РОМСКОТО ТРАДИЦИОННО

ИЗКУСТВО

ДИАЛОГ ЗА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ

РОМСКОТО ТРАДИЦИОННО

ИЗКУСТВО

ДИАЛОГ ЗА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ

Перущица2013

РОМСКОТО ТРАДИЦИОННО ИЗКУСТВОДИАЛОГ ЗА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ

Издание на ОУ „Петър Бонев“ – Перущица, 2013Осъществява се по проект КП 33.11-2012.Ръководител на клуб „Краезнание“ – Калина КалиноваРъководител на клуб „Кукли и драматизация“ – Иванка АндрееваРъководител на клуб „Детска фолклорна група“ – Красимира СтояноваРъководител на клуб „Училищен медиатор“ – Енина Калайджиева ОУ „Петър Бонев“, Перущица, ул. „Христо Ботев“ 7

Издателство „Контекст“ – Пловдив, 2013ул. „Ц. Дюстабанов“ 10, Пловдив – 4000тел. 032 260 977, моб. 0898 616 515, e-mail: context.bg@gmail.comинтернет книжарница: www.knigite.net

Настоящият сборник е плод на активната събирателска дейност, която беше извършена от ученици, учители и родители в ОУ „Петър Бонев“ гр. Перущица по Проект „Ромското традиционно изкуство – диалог за етническа толерантност“ към Център за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства към МОМН. През периода октомври 2012  – септември 2013 година 75 ученици и 25 родители осъществиха дейности в четири клуба: „Краезнание“ с ръководител Калина Калинова  – старши учител по история, „Кукли и драматизация“ с ръководител Иванка Андреева  – старши начален учител, „Детска фолклорна група“ с ръководител Красимира Стоянова – старши начален учител, и „Училищен медиатор“ с ръководител Енина Калайджиева – помощник-директор по УВД.

Събраните сведения за ромските обичаи, занаяти и фолклор от клуб „Краезнание“ са ценен принос за историята на ромите в гр. Перущица и свидетелство за ползотворните съвместни усилия на учениците от двата етноса.

Реализацията на проекта „Ромското традиционно изкуство  – диалог за етническа толерантност“ предизвика интерес сред обществеността и спомогна за приобщаване към училищния живот на ромските родители.

Вярваме, че този сборник ще бъде успешно начало на активна дейност за взаимно опознаване на традициите и културите на роми и българи и за разнообразяване на извънкласната дейност в училище.

Благодарим за любезното съдействие на издателство „Контекст“.

Ръководител на проекта

Бойко ИвановДиректор на ОУ „Петър Бонев“

Представянена сборника

Съдържание

ПРЕДСТАВЯНЕ НА СБОРНИКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6

ЗАНАЯТИТЕ В ПЕРУЩИЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8

ТРАДИЦИИ И ВЯРВАНИЯ В ПРАЗНИЧНО ОБРЕДНИЯ КАЛЕНДАР НА РОМИТЕ В ПЕРУЩИЦА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

СЕМЕЙНИ ПРАЗНИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17

ПЕСНИ НА РОМИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20Джелем, джелем. . . . . . . . . . . . . . Бродих, бродих . . . . . . . . . . . 21Чайорие, шукарие . . . . . . . . . . . . . Чуй, хубавице . . . . . . . . . . . . 21Курки биявисти ме гельом . . . . . . В неделя на сватба отидох. . 21. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Пази ме, майко. . . . . . . . . . . 22Сае рома . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Всички роми. . . . . . . . . . . . . 22Василица Романи . . . . . . . . . . . . . Циганската Василица . . . . . . 23Амалипе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Приятелство . . . . . . . . . . . . 23Сави дай синеман. . . . . . . . . . . . . Каква майка имах. . . . . . . . . 24Мик, мик . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Миг, миг . . . . . . . . . . . . . . . 24Песен, записана от Борис Божкови Димитър Методиев от VIII клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

ПРИКАЗКИ НА РОМИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26Тримата братя и жабата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27Приказка за златната рибка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28Как магарето изяло ромската азбука . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Магарето и златните пари . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30Свети Георги спасителя. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Жената и змията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Дядото и змията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Приказка за бабата, която имала къща от леща,и за дядото с къща от сол. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36

6

В литературата, описваща Априлското въста-ние, не се споменава за ромски семейства, оби-таващи землището на Перущица. Съдбовната 1876 г. има повратна роля в живота на местно-то население. Броят на жителите силно намалял, стопанската дейност западнала, а къщите били разрушени... Масовото възстановяване, изграж-дане и оформяне на селището е дълъг и сложен процес. Площта на днешна Перущица надхвърля размерите ѝ от времето на Възраждането, но като цяло къщите на хората се намират в по-ви-соката част по посока на хълмовете Вълковище и Власевица, а най-плодородната земя е отредена за лозята и овощните градини.

В западната част се намира местността Пазла-ка, която е била използвана като пасище. Във ви-соката част се намира паметна плоча, на която е описано, че там са намерили смъртта си около 70 перущенци, главно жени, деца и старци, които са искали да се спасят, но са избити от устинския Ахмед ага Кърмаджи. В по-ниското се намират ромските къщи, оформили няколко улици, които са получили името квартал „Запад“. Естествена западна граница се явява голям напоителен канал, който води началото си от съседното село Ус-тина и продължава на изток към масивите с лозя и овощия.

Първите ромски заселници са от началото на ХХ век. Те идват от различни селища, предимно на Южна България, като преобладават тези от пловдивската група. Фамилиите, които поставят началото са:

Историческа справка

7

Гавази – като няма информация смисълът на думат пазачи да се влага в дейността на тези засел-ници.

Бургуджии, което означава ко-вачи. Техният корен е от Северна България.

Драмалии – те са се занимавали с калайджийство.

Бухманищи – превежда се като трудолюбиви, те идват от плов-дивския край.

Пътънищи – хора, които се за-нимават с търговия, а името им идва от названието на тяхната основателка, баба Патъна.

Над тези заселници във високата част над автобусната спирка живе-ят т.н. Богданови, техните къщи са масивни и те не желаят да се смесват с фамилиите по-долу.

Най-възрастните хора от квар-тала са на около 80–88 години. Ро-дителите им са от Пловдив, Кар-лово, Батак и други сравнително близко разположени селища. Пър-вите къщи са били малко и по-строени от нетрайни материали. Основните занимания на ромите са били занаятите  – калайджий-ство, бургуджийство, кошничар-ство, прели са вълна, работили са по градините на перущенци... Българи и роми са съжителства-ли мирно и в добри отношения. Кварталът започва да се разраст-ва през средата на ХХ век, кога-то земята е обхваната от коопе-ративи и ромите се включват в самостоятелна бригада от около

120–200 човека. Обособяват се 5 звена. Ръководителят на стопан-ството Кирил Тошев е спомена-ван с уважение и от двата етно-са. Създаването на добри условия за труд насърчава заселването на още ромски семейства. Децата посещават училище. Родителите изоставят занаятите и се пре-връщат в земеделци. Голяма част от ромските традиции изчезват. Наричат себе си български роми, даскане рома. Говорят на рома-нес. Днес са евангелисти, но преди са били православни.

Празнуват християнска обред-на система. Не отбелязват дори Банго Василий. Много почитан празник е Бабинден, защото ром-ското семейство се прекланя пред традициите на рода. Уважението към възрастните впечатлява. Ба-щата е силната фигура в семей-ството, но майката управлява къщата. Тя възпитава децата и ги учи на традициите.

8

Занаятите в Перущица

По-голямата част от ромите, заселвайки се в местността, идват със занаятчийските си уме-ния. Последните са били източник на доходи пре-ди постъпването им на работа в земеделското стопанство.

Калайджийството е традиционен ромски зана-ят. Три са фамилиите, които са извършвали тази дейност. Те постоянно са живеели в Перущица, но са посещавали съседните селища, за да събират съдове за калайдисване. Към настоящия момент са живи три възрастни жени от тези семейства, чиито съпрузи са починали. Те са запазили умени-ята и съдовете си, но почти не се занимават със занаятчийство.

Гюрче Салчева Методиева е на 81 години. Роде-на е в гр. Карлово. Заселва се тук през 50-те го-дини. Със съпруга ѝ са практикували калайдисване. При разговора с нея тя си спомни един интересен факт, че през 50-те години ромите, живеещи в Перущица, са били около 200 човека.

Соня Салчева Кисимова е на 75 години. Родена е в Батак. Заселва се тук през 55 година. Съпругът ѝ е бил калайджия, занаят, който и тя усвоява. Практикува го и днес. Демонстрира уменията си пред участниците в клуб „Краезнание“, които са документирани с помощта на оператор, споделя Калина Калинова, ръководител на клуба.

Гина Методиева е от третата занаятчийска фа-милия, но с нея нямах удоволствието да се запозная, разказва г-жа Калинова.

В момента има семейство, което отскоро жи-вее в селището и се занимава с калайдисване.

9

Кошничарството в Перущица. В ниската част на квартала, къ-дето се намират новопостроени къщи, от няколко години се е засе-лило семейство от Пещера, кое-то упражнява този занаят. Пре-ди той е бил по-масово практику-ван, защото предметите, които са негов продукт, са били широко разпространени. Днес в домовете на ромите почти няма такива из-делия.

Копанарството  – изработва-не на домакински дървени съдове и предмети. Този занаят е бил разпространен в региона, но към настоящия момент няма семей-ство, което да го упражнява.

Преденето на дреп  – Славка Илиева Кисимова е на 88 години. Тя е родена в Перущица. Преди да работи в селското стопанство, тя е ходела по българските къщи и приемала поръчки за предене. Някога местното население е тъ-кало черги от подобен материал.

Бургуджийството – ковачество. Има няколко семейства, които все още пазят инструментариума, не-обходим за този занаят. Той обаче не е действащ и местонахожде-нието му не позволи демонстра-ция. Бащите са научили синовете си, както изисква вековната тра-диция, но и двете поколения не го практикуват. Младите са станали строители и понеже поставянето на техниката изисква място, уре-дите са на такива пространства, че не позволяваха заснемането им

от камера, разказва г-жа Калинова.Гадателството. Местната га-

да телка се казва Елка Янкова Марчева. Преживяла е катаклизъм като дете. Родена е в с. Костие-во и се е омъжила тук на 14 го-дини. Тя не е наследила уменията си и няма в рода си други, които да предсказват. Християнка е и докато говори за миналото и бъ-дещето, изрича молитви. Пита за името и възрастта. Предсказва за болест, късмет, работа... Необхо-димо условие е да потвърждаваш или отричаш казаното. Въпреки скептицизма ми, споделя Калина Калинова, се подложих на услугите ѝ. Доста от казаното за минало-то и настоящето звучеше убеди-телно, а за бъдещето ще разберем след време. Търсят я хора от раз-лични селища.

Както става ясно от написано-то по-горе, традиционните ром-ски занаяти са изчезнали във вре-мето. На тяхно място през 50–60 години на ХХ век се развиват уме-ния в областта на земеделието. Твърдят, че са имали 5 звена по около 20–25 човека. Разговарях с възрастни българи, които са били част от администрацията на то-гавашното земеделско стопан-ство, продължава своя разказ г-жа Калинова, и те са категорични в добрите трудови умения, които придобива ромското население по това време. Децата ходят на училище и общуват с българските без конфликти. Съжителството

10

мижду двата етноса е успешно.Днес непосредствено под кв.

„Запад“ са създадени овощни гра-дини и лозови масиви на около 30 фамилии. Най-голяма е собстве-ността на Асен Енев, който има 20 дка, и Донка Кисимова, която е с 15 дка. Провеждат се курсове и обучителни програми за развитие-то на овощарството.

Най-масово се развива през по-следните десетилетия строител-ството. Повечето от мъжете са започнали от помощници на май-сторите строители, а вече дока-зали се, те учат и децата си на занаят. Работят по големи обек-ти в Пловдив, други български гра-дове или ходят в чужбина. В тази сфера се печели добре, което обяс-

нява сравнително доброто финан-сово състояние на хората тук.

Жените също се трудят. Обу-чителни курсове са посещавани в с. Куклен за шивачки, фризьорки и др. Жените работят във фа-бриките в Перущица и съседните градове. Някои от тях са заети в консервни заводи, оранжерии за производство на зеленчуци и др.

Прави впечатление, че ромите бързо се ориентират в икономи-ческата обстановка в страната и Европа, мобилни са, работят с години в чужбина и понякога пре-местват и децата си в там. Но-вите занаяти, които са усвоили се търсят и осигуряват добра зае тост.

11

Многобройните различия в ромския етнос ид-ват не само от принадлежността им към няколко ромски групи, но и от религиозните им различия. Синкретизмът на културата им позволява лесно-то навлизане на чужди влияния в техния живот, което допълнително усложнява откриването на традиционните ромски обичаи и поверия. В тех-ния стереотип се наблюдава благоговение и по-чит към по-силните и успели хора. Това обяснява защо още в годините на заселване на ромските семейства в землището на Перущица те се при-общават към православието. Според тях това е религията на местните българи, а те са до-бре устроени материално, имат успешна профе-сионална реализация и статус. Посещаването на православните храмове от роми бе потвърдено както от възрастни българи, така и от техния пастор г-н Салчо Салчев. През 90-те години на ХХ век в селището се установява евангелистка протестантска църква, която постепенно разши-рява своето въздействие над ромската общност. Днес нейното безспорно влияние се вижда в много аспекти. По-голямата част от населението ре-довно посещава храма и участва в различни форми на религиозни образователни програми. Възпитани в християнски ценности, местните роми нямат сериозни провинения по отношение на законите на страната, строят добре изглеждащи домове и държат на семействата си.

Издирването на възрастни хора от квартала не бе особено трудно. Всички възрастни са пре-димно от пловдивската група на йерлиите, нари-

Традиции и вярвания в празнично обредния календар на ромите в Перущица

12

чат се даскане рома. С желание разказват за живота си и рабо-тата си в ТКЗС, но почти нищо не си спомнят за традиционния си фолклор. Възрастните жени твърдят, че не помнят приказки и песни, разказани им от техните родители.

За да се постигне напредък по нашата изследователска и съби-рателска дейност предприехме друг подход. На учениците в клуб „Краезнание“ с ръководител Кали-на Калинова във вид на лекции или презентации им бе поднесена ис-торията на ромския етнос. Запоз-наха се с преследванията на роми-те през средните векове, през ХХ век, научиха много за влиянието на Османската империя в тяхно-то минало. Децата направиха из-води за съдбата си и си отговори-ха на много въпроси.

В кабинета по история на сте-ната, където обикновено държим портретите на великите лично-сти, закачихме снимките на из-вестни роми с принос в българ-ската култура и медицина – проф. Чирков, поетът Усин Керим, пое-тесата и общественичка Сали Ибрахим, както и табло с техни стихове. Получи се небивал ин-терес не само от участниците в клуб „Краезнание“, но и от дру-гите ученици в училището. Ста-нахме свидетели на самоуважение и много сериозно отношение към поставената задача, споделя г-жа Калинова.

За да разберат точно какво трябва да събираме, в рамките на планираните занимания по проек-та бяха прочетени приказки, по-местени в сборника „Разказани пътища“. Получи се невероятен ефект. Учениците много ги харе-саха. Аз също споделям техните емоции, признава ръководителка-та на клуб „Краезнание“ Калина Калинова. Ромските приказки из-карват на показ една изстрадана човешка душа, принудена винаги да мисли за оцеляване. Зад всичко това стоят въпроси, които имат общочовешко значение и разкри-ват основните им нравствени ценности.

Разбрали смисъла на задачата, децата започнаха сами да търсят и разпитват бабите и дядовците си. Донасяха текстове на лист-чета или ги пишеха на тетрадки-те си по история. Повечето бяха кратки, а в някои трудно се дола-вяше основната идея или сюжет-на линия. С цел намесата да бъде изключително дискретна, послед-ваха разговори и уточняващи въ-проси. Бяха записвани в готов вид едва когато техният събирач ги прочете и даде съгласието си, че всичко е вярно. Някои от родите-лите са в чужбина, но децата си спомниха, че като малки майките са им разказвали приказки, които другаде не са чували. Започнаха дълги телефонни разговори. Нищо не си измислихме, дори в случаите, когато не можехме да запишем

13

края на приказката я оставяхме такава, каквато е, признава г-жа Калинова. Помолихме учителя по изобразително изкуство да ги даде на децата, за да ги прочетат и да нарисуват рисунки по тях. Това се оказа много приятна задача. Дори и в най-смелите си предста-ви не бях се надявала на такава отзивчивост, откровено споделя ръководителката на клуб „Краез-нание“. Детската рисунка добави завършващ щрих към текстове-те. Възможно е, когато книгата се издаде, да си спомнят и за дру-ги приказки. Важното, което раз-браха е, че тяхната култура се уважава и цени, че тя има своите достойнства и специфика.

В приказките, които нашите деца откриха, присъстват много животни, змията, златната риб-ка, магарето, жабата… Всички те общуват с героите или имат пря-ко участие в събитията. Проме-нят съдбата на хората или придо-биват човешки образ. Това е стра-нен факт, като се има предвид, че в квартал „Запад“ се отглеждат предимно кучета, конете са ряд-кост, защото дори въглищата се превозват с камион, а в почти всяка къща има един или няколко автомобила. Странното е, че па-метта на населението е опазила спомена именно за тези сюжети, в които присъстват животни.

Широко е застъпен моментът на фантастичното, чудото, пре-връщането от едно същество в

друго. Нашият ромски етнос има способността да се развива, да се труди и да съгражда. Децата чес-то споделят, че родителите им предпочитат да вложат парите си в ремонт на дома и едва тога-ва да ходят на почивка. Последно-то е рядкост. Чудото наистина се е случило в ромския квартал на Перущица. От неугледните къщи на първите заселници, построени от нетрайни материали, днес поч-ти не е останало много. Често се виждат хубави домове с интересни фасади и цветни украси. Това не е трудно за мъжете тук. Те от мал-ки момчета се учат да работят с бащите си. Строителството е новият занаят на ромите в квар-тала. Участието в изграждането на къщи на богати българи в райо-на подобри уменията им. Това се вижда в новите разчупени фасади на къщите, лятите огради и нови-те строителни елементи в някои ромски дворове. Работата в чуж-бина – Холандия, Германия, Испа-ния, Гърция – доведе до замогване и добро финансово състояние на много фамилии. Това са уважавани семейства, чиито деца са предпо-читани при сватосването.

Обредната система на ромите в града е много близка до тази на българите. Поради отричането на каквито и да било традицион-ни ритуали и обреди, известни при другите ромски групи, се наложи да им разкажем какви обичаи има при техния етнос. Интересът

14

тук не бе особено голям. Те мно-го силно се доближават до българ-ския манталитет и не им допада това обособяване.

Първата анкета, която прове-дохме с ученици и родители, съ-държаше въпрос: „Кой е свете-цът, спасил ромите от удавяне?“ На този въпрос не успяха да от-говорят. Разказахме им легендата за Банго Василий, както и какво точно се прави на този ден. Въ-преки това обаче те са катего-рични, че не желаят да го празну-ват. Възрастните хора си спом-нят, че някога се е чествал три дни, на 13 януари е била тяхната Бъдни вечер, на която традицион-но има трапеза, състояща се от пита с късмет, сарми и баклава. На този ден всеки е в своя дом. На 14 януари ромите празнува-ли Василовден, тогава отивали в домовете на родители и кумове. Трапезата е богата. На 15 януари посрещали Банго Василий, но той се чествал само от възрастните. Днес смятат, че не е необходимо да празнуват два пъти Нова годи-на и не отбелязват празника.

Атанасовден в миналото се е празнувал на 31.01.2013 г. Задължи-телно се коли черна кокошка. Ве-черта преди празника домакинята смесва захар и вода и напръсква къщата, за да изгони злите духо-ве. Изпича питка, която намазва с мед и я раздава пред къщата. Всичко това се прави за здраве и за прогонване на злото.

Бабинден се чества на 21 януа-ри. Този празник се тачи и днес. Свекървите приготвят богата трапеза, защото младите ще им дойдат на гости. Последните но-сят подаръци: кърпа, сапун, дрехи и искат прошка от старите. Хо-дят на гости и на кумовете.

Великден някога, когато маха-лата се е обитавала от малко и по-бедни хора, е впечатлявал ро-мите с шарените яйца. Възраст-ните отивали на българските гро-бища и събирали оставените там яйца. По-късно започнали и те да ги боядисват, раздавали ги на де-цата и посещавали православните храмове.

Днес празникът е едно от най-внушителните събития в живота на ромското население в града. Един месец преди това започва подготовката в храма. Пастор Салчо Салчев е вложил много уси-лия в превръщането на тези тър-жества в традиция. Това е негова идея и тя е възприета успешно от населението. Подготвят възста-новка на Възкресението, което им отнема няколко седмици. Деца и младежи учат християнски песни. На самия Великден цялото ромско население носи храна и напитки и излиза на зелените площи южно от квартала. Г-н Салчев посре-ща духовници от други български градове. Присъстват пастори от Гърция, САЩ, Германия, Канада… Събитието започва около 12 часа и продължава 5–6 часа. Началото

15

се отбелязва с молитва от мест-ния пастор, следват християн-ските песни, наречени хваления, изпълнени от децата. Младежи-те изнасят възстановката на Възкресението. Гостите пасто-ри поздравяват присъстващите с проповеди на християнска тема-тика. Окола 14 часа е тържестве-ният обяд. Всички подреждат хра-ната, която са донесли. Сервират и традиционните за случая бояди-сани яйца и козунаци. Пасторът кани професионални оркестри от София, Самоков, Елхово, Страл-джа… Раздават се подаръци на де-цата, участвали в събитието. За по-голяма обективност потърсих мнението и на българи, станали свидетели на събитието, разказва ръководителката на клуб „Краез-нание“ Калина Калинова. Място-то се вижда добре, тъй като под него минава пътят от Кричим за Пловдив. Всички се възхищават на много добрата организация и спо-собността да се събират толкова много хора на едно място за та-къв празник.

Кулминацията в празничния ка-лендар настъпва на 8 април – меж-дународния ден на ромите. За пър-ви път е честван в Перущица през 1994 година. Заслугата е изцяло на г-жа Донка Кисимова – местна об-щественичка, човек с разнородни интереси и притежател на собст-вена етнографска сбирка. Начало-то тръгва от София, където са поканени ромските лидери. Там

те се запознават с решението да се популяризира геноцидът над ромския етнос. Вече почти две десетилетия традицията е нало-жила празнуването да бъде внуши-телно. Канени са представители на всички политически партии и те изпращат свои лица. Спонсори са както ромските организации, така и местни бизнесмени бъл-гари, община Перущица и др. На-чалото започва с представяне на гостите, които поздравяват ро-мите, доклад на местните лидери, рецитал от учениците, подготвян дълго време, песни и танци – ин-дийски, турски, ромски. Играят и модерен балет. Кулминацията е изпълнението на оркестрите как-то от Перущица, така и гостува-щи от други селища. Типично ром-ският кючек изправя на сцената най-добрите от региона. Местни-те роми играят много български хора. По принцип провеждат и конкурс за красота.

Гергьовден в миналото е бил тежък празник. Не е имало къща, в която да не се коли агне. То се купувало, защото животновъд-ството не е популярно тук. Това ставало предишните дни. Къща-та се окичвала, но не и самото агне. Най-възрастният от семей-ството коли животното. Кръв-та се заравя в земята. От въ-трешностите се приготвя чорба. Най-възрастната жена приготвя салатата. Агнето се пече цяло в тава, а в повечето случаи го пъл-

16

нят с ориз, както се прави и при българите. Събират се хората от цялата къща. Най-възрастни-ят благославя младите. Днес 1–2 семейства колят агне. Другите готвят други месни продукти.

Петровден в миналото се е по-срещал на 12 юли. Ромите, каче-ни на коли и каруци, кой каквото има, отивали в местността Коз-бен, това е в околностите на р. Въча, приток на р. Марица. Носе-ли храна, веселили се и се къпели в реката. Прибирали се чак вечер-та. Днес това не се прави.

Голяма Богородица на 28 ав-

густ се чествала с курбан, обеща-ван от тези, които имат болно дете. Те наричали да заколят агне и на този ден раздавали за здраве на болния.

Малка Богородица на 21 сеп-тември също е свързана с курба-ни. Те се давали най-често за мал-ки болни деца.

Рангеловден на 21 ноември е честван от тези, които имат бо-лен човек. Те колели овца.

Тези празници, свързани с разда-ване, са изчезнали с налагането на евангелистката протестантска църква. Тя отрича тези жестове.

17

Семейни празници

При ромите има традиции, които са над всич-ко, и те са свързани с продължаването на рода. Когато в едно семейство се роди дете, разбира се, това става в клиника в Пловдив, радостта е голяма.

На третия ден след раждането близките се събират, например с 10–15 автомобила и отиват пред родилното отделение. Вземат тържествено майката и детето и ги докарват в квартала. Из-вестяват с клаксоните радостната вест, като обиколят махалата. Пристига оркестър. Майка-та държи новороденото на двора и започват да идват близките с подаръци. Свекървата подарява количка, другата баба най-често злато.

По-бедните, кой каквото може. Случвало се е да присъствам на подобно събитие, когато посе-щавам учениците си по някакъв проблем, разказ-ва ръководителката на клуб „Краезнание“ Калина Калинова, и в първия момент мислех, че правят годеж. Отбелязва се внушително.

Когато минат 40 дни, детето се отнася в църквата и там се посвещава с молитва. Това не е кръщенка, защото личността не е направи-ла съзнателен избор. Когато децата станат на възраст между 12–14 години, става официалното кръщаване с вода.

Тъй като съм учител в селището повече от двадесет години, споделя г-жа Калинова, мога спо-койно да кажа, че ролята на християнската църква е особено благоприятна за възпитанието и култу-рата на децата. Те познават добре Библията и се придържат към християнския морал. Ходят всяка

18

седмица на църква. Заслугата на пастор Салчо Салчев е огромна, защото от 1991 г. той успешно работи в тази насока. Основна-та му цел е създаването на се-мейства, които да бъдат законни. Традицията ромите да се задомя-ват по-рано съществува и тук, поради тази причина венчавка се извършва само за навършилите 18 години и сключили граждански брак. За по-младите пасторът из-вършва Благословение.

Най-вълнуващият празник в ромската махала е сватбата. За нея се готвят дълго. Възрастни-те решават съдбата на младите. Любовта идва след брака. Има и такива, които не са съгласни с традициите.

Все още е запазен обичаят да се изпраща пратеник в дома на мо-мичето. Това най-често е жена, която семейството на момчето добре познава. Тя отива в дома на девойката и разговаря с роди-телите, бабата и дядото. В мно-го случаи най-възрастните имат решаваща роля. Те помнят какви събития са се случвали в двата рода и с какво име се ползват сва-товете. Решаващо значение има богатството. По-заможните взе-мат най-хубавите момичета.

Разговорът между пратеника и семейството е дискретен. Ако последва отказ, никой не разби-ра, че това се е случвало, за да се запази доброто име на момчето. Но ако се получи съгласие, започ-

ва подготовка за сватосване. На този ден семейството на момче-то отива в дома на момичето. Носят много подаръци и шише с ракия, на което с червена пандел-ка е вързано цвете. Младите при-състват, но говорят предимно възрастните и най-вече бащите. Ромското семейство е патриар-хално. Слуша се думата на мъ-жете, защото те са безспорни-ят авторитет тук. Някога са се давали пари за булката, но не и купуване в буквален смисъл. Днес това не се прави. Уговарят деня на годежа.

За ромите от квартал „Запад“ това е важен ден, защото бул-ката отива да живее в дома на мъжа си. Роклята, с която е об-лечена девойката, е подарена от свекървата, но роклите най-често са няколко. Щедростта е голяма, затова вечерта булката може да смени няколко тоалета, за да по-каже всичко, което е получила и от другите близки. С изненада на-учих, че в миналого някои булки са били къносвани, днес това не се случва, разказва г-жа Калинова. С музика отиват в църквата и там пасторът извършва един ритуал, който той нарича Благословение, т.е. представя ги пред Бога като съпрузи. Това се прави за тези, които не са навършили 18 години, а пълнолетните след сключване на граждански брак имат право на венчавка.

За съжаление социалната поли-

19

тика на страната ни внесе огро-мни вреди в семейните ценности. „Самотните“ майки, независимо че до тях стоят мъжете им, имат финансовата подкрепа на държа-вата. За всяко дете е най-добре, когато знае, че мама и татко са законни съпрузи и то носи фами-лията на баща си. Пасторът ра-боти в тази насока, като често казва, че не трябва да се живее в грях.

Когато момичето отиде в дома на бъдещия си съпруг, весе-лието продължава. Кулминацията е показването на чаршафа, защо-то тук девствеността е задъл-жително условие. Това обяснява строгостта на бащите им по отношение на поведението на де-войките.

Сватбата най-често се прави два пъти. Веднъж за семейство-то на момчето и втори път за момичето. Събитието става в ресторант. Свирят един или ня-колко оркестъра. Подаряват се пари или златни накити. Родите-лите на момичето даряват чеиз, така казват на одеяла, килими, постелки и др. По принцип сват-бата на мъжката страна е по-голяма, но те често се шегуват, че на тържеството на момичето се подарява повече. Няма типич-но ромски традиции на сватбата. Булката е облечена в бяло в акту-ална модна рокля, младоженецът в костюм, близките с прически и красиви тоа лети. Различното е,

че се танцува много, играят кю-чек и хора. Младежите се влюч-ват с хип-хоп, рап и т.н.

Ромите от Перущица предпо-читат да се женят в квартала. Има и такива, които отиват в съседните селища, но това е ряд-кост.

Има и други поводи, които съ-бират всички. За съжаление те са тъжни. Изпращането на покойник е събитие в махалата. На него отиват всички. Мъжете построя-ват гробница. Отдолу е на пръст, изграждат стени от тухли, а от-горе подреждат циментови коло-ве. Тялото на покойника, облечено в костюм, се поставя на матрак и така се погребва. Пасторът из-праща с молитва покойника и ус-покоява душите на близките. Не се прави помен, както при право-славните. Посрещат само гости-те от другите селища. Вече не се раздава храна за покойника, както е било някога, защото евангелска-та църква го отрича.

На 3-я, 9-я и 40-я ден се прелива.Всички семейни празници са

много масови. Прави впечатление, че са и доста разточителни. Тъй като от две улици днес ромското население живее на цял квартал, то е многобройно и жилищата са много близко едно до друго. Всич-ки семейни тайни са общи и при конфликт се събира доста голямо множество. За сметка на това са задружни и се подкрепят.

За записването имимат огромен приносСлавчо Ангелов ЛамбовМария Христова Христева от VІІ б клас

Песни на ромите

21

Джелем, джелем Бродих, бродих

Джелем, джелем, лунгоне дроменса Бродих, бродих по широки друмиМаладилем бахтале роменса срещнах и щастливи цигани.

А-а Ромале, А-а чавале! О, роми, о, деца!

Ви ман сас екх бари фамилиа, Имах някога голямо семейство,Мурдадас ла е кали легиа. черните легиони го избиха.Авен манса салумняке Рома Съберете се роми от целия свят,Кай путардиле е романе дрома! отвориха се вече циганските друми!

Чайорие, шукарие Чуй, хубавице

Чайорие, шукарие Чуй, хубавицема пируди палал манде! (2) недей да ходиш след мен! (2)

Чае-а-а-а, Чае-а-а-а. Момиче, момиче.

Припев: Припев:Халян пилянман чае Изяде ме, изяде ме момиче,Шукарие, мовоги лилян момиче хубаво, сърцето ми взе.Чае шукарие или диклян дае. Момиче хубаво или видя ме, мамо.

Курки биявисти ме гельом В неделя на сватба отидох

Курки биявисти ме гельом, В неделя на сватба аз отидох,Тари ракия ме пильом (2) люта ракия аз пих (2)и боряса ме кхельом. и с булката аз играх.

И бори сине бут шукар, Булката бе много хубава,най-шукар анде махала. най-хубавата от махалата.О чаво да бут лачо, и момчето бе много красиво,бут лачо да башалдо. Много е красиво и е майстор музикант.

О,чаво кана башалла Когато момчето засвириИ бори саде кхелела. Булката само играе.Шукар Девла со кергян Мили Боже, какво направии дуй, тернин кхизергян. двама млади ти събра.

22

Пази ме, майко

Пази немам мамо сар зенице Пази ме, майко, пази ме, татко,томаре якенде като зеница във вашите очи.Туменге те ни изневеринав на вас да не изневерявамтуменги верно ме те авав. и да ви бъда вярна.

Пази немам мамо сар зенице Пази ме, майко, пази ме, татко,томаре якенде като зеница във вашите очи.Туменге те ни изневеринав на вас да не изневерявамтуменги верно ме те авав. и да ви бъда вярна.

Сае рома Всички роми

Сае рома дайе рома е бакрен Всички роми, майко, овцете убиватчине а ме гороро дурал бешава а аз беден, отдалече гледам.Ава дайе … амаро диве Ама майко, нашият денЕрделези. Гергьовден.

А-а-а, дайе (2) А-а-а, майко (2).

Сае рома дайе, бабо, Всички роми, майко, бабо,сае рома очаве, сае рома, всички мъже, всички роми,дайе, бабо, ей… майко, бабо, ей…Ерделези шужие дайе, Гергьовден, чуй ме, мамо,сае рома дайе. всички роми, мамо.

Сае рома, дайе, оро келена Всички роми хоро играят,Оро келена романо хоро. хоро играят, ромско хоро.

А-а-а, дайе (2) А-а-а, майко (2).

Сае рома, дайе, бабо, сае Всички роми, мамо, бабо, всички,рома очаве, сае рома роми, мъже, всички роми,дайе, бабо, ей… майко, бабо, ей…Ерделези шужие дайе Гергьовден, чуй ме, мамо,Сае рома, дайе. всички роми, мамо.

А-а-а, дайе (4) А-а-а, майко (4)

23

Василица Романи Циганската Василица

Амаре кхеренде бах бари ка авел По нашите къщи късмет голям да дойде,е терне васта ка гумидеен о пуринеле прошка младите ще целуват ръцете, а старите прошкака ден, баре папиня вон ка чинен, ще дадат и гъски големи ще заколят.Де амен Васили ту бах тай састипе Дай на Василий късмет и здраве,Бут бахталипе да са е манушен барвалипе много късмет дай на хората,Андо нево брееш о рома ашунсяреен богатство в новата година ромите да имат.Те овел бахтали е Василица романи. Да бъде на късмет циганската Василица.

Припев: Припев:Кая гили са е романгее Тази песен аз на ромите я пеяме керав о билачипе амен те бистрае всичко лошо да забравят,кая гили са е романгее тази песен аз на ромите я пея,ме керав обилачипе амен ге бистрае. всичко лошо да забравят.

Амаре кхеренде бах бари ка авел По нашите къщи късмет голям да дойде,е терне васта ка гумидеен о пуринеле прошка младите ще целуват ръцете, а старите прошкака ден, баре папиня вон ка чинен, ще дадат и гъски големи ще заколят.Де амен Васили ту бах тай састипе Дай на Василий късмет и здраве,Бут бахталипе да са е манушен барвалипе много късмет дай на хората,Андо нево брееш о рома ашунсяреен богатство в новата година ромите да имат.Те овел бахтали е Василица романи. Да бъде на късмет циганската Василица.

Припев: Припев:Кая гили са е романгее Тази песен аз на ромите я пея,ме керав о билачипе амен те бистрае всичко лошо да забравят,кая гили са е романгее тази песен аз на ромите я пея,ме керав обилачипе амен ге бистрае. всичко лошо да забравят.

Е-ее барвалипе -е Е-е-е богатство.

Амалипе Приятелство

Кат мануш барвало, барвало ем бахтало… Един човек, богат, богат, хем с късметСало мало, валиненлес всички приятели го обичат и приемат,и окола соо намангленлес дори тези, които не го искат.

Сало мало, валиненлес Всички приятели го обичат и приемат,и окола соо намангленлес дори тези, които не го искат.

Чав те чаве о пуре Децата са добро, казват старите хора.Ачо ви зова те дике амален Дори и без пари да имаш приятели.Ачо ви зова те дике Остани без пари и виж кои са ти приятели,Секуная малесе ту ка патине… и от всеки приятел ще си патиш!

Амалипе висше наме, Приятелство вече нямаамалипе тума адие. на тоя свят, има много болка, лъжа и измама,Те амала те я амала твоите приятели, твоите приятелиТи ромни те чаве. са твоята жена и твоите деца.

24

Амалипе висше наме Приятелство вече няма,Акале светосте си само хахаипе на тоя свят има много болка, лъжа и измама.Те амала те я амала Твоите приятели, твоите приятелиТи ромни те чаве. са твоята жена и твоите деца!

Амалипе, амалипе, амалипе… Приятелство, приятелство, приятелство…

Сави дай синеман Каква майка имах

Сави дай синеман Каква майка имах,Саво дат синема-а-а-а какъв баща имах.Тери любов данян ман. Твоята любов ти ми даде,Торо раат данян ман-а. твоята кръв ти ми даде.

Мик, мик Миг, миг

Тере яка мере яка Твоите очи, моите очи,Керен мик- (2) правят миг, миг.Мик, мик, мик, мик, мик миг, миг, миг, миг, миг.

Ту халян ман ту пилян ман Ти ме изяде, ти ме изпи,Чае бре. Ов, че ка мерав мее. момиче бре. Ов, че ще умра аз.

Припев:А-а-а-а туке, чае, ка мерав. А-а-а-а за теб, момиче, ще умра.А-а-а-а туке мовоги ка дав. А-а-а-а за тебе сърцето си ще дам.

Тере вуща мере вуща Твоите устни, моите устниКерен цуп- (2) се целуват (2).Цуп, цуп, цуп, цуп, цуп, цуп. Целувка (5 )

Ту халян ман ту пилян ман Ти ме изяде, ти ме изпи,Чае, чае. Ов, че ка мерав мее. момиче, момиче. Ов, че ще умра аз.

Тере вуща мере вуща Твоите устни, моите устни,Керен цуп- (2) се целуват (2).Цуп, цуп, цуп, цуп, цуп, цуп. Целувка (5 )

Припев:А-а-а-а туке, чае, ка мерав. А-а-а-а за теб, момиче, ще умра.А-а-а-а туке мовоги ка дав. А-а-а-а за тебе сърцето си ще дам.

25

Песен, записана от Борис Божкови Димитър Методиев от VIII клас

Андо парно тенджерес Вътре в бялата тенджераКон пагела о тенджерес кой я счупи тази тенджера,О чаве ровена покатор мерена. (2) а синовете плачат и от глад умират.

Мо дат ти механа джала, Баща ми в механата отива,Койнякос пиела. коняк да пие.О чаве ровена покатор мерена. (2) А синовете плачат и от глад умират.

Андо парно тенджерес Вътре в бялата тенджераКон пагела о тенджерес кой я счупи тази тенджера,О чавре ровена покатор мерена. (2) а синовете плачат и от глад умират.

Приказки на ромите

27

Тримата братя и жабата

В едно семейство имало трима братя, които пораснали и дошло време да се оженят. Решили да си изберат съпруги, като заложат на късмета си. Направили си лъкове и всеки стрелял със своя. Първите улучили хубави момичета, които им станали жени, но малкият брат уцелил жаба. По-големите били щастливи със съпругите си, а малкият бил тъжен.

На другия ден отишли на работа. Когато се върнали, всеки се при-брал в стаята си. Най-изненадан бил малкият брат – масата му била наредена с много и вкусни храни. Отишъл да попита другите снахи дали те са наготвили всичко, но те отрекли.

Тогава той решил да разбере истината. Не отишъл на работа и се скрил, за да гледа какво ще се случи.

Жабата се била скрила на тавана. Направила си дупка, откъдето гледала. Когато няма никой, сваляла жабешката кожа и се превръщала в чудна хубавица. Разбрал това младият мъж, много се зарадвал, пока-зал се и развалил проклятието. Двамата били много щастливи, но мла-дата жена трябвало да изпълни три желания, за да развали магията.

Веднъж преди да тръгне на работа, той поръчал на жена си, да сго-тви казан с бял боб, с който да нахрани четиридесет войници, които отивали на война. Тя сторила това и ги нахранила, но не останало за мъжа ѝ. Той я успокоил, че ще се нахрани с една чепка грозде. След това ѝ поръчал да каже на свекъра и свекървата, че ще нахрани вой-ниците с една чепка грозде. Странно, но всички яли и останало и за него. Третото му желание било да му роди дете. За да не се повтори проклятието и то да се превърне в жаба като майката, бебето тряб-вало веднага да проговори. Жена му изпълнила и тази поръка. Бебето се родило и чудото се случило. Новороденото проговорило.

Тогава свекърът казал: – Живейте си щастливо, признавам ви за мъж и жена!

Приказката записа Асен Атанасов от VІІІ клас.

28

Приказка за златната рибка

Имало едно време един дядо и една баба. Дядото отишъл да лови риба и хванал една малка рибка. Зарадвал се старецът. Решил да из-чисти рибата, за да обядват с бабата. Рибката обаче заговорила с човешки глас. Започнала да се моли. Искала да я пощадят. В замяна тя обещала да им даде замък.

Те я пуснали във водата, а тя изпълнила обещанието си.Бабата и дядото станали богати и заживели щастливо.

Приказката записа Асен Атанасов от VІІІ клас.

Рисунката е дело на Волкан Назиков от V б клас.

29

Как магарето изяло ромската азбука

Слязъл Господ на земята да раздаде на хорските племена писменост. Минал през българите – дал им, минал през турците – дал им, минал през ромското племе и намерил там само един старец, който стягал магарето си за път. Разговорили се и Господ разбрал, че ромите били много гладни и рано, рано отишли да ядат трънки. Нямало как и Гос-под дал ромската азбука на стареца, но написана върху зелев лист. На тръгване той му заръчал да я пази като очите си, та малките ромче-та да се учат по нея на четмо и писмо. Прибрал старият ром скъпо-ценния дар, качил се на магаренцето си и отишъл при своите хора да яде трънки. Набучил зелевия лист на един трънлив клон, напъдил мага-рето да пасе, а сам се присъединил към другите. Но магарето се завър-тяло край трънката и без да го види стопанинът му, сдъвкало зелевия лист с ромската азбука. Ето защо до ден днешен ромското племе си няма азбука и затова е най-непросветено.

Приказката записа Атанас Кисимов от VІ а клас.Рисунката е дело на Ванеса Мрянова от VІІ а клас

30

Магарето и златните пари

Имало едно време един стар човек. Той бил много беден. Нямал дори дрехи. Имал само едно магаре. При това мършаво. Той си мислел, че само едно магаре има и то не може да му върши никаква работа. Не знаел обаче, че магарето не е обикновено. Един ден той отишъл да почисти обора и неочаквано видял по пода златни парички. Той много се зарадвал. Започнал да мисли и премисля и разбрал, че паричките ид-ват от мършавото магаре. Така той станал най-богатият човек на земята.

Приказката записа Милка Марчева от VІ а клас.Рисунката е дело на Микаела Божкова от VІ б клас.

31

Свети Георги спасителят

Много хора пропищели от ромите. Където минавали, все лъжели, крадели и не спазвали законите. Тогава царят решил да унищожи роми-те и да отърве поданиците си от тях. Решил да затвори триглавия змей и да го държи един месец без храна. След това му дал да изяде един ром. Обезумяло от глад и жажда, чудовището веднага го глътна-ло. Пуснали го на свобода. Нахвърлил се веднага върху ромите. Без да ги дели на добри и лоши, змеят ги убивал на ред. Отчаяни хората се молили на Господ за пощада. Оплаквали се от злия цар, който не зна-ел пощада. Та те също били хора, при това бедни, гладни и бездомни. Много калайджии, ковачи, кошничари и музиканти от сутрин до вечер се трудели неуморно. Кой щял да върши после тяхната работа.

Вслушал се Господ в молбите на ромите и пратил Свети Георги да убие триглавия змей. Така ромите оцеляли и продължили живота си.

Затова и до днес празникът Гергьовден е почитан от ромите и на трапезата дори най-бедното семейство гледа да сложи агънце като дар за Свети Георги.

Жената и змията

Имало едно време един момък, пред дома на когото имало чешма. Който и да дойде да си налее вода, той го оглеждал. Едно красиво момиче се отби-ло до чешмата. Хубостта му била неземна. Косата много дълга и бляскава, слънцето сякаш се разхождало по нея, а очите, големи и пъстри, в които като че ли звездите се усмихвали. Момъкът се влюбил и не успял да се сдър-жи. Излязъл и разкрил чувствата си. Казал, че иска тя да стане негова съ-пруга. Очарователната девойка отговорила, че тя никога няма да се ожени.

Мъка покосила младия мъж. Той не се примирил. Започнал да търси дома на девойката. Упоритостта му дала резултат. Открил къщата. Успял да погледне през прозореца и останал много изненадан. Момиче-то било наполовина змия наполовина човек.

На другия ден момичето пак отишло за вода и момъкът излязъл, за да поговори с нея. Казал ѝ, че знае защо отказва да се омъжи, видял, че тя е само наполовина жена. Тя споделила, че само той знае нейната тайна. Помолила го да пази мълчание за видяното...

32

Не знаем края на приказката. Тя бе записана от Роза Димитрова Герджи-кова. Нейната майка, Ана Герджикова, работи в чужбина и момичето запи-са по телефона този текст. Ако някой знае края, нека ни се обади.

Рисунката е дело на Александър Богданов от VІІІ клас

33

Дядото и змията

Имало едно време един дядо и една баба. Те били бедни хора и живе-ели в една стаичка. В неделята ставал голям пазар и дядото редовно го посещавал. Бабата винаги го карала да купи по нещо. За по-направо минавал през гората. Един път, докато отивал, видял една малка змия. Опитал се да я заобиколи, без тя да го забележи, но тя го заговорила с човешки глас:

– Ей, дядо, накъде си тръгнал?Старият човек се стъписал, за първи път чувал, змия да говори.– Знам, че се учуди, че змия като мен може да говори, но аз мога не

само това, ако пожелая, мога да те изям.Дядото се уплашил много. Започнал да моли змията да не го прави. Тя се съгласила, но при едно условие. Поискала да я вземе у тях, в

противен случая щели да пострадат и той, и бабата. Трябвало да се

34

превърне в техен син. Те си нямали деца. Дядото се върнал вкъщи и обяснил на жена си. Тя приела. Направили на змията една малка стаич-ка в къщата си и я осиновили. Всеки ден купували мляко, за да хранят новия член на семейството. Един ден парите на дядото свършили и той не можел да ѝ купи. Поискал от бабата и тя нямала. Змията се ядосала:

– Ей сега ще ви изям!– Недей, синко, ще намеря пари и ще ти купя – отговорил старецът.Отишъл и взел мляко на вересия. Дал го на змията.– Ей, дядо, какво ще кажеш, утре да отидем и да поискаме една

мома за женене.Дядото се стъписал, но решил да поговори с бабата. Двамата ре-

шили, че ако му вземат жена, може да ги остави на мира. Отишли и поискали за жена едно бедно момиче, което си нямало нито майка, нито баща. Девойчето било много бедно и приело. Довели я в къщата. Вечерта, когато си легнали да спят, змията изяла невестата. Дядото и бабата още повече се уплашили, а змията започнала да расте с всеки изминат ден. Нейните искания ставали все по-зловещи, тя желаела още

35

повече мляко и всяка вечер да има жена, която през нощта изяждала.Един ден едно прекрасно момиче отишло при бабата, за да я повика

да отидат заедно на работа. Змията видяла девойчето и веднага го пожелала за жена. Казала това на дядото, той с мъка на сърцето оти-шъл и поговорил с прекрасната девойка. Тя отказала, защото много се страхувала. През нощта на сън и се явила майка ѝ, поръчала ѝ, когато дядото пристигне пак да я поиска, тя да се съгласи. Когато дойде вре-ме за лягане, тя да облече дебели дрехи и да каже на змията, че иска първо женихът да се съблече. Момичето се събудило и се чудило какво да прави. Решило да изпълни всичко казано в съня. Дядото дошъл да я поиска за булка на змията. Тя се съгласила. Отпразнували сватбата. Стъмнило се и невестата трябвало да си легне при жениха, тя обаче облякла по-дебели дрехи и казала, че иска първо змията да се съблече, после и тя ще го направи. На земята се оказали змийски дрехи. За пър-ви път на момичето нищо лошо не се случило. На сутринта то ста-нало, взело змийската кожа и я хвърлило в огъня. Погледнало отсреща, за да събуди змията, а вместо нея там имало красив принц.

Приказката записа Лили Кисимова от VІІІ клас.Рисунките са дело на Магда Личева и Мария Гинчева от VІ б клас.

36

Приказка за бабата, която имала къща от леща, и за дядото с къща от сол

Имало едно време една баба, която живеела заедно с внучката си. Тяхната къща била направена от леща. Техен съсед бил един дядо, чия-то къща била направена от сол.

Една вечер бабата приготвяла вечерята и изпратила внучката да поиска от съседа малко сол. Тя отишла при дядото и го помолила за услугата. Той отговорил, че ще даде само, ако тя му даде баба си. Старецът много харесвал бабата. Момичето си тръгнало разплакано.

Бабата изслушала момичето и много се обидила. Проклела стария мъж с тежка клетва.

– Да дойде буря! Да завали проливен дъжд! Къщата на стареца да се стопи и да остане без дом.

Небето сякаш чуло това и на следващия ден се разразила зловеща буря, излял се пороен дъжд! Валяло, валяло и реки от вода тръгнали по улиците. Къщата на дядото се стопила. Останал самотен и бездомен.

Нямал избор и решил да потропа на вратата на старата си съсед-ка. Помолил я да го приюти в дома си. Бабата била много сърдита все още, но се смилила. Как да не помогне на човек в беда. Приютила го, но му казала да се сгуши до вратата. Двете с внучката си легнали заедно. През нощта стареца станал, преместил внучката на другото легло и легнал до бабата. Тя обаче веднага се събудила. Видяла стареца на леглото до себе си и го изгонила от дома си още същия миг.

Старецът останал сам и без къща!