И Л Ю С Т Р О В А Н А Е Н Ц И К Л О П Е Д И Я

В Е Л И К И Т Е БИТКИ И БОРБИ Н А Б Ъ Л Г А Р И Т Е

П Р Е З С Р Е Д Н О В Е К О В И Е Т О

ИЛЮСТРОВАНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ВЕЛИКИТЕ БИТКИ И БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ

ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Издателство Световна библиотека ЕООД Търговия на едро: София 1124, ул. “Николай Ракитин” 13

тел./факс: 02/943 79 65 e-mail: svetovna_biblioteka@mail.bg

Copyright © Издателство Световна библиотека ЕООД, 2006 Текст © Александър Тренев

Карти © Тангра ТанНакРа ООДИлюстрации и схеми © Издателство Световна библиотека ЕООД

Илюстрации © Александър Въчков, © Александър Занков, © Антонина Бабукчиева,© Владимир Димитров, © Димитър Петров, © Лилия Евтомова,

© Николай Гьонов, © Стоян Попов, © Таня Кръстева,Схеми © Васил Лаков

ТЕКСТ:АЛЕКСАНДЪР ТРЕНЕВ

ИЛЮСТРАЦИИ:АЛЕКСАНДЪР ВЪЧКОВ, АЛЕКСАНДЪР ЗАНКОВ,

АНТОНИНА БАБУКЧИЕВА, ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ, ДИМИТЪР ПЕТРОВ,ЛИЛИЯ ЕВТИМОВА, НИКОЛАЙ ГЬОНОВ, СТОЯН ПОПОВ, ТАНЯ КРЪСТЕВА

СХЕМИ:ВАСИЛ ЛАКОВ

КАРТИ:ТАНГРА ТАННАКРА

НАУЧЕН КОНСУЛТАНТ:ДОЦ. Д-Р ПЛАМЕН ПАВЛОВ

КОНСУЛТАНТ ЗА ИЛЮСТРАЦИИТЕ:АЛЕКСАНДЪР ВЪЧКОВ

ХУДОЖЕСТВЕНО ОФОРМЛЕНИЕ:АЛЕКСАНДЪР ТРЕНЕВ, ВЕНЦИСЛАВ ЛОЗАНОВ

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ:ВАСИЛ ЛАКОВ

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!Тази книга като цяло, както и никаква част от нея, не може да бъде възпроизвеждана

по какъвто и да било начин, и под каквато и да била форма без изричното разрешение на издателя.Нарушителите се преследват от закона!

Редактор: Иван Тренев Коректори: Иван Тренев, Теодор Михайлов

Предпечатна подготовка: Васил Лаков, Венцислав Лозанов

ISBN 954-8615-60-6

И Л Ю С Т Р О В А Н А Е Н Ц И К Л О П Е Д И Я

В 1 Л Л X X Т 5 БИТКИ И БОРБИ Н А Б Ъ Л Г А Р И Т Е

ПР Е З С Р Е Д Н О В Е К О В И Е Т О

ИЗДАТЕЛСТВО СВЕТОВНА БИБЛИОТЕКАСОФИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

6Битката при Онгъла и съз­даване на българската дър­жава

12Разгромът на арабите при Цариград

10Битката708

Победите на кановете Омур­таг, Маламир и Пресиян

26Победите на цар Симеон ВеликиВойната през 894-896

при Анхиало

Б и тк ата при А хел ой - 20 август 917

32Следващи победи срещ у ВизантияРазгромът на Сърбия

28

34Д виж ението на комито- пулитеПобедите на Самуил

36Битката в прохода Траянова врата - 17 август 986

14Битката при Маркели - 20 юли 792

16Завоеванията на кан Крум

18Битката във Върбишкия проход - 26 юли 811

22Битката при Версиникия- 22 юни 813

40Борбата с Византия - епопея на българите

42Въстанието на Петър Д е­лян -1040-1041

1Ш/ ж' ш |1 идм

Д ПЯ » л

44Въстанието на Петър и Асен

47Битката в Тревненския проход -1190

50Победите на цар Калоян Превземането на Варна - 1201

52Битката при О д р и н - 14 април 1205

56Следващите победи на цар Калоян срещу рицарите

58Битката при Клокотница- 9 март 1230

62Въстанието на Ивайло Поражението на татарите

64Победи над ромеите

66Успехите на цар Тодор Све­тославБитката при р. Скафида - 1304

70Борбата на българите сре­щу османското нашествие

68Битката при Русокастро - 18 юли 1332

74Последните битки на Сред­новековна България

78Азбучен показалец

80Показалец на илюстрации­те, картите и схемите

6 БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА И СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВАКраят на VII век. Византия води смъртоносен двубой с арабите. Одвъд Стара планина северите и седемте сла­вянски племена създават племенен съюз и упорито се съпротивляват на византийците. Но на север от Дунав вече трайно се е настанил нов, далече по-страшен за империята враг - Аспаруховите прабългари. Този враг има непобедима конница и не само знае как да строи градове и укрепени лагери, но може да създаде и държава.

Кан сюбиги Аспарух

ВЛАДЕТЕЛЯТКан Аспарух (668-700) от рода

Дуло е трети син на кан Кубрат. След смъртта на баща му Велика България не устоява на хазарския натиск и начело на българите-уногондури Аспа­рух се преселва в земите около Долни Дунав. Създава българската държава на Балканите и продължава древната държ авна традиция на народа си. Загива в бой с хазарите, в защита на североизточната граница на Бълга­рия.

ВОИНИТЕП рабългарите са превъзходни

ездачи и изключителни майстори на стрелбата с лък, на мятането на копие и аркан от препускащ кон. Язденето на боен кон в мирно време се наказва със смърт. Разполагат с удобна конска ам униция и познават стрем ето . Седлата им са с дървена конструкция, подпълнени с омекотяваща материя и облечени с кожа. Бойното им знаме е конската опашка. Славяните също се славят като страшни воини. Войската

►СлавянинЛековъоръжен пехотинец - с щит, копие и бойна брадва.

►ПрабългаскибагатурТежковъоръжен - с люспеста ризни­ца, щит, шлем, копие, сабя и лък, който е ненатег- нат и е прибран в специален калъф.

им се състои предим но от лека пехота. По време на многобройните си нападения срещ у В изантия и м ногократните обсади , на които подлагат Солун, те се научават да строят обсадни машини.

ОРЪЖИЯТАВъоръжението на прабългарите е

лък, къси и дълги копия, сабя, меч, бойна брадва, аркан (ласо), шлем, ризница, щит и др. Всеки воин сам

за въоръжението си. Конни­цата е тежка и лека.

По- заможните

боили и багатурите от дружината на владетеля носят халчести и люспести (ламеларни) ризници. Лю спестите са направени от метални или рого­ви пластинки, пришити върху кожа или здрав плат, а халчестите - от преплетени една в друга метални халки. Ш лемовете са островърхи - метални или кожени. Понякога коне­те на знатните са покривани отпред с ж елязна или п л ъ стен а броня. Българите носят дълги до коленете кафтани, островърхи калпаци и коже­ни колани с украса от метални плоч­ки. Славяните са с дълги и къси копия,

лъкове и стрели, бойни брадви, мечове, прашки и два вида щито­ве - малки, кръг­ли и големи пра­воъгълни. Пред­почитат лекото защ итно въоръ­ж е н и е , защ о- то с него са по- маневрени.

РЕФЛЕКСЕН (СЛОЖНОСЪСТАВЕН) ЛЪК, КОЛЧАН И ВЪРХОВЕ НА СТРЕЛИЛъкът бил основно оръжие на бъ лга рите . Изработването му било изкуство и можело да продължи до 10 години. Той съдържал няколко различни слоя материали, споявани с рибен клей. Бил обвиван със специално обра­ботени сухожилия. Далекобойността му била до 400-450 крачки, а с к о р о с т р е л н о с т т а - 12 стрели в минута. Колчанът се носел о т дясната страна , закачен на колана с два ремъка. С трелите в него били п оставя ни с върховете нагоре. В долната си ч а с т бил по- широк, защото с тр е л и те имали накрая пера. В колчана си българският боец носил по 30- 40 стрели. Те имали дълго 60-70 см дървено стебло и о ст р и е о т закалено желязо с различен профил.

УКРЕПЛЕНИЯТАПрабългарите строят големи земле­

ни укрепления - валове и укрепени ла­гери. Валовете са линейни укрепления за защита на големи, стратегически райони. По времето на кан Аспарух и кан Тервел са изградени стотици ки­лометри валове и по границите на дър­жавата, и във вътрешността й, които нямат аналог в тогавашна Европа. Валът се състои от ров и насип с тра­пецовидна форма, разделени с берма (площадка).

БИТКАТААспарух не се поколебава да се въз­

ползва от заетостта на Византия във войната й с арабите. Прабългарите

Походът на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 г. и б и тк а та при Онгъла

ОНГЪЛЪТН а й -ве ро ятно т о й се е намирал на о с т р о в Певка, в у с т и е т о на Дунав, до днешния град Исакча. В северозападната му ч а с т е о т к р и т Никулицелския укрепен лагер. Той се намира в б л а т и с т а , труднопроходима м е с т н о с т , к о е т о съвпада със све д е н и я та на х р о н и с т и т е . Освен т о в а е с големи р а з м е р и - 4 3 ,8 кв. км и следователно е могъл да побере о сн о в н а т а ч а с т о т прабългарската войска.

Прабългарско укрепление - р--------1. Ров2. Берма3. Насип4. Армировка5. Палисада

8 преминават Дунав, навлизат в Малка Скития (Добруджа) и причиняват „страшни щети“ на ромеите. Импе­ратор Константин IV Погонат е сил­но обезпокоен от новия враг на им­перията и от евентуалното му съюзя­ване със славяните, и веднага, щом се справя с арабите, решава да го уни­щожи. За целта прехвърля в Тракия войските си от Мала Азия, привежда в бойна готовност флотата и през лятото на 680 г. организира срещу тях грандиозен поход по суша и море. Числеността на войските вероятно е от 50 до 60 хиляди воини, от които 10 000 - конници. Те поемат към укреплението на прабългарите, нари­чано Онгъл.

Когато достигат Онгьла, Аспарух вижда численото им превъзходство и се оттегля в укреплението. Четири

дни ромеите не се решават да започнат битката. Вероятно, още докато са доб­лижавали Онгъла, прабългарската конница им е нанесла загуби и те не са посмели да се придвижат на­пред. Накрая страхът завладява Кон­стантин IV Погонат и той решава да прехвърли отговорността върху вое­началниците си: заповядва им да се опитат да измъкнат „варварите“ от укреплението и да завържат сражение с тях. После казва, че здравето му се било влошило, защг го страдал от подагра, и отплава за М есемврия (Несебър) да прави бани. Вестта за отплаването му окончателно сломява бойния дух на ромеите. Плъзва мъл­ва (всъщност истина), че императо­рът бяга и те започват панически да отстъпват. Талантлив пълководе** Аспарух се възползва веднага

обстоятелствата. Конницата му изли­за от укреплението и връхлита върху отстъпващ ите ромеи. Пехотата им е пометена и оцелелите търсят спа­сение по корабите. Бягащите ромей- ски конници също са настигнати от прабълг арите и са подложени на сеч.

СЛАВЯНИТЕ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯИмператорската войска е напъл­

но разгромена, но кан Аспарух пре­минава Дунава и продължава да пре­следва остатъците й на юг, чак до Одесос (Варна). Завзема земите до Стара планина и сключва съюз със славянските князе, който възвестява

Битката при Онгъла - страховитият удар на българската конница.

раждането на българската държава. За да се осигурят границите - на юг срещу Византия и на запад срещу Аварския хаганат - славянските пле­мена са разместени. Ма северите се пада задачата да пазят източните Ста­ропланински проходи, а на седемте славянски племе-

граница от нахлуванията на хаза- рите. Върховен владетел и главно­командващ на цялата войска става кан Аспарух, което негово право за­почва да се предава по наследство. Така прабългарите заемат господства­що положение в новата държава.

на е. поверена охра­ната на западната граница. О свен защ итата на ця­л а та д ъ р ж а в а , п р а б ъ л г а р и т е трябва да бранят територията от­към м орето и североизточната

„Конниците ОБАче рАЗпрострлнили слуха , че ИМПерАТОрЪТ БЯГА, и овзети ОТ СТрАХ, с е ОТДАЛИ също на бягств о , в е з никой д л ги п р есл ед вА Л в ъ л гл р и те , КАТО ви д ели ТОВА, ЗАПОЧНАЛИ д л ги п р е с л е д в л т п оди ре ил\ и п о в еч ето погубили с л\еч, а мнозина наранили И като ги преследвА ли чл к до Д уна ва , прел\инлли го и дош ли при т НАр ВАрнл,“

Из „Х ро ни кл “ на ТеофАН Изповедник

ПРИЗНАВАНЕТО НАДЪРЖАВАТАКан Аспарух предприема някол­

ко нахлувалия в Тракия. Разтрево­жен от тях, Константин IV напуска църковния събор, който се провеж­да по това време в Ц ариград. Но въпреки личната му намеса ромеи­те продължават да търпят пораж е­ния. Той е принуден да подпише ми­рен договор с А спарух, по силата на който Византия се задължава да плаща годишен данък на България и на практика я признава като нова държ ава, границите на която се простират меж ду реките Д непър и Тимок, и от Стара плаш иш до Карпатите. щ

БИТКАТА ПРИ АНХИАЛО - 708

Кан Тервел (700-721), синът на кан Аспарух, използва затрудненията на Византия, за да укрепи младата българска държава. Помага на Юстиниан П да си върне престола, но не се поколебава да излезе насреща му, когато той настъпва срещу България

Оловен печат па кип Тервел

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТОНА ЗАГОРАПрез 695 г. император Юстиниан

II е свален насилствено от престола. Затв о р н и ц и те му отрязват носа и го изпращ ат в изгнание на Крим­ския полуостров. Той моли за по­мощ кан Тервел и през 705 г. петна- десетхилядна българска войска се изправя пред Цариград. По време на неуспеш ните преговори Ю сти­ниан се промъква тайно в града и, като превзема с помощта на свои привърженици престола, се отплаща на Тервел: провъзгласява го за кесар и го отрупва с дарове. Византия отстъпва на България стратегическата област Загора, южно от Стара планина, и се задължава да й плаща годишен данък. Българската граница навлиза дълбоко в Тракия.

В ЗАЩИТА НА ЗАВОЕВА­НИЕТОС коро об аче н о с о о гр я за н и я т

император решава да си възвърне отстъпената област и през 708 г. предприема поход по суша и море срещу България. Замисълът му е да съсредоточи войската си при крепостта Анхиало (Поморие) и оттам, като пре­мине Стара планина, да нанесе изне­надващ удар по българската столица Плиска. Ромейската конница поема към Анхиало по суша, а пехотата е натоварена на кораби. Като пристига, Ю стиниан устройва укрепен лагер.

Но българските съгледвачи известяват Тервел за нахлуването на врага и, предвождайки лично войската си, той я притаява в гористия район се­верозападно от Анхиало. Когато част от конницата на ромеите се отправя да търси фураж, българската конница нанася изненадващ удар в посока

на крепостта, за да отреже пътя на врага за отстъпление. Византийците се опитват да се съпротивляват, но изненадата при нападението се оказва решаваща. Те са напълно разбити и само малцина от тях, начело с императора, намират спасение зад крепостните стени. Българите вземат

„Д КОГАТО ВОЙСКАТА СС рАЗПрЪСНАЛА КАТО 0ВЦ6 ПО ПОЛЯНАТА, ЗА ДА СЪБИрА фУрАЖ, СЪГЛбДВАЧИТе НА вългАрите видели от п л а н и н и т с глупАВите рлзпоредви н а рол\еите И к а т о се струплли, неочлквАно се н а х в ъ р л и л и к а т о зверове и у н и щ о ж и л и рол\ейското с т а д о , к а т о взели л\ного пленници, коне и оръжие 1 освен увитите“

Из „Х р о н н кл “ нл Теофлн Изповедник

Г М К ’■ J - . I f .

PI

много пленници, коне и оръжие. След три дена Юстиниан прерязва жилите на коня си, заповядва на изпадналите в паника ромеи да направят същото, поставя ценни трофеи на зъберите и през нощта, посрамен, избягва с кора­бите в Цариград.

Тервел прощава коварството на императора и отново му се притичва на помощ, когато през 711 г. срещу него е извършен преврат. Но въпреки тази помощ, Юстиниан е убит. През 712 г. българската конница достига до Цариград, а на следната година отново нахлува в Тракия.

През 716 г. е сключен договор между България и Византия, в който се уточняват границите между двете държави и размера на данъка, който византийците трябва да плащат еже­годно на българите.►Б и тката при Анхиало и войната срещу Византия през 708 г.

Българската конница връхлита върху ромеите

15Л

Византийски оръжия1 -б а р д и ц и у м2 - бойна брадва3 - къс плю м батум4 - стрела5 - лък6 - п лю м ба тум7 - ве р у тум8 - копие9 - меч1 0 - шлемове

РАЗГРОМЪТ НА АРАБИТЕ ПРИ ЦАРИГРАД - 717-718В зората на осми век призракът на арабската заплаха надвисва над Европа - халнфатът на Омеядите води непримирима борба с Византия и с Франкската империя за господство над тогавашния свят.

Разгромът па арабии при Цариград

ПОМОЩ ЗА ВИЗАНТИЯПрез 717 г. буреносните облаци

над Ц ариград, а оттам и над цялата европейска цивилизация се сгъстяват. С двеста хилядна войска и с флота от 5 000 кораба арабите обсаждат византийската столица.

Воините на исляма са добре обу­чени и въоръжени. Прочутият пъл- ководец Маслама Ибн Абдел-Ма- лик, брат на халиф Сюлейман, за­става начело на сухопътните сили, а флотата е командвана от Умар.

Добър пълководец и стратег, отличил се в предишните войни срещу арабите, император Лъв III Сириец отлично съзнава, че силите

на империята са недостатъчни да отблъснат нашествието. Той е принуден да потърси помощта на българския кан и, още преди арабските пълчища да се изправят пред кулите на Цариград, изпраща дипломатическа мисия до него. Тервел решава да помогне и от самото начало на обсадата арабите трябва да се бият на два фронта.

Маслама разполага войската си в укрепен стан и повежда лично четири хиляден отряд сре­щу българите, за да разузнае си­лите им. Само че българите изне­надват отряда и го разгромяват, а

Маслама успява да избяга по чудо, преследван чак до укрепения лагер. Като разбира, че има насреща си силен противник, пълководецът заповядва да се изкопаят от море до море два срещуположни рова с насип. Единият към Цариград, д р у г и я т - ср ещ у б ъ л гар и те . После отделя двадесетхилядна войска, която да пази арабите от българските нападения. Но и тя е разбита от българската конница. Воините на М аслама започват да се страхуват от българите по­вече, отколкото от ромеите. Идва необикновено сурова зима и те

АРАБИТЕПри д и н а с т и я т а на О м а яд и те (660—750г.) а р а б и т е завладели о гр ом ни т е р и т о р и и . Сирия, Иран, о ст р о в Кипър, Северна Африка, к а к т о и ч а с т о т Испания попаднали под в л а с т т а им. Те стана ли толкова могъщи, че встъпили в р еш ителен двубой с В и за н ти я и с о б с а д а та на Цариград през 717 г. застра ш и л и с а м о т о й съ щ ествува не . Н а й -гол ям а та сила на а р а б и те била ко н н и и а т а , к о я т о се деляла на лека и т е ж к а . Л е к а т а била въоръжена с лъкове и м е т а т е л н и копия. Т е ж к и т е конници носели шлемове и ризници, и имали дълги копия, мечове и брадви. П е х о т а т а също била лека и т е ж к а . Л е к и т е п ехотинц и имали лъкове, а т е ж к и т е -

►БЪЛГАРИЯ ПРИ КАН АСПАРУХ (668-700) И КАН ТЕРВЕЛ (700-721)

о с т а в а т б е з провизии , н а­ляга ги глад. П о л о ж е н и е т о им става по- тежко от това на обсадените. По дум ите на хрониста М и­хаил Сирийски, те се опитват да заси тят глада си, като изяждат и с м е т т а от своите кораби. Започват да ядат дори труповете на м ъ р т в и т е войници и да се бият едни срещу други, за да се нахранят.

Иасшрпкоео

Тммишаздл

ЩяйШ

Ctuutcipa

I Бъшрж при <»М ЛСП«7>Х I Btfuaiu л1 №* firm «< Kiun A ipw uti

UjwiioimcAjumanoiwn

C«poo A (Cap)

(OtlCTMTHIKXlQJlIgfjsrwfnriOPtU. • M*cio Ml noisMtuneto ш ши Аспарух • Вошланм euiul pounds ol Wun Aapimkh • Voniituw^u

„ д в а м а воемлчллницн решили д а се отпрлвят нл поход срещу вьлглрите, к а т о единият от тях остлнллД Л ОБСАЖДА ГрА Д А , А ДрУГИЯТ П0Т6ГЛИЛ Д Л CG БИ6 СБългдрите (йрдвите), к а т о влезли в срджение с тях, били поведени и п а д н а л и у б и т и н а д двддесет хиляди А оцелелите, к а т о се с п а с и л и о т гивел, с голял\ позор се върнАли при онези, от които се б я х а отделили“

Из „Хил\н й к а т н с т “

КАТАСТРО­ФАТА НА АРАБИТЕНо истинската катастрофа на

арабската войска тепърва предстои. След тежката зима, през лятото на 718 г., гя се разделя на две части едната остава, да превземе гра­

да, а другата се / о т п р а в я

ъ м г ъ Г с р е ­

щу българите. Завързва се бит­ка на живот и смърт между две от най-добрите конници по това време. Тогава българите нанасят своя решителен удар. Арабите са разгромени и подложени на безпощадна сеч - според различ­ните източници са избити от 20 000 до 32 000 техни воини. Оцелелите нанически се опитват да се спасят зад рова, а според английския монах Беда Преподобни направо

на корабите.Ц ариград е спасен и на

15 август 718 г. арабите се оттеглят. Върху престижа на Омеядите е нанесен тежък удар. Българската победа има огромно историческо значение. Балканският полуостров и

Европа са предпазени от арабското наш ествие, предотвратени са тежки последици за европейските народи. Това значение е осъзнато, макар и н ед о статъ чн о , и от западните летописци още през Средновековието.

КУБЕРОВА БЪЛГАРИЯСлед гибелта на Велика България по-малкият брат на кан Аспарух, Кубер, се у стан о в яв а със своето племе в А вар ски я х а га н а т . Не след дълго вдига бунт и разб и ва могъщ ия ав ар с к и хаган . Но си ­лите му са по-м алки от тези на кан Аспарух и той се преселва в К ерам исийското поле, дн. М аке­дония (земите на Битоля и П ри­леп). Кан Кубер поддърж а контакти както с Византия, так а и с околните славянски племена. Около 695 г., чрез своя боил М авър, той прави неуспешен опит д а превземе Солун. Н ай-старият надпис на М адарския кон н ик сви детелства за тесните връзки н а К уберова Б ългария с Плиска, още по времето на кан Тер­вел. През IX в. Куберовите българи, заедно със славянските племена от дн. М акедония, се присъединяват към Д унавска България и земите им стават една от най-здравите кре­пости на българската държ авност и култура. Същ ествува хипотеза, че именно тези българи разгром яват арабската войска при Цариград.

14 БИТКАТА ПРИ МАРКЕЛИ - 20 ЮЛИ 792

През втората половина на VIII век започват борби за канската власт. Сменят се няколко владетели. Византия отбива арабската опасност и се заема да унищожи младата българска държава. Амбициозен владетел, император Константин V Копроним предприема девет похода срещу България.

и *

ДВУБОИ С ВИЗАНТИЯ ЗАВЛИЯНИЕ НАД СЛАВЯНИТЕПри кан Телериг (768-777) два­

десетгодиш ният период на разми­рици е преустановен, а при кан Кар­дам (777-803) вътреш ното укреп­ване продълж ава. Той подкрепя стремежите на намиращите се под византийска власт славяни да се присъединят към България. През 789 г. канът предприема набег по до­лината на р. Струма, населявана от славянското племе струмци. Изнена­дани, ромеите са разгромени, а стра­тегът на Тракия Филит пада убит в боя. Българският престиж е издигнат високо. Константин VI е обезпокоен и започва подготовка за голям по­ход срещу българите. Но Кардам го изненадва, нахлува в Тракия и пресре­

ща войските му при крепостта Проват, край Адрианопол. Разбива част от тях и те, с главните си сили, се оттеглят.

РЕШИТЕЛНАТА БИТКАНа следната 792 Константин VI

предприема нов поход срещу България. Достига крепостта Маркели (при дн. Карнобат) и устройва укрепен лагер. Кан Кардам съсредоточава войската си на височините южно от укрепеното селище Голое. Българите нападат фа­лангите на ромеите, предизвикат ги към преследване и ги увличат към засада. Един от нападащите отряди отстъпва тактически. Византийците се хващат на уловката, и, като нарушават бойния си ред, се втурват да преслед­ват отряда. Когато стигат до мястото на засадата, отсъпващите изненадва­що се обръщат срещу преследвачите. Притаените

основни сили на българите се хвърлят срещу врага. В битката той е напъл­но разгромен. Бойните му редици по- бягват, но част от българската конница обхожда ромейския лагер, нахлува в него и му отрязва пътя за отстъпление. Българите подлагат ромеите на страш­на сеч и пленяваг обоза, пари, коне и императорската палатка с цялата нейна прислуга. П осрамен, императорът се завръща в Цариград, а на бойното поле намират смъртта си много от военачалниците му.

Сключен е мирен договор, с който ромеите се задълж ават да плащ ат годишен данък на България.

■

ТАКТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКАБългарите отдавали голямо значение на р азузнаването на врага преди бой. Б о й ния т им ред бил са м о б и те н - с ъ сто ял се о т предни о тр яд и за охрана, разузнавателни ч а с т и , две бойни линии и резерв. О бо зъ т се разполагал дълбоко зад бойния ред - на 1,5 до 3 км. П е х о т а т а заемала центъра, а кон н и ц а та - крилата . За да и з т о щ и противника , конница та му нанасяла удари, след к о и т о се о т т е г л я л а бързо и о сн о в н и те сили нанасяли реш ителния си удар, к а т о м я с т о т о за него било вним ате лно подбирано. Българите владеели и з к у с т в о т о на з а са д а та до съвърш енство . Важно било м е с т н о с т а да е наклонена към врага, слънцето да с в е т и в о чи те му и в я т ъ р ъ т да духа насреща му. Б ъ лгарите преследвали р азбития враг до пълното му унищожение, без да се и н т е р е с у в а т о т плячката , ко е т о удивлявало съвременниците.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

4 *РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ЧАСТИ

а а а

в й йПРЕДНИ ОТРЯДИ

й л а ■ ■ ■ я d aПЪРВА ЛИНИЯ

Разгромът на ромеите пра Map кела. Според византийска източник, самият император е хванат в разгара на боя с аркан от българите. Той е спасен на косъм от ескувитора (войник от гвардията) Йоаникий, който разрязва смеч примката.

Боен ред на българската войска

ПРИКРИТИЕ НА ОБОЗА

СЗ Конница м а Пехота

В б ъ л га р с к а т а войска имало с т р о г а йерархия. Върховен вожд бил к а н ъ т , не го в пръв помощник - кавханът . Помощници на кана били и ичиргу боилът, и ка н ъ т боилколовър. Други началници били т а р к а н и т е и ж у п а н и те , а no-н и з ш и т е длъжности се заемали о т б а га ините . При война в о й с ка т а се набирала о т цялото население и в ла де те лите извеждали на бой ното поле многочислени армии. В мирно време п о с т о я н н и т е в о й с к и били д р у ж и н а т а на в л а д е те л я , г а р н и з о н и т е на кре - __ ______ _____________п о с т и т е и г р а н и ч н а т а с т р а ж а . Д и с ц и п л и н а т а във в о й с к а т а била желязна. П о д с т р е к а в а н е т о към б у н т , п р е м и н а в а н е т о на с т р а н а т а на н е п р и я т е л я , б я г ­с т в о т о по врем е на сра ж е ние и др. провинения се наказвали със с м ъ р т . Но наред със с у р о в и т е наказания се раздавали и награди. О тл иче ните о т кана бойци получава­ли зв а н и е то б а га тур , заслужилите в б и т к и т е - допълнителен дял о т пляч­ка та . За военачалниците, загинали в

сражение, били правени надгробни каменни надписи (виж с т р . 29).

„ ИЗЛЯЗЛА Клрдлл\, ГОСПОДАрЯТ нл Бълглрия, с ц ял л тл си в о й с к а и с е у с т а н о в и л в ук реп л ен и ята А ил\перлторът, въод уш евен и у в ед ен от лъжепророци, че н еговл щ е в ъ д е поБ едлтл , з л в ъ р з л л срлж ен н е неовлшслено и Безредно, и претърпял стрлшно порлжение Б ълглрите взели и о б о за , ПАри, коне и ил\перлторскА тл п а л а т к а с ЦЯЛАТА НеЙНА прислугл“

Из „ХроникА“ н а ТеофАн Изповедник

16 ЗАВОЕВАНИЯТА НА КАН КРУМ

В зората на IX век, на престола в Плиска сяда кан Крум (803-814) -един от най-великите български владетели. Негова цел става включването в пределите на България на намиращите се под чужда власт славяни.

й вероятно спира напредването на франките на изток. В техния прочут епос „Песен за Ролан“ се споменава за „страшните българи“. След разгрома на хаганата кан Крум създава закони, еднакви и за прабългарите, и за сла­вяните, които издигат престижа му и укрепват държавата и бойното сътрудничество между двата етноса.

ПРЕВЗЕМАНЕТОНА СЕРДИКАСлед разгрома на хаганата, кан

Крум е увеличени ресурси и осигурен

тил, може да съсредоточи силите си срещу смъртния враг на българите - Византия. Следващата му цел става клю човата крепост С ердика (дн. София). Византия първа нарушава мира. През 807 г. император Никифор I Геник предприем а поход срещ у България, но заради подготвян срещу него заговор, се връща в Цариград. На следната година българите пред­приемат в отговор конен набег по долината на р. Струма, разбиват византийците и пленяват обоза им. Плячката е 1100 литри злато (400 кг.)

Български камено- хвъргачки обстрел-

U ват стените на Сердика.

Кан сюбиги КрумРАЗГРОМЪТ НА АВАРИТЕОт 796 до 804 г. франките разгро­

мяват могъщия някога Аварски хага- нат и превземат западната му част. След неуспешната обсада на Цариград, през 626 г. мощта му намалява, за което способства разложението сред племенната върхушка.

През 805 г. славяните от Пелопонес вдигат бунт и съвместно с арабите обсаждат крепостта Патрас, което ан­гажира силите на Византия. Спокоен за гърба си, кан Крум се възползва от разгрома на хаганата и настъпва през Карпатите срещу аварите в три колони. Към него по пътя вероятно се присъединяват пехотни отряди от поробените славянски племена. Трите колони се приближават една към друга и се съединяват в боен ю м рук. Н якъде около м ястото , където р. Марош се влива в р. Тиса (в дн. Румъния), става решителното сражение. Българите нанасят такъв раз­гром на аварите, че тяхната държава е унищожена завинаги. Към България са присъединени обширни територии, границата й се премества по средното течение на Дунав и тя става съсед на Франкската империя. Тъкмо мощта

КРЕПОСТТА СЕРДИКА (СРЕДЕЦ)Тя била център на много военни пътища и подстъп за присъединяването на славяните о т Тракия и Македония към България, к а к т о и една о т най-важните в Р им ската империя. Дори К о н с т а н ти н Велики (285-337) и Юстиниан I (527-565) се колебаели дали да не я изберат за своя столица. По вр ем е то на Юстиниан I с т е н а т а й била подсилена със зид о т тухли, увенчан с петоъгълни кули, но още след хунско то нашествие, в средата на V в., били изградени нови триъгълни, а с т е н и т е укрепени. При западното й разширение, извършено по в р е м е то на К о н с т а н т и н Велики, била изградена допълнителна с те н а с дебелина 2,85 м, на ко я то е разкрита кула с вътрешен диаметър 4,90 м, чийто лице било изградено о т големи рустицирани блокове. Има мнение, че кан Крум е разрушил Сердика до основи, но археологическите разкопки го опровергават.

7 - онагра или скорпион ЦВид каменохвъргачка, на ч и й т о м е т а т е л е н л о с т в м е с т о блюдо се п о с т а в я л а голяма прашка, к о я т о изхвърляла едно или повече каменни ядра. О н а гр и те били о громни и с т р а ш н и за в р е м е то си стено бо йни мащини.

_ vm ,M— * ■~"л ' - шшшяшт ....•' '"Ай-

А през пролетта на 809 г. кан Крум изненадващо обсажда Сердика като с железен обръч. Хранителните при­паси на града са на привършване и гарнизонът е намален, тъй като през зимата част от наемниците са осво­бодени. Положението на ромеите става безизходно. Началникът на гар­низона пожелава да се предаде, ако Крум пощади войската и жителите. Българският владетел приема условие­то, но вероятно гарнизонът прави опит да избяга и тогава той избива, за наказание, 6000 византийци. Импера­торът не посреща добре избягалите ромеи и някои от тях се връщат при българите. Сред тях е и опитният меха­ник Евмат, който ще помогне на Крум при строежа на обсадни машини. Така Сердика влиза в пределите на България. Пътят за присъединяване на славяните от Македония и Бело морието е открит.

ОБСАДНОТО ИЗКУСТВОПрез Средните векове българската войска се сражава с противниците си не само на бойните полета и прев­земането на Сердика е типичен при­мер за това. Обсадите и защитата на крепостите е изключително важна част от военното изкуство. Превземането им се осъществява или с постепенна обсада, или с пристъп. При първия начин около крепостта се изкопава ров с насип. Чрез него обсадните войски се предпазват от излазите на обсадени­те, които, щом свършат хранителните си запаси, се принуждават да се пре- дадат от глад. Така кан Крум зав­зема А дрианопол през 813 г. При превземането на крепости с пристъп българите използват всички видове познати обсадни машини. Крепостните кули се сриват с различни видове каме- нохвъргачки. Стрелохвъргачките об­сипват защитниците със стрели. Под тяхната закрила до стените се при­движват тараните, които пробиват дупки в тях и пехотинците навлизат в крепостта. След това те овладяват портите и конницата нахлува. При откритите пристъпи се използват и щурмови стълби, по които се катерят хиляди бойци, обстрелвани от защит­ниците със стрели, заливани с вряща смола или вода. Бойните кули се придвижват към стените и веднъж доближили ги, от върха им се спускат подвижни мостове, по които воините се прехвърлят в крепостта и започват ръкопашен бой със защ итниците. Завземат ли някоя от портите, глав­ните им сили нахлуват през нея в крепостта.

ОБСАДНИТЕ МАШИНИ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

►Бойна кула, разрезТя била м ощ но с р е д с т в о за п р е в зе м а н е на к р е ­п о с т и , м н о г о е т а ж н а и с в и с о ч и н а , с ъ о б р а з я ­вана с т а з и на в р а ж е с к а т а к р е п о с т . В долна­т а ч а с т ч е с т о били м о н т и р а н и т а р а н и (о в н и ) (в и ж с т р . 34). В с е к и е т а ж за в ъ р ш в а л с п а р а п е т и на него се разполагали бойци и стрело- хвъ р га чки . Н а й - о т г о р е бил м о н т и р а н подвиж ен м о с т , к о й т о се спускал към върха на к р е п о с т н а т а с т е н а и во йниците нахлували по него в к р е п о с т т а . Кулата се придвижвала на колела или с п о м о щ т а на обли греди. О твън била облицована с прясно одрани или с н а то п е н и в о ц е т кожи, за да се предпазва о т запалване.

Средновековна стрелохвъргачка (балиста)Тя служела за изстр ел ване на с тре л и , включително з а п а л и те л н и , дълги до 3,5 м Те можели да б ъ д а т и з с т р е л я н и до 1000 м Такава с т р е л а пробивала о т р а з с т о я н и е 370 м д ъ с ка , дебела 5-6 см . С к о р о с т р е л н о с т т а била о т 6 до 8 с тре ли в м инута .

Средновековна каменохвъргачка (катапулта)Тя била м е та те л н а машина за изстрелване на ядра. Поразявала ка к т о к р е п о с т н и те с те н и и п о с тр о й ки , т а к а и живи цели. Максималната далекобойност д о с ти га л а до 1000 крачки, но най -големи поражения нанасяла до 300-500 крачки.Обслужвала се о т 6 човека, к о и т о я п о д г о т в я л и за стрелба о т 15 до 45 мину­ти . Каменните ядра д о с ти ­гали до 300 кг. Тези о т 100 к г . били и з с т р е л в а н и на р а з с то я н и е до 350 м, а о т 30 кг. до 850 м.Каменно ядро о т 16 кг., и зстр е л я н о о т 50 м, могло да счупи де­бела 12 см греда.

каменниразлични

Бойна стълбаИзползвала се за щурмуване на с т е ­н и т е на к р е п о с т и т е . Н а й -ч е с то се и з го твя л а о т б р я с т или ясен. Освен п о ка за н а та на колела, имало и други видове щурмови стъ лби - например

н а с т а в я щ и се, к о и т о били дълги около 3-4 м. и завършвали

накрая с куки, за да се з а к а ч в а т една за

друга.

Н8 БИТКАТА ВЪВ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД - 26 ЮЛИ 811След падането на Сердика Никифор I Геник решава да унищожи веднъж завинаги България и предприема реформи, кои го повишават числеността н боеспособността на армията. На бойна нога са вдигнати всички войски на империята - и от Мала Азия, и от Европа.

нашествениците и българите търпят от слабините им. Ж естокостта на поражения. За да съхрани войската, им ператора е безприм ерна - той Крум реш ава стр атеги ч ески да зап о вяд ва да х въ р л ят м ал к и те изостави Плиска и дори съкровището д ец а на зе м я т а и да м и н ават си в ръцете на Никифор. Във време, отгоре им с дикани за вършеене на когато превземането на столицата жито. означава превзем ам е на цялата държ ава, това е наистина смело решение! В града ромеите се отдаватна безчинства, грабежи и пиянство. 'т И И гИзбиват деца и старци, прерязват ' ’В * # *жилите на воловете и правят ремъци X ^ .

НАШЕСТВИЕТОП рез май 811 г. шестдесетхилядна

византийска армия потегля от Цари­град, начело със своя император. Когато достига крепостта Маркели, кан Крум протяга ръка за мир, но Н икиф ор високом ерно отхвърля предложението му и повежда войските си през Стара планина към Плиска. За съдбата на България настъпват критични дни. В първите сражения бойното щ астие е на страната на

('’s.'iy- wttf- r ;tn

„..КАТО НАБЛЮДАВАЛИ ОТ ПЛАНИНИТб, 46 (рОЛ\6ИТб) ОБИКАЛЯТ И С6 ЛУТАТ,вългАрите НАбли срещ у з а п л а т а А В А р и и околните с л а в я н с к и п лем енл, въоръжили по мъжки ж ените и н а п етн л д есети я д ен о т н лхлувлн ето и<\\, призори в с ъ б о т а .ги н л п а д н а л и , д о к л то почти още спели (Р ол \еите), к а т о с е в д и гн а л и и Бързо се въоръжили, з а п о ч н а л и срА жения К а т о с е пр о ти во п о с тав яли м а л к о в р е м е и не МОГЛИ Д А ПОСТИГНАТ нищо, те БИЛИ \ жестоко ИЗБИВАНИ Д ругите, к о га т о видели ТОВА, УДАрИЛИ в б я г с т в о “ I

Из „Анонимен ВАТИКАНСКИ рАЗКАз“

Ударът на българите върху ршеиския лагер

БелградсЛ(ЛЦ М орисена

България при кан Аспарух (681-700) и кан Тервел (700-718)Bulgaria at the time of the khans Asparukh (581-700) and Tervel (700-718)lorostolon

Териториално разширение на България при кан Крум (803-814)Territory annexed by Bulgaria at the time of Khan Krum (803-814)

ПЛИСКАPUSKA i

. Мадара i j кйУЗарна

Гзаница на България при кйн Омуртаг (814-831)Bulgarian border a t the t im e o f Khan Omurtag (814-831)

змврия

Гранични валове Border bulwarks

[ОроватProbaton

Г оходи на кан КрумMilitary campaigns of Khan Krum}юливад

dkrolivacilippbppiis

ЛЦ С копиоSkupi

0 Съкровище от Над сент Миклош (Зънниколаумаре)The treasure of Nagszentmiklos

Военни действия на византийския император Никифор Геник (802-811) Military campaigns of Emperror Nikephoros Genlkos (802-811)

ЛЪ Ф илипи

Военни действия на Аварския хаганат Military campaigns of Avars

JBLXepcoH

Л Ь С яр. Serres;.Охрид J k -г- в

Lychnld.os , -

◄БЪЛГАРИЯ ПРИ КАН КРУМ (803-814) И КАН ОМУРТАГ (814-831)При кан К р у м и кан О м у р т а г Б ъ лгария се издига до една о т най- м о г ъ щ и т е държави на с в о е т о в р ем е , редом с В и з а н т и й с к а т а и м ­перия, ф р а н к с к а т а и м ­перия на Карл Велики и Арабския халифат на Ха- рун ал Рашид. След раз­грома на Аварския х а га ­н а т към д ъ р ж а в а т а са присъединени обширни т е р и т о р и и , сред к о и ­т о и К а р п а т и т е - б о ­г а т и т е на п о л е з н и и з к о п а е м и пла нини в днешна Румъния. Завое­в а н и я т а у в е л и ч а в а т и коном и чес ки те ресур­си на Б ългария, а т е с п о с о б с т в а т за о с и гу ­ряване на добро въоръ­ж е н и е . Н а р а с н а л и т е човешки ресурси п ови ­ш а в а т ч и с л е н о с т т а на в о й с ка т а - з а победата над Никифор в редиците се с р а ж а в а т и аварски отреди.

Но Никифор явно не предполага колко могъщ противник е предизвикал на ж ивот и см ърт. Кан Крум издига България до велика сила в тогавашния свят, чийто възможности за отпор далеч не са изчерпани е първите неуспехи. За да приспи бдителността на врага, той отправя повторно предложение за мир, а в същото време трескаво се подготвя за разплата. Решава да отреже пътя на Никифор за отстъпление и издава заповед да се преградят с дървени стени старопланинските проходи. Свиква във войската аварски отряди, въоръжава дори жените и привлича за съюзници славянските племена извън пределите на България. Надменният император отхвърля мирното пред­ложение и продължава да разграбва града. Самозабравил се, ходи по улиците и казва: „Е то...аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения“. Но на върха на триумфа си, внезапно реш ава да напусне Плиска, опожарява я и поема по обратния път към Върбишкия проход. Вероятно причината е заплаха в тила му от Крумовите съюзници - славяните в Тракия.

ОТВЕТНИЯТ УДАРПо пътя наш ествениците про­

дължават да безчинстват над мирното

население. Но всяка тяхна стъпка е зорко следена от българските съ­гледвачи. В началото на прохода ромеите се разполагат за почивка, разпръсквайки частите си далеч една от друга. През нощ та на 26 юли българите ги обкръжават и на разсъмване идва часът на разплатата. Атаката е изненадваща и мълниеносна. Главният удар е насочен към центъра, където е императорската гвардия. Крумовите воини се сражават толкова ож есточено, че уж асен, Никифор казва: „Дори крилати да бяхме ста­нали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта“ . Ромеите не издържат на удара и, обзети от паника, се впускат в позорно бягство. Част от тях, между които всички патриции и други началници, се втурват към близката река Камчия, но тя е тинеста и мъчнопроходима. Първите, които навлизат в нея, засядат в тинята и са прегазени от напиращите отзад. Реката се изпълва до такава степен е хора и е коне, че българите преминават върху им и преследват успелите да преминат. Почти всички патриции са безпощ адно избити, а мнозина падат в плен. Между пленниците е и доместикът на схолите (началникът на императорската гвардия) Петър, заедно е петдесет първенци. Други хукват към прохода, но там стигат до високата и здрава преграда, която

българите са изградили, за да отрежат пътя им за бягство. Ромеите изоставят конете си и със сетни сили се покачват отгоре й, опитвайки се да я прескочат. За техен ужас от външната й страна е изкопан дълбок ров. Те падат в него, чупят крайниците си и умират в мъки. На някои места бягащите запалват оградата. Още горяща, тя пада върху рова. С конете си ромеите се опитват да преминат по горящите греди, но те се срутват заедно с тях в рова.

Разгромът на византийската войска е пълен. Българите преследват остатъ­ците й до пълното им унищожение. Малцина успяват да се спасят, но много от тях по-късно умират от раните си. Такава е съдбата на императорския син Ставракий, който е тежко ранен и скоро след битката умира. Самият Никифор I Геник пада убит в боя. Главата му е отсечена и набита на кол за показ пред славянските племена. Кан Крум заповядва да направят от черепа му окована със сребро чаша и пие от нея с хранените си хора и със

►Кан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор на пир с хранените си хора и със славянските князе. Всички виждат какво се случва с враговете на България. Те вярват, че чашата е свещена и който отпива от нея, придобива силата на убития враг.

ГЧ

►Б и тката във Върбишкия проход и войната срещу Византия през 811 г.

славянските князе.Империята е потресена от вестта

за страшното поражение. Рухва митът за непобедимостта на императора. За втори път след 378 п, когато император Валент намира смъртта си в битката срещу вестготите при Адрианопол (Одрин), византийски василевс оставя костите си на бойното поле. Византия е съкрушена, а България е спасена от надвисналата опасност.

БЪЛГАРСКИ ВИЗАНТИЙСКИ ВОЙСКИ ВОЙСКИ

Придвижване на войска Пехота | ^КонницаОтстъпление на войска ™ — - JДървено-землено укрепление u u j Укрепен лагер ИСъвременно име ^ Г о л я м а Кам чия)

HI

2 БИТКАТА ПРИ ВЕРСИНИКИЯ - 22 ЮНИ 813След великата победа при Бърбпшкия проход кан Крум превзема черноморската крепост Девелт и преселва жителите й отвъд Дунав. Населението на Анхиало, Берое, Проват и Филипопол бяга панически.

Тогава кан Крум отново протяга ръка за мир, но новият император Михаил I Рангаве я отхвърля високо­мерно. В отговор, през октомври 812 г., Крум завзема Месемврия (Несебър). Загубата на стратегическото приста­нище разтърсва Ц ариград. И м пе­раторът събира войска от всичките теми на империята за решителен бой с българите и жадуващите реванш жители на Ц ариград го изпращ ат възторжено, а императрица Прокопия го изпровожда до Акведукт.

ПРЕД РЕШИТЕЛНАТАБИТКАА р м и я т а на М и х аи л I се

разполага на укрепен лагер край Адрианопол. Когато съгледвачите съобщ ават на кан Крум вестта за похода, българските войски са раз­пръснати в Тракия. Той ги събира в юмрук недалеч от Адрианопол, при крепостта Версиникия, но разбира, че византийците имат голямо числе­но превъзходство и предприем а та к т и к а на и зч ак в а н е . Д окато конницата му постоянно напада ромеите, императорът не смее да атакува. Бездействието му пораж ­

да недоволство във византийския лагер. Накрая Михаил I, принуден от обстоятелствата, извежда войската си от укреплението й. Тя заема п о з и ц и я

в началото на клисурата, която се образува от спускащ ите се към р. Тунджа склонове на Сакар планина. Българите се строяват за бой на срещуположния хребет. Дълбок дол разделя противниците. Кан Крум чака ромеите да изоставят първи удобната си позиция и тогава да им нанесе решаващия удар. Петнадесет дни двете войски настръхват една срещу друга. Лятната жега и дългото чакане в бойно снаряжение изтоща­ват византийците, които, строени, са отлични мишени за български­те стрелци. Михаил 1 Рангаве не се реш ава да атакува и това изнервя военачалниците му. Един от тях, Йоан Аплакий, заявява: „Докога ще чакаме и ще гинем? Аз пръв настъпвам в името на Бога, а вие смело ме последвайте. И победата ще бъде наша, защото сме десеторно повече от тях“ . На 22 юни императорът е принуден да даде заповед за атака. Търпението на кан Крум се увенчава с успех и той приветства войските си.

►Българска бойна техника в поход

►Съкрушителната атака на българската конница в битката при Версиникия

ПОХОДЪТ НА КРУМ КЪМ ЦАРИГРАДПрез з и м а т а на 814 г. кан Крум п о д го т в я грандиозен поход за п р е в зе м а н е то на Цариград. П о с т р о е н и са кам енохвъргачки , о гне хвъ рга чки , с тр е л о х в ъ р га ч ки , т а р а н и , к о с т е н у р к и , големи стълби, прашки, скорпиони и др. За п ре насянето им до Цариград са п р и го тв е н и 5000 обковани с желязо коли, а о бо рите са пълни с 10 000 вола. Събрана е могъща армия, в съ ста ва на к о я т о в л и за т авари и славяни о т всички Славинии. Но в разгара на п р и го то в л е н и я та , на 13 април 814 г., кан Крум умира о т разрив на съ рце то и идеята за похода е изоставена .

АТАКАТА НА БЪЛГАРИТЕРомеите реш ават да притиснат

българите към р. Тунджа и да ги раз­бият. Воден от Аплакий, десният им фланг настъпва и има успех в боя, но българите нанасят съкрушителен удар на левия им фланг и го обръщат в бягство. Византийците от центъра последват тези от лявото крило и също побягват. П ървоначално кан Крум решава, че императорът му е скроил капан и иска нарочно да го ув­лече в преследване. Но скоро вижда бъркотията в ромейските редици и

разбира, че е ударил отново часът за победа. На десния фланг битката е на живот и смърт - Аплакий се съпро­тивлява упорито и сам загива с голяма част от войниците си. Като виждат бягството на другите, останалите също отстъпват. Българската конница се впуска да преследва разбитите

ромеи, които в паническия си ужас се тъпчат едни други, хвърлят оръжията си и отчаяно се опитват да се спасят. Настава сеч. Михаил I Рангаве едва успява да избяга. Крум продължава преследването на разбития противник чак до стените на Цариград. Византия отново е напълно сразена и унизена.

ЗАСАДАТА СРЕЩУ КАН КРУМ

„(Българите) отпуснали юздите на конете и започнали да ги преследват А те, като Бягали, се тъпчели едни други И всички хвърляли на пътя оръжието и ризниците си Други успявали да се доверат до някоя крепост, ОБдче Българинът ги о б с а ж д а л и всички ги излавял, и тъй неприятелите съвирали отзад оръжията на Бягащите”

Скрнптор Инцертус за бягството на ромеите при Версиникия

На 17 юли 813 г. войските на кан Крум се и зправят пред Ц ариград. Той прави тържествено ж ертвопри­ношение пред стените му. И зграж­д а вал около града и създава впе­чатление, че го обсажда. Аъв V пред­лага лична срещ а до Влахернската врата, на която всички да се явят без оръжие. В същото време пращ а трима свои довереници да се скрият и да убият кана. На срещ ата Крум забелязва съмнителен знак на един от хората на императора, мята се на коня и избягва от стрелите на убий­ците. П ридруж аващ ият го кавхан пада убит, а останалите от делега­ц и ята са заловени . О тм ъщ ение­то не закъ сн ява . О колностите са опустушени, Адрианопол е превзет, стените му са сринати, а жителите - преселени отвъд Дунава.

а

24 ПОБЕДИТЕ НА КАНОВЕТЕ ОМУРТАГ, МАЛАМИР И ПРЕСИЯНВ края на 814 г., или в началото на 815 г. Крумовият наследник, кан Омуртаг (814-831), сключва с Лъв V 30- годишен мирен договор, уточняващ границите, съдбата на славяните и условията за размяна на пленниците.

— —

БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА ПРЕЗ IX ВЕК

Златен медалъон на кан Омуртаг

През IX-X в. т я продължавала да се набира о т цялото население и съхранила с в о я т а м н о го ­численост. В редиците й редом със свободните селяни се сражавали и за в и си м и те , и ж и т е ­л и те на гра до вете . Все т а к а всеки сам се грижил за о ръ ж и е то си, а у к о г о т о т о се окажело немарливо п р и го тв е н о , се наказвал със с м ъ р т . Опълчението се свиквало само при война. Изцяло облечените в желязо т е ж к и български конници всявали ужас у п р о ти вн и ка . Скрип- т о р И нце ртус (анонимен а в то р на хроника за с ъ б и ти я т а о т 811 до 820 г.) и Симеон М а ги с т ъ р ка зв а т , че кан Крум изпр атил в И зточна Тракия 30-хилядна армия „облечена цялата в желязо"(в ъ з с т а н о в к а т а на с т р . 25). Освен о скъ д ни те археологи­чески находки и изображенията о т епохата , кам е нните надписи с инвентарни списъци д о ка зв а т наличието на сериозно за щ и тн о въоръжение на т е з и отряди.Но не само т е , а и лековъоръжените ч а с т и пред­с та в л я в а л и с т р а х о в и т а военна м аш ина със св о я та бързина и м аневреност .

ВОЙСКАТА НА ФРАНКИТЕПрез VIII век Карл М а р те л конфискувал ч а с т о т з е м и т е на църквата и ги дал на ве рните си воини, с ко е т о създал бъдещото рицарство. В замяна всеки земевладелец полагал клетва за вярност и бил задължен освен обичайния брой пехотинци да осигури поне един рицар. Тази подкрепа помогнала на Карл Велики да завладее почти цяла Западна Европа и да създаде могъща империя. Ч и сл е н о стта на ф ранкската войска рядко превишавала 10-15 000 души, предимно пехота. Ядрото й била т е ж к а т а рицарска конница, ко я то вероятно до сти га л а до около 2000 воини - твърд е далеч о т м о гъ щ и т е конни корпуси, с ко и т о разполагали българските канове. В б и т к а т а при Поатие през 732 г., к о г а т о Карл М а р те л разбил арабите , редиците на ф ра нкските пехотинци били к а т о непробиваема стена за арабската кавалерия, ф ранките не умеели к а т о българите да с т р е л я т с лък о т препускащ кон, но възприели с т р е м е т о и другата конска амуниция о т и зто ч н и те народи, ф ранките използвали бойната брадва, меча, копието и др., ка кто и п о з н а т о т о защ итно въоръжение - ризници, шлемове и щитове.

РАЗГРОМЪТ НА ТОМА СЛАВЯНИНАПрез 821 г. Тома Славянина вдига

голям бунт с цел да завземе трона и обсажда Цариград. За да утвърди мира е Византия, през 823 г. кан Омуртаг поема срещу бунтовниците. Войските му достигат до Мраморно море и се установяват на укрепен лагер до пристанищ ето Хераклея. Тома снема обсадата на Цариград и се обръща срещу българите, но е разгромен. Голяма част от войници­те му са избити, малцина се спасяват е бягство. Вземайки много пленници и голяма плячка, Омуртаг се връща в България. Бунтът е потушен, а Тома - екзекутиран.

ВОЙНАТА С ФРАНКИТЕМ ирът е Византия позволява на

кан Омуртаг да съсредоточи силите си в опазването на северните граници на държавата. Той повежда успешна война с хазарите и ги преследва до Днепър. Но на северозапад през 818 г. славянските племена тимочани, абод- рити и браничевци се отцепват от Бъл-

▼Франкски тежко­въоръжен пехоти­нец - с броня от метални пластини,

щит у характерен шлем, копие и меч.

АБългарски

лековъоръженконник

гария и минават под владичеството на франкския император Людовик Бла­гочестиви. Скоро променят намере­нията си и преминават към хърватския крал Людевит, но след като той е разбит от франките и бяга в Сърбия, славяните остават под ф ранкска власт. Тимочаните населяват горното течение на р. Тимок, а абодритите и браничевците - двата бряга на Дунав до устията на реките Сава и Тиса.

Кан Омуртаг разбира, че ще за­държи племената в пределите на България, ако убеди или принуди франките да не ги приемат. След три­годишни дипломатически опити да разреши проблема Омуртаг решава да прибегне до силата на оръжието. През 827 г. той изпраща флота по р. Драва в Панония. П оселищ ата на славяните са разорени „с огън и

Белград

Дрьстър

ПЛИСКАP LIS K A I

Преслав^ fe /P re s la v

Диампол\, / Велбъжд Аf Velbuid Л ъч

'"'■‘Л Скопие\ Р1 Ъ \ \•А» Пловдив

Одрин• A drlen op le

'Аркадиопол

[АНТИНОПОЛiifeUWWOPLE

Солун jj■ T h e s s a lf]авиница

България при кан Омуртаг (814-831)Bulgaria at the time of Khan Omurtag (814-831)

Териториални придобивки на България при кан Маламир (831-836) Territories anexed by Bulgaria under Khan Malamir (831-836)

Териториални придобивки на България при кан Пресиян (836-852) Territories annexed by Bulgaria under Khan Presian (836-852)

Военни действия на България при / Military campaigns of Bulgaria under: — — - Кан Омуртаг срещу източните франки и Маджарите

Khan Omurtag moving up the Eastern Franks and Magyars-------- Кан Омуртаг срещу метежника Тома Славянина

Khan Omurtag moving up the rebel Thomas the Slav — Кан Пресиян срещу Византия и Сърбите

Khan Presian moving up Byzantium and the Serbs

Военни действия на / Military campaigns of:-------► Византия

ByzantiumМаджариthe Magyars Сърби

Източиофранкското кралство the East Frankish Kingdom

меч“, князете им са прогонени и на тяхно място са поставени български управители. Комадващият франките, граф Валдерих, е заменен от сина на императора Людовик. Вероятно той успява временно да отблъсне бълга­рите, защото през 829 г. българската флота поема отново по течението на р. Драва и пренася бойните действия и на франкска територия. Войната об­хваща и долината на р. Тиса. Бълга­рите опожаряват някои франкски се­лища. С действията си Омуртаг не позволява на франките да се намес­ват в българските работи. Твърдо оп­ределени са границите между двете държави, а на България е отстъпена областта Срем с яката крепост Син- гидунум, наричана оттогава Белград.

ЗАВОЮВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ И БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯПриемникът на Омуртаг, кан Ма­

ламир (831-836), потвърждава мира с франките, но в българо-византийските отношения настъпва прелом. През 836 г. българските войски, водени от него и от кавхан Исбул, присъединяват към България голяма част от Тракия и Родопската област, с важните центрове

Филипопол и Берое. Тази политика е про­дължена и от Мала- мировия наследник

кан П ре­сиян (836- 852). През

837 г., до- като Визан­тия е заета

в теж ка война с арабите, в Запад­ните Ро­допи из­

бухва въ-

„Б у р д ж л н и те (в ъ л гл р и те) с л огром ен , м огъ щ и войствен илрод, който е подчинил всички съ сед н и нлроди бдин вълглрски конник м о ж е д л и зл е зе нл гл л в л нл 1 0 0 или 200 конници о т н еверн ите В нлш е в р е м е ж ителите нл Ц лригрлд в е з неговите укрепления не вихл могли д л с е зл щ и тят от тях А същ о и всички, които о в и т л в л т съ с е д н и т е нл вурдж лн и те о б л а с ти , не вихл могли д л с е з а щ и т я т о т т я х , освен вллгодлрен и е нл своите крепости и нл техните стен и “

ЙЛ-Л1ЛСУДИ ЗЛ СИЛЛТЛ НЛ БЪЛГЛрСКЛТЛ ВОЙСКА

ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА IX В.

халчеста ризница и шлем.

станието на смоляните, което скоро обхваща Беломорието и Солунската област. Кан Пресиян използва благо­приятните обстоятелства и изпраща

на помощ на въстаниците войска, на­чело с кавхан Исбул, който зав­

ладява част от Беломорска Тракия и Южна Македо­

ния. По-късно в пределите на Бълга­рия са включени Централна и Западна Македония с градовете Охрид, Прилеп и Битоля. Славянските племена берзи- ти, драгувити, струмци и др. са изтръг­нати от византийска власт. Разшире­нието на българската държава определя и насоката на бъдещото й развитие.

ПОБЕДИТЕ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ ВОЙНАТА ПРЕЗ 894 - 896

В края на IX век целта на Византия да асимилира българите среща най-големия си враг в лицето на княз Симеон. България и империята се вкопчват в смъртоносен двубой, който продължава до смъртта му през 927 г.

Цар Симеон Велики

НОВИЯТ ВЛАДЕТЕЛПрез 893 г. княз Борис I сваля от

власт сина си Владимир-Расате, който се опитва да върне България към ези- чеството, ослепява го и възкачва на престола третия си син - Симеон Велики (893-927). Получил блестящо образование в Магнаурската школа в Цариград, Симеон взима дейно участие в развитието на българската култура. През годините на неговото царуване, които наричаме Златен век, тя достига непознати върхове. Той се проявява и като талантлив дипломат. Но често целите му могат да бъдат постигнати само със силата на меча. Така България постига най-голямото си могъщество в своята история, а сам той гордо се титулува „цар на българи и ромеи“.

ПЪРВАТА ТЪРГОВСКАВОЙНАВ годината на Симеоновото въз-

шествие на събор в Преслав е решено гръцкият език да бъде заменен със сла­вянския в държавните и църковни дела. Гръцките духовници са изгонени и мя-

*5

стото им заемат българи. Аси- м и латорски те планове на Ви­зантия са про­валени и ней­н и ят о тго в о р не зак ъ с н я в а .Т ърж ищ ето на българските стоки е преместено от Цариград в Солун, който се н ам ира встрани от главния търговски път меж­ду Изтока и Запада. Увеличени са и митата за българските търговци, които използват главния търговски път като посредници в търговията между Евро­па и Азия. Това е тежък удар по инте­ресите на България. Симеон иска от Цариград да отмени решението, но получава отказ.

Войната става неизбежна. Млади­ят княз настъпва в Тракия. Срещу него, начело на войска, в състава на която влиза и част от императорската гвардия, съставена от хазари, потегля пълководецът Никита Кринит. В кръвопролитно сражение в Източна Тракия ромеите са разгромени. Мал­цина успяват да се спасят е бягство. Част от хазарите са пленени и, като заповядва да им отрежат носовете, Симеон ги изпраща в Цариград, „за срам на ромеите“.

„Симеон, кл то се рлзгиеви, отпрлви се против гърцитЦлрЯТ, КОГАТ0 Y3NAA ТОВА, ИЗПрАТИ В 0 6 В 0 Д А Т А КрИНИТ СрбЩ

в ъ л гл р и те с о р ъ ж и е и м и о го Боляри. И При CTANAAOTO СрАЖ еИЖ

гъ р ц и те БИДОХА р л зв и ти Крииит ве УБИТ, КАКТО и К у р ти к

И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ От ХАЗАрИТе, КОИТО У ЧА СТ ВАХА , НАЙ-

хрАБрите б и д о х а ЗАловени и с о тсеч ен и р ъ ц е и н о со ве , з а С р А Л \ нл гъ р ц и те , БЯХА изпрА тени о т Симеон В ЦАрИГрАд“

Из „Х роникА “ нл Симеон Л оготет

разбиват българите и об саж д ат Симеон в Дръстър (Силистра). Но при третото им нахлуване през съща­та година, се разразява решителната битка между двете войски. Лично старият княз Борис повдига духа на бойците. Сражението е изключително ожесточено. М аджарите са разгро­мени с цената на много кръв. Българ­ските загуби са 20 000 душ и, а маджарските, според „Фулденските“ летописи, са направо неизчислими,

това време византийският

Българските войски у и ищожават поселищата на маджарите

ВОЙНАТА С МАДЖАРИТЕВизантия разбира, че без дипло­

матическите си интриги трудно ще се справи е могъщия си противник и привлича за съюзник маджарите. Докато Симеон се отправя на бой срещу настъпващите от юг ромеи, м адж арите преминават Д унава с византийската ф лота и нападат България в гръб. П ринудени да воюват на два фронта, българите са разбити и обсадени в крепостта М у н д р ага . (Е д н и и сто р и ц и я отъждествяват с Тутракан, а други с крепостта Плоска, дн. Пъкуюл луй Соаре.) М аджарите не могат да я превземат и, като плячкосват Северо­източна България, се оттеглят е много пленници. През пролетта или лятото на 895 г. нахлуват отново, повторно

дипломат Лъв Хиросфакт пристига за мирни преговори със Симеон, но българският владетел има други пла­нове. За да осигури тила си в борбата с Византия, той трябва да премахне маджарската опасност. Сключва съ­юз с печенегите и започва да протака преговорите. Затваря Лъв в крепост­та Мундрага и му изпраща обидни писма. През 896 г., докато маджарите са на грабителски набег, Симеоновите войски и печенегите нахлуват в земите им в Ателкуз (територията между реките Буг и Днестър) и опустошават поселищата им. Когато се завръщат от набега, маджарите са толкова ужасени от разорението по земите им, че се изселват завинаги в поречията на р. Тиса и Средния Дунав.

БИТКАТА ПРИБУЛГАРОФИГОНСега, от позицията на победител,

Симеон поставя ултиматум на Лъв Хиросфакт, че няма да сключи мир, до като не бъдат освобо- дени българските пленници. Ромеи­те изпълняват то­ва искане, но князът все още не е постигнал целта си - връ- щането на тържището в Цариград.През лятото на 896 г.

МАДЖАРИТЕМ а д ж а р и т е били о п и т н и бойци и п р и т е ж а в а л и силна конница. Имали малки, но издръжливи коне. Те не разполагали с п е х о т а и нямали обсадни машини, поради к о е т о не можели да п р е в з е м а т к р е п о с т и . Т а к т и к а т а им била да и з т о щ я т п р о ти в н и к а , к а т о го на п а д а т и з а с и п в а т със стрели , а след т о в а бързо да се о т т е г л я т . К о г а т о идвало време за главния удар, т е атакували с т р е м и т е л н о и преследвали р азбития враг до пълното му унищожение.

в Източна Тракия. Преустановила войната с арабите, Византия се съсредоточава срещу българите. За командващи са назначени до- местикът на схолите Лъв Кагакалон и протовестиарият Теодосий. Реши­телната битка става при Булгарофигон. Лично Симеон е начело на българската армия, която с неудържим устрем раз­громява ромеите. Те опитват да се спасят с бягство, но са преследвани и подложени на сеч. Посечен па­да и пълководецът Теодосий. Пре­следването продължава до Цари­град. Унизена, Византия сключ­ва мирен договор и премахва всички ограничения за българските търговци. Разгромявайки и маджари, и византийци, Симеон печели първата в историята на средновековна Европа

Маджарски копн ик иековъоръжен - със съдя и лък

v '-ГЬ

8 БИТКАТА ПРИ АХЕЛОЙ - 20 АВГУСТ 917

След победата при Булгарофигон Симеон завладява Южна Македония и Южна Албания. България става една от най-могъщите държави в тогавашна Европа, в пределите на която влизат почти целия Балканския полу­остров и огромни територии отвъд Дунава. Бляскавата й столица Велики Преслав се сравнява с Цариград.

ЦАРСКАТА ТИТЛАТитлата княз вече е незначителна

за българския владетел. Той трябва да бъде равен на византийския император и да се титулува цар. Нещо повече - Симеон мечтае да образува велика българо-византийска империя и да стане василевс на българи и ромеи.

През 913 г. на византийския пре­стол се възкачва братът на Лъв VI, Александър, който нарушава мирния договор от 896 г. и отказва да плаща на България определения е него данък.

Симеон започва да се готви за поход срещу Цариград. През това време императорът умира и за главен регент (настойник) на малолетния Константин VII Багренородни е из­бран патриарх Николай Мистик. Той се смята за духовен баща на българ­ския владетел и му изпращ а две писма, молейки го да отмени похода. Но през 913 г., начело на силна войска, Симеон обгражда е вал от море до море Цариград.

Преговорите завършват със спо­разумение Константин VII Багре­нородни да се ожени за една от Симеоновите дъщери. Така Симеон става василеопатор - „б ащ а“ на им ператора и придобива голямо влияние в Цариград. Той и двамата му сина са приети е големи почести в двореца В лахерна. С им еон е тържествено коронясан от Николай М истик за василевс (цар). За втори път след Карл Велики чужд владетел получава императорско достойнство и става равен на василевса.

Скоро обаче в Цариград е извър­шен преврат. Майката на Константин VII, Зоя, поема властта и отстранява от регентството Николай Мистик. Тя отказва да признае царската титла на Симеон и отменя договорения брак. Неговият отговор е незабавен - войски­те му овладяват Адрианопол и нахлу­ват в Драчката и Солунската теми.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТДВУБОЙПрез 917 г. двубоят между две­

те държави достига своя връх. Импе­ратрица Зоя и цариградските управ-

Български воини от IX-X в.Тежковъоръжени конник и пехотинец. Веро­ятно така са изглеждали ударните сили на Симеоновата войска. Въоръжението им е усъвършенствано на основата на пра­българския военен костюм, със заемки от славянския. За по-добра защита са облечени и с халчеста, и с люспеста ризница. Носят съставни шлемове. Имат копия и все по-че­сто са въоръжени с меч, вместо със сабя. Щитовете са от дърво, покрито с кожа или железен лист, а от вътрешната страна

имат приспособления за надяване на ръката в бой и

за премятане на рамо в поход.

ници р еш ават вед н ъж завинаги да разгромят цар

Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят мощен антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести

златото, се о п и т в а

да подтикне против С им еон с р ъ б с к и я кн яз Петър Гойникович и чрез него - ма­джарите. Целта е България да бъде ударена едновре­менно от всички страни. Обаче за- хълм ският княз Михаил предупре­ждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той не само успява да пре- дотврати ромей- ско-мадж арския

съюз, но и пра­ви от доскоро­шния си враг съюзник. Дип­

ломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от бъл­гарския цар, който далновидно е уста­новил е тях първия си съюз още през 896 г.

ВЕЛИКАТА БИТКАВизантия вдига на бойна нога

всичките си войски - 62 000 души, от които 12 000 конници. Командването поема доместикът на схолите Лъв Ф ока. О тредите на иканатите и ескувитите са под началството на Йоан Грапсон и О ливиан М арул. Ф лотата е оглавена от бъдещ ия

Византийски воини, пехотинци от X век.В ляво - военачалник с позлатени люспеста ризница и шлем. Мечът му е окачен на прехвърлен през рамото ремък. Завързването на плаща указва ранга му. В средата - лековъоръжен стрелец с лък. В дясно -

тежковъоръжен пехотинец. Различните части във византийската войска се различават и по рисунките върху щитовете. Кожените ресни на |

ръкавите и под пояса са характерна I

особеност, останала от римско г

време.

Б и тка та при Ахелой - 20 август 917

ВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВИЗАНТИЯ V II-X В.Т е р и т о р и я т а на и м п е р и я т а била разделена на о б л а с т и - т е м и . Начело на всяка т е м а с т о я л с т р а т е г (управител) , к о й т о имал и

гр а ж д а н с ка та , и в о енна та вл а ст . П о м о щ н и къ т му о т го в а р я л за набир ане то на в о й с к а т а и се наричал хартуларий. В о й с к и те

о т дадената т е м а се наричали също т е м а и ч и с л е н о с т т а им била към 10 000 воини. Т е м а та се състояла о т две т у р м и под ком андването на турм ар си . В съ ста ва на всяка т у р м а влизали п е т друнги о т по 1000 бойци, ком а ндва ни о т друнгарии. Д р у н га та се състояла о т п е т п е н та ке н та р хи и , всяка по 200 души, начело с комес. П е т кентархии , о т по 40 войници, начело с ке н та р х , пък съставлявали една друнга. Най-малката единица била декархията , о т 10 души, начело

с декарх. Под ко м а н д в а н е то на с т р а т е г а била т а г м а т а , съ ста вена о т 700 до 2000 воини. С то л и ч н а та гвардия о т г о ­

варяла за о хр а н а та на и м п е р а т о р а . Тя се с ъ с то я л а о т 4 т а г м и о т по 4000 отлично въоръжени и обучени бойци. Всяка

т а г м а имала свое наименование - схоларии, е ску в и ти , а р и т м и и и к а н а т и . Г р ъ б н а къ т на в о й с к а т а образували с в о б о д н и т е

селяни - с т р а т и о т и . За да и з д ъ р ж а т с е м е й с т в а т а си и да се въоръжават, т е получавали „войнишки и м о т и " , к о и т о нямали право да продават.

император Роман Лакапин. За да се повдигне духът на бой­ците, заплатите са раздадени предварително. Войските са строени в равнината Диабазис, край Цариград, и двор­цовият свещенник кара войниците да коленичат и да се закълнат пред кръста, че ще извоюват победа. След това сухопътните сили поемат към Анхиало, а флотата - към устието на Дунав.

В това време Симеон не стои със скръстени ръце. Прова-

Конница

Пехота

Лагер

*Свещено ез.

(Поморийско ез.)

АНХИАЛО Тутхон (Поморие)

ВИЗАНТИИСКИвойски

Място и дата на сражение (Несебър) Съвременно имео Обсадена и превзета крепост

КАМЕННИ НАДПИСИЗА ВЪОРЪЖЕНИЕТО НАБЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА• ... Барса (бири багаин)... и области­

те... на него са поверени ризници... шлемове 157.

• Багатур багаинът има общо 53 ризници и 54 шлема.

• Юк боилът (има) 26 ризници, ичиргу б агаи н ъ т- 12, зитко мирос - 17, юг багаинът - 22, бири багаинът - 22.

• ...ризници... 64 кане... ризници... ризници 83... ризници 85.

• Сетит багаинът има власт общо над 83 ризници и общо 70 шлема.

• ... са неговите ризници, а шлемовете 2. И... ризници... те имат 191 седла, а ризниците им са 192.

• Зитко ичир1у боилът (има): плочести ризници 455, шлемове 540; халчести ризници 427, шлемове 854. Туртуна пиле жупан (има): плочести ризници 20, шлемове 40, халчеста ризница 1, шлем 1.

Т т

ля противобългарския съюз, събира 60-хилядна войска, в която влизат и| отреди на маджарите.# печенеппе, iipcNHiiiaBa Ctaga планина и се съсре­доточава при Анхиало, където про­тивникът изгражда укрепен лагер.

На 20 август 917 г. ромеите се построяват и 122 000 воини настръхват едни срещу други. Планът на Лъв Фока е да нанесе главния си удар с левия фланг, да откъЦне българите дт Старопланинските

проходи и да ги разгроми. Ромеите на­стъпва! и взимат надмощие. Българите

1ърдата линия отстъпват в пълен долшЛгга-на р. Ахелой. Цар

Симеон следи развоя на битка i а от бли­зък хълм, където оставя в резерв голя­ма част от страховитата си конница. В решаващия момент я повежда, удря главните

ромейски сили в тила и отрязва пътя им за отстъпление. Отстъпващите българи спират и обръщат оръжието си срещу врага. Атаката на резерва е съкрушителна. Лично Симеон участва в боя и конят му е убит.- Следвайки своя цар, българите се сражават като лъвовег Ромеите не издържат на устрема им и се впускат в бягство към крепостта Месемврия. Когато стигат тинестите води на Ахелой, са настигнати от пре­следвачите си. Настъпва небивало кръ-

. V

w m

Битката при р. Ахелой - ударът па българската тежка конница начело с цар Симеон (ни белия кон в средата)

вопролитие. Византийците се тъпчат едни други, избивани от Симеоно- вите воини. Всеки се опитва да се спаси както може. Мнозина се изда­вят в морето, други са стъпкани от побеснелите коне. В ужасяващата сеч падат 60 000 ромеи. Оцеляват само 2000. Лъв Фока бяга в Месемврия, но другите византийски пълководци намират смъртта си поле.И степите на Kpenocrfta не могат да спрат устрема на българите. Фока от­ново бяга позорно с кораб и Месем­врия е превзета.

' S

„И едни били избити от меч, други се издавили в л\орето, трети пък погинали, ЗАДушени и смазани от конете или порлди друго някое нАСилие, като всеки НАмерил по рлзличен начин смъртл си Други пък БИЛИ ЗАЛОВвНИ пленници А от мнозина САМО МАЛЦИНА еДВА ИЗБЯГАЛИ и се спасили “

Из Житието нл Св Георги з а рдзгромА на ромеите при р йхелой „И сегА могат д а се видят купища кости при Днхиало, където

Т О Г А В А позорно БИЛА П О С С Ч е Н Л БЯГАЩАТА ВОЙСКА НА р О М С И Т е “Свидетелство на Лъв Дякон, петдесет години след срАжението

СЛЕДВАЩИ ПОБЕДИ СРЕЩУ ВИЗАНТИЯ РАЗГРОМЪТ НА СЪРБИЯСлед катастрофата при р. Ахелой Лъв Фока прави отчаяни усилия да спре българите. При Катасирти, недалеч о г Цариград, набързо събраната му войска зърни ново поражение. Но Симеон все още не обсажда византийската столица - преди това той трябва да се разправи със сърбите, които постоянно заплашват тила на България.

ОСУЕТЕНИЯТ СЪЮЗЗа да превземе Цариград, Симеон се нуждаел от флот и потърсил помощ­та на арабския халиф Убай-даллах ал-Махди. Предложил съвместна обса­да на града, като след завладяването му той да остане в български ръце, а плячката - да се подели по равно. Халифът се съгласил и изпратил свои дипломати, да придружат Симеоновите пратеници по обратния път и да уточнят подробностите. Но на връщане българите и арабите били заловени. Роман Лакапин хвърлил българите в тъмница, а арабите освободил и им дал богати дарове за халифа. Така халифът се отказал от съюза със Симеон и съвместната обсада на Цариград пропаднала.

жителите му. Останалите намират убе­жище по островите и в Пелопонес. Към България са присъединени нови територии.

През декември 920 г. друнгарият на флота Роман Лакапин заграбва властта, оженва дъщеря си Елена за Константин VII Багренородни и става василеопатор, а скоро след това и съимператор. Тези събития осуетяват Симеоновите планове и войната срещу

Византия продължава. Напразно патриарх Николай Мистик и Роман Лакапин молят за мир. Българите жьнат нови успехи по бранните поля. Следващата решителна битка между двете сили става между II и 18 март 921 г. при Пиги, т.нар. Живоносеи извор, на брега до Цариград. Роман Лакапин изпраща силна войска, в състава на която е и императорската гвардия. Тя е подкрепена от флота.

Той изпраща срещу тях войска, начело с кавхан Теодор Сигрица и с Мармаис. Подкупеният от ромеите сръбски княз Петър Гойникович е пле­нен и откаран в Преслав, а на мястото му е поставен Павел Бранович. В Сър­бия е установено българско влияние.

ВИЗАНТИЯ НА КОЛЕНЕНа следната 918 г. Симеон нахлува

в Елада и обсажда Тива, намира слабо място в ромейската защита и превзема града с хитрост. Разрушава стените му и пленява голяма част от

' Солноград

Срем'« U - S ra m

Северин

Neissus

Месемврия

•АнхиаНоЛ)евелт

Чтповдив.** Ph iilppopolj

Ьулгарофшюю✓^ B u lg a ro p h y g o rj--

*И»Мосинопап1 CONSTANT IN O PLEСиливрия

T h ss s a lt

^Лампсак

Абидос

България към 893 г. Bulgaria by the year 893

Териториални придобивки на България при цар Симеон (893-927) Territories annexed by Bulgaria at the tim e of Tsar Simeon (893-927)

Граница на България в края на управлението на цар Симеон Bulgarian border at the end of Tsar Simeon's rule

Военни действия на България при цар Симеон / Military campaigns of Bulgaria at the tim e of Tsar Simeon:*=-«>- срещу Византия / moving up Byzantium — • срещу Сърби и Хървати / moving up the Serbs and the Croats --------- срещу Маджарите / moving up the Magyars

isПоходи и военни действия на / Military campaigns of: --------- Византия / Byzantium

• Сърбия / Serbia------- - Хърватско / Croatia-------- Маджари / the Magyars

• Печенеги / the Petchenegs

БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927)

горещ о го моли да ги прекрати. Българският цар сключва необхо­димото му примирие и през 924 г. българската войска потегля срещу сърбите. Уплашен, Захарий бяга в Хърватското кралство. Симеон залавя сръбските жупани и с голяма част от населението ги отвежда в плен, а Сър­бия е присъединена към България.

ПРЕВЗЕМАНЕТО НАТИВАПри о бсадата български п ра те ници о т и в а т уж да п р е го в а р я т с ж и т е л и т е , а в д е й с т в и ­т е л н о с т - да н а м е р я т слабо м я с т о в защ и­т а т а . Те в и ж д а т , че в р а т и т е са о т д е л ­ени о т з е м я т а с високо п о с т а в е н и п а н ти . Симеон изпраща п е ти м а храбреци да заловят с т р а ж и т е и да с т р о ш а т п а н т и т е със секири. Те влизат все едно по служба и с т р а ж и т е са обезвредени, а п а н т и т е - счупени. В р а т и т е п а д а т и Симеон превзема града.

завземат t^opmume шгТиваГ

воден от Алексий Муселе. Но натискът на българите е толкова неудържим, че византийските пълководци губят ума си от страх и първи се впускат в позорно бягство. Алексий Муселе се удавя в морето. Мнозина следват участта му. Българите печелят нова бляскава победа, като взимат много пленници, изгарят дворците в Пиги и опожаряват целия Златен рог.

ПОКОРЯВАНЕТО НА СЪРБИЯСлед като не могат да спрат Симе­

он с оръжие, управниците в Цариград пускат отново в ход коварството, като създадат заплаха в българския тил. Дават войска на братовчеда на Павел Бранович, Захарий, да завземе сръбския престол. Но той е разбит и изпратен като пленник в България. Тогава ромеите скланят самия Па­вел Бранович да се обърне срещу покровителя си Симеон. В отговор Симеон освобождава Захарий и му дава войска - той прогонва братовчед си и става княз. След това българският цар превзема Виза и Адрианопол и става господар на почти целия Балкански полуостров. Докато води преговори с арабите за съвместна обсада на Цариград, княз Захарий е подтикнат от византийците да му измени. За кой ли път техните интриги противопоставят сърби срещу българи! Симеон изпраща войска, отново начело с кавхан Теодор и с Мармаис, да накаже изменника, но Захарий ги разбива и изпраща главите им като подарък на Роман Лакапин. При това положение Симеон се съгла­сява да сключи временно примирие е Византия и да си осигури нейния неутралитет, за да се разправи веднъж завинаги със сърбите. На 9 септем­ври 923 г. той се среща е императора на специална платформа при Златния рог. Цар Симеон пристига с блестяща свита, въоръжена със златни, сребърни и медни доспехи, и е приветстван, като василевс.Роман Лакапин |у ш у к о р я в а С и м е он за воде­ните о т н е г о в о й ­ни и

iib

\ > ) > \I!j _ V edin НикбпЬтмА*

A Jin

4 Боруй4 : 9 2 0

ДВИЖЕНИЕТО НА КОМИТОПУЛИТЕ ПОБЕДИТЕ НА САМУИЛТежки са последните години от управлението на цар Петър. Североизточна България е в ръцете на киевския княз Светослав, а скоро след неговото нашествие българите се сражават редом с варяго-русите срещу Византия.

Цар Самуил

ДВИЖЕНИЕТОНА КОМИТОПУЛИТЕБ езп ом ощ н и ят цар Б орис II

е пленен с измама от император Й оан Ц и м и с х и й , кой то сл ед епична битка превзема Преслав и изтласква оплячкосалите се варяго- руси (нормани и източни славяни). Прекръства столицата на името си - Йоанопол - и обявява, че е дошъл не да свали царя от престола, а да възстанови правата му. Част от болярите са привлечени от демагогията на императора и се предават добро­волно. След тримесечни боеве при Дръстър Светослав сключва почетен мир и се връща във владенията си. Североизточна България е обявена за византийска провинция.

Но в югозападните български земи синовете на управителя на Средецката област, комит Никола, започват непри­мирима борба срещу ромеите. През 976 г. братята комитопули Давид, М ойсей, А рон и С ам уил (9 9 7 - 1014) преминават в настъпление и освобождават завладените от Йоан

ГРОБЪТ НА ЦАР САМУИЛГръцки археолози о т к р и в а т гроба на цар Са- муили посре дством реконструкция на черепа е в ъ з с т а н о в е н образа му. Н а с т о я щ и я т п о р т р е т , направен по т а з и в ъ з с т а н о в ка , показва лика на 70-годишния цар. В гроба му, върху п о гр е б а л н а т а дреха, е намерен и зв е за н със з л а т о т к а н и ниш ки м о т и в , за к о й т о се предполага, че е не го в родов герб. Този м о т и в - два кацнали папагала, е изобразен на т о к а т а на м а н т и я т а му.

Ц и м и с х и й земи. Давид и М ойсей загиват. Т огава ром еите пускат в ход своето изпитано оръж ие - коварството. Арон е склонен да сътрудничи на Византия. Но битката за оцеляване на Българското царство е на живот и смърт. Самуил не прощава предателството на брат си, убива и него, и целия му род. Пощаден е само синът му Иван Владислав, като застъпник в това дело се явява Гаврил Радомир, синът на Самуил. Тогава, е цел да предизвикат междуособици, ромеите освобождават от плена Борис II и брат му Роман. Двамата са в ромейски дрехи и на границата става нелепа грешка - Борис II е взет за ромей от бдителната гранична стража и е убит. След като успява да обясни кой е, Роман е отведен във Видин и е коронясан за цар. Но тъй като бил скопен в Цариград, се отдава на цър­ковни дела. Водач на българите става великият Самуил, който се възцарява едва след неговата смърт през 997 г.

ПОБЕДИТЕНА САМУИЛ В ТЕСАЛИЯКогато през 976 г. Йоан Цимисхий

умира и на византийския трон сяда осемнадесетгодиш ният Василий II, империята е обхваната от размирици. Самуил се възползва и пренася войната

ФЕОДАЛИТЕБългарската средновековна държа­ва от Самуилово време е изградена от владенията на силни и почти самостоятелни феодали, които имат своя войска и непристъпни крепости. Те често променят по­ведението си, съобразно своите интереси. Така например, неза­висимо че защитава Лариса при първата и обсада, българският боля­рин Димитър Полемарх ръководи превземането на крепостта Сервия през 989 г. Тогава той се сражава на страната на Самуил и управлява българска гранична област.

▼Средновековен тиран (овен)Обсадна машина за разбиване на крепостни стени. Ударната му греда се привеждала в действие от стотици войници. Тя имала отпред обкована с желязо бойна глава, която приличала на главата на овен, а отзад - тежест за усилване на удара. Мощта на ударите достигала до 1 t тежест-сила. Откъртените камъни били изваждани от войниците с куки. Тараните били поставяни под дървени навеси, за защита на обслуж­ващите ги бойци от оръжията на защит­ниците или в долната част на бойните кули.

►Българите нахлуват в Галаксидион

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЛАРИСАДо като Самуил превзема твърдини­

те на юг, Василий 11 назначава нов стра­тег на Лариса. Така тя става заплаха в тила на българите и трябва да бъде обсадена отново. Самуил решава да не пролива кръвта на бойците си и

разреш ава на ж ителите да засяват нивите си, а по време на жътвата затяга обръча и прибира реколтата. Гладът наляга защитниците. Те изяж­дат кучетата и магаретата си, а после започват да варят дори кожите им. Една жена стига дотам, че изяжда бедрото на умрелия си съпруг. Накрая жителите не издържат и предават кре­постта, след което са преселени във вътрешността на България. Пожален е само родът на болярин Никулица. Самуил натоварва трофеите, приби­ра се в Преспа и я превръща в своя столица.

Превземането на Лариса и поко­ряването на Тесалия имат стратегиче­ско значение. С тези победи българи­те спечелват двубоя с Византия за влияние в западната част на Бал­канския полуостров.

„О п у с о ш а в а й к и цялата земя на тесалийците и долопите, той (С а м у и л — б л ) причинявал големи тревоги на лвзонскня (византийския — б а ) император Императорът събрал л\ного.\илядна конница и многохилядна пехотна войска и започнал силна и смела ворва След като се завързало ожесточено сражение, императорът излязъл срещу тях (Българите - б а ) с цялата си войска, но се оказал по-слав от варварските пълчища Понеже (това) се повторило л\ного пъти, ил\ператорът достигнал до голяма везисходност “

Из „Похвално слово за Фотий Тесалийски“ за с ъ б и т и я т а през $80 г

в югозападната част на Балканския полуостров. През 977 г. той настъпва в Тесалия и обсажда силната крепост Лариса. По това време в нея се намира резиденцията на българския болярин Димитър Полемарх. който минава на страната на Василий II и става управител на Елада. След тригодишна обсада той признава властта на Самуил, който продължава похода си на юг. Бойците му се сражават безпощадно и опустошават Тесалия. Василий II се опитва да им се про­тивопостави, но търпи поражение. С голяма войска и с градоборни ма­шини българите обсаждат крепостите Салона и Галаксидиом. С таран про­биват голяма дупка в стената на Галаксидиом, нахлуват в крепостта и започват ожесточен бой по улиците й. Със сетни сили защитниците успяват да отблъснат нападението. През то­ва време обаче Салона е превзета и Самуил съсредоточава всичките си сили срещу Галаксидиом. Като виж­дат, според „Галаксидийска хрони­ка44, „една толкова неизброима вой­ска, въоръжена с дълги копия и извън­редно много стрели и шлемове, които блестели като слънце4", ромеите из­тръпват от страх и с корабите си избягват по островите, а крепостта е срината от българите.

проявява изключителен талант на тактик. По време на обсадата, коя­то продължава нови 3 години, той

35

БИТКАТА В ПРОХОДА ТРАЯНОВА ВРАТА - 17 АВГУСТ 986Обезпокоен от победите на Самуил в Тесалия, Василий II решава да отклони вниманието му от югозападните части на империята. Веднага, щом се справя с вътрешните си врагове, започва мащабни приготовления за удар срещу България. Събира войска от 10 000 конници, 10 000 пехотинци, един елитен отряд, вероятно от прочутата арменска пехота, много обсадни машини и голям обоз, общо към 30 000 души, и потегля на поход.

◄Б и т к а т а в Траянова врата -1 7 ав густ 986

бой и изгаря об­садните машини на врага. И нтри­гите също не под­м инават в и зан ­тийския лагер - д о м е с т и к ъ т на западните войски, Кондостефан, из­вестява им пера­тора, че Лъв Ме- лисин е тръгнал към Ц а р и гр а д да заграби власт­та. С лед д вад е­сетдневни безус­пешни усилия да превзем е града, получаващ непре­къснати известия, че българите му готвят засади по пътя за връщане, притиснат от про­доволствена кри­за, В аси л и й II вдига обсадата.

Порта на крепостта Средец, увенчана с ^През това време Самуил разбира

за нахлуването на ромеите, преуста­новява военните действия в Тесалия и се отправя по долината на р. Струма в тила им. Според Йоан Скилица той завзема планинските проходи и поставя засади от всички страни. Войската му преминава Самоковското поле, прехвърля се в Ихтиманското поле и се насочва към отстъпващата византийска колона откъм юг.

Войската на Василий II спира да нощува при крепостта Щ ипоне (до дн. Йхтиман). Тогава се случва нещо, което съвсем разстройва бойния й дух. През нощта голяма звезда осветява ромейския лагер и, пръскайки искри, пада до самия окоп и угасва. Ромеите възприемат случая като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., съвсем разстроени, те

ОБСАДАТА НА СРЕДЕЦСтратегическият план на Василий

II е да прекъсне връзката между Източна и Западна България и затова първата му цел е крепостта Средец. Овладяването й ще бъде тежък удар за българите. И по времето на Самуил, както и през цялото Средновековие, тя продължава да има стратегическо значение. От нея тръгват пътища за Мизия, Тракия и Македония, които я превръщат в централен пътен възел на Балканския полуостров.

И мператорът достига Траянова врата (Ихтиманския проход), оставя отряд, начело с Лъв Мелисин, да го охранява, и обсажда Средец. През това време Самуил воюва в Тесалия и Василий II се надява, че лесно ще превземе крепостта, но защитниците й оказват яростна съпротива и отбиват всички пристъпи. Ромеите изразходват носим ите си запаси и когато се пръскат да търсят храна и фураж из полето, българите им устройват засада, избиват много от тях и взимат голяма плячка - коне и впрегатни жи­вотни. Накрая гарнизонът излиза на

петоъгълнн кули

f-afejpR

iKpauio Дрьстър.Doroslotorri

|у В р ь х б о с н а1 m Месемария Messembria

Л»Аполоиия

Л Ц Н и ш. I Naissus

СредецiScedec ,

/ Л Ц Б о руй

А П т о в д и 5 '* Л К о н с т а н 1V Phllippopolis X J I L Адрианопол

lAdrlanopleСКОПИЕ А Л .екир| ) лийW у / Струмица J b

. . . ОХРВД /

Л и Преспа ^ / у

K ocryp '-T Z ^

.Аркадиопол 'КОНСТАНТИНОПОЛiCONSTANTINOPli'E

юсинопол

ОХРИД (X-XIb.) OCHRID10th-11th CBnturv

1. Порти - Gates2. Цьрква - Church3. Дворец - Palace

4. Базилика - Basilica

I България при комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил (976-997)____ ! Bulgaria at the time of the Kometopouloi (David, Moses, Aaron, Samuel): 976-997

□ Териториални придобивки на България при комитопулите и цар Самуил (997-1014)Territories annexed by Bulgaria at the time of Tsar Samuel (997-1014)

П Територии васални на България : Tributary territories to Bulgaria at the time of Tsar Samuel

- Походи и военни действия на цар Самуил Military campaigns of Tsar Samuel

- Походи и военни действия на император Василий II (976-1025)Military campaigns o f Emperor Basil II (976-1025)

- Походи и военни действия на Унгария при крал Стефан I (997-1038) срещу БългарияMilitary campaigns o f the Magyars at the time of King Stephen (997-1038)

Г ар И й

N GA R Y

JNU Морисена

)= ■■■'ЛЦМурсия

л ^ Белград }/ Bolgrado ytf

КАТАФРАКТАРИИТЕТе били т е ж к о в ъ о ­р ъ ж е н и к о н н и ц и - ударна сила на визан­т и й с к а т а в о й с к а .Различните ч а с т и се разпознавали по бан- дона (зн а м е то -б .а .) , к а к т о и по ц в е т а на к о н с к а т а опашка на ш лема, на щ и т а и на плаща, ако имало такъв . Т ялото на ко­ня било п о к р и т о с лю спеста ризница о т рогови п л а сти н ки , а гла вата - с метална маска. Сам ият к а т а - ф р а к т а р и й с ъ щ о н о с е л л ю с п е с т а ризница, а върху нея - т а к а в а о т п л ъ с т .Главата му била за ­щ и т е н а о т шлем с х а р а к т е р н а м е т а л ­на п л е т е н а ка ч у л ­ка с о тв о р и само за очите . Наколенници, н а л а къ т н и ц и и ж е ­лезни ръкавици пред­пазвали к р а к а т а и р ъ ц е т е му. К а т а - ф р а к т а р и я т имал копие, меч, закачен на презраменен кол­ан о т ляво, лък и кол- чан - о т д я с н а т а му с т р а н а . Носел и малък щ и т .►Византийски катафрактарий от втората половина на X век

БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР САМУИЛ И НАСЛЕДНИ­ЦИТЕ М У -Ц А Р ГАВРИЛ РАДОМИР И ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ (971/976 - 1018)

започват безредно о т с т ъ п л е н и е . С а м у и л зо р к о следи придвижва­нето им и, начело на главните бъл­гарски сили, из­вършва успоредно п р есл ед ван е , за да прегради пътя им. И изведнъж , както се намира в походна коло­на от лагера при Щ ипоне до пре­вала на Траяно- вата врата , ви- з а н т и й с к а т а армия се оказва обкръжена.

РАЗГРОМЪТ НА ВАСИЛИЙ II

Българите връхлитат внезапно и съкрушително. Вероятно Средецкият гарнизон удря отстъпващите ромеи в гръб. Редом със Самуил се сра­жават синът му Гаврил Радомир и синът на Арон, Иван Владислав. (Византийският летописец Михаил Деволски споменава, че заедно със Самуил в битката са участвали Арон и Роман. Една част от историците смятат, че това са братът на Самуил и цар Роман. Повечето от учените обаче са на мнение, че става дума за сина на Арон, Иван Владислав, и за сина на Самуил, Гаврил Радомир, който бил известен и като Симеон Роман.) Започва сеч. Почти цялата ромейска конница и голяма част от пехотата са избити. Само най-предните части на походната колона успяват да избягат от засадата. Сред тях е и летописецът Лъв Дякон. А рм енската пехота, която охранява императора, е отчаяни усилия си пробива път по планинска пътека и Василий II едва успява да се добере до Пловдив. В ръцете на българите падат палатката му със съкровището и императорските му отличителни знаци. Пленен е също и обозът на ромейската войска.

М оже само да се предполага, как би се развила историята, ако Василий II бе последвал участта на Никифор. Но, така или иначе,

разгромът на византийците е пълен. Опозорен, Василий II се изпокарва с военачалниците си. Заварва в Пловдив Л ъв М елйсин и, като р азкр и ва интригите на Кондостефан, в гнева си го поваля на земята. Империята е обхваната отново от размирици, които продълж ават три години. В Ц ариград българската победа предизвиква истински ужас. Поетът

Йоан Геометър пише: „...мизийските (българските) стрели са по-силии от авзонските (ромейските) копия... Истъръг (Дунав) грабна венеца на Рим“.

Споменът за великата битка трайно се запазва в народната памет. С нея завършва десетилетие на внушителни победи на българите и утвърждаване на българската държава.

„Ил другия ден в о й с к а т а преминлвлше през еднА гористл и п ъ л н а с п р о п а с т и д о л и н а бдвл я веше ПрелиШАЛА, ДОСТИГНА до стръмни и труднопроходил\и л\естА, където л\изнте I (вългАрите — в а ) н а п а д н а х а рол\еите и КАТО УНИЩОЖИХА много ! голям Брой войници, взехА цлрскАТА п а л а т к а съ с съкровището ОцелялАТА в о й с к а едвл се изл\ъкнл от преследвлнето н а 1 мизите в непроходимите п л ан и ни и, к а т о з а г у б и п о ч ти ц я л а т а I си ко н н и ц а и о б о з а , който клрАше със севе си, се върнл в

| ромейските предели“Лъв Дякон зл рАЗгромА нл ромеите

Нишката в прохода Траянова врата. Император Василий И Българоубиец (с белия кон и златната ризница) успява да се спаси по чудо при пълния разгром на армията си.

10 БОРБАТА С ВИЗАНТИЯ - ЕПОПЕЯ НА БЪЛГАРИТЕСлед победата в Траянова врата Самуил продължава настъплението си срещу Византия. Овладява Верея (Бер) и Сервия, а между 987 и 989 г. и ключовата крепост Драч, на Адриатическото крайбрежие. Превземането и е улеснено от брака на Самуил с Агата - дъщерята на протевона на града, Йоан Хрисилий.

Вероятно през 989 г. Василий II предприема нов поход срещу Сре­дец, но е спрян при крепостта Мо- рия, достъпна единствено по тесен провлак. Ромеите поставят дървена конструкция върху провлака, изграж­дат върху нея насип и се опитват да приближат обсадните машини до сте­ните. Защитниците се промъкват в на­сипа и го запалват. През нощта огъ­нят обхваща вътрешността му, а на су­тринта лумва и съоръжението рухва. Василий II се оттегля. През 991 г. той успява да плени цар Роман, но когато през 995 г. отива на война с арабите, Самуил се възползва и настъпва към Солун. Увлича ромеите в засада и ги разбива. Дук Григорий Таронит е убит, а синът му Ашот е пленен. Самуил про­дължава към Пелопонес. Срещу него със силна войска тръгва Никифор Уран. Противниците се срещат при р. Спер- хей и се разполагат на двата й бряга. Реката е пълноводна и спокоен, Саму­ил не взима необходимите предпазни мерки. През нощта ромеите намират брод и ненадейно нападат лагера му. Българите са разбити, а Самуил и Гаврил Радомир са тежко ранени и се спасяват, като се смесват с убитите.

ПОХОДЪТ В СЪРБИЯПрез есента на 997 г. плененият

Роман умира и Самуил се провъзглася­ва за цар. За да подсигури тила си в сблъсъка с Византия, през 998 г. той нахлува в сръбските жупанства Зета, Требине и Захълме, които са под властта на княз Иван Владимир. Князът е пленен и отведен в Преспа, а земите му са разорени. Самуиловата армия опустошава хърватска Далмация и през Босна и Рашка се връща в Бъл­гария, но на следната година отблъсва маджарите от областта Срем. Сега Самуил оженва дъщеря си Косара за Иван Владимир и му връща земите. Сърбия е спечелена за съюзник. С М аджарско също е сключен мирен договор, а Гаврил Радомир се жени за дъщерята на маджарския крал.

БОРБА НА ЖИВОТ И СМЪРТПрез 1000 г. Василий II напряга

цялата мощ на империята за унищо­

Царската корона се оказва теж ка за Иван Владислав. Василий II настъпва от всички страни. Крепостите се бранят отчаяно, но п ад ат една след друга. Превзет е Охрид и Иван Владислав премества столицата в Битоля. Зачестяват предателствата и заговорите. Полунезависимостта на феодалите от централната власт ги подтиква да се грижат предимно за подвластните си крепости и земи, което оказва отрицателно влияние върху взаимодействието им с основните царски сили. Действайки често самостоятелно, войводите не могат да се противопоставят на организираната византийска войска.

жението на стигналата своя зенит Самуилова България. Разделя войските си на две части - едната завладява отново Велики и Мали Преслав, и Плиска, а той, начело на другата, се отправя към Средецката област. Така българите в североизточните земи не могат да получат помощ от югозапад. През 1002 г. той нахлува в Тесалия и Македония. Болярин Нику- лица защитава ожесточено Сервия, но ромеите успяват да я превземат и го пленяват. Въпреки че получава сан патриций, Никулица избягва от Цариград и се включва отново в борбата. Повторно пленен, той е окован и хвърлен в тъмница. Обса­ден е и Воден. Войвода Драгшан се съ­противлява яростно и за да го привле­че, императорът му разрешава да жи­вее в Солун, където той се оженва за знатна ромейка. Въпреки че му се раж­дат две деца, бяга при Самуил. Зало­

вен е, но заради тъста му е помилван. Раждат му се още две деца, но той пак бяга и грабва меча срещу ромеите. При третото му залавяне е набит на кол.

През 1003 г., маджарите нахлуват в Отвъддунавска България. Василий II превзема Видин след осеммесечна упорита съпротива, ръководена от войвода Ахтум. За да помогне на Видин, цар Самуил превзема с бърз набег Адрианопол, заедно с панаира, и се завръща с богата плячка. Василий II се спуска на юг и изненадва близо до Скопие Самуиловата войска, която станува край р. Вардар, уповавайки се на пълноводието й. Както и при р. Сперхей, ромеите намират брод и с ненадейно нападение разбиват бълга­рите. Скопие пада без бой.

Но това далеч не е краят на епо­пеята. Още на следващ ата 1004 г. императорът обсажда Перник. Войвода Кракра оказва яростен отпор и не се

ви зан ти й ск авласт.

О слепенит е (ш иници на цар С амуил

поддава на подкупите и ласкателствата. След като дават много жертви, ромеите се оттеглят, претърпявайки тежък и военен, и морален неуспех. Самуил от­ново настъпва към Солун. С умел ма­ньовър успява да изведе част от гар­низона извън крепостта, обкръжава го и го разбива. В плен пада дукът на Солун Йоан Халд. Но започват и предателствата. Управителят на Драч Ашот и жена му Самуиловата дъщеря Мирослава, избягват в Цариград, за което са богато възнаградени.

КАТАСТРОФАТА ПРИ КЛЮЧВизантия е във възход. С всички­

те си военни сили Василий II непре­къснато нахлува в България. Самуил е принуден да премине в отбрана пътищата към българските предели са преградени с ровове и деми (дървени прегради). През 1014 г., Василий II настъпва с огромна армия, но е спрян при теснината Ключ, в планината Бе­ласица. Всичките му опити да премине през демата са отбити от защитниците. Императорът вече е готов да отстъпи, кога го пълководецът Никифор Ксифий превежда част от ромеите „през стръм­ни и непроходими места'4, за да удари основните сили на Самуил в тила. Те са обкръжени и разбити, а много българ­ски войници - пленени. Гаврил Радо­мир едва успява да спаси баща си.

Василий II нарежда на солунския дукТеофилакт Вотаниат да срине деми- те. Но дукът попада в засада и е убит от Гаврил Радомир. Разбрал за смърт-

^ та му, Василий II ослепява пле­

нените - по ^ едни дан­

ни 14 000, а по други 15 000 бъл­гарски войници.На всеки сто оста­вя по един едноок за водач. За же­стокостта си е наречен Бълга­роубиец. Когато Самуил вижда ос­лепените си бой­ци. които води вбитките почти 40 години, получава мозъчен удар и на 6 октомври 1014 г. умира.

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИСмъртта на великия цар е тежък

удар за България. На престола сяда синът му Гаврил Радомир (1014-1015), който също е отличен воин. Обаче не минава и година от възцаряването му, когато по време на лов братовчед му Иван Владислав го убива и се провъзгласява за цар. Ромеите всячески подтикват убиеца, обещавайки му „царството на Саму- ила44 и Драч. След Гаврил Радомир, Иван Владислав убива и жена му, и зет му, княз Иван Владимир, а най- големия му син - ослепява.

Василий И всячески се опитва да привлече българските боляри на своя страна и започва да подготвя убийството на Иван В ладислав. Войските му продължават наш е­ствието си, а българите - ожесточена­та си съпротива. През 1016 г. той за втори път обсажда Перник, но защит­

ниците. начело с Кракра, отбиват всички пристъпи.

През 1018 г. и Иван Вла­дислав е убит, докато об­сажда Драч - според едни

и з т о ч н и ц и в бой, според други - от за­

говори ици. Част от вой­

ските из-

„ императорът потеглил къл\ Перник, чийто з а щ и т ­ни к би л Крлкрл, л\ъж отличен във военното дело Той престоял т а л \ нелхллко врел\е и в о б с а д а т а и з г у б и л Н6Л\ЛЛЪК Брой В О Й С К А Но К А Т О рАЗБрАЛ, Ч С К р С П О С Т Т А не се п о д д а в а л а н а о б с а д а и че КрАкрА не о т с т ъ п в а лНИТО НА ЛАСКАТСЛСТВА, ПИТО НА ДрУГИ 0Б6ЩАНИЯ ипредложения, върнАЛ се във Филипопод“

Из „И стори я“ н а Скилицл —

НЕПРЕВЗЕМАЕМАТА ТВЪРДИНАКрепостта Перник е била център на система от 35 крепости, която е взаимодействала с укрепителните системи на север около Средец, и на юг около Велбъжд (дн. Кюстен­дил). Тя имала изключително страте­гическо значение и Василий II тряб­вало д а я неутрализира на всяка це­на. На д ва пъти, през 1004 г. „не малко“ време и през 1016 г., цели 88 дни, ромеите обсаждат Перник, но защитата е безупречно организирана от войводата К ракра, който не се поддава на подкупи и ласкателства. Крепостта остава непревземаема за византийците, било със сила, било с хитрост. Той не прекратява борбата след смъртта на Самуил и подкрепя докрай Иван Владислав.

бират за цар престолонаследника Пре- сиян. Болярите вече не виждат водач от ранга на Самуил, някои се страхуват за привилегиите си, други са отчаяни от неуспехите. Разложението в редовете им се засилва. През март 1018 г. Васи­лий II влиза в Охрид, но дори тогава не всички скланят глава. Войводите Елемаг, Гавра, Никулица и Сермон продължават до последно борбата. Най-упорит от всички обаче е войвода Ивац - цели 55 дни Василий 11 се опит­ва безрезултатно да го привлече на своя страна. Накрая и той е пленен с хитрост, и ослепен. С верните си войски Пресияи 11 се съпротивлява отчаяно от планината Томор (в дн. Албания), но през август 1018 г. е принуден да сложи оръжие - Бъл­гария пада под л fe.

42 ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР ДЕЛЯН - 1040-1041Въпреки че царството им пада под византийска власт, българите не забравят славното си минало и великите си царе. Не се примирява! с тежката си участ и след смъртта на Василий II вдигат първото си голямо въстание.

НАЧАЛОТОКъм средата на XI век са премахнати

голяма част от отстъпките, които Василий II прави на българите. През 1037 г. на мястото на починалия охрид­ски архиепископ е назначен грък. През 1040 г. данъците вече трябва да се плащат не в натура, а в пари, което е тежък удар по селячеството.

Българите използват повода и през 1040 г. в Белград е обявено въстание, начело на което застава Петър Делян внук на Самуил и син на Гаврил Радомир от неговия брак с дъщерята на маджарския крал. От самото начало въстаниците имат за цел въстановяване на българската

за цар видния воин Тихомир. Така се създават два въстанически цен­търа. Делян кани Тихомир за съв­местни действия и двете войски се съединяват, но водачите им не пости­гат съгласие кой да ръководи. Пора­ди царския си произход Петър Д е­лян взима връх. Тихомир е убит с камъни.

ВЪСТАНИЧЕСКИТЕ ПОБЕДИС нараснали сили въстаниците

тръгват към Солун, като по пътя завзе­мат Щип. Към тях се присъединява и велможата от императорската сви­та Мануил Ивац, който вероятно е роднина на ослепения С ам уилов

държава вдигат Петър Делян на щит и го провъзгласяват за цар.

БУНТЪТ НА ТИХОМИРТе превземат яките крепости Бел­

град, Ниш и Скопие. Пътят им към Солун, по долината на р. Вардар, е открит. Друг техен отряд поема към Средец. Срещу тях тръгват войските от Драчката тема, но по пътя за Скопие стратегът им е обвинен в заговор и е

сменен. Войниците, в бол­шинството си българи,

не искат да се бият с б р а тя та си и

вдигат бунт, като провъзгласяват

„И збухнала жесток а война, която имала едно срАжение, ознАменувАНО с голямо кллне Илкрлй вллгАрите повелили Те овърнлли ромеите в бягство и ги преследвлли с окьрвАвен меч в ръкл пТйхаил се спасил като Беглец в Константинопол“

/Михаил бдески з а рАЗгрол\л н а /Михаил W при Солун

т

войвода Ивац. В равнините западно от Солун ромеите са разгромени и подложени на сеч, а самият Михаил IV се спасява с бягство. В ръцете на българите падат обозът, шатрата му и императорските му съкровищ а. След победата Петър Делян прев­зема Лариса и пристанището Дими- триада, а отряд под командването на неговия кавхан завзема Драч. За ко­мендант на Димитриада е назначен опитният челник от Девол, Литовой. Той възстановява разрушените при щурма крепостни стени и построява машини и съоръжения за отбраната на града. След това Петър Делян изпраща войска към Елада, начело с Антим. При Тива армията на стратега на тема Елада, Алакасевс, е разбита и въстаниците достигат до Коринт и Атина. Българи, гърци и албанци от Навпактската тема, обхващаща Епир, Албания и Ю гозападна Македония, също се вдигат на бунт, притиснати от непосилните данъци. Те убиват главния бирник Йоан Куцомит и се присъединяват към Петър Делян. В ръцете на въстаниците пада цялата територия от Дунав до Коринт и от Драч до Средец.

Стратегът на Навпакт решава да ги нападне. Монах на име Лазар му казва да излезе на бой в неделя и в същото време предупреж дава българите за този план. Ромеите са разбити, а стратегът е убит. Оцелелите търсят Лазар, за да се разправят е него, но той вече е при въстаниците.

ПРЕДАТЕЛСТВОТОПо това време в лагера на Петър

Делян в Острово пристига синът на Иван Владислав, А лусиан, който притежава големи владения в Мала Азия, но е в немилост пред императора и му е забранено да посещава Цариград. Подтикнат от властолюбив, Алусиан се надява след успеха на въстанието, като пряк наследник на последния

български цар, да получи престола по право. Петър Делян го посреща сърдечно и, за да предотврати възм ож но р а з­ц е п л е н и е , му п о в е р я в а 4 0 - хилядна войска със задачата да превземе Солун. Алусиан обсажда б е з у с п е ш н о града. Защитни­ците, в състава на

които влиза и отрядът на безсмъртните (елитна част от им ператорската гвардия), внезапно нападат войската му и я разбиват напълно. Алусиан едва се спасява с бягство и на един пир с измама ослепява Петър Делян. След това избягва при императора, получава за награда на жалкото си пре­дателство сан магистър и е изпратен на служба в Цариград.

РАЗГРОМЪТ 43НА ВЪСТАНИЕТОО слепяването на водача им и

неуспехът при Солун разколебават духа на въстаниците. С голяма армия, включваща и дружината нормаии на прославения воин Харалд Хардрад, Михаил IV минава в настъпление.При О строво войските на Петър Делян са разбити, а сам ият той е пленен. В сагата за делата му водачът на нормалите е наречен „разорител на България“ . След това императорът поема към Прилеп. Пътят през планин­ските теснини е преграден от Мануил Ивац. Ромеите разрушават преградата и го пленяват. Михаил IV завзема и Средец. Последен отпор дават защит­ниците на Боянската крепост, но след ожесточена битка пред крепостните стени и те са разбити.

Въстанието е потушено, но споме­нът за него остава в народната памет. Българите не скланят глава и чакат нов удобен момент, за да продължат борбата.

ДРУГИ ВЪСТАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ СРЕЩУ ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО:

I • Въстанието през 1066 г. в Тесалия. Въстаниците - българи и власи - избират за свой предводител едрия феодал Никулица Делфина, който прави всичко възможно да провали бунта.• Въстанието през 1072 г., начело със скопския болярин от кавхански род, Георги Войтех. Въстаниците избират за цар сина на зетския княз, Константин Бодин, който приема името Петър. Въстанието е жестоко потушено, а Георги Войтех и Константин Бодин са пленени.• Въстанието през 1074 г. Водени от Нестор, жителите на крайдунавските градове, съвместно с печеиегите, нахлуват в Източна Тракия и се разполагат на стан до Цариград. Заплаш ен от заговор, Нестор се оттегля.• Бунтовете в Средец и Месемврия през 1079 г.• Въстанието през 1084-1086 г. Вдигат се павликяните от Пловдивско, начело с Травъл. Въстаниците, в съюз с печенегите, разбиват ромеите, които са водени от Григорий Бакуриани и Врана - те загиват в боя. След като печенегите се оттеглят, въстанието е потушено.

Е.

44 ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР И АСЕН

След смъртта на Мануил I Комнин (1143-1180) Византия е обзета от междуособици и всеобхватна криза. Нито Андроник I (1183-1185), нито свалилият го от власт Исак I I Ангел (1185-1195) могат да се справят с разпада на империята. От всички страни границите й са застрашени от маджари, нормани, кумани и селджукски турци.

►Цар Петър II

Цар Асен I

БРАТЯТА АСЕНЕВЦИТогава у търновските боляри бра­

тята Теодор и Асен съзрява идеята за въстание, което да възстанови бъл­гарското царство. Те притежават зна­чителни материални възможности - със собствени средства изграждат църквата „Св. Димитър” . Изворите съобщават и прозвището на Асен - Белгун, което е куманско. През есента на 1185 г. двамата отиват в лагера на Исак II Ангел в Кипсела с искане да им бъде зачислено едно селище в Стара планина, но получават категоричен отказ. Гордият Асен възразява на императора, който заповядва да му ударят плесница. Разгневени, братята се връщат в Търново с категоричното реш ение да вдигнат въстание и веднъж завинаги да отхвърлят властта на ромеите. Тогава едва ли съзнават, че ще основат една от най-великите български царски династии.

ВЪСТАНИЕТОП оводът за него не

закъснява - въведеният д о п ъ л н и т е л е н д ан ъ к върху д об и тъ к а п р е ­дизвиква силно брожение сред българите. Теодор и Асен не се поколебават д а и зп о л зв а т н е д о в о л ­ството. Въстанието е обявено в Т ъ р н о вгр ад , през н оем ври 1185 г., когато за освещаването на църквата „Св. Димитър” се събира огромно множество. (Хронологията на събитията все още е дискусионна. Някой от учените отнасят началото на въстанието към 1186 г.) За да преодолеят страха и колебанията на сподвижниците си, братята използват характерната за Средновековието вяра в чудеса. Те обявяват, че Св. Димитър Солунски е напуснал ромеите, за да помага на българите в святото дело -

Д а грабнат

о р ъ ж и ето и да извою ват

свободата си. По-възрастният брат, Теодор, е избран за цар и приема си м вол и те на ц ар ск ата вл аст - поставя на главата си корона и обува червени ботуши. За да покаже при­емствеността си със старите българ­ски царе, той приема името Петър (1185-1197), както по-рано правят и въстаническите водачи Петър Делян през 1140 г., и Константин Бодин през 1071 г.

HG БИЛИ ДОВОЛНИ, ЛКО М0Ж6ЛИ Д Л СПЛСЯТ СВОИТ0п ости ги л т у п р л в л еи и ето с л м о нл (Иизия, ио н ям л л о

л к о не н лн есели т в ъ р д е голем и в р е д и нл р о м е и т е и не обединели у п р л в л еи и ето нл л\изи и вълглри в ед н о , к л к т оБИЛО НЯКОГА.“

Иикитл Хонилт з л н л м ер ен и я тл нл П етър и Ясен при зл в р ъ щ л н е т о ил\ з л е д н о с к у м л н и т е (П од „ м и з и “ л в т о р ъ т р л зв и р л в ъ л гл р и те о т <Иизия,

л п о д „ в ъ л г л р и “ — т е з и о т гИ л к ед о н и я )

БИТКИТЕСкоро въстаниците освобождават

голяма част от Мизия. Целта на Петър и Асен е да възстановят българското царство и затова настъпват към старата столица Велики Преслав, но първоначално не успяват да я превземат. После пренасят войната на юг от Стара планина и в ръцете им падат редица крепости. През лятото на 1186 г., Исак II Ангел, начело на силна войска, успява благодарение на случилото се слънчево затъм ­нение незабелязано да премине Ста­ропланинските проходи и да получи превес на силите. За да спасят вой­ската си, Петър и Асен се оттеглят от­въд Дунав при живеещите на север от реката кумани. В тези критични моменти Асен проявява по-голяма твърдост от брат си и става върховен водач на въстаниците. Императорът решава, че е потушил бунта, опо­жарява реколтата по нивите и се връ­ща в Цариград. С решаващото участие на Петър, който води преговорите и изявява забележителната си дар­ба на дипломат, братята привличат куманите за съю зници и заедно с тях прем инават Д унава. Но вече целта им е значително по-голяма - да възстановят българската държа­ва в старите й предели и, като ос­вобождават повторно Мизия, пренасят бойните действия на юг от Стара пла­нина. Отрядът на болярин Добромир Хриз навлиза в М акедония. Една нощ, използвайки слабата укрепеност на ромейския боен лагер, българите нанасят кърваво поражение на ромеи­те и техният кесар Йоан Кантакузин едва успява да се спаси. В ръцете им пада палатката му със сините кесар- ски одежди. Облечени с тях, Петър и Асен минават пред войската си, за да повдигнат духа и.

След този разгром сред ромеите отново пламват междуособици. Нови­ят им командващ А лексий Врана се обявява за император и Исак II Ангел трябва да се справи с него. Дружините на братята Асеневци кръ­стосват Тракия и стигат до Агагопол (дн. Ахтопол). Като разбива узурпа­тора, Исак II Ангел решава да внесе обрат във войната с българите и съсредоточава армията си югоизточно от Одрин (Адрианопол). Известен, че въстаниците опустошават района на крепостта Лардея (дн. Ямболско), той се отправя към него. Между двете войски става кръвопролитно сражение. Българите нападат с конни­цата си. нанасят им сериозни загуби и веднага се оттеглят. Така те получават

▼ 45Обявяване на въстанието на Петър и Асен н провъзгласяването на Петър за чар . Асен държа иконата на Св. Димит ър Солунски и убеж дава множ еството, че светецът е напуснал Визант ия , за да помага на българит е да извоюват свободата си.

ДРУГИ ГОЛЕМИ ПОБЕДИ НА ЦАР АСЕН I СЛЕД БИТКАТА В ТРЕВНЕНСКИЯ ПРОХОД:

Л*|

Я"-' | ' м 111 У-у ЯЩ ж?м

• През 1194 г. край Аркадиопол (дн. Люлебургас) разгромява ромей - ските войски и от малоазиатските, и от ев р о п ей ски те владен ия на империята.• През 1195 г. навлиза по долината на р. С трума и р азб и ва ромеите край Сяр. Пленен е военачалникът им Алексий Аспиет. Освободени са Мелник, Струмица и др.• През 1196 г. разгромява ромеите отново при Сяр. Самонадеяният им водач севастократор Исак Комнин е увлечен в засада и пленен. Ромеите претърпяват пълен разгром.

ТОтбраната на Ловеч

КРЕПОСТТА ЛОВЕЧТя била заобиколена о т т р и с т р а н и о т река Осъм и се издигала високо върху скали, к о и т о се спускали о т в е с н о към р е ка та . К р е п о с т т а била достъпна само о т и з т о к . С т е н а т а следвала к о н ф и гу р а ц и я т а на т е р е н а . Тя била изградена о т ломен камък, свързан с бял хоросан и била дебела 1,85-2,30 м е т р а , в з а в и с и м о с т о т д о с т ъ п н о с т т а на о т д е л н и т е уча стъ ци . И з к а ч в а н е т о на б о й н а т а площадка с т а в а л о по каменни стъ лби . П о р т а т а се намирала в северния у ч а с т ъ к на с т е н а т а и била з а щ и т е н а о т ч е т в ъ р т и т а кула. В ъгъла меж ду се в е р н а та и ю го и з т о ч н а т а с т е н и имало мощна U образна кула. Таен ходник извеждал към р е ка та , о т к ъ д е т о с та в а л о снабдяването с вода.

надмощие в битката и предприемат решителен удар. Благо­дарение на резерва си, ръководен от императора, врагът се спасява от пълен разгром, като отстъпва към Одрин.

ЛОВЕШКИЯТ МИРЕНДОГОВОРРазвръзката настъпва през пролетта на N88 г.

Исак II Ангел с голяма войска отново преминава Старопланинските проходи и обсажда яката крепост Ловеч, в която се е укрепил Асен. Три месеца ромеите безуспешно щурмуват крепостта, която брани подстъпите към Търновград. Безпомощен да победи българите, императорът прекратява обсадата. Подписан е мирен договор, който легитимирва възстановяването на бъл­гарската държава. Най-младият от Асеневци, Калоян, е взет като залож- ник за спазване на договора.Асен I (1188-1196) е избран за цар на българите, като титлата съцар запазва и Петър.Търновград става столица на Второто българско царство. Започва забе­лежителна епоха в средновековната българска исто­рия.

БИТКАТА В ТРЕВНЕСКИЯ ПРОХОД - 1190

За Исак II Ангел Ловешкият мирен договор е по-скоро примирие, което му дава време да организира нов поход. Но през лятото на 1189 г. Византия е изправена пред война с кръстоносците ог Третия кръстоносен поход начело с германския император Фридрих I Барбароса. Петър и Асен му предлагат 40-хил яд на армия, но той отклонява гази помощ. Войната е избегната, кръстоносците се прехвърлят в Мала Азия с ромейски кораби.

Теиешвар J V

JW Търговище

iСеверни

о*ф1(кАПреояав \ \ТЪРНОВО

TARNOVO

ПловдйвлР М гд о с к *-»

Стаимта ААркздиополПртцинаДимотикз A v,

ОхридАOthrtd АЬитоля

Kociyp А

Стените

ТТреслапаГ р ъ цк и к л а д е н е ц

ПОХОДЪТ НА ИМПЕРАТОРАСлед оттеглянето им Исак II Ан­

гел разбива сърбите при Ниш и през пролетта на 1190 г. се отправя на нов поход срещ у българите. С голяма войска поема край брега на море­то, през Анхиало и Месемврия, пре­минава Стара планина през един от източните й проходи и се насочва към Търновград. Но в Мизия го чака из­ненада - крепостите са с нови стени и бойни кули, и, по думите на хрони­ста, той не може „да извърши нищо достойно за императорското си при­съствие” . Два месеца са му необхо­дими, за да достигне и обсади сто­лицата. Щ урмува Търновград, но пристъпите са безуспешни. Цар Асен I знае как да ръководи отбраната и крепостта се оказва непревземаема.

ЗАСАДАТАТогава при Исак II Ангел се явява

мним беглец, който го известява, че българските съюзници, куманите, са преминали Дунав и бързат на помощ на обсадените. Под заплахата да бъде ударен в гръб, Исак II Ангел решава да вдигне обсадата. Мнимият беглец му предлага да го заведе по най-краткия и безопасен път в Тракия. Водена от него, византийската войска поема об­ратно през Стара планина и в походен

БЪЛГАРИЯ ПРИ ПЕТЪР И АСЕН (1185-1197)

Б и тката в Тревненския проход -1190 г.

ред навлиза в Тревненския проход. Начело на авангарда й е протостратор М ануил Камица, а главните сили, заедно с обоза, са водени от самия император и брат му, севастократор Алексий. Ариегардът е командван от чичото на Исак, Йоан Дука.

Настъпва решителният миг на вой­ната, в който цар Асен I за пореден

- - - Ifvu iH iM ил освободената rep tito p m по ирсме на въстанието ил Асен и Петър ( 4 8 5 - 1 1 8 7 ) Boundaries of tho spread of llie uprising of Aeon and Fetor. 1 1 85 -11 87j Търновград

\ 1, 2.3 /

- Л /

ььлглрия KbU 11% r Bulgaria by tire year 1 196

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ

— ► придвижване

——*■ настъпление, удар

Походи и военни д е и о в и * на ' M ilitary campaigns of ■ Българки при цар Асен I

Bulgaria al the t im e o f Tsoi Avon I

пехотна част за засада

ВитайтеBy/aiilnim

У т р и нHungaryунищожена бойна част

на противника

ВИЗАНТИИСКИ ВОЙСКИ

придвижвате

настъпление, удар

отстъплениеБЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ

г цар Асен I имп. Исак II Ан-ел1 авангард2 главни сили. обоз3 а р и е г а р д

Боруи

Куилниге е м ш е е ш о с българските войски (ho Crimans with Hie Bulgarian army

Трити к|*<том осеи поход Tho Thud Crusade

лтьх проявяв!$бдестящия си талант ло 20 000 души. Цар Асен I все още на пълководец1^ългарската войска събира силите си за решителния удар преследва успоредно врага и му под- и авангардът е пропуснат безпре- готвя засада, Точни сведения за чие- пятствено в посока Берое (Стара леносчта на византийската войска не Загора), са запазени, на-ро това време Визан тия йбже да събере ю ш 30 000 вой ни. Вероятно г л а в и т е сили набро яйат 2/3 от войската, а именно око

навлизат в теснината на прохода. Нищо неподозираща, походната им колона е обкръжена, а планинската тишина - раздрана от бойните вико­ве на българите. Първоначално ви­зантийските пехотинци запазват са­мообладание и, изкачвайки стръм­нините, се опитват д ^ и зсо ъ р ^ ат връхлfn ащигс ги воини. ТТеттпорътсили на ромеите

-

Разгромът па Исак II Ангел в Тревненския проход

§ф *****

на българите е неудържим. Порой от търкалящи се камъни се изсип­ва върху ромеите. В редиците им настъпва хаос. Всеки се опитва да се спаси, както може. Започва поголовна сеч. Императорът с мъка си пробива път, загубва шлема си и по чудо успя­ва да избяга. Ариергардът начело със севастократор Дука не само не се

притичва на помощ на обкръжените главни сили, но позорно се отдалечава от мястото на катастрофата и по други пътища се съединява с авангарда в Берое. Отделни групи ромеи успяват да се отскубнат от обкръжението, но са разгромени в подножието на върховете Голяма и Малка калимявка. Вероятно са пресрещнала от гарнизоните на кре­

постите в прохода. Разгромът на Исак II Ангел е пълен. Почти цялата му вой-л ска е унищожена. В ръцете на пс дители ге падат обозът, вещите^ най-ценните му знаци - пирак та императорска корона и перагорски кръст. Сре чашите на големец Извоюваната св

„ самодържецът навлезе много навътре в това недостъпно място, откъдето никъде не можеше да се избяга, варварите тогава нападнаха с твърде много крясъци Но и войниците от

i ромейската пехота изкачиха стръмнините на това място и задържаха спускащите се от вилото варвари А когато вяха надвити от множеството и зле пострадаха от търкаляните камъни, рол\еите отстлпиха_Но чужденците продължаваха да вземат надмощие, като напрягаха сили и масово ги нападаха. Последва Бъркотия и всеки се стремеше да спаси севе си “

Инкита Хониат за катастрофата на ромеите

0 ПОБЕДИТЕ НА ЦАР КАЛОЯН ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВАРНА - 1201Българската държава е възстановена, но започва борба между утвърждаващото се самовластие на Асеневци и стремежа на болярите към самостойност. Асен и Петър стават жертва на болярски заговори. Разединителите сили са обуздани от новия цар - Калоян, който продължава освободителната политика на братята си.

започва друг за Шумен и за Велики Преслав. Според описанието на Ев- лия Челеби, който посещава Варна през 1656 г., стените и са здрави, увенчани с бойници и зъбери, а по ъглите се извисяват четири кули. Те образуват квадрат с обиколка от около 3000 крачки. Крепостта е на морския

ГРОБЪТ НА КАЛОЯНПрез 1972 a. в двора на ц ъ р к в а т а „Св. 40 мъченици" във Велико Търново е р а з к р и т г р о б ъ т на цар Калоян. В него са намерени ч а с т о т з л а т о т к а н а т а му дреха и неговия п р ъ сте н -п е ча т . След направена о т проф. Й. Йорданов реконструкция по черепа е в ъ з с т а ­новен л и къ т на българския владетел.

непримирима война срещу ромеите. През 1198 г., при Батрахокастрон, Иванко им нанася кърваво поражение и пленява пълководеца им Мануил Ка­мина. През 1199 г. Добромир Хриз от­

блъсква и разбива Алексий III Ас- пиет при крепостта Просек. Бъл­

гарският цар умело използва тази благоприятна обстановка, за да постигне целта си осво­бождаването на всички бъл­гарски земи. Като превзема с щурм крепостта Констанция (при Симеоновград) и срива стените и на 24 март 1201 г., той обсажда Варна.

Силната черноморска кре­пост е все още в ръцете на ви­

зантийците и представлява се­риозна заплаха за българското цар­

ство. Местоположението и - в удобен залив - е стратегическо. През крепост­та минава крайморският път, а от нея

ТРЕТИЯТ АСЕНЕВЕЦН ай-малкият от славните братя

Асеневци, Калоян (1197-1207), при склю чването на Л овеш кия мирен договор с Исак II Ангел, през 1188 г., е взет със съпругата на Асен за заложник в Цариград. Към 1190 г. успява да избяга, връщ а се в Т ъриовград , участва в битките срещу ромеите и се проявява като пълководец, още преди да стане цар. След убийството на Асен в 1196 г. помага на Петър в държавните дела и, след като и гой става жертва на заговор, наследява трона, за да се превърне в един от най- великите владетели на България.

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВАРНАВ това време всеобхватната криза

във Византия се задълбочава все по­вече. Българските боляри Добромир Хриз и Иванко, убиецът на цар Асен I, поддържани от Калоян, повеждат

АПръстенът-печат на цар КалоянНамерен е в гроба му в църквата . . Св. 40 мъченици '. В средата е изобразен змеи. Изказана е хипотеза, че това е възшествения герб на царя от годината Змей К али и и /196. Според хипотезата българските владетели поставят преди или след името си и името на годината по българския каландар. в която поемат престола. Така името на цар Йоан, Иваи- ица. се съединява е неговото календарно прозвище - Кала и става Калоян, както и при Петър, конто е наречен Калопетър.

Превземането на Варна от войските на цар Калоян

бряг, а останалите й три страни са защитени от ров с морска вода. Зад желязна врата с мост, на западната стена, се е съсредоточил гарнизон от ромеи и латински наемници.

Цар Калоян обгражда крепостта от всички страни, и решава да я пре­вземе с пристъп. Според Никита Хо- ниат гарнизонът от елитни бойци оказва яростна съпротива. Тогава българите построяват голяма обсадна кула с форма на куб и с колела, ви­сока колкото крепостните стени и широка колкото защитния ров. Те придвижват кулата до ръба на рова и я преобръщат в него. Така тя не само се закрепя на двата му ръба като мост, но и изпълнява функцията на

широка бойна стълба, с височината на креп остн и те стени . По нея Калояновите лъвове нахлуват в града и го превземат за три дни.

ОТМЪЩЕНИЕТОВ борбата на живот и смърт за оце­

ляване на българската държава мя­сто за милост няма. Ослепените от Василий II през 1014 г. български вой­ници трябва да бъдат отмъстени. Ка­лоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пи­ше: „Той отмъщавал прочее, както каз­вал. за злиниге, които император Ва­силий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл

Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец.”

Победите на българите довеждат до склю чване на мирен договор между двете държави, който узако­нява п остигнати те териториални завоевания. М ирът с Византия поз­волява на цар Калоян да обърне погледа си на северозапад. Войската му побеждава маджарите край р. М орава и той възвръщ а временно отнетите от маджарския крал Емерих II Белградска и Браничевска области. След умела дипломатическа игра с папа Инокентий III Калоян е признат за цар на българите и власите, и България укрепва като водеща сила на Балканския полуостров.

h v _.5 - * I ^ к / а ГУ. . А -те -/ x • Вк Ж JS I; . | K

11it т —

i i 1 г Ш

БИТКАТА ПРИ ОДРИН - 14 АПРИЛ 1205На 13 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Цариград и върху развалините на Византия създават Латинската империя. След безпощадното разграбване на Втория Рим за император бароните избират граф Балдуин Фландърски (Бодуен дьо Фландър и дьо Ено) и полагат пред него васална клетва.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТОЦялата територия на Византийската империя е разде­

лена предварително, според западната феодална система, но предстои да бъде завоювана. С огън и меч са завзети Източна и Беломорска Тракия, Македония, Епир, Тесалия, Атика, Пелопонес...Повечето острови в Егейско, М ра­морно и Адриатическо море са покорени от венецианската флота. Завоевателните стремежи на латинските рицари не отминават и България. Цар Калоян се опитва да се споразумее е тях и им предлага помощ от 100 000 воини.

грубо отхвърлят протегнатата му ръка и му се откаже от престола си, защото земите му

на Византия и следователно - на тях.ТКумански воин.Носи характерен шлем с „личина” - специална, покриваща лицето маска. Въоръжен е с щит, халчеста ризница,

копие, лък и колчан, закачен от дясната страна на колана му. Като степен народ, куманите били отлични стрелци с лък. Използвали и сабята. При дълги преходи прикачвали торба с храна на главите на конете си и

така яздели без почивка.

БЪЛГАРСКИТЕ ВОИНИ

тБ ългарски т еж ковъоръж ени воини от времет о на В т орот о българско царство - конник и пехотинец.Защитното им въоръжение се сътои от люспести ризници, шлемове и щитове. Главите им са защитени и с халчести качулки. Характерният за вре­

мето си островърх щит е забмка от западноевропейскот о

въоръжение, а кожените ресни - от византийския

костюм. Нападателното оръжие на конника е копие, меч, лък и стрели, а на пехотинеца - меч.

И през В т о р о т о б ъ л га рско ц а р с т в о н и в о т о на з а щ и т н о т о и н ап а дате лно въоръжение на б ъ л га р с ка т а войска било на завидно равнище. Освен п оказаните л ю сп е сти ризници, българите използвали и дългата плетена ризница, п о зн а та о т Първата българска държава. К о н у с о в и д н и т е им шлемове в н а ч а л о то на XIII в. се използвали м асо во и о т р иц а р и те . Н а п а д а т е л н о т о оръжие на б ъ л га р и т е и к р ъ с т о н о с ц и т е също не се различавало особено в онази епоха. Т е ж ко в ъ о р ъ ж е н и те полкове позволили на цар Калоян да разгром и к р ъ с т о н о с н а т а армия, освен чрез засади, и в о т к р и т и сражения, к а т о б и т к а т а при Сяр.

РИЦАРИТЕО свен м е ч о в е и п и к и , р и ц а р и т е и м ал и и б о й н и с е к и р и , и б о з а у - г а н и . Р и з н и ц и т е им с е и з п л и т а л и о т хи л яд и м е т а л н и хал ки . Р и ц а р с к о т о в ъ о р ъ ж е н и е с т р у в а л о цяло с ъ с т о я н и е - 45 кр а в и , к о л к о т о и м а л о цял о сел о . Р и ц а р я т бил в е л и к о л е п е н б о е ц . О б у ч е н и е т о м у з а п о ч в а л о о щ е на 7 г о д и ш н а в ъ з р а с т , а на 14г о д и н и бил в е ч е о р ъ ж е н о с е ц и п р и д р у ж а в а л г о с п о д а р я си в б и т к и т е . Т ъ р ж е с т в е н о т о м у п о с в е щ е н и е в р и ц а р с к о з в а н и е с т а в а л о с н а в ъ р ш в а н е т о на zO го д и н и . В с е к и р иц а р и м а л о т 4до 10 о р ъ ж е н о с ц и - п е ш и и ко н н и п о м о щ н и ц и .Р и ц а р и т е м а с о в о у ч а с т в а л и в К р ъ с т о н о с н и т е поход и - няко и о т т я х о т дълбоки р е л и ги о зн и ч у в с т в а , а д р у ги - о т с и л н о т о ж е л а н и е за плячка и б о г а т с т в о . В о й н а т а , л о в ъ т и т у р н и р и т е били н а й - д о с т о й н и т е за т я х за н и м а н и я .

(Ямбол) БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ

4.04

13.04

(ОДРИН)I ЛАТИНСКИ ВОЙСКИ

1 имп. Бал ду ми I фландърскиобсадамаршал дьо Вилардуен

14.04

Константинопол (Истамбул)

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ

ПехотаКонница в боен ред

*d a

—

Съсредоточаване на конница Придвижване Настъпление, удар Отстъпление

^

in

Прикрити ями срещу конницата на противника Обсадни машини Укрепен лагер и й

ЛАТИНСКИ ВОЙСКИ

С цифри е означено придвижването на латинските бойни части ръководено от1 граф Луи дьо Блуа2 имп.БалдуинI

Фландърски

▼Ф л а м а н д ск и р и ц а р , у ч а с т н и к в Четвъртия кръстоносен походВ пълно бойно снаряжение, с характерни хералдически цветове. Защитното му въоръжение се състои от халчеста риз­ница с качулка, която покрива цялото му тяло и глава, от щит и от шлем, който е

последна дума на тогавашната военна техника. Нараменниците му също са новост за времето си. Нападателните му оръжия са дълга пика и меч.

ВОЙНАТАВойната меж­

ду българи и кръ- стоносци става неизбежна. Цар Калоян започва да се готви за нея и привлича за съ­юзник куманите.При него присти­гат р о м ей с к и пратеници от по­корените градо­ве в Тракия, пред­лагат му да го признаят за свой император и по­лагат клетва да му се подчиняват и да избият всич­ки „ф ранки” в гр а д о в е т е си.Въстанието из­бухва през март 1205 г. Превзета е силната крепост Димотика, владение на граф Юг дьо Сент Пол, а неговите рицари и сержан­ти са поголовно избити. Оцелелите бягат към Одрин (Адрианопол), но и той въстава. Кръстоносците започват да губят завоюва­ните територии ида търпят пора­

жения. Импера­тор Балдуин се опитва да събере вой­ските си. От М ала А зия тръгват брат му Х енрих

и другите главни ба­

рони, а от Тра- к н я ­

м а р ш а л Ж оф роа дьо В и л а р д у е н .

Под знамената се стичат и ве­нецианците, во­д ени от дож а

си Енрико Дандоло. О бединените им сили изграждат укрепен лагер пред Одрин и обсаждат града, към който се придвижва и Калояновата войска от тежковъоръжени български полкове и куманска конница - според

ЧЕТВЪРТИЯТ КРЪСТОНОСЕН походСагата започва през 1198 г., когато папа Инокентий III п ризовава за нов поход срещ у мю сю лманите. През 1199 г. на турнир до зам ъка Екри кръстът е поет от племенниците на ф ренския крал, граф овете Тибо дьо Ш ампань и Ауи дьо Блоа и дьо Ш артрен. Скоро те са последвани от гр аф Балдуин Ф ландърски, м ар ки з Бонифас дьо Монфера и граф Юг дьо Сент-Пол. Кръс­тоносците се събират във Венеция, но ням ат пари за транспортиране до Светите земи и, п одти кн ати от дож а на Венеция Енрико Дандоло, се съгласяват д а пре­вземат Зар а за венецианците. П апа Инокентий III ги отлъчва от църквата заради убийствата на християни. Една част от тях, под ръководството н а Симон дьо Монфор, поема към Египет, а другата се насочва към Цариград и помага на сина на Исак II Ангел, Алексий IV, да вземе престола заедно с бащ а си. Ромеите свалят от трона венецианските марионетки Исак II и сина му, и поставят на него Алексий Д ука Мурзофлос. В отговор, на 13-14 април 1204 г. кръстоносците и венецианците атакуват, превземат Цариград и го подлагат на жесток грабеж. Византия е ликвидирана и върху руините й е създадена Л атинската империя. З а пръв император е избран граф ът на Фландрия и Ено, Балдуин. Войната на западния католицизъм срещу източното православие достига своя връх.

f

54 Жофроа дьо Вилардуен наброяваща 14 000 души. Пак според него Калоян разполага „с 40 000 въоръжени мъже, без пехотинците'’.

ЗАСАДАТАНастъпва часът на решителната

битка. На 13 април, по заповед на Калоян, отряд кумани напада лагера на кръстоносците с разузнавателна цел. Рицарите се втурват да го преследват, но след 4 км спират и се прибират в лагера си. Цар Калоян 'разбира основната рицарска слабост-Липсата на дисциплина, и съставя пла&как да я използва. На свикания военещсъвет императорътхпредупреждава войните си при повторно нападение да се

* * * * * ■ , \

строят в боен реД‘ и да чакат основните сили на българите. На следния ден куманската конница, командвана от вожда Коча, напада самия стан на рицарите по време на обяда им. К ръстоносците обличат теж ките си доспехи и се построяват пред лагера. Но скоро граф Луи дьо Блоа, племенник на френския и английския крале, не издържа да бъде безнаказано обстрелван със стрели от куманите и престъпва заповедта на Балдуин. Той призовава императора да го последва и с отряда си се впуска след нападателите. На около 9 км рицарите^ спират, но куманите се нахвърля] вЪрху тях. Яростта на кръстоносци^ е безгранична и след кратка схватките

*V .

*

4 - .V'$W ■

продължават преследването. На помощ на гр:аф Луи с основните сили тръгвасамият^ Балдуин. Тежковъоръжените български полкове са притаени в засада и рицарската лавина попада на нея. Местността е блатиста, с високи хълмове, покрити с гори. Българите устройват и множество „примки и клопки” - вероятно замаскирани с клони и чимове вълчи ями с набити в тях колове. Обкръжени са и отрядът на Луи дъо Блоа, и главните сили, начело с Балдуин.

) v Разгромът па кръсто- T b f l S f f l d носиите пра Одрин.

Балдуин I Флан&ърски (с I бялата туника и шлема

с корона) е хванат с I аркан през гърдите и ще j бъде свален от коня си и I пленен.

■

РАЗГРОМ ЪТ НА К РЪ СТО Н О СЦ И ТЕКръстоносците оказват ожесточена съпротива, но

скоро разпокъсват бойния си ред. Обикновенните бойци, сержанти и оръженосци, започват да изоставят рицарите, към които са прикрепени. Ръкопашният бой е страховит и се превръща в безпощадна сеч. Българите обграждат поединично облечените в желязо рицари, убиват конете им или ги свалят от тях с куки и аркани (ласа), удушват ги с примки, посичат ги и им разбиват главите с боздугани. Граф Луи дьо Блоа се сражава храбро, но пада убит. Балдуин също се защитава отчаяно. Едни от бароните му са избити, други бягат панически от бойното поле. Самият той пада в плен на цар Калоян и е отведен в Търновград.

Разгромът на кръстоносците е тотален и съдбоносен за Л атинската империя. Загива цветът на западното рицарствЬ. Малцина се спасяват с бягство, преследвани от

ите воини до самия им лагер. Оцелелите, заедно ге отряди на венецианския дож и на маршал

Калояно с незасег

Жофроа дьо Вилардуен, започват паническо отстъпление. Поради бясното препускане 97-годишният Енрико Дандоло заболява и умира. От Цариград 100 рицари и 7000 сержанти бягат трескаво с корабите си. Но войната не е свършила - предстоят нови сражения и кръстоносците тепърва ще изпитат силата на българите под водачеството на Калоян.

Г „Против него (К алоян ) Балдуин повел во й с ка , но у в и , понеж е ^ ■ не се предпАЗвлл от з а с а д и , той бил пленен от него с хитрост j

В ИЗОБИЛСТВЛЩИТе С ВОДА БЛАТА, ОТ КОИТО Л\ОГЛИ Д А ИЗЛСЗНАТ

сал\о местните жители “Лблт йлверик ЗА БЪЛГЛрСКЛТЛ ЗАСАДА

„След т о в а Йоан (К алоян ) със св о ята во йска се скри в долове, нАвлезе в проплстн и през стръмни м е с тл се промъкнА д о едни височини, гриж ейки се противниците д а не рлзверАТ, че е т а м “

МИКИТА Хонилт ЗА БЪЛГАРСКАТА ЗАСАДА

КМ '• •

isSSp:\4llI

56 СЛЕДВАЩИТЕ ПОБЕДИ НА ЦАР КАЛОЯН СРЕЩУ РИЦАРИТЕСлед разгрома на Балдуин I основният враг, който трябва да бъде победен от Калоян, е солунският крал, маркиз Бонифас дьо Монфера (Бонифаций Монфератски). В края на май 1205 г., докаго той се сражава в Пелопонес, Калоян изпраща управителя на Просек, Ецуисмен, да превземе Солун.

БИТКАТА ПРИ СЯРВ това време самият той се насочва

към силната крепост Сяр (Серее), където са съсредоточени основната част от кръстоносците ма маркиза и на барон Юг дьо Колини.

Д вете войски настръхват една срещу друга. Сега рицарите имат възможност да се бият, както умеят построяват се по обичайния си начин и ж елязната им лавина атакува. П ървоначално п ости гат п ревес, но теж ковъоръж ените български полкове не отстъпват и обръщат хода на битката. Юг дьо Колини е уцелен със стрела в окото. Виждайки смъртта на предводителя си, латинците се огъват и претърпяват пълен разгром. Бягат зад портите на крепостта, но Калояновите воини нахлуват след тях и по улиците започва поголовна сеч. Българите завземат града. Много от кръстоносците са пленени, но една част от тях, начело с маршала на маркиз Бонифас дьо Монфера, Гийом д ’Арл, се скрива зад стените

►Балдуиновапш кула па Царевец, където според легендата е бил затворен латинският император.След пленяването на император Балдуин I Фландърски папа Инокентий III непрекъснато умолява и заплашва цар Калоян да го освободи и да сключи мир с латинските рицари, обвинявайки го. че се е възгордял прекалЩо от победата си. Но българският цар е категоричен в отговора си той държи земята на своите деди. а ..тези. които носели на раменете си лъж ливи са завоеватели на чужди територии.

на вътрешната крепост.Калоян обсажда цитаделата „като

с огнена стена” . Рицарите очакват помощ от м аркиза и отхвърлят предложението му да се предадат. Българските каменохвъргачки започват да сриват крепостните кули. Българите щурмуват стените, латинците се бранят отчаяно, но, обезкуражени, предават крепостта. Цар Калоян екзекутирва пленените барони , см ятайки ги за опасни врагове и виновници за войната, а обикновените воини обезо-

▼Б ит кат а при С яр , в която цар Калоян доказ­ва , че момее да победи кръстоносците и в сре­щен бон. Барон Ю г дьо Колини е уц елен през процепа на шлема със стрела в окото.

Л Т ь р г о ш ш е

Белград*®»\Л Л БранйчаСр

АЧсрвпн

плюе■ f. /

иикрьь

C i д о и ш

, ■’ * В и з а ^

.Д&ю-уимтол.J '*^ ‘ТНз . / . -Cmiiuaiy

лСтдомицнА Охрид

JWMuilOH

ЛКОСТИ1-

незначителна крепост и кръстонос­ците се отправят срещу него. В това време 7000 Калоянови воини правят нощен обход и пресрещат рицарите на около 7 км пред стените на Русиои. Малкото му защитници безпомощно наблюдават от зъберите. Когато виж­дат бойните редици на българите, кръстоносците се строяват в колона от четири блока, за да приемат битката. В този момент друг мощен български отряд удря в гръб последния блок от колоната и с устрема си го прегазва. Скоро и другите два рицарски от­ряда са пометени. Самонадеяните кръстоносци се сражават храбро, опитвайки се да се доберат до сте­ните на Русион и да спасят живота си. Но притиснати от две страни, претърпяват нов пълен разгром - едва десетина от тях успяват да се измъкнат от капана. Водачите на похода, Тиери дьо Тремоид и Вилен дьо Лоос, както и много други намират смъртта си в епичното сражение.

Калояновите полкове преследват остатъците от кръстоносната войска към Родосто. Когато ги виждат, венецианците се хвърлят в такава паника към корабите си, че много от тях при блъсканицата се издавят в морето. След кратка битка Калоян превзема крепостта. Скоро цяла Тракия е освободена, а регентът Хенрих отправя отчаяни молби към

брат си във Франция за подкрепление от 600 рицари и 10 000 сержанти.

Мощта на кръстоносната империя е сломена завинаги.

►БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР КАЛОЯН (1197-1207)

ръжава и ги от­праща с мир към Маджарско. Лом­бардският м ар­киз, като разбира за обсадата на С яр , и зп р а щ а п о д к р е п л е н и я , но и те са раз­громени. Той се укрепва в Солун с остатъците от войската си, а всичките му гра­дове падат под българска власт.

БИТКАТАПРИРУСИОНПрез есента на

1205 г. оцелелите латински силисе прегрупират на три основни отряда. Начело на базираните в Русион (дн. Рус- кьой в Турция) 140 рицари и голям брой конни сержанти застават едни от водачите на похода - Тиери дьо Тремоид и Тиери дьо Лоос. В средата на януари, на следната 1206 г ., Кало- яновата войска се отправя срещу тях. Отново с брилянтна тактика българи­те изкарват от крепостта надменните рицари. Отряд кумани завзема някаква

О sВРЬХЬОСИЛЛ

РАСА *

М.М»|Ж« «ЛМ IIS7 I Buigwij by the ум* 11вТ

[«ршории, трещ им ** о) и » кмм и 11107-1207)Г.мломил try Тиг К а н т <1107-1207)

|«р¥юрм* » 1И'.:нм/ пг ььгир*> при цар к»«с«« TiWiitomrfl und« «Holms owiwui nbvttotonly

•раниш h i Лпниркаи w w p rf* M.v 1Г05 Bard* ol IN U$n Cmpea by thii y«u 1205

род* t* Klim * имения mi I MilEiiy cairtpugne of — - U ttK U O M

-*■ (Шцнеша ингпри» i in i urn tmpi— Л ев и* /— Уиглом / Hufigwy

СМЪРТТА HA ЦАР КАЛОЯНПрез септември 1207 г., неизчис­лими като морския пясък, Кало­яновите полкове обсаж дат Солун. Пред стените на великата крепост се стр о яват калените в безброй битки катаф рактарии , мечоносци, копиеносци, прашкари и лъконосци. З ем ята треп ери под троп ота на хи ляд и те ко п и та . К алоян овите съгледвачи преброяват бойните кули и измерват разстоянието между тях. Решението на царя е градът да бъде превзет с щурм на сутринта. Всяка кула ще бъде атакувана от отделен полк - так а защ итниците ням а д а имат възможност да концентрират силите си на определени места. По­строени са градоборни кули, подобни на тази, с която е превзета Варна. Царят се прибира в палатката си и към полунощ се буди от страшни болки. Облян в кръв, Калоян и з­д ъ х в а в теж ки мъки при залез- слънце. Ромеи и латинци измислят легендата, че владетелят е убит от Св. Димитър. Най-разпространената версия е, че е убит от куманския вож д М анастър , след болярски заговор, за д а узурпира трона му Борил. Но независимо от причината за см ъртта, обсадата е вдигната, а тялото н а царя е пренесено от верните му воини в Търновград.

58 БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА - 9 МАРТ 12301217 г. Узорпаторът цар Борил е успял да загуби голяма част от завоеванията на Асеневци и да доведе България до ръба на пропастта. Верските и политическите му противници са преследвани безмилостно. В това време Цариград е в ръцете на кръстоносците, а образувалите се върху развалините на Византия Никейска и Трапезундска империи, и Епирското деспотство си съперничат - коя от тях да освободи Цариград от латинците.

Темешвар JL

«Л иТърговищ е

(ДрьстърBrenl&evi

О Плиска JltBapt

Vdrianople Р Р И Я[КОНСТАНТИНОПОЛ

Прилеп •*■ P rilep \

мШртоля >-“* Калипол!

I Солун щThessaloniki

ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕХОДОВЕПрез 1221 г. Иван Асен II прави бле­

стящ дипломатически ход - оженва се за дъщерята на унгарския крал Ан­дрей II, Анна-Мария, и така възвръща загубените при Борил Белградска и

Браничевска области. Чрез този брак той се сродява не само е маджарския двор, но също и е латинските импера­тори, и е никейските владетели, кои­то са роднини на Андрей II, и така обезпечава приятелските отнош е­ния е тях. По това време епирският

р ^ ^ ТЪРНОВО /> / w \ T A R N b V o J b / 1

> * \ \ f V 7 V /

* РАСА \ * * * . ) Ч Р.Г \> ] j / пjmm /и уЛ\'к- J I / Btfilippopolis иКа'.Рагуза , * / ( O f

I ш. V ( K lo k o tn ic a * x ^ ” " * - + - X J 5 “ ,ЛСскопРге-— r,: J * Ш>1 / " Г “ "3 V \ \ Димогика Ж,

У ^ D idyinoUChos

! Територии, васални на България при цар Иван Асен II (1218-1241 г.)Territories paying tribute to Bulgaria under Tsar John Asen II (1218-1241)

Походи на цар Иван Асен II Tsar John Asen ll's campaigns

УнгарияHungary

Епирското деспотство the Despotate of Epirus

Никейеката империя the Nicaean empire

a— Латинската империя the Latin empire

Цар И ван Асен I I

ВЕЛИКИЯТ ЦАРВ този критичен за България мо­

мент на сцената излиза Иван Асен II (1218-1241). Син на стария цар Асен, към 1207 той е отведен първо при куманите, а после бяга в земите на русите, където достига пълнолетие. През 1217, заедно е брат си Алексан­дър, начело на дружина от руси се връ­ща, за да си възвърне „бащиното на- следие”. Узорпаторът Борил се скрива в Търновград, но след седеммесечна обсада, през 1218 г. Асеневите синове влизат в столицата. Борил е ослепен, а Иван Асен е коронясан за цар. Нему историята отсъжда да бъде не само изключителен дипломат и държавник, но и да спечели една от най-бляскавите победи на българското оръжие, а под скиптъра му България да достигне мо­гъществото на Симеоновото царство. БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН II (1218-1241)

Ц ар И turn Асен II повдига духа на войскит е си с набучения на знаме българо-еп преки договор.

юка конница

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИцар Иван Асен II

-^ П е хо та в засада

ТрапезицаПехота в^зЯсада Т

Болярин Радослав ЕПИРСКИ ВОЙСКИ

имп. Теодор Комнин

Клокотница

Одрин

БЪЛГАРСКИВОЙСКИ

Дч пехота Cdi € 0 - конница

настъпление,удар

отстъпление

унищожена военна (бойна част на противника

№ укрепен лагер

ЕПИРСКИВОЙСКИ

d i Дч пехота dal конница

^ > настъпление, удар

----------- ► отстъплениеИ укрепен лагер

Б и т к а т а при Клоко­тница - 9 м ар т 1230

„ лз, Ивлн Деен, в Хрнстл Бо г а веренц л р И С А Л \О Д Ъ р Ж К Ц Н А Б Ъ Л Г А р И Т С , СИН Н А С Т А ­Р И Я Ц А р Й С С Н В Д В А -нА десетлтл голина от моето ц А р у в л н е изля­зох Н А БрАН В Р 0 Л \Л -

Н И Я , р А З Б И Х Г р Ъ Ц К А Т Ав о й с к а и плених самия Ц А р кир ТоЛОрА КоМНИНА с всичките л \ у Боляри, А Ц Я Л А Т А л \ у зел\я от Одрин И Д О Дрлч З А ­В Л А Д Я Х — Г р Ъ Ц К Л , още И А р Б Л Н А Ш К А (А Л Б А Н С К А Б А ) И С р Ъ Б С К Л “Ча с т о т н а д п и с а н а

К О Л О Н А Т А Н А Ивлн ЛС€Н II В Ц Ъ р К В А Т А „Св 40 мъченици“

г , .

, - Т

1 1 * I 1 V) • !W jflj/V • 0 А '

;<

*• / \7,/' '*

ш :аз

деспот Теодор Комнин бързо разши­рява владенията си. През 1222 г. той завладява Солунското латинско кралство и се провъзгласява за импе­ратор. П ревзем а м ного градове в Беломорска Тракия и прогонва никейците от Одрин. За да съхрани българските владения, Иван Асен II сключва договор с него и жени дъщеря си за брат му М ануил. Но завоеванията на Епир застраш ават България и Иван Асен II трябва да им се противопостави. Ловък дипломат, гой се възползва от размириците и упадъка, в които изпада Латинската империя, чийто престол е зает от малолетния Балдуин II. Цариградските барони търсят подкрепата му и го избират за настойник на императора. Иван Асен II сключва договор с тях, сгодява дъщеря си Елена за Балдуин и се задължава да отвоюва завзетите от Теодор Комнин земи.

ВЕРОЛОМ Н ОТОНАПАДЕНИЕТози съюз осуетява надеждите на

енирския деспот да стане император на възстановена В изантия и да възвърне Цариград на ромеите. Той започва приготовления за война и търси съю зник в лицето на върлия противник на папа­та - германския им­ператор и крал на Сицилия Фридрих II Хохешцауфен. Съ-> бира голяма войска, в която влизат и от­реди от рицари-наем­ници, и настъпва откъм Одрин по течението на р.М арица, наруш авайки без повод склю чения с Иван Асен II договор. Теодор Комнин вярва, че българите

Колоната с посве­тения на победата при К локот ница н адп и с , пост аве­на но повеля на цар Иван Асен И в църкват а „ Свети 40 м ъ ч ен и ц и “ във Велико Търново.

.-V,

^ -* ■

Битката при Клокотница

)0 ще се уплашат и ще ги срази още при първото нападение. Дотолкова е уве­рен в успеха си, след който смята да започне война и срещу Латинската империя, че взима със себе си своето семейство и придворните си.

БИТКАТАИван Асен II не очаква удара на

солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днеш ния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено пре­възходство, установява армията си

на лагер източно от реката, а настъп­ващата от север българска войска, начело с Иван Асен II, заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините,' той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбо­носната битка ставаг* а в деня на Светите 4 0 м ъ ч е н и ц и 9 м а р т 1 230 г.Хронистите са твърде пестеливи в описание­то на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница

напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение тава на хребета, западно от река

Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В раз­гара на битката в тила на ромеите се появява кум анската конница. Еппреките войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръ­жени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смърта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, съЩо пленен и отведен в Търновград.

ЗАВОЕВАНИЯТАЦар Иван Асен II проявява рядка

милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им”. Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комиин земи. И когато след победата Иван Асен Ц предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и

завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската об­ласт, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодремекото езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално раз­ширение, опирай­ки се на три морета.

ВЪСТАНИЕТО НА ИВАИЛО ПОРАЖЕНИЕТО НА ТАТАРИТЕВтората половина на XIII век. От величието на Иван Асеневото царство останава само споменът. Десетилетията на междуособици го нравят второстепенна сила на Балканския полуостров.

ТАТАРСКОТО НАШЕСТВИЕНашествията на татаро-монголите в Мизия са страшен

бич за народа, а цар Константин Тих не притежава нито таланта, нито силата да се справи с тях. Впрочем, не само той не може да се противопостави на татарските пълчища, които завладяват Китай, цяла Средна Азия и огромната империя на хорезмския шах, обхващаща Туркестан, Авганистан и Персия. Те прегазват куманите, чиято държава се простира от р. Волга до Карпатите, а в 1224 г., при Калка, разгромяват руските князе. Не след дълго е завладяна Русия. Пада и Волжка България, а цветущата й столица Болгар е оплячкосана. На 6 декември 1240 г. е превзет и разграбен блестящият Киев. Разорени са Полша и Моравия, а през 1241 г. и Унгария е превърната в пепелище. За да се спаси от преследва­щите го монголи, маджарският крал Бела IV бяга в Хърватско.

При оттеглянето си от Унгария, татарите нахлуват в българските земи и р е ге н т с т в о т о на малолетния цар Коломан I приема върховенството на татарския хан. Така, от 1242 г. и България, макар и формално, става васална на Златната орда. Но в 1271 г. Византия успява да изгради мощен про- тивобългарски съюз, в който влиза и Златната орда, и татари те за ­почват да нахлуват в Мизия. Те плячкосват и опустошават, превръщат се в непоносима напаст и въпреки че разоряват царството му, Константин Тих не може да направи нищо срещ у тях. Ш ест години Североизточна Бъл­гария е оставена на произвола на съдбата, докато през 1277 г. народният гняв се излива във въстание и на историческата сцена излиза Ивайло.

ВЪСТАНИЕТООбикновеният според византийските

хронисти „свинепас” застава начело на въстанието, което се разраства бързо. Събитията не минават без характерната за епохата религиозна окраска. Ивайло разказва на сподвижниците си за внушенията, които бил получил от Света Богородица и различни светии за „бунт и властване над народа.” Дружината му се увеличава бързо и той се изправя срещу непобедимите до този момент татари. Идва моментът нашествениците да изпитат силата

,,Ne минаваше ден, в който да не спечелваше повече привърженици от предишните и да не се проявяваше смело в нападението “ „Лахана се свлъска с една татарска фаланга, нападна ги заедно с хората, които водеше, разви ги напълно и отново нападна друга дружина Така в немного дни се прослави “

Георги Пахимер за въстанието на Ивайло и за неговата поведа над татарите

И вайловит е друж ини разбиват татарите

ЦАР ИВАЙЛОЗа неговата личност се знае твър­де малко. Истинското му име нау­чавам е от ед н а п р и п и ск а към С върлиж ките листове (книга с евангелски текстове, преписана в старобългарският град Свърлиг, в дн. Сърбия), която съобщ ава кой е бил българският цар по това време, а именно - Ивайло. Византийските хронисти го наричат презрително Лахана (зеле, зеленчук) и Бърдоква, забравяйки, че и редица прочути ромейски им ператори като него произхождали от низините на на­рода - М аркиан, Ю стин I, Ю сти­ниан Велики и др. Например Ва­силий I М акедонец , осн овател на зн ам ени тата М акедонска д и ­настия, бил прост коняр. В Средно­вековна България, както и във Ви­зантия, социалният произход нямал значението, което му отдавали в Западна Европа и Русия. Според хронистите Ивайло бил обикновен селянин, п асти р , който ж ивеел скромно и се грижел за свинете повече, отколкото за себе си. Но как един обикновен пастир е мо­гъл да п ритеж ава военна подго­товка, с която да разгроми и не­победимите т ата р и , и ц ар ск ата войска, и ром ейските стратези ? Най-вероятният отговор ма тази за­гадка е, че Ивайло е произхождал от военизираното население, което от поколения охранявало източните Старопланински проходи. Въпреки че било крайно обедняло в онази епоха, то притеж авало оръж ие и военна подготовка - обстоятелство, решаващо за успеха на въстанието. А според една народна песен Ивайло бил областен управител н а Овеч (Провадия).

на българското оръжие. За разлика от армиите на ромеите и на другите уседнали народи, които тръгват на война, търсейки генерално сражение, варварите, щом преминат Дунава, се пръскат на десетки дружини и опустош ават всичко по пътя си. Накрая се събират в ударен юмрук и дават решителен бой на изтощения противник. Но б ъ л гари те им ат вековен опитс варварските нашествия и изграждат множество яки крепости, които при нуж да прию тяват зад стените си населението и добитъка. Може би затова цели шест години те издърж ат на н еп рекъсн ати те татарски нападения, докато намират своя истински предводител в лицето на Ивайло. Първата му победа не закъснява той напълно разбива един техен отряд. Другите им отряди са се пръснали да грабят, но той се заема да ги унищожи един по един. Следва втора победа и скоро Ивайловата войска отхърля врага отвъд Дунав.

Победата над татарите е събитие

МОНГОЛСКАТА ИМПЕРИЯМ онгол ските номадски племена населявали днешна Монголия и Южен Сибир в съсед­с т в о с китайци и тюрки, враждувайки непрекъснато помежду си. Едно о т т я х - то в а на т а т а р и т е било твърде многобройно и в XII в. придобило толкова голямо значение и и з в е с т н о с т , че скоро д р у ги т е монголски племена започнали да се н а р и ч а т с него в о то име. К о г а т о в началото на XIII в. Чингис хан (ок. 1162-122/) издигнал своя род Монгол, успял qa подчини т а т а р и т е и д р угите монголски племена и да наложи и м е т о монголи. Той завладял огромни т е р и т о р и и и създал могъща империя, к о я то след с м ъ р т т а му се разделила на ч е ти р и х а н с т в а . И м п е р и я т а обаче запазила е д и н с т в о т о си под върховната власт на великия хан. Най-западното о т х а н с т в а т а , к о е т о наследил Чингисхановият внук, хан Б а т у , било З л а т н а т а орда.

МОНГОЛСКИТЕ ВОИНИОсвен показаните на илю страцията до­спехи, т а т а р и т е изработвали и брони о т кожа, коитс били леки и изключително здрави. Също т а к а използвали и награбе­н о т о о т покорените народи въоръжение. Н ай-силн ото им оръжие бил лъкът. Те умеели да с т р е л я т о т препускащ кон, к а к т о напред, т а к а и накланяйки се наля­во или надясно, и обръщайки се назад. За ­почвали б и т к и т е , к а т о обсипвали врага с дъжд о т стрели. Предприемали лъжливо бягство, за да го увлекат в преследване, след к о е т о се обръщали внезапно и отново го засипвали със стрели. К о н е те им били издръжливи и бързи - можели за един ден да и зм и н а т тридневен път. К о га т о нямало друго, се хранели с кората и с л и с т а т а на дъ р ветата , а също т а к а и с корените на т р е в и т е , ко и то изравяли с к о п и т а т а си.

Теж ко и л ек о въоръж ен и монголски воини.Теж ковъоръж ения конник има лю спест а р и п а щ а от наш ит и върху кожа ж ела н и пластинки, м ет ален ш лем със иипилък и щит. Нападателното м у въоръ­ж ение се състои от копие. сабя. /7>к и каниш със стрели (от дяс­ната м у страна). Лекият конник има само лък, колчан със стрели (също от дясно) и сабя.

с огромно значение за хода на въста­нието. Славата на Ивайло расте неудържимо, към войската му се присъединяват и недоволни боляри, областите преминават под властта му, убедени, че ще бъдат добре под нея. Въстаниците поемат към Търновград. Обезпокоен, в края на 1277 г., срещу тях се изправя самият цар Константин Тих, но в последвалото сражение той

е разгромен и убит, а остатъците от войската му се присъединяват към победителя. Пътят към столицата е открит и през пролетта на 1278 г. Ивайло я обсажда.

ПОБЕДИ НАД РОМЕИТЕ

Успехите на Ивайловата войска предизвикват смут в Цариград. Михаил VIII Палеолог вижда, че народният водач става все по-силен и решава да постави на българския престол свое послушно оръдие - слабохарактерния син на болярин Мицо, когото оженва за дъщеря си и провъзгласява за цар на българите под името Иван Асен III.

БОРБА ЗА ТРОНА - ЦАР ИВАЙЛОВ това време той подтиква тата­

рите да нападнат отново Ивайло (1278-1279) и изпраща войската си под командването на прославения пълководец Михаил Глава Тарханиот да постави на българския трон про­тежето му. Византийците настъпват към Търновград, като по пътя си превземат редица крепости и Велики П реслав, но настъплението им е спряно при крепостта Бялград от

ВОЙВОДИТЕ НА ИВАЙЛО• Куман - един от най-верните Ивай­лови военачалници и вероятен негов управител на Варна, бил „първата ж ертва“ във войната срещу ромеите. Загинал в боевете между Галата и Петрион (при дн. гара Разделна, Варненско).• Стан - един от най-близките спод- вижници на Ивайло. Поетът Мануил Фил го определя като „по-силният и по-дързък дракон“. Предполага се, че той бил Ивайловия управител на стратегическата крепост Овеч.• Кънчо и Момчил - вероятно били подчинени н а Стан кастроф илак- си (ком енданти) на по-м алките крепости в източните С таропла­нински проходи. Загиват в битки с ромеите скоро след Куман.• Дамян - редом с другите войводи се сраж авал срещу Михаил Глава Тарханиот и защитавал силната кре­пост Бялград до Велики Преслав. Вероятно е контролирал и други крепости в р ай о н а н а И зточна С тар а план ин а, където битките били изключително ожесточени и в тях участвало фактически цялото българско планинско население.• Хранислав - един от най-верните войводи на Ивайло, последвали го в Търновград. Селският цар го д а­рил с дворцова титла, може би ве­лик примикю р (дворцов маршал). Когато Иван Асен III влязал в столи­цата, Хранислав бил пленен, отведен в Ц ариград и хвърлен в тъмница. Години по-късно А ндроник II го извадил от затвора и го направил велик чауш (помощник на великия прим икю р) - ти тла в ъ зп р и ета в Ц ариград от селджукските турци. Редом със знаменития авантю рист Роже дьо Флор и неговите рицари - каталани той се бил с турците в Мала Азия начело на собствен отряд, вероятно от българи.

войвода Дамян. Ц арица М ария и болярите са раздвоени - дали да сключат споразумение с въстаниците или да пуснат ромеите в столицата. Първоначално избират по-малкото за тях зло - помиряване с Византия, и търсят помощта на императора. Но Михаил VIII Палеолог вижда безна­деждното положение на царицата и настоява тя да се предаде безусловно. В отговор М ария предлага ръката си на Ивайло, пуска войската му в Търновград и през пролетта на 1278 г. той е провъзгласен за цар. Върху плановете на императора е нанесен тежък удар.

БИТКИ С РОМЕИТЕИвайло не се задържа дълго в Тър­

новград и потегля на бой срещу пред­вожданите от Касим бег татари. Вой­водите му Кънчо, Куман, Момчил и Дамян се изправят срещу силите на Ми­хаил Глава Тарханиот. Ивайло повтор­но разгромява татарите и също обръ­ща войската си на юг срещу ромеите, които започват да търпят поражения. Въстаниците се бият безпощадно и не взимат пленници. Постепенно страхът от сраженията с тях превзема сърцата на ромеите. Михаил Глава е принуден да отстъпи. Обезпокоен от хода на бойните действия, императорът изпра­ща в негова помощ силна войска, начело с протежето си Иван Асен III. Двете ромейски колони притискат Ивайло от изток и от запад, и успяват да получат временно надмощ ие. След „страш на битка” Ивайловата войска се оттегля в Мизия. Ромеите също преминават в Мизия, влизат в Търновград и поставят на трона Иван Асен III. Царица Мария и синът й са изпратени в Цариград.

Но Ивайло все още разполага със значителна и калена в битките войска. Тя отстъпва към Дръстър (Силистра), където Михаил Глава Тарханиот я об­сажда безуспешно три месеца. Накрая е принуден да отстъпи, заболява и се прибира в Цариград.

През пролетта на следната 1279 г. Ивайло отново минава в настъпление, освобождава много области и на­стъпва към Търновград. Михаил VIII

П алеолог веднага изпращ а срещ у него войска от 10 000 души начело със зет си Мурин. Тя разполага ла­гера си в подножието на крепостта Девина (Вида), на височината Вида, на 4 км от Котел. Ивайло смело се отправя срещу врага. Решителната битка става на 17 юли 1279 г. Според едно предание войводката Вида предава крепостта на българите - тя, както и върха, и сега носят името й. С предаването на крепостта пътят за отстъпление на ромеите е отрязан и те попадат в пълно обкръжение. Лично предвождайки войската си, Ивайло ги атакува и им нанася пълен разгром. Започва, както отбелязва хронистът Георги Пахимер, „голямо клане”, в което намира смъртта си и самият Мурин. Според преданието са избити „16 000 гърци, заедно с царя си” .

След този разгром императорът изпраща в помощ на Иван Асен III но­ва, петхилядна войска, начело с пъл- ководеца Априн. На 15 август 1279 г. Ивайло напада ромеите, като отново участва лично в битката и проявява чудеса от храброст. Войската на Априн е унищожена. Самият той е посечен.

КРАЯТ НА ВЪСТАНИЕТОП ораж енията на византийците

правят положението на Иван Асен 111 напълно несигурно - без тяхна по­мощ той не може да се задържи на престола. Скоро срещу него е орга­низиран заговор начело с видния болярин Георги Тертер. Ромейското протеже не може да разчита повече на помощ та на императора и една нощ избягва заедно с ж ена си в М есемврия, а оттам - в Цариград, като отмъква царското съкровище. Цар става Георги I Тертер.

Значението на въстанието е огром­но - победите на Ивайло спасяват България и от татарската, и от визан­тийската напаст. Н аш ествениците са разгромени, но войската му е обезкървена в многобройните битки с тях и не е в състояние да се справи и с болярите. Ивайло отива при тата­рите да търси подкрепата на могъщия Ногай, но там става жертва на визан­тийска интрига и намира смъртта си.

„ злвърздните от него с х в а т к и и з л и з а х а успешни И противниците не в я х а в състояние дд сеП Р О Т И В О П О С ТА В Я Т НА Н б О Ч А К В А Н И Т б Л \У Н А П А Д 6 Н И Я И

с и л н а т а в о й с к а се Боеше от срещАтл (с него) “ Георги Плхил\ер зл Битките нд И в а й л о

Ивайло разбива ромеите в Стара планина

| у w v тИ 1>1

\ ЬУ

УСПЕХИТЕ НА ЦАР ТОДОР СВЕТОСЛАВ БИТКАТА ПРИ Р. СКАФИДА - 1304В края на XIII век в Златната орда се разгаря борба между всемогъщия татарски първенец Ногай и хан Токтай. В 1299 г., в битката при р. Терек Ногай е разбит, а синът му Чака бяга в България и с помощта на законния престолонаследник, сина на Георги I Тертер, Тодор Светослав (Светослав Тертер), сяда на търновския трон.

(1300-1321) организира заговор, зав- зема престола и Чака е удушен. На татарската хегемония е сложен край.

Ногаевия син хан Токтай отстъпва Бесарабия на цар Тодор Светослав. Макар и частично, българското вла-

д д дичество на север от Дунав е възста-новено. За разкъсваната от феодални междуособици България настъпва период на стабилност. Новият цар

Медна монета на цар Тодор Светослав се справя безпощадно с вътрешните

врагове и укрепва централната власт. Не пожалва дори патриарх Йоаким III, който е осъден на смърт по обвинение, че е предал България на татарите. Близо полувековната криза е преодоляна.

НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУВИЗАНТИЯЗа първи път от десетилетия Българ­

ското царство минава в настъпление срещу основния си в р а г - В и­зантия. Цар То­дор С ветослав р е ш а в а , че е Ш н а с т ъ п и л м о ­мента да върне Ц отнетите от неябългарски земи. Ш* у 'jS f№ * През 1304 г., за- | едно с чичо си |1 крънския деспот Е л ти м и р , той нахлува в Тра­кия и успява да

ромеите^вз имат

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ цар Тодор Светослав

ВИЗАНТИЙСКИ ВОЙСКИ Михаил Андроник Михаил Глава

БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИПехота за засада Конница в резерв

Придвижване «

Настъпление, удар < ■

Подкопан и разрушен мост 5=ЯЙ

ВИЗАНТИЙСКИ ВОЙСКИПехота в походен строй **--------

Конница в походен строй < —

Придвижване г —

Отстъпление 2JZ Z

1 авангард2 главни сили3 ариегард

Скафида (Димчево)

Б и тката при Скафида 1304 г.

с войската и братята на Смилен - Войсил и Радослав. (Поставен на престола от Ногай, Смилен е нар между 1292-1298. След завръщането на Тодор Светослав в Търново, братята му избягват във Византия.)

БИТКАТА ПРИ СКАФИДАРешителната битка става през лято­

то на 1304 г. Българската войска се появява край Созопол, тактически от­стъпва и увлича ромеите към р. Ска-

фида. Подкопава каменния мост над реката и когато византийската войска се опитва да го премине, той се срутва. Тогава българите внезапно атакуват и започва ожесточено сражение. Ромеи­те са притиснати мнозина се давят в реката, а останалите са подложени на сеч. Войската им претърпява пълен разгром. След победата, „съгласно обичая си”, българите освобождават оцелелите обикновени войници и взимат в плен само знатните.

Войната продължава с променлив за двете страни успех. Силите на ро­меите не стигат, българите запазват надмощието си и през 1307 г. е склю­чен българо - византийски мирен до­говор. Империята е принудена да при­знае териториалните придобивки на Тодор Светослав и той се оженва за дъщ ерята на М ихаил IX, Теодора. Между България и Византия настъпва продължителен мир.

Б и т кат а при р . С каф и да — срутването на моста

МОСТЪТ НА Р. СКАФИДАРазвалините на м о с т а на р. Скафида са о т к р и т и и описани о т б р а т я Шкорпил. Те забелязали основите , изградени о т ломен камък, споен с бял хоросан. М о с т ъ т бил с размери 6,10 х 3,80 т . и се предполага, че бил сво д ест . В началото на XX век, при с т р о е ж а на ново шосе, о сно вите му били унищожени.

„ К о г а т о (р о м е и т е ) премииАВАХЛ т а к а Б езредно п р е з р е к л тд Ск а ф и д а , спол етя ги не щ л стие — л о с т ъ т се ср у ти и т а к а р е к л тл и м е ч ъ т си рдзд ел ихА нещ лстниците , к л т о н а с т ъ п и необикновено и зв и в д н е “

Георги П дхимер з л рАЗгрол\л н а рол\еите

БИТКАТА ПРИ РУСОКАСТРО - 18 ЮЛИ 1332След смъртта на цар Михаил III Шишман в битката при Велбъжд през 1330 г., спечелена от сръбските войски на крал Стефан Урош III Дечански, българския престол е зает от цар Иван Стефан (1330-1331).

ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪРНо в началото на 1331 г. в

Т ърновград е извърш ен дворцов преврат. Б оляри те см ятат Иван Стефан за послушно сръбско оръдие, свалят го от престола и избират за цар ловешкия деспот Иван Александър (1 3 3 1 -1 3 7 1 ), по м айчина линия плем енник на М ихаил III Ш иш ­ман, а по бащ ина - наследник на славния род на Асеневци. Иван Алек­сандър представлява онази част от българската аристокрация, която не може да се примири с военните неус­пехи срещу сърбите и със загубата на плодородната област между Тунджа и Черно море, присъединена към Византия.

ВОЙНАТА В ТРАКИЯВеднага щом заема търновския

престол, цар Иван Александър пред­приема поход в Тракия, използвайки заетостта на империята в борбата й с османските турци в Мала Азия. Освободени са всички градове между Тунджа и Черно море, с изключение на Месемврия. Българското население доброволно отваря вратите на мно­го крепости пред настъпващата вой­ска. Веднага след този успех Иван Александър бърза да осигури тила си откъм Сърбия и сключва съюз с нея, като омъжва сестра си Елена за сръбския владетел Стефан Душан. Но през лятото на 1332 г. чичо му, деспот Белаур, вдига бунт във Видин. Император Андроник III веднага се възползва от избухналата м еж ду­особица и си връща всички отнети градове с изключение на Анхиало.

Докато потушава бунта на Белаур, цар Иван Александър се опитва да склони А ндроник III да прекрати войната. Това се оказва невъзможно и с голяма войска, в която има и татар­ски наемници, той потегля на юг през Стара планина към крепостта Русокастро, където е бойният стан на Андроник III. Българите завземат силната крепост Аетос (Айтос), където установяват лагера си. К репостта преграж да достъп а от А йтоския проход до равнината. Българският пехотен отряд завзема и теснината

СРЕДНОВЕКОВНИ ОРЪЖИЯ ОТ ВРЕМЕТО НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО1 - Бойна брадва (monop). Т о п о р ъ т имал едно или две о с т р и е т а , к а т о д ъ л ж ината на м е т а л н а та му ч а с т била 13-16 см.2 - Върхове на копия. К опията били два вида - дълги и къси. Д ъ л гите служели за мушкане в ръкопашен бой и дължината им сти га л а до 4 м, а на о с т р и е т о о т 15 до 35 см. В сре да та им бил прикрепян кожен ремък за носене на рамо и за по-добро насочване на удара. Ч е с т о към т я х се прикрепяли разноцветни знаменца за разпознаване на о тд е л н и т е войскови части . К ъ сото м е т а т е л н о копие било дълго до 2 м, а о с т р и е т о му с ти га л о до 18 см.3 - Боздугани. Използвали се в ръкопашния бой. Д ължината на д р ъ ж ка та им била о т 50 до 80 см, а д и а м е тъ р ъ т - 2-3 см. Ш ирочината на бойната глава била о т 7 до 9 см, а видовете бойни гл а ви -кр ъ гл и , крушовидни и ш естопери (4).Тази на ш естоперия боздуган се състояла о т ш е с т масивни металически пластинки - пера. В д р е в н о с т т а боздуганът бил символ на в л а с т т а на владетеля и о т него произлезли р итуа л н и я т жезъл и с ки п т ъ р ъ т .4 - Меч. Служел за мушкане и сечене. Българските мечове били дълги 80-120 см., широчината на о с т р и е т о достигала 4,5 см. и било дебело 0,9 см. Р ъ ко хв а тка та била дълга около 15 см. На някои мечове бил издълбаван жлеб. М е чъ т се носел на лявото бедро.5 - Върхове на стрели

между Аетос и Русокастро. Ромеите два пъти се опитват да настъпят през теснината, но са отблъснати.

НАДХИТРЯНЕТОД вете страни се опитват да се

надхитрят и започват преговори помежду си. Иван Александър очаква подкрепление от татарска конница и протака, за да печели време. На 17 юли между двамата владетели е сключено споразумение ромеите отстъпват Д иам пол (Я м бол), а в замяна получават Анхиало. Но през нощта в българския стаи пристигат 2000 татари и общата численост на Иван Александровата войска достига 10 000 души. Сутринта на 18 юли 1332 г. Иван Александър настъпва см ело. С ъгледвачите уведом яват императора за настъплението и двете

воиски настръхват една срещу друга пред решителната битка.

ПОБЕДАТАРомеите построяват бойния си ред

във формата на полумесец, съставен от две бойни линии. Центърът му се командва от самия Андроник III. Българският ред се състои от център, зает от теж ковъоръж ените части, две крила и резерв зад центъра. На едно от крилата се разполага татарската кон и и ца. Бъл rape кото настъпление не закъснява. Сблъсъкът е страховит. Татарите удрят тила на втората ромейска линия и я обръщат в бягство. Първата линия на ромеите п ъ рвон ачалн о се съ п р о ти вл ява упорито, но не успява да удържи яростн и я б ъ л гар ски н ати ск и, застрашена откъм тила от татарската

„ императорът съврлл достатъчно войски и започнал неовявена и неочаквана война срещу Българите, защото преди те д а разверат, той искал д а си присвои отново крепостите около Хел\ус, които неотдавна вяха прел\инали под властта на Александър И тъй като нахлул в неприятелската страна, той я опустошавал и опожарявал и не щадял дори нал\иращото се на харл\ана жито “

Иикнфор Григора за нашествието на рол\сите през лятото на 1332 г

конница, също бяга към крепостта. Само че жителите виждат от зъберите ромейского поражение и не отварят портите. П реследвани и обзети от паника, отстъпващ ите ги разбиват, изгонват едни от ж ителите, други избиват и се скриват позорно зад стените.

Сражението е ожесточено. Започна­ло призори, към 8 часа сутринта вече е приключило с пълно поражение за в и за н т и й ц и т е . О б с а д е н и в Русокастро, те не са в състояние да издържат дълга обсада - Анхиало е в български ръце и не могат да получат помощ оттам, а в Месемврия, веднага щом научават за поражението им, жителите избиват гарнизона и хвърлят от стените онези, които не успяват да се спасят с бягство. Крепостите около Стара планина правят същото. Притиснат и разгромен, Андроник III сключва мирен договор, според който областта между Диампол и Черно море е върната отново на България. Мирът е скрепен с годежа на сина на Иван Александър, Михаил Асен, и дъщерята на Андроник III, Мария.

Битката при Русокастро българската кои и и ца

атаката па

Роман A

Ььрлад

1 Исманл

А ТЪРГОВИЩЕ Оin

Стреха

"т* ьидинЧ ! ^ 1ЛГС1^ J » « » s 13 ," I ^

SARDO'-y^ А П р о а шТЪРНОВОrjwMova-

Л СредецЯмбол

Волбиил А | Шипоно/I ipiapuH'A» г-г/. Цепим,i ПловдивГпш»**Скопие

^ ир| ПРАТЯ Д Р Я Н О В И 11371‘Ш 5 г

•В1>Л1>АГТ1ИНT5SS-U.4» Аярианопол

А д р ка д и о п о лМелник

/ • Димо'|их.»

Аьурсд

п ш п о к п л д е о л о г

Трикапа

БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ СРЕЩУ ОСМАНСКОТО НАШЕСТВИЕДоведени от византийците като наемници в династичните им войни,т урните започват да опустошават Балканите. Пръв срещу тях се изправя войвода Момчил владетел на областта Мерона в Родопите.

ПЪРВИЯТ СБЛЪСЪКПрез 1344 г. Момчил нанася из­

ненадващ удар върху флотата на смирненския емир Умур, чийто от­ряди се бият на страната на Йоан Кантакузин. Той подпалва три от корабите на емира в пристанището Абдера и избива охраната им. Скоро след това с теж ковъоръж ената си войска напада ненадейно Кантаку­

зин близо до М есина и му нанася тежко поражение. Самият император едва успява да се спаси с бягство. През 1345 г. голяма армия начело с Кантакузин и Умур потегля на поход срещу българския войвода. С 5000 конници Момчил се отправя към крепостта Буроград (Перитор), но жителите отказват да отворят вратите, страхувайки се от турско и

TopiHtHM ил Ььпглрия при 1|.1р Иолн (Пишман (13/1 13 9 6 ) ■ | Utilumin а! Лш lim e о! Tr.as Jolm S iiim m (1371 1356)

[laMocum ieniui иплденши, onioimnu i:a o i Ъ ш лри я FfagmBrtutkMi o l Bnkjoria

iln :u *m n t «тля на XIV r . BwaiXumi in Urn Into 13 00 c

---------Iраница на ф е о д д т т nnawnmuBofdm ol an .itrtooofiKXic pnnc/palrty

У >1

_ Ьелграп■*,13.101401'

ТЪРГОВИЩЕ

1 J T .O ,

1'А о а р и л млРКО / ,Ч»П ГМ «\ 1' 4- •* , *bcu wcu ' *V 1лн4v

^ 4 ^ ^ ^ — ^ % X Л ш T nu /ч1»)

РАЗЦЕПЛЕНИЕТО HA БЪЛГАРИТЕН езависимо от огромния си при­нос за културното развитие на Бъл­гария и политическите си заслу­ги, цар Иван Александър определя за престолонаследник сина си от втората си жена, Сара, Иван Шиш- ман, с което съ зд ава условия за теж ко разцепление между бълга­рите. За да отдалечи от престола Иван Срацимир, той още приживе го изпращ а да управлява във Ви­дин старото семейно владение на Ш иш м ановци в С евер о зап ад н а България. Скоро Иван Срацимир се откъсва от опеката на търнов­ския трон и се титулува „цар и са­модържец на българи”. След бащи­ната смърт скъсва с Търновград. Той не само не подпомага брат си, цар Иван Ш ишман, срещу турци- те, но и, възползвайки се от теж ­кото полож ение на Търновското царство, вероятно след битката при Черномен, завзем а София. Стига дотам в омразата си, че откъсва под­властните му области от търновския патриарх и ги подчинява църковно на Ц ар и гр ад ск ата п атри арш и я. През 1373 г. И ван Ш иш ман си връщ а София, вероятно след въо­ръж ен сблъсък. М ежду 1384 и 1386 г. избухва военен конфликт между влаш кия войвода Д ан I и Търновското царство, в който Иван Срацимир е съюзник на власите. Добруджанското деспотство с цен­тър Карвуна възниква към среда­та на XIV в., когато болярин Б а­ли к се отцепва от властта в Тър­новград. Негов наследник става брат му, деспот Добротица, който също не оказва подкрепа на Иван Шишман в борбата срещу турските наш ественици. Сближава се с Ви­зантия, като през 1374 г. омъжва дъщ еря си за един от синовете на Йоан V Палеолог. Също като Иван Срацимир отцепва църковно земите си от Търновската патриарш ия и ги поставя под властта на Цариград. Постепенно разш ирява териториите на д ъ р ж авата си, чиято северна граница достига делтата на Дуна­ва. Премества столицата й в Кали­ак р а и сече монети. Външ ната му политика е откъсната от драматич­ните събития на Балканите - той се намесва в работите на Трапезундска- та империя и поддържа венецианци­те в битката им с Генуа. Синът на Добротица, Иванко, слага край на продълж ителната война с генуез- ците и през 1387 г. сключва с тях търговски договор.

БЪЛГАРИЯ ОТ 1371 ДО 1396 Г.

византийско отмъщение. Все пак пускат вътре братовчед му Райко с 50 войници. На 7 юли 1345 г., Момчил е принуден да приеме сражението пред стените на крепостта и въпреки огромното числено превъз­ходство на противника - само Умур разполага с 20 000 конници, смело се хвърля в битката. Обкръжени и притиснати от пространството, Мом- чиловите конници слизат от конете си и продължават боя като пешаци. Момчил е в челните редици и дава личен пример с храбростта си. Едва след като бива убит, бойците му са сломени, а споменът за него като неустрашим борец срещу турските н аш ествен и ц и се зап азва през вековете в съзнанието на народа.

ПРЕД ЛИЦЕТОНА ОПАСНОСТТАБалканските владетели се оказват

късогледи и прекадено заети с враж­дите помежду си, за да видят истината за грозящата ги заплаха. През 1351 г., под натиска на сръбския крал Стефан Душан, цар Иван Александър отказва на византийското предложение да отпусне пари за построяването на кораби, които да спрат честите турски нахлуваиия в Тракия. В бой с турците пада синът му Михаил Асен, а много български войници са отведени в плен. В следващото десетилетие след ожесточена съпротива са покорени

градовете Люлебургаз, Ди мо- тика, Чорлу и др.

На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър и притаените през четиридесетгодишното му управ­ление противоречия избухват с пълна сила. Пред лицето на турската опасност българите се изправят по-разединени от всякога. На търновския трон се възкачва цар Иван Шишман (1371 1393/1395), а брат му, Иван Сраци- мир (между 1356 и 1360-1396) е само­стоятелен владетел на Видинското царство. Господар на Добруджа е деспот Добротица, а българските земи в Македония са разпокъсани на отделни владения и в началото на XIV в. падат под сръбска власт. В резултат на разцеплението българите не мо­

гат да по­срещ нат за­

воевателите с ця­лата си мощ и да ги

изхвърлят от земите си, а са принудени да

отбраняват отчаяно крепост след крепост. Макар и ръководени

от опитни войводи, защитниците на отделните крепости нямат достатъчно сили да отблъснат турските пълчища и да им нанесат решително поражение. С превземането на Одрин през 1369 г. османците се сдобиват с най-важната си база за настъпление в българските земи. През 1370-1371 г., след кървави б и тки , войските им завл ад яват Боруй (дн. Стара Загора) и Пловдив (според едно предание Пловдив пада през 1363 г.). Цар Иван Ш ишман е принуден да се признае за васал на султана, да му обещ ае военно сътрудничество и, за да скрепи съюза, да му даде сестра си Тамара-Мара за жена.

МОМЧИЛСлед к а т о преминава през а р м и и те на Андроник III и на С те ф ан Душан, през 1343 г. Момчил о т и в а на служба при Йоан К а н та к у зи н , к о й т о му поверява у п р а в л е н и е то на о б л а с т т а Меропа (по т е ч е н и е т о на р. Арда, в Родопите). Той разполага със значителна войска о т 5000 пехотинци и повече о т 300 конници, к о и т о по-късно д о с т и г а т до 2000. През сле дната 1344 г., Момчил се о т м я т а о т К а н та к у зи н и преминава на с т р а н а т а на д р у га т а враждуваща ромейска групировка - т а з и на Алексий Апокавк и им пе ра трица Ана Савойска. Скоро напуска и т е х н и я лагер, и разширява владенията си на юг, към Б е ло м ор ието , к а т о т е х е н ц е н тъ р с т а в а к р е п о с т т а К с а н ти . Силите му у кр е п в а т - само кон н и ц а та му наброява вече над 4000 души. Но владението му се оказва м и м о л е тн о и веднага след н е го в а т а с м ъ р т изчезва о т п ол и ти ческата ка р та . Момчил пръв се изправя срещу т у р ц и т е , но в духа на епо ха та д е й ств а с а м о с т о я т е л н о и не обединява силите си с Иван Александър за с ъ в м е с т н а борба с т я х .

72 КАТАСТРОФАТАПРИ ЧЕРНОМЕННа 26 септември 1371 г. при Черно-

мен, на р. Марица, недалеч от Одрин, с 60 000 армия срещ у турците се изправят владетелят на Сяр, деспот Йоан Углеша, и брат му, владетелят на Прилеп, Вълкашин, баща на Крали Марко. Търновският цар е изолиран от коалицията поради договора си с М урад. Х ристиянските войски са небреж ни както към конете и оръж ията си, така и към охраната на бойния си лагер и, изненадани от турците, претърпяват разгром. След тази катастрофа османското нашествие става необратим процес.

едно предание, сам цар Иван Шишман е начело на отбраната на крепостта Ш ешкинград (до гр. Твърдица), при която са избити хиляди еничари. Според местни предания той взима участие и при защитата на Костенец, К окалян ски У рвич, И хтим ан и Самоков. След падането на Костенец, съпротивата в района продължава още дълго. Защитниците на укреплението в м. Градището се оттеглят от него с ожесточени боеве към долината на р. Бистрица, едва след като османците прекъсват водопровода.

През 1373-1375 г. турските пъл- чища, командвани от Хайредин па­ша и Евренос бег, завладяват редица крепости в Беломорска Тракия. Пътят на завоевателите към М акедония е открит. През 1383 г., след кървави битки падат Сяр и Битоля. Защитниците на Прилеп също се бранят самоотвер­жено. Поради огромното числено пре­възходство на турците те се затварят в твърдината, където три м есеца отбиват непрекъснатите им юроши. При един от тях 40 османлии се заклеват да завземат източната порта, но са посечени до един и след това са погребани пред нея. Едва след като свършват продоволствените запаси, защитниците напускат града, който е оплячкосан и опожарен. Владенията на легендарния син на Вълкашин, Крали Марко, както и тези на деспот Деян, са завладени и те стават турски васали.

Люти битки се водят и за всяка педя от Родопите. Войводата Курт героично отбранява крепостта Раковица и отваря вратите й, едва след като Дауд

БИТКИ ЗА ВСЯКА КРЕПОСТПрез 1373 г. османците предпри­

емат настъпление на широк фронт. Ордите на Тимурташ след ожесточена съпротива превземат Елхово, кре­постите при дн. села Бояджик и

Войника и обсаждат Дъбилин- Диампол (дн. Ямбол). Гарни­зонът отблъсва всички техни

пристъпи, но в града избухва епидемия и той е принуден да се предаде. Тежки битки се водят за Карнобат, Аетос (дн. Айтос) и за крепостите

по с к л о н о в е т е на Б а л к а н а . С п о р е д

Еничари om XIV в.1,2-о б и кн о в е н и воини еничари3 - Еничарски ага4 - Офицер еничарин

КОЙ ДОВЕДЕ ТУРЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ?З а п о ч н а л и д а н а х л у в а т н а Б ал к ан ск и я полуостров още във втората половина н а XIII век, след 1321 г. турците се възп олзват от междуособиците във В изантия и до 1341 г. и звърш ват десетки набези н а Б ал к ан и те . Вместо д а им се п ротивоп оставят, уп равляващ и те в Ц ар и гр ад зап о ч в а т д а тъ р сят п ом ощ та им , за д а р а зр е ш а в а т д и н а с т и ч н и т е си в р а ж д и . По време на граж дан ската война във Византия от 1341 до 1354 г., турски орди н еп р екъ сн ато во ю ват като византийски наемници в Тракия и М акедония и и звъ рш ват страш ни оп устош ени я. Й оан К ан таку зи н успява да завземе властта с помощта н а см и р н е н с к и я ем и р Умур, а после, р азтр е в о ж ен от турски те набези , и ск а п ар и ч н а помощ от И ван А лександър з а стр о еж н а кораби, за д а ги спре. Това обаче не му пречи, при избухналата нова междуособица във Византия, пак да вика турците като наемници, този път н а осм ан ски я султан Орхан. През 1352 г. османците превземат крепостите Цимпе и Галиполи и трайно се настаняват на Балканите. След като завзем ат редица градове в Тракия, през 1369 г. в ръцете им п ада Адрианопол (Одрин) и скоро става тяхна столица.

ВОЙСКАТА НА ЗАВОЕВАТЕЛИТЕЯдрото на т у р с к а т а армия представлявала е ни ча р ска та п ехота , к о я т о била постоянна военна ч а ст . За да попълват корпуса на еничарите, т у р ц и т е отнемали насила о т пор обе ните х р и с ти я н с ки народи юноши о т 5 до 15-годишна в ъ зра ст . Надъхвани с верски ф а н а ти зъ м , т е забравяли произхода си и служели вярно на султана. Отличавали се с из кл ю ч и те л н а та си дисциплина и се славели к а т о смели воини. В ъоръжението им се съ сто ял о о т я т а га н и , лъкове, копия и големи щ и то в е . Офицерите имали ризници и шлемове. Най-малката бойна единица в еничарската пехота се състояла о т 10 души, ко и т о имали обща палатка, ко те л за храна и това ре н кон. О т 8 до 12 де сятки спели в едно помещение и образували една „одая". А зе п и те също били пехотни ча сти , свиквани по време на война. Въоръжението им се състояло о т лъкове, криви саби, копия и малки щ итове . Ядрото на конницата се състояло о т спахиите . Те, к а к т о и т и м а р и о т и т е , били владетели на феодалните владения в О см анската империя и имали задължение да во д я т със себе си определен брой конници и да у ч а с т в а т лично във военните походи. Въоръжението им се състояло о т копия, саби, лъкове и малки кръгли щитове . Спахиите не използвали ризници и шлемове. О т р е д и те им, наречени алаи, били о т по 1000 боици и се командвали о т санджакбей, на к о г о т о се подчинявали 3-4 субашии. А канд ж иите били свиквани във в о й ска та при война и представлявали лека конница. Те били набирани о т т у р с к и т е номадски племена. Всеки сам се грижел за въоръжението си и за то в а т о било най-разнообразно. Били организирани в десетици, начело с онбаши, с т о т и ц и , начело със субаши и о т по 1000 бойци, под ком андването на бинбаши. Турците имали и т е ж к а конница, въоръжена с ризници, шлемове, щ итове , лъкове, копия и ята гани . Р изниците били ха л че сти , с н а ш и т и о тп р е д м е та л н и пластини . Тя била д о с т а по- малобройна в сравнение с ч а с т и т е на спахиите , т и м а р и о т и т е и аканджиите .

паша приема условията му - да запази живота на жителите и да не посяга на имотите им. Защитниците на Цепйна цели 9 месеца отбиват пристъпите на чалмоносните орди и според пре­данието отстъпват, чак когато те пре­късват водопровода. Тежка е битка­та и за крепостта Баткун, в която за­гива войводата Георги. Според едно предание девойките и невестите от Подвие се хвърлят от крепостната стена, за да не бъдат опозорени от турците, а стената е заляна е кръв. И днес, след повече от петстотин го­дини, местността се на­рича Кървавата стена.Защитниците на Аетос се предават едва след прекъсването на водо-

на Зареница, след като напускат крепостта, в спусналата се мъгла избиват преследвачите си.

Народните предания са съхра­нили спомена и за героичните за-

на крепостите по дол и н и те на реки те Струма и Места. Спо­ред едно от тях бранителите на Петрич изгарят заедно с предводи­теля си - една кра­

сива девойка, но не се предават на османските главорези. Според друго, докато гарнизонът на крепостта при с. Горно Спанчево отбива многобройните вражески атаки, останалите жители пеят песни, бият тъпани и свирят с гайди, което съвсем разколебава духа на завоевателите. Но дори когато те успяват да прекъснат водопровода на

крепостта, защитниците й я напускат през таен изход и продължават борбата вън от нея. След упорита

съпротива падат и Велбъжд, М елник, М омина крепост

(при гр. Гоце Делчев), Си- тан кале (при Банско), Мо­мина кула (при с. Буково) и др. Тежки са сраженията

и за крепостите в Подбал­канската долина и Средно- горието.

◄Турски Воини om XIV В. - аканджия и теж ковъ о рен конник1 - аканджия2 -т е ж к о в ъ о р ъ ж е н османски

конник

лрг # / If

74 ПОСЛЕДНИТЕ БИТКИНА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯПрез 1380 г. османските пълчища под командването на Лала Шахин обсаждат София. Храбрите бойци на бан Янука отбиват щурм след щурм и нанасят огромни загуби на противника.

Според легендата, за да подпомогне защ и тн и ц и те на града, сам цар Иван Шишман воюва в Софийско и отвлича към себе си част от силите на

нашествениците. София е превзета чак през 1382 г. (според някои исто­рици през 1385 г.) О сманските из­вори разказват, че това става, след

като бан Янука е пленен с измама по време на лов от неговия соколар, помохамеданчения българин Узунджа Сьондюк. Според археологическите

ТЪРНОВГРАД

„ няколко пъти о пи твам щ лстието си д а превзел\л и присъединя КЪЛ\ ИСЛЯМСКАТАДЪрЖ АВА ОВШИрНАТА, рЛВНА И БОГАТА рЛВНИНЛ НА СОФИЙСКОТО ПОЛС, КАКТО И САЛ\АТЛ /кре п ост София Та я кр е п о ст е силна и много я к а , т а всички наши налитания и а т а к у в а н и я о с т а в а т Безполезни и дори вредни Големи ж е ртви ПАДНАХА ОТ ДИН- j

ислям ските хрАБри войници, които се слмопож ертвАХА ка т о курвдн Лз к а т о / рул\елийски вейлервей с а м лично водих хрлврите войски нл а т а к а , но ншцо не !се сполучи ; връщАх се НАДире вез усп е х Сведях се, че т а зи я к а и много силна I

' кре п ост съ с сила и ю ндчество не м о ж е д а се превзем е скоро, л ко не се ’ упо тре вят в с л уч а я някой хитрости “

Турският пъ лководец Да л а Шахин д о с у л т а н а

находки обаче градът е превзет след пробив в стената. След падането на ключовата крепост турците завземат Пирот и Ниш - най-западните твър­дини на Търновското царство.

ТУ РСК О ТО Н А СТЪ П Л ЕН И ЕСлед овладяването на София тур­

ските пълчища настъпват в Сърбия, но през 1387 г. сръбският княз Лазар и босненският крал Твърдко им нанасят поражение при Плочник. Загубата не възпира завоевателите. За да смаже очертаващата се българо- сръбска коалиция, на сл ед н ата 1388 г. 30-хилядната армия на Али паша нахлува в Северна България. В ъпреки у п о р и тата с ъ п р о ти ва , падат П ровадия, О веч, Ш умен и Мадара. Али паша обсажда Варна, но след първоначалното решение да се предадат, жителите дават яростен отпор и отблъскват нашественика. Али паша е принуден да се оттегли.

Иван Шишман е обсаден в Нико­пол. Той запазва властта си над града, след като потвърждава васалната си зависим ост от султана, признава завоеванията му и обещава да му предаде Дръстър (С илистра). По- късно се отмята от това си обещание. По време на нашествието в Северна България Иван Срацимир същ о е принуден да се признае за турски васал.

Столицата на Търновското царство била най -си лната българска к р е ­пост и ед н а от н ай -м о щ н и те в Е в р о п е й с к и я ю го и зто к . О свен е с т ест в ен ат а си у к р е п е н о с т от спускащ ите се към р. Янтра почти отвесни и високи 80-100 м. скали, хълмът Ц аревец бил обграден и от масивна крепосна стена, изградена от ломен камък, споен с хоросан, с дебелина 2 ,40-3 ,40 м. Тя затваряла площ от 100 000 м2, а височината й достигала до 10 м. С амата река, обхващ ащ а хълма като полуостров, през Средновековието била много п о -п ъ л н о в о д н а и го п р а в е л а д остъп ен сам о по тесен скален гребен. В к р еп о стта се влизало през три порти, главната от които се изди гала н а скалн и я гребен, си ъ р з 1защ хълм а с о ко л н о стта . П ортата била тройна, като всяка врата била пазена от бойни кули. Пред първата врата била Сечената скала - процеп в скалния гребен, над който се спускал въжен мост. В северозападната част на крепостта била М алката порта, която също била защ итена от покрита кула, а от нея имало път до градски квартал. Ю го зап ад н ата п о р та св ъ р зв ал а Ц аревец с кв ар тал а на ф ръ зи те (чуж дестранните търговци). Таен ходник се спускал от Ц аревец до Великата лавра. Ц арският дворец, който заемал площ от около 6000 м2 и бил обграден с крепостна стена, с петоъгълни кули, бил цитаделата на крепостта. И здигащ ата се на н а й -в и с о к о т о м ясто н а хълм а Патриарш ия, също била укрепена. К а к т о и Ц а р е в е ц , в т о р и я т хълм, Т р ап ези ц а , бил обграден с к р е п о с т н а с т е н а , о с в е н с естествената си защ ита от високи скали. Крепостта имала шест порти, пазени от бойни кули. Кварталът, разполож ен меж ду д в а т а хълма, бил пазен от спускащ и се от тях крепостни стени. Столицата имала и в ъ т р е ш н а к р е п о с т н а с т е н а , издигащ а се успоредно на коритото на реката, дебела от 2,70 м. до 3,20 м., от ломени и полуобработени кам ъни , споени с бял хоросан и с пълнеж от п о -дребни ломени кам ъни. Тя също била у вен чан а с кули. С крепостни стени били обградени и кварталът на ф ръзите, и Д евинград.

Защитата и а Търиовград. Българите отбиват турска атака срещ у Царевец . В далечината се виж дат двореца и патриаршията.

БИТКАТА ПРИ КОСОВО ПОЛЕ -1 5 ЮНИ 1389Р е ш и те л н а та б и т к а между т у р ц и т е и о бе дине ните сили на сърби и босненци, водени о т княз Лазар и крал Твърдко, подкрепени о т български, чешки, влашки и албански о тр я д и , с т а в а на 15 они 1389 г. при Косово поле. Б ъ л га р и те не са и з п р а т е н и о т в л а д е т е л и т е на т р и т е български държави, а ве ро ятно са самоорганизирали се бойни единици. Първоначално съю зниците в з и м а т превес в б и т к а т а . В разгара й, п ре д ста вя йки се за беглец, с р ъ б ски я т велможа Милош Обилич прониква в ш а т р а т а на Мурад и го убива с намазания си с о тр о в а меч. Но у б и й с т в о т о на сул тана не донася победа за х р и с т и я н и т е . Веднага след него в л а с т т а е з а в з е т а о т сина му Баязид I (1389-1402), к о й т о убива б р а т си и поема к о м а н д в а н е т о . О с м а н с к и т е войски п р е м и н а в а т в н а стъ п л е н и е и р а з б и в а т с ъ ю з н и ц и т е . Княз Лазар е посечен над т р уп а на Мурад. Синът му С теф ан и жена му Милица с т а в а т васали на султана . След победата Баязид с т а к а в а с к о р о с т д о с т и га до Одрин, за да затвъ р ди в л а с т т а си, че е наречен С ве тка в иц а та .

„След като стигнл чудния грлд, той недоул\явлше к а к д а го п р ев зел \е ,ЗАЩ0Т0 ВИДЯ ТВАрДОСТТА НА Л\ЯСТОТО, ЗАГрАДСНО С ПЛАНИНСКИ СТрЪЛ\НИНИ Ивисоки х2>лл\ове, и у к р еп ен о с високи стени, л о т в ъ т р е зл я к ч е н о за тр ети п ъ т с м н о го ч естн и те лхощн нл преподовнАТА светицА Те бяха като неповедил\ воин с р е д ж и тел и те , които с е нАл\ирАХА т а м ПорАди това влрвА ринът

I щ еш е д а с е здвърне в е з у с п е х “„Слово зл пренАсяне мощите ма Светл Петкл в Сърбия“ з а

стъписвлнето на Ба я з и д пред стените нл Търновгрдд

ОТБРАНАТА НАТЪРНОВГРАДСлед похода Мурад I решава да

отмъсти на сърбите за поражението си при П л о ч н и к и н ах л у ва в земите им. На 15 юни 1389 г. при Косово поле турците разгромяват о б е д и н е н и те сили на сърби и босненци, подкрепени от български, чешки, влашки и албански отряди. Султан Мурад и сръбският княз Лазар загиват в битката. Турският натиск става неудържим. Иван Ш ишман започва преговори с унгарския крал С и ги зм ун д за съ вм естн а борба срещу турците. Според последните открития, през 1392 г. търновският цар успява с внезапна атака да си върне Шумен. В отговор, през пролета на 1393 г., докато той е в Никопол, чакайки маджарската помощ, новият султан Баязид обсажда Търновград с безчислена армия. По това време българската столица е една от най- мощ ните крепости в Ю гоизточна Европа. Три месеца турските пълчища безрезултатно щурмуват града. Защит- ниците героично отбиват всички пристъпи. Баязид заплашва, че ще ги гори с огън и ще ги сече на късове, но заплахите му не ги разколебават. В битката на живот и смърт духа на б о й ц и те п о вд и га п атр и ар х Евтимий, който ръководи отбраната в отсъствието на царя.

Въпреки тримесечната героична съпротива, на 17 юли 1393 г. Тър­новград пада в ръцете на турците. Л ипсват достоверни сведения как завоевателите успяват за завземат непристъпната крепост. От „Слово за пренасяне мощите на Св. Петка” може да се предположи, че това е станало благодарение на предателство: „И тъй, о, скръбна повест, когато грехът надделя, изведнъж в ръцете на турския цар дойде онова, което му се струваше, че никога няма да получи.” Едно народно предание също говори за извърш ено предателство. Така

или иначе, турците не успяват да превземат столицата със сила, а както казва Григорий Ц амлак, „защ ото Божията воля допусна”.

Н аш ествениците подлагат на разорение блестящ ия Търновград. Осквсрняват патриаршеската църква, отстраняват от поста му духовния водач на българите патриарх Евти­мий и го изпращат на заточение в Бачковския манастир акт, който цели да прекърши духа и вярата на народа. След това свикват 110 боляри и по-видни жители, и когато те, нищо неподозиращи, се събират, ги изколват до крак. Скоро след това клане изпращат на заточение в Мала Азия още много непокорни родове и семейства. Цветът на българската аристокрация е унищожен.

ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯСпоред едни историци, Баязид про­

дължава настъплението си и превзема Н икополската крепост. Но най- вероятно цар Иван Шишман запазва част от земите си с център Никопол. На 3 юни 1395 г. той е пленен с измама и след обвинение в сътрудничество с маджарите и власите, е обезглавен по заповед на Баязид. Така или иначе, с падането на Търновград турският натиск не отслабва. След продължителна кървава борба падат крепостите Плевен, Вратица (дн. Враца), Боженишки Урвич и др. Търновското царство е окончателно покорен о , но защ и тн и ц и те на крепостта Градище до с. Ш ипка, цяла година след това издържат на обсадата. Гарнизонът на Ловеч също не скланя глава. Според едно предание войводата Кусам още дълго отбива турските атаки, а когато врагът прекъсва водоснабдяването, една нощ, с помощта на въжена стълба, извежда бойците си в планината и продължава борбата. Н ародното предание е съхранило спомена и за съпротивата на Калиакра - когато турците превземат

Патриарх Евтимий Търновски

крепостта, 40 девойки навръзват косите си и се хвърлят в морето, за да избегнат поругаването.

П адането на Търновското цар­ство хвърля Европа в смут. Най- застрашени се чувстват маджарите, чийто крал С и ги зм у н д (1 3 8 7 - 1437) разбира добре, че земите му ще са следващ ата цел на Баязид. През 1396 г. той организира голям кръстоносен поход против турците.

КРАЯТ НА ВИДИНСКОТО ЦАРСТВОНаложена е тезата, че със залавянето на цар Иван Срацимир през есента на 1396 г. н астъ п ва и краят на Видинска България. Но този въпрос продължава да бъде дискусионен, а съдбата на тази част от българските земи - неясна. Това дава основание на някои учени д а смятат, че Иван С рац им ирови ят син Константин наследява бащ а си на видинския трон като васал н а султана. След разгром а на турците при Анкара през 1402 г. в Османската държава н а с т ъ п в а т м еж дуособиц и . Цар Константин се възползва от тях и заедно с братовчед си, Иван Шиш- м анови ят син Ф ружин, повежда б орба с т у р ц и т е , и зв е ст н а в и сто р и ята като „Въстанието на Константин и Фружин”. През 1413 г., едновременно с други християнски вл ад етел и той склю ч ва мир с Мехмед I. Според някои извори, като автоном но, В идинското царство същ ествува чак до 1422 г., когато е унищ ожено от султан Мурад II.

РИЦАРИТЕ ОТ КРАЯ НА XIV В.В края на XIV в. р ицарите имали съвсем различно въоръжение о т те зи , с к о и т о се сражавал цар Калоян. П л е т е н а т а ризница, покриваща цялото тяло, к о я т о била основния вид доспехи на к р ъ с т о н о с ц и те о т епохата на к р ъ с т о н о с н и т е походи, о т XIII в. п осте п е н н о о тс т ъ п и л а м я с т о т о си на б ронята . Тя вече не могла да предпази бой ците о т оръжия к а т о д в у р ъ к и те мечове и б о й н и т е чукове. Първоначално б р о н я та п р о с т о била п о с т а в я н а върху р и з н и ц а т а , но по време на б и т к а т а при Никопол р и ц а р и т е вече се сражавали бронирани о т г л а в а т а до п е т и т е . Но т о в а въоръжение не лишило рицаря о т н е г о в а т а п о д в и ж н о с т . С р е д н о в е к о в н и т е оръжейници, най- прочути о т к о и т о били т е з и о т Южна Германия и Северна Италия, постигнали изключително м а й с т о р с т в о , к а т о свързвали о тд е л н и те ча сти на бронята т а к а , че р ицарят да има свобода на движенията. В б и т к а т а при Никопол, за да п р о т и в о д е й с т в а т успешно на еничарите, французите слезли о т к о н е т е си и продължили боя пеша.

П од знамената се стичат французи, англичани, поляци, германци, власи и др. Цар Иван Срацимир отхвърля васалната си зависимост от султана и отваря вратите на Видин за шест- десетхилядната кръстоносна армия. След това р и ц ар и те п ревзем ат крепостта Рахово (Оряхово) с реша­ващата помощ на българското населе­ние и се насочват към Никопол. Там, на 25 септември 1396 г., двестахиляд- ната армия на Баязид им нанася страшен разгром. Повечето от тях се издавят в Дунава, а Сигизмунд едва се спасява с един венециански кораб.

След победата Баязид превзема

Видин и Иван Срацимир е отведен като пленник в Мала Азия. Умира ка­то затворник в тогавашната Османска столица Бурса. Въпреки упоритата съпротива, България е окончателно покорена от турците. Загива блестя­щата цивилизация » на В торото бъл­гарско царство, а българският народ преживява най-голя- мата катастроф а в х и л я д о л е т н ат а си история, за да потъне в тъмните векове на робството.

БИТКАТА ПРИ НИКОПОЛФ р а н ц у з и т е а т а к у в а т първи, р а з б и в а т а з е п и т е о т п ъ р в а т а п р о ти в н и к о в а линия, и з б и в а т около 10 000 еничари , р а з б и в а т и с п а х и и т е о т десния фланг. О к а з в а т се о т к ъ с н а т и о т г л а в н и т е сили, и ударени о т конния резерв на врага , са обкръжени и р а з гр о м е н и . Т о гава о с м а н с к и т е войски н а с т ъ п в а т с р е щ у г л а в н и т е сили на к р ъ с т о н о с ц и т е . В р а з га р а на б и т к а т а к о н я т на Баязид е у б и т , но т о й възсяда друг и продължава да ръководи в о й с к и т е си. Сигизмунд също се сра ж а ва храбро. С 12 000 конници а т а к у в а и з п р а т е н а напред т у р с к а п е хо та и я прегазва. Благодарение на о гр о м н о т о си числено п р е в ъ зхо д ств о и по- до бра та си дисциплина о с м а н ц и т е у с п я в а т да р азбият к р ъ с т о н о с н а т а армия. Решаваща за крайния изход на б и т к а т а се оказва и н а м е с а т а на съ р б и те , к о и т о к а т о т у р с к и васали се б и я т на с т р а н а т а на Баязид.

Рицари от времето на крал СигизмундВъоръжени са с тежки съставни брони, покриващи цялото тяло. Предпазени са дори ръцете и ходилата.1 - Пехотинецът носи характерна каска, която в периода 1350-1450 г. е най-разпро­

странения шлем в Европа.2 — Конникът е с коничен шлем със забрало, който германските рицари шего­вито нарекли „Хундсгугел ” (качулка на ловджийско

куче). Конят му също е защитен с броня.

77

! !

78 АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

ААбдера, 70 Абодрити, 24 Авари, 18; 22 Аварски хаганат, 16 Агатопол, 45; 66Адрианопол, 14; 17; 21; 22; 23; 28; 33; 40; 45; 53Адриатическо море, 52Аетос (Айтос), 68; 69; 72; 73Али паша, 75Алусиан, 43Андрей II, 58Андроник I, 44; 68; 69Андроник П1, 68; 69Анкара, 76Антим, 43Анхиало, 10; 11; 22; 29; 30; 31; 47; 66; 68; 69 Априн, 64Араби, 8; 12; 13; 16; 24; 25; 27; 28; 32; 33; 40; 66 Аркадиопол, 46 Арон, 34Асен I, 44; 45; 46; 47; 48; 50; 58; 59; 60; 61; 64Асеневци, 45; 46; 50; 58; 68Аспарух, 6; 7; 8; 9; 10; 13Ателкуз, 27Ахелой, 29; 30; 31; 32Ахтум, 40Ашот, 40; 41

ББалдуин (Фландърски), 52; 53; 54; 55; 56Балик, 70Баткун, 73Баязид, 75; 76; 77Беда Преподобни, 13Беласица, 41Белаур, 68Белград, 25; 42Белградска област, 51; 58Беломорска Тракия, 52; 72Берое, 22; 25; 48; 49Бесарабия, 66Битоля, 13; 25; 40; 72Бонифас дьо Монфера, 53; 56Борил, 57; 58Борис II, 34Боруй,71Бояджик, 72Браничевска област, 51; 58 Браничевци, 24 Буг, 27Булгарофигон, 27; 28 Буроград, 70 Бурса, 76 Бял град, 64

ВВалдерих, 25Вардар, 40; 42Варна, 8; 9; 50; 57; 64; 75Василий II, 34; 35; 36; 37; 38; 40; 41; 42; 51Велбъжд, 41; 68; 73Велика България, 6; 13Велики Преслав, 28; 45; 64Версиникия, 22; 23Вида, 64Видин, 34; 40; 68; 70; 76 Видинското царство, 76 Византийци (ромеи), 8; 11; 16; 17; 22; 23; 26; 27; 28;

31; 33; 37; 38; 41; 49; 50; 51; 59; 60; 64; 69; 70 Византия, 6; 7; 9; 10; 11; 12; 13; 14; 16; 21; 23; 24;

26; 27; 28; 32; 33; 34; 35; 40; 41; 44; 45; 47; 48; 50; 51; 52; 53; 58; 62; 63; 64; 66; 67; 68; 70; 72

Влахерна, 28 Воден, 22; 40 Войника, 72 Войсил, 67 Волжка България, 62 Вратица (Враца), 76 Вълкашин, 72Върбишкия проход, 19; 20; 21; 22

ГГаврил Радомир, 34; 37; 40; 41; 42Галаксидион, 35Георги Акрополит, 51Георги Войтех, 43Георги I Тертер, 64; 66Георги Пахимер, 62; 64; 65; 67Гийом д’Арл, 56Голое, 14Голяма и Малка калимявка, 49 Горно Спанчево, 73 Градище, 76 Градището, 72 Григорий Таронит, 40

дДавид, Мойсей, 34 Далмация, 40 Дамян, 64 Дан I, 70 Девина, 64 Девинград, 75 Деян, 72Диампол (Ямбол), 69 Димитър Полемарх, 35 Димотика, 53; 71 Днепър, 9; 24 Днестър, 27 Добромир Хриз, 50 Добротица, 70; 71 Драва, 24; 25 Драч, 28; 40; 41; 43 Дръстър (Силистра), 26; 34; 64; 75 Дунав (Петър), 6; 7; 8; 9; 13; 16; 22; 23; 24; 26;

27; 28; 29; 39; 43; 45; 47; 63; 66; 70; 76

ЕЕвмат, 17 Евренос бег, 72 Евтимий, патриарх, 76 Елена, 32; 68 Елхово, 72 Емерих, 51Енрико Дандоло, 53; 55 Епир, 43; 52; 61

ЖЖофроа дьо Вилардуен, 54; 55

3Загора, 10; 48; 71 Захарий,33 Зета, 40 Златен век, 26 Златната орда, 62; 63; 66 Зоя, 28

ИИвайло, 62; 63; 64; 65Иван Александър, 68; 69; 70; 71; 72

Иван Асен II, 58; 59; 60; 61 Иван Асен III, 64 Иван Владимир, 40; 41 Иван Срацимир, 70; 71; 75; 76 Иван Стефан, 68Иван Шишман, 70; 71; 72; 74; 75; 76Иванко, 50Ивац, 41; 42; 43Инокентий, 51; 53; 56Исак II Ангел, 44; 45; 46; 47; 48; 50; 53Исак Комнин, 46Исбул, 25Ихтиман, 36; 72

ИЙоан V Палеолог, 70 Йоан Вогас, 28 Йоан Кантакузин, 45; 71; 72 Йоан Куцомит, 43 Йоан Скилица, 36 Йоан Халд, 41 Йоан Цимисхий, 34 Йоаникий, 15

ККалиакра, 70; 76Калоян, 46; 50; 51; 52; 53; 54; 55; 56; 57; 77Камчия, 19; 20Кардам, 14; 15Карл Велики, 19; 20; 24; 28Карл Мартел, 24Карнобат, 14; 72Карпатите, 9; 16; 19; 20; 62Кае им бег, 64Катасирти, 32Керамисийското поле, 13Кипеела, 44Китай, 62Клокотница, 59; 60; 61 Ключ, 41Кокалянски Урвич, 72Кондостефан, 36; 38Константин V Копроним, 14Константин VII, 28; 32Константин VII Багренородни, 28; 32Константин Бодин, 43; 44Константин Велики,16Константин и Фружин, 76Константин Тих, 62Констанция, 50Косово поле, 75Костенец, 72Коча, 54Кракра, 41Крали Марко, 72Крум, 16; 17; 19; 20; 22; 23; 24Ктения, 66Кубер, 13Кубрат, 6Куман, 64Кумани, 44; 45; 54; 57; 59; 60 Курт, 72 Кусам, 76Кънчо и Момчил, 64 Кървавата стена, 73

ЛЛазар, 43; 75 Лала Шахин, 74 Лардея, 45 Лариса, 34; 35; 43

Латинска империя, 52; 53; 55Ловеч, 46; 76Луи дьо Блоа, 54; 55Лъв V, 23; 24; 28Лъв VI, 28Лъв Дякон, 31; 37; 39 Лъв Катакалон, 27 Лъв Мелисин, 36; 38 Лъв Равнух, 28 Лъв Фока, 31; 32 Лъв Хиросфакт, 27 Людовик Благочестиви, 24 Люлебургаз, 71

ММавър, 13Магнаурската школа, 26 Мадара, 75Маджари, 26; 27; 29; 30; 40; 42; 44; 51; 57;

58; 62; 76Македония, 13; 16; 17; 25; 28; 36; 40; 43; 45;

52; 61; 71; 72Мала Азия, 8; 47; 53; 68; 76 Маламир, 25 Мали Преслав, 40 Мануил Ивац, 42 Мануил I Комнин, 44 Мануил Камица, 47; 50 Марица, 72 Мария, 64 Маркели, 14; 15 Мармаис, 32; 33 Марош, 16Маслама Ибн Абдел-Малик, 12 Мелник, 46; 73 Меропа, 70; 71Месемврия, 8; 22; 30; 31; 43; 47; 64; 66; 68; 69 Месина, 70 Места, 73 Мехмед I, 76Мизия, 36; 44; 45; 47; 62; 64 Михаил VIII Палеолог, 64 Михаил Асен, 71 Михаил Глава Тарханиот, 64 Михаил IV, 43 Михаил III Шишман, 68 Михаил IX, 67 Мойсей, 34 Момина крепост, 73 Момчил, 64; 70; 71 Мория, 40 Мраморно, 24; 52 Мундрага, 26; 27 Мурад, 72; 75; 76 Мурад I, 75; 76 Мурад II, 76 Мурин, 64

ННестор, 43Никейска империя, 58Никита Кринит, 26Никита Хониат, 44; 49; 51; 55Никифор I Геник, 16; 19; 20; 40; 41; 69Никифор Григора, 69Никифор Ксифий, 41Никифор Уран, 40Никопол, 75; 76; 77Никулица, 35; 40; 41; 43Ниш, 42; 47; 75Ногай, 64; 66; 67Нормани, 34; 43; 44

ООвеч, 63; 64; 75 Одесос, 8Одрин, 21; 45; 46; 53; 54; 71; 72 Омеяди, 12; 13 Омуртаг, 19; 20; 24; 25 Онгъл, 7; 8 Орхан, 72

Османска империя, 73 Охрид, 25; 40; 41

ППавел Бранович, 32; 33 Панония, 24 Патрас, 16Пелопонес, 16; 32; 40; 52; 56 Перитор, 70 Перник, 41Петър I (цар), 34; 47; 50 Петър II (цар), 44; 45; 46; 47; 50 Петър Гойникович, 28; 32 Петър Делян, 42; 43; 44 Печенеги, 27; 28; 29; 43 Пиги, 32; 33 Пинд, 61 Пирот, 75 Плевен, 76Плиска, 10; 13; 16; 19; 20; 40Пловдив, 37; 38; 71Плоска, 26Плочник, 75Подвие, 73Прабългари, 6Пресиян, 25; 41Преслав, 26; 28; 32; 34; 40; 45; 50; 64Преспа, 35; 40Прилеп, 25; 43; 72Провадия, 63; 75Проват, 14; 22Прокопия, 22

РРадомир, 34; 37; 40; 41; 42 Радослав, 61; 67 Родопите, 70; 71; 72 Родопската област, 25 Роман, 32; 33; 34; 37; 40 Роман Лакапин, 32; 33 Русион, 57 Руси, 34; 58 Русокастро, 66; 68; 69

ССава, 24 Салона, 35 Самоков, 72Самуил, 34; 35; 36; 37; 40; 41; 42 Светослав, 34; 66; 67 Светослав Тертер, 66 Свърлижките листове, 63 Седемте славянски племена, 6 Сигизмунд, 75; 76; 77Симеон Велики (цар), 26; 27; 28;29; 30; 31;

32; 33Симеон Магистър, 24 Симеон Роман, 37 Сингидунум, 25 Скафида, 66; 67 Скопие, 40; 42 Скриптор Инцертус, 23 Славяни, 14; 16; 22; 34 Смилец, 67 Созопол, 66; 67Солун, 6; 13; 26; 40; 41; 42; 43; 56; 57; 61Срацимир, 70; 71; 75; 76Средец (Сердика, София), 16; 17; 36; 40; 41;

42; 43; 70; 74; 75 Срем, 25; 40 Ставракий, 19; 20 Стан, 64 Стара Загора, 71Стара планина, 6; 8; 9; 10; 30; 45; 47; 64; 65;

68Стефан Душан, 68; 71 Стефан Урош III Дечански, 68 Струма, 14; 16; 36; 46; 73 Струмци, 14; 25 Сърбия, 24; 32; 40; 63; 68; 75 Сяр, 46; 52; 56; 57; 72

I F I

ТТатари (монголи), 62; 63; 64; 66; 69 Телериг, 14Теодор, 32; 33; 44; 59; 60; 61 Теодор Комнин, 59; 60; 61 Теодор Сигрица, 32 Теодосий, 27Теофан Изповедник, 9; 10; 15 Теофилакт Вотаниат, 41 Тервел, 7; 10; 11; 12; 13 Тесалия, 35; 36; 40; 43; 52; 61 Тива, 32; 33; 43 Тиери дьо Лоос, 57 Тимок, 9; 24 Тимочани, 24 Тиса, 16; 24; 25; 27 Тодор Светослав, 66; 67 Тома Славянина, 24 Томор, 4 1 Травъл, 43Тракия, 8; 9; 10; 11; 14; 16; 19; 20; 22; 24; 25; 26:

27; 36; 43; 45; 47; 52; 53; 57; 61; 66; 68; 71; 72 Трапезица, 75 Трапезундска империя, 58 Траянова врата, 36; 37; 40 Требине, 40Тревненски проход, 46; 47 Тунджа, 22; 68Турци, 44; 70; 71; 72; 73; 75; 76 Тутракан, 26Търновград, 44; 46; 47; 50; 55; 57; 58; 61; 63:

64; 68; 70; 75; 76 Търновското царство, 70; 75; 76

УУмар, 12 Умур, 70; 71; 72

ФФилипопол, 22; 25; 41 Филит, 14Фотий Тесалийски, 35 Франки, 53Фридрих I Барбароса, 47

XХазари, 26 Хайредин паша, 72 Харалд Хардрад, 43 Хемус, 69 Хенрих, 57 Хераклея, 24 Херсон, 28 Хранислав, 64Хърватско (Хърватското кралство), 33, 62

ЦЦаревец, 56; 75Цариград, 9; 10; 11; 12; 13; 14; 16; 22; 23; 24:

25; 26; 27; 28; 29; 32; 33; 34; 36; 38; 40; 41: 43; 45; 50; 52; 53; 55; 58; 64; 70; 72

Цепйна, 73 Цимпе, 72 •

ЧЧака, 66 Черно море, 68 Черномен, 70; 72 Чорлу, 71

ШШешкинград, 72 Шкодренското езеро, 61 Шумен, 50; 75

щЩип, 42 Щипоне, 36; 37

ЮЮг дьо Колини, 56

80 ПОКАЗАЛЕЦ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ, КАРТИТЕ И СХЕМИТЕ

И лю страции:

Страници:6 - Антонина Бабукчиева (горе вляво), Александър Въчков (долу вдясно)7 - Николай Гьонов (горе вляво), Лилия Евтимова (долу вдясно)8 - 9 - Александър Въчков10 - Таня Кръстева (горе вляво), Димитър Петров (долу вдясно)11 - Александър Занков12 - 13 - Александър Въчков 14 - 15 - Димитър Петров16 - А нтонина Бабукчиева (горе вл яво ), Л или я Е вти м ова (долу вдясно)17 - Александър Занков (горе вдясно), Николай Гьонов (в средата вляво), Николай Гьонов (в средата вдясно), Александър Занков (долу вляво)18 - 19 - Димитър Петров21 - Николай Гьонов22 - Таня Кръстева (долу вляво)23 - Владимир Димитров24 - Александър Занков (горе вляво), А л ексан д ъ р В ъчков (в средата вдясно), Александър Въчков (долу вляво)25 - Александър Въчков26 - А нтонина Бабукчиева (горе вляво)

27 - Александър Въчков (горе вдясно), Димитър Петров (долу)28 - Александър Въчков29 - Александър Въчков30 - 31 - Александър Въчков32 - Владимир Димитров33 - Николай Гьонов34 - А нтонина Бабукчиева (горе в л яв о ), Н иколай Г ьонов (долу вдясно)35 - Лилия Евтимова36 - Николай Гьонов37 - Александър Въчков38 - 39 - Александър Въчков 40 - Димитър Петров4 1 - Николай Гьонов42 - Николай Гьонов43 - Николай Гьонов44 - Антонина Бабукчиева45 - Николай Гьонов46 - Димитър Петров (горе вляво), Лилия Евтимова (долу вдясно)48 - 49 - Владимир Димитров50 - А нтонина Бабукчиева (горе вляво), Александър Занков (долу в средата)51 - Владимир Димитров52 - 53 - Александър Въчков 54 - 55 - Александър Въчков56 - Таня Кръстева (горе вдясно), Димитър Петров (долу)

58 - Антонина Бабукчиева59 - Николай Гьонов (горе вдясно), Димитър Петров (долу)6 0 -6 1 - Димитър Петров62 - Александър Въчков63 - Александър Въчков65 - Владимир Димитров66 - Таня Кръстева (горе вляво)67 - Владимир Димитров68 - Димитър Петров69 - Владимир Димитров71 - Стоян Попов72 - Владимир Димитров73 - Владимир Димитров74 - Владимир Димитров76 - Антонина Бабукчиева77 - Владимир Димитров.

Карти:

Страници:13, 20, 25, 33, 37,47 (горе вдясно), 57, 58,70 - ИК Тангра ТанНакРа ООД

Схеми:

Страници:7, 11,15, 21, 29, 36, 47 (долу вляво), 53, 59, 66 - Васил Лаков

ОЧАКВАЙТЕ

В Е Л И К И Т Е у БИТКИ И БОРБИ Н А Б Ъ Л Г А Р И Т Е ]ПРЕЗ О С М А Н С КО ТО РОБСТВО 1

I В Е Л И К И Т Е f БИТКИ И БОРБИ Н А Б Ъ Л Г А Р И Т Е

Ч СЛЕД ОСВОБОЖ ДЕНИЕТО

Енциклопедията представя по нов, завладяващ начин великите битки и борби на българите за периода от създаването на българската държава до

падането й под османско робство. Тя разказва увлекателно и дава обстойна информация за тях и за личностите, изявили се в центъра на събитията.

Читателят ще намери в нея и всичко най-любопитно за оръжията, крепостите и тактиката както на българските воини, така и на техните противници.

Прецизните възстановки показват как са изглеждали те през различните векове, какви са били доспехите им, а портретите на

владетелите загатват за тяхното величие и храброст. Подробните цветни карти и схеми допълват богатата информация. Великолепните сюжетни

илюстрации представляват истинско визуално пътешествие в света на битките и героите и будят въображението.

Енциклопедедията е ценен справочник за най-широк кръг читатели и отличен помощник за учениците.

ТОМИ /(К©нстанца)

Разпространява се като приложение на вестник

2d часа

В Е Л И К И Т Е БИТКИ И БОРБИ Н А Б Ъ Л Г А Р И Т Е

III