ДОКЛАД ОТ РАБОТНА СРЕЩА Регионална работна среща на Платформата на ЕС за съвместното съществуване на хората и едрите хищници

Правец, България – 22 април 2015 г.

2

ДОКЛАД ОТ РАБОТНАТА СРЕЩА Регионална работна среща: Платформа на ЕС за едрите хищници

Настоящият доклад е съставен и редактиран със съдействието на adelphi GmbH и

Callisto, като част от услугите, предоставени на Генерална дирекция „Околна среда“ на

Европейската комисия по Договор за услуги № ENV.B.3/SER/2014/0036. Той не

отразява непременно възгледите на Платформата или официалното мнение на

Европейската Комисия.

Посетете Платформата на адрес:

http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/carnivores/coexistence_platform.htm

съдържание

1. Въведение 4

Целите на работната среща 5

Участието в работната среща 5

2. Съдържанието на работната среща 6

Ситуацията на Балканския полуостров и в района на Карпатите 6

Тема 1: Трансгранично сътрудничество Ръководни насоки за управление на едрите

хищници на ниво популация 7

Тема 2: От конфликт към съвместно съществуване 10

Тема 3: Най-важни мероприятия на ниво популация 14

Вълк 15

Рис 16

Мечка 16

3. Дискусия и обобщение 17

Трансгранично сътрудничество 17

Разрешаване на конфликти 17

4. Следващи стъпки 20

4

1. Въведение

Четирите европейски едри хищници (кафява мечка, вълк, евроазиатски рис и

росомаха) са сред най-символичните биологични видове, но опазването и

управлението им в Европейския съюз (ЕС) поставя най-големите предизвикателства.

През месец юни 2014 г. група от осем представителни организации на

заинтересованите страни се споразумяха да работят заедно в рамките на

Платформата на ЕС за съвместно съществуване на хората и едрите хищници, с

помощта на Европейската Комисия.

На първата си годишна среща Платформата реши да организира няколко събития, на

които да обсъди опита си относно съвместното съществуване на хората и едрите

хищници. Настоящият доклад описва първата регионална работна среща

организирана под егидата на тази платформа. След няколко проведени в Брюксел

конференции беше решено, че е благоприятно тази работна среща да се проведе в

страна-членка на ЕС със значителни популации на едри хищници и в близост с

национален парк (обект от мрежата Натура 2000).

Срещата имаше регионален обхват и постави акцента върху съвместното

съществуване на хората и едрите хищници в балканския и карпатския райони. Но

целта беше да се обсъдят примери от различни места и да се вземат поуки от интерес

за хората, които се занимават с въпросите на съвместното съществуване на хората и

едрите хищници в други райони на ЕС. Делегатите бяха от различни страни-членки от

региона (България, Хърватия, Чешката република, Дания, Гърция, Унгария, Норвегия,

Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания), както и от съседните страни

(някои от които са кандидатки за членство в ЕС), като Албания, Швейцария, Украйна и

Бившата югославска република Македония (FYRoM). Това се оказа особено важно при

обсъждането на трансграничното сътрудничество.

Всяка година CIC организира своето общо събрание в различна страна. Работната

среща се проведе по покана на CIC като съпътстващо събитие на тазгодишното Общо

събрание, в деня преди основното събитие.

В приветствените си слова президентът на CIC г-н Бернард Лозе изтъкна силното

желание на организацията си, чиито членове вземат присърце консервационната

работа и се интересуват силно от управлението на едрите хищници, да домакинства

първата работна среща на Платформата. Той изтъкна, че хората, които управляват

природните територии като ловците, горските работници и природозащитниците често

имат еднакви цели и че съвместната им работа е от полза за всички. Също така,

президентът изтъкна връзката между работата на Платформата и основната тема на

общото събрание на CIC - „Здрави диви животни-здрави хора“, защото природата не

може да е здрава без дивите животни, част от които са и едрите хищници.

С помощта на членуващата организация от България, Съюз на ловците и риболовците

в България (СЛРБ), CIC като домакин и организатор на срещата осигури добро

представителство на ловци на работната среща, включително високопоставени

представители от страни извън Европа. СЛРБ успяха да привлекат голяма аудитория

от България, която постави за обсъждане местни въпроси от голямо значение.

5

Целите на работната среща

Съпредседателите на Платформата – г-жа Пиа Бучела, представляваща Генерална

дирекция „Околна среда“ (DG ENV) на Европейската Комисия, и г-н Константинос

Костопулос, представляващ Организацията на европейските земевладелци от името

на г-н Тиери де л'Ескаиле, обобщиха създаването на Платформата и очертаха

намеренията на работната среща. Главната цел беше споделяне на примери за добри

практики между членовете на Платформата и с широката общественост.

От говорителите беше поискано да представят случай/пример за трансгранично

сътрудничество и/или разрешаване на конфликти за едрите хищници, като срещата

разискваше три главни теми, които вече са обсъдени от Европейската Комисия.

1: Трансгранично сътрудничество за управление на едрите хищници за изпълнението на съществено важни мерки на ниво популация.

2: Хората и едрите хищници в Европа: от конфликт до съвместно съществуване – взаимоотношения между хората, едрите хищници и институциите.

3: Основни действия във връзка с популациите на едрите хищници:

Д-р Андраш Деметер, отговорен за съдействието от страна на Генерална дирекция

„Околна среда“ за Платформата, представи кратки указания във връзка с тези три

теми.

Участието в работната среща

В работната среща участваха много хора, особено от ловните среди. За срещата

предварително се записаха 128 души, от които 70 се подписаха в регистрационния

списък и още 20 се записаха в деня на срещата. В събитието се включиха и много от

участниците в общото събрание на CIC. В основната сесия на работната среща

участваха около 120 души.

6

2. Съдържанието на работната среща

Направено беше общо представяне на ситуацията на Балканския полуостров и в

района на Карпатите. Първите две теми бяха представени чрез серия кратки казуси (5-

10 минути), при които специалистите, работещи по конкретна тема накратко описваха

опита си и приложимостта на темата към работата на Платформата. След

представянето на казусите участниците бяха поканени да задават въпроси.

Ситуацията на Балканския полуостров и в района на Карпатите

Система с изплащане на обезщетения за щети, нанесени от кафява мечка

Радостина Галитионова, Национална служба за защита на природата към

Министерството на околната среда и водите, България

Направено беше описание на правната база и задълженията за защита на хищниците

в България. Най-често срещаните щети са тези по добитъка, пчелините, овощните

градини, малиновите и ягодовите насаждения, и имотите. Оплакванията се събират от

екип за действия при критични ситуации, който реагира в срок от 1 до 3 дни.

Набраната информация включва описание на щетите, GPS координати, присъствието

на кучета, мерките за защита и др.

Смята се, че удвояването на компенсациите за щети от 2013 до 2014 г. се дължи на

присъствието на една проблемна мечка в района. В Плана за действие за кафявата

мечка в България са включени мерки за овладяване на проблема. Сред тях са схема

за компенсации, координация със заинтересованите страни с обучение и работа на

терен. За пренос на най-добрите практики, като поставяне на електрически огради, е

създаден и проект LIFE+.

Въведение в работата по едрите хищници в Румъния

проф. Овидиу Йонеску, експерт от Международния съвет за опазване на дивеча и

дивите животни (CIC), Румъния

Ситуацията в Румъния е подобна на тази в България, но изплащаните компенсации са

много по-високи. Представено беше разпространението на три вида (мечка, рис и

вълк) предимно в горите и планините, както и мониторинга на популациите. Румъния е

добър пример за съвместното съществуване в места, споделяни между хората и

едрите хищници.

Но има конфликти, особено при традиционното отглеждане на добитък, за което се

получават най-много компенсации. Почти всяка година възникват фатални инциденти с

мечки, а много от нападнатите биват хоспитализирани. Конкуренцията с ловците също

е проблем, като се наблюдава и бракониерство на едри хищници. Засилва се

проблемът с фрагментирането на местообитанията поради планираното пътно

строителство. Хищниците не могат да се ограничават само в рамките на защитените

територии и е належащо да се работи с всички заинтересовани страни. Понастоящем

се разглеждат плановете за управление на трите вида хищници.

7

Тема 1: Трансгранично сътрудничество Ръководни насоки за управление на едрите

хищници на ниво популация

Тема 1 е пряко свързана с Практическото ръководство за плановете за управление на

едрите хищници на популационно ниво от 2008 г. Дози документ е важен ресурс за

управлението на едрите хищници. Въпреки, че научните доказателства за ползите от

опазването чрез трансгранично, по-мащабно управление са ясни до голяма степен,

има необходимост от настройка спрямо местните условия и постигането на този

баланс чрез политически и управленски средства е трудно. Допълнителните анализи

показват, че не са много мерките за трансгранично управление. Представени бяха пет

казуса за демонстриране на успеха и предизвикателствата пред трансграничното

сътрудничество.

Отворени граници за мечките между румънските и украинските Карпати

Проф. д-р Андрий-Тарас Баща, Институт по екология на Карпатите, Национална

академия на науките, Украйна

Проектът е реализиран на площ над 1 милион хектара от двете страни на румънско-

украинската граница с цел опазване на биологичното разнообразие в Марамуреш.

Популациите на кафява мечка там намаляват от 70-те години на миналия век, с леко

възстановяване напоследък до около 200 индивида. Основните дейности включват

картиране и степенуване на подходящи местообитания, мерки за мониторинг,

разработване на мерки за управление, консултации със заинтересованите страни и

повишаване на осведомеността.

Мечките са изправени пред заплахи от хората пряко чрез влошаване на

местообитанията, безпокоене, намален достъп до храна и изграждане на пътища.

Преките заплахи включват безпокоенето по време на отдих и бракониерството.

Бракониерството е по-сериозен проблем, отколкото някои хора твърдят – през

последните 5 години жертви на бракониери са около 15 мечки, включително първата

мечка, следена от проекта.

Мечките не могат да бъдат опазвани само в защитените територии. Необходимо е

ангажиране и участие на местните общности в мерките за управление. Това се оказа

успешно (напр. ангажиране на граничарите), но предизвикателството е в

продължаването му след края на проекта.

LIFE - Свържи Карпатите – поставяне на акцента върху мечката и вълка за

реализиране на опазване на ниво ландшафт

Ян Тревби, Фауна енд флора интернешънъл (FFI), Румъния

Този проект LIFE + (2013-2019) има за цел да подобри свързаността между

ландшафтите за кафявата мечка и вълка чрез мрежата от обекти Натура 2000.

Картирането на местообитанията показва, че западнокарпатската популация може да

остане в изолация от южнокарпатската заради тесния коридор помежду им.

Основните преки и косвени предизвикани от човека заплахи са: фрагментиране на

местообитанията, конфликти между хората и дивите животни, конфликтни стратегии и

планове, капацитет за консервационна дейност на ниво ландшафт, бракониерство,

социално икономически упадък и липса на осведоменост. За реагиране на тези

8

заплахи се вземат четири мерки: Разширяване на фунционалната свързаност (напр.

управление и закупуване на земите); намалени конфликти между хората и дивите

животни (намаляване и следене на бракониерството); насърчаване за дългосрочно

планиране (мониторинг на местообитанията, планове за хармонизация); ангажиране на

заинтересованите страни (чрез срещи и активно сътрудничество).

През първите етапи на проекта се изясни, че ролята на различните бенефициенти от

проекта е много важна (напр. ангажиране на жандармерията в отговор на новите

интереси и за борба с бракониерството).

План за управление на вълците в Хърватия и трансгранично сътрудничество за

управление на едрите хищници

Ясна Йеремич, Държавен институт за защита на природата, Хърватия

През 90-те години на миналия век броят на вълците намалява от над хиляда на 50

индивида. Понастоящем има около 200 индивида. Пред опазването на вълците има

няколко съществено важни въпроса: щети по добитъка, централизирано вземане на

решения, липса на комуникация, липса на знания и влияние върху дивеча. Всички те

могат да доведат до незаконно убиване.

Разработена е поредица от планове за управление. При разработването им са

проведени 10 работни срещи и от самото начало участват представители на

словенските управляващи органи. Опитите за привличане на Босна-Херцеговина не

успяха поради политически затруднения. Годишните отчети се съгласуват със

Словения. Понастоящем планът за управление на вълците се ревизира за периода

след 2015 г.

Планът за периода 2005-2010 г. се оказа до голяма степен успешен, като включва

проучвания и мониторинг, опазване на местообитанията, туризъм, участие на

обществеността и сътрудничество. Планът допуска лов на вълци (при строги условия),

което направи мерките по-приемливи. Планът е актуализиран за периода 2010-2015 г.

(виж по-горе). Понастоящем квотата за ловуване е нула. Това доведе до увеличение

на незаконния лов в Хърватия и Словения, включително и оставяне от бракониерите

на мъртвите животни да висят от примки. Изглежда обществото приема във висока

степен бракониерството. Необходимо е да се промени нагласата спрямо вълците и да

се повиши ценността им, като се допусне известен лов.

План за действие за трансгранично опазване на мечките между България и

Гърция за района на Западните Родопи (проект PHARE-CBC)

Коста Вълчев, Сдружение за дивата природа „Балкани“, България

Първият план за управление на едрите хищници в сътрудничество между Гърция и

България е създаден от клуб спелеолози, НПО и общини по линията на програма ФАР

и включва активното участие на местни заинтересовани страни, каквито са ловците.

Целта е да се създадат жизнени популации на кафява мечка като съставна част от

екосистемите и пейзажите в хармонично съвместно съществуване с хората.

За създаване на моделни сърцевинни зони беше събрана обща информация за

биологията, разпространението и мигрирането на животните. Събрана и нанесена на

карти беше и информация за причинените щети. Това позволи идентифицирането на

зоните с висок потенциал за конфликти. Основните заплахи за мечешките популации

9

са идентифицирани, както следва: убиване от хора, конфликт с хората, заплахи спрямо

хората, липса на обществена подкрепа, фрагментиране на местообитанията,

антропогенни източници на храна, като отпадъци и допълнително подхранване.

Целта на плана е да поддържа свързаността на сърцевинните зони, намаляване на

конфликтите между хората и мечките и подобряване на общественото приемане (напр.

създаване на музей на мечката), създаване на програма за мониторинг и контролиране

на дължащата се на човека смъртност. Установи се колко важно е заинтересованите

страни да имат собственическо отношение към плана. Важно е, също така, да се

осигурят източници на финансиране и ясен обхват във времето.

Трансгранично опазване на риса в Албания, Бившата югославска република

Македония, Черна гора, Косово

Мануела Вон Аркс, KORA, Швейцария

Презентацията описа популацията на балканския рис с около 40 индивида в критично

състояние. Присъства предимно в района на границата между Бившата югославска

република Македония и Албания. През 2005 г. е проведена първата трансгранична

работна среща.

Планът за периода 2013-2015 г. има следните цели: създаване на система за

мониторинг, насърчаване към устойчиво управление и лов; подобряване на

опазването на местообитанията, засилване на сътрудничеството със

заинтересованите страни, предприемане на дейности в Косово и Черна гора,

подобряване на комуникациите. До момента се наблюдава успех при разработването

на капацитети, повишаването на знанията, създаването на програми за мониторинг, на

регионална стратегия за консервационната дейност, летни училища, повишаването на

осведомеността и ангажираността (напр. балканският рис е талисман на националния

футболен отбор).

Но ефектът от тези мерки върху популацията на риса не е ясен. Той продължава да

изчезва в определени райони, например албанските Алпи. Остават много от заплахите

и националните власти нямат волята и капацитета да се ангажират напълно.

Дискусия

След презентациите беше проведена дискусия по много въпроси на трансграничното

сътрудничество, както и други теми.

Зададен беше въпросът за наличните доказателства, че увеличаването на лова

повишава общественото възприемане на вълците. Представен беше аргументът, че в

Хърватия се увеличават случаите на бракониерство заради намаляването до нула на

квотата за лов. Но предишните квоти никога не са били изпълнявани.

Участник от Германия повдигна въпроса за хибридизацията между кучетата и вълците.

Това беше представено като проблем в зоните с много малки популации на вълк и

често срещани свободно скитащи кучета (напр. Италия). В Румъния, където

популациите на вълка са големи е по-вероятно кучетата да бъдат убивани, вместо

вълците да се кръстосват с тях. В Германия няма такъв проблем, защото скитащите

кучета са рядкост.

Ситуацията в Румъния беше описана от участник, който каза, че щетите, причинени от

вълци са рядкост, въпреки че понякога хората смятат, че някои причинени от чакала

10

щети се дължат на вълците. Но мечките са по-проблемни и представянето им като

пухкави приятели на децата е опасно. Участникът изтъкна, че различните ситуации в

различните страни изискват подходящи ответни действия.

Тема 2: От конфликт към съвместно съществуване

В основата на тази сесия беше обширно проучване, проведено за Генерална дирекция

„Околна среда“ с цел анализ на всички компоненти и фактори за взаимното

съществуване на хората и едрите хищници1. Конфликтите в съвместното

съществуване засягат същността на Платформата и ще останат като важна тема за

пленарната среща и за бъдещите работни срещи. В този раздел бяха представени

осем казуса.

Вълкът в България: митове и заблуди

Христо Михайлов и Стоян Стоянов, Лесотехнически университет, София,

България

Описани бяха местообитанията и ловните територии на вълците в България. Броят на

ловуваните вълци нараства от 70-те години на миналия век, като достига максимум

през 2003 г. С времето ареалът им се е увеличил. Премахването на границите в

Източна Европа позволява разпространяването и формирането на нови популации.

Въпреки, че до 2009 г. са давани награди за убити вълци, ловът им сега е доста

ограничен и е напълно забранен в 6% от районите с тези животни. Описани са някои

области на конфликт, като убиването на добитък и дивеч.

Презентацията завърши със списък на митове за вълците: популацията на вълци в

България е много голяма; вълците са опасни за хората; вълците причиняват

значителни щети на добитъка; в районите със стабилна популация на вълци се

появяват хибриди на вълци и кучета, а ловът и ловците са заплаха за популациите на

вълка. Ловът е описан като средство за устойчиво управление на броя на вълците и

тяхното разпространение, както и за намаляване на опасността от конфликти с тях и

незаконното им избиване.

Дългосрочен план за действие за намаляване на щетите от мечки и вълци в района на Смолян (2014-2023 г.)

Диана Златанова, отдел „Зоология и антропология“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България

Презентацията описа съществуващите конфликти между хората и мечките в

смолянския район и причините за тях: неясното разделение на задълженията, лесният

достъп за мечките до антропогенните източници на храна и нискокачествените

природни хранителни ресурси създават конфликтни ситуации, отрицателна нагласа

към мечките и липса на обществена подкрепа за тях. Конфликтите включват

1От конфликт към съвместно съществуване? Поглед към мултидисциплинарните проучвания на

взаимоотношенията между хората, едрите хищници и институциите.

Налично на адрес : http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/carnivores/pdf/task_4_conflict_coexistence.pdf

11

нападения над хора и имущество. По-конкретно, два скорошни случая са убийството

на мъж и сериозното нараняване на жена от мечки, които бяха обстойно отразени в

медиите и засилиха отрицателните настроения спрямо мечките.

Планът за действие цели овладяване на тези въпроси и има следните конкретни цели:

предотвратяване на щети от мечките и вълците; намаляване на риска от проблемните

мечки; намаляване на конфликтите и подобряване на обществената нагласа; анализ

на броя и плътността на популациите на мечките; контролиране на дължащата се на

хората смъртност сред вълците и мечките. Направено беше описание на

съдържанието на програмата и конкретните превантивни мерки; институционална

уредба; участие на обществеността и планове за устойчив бизнес (туризъм и лов).

Съществуващият конфликт между вълка и човека в България и опитите за намаляването му

Елена Цингарска, Сдружение за дивата природа „Балкани“, България

Голям брой вълци в България все още биват убивани поради редица конфликти между

тях и хората. Нивото на бракониерство е свързано с плътността и местонахожденията

на популациите. Най-важните конфликти са вредите по добитъка, съревноваване за

дивеч между вълците и ловците, както и ниско ниво на приемливост и липса на знания,

частично поради страх от вълците.

Едно проучване на Сдружение за дивата природа „Балкани“ показва, че през периода

2002-2006 г. нивото на загуби на добитък е 1.5% в Краище и 3.8% в Пирин. Тези

стойности не са високи, но са значителни за собственици на малки стада. Една от

причините е в неподходящите мерки за защита на добитъка. От полза биха били

съживяването на традиционните практики като използване на кучета-пазачи и

възприемането на нови методи за превенция. Понастоящем системата с компенсации

не работи добре и се нуждае от подобряване.

Разработен е национален план за управление на вълците, който включва проучване на

съществуващите конфликти и проблеми и очертава конкретни мерки и дейности за

намаляването на тези конфликти. Проучванията показват, че е необходима промяна

на обществената нагласа. Повечето хора се страхуват или имат напълно отрицателно

отношение към вълците и слаб интерес към този вид. Тук могат да помогнат

информирането на обществото, информационните кампании и образователните

програми.

Изграждане на доверие между заинтересованите страни при мониторинга на популацията на вълците в Словакия

Имрих Суба, Вицепрезидент, Международния съвет за опазване на дивеча и дивите животни (CIC), Словакия

Вълците се срещат предимно в североизточната част на Словакия, където най-често

причиняват щети и са обект на лов. Мечките се срещат най-вече в централната част на

Словакия, а в източните две трети части от страната има доста плътни популации на

рис.

В Словакия вълците са обект на лов с квоти. За наблягане върху факта, че ловците и

вълците не се съревновават беше използвана графика, показваща съотношението на

броя на вълците към този на благородния елен. Мечката е напълно защитена в

Словакия, но през последното десетилетие всяка година обект на лов са до 35

12

индивида. През 2009 г. е определено, че в Словакия има общо над 1800 мечки.

Популацията на риса също се увеличава, както тази на вълка и мечката, като през

2009 г. броят на рисовете е около 1500.

За повишаване точността на мониторинга са проведени проучвания на вълка и

мечката, в сътрудничество с ловци, които познават добре страната и са добре

организирани. Различни заинтересовани страни провеждат мониторинг за набиране на

биологични проби (изпражнения), анализирани за ДНК с цел идентифициране, по

линията на проекта SloWolf. Този успешен проект (доклад за пилотното проучване на

вълците в северна Словакия чрез молекулярна генетика2) показва, че включването на

ловците сред заинтересованите страни, събиращи проби, подобрява ефективността на

определяне на популациите. Но за избягване на паралелни проекти за мониторинг е

необходима повече координация.

Група за бързо реагиране в България – работа с мечки и вълци

Александър Дуцов, Сдружение за дивата природа „Балкани“, България

Проучванията показват, че общественото мнение за мечката е положително, но

общата нагласа към вълците е силно негативна, въпреки факта, че хората се

страхуват повече от мечките. Но обществеността знае, че мечките могат да причинят

щети. В смолянския район мечките нанасят 120 щети през 2009 г.

Групата за бързо реагиране при проблеми с мечките е създадена за незабавни

действия чрез проверки на мястото и регистриране на щетите. Групата представя

доклад и предлага мерки и компенсации пред национален ръководен комитет. В нея

участват различни заинтересовани страни като ветеринари, НПО и лесовъди.

Съгласувано е определение за „проблемна мечка“ и са организирани регионални сесии

за обучение.

След успеха на групите за бързо реагиране се предлага разработването на системи за

оценка на щетите, причинени от вълка и риса, и съгласуване на плановете за

управление и схемите за компенсации.

Група за бързо реагиране при проблеми с мечките, Гърция

Спирос Псарудас, Калисто, Гърция

През последните 10 години конфликът между мечките и хората в Гърция нараства

поради увеличението на популациите и повторното колонизиране на бивш ареал.

Радикалните промени в местообитанията, като големите инфраструктурни строежи,

предизвикват промяна в поведението на мечките. Конфликтите между хората и

мечките включват щети върху добитъка, реколтата и кошерите, както и ровене от

мечки в боклука в търсене на храна.

Групата за бързо реагиране при проблеми с мечките, създадена по линията на проекта

LIFE ARCKAS е официално одобрена от държавата. През февруари 2014 г. е

публикуван официален наръчник за работа (Протокол за управление на близостта и

конфликтите между мечките и хората“). В района на проекта има общо 85 случая на

взаимодействие между мечки и хора (средно около 20 случаи годишно), включително

2 Robin Rigg, Tomaž Skrbinšek & John Linnell (2014) : Пилотно проучване на вълците в Словакия

чрез неинвазивно вземане на генетични проби. На адрес http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/carnivores/pdf/pa_slovakia_finalreport.pdf

13

фатални инциденти при трафик (18%), повреди на земеделска продукция (52%),

бракониерство (3%) и доближаване на мечки до човешки селища (25%). Мерките

включват изграждане на електрически огради и преселване на мечките.

Описани са случаите на намеса и действие на екипите за бързо реагиране при

проблеми с мечките. Инфраструктурата създава нови форми на натиск, за които

превантивните мерки са много скъпи. Повишаването на осведомеността за програмата

за развитие на селските райони може да даде на земеделските стопани нови

възможности за справяне с проблема с мечките. За отделните проблемни мечки е

необходим инструмент за управление на национално ниво.

Еволюцията и управлението на едрите хищници от гледна точка на ловците в Румъния

Д-р Атила Келемен, Народен представител и вицепрезидент на FACE

Д-р инж. Некулай Селару, генерален директор на Румънската асоциация за лов и риболов, Румъния

В Румъния плътността на трите видове от едрите хищници е най-високата известна в

Европа, с изключение на тези в европейската част на Руската федерация. Сегашните

рискове за защитата са: по-голямо разкъсване на природните местообитания чрез

изграждането на нови магистрали, експлоатация на горските естествени ресурси,

достъп на човека в доскоро непристъпни райони, конкуренция за храната с домашни

кучета, намалена естествена плячка (поради увеличените популации на хищниците) и

нагласата на хората.

За намаляване на конфликта са направени редица предложения, включително

отделяне на зони за хищниците далеч от хората; създаване на коридори за свободно

преминаване (преодоляване на инфраструктурата) за осигуряване на възможност на

популациите да се срещат; опазване на трофичните видове; допълнително

подхранване на едрите хищници; незабавен лов на проблемните индивиди.

Направени бяха изводи за възможностите за избягване на конфликтите. Ловът също

така би запазил едрите хищници в естествените им ареали, но финансовите разходи

не трябва да бъдат поемани само от ловците, а от всички облагодетелствани страни в

страната и извън нея. Необходимо е диференцирано управление между различните

страни, включително преразглеждане на правната ситуация. От съществено значение

е съвместната работа.

Управление на посетителите и мечките в Национален парк „Централен Балкан“, България

Сергей Александров, експерт в Дирекция „Биоразнообразие, планове, програми и проекти“, Национален парк „Централен Балкан“, България

Националният парк е популярна дестинация за пешеходен туризъм в България. Той е

и важно местообитание за мечките, като осигурява връзки с други субпопулации в

страната.

Има един случай на турист, наранен от мечка в парка, след като се е отклонил от

маркираните пътеки. За щастие, той е знаел как да действа и не е получил

дълготрайни наранявания. За всички туристи, които влизат в парка, е предоставена

информация на табели и знаци, и те знаят как да действат при среща с мечка.

14

Почистването на боклука, оставен от туристите, може да е проблем, защото паркът не

може да се справи с тази задача.

По-често срещани са конфликтите с пашата на добитък в парка, като през 2014 г. има 6

случая, но някои хора смятат, че тази цифра е занижена. Тези случаи, ако отговарят на

изискванията, се компенсират. В парка има екип за спешни действия, който реагира

при всички случаи чрез проста процедура за връзка с ощетените. Целта на екипа е да

реагира в срок до 24 часа. Но е важно да бъде потърсен незабавно. Закъсненията

може да доведат трудно определяне на причината за щетата.

Дискусия

Проведоха се дискусии за реалното ниво на конкуренцията между едрите хищници и

ловците. Някои участници съобщиха, че тази конкуренция се отразява сериозно на

количествата на дивеча, а според други тя не е толкова голям проблем.

Проведоха се допълнително дискусии за хибридизацията и доколко тя е проблем в

България. Един участник каза, че се провежда умишлено кръстосване. Според други

сред дивата популация няма признаци на хибридизация.

Един от участниците запита дали е редно да бъде намален броят на мечките

съобразно количеството налична храна през конкретните години. Други добавиха, че

хората в България са свикнали с едрите хищници, но като начин за управление следва

да се помисли за разреждане. Включването на ловците вероятно ще доведе до

подобряване на взаимоотношенията между представителите на различните интереси.

Постъпи въпрос относно необходимия брой кучета-пазачи за добитъка. Направено

беше предложение броят им да е най-малко две, защото работят заедно, но че той

зависи от броя на добитъка.

Постъпи оплакване, че плановете за управление се разработват само от НПО и че

така се рискува те да станат неиздържани в научно отношение или изопачени, ако не

включват интересите на други представители. Плановете за управление следва да се

финансират и организират от ЕС. Един участник, участващ в изготвянето на план за

управление в България отговори, че всички заинтересовани страни са били канени за

участие. Европейската комисия заяви, че не приема твърдения за изопачаване без

документни доказателства за това. Европейската комисия използва изчерпателен

процес за оценка на кандидатурите за финансиране, защото изразходваните от нея

пари са на европейските данъкоплатци.

Проведе се дискусия за ролята, която политиците и заинтересованите страни трябва

да поемат при управлението на едрите хищници.

Тема 3: Най-важни мероприятия на ниво популация

Тема 3 беше разисквана чрез диалогов анализ на основните действия за популациите

на едрите хищници в Европа3. Първоначално, този документ е изготвен за

3 Боитани, Л. и колектив. 2015 г. Основни действия във връзка с популациите на едрите

хищници в Европа. Институт за приложна екология (Рим, Италия). Доклад до Генерална дирекция „Околна среда“, Европейска комисия, Брюксел Договор № 07.0307/2013/654446/SER/B3.

15

Европейската комисия след обстойни консултации с редица заинтересовани страни.

Той описва група мерки с пресечно действие, които са от общо значение за

опазването на едрите хищници в Европа. На второ място документът посочва общи

мерки за всеки от видовете в Европа и, накрая, конкретни мерки, които са важни за

индивидуалните популации на мечка, вълк, рис и росомаха.

На участниците беше представена адаптирана версия на основните действия с акцент

върху района на Балканите, Карпатите и Динара-Пиндос. Поискано беше от тях да

степенуват по важност мерките от общ характер и специфичните за популациите

мерки за всеки вид хищник в тези райони. След това участниците обсъдиха

резултатите от това приоритизиране.

Участниците се разделиха на три различни по размер групи: за вълка (40 души,

участвали в определянето на приоритетите); рис (11 участници); мечка (15 участници).

Групите възприеха леко различаващи се подходи, отчасти поради различията в

популациите и отчасти поради различния си състав. Групата за вълците приоритизира

общите и конкретните мерки заедно, но не разгледа мерките с пресечно действие;

Групата за риса приоритизира единствено мерките с пресечно действие, а групата за

мечките приоритизира общите мерки и мерките с пресечно действие поотделно. Във

всяка група участниците приоритизираха действията само за популацията, за която

знаят най-много, което означава, че големината на групите, работещи по различните

популации също се различаваше.

Пълните резултати от всяка от групите са включени в Приложение 3.

Вълк

Групата за вълка се оказа най-голяма и най-оживена. Обсъдени бяха две популации:

карпатската (по нея работи по-малка група от около 11 души) и динаро-балканската

популация (разгледана в група от 29 души). Двете групи счетоха за важни следните

общи действия: „Стандартизирано преброяване и мониторинг на популациите на

вълка“ (C:5; D-B:17) и „Контролиране на свободно скитащите кучета и на

хибридизацията между вълка и кучето“ (C:8; D-B: 14). За карпатската популация беше

посочена следната най-важна специфична мярка: „Подобряване на хранителната база

на популацията на вълка.“ (С:11). От най-голямо значение за динаро-балканската

популация беше определена мярката „Систематичен мониторинг на смъртността сред

вълците“ (естествена и причинена от човека) (D-B:20).

Проведе се дебат в групата защо мониторингът на смъртността в популацията в

динаро-балканския район се разглежда като толкова важен (по-важен дори от

преброяването). Участниците изтъкнаха, че според тях това дава най-добър поглед

върху популацията. Мярката „Превантивни и компенсаторни мерки за намаляване на

щетите по домашни животни“ (C:2; D-B: 10) получи висока стойност за динаро-

балканската популация, но не и за популацията в Карпатите. Сметнато беше, че това

се дължи на отсъствието в работната среща на страни, заинтересовани от добитъка.

Голяма част от участниците в групата за вълка бяха ловци или техни представители.

На адрес http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/carnivores/pdf/key_actions_large_carnivores_2015.pdf

16

Рис

Групата разгледа две популации: карпатската (6 участници) и балканската (5

участници). За двете популации беше счетена за важна мярката „Изграждане на

институционален капацитет в агенциите за управление на дивите животни“ (С:5, В:5),

както и „Стандартизиране на процедурите за мониторинг“ (С:5, В:4). Обсъдена беше

важността на мярката „Управление на свободно скитащите и безстопанствените кучета

за намаляване на хибридизацията с вълците и на други конфликти“. Тази тема не беше

включена първоначално в срещата, което означава, че не е била разглеждана от

групата за Балканския район, но участник от групата за Карпатите й даде висока

оценка заради съревнованието за ресурси и заради заболяванията, а не заради

хибридизацията (С:4).

За най-важна мярка групата за Балканския район счете „Прилагане на закона спрямо

незаконното избиване“ (В:6; С:3) и предотвратяване на разкъсването на

местообитанията (В:4; С:3), като висока оценка получи и оценяването на социално

икономическите въздействия (В:4; С:1).

Групата за риса включваше повече представители на управляващите органи и на

органите с интерес към природозащитата от тази за вълците.

Мечка

Групата разгледа 3 популации: тези от Карпатите (2 участници), Динара-Пиндос (4

участници) и източните Балкани (9 участници). Мероприятията с пресечно действие и

общите мерки бяха разгледани отделно. Всички групи дадоха висока оценка на

предотвратяването на разкъсването на местообитанията (C:4; D-P:2; E-B:9). За

Източните Балкани беше счетено за важно стандартизирането на процедурите за

мониторинг (C:2; D-P:1; E-B:7) и „Прилагане на закона спрямо незаконното избиване на

едри хищници“ (C:1; D-P:0; E-B:4). Групата на Карпатите определи за важна мярката

„Интегриране на управлението на едрите хищници в структурите за управление на

дивите животни и горите“ (C:4; D-P:1; E-B:3). Освен тези мерки, участниците избраха

различни приоритети и нямаше ясно изразени оценки по важност.

Определено свързаността между местообитанията получи висока оценка за важност

(C:3; D-P:1; E-B:9). За района на Карпатите беше счетено, че мярката „Реализиране на

разумни мерки за предотвратяване на щети от мечки“ е по-маловажна от другите (C:0;

D-P: 2; E-B:7), но стратегиите за управление също бяха определени като важни (C:3; D-

P:0; E-B:2). Други мерки за управление с повсеместен обхват също бяха приети за

относително важни: „Управление на популациите на мечки според тенденциите от

мониторинга, размера и общата смъртност“ (C:2; D-P:0; E-B:6) и „Създаване и

обучение на органи за управление на мечките: Комисия за управление и екипи за

спешни реакции във всяка страна с мечки“ (C:1; D-P:1; E-B:5).

17

3. Дискусия и обобщение

Всяка сесия на работната среща и работата по групи беше последвана от сесия с

въпроси и отговори, на която участниците имаха възможност да обсъждат въпросите,

повдигнати от презентациите и да изразят своите възгледи. Следва кратко резюме на

основните обсъждани теми.

Трансгранично сътрудничество

Гъвкав подход към управлението на едрите хищници

Няколко участници изтъкнаха, че различните ситуации в различните страни изискват

различен подход и че има нужда от промяна спрямо местните условия.

Представителите на ловците посочиха, че управлението в зоните с едри хищници

следва да получава финансова подкрепа от други части на Европа, но че не трябва да

се налагат изисквания за управлението в тях. Някои запитаха достатъчно гъвкава ли е

рамката, предоставена в Директивата за местообитанията.

Ареал и защитени територии с едри хищници

Презентациите, както и от обсъжданията, доведоха до въпроса за възможността за

управление на едрите хищници в определени географски зони. Някои ловци смятат, че

не бива да се позволява значително разширяване на ареала на едрите хищници,

докато представителите на природозащитните среди се съсредоточиха върху

значението на свързаността между местообитанията извън защитените територии,

която позволява контакт между различните популации и разширяване на ареалите.

Ролята на управляващите органи

Няколко участници насочиха вниманието си към важната роля на управляващите

органи за съвместна работа по трансграничното управление на едрите хищници,

осигуряването на подкрепа за това и разрешаването на конфликти в дългосрочна

перспектива. Често пъти управляващите органи нямат капацитета, а в някои случаи и

политическата воля да работят заедно. До момента голяма част от трансграничните

дейности се ръководи от НПО, които разчитат на финансиране от Европа или от

външни източници. Един участник изтъкна значението не само на сътрудничеството в

рамките на страните и между тях, но и необходимостта от съвместна работа на

районите в дадена страна за по-добро управление на едрите хищници.

Разрешаване на конфликти

Обществена нагласа спрямо едрите хищници

Налице е отрицателна нагласа спрямо вълците, въпреки, че хората се страхуват

повече от мечките. Зададен беше въпросът за фактите, доказващи, че позволяването

на лова подобрява обществената нагласа (по-конкретно в проучването от Хърватия).

18

Някои участници сметнаха, че позволяването на известен лов би повишило ценността

на едрите хищници за ловците и че би намалило стремежа към бракониерския им

улов. Този въпрос беше повдигнат в няколко случая, като редица ловци изразиха

възгледа, че допускането на разреждане най общо и на проблемни индивиди

подобрява взаимоотношенията между представителите на различните интереси и

поддържа популациите на подходящо ниво.

Конкуренция с лова

Възгледите за конкуренцията спрямо дивеча се различаваше от тези на

представителите на природозащитните и ловните среди, както и на тези на ловците от

различните райони. Някои заявиха, че присъствието на едри хищници има сериозно

въздействие върху дивеча, а други счетоха, че големият брой на едрите хищници

намалява естествено през годините с намалена хранителна база. Изразен беше

възгледът, че броят на едрите хищници трябва да се контролира в зависимост от

наличната храна. Изразен беше и противоположният възглед от представителите на

природозащитниците, според които този подход не е научно проверен и че броят,

предлаган от някои представители на ловците, е произволен.

Домашни животни и кучета-пазачи

Един участник, представител на хората, заинтересовани от добитъка, заяви, че

интересите на неговата група не са представени достатъчно добре и че интересите на

ловците могат да породят конфликти относно кучетата-пазачи. Според българските

закони тези кучета трябва да носят спъвачки, ограничаващи свободното им движение и

недопускащи убиването на диви животни. Кучетата без спъвачки могат да бъдат

убивани, което според участника е несправедливо.

Беше повдигнат и въпросът за оптималния брой на кучетата-пазачи, необходим за

охраняване на едно стадо. Направено беше предположението, че често пъти кучетата

пазачи работят по-добре, когато са повече от едно. Но броят им се определя от

размера на стадото. Отбелязано беше, че в някои места от региона има твърде много

кучета-пазачи, което може да се отрази на дивите животни.

Свободно скитащи кучета

Въпросът за хибридизацията между кучетата и вълците предизвика оживена дискусия

между участниците в срещата. Някои участници смятаха, че тя е широко

разпространена в България, а други – че е рядкост. Обсъдени бяха ситуациите, които

могат да доведат до хибридизация. По-конкретно, вероятността от хибридизация е по-

голяма в случаите с много малки популации на вълци и често срещащи се свободно

скитащи кучета (например в Италия).

Планове за управление

Един участник се оплака, че в България плановете за управление са организирани в

голяма степен от малки групи предимно от НПО и без достатъчно участие на

правителствата и Европейската комисия. Заявено беше, че това може да доведе до

изопачаване или до създаване на едностранчиви планове. Другите участници,

ангажирани в изготвянето на плановете, оспориха този въпрос и представителите на

19

Европейската комисия заявиха, че твърденията за изопачаване (особено при

получаване на европейски пари) следва да бъдат подкрепени с твърди факти.

Някои участници изтъкнаха колко важно е да се работи с всички заинтересовани

страни и с различните групи по интереси от ранен етап на развитието на политиките,

както и да се провежда научно издържан мониторинг. Сметнато беше, че участието на

голям брой заинтересовани страни при изготвянето на плановете за управление носи

ползи. Координираните действия, например създаването на екипи за спешни действия,

помагат за получаване на поглед върху ситуацията и позволяват бързо овладяване на

проблемите.

Финансиране за управлението на едрите хищници

Въпросът за финансирането на управлението на едрите хищници беше повдигнат

многократно по време на работната среща. Някои участници изтъкнаха колко важно е

да продължи дългосрочното финансиране и управление след края на проекти като,

например, LIFE. Отчетен беше фактът, че често пъти за консервационните дейности се

разчита на външно финансиране. Представителите на Европейската комисия заявиха,

че хората, работещи по въпроса с едрите хищници не трябва да разчитат само на

финансиране по програма LIFE, но и по-конкретно на средствата от Европейския фонд

за развитие на селските райони (ос 2 на Общата селскостопанска политика).

От друга страна, един участник поясни как мерките, насърчавани чрез Общата

селскостопанска политика могат да се отразят неблагоприятно в зоните от основно

значение за едрите хищници и да доведат до увеличаване на конфликтите.

20

4. Следващи стъпки

Казусите представени на работната среща дават добра изходна позиция за търсене от

страна на Платформата на примери от цяла Европа, които илюстрират начините за

разрешаване на конфликтите и допускане на съвместно съществуване. Членовете на

Платформата ще събират нови казуси чрез проучване по Интернет4.

Казусите, заедно с резултатите от приоритизирането на основните действия ще бъдат

обсъдени на пленарната среща на Платформата на 2 юни 2015 г.

Резултатите от срещата ще бъдат представени в ресурсния център на Платформата в

Интернет, за да позволят на всички заинтересовани страни, участвали в дискусията за

съвместното съществуване, да получат достъп до значително количество информация

относно различните начини за разрешаване на конфликите. Очакването е срещите на

Платформата и работните срещи и резултатите от тях да позволят достъп на широк

кръг от хора до съответната информация за съвместното съществуване.

4 https://surveys.adelphi.de/index.php/129561/lang-en