НАРКОТИЦИ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

И НАКАЗАНИЯ

Ефективни ли са мерките срещу наркоразпространението в България?

© Български хелзинкски комитет, 2007

Проектът на БХК бе осъществен с финансовата подкрепа на програма “Инициатива за укрепване на съдебната система”

към Американската агенция за международно развитие. Изложените в нея възгледи са на Българския хелзинкски комитет

и по никакъв начин не може да се смята, че отразяват официалното мнение на финансиращата институция.

© Български хелзинкски комитет, 2007

Автори:Станимир Петров

Йорданка Бекирска адв. Даниела Фъртунова

Полина Русиноваадв. Kалин Ангелов

Красимир Кънев

Предпечатна подготовка:Кирил Макаров

Корица:Асен Баръмов

Коректор:Филипинка Бондокова

Печат: ЕТ “Догис”

ISBN: 978-954-9738-26-1

3

1. Увод През последното десетилетие българското общество е прину-

дено да търпи жестоките последствия от разрастващия се пазар на наркотици, както и свързаното с това увеличаване на броя на наркопрестъпленията, а темата за разпространението и потреб-лението на наркотични вещества придоби трайно присъствие в българското медийно пространство. Така криминалните хроники на средствата за масово осведомяване все по-често започнаха да включват новини за престъпления, свързани с наркотични ве-щества – залавяне на големи количества хероин, амфетамини или марихуана, опити за пренасяне през границата на страната, разбиване на пореден наркоканал или на лаборатория, разчист-ване на наркопазара от играчи, които повече не са му необходи-ми, и др. Ето кратка хронология на някои от интересните загла-вия от последните месеци:

- „Прокурори съдят по домовете старци от Петричко заради кана-бис“, в. “Вяра”, гр. Дупница, 06.06.2006 г.- „Арестуваха ексченге за 1 кг дрога“, в. “24 часа”, 22.08.2006 г. - „Хващат хероин за 80 000 евро пред „Метро“, в. Телеграф”, 27.08.2006 г. - „Откриха издирван бос на наркоцех“, в. „Труд“, 29.08.2006 г. - “Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо”, в. “168 часа”, 07.09.2006 г.- „Разкриваме амфетаминовите лаборатории“, в. “168 часа”, 14.09.2006 г. - “Хванаха 23 кг екстази „Розовата пантера“, интернет медия „Всеки ден“, 15.09.2006 г. - “Румънец пренася хероин във влак“ (2.160 кг), в. “Новинар”, 02.10.2006 г.- „Спряха суровина за 100 млн. лв. амфетамин“, dnes.dir.bg, 23.10.2006 г.- “Лекар осъден за рецепти за наркомани”, в. “Сега”, 02.11.2006 г.- „Мозъка пак заловен с амфетамин“ (12 кг), в. “Труд” 09.11.2006 г.- „Отличник 4 години в затвора заради 5 кг марихуана“, www.dir.bg, 14.11.2006 г.- „Спипаха с хероин бивш зам. кметски наместник“, в. “Труд”, 01.12.2006 г.- „Дознател краде кило хероин, признава си“, в. “Труд”, 02.12.2006 г.- „Тартор на наркобанда пак хванат с дрога“, в. “Труд”, 02.12.2006 г.

4

- “Прокурор иска по-малки присъди за “наркобароните” от Извори-ще”, www.lex.bg/news 11.12.2006 г.- „Наркопласьори делят Варна с бомби и убийства“, в. “24 часа”, 25.01.2007 г.- „Хващат куриер с 39 кг хероин“, в. “24 часа”, 29.01.2007 г.- „Младеж глътна 100 дози хероин“, в. “Труд”, 03.02.2007 г.- „Сърби хванаха наш с 3,14 кг хероин“, в. “24 часа”, 04.02.2007 г.- „Неплатен кокаин убил мъжа в „Люлин“, в. “Телеграф”, 06.02.2007 г.- „Разкриха склада за дрога и „мокри“ поръчки на М. Очите”, dnes.dir.bg, 08.02.2007 г.- „Софийска фирма поръча кокаин в лимони“, в. “Телеграф”, 10.02.2007 г.- „Половин тон хероин е хванат на Капъкуле“, в. „Дневник“, 12.02.2007 г.- „Задържаха два килограма хероин на Капитан Андреево“, в. „Но-винар“, 21.02.2007 г.- „Нашенка носи 15 кг хероин, срамува се“, в. “24 часа”, 22.02.2007 г.- „Близо 3 г. затвор за наркопласьора Черния Роди“, news.dir.bg, 07.03.2007 г.- “Лунна светлина – акция № 1”, в. “Стандарт”, 10.03.2007 г.- „Сред отпадъците в двора си селяни кътат 25 хил. дози хероин“, в. “Телеграф”, 15.04.2007 г.- “Арестуваха седем наркопласьори”, www.vsekiden.com/news 18.04.2007 г.

“Спипаха, хванаха, задържаха, откриха, арестуваха, разкри-ха...” – така най-често се описва голямата игра на криеница. Ре-зултатите от тази игра могат да бъдат в диапазона от отказ да се повдигне обвинение до ефективна 20-годишна присъда и глоба до триста хиляди лева. От подобни заглавия читателят добива впечатление, че обект на преследване са предимно едри трафи-канти и разпространители и че усилията на органите на реда са насочени към възпрепятстване на достъпа на големите пратки до потребителите. На практика обаче едрите играчи в наркобизнеса не влизат в конфликт с правоприлагащите органи. Показателно в това отношение е изявлението на шефа на отдел “Наркотици” в ГД БОП Станимир Флоров в отговор на въпрос дали има данни, че Бай Миле се е занимавал с наркотици: “Нямаме такава ин-формация. Тези хора, които стоят на високо ниво като него, и другите, които се спрягат в медиите като босове на силови организации, не се занимават пряко с извършването на каквато

5

и да е престъпна дейност. В момента те са си легализирали бизнеса, работят с фирми. Ако се проверят, ще се установи, че са изрядни и си плащат данъците.” 1

От интервю с главния прокурор на Република България Бо-рис Велчев става ясно, че визираните хора са известни на про-куратурата, но проблемите произтичат от трудната доказуемост на обвиненията срещу тях. Пред медиите той заявява следното: “Ако трябва сред всички пропуски и грешки на прокуратурата през изминалата година да откроя една – това е работата по организираната престъпност. Все още мутрите демонстри-рат своята безнаказаност. Докато знаем кои са хората, които внасят наркотиците и тровят децата и все още не успяваме да обвиним тези хора и те да отидат в затвора, оправдано е обществото да не ни вярва.” 2

От изявлението на шефа на ГД БОП проличава, че най-едрите играчи в наркобизнеса са известни на полицията, но вече не се за-нимават “пряко” с престъпна дейност. От признанието на главния прокурор обаче става ясно, че тези, които внасят наркотици, са из-вестни на прокуратурата, но тя не успява да повдигне и да докаже обвиненията срещу тях. На фона на тези две мнения основателно изниква въпросът защо в полезрението на полицията и прокура-турата не попадат тези, които “не са си легализирали бизнеса” и “пряко” или непряко продължават да се занимават с наркотици. В потвърждение на думите на главния прокурор, в. “Телеграф” ци-тира мотивите на Бургаския окръжен съд по отношение на мер-ките за неотклонение на Димитър Желязков – Очите и групата му. Някои от мотивите на съда са следните: “Прокуратурата и МВР не са си свършили работата и са допуснали редица пропуски в доказателствената част на престъпната дейност на групи-ровката. Най-фрапантното несъответствие е недоглеждане или пропуск в обвинителното постановление, в което никъде не е споменато, че става въпрос за организирана и въоръжена престъпна група, а само за организирана такава.” 3 В конкретния случай поне сме свидетели на усилието, което бургаската проку-ратура е положила да се бори не с последствията, а с причината

1 “Разкриваме амфетаминовите лаборатории”, в. “168 часа”, 14.09.2006 г. 2 “Най-слабото ни място е борбата с мутрите”, http://dnes.dir.bg, 22.01.2007 г. 3 “Полицейски пропуски при ареста на Митьо Очите”, в. “Телеграф”, 07.04.2007 г.

6

4 В. “168 часа”, 02.03.2007 г.5 Доклад на Томас Халберг, цитиран в http://antidrugbg.com, посетен на 23.04.2007 г.

за съществуването на проблема. Ето още един пример, доказващ или липсата на опит и професионална подготовка от страна на МВР и прокуратурата за разкриване на наркоканал, или наличи-ето на корупционна обвързаност и стремеж да се попречи на раз-криването на престъплението: В публикация, озаглавена „Кокаин във водолазни костюми хващат в Монтана“ 4, подробно е описан уникален случай на разработка и проследяване на пратка кокаин от Венецуела до България. Както става ясно от журналистичес-кото проучване, полицията е разполагала с оперативна информа-ция, че доставената с Ди-Ейч-Ел пратка в Монтана съдържа нар-котично вещество. Вместо да проследят каналите, по които ще се движи кокаинът в България, полицаите задържат получателя на пратката непосредствено след получаването й от офиса на кури-ерската фирма, с което анулират възможността да се докаже, че получателят е знаел за укритото наркотично вещество. В крайна сметка прибързаните полицейски действия принуждават Окръж-ния съд - гр. Монтана да произнесе оправдателна присъда на по-лучателя на пратката.

Необходимостта от приоритетни действия на правоохрани-телните органи срещу най-горните етажи на наркобизнеса е ар-гументирана от Томас Халберг, директор на неправителствена-та организация “Европейски градове без наркотици”. В доклад, озаглавен “Как да организираме ефективна работа против нар-котиците?”, той заявява: “Една от стратегиите е опитът да се ограничи достъпът. В течение на много години ООН, освен другото, твърдо провеждаше тази линия. Ако никакви нарко-тици не постъпват в страната, то няма и с какво да се зло-употребява. Обаче цялата глобална интернационализация на света и все по-откритите граници демонстрираха, че усилия-та на митници и полиция в повечето страни оказват само по-върхностен, маргинален ефект върху достъпа до наркотици. Обемите на иззетите наркотици, обявени от митниците на много страни, съставляват не повече от 10% от обема, кой-то минава през границите. Въпреки тези данни, правоохрани-телните органи на повечето държави съсредоточават значи-телна част от своите ресурси в борбата срещу наркотиците именно върху изземването.” 5

7

Действително, ефективността на борбата срещу наркотиците би трябвало да е в правопропорционална зависимост от действи-ята на държавата не толкова срещу притежанието, колкото срещу трафика и разпространението им. През 2003 г. правителството на Република България утвърди “Национална стратегия за борба с наркотиците 2003–2008”, в която бе декларирано, че се основава на балансиран и цялостен подход към проблемите, произтичащи от трафика, разпространението и злоупотребата с наркотични вещес-тва. В документа се отчита следното: “Наркотрафикът е една от най-доходните сфери на организираната престъпност, наред с трафика на хора, контрабандата, икономическата престъп-ност и прането на пари. Същевременно, през последните десе-тина години страната ни все повече се превръща от транзитен пункт в крайна дестинация за различни наркотични вещества. По такъв начин сме свидетели как включването на местните криминални групировки в международния трафик на наркотици води до увеличаване на разпространението им на територията на страната и до увеличаване броя на лицата, употребяващи наркотици. С други думи, наркотрафикът и дистрибуцията на наркотици се превръщат в едно от най-сериозните предизви-кателства за обществото и особено за подрастващото поко-ление. Усилията ни ще бъдат насочени към противодействие на трафика на наркотици както на територията на България, така и в сътрудничество с международните правоприлагащи органи. Ще се стремим да продължим успехите си от послед-ните две години, свързани със залавянето на хероинови пратки, като наред с това съдействаме за неутрализирането на дей-ността на престъпните групи.” 6

Четири години след декларирането на тези амбициозни наме-рения никой няма да отрече, че проблемите, визирани в прави-телствения документ, не само че не се решават, но с всяка изми-нала година се задълбочават все повече.

От таблица 1 по-долу се вижда колко е малък броят на досъ-дебните производства, на обвинителните актове и на осъдените лица по наркодела, когато обвиненията за наркотични вещества са срещу организирани престъпни групи така, както деянието е квалифицирано в чл. 321 НК. 7

6 “Национална стратегия за борба с наркотиците 2003-2008”, стр. 6, достъпен на www.mvr.bg7Приложение № 6 на Доклад в изпълнение на чл. 1 от Решение на ЕК от 13.12.2006 г., www.mvr.bg

8

Таблица 1

9

Ако си зададем въпроса защо правоприлагащите органи не съумяват да възпрепятстват действията, на организираната престъпност, свързани с наркотици, би трябвало да потърсим от-говора в недостатъчния капацитет и липсата на опит на органите на досъдебното производство да проследяват, да залавят и да доказват в съда едри наркопрестъпления. Потвърждение за това са констатациите, направени за България в Годишния доклад за 2006 г. на Държавния департамент на САЩ, според който през 2006 г. страната ни все повече се превръща от транзитна страна в център за производство на синтетични наркотици, които измес-тват хероина като най-използвания наркотик в България. Амфе-тамините се произвеждат в България за вътрешния пазар и за износ за Турция и Близкия изток. В доклада се отбелязва още, че българското правителство е подчертало ангажимента си да се бори с тежките престъпления, включително трафика на наркоти-ци. Независимо от реализирания напредък, през 2006 г. нямаше осъдителни присъди на знакови фигури, замесени в трафик на наркотици или в други сериозни престъпления, включително ор-ганизирана престъпност, корупция и пране на пари. Сред проб-лемите, пречещи на усилията за борба с наркотиците, са лошото сътрудничество между органите, липсата на финансиране, адек-ватно оборудване за търсенето на наркотици, широкоразпрост-ранената корупция и често неефективната съдебна система.8

За разлика от ситуацията в България, темата за развитието на пазара на наркотици и за наркопрестъпленията не е нова за страните от Европа и САЩ. В страната отвъд океана осъдени-те за наркотици са около 2 милиона от 7-те милиона в затвора, осъдени условно или пуснати под гаранция. Така според изсле-дователя на проблема Етан Наделман: „Само за нарушаване на законите за наркотиците пращаме в затвора повече хора, от-колкото цяла Западна Европа осъжда за всякакви закононару-шения“ 9. Коренно различна от тази наказателна политика, извес-тна като “нулева толерантност”, е стратегията “лечение вместо наказание”, залегнала в европейските правни системи, които са насочили своите усилия към преследване на разпространението,

8 International Narcotics Control Strategy Report, достъпен на http://www.state.gov/p/inl/rls/nrcrpt/2006/vol1/html/621119 Анализ на изпълнителния директор на Drug Policy Alliance, цитиран в “САЩ се превръщат в държава затвор”, в. “Монитор”, 12.12.2006 г.

10

проявяват разбиране към страдащите от наркотична зависимост и полагат усилия не да наказват, а да лекуват жертвите на нарко-разпространението.

На фона на изключително сериозния проблем за обществото, произтичащ от непоследователната и хаотична дейност на ком-петентните държавни органи по отношение на наркотичните ве-щества, основателно изниква въпросът какъв е начинът, по който българската държава в лицето на своите институции все пак води борба срещу сериозните наркопрестъпления, доколко ефективна е тази борба и кои са тези, които биват съдени и които изтърпя-ват присъди – едрите играчи на наркопазара – инициаторите на престъпната дейност, и разпространителите или дребните нарко-потребители.

11

2. Описание на проекта Настоящото изследване на БХК си постави за задача да

даде отговор на въпроса как съдебната система и другите пра-воприлагащи органи в Република България водят борба срещу престъпленията, свързани с наркотици. За целта бе необходи-мо да се извърши наблюдение на наказателното производство във всеки един от етапите, през които преминава борбата срещу наркотиците – от момента на задържането до крайния резултат от тази борба – съдебните санкции по отношение на наркопрес-тъпленията. Изследването бе проведено през периода август 2006 г. - май 2007 г. от екип на БХК в състав: Станимир Петров, Йорданка Бекирска, адв. Даниела Фъртунова, Полина Русинова и Красимир Кънев. В интервюирането на лишени от свобода и наблюдението на дела се включиха и д-р Георги Банков, адв. Бойко Боев и адв. Варка Калайджиева. При анализа на зако-нодателството и на съдебната практика по наркодела БХК бе подпомогнат и от адв. Калин Ангелов. Конкретните дейности по проекта включиха:- проучване на предходното и актуалното наказателно законо-

дателство, свързано с инкриминиране на наркотичните ве-щества в България;

- изискване на информация от ГД “Изпълнение на наказанията” за броя на лишените от свобода във всеки от затворите, осъ-дени за престъпления, свързани с наркотични вещества;

- изготвяне на подробна анкетна карта за интервюиране на лишени от свобода, обхващаща всички факти от момента на задържането до начина на изтърпяване на наказанието в съ-ответното място за лишаване от свобода (виж Приложение № 1);

- интервюиране на лишени от свобода в затворите и затвор-ническите общежития, осъдени за престъпления, свързани с наркотични вещества;

- изискване на справки от съдилищата за номера на делата по чл. 354а, дата, час и съдебен състав, който ще гледа делото;

- наблюдение над протичането на съдебни дела и изготвяне на доклади след всяко наблюдение;

12

- статистическа обработка, анализ и обобщение на натрупана-та емпирична информация от интервюирането на лишените от свобода и от наблюдението на делата;

- публикуване на изследването.Работата “на терен” продължи четири месеца, през които из-

следователите на БХК посетиха 10 затвора и 5 затворнически общежития и проведоха подробни интервюта по предварително изготвен въпросник10 с общо 346 лица, осъдени за престъпления, свързани с наркотични вещества. В резултат на това бе натрупа-на огромна база данни за всички процесуални действия спрямо уличените лица от момента на задържането им до влизане на присъдите в сила и дори за пребиваването им в затвора.

Втората основна дейност, свързана с наблюдение на съдебни дела за наркопрестъпления, започна от третия месец от времет-раенето на проекта и продължи до последния месец. За осъщес-твяването на това наблюдение БХК се нуждаеше от информация от съдилищата за номерата на такива дела, както и за датите и часовете на насрочването им. След отправено запитване до Софийския, Пловдивския и Благоевградския районен съд БХК получи необходимата информация и успя да извърши наблюде-ние над протичането на общо 47 дела срещу подсъдими по прес-тъпления, свързани с наркотични вещества. Тази специфична дейност осветли различните практики, възприети от съдилищата за гледането на наркодела, и подпомогна анализа на дейността на съдебната система. Непосредствено след приключването на интервютата в затворите започна статистическа обработка на ан-кетните карти за извеждане на общите закономерности, по които функционират досъдебното и съдебното производство по обви-ненията и делата, свързани с наркотични вещества. Паралелно с това БХК обработи и постъпващите данни от наблюдението на съдебните дела. През януари 2007 г. се извърши допитване до всички окръжни съдилища в страната за броя на гледаните през 2006 г. дела и за резултатите от тях. За по-пълното изследване на взаимодействието на правоохранителните органи с наркоза-висими лица изследователи на БХК проведоха и срещи с неп-равителствени организации, работещи в областта на превенци-ята – “Промена”, “Майки срещу дрогата”, “Доза обич”, фондация

10 Вж. Приложение № 1

13

“Надежда”, и извършиха посещения на наркокомуна “Рето” и на Къща “Ново начало” в с. Буново, където на младежи със зависи-мости се предоставя възможност за провеждане на терапия. Във времетраенето на проекта се извършваха и проучвания по жалби до БХК на уличени лица, обвиняеми или подсъдими по престъп-ления, свързани с наркотични вещества, делата на които бяха на различен етап на развитие.

Първоначално планираните дейности по проекта предвижда-ха реализиране на мерки по застъпничество за промяна на конс-татираното проблемно законодателство. С измененията и допъл-ненията на НК, влезли в сила от 13 октомври 2006 г., бяха приети текстове, които драстично намалиха размера на наказанията за наркопрестъпления. Заедно с това законодателят направи ясно разграничение между придобиване и притежаване на наркотични вещества с цел разпространението им (чл. 354а, ал. 1 от НК) и при-добиване и притежаване на същите за лична употреба (чл. 354а, ал. 3). По този начин бе предвидено придобиването и държането на наркотични вещества, когато не е с цел разпространение, да се наказва отделно и чувствително по-леко от разпространение-то. И накрая, за разлика от предходните текстове, за маловажни случаи бе предвидено не лишаване от свобода, а глоба.

Към дейностите по проекта бе включено и изготвяне на стано-вище по подготвяния от Министерството на правосъдието Закон за амнистията. В първоначалния текст на проектозакона бе вклю-чен текст за частично освобождаване от изтърпяване на наложе-ните наказания за осъдени по чл. 354а НК. Със своето становище БХК също зае позиция в този смисъл (виж Гл. 4). В окончателния проект, внесен в Народното събрание, такъв текст обаче не фи-гурираше.

14

3. Общ преглед на законодателната политика и на дейността на правоприлагащите органи срещу нарко-инвазията

Текстът, с който се инкриминират деянията по отношение на

наркотичните вещества, се появява в Наказателния кодекс през далечната 1975 г. До тази година в сила е била разпоредба, от-насяща се до упойващи вещества, поставени под разрешителен режим11. Още в първоначалния вариант разпространението и потреблението на наркотични вещества бяха диференцирани, като в първия случай се предвиждаше наказание до 10 години лишаване от свобода и глоба до десет хиляди лева, а в ал. 3 на чл. 354а НК беше криминализирано изготвянето, придобиването, държането, превозването и пренасянето на наркотични вещества за лична употреба, като наказанието беше лишаване от свобода до две години или поправителен труд. При повторно извършване на деянието съдът можеше да постанови лишаване от свобода до 3 години и задължително заселване.

През първите 15 години след промяната на НК обаче това бе един от “мъртвите” текстове, а осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества, дори и след 1990 г. се брояха на пръсти. Графика 1 по-долу показва увеличаването на броя на наркопрестъпленията, завършили с осъждане през годините:Графика 1

11 Вж. чл. 354 (1) НК: Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действащо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен ре-жим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева (Обн. брой 26 от 1968 г. на ДВ).

15

Данните на Националния статистически институт за 2006 г. сочат драстично увеличаване със 171.5% спрямо 2005 г. на броя на престъпленията, свързани с наркотици, завършили с осъжда-не. Графика 2 показва броя на осъдените лица в периода от 1989 до 2006 г. Графика 2

12 Вж. Гл. 5, Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела.

Рязкото увеличаване на осъдените лица за наркотици през 2006 г. със 172.3% има логично обяснение не само с увеличаване-то на наркопрестъпленията, но и с усъвършенстването на проце-суалните механизми за решаване на делата след 29.04.2006 г.12

До 2000 година текстът на чл. 354а претърпя две редакции, които обаче не промениха виждането на законодателя за различ-но третиране на употребяващи и разпространяващи наркотични вещества. След 1982 г., когато се прие чл. 78а НК, наказанието на употребяващите наркотични вещества можеше да бъде заме-нено от съда с административно наказание – глоба. През 2000 г. с измененията на НК, публикувани в ДВ, бр. 21, изцяло се про-мени законодателната концепция за престъплението. С мотиви, че множество пласьори на наркотици се освобождават от наказа-телна отговорност, законодателят реши да премахне различното третиране на употребяващите и разпространяващите наркотични вещества. За целта от текста отпадна изискването наркотичните вещества да бъдат предназначени за продажба или друго отчуж-даване. Включено бе ново изпълнително деяние “преработване”

16

и бяха инкриминирани аналозите на наркотичните вещества и прекурсорите. Въведено бе делението на рискови и високориско-ви наркотични вещества, основаващо се на приетия през 1999 г. Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Увеличи се и предвиденото наказание, като за високорисковите бе предвидено лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева, а за рисковите - от 3 до 15 години и глоба от 10 000 до 100 000 лв. От съображения за справедли-вост бе предвидена ал. 3, според която не се наказваше зависи-мо от наркотиците лице, което придобива, съхранява, държи или пренася наркотично вещество в размери, сочещи, че е за негова еднократна употреба. С направените изменения текстът бе про-менен по следния начин:

Чл. 354а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без над-лежно разрешително произведе, преработи, придобие, разп-ространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотич-ни вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от сво-бода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.

Както става ясно от графика 1, след 2001 г. започва значи-телно увеличение на броя на наказаните престъпления, свърза-ни с наркотични вещества (контрабанда с наркотици, изготвяне, придобиване, държане, превозване, пренасяне и склоняване към употреба на наркотици) – от 505 през 2003 г. на 698 през 2004 г., като увеличението е с 38.2%. През 2004 г. са осъдени 743 лица, като увеличението е с 43.5% спрямо 2003 година.

През март 2004 г. (ДВ, бр. 26 от 2004 г.) бе прието поредно из-менение в текста на чл. 354а НК, с което се премахна ал. 3 (пра-вилото за ненаказване при притежаване на еднократна доза). Мотивите за тази промяна бяха същите – невъзможност на съ-дебната система да разследва разпространителите на нарко-

17

тични вещества. Размерът на присъдите обаче не бе променен и минимумът за изброените в чл. 354а, ал. 1 предложения си остана 10 г.

“Държиш, следователно разпространяваш” – това бе законо-дателната логика на инициаторите за поправката “Севлиевски” – “таралежите” от партия “Новото време”. По този начин, вместо да подобри процедурите за разследване на наркопрестъпления-та и да направи опит за намаляване на корупцията, законодате-лят продължи тенденцията да не прави законова разлика между потребители и разпространители, дори нещо повече – наказа-телна отговорност бе предвидена и за болни хора, зависими от наркотици, с което българският Наказателен кодекс за пореден път се отдалечи от съвременните тенденции на европейското за-конодателство. Създаден бе един от най-репресивните текстове на българския Наказателен кодекс.

След приемането на поправката остана открит въпросът дали нейните вносители са си давали сметка, че правят голяма услуга на едрите играчи в наркобизнеса. Вместо да засегне разпрост-ранители, търговци и производители, наказателната репресия измести насоката си към потребителите, т.е. към жертвите на наркобизнеса. С приемането на новия текст обаче ръцете на по-лицията и на прокуратурата бяха развързани и те спокойно мо-жеха да отчитат разкриваемост и съответно голям брой обвини-телни актове. В резултат, съдебната система се задръсти от дела срещу подсъдими, държащи минимални количества дрога. Спо-ред председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров държавата няма адекватна политика към зависимите от наркоти-ци, затова само съдебната статистика е спечелила от присъдите, наложени заради забраната на еднократната доза13. Подобни и дори много по-крайни бяха коментарите на читатели в интернет форумите, когато се дискутираше тази тема. В някои от тях се появиха и гневни мнения за търсене на наказателна отговорност на Кошлуков и Севлиевски за това, че с поръчковия си закон са съсипали живота на толкова младежи, а дилърите са си отживе-ли прекрасно, докато полицаите са дебнели да ловят и отчитат дейност с хора с по една цигара в джоба14.

13 Вж. интервю със съдия Цацаров, в. “Сега”, 18.01.2006 г. 14 Вж. форум на в. “Сега” от 16.03.2007 г. по повод на интервю с Тихомир Безлов, озаглавено „Политиците говорят глупости за наркотрафика“

18

Непосредствено преди приемането на дискусионната поправ-ка се очакваше, че след като тя влезе в сила, няколко десетки хиляди млади българи, колкото се предполагаше, че са потреби-телите на психоактивни вещества, автоматично ще попаднат под ударите на закона, ще бъдат обявени за престъпници и ще тряб-ва да отидат в затвора, за да изтърпяват предвидените от десет до петнадесет години лишаване от свобода. Така или иначе след приемането на поправката това не стана. Защото полицията ня-маше физическата възможност да залавя всички потребители, в малозначителни случаи прокуратурата отказваше да повдига об-винения, а съдът от своя страна, осъществявайки “превенция от закона”, в една значителна част от случаите налагаше наказания под най-ниския предел, като често използваше една правна въз-можност, която би трябвало съгласно закона да се използва “при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.”15 Редно е обаче да се запитаме защо и по време на продължилия цели две и половина години маскарад някои действително стиг-наха до затвора, а други останаха недосегаеми. Наблюдението на картината в затвора като обективен измерител за дейността на съдебната система потвърди прогнозите, направени преди приемането на поправката “Севлиевски”: По-реалният вариант е, че сегашната система на дива и необуздана корупция по всички дела, свързани с наркотици, ще достигне нови висоти. В затвора ще влизат само тези, които са твърде бедни, а оне-зи, като в Опицвет, хванати с 50 милиона дози, отново ще си ходят по улиците.” 16

Най-представителна за визирания период бе 2005 г., за коя-то в годишника „Престъпления и осъдени лица” на Националния статистически институт са представени следните данни:

„При наказаните престъпления, свързани с наркотични ве-щества (контрабанда на наркотици, изготвяне, придобиване, държане, превозване, пренасяне и склоняване към употреба на наркотици), се наблюдава увеличение. През 2005 г. са приклю-чили с осъждане делата за 855 престъпления от този вид (при 698 през 2004 г., или с 22.5% повече). Осъдени са 913 лица, като увеличението спрямо 2004 г. е с 22.9%. Най-висок е делът на

15 Вж. чл. 55 НК16 “Дрогите в България: виртуална реалност, виртуални решения”, http://newsfactory.org 07.03.2004 г.

19

осъдените лица на възраст 18-29 години – 74.7% (при 73.7% през 2004 г.). Увеличение се наблюдава при броя на осъдените непълнолетни лица за този вид престъпление (от 96 през 2004 г. на 102 през 2005 г., или с 6.2%). За контрабанда с наркотици са приключили с осъждане 11 дела и са осъдени 8 лица (при 15 дела и 19 лица през 2004 г.)”.17

Графика 3 представя разпределението на наказанията по общо 913 наложени наказания за престъпления, свързани с нар-котици, през 2005 г. по данни на Националния статистически ин-ститут.

Графика 3

17 http://www.nsi.bg/

В зависимост от пола на осъдените лица по тези престъпле-ния разпределението е представено в Графика 4:

Графика 4

20

Графика 5 представя разпределението между ефективните и условните присъди за 2005 г.

Ето как още през обсъжданата 2005 г. бяха резюмирани при-чините, които налагаха спешна промяна на поправката “Севлиев-ски”: “А причини за преразглеждане на текста има много. Част от тях са неефективността на репресивните политики за борба с наркоманията, явната несъразмерност на наказание-то с обществената опасност на деянието, задръстването на съдилищата с маловажни дела и излишното разходване на дър-жавни средства, повишаването на корупционните практики, увеличаването на рисковото поведение сред наркозависими-те и т.н. Иронията е, че всички тези негативни ефекти бяха прогнозирани още преди приемането на поправката.” 18

Графика 5

В цитирания анализ е приведено и мнение на съдия Ма-рия Митева от Софийския апелативен съд (САС), според която повече от половината дела по чл. 354а, които са в САС, са за минимални количества наркотично вещество. Нейното впечат-ление (което, по думите й, е споделено от много нейни колеги) е, че „съдилищата изобилстват с дела за марихуана между по-ловин и един грам“ и че „делата за разпространение са ряд-кост“. Нейното становище е, че отношението на съдиите към наркотичните вещества не е еднакво в различните съдилища, че много съдии в страната смятат, че наркоманията може да бъде излекувана чрез лишаване от свобода и не се притесня-ват да изпращат зависимите зад решетките. Съществена част 18 Росен Босев, “Цигара марихуана за 2000 лева”, в. “Капитал”, 7. 12. 2005 г.

21

от този анализ е следната констатация на автора: “Работата по всички тези маловажни дела отнема време на съда и на практика той е възпрепятстван да се занимава с наистина проблемните случаи. Цялата тази процедура (от претърс-ването до съдебното заседание) коства пари на държавата. Според адвокат Калин Ангелов, който е бил защитник по близо 15 дела по чл. 354а за последната година и половина, „съдебната ни система е затлачена от огромен брой дела, в които заловената дрога се оценява между петдесет сто-тинки и десет лева. Разходите по всяко едно от тях обаче надхвърлят хиляди левове“.19

През есента на 2006 г., две и половина години след инкрими-нирането на еднократната доза, делът на затворниците, осъдени за наркотици, достигна почти 10% от общия брой на осъдените. Стана ясно обаче, че през този период законодателната репре-сия срещу наркопрестъпленията е претърпяла фиаско, а изпъл-нението на наказанията не постига необходимия поправителен и превъзпитателен ефект. Крайно време бе да се разбере, че в наказателното законодателство разпространението трябва да се наказва отделно и много по-строго от държането и че е необхо-димо да се проявява снизходителност към потребителите. Това стана с последните изменения на НК, които влязоха в сила от 13 октомври 2006 г.20 В годините преди законодателната промяна обаче, както е видно и от графиката по-горе, съдилищата наложи-ха огромен брой условни и ефективни присъди. Една значителна част от тези присъди, както ще стане ясно по-долу, бяха наложени единствено за държане на наркотично вещество. Таблица 2 по-долу онагледява дейността на полицията, прокуратурата и съда през първите месеци след посочените изменения на НК.21

От данните в таблицата се вижда, че делът на осъдените лица за разпространение е много по-малък от дела на осъдените за придобиване и държане, като относителният дял на лицата, осъдени за разпространение, е около 7%.

Цикличните промени в законодателната уредба по отношение на наркотичните вещества доведоха до противоречива съдебна практика. При малозначителни случаи – за държане на количест-19 Росен Босев, “Цигара марихуана за 2000 лева”, в. “Капитал”, 7. 12. 2005 г.20 ДВ, бр. 75 от 2006г.21 Приложение № 7 на Доклад в изпълнение на чл. 1 от Решение на ЕК от 13 декември 2006 г., www.mvr.bg

22

Таблица 2

23

во, представляващо еднократна доза, съдилищата или издаваха осъдителни присъди, или оправдаваха на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно този текст на закона не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предви-дено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Благодарение на чл. 9, ал. 2 НК, много от подсъдимите за държане на една цигара марихуана са се “спа-сявали” с оправдателни присъди. С измененията на НК от 2006 г., с които се въведе специален текст, предвиждащ наказателна отговорност за маловажните случаи с налагане на глоба,22 се създадоха предпоставки за нови промени и различия в практика-та на съдилищата. Оневиняването по чл. 9, ал. 2 от НК тепърва ще е по-трудно, доколкото защитата ще трябва да доказва, че количеството наркотично вещество, държано от подсъдимия, е по-малозначително и от маловажен случай. В такива маловажни случаи, ако подсъдимият има чисто съдебно минало и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, на съда е предоставе-на правната възможност да освободят дееца от наказателна от-говорност и да му наложат административно наказание – глоба.

Изследването, проведено сред осъдени за наркопрестъпле-ния, позволи на БХК да направи извода, че значителна част от тях са осъдени само за леснодоказуемо държане на наркотично вещество. С измененията на НПК от 29.04.2006 г., по отношение на престъпленията, свързани с наркотични вещества, се допус-на прилагане на споразумения и съкратени съдебни следствия. Наблюдението на съдебната практика по отношение на подсъди-ми по такива престъпления показа, че това изменение доведе до значително намаляване на ефективните присъди за държане на наркотично вещество.

Измененията на НК по отношение на наркопрестъпленията от 2006 г. (ДВ, бр. 75) доведоха и до промени в подсъдността на нар-коделата. Отделени в изменената ал. 3 на чл. 354а НК, делата с обвинение в придобиване и държане на наркотици, които не са за разпространение, бяха свалени от окръжен на районен съд като първа инстанция. Същото се отнася и до маловажните случаи. Делата по голямата част от останалите видове наркопрестъпле-

22 Чл. 354а, ал. 5 НК

24

ния (разпространение на наркотици, склоняване към употреба и др.) запазиха подсъдността си на окръжен съд, което е обяснимо предвид по-голямата обществена опасност на тези дела и необ-ходимостта от много по-голям обем оперативна и процесуална дейност за доказване на престъплението.

Принципът, поддържан от наказателноправната наука, е, че окръжните съдилища разглеждат като първа инстанция вместо районните съдилища престъпления, които имат по-висока сте-пен на обществена опасност, както и престъпления с по-голяма фактическа сложност. Ето защо законодателната логика при про-мяната на подсъдността вероятно е обусловена от намалената степен на обществена опасност на престъпленията, свързани с държане на наркотик, а и от тяхната не особено голяма сложност. Държането на наркотично вещество се свежда до факта на откри-ване у задържания човек (неговия апартамент, автомобил и пр.) на определено количество наркотик. Поради това извършителят в голямата част от случаите е хванат на местопрестъплението, в момента на извършване на престъплението. При такава факти-ческа обстановка единствено от професионалните действия на полицейските органи зависи успехът на обвинението в съда.

С новия НПК23 бе направена промяна в подсъдността и за де-лата по чл. 242 НК – нелегалното пренасяне през граница на наркотични вещества, въпреки че размерите на наказанията по този член не претърпяха промяна. Доколкото по такива дела за-почнаха да работят различни от досегашните съдилища, се съз-дадоха предпоставки за противоречива съдебна практика.

Приетите изменения в НК от 13.10.2006 г. се явиха като по-благоприятен закон за тези от подсъдимите, които имаха висящи производства към тази дата и чиито присъди са влезли в сила след тази дата. Новите разпоредби на закона са по-благоприят-ни за дееца, тъй като наказанията по чл. 354а – 354в от НК са намалени значително. Сравнението между двете дела по-долу показва какви драстични разлики има в присъдите, постановени преди и след измененията на НК:

23 Обн. ДВ, бр. 86 от 2005г., в сила от 29.04.2006г.

25

Присъда на: Количество наркотично вещество:

Размер нанаказанието:

1. Сливенски окръжен съд02. 10.2002 г.

2. Бургаски апелативен съд05. 03. 2003 г.

3. Върховен касационен съд13. 10. 2003 г.

Съхраняване и държане на 2973 таблетки МДМА (метилендиоксиметамфетамини) с общо тегло 590 г на обща стойност 23 598 лв.

17 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв.

15 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв.

15 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв.

Присъда на: Количество наркотично вещество:

Размер на наказанието:

1. Пловдивски окръжен съд - наложени присъди на четирима съучастници22. 02. 2007 г.

Разпространение и пренасяне на почти 100 кг амфетамини на обща стойност около 3 млн. лв.

На двама от подсъдимите бе наложено следното наказание: 1.5 г. лишаване от свобода и глоба от 12 000 лв.На другите двама от подсъдимите бе наложено следното наказание: 10 месеца лишаване от свобода и глоба от 5000 лв.

Във втория случай задържаното количество наркотично ве-щество е 170 пъти повече в сравнение с количеството по първо-то дело. Въпреки това присъдите по него са десет пъти по-леки в сравнение с присъдите по първото дело. Повдигнатото от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив обвинение на четиримата съучастници е за придобиване, държане, съхранение, пренасяне и разпростра-нение на високорисково наркотично вещество в големи размери – амфетамин, с общо нето тегло 99 866 г, с процентно съдържание на активен компонент 3% на стойност 2 995 980 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително. Пловдивският окръжен съд обаче постановява присъда, като ги признава за виновни за придобиването, държането и разпростра-нението на високорисково наркотично вещество – амфетамин, с

26

общо нето тегло 99 866 г, с процентно съдържание на активен ком-понент 3% на стойност 2 995 980 лв. Ясно се вижда каква е разлика-та – въпреки големите размери на наркотичното вещество, това не е взето под внимание от съдебния състав, защото след промяната в чл. 354а НК няма дефиниция за големи размери, а е използва-но определението „голямо количество”, и тъй като няма повдигнато обвинение за голямо количество – те са признати за невинни по от-ношение на този факт. Деянията съхранение и пренасяне са декри-минализирани с новия НК, съответно подсъдимите са признати за невинни по отношение на тях. Също така съдът постановява невин-ност и по отношение на факта, че деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително. Наложените присъди са под предвидения за съответното деяние минимум (в условията на чл. 55 НК), защото производството е протекло при условията на сък-ратеното съдебно следствие, независимо от възражението на обви-нението и факта, че така определеното наказание няма да съответ-ства на степента на обществена опасност както на извършителите на престъплението, така и на самото престъпление, и по този начин същото ще бъде явно несправедливо.

Размерът на максималните наказания за разпространение на наркотици, които съдът може да налага след измененията на НК, се оказа под минимума, предвиждан преди промените. Ето защо най-онеправдани се оказаха онези от лицата, които в периода от март 2004 г. (отпадане на правото да се държи еднократната доза) до 13.10.2006 г. са били осъдени с влязла в сила присъда за нар-котик, който са държали не с цел разпространение, а с цел лична употреба. Те са били осъдени по стария закон, чийто чл. 354а НК предвиждаше единно третиране и на зависими, и на дилъри.

Освен промените в материалния закон, на размера на присъ-дите, постановени в последната една година, повлия и възмож-ността, която новият Наказателно-процесуален кодекс предвиди (в сила от 29.04.2006 г.), за решаване на наркоделата със спо-разумение. Предвид многото промени в материалния и процесу-алния закон и явната несправедливост, обусловена от времето, в което съдът е произнесъл своята окончателна присъда, и във връзка с подготвяния Закон за амнистия, БХК изготви становище до Министерството на правосъдието за частично освобождаване от изтърпяване на наказанията на осъдени за наркопрестъпле-ния на базата на стария НК: да се амнистират частично с три

27

години присъдите на осъдените на лишаване от свобода по чл. 354а, ал. 1 и 2 НК (отм.) и чл. 354в, ал. 2 от НК, влезли в сила преди 13.10.2006 г., но не с повече от размера на остатъка на на-казанието, ако осъдените не са сключили споразумение.

Първоначалното предложение на Министерството на правосъ-дието, изготвено от заместник-министър Димитър Бонгалов, съдър-жаше чл. 5, ал. 1, т. 5, съгласно която се освобождават от изтърпява-не на наказания, наложени с влязла в сила присъда до приемането на този закон, осъдени на „лишаване от свобода“ лица по чл. 354а, ал. 1 от НК частично с 1 година, а по чл. 354а, ал. 2 - с 2 години, но не с повече от остатъка на наложеното наказание. В мотивите към законопроекта е посочено: “Относно частичното освобождаване от наложени наказания мотивите са свързани с голямата и несъвмес-тима с международните стандарти пренаселеност на затворите, ог-раничени финансови средства за облекло, прехрана и медицинско обслужване... На второ място, има група осъдени лица по чл. 354а от НК по стари текстове от НК и в които е намалена наказателната отговорност с последните изменения на този кодекс.“

Към момента на публикуване на настоящото изследване зако-нопроектът, внесен от Министерството на правосъдието, все още се обсъжда от Комисията по правни въпроси към Народното съб-рание. За съжаление обаче добрата инициатива на Министерство-то на правосъдието за частично амнистиране на наказанията на осъдени за наркопрестъпления беше изоставена. Законопроектът, внесен в Народното събрание, не съдържаше такава разпоредба.

С чувствителното намаляване на наказанията за въпросни-те престъпления след 13.10.2006 г. и при наличието на присъди, чийто размер надвишава максимално предвиденото съгласно действащото към момента законодателство за съответното прес-тъпление, основателно изниква въпросът дали е необходимо да се потърсят начини за коригиране на присъди, наложени в ус-ловията на един изключително суров наказателен режим. Може да се постави още въпросът дали, когато няма други правни ме-ханизми за постигане на това, е удачно да се използва инсти-тутът на чл. 70 от НК, предвиждащ условното предсрочно осво-бождаване, който институт би бил от полза за тези от лишените от свобода, изтърпели максималния размер на наказанието за съответното престъпление след направените изменения на чл. 354а-354в НК.

28

4. Социален и демографски профил на осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества

За целите на настоящото изследване в периода септември 2006 – януари 2007 г. БХК анкетира лишени от свобода в 10 зат-вора и 5 затворнически общежития, осъдени на ефективно лиша-ване от свобода за престъпления, свързани с наркотици. Изслед-ването бе насочено към събиране на данни за: Социалния и демографския профил на лишените от свобода; Начина на протичане на тяхното досъдебно и съдебно произ-

водство; Положението им в местата за лишаване от свобода.

При интервюирането на лишени от свобода БХК натрупа ин-формация за обема на работата на съдилищата по наркодела. Справка на ГД ИН сочи, че общият брой на лишените от свобо-да по такива дела към 31.12.2007 г. е 626. Към тази дата БХК интервюира общо 346 лица, което съставлява 55% от целевата група. Това е представителна извадка на тези, лишени от свобо-да. Най-голям бе броят на осъдените, чиито присъди бяха пос-тановени от окръжните съдилища в „най-замърсените” градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, следвани от съдилищата в Русе, Пазарджик, Сливен и Стара Загора. Според броя на осъ-дените, най-много присъди от районни съдилища по чл. 242 НК бяха издадени от Районния съд – Свиленград, следван от Район-ния съд – Малко Търново. Сред интервюираните имаше осъдени от всички окръжни съдилища в страната с изключение на тези в Монтана, Ловеч, Враца и Смолян, където очевидно наркопрес-тъпността не е в големи мащаби. Няколко от другите окръжни съдилища в по-малки областни центрове имаха само по една или няколко ефективна присъди – по една от Видин, Перник и Велико Търново, две от Шумен и по три от Габрово, Силистра и Разград. Противно на очакваното, присъдите от Велико Търново и Шумен, които са студентски центрове, бяха по-малко в сравнение с при-съдите от други градове. Тези съдилища или нямат наказателен уклон спрямо извършителите на наркопрестъпления и са по-снизходителни, като налагат присъди, различни от ефективното лишаване от свобода, или някъде нишката се къса и до тях не достигат обвинителни актове по една или друга причина.

29

Анкетирането на лишени от свобода като изследователски ин-струмент даде възможност да се разкрие както крайният резултат от работата на съдебната система – броят на осъдените лица и размерът на деянието, за което са получили присъдата, така и да се проследи протичането на процесуалните действия и на проти-чането на съдебната фаза на делата и да се направят изводи за наличието и вида на защитата, на възможностите за обжалване и резултата от тези действия.

Изследването на БХК на осъдените за престъпления, свързани с наркотици, от 2006/2007 г. дава възможност за сравнение с ана-логично представително изследване на Институт “Отворено об-щество” (ИОО) от 2004 г., в рамките на което бяха анкетирани 694 лишени от свобода, осъдени за всякакви престъпления. Фокусът на изследването на ИОО бе достъпът до правна помощ в рамките на наказателния процес.24 Значителна част от въпросите, особено онези, свързани със социалния и демографския профил на лише-ните от свобода и начина на протичане на техните досъдебни и съдебни производства, бяха идентични. Това дава възможност за сравнение по тези индикатори на двете групи лишени от свобода. Сравнението разкрива редица специфики в профила и в начина, по който лишените от свобода, осъдени за престъпления, свърза-ни с наркотици, се третират в хода на наказателния процес.

Социалният и демографският профил на лишените от свобо-да за престъпления, свързани с наркотици, е чувствително по-различен от този на средния затворник в България. На таблица 3 по-долу са представени данни за различията във възрастта сред лишените от свобода от двете категории.Таблица 3

Възраст на лишените от свобода – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответните възрастови групи)

24 По-подробно за методологията на изследването на ИОО виж: Красимир Кънев, “Достъпът до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива”, в: Дос-тъп до правосъдие: служебна защита по наказателни дела, София, ИОО, 2005 г., с.105-107.25 В средата на април БХК бе уведомен, че в поправителния дом за непълнолетни в Бойчинов-ци има само един осъден за наркопрестъпления.

Възраст Осъдени за престъпления - общо

Осъдени за наркопрестъпления 25

14-18 г. 7,9 -19-30 г. 39 63,931-40 г. 31,1 21,141-50 г. 15,3 11,3Над 50 г. 6,3 3,8

30

От тези данни става ясно, че лишените от свобода за нар-копрестъпления са значително по-млади от средния затворник в България. Близо 2/3 от тях са във възрастовата група 19-30 г. Съответно на това, значително по-висок сред тях е делът на не-женените/неомъжените – 69,3% срещу 53,3% средно за българс-ките затвори. 65% от лишените от свобода за наркопрестъпления не са имали деца срещу 48,8% средно за системата на местата за лишаване от свобода.

По-различен от средния за българските затворници е и обра-зователият статус на лишените от свобода за наркопрестъпле-ния. Тези различия са представени по-долу в таблица 4.Таблица 4

Образование на лишените от свобода – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответните образователни групи)

Образование Осъдени за престъпления – общо

Осъдени за наркопрестъпления

Висше или полувисше 4,6 4,3Средно специално 12,1 15,7Средно 18,3 32,2Основно 42,1 36,5По-ниско от основното 22,5 11,3

Общо взето, лишените от свобода за наркопрестъпления са по-образовани от средния затворник. Докато средно в български-те затвори преобладават хора с основно и по-ниско от основното образование (64,6%), то сред лишените от свобода за наркопрес-тъпления преобладават хора със средно и по-високо от средното образование (52,2%).

Сред лишените от свобода за наркопрестъпления етнически-те малцинства са представени в много по-малка степен. Делът на самоопределящите се като българи сред тях е 71,7%, докато средно за българските затвори през 2004 г. те са били 63,5%. Съ-ответно, делът на самоопределящите се като роми сред лише-ните от свобода за наркопрестъпления е три пъти по-нисък от средното за системата на местата за лишаване от свобода (6,6% срещу 19,6%).

Делът на рецидивистите сред осъдените за наркопрестъпле-ния (53,8%) е по-нисък от средния за системата (61,7%).

31

ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВОДосъдебното производство на осъдените за наркопрестъпле-

ния в България има както общи черти, така и различия в сравне-ние с начина, по който то протича за средния лишен от свобода. Общото е в незаконните действия, особено в първите часове след ареста, прекомерното използване на задържането като мяр-ка за неотклонение, грубото и унизително третиране по време на разпит. На таблица 5 по-долу са представени данни за наложе-ните мерки за неотклонение според информацията, получена от изследванията на ИОО от 2004 г. и на БХК от 2006/2007 г.Таблица 5Мерки за неотклонение на лишените от свобода – общо, и на осъдените

за наркопрестъпления (% в съответните категории)

Мярка за неотклонение

Осъдени за престъпления - общо

Осъдени за наркопрестъпления

Подписка 15 8,4Гаранция 5,1 9,5Домашен арест 0,9 0,6Задържане под стража 73,9 79,5Не знам/Без отговор 5,2 2,1

Както се вижда от тези данни, на осъдените за наркопрестъп-ления, които впоследствие попадат в затвора, се налага по-често „задържане под стража” като мярка за неотклонение. Тази раз-лика обаче не е много голяма, като се има предвид, че при тях става дума като правило за тежки престъпления, докато в предс-тавителната извадка на лишените от свобода в изследването от 2004 г. са включени както лица, осъдени за тежки, така и такива, осъдени за леки престъпления.

Лишените от свобода за наркопрестъпления съобщават по-рядко за неуведомяване на техни близки или трети лица за арес-туването им. Този дял сред тях е 33,8%, докато средно за систе-мата на местата за лишаване от свобода той е 49,7%. Данните не дават възможност да се определи коя точно е причината за тези значителни разлики. Това би могло да произтича от по-чес-тото присъствие на адвокат по време на досъдебното производс-тво при лицата, лишени от свобода за наркопрестъпления. Само 5,2% от тях съобщават, че не са имали адвокат по време на до-съдебното производство. За сравнение, съответният дял за ли-

32

шените от свобода през 2004 г. е бил 28,1%, тоест повече от пет пъти по-висок.

Голяма част от лишените от свобода за наркопрестъпления съобщават за грубо и унизително третиране по време на разпит от страна на разследващите. Относителният дял на онези, които са направили такива оплаквания в изследването на БХК от 2006/2007 г., е 18%. Това отношение включва заплахи, псувни, обиди, физическо насилие и др. Но като цяло по време на досъдебното производство те са третирани значително по-добре от средния затворник. За грубо и унизително третиране по време на разпит съобщават 38,5% от затворниците в изследването от 2004 г. При-чините, отново, могат да се потърсят в по-честото присъствие на адвокат по време на досъдебното производство при осъдените за наркопрестъпления, отколкото в общия случай.

Тази ситуация с досъдебното производство силно контрасти-ра със ситуацията по време на полицейското задържане и не-посредствено след него. Лишените от свобода за наркопрестъп-ления се оплакват значително по-често от средния затворник от употреба на физическа сила от страна на полицията. В изслед-ването на БХК от 2006/2007 г. такива оплаквания са направили 42,2% от анкетираните, като някои са съобщили, че физическа сила е употребена както по време на задържането, така и вътре в полицейското управление непосредствено след задържането. Това е значително по-висок дял от средния за лишените от сво-бода, който според различните изследвания на БХК от последни-те години варира в интервала 17-25%. Най-вероятната причина за това е характерът на деянието – необходимостта в кратък срок да се разкрият доказателства за укрит наркотик, съучастници и пр., при което полицейските служители прибягват до използване на незаконни средства за разследване.

СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВОПо-голяма част от делата на лишените от свобода за наркоп-

рестъпления, както и тези на лишените от свобода изобщо, за-вършват на първа инстанция. В случая с лишените от свобода за наркопрестъпления това са 55% от делата, докато в общия случай това са 52% от делата. Данните показват, че лишените от свобода за наркопрестъпления сключват по-често споразу-мения (в 32.5% от случаите), отколкото в системата на местата

33

за лишаване от свобода изобщо (в 13,4% от случаите). Трябва обаче да се отбележи, че тези значителни разлики може да се дължат освен на другите фактори, също така и на разликите във времето на провеждането на двете изследвания. Възможността за сключване на споразумения е сравнително нова в българския наказателен процес. Тя бе въведена през 1999 г. и започна да се използва постепенно при едно непрекъснато увеличаване на броя на делата, приключили със споразумение, а за наркопрес-тъпления тази възможност бе въведена значително по-късно с новия НПК.26

Както и при досъдебното производство, достъпът до адвокат-ска защита по време на съдебното производство при лишените от свобода за наркопрестъпления е много по-добър. Той е почти стопроцентов, докато в изследването на ИОО от 2004 г. 13,4% от лишените от свобода в рамките на системата заявяват, че не са имали адвокат пред първоинстанционния съд. На таблица 6 по-долу са показани разликите във вида на адвокатската защита (когато я е имало) общо за лишените от свобода според данни от изследването на ИОО от 2004 г. и на лишените от свобода за наркопрестъпления според изследването на БХК от 2006/2007 г.Таблица 6

Вид на адвоката пред първата съдебна инстанция – общо, и на осъдените за наркопрестъпления

(% в съответната категория от тези, които са имали адвокат)

26 ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.

Вид на адвоката Осъдени за престъпления - общо

Осъдени за наркопрестъпления

Служебен 41,9 20,5Договорен 58,1 79,5

От тези данни става ясно, че осъдените за наркопрестъпле-ния не само са имали по-добър достъп до адвокатска защита от средния лишен от свобода, но когато са имали адвокат, той е бил в много по-голяма степен договорен, отколкото служебен. По-добрият достъп до адвокатска защита на лишените от свобода за наркопрестъпления вероятно се дължи на тежестта на тези престъпления. При тях държавата има задължение да осигурява служебен адвокат, когато обвиняемият или подсъдимият не може да си осигури сам. Освен това сериозността на ситуацията, в коя-

34

то попадат съдените за наркопрестъпления, вероятно стимулира както подсъдимите, така и техните близки да положат по-големи усилия да осигурят добър адвокат за своя сметка.

Въпреки по-добрата адвокатска защита, лишените от свобо-да за наркопрестъпления са в значителна степен недоволни от действията на адвоката по време на съдебното производство. На въпроса: „Доволен ли сте от начина, по който защитникът Ви се държеше по време на първата съдебна инстанция?”, 41% отгова-рят отрицателно. За сравнение, в изследването на ИОО от 2004 г. 22% от анкетираните отговарят, че не са доволни от пледоариите на своите адвокати, а 58% поставят на своите адвокати оценки между 4 и 6 по шестобалната система.

Освен тези данни, които са съпоставими с данните от изс-ледването на Институт “Отворено общество” (ИОО) от 2004 г., анкетата на БХК съдържаше и редица други въпроси, свързани както със социалния и демографския профил на осъдените по наркопрестъпления, така и със спецификата на процесуалните действия, съдебната фаза на делата, изпълнението на присъ-дите и наличието на корупционни практики във всички фази на наказателния процес. По-долу е представено обобщение на тези данни в зависимост от отговорите на анкетираните лица.

Пол, гражданство, местоживеене От общо 346 анкетирани 14 бяха жени и 332-ма мъже. Съ-

отношението между двата пола в общи линии е сходно на съот-ношението между мъже и жени сред всички лишени от свобода. В отговор на въпрос къде са живели до осъждането си, повече от три-четвърти от анкетираните са отговорили, че са живели в областни центрове, а останалата част – в малки градове. Общо 95% от анкетираните са с българско гражданство. Сред осъдени-те чужденци бяха анкетирани петима турски граждани, четирима македонски, двама сръбски, двама македонски и по един от Йор-дания, Албания и Латвия, изтърпяващи присъди по чл. 242 НК за пренасяне през граница на наркотични вещества.

Семейно положениеСред осъдените за наркопрестъпления най-голям е относи-

телният дял (69%) на несемейните затворници, делът на семей-ните е 24%, а на разведените 6.4%. При съпоставяне на семей-ното положение с наличието на зависимост се наблюдава, че най-голям е относителният дал на зависимите – общо 42% от

35

тези, които не са семейни, а 55% от семейните са отговорили, че не са употребявали наркотик към момента на извършване на престъплението. Общо 65% от анкетираните нямат деца, 13% имат едно дете, а 12% имат по две деца.

Наличие на наркотична зависимост Според отговорите на анкетираните общо 38% от тях са стра-

дали от зависимост към момента на извършване на престъпле-нието, а делът на тези от тях, които не са били зависими, е 37%. Една значителна част – общо 25%, са отговорили, че са употре-бявали наркотични вещества, но не са били зависими. Високи-ят относителен дял на лицата със зависимост, на които е било наложено лишаване от свобода, основателно поражда въпроса доколко тази мярка е ефективна за тях и какви са възможностите за терапевтично въздействие върху тези осъдени по време на пребиваването им в затвора.

Зависимост между степента на образование и наличието на наркотична зависимост

При съпоставяне на завършеното образование на лишени-те от свобода с наличието на зависимост (виж таблица 4) става ясно, че колкото по-ниско е образованието на лишените от сво-бода, толкова по-голям е относителният дял на зависимите. Така най-висок е относителния дял на зависимите (74%) сред лишени-те от свобода с по-ниско от основно образование.

Работа, зависимост между наличието на работа и наличи-ето на наркотична зависимост

Общо 58% от анкетираните са отговорили, че са имали работа при започване на наказателното производство, а 41% са били без-работни. Сред тези от лишените от свобода, които са имали работа при започване на наказателното производство, 32% са били зави-сими и 41% не са имали зависимост, а сред тези, които не са имали работа, 46% са били зависими, а 33% не са имали зависимост.

Зависимост между етническата принадлежност и наличи-ето на наркотична зависимост

Общо 37% от самоопределилите се като българи са отговори-ли, че са били зависими към момента на извършване на престъп-лението, от тези от тях, които са се самоопределили като турци, 45% са отговорили, че към този момент са били зависими. Най-висок (61%) е относителният дял на зависимите сред тези от ан-кетираните, които са се самоопределили като роми.

36

Предходно осъждане и зависимост между предходно осъждане и наличие на наркотична зависимост

Относителният дял на осъдените за наркопрестъпления, ко-ито не са имали предходна присъда, е 47%; от тях 16% са били осъждани за наркопрестъпление, а 37% са били осъждани за друго престъпление. Общо 54% от лишените от свобода, които са имали предходно осъждане за наркопрестъпление, са съоб-щили, че към момента на извършване на престъплението, за кое-то изтърпяват присъда, са страдали от зависимост. Не много по-малък (50%) е относителният дял на лишените от свобода, които са имали предходно осъждане, но не за престъпление, свързано с наркотици, и са страдали от зависимост към момента на извър-шване на наркопрестъплението.

Спецификата на процесуалните действия при наркопрестъп-ленията се дължи на доминиращото значение на обиска и иззем-ването, при които се откриват наркотични вещества. На въпрос за вида на наркотичното вещество, за което е била наложена присъ-да, се оказа, че в 10 от общо 346 случая предмет на престъпле-ние е повече от едно наркотично вещество. Най-голям бе броят на ефективно осъдените за хероин – 229, или 66% от всички осъ-дени, следван от броя на осъдените за марихуана – 70, или 20% от осъдените, за амфетамини – 34, или 10% от осъдените, за ко-каин – 13, или 3.75% и последно – за други наркотични вещества, включително прекурсори – 10, или 2.9% от осъдените. Графика 6 по-долу представя дяловете на осъдените според вида на нарко-тичното вещество.Графика 6

Осъдени на лишаване от свободаспоред вида наркотично вещество

37

След въпроса за вида на наркотичното вещество на осъдени-те се задаваше въпросът какво е било неговото количество. От-говорите варираха от еднократни дози до няколко десетки килог-рама, съизмерими с хиляди еднократни дози. Големите различия в отговорите не позволиха конкретните данни да бъдат сумирани и съпоставени с другите отговор и. Въпреки това при прегледа на количествата на всеки отделен вид наркотично вещество, бяха изведени следните закономерности:

От анкетираните, осъдени за престъпления, свързани с херо-ин, общо 229 лица, 24 са съобщили, че присъдата им е наложена за количества до 0.2 грама, т.е. относителният дял на осъдените за еднократна доза е 10.5%

От общо 70 анкетирани лица, осъдени за престъпления, свързани с марихуана, седем (10%) са съобщили, че предмет на престъплени-ето е марихуана в количество до два грама (две цигари).

От общо 34 осъдени лица за престъпления, свързани с ам-фетамини, 3 (9%) са съобщили, че присъдата им е наложена за количества до 0.5 грама (една таблетка).

Така става ясно, че относителният дял на ефективно лише-ните от свобода за еднократна доза наркотично вещество е око-ло 10%. Вероятно за всички тези осъдени това е крайна мярка, наложена след изчерпване на всички други възможности за въз-действие. Данните от интервютата обаче показаха, че в няколко от случаите отделни съдилища в по-малки областни центрове и военни съдилища са използвали цялата строгост на закона спря-мо наркозависими лица, заловени с еднократна доза.

Зависимост между мярката за неотклонение след задър-жането и наличието на наркотична зависимост

В отговор на въпрос каква мярка за неотклонение е била на-ложена при повдигане на обвинението, 79.5% от анкетираните са посочили “задържане под стража”. Налагането на най-тежката мярка в почти всички случаи води до осъдителни присъди. Отно-сителният дял на лицата, на които е била наложена мярка “под-писка”, е 8.5%, а мярката “парична гаранция” е била налагана в 9.6% от случаите на налагане на мерки за неотклонение. Както става ясно от отговорите, съдебната система не проявява гъвка-вост по отношение на измененията на мерките за неотклонение. Относителният дял на лицата, на които мярката за неотклонение не е била изменяна, е 88%. В 10% от случаите мярката е била

38

изменена в по-лека и в 1.5% от случаите – в по-тежка. Продължи-телността на задържането под стража при повдигнати обвинения за наркопрестъпления не би трябвало да е по-голяма от тази при други повдигнати обвинения. В отговор на въпрос: “Колко дълго бяхте задържан в ареста (с мярка “задържане под стража”)”, 7% от анкетираните са посочили срок от една до две години, а 4.4% са посочили срок от две до три години. Високият относителен дял на лицата, отговорили по този начин, може да се дължи на това, че част от тях са имали предвид продължителността на мярка-та за неотклонение от момента на задържането до влизането на присъдата в сила.

Противно на очакваното, при наличие на наркотична зависи-мост съдът не налага по-тежки мерки за неотклонение. Така нап-ример „задържане под стража“ е било налагано в 73% от случаи-те при повдигане на обвинения на лица, страдащи от зависимост. Същата мярка е била налагана в 93% от случаите на повдигане на обвинения на лица, които нямат зависимост.

Зависимост между мярката за неотклонение след задър-жането и етническата принадлежност

Етническата принадлежност рефлектира върху мярката за неотклонение, както следва: най-тежката мярка ”задържане под стража” спрямо българите е била налагана в 77% от всички на-ложени им мерки, спрямо турците – в 86.7% от мерките и спрямо ромите – в 87% от наложените мерки. Интересна е закономер-ността, че мярката “домашен арест” е била наложена на 8% от българите и в нито един случай спрямо турци и роми, а мярката “гаранция” – на 10.7% от българите, на 11.7% от турците и в нито един случай спрямо роми.

Зависимост между етническа принадлежност и предход-но осъждане

При изследването на тази зависимост става ясно, че от всички, които са отговорили, че имат предходно осъждане за наркопрестъпление, 85% са българи, 9% са турци и само 3.6% са роми, т.е. рискът от рецидив при вече изтърпяна присъда е най-голям при българите. От тези от анкетираните, които са от-говорили, че имат предходно осъждане, но не за наркопрестъп-ление, 72% са българи, 19.5% са турци и 7% са роми. И накрая, от тези от анкетираните, които са отговорили, че нямат предход-но осъждане, 67% са българи, 18% са турци и 7.5% са роми.

39

Наличие и качество на защита по време на досъдебното производство

Само 18 лица, или 5.2% от интервюираните, са отговори-ли, че не са разполагали със защита по време на досъдебно-то производство. Относителният дял на отговорилите, че са разполагали със защита през цялото време, е 81%, а делът на тези, които са отговорили, че са имали защитник само през част от времето, е 13.7%. В отговор на въпрос: “Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си?”, 60% от интервюираните са отговорили, че той е бил винаги до тях по време на процесуалните действия, 32% са дали от-говор, че е присъствал само на някои следствени действия, а 4.7% са отговорили, че защитникът им не е присъствал изоб-що на следствени действия. Ако това отговаря на истината, то вероятно се отнася за служебната защита, която най-често се ограничава само до „санитарния“ минимум. На уточняващия въпрос дали защитникът е присъствал по време на разпитите, делът на отговорилите, че той е присъствал на всички разпи-ти, е 65%, а делът на отговорилите, че е присъствал, но не на всички, е 22%. Необяснимо висок обаче – 9.7%, е делът на отговорилите, че защитникът им не е присъствал изобщо по време на разпитите, което би се отразило крайно негативно върху качеството на защитата на обвиняемите и впоследствие на подсъдимите лица.

Зависимост между наличие на защита по време на досъ-дебното производство и етническа принадлежност

От общо 18-те лица, които не са разполагали със защита по време на досъдебното производство, 12 са българи, 4-ма са тур-ци и двама са роми, а от тези, които са отговорили, че са имали защита през цялото време, 73% са българи, 16% са турци и 6.5% са роми.

Зависимост между наличие на защита по време на досъдеб-ното производство и наличието на наркотична зависимост

Ако достъпът до адвокатска защита по време на досъдебно-то производство е от изключителна важност за всички обвиняеми лица, за тези от тях, страдащи от зависимост, съществуват изрични процесуални гаранции за осигуряване на защитник. Изследване-то на този проблем показа, че относителният дял на задържаните лица, страдащи от зависимост, които са отговорили, че не са има-

40

ли защитник по време на досъдебното производство, е 3.6% (12 от 337 отговорили). Двама интервюирани, които не са имали защит-ник, са дали отговор, че не са употребявали наркотични вещества, а според други трима по време на досъдебното производство са употребявали, но не са били зависими. Така относителният дял на обвиняемите, които са отговорили, че не са имали защитник по вре-ме на досъдебното производство, е 5% (17 от 337 отговорили). При изричното изискване за участие на защитник по такива дела преди измененията на НК от 13.10.2006 г., липсата на защитник е сериозно процесуално нарушение. Отрицателните отговори на този въпрос биха могли да бъдат обяснени с участието на защитника само “на книга”, без реално негово присъствие на процесуалните действия.

Зависимост между етническа принадлежност и защита пред първата съдебна инстанция

Само двама от общо 344 отговорили, или 0.6%, са съобщили, че пред първата съдебна инстанция не са разполагали със за-щитник. Единият от тях се е самоопределил като турчин, а други-ят като ром. При изследване на вида на защитата при различните етноси става ясно, че само 16% от тези, които са се самоопре-делили като българи, са имали служебен защитник, а всички ос-танали са разполагали с договорен защитник. Сред тези от осъ-дените, самоопределили се като турци, със служебна защита са разполагали 32%, а при самоопределилите се като роми със слу-жебна защита са разполагали 30% от интервюираните, т.е. делът на подсъдимите от малцинствата, които не са имали възможност да си наемат защитник, е около два пъти по-голям.

Наличие на защита пред първата съдебна инстанция – на-личие на наркотична зависимост

Същите двама от общо 338 анкетирани (0.6%) са отговорили, че въпреки че са били зависими, не са имали защитник пред пър-вата съдебна инстанция, като причините за това най-вероятно са същите, както тези по време на досъдебното производство. От другите лица, които са били зависими, 39, или 11.5%, са имали служебен защитник, а 87, или 26%, са имали договорен защитник пред първата съдебна инстанция.

Размер на присъдите и глоби За периода от 2000 г. до измененията на НК от 13 октомв-

ри 2006 г. минимумът на наказанието за всички предложения, из-броени в ал. 1 на чл. 354а НК, бе 10 години лишаване от свобода.

41

Поради това, доколкото почти всички присъди бяха наложени точ-но в този времеви отрязък, се очакваше, че една голяма част от лишените от свобода за наркопрестъпления изтърпяват минимум 10-годишни присъди. Резултатите от анкетата обаче не потвърди-ха това очакване. Изненадващ се оказа фактът, че относителният дал на осъдените на лишаване от свобода за срок от 10 до 15 г. е едва 8.5%, а осъдените за срок от 15 до 17 г. са 6.5%, като тези присъди са наложени не по чл. 354а, а по чл. 242 НК (пренасяне през границата на наркотично вещество). Фактът, че на общо 85% от осъдените за наркопрестъпления са наложени наказания под минимума, е показателен, че българският съд е използвал всички правни възможности, за да избягва налагането на наказания в раз-мера, който законодателят е предвидил като минимален. Съгласно текста на чл. 354а НК, с лишаването от свобода съдът налага куму-лативно и глоба, която при ал. 1 е в размер от 100 000 до 200 000 лв. Както се вижда от отговорите на интервюираните, общо на 6% от тях са били наложени глоби до 100 000 лв., като в половината от тези случаи глобата е била 50 000 лв. На 12.7% от осъдените са наложени глоби от 100 000 лв., а на 7% глобата е била 200 000 лв. Така се очертава закономерността глоби да бъдат налагани заедно с около една трета от ефективните присъди лишаване от свобода. С изключение на глобите, наложени за пренасяне през границата на наркотични вещества, когато размерът на деянията и тяхната обществена опасност са изключително големи, налагането на глоба на лица, страдащи от зависимост, основателно поражда въпросът кого глобява съдът, защо е необходима такава санкция и доколко тя е изпълнима. В отговор на въпроса: “Платихте ли глобата, която Ви е наложена с присъдата?”, 92.4% от осъдените, на които е била наложена глоба, са отговорили, че не са платили никаква част, 4.3% са отговорили, че са платили част от глобата, и само 3.3% са дали отговор, че са платили изцяло наложената глоба.

Зависимост между размера на присъдите и наличието на наркотична зависимост

Проследяването на размера на присъдите в зависимост от наркотичната зависимост показа интересна закономерност. Бро-ят на осъдените на лишаване от свобода до 5 г., които са съобщи-ли, че са били зависими, е общо 98, а броят на осъдените до 5 г., които не са имали зависимост, е общо 41. По същия начин броят на зависимите, осъдени на лишаване от свобода от 5 до 10 г., е

42

общо 21, а на тези, които не са имали зависимост, изтърпяващи присъди в същия интервал, е общо 43.

Наличие на защита пред въззивната инстанцияОтносителният дял на анкетираните, които са дали отговор,

че не са разполагали със защитник пред втората инстанция, е по-голям в сравнение с този на първата инстанция. Такъв отговор са дали общо 5.6% от подсъдимите, които са обжалвали присъдите си. С договорен защитник пред втората инстанция са разполага-ли 76.7%, а със служебен 13.3%.

Присъдите на въззивната инстанция по наркодела – на-личие на наркотична зависимост

За разлика от осъдените за други престъпления, относител-ният дял на осъдените, които са съобщили, че не са обжалвали присъдите си, е 45%. Големият дял на необжалваните присъди се дължи на правните възможности за решаване на делата със споразумения или съкратени съдебни следствия. Сред тези от осъдените, които са обжалвали присъдата на първата инстан-ция, в 65% от случаите присъдата е била потвърдена, в 31% от случаите присъдата е била по-лека от тази на първоинстанци-онния съд и в 4% от случаите присъдата след обжалване е била по-тежка от тази на първоинстанционния съд. При съпоставянето на данните от въпросите за наличието на зависимост и за присъ-дата на въззивната инстанция се вижда, че от всички, които не са обжалвали по една или друга причина, 49% са били зависими, а 19% не са били зависими. Оттук може да се направи заключение, че подсъдимите, които страдат от зависимост, по-често сключват споразумение и се признават за виновни, или ако са били осъде-ни по общия ред, не са обжалвали, защото не са били убедени, че присъдата на въззивната инстанция би била по-лека. Данните сочат, че при наличие на зависимост възможността за намалява-не на присъдата от въззивния съд е 2.5 пъти по-малка в сравне-ние с тези от обжалващите, които нямат зависимост.

Наличие на защита пред касационната инстанцияДелът на подсъдимите, които не са имали защитник пред тре-

тата инстанция, е по- голям от дела на подсъдимите, които не са имали защитник пред втората инстанция – общо 7.9%. С дого-ворен защитник са разполагали 70.5%, а със служебен 11.5% от подсъдимите, като тези дялове са по-малки в сравнение с анало-гичните данни за въззивния съд.

43

Присъдите на касационната инстанция – наличие на нар-котична зависимост

Общо 56% от подсъдимите не са обжалвали присъдата на въззивния съд. От тях 28% не са били зависими от наркотични вещества, а 48% са били зависими. От тези от обжалвалите, на които присъдата на въззивния съд е била потвърдена, 63% не са били зависими, а 20% са били зависими. От всички подсъдими, на които касационната присъда е била по-лека от въззивната, 42% не са били зависими и 37% са били зависими от наркотични вещества.

В началото на 2007 г. БХК отправи еднотипно запитване до всички окръжни съдилища в страната за броя на делата по чл. 354а и 242 НК, за начина по който са били решени и за вида и размера на присъдите. В графика 7 по-долу са обобщени данни-те, постъпили от съдилищата за 2006 г.

Графика 7Брой дела и наложени присъди за 2006 г.

по данни на окръжните съдилища

Обобщената справка от окръжните съдилища показа, че броят на приключилите наркодела през 2006 г. е 1925 и че относителният дял на присъдите, произнесени след сключено споразумение, е 990, т.е. техният относителен дял е 51.4%. Общият брой на нало-жените присъди надвишава сбора на отделните видове наказания поради това, че с някои от присъдите са били наложени наказания на повече от едно лице. С изключение на делата на Софийския

44

градски съд, общият брой на оправдателните присъди е 27, като техният относителен дял от общия брой на приключилите дела е 1.4%. Изключително висок се оказа и относителният дял на услов-ните присъди – 56.5% от общия брой на приключилите наркодела, като в отделни съдилища относителният дял на условните присъ-ди достига 90%. Що се отнася до другата крайност – относителни-ят дял на тежките присъди (над 5 г. лишените от свобода) е 6.3%. Данните от отделните окръжни съдилища показаха огромни раз-лики по отношение на броя на делата и на решенията по тях. Така например, докато някои от съдилищата през 2006 г. са гледали по няколко дела – Разград, Ловеч, Смолян, други, като Благоевград-ския окръжен съд, съобщават за 337 приключили дела, а броят на тези дела в т.нар. “замърсени градове” е както следва: София – 581, Пловдив – 316, Варна – 57, Бургас – 75, Стара Загора – 59. За отделни съдилища използването на споразумения по наркоде-ла е масова практика. Относителният дял на присъдите, наложени след сключено споразумение спрямо броя на приключилите дела в някои от окръжните съдилища, е, както следва:

При интервюирането на лишени от свобода стана ясно, че за разлика от цивилните съдилища, налагащи ефективни присъди само при най-сериозни престъпления, военните съдилища съдят изключително строго. Едно от интервюираните лица разказа, че присъдата му от Варненския военен съд в размер на 1 г. и 8 месе-ца ефективно лишаване от свобода е била наложена за държане на 0.59 г или ½ цигара марихуана. Присъдата е била потвърдена на втората инстанция, а ВКС я намалил на 1 г. лишаване от сво-бода. Друг от интервюираните съобщи, че изтърпява присъда от шест години, наложена от Пловдивския военен съд за държане на 0.023 г хероин на стойност 1.49 лв. Присъдата е била потвър-дена от Военноапелативния съд и от ВКС.

Благоевград Враца Кюстендил Варна Шумен Велико Търново86% 90% 75% 70% 70% 68%

Други окръжни съдилища обаче не използват пълноценно възможностите за процесуална икономия, поради което относи-телния дял на споразуменията при тях е както следва:

Монтана Перник Пазарджик Кърджали Габрово0% 11% 20% 25% 25%

45

5. Специфика на обвиненията по чл. 354а и 242 НК и тяхното изменение в хода на наказателното про-изводство

Чрез анкетата беше изследван и въпросът за кои предложе-ния на чл. 354а НК е повдигнато обвинение в досъдебното произ-водство. Целта на това питане бе да се направи сравнение между отговорите, получени при задаването на този въпрос, с отговори-те на въпросите какво точно е било обвинението в обвинителния акт и по кое предложение в крайна сметка е било осъдено лице-то. По отношение на някои предложения се очертаха интересни закономерности, а при други не се наблюдаваше промяна.

По първото предложение на чл. 354а НК – „произведе или преработи” наркотично вещество – не се наблюдава изменение в различните стадии на наказателното производство. В четири от случаите е било повдигнато такова обвинение в досъдебното производство и в четири обвинителни акта това обвинение се за-пазва, като в крайна сметка четири лица са били осъдени по това предложение на чл. 354а НК.

Отговорите по отношение на второто предложение „придо-бие” не са така константни, както в първото. Общо 58 от отгово-рите сочат, че обвинение по това предложение е било повдигнато в досъдебното производство. Същото обвинение се е запазило в 55 обвинителни акта, но само в 43 случая това обвинение е било потвърдено от съда чрез присъдата.

„Разпространението” е третото предложение на чл. 354а НК. По отношение на него се наблюдава явно занижаване на броя в хода на наказателното производство. От 125 отговора, дадени на въпроса “Kакво обвинение Ви бе повдигнато в досъдебното про-изводство?”, само в 109 случая същото обвинение е било застъ-пено и в обвинителния акт. От тези лица само 91 са били осъдени за разпространениe, т.е. в цели 27% от случаите повдигнатото обвинение не е било доказано в съда. Изводът, който може да се направи при тези данни, е, че разпространението е много по-трудно доказуемо в сравнение с другите предложения, визирани в чл. 354а НК.

Подобни са данните и по отношение на декриминализирано-то с новия НК предложение на чл. 354а – „съхранява”. В общо 112 случая е било повдигнато обвинение за съхранение в досъдеб-

46

ното производство. От тях само 106 стават част от обвиненията, повдигнати в обвинителен акт. За пореден път следва намалява-не до 98, когато това обвинение е било доказано в съдебна зала и лицето е било осъдено по това предложение.

Интерес представляват данните по отношение на най-изпол-званото предложение на чл. 354а НК, а именно „държи”. Отго-ворите сочат, че в 226 случая обвинение по това предложение е било повдигнато в досъдебното производство. При повдигане на обвинението обаче интервюираните посочват, че в общо 230 от случаите държането на наркотично вещество е присъствало в обвинителния акт. Любопитно е, че макар и с малко, е налице увеличаване на случаите, което не се наблюдава по отношение на нито едно от другите предложения на чл. 354а НК. Случаите, при които обвинението е доказано пред съда и има осъждане, са 225. Изводът, който може да бъде направен, е, че държането е най-лесно доказуемо измежду всички предложения на чл. 354а НК.

Данните за следващото предложение на чл. 354а НК – „пре-возва, пренася”, са както следва: в 38 случая е било повдигнато обвинение по това предложение в досъдебното производство, в 29 обвинителни акта това предложение е било повдигнато като обвинение, а в съда са издържали обвиненията и са произнесени присъди по 25 от случаите.

В хода на наказателния процес данните от отговорите на ин-тервюираните по отношение на следващото предложение на чл. 354а НК, а именно „склонява някого към употреба”, не са претър-пели промяна. На всеки един от трите въпроса са дадени една-къв брой случаи – 5. Същият константен резултат се наблюдава и по отношение на следващото предложение – „засява и отглежда опиев мак”. Само в един случай се е стигнало до осъждане на лице по това предложение.

Изследването имаше за цел да проучи какви са данните и по отношение на чл. 242 НК, който инкриминира пренасянето през границата на наркотични вещества. При обработване на получе-ните при анкетирането данни се вижда, че случаите, при които има повдигнато обвинение в досъдебното производство, са общо 32. Такъв е и броят на случаите, по които има повдигнато обвине-ние по същия член и в обвинителния акт. С един са по-малко тези случаи, когато лице е било осъдено.

47

6. Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела

Тези два процесуални механизма са примамливи за използ-ване поради това, че водят до бързо приключване на делата. Те са изгодни както за адвоката, така и за прокурора и за съдебния състав. Подсъдимите обаче често не са наясно с възможностите, които им предоставя законът. Когато защитниците им разяснят доколко такова гледане на делата е благоприятно за тях, подсъ-димите най-често се съгласяват на споразумение или на съкра-тено съдебно следствие.

СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕС влизането си в сила, новият НПК въведе в Глава двадесет и

седма съкратеното съдебно следствие като нов механизъм за ре-шаване на делата, който не бе познат в нашето законодателство до 29.04.2006 г. За започване на разглеждането по реда на тази глава е нужно да има решение за това служебно от съда или по искане на подсъдимия. При направено такова искане от подсъди-мия законът не задължава съдията да го приеме, но и не казва, че той има право да реши по собствено убеждение. В Пловдивския районен съд се е наложила практиката, след като подсъдимият лично или чрез своя защитник поиска делото да бъде гледано по реда на Глава двадесет и седма, съдията да е длъжен да приеме това искане, без възможност да му се противопостави. За изпол-зването на този механизъм има две процедури:

Подсъдимият и неговият защитник да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съ-държанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство или подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В първата хипотеза при провеждането на съдебното следствие не се извършва разпит на посочените и одобрени от съда свидетели и вещи лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на об-винителния акт. При втората хипотеза, след като подсъдимият нап-рави самопризнание и се съгласи с фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, ако съдът намери, че е виновен, налага

48

наказание при условията на чл. 55 НК – под предвидения за съот-ветното престъпление минимум, но може и да признае подсъдимия за невиновен. Любопитен факт е какво се случва, когато извърши-телят е бил осъждан неколкократно, бил е заловен с високорисково наркотично вещество в голямо количество и поиска от съда разглеж-дане на делото по реда на Глава двадесет и седма. Такъв подсъдим би получил наказание под предвидения минимум, независимо от всички многобройни отегчаващи обстоятелства. Същото наказание би получил и подсъдим, в чийто казус има изключителни и многоб-ройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, минимално количеството наркотично вещество и т.н. Този пропуск на закона би могъл да бъде поправена като се постави ограничение за прилагане на тази процедура при наличие на предходна присъда на подсъдимия и при предоставяне на възможност на съда във все-ки конкретен случаи по собствено убеждение да изрази съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното следствие.

СПОРАЗУМЕНИЕСлед влизането в сила на новия НПК на 29.04.2006 г. в бъл-

гарското законодателство се появи възможността делата за теж-ки умишлени престъпления по Глава XI от НК – раздел ІІІ да се решават със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Престъпленията по чл. 354а-354в НК са част от Глава XI НК – раздел ІІІ. Приемането на този процесуален механизъм доведе до бум на наркоделата, приключили със споразумение, и той се наложи като практика в българските съдилища.

Чл. 381, ал. 4 НПК постановява, че със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния ко-декс и без да са налице изключителни или многобройни смекчава-щи отговорността обстоятелства. Дори и разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма – съкратено съдебно следствие, е по-благоприятно за дееца, защото в този случай чл. 373 НПК за-дължава съда, ако постанови осъдителна присъда, да определи на-казанието при условията на чл. 55 НК и без да са налице многоброй-ни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Споразумението най-често е по предложение на защитника, но може да бъде изготвено и по предложение на прокурора, как-то предвижда и НПК. В практиката се наблюдават случаи, когато и самият съдия подканва страните към решаване на делото по този ред. Но дори и в тези случаи, то пак е нужно да бъде пос-

49

тигнато между прокурора и защитника, а съдията само го одоб-рява или нанася поправки според собствените си убеждения. Логичният въпрос тук е дали споразумението се превръща в ге-нератор на корупция. Изследователите на БХК са били свидете-ли на договаряне на наказанието между защитника и прокурора непосредствено преди съдебното заседание, когато прокурорът първоначално се противопоставя на предложение на защитника, след което убеждаването приема друга форма и договарянията се извършват на ухо. В конкретния случай единствената функция на лице в ролята на посредник в Пловдивския районен съд бе да направи уговорка с прокурора от името на защитниците, което основателно поражда съмнение за корупция на това ниво.

За да се приложи постигнатото между защитата и прокурора споразумение, е необходимо обвиняемият да декларира, че се от-казва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. На практи-ка текстът на споразумението се изготвя от прокурора и съдебния секретар. Следва одобряване от съдебния състав и окончателният вариант е готов за подписване. По закон съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. Практиката показва, че процедурата невинаги се спазва. Констатиран бе случай в съдебната зала, в кой-то дори и най-основният въпрос – дали подсъдимият се признава за виновен – не беше зададен. Факт е, че наказанията, които се нала-гат при споразумение, най-често са под предвидения минимум при условията на чл. 55 НК и доста често се налагат в условията на чл. 66 НК, като съдът отлага изпълнението на наложеното наказание.

Данните от анкетата показаха, че относителният дял на лише-ните от свобода, които са били осъдени след сключено споразу-мение, е 32.6%, като в 11% от тези случаи споразумението е било сключено, след като съдът е предложил в него да се направят промени. Само в един от случаите съдът не е одобрил спора-зумението и затова то не е било сключено. Обобщената инфор-мация от отговорите на интервюираните показва, че в 67.4 % от случаите не е било сключено споразумение, като при около 2/3 от случаите присъдата е влязла в сила преди в правния мир да се появи възможността да се сключва споразумение за този вид престъпление. Данните, които БХК получи за дейността на ок-ръжните съдилища през 2006 г., и наблюдението на дела налагат извода, че около една втора от съдебните заседания, водени по

50

чл. 354а НК, приключват със споразумение. Това прави разглеж-дането на делата по Глава XXIX НПК една доста разпространена практика за съдебни заседания от този вид.

Това обаче е доста притеснителна статистика по отношение на някои предложения на чл. 354а НК, доколкото НПК налага, че за всички дела, водени по раздел ІІІ от глава XI от НК, съществува възможността да бъдат решени със споразумение. Не може да се сравнява тежестта на престъплението по ал. 1, чл. 354а НК, визираща разпространение на наркотични вещества или техни аналози, с тежестта на престъплението по ал. 3, чл. 354а НК, ви-зираща само придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози. Самият Наказателен кодекс предвижда раз-лични наказания за тези две престъпления.

Съдебната практика показва, че споразумения се сключват независимо от тежестта на престъплението и неговата квалифи-кация. За решаване на делото със споразумение няма ограниче-ния, освен изброените в НПК тежки умишлени престъпления, за които не може да се сключи такова. Необходимо е само одобре-нието на съдията, чиято задача е да провери дали то не проти-воречи на закона и морала. Досегашните наблюдения на дела от екипа на БХК показват, че най-често съдът предпочита делото да приключи колкото може по-бързо.

Показателен в това отношение е журналистически материал, озаглавен „Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо”, с подзаглавие „Провалят първото дело за организирана престъп-на група”27. В него се описва дейността на организирана престъпна група, която е разпространявала високорискови наркотични вещес-тва на територията на гр. Стара Загора. С помощта на полицията ка-налът е разкрит. Членовете на групировката са задържани, повдиг-нато им е обвинение. Оказва се, че са добре познати на полицията заради сериозното им криминално минало. Историята завършва с признаване на вината на подсъдимите и делото бива решено със сключване на споразумение. Присъдите, наложени им за системно разпространение на хероин, марихуана и амфетамини, са половин година лишаване от свобода, колкото време те самите са прекарали в ареста. Доколко справедливо е това наказание спрямо тежестта на престъплението, е един основателен въпрос.

27 В. „168 часа”, 07.09.2006 г.

51

7. Какво показа наблюдението на наказателния процес по наркодела?

Първата фаза на наказателния процес започва с полицейс-кото задържане и повдигане на обвинението. Наблюденията за този период се основават както на направените интервюта в зат-ворите, така и на информация от жалбоподатели, които са били задържани с минимални количества наркотично вещество.

В един от случаите лице на 22 г. било спряно за проверка на документи от двама униформени служители. При извършения обиск на публично място в багажа му било намерено наркотично вещество и бил задържан за 24 часа. В постановление за прив-личане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение е впи-сано, че лицето е държало високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нетно тегло 0.33 г на стойност 1.98 лв. без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, като случаят е маловажен.“ Седем месеца след задържането му слу-чаят не е приключил. Първоначално прокуратурата върнала на разследващия орган постановлението с препоръка цитираното постановление да бъде връчено в присъствието на защитник, предвид обремененото психично състояние на уличеното лице. Съгласно направената психиатрична експертиза лицето страда-ло от психична зависимост към марихуана. Тази диагноза била вписана в експертизата по съвет на психиатъра, според кого-то наказателната отговорност би била по-малка при наличието на зависимост. След повторното връчване на постановлението то отново било изпратено в прокуратурата, откъдето се очак-ва решение за развитието на делото. На различни стадии от производството със случая са били ангажирани различни дър-жавни служители – полицаи, поемни лица, дознател, експерт по наркотични вещества, психиатър, служебен защитник, делово-дители, призовкар, прокурор (на по-късен етап и съдия, съдебни заседатели и др.) – всички те са работили по случай, в които стойността на предмета на престъпление е 1.98 лв., без да е налице обществена опасност и без да има потърпевши. Въз ос-нова на този и на много подобни случаи всеки външен наблюда-тел би направил извод, че бюджетът на правоохранителните и правораздавателните органи е изключително щедър, след като си позволява разходи, включително за заплати на изброените

52

по-горе служители, занимаващи се с толкова малозначителен случай.

Подобен е случаят на жалбоподател, който потърси правна помощ от БХК - студент, който заедно с брат си бил обискиран на публично място и била намерена една цигара марихуана в кутия с други цигари, а по-късно още 2 г, завити в плик. Последвала покана за доброволно предаване, след което двамата писали обяснения и два часа по-късно били освободени. На следващия ден младежът трябвало да се яви за разпит в управлението. Разпитът бил проведен в присъствието на двама мъже и жена, без да се представят кой в какво качество присъства в поме-щението. Било му направено предложение да “натопи някого”, за да бъде освободен и да не повдигат обвинение. Пет месеца след датата на задържането студентът не е получил призовка и не е наясно какво предстои.

В два други случая, наблюдавани от БХК – на минимално количество марихуана и на по-малко от един грам “джойнт” – последвало полицейско задържане, след което младежът, в когото била открита марихуана, бил уведомен в полицейското управление, че няма да се стига до съд, но предстои да се да-ват пари, а на притежателя на “джойнт” било казано, че ще има дело. Няколко месеца по-късно обаче бил уведомен, че поради малкото количество прокурорът отказва да внесе обвинението в съда.

В случаи на допуснати грешки при събирането на доказа-телствата и на процесуални нарушения по време на обиска и изземването, обвинението не може да издържи и съдът издава оправдателна присъда. Типичен пример за оправдателно реше-ние на съда е едно от наблюдаваните от БХК дела в СРС:

НОХД 15103/06 на СРС. Подсъдимият Т. И. има повдигнато обвинение по чл. 354а,

ал. 3, т. 1 НК за държане на високорискови наркотични вещес-тва – пакет от 102 грама коноп и опиум. В апартамента на Т. И. и приятелката му са намерени наркотични вещества. Подсъдимият твърди, че това не са негови пакети, а на при-ятел, който ги е посетил предната вечер в апартамента им и ги е оставил там.

При разпита на един от свидетелите – възрастна дама,

53

съседка на Т. И., беше предявен протоколът за обиск, претър-сване и изземване, който тя е подписала, но в съдебната зала, както от думите й, така и от поведението й, стана ясно, че не е знаела за какво точно е била повикана в апартамента от полицаите, не е чела протокола и не е знаела какво точно пише в него, когато го е подписала. Стана ясно, че свидетел-ката е пристигнала едва в 11 часа в апартамента, докато бе установено, че полицаите са започнали обиска още около 9 часа. По същия начин по отношение на протокола за разпит на свидетел, който също беше предявен на свидетелката, тя каза, че са й дали едни листа да разпише, но не е знаела съдържанието им. Другият разпитан свидетел бе приятел-ката на подсъдимия М., с която той живее. Версията, която тя подкрепяше, беше, че други две лица, които са им били на гости предния ден, са донесли някакъв плик и са си тръгнали вечерта бързо след едно телефонно обаждане, като са оста-вили плик и дамска чанта в апартамента.

Подсъдимият в своите обяснения твърдеше, че вероятно полицаите са претърсвали апартамента заради предишни проблеми, които той е имал, а именно – предишно дело за фалшиви пари, но делото е приключило с оправдателна при-съда. Когато полицаите са пристигнали в апартамента, не са му казали какво точно търсят, не са споменали наркотици, а само са казали „къде са нещата?“.

По делото е изготвена психиатрична експертиза на под-съдимия, която заключава, че не е бил психотичен към момен-та на деянието.

Прокурорът в своето становище по съществото на де-лото заяви, че доказателствата – протоколите за претърс-ване и изземване, както и експертизите, доказват деянието (без да коментира проблемите в тези доказателства, които станаха видни по време на заседанието). Той поиска да не се кредитират гласните доказателства на свидетелката М. за това, кой е оставил наркотика в апартамента, тъй като наркотикът бил намерен на няколко места в апартамента и следователно не би могло външен човек да ги е поставил. Прокурорът поиска да се наложи наказание 3 години лишаване от свобода, като за отлагане на изпълнението на наказание-то по чл. 66 оставя на съда да реши това.

54

Адвокатът в становището си по същество посочи подроб-но всички проблеми на доказателствата и на тяхното събира-не и подчерта, че с такива доказателства не може по безспо-рен начин да се установи извършване на престъплението. Той посочи, че не са открити пръстови отпечатъци на подсъдимия върху плика и чантата, намерени в апартамента му, което да потвърждава версията на обвинението, че те са били негови. Не са събрани никакви доказателства, които да сочат в чия собственост е бил наркотикът. Не са налице и доказателс-тва, които от субективна страна да потвърждават извърш-ването на деянието – няма доказателства по делото подсъ-димият да знае точно какви вещества държи, тяхното тегло и количество. От докладните записки на полицията ставало още ясно, че те са търсили парични знаци, а не наркотици. Посочи и пропуски при извършването на експертизите.

Съдебното решение: Съдът оправда подсъдимия още в самото съдебно заседание, без дори да се оттегли на съве-щание. Съдията, след като се консултира с двамата съдебни заседатели, заяви, че няма нужда от съвещание, и произнесе оправдателна присъда. След заседанието и извън протокола съдията заяви, че при такива доказателства няма какво дру-го да направи, освен да го оправдае. Съдебните заседатели от своя страна споделиха, че и на първото заседание свиде-телските показания и показанията на поемните лица са били подобни и че няма безспорно доказване.

Обичайна практика е при намиране на наркотично вещес-тво полицейските служители да подканват лицата, задържани с малко количество наркотик (обикновено марихуана), да пре-дадат доброволно намереното. За това се съставя протокол за доброволно предаване, в противен случай протоколът за обиск трябва да бъде одобрен от съда. Несъвършенствата при със-тавяне на протокола допринасят за това той да не може да из-държи пред съда. Пример за това е дописването впоследствие, след първоначалното съставяне на протокола за доброволно предаване, с друг почерк, какво е точно съдържанието на на-мереното пликче. При съставянето на протокола е необходимо да присъстват поемни лица, чиито показания по-късно в съда представляват доказателствени средства. Така проблем за до-казването се оказва невъзможността на поемното лице (често

55

случаен минувач) да си спомни обстоятелствата по съставяне-то на протокола или изобщо факта на неговото съставяне. В практиката се случва и часът на съставянето на протокола за доброволно предаване и часът на разпита на поемното лице от дознателя да са объркани, което отново поставя въпрос пред съда за достоверността на съставения протокол. В случай че в момента на задържането наркотичното вещество се изхвърли на земята, доказването, че именно представеното пликче или цигара са били изхвърлени от подсъдимите, е сериозен проб-лем. Често и самите полицейски служители дават противоречи-ви или непоследователни показания в съда.

Наблюдението на съдебни дела за наркопрестъпления започ-на от третия месец от времетраенето на проекта и продължи до последния месец. За осъществяването на това наблюдение БХК се нуждаеше от предварителна информация от съдилищата за но-мерата на такива дела, както и за датите и часовете, в които ще се гледат. След отправено запитване до Софийския, Пловдивския и Благоевградския районен съд БХК получи необходимата информа-ция. Така във времетраенето на проекта изследователският екип на БХК наблюдава общо 47 съдебни заседания, гледани в шест различни съдилища на територията на България, а именно: Со-фийския районен съд (СРС), Софийския градски съд (СГС), Район-ния съд – гр. Пловдив, Окръжния съд – гр. Монтана, Окръжния съд – гр. Плевен, Окръжния съд – Благоевград. В Таблица 7 по-долу е направено обобщение на броя на делата, на тяхното развитие и на видовете наложени присъди:28 (виж таблица 7).

От таблицата става ясно, че относителният дял на делата, които са били отложени, е 42.5%. Причините за отлаганията могат да бъдат най-различни – неявяване на подсъдими, сви-детели или експерти, необходимост да се изготви експертиза, късно връчване на обвинителния акт и необходимост защитата и подсъдимият да се запознаят с него, отвод на служебен за-щитник и др. По някои от делата се стигаше до неколкократни отлагания. Типичен пример в това отношение е преразказът по-долу, направен след наблюдавано от БХК дело в Пловдивския районен съд. Делото бе характерно с начина си на протичане и неочакваната развръзка:

28 Вж. Приложение 2, където е представена таблица за хода на наблюдаваните дела.

56

Съ

д, к

ойто

е гл

едал

де

лото

Бро

й на

блю

дава

ни

дела

Отл

ожен

и де

ла

Реш

ени

дела

Дел

а, р

азгл

едан

и по

ред

а на

глав

а 29

Н

ПК

(реш

аван

е съ

с сп

ораз

умен

ие)

Дел

а, р

азгл

едан

и по

ре

да н

а гл

ава

27 Н

ПК

(съ

крат

ено

съде

бно

след

стви

е)Д

ела,

зав

ърш

или

с оп

равд

ател

ни

прис

ъди

Дел

а, п

о ко

ито

прис

ъда

та е

усл

овно

ос

ъж

дане

Дел

а, п

о ко

ито

прис

ъда

та е

адм

и-ни

стра

тивн

о на

каза

ние

СРС/СГС 19 8 11 4 3 3 3 2

Районен съд - Пловдив 23 9 14 7 3 0 6 4

Окръжен съд - Монтана 1 0 1 0 0 1 0 0

Окръжен съд - Плевен 1 1 0 0 0 0 0 0

Районен съд - Благоев-

град3 2 1 1 0 0 0 0

Общо: 47 20 24 12 6 4 9 7

Таблица 7

Пловдивски районен съд (I наказателен състав)Инстанция: Първа

Първо заседание - 28.12.2006 г. Подсъдимият не се явява, защото не е редовно призован. Съ-

дията измени мярката на подсъдимия от 500 лева гаранция в “по-тежка” – 700 лева, като внесената гаранция да остане за сметка на държавата. В конкретния случай наблюдаваме изменяне на мярката в по-висока, а не в по-тежка. В случай че гаранцията не бъде платена в седемдневен срок, мярката ще бъде променена в задържане под стража. Делото беше отложено и насрочено за 19.01.2007 г. от 10 часа.

Второ заседание - 19.01.2007 г.В залата присъстват подсъдимият с негов упълномощен адвокат

и двама свидетели. Вещото лице не се явява – има болничен лист.Дава се ход на делото. Жалбата на адвоката срещу мярката

остава без разглеждане. Съдът я смята за недопустима поради изпускане на 7-дневния срок от откритото заседание, в което е постановена мярката.

57

Снемане самоличността на подсъдимия: средно специално образование, осъждан, таксиметров шофьор. Обвинителният акт е бил връчен в деня преди делото. Адвокатът поиска да ползват 7-дневния срок, за да се запознаят с обвинителния акт. Делото се отлага за 08.02.2007 г. от 9.00 часа.

Трето заседание - 08.02.2007 г.Има молба от вещото лице – ползва годишния си отпуск. Дава се ход на делото.Снемат се самоличностите на свидетелите. Прокурорът: Районна прокуратура – гр. Пловдив обвинява П.

Д. за държане на 0,0109 г хероин – чл. 354а, ал. 3, предл. 3, НК на стойност 1.79 лв.

Подсъдимият не се признава за виновен, казва, че ще даде обяснения след свидетелите.

Следват подробни разпити на трима свидетели от прокуро-ра, съдията и защитата. Разпитите са свързани с детайли около намирането в автомобила на подсъдимия на две пакетчета нар-котично вещество, поставени в цигарена кутия. При разпита на третия свидетел става ясно, че полицейските служители са раз-полагали с оперативна информация, че лицето разпространява наркотични вещества.

Прокурорът: Имало е информация, че той разпространява наркотици. Искам съдебно-медицинска или съдебно-психиатрич-на експертиза, за да се установи дали лицето е употребявало наркотици. Смятам го за относимо.

Адвокатът: Няма такава правна квалификация, която да осви-детелства. Никой не може да изследва току-тъй когото и да било. Погледнете го от процесуална икономия, ако щете – за 1,79 лв. това моментално попада под хипотезата на маловажен случай.

Съдията: Основателно е искането на прокурора, за да се от-крие обективната истина. Назначавам извършването на комплек-сна експертиза с участието на вещи лица: психолог, психиатър, медицинско лице. Експертизата да отговори на въпросите:

1. Има ли налице наркотична зависимост?2. Към кое вещество?3. Каква е дневната доза?Адвокатът: Смятам, че след като съдът уважи искането,

трябва да конкретизира всички данни – въз основа на какво ще се докаже, че през септември 2006 г. подсъдимият е бил зависим

58

или не. На мен не ми е известно как ще стане това, затова искам да конкретизирате.

Съдията: Съдът няма да конкретизира въз основа на какви доказателства ще стане това.

Адвокатът: Тогава аз искам вашия отвод! Той е невинен до доказване на противното! Какви са вашите мотиви да назнача-вате такава експертиза? Та вие не вярвате на лицето, с което се познават от деца. Плюс това, това ваше определение не беше обсъдено с двамата съдебни заседатели. Каква е тяхната роля? Вие как така назначавате експертиза, без да сте го обсъдили? Така аз искам вашия отвод.

Прокурорът: Явно защитата се притеснява от това събиране на доказателства. Адвокатът: Нито аз се притеснявам, нито моя подзащитен. Никъде не се посочват данни за употреба на нарко-тични вещества. Не знам как го измислихте?

Прокурорът: Можеше днес да го приключим, но вие не искате. Адвокатът: Няма да го приключим! Тук има представител на

БХК. Те пишат доклади и всичко ще излезе наяве – тогава ще стане ясно кой си върши работата и кой – не.

След направената забележка съдът се съвещава.Съдията: След съвещание на съда съдът взе решение и не

се отвежда. Възраженията на защитата не са основателни за от-вод. Отлага и насрочва делото за 19.03.07 г. от 9 часа.

Четвърто заседание - 19.03.2007 г. Едно от вещите лица, извършили комплексната експертиза,

не се явява, защото ползва годишния си отпуск. Дава се ход на делото.Прочете се заключението на експертизата. Поради липса на

дактилоскопични изследвания и други данни на въпросите на ек-спертизата не може да бъде отговорено.

В. Л. 1: Поддържам заключението. И искам да обясня след-ното – подсъдимият отказа да даде урина, съгласи се само на психологическо изследване. При направената проверка в психи-ческия диспансер се установи, че на 7 януари 2004 г. на лицето е бил извършен амбулаторен преглед, на който той се е явил са-мостоятелно. Като причина за това е фактът, че лицето шмърка хероин по 5-6 пъти. Предписано му е лечение.

Прокурорът: Какъв е бил този преглед?В. Л. 1: Амбулаторен преглед, по негово собствено желание.

59

Защитата казва, че държи на разпита на вещото лице, което не се е явило.

Прокурорът: Подсъдимият желае ли днес да даде обяснения?Адвокатът: Следващия път ще даде.Съдията: Считам делото за неизяснено заради неявяването

на вещото лице. Адвокатът: Смятам делото за неизяснено, поради което ис-

кам отлагане.Съдът отлага и насрочва делото за 5 април 2007 г.

Пето заседание - 5 април 2007 г.Вещото лице се явява лично. Дава се ход на делото.Прочете се заключението на вещото лице, извършило хими-

ческата експертиза: 2 бр. пакетчета, съдържащи 0,0199 г хероин. В. Л.: Поддържам заключението.Съдията: Страните имат ли въпроси към В. Л.?Адвокатът пита подсъдимия дали иска да попита нещо В. Л.

Подсъдимият каза, че иска да попита за отпечатъците. Бе му обяснено, че този експерт е изследвал друго.

Съдията: Съдържанието на пликчетата е установено. Адвокатът: Да се приеме становището на експерта.Съдът: Приема се заключението на В. Л. Свободен сте.По хода на делото:Прокурорът: Считам делото за изяснено от фактическа

страна.Адвокат: Г-н съдия, аз имам две искания, които моля да при-

емете: 1. Моят подзащитен се снабди с документ, в който се споме-

нава, че е ходил на преглед на 7 януари 2004 г., но за употреба на опиоиди. Моля да приемете този документ като доказателство по делото и да разрешите В. Л. да даде окончателно заключение по този въпрос, защото моят подзащитен счита за неверен факт упот-ребената от В.Л. фраза по отношение на него “шмъркал хероин”.

2. В експертна справка № 43 се казва, че няма дактилоско-пични следи. Моля да бъде изслушано лицето, изготвило справ-ката. Ние като страни трябва да чуем становището му.

Прокурорът: Исканията са неоснователни и не следва да бъ-дат уважени. По искане 1 – изясняването на това обстоятелство не е относимо към настоящото дело. Дали е бил зависим, или не, няма отношение и не е нужно да се доказва. По искане 2 – екс-пертната справка няма характера на експертиза.

60

Адвокатът: По отношение на искане 1: доволен съм от стано-вището на прокуратурата, че не е относимо, но съдът така е пре-ценил. Плюс това именно прокуратурата го поиска това изяснява-не в предишните заседания. В. Л. спомена „шмъркане на хероин”, а съдът вече е тръгнал по този път на изясняване на този, макар и неотносим факт. Що се отнася до искане 2 – надълго и наши-роко има описание за цигарената кутия. След като в обвинител-ната теза това е основното, аз смятам, че трябва да се призове и разпита лицето, дало това становище. А дали това е експертиза, или е експертна справка, не е от значение. Считам за важно да се изясни дали е изследвал следите по кутията.

Съдът: По искане 1: Да се приеме като писмено доказателс-тво представеният документ. Да се изиска медицински документ и да се назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза. По искане 2: не е необходимо да се изслушва лицето, извършило експертната справка. Същият не е експерт. Експертната справ-ка няма характера на експертиза и на доказателство по делото, няма нужда това лице да бъде разпитвано и като свидетел.

Съдията: Отлага и насрочва делото за 3 май 2007 г. – 11 часа.

Шесто заседание - 3 май 2007 г. Дава се ход на делото. По делото има постъпило писмо от

психодиспансера, с което се казва, че подсъдимият е бил на преглед за опиоиди, а не защото е шмъркал хероин. Адвокатът се запознава с това писмо.

Прокурорът: Считам делото за изяснено.Подсъдимия: Г-н съдия, считам се за невинен. Смятам за

абсурдно повдигнатото ми обвинение. Аз осъществявам един вид обществен превоз и така си обяснявам нещата с намерения хероин.

Съдията: Кажете как се случи всичко.Подсъдимият: Отидох на автомивка, за да си измия колата.

Там има и кафене. Аз почерпих момчето, което трябваше да я мие, с една бира, за да се постарае повече. Аз пих кафе. Имаше и двама полицаи, които също пиеха кафе. Те ми поискаха доку-ментите за проверка. Аз им казах, че няма проблем.

Съдията: Къде се намираха документите ви?Подсъдимият: В колата бяха. Там имаше много кутии от цига-

ри – пълни, празни. Полицаят започна да рови из колата. Намери

61

нещо, попита ме какво е това. Аз не знаех. Те казаха, че ще изви-кат оперативната група. Аз не се възпротивих, защото исках да се изяснят нещата. Бях абсолютно убеден, че след като изследват отпечатъците, ще установят, че моите не са върху пакетчето. Аз ги попитах кога ще вземат отпечатъците за изследване, а те ми отговориха, че много филми гледам.

Прокурорът: Казахте, че имало много кутии цигари. Какви марки бяха те?

Подсъдимият: Моята беше бялото „Виктори”. В другата на-мериха наркотика.

Прокурорът: Вие употребявали ли сте наркотик?Подсъдимият: Веднъж марихуана, но ми казаха, че така се

започва, и аз се отказах.Прокурорът иска подсъдимият да се запознае с амбулаторния

лист, в който пише, че той е заявил, че употребява хероин от 5-6 години и се оплаква от гадене, повръщане.

Подсъдимият се запознава и казва, че за хероин въобще не е ставало въпрос. Отрича да е употребявал.

Съдията: Ти тази кутия кога разбра, че е в твоята кола?Подсъдимият: Не съм разбрал, аз не обръщам внимание

на такива неща, защото в колата ми постоянно има чужди вещи – празни пластмасови бутилки, кутии от цигари.

Делото е изяснено откъм фактическа страна. Дава се ход на съдебните прения:

Прокурорът: Представителят на Р.П. поддържа обвинението. Д. е извършил престъплението от фактическа и обективна стра-на. Полицаите са имали предварителна информация за подсъди-мия. Бил е попитан за притежание на наркотично вещество и той е отрекъл. Те са видели, че той си взима цигара от същата кутия и я оставя обратно. Свидетелят Хр., който е приятел на подсъди-мия, също е пушил от тези цигари...

Тук П. Д. прекъсна прокурора, но адвокатът му направи забе-лежка и той не каза нищо.

... подсъдимият е предложил на полицаите да ги почерпи с цел да уредят въпроса. Не кредитирам обясненията на подсъдимия в днешното съдебно заседание. Считам, че същите са нелогични и противоречат на събраните по делото устни и писмени доказа-телства. Съдебно-психиатричната експертиза опровергава твър-

62

дението на подсъдимия, че никога не е употребявал наркотични вещества. Ще моля да признаете подсъдимия за виновен, като определите наказание съгласно предвиденото в НК. Като има-те предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Той е осъждан, но пък е млад.

Адвокатът: Моля за оправдателна присъда по повод повдиг-натото обвинение за държане на високорисково вещество – херо-ин. Това твърдение не е доказано по един безспорен и категоричен начин. За да се докаже обвинението, са използвани спомените на двама полицейски служители, които първи са имали съприкосно-вение с намерените пакети. По делото има и други доказателст-ва, които внасят неяснота. Тези дни заместник-председателят на Районния съд – гр. Пловдив заяви становище по една много неп-равилна практика на прокуратурата да представя едно лице като категоричен извършител на престъпление, преди още делото да е влязло в съдебна зала, което затруднява съда, от една страна. На 3 септември 2006 г. излиза статия във вестник „Марица” със заглавие: „Спипаха таксиджия наркоман”, където лицето е споме-нато с името си П... Д... Дори не са използвани и инициалите му. Така за всички, които го знаят като П..., той от 3 септември 2006 е таксиджията наркоман. Той не го каза това, но на третия ден го изгониха от работа, защото хората от фирмата му също четат вест-ници. Понеже прокуратурата е тази, която пуска в обращение тази информация, много е трудна задачата на защитата по това дело. Затова аз пледирам за оправдателна присъда, за да се сложи точ-ка на разпространението на такава несигурна информация. Този човек извършва обществен превоз. Всеки може да забрави нещо в колата му. Всеки път, когато нещо бъде забравено, той трябва да получава осъдителна присъда ли? Той казва, че е бил на преглед в психодиспансера. Сам се е регистрирал като наркоман и заради стремежа си да се пребори с това зло какво получава от общес-твото? Какво му даваме ние? Полицията използва този преглед, за да получи информация. Как си мислите, че е станало това ина-че. Откъде полицията иначе ще има информация, че този човек е наркозависим. Полицията казва, че има оперативни данни, а те са от лекарите. Непрекъснато го преследват полицаи и непрекъс-нато го проверяват. За Вас това е обикновено дело, което искате да отхвърлите, за да дойде следващото, но какво става с човека. Ако му видите свидетелството за съдимост, ще разберете какво

63

имам предвид. Ако не беше проверката, нямаше да има и дело. Защо вярвате само на полицаите, а не вярвате на П. Д.? Човекът най-добросъвестно ви казва, че иска дактилоскопски следи. А по-лицията не си е свършила работата. Никакви следи не са открили. Няма данни, пък и те нямат право да пипат намерените вещест-вени доказателства, а те са ги пипали, преди оперативната група да дойде. Свидетелят Хр. казва, че П. Д. не употребява наркотици, каза, че не знае на кого е тази кутия. Това са все доказателства към тезата ми. Моля да приемете, че обвинението не е доказа-но, и да постановите оправдателна присъда. Ако почитаемият съд достигне до извода, че е виновен, ще се стигне до въпроса докол-ко това отговаря на истината. В такъв случай обаче аз считам, че трябва да се приложи ал. 5 на чл. 354а НК. Законодателят сам дос-тигна до идеята, че за престъпление на стойност 1.79 лв. следва да се наложи административно наказание. Моля да вземете това предвид. Защото всички знаем за огромните количества наркоти-ци, които са на свобода. Все пак искам да отбележа, че ние не сме готови да преглътнем поредното административно наказание. Споменавам го само алтернативно.

Съдията към подсъдимия: Имате ли да добавите нещо?Подсъдимият: Не спират да ме проверяват, непрекъснато.

Полицаите бяха на автомивката за кеф, а не за оперативни дейс-твия. Аз съм редовен клиент и имам лични впечатления. Ако тези неща бяха наистина мои, аз едва ли бих отишъл точно при поли-цаите.

Съдията: Последна дума на подсъдимия. Кажете какво иска-те от съда!

Подсъдимият: Искам оправдателна присъда и справедлив процес.

Присъдата: В името на народа ПРС намира П. Д. за виновен за това, че е държал без надлежно разрешително високориско-во вещество на стойност 1.79 лв. Налага му наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и 2000 лева глоба.

64

8. Корупционни практики в наказателния процес по наркодела

По повод сключеното споразумение по дело пред Старозагор-ския окръжен съд, описано в статията „Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо” с подзаглавие „Провалят първото дело за организирана престъпна група”29, окръжният прокурор Николай Божилов е заявил: “Това е първото дознание за пласи-ране на наркотици и организирана престъпна група в България след промените в НПК!” Обвиненията на подсъдимите предвиж-дат затвор от 10 до 20 години и глоба между 200 и 300 хил. лева. Подсъдимите “... се признават за виновни пред Темида. Нови-те текстове на НПК им отварят вратичка за споразумение и те се отървават с присъди под “санитарния” минимум – коментира полицай, работил по случая. Съдът одобрява споразумението между наблюдаващия прокурор, защитата и престъпниците. М. е наказан на две години затвор, а В. и Н. отнасят по една година зад решетките. Решението на съда е окончателно.”30 Този случай основателно поражда въпроса защо съдът се е съгласил на такъв изход от делото и дали е действал по вътрешно убеждение. Раз-бира се, на този въпрос е трудно да се даде обоснован отговор. Без отговор ще остане и по-общият въпрос защо едрите играчи в наркобизнеса не стигат до съда и до затвора? Показателен в това отношение е резултатът от интервюирането на лишените от свобода, според който относителният дял на тези от тях, които са били осъдени за разпространение, е 17.4%, като основната част от тази група лица не се възприемаха като разпространители на наркотични вещества, а като потребители. Още по-показателно е, че броят на интервюираните, които в наркойерархията са били на ниво над уличните пласьори – не надвишава 10.

Незначителният брой на производствата и присъдите по чл. 354а, вр. 321 НК (образуване или ръководене на организирана престъпна група)31 произтича не само от трудната доказуемост на това престъпление, но и от ред други причини, отнасящи се до високите нива на корупционна ангажираност. Ето колко нагледно е представена стройната организация на наркопазара в столицата: 29 За по-подробно описание на случая, вж. Глава 6. 30 В. „168 часа”, 07.09.2006 г.31 Вж. Приложение 6 на стр. 4

65

“Избраният принцип при разделянето на столицата неслу-чайно следва районните полицейски управления. Според пла-сьорите това се дължи на ключовата роля, която полицията играе в преразпределянето на територията. (Тук в бележка под линия е отбелязано: Корупцията в правоохранителните и правораздавателните институции има ключово значение за развитието на престъпността в България. Специални ана-лизи по темата бяха направени от Коалиция 2000 (вж. www.anticorruption.bg). Темата е многократно дискутирана и от по-литическото и професионалното ръководство на Министерс-твото на вътрешните работи.)

Без контакти в съответното полицейско районно управ-ление опазването на територията не е възможно. Типичната вноска за полицейски шеф, натоварен с работа по наркотици-те в едно районно, е около 15-20 лв. на пласьор месечно. Колко дава шефът на района отгоре, че не се пипа системата, зави-си от личните договорености с полицейския началник (тук в бележка под линия е отбелязано: Сред пласьорския фолклор на второ и трето ниво се споменават различни имена на офице-ри от полицията, започващи с директори на райони в София и завършващи с бивш шеф на отдел “Наркотици” в Национална служба “Полиция”. За част от имената има потвърждение, че е имало проверки в системата на Министерството на вът-решните работи.), но сумите варират от 10 000 до 20 000 лв. годишно.” 32

През лятото на 2005 г. сътрудникът на БХК Димитър Славов установи на няколко места около София наличие на големи площи от насаждения с канабис. За съществуването им той получил потвърждение и от задържано лице, което съобщило, че се снабдява с “трева” от такива насаждения със знанието на полицейски наряди. Част от насажденията са били в непосред-ствена близост до такива наряди по околовръстния път. Ком-пактната маса на стръковете в най-големия участък – района на околовръстен път в близост до разклона за “Кремиковци” – изключва възможността насажденията да са резултат от ес-тествена природна дейност. Близостта на полицейските наря-ди до крайпътните насаждения поражда основателно съмне-32 “Пазарът на наркотици в България”, изд. на Центъра за изследване на демокрацията, С. 2003 г., стр. 34

66

ние, че канабисът расте под надзора на служители, които във всеки един момент биха могли да заявят, че не знаят за същес-твуването му. По този повод бе организирана среща на БХК с ръководството на ДНСП, на която БХК съобщи за наличието на канабис. В края на август 2005 г. бе предприета масирана полицейска акция за прибирането на стръковете.33 Подобни ак-ции през този период са били провеждани и в планински села в Югозападна България, където количествата на насажденията са се измервали в тонове.34

При изследването на корупционните практики следва да бъде отчетено, че лишените от свобода не биха могли да дадат представителна информация за наличието и обхвата на тези практики поради това, че след като са попаднали в местата за лишаване от свобода, те в по-малка степен са били в състоя-ние да повлияят на наказателния процес в сравнение с тези от лицата, които са на свобода. Въпреки това за изследване на този проблем на лишените от свобода за наркопрестъпления бе зададен следният въпрос: “Вашият защитник опитвал ли се е да посредничи за даване на пари или други неща в замяна на ос-вобождаване или облекчаване на положението?” Отрицателен отговор на този въпрос са дали 76.7% от интервюираните. Сред отговорилите утвърдително най-голям е относителният дял на тези, които са съобщили, че това се е случило на досъдебната фаза – общо 10.8%, следван от тези, които са съобщили, че това се е случило преди или по време на първоинстанционната фаза на делото – общо 4.1%, а 3.8% са съобщили, че защитникът е предложил посредничество при обжалване на делото. Най-ма-лък е делът на тези от интервюираните, които са отговорили, че такова посредничество е предложено по време на задържането в РПУ – 1.7%. От отговорите може да се направи заключение, че корупционни практики по наркообвинения най-често могат да се развият през периода от повдигане на обвинението до изготвя-нето на обвинителния акт.

На другия въпрос, формулиран по следния начин: “От задър-жането Ви до сега получавали ли сте предложения да дадете пари или друга ценност/услуга в замяна на освобождаване или облекчаване на положението Ви?”, отговорите са както следва: 33 Вж. Силвия Великова, “По пътя... до канабиса” в сп. “Обектив”, бр. 125, октомври 2005 г. 34 “Полицаи иззеха 15 тона канабис”, www.dnes.bg, 17.09.2005 г., посетен на 27.09.2005 г.

67

общо 77% са отговорили отрицателно, 11.2% са отговорили, че им е правено такова предложение по време на досъдебното про-изводство, 5.9% - по време на съдебното производство и 1.5% - по време на полицейското задържане. Отговорите потвържда-ват, че времето преди съдебната фаза на делата е най-добро за търсене не алтернативи за облекчаване на правното положение. На последния уточняващ въпрос: кой е направил предложението по предходния въпрос, 12.8% са отговорили, че това е бил за-щитникът, 4.5% са отговорили, че предложението е отправено от дознател/следовател, 2.9% - че предложението е дошло от про-курора, и 2.1% - полицейски служител.

В интервю на БХК от 13.04.2007 г. адвокат от САК съобщи, че много от делата му за наркотични вещества са все за мал-ки количества, често еднократни дози, и негови клиенти често се оплакват, че трябва да плащат на полицаите, когато ги хва-нат с наркотик. Така една клиентка трябвало два пъти да пла-ща по 200 лв., а един път и 800 лв. на полицаите. Тази дей-ност се явява доходоносна за самите полицаи, тъй като те използват заплахата от наказателна отговорност по от-ношение на потребители на наркотични вещества, хва-нати с малки количества, които са склонни да платят, за да се спасят от наказателно преследване.

В друго интервю на БХК от 23.02.2007 г. съдия от Пловдивс-кия районен съд съобщи, че по негови наблюдения след падане-то на подсъдността от окръжен на районен съд, от насрочените 30–40 дела само едно се е гледало не по съкратената процедура. Всички останали минават или със споразумение, или по реда на съкратеното съдебно следствие. Пак по негови наблюдения има еднотипност на фактологическата обстановка по тези дела – поч-ти всички са срещу таксиметрови шофьори или срещу водачи на автомобили, заловени в кв. “Столипиново”, които са били спрени от патрул и в тях или в автомобила е намерен наркотик, който, по обяснения на уличените лица, най-често се оказва току-що закупен и за лична употреба. На входа и на изхода на квартала винаги има патрулни автомобили и най-вероятно автомобилите се спират по сигнал. Така и полицията постига необходимата раз-криваемост, и тези, които стоят над дилърите, остават необезпо-коявани от полицията.

Подобни на цитираните са твърденията на бивш наркозави-

68

сим, който е започнал лечение. В интервю с д-р Караджов той разказва следното:35

“... Тук хората ги е страх да изнасят (от квартала), защото не всеки може да плати на корумпираните полицаи и да се измъкне. Можеш да дойдеш с 5 лв. и да кажеш, че за 4 лв. хероинчето ще те надруса добре, единия лев си го пазиш. Отиваш при дилъра, купуваш, даваш някое хлапе да отиде и да ти купи спринцовка и лимонтузу, те си имат при тях, имат си и капачки... Казват на хлапето: „Отиди да купиш на този човек спринцовки!”, хлапето отива, купува му, плаща си 50 ст. или 1 лв. и за да не излезеш с материала, да не те хванат, се боцкаш тука вътре, влизаш в къщата и си вършиш работата, и си плащаш и излизаш – това е другият вид бизнес. И така печелят хора, които не продават, но и те искат да намажат нещо от цялата история... и ти казват “влез спокойно тука”. Явно стоят доста сериозни хора в играта, щото досега да ги бяха изловили. В районното тук съм бил, на стената има снимките на абсолютно всички, които продават. И те в момента си продават. И на снимките пише отдолу: “Издирва се, за национално издирване”, а той е ей тука на 10 мин., какво национално издирване, че аз го знам къде стои... Просто парите, които се дават, са явно доста сериозни.”

При провеждането на интервюта в местата за лишаване от свобода някои от анкетираните открито разказаха за корупцион-ни практики по време на производствата срещу тях. По-долу са преразказани няколко от характерните случаи:

1. В интервю на БХК с лишения от свобода Н. А.36 той съоб-щи, че обвинението му е повдигнато през 2000 г. и че предмет на престъплението е съхранение и държане на 480 грама хероин. На въпрос дали е страдал от зависимост, Н. А. отговори, че ни-кога не е бил зависим и не е употребявал наркотични вещества. Присъдата му е влязла в сила едва през октомври 2005 г., като дотогава, след задържането в ареста, в продължение на три и по-ловина години е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”. Изтърпява присъда от 15 г. лишаване от свобода, а наложената му глоба е 200 000 лв. Присъдата му е потвърдена на втора и тре-35 Интервюто е заснето с видеокамера в пловдивския квартал “Столипиново” през 2005 г. и е предоставено на БХК от движение “Промена”. Копие от него се съхранява в БХК. Текстът от интервюто е редактиран от БХК. 36 БХК разполага с имената на интервюираните лица и местата, където са били интервюирани. Инициалите не отговарят на имената им.

69

та инстанция. В интервю с жената, с която е живял на съпружески начала, става ясно, че след повдигане на обвинението на различ-ни участници в производството са давани огромни суми, за да не стигне до тежка присъда. Сумите са били на стойността на къща и апартамент в София, ресторант, няколко луксозни автомобила и др. В един от случаите срещу солидна сума адвокатът му е ус-пял да договори промяна на мярката му от задържане под стража в домашен арест.

2. Лишеният от свобода Х. С. разказа, че бил задържан в авто-мобила си през 2005 г. Повдигнато му било обвинение за придоби-ване, разпространяване, съхранение, държане, превоз и пренос на кокаин на стойност 574 лв. Задържането му в следствен арест продължило три месеца и половина. В обвинителния акт и в при-съдата му останало само обвинението за държане на наркотично вещество. Присъдата му, издадена на базата на споразумение, е 1.5 г. лишаване от свобода. Според Х. С. неговият защитник му поискал общо 18 000 лв. за сключване на споразумение, които да бъдат разпределени, както следва – по 5000 лв. за прокурора и съдията и 8000 лв. адвокатски хонорар. Няколко дни след като Х. С. дал исканата сума, защитникът му го посетил и настоял да му върне парите, като му съобщил, че местния БОП се възпротивил присъдата да бъде равна на размера на предварителното задър-жане. Х. С. не взел парите и повторно се уговорил със защитника парите да се разделят, както е било договорено, за да се сключи все пак споразумение и присъдата да бъде минимална.

3. При провеждане на интервю с К. П. той разказа, че е осъден след сключено споразумение на лишаване от свобода за четири и половина години. Наказанието му било наложена за две пакет-чета хероин с тегло 0.47 г. Подсъдимият се съгласил на споразу-мение, след като бил заплашен, че ще му бъде дадена присъда от минимум 10 г. Преди повдигане на обвинението той ежеме-сечно давал по 2000 лв. на началника на криминалната полиция в града. След като сумата била вдигната на 3000 лв., К. П. не се съгласил, вследствие на което започнали постоянни обиски на заведението му до момента, в който бил намерен наркотик и било повдигнато обвинение. Преди сключване на споразумени-ето подсъдимият дал голяма сума пари на един от тримата си адвокати. Част от тази сума трябвало да бъде предадена на про-курор, който да окаже съдействие на подсъдимия.

70

4. В един от затворите лишеният от свобода Д. И. разказа, че бил спрян, докато управлявал автомобила си, и след извършен обиск в автомобила бил открит пакет с 16 грама амфетамин. Д. И. бил задържан и му било повдигнато обвинение за държане, съх-раняване, разпространение и пренасяне на наркотично вещест-во. В обвинителния акт и в присъдата останали предложенията “държи, превозва, пренася”, а разпространение не било доказа-но. Наложена му била присъда от 2 г. лишаване от свобода при минимум 10 г., след като негови приятели му уредили лична сре-ща с един от съдиите, които трябвало да гледат делото. Срещу голяма сума пари (размерът не бе уточнен) съдията му обещал присъда от 1 г., но на делото му била наложена присъда от 2 г. лишаване от свобода.

9. Затвор или лечение

Медицинското обслужване на лишените от свобода, страда-щи от наркотична зависимост, може да се определи като твърде незадоволително. Това положение е следствие както на липсата на адекватна държавна политика към зависимите от наркотици, най-вече след премахването на ненаказването на зависимите лица при държане на еднократна доза, така и поради липса на изградена система за адекватни мерки за лечение. Специални мерки към лишените от свобода наркозависими, от които тази група хора се нуждаят поради специфичното си здравословно състояние, почти липсват, а там, където съществуват, са преди всичко резултат на отделни инициативи на затворите и/или неп-равителствените организации.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от НК, когато престъплението е извър-шено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга нар-комания, съдът може заедно с наказанието да постанови и при-нудително лекуване. За лишените от свобода принудителното лекуване се провежда през време на изпълнение на наказанието в затвора, а срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода. Ако наказанието, което съдът е наложил, е без лишаване от свобода, тогава принудителното ле-куване се извършва в медицински заведения със специален ле-чебен и трудов режим. Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

71

В случай че лице, страдащо от наркотична зависимост, бъде осъдено на лишаване от свобода и му бъде наложено и прину-дително лечение, той ще бъде пратен не в специализирани цен-трове за лечение, а в Специализираната болница за активно ле-чение на лишени от свобода (СБАЛЛС) към затвора в гр. Ловеч или в психиатричен стационар. Тези медицински заведения не са специализирани за провеждане на лечение, а наркозависимите не са отделени там от останалите затворници. Затова и самите съдии споделят, че чл. 92 от НК се прилага рядко от съда, а се разчита повече на практиката, прилагана от затворническата ад-министрация спрямо лишени от свобода наркозависими.37

По данни на ГД ИН за броя на зависимите от наркотични ве-щества, намиращи се в затворите (обвиняеми, подсъдими и осъ-дени), за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. се наблюдава тенденция на постоянно завишаване на техния брой през последните години. Така, ако през 2004 г. броят на зависимите в затворите е бил 693 лица, през 2005 г. той е 1071, а през 2006 г. – 1342. По информа-ция, предоставена от Министерството на правосъдието, към ме-сец март 2006 г. наркотично зависимите лица в пенитенциарните заведения представляват вече 15.6% от цялата затворническа популация, което несъмнено показва, че това е един твърде ви-сок дял сред лишените от свобода.

Същевременно броят на наркозависимите, лишени от свобо-да, обхванати от мерки за лечение, е значително по-нисък от об-щия дял на наркозависимите в затворническата популация. По данни на ГД ИН през 2006 г. броят на лицата, лекувани от нарко-тична зависимост в СБАЛЛС при затвора в гр. Ловеч, е едва 26, а лицата, включени в терапевтични програми, е 320. За 2005 г. по данни на Министерството на правосъдието броят на лекуваните, преминали през лечение през СБАЛЛС при затвора в гр. Ловеч, е 20, а преминалите през метадонова терапия – 69. Следователно голям брой от лишените от свобода наркозависими остават извън мерките за активно лечение и терапия. Резултатите от анкетите по проекта също показват, че специалните мерки, от които лише-ните от свобода наркозависими се нуждаят, са слабо застъпени в пенитенциарните заведения. Там, където такива се прилагат, се

37Законът трябва да е жесток към разпространителя, но адекватен към зависимия, смята председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, в. “Сега”, бр. 18.01.2006 г., автор Екатерина Терзиева.

72

прибягва основно до консултации с психолог, участие в терапев-тични групи и малък процент минават през метадонова програма. От данните от проведеното проучване по проекта е видно, че от интервюираните лишени от свобода наркозависими 28,3% от тях заявяват, че не са получили никаква специализирана терапия в затвора, 5,2% от анкетираните са се срещнали с психолог, 3,1% са участвали в терапевтична група, на 1,2% лекар е предписал други лекарства, които могат да помогнат, а 0,4% са участвали в метадонова програма. Едва 20% от интервюираните заявяват, че са доволни от терапиите, прилагани в затвора спрямо тях.

Подобно на положението в затворите, тенденция за постоян-но увеличаване на броя на лицата, зависими от наркотични ве-щества, се наблюдава и в следствените арести – по отношение на задържаните под стража. Докато през 2004 г. броят на задър-жаните наркозависими е бил 860, то през 2005 г. той е 1116, а през 2006 г. – 1287. Макар да престояват за по-кратко време в следствените арести, тези лица най-често именно в тези места преживяват най-кризисния период от болестта си – абстинентния период, и поради това именно там се нуждаят от най-интензивно медицинско наблюдение. Въпреки това тези лица не са обект на терапии в ареста, от една страна, именно защото престояват за по-кратко време, а от друга страна, защото медицинското обс-лужване в следствените арести е по-лошо от това в затворите. Както става видно от резултатите от анкетите по проекта, 19,1% от задържаните наркозависими въобще не са били преглеждани от лекар след задържането си. Поради това тези лица се намират в още по-неблагоприятно положение по отношение на лечението и медицинските грижи от лицата, намиращи се в затворите.

Основен проблем при прилагането на специални мерки към наркозависимите, лишени от свобода, е липсата на обучени и компетентни специалисти, които да работят и прилагат съвре-менни методи и техники на лечение и рехабилитация. Медицинс-кият персонал няма специална подготовка за работа с наркозави-сими и прилагане на специални мерки към тях, а на някои места, където има специално обучени лица, те работят на доброволни начала, какъвто е примерът със затвора в гр. Стара Загора.

Друг идентифициран проблем е, че няма отделяне на нарко-зависимите от останалите лишени от свобода. Само на отделни места има обособени сектори за наркозависими, които функци-

73

онират на принципа на комуната (в затвора в гр. Стара Загора и в затвора в гр. Бургас). На отделни места се прилагат някои съвременни методи и програми на лечение, като например Ми-несотски модел за лечение и рехабилитация и програмата "Два-надесетте стъпки", разработени за лечение на алкохолизма, наркотичната и други зависимости38. Там, където такива прог-рами се прилагат обаче, са основно резултат на инициативите на затворите и/или неправителствените организации или доб-роволни дейности на отделни хора. Тези инициативи са по-ско-ро изолирани случаи, отколкото широко застъпена практика в затворите в България. Много болезнен проблем представлява и липсата на мерки за ресоциализация на наркозависими, лише-ни от свобода след тяхното напускане на затвора. На практика такова междинно ниво липсва.

Проблемен момент е също така липсата на наркотични тес-тове, на които да се подлагат арестантите и затворниците, както и затруднения при начина на заплащането на тези тестове. Лип-сата на такива тестове например създава предпоставки разслед-ващите органи да прибягват до разпит на задържаните лица, ко-гато те са под действие на наркотичното вещество. Наличието на преглед от лекар непосредствено или скоро след арестуването донякъде би могло да компенсира този проблем, но както става видно от резултатите от анкетите, 19,1% от задържаните въобще не са били преглеждани от лекар, а 57,5% са били прегледани от лекар едва след превеждането им в следствения арест.

Възможността лишените от свобода да си доставят наркоти-ци в пенитенциарните заведения също представлява проблем, свързан с ефективното лечение на наркозависимите. Много ви-сок процент от анкетираните, цели 37.4% от тях, считат, че има възможност за снабдяване и приемане на наркотични вещества в затворите, а 43.8% са отговорили, че няма възможност. Една зна-чителна част от анкетираните – 18.8% отказаха да отговорят, но повечето от тях дадоха ясен сигнал, че има такава възможност. На тези от анкетираните, отговорили утвърдително, бе зададен допълнителен въпрос за начина, по който в затвора се доставят наркотични вещества. Оказа се, че цели 61.9% от запитаните са 38 Създадени от американски специалисти, като заимстван модел от движението "Анонимни Алкохолици" и други подобни движения. В отличие от групите за взаимопомощ, този модел се отличава с професионализъм при решаването на проблема, като се ползват знанията от психологията, психиатрията, социологията и др. науки.

74

отказали да отговорят на този въпрос, 28.6% са съобщили, че възможностите за снабдяване с наркотици идва от близките от-вън, за 4.2% източникът представлява други затворници, а 5.4% споделят, че лишените от свобода се снабдяват с наркотични ве-щества от самите надзиратели.

Отговорните държавни институции правят известни постъпки към промяна на съществуващото положение за подобряване на състоянието на медицинското обслужване и лечение на нарко-зависими, лишени от свобода, но все още с видимо незадово-лителен резултат. През месец май 2006 г. е проведена среща с експерти от различни институции за идентифициране на най-доб-рите практики по отношение на държавните мерки в тази област, като е заимстван опитът на различни европейски и отвъдокеанс-ки страни. Срещата е последвана от обучение, организирано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на специалисти, които да прилагат горецитирания Минесотски модел за лечение и рехабилитация. Широкото прилагане на тези добри практики и осигуряване на достатъчно обучени специалисти в затворите обаче не са станали все още реалност.

Прави впечатление, че в областта на медицинското обслуж-ване и лечението на наркозависимите, лишени от свобода, преди всичко се разчита на самата изолация в затворническите усло-вия като средство за прекъсване на консумацията на наркотици. Много по-малко се набляга на активното лечение и прилагането на съвременни програми и методи. Досега парламентът отхвър-ля внесените законодателни предложения за приемането на за-кон за задължителното лечение, който да предвиди прилагането на алтернативни мерки за санкция към наркозависимите извър-шители на престъпления – вместо присъда да им се налага лече-ние, да им се дава възможност да постъпят в комуни за лечение, да се изградят специализирани центрове за лечение в цялата страна. Разчитането само на престоя в затворите и недостатъч-ните мерки, които затворническата администрацията прилага, показват липсата на разумна държавна политика за адекватно справяне с проблема на наркозависимостта.

75

10. Заключение

Наблюдението на дейността на правоприлагащите органи по отношение на наркопрестъпленията и наркоделата бе любопи-тен и разнороден процес. Изследователите на БХК се сблъскаха с противоречива досъдебна и съдебна практика – непрецизно и понякога несправедливо прилагане на разпоредбите на НПК и НК и в крайна сметка неразбиране от страна на магистратите на проб-лемите, произтичащи от наличието на наркотична зависимост. Интервюирането на осъдени за наркопрестъпления показа, че от-носителният дял на лицата, осъдени за организиране, пласиране и разпространение на психоактивни вещества, е незначителен, а осъдените за големи количества най-често са “мулета”, поели рис-ка да пренесат определена пратка срещу определено заплащане. Количественият показател за дейността на правоприлагащите ор-гани – броят на осъдените лица през последните години – дава основание да се направи изводът, че системата работи добре. Ако обаче се анализират предметът на престъплението и социалният профил на осъдените, става ясно, че качественият показател за дейността на правоприлагащите органи е неудовлетворителен. От своя страна, анализът на обвиненията и присъдите показа, че мерките за борба с наркопрестъпленията са съсредоточени преди всичко върху притежанието, а не толкова срещу трафика и разпространението им. Този извод бе потвърден и след наблю-дението на съдебни дела, чийто предмет може да се квалифи-цира като малозначителен – държане на минимално количество вещество, често за лична употреба и с незначителна финансова стойност. Въпреки това скъпоструващата „съдебна машина“ бива задействана на пълен ход.

Изследването показа, че съдебната система демонстрира нег-лижиращо отношение към лицата, страдащи от наркотична зави-симост. Поради това тя повече разчита на репресивни мерки, на страха от понасяне на наказателна отговорност и изолацията в затворнически условия, която обаче невинаги води до прекъсва-не на употребата на наркотици. От друга страна, законодателни-ят дефицит не позволява да бъдат налагани алтернативни мерки на лишаването от свобода, каквито биха могли да бъдат включ-ването в терапевтични програми и прилагането на съвременни методи за борба с наркозависимостта.

76

ВЪПРОСНИК ЗА ИНТЕРВЮИРАНЕ НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА, КОИТО СА ОСЪДЕНИ

ЗА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

І. ОБЩИ ДАННИ1. Място за лишаване от свобода:2. Дата на интервюто:3. Име на анкетьора:4. Пореден номер на лицето от общия брой анкетирани:

ІІ. ОБЩИ ДАННИ ЗА РЕСПОНДЕНТА5. Пол: 01. Мъжки 02. Женски6. Местоживеене:7. Гражданство:8. Възраст (навършени години): 9. Семейно положение: 01. Без отговор 02. Неженен/неомъжена 03. Женен/омъжена 04. Вдовец/вдовица 05. Разведен/а10. Деца (брой):11. Образование: 01. Висше 02. Висше незавършено 03. Средно специално 04. Средно 05. Основно 06. По-ниско от основно12. Етническа принадлежност: 01. Без отговор 02. Българин/българка 03. Турчин/туркиня 04. Ром/ромка 05. Друга..............................................................(моля, уточнете)13. Имахте ли работа при започване на наказателното производство: 01. Без отговор 02. Да 03. Не14. Какъв Ви беше месечният доход към момента на задържането? 01. Без отговор 02. Нямах доходи 03. Имах - ................. лв. доход15. Предходно осъждане: 01. Без отговор

77

02. Да, за наркопрестъпление 03. Да, за друг вид престъпление 04. Не

ІІI. ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО16. Година на извършване на деянието:17. На колко години бяхте към момента на извършване на престъплението? 01. По-малко от 18 г. 02. Между 18 и 20 г. 03. Между 20 и 22 г. 04. Между 22 и 25 г. 05. Между 25 и 30 г. 06. Между 30 и 40 г. 07. Повече от 40 г.18. Заради какво бяхте задържан (предмет на престъплението)? 01. Марихуана 02. Кокаин 03. Хероин 04. Амфетамини 05. Прекурсори 06. Съоръжения и материали за производството на наркотични вещества 07. Друго19. За какъв размер на наркотично вещество?......................20. Употребявахте ли наркотик към момента на извършване на престъпление-то? 01. Без отговор 02. Употребявах, но не бях зависим 03. Зависим бях 04. Не

IV. ДАННИ ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО ОТ ПОЛИЦИЯТА21. Бяхте ли арестуван от полицията и задържан в РПУ-то? (по ЗМВР) 01. Без отговор 02. Не 03. Да, арестуваха ме у нас 04. Да, на местопрестъплението 05. Да, на друго място 06. Да, извикаха ме и ме задържаха 07. Да, предадох се сам в полицията22. Как полицаите установиха, че имате наркотик в себе си? (ако е държал нар-котик). Тук отбележете с колко човека е бил, къде са го обискирали – вън или във РПУ-то, какъв протокол са му съставили – за обиск или доброволно преда-ване. 23. При арестуването в РПУ-то обясниха ли Ви, че имате възможност да инфор-мирате лице по Ваш избор относно арестуването? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван

78

03. Да 04. Не24. Докато бяхте в РПУ-то - Вие или някой от Ваше име – уведоми ли посочено-то от Вас лице за арестуването Ви? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван в полицията 03. Дадоха ми възможност аз лично да го уведомя по телефон 04. Дадоха ми възможност аз лично да му пиша 05. Полицай се обади по телефон на лице, посочено от мен 06. Лице по мой избор бе уведомено писмено от полицията 07. Лицата, които бих искал да уведомя, вече знаеха 08. Лицата бяха уведомени по друг начин 09. Не помня как стана, но лицата бяха уведомени 10. Не25. По време на арестуването спрямо Вас беше ли употребена физическа сила/помощни средства, или не? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван 03. Не 04. Да, при задържането 05. Да, вътре в полицейското управление26. Подавали ли сте оплакване за употреба на физическа сила/помощни сред-ства или не? 01. Без отговор 02. Не е имало употреба на физическа сила/помощни средства 03. Да, лично 04. Да, чрез адвокат 05. Не27. След арестуването бяхте ли прегледан от лекар/фелдшер и кога? 01. Не съм бил задържан 02. Не съм преглеждан от лекар изобщо 03. Бях прегледан от лекар/фелдшер още в полицейското управление 04. Бях прегледан съм от лекар/фелдшер едва след като ме преведоха в следствения арест 05. Прегледаха ме и в полицейското управление, и в следствения арестТук: Отбележи какъв е бил лекарят, който е извършил прегледа, ако е имало такъв (на ареста, личен лекар, съдебен медик и пр.)

V. ДАННИ ЗА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО28. Какво точно обвинение Ви повдигнаха на досъдебното производство - член от НК и предложение: (всеки верен) 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба

79

08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др.29. Когато Ви повдигнаха обвинението, каква мярка за неотклонение Ви нало-жиха? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Подписка 03. Гаранция 04. Домашен арест 05. Задържане под стража 06. Гаранция, но бях задържан, защото не е внесена30. Кога Ви изправиха пред съдия за гледане на мярката Ви? 01. Без отговор 02. Не съм бил задържан с мярка „задържане под стража“ 03. Един ден след задържането 04. Два дни след задържането 05. Три дни след задържането 06. Четири дни след задържането 07. Не са ме изправяли пред съдия31. Изменяна ли е мярката ви за неотклонение, или не? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Да, в по-лека 03. Да, в по-тежка 04. Не32. Колко дълго бяхте задържан в ареста? (с мярка „задържане под стража“)33. Имахте ли защитник по време на досъдебното производство? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не 03. Да, през цялото време 04. Да, част от времето 34. Каква беше причината да нямате защитник? 01. Без отговор 02. Имах защитник 03. Нямах пари да си наема 04. Нямах нужда 05. Не намерих подходящ 06. Освободих го35. Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички следствени действия, в които съм участвал 04. Само на някои следствени действия 05. Не е участвал изобщо36. Присъствал ли е Вашият защитник по време на разпитите Ви, или не? (Само един отговор) 01. Без отговор

80

02. Не съм имал защитник 03. Да, на всички 04. Да, но не на всички 05. Не е присъствал изобщо37. Бяхте ли подложени на грубо и унизително третиране по време на разпит, или не? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Обиди 03. Плесници/юмруци 04. Псувни 05. Заплахи 06. Продължително разпитване 07. Пренебрежително отношение 08. Плюене 09. Друго............................................................(моля, уточнете) 10. Не38. Колко продължи досъдебното производство? 01. Без отговор 02. До 2 месеца 03. До 6 месеца 04. До 1 година 05. До 2 години 06. Над 2 години

VІ. ДАННИ ЗА ФАЗИТЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО39. Кой съд разгледа делото Ви? Районен съд – гр. .............(важало е само за престъпления по чл. 242) Окръжен съд – ... (за престъпления по чл. 354) 01. Благоевград 02. Бургас 03. Варна 04. Велико Търново 05. Видин 06. Враца 07. Габрово 08. Добрич 09. Кюстендил 10. Кърджали 11. Ловеч 12. Монтана 13. Пазарджик 14. Перник 15. Плевен 16. Пловдив 17. Разград 18. Русе 19. Силистра 20. Сливен

81

21. Смолян 22. Софийски градски съд 23. Софийски окръжен съд 24. Стара Загора 25. Търговище 26. Хасково 27. Шумен 28. Ямбол40. Какво точно бе обвинението в обвинителния акт (член от НК и предложение): 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба 08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др.41. За какво точно Ви осъдиха - член от НК и предложение: (всеки верен) 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба 08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др.42. Колко години лишаване от свобода Ви бе наложено:...........Тук се отбелязва само присъда по наркопрестъплението.43. Каква глоба Ви бе наложена? .........................44. Каква беше присъдата на въззивната инстанция? 01. Без отговор 02. Оправдателно решение 03. Присъдата на първоинстанционния съд беше потвърдена 04. По-лека от тази на първоинстанционния 05. Не съм обжалвал 06. Обжалвах, но извън срока 07. По-тежка от тази на първоинстанционния45. Каква беше присъдата на ВКС? 01. Без отговор 02. Присъдата на въззивния съд беше потвърдена 03. По-лека от тази на въззивния 04. Не съм обжалвал 05. Обжалвах, но извън срока45. Сключихте ли споразумение?

82

01. Без отговор 02. Да 03. Да, но след като съдът предложи промени 04. Не, защото съдът не го одобри 05. Не47. Кога присъдата влезе в сила?Тук се отбелязва кога влиза в сила, а не кога е постановена.48. Били ли сте оправдаван от съда по други обвинения преди? (Въпросът включва и малозначителност на извършеното престъпление по чл. 9, ал. 2 НК, и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна глоба по 78а НК.) 01. Без отговор 02. Да, за наркопрестъпление 03. Да, за друго престъпление 04. Не49. Ако сте бил оправдаван – кога?

VІІ. ДАННИ ЗА ЗАЩИТНИКА НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО50. Разполагахте ли със защитник пред първата съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор 02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не51. Ако не - каква беше причината да нямате защитник? 01. Без отговор 02. Имах защитник 03. Нямах пари да си наема 04. Нямах нужда 05. Не намерих подходящ 06. Освободих го52. Колко често ползвахте услугите на защитника на първата съдебна инстан-ция? 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички съдебни заседания 04. Само на някои съдебни заседания53. Бяхте ли се виждали със защитника и подготвяли държането (поведението) Ви в съдебната зала? 01. Без отговор 02. Да 03. Не54. Доволен ли сте от начина, по който защитникът Ви се държеше по време на първата съдебна инстанция? 01. Без отговор 02. Общо взето, да 03. Общо взето, не55. Разполагахте ли със защитник пред втората съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор

83

02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не56. Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си на втората съдебна инстанция? 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички съдебни заседания 04. Само на някои съдебни заседания57. Бяхте ли се виждали със защитника и подготвяли държането (поведението) Ви в съдебната зала? 01. Без отговор 02. Да 03. Не58. Разполагахте ли със защитник пред третата съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор 02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не

VIII. ДАННИ ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО В ЗАТВОРА59. С кого живеете в килията, в която сте настанен? 01. Само с лица, осъдени за наркопрестъпления 02. В килията ми има всякакви 03. Сега съм с лица, осъдени за наркопрестъпления, но в миналото бях в обща килия 04. Преди бях в обща килия, сега – с осъдени за наркопрестъпления60. С кого сте в групата? 01. Само/предимно с лица, осъдени за наркопрестъпления 02. В групата ми има всякакви 03. Сега съм с лица, осъдени за наркопрестъпления, но в миналото бях в обща група 04. Преди бях в обща група, сега – с осъдени за наркопрестъпления61. Как се отнасят с Вас в затвора в сравнение с останалите лишени от свобода във и извън Вашата група? 01. Без отговор 02. По-добре, отколкото с другите, осъдени за наркопрестъпления 03. По-добре, отколкото с другите, осъдени за други престъпления 04. По горе-долу същия начин, както с осъдените за наркопрестъпления 05. По горе-долу същия начин, както с осъдените за други престъпления 06. По-зле, отколкото с другите, осъдени за наркопрестъпления 07. По-зле, отколкото с другите, осъдени за други престъпленияМоля, опишете как точно, ако отношението се различава:62. Обсъждате ли Вашето сегашно състояние или Вашите перспективи след освобождаването с представители на администрацията? (Вкл. предсрочно ос-вобождаване/проблеми в затвора/ консултации/правни въпроси.) 01. Без отговор 02. Не

84

03. Да, но рядко 04. Да, понякога 05. Да, редовно63. Работите ли? 01. Не 02. Предложиха ми работа, но не я приех 03. Не са ми предлагали работа, въпреки че поисках 04. Работя 05. Работил съм преди64. Платихте ли глобата, която Ви е наложена с присъдата? 01. Без отговор 02. Нямах наложена глоба 03. Да, частично 04. Да, изцяло 05. Не, никаква част не съм платил

IX. ВЪПРОСИ ЗА НАРКОЗАВИСИМИ65. Ако сега сте (или сте били преди) наркозависим, каква специализирана те-рапия сте получили в затвора? 01. Без отговор 02. Не съм и никога не съм бил зависим 03. Никаква, макар че съм имал нужда 04. Никаква, не съм имал нужда 05. Срещи с психолог 06. Участие в терапевтична група 07. Лекар ми предписва други лекарства, които могат да помогнат (симптоматична) 08. Метадонова програма 09. Друга - каква...................................66. Доволен ли сте от терапията в затвора? 01. Не 02. Да 03. Без отговор67. Какво трябва да се промени, за да се подобри терапията?............................68. Имали ли сте тежки пристъпи на абстиненция в затвора? 01. Не съм наркозависим 01. Не 02. Да 03. Без отговор69. Доволен ли сте от медицинското обслужване в затвора? 01. Не 02. Да 03. Без отговор

X. ДАННИ ЗА КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ70. Смятате ли, че има възможност за приемане на наркотици тук? 01. Не

85

02. Да 03. Без отговор71. Ако да – знаете ли как затворниците се снабдяват с наркотици? 01. Без отговор 02. От близки отвън 03. От други затворници 04. От надзирателите72. Вие бихте ли употребявали? 01. Не 02. Да 03. Без отговор 73. Вашият защитник опитвал ли се е да посредничи за даване на пари или дру-ги неща в замяна на освобождаване или облекчаване на положението? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. Да, в РПУ-то 04. Да, на досъдебната фаза 05. Да, на първа инстанция фаза 06. Да, на горните инстанции 07. Не74. От задържането Ви до сега получавали ли сте предложения да дадете пари или друга ценност/услуга в замяна на освобождаване или облекчаване на по-ложението Ви? 01. Без отговор 02. Да, по време на полицейското задържане 03. Да, на досъдебното производството 04. Да, на съдебното производство 05. Да, в затвора 06. Не75. Ако да – кой направи такова предложение? 01. Без отговор 02. Полицай 03. Дознателят/Следователят 04. Прокурорът 05. Съдията 06. Надзирателя в затвора 07. Защитникът ми (включва по негова инициатива или по покана на някой от горепосочените) 08. Някой посредством Ваш близък/познат 09. Не знам от кого беше предложението 10. Не съм получавал предложение 11. Друго лице

86

Табл

ица

за х

ода

на н

аблю

дава

ните

дел

а Н

аблю

дава

ни д

ела

в со

фий

ски

съди

лищ

а

№Д

ата

на

глед

ане

на д

елот

о

Съд

Обв

инен

по

чл.о

т Н

КЗа

щит

ник

Вид

нар

коти

чно

вещ

еств

оКо

личе

ство

/ст

ойно

ст л

в.Ра

звит

иеП

ричи

на /п

рисъ

да

107

.11.

2006

САС

354а

Мар

ихуа

на2

кгО

съде

н10

г. Л

ОС

от

Пер

н.

ОС

нам

ален

о на

3

г. ЛО

С о

т С

АС2

15.0

1.20

07С

ГС35

4а

прид

обив

ане

и дъ

ржан

е в

съуч

асти

е)

Мар

ихуа

на2*

0,43

г и

9 г/

10 л

в.

Осъ

ден

Глоб

а 70

0 лв

.

326

.02.

2007

СРС

Мар

ихуа

на53

гО

тлож

ено

Под

съди

мия

т не

жив

ее н

а по

соче

ния

адре

с за

при

зова

ване

412

.03.

2007

СРС

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

4 г

Отл

ожен

оЗа

мян

а на

съ

крат

енот

о съ

д.

след

стви

е 5

14.0

3.20

07С

РСС

луж

ебен

табл

етки

м

орф

ин4

бр./

48 л

в.

Отл

ожен

оП

одсъ

дим

ият

иска

да

упъ

лном

ощи

свой

адв

окат

6

16.0

3.20

07С

РС35

4а, а

л. 3

, т.

1 К

оноп

и о

пиум

102

гО

прав

дан

Нед

оказ

ване

на

вина

7

16.0

3.20

07С

РС35

4а, а

л. 3

, т.

1 Х

ерои

н 60

гС

пора

зум

ение

9

м. Л

ОС

и 1

000

лв. г

лоба

8

27.0

3.20

07С

РС35

4аС

луж

ебен

Хер

оин

0,03

г/19

,50

лв.

Отл

ожен

оН

еред

овно

пр

изов

аван

е на

по

дсъд

имия

87

928

.03.

2007

СРС

354а

(д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

1 г

Отл

ожен

оН

еявя

ване

на

защ

итни

ка10

30.0

3.20

07С

РС35

4а

(при

доби

ване

и

държ

ане)

Слу

жеб

енХ

ерои

н 0,

07г/6

.30

лв.,

0,05

г/4.5

0 лв

., 0,

20г/1

8 лв

.

Осъ

ден

1 г.

ЛОС

и 1

000

лв. г

лоба

1103

.04.

2007

СРС

354а

, ал.

3,

т. 2

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

4,23

гС

пора

зум

ение

4 м

. ЛО

С у

слов

но

с 3

г. из

пита

теле

н ср

ок12

11.0

4.20

07С

РС35

4а, а

л. 5

(м

алов

ажен

сл

учай

)

Упъл

ном

ощен

Мар

ихуа

на

0,05

9 г и

0,0

12 /4

лв

. О

прав

дан

Липс

а на

до

каза

телс

тва

1312

.04.

2007

СРС

354а

Слу

жеб

енХ

ерои

н 0,

05 г/

3.25

лв.

О

тлож

ено

Нер

едов

но

приз

овав

ане

на

подс

ъдим

ия

1412

.04.

2007

СРС

354а

, ал.

5,

вр. а

л. 3

, т. 1

Слу

жеб

енА

мф

етам

ин

0,09

г/2.

70 л

в.

Отл

ожен

о Н

еявя

ване

на

подс

ъдим

ия

(сък

рате

но

съде

бно

след

стви

е)

1512

.04.

2007

СРС

354а

,ал.

5,вр

.ал

.3,т.

1С

луж

ебен

Хер

оин

0,36

г/18

лв.

Осъ

ден

100

лв. г

лоба

(под

м

иним

ума)

16

13.0

4.20

07С

РС35

4аУп

ълно

мощ

енХ

ерои

н и

амф

етам

ин1,

95 г

херо

ин

и 0,

35г

амф

етам

ин

(общ

а ст

ойно

ст

135.

30 л

в.)

Спо

разу

мен

ие6

м. Л

ОС

усл

овно

с

3 г.

изпи

тате

лен

срок

1707

.05.

2007

СРС

354а

(д

ърж

ане)

Слу

жеб

енМ

арих

уана

1,

8 г/1

0.80

лв.

О

тлож

ено

Под

съди

м. н

е но

си д

окум

ент

за

сам

олич

ност

18

10.0

5.20

07С

РС35

4а/

държ

ане/

Упъл

ном

ощен

Мар

ихуа

на

0,85

г/

Спо

разу

мен

ие8

м. Л

ОС

с 3

г.

изпи

тате

лен

срок

88

Табл

ица

за х

ода

на н

аблю

дава

ните

дел

а Н

аблю

дава

ни д

ела

в П

ловд

ивск

ия р

айон

ен с

ъд

№Д

ата

на

глед

ане

на д

елот

о

Съд

Обв

инен

по

чл. о

т Н

КЗа

щит

ник

Вид

на

ркот

ично

ве

щес

тво

Коли

чест

во/

стой

ност

в

лв.

Разв

итие

При

чина

/ пр

исъд

а

128

.12.

2006

ПРС

354а

Не

се я

вява

Хер

оин

0,01

09 г

/ 1.

79 л

в.

Отл

ожен

оН

е се

явя

ва п

одсъ

дим

ият

219

.01.

2007

ПРС

354а

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,01

09 г

/ 1.

79 л

в.О

тлож

ено

Обв

инит

елни

ят а

кт е

би

л вр

ъчен

в д

еня

пред

и де

лото

319

.01.

2007

ПРС

354

аЕ

дини

ят

подс

ъдим

им

а и

служ

ебен

, и

упъл

ном

ощен

, а

друг

ият

- сл

ужеб

ен

Хер

оин

12 д

войн

и до

зиО

съж

дане

Еди

ният

под

съди

м п

олуч

и 6

м. Л

. Св,

а д

руги

ят 7

м.

419

.01.

2007

ПРС

354

аС

луж

ебен

----

---

---

Отл

ожен

оП

одсъ

дим

ият

не е

ред

овно

пр

изов

ан –

лек

увал

се

в ко

мун

а5

31.0

1.20

07П

РС35

4 а

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,09

64 г

/ 8,

68 л

в. О

съде

нГл

оба

500

лв.

605

.02.

2007

ПРС

354а

Слу

жеб

енХ

ерои

н 3

пак

етче

таО

съде

н /

спор

азум

ение

6 м

. с 3

г. у

слов

но

708

.02.

2007

ПРС

354а

Уп

ълно

мощ

енХ

ерои

н 0,

0109

г /

1.79

лв.

Отл

ожен

оН

азна

чена

е н

ова

експ

ерти

за

809

.02.

2007

ПРС

354а

Слу

жеб

енХ

ерои

н 2

дози

О

съде

н /

спор

азум

ение

6 м

. с 3

г. у

слов

но

922

.02.

2007

ПРС

354а

----

----

---

----

----

---

----

-О

тлож

ено

Съд

ията

е в

бол

ничн

и10

23.0

2.20

07П

РС35

4аУп

ълно

мощ

енХ

ерои

н 0,

0318

г / 2

, 86

лв.

О

съде

н /

съкр

атен

о сл

едст

вие

700

лв. г

лоба

1123

.02.

2007

ПРС

354а

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,10

92 г

/ 9,

83 л

в.

Спо

разу

мен

ие10

м. Л

ОС

усл

овно

с 3

г.

изпи

тате

лен

срок

89

1223

.02.

2007

ПРС

354а

- не

пълн

олет

енУп

ълно

мощ

енМ

арих

уана

1,

067

г С

пора

зум

ение

Про

баци

я 6

м.

1326

.02.

2007

ПРС

354а

, ал.

3,

пред

л. 1

Под

съди

м 1

и 2

–

Слу

жеб

ен;

Под

съди

м 3

- уп

ълно

мощ

ен

Хер

оин

8, 0

367

г /

723.

38 л

в.

Осъ

дени

/ съ

крат

ено

след

стви

е

Под

съди

м 1

и 2

– 1

1 м

. и 2

9 дн

и –

стро

г реж

им

Под

съди

м 3

– 1

0 м

. Общ

ре

жим

14

06.0

3.20

07П

РС35

4а, а

л. 5

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,08

05 г

/7.2

4лв.

О

съде

н / с

ъкр

след

стви

е 10

00 л

в. гл

оба

1512

.03.

2007

ПРС

354а

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0.19

51 г

/17,

56

лв.

Отл

ожен

о Н

азна

чена

е е

кспе

ртиз

а

1612

.03.

2007

ПРС

354а

, ал.

5Уп

ълно

мощ

енА

мф

етам

ин0,

0684

г /

2.80

лв.

О

съде

н70

0 лв

. гло

ба

1715

.03.

2007

ПРС

354а

(д

ърж

ане)

Слу

жеб

енХ

ерои

н 0,

0465

г /4

.19

лв.

Осъ

ден

/ сп

ораз

умен

ие3

м.

ЛОС

1816

.03.

2007

ПРС

354а

(д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0, 0

95 г

на

стой

ност

6,

50 л

в.

Спо

разу

мен

ие7

м. Л

ОС

с 3

г.изп

итат

елен

ср

ок

19

19.

03.2

007

ПРС

354а

(д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,01

09 г

/ 1.

79 л

в.

Отл

ожен

о Н

е се

явя

ва В

Л, д

елот

о не

е

изяс

нено

20

22.

03.2

007

ПРС

354

а (д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,5

г на

ст

ойно

ст 3

6 лв

.

Осъ

ден

/ сп

ораз

умен

ие 6

м. Л

ОС

с 3

г. и

зпит

ател

ен

срок

21

05.

04.2

007

ПРС

354а

(д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,01

09 г

/ 1.

79 л

в.

Отл

ожен

о Н

азна

чена

е

допъ

лнит

елна

съд

ебно

-пс

ихиа

трич

на е

кспе

ртиз

а22

25.0

4.20

07П

РС35

4аУп

ълно

мощ

енХ

ерои

н0.

1951

г /1

7,56

лв.

Отл

ожен

о Н

азна

чена

е т

ройн

а ек

спер

тиза

23

03.

05.2

007

ПРС

354а

(д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

0,01

09 г

/ 1.

79 л

в.

Осъ

ден

1 го

дина

ЛО

С с

3 г.

из

пита

теле

н ср

ок и

200

0 лв

. гло

ба

90

Табл

ица

за х

ода

на н

аблю

дава

ните

дел

а Н

аблю

дава

ни д

ела

в бл

агое

вгра

дски

съ

дили

ща

№Д

ата

на

глед

ане

на д

елот

о

Съд

Обв

инен

ие п

о чл

. от

НК

Защ

итни

кВ

ид

нарк

отич

но

вещ

еств

о

Коли

чест

во/

стой

ност

лв.

Разв

итие

При

чина

/

прис

ъда

115

.03.

2007

БРС

354а

(дър

жан

е)Х

ерои

н1

доза

Отл

ожен

оП

редв

арит

елно

е

пост

игна

то

спор

азум

ение

от

стра

ните

, но

съдъ

т не

го о

добр

ява

пора

ди н

епри

лага

не

на е

кспе

ртиз

а по

чл.

14

4, а

л. 2

, т. 4

2

20.0

3.20

07БО

С35

4а (д

ърж

ане)

Упъл

ном

ощен

Кана

бис

12 г

Спо

разу

мен

иеГл

оба

500

лв.

321

.03.

2007

БОС

354а

(р

азпр

остр

анен

ие)

Упъл

ном

ощен

Хер

оин

2 до

зи

Отл

ожен

о Н

епол

учен

пре

пис

от

обви

ните

лния

акт

от

подс

ъдим

ия

91

Съдържание

Увод ......................................................................................................................3

Описание на проекта ........................................................................................ 11

Общ преглед на законодателната политика и на дейността на правоприлагащите органи срещу наркоинвазията ...................................14

Социален и демографски профил на осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества ....................................................................28

Специфика на обвиненията по чл. 354а и 242 НК и тяхното изменение в хода на наказателното производство ..........................................................45

Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела .....................47

Какво показа наблюдението на наказателния процес по наркодела? .........51

Корупционни практики в наказателния процес по наркодела .......................64

Затвор или лечение .........................................................................................70

Заключение .......................................................................................................75

Приложение 1Въпросник за интервюиране на лишени от свобода, които са осъдени за наркотични вещества ....................................................76

Приложение 2Таблица за хода на наблюдаваните дела в софийски съдилища ................86Таблица за хода на наблюдаваните дела в Пловдивския районен съд .......88Таблица за хода на наблюдаваните дела в благоевградски съдилища .......90