инаха няколко месеца, от-както Найденчо, приятелят на Марио, се яви на кон-

курса по цигулка за деца от цяла Бълга-рия. Накрая останаха двама – Найден-чо и Дамян. Дамян беше малко по-голям, свиреше уверено и виртуозно. Найден-чо, след преживяната тежка катастрофа, в която баща му почина, а той загуби зре-нието си, виждаше отскоро, само с едно-то око. Бог се погрижи за първата опе-рация, но предстоеше дълго лечение на другото око.

Преди последния кръг от конкурса ня-кой беше стъпкал и буквално разтрошил очилата на Найденчо, докато той отишъл да си изплакне лицето. В стаята, където се преобличаха и си почиваха, бяха само двамата с Дамян. Нямаше как друг да е влязъл и да е счупил очилата. Дамян спе-чели наградата – скъпа и качествена ци-

гулка, – защото Найденчо не можа да види нотите, които трябваше да изсвири, без да се е упражнявал.

Марио изпитваше гняв и яд към Дамян и питаше защо Бог допуска той да спече-ли с измама. Заедно с родителите на Ма-рио говорихме с него, убеждавахме го, че Бог никога не е несправедлив. Предло-жихме му, вместо да се измъчва от яд към Дамян, да се моли за него – ако наистина е измамил, Бог да го изцели от завистта и да го промени. Марио и Найденчо реши-ха да се молят заедно за Дамян.

Беше събота следобед, един от мал-кото слънчеви дни в мразовитата пролет. Излязохме в парка – Марио, сестричката му Алианка, Найденчо, кучето Джек-Шаро и аз. Докато децата и Джек тичаха наоко-ло, звънна телефонът на Найденчо. Май-ка му Анета каза бързо да се прибираме у тях, защото се обадила майката на Дамян – щели да им отидат на гости. Изненадах-ме се – семействата на Найденчо и Дамян дори не се познаваха.

Дамян и майка му току-що бяха дошли. Като ни видя, той се притесни, преглътна, изчерви се и тръгна към Найденчо.

– Дойдох да ти върна цигулката – каза бавно.

Наведе се и вдигна калъфа с цигулката, който беше оставил до стола си.

– Каква цигулка? – недоумяваше Най-денчо.

– Ами тази от конкурса. Твоя е – каза тихо Дамян и тръгна бързо към вратата.

– Чакай, момчето ми, обясни на хората – опита се да го спре майка му, но се чува-ше как той тича по стълбите надолу. – Из-винявайте! Ще ви се обадя – обърна се тя към майката на Найденчо, докато излиза-ше след сина си.

Вечерта звъннала на Анета и й казала, че семейството им заминава за чужбина. Но Дамян напоследък се променил – не бил същото весело и самоуверено дете.

Непрекъснато свирел на новата цигулка и се готвел по-амбициозно отвсякога, а не се представил добре и на двата конкурса, в които участвал наскоро. Като разбрал, че заминават задълго, казал на родители-те си, че иска да върне цигулката на Най-денчо. Те го разубеждавали, предложили му да даде на Найденчо своята предиш-на цигулка, която също била ценна, но Да-мян останал непреклонен.

Марио и Найденчо не можеха да по-вярват на очите и ушите си.

– Значи Бог чува молитвите ни – беше единственият коментар на Марио.

– Чува, отгова-ря и ни помага да изпълняваме Не-говите заповеди – добавих аз. – Про-дължавайте да се молите за Дамян!

Първото свързваме с нашите общи роднини, после е първата буква, която си учил.Цялата дума е име на тази слугиня, която от радост на Петър дори не отключи. _ _ _ – _

Първата дума сладък продукт означава,после е гласна, свързваща част на речта.Следва последната азбучна буква. Тогававиждаш, че име на древен пророк е това. _ _ _ _ _ – _ – _

Първо е прът, заострен в единия край,после е част от машина с важно значение.И кой е градът, спохождан от Павел, узнай.До него е писал апостолът свое Послание. _ _ _ – _ _

Първо е леко лютив зеленчук със пера,после веднага написваш буквата „а“.Така ще узнаеш кой лекар е бил посветенживота Христов да опише с дух вдъхновен. _ _ _ – _

Първо е нота, която е седма поред,

а после една превъзходна частица пиши.

И виж планината, където Бог сключи Завет

със народа Си, също и Своя Закон утвърди.

_ _ – _ _ _

ими, може ли днес да дойда у вас с Митко? – попита Петьо. – Той иска да ти зададе няколко въпроса. Казах му, че човек може да

отиде в ада заради лъжа. Той ми отговори, че тогава всички ще са в ада. А когато му разказах за всичките Божии заповеди, отсече, че те са тежък товар за човека и никой няма шанс да изпълни целия Закон.

– Добре, заповядайте и двамата – съгласи се Мими. Вечерта тя предложи първо да свършат работата и после да поговорят.

Митко наблюдаваше как приятелите изрязват внимателно листовете с напи-саните на тях Десет заповеди и ги залепват на картонените скрижали.

– Готово! – тържествено обяви Петьо и сложи скрижалите на масата. – Разбира се, истинските скрижали не са изглеждали така – каза Мими. – Те

са били големи каменни плочи и текстът е бил написан на иврит. Но Библията е запазила за нас тези Десет заповеди, които Бог е дал на цялото човечество, за всички времена, защото Божият Закон е вечен и никой не може да го проме-ни. Ти имаше въпроси, Митко? – се обърна Мими към съученика си.

– Да, исках да попитам, ако Бог знае всичко, защо е дал заповеди, които хората без изключение нарушават? Например: „Не лъжесвидетелствай!“, „Не

пожелавай!” Не познавам нито един човек, който би могъл да ги изпълни. Петьо каза, че Иисус Христос ги е изпълнил. Но какво ме засяга това? Нали аз не мога! Ето например, аз сгреших: счупих прозореца и после излъгах. Това вече са два гряха. Да допуснем, че си бях признал, че бях помолил за прошка. Въпреки това обаче моите грехове не изчезват. Те сигурно са записани някъде при Бога. А и в моята памет си остават.

– Знаеш ли, Митко, Христос не просто е изпълнил це-лия Закон, Той го е изпълнил вместо нас. Ще ти раз-кажа как е направил това.

Мими взе детската Библия с илюстрации, отвори я на страницата, където беше изобразе-

на Голгота, и попита Митко: – Кажи ми, какво очаква човека, който наруша-

ва законите? – Наказание. – Виж, това е Иисус, разпънат на кръста. Той пое-

ма върху Себе Си вината за всички наши грехове. На-казан е вместо нас. Умрял е и е възкръснал. Когато човек

се разкайва за това, че е извършил грях, Иисус му проща-ва. После този грях се смята за простен и Бог обещава да не

си спомня за него. – Излиза, че може да грешим и да се покайваме, пак да гре-

шим и пак да се покайваме и нищо няма да ни се случи? – се усъм-ни Митко.

– Бог вижда сърцето на човека и приема само искреното покая-ние.

Митко се замисли: – Да допуснем, че се покая искрено и Бог ми прости. Но как ще

живея по-нататък? Как ще изпълнявам всички тези заповеди? Да си направя такива скрижали, да ги нося със себе си, през цялото вре-ме да ги чета и препрочитам – мислиш ли, че това ще ми помогне?

– В древността Бог е обещал, че ще дойде време, когато Той ще напише Своите закони в сърцата на хората. Ние живеем в това време. Когато човек се разкайва за своите грехове и кани в живота си Иисус Христос, Светият Дух се вселява в неговото сърце и му помага да побеждава греха – отговори Мими.

– Ти винаги ли успяваш да победиш греха? – попита Митко. – Не винаги – си призна Мими. – Но за Бога е важно ние да се научим да оби-

чаме Него и своите ближни, т.е. да се стремим към правдата и да постъпваме според любовта. Тогава Законът ще бъде сякаш запечатан в твоето сърце, ще ти се иска да изпълняваш заповедите, защото са Божии. Това не става ведна-га, то е като да изкачваш планина: важното е да имаш цел и да вървиш към нея.

– Най-главното е, че на планината не се качваме сами, с нас върви Христос. Когато падаме, Той ни вдига. Убедих се в това и много искам Христос да стане и твой Приятел – каза Петьо на Митко.

– Да, с такъв Приятел не е страшно да изкачиш и най-високия връх – съгласи се Митко. – А откъде да започна?

– От молитвата! – отговориха едновременно Мими и Петьо.

Знаеш ли какво е молитвата?

Тя не е съчетание от красиви думи. Не е просто разговор. Не е списък с благо-

дарности и молби. Молитвата е единение на чове-ка с Бога.

Представи си, че седиш в стая с плътно затворен прозорец. И решаваш да го отвориш. В стаята нахлуват ярка светлина,

чист въздух и нежна топлина. Така твоята стая става едно цяло с огромния сияещ свят.

Когато човек се моли, светлината на Божията истина и топлината на Божията любов изпълват неговото сърце. Той е в единение с Бога.

Какво прави светлината на Божията истина? Осветява тъмните ъгли, показва къде трябва да се въведе ред, какво да се поправи, какво да

се изхвърли. Какво прави топлината на Божията любов? Утешава, ободрява, насища.

Недей да седиш в тъмна стая – отвори прозореца на твоето сърце за Господ. Само така ще можеш да се убедиш, че жи-

вотът е прекрасен и пълен с радост. Само чрез Иисус Христос ще можеш да разбереш Божия Закон и са-

мо чрез Него Божиите заповеди няма да бъ-дат тежко бреме за теб, а – скъпоце-

нен товар.

е възкръснал. Това, разбира се, също честваме. Този празник се нарича Пасха, т.е. избавление. Иисус е въз-кръснал от мъртвите. Това означа-ва, че Бог е приел Неговата смърт за нас като жертва. Край! Вече не е нужно да понасяме наказание за гре-ховете си, ако вярваме в онова, кое-то Иисус е направил за нас, и сме Го приели като свой Спасител. Всъщ-ност това е благовестието. Иисус е дошъл да изпълни Закона, а всички наши нарушения на Божия Закон Той е поел върху Себе Си. Сега може да не се страхуваме, че ще отидем на съд. Иисус е бил осъден заради нас.

А какво да кажем за заповедите? Трябва ли да ги изпълняваме? Разбира се! Бог не се е променил. Но ние мо-жем да ги изпълним единствено чрез

Иисус, при това не заради страх от наказание, а заради любовта ни към Христос, Който ни е показал какъв е нашият Бог: любещ Баща, даряващ ни сила и желание да изпълняваме Не-говата воля.

Ако досега не си се покаял за свои-те грехове и не си помолил Иисус Христос да ти прости и да стане твой Спасител, можеш да го напра-виш днес, още сега! Посвети живо-та си на Него и ще бъдеш във веч-ността заедно с Него.

целия свят да проповядват благо-вестието на всички хора.

След като три години е пътувал и е поучавал, Иисус е бил арестуван, обвинен в богохулство (а Той е Бог и е наричал Себе Си Бог) и разпънат на кръст. Тези събития също отбе-лязваме. Защо е важна смъртта на Христос? Защото Той е умрял за греховете на всички хора, включи-телно за твоите и моите. Всеки път на Господна трапеза, когато в църквата се пречупва хлябът, ние си спомняме за смъртта на Иисус Хрис-тос. Но Той не е останал мъртъв, а

ог много иска да общува с хо-рата. Ние наричаме това го-рещо желание любов и бла-

годат. За да имат хората поне някаква представа за Бога, Той им е дал Своето Слово – Библията. А за да знаят какъв е Бог, им е дал запо-ведите. С тези заповеди Бог е опре-делил условията, при които можем

да се приближим към Него, да се мо-лим на Него или да Го питаме за не-що. Как мислиш, способни ли сме да изпълним тези условия? Ти вече зна-еш всички заповеди наизуст, нали? Какво смяташ?

Според мен на земята няма чо-век, който би могъл да изпълни це-лия Закон. А Иисус? Точно така, само Иисус Христос е успял да го изпълни. Той казва:

„Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона или Пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня”

(Мат. 5:17).

Като цяло нещата стоят та-ка: Бог идва в този свят в лицето на Иисус Христос, за да можем ние да общуваме с Него. Бог е станал Чо-век! Той се е родил от Мария във Витлеем. Това събитие отбелязва-ме, когато празнуваме Рождество Христово.

Иисус е израснал в Назарет и ве-че като млад мъж е станал пропо-ведник на благата вест. Той е имал ученици, които е наричал апостоли, т.е. пратеници. Изпратил ги е по

Синай назад остава, обгърнат във мъгла.И ето, родил се Христос на света.Но Божия Син не признали тогавадори тези, които Закона познават.

Законници, книжници, пълни със завист,задавали свойте въпроси лукави:„Коя е най-важната заповед днес?“Били са обаче с нездрав интерес.

С жалост ги слушал Христос и скърбял:ех, ако беше народът разбрал,че Той е Спасител за всеки от тях,че сам ще пострада за техния грях.

А който прочита Закона с внимание,ще знае най-важното, висше послание:Господа с цяло сърце да обичаши своя си ближен - с любов несебична.

И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ Мат. 22:35-36

Чи

слат

а в

купа

та з

а пл

одов

е оз

нач

ават

по

редн

ите

ном

ера

на

букв

ите

от

азбу

ката

. К

ой с

тих

от Б

ибл

ият

а е

заш

иф

рира

н т

ук?

Напиши отговорите в хоризонталните редове и в отделените квадратчета по вертикала ще прочетеш как наричат човека, който живее съгласно заповедите.

1. Коя е майката на греха и бабата на смъртта (Як. 1:15)?2. В кой град ап. Павел се запознава с Акила и Прискила (Деян. 18:1-3)?

3. Кой е цар над всички синове на гордостта (Йов 40:20-41:26)?4. Кой пита ангела за неговото име и не получава отговор (Бит. 32:29)?

5. Кой от учениците на Иисус е бирник (Мат. 10:1-4)?6. Кой спасява живота на царя, като казва на жена му, че против него

се готви заговор (Ест. 2:21-23)?7. Кой е първият свещеник в израилския народ (Изх. 28:1-3)?

8. Кой от царете е убит, когато се напива (ІІІ Цар. 16:8-10)?9. Кой от царете, смъртно болен, се моли и плаче пред

Бога и Бог го чува – удължава живота му с 15 години (Ис. 38:1-6)?

екове наред Бог изпращал пророци на Своя народ, за да го върне към истинния път. Но тъй като пророците не говорели това, кое-

то харесвало на хората, Божиите пратеници често били хвърляни в затвора, бити и дори убивани. До-шло време Бог да изпрати при Своя народ Сина Си Иисус Христос.

Христос разказвал на народа много притчи, които и днес можем да прочетем в Евангелията. Ето една от тях – за Бога, за пророците и за самия Иисус.

Един човек посадил на земята, която притежа-вал, лозе. Оградил го с плет, изкопал линове, за да мачка в тях гроздето, когато узрее. За да защити лозето, стопанинът построил за пазачите и лозари-те голяма кула. Когато всичко било готово, той пре-дал лозето на работниците си и заминал задълго по своите дела.

Минало много време и стопанинът решил да разбере какво става с неговото лозе. Искал най-сетне да получи плодове от него! Затова изпратил при лозарите своя слуга. След известно време слугата се върнал пребит: лозарите не само не

му дали плодове за стопанина, а и го пребили почти до смърт. Прогонили го с празни ръце.

Тогава стопанинът изпратил при тях още един слуга – мислел си, да не би да е ста-нало някакво недоразумение?

Но лозарите пребили и втория слуга, дори разбили главата му с камъни. И не-го изпратили при собственика с празни ръце, опозорен.

Какво трябвало да направи стопани-нът? Той изпратил при тях още един слуга, който изобщо не се върнал. Лозарите го убили!

Много пъти собственикът се опит-вал да получи плод от своето лозе, в което бил вложил толкова труд, но лозарите пребивали едни от слуги-те му, а други убивали.

Тогава стопанинът изпратил своя единствен, любим син. Той ре-шил, че лозарите ще се засрамят от неговия син. Но когато дошъл синът, лозарите си казали:

– Това е наследникът. Нека го уби-ем и наследството ще бъде наше.

Речено – сторено. Те нападнали единствения син на стопанина, убили го и го изхвърлили зад огра-дата на лозето.

Докато разказвал тази притча, Иисус гледал наобиколилите Го началници на израилския народ с дъл-бока тъга.

– Как мислите, какво ще направи стопанинът на лозето със злите лозари? – попитал Той. – Правилно, ще дойде, ще ги осъди на смърт и ще даде лозето на други.

Началниците на народа много се ядосали на Иисус, тъй като разбрали, че Той разказва тази притча за тях. Решили да Го хвърлят в тъмница, но се страхували от на-

рода, затова Го оставили и си тръгнали.

Историята за това, как Бог е изпратил Иисус Христос в нашия свят, можеш да намериш в пър-вите глави на Евангелието от Матей и Еванге-лието от Лука, а притчата, която ти разказах, ще откриеш в 12 глава на Евангелието от Марк.

еше много, много студено. Тръгнахме с нашия джип през замръзналото Източносибирско море към остров Айон. Хората от малката църква там ни се зарадваха много. Имахме

заедно богослужение и после на чаша чай говорихме за Иисус и за живота в Севера.

През зимата тук е толкова студено, че ако няма гараж, двигателят на колата трябва да работи пос-тоянно, защото след това не можеш да го запалиш. Ето защо двигателят на нашия джип беше включен през целия ден, докато провеждахме богослужение-то и общувахме. Накрая дойде време да си тръгваме. Вече се беше стъмнило. Чакаше ни дълъг път в сняг и лед.

Сбогувахме се, седнахме в колата и, радостни след общуването с нашите братя и сестри в Христос, потеглихме. Но изведнъж се изви снежна буря. Ле-деният вятър духаше толкова силно, че скоро пътят изобщо не се виждаше.

Тогава погледът ми се спря на стрелката, която отчита нивото на горивото, и се ужасих, когато ви-дях, че то свършва. Всъщност нямаше нищо странно, нали двигателят беше запален цял ден. Сега имахме да разрешаваме два проблема: не знаехме накъде да караме и горивото в резервоара беше на свършване. Казах на моите спътници какво става и добавих:

– Нека се помолим Господ да се намеси. Помолихме се на Господ да ни помогне в тази без-

изходна ситуация. Карах внимателно, защото и не можехме да

спрем! Беше ни ясно, че когато свърши горивото, мо-торът ще изстине и неминуемо ще измръзнем. Така че трябваше да продължаваме с надеждата отново да намерим пътя.

Междувременно стрелката за горивото стоеше на нула, а червената лампичка отдавна светеше. Всеки момент колата можеше да спре.

Слави Грин е мисионер, който в продължение на 12 години говори на чукчите за Иисус Христос. Този малоброен народ живее в североизточния край на Русия, недалеч от Аляска. Слави разказ-ва какво му се е случило веднъж, по време на негово пътуване.

Но какво е това отпред? В снежната виелица пред нас изведнъж се появи нещо черно. Приближих кола-та. През заснеженото стъкло видях нещо, което при-личаше на варел с гориво. Вътре би трябвало да има дизел или бензин! Не можех да повярвам на очите си!

– Е, как смятате, да погледнем ли какво има във варела? – попитах аз.

– Разбира се! – отговориха моите приятели. Излязох от колата. Леденият вятър се нахвърли

срещу мен с голяма сила. Когато приближих черния предмет, разбрах, че наистина е варел. Напипах ка-пачката, отворих я и помирисах: дизел. Невероятно! Именно дизел, от който толкова се нуждаехме! При това варелът беше оставен малко по-нагоре, върху преспа, и под такъв наклон, че само трябваше да сложа единия край на маркуча в отвора на варела, а другия – в резервоара на колата, за да налея гориво. Удивително!

Доближих джипа така, че резервоарът да бъде максимално близо до варела. Добре че винаги си носех парче маркуч, за всеки случай! Благодарение на това можахме да напълним резервоара догоре с гориво.

Затворих капачката на варела. Седнахме в колата и след като благодарихме на Бога за това невероятно чудо, потеглихме. Смяхме се и плакахме от щастие. Скоро излязохме на пътя и благополучно се прибрах-ме у дома.

Моите близки се удивляваха, докато слушаха раз-каза за преживяното от нас. През цялото това време те се бяха молили да се върнем благополучно.

В следващите дни обиколих различни организа-ции и работилници, за да разбера кой е загубил ва-рела. Исках да платя за горивото, тъй като в нашето бедствено положение бях принуден да „взема на-заем” от него. Но никой не знаеше нищо за загубен варел. Не спирах да се учудвам на това, как Бог по неразбираем за нас начин беше оставил този варел сред снежната пустиня. Как го е направил – не знам, но знам едно: ние имаме чуден, велик, жив Баща на небесата! Той се грижи за Своите деца, които отиват при хората, за да им разкажат за Неговата любов.

че ливанският кедър (Cedrus libani) е доста различен от сибирския кедров бор (Pinus sibirica)? Те, разби-ра се, са роднини, въпреки че спадат към различни

родове. В Русия, като християнска страна, Библията е била най-четената книга. Явно заради това сибирският

красавец е наречен така – в чест неговия известен биб-лейски събрат. Кедровият бор расте в Западен и Източен Сибир, в Урал, Монголия и Северен Китай. Съвременникът на А. С. Пуш-кин, етнографът В. Дмитриев в статията си „Сибир-ския кедър” от 1818 г. сравнява тези две вечнозеле-

ни дървета така: „Прославете се, места, обичани от слънцето, гордейте се, висоти ливански, със своите кедри... но... в моите очи сенчестият кедър на богатия Сибир не ви отстъпва по своята красота и може да ви замести. Как-во величие излъчва осанката на това дърво, каква прохладна сянка има в гъстотата на неговите гори!” Като химн за красотата на сибирския бор звучи пословицата: „В смърчовата гора е добре да се трудиш, в брезовата – да се веселиш, а в кедровата – на Бога да се молиш.” Кедровият бор е прекрасен особено през пролетта, когато го украсяват едри шишарки в малинов цвят и дървото се опрашва.

че има една много рискова професия – на хората, които се качват по дърветата и берат шишарки? Клоните на кедровия бор растат,

като започват от височината на около четириетажна постройка, а до тях стволът на дървото е гол. Шишарките пък растат още по-високо –

почти на самия връх. На човека, който ги събира, са нужни сила, ловкост и, разбира се, мъжество! През XIX в. в Русия всяка година са събирали около 200 хил. тона кедрови ядки.

че сибирският бор живее почти хиляда години? По-точно – до 800-850 години. Височината му достига 45 метра. Неговите игли са събрани в

снопчета по пет (а при обикновения бор – само по две). Най-важната му особеност са семената, известните „кедрови ядки”. Те са вкусни и

са много полезни. Съдържанието на фосфор в тях е доста по-високо, откол-кото при другите ядки. По своята хранителност се равняват на соята. В тях има редки микроелементи като манган, мед, цинк, кобалт. Богати са на йод. Маслото от кедрови ядки не отстъпва по вкус на най-добрите сортове от прованското масло. Много от известните художници са смесвали своите бои с кедрово масло.

че в кедровите гори не се чува жужене на ко-мари? Това е благодарение на аромата, из-

лъчван от дърветата, който променя въздуха. В шкафовете, направени от приятно ухаещ кедър,

няма молци, а в съдовете от кедров бор млякото дъл-го не се вкисва. Дървесината на кедъра се използва за направа на музикални инструменти, например, за резонаторната дъска на пианото. По-рано немски-те търговци, които купували кедрово масло в Русия, искали съдовете за маслото да се правят от кедрова дървесина. После разглобявали тези съдове и прода-вали дървесината във фабриките за музикални ин-струменти. По този начин увеличавали печалбата си.

1. Израилски цар (ІІ Цар. 8:15).2. Планина близо до Йеруса-лим (Деян. 1:12).3. Планината, на която Бог дава заповедите на Израил (Изх. 31:18).4. „Да не се отделя от устата ти тази ______ на Закона“ (Иис. Нав. 1:8).5. Син на Авраам (Бит. 17:19).6. Планина в северната част на Израил (Пс. 41:7).7. Магьосник, който иска да отвърне римския управител от вярата (Деян. 13:8).8. Бащата на Самсон (Съд. 13:22-24).

Състави думи от буквите под всеки ред. За това ще ти помогнат поясненията за отделните думи. Напи-ши всяка дума в съответ-ния й вертикален ред. В средния хоризонтален ред трябва да получиш името на един от братя-та на Йосиф, когото той обвинява, че е открад-нал чашата му, макар че всъщност сам я е сложил в торбата на брат си.

1. Мястото в пустинята, където израилтяните възроптават срещу Мойсей, защото нямат вода (Числ. 20:1-3).2. Другото название на пурпурното – една от баг-рите в завесата на скинията (Изх. 26:36). 3. Знаме, флаг.4. „Нашата борба не е против кръв и плът, а е против началствата, против ________... против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).5. Как се казва началникът на бирниците, който иска да види Иисус (Лука 19:1-6)?6. Бог не ни казва: „_______!“, а: „Вярвай!“

Отговори

на въпросите и

по диагоналите ще

прочетеш имената на

известни библейски

герои.

ВОДОРАВНО

5. Животно, което е символ на бър-зина и красота (ІІ Цар. 2:18).6. Син на Яков (Бит. 47:7).7. Пратеник, вестител (Лука 6:13).9. Плод на Духа (Гал. 5:22-23).14. Скъпоценен камък (Откр. 21:19-20).15. Сестра на Лазар (Йоан 11:1).16. Христос казва: „В _____ ще имате скърби; но дерзайте: Аз победих ______“ (Йоан 16:33).

ОТВЕСНО

1. Хвалебна песен (Пс. 4:1).2. Малък наръч вързани заедно стъбла или пръчки (Бит. 37:5-8).3. Град, до чиито повярвали жители ап. Павел пише Послание (Кол. 1:2).4. Вторият син на Йосиф (Бит. 41:51-52).8. Син на Ной (Бит. 5:32).10. Дрехата на Рут, в която Вооз сипва щедро ечемик за нея и свекърва й (Рут 3:15).11. „Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на ______ Ми!“ (Йер. 23:1).12. Божество, на което се покланят ематците, заселили се в Самария (ІV Цар. 17:30).13. Млад израилтянин, който не се покланя на златния истукан на Навуходоносор (Дан. 3:13-14).

Въпросът сега е за Ева: познайкакво е изяла в Едемския рай.Било ли е круша, кайсия, банан,дали портокалът е бил пожелан,или пък е грозде, кокос или слива?Библейският разказ какво ни разкрива?Нещо единствено Бог забрани,но знаем, змията ги там изкушии Ева, в заплаха за своя живот,откъсна с ръка забранения _____.

Сравнена е с малко зрънце от синап,но действа със сила в световен мащаб – от нея лукавият бяга завчаси ключ за спасение тя е за нас.

Пропаднали хора – престъпници зли,крадци и злодеи, убийци дорище бъдат спасени от грях и поквара,потърсят ли милост от Бога чрез _____.

а Вениамин, Борко, Юри и Евгени им потръгна така още от казармата – от време на време да

правят малки пътешествия по за 2-3 дни. Приятелите обиколиха Израел надлъж и нашир, като нощуваха в спални чували под открито небе. Отначало пътуваха на автостоп, после започнаха да вземат коли под наем. Поредното пътуване през тази година бе до Саронската долина, разположена в средната част на плодородната крайбрежна равнина (от Кесария до Яфа). Освен Кесария искаха да посетят и Аполония – остан-ките от крепостта на кръстонос-ците в Саронската долина, – Ручея на крокодилите, реката Александър и други интересни исторически места.

– Оказва се, че Саронската долина е един от най-населените райони в Израел – забеляза Борко. – Дължината й е около 70 км, а ширината 12-20 км. Тази долина винаги се е славела с богата растител-ност, гори и изобилие на красиви цветя. И сега там има много зюмбюли, анемонии, лилии и лалета. В

Саронската долина рас-тат екзотични плодове,

например личи. Тук се от-глеждат прочутите по це-

лия свят портокали „яфа”. – В Саронската долина

са се случили много биб-лейски събития – каза Юри, който беше познавач на

Библията и любител на исто-рията. – В епохата на съдиите до-

лината влиза в територията на Манасиевото племе. Както свидетелстват древни египетски текстове от същия период, от тук е минавал морският път, който е свързвал важните пристанищни градове на Среди-земно море с Египет и Месопотамия. В средните ве-кове тук са водили битки кръстоносците.

– Четох, че град Кесария е наречен така от Ирод Велики, царя на Юдея, в чест на римския импера-тор (кесар или цезар) Октавиан Август – добави Вениамин и продължи: – В Кесария са се намирали жилищата на римските прокуратори (управители на провинции). За това свидетелства откритата при разкопки каменна плоча, на която е изсечено името на Пилат Понтийски. Сега на територията на древния град е разположен националният парк резерват на Кесария, където разкопките продължават. Намере-ни са останки от градската стена, павирания площад с големи статуи, хиподрума, а също от синагогата, църквите и римския театър, където и днес се изнасят концерти.

Сърцето на Саронската долина е средиземно-морският курорт Нетаня. Младите хора от Йеруса-лим искаха да завършат своето кратко пътешествие, като посетят Нетаня, най-големия град в тази мест-ност, и поплуват в Средиземно море.

Последната буква на всяка дума е първа на следващата дума.

1. На коя планина умира Аарон (Вт. 32:50)?2. Бащата на Авия (ІІІ Цар. 14:31).3. Синът на Мемфивостей (ІІ Цар. 9:12).4. Третият цар на независимото царство Юдея (ІІІ Цар. 15:8).5. Началникът на хората, които при построяването на храма Соломон изпраща да се трудят в Ливан (ІІІ Цар. 5:14).6. Една от дъщерите на Саул (І Цар. 14:49).7. Град в Северна Сирия, разрушен от асирийците (Ис. 10:9). 8. Един от въстаналите синове на Елиав (Вт. 11:6).9. Първородният син на Аарон (Числ. 3:2).10. Чия ослица проговаря (Числ. 22:28)?

Намери в таблицата 10 думи, свързани със смъртта и възкресението на Иисус Христос.

Те са написани вертикално, хоризонтално и по диагонала.

Грях ли е да гледам филм по телевизията за развлечение, просто защото ми е интересно какво ще се случи по-нататък?

Калина Спасова, 15 г., Ямбол

Наистина, не всеки филм трябва да се гледа, защото всеки филм оказва определено влияние и то невинаги е добро. Мно-

го зависи и от жанра на филма. Има определени жанрове, които из-общо не е добре да се гледат. А съдържанието на филма може да се провери предва-рително в търсачката „Гугъл“. Този въпрос е важен за всеки християнин, защото е пряко свързан с чистотата на сърцето. В Библията се казва: „От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Как да пазим сърцето си? Като внимаваме каква информация получаваме. Информацията влиза в сърцето чрез това, което гледаме и слушаме. Ето защо е важно всеки вярващ да слага граници на онова, което слуша и гледа, за да е сигурен, че ще опази сърцето си чисто, неосквер-нено от света. Информацията, която влиза и излиза от сърцето ни, преди всичко трябва да назидава нас самите или хората около нас.

Стана въпрос в училище за произхода на човека и аз казах, че Бог е наши-ят Творец. Съучениците ми обаче искаха доказателство. Уверявах ги, че щом така е написано в Библията, значи е истина. Според тях „това не доказва нищо“! Как трябваше да постъпя?

Калина Спасова, 15 г., Ямбол

Има хора, които не признават авторитета на Библията. Мнозина от съвременниците ни искат научни доказателства за дадена истина. На практика обаче науката закъснява с много векове в развитието си, защото немалко научни факти, открити през последните столетия, са описани в Библията векове преди това. Ето някои доказателства, които би-ха помогнали на човека да възприеме Библията като авторитет. В книгата на Йов пише, че Земята е кръгла и не е поставена върху нищо, векове преди науката да потвърди те-

зи факти. Библията е писана в продължение на 1500 години, повечето нейни ав-тори няма как да са се познавали и да са чели творбите си. Но всички те говорят

за едно и също, без да си противоречат. Кръговратът на водата в природата също е представен в Библията, преди да бъде обяснен научно. В Йов 38:31 Бог задава въпроса: „Можеш ли да вържеш връзките на Хим [Плеядите] и да развържеш връзките на Кесил [Орион]?” През ХХ в. астрофизиците откриха, че звездите в съзвез-дието Плеяди се движат в унисон една с друга и са свързани гра-витационно, докато звездите в съзвездието Орион се движат свободно и не са свързани гравитационно. Отново Библията говори за факти, доказани научно векове по-късно.

Българската държава възниква през 681 г. от обединението на прабълга-ри и славяни. Около два века по-къс-

но, при княз Борис, българският народ при-ема християнството. Най-важното при това е обръщането към един нов Бог, Който трябва

да замени прабългарското божество Тангра и славян-ското Перун. Този Бог е твърде различен от тях. Той е Дух и твори чрез Слово. Не очаква жертвоприношения и ритуали, а покорство и общуване. Чрез Сина Му Иисус Христос е създадена цялата вселена и за Него се разказ-ва в цялата Библия.

Така в живота на младата Българска държава въз-никва необходимостта от достъп до Божието Слово. За тази цел на княз Борис са нужни хора на словото, об-разовани, които да станат учители и свещенослужи-тели на българите. И Бог отговаря. Моравският княз Ростислав моли Византия да му изпрати хора, които да проповядват християнското учение на славянски. Нем-ските духовници там, представители на Католическата църква, говорят латински, т.е. неразбираемо за морав-ския славянски народ. На тази мисия отиват братята от Солун Кирил и Методий. Те са славяни по произход и най-вероятно майка им е българка. Кирил се обучава в

прочутата по онова време Магнаурска школа, където се запознава с постиженията на богословието и филосо-фията.

Двамата братя са изпратени на няколко мисии сред различни славянски народи. Целта им е да защитят правото на тези общности да слушат Божието Слово на своя роден език. Двамата се борят срещу триезичната ерес, според която само на три „свещени” езика (еврейс-ки, гръцки и латински) може да се проповядва за Бога. Но Божието Слово е живо – чрез него Бог изобличава, променя, напътства и, най-важното, дарява вяра, а вя-рата носи живот. Ето защо хората трябва да разбират думите на Свещеното Писание – с тях Бог им говори. И Той не оставя приелите наскоро кръщение славянски народи без Своята благодат. Чрез Кирил Бог им дава тяхна писменост. Двамата братя отиват в манастира в Мала Азия, където служи Методий, и там Кирил съставя първата славянска азбука – глаголицата. Това е Божие чудо. Буквите на глаголицата се изписват сложно, но предават точно славянската реч. Първата буква е „Аз” и изобразява кръста на Христос.

Веднага след това братята започват да превеждат Божието Слово на старобългарски език. Те израстват в средата на български славяни и езикът, на който гово-рят, е старобългарски, но явно е напълно разбираем за останалите славянски народи по онова време.

През 885 г. в България се връщат учениците на Ки-рил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. В Па-нония и Моравия започват гонения срещу тях заради славянския език, който те въвеждат в богослуженията. Българският княз Борис обаче ги приема и им създава добри условия за работа. Така в България възникват няколко книжовни школи, където се подготвят ученици и се преписва Божието Слово. Движещата сила от-ново е Бог.

След 893 г., когато при цар Симеон настъпва Златният век на българска-та книжнина, възниква кирилицата – втората славянобългарска азбука, която измества глаголицата. Според Божия план това е следващият етап от пътя на Словото. Кирилицата се ус-воява по-лесно, на нея се пише и чете по-бързо. Много повече текстове се преписват и разпространяват.

Разбира се, народните езически вярвания не отмират и битката за душите на хората дори се засилва. Но сред книжовниците има все по-ревностни Христови ученици, които разпространяват не просто образова-нието и културата, а християнството – вярата във всемогъщия Бог.

Най-важните последици от това са разпространението на Божието Слово по нашите земи, задълбо-ченото му разбиране от все пове-че обучени хора и подготовката на свещеници, които проповядват на разбираем език. Българите вече имат достъп до живото Божие Сло-во, което не просто ги просвещава със знания и мъдрост, а просветлява умовете и сърцата им, събужда ги за нов живот на вяра.

сме способни не само да убием човек, а и да потопим платноходка. Просто кошмар!

Но всички митове за нас са се разсеяли с изобре-тяването на акваланга. Тогава изследователите се спуснали в морските дълбини и установили, че не сме по-опасни от домашните гъски, дори сме много по-доброжелателни и разбрани. Е, не си струва да ни смятате за толкова безобидни, все пак сме хищници. Нашето средство за защита е отровата, която отделя задната двойка от слюнчените ни жлези. Тази отрова е предназначена да парализира жертвите ни (раци, риби, миди). Тя оказва достатъчно силно въздействие и върху човека – признаците напомнят на ухапването от змия. Отровата на някои от моите роднини се смята смъртоносна за човека, но те я използват само когато са нападнати неочаквано или се отбраняват.

Каня всички деца да се потопят в подводния свят. Надявам се това да не изплаши никого. Аз мога да жи-вея само там, под водата, защото дишам изключител-но с хриле. Така ме е направил Творецът! Но без това да попречи на здравето ми, мога да остана на повърх-ността на водата за кратко време. Чувствам се по-уют-но на морското дъно, където се крия между камъните, водораслите или подводните пещери. Напомням на голяма круша със стърчащи от нея дълги израстъци – пипала, на които има смукала.

Ние обичаме да играем през нощта, а през деня спим в своите скривалища. Сигурно никой от вас не може да спи като нас – с отворени очи! Само зениците ни се свиват и дишането ни се забавя, така че винаги сме на стража. Никого няма да пуснем край нас! За това ни помагат нашите дълги пипала, които, докато спим, кръжат над главата ни, като антени на радар.

Вече не е тайна, че всъщност сме извънредно пред-пазливи и страхливи и по-голямата част от нас обичат да живеят в самота. Но преди време нито за едно от морските създания не е имало толкова легенди, мито-ве, небивалици и предубеждения, както за нас! Трябва да признаем, че нашата външност е предизвиквала у хората неимоверен страх: необичайно безформено тяло, извиващи се като змии пипала със смукала, кои-то (както погрешно са смятали) служат за изсмукване на кръвта от жертвите. И, на всичко отгоре, две почти човешки очи, които ви гледат от упор! Смятало се е, че

Случва се да изясняваме отношенията помежду си, но го правим, за да разберем кой е по-главен. По-едрият обикновено побеждава без бой, а останалите сравняват своите пипала, като ги изпъват едно до дру-го по цялата им дължина. Който има по-дълги пипала, е победител.

Когато очаква потомство, женската си прави гнездо в плитчините, което прилича на яма в пясъка, покри-та с камъчета и раковини. Там тя снася до 80 хиляди яйца и започва да се грижи за тях: постоянно ги по-чиства, като маха с пипалата си попадналите сред тях предмети и мръсотията. Тъй като през целия период на развитието на яйцата женската остава до гнездото без храна, често тя умира, след като се излюпят.

Ние порастваме от два см (мъжките от вида Argоnauto argo) до 9,6 м при гигантите. Продължител-ността на живота ни рядко надвишава четири години, обикновено е година-две.

Ако някой от вас още не се е сетил кой съм, ще ви кажа още една особеност, която ме отличава от оби-тателите на подводния свят. Не само че в моите гърди бият три сърца, а и кръвта ми е синя! Затова, когато ме е срам, за разлика от вас, не се изчервявам, а по-синявам.

По-голямата част от нас се нуждаят от скривали-ща, които си правят от „подръчни“ материали – камъ-ни, раковини, черупки на раци и т.н. Важното е входът да е по-тесен, а вътре да е по-просторно. Жилището си „метем” с водна струя, а остатъците от храната из-хвърляме навън и складираме на купчина.

Рибарите използват нашата страст да живеем в кухи предмети, като пускат на дъното няколко гърнета и други примамки. Ловят ни за храна – смята се, че в нашето месо се съдържат много витамини и минера-ли: B3, B12, калий, селен, фосфор, йод. Използват ни също за производство на мастила и бои.

Срещаме се в моретата и океаните, при това в раз-лични географски ширини – от бреговете на Шотлан-дия и Япония на север до Южна Бразилия и Австралия на юг. В пресни водоеми (реки, езера, водохранилища) не живеем.

Много зоопсихолози ни смятат за най-умни от всич-ки безгръбначни, защото се поддаваме на дресиране, имаме добра памет и дори различаваме геометрични фигури, например кръг от квадрат и ромб от триъгъл-ник. Също така сме способни да разпознаваме хората и бързо свикваме с онези, които ни хранят. Ако някой прекара достатъчно време с нас, може да ни опитоми.

Мисля, че много от вас вече се досещат кой съм аз. Моето название е съзвучно с броя на пипалата (крака-

та) ми. Те са точно осем (лат. оcto). Затова хората ни наричат (Octopus vulgaris). Надя-вам се, че вашите догадки се оправдаха. Мно-го ми беше приятно да ви разкажа за себе си!

октоподи

А ти свириш ли на някакъв инструмент? Не? Грешиш. Всеки от нас има инстру-мент. Той е „струнен“, но „струните“, или „връзките“, са гласови. Да, това е нашият глас! С него можем да прославяме Бога. „Във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен“ (Ис. 38:20).

Който е обърнат към Бога, сияе от радост. А който се радва, пее! Тези че-тирима музиканти пеят и свирят на някакъв инструмент. На какъв инстру-мент свири всеки от тях? За да отговориш, виж положението на ръцете им.

Май не е толкова лесно, нали? Тогава използвай моята помощ. Ще ти подска-жа първата и последната буква на всеки инструмент, а тиретата между тези букви ще те ориентират колко букви има между тях.

Тук са скрити 12 музи-кални инструмента.

Виждаш ли ги? Наистина ли виждаш всичките?

Преброй ги.

1. А _ _ _ _ _ _ н2. Б _ _ _ _ о3. К _ _ _ _ _ _ т4. К _ _ _ _ а

5. А _ _ а6. М _ _ _ _ _ _ _ а7. Р _ _ л8. С _ _ _ _ _ _ н

9. Б _ _ _ _ _ н10. Т _ _ _ а (т _ _ _ _ _ т)11. Т _ _ _ _ _ н12. Ц _ _ _ _ _ а

Колко години Яков работи за своите съпруги при Лаван?

Като използваш ключа, който е отговорът на поставения въпрос, прочети скрития тук библейски стих. (Чети буквите през толкова квадратчета, колкото е числото, с което си

отговорил на въпроса.)