Лесотехнически университет

Агрономически факултет

Катедра “Трайни насаждения и градинарство”

Учебна дисциплина: Агротуризъм

Проект за агротуристическа къща – с.Дълга Лука, община Трън

Изготвил: Цветелина Евгениева Цветкова Ф.№ 61205 Проверил: доц. д-р В. Тодорова

- 1 -

Кратка история на село Дълга Лука Дълга лука е разположена в планината Кървав камък, която е най-северозападната част от краищенските планини. Дължината на границата, минаваща по билото и е 16 км.,от другата страна се намира Република Сърбия. Най-високият връх на Кървав камък е връх Било (1738м), който е и най-високият връх в Краището. В Дълга лука всяка година се провежда събор на Кръстов ден при църквата св.Петка, която се намира между махалите Лулинци и Лазаровци. Името на селото е от славянски произход и означава дълга ливада или дълъг завой на река. И двете значения са еднакво подходящи за селото тъй като през него преминава Трекленската река, която тъкмо там прави дълъг завой, а освен това около реката се разпростира и обширна ливада. В автентичния си вид селото е било разположено основно по махалите му, намиращи се на два срещуположни баира единият на планина Кървав камък с махали: Велиновци, Андоновци, Лазаровци, Долни Лулинци и Горни Лулинци, а другия на Пенкьовската планина с махали Валог, Лялинци, Здравковци, Милисевци, докато в самото село са се разполагали малко къщи. Сега освен къщите с автентична архитектура по махалите са построени и множество къщи в самото село.

42° 38' 32" N, 22° 33' 11" E (карта - карта - сат. снимка)

Данни * Област: Перник Община: Трън Население: 13 Надм. височина: 898 m Пощ. код: 2492 Тел. код: 041171 МПС код: РК (Пк)

- 2 -

АГРОТУРИСТИЧЕСКА КЪЩА И

НЕЙНИЯ ДВОР

- 3 -

В село Дълга лука се намира агротуристическа къща “Авлига”. Местонахождението и е в махалата Лазаровци, на около 1 км от селото. Надморската височина на къщата е 1350м. Къщата разполага с обширен двор в който са запазени автентични сгради от бита амбър, плевня и казанджийница. Къщата е построена в стар стил типичен за местността с големи стаи, запазено огнище и атъли. Обзавеждането е с истински битови предмети и украшения от миналото. Самата къща е разположена в най-горния край на 7 декаровия двор. В нея има три легла като в амбъра има още една стая с две легла. В различните стаи могат да се видят автентични сърпове, бучки, кантари, вретена, черги, носии, покривки, детски люлки и др. Сградите са калени с типична архитектура. Казанджийницата е мястото където могат да се видят стария зидан казан за печене на ракия и всички приспособления към него, както и старите бурета за джибре и ракия в мазето. Тя е разположена в близост до къщата. Кочъка е малка сграда която е служела за отглеждането на свине, освен нея в двора се намират още амбъра – по-малка къща на първия етаж на която са разположени помещение за отглеждане на овце и мазе, а на втория две стаи, едната от които се използва за склад за инструменти, и в другия край на двора плевнята. На първия етаж на която е предназначен за отглеждане на различни животни, а втория за събиране и сушене на сено. В цветната градина на къщата са разположени и пейки с маса, предназначени както за отмора така и за вкусни обеди през топите дни. В къщата има голяма кухня, в която се намират оджаците и огнището. На огнище в подница се приготвят всички местни ястия от хляб и баница, през дивеч до сладкиши, което им придава невероятен вкус. Типични ястия от района са топено масло с мед, туршия с чушки и извара и др. като на трапезата задължително присъства и мед. Един от по-често срещаните видове нектарен мед у нас е меда от люцерна (Medicago lupulina L.). Той има бял, янтарен и светложълт цвят, приятен вкус и аромат. Консистенция течна. Кристализира среднозърнесто. Характерно за цветовете на люцерната е това, че имат само един нектарник, който се разкрива в 8,00 часа преди обед и пчелите трябва в това време да пренасят пчелните семейства за събиране

- 4 -

на нектар. Има добро хранително и профилактично действие. В седимента му преобладават поленови зърна от люцерна. Макар че природата около двора сама по себе си е неотразима в двора сме посадили различни питомни цветна нашата цветна градина. Едни от най преобладаващите са нарцисите, здравеца и обичките. Въпреки всичко най-любимо и най-разпространено диворастящо цвете в двора ни е трицветната теменуга. За която ще разкажа повече.

Трицветна теменуга (Viola tricolor) - е цвете от род Теменуги, без миризма. Цъфти през пролетта и лятото.

Описание Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 45 см, и с тънък вретеновиден корен. Долните листа са сърцевидно яйцевидни, а горните продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и c два прилистника. Цветовете са единични, с дълги дръжки и с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчелистчета. Чашката и венчето са 5-листни, тичинките са също 5, кафяви. Плодът е многосеменен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви, лъскави семена. Използвани части Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-август. Суши се на сянка или в сушилня при t до 40С. Къде се среща? Расте по сухите тревисти и каменливи места, по нивите,

- 5 -

стрънищата, ливадите и из храсталаците навсякъде в България. Действие и приложение Трицветната теменуга се ползува с името на добро отхранващо средство. Отхранващото й действие се отдава на сапонините. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие. Употребява се при възпалителни заболявания на дихателната сис-тема (бронхити, кашлица с гъсти секрети). В народната медицина се използува още като диуретично средство, при подагра, ревматизъм, като потогонно и „кръвоочистително" средство, при различни кожни заболявания. Освен цветя в двора отглеждаме и овощни дървета. Те са представители на джанките, синя слива, питомни и диви круши и ябълки, диви череши, като една от тях е вековна, също и питомни череши. Също така има и питомни малини и питомни и диви ягоди. Други растения които се отглеждат в двора са и различни билки. Като по многоброен се отличава бели равнец. Бял равнец – Achellea millefolium L. сем. Сложноцветни – Asteraceae Описание. В България като дрога бял равнец се събира от група видове на род Achellea, главно нишколистен равнец (A. Setaceae W. Et K.) и хълмов равнец (A. Collina J. Beck), а в по-малка степен бял равнец(Achellea millefolium L.), панoнски равнец(A. Pannonica Scheele), коренищен равнец(A. Crithmifolia Waldst.) и жлезистолистен равнец(A. Distans W. et K.), които са трудно различими помежду си. В зоните на контактите между отделните видове се наблюдават и хибридни форми. Ето защо всички видове се съобщават под едно общо название – група видове бял равнец - Achellea millefolium complex, или съкратено – бял равнец. Белият равнец е многогодишно тревисто растение с тънко, хоризонтално разклонено пълзящо коренище.

- 6 -

Стъблата са изправени или в основата възходящи, прости, обикновено неразклонени, 20 – 60 (100) см високи, влакнести до голи. Листата са последователни, продълговатолинейни, дълги до 10 см, двойно до тройно пересто нарязани, с почти линейнозаострени крайни дялове, влакнести или голи. Цветовете са събрани в цветни кошнички, които са обратнояйцевидни, 5 – 6 мм в диаметър, събрани във връхни щитовидни съцветия. Обвивката на цветните кошнички е съставена от керемидовидно наредени, прилегнали, по ръба ципести листчета. Периферните женски цветове са езичести, бели или розови, закръглени, със зъбчета. Вътрешните цветове са тръбести, двуполови, жълти, със сплесната тръбичка. Плодовете са белезникави, около 2 мм дълги, продълговати или обратнояйцевидни плодосемки, надлъжно сплеснати и без хвърчилка. Всяко растение дава по около 25 000 плодосемки. Масата на 1000 плодосемки е 0,13 – 0,15 грама. Разпространение. Като диворастящ белия равнец расте из сухи тревисти места, край пътища, из храсталаци, ливади, пасища и разредени гори. Разпространен е из цялата страна от морското равнище до към 1600 м надморска височина. Среща се в цяла Европа и Азия, а като натурализиран – и в Северна Америка. Най широко в Европа се култивира хълмовият равнец, съдържащ в съцветията си 0,6 % етерично масло с 0, 25% хамазулен. Използваема част. Облистените цветоносни стъбла и цветните кошнички. Химичен състав. Лечебното действие на дрогите от бял равнец се дължи главно на етеричното масло, което е от 0,2 до 0,8%, и на горчивото вещество ахилеин, като индексът на горчивина е 1:3000. етеричното масло се състои от монотерпени и сесквитерпени с главна съставка хамазулен. За търговски цели се използват видове, съдържащи до 35% хамазулен в маслото. Дрогите от бял равнец съдържат още флавоноиди, танини, пиролизидинови алкалоиди, фитостероли, витамините С и К и др. Действие и приложение. Богатото съдържание на биологично активни вещества определя билката с широк диапазон на действие и ценно лечебно растение за практиката. Билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие.

- 7 -

Вътрешно болката се използва заедно с други лечебни видове за лечение на стомашно-чревни заболявания. Влиза в състава на различни ликьори, вермути и др. напитки. Размножаване. Размножава се по два начина - семенно чрез директна сеитба и разсад и вегетативно чрез разделяне на коренищата. Прибиране на реколтата. От култивирани площи дрога стрък и съцветия може да се събират през втората и следващите години – от юни до септември. При всички случаи това става от началото на цъфтежа и завършва при масовия цъфтеж. Растенията не трябва да се изскубват с коренищата. При брането се оставят най-малко 20% от растенията с добре развити цветове за осигуряване на семенното размножаване на вида и за възстановяване на естественото находище или на културното насаждение. Семепроизводство. За семепроизводство се използват добре развити и мощни растения, които се оставят да прецъфтят и да образуват зрели семена.

В градината за приготвянето на някои традиционни ястия се отглежда и фасул. Фасулът е биологичен вид, растение от семейство Бобови. Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.

История .Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб, заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и Европейските колонии в Африка.

Външни белези и характеристики. Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на шушулки с бъбрековидни семена. Шушулката се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). Известни са

- 8 -

над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на шушулката, цвета и вкусовите качества на семената. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро.

Начин на отглеждане. Бобовите семена се засаждат в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начинът по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото средата на лятото е зелен, а после узрява и готов за прибиране. Необходимо е след като е обран от шушулките да се остави известно време на слънце или на сухо и проветриво място за няколко дни за да се запази и през зимата.

Хранителни качества. Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини — 23,3%; въглехидрати — 55,5%; вода — 11,2% и мазнини — 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.

- 9 -

СЪПЪТСТВАЩ ТУРИЗЪМ

Освен престоя си в къщата гостите могат да се насладят и на разнообразния съпътстващ туризъм предлаган от местността. За по-динамичните натури може да се организира фотосафари през деня или нощта, при което ще могат да видят различни видове животни, някои от които редки, обитаващи района – вълци, диви свине, благороден елен, сърни, златка, др. от сем. порови, див заек, яребици, пъдпъдъци, бекаси и др. в региона могат да се срещнат и други забележителни обитатели – орехче, гарван – защитен вид, черен кълвач-защитен вид, змия червейница – защитен вид. Друго развлечение е риболовът, където може да видите и рядката балканска пъстърва в Трекленската река. Тук могат да се открият и редки видове насекоми. По отношение на биоразнообразие за флора и фауна това е един от най-богатите райони в България. Село Дълга лука и околностите му имат и голямо културно наследство и природни забележителности. Едни от тях са множеството църкви , с богата история Скален параклис "Св. Петка", Църква "Св. Никола" - гр. Трън , Църква "Св. Петка" - гр. Трън, Църква "Св. Никола" – Бусинци, Пенкьовски манастир "Св. Петка",Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" и др.

църква Св. Никола

- 10 -

Св. Петка Интересна дестинация е и музея на киселото мляко в с. Студен Извор. Откъдето е д-р Стамен Григоров, откривател на лактобацилус булгарикус.

Има възможност и за посещение на много туристчеки маршрути по местните екопътеки с различни времетраене на похода и

различна трудност. Например:

Маршрут 1 /ТРЪНСКА ЕКОПЪТЕКА/

с. БАНКЯ - м. ЗЕЛЕНИ ВИР - ЯБЛАНИШКОТО ЖДРЕЛО - вр. КИТКА -ЖДРЕЛОТО НА р. ЕРМА - БОГОЙНА МАХАЛА - с.

БАНКЯ

Продължителност: 8 часа преход

Маршрут 2

мах. ДРАГОВЦИ (с. ФИЛИПОВЦИ) - вр. ДРАГОВСКИ КАМЪК - с. ВРАБЧА - м. ВРАБЧАНСКИ ВОДОПАД - с. БАНКЯ

Продължителност: 5 часа преход

И др.

- 11 -

Агротуристическа къща

цена за нощувка в стая – 45 лв. Телефон за справки и резервации 0884 366 668 Агротуристическа къща “Авлига”, с. Дълга лука