Всичко започна на първи март. По скайпа получих поздрав от моя приятелка:Честита Баба Марта!Баба Марта здраве носи,пълна кошница с цветяи на всеки на ръкатавръзва някаква мечта:да я гледа, да я мислии да чака пролетта –да се сбъдне и да цъфне

и да бликне радостта.Попитах я: „Вярваш ли в Баба Марта?”

„Това не е до вяра, това е нашата тради-ция” – отвърна ми тя. Писах й, че тради-

цията не е само българска. Аз израснах в Молдова и като ученичка си правех мар-теници и ги носех. Когато дойдох в Бъл-гария, се учудих много, че тук мартеници носят и мъжете - бях свикнала, че това е украса само за жени и деца. Съгласих се с приятелката ми, че за някои това наисти-на е само традиция без каквито и да било очаквания, но все пак за други е вяра. Тя се проявява най-ярко в ревностното спаз-ване на правилата за правене, носене и сваляне на атрибута на Баба Марта – мар-теницата - и в изпълняването на първо-мартенските ритуали: червена покривка се слага върху плодно дръвче, червени

цата седят клекнали двама от синовете на двореца и държат приспособленията за предене. Главният тъкач дава на главния сред синовете на двореца усуканата бяла прежда, той я превърта веднъж и я дава на царя. Царят на два пъти усуква преж-дата и я върти над приспособлението за предене. Човекът аланцу извиква „Аха!”, а друг човек хлопа.” 2

По време на този ритуал царската двойка се покланя на богините на съд-бата Истустая и Папая. Те са грозни хто-нични божества. При древните всички божества се делят на уранични – небес-ни - и хтонични, свързани със земята и

конци се връзват по рогата на доби-тъка, хората се обличат с червени дрехи и т.н. Очакванията са, ако спазваш тези ритуали, да полу-

чиш известни облаги – правя, за да направят и на мен. Кой да на-

прави? Някой силен, могъщ, неви-дим, незнаен, наричан с приказното име Баба Марта.

Преди няколко години, когато работех върху магистърската си теза по антична култура и литература, в една книга срещ-нах древен документ, който ми направи силно впечатление. Чрез него се разбива-ше митът, че усукването на бял и червен конец е само българска традиция. Оказва се, че преди пет хиляди години на тери-торията на днешна България са живели хетите и точно от този народ е тръгнал червено-белият пролетен ритуал. При древните Новата година се е празнувала напролет, когато природата се пробужда от зимния сън, - според лунния календар. Така че празникът на Баба Марта всъщ-ност отбелязва Новата година според лунния календар. Хетските цар и царица всяка пролет са участвали в новогодиш-ния ритуал, за да бъдат обновени техни-те свещени жизнени сили, от които се е смятало че зависи плодородието на цяла-та страна. В. Горан го описва така: „Царят и царицата с приспособления за предене правят нишки от бяла и червена вълна. Те усукват нишките от бялата и червената вълна и от тях правят прежда.”1 В ритуала участват още няколко души: „Пред цари-

подземния свят. Хтоничните божества са доста противоречиви. Те символизи-рат едновременно смъртта и раждането, властват над царството на мъртвите, но са и божества на плодородието и сексу-алността3. По своята роля като богини на съдбата двете хетски божества поразител-но напомнят Омировите богини на съд-бата Айса („Илиада”, XX, 127-128), Мойра („Илиада”, XXIV, 209-210 ) и Предачки-те („Одисея”, VII, 197-198), които предат нишките на съдбите на хората4. Хетският документ описва техните действия така: „Истустая и Папая, древните богини на долния свят... стоят на колене... Едната държи хурката, а двете държат вретена-та с готовата прежда. Те предат годините на царя. И годините на царя нямат нито край, нито брой.”5

Хиляда години по-късно на терито-рията на днешна България вече няма хети, но ритуалната употреба на усукана-та бяла и червена вълна остава. При засе-лилите се тук траки има празник, наречен Котитии. За него са характерни украсени клончета, познати в България като сурва-чки. В античния свят има подобен обред, наречен ейресионе... Името се свързва традиционно с вълнените конци (ейрон - вълна), с които се украсява маслинено клонче. Освен усуканите бели и червени нишки по него се завързват и всякакви сухи плодове, предимно смокини и оре-хи6. Тук всъщност се съчетават две тради-ции: обредът с „накичването на клончето е прикрепен към слънчевата Нова годи-

на, а другият, този с усукването и връзва-нето на бялата и червената прежда, - към Новата година по лунния календар”7.

Не само при хетите и траките има ри-туално предене. Всички индоевропейски народи придават култова, ритуална и дори магическа значимост на предене-то, което се оказва обред с много древни извори8. Причината богините на съдбата да се почитат като божества от толкова много народи е, че те произхождат от едно по-старо божество, на което са се по-кланяли предците им - Богинята Майка или Великата богиня. С времето образът на древната Велика богиня дава началото

на множество по-млади божества: „Меж-ду богините на съдбата... и древната нео-литска Богиня Майка има известна при-емствена връзка.“9 Древната богиня също е хтонично божество, което символизира раждането и смъртта10. В различните пе-риоди и места тя е представена от различ-ни конкретни божества с характерни осо-бености. Но в цялото това разнообразие ясно изпъкват следните специфични чер-ти: доминираща роля спрямо мъжа парт-ньор, обвързаност с раждането и смъртта, със сексуалния живот и смъртта, ето защо „може и трябва да се говори за Великата богиня”11. Някои черти на Великата боги-ня намират много ярък израз при послед-ното поколение феминистки: доминира-не над мъжа, унищожаване на деца чрез аборти, необуздана сексуалност. Но това е друга тема.

За поклонението пред Великата боги-ня в нашите и близките до нас земи сви-детелстват не само древните документи, но и археологическите находки. Сред откритите през ХХ в. останки от древ-ни земеделски селища в Чаталхьоюк на територията на днешна Турция, в Неа-Никомедия, днешна Македония, в Кара-ново, Старозагорско, и др. са намерени много изображения на мъжки и женски божества. В Чаталхьоюк те са открити в специални стаи, където са се извършвали магически ритуали. Женските божества са със силно подчертани женски форми: големи гърди и бедра. Някои фигури са оцветени в червено, цвета на Великата

на множеството разнообразни скулптури на Великата богиня археолозите тълкуват нейните функции, като изследват позите, жестовете, украшенията за глава и рели-гиозната символика, вплетена в тях16.

Символиката на Великата богиня е много широка. Един от символите й е парче плат. В древността култовите сим-воли се прикрепват към дървена дръжка, за да бъде по-удобно при религиозните церемонии да се носят и да се установяват в качеството им на почитаеми емблеми. Подобна емблема е парчето плат, прикре-пено към дръжка. Така възниква флагът, който първоначално е емблема на тази богиня17.

Дървото е едно от основните въплъ-щения на богинята. На Кибела, която произхожда от древната Велика богиня, е бил посветен празник, честван на 1 май. В този ден са подготвяли „майско дърво“ — стълб, украсен със зелени клонки, цветя, парчета плат... В мита за Атина (отново

богиня. Една от глинените статуетки в Чаталхьоюк изобразява раждаща жена, „вероятно дете от мъжки пол, при това я поддържат две животни от рода на котки-те”12, може би леопарди, защото леопар-дът е неин символ13. Типичен за наход-ките в Чаталхьоюк е контрастът между символите на живота и на смъртта14.

В България са намерени статуетки на богинята птица с клюнообразен нос и изпъкващи, яйцевидни задни части. Бо-гинята птица е едно от превъплъщенията на Великата богиня. Има и изображения на бременни богини, поставили едната си ръка на корема си, и т.н.15. Благодарение

възникнала от Великата богиня) също се говори за дърво, което тя е насадила на Акропола и така е установила своето гос-подство там18.

От десетките символи на Великата бо-гиня съзнателно избрах плата и дървото, за да се види сходството с първомартен-ското слагане на парче плат върху плод-но дърво в двора. При това не какъвто и да е плат, а червен – оцветен в багрите на Великата богиня. В някои райони на България всяка година на първи март най-възрастната жена в дома от ранна сутрин се облича с нещо червено и като жрица на Великата богиня започва да

„свещенодейства”: връзва усуканите чер-вено-бели конци по ръцете на внучетата си, изнася червени черги и покривки и ги изтърсва, за да си отиде злото. Всъщност прави точно обратното – вика го в лицето на агресивното и зло божество Баба Мар-та. Между другото, Баба Яга също про-излиза от Великата богиня. Двете „баби” донякъде си приличат, поне по това, че предизвикват нехарактерно за сезона време – например мразовита виелица напролет. Думата „баба” е присъща и за други божества, произлезли от Великата богиня. А. Голан - учен, посветил на мито-логията и символиката на Великата боги-ня двадесет години от живота си, - пише: „Възможно е сричките ba, pa, ma да пред-ставляват фонетични варианти на много стара дума, означаваща раждане... В уд-воен вид ba дава формата baba... Вариант на името на малоазийската Кибела е Ку-баба, което означава „крава родителка”... В Украйна съществуват легенди за т.нар. „житна баба“, от чиито прищевки зависи реколтата. Руснаците също познават жен-ско митично същество, наречено Баба... Баба Яга, като персонаж от приказките на славянските народи има черти, които по-казват произхода й от Великата богиня.”19

Мисля, че описаната връзка между Баба Марта и Великата богиня не е всич-ко, което трябва да знаем. Божествата на

Тогава - чрез митология, сега – чрез на-укообразно описание, по смисъл много близко до митологията. Древните народи се покланят на обожественото творение вместо на Твореца. Те наричат сътво-рената от Бога природа Велика богиня и правят нейни изображения – идоли. След като разменят „славата на нетлен-ния Бог” за „образ, подобен на тленен чо-век” (Римл. 1:23) - Великата богиня, те се отричат от положителния духовен свят и служат на отрицателния.

Това продължава и днес чрез учения и практики, в които се говори за чакри, вътрешна жизнена сила, самовглъбяване, сливане с „универсалното поле”, изпълва-не с енергии. Движението за природосъ-образен начин на живот често граничи с вяра във Великата богиня – природата. Когато природата се представя като нещо по-велико от Божие творение, каквато и е, може да се говори за „религия на приро-дата”, която цели да въведе последовате-лите си в контакт с нечисти сили. Вярата в съдбата също идва от Великата богиня, независимо как е обоснована – чрез ми-тология (звездите управляват живота на хората) или чрез философия, например стоицизмът с неговата вяра в бог, слят с материята, който управлява съдбите на хората. Движенията, свързани с божест-веността на жената, също водят началото си от вярата във Великата богиня. Жената се възприема като богиня точно както се оказа при Баба Марта и Баба Яга. А кол-кото по-божествен се вижда човек, тол-кова по-голяма е вероятността да стане пациент на психодиспансера.

За да не стигаме дотам, добре е да из-трезнеем от заблудите на Сатана, които започват с думите: „Ще бъдете като бого-ве.” Заблудите у всеки от нас са много и може би не знаем от какво точно трябва да изтрезнеем. Хората казват, че за да се предпазиш от измами, не е задължително да познаваш всички фалшификати, дос-татъчно да познаваш оригинала. Един-ствената истина, необходима за трезвото ни мислене, е Божието Слово. То е свет-лина, която ще огрее тъмнината в нас и завинаги ще изгони от нашето мислене всич-ки измислени божест-ва, които не ни служат за добро.

древните индоевропейски народи са пер-сонифицирани абстракции. Първоначал-но хората се покланят на невидима гроз-на сила, която се проявява в природата, после започват да говорят за нея като за живо същество и да я изобразяват: „Пер-сонификацията на абстракциите е стар похват, характерен за религиозно-мито-логичното творчество на много индоев-ропейски народи.”20 Великата богиня е персонификация на природата. Извест-ният археолог Мария Гимбутас смята, че многобройните категории, функции и символи, към които се е обръщал до-историческият човек в стремежа си да изрази великото тайнство на битието, са само различни прояви на една единна и неделима богиня, а в крайна сметка на самата природа21. Обожествяването на природата, макар и в далеч не толкова мистериозен вид ни е познато. В учили-ще ни се втълпяваше, че природата се е самосъздала. Точно така е разсъждавал и езичникът в древността, като е наричал природата Богиня Дева – самозачеваща и самовъзпроизвеждаща се. Оказва се, че еволюционната теория е възглед от времето, когато древната Велика богиня е била много млада. Разликата между тогавашните й последователи и нейните днешни привърженици е само в начина, по който обясняват картината на света.

1 Горан, В. Древнегреческая мифологема судьбы. Новосибирск, Наука, 1990, с. 89.2 Пак там.3 Пак там, с. 150.4 Пак там, с. 65.5 Ардзинба, В. Ритуалы и мифы древней Анатолии. Москва, 1982, с. 88. Цит. по Горан, В. Цит. съч., с. 65.6 Лозанова, В. – В: Древна Тракия и траките. Енциклопедия.http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=1067 Пак там.8 Горан, В. Цит. съч., с. 92.9 Пак там, с. 147.10 Пак там, с. 34.

11 Magris, A. L, idea di destino nelpensiero antico: UdineDel Bianco. Vol. 1, 1984, p. 21. Цит. по Горан, В. Цит. съч., с. 34.12 Горан, В. Цит. съч., с. 35.13 Melaart, J. Catal Huyuk, p. 148. Цит по Горан, В. Цит. съч., с. 36.14 Пак там, с. 36. 15 Гимбутас, М. Цивилизация Великой Богини: мир Древней Европы. Москва, Росспэн, 2006, с. 42.16 Пак там, с. 243.17 Голан, А. Миф и символ. http://www.fedy-diary.ru/?page_id=4627 от 11.03.2012.18 Пак там.19 Пак там.20 Горан, В. Цит, съч., с. 116.21 Гимбутас, М. Цит. съч., с. 244.