БОЖАНА АПОСТОЛОВА МАЛКАТА БОЖАНА В НОЩТА НА ЧУДЕСАТА

Издателство Жанет 45е носител на националните награди:

Христо Г. Данов – за принос в националната книжовна култура: в категория Българска художествена литература (2002); в категория Издание за деца (2007);в категория Разпространение на българската книга (2011)Бронзов лъв на Асоциация българска книга – за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература (2002)Специална награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение (2005)Константин Константинов – за принос в книгоиздаването за деца (2005)

и Наградата на ЮНЕСКО – Първи световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003)

© Божана Апостолова, автор, 2012© Костадин Костадинов, художник, 2012© Костадин Чонов, редактор, 2012© Издателство Жанет 45, 2012 ISBN 978-954-491-775-3 (мека корица) ISBN 978-954-491-776-0 (твърда корица)

Божана Апостолова

Нарисува: Костадин Костадинов

Малката Божана няма крила, но лети. Майка ѝ казва, че не тя лети, а летят мечтите и развихрените ѝ фантазии. Но Божана нехае за думите на майка си – напуска леглото си посред нощ и лети, лети...

Ето и сега – издигна се високо към небето, сетне се спусна, завъртя се във въздуха, ухилена до уши... И както си летеше, изведнъж рязко удари спирачки. Спря, привлечена от сиянието на сребриста ивица, про-рязваща небето. Нещо бързо се спускаше право към нея, сипейки искри наоколо. Гледката беше толкова необичайна, че Божана чак се ококори. Неясна тръпка пропълзя по лицето ѝ, бузите ѝ се опънаха.

Божана се зарадва на хрумването си и направи едно салто във въздуха. Едва отърсила се от замайването и... леле-мале! – черният мрак се завъртя (почти като нея преди минута), уголеми се някак, набъбна. После тежко се задвижи, простена, зафуча, заръмжа... Божа-на настръхна. Стори ѝ се, че вижда точно пред себе си някакво огромно, страховито чудовище. Да, да... С къси дебели крака, направо закачени за туловището му; със сплескани очи от двете страни на голям нос; с грама-данска, зейнала срещу нея уста. Чудовището по нещо приличаше на оня змей в една от татковите книги. Само дето на този опашката му беше дълга, ама много дълга! Той я мяташе насам-натам из въздуха и аха да я достигне. А можеше и да я удари... Тежкото му зака-нително дишане, огромните му размери и страховитата му уста я стъписаха. „Майчицеее, иска да ме глътне! Ох, ще ми се пръсне сърцето!... Ами сега?“

Смразяващ страх я закова на място. Почувства се дрееебничка... същинска прашинка, която чудовище-то змей можеше само с дъха си да запрати накъдето си иска. Тя се сви, а то продължи да се мята, да пълзи, да се уголемява... „Ах, ще ме налапа. Олелеее!...“ Стиг-нала почти до нея, устата на чудовището се разтво-ри. Отблизо тази паст приличаше на къркореща бездна. Разтрепери се Божана, неудържимо се разтрепери. В този момент от устата на чу-довището заизлизаха малки грозни същества и наскачаха върху гърба и раменете ѝ... Тя затаи дъх и все едно се парализира – нито мърда, нито диша. Все пак извъртя очи наляво и видя на ра-мото си няколко къси крачета с дълги остри нок- ти да се мятат във въздуха. Тялото ѝ, с набити сякаш в него остри иглички, завибрира неудър-жимо. Тъкмо се чудеше как ли ще се отърве от тази напаст, когато внезапно – хоп! – още едно

същество се изниза от устата на чудовището и този път скочи направо върху главата ѝ. Божана съвсем се паникьоса и докато с объркан по-

глед търсеше спасение наоколо, до нея достигна съвсем ясно:

– Чууух, чууух, чууух...– Не искам да ме чуваш, ей! Искам да ме видиш!

Който и да си ти, помогни ми, моля те, помогни ми! Изведнъж около нея закръжиха няколко чухал-чета, също като онези, които дядо ѝ късно вечер ѝ по-казваше на покрива на отсрещната къща. Крилата им меко шумоляха, а песента им не секваше: чууух, чууух, чууух... Птичките постепенно стесниха кръга си около Божана и започнаха бързо и усърдно да кълват. Какво кълвяха, тя не видя. Видя само, че две от тях настър-вено се нахвърлиха върху голямото нещо пред нея, а други две непрекъснато прелитаха от едното на другото ѝ рамо и току кацаха на главата ѝ. От скованото ѝ все още от ужас гърло не излезе нито звук. Но втренченият ѝ поглед съзря как чудовището змей се смали, смали... и изчезна. А на гърба и раменете ѝ просто олекна.

Усети прилив на нова сила. Усети, че вече е свобод-на и каквото и да беше това, което я изплаши до смърт, остана някъде след нея. Тогава тя извади звездата от пазвата си, помилва я и нежно я стисна в шепичка-та си. Но не забеляза, че едно от дребните същества, изскочило от устата на чудовището змей, се напъха в джобчето ѝ и се умълча в него.

Божана понечи да продължи нощната си разходка, но се сети, че не е благодарила на чухалчетата, на тия добри птици, които прогонват всякакви нощни страши-лища. За нейно голямо съжаление обаче те бяха отлете-ли – все по-далече и далече се дочуваше тяхното „чууух, чууух...“. Сети се и за думите на баба си Божана: „От нищо не се плаши!“.

– Страхът е най-лошият враг на човека – каза баба ѝ, когато веднъж ги наближи едрото съседско куче. То-гава Божана я стисна силно за ръката, залепи се за нея, а очите ѝ се разшириха от страх. – Ако не те е страх и не направиш нищо на кучето, то няма да ти стори нищо лошо, дори няма да те докосне. Ще мине покрай теб ей така, все едно не те вижда.

– Ох, бабо, малко сме глупави... Изплаших се, много се изплаших, ама... вече няма.

Божана АпостоловаМАЛКАТА БОЖАНА В НОЩТА НА ЧУДЕСАТА

Българска, първо издание

Редактор: Костадин Чонов Художник: Костадин КостадиновКоректор: София Несторова

Формат 70/100/8Печатни коли 4.25

Предпечатна подготовка:Студио Стандарт ЕООД – Пловдив, тел. 032/60 90 50

Печат: Полиграфически комплекс Жанет 45 – Пловдивбул. Ал. Стамболийски № 9, тел. 032/60 90 90

Издателство Жанет 45 ООД – Пловдивбул. Ал. Стамболийски № 9, факс: 032/60 90 60www.janet45.com

ISBN 978-954-491-775-3 (мека корица)ISBN 978-954-491-776-0 (твърда корица)