1

ОУПО СЛИВЕН

ППРРЕЕДДВВААРРИИТТЕЕЛЛЕЕНН ППРРООЕЕККТТ

IIIIII... КККОООНННЦЦЦЕЕЕПППЦЦЦИИИЯЯЯ ЗЗЗААА РРРАААЗЗЗРРРАААБББОООТТТВВВАААНННЕЕЕ НННААА ОООУУУППП НННААА

ОООБББЩЩЩИИИНННААА СССЛЛЛИИИВВВЕЕЕННН

222000111666

2

КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ОУП НА ОБЩИНА СЛИВЕН

1. Общи изисквания към ОУПО Сливен 4

2. Стимулатори и ограничители на устройственото и

строително усвояване на територията

5

2.1. Стимулатори за развитие и устройство на

територията

5

2.2. Ограничители на устройственото и строително

усвояване на територията

6

2.2.1. Действие на режими на особена териториално-

устройствена защита. Стимулатори за развитие и

устройство на територията

7

2.2.2. Естествени ограничители 7

2.2.3. Устройствени ограничители 7

3. Визия и приоритети на Общинския план за

развитие 2014 – 2020 г., отнасящи се към предмета

и целите на ОУПО

8

4. Община Сливен в рамките на Европейската и

национална система за териториално планиране

9

5. Демографско развитие и териториално планиране 16

6. Икономическо развитие и зони за приложение на

труд

21

7. Развитие на социалната инфраструктура и

общественото обслужване

24

8. Развитие на система „Обитаване” 25

9. Селищна мрежа и урбанизирани територии 26

10. Комуникационно-транспортна система 28

11. Културно-историческо и природно наследство 29

11.1. Общ брой паметници 30

11.2. Връзка между опазването на наследството и

благоустройството

31

11.3. КИН като стимулатор на останалите

функционални системи

31

12. Зелена система, спорт и отдих 32

12.1. Озеленени площи за широко обществено

ползване

32

12.2. Терени за Озеленяване за ограничено

ползване, допълващи зелената система

33

12.3. Паркове и градини в населените места 33

12.4. Ландшафтноустройствени мероприятия и

естетическо оформяне

34

13. Главни туристически зони и маршрути 35

14. Техническа инфраструктура 37

14.1. Водоснабдяване 37

14.2. Канализация 40

14.3. Електроснабдяване и електронни

комуникации

41

14.4. Газоснабдяване 45

3

14.5. Топлофикация на град Сливен 45

15. Опазване на защитените територии по ЗБР и

Натура 2000.

46

16. Идентифициране на териториите с вероятно

разпространение на предвидими природни

бедствия, главно наводнения, свлачища, пожари и

др.и регламентиране на необходимите

превантивни мерки за устройство и защита

48

4

КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ОУП НА ОБЩИНА СЛИВЕН

1. Общи изисквания към ОУПО Сливен

Общият устройствен план на община (ОУПО) Сливен е управленски инструмент

на местната власт, насочен към създаване на условия за развитие и комплексно

устройствено планиране на различните видове територии при отчитане на

съществуващите природни и антропогенни дадености и специфични социално-

икономически условия.

С ОУПО се детайлизират териториалните насоки на развитие, заложени в

пространствените документи от по-високо йерархично ниво – Националната концепция

за пространствено развитие (НКПР, 2013 - 2025), Национална стратегия за регионално

развитие (НСРР 2012 – 2022), Регионален план за развитие на Югозападния район

(РПРЮР 2014 - 2020), Областна стратегия за развитие на област Сливен (ОСРОС 2014 –

2020), Общински план за развитие на община Сливен (ОПР 2014 – 2020) и Концепция

за пространствено развитие на община Сливен (КПРОС).

Разработването на ОУПО Сливен е свързано с решаване на следните основни

задачи:

– пространствено структуриране на различните видове територии (зониране на

територията) в зависимост от предвиденото в ОУП бъдещо основно

предназначение;

– регламентиране на изисквания за използване, опазване и застрояване на

различните видове територии (функционални зони), чрез определяне на

съответните устройствени режими;

– съставяне на специфични правила и норми за определени територии с основно

предназначение в землището на общината;

– предлагане на подходящи насоки за развитието на системите на транспортната и

техническата инфраструктура и връзките им с териториите на съседните общини

и с инфраструктурните мрежи, съоръжения и обекти с национално и регионално

значение;

– развитие на системите за отдих и туризъм, свързани с природните и

антропогенните характеристики на общината и наличните обекти на културно-

историческото наследство;

– обособяване на територии публична държавна и публична общинска собственост;

– определяне на териториите с разпространение на предвидими природни бедствия

и мерките за устройствена защита;

– Определяне на границите на териториите за природна защита и културно-

историческа защита и начините на тяхното използване;

– Създаване условия за прилагане на режимите за опазване на обектите на

недвижимото културно наследство при управлението на устройствените процеси

5

и пълноценната им реализация като елементи на средата и като ресурс на

туризма;

– Определяне на границите на нарушените територии и териториите за

възстановяване;

– Определяне на териториите за активно прилагане на ландшафтно-устройствени

мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна

устройствена защита, съгласно чл.10, ал.3 от ЗУТ.

2. Стимулатори и ограничители на устройственото и

строително усвояване на територията

2.1. Стимулатори за развитие и устройство на територията

Като основа за разработване на проектните предвиждания са възприети следните

обективни стимулатори, представени в най-обобщен вид:

За развитие на различните разновидности на производствени и други бизнес

територии и съпътстващите ги складови и други обслужващи дейности:

– Благоприятното географско местоположение и добре изградена инфраструктура

на различни видове транспорт правят района привлекателен за разполагане на

бизнес и за нарастване на инвестициите.

– Добра транспортна достъпност, благоприятстваща обособяването на гр. Сливен

като важен транспортен възел и икономически център в Югоизточна България;

– Разнообразен природноресурсен потенциал, създаващ предпоставки за развитие на

многообразни икономически дейности;

– Съхранената и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени

територии и богато биоразнообразие, както и богатото културно наследство

дават възможност за развитие на туристически сектор;

– Богати ресурси и традиции, както и благоприятни агроклиматични условия за

развитие на земеделието. Ясно изразена специализация на земеделието в

общината;

– Традиции и условия за съвременно развитие на структуроопределящи

производства – хранително-вкусова; текстилна; електротехническа;

машиностроене; информационни технологии; дървообработваща и мебелна;

химическа промишленост.

– Наличие на населени места с проявена тенденция към ревитализация, особено тези

с териториална близост до град Сливен;

– Отчитане разположението на общината в по-широкия териториален контекст, вкл.

ресурсите в прилежащите части на съседните общини, респ. външните връзки

като стимулатор за развитие.

6

За развитие на транспортната инфраструктура:

– Възможности за ползване предимно на съществуващи полски и горски пътища

при проектните предвиждания за рационализиране на междуселищната мрежа и

осигуряване на трасета за «меки» форми на транспорт – пешеходни и вело – алеи

между населени места, селищни образувания, места за отдих, туристическите

атракции и пр.

– Теренни възможности за извеждане на транзитното движение по нови трасета на

републиканските пътища извън селищните територии, с оглед подобряване на

условията за транзит и на екологичната обстановка и безопасността.

– Възможности за възстановяване и развитие на въздушен транспорт с регионално

значение.

Във всички случаи наличието на поземлени имоти – общинска собственост, има

значението на стимулатор и условие за реализиране на общински политики за

социално-икономическото и устройственото развитие.

Посочените стимулатори са основните фактори за разработване на съответните

проектни предвиждания по ОУП на Община Сливен:

– за развитие на различните разновидности на производствени и други бизнес

територии и съпътстващите ги складови и други обслужващи дейности;

– за развитие на специализирана инфраструктура, свързана с отдиха, масовия спорт

и туризма;

– за нови (точкови) обекти на инженерната инфраструктура и комунално

стопанство;

– за развитие на извънселищни територии/обекти за търговия и услуги;

– за интензивно и екстензивно развитие на територии за постоянно и временно

обитаване;

– за развитие на транспортната инфраструктура - нови пътища и повишаване на

класа на съществуващите.

2.2. Ограничители на устройственото и строително усвояване на територията

Съблюдавани са следните групи обективни ограничители, предполагащи

ограничаване, а в определени случаи и забрана на урбанизационна намеса и

строителство:

2.2.1. Действие на режими на особена териториално-устройствена защита:

– режими на защитени територии - природни, вкл. териториите по Натура 2000

съгласно регламентите на законите за защитените територии и за биологичното

разнообразие, респ. на плановете им за управление и режимите, определени по

законоустановения ред;

– режими за културно-историческа защита по Закона за културно наследство;

7

– водоохранни6 зони (вододайни зони - санитарно-охранителни зони около

водоизточници, санитарно-охранителни зони около минерални извори);

– специални обекти и терени на Министерство на отбраната.

2.2.2. Естествени ограничители:

– Територии, предназначени за земеделие с висококатегорийна земя, трайни

насаждения и/или значителни капиталовложения (иригационни съоръжения,

противоерозионни дейности); пасища и ливади;

– Залесени територии – специални и защитни горски територии, полезащитни

горски пояси и друго мелиоративно озеленяване, ефективни

дървопроизводителни масиви и други елементи на «зелената инфраструктура»;

– Водни течения и площи с прилежащите им територии;

– Локални инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия.

Изключения по отношение прилагането на горните два ограничителя са приети

за допустими само в следните случаи:

– за изграждане на озеленени площи за широко обществено ползване и със

специфично предназначение (изолационно озеленяване, гробищни паркове), за

доразвитие на перспективни територии с производствено-складови и/или

обслужващи функции, при липса на други (напр. за складово стопанство и

производствени дейности около пътните връзки до магистрала Тракия и област

Ямбол);

– при реконструкция и доизграждане на големи инфраструктурни трасета и

съоръжения, вкл. определените с други планове.

2.2.3. Устройствени ограничители:

– Проектни инфраструктурни трасета и терени, вкл. такива, предвидени за

реконструкция, както и сервитутите им;

– Специфични ограничители по отношение новоусвоявани територии за обитаване;

– Специфични ограничители по отношение новоусвоявани територии за

производствено-складови дейности, комунални и инфраструктурни съоръжения.

3. Визия и приоритети на Общинския план за развитие 2014 –

2020 г., отнасящи се към предмета и целите на ОУПО

Общинският план за развитие на община Сливен (ОПР) 2014 – 2020 г. обвързва

сравнителните предимства и потенциал на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели

и приоритети за постигане на стратегически цели, обединени от стремежа към по-висок

жизнен стандарт и устойчивост в бъдеще.

Стратегическата рамка на Общинския план за развитие на община Сливен за

периода 2014-2020 г. отчита целите на европейската кохезионна политика за

икономическо, социално и териториално сближаване, определени в Стратегията

„Европа 2020‘‘. Стратегическата рамка е обвързана и с националните цели и

8

приоритети на основополагащите стратегически документи за развитие на страната

през периода 2014 - 2020 г.

Общият устройствен план на общината следва да осигури устройствена основа

за реализацията на онези от тях, които се отнасят за устройството на територията и

бъдещото развитие на функционалните системи.

В ОПР е формулирана следната визия за развитие на общината: „Община Сливен

- среда на устойчив растеж, общество на знанието и обновени селища, предлагащи

високо качество на живот и енергийна ефективност, съхранено културно-

историческо наследство и околна среда, иновативна и конкурентноспособна

икономика, създаваща квалифицирани работни места и продукти с висока добавена

стойност”.

Желаната визия за развитие на община Сливен може да се реализира, чрез

предприемането на конкретни действия и мерки, насочени към:

– Подкрепа развитието на полицентрична териториална мрежа на местно/общинско

ниво - засилване на взаимовръзките и взаимодействието между общинския

център и останалите населени места в общината;

– Постигане на високо качество на живот на населението във всички населени места

в общината, чрез осигуряване на равен достъп до качествени услуги от обекти на

здравната, социалната, образователната и културната инфраструктура;

– Подобряване на условията за трудовата заетост и реализация като елемент на

социално- икономическата политика;

– Създаване на благоприятни условия за инвестиране в местната икономика и

поощряване локализирането на нови инвестиции на територията на общината;

– Подобряване на общинската образователна система посредством дейности,

насочени към повишаване професионалната квалификация на трудоспособното

население съобразно пазара на труда;

– Прилагане на политиките за опазване на околната среда засягащи всички емитери

- жилища, публични институции, частен сектор;

– Оценка, валоризация и опазване на културно-историческото наследство като

активно условие и ресурс за развитието на туристическия сектор в общината;

Главната цел на плана е формулирана по следния начин: Постигане на

интегрирано общинско развитие с повишено качество и стандарт на живот,

подобрено състояние на околна среда, активизиране на териториалното

сътрудничество на местно, регионално и международно ниво.

Дефинираната главна цел попада в обхвата на четири приоритетни области:

1. Устойчив икономически растеж;

2. Жизнен стандарт и качество на живот;

3. Техническа инфраструктура и околна среда;

4. Териториално сътрудничество и сближаване

ОУПО на Сливен следва със средствата на устройственото планиране

максимална да подкрепа изпълнението на общинския план 2014 – 2020 г.

9

4. Община Сливен в рамките на Европейската и национална

система за териториално планиране

С приемането на Закона за устройство на територията (ЗУТ- 2001 г.) и Закона за

регионално развитие (ЗРР – 2008 г.) у нас беше създадена стройна система за

териториално планиране, съгласувана с Европейския Съюз. ОУПО на Сливен следва да

бъде съобразен с нея. На фиг. 1 са показани съответните нива на тази система и

мястото на община Сливен в нея.

фиг.1

На фиг. 2 е показан ТЕК № 8 (Дурас – Тирана – Скопие – София – Пловдив –

Община Сливен – Бургас – Варна), наречен „Древния път на коприната”, свързващ

Европа и Азия, Егейско и Черно море. Това е най-дългото трасе на ЕТК на българска

територия с непосредствено влияние върху три региона от ниво 2 – Югозападен, Южен

централен и Югоизточен.

10

фиг. 2

В пространствения модел на транспортната система в НКПР на Република

България (фиг. 3) през община Сливен преминават:

една главна транспортна ос: Р. Сърбия – София – Пловдив – Стара Загора – Сливен

– Бургас и

една второстепенна ос: Р. Македония – София – Карлово – Казанлък – Сливен –

Бургас.

Тангенциално на община Сливен (през „Петолъчката”) преминава второстепенна

транспортна ос: Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово – Р. Турция (фиг. 3).

фиг. 3

11

НКПР на Р.България община Сливен е разгледана като част от българското

Черноморско крайбрежие, осигуряваща неговата тилна част (фиг.4).

В същата концепция (НСПР) община Сливен е поставена в група „Планински

райони в Европа”, подлежащи на подкрепа от страна на ЕС (Фиг.5).

12

По отношение на нива административни функции и икономическа значимост

община Сливен заема трето място (Фиг.6 и 7), но като туристическо развитие – второ

ниво.

13

Степента на значимост на културните напластявания в границите на населените места е

определена като средна за общината (фиг.8).

14

Общините Сливен и Ямбол са отбелязани като ценност от два исторически

периода с идентични стилови и смислови характеристики ( Фиг.9).

В националната екологична мрежа община Сливен участва с природен парк

„Сините камъни”, редица защитени местности, както и със значителни територии по

„Натура – 2000”, разположени по поречието на река Тунджа и в източна Стара планина

(фиг. 10).

15

В НКПР (вариант „Умерен полицентризъм”) Сливен е определен, като град от

трето ниво – център на община и на област. Заедно с областите Ямбол, Стара Загора и

Бургас е част от Югоизточния район (ниво 2) на Република България (фиг.11).

(фиг.11).

Комуникационно-транспортната мрежа на областта е показана на Фиг.12.

Тя илюстрира много доброто позициониране на областта и общината в

националната транспортна мрежа.

Фиг.12.

16

5. Демографско развитие

Основни изводи от анализа:

– Община Сливен е сред най-големите общини в страната. По брой на населението

общината е на 8-мо място сред 265-те общини (след Столична община, Варна,

Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) и на трето място в Югоизточен

район (след общини Бургас и Стара Загора).

– Към 31.12.2015 г. по данни на НСИ в общината живеят 121 405 души. За периода

2001-2015 г. населението на община Сливен бележи спад с 14 296 д., равняващи

се на 10,5%. Намалението на населението на общината се дължи предимно на

миграциите и в по-малка степен на отрицателно естествено възпроизводство. На

регионално и национално ниво темпът на намаление на населението е с по-

благоприятни стойности, спрямо тези в община Сливен.

– Общината включва 45 населени места – гр. Сливен с население 87895 д. (2015 г.),

гр. Кермен -1600 д. и 43 села с общо население от 31910 д. (26.3% от

населението на общината).

– Според съществуващия брой на населението по градоустройствената

класификация селата са големи, средни, малки и много малки:

5 големи села с население от 2000 до 5000 жители: Тополчане - 3083 д. (най-

голямото село в община Сливен), Сотиря (2370 д.), Желю войвода (2328 д.),

Самуилово (2117 д.) и Крушаре (2074 д.). Общото население на големите села

наброява 11972 д. (37.5% от селското население на общината);

6 средни села с население от 1000 до 2000 д.: Селиминово (1573 д.), Чинтулово

(1336 д.), Камен (1272 д.), Бяла (1257 д.), Гавраилово (1132 д.) и Злати войвода

(1035 д.);

20 малки села с население от 250 до 1000 д. като обхващат 1/3 (10808 д., 33.9%) от

населението на селата;

12 много малките села с население под 250 д. с общо население 1525 д. (4.8% от

населението на селата). С най-малък брой население се отличават селата: Раково

/34 д./, Зайчари /42 д./, Бозаджии /72 д./, Въглен /77 д./, Изгрев /83 д./.

– Наблюдават се различия в динамиката на населението през последните 15 години

(2001-2015 г.), които се характеризират с:

най-значително абсолютно намаление в броя на жителите се отличава общинският

център - гр. Сливен, където отчетеният спад е в порядъка на 12 239 д. и гр. Кермен

/- 582 д./;

нарастване на населението в 9 села (предимно средни и големи): Сотиря,

Тополчане, Чинтулово, Камен, Калояново, Селиминово, Глушник, Младово,

Глуфишево, като за Глуфишево през последните 5 години се очертава задържане на

броя на населението. Една от причините за отчетеното нарастване на населението

се дължи на компактно ромско население, което има традиции за разширено

възпроизводство. Втората причина може да се търси в миграцията на население от

17

град Сливен към посочените села поради тяхното изключителна близост. По този

начин жителите запазват близостта на услугите, предлагани в общинския център,

но предпочитат да живеят в селско селище или преотстъпват жилището в града на

децата си, които са създали семейства;

задържане на населението в 5 села: Гергевец, Злати войвода, Самуилово, Струпец,

Средорек, като през последните години с. Злати войвода е с положителен прираст;

с тенденция на непрекъснато намаление на населението са 16 села: Биково, Бинкос,

Божевци, Бяла, Гавраилово, Горно Александрово, Зайчари, Ковачите, Крушаре,

Новачево, Скобелево, Стара река, Старо село, Чокоба, Раково;

с тенденция на постепенно преустановяване на намалението и задържане на

населението са селата: Блатец, Бозаджии, Въглен, Градско, Драгодан, Желю

войвода, Изгрев, Николаево, Трапоклово;

с тенденция на постепенно преустановяване на намалението на броя на населението

и преминаване в положителен прираст са селата: Малко Чочовени, Голямо

Чочовени, Ичера, Мечкарево, Младово и Панаретовци.

– С най-тревожни стойности на отрицателен прираст на населението се отличават

селата: Биково (-39,5%), Бозаджии (-37,9%), Скобелево (-37,5%), Стара река (-

36,6%), Раково (-36,3%), Бинкос (-36.2%), Божевци (-32,6%), Чокоба (-33,1%),

Въглен (-30.0%), Мечкарево (-29,2%), Старо село (-29,2%);

– С най-благоприятна възрастова структура са населените места с по-висок дял

население от ромската етническа група. Гр. Сливен е със стационарен тип

възрастова структура. С влошен възрастов състав е селското население в

населените места с преобладаване на българския етнос, предимно много малки и

малки села.

– По данни на последното преброяване през 2011 г. от българската етническа

общност се самоопределят 88 750 д. или 82.7% от населението на общината.

Втора по численост е ромската етническа група, към която по време на

последното преброяване са се самоопределили 12 153 д., формиращи 11,3% от

далите отговор на въпроса за своята етническа принадлежност. Делът на

турската етническа група е 3.9% – 4209 д. Поради правото на преброяваните

лица да се самоопределят или да не посочат етническата си принадлежност, част

от ромското население се самоопределя към българската или турската етническа

група. Тази практика в известна степен нарушава коректността на посочените

стойности. В тази връзка оценките са, че делът на ромското население в община

Сливен надхвърля отчетените 11,3% и в действителност достига около 20%.

– Към 01.02.2011 г. броят на лицата с висше образование в общината е 17 916 д., или

15.6% от населението на 7 и повече години, което е по-ниско от средната

стойност за страната (19,6%). Най-многобройно е населението със средно

образование (45347 д. - 39.5%). С основно образование са 27105 д. – 23.6%.

Начално и незавършено начално образование имат 20693 д. (18.0%) от жителите

на общината, а 3488 души (3.0%) никога не са посещавали училище. Броят на

неграмотните лица (неумението да се чете или пише) на девет и повече

18

навършени години в община Сливен е 5 573 д., които формират 5% от

населението в разглежданата възрастова група.

Демографските перспективи пред община Сливен се отличават с позитивен

характер, въпреки особеностите на протичащите демографски процеси към момента.

Следва обаче да обърнем внимание на обстоятелството, че предстои навлизане в

детеродна възраст на поколението, родено през годините с най-лоши демографски

показатели в страната 1997-2000 г. Следователно, тепърва предстои редуциране на

детеродния контингент население на територията на общината. Този неблагоприятен

демографски процес ще протича успоредно с ускорено застаряване на населението,

увеличаване дефицита на млада работна сила, както и продължаваща емиграция. Може

да се очаква, че комплексната проява на тези негативни демографски процеси ще окаже

цялостен неблагоприятен ефект върху развитието на социалната сфера в общината.

В таблица 1 и фиг. 13 са представени два варианта на демографската прогноза –

реалистичен и оптимистичен. При реалистичния вариант община Сливен към 2035 г.

намалява с 4895 души или с 4.03% спрямо населението през 2015 г. Според

оптимистичния вариант населението на общината се увеличава с 3058 души през 2025

г. и 4785 души през 2035 г. спрямо населението през 2015 г., като това увеличение

съответно е 2.52% и 3.94%.

Таблица 1 Община Сливен - основни показатели

Гъ

сто

та н

а

нас

ел.

20

15 г

.

д

./ к

в.к

м

Брой на населението 1992 - 2015 г.

Прогноза на населението 2015 -

2035 г. - варианти

1992 г. 2001 г. 2011 г. 2015 г. Реалистичен Оптимистичен

2025 г. 2035 г. 2025 г. 2035 г.

Общ. Сливен 88.84 144060 135701 125268 121405 118651 116510 124463 126190

Гр. Сливен 453.03 106212 100134 91620 87895 85980 85080 90100 92080

Гр. Кермен 37.93 2510 2182 1801 1600 1540 1520 1800 1750

Села 28.23 35338 33385 31847 31910 31131 29910 32563 32360

с.Биково 10.59 437 385 263 233 210 200 220 215

с.Бинкос 10.36 174 207 167 132 116 105 127 122

с.Блатец 19.41 1061 897 790 770 720 700 740 730

с.Божевци 4.36 360 304 240 205 183 170 233 247

с.Бозаджии 5.81 163 116 83 72 60 50 80 70

с.Бяла 18.76 1735 1516 1385 1257 1190 1100 1280 1240

с.Въглен 3.88 148 110 85 77 60 63 85 95

с.Гавраилово 41.90 1370 1267 1193 1132 1090 1060 1160 1190

с.Гергевец 68.24 776 792 814 779 780 760 795 790

с.Глуфишево 44.48 650 651 699 682 640 600 650 600

с.Глушник 16.40 392 398 384 404 380 365 400 390

с.Голямо Чочовени 8.23 316 209 166 177 150 120 170 180

с.Г.Александрово 16.96 691 657 626 597 570 550 580 590

с.Градско 16.84 642 540 475 450 436 400 450 430

с.Драгоданово 27.77 734 817 708 766 750 700 772 778

с.Желю войвода 41.60 3092 2670 2447 2328 2300 2290 2350 2300

с.Зайчари 3.10 104 56 44 42 37 35 48 55

с.Злати войвода 44.04 1245 1047 952 1035 1020 1010 1120 1200

с.Изгрев 10.19 100 112 94 83 75 50 87 86

19

Гъ

сто

та н

а

нас

ел.

20

15 г

.

д

./ к

в.к

м

Брой на населението 1992 - 2015 г.

Прогноза на населението 2015 -

2035 г. - варианти

1992 г. 2001 г. 2011 г. 2015 г. Реалистичен Оптимистичен

2025 г. 2035 г. 2025 г. 2035 г.

с.Ичера 1.76 282 194 155 144 130 120 150 155

с.Калояново 25.87 507 582 668 721 745 760 760 776

с.Камен 47.67 1228 1228 1308 1272 1258 1200 1290 1298

с.Ковачите 29.51 1320 1047 853 798 765 742 802 808

с.Крушаре 71.13 2239 2138 2064 2074 2054 2043 2122 2178

с.Малко Чочовени 18.17 462 376 317 326 307 290 332 325

с.Мечкарево 37.46 662 600 415 425 410 400 450 455

с.Младово 31.40 759 696 600 753 722 700 780 758

с.Николаево 24.72 447 398 318 370 350 330 377 385

с.Новачево 31.42 1063 976 859 794 750 720 830 818

с.Панаретовци 33.70 431 402 327 354 346 337 372 366

с.Раково 0.73 83 56 36 34 30 27 42 27

с.Самуилово 123.87 2057 2113 2111 2117 2100 2090 2170 2150

с.Селиминово 88.46 1430 1384 1481 1573 1520 1345 1600 1570

с.Скобелево 16.79 516 483 353 302 273 248 307 317

с.Сотиря 122.31 1150 1554 2096 2370 2470 2580 2540 2600

с.Средорек 28.48 157 145 147 139 120 100 128 115

с.Стара река 8.12 814 664 476 421 382 300 400 390

с.Старо село 10.38 308 264 188 187 150 120 166 170

с.Струпец 12.74 367 288 298 283 250 200 290 266

с.Тополчане 94.11 2639 2879 2989 3083 3142 3000 3182 3060

с.Трапоклово 17.20 533 496 417 415 400 360 400 380

с.Чинтулово 61.76 1031 1076 1297 1336 1370 1300 1386 1360

с.Чокоба 14.05 663 595 459 398 320 270 340 325

20

21

6. Икономическо развитие и зони за приложение на труд

Към 31.12.2014 г. по данни на НСИ в община Сливен са регистрирани 4 909

предприятия или 72.7% от общорегистрираните в област Сливен, произведената

продукция е 1 346 446 хил.лв., дълготрайните материални активи са 945 375 хил.лв.,

заетите лица - 27 637 д., което е съответно 78.9%, 74.8% и 78.9% от стойностите на тези

показатели за област Сливен. Над 4000 от предприятията са в град Сливен.

Бизнесът и индустрията в града са представени предимно от микро и малки

фирми (над 95%). Тази група икономически субекти в общината реализира 57.1% от

приходите от дейност и ангажира 53.7% от заетите лица и е значително по-ниско

ефективна. Намалява броят и значението на средните и големите предприятия, което

негативно се отразява на устойчивостта и ефективността на местната икономика. След

силния спад на икономическата активност в общината по време на кризата,

понастоящем се отбелязва тенденция към увеличаване на произведената продукция ш

засилване на предприемачеството.

Потенциалите за развитие на общината са многостранни и създават възможност

за развитието на диверсифицирана индустрия, селско стопанство, туризъм и услуги. В

икономическия профил на общината са представени сектори и икономически дейности

(отрасли), за които са налице определени ресурси и традиции в развитието им.

Структуроопределящи производства на промишлеността са хранително-вкусова (147

фирми); текстилна (72); дърводобив, дървообработване и мебелна (100); производство

на метали и метални изделия (63), химическа (54). В машиностроенето действащи са 15

фирми, в електротехниката – 7, в производството на компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични продукти – 4.

Климатичните и почвени ресурси на община Сливен предлагат широки

възможности за селскостопанска дейност. Селското стопанство участва с 6-8% в

икономическите резултати на общината и заетостта. Сектор растениевъдство има

стратегическо значение за отрасъл Селско стопанство. Големият размер на

земеделските територии – над 50% от площта на общината (70963 ха), от които над 80%

обработваеми (56987 ха) е фактор за развитие на земеделието. В структурата на

засетите площи най-голям е делът на зърнено-житните култури (повече от половината

обработваема земя в общината), следвани от маслодайните култури, лозя, праскови.

Големи площи около град Сливен са известни под общото название „Долината на

прасковите”.

На територията на общината съществуват предпоставки и условия за развитие на

животновъдството. В общината е застъпено главно говедовъдството, овцевъдството,

свиневъдството и птицевъдството. За периода 2007-2016 г. се наблюдава тревожна

тенденция за драстично намаляване на броя на отглежданите свине - с 82%, кози – с

64% и овце – с 25%.

Средната годишна цена за покупка на земеделска земя в община Сливен за

периода 2010-2015 год. показва повишаване – от 252 лв. за дка през 2010 г. до 713 лв. за

дка през 2015 г.

22

Предвиждания на ОУПО по отношение на система „Труд”

Основна задача на Плана е създаване на условия за реализация на

инвестиционни инициативи, съответстващи на целите и приоритетите на регионалното

развитие.

По отношение система „Труд” ОУПО се запазват съществуващите територии и

обекти, свързани с полагането на труд, отнасящи се и към трите стопански сектора –

първичен, вторичен и услуги. За стимулиране на тяхното развитие в контекста на

стратегическите приоритети, позитивните тенденции и инвестиционните интереси, се

предвижда и устройство на нови територии за производствени и складови дейности.

Град Сливен утвърждава ролята си на важен икономически център в

Югоизточна България, който следва да разшири и укрепи своите позиции като

динамично развиващ се център на диверсифицирани производствени дейности и

услуги. ОУПО приема постановките за развитие на зоните за прилагане на труд,

заложени в Общия устройствен план на град Сливен от 2007 г.

Три са основните проектни насоки, подкрепени в устройствени план за развитие

на териториите за труд в гр. Сливен:

– усъвършенстване структурата на компактните производствените зони -

съществуващи (реновация и разширение) и конверсия;

– изграждане на технологичен парк;

– развитие на специализиран бизнес-индустриален парк и логистични

производствено-складови съсредоточия.

Териториите за приложение на труд се предлага да се развият в следните

основни териториални локализации:

Южна/Югозападна – в съществуващия производствен комплекс на свободните

терени в регулация, като промишлено- складова бизнес зона от предприемачески

тип за нови частни инициативи – Индустриален парк “Югозапад“. От Източната

страна се предлага създаването на високо-технологични смесени подзони, като се

извърши постепенно преструктуриране на съществуващите терени на оранжериите

и териториите на север от тях;

Югоизточна - високо-технологична смесена зона с логистичен център, до летищния

комплекс, като зона на терминално-складов комплекс и складови бази, свързани с

дейността на летищния комплекс.

Северна (централна зона) - бизнес-делова централна зона с преобладаващи

обществено-обслужващи функции, офис-дейности и локализации на

високотехнологични производства като съчетание от няколко типа подзони:

смесени многофункционални зони, високотехнологични подзони, както и предимно

производствени.

Северо-Източна - като смесена многофункционална зона за развитие на отделни

незамърсяващи производства и офиси на фирми.

23

Северозападна (по протежение на пътя за Елена) – предимно производствена.

Предвижда се максимално запазване на съществуващото индустриално наследство

и същевременно реконструирането му за функции, свързани с традиционните

занаяти и услуги в гр.Сливен, както и за нуждите туризма.

Предвидените производствени терени в приетия Общ устройствен план за

развитие на град Сливен според проектантския екип на ОУПО са достатъчни и създават

условия за развитие на функционална система „Труд” на града в условията на

уплътняване на определените производствени територии. Те поемат работната ръка от

радиално и концентрично разположените населени места около града и създават

условия за разделяне на функцията „труд” от функцията „обитаване” за една част от

населението, приело да обитава близкостоящите населени места е свързана с по-висок

стандарт на обитаване.

За развитие на селскостопанска инфраструктура, обслужваща непосредствено

прилежащите земеделски територии, както и местното животновъдство, са запазени

всички от бившите селскостопански дворове.

Край опорните центрове и други села с подходящо разположение в земеделски

територии или притежаващи туристически потенциали, освен стопанските дворове, в

предимно производствени зони са включени и допълнителни територии общинска,

държавна и частна собственост (Крушаре, Ичера, Блатец,Бяла, Стара река.).

Смесени общественообслужващи и производствено-складови зони са

разположени и по главните входящо-изходящи артерии на общинския център по

трасетата и по-специално по трасето, което осъществява връзката с АМ „Тракия”.

Предвижда се изграждане на производствено-логистичен комплекс в землището на гр.

Кермен в близост до предложения с ОУПО нов транспортния възел с магистрала

„Тракия”. Предвидената предимно производствена зона е с площ 120 ха.

Според анкетните и теренни проучвания се предлага разширяване на

стопанските дворове за земеделско производство в с. Бяла и нов терен за складиране на

строителни отпадъци;

В ОУПО се предлага разширение на производствената зона на село Стара река

главно за дейности, свързани с горското стопанство.

Предвижданията на ОУПО относно местата за полагане на труд в отраслите на

„третичния сектор” произтичат от необходимостта за осигуряване на качествено и

рентабилно съвременно обслужване на населението, на временно пребиваващите и на

транзитно преминаващите през общинската територия, както е описано в следващите

точки.

24

7. Развитие на социалната инфраструктура и общественото

обслужване

Община Сливен е една от най-големите общини в страната по брой на

населението и брой на населените места, една значителна част от които са много

големи, големи и средни села. Това значително усложнява функциите за осигуряване на

добре развита социална инфраструктура и обществено обслужване.

Голяма част от обектите на периодичното и епизодичното обслужване в рамките

на общината са изградени в града. В най-голяма степен това се отнася до подсистемите

образование, здравеопазване, административно и правно обслужване, култура и др.

Развитието на висшите и професионалните училища е от съществено значение за

икономическото, културното и социалното развитие на града, общината и района.

По отношение системата „Обществено обслужване” плановите предвиждания са

адресирани както към местното население, така и към туристите. Запазват се

териториите, предназначени за социална инфраструктура, както и такива, заети от

други обекти на общественото обслужване в населените места.

Като значим ресурс на общината за доразвитие на системата обекти на

социалната инфраструктура, както и за изграждане на обслужващи обекти с частни

инвестиции се определя свободният общински сграден фонд в селата

(нефункциониращи училищни и други обществени сгради).

Определени са територии за развитие на извънселищни съсредоточия на обекти

за периодично и епизодично обслужване, както и за туристическа инфраструктура край

основните транспортни артерии (в землищата на гр. Кермен, с. Крушаре, с.Желю

войвода и др и в близост до (при подходите към) настоящи и бъдещи места за отдих с

активно посещение (Природен парк „Сините камъни” и др.)

Не се предвижда разкриване на нови обекти на образователната инфраструктура,

а създаване на възможности за поддържане, модернизиране и обновяване на обектите

на обучение и образование. Прогнозните разчети показват, че няма да има

необходимост от разкриване на нови детски и учебни заведения, а от осъвременяване,

поддържане, подновяване и подобряване на МТБ, изпълнение на проекти за енергийна

ефективност, което да гарантира благоприятна среда за обучение и възпитание на

децата и учениците и да осигури намаляване разходите за издръжка в сектора.

Поради съществуващите особености в пространствената концентрация на

специализираната медицинска помощ в гр. Сливен достъпът на жителите на другите

населени места до специализирана медицинска помощ и консултации е свързан с

пътувания до общинския център град Сливен. За подобряване на достъпа до

здравеопазване и здравни услуги в определените три вторични опорни центъра – Бяла,

Стара река и Кермен се предвижда да се подобри базата и обслужването на

здравеопазването. Новата концепция за развитие на здравеопазването и спешните

медицински услуги следва да осигури достъп до качествено здравеопазване на всички

населени места в общината.

Развитието на културните институции изисква финансови ресурси за тяхното

поддържане, както и експониране и опазване на културното и религиозно наследство.

25

Предвид системния недостиг на средства във фокуса са сградите и съоръженията на

читалищата. Предвижда се поддържане и реновиране на читалищата. В сферата на

културата се планира осигуряване на съответните условия за провеждане на вече

утвърдените събития от културния календар на община Сливен и разширяване и

разнообразяване на същия.

За смекчаване на неравномерността в териториалното разположение на

специализираните социални институции, както и на социалните услуги, предоставяни в

общността, е от значение предприемането на конкретни мерки и дейности, целящи

осигуряване на равен достъп до този вид услуги за всички жители със специфични

потребности. Към настоящия момент, възможностите за достъп на жителите на по-

малките населени места в общината са ограничени. В същото време налице е свободен

сграден фонд в тях, който може да бъде използван за тези цели.

8. Развитие на система „Обитаване”

По отношение система „Обитаване”: проучванията на съществуващото

положение показват, че в жилищните територии в настоящите граници на по-голямата

част от населените места са удовлетворяват потребностите на постоянното население и

демографските прогнози. В получените анкети, попълнени от кметовете и кметските

наместници на всички населените места в общината, не се посочва необходимост от

разширяване на жилищните територии в тях.

Налице е тенденция за развитие на популярната през последните години система

„второ жилище”, за ползване от жители от града, както и от други общини,

включително за „висококатегорийно обитаване”, както и за заселване на жители от град

Сливен в трудоспособна и пенсионна възраст в селата на общината, особено в близост

до града.

Изводите, които могат да се направят, водят до заключението, че по отношение

потребностите на настоящото постоянно население не се налага допълнително

жилищно строителство, освен за изграждане на общински жилища за реализиране на

социални политики. Може да се прогнозира, че в сферата на жилищното строителство

основният дял от инвестиционните инициативи от страна на населението през

следващите години ще бъдат насочени към саниране, реновиране на личните жилища и

подмяна на съществуващите жилищни сгради с ново строителство. Няма основание да

се очаква, че търсенето на „второ жилище” ще придобие мащаби, предизвикващи

драстично интензифициране на инвестиционно-строителната активност.

С оглед очаквано ревитализиране на определени населени места се предлага

разширяване на териториите за жилищни нужди (зони Жм) в град Кермен (54 ха) и

селата Крушаре (26.3 ха), Ичеера (0,45 ха), Блатец (13,2 ха)., както и на места с

компактно ромско население.(Крушаре, Желю войвода, Камен, Самуилово, Злати

войвода, Селиминово, Гавраилово, Драгоданово, Глушник, Глуфишево, Калояново,

Младово, Сотиря и Бинкос)

По отношение на град Сливен се запазват предвижданията на приетия Общ

устройствен план на града.

26

Подобряването на достъпа и условията за обитаване в селата ще е основа и за

засилването на функцията им на места, в които ще са разположени „вторите жилища”

на градски жители, както и за временно пребиваващо население с трудова реализация в

границите на общината, както и на туристи.

По отношение състоянието на сградния фонд с нежилищно предназначение

следва да се допълни, че преобладаващата част от използваните общински сгради в

селата се нуждаят от саниране и привеждане в съответствие с изискванията за

енергийна ефективност; налице е голям брой неизползвани сгради - общинска

собственост. Тяхната първоначална функция е отпаднала и физическото им състояние

прогресивно се влошава. Те представляват ресурс за развитие на нови функции на база

публични или частни инвестиции, които биха могли да допринесат за развитието на

населеното място и стабилизирането на населението му.

9. Селищна мрежа и урбанизирани територии

Населението на общината в края на 2015 г. наброява 121 405 души, от които

87895 обитават в общинския център. Останалите живеят в още един град (Кермен) и

43 села. Деветнадесет от селата са разположени в планинската част на общината, а

останалите 24 в равнината. Гъстотата на обитаване на населението в общината е 88,8

д/кв.км., която е по-висока от средната за страната (66.6 д/кв.км).

Основните оси за разположение на селищата в община Сливен са формирани в

резултат от природните условия (релеф на терена, наличие на земеделска земя и т.н.) и

историческите направления на главните пътища.

Главната урбанизационна ос е с паралелна насоченост запад – изток и свързва

София – Карлово – Казанлък – Сливен – Карнобат и Бургас. По нея са разположени

селата Бинкос, Струпец, Селиминово, Голямо Чочовене, Гаврилово, Малко Чочовене,

Чинтулово и гр. Сливен и на изток от него селата Тополчане, Калояново, Глушник,

Блатец, Драгоданово, Траполково и Горно Александрово.

Втора, също приблизително паралелна ос на урбанизация е Пловдив – Ст.

Загора – Нова Загора – Сливен – Карнобат – Бургас. Тя бе значително подсилена през

последните години с изграждането на АМ „Тракия”.

Главна меридиална ос преминаваща тангенциално на община Сливен е

Елхово – Ямбол – „Петолъчката” – Шумен – Силистра;

Вторична меридиална ос на урбанизация включва Велико Търново – Елена –

Сливен – Ямбол – Елхово. С нея са свързани селата Стара река – Бяла (Градско,

Новачево и Въглен) – гр. Сливен и на юг от него селата Тополчане, Калояново,

Глушник, Блатец, Драгоданово, Траполково и Горно Александрово (Виж приложената

схема).

Също вторична меридиална ос включва Сливен – Котел – Омуртаг – Сливен.

С нея са свързани селата Сотиря, Ичера и Раково.

Осите на урбанизация в община Сливен са свързани и с ж.п. мрежа:

27

Ж.П.- ІІІ София – Карлово – Сливен – Зимница – Варна и Ж.П - VІІІ Пловдив – Ст.

Загора – Кермен – Ямбол – Бургас.

Съвремените изисквания за подобряване на социалния сервиз и увеличаване на

неговата ефективност изискват групиране на селищната мрежа непосредствено към

общинския център, три вторични центрове и пет опорни селища.

1. Главен общински център – Сливен, в който е съсредоточено обслужване на всички

нива. Към него са включени селата Сотира, Чинтолово, Речица, Мечкарево, Самоилово,

Гергевец, Камен, Тополчане и Калояново.Всички тези селища са близо до гр. Сливен и

разполагат с удобни пътища. Те имат потенциал за развитие на агломерационни връзки

с града. Предлагат по-добри условия за обитаване в еднофамилни къщи с дворове и

напълно изградена техническа инфраструктура, надвишаваща вилните зони около гр.

Сливен. Разположени са сравнително близо до работните места в промишлените

територии на града. За тази група селища е препоръчително засилване на връзките с

града чрез подобряване на обществения транспорт.

2. Три вторични центъра

– Бяла,(Новачево, Градско и Въглен) с основно училище в Бяла;

- Стара река (село Зайчари с махалите „Ръченица” и „Трънен кладенец”, както и селата

Средорек, Изгрев и Боженци с основно училище в Стара река и

- гр. Кермен, (Младово, Николово, Скобелово и Бозаджии).

Трите групи населени места са най-категорично обособени и най-отдалечени от

общинския център. С оглед на това е обосновано в гр. Кермен и двете села да бъдат

застъпени по-широк кръг обслужващи дейности. Освен основно училище, в трите

вторични центъра следва да има по-развито медицинско обслужване, както и услуги в

сферата на търговията и културата. Следва да се подкрепят дейностите в трите

читалища. Предвиждането на нова връзка с автомагистрала Тракия при гр. Кермен и

нова производствено-логистична зона ще допринесат съществено за развитие на

обслужването в този вторичен център.

3. Пет групи селища с налични по едно или две с основни училища.:

селата Голямо и Малко Чочовене, Бинкос и Струпец с основни училища в Селата

Селиминово и Гаврилово;

Старо село и с.Ковачите с основно училище в село Злати Войвода;

Селата Панаретовци, Глуфишево и Чокоба с основно училище в Село Крушаре;

Село Камен и Село Желю Войвода с основни училища и в двете села;

селата Глушник, Драгоданово, Трапоклово и Горно Александрово с основно

училище в Село Блатец (Виж приложената схема).

28

Фактор за стабилизиране на малките населени места е подходящото

териториално насочване на извънселищни зони за развитие на производствени и

складови дейности. Такива са предвидени в практически всички землища, на база

бившите стопански дворове.

Във всички населени места, вкл. в гр. Сливен извън центъра, е необходимо

изпълнение на благоустройствени работи за обновяване на съществуващо

благоустрояване на публичните пространства - улици, площади.

Инвестиционната привлекателност на населените места както за стопански

дейности, така и за обитаване, е във висока степен функция на удобството на

транспортната достъпност и транспортното обслужване. В този смисъл, необходимо е

доразвитие на пътната и по-специално - на общинската мрежа, чрез рехабилитация и

подобряване характеристиките на пътищата и създаване на допълнителни връзки.

10. Комуникационно-транспортна система

Община Сливен е много добре позиционирана в националната комуникационно-

транспортна мрежа. През нея преминава ТНЕК № 8 (АМ „Тракия) и два първостепенни

републикански пътя ГП І - 6 (Р.Македония – София – Сливен - Бургас), ГП І – 7

(Силистра – Елхово – Р. Турция), два второкласни репупликански пътя ГП ІІ – 53 (В.

Търново – Елена – Сливен – Ямбол), ГП ІІ – 66 (Пловдив – Сливен), както и един

третокласен републикански път ГП ІІІ – 488 (Сливен – Котел). В общината е изградена

значима общинска мрежа, която осигурява достъп до всички населени места. Гъстотата

на пътната мрежа в общината (0,391 км/ кв.км ) е по-висока от средната за страната,

която е 0,333 км./км. кв.

Община Сливен е добре обслужена и с ж. п. транспорт: Ж.П.- ІІІ София –

Карлово – Сливен – Зимница – Варна и Ж.П - VІІІ Пловдив – Ст. Загора – Кермен –

Ямбол – Бургас.

ОУПО създава устройствени условия за:

– втора пътна връзка с магистрала „Тракия”, при гр. Кермен, която ще скъси

разстоянието до София и ще открие възможност за локализиране на

логистични центрове по пътя за общинския център;

– усъвършенстване и доизграждане на пътната мрежа и връзките между населените

места, селищни образувания и към терени за отдих и спорт. Следва да се

проучат възможностите за създаване на общински пътни връзки между селата,

разположени в южната периферия на общината като локална алтернатива на АМ

„Тракия” (според получените анкети необходим междуселищен път между

с.Биково и с.Питово – 5 км; необходима нова връзка с.Бозаджии – с.Безмер,

необходима нова транспортна връзка с.Горно Александрово до

гр.Стралджа);

– предвидени са обходи на населени места с оглед подобряване на екологичната

обстановка, подобряване на транспортната обстановка и повишаване на

29

сигурността (според получените анкети обходи на с. Самуилово, Изграждане

на детелина с автомагистрала Тракия при с.Скобелево);

– запазване на ж.п. линията с оглед нейната функция на стимулатор за развитие на

стопанските дейности, както и като опция за функционирането й като локален

транспорт за ежедневни трудови и културно-битови пътувания в границата на

общината и в съседните общини (напр. община Бургас);

– запазване на инфраструктурата на въздушния транспорт с оглед възможностите за

възстановяване ползването и за нуждите на търговското и гражданското

въздухоплаване;

– развитие на „меки” форми за предвижване и като атракция , за осигуряване на

познавателни и еко-маршрути, за практикуване на колоездене, любителски

конен спорт и др.

11. Културно-историческо и природно наследство

С ОУПО се създават условия за опазване на недвижимото културното

наследство на общината и реализация на потенциала му като фактор на социалното и

икономическо развитие. Идентифицирани са обектите на наследството, респ. техните

характеристики и статут. Описани са устройствените изисквания, осигуряващи тяхното

опазване и социализация, в зависимост от разположението им в и извън населените

места. Включени са предложения за последващи действия за актуализация на статута и

режимите за опазването им, в съответствие с изискванията на Закона за културното

наследство. По отношение на археологическите ценности извън населените места са

предложени временни режими за опазване на ценностите, за прилагане до окончателно

определяне на такива от компетентния орган по ЗКН. Посочени са онези недвижими

културни ценности, които имат необходимите качества за експониране и включване в

туристическите маршрути.

ОУП на община Сливен включва разкриване, документиране и разработване

на концепция за опазване и социализация на богатото културно наследство, което е

представено от археологически, исторически, художествени, архитектурно-строителни

паметници, нематериално културно наследство (народни традиции, легенди и културни

обичаи), мемориални паметници, както и от природни ценности. Тези дейности следват

общоприетото разбиране за задължение на всяко поколение да се грижи за културното

наследство и да го предаде в добро състояние на следващите поколения.

Съвременните тенденции в опазване, използване, управление на КИН са

задължителни и от концептуална гледна точка и включват: промяна на представите за

културно наследство; промяна на методите за опазване и използване на КИН; промяна

на системите за управление; промяна на геокултурния контекст.

Оттук и Целите за опазване и развитие на КИН са:

Дефиниране на системата “КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО”;

Интегрирана консервация;

30

Използване на културното наследство като източник за стимулиране на всички

функционални системи.

11.1. Общият брой паметници е 623 с превес на археологическите и

архитектурно-строителните паметници. Количеството е съпроводено с

високо качество и научна стойност на обектите:

В археологически аспект, особено след находките от последното десетилетие се

формира (Г. Китов) принципна позиция за нови граници на „Долината на

тракийските царе“ – чак до завоя на Тунджа в Сливенското поле.

Богатото културно наследство и по конкретно археология, свързана с поречието на

река Тунджа насочват към формиране в бъдещия ОУПО на археологически парк

„Поречие на река Тунджа”. Подкрепа на това направление се съдържа в идеята (В.

Демирев) за „Събори край Тунджа” като обединяване на нематериалната култура

по реката.

Капацитетът на КИН и местоположението на общината определят геокултурната

значимост и трансграничната ѝ комуникативност. Местоположението на община

Сливен е ключово с близостта ѝ до няколко важни културни коридора на югоизточна

Европа: Източния трансбалкански път – север-юг, от Егейско до Балтийско море;

Виа Понтика – черноморски крайбрежен от Грузия през Турция и България до

Румъния; Диагоналния път – още от римско време, Цариградски друм, свързващ

Европа и Азия.

Сливенската община е пример за наличие на културни пейзажи с включени

природни и антропогенни следи, интегрирани в качествено нова ценност. Тези

културни пейзажи могат да се определят (съгласно типология на ЮНЕСКО) като

31

развиващи се и асоциативни – с доминация на историческа и все още налична

антропогенна дейност или доминация на мощни природни форми (долината на

Тунджа, планините, скалните форми). Синтезът на природни и културни ценности

представя интегрална и разнообразна картина – основа за образование, изследвания,

опазване и туризъм. Тук се включват „Долината на Тунджа“ като археологически и

природен парк; Планинските части с характерна селищна мрежа и паметници от

архитектурно-строителен тип; „Малката света гора“ с манастири, скитове,

средновековни крепости и легенди за Крали Марко. Културните пейзажи изискват

ефективно управление, за да се продължи естествената, характерна за мястото, линия на

развитие на културния пейзаж (подлежащи на възстановено управление територии като

Даулите, например).

11.2. Връзка между опазването на наследството и благоустройството на

териториите е най-съществен принцип на настоящия ОУПО. Елементите на

интегрирана консервация включват: Създаване на условия за цялостни

археологически проучвания; Допълваща идентификация и регистрация;

Изграждане на информационна система за КИН; Синтезиране на общ

консервационен план с предвидени инвестиционни планове за КИН; Създаване

на устройствени режими и специфични правила и норми.

11.3. КИН като стимулатор на останалите функционални системи.

Ефективното опазване, управление и използване на КИН е важен ресурс за подобрения

в системите на труд, обитаване, отдих и туризъм. Тук се включват:

Съхраняване и използване на традиционната среда за труд, стимулиране на

традиционни занаяти и земеползване, изява на индустриалното наследство (добре

обследвано в ОУП на гр. Сливен от 2008 г.), селски туризъм;

Съхраняване и използване на традиционната жилищна среда с повишаване

качеството на живот и условия за диференциран стандарт на обитаване;

Обогатяване на системата отдих/туризъм чрез мрежа от културни маршрути и

устройство на културните пейзажи.

Ценност на съвремието ни е приложението на съвременните информационни

технологии при идентификацията, опазването и устойчивото използване на културните

и природни ценности и културни пейзажи. В настоящия проект чрез векторната

картография на ГИС с реални координати се използват широките възможности за

интегриране на бази от данни, разслояване на информацията по зададени критерии,

създаване на симулации, които отчитат времевия и пространствен аспект на елементите

на културното и природно наследство.

12. Зелена система, спорт и отдих

Целта на ОУПО по отношение на зелената система е създаване на единен зелен

организъм, органично вписан в градоустройствените параметри на населените места на

цялата. Чрез устройственото зониране е планирано развитието на озеленени територии,

на територии за рекреационни дейности и територии за спорт и развлечения.

32

Съобразени са местата и териториалният обхват на вече реализираните инвестиции. В

преобладаващата си част тези територии са предназначени както за осигуряване на

разнообразни условия за отдих, рекреация, спорт и създаване на допълнителни

атракции за местното население, така и с оглед стимулиране на различни форми на

туризма.

ОУПО предвижда запазване на всички съществуващи и отредени с

регулационните планове озеленени площи за широко и ограничено обществено

ползване и със специфично предназначение.

12.1. Озеленени площи за широко обществено ползване:

Извънселищни паркове:

Голямото природно и средообразуващо богатство в Община Сливен е ПП

"Сините камъни", развиващ се северно от град Сливен, в землището на града и

обхващащ селата Ичера, с. Сотиря, с. Тополчане, с. Калояново, с. Глушник, с. Блатец.

С промяна на статута на парка от НП в ПП и съгласно Закона за възстановяване

и ползване на земеделски земи и Закон за възстановяване на собствеността върху

горите и земите от горския фонд, от 2000 г. той престава да бъде изключително

държавна собственост и на територията на парка с карта на възстановената собственост

се установяват четири вида собственост – държавна публична, частна собственост на

юридически лица (обществени организации), частна собственост на физически лица и

общинска собственост.

Частната собственост на територията на парка е 1849,6 ха - 16,25 % на 77

собственика, разпределена както следва: частни гори - 1 180,6 ха; частни земи - 9,9 ха;

собственост на обществени организации 10,5 ха; общинска собственост гори - 197,4 ха;

общинска собственост земи - 451,2 ха. Частната собственост е раположена в южната,

западната и по северната граница на централната част на парка, в землището на гр.

Сливен, с. Ичера, с. Сотиря, общинската собственост – гр. Сливен, с. Ичера, с. Сотиря,

с. Тополчане, с. Калояново, с. Блатец. Те се състоят от залесени горски територии –

иглолистни и широколистни гори, както и нелесопригодни площи. Това налага

определяне на режими и изисквания за стопанисване и ползване съгласно ЗЗТ, с оглед

съхранение и опазване на природната среда на ПП.

Структурата на собствеността и териториалното ѝ разположение не е

ограничител за регламентиране начина на устройство на отделните функционални зони

на парка.

12.2. Паркове и градини в населените места

Зелената система за широко обществено ползване не задоволява нормативните

изисквания като площ, както и като качествена изграденост и благоустроеност.

Находящият се западно от град Сливен Градски парк "Хамам баир" е важен за

отдиха, спорта и здравето на жителите на града, с богата растителност и разбита

инфраструктура. С предстоящото работно проектиране на реконструкция и

благоустрояване на парка, по влязъл в сила ПУП от 2014 г., се предвижда обогатяване с

функции и атракции, като амфитеатър, кътове за отдих и спорт. С оглед планиране на

33

мерки за съхранение и доизграждане на дълготрайната дървесна и храстова

растителност в парка е належащо изготвяне на паспортизация на растителността с

експертна оценка за състоянието й.

По този начин следва да се процедира и с Градската градина в Сливен,

парковете и градините в малките населени места, както и с дълготрайната дървесна

растителност по улиците на населените места, като част от зелените площи за широко

обществено ползване. Необходима е реконструкция и обогатяване на невегетативните

елементите на зелената система – площадки за игра, спорт, кътове за отдих и др. въз

основа на специално изготвени проекти за реконструкция и благоустрояване.

ОУПО предвижда нови паркови зони като споменатия археологически и

природен парк „Долина на Тунджа“, при запазване параметрите на съществуващите.

Предвиждат се туристически маршрути, които да обхванат археологични,

архитектурни и културни паметници, природни забележителности и т.н.

С тези действия ще се постигне:

Запазване на природните ресурси и съществуващата зелена система нейното

доизграждане и обогатяване

Осигуряване на достатъчен по мащаби рекреативен потенциал за гражданите и

гостите на общината;

Ще се допринесе за качеството на културно-исторически и културно-събитиен,

природен/екотуризъм, планински и балнеоложки /SPA/ туризъм.

12.3. Терени за Озеленяване за ограничено ползване, допълващи зелената

система

Терени за спорт и атракции:

Спортната база в общината е недостатъчна. Обектите общинска собственост,

които са в наличност, са в недобро състояние и се експлоатират непълноценно. Те се

нуждаят от основна реконструкция, доизграждане и съвременно оборудване.

Гробищни паркове

В ОУПО са определени са изисквания за устройство на гробищните паркове и са

посочени места за разширение на гробищата на населени места.

В анкетите си повечето населени места от общината посочват необходимостта от

нови гробищни терени - с. Блатец, с.Бяла, с. Гаврилово, с.Глуфишево, с.Глушник,

с.Злати войвода, с.Камен, с.Ковачите, с.Крушаре, с.Малко Чочовени, с.Мечкарево,

с.Младово, с.Николаево, с.Новачево, с.Раково, с.Самуилово, с.Сотиря, с.Старо село,

с.Струпец, с.Тополчане.

В някои от населените места вече са започвали процедури за разширяване на

гробищните паркове като с. с.Панаретовци, с.Гергевец, с.Божевци.

34

На територията на Сливен действат 4 гробищни парка Гробищен парк „Ново

гробище”;

– гробищен парк „Ново село”;

– гробищен парк „Клуцохор”;

– гробищен парк „Речица”.

От влагането на сериозни инвестиции зависят: подобряването на

инфраструктурата на гробищните паркове; обновяването на алейната мрежа в

старите сливенски гробища; разширяването и изграждането на инфраструктура на

гробищен парк ”Ново гробище”; благоустрояването, озеленяването и изграждането

на система от обозначителни знаци в гробищните паркове.

Озеленени площи със специфично предназначение

В ОУПО са определени територии и изисквания за изпълнение на защитно и

изолационно озеленяване, в т.ч. по протежението на пътища, както и за опазване

залесяванията на залесяванията в земеделските земи, поради полезащитните им

функции и като елементи на ландшафта. Предвиждат се мерки в следните

направления:

– Изолационно озеленяване между населените места и производствени бази,

животновъдни ферми и др.;

– Изолационно озеленяване край пътища;

– Озеленяване покрай речните корита в населените места, в съчетание с

благоустрояване и създаване на зони за отдих.

12.4. Ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне

Целта на плана е запазване характерния облик на природния ландшафт и

осигуряване на условия за управление и контрол върху процеса на антропогенизиране.

13. Главни туристически зони и маршрути

Главните туристически зони в община Сливен по своето разположение могат да

бъдат разделени на две основни групи

– планински и

– равнинни.

Общинският център град Сливен, разположен на границата между планината

и равнината, заедно със своята околност, има водеща роля в туризма. В него са

съсредоточени 26 от всичко 137 НКЦ с национално значение. В Сливен са

локализирани: регионален исторически музей, Национален музей на текстилната

промишленост, Къща-музей на сливенския бит, Къща-музей на Хаджи Димитър,

Паметник на 7-ми пехотен полк – „Орлето”, Художествена галерия „Димитър

Добрович”, Градски часовник, Църквите „Св. София” и „Св. Димитър”, антични и

средновековни крепости, от които най-известната е Туида. В околностите на Сливен и

35

село Сотиря са били разположени 25 манастира, които образували т. н. Сливенска

малка Св. Гора, части от които за запазени и до днес.

Сливен е център на множество събития с местно, регионално и международно

значение, поддържани на местно ниlо и от културните институции.

Главната планинска туристическа зона е природният парк „Сините

камъни” с площ от 11380, 8 ха. В него са включени резерват Кутелка, защитените

местности ”Божура” и „Хайдут дере”, природните забележителности „Печеник” и

„Бъчвата” и др.

Курортните комплекси Карандила и Даулите разполагат със значителна леглова

база, която може да обслужва туристите, след като се обнови.

В природния парк могат да се практикува различни видове туризъм:

познавателен, пещерен, делта планеризъм, екстремни спортове (скално катерене и

спускане) и т.н.

Районът на с. Стара река със селата Средорек, Изгрев и Божевци, както и село

Зайчари с махалите Ръченица и Трънен кладенец са подходящи за планински туризъм,

ловен, риболовен, еко и т.н. Около тях могат да се изградят вилни зони, курортни

комплекси, детски лагери, т н. „зелени училища” и др. Околният нископланински

ландшафт с характерното редуване на горски и ливадни площи, малки ниви, живописни

поточета и рекички е подходящ за отдих през всички годишни сезони. Селата имат

характерна неправилна и много живописна улично-квартална структура, която следва

да се съхрани. Районът е характерен и с типичната дървена възрожденска къща, която

внася характерен колорит в старопланинския пейзаж. Съседната община Елена е

пример за развитие на този тип туризъм.

Групата селища Бяла, Новачево, Градско и Въглен са подходящи за развитие

на селски туризъм. Те са разположени в живописна планинска среда и в сравнение със

с. Стара река се намират по-близо до общинския център и имат запазено постоянно

население.

Планинското селище Ичера е богато със своята история, живописна селищна

структура и множество НКЦ. В село Ичера има декларирани общо 84 НКЦ, от които

два с национално значение. Характерни са дървените възрожденски къщи, част от

които са добре запазени, много красивата църква „Св.Димитър” и читалището „Зора”от

ХІХ век.

Относително по-бедно на паметници е с.Раково (църквата „Св. Петър и Павел”

от ХІХ век), но красивата околност и приятен климат също привличат туристи.

В равнинната територия на общината се оформят три главни туристически зони.

Най-значимата е разположена по поречието на река Тунджа. Близо до нея са

ситуирани селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода, които

сега са и обърнали гръб. Няколко главни пътища пресичат реката и дават възможност

само за кратки погледи към нейното красиво поречие. Няма крайречен път който да

предложи дълготраен контакт с пейзажа на Тунджа.

Детайлното проучване на поречието на реката, в разработвания ОУПО показва,

че по него може да се изгради крайбрежна туристическа вело и пешеходна алея, като се

36

използват главно съществуващи пътища и мостове. В проекта се предвидени

крайбрежни паркове, разположени непосредствено до Мечкарево, Самуилово,

Крушаре и Желю Войвода. Те ще свържат селата с поречието на реката. Предложеното

трасе на велоалеята е извън границите на заливаемите терени.

В село Крушаре, където има пряка връзка с автомагистрала „Тракия” и ТЕК №8

(Транс европейски коридор № 8) проектът за ОУПО предлага туристически център –

място с информация за поречието на Тунджа, за нейната история, флора и фауна.

Реката предлага много възможности за водни спортове, а вело алеята за

запознаване с многобройни НКЦ – археологически (тракийски могили при село

Крушаре и др.), ландшафтни и архитектурно-строителни.

Кариерите за добив на пясък и чакъл, някой от които са изоставени, а други ще

прекратят своята дейност в бъдеще, представляват потенциални центрове за воден

спорт и атракции.

Туристическият вело-маршрут по поречието на р. Тунджа включва къмпинги и

търговски пунктове за обслужване на туристи, изгледни и фото площадки, рибарски

мостици, заслони за наблюдения на редки птици, с които изобилства районът.

Къмпингите са разположени в селата Мечкарево и Крушаре. Туристическият вело-

маршрут преминава и през Сливенските минерални бани, което дава възможност да се

ползва тяхната здравна, спортна и туристическа инфраструктура.

Използването на веломаршрута по поречието на река Тунджа е подходящо да се

да се комбинира с подбалканската ж.п. линия (спирки Селиминово – Желю Войвода)

С относително скромни инвестиции община Сливен може да добави един нов

обект в нейния каталог с туристически забележителности.

Вело-маршрутът „Поречие на река Тунджа”е подходяща тема за бъдеща

успешна европейска екологична програма.Близостта и добрите връзки с автомагистрала

„Тракия” ще направи вело-маршрута популярен на национално и международно нива.

Селищата, разположени в подножието на средна Стара планина – Селиминово,

Гаврилово, Голямо и Малко Чочовене и Чинтулово образуват специфична туристическа

зона, предлагаща условия за селски и познавателен туризъм (НКЦ в селищата и техните

землища). Тук се отглеждат успешно праскови (празник „Златна праскова в с.

Гавраилово). Село Голяма Чочовене представлява любопитна атракция с добре

запазения си каракачански етнос

Селищата, разположени в подножието на Източна Стара планина

(Тополчане, Калояново, Глушник, Блатец, Драгоданово, Трапоклово и Горно

Александрово) образуват група, свързана с лозарство и производство на вина, които са

специфична туристическа атракция. В село Глушник се намира най-добре запазената

тракийска гробница, която очаква подходящо експониране

Географското разположение на община Сливен в тила на южното Черноморско

крайбрежие разкрива възможности за създаване на общ туристически продукт.

Сливенската община и областта ще предложат туристически услуги и атракции в

сферата на планинския, аграрен, балнеоложки и ловен туризъм. Обменът ще предостави

възможност за еднодневни, или кратки екскурзии за туристи от южното крайбрежие в

37

планинската, или равнинна части на община Сливен. Обратно гостите на Сливен ще

могат да се разходят до плажовете на южното Черноморско крайбрижие.

Туристическите маршрути, показани на приложената схема свързват

коментираните главни туристически зони като използват ГП ІІ – 53 В. Търново –

Сливен, ГП І – 6 в частта му от С. Тополчане до с. Горно Алескандрово и общинския

път, обслужващ селата Селиминово, Гаврилово, Голямо и Малко Чочовене и

Чинтулово, както и съществуващата подбалканска ж.п. линия

14. Техническа инфраструктура

С предвижданията на плана се предлагат устройствени мерки, свързани с

реконструкция на съществуващата и изграждане на нова, модерна ВиК, еректро- и

газоснабдителна и телекомуникационна инфраструктура, осигуряваща потребностите

на населението и временно пребиваващите.

14.1. Водоснабдяване

Водоснабдителната инфраструктура, изградена на територията на Община

Сливен се експлоатира от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. По-

големите водоснабдителните системи, обслужващи над 2 000 жители са 11 броя и са

посочени в таблицата по-долу.

Таблица 2 Водоснабдителни системи, обслужващи над 2000 жители

1. Водоснабдителна група Сливен

1.1. гр. Сливен

1.2. с. Гергевец

1.3. с. Самуилово

1.4. с. Крушаре

2. Водоснабдителна система Желю

войвода

2.1. с. Желю войвода

3. Водоснабдителна система Сотиря

3.1. с. Сотиря

4. Водоснабдителна система Тополчане

4.1. с.Тополчане

5. Водоснабдителна група Кермен

5.1. гр. Кермен

5.2. с. Мечкарево

5.3. с. Младово

5.4. с. Николаево

Водоизточници

Сливенска община разполага с добри в количествено и качествено отношение

водоизточници. Най-големият водоизточник, осигуряващ вода за територияте, е

яз.”Асеновец”, от който се захранва гр. Сливен.

38

Останалите населени места се захранват от подземни водоизточници: кладенци,

дренажи, каптажи и естествени извори. В момента водоизточниците, които се

използват, не осигуряват достатъчен дебит и има населени места със сезонен режим на

водоподаване.

Състоянието на водовземните съоръжения е лошо поради корозия по тръбните

елементи (фасонни части и спирателни кранове).

Всичко това обуславя необходимостта от реконструкция.

Пречиствателни съоръжения

Качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди, се определя в

голяма степен от качеството на суровата вода във водоизточниците.

Добитата вода от яз. „Асеновец” предоставя около и над 50 % от общо добитото

водно количество за питейни нужди за обособената територия.

През 2008 г. е започнало строителство за изграждане на ПСПВ от яз.

„Асеновец“, но поради липса на средства обектът е спрян през 2009 г. Голяма част от

строителните работи са завършени. Нужно е ПСПВ да се доизгради и пусне в

експлоатация, което ще подобри значително качеството на доставяната питейна вода за

населението на града.

С. Ичера частично се водоснабдява чрез повърхностно водовземане от р. Луда

Камчия. След водовземането е изградена модулна ПСПВ.

За обеззаразяване на питейната вода се използва хлор – под формата на газ,

натриев хипохлорид или калциев хипохлорид. Без дезинфекция са 3 населени места: с.

Въглен, с. Зайчари и с. Изгрев. Село Въглен не се обслужва от ВиК – Сливен ООД.

Необходимо е да се осигури обеззаразяване на водата за тези населени места.

Резервоари

На територията на Община Сливен, ВиК – Сливен ООД експлоатира 69 напорни

резервоара, с общ обем 64858 m3 и 9 черпателни резервоара, с общ обем 965 m3.

При голяма част от резервоарите са налице проблеми при експлоатацията и

поддръжката – арматурите в сухите камери са в лошо състояние и с корозирали части,

поради това е препоръчителна подмяната им.

Състоянието на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и

съоръженията е незадоволително – на места липсват или са частично унищожени.

Необходимо е да бъдат възстановени/изградени всички СОЗ.

Помпени станции

В разглежданата територия се използват както повърхностни, така и подземни

водоизточници за водоснабдяване. Поради това се използват много и различни

помпени станции за доставяне на питейни води. Голяма част от водоснабдителните

системи и групи са смесени. На територията на общината се експлоатират общо 39

бункерни помпени станции и 28 централни помпени станции.

Помпените станции са силно амортизирани. Помпените агрегати (в БПС и ЦПС)

са стари и енергоемки – често аварират, липсват резервни двигатели. Ползват се помпи

от 70-те и 80-те години на миналия век, сградите на БПС, ПС и хлораторните

39

помещения са в лошо състояние, често със затруднен достъп. Всичко това обуславя

необходимост от извършване на следните дейности:

– необходимост от преоборудване на помпената част поради износване и физическа

амортизация на помпените агрегати ( особено за БПС);

– необходимост от основен ремонт на сградната част (главно за ЦПС, но същият

проблем е и за бункерите над кладенците);

– необходимост от включване към централна диспечерска система за наблюдение и

управление (в съществуващата система са включени само големите

водоснабдителни групи).

Главни водопроводи

Доставянето на водните количества от водоизточниците до населените места се

осигурява от 312 km довеждащи (външни) водопроводи. От тях около 95% са изградени

от азбесто-циментови и стоманени тръби, изградени преди повече от 30 години, силно

амортизирани и с високо ниво на течове и аварии. Нуждаят се от реконструкция.

Водоразпределителни мрежи

На територията на общината се експлоатират около 583 kм водопроводи. По-

голямата част от тях са изградени от азбестоциментови тръби, често авариращи и с

високо ниво на загуби. Необходима е реконструкцията им.

През последните няколко години съществуващата водопроводна мрежа в гр.

Сливен в голямата си част (над 20км) е подменена по проекта „Интегриран проект за

водния цикъл на гр. Сливен“.

14.2. Канализация

Общи характеристики

В разглежданата територия, ВиК - Сливен ООД експлоатира единствено

канализационна система от смесен тип в гр. Сливен. През последните години е

изградена/реконструирана голяма част (над 28км) от канализационната система на

града по „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Сливен“. В момента се въвежда в

експлоатация.

След присъединяването на България към Европейския съюз, тя е задължена да

прилага Директива 91/271/ ЕО за пречистването на отпадъчните води от населените

места, която е пренесена в българското законодателство и предвижда задължителни

срокове за изграждане на ГПСОВ, както следва:

– за населени места с над 10 000 ЕЖ до края на 2010 г.;

– за населени места с от 2000 ЕЖ до 10000 ЕЖ до края на 2014 г.

Част от изискванията относно населените места с над 2 000 ЕЖ все още не са

изпълнени, затова са необходими бързи мерки за покриване на изискванията на

директивата. Преди всичко е нужно да се осигури проектната готовност и при липса на

собствени средства, да се кандидатства за финансиране според правилата на ЕС.

40

Таблица 3: Списък на агломерациите с население с и над 2 000 ЕЖ

Агломерация Обхват

ЕЖ според

Директива

91/271/ ЕО

ПСОВ

N Име Име бр.

1 гр. Сливен гр.Сливен без Речица и

Дебелата Кория 92 530

ПСОВ

Сливен

2 с. Тополчане с.Тополчане 2 934 -

3 с. Желю Войвода с. Желю Войвода 2 415 -

4 с. Самуилово с. Самуилово 2 065 -

5 с. Сотиря с. Сотиря 2 039 -

6 с. Крушаре с. Крушаре 2 031 -

Пречиствателни съоръжения за отпадъчни води

Към настоящия момент в обособената територия е изградена само ПСОВ на град

Сливен:

ПСОВ Сливен

В град Сливен има реализиран проект за реконструкция на съществуващата

пречиствателна станция, като основна цел на проекта е отстраняването на биогенните

елементи азот и фосфор, както и подобряване на линията за утайки. Проектът е

завършен през 2011 година. Станцията е въведена в експлоатация и зауства вече

пречистените води на град Сливен в река Асеновска.

Канализационна мрежа

Канализационната система на гр. Сливен се състои от 20 главни клона и

множество второстепенни. Всички главни колектори се заустват в главен колектор I,

който след излизането извън регулация преминава в довеждащ колектор до ПСОВ

Сливен.

Изграждането на канализационната мрежа на гр. Сливен започва през 60-те

години на XX век. През този период са изградени главните колектори и част от

второстепенната мрежа на централната градска част и кварталите „Комлука”,

„Клуцохор”, „Стоян Заимов”, „Даме Груев”, „Република”, „Кольо Фичето”, „Ново

Село”, „Българка” и квартал „Младост”. През същия период са изградени и главни

колектори от XVI до XX, които обслужват основно промишлената зона.

През средата на 70-те години с построяването на кварталите „Сините камъни” и

„Дружба” са изградени и техните канализации. Основните събиратели на отпадъчните

битови и дъждовни води от тези квартали са главни колектори от XIII до XVI.

Канализацията на квартал „Надежда” е изградена в периода 1983 -1990г.

Проектирана е като смесена и е изградена съгласно действащата нормативна база.

Поради голямата концентрация на ромско население и специфичния им начин на живот

и хигиенни навици, канализацията е в много лошо състояние. Ревизионните шахти се

41

използват за изхвърляне на твърди отпадъци, което е довело до задръстване на

канализационните колектори.

През последните няколко години по „Интегриран проект за водния цикъл на

гр.Сливен“ са извършени следите дейности:

Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр.Сливен;

Разширение и реконструкция на канализационната мрежа в квартал "Комлука";

Разширение и реконструкция на канализационната мрежа в Централна градска част

- запад и изток;

Разширение и реконструкция на канализационната мрежа в квартал "Клуцохор" –

юг и север.

Общо е изградена/реконструирана по проекта над 28км канализационна мрежа.

Кварталите с неизградена или частично изградена канализация са кв. „Речица” и

кв. „Дебелата кория”. Отпадъчните битово-фекални води от домакинствата се заустват

в изгребни ями, които вследствие на обилни дъждове преливат и оказват негативно

влияние на екологичното състояние на района.

14.3. Електроснабдяване

Електропреносната мрежа в Община Сливен е много добре развита. Всички

населени места в община Сливен са електроснабдени.

Община Сливен се захранва с електроенергия от районната мрежа - 110 KV,

посредством изградени подстанции. Във връзка с големия брой обслужвани абонати, в

общината функционират пет подстанции: ,,Сливен градска‘‘, ,,Речица‘‘, ,,Сливен

индустрия‘‘, ,, ТЕЦ Сливен ‘‘ и ,,Комуна‘‘.

Електропреносната мрежа в района се характеризира с добро състояние и има

капацитет да поема натоварвания, което се явява потенциално благоприятно условие в

процеса на икономическото развитие на общината. В тази връзка, съществува

необходимост от доизграждане и реконструкция на електропреносната мрежа в

районите с потенциал за развитие на туристическия сектор.

Съществен проблем се явява състоянието на електропреносната мрежа във

вилната зона на гр.Сливен, където качеството на електрозахранването е ниско, и не

отговаря на съвременните стандарти и изисквания. Приключи изграждането на

въздушни мрежи НН във вилните зони по съществуващата улична мрежа без

приложена регулация. Предвидена е оптимизация на въздушната мрежа 20 kV, чрез

извеждане участъци на паралелни електропроводи във Вилна зона, предстои подмяна

на проводници НН в отдалечени райони със статут на земеделски земи с усукан и на

отделни изводи без икономическо значение

Затруднено изграждането на присъединителни съоръжения за нови клиенти във

вилните зони, поради неприложена регулация. Затруднена нормалната експлоатация,

подържка и ремонт на съществуващите мрежи на същата територия

Перспективи за развитие на електроенергийната инфраструктура в община

Сливен са:

Повишаване на качеството на електрозахранване и намаляване на технологичните

загуби, съгласно средносрочните планове за развитие на мрежата, чрез :

Изграждане на нови кабелни линии и подмяна на кабелни линии средно

напрежение с изтичащ срок на експлоатация

42

Изграждане на нови трансформаторни постове и/или възлови станции, подмяна на

съществуващи с изтичащ срок на експлоатация

Изграждане на нови кабелни линии и подмяна на кабелни линии ниско напрежение

с изтичащ срок на експлоатация

Заместване на изведени въздушни ел. проводи СН с изграждени на кабелни линии

СН поетапно, изграждане на заместващи БКТП, развитие наприлежаща кабелна

мрежа НН, прилагане на системи за дистанционно отчитане на електроенергията.

Подмяна на въздушни електропроводи НН чрез кабелни

Предстои извеждане на въздушните електропроводи в кв. Речица и изграждане на

нов КСН в замяна

В дългосрочен план се предвижда кабелиране на участъците от въздушната мрежа

СрН в регулационните граници на населените места.

Предстои частична реконструкция на ВНН към КНН в кв. Ново село

Според отчетеното до момента и прогнозно нарастване на товарите в дългосрочен

план, на територията на община Сливен не се предвижда изграждането на нови

подстанции 110/20kV .

В дългосрочен план се предвижда преминаване към ниво на напрежение - 20kV на

всички разпределителни подстанции ВН/СрН на територията нa Oбщина Сливен.

В Концепцията за ОУПО - Сливен се предвижда подходящо електрозахранване на

проектираните нови производствно-логистични зони в гр.Кермен и село Крушаре, като

и в останалите опорни селища на общината.

Предвижда се също така електрозахранване и на проектирания нов "Крайбрежен

парк Тунджа".

Възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност:

Община Сливен попада в район със сравнително висока средна продължителност

на слънчевото греене. В тази връзка, енергийното потребление в бита и услугите, може

да бъде намалено значително чрез използването на слънчевата енергия, както в

ремонтирани, така и в новопостроени сгради. Слънчевите термични системи за топла

вода са подходящи за обществени сгради /болници, детски градини, социални домове/,

както и за стопански обекти.

Стремежът към увеличаване дела на енергията, произвеждана от възобновяеми

енергийни източници, е сред ключовите моменти в постигането на приоритетите,

залегнали в националната Енергийната стратегия 2020. Според Стратегията, към 2020

г., 16% от общия дял на произвежданата в страната електроенергия, трябва да се

произвежда от ВЕИ. Като основни източници за получаване на алтернативна

електроенергия, се използват водна, вятърна и слънчева енергия.

43

Особено активен по отношение усвояването на вятърната енергия в общината е

периода 2004-2008г., когато в община Сливен са изградени 12 вятърни електроцентрали

/ВтЕЦ/ с обща мощност 7,93 MW. От 2011 г. активно се преминава към усвояване

потенциала на слънчевата енергия чрез изграждане на фотоволтаични централи /ФтЕЦ/

в района. В община Сливен са изградени 51 обекта, използващи ВЕИ обща мощност от

66,55 MW. Този брой формира 58% от тези обекти на областно ниво /88 бр./ и 60,3% от

тяхната обща мощност /110,30 MW/.

В Стратегията за развитие на област Сливен 2014-2020г. е показано

разпределинието на ВЕИ на територията на Община Сливен.

Потенциалът на област Сливен за използване на вятърна и слънчева енергия е

много добър.

Енергийната прогноза за област Сливен, базирана на съществуващите

възможности, предвижда производство на 200 MWh зелена енергия, което е почти по

около 1 КWh/жител на областта.

Достъпът до екологично чисти и надеждни енергийни източници на конкурентни

цени е важен фактор за конкурентоспособността на областта. Увеличаването дела на

енергийното производство от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ е европейски и

национален приоритет, който интегрира усилията за подобряване състоянието на

околната среда и енергийната ефективност както в страната, така и в областта.

Мерките за повишаване на енергийната ефективност в областта са свързани

основно с оптимизиране на уличното осветление чрез въвеждане на системи за

автоматично управление и подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи. По

отношение на сградния фонд усилията се насочват към санирането на сградите и

технологично обновяване на отоплителните инсталации.

44

14.4. Телекомуникации и електронни съобщения

Развитието на телекомуникационните и информационните технилогии са важен

фактор в конкурентноспособноста на фирмите и се променя с много динамични

темпове.

По данни на Европейската обсерватория за информационни технологии EITO, на

територията на Община Сливен, както и в България през последните години има

тенденция за намаление на фиксираната телефонна плътност и увеличение на

мобилната продължава, като стойността на показателят „фиксирана телефонна

плътност по домакинства” бележи постоянно намаление, подобно на процесите в ЕС.

При показателя „мобилна телефонна плътност” се наблюдава непрекъсната

тенденция на увеличение, като България вече изпреварва голяма част от държавите-

членки на ЕС, но темпът на нарастване на мобилната плътност се забавя.

На територията на Община Сливен има телекомуникационнат мрежа се бслужва от

"Българска телекомуникационна компания "ЕАД, "Мобилтел" ЕАД и „Теленор

България“ ЕАД.

БТК ЕАД има 24 базови станции на територията на гр.Сливен, с.Горно

Александрово, с.Старо село, с.Тополчане, гр.Кермен, с.Сотиря с.Гавраилово,

с.Крушаре, с. Бяла и с. Самуилово и подземни кабелни трасета.

Към настоящият момент БТК ЕАД няма планирани инвестиционни намерения,

които да засягат публичната общинска собственост на територията на Община Сливен.

Мобилтел ЕАД е изградило и ползва линейна инфрасртуктура ( кабелни линии), както и

38 отделни обекти за базови станции , част от мобилната мрежа на територията на

община Сливен.

На територията на Община Сливен „Теленор България“ ЕАД разполага с 26

/двадесет и шест/ броя Базови Станции и подземен оптичен съобщителен кабел 24

влакна, като същият е част от общо подземно кабелно трасе със собственици „Теленор

България“ ЕАД, „Глобъл Комюникейшън Нет“ ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД и Държавна

Администрация/ ЕСМИС. Подземното кабелно трасе преминава в сервитутните ивици

на пътища II-66, IV-6007 и IV-5305, през гр. Сливен и през селата Злати войвода,

Сливенски минерални бани, Калояново и Желю войвода.

14.5. Газоснабзяване

Газоснабдяването в община Сливен се осъществява от „Газтрейд Сливен” ЕООД

чрез придобита лицензия за дейност “Разпределение на природен газ” № Л-432-

08/16.02.2015 г. за община Сливен със срок от 27 години и лицензия за дейност

„Снабдяване с природен газ от краен снабдител” № Л-432-12/16.02.2015 г. за срок

от 27 години.

От АГРС „Сливен” поетапно е осъществена газификацията на оранжерии и

промишлени обекти до кв. Речица, голяма част от промишлените предприятия в

Южна промишлена зона и около ул. „Новозагорско банско шосе“, обществено-

административни и промишлени обекти около Асеновска река, както и

административни, спортни, детски и битови сгради в югоизточната част на града.

Изградената до момента газоразпределителна мрежа обхваща малка част от

централната зона на града, както и жилищните квартали “Руски”, “Младост”,

„Дружба” и „Сините камъни”. До момента общата дължина на изградената

газоразпределителна мрежа е над 53 km заедно с газопроводните отклонения.

45

Предвижданията на идейния проект за газификация на гр. Сливен са за постепенно

навлизане в кв. „Клуцохор”, кв. „Комлука”, кв. „Ново село-север”, кв. „Ново село-

юг”, кв. „Кольо Фичето”, жк „Българка” и кв. „Речица”, като перспективите са за

постепенно обхващане на целия град. Не се предвижда проектиране и изграждане

на нови междуселищни разпределителни газопроводи на територията на община

Сливен.

При доказана инвестиционна привлекателност, могат да бъдат газифицирани чрез

компресиран природен газ (КПГ) и други потенциални потребители в други

населени места на територията на общината, които са отдалечени от изградената

газоразпределителна мрежа.

14.6. Топлофикация на град Сливен

Топлоснабдяването (топлофикацията) в град Сливен се осъществява от

„Топлофикация - Сливен” ЕАД чрез придобита лицензия за дейност “Пренос на

топлинна енергия на територия в град Сливен” № Л-085-05/21.02.2001 г. със срок от 20

години и лицензия за дейност „Производство на електрическа и топлинна енергия на

територия в град Сливен” № Л-084-03/21.02.2001 г. за срок от 20 години.

“Топлофикация - Сливен” ЕАД е дружество с предмет на дейност:

– производство на електрическа и топлинна енергия;

– пренос на топлинна енергия за стопански и комунално-битови нужди, с

топлоносител пара и гореща вода;

– други дейности и услуги, обслужващи основните дейности - инженеринг,

поддръжка и ремонт на енергийни и топлофикационни съоръжения;

– инвестиционна и търговска дейност.

Голямо предимство на ТЕЦ “Сливен” е неговата технологична схема на

комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия: изгаряне на въглища и

производство на електрическа енергия, а чрез бойлерна уредба – добиване на топлинна

енергия с по-малка себестойност.

Централизираното топлоснабдяване на град Сливен се осъществява от

„Топлофикация-Сливен” ЕАД. Топлоснабдителната мрежа за отопление в градската

зона обхваща в голям процент жилищните и обществените сгради от кварталите в

южната и източната част - жилищните квартали “Стоян Заимов”, „Даме Груев”,

„Младост”, „Дружба”, „Сините камъни” и „Българка”, където е съсредоточена голяма

част от сградния фонд, състоящ се от жилищни блокове и съответно голям процент от

населението, и в по-малък – централната градска част.

В промишлената зона има изградени главни магистрални топлопроводи за пара;

за върнат кондензат; за гореща вода.

В градската зона има изградени топлопроводи и абонатни станции само за

гореща вода.

Не се предвижда проектиране и изграждане на топлопроводи в други населени

места на територията на община Сливен.

46

15. Опазване на защитените територии по ЗБР и Натура 2000.

Територията на община Сливен се характеризира с умерено континентален климат. В

нея се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и

планински, а на юг – равнинен.Град Сливен е разположен в подножието на южните

склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва

Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле.

Надморската му височина варира от 180 до 300 м. Общината заема част на Стара

планина обхващаща Задбалканските котловини в южните си части преминаваща в

равнина. Преобладаващата части по-специално северните и части, имат планински

характер, а на юг релефа е предимно равнинен и слабо хълмист. Съгласно физико-

географското райониране на България районът е разделен на две почти еднакви части,

като северната попада в Стара планина, а южната е представена от задбалканските

котловини.

От направеното описание се вижда че община Сливен е с два типа релеф планински и

равнинен което предполага че и ще има предпоставка за наличие на защитени зони и

защитени територии служещи за опазването и контрола над дивата природа. След

запознаване с всичката налична информация се установи че на територията на община

Сливен се намират 14 защитени зони, 1 природен парк, 1 резерват, 1 подържан

резерват, 10 природни забележителности и 10 защитени местности.

Защитените зони: „Река Тунджа - 1”, код BG 0000192, „Керменски възвишения”, код

BG 0000418, „Река Блатница”, код BG 0000441, „Сините камъни”, код BG 0000164,

„Гребенец”, код BG 0000420, „Твърдишка планина”, код BG 0000211, „Котленска

планина”, код BG 0000117, „Гора Тополчане”, код BG 0000553, „Гора Желю Войвода”,

код BG 0000554, „Гора Блатец”, код BG 0000567 по Директива 92/43/ЕЕС, за опазване

на природните местообитания и местообитанията на видовете и „Котленска планина”,

код BG 0002029, „Сините камъни - Гребенец”, код BG 0002058, „Каменски баир”, код

BG 0002059 и „Адата - Тунджа”, код BG 0002094 по Директива 79/409/ЕЕСза опазване

на дивите птици.

Резерват „Кутелка”, Поддържан резерват „Сини бряг”, Природна забележителност:

„Халката”, „Кушбунар”, „Долна мааза”, „Острова на Тунджа”, „Змееви дупки”,

„Хайдушката”, „Бъчвата”, „Песченик” и „Находище на тис”, Защитена местност:

„Хайдут дере”, „Железни врата”, „Агликина поляна”, „Дебелата кория”, „Орлите

(буф.з.Кутелка)”, „Букова гора (буф.з.Сини бряг)”, „Тракийски клин”, „Лале баир”,

„Белокравищница” и „Марков бук”

Защитени зони

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури

дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за

Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на

опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Тя трябва да бъде изградена във всички страни членки на Европейския съюз и се

поставя като изискване при присъединяването на страни кандидат-членки на съюза.

47

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за

опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива

92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

(наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно

опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

Процесът по създаване на екологичната мрежа Натура 2000 в България започва през

2002 г. с приемането на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), който въвежда

нормите на двете европейски директиви.

Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от Националната

екологична мрежа.Това са места от територията и акваторията на страната, които

отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие

растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в

Приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата за

птиците.Списъците с природните местообитания и видовете, вкл.птици, за чиито

местообитания се обявяват защитени зони са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР.

В зависимост от специфичните цели, методика и критерии при определянето на

защитените зони съгласно двете Директиви на Европейския съюз (за местообитанията

и птиците) процеса бе разделен на две:

– Определяне на екологичната мрежа в частта и от защитените зони по чл.6 ал.1 т.3

и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА И ЗА ОПАЗВАНЕ

МЕСТООБИТАНИЯТА НА ПТИЦИТЕ ОТ ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕС)

– Определяне на екологичната мрежа в частта и от защитените зони по чл.6 ал.1 т.1

и 2 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА И ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ

МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯТА НА ВИДОВЕТЕ ОТ

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕЕС)

16. Идентифициране на териториите с вероятно

разпространение на предвидими природни бедствия,

главно наводнения, свлачища, пожари и др.и

регламентиране на необходимите превантивни мерки и

начини на устройство и защита;

В община Сливен съществува значима опасност от наводнения в част от

поречието на река Тунджа. Необходимо е проектиране на съответни защитни диги.

Изсичането на гори, разположени непосредствено до планински пътища също

създава предпоставки за свлачища и срутища. Предлага се в ивици с ширина 50 м. в

ляво и дясно от тези пътища да се предвиди превантивна устройствена защита,

съгласно чл. 10 алинея 3 от ЗУТ, като се забрани т.н. „гола сеч”, която активизира

свлачища и срутища.