Глагол –

Нелични форми на глагола При неличните форми на глагола липсва граматическа

категория Лице.

Неличните форми на глагола са:

Причастие - сегашно деятелно причастие -ещ, -ащ/-ящ

сегашно страдателно причастие –(е)м

минало страдателно причастие –н, -т

минало свършено деятелно причастие -л

минало несвършено деятелно причастие

Деепричастие

Отглаголно съществително

Причастие

• Причастията са нелични форми на глагола, чрез които на лица и предмети могат да се приписват признаци от глаголни действия.

• Те нямат категорията лице.

• Имат отношение към другите категории:

- залог - деятелни,

- страдателни;

- време – сегашни,

минали.

- род - мъжки, женски,среден

- число – единствено / множествено

- определеност – определителен член – съвпада с члена на прилагателните имена

Сегашно деятелно причастие

• Форми.Образуват се от основата на минало несвършено време на глаголи от несвършен вид + наставки -ящ, -ащ или -ещ.

В I и II спрежение наставката се избира в зависимост от ударението на аз-формата

I и II спрежение

четА-четях-четящ говОря-говорех-говорещ

търпЯ-търпях-търпящ -ящ, хОдя-ходех-ходещ

пълзЯ-пълзях-пълзящ пИша-пишех-пишещ -ещ вървЯ-вървях-вървящ мИсля-мислех-мислещ

тъжА-тъжах-тъжащ -ащ крАча-крачех-крачещ

срърчА-стърчах-стърчащ бЪрша-бършех-бършещ

III спрежение

• казвам-казвах-казващ

• купувам-купувах-купуващ

• определям-определях-определящ -ящ, -ащ • развалям-развалях-развалящ

Сегашно деятелно причастие

Значение и употреба.

Сегашните деятелни причастия означават активен признак на предмет,свързан с извършваното от субекта действие:

говорещ папагал (=папагал, който говори).

Те функционират основно като определения: страдащ човек, боледуваща жена, плачещо дете, минаващи хора.

Използват се често като термини и като съставки на терминологични словосъчетания: биол.млекопитаещи, кръвосмучещи, двойнодишащи, пълзящи насекони, летящи насекоми и др.; анат. блуждаещ нерв, пробиващ нерв, отвеждащ нерв, възвръщащ се нерв, изпъкващ прешлен, противопоставящ се мускул, плаващи ребра, свързващи артерии, възходяща аорта, низходяща аорта, възходящо ободно черво, низходящо ободно черво и др.

Сегашно страдателно причастие

• Форми. Формант –(е)м, който функционира като наставка, се прибавя към сегашната основа на преходни глаголи: любим, необходим, обработваем, управляем.

• Значение и употреба: Формите означават възможност или невъзможност за извършване на действие върху даден предмет. Изпълняват функцията на прилагателни имена. Често от тях се образуват абстрактни съществителни имена чрез прибавянето на наставка –ост:

• делим - делимост,

• необходим - необходимост

• търпим - търпимост

Сегашно страдателно причастие

Примери от медицинския текст:

делим, деформируем, изтриваем,

насищаем, неделим, необратим,

неразтворим, неразбираем, нетопим,

обратим, поляризуем, разтворим,

разбираем, свиваем, съкратим, топим

Минало страдателно причастиe

• Значение и употреба. Означават, че резултатът от извършеното действие се представя като признак на съответния предмет или лице.

Употребяват се широко в медицинския научен текст в три случая:

• а) служат, както и прилагателните имена, за определения: счупена ръка, подут крак, съсирена кръв. Влизат в състава на терминологични словосъчетания: извити артерии, запушена вена, пробита пластинка, обърната матка, обърнат канал и др.

• б) употребяват се при обособените части на изречението: Повърхността,образувана от токовите линии,прекарани през всички точки на малък затворен контур, се нарича токова тръба, тъй като при своето движение частиците не пресичат нейните стени.

• в) използват се за образуване на страдателен залог: Коронката на предкътниците е четириъгълна, а нейната дъвкателна повърхност е разделена посредством една бразда

Минало страдателно причастиe

• Форми. Образуват се от основата на минало свършено време на преходните глаголи с наставка

–н или –т.

пренесох-пренесен;

четох-четен;

ших-шит;

измих-измит

Минало страдателно причастие

Образуване на минало страдателно причастие СЕГАШНО МИНАЛО МИНАЛО

ВРЕМЕ СВЪРШЕНО > СТРАДАТЕЛНО

ВРЕМЕ ПРИЧАСТИЕ

1. Окончания –Н, -НА, -НО, -НИ

-ОХ > -ЕН (I спрежение)

донеса, -еш донесох, -е донесен, -а, -о, -и

преведа, -еш преведох, -e преведен

облека, -еш облякох, -е облечен

съблека, -еш съблякох, -е съблечен

чета, -еш четох, -е четен

мета, -еш метох, -е метен

-ИХ > -ЕН (II спрежение)

преброя, -иш преброих, -и преброен, -а,-о,-и

говоря, -иш говорих, -и говорен

сложа, -иш сложих, -и сложен

науча, -иш научих, -и научен

-АХ > -АН

съчетая, -еш съчетах, -а съчетан, -а , -о, -и

мечтая –еш мечтах, -а мечтан

избера, -еш избрах, -а избран

разбера,-еш разбрах, -а разбран

събера, -еш събрах, -а събран

подпиша, -еш подписах, -а подписан

-ЯХ > -ЯН

разпилея, -еш разпилях, -я разпилян, -а, -о, -и

преживея преживях, -я преживян

Внимание! преживян–преживяна–преживяно–преживени я/е

видян-видяна-видяно-видени

засмян-засмяна-засмяно-засмени

2. Окончания –Т, -ТА, -ТО, -ТИ

-НАХ > -НАТ

открадна, -еш откраднах, -а откраднат, -а, -о, и

нападна, -еш нападнах, -а нападнат

обърна, -еш обърнах, -а обърнат

-ЕХ > -ЕТ

приема, -еш приех, -е приет, -а, -о, -и

взема, -еш взех, - е взет

-ИХ > -ИТ

измия, -еш измих, -и измит, -а, -о, -и

изпия, -еш изпих, -и изпит

-УХ > -УТ

обуя, -еш обух, -у обут, -а, -о, -и

събуя, -еш събух, -у събут

Минало страдателно причастиe НАСТАВКИ & ОКОНЧАНИЯ

-ох

-е

-е

-охме

-охте

-оха

-нах

-на

-на

нахме

нахте

наха

-ах

-а

-а

-ахме

-ахте

-аха

-eх

-е

-е

-ехме

-ехте

-еха

-ях

-я

-я

-яхме

-яхте

-яха

-их

-и

-и

-ихме

-ихте

-иха

–ух

-у

-У

-ухме

-ухте

-уха

-ен

-чен

-нат -ан

-ат

-ет -ян -ен

&

-ит

-ут

Минало свършено деятелно причастие –

• Значение и употреба. Означава признак от действие, извършено преди действието, изразявано от главния глагол в изречението:

Лекарят преглежда новопостъпилия пациент.

Лекарят преглеждаше новопостъпилия пациент.

Лекарят ще прегледа новопостъпилия пациент.

Употребява се в два основни случая:

• а) като определение: Закъснелите ученици стояха настрана. Пътниците слизаха бързо от пристигналия влак.

• б) влизат в състава на сложни глаголни форми за изявително, преизказно и условно наклонение: ходил съм (мин. неопр.); бях ходил (мин.предв.), щял съм да ходя (бъд. и бъд. в мин.) и др.

Минало свършено деятелно причастие

• Форми. Образува се от миналата

свършена основа на глагола с

характерната наставка –л:

четох-чел; живях-живял; гледах-

гледал

Образуване на минало свършено деятелно

причастие

СЕГАШНО МИНАЛО > МИНАЛО СВЪРШЕНО

ВРЕМЕ СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО

ВРЕМЕ ПРИЧАСТИЕ

-Х > -Л, -ЛА, -ЛО, -ЛИ

вляза, -еш влязох, -е влязъл -ох>-ъл

донеса, -еш донесох, -е донесъл

облека облякох, -е облякъл

дойда, -еш дойдох, -е дошъл

Внимание! донесъл – донес ↓ ла – донес ↓ ло –донес ↓ ли ъ/↓

дам, -еш дадох, -е дал -ох>-л

ям -еш ядох, -е ял

чета, -еш четох, -е чел

преведа, -еш преведох, -e превел

вдигна, -еш вдигнах, -а вдигнал -нах>-нал

запозная, -еш запознах, -а запознал

мечтая –еш мечтах, -а мечтал -ах>-ал

избърша, -еш избърсах, -а избърсал

разбера,-еш разбрах, -а разбрал

държа, -иш държах, -а държал

внимавам, -аш внимавах, -а внимавал

Внимание! жив/ял – живяла – живяло – живели

я>е върв/ял- вървяла – вървяло - вървели

приема, -еш приех, -е приел -ех>-ел

изпия, -еш изпих, -и изпил -их>-ил

построя,-иш построих, -и построил

го/воря, -иш говорих, -и говорил

сложа, -иш сложих, -и сложил

чуя, -еш чух, -у чул -ух>ул

живея, -еш живях, -я живял -ях>-ял

вър/вя,- иш вървях, -я вървял

Минало свършено деятелно причастие –

НАСТАВКИ & ОКОНЧАНИЯ

I.

-ох

-е

-е

-охме

-охте

-оха

-ох>-л

-ох>-ъл

-ох >

-шъл

II.

-(н)ах

-(н)а

-(н)а

-(н)ахме

-(н)ахте

-(н)аха

-(н)ах>

-(н)ал

III.

-eх

-е

-е

-ехме

-ехте

-еха

-ех>-

ел

IV.

-ях

-я

-я

-яхме

-яхте

-яха

-ях>-

ял

V.

-их

-и

-и

-ихме

-ихте

-иха

-их>-

ил

VI.

–ух,

-у,

-У

-ухме,

-ухте

-уха

-ух>ул

Нелични форми на глагола

Деепричастие

• Форми. Деепричастието се образува само от несвършени по вид глаголи, като към сегашната основа се прибави наставка --- -ейки (за I и II спрежение) и -айки/-яйки (за III спрежение):

чета-четейки, играя-играейки; пиша-пишейки; пея-пеейки

търпя-търпейки; ходя-ходейки; лежа-лежейки; стоя-стоейки;

гледам-гледайки; казвам-казвайки; рисувам-рисувайки; определям-определяйки

• Значение и употреба. Означава второстепенно, допълнително и едновременно действие спрямо глагола (сказуемото) в съответното изречение. Характерно за него е, че се употребява в обособени конструкции:

Превръзвайки раната, сестрата успокояваше уплашеното дете.

Нелични форми на глагола

Отглаголни съществителни

Към глаголните форми се отнасят два типа:

• а) отглаголни съществителни с

наставка –не: четене,писане, ходене,

гледане, слушане.

• б) отглаголни съществителни с

наставка –ние: писание, повишение,

убеждение, лечение.

Нелични форми на глагола Отглаголно съществително с наставка - НЕ

• Форми. Образуват се от глаголи от несвършен вид, като наставката –НЕ се прибавя към глаголни основи на:

–е (при I и II спрежение) и

–а или –я (при III спрежение) ---

I. чета-четене; зная-знаене; шия-шиене

II. ходя-ходене; мисля-мислене; стоя-стоене

III. купувам-купуване; определям-определяне

Примери от медицинския текст

израждане, размножаване, разсейване, присаждане, обезболяване, преместване на огнището, утаяване, накисване, размекване, прецеждане

Нелични форми на глагола Отглаголно съществително с наставка - НИЕ

• Форми. Отглаголни съществителни с наставка -НИЕ се образуват от глаголи от двата вида с предпочитания към глаголите от

свършен вид: видение, владение, забавление, изпълнение, обявление, поръчение, просвещение, учение.

• Примери от медицинския текст:

противопоказание, начин на лечение, затруднение при дишане, разширение на сърцето

Нелични форми на глагола Отглаголни съществителни

• Значение. Отглаголните съществителни означават опредметени действия сами за себе си без да бъдат свързани те с определен вършител, т.е. без наличието на глаголен субект.

• За отглаголните съществителни с наставка –не е характерна ясно изразена глаголност, действеност, процесност: оводняване, подсушаване, придвижване, сгъване, разгъване.

• Отглаголните съществителни с наставка –ние много по-рядко са носители на глаголност, и то в различна степен за конкретни форми: обяснение, обвинение, отделение, облекчение, учение, течение, внимание

Граматическа характеристика: Те са съществителни от среден род.Много от тях имат форми за мн.ч. с окончание -НИЯ. Могат да се членуват:

нагъване – нагъванеТО – нагъвания – нагъванияТА

течение –течениеТО – течения - теченияТА

КРАЙ

kantscheva@yahoo.com

GSM: +359 898 39 87 59

Sofia 2017, 2020