ПОНЕДЕЛНИК, 7 МАРТ 2011 г.2011)03-07_BG.pdf07-03-2011 bg Разисквания на Европейския съюз - 1. 7. Състав на Парламента:

ПОНЕДЕЛНИК, 7 МАРТ 2011 г.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEKПредседател

(Заседанието се открива в 10,00 ч.)

1. Възобновяване на сесията

Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната на17 февруари 2011 г., четвъртък.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: виж протокола

3. Възстановяване на реципрочността във визовия режим – солидарност снеравностойното положение на чешките граждани вследствие едностраннотовъвеждане на визи от страна на Канада (писмена декларация): виж протокола

4. Изявления на председателството

Председател. – В началото бих искал да ви информирам по три въпроса.

Бих желал да ви информирам, че писменото изявление 89/2010 събра необходимия бройподписи. В резултат на това искам да ви съобщя, че сега то е прието от Европейскияпарламент. Декларацията засяга едностранното повторно въвеждане на визи за чешкитеграждани от страна на Канада. Европейският парламент очаква от Комисията и от Съветада предприемат незабавни мерки с цел Канада да вземе решение за премахване на визите загражданите на Чешката република. Очакваме също така Съветът и Комисията да проявяватпо-голяма решителност в своите действия. Изразяваме пълната си солидарност с гражданитена Чешката република, които като членове на Европейския съюз,следва да могат да пътуватдо Канада без визи.

По втория въпрос: след четири дни, на 11 март, в петък, ще честваме за седми пътЕвропейския ден на жертвите на тероризма. На този ден през 2004 година при бомбениатентати в Мадрид бяха убити близо 200 души. Шестнайсет месеца по-късно при атентатив Лондон бяха убити 52 души. Тероризмът атакува самите устои на демокрацията. Нямаоправдание за тероризма и няма атентат или терорист, който да може да отслаби духа наевропейската солидарност и духа на европейската демокрация.

И третият въпрос: информацията, че в Тайван в петък са екзекутирани петима души,предизвика нашето силно безпокойство. Възстановяването на смъртното наказание през2010 г. е фактическо нарушаване на мораториума, в сила от 2006 година. Европейскиятсъюз, и по-конкретно Европейският парламент, винаги е осъждал съществуването на смъртнонаказание навсякъде по света. Призовавам тайванските власти да наложат мораториум върхуизпълнението на това нехуманно наказание и в бъдеще да го премахнат от наказателниякодекс на своята страна.

5. График на месечните сесии на Европейския парламент – 2012 г.: вж. протокола

6. График на месечните сесии на Европейския парламент – 2013 г.: вж. протокола

1Разисквания на Европейския съюз -BG07-03-2011

7. Състав на Парламента: вж. протокола

8. Подписване на актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура:вж. протокола

9. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

10. Действия, предприети вследствие на резолюции на Парламента: вж. протокола

11. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

12. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

13. Петиции: вж. протокола

14. Трансфер на бюджетни кредити: вж. протокола

15. Внесени документи: вж. протокола

16. Ред на работа: вж. протокола

***

Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, бих искал да взема думата на основаниена член 16 от Договора за Европейския съюз. Тази седмица по инициатива на държавнияглава на Франция, Никола Саркози, който показа висок общностен дух, беше направенопредложение в петък да се състои извънредно заседание на Европейския съвет.

Съгласно Договорите заседанията на Европейския съвет обикновено се подготвят от Съветапо общи въпроси. В дневния ред за тази седмица обаче не видях заседание на Съвета пообщи въпроси за подготовка на това извънредно заседание на Европейския съвет. Във време,когато се извършват големи демократични промени, смятам, че гражданите на Европа следвада участват заедно с държавните си ръководители във вземането на решения от Европа потези важни въпроси.

Председател. –Благодаря Ви за тази забележка. Ще Ви изпратя писмен отговор.

17. Новаторско финансиране на световно и европейско равнище (разискване)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-жа Podimata, от иметона комисията по икономически и парични въпроси, относно доклада относно новаторскофинансиране на световно и европейско равнище (2010/2105(INI)) (A7-0036/2011).

Anni Podimata, докладчик. – (EL) Г-н председател, позволете ми преди всичко да благодаряна докладчиците в сянка, на секретариата на комисията по икономически и парични въпросии на председателите на политическите групи за техния градивен принос в разискванията иза стремежа им да се постигне съгласие по този много важен доклад.

Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно новаторскофинансиране не би могъл да бъде изготвен в по-подходящо време, защото кризата, кактовсички знаем, подлага на изпитание целия свят, и по-специално еврозоната в този момент,и доведе до рязко намаляване на средствата в публичния сектор, до програми за мащабни

07-03-2011Разисквания на Европейския съюз -BG2

бюджетни ограничения и фискална консолидация в повечето държави-членки.Същевременно кризата оказа силен натиск върху бюджета на ЕС, както се убедихме съвсемнеотдавна при разискването относно новата финансова рамка.

Така описана, ситуацията доведе до основно и общоприето заключение: именно гражданитена Европа понесоха най-голямата тежест на кризата с орязването на заплатите, сбезработицата, с несигурността за работните места и с намаляването на социалните права.

Второто основно и общоприето заключение за излизане от ситуацията гласи, че Европа идържавите-членки се нуждаят спешно от нови ресурси, които да подпомагат ускоренотовъзстановяване и растеж на европейската икономика, този път по балансиран начин, койтоограничава неравнопоставеността и различията. Това е единственият път да създадемпредпоставките за успешно изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и единственият път,който ще ни позволи да обсъждаме изграждането на реален, работещ и силен вътрешенпазар, който ще бъде от полза за гражданите на Европа.

Ето защо ние имаме нужда от нови средства и приемаме, че, както изрично е казано в докладаи сега цитирам: „увеличението на ставките и обхвата на съществуващите данъчни инструментии по-нататъшното орязване на публичните разходи не могат да бъдат нито достатъчно, нитоустойчиво решение за справяне с главните предизвикателства, пред които сме изправенина европейско и на световно равнище“.

Новаторското финансиране може да играе ключова роля при справянето с тезипредизвикателства, защото може да окаже огромна помощ в генерирането на средства занационалните бюджети и за бюджета на ЕС. Това обаче не е единствената полза от него:новаторско финансиране не означава просто намиране на нови средства, то е важно за наси за да проправим пътя за постъпателни промени в сегашния данъчен модел, съгласно койтоосновната тежест на данъчното облагане и на финансирането на цялата икономика попринцип по традиция пада най-вече върху инвестициите в заетостта, предприемачествотои производството.

Значителната добавена стойност на новаторското финансиране носи двоен дивидент, защотоне само ще генерира приходи, но и ще има важна регулаторна роля: то може да действа запрекратяване на вредните практики и да бъде ръководещ фактор както във финансовиясектор, така и в дейностите по опазването на околната среда и климата.

Докладът съдържа четири основни глави: данъчно облагане на финансовия сектор,еврооблигации и европейски облигационни емисии за финансиране на проекти, данъквърху въглеродните емисии и финансиране за развитие.

По отношение на данъчното облагане на финансовия сектор отново изходихме от еднаосновна и общоприета предпоставка, че макар този сектор да носи най-голямата отговорностза кризата, макар да генерира и независимо от кризата да продължава да генерирасвръхпечалба, той не е облаган с данъци в достатъчна степен, защото почти поголовно еизключен от плащането на данък върху добавената стойност.

Друга общоприета предпоставка, основана само на числови стойности, на данните за товаколко рязко се е увеличил обемът на финансовите сделки, се състои в констатацията заголямото и постоянно нарастващо отклоняване на сектора от неговата основна роля, аименно – да финансира реалната икономика.

Тези две предпоставки получиха широко одобрение от Парламента и от Европейскатакомисия в нейното неотдавнашно съобщение за данъчното облагане на финансовия сектор.


Изправени сме пред крещяща несправедливост, която трябва да бъде поправена, катоизпратим категорично послание на гражданите на Европа, послание, което всъщностпроумяхме от кризата, че предвиждаме по-справедливо разпределяне на тежестите и че смерешени да предприемем всички необходими действия на световно и на европейско равнище,за да насочим финансовия сектор отново към неговата основна функция, която е дафинансира реалната икономика.

По общо съгласие най-подходящият данъчен механизъм за постигането на тези цели еданъкът върху финансовите сделки. Такъв данък би могъл да се основава върху количеството,честотата и най-вече върху качеството, с което имаме предвид добавената стойност на саматасделка, защото, както се твърди в параграф 13, „въвеждането на данък върху финансовитесделки може да помогне за справяне с изключително вредните търговски модели нафинансовите пазари, като например краткосрочните и автоматизирани сделки въввисокочестотната търговия, както и за ограничаване на спекулациите“.

Очевидно е, че нашето най-голямо желание е този данък да бъде приет на световно равнище.Също толкова очевидно е обаче, че независимо от първоначалните амбициозни изявлениявъзможността за глобално съгласие постоянно намалява, вместо да расте.

Ето защо въпросът, който се поставя тук, е: какво ще правим ние, европейците? Нима ще секрием зад липсата на съгласие в световен мащаб? Нима това ни задоволява, и по-важното,нима това поведение ще бъде убедително за гражданите, които понасят тежестта на кризата?Дори да не бъде лесно да вървим право напред и да приемем данъка върху финансовитесделки на европейско равнище, защото трудно ще получим единодушно решение на Съвета,Европейският парламент, като единствената европейска институция, избрана пряко отевропейските граждани, е длъжен да изпрати ясно политическо послание по този принципенвъпрос. Не е дълг на Европейската комисия, наш дълг е да изпратим категорично политическопослание.

(Ръкопляскания)

Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаряна комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по развитие и специалнона Anni Podimata за нейния доклад относно новаторско финансиране на световно и наевропейско равнище.

Вече имах възможността да разисквам с вас няколко пъти въпроса как да накараме банкитеда платят разходите за кризата. Както знаете, Комисията подготвя задълбочена оценка навъздействието върху инструментите за данъчно облагане на финансовия сектор, която щебъде представена през лятото на 2011 г.

Това ще позволи на Комисията да направи подходящи предложения за политическидейности. Освен това внимателно анализираме кумулативното въздействие върху банковитеинституции на новото регулиране, банковите налози и данъците и ще представим резултатитепо-късно през годината. Приканвам ви да изчакате резултатите от оценката на въздействието,преди да заемете твърда позиция по въпроса с въвеждането на данък върху финансовитесделки на европейско равнище.

Що се отнася до данъка върху въглеродните емисии, съгласен съм, че сегашният модел наданъчно облагане не е напълно съобразен с принципа „замърсителят плаща“. Приветствамподкрепата на Европейския парламент за укрепването на Системата за търговия с емисии,както и за задълбочено преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергийнитепродукти, така че въглеродните емисии и енергийното съдържание да станат един от


основните критерии за данъчното облагане на енергийните продукти. Предложението запреразглеждане на тази директива е планирано за пролетта на 2011 г.

Вие изразихте и безпокойство по отношение на потенциалния риск от измествания навъглеродни емисии. Комисията поощрява временното предоставяне на безплатни квоти идостъпа до международно кредитиране за предприятията съгласно Системата за търговияс емисии. Независимо от това ще продължаваме да извършваме наблюдение върху настоящияи бъдещия риск от измествания на въглеродни емисии. Убеден съм, че решение като товаза безплатните квоти съгласно Системата за търговия с емисии може да бъде включено вДирективата за данъчното облагане на енергийните продукти при нейното преразглеждане.

И накрая, по въпроса с еврооблигациите Комисията признава, че в зависимост от точнитеусловия съвместното емитиране на еврооблигации може да благоприятства ефективносттаи интегрираността на пазара на облигации и да осигури подкрепа за еврото катомеждународна валута. Все пак обаче този инструмент заслужава по-нататъшен анализ иобсъждане на техническо и политическо равнище; по-конкретно трябва да бъде направенодопълнително проучване на моралните рискове за държавите-членки.

Marian-Jean Marinescu, докладчик по становището на комисията по промишленост,изследвания и енергетика. – (RO) Г-н председател, постигането на европейските цели заустойчиво развитие, сигурност на енергийните доставки и изменението на климата изисквазначителни финансови ангажименти, особено по отношение на иновациите и научнитеизследвания, както и нови пътища за допълване на съществуващото финансиране. Във връзкас това Комисията трябва да разгледа уместността на въвеждането на данък върху въглероднитеемисии, подобен на ДДС, налаган върху всички продукти на вътрешния пазар. Много важное обаче да изключим възможността тези разходи да бъдат поети от потребителите и даанализираме риска за конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли наединния пазар.

Ефективността на използването на структурните фондове и на фондовете на Европейскатаинвестиционна банка трябва да бъде подобрена и затова е необходима координация междуфондовете на ЕС, националните фондове и други форми на подкрепа, които могат да действаткато лостове за стимулиране на инвестициите в енергийна ефективност. Адекватнитеинвестиции в енергийни доставки и енергийна ефективност намаляват зависимостта отколебанията на пазара и имат положително въздействие върху икономиката на ЕС.

Комисията следва да проведе възможно най-скоро проучване на въздействието върхуданъчното облагане на финансовите сделки на европейско и световно равнище, за да сеизследва неговото отражение и плюсовете за икономиката, които ще произтекат отнамаляването на обема на спекулативните финансови сделки, които сега причиняват сериознипазарни нарушения. Проучването следва да анализира дали данъчното облагане нафинансовия сектор в ЕС може наистина да бъде източник на собствени средства за Съюзаи да съдържа конкретни предложения относно процедурата за въвеждането на този данък.

Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н член наКомисията, госпожи и господа, бих искал да направя две най-вече формални бележки:докладчикът току-що благодари на всички, които имат принос за този доклад. Той наистинае плод на колективен труд, в който членът на нашата група, г-жа Hübner, взе изключителноактивно участие като докладчик в сянка. Научих обаче, че групата на социалистите епредставила алтернативна резолюция, което означава, че първо ще бъде гласуван документ,който не е бил обект на съгласуване.


Моята втора бележка е политическа – обикновено не правя такива бележки – и се отнасяза това, че ние тук създаваме изкуствено противопоставяне, по-конкретно по отношение наданъка върху финансовите сделки. Позицията на нашата група е ясна: ние сме „за“ таковаоблагане на световно равнище, съгласни сме да бъде изпробвано в Европа, ако не може дасе изпробва в света. Просто смятаме, че не можем необмислено да вземем такова решение,без да е извършена цялостна оценка на въздействието, за да се уверим, чеконкурентоспособността на европейските финансови центрове няма да бъде засегната. Въввръзка с това, г-н член на Комисията, бих искал да заявя категорично, че позицията нагрупата на Европейската народна партия (Християндемократи) не е да се печели време илида се изчаква. Спешно и категорично изискваме да бъде осъществена надлежно исвоевременно оценката на въздействието, която многократно обсъждахме тук, в Парламента,за да ни позволи да вземем информирано решение по този въпрос.

Мисля, че шумотевицата, създавана от някои коментарни рубрики на европейски вестници,е едно, а съвсем друго е действителното положение, в което трябва да се справяме сериознос този въпрос, след като се запознаем подробно с предимствата и недостатъците на данъкаи оформим политическо решение колкото може по-бързо.

Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, съжалявам, г-нШемета, но това, което ни представяте, не е достатъчно. Изминаха месеци, откактоПарламентът Ви възложи да проучите какво да предприемем, включително по въпроса сданъка върху финансовите сделки; възложихме ви задачата тук, в Парламента. Вие не сте яизпълнили. Това, което знаем за вашата позиция – и което беше представено в писменаформа от Комисията по няколко повода, – е нещо различно. Вие искате от нас да обложимс данък малките доставчици на финансови услуги: тези, които още поддържат клонове,които се грижат за клиентите си, които се грижат за средния бизнес, които гарантиратдостъпа до бизнес кредитиране. Страните, които вие не искате да облагате с данък, саспекулантите: тези, които въртят милиони и милиарди по цялото земното кълбо със своятависокочестотна търговия и по този начин гарантират непредвидимостта на нашатаикономика – и тя е непредвидима дори за добрите предприемачи и добрите инвеститори,които искат да разкрият достойни работни места в бъдеще. Ето защо вашата позиция енеудовлетворителна и следователно Парламентът трябва да оформи свое собственостановище.

Съжалявам, но трябва да кажа, че г-н Gauzès – когото по принцип високо ценя – греши потози въпрос. Неговата грешка е в това, че той разводнява позицията, приета от Парламентапреди време с доклада на г-жа Berès. Всеки, който гласува за предложението на г-н Gauzès,ще гарантира, че Комисията ще направи това, което непременно иска да направи, а то е даняма данък върху финансовите сделки. Това ще бъде резултатът от приемането на позициятана г-н Gauzès. Ето защо ще бъде грешка да я приемаме в този случай.

Всеки, които иска да се чуе гласът на Парламента, който иска да спечели наново довериетона хората, който иска да гарантира, че гражданите на Европа могат пак да обърнат погледкъм нашите институции с надеждата и с вярата, че ние действаме, за да се справяме с кризите,трябва сега да гласува за алтернативното предложение, внесено от Групата на Прогресивнияалианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, и трябва да гласува заизменение 2, което беше подкрепено от повече от 120 членове на този Парламент от всичкиголеми групи. Благодаря ви за подкрепата.

Olle Schmidt, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, искам да благодаряна г-жа Podimata за нейното градивно сътрудничество. Ние съумяхме да стигнем до


компромисно решение независимо от големите различия във възгледите. Сега е важно занас да поддържаме компромисните решения, които взехме в комисията по икономическии парични въпроси. Аз искам да насоча бележките си по-специално към г-н Bullmann.

Похвален е фактът, че в доклада се подчертава значението на създаването на реален вътрешенпазар без бариери. Това, разбира се, представлява основата за растежа в Европа. Важно е даобсъждаме възможността за финансиране на инфраструктурни проекти с помощта наевропейските облигации за финансиране на проекти например, както и възможното решениеза европейско данъчно облагане на въглеродните емисии, така че да можем да преминемкъм устойчиво производство в Европа.

Важно е също така да се изтъкне, че държавите-членки – държавите, в които живеете,госпожи и господа – трябва да изпълнят целите за помощта за развитие, за да са в състояниеда финансират важни проекти. За съжаление, само Дания, Люксембург, Нидерландия иШвеция понастоящем изпълняват тези цели.

Смятам също така, че финансовият сектор следва да бъде включен и следва да платиразходите, натрупани от държавите и от данъкоплатците при спасяването на банките повреме на кризата. Не смятам обаче, че решението се състои във въвеждането на данък върхуфинансовите сделки.

Моята страна въведе един вид данък върху финансовите сделки на едностранна основа през80-те години на 20 век и резултатът беше само един – важни звена на финансовия секторсе преместиха в Лондон. Съзнавам, че следва предпазливо да правим сравнения междуШвеция и Европа, но финансовият сектор е лесно подвижен и затова е важно да си вземемпоука от шведския пример. Ето защо има голям риск стабилизирането на финансовия пазар,което се надяваме да извършим с данък върху финансовите сделки, да не се осъществи, акоЕС въведе такъв данък самостоятелно.

Според групата на Алианса на либералите и демократите за Европа данъкът върхуфинансовите сделки трябва да бъде установен на световно равнище, за да може да имаположително въздействие. Групата на Алианса на либералите и демократите за Европаотхвърля изменения 1 и 2, но подкрепя изменение 3, предлагано от г-н Gauzès.

Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, защообсъждаме новаторско финансиране? Нима внезапно сме обхванати от данъчно безумие?Разбира се, че не.

Както знаете, трябва да преустроим публичните финанси върху устойчиви основи. Това,разбира се, означава отговорно разходване на средства, но също така означава да генерирамеприходи по справедлив, ефикасен и устойчив начин, а както знаем, системите за данъчнооблагане, които сега съществуват в Европа, не отговарят на тези критерии. Тези системи негарантират средствата, от които се нуждаят правителствата, за да изпълняват задължениятаси в сферата на обществените услуги – образованието, научните изследвания и социалнотосближаване са първите области, които ми идват наум. Те не успяха да противодействат нанарастващите неравенства в Европа и продължават да насърчават дейности, които вредяткакто на околната среда, така и на социалното сближаване.

Когато става въпрос за данъчно облагане на финансовата индустрия, за справедлив приносна големите компании, за въвеждане на данък върху въглеродните емисии и в енергетикатаили за борба с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, само единобщоевропейски подход, както знаете, ще ни позволи да изпълним ефективни решения.Самостоятелните усилия на държавите-членки вече не са ефективни. Уморихме се да слушаме,


че всичко това е невъзможно и че ни е необходимо единодушие. Какво очаквате? Това етолкова сложно.

Без да се пристъпи към общи действия, няма държава-членка на Европейския съюз, коятода съумее да възстанови стабилността на публичните си финанси дори за 10 години. Когатостава въпрос за икономическото управление – защото и за това става въпрос, – сегашнотопредложение е да се каже на държавите-членки: „Отсечете си ръката, която харчи, исъщевременно завържете зад гърба си ръката, която печели.“ И това се нарича пакт законкурентоспособност. Много бих искал да видя как ще се борите с една отсечена и с еднавързана ръка.

Мисля, че докладът на г-жа Podimata открива пътища, които ще ни помогнат да достигнемдо отговор на въпроса с данъчното облагане, и затова се надявам той да бъде приет отПарламента.

Ivo Strejček, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, таблото на заседателнатазала сочи, че днешната ни тема е за новаторското финансиране. Мисля, че е по-точно ивярно да се каже, че говорим всъщност за въвеждането на нови европейски данъци и че вечезнаем предварително кой ще ги плаща. Банките и финансовите институции ще плащат тезинови европейски данъци. Мисля, че не е правилно да обвиняваме банките, че са предизвикалифинансовата криза, или да твърдим, че икономическата криза се дължи на тяхна грешка.Преди всичко отдавна знаем, че основната причина за кризата са икономическитедиспропорции, ниските дългосрочни лихвени проценти, прекомерното регулиране нафинансовия сектор и, за съжаление, политическата намеса в области, в които политицитене бива да предявяват искания – и всичко това в световен мащаб.

Определената в документите сума, която ще бъде придобита от Европейския съюз или отевропейските институции с въвеждането например на данък върху финансовите сделки, емного спорна. Това е така, защото е много вероятно финансовият сектор да подобридоходността си в отговор на всеки данък и при въвеждането на всякакви нови данъци иливъв вреда на европейската икономика в края на краищата да прехвърли данъчната сирегистрация извън Европейския съюз. Дори обаче да останат тук и да продължават дапредоставят финансови услуги, банките и финансовите институции, разбира се, несъмненоще прехвърлят тези разходи на своите клиенти и потребители.

Хубаво е, че сега в държавите-членки протича много сложна финансова консолидация имисля, че европейските институции следва също да бъдат включени в нея. За съжаление,тук изобщо не се и спомена, че европейските институции следва да орежат своите разходи;напротив, говореше се само за въвеждането на нови данъци. Ако европейските институциибяха закрили някои от своите европейски агенции, които често са безполезни, раздути искъпи, тогава със сигурност щяха да останат средства за подкрепа на някои европейскипроекти.

Бих искал да добавя нещо и за еврооблигациите. Ако бъдат приети, следва, че няма нуждаот спестяване, няма нужда от заделяне на пари за бъдещето, няма нужда от провеждане нареформи, защото винаги ще има кой да се разплаща. Тук съществува нарастващ мораленриск. Европейските консерватори ще гласуват против това предложение, защото сме противвъвеждането на нови данъци и против увеличаването на данъците.

Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа,призивът за установяване на данък върху финансовите сделки не е нов; преди няколкогодини противниците на глобализацията призоваваха за въвеждането на такъв данък. Точно


преди пет години обаче едва ли някой дори е помислял, че е възможно данъкът да бъдевъведен в обозримо бъдеще. И ето че тази седмица той фигурира в дневния ред наЕвропейския парламент наред с данъка върху въглеродните емисии и еврооблигациите, итова е съвсем правилно според мен.

Мога само да приветствам и да подкрепя финансовите инструменти, предложени в докладана г-жа Podimata, и смятам, че те ще бъдат приети при гласуването. Тези инструменти санеотложно необходими. Досега консолидирането на националните бюджети сесъсредоточаваше единствено върху съкращаването на разходите. Съкращаването напубличните разходи обаче засяга преди всичко работниците, пенсионерите и бедните, сдруги думи, хората, които разчитат на социалната държава.

Приходната част на публичното финансиране беше напълно пренебрегвана досега. Това евторият лост, който можем да използваме за консолидиране на националните бюджети. Ипо-точно обръщането към приходната част ще означава главните виновници за кризата спубличния дълг да поемат върху плещите си съответна част от него.

Щом задачата е да консолидираме националните бюджети, то тогава е просто наложителнода увеличим данъчните приходи. Наистина, високото равнище на публичния дълг се дължиглавно на национализиране на частния дълг; с други думи, дължи се на това, чеправителствата поемат върху себе си дълга на частните банки и финансират последицитеот финансовата криза. Ето защо държавите в никакъв случай не са единствено отговорни задълговата криза. И затова да искаме от финансовия сектор да плати от собствения си джобе не просто обяснимо; това е наш политически дълг. С данъка върху финансовите сделкитози сектор, като един от главните виновници за кризата с публичния дълг, най-накрая щепоеме върху плещите си част от него. Докладът носи важно политическо послание и трябвада бъде приет, както е представен.

По подобен начин считаме, че еврооблигациите са разумен и също така необходиминструмент. Те ще допринесат за намаляване на дълга повече, отколкото всички, макар идобре обмислени, санкции и съвети, взети заедно. Недоволството на някои държави сизлишък, че еврооблигациите ще увеличат лихвеното им бреме, е неприемливо, доколкототези държави с излишък същевременно печелят повече от своя износ за държави с дефицит.Някои може да критикуват, че това е съюз на трансфери. Всеки обаче, който желае еднасоциална Европа – който иска ЕС да съхрани своята цялост в бъдеще, – трябва да приемеидеята за трансферния съюз поне като принцип.

И накрая, бих искал да кажа на Комисията, че се надявам сега най-накрая да представипредложения за въвеждане на данък върху финансовите сделки; ние повече от годинапризоваваме за това.

Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, идеята за въвежданена данъка на Тобин се върти от години – идеята за световен данък върху валутните сделки, –но, разбира се, никога не е видял бял свят. Това, което се предлага сега – тъй катоЕвропейският съюз се нуждае от пари толкова отчаяно и така се затруднява в намиранетона необходимите му собствени средства, – е да се възползваме от възможността да нанесемудар на финансовия сектор, защото е много непопулярен в момента, и да въведем данъквърху финансовите сделки само в Европейския съюз, сякаш това по някакъв начин ще нидонесе големи приходи.

Извинявам се, обаче ние живеем в глобална икономика. Когато станем неконкурентни чрезданък или регулиране, хората просто се преместват – и могат да го сторят в рамките на


24 часа. Да направим това, означава да сме привърженици на самоубийствени икономическиидеи. Най-големият валутен пазар в света – най-големият финансов сектор в света – е вЛондон. Ако не бях добре запознат, щях може би да си помисля, че е в ход заговор заосуетяване на всички стопански дейности на англосаксонците.

През 2010 г. в резултат от Директивата относно лицата, управляващи фондове заалтернативни инвестиции, един от всеки четири хедж фондове напусна Лондонското сити.Ако продължим по този път, Великобритания ще изгуби най-големия си обособениндустриален сектор. Мисля, че е дошло времето Лондонското сити и британскитефинансови пазари да се обявят срещу членството в този Европейски съюз. Ако утре все паксе гласува за този данък, това ще бъде толкова лошо, че ще стане всъщност много добре заПартията за независимост на Обединеното кралство и ще затвърди нашето становище, чение не бива да участваме в този мащабен социалистически експеримент.

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, трябва да кажа, г-н Farage, че Виегрешите. Подкрепям категорично данъка върху финансовите сделки. Според мен това есфера, в която Европейският съюз може да се докаже. Да – Европейският съюз ни е необходимточно за такива неща. Също и Европейският парламент може да се докаже. Ако всички утрегласуваме „за“, това би представлявало решителна нова крачка към въвеждането на данъквърху финансовите сделки. Така политиците ще дадат верния отговор, който ще ни избавиведнъж завинаги от оковите на робството спрямо финансовия сектор.

Данъкът върху финансовите сделки би следвало не само да стимулира финансовия секторда прави дългосрочни инвестиции, които ще предоставят добавена стойност за реалнатаикономика; не, той следва да има и социален компонент и в резултат осезаемо да отнеме отданъчната тежест на работниците. Трябва да проявим настойчивост по този въпрос дориние тук, в Парламента, особено когато става въпрос за определяне на данъчната ставка.Ставка от 0,03 % или 0,05 % не е достатъчна. Трябва да си поставим за цел най-малко илиточно 0,5 %. Така че нека да поемем ясен ангажимент за данък върху финансовите сделкина европейско равнище. Утре аз със сигурност ще гласувам за изменение 2.

Markus Ferber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа,разискваме въпроса за новаторското финансиране, но всъщност чухме много малко по тозивъпрос. Новаторството не се състои в това да изобретяваме нови данъци или да слагаме новиетикети на отдавна съществуващи неща, например национален дълг.

Бих искал да уточня съвсем накратко какво точно разискваме тук. Не става въпрос завъвеждането на еврооблигациите – съюзените християндемократи и християнсоциалистище възразят рязко на това, – а става въпрос по-скоро да се поучим от уроците на кризата нафинансовите пазари, което означава просто, че спекулациите също трябва да бъдат облаганис данък. Това означава също така – и аз ще го заявя съвсем ясно, – че ако това не може дастане навсякъде в Г-20, трябва да го направим на равнище на Европейския съюз.

Тук няма алтернатива и затова се надявам не просто на поздравления сега, г-н Bullmann, ана един ясен и категоричен вот от страна на Европейския парламент утре. В това отношение,г-н член на Комисията, Комисията трябва да действа като наш съюзник срещудържавите-членки – особено срещу държавите-членки, които сега чухме да тръбят нависокоза това, какво мисли Лондонското сити. Само едно ще Ви кажа, г-н Farage: вижте даннитеза безработицата, вижте икономическия спад на своята страна, която е съсредоточилаусилията си в производството на продукти на финансовия пазар. Ако обаче строяхтеавтомобили, – както ние в Бавария и изобщо в Германия, – щяхте да сте малко по-добре


сега. Ето защо данъкът върху финансовите сделки трябва да бъде приветстван и въведен сегаспешно. Това е наш дълг като европейци.

Leonardo Domenici (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в доклада на г-жаPodimata се съдържат много важни аспекти, които не се свеждат само до въпроса за данъкавърху финансовите сделки. Докладът включва също анализ и предложения, като се надявам,че той ще бъде горещо подкрепен от Парламента.

Той би могъл да послужи за основа на истинската нова европейска данъчна политика, откоято се нуждаем. Що се отнася до хармонизирането на данъците, докладът съдържа ипредложения в тази посока, които дават нова сила и субективизъм на Европа, макар и да еясно, че в момента разискванията са насочени основно към данъка върху финансовитесделки, който ще бъде приложен първоначално в Европа. Считам, че е дошло времето засмели решения, които следва да се прилагат балансирано, но в същото време да показватправилната посока. Смятам, че Европа притежава отговорност да покаже на света пътянапред, смятам, че Парламентът притежава отговорност да изпрати сигнал и политическопослание.

Нека се обърна към г-н Schmidt, чиято интелигентност и проницателност действителноуважавам: внимавайте с доводите, които използваме, защото ако днес кажем, че не можемда наложим данъка върху финансовите сделки, тъй като съществуват данъчни убежища,ще накараме европейските граждани да се почувстват безпомощни във времена, когатомного от финансовите институции започват да се връщат обратно в сенчестия сектор.

Не само социалистите казват това. В моята страна Италия това предложение също се подкрепяот много автономни и независими групи; то се подкрепя от католическото демократичнодвижение за насърчаване на развитието и балансирания растеж.

Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-н председател, бих искала да поздравя г-жа Podimataза свършената работа, която всъщност засяга няколко изключително чувствителни теми.Няма да обсъждам еврооблигациите, които аз самата разглеждам в доклада ми относноикономическото управление. Бих желала да повдигна три въпроса, свързани с данъка върхуфинансовите сделки.

На първо място, имаме ли нужда от нови източници на приходи и имаме ли правопериодично да обсъждаме в Парламента приходната част на баланса? Отговорът ми е „да“.Има някои теми табу в Европа; убедена съм обаче, че разискването относно начина наизлизане от кризата няма да е изчерпателно, ако не можем да разглеждаме тази тема безограничения, така че аз приветствам извършената от г-н Шемета работа във връзка салтернативното данъчно облагане.

Второ, нуждаем ли се от данъка върху финансовите сделки? Според мен това е изключителноинтересно поле за изследване. Бих се позовала например на работата, която Европейскатацентрална банка извърши по време на консултациите по Директивата относно пазарите нафинансови инструменти и по-конкретно в частта й, посветена на високочестотната търговия,както наричат изключително бързите трансакции, извършвани от компютрите. Очевиднов последно време сме свидетели на някои опасни тенденции и затова споделям становищетона г-н Ferber, че ние трябва да правим разграничение между пазарните дейности, коитопозволяват натрупването на ликвидност, и операциите с по-спекулативен и вероятно опасенхарактер.

Моят трети и последен въпрос е: от какви правила имаме нужда – глобални или европейски?Бих искала да знам какво се разбира под „глобални“. Дали трябва да чакаме и последната


диктатура в света да даде благословията си, преди да вземем решение по някакъв въпрос вЕвропейския съюз? Крием ли се зад глобализацията, за да не се изправим лице в лице снашите отговорности? Считам, че това ще бъде абсолютно неразумно. Очевидно ние трябвада обсъдим риска от пренасочване на дейността извън ЕС – ние не сме безотговорни – ноот друга страна, Парламентът не трябва да взема решенията си под заплаха.

Sven Giegold (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко азсъщо бих желал да изразя благодарностите си на г-жа Podimata. Нейната работа презпоследните седмици не беше лесна. Сигурен съм, че сте забелязали от получените електроннисъобщения и по време на разгорещеното обсъждане тук, дори в рамките на някои от групите,че това е въпрос, който доста граждани следят с голямо внимание, за да видят точно каквапозиция ще заемат политиците в Парламента по този въпрос.

Данъкът върху финансовите сделки е резултат от инициатива на граждани, довела до товапредложение, основаващо се на данъка на Тобин, като позицията на Парламента по тозивъпрос ще бъде решаваща. На първо място, изниква основният въпрос: необходимо ли етози данък да бъде глобален? На световно равнище рядко някой се изказва против него.Следващият въпрос е: трябва ли също така да го въвеждаме на европейско равнище? Честноказано, ще заявя със съжаление, че много от опонентите му се крият зад аргумента, свързанс Европа. Трябва категорично да отхвърлим тази скрита тактика тук и сега, тъй като имамеуспешни данъци върху финансовите сделки и на национално равнище и те действат наподпазарите.

С други думи, независимо от това, че г-н Шемета работи понастоящем върху оценката навъздействието, няма смисъл да се проучва дали данъкът работи, или не; трябва да проследимсамо на кои подпазари може да се въведе на национално равнище, на кои – в цяла Европа,и кои са подпазарите, където може да се въведе в целия свят. Това означава също така, чеслед като изменението е намерило своята формулировка, всеки, който твърди, че искасделките да се облагат, няма причина утре да гласува против текста, предложен съвместноот 120 членове на Парламента.

Призовавам Ви, г-н Шемета, да изготвите оценката си на въздействието честно и да вземетепредвид факта, че финансовият сектор е облаган с твърде ниски данъци. Госпожи и господа,нека утре изпратим ясен сигнал в подкрепа на европейския данък върху финансовите сделки.Няма никакви технически причини, които да ни попречат да направим това.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, отдавна се нуждаехме от въвежданена данък върху финансовите сделки в световен мащаб и следователно и на европейскоравнище, както и от това да се сложи край на данъчните убежища и спекулативнитефинансови продукти. Отдавна съществува необходимост да се контролира и ефективнорегулира капиталовият пазар, да се предотврати спекулирането с широк кръг продукти,включително стоки, сделки с имоти, пенсии и застрахователни продукти, както и целиянабор от деривати, включително онези, засягащи държавен дълг.

За съжаление, Европейската комисия не постигна напредък по тези предложения, но е добреизвестно, че укриването на данъци и данъчните измами в Европа се оценяват на около 250милиарда евро годишно – сума, достатъчна да покрие публичните дефицити, без да се налагада се вдигат данъците. Според текущите прогнози дори и при ниска ставка данъкът върхуфинансовите сделки ще генерира почти 200 млрд. евро годишно на равнище Европейскисъюз и 650 млрд. щатски долара в световен мащаб.


Именно в този контекст задаваме въпроса: как може да се приеме това, че ясната позицияотносно въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище Европейски съюзследва да се отложи под претекста за друго проучване, нови проучвания или допълнителнаоценка? Време е да вземем ясни решения за контрола и облагането на капитала. Време е дапрестанем да заставяме най-вече работниците, малките предприемачи и малките предприятияда плащат за икономическата и социалната криза.

Marta Andreasen (EFD). – (EN) Г-н председател, от известно време Европейският съюзиска да се финансира с европейски данък. Изглежда, предпочитанията клонят към данъкавърху финансовите сделки. Оценките сочат, че той ще носи 200 милиарда евро годишно.

Категорично съм против новия данък, налаган от Европейския съюз, най-вече защото тойще позволи на Европейската комисия да определя размера и структурата на бюджета на ЕС,без да се допитва до държавите-членки и техните граждани. И което е по-лошо, той щеотнеме възможността на държавите-членки да изискват отчетност от бюрократичнитеинституции на Европейския съюз.

Ако бъде въведен на национално равнище, за да се контролира рискът в сектора нафинансовите услуги, разноските неизбежно ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Тъй катоима настроения, че финансовите услуги и банковият сектор следва да платят сметката закризата, ние не трябва да лъжем нашите граждани, прехвърляйки им допълнително фискалнобреме.

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, данъчните спекулации, които в многослучаи не носят полза за реалната икономика, чрез данъка върху финансовите сделкинесъмнено предлагат правилния подход. Този данък обаче не трябва да се използва катовъзможност да се вкара през задната врата нещо, подобно на европейски данък, и да сеоправдае фискалният суверенитет на Европейския съюз. За нещастие обаче докладът ниводи именно в тази посока. Според мен Европейският съюз не е държава и не трябва да бъдетакава. Фискалният суверенитет трябва да остане отговорност на държавите-членки.

Ако Брюксел не може да управлява своя бюджет, тогава трябва да има съкращаване наразходите. Има достатъчно правомощия, които биха били регулирани по -добре нанационално равнище, отколкото на равнище Европейски съюз. Освен това джунглата насубсидиите и агенциите на Европейския съюз предлага големи възможности за икономии.Въвеждането на еврооблигациите, което също се препоръчва в доклада, според мен следвада се отхвърли решително. То излиза извън рамките на разумното в икономиката и е простодопълнителна мярка за превръщането на Европейския съюз в съюз за трансфери. Аз съмпротив това.

Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, въпросът за новаторското финансиране насветовно и европейско равнище е не само важен, но и изключително злободневен. Смятам,че е жалко той да се свежда до бъдещето на новия данък върху финансовите сделки, но дории в този случай няма да избегна спора.

Има цяла серия от въпроси, които искам да повдигна тук. На първо място, известна ли е наПарламента криза, която е преодоляна чрез въвеждането на нов данък? Знаете ли за някаквиизследвания относно цената на администриране на този нов данък? Известни ли са виизследвания, посветени на последиците, които ще има той за икономиката? Честно казано,аз не знам такива. Нещо повече, чували ли сте за някаква форма на регулиране, реализираначрез въвеждането на нови данъци, или регулирането се извършва чрез надзор и контрол напазара? За мен това очевидно е така.


Накрая ще призова разискването и обсъжданията да се провеждат разумно и уравновесено,а не въз основа на идеологии, проповядвани от онези, които слабо се интересуват от растежана икономиката и предприятията, както и от благополучието на обществото.

Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-н председател, след няколко месеца се навършватчетири години, откакто усетихме първите симптоми, първите последици от опустошителнатаикономическа криза – най-тежката криза, която светът изпитва през последните 75 годинина миналия век.

Тя започна като голям катаклизъм във финансовия свят, после се превърна в икономическакриза и се разпростря в реалната икономика, засягайки растежа и работните места ипредизвиквайки тежки социални трусове, като не трябва да забравяме, че за стотици милионихора по света това е хуманитарна криза.

Оттогава сме свидетели на многобройни международни срещи, най-вече на Г-20, със силнотоприсъствие на държавите – членки на Европейския съюз. По време на тези срещи бяханаправени много решителни изявления и поети официални ангажименти за реформиранена международните финансови институции, данъчните системи, за въвеждане на налогвърху международните финансови сделки. Те обаче си останаха малко повече от официалниизявления.

Всъщност цялата реална работа, необходима за борбата срещу данъчните убежища и зареформиране на финансовите институции, предстои да се свърши.

Бих желал да установя връзка между настоящия доклад и потребностите на политиките заразвитие. Развиващите се страни страдат от последиците на кризата в по-голяма степен,отколкото останалите: те отчитат по-слаб растеж, по-малко работни места, повече трудностипри осигуряването на външно финансиране, по-големи дългове и по-малка официалнапомощ за развитие. Данъкът върху финансовите сделки ще предостави могъщ нов източникза финансиране на развитието.

Ето защо считам, че тези аспекти от доклада на г-жа Podimata заслужават нашата подкрепаи бих искал в този момент да призова Парламента да бъде честен спрямо себе си, като винапомня, че въвеждането на налога беше одобрено от Парламента през март 2010 г. сдоклада относно въздействието на кризата върху развиващите се страни.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDISЗаместник-председател

Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-н председател, бих желал да благодаря на докладчика задобре подготвения доклад, който стимулира и разискванията. Считам, че е важно да сиприпомним факта, че Европейската комисия всъщност обеща да придвижи до лятото редицаамбициозни предложения, свързани с т. нар. „собствени средства“. Данъците, които току-щоразисквахме, със сигурност ще бъдат включени в тях.

Вероятно това е причината, поради която докладите по собствена инициатива, при коитосами поемаме инициативата по определен въпрос, създават известни трудности, тъй катопървоначално имаме навика да искаме извършването на важна подготвителна работа,включваща изследвания на въздействието, което могат да имат различните данъци и другиподобни, а след това тук, в Парламента, пренебрегваме тази важна подготвителна работа,заявявайки какво желаем независимо от информацията, подготвена от Комисията.


Считам, че г-н Feio беше на прав път по този въпрос, тъй като често подхождаме към данъцитеот идеологическа гледна точка. Например сега говорим за облагането с данък на финансовиясектор. Цялата ситуация е много сложна. Рядко чуваме аргументи, свързани с техническитеподробности относно бъдещите последици. Тук става въпрос за принципи: искаме да имаметакъв данък.

Във връзка с това можем да обсъдим и въпроса доколко ние новатори. По идеологическипричини ние настоявахме за тези данъци преди повече от 30 години или повече, така ченяма нищо новаторско в това да призоваваме да се приемат. Въпреки това мога да разберанякои хора, които ги считат за необходими. Аз лично смятам, че е важно да въведем данъквърху финансовите сделки, и то на световно равнище. Някой тук попита какво ще означаватова. То няма да означава, че ще чакаме края на последния диктатор в някое кътче напланетата. Става въпрос по-скоро за това, дали бихме могли да постигнем нещо на равнищеГ-20. Разбира се, това е и стремежът на Франция, която председателства Г-20 тази година.

Все пак на този етап нямаме търпението постоянно да напомняме, че очакваме сериознипредложения от Комисията до лятото. Поради това считам, че ще осъществим напредък,без да придаваме на този въпрос идеологически оттенък, тъй като е и прагматичен въпрос.Не трябва да забравяме също така, че тези данъци всъщност следва да се реализират напрактика.

Keith Taylor (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, моето изказване ще бъде в подкрепана данъка върху финансовите сделки. Той дава възможност за възстановяване на баланса иотстраняване на пораженията, предизвикани от мерките за строги ограничения, дефицитаи стъпките, предприети за погасяването му.

Въпреки това е важно да въведем данъци, които са в съзвучие с настоящите обстоятелства,тъй като в Обединеното кралство например само Барклис банк е платила корпоративенданък от 113 млн. британски лири през 2009 г., което е доста под ставката от 28 % вОбединеното кралство, докато през същата година Роял Банк ъф Скотланд е заделила 25млрд. евро за схеми, свързани с укриване на данъци, като загубата на приходи за хазната вОбединеното кралство и САЩ е 500 млрд. евро.

В Обединеното кралство беше сформирана група в подкрепа на данъка върху финансовитесделки. Тя се нарича „Данъчна група Робин Худ“ на името на легендарния герой, койтокраде от богатите и дава на бедните.

Подкрепям нейната кампания и призовавам Парламента да стори същото.

Niki Tzavela (EFD). – (EN) Г-н председател, докладът на г-жа Podimata е много добребалансиран и много добре аргументиран, като утре всички следва да приветстваме четиритефинансови средства, залегнали в доклада. И четирите мерки са новаторски и бих казал, чене трябва да ограничаваме разискването в рамките единствено на данъка върху финансовитесделки. Трябва да сме внимателни, когато избираме коя мярка ще прилагаме, и не трябвада облагаме сектори като енергетиката, която има мултиплициращ ефект върху разходитеза живот. Поради това за финалния етап от приемането на решение по въпроса Комисиятаследва да изготви доклад чрез оценка на въздействието на ефективността и потенциалнитерезултати от използването на тези инструменти.

Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да поздравядокладчика за включването в доклада на някои интересни политически различия.


Нека изясня още едно нещо, след като изслушах днешното разискване, а именно, че онези,които ще плащат данъка върху финансовите сделки, ще бъдат потребителите. Същото сеотнася за електричеството, колите или които и да са други стоки или услуги. С данъцитевърху тях цената за потребителите се вдига. Банките няма да плащат за това. Във всичкислучаи ще се нуждаят от увеличаване на капитала през следващото десетилетие.

Така че данъкът ще засегне потребителите. Това може би ще е добре, защото несъмнено сенуждаем от данъци. Дали обаче този данък е добър? Както спомена по-рано моят колегаг-н Schmidt, ние опитахме да го въведем в Швеция, където той се наричаше данъкът „puppy“.Той беше повече или по-малко същият като този, който обсъждаме в момента, и постигнауспех – за Ситито в Лондон! Това се случи, защото търговията с акции се премести в Лондон,а търговията с облигации почти умря.

Ето защо съм малко изненадан от това, което чух по време на разискването. Различията самежду онези, които искат да знаят какви ще са последствията, и онези, които не искат даги знаят – онези, които настояват за оценка на влиянието, и онези, които не я искат. Некапоразсъждаваме дали в този момент не правим кмета на Шанхай един много щастлив човек.Смятам, че ние трябва да следваме линията на Европейската народна партия по този въпрос.

Arlene McCarthy (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на нашия докладчикза доклада и да насоча вниманието ви към реакцията на призива на обществото за честнооблагане с данък на сектора на финансовите услуги.

Трябва да си припомним, че данъкоплатците вече са предоставили внушителна финансовапомощ в размер на 4,5 трилиона евро държавна помощ за банковия сектор – 9 500 еврона всеки мъж, жена и дете в Европейския съюз – и, разбира се, обществото продължава даплаща чрез загуба на работни места в условията на сериозна финансова криза. Сега, когатотози сектор възстановява печалбите си и плаща големи премии (всъщност това е начинът,г-н Hökmark, по който банките могат да бъдат рекапитализирани – няма нужда да севълнуват за данъците, премиите са тези, от които трябва да се избавят), ще бъде честно тозисектор, подобно на другите, да даде своя справедлив принос.

Въпросът е: защо е необходимо собствените средства на Европейския съюз, включителнокомпонентът ДДС, да се набират от домакинствата и данъкоплатците, докато секторът нафинансовите услуги е като цяло освободен от ДДС? Въпреки че Ирландия получава заемив размер на 85 млрд. евро, за да се справи с икономическата криза, общата стойност наподкрепата за банките се оценява на 725 млрд. евро. Нашите граждани правилно считат,че е време секторът на финансовите услуги да плаща честно своя дял. Мървин Кинг,управителят на централната банка на Обединеното кралство, през почивните дни дори каза,че ако не направим основна реформа на сектора на финансовите услуги, ще се изправимпред нова банкова криза.

В доклада не се казва как би трябвало да въведем данъка върху финансовите сделки иликакъв да бъде неговият размер. Сега вече е ясно, че сме в началото на проучването на даннитев тази област, а едно изследване показва, че дори една съвсем ниска ставка единствено върхувалутната търговия може да донесе 26 млрд. щатски долара. в световен мащаб.

Подкрепяме по-нататъшни изследвания. Разбира се, ние подкрепяме и Вас, г-н Шемета, встремежа Ви да гарантирате, че няма да се случи проваленият шведски модел, който не едобър пример за данък върху финансовите сделки. Но, г-н член на Комисията, мога ли даВи споделя, че преди да съм видяла резултатите от изследванията, малко съм разочарована,че Вашият консултативен документ изключваше данък върху финансовите сделки в


Европейския съюз. Вие сте прав, г-н Шемета: нека видим данните, преди да го отхвърлим.Разочарована съм, че вече сте взели такова решение.

Ето защо гласуването утре, и ще завърша с това, е в подкрепа на доклада и на принципа, чефинансовите услуги трябва да имат възвръщаемост. Това е гласуване в защита на нашитеграждани и на виждането, че те не трябва постоянно да плащат за грешките на финансовитеуслуги и на банковия сектор.

Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г-н председател, благодаря на докладчика за отличносвършената работа. Бих желал в доклада да се отдели повече внимание на въпроса зафинансирането на международните дейности в областта на климата, независимо че твърдоподкрепям данъка върху финансовите сделки. Що се отнася до финансирането на дейноститев областта на климата, миналата година създадената от генералния секретар на ООН работнагрупа предложи данък върху въглеродните емисии като възможност за облагане на емисиитеот международното корабоплаване. Това трябва бъде обсъдено сериозно в Европейскиясъюз.

Когато подготвяхме пакета за климата от 2008 г., решихме, че ако Международната морскаорганизация не предложи глобална схема за контролиране на емисиите от корабоплаванедо края на настоящата година, Европейският съюз ще се заеме с това по същия начин, покойто процедира с въздушното движение. Данъкът върху въглеродните емисии за корабите,влизащи във и напускащи пристанищата на Европейския съюз, ще бъде значителнопостижение в световен мащаб, тъй като ще засегне една трета от международнотокорабоплаване и ще осигури на развиващите се държави стабилен източник на средства задейностите им в областта на климата.

Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа,считам, че днешната тема има фундаментално значение, тъй като засяга не само облаганетона финансовия сектор, но и един важен пазарен въпрос. Чрез еврооблигациите, а ние трябвада правим разграничение между еврооблигации и облигации за проектите, е настъпилмоментът да развиваме и управляваме нашата икономика чрез фонд, известен като „projectbond“ (облигационни заеми за финансиране на проекти), по-специално трансевропейскиинфраструктури в секторите транспорт, енергетика и телекомуникации с подкрепата нанаучни изследвания и нововъведения.

Трябва да проправим пътя в тези области – това е основна тема на днешния ден и е свързанас промяната на скоростта. Когато говорим за метод на Съюза, който постоянно споменаваме,това е възможност да го изпълним със съдържание. Безработицата е съвременният реаленсоциален проблем, тя е нашата задача днес.

Когато налагаме данъци, независимо дали в световен мащаб, или само в Европа, считам, чеправим нашите предприятия по-слабо конкурентоспособни. Когато решаваме да гиувеличаваме, което е трудно приложимо, тъй като искаме да засегнем само онези, коитоспекулират, но вероятно няма да успеем –няма да успеем, защото е трудно това да се приложии трябва да го направим на равнище Г-20. Накрая, по отношение на данъка върхувъглеродните емисии считам, че данъците не трябва да се увеличават, а да се регулират.

Liem Hoang Ngoc (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, докладът, койтообсъждаме днес, има някои действителни предимства. Имам предвид по-конкретноеврооблигациите, които ще са необходими за финансирането на стратегия „Европа 2020“.

За жалост десните отхвърлиха в комисията по икономически и парични въпроси принципаза данъка върху финансовите сделки на европейско равнище, въпреки че гласуваха в негова


подкрепа през юни. Аргументите им, за да отхвърлят данъка като прелюдия към въвежданетому на световно равнище, са подобни на онези, предложени от поддръжниците на данъчнитеубежища. Те ни казват, че въвеждането на данъка само на европейско равнище би билопагубно за финансовия ни сектор. Те казват също така, че е възможно изтичане на капиталиот Европа.

Отговорът ми е: и какво от това, ако има изтичане? Настоящият обем на финансовите сделкие прекомерно голям в сравнение с потребностите на реалната икономика. Въвеждането натози данък единствено в Европа вероятно ще спомогне за намаляването на този бум.

Освен това, ако обемът на спекулативните капиталови трансакции, като кредитни дериватив началото на кризата, леко намалява, това наистина би спомогнало за консолидиране набалансите на банките ни. Те ще имат много по-големи стимули за финансиране на реалнатаикономика.

Ще кажа на онези, които използват липсата на оценка на влиянието за извинение, че такаваоценка не беше направена, преди да се даде зелена светлина за бързото разпространение надериватите.

Време е, госпожи и господа, всички членове на Парламента да поемат своите отговорности.Европейският съюз не трябва в бъдеще да следва по петите Г-20, доминирана от САЩ иКитай. Той трябва да покаже пътя за реформирането на финансовата ни система.

Ето защо не мога да подкрепя текст, в който се пренебрегва данъкът върху финансовитесделки.

Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE). – (EL) Г-н председател, докладът на г-жа Podimataсъдържа интересни идеи – както стари, така и новаторски – които са изключително актуалнив настоящия момент предвид предизвикателствата, пред които сме изправени в еврозонатаи в Европейския съюз като цяло от гледна точка на стабилността и растежа. Идеята заеврооблигациите е особено положителна.

Исках да коментирам по-конкретно въпроса за данъка върху финансовите сделки, койторазглеждам, както беше записано в препоръчаното от мен изменение, като положителнастъпка дори и на европейско равнище независимо от свързаните с него трудности исложността му, както се подчертава във всички посветени на него изследвания от гледнаточка на събирането му и степента на ефективност, ако се прилага само на европейско, а нена международно равнище.

Извън тези технически детайли обаче сме особено загрижени относно вероятното му влияниевърху конкурентоспособността на европейската икономика – предпоставка за нашия растеж,което ще стане очевидно и от опита да се приложи пактът за конкурентоспособност врамките на икономическото управление на основата на строги и обвързващи условия. Етозащо ние сме загрижени за влиянието, което този данък може да има от гледна точка напреминаването към бързо развиващи се финансови услуги, от гледна точка на недостига наликвидност, от каквато нашият пазар има остра нужда в настоящия момент, и от гледнаточка на прехвърлянето на разноските върху инвеститорите и данъкоплатците.

Поради тези причини считаме обещаното от Европейската комисия изследване зажизненоважна предпоставка. Има обаче и нещо друго, което ни притеснява: фактът, ченикъде не е регламентирано къде ще отиват тези средства. Не сме привърженици на данъцитезаради самите данъци, нямаме доктрина за данъците. Необходимо ни е да знаем какъв щее резултатът. Ще бъда отворена за нови идеи и моето предложение за преговори ще бъде


приложено и по отношение на данъка, който отива в бюджета на Европейския съюз или вмеханизма за подпомагане.

Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-н председател, няма смисъл да повтаряме, че настоящатаситуация е най-сериозният тест за оцеляването на еврото и следователно на Европа. Докладътна г-жа Podimata отваря пътя за конструктивни решения, така че бих поздравила колегатаза предложените идеи.

Сериозността на ситуацията не произтича от прекомерен дефицит или външен дълг наеврозоната като цяло, а по-скоро от продължаващите сериозни различия между отделнитеикономики под влиянието на общата политика. Нямаме инструменти, които ще улеснятконвергенцията между икономиките, ще дадат възможност на Европа да възстанови балансаси и да се развива.

Нека кажем ясно: на настоящото равнище на интеграция и отчитайки различията междуикономиките, еврозоната и Европейският съюз няма да оцелеят с бюджет от 1 % отколективното богатство. На практика в условията на криза единственото решение, коетоможехме да вземем, е да препоръчаме строги ограничения, като именно работниците ипредприятията сега плащат за дефицитите, натрупани в резултат на спекулативната кризана финансовия сектор, за чието спасение Европейският съюз е заделил 26 % от активите си.

Вярно е, че данъкът върху финансовите сделки, чиято ставка ще бъде много ниска в размернапример 0,05 % и който ще бъде налаган върху изключително спекулативни сделки,свързани с високорискови продукти, ще трябва да се плаща от потребителите на тезипродукти. Защо да не плащат обаче, при положение че обикновените хора плащат данъкдобавена стойност върху хляба, млякото и другите продукти? Данъчното бреме следва дабъде преразпределено по такъв начин, че да засяга по-малко работници и предприятия, ида бъде споделено по-равномерно между финансовия и особено спекулативния сектор.

Г-н член на Комисията, не смятам, че Комисията сега следва да отхвърли или да избегнеясното политическо послание, което Парламентът й изпраща. Общественото обсъждане неможе да изключва анализ на данъка върху финансовите сделки: напротив, анализът мутрябва да се ползва с най-голям приоритет.

Theodor Dumitru Stolojan (PPE). – (RO) Г-н председател, с равнището си отприблизително 10 процентни пункта Европейският съюз вече има по-високо данъчно бреме,отколкото САЩ, Япония и други световни икономически сили, като това означава, чеевропейските предприятия са неконкурентоспособни спрямо тези в САЩ и останалия свят.Несъмнено наблюдаваме голям ентусиазъм по повод въвеждането на нов данък върхуфинансовите сделки. Както знаем обаче, финансовият сектор притежава невероятнатаспособност да прехвърля всички разноски върху гражданите и предприятията. Ето защосчитам, че можем да говорим за данък върху финансовите сделки в Европейския съюз, самоако имаме споразумение по този въпрос на световно равнище.

На второ място, искам да изразя абсолютната си подкрепа за въвеждането на еврооблигациитес цел финансиране на европейски инфраструктурни проекти като средство за привличанена ресурс, като същевременно се търсят и средства на частния сектор за финансирането напроектите.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, бих желала да поздравя докладчикаг-жа Podimata.


Икономическата и финансовата криза разкри редица несъразмерни стимули, съществуващивъв финансовия сектор, както и слабости в регулаторната и надзорната рамка на финансоватасистема. Тя трябва да даде своя принос за плащането на цената на кризата по по-справедливи последователен начин. Ние обаче следва да се убедим, че в крайна сметка данъкът върхуфинансовите сделки, въведен в съответствие с изследването на влиянието, няма да бъдепрехвърлен на потребителите, т. е. на гражданите. Поради това считаме за необходимосъздаването на ясни правила, които да предотвратят това.

Обществените поръчки заемат 17 % от БВП на Европейския съюз и представляват важенпазар, особено в областта на здравеопазването, транспорта и енергетиката. Прилагането наелектронни системи за обществени поръчки в държавите-членки води до по-голямапрозрачност и значителни икономии за националните бюджети. Призовавам Комисията идържавите-членки до 2015 г. да изпълняват поне 50 % от обществените поръчки чрезелектронните системи за обществени поръчки, като по този начин реализират ангажиментите,поети от държавите-членки в Манчестър през 2005 г. Също така призовавам Комисията даосъществи инициативата за електронно фактуриране (e-Invoicing), която представляваважен инструмент за намаляване на данъчните измами.

Държавите-членки трябва значително да подобрят съществуващите структурни фондове занаучни изследвания и нововъведения, транспорт и проекти за енергийна ефективност,помагайки на гражданите да придобият необходимите умения, да подобрят дейността нанационалните системи и да прилагат стратегии за „интелигентна“ специализация итранснационални проекти. Във връзка с това подкрепяме емитирането на общиеврооблигации за финансиране на инфраструктурни проекти.

Бих искала също така да привлека вашето внимание към неизползвания потенциал нановаторските револвиращи финансови инструменти, насочени към увеличаване наенергийната ефективност в сградите. Освен това държавите-членки трябва да започнатподготовка за структурните фондове след 2013 г., като ударението се постави по-специалновърху нововъведенията, транспорта, енергийната ефективност и „интелигентната“специализация.

Astrid Lulling (PPE). – (FR) Г-н председател, във време, когато едва започваме да схващамепоследиците от финансовата криза, със сигурност не е забранено да се обсъждатфундаментални въпроси като новаторските данъчни механизми и да се предлагат новирешения като облигациите на ЕС (т.нар. европейски облигации). Ако наистина ще правимсериозно обсъждане, реализмът никога не трябва да дава път на идеализма. Облигациитена ЕС биха могли да бъдат инструмент на бъдещето, ако Европейският съюз иска да направиистински качествен скок от гледна точка на икономическото управление. Това е необходимоусловие. Нека не подценяваме проблемите в тази област.

Ако слушаме г-жа Podimata, нещата всъщност са доста прости. Вземаме пари откъдетонамерим и толкова. Днес банките са лесна изкупителна жертва. Те са прегрешили и трябвада платят. Това казаха и французите на германците след Договора от Версай през 20-тегодини на миналия век. Един особено добре информиран наблюдател, г-н Трише, председателна ЕЦБ, съвсем ясно ни предупреди за рисковете от едностранно въвеждане на данък върхуфинансовите операции. Дори съм чувал разговори за въвеждането му само в еврозоната.Поели сме по опасен път и колегата ни – членът на Парламента г-н Farage, ще бъде доволен!Ето защо трябва да бъдем извънредно внимателни. Поради това напълно подкрепямизменението, внесено от моята група. То не затваря врати, а подтиква към внимателен анализ


на последиците от всеки избор, който бихме могли да направим. Идеологическият избор втози момент би бил сериозна грешка.

От своя страна няма да подкрепя мерки, чиято единствена последица би било да поставимевропейския финансов сектор в по-неизгодно положение в сравнение с нашите конкуренти.

David Casa (PPE). – (MT) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика занапомнянето, че вътрешният пазар трябва да бъде по-ефективен и действен, ако иска да сеусъвършенства. Ако разгледаме въпроса с данъка в светлината на всичко това и вземемпредвид, че току-що започнахме да излизаме от кризата, считам, че внезапното въвежданена данъци не е правилният път, по който следва да вървим. Казвам това, защото считам, чепазарът и без това е достатъчно обременен, например, с нови капиталови изисквания и новисхеми за гарантиране на депозитите, а все още не сме усетили ефекта им. Всички смеединодушни, че въвеждането на глобален данък е малко вероятно. Ето защо не е оправданоЕвропа да бъде единствена в тази игра и считам, че трябва да обсъдим последиците, коитотози европейски данък ще предизвика. Трябва да се замислим как това ще се отрази върхупазара на труда, как ще създадем нови работни места, как да останем конкурентоспособникато европейски пазар, конкуриращ се с международните пазари. Партията, коятопредставлявам тук, не слага край на обсъждането на въпроса, макар да не приемаме, чеизлизането от кризата трябва да стане с въвеждането на данъка. Това, което казваме, е, некаоценим въздействието, да се запознаем с направените изследвания, да разгледаме внимателнокак това ще засегне европейската икономика и ако, в светлината на всичко това се окаже,че този данък ще бъде в края на краищата полезен, тогава да, ние ще се съгласим свъвеждането му. Но в този момент оставаме на становището си, че нови данъци санеприемливи.

Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, първите ми думи ще бъдат похвала заработата на нашия докладчик, г-жа Podimata, както и на огромната работа, извършена отг-жа Hübner от името на нашата политическа група.

Всички сме запознати с данните относно данъка върху финансовите операции. Първатагрупа данни е, че операциите и спекулациите възлизат на между 80 и 100 пъти стойносттана реалната икономика. Второ, имаме Целите на хилядолетието за развитие – борба сбедността, вода, гори, инфраструктура, образование и здравеопазване – които тепърва трябвада се финансират и до 2015 г. изискват 300 милиарда щатски долара.

Ето защо подкрепяме този данък, но когато утре бъде подложен на гласуване, трябва даполучи решително мнозинство. Липсата на такова мнозинство би била най-опасното нещо,което Парламентът може да направи. Данъкът трябва да се приеме с решително мнозинствокато общностен, а не като междуправителствен.

Що се отнася до облигациите на ЕС, те са три категории. Първата категория ще се използваза финансиране на държавен дълг, което е грешка, тъй като никога няма да постигнемполитическо мнозинство за финансиране на държавния дълг на която и да е държава –членка на Европейския съюз. Втората категория би могла да финансира механизма зауправление на кризи, който се превърна в постоянен. Всъщност искаме европейскитеоблигациите именно за това. Тук бих искал да поставя въпроса за политическия иследователно парламентарен контрол върху европейските облигации. Трето и последно,да, нуждаем се от тези европейски облигации за инвестиции. Континент, който не инвестира,е континент, който ще западне. Континентите инвестират по целия свят. Ето защо се нуждаемот облигациите на ЕС, от облигации, за да финансираме проекти.


Sławomir Witold Nitras (PPE). – (PL) Г-н председател, не бих искал да повтарямаргументите на изказалите се преди мен колеги от моята политическа група. Ще направясамо една забележка.

Вярно е, че данъкът върху финансовите операции е данък, който ще бъде наложен награжданите. Вярно е, че въвеждането на този данък, без да се направи проучване заосъществимост (с каквото не разполагаме), както и да се проведе такова само на европейско,а не на глобално равнище, би било крайно безотговорно.

Да добавя още нещо. Забравих да благодаря на г-жа Podimata, както и на г-жа Hübner, безчиято работа докладът на Комисията би бил значително по-лош. Докладът всъщност сеоказа доста добър. Той е трезв и балансиран, с определени теми за размисъл, но безидеологически отклонения и идеи, нямащи връзка с реалния свят.

Бих искал обаче да добавя още една забележка относно данъка върху операциите. Не самов световен мащаб, но също и в Европа има страни, включително моята, чиито банковисистеми доказаха състоятелността си по време на финансовата криза. В Полша не смеподпомагали финансовата система. Тя вече беше под наблюдението на органите за финансовнадзор, а регламентите, които едва сега се въвеждат на европейско равнище, вече действаха.По всичко личи, че такава система не генерира дълг. Идеята за въвеждане на данък върхуфинансовите операции би обременила дори и здрава система, която няма за какво да бъдеобвинявана. В качеството ми на европейски гражданин, познаващ система, която не генерирадълг, аз не мога да се съглася с това.

Само още една забележка относно облигациите на ЕС. Това е добра идея. Трябва дафинансираме инвестиции, но дори и сега, когато поемаме по този път, възниква въпрос,който искам да отправя в частност към Европейската комисия и който гласи следното: какще гарантираме, че този инструмент ще включи и онези, които с течение на времето щепожелаят да станат част от еврозоната, а не само нейните настоящи членове?

Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, финансовата криза означава, че трябва даразчитаме на порядъчни източници на доход за постигане на растеж и благосъстояние. Тозидоклад съдържа както полезни, така и проблематични инициативи. Проблематичното вдоклада е предложението за облигации за финансиране на проекти на ЕС или облигациина ЕС, на което абсолютно се противопоставям. Европейските облигациите ще размиятотговорността на държавите-членки за собствените им икономики и ще натоварят сдопълнителни лихвени плащания онези държави-членки, които успешно се грижат засвоите собствени работи. Това ще повлече след себе си „морален риск“, както се казва.

Обаче подкрепям „борсовия данък“, данъка върху финансовите трансакции, за който трябвада получим възможно най-скоро от Комисията оценка за въздействие. Бих могла дори дапопитам присъстващия тук член на Комисията кога ще разполагаме с такава оценка навъздействието?

Добре е, че в доклада, който разискваме, е отделено голямо внимание на финансирането насътрудничеството за развитие, тъй като от човешка гледна точка най-тежките последициот финансовата криза застрашават онези, които без съмнение най-малко могат да бъдатвинени за цялата тази ситуация, т.е. хората в развиващите се страни. Най-бедните измеждубедните по света трябва да страдат, защото няколко държави, намиращи се в икономическакриза, съкращават своята помощ за развитие и дори спешната хуманитарна помощ.

Докладът също съвсем правилно ни припомня важността не само на сътрудничеството заразвитие, но и на мерките, предприети от самите развиващи се държави. Тези държави


трябва да разширят собствените си усилия в сферата на данъчното облагане, по-специалносъбираемостта на данъците и борбата с укриването на данъци. ЕС междувременно трябвада подобри координацията на понастоящем фрагментираната система на помощта за развитиеи да засили борбата срещу данъчните убежища.

Damien Abad (PPE). – (FR) Г-н председател, току-що излязохме от най-лошата финансовакриза, която светът е виждал след 1929 г., но това не означава, че Европа може да се отпуснеи да бездейства.

Това, което искам да кажа, е, че регулирането на международната финансова система иидеята за данък върху финансовите трансакции не са левичарска проблематика, нито чистосоциалистически въпрос. Те са въпрос, който засяга целия Парламент. Във връзка с товатрябва да заявя, че е срамно социалистическата група да внася алтернативна резолюция,когато всички политически групи в Парламента са в състояние да сближат становищата сии да се споразумеят по две предложения. Първото предложение е да бъде подкрепенпринципът на глобалния данък върху финансовите трансакции в съответствие спредложенията на Г-20 и нейната пътна карта. Второто е да се разгледа възможността завъвеждане на данък върху финансовите трансакции в рамките на ЕС след извършване наоценка на въздействието. Последната няма за цел да запази състоянието на нещата или дани спечели повече време. Тя просто трябва да гарантира, че условията за въвеждане на тозиданък са подходящи.

Считам, че е срамно партийно-политически и индивидуални интереси да ни възпират дасъздадем силно движение в Европейския парламент. Считам, че въпросът за регулиране намеждународната финансова система е твърде сериозен, за да го политизираме, и според мендесните и центристките партии биха могли да изразят становището си също така лесно католевите. Те биха могли да въздействат върху разискванията, да бъдат смели и да покажатчувство за отговорност, като предложат въвеждането на този данък от прагматична, а не отидеологическа гледна точка.

Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря надокладчика за този доклад.

Двата основни проблема, пред които е изправен Европейският съюз, са високата безработицаи тежкото дългово бреме. Вчера в Дъблин беше постигнато споразумение за съставянето наново правителство, правителство, което е решено да изведе Ирландия от един отнай-мрачните периоди в нейната история. Ирландия е изправена пред безпрецедентнокритично състояние на националната си икономика – факт, който е добре известен наколегите в Парламента. Действително се нуждаем от разбирането и подкрепата на нашитеколеги, за да преодолеем затрудненията.

Новото правителство ще се изправи пред множество предизвикателства, включителноочакването на резултатите от втория банков стрес-тест, който ще се проведе в края на месеца,така че най-накрая ще узнаем мащаба на проблема. Тези стрес-тестове ще бъдат съкрушителнообвинение срещу неефективното регулиране на банковия сектор в Европа, както и вИрландия, но казвам Европа и подчертавам това. Трябва да се извлекат поуки. На фронтана заетостта нашият фокус ще бъде върху това да върнем хората отново на работа.

И така, по проблемите от доклада. Предлагат се три мерки в областта на данъчното облагане.Данъкът върху финансовите операции има потенциал, но ние имаме нужда от – и тук азприветствам коментара на члена на Комисията по въпроса – оценка на въздействието, преди


да вземем окончателно решение. Може ли да кажа, че данъчното облагане няма за цел данаказва, а по справедлив и равнопоставен начин да събира ресурси?

Що се отнася до европейските облигации, те дават възможност за осъществяване на големиинфраструктурни проекти. На загрижените за моралния риск ще кажа, че, ако имахме доброикономическо управление, страховете биха се уталожили. Накрая, за данъка върхувъглеродните емисии. Имам известни опасения в това отношение, но поне разискваме тезимного важни въпроси в Парламента и утре ще ги гласуваме.

Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, амбициозните стратегически цели, коитоЕвропейският съюз си е поставил, изискват значителни инвестиции и ресурси. От другастрана, икономическата криза накара редица държави-членки да търсят пътища за икономии.Тези две тенденции се съвместяват трудно, така че намирам търсенето на новаторскофинансиране за важно и заслужаващо да бъде прилагано.

Бих искал обаче да привлека вниманието върху два особено важни въпроса. Първо,новаторското финансиране трябва да се разглежда като допълващо бюджета на Европейскиясъюз. То трябва да се третира като подкрепа за амбициозните цели на Европейския съюз, ане като изкушение да се намалят вноските на държавите-членки. Второ, влиянието напредлаганите методи за финансиране върху европейската конкурентоспособност и върхуравнищата на безработица трябва да бъде внимателно анализирано.

George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-н председател, за да бъдат постигнати целите настратегията „Европа 2020“, са необходими масирани инвестиции на европейско равнищев научните изследвания, образованието и инфраструктурата. Но в контекста на политикатана строги икономии, следвана от европейските правителства, и при нарастващите дефицититези цели биха могли да бъдат постигнати само чрез алтернативни методи на финансиране.Имам предвид както съвместната емисия на облигации за подпомагане на държавите-членкипри покриване на част от техните дефицити, което превръща част от дълга им в европейскидълг и улеснява получаването на нисколихвени заеми, така и данъка върху финансовитеоперации.

Последният е свързан с минимални разходи за финансовия сектор, чиито операции серавняват на почти 73 % от глобалния БВП и ще се прилага за противодействие нафинансовите спекулации и за гарантиране на пазарното регулиране и инвестициите вевропейски проекти. За Съюза е необходимо да даде ясен знак за намиране на решение нафинансовата криза, предимно чрез прилагането на тези данъци.

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, данъкът върху финансовите трансакции бисе отразил върху конкурентоспособността, но при правилно приложение в световен мащабтой би представлявал начин за набиране на допълнителни средства за глобални политики.Ако ЕС иска да има последователна позиция, трябва да се извърши оценка на въздействиетоот въвеждането на подобен данък. Проучването трябва да обхване възможния риск отпренасочване на чуждестранните инвестиции в по-слабо прозрачни области. Трябва да сенаблюдава в каква степен предложените варианти могат да се използват като новаторскимеханизми за финансиране. Подобен данък не трябва да има негативно отражение върхубанковата система. Два много важни аспекта са да се избегнат възможните отражения върхумалките и средните предприятия и индивидуалните инвестиции.

Накрая, бих искала да подчертая, че на европейско равнище е приложим само данък върхуфинансовите дейности. По този начин ще облагаме само корпорациите, а не всеки участниквъв финансова трансакция.


Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, няма да благодаря или да изразявампризнателност на Anni Podimata. Ще кажа само, че работата й е отлична, защотопонастоящем, когато еврото е много болно, тя е поела отговорността да предостави наЕвропейския съюз един доклад по собствена инициатива, който предлага лечение.Лекарството, което тя предлага, включва данък върху финансовите трансакции.

Чух много хора да казват „не“ – някои по заобиколен начин, други директно. Не чух обаченикакви алтернативни предложения, а считам, че всички искаме да защитим Европейскиясъюз и еврото. Чух да се говори и за проучване. Когато обаче чуя предложения за проучване,знам предварително, че отговорът е „не“ и че ние просто печелим време. Не печелете време,г-н член на Комисията. Направете нещо веднага. В края на процедурата с привличане навнимание, аз Ви казвам: дръжте се за данъка.

Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, моята група и аз по двепричини твърдо подкрепяме въвеждането на данък върху финансовите трансакции.

Първо, защото той е необходим и полезен. Ставка на данъка от 0,05 % ще донесе приходиот над 200 милиарда евро. В момент, когато по общо мнение политиките за съкращаванена разходите парадоксално изискват повече приходи, считам, че въвеждането на данъка еповече от необходимо. Това е най-важното.

Второ, защото ще ни позволи да овладеем и ограничим спекулативната активност, коятопонастоящем е голямо предизвикателство за световните и европейските политики.

Има и още една причина да подкрепям този данък и тя е, че хиляди и хиляди граждани,представлявани от редица организации, го искат. Наш дълг като политически представителие не само да се вслушаме, но и да откликнем отговорно и последователно и аз считам, че потози въпрос Парламентът утре трябва да даде ясен и убедителен отговор.

Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, предполага се, че политиците управляват света,а ако не го правят, други запълват празнината. Това е, което в частност се случи сикономическата криза не само в моята собствена страна. За щастие понастоящем си връщамеизгубените позиции и Парламентът полага усилия за обуздаване на финансовите спекуланти.Тези икономически паразити нанесоха сериозни щети на пазарите и живота на хората.Данъкът върху финансовите трансакции е добра идея като основа, но считам, чеутвърждаването му, без да е налице глобалното му приложение, би било, по думите на NigelFarage, икономика камикадзе.

С удоволствие подписах изменение 3, предвиждащо проучване за осъществимост. Правилнои благоразумно е да изчакаме проучването за осъществимост, за да видим дали за нас еикономически изгодно едностранно, без останалата част от света да продължаваме напред.След завършване на проучването за осъществимост ще можем да вземем решение.

Wojciech Michał Olejniczak (S&D). – (PL) Г-н председател, данъкът върху финансовитетрансакции е извънредно важен за бъдещето на Европейския съюз. Този данък ще допринесеза подобряване на контрола върху финансовия сектор. В миналото липсата на контрол въвважни области доведе до криза, до значителни щети в резултат от спекулациите напримерна част от банките. Днес цената на кризата се прехвърля върху гражданите на Европейскиясъюз. В Полша например ДДС беше увеличен, което означава, че разходите за издръжка надомакинствата се увеличиха.

Въвеждането на данък върху финансовите трансакции означава, че ще се предприематдействия за ограничаване дейността на т.нар. данъчни убежища. В допълнение към функциите


му за дисциплиниране на финансовия сектор парите от собствени източници, коитоЕвропейският съюз ще може да разпределя за развитие, ще бъдат значителни. Повечето парив бюджета на Европейския съюз означават повече възможности, повече финансиране занауката, образованието, инвестициите в нови технологии, политиката на сближаване иобщата селскостопанска политика.

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, съгласен съм с докладчика, че сътресениятавъв финансовия сектор предизвикаха сериозни проблеми не само за нашите граждани, нои за повечето от нашите предприятия. Ето защо е съвсем оправдано да разисквамеактуализация на регламентите за управление на спестяванията на европейските гражданив банките, застрахователните дружества и останалите финансови институции.

Във всеки случай, важен резултат от дебата ще трябва да бъде подкрепата за отговорното иблагоразумно управление на спестяванията на нашите граждани и елиминирането на всичкиспекулативни и рискови операции, при които спестяванията или бъдещите пенсии намалките спестители изчезват в джобовете на спекулантите.

Това означава преди всичко по-добра и всеобхватна нормативна уредба, каквато е възприетапо света, която освен това не допуска спекулации и рискови операции от страна нафинансовия сектор и без нужда не нанася вреди на спестителите или клиентите. Не трябвада обсъждаме санкции и конкретни данъци, преди да е извършена задълбочена реформа нафинансовия сектор, който днес, за съжаление, не внушава голямо доверие.

Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, след структурнатакриза, а аз в никакъв случай не си въобразявам, че вече сме се справили с нея, задължителнотрябва да осигурим надеждна финансова платформа, за да ограничим спекулациите, а ощепо-добре да ги забраним напълно. Новаторските финансови инструменти допълватполитиката на ограничаване на разходите, която понастоящем е необходима, и в сроченпорядък трябва да бъдат въведени в световен мащаб. Ето защо, ако гласуваме в полза наданъка върху финансовите трансакции в размер от 0,05 %, бихме разполагали с потенциалниприходи от почти 200 милиарда евро в рамките на ЕС или дори 650 милиарда евро вглобален мащаб. Най-малко също толкова значителен е потенциалът, който той предоставяза регулиране на финансовите пазари и за по-голяма прозрачност. С други думи, той е крачкав правилната посока.

Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-н председател, ако искаме да стабилизираме финансовитепазари, данъкът върху финансовите трансакции е неизбежен. Нуждаем се от него, за дасложим веднъж завинаги край на извънредно спекулативните операции. Нестабилносттана финансовите пазари се дължи на краткосрочни инвестиционни стратегии и спекулациис лихвените проценти, при които се използва висок процент привлечен капитал. Трябва данаправим този вид спекулации непривлекателни и окончателно да изведем на преден пландългосрочните инвестиционни стратегии.

Данъкът ще донесе значителни приходи, без които няма да можем да се справим предвидскъпите системи за социално подпомагане в ЕС. Данъчната ставка върху ценни книжа спо-нисък риск трябва да бъде по-ниска, отколкото върху ценни книжа с по-висок риск.Финансовите и банковите системи по света може да бъдат организирани по различен начин,но данъкът върху финансовите трансакции (ДФТ) следва да бъде глобално възприет. Тойще има съществен принос за намаляване на сътресенията на финансовите пазари и най-накраяще постави финансовите операции на по-стабилна основа.


Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал преди всичкода благодаря за този много интересен дебат. Мненията по въпроса, дали като първа стъпкаЕС трябва да предвиди въвеждане на равнище ЕС на данък върху финансовите трансакции,са разделени.

Данните, които се разпространяват, изглеждат приемливи. Аз обаче съм убеден, че ниетрябва, първо, да оценим риска от пребазиране и последиците от данъка за европейскатаконкурентоспособност. Както знаете, финансовите операции лесно се пребазират извън ЕС.Предишни примери като Швеция показват, че въвеждането на местно равнище на ДФТможе да ощети законния бизнес и да подкопае в значителна степен данъчната база. Товасъвсем ясно беше илюстрирано от г-н Schmidt и г-н Hökmark.

Както казах във встъпителното си слово, бих ви призовал да изчакате резултатите от оценкатана въздействието, за да дефинираме добре обоснована позиция по този въпрос. Мога да виуверя, че тази оценка на въздействието ще бъде извършена много внимателно. Знаете, чепрез февруари започнахме публични консултации по темата. В края на март ще се проведеБрюкселският данъчен форум (Brussels Tax Forum), който ще бъде посветен изцяло наданъчното облагане на финансовия сектор. Работим в тясно сътрудничество с научнатаобщност и МВФ по този въпрос, който бих искал да бъде много сериозно анализиран, за давземем добре обосновано решение.

Големите въпроси са много важни и някои от тях като въздействието на високочестотнататърговия бяха повдигнати по време на обсъждането. Трябва да анализираме също и данъчнататежест. Някои от вас поставиха въпроса кой ще плаща данъка. В това отношение, нямаочевиден отговор. Трябва да анализираме и разходите за администриране, а също и данъчнитебази. Следва да се имат предвид и много други въпроси, преди да се вземе окончателнорешение.

Така че бих искал да ви помоля за търпение, докато Комисията завърши оценката навъздействието. Поели сме задължение да я завършим преди лятната ваканция.

Иначе приветствам доклада, който подкрепя глобалните действия на Комисията вноваторското финансиране и в частност в областта на данъка върху въглеродните емисии,облигациите за финансиране на европейски проекти и финансирането за развитие. Бихискал още веднъж да благодаря на г-жа Podimata за нейния превъзходен доклад и ви желаяутре успешно гласуване.

Anni Podimata, докладчик. – (EL) Г-н председател, само няколко думи в обобщение намного интересното днешно разискване, за което благодаря на всички оратори.

Първи въпрос: глобален или европейски данък? Според мен това е неправилно поставенвъпрос или по-скоро се опасявам, че това е въпросът, задаван от онези, които не желаятданъка нито на европейско, нито на глобално равнище, защото всички знаем, че постиганетона глобално споразумение е невъзможно, освен ако някой не направи първата стъпка. Етозащо, за да бъдем убедителни и ефикасни в този опит за глобално споразумение, Съюзът,който има най-големия финансов пазар в света, трябва да направи първата стъпка.

Втори въпрос: оценката на въздействието. Всички вие, които сте чели доклада за новаторскотофинансиране, знаете, че оценката на въздействието е свързана с голям брой въпроси в докладаи ние със сигурност се нуждаем от оценка на въздействието. Това не се оспорва. Но, г-н членна Комисията, не мога да се съглася с Вас, когато искате, както ни помолихте дори сега въввстъпителното си слово, да не предприемаме нищо, да не заемаме позиция преди докладътза оценка на въздействието на Европейската комисия да бъде публикуван. Безпокоя се също


от мнението, което изразихте преди малко – изглежда Вие вече сте взел решение относноВашата позиция въпреки факта, че все още няма доклад за оценка на въздействието и въпрекифакта, че не бива да въвеждаме данък върху финансовите операции на европейско равнище.Разбира се, нуждаем се от оценка на въздействието и всички знаем, че това е обичайнатастъпка преди стартирането на законодателна процедура. Но нека не се крием зад оценкина въздействието и не изневеряваме на ролята и компетенциите си и то по време, когато себорим да защитим общностния метод, под което имам предвид ролята на Европейскияпарламент при вземането на решение. Отговорността за политическото решение – далиискаме, или не европейски данък – е наша и на Съвета, както ни напомни миналата седмицагерманският канцлер Ангела Меркел. Трябва да сме сигурни, че събитията няма да ниизпреварят.

(Ръкопляскания)

Председател. –Разискването приключи.

Гласуването ще се състои във вторник, 8 март 2011 г., по обед.

Писмени изявления (член 149)

Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Днес Европейският парламент дава ясен знакна Г-20 и особено на държавните и правителствените ръководители в Европа. Винаги смеподкрепяли и ще подкрепяме въвеждането на данък върху финансовите трансакции наглобално равнище, но това не може да стане бързо. Ето защо ЕС трябва да действасамостоятелно и да поеме своя дял от отговорността. Предполагаме, че Комисията скороще изготви оценката на въздействието и въз основа на нея – конкретно законодателнопредложение.

Данъкът върху финансовите трансакции е най-добрият инструмент за защита срещуспекулации на пазарите и за финансиране на глобални публични блага. Същевременнообаче той би могъл да бъде ефективен инструмент в подкрепа на проактивното икономическовъзстановяване в Европа. При тези обстоятелства бих искал също да подчертая, че онези,които постоянно твърдят, че европейският интеграционен проект е антисоциален, бихамогли оттук нататък да замълчат. Защото по думите на Oxfam, „Европейският парламентднес поставя световен стандарт, като настоява за европейски данък „Робин Худ“.

Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, койтоизисква ЕС да съдейства за въвеждане на данък върху финансовите трансакции на глобалноравнище, и, ако не, като първа стъпка ЕС да въведе ДФТ на европейско равнище.Поразителното увеличаване на обема на финансовите трансакции в световната икономикапрез последното десетилетие, който през 2007 г. е 73,5 пъти по-голям от номиналниясветовен БВП, илюстрира засилващото се разкъсване на връзката между финансовитетрансакции и нуждите на реалната икономика. Финансовият сектор е недостатъчно облаган.Удивително, но повечето финансови услуги не се облагат дори с ДДС. Трябва да сепредприемат мерки за събиране на повече средства от този сектор и за изместване на бреметона данъчното облагане от работещите. Основните разходи по кризата досега се поемат отданъкоплатците. Финансовите институции и заинтересованите страни, които години сенаслаждаваха на изключително висока доходност от акции и извънредно големи годишнипремии, трябва да поемат своя справедлив дял от разходите. Оценява се, че един ДФТ сниска ставка ще осигури годишно почти 200 милиарда евро на равнище ЕС и 650 милиардащатски долара на глобално равнище, което би представлявало значителен принос на


финансовия сектор за посрещане на разходите по кризата и за стабилността на публичнитефинанси.

Kinga Göncz (S&D), в писмена форма. – (HU) По време на тежки финансови условияще бъдем под силен натиск за постигане на общите европейски цели да намерим ресурси,по-неявни от данъка върху финансовите трансакции на международно или европейскоравнище, европейските облигации, облигациите за финансиране на проекти на ЕС и другиноваторски финансови инструменти. Ако се отнасяме сериозно към собствените си решенияи целите, заложени в стратегията „ЕС 2020“, трябва до подкрепим новите финансовиинструменти, които ни дават възможност да ги постигнем. Нужни са свежи ресурси заразвитие на енергийните и транспортните мрежи, за борбата с климатичните промени и зафинансиране на мерките, насочени към постигането на социално включване. Тези ресурсине бива да пораждат допълнително бреме за данъкоплатците, които вече понасят последицитеот строгите ограничителни мерки. По мнението на финансовите експерти, един данък върхуфинансовите трансакции, който намалява равнището на финансовите спекулации ипоемането на прекомерен риск от страна на финансовите институции – отдавна препоръчванот групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейскияпарламент, – може да бъде въведен на европейско равнище, без финансовият сектор да бъдеизтласкан от Европа. На годишна база 0,05 % данък върху трансакциите ще донесат 200милиарда евро в бюджета. Освен това останалите новаторски финансови мерки катоемитирането на европейски облигации, биха могли също да допринесат за нарастване набюджетните приходи.

Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) След като преживяхме финансоватакриза, която извади наяве колебливостта на курса на акциите на финансовите институции,решихме че е необходимо да се въведе данък върху финансовите трансакции на европейскоравнище – въпрос, който беше също широко разискван и от Европейския съвет.

Групата S&D, към която принадлежи определеният за докладчик, заслужава по-голяматачаст от похвалите. Успяхме да дадем ясен сигнал, особено с приемането нанай-проблематичното изменение, което цели въвеждането на данъка вместо на глобално,на европейско равнище. Така ние показахме добрите си намерения и твърдото си убеждение,че в ЕС мерките могат да бъдат по-ефективни и с измерими и непосредствени ползи. В товаотношение трябва да повторя, че политиката на строги ограничения, силно пропагандиранаот консервативните правителства, е дълбоко несправедлива и дори демагогска, особено тъйкато икономическата криза беше предизвикана не от обикновените хора, а от финансовии банкови институции, които имаха крайно либерално разбиране за финансовата система.Възстановяването на деловата активност трябва да се разглежда от гледна точка насправедливостта, поради което този данък е най-добрата мярка, с която разполагаме.

Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Настоящото обсъждане е завладяващов етично, политическо и дори техническо отношение. Проблемът е, че то не може да се водифрагментарно за отделните сфери. Необходимо е общо и съгласувано решение на равнищеГ-20, защото, ако не се прилага от всички, то се превръща в бумеранг, който ще предизвикапребазиране на финансовите операции. Не сме тук, за да защитаваме спекулантите илионези, които играеха на финансовите пазари като в казино. От друга страна, не можем дапредприемем мерки за запазване на престижа, които са продиктувани донякъде от демагогияи на практика ще нанесат повече вреда от тази, която целим да предотвратим. Ето защо некаизбягваме разсъждения на чисто идеологическа основа и вместо това погледнем фактите.Да се обединим около необходимостта да се премахнат самите финансови спекулации и даутвърдим принципа „замърсителят плаща“, но, за да го направим, е необходимо да възприемем


подход, основаващ се на надеждни данни, числа и статистически анализ. Трябва да намеримрешение, отчитащо необходимостта от блокиране на определен тип спекулации, и даизбегнем изоставане на ЕС на световния пазар, което би създало повече проблеми в момент,когато трябва да инвестираме и да се опитаме да преодолеем кризата.

18. Зоната, обхваната от споразумението за ГКРСМ (разискване)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Crescenzio Rivellini, от името накомисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейскияпарламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната поспоразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море)(COM(2009)0477 - C7-0204/2009 - 2009/0129(COD)) (Α7-0023/2011).

Crescenzio Rivellini, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, целта нанастоящото предложение за регламент е да се включат някои от препоръките, приети отГенералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), за да се подобри правнатасигурност, като същевременно се направи важна стъпка към опростяване.

До този момент препоръките, приети от ГКРСМ, са транспонирани в законодателството наЕвропейския съюз на временна основа с помощта на годишните регламенти за възможноститеза риболов. Постоянният характер на препоръката обаче изисква по-стабилен правенинструмент за транспонирането им в общностното право. Ето защо е подходящо въпроснитепрепоръки да се транспонират посредством един общ законодателен акт на Общността, вкойто могат да се включат бъдещи препоръки под формата на изменения.

По отношение на същността на препоръките, приети от ГКРСМ, дял II от предложениетоза регламент („технически мерки“) налага различни ограничения по отношение на риболовав Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдат използвани (член 5), издаванетона разрешителни за риболов и опазването на природните местообитания.

Също така на корабите с разрешение да участват в риболова на обикновената корифена сеиздава специално разрешително за риболов и те се включват в списък, който се предоставяна Комисията от въпросната държава-членка (член 13). По отношение на риболовнитесъоръжения, предложението за регламент описва подробно минималния размер на окотона мрежата в Средиземно море (член 15) и в Черно море (член 16) и забранява използванетона теглени драги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина (член 17).

Дял III се отнася до контролните мерки. Тези мерки предвиждат всяка държава-членка даизпраща на Комисията по обичайния начин (по електронен път) актуализиран списък накорабите с обща дължина повече от 15 метра, плаващи под неин флаг и регистрирани нанейна територия, на които тя разрешава да извършват риболов в зоната на ГКРСМ (член 18).

Във втора глава са уредени мерките на пристанищните държави. Обхватът се отнася закорабите от трети държави, които могат да бъдат подложени на контрол и инспекции заоперациите по разтоварване на суша и трансбордиране (член 21). Освен товадържавите-членки не позволяват на кораб от трета държава да използва техните пристанища,ако корабът не плава под флага на договаряща страна по споразумението за ГКРСМ, акокорабът е осъществявал незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов)или ако корабът няма валидно разрешение за извършване на риболов (член 23).

Дял IV от предложението за регламент (сътрудничество, информация и докладване)предвижда сътрудничество и обмен на информация на Европейската комисия и на


държавите-членки с изпълнителния секретар на ГКРСМ (член 24) и предаване от страна надържавите-членки на изпълнителния секретар на ГКРСМ на статистическите таблици(регистрационен номер на кораба, капацитет, брутен тонаж, конски сили и др.) впредвидените срокове.

В дял V (заключителни разпоредби) член 28 дава възможност на Комисията, чрез отстъпкаот Европейския парламент и Съвета, да променя чрез делегирани актове разпоредби относнонесъществени елементи от съответния законодателен акт в съответствие с член 290 отДоговора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Освен това, отбелязваме, че от страните по ГКРСМ се изисква да гарантират пълнотоприлагане на договорените мерки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо е необходимонавременно транспониране за пряко прилагане на такива международни мерки спрямофизическите и юридическите лица на равнището на Съюза и за гарантиране на правнасигурност в това отношение.

Заради свързания с това дълъг период обикновената законодателната процедура обачеизглежда е в прекалено голям мащаб в този конкретен случай за въпросите, свързани странспонирането на измененията към разпоредбите на член 28, които според мен не саважни и които вече са били обсъдени и договорени с държавите-членки, в моята работнагрупа, в Съвета и по време на самата сесия, преди да бъдат предложени или приети нагодишната сесия на ГКРСМ.

Фактът, че Европейският съюз не е в състояние да гарантира транспонирането на тозиевропейски закон в предвидения срок може да се счита за нарушение на международнитему ангажименти. Това от своя страна може да подкопае доверието в Европейския съюз наГКРСМ и другите международни организации в областта на рибното стопанство.

Това е в ущърб на Европейския съюз и със сигурност ще даде допълнителен тласък напротивниците на Съюза, които може да заподозрат, че Европейският съюз отделя време задреболии, вместо да се съсредоточи върху по-съществени въпроси.

И накрая, важно е да се отбележи, че в системата на делегираните актове са вградени важнигаранции като възможността за възражения от страна на двата законодателни органа,Парламента и Съвета, по отношение на конкретни актове, приети от Комисията по силатана делегираните й правомощия, и възможността за напълно изтегляне на делегирани права,ако те не са доволни от начина, по който тези права се използват от Комисията.

Поради тази причина считам, че член 28 за делегираните актове е добър компромис, койтотака или иначе ще бъде обсъден отново със Съвета на второ четене, за да се постигнеокончателно споразумение. Този подход съответства на доклада de Brún относнопредложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение наРегламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които саприложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и доклада Romevaотносно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаванена програма за документацията за улова на червен тон.

Председател. – (по отношение на факта, че на г-н Rivellini е било позволено да говорипо-дълго от предоставеното му време за изказване) Г-н Rivellini, очаквам да поставитеголям мой портрет в офиса си. Ще Ви изпратя един – а мога и да го подпиша – катоблагодарност за случилото се днес.


Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз няма да поставя Вашпортрет и затова ще трябва да бъда кратка.

На първо място, бих искала да благодаря на г-н Rivellini за работата му по доклада. Многосе радвам да видя силната подкрепа на комисията по рибно стопанство и подкрепата наПарламента за съдържанието на това важно предложение. Лесно мога да се съглася сцялостното представяне на г-н Rivellini, както и с факта, че изпълнението на различнитемерки, приети от ГКРСМ, е от ключово значение за гарантиране на устойчиво управлениена рибните ресурси в Средиземно море.

Трябва да го направим, защото Средиземно море наистина се нуждае от това. Трябва да гонаправим, ако искаме да гарантираме биологичното разнообразие в Средиземно море и дагарантираме, че то няма да се превърне в мъртво море. Позволете ми да се спра само на едининституционален въпрос, който беше споменат и от г-н Rivellini.

Както знаете, препоръките на ГКРСМ стават задължителни за Европейския съюз и, всъответствие с Договора, за държавите-членки от датата, определена от ГКРСМ. Ето защо енеобходимо навременно транспониране, за да се направят тези международни мерки прякоприложими за физическите и юридически лица на равнището на Европейския съюз и да сегарантира правна сигурност с тази цел. Не трябва да позволим транспонирането на меркитена ГКРСМ да се превърне в съвременен вариант на мита за Сизиф. Транспонирането намерките, приети от ГКРСМ през последните години, вече очаква приемането на регламента.Много скоро обаче ГКРСМ най-вероятно ще приеме нови изменения, които изискватефективно транспониране на правото на Европейския съюз в рамките на определен срок.Затова ще преминаваме през това упражнение отново и отново.

Ето защо считам, че Комисията следва да разполага с делегирани правомощия затранспониране на всички бъдещи изменения на правото на Европейския съюз. Много съмзагрижена, че ограничаването на делегираните правомощия на Комисията ще бъде последваноот по-висок риск от ненавременно транспониране. Това е нещо, което трябва да избегнем.Това не е начин за избягване на компетентността на Европейския парламент по тези въпроси,но е необходимо навременно транспониране. Боя се, че това няма да е възможно чрез тазипроцедура.

Ето защо съжалявам, че институциите не могат да постигнат съгласие по този важен въпрос.Бих искала да подчертая, че такова забавяне би изложило на риск способността наЕвропейския съюз да изпълни международните си задължения и също така би подкопалодоверието на международните ни организации по рибно стопанство в Европейския съюз.

Аз считам обаче, че трябва да пристъпим към по-бързо приемане на регламента и затоваприветствам позицията на Европейския парламент като стъпка в правилната посока. Надявамсе, че други подобни стъпки ще ни позволят да продължим преговорите по предложениетои да пристъпим към приемането му. В същото време трябва да продължим да разглеждамекои са най-ефективните начини за транспониране на мерките, въведени от регионалнитеорганизации за рибно стопанство, в законодателството на ЕС.

От наша страна ние ще продължим да търсим по-добри решения и аз ви каня да сеприсъедините към усилията ни. Отново бих искала да благодаря на г-н Rivellini за докладаи на комисията за усилията й по отношение на този важен въпрос.


ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: EDWARD McMILLAN-SCOTTЗаместник-председател

Alain Cadec, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, на първо място, бихискал да кажа, че сме си съвсем добре в Страсбург. Г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, бих искал да започна, като благодаря на г-н Rivellini за доклада и за преговоритему със Съвета и Комисията от 2009 г. насам.

След като беше отложен до влизането в сила на Договора от Лисабон и новия регламент заприлагането на мерките, докладът вече транспонира препоръките, приети на първо четенеот Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ).

Препоръките, приети от ГКРСМ, се състоят от налагане на определени ограничения поотношение на риболова в Лионския залив във връзка с мрежите, които могат да бъдатизползвани, издаването на разрешителни за риболов и опазването на природнитеместообитания. Този доклад е от съществено значение, защото определя зони за риболов сограничен достъп за Средиземно море.

По отношение на риболовните съоръжения, текстът описва подробно минималния размерна окото на мрежата в Средиземно море и в Черно море и забранява използването на тегленидраги и трални мрежи на повече от 1000 метра дълбочина. Излишно е да казвам, че съммного доволен от тази мярка.

За определени теглени съоръжения минималният размер на окото на мрежата ще бъдеопределен на: мрежа с квадратно око от 40 мм при торбата или, при обосновано искане отсобственика на кораба, 50 мм мрежа с ромбоидно око от призната селективност на размерa,равна или по-висока от тази на 40 мм мрежи с квадратно око.

Докладчикът поиска и така необходимия преглед на действащия в момента регламент заприлагането на актове и подробно разяснение на позицията на Парламента по този въпрос.Именно за това говорихте току-що, г-жо член на Комисията.

Комисията трябва да представи доклад на Парламента и Съвета до 30 юни 2012 г. относноприлагането на тази разпоредба, към която трябва да предложи адаптации.

Надявам се, че този доклад ще бъде на разположение преди второто четене на текста.

Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-жо член наКомисията, госпожи и господа, Средиземно море представлява много малка част от планетатани, само около 1 % от нейните морета, но е много богато: в него се намира 8 % до 9 % отморското биологично разнообразие. Половината от всички европейски риболовни корабисе намират в Средиземно море. 60 % от работата и заетостта в областта на риболова са вСредиземно море и, за съжаление, 54 % от рибите са предмет на прекомерен улов и 32 %до 36 % от рибите са извън биологичните си граници? На какво се дължи това? Очевиднона провала съществуващата обща политика в областта на рибарството, на многократнияпровал да се приложат съвместните ни решения и преди всичко на решенията, взети поотношение на научните данни, на решенията, които взимаме субективно въз основа на недобре обмислени национални интереси.

През 2006 г. Комисията се опита да се справи с проблема със Средиземно море. Разполагахмес регламента за риболова в Средиземно море, но проблемите не спират с това, което ние,държавите-членки на Европейския съюз, правим. Риболовът в Средиземно море и бъдещетона рибните запаси зависят от това, какво всички държави от региона на Средиземно море,


във и извън Европейския съюз, правим за този общ ресурс и, ако не действаме заедно, тозиресурс ще бъде изложен на непосредствен риск.

Пристъпихме към първо четене на доклада и, за мое съжаление, Съветът, който не присъствав залата днес, беше необичайно настоятелен по въпроса за насърчаване на прилагането намерките. Съветът трябва да разбере, че Договорът от Лисабон трябва да бъде приложен итой трябва да приеме правото на Парламента да участва в тези решения и да приемаделегирани актове.

Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател,последните две десетилетия от изпълнението на ОПОР показаха, че разглеждането нариболова в Средиземно море поотделно чрез разпоредби, свързани с размера на мрежите,само потвърждава двойния стандарт в областта на рибното стопанство в Европа:Атлантическият океан срещу Средиземно море.

Това доведе до хронично статукво на лошо управление, липса на контрол и прекомеренриболов в Средиземно море. Само след като заинтересованите страни в региона наСредиземно море – от рибари до правителства – поемат отговорност, заедно с колегите сиотвъд Атлантическия океан, и отговарят на общи стандарти и формални процеси, можеокончателно да се скъса с миналото. Нито морските екосистеми и рибни запаси в Средиземноморе, нито рибарите и обществото като цяло, могат да си позволят нов провал на ОПОРтози път напълно да се реши въпросът за средиземноморското рибарство.

Европейското рибарство в Средиземно море трябва да престане да се разглежда като отделначаст и трябва напълно и стриктно да попадне в обхвата на всички аспекти на новата ОПОР.Това означава, че на политиката за опазване трябва да се предостави нова и пълноценнаоперативна схема за управление на рибното стопанство в Средиземно море. Тя следва дадейства в рамките на същите стандарти за опазване като дългогодишната оперативна схема,която се прилага за риболова в Атлантическия океан.

Ashley Fox, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искала да започна,като благодаря на г-жа Даманаки за неотдавнашното й предложение да се прекратиужасяващата практика на изхвърлянето на улова. В условията на намаляващи рибни запасии когато някои хора на тази планета нямат достатъчно храна е срамно да се улавя риба, дасе убива и след това да се изхвърля обратно в морето за храна на чайките и раците. Надявамсе, че това законодателство ще бъде приложено незабавно, така че да се сложи край на тазипозорна практика възможно най-скоро.

В допълнение към неотдавнашното изявление на члена на Комисията, приветствампрепоръките, направени от ГКРСМ. Особено приветствам препоръките по отношение нариболовните съоръжения, по-специално въвеждането на минимален размер на окото намрежите в Средиземно и Черно море и забраната на теглени драги и трални мрежи на повечеот хиляда метра дълбочина. Това ще спомогне за по-голямата устойчивост на риболова.

Групата на Европейските консерватори и реформисти напълно подкрепя доклада и аз отновоискам да благодаря на г-жа Даманаки за поетия ангажимент относно забраната наизхвърлянето на улова.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, в днешното разискване трябва дасе подчертае, че Средиземно море, което е единствено по-рода си в света, е заобиколено оттри континента. Това е пресечна точка за много култури, включително държави-членки иразлични други държави. Това създава ситуация, в която най-важният въпрос приуправлението на рибните ресурси за Европейския съюз е регулирането на разпоредбите,


отнасящи се до улова, издаването на лицензи и развитието на методи за контрол за корабите,използващи тази област. Риболовът и корабоплаването процъфтяват тук в продължение наповече от хиляда години, като се възползват от богатата морска фауна на Средиземно море.

За да се поддържа баланс и да се гарантира, че тези запаси са разпределени справедливо заексплоатация, трябва да се подкрепят инициативи като тези, разглеждани в доклада. Бихискал да благодаря на г-н Rivellini за доклада му, който определи принципите на управлениена ресурсите в Средиземно море по един реален и точен начин и който ще спомогне зазащитата на тази чувствителна екосистема.

Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,смятам, че тази мярка ще означава, че въпросите, свързани със Средиземно море, щепристъпят към един още по-обвързващ етап от постигнатото чрез актовете, изпълнени къмднешна дата. Смятам, че актът, който разглеждаме днес, е много по-важен от последицитеот регламента на Европейския съюз от 2006 г.

Смятам, че това е и отговор на някои ограничения на въпросния регламент, който, тъй катое едностранен, е оставил голяма част от риболовната промишленост с впечатлението, чеЕвропа си върши работата, за разлика от другите държави от региона на Средиземно море.Смятам, че е от стратегическо значение да разгледаме въпроса от тази гледна точка и с тезихарактеристики. Считам, че работата, свършена от г-н Rivellini, която беше приветстванагорещо, заслужава официална благодарност на тази сесия.

Аз обаче имам чувството, че фактът, че не можем да решим този проблем на първо четенеи ще преминем към второ четене, особено по отношение на тълкуването на член 28 отрегламента, повдига един въпрос: Парламентът подкрепя Комисията този път. ФактическиПарламентът заявява, че е хубаво тези делегирани актове да бъдат отговорност на Комисията,като от страна на Съвета има известна съпротива и, между другото, отсъствието му днес нее случайна.

Този акт означава, че Парламентът вече е убеден, че операцията за поддържане набиологичното разнообразие, поддържането на изобилието от риба в това важно море, щеспомогне да се гарантира бъдещето на рибарите. Въпреки това аз смятам, че следващиятетап от процеса трябва отново да се съсредоточи върху идеята за съвместно вземане нарешение. Тези делегирани актове не са делегирани случайно и затова днес те са отговорностна Комисията, но международните споразумения, когато бъдат постигнати, без съмнениетрябва да бъдат отговорност на Парламента.

Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, с удоволствие ще приема доклада и съссигурност ще гласувам в негова подкрепа, когато бъде представен пред Парламента.

Генералната комисия по риболова в Средиземно море е основана през 1949 г. и в обхватай попада и Черно море.

(EN) Г-н председател, първо, бих искал напълно да се съглася със забележките на един отпредишните оратори, г-н Fox, който поздрави члена на Комисията за окончателнотопремахване и забраната на скандалната практика на изхвърляне на улова. Браво, г-жо членна Комисията. Това е една много разумна мярка и ние сме Ви изключително признателни.

Второ, по отношение на въпроса за Средиземно и Черно море, и двете са буквално рай зааквакултурите и опазването на околната среда. Направеното от вас тук – или по-скоронаправеното от нас – ще обедини всички важни елементи. Например: опазването,


управлението, експлоатацията, контрола, продажбата и мерките за изпълнение, защотоизпълнението е важно от гледна точка на аквакултурите и продуктите от аквакултури.

Документът всъщност представлява обединяване на различните направления. До тозимомент разполагахме с различни правила и регламенти, но той ги обединява в един многоразумен и изчерпателен пакет.

Отличителните черти на пакета са две: яснота и опростяване, така че всеки разбира за каквостава дума. Да се надяваме, че това, което правим тук, чрез приемането и прилагането натози доклад, осигурява една опростена, работеща, ефективна рамка за Средиземно и Черноморе.

Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с докладчикаотносно необходимостта от опростяване на правилата за риболов с регламент, който можеда изпълни препоръките, приети от Генералната комисия по риболова в Средиземно море.

Съгласна съм с целите и принципите, приложени в общата политика в областта нарибарството, но считам, че всички крайбрежни държави-членки трябва да гарантиратправилния баланс между социално-икономическата стойност и защитата на екосистемите.Следователно считам, че трябва да призовем и за защита на конкретните интереси на местнитеобщности.

Регламентът щателно определя съоръженията, разрешени за риболов във водите на зонатапо ГКРСМ, особено в Средиземно море. Бих искала да отбележа, че целта за запазване нанашите природни местообитания има сериозни последици за някои риболовни общности.Италия очаква Комисията да предостави дерогация от забраната за риболов на два конкретнивида, които са основен продукт на една голяма риболовна промишленост.

В заключение, бих искала да призова всички представители на 27-те държави-членки иКомисията да обмислят възможността да направят тези инструменти по-гъвкави, за да седаде на местната риболовна промишленост нужното, за да оцелее.

Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, настоящото предложение зарегламент има за цел да транспонира в един-единствен документ препоръките, приети отГенералната комисията по риболова в Средиземно море (ГКРСМ), насочени към насърчаванена доброто управление на басейна на Средиземно море, като накара всички онези, коитоимат влияние върху него, да участват и поемат отговорност. Бих искала да поздравядокладчика за свършената от него работа.

Доброто екологично състояние на този важен морски басейн е основната цел на ГКРСМ, анасърчаването на устойчивото развитие на басейна предполага богат набор от мерки заопазване и поддържане на морските биологични ресурси, към които е насочена ГКРСМ икоито следва да ръководят риболовните практики в региона.

Борбата с незаконния риболов е едно от най-големите предизвикателства, пред които еизправена стратегията за опазване. По-голямата част от това предложение за регламент наЕвропейския парламент и на Съвета е положителна. Също така е важно да се следи заприлагането на всички мерки за контрол, сътрудничество, информация и докладване несамо по отношение на корабите, плаващи под флага на Европейския съюз, но и на онези,които, тъй като плават под флага на държава-членка на договаряща страна на ГКРСМ, трябвада полагат усилия за прилагането на добри риболовни практики.

Правилното прилагане на препоръките, които ще влязат в сила, ако това предложение зарегламент бъде прието, ще даде възможност горепосочените цели да бъдат постигнати, като


същевременно се гарантират равни права за всички плавателни средства в областта нариболова.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, бихме искали тук да обърнем вниманиена един аспект от предложението за регламент, което считаме за изключително важно икоето, за съжаление, не можем да приемем.

Ние не поставяме под съмнение значението на многостранното сътрудничество по отношениена правилното опазване на живите водните ресурси – тъкмо напротив. Това предложениеобаче има за цел да предостави на Комисията правото да приема законодателни актове вобласти, които, в случая с Република Кипър, нарушават суверенитета на една държава-членкаи нейната изключителна икономическа зона.

Този факт е още по-сериозен, защото, както знаем, суверенитетът на тази област понастоящеме незаконно застрашен от трета държава, която е кандидат за присъединяване, което ощеповече прави темата много чувствителна в политическо отношение. В настоящия си видтова предложение пречи на законното право на държава-членка да използва природнитересурси, налични на морското дъно на нейната изключителна икономическа зона и нейнитенедра, което е признато в Конвенцията на ООН по морско право.

Ето защо ви призоваваме да подкрепите нашето предложение за ограничаване на обхватана делегираните актове, като гласувате против параграфа, за който поискахме отделнопоименно гласуване.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаряна всички за участието им и да направя две кратки забележки.

Съгласна съм с уважаемите членове на Парламента, които подчертаха, че това, от коетонаистина се нуждаем в момента, е добро прилагане на регламента за Средиземно море. Тозирегламент е в сила от много кратко време и трябва да му се даде възможност да успее. Неразбирам как е възможно да се искат изменения или още дерогации. Регламентът е многогъвкав. Държавите-членки трябва да спазват правилата, ако искат да имат дерогации поотношение на този регламент.

Второ, това, от което наистина се нуждаем – и аз съм съгласна с членовете на Парламента,които споменаха това – е да имаме ситуация в Средиземно море подобна на ситуацията вдруги морски басейни. Съвсем ясно е, че е необходимо регулиране на Средиземно море. Врамката на реформата на ОПОР трябва да се опитаме, като използваме поетапния подход,да осигурим на Средиземно море същия статут като другите морски басейни в цяла Европа.

И накрая, идеята на Комисията за делегирани актове за прилагането на решенията намеждународните органи, в които участва Европейският съюз, по никакъв начин не засягасуверенитета на държавите-членки. Напротив – това, което искаме, е просто възможностда се улесни транспонирането на тези решения в европейското право.

Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (четвъртък, 8 март 2011 г.).

19. Споразумението за партньорство в областта на риболова между Европейскиясъюз и Мавритания (разискване)

Председател. – Следващата точка е разискването на въпроса, изискващ устен отговор,към Комисията относно преговорите относно подновяването на споразумението за


партньорство в областта на риболова между Европейския съюз и Мавритания, зададен отCarmen Fraga Estévez, от името на комисията по рибно стопанство (O-000038/2011 –B7-0018/2011).

Carmen Fraga Estévez, автор. – (ES) Г-н председател, протоколът от споразумениетоза партньорство в областта на риболова с Мавритания изтича на 31 юли 2012 г. С оглед наважността на този протокол Комисията вече поиска от Съвета мандат за предоговаряне.Бяхме информирани, че Съветът в момента проучва проектомандата и скоро ще излезе срешение.

По силата на член 218 от Договора, който предоставя на Парламента специални правомощияза окончателно одобряване на споразуменията в областта на риболова, ние вече изразихменамерението си да се възползваме напълно от възможностите, предоставени ни от Договораи междуинституционалното рамково споразумение за участие в оформянето на споразуменияв областта на риболова, с право на пълна информация наравно със Съвета.

Считаме, че трябва да бъдем включени в процеса от момента, в който мандатът за преговорибъде одобрен. Затова комисията по рибно стопанство реши да въведе нова процедура, катосе започне с мавританския протокол, при която ние ще представим въпрос, изискващ устенотговор, и ще получим информация за бъдещите преговори от самото начало на процеса.Процедурата също така ще ни позволи да излезем с проект за резолюция, в която се посочватнашите опасения относно въпросното споразумение – в този случай, Мавритания – с исканете да бъдат взети предвид от договарящите страни и в крайна сметка да станат част отокончателния протокол.

Споразумението с Мавритания е от съществено значение както за самата държава, така и заЕвропейския съюз. За Мавритания то представлява 29 % от националния бюджет; заЕвропейския съюз то е едно от трите все още действащи смесени споразумения, коитопозволяват наличието на няколко различни вида риболов във водите на държавата, всичкиот които са от жизненоважно значение за доставките на риба в Европейския съюз.

Значението на това споразумение и опитът, който сме изградили, ни накараха да излезем средица предложения, които ще бъдат отразени в общата резолюция, определена да бъдедоговорена от политическите групи през следващите няколко дни, както и да изразимредица опасения относно начина, по който работи текущият протокол. Тези опасениявключват следното:

На първо място, Парламентът трябва да разбере значението на осигуряването на подкрепатана промишлеността за финансовите вноски и правилното им усвояване, като се имат предвиднуждите на промишлеността и на мавританските органи в областта на риболова във връзкас постигането на една напреднала, устойчива политика в областта на рибарството.

На второ място, съвместната научна комисия играе ключова роля и трябва да се погрижимтя да изпълнява ролята си правилно, защото тя е органът, който отговаря за оценяване наресурсите и издаване на препоръки за биологичния статус на популациите, а следователнои на възможностите за риболов на различните плавателни съдове във водите на Мавритания.

На трето място, необходима е повече информация за улова от страна на държави извънЕвропейския съюз, осъществяващи дейност в тази област, за да можем точно да установимреалния излишък в областта на риболова, който Мавритания може да предложи наЕвропейския съюз, като същевременно се гарантира, че договаряните възможности зариболов съответстват на действителните нужди на плавателните съдове. Така ще се избегнатизкушенията да се плаща за недействителен улов.


На четвърто място, важно е, що се отнася до риболовния флот, да се гарантира, четехническите мерки за различните риболовни зони се договарят по едно и също време свъзможностите за риболов, като по този начин се сложи край на абсурда на плащане заресурси, които са невъзможни за улов от техническа гледна точка.

На последно място, спешно е необходимо пояснение по отношение на използването отстрана на Мавритания на разпоредбите за наблюдение на протокола по отношение напредпочитанията й за методи, различни от системата за наблюдение на кораби (VMS), кактои различните й стандарти за задържане на кораби. Важно е и двете страни да спазватдоговорените условия за решаването на спорове във връзка с такива задържания, коитотрябва да се запазят в новия протокол.

Г-жо член на Комисията, поради всички тези причини ние ще отправим искане Комисията,като преговаряща страна, да вземе предвид тези и други опасения, които ще станат част отобщата резолюция, определена да бъде одобрена на следващата пленарна сесия, и коитоинституцията ни ще следи внимателно.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаряна Fraga Estévez, председател на комисията по рибно стопанство, за този въпрос, изискващустен отговор, както и да заявя, че горещо приветствам участието на Парламента в тезипроцедури. Също така споделям опасенията й като цяло. Ще направим всичко възможно,за да постигнем най-добри резултати.

Позволете ми да ви разкажа за настоящото споразумение в областта на риболова сМавритания. Това споразумение има за цел да се гарантира опазването и устойчиватаексплоатация на рибните запаси. Също така искаме да се предотврати и да се сложи крайна незаконния риболов и да се насърчи развитието на пристанищните инфраструктури изащитата на морската среда.

Чрез това споразумение възможностите за риболов бяха намалени, а таксите, които се плащатна собствениците на кораби за лицензи и на тон улов, бяха значително увеличени.Трудностите остават и ние търсим как най-добре да се справим с тях. Съгласна съм с г-жаFraga по този въпрос.

Споразумението с Мавритания се превърна в най-важното във финансово отношение – тое най-важното от споразуменията ни. Като се има предвид това развитие, Комисията обмислявъвеждането на силен елемент на условност, свързан със секторната подкрепа в новияпротокол. Това ще стане, между другото, чрез отделянето на плащанията за права на достъпи плащанията за секторна подкрепа. Ще отделим двете едно от друго. Това ще ни дадевъзможност да реагираме по-ефективно на проблемите по отношение на прилагането насекторна подкрепа и същевременно осигуряването на плащанията за достъп и по този начинриболовните дейности на плавателните съдове в Европейския съюз, защото не бихме искалида пречим на риболовните дейности на плавателните съдове в Европейския съюз.

По отношение на секторната подкрепа, процентът на изпълнение беше много висок през2008 г. и 2009 г. От друга страна, 2010 г. отбеляза много ниско ниво на прилагане нафондовете на секторната политика от страна на Мавритания – само 52 %. Това се дължешенай-вече на високия процент на задържане на съответните фондове за министерството нафинансите на Мавритания. Миналата година, в съгласие с мавританската страна, Комисиятавзе решение да раздели плащанията на секторна подкрепа на два транша. Комисията същозадържа 9 млрд. евро от общо 18 млн. евро – половината от общата сума – до достигане напо-високи ниво на усвояване.


Освен това с цел преодоляването на всички тези недостатъци като временна мярка бешевъведен нов механизъм – доверителна сметка (CAS). CAS ще влезе в сила през първотополугодие на 2011 г. Създаването на тази нова специална сметка ще спомогне да се гарантира,че отпуснатите средства се използват пряко за секторна подкрепа. Именно това искаме ние.

Новият протокол след 1 август 2012 г. ще вземе предвид предстоящата реформа на CAS.Във връзка с това мандатът за преговори за пръв път включва клауза „права на човека идемократични принципи“. Надяваме се, че Съветът ще приеме този нов мандат следващатаседмица. Що се отнася до борбата срещу ННН риболова, след влизането в сила на новия нирегламент Комисията работи в тясно сътрудничество с контролните органи на Мавритания.Опитваме се да се гарантира подходящата информация за мерките за опазване и управлениев съответствие с този регламент.

На последно място, инвестициите от страна на риболовния сектор в Европейския съюз санаправени в съответствие с мавританския план за действие. Този план има за цел да улеснисъздаването на европейски частни предприятия и съвместни предприятия междумавританските и европейските оператори, както и определяне на най-подходящите формина публично-частно партньорство.

Alain Cadec, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията,госпожи и господа, по силата на член 218, параграф 10 от Договора от Лисабон Парламентътвече трябва да дава съгласието си за международни споразумения, договорени отЕвропейската комисия. За тази цел бих искал да обърна внимание на факта, че Парламентъттрябва да бъде информиран на всички етапи от преговорите по споразумението.

Протоколът към споразумението за партньорство в областта на риболова между Европейскиясъюз и Мавритания се очаква да бъде подновен на 31 декември 2012 г. Финансовият приносна Европейския съюз съгласно това споразумение за партньорство в областта на риболовае неговият най-голям принос. С улов в размер на 900 000 тона това споразумениепредставлява и най-големият потенциал за риболов. Освен споразумението с Гвинея-Бисауто е единственото, което дава възможност за риболов на главоноги и ракообразни.

Въпреки това все още има няколко проблема, свързани с това споразумение. Неотдавнашнотоми посещение на Мавритания с комисията по рибно стопанство – което споменахте и Вие,г-жо член на Комисията – потвърди становището ми по този въпрос. Първият проблем елипсата на инфраструктура, и по-специално липсата на пристанище в Нуакшот, което сеотразява на развитието на местното рибарство и, по-общо казано, се отразява на инвестициитена Европейския съюз. Второ, някои европейски кораби са били спрени и инспектирани безоснователна причина от мавританските органи. Освен това мавританските органи използваталтернативни методи на сателитната система за наблюдение на кораби (VMS) спрямопредвидените в споразумението, което затруднява работата на собствениците на плавателнисъдове. Собствениците също така считат, че частните налози са твърде високи в сравнениес действителните възможности за улов, с които разполагат. Техническите мерки, които сеприлагат по отношение на европейските собственици на кораби, също трябва да бъдатизяснени, защото те биват дискриминирани в сравнение с други флоти, които ловят рибавъв водите на Мавритания.

На последно място, не трябва да подценяваме китайското влияние в мавританската риболовнапромишленост, което се упражнява чрез съвместни предприятия под прикритието намавританския флаг и което, разбира се, засяга тези рибари, защото те не са предмет наздравен, икономически или социален контрол, да не говорим за факта, че те изчерпватрибните ресурси във водите на Мавритания. Трябва да сме в състояние да определим тези


риболовни дейности и да гарантираме, че те са контролирани, за да спомогнем за развитиетона местните рибари и да улесним работата на европейските собственици на кораби. Смятам,че това е от съществено значение. Ще ви напомня, че членовете на комисията по рибностопанство искат да получат пълния вариант на последващата оценка на споразумениетовъзможно най-бързо и да присъстват на заседанията на съвместната комисия, за да могатда следят за изпълнението на споразумението.

Повтарям, г-н председател, добре сме си в Страсбург, където принадлежи Парламентът.

Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-жо член наКомисията, госпожи и господа, инициативата на социалистите относно предложението зарезолюция за Мавритания запълва една празнина. След Договора от Лисабон Парламентътима ясна роля – роля на съвместно вземане на решения по европейските въпроси –Парламентът трябва да ратифицира споразумения и международни споразумения в областтана риболова. Предоставената роля на Парламента обаче не може да се прилага, ако неразполагаме с точна и пълна информация, ако не вземаме пълно участие в преговорите иако тези споразумения не се препращат на Парламента преди започване на срока им наизпълнение.

За съжаление, и независимо от усилията на члена на Комисията, които признаваме, е налицеогромен проблем. От Парламента се иска да ратифицира споразумения, изготвени предиедна година, той не разполага с официална информация за напредъка на преговорите инеотдавна се сблъска с пречки пред достъпа до оценки на въздействието и отчети за напредъкаи изпълнението за предишните споразумения.

Трябва да променим голяма част от споразуменията ни в областта на риболова. Трябва дасе лови риба, където има излишък на рибни запаси, трябва да се приложи принципът напредпазливост, трябва да се предприемат практически мерки за борба с незаконния инерегулиран риболов и споразуменията трябва основно да насърчават растежа в държавите,които са страни по тях. В Мавритания по-специално е налице огромен проблем зарадинезаконния риболов и заради злоупотребата с риболовни съоръжения. Всъщност ролята инамесата на Парламента ще бъде за насърчаване на по-добри споразумения като цяло, които,както в случая с Мавритания, трябва да се прилагат правилно.

Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, бих искал да благодаряна члена на Комисията за нейното встъпително изказване.

Аз съм от онези, които имаха привилегията да посетят Мавритания в края на миналатагодина, за да се оцени работата на настоящото споразумение. Честно казано, има какво дасе желае от споразумението и прилагането му.

По-специално, познанията ни за това, къде отиват парите на данъкоплатците, изобщо не садобри. Не трябва да забравяме, че влагаме близо 75 млн. евро в това споразумение всякагодина, което означава, че една четвърт от държавния бюджет на Мавритания се финансираот нашето общностно финансиране в областта на риболова. В това отношение, това е еднодоста важно споразумение както за нас, така и за въпросната държава.

Също така не трябва да забравяме, че още през 2007 г. самата Европейска комисия предложиспоразумението да бъде прекратено, защото не предоставяше желаната добавена стойностза Европа, което едно споразумение трябва да предоставя. Очевидно нещата са се променилии може да се окаже, че има търсене за едно такова споразумение. Ако случаят е такъв обаче,трябва да се запитаме как се усвояват тези пари и каква добавена стойност получаваме.


Не трябва да забравяме, че това споразумение също така предвижда средствата да се усвояватза насърчаване на местния риболов. Трябва да се каже, че опитът ни по време на посещениетони показва, че местните рибари не са видели много от приблизително 18-те млн. евро, коитотрябваше да се вложат в местния риболов на годишна основа от парите, които използваметук. И в това отношение, подновяването на споразумение изисква много внимателна оценкаи споразумението трябва да бъде преработено.

И накрая, както вече беше споменато, ние в Европейския парламент носим отговорност потези въпроси, защото трябва да дадем съгласието си за всички тези споразумения. Катоинституция, която взема решения, това ни задължава да се запознаем с тези въпроси. Възоснова на информацията, с която разполагаме в момента, изглежда особено трудноподновяването на едно такова споразумение да се разглежда положително. Ето защо имамного да се направи в това отношение в сътрудничество с Комисията с оглед на бъдещето.

Isabella Lövin, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, преди всичкоискам да заявя, че горещо приветствам намеренията, посочени от Комисията в проекта занасоки за преговорите.

Клауза за последиците в случаите на нарушения на правата на човека и демократичнитепринципи – това е чудесно.

Засилване на секторната политика за насърчаване на изпълнението на отговорни риболовнидейности – това също е много необходимо. За съжаление, с помощта на съществуващотоспоразумение разбрахме, че това почти никога не е така.

Налице са и въпросите относно гарантирането, че корабите на Европейския съюз иматдостъп единствено до излишъка от риба, който не се използва от местните рибари. По тозивъпрос, след като знаем, че по отношение на главоногите се наблюдава прекомерен улов,както и че траулерите на Европейския съюз се конкурират силно с местните траулери,очакваме тези риболовни дейности да бъдат намалени в следващото споразумение.

Колкото до въпроса за отчитане на най-добрите научни становища по отношение на рибнитезапаси, работната група за дребни пелагични риби в Северозападна Африка на ФАО от2010 г. заключи, че се наблюдава пълен или прекомерно експлоатиране на конскатаскумрия, атлантическо-средиземноморската скумрия, сардинелите, сардините, аншоата ибонга херингата. Колкото до дънните риби, биомасата е намаляла със 75 % на мавританскияконтинентален шелф от 2007 г. насам.

С други думи, какъв излишък на рибни запаси очаква Комисията да намери в Мавритания?

И накрая, очаквам, че Европейският съюз все още ще предлага секторна подкрепа ипартньорство на Мавритания, дори и ако възможностите за риболов се намалят в името намногостранната съгласуваност в областта на развитието. Не може да ловим риба прекомернов тези води, просто да плащаме, да обираме последната риба и след това да си тръгнем.

João Ferreira, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, Европейскиятсъюз има споразумения в областта на риболова с Мавритания в продължение на повече отдве десетилетия. В продължение на 15 години тези споразумения включваха конкретницели за сътрудничество по отношение на устойчивото развитие на риболовния сектор вМавритания.

Въпросът, който трябва да се зададе днес, е какви са практическите резултати от тезиспоразумения? Риболовният сектор в Мавритания продължава да се намира на многоначално ниво на развитие. Модернизация и развитие на малкия традиционен крайбрежен


риболов и промишленостите, свързани с риболова, развитие на пристанищнатаинфраструктура и по-добри условия за разтоварване на улова, развитие на проектите,свързани с аквакултурите – това бяха цели, които не постигнаха голям напредък презпоследните две десетилетия.

Всичко, или почти всичко, може да се обобщи като прехвърляне на суми в замяна на правотона експлоатация на ресурсите на държавата, която по този начин бива лишена от добавенатастойност, която би получила, ако експлоатираше сама тези ресурси и обработваше ипродаваше рибата от самото начало. По този начин Мавритания губи – губи от гледна точкана създаването на благосъстояние, на създаването на работни места, на своето развитие, насвоята автономност, на своя суверенитет и на своята независимост.

Липсата на подходящи съоръжения за разтоварване на улова по крайбрежието, което сепростира на повече от 600 км, в централните и южните региони на държавата, е особенонеразбираемо – това означава, че една голяма част от рибата, уловена в крайбрежните водина Мавритания, се разтоварва в пристанища на други държави. Провалът на политиката насътрудничество Европейския съюз в тази област трябва се признае. Ако наистина искамеистинско и ползотворно сътрудничество за развитие, трябва да преминем къмпредприемането на дълбоки промени и участие на мавританските органи в обсъждането.

Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, споразуменията в областта нариболова с трети държави трябва да гарантират справедлив баланс между икономическитеинтереси и насърчаването на устойчивия риболов. За да се постигне това, е необходимоЕвропейският съюз да приложи добрите риболовни практики, които прилага във водитеси извън границите си, като по този начин се допринася за баланса на морските екосистемив световен мащаб.

Във връзка с това споразумението в областта на риболова с Мавритания придобива особенозначение. Създаването на работни места, намаляването на равнището на бедността иразвитието на структури в подкрепа на сектора са важни цели, които трябва да бъдатзащитени. Най-важното обаче е да се насърчи устойчивият риболов чрез борба с незаконния,недеклариран и нерегулиран риболов, като по този начин се гарантират доставките нависококачествена риба на пазара на Европейския съюз.

Не е достатъчно риболовните кораби на Европейския съюз да възприемат природосъобразнипрактики и кодекси на поведение, определени от Организацията за прехрана и земеделиекъм Организацията на обединените нации – от съществено значение е същата позиция дасе възприеме от всички, които си сътрудничат в областта, обхваната от споразумението.Като такава, Мавритания спешно трябва да поиска от трети държави, с които също имаспоразумения за партньорство, да спазват същите правила, които се съблюдават от корабите,плаващи под флага на Европейския съюз. В противен случай нашите собственици на корабище попаднат в неравностойно конкурентно положение, а целите за опазване и устойчиворазвитие на рибните ресурси ще бъдат сериозно застрашени.

Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,смятам, че сме изправени пред два проблема – един, свързан с метода, и друг, свързан спредимствата на този въпрос.

Проблемът с метода е, че се възползваме от една хитрост, за която благодарим на г-жа Fraga,а именно въпроса, изискващ устен отговор, за да разгледаме един въпрос, който вдействителност, след Договора от Лисабон, трябва да е право на Парламента. Смятам, четази практика трябва да спре – не можем да прибягваме до стратегия заради обикновена


законодателна процедура. Съвместното вземане на решение се случва, когато този процессе култивира с развитието на процеса. Днес водим това разискване, то ще свърши,споразумението ще продължи и накрая ще кажем да или не. Този метод трябва да се промени.

По отношение на предимствата обаче, защото съм съгласен с казаното от другите членовена Парламента, аз просто искам да подчертая значението на измерването на последицитеот споразуменията в областта на риболова, за да се гарантира, че те не са просто търговскиспоразумения, които ни позволяват да купуваме главоноги за 1 евро на килограм вМавритания.

Те трябва да са в състояние да измерят устойчивостта, но преди всичко оценката наикономиката на тази държава, да оценят количествената промяна в данните за заетостта,да оценят степента на иновациите при дребния риболов и да оценят използването на тезиресурси. Не става въпрос само за търговия, а за споразумение в областта на риболова свсичките му последици.

Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, срокът на споразумение с Мавританияще изтече след една година и ние вече се готвим за ново споразумение. Смятам, чеспоразумението в Мавритания е добър инструмент. Това е инструмент на развитие за саматадържава за нейните политики в областта на риболовната промишленост. Нека не забравяме,че риболовът представлява 29 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата иединственото й средство за развитие.

Споразумението засилва двустранното сътрудничество между Европейския съюз иМавритания и трябва да гарантира устойчивия риболов. Беше повдигнат въпросът занезаконния риболов, а ролята на научната комисия със сигурност ще трябва да бъде засилена,за да може да се осигурят допълнителни начини за определяне на наличните рибни запаси.Въпреки това риболовът трябва да бъде устойчив. Друг аспект, който трябва да се гарантира,е сигурността на плавателните съдове.

Г-жа Даманаки също спомена неспособността на мавританското правителство, което щетрябва да развие административната си структура, за да може да усвои предоставените отЕвропейския съюз средства – това също ще бъде принос.

Очевидно, тези споразумения трябва да се използват да накарат мавританското правителствода включи клаузи за правата на човека, както и за демократизиране на държавата.Международните споразумения в областта на риболова също са инструмент – те са средствоза демократизиране и развитие на съответните държави.

Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, многодобра новина е, че Комисията е поискала мандат за започване на преговори за подновяванетона протокола към споразумението за партньорство в областта на риболова междуЕвропейския съюз и Мавритания, който ще замени настоящия протокол от 31 юли 2012 г.

Преговорите трябва да се проведат в истински дух на сътрудничество между институциите,като се имат предвид новите правомощия на Европейския парламент съгласно Договора отЛисабон.

Новият протокол, който се основава на положението с ресурсите, трябва да осигуридългосрочна устойчивост на флота на Европейския съюз във водите на Мавритания. Тойтрябва да гарантира, че Европейският съюз наистина спомага за трайното развитие нариболовната промишленост в Мавритания – което означава излизане от чисто финансовата


сфера – и също така трябва да послужи за ефективно упражняване на международнотоправо и зачитане на правата на човека.

Понастоящем вложенията на Европейския съюз се равняват на една трета от националниябюджет на Мавритания. Ето защо е изключително важно споразумението да се прилагаправилно, да насърчава отговорния риболов в полза на хората, които зависят от риболова,и да помага в борбата с незаконния риболов, като продължава използването на действащитев момента системи за контрол и наблюдение.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, флотътна Европейския съюз поддържа историческо присъствие във водите на Мавритания, врезултат на което вече са се създали дългогодишни икономически отношения междуЕвропейския съюз и Западна Африка. Тези отношения водят до поддържането на постоянниработни места в Европа и в региона и др. Изграждането на такива отношения приближаварегионът на Западна Африка по-близо до стандартите на Европейския съюз, включителнои по отношение на управлението на морските ресурси.

Споразуменията в областта на риболова с трети държави, особено в пелагичния сегмент нафлота на Европейския съюз, са от стратегическо значение, и то не само за поддържането насамия флот. Те представляват източник на суровини за хранително-вкусовата промишленост,както и за развиващите се държави, особено тези в Западна Африка. Тези споразумениянесъмнено ще донесат ползи и на двете страни и поддържането им трябва да е в интерес наЕвропейския съюз. Продължаването им, макар и със спазване и зачитане на техническитеразпоредби на протоколите и прозрачността на процедурите, е от съществено значение заЕвропейския съюз, Мавритания и целия регион.

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, една от причините, поради коитоподновяването на споразумение за партньорство в областта на риболова с Мавритания еособено важно, е, че това споразумение ще влезе в сила в една особено чувствителна област– Северна Африка – която понастоящем отново е в центъра на вниманието на световнатаполитическа сцена. Знаем, че споразуменията в областта на риболова нямат само за цел даносят икономически облаги на участниците, а и трябва да се основават на екологичнипринципи. Когато риболовната промишленост представлява една трета от бюджета, какъвтое случаят с Мавритания, тогава икономическото им значение за държавата е пределно ясно.От друга страна обаче, флотът на Европейския съюз също представлява значителен елементот европейската икономика.

Екологичните принципи са едната страна на монетата, но другата е, че тези споразумениятрябва се използват и за укрепване на демократизацията и правата на човека в една държава,която при определени обстоятелства би могла да се окаже изправена пред проблеми катотези в другите северноафрикански държави. Ето защо трябва да се обърне специалновнимание на този въпрос.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаряна всички за участието им. Бих искала да повторя много ясно, че горещо приветствамучастието на Парламента в преговорите за това споразумение и другите споразумения.

Също така бих искала да ви напомня, че разполагаме с ново рамково споразумение междуКомисията и Парламента относно подробностите от това участие. Трябва да зачитамерамковото споразумение. По отношение на рамковото споразумение, аз съм тук, за да випредоставя информация и да улесня участието ви по всякакъв начин. Ако можем да подобрим


нещата, аз съм тук, за да сътруднича. Както вече споменахте, тук става дума за процедуратаи метода.

По отношение на съдържанието, трябва да подходим към въпроса по един много внимателени балансиран начин заради голямото значение на тази държава и заради случващото се, накоето ставаме свидетели в тази област. Необходим е баланс между зачитането на излишъкаи ресурсите там, както и между това и интересите на плавателните ни съдове. Бихме искалида се даде възможност на корабите на Европейския съюз да отиват там и да се осигуриравностойно положение за тях, защото ние не сме единствените плавателни съдове в тезиводи. Много други държави се намесват в региона и ние трябва да се погрижим да осигуримравностойно положение за флота на Европейския съюз.

Ние също така трябва да поддържаме друг баланс – трябва да бъдем много внимателни поотношение на изразходването на парите на данъкоплатците. Признавам, че трябва данаправим повече, за да гарантираме, че парите, които отпускаме, отиват в ръцете наистинските бенефициери. Те също имат голямо влияние. Те заслужават всички процедурии всички подобрения, от които се нуждае държавата.

Така че това е начинът, по който подхождаме към този много чувствителен въпрос. Аз същотака споделям мнението, че са необходими повече научни – и по-конкретни – консултации,както и по-конкретни данни, за да се направи оценка на позицията ни там. Следващатаседмица ще отидем в Съвета и ще се опитаме да получим първи мандат за тези преговори.След това ще информираме – на конкретна и постоянна основа – комисията по рибностопанство в Парламента за преговорите.

И накрая, бих искал да ви кажа, че, ако вземете предвид, че този нов протокол ще включвахуманитарна клауза и клауза за правата на човека, ще е от полза както за нас, така и заМавритания, да се сключи това споразумение.


Гласуването ще се проведе по време на следващата месечна сесия.

20. Стратегия на ЕС за региона на Атлантическия океан (разискване)

Председател. – Следващата точка е разискването на въпроса, изискващ устен отговор,към Комисията относно стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан, зададен отAlain Cadec, Luis Manuel Capoulas Santos, Seán Kelly, Eider Gardiazábal Rubial, NunoTeixeira, Salvador Garriga Polledo, Ricardo Cortés Lastra, José Manuel Fernandes, ChrisDavies, Jim Higgins, Marian Harkin, Ashley Fox, Maria do Céu Patrão Neves, Bairbre deBrún, Pat the Cope Gallagher, Robert Rochefort, José Bové, Jean-Pierre Audy, Mario Mauro,Андрей Ковачев, Werner Langen, Markus Ferber, Milan Zver, Damien Abad, Íñigo Méndezde Vigo, Peter Jahr, Ivo Belet, Reimer Böge, Jan Březina, Jarosław Leszek Wałęsa, DominiqueRiquet, Cristian Dan Preda, Tokia Saïfi, Daniel Caspary, Peter Šťastný, Catherine Soullie,Bogusław Sonik, Elisabeth Morin-Chartier, Dominique Baudis, Michèle Striffler, Lambertvan Nistelrooij, Andreas Schwab, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Maria Da Graça Carvalho,Michel Dantin, Michael Gahler, Bernadette Vergnaud, Nessa Childers, Antolín SánchezPresedo, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Christine De Veyrac, Izaskun Bilbao Barandica,Estelle Grelier, Isabella Lövin, Struan Stevenson, Christophe Béchu, Josefa Andrés Barea,Marian-Jean Marinescu (O-000002/2011 – B7-0016/2011).


Alain Cadec, автор. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,първо, бих искал да изкажа благодарност на г-жа Даманаки за нейното присъствие днесвечерта, за да отговори на този въпрос, изискващ устен отговор, относно стратегията на ЕСза региона на Атлантическия океан.

През юни 2010 г. Съветът поиска от Комисията да разработи европейска стратегия за регионана Атлантическия океан до юни 2011 г. Заедно с някои мои колеги поехме инициатива даотправим въпрос, изискващ устен отговор, към Комисията във връзка с тази стратегия.Първоначално под въпроса се подписаха 50 членове на ЕП от всички политически групи ибих искал да изразя благодарност към тях за подкрепата им.

Ще бъде внесено предложение за резолюция от името на комисията по регионално развитие.Бих искал да изразя благодарност към координаторите от отделните политически групи заоказаното сътрудничество, което ни позволи да изградим широк консенсус. Бих искал даблагодаря и на онези колеги, които допринесоха за текста чрез внасяне на изменения.

Регионът на Атлантическия океан притежава свои специфични характеристики. Предивсичко, разбира се, това е динамична морска зона – с оглед на морския транспорт, риболоваи морската енергия. Също така е зона с уязвима околна среда, която трябва да се опазва –вземете например проблема със зелените водорасли – и която е засегната от последствиятаот изменението на климата. В допълнение, регионът е периферна зона в рамките наЕвропейския съюз, която изпитва затруднения по отношение на достъпността и връзкитеи която разполага с малко на брой големи градски центрове.

Тези специфични характеристики пораждат затруднения, които преминават отвъднационалните граници и за които следва да бъдат взети политически решения на европейскоравнище.

Ето защо резолюцията на Европейския парламент приканва Комисията да предложистратегията за региона на Атлантическия океан да бъде оформена като интегрирана стратегия,посветена на морски и териториални въпроси. Частта, свързана с морските въпроси, е отжизненоважно значение, тъй като общото между Атлантическите региони е близостта имдо морето. Свързването с интегрираната морска политика следва да се насърчава.

Териториалното измерение на тези стратегии е не по-малко значимо. Това се отнася доподобряване на достъпността и връзките, развитието на градските и селските райони иразвитието на връзките суша-море. Стратегията за региона на Атлантическия океан би моглада се определи в рамките на целта за териториално сътрудничество на политиката насближаване и да се основава на интегриран, обхващащ различни сектори териториаленподход.

Целта е по-добро съгласуване на политиките между различните равнища на управление нададена територия с акцент върху значимите въпроси. Стратегията следва да обхване всичкирегиони на ЕС по атлантическото крайбрежие, включително прилежащите подбасейни инай-отдалечените региони в Макаронезия.

Важно е да се вземе под внимание външното измерение на тази стратегия, по-конкретно вобластите морска безопасност и контрол и в сферата на международните търговскиотношения. Стратегията за региона на Атлантическия океан следва да улесни по-ефективнотосъгласуване на цели и средства, като бъде тясно свързана със стратегията „ЕС 2020“ и сполитиките на ЕС за периода след 2014 г.


Не става дума за увеличаване на разходите, а за по-разумно изразходване на средствата чрезнасърчаване на Атлантическото измерение на съществуващите политики. За да стане това,стратегията трябва да бъде добре свързана с регионалната политика на ЕС и с интегриранатаморска политика. Трябва да се положат усилия и за развиване на полезното взаимодействиес други политики на ЕС например трансевропейските транспортни мрежи, общата политикав областта на рибарството, туризма, опазването на околната среда, енергийната политикаи рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност.

Осъществяването на стратегията следва да започне от 2014 г. и да бъде съгласувано съсследващата многогодишна финансова рамка. Териториалното измерение на стратегията щедопринася за териториалното сближаване в ЕС, основно чрез насърчаване на по-добратадостъпност и връзките. Тези измерения, разбира се, ще трябва да се свържат с въпросите наморската политика, за да се развият връзки суша-море в тези региони. От жизненоважнозначение е да укрепим връзките между север и юг по атлантическото крайбрежие,по-конкретно чрез изграждане на морски магистрали от Андалусия до Шотландия. В същотовреме ще се наложи да се работи по развитието на транспортната инфраструктура междузапад и изток с изграждане на високоскоростна железопътна линия.

Призовавам Комисията да предложи план за действие, в който да определи приоритетитеси за възможно най-скорошни конкретни действия, с оглед на осъществяването на тезидействия в съответствие с политиката на ЕС за периода след 2013 г. От значение епривличането на възможно най-голям брой участници, особено на регионалните и местниобществени органи и организациите на гражданското общество.

Сътрудничеството в рамките на стратегията за региона на Атлантическия океан следва предивсичко да се основава върху потребностите на заинтересованите участници. Ето защорешенията относно разглежданите политически приоритети в тази рамка следва да бъдатвземани чрез консенсус. В тази връзка Европейската група за териториално сътрудничествоби могла да послужи като полезен инструмент за насърчаване на сътрудничеството междузаинтересованите страни в региона на Атлантическия океан.

Това обобщава резултатите от парламентарното обсъждане на стратегията. Ще обърнемповече внимание на предстоящите предложения на Комисията и със сигурност ще дадемясен и конкретен принос.

Г-жо член на Комисията, бихте ли ни разяснили, ако сте в състояние да го направите, коиса приоритетите на Комисията, как си представяте осъществяването на стратегията и докаква степен ще вземете под внимание предложенията на Парламента? Г-н председател,винаги е по-добре човек да се повтори, отколкото да си противоречи, така че повтарям:много сме си добре тук, в Страсбург.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да изкажаблагодарност на г-н Cadec за неговата инициатива. Горещо приветствам идеите му. Бихискала да благодаря и на членовете на Европейския парламент, от името на които е зададентози въпрос с искане за устен отговор. В момента работим върху подготовката на морскастратегия за региона на Атлантическия океан. Бих искала да информирам залата, че съмрешена да предложа целенасочена стратегия, за да поставим морското дело начело надневния ред в тази област.

Признавам, че тази област е значима по отношение на околната среда и са налицемногобройни заинтересовани участници, които са се ангажирали с нея. Насърчавам всичкионези заинтересовани участници, включително региона на Атлантическия океан,


крайбрежните и морските региони и икономическите отрасли, да окажат солидна подкрепаза осъществяването на стратегията. Те вече оказаха подкрепа по време на подготвителнияетап. Ще продължа да ги насърчавам пълноценно да участват в процедурата по приемане.Това би било от жизненоважно значение за успеха на стратегията.

Проведената обществена консултация показа, че съществува самосъзнание за региона наАтлантическия океан. Показа ни, че заинтересованите участници приветстват подход, койтовзема под внимание географските, демографските и икономическите специфичнихарактеристики. Те подкрепят и мерките, обединяващи крайбрежните държави по въпроситена познанието за морската среда, морския контрол и специфичното планиране и рамковатадиректива за морска стратегия.

Обратната връзка, която получихме по време на консултацията ще ни позволи да определимприоритетите за дейностите на ЕС в областта на регионалното развитие инаучноизследователската дейност през идните месеци. Стратегията за региона наАтлантическия океан ще определи конкретни политически цели, като осигури взаимнообогатяване между всички морски отрасли.

Основен приоритет ще бъде разкриването на работни места на място. Това ще изисква пълнаангажираност и активно участие от страна на държавите-членки, Конференцията напериферните морски региони, Атлантическите региони и отраслите на морския транспорт.Помощта по тези въпроси, оказана от членовете на Европейския парламент в технитеизбирателни райони, е неоценима и от първостепенна важност.

Уважаеми госпожи и господа, за да се гарантира максимална прозрачност, предлагам дапредвидим план за приемане след обсъждането на реформата в общата политика в областтана рибарството. Така ще сме сигурни, че инициативата ще бъде добре представена, тъй катобихме могли да включим и регионалното измерение на новата, реформирана обща политикав областта на рибарството. Позицията на Парламента също трябва изцяло да се вземе подвнимание.

Ето защо считам, че стратегията за региона на Атлантическия океан ще допринесе първо занасърчаването на устойчивото развитие и заетост в региона чрез научноизследователскипрограми на ЕС и програми за регионално развитие, второ, за постигане на целите нареформираната обща политика в областта на рибарството и трето, за постигане на напредъкв опазването на околната среда и в същото време за устойчиво развитие на морскатаикономика в този значим регион.

Lambert van Nistelrooij, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, бих искалда поднеса поздравленията си на г-н Cadec за инициативата му, защото е много навременна.Г-жо член на Комисията, благодаря Ви за инициативите за разработване на морска стратегия.

След по-задълбочен преглед на документа останах с впечатлението, че нашата роля предивсичко е да разгледаме нещата, които заедно бихме могли да свършим по-добре. Разбирамнапълно уточнението, че не целим изграждането на нови структури. Всъщност крайбрежнитерегиони и всички, които вземат участие по този въпрос в конкретни държави-членки илиработят по тези въпроси с други държави-членки, следва да възприемат тази политика и дасе гарантира, че няма да изграждаме ново административно ниво някъде между Европейскатакомисия, Европейския съюз и държавите-членки. Важно е да се направи тази предварителнабележка.

Нека обаче разгледаме коренно различните области, включени в морската политика – ето,аз си мисля за транспорт и за всички нови методи, свързани с този аспект, за околната среда,


за икономиката, а всъщност Вие говорихте за устойчиво развитие, стратегията „ЕС 2020“,енергийните предизвикателства и, разбира се, преразглеждането на позицията ни повъпросите на рибарството. Изброеното подчертава необходимостта от оказване на подкрепаза възможностите и разгръщане на потенциала на Атлантическото крайбрежие. Мога ли дадобавя още нещо? В тази зала представлявам Нидерландия, една от държавите-членки. Дотози момент сме разгледали Балтийско море, Атлантическата дъга, река Дунав и Средиземноморе и какво остава да разгледаме? Крайбрежната ивица на Норвегия, Нидерландия, частот Германия, Дания или накратко Северно море. Въпросът ми към члена на Комисията е:ако желаете да работите на географски принцип с макрорегиони, не следва ли следващатастъпка да бъде приемане и разглеждане на това? Моля за последно, заключително изречение.В края на тази седмица ще заседава комисията за Северно море на Конференцията напериферните морски региони (КПМР). Ще представят предложението в Мидълбърг. Бихтели могли просто да коментирате това?

Ricardo Cortés Lastra, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-жо член наКомисията, стратегията на ЕС за региона на Балтийско море вече вдъхнови други регионикато тези, граничещи с река Дунав. По същия начин всички региони от Атлантическатадъга – и тук бих желал да подчертая особено активното участие от страна на моя регион,Кантабрия, в Испания – работят за насърчаване на сътрудничеството по въпроси от общинтерес в рамките на Конференцията на периферните морски региони от 1989 г. насам.

Г-жо член на Комисията, считаме, че е време да се оформи стратегия за региона наАтлантическия океан колкото е възможно по-скоро. Това следва да бъде разработено каточаст от стратегията „Европа 2020“ за опазване на околната среда и биоразнообразието,борбата срещу изменението на климата, насърчаване на устойчиво развитие на градскитеи селските райони, насърчаване на отговорния растеж на икономиката на знанието, туризма,морски научни изследвания и новаторство, възобновяема енергия, морски транспорт иобучение, подобряване на достъпа до териториите ни посредством развиване на новиплавателни пътища, подобряване на инфраструктурните мрежи, усъвършенстване наинформационните и съобщителни технологии и насърчаване на работата онлайн.

Както напълно точно беше отбелязано от страна на Конференцията на периферните морскирегиони (КПМР) – бих искал да изразя благодарност за добрата й работа – настоящатаикономическа криза, в съчетание с необходимостта от предприемане на действия срещупредизвикателствата вследствие на изменението на климата, създава възможност за въвежданена нов истински устойчив модел за развитие в Европейския съюз. Тази стратегия е от огромнозначение за страните от Атлантическата дъга, но не само за тях: важна е и за целия ЕС.

Michael Theurer, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, г-жо член наКомисията, госпожи и господа, всичко започна със стратегията за региона на Балтийскоморе, стратегията за региона на река Дунав, която разисквахме в Парламента през тазигодина, беше втората стъпка и сега е ред на региона на Атлантическия океан. Групата наалианса на либералите и демократите за Европа в Парламента подкрепя макрорегионалнияподход и участва активно в изготвянето на резолюцията.

Изразяваме безпокойство по отношение на по-доброто опазване на морската и околнатасреда и естествено за морското дело и рибарството – но и по отношение на много другиобласти, по-конкретно, на три стълба. Първият е сътрудничеството между държавите-членки,така че взаимодействията помежду им да се използват по-добре. Второ, Атлантическитевръзки на държави-членки и региони на ЕС по Атлантическото крайбрежие странсатлантически партньори като Канада и САЩ и със съседни страни като Норвегия и


Исландия. Трето, по отношение на установяване на по-тесни връзки между заинтересованитеучастници в регионите.

Следва да акцентираме върху обединението и свързването на градове и общности,държави-членки и най-вече на граждани, гражданско общество и стопански субекти, за дамогат всички тези участници да вдъхнат живот на макрорегионалната стратегия. В крайнасметка целта не е да се създават нови институции или структури, а да се постигнат резултатичрез използване на наличните средства за финансиране. Съществуващите ресурси съссигурност включват неизползвани възможности за постигане на взаимодействия, коитобихме могли да използваме като основа за нашата дейност.

Точно поради тази причина групата ALDE счита, че е неотложно прилагането на стратегията,тъй като засяга международните търговски взаимоотношения. Стоки от цял свят се превозватпо Атлантическия океан до Европейския съюз. Напълно естествено търговскитевзаимоотношения трябва да се развиват по екологично устойчив начин. Освен това имаогромни залежи на суровини в региона на Атлантическия океан, които бихме могли даизползваме, при условие че съществува устойчива защита на околната среда. ПризовавамеКомисията да изготви и предложи стратегия за тази зона в най-кратки срокове.

Isabella Lövin, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, прекалено дълговреме морските ни територии не се управляват наистина, а са поставени междупротивопоставящи се икономически интереси. Понякога това се случва в областта нарибарството, понякога – в областта на земеделието, сектора на морския транспорт,енергетиката или туризма, които определят дневния ред. Регионалните морски стратегиикато стратегиите за региона на Атлантическия океан и Балтийско море следва да служат засъгласуваност и определяне на приоритетни цели.

Трябва да не забравяме, че някои политики като тези в областта на рибарството и земеделиетосе решават на равнище ЕС, но по отношение на политиката в областта на околната средадържавите-членки носят най-голяма отговорност. Ето защо считам, че интегрираната морскаполитика на ЕС има огромно значение. Ефективната система за т.нар. морско пространственопланиране ще има основно значение за приоритизиране на целите и ще насочваръководители, лицата, отговарящи за разработването на политики, и заинтересованитеучастници.

Сътрудничеството с други държави-членки в региона на Атлантическия океан е от същественозначение, за да може например да се намали количеството на микроскопичните пластмасовиотпадъци, за борба с незаконния риболов или да се гарантира, че ефективно се контролирати прилагат изискванията в областта на рибарството и околната среда.

От това ще се възползват всички отрасли, а не само рибарството и туризма. Ето защо целите,свързани с околната среда, не се отнасят само за околната среда, но и за един процъфтяващрегион на Атлантическия океан.

Oldřich Vlasák, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, свидетели сме натова, как макростратегията за региона на Балтийско море е извор на вдъхновение и за другирегиони. Вследствие на макростратегията за региона на река Дунав на дневен ред заразглеждане е стратегията за региона на Атлантическия океан. В този случай обачеположението е много по-специфично. От известно време Европейският съюз е насочилусилията си към региона на Атлантическия океан, като това е съобразено с рамката заразвитие на трансграничното и транснационално сътрудничество. Регионът на Атлантическияокеан беше защитена зона по програма INTERREG III B; той е неделима част от програмата


за териториално сътрудничество (цел 3). При тези програми приоритет е разширяването наобхвата на стратегиите за регионално развитие на национално равнище, а след това да сеосигури подкрепа за транспортните системи и подобряване на информационното общество,опазването на околната среда и природните ресурси и икономическата интеграция, особенов периферните региони.

Би било желателно първо да се направи оценка на съществуващите програми и ползите оттях, а след това да се състави нова стратегия за този регион, като направените наблюдениясе вземат под внимание. Не бива да пропуснем да включим в стратегията итрансатлантическите отношения. Независимо дали ни харесва, или не, ние сме част от еднаевроатлантическа цивилизация и споделяме еднакви ценности. Както се случва от другатастрана на океана, се опитваме да изградим територия без бариери, в която се извършвасвободно движение на стоки, хора и услуги. Въпреки факта обаче, че целите на Съединенитещати и Европейския съюз са допълващи се в много области, често липсва достатъчнасъгласуваност между тях. Ето защо е желателно да се предвидят изисквания затрансатлантическо сътрудничество в европейските програми и политики. По-амбициознотосътрудничество и по-добрата съгласуваност в рамките на европейската стратегия за регионана Атлантическия океан в тази връзка биха могли да се опитат да изпълнят по-амбициозендневен ред, тъй като доброволното, практично сътрудничество при справяне с общипроблеми би могло значително да укрепи трансатлантическите отношения.

Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г-н председател, поотношение на региона на Атлантическия океан бих искала да поставя акцент конкретновърху два важни въпроса. Първо, значимостта на екологичния устойчив риболов и второ,колко е важно ЕС да удължи споразумението в областта на рибарството с Мароко, което енезаконно според международното право.

По отношение на риболова, в момента се намираме в положение, при което повече от 70 %от морските риболовни зони в света са подложени на прекомерен риболов. Такова еположението и в ЕС. Тъй като обаче ЕС представлява богатата част от света, ние внасяме60 % от рибата, която се консумира в Съюза. Това означава, че хората в по-бедните странинямат достъп до богата на протеини и хранителни вещества храна, каквато е рибата.

Вторият въпрос, върху който бих желала да поставя акцент, е още веднъж колко важно еда се поднови споразумението в областта на рибарството с Мароко, което снабдява ЕС сриба от Атлантическия океан, край бреговете на Западна Сахара. Мароко окупира ЗападнаСахара от 1975 г. насам и в момента там живеят в бежански лагери 160 000 души. СпоредМеждународния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага липсваправно основание за окупацията на Западна Сахара и ето защо Мароко не може да отправяпретенции за права над природните ресурси на Западна Сахара.

Така че въпросът относно екологичния и устойчив риболов трябва да бъде основен приоритетв стратегията на Комисията за региона на Атлантическия океан. Освен това стратегиятатрябва да включва част, която окончателно да покаже, че ЕС зачита международното правои няма да удължи споразумението с Мароко в областта на рибарството.

Derek Roland Clark, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, този въпросзасяга териториално измерение във връзка с други политики, включително ОПОР, коятобеше истинска катастрофа за ЕС. Рибните запаси в Северно море, част от Атлантическияокеан, се унищожават като се бракуват, на което трябва да се сложи край. Подобни практикиизобщо не е трябвало да се въвеждат.


Рибарите от Обединеното кралство внимателно следят рибните запаси в своите териториалниводи, докато останалите ги унищожават чрез свръхулов. Не е учудващо, че ОПОР бешеприветствана от други държави-членки, чиито рибари едва дочакаха да достигнат до Северноморе. Необходимо е да се предвидят повече териториални изключения, а не по-малко. Вмоя регион, Ийст Мидландс, рибарите от Бостън ловят риба в залива Уош в продължениена поколения наред, следейки рибните запаси, и се опитват да гарантират, че траловете имне засягат морското дъно, тъй като са наясно, че това е мястото, където виреят недоразвитичерупчести и това е мястото, където се намират съществата от дъното на хранителната верига.

Това е техният поминък. В момента им е забранено да ловят риба под претекст, че траловетеим увреждат морското дъно. Междувременно холандски плавателен съд притежава лицензза изчистване от милиони тонове чакъл на същото това морско дъно, докато E.ON ще изкопаеканал до открито море, за да прокарат тръба за изграждане на ненужен морски вятъренпарк. Колко още вреди ще нанесе това на морското дъно? Колко дълго ще се налага рибаритебезучастно да наблюдават как риболовните зони се унищожават, докато самите те биватпринизявани до положението на кандидати за обезщетения?

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, регионът на Атлантическия океан е отголямо значение за Европа както в икономически, така и в екологичен план. Що се отнасядо въпросите, свързани с екологията, сме наясно, че Гълфстрийм оказва същественовъздействие върху климата в Европа. Както знаем, експертите са разединени по отношениена това, доколко са настъпили промени в системата на Гълфстрийм през последнитедесетилетия и какво значение има това за бъдещето.

По отношение на въпросите, свързани с икономиката, тепърва предстои да се изясни далиКитай и Колумбия изпълняват плановете си за изграждане на железопътна връзка междуатлантическото и тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка. Ако 20 % от всичкикитайски стоки се превозват по море през Панамския канал, то проектът несъмнено щеокаже въздействие върху стратегията на Съюза за отношенията с Латинска Америка.

Не трябва да пренебрегваме факта, че регионът на Атлантическия океан участва също такаактивно в справянето с потоците от бежанци. От издигането на испанската гранична оградапрез 2005 г. например мрежите за контрабанда на хора я заобикалят, като преминаваттранзит през Канарските острови в Атлантическия океан. Във връзка с това размириците варабския свят също ще окажат своето въздействие. През идните месеци десетките хилядибежанци, които досега са достигнали бреговете на Европа, биха могли да изглеждат само„капка в океана“ в сравнение с онова, с което ще се сблъскаме в бъдеще.

За тази цел би било разумно Европейският съюз да вземе активно участие посредиземноморското крайбрежие на Африка, но да направи същото и по отношение наАтлантическото крайбрежие. Трябва да се прилага принципът за настаняване на бежанцивъзможно най-близо до родната им страна.

Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, изразявам задоволство от факта,че Комисията подготвя съобщение по въпроса за европейската стратегия за региона наАтлантическия океан. Това е регион, отличаващ се с две основни, взаимосвързани особености:океанска и морска природа и това, че се намира в периферията.

Ще се спра на четири въпроса. Първо, бих искал да подчертая важността на морскотоизмерение, благодарение на което стратегията трябва да отдаде значение на опазването наморската околна среда, рибарството, енергията, свързана с морската околна среда и туризма.


Второ, като се вземе под внимание, че това е периферен район, транспортът – т.нар.„свързаност“ – е от голямо значение както между зоните, съставляващи региона наАтлантическия океан, но най-вече с останалата част на Европа. Трансевропейскитетранспортни мрежи, морските магистрали и енергийните връзки трябва да бъдат приоритет.Във връзка с Галисия, моят избирателен район, имам предвид и високоскоростната връзкасъс Северна Португалия и влака „Transcantábrico“.

Трето, г-жо член на Комисията, считам, че стратегията не трябва да се съсредоточаваединствено върху морските въпроси. Трябва да има, както спомена г-н Cadec, териториалноизмерение, което да включва целите на социалното, икономическо и териториалносближаване. Както посочва резолюцията, която ще гласуваме утре, стратегията за регионана Атлантическия океан трябва да е тясно свързана със стратегията „Европа 2020“, кактои с политиката за регионално развитие и бъдещите икономически перспективи.

В заключение, различните административни служби и организации, които съществуват врегиона на Атлантическия океан, трябва да се вземат под внимание, включително ирегионалното правителство на Галисия и еврорегионът, създаден със съседната общност вСеверна Португалия, които са сред първите в Европейския съюз, създали Европейска групаза териториално сътрудничество.

Всичко това означава, че има необходимост Комисията да поддържа непрекъснат диалог стези региони и предприятия по време на развитието на стратегията и последващотоприлагане.

Estelle Grelier (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,изразявам задоволството си от плановете за интегрирана стратегия за региона наАтлантическия океан. Необходим ни е общ подход за използването на морските нипространства, който да взема под внимание специфичните характеристики на всеки басейни да посочва общи решения за съществуващите затруднения.

По-конкретно, в качеството си на представител на Нормандия, бих желала да привлекавниманието ви към конкретното положение на канала Ламанш, което също трябва да сеинкорпорира в плановете за интегрирана стратегия за региона на Атлантическия океан.Каналът Ламанш е една от стратегическите морски врати и съществена връзка междуАтлантическия океан и Северно море. През него преминава 20 % от световния търговскифлот и повече от 500 кораба с товар над 300 тона, прекосяващи го ежедневно.

Освен тази транспортна дейност се осъществяват и рибарство, дейности в свободното време,добив на инертни материали, а скоро, за моя радост, и производство на енергия в крайбрежнивятърни паркове.

Това струпване на дейности призовава към сериозен размисъл по въпроса, свързан суправлението на морската безопасност на европейско ниво, което според мен трябва да сеобсъди и като част от стратегията за региона на Атлантическия океан. Както знаете,двустранните отношения, на които се основава финансирането в областта на сигурността,в момента са застрашени. Г-жо член на Комисията, вече Ви уведомих за този въпрос и щеследя отблизо предложенията, които ще представите през юни.

Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Г-н председател, изразявам категорична подкрепаза действията на равнище ЕС за изграждане на стратегия за сближаване относно региона наАтлантическия океан. Следните пет държави-членки на ЕС имат граница с Атлантическияокеан: Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Испания и Португалия.


Освен това във връзка с икономиката и околната среда е жизненоважно крайбрежнитерегиони на Норвегия, Исландия и Фарьорските острови да бъдат включени в стратегията.

Стратегията за региона на Атлантическия океан трябва да се съсредоточи върху насърчаванена икономическото развитие на островите в Атлантическия океан и крайбрежните региони.

– (EN) Атлантическият регион е една от най-богатите и неразвити зони по отношение навятърна и водна енергия. Пресметнато е, че до 2050 г. до 50 % от доставките на електричествобиха могли да се осигуряват от възобновяеми енергийни източници край бреговете наАтлантическия океан.

Туризмът и местата за прекарване на свободното време са също основен икономическикапитал за регионите в Атлантическата дъга. Остава огромен потенциал за растеж в областта,включително и развиването на стратегически разположени яхтени пристанища по бреговатаивица на всяка от страните. Морският транспорт и пристанищният сектор и отрасълът нарибните хранителни продукти, включително и земеделието, биха имали полза от по-тяснотосътрудничество между държавите-членки и региона на Атлантическия океан. Разбира се,стратегията за региона на Атлантическия океан трябва да съответства на общата политикав областта на рибарството, а в европейското атлантическо пространство се намиратнай-производителните и изобилни риболовни зони във водите на ЕС. Там се намират иосновните територии за размножаване на скумрия, син меджид и хек. Сътрудничествотомежду държавите-членки в областта на морската безопасност, сигурността и наблюдениетое постигнало напредък в последните години. Като се има предвид широкият обхват наАтлантическата дъга, интегрираната стратегия ще гарантира организирането на по-добраи ефективна работа между държавите-членки.

В заключение, това ще доведе до подобряване на реакцията при аварии по море, за коитоне съществуват нито географски, нито политически граници, както и до подобряване наморското наблюдение за борба с организираната престъпност и трафика на наркотици.

Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, резолюцията на Европейския парламент,в която се споменава за стратегия за региона на Атлантическия океан, е още една стъпка,показваща, че Европа трябва да диша с различни бели дробове. Вече обсъждахме стратегиятаза региона на Балтийско море и стратегията за региона на река Дунав, която между друготов момента се продължава и развива от унгарското председателство. Сега е време за стратегияза региона на Атлантическия океан. Това е конкретна стратегия, засягаща само петдържави-членки на Европейския съюз. Въпреки това е от особено значение. Трябва обачесилно да се подчертае, че не трябва да се превръща в претекст и инструмент за увеличаванена финансирането за тези страни, а да се използва за подобряване на използването на подобнофинансиране в контекста на развитието на региона на Атлантическия океан.

Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала дапопитам Комисията дали опазването на морската околна среда ще е сред крайъгълнитекамъни в стратегията. Освен това Комисията ще се съсредоточи ли върху превенцията иборбата с проблема с пластмасовите отпадъци в океаните? Комисията проведе семинар потози въпрос миналата година, но ще бъде ли включен и в тази стратегия? Комисиятавъзнамерява ли, чрез тази стратегия, да се справи с незаконния риболов и целенасоченотоизпускане на масло?

Бих искала да знам какво участие в стратегията, ако има такова, ще вземе морският туризъмили, с други думи, круизните кораби. Загрижена съм, че се нарушават нормалните условия


във фауната и че се замърсява по-голямата територия от северната част на Атлантическияокеан.

В заключение, бих искала да попитам дали Комисията възнамерява да включи в стратегиятаводните пътища, които пряко или непряко се вливат в региона на Атлантическия океан.Според мен трябва да включим основните европейски реки и езера, ако желаем да ограничимколичеството отпадъци в морето.

Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-н председател, Договорът от Лисабон включва целта затериториално сближаване в Европейския съюз. Също като икономическото и социалноизмерение на регионалната политика, ефикасността на това измерение зависи от изготвянетона обновени стратегии за европейските региони. За да бъдат успешни, е необходимо да севземат под внимание реалността в регионите, техните конкретни особености и проблеми.

Регионът на Атлантическия океан представлява съвкупност от характеристики, порадикоето е необходимо да се изготви амбициозна стратегия. Нека започнем с това, че става думаза отдалечена област, която е изправена пред затруднения, свързани с достъпността ивръзките. Уязвимата й околна среда страда все повече вследствие изменението на климата.Превозната дейност е динамична както в резултат на значимостта на морския транспорт,така и в резултат на дейностите, свързани с риболова и енергията.

Бих искал да ви припомня, че благодарение на региона на Атлантическия океан и особенона разположените там отдалечени региони, Европейският съюз разполага с най-голяматаизключителна икономическа зона в света. Разработването на интегрирана стратегия зарегиона на Атлантическия океан следва да получи подкрепа, ако вземе под внимание несамо важното морско измерение, но и териториалното измерение. Трябва да се постигнати развиват полезни взаимодействия между различните секторни политики, за да се работив полза на региона.

Стратегията трябва да обхваща всички региони на Атлантическото крайбрежие, включителнои отдалечените региони на Макаронезия: това са Мадейра, автономният регион на Азорскитеострови и Канарските острови. Необходимо е да се подобрят връзките между тези региони,чиито конкретни географски и структурни характеристики изискват оптимизиране надостъпността и мобилността. Това не само ще направи регионите по-динамични и развиващисе, но и ще доведе до по-добро изпълнение на целите на вътрешния пазар.

Бих желал и съвсем набързо да подчертая необходимостта от многостепенно управление втази стратегия, в което е желателно да бъдат призовани да участват регионалните и местниоргани, като се започне от етапа на изготвяне на анализ на положението в региона и сестигне до прилагането на конкретни мерки.

Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо, бих искала да изразя благодарностна г-н Cadec за отличната инициатива относно стратегията за региона на Атлантическияокеан. Ясно е, че ще се нуждаем от стратегията в бъдеще. Както чухме в някои от предходнитеизказвания, тя ще оформи важна демаркационна зона за Европейския съюз, в която ще севключват въпроси, свързани с рибарството, транспорта и енергията. Считам, чемакрорегионите и макрорегионалните стратегии ще ни позволят, в Съюза, да се борим взащита на тези въпроси и да работим заедно.

От 90-те години на XX в. насам Европейският съюз оказва подкрепа за териториалнотосътрудничество между държавите-членки както и с трети страни, граничещи със Съюза,основно като част от политиката за сближаване и развиване на външните отношения. Разбирасе, тези макрорегионални стратегии бяха започнати по време на шведското председателство


и се надявам да донесат добавена стойност в бъдеще в областта на международното имеждурегионално сътрудничество.

Както вече беше споменато, тези макрорегионални стратегии могат да предложат многовъзможности, особено в областта на транспорта, бизнеса и енергийния сектор. Както сеотбелязва в предложението за резолюция, от значение е нещата да вървят както досега поотношение на стратегията за региона на Атлантическия океан, което от своя страна означава,че ще използваме съществуващите структури и финансиране. Просто не е необходимо дазапочваме изграждане на повече структури наред с тази макрорегионална стратегия.

По време на подготвителния етап ще се наложи да вземем под внимание всички региони иучастници, за да можем да постигнем полезно взаимодействие в тази област на Атлантика.

Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи по темата,която живо ме интересува, особено поради факта, че идвам от океанска страна – Ирландия.

– (EN) Станахме свидетели на стратегиите за регионите на река Дунав, на Балтийско мореи на Средиземно море. Във връзка с това стратегията за региона на Атлантическия океан евсе още в начален етап, но притежава голям потенциал, както отбелязаха изказалите се, несамо в морското измерение, но и в териториалното измерение, както спомена колегата ми,г-н Millán Mon.

Има два въпроса, върху които бих желал да се съсредоточа: единият е потенциалът натуризма, а другият е енергетиката. 7 % от туризма в Ирландия се опира на морето. Следвада поставим цел за удвояване на тези цифри по крайбрежието на Атлантическия океан впетте страни от Атлантическата дъга до 2020 г.

По-конкретно, сред младите хора се наблюдава растеж в дейностите, установени на и крайбрега, като например разходки, гмуркане, риболов и каране на сърф. Всички те биха моглида се развиват чрез възприемане на единен подход на сътрудничество във всички области,особено в областта на пазарното предлагане и лицензирането и т.н. и оттук следва да сенамали бюрокрацията.

Що се отнася до енергетиката, до 2050 г. ще имаме необходимост от много повече енергияот възобновяеми източници, отколкото сега. Свидетели сме на променливостта на ценитена петрола през последните седмици. Това няма да се промени. Атлантическият океанпритежава голям потенциал за развитие на вятърна енергия, енергията на водата и приливите.В момента цената на това е по-висока, но след време, с развитието на технологиите, нещатаще се променят.

Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Г-н председател, като участник на световната сцена еважно Европейският съюз да има стратегия за региона на Атлантическия океан, която дани даде възможност да разгърнем пълния потенциал на тази привилегирована наша граница,свързваща ни с важни области по света като Северна Америка, Южна Америка и цялаЗападна Африка.

В тази стратегическа рамка създаването на стратегия за региона на Атлантическия океан бимогло напълно да развие потенциала си, което би било от полза не само за този регион, нои за целия Европейски съюз. Само като част от стратегическата насоченост това поставярегиона в центъра му и би могло подходът ни към региона на Атлантическия океан да бъдене толкова като към периферен регион, а насочен към утвърждаване на геостратегическатаму значимост в световен мащаб. Стратегията за региона на Атлантическия океан, в коятоучастват държавите-членки и техните региони, следва да очертае нови приоритетни области


на иновации в икономиката и науката, и по-конкретно нови продукти и услуги, свързанис околната среда, водната енергия и енергията от възобновяеми източници, хранителнатаморска биотехнология, здравето и интелигентни технологии, интензивни продукти и услуги.

María Irigoyen Pérez (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, това еосновен момент в оформянето на бъдещата политика на сближаване, която след влизане всила на Договора от Лисабон, се основава не само на социални и икономически измерения,но и на териториални фактори. Териториалното сближаване цели хармоничното развитиена териториите, за да могат техните граждани напълно да се възползват от технитехарактеристики.

За да постигне тази цел обаче е необходимо да се постигне напредък в сферата насътрудничеството между регионите в Европейския съюз, които се сблъскват с еднаквипредизвикателства и затруднения. Това е целта на европейската стратегия за региона наАтлантическия океан: обща перспектива за справяне с общите предизвикателства, предкоито са изправени държавите-членки от региона, включително в областта на морскатанаучноизследователска дейност, морското наблюдение и предизвикателствата, свързани соколната среда и икономиката. За да се постигнат тези цели, е необходимо да се оформифокусирана и интегрирана стратегия в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и сполитиките на Европейския съюз в периода след 2013 г., и по-конкретно с регионалнатаи морска политика.

Уважаеми госпожи и господа, стратегията обаче трябва да се опира, преди всичко, нареформирано многостепенно управление, основаващо се на тясно сътрудничество междупубличните органи, регионални и местни, държавите-членки, Европейския съюз,заинтересованите участници от частния сектор и организациите на гражданското общество,включително мрежи и организации за междурегионално сътрудничество.

Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията,стратегията на Европейския съюз за региона на Атлантическия океан постига една основнацел: интегриран и единен подход по отношение на океаните и моретата на Европа,приспособен към конкретните им характеристики. Отличителните характеристики наАтлантика са междуконтиненталното измерение, разнообразието на океанските басейнии фактът, че това е изключително дълбок океан. Тези, наред с историческите връзки междустраните и регионите, разделени от Атлантика, са причините за възприемането на различенподход към региона. Геостратегическата му позиция на границата между Европа, Африкаи Северна и Южна Америка поставя предизвикателство и дава възможности за морскадейност на няколко равнища, като например опазване и защита на екосистемите, морскасигурност, проучване на изменението на климата, сигурност и доставка на храна, енергияи др.

На това ниво обаче в дълбокия океан се намират богатствата на Атлантика под формата наприродни, генетични и минерални ресурси. Във връзка с това считам, че следва да се приложитехническа научноизследователска, развойна и иновативна дейност, която да гарантираизползването и устойчивото управление на тези ресурси под шапката на стратегията наЕвропейския съюз за региона на Атлантическия океан. Необходимо е да изградим океанскаобсерватория в дълбочина в зона, подходяща за това, като автономния регион на Азорскитеострови.

Alyn Smith (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, г-жо член на Комисията, считам, че епостигнато солидно единодушие между тази зала и Вашата служба при оформяне настратегията. Считам, че е постигнато широко единодушие, което бихме могли да запазим


и укрепим, като заедно създадем форум за насърчаване на сътрудничеството между регионите,държавите и нациите от Атлантическата дъга, но бих се противопоставил на„приоритизирането“, което е болест, покосяваща пагубно тази зала. Ако се опитаме дапостигнем 300 милиона цели, може би не бихме били добри в нищо, така че ще подберадва конкретни приоритета, към които според мен ЕС би могъл да добави истинска добавенастойност, присъща за ЕС.

В параграф 8 се обръща внимание на системните връзки на морската енергия. Ние разполагамес голям потенциал за енергия от възобновяеми източници в региона на Атлантическияокеан. Идвайки от Шотландия, трябва да допринесем значително за постигането на целитени, свързани с изменението на климата и регионалното развитие. Бихме могли да участвамеактивно. В параграфи от 9 до 11 значимостта на морския транспорт би могла да има важеникономически, както и екологичен резултат.

Има много причини, които пораждат възхищение, но изразявам надежда, че Комисията щепрояви съсредоточеност, а няма да разглежда наред всички цели, представени в залата днесвечерта.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бихискал да изразя категоричната си подкрепа за всяко действие, свързано секспанзионистичната политика за управление на морските зони, включително иизискванията, които обсъждаме и които са изложени във внесената резолюция.

Атлантическият океан като поле за динамично развитие на морския транспорт, рибарството,източниците на екологична енергия и научноизследователска дейност ни осигурява големивъзможности за ефикасно управление. Трябва да се използват разумно, като се вземе подвнимание важното участие на Съюза като пазител на естествената околна среда, коятонесъмнено включва океанската екосистема. Мобилизирането на силата на ЕС за действияв региона на Атлантическия океан е естествена стъпка към по-нататъшното ни икономическоразвитие. Развиването на сектора на морската политика всъщност ни заставя да работим впосока оформяне на оптимална стратегия за развитието на региона на Атлантическия океан,включително пристанищните съоръжения. Нека не забравяме, че те представляват морскиявход към единна Европа.

Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията,госпожи и господа, от 2005 г., когато се обсъждаше въпросът, свързан с региона на Балтийскоморе, макрорегионалните стратегии бяха приети с интерес в Европейския парламент.

Днес изразявам задоволството си, че благодарение на моя колега, г-н Alain Cadec, имамевъзможност да осигурим двигателна сила за оформянето на амбициозна стратегия заАтлантическата дъга. В допълнение към множеството области, изискващи сътрудничествои съвместна работа, както значимостта на възприемане на интегриран подход, който би нипозволил да разгледаме проблемите на региона на макрорегионално равнище, бих желалада поставя акцент конкретно върху два въпроса.

Целта за териториалното сътрудничество, Цел 3, от политиката на сближаване, ипо-конкретно транснационалните й измерения, следва да окажат подкрепа за тези стратегии,като съгласуват обсъжданията, развитието на проекта и координацията.

Държавите-членки и регионите следва да бъдат насърчавани да участват в съвместнопланирани действия чрез оперативни програми. За съжаление, без силна политическа воля,тези стратегии няма да доведат до никакви действия. Докато Европа не изразява желание


да раздели територията си на макрорегиони, то е необходимо да се приемат териториалнитеограничения, които не са изчезнали просто защото границите ни са премахнати.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, това беше интересноразискване и доказа, че инициативата за този въпрос, изискващ устен отговор, е повече отуспешна.

Бих искала да се спра на три въпроса. Първият се отнася до нашата морска стратегия. Вморската стратегия биха могли да се включат множество сектори, действия и перспективи.Върху какво ще се съсредоточим? Ще се съсредоточим върху свързването на отделнитесектори. Нека разясня.

Разполагаме с едно пространство, с морско пространство – атлантическото морскопространство. Там бихме могли да имаме рибарство; необходимо е опазване на околнатасреда; бихме могли да имаме туризъм; бихме могли да имаме транспорт; бихме могли даимаме земеделие; бихме могли да имаме енергия; бихме могли да имаменаучноизследователска дейност. Така че е необходимо да свържем тези сектори и дапреодолеем възможността за възникване на конфликти на интереси в региона. Така чеспецифичното планиране в областта на морската политика ще бъде важен инструмент,както и морското наблюдение и познанията за морската среда.

Това е нашата амбиция. Не става дума за изграждане на нови структури – изразявам съгласиес това, тъй като наистина не са ни необходими нови структури. Необходими са ни връзкимежду отделните, вече съществуващи, структури. Става дума за създаване на връзки междусъществуващите структури за постигане на по-добри резултати. Това е първият въпрос, накойто исках да се спра.

Вторият въпрос се отнася до вашите коментари по политиката на сближаване. Бих искалада ви припомня, че за да оформим макрорегионалната политика, е необходимо предложение.Предложението трябва да бъде отправено от Съвета към Комисията. Към момента разполагамес предложение за морска стратегия. Миналия юни беше взето решение относно това и вечесме упълномощени да разработим морска стратегия. Работим по въпроса и изразявамнадежда, че по този начин ще спомогнем за разглеждане на възможността за макрорегионаленподход.

Третият въпрос, върху който бих искала да се спра, е необходимостта от международенподход. Да, изразявам съгласие с всички вас, които се изказахте относно необходимосттаот добро сътрудничество със съседите ни от двете страни на Атлантическия океан. Трябвада проявим предпазливост. Трябва да проведем обсъждания и да се опитаме да осигуримравенство за всички страни, тъй като само така бихме могли да постигнем успех.

Така че бих желала отново да изразя благодарността си към г-н Cadec за инициативата муи бих желала да ви уверя, че вашите предложения ще бъдат отчетени.

Председател. – Внесено е предложение за резолюция (1) съгласно член 115, параграф 5от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 9 март 2011 г.


(1) Вж. протокола


Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) Горещо приветствам тази инициатива.Необходимо е да гарантираме, че ясно сме определили стратегията, която да доведе допостигане на напредък в региона. Трудностите, пред които са изправени регионът и зоните,трябва да бъдат разгледани, включително заплахите за околната среда (замърсяване наводата, наводнения, изменение на климата), неизползваният потенциал на морските превозии липсата на пътни и железопътни връзки, неефективни енергийни връзки, неравномерносоциално-икономическо развитие, некоординирано образование, научноизследователскии иновативни системи, пропуски в областта на безопасността и сигурността.

21. Едноминутни изказвания (член 150 от Правилника за дейността)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказванияпо въпроси с политическа значимост.

Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, на 17 февруари в областтаPóvoa do Varzim торнадо удари парниците на 50 земеделски стопани, които преценяватпонесените щети на 1,5 милиона евро. За няколко секунди торнадото е унищожило месецина труд и години на инвестиции. Стопаните ще трябва да засадят нови насаждения и щеминат месеци, преди техният продукт да достигне пазара. На 27 февруари 2010 г. тезистопани вече бяха засегнати от друга буря. По онова време щетите бяха оценени катонадвишаващи 4 милиона евро и органите до днес не са реагирали по никакъв начин по това.

Тези цифри разкриват значението на зеленчукопроизводството за местната икономика, като2 000 семейства, общо близо 5 000 души и 10 000 пряко и косвено свързани работниместа са в рисково положение в областта. Тези екстремни метеорологични явления са всепо-чести и подлагат на риск такива дейности. Ако не е субсидирана, застраховката е толковаскъпа, че нейното сключване прави тази дейност несъстоятелна.

В този контекст аз мисля, че е важно Европейският съюз да разгледа създаването на общоминимално равнище на застраховка за всички селски стопани и изискванията за допусканедо фонд „Солидарност“. Жизненоважно е да се вземе предвид регионалното измерение: впротивен случай регионите, изправени пред сериозни катастрофи, могат да бъдат изключени,защото прагът, определен за държавата членка като цяло, не е достигнат.

Председател. – Г-жо Patrão Neves, бих искал само да кажа, че, когато вземате думата,говорите по-дълго от времето, с което разполагате, и говорите много бързо, което създаваизвестно затруднение за преводачите. Дали не бихте могли да синтезирате повече забележкитеси?

Monika Smolková (S&D). – (SK) Г-н председател, миналата седмица словашкиятзаместник министър-председател и бивш европейски комисар, Ján Figeľ, преговаря в Брюкселза прехвърлянето на 350 милиона евро финансови ресурси от оперативните програми„Информационно общество, наука и изследване“ и „Образование и включване“ къмоперативна програма „Транспорт“.

Строежът на магистрали е действително нужен. Въпреки това, по същия начин, по койтоприехме Стратегия „ЕС 2020“ и особено по време на криза, ние трябва да разберем, чепремахването на пречките пред растежа на заетостта, посрещането на нови социални рисковеи наблягането на образованието, науката и изследванията са първите предварителни условияза икономически растеж.


Прехвърлянето на финансиране изисква съгласието на всички членове на Комисията. Бихискала заедно със словашки учители, учени и други словашки граждани, които не одобряваттова прехвърляне на финансиране, да изразя убеждението, че отделните членове наЕвропейската комисия ще защитават заетостта, образованието, науката и изследванията,които биха се възползвали в много голяма степен от 350-те милиона евро, докато втранспорта те ще представляват едва 11 километра магистрала, колкото и нужна да е тя.

Ramon Tremosa i Balcells (ALDE). – (EN) Г-н председател, миналия месец каталунскатаобществена телевизия (TV3) във Валенсия беше затворена от регионалното правителствона Валенсия. Тази мярка не само противоречи на европейските директиви относно езиковотомногообразие, на Хартата за регионалните или малцинствени езици и на испанскатаКонституция, но затварянето на каталунската телевизия е и пряка атака срещу културнотобратство, което обединява каталунци и валенсианци чрез общ език.

Регионалното правителство на Валенсия сега налага забранителни санкции на частнатаасоциация Acció Cultural del País Valencià, която преди 20 години инсталирателевизионните ретранслатори, като ги принуждава да ги спрат.

Бих искал също така да обявя, че в испанския парламент беше внесена народна законодателнаинициатива за запазването на приема на каталунска телевизия, подкрепена от 615 000граждани. Испанското социалистическо правителство трябва да я вземе предвид, но досегане е направено нищо.

Michail Tremopoulos (Verts/ALE). – (EL) Г-н председател, госпожи и господа,Европейската комисия и останалата част от механизма за подпомагане в Гърция наскорообявиха правителствен ангажимент за събиране на 50 милиарда евро до 2015 г. чрезпродажба на държавна собственост.

Представителят на Комисията, г-н Деруз, направи изказване, в което посочи, че истинскиятзалог за гръцката икономика е всеобхватната приватизация на държавна собственост.Държавната собственост в Гърция обаче не е единна и еднородна: търговската собственост,като сгради, които не изпълняват публични функции, е едно, а радикална промяна визползването на земята за сметка на околната среда е съвсем друго, тъй като излага на рисксвободни пространства като старото летище на Атина, предвидени да компенсират липсатана тревни площи в градове с по-малко от 3 квадратни метра зелени площи на жител, когатоевропейският стандарт е 10 квадратни метра зелени площи на жител.

Области от жизненоважно значение като делтата на река Места, където вече са обявенитуристически съоръжения, покриващи хиляди акри, също са изложени на риск. Такивапромени в употребата, които жертват жизненоважни природни функции, противоречат навсякаква дефиниция на устойчиво развитие. Кризите и дълговете не изключват правото набъдещите поколения на жизненоважна природна среда и възможности за устойчиви градове.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZЗаместник-председател

Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, най-искрено изразявам съжаление,че г-н McMillan-Scott вече не председателства заседанието, тъй като имам молба към него,свързана с правата на човека, с които той е така силно ангажиран. Както всички знаете,изборите от 19 декември в Беларус бяха последвани от вълна от арести. Фактът, че всичкикандидати за президент, които се конкурираха с г-н Лукашенко, бяха арестувани, самоправи тази ситуация още по-необичайна. На 19 февруари беше освободен от затвора Алес


Михалевич; той беше един от участващите кандидати. Той потвърди, че е бил изтезаван.Ще ви спестя описанието на това мъчение. Достатъчно е да се каже, че е било изключителносериозно. В тази връзка, тъй като ще приемаме резолюция по същия този въпрос тази седмица,аз призовавам целия Парламент и особено г-н McMillan-Scott, който взема толкова присърцеправата на човека, да вземе думата по този въпрос по недвусмислен и ангажиран начин ида настоява за прекратяване на тези позорни практики. Благодаря ви.

Председател. – Благодаря, г-н Migalski. Г-н McMillan-Scott Ви слушаше от трибуната,но ние всички сме много ангажирани с правата на човека.

Вие говорите за мъчения и аз мога да Ви уверя, че човекът, председателстващ в момента, ичиито нокти са били изтръгвани, също е много ангажиран с въпросите, свързани с праватана човека, защото сме имали случая да изживеем ситуации като тези, които описахте, исъответно, позволете ми да кажа, сме силно ангажирани.

Miguel Portas (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, в началото на тази година първо сепояви една песен. Тази песен заклеймяваше един безумен свят, в който е нужно да учиш,за да станеш роб: нашия свят. За часове тази песен се превърна в истински химн в моятадържава. След това се появиха четирима млади хора. Те използваха Facebook, за даорганизират протест, който цели да обедини, цитирам, безработните, […] онези, които сароби под друго име, пренаетите работници и хората с краткосрочни договори, хората снередовна работа, стажантите: с други думи, поколенията, които в моята държава взематзаеми, за да учат, които почти плащат, за да работят, и които живеят с 500 евро месечно.

Вече повече от 40 000 души са се записали в интернет за тази демонстрация, която ще сесъстои тази събота. Ще бъде добре, ако Европа – тази елитна Европа – се вслуша в хората,които отхвърлят страха и мълчанието, които са уморени от несигурност; от несигурността,която ние сме им наложили. Както се казва в песента, те са поколението „Не издържамповече“ и са абсолютно прави.

Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, аз ще говоря по темата за Либия.Бунтовете в тази страна, последвали тези в Тунис и Египет, бяха по-кървави и се развихатрагично. На пръв поглед реакцията на обикновените хора срещу режима изглежда да еспонтанна и идеологически неангажирана. Тя е насочена срещу режим, който явно не еспособен да реши хроничните проблеми, свързани с растежа и с основната социалнасправедливост. Европа има огромни интереси в тази област. Множество европейскидружества – английски, италиански, френски, както и големи гръцки дружества – работятв Либия, която е третият най-голям производител на петрол в Африка. Нестабилносттаплаши пазарите и в последно време цените на петрола вече се покачиха рязко.

Считам, че при сегашните обстоятелства Европа трябва да обърне особено внимание, първо,на увеличения приток на бежанци от Либия и от Южна Африка като цяло, и второ, напоследиците от сериозно влошаващото се положение на всички европейски бюджети ивлошаването на икономическата криза.

Освен това причините трябва да бъдат получат оценка и ние трябва да действаме по това,което се случва в Европа; по-специално трябва да даваме на младите хора работа иперспективи, защото младите хора в страните от ислямския свят нямаха надежда и затованаправиха това, което направиха, а ние ще видим какво ще се случи тук.

Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Г-н председател, през последните дни управляващатапартия в Румъния взе особено решение. Те гласуваха за евтаназията, а именно, за убиванетона бездомни кучета. Призовавам Европейската народна партия, която се опира на доктрината


на християндемократите: моля, призовете своите колеги от Либерално-демократическатапартия в Румъния да не петнят ръцете си с кръвта на невинни. Иисус Христос е обичалживотните: „Милост искам, а не жертва“ е казал Спасителят. Аз се обръщам и към другитеколеги: почти всички вие имате поне едно куче вкъщи, което обичате като ангел.

Румъния, за съжаление, се връща към мрака на средновековието, към варварството. Днесрежимът на Бъсеску евтаназира кучета, а утре ще евтаназира хора. Убиването на кучета същое и доходен бизнес за мафията. Помогнете да предотвратим превръщането на Румъния вУганда на Иди Амин. Каквито и причини да бъдат посочени, съществуват мирни ицивилизовани решения, и в хода на историята престъпността никога не е решавала нищо.

Eleni Theocharous (PPE). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, неотдавна цялото ни внимание беше привлечено от народното въстание в СевернаАфрика. Въпреки това ние не трябва да пренебрегваме бунта на турските жители на Кипърв окупирания Кипър. Това е много важен бунт и онези, които така нагласяват нещата, че дане чуваме гласа на кипърските турци, сега наистина ще чуят техния глас.

Кипърските турци протестират срещу икономическите трудности, наложени им от турскатаокупация, срещу присъствието на колонизатори, които променят състава на населениетои го тласкат към изчезване и срещу яростната атака на исляма чрез изграждане на стотициджамии и изпращане на религиозни наставници от Ердоган в окупиран Кипър; те се борятза оцеляване под флага на Република Кипър.

Кипърските турци казаха „не“ на плана Анан; не кипърските турци са гласували с „да“ заплана Анан, който раздели Кипър веднъж завинаги. Ето защо аз мисля, че трябва да сиотваряме ушите и да се вслушваме в протестите на нашите съотечественици, кипърскитетурци.

Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, положението с риболована червен тон в Средиземно море продължава да причинява неизмерими икономическищети на рибарските общности. Италианското правителство подкрепи взетите отМеждународната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT)решения и намали риболовните квоти за червен тон само за търговски плавателни съдове,с фактическо увеличение в количествата за любителско рибарство – абсурдна мярка, коятонаказва само рибарите, които и без това се сблъскват с големи трудности.

В този смисъл ви припомням отрицателните последици върху индустрията от неприеманетона решение за разрешаване на дерогация за улова на дребна риба. Надявам се един отрезултатите от идната среща, на която ще присъства и членът на Комисията, г-жа Даманаки,която е тук днес, да бъде възможността уловът на дребна риба да може да бъде възобновенпрез 2011 г., поне в определени райони като Schiavonea и Corigliano Calabro в Калабрия,с възможност за преглед през 2012 г.

Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че събитията вБлизкия изток ясно показаха на европейските институции, че те не могат да продължаватда пренебрегват нарушенията на основни права и на национални конституции. Моля да меизвините, но трябва отново да съобщя за позорна проява от страна на управляващотомнозинство в Италия, което би искало да спаси г-н Берлускони от започналите процеси въввръзка със сериозни провинения като изнудване и използване на детска проституция.

Италианското мнозинство всъщност се обърна към Конституционния съд, който да решикой съд трябва да води процес срещу г-н Берлускони. Определено Конституционният съдще отхвърли молба за съдия на лични основания, но ние не трябва да продължаваме да


пренебрегваме поредната атака на г-н Берлускони срещу италианската демокрация инезависимостта на съдебното право.

Много колеги вече са подписали петиция за изпращане на силен сигнал, който да достигнеиталианските граждани чрез собствените им членове на Европейския парламент. Любопитносъвпадение е, г-н председател, че докато г-н Берлускони напада съдебната власт, министърътна правосъдието, г-н Алфано, находчиво дойде в Страсбург, за да представи план за по-голямаефикасност на правосъдието, и не съумя да намери малко време, за да се срещне с Европейскияпарламент. Може би го е страх да се изправи пред неудобни въпроси от представителите нахората относно италианската правна система и начина, по който хората се опитват даунищожат нейната независимост.

Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Г-н председател, от трибуната на Европейския парламентбих искал да привлека вашето внимание към Решение по дело C-236/09 на Съда на ЕО отминалата седмица. Съгласно това решение от 21 декември идната година повече няма да евъзможно да се прави разлика между клиентите на застрахователни услуги по техния пол.В този случай директивата на Европейския съюз и съответно нейната интерпретация очевидноса прекалили; приетото влиза в конфликт с природните закони и ще има значителноотрицателно въздействие върху застрахователната индустрия. Също толкова нелогично е,както, ако бяхме забранили на застрахователните дружества да вземат предвид дали еднакъща е на хълм, или в наводняема равнина, или в колко катастрофи е участвал шофьор,когато изчисляват застрахователни премии за застраховки, различни от животозастраховане.В края на краищата не само демографите добре знаят, че в развитите общества смъртносттана мъжкото население е по-висока от тази на женското практически при всички възрастовигрупи, и то значително по-висока в по-голямата част от случаите. Също така, женитеобикновено имат с 10 % по-голяма продължителност на живота. В Чехия мъжете иматсредна продължителност на живота 73 години, а жените – 80. Да се отрече тази истина ида се използва директива от Брюксел, за да се наложи задължение на застрахователнитедружества да не правят разграничение между мъже и жени, е срещу теорията на статистикитеи освен това дискриминира определени групи купувачи на застраховки. Резултатът е, чежените ще трябва да плащат по-високи премии, а мъжете ще получават по-ниски пенсии.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, социалните последици от прилаганетона мерките за така наречените „строги икономии“ се влошават ежедневно. Финансовиятсектор и крупният бизнес продължават да трупат колосални печалби, а нетърпимотоизцеждане на национални ресурси чрез плащане на лихва по суверенен дълг на страни катоПортугалия продължава. В този контекст трябва да бъде поставен един въпрос: колко дългоуправляващите Европейския съюз ще продължават да затягат примката? Те сега предлагаттака наречения „Пакт за конкурентоспособност“: повече атаки към заплати и социалниправа, увеличена възраст на пенсиониране и все по-несигурна работа. Още повече, искат даналожат всичко това чрез икономическо управление, против волята на хората.

Въпреки това борбата на работниците, която продължава и се засилва из цяла Европа,показва, че това връщане на цивилизацията назад не е неизбежно и че друг път е възможени нужен. Още веднъж искаме да ги поздравим оттук за тяхната смелост и решителност.Безбройните прояви на съпротива, стачки, протести и демонстрации дават основания занадежда и вяра в по-добро бъдеще, по-специално, демонстрацията на Общата конфедерацияна португалските работници (CGTP) на 19 май.

Angelika Werthmann (NI). – (EN) Г-н председател, условията на живот за жителите наКипър в северната част на Кипър, окупирана от армията на държавата кандидатка Турция,


са непоносими. Наблюдават се например продължаващи нарушения на правата на човека.Турция прехвърля население в тази част от Кипър и съответно е отговорна за сериознадемографска промяна. Кипърските турци вече са малцинство в своята родина и много оторигиналните имена на селата са били променени.

През последните седмици се проведоха два протеста. В отговор на протеста през януарикипърските турци бяха словесно унизени от Турция, която замени своя посланик в севернатачаст на Кипър, за да назначи губернатор. Съответно аз Ви моля, г-н председател, дапредприемете нужните мерки, преди част от европейска територия да бъде загубена в ползана Турция, и да се уверим, че г-н Elcil, генералният секретар на KTOS, е в безопасност всвоята родина.

Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, прединяколко часа рейтинговата агенция „Мудис“ намали кредитния рейтинг на гръцкатаикономика за пореден път. Аз принадлежа към опозиционната партия в Гърция и трябвада кажа, че сме много критични към икономическата политика на правителството. Товарешение на „Мудис“ обаче е абсолютно необосновано. То идва точно един ден преди търгана шестмесечни съкровищни бонове, който е от жизненоважно значение за Гърция, иняколко дни преди критично важните заседания на Европейския съвет на 11 и 25 март, накоито ще бъдат взети сериозни решения.

Не само Гърция страда от тези произволни рейтинги от рейтингови агенции. Тези кредитниагенции трябва да се регулират. Докато имам думата, трябва да кажа няколко думи относносъветите от март: месец март е жизненоважен за еврозоната и за Европейския съюз катоцяло. Провал би причинил сериозен проблем на Съюза. Пазарите ще доразрушат един такъвпровал и ние трябва да го предотвратим; няма време за отлагане.

Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-н председател, изказвам се по уведомление отнеправителствената организация „Коалиция за структурни фондове“ и бих искал да привлекавниманието на европейските институции към крайно лошото управление на структурнитефондове в Румъния, по-специално в рамките на секторната оперативна програма за човешкиресурси. Румънското правителство и лично министър-председателят се ангажират заподобряване на условията за усвояване на тези фондове. За съжаление, резултатите са почтинулеви. Румънският управителен орган за структурните фондове не само че не съдейства набенефициерите им, но и създава трудности при достъпа до тях.

Нередностите са безброй много: от несправедливи промени в споразумения за помощи донеобосновани забавяния в плащанията и отпускане на непрозрачни фондове на основатана политическа принадлежност. Бих искал да се възползвам от тази възможност и да призоваЕвропейската комисия за спешна намеса и контрол на дейността на агенциите, натоваренис управлението на европейските фондове в Румъния. Само външна намеса може да спрепостоянно извършваните злоупотреби на всички равнища от представители на настоящатавласт, за които постоянно съобщават онези, които би трябвало да се възползват от фондовете,както и НПО.

Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-н председател, Международният фонд заИрландия изигра основна роля за мира и помиряването в моята страна.

От създаването си през 1986 г. фондът е осигурил повече от 838 милиона евро за широкспектър от проекти в Северна Ирландия и в граничните области. Той продължава да подкрепяпроекти в икономически необлагодетелстваните региони. Миналата седмица той отпусна


9,8 милиона евро за подкрепа на образователни и общностни инициативи в СевернаИрландия, в Donegal, Monaghan и Sligo.

Днес обаче съществува голяма несигурност за бъдещето. Неотдавна Камарата напредставителите на САЩ включи фонда в част от общото намаляване на бюджета на САЩза отвъдморски дейности. Надявам се нашият бъдещ министър-председател, нашиятTaoiseach, да постави въпроса във Вашингтон, където ще бъде за честването на Деня наСвети Патрик.

(GA) ЕС, а също и правителствата на Ирландия и на Великобритания заявиха, че подкрепятразширяването на програмата на фонда. Независимо че подкрепата от САЩ на този фонд ежизненоважна, няма причина Европейският съюз и правителствата на Ирландия и наВеликобритания да не продължат да осигуряват финансови средства на фонда по ограничени целенасочен начин.

Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, миналата неделя в Литва се проведохаместни избори. Формацията, представляваща полското национално малцинство, постигнасъществен успех въпреки факта, че поляците в Литва са обект на редовна дискриминацияот години. За съжаление, земята, заграбена от съветските власти преди 50 години, не имбеше върната. Достъпните за живеещите там поляци възможности за национално образованиебяха до голяма степен ограничени. Имената им насила се изкривяват; не им се разрешавада ги изписват в съответствие с полския правопис. Нещо повече, противно на европейскитестандарти и правната уредба на Съвета на Европа, те не могат да поставят знаци с именатана градове и улици на полски език. Призовавам Европейския парламент да разгледа въпросаза поляците в Литва, тъй като това е очевидна дискриминация срещу моите съграждани,които живеят там, и то, подчертавам, противно на европейските стандарти.

Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искалведнага да изразя възражението на моята група срещу приетото от Съвета решение дапродължи настоящото споразумение за партньорство в рибарството между ЕС и Мароко заоще една година по предложение на Комисията.

Ние се противопоставяме на това решение, тъй като водите на неавтономната територияЗападна Сахара продължават да бъдат включени в споразумението. Както всички знаем,тази територия е една от малкото територии в Африка, които още очакват деколонизация,която деколонизация се подкрепя от ООН. Това не са марокански води. Те не принадлежатна Мароко и следователно Европейският съюз не би трябвало да включва в споразумениетоводите на Западна Сахара.

Решенията на международните съдилища заявяват това, и най-вече, международните законизаявяват, че водите не принадлежат на Мароко. Правните служби на Парламента посочихасвоите резерви, тъй като ползите от предходното споразумение за рибарството не стигнахадо сахарския народ. Ето защо от правна позиция ние сме отчетливо срещу това решение.

Смятам, госпожи и господа, че трябва да бъдем много внимателни, да вземем предвид опитана Тунис, Египет и Либия, и че Европейския съюз трябва да бъде много по-строг, когатоизисква съответствие с международното право.

Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, Европейскиятпарламент скоро ще трябва да приеме решение за преразглеждането на Програмите отспецифични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI), създадена за отдалеченитеместа и островите в най-далечните региони на Европейския съюз. Тази реформа е резултат


не просто на необходимостта тя да бъде адаптирана към новата правна реалност на Договораот Лисабон, но също и най-вече, за да направи по-гъвкаво прилагането на нейните правила.

Договорът от Лисабон признава неблагополучията и ограниченията на най-отдалеченитерегиони и именно затова ние днес трябва да адаптираме и актуализираме настоящата система,като отчетем предизвикателствата, с които се сблъскват най-отдалечените региони кактопо отношение на размерите, така и по отношение на съдържанието. В случая с Мадейраговоря съвсем конкретно за необходимостта от премахване на пречките пред износа итранспортирането на преработени продукти, които сериозно спъват развитието и растежана хранителния сектор. Отглеждането на банани по-специално е застрашено от постепеннотоотваряне на пазара за трети страни, но същото е валидно и за производството на вино и намляко. Териториалното сближаване е насочено към хармонично развитие на регионите вЕвропейския съюз; преразглеждането на POSEI трябва също да допринесе за това.

Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, искам да ви разкажа за последните новинивъв връзка с Европейската заповед за арест.

Много хора бяха екстрадирани, докато същевременно срещу тях нямаше действителнидоказателства. Така е, защото съдилищата няма правомощията да разглеждат доказателстваи не могат да предотвратят несправедливото екстрадиране. Сега има още едно новоусложнение. Моят избирател д-р Miguel-Ángel Meizoso е застрашен от екстрадиране вИспания не за престъпление, в чието извършване е обвинен, а за да участва в разследване запрестъпление, за което се твърди, че той би могъл да реши да извърши в бъдеще. Сега животътна д-р Meizoso, който живее в Лондон от 20 години, трябва да бъде разбит заради капризана съдия-следовател, разследващ престъпление, което не се е случило. Ако някой се съмнявавъв всичко това, с радост ще предоставя информация по случая.

Кога Парламентът ще разгледа и ще обсъди несправедливостите, вършени в името наевропейската заповед за арест?

Eduard Kukan (PPE). – (SK) Г-н председател, ЕС трябва час по-скоро да възприеме базовапозиция по отношение на Беларус. Не можем да осъществяваме комуникация с режим, вкойто има политически затворници и няма свободно изразяване на мнението в гражданскотообщество, нито свободни медии.

Положението след изборите показа, че властта на Лукашенко не е неограничена. ЕС трябвада се възползва от това и да помогне на държавата да се освободи от този авторитарен режим.Особен фактор тук е и отговорността на посткомунистическите страни, основана на опитаим с подобни на този в Беларус режими.

Така че нашата позиция трябва да е принципна и основана на ценности. ЕС също така трябвада предприеме мерки за изолиране на хората, отговорни за фалшифицирането на гласове,за прекратяване на контакти с високопоставени служители на режима и за замразяване натехните авоари.

От друга страна, налице е необходимост от разширяване на кръга от приятели, коитопредпочитат ценностите и принципите, споделяни в ЕС. Трябва да предложим възможнонай-бързо алтернатива на настоящото развитие, тъй като държава с авторитарен режимняма бъдеще в Европа.

Constance Le Grip (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искалада посветя минутата, с която разполагам, на пакта за конкурентоспособност и сближаване.При наближаването на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната, която ще


се проведе след няколко дни, на 11 март, аз смятам за важно да подчертая, че идеята за пактза конкурентоспособност и сближаване сама по себе си е добра и твърде желателна.

Нека кажем ясно нещата. Очевидно е – поне за мен – че пактът за конкурентоспособност впонастоящем обсъждания, договаряния и разглеждания вариант не е и няма да бъдепоредният документ или просто изброяване на добри намерения, които никога няма дабъдат осъществени на практика. Той е тържествено заявление, че ние ще задълбочим ощеикономическите аспекти на нашия паричен съюз.

Това ще представлява скок напред към по-голямо сближаване между икономиките веврозоната и по-висока степен на политическа координация, особено в областите нанационална компетентност, когато те представляват фактор от основно значение заувеличаване на нашата конкурентоспособност. Наистина, интензивността на глобалнатаикономическа битка прави абсолютно наложително да увеличим конкурентоспособносттана нашия регион в света. Това ще предполага засилване на борбата срещу публичния дълг,стабилизиране на валутата ни и по-голямо сближаване на нашите икономически, социалнии данъчни системи.

Напоследък междуправителственият метод беше много критикуван и противопоставян наобщностния метод. Намирам подобни разисквания за безплодни и безсмислени, а същотака със сигурност откъснати от притесненията на нашите граждани. Също като председателя,г-н Ван Ромпьой, аз смятам, че или възприемаме европейски подход или никакъв.

Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, според мен е налице невероятносъвпадение, тъй като ще говоря по абсолютно същата тема. Целта на „пакта законкурентоспособност“ е да сближи икономиките в еврозоната чрез задълбочени структурниреформи, а основното му предназначение е да увеличи конкурентоспособността на еврозонатаи да засили международното доверие в нея. Независимо че пактът включва редица полезницели, които, наред с другото, се позовават на борбата срещу дефицитите или на реформитена пенсионните системи, трябва да си даваме сметка и за свързаните с него рискове. На първомясто, самият начин на обявяване на инициативата, осъществена без консултации справителствата на останалите държави, създаде опасен прецедент: всъщност тойвъзпроизвежда стереотипа за мълчаливия френско-германски тандем, който взима решенияпо ключовите въпроси на ЕС, без да попита партньорите си за тяхното мнение. На второмясто, проектът беше възприет в много държави като пореден опит за създаване на Европас две скорости, чието ядро да се състои от икономически най-конкурентните държави.Несъмнено, инициаторите на пакта са поканили и държави извън еврозоната да участват,но няма никакво съмнение, че това е чисто тактически ход. Като се има предвид засилванетона протекционистичните настроения в много държави от еврозоната, може да се предположи,че налагането на строгите изисквания на пакта ще доведе до превръщане на еврото в заплахаили пречка пред общия пазар на ЕС. Благодаря ви много.

Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

22. Общата безопасност на продуктите и надзора на пазара (кратко представяне)

Председател. – Следващата тема е докладът на г-жа Schaldemose от името на комисиятапо вътрешния пазар и защита на потребителите относно преразглеждането на директиватаотносно общата безопасност на продуктите и надзора на пазара (2010/2085(INI))(A7-0033/2011).


Christel Schaldemose, докладчик. – (DA) Г-н председател, добър вечер на всички моиколеги, които още са в залата. Ще кажа няколко думи за доклада, който съставихме вкомисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Избрахме да го наречем докладотносно преразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите инадзора на пазара.

Причината, поради която съставихме този доклад по собствена инициатива, е, че Комисиятасмята да започне работа по преразглеждане на директивата относно общата безопасност напродуктите и надзора на пазара и така да ни даде добра възможност в комисията повътрешния пазар да представим нашите препоръки относно това, какво би трябвало дасъдържа споменатото преразглеждане. Избрахме да разделим доклада на две части.Представяме някои препоръки относно това, което следва да бъде направено по отношениена надзора на пазара като цяло, но, разбира се, предоставяме и някои много специфичнипрепоръки за това, какво би трябвало да съдържа директивата относно общата безопасностна продуктите.

Преди всичко си струва да споменем, че когато приехме директивата относно общатабезопасност на продуктите преди няколко години, тя представяше отправна точка къмбезопасността на продуктите в ЕС. Директивата е все още стабилна, но се нуждае отусъвършенстване. Проблемите, които имаме днес, всъщност са свързани с факта, че нашиятнадзор на пазара не е достатъчно ефективен, за да гарантира, че продуктите на вътрешнияпазар са достатъчно безопасни. Затова в комисията по вътрешния пазар и защита напотребителите препоръчваме да бъдат положени специални усилия за засилване на надзорана пазара в ЕС. Вярно е, че във времена на криза, за съжаление, има риск държавите-членкида предоставят по-скоро по-малко, отколкото повече ресурси, за да гарантират, че се извършванадзор на пазара. Това е голям проблем, и то не само за потребителите; то всъщност е същотолкова важен проблем за дружествата, които спазват нашите вътрешни пазарни правила.

Във връзка с моята работа по доклада се обърнах към голям брой дружества на вътрешнияпазар, много от които заявиха, че никога не са знаели да има някакъв контрол, пазарнипроверки или надзор на пазара по отношение на продуктите, които те предлагат навътрешния пазар. Това очевидно е проблем за дружествата, защото, ако имаме надлежнипазарни проверки можем да сме сигурни, че има приемливо ниво на конкуренция, с другидуми – че тези, които мамят, наистина ще бъдат хванати, и онези, които правят добри ибезопасни продукти, ще могат да ги пласират на вътрешния пазар. Следователно надзорътна пазара е критичен – не само за дружествата, но разбира се – и за потребителите.Конкретните предложения, които имаме за преразглеждане на директивата относно общатабезопасност на продуктите, са съвсем естествено предимно ориентирани към потребителите.

Считаме, че е изключително важно да постигнем по-добро проследяване във връзка спродуктите, които се предлагат на вътрешния пазар. Проследяването на продуктите ежизненоважно, ако сме способни да изтегляме продуктите по-бързо. Считаме също, че имаосновна потребност за държавите-членки да действат по-бързо, когато открием опасни илипроблемни продукти на вътрешния пазар. Освен това считаме, че е необходимо, в частностда се проучват продуктите, които идват от трети страни, с други думи – страни извън ЕС.Броят на продуктите, които идват от трети страни на вътрешния пазар, се увеличава.Необходимо е да гарантираме, че те наистина са съобразени с правилата на нашия вътрешенпазар.

За да можем да гарантираме за в бъдеще, че ще създадем по-целево законодателство, вдоклада предлагаме и задължителното съставяне на статистика на инцидентите да бъдепредставено на ниво ЕС, така че да можем да установим по-целенасочено къде възниква


нужда от законодателство, основано на вида инциденти, които възникват с продукти навътрешния пазар. Това ще ни даде възможност да съставим по-точно и целенасоченозаконодателство в областите, в които наистина има нужда от него, така че да гарантираме,че продуктите са безопасни, без да създаваме неудобства на онези дружества, коитопроизвеждат отлични и надеждни продукти.

Считаме също, че трябва да проучим продуктите, които се продават електронно. Виждаме,че има проблеми в тази област. При всички случаи много хора се оплакват, че продуктите,продавани електронно, не спазват същите разпоредби за безопасност като тези, закупенина обичайния пазар. Разбира се, считаме също, че като цяло е необходимо да имаме добърдиалог с митническите органи, за да можем, освен всичко друго, да гарантираме, че имапо-добри и по-безопасни продукти на вътрешния пазар.

Накрая бих искала да кажа, че се надявах също и да съумеем да разгледаме по-отблизовъпроса, как бихме могли да защитим нашите деца на вътрешния пазар. Но това не бешеподкрепено от комисията по вътрешния пазар. Това означава, че не възнамеряваме дасъставяме отделни мерки за защита на децата, а просто смятаме да увеличим безопасносттана нашите продукти като цяло.

Бих искала да завърша, като обърна внимание на Комисията, че ние категорично считаме,че има нужда от преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите.Считаме, че е необходимо да се засили надзорът на пазара. Считаме, че има нужда отсъгласуван надзор на вътрешния пазар, така че изискванията да не са разделени в различничасти от законодателството. Считаме, че ни е необходима единна съгласувана законодателнарамка, за да гарантираме, че се извършва по-голям надзор на пазара. Въпросът ясно се свеждадо това, гражданите да могат да имат доверие в продуктите, които се предлагат на вътрешнияпазар, а дружествата да разполагат с равностойни условия за осъществяване на своятатърговска дейност от гледна точка на конкуренцията на вътрешния пазар. Бих искала дазавърша с тези думи и да призова Комисията да започне колкото може по-скоро работа попреразглеждането на директивата относно общата безопасност на продуктите. Също такабих призовала държавите-членки да предоставят достатъчно средства, за да гарантират, чесе извършва подходящ надзор на пазара.

Lara Comi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, моите благодарности на г-жаSchaldemose за конструктивното и ползотворно сътрудничество, което имахме.

Темата, която бих искала да подчертая, е тази, която представих в мнението на комисиятапо промишленост, изследвания и енергетика и която г-жа Schaldemose (на която ощеведнъж благодаря) подкрепи и отново се върна към нея в доклада си, а именно – моят призивкъм Комисията да оцени използването на нови технологии и материали като микрочиповеили радиочестотна идентификация, за да гарантираме по-добро идентифициране на продуктаи по този начин да спазим разпоредбите по безопасността на потребителя по икономическиефективен начин.

Така ще осигурим пълно проследяване, тъй като ще бъде дадена възможност на потребителяда открие всички аспекти на продуктите, с други думи – различните етапи на производство,материални източници и идентичност на отговорните лица. Новите технологии също такабиха изключили проблема за намиране на критерий за установяване на произхода и задеклариране къде е произведен продуктът. Всъщност за да изясним докрай тази причина,видяхме, че дефинирането на продукта като „произведен във Франция“ подвеждапотребителя, тъй като единствено последният етап от производството се е състоял в тазистрана.


Затова призовавам настоятелно г-н члена на Комисията да продължи работата си по товаискане на Европейския парламент, който определено говори от името на гражданите ипотребителите в Европа.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, аз също бих искала да поздравянашата колега за нейния доклад. Бих искала да й благодаря за това, че прие нашите поправки,направени в комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Искам да споменаважността на европейските стандарти, които опростяват процеса на покупко-продажба,независимо дали извършвана по традиционния начин, или електронно, и които гарантиратспазване на разпоредбите за безопасност на продуктите.

Призовахме Комисията и всички заинтересовани страни да гарантират финансоватаустойчивост на европейската система на стандартизация, включително чрез публично-частнипартньорства и многогодишно финансово планиране, тъй като това е изключително важноза осигуряване на нейната ефективност и ефикасност. Освен това подчертахме необходимосттаот стабилност и опростяване на европейските стандарти и от съкращаване на времето заразработването им. Призовахме националните органи по стандартизация да опростятстандартите, като намалят броя на позоваванията на други стандарти и предоставят лесниза ползване насоки.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, от изключителна важност е даобърнем по-голямо внимание на стандартите за безопасност на продуктите не само от гледнаточка на защита на производството, но също така и за да защитим потребителите.Опростяването на стандартите и намаляването на времето, необходимо за тяхнотоизработване, не трябва да застрашават пълното гарантиране на потребностите на нашитеклиенти. Освен това, когато разглеждаме тези аспекти на стандартите за безопасност нетрябва да забравяме продуктите, които внасяме ние: освен това е много важно да защитиммарката „произведено в“. Затова се надяваме Комисията да вземе предвид тези аспекти надоклада, както и предложенията, направени от комисията по промишленост, изследванияи енергетика, които докладчикът прие, и че в крайна сметка ще можем да отбележим малъкнапредък в защитата на безопасността на продуктите, производителите и потребителите.

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, докладът говори за голям напредък, нопричина за безпокойство е, че въпреки директивата относно общата безопасност напродуктите, въпреки директивата за безопасност на играчките и въпреки RAPEX (систематана Общността за бърз обмен на информация), близо 60 % от продуктите са докладвани катовнесени от Китай и мнозинството опасни продукти идват от пазар, който не може да бъдеконтролиран от ЕС. Надявам се, че новата система RAPEX ще ни помогне да поправим това.ЕС трябва да заеме твърда позиция, за да защити потребителите и тяхното здраве.

Особено потресаващо е, че близо четвърт от опасните продукти са продукти, предназначениза деца – кукли, водни пистолети, детски прибори за хранене, детски столчета – споредRAPEX от миналата седмица. ЕС реагира твърде бавно в такива случаи. Едва сега бешезабранена употребата на бисфенол в производството на бебешки шишета, въпреки че вреднитепоследици от него бяха известни от години. Споменах това във въпрос до Комисията. Освентова Директивата за безопасност на играчките все още не забранява канцерогенните продукти.Накрая, изтеглянето на опасните продукти трябва да се извърши по-бързо и по-ефективнои трябва да има ясно усъвършенстване на проследяването обратно към веригата напроизводство.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, от доста време тук, в Парламента търсимефективни начини за предотвратяване на постоянно увеличаващия се брой опасни продукти,


които навлизат на пазара. Съгласна съм с автора на доклада, че е необходимозаконодателството да бъде преразгледано и че това следва да доведе до по-добро свързванена всички мерки, включително подобреното координиране на съдебното преследване наниво държави-членки. Подкрепям също и предложеното задължение да се извършва анализна риска и да се докладват неговите заключения, преди да бъде пуснат даден продукт. Катоимаме предвид факта, че повечето от опасните продукти идват от трети страни, считам, чее изключително важно това задължение да бъде включено в международните търговскиспоразумения дори преди да бъде наложено на европейските производители. Освен товаподкрепям другите предложения и оценявам високото качество на доклада на г-жаSchaldemose.

Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-жаSchaldemose за отличния доклад. Бих искала да подчертая още веднъж факта, че имаменужда от повече ресурси, както и от повече случайни проверки за безопасност на продуктите.Като потребители винаги четем във вестниците и други медийни форми, че потребителскитеорганизации са извършвали тестове, при които винаги намират продукти, които неудовлетворяват изискванията. Това разклаща доверието на потребителите и понякога можеда изложи живота им на риск, особено когато става дума за деца, които са изключителнодоверчиви към безопасността на продуктите, продавани в магазините.

Това, което според мен е най-важно, е липсата на химическа безопасност. Много продуктиднес съдържат химикали, които вече са забранени в рамките на ЕС. Това е нещо, което катоиндивидуални потребители е много трудно да разберем от продукта. В това отношение,държавите-членки трябва да положат изключителни усилия и да съдействат повече заотстраняването на тези продукти от пазара и за възпрепятстване на участниците на пазарада разпространяват продукти, които съдържат опасни химикали.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, имаше много интереснообсъждане по този въпрос на равнище на държави-членки, почти всички от представителитена които бяха, следва да посоча – жени.

От името на Комисията, позволете ми да поздравя Парламента за неговата резолюция запреразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите и надзора напазара. Комисията приветства тази резолюция и оценява високо качеството на нейнотосъдържание.

Заключенията на резолюцията са тясно свързани с намеренията на Комисията относноначините за преразглеждане на общите правила за безопасност на продуктите в ЕС. Нуждаемсе от ясна и ефективна рамка за надзор на пазара. Съгласна съм с всички за това. Нуждаемсе от рамка, която да гарантира работещ вътрешен пазар с безопасни стоки. Комисията вечепредприе подробни консултации с целия обхват заинтересовани страни, за да определи какнай-добре да постигне тази цел.

За да намерим съгласувано решение за различните продуктови сектори,заместник-председателят Таяни и членът на Комисията Дали се съгласиха да работятсъвместно за консолидиране на правилата на ЕС за надзора на пазара. Комисията е решенада гарантира, че както потребителите, така и предприятията могат да се възползват отбезопасни стоки на вътрешния пазар на ЕС. Затова ще изясним и осъвременимсъществуващите правила за безопасност на продуктите в ЕС, за да подобрим защитата заздравето и безопасността на потребителите.


Не трябва да забравяме нашите възможности за финансиране и резерви и също така трябвада уважим компетентностите на държавите-членки, но правилата следва да бъдат способниефективно да идентифицират и след това – адекватно да отговорят на възникването на новирискове – а аз съм съгласна, че има нови рискове в глобалната верига за доставки. Съгласнасъм с Парламента и относно това, че трябва да се обърне специално внимание на продуктитеза децата.

В същото време преразглеждането следва да предостави конкурентна среда с равностойниусловия за икономическите оператори в ЕС и да съкрати ненужните административниразходи. По-специално, съвместимостта между общите правила за безопасност на продуктите,установени в директивата относно общата безопасност на продуктите и правилата, коитосе съдържат в законодателния „пакет за стоките от 2008 г.“ следва да бъде възможна запостигане от нас. Затова ще бъдат установени по-ясни задължения на икономическитеоператори. Настоящите механизми за сътрудничество и координиране на надзора на пазарана държавите-членки също ще бъдат усъвършенствани.

Накрая, функционирането на системата за бърз обмен на информация за нехранителнипродукти, RAPEX, следва да бъде подобрено. Тази система е изключително важна и вечесе използва с нашето съдействие в Китай и други страни, но наистина се налага да я подобрим,за да отговори на всички предизвикателства, споменати тук.

Заместник-председателят Таяни и членът на Комисията Дали възнамеряват да представятсъвместно предложение за единна и съгласувана законодателна рамка на ЕС за надзор напазара. Бих искала да благодаря на Парламента отново за тази изключително добрарезолюция.


Гласуването ще се проведе по обед във вторник, 8 март.


Ildikó Gáll-Pelcz (PPE), в писмена форма. – (HU) Сътрудничеството между органите,отговорни за прилагане на разпоредбите за защита на потребителя и безопасност напродуктите е от изключителна важност за функционирането на вътрешния пазар. Надзорътна пазара и системата за бърз обмен на информация RAPEX трябва да бъдат доразработении унгарските професионалисти трябва да обърнат специално внимание на изтеглянето наопасни продукти от употреба. Считам, че се нуждаем от по-силна потребителска позиция,за да се намали фрагментирането на вътрешния пазар, за да бъде подобрено функциониранетона пазара за търговия и потребителите да могат да вземат по-добри решения. Всички отизброените могат да играят основна роля за гарантирането на най-съществените европейскиценности като почтеност, отвореност, солидарност и прозрачност. Считам, че всепо-засилващата се степен на сътрудничество между държавите-членки е също отизключителна важност за функционирането на ефективна система за надзор на пазара икато такава – за целите на съгласуването трябва да се установи еднакво тълкуване иприсъствие сред органите за надзор на пазара. Надзорните органи трябва да считат за тяхнаосновна цел сътрудничеството на високо ниво не само с националните партньорски органи,но също така и с другите държави-членки. Например от гледна точка на тази цел наскорои в моята страна бяха сключени или подновени няколко споразумения за сътрудничество.Тези споразумения поставиха засилен акцент върху сътрудничеството в областите на надзорана пазара. Като цяло трябва да покажем на нашите граждани не само с думи, но и с действия,


стойността, добавена от Европа, и че в ерата на глобализацията Европейският съюз е по-важенот всякога.

23. Управлението на грип H1N1 (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0035/2011) на г-н Rivasi – от иметона комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относнооценката на управлението на грип H1N1 през периода 2009-2010 г. в ЕС [2010/2153(INI)].

Michèle Rivasi, докладчик. – (FR) Г-н председател, всички помним, че грипът H1N1 бешеводеща новина през 2009 г. Съобщенията за първите случаи дойдоха преди почти двегодини – на 25 март 2009 г. – а СЗО обяви шеста степен на тревога на 11 юни 2009 г.

Обявяването на максимална степен на тревога от страна на СЗО отключи приемането напоредица от мерки в Европа, в това число и активизиране на кампаниите за имунизиранена населението в някои държави-членки, които бяха не само скъпоструващи, но инадценяващи известната тежест на вируса, която – както самата Световна здравнаорганизация призна през май 2009 г. – беше умерена.

По отношение на тежестта на вируса до края на месец април 2010 г. въпросният гриппричини смъртта на 2 900 души в Европа, което е много по-ниска смъртност от тази насезонния грип, който обикновено отнема живота на 40 000–220 000 души годишно взависимост от конкретната година.

Междувременно според последния доклад на Сметната палата разходите възлизат на близо1,3 милиарда евро в Обединеното кралство и на над 700 милиона евро във Франция.

Оценката за управлението на грип H1N1 показва непропорционален отговор в рамките наЕвропейския съюз и на отделните държави-членки. Заедно с колегите, на които искам даблагодаря за предложените изменения, се опитах да изготвя конструктивен доклад, койтоси поставя за цел да възвърне доверието на европейските граждани в здравните институции.

Докладът е изграден върху три основни теми: сътрудничество, прозрачност и независимост.

По отношение на сътрудничеството бързам да подчертая необходимостта от съгласувани,ефективни, автономни и гъвкави действия. Бъдещите планове за грипна профилактиканапример трябва да бъдат преразгледани по такъв начин, че да гарантират по-голямасъгласуваност и ефективност и трябва да бъдат достатъчно самодостатъчни и гъвкави, за дабъдат адаптирани в реално време според последните налични данни. Подобна гъвкавостщеше да намали в голяма степен ненужните обществени разходи. В същото време е важнода се дефинират ролите и отговорностите на основните участници в управлението наздравните рискове. Трябва да се преразгледа самата дефиниция за пандемия, като се вземапредвид не само нейното географско разпространение, но и сериозността. В действителностСветовната здравна организация ни уведоми за подобни намерения. Груповото закупуванена ваксини е възможност, при условие че производителите запазят отговорностите си поотношение на качеството, безопасността и ефективността на продуктите. При никаквиобстоятелства правителствата не трябва да носят отговорност за нежеланите реакции наваксините, за които се очаква да бъдат безопасни.

По въпроса за независимостта процедурата за издаване на бързо разрешение за употребаизведе на преден план проблема за липсата на научни данни. Научните изследвания вобластта на ваксините и антивирусните средства трябва да се извършват при пълнанезависимост от фармацевтичните дружества.


Що се отнася до прозрачността, необходима е тотална прозрачност по отношение на оценкатана лекарствата, използвани при спешни случаи, с пълен достъп до наличните клиничнипроучвания. Всички изказвания от страна на специалистите по оценката, които представляватинтерес, трябва да бъдат оповестявани публично. Съжалявам само за едно: бих предпочелате да бъдат проверявани от агенциите, които наемат въпросните специалисти, но товаизменение не беше прието.

В заключение, искам да отбележа случаите на нарколепсия при деца във Финландия иШвеция след имунизиране с ваксината на „Глаксо Смит Клайн“ срещу грип H1N1.Въпросните случаи се нуждаят от нашето внимание.

На първо място, те съвсем ясно показват, че все още има неясноти както по отношение надействителната токсичност на ваксините и помощните вещества, така и по отношение наевентуалните рискове, които до момента са неизвестни на самите производители. ВъвФинландия употребата на ваксината беше преустановена до събирането на повечеинформация по случая. Но Европейската агенция по лекарствата зае друга позиция, катореши да изчака, докато се събере достатъчно информация, за да излезе със становище относноограничаването употребата на въпросната ваксина. Бих искала и Комисията да възприемепозицията на Финландия. Време е най-сетне принципът на вземане на предпазни мерки даоблагодетелства пациентите, вместо от него винаги да се възползват фармацевтичнитекомпании.

Anne Delvaux (PPE). – (FR) Г-н председател, готови ли сме да се справим с пандемиятав Европа? Отговорът е, „Да, но...“. По време на грипа H1N1 през 2009-2010 г. видяхме, чевсяка от държавите-членки действа самостоятелно, като при това станахме свидетели намного ниска степен на съгласуваност или солидарност.

Като докладчик в сянка по темата смятам, че е важно това да се каже, но най-вече, че трябвада отидем по-далеч, като проявим конструктивност и предприемем реални стъпки в иметона нашите съграждани, които, трябва да признаем, и това според мен е едно от най-вреднитепоследствия, без съмнение са изгубили в известна степен доверието си в посланията наобщественото здравеопазване.

Докладът на г-жа Rivasi, който утре ще гласуваме, отчита тези основни приоритети. Тевключват системно укрепване на сътрудничеството между държавите-членки, по-ефективносъгласуване с европейските здравни институции, изясняване на ролите на европейскитеструктури за управление на риска и оценката на имунизационните и комуникационнитестратегии, прилагани от държавите-членки.

Ето защо смятам, че докладът е добър и поздравявам докладчика. Все пак обаче трябва дагарантираме, че той няма да отиде напразно. Това е отговорността на нашите държави-членки,които притежават по-голямата част от юридическите правомощия в тази област иследователно носят голяма отговорност пред нашите съграждани.

Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, по време на грипната пандемияот 2009 г. държавите-членки на ЕС бяха най-добре подготвените. В същото време напълносъм съгласен с предишния оратор: нямаше никаква съгласуваност между действията им.Това вероятно предизвика кризата във вътрешните работи на моята страна, въпреки чеуправляващото тогава социалистическо правителство предприе успешни мерки за справянес епидемията. Така или иначе вирусът на грип H1N1 няма лява или дясна политическаориентация и трябва да се борим срещу него с общи усилия. Напълно се присъединявамкъм доклада, където се твърди, че държавите-членки трябва да съгласуват получаването на


ваксини, да обменят информация и да създават по-голяма прозрачност. Трябва да обменямеинформация не само относно географското разпространение на епидемията, но и засериозността и смъртните случаи. Ако успеем да направим това, в бъдеще можем дапредприемем значителни стъпки в тази област, за да...

(Председателят отнема думата на оратора)

Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-н председател, преди година група членове наЕП, докладчикът и аз се събрахме в Брюксел за неофициална среща с една обща цел – данаправим нещо по въпроса с грип H1N1.

След всяка изминала среща имах усещането, че преследваме общи цели, но подходите нибяха различни. Докладът по собствена инициатива беше възможност за Парламента дапредприеме положителни действия по подготовката за епидемията. Боя се, че пропиляхметази възможност.

В настоящия доклад има много неща, които са със съмнителна стойност. Така например внего се предлага роля за Европейския център за профилактика и контрол върхузаболяванията, която той не може да изпълни, и други, които водят до фалшиво чувство засигурност. Това, от което се нуждаехме, е подход по пътя на „поука от грешките“ и основа,върху която да надграждаме. Вместо това получихме частичен доклад с назоваване на именана виновници, което според мен ще отчужди много от заинтересованите страни. В крайнасметка имаме един по-скоро политически, отколкото практически ориентиран доклад.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, един от уроците, които трябва данаучим от проблемите с управлението на грип H1N1, е признаването на необходимосттаот създаване на системи за обществено здравеопазване от отделните страни, заедно с разширеннабор от услуги по обществено здравеопазване, които позволяват намеса в широк спектърот дейности. Става дума за оценка на информация за препоръчвани лекарства в случай наспешно възникнал здравен проблем, особено при пандемични ситуации, и подготовката иоценката на научни изследвания – независимо от фармацевтичната промишленост – напрепоръчаните целеви групи относно ефикасността, безопасността и съотношениетополза-риск на ваксините и антивирусните средства. Освен това е важно да укрепимкапацитета за управление и предвиждане на рисковете, както и капацитета занаучно-развойни дейности в тези сфери, както и на превантивни мерки за общественотоздравеопазване. Накрая смятам, че е важно да се подобри сътрудничеството между отделнитенационални служби и между въпросните служби и съответните институции и организациина международно и регионално ниво.

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, първият случай на свински грип в Мексикобеше докладван през април 2009 г. Два месеца по-късно Световната здравна организация(СЗО) обяви грипна пандемия.

Катастрофичният сценарий, представен от здравните власти, включително от СЗО иЕвропейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, доведе до създаванетона положение, при което държавите започнаха да се състезават помежду си за получаванена възможно най-голям брой ваксини по най-бързия начин, за да предпазят своите граждани.

В съответствие с препоръките на СЗО и Европейския център за профилактика и контролвърху заболяванията Словакия също закупи повече от един милион ваксини, които бяхадоставени в началото на 2010 г. Но когато главният лекар на републиката призованаселението да се ваксинира, всички помислиха, че се шегува, и никой не му повярва.Словаците не повярваха нито на него, нито на нашата уважавана здравна организация,


Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Дотогава вече всичкибяха наясно, че вирусът H1N1 не представлява чак такъв риск, както се смяташе в началото.Но СЗО и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията запазихаупорито мълчание.

Никой нищо не предприе: нито преоценка на ситуацията, нито допълнителни препоръки,нищо…


Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Rivasi заизчерпателния доклад. Тя открива слабите места на системите на здравеопазване, действащине само на европейско, но и на световно ниво.

Освен това докладът предлага дълъг списък от мерки, които трябва да се приемат, за да несе повтори ситуацията от 2009-2010 г. Обявяването на пандемията от грип H1N1 бешескандално.

Държавите-членки на ЕС, в това число и Словакия, похарчиха стотици милиони евро, за дадокажат, че защитават гражданите си от несъществуваща заплаха. Би било любопитно даразберем кой се е облагодетелствал от това, да не говорим за това, кой ще поеме отговорносттаза последвалото положение.

Според мен на доклада му липсва предложение за начин за въвеждане на лична отговорноств системата на здравеопазване. В крайна сметка даването на подкупи може и да не е с фаталнипоследици, но със сигурност се разпространява по-бързо и от грипа.

Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-н председател, предполагам всички сме съгласни, чеиздаването на различни препоръки в отделните държави-членки се оказа много объркващо.Например шведският министър – който по това време беше председател на Европейскиясъвет– гостува на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,за да обсъдим въпроса, в същия ден, в който беше дошъл и директорът на Европейскияцентър за профилактика и контрол върху заболяванията, и тези двама души казаха съвършеноразлични неща. Единият препоръча да се ваксинират децата, а другият каза, че това е опасно.

За родителите, които в онзи момент търсеха надеждна информация, двете мнения бяхасилно объркващи и твърде много си противоречаха. Освен това имаше много сериозниразличия в начините, по които отделните държави-членки се справяха с положението отпрактическа гледна точка. В моята страна имаше голямо търсене на ваксини, което доведедо сцени на пълен безпорядък пред здравните центрове. Онези, които бяха отворени, неразполагаха с ваксините, а другите, които бяха затворени, притежаваха изобилие от запасис въпросните ваксини. Трябва по-внимателно да разгледаме практическите аспекти напроблема.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, ако погледнем назад, ще видим, черазходите, възлизащи на милиарди евро за борба с вируса H1N1, са били прекомерно високис оглед действителната сериозност на грипната епидемия. Като лекар смятам за особенопоказателен факта, че в Полша, където правителството не се поддаде на натиска да проведеобщонационална програма за ваксиниране, смъртността не беше по-висока от страни, къдетоваксината беше широко приложена. Благодаря на г-жа Rivasi за полезния доклад и сенадявам държавите-членки и всички международни организации да са се поучили от него,по-специално за това, че лекарствата следва да се закупуват съвместно. Нещо повече, надявам


се те да подобрят методите за оценка на епидемиологичните статистики и да възвърнатвярата на хората в препоръките за гражданите в Европейския съюз.

Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, съмненията относно ваксината срещу грипH1N1 вече бяха обсъдени. Съвсем нормално е хората да задават въпроси и да изпитватизвестни подозрения, тъй като от 2009 г. във всички държави-членки се проведе рекламнакампания, направени бяха огромни инвестиции във въпросните ваксини, а Световнатаздравна организация обяви пандемия, след което ситуацията изведнъж се промени изцяло.С други думи, през 2010 г. почти никой не говореше вече за грип H1N1. Поради това смятамза съвсем естествено хората да се интересуват дали тогава не сме вдигнали излишна тревогаили дали в момента не се отнасяме с подобаваща сериозност. Въпросът е…


Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, днес можемда се считаме за късметлии поради факта, че епидемията не се разви по начина, от който сестрахувахме, а именно, че ще причини много смъртни случаи. Всеки смъртен изход едостатъчно трагичен.

Искам да благодаря на всички, взели участие в разискването. То отрази положението в ЕСсъвсем ясно: всяка от държавите-членки има различен опит. Различават се и системите наздравеопазване. Структурата и предлагането на здравни грижи е въпрос на националнаполитика, но в случай на епидемия или на пандемия трябва да работим заедно на европейскониво. Разбрахме, че все още не сме извлекли всички поуки и трябва много да наваксваме вредица области.

Както днес вече неведнъж стана дума, нуждаем се на всяка цена от възвръщане на довериетона хората. Справянето с грип H1N1 ни показа, че имаме пропуски. Необходима ни е по-добракоординация в бъдеще.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря надокладчика, г-жа Rivasi, за нейния доклад, който внася ценен принос към усилията ни дасе поучим от пандемията от 2009 г. Съгласна съм с вас, че трябва да извлечем поука от неяи критично да преразгледаме реакцията си. За да гарантираме предпазването на европейскитеграждани от подобни заплахи за здравето, трябва да подобрим подготвеността си и дапланираме управление на подобни трансгранични здравни заплахи.

ЕС вече разполага със самостоятелен капацитет и познания за борба с грипната пандемия.Само в областта на научните изследвания Европейската комисия е финансирала над 50проекта, свързани с грипа, от 2000 г. насам, като е инвестирала 150 милиона евро. Агенциитена Комисията, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията иЕвропейската агенция по лекарствата предоставиха научни препоръки по време напандемията в подкрепа на Съюза и държавите-членки.

Освен това службите на Комисията подпомагаха активно държавите-членки в справянетоим с тази заплаха посредством Комитета за здравна сигурност на ЕС. Трябва да призная, чеуспоредно с доклада на Парламента и други оценки на нашата реакция установиха редицанедостатъци и предизвикателства, с които трябва да се справим.

Става дума за предоставянето на ваксини за пандемията, необходимостта от по-добракоординация на стратегиите за ваксинация, потребност от по-голяма гъвкавост в плановетеза подготовка и по-добра комуникация с населението. Комисията, с подкрепата на научните


агенции и на държавите-членки, тъй като това е тяхна споделена компетентност, е поелаангажимент да придвижи по-нататък тези въпроси.

Ние ще се справим с описаните предизвикателства в рамките на две инициативи. Първо, докрая на годината Комисията ще предложи инициатива за здравна сигурност, която щеукрепи възможностите ни за съгласуване, и второ, Комисията ще предложи механизъм засъвместни доставки на ваксини и на противовирусни средства в случай на пандемия за онезиот държавите-членки, които желаят да се присъединят. По този начин ще затвърдимсолидарността в рамките на Съюза, като гарантираме минимално ниво на равен достъп доваксините. Така ще повишим и покупателните способности, с което ще постигнем и по-добридоговорни условия.

Комисията приветства подкрепата за подобни инициативи, изразена от докладчика. Освентова възнамерява да финансира допълнителни научни изследвания на някои поведенческиаспекти и комуникационни стратегии, по-специално за подобряване на актуализиранетона ваксините.

В заключение искам да кажа няколко думи за прозрачността и независимостта, за коитостана дума. Смятаме, че това са много важни въпроси и че трябва да предприемем действия.Комисията и съответните агенции ще работят заедно, за да подобрят процедурите подекларациите за интерес и евентуални конфликти на интерес.

Убедени сме, че трябва да продължим съвместните усилия за постигането на общата цел,която е да гарантираме, че сме по-добре подготвени да защитим нашите съграждани отбъдещи заплахи за тяхното здраве.


Гласуването ще се проведе утре, вторник, 8 март, от 12,00 ч.


János Áder (PPE), в писмена форма. – (HU) Най-важният урок от добре познатия скандалс грип H1N1 е разклатеното доверие на хората. Световната здравна организация обявилъжлива тревога и със своите подхранващи истерия прогнози принуди държавите-членкида предприемат мерки, които не съответстват на известната и вече преживяна сериозностна епидемията от грип H1N1. В крайна сметка се разболяха значително по-малко хора отпредвиденото, а броят на смъртните случаи беше по-нисък и от жертвите на сезонния грип,макар в същото време отделните страни да харчеха невероятни суми от публичния бюджетза закупуване на ваксини, два или три пъти по-скъпи от средностатистическите. Трябва даотбележим примера на Полша: правителството не имунизира населението срещу грипаH1N1, при което смъртността не беше по-висока от тази в страните с ваксинирано население.Това се случи в условия, при които производителят на ваксината, въпреки баснословнатапечалба, прояви дързостта да не поеме отговорността за нежеланите реакции отприложението на ваксината. Смятам за изключително неморално да се възползваш отстраховете на хората и чувството им за отговорност пред семействата и близките им, воденединствено от чист ламтеж за по-голяма печалба. Фактът, че с необоснованите сипредупреждения за наличие на пандемия СЗО дори подпомогна целия процес, налагапо-решителни действия от страна на ЕС. Поуките трябва да се извлекат, а на ЕС да бъдепредоставена по-голяма степен на самостоятелност при оценката на случаите, които навеждатна мисълта за евентуална епидемия, подобна на тази с грип H1N1. В крайна сметка някойден вълкът наистина може да се покаже отнякъде.


Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Държавите-членки и европейскитеинституции приложиха редица скъпоструващи мерки, които в много от случаите се оказахаабсолютно несъответни на истинската тежест на протичането на грип H1N1. Споредоценките на Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията броятна смъртните случаи в Европа от грип H1N1 през 2009 г. е 2 900. Този брой е значителнопо-нисък от официалните статистики за смъртността от сезонния грип и свидетелства заумерено тежкото протичане на заболяването от този грипен вирус.

Затова приканвам на този въпрос да се отдели най-голямо внимание, за да може Световнатаздравна организация (СЗО) да преразгледа настоящата дефиниция на критериите за обявяванена тревога от световна пандемия, която отчита не само географското разпространение назаболяването, но и неговата вирулентност. Освен това анализът на управлението на кризатаот грип H1N1 от ЕС показа ясно належащата необходимост от засилване на сътрудничествотомежду здравните власти на държавите-членки и европейските институции.

Накрая искам да отбележа, че понеже вярвам, че за да се гарантира успехът или провалътна едно проучване, е много важно да се провеждат изследвания върху ваксините иантивирусните средства независимо от фармацевтичните дружества, изразявам пълносъгласие с предложението на докладчика да бъдат оповестени имената на всички експерти,които са консултирали европейските органи по обществено здравеопазване.

Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма. – (PL) Когато става дума за оценка наепидемиологичните рискове, трябва да се използват знанията на независими експерти безобвързаност с фармацевтичните дружества. Самостоятелността на ЕС при оценката насериозността на грип AH1N1 и на последващия риск са от изключително голямо значение.Не трябва да разчитаме само на проучвания от специалисти, финансирани отфармацевтичните дружества.

Друг озадачаващ момент е процедурата за бързо проследяване при пускането на пазара наваксините срещу грип H1N1, без да са били изпробвани и изследвани в достатъчна степен.През 2009 г. фармацевтичните компании оцениха свързания с вируса риск като многовисок, а се оказа, че е по-безопасен и от обикновения грип. През месец май 2009 г. СЗОсъобщи, че вирусът не е толкова опасен. Поради противоречивата информация обаче многострани се поддадоха на натиск и закупиха милиони скъпи ваксини, които не бяха използвании в момента вече са негодни за употреба. Необходима е по-голяма прозрачност при работатана европейските институции в областта на контрола над заболяванията и преглед насъществуващите процедури. Съществено важно е също така и наличието на по-голямо ипо-тясно сътрудничество между страните за укрепване на преговорните ни позиции поотношение на закупуването на ваксини.

Искам да отбележа, че в моята страна, Полша, дадохме пример от самото начало как нетрябва да се поддаваме на паниката и как да изискваме гаранции за безопасността наваксините.

Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Работата по изготвянето на доклада запандемията от вируса A/H1N1 през 2009–2010 г. продължи почти една година.Започналото в Европейския парламент разискване приключи с изготвянето на доклад пособствена инициатива на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност нахраните върху свинския грип, който съдържаше моменти, наблягащи върху етичните ипроцедурни нередности в хода на борбата с болестта.


Бяхме загрижени за начините на оповестяване на проблема със свинския грип от страна нафармацевтичните дружества, които представяха вируса като много опасен и вирулентен.Оказа се, че е много по-безобиден от обикновения грип. Броят на смъртните случаи беше2 900, докато всяка година сезонният грип отнема живота на около 40 000 души.

Докладът за оценката на управлението на грип H1N1 в Европейския съюз призовава засамостоятелност на Съюза при разработването на собствена оценка за сериозността назаплахите и свързаните с тях рискове, а не да се разчита на изследванията на специалисти,финансирани от фармацевтичните дружества. В същото време критика заслужава и ускоренатапроцедура за пускане на пазара на ваксините срещу грип H1N1 без достатъчен бройизпитвания и изследвания.

Бих искал да подчертая необходимостта от увеличаване на прозрачността по отношение надейностите на институциите на ЕС в областта на управлението на заболяванията, прегледна съществуващите процедури и промяната в тях към по-голяма гъвкавост, както иизбягването на конфликтите на интереси сред оценителите и авторите на политики. Отдавамприоритетно значение на призива за сътрудничество между страните за засилване напреговорните им позиции при закупуването на лекарства. Когато става дума за закупуванена ваксини обаче, настоявам да се запази принципът на доброволността.

Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Поздравявам г-жа Rivasi за добре изготвениядоклад. Съгласен съм, че трябва да се разработи система, която да позволява правилнотоопределяне на размера на риска и силата на вируса с оглед избягване на бъдещи разходи,които не са пропорционални на заплахата. Много се радвам, че полското правителство несе поддаде на паниката, или по-точно, на успешното лобиране от страна на фармацевтичнитедружества.

Смятам, че е много важно специалистите и изследователите, които предоставят становищапо необходимостта от закупуването на лекарства или ваксини, да бъдат напълно независимиот фармацевтичните дружества. Подкрепям предложението на докладчика работещите зафармацевтичната индустрия специалисти да бъдат само консултанти и да бъдат изключваниот процеса на взимане на решения. За съжаление, трябва да отбележа, че все още десеткимилиони дози ваксини стоят неупотребени в някои държави-членки до този момент. Товадоведе до огромни финансови загуби, при положение че изразходваните средства бихамогли да бъдат използвани по по-далновиден и ефективен начин за опазването на здраветона европейските граждани.

24. Намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Estrela – от името на комисията пооколна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно намаляване нанеравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (2010/2089(INI)) (A7-0032/2011).

Edite Estrela, докладчик. – (PT) Г-н председател, бих искала да започна с благодарносткъм докладчиците в сянка за съдействието им и за работата, която извършихме заедно, кактои към докладчиците по становищата на комисията по вътрешния пазар и защита напотребителите и на комисията по правата на жените и равенството между половете. Приносътна всички беше много полезен.

Неравнопоставеността в здравеопазването се проявява по различен начин в отделните странии в отделните региони. Тя е свързана с икономическите и социалните условия и може дастане по-силно изразена поради причини, свързани с половата или културната


принадлежност. С други думи, неравнопоставеността в здравеопазването не е свързанапросто с достъпа до здравни услуги, а също и с толкова различни фактори, каквито саусловията на живот, жилищното настаняване, образованието, професията, доходите иначинът на живот. Макар да е постигнат известен напредък, все още има значителнинеравенства между 27-те държави-членки. Например по данни на Евростат очакванатапродължителност на живота за мъжете варира с 14,2 години между държавите-членкипрез 2007 г., а съответната цифра за жените е 8,3 години. Здравето и продължителносттана живота все още са свързани със социалното положение и бедността и когато тя се съчетаес други фактори на уязвимост, като детска или напреднала възраст, увреждания илималцинствен произход, рискът от неравнопоставеност в здравеопазването нараствадопълнително.

Неравнопоставеността в здравеопазването може да започне в детството, да продължи достарини и да се предава от поколение на поколение, което определя важността на тозивъпрос и спешната необходимост да бъде намерено решение. Сегашната световна криза самовлошава положението. Както се вижда ясно, кризата имаше тежки последици за секторана здравеопазването в няколко държави-членки както по отношение на предлагането, такаи на търсенето. От страна на предлагането, кризата може да доведе до намаляване на размерана финансирането за общественото здравеопазване, като в същото време може да доведе доръст в търсенето на здравни услуги.

Кризата показа, че за доходите на някои няма граници и че тази несправедливост доведе доувеличаване на пропастта между богатото малцинство и бедното мнозинство. Затова кризатаможе да се окаже възможност за борба с неравенството чрез смели мерки, които даподпомагат равенството. Ако не извлечем поука и ако се ограничим с промяна само наняколко неща, а всичко друго да си остане по старому, ще засилим неравенството. Кактовидяхме, неравнопоставените общества са нестабилни общества.

Няколко държави-членки включиха мерки за смекчаване на последиците от икономическатакриза върху сектора на здравеопазването в рамките на своите пакети за възстановяване чрезинвестиции в здравна инфраструктура, оптимизиране на финансирането за сектора наздравеопазването и преструктуриране и реорганизация на системата на здравеопазването.Съществено е намаляването на неравенствата да се разглежда като приоритет на всичкиравнища на политическото действие. Затова приветствам предложенията на Комисията.

Бих искала обаче да привлека вниманието ви към някои предложения от моя доклад,по-конкретно тези, които са насочени към засилване на вниманието към живеещите вбедност хора, мигрантите в неравностойно положение, включително мигрантите бездокументи и етническите малцинства, хората с увреждания, по-възрастните хора и беднитедеца. Призовавам за мерки за смекчаване на последиците от икономическата криза върхусектора на здравеопазването чрез инвестиции в инфраструктурата. Смятам за същественоза децата и бременните жени да бъдат гарантирани условия за добро здраве. Смятам същоза желателно Кохезионният фонд и структурните фондове да подкрепят проекти, насоченикъм факторите, които допринасят за съществуването на неравнопоставеност вздравеопазването. С други думи: трябва да изградим по-добро, по-справедливо бъдеще запоколенията след нас.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, през последните години ние активноучаствахме в подпомагането на иновативната медицина. Затова аз приветствам доклада,който е съсредоточен върху уязвимите групи и техния достъп до лечение и профилактика;смятам това за жизненоважно. Разбира се, много параграфи от доклада накърняват принципа


на субсидиарността за държавите-членки. Категорично отхвърлям формулировката напараграф 25 например, тъй като абортите не бива да се използват като средство за регулиранена раждаемостта. Параграфи 26, 29 и 53 също са спорни. Искам също да посоча, че разликитепри средната продължителност на живота в 27-те държави-членки само отчасти се дължатна различните стандарти на здравните услуги и достъпа до тях. Съществуват и различия вобщия стандарт и начин на живот и равнището на развитие на страната, в която се живее,и това има по-голямо въздействие. Тези различия следва да бъдат преодолени с помощтана програмите за развитие, финансирани от ЕС.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, сегашната икономическа и финансовакриза засегна тежко здравните услуги, като много държави-членки съкратиха бюджетитеза обществено здравеопазване. Някои дори решиха да затворят болници в по-малките градовеили да провеждат по-малък брой хирургични операции. По-конкретно за пациентите, коитоживеят в селски или отдалечени райони, се налага да пътуват десетки километри, за даползват здравни услуги от специалисти. Затова има неравнопоставеност в здравеопазванетоне само между държавите-членки, но и между регионите в рамките на отделните държави.

Намаляването на бюджетите на националните програми за здравни услуги застрашавадостъпа до най-новите и най-ефективни видове лечение. Освен това намаляването насубсидиите за някои видове лечение означава, че пациентите няма да бъдат в състояние дапродължат лечението си, което означава много по-висока цена и вреда за здравето им.Неравенствата в европейската система за здравни услуги също карат медицинския персоналда емигрира в други държави-членки, за да упражняват професията си. Ето защо Комисията…


Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, провежданите понастоящем политикина строги икономии, които са преди всичко антисоциални политики, и съкращенията вобществените здравни услуги по-конкретно безспорно увеличават проблемите в областтана здравето, когато в името на намаляване на бюджетния дефицит цената на ползване наобществени здравни услуги се увеличава, лекарствата поскъпват – дори и тези за хроничнизаболявания – а помощите за транспорт на пациенти за лечение и консултации в райони,в които няма обществен транспорт, се премахват чрез съкращаване на субсидиите.Неравнопоставеността в здравеопазването се засилва и това се случва в някои страни отЕвропейския съюз, и по-конкретно в моята страна – Португалия. Хората с по-скромнидоходи срещат все по-големи трудности при достъпа до здравни услуги, ето защо, г-жо членна Комисията, госпожи и господа, думите не са достатъчни: необходими са…


Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Г-н председател, здравните услуги би следвало да бъдатпървостепенна грижа на всяка държава-членка, но, разбира се, този Парламент претендирада кове закони за целия Европейски съюз. Но като че ли не успява да даде личен пример.

Някои от вас може би – а мнозина едва ли – са прочели вчерашния лондонски „Съндитаймс“, в който пише за здравните придобивки на членовете на ЕП. Моята колега, г-жаFigueiredo, току-що говори за бюджетни съкращения и как те са довели до задълбочаванена неравнопоставеността при здравните услуги. При все това Европейският съюз – и членоветена ЕП – си дадоха увеличение с 36 % при здравните услуги миналата година, плащайки занеща като процедури за подмладяване, топли минерални бани и други. Но през тази седмица,когато говорим за неравнопоставеността на жените, една статистика се набива на очи. ВОбединеното кралство например процедура по метода „ин витро“ се предоставя на жените


само веднъж – един цикъл – но на жените, които са членове на ЕП, и на роднините им сепредоставят по пет цикъла. И сега, ако искаме да има равенство…


Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, всички хора са уникални – със своисобствени способности, приоритети и начин на живот. От това естествено неравенство серажда стремежът да се постигне нещо по-добро – стремеж, който е движещата сила наикономиката.

Опитът да се премахне неравнопоставеността в областта на здравните услуги обаче е свързанповече с човечността, отколкото с икономиката. Това е така, защото хората са равни предболестите и страданието. Не трябва да се прави бизнес от страданието.

Ето защо именно лекарите полагат Хипократовата клетва, а не например предприемачите.Идеята за премахване на неравенствата в областта на здравето се опира на стойността начовешкия живот. Обаче абсолютното право на аборт, което предложеният доклад същозащитава, подкопава тази ценност.

Задължителното финансиране на абортите от бюджета на публичното здравеопазванелишава здравните услуги от моралния им императив и ги принизява да равнището на лукс,който не може да бъде отказан.

Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, дори и днес в Европейскиясъюз неравнопоставеността в здравеопазването все още продължава да съществува поотношение на достъпа до услуги, лечението и социалните фактори, и това налага интегриранареакция.

В много случаи причините за тези различия са предотвратими и са несправедливи, защотосе дължат на дискриминационни фактори, като ограничени финансови възможности нахората. Мисля, че намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването следва да сепревърне в основен приоритет за Европа чрез подхода „здраве във всички политики“,подобрявайки качеството на грижите за всички.

През следващите месеци Европейският парламент ще обсъжда преразглеждането наДирективата относно професионалните квалификации. Това е подходяща възможност запостигане на един по-добър механизъм, способен ефикасно да се справя с извънредни случаибез дискриминация.

Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, тук става дума за няколко аспекта.

Първият, на който бих искал да се спра, е, че най-добрият начин за премахване нанеравнопоставеността в здравеопазването всъщност е да се направи така, че хората да бъдатпо-здрави. Радвам се, че преди Коледа редица колеги, и аз в това число, успяхме да прокарамев Парламента писмена декларация, имаща за цел 100 млн. души в Европейския съюз дастанат по-активни към 2020 г. чрез спорт и други занимания. Очаквам предложенията наЕвропейската комисия по това.

Второ, радвам се да съобщя, че в моята страна е избрано ново правителство – правителствона EPP с участието на социалисти – като една от основните му цели е всеобщо здравноосигуряване. Идеята е парите да следват пациента и той да има достъп до здравни услугинезависимо от социалното си положение, благосъстояние или каквото и да било друго,според нуждите. Мисля, че това ще бъде голям успех. За основа сме взели нидерландскиямодел и сме много доволни от него.


Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, днес тематае „Намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването“. Това е една твърде амбициозназадача. В сегашното положение съм склонна да се опасявам, че на европейско равнище ниедопринасяме във всички области за още по-голямото увеличаване на тези различия, на тазинеравнопоставеност, през следващите години и десетилетия. Не става дума само за реалноотстъпление при предоставяните здравни услуги; става дума също за снижаващите сесоциални стандарти, намаления достъп до образование и създаването на затруднения заобразованието. Все пак знаем, че където има по-ниско равнище на образование и по-големисоциални трудности, има и по-голяма бедност. Знаем също, че бедността разболява хората.

Призовавам Комисията да заяви категорично – дори и когато се налага да се консолидиратевропейският бюджет и националните бюджети – че пропускът ни да инвестираме в здраве,в социални услуги и в образование ще ни струва в бъдеще разходи, що се отнася до систематаза здравеопазване.

Elena Oana Antonescu (PPE). – (RO) Г-н председател, неравнопоставеността вздравеопазването се явява предизвикателство пред ангажимента на Европейския съюз засолидарност, социално и икономическо сближаване, права на човека и равни възможности.Ето защо факторът здраве трябва да присъства във всички политики на ЕС. Държавите-членкитрябва да бъдат насърчавани да включват здравето като принцип във всяка политика и даразработват нови планове за действие във всяка област, за да се помогне за намаляване нанеравенствата и постигане на високо равнище на здравна закрила.

Подкрепям необходимостта да се разработи набор от конкретни показатели за наблюдениена неравнопоставеността в здравеопазването, както и сравними показатели, които бихапозволили на националните органи да оценяват напредъка, постиган в тази област, с целподобряване на системите за здравеопазване. Като още един аспект в усилията за решаванена проблема на неравнопоставеността в здравеопазването, следва също да се обмислисъздаването на механизъм за стратегическо планиране на труда, за да е сигурно, че ще бъдемв състояние да набираме и задържаме здравни професионалисти.

Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, по оценки на Световната здравнаорганизация тютюнопушенето, употребата на алкохол, недостатъчната физическа активности неправилният режим на хранене ще причинят 70 % от всички заболявания и случаи напреждевременна смърт към 2020 г. Фактът, че има системна взаимовръзка между състояниетона здравето и социалната класа показва, че тези различия се пораждат от неравните условияза достъп до основните обществени услуги. Това показва, че неравнопоставеността вздравеопазването не е резултат на личен избор, а е предотвратима и несправедлива.

За първи път при бюджетното планиране за периода 2007-2013 г. здравето беше предложенокато един от първите 10 приоритета на Структурния фонд. Европейската комисия обачетрябва да включи в процедурите за наблюдение на стратегия „Европа 2020“ отделнипоказатели за сравнение въз основа на социално-икономическо положение и да отчетедискриминацията по възрастов признак.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е благодарнана Парламента за подкрепата му за нашите действия за преодоляване на неравнопоставеносттав здравеопазването и за препоръките му по този важен въпрос. Бих искала също да благодаряпо-конкретно на докладчика, г-жа Estrela, за нейния ангажимент към тази кауза.

Различията по отношение на здравеопазването между страните, между регионите, междубогатите и бедните, между различните етнически малцинства засягат всяка държава-членка


на ЕС и на много места те се задълбочават. Искам да бъда искрена по въпроса. Вече започвамеда виждаме цялостно последиците от икономическата криза за здравето на хората и здравнитеуслуги. Вече започваме да виждаме последиците от безработицата и дефицитите, така чеима риск неравенствата да се изострят. Намаляването на неравнопоставеността вздравеопазването е важно както за благоденствието на нашите граждани, така и заикономическото възстановяване на Европа. Това е голямо предизвикателство, което – кактосе посочва в доклада на Парламента – изисква действия във всички области на политикитеи равнища на управление.

Вашият доклад дава важни указания за бъдещето. Вие подчертавате необходимостта отпо-добър достъп до укрепване на здравето, услугите по профилактично и лечебноздравеопазване. Вие наблягате също на необходимостта да се отделя особено внимание науязвимите групи и да се използват новите технологии, като телемедицина, по начин, койтоограничава различията при здравните услуги. Комисията напълно споделя загриженосттави.

Вие също подчертавате неравенството между половете като важен елемент, допринасящ заобществената неравнопоставеност в здравеопазването. Лично аз съм напълно съгласна с васпо този въпрос.

Комисията енергично работи по програмата си за действие, за да допринесе за намаляванена неравнопоставеността в здравеопазването, както е изложено в съобщението „Солидарноств здравеопазването“, като работи в най-различни области на политиката и в партньорствос държавите-членки и заинтересованите страни.

За да заработят тези партньорства, сега държавите-членки предприемат съвместно действиеотносно неравнопоставеността в здравеопазването, финансирано чрез Здравната програмана ЕС. Действието включва работа по оценка на въздействието на неравнопоставеността вздравеопазването, регионални и научни мрежи и инициативи на заинтересованите лица.

Действията в различни области на политиката започват с работата ни по отношение наобщественото здраве, например за контрол върху тютюнопушенето и храненето и чрездействия за активен и здравословен живот на възрастните хора. Но стратегията ни включвасъщо ангажименти в области като заетост и социална политика, селско стопанство, научниизследвания и регионална политика.

Безспорно, необходими са още действия. Също толкова безспорно, това няма да станеведнага. За постигане на пълен успех ще са необходими години, но заедно можем – ивсъщност сме длъжни – да постигнем трайно и осезаемо подобрение, за да имат всичкиевропейци шанс да живеят в добро здраве.




Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Общите цели, свързанис намаляването на неравнопоставеността в здравното състояние и достъпа до здравни услугиса сред приоритетите на ЕС. Знаем, че има видими разлики по отношение на здравето междустраните и между хората с различно равнище на образование или доходи, или с различнипрофесии. Неравнопоставените условия в здравеопазването са свързани също с половатапринадлежност и обикновено започват в началото на живота и често се запазват не самодо напреднала възраст, но дори и за следващите поколения.


Бих искала да посоча, че докладът от г-жа Estrela разглежда много аспекти на здравнитевъпроси. Заслужава обаче да се отбележи, че понастоящем съществува и проблем, свързанс миграцията на медицински персонал, което води до неравнопоставеност при достъпа донеговите услуги. Затова е необходима обща, цялостна европейска стратегия, която дапривлече внимание към управлението на ресурсите, регистрацията на професионалистите,образованието и обучението, и която от своя страна следва да спомогне за повишаванекачеството и безопасността не само при националните, а и при презграничните здравниуслуги.

Освен това аз винаги наблягам, че трябва да говорим повече за превенция и да инвестирамев нея преди всичко друго. Необходимо е да се развива диагностиката, да се утвърждаваздравословен начин на живот, ефективно да се обменя информация и да се инвестира всъвременни технологии, тъй като е по-добре проблемите да се избягват предварително.

Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. – (IT) Неравнопоставеността в здравеопазванетов Европейския съюз е факт и трябва да бъде преодоляна. Различия съществуват също и въввсяка държава-членка между хората в напреднала възраст, имигрантите, безработните ибедните. На всички тях трябва да бъде гарантирано правото на здраве и необходимитегрижи. На гражданите следва да се гарантира достъп до цялата необходима информация заздравето, включително чрез нови информационни и съобщителни технологии ивъзстановяване на извършените разходи: икономическите трудности не могат и не бива даводят до ограничаване на възможностите за грижи. В конкретната област опростенческиятподход към въпроса за абортите, разглеждани като противозачатъчна или лечебна мярка,но винаги като необходимост, е повод за загриженост. Жена, която сметне за необходимода прекрати бременност, често пъти е сама и не разполага с достатъчно средства, бои се дабъде изправена пред избор, който я сблъсква лице в лице с една от основните цели в животай. Поради това, вместо да бъдат принизени абортите до роля на гарантиранопротивозачатъчно средство, бих предпочел да бъдат създадени достатъчно възможности,за да бъдат осигурени за жените навременни, подпомагащи и специфични социални иосигурителни политики, за да им се помогне да преодоляват когато е възможно причините,които ги карат да изберат аборт.

Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Има големи разлики междусистемите за здравеопазване както в рамките на отделните държави-членки, така и междутях. Искам да наблегна, че във време на икономическа криза никое правителство не следвада има правото да прави резки съкращения в бюджета, определен за здравни услуги. Бихискала да привлека вниманието ви към положението в системата на здравните услуги вРумъния. Поради бюджетните съкращения, направени от сегашното правителство, значителенброй румънски лекари специалисти емигрират, хронично болните вече нямат достъп доздравни услуги и възстановяване на средствата за лекарства, а оборудването на болницитее остаряло. Освен това правителството на десницата предлага сливане на болници, макарче в някои отделения няма достатъчно легла за всички пациенти и винаги трябва да сепоставят допълнителни. Ето защо искам да отправя призив до Европейската комисия даположи по-големи усилия за уеднаквяване на стандартите за здравните услуги и да упражнинатиск върху държавите-членки за отделяне на достатъчни бюджети, за да се гарантиратна гражданите достъпни, висококачествени здравни услуги.

Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Тъй като бях докладчик за групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент постановището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, аз съм доволнаот текста, приет от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,


който съдържа много от предложенията, които ние и други компетентни комисиинаправихме.

В това отношение мисля, че докладът от г-жа Edite Estrela е отличен, тъй като поставяударение върху някои от възловите аспекти на нашия европейски модел на социални издравни услуги: равенство при достъпа до висококачествени здравни услуги за всеки вЕвропа, по-добро управление на репродуктивното здраве, контрол върху ефикасността икачеството на лекарствата чрез независими системи за фармакологична бдителност и предивсичко необходимостта от високи равнища на публично финансиране за здравни услугипрез периода на икономическа криза.

Здравето не е обикновена стока като другите и нашите осигурителни системи са длъжни даосигурят лицата в най-неравностойно положение да имат достъп до здравни услуги. Затоваестествено съм изумена при гласуванията за премахване на някои от гореспоменатитепараграфи, поискани от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) игрупата „Европа на свободата и демокрацията“. Тази постъпка много прилича на реакционеннеолиберализъм и се надявам при окончателното гласуване да бъде запазен духът на докладаи той да се превърне в актив за Парламента.

25. Сътрудничество с развиващите се страни за насърчаване на доброто управлениев областта на данъчното облагане (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-жа Joly, от името накомисията по развитие, относно данъчно облагане и развитие – сътрудничество с развиващитесе страни за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане(2010/2101(INI)) (A7-0027/2011).

Eva Joly, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,с определено задоволство ви представям тази вечер доклада относно данъчното облагане иразвитие.

Той е важен етап от една отдавна започнала битка, която аз сега продължавам в Европейскияпарламент. Бих искала да благодаря на колегите от комисията по развитие, с които работихмеизключително резултатно. Надявам се, че тази работа ще получи одобрение по време наутрешното гласуване.

Развиващите се страни бяха много сериозно засегнати от финансовата и икономическатакриза и повишаващите се цени на земеделските суровини и сега повече от всякога се нуждаятот основни нови източници на финансиране. В контекста на световната криза данъчнитеприходи, които са най-старият източник на финансиране за развитие, са важен въпрос иистинско предизвикателство.

Ефективните системи за данъчно облагане не само осигуряват финансиране за важниобществени услуги. Като насърчават прозрачното и разумно използване на държавнитеприходи, те също така служат като един от стълбовете на отговорната демокрация.Подпомагането на събирането на справедливи, напредничави и прозрачни данъци не трябвапо никакъв начин да доведе до премахване или намаляване на официалната помощ заразвитие (ОПР). Това не трябва да служи като още едно извинение за държавите-членки,които са все по-склонни да намаляват своя дял от БВП, който отделят за ОПР.

Макар и официалната помощ за развитие да има недостатъци и в тази област да има големивъзможности за подобрение, тя е не по-малко важна за държавите, които са сериозно


засегнати от икономическата и свързаната с климата криза. Следователно не става въпросза заменяне на помощта, а за нейното пренасочване към разработването на ефективнисистеми за данъчно облагане, към които мултинационалните компании трябва да дадатсвоя принос въз основа на реализираните от тях реални печалби. По този начин беднитедържави отново ще бъдат в състояние да поемат отговорността за своето развитие, да намалятбедността и да компенсират предизвиканите от либерализацията на пазарите загуби намитнически приходи, така че в дългосрочен план да могат да се справят без чуждестраннапомощ.

Въпреки това южните държави не са жертва само на собствените си неефективни системиза данъчно облагане. Те също така са жертва на данъчния дъмпинг, който беше наложен отсъздадените от Бретън Уудс органи, на цената на незаконното изтичане на капитали и наданъчните убежища. Всяка година те понасят огромни загуби на данъчни приходи, размерътна които се оценява на над десет пъти повече от помощта, която получават от богатитедържави.

Този факт се подчертава в доклада. Що се отнася до насоките на ОИСР, освен че далеч неса достатъчни, в действителност те представляват заплаха. Позволявайки юрисдикциите,които не оказват сътрудничество, да бъдат заличени от сивите списъци, като просто подпишатспоразумения за сътрудничество, без това да налага автоматичен обмен на информация, тесъздават илюзията, че данъчните убежища са законни и гласуват доверие на система, коятое вредна за публичните финанси както на север, така и на юг.

Премахването на данъчните убежища е важна стъпка за развитието на тези държави и товатрябва да бъде първостепенен приоритет за Европейския съюз. ЕС трябва да поеме своитеотговорности, както това направи САЩ, и да изготви ясно и обвързващо законодателство,съпътствано от истински механизми за санкции, за да прекрати използването на данъчниубежища, които са като оръжия за масово унищожение за развитието на бедните държави.ЕС трябва да предотврати машинациите с печалби и трансферни цени от фирми, особеноот европейски компании, които се възползват от вредящите данъчни системи излоупотребяват с тях. Трябва да се наложи въвеждането на прозрачен, обвързващмеждународен механизъм, който предвижда задължение за всички мултинационалникомпании, особено тези в добивната промишленост, автоматично да деклариратреализираните печалби и платените данъци във всяка от държавите, където извършватдейност.

Това е жизненоважна първа стъпка към спирането на онези, които забогатяват на гърба нанещастието на южните държави. Това също така е важна стъпка към възстановяването надоверието в Европейския съюз.

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, на фона на настоящата икономическа кризадоброто управление в областта на данъчното облагане трябва да се насърчава както наравнище ЕС, така и извън Съюза. Следва да отбележа, че всяка държава носи отговорносттаза определянето на своята собствена фискална политика. В този контекст практиката насъздаване на препятствия трябва да се избягва, а сътрудничеството между държавите да сенасърчава.

Борбата с данъчните убежища е ключов приоритет. Те помагат за отклоняване на вниманиетоот качеството на политическите системи в развиващите се страни и способстват за развитиетона икономическата престъпност, като я правят по-печеливша. Това от своя страна спомагаза засилване на несправедливостта при разпределянето на данъчните приходи. Друга мяркае свързана с увеличаването на обмена на информация между всички държави-членки.


Същевременно е необходимо развиващите се страни да участват по-активно в съответнитемеждународни форуми.

Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, данъците и данъчното облаганеса изключително важна тема, когато дискутираме политиките за развитие. Това е тема отрешаващо значение за съгласуваността на политиките за развитие, защото без подходящаданъчна система, без подходящи политики в областта на данъчните убежища никога нямада бъдем последователни в своите политики за развитие и в момента това също не е така.Ето защо силно приветствам доклада и се надявам, че утре вие, членовете на този Парламент,няма да го лишите от съдържание.

Трябва да допълним съобщението на Комисията, което има сериозни недостатъци, тъй катов него не се разглеждат например проблемите в ОИСР, нито въздействието на конкуренциятав областта на данъчното облагане върху данъчните приходи. Ако искаме да изпълнимДоговора от Лисабон, ако искаме нашите политики за развитие да бъдат съгласувани, трябвада предприемем действия сега и аз ви моля да подкрепите доклада изцяло.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, сътрудничеството в областта наданъчното облагане е важно и необходимо. Въпреки това не трябва да пренебрегваме факта,че данъчната политика е основен инструмент на икономическата и социалната политика,за определянето на които влияят ясни политически критерии и оценки. Ето защо, кактодокладчикът съвсем правилно посочва, Европейският съюз няма задължението да изнасят. нар. „добро управление в областта на данъчното облагане“. Суверинитетът, решенията ивъзможностите на развиващите се страни трябва да се зачитат изцяло, като същевременносе обръща внимание на тяхното специфично положение и условия.

Искам да отбележа две неща по две актуални теми. Първо, така наречените Споразуменияза икономическо партньорство, които налагаме на развиващите се страни въпреки тяхнатасъпротива и които сериозно ограничават данъчните системи на тези държави, наред с това,че причиняват други сериозни вреди. Второ, данъчните убежища, които продължават дасъществуват и да водят до загуба на приходи, които според доклада се равняват на 800 млрд.щатски долара всяка година. Тези два примера са показателни за несъответствието вполитиките на Европейския съюз по отношение на заявените цели в областта насътрудничеството за развитие.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, от името на Комисиятабих искала да благодаря на Европейския парламент и по-специално на комисията поразвитие, за този доклад.

Радвам се, че докладът на г-жа Eva Joly подчертава и още повече засилва посланието, коетосе съдържа в съобщението на Комисията относно данъчно облагане и развитие. В него същотака се поставят много амбициозни цели и се дават силни насоки към Европейския съюз дасе засили използването на приходите в развиващите се страни. Използването на националнитесредства е от основно значение за постигането на устойчив растеж, намаляването набедността, доброто управление и осигуряването на необходимите обществени блага запостигане на Целите на хилядолетието за развитие. Трябва да подобрим полезнитевзаимодействия между данъчната политика и политиката за развитие, като подпомогнемразвиващите се страни при изграждането на по-добри данъчни системи и администрации.

Изправени сме срещу сериозен проблем. Лично аз бях впечатлена от вашите данни, споредкоито размерът на незаконно изтичащите капиталови потоци се равнява на приблизително


десетократния размер на предоставяната на развиващите се страни помощ. Това е наистинапоразително.

Затова трябва да работим едновременно на две допълващи се равнища. Първо, трябва даподкрепим ефективните национални данъчни системи, и второ, трябва да работим засъздаването на прозрачна и честна международна данъчна среда, в която има сътрудничество,за да помогнем на развиващите се страни в борбата срещу укриването на данъци и вреднатаданъчна конкуренция.

Вашият доклад призовава Комисията, на първо място, да отчете по-добре въздействието налиберализирането на търговията и, второ, да не се ограничава до принципите на ОИСР вборбата срещу укриването на данъци и вредната данъчна конкуренция. Бих искала даразгледам тези предизвикателства.

По отношение на първия въпрос мога да ви уверя, че се ангажираме изцяло да подкрепимуспешния фискален преход чрез увеличаване на подкрепата за изграждане на капацитет,изхождащи от потребностите от регионални и международни инициативи за развитие накапацитет и по-добра координация на донорите на равнище ЕС и на международно равнище.

Що се отнася до втория въпрос, Комисията смята, че укриването на данъци и вреднатаданъчна конкуренция са основни пречки за мобилизацията на вътрешни ресурси. Ето защоние помагаме на развиващите се страни да изградят способности за справяне с тезипредизвикателства, а също така насърчаваме по-доброто международно сътрудничество вобластта на данъчното облагане.

След приемането на нашето съобщение започна изпълнението на голям обем работа.Финансовата подкрепа от Парламента позволи да се предприемат конкретни действия.Отпуснатите от вас 708 000 евро ни позволиха да финансираме редица важни дейности сцел да насърчим управлението в областта на данъчното облагане. Тези дейности включваттехнически семинари на Африканския форум за данъчна администрация, подпомагане надобивната промишленост, инициативи за прозрачност, както и финансиране на съпътстващосъбитие в Организацията на обединените нации относно мобилизирането на вътрешниресурси. Предоставяме също така и техническа помощ за прилагане на споразуменията заобмен на данъчна информация.

Освен това Комисията подготвя съобщение за оценка на приложимостта на въвежданетона изискване за индивидуално отчитане по държави в законодателството на ЕС. Проведохмеобществена консултация, която приключи миналия януари, и сега ще продължим с оценкатана въздействието на този важен въпрос. Това може да помогне на развиващите се страни дасе борят по-ефективно с укриването на данъци.

Искам искрено да благодаря на Европейския парламент за оказаната подкрепа иангажираността по тези въпроси. Убедена съм, че може да се постигне значителен напредъкпо отношение на заздравяване на управлението на данъците и се радвам, че тези теми савключени и в дневния ред на Г-20 и Г-8.


Гласуването ще се проведе във вторник, 8 март, по обед.


26. Селското стопанство и международната търговия (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Papastamkos, от името на комисиятапо земеделие и развитие на селските райони, относно селското стопанство в ЕС имеждународната търговия (2010/2110(INI)) (A7-0030/2011).

Georgios Papastamkos, докладчик. – (EL) Г-н председател, по време, когато Съюзътразглежда бъдещето на ОСП, запазването на съгласуваност между селскостопанскатаполитика и външнотърговската политика придобива още по-голямо значение. Европейскиятселскостопански сектор иска да допринесе все повече за производството на обществениблага чрез стриктна безопасност и качество, стандарти за опазване на околната среда ихуманно отношение към животните. Ето защо е съвсем логично, че внесенитеселскостопански продукти следва да предоставят същите гаранции. По време на преговоритев рамките на СТО ЕС дълго време заемаше, а до известна степен и досега заема, отбранителнапозиция по отношение на селското стопанство. Трябва да се отбележат обаче наблюдениявъв връзка с определени погрешни схващания, които не отчитат колко радикално е билапреразгледана ОСП. ЕС вече драстично намали своята помощ, нарушаваща търговията, заразлика от някои основни свои търговски партньори. Той предприе също така едностраннозначително намаляване на възстановяванията при износ, като има предвид, че някоиконкурентните търговски партньори продължават да използват в значителна степен другиформи на стимулиране на износа. ЕС е най-големият вносител на селскостопански продуктиот развиващите се страни в света. ЕС вече направи изключително щедро предложение поотношение на селското стопанство, но това към момента не е получило равностойноамбициозен отговор от страна на другите развити и напреднали развиващи се страни.Същевременно Комисията води двустранни и междурегионални преговори с редицатърговски партньори. Въздействието върху европейското селско стопанство от всичкииндивидуални отстъпки, заедно с неприключилите преговори относно селското стопанство,представлява за нас особена причина за безпокойство. В тази рамка, г-жо член на Комисията,призоваваме Комисията да защити многофункционалната роля на селското стопанство вЕС и европейския модел на хранително-вкусовата промишленост, който е стратегическикомпонент от европейската икономика. Отбелязваме, че отстъпките за сметка на селскотостопанство при никакви обстоятелства не трябва да бъдат разменна монета за по-добърдостъп до пазара за промишлените стоки и услуги. Във всеки случай подчертаваменеобходимостта от оценка на въздействието преди започването на преговорите и обмена наофертите.

Също така призоваваме Комисията да насърчава активно интересите на ЕС за настъпателнопазарно присъствие в селското стопанство и конкурентното предимство нависококачествените селскостопански хранителни продукти от ЕС и – което е по-важно –да осигурява по-високо равнище на защита за географските указания от нашите партньорикакто в рамките на двустранните търговски споразумения, така и в рамките на Търговскотоспоразумение против фалшифицирането (ACTA) и Световната търговска организация (СТО).

В заключение селското стопанство не е само икономическа дейност. То осигурява обществениблага от особена важност за обществото като цяло, чието предоставяне не може да бъдеосигурено чрез пазарите. Следователно основното предизвикателство се състои в ефективнотосъчетаване на търговските и нетърговските аспекти. Такава, каквато е, икономическатагеография на ОСП е такава, че е налице спешна необходимост от съгласуваност междуселскостопанската политика на ЕС и външнотърговската политика, между вътрешнитеаспекти на Общата селскостопанска политика и външните аспекти, или, с други думи, между


това, което наричаме in foro interno и in foro externo, с което имам предвид между присъствиетона ЕС в световната търговия в неговите две изражения – двустранното и многостранното.

Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, мога ли да кажа, че е твърдеподходящо, тъй като разискваме този много важен доклад, и аз благодаря на докладчиказа него, че 30 ирландски земеделски стопани организират седящ протест в офисите наЕвропейската комисия в Дъблин и възнамеряват да останат през нощта.

Това действително е сериозен въпрос. Настоящият доклад отразява неудовлетворението начленовете на комисията по земеделие и нашите земеделски стопани и потребители занесъгласуваността между селското стопанство в Европа, политиката в областта на хранитеи търговската политика. Ето защо думите в доклада са силни. Някои хора ги намират запрекалено силни, но аз считам, че те отразяват това чувство на неудовлетворение.

А от гледна точка на селското стопанство в областта на говеждото месо в Ирландия, вие щепогубите нашия животновъден сектор – сектор с ниски доходи. Вие ще унищожите нашатаоколна среда.

Също така бих искала да добавя няколко думи за съгласуваността с изменението на климата.Въглеродният отпечатък на бразилското говеждо месо е четири пъти по-голям от този наирландското говеждо месо, така че, моля, прочетете този доклад. Призовавам той да бъдеподкрепен.


Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, от основно значение заЕвропа е да гарантира справедлив баланс между необходимостта да се поддържа единжизненоважен сектор, с други думи, селското стопанство на държавите-членки, инеобходимостта да се засили международната търговска политика на Европа.

Една бизнес стратегия, тясно насочена към преследване на динамиката на световните пазари,ще приключи с пожертване на възможността на европейския селскостопански сектор да секонкурира. Това не само вреди на икономическия сектор със сериозни последици за заетостта,но също така подкопава всякаква възможност за развитие на нашите селски райони.Необходимо е да се защити качеството на селскостопанското производство и да се наложиподдържането на еднакви стандарти за качество по отношение на продоволственатасигурност, здравето на човека, здравето на животните и хуманното отношение към тях исоциалните права при изготвянето на търговски споразумения с трети държави.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, обсъжданият доклад изброява многопримери за катастрофалните последици за селскостопанския сектор от либерализиранетона световната търговия. От него става ясно, че селското стопанство е било използвано каторазменна монета за други интереси в проведените преговори в рамките на Световнататърговска организация, на последно място интересите на големи промишлени групи и групиза услуги в Европейския съюз. Докладчикът не извлича поуки, които би следвало да извлечепо отношение на необходимите последици: наред с другото, че водещият принцип замеждународната търговия следва да бъде този на допълняемостта, отколкото този наконкуренцията между страните производителки и производителите и че е необходимопланирано селско стопанство, насочено към продоволствената независимост и сигурностна всяка държава. Селското стопанство и планирането следва да противодействат на опаснатаанархия на производство за либерализиран пазар. Именно това беше необходимо, а нененужни и непоследователни изявления, и именно това докладчикът не беше в състояниеили не желаеше да предостави...



Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, като много колеги тук – и аз благодаря надокладчика за неговия доклад – искам да се съсредоточа върху търговските преговори сМеркосур, тъй като за нас в Северна Ирландия те имат потенциала да разрушават, ипо-специално животновъдството.

В петък се срещнах с представители на хранително-вкусовата промишленост в СевернаИрландия. Хранително-вкусовата промишленост в Северна Ирландия представлява 16%от БВП; тя представлява десетки хиляди работни места; тя беше устойчива на рецесии,разрасна се дори в най-трудните икономически обстоятелства и за в бъдеще може да сеокаже крайъгълният камък за динамична икономика и разширяване на частния сектор.Това е, което либерализирането на търговията, и по-специално преговорите с Меркосур,застрашава и с него десетките хиляди работни места и препитанието на много от моитеизбиратели.

Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, като ирландските си колеги изразявамзагриженост, че селскостопанският сектор е пожертван на високия олтар на голяматапромишленост. Това трябва да спре.

Със сигурност предложенията по отношение на Меркосур не са приемливи. Те бяха изготвенипрекалено бързо, без надлежно консултиране с Парламента и биха могли да погубят селскотостопанство. Може да се говори за обезщетения, но няма как да се обезщети обществото зазагубата на неговите членове, и по-специално на неговата селскостопанска промишленост,тъй като това засяга всички в това общество, особено в селските общности.

Ние сме много загрижени за това. Аспектът за стандарти и производство в чужбина поотношение на Европа трябва да бъде взет предвид, но в крайна сметка основното задължениена Европейския съюз е да защити своето, тоест селскостопанският сектор тук в Европа.

Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, на първо място, бих искал да поздравяг-н Papastamkos относно качеството на неговия доклад, в който той обръща внимание наосновните критерии, които трябва да водят преговарящите от името на ЕС, и подчертавафакта, че трябва да се дадат повече възможности на нетърговските аспекти в преговорите.

По същия начин вече не можем да позволяваме на нашите земеделски стопани, които, кактотоку-що чухме, са обвързани с много строги правила относно околната среда и здравето,особено в областта на хигиената на производството, устойчивото производство и хуманнотоотношение към животните, да бъдат жертвани на олтара на международната търговия катожертви на нелоялно съперничество и нарушаване на конкуренцията във връзка с третидържави, които навлизат на европейския пазар с продукти, които не винаги отговарят навътрешните производствени стандарти на ЕС.

Аз също така призовавам Комисията и Парламента да упражняват изключителна бдителност,особено по отношение на споразуменията с Меркосур, които ясно застрашават европейскотоживотновъдство, но също така цялото земеделие и цялото производство на ЕС на обществениблага, както докладчикът посочи, за което, разбира се, пазарът не предоставя компенсиране.

Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, конкурентната търговия всветовен мащаб донася ползи на всички, които участват, но до различна степен.Селскостопанският сектор е особено уязвим, тъй като производствените разходи саизключително различни в зависимост от мястото на производство, и по-специално в резултатна спазване на стандартите за качество и производство.


В Европейския съюз ние поставихме летвата много високо в това отношение, което правинашите продукти по-слабо конкурентоспособни. Това е наш съзнателен избор с цел да сезащитят нашите потребители. Вследствие на това не трябва да бъде изненада за никого, чеискаме да създадем идентични изисквания за стоки, внесени на нашия пазар от другидържави. До настоящия момент Европейският съюз е направил прекалено много отстъпки,особено на пазара на селскостопански стоки, за сметка на нашите земеделски стопани, нотова не следва да...


Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, изпитвамеизвестно недоволство, тъй като Европейският съюз е не само най-големия вносител на хранив света, но също така е най-големият износител, което означава, че ние също сме основенбенефициер на тази либерализирана международна търговия, на тази конкуренция в световенмащаб. Изцяло съм съгласен с колегите: Европейската комисия допусна грешка, когатосъставяше мандата. Дори председателят на Комисията призна това пред мен, когато по времена преговорите в СТО каза, че той не е поискал същите екологични и фитосанитарникритерии и критерии по отношение на здравето на животните и хуманното отношение къмтях от търговските ни партньори, което означава, че мандатът е съставен зле. Ако ниедопуснем грешка обаче, трябва да я поправим. Мандатът трябва да бъде сменен и ние трябвада искаме същото от партньорите ни в бъдеще.

Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-н председател, международната търговия играе многоважна роля за събитията по целия свят и също така има много голямо въздействие върхуселското ни стопанство. Може би едно от най-важните за нас неща е какво ще се случи вЕгипет, Тунис и Либия. Един от най-важните приноси, които ЕС може да направи в тазивръзка е да отвори пазарите си за нефт например, за да помогне действително на хората втези страни да видят, че за тях има бъдеще в собствените им държави. А тези, които сетревожат във връзка с потоците от мигранти към ЕС, следва също така да гарантират, четърговската политика на ЕС по отношение на тези държави е адаптирана по начин, койтопозволява на хората да виждат бъдеще в тези държави, без да трябва да емигрират.

Също трябва да добавя, че, идвайки от държава, в която има много по-строги правила захуманно отношение към животните, отколкото в ЕС, изглежда трагикомично да се слушатхора, които говорят за високи европейски стандарти за хуманно отношение към животните.От гледна точка на моята държава, ЕС има много ниски стандарти за хуманно отношениекъм животните, по-специално когато става въпрос за птици и свине, и има още много да сенаправи в тази област.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията приветстванастоящия доклад и благодари на докладчика, г-н Papastamkos, на членовете на дветекомисии, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията помеждународна търговия, за усилията им при разглеждането на сложен въпрос по всеобхватенначин. Множество препоръки в този доклад повтарят политическата визия и приоритети,следвани от Комисията, както са посочени изчерпателно в много съобщения.

Трябва да призная, че либерализирането на търговията създава големи предизвикателстваза селското стопанство на ЕС и също за Европейската комисия. Въпреки това, кактоПарламентът също признава, налице са множество преговори във връзка с международнататърговия, които представляват възможности за селското ни стопанство. Ние също такатрябва да погледнем по-големите ползи за европейската икономика като цяло, коитопредставляват потенциален резултат от отварянето на търговията.


Като цяло е важно да се запази ясно послание. Ние се нуждаем от това послание в рамкитена текущите преговори, с които сме ангажирани, независимо дали в Доха, с множествопартньори от АСЕАН и африкански партньори, или с държавите от Меркосур.

Ето защо ще сгреша, ако просто представя увеличената отвореност на търговията катообикновено губещо положение за селското стопанство на ЕС. Тъй като ние имаме значителнинастъпателни интереси в селското стопанство, търговските споразумения предоставят новивъзможности, произтичащи от отстъпките на партньорите ни. Това е подкрепено от силнифакти. Предварителните цифри за 2010 г. показват, че ЕС е нетен износител населскостопански хранителни продукти, като стойността на износа на селскостопанскихранителни продукти е над 90 млрд. евро, а излишъкът в търговията – над 6 млрд. евро.Тази тенденция може да се обясни чрез стратегическото съсредоточаване нахранително-вкусовия сектор на ЕС върху доставката на висококачествени продукти, кактобеше посочено, и на продукти с висока стойност, за които е очевидно повишаване натърсенето в световен мащаб.

Благодарение на това уникално и разнообразно ноу-хау хранително-вкусовият сектор наЕС има силно предимство на световния пазар. Съгласна съм, че ние трябва да инвестирамев това предимство. Във връзка с това постоянното пазарно ориентиране на реформата наОСП през последните две десетилетия помогна за засилване на конкурентоспособността населскостопанския сектор чрез насърчаване на земеделските стопани да се приспособят къмпазарни решения. Същевременно обаче разнообразието на селското стопанство в 27-тедържави-членки на ЕС следва да бъде напълно оценено. Ако ЕС иска да гарантирадългосрочното бъдеще на селскостопанските си райони по териториално и екологичнобалансиран начин, ние трябва да уважим това.

Трябва да разберем също така, че от особено чувствителните сектори не може да се очаквада понасят прекалено голямо равнище на допълнителен внос, което би оказало натиск върхусредните вътрешни цени и производство. Следователно истинското предизвикателство,когато се сключват многостранни или двустранни търговски споразумения, които оказватвъздействие върху селското стопанство на ЕС, е да се постигне правилен баланс междузащитаването на интересите в селското стопанство както от нападателна, така и ототбранителна позиция, и между селското стопанство и други области на търговските нипреговори.

Комисията съвсем ясно осъзнава това и ще продължи да следва тази цел в тясносътрудничество с Парламента. Ето защо аз бих искала Парламентът да ни помогне припостигането на правилен баланс и при изпращането на правилния сигнал до останалия свят.


Гласуването ще се проведе във вторник, 8 март, по обед.


Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Повече от 30 земеделски стопанипротестират пасивно в офиса на Европейската комисия в Дъблин, за да изразят убеждениетоси, че интересите на селскостопанския сектор на ЕС са пожертвани в името на търговията.Трябва да се гарантира, че земеделските стопани не са претърпели вреди заради търговиятаили не са използвани като средство при търговските преговори.

За целта приветствам този силен и навременен доклад и съдържащата се в него критика закапитулацията на Комисията по отношение на въпросите в областта на селското стопанство,


за да получи по-добър достъп до нови пазари. От основно значение законкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор на ЕС е да се откриятнови пазари за висококачествените стоки на ЕС. Въпреки това тези договорености трябвада бъдат от полза за селскостопанския сектор на ЕС, а не в негов ущърб, както можеше дасе случи с търговското споразумение с Меркосур.

Ирландските селскостопански продукти са с високо качество и следователно са многоизвестни, но ирландските земеделски стопани няма да могат да продължат по същия начин,ако продажбата на по-евтини продукти с по-ниско качество бъде разрешена в ЕС.

Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. – (EL) Днес вече сме изправени пред друг опитза нарушаване на пропорционалния (основан на оценка на риска) и научно доказан подходза чувствителния и основен въпрос, имащ връзка с общественото здраве, за регламентиранетона тютюневите изделия. Бразилското правителство приема законодателство, което включваразпоредба за пълна забрана на производството и продажбата на цигари, съдържащиразлични съставки, познати като „бленд цигари“. Това законодателство се приема, без да сепредстави никакво доказателство за факта, че тези цигари са по-привлекателни за младитехора от цигарите от типа „Вирджиния“. Този ход ще навреди на производителите иизносителите на ориенталски тютюн и тютюн от типа „Бърлей“, произвеждани в ЕС, исъщевременно ще премахне напълно конкуренцията за цигарите и тютюна от типа„Вирджиния“, на които Бразилия е най-големия производител и износител в света. Ето защоЕвропейската комисия призова за разглеждане на този въпрос, що се отнася до намерениятана Бразилия, по време на следващото заседание на Комитета по технически бариери втърговията към СТО на 24-25 март 2011 г.

Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) По отношение на селското стопанствов ЕС и международната търговия: тъй като селското стопанство не е само икономическадейност, а политиките в областта на селското стопанство и храните трябва да служат заосновни цели като продоволствена сигурност и осигуряване на храни, най-същественотопредизвикателство е ефективното координиране на търговските и нетърговските аспекти.ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти от развиващите се страни и внасятакива продукти повече, отколкото САЩ, Япония, Канада, Австралия и Нова Зеландия,взети заедно. Предоставянето на по-голям пазарен достъп на тези държави би могло да имаотрицателно въздействие не само върху земеделските стопани в ЕС, но и върху развиващитесе страни, които са най-нуждаещи се. Точно поради тази причина в рамките на търговскитепреговори ЕС трябва да прилага по-балансиран подход сред различните сектори и да защитаваинтересите на европейското селско стопанство както от отбранителна позиция, така и отнападателна. Селскостопанският сектор на Европейския съюз играе важна роля в стратегията„Европа 2020“ по отношение на различните социални и икономически предизвикателства.Търговската политика на ЕС играе важна и решаваща роля при предоставянето на възможностна селското стопанство да продължи да има положителен принос за изпълнението на целите.Съгласен съм, че търговската политика не трябва да възпрепятства динамиката населскостопанския сектор на ЕС; напротив, търговската политика и селскостопанскатаполитика трябва взаимно да се подкрепят.

27. Дефицитът на протеинови култури в ЕС (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Häusling, от името на комисията поземеделие и развитие на селските райони, относно дефицита на протеинови култури в ЕС:намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем? (2009/2236(INI))(A7-0026/2011).


Martin Häusling, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал дазапочна, като изразя дълбоката си благодарност на докладчиците в сянка за тяхното любезносътрудничество относно този доклад. Той се превърна в много амбициозен доклад. Бихискал да засегна няколко от важните въпроси, но няма да избегна да посоча и спорнитеаспекти.

Имаме огромен дефицит на протеинови култури в Европейския съюз. Осемдесет процентаот нашето изискване за протеинови култури се внасят и със съжаление мога да кажа, че тазитенденция се увеличава. Това означава, че ние използваме около 20 милиона хектара отобработваемата земя в други държави или, с други думи, възлагаме на външниподизпълнители 10 % от нашата обработваема земя на други държави за отглеждането напротеинови култури. Една причина за това е Споразумението от Блеър Хауз, сключено вначалото на 90-те години, което имаше огромно неблагоприятно въздействие върхуконкурентоспособността на европейските протеинови култури. Това е причината, порадикоято пазарът ни беше наводнен с евтина соя. Налице е 30 % намаляване на отглежданетона протеинови култури в Европейския съюз в случая с бобовите растения, а понастоящемсамо 3 % от европейската обработваема земя се използва за отглеждането на протеиновикултури. В Германия цифрата е само 1 %.

Производството в Европа достигна критична точка, която излага на риск изследването иразвитието в областта на европейските протеинови култури. Изискват се политически мерки,за да се насърчи връщане на отглеждането на протеинови култури в Европа; в противенслучай ние ще паднем под праг, който застрашава самото оцеляване на отглеждането напротеинови култури в Европа. По този начин ние също така бихме изгубили положителнитепоследици от протеиновите култури, по-специално чувствителната организация насеитбообращението в селското стопанство.

Отглеждането на европейски протеинови култури има огромен потенциал. Една точка,която сме определили, е, че лоялната конкуренция трябва да бъде възстановена; с другидуми Споразумението от Блеър Хауз трябва да бъде поставено под въпрос и в крайна сметкаотменено.

Считаме обаче, че е най-важно за отглеждането на протеинови култури да се осигури важнацентрална роля в бъдеще в реформата на Общата селскостопанска политика, тъй като топредлага много предимства за реформирана селскостопанска политика. Важно е за опазванетона нашите води и нашия климат и е важно за биологичното разнообразие. Бих искал даспомена само един пример. Отглеждането на бобови растения е много важно за обвързванес емисиите на въглероден диоксид. То може да сведе до минимум вноса или използванетона минерален азот. Ето защо бихме искали отглеждането на бобови растения да станепостоянен компонент на бъдещото сеитбообращение в Общата селскостопанска политикаи да залегне в първия стълб.

Считаме също така, че е важно да се намали нашата зависимост от внос и по този начин вкрайна сметка да се гарантира, че Европа може да произвежда месо без внос. Европа е навторо място в света, където вносът е засегнат. Китай е на първо място и понастоящем внасяповече протеинови култури от Европейския съюз. Следователно имаме конкуренция в тазиобласт.

След като определихме това като основна цел обаче, трябва да сме наясно, че някои въпроси,включени в гласуването в доклада, са несигурни; а именно създаването на отстъпки за вносза соя чрез оспорване на политиката за нулева толерантност. Това няма място в настоящиядоклад и дори ще има обратен ефект, ако бъде включено. Опитваме се да насърчим


отглеждането на европейски протеинови култури, не да улесним вноса. Това трябва да еясно за всички.

Ако се отнасяме сериозно към този доклад, тогава трябва да се съгласим съответно спремахването на тези точки от него; в противен случай – и аз открито признавам това – замен ще е проблем името ми да бъде свързвано с този доклад.

Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, само бих искала да кажа на нашиядокладчик, че това е много добре свършена работа и доклад, който задължително трябвада се прочете, тъй като той подчертава нашата зависимост от внесени продукти за нашитенужди от протеинови култури. Считам, че акцентът, който сте поставили относноположението, в което се намираме във връзка с Китай, действително е важен, тъй като ниетрябва да разгледаме въпроса от гледна точка на продоволствената сигурност.

Има два конкретни въпроса, на които искам да обърна внимание. Разбирам вашатачувствителност по отношение на въпроса за ГМО в доклада, но от гледна точка на настоящиямомент въпросът за случайното наличие на неодобрени ГМО е повод за загриженост наживотновъдите в Европейския съюз. Трябва да намерим техническо решение и считам, чесе движим в тази посока с оглед на неотдавнашните събития.

Считам, че параграф 12 за преработени животински протеини е също много важен, стигада прилагаме правилата във връзка с него. Но това е един от проблемите, които имаме вЕвропейския съюз, където забранихме някои преработени животински протеини от веригатапоради съвсем основателни причини във връзка с човешкото и животинското здраве иследователно имаме недостиг.

Аз приветствам настоящия доклад и считам, че той подчертава един от основните проблемиза Европа при осигуряване на нуждите й от фуражи за животновъдния сектор.

Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, на първо място, аз също бих искал даблагодаря и да приветствам Martin Häusling за неговия важен доклад, въпреки че съмразочарован от окончателната версия. Това обаче не беше по негова вина. Ето защо, катонего, аз се въздържах при окончателното гласуване в комисия.

Първо, съжалявам, че съдържанието на доклада беше изопачено от включването на въпросаза нулевата толерантност. Призивът да се либерализират правилата относно вноса нанеразрешени ГМО не решава проблема с дефицита на протеинови култури в ЕС иследователно не е трябвало да бъде включван на този етап.

Второ, абсолютно необходимо е да спрем значителния спад в производството на протеиновикултури в ЕС и да намалим вече тревожната ни зависимост от внесени протеинови суровиниот растителен произход. Аз също така искам да поставя под съмнение Споразумението отБлеър Хауз, чиито пазарно-ориентирани цели допринесоха за изключителната нестабилностна цените. Освен това споразумението е в пълно противоречие с Протокола от Киото ицелите в него относно глобалното затопляне.

На последно място, в бъдеще трябва да включим протеиновите култури в цикъла насеитбообращението като част от нашето разумно и отговорно управление на използванетона почвата.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, дефицитът на растителни белтъчиниот протеинови култури в Европа е друг пример за неравенствата, създадени отселскостопанските и търговските политики, които са в сила. Тази зависимост има прекипоследици по отношение на сигурността и качеството на доставките на храни за европейците


и причинява обезпокояващо нарастване на уязвимостта на животновъдите къмнестабилността на цените на фуражите. Трябва да приемем редица мерки, които стимулиратпроизводството на протеинови култури, по-специално чрез поемане на ангажимент къмместното производство посредством кратки вериги за доставки, така че да се преодолеенастоящият дефицит и постепенно да се намали вноса.

Тези мерки биха могли да включват специфична подкрепа, inter alia, за системите насеитбообращение, услугите за информираност в областта на селското стопанство,научноизследователската и развойна дейност. Този проблем обаче не може да бъде претекстза създаването на други, по-големи проблеми. Следователно той не обосновава каквото ида било смекчаване на прилагането на принципа на предпазните мерки или на нулевататолерантност за наличието на генетично модифицирани организми, нито...


Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика за доклада.

Покачващите се цени на фуражите и забраните за износ, въведени от други държави, самоподчертаха колко незащитен е ЕС във връзка с доставките на фуражи. Доставката напротеинови култури е най-важна за животновъдния сектор и неговата доходност.Земеделските стопани в този сектор в моя избирателен район понастоящем изпитват сериознизатруднения, по-специално в свиневъдния сектор.

Въпреки резервите на докладчика, мога ли също така да кажа, че считам, че Европа трябвада премине към намиране на решение във връзка с нулевата толерантност. Говорих точноминалата седмица с хората в моя избирателен район в моята страна, които действително савносители на фуражи. Те казаха, че последните действия са просто политически знаци,които не предоставят и няма да предоставят дългосрочно решение и ние действителнотрябва да преминем към намиране на решение във връзка с нулевата толерантност.


Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, като докладчик в сянка за моята група, азсъщо бих искал да благодаря на докладчика за условията, при които имахме възможносттада работим с него относно този въпрос.

Госпожи и господа, считам, че понастоящем това е действително стратегически въпрос. Вечечухме за Китай. Бих искал да цитирам цифра: през 2010 г. китайците купиха 49 % от соевотобрашно, пуснато на пазара. Прогнозите за 2011 г. са, че същите потребители ще купят 57 %от общите количества, пуснати на пазара.

Поради тази причина това действително е въпрос на европейска независимост, която ниеразглеждаме в средносрочен план. Представете си за момент, че някои много интензивниземеделски региони се окажат без внесена соя за период от една седмица: какво би сеслучило? Спешно се нуждаем от обновяване на тези култури в нашия регион.

Моята страна въведе политика в контекста на член 68 през 2010 г. Тази политика показа,че производството би могло да се адаптира към политиките.


Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, бих искал да поздравя г-н Häusling,представителят на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите вЕвропейския парламент и лицето, което формулира становището на комисията по околна


среда, обществено здраве и безопасност на храните, и да му благодаря за неговотоизключително сътрудничество. Докладът уместно посочва, че бъдещето на европейскотоживотновъдство е застрашено от настоящия недостиг на протеинови култури бездействителна възможност за пробив; нито нашите климатични условия, нито системата насубсидиране на Общата селскостопанска политика предоставя стимул за отглеждане набобови култури. Бих искал да насоча вниманието на г-жа Даманаки към един много важенаспект: Европейската комисия трябва незабавно да вдигне забраната за фуражи с животинскипротеини за непреживни животни, птици и свине. Няма нито един показател за това тазизабрана преобладава за непреживни...


Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Необмислената селскостопанска политика наЕвропейския съюз доведе до положение, при което производството на растения с високосъдържание на протеини вече не е икономически оправдано за европейските земеделскистопани. Недостигът на протеинови култури показа, че политиката на Европейския съюзотносно отварянето на нашите пазари за селскостопански внос следва да бъде преразгледана.Днес на европейските пазари имаме например соя, която почти изцяло е внесена отАржентина, Бразилия, САЩ или азиатските пазари. Соята е генетично модифицирана, такаче производството й е относително евтино. Отделен проблем е въпросът за позволяване нагенетично модифицирано селскостопанско производство на европейския пазар. Ние съссигурност сме непоследователни в това отношение. От една страна, провеждаме разискванеотносно позволяването или налагането на забрана върху генетично модифициранитепродукти в Европейския съюз, а същевременно избягваме факта, че генетичномодифицираната соя за производство на фуражи се внася от други държави и че в края накраищата ние я консумираме непряко.

Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика замного добре написания доклад – много по-добре написан в сравнение с много от нещата,които гласуваме в този Парламент. Също така съм съгласна, че текстът относно ГМО инулевата толерантност в този доклад е много неудачен. Той напълно противоречи на докладакато цяло, но, разбира се, също така е неудачен сам по себе си.

Също така бих искала да подчертая положителните последици относно климата, до коитоще доведе отглеждането на повече протеинови култури в ЕС. Има основания за извършванена това. Налице е обаче много важен въпрос, който не е решен никъде в този доклад, аименно фактът, че ние ядем все повече месо. Колкото повече пари имаме, толкова повечеядем месо, толкова по-голямо е въздействието върху климата и толкова повече са необходимипротеинови култури. Какво правим по този важен въпрос, който е в центъра на цялото товаразискване? Това е въпрос за бъдещето както за нас, така и за Европейската комисия.

Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, първо, позволете ми да поздравя докладчикаг-н Häusling за поставянето на този важен въпрос пред нас. Действително това донякъде ескандал, тъй като не е правилно, че количеството протеинови култури в Европейския съюзследва да бъде намалено.

(EN) За мен беше огромен шок да осъзная, че ние действително сме зависими по отношениена нашите протеинови култури, тъй като 80 % от нашето потребление се внасят. Как евъзможно това да се случи в Европейския съюз, който толкова допринася за производствотона селскостопански стоки, както на култури, така и на едър рогат добитък и на друг добитък?Докладчикът казва две много важни неща – едното е сеитбообращението. По-лесно е да секаже, отколкото да се направи, и със сигурност пазарът трябва да насърчава земеделските


стопани да променят своите практики. Второ, също така бих казал, че този въпрос следвада бъде включен като цел в реформата на ОСП, която предстои скоро, така че действителнода сме независими в областта на производството на протеинови култури.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, надеждната и устойчивадоставка на протеинови култури действително е от основно значение за сектора наживотновъдството в ЕС. Така че бих искала да благодаря на докладчика г-н Häusling ичленовете на комисията по земеделие за връщането на тази важна тема в дневния ред.

Вашият доклад е навременен принос за обсъждането относно реформата на Общатаселскостопанска политика през 2020 г. Както знаете, Комисията възнамерява да внесезаконодателни предложения през есента.

Бих искала да подчертая, че местното производство на протеинови култури се е увеличилос нарастване на странични продукти от производството на биогорива. Производството настранични продукти с рапично брашно и етанол рязко нарасна. Понастоящем тепредставляват 22 % от потреблението в ЕС на богати на протеини съставки на фуражи всравнение с 12 % преди пет години.

Подкрепа за младите земеделски стопани, използващи системи на сеитбообращение, коитовключват бобови растения, е една от основните идеи в доклада ви. Както знаете,сеитбообращението е един от разглежданите елементи за „екологизиране“ на прекитеплащания.

Така че аз приветствам подкрепата ви за повишаване на екологичната устойчивост наземеделието. Виждам допълнителни възможности за проучване на полезните взаимодействия– например с интегрирани и биологични техники на растителна защита. Всяко„екологизиране“ на преките плащания обаче не следва да застрашава отделянето на прякатаподкрепа от изискването да се произвежда конкретна култура.

Тази идея е основна за пазарната ориентация, която беше постигната с предишните реформи.Позволете ми да подчертая, че няколко държави-членки понастоящем използватвъзможността да съчетаят част от пряката помощ с екологичните цели за подкрепа напротеиновите култури.

Позволете ми също така да подчертая, че значително увеличаване на бобовите растения исоята в ЕС вероятно би означавало намаляване на производството на зърнени култури, тъйкато достъпността до земя в Европа е ограничена.

Накрая бих искала да посоча две други области, за които политиката на ЕС може дадопринесе: политиката в областта на научноизследователската дейност и развитието населските райони. Двете могат да участват в извличането на най-доброто от различните ниизточници на протеини. Например те могат да помогнат чрез полезно обучение във връзкас най-доброто използване на протеинови култури и във връзка с оптималните практики нахранене. Те могат да помогнат чрез разработването на нови растителни видове.

В заключение Комисията приветства вашите идеи с оглед на подготовката на реформиранитепредложения. Нека обаче да бъдем ясни. Сеитбообращението или стимулите чрез политикатав областта на научноизследователската дейност и развитието на селските райони могат дапомогнат. Разбира се, че могат да помогнат. ЕС обаче ще остане зависим от внасянитепротеинови култури.





Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Политиката относно отглежданетона растения с високо съдържание на протеини и производството на фуражи в ЕС изискватпроверка. Понастоящем условията за търговската политика по отношение на вноса нафуражи от САЩ също така са незадоволителни. Териториалните и климатичните условияпозволяват производството на растения с високо съдържание на протеини в Европейскиясъюз да промени структурата си и това дори би било препоръчително по отношение набиологичното разнообразие и да противодейства на изменението на климата. Фуражите,внасяни от други държави, не са предмет на такива стриктни проверки като европейскитефуражи, така че не можем да бъдем 100 % сигурни в тяхното качество. Не знаем със сигурностоткъде произлизат суровините, които те съдържат. Ето защо трябва да предприемемнезабавни мерки, за да се промени положението или уверенията ни по отношение наздравословни и безопасни европейски храни с най-високо качество ще звучатнеправдоподобно.

Друго решение на въпроса относно недостига на протеинови култури в ЕС би билолиберализирането на правилата за забрана на храненето на животни с месо и костно брашно.В случая с птиците и свинете не е имало доказателства за опасността от разпространение наболести в резултат на този вид фуражи. Способността да се използва това брашно вживотновъдството ще намали разходите, което е от изключително значение с оглед нанамаляването на доходността от производството на месо. Това също така би позволило дасе намали вноса на фуражи с високо съдържание на протеини от Америка.

Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) ЕС не е в позиция да произвеждафуражите, от които се нуждае, и става зависим от трети държави. Само 30 % от богатите напротеини култури, които са необходими за фуражи, се произвеждат в ЕС. Последиците оттази зависимост стават ясни за нашите земеделски стопани, първо, в огромната нестабилностна цените и, второ, в липсата на проследяване сред внасяните продукти. Приветствам призиваза връщане на засиленото насърчаване на отглеждането на протеинови култури в селскотостопанство на ЕС. Европа трябва да поеме последователен, независим курс, когато ставадума за осигуряването на фуражи. Бих искала обаче да видя повече честност и обективностотносно целия въпрос във връзка с фуражите; нуждаем се от нови научни оценки поотношение на генетично модифицираните организми и забраната за използването наживотински протеини. Селското стопанство не трябва да става жертва на популизма, тъйкато изнася тежката работа и носи голямата отговорност за осигуряването на ЕС с храна.Трябва да създадем по-добри рамкови условия за земеделските стопани. По-добротопроследяване изисква подобрена система за етикетиране. Ясно ми е, че всяка държава-членкатрябва сама да реши дали иска да отглежда генетично модифицирани култури; австрийскитеземеделски стопани не искат генетично модифицирани култури в нивите си. В дългосроченплан ние можем само да ограничим зависимостта си, ако селскостопанската политика сесъсредоточи повече върху регионални бизнес цикли с устойчиво производство, краткикурсове за превоз и висок процент пазарна самостоятелност.

Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Докладът подчертава силнатазависимост на ЕС от вноса на протеинови култури от трети държави, както и необходимосттада се приемат мерки, които ще гарантират по-високо равнище на независимост в тази област.Улесняването на процеса на разрешаване на отглеждането на генетично модифицирана сояна територията на европейските държави би представлявало решение на този проблем,


заедно с важен източник на доходи за европейското селско стопанство, което беше сериознозасегнато от финансовата криза. В контекста на новата законодателна рамка, предложенаот Европейската комисия, относно правото на държавите-членки да забранят отглежданетона ГМО на територията си, чрез прилагане на принципа на субсидиарност, европейскитедържави биха могли да решават на индивидуална основа дали искат да отглеждат тозипродукт или не.

Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Всеки вид продоволствена зависимост поставяЕС в много уязвима позиция. В случая с производството на протеинови култури са налицеедновременно редица икономически, екологични и селскостопански ползи. Консумиранетона по-малко месо и увеличаването на дела на растителните белтъчини в нашия хранителенрежим имат положително въздействие както върху околната среда, така и върху човешкотоздраве. Прекомерният внос на протеинови култури и техни производни дестабилизираевропейското селско стопанство, като оказва въздействие по-специално върху малките исредните предприятия на земеделски производители и също така допринася занестабилността на цените. Малкият обем на местното производство на протеинови културиограничава научноизследователските дейности, доставките на семена и познанията заустойчиви технологии, по-специално по отношение на използването на зеленчуци всеитбообращението и подходящото използване на ливадните площи. Необходимо е да сеприемат няколко ключови мерки. Комисията следва да изготви доклад относновъзможностите за увеличаване на местното производство на протеинови култури, даподкрепи изследванията в областта на протеиновите култури, тяхното обогатяване иотглеждане в ЕС, а протеиновите култури следва да се насърчават като източник на качественифуражи в контекста на развитието на селските райони. Необходимо е да се установимеханизъм за наблюдение на произхода на внасяните протеинови култури, който сесъсредоточава върху устойчивостта на прилаганите селскостопански практики в държаватана произход. Комисията също така е призована да представи основани на стимули меркиза насърчаване на стопанското използване на необработвани земи, които могат да допринесатзначително за намаляване на протеиновия дефицит в ЕС. В контекста на изменението наклимата, плодородието на почвите, опазването на водите и биологичното разнообразие,производството на протеинови култури в Европейския съюз следва да се увеличи и да получицеленасочена подкрепа.

28. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

29. Закриване на заседанието

Председател. – Бих искал да кажа, че тъй като утре е Международният ден на жената,през целия ден само жените ще бъдат председатели. Ето защо утре несъмнено ще бъде многоприятен ден, тъй като обикновено те се справят далеч по-добре от нас.

30. Закриване на годишната сесия

Председател. – Обявявам сесията 2010-2011 г. на Европейския парламент за закрита.

(Заседанието се закрива в 23,30 ч.)


Documents

ПОНЕДЕЛНИК, 7 МАРТ 2011 г.2011)03-07_BG.pdf07-03-2011 bg Разисквания на Европейския съюз - 1. 7. Състав на Парламента: