БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ проф. Александър …...ACTA MUSEI VARNAENSIS III – 2 БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

ACTA MUSEI VARNAENSIS III – 2

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VII–XVIII в.)

Международна конференция в чест на 70-годишнината на

проф. Александър Кузев

THE BULGARIAN LANDS IN THE MIDDLE AGES 7TH–18TH–18TH TH CENTURIES

International Conference a tribute to the 70th anniversary of

Prof. Alexander Kuzev

Варна, 12–14 септември 2002 г.Varna, Septembre 12th–14th–14th th, 2002

Съставителин.с. д-р Валери ЙотовВаня Павлова

Научна и техническа редакциян.с. д-р Валери Йотов

Редакторин.с. д-р Валентин ПлетньовВаня Павлова

На корицата: Каменен релеф от църквата “Св. Георги” (XIV в.) във Варна – разкопки на Александър Кузев

© Регионален исторически музей – Варна, 2005 г.

Александър Кузев 1932–2003

АРХЕОЛОГИЯ

7

КОЛАНЪТ В ЮЖНОДУНАВСКИТЕ ВИЗАНТИЙСКИ ПРОВИНЦИИ ПРЕЗ VІ−VІІ В.

МЕТОДИ ДАСКАЛОВ, КАТЯ ТРЕНДАФИЛОВА / СОФИЯ

Металните принадлежности към облеклото и по-специално коланните токи и гарнитури се откриват често в археологически обекти в балканските и средиземноморските провинции на Византийската империя, датиращи от периода VІ–VІІ в. Срещат се и в съседни на Империята земи. Разпространени са и далеч на изток – степите по р. Волга, южно и западно от Урал, районите около Каспийско море, предпланините на Кавказкия масив.

Учени от Европа са изградили различни типологични и хронологични схеми, които се ползват при решаването на проблеми от по-частен и по-общ характер. Тези схеми се основават на различен подход – формата, начина на изработване и украсата на металните принадлежности към колана, както и на местонамирането – според археологическата среда, срещането в затворени комплекси и др. Почти толкова разнообразни и дори противоречиви са етническата интерпретация, мненията относно произхода, производството и притежателите им.

В българската археологическа литература няма цялостен обзор, изключвайки случаите на публикуване на колекции и находки от музейни фондове и частни сбирки1.

Подробният преглед и критичен анализ на историографията не е сред целите на тази работа, но не могат да не бъдат споменати имената на изследователите, използвали находки от днешните български земи и изобщо от балканските провинции на Византийската империя. Началото е поставено от поредицата работи на D. Csallány ány á от 50–60-те години на ХХ в.2 Последователното разработване на темата е дело на немските учени J. Werner3 и S. Uenze4. Определен принос в проучването имат и изследователи от бившия Съветски съюз като А. К. Амброз5 и В. Б. Ковалевская6. Преглеждайки литературата от последните две десетилетия не могат да не бъдат споменати имената на P. Somoguyi7, Cs. Bálint8, V. Varsik9, D. Gh.Teodor10, И. О. Гавритухин и А. М. Обломский11. В последните по време изследвания на V. Varsik (за долнодунавсите земи) и D. Teodor (част от днешните румънски територии) са обобщени известните от предишни години публикации на находки до началото –средата на 90-те години на ХХ в. Броят на находките непрекъснато нараства.

В тази работа се имат предвид паметници от над В тази работа се имат предвид паметници от над В тази работа се имат предвид паметници 70 местонаходища на токи и елементи към колана от днешните български земи, Северна Добруджа и Източна

8

Сърбия12. Ясно е, че това са малка част и от сега намиращите се във фондове на музеи, музейни сбирки и частни колекции екземпляри. Привеждането в извест-ност дори и на част от тях вероятно ще доведе до неколкократно увеличаване на изворовата база.

За някои типове токи има отдавна утвърдени епонимни наименования: “Sucidava”, “Salona-Histria”, “Syrakus”, “Papa”, които в голяма степен са приети в европейската и в нашата специализирана литература13. Що се отнася до терминологията, свързана с останалите части на коланната гарнитура и др. елементи на костюма, то се установяват различия както между отделните национални школи, така и между различните изследователи. Например немскоезичните изследователи използват термина “Maskenbeschläge”14, археолозите от бившия Съветски Съюз – “хералдични”15. Cs. Balint предпочита описателна терминология според формата и украсата16. Едновременно с това се отчитат и разликите в материала, техниката на изработване (леене, изрязване, пресоване, припояване и т. н.) и украсата на лицевата повърхност. Други изследователи (вкл. и български) използват въведения през 30-те години на ХХ в. от N. Fettich епоним “Мартиновка”17. Намираме, че от днешна гледна точка това е неправилно формално и методически поради факта, че в това съкровище има над 150 предмета, които се различават по произход, начин на изработване, хронологически и т.н.18 Некоректна е употребата и на широко използвания в страните от бившия Съветски съюз термин “антски древности”19, имащ определена етническа натовареност, имащ определена етническа натовареност, имащ определена етническа натовареност която в последните десетилетия се отрича от почти всички учени.

Най-разпространени в балканските територии на империята са токите тип “Sucidava” (обр. 1). В работата на V. Varsik са включени екземпляри от около 30 местонаходища20. На настоящия етап на работа с материалите от споменатите територии е напълно приложима типологията на D. Teodor, основана на формата и разположението на прорезите върху плочката21. Известните екземпляри произхождат с малки изключения от ранновизантийски градове и крепости. Някои са намерени в некрополи и гробове с характеристики на християнския погребален обред, чиято датировка в периода VІ–VІІ в. е безспорна22. Византийският им произход е определен от D. Csallany, J. Werner и S. Uenze23 и той не е поставян под съмнение. Това се потвърждава и от изследванията на V. Varsik и D. Teodor. Към очертаната обща картина могат да се добавят и станалите известни в последно време находки от Югозападна България (по-конкретно – по долината на р. Струма24), средното течение на р. Марица25, средното и долното течение на р. Арда26 и други в днешна Южна България27. Наблюденията показват, Наблюденията показват, Наблюденията показват че само единични екземпляри произхождат от среда, различаваща се хронологично и типологично от ранновизантийските (например – отделни находки от Плиска и – отделни находки от Плиска и –Велики Преслав28). Няма красноречиви данни (например – находки от гробове),

Методи Даскалов, Катя Трендафилова • КОЛАНЪТ В ЮЖНОДУНАВСКИТЕ...

ACTA MUSEI VARNAENSIS III

9

че коланът с тока тип “Sucidava” е имал допълнителни елементи. Единични засега (спрямо общото количество токи) са апликации с формата на плочката на токата и с аналогична ажурна украса29. Вероятно известен брой от тях е приет за плочки за токи, но това се нуждае от допълнителна проверка.

Количеството на находките и тяхното разпространение дават основание да се предположи, че тези токи са обичаен и широко употребяван елемент от колана на редови воини и военизирано население в провинциите. Местонамирането показва, че са използвани и произвеждани именно в балканските земи (и то предимно в източните). Попадането им в по-отдалечени от империята земи (днешна Унгария, Северозападна Румъния, Украйна и Южна Русия) би трябвало да се разглежда като резултат от търговски връзки или като плячка при многобройните походи30. Горната хронологична граница е безспорна и тя може да се постави в съответствие с продължителността на живота в конкретните населени места (респективно – използване на некрополите) и съответните фиксирани фази. За появата на токите тип “Sucidava” няма единно мнение, но има някои конкретни данни – още в първата половина на VІ в.: Аd Petras в Източна Сърбия от пласт, в Източна Сърбия от пласт, в Източна Сърбия от пласт датиран с монета на император Анастасий (492–518)31, находка от околностите на Извор, Радомирско (непочистена отливка заедно с други изделия, сега в частна колекция32), с фолис на император Юстин І (518–527). Находките от споменатия некропол при Piatra Frecatei показват, показват, показват че в последните години на VІ и в началните 1–2 десетилетия на VІІ в. токите “Sucidava” вече не се използват33.

Значително по-малко (като местонаходища и брой екземпляри) са находките на токи, отнасяни към типовете “Syrakus”34, “Salona-Histria”, “Papa” и стилистично близките до тях35. Тук е използвана информация за около 30 местонаходища от днешните български земи и съседни територии (обр. 2). Отново е нужна уговорката, че вероятният брой е много по-голям. Картирането на V. Varsik показва три основни района на разпространение – провинциите в Италия, земите по средното течение на р. Дунав (под контрола на Аварския хаганат) и балканските територии на Византия36. Анализът на този автор показва възможен “адриатически” (т.т.т е. крайбрежието на Илирикум и Италия) произход. За времето, когато се появяват, може да се съди по находките – основната част от които произлизат от хоризонти, съответстващи на последните фази от живота на ранновизантийските центрове по източния бряг на Адриатика. Според V. Popović, не по-късно от 614–615 г.г.г 37 В Италия и в земите поСреден Дунав те продължават да се използват и през целия VІІ в.38 Като пример от българските земи може да се приведе находката от крепостта на нос Калиакра – според нумизматични данни обитаването е продължило и в началните години на император Ираклий (614/5 г.г.г )39. В полза на тази датировка е отсъствието на такива типове в крепостите и градовете във вътрешността и по лимеса, окончателно загинали през 80-те и 90-те години на VІ в.40

10

Другите елементи на колана: апликации, големи и малки накрайници, приспособления за окачване – са разгледани подробно в средата на 80-те години на миналия век от P. Somogyi. При нивото на сегашните познания неговата типология е напълно задоволителна. Тя се опира на техниката на изработване. В неговата група А са обособени летите (сребърни и бронзови) с ажурна украса гарнитури и в рамките на групата са разделени на 11 типа според формата и функцията. В група В са обособени изрязаните от сребърна ламарина накрайници и апликации с прорезна украса. В група С са отделени ламаринените пресовани гарнитури41. Разнообразието на конкретните находки показва, че става дума за колани с голямо количество гарнитури и елементи: тока, голям накрайник към основния ремък, накрайници за допълнителни ремъци или портупеи, елементи за окачване, части, апликирани върху основния колан и т.н. То е отразено в конкретни находки – в Садовско кале42, гробове от некропола при Piatra Frecaţei43, гробната находка от местността “Плочата” край Плевен44, некрополите при античните градове Histria45 и Callatis46, както и една гробна находка, открита в близост до крепостта Карасура47. Находката от “Плочата” е комплект от 6 малки ремъчни накрайника, 1 голям, 5 щитовидни апликации, 1 Т-образна. Находката от Садовско кале


Обр. 1


11

съдържа 2 различни големи ремъчни езика, 4 щитовидни апликации, 1 Т-образна, 4 сдвоени кръгчета с ушички. За последната трябва да припомним, че находката не е от гроб и не е напълно сигурно определянето ú като комплект. В гроб В 14 на некропола при Piatra Frecatei е намерена гарнитура от 5 малки ремъчни езика, 1 голям накрайник с правоъгълна форма и щитовидно продължение, 1 апликация, съставена от сдвоени кръгчета.

Необходимо е да се отбележи, че тези гарнитури са изработвани от различен метал: бронз, сребро, значително по-рядко – злато (Histria, Aquis, аварския хаганат и примери от византийска Италия)48. Този факт позволява извода, че съответните притежатели са имали различно положение в обществото (съответно – ранг в армията).

Контекстът на намиране на някои от коланните гарнитури в рамките на ви-зантийските територии – некрополи (с категорични белези на християнския пог-ребален обред) или пластове, съотносими с определени фази от живота на ранно-византийските крепости, подсказва достатъчно еднозначно принадлежността на носителите към кръга на населението в провинциите.

Обр. 2

12

Нови аргументи в полза на използването на т. нар многосъставни колани се изложени от M. Schmauder49. Въз основа на подбрани паметници на монументалните изкуства и малката бронзова пластика той стига до извода, че многосъставните колани се появяват още около средата/третата четвърт на VІ в. в земи, намиращи се под контрола на Византийската империя. Отделен е въпросът за носителите им. Вероятно това са преди всичко “невизантийци” (“варвари”), живеещи на територията на империята. Това е логично обяснение за широкото им разпространение и извън границите на Империята.

Намирането на аналогични или подобни гарнитури в среда извън границите на Империята или такава, за която има данни за етническа интерпретация (например: гробове в некрополи или в ареала на Първия аварски хаганат на Среден Дунав, или в Карпатската котловина, степите на Украйна, Крим, Южна Русия или Северен Кавказ), поражда ред спорове за произход, носители и производство. През годините са изказвани различни дори противоречиви мнения: балкански провинции на империята, Мала Азия, Италия, “степен” произход, Севернокавказките райони. Становищата са изложени в цитираните работи на P. Somogyi, Cs. Bállint, И. Гавритухин, А. Обломский и М. Schmauder50.

Прегледът на находките показва, че от източнобалканските земи, включени през VІ–VІІ в. в рамките на балканските провинции на Византийската империя, са известни над 30 местонаходища на различни видове и типове коланни укра-си. Едновременно с това има и данни за производство – непочистени отливки на токи от Турну Северин (античната Drobeta)51, калъп от тухла за отливане на Т-об-разни, осморковидни (скачени кръгчета) апликации и вероятно малка щитовидна апликация от района на Източните Родопи52, матрици за пресоване от Оногур, Добричко53, от територията на Велики Преслав54, хинтерланда на античния Oescus55, матриците от Варненския музей56, недовършените и бракувани изделия57

и др. Повечето от тези находки са случайни, но намирането им е доказателство за местно производство.

Хронологията им може да бъде поставена в пряка зависимост от продължител-ността на живота в ранновизантийските градове и крепости. Според нумизматичниданни една част от тях престават да съществуват още в последните десетилетия на VІ в. Това налага извода, че производството и използването са преди тяхното напускане или унищожаване. Важни в това отношение са находките от крепостта до Нова Надежда, Хасковско. Там са намерени сребърни изрязани апликации с прорези и лети бронзови апликации58. Според нумизматични данни (колектив-на монетна находка и отделни монети) крепостта е обитавана и в годините на император Юстин ІІ (565–578)59, т.е. към това време споменатите гарнитуривече се използват60. Подобна е ситуацията и в други населени укрепени места, от които има находки на токи и коланни украси (от категорията на Maskenbeschläge)



13

– животът в тях продължава не по-късно от последните десетилетия на VІ в.61

Последните примери показват, Последните примери показват, Последните примери показват че районите, отдалечени от лимеса (т.е. намиращи се в тила на имперската отбрана), в някаква степен могат да бъдат показателни за граничните райони, които са подложени на непрекъснати нахлувания в продълже-ние на десетилетия. Известните до този момент данни са достатъчни да се изкаже мнение относно появата на въпросните украси в имперските земи около средата на VІ в., което е потвърждение на цитираното становище на M. Schmauder. На това предположение не противоречат и находки с монети от Callatis (гроб 132)62 и Суук-Су (катакомба 56)63.

В заключение изразяваме мнението, че целенасоченото проучване на металните елементи на костюма от VІ–VІІ в. в днешните български земи ще доведе до прецизиране на някои все още меродавни становища, засягащи проблемите на произход и производство. Своевременното публикуване на колекциите от музеите и частните сбирки (където се съхраняват голямо количество находки) ще бъде съществен принос към проучването на проблема.

1 Добро начало е поставено в 90-те години: А. Хараламбиева. Коланни токи от IV–VII в. от Добричкия музей. – Добруджа, 10, 1993, с. 32–46, както и други публикации, цитирани по-долу. долу. долу

2 Д. Чаллань. Памятники византийского металлообрабатыщего искусства (I). – AAASH, ІІ, 1954, с. 311–348; Същият. Памятники византийского металлообрабатыщего искусства (II). – AAASH, IV, 1956, с. 261–291; D. Csallány. Byzantinische Schnallen und Gürtelbeschläge mit Maskenmuster. – AAASH, Х, 1962, S. 55–77.

3 J. Werner. Byzantinische Gürtelschnallen des 6. und 7. Jahrhundert aus der Sammlung Diergardt. – K– K– ölner Jahrbuch fülner Jahrbuch fülner Jahrbuch f r Vor-und Frür Vor-und Frür Vor-und Fr hgeschichte, 1, 1955, S. 36–53.

4S. Uenze. Die Schnallen mit Riemenschlaufe aus dem 6. und 7. Jahrh. – Bayerische Vorgeschichtsbl– Bayerische Vorgeschichtsbl– ätter, 31, 1966, S. 144–181.

5 А. К. Амброз. Проблемы раннесредневековой хронологии Восточной Европы (ч. І). – СА, 2, 1971, с. 96–123, рис. 5: 1–17, 19–24; А. К. Амброз. Рецензия: Á. Sálomon, I. Erdély. Das völkerwanderungzeitliche Gräberfeld von Käberfeld von Kä örnye. Budapest. 1971. – СА– СА– , 4, 1973, с. 289–294.

6 В. Ковалевская. Поясные наборы Евразии ІV–ІХ вв. Пряжки. Москва, 1979 (= САИ, Е 1–2).7 P. P. P Somogyi. Typologie, Chronologie und Herkunft des Maskenbeschläge. Zu den archäologischen

Hinterlassenschaft osteuropäischer Reiterhirfen aus der pontischen Steppe im 6. Jarhundert. – A– A– А, 71,1987, S. 121–153

8 Cs. Bálint. Kontakte zwischen Iran, Byzanz und der Steppe. Das Grab von Uc-tepe (Sowj. Azerbajdzan) und der beschlagverzierte Gürtel im 6. und 7. Jahrhundert. – In– In– : F. Daim (Hrsg.) Awarenforschungen, I. Wien, 1992, S. 309–436, Taf. 1–60.

9 V. Varsik. Byzantinische Gürtelschnallen im Mittleren und Unteren Donauraum im 6. und 7. Jahrhundert. – S– S– lА, XL–1, S. 77–108.

10 D. Gh. Teodor. Piese vestimentare bizantine din sеc. VI–VIII în spatiul Carpo-Dunareano-Pontic. A. Catarame cu placa fixa. – AM, XIV, р. 117–129.

14

11 И. О. Гавритухин, А. М. Обломский. Гапоновский клад и его культурно-исторический контекст. – Раннеславянский мир, 3. Москва, 1996.

12 D. Gh. Teodor.Teodor.Teodor Piese vestimentare bizantine…, p. 117–118, fig. 1–4; Đ. Jанковић. Подунавски део области Aквиса у VI и почетком VII века. Београд, 1981.

13 От гледна точка на днешните познания могат да бъдат направени възражения относно тези наименования; J. Werner.Werner.Werner Byzantinische Gürtelschnallen..., S., 37, 40, Karte 1; S. Uenze. Die Schnallen mit Riemenschlaufe..., S. 142, 149–150

14 P. P. P Somogyi. Typologie, Chronologie und Herkunft…, S. 122–124.15 А. Амброз. Проблемы раннесредневековой..., (ч. I), с. 118. Тази терминология може да се

смята за утвърдена сред съвременните руски изследователи: И. О. Гавритухин, А. М. Обломский.Гапоновский клад..., с. 22–24.

16 Cs. Balint. Kontakte zwischen Iran, Byzanz und Steppe..., S. 389–401, 424–429 (Katalog 2).17 N. Fettich. Die Metallkunst der landnehmenden Ungarn. – AH, XXI. 1937; В. Плетньов. Ремъчни

накити от типа Мартиновка във Варненския археологически музей. – Българите в Северното – Българите в Северното –Черноморие, VI. Велико Търново, 1997, c. 75–88.

18 L.V. V. V Pekarskaja, D. Kidd. Der Silberschatz von Martynovka (Ukraine) aus dem 6. und 7. Jahrhundert. Innsbruck, 1994, S. 50–90.

19 А. А. Спицын. Древности антов. – Сборник отделения русского языка и словесности АН – Сборник отделения русского языка и словесности АН –СССР в честь проф. Соболевского. Ленинград, с. 492–495.

20 V. V. V Varsik. Byzantinische Gürtelschnallen…, S. 90–91; само по литература находищата са близо два пъти повече.

21 D. Gh. Teodor.Teodor.Teodor Piese vestimentare bizantine..., Fig. 1–4.22 Г. Г. Г Табакова-Цанова. Късноантичният некропол в местността Стражата край град Плевен.

– ИНИМ– ИНИМ– , III, 1981, с. 102–184; A. Petre. La romanité en Skythie Mineur (IIe–VIIe siècles n.e.). – Recherches archéologiques. Bucarest, 1987; U. Fiedler. Studien zu Graberfeldern des 6. bis 9. Jhts. an der Unteren Donau. – Universit– Universit– ätforschungen zur Prähistorischen Archäologie, B. 11, 1. Bonn, 1992; Й. Гатев. Спасителни разкопки на късноантичен некропол край курорт Русалка, Каварненско. –Археологически вести, 1, 1998, с. 27–31.

23 D. Csallány. Byzantinische Schnallen..., S. 58–60; J. Werner.Werner.Werner Byzantinische Gürtelschnallen…, S. 39–43; S. Uenze. Die Schnallen mit Riemenschlaufe…, S. 177–178; Е. А. Горюнов, М. М. Казанский.К изучению раннесредневековых древностей Нижнего Подунавья (VI–VII вв.). – В– В– : Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983, с. 191–204; E. Riemer. Byzantinische Gürtelschnallen aus der Sammlung Diergardt im Römisch-Germanischen Museum Köln. – Kölner Jahrbuch fülner Jahrbuch fülner Jahrbuch f r Vor-und Frür Vor-und Frür Vor-und Fr hgeschichte, 28, 1995. S. 777–809.

24 Р. Р. Р Спасов. Новопостъпила колекция с находки от ранновизантийската и средновековните епохи в Исторически музей – Кюстендил. – Трудове на научната група Исторически музей, І. Кюстендил, 2001, с. 38–50. За сведенията за все още непубликувани находки от района благодарим на Р. на Р. на Р Спасов. Проверката показа, че две от находките, описани в каталога на J. Werner (вж. бел. 2) като намерени в този район, се оказаха със съвсем различно местонамиране – вж. Инвентарна книга на НАМ.

25 Информация на Ирко Петров от музея в Хасково, на когото благодарим. Някои от находките са публикувани – вж. Д. Аладжов. Археологически паметници в района на Стамболово. Албум. София, 1989.



15

26 Признателни сме на г-жа Д. Коджаманова от Регионалния исторически музей в Кърджали за сведенията.

27 Некрополът на ранновизантийския Филипопол: M. Bospatchieva. The Eastern necropolis of Philipopolis in the light of the latest archaeological investigations. – Thracia, 12. Studia in honorem ChristoM. Danov. Sofia, 1998, p. 147–157. Отделни екземпляри станаха известни след разкопки през 2004 г.г.г– некрополът при Калето (Карасура) до с. Рупките, Чирпанско.

28 В. Антонова. Старобългарски коланни украси от Окръжен исторически музей – Шумен– Шумен– . – ГМСБ– ГМСБ– , ХII, 1986, с. 50–56; С. Станилов. Гарнитури за ремък от Вътрешния град на Преслав. – В: 1100 години Велики Преслав, 1. Шумен, 1995, с. 161–171.

29 Такъв случай ни стана известен сред материалите от градището край Одърци, Добричко. Благодарим на проф. д.и.н. Л. Дончева-Петкова за възможността да се запознаем с материалите. Аналогични се съхраняват и във фонда на ИМ – Перник, благодарим на г-жа В. Паунова за информацията. Подобни случаи: Ђ. Jанковић. Подунавски део…, Т. Т. Т ХVІІ, Т. Т. Т ХVІІ, 2; A. Petre. La romanité en Skythie Mineur…, C 62, B 45.

30 A. Kiss. Das awarenzeitliche gepidische Gräberfeld von Käberfeld von Kä ölked-Feketekapu. – Studien zur Archäologie der Awaren, 5. Innsbruck, 1996, S. 207.

31 V. V. V Varsik. Byzantinische Gürtelschnallen..., S. 78.32 Благодарим на Д. Димитров и О. Рачев за сведенията.33 А. Petre. La romanité en Skythie Mineur..., p. 110–117.34 J. Werner.Werner.Werner Byzantinische Gürtelschnallen…, S. 37, 45–47.35 S. Uenze. Die Schnallen mit Riemehschlaufe…, S. 142–146, 149–152; А. Хараламбиева.

Коланни токи от IV–VII в…, с. 40–43.36 V. V. V Varsik. Byzantinische Gürtelschnallen…, Taf. Taf. Taf VI, VII.37 V. V. V Popović. Les témoins archéologiques des invasions avaro-slaves dans l’Illiricum byzantin. –

Mélanges de l’Ecole Française de Rome, LXXXVII, 1, р. 445–504.38 D. Csallany. Csallany. Csallany Памятники византийского металлообрабатыщего искусства. – AAASH, 2, 1954,

311–348; 3, 1956, 261–291.39 Г. Г. Г Джингов. Тиризис. Акре. Калиакра. София, 1989, с. 27; А. Хараламбиева. Коланни токи от

IV–IV–IV VII –VII – в…, с. 40–41; –41; – В. Парушев. Антични монети от Калиакра. – ИНМВ, 27 (42), 1991, с. 20–31.40 Пример в това отношение са проучените чрез системни разкопки и пълно публикувани

материали от крепости Садовско и Големаново кале и кастела Ятрус – вж. S. Uenze. Die spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien). Münchner Beitrage zur Vor- und Frünchner Beitrage zur Vor- und Frünchner Beitrage zur Vor- und Fr hgeschichte, 43, 1–2. München, 1992; G. Gomolka-Fuchs. Die Kleinfunde. – In: Jarus – Krivina, Band IV, S. 168–178, Taf. 54–70; Idem. Die Kleinfunde und ihre Aussagen zur Bevölkerung von Jatrus. – In: Jatrus – Krivina. Band V, S. 81–105, Taf. 1–5.

41 P. Somogyi. Typologie, Chronologie und Herkunft…, S. 125–130.42 S. Uenze. Die spätantiken Befestigungen..., Band 1, S. 187–192; Band 2, Taf. 11, 130.43 A. Petre. La romanité en Skythie Mineur…, B 14, B 45, B 72.44 М. Ваклинова. Погребение от епохата на Великото преселение на народите. – Проблеми на

прабългарската история и култура, 1. София, 1989, с. 129–142.45 H. Nubar. Ein gotisch-alanisches Grab in Histria. – Dacia, XV, 1971, p. 335–347.46 С. Preda. Callatis. Necropola romano-bizantină. Bucureşti, 1980, p. 132, 137, Pl. XXXIV.XXXIV.XXXIV47 При спасителни разкопки по трасето на АМ “Тракия” бе проучен некропол, принадлежащ

на население, обитавало м. Калето (Карасура) до с. Рупките, Чирпанско. В него бе открит гроб с многосъставна гарнитура. Разкопки на авторите, предстои публикация.

16

48 Ђ. Jанковић. Подунавски део…, Т. Т. Т ХVІІ, 5, 9; N. Åberg. Die Goten und Langobarden in Italien. Uppsala, 1923, Abb. 242–251, 255–257; E. Riemer. Romanische Grabfunde des 5.–8. Jahrhundert in Italien. – Inaugural-Dissertation zur Erlangung Doktorwürde. Rheinische Friedrich – Wilhelms – Universität. Bonn, 1992, S. 228; J. Andrási. A gold-belt from the Ashmolean Museum – Oxford. – In: F. Daim (Hrsg.). Die Awaren am Rand der byzantinischen Welt. Studien zu Diplomatie, Handel und Technologietransfer im FrüFrüFr hmittelalter. Innsbruck, 2000. S. 67–76.

49 M. Schmauder. Vielteilige Gürtelgarnituren des 6.–7. Jahrhunderts: Herkunf, Aufkomen, Trägkreis. – In: F. Daim (Hrsg.). Die Awaren..., S. 15–44.

50 P. Somogyi. Typologie, Chronologie und Herkunft..., S. 130, 135–136, 146–149; Cs. Bálint. Kontakte zwischen Iran, Byzanz und der Steppe. Das Grab von Uc-tepe (Sowj. Azerbajdzan) und der beschlagverzierte Gürtel im 6. und 7. Jahrhundert. – I– I– n: F. Daim (Hrsg.) Awarenforschungen, I. Wien, 1992, S. 309–436, Taf. 1–60. И. О. Гавритухин, А. М. Обломский. Гапоновский клад…, с. 22–36; M. Schmauder.Schmauder.Schmauder Vielteilige GüGüG rtelgarnituren...ürtelgarnituren...ü , S. 17–19.

51 A. Bejan. Un atelier metalurgic din sec. VI e.n. de la Drobeta – Turnu Severin. – AMN, XIII, 1976, p. 257–278; S. Uenze. Gegossene Fibel mit Scheinumwicklung des Bügels in den ostlichen Balkanprovinzen. – In: G. Kossack, G. Ulbert (Hrsg.). G. Kossack, G. Ulbert (Hrsg.). G. Kossack, G. Ulbert Studien zur Vor- und FrüStudien zur Vor- und FrüStudien zur Vor- und Fr hgeschichtlichen Archäologie, II (Festschrift füFestschrift füFestschrift f r J. Werner zum 65. Geburtstag). München, 1974, S. 483–495.

52 М. Даскалов. Калъпи за метални накити и коланни украси (VІ–VІІ в.) от Южна България. – Археология, 1–2, 2004. c. 91–95.

53 В. Йотов. Бронзова матрица за апликации от късноантичната крепост до с. Оногур, Добричко. – Археология– Археология– , 1–2, 1998, c. 72–74.

54 С. Витлянов. Бронзови модели матрици за коланни украси от Преслав. – Преслав, 4. София – Шумен, 1993, c. 166–172.

55 М. Даскалов, Д. Й. Димитров. За производството на накити през VI–VII в. в българските земи. – Археология– Археология– , 3–4, 2001, c. 69–74.

56 В. Плетньов. Матрица за коланни апликации от Североизточна България. – Епохи, 3–4, 1995,c. 133–136; Същият. Ремъчни накити от типа Мартиновка…, c. 75 и сл.

57 A. Haralambieva. Production of Dress Ornaments in the Fortresses and Small Settlements in North Bulgaria during the Period from the 5th till the 7th Century AD. – In: The Roman and Late Roman City. Sofia, 2002, p. 393–397.

58 Запознаването с тези материали бе възможно благодарение на колегиалното съдействие на Ирко Петров от ИМ – Хасково, за което отново благодарим. Отделни находки са публикувани: Б. Томова.Археологически материали от разрушената крепост над с. Нова Надежда, Хасковско. – Археологически – Археологически –вести, 1, 1999, c. 23–24; М. Даскалов, Б. Думанов. Метални предмети от периода VІ–V–V– ІІ в. във фонда на ИМ – Хасково. – Известия на Историческия музей Хасково, 2, 2004, с. 193–206.

59 Т. Т. Т Герасимов. Колективни находки на монети през 1934, 1935, и 1936 г. г. г – ИБАИ– ИБАИ– , ХI, 1937, c. 322.

60 На това не противоречат и находки от гробове на некрополите Суук-Су и Калатис, където подобни украси са намерени с монети от първата половина на VІ в. Особено внимание на това обръщат P. P. P Somogyi, Cs. Bálint, M. Schmauder (Schmauder (Schmauder вж. съответните бележки по-горе).

61Най-красноречиви в това отношение са крепостите Садовско и Големаново кале, Голеш и Ветрен– In: S. Uenze. Die spätantiken Befestigungen... За датировката – вж. За датировката – вж. За датировката – J. Jurukova. Trouvailles monétaires de Sadovetz. – In: – In: – S. Uеnze. Die spätantiken Befestigungen..., S. 279–328; Г.Г.Г Атанасов, Ив. Йорданов. Средновековният Ветрен на Дунав. Шумен, 1994, с. 41–42, 47; G. Atanasov. Martyrium ′ΑΓΙΑΣΜΟΝ



17

dans le castel basbyzantin près village Golech, région de Silistra (communication préliminaire). – In: – In: –Ch. Choliolcev, R. Pillinger, R. Harreither (Hrsg.). Von der Scythia zur Dobrudža. – Miscellanea Bulgarica, – Miscellanea Bulgarica, –11. Wien, 1997, p. 127–139.

62 Вж. бел. 45; P. P. P Somogyi. Typologie, Chronologie und Herkunft..., S. 134–138.63 M. Schmauder.Schmauder.Schmauder Vielteilige Gürtelgarnituren..., S. 18; при споменатите по-горе разкопки през

есента на 2004 г. г. г на некропола край с. Рупките в един от гробовете бе намерена монета – семифолис на император Юстиниан (527–565), отсечена в периода 538–542 г. (г. (г определена от ст.н.с. д-р Д. Аладжова, за което ú благодарим). Тази находка напълно потвърждава нумизматичните данни от Суук-Су и Калатис.

18

DER GÜRTEL IN DEN BYZANTINISCHEN PROVINZEN DES SÜDLICHEN DONAURAUMS – 6.–7. JHS.

METODY DASKALOV, KATJA TRENDAVILOVA / SOFIA

Die Untersuchung beschäftigt sich mit einer wenig erforschten Gruppe von Metallfunden aus dem 6.–7. Jhs. – es handelt sich um Gürtelteile: Schnallen, Beschläge und Gürtelenden.

Es kommen am meisten Schnallen Typ „Sucidava“ vor (Abb. 1). Sie erschienen in den ersten Jahrzehnten des 6. Jhs. und wurden bis zu seinem Ende gebraucht.

Die Schnallen Typ „Salona-Histria“, „Papa“, „Sirakus“ kommen seltener vor (Abb. 2). Ihr Erscheinen weist auf das Ende des 6. – die ersten Jahrzehnte des 7. Jhs. hin.

Das Entstehen der zusammengesetzten Gürtel (mit seitlichen Hängeriemen, Applikationen u.a.) ist auf Grund von vergleichenden Materialien bzw. numismatischen Angaben in die Jahrzehnte um die Mitte des 6. Jhs. zu datieren. Sie fanden jedoch in der 2. Hälfte des 6. Jhs. besondere Verbreitung.

Die Gürtel wurden im südlichen Donauraum hergestellt; sie gelangten aber durch den Handel in nahe und ferne Länder.


19

СРЕБЪРНИТЕ НАКИТИ ОТ ГРОБ 3 НА РАННОСРЕДНО-ВЕКОВНИЯ НЕКРОПОЛ ПРИ С. ЧЕРНА, ДОБРИЧКО

БОЯН ТОТЕВ, ОЛГА ПЕЛЕВИНА / ДОБРИЧ, ВАРНА

През 1985 г. при разкоп-ките на тракийския некропол до с. Черна, Добричко1, Ив. Василчин проучва и 21 раннос-редновековни гроба2. Най-богат е гроб 3 – безурново трупо-изгаряне. Гробният инвентар включва гърне, железен нож, чифт бронзови обеци с висулки от три кухи сфери, посребрено бронзово огледало, две сребър-ни апликации и силно деформи-ран сребърен предмет (обр. 1)3.

Най-често коментираните находки от този гроб са сребър-

ните апликации4. Те са лети, конвексни, кухи, с правоъгълна основа. Украсени са с по една релеф-на четирилистна розета, между листата на която са вписани четири трилистника с върховете нагоре. В долната си част апликациите имат тесен гладък бордюр (обр. 2). Размери: височина – 1 см; основа – 1,8 х 1,7 см5.

Апликациите са определяни от различни ав-тори като коланни детайли6, копчета7 и мъниста8. Разликите в интерпретацията са предизвикани пре-ди всичко от неизяснения им начин на прикрепва-не. Вследствие на това бе изказано мнение, че ап-ликациите са били недовършени или повредени и поставени в гроба “не как принадлежности к одеж-де, а в качестве погребального дара”9.

Обр. 1. Гробният инвентар на гроб 3 от Черна

Обр. 2. Сребърни апликации от гроб 3 от Черна

20

В последните години станаха извест-ни и други находки, които са много близ-ки по форма и украса до апликациите от Черна. Всички те са случайно открити на територията на Североизточна България. Три от тях са сребърни, две – бронзови, а една – оловна. Едната от бронзовите апли-кации е запълнена отвътре с медна сплав (обр. 3). Размери: височина – от 0,8 до 1,1 см; основи – от 1,5 до 1,9 см. Схемата на орнамента е аналогична на тази от Черна. Различия се наблюдават само в трактовка-та на трилистника10.

Случайното намиране на тези апли-кации и невъзможността и при тях да се определи начинът на прикрепване досега не позволяваха да се обясни предназначението им.

През 1962 г. в околностите на с. Хърсово, Шуменско, случайно са открити два гроба с

трупополагане. От гробния инвентар на единия в Историческия музей в Шумен*

постъпва желязно ножче, недобре запазена бронзова обеца, украсена с кухи сфе-ри, и две сребърни гривни. Гривните са плоски, с нисък надлъжен ръб по средата и с отворени, леко разширени краища. Имат диаметър 6,2 см и тегла – 32,52 и 30,44 гр. (обр. 4)11. В специално гнездо в центъра на всяка от тях е припоена апли-кация, аналогична по размери и орнамент на намерените в гроб 3 на некропола до Черна (обр. 5, 6). Гнездото е малко по-голямо от основата на апликацията (обр. 6: 1). Ръбът от запояването е допълнително зачистен от припоя (обр. 6: 2). В кухината на едната апликация има топче, издаващо звук при разтърсване на гривната.

Находката от Хърсово категорично решава въпроса за начина на прикрепване и предназначението на двете апликации от Черна. Тя обяснява и какво представля-ва силно деформираният от огъня “сребърен предмет” от същия гроб12. Той частич-но е запазил формата на гривна (обр. 7). При внимателен оглед личат уширението в единия край и по-голямата част от гнездото за апликацията в средата, а също така и залепнала част от друг, вероятно подобен сребърен предмет (обр. 8). Размерите на “предмета” са много близки до тези на гривните от Хърсово, а теглото му заедно с това на апликациите е 58,20 гр. При положение, че общото тегло на двете гривни от Хърсово е 62,96 гр., можем със сигурност да твърдим, че в гроб 3 от Черна са се

Боян Тотев, Олга Пелевина • СРЕБЪРНИТЕ НАКИТИ ОТ ГРОБ 3...

Обр. 3. Апликации от гривни – Обр. 3. Апликации от гривни – Североизточна България

* Използваме случая да изкажем благодарност на колегите от Исторически музей Шумен – Георги Атанасов, Станимир Стойчев и Стела Дончева, които направиха възможна настоящата статия.

намирали две сребърни гривни, ана-логични на тези от Хърсово.

От ранносредновековни нек-рополи в България, а и извън нея, не са ни известни подобни накити. Уникалността на тези находки ни дава основание да ги обособим в отделен тип гривни Хърсово-Черна. Липсата на аналогии затруднява точното датиране на този тип грив-ни. Според погребалния обред и гробните находки И. Василчин да-тира некропола при Черна от края на VIII до първото десетилетие на X в.13 За да стесним, по възмож-ност, тази дата, ще разгледаме на-мерените заедно с въпросните сре-бърни гривни находки. В Черна и Хърсово те са обеци, украсени с кухи сфери (обр. 9: 1, 2)14. Такива са познати от ранносредновековни-те некрополи край с. Топола (гроб 378 – трупоизгаряне)15 и Хитово-2, Добричко (гроб 60 – трупоизгаря-не)16, с. Ножарево, Силистренско (гроб 178 – трупополагане)17, с. Кюлевча, Шуменско (гроб 89 – тру-пополагане)18, с. Галиче, Врачанско (гроб 73 – трупоизгаряне)19 в България и Сату Ноу I20 в Румъния. На базата на подобни накити от Салтово-маяцката култура21култура21култура сред българските археолози е прието този тип обеци да се датира във втората половина на VIII–IX в.22

Откритите в България обеци, спо-ред нас, значително се различават от салтовските по елементите на украсата и почти двойно по-големи-те си размери (обр. 9: 3). Това дава основание за съмнения в досегашна-

Обр. 4. Сребърни гривни от гроб до с. Хърсово, Шуменско

Обр. 5. Детайл от гривна от Хърсово – апликацията

Обр. 6. Детайли на гривните от Хърсово (технологични особености):

1 – гнездото за поставяне на апликацията; 2 – ръбът на спойката

Обр. 7. Сребърен предмет и апликации от гроб 3 от Черна


21

22

та датировка на откритите в България обеци с кухи сфери. Тя би могла да бъде уточнена благодарение на брон-зовото посребрено огледало, което е открито заедно с подобни обеци в гроб 378 (трупоизгаряне) в некропола край с. Топола. То е определено като „сал-товско” и отнесено към огледалата от тип 5 на Дмитриевския некропол23. Посочените паралели24 значително се различават по начина на изработка, а и по украсата от огледалото от Топола. Неговата орнаментална схема е близка до тази на една от представените апликации за гривни (обр. 10). Такъв стил на украсата е характерен за предметите от групата Врап-Ерсеке от края на VII – началото на VIII в.25

Важна за датирането на гривните находка е и огледалото от Черна26. То също е погрешно определено като салтовско27. Неговата украса от релефни скачени кръг-чета не се среща върху нито едно от известните ни салтовски огледала28, но е ха-рактерна за щампованите фалери (кръгли апликации от конска сбруя), открити в катакомба 52 на Дмитриевския некропол29 и в некропола в Галиат, Северен Кавказ (обр. 11)30. Те са датират най-късно в началото на VIII в. Тези данни косвено сви-детелстват, че началото на производството на този тип гривни трябва да се отнесе към края на VII в. и не по-късно от първата половина на VIII в.


Обр. 8. Гнездо за апликация в средата на сребърния предмет от гроб 3

Обр. 9. Обеци, украсени с кухи сфери: 1 – чифт обеци от гроб 3 от Черна; 2 – обеца от Хърсово; 3 – обеци от Салтово-маяцката култура (по С. А. Плетнева)


23

Огледалото, големите обеци с кухи сфери и сребърните гривни от гроб 3 в Черна са предмети, характерни за женския тоалет. Въпреки разликата в обряда това се отнася и за находките от Хърсово. Богатството и разнообразието на даровете в тези два гроба се откроява на фона на скромния инвентар в проучените досега раннобългарски езически некрополи. Засега това са най-представителните женски гробове, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи.

1 Л. Бобчева. Тракийски некрополи при селата Крагулево и Черна, Толбухински окръг. – ИНМВ, 11 (26), 1975, с. 123 и сл.

2 И. Василчин. Двуобреден езически раннобългарски некропол при с. Черна, Толбухински окръг. – Проблеми на прабългарската история и култура, 1. София, 1989, с. 198–213.

3 Пак там, с. 207–208, обр. 2, 3.4 Ст. Ст. Ст Станилов. Памятники аварского типа в староболгарской культуре. – Проблеми на

прабългарската история и култура, 3. Шумен, 1997, с. 188; Същият. Художественият метал на езическа България (VII–IX век). Опит за емпирично изследване. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”. София, 2001, с. 12; М. Даскалов.Към хронологията на ранносредновековните езически некрополи в Североизточна България и Добруджа. – Добруджа, 14–16, 1997–99, с. 142.

5 Апликациите се съхраняват в Историческия музей в Добрич, инв. № Ас 2531.6 Ст. Ст. Ст Станилов. Памятники аварского типа…, с. 188.7 Ст. Ст. Ст Станилов. Художественият метал на езическа България…, с. 12.8 М. Даскалов. Към хронологията..., с. 142.9 Ст. Ст. Ст Станилов. Памятники аварского типа…, с. 188.10 Апликациите се съхраняват в частна колекция.11 Гривните се съхраняват в Регионалния исторически музей в Шумен, инв. №№ 524 и 525.12 Сребърният предмет се съхранява в Историческия музей в Добрич, инв. № Ас 2530.13 И. Василчин. Двуобреден езически..., с. 207.14 Обеците от Черна се съхраняват в Историческия музей в Добрич, инв. № Ас 2527; обецата от

Хърсово – в Регионалния исторически музей в Шумен, инв. № 523.15 М. Даскалов. Към хронологията..., с. 140.16 В. Йотов. Ранносредновековните некрополи в с. Хитово № 2 и № 3 (нови данни). – Проблеми

на прабългарската история и култура, 3. София, 1997, с. 170, табл. V, гроб 60.

Обр. 10. Орнаментални схеми: 1 – бронзово посребрено огледало от Топола; 2 – сребърна апликация от гривна от Североизточна България

Обр. 11. 1. Бронзово посребрено огледало от Черна; 2. Щампована фалера от катакомба 52 на

Дмитриевския некропол (по С. А. Плетнева)

24

17 Р. Р. Р Рашев, Ст. Ст. Ст Станилов. Раннесредневековый могильник у с. Ножарево, Силистренский округ. – Проблеми на прабългарската история и култура, 1. София, 1989, с. 218–220, обр. 6.

18 Пак там, с. 139, обр. 86: 22 а-в.19 Ж. Въжарова. Славяни и прабългари (по данни на некрополите от VI–XI в. на територията

на България). София, 1976, с. 244, обр. 152: 5, 6.20 B. Mitrea. Şantierul arheologic Sata Nou, necropola feudală timpurie nr. 1. – MCA, VII, 1961, p.

555, fig. 6: 2.21 С. А. Плетнева. На славяно-хазарском пограничье. Дмитриевский археологический комплекс.

Москва, 1989, рис. 57 – обеци тип 4.22 М. Даскалов. Към хронологията..., с. 140; Р. Р. Р Рашев, Ст. Ст. Ст Станилов. Раннесредневековый

могильник у с. Ножарево…, с. 220.23 М. Даскалов. Към хронологията..., с. 146.24 С. А. Плетнева. На славяно-хазарском..., с. 102, рис. 52.25 J. Werner. Der Schatzfund von Vrap in Albanien. Wien, 1989; P. Stadler. Ausgewählte awarische

Bronzegusse als Paralelen zu Gürtelbeschlägen von Vrap und Erseke. – In: J. Werner. Der Schatzfund von Vrap in Albanien. Wien, 1989; Ст. Ст. Ст Станилов. Паметници на металопластиката от VIII–IX в. в България. – Проблеми на прабългарската история и култура, 1. София, 1991, с. 181–197; Същият. Памятники аварского типа…, с. 227, табл. I.

26 Огледалото се съхранява в Историческия музей в Добрич, инв. № Ас 2528.27 И. Василчин. Двуобреден езически..., с. 205; М. Даскалов. Към хронологията..., с. 146.28 С. А. Плетнева. На славяно-хазарском..., с. 100–104, рис. 51–54; О. В. Иченская.

Орнаментация зеркал Салтовского могильника. – В: Новые памятники древней и средневековой художественной культуры. Киев, 1982, с. 151–163, рис. 1–3; В. С. Аксенов. Старосалтовский катакомбный могильник. – Vita Antiqua, 2, 1999, с. 137–149 и др.

29 С. А. Плетнева. На славяно-хазарском..., с. 85, рис. 40.30 I. Erdéyi. Az avarság és Kelet a régészeti források tükrében. Budapest, 1982, Abb. 33.

SILVER ADORNMENTS FROM GRAVE 3 OF THE EARLY-MEDIАEVAL NECROPOLIS BY THE VILLAGE OF CHERNA,

DISTRICT OF DOBRICH BOYAN TOTEV, OLGA PELEVINA / DOBRICH, VARNA

The authors present a new interpretation of the function of the silver appliqués from grave 3 from the mediaeval necropolis near to the village of Cherna, District of Dobrich. It is based on two unpublished till now silver bracelets with identical decoration from a grave near to the village of Harsovo, District of Shoumen and several similar appliques, which were found by chance. The two appliques and the damaged in form silver object from grave 3 from the village of Cherna necropolis are remnants of bracelets, melted during the corpse’s burn during the funeral.

It was corrected also the opinion that was accepted till now for some very close Saltovo parallels with the other part of the burial gifts – a mirror and earrings and it is suggested an earlier date for their producing and usage – the end of 7th and the first half of 8th c.


25

МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

ТОТЮ ТОТЕВ / ШУМЕН

Представеният в следващите редове паметник днес е притежание на Данчо Н. Йорданов от Шумен1. Намерил го е случайно преди много години в югоизточните околности на с. Златна нива, Шуменско, недалеч от м. “Окопа”2. Не е без значение, че находката произхожда от район с отдавна влязла в археологическата литература група паметници на българската езическа култура като “девташларите”3. Преди близо двадесет години Р. Рашев е проучил там един много интересен култов паметник на езическа България4. Значимостта на разглежданата находка е вън от всякакво съмнение. Нека бележките за нея бъдат приети като скромен израз към паметта на приятеля, археолога, изследователя и големия човек – проф. Александър Кузев.

Предметът представлява отлята от мед кръгла плочка с диаметър 2.5 см и дебелина 1.2 мм (обр. 1). Краищата са леко заоблени, а плоските ú страни – сравнително добре изгладени. При намирането е била поктира от корозирал пласт със зелен цвят, който притежателят ú отстранил по физически начин. Тогава на една от страните на плочката се откроил с очертанията си дълбоко врязан знак – ипсилон с две отвесни хасти IYI с височина 2.3 см.

Обр. 1. Меден печат матрица с врязан ипсилон с отвесни хасти от Златна нива – фотография и рисунка

26

Тотю Тотев • МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН...

Първоначално плочката не е имала отвор за нанизване и носене на гърдите като пандантив. Приспособяването за тази цел е дело на намервача и това ни поставя пред нелекия въпрос за първоначалното ú предназначение и използване.

Безспорно е, разбира се, че плочката е служела заради знака си, който е врязан едностранно. Примерите с метални находки, върху които го срещаме, не са един или два и на тях няма да се спираме. В почти всички публикации за знака акцентите са поставени главно за изясняване на неговия смисъл и предназначение, на хронологическото му отнасяне преди и след покръстването на Първото българско царство. А също така и на неговото изобразяване – било то самостоятелно или пък заедно с други езически или християнски знаци и символи. По някои от тези въпроси не един път съм изразявал и отстоявал мнението си, но задачата ми тук е да включа още една интересна находка от района на Плиска в научно обращение и да обърна внимание върху него на занимаващите се с този забележителен в много отношения старобългарски знак5.

Обр. 2. Меден печат – матрица с ипсилон с отвесни хасти от Златна нива (преди пробиване на отвора за провесване като пандантив)

Едностранното и самостоятелно изобразяване на знака върху разгледаната плочка без пробит отвор или “ухо” за провесване при носене определено насочва, че в случая се касае за меден модел матрица (обр. 2), който е бил използван за системно възпроизвеждане на знака (IYI) върху различни предмети, главно на пандантиви за носене като апотропеи през езическия период на Първото българско царство6. За този период определено говори и средата, в която, макар и случайно, е намерен7.


27

1 Роден в с. Златна нива (турското наименование Текер), Шуменско. Данчо Н. Йорданов е строителен работник и повече от 20 години живее в гр. Шумен, ул. Съединение № 122.

2 С това име “Окопа” местните жители наричат земленото укрепление на първопрестолна Плиска.

3 К. Шкорпил. Мегалитические памятники. – ИРАИК, Х, 1905, с. 377, табл. ІІІ, LХХІ, с. 2; Р. Р. Р Рашев. Девташларите – мегалитни паметници на българската езическа култура. – Плиска – Преслав, 5. Шумен, 1992, с. 16–30.

4 Р. Р. Р Рашев. Езически култов паметник при Златна нива. – Проблеми на прабългарската история и култура, 2. София, 1991, с. 209–218.

5 Т. Т. Т Тотев. Един бронзов медалион със знаци от Преслав. – Археология, 2, 1967, с. 36; За една група метални печатчета – амулети от Преслав – Проблеми на прабългарската история и култура, 1. София, 1989, с. 371, обр. 2: а, б; Ж. Аладжов. Нов медальон със знаци. – Нумизматика, 3, 1981, с. 28–30; Същият. Ранносредновековни амулети от Дръстър. – ИНМВ, 24 (39), 1988, с. 81–82, табл. 1 – ІІ; Същият. Ранносредновековни оловни медальони от североизточните български земи – Нумизматика, 2, 1988, с. 24, обр. 1; Д. Овчаров. За прабългарските амулети. – МПК, 1, 1977, с. 11–14; В. Бешевлиев. Първобългарски амулети. – ИНМВ, ІХ (ХХІV), 1973, с. 53 и сл.; Т. Т. Т Тотев. За една група бронзови амулети с фланкиран с вертикални хасти ипсилон от Североизточна България. – Проблеми на прабългарската история и култура, 2, София, 1991, с. 8–10, обр. 4: а, б; В. Бешевлиев. Значението на първобългарския знак (IYI). – ИНМВ, ХV (ХХХ), 1979, с. 17–24. Същият. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981, с. 71; V. Beshevliev. Miscellanea protobulgarica. – ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 17–22; Ж. Аладжов. За култа към Тангра в средновековна България. – Археология, 1–2, 1983, с. 82–83; М. Москов. Прабългарски рунически знак за теонима Тангра. – Старобългаристика, 2, 1990, с. 15–22; Същият. За тълкуването на знака като графичен израз на понятието “бог”, “върховен бог” – срв. – П. Петрова. За произхода и значението на знака “ипсилон” и неговите дофонетични варианти. – Старобългаристика, 2, 1990, с. 43–49; Р. Р. Р Рашев. За хронологията и произхода на знака “ипсилон” с две хасти. – В: Приноси към българската археология, І. София, 1992, с. 96–102; Г. Г. Г Дзанев. Ранносредновековни християнски паметници от Абритус (за значението на старобългарския знак IYI). – Плиска – Преслав, 8, 2000, с. 224–228.

6 Повече подробности за датата на находката – вж. Р. Р. Р Рашев. Езически култов паметник …, с. 209–218.

7 Някои наблюдения за знака и негови успоредици и предположения относно смисъла му се съдържат в една още неотпечатана моя работа на друго място.

28

A COPPER SEAL – MATRIX WITH THE SIGN IYITOTYU TOTEV / SHOUMEN

A circular copper plaque with an engraved Early-Bulgarian sign – IYI is published in this article. The author suggested that the plaque was used as a matrix for reproducing of this sign over some other copper objects (mainly pendants), which were carried over the chest for protection of evil energy. It was found by chance nearby the village of Zlatna niva, District of Shumen and dated ca. late 8th–9th–9th th c.

Тотю Тотев • МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН...

29

ПОЛОВИН ЗВЪНЕЦ (ПРИНОС КЪМ ПРОУЧВАНЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ЗВЪНЯЩИ

АМУЛЕТИ ОТ VІІ–ХІ В.)

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ / СОФИЯ

Във фондовете на музеите и в частните колекции в България се съхраняват много звънци и камбани, голяма част от които се датират в ранното средновековие. Публикациите за тях са малко. Обобщаващ коментар в посока семантичната му характеристика има само за един звънец1. Преди няколко години на конференция във Велико Търново във връзка с многократно коментираната тема за така наречения “лицев езически образ” докладвах и звънец със стилизирани човешки лица2. Тук ще спра вниманието върху звънци, които имат половината от обичайната сфероидна или капковидна (крушовидна) форма. С изключение на работата на Ст.С изключение на работата на Ст.С изключение на работата на Ст Витлянов за намерената от него във Велики Преслав украса от конска сбруя не са ми известни други мнения по темата3.

От наличните паметници не може да се изгаради строен типологичен ред и за това според морфологичните им белези ги разделям на няколко групи. Сравнени са с паметници от частната колекция “Камбана” във Вършец.

І. Първата група се обособява по най-близката си прилика с целите звънци (те наистина като че ли са тяхна разполовена форма) – 3 броя.

І. 1. Звънец от старобългарския езически некропол при гара Разделна, Варненско (табло I. 1)4

Звънецът не е открит в гроб, а при разкопаване на пространството между гробовете в квадрат 12 W5. Лят е от бронз. Има крушовидна форма (Има крушовидна форма (Има крушовидна форма размери (размери ( 32 размери 32 размери Х 20 Х 20 Х мм), елипсовиден петлик и много прилича на разделен на две по вертикалната ос звънец. Според мен е имитация, защото не може да изпълнява функцията на звънците. Отзад формата е отворена. Няма следи от припой, което не позволява да се приеме, че правата стеничка е паднала. Освен това ръбът там е заоблен и при опит да бъде споена права стеничка от ламарина тя не би могла да прилепне плътно към него. Долу няма следи от прорез, през който да излиза звукът, през който да излиза звукът, през който да излиза звукът а само имитация от вълниста вдлъбната линия, отстрани с две симетрични на “вълната” чертици. В колекция “Камбана” има цели звънци, чиито прорези са “засечени” по същия начин (табло I. 1: а),а),а и това наблюдение е важен аргумент за извода, че “звънецът” от Разделна наистина представлява имитация на “половин” звънец. В този смисъл най-вероятно те са замествали звънящите и са били натоварени с тяхната семантика, независимо къде са висяли.

30

Звънецът от Разделна няма преки аналогии сред подобни паметници на Долния Дунав, нито пък сред такива в ранносредновековните археологически култури по цялото евразийско пространство, които са близки на старобългарската. Датировката му е в рамките на българското езичество от края на VІІ до третата третина на ІХ в. и най-вероятно е синхронен на гробовете в некропола.

І. 2. Звънец от старобългарското селище при с. Ветрен, Силистренско (табло I. 2)6

Има закръглена форма (размери 27 Х 20 мм), в средата с два кръгли отвора. Подобно на звънеца от Разделна няма задна плоска стена. Звънецът е лят от тъмен бронз или мед. Веднага възниква съмнението дали това наистина не е половината от сферичен “цял” звънец, изработен от две споени после части. Наблюдението без технически средства не показва следи от припой (не е изключено да е имало). Сред целите звънци с подобна форма не се забелязват произведени по технология, която да изисква отливането на две половини, а след това тяхното спояване. Затова смятам, че звънецът от Ветрен е имал споена задна плоска стена и наистина представя половината форма. Може да се предположи също така, че е нямало подобна стена, а “половинката” е използвана само за пандантив, като звънеца от Разделна.

І. 3. Звънец от Вътрешния град на Велики Преслав (табло I. 3)7

По форма и размери (31 Х 18 мм) е почти еднакъв със звънеца от Разделна. Различава се само по дългите страни, които не са кон-кавни, а прави. Той също е лят от бронз, със следи от позла-та по вдлъбнатите части. Петликът за окачване е кръгъл, свързан с корпуса посредством два бордюра на шийка-та. Изрезът долу е твърде дълъг – за-ема почти три чет-върти от основа-та. Отзад формата също е отворена, липсва правата сте-ничка, а с просто око и тук не се виж-

Станислав Станилов • ПОЛОВИН ЗВЪНЕЦ...

Табло I. 1. Звънец от некропола Разделна, Варненско; 1: а. Звънец от колекция “Камбана” – Вършец, Монтанско; 2. Звънец от

Ветрен, Силистренско; 3. Звънец от Велики Преслав.


31

Табло II. 1. Звънец от Велики Преслав; 2. Звънец от фонда на Регионален музей – Враца.

да припой. Лицевата повърхност на звънеца е украсена със симетрични мотиви в плитък релеф – цяла палмета и две полупалмети, обърнати с върховете една към друга в рамка. Палметите имат типичните белези на венчелистния византийски стил, характерен за Х в, в което време несъмнено се датира паметникът.

ІІ. Във втора група “половин” звънци включвам два паметника, намерени в зони, отдалечени доста една от друга.

ІІ. 1. Звънец от Велики Преслав (табло II. 1)Има крушовидна форма (размери 43 на 27 мм) с декоративен ръб и маншет в

основата. Няма прорез. Топчето е метално, вероятно също от мед или пък от бронз, ако се съди по звука. Направен е от мед, вероятно кован на матрица, а задната стена е изрязана от ламарина. Петликът е от тел, споен преди да се монтира задната стена. В този си вид звънецът напомня цветна пъпка преди разпукване (?). Особен акцент представлява маншетът, който свързва паметника с голяма група звънци, които ще коментирам по-долу.

При липсата на сигурната със своята стилистична характеристика украса датировката на този звънец би могла да се определи по сходните морфологични белези с тези на горния (І. 3).

ІІ. 2. Звънец с неизвестно местонамиране от Северозападна България (табло II. 2)8

Формата му е капковидна, силно издължена, с декоративен ръб по средата, с маншет и напомня цветна пъпка (размери 32 Х 17 мм). Направен е от мед. Корпусът е кован на матрица. Плоските стени са изрязани от ламарина и заедно с петлика и пръстена от обла тел са споени с бял припой. В гънката между шийката и корпуса има следи от дебела позлата. На силно ерозиралата задна стена се вижда част от гравирана с острие геометрична фигура, която е заемала близо две трети от плоскостта. Прорезът е къс. Заема само долната страна на корпуса и завършва с кръгчета, както на много стандартно лети звънци с кръгла или крушовидна форма. С вече изказаните по-горе основания звънецът може да се датира в Х в.

32

Последните два звънеца, които ще бъдат разгледани по-долу, може да се определят като “преходна” форма на немалко от звънците от колекция “Камбана”, Вършец. Подобен на тях е намерен заедно с ювелирни инструменти. Произхожда от местността Долните ливади при с. Попица, Врачанско.

ІІІ. Седем звънеца от колекцията “Камбана”.Според несигурните сведения на колекционера те произхождат от Северозападна

България. Всички имат издължена капковидна форма, но са моделирани на надлъжни плоскости и още повече напомнят цветна пъпка. Направени са от мед. Корпусите са ковани на матрица или изразяни от ламарина. Задните стени са споени. Имат телени петлици и пръстенчета. Сред седемте екзампляра няма съвсем еднакви.

ІІІ. 1. Най-близо до формите на предходната група е звънецът (табло III. 1), който завършва със заострена основа (размери 37 Х 20 мм). Корпусът му има надлъжен ръб и е моделиран от двете страни с по три плоскости. Прорезът е къс, с кръгчета в краищата и разположен в основата, по един от ръбовете.

ІІІ. 2. Друг звънец (табло III. 2) повтаря формата на предходния и има почти същите размери (37 Х 21 мм). Разликата е в елипсовидната (незаострена) широка страна. Прорезът се намира в основата, където задната пластина е споена с корпуса. Освен това е по-дълъг и завършва с елипсовидни краища.

Тези два звънеца имат една „преходна” разновидност. ІІІ. 3. Третият звънец (табло III. 3) има освен страничните надлъжни плоскости

и задна, която “свива” плоската стена на гърба. Заради нея гърбът не е само изрязан от ламарина, а кован на матрица и то заедно с половината от широката надлъжна плоскост, така шевът минава по нейната среда. Прорезът пък се образува от изрези в долната част на двете половини. Петликът е от обла тел. Заедно с пръстенчето е залят в основата си с олово или калай и старателно загладен. Симетрията на плоскостите е добре съобразена. Размерите са забележимо намалени (34 Х 37 мм). Целият звънец е покрит с дебела позлата (опадала на места). В първоначалното си състояние звънецът вероятно е бил доста изящен. Вътре в корпуса има стъклено топче.

Звънците, чийто характерен белег е надлъжен ръб по средата на корпуса, имат и един по-различен паралел. Това е пандантив (размери – 33 Х 16 мм), открит при разкопки на Западната крепостна стена в Плиска (табло III. 3: а)9. Морфологично и технологично той повтаря два звънеца от групата и стои съвсем близко до третия. Няма обаче прорез и вътре не се чува звук на търкалящо се топче. Възможно е при патинирането топчето да е залепено вътре и тогава пандантивът ще се окаже звънец без прорез, подобно на намерения във Велики Преслав. Пандантивът е кован от мед и монтиран с бял припой. Горната половина и основата му са декорирани с гравирано антропоморфно изображение, което прилича едновременно на човешко лице с корона и на лъвска муцуна с кичуреста грива, формирала короната. Носът и устата обаче са предадени като муцуна на глиган – плосък нос, кръгли ноздри и



33

Табло III. 1–8. Звънци от колекция “Камбана” – Вършец, Монтанско; 3: a. Пандантив от Плиска

34

стърчащи от устата нагоре глиги (?). Между тях от устата излиза петликът от плоска тел, напомнящ на език. Стилистиката на изображението се идентифицира трудно. Трактовката напомня германската орнаментика от VІІІ–ІХ в. или норманската от ІХ–ХІ в., но без характерните преплитания на ивиците. Струва ми се, че това е разновидност на звънец, декориран през Х или ХІ в. от майстор, който е познавал неизвестни образци вън от стилистиката на старобългарската култура.

ІІІ. 4–7. Четирите звънеца в тази група се различават от досега коментираните по това, че подобно на така наречената по-горе “преходна” форма имат маншети при петлика и като че ли имитират зелената чашка на цветна пъпка.

Представям ги със съответните им характеристики.ІІІ. 4. Звънец (размери 41 Х 18 мм, табло III. 4) Наподобяващ цветна пъпка с прибраните по формата дълги островърхи

листа и подаващите се под тях върхове на другите листа от вътрешния ред на “цвета”. В някои от гънките добре личат следи от позлатата.

ІІІ. 5. Звънец (размери 41 Х 24 мм, табло III. 5) Оформен с пет надлъжни и леко конкавни плоскости, а челото на върха е

почти гладък трапец с прорез, извит на дъга и кръгчета в двата края. ІІІ. 6. Звънец (размери 47 Х 23 мм, табло III. 6) С пет надлъжни плоскости, като продължението на горните от тях разчленява

челото на три. Прорезът е тесен и върви по шева между корпуса и плоската задна стена.

ІІІ. 7. Звънец (размери 46 Х 24, табло III. 7) Почти идентичен с предходния. Разликата е, че теленият петлик, който е завит

като волута, не е вкаран в корпуса, а е споен към гърба и основата. Последните четири звънеца имат пряка аналогия сред паметниците от

Дворцовия манастир във Велики Преслав, където културните отлагания са изключително в рамките на развития етап на старобългарската култура. Става дума за пандантив (звънец), представен в публикацията за този обект, който обаче е оставен без коментар. Въпреки не съвсем ясно отпечатаната фотография добре се различават силуетът, надлъжните плоскости, маншетът и тристенното чело10. Т. Тотев го датира в ІХ–Х в. с монети на Лъв VІ Мъдри (886–912), Константин VІІ Багренородни (913–959) и Роман І Лакапин (919–944)11. Така звънците с “половин” форма, изработени с коване и припояване, които в различна степен имитират цветна пъпка, могат да бъдат определени като паметници, свързани със старобългарската материална култура. Същата оценка трябва да получат и останалите паметници от групата. Всички те нямат аналогии извън територията на Долния Дунав.

Формата “половин” звънец е пряко свързана с една друга група паметници, коментирани още през тридесетте години от А. Салмони12. Това са апликации, определени като “украси за конска сбруя”. Те имат сърцевидна или листовидна форма, в средата на която е вписан “половин” звънец. Еталонен паметник за



35

модела е листовидната апликация от музея в Минусинск, в средата на която има половин звънец, и то представен с прореза в профил, а наоколо върви симетричен вълнообразен повлек с гроздове в извивките (табло IV. 1). Друга, по-голяма апликация с подобен “сюжет” има “половин” човешка глава във фас, която е куха с топче вътре, т.е. също е звънец (табло IV. 2). Двата паметника показват несъмнени стилови белези на художествения метал от времето на династията Тан в Китай, откъдето се разпространяват в Евразия и кръглите звънци. А. Салмони посочва още две листовидни апликации за конска сбруя от Южна Русия. В центъра имат капковидни издатини с кръгли дупчици (табло IV. 3, 4). Те са разположени така, че напомнят човешко лице. Втората апликация прилича на звънеца от Ветрен (ІІ, 2).

Табло IV. 1, 2. Украси от музея в Минусинск, Русия; 3, 4. Украси от музея в Новочеркаск, Русия (по А. Салмони, без мащаб)

36


Реплика на апликацията с човешко лице от Минусинск е споменатата по-горе апликация от Велики Преслав (табло V. 1). Тя обаче не е лята, а кована от сребро и позлатена. Освен това се състои от две части монтирани посредством нитове, при което в горната е бил вмъкнат ремъкът. Стилът няма нищо общо с този на апликацията от музея в Минусинск – това е първият унгарски стил, който по-скоро би трябвало да се нарече стил на листата със щриховани краища и тънка линия с точка в края, характерна за една от школите в художествения метал на Согдиана13. Предната част на подобна, съвсем опростена апликация (размери 40 Х 21 мм, табло V. 2) се пази в музея във Враца. Тя е кована от медна ламарина, има

Табло V. 1. Украса от Велики Преслав; 2. Украса от фонда на Регионален музей – Враца; 3. Украса от Одърци, Добричко (по Л. Дончева-Петкова); 4. Украса от некропола пред Източната порта на Плиска


37

листовидна форма с трапецовидна основа. Друга апликация, също за конска сбруя, е открита в Одърци (табло V. 3)14. Нейният звънец също има две дупчици “очи” (?) и напомня антропозооморфното лице от преславската апликация. Големите размери, едрите волути в основата, имитацията на зрънчеста тел около звънеца и по ръба на апликацията датират паметника в самия край на Х – първата половина на ХІ в. Подобна украса произхожда от християнския некропол пред Източната порта на Вътрешния град на Плиска (табло V. 4)15. Лята е от бронз със следи от позлата. Също има листовидна форма, но е едностранна. Дължината на споените отзад нитове и техният наклон дават основание да се заключи, че апликацията е била монтирана върху кожена плоскост. В такъв случай не може да се каже дали е имало ядро като на звънец. Изпъкналата част има крушовидната или по-скоро издължената капковидна форма на кованите звънци, споменати по-горе, с имитация на маншет, а излизащите от него двойни стебла с волути като че ли изобразяват петлик. Корпусът е декориран с двойни надлъжни линии, които в горната му част се разделят на три. В най-широката част има характерно преплитане, което образува два петлика с кръгли дупки, напомнящи “очите” на антропозооморфно лице. Назъбеният бордюр около звънеца датира апликацията в ХІ в. Подобен паметник с неизвестно местонамиране се пази в Унгарския национален музей в Будапеща (табло VI. 1)16. Изпъкналият звънец в средата на апликацията също е разчленен на три по дължината и има същите, имитиращи петлик, преплетени стъбла. По друг начин са третирани “очите”. Вместо назъбен бордюр има палметен повлек по цялата плоскост. От различни места в Унгария са известни и други разновидности на апликaцията, която може с различен успех да се означи като декоративна плочка с половин звънец в средата17, а някои от тях, без съмнение, са такива (табло VI. 2)18.

Паметниците от тази група, намерени на Долния Дунав, не могат да се отнесат категорично към материалната култура от времето на Първото българско царство. Вероятно се появяват тук с нашествието на така наречените “късни номади”, първи от които са печенегите. Въпреки морфологичните сходства с луксозната украса от Велики Преслав те едва ли произхождат от формите, принадлежащи на културата през Х в. Най-вероятно са се появили като резултат от съприкосновението на печенегите с културата на Киевска Рус, където подобни паметници са били твърде разпространени.

Групата на звънците с “половин” обем трябва да се възприема в контекста на оценката на всички звънци в старобългарската култура, може би като техен вариант. На първо място би могло да се разсъждава върху проблема за тяхната употреба. Според М. Инкова данните от некрополите показват, че звънците са аксесоар към дрехата – обредния погребален костюм19. В гроб на дете в езическия некропол в Кюлевча двете звънчета върху гръдните кости на скелета са облепени с плат от всички страни, т.е. сложени са в торбички и не са се виждали. В такъв случай е голяма вероятността да са попаднали там като гробен дар с особена семантика,

38


според която не е необходимо да бъдат виждани. Иначе прегледът на паметниците от Евразийската степ сочи мястото на звънците върху колана или конската сбруя. Звънците били окачвани на шарнир към апликации, каквито напоследък се намират в България. Едни от тези апликации са декорирани с човешки лица20, които несъмнено имат ранна характеристика (от V–VІІ в.) и не могат да се отнесат по-късно от VІІ–VІІІ в., когато, според А. Амброз, се появяват първите звънци в Евразийската степ21.

Употребата на кованите “половин” звънци, датирани в Х в., трябва да се аргументира и с оглед на сравнително крехката им конструкция, която не би могла да издържи тяхното използуване върху конска сбруя. Трябва да се предполага, че те са били включени в облеклото и накитите, най-вероятно част от огърлица, за което свидетелствува плоската страна, която не се виждала. Позлатяването показва, че едни от тези звънчета принадлежали на тържествени костюми. Освен това, съдейки от сравнително големия им брой, навярно са били доста разпространени. В колекция “Камбана” има един паметник, чиято характеристика е особено красноречива в това отношение – силно деформиран “половин” звънец, от групата, чиято форма е разчленена на надлъжни повърхнини. Част от тясната му страна е отчупена, повърхността е доста смачкана, а в горната част на корпуса е пробита дупка за окачване (табло III. 8). Може да се изкаже предположението, че тези звънци са били сравнително скъпи и дори след такива чувствителни повреди били ценени и носени, макар и след почти пълната загуба на естетическата им стойност. Анализът на семиотичния статус пък ги идентифицира като амулети апотропеи22. Независимо от мястото им върху костюма тази функция остава

Табло VI. 1, 2. Украси от Унгарския национален музей – Будапеща; 3. Постсaсанидско сребърно блюдо (IX в.)


39

неизменна. Вероятно особено предпочитано било използуването им като детски амулети.

Освен колана или друга част от костюма звънците през ранното средновековие декорирали и конската сбруя, което се вижда от изображението на царски лов върху постсасанидско сребърно блюдо (табло VI: 3), направено в Мерв през ІХ в.23

На нагръдните и подопашни ремъци на верижки висят звънци (?). Едни са кръгли и прорезите им завършват с кръгчета, а други – капковидни, с извити върхове, като прорезите им, също с кръгчета, са изобразени в профил. Споменатите паметници, които представят “половин звънец” в рамка, имат не само формална, а повече семантична връзка със сбруята на ловуващия шахиншах. Украсяването на конските сбруи със звънящи амулети, чието начало сега може да се постави в VІІІ–Х в., придобива през следващите векове изключително голямо разпространение. Използването им продължава чак до ХХ в. по цялото (разбирано в най-широкия смисъл на думата) евразийско културно пространство.

1 М. Инкова. Погребаният звънец. – ГЕМП, 4 (Камбана, обред, мит). Пловдив, 1999, с. 8–17.2 Ст. Ст. Ст Станилов. Тезата за “лицевия образ” и паметниците на художествения метал на Долния

Дунав. – Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов Средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, с. 113–123.

3 Ст. Ст. Ст Витлянов. Една интересна творба на старобългарската торевтика. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, 1994, с. 209–213; Същият. Митологични аспекти на една “звъняща украса” от Велики Преслав. – ГЕМП, 4 (Камбана, обред, мит). Пловдив, 1999, с. 18–22; St. Vitljanow. Vergoldetes Silbermedalion aus Preslav. – AА, XLII, 1–4, 195–204.

4 Д. Ил. Димитров. Некрополът при гара Разделна. – ИНМВ, ХІV (ХХІХ), 1978, с. 125, табло ХV: 27.

5 U. Fiedler. Studien zu Graberfelder des 6. bis 9. Jahrhunderts an der unteren Donau, Teil 2. Bonn, 1992, Taf. 91: 12.

6 Благодаря на Г. Атанасов от музея в Силистра, който ми предостави паметника.7Ст. Ст. Ст Станилов. Венчелистният стил в художествения метал на Първото българско царство.

– Проблеми на изкуството, 4, 1998, с. 5–6, обр. 4: 3.8 Паметникът се съхранява в музея във Враца. Благодаря на Пламен Иванов, който ми го

предостави. 9 Л. Дончева-Петкова. Сгради при южния сектор на Западната крепостна стена на Плиска.

– Плиска – Преслав, 5, 1992, с. 141, 143, обр. 41: в.10 Т. Т. Т Тотев. Дворцовият манастир в Преслав. Шумен, 1998, с. 98, образът долу. 11 Пак там, с. 106.12 A. Salmony. Eine chinesische Schmuckform und ihre Verbreitung in Eurasien. – Eurasia

Septentrionalis Antiqua, IX. Helsinki, 1934, S. 323–335. 13 B. Marschack. Silberschatze des Orients. Leipzig, 1986, S. 43–63.14 Л. Дончева-Петкова. Одърци ІІ. Некрополът от ХІ в. София, 2002 (под печат).15 Я. Димитров. Църква и некропол във Външния град на Плиска (края на Х–ХІ в). – Плиска

– Преслав, 7, 1995, с. 49, 61, обр.10: 2.16 I. Fodor. The ancient Hungarians. Exhibition Cataloque. Budapest, 1996, р. 393–394, fig. 3.

40

17 Ibidem, 108–109, fig. 46, 179, fig. 1, 191, fig. 1, 250, fig. 16, 262, fig. 15, 272, fig. 36, 337, fig. 1. 18 Ibidem, 351, fig. 5, 361, fig. 2.19 М. Инкова. Погребаният звънец..., с. 13.20 Ст.Ст.Ст Станилов. Златна апликация звънец от колекция “Камбана”. – Сборник в чест на

професор Златозара Гочева. Велико Търново, 2004 (под печат).21 А. Амброз. Проблемы раннесредневековой археологии Восточной Европы, ІІ. – СА, 3, 1971,

с. 130.22 Тази постановка ще бъде предмет на специално изследване.23 B. Marschack. Silberschatze..., Abb. 29, 31.


HALF BELL: CONTRIBUTION TO THE RESEARCH ON ANCIENT BULGARIAN RINGING AMULETS OF 7TH–11TH CENTURY

STANISLAV STANILOV / SOFIA

The aim of this study are to discuss some unpublished until now finds from several museum collections and mostly from the private collection “Kambana” (Bell) in Varshets, Northwest Bulgaria. These are “half” bells found on the territory of Bulgaria, but mostly without any information about their exact location and archaeological context.

The bells are divided into three groups:In the first group are bronze cast bells, which are distinguished by their open rear

side. This was probably due to their not so good soldered sheet metal but perhaps these “halfs” were just an imitations (Pl. I. 1–3). They are dated between late 7th and the late 9th c. (Pl. I. 1); in 9th–10th–10th th c. (Pl. I. 2); and in 10th–11th–11th th c. (Pl. I. 3).

The second group consists of two bells, hammered out of copper and gold-plated (Pl. I. 4, 5). The first one (Pl. I. 4) was found in Veliki Preslav within a cultural stratum of 10th c.

The third group included coppers bells too hammered out and soldered, one of them being gold-plated (Pl. II and III). They are dated according to some identical finds in a cultural stratum of 10th c. in the Great monastery of the Bulgarian capital Great Preslav.

The origin of the “half bell’s” form comes from the East and the author pointed out to the morphological identity with the ringing decorations from South Sibir, published by A. Alföldy during the 30th years of 20th c. and also with some Magyar (Hungarian) and Petcheneg finds of the same type.

41

ДВУКАМЕРНИ КРЪГЛИ ПЕЩИ ЗА ИЗПИЧАНЕ НА БИТОВА КЕРАМИКА ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА

ДЪРЖАВА (КРAЯ НА VII – НАЧАЛОТО НА XI В.) ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА / ФРАНКФУРТ НА МАЙН

В археологическата литература са направени няколко опита за изясняване на типовете съоръжения за изпичане на керамика от времето на българското средновековие. Основавайки се на неединни критерии, отделните автори предлагат различни типологии и използват разнообразни термини (табл. 1)1. Автор и година Епоха Пещи - типове/варианти КритерииР. Р. Р Веселинович, 1953

средновековна - кръгли или елипсовидни сводести пещи с отвор на върха- сводести пещи с удължена форма- двукамерни и еднокамерни вкопани пещи

форма, вкопаност и наличие на отвор

И. Акрабова-Жандова, 1955

римска и римска и средновековна

- кръгла двуетажна- дълга четириъгълна пещ с канали- кръгла едноетажна

форма и брой на камерите

Л. Дончева-Петкова, 1977

средновековна - двукамерни с неголеми размери- двукамерни с периферен канал

вид на долната камера

Й. Хенинг, Хенинг, Хенинг 1977 римска и римска и средновековна

- двукамерни с подпорен стълб- двукамерни с подпорна стена- двукамерни без подпорна конструкция- еднокамерни със засводен тунел

брой на камерите и вид на конструкцията за разпределителите на разпределителите на топлинната енергия

Т. Т. Т Балабанов, 1983

средновековна - двукамерни с периферно огнище- двукамерни с огнище в долната камера

място на огнището

Д. Ил. Димитров, 1985

средновековна - тип “Топола-Хотница” – двукамерни- тип “Кипра” - еднокамерни

брой на камерите

Ж. Въжарова, 1986

средновековна - двукамерни без подпорен стълб- двукамерни с един или няколко подпорни стълба

наличие или липса на подпорни стълбове

Табл. 1 Изследвания върху типологията на пещите за изпичане на керамика

В едно по-цялостно изследване, обхващащо общо 63 пещи от 29 публикувани ранносредновековни производствени центъра от територията на днешна България,

42

Румъния, Югославия, Молдова и Украйна, съм направила следното разделение: тип I – еднокамерни пещи, I – еднокамерни пещи, I тип II –II –II двукамерни кръгли пещи и – двукамерни кръгли пещи и – тип III – III – III двукамерни правоъгълни пещи2. Тук ще бъдат изложени данните за двукамерните кръгли пещи (обр. 1), които са най-многобройни (общо 40).

За систематизирането на наличния археологически материал е използвана методиката на А. Бобринский3. Нейното основно преимущество е, че се отчитат технологичните признаци на пещите и се борави с унифицирана терминология, която е възприета и тук4. Всяка пещ се разглежда като система от три функционални блока – огнищен блок, топлопроводно-разпределителен блок5 и блок за изпичане, които от своя страна са съставени от основни и допълнителни специализирани устройства6. За изграждането на класификацията от решаващо значение е огнищният блок, който се състои от две основни устройства – място за разполагане и изгаряне на горивото (огнище) и отвор за зареждането му. Допълнително може да има обособена камера за първична концентрация на топлинната енергия, разпределители на същата и въздушно-тягово устройство. В зависимост от положението на огнището в или спрямо камерата за първична концентрация на топлинната енергия А. Бобринский разграничава седем стадия огнища7, които определят нашите подтипове:

Василена Петрова •ДВУКАМЕРНИ КРЪГЛИ ПЕЩИ ЗА ИЗПИЧАНЕ...

Обр. 1Разпространение на производствени комплекси с двукамерни кръгли пещи от

територията на ранносредновековна България


43

Подтип Подтип П 1 – мястото за разполагане на горивото се намира точно под центъра на топлопроводно-разпределителния блок и огнищната камера е много по-малка в диаметър от камерата за изпичане.

Подтип Подтип П 2 – огнищната камера е по-малка в диаметър от камерата за изпичане, но мястото за разполагане на горивото е изтеглено към отвора за зареждането му.

Подтип Подтип П 3 – мястото за разполагане на горивото е изтеглено към отвора за зареждането му, който е оформен в стената на огнищната камера. Тя е малко по-малка или равна на камерата за изпичане.

Подтип Подтип П 4 – различава се от предходния именно по наличието на периферен канал с дължина не повече от 0.25–0.30 м. Горивото изгаря частично под топлопроводно-разпределителния блок и частично в пределите на канала.

Подтип Подтип П 5 – характеризира пещи с периферен канал с дължина 0.30–0.80 м. Горивото частично попада под топлопроводно-разпределителния блок, въпреки че голяма част от него изгаря на площта на канала.

Подтип Подтип П 6 – горивото изгаря изцяло на площта на периферния канал. Според 6 – горивото изгаря изцяло на площта на периферния канал. Според 6А. Бобринский неговата дължина е не по-малка от 0.90 м. Както ще видим, при пещите от средновековна България канали с по-малка дължина (0.60–1.20 м) изпълняват това условие.

Подтип Подтип П 7 – пещи с голяма дължина на периферния канал (> 1.50 м). 7 – пещи с голяма дължина на периферния канал (> 1.50 м). 7От ареала на ранносредновековна България засега не са известни двукамерни

пещи подтип 1, 2 и 7. Предполагам, че това се дължи на липсата на традиции в изграждането както на огнища с размери по-малки от камерата за изпичане, така и на пещи с периферни канали по-дълги от 1.20 м, но това трябва да се докаже от бъдещи разкопки.

Разграничените шест варианта отразяват наличието и различните конструктивни решения на срещащите се при пещите от средновековна България разпределители на топлинната енергия в камерата за нейната първична концентрация. При двукамерните пещи липсват разпределители от вариант 2 (централен цилиндричен стълб), който се среща само при еднокамерните пещи, и от вариант 6 (стълбовидни разпределители, образуващи засводени канали), засвидетелстван при двукамерните четириъгълни пещи. Останалите ще бъдат характеризирани в хода на изложението. Освен уточняването на подтипа и варианта на всяка пещ ще бъде направен опит за прецизиране на нейната датировка.

Подтип 3, вариант 1 - пещи без периферен канал и без разпределители на топлинната енергия.

Този подтип се характеризира с това, че камерата на огнищния блок служи едновременно за изгаряне на горивото и за първична концентрация на топлинната енергия. Тук могат да бъдат отнесени 13 пещи от територята на България (Топола, Гарван, Виница) и две от територията на Румъния (Буджак, Мъръчинеле).

44

В публикуваните от Л. Бобчева четири пещи от ранносредно-вековното селище при с. Топола, Добричко8,камерата за изпичане на съдовете е равна по диаметър на огнището (обр. 2). Облицованият с камъни отвор за за-реждане на горивото е оформен в стената на огнището. Според Л. Бобчева пещи 3 и 4 са функционирали в пър-вата половина на IX в.,

а другите две – след тяхнaта амортизация. В две свои статии изследовател-ката датира селището различно – веднъж в края на IX – първата половина на X в.9, веднъж в VIII–IX в.10 Проучвателите на принадлежащия на селището нек-ропол коригират хронологическите граници в края на VII – втората половина на IX в.11 По аналогия с находки от Северен Кавказ котлите с вътрешни “уши” се появяват в края на VII–VIII в.12 Напълно е допустимо специализираните в тяхното

производство пещи (3, 4) да са функционирали в този период. Пещи 1 и 2 са по-късни. Датират се във втората половина на VIII–IX в.

Грънчарските пещи от помещения 36, 55 и 75 в селището при с. Гарван, Силистренско, са според описанието без периферен канал (обр. 3)13. За първата и последната има данни за обгорели замазки с приблизителни размери 0.30 х 0.40 м пред оформените в стените на огнищната камера отвори за зареждане на горивото. Помещенията принадлежат на т.нар. “горен” културен пласт (от средата на VIII до началото на XI в.)14. Необяснима е позицията на жилище 37 от т.нар. “междинен” пласт над грънчарско помещение 36 с керамика от IX–X в. Позицията на грънчарско помещение 55 над жилище 56 с керамика, работена на ръка, дава сигурен terminus post quem за първото след средата на


Обр. 2Топола. Пещ 1. План и разрез (Бобчева 1977, Табл. II)

Обр. 3Гарван. Грънчарска пещ от

помещение 36 (Въжарова 1986, с. 113, обр. 105,

без мащаб)


45

VIII в. Показаната керамика от пещите е твърде недостатъчна за прецизиране на датировката им в периода от втората половина на VIII–X в.

За изпичане на битова керамика в производствения комплекс в чашата на язовир “Виница” са служили малките пещи. От територията на селището – пещта в изкоп V, кв. 615. От групата покрай р. Тича – пещи 3 (обр. 4)16, 4, 5 и 617. От комплекса покрай Винишка река – пещи 4 и 1018. Първата има план в кръгла форма, останали-те са елипсовидни. Диаметърът на огнищната камера е по-голям от този на камерата за изпичане, но данни за периферен канал няма. Известна неяснота има за първата пещ, тъй като на посочената в публикацията снимка (обр. 5) изглежда, че огнищната камера е разделена на две части от подпорна стена19, т.е. би имала разпределители на топлинната енергия – вариант 3. В същото време на илюстрираното на обр. 18 съоръжение, описано в текста като яма от изкоп VI, кв. 220, добре си личи част от топлопроводно-разпределителен блок с топлопроводни канали (обр. 6)21, което съв-пада с описанието на грънчарската пещ в из-коп V, кв. 6. Т. Тотев обозначава същото като изглед от пещ, открита северно от жилище 2222, която обаче никъде не е описана. Тези противоречия не позволяват да се установи дали представеното на обр. 5 съоръжение не е грънчарска пещ с конструкция по-различна от останалите.

Тук може да се направи коригиране и пре-цизиране на датировката на отделните съоръ-жения, но по-важното в случая е, че в този производствен център двукамерните пещи се използват от VIII до края на X в.

Като подтип 3, вариант 1 може да се оп-редели и частично разрушената грънчарска пещ, намерена по северния склон на хълма Буджак (Bugeac), на около 300 м от десния

Обр. 4Виница. Производствен комплекс край р. Тича. Пещ 3

(Тотев 1973, с. 60, обр. 3)

Обр. 5 Виница. Ранносредновековно селище. Изкоп V, кв. 6. Останки от грънчарска

пещ (Антонова 1967, с. 15, обр. 17)

46

бряг на р. Дунав, община Остров, Румъния (обр. 7)23. Тя е датирана в широките граници IX–X в.24 Terminus post quem е появата на укра-сата от снопчета наклонени линии върху керамични фрагменти от пещта25. В се-лищата при Буков това ста-ва в средата на IX в.26

За грънчарската пещ на юг от град Мъръчинеле (Mărăcinele), Румъния, не разполагаме с описание. На публикувания план и разрез (обр. 8)27 се виж-да, че огнищната камера се издава пред камерата за изпичане. Въпреки това нямаме основания да счита-ме, че това пространство с дължина около 0.18 м е игра-

Обр. 6Виница. Изкоп VI, кв. 2. Яма / oстанки от

пещ(?) (Антонова 1967, с. 16, обр. 18)

Обр. 7Буджак. План на топлопроводно-разпределителния блок (Baraschi,

Papasima 1977, p. 593, fig. 2, без мащаб)

Обр. 8Мъръчинеле. План и разрез на грънчарска пещ

(Toropu 1976, Pl. 20)



47

ело ролята на периферен канал, тъй като разликата между височината на от-вора за горивото и пода на огнищната камера изключва тази възмож-ност. Пещта е датирана в X–XI в. Представените на Pl. 12, 13/1–3 в публи-кацията фрагменти са сравними с обособената група от по-тънкостен-ни съдове от селището под Голямата базилика в Плиска. Те са украсе-ни със свободно падащи вълнообразни линии, понякога съчетани с хо-ризонтални28. Този вид керамика се среща на територията на средно-вековна България през целия VIII до средата на IX в.

Подтип 4, 4, 4 вариант 1 – пещи с периферен канал с дължина до 0.30м и без разпределители на топлинната енергияна топлинната енергияна топлинната енерги .

Като такива са определени пет пещи от България (Гарван, Хотница), три от Румъния (Пъкуюл луй Соаре, Борчя, Епурени) и по една от Украйна (Богатое) и Югославия (Мошорин).

Пещите от помещения 101 и 112 от селището при с. Гарван се различават от вече коментираните три съоръжения от същия обект29. Дължината на оформения като канал отвор на първата пещ е около 0.20 м (обр. 9). На напречния разрез на втората пещ се вижда, че отворът за зареждане на горивото е изрязан направо в стената на огнищната камера (обр. 10), но в текста е казано, че той има “опечена до червено козирка”30. Това предполага съществуването на вече разрушена конст-рукция, издаваща се напред. Пещите са отнесени към т.нар. “междинен” културен

Обр. 9Обр. 9Гарван. Пещ от помещение 101

(Въжарова 1986, с. 172, обр. 184, без мащаб)

Обр. 10 Гарван. Пещ от помещение 112

(Въжарова 1986, с. 184, обр. 197, без мащаб)

48

пласт, датиран от Ж. Въжарова в първата половина на VIII в.31

Детайлното анализиране на керамиката от селището при Гарван показва, че няма хроно-логическа и стратиграфска раз-лика между разграничените от Ж. Въжарова “долен” и “межди-нен” пласт. В тях се среща както работена на ръка керамика, така и керамика, дооформена на при-митивно грънчарско колело32. Коригирана е и началната дата на възникване на този пласт (втората половина на VII в.)33, в който биха могли да се отделят различни стро-ителни периоди. Стратиграфското положение на помещение 112 над жилище 111 от т.нар. “долен” кул-

турен пласт34 означава, че пещта от първото е функцио-нирала в самия край на VII или началото на VIII в.

Пещите от м. Барата при с. Хотница, Великотър-новско, са датирани от Й. Алексиев в IX–X в.35 Отворите за зареждане на горивото са оформени по същия начин като при пещта от помещение 101 от предходния обект (обр. 11). Дължината им не превишава 0.15–0.20 м.

За пещта от м. Каябунар при същото населено място липсва графично представяне и подробно описание36, което прави несигурно нейното определяне. От налич-ната снимка обаче може да се съди, че отворът ú също е оформен като къс канал (обр. 12). Съоръжението е датирано в IX–X в.

Пещта от Пъкуюл луй Соаре определям също като подтип 4, 4, 4 вариант 1. Основание за това ми дава сведе-нието на авторката, че отворът нa огнищната камера е

оформен като “scrut culoar” – къс коридор/канал, който е с ширина 0.70 м и дължина 0.17–0.24 м (обр. 13)37. Стратиграфската позиция на пещта, както и намерените в нея монета на Роман III (1028–1034 г.) и котли с вътрешни “уши” дават основание на С. Бараски да датира съоръжението в първата половина на XI в.38 Монетата е попад-нала там заедно с проникналата след изоставянето на пещта пръст. Следователно

Обр. 11Хотница, м. Барата. Грънчарска пещ 1

(Алексиев 1977, с. 56, обр. 1а, без мащаб)

Обр. 12 Хотница, м. Каябунар.

Грънчарска пещ (Султов 1969, с. 21, обр. 13)



49

тя е terminus ante quem за функ-ционирането на съоръжението не по-късно от самото начало на XI в. Това се потвърждава и от кера-

мичния материал. Произвежданите в Пъкуюл луй Соаре котли не се различават технологически от изпичаните тук гърнета с врязана украса39. Изцяло възстано-веното гърне от пещта40 отговаря на тип I, вариант А3 по класификацията на Л. Дончева-Петкова41. Украсата от единична вълниста линия става характерна особено за периода IX–X в. В преобладаващата си част този тип гърнета, включително и с въпросната украса (кат. № 45 и 46 по Дончева-Петкова), са намерени в търговските помещения в Преслав, унищожени през 972 или 1001 г.42

Пещта, намерена при Борчя (Borcea), североизточно от град Калараш, Румъния, е доста пострадала от ерозията на водата43. В пещта и наоколо не е наме-рен нито един фрагмент керамика, а на пода ú е имало много тънък пласт въглени. Вероятно тук е извършено само първичното опалване на съоръжението. Отворът за зареждане на горивото представлява засводен канал, дълъг около 0.16 м (обр. 14). Липсата на керамика не дава възможност за прецизиране на дадената от проучва-телите датировка в X–XI в.

Обр. 13 Обр. 13 Пъкуюл луй Соаре. Грънчарска пещ. План и

разрез. 1 – камера за изпичане; 2 – топлопроводно-разпределителен блок; 3 – огнищна камера;

4 – топлопроводни канали; 5 – отвор за горивото; 6 – предпещна площадка (Baraschi 1974, p. 462, fig. 1)

Обр. 14 Борчя. Грънчарска пещ. План и

разрез (Papasima, Opera 1984, p. 238, fig. 2), площадка (Baraschi 1974,

p. 462, fig. 1)

50

Грънчарската пещ от Епурени (Epureni), Румъния, е открита в района на сред-новековно селище по стръмния склон на р. Флоренца44. Липсва разрез на съоръ-жението, но на дадения в публикацията план (обр. 15) отворът на долната камера е изобразен като стеснено устие с дължина около 0.20 м. Наличието на къс перифе-рен канал се потвърждава и от факта, че диаметърът на топлопроводно-разпреде-лителния блок е по-малък от диаметъра на огнищната камера. Пещта е датирана тенденциозно в хронологическите граници на т.нар. култура “Дриду” X–XI в.

Двукамерна пещ за изпичане на керамика е открита в средновековното селище при с. Богатое, Измаилски район на Одеска област, Украйна45. На плана и разреза (обр. 16) се вижда, че отворът за зареждане на горивото също е оформен като къс канал с дължина около 0.25 м. А. Смиленко поставя възникването на селището в началото на IX в. във връзка с преселването в посока запад-югозапад на български родове след въстанието на кабарите в Хазарския хаганат. Обобщавайки данните за селищата от междуречието Дунав – Днестър, В. Козлов поставя долната им гра-ница в края на VIII в.46 Той констатира също така идентичността на грънчарската пещ и цилиндричните ведра от селището Богатое I със същите находки от Топола. Продукцията на пещта от Богатое може да бъде сравнена по-конкретно с матери-алите от пещи 1 и 2 в Топола – сива трапезна керамика с излъскана украса (гърнета с и без дръжки, цилиндрични ведра) и кухненска керамика (гърнета с груби примеси и врязана украса). Тя е основание въпросното съоръжение да се датира във втората по-ловина или края на VIII–IX в.

Обр. 15Епурени. Грънчарска пещ. План

(Coman 1970, fig. 1)

Обр. 16Богатое. Грънчарска работилница.

1 – грънчарска пещ; 2 – предпещна яма; 3 – грънчарско помещение; 4 – канал

(Смиленко 1988, рис. 1)



51

През 1951 г. на дес-ния бряг на р. Тиса при гр. Мошорин, Югославия, е раз-копана двукамерна пещ, от-несена от Р. Веселинович към т.нар. средноградищен пери-од (IX–XI в.)47. Огнищната камера има елипсовидна форма със стесняване към отвора (обр. 17). Липсата на мащаб затруднява отчита-нето на точната дължина на така оформения периферен канал, който може и да прех-върля въпросните 0.30 м и пещта може да принадлежи и на подтип 5, вариант 1.

Подтип 5, вариант 1– п– п– ещи с периферен канал с дължина 0.30–30–30 0.80 м и без разпределители на топлин-ната енергия.

Към този подтип опреде-лям пещта, намираща се до Западната крепостна стена в Плиска48. Нейната огнищна камера се издава с около 0.46 м пред камерата за изпичане и това скосено отгоре прост-ранство е оформено отстра-ни с два каменни блока като периферен канал (обр. 18). Според А. Бобринский при канали с такава дължина по-голямата част от горивото из-гаря на неговата площ49. С това може да се обясни наличието на кръгъл отвор в югозападната стена на огнищната камера, който е създавал допълнителна тяга и според изследователите е служил за регулиране на горенето. Долната хронологи-ческа граница – краят на IX в., е определена от нивото на пещта, което е с около

Обр. 17Мошорин. Грънчарска пещ 1

(Веселиновиħ 1953, с. 31, сл. 21в, броj 3, без мащаб)

Обр. 18Плиска. Западна крепостна стена.

План и разрез на грънчарската пещ (Антонова, Витлянов 1985, с. 65, табло VI)

52

0.30 м над строителното ниво на крепостната стена, а горната – краят на X в. – от появата на тухлената настилка, покриваща останките от съоръжението50.

Подтип 5, вариант 3 – пещи с периферен канал с дължина 0.30–30–30 0.80 м и с разпределител на топлинната енергия под формата на глуха преграда.

С известна несигурност като такива определям пещите от селищата при с. Попина, Силистренско – в местностите Калето и Джеджови лозя. Трудността произтича от липсата на графична документация в публикациите.

За пещта от м. Калето Ж. Въжарова описва преграда (широчина 0.20 м, запазена дължина 0.50 м и запазена височина 0.15 м), която се намира срещу отвора на долната камера51. Не става ясно дали тя е напречна или надлъжна, но ако е надлъжна, преградата явно не е достигала до отвора на камерата, тъй като при намирането той е бил запушен с фрагментирана керамика. На снимката личи дългияt не по-малко от 0.70 м периферен канал, подсилен от едната страна с камъни (обр. 20). Друг проблем е дали тази пещ е двукамерна, тъй като топлопроводно-разпределителният блок не е запазен, а според изследователката камерата е имала сводесто покритие. Керамиката от пещта не е описана отделно, поради което съоръжението не може да се датира по-точно в широкия хронологически период от края на VIII до началото на XI в.

Обр. 19Попина, Джеджови лозя. Грънчарска пещ

(Въжарова 1965, с. 89, обр. 56)

Обр. 20 Попина, Калето. Грънчарска пещ (Въжарова 1956, с, 13, обр. 3-а)



53

В селището от м. Джеджови лозя са открити четири пещи с еднаква конструк-ция – в изкоп XIII, кв. А1–2, 1955 г.; в изкоп XIII, кв. Б4/кв. И1–2, 1955 г.; южно от жилище 57, в изкоп XIII, кв. Г3-4, и южно от жилище 48, в изкоп XI, кв. А8-10, Б8-10

52. Последната е твърде разрушена. Единствената снимка, илюстрираща пещта от из-коп XIII, кв. А1

2 от 1955 г., отговаря според описанието на пещта на юг от жилище 57 (изкоп XIII, кв. Г3-4, 1955 г.). На нея се вижда, че огнищната камера е разделена на две от надлъжна подпорна стена, която не достига до отвора за зареждане на горивото (обр. 19). Наличието на такава разделителна преграда може да обясни намирането на пласт от въглени и пепел, а при едната пещ – въглени, дърва, клон-чета и слама, винаги пред отвора на огнищната камера, а не в нея. Формата на една от пещите е описана като “крушовидна”, което вероятно означава, че е билa запазенa поне част от периферния канал. Той е задължителен при наличието на разпределител на топлинната енергия. Пещта определям като подтип 5, защото част от горивото може да е попадалa в пространството под топлопроводно-раз-пределителния блок.

Аргументите против това определяне на илюстрираната в публикацията пещ, а от там и на останалите, е, че в описанието липсват данни за съществуването на подпорна преграда и според Ж. Въжарова пещите са “напълно подобни” на по-късно разкопаните от нея в селището при с. Гарван53. Това, което на снимката изглежда като подпорна стена, може да е всъщност оставеният за опора на топлопроводно-разпределителния блок пълнеж на долната камера.

Помещението, свързано с пещта от изкоп XIII, кв. А1–2 от 1955 г., е построено над жилище 63 в квадрат А2, А1–2

54. И в двете съоръжения е открита керамика от група Б – на леко грънчарско колело, т.е. принадлежат на така обособения от изследователката “междинен” културен пласт, датиран в VIII в.55 Нямаме данни за керамиката от пещта южно от жилище 48. От една страна, към т. нар. „култура II“ са отнесени само две от пещите, а от друга – в близост до съоръжението са открити жилища с керамика, работена на ръка и подправяна на дъсчица и друга на леко грънчарско колело56. Възможно е тази пещ да е синхронна с пещта от изкоп XIII, кв. А1–2. Съгласно коригираната датировка на ръчната и дооформяната на поставка керамика от културния хоризонт “Попина – Гарван” съоръженията с керамика, работена на леко грънчарско колело, би трябвало да се датират най-рано във втората половина на VIII в. Интересна е обаче следната стратиграфска картина: характеризиращото се с керамика, изработена на ръка и подправяна на дъсчица, жилище 48 застъпва жилище 47, в което е намерена керамика на леко грънчарско колело. Това за пореден път доказва, че различната техника на изработка не е сигурен хронологически белег и насочва към обекти, в които песъклива керамика на леко колело се среща заедно с ръчна и дооформяна на дъсчица керамика (Нова Черна, Силистренско и Налбант, Румъния)57. Красноречив пример в това отношение е керамиката от некропола при Налбант, където различни по

54

направа съдове се срещат в едни и същи гробове58. Липсата на ясно разграничена стратиграфия в селището в м. Джеджови лозя при с. Попина59 прави изключително трудно решението на проблема с хронологията на археологическия материал. Горепосочените факти дават известни основания да се допусне, че двете въпросни пещи са функционирали по времето, когато керамиката на ръка е била в употреба (края на VII – първа половина на VIII в.).

Същият проблем се отнася и за т.нар. култура II, датирана от края на VIII – началото на IX до началото на XI в.60 Отсъствието на фрагменти от глазирани съдове в селището от м. Джеджови лозя не предполага съществуването му след края на IX в. Над грънчарската пещ от кв. Б4, която отговаря според мен на пещта от кв. И1–2, са построени две домашни печки, принадлежащи на жилища с характеристиките на горния културен пласт, и следователно е по-ранна от тях. За другата пещ нямаме по-конкретни стратиграфски данни. Допустимата дата за горните две пещи е втората половина на VIII–IX в.

Ако съоръжението от средновековното селище в чашата на яз. “Виница”, което е илюстрирано на обр. 17 в публикацията (виж по-горе), е наистина грънчарска пещ с преграда, то мястото ú в типологията е тук (обр. 5).

Подтип 6, вариант 1 – пещи с дължина на периферния канал не по-малка от 0.90 м и без разпределители на топлинната енергия.

Тези пещи се характеризират с напълно обособени огнища, т.е. горивният материал не попада в камерата за първична концентрация на горивото.

Към този подтип отнасям пещ 1 от комплекса от три пещи на първия кило-метър по пътя от Преслав за Патлейна61. При описанието на пещта липсват данни за периферен канал и подкамерното прос-транство е наречено “огнище”. По-ната-тък пише, че “проходът между отвора на огнището и подкамерното пространство” е с дължина 1.10 м62. Това отговаря на представения на плана с пунктирна ли-ния канал (обр. 21). Пещта е част от про-изводствен център, датиран от края на IX до края на X в.63

Обр. 21 Преслав, по пътя за Патлейна. Пещ 1

(Акрабова-Жандова 1959, с. 225, обр. 3)



55

Подтип 6, вариант 4 – пещи с напълно обособени огнища и с радиални раз-пределители на топлинната енергия.

Поради откъслечната информация за проучените от Ат. Милчев пещи в произ-водственото помещение южно от гроба на К. Шкорпил във Вътрешния град на Плиска определянето им като такива е несигурно. Едната е твърде обезличена. Другата е има-ла кръгла огнищна камера, канал с дължина 0.66 м, изграден от вторично употребени камъни и засводен с дребни камъни и тухли и огнище – силно отухлена пръст, приме-сена с въглени и пепел64. Ат. Милчев подчертава, че огънят е запалван и горял пред канала, който е служил за преминаване на горещия въздух, а не вътре в него. Това обяснява допълнителните мерки за предотвратяване загубата на топлинна енергия – вкопаване, облицовка (градеж?) от дребни камъни и тухли, споени с кал. Според А. Бобринский напълно обособени една от друга камера за първична концентра-ция на топлинната енергия и камера за изгаряне на горивото може да има само ако периферният канал е по-дълъг от 0.90 м. Ако описанието на Ат. Милчев е вярно, то и при по-малка дължина на канала горното условие би било изпълнено. При тези обстоятелства тази пещ може да се определи в подтип 6,6,6 вариант 1.

Същата пещ е разкопана повторно от Т. Балабанов. Според него става въпрос за двукамерна пещ с огнище в долната камера (подтип 3) и предпещно простран-ство, облицовано с каменни блокове вместо периферен канал65. Възможно е обаче разкопаният от Ат. Милчев периферен канал да е бил разрушен вследствие на разкопките и времето. При повторните проучвания покрай стените на огнището са личали три (от общо шест) правоъгълни издатъка. Върху тях са стъпвали краища-та на дървения скелет, с помощта на който е бил изграден топлопроводно-разпре-делителният блок. Те са имали вероятно и функцията на радиални разпределители на топлинната енергия.

Пластът, в които са открити съоръженията, е датиран с монети в края на X – началото на XI в.

Подтип 6, вариант 5 – пещи с напълно обособено огнище и със стълбовидни разпределители на топлинната енергия, заемащи цялото пространство под то-плопроводно-разпределителния блок.-разпределителния блок.-

Като такива могат да се определят четирите публикувани, а вероятно и оста-налите непубликувани пещи от м. Асардере, на около 450 м западно от каменната крепостна стена на Плиска, и пещта от Радовану, Румъния.

При пещите от Асардере, които са служили за изпичане предимно на глазирана керамика, периферните канали са с дължина от 0.60 м до 1 м. Огнището е допълни-телно оформяно с камъни и се намира пред отвора на канала (обр. 22)66. В прост-ранството под топлопроводно-разпределителния блок не е могло да попада гори-во, тъй като то е било заето от подредените шахматно стълбчета с височина около 0.14 см.

56

Ат. Милчев датира производствения комп-лекс в края на IX–X в. Изказано е мнение за съ-ществуването на някои от пещите още в VIII в. във връзка с евентуално-то производство тук на луксозната ангобирана керамика, а от средата на IX в. – на глазирана67. Т. Балабанов се основава на факта, че този керамичен център се намира извън крепостните стени на

Плиска и че след преместването на столицата в Преслав липсват предпоставките за възникването на подобно производство във Външния град на Плиска. От този момент нататък настъпват резки промени в градоустройствения, икономическия и социалния облик на старата столица, изразяващи се и в преместването на част от населението (главно занаятчийско) в очертанията на Вътрешния град68. Въпросът за началната дата на производството на глазирана керамика в средновековна България (след средата или сред края на IX в.) изисква отделно задълбочено изс-ледване. Известно е, че в Константинопол производството е възобновено в края на VI или в началото на VII в.69 Глазираните амфоровидни стомни от селищата при Буков (Румъния) са датирани от М. Комша в VIII и първата половина на IX в., като изследователката допуска дори местното им производство70. Засега обаче проб-

лемът с датировката на пещите в м. Асардере не може да бъде решен окон-чателно и поставянето на долната граница в средата на IX в. e само хипотетич-но.

На 17 км северозападно от румънския гр. Олтеница, при Радовану (Radovanu), е открито предполагаемо се-зонно грънчарско селище. Проучената там пещ има интересна конструкция

Обр. 23 Радовану. Радовану. Радовану Грънчарска пещ. План

(Comşa 1971, a 1971, a S. 386, Abb. 1)


Обр. 22 Плиска, м. Асардере. Пещ №1. 1 – надлъжен разрез;

2 – напречен разрез (Милчев 1959, с. 36, обр. 1)


57

(обр. 23)71. За огнище е служил частично разрушеният периферен канал. Той е извит на юг и има запазена дължина 0.50–0.70 м. В т. нар. “топлинна камера”, или камера за първична концентрация на топлинната енергия, освен двете правоъгълни ниши, са открити 15 квадратни или правоъгълни фрагмента от тухли. Те са заемали ця-лото пространство на камерата и са били подредени така, че да служат както за опора на топлопроводно-разпределителния блок, така и за разпределители на топ-лината енергия (вариант 5). Според мен при изоставянето ú пещта се е намирала в ремонт, защото част от тухлите са слабо изпечени или въобще неизпечени, а част от топлопроводно-разпределителния блок е рухнала72. М. Комша датира съоръже-нието в X в. Наличието на устия с жлеб за капак и фрагменти от конусовидни купи, които отговарят на тип III, вариант А по Л. Дончева-Петкова73, дават основание за датиране на обекта във втората половина на X в.

Освен пещите, които могат да се определят, има и други, за които наличните данни стигат само дотолкова, че да се определи техният тип.

При проучването на полуземлянки от ранносредновековно селище в района на румънския град Реметя Маре (Remetea Mare), Банатска област, е открита двукамерна пещ за изпичане на керамика. Тя е датирана в VIII–IX в.74

В класификацията на Й. Хенинг съоръжението от Тутчкани (Tuţcani), Румъния, е представено като еднокамерна пещ от Сърбия75. Тук, в ареала на селище от т. нар. тип “Дриду” (VIII–X в.), е открит кръгъл топлопроводно-разпределителен блок с отвори, разположени в два концентрични кръга76. Това определя типа, към който принадлежи пещта – двукамерна кръгла.

За разкопаните и датираните в IX–X в. пещи в м. Градище при с. Якимово II има само кратки сведения77. Заедно с пещ/пещи от Вълчедръм Ж. Въжарова ги отнася към типа на двукамерните с един или няколко подпорни стълба и ги датира в края на IX–X в.

Резултатите от опита ми за прецизиране хронологията на отделните съоръже-ния могат да се обобщят в таблица 2.

Ранната датировка на пещите от Топола, Гарван и Попина прави несъстоятелна тезата на Д. Ил. Димитров, че традицията за опалване на керамика в двукамерни пещи е донесена от територията на Хазарския хаганат „към края и възможно в средата на IX и главно през началото на X в.“78. Ако тяхното използване може да се счита за показател за степента на развитие на грънчарството като занаят, то неговото обособяване като такъв трябва да е настъпило още в началните години от съществуването на българската държава. Наличните конструктивно-технически решения при двукамерните пещи могат да се сведат до три основни групи:

I. Пещи, при които огънят, или поне по-голямата част от него, е изгарял в самата камера за първична концентрация на енергията (подтипове 3 и 4). Те са винаги без разпределители на топлинната енергия и се използват през целия период на Първата българска държава. По-честото срещане на подтип 4 през периода IX – началото

58

на XI в. може да се разглежда като резултат от усъвършенстване на пещите без периферен канал. Ситуацията в селището при с. Гарван обаче показва, че това не е закономерност. По-ранните пещи в помещения 101 и 112 имат къс периферен канал, за разлика от по-късните (помещения 36, 55, и 75).

ОБЕКТ,ОБЕКТ,ОБЕКТ № НА ПЕЩ

ПО

Д-

ТИ

ПВА

РИ-

АН

Т

ДАТИРОВКА

Топола, пещ 3 и 4 3 1 Краят на VII – първа половина на VIII в.Гарван, помещения 101 и 112 4 1 ПърватаПърватаПърва половина на VIII в.Попина, м. Джеджови лозя 5 3 ПърватаПърватаПърва половина на VIII в.Топола, пещи 1 и 2 3 1 ВторатаВторатаВтора половина на VIII–IX в.Богатое 4 1 ВторатаВторатаВтора половина/краят на VIII–IX в.Гарван, помещения 36, 55 и 75 3 1 ВторатаВторатаВтора половина на VIII–X–X– в.Попина, Джеджови лозя 5? 3? ВторатаВторатаВтора половина на VIII в. – средата/края

на IX в.Попина, Калето 5? 3? Средата/краят на VIII в. – началото на XI в.?Епурени 3 1 VIII–X –X – в.Плиска, м. Асардере 6 5 Средата/краят на IX в.Мъръчинеле 3 1 IX–X –X – в.Буджак 3 1 Втора половина на IX–X–X– в.Виница 3 1 VIII – краят на X в.Хотница, м. Барата 4 1 IX–X –X – в.Хотница, м. Каябунар 4 1 IX–X –X – в.Плиска, западна крепостна стена 5 1 Краят на IX – краят на X в.Преслав, по пътя за Патлейна, пещ 1 6 1 Краят на IX–X–X– в.Борчя 4 1 X–XI –XI – в.Радовану 6 5 ВторатаВторатаВтора половина на X в.Плиска, южно от гроба на К. Шкорпил 5/6? 4 Краят на X в.Мошорин 4/5 1 IX–XI –XI – в.Пъкуюл луй Соаре 4 1 Началото на XI в.

Табл. 2 Хронология на двукамерните пещи

II. Пещи, при които по-голямата част от огъня е изгаряла на площта на периферен канал, а камерата за първична концентрация на енергията е разделена на две от глуха преграда (подтип 5, вариант 3). Ако предположението ми за пещите от Попина и евентуално една от пещите във Виница е вярно, то подобни съоръжения се появяват още в самия край на VII – началото на VIII в. Твърде широката датировка на пещта в м. Калето при Попина не позволява да се реши до кога се използват тези пещи, но общо взето те се свързват с периода до средата – края на IX в.



59

III. Пещи, при които огънят е изгарял изцяло на площта на периферен канал или пред него, а камерата за първична концентрация на енергията е изцяло или частично заета от конструкция за нейното разпределение (подтип 6, варианти 5 и 4). Появата на пещи с напълно обособено огнище бележи важен момент в развитието на технологията за изпичане на керамичните изделия в средновековна България. Като най-ранни могат да се считат пещите в м. Асардере в Плиска, които се свързват с началното производство на глазирана керамика. Интересно е, че подобно явление се наблюдава и в Крим, когато усложненият процес на изпичане на глазираните изделия е довел до промяна на конструкцията на правоъгълните пещи79.

Пещи с периферни канали, но без разпределители на топлинната енергия (подтипове 5 и 6, вариант 1), каквито са тези от Плиска, до Западната крепостна стена и пещ 1 по пътя за Патлейна, могат да възникнат или чрез усъвършенстване на първата група или под влияние на третата група пещи.

1 Р. Р. Р Л. Веселиновић. Старосрпско насеље на Бостаништу код Мошорина у Бачкоj. Старосрпско насеље на Бостаништу код Мошорина у Бачкоj. Старосрпско насеље на Бостаништу код Мошорина у Бачко – РВМ, 2, 1953, с. 31, 33, сл. 21: в; И. Акрабова-Жандова. Принос към проучването на керамичното производство в Преслав. – ИАИ, XXII, 1959, с. 232–236; Л. Дончева-Петкова. Българска битова керамика през ранното средновековие (втора половина на VI – края на X в.). София, 1977, с. 29–31; J. Henning. Entwicklungstendenzen der Keramikproduktion an der mittleren und unteren Donau im 1. Jahrtausend u. Z. – ZFA, 11, 1977, S. 193–199; Т. Т. Т Балабанов. Занаятчийски производства в Плиска (VIII–XI–XI– в.). Дисертация за присъждане на научна степен “кандидат на историческите науки”. София, 1983, с. 63–66; Д. Ил. Димитров. Керамични пещи от ранното българско средновековие при с. Кипра, Варненски окръг. Варненски окръг. Варненски окръг – ИНМВ, XX (XXXV), 1984, с. 44–46; Ст. т. т Ангелова. Местни традиции във формирането на битовата керамика в Североизточна България през VII–X–X– в. – ГСУ ИФ, т. 77, 1984, с. 112–118; Ж. Въжарова. Средновековното селище с. Гарван, Силистренски окръг VI–XI–XI– в. София, 1986, с. 15–19.

2 Представената тук разработка е част от защитена през 2000 г. г. г в СУ “Св. Климент Охридски”дипломна работа на тема “Пещи за изпичане на битова керамика от територията на Първата българска държава (края на VII – началото на XI в.)” .

3 А. Бобринский. Гончарные мастерские и горны Восточной Европы (по материалам II–II–II V–V– ввV ввV . н. э.),Москва, 1999.

4 Заимствайки методиката на А. Бобринский, аз отчитам особеностите на съоръженията от средновековна България, без което използването на различното по териториален и времеви обхват съчинение на руския учен е немислимо.

5 Най-често употребяваният термин в българската литература е “скара” .6 А. Бобринский. Гончарные мастерские…, с. 107–134, рис. 43.7 Пак там, с. 116, рис. 49.8 Л. Бобчева. Две грънчарски пещи в ранносредновековното селище при с. Топола,

Толбухински окръг. Толбухински окръг. Толбухински окръг – ИНМВ, XIII (XXVIII), 1977, с. 172–176, табл. I–V–V– ;V;V Същата. Глинени котли от ранносредновековното селище при с. Топола, Толбухински окръг. Толбухински окръг. Толбухински окръг – ИНМВ, XVI (XXXI), 1980, с. 127.

9 Л. Бобчева. Жилищни и стопански сгради в средновековното селище при с. Топола, Толбухински окръг. Толбухински окръг. Толбухински окръг – ИНМВ, XII (XXVII), 1976, с. 129.

10 Л. Бобчева. Прабългарско селище при с. Топола, Толбухински окръг. Толбухински окръг. Толбухински окръг – Плиска – Преслав, 2, 1981, с. 200–201.

11 Л. Дончева-Петкова, Ст. Ст. Ст Ангелова, В. Йотов. Ранносредновековният некропол при с. Топола, Толбухински окръг. Толбухински окръг. Толбухински окръг – Проблеми на прабългарската история и култура, 1. София, 1989, с. 194–196.

60

12 Ст. т. т Ангелова. Традиции в прабългарската керамика в Североизточна България. – ГСУ ИФ, 74, 1982, с. 57–58.

13 Ж. Въжарова. Средновековното…, с. 27, 112, 113, обр. 105–106, с. 127–129, обр. 127, с. 143–144, 146, обр. 150.

14 Пак там, с. 71.15 В. Антонова. Средновековно селище в чашата на язовир “Виница”, Шуменско. – ИНМШ,

IV, 1967, с. 15, обр. 17–18; Т. Т. Т Тотев. Средновековна Виница. Шумен, 1996, с. 42, 94, табл. XIV: 3, XV: 2.

16 Т. Т. Т Тотев. Старобългарски производствен център за строителна керамика в чашата на яз. “Виница”. – ИНМШ, VI, 1973, с. 162, обр. 1а-б, 2б; Същият. Същият. Същият Керамични пещи в чашата на язовир “Виница” край Преслав. – Археология, 4, 1973, с. 60, обр. 1 и 3; Същият. Средновековна…, с. 43, табл. XLIX: 3, L: 3, LI: 3.

17 Т. Т. Т Тотев. Старобългарски…, с. 164; Керамични…, с. 61; Средновековна…, с. 43–44, –44, – табл. III.18 Същият. Старобългарски…, с. 168, обр. 4б, 5а, с. 170, обр. 4б, 7б; Керамични…, с. 61, обр. 2;

Средновековна…, с. 48, 61, табл. LIII: 4, 10, LV: 4, LX: 1.19 В. Антонова. Средновековно…, с. 14, обр. 17.20 Пак там, с. 15, обр. 18.21 Според мен в публикацията на В. Антонова има и допълнително объркване на надписите на

обр. 18 и 19. 22 Т. Т. Т Тотев. Средновековна…, с. 94–95, табл. XV/2.23 S. Baraschi şi T. Papasima. Un cuptor de ars oale din secolele IX–X de pe deadul Bugeac (com. –X de pe deadul Bugeac (com. –

Ostrov, jud. Constanţa). – SCIVA, 28, 4, 1977, p. 591–595, p. 592, fig. 1, p. 593, fig. 2.24 Ibidem, p. 592.25 Ibidem, p. 594, fig. 3.26 M. Comşa. Die örtliche Keramik aus den Siedlungen des 8.–10. Jahrhunderts von Bucov-Ploeşti.

– Dacia, XXIII, 1979, p. 256, 238, 6/56–57, p. 239, 7/40–42, 48–49. 27 O. Toropu. Romanitatea tîrzie şi străromânii în DaciaTtraiană Sud-Carpatică (secolele III–XI). –XI). –

Craiova, 1976, p. 153–155, Pl. 20.28 П. Георгиев. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993,

с. 19, обр. 16.29 Ж. Въжарова. Средновековното..., с. 15, 17, обр. 9, с. 18, обр. 10, 171–172, обр. 184,

с. 182–183, обр. 196–197.30 Пак там, с. 182.31 Пак там, с. 70–71.32 Р. Р. Р Колева. За датирането на славянската група “Попина-Гарван” в Североизточна България и

Северна Добруджа. – ГСУ ИФ, 84–85, 1992, с. 165–169.33 И. Русанова. Славянские древности VI–VII вв. Москва, 1976, с. 194; Ст. т. т Ангелова. По

въпроса за раннославянската култура на юг и на север от Дунав през VI–VII в. – Археология, 4, 1980, с. 9; Р. Р. Р Колева. За датирането..., с. 163–182.

34 Ж. Въжарова. Средновековното…, с. 69, 182–183, обр. 196.35 Й. Алексиев. Грънчарски пещи и жилища-полуземлянки от IX–X–X– в. край с. Хотница,

Великотърновски окръг. Великотърновски окръг. Великотърновски окръг – Археология, 4, 1977, с. 55–57, обр. 1–2.36 Б. Султов. Новооткрит керамичен център при с. Хотница от римската и старобългарската

епоха. – Археология, 4, 1969, с. 21–23, обр. 13.37 S. Baraschi. Un cuptor de ars oale de la Păcuiul lui Soare (Secolul al XI-lea). – SCIVA, 3, 1974,

p. 462, 464, fig. 1, 3. 38 Ibidem, р. 467–468.39 Ibidem, p. 467.40 Ibidem, p. 466, fig. 6/141 Л. Дончева-Петкова. Българска битова..., с. 41–43, кат. № 13–74.42 Пак там, с. 43, 114–115. 43 T. Papasima, V. Oprea. Un cuptor pentru ars oale din epoca feudală timpurie. – Pontica, XVII,

1984, p. 237–240, p. 238, fig. 1, 2, p. 239, fig. 3.

Василена Петрова • ДВУКАМЕРНИ КРЪГЛИ ПЕЩИ ЗА ИЗПИЧАНЕ...


61

44 Gh. Coman. Cercetări arheologice în Sudul Moldovei cu privirela sec. VI–XI. – SCIV, 2, 1969, p. 307–308, fig. 14–15; Idem. Instalaţii pentru foc în aşezările culturii Dridu în Sudul Moldovei. – Danubius, IV, 1970, p. 167, fig. 1, 6.

45 А. Т. Т. Т Смиленко. Керамическая мастерская IX вв. на левобережье делты Дуная. – В: Древности славян и Руси. Москва, 1988, с. 73–78, рис. 1.

46 В. И. Козлов. Към въпроса за хронологията на паметниците от североизточната провинция на Първото българско царство. – Българите в Северното Причерноморие, V.V.V Велико Търново, 1996, с. 111–115.

47 Р. Р. Р Л. Веселиновић. Ранословенске гончарске пећи и гробови код Мошорина у Бачкоj Ранословенске гончарске пећи и гробови код Мошорина у Бачкоj Ранословенске гончарске пећи и гробови код Мошорина у Бачко(Извештаj Извештаj Извешта о археолошким проучвањима у 1951 години). – РВМ, 1, 1952, с. 151–153, сл. 4, с. 154, сл. 8; Idem, Старосрпско насеље…, с. 31, сл. 21в, броj броj бро 3.

48 В. Антонова, С. Витлянов. Плиска. Западна крепостна стена – Сектор Север. – Плиска – Преслав, 4, 1985, с. 63–64, обр. 8, табло VI.

49 А. Бобринский. Гончарные мастерские…, с. 117.50 В. Антонова, С. Витлянов. Плиска. Западна..., с. 76; Т. Т. Т Балабанов. Занаятчийски.., с. 57. 51 Ж. Въжарова. Славяно-българското селище край с. Попина, Силистренско. София, 1956,

с. 13, обр. 3-а.52 Ж. Въжарова. Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VI–IX в.

София, 1965, с. 88–89, 113, обр. 56.53 Ж. Въжарова. Средновековното…, с. 15. 54 Ж. Въжарова. Славянски…, с. 85–86, обр. XIII.55 Пак там, с. 111, 113, 153.56 Пак там, с. 66–70, 113, обр. XI, обр. 43.57 Ст. Ст. Ст Ангелова, Л. Дончева-Петкова. Разпространение на т. нар. “пастирска керамика” в

България. – Археология, 1, 1992, с. 17. 58 Р. Р. Р Колева, М. Даскалов. Керамиката от ранносредновековния некропол край с. Бабово,

Русенско. – В: Приноси към българската археология, II. София, 1993, с. 161.59 Ст. т. т Михайлов. Ж. Въжарова. Славянски и славянобългарски селища в българските

земи от края на VI–IX в. София, 1965 (рецензия). – Археология, 2, 1965, с. 63–67; АтАтА . т. т Милчев.Ж. Въжарова. Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VI–IX в. София, 1965 (рецензия). – Археология, 3, 1965, с. 68–69.

60 Ж. Въжарова. Славянски…, с. 157.61 И. Акрабова-Жандова. Принос към проучването..., с. 224–227, обр. 2–8. 62 Пак там, с. 229. 63 Пак там, с. 232.64 АтАтА . т. т Милчев. Разкопки южно от гроба на Карел Шкорпил във Вътрешния град на Плиска през

1968 г. г. г – Преслав, 3, 1983, с. 220–222. 65 Т. Т. Т Балабанов. Занаятчийски..., с. 60–61. Благодаря на Т. Благодаря на Т. Благодаря на Т Балабанов за възможността да

използвам непубликуваната му дисертация.66 АтАтА . т. т Милчев. Археологически разкопки в м. Асар-дере – Плиска 1959 г. г. г – ГСУ ФИФ, II, 1960,

с. 33–60, табл. I–XV–XV– . XV. XV67 Т. Т. Т Балабанов. Занаятчийски..., с. 63–64, 77. За изпичането на ангобираната керамика на

бързо колело в тези пещи няма сигурни доказателства (бел. моя – В. П).68 Т. Т. Т Балабанов. Занаятчийски..., с. 33–34. 69 J. W. Hayes. A Seventh-century Pottery Group. – DOP, 22, 1968, DOP, 22, 1968, DOP p. 215–216. 70 M. Comşa. Die Keramik aus byzantischen Typus aus den Siedlungen von Bucov-Ploeşti. – Dacia,

XXIV, 1980, S. 323–325, 327, 335.71 M. Comşa. Töpferei aus dem 10. Jhs. bei Radovanu. – AP, XVI, 1971, z. 1/2, S. 385 ff, Abb. 1.72 Ibidem, p. 39273 Ibidem, p. 399, 394, Abb. 6: 11, 7: 11; Л. Дончева-Петкова. Българска битова..., с. 95 – 96, 110,

Кат. № 341–350. 74 A. Bejan. Contribuţii arheologice la istoria Banatului în secolele VII–IX e. n. – SCIVA, 4, 1983,

p. 355–356, 359–360.

62

75 J. Henning. Entwicklungstendenzen…, S. 197, Abb. 8, № 156.76 Gh. Coman. Instalaţii..., p. 167.77 М. Чичикова. Отчетна конференция за постиженията на българската археология през 1959 г. г. г

– Археология, 2, 1960, с. 77; А. Димитрова. Седма отчетна конференция на АИ при БАН за 1961 г. г. г– Археология, 3, 1962, с. 74; Ат. Ат. Ат Милчев. Първи румъно-български семинар по въпроса за славяните в Долнодунавския басейн и за балкано-дунавската култура в раннофеодалния период. – Археология, 1, 1963, с. 69; Н. Джамбазов. Осма отчетна конференция на АИ при БАН за 1962 г. г. г – Археология, 3, 1963, с. 99; Ж. Въжарова. Средновековното…, с. 17.

78 Д. Ил. Димитров. Керамични пещи от ранното българско средновековие при с. Кипра, Варненски окръг. Варненски окръг. Варненски окръг – ИНМВ, XX (35), 1984, с. 45.

79 Y. Ivaschenko. Les ateliers de céramiques du VIe au XVe au XVe au XV s. au nord de la mer Noire: le probléme de la continuité. – En: La céramique médiévale en Médirerranée. Aix-en-Provence, 1997, p. 77.


ZWEIKAMMERTÖPFERÖFEN AUS DEM BEREICH DES ERSTEN BULGARISCHEN REICHES

(ENDE DES 7. – ANFANG DES 11. JHS.) VASSILENA PETROVA / FRANKFURT AM MAIN

Der vorliegende Aufsatz behandelt einen Teil der umfassenden Typologie der Keramiktöpferöfen aus dem Bereich des ersten bulgarischen Reiches (Ende des 7. – Anfang des 11. Jhs.). In diesem Zeitraum sind drei Typen nachgewiesen – Einkammer-, runde Zweikammer- und viereckige Zweikammertöpferöfen. Der Länge des Heizkanals entsprechend, lassen sich die runden Zweikammertöpferöfen weiter in vier Untertypen trennen – ohne Heizkanal; mit Heizkanal der Länge bis 0.30 m; von 0.30 bis 0.80 m; von 0.60/0.90 bis 1.20 m, kombiniert mit extra geformter Feuerstelle. Je nach Anwesenheit und Art der Konstruktion zur Energieverteilung, können insgesamt vier Varianten unterschieden werden: ohne Konstruktion; mit mittlerer Trennwand in der unteren Kammer, mit säulenartigen Stützeinrichtungen an der Wand der unteren Kammer; mit schachbrettartig geordneten kleinen Säulen in der unteren Kammer. Aufgrund der ausführlichen chronologischen Analyse werden Aussagen zur zeitlichen Entwicklung und Verbreitung der runden Zweikammertöpferöfen getroffen.

63

ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В.ЛЮДМИЛА ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА / СОФИЯ

Със своето местоположение и със своята плодородна земя от дълбока древност Добруджа е привличала племена и народи и е била арена на многобройни военни действия.

Да се характеризира областта за повече от столетие − от 70-те години на Х почти до края на ХI в., е трудна задача. Събитията, които са протекли в Североизточна България, са известни от писмените извори, но безспорно много ценна и обективна информация ни предоставят и археологическите изследвания. По-пълното или частичното проучване на Дръстър, на редица укрепления, селища и некрополи, както и откриването на монети, моливдовули, предмети на бита и култа, помагаТ да се изясни картината на живот през този интересен период. Той започва с нападенията на Киевския княз Светослав (968/9 г.) на юг от р. Дунав, с ответните действия на византийския император Йоан Цимисхий (969–975) през 971 г. и с присъединяването на областта към Византийската империя.

Към 990 г. земите на юг от Дунав заедно с Добруджа са освободени, но само за едно десетилетие. В 1000 г. те отново са покорени и Добруджа, а по-късно и останалите български земи (в 1018 г.) отново са под византийска власт. От 1027 г. печенегите започват самостоятелно да преминават Дунав и техните набези не прекъсват през 1032, 1034, 1035, 1036 г.1 През 1032, както смята В. Парушев,2 или през 1036 г., както още навремето посочи П. Дякону3, а след него и други автори4, те опустошават Добруджа. Не по-малко драматични са събитията от средата на ХІ в., когато след навлизането през 1048 г. на печенегите на Кеген последвало нашествие на стотици хиляди мъже, жени и деца (според Скилица – 800 000 души), предвождани от друг печенежки вожд – Тирах. Изворите съобщават за заселване на печенеги около София, Ниш и Овче поле, покръстване на Тирах и приближените му, бунт на печенегите срещу цариградската власт, навлизането им в Северна България и установяване в района на така наречените “Сто могили”, поражения на византийските войски при Девня, Одрин и Велики Преслав, сключен през 1053 г. от византийския император Константин IХ Мономах 30-годишен мирен договор и трайно заселване на печенегите в тема Паристрион5.

Изследванията на румънските археолози през 50-те − 70-те години на ХХ в., проучванията на селищата Диногеция-Гарван, Пъкуюл луй Соаре, Исакча, Дервент,

64

Капидава хвърлиха светлина върху живота в областта през интересуващия ни период.

Тук се спирам предимно върху проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи − в Силистра (средновековния Дръстър), Попина, Гарван, Нова Черна, Ветрен, Ножарево, Цар Асен, Руйно, Окорш, Скала, Кладенци, Дуранкулак, Калиакра, Каварна, Балчик и най-вече върху наблюденията от дългогодишните разкопки в Одърци, Добричко.

Нумизматичните данни показват, че в редица селища на запад и югозапад от Силистра (Попина, Нова Черна, Ветрен, а и в Кривина, Русенско), т. е. по пътя от Дръстър към столицата Велики Преслав не се откриват анонимни византийски фолиси клас А-1 (969–976). Тези монети липсват и в землянките от първия период в крепостта при Скала6. Отсъствието им може би отчасти маркира пътя, движението на войските на Светослав от Дръстър към Велики Преслав и на Йоан Цимисхий − от Велики Преслав към Дръстър. Населението от този район е било принудено да напусне своите домове и селища. В някои от тях като Скала то се е завърнало, но други, особено селата, са опустели завинаги. В селища предимно на изток от посочената област, като Одърци, военни действия сякаш не е имало. След победата на Йоан Цимисхий в някои стратегически пунктове − някогашни късноантични, а и български крепости като Цар Асен и Скала − са се настанили византийски гарнизони7. Областта е включена във византийската военно-административна организация. Пръв стратег на района с център Дръстър бил Леон Саракинопул8. В Одърци е намерен моливдовул, датиран в 80-те години на Х в., на Петър патриций и доместик на схолиите на Запад9. Според сведенията на откривателя10 моливдовулът на Евстратий Романиак (комеркиарий), който е публикуван като произхождащ от Балчик11, е намерен в селището до Одърци. Ако това е така, то има основания да се мисли, че в първите десетилетия на ХI в. (по традиция от античността) там се е намирало тържище. Станаха известни и два моливдовула от крепостта при Скала. Единият – на Леон протоспатарий при манглавитите, датиран в 70-те − 80-те години на Х в., а другият – на Анастасий асикрит от края на Х − първите десетилетия на ХI в.12 В Х−ХI в. е датиран и моливдовулът от Ветрен − на Аркадий протоспатарий при Христотриклиниума13. В Дръстър са открити два великолепни моливдовула на Василий II (976−1024)14.

Като се позовем на данните от археологическите проучвания и се опитаме да определим характера на икономиката, културата, състава на населението при първото завладяване на Добруджа от византийците (70-те години на Х в.) и второто (от 1000 до 30−40-те години на ХI в.), ще се убедим, че макар и под византийска власт в повечето селища не настъпват особени промени. Проучванията на Диногеция-Гарван, Дръстър и областта, намираща се на югозапад от Плиска, показват, че вследствие на военните действия населението е намерило убежище в по-големите градове и крепости, като е вдълбало своите полуземлянки зад

Людмила Дончева-Петкова • ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В.


65

крепостните стени, а в Дръстър е използвало и всички помещения на старите богати сгради. Наблюдават се промени във вида и качеството на строителството. Върху разрушените масивни сгради и терените извън тях се появяват землянки и полуземлянки с каменни и глинени пещи на бедно земеделско население. Стените на жилищата понякога са облицовани с камъни и тухли. Често квадрите от старите постройки (от IХ−Х в.) са използвани за изграждане на пещи15.

Допуска се, че по това време е надстроена крепостната стена при Скала (с две лица и блокаж от дребни камъни и хоросан), както и дървената конструкция. Може би старите жители са се завърнали в крепостта и са използвали ямите на предишните жилища за изграждане на своите полуземлянки, които по характер, както и в Цар Асен, са еднакви с тези от началото и средата на Х в.16 В Одърци, Балчик, Калиакра стените на полуземлянките продължили да се облицоват с камъни както през IХ − 70-те години на Х в. Известни промени се забелязват в отоплителните съоръжения. В Одърци и Цар Асен се появяват П-образни пещи, изградени от плочести камъни. В Одърци се срещат и куполообразни пещи, които са излизали извън стените на жилищата. Едно голямо жилище, ползващо отчасти двулицевите зидове на ранновизантийска сграда, с монети клас А-2, може би е принадлежало на византийския управител. В Цар Асен и Скала има и наземни жилища17.

Земеделието и скотовъдството, ловът и риболовът остават основни поминъци. Продължава развитието на някои занаяти като обработка на черни и цветни метали, обработка на дърво и кост. Керамиката е изработвана предимно на ръчно колело. Повече от 70−80% от нея е съхранила състава на глината, орнамента и формите, характерни за съдовете от времето на Първото българско царство. И през този период преобладават гърнета от песъчлива глина, украсени с врязани линии в различни комбинации. Съдовете от пречистена глина с излъскана повърхност са предимно гърнета без или с две дръжки и делви. В различно количество се появяват съдове, формувани на крачно грънчарско колело. В Одърци около 2−3%, в Цар Асен – 30%, в Скала – 50%. Изработени са от византийски грънчари и са донесени от други византийски райони, но е възможно под тяхно влияние да са били изработени и от местни майстори в областта. Сред тези съдове най-разпространени са гърнетата с една дръжка, украсени с единични прави линии и ямички под шийката. Срещат се стомни, амфоровидни стомни, чаши, паници, амфори, свещници (Диногеция-Гарван, Пъкуюл луй Соаре, Дръстър, Цар Асен, Скала), чаша бокал от Одърци. Сред глазираните съдове се откриват гърнета с дръжки, паници, стомни и амфоровидни стомни, кани със столчета. Засвидетелствана е византийска белоглинена керамика, внасяна от Цариград (Дръстър, Скала, Одърци)18.

Разкопките в Южна Добруджа показаха, че въпреки назначаването на визан-тийски управители и настаняването в крепостите на византийски гарнизони основ-ната част от населението остава българска19. Както вече се посочи, в жилищата и в

66

останалия битов материал не настъпват съществени изменения. Нещо повече, върху дъната на съдовете продължават да се поставят релефни знаци, а върху стените, и то предимно на амфорите − графити, между които и най-коментираният в книжнината IYI. Изписват се кирилски букви, а амулетите с молитвени текстове за здраве от Одърци, Руйно и Пъкуюл луй Соаре са с кирилски букви на старобългарски език20. Действително броят на предметите от цветни метали − предимно накити и кръсто-ве енколпиони, се увеличава, но вносни византийски накити и енколпиони има и преди 70-те години на Х в., както показват находките от Нова Черна и Дуранкулак, където не са открити анонимни фолиси21.

Годината 1032 или 1036 (тук не ни помагат нумизматите с различното определение на византийските анонимни фолиси клас А-2 и клас В) се е оказала съдбоносна за областта. Печенегите са опожарили Диногеция, Капидава, Тулча, Дервент, Хършова и др.22 Опустошени и разрушени са Дръстър (с изключение на базиликата), Цар Асен, Скала, Одърци и други. Откритите в селищата анонимни фолиси клас А-2 и В бележат две линии, свързани с нападения − едната върви по направление от Дръстър на югоизток към Средище, Балик, Крагуево, Преселенци и др. Особено масиран изглежда е бил ударът от Дръстър на юг и югозапад към днешния град Добрич и долината на р. Батова. Анонимни фолиси клас А-2 и В по тази втора линия са засвидетелствани при Цар Асен, Руйно, Окорш, Кладенци, Скала, Войниково, Златия, Добрич, Долина, Победа, Полк. Иваново, Одърци, Батово23. В Оброчище е намерено съкровище от пет златни монети на император Василий ІІ (976–1025)24. Тези монети са открити в изследвани чрез разкопки селища или случайно при сондажни проучвания и с металотърсачи. Населението е напуснало тази почти централна част на района и се е насочило към крайбрежието на Черно море, на юг в района около р. Провадийска25, а част от него изглежда е преминала Балкана и, както показват археологическите проучвания, е намерила убежище в селищата около Стара и Нова Загора − Дядово, Гипсово, Езеро, Асеновец, Искрица и др.26 В Дръстър, Гарван и Ветрен, Силистренско, така както и в селища в Северна Добруджа - Диногеция-Гарван, Исакча, Нуфъру, Пъкуюл луй Соаре, Дервент, Черна вода, Хършова, Берое, Троесмис, Тулча, Махмудия, Констанца, Мангалия, Истрия, Бабадаг, след удара животът постепенно се е стабилизирал27. Продължили са да съществуват селищата не само покрай Дунав, но и покрай Черно море − Твърдица, Рогачево, Сенокос, Калиакра, Каварна, Балчик. В тях и рядко във вътрешността на района (Тервелско, Бранище, Ведрина, Крагуево, Добричко, Спасово, Генерал Тошевско) са открити анонимни фолиси клас С, клас Д, монети на император Константин ІХ Мономах (1042-1055) и на Константин Х Дука (1059-1067)28. Едни от тези селища изглежда са засегнати при по-късното печенежко нашествие през 1048 г. или при нападенията на узите през 1064 г.29



67

В Дръстър продължили да се изграждат жилища от външната страна на Южната крепостна стена30. Редица полуземлянки с каменни и глинени пещи са разчистени на север от църквата. На юг от нея е очертано едно почти наземно жилище с анонимни фолиси клас Д (1050−1060). В централната апсида на църквата също са установени останки от жилища с монети на Константин Х Дука. От 40-те години на ХI в. в града се наблюдава формиране на смесено население – т. нар. миксоварвари. Византия не е загубила напълно контрола над този град. За това напомнят не само печатите на византийските чиновници, но и работените на място византийски по форма и техники глазирани и неглазирани керамични съдове (някои украсени с релефни ленти, зооморфни и антропоморфни фигури), както и ранното сграфито и голямо количество вносни амфори. Проучванията показват, че до края на ХI в. присъствието на византийски гарнизон, администрация и майстори занаятчии не е променило съществено етническата картина, а още по-малко културното равнище на това смесено население31.

В други, напуснати след печенежките набези от 30-те години на ХI в. селища са живеели изглежда само печенези. Това със сигурност е така за Одърци. В това селище печенегите не са обитавали изоставените и опожарените жилища на предшестващото ги българско население, а са живеели някъде в района най-вероятно в юрти, следите от които не могат да се доловят в добруджанския чернозем. Открити са няколко огнища и фрагменти от глинени котли или съдове с вътрешни “уши” тип II. Такива котли са известни и от Диногеция, Капидава, Пъкуюл луй Соаре, Силистра, Скала, Ветрен, Калиакра, Цар Асен. Сред керамиката от Цар Асен е възстановено едно гърне и са намерени фрагменти от други, изработени от груба песъчлива глина, украсени с врязан арковиден орнамент, ямички, пластични продълговати издатъци32.

Някои върхове на стрели, костени бойни топки, части от конски сбруи − зъбала, костени и железни псалии, токи, стремена, а така също огнива и накити − кръгли апликации, сърцевидни висулки, ажурни листовидни пандантиви, начелници, звънчета, известни от Диногеция-Гарван, Пъкуюл луй Соаре, Одърци, Скала, Ветрен ,са идентични с употребяваните от печенезите на територията на Южна Русия, Бесарабия, Молдова, Източна Влахия33. В Одърци такива предмети се намират в най-горните пластове на хълма Калето и нито веднъж на пода на жилищата на ранносредновековното българско селище.

Откритите в Дръстър и в други селища и крепости моливдовули напомнят за функциите на византийските управители (архонт, катепан, дук) около средата и втората половина на ХI в.34 Засвидетелствани са и два печата на печенежкия вожд Кеген35. Има предположение и за печат на Тирах36.

В селищата и градовете, където са живели печенеги, са проучени некрополи. През ХI в. в Дръстър са били извършвани погребения около църквата.

Печенежки гробове са открити в притвора. В един цистов гроб от Х в. са установени

68

останки от три по-късно датиращи скелети. Върху бедрената кост на един от тях е намерен ажурен печенежки амулет37.

Особено важни са данните от проучванията в Одърци, където на хълма Калето са открити повече от 70 гроба (от българския екип 66), а в подножието на хълма е изследван голям некропол (№ 2) с 535 гроба. Гробовете и в двата некропола са разположени над предшестващите ги жилища, вмъкват се в тях или разрушават някоя тяхна стена. В жилище № 121 има 9 гроба от некропол 2.

Гробните съоръжения в Одърци са различни. Преобладават обикновени ями, следват ямите, маркирани с камъни. Откриват се гробове само с каменни покрития, гробове, заобиколени с камъни от всички страни, както и такива, които са оградени и покрити с камъни, т. нар. каменни камери или цистови гробове. Особено интересни са 5 гроба − кръгли или елипсовидни, върху които на височина 0,20−0,40 м са натрупани камъни, наподобяващи неголеми могили. Характерна за некропола ориентация е запад – изток, като точната посока в некропол 1 е спазена при 17 гроба, а в некропол 2 − при 140. При останалите са установени сезонни отклонения както на север, така и на юг. В некропола на Калето преобладават отклоненията на юг − 36 гроба, а в подножието повечето отклонения са на север (почти половината − 47%). Два гроба на Калето са ориентирани север – юг, а един – юг−север. В некропол 2 три гроба са ориентирани север – юг. Положението на скелетите е различно. Най-често мъртвите са полагани по гръб с опънати долни крайници, но са открити 5 хокера, 21 псевдохокера. Голямо разнообразие се наблюдава в положението на ръцете − регистрирани са 21 варианта.

В редица случаи са засвидетелствани езически елементи − разрушаване на скелета, опалване на гроба, отрязване или завързване на стъпалата, поставяне на животинска храна, на вар, въглени, кремъчета.

Важни данни предлагат антропологическите изследвания. Те показват, че в некрополите са погребвани мъже, жени и деца, но погребаните израснали индивиди са били сравнително млади хора. Европеиди по тип, със слаби и умерено изразени монголоидни белези, погребаните в одърските некрополи не се отличават от тези в останалите средновековни некрополи в Добруджа. Този тип е характерен и за тюркоезичните печенези. Тук е мястото да се спомене и за трепанациите, които са установени на 43 от запазените черепи в некропол 2. Само в един случай е установена реална трепанация, а останалите са символични.

Инвентар (накити – гривни, пръстени, огърлици от най-разнообразни мъниста − предимно от стъкло, но и от кост и глина, диадема или торква; апликации, звънчета, сърцевидни и ажурни листовидни висулки, токи, амулети (езически и християнски), както и монети, ножчета, върхове на стрели) е открит в 136 гроба (25,42 %) в некропол 2 и в 5 гроба в некропол 1. Прави впечатление, че в некропол 2 има изобилие на апликации − най-често кръгли, по-рядко правоъгълни и сърцевидни. Повечето от тях са вторично използвани, тъй като независимо от



69

запазените нитове са пробивани дупчици за пришиване към дрехи, ленти, шапки38. В няколко гроба са открити големи сърцевидни (елипсовидни) с изпъкнала централна част апликации. Те също са били пришивани към дрехите, тъй като са с пробити дупчици и се намират в областта на гърдите. Както показват изследванията на руските и украинските археолози, първоначалното им предназнаение е било за украса на конете − прикрепвани са върху ремъци и са висели на челата, между очите и над муцуните. Датират се във втората половина на Х−ХI в. Употребата на сърцевидните апликации в конската сбруя подсеща, че подобно на античните фалери кръглите са били част от конската амуниция.

В некропола е открита част от ажурна висулка − вариант на свързаните с печенегите листовидни амулети, засвидетелствани в Саркел-Белая Вежа, Диногеция-Гарван, Пъкуюл луй Соаре, Дръстър, Вълнари, Скала, Плиска, Варна39. Намерени са и бронзови звънчета, лировидна тока и малки кръгли апликации, еднакви с откритите в печенежки гробове в района на Ростов на Дон, Киев, Кишинев, Одеса, Южна Молдова, Диногеция-Гарван.

В четири гроба са намерени 7 монети (милиарензии) − на Лъв VI и Василий II (заедно в гроб 109), на Василий II и Константин VIII и две на Константин IХ Мономах. Тези последни монети, макар и перфорирани (те също се откриват върху гърдите и са служели за украса), са от времето на императора, сключил мир с печенегите и настанил ги в тема Паристрион. Те маркират датата на некропол 2 и показват, че той не е по-ранен от средата на ХI в. По-ранен − най-вероятно от 30-те години на ХI в., е некропол 1, който е на Калето. Там при някои скелети се откриват порезни наранявания, нанесени на местните жители или на нападателите при превземането на селището. Малкият брой възрастни индивиди в некропол 2 може да се приеме като доказателство, че е оставен от наскоро преселило се население. Някои материали като нагръдни кръстове, медальони с образи на светци, както и нарушаването на традиционните за печенегите погребални обичаи, са доказателство, че некрополът е оставен от новопокръстено население. Много от тези особености се откриват в гробовете покрай крепостните стени, при Източната порта на каменната крепост на Плиска и при могилите във Външния град на Плиска, а така също и във Велики Преслав − в гробовете при църквата на Мостич, където са oткрити трепаниран череп и кръгли апликации. Много близки елементи се откриват в Северна Добруджа − сред накитите от Диногеция-Гарван (апликации, висулки, звънчета, копчета), а също от крепостта Пъкуюл луй Соаре40. Не по-малко интересни са некрополите. Особено внимание заслужава женският гроб при Истрия41, накитите на който са идентични с тези на гробове от некропол 2 при Одърци. В некрополите в Диногеция-Гарван има скелети със свити по различен начин ръце и с различна ориентация42. В Исакча се срещат мъниста, пръстени, апликации и друг инвентар, който е еднакъв с материалите от Одърци43. Известно е, че подобни апликации, както и глинени котли с вътрешни уши, се срещат и в унгарски паметници. В първоначалното

70

им местоживеене − на изток от Волга, маджарите са изтласкани от печенезите, както това става по-късно в Причерноморските степи, а на територията на днешна Унгария намират убежище последните оцелели групи от печенегите.

Некрополите в Одърци (това се отнася и за някои селища в Добруджа и за Плиска) изглежда престават да се използват след нашествията на узите през 1064 г. Смущава ни само срокът за образуване на такъв голям некропол. Не е изключено той да е изоставен през 70-те − 80-те години на ХI в. след нашествията на куманите и със сигурност около 1091 г., когато след битката при Левунион печенегите са разгромени и разселени.

Така некрополите в Одърци помагат за изясняване на материалната и духовната култура на печенегите и на събитията в Добруджа около и след средата на ХI в.

1 В. Тъпкова-Заимова. Долни Дунав − гранична зона на византийския Запад. София, 1976, с. 71−73.

2 В. Парушев. Моливдовули и монети. − В: Л. Дончева-Петкова. Одърци. Селище от Първото българско царство, І. София, 1999, с. 134.

3 P. Diaconu. Les petchénegues au Bas-Danube. Bucureşt, 1970, p. 43−46.4 Ст. Ст. Ст Ангелова. Археологически проучвания на средновековния Дръстър. − В: Дуросторум −

Дръстър − Силистра. Силистра, 1988, с. 43; Г. Г. Г Атанасов. Анонимные византийские фоллисы клас “В” и нашествие печенегов в Добруджу 1036 г. − Stratum, 6, 1999, с. 111−121.

5 В. Златарски. История на българската държава през средните векове, II. София, 1972, с. 88−114; Д. Ангелов. История на Византия, II, София, 1968, с. 105−108; В. Тъпкова-Заимова.Долни Дунав..., с. 71−103.

6 В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала. Крепост от Х−ХI в. до с. Кладенци, Тервелско. София, 1998, с. 126, 136.

7 В. Димова. Ранносредновековната крепост до село Цар Асен, Силистренско. − Добруджа, 10, 1993, с. 72; В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 136.

8 И. Божилов, В. Гюзелев. История на средновековна България VII−ХIV век, I. София, 1999, с. 351.

9 I. Jordanov. Molybdobulles de domestiques des sholes du dernier quart du Xe siécle trouves dans Preslav. − Studies in Byzantine Sigillography, 2. Waschington, 1990, p. 204−206, not. 3.

10 Р. Бозуков от Варна.11 Ив. Йорданов. Средновековни сфрагистични материали от колекцията на Историческия

музей в гр. Балчик. − Балчик − древност и съвремие. Балчик, 1990, с. 59−69.12 В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 125−126, обр. 88, 87. 13 Г. Г. Г Атанасов, Ив. Йорданов. Средновековният Ветрен на Дунав. Шумен, 1994, с. 33 и сл,

№ 113, табл. ХIII: 113.14 Ст. Ст. Ст Ангелова. Към топографията на средновековния Дръстър през ХII в. − Приноси към

българската археология, II. София, 1993, с. 52−53.15 Пак там, с. 52.16 В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 18−19.17 В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 46−48; В. Димова. Ранносредновековната крепост..., с. 68.18 Ст. Ст. Ст Ангелова. Към топографията..., с. 52; St. Angelova. Sur la caracteristique de la ceramique

du Haut moyen age provenant de Drastar (Silistra). − Dobrudža. Etudes ethno-culturelles. Sofia, 1987, с. 95−99; Д. Ил. Димитров. Керамика от средновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренско.



71

− Добруджа, 10, 1993, с. 76−105; В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 64–79; Л. Дончева-Петкова.Одърци..., с. 73–75.

19 Ст. Ст. Ст Ангелова, Л. Дончева-Петкова. Съставът на населението в Добруджа от края на Х до края на ХI в. − Втори международен конгрес по балканистика. София, 1987, с. 381.

20 Л. Дончева-Петкова, К. Попконстантинов. За грамотността в средновековното селище при с. Одърци, Толбухинско. – Добруджа, 5, 1988, с. 96–99; Г. Г. Г Атанасов. Християнски паметници от ранносредновековната крепост до село Руйно, Дуловско. – Добруджа, 8, 1991, с. 30–32, кат. № 3, табл. VІ. Сведението за амулети от Пъкуюл луй Соаре дължа на К. Попконстантинов.

21 Ат. Ат. Ат Милчев, Ст. Ст. Ст Ангелова. Археологически разкопки и проучвания в местността “Калето” при с. Нова Черна, Силистренски окръг, през 1967−1969 г. − ГСУ ФИФ, LХIII, 1970, табл. XLII: 6; Х. Тодорова и др. Дуранкулак, I. София, 1989, с. 139, табл. VII.

22 Г. Г. Г Атанасов. Анонимные византийские фолисы..., с. 111–112, 114–115 и цит. лит.23 В. Парушев. Непубликувани средновековни монети от Южна Добруджа. − Добруджа, 10,

1993, с. 148 сл, № 12, 39, 40, 42, 43, 45, 59–64, 68, 69; Г. Г. Г Атанасов. Етнодемографски промени в Добруджа (Х−ХVI в.). − ИПр, 2, 1991, с. 80; Същият. Анонимные византийские фолисы..., с. 111−115.

24 В. Парушев. Непубликувани..., с. 164, № 59.25 Данните са от обхождания на Т. Балабанов, за което му благодаря.26 Г. Г. Г Шейлева. Разкопки на средновековно селище, крепост и некрополи край село Искрица,

Гълъбовско през 1989−1994 година. − Марица-изток. Археологически проучвания, 3, 1995, с. 253; − Марица-изток. Археологически проучвания, 3, 1995, с. 253; −Б. Борисов, Г. Г. Г Шейлева. Археологически данни за късни номади на юг от Балкана. − Плиска − Преслав, 8, 2000, с. 250.

27 Ст. Ст. Ст Ангелова. Археологическото проучване..., с. 45; Г. Г. Г Атанасов, Ив. Йорданов.Средновековният Ветрен..., с. 42, кат. № 137–164; G. Mănucu-Adameşteanu. Istoria Dobrogei in perioda 969−1204. Contribuţii archeologice şi numizmatice. Bucareşti, 2001, tabl. 1–20; G. Mănucu-Adameşteanu, St. Iordanov.Iordanov.Iordanov Monede byzantine din secolele X–XI descoperite pe teritoriul localităţii Garvăn, ţinutul Silistra, şi invazia pecenegilor din 1046–1047. – Simposiom de numismatică organizat în memoria martitilor căzuţi la Valea Albă, la împlinerea a 525 de ani (1476–2001). Chişinău, 13–15 mai 2001. Bucureşti, 2002, p. 125–138.

28 Ив. Йорданов. Монети от Чиракман. – В: Чиракман, Карвуна, Каварна. София, 1982, с. 58–59; В. Парушев. Непубликувани..., № 13, 24, 27, 52, 77, 75, 84, 102, 105, 106; Същият. Средновековни монети от Калиакра. – ИНМВ, 26 (41), 1990, с. 141.

29 Г. Г. Г Атанасов. Етнодемографски и етнокултурни промени по добруджанското черноморие през средновековието. – ИПр, 2, 1996, с. 11–12 и цит. лит.

30 Сведение на Ст. Ангелова.31 Ст. Ст. Ст Ангелова. Към топографията..., с. 52.32 П. Дякону.Дякону.Дякону К вопросу о глиняных котлах на територри РНР. − Dacia, VIII, 1964, p. 258;

Ст. Ст. Ст Ангелова. Археологическо проучване…, с. 45; В. Йотов, Г. Г. Г Атанасов. Скала..., с. 69, табл. ХLIX; Г. Г. Г Атанасов, Ив. Йорданов. Средновековният Ветрен..., с. 36, табл. ХIХ: ж; Г. Г. Г Джингов.Калиакра през старобългарската епоха (VII−ХI в.). − ИНМВ, 17 (32), 1981, с. 35−36, табл. VIII; Д. Ил. Димитров. Керамика от средновековната крепост до с. Цар Асен..., с. 105−109, табл. ХХI, ХХII.

33 С. А. Плетнева. Печенеги, торки и половцы в южнорусских степях. − МИА, 62, 1958, с. 157−158, обр. 3, 4.

34 Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на средновековна България..., с. 355; I. Jordanov.Jordanov.JordanovDobrudža (491–1092) selon les données de la numismstique et de la sphragistique. – Dobrudža. Etudes ethno-culturelles. Sofia, 1987, p. 193–196.

35 Ив. Йорданов. Печатът на Кеген, магистър и архонт на Печенегия (1050−1051). − Нумизматика и сфрагистика, V, 1, 1998, с. 96−101.

36 Г. Г. Г Атанасов, Ив. Йорданов. Средновековният Ветрен..., с. 41, табл. ХIII: 118.

72

37 Сведение на Ст. Ангелова, за което ú благодаря. За тези пандантиви – вж. С. Плетнева.Печенеги, торки и половцы..., с. 159, рис. 4: 1; P. P. P Diaconu. Două pandantive foliforme de bronz de la Păcuiul lui Soare. – Cultura si civililizatie la Dunarea de Jos, IІІ: ІV, p. 113. Върху тях се спира и: V. Spinei. Découvertes de l`étape tardive des migrations à Todireni (dép. de Botoşani). – Dacia, XVII, 1973, p. 277–316; В. Йотов. Листовидни ажурни амулети от ХI в. − Плиска − Преслав, 8, 2000, с. 242−246; Същият. О материальной культуре печенегов к югу от Дуная – листовидные ажурные амулеты ХІ в. – Stratum plus, 5, 2000, с. 209−212.

38 L. Doncheva-Petkova. Adornments from a 11th Century Pechenegs, Necropolis by Odartsi Village, Dobrict District (North-Eastern Bulgaria). − Archaeologia Bulgarica, II, 1998, p. 131−134, fig. 5, 6: a-d.

39 Ibidem, p. 135, fig. 6 м; В. Йотов. Листовидни..., с. 242–243, обр. 1−3.40 L. Doncheva-Petkova. Adornments from…, p. 135–136. 41 А. Suceveanu. Un mormînt din secolul XI n.e. la Histria. – SCIV, 3, 1973, p. 495–501.42 E. Comşa. Cimitirul. – Dinogetia, I, 1967, p. 171, fig. 196.43I. Vassiliu. Cimitiru feodal-timpuriu de la Isaccea. − PEUCE, IX, 1984, p. 107−141.

DOBROUDJA AT THE END OF 10TH–11TH CENTURY

L. DONCHEVA-PETKOVA / SOFIA

The author makes an attempt to describe the situation in Dobroudja in the period from the 70-ies of the 10th c. almost to the end of the 11th c. The basic data of the study are the evidence of written sources, the researche works of some historians and especially the information, obtained by archeological finds of anonymous Byzantine follises.

The economy, the culture, the social structure of the population were discussed by the author. She payed attention especially to the situation in the region after the 30-ies – 50-ies of the 11th c. connected with the invasions and the settling of the Pechenegs in the region.

The remains of their material culture their cemeteries and especially those by the village of Odartsi, District of Dobrich are discussed as well.


389

СЪКРАЩЕНИЯ / ABBREVIATIONS

АОР – Археологически открития и разкопкиБИБ – Българска историческа библиотека– Българска историческа библиотека–БФ – Български фолклорВВ (ВВр) – Византийский временникВДИ – Вестник древней историиВИА – Всемирная история архитектурыВИСб – Военноисторически сборникГАИМ – Годишник на Археологическия институт и музейГЭ – Государственный Эрмитаж– Государственный Эрмитаж–ГИБИ – Гръцки извори за българската история– Гръцки извори за българската история–ГИМП – Годишник на историческия музей в ПловдивГМСБ – Годишник на музеите от Северна България ГНМ – Годишник на Народния МузейГОП – Государственная Оружейная Палата Московского Кремля– Государственная Оружейная Палата Московского Кремля–ГПл НБМ – Годишник на Пловдивската Народна библиотека и музейГСУ – Годишник на Софийския университет– Годишник на Софийския университет–ГСУ ИФ – Годишник на Софийския университет, – Годишник на Софийския университет, – Годишник на Софийския университет

Исторически факултетГСУ ИФФ – Годишник на Софийския университет, ГСУ ИФФ – Годишник на Софийския университет, ГСУ ИФФ – Годишник на Софийския университет

Историко-философски факултетГСУ ФИФ – Годишник на Софийския университет, ГСУ ФИФ – Годишник на Софийския университет, ГСУ ФИФ – Годишник на Софийския университет

Философско-исторически факултетГТГ – Государственная Третьяковская галерея – Государственная Третьяковская галерея –ЗНМ – Зборник Народног музе– Зборник Народног музе– j Зборник Народног музеj Зборник Народног музе а, БелградЗРВИ (ZRVI)– Зборник радова Византолошког Института, БелградИАИ – Известия на Археологическия ИнститутИБАД – Известия на Българското археологическо дружествоИВАД – Известия на Варненското археологическо дружествоИЕИМ – Известия на Етнографския институт и музей– Известия на Етнографския институт и музей–ИИБИ – Известия на Института за българска история– Известия на Института за българска история–ИИД – Известия на Историческото дружествоИИИ – Известия на институтa по изкуствознаниеИИМВТ – Известия на Исторически музей – Известия на Исторически музей – – Велико ТърновоИИМШ – Известия на Историческия музей – Известия на Историческия музей – – ШуменИМ – Исторически музей– Исторически музей–ИМВТ – Известия на музея– Известия на музея– – Велико Търново

390

ИМЮБ – Известия на музеите от Южна България– Известия на музеите от Южна България–ИНБКМ – Известия на Народната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”ИНЕМ – Известия на Народния етнографски музей– Известия на Народния етнографски музей– , София ИНМВ – Известия на Народния музей– Известия на Народния музей– – ВарнаИНМШ – Известия на Народния музей – Известия на Народния музей – – ШуменИПр – Исторически прегледИМЮИБ – Известия на музеите от Югоизточна България– Известия на музеите от Югоизточна България–ИРАИК – Известия Русскаго археологическаго института в КонстантинополеКСИА – Краткие сообщения Института археологии АН СССР– Краткие сообщения Института археологии АН СССР–КСИМК – Краткие сообщения Института истории – Краткие сообщения Института истории – материальной культуры, МоскваЛИБИ – Латински извори за българската история– Латински извори за българската история–МАИЭТ – Материалы по археологии– Материалы по археологии– , истории и этнографии Таврики,

СимферопольМЭМО – Мировая экономика и международные отношения– Мировая экономика и международные отношения– , МоскваМИА – Материалы и исследования по археологии СССРМПК – Музеи и паметници на културата– Музеи и паметници на културата–ПВЛ – Повесть временных лет– Повесть временных лет–ПС – Палестинский сборник– Палестинский сборник–РА – Российская археологияРВМ – Рад воjРВМ – Рад воjРВМ – Рад во воħанских музеjвоħанских музеjвоħанских музе а РИМ – Регионален исторически музей– Регионален исторически музей–РНБ – Российская Национальная Библиотека– Российская Национальная Библиотека– , Санкт-ПетербургРП – Разкопки и проучвания– Разкопки и проучвания–СА – Советская археология– Советская археология–САИ – Свод археологических источниковСНУ – Сборник за народни умотворения– Сборник за народни умотворения–СбНУНК – Сборник за народни умотворения, наука и книжнинаСп БАН – Списание на Българската академия на науките– Списание на Българската академия на науките–ТВТУ ИФ – Трудове на Великотърновския университет– Трудове на Великотърновския университет– .

Исторически факултетТВПИ– Трудове на Висшия педагогически институт – Велико ТърновоТИБИ – Турски извори за българската историяЦА – ЦА – ЦА – Централен архив

СЪКРАЩЕНИЯ • ABBREVIATIONS


391

АА – Archaeologia Аustriaca, WienAÉ – Archaeologiai Értesítő, BudapestAAASH – Acta Antiqua Academiae Scientorum Hungaricae, BudapestABSA – Annual of the British School at Athens, LondonAH – Archaeologia Hungarica, BudapestAM – Arheologia Medievală, Cluj-NapocaAMÉ – Az Agri Múzeum Évkőnyve, EgerAMold – AMold – AMold Arheologia Moldovei, ChishineuAMN – Acta Musei Napocensis, Cluj-NapocaCluj-NapocaCluAMV – V – V Acta Musei Varnaensis, VarnaAP – Archaeeologia Polona, WarszawaBHR – Bulgaraen Historical Review, SofiaBS – Balkan Studies, ThessalonikiBF – Byzantinische ForschungenDOP – Dumbarton Oaks Papers, WaschingtonDOS – Dumbarton Oaks Studies, WaschingtonEB – Etudes balkaniques, SofiaFA – Folia Archaeologica, BudapestIGBulg – Mihailov, G. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae– Mihailov, G. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae–IM – Istambuler Mitteilungen des Deutschen archäologischen InstitutsJPMÉ – É – É – A Janus Pannonius Múzeum Évkőnyve, PécsJÖB – Jahrbuch füJahrbuch füJahrbuch f r Österreichische Byzantinistik, WienKMMK – Komárom Megyei Múzeu mok Kòzleményei, TataМАА – Macedoniae acta archaeologicae, SkopjeMGH – Monumenta Germaniae historicaMGH SS – Monumenta Germaniae historica. Series ScriptoresMCA – Materiale şi cercetări arheologice, BucureştiMZ – Mainzer ZeitschriftPWRE – Pauly – Wissowa – Kroll Realenziklopedie füKroll Realenziklopedie füKroll Realenziklopedie f r Altertums-WissenschaftREArm – Revue des Études Arméniennes, ParisREB – Revue des etudes Byzantines, ParisRESEE – Revue des etudes Sud-Est Européennes, BucharestRIS – Review of international Studies SBS – Studies in the Byzantine Sigillography, Dumbarton OaksSCIV – Studii şi cercetări de istorie veche, BucureştiSCIVA – Studii şi cercetări de istorie veche şi archeologie, Bucureşti

392

SlA – SlA – SlA Slovenská archeológia, BratislavaTIB – Tabula Imperii Byzantini, WienTM – Travaux et Memoires. Centre de recherché ďhistoire et civilization byzantines, ParisVR – Variorum reprintsZfA – Zeitschrift füZeitschrift füZeitschrift f r Archäologie, BerlinZGO – Zeitschrift füZeitschrift füZeitschrift f r die Geschichte des OberrheinsZRVI – Zbornik Radova Vizantološkog Instituta, BelgradeΔΧΑΕ – Δελτιον τηζ χριστιανικηζ Аρχαιολογικηζ Еταιρειαζ

СЪКРАЩЕНИЯ • ABBREVIATIONS

393

СЪДЪРЖАНИЕCONTENTS

АРХЕОЛОГИЯ

Методи Даскалов, Методи Даскалов, Методи Даскалов Катя Трендафилова. Коланът в южнодунавските византийски провинции през VІ−VІІ в. .................................................................7Metody Daskalov, Katja Trendavilova. Der Gürtel in den byzantinischen Provinzen des südlichen Donauraums – 6.–7. Jhs. ....................................................18

Боян Тотев, Боян Тотев, Боян Тотев Олга Пелевина. Сребърните накити от гроб 3 на ранносредно-вековния некропол при с. Черна, Добричко ..............................19Boyan Totev, Olga Pelevina. Silver adornments from grave 3 of the early-mediaeval necropolis by the village of Cherna, district of Dobrich ...........24

Тотю Тотев. Меден печат матрица с фланикиран с отвесни хасти ипсилон (IYI) от с. Златна нива, Шуменско ..........................................................25Totyu Totev. A copper seal – matrix with the sign IYI ..............................................28

Станислав Станилов. Половин звънец (принос към проучването на старобългарските звънящи амулети от VІІ–ХІ в.) ...........................................29Stanislav Stanilov. Half bell: contribution to the research on ancient Bulgarian ringing amulets of 7th–11th–11th th Century ...........................................................40

Василена Петрова. Двукамерни кръгли пещи за изпичане на битова керамика от територията на Първата българска държава (крaя на VII – началото на XI в.) ............................................................................41Vassilena Petrova. Zweikammertöpferöfen aus dem Bereich des ersten bulgarischen Reiches (Ende des 7. – Anfang des 11. Jhs.) ........................................62

Людмила Дончева-Петкова. -Петкова. - Добруджа в края на Х−ХI в. .................................63L. Doncheva-Petkova. Dobroudja at the end of 10th–11th–11th th century ............................72

Стела Дончева. Езическите храмове – опит за архитектурно-семантичен анализ ......................................................................73Stela Doncheva. The pagan temple – an attempt of architectural and semantic analysis .................................................................................................93

394

Георги Дзанев. Епископията от края на Х век в Абритус ....................................95Georgi Dzanev. A late 10th century bishopric centre in Abritus ................................106

Казимир Попконстантинов, Казимир Попконстантинов, Казимир Попконстантинов Росина Костова, Росина Костова, Росина Костова Валентин Плетньов. Манастирите при Равна и Караачтеке до Варна в манастирската география на България през ІХ–Х в–Х в– . ......................................................................107Kazimir Popkonstantinov, Rossina Kostova, Rossina Kostova, Rossina Kostova Valentin Pletnyov. The Monasteries of Ravna and Karaachteke in the 9th–10th century monastic geography of Bulgaria of Bulgaria of ................................................................................................................119

Янко Димитров, Янко Димитров, Янко Димитров Христина Стоянова. Жилища в източната част на така наречената „Цитадела” в Плиска (разкопки през 1995–1996 г.г.г ) .............121Janko Dimitrov, Christina Stojanova. Die Wohnungen im östlichen Teil der s. g. Zitadelle in Pliska (Ausgrabungen – 1995–1996) .................................134

Милена Станчева. За някои технологични традиции в обработката на кост през средните векове ..................................................................................135Milena Stancheva. On some technological traditions in bone processing during the middle ages ...............................................................................................142

Валери Йотов. Археологически приноси към историята на Варна през средновековието (2). Древноруски внос във Варна през ХІ–ХІІ в–ХІІ в– . .....................143Valeri Jotov. Archäologische Beiträge zu der mittelalterlichen Geschichte von Varna (2). Altrussische Importwaren in Varna, 11.–12. Jhs. ...............................150

Йордан Йорданов. Данни от антропологичното проучване на черепи от средновековния некропол (IX–X–X– в.) в квартал “Трошево” във Варна ...........151Jordan Al. Jordanov.Jordan Al. Jordanov.J Données de l’étude anthropologique des crânes de la nécropole médiévale “Trochévo”, Varna (IXe–Xe siècles) ................................160

Христо Кузов. Средновековни ключове и катинари от Североизточна България .........................................................................................161Hristo Kuzov. Mediaeval keys and padlocks from north-eastern Bulgaria ...............178

Чавдар Кирилов. Българският замък – реален или въздушен? ...........................179Tschavdar Kirilov. Die bulgarishe Adelsburg – real oder illusiorisch .......................203

СЪДЪРЖАНИЕ • CONTENTS


395

Иван Джамбов. Нови проучвания в подножието на Аневското кале – крепостта „Хисарлъка” (предварително съобщение) ...........................................205Ivan Djambov. New researches at the foot of the Anevsko kale –the “Hisarlaka” castle (preliminary report) ................................................................208

Борис Д. Борис Д. Борис Д Борисов. Една хипотеза за прототипа на т. нар. “българска” сграфито керамика ...................................................................................................209Boris D. Borissov. Eine Hypothese betreffs des Prototyps der s. g. “bulgarischen” Sgraffitokeramik ...............................................................................“bulgarischen” Sgraffitokeramik ...............................................................................“bulgarischen” Sgraffitokeramik 216

Мария Манолова-Войкова.-Войкова.- За произхода на червеноангобираната керамика в българските земи от ХІ–ХІІ в.–ХІІ в.– .............................................................217Mariya Manolova-Voykova. The problem of the origin of the red slip-coated ceramics from the 11th–12th–12th th c. ....................................................................................224

Валентин Плетньов. За предназначението на един вид средновековни керамични изделия – капаци или свещници– капаци или свещници– ..........................................................225Valentin Pletnjov. Valentin Pletnjov. V Über die Anwendung einer Art Keramikwaren – Deckel und Leuchter – aus dem Mittelalter ...........................................................................und Leuchter – aus dem Mittelalter ...........................................................................und Leuchter – aus dem Mittelalter 240

Дочка Владимирова-Аладжова. -Аладжова. - Златен пръстен с надпис от с. Стан, Шуменско ..................................................................................................................241Dochka Vladimirova-Aladzhova. Golden ring with inscription from Stan, Shoumen region .........................................................................................................244

Валерий Степаненко. Свинцовая иконка с „Чудом со спасенным юношей” из Новгорода и культ св. Димитрия Солунского в Византии и Болгарии конца ХІІ – первой половины ХІІІ вв. ....................................................................245Valerij Stepanenko. Bleiikone aus Nowgorod mit dem „Wunder der Rettung des Knaben“ und der Kult zum Hl. Dimitrios von Thessaloniki in Byzanz und Bulgarien, Ende des 12.–1. Hälfte des 13. Jhs. ..................................................261

ГерганаГерганаГ Шейлева. Пръстен с надпис “PAX” ........................................................263Gergana Sheileva. A finger Ring with inscription “PAX”A finger Ring with inscription “PAX”A ........................................268

Константин Тотев. Златен пръстен печат от Кранево, Балчишко ...................269Konstantin Totev. Bague-sceau en or du sevaste Hodor de Kranevo, région de Balchik .......................................................................................................gion de Balchik .......................................................................................................gion de Balchik 272

396

Николай Николов. Новооткрити средновековни пръстени печати от Североизточна България (XI–XIV–XIV– в.) ................................................................273Nikolaj Nikolov. Des bagues-sceaux du Moyen âge récemmenet découverts en Bulgarie de Nord-Est (XIe–XIVe–XIVe–XIV siècles) ..............................................................276

Мирко Робов. За отливането на накити във Велико Търново (ХІІ–ХІ–ХІ– V в.) ........277Mirko Robov. About the casting of adornments in Veliko Turnovo (12th–14th–14th th c.) .....286

Ваня Павлова. Нова колекция от средновековни накити във Варненския археологически музей ..............................................................................................287Vanja Pavlova. Über eine neue Sammlung mittelalterlicher Schmuckgegenstände in dem Archäologischen Museum von Varna .........................306

Виолета Нешева. Етапи в историческото развитие на Мелник до края на ХІV вV вV . .....................................................................................................307Violeta Nesheva. Phases in the historical development of Melnik until the end of the 14th century .................................................................................321

Георги Атанасов. За локализацията на късносредновековната църква № 3 и за датата на средновековната църква № 1 в Силистра ..........323Georgi Atanasov. А la localisation de l’eglise du bas moyen age No 3 et la date de l’eglise medievale No 1 a Silistra ..........................................................336

Хитко Вачев. Митрополитски храмове в Търновската епархия през ХVІ–Х–Х– VІІ в. – проблеми на взаимодействието ............................................337Hitko Vachev. Bishopric churches in Turnovo eparchy during the 16th–17th–17th th c. – some interaction problems ..............................................................344

Иван Чокоев. Текстилни материали от втората камера на епископски гроб от средновековната църква в Кърджали ........................................................345Ivan Tchokoev. Textile remnants from the second camera of a bishop’s tomb in a mediaeval church in the town of Kardzali ..........................................................350

Бисера Томова. Тъканите в облеклото на ктиторските портрети през ХVпрез ХVпрез Х ІІ в. ......... 351Bisera Tomova.Bisera Tomova.Bisera Tomova Textles employed for garments of the 17th century donors’ portraitsth century donors’ portraitsth ...... 360

Иван Карайотов. Ктиторските надписи в църквата на островния манастир “Света Анастасия Фармаколитрия” ......................................................361Ivan Karayotov. Les inscriptions des donateurs dans l’Église du monastère insulaire “Sainte Anastasie Pharmakolytria” .............................................................372

СЪДЪРЖАНИЕ • CONTENTS

ACTA MUSEI VARNAENSIS III – 2

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VII–XVIII в.)

БългарскаПърво издание

Набор и корекции: н.с. д-р Валери Йотов, Ваня Павлова, Радостина ДончеваКоректор: Огнян АнтовПреводи на чужди езици: Росица Ненчева, Мариана Иванова, Нора КрушковаРедакция на чужди езици: н.с. Александър МинчевКомпютърен дизайн: Милка Юдова

Формат 16/70/100

Печат: Абагар АД – Велико ТърновоISBN 954-427-667-X

2005 г.

Documents

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ проф. Александър …...ACTA MUSEI VARNAENSIS III – 2 БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО