ни научи.

Времето лекува всичко.

Времето не чака.

Времето самo´ град гради и времето пак го разгражда.

Времето човека краси и времето пак го грози.

Времето човека не чака, човек чака времето.

Всичко си има времето.

Всяка минала година е по-добра.

Всяко чудо за три дни.

Върла буря не трае дълго.

Мина и замина.

Миналото не се връща никога.

От ден до пладне.

По-добре късно, отколкото никога.

Цветето се бере докато му е времето. Времето.

Денят и нощта.

Денят и нощта.

103

Приказка

» Защо не се срещат слънцето и месецът

Изпърво слънцето живяло със сестра си – месечината – на земята,

а като пораснало, поискало да се ожени за нея. Един ден се

събрали всички сватове – животни, – за да сгодят момата. Между

тях бил поканен и таралежът – дядо Драгич. Всеки от сватовете,

като отседнал коня си, турнал му зоб да яде. Като разговаряли за

женитбата, запитали и дядо Драгича, който дотогава все си

мълчал и мислел, да си каже думата. Дядо Драгич се обадил

и казал:

— Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зоба.

Всички се изсмели на неговата глупава мъдрост, но отишли

да проверят и намерили в зобницата студен камък. Като го

попитали защо е турнал на коня си камък да яде, той отговорил:

— Като искат да оженят слънцето, ще се народят малки слънца и

те ще греят и всички заедно ще изгорим, та и последната травка

на земята. Затова искам още отсега да науча коня си да яде

камъни. Но щом той не иска да яде, то сватбата не може да стане.

Другите животни изслушали тая чудна глава – най-стария сват

дядо Драгич, – решили да направят, щото слънцето и месечината

да не се срещат вече никога, а да ги разделят завинаги, защото ще

запалят земята.

Оттогава слънцето и месечината се разбягали, па и досега все

бягат, като колела на кола, за да не се срещнат и запалят земята.

Непознати думи

върл – зъл, проклет

лани – миналата година

памтивека – (от памтивека) от незапомнени времена

пладне – средата на деня, обед

102

Търкулна се черно кълбо из село, въз село, та натърти цяло село.

Търкулна се черно кълбо, та измори целия свят.

Квачка с дванадесет пилета.

Едно дърво има дванадесет клона, на всеки клон има по четири

гнезда, в всяко гнездо има по седем яйца.

Четири дъщери на една майка: най-старата е зла, та бясна,

белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби няма,

а света наяжда; другата е хубавица – все е в бяло и зелено, цял

ден ходи, цял ден шета и песни пее; третата е работлива, все

работи, не запира, храна сбира за все живо; по нея е най-малката,

най-гиздава, в кола седи, кошове кара и цял народ храни.

Броилка

О-о-о, земното кълбо

се върти.

Коя държава избираш ти?

Правичката си кажи

и не ме лъжи

1, 2, 3

кой излиза,

пръв си – ти.

Нощта.

Нощта.

Годината с дванадесетте месеца.

Годината,месеците,седмиците и дните.

Годината и четирите годишни времена.

Литература

Български народни гатанки, пословици, поговорки и скоропоговорки.

Съставител: Цанко Лалев.

София, 2000.

Български народни приказки.

Подбор и редакция: Елена Огнянова.

София, 1968.

Български пословици и поговорки,

София, 1986.

Български традиционен календар.

Илюстрована енциклопедия.

Пловдив, 2002

Вера Грозева. Православни традиции и български стародавни

вярвания.

София, 1994

Извор на красота и родолюбие.

Съставители Райна Кацарова, Иван Койнаков

София, Просвета, 1994.

Рачко Попов. Кратък празничен народен календар.

София, 1993.

Христо Вакарелски. Етнография на България.

София, 1977.