Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Маргарита Панайотова, Ирина Михова-Нанкова

Маргарита Панайотова,

Ирина Михова-Нанкова

БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

ISBN 978-619-222-224-6

Цена 9,00 лв.

Книга за учителя

Маргарита Панайотова, Ирина Михова-Нанкова

БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

ПРОСВЕТА ПЛЮССофия

7

доц. д-р Маргарита Йорданова Панайотова Ирина Кирилова Михова-Нанкова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 7. КЛАС

Редактор Ренета ПетковаХудожник на графичния дизайн Бояна Павлова Художник на корицата Лало НиколовХудожник редактор Лало Николов Технически редактор Мариана ДимитроваКоректор Славянка Мундрова

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 5. Изд. коли 6,48.Код 40708201235.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

© Маргарита Йорданова Панайотова, Ирина Кирилова Михова-Нанкова, 2018 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.

ISBN 978–619–222–224–6

3

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ / 4I. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВА-

НИЕ В 7. КЛАС / 6II. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН

НА ЖИВОТ – ВАЖЕН АКЦЕНТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВ-НО ОБРАЗОВАНИЕ В 7. КЛАС / 7

III. ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА, УМЕНИЯТА И КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ / 13

1. ПРИМЕРНИ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ / 13

1.1. Оценяване на тест / 131.2. Оценяване на презентация / 131.3. Оценяване на други дейности и продукти на учениците (домашни работи, лабора-

торни упражнения, семинари, работа по проекти и др.) / 142. ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ ЗА КОНТРОЛ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИ-

ТЕ / 162.1. Тестови задачи за входящ контрол / 162.2. Тестови задачи за изходящ контрол / 182.3. Тестови задачи за текущ контрол (Царство Растения) / 21IV. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ТИПОВЕ И

ВИДОВЕ УРОЦИ / 241. УРОЦИ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ / 24Урок 29. Многообразие и класификация на тип Мешести / 25Урок 57. Родствени връзки и развитие на гръбначните животни / 262. УРОЦИ ЗА ПРЕГОВОР, ЗА ОБОБЩАВАНЕ И СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ЗНА-

НИЯТА / 27Урок 1. Устройство и жизнени процеси при организмите (начален преговор) / 27Урок 44. Сравнителен преглед на безгръбначни животни (обобщение) / 283. УРОЦИ ЗА ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ / 30Урок 14. Микроскопско наблюдаване на растителни тъкани (лабораторен урок) / 30 Урок 16. Наблюдаване на вегетативни растителни органи (упражнение) / 32Урок 21. Многообразие на семенните растения. Дървесни видове в нашите гори (урок

екскурзия) / 32Урок 37. Многообразие на насекомите (практикум) / 345. УРОЦИ ДИСКУСИИ И УРОЦИ СЕМИНАРИ / 35Урок 58. Значение на гръбначните животни за човека и неговото здраве (семинар) / 36Урок 63. Устойчиво развитие и здраве (дискусия) / 376. УРОЦИ ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТ-

НОСТИ / 38V. ЛИТЕРАТУРНИ РЕСУРСИ / 391. Методическа литература / 392. Ползвана литература / 39ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Годишно тематично разпределение по учебния предмет биология и здравно образование за 7. клас / 40ПРИЛОЖЕНИЕ 2. Учебна програма по биология и здравно образование за 7. клас / 74

4

ВЪВЕДЕНИЕ

Комплектът по биология и здравно образование за 7. клас на издателство „Просвета Плюс“ включва:

• учебник – печатен и електронен вариант;• учебна тетрадка;• книга за учителя.Учебното съдържание в учебника е представено съгласно новата учебна програма

на Министерството на образованието и науката. Включената информация е богато илюс-трирана и дава възможност на учениците да придобият основни знания за многообрази-ето и класификацията на организмите на Земята, тяхната роля в природата и за човека, взаимоотношенията в природата и опазването на биоразнообразието, природната среда, личното и общественото здраве. Усвояването на предвидената в учебната програма сис-тема от знания дава цялостна представа за организмовия свят на Земята и взаимодейст-вията му с неживата природа.

Учебният материал е разпределен в четири раздела:1. Многообразие и класификация на организмите; 2. Едноклетъчни организми (царство Монера, царство Протиста); 3. Многоклетъчни организми (царство Растения, царство Гъби, царство Животни); 4. Устойчиво развитие и здравословен начин на живот.За изучаване на темите от учебното съдържание са предвидени практически дейнос-

ти, лабораторни упражнения, наблюдения в природата, семинари и дискусии, които ще изградят у учениците умения и компетентности за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот, за осмисляне на взаимоотношенията „човек – среда“, интерпретиране на конкретно поведение като последствие за личното и общественото здраве, за използване на здравните знания за превенция на различни паразитни заболява-ния и увреждания от отрови с биогенен произход, за оценяване на рисковете за здравето в конкретна ситуация и др.

Включени са и рубрики, които ще подпомогнат по-ефективното усвояване на учебно-то съдържание. Те са следните:

– „Важно е да запомниш!“ – на жълт фон са изписани дефиниции, изводи и обоб-щения;

– „Научи още!“ представя учебно съдържание, предназначено за ученици с повишен интерес към биологията;

– „За твоето здраве!“ – на зелен фон, включва информация със здравна и медико-би-ологична насоченост;

– „Помисли и отговори!“ съдържа въпроси и задачи за контрол и оценка на усвое-ните знания, за приложение, анализ и синтез на представената в урока информация;

– „Следи напредъка си!“ включва различни типове тестови въпроси и задачи за са-моконтрол. Отговорите им са представени в края на учебника.

Електронният вариант на учебника възпроизвежда и допълва печатното издание. Интерфейсът осигурява възможност за интерактивна работа с всички елементи на уроци-те – уголемяване на абзаци и изображения; маркиране и подчертаване на текст; използва-не на допълнителни материали към уроците, представени под формата на микроскопски изображения, снимки, галерии от снимки, схеми, 3D видеоклипове, интерактивни тестове и задачи, осигуряващи обратна връзка за верността на отговора. Може да се използва както от учителя по време на часа, така и от ученика при неговата самоподготовка.

5

Учебната тетрадка по биология и здравно образование за 7. клас е разработена въз основа на учебника и включва всички теми, представени в него. Тя допълва учебника, тъй като съдържа система от задачи, които може да се използват по различен начин:

– за актуализиране, систематизиране, обобщаване и затвърдяване на знания;– за попълване на таблици и схеми, описание на обекти, конструиране на модели;– за работа с текст и илюстрации, разпознаване и групиране на представители, озна-

чаване на структури върху схематични изображения на растителни и животински обекти; – за дефиниране на понятия и формулиране на изводи;–за проверка на знания и умения, за домашна работа и др.Системното използване на учебната тетрадка създава умения и навици у учениците,

като активира познавателните им възможности и ги насочва към самостоятелност при овладяване на новото знание. Изпълнението на някои от задачите може да става в усло-вия на групова работа, което е предпоставка за формиране на комуникативни, интелек-туални, практически и общоучебни умения и компетентности.

Книгата за учителя по биология и здравно образование за 7. клас има за цел да подпомогне работата, свързана с планирането, организацията и контрола в процеса на обучението по учебния предмет. Тя включва:

9 годишно тематично разпределение, в което подробно са описани компетентностите като очаквани резултати от обучението и контекста и дейностите за постигането им за всяка урочна единица;

9 учебната програма по биология и здравно образование за 7. клас; 9 тестове в два варианта за проверка на знанията в началото и в края на учебната

година, както и тест за текущ контрол; отговорите на всички задачи и съответстващи-те им точки са дадени след всеки тест в табличен вид, което осигурява бърза и лесна проверка;

9 методически модели на различни теми от учебното съдържание, които покриват многообразието от типове и видове уроци и съответстват на съвременните тенденции за организиране на познавателната дейност на учениците;

9 кратки методико-технологични пояснения, които ще помогнат на учителя сам да планира и други теми от учебното съдържание.

6

I. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 7. КЛАС

Брой учебни часове (по учебен план) – 72 часа.Брой часове седмично – 2 часа в два срока по 18 седмици. Разпределението на часовете по видове уроци е представено в следната таблица:

Видове уроци Препоръчително разпределение на задължителните учебни часове за

годината по учебна програма (в %)

Разпределение на задължителните учебни часове за годината в тема-

тичното разпреде-ление (в % и бр.)

За нови знания ~ 60% 61,1% – 44За преговор (начален, годишен) ~ 6% 5,55% – 4За обобщение ~ 6% 4,2% – 3За упражнения ~ 3% 2,8% – 2За практически дейности (лабораторни упраж-нения, практикуми, учебни екскурзии и др.)

~ 13% 8,3% – 6

За дискусии, дебати, семинари и др. ~ 6% 9,8% – 7За контрол и оценка (входно ниво, изходно ниво, след обобщителни уроци)

~ 6% 5,55% – 4

На разположение на учителя ~ 2% 2,8% – 2Общо: 100% 100% – 72

Годишното тематично разпределение по учебния предмет биология и здравно образо-вание за 7. клас по седмици е представено в Приложение 1 на книгата за учителя и може да се изтегли свободно от сайта на издателство „Просвета“.

В него авторите предлагат примерно разпределение на учебното време между различ-ни типове и видове уроци, което в максимална степен да осигури усвояването на задъл-жителния учебен материал.

В колона 7 на таблицата са предложени контекст и дейности за всяка урочна единица, свързани с преподаването на новия учебен материал, но и за упражнения, обобщения, семинари, практикуми и др. Те може да се приемат като кратък методически модел на съответния урок, с което се постига изпълнението на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови компетентности и меж-дупредметни връзки“.

7

II. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ – ВАЖЕН АКЦЕНТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 7. КЛАС

Здравното и екологичното образование и възпитание като аспект на общоучилищното образование е тема с все по-нарастваща актуалност, породена от съвременната здравна и екологична ситуация, която в много аспекти е кризисна. Наред с умственото възпита-ние тези два аспекта стоят традиционно на дневен ред през последните години в нашата образователна система. За това свидетелстват нормативните документи – Закон за пре-дучилищното и училищното образование и свързаните с него Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, учебни планове, учебни програми.

В новия Закон за предучилищното и училищното образование [2015] е записано, че в общообразователната подготовка наред с останалите групи ключови компетентности се включват и „умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот“ (чл. 75, ал. 1). Посочва се, също така, че принцип, който гарантира националния приоритет на образованието, е прилагането на иновативност в педагогическите прак-тики (чл. 3, ал. 5). Актуалността в развитието на екологичното образование е повлияна и от динамичните процеси на екологизацията на науката, културата, икономиката и поли-тиката. Тъй като е невъзможно животът да бъде отделен от средата, може да се каже, че всяко образование трябва да бъде екологично ориентирано.

От друга страна, здравното и екологичното образование са в процес на постоянно ди-намично изменение. Промените засягат както системата за организация и съдържанието им, така и пътищата и начините за тяхната реализация в учебно-възпитателния процес.

Учебното съдържание по биология и здравно образование в 7. клас, както и целите на обучението в този курс, заложени в учебната програма по предмета, фокусират вни-манието върху здравното и екологичното възпитание на учениците. Това налага да се направят някои понятийни уточнения.

Здравното възпитание е по-общо понятие и включва в себе си родовите понятия „здравно образование“ и „здравно обучение“ (обучение за здраве), които са в неразривна връзка и единство. Здравното образование приоритетно се свързва с формирането на здравни знания и уменията за изследване и приложение на знанията. Отправна точка на здравното възпитание са проблемите от духовната сфера на личността – формирането на нравствено-волеви качества, възгледи, убеждения, нагласи, ценностни ориентации и поведение съобразно ценностната система на обществото и актуалните здравни пробле-ми. Здравното обучение, или обучението за здраве, е средство за предаване и усвоя-ване на социалния опит. То се реализира като единство между преподаването и ученето, като взаимно свързана дейност на социалните субекти – обучаващите и обучаваните, като процес, в чийто център е личността на ученика.

Целите на здравното възпитание се насочват към формиране на висока здравна култура и поведение на личността, основани на добра осведоменост и развитие на соци-ални и комуникативни умения, умения за здравословен начин на живот, умения за взема-не на решения, поемане на отговорност и управление на риска по отношение на здравето.

Основните задачи на обучението в рамките на здравното възпитание, в съот-ветствие с новите тенденции и подходи в тази област, може да се обобщят до следното:

8

• да се осигури на учениците точна информация по проблемите, засягащи тяхното физическо, психично и социално здраве;• да се създадат условия за формиране на подходящи ценности и нагласи, които да ги предразполагат към здравословен избор в сложни житейски ситуации; • обучаваният да овладее определен обем здравни познания за околна среда, за био-логични особености, човешки взаимоотношения, здравни детерминанти, рискови фак-тори – основа и предпоставка за здравословен начин на живот;• обучаваният да придобие, да съхрани и да е в състояние практически да използва конкретни знания в определена страна от своя начин на живот, свързана със здравето му;• обучаваният да формира и да развие социални и когнитивни умения, необходими за начин на живот, ограничаващ рисково за здравето поведение;• обучаваният да придобие чувство за отговорност за своето здраве и здравето на членовете на семейството и на обществото;• обучаваният да осъзнае и да утвърди здравето като най-висша ценност в ценност-ната си система. За постигане на целите на здравното възпитание и за реализиране на неговите задачи

от съществено значение е и правилното определяне на съдържанието му в условията на училищното образование, включително на обучението в 7. клас.

Съдържанието на здравното възпитание, т.е. личностните характеристики, които следва да се изградят у учениците в процеса на здравното възпитание, са следните: на-личие на система от здравни знания; умения, навици и привички; отношения, убеждения, нагласи и ценностни ориентации по въпросите на здравето и здравословния начин на живот; здравна компетентност; здравно поведение, насочено към здравословен начин на живот [Панайотова, М., 2007]. В своята съвкупност те отразяват здравната култура и поведение на личността, т.е. в тях се фокусират целта и задачите на здравното възпи-тание, включително залегналите в ДОИ и в учебната програма по биология и здравно образование в 7. клас.

Екологичното образование се тълкува като: образование, насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие. То е образование за изграждане на екологични компетентности, които са фундамент на екологосъобразното устойчиво развитие. Поставя акцент върху екологичните закони, които са в основата на екологичното равновесие и на здравословния стил на живот, и върху отговорността на човека и обществото за тяхното спазване [Ваклева, З., 2011].

В целите на екологичното образование се открояват следните акценти:• Осмисляне на екологичното образование като аспект на образователния процес и като база за изграждане на нов стил на живот за оцеляване на човечеството. Придобиване на екологични знания за запазване на неразрушимостта на природата, повишаване на продуктивните, здравословните и естетическите качества на средата и за нейното устойчиво развитие. Усвояване на умения за индивидуална и колективна екологична дейност, ценностни ориентации и готовност за опазване на природата.• Изясняване на резултатите от екологичното образование във връзка с отделната личност и нейната индивидуална екологична култура, екологично съзнание и пове-дението по отношение на природната среда. Демонстриране на умения за ефективно взаимодействие: активност, свобода на изразяването, оказване на подкрепа, организа-ционни умения, перцепция и др. Формиране на съзнателно отношение у обучаваните към природата, към своето близко обкръжение и към цялата планета и проява на еко-логично съзнание и екологично грамотно поведение в ежедневието.

9

• Операционализиране на целите и ориентирането им към общочовешки ценности [Ваклева, З., 2008].Здравно-екологична компетентност, или „умения за подкрепа на устойчивото

развитие и за здравословен начин на живот“ като една от ключовите компетентности за развитие в съвременното образование се основава на знания, умения и ценностни ориентации за опазване на природата вън и вътре в нас (фиг. 1). Тя дава възможност на обучавания да вижда проблемите в ноосферата, да намира решения и да предотвратява възникването на нови проблеми. Ценностният компонент на тази компетентност се изразява чрез отношението на човека към себе си и към околната среда във всичките ѝ аспекти. Формирането на такова отношение е заложено като цел на цялостното обучение по биология и здравно образование в училище [Петрова, Ю., М. Панайотова, З. Вакле-ва, 2012].

Фиг. 1. Връзка между здравното и екологичното образование и възпитание

Обучението по биология и здравно образование в 7. клас следва да се организира така, че максимално да благоприятства постигането на целите на здравното и еколо-гичното образование. ДОИ позволява да се създаде точен инструментариум за оценка на тяхната ефективност.

Учебната програма по биология и здравно образование в 7. клас включва биологич-но учебно знание, отнасящо се до многообразието и класификацията на организмите на Земята, тяхната роля в природата и за човека, взаимоотношенията в природата и опаз-ването на биоразнообразието, природната среда, личното и общественото здраве. Като

ЗДРАВНА И ЕКОЛОГИЧНА КУЛТУРА

Система от екологични знания; умения, навици и привички; отношения, убеждения, нагласи и ценностни ориентации и готовност за опазване на природата, екологична грамотност, екологично съзнание, екологична компетентност, екологична етика, насочена към оптимизиране на взаимодействието с природа-та.

Система от здравни знания; умения, навици и привички; отношения, убеждения, нагласи и ценностни ориентации по въпросите на здравето и здравословния начин на живот; здравна компетентност; здравно поведение, насочено към здравословен начин на живот.

ЗДРАВНО-ЕКОЛО-ГИЧНИ

КОМПЕТЕНЦИИ

ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

ЗДРАВНООБРАЗОВАНИЕ И

ВЪЗПИТАНИЕ

10

акценти в програмата за 7. клас са поставени заболяванията при човека, причинявани от паразитни организми, тяхната профилактика, ролята и значението на човека за опазване на биоразнообразието [Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подго-товка]. Като очаквани резултати по област на компетентност Организъм – среда в края на 7. клас от ученика се очаква да:

• представя същността и значението на устойчивото развитие за човечеството; • описва и илюстрира с примери биоразнообразие и защитени природни обекти в България; • свързва състоянието на околната среда и представители на различните царства ор-ганизми със здравето и с дейностите на човека; • прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата. В учебната програма по биология и здравно образование за 7. клас се посочват дей-

ностите за придобиване на ключовата компетентност „умения за подкрепа на устойчи-вото развитие и за здравословен начин на живот“, а именно: осмисляне на взаимоот-ношенията „човек – среда“, интерпретиране на конкретно поведение като последствия за личното и общественото здраве, използване на здравни познания и знания за превенция на различни паразитни заболявания и увреждания от отрови с биогенен произход, взи-мане на решения, свързани с личното и общественото здраве, оценяване на рисковете за здравето в конкретна ситуация; подкрепяне на дейности, насочени към опазване на околната среда и личното здраве.

Темите, подходящи за организиране на дейности за формиране на посочените ком-петентности у учениците, са свързани с Многообразие на организмите (едноклетъчни от царство Монера и царство Протиста, от царство Растения и царство Животни); уро-ците за Значение на организмите за човека и неговото здраве; всички уроци от раздел Устойчивото развитие и здравословен начин на живот. Учебното съдържание на по-сочените теми е тясно свързано с реалната действителност и предлага много възможнос-ти за обсъждане на правдоподобни ситуации, въз основа на които да се развиват здравни, екологични и социални умения и компетентности. За формиране на здравно-екологични компетентности у учениците е подходящо приложение на интерактивна дидактическа технология.

Една от възможностите за постигането на тези цели е създаването на интерактивна среда за учене с прилагане на интерактивни методи и техники, основани на едно-временното усвояване на знания, формирането на умения и изграждането на нагласи и отношения чрез поставянето на учениците в ситуации, в които могат да взаимодействат помежду си и след това да ги обсъждат въз основа на преживяното.

Интерактивно учене се реализира чрез взаимодействие и диалог: между обучаващ и обучаван; между самите ученици; между членовете на една учебна (работна) група; между ученика и учебните, включително технически средства на обучение – компютърни продукти, аудио- и видеоматериали, учебни книги и др. Интерактивното учене предполага наличието на интерактивни умения, т.е. умения, отнасящи се до личната ефективност, до взаимоотношенията „човек – човек/човек – група“. В резултат от взаимодействието е възможно повлияване, обогатяване и/или промяна на първоначалното мнение и позиция по определен въпрос и при двете страни, участващи във взаимодействието (учители и ученици).

Основните характеристики на интерактивната образователна среда според В. Гюрова [Гюрова, В. и кол., 2006] са:

• смяна на ролите на обучаващия и обучавания;• повишена активност на учениците, включително чрез групова/екипна работа;• роля на водещия (когато има такъв) като улесняващ и подпомагащ учебната работа;

11

• интерактивни методи и техники на работа (основаващи се на взаимодействието);• съчетаване на различни форми на контрол (самоконтрол, групов контрол, индирек-тен и неавторитарен контрол от страна на обучаващия);• значителна свобода на избор на учещите по отношение на средствата, мястото, вре-мето и ритъма на учене,И още:• положителен, подкрепящ и стимулиращ микроклимат (междуличностни взаимоот-ношения);• специфична организация на времето и пространството смяна на различни дейности в логична последователност, максимално използване на пространството за онагледя-ване, както и за индивидуална работа, работа в двойки и в групи;• перманентна обратна връзка [Гюрова, В. и кол., 2006].Груповата работа е основна форма за работа в процеса на интерактивното обуче-

ние, тъй като при нея се създава климат на психическа сигурност; неоценъчна атмосфе-ра; коректност и непосредственост във взаимоотношенията между членовете на групата; проявяват се по-голяма активност и инициативност, доброжелателност и добронамере-ност; създава се атмосфера на равнопоставеност и безусловно приемане на другите, усе-щане за неприкосновеност на личността и оказване на подкрепа. Прилагането на тази форма изисква приемането на правила за работа в група, които следва да се спазват от всички нейни членове. Добре е правилата да се обсъждат и допълват от учениците, а веднъж приети, те стават средство за контрол и управление на работата им, което благо-приятства постигането на по-добри резултати.

Методите и техниките, които се включват в интерактивната дидактическа технология, са „мозъчна атака“, обсъждане на ситуации и решаване на казуси, обсъж-дане на ценности, дискусия и дебат, симулации, дидактически игри, самонаблюдение, експеримент, моделиране, изработване на колажи, метод на проектите и др. Дидактиче-ските изисквания за тяхното приложение са разработени в редица наши публикации, но може да се намерят свободно и в интернет. В литературата едни и същи методи може да се срещнат и като методи, и като техники. Някои автори използват тези понятия като синоними. Ние считаме, че те би следвало да се разграничават в зависимост от целите, за които се прилагат, и времето, което отнемат. От тази позиция една и съща дейност или действие може да се определи като метод или като техника. В. Гюрова [Гюрова, В. и кол., 2006] счита, че когато се говори за метод, следва да се има предвид начин на действие или дейност за постигане на определена цел, който изисква повече време, за разлика от техниката, която отнема малка част от времето на занятието. Техниката може да бъде самостоятелна дейност – например различни техники за сработване на групата, за обоб-щаване („Три важни неща, които научих днес“). Техниката може да бъде и част от метод (например „мозъчна атака“ като стартов елемент на метода „панелна дискусия“ или ме-тода на проектите и пр.).

Зоната на общност между здравното и екологичното образование произтича от зависимостта на физическото и психическото здраве на човека от здравето на средата. Схващането за средата (околната среда) се актуализира, като се обхващат физически-те, биологичните, социалните, културните и икономическите реалности, интегрирани в единно цяло.

Обща цел на двата педагогически феномена (здравно и екологично образование и въз-питание) е обучаваният да формира и да развие социални и когнитивни умения, необхо-дими за начин на живот, основан на позитивното взаимодействие „човек ↔ околна среда“.

Грижливото и отговорно отношение на човека и обществото към феномена на живота във всичките форми на неговото проявление създава благоприятни условия за установя-

12

ване на нова екологична и здравна етика, за прибавяне на морални аспекти в целите и задачите, съдържанието и методите на здравното и екологичното образование.

Като обобщение на казаното дотук ще акцентираме върху необходимостта от все по-широкото навлизане на интерактивните технологии в образованието. Те не само водят до повишаване на ефективността на учебния процес, но правят възможни удоволствието и радостта от ученето. Не на последно място те улесняват реализирането на концепцията за учене през целия живот, като предоставят възможности за гъвкаво и отворено учене на различни категории учещи, което все по-малко зависи от времето, разстоянията и професионалните ангажименти на хората.

13

III. ОЦЕНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА, УМЕНИЯТА И КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

1. ПРИМЕРНИ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ1.1. Оценяване на тестТестовете, предложени в рубриката „Следи напредъка си“ и в книгата за учителя,

включват различни видове задачи – с избираем отговор, от които само един е верен; с комбинация от верни отговори, от които само една комбинация е вярна; задачи за свърз-ване на две групи понятия по съответствие; задачи за откриване на верни/грешни отгово-ри; задачи със свободен отговор и др. Отговорите на всички задачи са дадени в табличен вид в края на учебника или непосредствено след всеки тест в книгата за учителя.

Посочен е и броят на точките, които ученикът получава при вярно решаване на зада-чата. Оценката Q се изчислява по формулата: Q = 2+4n/N, където n e сумата, получена от сбора на точките за вeрeн отговор на въпросите, а N – максималният брой точки, който за всеки тест е различен.

1.2. Оценяване на презентацияПрезентациите може да бъдат самостоятелни или групови (екипни). Във втория слу-

чай са необходими умения за работа в екип. Всяка презентация има цел (подцели), зада-чи, план и структура. Основните елементи на структурата са увод, основна част и заклю-чение. За ефективното използване на презентацията тя трябва да отговаря на определени изисквания:

¾ да съдържа не повече от 10 – 15 слайда; ¾ текстът да бъде малко, но изписан с по-едри букви (размер на шрифта минимум 24

пункта); ¾ да съдържа снимки, различни изображения, видеоклипове, фигури, таблици и друг

нагледен материал; ¾ да бъде естетически и граматически добре оформена; ¾ да има анимация в прехода между слайдовете и при появяването на текст в слайдо-

вете (при необходимост); ¾ да се посочат източниците, послужили за подготовката на презентацията; ¾ ученикът, който я представя, да бъде уверен в текста и илюстрациите и да може да

отговаря на въпроси; ¾ учителят да знае предварително съдържанието на презентацията, както и време-

то, необходимо за нейното представяне [Стоенчева, М., З. Ваклева, М. Панайотова, 2012].Оценяването се извършва чрез предварително определени критерии и показатели,

които отразяват процеса на планиране и реализиране на презентацията. Сред най-често използваните индикатори са:

• идентифициране на целта и задачите на презентацията;• идентифициране на характеристиките и потребностите на аудиторията;• планиране на съдържанието, дейностите и времето;• разпределяне на времето;• подбор и подготовка на материали за презентацията;• структура на материала;• убедително представяне на презентацията – подходящ тон и сила на гласа, скорост

14

на говорене, използване на подходящи жестове и пози (език на тялото), връзка с ауди-торията, справяне с нервното напрежение;• отговаряне на въпросите на аудиторията.

1.3. Оценяване на други дейности и продукти на учениците (домашни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.)

Изготвяне на реферат, доклад, съобщение – научно творчество, в което в писмена форма е изложена дадена научна проблематика. Чрез него бързо и икономично се предста-вя съдържанието на различни трудове, значими за съответната научна и културна област.

Целта на реферата и доклада е сбито и кратко да се представи съдържанието на нау-чен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-съществено-то от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. Краткостта е една от особеностите на реферата. Обемът е от 2 до 6 – 7 страници.

В уводната част се прави библиографско описание на научния труд и се представя проблемът на реферираният текст. В основната част стегнато и обобщено се преда-ва съществената информация. В заключителната част рефериращият откроява своята оценка, мнение и позиция относно разглеждания проблем. Накрая се описва използвана-та литература.

Оценяването на реферат и доклад се извършва чрез предварително определени кри-терии и индикатори (показатели), които отразяват това, което преподавателят очаква да види като учебен резултат в писмените разработки на учещите. Критериите отразяват основните характеристики на реферата, например структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Оценяването става чрез присъждане на 1 точка за всеки положителен и нула точки за всеки отрицателен индикатор. Оценката на реферата се образува като сума от точките по отделните индикатори [по Гюрова, В., В. Божилова, 2008].

Работа по проект. Учебният проект е вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учениците не са се занимавали преди това. Като всеки проект и той е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани ре-зултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Чрез работата по проект може да се оценят уменията на учениците за планиране и организиране на раз-лични дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване.

Критерии за оценяване на проекта може да бъдат:• избор и формулировка на темата на проекта;• определяне на целите (ясни, конкретни, реалистични);• конкретизиране на задачите;• подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача;• дизайн на проекта;• начини на отразяване на събраната информация;• подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях;• източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта;• отчет (доклад) за извършената работа;• спазване на крайния срок;• качество на резултатите.

15

Индикаторите по всеки от избраните критерии са „положителен“ или „отрицателен“. Оценяването става чрез присъждане на 1 точка за всеки положителен и нула точки за все-ки отрицателен индикатор. Оценката на ученика за участието в проект се образува като сума от точките по отделните индикатори [по Гюрова, В., В. Божилова, 2008].

Участие в дискусия. Целите на дискусията се дефинират в зависимост от съдър-жанието и характера на обсъжданата тема или дейност. Предимствата на този метод за оценяване се свързват с развитието на важни интелектуални умения на учениците, като: пренос на знания, за проверка на знания и на по-висши умения за анализ, синтез и прила-гане на знания в нови ситуации, умения за обобщаване, сравняване, оценка, критичност, организираност, стимулиране на смелост, отговорност, саморефлексия, отстояване на позиция и приемане на чуждото мнение, проверка на езикови умения и др. Тъй като дискусията се реализира чрез пряко общуване между участниците, тяхното поведение оказва въздействие върху крайните резултати. Желателно е да се дефинират етични и други видове правила на общуването по време на дискусията.

Оценяването се извършва по критерии, като някои от тях е препоръчително да бъдат: • степен на подготвеност (компетентност) по темата;• умения за формулиране на предложения и изводи;• умения за адекватно представяне на подходящи аргументи;• коректно отношение към другите участници и спазване на регламента;• умения за подходящо подбран, разбираем и правилен езиков изказ;Изпълнението на всеки критерий може да се оценява по различна бална скала, като

сборът от точките накрая се превръща в оценка от шестобалната скала.

2. ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ ЗА КОНТРОЛ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ2.1. Тестови задачи за входящ контролЗадачите са разработени за две групи, като в скоби и наклонен шрифт е дадена фор-

мулировката на задачата за втора група.

1. Кои от процесите са характерни (не са характерни) за живите организми?1. изветряне; 2. движение; 3. размножаване; 4. горене; 5. хранене; 6. дишане; 7. ерозия;

8. снеготопене.А) 1, 2, 4 Б) 1, 4, 7, 8 В) 2, 3, 6, 7 Г) 2, 3, 5, 6

2. Кои от структурите са задължителни (не са задължителни) за всяка клетка?1. наследствено вещество; 2. капсула; 3. клетъчна стена; 4. цитоплазма; 5. клетъчна

мембрана; 6. клетъчно ядро.А) 1, 4, 5 Б) 1, 4, 6 В) 2, 3, 6 Г) 2, 4, 6

3. Свържете жизнените процеси със съответстващата им функция в организма, като под всяка цифра запишете съответната буква.

1) хранене А) нарастване и изменение на организма 2) дишане Б) извеждане на непотребни вещества3) отделяне В) приемане и преработване на вещества4) размножаване Г) приемане и реагиране на измененията в средата5) растеж и развитие Д) възпроизвеждане на себеподобни6) дразнимост и движение Е) разграждане на вещества в клетките

16

1 2 3 4 5 6

4. Кои от посочените характеристики се отнасят за растенията (за животните)?1. самостойно хранене 6. кръвообращение2. несамостойно хранене 7. прикрепени3. устица 8. подвижни4. дихателни органи 9. неограничен растеж5. проводяща система 10. ограничен растежА) 2, 4, 6, 8, 10 Б) 2, 3, 5, 7, 10 В) 1, 3, 5, 7,9 Г) 1, 4, 6, 8, 9

5. От изброените организми изберете само тези, които имат самостойно (неса-мостойно) хранене:

1. лале; 2. делфин; 3. гълъб; 4. бор; 5. печурка; 6. шаран; 7. теменужка; 8. роза.А) 1, 4, 5, 8 Б) 1, 4, 7, 8 В) 4, 5; 7, 8 Г) 2, 3, 5, 6

6. В кой ред са изброени само животински (растителни) органи?А) цвят, корен, крила Б) стъбло, стомах, семеВ) лист, плод, корен Г) сърце, хриле, бъбрек

7. За дихателната (кръвоносната) система при животните е вярно, че:А) доставя вещества до клетките Б) осигурява оплождането;В) осигурява обмяна на газове Г) осигурява опора на тялото

8. В кой ред двойки е допусната грешка?А) стомах – храносмилателна система Б) сърце – кръвоносна системаВ) бъбрек (бял дроб) – нервна система Г) трахея – дихателна система

9. Подредете в правилната последователност органите на храносмилателната (дихателната) система при човека.

1. стомах; 2. тънко черво; 3. хранопровод; 4. устна кухина; 5. анус; 6. дебело черво, 7. гълтач.

(1. гръклян, 2. бели дробове, 3. носоглътка, 4. трахея, 5. нос, 6. бронхи, 7. носна кухина.)

10. Посочете грешните (верните) твърдения за процеса размножаване.1. При размножаването се възпроизвеждат себеподобни.2. В безполовото размножаване участват мъжки и женски клетки.3. Пъпкуването е начин за безполово размножаване.4. Спорите участват в половото размножаване.А) 2 и 4 Б) само 1 В) 1 и 3 Г) 3 и 4

11. Мъжката и женска полова система при човека си приличат (се различават) по това, че:

1. Осигуряват размножаването на човека.2. Образуват полови клетки и хормони.3. Включват външни и вътрешни органи.4. Осигуряват изхранването на новия организъм до раждането му.А) 3 и 4 Б) само 4 В) 2 и 3 Г) 1, 2 и 3

17

12. От изброените полови органи изберете само мъжките (женските).1. матка; 2. семенник; 3. простатна жлеза; 4. яйчник; 5. кожна торбичка; 6. срамни

устни; 7. яйцепроводи; 8. семепроводи; 9. полов член.А) 1, 3, 4, 7 Б) 2, 5; 8, 9 В) 2, 3; 5, 8, 9 Г) 1, 4, 6, 7

13. Определете верните твърдения за развитието при пеперудата (жабата).1. Развитието е пряко. 2. Развитието е непряко.3. Развитието започва след процеса оплождане.4. Развитието преминава през ларвен стадий.А) 1, 3 и 4 Б) 2, 3 и 4 В) 2 и 3 Г) 1 и 3

14. Направете твърденията верни, като избирате от посоченото в скобите.А. Чрез процесите хранене, дишане и отделяне (растеж, развитие и размножаване)

се осъществява (обмяната на вещества между организма и околната среда /запазването на вида и непрекъснатостта на живота).

Б. При растенията коренът, стъблото и листата (цветът, плодът и семето) осигуря-ват (изхранването и растежа/размножаването и разпространението) на организма.

В. При едноклетъчните (многоклетъчните) организми клетката (съществува са-мостоятелно/не може да съществува самостоятелно).

Г. Органите при растенията (животните) (изграждат/не изграждат) системи.

15. Изяснете чрез кратък текст приликите (разликите) (поне три) между орга-низмите на Земята.

Отговори на задачите:Група Задача № и брой точки за всяка задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15І гр. Б А 1 – В

2 – Е3 – Б 4 – Д5 – А 6 – Г

В Б Г В В 4, 7, 3, 1, 2, 6, 5 А Г В БІІ гр. Г В А Г В А В 5, 7, 3, 1, 4, 6, 2 В Б Г Б

Бр. т. 2 2 6 2 2 1 1 1 3 1 2 2 2 4 3

Зад. 14. І гр. А) обмяната на вещества между организма и околната среда;Б) изхранването и растежа; В) съществува самостоятелноГ) не изграждатІІ гр. А) запазването на вида и непрекъснатостта на живота;Б) размножаването и разпространението; В) не може да съществува самостоятелноГ) изграждат

Зад. 15. І гр. – прилики – изградени са от клетки; осъществяват основните жизнени процеси;

обменят вещества с околната среда.

2. Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас – М. Панайотова и др.

18

ІІ гр. – разлики – организмите са прикрепени или подвижни; едноклетъчни или мно-гоклетъчни; хранят се самостойно или несамостойно.

Оценката Q се изчислява по формулата: Q = 2+4n/N, където n e сумата, получена от сбора на точките за вeрeн отговор на въпросите, а N – максималният брой точки – 34.

2.2. Тестови задачи за изходящ контролЗадачите са разработени за две групи, като в скоби и наклонен шрифт е дадена фор-

мулировката на задачата за втора група.

1. Подредете в йерархичен ред основните таксономични категории, като започ-нете от най-малката (най-голямата).

1 – тип, 2 – род, 3 – клас, 4 – царство, 5 – разред, 6 – вид, 7 – семейство.

2. От изброените характеристики изберете само тези, които се отнасят за рас-тенията (животните).

1. същинскоядрени организми 5. хранят се самостойно2. подвижни организми 6. прикрепени организми3. многоклетъчни организми 7. ограничен растеж4. хранят се несамостойно 8. неограничен растеж

3. Кои от посочените характеристики се отнасят за бактериите (за протисти-те).

1. най-древните живи организми 5. предядрени организми2. същинскоядрени едноклетъчни 6. прокариоти3. едноклетъчни организми 7. образуват спори4. еукаpиoти 8. образуват цистиА) 2, 4, 5, 8 Б) 2, 3, 4, 8 В) 1, 3, 5, 6, 7 Г) 1, 4, 5, 8

4. Свържете растителните органи с функциите, които изпълняват, като под всяка цифра запишете съответната буква.

1 2 3 4 5 6

1. корен а) осъществява фотосинтеза2. стъбло б) разпространява растението3. лист в) участва в опрашването и оплождането4. цвят г) транспортира вещества5. плод д) всмуква вода и минерални вещества6. семе е) защитава и разпространява семената

5. От изброените тъкани изберете растителните (животинските).1. мускулна; 2. механична; 3. образувателна; 4. нервна; 5. жлезиста; 6. основна; 7. асимилираща; 8. съединителна.А) 2, 3, 6, 7; 8 Б) 1, 4, 5, 8 В) 1, 3, 6, 8 Г) 2, 4, 6, 8

6. В кой ред двойки е допусната грешка?А) талусни – водорасли Б) иглолистни – голосеменни В) мъхове (папрати) –семенни Г) цветни – покритосеменни

19

7. Посочете грешните (верните) твърдения за гъбите.1. Хранят се несамостойно. 2. Хранят се самостойно.3. Тялото на гъбите се нарича мицел. 4. Гъбите се размножават само безполово.А) 2 и 4 Б) само 1 В) 1 и 3 Г) 3 и 4

8. От изброените гъби изберете ядливите (отровните).1. пантерка; 2. булка; 3. пачи крак; 4. дяволска гъба; 5. полска печурка; 6. бяла мухоморка; 7. сърнела; 8. красива коралка.А) 1, 4, 6, 8 Б) 2, 3, 5, 7 В) 1, 2, 5, 7 Г) 3, 4, 6, 7

9. Кои от белезите са характерни за безгръбначните (гръбначните) животни?1. вътрешен скелет 2. тръбеста нервна система;3. коремно разположено сърце 4. ганглийна нервна система 5. гръбно разположено сърце 6. външен скелетА) 1, 4, 5 Б) 2, 5, 6 В) 4, 5, 6 Г) 1, 2, 3

10. Свържете изброените групи животни с признаците, които им съответстват, като под всяка цифра запишете съответната буква.

1 2 3 4 5 6 7 8 9

1. Мешести а) начленено тяло и крайници2. Червеи б) гола кожа3. Членестоноги в) млечни жлези4. Мекотели г) двупластни животни5. Риби д) перки6. Земноводни е) мускулест крак7. Влечуги ж) кожно-мускулна торба8. Птици з) кожести яйца9. Бозайници и) крила

11. Изберете белезите в устройството на птиците, които са свързани (не са свър-зани) с летенето.

1. кухи и леки кости; 2. мътене; 3. клюн; 4. суха кожа; 5. кил; 6. крила; 7. постоянна температура; 8. въздушни мехури; 9. аеродинамична форма; 10. тръткова жлеза.

А) 1, 4, 5, 9, 10 Б) 1, 5, 6, 8, 9 В) 2, 3, 4, 7, 10 Г) 2, 3, 5, 7, 8

12. Определете верните (грешните) твърдения.А. Към царство Монера се отнасят бактериите и цианобактериите.Б. В природата цианобактериите имат роля на продуценти.В. Царство Протиста включва всички едноклетъчни организми без ядро.Г. Всяка клетка в колониалните организми функционира самостоятелно.Д. В крайния гостоприемник се развиват ларвите на паразита.Е. В талуса клетките са еднообразни.Ж. Прикрепените талусни растения образуват така наречения фитопланктон.З. При госеменните растения половите органи се разполагат в шишарките.И. При плоските червеи за пръв път се появява кръвоносна система.Й. При гръбначните животни кръвоносната система е отворена.

20

13. На кой ред са изброени представители само на плацентни (торбести) бо-зайници?

А) тигър, таралеж, тапир, коалаБ) опосум, кенгуру, коала, торбеста катерицаВ) ехидна, птицечовка, кенгуру, видраГ) прилеп, лалугер, панда, катерица

14. Запишете номерата на изброените представители в съответната система-тична група:

1. планария; 2. пингвин; 3. пеперуда; 4. хидра; 5. пиявица; 6. алигатор; 7. птицечов-ка; 8. киви; 9. кърлеж; 10. змиорка; 11. медуза; 12. морска котка; 13. жаба; 14. калмар; 15. дъждовник; 16. костенурка; 17. делфин; 18. мида.

А) Мешести Г) Мекотели Ж) ВлечугиБ) Червеи Д) Риби З) ПтициВ) Членестоноги Е) Земноводни И) Бозайници

15. Изяснете чрез кратък текст приликите (разликите) (поне три) между орга-низмите на Земята.

Отговори на задачите: Група Задача № и брой точки за всяка задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15І гр. 6, 2, 7, 5,

3, 1, 41, 3, 5,6, 8

В 1 – Д2 – Г3 – А4 – В5 – Е6 – Б

А В А Б В Б А, Б, Г, Е, З

Б

ІІ гр. 4, 1, 3, 5, 7, 2, 6

1, 2, 3,4, 7

Б Б В В А Г В В, Д, Ж, И, Й

Г

Бр. т. 3 3 2 3 2 1 1 2 2 5 2 5 1 5 3

Зад. 10. (общи за двете групи)1 2 3 4 5 6 7 8 9г ж а е д б з и в

Зад. 14. (общи за двете групи)А – 4, 11; Б – 1, 5 ; В – 3, 9; Г – 14, 18; Д – 10, 12; Е – 13, 15; Ж – 6, 16; З – 2, 8; И – 7,

17.

Зад. 15. І гр. – Прилики – изградени са от клетки; осъществяват основните жизнени процеси;

обменят вещества с околната среда.ІІ гр. – Разлики – организмите са прикрепени или подвижни; едноклетъчни или мно-

гоклетъчни; хранят се самостойно или несамостойно.Оценката Q се изчислява по формулата: Q = 2+4n/N, където n e сумата, получена от

сбора на точките за вeрeн отговор на въпросите, а N – максималният брой точки – 40.

21

2.3. Тестови задачи за текущ контрол (Царство Растения)Задачите са разработени за две групи, като в скоби и наклонен шрифт е дадена фор-

мулировката на задачата за втора група.

1. Кои от посочените характеристики се отнасят за растенията (за животни-те).

1. самостойно хранене; 2. несамостойно хранене; 3. прикрепени; 4. подвижни; 5. неограничен растеж; 6. ограничен растеж.А) 1 и 3; Б) 1, 3 и 5; В) 2 и 4; Г) 2, 4 и 6.

2. Кои от клетъчните структури са специфични (не са специфични) за растител-ната клетка?

1. голяма вакуола; 2. цитоплазма; 3. клетъчна стена; 4. пластиди; 5. клетъчна мембрана; 6. клетъчно ядро.

А) 1, 3 и 4; Б) 1, 4 и 6; В) 2, 5 и 6; Г) 2, 3 и 6.

3. Свържете изброените тъкани с функциите им в растителния организъм, като под всяка цифра запишете съответната буква.

1 2 3 4 5 6 7

1. образувателна а) осигурява здравина и еластичност2. основна б) защитава от външни въздействия3. механична в) провежда органични вещества 4. резервна г) осигурява нарастването 5. покривна д) изпълва вътрешността на растителните органи6. дървесинна е) провежда вода и разтворени в нея вещества 7. ликова ж) натрупва резервни вещества

4. Изберете от изброените характеристики тези, които се отнасят за талусните (кормусните) растения?

1. предимно водни растения 2. предимно сухоземни растения 3. имат тъкани и органи 4. тялото им се състои от еднакви клетки5. оплождането се извършва във водата 6. набавят вещества от почвата и от въздуха А) 1, 3 и 6; Б) 1, 4 и 5; В) 2, 3 и 6; Г) 2, 3 и 4.

5. На кой ред са изброени само вегетативни (размножителни) органи?А) семе, стъбло, спорангий Б) лист, стъбло, коренВ) корен, спорангий, лист Г) семе, цвят, спорангий

6. Кои от изброените характеристики се отнасят за корена (стъблото)?1. надземен орган; 2. всмуква вода и соли; 3. има транспортна функция;4. подземен орган; 5. прикрепва растението; 6. свързва корена с листата.А) 1, 3 и 6 Б) 2, 3 и 6 В) 2, 3 и 6 Г) 2, 4 и 5

7. Кои от изброените структури са част от цвета (плода)? 1. прашник; 2. плодник; 3. обвивка; 4. кухина; 5. околоцветник; 6. семе.А) 1, 3 и 6 Б) 3, 4 и 6 В) 1, 2 и 5 Г) 2, 4 и 6

22

8. Определете верните (грешните) твърдения.А. Водораслите са талусни растения.Б. Мъховете са примитивни талусни растения без коренова система.В. След опрашване семепъпката се превръща в семе, а плодникът се разраства в плод.Г. При семенните растения половото поколение живее и се изхранва от безполовото.Д. Опрашването при голосеменните става с помощта на вятъра.Е. Половото поколение образува многоклетъчни органи спорангии със спори.Ж. Вегетативното безполово размножаване се осъществява чрез резници, коренища,

грудки, луковици и др.З. При голосеменните растения половите органи се разполагат в цветовете.

9. Кои от белезите са характерни за едносемеделните (двусемеделните) расте-ния?

1. брадата коренова система 2. цвят с прост околоцветник 3. проводящи снопчета, разположени в кръг 4. осева или смесена коренова система5. разпръснати проводящи снопчета 6. приседнали листа7. цвят с двоен околоцветник 8. лист с дръжка9. семе с два семедела 10. семе с един семедел

10. От изброените растения изберете едносемеделните (двусемеделните).1. градинско лале; 2. леща; 3. бял крем; 4. ориз; 5. татул; 6. пшеница; 7. зеле; 8. тютюн;

9. царевица; 10. детелина.

11. Направете твърденията верни, като изберете и подчертаете една от възмож-ностите в скобите.

А. Растенията са многоклетъчни (еукариотни/прокариотни) организми.Б. Тъканите при растенията изграждат (системи/органи).В. Растенията дишат (кислород/въглероден диоксид).Г. Талусните растения имат (сложно/просто ) устроено тяло.Д. Кормусните растения са предимно (сухоземни/водни) организми.Е. Водораслите са (талусни/кормусни) растения.Ж. Мъховете и папратите се размножават със (семена/спори).З. За оплождането при семенните растения (е необходима/не е необходима) вода.И. Иглолистните дървета са (голосеменни/покритосеменни).Й. Най-характерна особеност за (покритосеменните/голосеменните) растения е

цветът.

12. В кой ред двойки е допусната грешка?А) мустачки на лоза – видоизменено стъблоБ) коренище на перуника (луковица на кокиче) – видоизменен коренВ) грудки на картоф – видоизменено стъблоГ) бодли на кактус – видоизменен лист

13. На кой ред са изброените представители от сем. Пеперудоцветни (Розоцвет-ни)?

А) картоф, домат, пипер, патладжанБ) малина, слива, праскова, кайсия, ябълкаВ) маточина, мащерка, лавандула, ментаГ) фъстък, грах, леща, фасул, детелина

23

14. От изброените растения изберете само голосеменните (покритосеменните).1. гинко билоба; 2. фасул; 3. смърч; 4. хвойна; 5. тис; 6. овес; 7. ефедра; 8. слънчоглед;

9. липа; 10. ела; 11. царевица; 12. глухарче; 13. бор; 14. дъб.

15. Изяснете чрез кратък текст приликите (разликите) (поне три) между голо-семенните и покритосеменните растения.

Отговори на задачите: Гру-па

Задача № и брой точки за всяка задача1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

І гр. Б А 1 – Г 2 – Д 3 – А 4 – Ж 5 – Б 6 – Е7 – В

Б Б Г В А, Г,Д, Ж

1, 2, 5,6, 10

1, 3, 4,6, 9

Б Г 1, 3, 4, 5,7, 10, 13

ІІ гр. Г В В Г А Б Б, В,Е, З

3, 4, 7,8, 9

2, 5, 7,8, 10

Б Б 2, 6, 8, 9,11, 12, 14

Бр.т. 1 1 3 1 1 1 1 4 3 3 5 1 1 3 3

Зад. 11. (общи за двете групи)А) еукариотни; Б) органи; В) кислород;Г) просто; Д) сухоземни; Е) талусни;Ж) спори; З) не е необходима; И) голосеменни; Й) покритосеменните.

Зад. 14. (общи за двете групи) А – 4, 11; Б – 1, 5 ; В – 3, 9; Г – 14, 18; Д – 10, 12; Е – 13, 15; Ж – 6, 16; З – 2, 8; И – 7,

17.

Зад. 15. І гр. – Прилики – образуват семена; предимно сухоземни; кормусни растения.ІІ гр. – Разлики – при голосеменните семепъпката е гола, а при покритосеменните е

покрита; голосеменните са предимно дървета, а покритосеменните – треви, храсти или дървета; голосеменните се опрашват само от вятъра, а покритосеменните – от насекоми или вятъра.

Оценката Q се изчислява по формулата: Q = 2+4n/N, където n e сумата, получена от сбора на точките за вeрeн отговор на въпросите, а N – максималният брой точки – 32.

24

IV. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ МОДЕЛИ НА РАЗЛИЧНИ ТИПОВЕ И ВИДОВЕ УРОЦИ

Предложените разработки на темите са само примерни и не ограничават желанието и възможностите за творчество и лична интерпретация на всеки учител. Компетентно-стите като очаквани резултати от обучението, както и контекстът и дейностите за всяка урочна единица, са описани подробно в годишното тематично разпределение по биоло-гия и здравно образование за 7. клас (виж Приложение 1), поради което не присъстват в предложените методически модели. Представени са само някои акценти по хода на учебно-познавателната дейност в урока, както и примерен план на учебното съдържание. Учителите са свободни да избират дидактически средства и материали за постигане на целите на урока.

Съобразно дидактическата цел се разграничават различни типове уроци – напри-мер за усвояване на нови знания; за формиране на практически умения; за затвърдяване, систематизиране и обобщаване на знанията; за контрол и оценка на знанията и уменията. Уроците от един тип имат еднаква дидактическа цел и еднаква макроструктура. При по-вече от една дидактическа цел на урока се приема, че той е комбиниран урок и при нето се съвместяват съответните макроструктури. Повечето уроци по биология са комбинирани – реализират се две и повече равностойни цели на обучение.

В зависимост от източника на знания и преобладаващите методи на обучение се разграничават различни видове уроци. Така например типът урок за нови знания може да се реализира като урок лекция, урок беседа, урок дискусия, семинарен урок, аудиовизуален урок, компютърен урок, лабораторен урок, урок екскурзия, практически урок и пр. Това налага макроструктурата на вида урок да следва общата макроструктура на типа урок за нови знания.

В изложението ни по-нататък приемаме названията на уроците, зададени в учебните програма по биология и здравно образование, които в някои случаи се основават на из-точника на знания (т.е. визират се видове уроци), а в други – на дидактическата цел (т.е. типове уроци).

1. УРОЦИ ЗА НОВИ ЗНАНИЯВ този тип урок основната дидактическа цел е в процеса на обучение учениците да

усвояват нови знания. Елементи на знанието са биологичните представи, понятия, зако-номерности и теории и адекватните на тях интелектуални умения. Основните познавател-ни действия в биологичното учебно познание – наблюдаване, анализиране, сравняване, обобщаване, доказване, прогнозиране и пр., съпътстват формирането и усвояването на знанията. Заедно с тях се овладяват и специфичните умствени и практически действия.

Организационната структура на урока осигурява оптимални условия за осъществя-ване на етапите на учебното познание, на основните логически процеси (възприемане, осъзнаване, осмисляне, обобщаване, запомняне). Психологическата структура на проце-са на обучение отговаря на дейностния подход и подрежда в йерархия основните компо-ненти на дейността: организационно-мотивационен; изпълнителско-процесуален и оце-нъчно-резултативен [Ставрева, Г., 2010].

Макроструктурата на урок за нови знания е:Въведение:1. организиране на класа за работа;

25

2. актуализиране на опорните знания;Основна част3. мотивиране на учебната дейност за усвояване на новите знания;4. съобщаване на темата, целите и задачите;5. преподаване и усвояване на новите знания;Заключителна част:6. диагностика, контрол и оценка на резултатите;7. съобщаване на задачи за домашна работа;8. организирано приключване на учебната работа на класа.

Урок 29. МНОГООБРАЗИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТИП МЕШЕСТИ

Целта на урока е придобиване на знания за многообразието на мешестите животни във връзка със средата и начина им на живот; запознаване с основни представители на типа и критериите за тяхното групиране; значението на мешестите.

Необходимите опорни знания се актуализират чрез въпроси относно съществените белези на мешестите, жизнените форми, особеностите в устройството им и жизнените процеси, които осъществяват. Актуализацията може да се проведе и със задачите в учеб-ната тетрадка от предходния урок Мешести животни.

Мотивираща функция играе съобщаването на факта, че много тропични острови имат коралов произход, а в Черно и Средиземно море няма рифообразуващи корали. Кои може да са причините?

Примерен план на урока (може да се запише и под формата на таблица)1. Класификация на тип Мешести:а) критерии за класификация;б) основни класове мешести животни.2. Клас Хидрозои:а) характерни особености;б) представители.3. Клас Медузи:а) характерни особености;б) представители.4. Клас Корали:а) характерни особености;б) представители.Отделните класове мешести животни учениците проследяват самостоятелно, като

анализират информацията и фигурите от урока, разглеждат допълнителни снимки, схеми и модели на мешести животни. Към плана на урока се записват характерните особености в устройството, местообитанията и начина на живот. Вариант, подпомагащ познавател-ната самостоятелност, е попълване на таблицата от задача 1 от учебната тетрадка. Друга възможност е организиране на групова работа, като отделните групи проследяват осо-беностите на различните класове мешести животни и в заключение се пристъпва към обобщаване на резултатите от работата на отделните групи (чрез обобщителна схема или таблица).

Разпространението и значението на мешестите животни се илюстрира чрез допълни-телни снимки и предварително подготвена допълнителна информация.

За затвърдяване на знанията са подходящи въпросите от рубриката Помисли и от-

26

говори, както и задачите от учебната тетрадка или електронния учебник, някои от които може да се поставят за домашна работа.

Урок 57.РОДСТВЕНИ ВРЪЗКИ И РАЗВИТИЕ НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ

Целта на урока е формиране на възгледи за еволюцията на гръбначните животни, част от които е и човекът. Проследяването на хронологията от факти за еволюцията на гръб-начните животни доказва необратимия процес на изменение при организмите и тяхното приспособяване към условията на средата. Необходимо е учителят да акцентира върху основни моменти от историческото развитие на гръбначните животни, да ги поднесе дос-татъчно образно и увлекателно като незадължителна за усвояване информация.

Като мотивация на учениците може да послужи цитат от книгата на Т. Николов „Дъл-гият път на живота“:

„Макар че човек се смята за любимото дете на природата, той трябва да знае този урок и да помни, че онези същества, които не са могли да се приспособят или не са се съобразили с изменящите се фактори на околната среда, днес пълнят със своите скелети палеонтологичните музеи.“

За разбирането и усвояването на основните етапи от еволюцията на гръбначните жи-вотни е необходима кратка актуализация относно родствените им връзки с безгръбнач-ните животни (появата на първите животни с вторична телесна празнина) и припомняне-то им чрез фиг. 1 от урок 42.

Примерен план на урока1. Особености в устройството и начина на живот при древните хордови животни.2. Основни направления в развитието на древните хордови:а) приспособяване към прикрепен (неподвижен) начин на живот;б) приспособяване към придънен (слабоподвижен) начин на живот;в) приспособяване към активен начин на живот с висока двигателна активност.4. Основни етапи в еволюцията на гръбначните животни.3. Историческото развитие на основните групи гръбначни животни.Изясняването на основните етапи се постига чрез разглеждане и на фиг. 1 от урока

и тяхното записване в тетрадките (или в задача 1 от учебната тетрадка). Подходящи за дискутиране са следните въпроси:

• Кои са приспособленията на рибите за воден живот?• Кои изменения в устройството на гръбначните животни са осигурили прехода им към живот на сушата?• Какво е значението на влечугите за историческото развитие на гръбначните живот-ни?• Кои са доказателствата за родствените връзки на влечугите и птиците? • Какви са предимствата на птиците и бозайниците пред останалите гръбначни жи-вотни, а също на бозайниците пред птиците?• Докъде е стигнала еволюцията на бозайниците?След анализиране на информацията и проследяване на историческото развитие на

гръбначните животни учениците пристъпват към самостоятелна работа по задачи 2, 3, 4 и 5 от учебната тетрадка.

Като заключение на урока може да се предостави за наблюдение кратък електронен ресурс избран и подготвен предварително от учителя или от електронния учебник.

27

2. УРОЦИ ЗА ПРЕГОВОР, ЗА ОБОБЩАВАНЕ И СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ЗНАНИЯТАОсновната дидактическа цел на този тип урок е да систематизира елементи на знание-

то, уменията и компетентностите и обобщените интелектуални умения за изучен раздел или глобална тема от учебната програма. Систематизирането се извършва на обща пред-метно-логическа основа (морфолого-анатомична, физиологична, екологична и пр.) или на междупредметна основа. Обобщенията са от ранга на биологични закономерности и водещи биологични идеи, около които се систематизират основните биологични понятия [Ставрева, Г., 2010]. Този тип урок въздейства върху интелектуалното развитие на уче-ниците и формирането на биологична култура.

МакроструктураВъведение:1. организиране на класа за работа;2. мотивиране на учебната дейност;Основна част:3. съобщаване на темата, целите и задачите;4. обобщаване на отделни факти в понятия и изграждане на логически схеми на

основните понятия;5. систематизиране на понятията и изграждане на логически системи от понятия;6. формулиране на сложни съждения за отделни биологични закономерности и

умозаключения с характеристика на водещите идеи, включени в учебното съдържание на раздела;

7. изводи и прогнози;8. оценка за работата на класа и персонална оценка;Заключителна част:9. съобщаване на задачи за домашна работа;10. организирано приключване на работата на класа.

Урок 1. УСТРОЙСТВО И ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ ПРИ ОРГАНИЗМИТЕ (НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР)

Целта на урока е обобщаване и систематизиране на знанията, усвоени при обучението по човекът и природата в 5. и 6. клас.

Актуализацията на знанията на учениците се провежда чрез организиране на бесе-да за общите белези на организмите (клетъчен строеж; осъществяване на едни и същи основни жизнени процеси). Подходяща за изпълнение тук е сравнителната таблица от задача 1 от учебната тетрадка за сходствата и различията между организмите.

Строежът и многообразието на клетката се изясняват с подходящо онагледяване (мо-дел на клетка и др.) и изграждане на динамични рисунки и схеми. В задача 2 от учебна-та тетрадка учениците могат да разпознаят и означат върху фигурата задължителните структури на всяка клетка.

Групите организми и техния общ строеж (изучени по човекът и природата в 5. и 6. клас) се припомнят чрез кратка беседа и използване на средства за онагледяване.

Проследяването на информацията от таблица 1 в урока се осъществява чрез съвмест-на познавателна дейност на учениците, ръководени от учителя. Подходящи за целта са и някои от въпросите в края на урока.

28

Таблица 2 е подходяща за изясняване на всеобщата валидност на основните жизнени процеси за всички организми. Тяхното актуализиране може да се проведе по следния алгоритъм: дефиниция, типове, особености и примери при растенията и животните.

При припомнянето на механизма и многообразието на процесите се изграждат схеми за изясняване на различните типове процеси. Онагледяването се осъществява със снимки на различни типове организми, схеми за пряко и непряко развитие и др. За всеки основен жизнен процес учениците записват в плана определението и многообразието, анализират механизма на осъществяване при различни групи организми и привеждат конкретни при-мери за организми, при които се осъществява съответен тип процес.

Като заключение и обобщение се организира беседа за разкриване на взаимовръзката между основните жизнени процеси в организмите. Подходящи за заключителния етап са задачи 3, 4 и 5 от учебната тетрадка. С помощта на учителя се формулират изводи и заключения. На учениците се предоставят примерни тестови задачи за подготовка на входящия тест.

Примерен план на урока1. Клетъчен строеж на организмите:а) клетката – основна градивна единица на организмите;б) многообразие на клетките.2. Групи организми според броя на клетките, които ги изграждат.3. Строеж на многоклетъчните организми:а) строеж на растенията;б) строеж на животните.4. Основни жизнени процеси в организмите:а) хранене;б) дишане;в) отделяне; г) транспорт на вещества;д) дразнимост и движение;е) растеж и развитие;ж) размножаване.

Урок 44.СРАВНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД НА БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ (ОБОБЩЕНИЕ)

Урокът има за цел да систематизира знанията и уменията от изучения раздел Безгръб-начни животни.

Актуализацията се осъществява чрез беседа за същността на безгръбначните живот-ни, тяхното разпространение, значение и начин на живот.

Мотивираща функция може да изиграе изграждането на схема за класификацията на безгръбначните животни или задача за представяне на обобщена рисунка на безгръбнач-но животно. Задача 3 от учебната тетрадка е подходяща за изпълнение или в началото, или в края на часа.

Примерен план на урока:1. Основни типове безгръбначни животни.2. Жизнени процеси при безгръбначните животни и структури, които осигуряват тях-

ното протичане.а) процеси, осъществяващи обмяната на вещества между организма и околната среда;

29

б) процеси, участващи в запазването на вида и непрекъснатостта на живота;в) процеси, участващи във връзката на организма с околната среда;г) процеси, осъществяващи единството в многоклетъчния организъм.Припомнянето на типовете безгръбначни животни, съществените белези в устрой-

ството им и тяхната класификация се осъществява чрез проследяване на таблица 1 от урока. Учениците записват последователно типовете безгръбначни животни и техните най-характерни особености. За онагледяване може да послужат илюстровани табла с из-ображения на представители от различните типове. Подходяща за изпълнение е задача 1 от учебната тетрадка.

Припомнянето на основните жизнени процеси при безгръбначните животни и специ-фичните структури, осигуряващи протичането им, е свързано със задълбочено проследя-ване на информацията от таблица 2 в урока. При характеристиката на отделните процеси според функцията им в организма може да се приложи примерен алгоритъм:

– тип безгръбначни животни;– процес (същност и значение за животните);– структури, осигуряващи протичането на процеса.Характеризирането на процесите може да се осъществи и по групи, като броят им се

определя от учителя. Всяка група работи по предварително посочени жизнени процеси и накрая информацията се отразява в обобщена примерна таблица. С цел по-добра ор-ганизация, яснота и точност при изпълнение на задачите е подходящо учителят предва-рително да подготви работни листове за всеки ученик, които по преценка и желание са подходящи за проверка и оценка на знанията в края на раздела.

Тип Безгръбначни животни

Жизнени процеси и структури, осигуряващи тяхното протичанеХранене Дишане Отделяне

Изпълнението на задача 3 от урока се провежда според конкретните възможности по преценка на учителя.

Друг вариант на таблица, която да се включи в работен лист или да се постави като задача за изпълнение при групова организация на работа, е следната:

Белези Мешести Червеи Членестоноги МекотелиПокритие на тялотоДвижениеСкелетДихателни органиСърцеГлавен мозък

Изводи и заключения от цялостната работа в часа – оценява се работата на класа като цяло, може да се поставят и и персонални оценки на отделни ученици. Съобщават се задачи за домашна работа.

30

3. УРОЦИ ЗА ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ В учебната програма са предвидени лабораторни упражнения, практикуми, учебни

екскурзии и други уроци за практически дейности. Дидактическата цел на този тип уроци е формиране на умения за изследване или за прилагане на знанията. Специфични прак-тически умения с изследователски характер са: работа с определител; провеждане на би-ологичен експеримент; изследване на обекти чрез наблюдение и др. Към практико-при-ложните умения се отнасят: изработване на нетрайни и трайни микроскопски препарати; микроскопиране; биологично моделиране; профилактични здравни умения; природоза-щитни умения и пр. Те са непосредствено свързани с познавателно-информационните елементи на биологичното знание, което ги определя като специфични биологични уме-ния. Както посочва Г. Ставрева, значителна част от тези умения се характеризират със сложна операционална структура, която се представя в алгоритми. Интериоризацията (присвояването) на практическото действие в умение изисква управление на самостоя-телната работа на ученика [Ставрева, Г., 2010]. Уроците за формиране на умения се отличават с организационна структура, която се отнася до самостоятелното изпълнение на практическите действия в условията на управление от страна на учителя чрез контрол върху отделните етапи на действието и самоконтрол от страна на ученика.

МакроструктураВъведение:1. организиране на класа за работа в малки групи или самостоятелно; организиране на

работната среда за практическа дейност;2. актуализиране на опорните знания и действия, свързани с обекта, процеса или яв-

лението, към което ще бъде насочено практическото действие;Основна част:3. мотивиране на практическата дейност на учениците;4. съобщаване на темата, целите и задачите на практическата дейност в урока;5. формиране на специфичното практическо умение чрез самостоятелна работа на

учениците;6. проверка и оценка на крайния резултат от дейността по степента на формиране на

умението;Заключителна част:7. съобщаване на домашни задачи;8. организирано приключване на практическата работа на класа.

Урок 14. МИКРОСКОПСКО НАБЛЮДАВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ ТЪКАНИ (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)

Целта на урока е да се затвърдят знанията за многообразието на растителните тъкани, да се разширят уменията за изготвяне на нетрайни микроскопски препарати и тяхното на-блюдение, да се формират умения за изследване и приложение на теоретичните знания в практиката, да се развият умения за описване и представяне на резултати от наблюдения.

Учителят поставя задачите предварително, като обръща особено внимание на техни-ките за безопасност. Припомнят се правилата за изготвяне на нетрайни микроскопски препарати и за работа с микроскоп. В началото на лабораторното занятие се провежда инструктаж. За да може всеки да участва ефективно, добре е учителят да конкретизира задачите (може да бъдат поставени на различни групи според броя на предвидените в урока задачи) и да контролира познавателния процес.

31

Необходима е предварителна, своевременна подготовка по набавяне на необходимите материали и растителни обекти за изпълнение на предвидените задачи. Те се избират според възможностите и преценката на учителя (може да се използват предложените в урока, както и други подобни, съответстващи на темата, знанията и потребностите на учениците).

В началото на урока се пристъпва към организиране на работната среда за изследова-телската дейност. След запознаване с целите и задачите на експериментите и изследвани-ята (предложени в съдържанието на урока) се пристъпва към изпълнение на конкретните задачи, при което се формират специфични умения.

Актуализират се опорните знания, свързани с експерименталната дейност на учени-ците (многообразие на растителните тъкани, особености в устройството, местоположе-ние и функции в растителния организъм). Мотивиращата функция се осъществява чрез дискусия относно значението и приложението на темата в практически дейности, свърза-ни с грижи за растенията у дома и в градината.

Примерен план на урока1. Образувателна тъкан:а) наблюдаван растителен обект;б) схематичен изглед с означения.2. Основна резервна тъкан:а) наблюдаван растителен обект;б) схематичен изглед с означения.3. Покривна епидермална тъкан:а) наблюдаван растителен обект;б) схематичен изглед с означения.4. Проводяща тъкан:а) наблюдаван растителен обект;б) схематичен изглед с означения.5. Разполагане и роля на проводящата тъкан в растителния организъм.Като алтернативен вариант за план на урока може да се използват задачите от учебна-

та тетрадка или попълване на таблица, в която кратко да се отразят: конкретните расти-телни обекти, наблюдавани в различните задачи, характерните особености в устройство-то на различните тъкани и схематичен изглед на наблюдаваните обекти.

Растителна тъкан Растителен обект Описание на наблюдението

Схематичен изглед

ОбразувателнаОсновна резервнаПокривна епидермалнаПроводяща

След приключване на практическата дейност се пристъпва към работа в учебната тет-радка. Учениците изказват обобщения и изводи от проведената познавателна дейност.

Учителят проверява и оценява крайния резултат от дейността, обобщава изводите и по преценка възлага други въпроси и задачи за наблюдение в домашни условия.

32

Урок 16. НАБЛЮДАВАНЕ НА ВЕГЕТАТИВНИ РАСТИТЕЛНИ ОРГАНИ (УПРАЖНЕНИЕ)

Целта на урока е да се затвърдят и разширят знанията на учениците за вегетативните растителни органи, да се усвоят умения за тяхното наблюдение, разпознаване и групи-ране по определени критерии, както и умения за отчитане и обобщаване на резултати от наблюдения.

Упражнението се планира предварително поне седмица, като се отчитат възможности те на учениците и учителя. Подборът на материали включва свежи или хербаризирани части (корени, стъбла и листа) от различни растения, млади корени от леща и пшеница и др.

Актуализацията се провежда чрез беседа за същността, устройството, функциите и многообразието на вегетативните растителни органи. Подходящи за целта са задачи 1 и 2 от работната тетрадка към урока Вегетативни растителни органи (урок за нови знания).

Видоизменените растителни органи се припомнят чрез задачи 3 и 4 от същия урок.Учителят разделя класа на четири (или друг брой) групи, които работят последователно

по всяка задача, като се избягва възможността за припокриване и струпване на дейности.Учителят подкрепя и ръководи работата на групите и на участниците в тях.Примерен план на урока1. Външно устройство и многообразие на корен.2. Външно устройство и многообразие на стъбло.3. Външно устройство и многообразие на лист.4. Видоизменени растителни органи.Учениците следват алгоритъм, зададен към всяка задача, вписват план и записки в

работните тетрадки. При възможност попълват задачите в учебната тетрадка.Подходящ вариант за отразяване или обобщаване на резултатите от упражнението

е попълването на таблица, в която се вписват избрани представители и се поставя знак (плюсче или отметка) за типа вегетативен орган, който притежава съответния представи-тел. Таблицата е подходяща и за поставяне като домашна работа.Представител Корен Стъбло Лист

Осев Брадат Изправено Пълзящо/увивно Прост Сложен

По задачи 3 и 4 от урока упражнението се осъществява, като се анализират фиг. 4 и 5, а резултатите се записват индивидуално от всеки ученик, обобщават се по групи и всяка група представя на дъската своя резултат пред класа.

За обобщаване на резултатите от упражнението се провежда беседа, формулират се необходимите обобщения и изводи.

Урок 21.МНОГООБРАЗИЕ НА СЕМЕННИТЕ РАСТЕНИЯ. ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ В НАШИТЕ ГОРИ (УРОК ЕКСКУРЗИЯ)

Екскурзия се реализира във всички образователни степени. Под екскурзия се разбира такава форма на обучение, при която учениците непосредствено изучават предметите и явленията в тяхната естествена среда. Екскурзията има голямо образователно и възпита-

33

телно значение. Тя позволява на учениците да се запознаят с реалните предмети, явления и процеси, да разширят сетивния си опит с нови впечатления, с ярки представи за обкръ-жаващата действителност.

Разграничават се няколко разновидности на екскурзията: учебна (за усвояване на нови знания); заключителна (в края на даден тематичен цикъл); обзорна (в края на даден раздел или курс) и др.

Ефективността от екскурзията зависи много от а нейната предварителна подготовка и методиката на провеждане – определяне на темата, на образователно-възпитателни-те цели, формулиране на задачите и етапите на екскурзията, разпределение на времето, уточняване на маршрута и т.н.

Целта на този урока е да се разширят и задълбочат знанията на учениците за дър-весните видове семенни растения; да придобият знания, практически умения и компе-тентности за разпознаване на дървесни видове в нашите гори и паркове, за събиране на растителни материали и изработване на хербарии; за систематизиране на знанията за многообразието на растенията в природата и влиянието на човека върху тях.

Мотивацията на учениците произтича след припомняне на факти за видовото много-образие в българските гори, тяхната роля в миналото и настоящето на българина.

Преди да пристъпят към наблюдението, учителят насочва вниманието на учениците към текста и фигурите в урока. Информацията съдържа съществените белези на най-чес-то срещаните дървесни видове у нас и способства за по-лесното им разпознаване.

С цел по-голямо удобство и ефективност при провеждане на екскурзията е подходящо използването на предварително подготвени работни листове (по един за всяка група, по възможност ламинирани), съдържащи информация от таблиците в урока, както и кратки указания за наблюдение и изпълнение на задачите.

Следва разпределяне на учениците в групи и наблюдаване на многообразието от дър-весни видове по предварително зададен алгоритъм:

общ вид на дървото (височина, форма на короната, разположение на клоните);цвят и повърхност на кората;вид и разположение на листата, големина и форма на петурата;вид на шишарките или плодовете;брой и гъстота на дървесните видове;други характерни белези.Добре е задачите от урока да се изпълнят от всички групи ученици, но тяхната после-

дователност, продължителност и обем се определят по преценка на учителя съобразно спецификата на района.

По време на наблюдението учениците отразяват резултатите писмено, събират ес-тествени материали, като се придържат към указанията от задачите в учебника и до-пълнителните пояснения от учителя. Отделните членове на групата може да изпълняват различни елементи от наблюдението, което допринася за пълното и точно изпълнение на задачите, а също така развива умения за работа в екип.

Финален етап от урока е обобщение и анализиране на резултатите, формулиране на необходимите изводи, впечатления и оценки, изказване на препоръки. Поставят се зада-чите от учебника за изпълнение у дома. Задачите от учебната тетрадка също са подходя-щи за домашна работа, както и за обобщаване, проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. Изработването на хербарии, сбирки и други материали, свързани с темата и поставените задачи, е добър вариант за оценяване на практическите умения на учени-ците.

3. Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас – М. Панайотова и др.

34

Урок 37. МНОГООБРАЗИЕ НА НАСЕКОМИТЕ (ПРАКТИКУМ)

Практикумът се планира предварително поне седмица, като се отчитат възможности-те на учениците и учителя. Подборът на материали включва сбирки от насекоми, табла, модели и изображения на различни видове насекоми и др.

Целта на практикума е да се усвоят нови и да се разширят усвоени вече знания за многообразието на насекомите; да се затвърдят практически умения за наблюдение, раз-познаване и групиране на насекомите по определени критерии и умения за отчитане и обобщаване на резултати от наблюдения.

Мотивираща функция играе фактът, че практикумът се провежда след изучаване на голям клас безгръбначни животни, които са широко разпространени и имат съществено значение в природата и за човека.

В началото на урока учителят съобщава темата и задачите на практикума. Актуали-зацията на опорните знания се осъществява чрез кратка беседа относно съществените белези на насекомите и критериите за класификацията им.

Учителят разделя класа на групи, които може да изпълняват различни учебни задачи, но имат еднакъв достъп до материали, техника и информация, което е изключителна въз-можност за диференциация на обучението.

Учениците пристъпват към изпълнение на конкретните задачи, като допълват необхо-димите знания за изпълнението им с текста и фигурите от урока. Като ориентировъчна основа за практическата им дейност служи проследяването на информацията в таблица 1 от предходния урок. Изпълнението на практическите задачи от урока може да следва представения примерен план на урока, играещ роля и на алгоритъм.

Примерен план на урока:1. Определяне на принадлежността на насекоми към съответен разред:а) насекомо (от фигурите в учебника или име на насекомото);б) съществени белези;в) разред.2. Местообитание и особености в начина на живот:а) насекомо (от фигурите в учебника или име на насекомото);б) местообитание;в) начин на живот.3. Групи насекоми според значението им:а) в природата;б) за човека.За разширяване на усвоените вече знания за многообразието на насекомите и за зат-

върдяване на практическите умения за наблюдение, разпознаване и групиране на насеко-мите служи изпълнението на задачите от учебната тетрадка.

Интерес сред учениците и повишаване на познавателната им активност и самостоя-телност биха изиграли практически задачи с игрови и състезателни елементи.

Такива задачи биха могли да бъдат следните:Задача 1. Разпознаване на части от различни насекоми (начленено тяло, крила, антен-

ки, устен апарат) и създаване на верен модел (тип пъзел) при свързването им. Задача 2. Свързване на различни типове устен апарат при насекоми с конкретни пред-

ставители или с различни видове хранителни източници.Като заключение и обобщаване на практическата работа се обсъждат резултатите и

изводите и се поставят задачи за изпълнение у дома (например задача 3 от учебната тет-радка).

35

5. УРОЦИ ДИСКУСИИ И УРОЦИ СЕМИНАРИДискусията е метод на обучение чрез разрешаване на спорни въпроси, уточняване

на противоречията, изграждане на теза и антитеза. Обобщаване и систематизиране на резултатите. Елементи на дискусията са размяната на информация, изясняването на ал-тернативите, оценяването им и ясното и точно очертаване на границите на дискусията. При нея се изисква общо разбиране на смисъла на използваните основни понятия по темата. „Дискусията е учене чрез общуване, което се строи върху задаването на въпроси и изказване на становища. Всеки участник е източник на информация. По тази причина взаимното изслушване е едно от основните правила.“ [Костова, З., 2018].

В зависимост от продължителността на дискусията тя може да се схваща като форма на организация (урок дискусия) или като метод на обучение. Дискутирането е своеоб-разна размяна на мнения и идеи в рамките на даден проблем, за да се постигне по-голяма яснота и по-задълбочено познание. От значение при провеждане на дискусията е да се обърне внимание на следните изисквания към учителя [Панайотова, М., 2007; 2017]:

¾ да стимулира оригиналността на мисленето, изказването на мнения, алтернативи, нееднакви мнения;

¾ да притежава добре развити ръководни умения, за да може да я поддържа съдържа-телно в необходимата посока, както и да позволи на всички участници да се изявят;

¾ отлично да познава разглежданата тема; ¾ да подготви въпроси, които да провокират разговор и размишление, различни глед-

ни точки; ¾ да стимулира участниците поотделно да изясняват, анализират и резюмират.

От учениците се изисква да се придържат към конкретния проблем и темата на дис-кусията; говорещият трябва да бъде критичен, но и самокритичен, да държи на достойн-ството си, но да уважава достойнството и на другите; да не се говори едновременно, говорещите да се изслушват взаимно; въпросите и мислите да се излагат ясно, логически правилно, с подходяща интонация.

Трябва да се има предвид, че в процеса на обучението дискусията и обсъждането много често взаимно се проникват – обсъждането присъства в дискусията и обратно, тъй като характерът на учебното съдържание предполага ту едното, ту другото. Заради своите функции и вариативност на провеждане обсъждането обикновено се включва като интегративна техника в други методи, например в процедурите на мозъчните атаки, ро-левите игри и упражненията.

Възможни „опасности“ при прилагането на дискусията са неясно формулиране на дискусионната тема, санкциониращо и оценъчно присъствие на водещия, авторитарно вменяване на собствени становища, досада и скука поради загуба на темпо и др. [Пана-йотова, М., 2017].

Семинарът е вид формална организация за изследователска дейност на учениците под ръководството на учителя по избран проблем и тема при регламентирано учебно време. Предварителните самостоятелни проучвания на проблема карат ученика да се чувства в нова среда, където е свободен да споделя, където се чувства знаещ, можещ и отговорен. Ученикът ясно съзнава възложената му задача или избраната от него, която следва да изпълни качествено и да защити убедително пред класа [Ставрева, Г., 2010].

Изследователската дейност при семинарните уроци има предимно теоретичен харак-тер, което е свързано с формирането на библиографски умения и комуникативни ка-чества. При ползването на източници от интернет се развиват дигиталните умения на учениците. Създават се условия за интелектуално възпитание и развитие, като се под-държа положителна мотивация към биологичното познание и изучаването на биологията като учебен предмет. Учителят изпълнява организационна, ръководна, консултантска и контролна функция, а ученикът – изследователска и комуникативна.

36

Семинарът развива интереса към учебната дисциплина, има познавателно значение. Подготвяйки се за него, учениците научават допълнителна информация. Развиват се вни-манието, широтата на мисленето, умението да се определи личното мнение, да се намери решение на проблема. Участниците в семинара показват нова компетентност, самостоя-телност, амбиция, любознателност и др.

Отделни ученици по указания на учителя подготвят доклади, реферати, съобщения или презентации. Учителят предварително определя темата, формулира основните и допълнителните въпроси, разпределя индивидуалните задачи. След изслушване на до-кладите, рефератите или съобщенията започват обсъжданията, дискусиите, размяната на мнения, отговори на поставените въпроси [Панайотова, М., 2017].

Урок 58.ЗНАЧЕНИЕ НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ ЗА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ЗДРАВЕ (СЕМИНАР)

Темата на семинара е изключително обхватна, многообразна, достъпна и желана от учениците. Необходимо е учителят предварително да определи ученици, които да под-готвят съобщения по различни аспекти от съдържанието. Примерни теми за изготвяне на съобщения са:

1. Заболявания на човека и животните в резултат от контакти с гръбначни животни.2. Значението на гръбначните животни за хората. 3. Вредите и ползите от гръбначните животни за националното ни стопанство.4. Гръбначните животни като домашни любимци.Подготовката за часа изисква от страна на учениците предварителни самостоятелни

проучвания на информацията по избраната тема. Дейността при подготовката за семина-ра формира специфични умения (библиографски, комуникативни, дигитални). Създават се условия за повишаване мотивация на учениците. Подготвяйки се по темата, учениците научават допълнителна информация, развиват своите компетентности, самостоятелност, любознателност.

Примерен план на урока1. Гръбначни животни, опасни за здравето на човека и животните:а) отровни гръбначни животни;б) гръбначни животни преносители на заболявания. 2. Гръбначни животни в стопанската дейност на хората:а) животни вредители;б) полезни животни.3. Използване на гръбначни животни и техни продукти от човека:а) за храна;б) в леката промишленост;в) в медицината;г) в други области на приложение.След изслушване на съобщенията се пристъпва към обсъждане, анализиране и обоб-

щаване на информацията от тях. Едновременно с това е подходящо изграждането и за-писването на логическия план на урока. По преценка и желание се записват и конкретни примери за различни гръбначни животни и тяхното значение за човека.

В различни моменти от семинара учителят насочва учениците към задачите от учеб-ната тетрадка, чието изпълнение спомага за систематизиране, обобщаване и разширява-не на знанията на учениците.

Заключителната фаза на семинара включва обобщаване на информацията по темата.

37

При интерес от учениците, по преценка на учителя, може да се обсъдят морално-етични казуси, свързани с хуманното отношение на човека към животните, както и да се дадат примери от всекидневието. Алтернативен вариант към темата е организиране на изложба с фотографии на домашни любимци на учениците, изготвяне на постери или презентации по темата, посещение на различни обекти, свързани с темата (рибовъдни стопанства, ферми, предприятия за млечни продукти, киноложки изложби и др.).

Учителят прави преценка на равнището на семинара, характера на представените съ-общения, станалите разисквания и дискусии. Той допълва, уточнява, поправя неточно-сти, ако е имало такива, по време на обсъждането. Учителят може да постави оценки на учениците, проявили по-голяма активност и отношение към обсъжданата тема.

Урок 63. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ЗДРАВЕ (ДИСКУСИЯ)

Целта на урока е да стимулира учениците да дискутират проблеми, свързани с опазва-не на биоразнообразието и природната среда, на личното и обществено здраве.

На учениците се предоставя възможност предварително да проучват и изработят про-екти по теми, свързани с устойчивото развитие. Такива могат да бъдат предложените в урока („Аз, природата и моето здраве“; „Всяко мое действие носи отпечатък върху окол-ната среда!“; „Моите „зелени“ идеи“) или други теми, близки до основната.

По време на дискусията е необходимо учителят да стимулира изказването на алтерна-тивни мнения, да се старае да поддържа съдържателно дискусията в необходимата посо-ка, както и да позволи на всички участници да се изявят.

Примерен план на урока1. Същност на глобалните промени в околната среда.2. Неблагоприятно влияние на стопанската дейност на човека върху природата:а) влияние върху горите;б) влияние върху атмосферата;в) влияние върху водните ресурси.3. Глобално затопляне – същност, причини и последици.4. Устойчиво потребление на енергия.5. Видове отпадъци от човешката дейност.6. Устойчиво развитие и здравословен начин на живот.Всички предложени въпроси за дискусия в урока може да се поставят на учениците

предварително, с цел постигане на ефективна дискусия по различни актуални проблеми, свързани с устойчивото развитие. Учениците анализират и резюмират по-голям обем информация, откриват факти и аргументи в подкрепа на своята гледна точка. Този тип познавателна самостоятелност съдейства учениците да придобият и развият знания и умения за оценка и подкрепа на дейности, насочени към опазване на биоразнообрази-ето, природната среда и здравето на хората. Задача 1 от урока е насочена към развива-не на умения за прогнозиране на резултати от въздействия на човека върху природата, назоваване на проблем и предлагане на решението му. Наблюдават се и се дискутират видеоклипове в електронния учебник за разделното събиране на отпадъци и глобалните екологични проблеми. Решават се предложените е-задачи.

Дискусията изисква стриктно спазване на приетите правила (примерни правила са предоставени към темата в учебника). Оценяването (ако има такова) се извършва по предварително приети критерии.

Дискусията приключва с изводи и обобщения от учениците и оценка от учителя.Някои задачи от учебната тетрадка са подходящи за изпълнение в час, а други у дома.

38

6. УРОЦИ ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТИУроците за контрол и оценка са подходящи след изучаване на големи дялове, за да се

установи равнището на комплексните знания, умения и компетентности и да се предпри-емат мерки за коригирането им, ако има нужда.

Относителният дял на този тип уроци е твърде малък, но те имат своето място в сис-темата от уроци. За тях се предвиждат часове в учебната програма и обикновено са свър-зани с писмена тестова проверка, която се провежда по график. В структурата на другите типове уроци контролът и оценката присъстват фрагментарно като ръководно-оценъчни действия и като оценъчно-резултативно действие на цялостната учебна дейност в основ-ната част на урока. Индивидуалната проверка и оценка на знанията и уменията не е за-дължителен макрокомпонент в урока. Тя се планира и реализира по идея на учителя в ак-туализацията на въвеждащата част на урока. В уроците за контрол и оценка на знанията и уменията на учениците дидактическата цел определя структурата на основната част на урока. Според Г. Ставрева технологията варира от фронтална беседа към самостоятелна работа с тест, включващ комплекси от тестови задачи. Системата от въпроси или тестови задачи следва предметно-логическата структура на проверяваните знания [Ставрева, Г., 2010]. При фронталната тестова проверка контролно-оценъчният компонент в структу-рата на основната част от този тип уроци се провежда чрез организационни похвати за самоконтрол и самооценка. Общата преценка на резултатите за класа се прави от просле-дяването на работата по теста. На тази основа се поставят и задачите за домашна работа за компенсиране на пропуските. Цифровите резултати се съобщават в следващи учебни часове.

МакроструктураВъведение:1. мотивиране на учебната дейност (контролна и оценъчна);Основна част:2. проверка на знанията за фактическия материал;3. проверка на знанията за основните понятия;4. проверка на дълбочината на осмисляне на знанията;5. прилагане на знанията при стандартни условия;6. прилагане на знанията при нестандартни условия;7. събиране на изпълнените задачи, проверка, анализ, оценка;Заключителна част:8. индивидуална самооценка на резултатите при тестова проверка и оценка чрез де-

монстриране на слайд или друго средство с информация за правилните отговори на тес-товите задачи;

9. изводи за урока и съобщаване на домашните задачи.Все повече автори изразяват неудовлетворение от наименованието „проверка и оцен-

ка на знанията, уменията и навиците на учениците“, тъй като при него акцентът е върху знанията, уменията и навиците. Те предлагат други наименования като „проверка и оцен-ка на подготовката и развитието на учениците“, „измерване на резултатите от обучение-то“, „диагностика на резултатите от обучението“, „проверка на учебните постижения“. Тези разногласия не са чисто терминологични, а са принципни за повишаване обектив-ността на проверката и оценката.

Функциите на „проверката и оценката“ са: ориентираща, обучаваща, контролна, уп-равляваща, диагностична, развиваща, възпитаваща, гносеологическа дидактическа, кон-тролно-осведомителна, възпитателна, диагностична, прогностична, регулираща, селек-тивна и стимулираща.

39

V. ЛИТЕРАТУРНИ РЕСУРСИ

1. МЕТОДИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРАБ. Кордов, М. Панайотова, З.. Ваклева и кол. (2015). Възможност за формиране на здрав-

но-екологични компетенции на ученици в обучението им по Природни науки и екология. Се-дма студентска научна конференция „Екологията – начин на мислене – 7“, Плов див, 9 май 2015 г., с. 101 – 105.

Ваклева, З. (2011). Екологично образование – визия за бъдещето. Монография. Пловдив, Макрос, с. 5.

Карагьозова-Дилкова, Д. (2008). Идеи за екологично образование чрез личностноориен-тиран образователен процес. Юбилейна научна конференция по екология (Сборник с докла-ди), Пловдив, 1 ноември 2008, с. 420 – 426.

Панайотова, М., (2015). Съвременни тенденции на здравното образование и възпитание в обучението по природни науки. Научни трудове на СУБ – Пловдив, 270 – 273, .

Панайотова, М. (2007). Съвременни аспекти на здравното възпитание чрез обучението по биология. Монография. Пловдив, Макрос 2000, 250 с.

Панайотова, М. (2007). Здравно образование. Специализиран курс лекции. Трето прера-ботено и допълнено изд. Пловдив, УИ „П. Хилендарски“, 2007, 72 с.

Тодорина, Д. Л. (2010). Създаване на интерактивна образователна среда (теоретични и приложни аспекти). Сб. „Интерактивните методи в съвременното образование“, Благоевград, Университетско издателство „Н. Рилски“.

Търпова, Р., М. Панайотова, З. Ваклева, Д. Коева (2012). Концептуален модел за форми-ране на здравно-екологични компетенции в училищната практика. В сб. от Осма студентска научна конференция „Екологията начин на мислене – 8“, Пловдив, 14 май 2016, с. 91 – 104.

2. ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРАВаклева, З. (2011). Екологично образование – визия за бъдещето. Монография. Пловдив,

Макрос, с. 5.Ваклева, З. (2008). Съвременни аспекти на екологичното образование. В сб. „Юбилейна

научна конференция по екология“, Пловдив, 1 ноември, с. 410 – 419.Гюрова, В. и кол. (2006). Интерактивността в учебния процес. С., Агенция Европрес.Гюрова, В., В. Божилова (2008). Портфолиото на преподавателя. С.Закон за предучилищното и училищното образование, Обн. ДВ от 13.10.2015 г.Ишев, В., М. Николова, М. Панайотова, И. Нанкова-Михова (2017). Книга за учителя по

биология и здравно образование 8. клас. С., Просвета – АзБуки, 100 с.Костова, З. (2018). Нови измерения на ученето (синтез на иновации и традиции). Пло-

вдив, Изд. Макрос, 348 с.Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка. Обн. ДВ, бр. 95

от 08.12.2015 г., Приложение № 27 към т. 27 – Учебна програма по биология и здравно образование 7. клас.

Панайотова, М. (2007). Съвременни аспекти на здравното възпитание чрез обучението по биологичните дисциплини. Монография. Пловдив, Макрос, 189 с.

Панайотова, М. (2010). Здравно образование. Специализиран курс лекции. III преработе-но и допълнено изд. Пловдив, УИ „П. Хилендарски“, 72 с.

Петрова, Ю., М. Панайотова, З. Ваклева (2012). Интерактивна дидактическа техноло-гия за разкриване на здравно-екологичните аспекти на учебното съдържание по биология и здравно образование 7. клас. Четвърта студентска научна конференция „Екологията – начин на мислене – 4“, 11 – 12 май 2012 г., Пловдив, с. 77 – 89.

Ставрева, Г. (2010). Методика на обучението по биология. УИ „П. Хилендарски“, Пловдив.Стоенчева, М., З. Ваклева, М. Панайотова (2012). Мултимедийната презентация в

обучението по биология. Четвърта студентска научна конференция „Екологията – начин на мислене – 4“, 11 – 12 май 2012 г., Пловдив, с. 90 – 96.

40

При

лож

ение

1.

ГОД

ИШ

НО

ТЕ

МА

ТИ

ЧН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

НА

УЧ

ЕБ

НО

ТО

С

ЪД

ЪРЖ

АН

ИЕ

ПО

БИ

ОЛ

ОГИ

Я И

ЗД

РАВ

НО

ОБ

РАЗО

ВА

НИ

Е З

А 7

. КЛ

АС

УТВ

ЪРД

ИЛ

Дир

екто

р: ..

......

......

......

......

......

......

......

....

(Име

, фам

илия

, под

пис)

Брой

уче

бни

часо

ве (п

о уч

ебен

пла

н): 7

2 Бр

ой ч

асов

е се

дмич

но –

2 ч

аса

в дв

а ср

ока

по 1

8 се

дмиц

и.

ГОД

ИШ

НО

ТЕ

МА

ТИ

ЧН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

Разп

реде

лени

е на

зад

ъл-

жит

елни

те у

чебн

и ча

сове

за

год

инат

а в

тем

атич

но-

то р

азпр

едел

ение

Бро

й%

За н

ови

знан

ия

4461

,1

За п

рего

вор

(нач

ален

, год

ишен

)4

5,6

За о

бобщ

ение

3

4,2

За у

праж

нени

я 2

2,8

За п

ракт

ичес

ки д

ейно

сти

(лаб

орат

орни

упр

ажне

ния,

пра

ктик

уми,

уче

бни

екск

урзи

и и

др.)

68,

3 За

дис

куси

и, д

ебат

и, с

емин

ари

и др

. 7

9,7

За к

онтр

ол и

оце

нка

(вхо

дно

ниво

, изх

одно

нив

о, с

лед

обоб

щит

елни

уро

ци)

45,

6 Н

а ра

зпол

ожен

ие н

а уч

ител

я2

2,8

Общ

о:72

100%

Разр

абот

ил: .

......

......

......

......

......

......

......

..(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

41

№

по

ред

Уче

б-на

се

д-м

ица

Тем

а на

ур

оч-

ната

ед

иниц

а

Вид

ур

оч-

на

еди-

ница

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

ква-

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

тоН

ови

по

ня-

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за

вся

ка у

рочн

а ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

на о

це-

нява

не

За-

бе-

леж

-ка

12

34

56

78

9П

ЪРВ

И У

ЧЕ

БЕ

Н С

РОК

− 1

8 се

дмиц

и х

2 ча

са с

едми

чно

= 36

час

а1.

1У

стро

й-ст

во и

жи

знен

и пр

оцес

и на

орг

а-ни

змит

е

На-

чале

н пр

его-

вор

• Наз

овав

а и

посо

чва

върх

у из

-об

раже

ние

клет

ки и

орг

ани

при

раст

ения

та и

орг

ани

и си

стем

и от

ор

гани

при

жив

отни

те.

• Опи

сва

по и

зобр

ажен

ие о

рга-

ни, с

исте

ми о

т ор

гани

и ж

изне

ни

проц

еси

при

раст

ения

и ж

ивот

-ни

..• Р

азпо

знав

а в

текс

т ил

и из

об ра

жени

е жи

знен

и пр

оцес

и пр

и ра

стен

ия и

жив

отни

. • Н

азов

ава

и де

фин

ира

осно

в-ни

те ж

изне

ни п

роце

си.

• Сра

вняв

а и

груп

ира

орга

-ни

зми

по р

азли

чни

приз

наци

–

спор

ед б

роя

на к

летк

ите,

жи

знен

ите

проц

еси,

нач

ини

за

движ

ение

и р

азви

тие.

Акт

уали

зира

не н

а оч

аква

ните

рез

улта

ти

по т

еми

от у

чебн

ата

прог

рама

по

чове

кът

и пр

ирод

ата

за 5

. и 6

. кла

с.

Акт

уали

зира

не и

обо

бщав

ане

на о

снов

ни

знан

ия и

зако

номе

рнос

ти за

кле

тъчн

ото

устр

ойст

во н

а ор

гани

змит

е, за

орг

анит

е пр

и ра

стен

ията

и т

яхна

та ф

ункц

ия, з

а ор

гани

те и

сис

теми

те о

т ор

гани

при

жи-

вотн

ите

и тя

хнат

а фу

нкци

я. С

равн

яван

е и

груп

иран

е на

орг

аниз

ми с

поре

д бр

оя н

а кл

етки

те, м

ехан

изъм

на

жизн

енит

е пр

о-це

си, н

ачин

ите

за д

виже

ние

и ра

звит

ие и

др

. Обс

ъжда

не н

а та

блиц

ите

в уч

ебни

ка.

Пре

дост

авян

е на

тес

тови

зада

чи за

под

-го

товк

а на

вхо

дящ

ия т

ест.

Реш

аван

е на

за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

-ни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

на гр

упо-

ва и

/или

са

мост

оя-

телн

а ра

бота

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У1

2.1

3.2

Про

вер-

ка н

а вх

одно

то

равн

ище

Кон

-тр

ол и

оц

ен-

ка

• Дем

онст

рира

знан

ия, у

мени

я и

комп

етен

тнос

ти, с

върз

ани

с оч

аква

ните

рез

улта

ти и

осн

овни

по

няти

я по

чов

екът

и п

риро

дата

в

5. и

6. к

лас.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи.

Пис

мена

те

стов

а пр

овер

ка

Тест

в

КУ

4.2

Мно

го-

обра

зие

и кл

аси-

фика

ция

на о

рга-

низм

ите

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а в

йера

рхич

ен р

ед

осно

вни

такс

оном

ични

кат

его-

рии

в пе

тцар

стве

ната

сис

тема

на

клас

ифик

ация

на

орга

низм

ите.

• Н

азов

ава,

озн

ачав

а на

схе

ма

и ил

юст

рира

с п

риме

ри о

снов

ни

царс

тво,

ти

п (о

тдел

), кл

ас,

разр

ед,

семе

йс -

Обс

ъжда

не ч

рез б

есед

а на

осн

овни

те т

ак-

соно

мичн

и ка

тего

рии

в пе

тцар

стве

ната

си

стем

а на

кла

сифи

каци

я на

орг

аниз

ми-

те. И

люст

рира

не с

при

мери

на

осно

вни

такс

оном

ични

кат

егор

ии. О

бсъж

дане

на

необ

ходи

мост

та о

т гр

упир

анет

о на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

42

12

34

56

78

9та

ксон

омич

ни к

атег

ории

. • С

върз

ва н

еобх

одим

остт

а от

гр

упир

анет

о на

орг

аниз

мите

с

възм

ожно

стит

е за

тях

ното

из

учав

ане.

• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

кри-

тери

я „р

одст

вени

връ

зки

межд

у ор

гани

змит

е“ п

ри к

ласи

фика

ция-

та н

а ор

гани

змит

е.

• Раз

чита

схе

ми

и из

граж

да

мод

ели

на к

ласи

фика

цият

а на

ор

гани

змит

е.

тво,

род

, ви

дор

гани

змит

е с

възм

ожно

стит

е за

тях

ното

из

учав

ане.

А

нали

зира

не и

оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

кри

тери

я „р

одст

вени

връ

зки

межд

у ор

гани

змит

е“ п

ри к

ласи

фика

цият

а на

ор

гани

змит

е. Р

азчи

тане

на

схем

ите

от

учеб

ника

и и

згра

ждан

е на

мод

ели

на к

ла-

сифи

каци

ята

на о

рган

изми

те. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

-тр

онни

я уч

ебни

к.

5.3

Цар

ство

М

онер

а.

Общ

а ха

ракт

е-ри

стик

а на

без

-яд

рени

те

(пре

дяд-

рени

те)

орга

-ни

зми

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ца

рств

о М

онер

а • О

писв

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

б-ра

жени

е. м

одел

ира

стру

ктур

а на

пр

окар

иотн

а кл

етка

. • О

писв

а жи

знен

и пр

оцес

и,

хара

ктер

ни за

про

кари

отни

те

клет

ка.

• Илю

стри

ра с

при

мери

при

над-

лежн

ост

на п

редс

тави

тели

към

ца

рств

о М

онер

а.

царс

тво

Мон

ера,

пр

ока-

риот

на

клет

ка

Обс

ъжда

не ч

рез б

есед

а на

общ

ата

ха-

ракт

ерис

тика

и д

ефин

иран

е на

цар

ство

М

онер

а. Н

аблю

дава

не н

а фи

гури

те в

уч

ебни

ка и

опи

сван

е на

стр

укту

рата

на

прок

арио

тна

клет

ка. п

осоч

ване

вър

ху

изоб

раже

ние

на ч

асти

те ѝ

. мод

елир

ане

на

прок

арио

тна

клет

ка о

т ра

злич

ни м

атер

и-ал

и. О

бсъж

дане

на

жизн

енит

е пр

оцес

и,

хара

ктер

ни за

про

кари

отни

те к

летк

и, и

оп

исва

не н

а ха

ракт

ерни

те и

м ос

обен

ости

. Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

6.3

Разп

рос-

тран

ение

и

знач

е-ни

е на

пр

окар

и-от

ите

За

нови

зн

а-ни

я

• Илю

стри

ра с

при

мери

при

над-

лежн

ост

на п

редс

тави

тели

към

ца

рств

о М

онер

а.• О

писв

а зн

ачен

ието

на

пред

-ст

авит

ели

от ц

арст

во М

онер

а за

пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Обс

ъжда

не н

а пр

ичин

ите

за п

овсе

мест

-но

то р

азпр

остр

анен

ие н

а пр

окар

иотн

ите

орга

низм

и. О

писв

ане

на зн

ачен

ието

на

проц

еса

спор

ообр

азув

ане

при

бакт

ери-

ите

(в у

чебн

ата

тетр

адка

). И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т те

кста

в у

чебн

ика

и оп

-ре

деля

не н

а зн

ачен

ието

на

прок

арио

тите

за

при

рода

та. О

бсъж

дане

на

забо

лява

ния

при

чове

ка, п

ричи

нени

от

пара

зитн

и ба

к-те

рии,

пос

очва

не н

а пр

имер

и. Р

ешав

ане

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

43

12

34

56

78

9на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

7.4

Цар

ство

П

роти

с-та

.О

бща

хара

кте-

рист

ика

на с

ъ-щ

инск

о-яд

рени

те

едно

кле-

тъчн

и ор-

гани

зми

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ца

рств

о П

роти

ста.

• О

писв

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

б-ра

жени

е. м

одел

ира

стру

ктур

а на

еу

кари

отна

кле

тка.

• Сра

вняв

а пр

окар

иотн

а и

еука

-ри

отна

кле

тка

по у

стро

йств

о и

по ж

изне

ни п

роце

си.

• Опи

сва

знач

ение

то н

а пр

едст

а-ви

тели

от

царс

тво

Про

тист

а за

пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Обс

ъжда

не н

а об

щат

а ха

ракт

ерис

тика

на

цар

ство

Про

тист

а и

дефи

нира

не н

а по

няти

ето.

Наб

люда

ване

на

фигу

рите

в

учеб

ника

и о

писв

ане

на с

трук

тура

та

на е

укар

иотн

а кл

етка

. пос

очва

не в

ърху

из

обра

жени

е на

час

тите

ѝ. с

върз

ване

на

устр

ойст

вото

на

клет

ката

с н

ачин

а на

хра

-не

не н

а ор

гани

зма.

Обс

ъжда

не н

а жи

зне-

ните

про

цеси

, хар

акте

рни

за е

укар

иотн

ите

клет

ки, и

опи

сван

е на

хар

акте

рнит

е им

ос

обен

ости

(в у

чебн

ата

тетр

адка

). Ср

ав-

нява

не н

а по

лови

те п

роце

си к

опул

ация

и

коню

гаци

я. П

риве

ждан

е на

при

мери

за

знач

ение

то н

а пр

отис

тите

за п

риро

дата

и

за ч

овек

а. Р

ешав

ане

на за

дачи

от у

чебн

ата

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

8.4

Мно

го-

обра

-зи

е на

ца

рств

о П

роти

с-та

За

нови

зн

а-ни

я

• Раз

позн

ава

по с

ъщес

твен

и пр

изна

ци и

илю

стри

ра с

при

ме-

ри п

рина

длеж

ност

на

пред

став

и-те

ли к

ъм ц

арст

во П

роти

ста.

• О

писв

а пр

оцес

ите

хран

ене

и ра

змно

жава

не п

ри п

редс

тави

тели

на

про

тист

ите.

• Опи

сва

знач

ение

то н

а пр

едст

а-ви

тели

от

царс

тво

Про

тист

а за

пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Наб

люда

ване

на

фигу

рите

в у

чебн

ика

и ус

тано

вява

не н

а мн

огоо

браз

ието

във

фо

рмат

а и

устр

ойст

вото

на

прот

исти

те.

обсъ

ждан

е на

мех

аниз

ма н

а жи

знен

ите

проц

еси

при

разл

ични

те гр

упи

прот

исти

. ср

авня

ване

на

движ

ение

то п

ри к

орен

о-но

жки,

кам

шич

ести

и р

есни

чест

и ед

но-

клет

ъчни

. бес

едва

не в

ърху

знач

ение

то н

а пр

отис

тите

за п

риро

дата

и за

чов

ека.

при

-ве

ждан

е на

при

мери

за п

рина

длеж

ност

на

раз

личн

и пр

едст

авит

ели

към

царс

тво

Про

тист

а. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

на-

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

9.5

Кол

о-ни

ални

ед

нокл

е-тъ

чни

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ко

лони

ални

едн

о-кл

етъч

ни и

илю

стри

ра с

при

ме-

ри.

• Раз

позн

ава

по с

ъщес

твен

и

Кол

о-ни

ал-н

и ед

нокл

е-тъ

чни

Ана

лизи

ране

на

същ

еств

енит

е бе

лези

и

дефи

нира

не н

а ко

лони

ални

те е

днок

летъ

ч-ни

. Опи

сван

е по

изо

браж

ения

та в

уче

бни-

ка и

доп

ълни

теле

н на

глед

ен м

атер

иал

на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

44

12

34

56

78

9ор

га-

низм

ипр

изна

ци п

редс

тави

тели

на

коло

-ни

ални

те е

днок

летъ

чни

орга

-ни

зми

и ил

юст

рира

с п

риме

ри.

• Арг

умен

тира

(в е

волю

цион

ен

аспе

кт) р

олят

а на

едн

окле

тъчн

и-те

и н

а ко

лони

ални

те е

днок

ле-

тъчн

и ор

гани

зми

като

род

она-

чалн

ици

на м

ного

клет

ъчни

те

орга

низм

и.

орга

-ни

зми

устр

ойст

вото

, нач

ина

на ж

ивот

и р

азмн

о-жа

ване

то н

а ра

злич

ните

груп

и ко

лони

ал-

ни е

днок

летъ

чни

и на

кон

крет

ни п

ред-

став

ител

и. с

равн

яван

е на

кол

ониа

лнит

е ед

нокл

етъч

ни с

мно

гокл

етъч

ните

орг

а-ни

зми

и пр

авен

е на

изв

од за

род

стве

ните

вр

ъзки

. Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

10.

5Зн

ачен

ие

на е

дно-

клет

ъч-

ните

за

чове

ка и

не

гово

то

здра

ве

Сем

и-на

р• И

збро

ява

и оп

исва

забо

ля-

вани

я пр

и чо

века

, при

чине

ни

от п

редс

тави

тели

на

царс

тво

Мон

ера

и ца

рств

о П

роти

ста

по

алго

ритъ

ма „

прич

инит

ел –

при

-зн

аци

– пр

евен

ция“

. • О

босн

овав

а не

обхо

димо

стта

от

пре

венц

ия н

а за

боля

вани

ята,

пр

ичин

ени

от п

редс

тави

тели

на

цар

ство

Мон

ера

и ца

рств

о П

роти

ста.

• У

мее

да

изпо

лзва

нау

чноп

о-пу

лярн

а ли

тера

тура

, да

анал

изи-

ра т

екст

, да

извл

ича

подх

одя-

щи

прим

ери

по за

даде

ната

тем

а.

Дис

кути

ране

на

прим

ери

за п

олож

ител

-но

знач

ение

на

бакт

ерии

за зд

раве

то н

а чо

века

и за

пра

ктич

еско

то п

рило

жени

е на

пре

дста

вите

ли н

а ца

рств

о М

онер

а и

царс

тво

Про

тист

а в

разл

ични

сфе

ри

на ч

овеш

ката

дей

ност

. Пре

дста

вяне

на

допъ

лнит

елна

инф

орма

ция

от у

чени

ците

и

попъ

лван

е на

обо

бщав

аща

табл

ица.

Гр

упов

а ра

бота

с т

екст

ове

от у

чебн

ика

за

разл

ични

забо

лява

ния

на ч

овек

а –

холе

ра,

тета

нус,

диз

енте

рия

и др

. Пре

дста

вяне

на

рез

улта

тите

от

груп

оват

а ра

бота

та п

о ал

гори

тъма

„пр

ичин

ител

– п

ризн

аци

– пр

евен

ция“

. Опи

сван

е по

изо

браж

ение

на

цик

ъла

на р

азви

тие

на т

оксо

плаз

мата

и

мала

рийн

ия п

лазм

одиу

м и

обсъ

ждан

е на

пра

вила

за п

рофи

лакт

ика

и хи

гиен

а на

пар

азит

ните

забо

лява

ния

при

чове

ка,

прич

инен

и от

едн

окле

тъчн

и ор

гани

зми.

Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Оце

ня-

ване

на

инди

ви-

дуал

на и

гр

упов

а ра

бота

на

учен

ици

11.

6М

икро

-ск

опск

о на

блю

да-

ване

на

Ла-

бора

-то

рен

урок

• Изв

ърш

ва у

спеш

но м

икро

ско-

пира

не.

• Раз

позн

ава

на м

икро

скоп

ски

преп

арат

и и

назо

вава

мле

ч-

Пре

двар

ител

но п

одго

твян

е на

нео

бход

и-ми

те за

час

а ку

лтур

и от

бак

тери

и, д

рожд

и и

едно

клет

ъчни

вод

орас

ли с

уча

стие

то н

а уч

ениц

и по

жел

ание

. При

готв

яне

на

Оце

ня-

ване

на

прак

ти-

ческ

и

45

12

34

56

78

9ед

нокл

е-тъ

чни

орга

-ни

зми

ноки

сели

бак

тери

и, д

рожд

и,

едно

клет

ъчни

вод

орас

ли и

дру

ги

едно

клет

ъчни

орг

аниз

ми.

• Опи

сва

хара

ктер

ни о

собе

ност

и в

устр

ойст

вото

на

прот

исти

те.

• Пре

дста

вя с

хема

тичн

о и

опис

-ва

уст

ройс

твот

о и

функ

цият

а на

на

блю

дава

ните

обе

кти.

врем

енни

мик

роск

опск

и пр

епар

ати,

наб

-лю

дава

не п

од м

икро

скоп

и с

хема

тичн

о пр

едст

авян

е на

наб

люда

вани

те о

бект

и.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

умен

ия

12.

6Ц

арст

во

Раст

е-ни

я.О

бща

хара

кте-

рист

ика

на р

асте

-ни

ята

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ца

рств

о Ра

стен

ия.

• Раз

лича

ва р

асти

телн

а от

жи-

воти

нска

и гъ

бна

клет

ка.

• Наз

овав

а и

посо

чва

върх

у из

-об

раже

ние

спец

ифич

ните

стр

ук-

тури

на

раст

ител

ната

кле

тка.

• Р

азчи

та с

хеми

, раз

позн

ава

по

изоб

раже

ние

и ха

ракт

ериз

ира

раст

ител

ния

орга

низъ

м, н

егов

ите

част

и и

функ

циит

е им

. • Х

арак

тери

зира

жиз

нени

те

проц

еси

на р

асте

ният

а.• Р

азгр

анич

ава

по с

ъщес

твен

и пр

изна

ци т

алус

ни и

кор

мусн

и ра

стен

ия.

царс

тво

Раст

е-ни

я

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та н

а уч

ениц

ите

за у

стро

йств

о на

рас

тите

лна

клет

ка и

за

жизн

ени

проц

еси

в ра

стит

елни

я ор

гани

-зъ

м. Р

азгр

анич

аван

е на

спе

цифи

чнит

е за

ра

стит

елна

та к

летк

а ст

рукт

ури

и из

ясня

-ва

не н

а фу

нкци

ите

им. Р

азпо

знав

ане

вър-

ху и

зобр

ажен

ие и

озн

ачав

ане

на ч

асти

те

на р

асти

телн

ата

клет

ката

. Раз

чита

не н

а сх

ема

за х

ране

нето

при

рас

тени

ята

и об

съжд

ане

на с

трук

турн

о-фу

нкци

онал

-на

осн

ова

на д

руги

жиз

нени

про

цеси

в

раст

ител

ния

орга

низъ

м. О

бсъж

дане

на

крит

ерии

за гр

упир

ане

на р

асте

ният

а на

та

лусн

и и

корм

усни

. Реш

аван

е на

зада

чи

от у

чебн

ата

тетр

адка

. Раб

ота

с ел

ектр

он-

ния

учеб

ник:

наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

3D

ани

маци

я на

вег

етат

ивни

те о

рган

и на

рас

тени

ето

и ре

шав

ане

на п

редл

ожен

и-те

зада

чи.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

13.

7Та

лусн

и ра

с-те

ния.

О

бща

хара

кте-

рист

ика

и кл

аси-

фика

ция

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

илю

стри

ра с

при

ме-

ри т

алус

ни р

асте

ния

(вод

орас

ли).

• Опи

сва

хара

ктер

ни о

собе

ност

и в

устр

ойст

вото

и ф

ункц

иите

на

водо

расл

ите.

• Р

азпо

знав

а по

същ

еств

ени

приз

наци

тал

усни

те р

асте

ния.

талу

сни

раст

е-ни

я

Обс

ъжда

не н

а сп

ециф

ични

те х

арак

тери

с-ти

ки н

а та

лусн

ите

раст

ения

във

връ

зка

с ус

трой

ство

то н

а тя

лото

им,

жиз

нени

те

проц

еси,

сре

дата

и н

ачин

а на

жив

от.

Обс

ъжда

не н

а кр

итер

ии за

груп

иран

е на

во

дора

слит

е. Р

азпо

знав

ане

върх

у из

обра

-же

ния

и оп

исва

не н

а пр

едст

авит

ели

на

талу

снит

е ра

стен

ия п

о съ

щес

твен

и

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

46

12

34

56

78

9• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

талу

с-ни

те р

асте

ния

в пр

ирод

ата

и за

чо

века

.

приз

наци

. Поп

ълва

не н

а та

блиц

а за

мно

-го

обра

зие

на т

алус

ните

рас

тени

я и

оце-

нява

не н

а зн

ачен

ието

им

в пр

ирод

ата

и за

чо

века

. Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

14.

7К

орму

с-ни

рас

-те

ния.

О

бща

хара

кте-

рист

ика

и кл

аси-

фика

ция

За

нови

зн

а-ни

я

• Опр

едел

я зн

ачен

ието

на

рас-

тите

лни

орга

ни (в

егет

атив

ни и

ра

змно

жите

лни)

при

кор

мусн

ите

раст

ения

за ж

изне

ните

про

цеси

и

цяло

стно

то ф

ункц

иони

ране

на

раст

ител

ния

орга

низъ

м.• Р

азпо

знав

а, н

азов

ава

и по

сочв

а въ

рху

изоб

раже

ние

поло

вите

орг

ани

на к

орму

снит

е ра

стен

ия.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

при

-ме

ри о

снов

ни гр

упи

корм

усни

ра

стен

ия (м

ъхов

е, п

апра

ти).

• Раз

гран

ичав

а по

същ

еств

ени

приз

наци

тал

усни

и к

орму

сни

раст

ения

.

корм

ус-

ни р

ас-

тени

я

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та н

а уч

ениц

ите

за гр

упир

ане

на р

асте

ният

а на

тал

усни

и

корм

усни

. Обс

ъжда

не и

опр

едел

яне

на

знач

ение

то н

а ра

стит

елни

орг

ани

(вег

е-та

тивн

и и

разм

ножи

телн

и) п

ри к

орму

с-ни

те р

асте

ния

за ж

изне

ните

про

цеси

и за

ця

лост

ното

фун

кцио

нира

не н

а ра

стит

ел-

ния

орга

низъ

м. Н

аблю

дава

не н

а сх

еми

и из

обра

жени

я на

кор

мусн

и ра

стен

ия.

разп

озна

ване

, наз

овав

ане

и по

сочв

ане

на

поло

вите

орг

ани

при

спор

ови,

голо

семе

н-ни

и п

окри

тосе

менн

и ра

стен

ия. С

равн

я-ва

не н

а та

лусн

и и

корм

усни

рас

тени

я по

ус

трой

ство

, сре

да н

а жи

вот

и мн

огоо

бра-

зие.

Изг

ражд

ане

на с

хема

, отр

азяв

аща

клас

ифик

ация

та н

а ко

рмус

ните

рас

тени

я.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

15.

8Ра

сти-

телн

и тъ

кани

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а по

няти

ето

тъка

н.• Р

азчи

та и

зобр

ажен

ия и

схе

ми,

пред

став

ящи

устр

ойст

во и

фун

к-ци

и на

рас

тите

лнит

е тъ

кани

.• Р

азли

чава

и н

азов

ава

видо

ве-

те р

асти

телн

и тъ

кани

.• О

писв

а на

фун

кцио

налн

а ос

но-

ва в

идов

е ра

стит

елни

тък

ани

(об-

разу

вате

лна,

осн

овна

, пок

ривн

а,

пров

одящ

а, м

ехан

ична

). • С

равн

ява

по у

стро

йств

о и

функ

ции

видо

ве р

асти

телн

и

раст

и-те

лни

тъка

ни

Дис

кути

ране

и д

ефин

иран

е на

пон

ятие

то

„тък

ан“.

Наб

люда

ване

на

микр

оско

пски

из

обра

жени

я и

схем

и на

раз

личн

и ви

дове

тъ

кани

и о

писа

ние

на т

ехни

те ф

ункц

ии.

Сра

вняв

ане

на о

браз

уват

елна

, осн

ов-

на, п

окри

вна,

про

водя

ща

и ме

хани

чна

тъка

н по

мес

топо

ложе

ние,

уст

ройс

тво

и фу

нкци

и. П

опъл

ване

на

табл

ица

за с

рав-

нени

е на

спе

цифи

чнит

е бе

лези

на

тъка

-ни

те. и

згра

ждан

е на

лог

ичес

ка с

хема

за

мног

ообр

азие

то н

а ра

стит

елни

те т

ъкан

и.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

47

12

34

56

78

9тъ

кани

.и

елек

трон

ния

учеб

ник.

16.

8М

икро

-ск

опск

о на

блю

да-

ване

на

раст

и-те

лни

тъка

ни

Ла-

бора

-то

рен

урок

• Изв

ърш

ва м

икро

скоп

ски

набл

юде

ния

в уч

ебна

та л

абор

а-то

рия

на р

асти

телн

и тъ

кани

.• Р

азпо

знав

а на

мик

роск

опск

и пр

епар

ати

и на

зова

ва в

идов

е ра

стит

елни

тък

ани.

• Пре

дста

вя с

хема

тичн

о и

опис

-ва

уст

ройс

твот

о и

функ

цият

а на

на

блю

дава

ните

обе

кти.

Изг

отвя

не н

а вр

емен

ни м

икро

скоп

ски

преп

арат

и и

посл

едов

ател

но и

зпъл

нени

е на

зада

чите

в у

рока

(мож

е и

по гр

упи)

. Ра

зпоз

нава

не и

сра

вняв

ане

на р

азли

ч-ни

те в

идов

е тъ

кани

по

устр

ойст

во н

а кл

етки

те, м

есто

поло

жени

е в

раст

ение

то

и по

фун

кции

в р

асти

телн

ия о

рган

изъм

. С

хема

тичн

о из

обра

зява

не и

озн

ачав

ане

на н

аблю

дава

ните

рас

тите

лни

тъка

ни.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Оце

ня-

ване

на

прак

ти-

ческ

и ум

ения

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

17.

9В

егет

а-ти

вни

раст

и-те

лни

орга

ни

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а по

няти

ето

„орг

ан“.

• Р

азли

чава

, наз

овав

а и

опис

ва

на с

трук

турн

а и

функ

цион

ална

ос

нова

вег

етат

ивни

те р

асти

телн

и ор

гани

и т

ехни

вид

оизм

енен

ия.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а ра

с-ти

телн

ите

орга

ни за

цял

остн

ото

функ

цион

иран

е на

рас

тите

лния

ор

гани

зъм.

раст

и-те

лни

орга

ни

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та о

т 5.

и 6

. кл

ас за

рас

тите

лни

орга

ни. И

звеж

дане

на

стр

укту

рнит

е и

функ

цион

ални

хар

ак-

тери

стик

и на

кор

ен, с

тъбл

о и

лист

чре

з гр

упов

а ра

бота

и н

аблю

дава

не н

а из

обра

-же

ния,

све

ж ил

и хе

рбар

изир

ан м

атер

иал

на с

ъотв

етни

те о

рган

и. О

бсъж

дане

и

дефи

нира

не н

а по

няти

ето

„вид

оизм

е-не

н ра

стит

елен

орг

ан“

и пр

ивеж

дане

на

прим

ери.

Сра

вняв

ане

на в

идои

змен

ени

орга

ни п

о пр

оизх

од и

фун

кции

. Оце

нява

-не

на

знач

ение

то н

а ра

стит

елни

те о

рган

и за

цял

остн

ото

функ

цион

иран

е на

рас

ти-

телн

ия о

рган

изъм

. Наб

люда

ване

и о

б-съ

ждан

е на

3D

ани

маци

я за

ана

томи

я на

ли

ст и

реш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

ната

те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уче

бник

.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

18.

9Н

аблю

-да

ване

на

вег

е-та

тивн

и ра

сти-

телн

и

Уп-

раж-

нени

е

• Изв

ърш

ва и

пре

дста

вя р

езул

-та

ти о

т на

блю

дени

я на

рас

тите

л-ни

вег

етат

ивни

орг

ани.

• Раз

позн

ава,

наз

овав

а и

посо

чва

върх

у из

обра

жени

е ве

гета

тивн

и ра

стит

елни

орг

ани

и

Разд

елян

е на

кла

са н

а гр

упи

и ра

зпре

де-

ляне

на

зада

чите

, пре

дста

вени

в у

чебн

ика,

за

вся

ка гр

упа.

Изв

ърш

ване

на

набл

ю-

дени

я на

све

жи р

асти

телн

и ве

гета

тивн

и ор

гани

или

тех

ни и

зобр

ажен

ия (ф

игур

ите

в уч

ебни

ка).

срав

нява

не н

а ве

гета

тивн

ите

Оце

нява

-не

на

гру-

пова

или

са

мост

оя-

телн

а пр

акти

-

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

48

12

34

56

78

9ор

гани

техн

и ви

доиз

мене

ния.

• С

равн

ява

по у

стро

йств

о и

функ

ции

веге

тати

вни

раст

ител

ни

орга

ни и

тех

ни в

идои

змен

ения

.• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

видо

-из

мене

ните

орг

ани

за п

рисп

о-со

бява

нето

на

раст

ения

та к

ъм

разл

ични

усл

овия

за ж

ивот

.

раст

ител

ни о

рган

и и

техн

и ви

доиз

мене

-ни

я по

уст

ройс

тво

и фу

нкци

и. о

бобщ

а-ва

не н

а ре

зулт

атит

е от

наб

люде

ният

а и

прав

ене

на и

звод

и от

носн

о зн

ачен

ието

на

рас

тите

лни

веге

тати

вни

орга

ни за

ра

стен

ието

и н

а ви

доиз

мене

ните

орг

ани

за п

рисп

особ

яван

ето

на р

асте

ният

а къ

м ра

злич

ни у

слов

ия за

жив

от.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

ческ

а де

йнос

т

19.

10Ра

змно

-жи

телн

и ор

гани

пр

и ра

с-те

ният

а

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а по

няти

ето

„раз

мно-

жите

лни

орга

ни“

при

раст

ения

та.

• Деф

инир

а бе

зпол

ово

и по

лово

ра

змно

жава

не п

ри р

асте

ният

а.• О

писв

а ос

обен

ости

в у

стро

й-ст

вото

и ф

ункц

иите

на

разм

но-

жите

лнит

е ор

гани

при

кор

мусн

и-те

рас

тени

я.• Р

азли

чава

, наз

овав

а и

опис

ва

проц

есит

е оп

раш

ване

и о

плож

да-

не, о

браз

уван

ето

на с

еме

и пл

од.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а ра

з-мн

ожит

елни

те о

рган

и за

цял

ост-

ното

фун

кцио

нира

не н

а ра

сти-

телн

ия о

рган

изъм

.

Акт

уали

зира

не н

а зн

ания

та за

вид

овет

е ра

змно

жава

не п

ри р

асте

ният

а. д

ефин

ира-

не н

а бе

зпол

ово

и по

лово

раз

множ

аван

е.

Наб

люда

ване

на

разм

ножи

телн

и ор

гани

(с

вежи

, хер

бари

зира

ни и

ли н

а из

обра

-же

ния

и сх

еми)

на

талу

сни

и ко

рмус

ни

раст

ения

и н

азов

аван

е на

тех

ните

час

ти.

Дис

кути

ране

и о

писв

ане

на о

собе

ност

ите

в ус

трой

ство

то и

фун

кции

те н

а ра

змно

-жи

телн

ите

орга

ни п

ри к

орму

снит

е ра

сте-

ния

и пр

осле

дява

не п

о сх

еми

на п

роце

си-

те о

праш

ване

и о

плож

дане

, обр

азув

ане

на с

еме

и пл

од. Н

аблю

дава

не н

а сб

ирки

ил

и из

обра

жени

я на

пло

дове

и с

емен

а и

уста

новя

ване

на

тяхн

ото

мног

ообр

азие

, на

чини

за р

азпр

остр

анен

ие и

наз

овав

ане

на к

онкр

етни

пре

дста

вите

ли. Н

аблю

дава

-не

и о

бсъж

дане

на

3D а

нима

ция

за в

идов

е се

мена

и т

яхно

то п

окъл

ване

и р

ешав

ане

на за

дачи

те о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

20.

10О

тдел

М

ъхов

и и

отде

л П

апра

-

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на о

тдел

М

ъхов

е и

отде

л П

апра

тови

.

Наз

овав

ане,

пос

очва

не в

ърху

изо

браж

е-ни

е и

илю

стри

ране

с п

риме

ри п

редс

тави

-те

ли н

а от

дел

Мъх

ове

и от

дел

Пап

рато

ви.

опис

ване

на

мъжк

ите

и же

нски

те п

олов

и

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

49

12

34

56

78

9то

ви• Н

азов

ава

и оп

исва

мъж

ките

и

женс

ките

пол

ови

орга

ни н

а мъ

хове

те и

пап

рати

те (а

нтер

и-ди

и и

архе

гони

и), т

ипа

хран

ене,

ви

дове

те р

азмн

ожав

ане.

• О

писв

а ме

стоо

бита

ниет

о на

мъ

хове

и п

апра

ти и

при

спос

об-

лени

ята

им за

жив

от в

сух

озем

на

сред

а.• О

писв

а по

схе

ма у

стро

йств

ото

на к

орму

са. ц

икъл

а на

раз

вити

е,

безп

олов

о и

поло

во р

азмн

ожав

а-не

на

мъхо

вете

и п

апра

тите

. • О

босн

овав

а ну

ждат

а от

вод

на

сред

а за

раз

вити

ето

и ра

змно

жа-

ване

то н

а мъ

хове

те и

пап

рати

те.

орга

ни н

а мъ

хове

те и

пап

рати

те, т

ипа

хран

ене,

вид

овет

е ра

змно

жава

не. о

пис-

ване

на

мест

ооби

тани

ята

и пр

испо

со-

блен

ията

им

за ж

ивот

в с

ухоз

емна

сре

да.

опис

ване

по

схем

а на

уст

ройс

твот

о на

ко

рмус

а. с

равн

яван

е на

уст

ройс

твот

о на

рас

тите

лнот

о тя

ло п

ри м

ъхов

ете

и па

прат

ите.

пос

очва

не н

а до

каза

телс

тва

за п

о-сл

ожни

я ст

роеж

на

корм

уса

при

папр

атит

е. п

росл

едяв

ане

по с

хема

на

цикъ

ла н

а ра

звит

ие, б

езпо

лово

и п

олов

о ра

змно

жава

не н

а мъ

хове

те и

пап

рати

те.

обос

нова

ване

на

нужд

ата

от в

одна

сре

да

за р

азви

тиет

о и

разм

ножа

ване

то и

м.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

виде

ома-

тери

али

за м

ъх, п

олск

и хв

ощ и

мъж

ка

папр

ат. Р

ешав

ане

на за

дачи

те о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

21.

11О

тдел

С

емен

ни

раст

е-ни

я.

Под

-от

дел

Голо

се-

менн

и

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

илю

стри

ра с

при

ме-

ри п

редс

тави

тели

на

голо

семе

н-ни

те р

асте

ния.

• Н

азов

ава

и оп

исва

мъж

ките

и

женс

ките

пол

ови

орга

ни н

а го

лосе

менн

ите.

• Опи

сва

по с

хема

цик

ъла

на

разв

итие

при

голо

семе

ннит

е.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а го

лосе

-ме

ннит

е ра

стен

ия в

при

рода

та и

за

чов

ека.

Обс

ъжда

не н

а ос

обен

ости

те в

уст

рой-

ство

то н

а се

менн

ите

раст

ения

и гр

упир

а-не

то и

м в

два

подо

тдел

а. О

босн

овав

ане

на п

ричи

ните

за п

овсе

мест

ното

раз

прос

-тр

анен

ие н

а се

менн

ите

раст

ения

. Наз

о-ва

ване

, пос

очва

не в

ърху

изо

браж

ение

и

илю

стри

ране

с п

риме

ри за

пре

дста

вите

ли

на го

лосе

менн

ите

раст

ения

. опи

сван

е и

назо

вава

не н

а мъ

жкит

е и

женс

ките

по

лови

орг

ани.

опи

сван

е по

схе

ма н

а ци

къла

на

разв

итие

при

голо

семе

ннит

е.

Оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

голо

семе

н-ни

те р

асте

ния

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Н

аблю

дава

не и

обс

ъжда

не н

а 3D

ани

ма-

ция

за ги

гант

скат

а се

квоя

. Реш

аван

е на

за

дачи

те о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

4. Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас – М. Панайотова и др.

50

12

34

56

78

922

.11

Под

-от

дел

Пок

рито

-се

менн

и (ц

ветн

и)

раст

ения

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и ос

новн

и гр

упи

покр

ито-

семе

нни

раст

ения

. • О

босн

овав

а зн

ачен

ието

на

прис

посо

блен

ията

на

покр

ито-

семе

ннит

е ра

стен

ия к

ъм с

ухо-

земн

а ср

еда

за п

овсе

мест

ното

им

разп

рост

ране

ние.

• С

равн

ява

по м

орфо

логи

чни

и ан

атом

ични

бел

ези

двус

емед

елни

и

едно

семе

делн

и ра

стен

ия.

• Илю

стри

ра с

при

мери

мно

го-

обра

зиет

о на

пок

рито

семе

ннит

е ра

стен

ия.

Обс

ъжда

не н

а ос

обен

ости

те в

уст

рой-

ство

то н

а по

крит

осем

енни

те р

асте

ния.

гр

упир

ане

и ср

авня

ване

по

морф

олог

ични

и

анат

омич

ни б

елез

и на

едн

осем

едел

ни и

дв

усем

едел

ни. О

босн

овав

ане

на зн

аче-

ниет

о на

при

спос

обле

ният

а на

пок

рито

-се

менн

ите

раст

ения

към

сух

озем

на с

реда

и

разг

рани

чава

не н

а бе

лези

в у

стро

й-ст

вото

им,

кои

то о

бясн

яват

шир

окот

о им

ра

зпро

стра

нени

е. Н

азов

аван

е, п

осоч

ване

въ

рху

изоб

раже

ние

и ил

юст

рира

не с

пр

имер

и за

осн

овни

груп

и по

крит

осе-

менн

и ра

стен

ия. п

опъл

ване

на

табл

ица

за

тяхн

ото

мног

ообр

азие

. Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

3D

ани

маци

и в

елек

трон

ния

учеб

ник

за с

равн

яван

е на

едн

осем

едел

ни

и дв

усем

едел

ни р

асте

ния

и за

уст

ройс

тво-

то н

а се

мена

та и

м.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

23.

12М

ного

-об

рази

е на

се-

менн

ите

рас-

тени

я.

Дър

-ве

сни

видо

ве в

на

шит

е го

ри

Уро

к ек

-ск

ур-

зия

• Изв

ърш

ва н

аблю

дени

я по

ал

гори

тъм

на го

лосе

менн

и и

по-

крит

осем

енни

дър

весн

и ви

дове

в

прир

одат

а.• Р

азпо

знав

а и

назо

вава

раз

-ли

чни

дърв

есни

пре

дста

вите

ли

на с

емен

ните

рас

тени

я.• Р

егис

трир

а ре

зулт

ати

от н

а-бл

юде

ния

на д

ърве

сни

раст

ения

. • О

ценя

ва в

лиян

ието

на

чове

ка

върх

у ви

дови

я и

числ

овия

със

тав

на р

асте

ният

а.• И

згот

вя п

о из

бран

и бе

лези

хе

рбар

ии и

сби

рки

от л

иста

, пл

одов

е и

шиш

арки

на

дърв

есни

ра

стен

ия.

Изв

ърш

ване

на

набл

юде

ния

по а

лгор

и-тъ

м на

голо

семе

нни

и по

крит

осем

енни

дъ

рвес

ни в

идов

е в

прир

одат

а. р

азпо

зна-

ване

и н

азов

аван

е на

раз

личн

и дъ

рвес

ни

пред

став

ител

и на

сем

енни

те р

асте

ния.

оц

еняв

ане

на в

лиян

ието

на

чове

ка в

ърху

ви

дови

я и

числ

овия

със

тав

на р

асте

ният

а.

реги

стри

ране

на

резу

лтат

ите

от н

аблю

-де

ният

а. и

згот

вяне

на

херб

арии

и с

бирк

и от

лис

та, п

лодо

ве и

шиш

арки

на

дърв

есни

се

менн

и ра

стен

ия п

о из

бран

и бе

лези

. Н

аблю

дава

не и

обс

ъжда

не н

а 3D

ани

ма-

ции

за б

ял б

ор, д

ъб и

кон

ски

кест

ен. Р

е-ш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Оце

н-ка

на

екип

ната

пр

акти

-че

ска

рабо

та

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

51

12

34

56

78

924

.12

Знач

ение

на

рас

те-

ният

а за

чо

века

и

него

вото

зд

раве

Сем

и-на

р• Н

азов

ава,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ил

юст

рира

с

прим

ери

раст

ения

с р

азно

обра

з-но

при

ложе

ние

във

всек

идне

вие-

то н

а хо

рата

. • Р

азпо

знав

а и

опис

ва л

ечеб

но

дейс

твие

и п

рило

жени

е на

леч

еб-

ни р

асте

ния.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а ра

сте-

ният

а за

при

рода

та и

за ч

овек

а.

• Ум

ее д

а из

полз

ва н

аучн

опо-

пуля

рна

лите

рату

ра, д

а ан

ализ

и-ра

тек

ст, д

а из

влич

а по

дход

я-щ

и пр

имер

и по

зада

дена

та т

ема.

Нам

иран

е и

изпо

лзва

не н

а на

учно

попу

-ля

рна

лите

рату

ра и

дру

ги и

зточ

ници

на

инфо

рмац

ия за

изв

лича

не н

а по

дход

ящи

прим

ери

по за

даде

ната

тем

а. П

редс

тавя

не

на п

редв

арит

елно

под

готв

енит

е за

час

а ма

тери

али

– до

клад

и, с

ъобщ

ения

, пре

зен-

таци

и. О

бсъж

дане

, наз

овав

ане,

пос

оч-

ване

вър

ху и

зобр

ажен

ие и

илю

стри

ране

с

прим

ери

на р

асте

ния

с ра

зноо

браз

но

прил

ожен

ие в

ъв в

секи

днев

ието

на

хора

та.

Разп

озна

ване

и о

писв

ане

на б

лаго

прия

т-но

то д

ейст

вие

и пр

илож

ение

на

лече

бни

раст

ения

. Оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

раст

ения

та за

при

рода

та и

за ч

овек

а. З

а-да

ване

на

тема

за р

азра

ботв

ане

на п

роек

т,

свър

зан

с оп

тими

зира

не н

а уч

илищ

ното

оз

елен

яван

е. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

-на

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Оце

н-ка

на

екип

ната

ра

бота

25.

13Ц

арст

во

Раст

ения

Тест

С

леди

на

пред

ъ-ка

си

Обо

б-щ

ение

• Свъ

рзва

рас

тите

лни

клет

ъчни

ст

рукт

ури

с фу

нкци

ите,

кои

то

изпъ

лняв

ат в

кле

ткат

а.• С

равн

ява

и оп

исва

на

функ

-ци

онал

на о

снов

а ви

дове

те р

асти

-те

лни

тъка

ни и

орг

ани.

• Арг

умен

тира

еди

нств

ото

на

раст

ител

ния

орга

низъ

м ка

то

цяло

стна

жив

а си

стем

а.• С

равн

ява

талу

сни

и ко

рмус

ни

раст

ения

по

устр

ойст

во и

мес

то-

обит

ание

.• К

ласи

фиц

ира

орга

низм

ите

от

царс

тво

Раст

ения

.

Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

аван

е на

знан

и-ят

а за

рас

тите

лни

клет

ки, т

ъкан

и и

орга

ни

чрез

раз

чита

не н

а ср

авни

телн

и та

блиц

и и

съст

авян

е на

схе

ми с

ъс с

ъщес

твен

ите

им п

ризн

аци.

При

вежд

ане

на а

ргум

енти

за

еди

нств

ото

на р

асти

телн

ия о

рган

изъм

ка

то ц

ялос

тна

жива

сис

тема

. Обо

бщав

а-не

на

раст

ител

ното

мно

гооб

рази

е чр

ез

посо

чван

е на

кон

крет

ни п

редс

тави

тели

на

тал

усни

и к

орму

сни.

сра

вняв

ане

на

талу

снит

е и

корм

усни

те п

о ус

трой

ство

и

мест

ооби

тани

е. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

уче

бнат

а те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уч

ебни

к. П

одго

товк

а за

пис

мена

тес

това

пр

овер

ка. Р

ешав

ане

на т

еста

Сле

ди н

а-пр

едък

а си

за с

амоп

рове

рка

на зн

ания

та и

ко

мпет

ентн

ости

те.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

-ка

на

груп

ова

и са

мост

оя-

телн

а ра

бота

Сам

опро

-ве

рка

52

12

34

56

78

926

.13

Про

-ве

рка

и оц

енка

на

знан

и-ят

а

Кон

-тр

ол и

оц

ен-

ка

• Дем

онст

рира

знан

ия, у

мени

я и

комп

етен

тнос

ти, с

върз

ани

с оч

-ак

вани

те р

езул

тати

и о

снов

ните

по

няти

я за

цар

ство

Рас

тени

я.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи.

Пис

мена

те

стов

а пр

овер

ка

Тест

в

КУ

27.

14Ц

арст

во

Гъби

. О

бща

хара

кте-

рист

ика

гъби

те

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ца

рств

о Гъ

би.

• Наз

овав

а и

разп

озна

ва в

ърху

из

обра

жени

е ча

стит

е на

гъбн

ата

клет

ка. х

ифи

и ми

цел.

час

ти н

а пл

одно

то т

яло

на гъ

ба.

• Опи

сва

по и

зобр

ажен

ие и

сх

ема

обра

зува

нето

на

мице

л и

разм

ножа

ване

при

гъби

.• Р

азпо

знав

а въ

рху

изоб

раже

-ни

е и

назо

вава

раз

личн

и ви

дове

пл

одни

тел

а пр

и гъ

бите

.•

Сра

вняв

а па

рази

тнот

о и

са-

проф

итно

то х

ране

не п

ри гъ

бите

.

царс

тво

Гъби

, са

про-

фитн

о хр

анен

е

Ана

лизи

ране

на

същ

еств

енит

е бе

лези

на

царс

тво

Гъби

и д

ефин

иран

е на

пон

ятие

то.

Наб

люда

ване

на

фигу

рите

в у

чебн

ика

и оп

исва

не н

а ст

рукт

урит

е на

гъбн

ата

клет

ка, х

ифит

е и

мице

ла. ч

асти

те н

а пл

одно

то т

яло

на гъ

ба. п

осоч

ване

вър

ху

изоб

раже

ние

на ч

асти

те ѝ

. свъ

рзва

не н

а ус

трой

ство

то н

а кл

етка

та с

нач

ина

живо

т и

хран

ене

на гъ

бите

. Опи

сван

е по

изо

бра-

жени

е и

схем

а на

обр

азув

анет

о на

миц

ел

и ра

змно

жава

не п

ри гъ

би. р

азпо

знав

ане

върх

у из

обра

жени

е и

назо

вава

не н

а ви

до-

вете

пло

дни

тела

при

гъби

те. с

равн

яван

е на

пар

азит

ното

и с

апро

фитн

ото

хран

ене

при

гъби

те. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

-на

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

28.

14М

ного

-об

ра-

зие

на

гъби

те

За

нови

зн

а-ни

я

• Сра

вняв

а по

мор

фоло

гичн

и бе

лези

и д

а ра

зпоз

нава

наш

и яд

ливи

гъби

и т

ехни

те о

тров

ни

двой

ници

. • Р

азпо

знав

а и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на и

зуча

-ва

ните

отд

ели

гъби

. • С

равн

ява

мухъ

ли и

пле

сени

по

мест

ооби

тани

е и

вид

на м

ицел

а.

• Сра

вняв

а пл

одни

те т

ела

на

торб

ести

те и

баз

идие

вите

гъби

.•

Опр

едел

я зн

ачен

ието

на

ядли

-ви

те и

отр

овни

те гъ

би за

чов

ека.

Сра

вняв

ане

по м

орфо

логи

чни

беле

зи

и ра

зпоз

нава

не н

а на

ши

ядли

ви гъ

би и

те

хнит

е от

ровн

и дв

ойни

ци. с

равн

яван

е на

мух

ъли

и пл

есен

и по

мес

тооб

итан

ие

и ви

д на

миц

ела.

сра

вняв

ане

на п

лодн

ите

тела

на

торб

ести

те и

баз

идие

вите

гъби

. Ра

здел

яне

на к

ласа

на

груп

и и

само

стоя

-те

лно

извл

ичан

е на

инф

орма

цият

а от

уч

ебни

ка за

Мух

ълов

и, Т

орбе

сти

и Ба

зиди

еви

гъби

. Пре

дста

вяне

на

резу

л-та

тите

от

груп

оват

а ра

бота

, про

учва

не и

об

съжд

ане

на д

опъл

ните

лна

инфо

рмац

ия.

Опр

едел

яне

знач

ение

то н

а яд

ливи

те и

Оце

н-ка

на

екип

ната

ра

бота

.У

стна

пр

овер

ка

и оц

енка

53

12

34

56

78

9от

ровн

ите

гъби

за ч

овек

а. Р

ешав

ане

на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

он-

ния

учеб

ник.

29.

15Зн

аче-

ние

на

гъби

те

Сем

и-на

р• О

ценя

ва з

наче

ниет

о на

гъби

те

за п

риро

дата

и за

чов

ека.

• Изб

рояв

а и

опис

ва за

боля

-ва

ния

при

чове

ка, п

ричи

нени

от

пред

став

ител

и на

цар

ство

Гъб

и,

по а

лгор

итъм

а „п

ричи

ните

л –

приз

наци

– п

реве

нция

“.

• Обо

снов

ава

необ

ходи

мост

та

от п

реве

нция

на

забо

лява

ния,

пр

ичин

ени

от п

редс

тави

тели

на

царс

тво

Гъби

. • О

ценя

ва н

еобх

одим

остт

а от

ли

чна

и об

щес

твен

а хи

гиен

а за

за

пазв

ане

на зд

раве

то.

• Ум

ее д

а из

полз

ва н

аучн

опо-

пуля

рна

лите

рату

ра, д

а ан

ализ

и-ра

тек

ст, д

а из

влич

а по

дход

я-щ

и пр

имер

и по

зада

дена

та т

ема.

Нам

иран

е и

изпо

лзва

не н

а ра

злич

ни и

з-то

чниц

и на

инф

орма

ция

за и

звли

чане

на

подх

одящ

и пр

имер

и по

зада

дена

та т

ема.

пр

едст

авян

е на

под

готв

енит

е до

клад

и,

съоб

щен

ия, п

резе

нтац

ии. А

нали

зира

не

и оц

еняв

ане

на зн

ачен

ието

на

гъби

те

за п

риро

дата

и за

чов

ека;

изб

рояв

ане

и оп

ис ва

не н

а за

боля

вани

я пр

и чо

века

, пр

ичин

ени

от п

редс

тави

тели

на

царс

тво

Гъби

, по

алго

ритъ

ма „

прич

инит

ел –

пр

изна

ци –

пре

венц

ия“.

обо

снов

аван

е на

не

обхо

димо

стта

от

прев

енци

я на

забо

-ля

вани

я, п

ричи

нени

от

пред

став

ител

и на

ца

рств

о Гъ

би. о

ценя

ване

на

необ

ходи

-мо

стта

от

личн

а и

общ

еств

ена

хиги

ена

за за

пазв

ане

на зд

раве

то. Н

аблю

дава

не и

об

съжд

ане

на 3

D а

нима

ция

в ел

ектр

онни

я уч

ебни

к за

сра

вняв

ане

на я

длив

и и

отро

в-ни

гъби

. Реш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

на-

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Оце

н-ка

на

екип

ната

ра

бота

30.

15Ц

арст

во

Жив

от-

ни Общ

а ха

ракт

е-ри

стик

а на

жи-

вотн

ите

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ца

рств

о Ж

ивот

ни.

• Гру

пира

пре

дста

вите

ли о

т ца

рств

ото

като

без

гръб

начн

и и

гръб

начн

и въ

з осн

ова

на с

ъщес

т-ве

ни п

ризн

аци

и ил

юст

рира

с

прим

ери.

• Р

азчи

та с

хеми

, пре

дста

вящ

и об

разу

ване

то н

а за

роди

шни

те

плас

тове

и т

ъкан

и пр

и тр

ипла

ст-

ните

жив

отни

. • Р

азчи

та с

хеми

, пре

дста

вящ

и

царс

тво

Жи-

вотн

и,

безг

ръб-

начн

и жи

-во

тни,

гр

ъб-

начн

и жи

вотн

и

Обс

ъжда

не н

а ос

обен

ости

те в

уст

рой-

ство

то н

а ца

рств

о Ж

ивот

ни и

деф

инир

ане

на п

онят

ието

. Про

след

яван

е въ

рху

изо-

браж

ение

на

форм

иран

ето

на за

роди

ш-

ните

пла

стов

е и

тъка

ните

при

жив

отни

те.

Изб

рояв

ане

и оп

исва

не н

а ос

новн

ите

жизн

ени

проц

еси,

хар

акте

рни

за ж

ивот

-ни

те. Р

азчи

тане

на

схем

а за

груп

иран

е на

жи

вотн

ите

на б

езгр

ъбна

чни

и гр

ъбна

чни

въз о

снов

а на

същ

еств

ени

приз

наци

и

илю

стри

ране

с п

риме

ри. О

бсъж

дане

и

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

54

12

34

56

78

9кл

асиф

икац

ията

на

живо

тнит

е.• О

писв

а ра

зпро

стра

нени

ето

и зн

ачен

ието

на

живо

тнит

е в

прир

одат

а.

опис

ване

на

разп

рост

ране

ниет

о и

знач

е-ни

ето

на ж

ивот

ните

в п

риро

дата

. Със

та-

вяне

на

схем

а за

връ

зкат

а ме

жду

осно

в-ни

те с

трук

тури

, кои

то и

згра

ждат

еди

нния

жи

воти

нски

орг

аниз

ъм. Р

ешав

ане

на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

он-

ния

учеб

ник.

31.

16М

икро

-ск

опск

о на

блю

да-

ване

на

живо

-ти

нски

тъ

кани

Ла-

бора

-то

рен

урок

• Изв

ърш

ва м

икро

скоп

ско

на-

блю

дени

е на

жив

отин

ски

тъка

ни.

• Раз

позн

ава

на м

икро

скоп

ски

преп

арат

и и

назо

вава

вид

овет

е жи

воти

нски

тък

ани.

• Опи

сва

хара

ктер

ни о

собе

ност

и в

устр

ойст

вото

на

живо

тинс

ките

тъ

кани

и п

редс

тавя

схе

мати

чно

набл

юда

вани

те о

бект

и.

• Обя

сняв

а вр

ъзка

та м

ежду

ус

трой

ство

то н

а жи

воти

нски

те

тъка

ни, т

яхно

то р

азпо

ложе

ние

и фу

нкци

и в

орга

низм

а.

живо

-ти

нски

тъ

кани

Изв

ърш

ване

на

микр

оско

пско

наб

люде

-ни

е на

жив

отин

ски

тъка

ни. р

азпо

знав

ане

и на

зова

ване

на

видо

вете

жив

отин

ски

тъка

ни. о

писв

ане

на т

ехни

те х

арак

терн

и ос

обен

ости

. схе

мати

чно

пред

став

яне

на н

аблю

дава

ните

обе

кти.

Раз

чита

не

на т

абли

ца за

сра

вняв

ане,

обс

ъжда

не и

об

ясня

ване

на

връз

ката

меж

ду у

стро

й-ст

вото

на

живо

тинс

ките

тък

ани

и тя

хнот

о ра

зпол

ожен

ие и

фун

кции

в о

рган

изма

. Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Оце

ня-

ване

на

експ

ери-

мент

ална

ра

бота

и

прак

-ти

ческ

и ум

ения

32.

16Бе

згръ

б-на

чни

жи

вотн

иТи

п М

е-ш

ести

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

Ме-

шес

ти.

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

ци-о

налн

а ос

нова

орг

ани

и си

стем

и от

орг

ани

при

тип

Меш

ести

. • Р

азчи

та с

хеми

и и

зобр

аже-

ния,

пре

дста

вящ

и ус

трой

ство

то,

функ

циит

е и

цикъ

ла н

а ра

звит

ие

при

меш

ести

те.

меш

ести

Обс

ъжда

не и

опи

сван

е на

общ

ата

хара

к-те

рист

ика

на т

ип М

ешес

ти. р

азпо

знав

а-не

и п

осоч

ване

вър

ху и

зобр

ажен

ие н

а пр

едст

авит

ели

на т

ипа

по с

ъщес

твен

ите

приз

наци

. Опи

сван

е на

стр

укту

рно-

функ

-ци

онал

на о

снов

а ор

гани

и с

исте

ми о

т ор

гани

при

тип

Меш

ести

чре

з раз

чита

не

на с

хеми

и и

зобр

ажен

ия, п

редс

тавя

щи

устр

ойст

вото

, фун

кции

те и

цик

ъла

на

разв

итие

при

меш

ести

те. Р

ешав

ане

на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

он-

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

33.

17М

ного

о-бр

азие

и

клас

и-

За

нови

зн

а-

• Деф

инир

а кл

ас Х

идро

зои,

кла

с М

едуз

и и

клас

Кор

али,

при

над-

лежа

щи

към

тип

Меш

ести

.

хидр

и,

меду

зи,

кора

ли

Обс

ъжда

не н

а мн

огоо

браз

ието

и гр

упир

а-не

на

меш

ести

те в

три

кла

са. д

ефин

иран

е на

кла

с Х

идро

зои,

кла

с М

едуз

и

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

Раз-

ра-

бот-

55

12

34

56

78

9фи

каци

я на

тип

М

ешес

ти

ния

• Раз

позн

ава,

наз

овав

а, п

осоч

-ва

вър

ху и

зобр

ажен

ие и

илю

с-тр

ира

с пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на т

ип М

ешес

ти.

• Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

приз

наци

раз

личн

ите

клас

ове

меш

ести

.

и кл

ас К

орал

и сп

оред

осо

бено

стит

е в

устр

ойст

вото

им.

със

тавя

не н

а та

блиц

а и

срав

нява

не п

о съ

щес

твен

и пр

изна

ци н

а ра

злич

ните

кла

сове

. Раз

позн

аван

е, н

азо-

вава

не, п

осоч

ване

вър

ху и

зобр

ажен

ие и

ил

юст

рира

не с

при

мери

на

пред

став

ител

и на

тип

Меш

ести

. Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уче

бник

.

ка в

К

У

34.

17Ти

п П

лоск

и че

рвеи

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху и

зо-

браж

ение

и р

азпо

знав

а по

съ-

щес

твен

и пр

изна

ци т

ип П

лоск

и че

рвеи

. • Р

азпо

знав

а и

опис

ва н

а ст

рук-

турн

о-фу

нкци

онал

на о

снов

а ор

гани

и с

исте

ми о

т ор

гани

при

ти

п П

лоск

и че

рвеи

.• Н

азов

ава

и ил

юст

рира

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

тип

П

лоск

и че

рвеи

. • С

равн

ява

по у

стро

йств

о и

на-

чин

на ж

ивот

три

те к

ласа

пло

ски

черв

еи.

• Опр

едел

я зн

ачен

ието

на

пло-

скит

е че

рвеи

в п

риро

дата

и за

чо

века

.

плос

ки

черв

еиО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

тип

Пло

ски

черв

еи. г

рупи

-ра

не н

а пр

едст

авит

елит

е на

три

те к

ласа

сп

оред

хар

акте

рнит

е им

бел

ези.

Опи

сва-

не, п

осоч

ване

вър

ху и

зобр

ажен

ие и

раз

-по

знав

ане

на п

лоск

и че

рвеи

по

същ

ест-

вени

те п

ризн

аци

на т

ипа.

Раз

позн

аван

е и

опис

ване

на

стру

ктур

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и ти

п П

лоск

и че

рвеи

. Наз

овав

ане

и ил

юс-

трир

ане

с пр

имер

и на

пре

дста

вите

ли н

а ти

па. с

равн

яван

е по

уст

ройс

тво

и на

чин

на ж

ивот

на

трит

е кл

аса

и оп

реде

ляне

на

знач

ение

то и

м в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

3D а

нима

-ци

я за

мле

чноб

яла

план

ария

и р

ешав

ане

на за

дачи

те о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

35.

18Ти

п К

ръгл

и че

рвеи

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

ци-о

налн

а ос

нова

орг

ани

и си

с-те

ми о

т ор

гани

при

тип

Кръ

гли

черв

еи.

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

Кръ

г-ли

чер

веи.

кръг

ли

черв

еиО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

тип

Кръ

гли

черв

еи. о

писв

а-не

по

изоб

раже

ние

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

теми

от

орга

ни п

ри к

ръгл

ите

черв

еи. п

осоч

ване

въ

рху

изоб

раже

ние,

раз

позн

ава

по с

ъ-щ

еств

ени

приз

наци

, наз

овав

ане

и ил

юс-

трир

ане

с пр

имер

и на

пре

дста

вите

ли н

а

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

56

12

34

56

78

9• Н

азов

ава

и ил

юст

рира

с п

ри-

мери

пре

дста

вите

ли н

а К

ръгл

и че

рвеи

. • С

равн

ява

по у

стро

йств

о кр

ъг-

ли и

пло

ски

черв

еи.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а кр

ъг-

лите

чер

веи

в пр

ирод

ата

и за

чо

века

.

кръг

лите

чер

веи.

Сра

вняв

ане

по у

стро

й-ст

во н

а кр

ъгли

и п

лоск

и че

рвеи

. Оце

ня-

ване

на

знач

ение

то н

а кр

ъгли

те ч

ерве

и в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

3618

Тип

Пре

шле

-не

сти

черв

еи

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

П

реш

лене

сти

черв

еи.

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

те-

ми о

т ор

гани

при

пре

шле

нест

ите

черв

еи.

• Наз

овав

а и

илю

стри

ра с

при

-м

ери

пред

став

ител

и на

пре

шле

-не

стит

е че

рвеи

. • С

равн

ява

клас

овет

е пр

ешле

-не

сти

черв

еи п

о ме

стоо

бита

ние

и на

чин

на ж

ивот

.• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

преш

лене

стит

е че

рвеи

в п

риро

-да

та и

за ч

овек

а.

преш

ле-

нест

и че

рвеи

Обс

ъжда

не и

опи

сван

е на

общ

ата

хара

к-те

рист

ика

на т

ип П

реш

лене

сти

черв

еи.

опис

ване

по

изоб

раже

ние

на с

трук

-ту

рно-

функ

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

си

стем

и от

орг

ани

при

преш

лене

стит

е че

рвеи

. раз

позн

аван

е и

посо

чван

е въ

рху

изоб

раже

ние

и по

същ

еств

ени

приз

наци

ра

злич

ни п

реш

лене

сти

черв

еи. г

рупи

ране

и

срав

нява

не н

а кл

асов

ете

преш

лене

сти

черв

еи п

о ме

стоо

бита

ние

и на

чин

на

живо

т. Н

азов

аван

е и

илю

стри

ране

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

пре

шле

нест

ите

черв

еи и

оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

им

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

вид

еома

тери

ал за

дъж

дове

н че

рвей

. Реш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

ната

те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уче

бник

.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

ВТ

ОРИ

УЧ

ЕБ

ЕН

СРО

К −

18

седм

ици

х ча

са2

седм

ично

= 3

6 ча

са37

.1

Тип

Чле

нес-

тоно

ги

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

Чле

-не

стон

оги.

• О

писв

а на

стр

укту

рно-

функ

-ци

онал

на о

снов

а ор

гани

и с

ис-

теми

от

орга

ни п

ри т

ип Ч

лене

с-то

ноги

.

член

ес-

тоно

гиО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

тип

Чле

нест

оног

и. о

писв

ане

по и

зобр

ажен

ие н

а ст

рукт

урно

-фун

к-ци

онал

на о

снов

а на

орг

ани

и си

стем

и от

ор

гани

на

член

есто

ноги

те. Р

азпо

знав

ане,

по

сочв

ане

върх

у из

обра

жени

е на

същ

ест-

вени

при

знац

и, н

азов

аван

е и

илю

стри

ра-

не с

при

мери

на

пред

став

ител

и на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

57

12

34

56

78

9• Н

азов

ава

и ил

юст

рира

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

тип

Ч

лене

стон

оги.

• С

равн

ява

по у

стро

йств

ото

сухо

земн

и и

водн

и чл

енес

тоно

ги.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а чл

е-не

стон

огит

е в

прир

одат

а и

за

чове

ка.

Рако

обра

зни,

Нас

еком

и и

Пая

кооб

разн

и.

Сра

вняв

ане

по у

стро

йств

ото

и ме

сто-

обит

ание

на

сухо

земн

и и

водн

и чл

енес

-то

ноги

. Оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

им

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

3D

ани

маци

я за

сра

вняв

ане

на т

ипов

ете

мета

морф

оза.

Реш

аван

е на

за

дачи

те о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

38.

1К

лас

Рако

об-

разн

и

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

кла

с Ра

ко-

обра

зни.

• О

писв

а на

стр

укту

рно-

функ

-ци

онал

на о

снов

а ор

гани

и

сист

еми

от о

рган

и пр

и кл

ас

Рако

обра

зни.

• Наз

овав

а и

илю

стри

ра с

при

-м

ери

пред

став

ител

и на

кла

с Ра

-ко

обра

зни

и оц

еняв

а зн

ачен

ието

им

в п

риро

дата

и за

чов

ека.

рако

об-

разн

иО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

кла

с Ра

кооб

разн

и. о

писв

ане

на с

трук

турн

о-фу

нкци

онал

на о

снов

а на

ор

гани

и с

исте

ми о

т ор

гани

при

рак

ооб-

разн

ите.

раз

позн

аван

е по

същ

еств

ени

приз

наци

и п

осоч

ване

вър

ху и

зобр

ажен

ие

на р

азли

чни

рако

обра

зни.

Наз

овав

ане

и ил

юст

рира

не с

при

мери

на

пред

став

и-те

ли н

а ра

кооб

разн

ите

и оц

еняв

ане

на

знач

ение

то и

м в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

39.

2К

лас

На-

секо

миЗа

но

ви

зна-

ния

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

кла

с Н

асек

оми.

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

те-

ми о

т ор

гани

при

кла

с Н

асек

оми.

• Н

азов

ава

и ил

юст

рира

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

кла

с Н

асек

оми.

• С

равн

ява

видо

вете

мет

амор

-фо

за п

ри н

асек

омит

е.

насе

ко-

миО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

кла

с Н

асек

оми.

опи

сван

е на

ст

рукт

урно

-фун

кцио

налн

а ос

нова

орг

ани

и си

стем

и от

орг

ани

при

Нас

еком

ите.

Раз

-чи

тане

на

табл

ица

за к

ласи

фици

ране

на

насе

коми

те в

ъз о

снов

а на

стр

укту

рата

на

крил

ата,

уст

ния

апар

ат, т

ипа

на м

етам

ор-

фоза

та и

нач

ина

на ж

ивот

. Сра

вняв

ане

на

типо

вете

мет

амор

фоза

при

нас

еком

ите.

Ра

зпоз

нава

не п

о съ

щес

твен

и пр

изна

ци и

по

сочв

ане

върх

у из

обра

жени

е на

раз

лич-

ни н

асек

оми.

Наз

овав

ане

и ил

юст

рира

не

с пр

имер

и на

пре

дста

вите

ли н

а

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

58

12

34

56

78

9• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

клас

Н

асек

оми

в пр

ирод

ата

и за

чо

века

.

насе

коми

те и

оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

им

в п

риро

дата

и за

чов

ека.

Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

вид

еома

тери

ал за

нас

е-ко

ми. Р

ешав

ане

на за

дачи

те о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

40.

2М

ного

-об

рази

е на

нас

е-ко

мите

Пра

к-ти

кум

• Раз

позн

ава

на и

зобр

аже-

ние

или

в сб

ирка

и о

пред

еля

прин

адле

жнос

т на

нас

еком

и къ

м съ

отве

тнит

е ра

зред

и.

• Сра

вняв

а на

секо

ми п

о ос

о-бе

ност

ите

в ус

трой

ство

то и

м (к

рила

, фор

ма н

а тя

лото

) и п

о ме

стоо

бита

ние.

• Гру

пира

нас

еком

ите

спор

ед

знач

ение

то и

м за

при

рода

та и

за

чове

ка.

Наб

люда

ване

на

сбир

ки, т

абла

и м

одел

и с

насе

коми

. Сам

осто

ятел

но п

роуч

ване

на

текс

та и

фиг

урит

е в

урок

а. Р

азпо

знав

ане

на и

зобр

ажен

ие и

ли в

сби

рка

и оп

ре-

деля

не н

а пр

инад

лежн

ост

на н

асек

оми

към

съот

ветн

ите

разр

еди.

Сра

вняв

ане

на н

асек

оми

по о

собе

ност

ите

в ус

трой

-ст

вото

им

(кри

ла, ф

орма

на

тяло

то) и

по

мест

ооби

тани

е. Г

рупи

ране

на

насе

коми

те

спор

ед зн

ачен

ието

им

за п

риро

дата

и за

чо

века

.Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Оце

ня-

ване

на

груп

ова

и са

мост

. пр

акти

-че

ска

дейн

ост

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

41.

3К

лас

Пая

кооб

-ра

зни

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

кла

с П

ая-

кооб

разн

и.• О

писв

а на

стр

укту

рно-

функ

-ци

онал

на о

снов

а ор

гани

и

сист

еми

от о

рган

и пр

и па

якоо

б-ра

знит

е.

• Наз

овав

а и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на к

лас

Пая

кооб

разн

и.

• Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

беле

-зи

пая

кооб

разн

ите,

нас

еком

ите

и ра

кооб

разн

ите.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а кл

ас

Пая

кооб

разн

и в

прир

одат

а и

за

чове

ка.

паяк

о-об

разн

иО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

кла

с П

аяко

обра

зни.

опи

сва-

не п

о из

обра

жени

е на

стр

укту

рно-

функ

-ци

онал

на о

снов

а на

орг

ани

и си

стем

и от

ор

гани

при

пая

кооб

разн

ите.

Опи

сван

е,

посо

чван

е въ

рху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

-на

ване

по

същ

еств

ени

приз

наци

на

пред

-ст

авит

ели

на п

аяко

обра

знит

е и

оцен

яван

е на

знач

ение

то и

м в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.

Сра

вняв

ане

на п

аяко

обра

зни,

нас

еком

и и

рако

обра

зни

по с

ъщес

твен

и бе

лези

. Наб

-лю

дава

не и

обс

ъжда

не н

а 3D

ани

маци

и за

ус

трой

ство

и б

иоло

гичн

и ос

обен

ости

на

два

вида

пая

ци и

на

жълт

деб

елоо

паш

ат

скор

пион

. Реш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

-на

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

59

12

34

56

78

942

.3

Мно

го-

обра

зие

на т

ип

Чле

нес-

тоно

ги

Уп-

раж-

нени

е

• Раз

позн

ава

на и

зобр

аже-

ние

или

в сб

ирка

и о

пред

еля

прин

адле

жнос

т на

чле

нест

оног

и къ

м съ

отве

тнит

е ра

зред

и на

кла

с Н

асек

оми

и кл

ас П

аяко

обра

зни.

• Р

азпо

знав

а на

изо

браж

ение

, оп

реде

ля гр

упов

а пр

инад

леж-

ност

, опи

сва

външ

но у

стро

йств

о на

тял

ото

и ме

стоо

бита

ние,

оце

-ня

ва зн

ачен

ието

им

за ч

овек

а на

оп

реде

лени

пре

дста

вите

ли н

а ти

п Ч

лене

стон

оги.

• Сра

вняв

а по

осо

бено

сти

в ус

трой

ство

то, с

исте

ми о

т ор

гани

и

жизн

ени

проц

еси

клас

овет

е Ра

кооб

разн

и, П

аяко

обра

зни

и Н

асек

оми.

Наб

люда

ване

на

сбир

ки, т

абла

и и

зобр

а-ж

ения

на

пред

став

ител

и на

тип

Чле

нес-

тоно

ги. Р

азпо

знав

ане

и оп

реде

ляне

на

прин

адле

жно

ст н

а чл

енес

тоно

ги к

ъм

съот

ветн

ите

разр

еди

на к

лас

Нас

еком

и и

клас

Пая

кооб

разн

и. Р

азпо

знав

ане

на

изоб

раж

ение

, опр

едел

яне

на гр

упов

а пр

инад

леж

ност

, опи

сван

е на

вън

шно

ус

трой

ство

на

тяло

то и

мес

тооб

итан

ие,

оцен

яван

е на

зна

чени

ето

им з

а чо

века

на

опр

едел

ени

пред

став

ител

и на

тип

Ч

лене

стон

оги.

Сра

вняв

ане

по о

собе

-но

сти

в ус

трой

ство

то, с

исте

ми о

т ор

гани

и

жиз

нени

про

цеси

на

клас

Рак

ообр

азни

, кл

ас П

аяко

обра

зни

и кл

ас Н

асек

оми.

Ре

шав

ане

на з

адач

и от

уче

бнат

а те

трад

ка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Оце

нява

-не

на

гру-

пова

или

са

мост

оя-

телн

а пр

акти

-че

ска

дейн

ост

43.

4Ти

п М

е-ко

тели

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

Мек

о-те

ли.

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

те-

ми о

т ор

гани

при

тип

Мек

отел

и.

• Наз

овав

а и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на т

ип

Мек

отел

и.

• Сра

вняв

а по

същ

еств

ени

беле

-зи

охл

юви

, мид

и и

глав

оног

и.• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

тип

Мек

отел

и в

прир

одат

а и

за

чове

ка.

меко

те-

лиО

бсъж

дане

и о

писв

ане

на о

бщат

а ха

рак-

тери

стик

а на

тип

Мек

отел

и. О

писв

ане

по и

зобр

ажен

ие и

сра

вняв

ане

на с

трук

-ту

рно-

функ

цион

ална

осн

ова

на о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и ох

люви

, мид

и и

глав

оног

и. О

писв

ане,

пос

очва

не в

ърху

из

обра

жени

е, р

азпо

знав

ане

по с

ъщес

т-ве

ни п

ризн

аци

и на

зова

ване

на

пред

ста-

вите

ли н

а ме

коте

лите

и о

ценя

ване

на

знач

ение

то и

м в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

3D а

нима

-ци

я за

вън

шно

и в

ътре

шно

уст

ройс

тво

на гр

адин

ски

охлю

в, р

ешав

ане

на за

да-

чите

в е

лект

ронн

ия у

чебн

ик и

уче

бнат

а те

трад

ка.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

60

12

34

56

78

944

.4

Мно

гоо-

браз

ие и

кл

аси-

фика

ция

на т

ип

Мек

оте-

ли

За

нови

зн

а-ни

я

• Раз

позн

ава

на и

зобр

ажен

ие

и оп

реде

ля п

рина

длеж

ност

на

пред

став

ител

и къ

м кл

асов

ете

Мид

и, О

хлю

ви и

Гла

воно

ги н

а ти

п М

екот

ели.

• С

равн

ява

по с

ъщес

твен

и пр

и-зн

аци

клас

овет

е М

иди,

Охл

юви

и

Глав

оног

и.

• Дис

кути

ра зн

ачен

ието

на

меко

тели

те в

при

рода

та и

за

чове

ка.

охлю

ви,

миди

, гл

аво-

ноги

Опи

сван

е и

срав

нява

не н

а ст

рукт

ур-

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва н

а ор

гани

, сис

-те

ми о

т ор

гани

, мес

тооб

итан

ие и

нач

ин

на ж

ивот

при

охл

юви

, мид

и и

глав

оног

и.

Наз

овав

ане

на б

елез

и, к

оито

се

изпо

лзва

т за

раз

гран

ичав

ане

на т

рите

кла

са м

еко-

тели

. Пос

очва

не в

ърху

изо

браж

ение

, ра

зпоз

нава

не п

о съ

щес

твен

и пр

изна

ци и

на

зова

ване

на

пред

став

ител

и на

мек

о-те

лите

и д

иску

тира

не н

а зн

ачен

ието

им

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Реш

аван

е на

за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

-ни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

45.

5Ро

д-ст

вени

вр

ъзки

и

разв

и-ти

е на

бе

згръ

б-на

чнит

е жи

вотн

и

За

нови

зн

а-ни

я

• Про

след

ява

и оп

исва

по

схем

а ос

новн

ите

етап

и в

евол

юци

ята

на

безг

ръбн

ачни

те ж

ивот

ни.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а кр

и-те

рия

„род

стве

ни в

ръзк

и ме

жду

орга

низм

ите“

при

кла

сифи

каци

я-та

на

орга

низм

ите.

• О

босн

овав

а зн

ачен

ието

на

тре-

тия

заро

диш

ен п

ласт

(мез

одер

ма)

за р

азви

тиет

о на

жив

отни

те.

Про

след

яван

е и

опис

ване

по

схем

а на

ос-

новн

ите

етап

и в

евол

юци

ята

на б

езгр

ъб-

начн

ите

живо

тни.

Обс

ъжда

не и

оце

нява

-не

на

знач

ение

то н

а кр

итер

ия „

родс

твен

и вр

ъзки

меж

ду о

рган

изми

те“

при

тяхн

ата

клас

ифик

ация

. Обо

снов

ава

знач

ение

то н

а тр

етия

заро

диш

ен п

ласт

(мез

одер

ма) з

а ра

звит

ието

на

живо

тнит

е.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

46.

5Зн

аче-

ние

на

безг

ръб-

начн

ите

живо

тни

за ч

овек

а и

него

во-

то зд

раве

Сем

и-на

р• И

збро

ява

и оп

исва

забо

ля-

вани

я на

чов

ека,

при

чине

ни о

т пр

едст

авит

ели

на б

езгр

ъбна

чни

живо

тни,

по

алго

ритъ

ма „

прич

и-ни

тел

– пр

изна

ци –

пре

венц

ия“.

• О

писв

а по

схе

ма ц

икли

те

на р

азви

тие

на е

ндоп

араз

итни

че

рвеи

.• О

босн

овав

а не

обхо

димо

стта

от

пре

венц

ия н

а за

боля

вани

я,

прич

инен

и от

без

гръб

начн

и

Нам

иран

е и

изпо

лзва

не н

а ра

злич

ни и

з-то

чниц

и на

инф

орма

ция

за и

звли

чане

на

подх

одящ

и пр

имер

и по

зада

дена

та т

ема.

пр

едст

авян

е на

под

готв

енит

е до

клад

и,

съоб

щен

ия, п

резе

нтац

ии. И

збро

яван

е и

опис

ване

на

забо

лява

ния

на ч

овек

а,

прич

инен

и от

пре

дста

вите

ли н

а бе

згръ

б-на

чни

живо

тни,

по

алго

ритъ

ма „

прич

ини-

тел

– пр

изна

ци –

пре

венц

ия“.

опи

сван

е по

сх

ема

на ц

икли

те н

а ра

звит

ие н

а ен

допа

-ра

зитн

и че

рвеи

. обо

снов

аван

е на

нео

бхо-

Оце

н-ка

на

екип

ната

ра

бота

61

12

34

56

78

9жи

вотн

и, и

на

увре

ждан

ия, п

ре-

дизв

икан

и от

отр

ови

с би

оген

ен

прои

зход

. • О

ценя

ва з

наче

ниет

о на

без

-гр

ъбна

чнит

е жи

вотн

и в

прир

ода-

та и

за ч

овек

а.

• Пре

длаг

а пр

авил

а за

пре

вен-

ция

на за

боля

вани

я пр

и чо

века

, пр

ичин

ени

от б

езгр

ъбна

чни

живо

тни,

и о

ценя

ва с

обст

вено

то

си п

овед

ение

съо

браз

но п

редл

о-же

ните

пра

вила

. • У

мее

да

изпо

лзва

нау

чноп

о-пу

лярн

а ли

тера

тура

, да

анал

изи-

ра т

екст

, да

извл

ича

подх

одя-

щи

прим

ери

по за

даде

ната

тем

а.

димо

стта

от

прев

енци

я на

забо

лява

ния,

пр

ичин

ени

от т

ях, и

на

увре

ждан

ия, п

ре-

дизв

икан

и от

отр

ови

с би

оген

ен п

роиз

-хо

д. О

бсъж

дане

и п

редл

аган

е на

пра

вила

за

пре

венц

ия н

а за

боля

вани

я пр

и чо

века

, пр

ичин

ени

от б

езгр

ъбна

чни

живо

тни,

и

оцен

яван

е на

соб

стве

ното

пов

еден

ие

съоб

разн

о пр

едло

жени

те п

рави

ла. О

це-

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

безг

ръбн

ачни

те

живо

тни

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Реш

а-ва

не н

а за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

47.

6С

рав-

ните

лен

пре-

глед

на

безг

ръб-

начн

ите

живо

тни

Тест

С

леди

на

пред

ъ-ка

си

Обо

б-щ

ение

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

тип

овет

е бе

згръ

бнач

ни ж

ивот

ни.

• Опи

сва

мест

ооби

тани

е, н

ачин

на

жив

от и

хар

акте

рни

особ

е-но

сти

на т

ипов

ете

безг

ръбн

ачни

жи

вотн

и.

• Опр

едел

я мя

стот

о на

кон

крет

-ни

пре

дста

вите

ли в

так

соно

мият

а на

без

гръб

начн

ите

живо

тни.

• Опи

сва

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

те-

ми о

т ор

гани

при

без

гръб

начн

ите

живо

тни.

• Про

след

ява

и об

осно

вава

с

прим

ери

стру

ктур

ното

и ф

унк-

цион

ално

то у

съвъ

ршен

ства

не н

а бе

згръ

бнач

ните

жив

отни

.

Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

аван

е на

знан

и-ят

а за

без

гръб

начн

ите

живо

тни.

Наз

о-ва

ване

, пос

очва

не в

ърху

изо

браж

ение

и

илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а пр

едст

ави-

тели

на

осно

внит

е ти

пове

без

гръб

начн

и жи

вотн

и. О

писв

ане

на с

трук

турн

о-фу

нк-

цион

ална

осн

ова

на о

рган

и и

сист

еми

при

безг

ръбн

ачни

те ж

ивот

ни. С

ъста

вяне

на

срав

ните

лни

табл

ици

и сх

еми

за с

ъ-щ

еств

енит

е пр

изна

ци, к

ласи

фика

цият

а и

мног

ообр

азие

то н

а бе

згръ

бнач

ните

жи

вотн

и. О

писв

ане

на м

есто

обит

ание

, на

чин

на ж

ивот

и х

арак

терн

и ос

обен

ости

на

тип

овет

е бе

згръ

бнач

ни ж

ивот

ни. о

пре-

деля

не н

а мя

стот

о на

кон

крет

ни п

редс

та-

вите

ли в

так

соно

мият

а на

без

гръб

начн

ите

живо

тни.

Под

гото

вка

за п

исме

на т

есто

ва

пров

ерка

. Сам

опро

верк

а на

знан

ията

с

тест

а С

леди

нап

редъ

ка с

и. Р

ешав

ане

на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

-ка

на

груп

ова

и са

мост

оя-

телн

а ра

бота

. С

амоп

ро-

верк

а

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

62

12

34

56

78

9за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

-ни

я уч

ебни

к.48

.6

Про

-ве

рка

и оц

енка

на

знан

и-ят

а

Кон

-тр

ол и

оц

ен-

ка

• Дем

онст

рира

знан

ия, у

мени

я и

комп

етен

тнос

ти, с

върз

ани

с оч

аква

ните

рез

улта

ти и

осн

ов-

ните

пон

ятия

за б

езгр

ъбна

чнит

е жи

вотн

и.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи.

Пис

мена

те

стов

а пр

овер

ка

49.

7Гр

ъб-

начн

и жи

вотн

иО

бща

хара

кте-

рист

ика

и кл

аси-

фика

ция

на т

ип

Хор

дови

. П

одти

п Гр

ъбна

ч-ни

За

нови

зн

а-ни

я

• Деф

инир

а ти

п Х

ордо

ви и

под

-ти

п Гр

ъбна

чни

живо

тни.

• Опи

сва,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ра

зпоз

нава

по

същ

еств

ени

приз

наци

дад

ен н

ад-

клас

/кла

с гр

ъбна

чни

живо

тни.

• Н

азов

ава,

пос

очва

вър

ху и

зо-

браж

ение

и о

писв

а на

стр

укту

р-но

-фун

кцио

налн

а ос

нова

орг

ани

и си

стем

и от

орг

ани

при

осно

вни

такс

они

гръб

начн

и жи

вотн

и.• О

пред

еля

крит

ерии

те за

кла

си-

фика

ция

на х

ордо

вите

жив

отни

.

Деф

инир

ане

на п

онят

ията

„хо

рдов

и жи

-во

тни“

и „

гръб

начн

и жи

вотн

и“. Н

аблю

да-

ване

на

схем

а на

уст

ройс

твот

о на

хор

до-

во ж

ивот

но и

раз

позн

аван

е и

опис

ване

на

същ

еств

енит

е пр

изна

ци н

а хо

рдов

ите

живо

тни.

Опи

сван

е на

сис

теми

те и

жиз

-не

ните

про

цеси

на

хорд

овит

е (т

ип, р

азпо

-ло

жени

е, у

стро

йств

о и

знач

ение

). Н

аблю

-да

ване

и о

писв

ане

на с

хема

на

устр

ойст

во

на с

ърце

на

разл

ични

гръб

начн

и жи

вотн

и.

Пос

очва

не н

а кр

итер

ии за

кла

сифи

ка-

ция

на х

ордо

вите

жив

отни

. Опи

сван

е на

сх

ема

на к

ласи

фика

цият

а на

хор

дови

те

живо

тни.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

50.

7О

бща

хара

к-те

рис-

тика

и

клас

ифи-

каци

я на

на

дкла

с Ри

би

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а съ

щес

твен

ите

при-

знац

и на

риб

ите.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

опи

сва

на с

трук

тур-

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и на

дкла

с Ри

би.

• Опи

сва

беле

зи в

уст

ройс

твот

о на

риб

ите,

кои

то с

а пр

испо

соб-

лени

я за

жив

от в

ъв в

одна

сре

да.

• Опи

сва

върх

у из

обра

жени

е ци

къл

на р

азви

тие

на р

ибит

е.

риби

А

нали

зира

не н

а съ

щес

твен

ите

беле

зи и

де

фини

ране

на

риби

те. О

писв

ане

по и

з-об

раже

ният

а в

учеб

ника

и д

опъл

ните

лен

нагл

еден

мат

ериа

л на

уст

ройс

твот

о на

ри

бите

. опи

сван

е на

осн

овни

те ж

изне

-ни

про

цеси

при

риб

ите.

наз

овав

ане

и ра

зпоз

нава

не н

а сх

ема

на б

елез

ите

при

риби

те в

ъв в

ръзк

а с

живо

та в

ъв в

одна

ср

еда.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

3D

аним

ация

за д

ишан

е пр

и ри

би. Р

ешав

ане

на за

дачи

те о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ек-

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

63

12

34

56

78

9• Н

азов

ава,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ил

юст

рира

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

над

-кл

ас Р

иби.

51.

8М

ного

-об

рази

е и кл

асиф

и-ка

ция

на

риби

те

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на Х

ру-

щял

ни и

Кос

тни

риби

. • С

равн

ява

Хру

щял

ни и

Кос

тни

риби

по

устр

ойст

во, м

есто

обит

а-ни

я и

мног

ообр

азие

. • С

ъста

вят

табл

ици

за с

исте

-ма

тизи

ране

на

инфо

рмац

ия за

мн

огоо

браз

ие н

а ри

бите

. • Д

ава

прим

ери

за б

иоло

гичн

и ос

обен

ости

на

риби

те в

ъв в

ръзк

а с

хран

енет

о, р

азмн

ожав

анет

о,

сред

ства

та за

защ

ита

и на

паде

-ни

е, м

игра

циит

е.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а на

дкла

с Ри

би в

при

рода

та и

за

чове

ка.

хрущ

ял-

ни р

иби,

ко

стни

ри

би

Наб

люда

ване

на

изоб

раже

ния

на п

ред-

став

ител

и на

раз

личн

ите

клас

ове

риби

. А

нали

зира

не и

опи

сван

е на

хар

акте

рни

особ

енос

ти в

уст

ройс

твот

о и

начи

на

на ж

ивот

на

хрущ

ялни

и к

остн

и ри

би.

Илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а ти

пичн

и пр

ед-

став

ител

и на

кла

сове

те р

иби.

Със

тавя

не

и по

пълв

ане

на т

абли

ци за

сра

вняв

ане

на р

ибит

е сп

оред

уст

ройс

тво,

мес

то-

обит

ание

и м

ного

обра

зие.

Илю

стри

ране

с

прим

ери

на б

иоло

гичн

и ос

обен

ости

на

риб

ите.

Оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

риби

те в

при

рода

та и

за ч

овек

а. Н

аблю

-да

ване

и о

бсъж

дане

на

3D а

нима

ция

за

биол

умин

есце

нция

при

мор

ски

дяво

л. Р

е-ш

аван

е на

зада

чите

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

52.

8О

бща

хара

к-те

рис-

тика

на

надк

лас

Чет

ири-

крак

и.

Кла

с Зе

мно-

водн

и

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а съ

щес

твен

ите

при-

знац

и на

над

клас

Чет

ирик

раки

и

клас

Зем

ново

дни.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

опи

сва

на с

трук

тур-

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и кл

ас

Земн

овод

ни.

• Опи

сва

беле

зи в

уст

ройс

твот

о на

земн

овод

ните

, кои

то с

а пр

ис-

посо

блен

ия за

жив

от в

ъв в

одна

и

сухо

земн

а ср

еда.

земн

о-во

дни

Ана

лизи

ране

на

същ

еств

енит

е бе

лези

и

дефи

нира

не н

а на

дкла

с Ч

етир

икра

ки и

кл

ас З

емно

водн

и. О

писв

ане

по и

зобр

аже-

ният

а в

учеб

ника

и д

опъл

ните

лен

нагл

е-де

н ма

тери

ал н

а ус

трой

ство

то н

а зе

мно-

водн

ите.

опи

сван

е на

осн

овни

те ж

изне

ни

проц

еси

при

земн

овод

ните

. наз

овав

ане

и ра

зпоз

нава

не н

а сх

ема

на б

елез

ите

при

земн

овод

ните

във

връ

зка

с во

днат

а и

сухо

земн

ата

сред

а за

жив

от. О

писв

ане

върх

у из

обра

жени

е на

цик

ъл н

а ра

звит

ие

на зе

мнов

одни

те. Р

ешав

ане

на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

64

12

34

56

78

9• О

писв

а въ

рху

изоб

раже

ние

цикъ

л на

раз

вити

е на

земн

овод

-ни

те.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на зе

м-но

водн

ите.

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

он-

ния

учеб

ник.

53.

9М

ного

о-бр

азие

и

клас

ифи-

каци

я на

зе

мно-

водн

ите

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на зе

м-но

водн

ите.

• С

равн

ява

Опа

шат

и, Б

езоп

а-ш

ати

и Бе

зкра

ки зе

мнов

одни

по

устр

ойст

во, м

есто

обит

ания

и

мног

ообр

азие

. • С

ъста

вят

табл

ици

за с

исте

-ма

тизи

ране

на

инфо

рмац

ия за

мн

огоо

браз

ие н

а зе

мнов

одни

те.

• Дав

а пр

имер

и и

диск

утир

а би

олог

ични

осо

бено

сти

на зе

м-но

водн

ите

във

връз

ка с

хра

нене

-то

, раз

множ

аван

ето,

сре

дств

ата

за за

щит

а и

напа

дени

е.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а зе

мно-

водн

ите

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

безо

па-

шат

и,

опаш

ати

земн

о-во

дни

Наб

люда

ване

и р

азпо

знав

ане

на и

зобр

а-же

ния

на р

азли

чнит

е пр

едст

авит

ели

на

земн

овод

ните

. Ана

лизи

ране

и о

писв

ане

на х

арак

терн

и ос

обен

ости

в у

стро

йств

ото

и на

чина

на

живо

т на

Опа

шат

и, Б

езоп

а-ш

ати

и Бе

зкра

ки зе

мнов

одни

. Илю

стри

-ра

не с

при

мери

на

типи

чни

пред

став

ител

и на

раз

реди

те зе

мнов

одни

. Със

тавя

не и

по

пълв

ане

на т

абли

ци за

сра

вняв

ане

на

земн

овод

ните

спо

ред

устр

ойст

во, м

есто

-об

итан

ие и

мно

гооб

рази

е. И

люст

рира

не

с пр

имер

и на

био

логи

чни

особ

енос

ти н

а зе

мнов

одни

те. А

нали

зира

не и

дис

кути

-ра

не н

а ме

стоо

бита

ният

а и

геог

рафс

кото

ра

зпро

стра

нени

е на

земн

овод

ните

. Оце

-ня

ване

на

знач

ение

то н

а зе

мнов

одни

те.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка.

Ра

бота

с е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

54.

9К

лас

Вле

чуги

. О

бща

хара

кте-

рист

ика

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а съ

щес

твен

ите

при-

знац

и на

кла

с В

лечу

ги.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

опи

сва

на с

трук

тур-

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и кл

ас

Вле

чуги

.• О

писв

а бе

лези

в у

стро

йств

ото

на в

лечу

гите

, кои

то с

а пр

испо

соб-

лени

я за

жив

от н

а су

шат

а.

влеч

уги

Ана

лизи

ране

на

същ

еств

енит

е бе

лези

и

дефи

нира

не н

а кл

ас В

лечу

ги. О

писв

ане

по и

зобр

ажен

ията

в у

чебн

ика

и до

пълн

и-те

лен

нагл

еден

мат

ериа

л на

уст

ройс

твот

о на

вле

чуги

те. о

писв

ане

на о

снов

ните

жиз

-не

ни п

роце

си п

ри в

лечу

гите

. наз

овав

ане

и ра

зпоз

нава

не н

а сх

ема

на б

елез

ите

при

влеч

угит

е въ

в вр

ъзка

със

сух

озем

ната

ср

еда

за ж

ивот

. Сра

вняв

ане

на в

лечу

гите

и

земн

овод

ните

по

устр

ойст

во и

нач

ин н

а

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

65

12

34

56

78

9• С

равн

ява

влеч

уги

със

земн

о-во

дни

и до

казв

а по

-сло

жнот

о им

ус

трой

ство

.• Н

азов

ава,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и ил

юст

рира

с

прим

ери

пред

став

ител

и на

вл

ечуг

ите.

живо

т. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уче

бник

.

55.

10М

ного

-об

рази

е и

клас

и-фи

каци

я на

вле

чу-

гите

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на К

ос-

тену

рки,

Лю

спес

ти и

Кро

коди

ли.

• Сра

вняв

а ра

зред

ите

Кос

те-

нурк

и, Л

юсп

ести

и К

роко

дили

по

уст

ройс

тво,

мес

тооб

итан

ия и

мн

огоо

браз

ие.

• Дав

а пр

имер

и и

диск

ути-

ра б

иоло

гичн

и ос

обен

ости

на

влеч

угит

е въ

в вр

ъзка

с х

ране

не,

разм

ножа

ване

, сре

дств

а за

защ

и-та

и н

апад

ение

. • И

збро

ява

прав

ила

за п

реве

н-ци

я на

увр

ежда

ния,

пре

дизв

ика-

ни о

т от

рови

с б

иоге

нен

прои

з-хо

д.• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

клас

В

лечу

ги в

при

рода

та и

за ч

овек

а.

гущ

ери,

зм

ии,

кост

е-ну

рки

крок

о-ди

ли

Наб

люда

ване

и р

азпо

знав

ане

на и

зобр

а-же

ния

на р

азли

чнит

е пр

едст

авит

ели

на

влеч

угит

е. А

нали

зира

не и

опи

сван

е на

ха

ракт

ерни

осо

бено

сти

в ус

трой

ство

то и

на

чина

на

живо

т на

Кос

тену

рки,

Лю

спес

-ти

и К

роко

дили

. Илю

стри

ране

с п

риме

ри

на т

ипич

ни п

редс

тави

тели

на

разр

едит

е вл

ечуг

и. С

ъста

вяне

и п

опъл

ване

на

таб-

лици

за с

равн

яван

е на

вле

чуги

те с

поре

д ус

трой

ство

, мес

тооб

итан

ие и

мно

гоо-

браз

ие. А

нали

зира

не и

дис

кути

ране

на

биол

огич

ните

осо

бено

сти,

мес

тооб

ита-

ният

а и

геог

рафс

кото

раз

прос

тран

ение

на

вле

чуги

те. О

ценя

ване

на

знач

ение

то

на в

лечу

гите

и н

а пр

авил

ата

за п

реве

нция

на

увр

ежда

ния,

пре

дизв

икан

и от

отр

ови

с би

оген

ен п

роиз

ход.

Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

3D

ани

маци

я за

пре

дста

-ви

тели

на

влеч

угит

е –

геко

н и

усой

ница

. Ре

шав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

56.

10К

лас

Пти

ци.

Общ

а ха

ракт

е-ри

стик

а

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а съ

щес

твен

ите

при-

знац

и на

кла

с П

тици

.• Н

азов

ава,

пос

очва

вър

ху

изоб

раже

ние

и оп

исва

на

стру

к-ту

рно-

функ

цион

ална

осн

ова

орга

ни и

сис

теми

от

орга

ни п

ри

клас

Пти

ци.

птиц

и А

нали

зира

не н

а съ

щес

твен

ите

беле

зи

и де

фини

ране

на

птиц

и. Д

иску

тира

не и

оп

исва

не п

о из

обра

жени

ята

в уч

ебни

ка

и до

пълн

ител

ен н

агле

ден

мате

риал

на

устр

ойст

вото

на

птиц

ите.

опи

сван

е на

ос

новн

ите

жизн

ени

проц

еси

при

птиц

ите.

на

зова

ване

и р

азпо

знав

ане

на с

хема

на

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

5. Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас – М. Панайотова и др.

66

12

34

56

78

9• О

писв

а бе

лези

в у

стро

йств

ото

на п

тици

те, с

върз

ани

с ле

тене

то.

• Опи

сва

беле

зи в

уст

ройс

твот

о на

пти

ците

, кои

то д

оказ

ват

род-

стве

ните

им

връз

ки с

вле

чуги

те.

• Опи

сва

по и

зобр

ажен

ие ц

икъл

на

раз

вити

е пр

и пт

ицит

е.

беле

зите

при

пти

ците

във

връ

зка

с ле

те-

нето

. Опи

сван

е на

бел

езит

е пр

и пт

ицит

е,

дока

зващ

и ро

дств

ото

им с

вле

чуги

те.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

57.

11М

ного

-об

рази

е и кл

асиф

и-ка

ция

на

птиц

ите

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на к

лас

Пти

ци.

• Сра

вняв

а на

драз

реди

те Б

я-га

щи,

Пла

ващ

и и

Лет

ящи

птиц

и по

уст

ройс

тво,

мес

тооб

итан

ия и

мн

огоо

браз

ие.

• Със

тавя

таб

лици

за с

исте

-ма

тизи

ране

на

инфо

рмац

ия за

мн

огоо

браз

ие н

а пт

ицит

е.

• Дав

а пр

имер

и и

диск

утир

а би

-ол

огич

ни о

собе

ност

и на

пти

ците

въ

в вр

ъзка

с х

ране

нето

, раз

мно-

жава

нето

, сре

дств

ата

за за

щит

а и

напа

дени

е.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а пт

ици-

те в

при

рода

та и

за ч

овек

а.

бяга

щи,

пл

а-ва

щи,

ле

тящ

и пт

ици

Наб

люда

ване

и р

азпо

знав

ане

върх

у из

обра

жени

я пр

едст

авит

ели

на р

азли

ч-ни

те н

адра

зред

и пт

ици.

Ана

лизи

ране

и

опис

ване

на

хара

ктер

ни о

собе

ност

и в

ус-

трой

ство

то и

нач

ина

на ж

ивот

на

Бяга

щи,

П

лава

щи

и Л

етящ

и пт

ици.

Илю

стри

ране

с

прим

ери

на т

ипич

ни п

редс

тави

тели

на

разл

ични

те н

адра

зред

и пт

ици.

Със

тавя

не

и по

пълв

ане

на т

абли

ци за

сра

внен

ие и

си

стем

атиз

иран

е на

инф

орма

цият

а за

мн

огоо

браз

ието

на

птиц

ите.

Илю

стри

ра-

не с

при

мери

на

биол

огич

ни о

собе

ност

и на

пти

ците

. Оце

нява

не н

а зн

ачен

ието

на

птиц

ите

в пр

ирод

ата

и за

чов

ека.

Наб

-лю

дава

не и

обс

ъжда

не н

а 3D

ани

маци

я за

мно

гооб

рази

е пр

и пт

ици.

Реш

аван

е на

за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

-ни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

58.

11Н

аблю

-де

ние

на

птиц

и

Уро

к ек

-ск

ур-

зия

• При

лага

пра

вила

при

наб

люде

-ни

е на

пти

ци в

при

рода

та.

• Наб

люда

ва п

тици

в е

стес

тве-

ната

им

сред

а и

реги

стри

ра п

о за

даде

ни б

елез

и ре

зулт

ати

от

набл

юде

ниет

о.• О

писв

а и

оцен

ява

влия

ниет

о на

чов

ека

върх

у пт

ицит

е.

Ана

лизи

ране

на

текс

та и

фиг

урит

е в

учеб

ника

и о

бсъж

дане

на

осно

вни

прав

и-ла

при

наб

люде

ние

на п

тици

. Наб

люда

-ва

не н

а пт

ици

в ес

тест

вена

сре

да и

ли п

ри

друг

и ус

лови

я. Р

егис

трир

ане

и за

писв

ане

на р

езул

тати

те о

т на

блю

дени

ето.

Оце

ня-

ване

вли

яние

то н

а чо

века

вър

ху п

тици

те.

Обо

бщав

ане

и пр

едст

авян

е на

рез

улта

-

Оце

н-ка

на

екип

ната

пр

акти

-че

ска

рабо

та

67

12

34

56

78

9• О

бобщ

ава

и пр

едст

авя

резу

л-та

ти о

т на

блю

дени

ето

на п

тици

чр

ез т

абло

, пре

зент

ация

, съо

б-щ

ение

, пос

тер

и др

.

тите

от

набл

юде

ниет

о. Н

аблю

дава

не и

об

съжд

ане

на 3

D а

нима

ция

за л

овен

со-

кол

и га

лери

я съ

с сн

имки

на

поле

т на

ята

на

раз

личн

и ви

дове

пти

ци. Р

ешав

ане

на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

он-

ния

учеб

ник.

59.

12К

лас

Боза

йни-

ци. О

бща

хара

кте-

рист

ика

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а съ

щес

твен

ите

при-

знац

и на

кла

с Бо

зайн

ици.

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

изо

-бр

ажен

ие и

опи

сва

на с

трук

тур-

но-ф

ункц

иона

лна

осно

ва о

рган

и и

сист

еми

от о

рган

и пр

и кл

ас

Боза

йниц

и.• О

писв

а бе

лези

в у

стро

йств

ото

на б

озай

ници

те, к

оито

ги о

пред

е-ля

т ка

то н

ай-в

исш

ите

живо

тни.

• Сра

вняв

а по

лова

та с

исте

ма и

ра

звит

ието

при

Едн

опро

ходн

и,

Торб

ести

и П

лаце

нтни

боз

айни

-ци

.

боза

й-ни

ци

Ана

лизи

ране

на

същ

еств

енит

е бе

лези

и

дефи

нира

не н

а кл

ас Б

озай

ници

. Опи

с-ва

не п

о из

обра

жени

ята

в уч

ебни

ка н

а ус

трой

ство

то н

а бо

зайн

ицит

е. о

писв

а-не

на

осно

внит

е жи

знен

и пр

оцес

и пр

и бо

зайн

ицит

е. а

нали

зира

не н

а вл

ияни

ето

на в

ида

хран

ене

върх

у ус

трой

ство

то н

а хр

анос

мила

телн

ата

сист

ема

при

боза

й-ни

ците

. сра

вняв

ане

на п

олов

ата

сист

ема

при

разл

ични

те п

одкл

асов

е бо

зайн

ици.

ра

згра

нича

ване

на

беле

зи п

ри б

озай

ници

-те

, кои

то ги

опр

едел

ят к

ато

най-

висш

ите

живо

тни.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

60.

12М

ного

-об

рази

е и

клас

и-фи

каци

я на

боз

ай-

ници

те

За

нови

зн

а-ни

я

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на

Едно

прох

одни

, Тор

бест

и и

Пла

-це

нтни

боз

айни

ци.

• Сра

вняв

а по

уст

ройс

тво,

ра

зпро

стра

нени

е и

мног

ообр

азие

ра

злич

ните

под

клас

ове

боза

й-ни

ци.

• Сра

вняв

а бо

зайн

ицит

е с

оста

-на

лите

гръб

начн

и жи

вотн

и.

тор-

бест

и,

пла-

цент

ни

боза

й-ни

ци

Наб

люда

ване

и р

азпо

знав

ане

върх

у из

о-бр

ажен

ия н

а пр

едст

авит

ели

на р

азли

чни-

те п

одкл

асов

е бо

зайн

ици.

Ана

лизи

ране

и

опис

ване

на

хара

ктер

ни о

собе

ност

и в

устр

ойст

вото

и н

ачин

а на

жив

от н

а Ед

нопр

оход

ни, Т

орбе

сти

и П

лаце

нтни

бо

зайн

ици.

Илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а ти

пичн

и пр

едст

авит

ели

на р

азли

чнит

е гр

упи

боза

йниц

и. С

ъста

вяне

и п

опъл

ване

на

таб

лици

за с

равн

ение

на

боза

йниц

и-те

спо

ред

устр

ойст

во, м

есто

обит

ание

и

мног

ообр

азие

.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

68

12

34

56

78

9• С

ъста

вя т

абли

ци за

сис

те-

мати

зира

не н

а ин

форм

ация

за

мног

ообр

азие

на

боза

йниц

ите.

• О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

боза

й-ни

ците

в п

риро

дата

и за

чов

ека.

Илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а би

олог

ични

ос

обен

ости

на

боза

йниц

ите.

Оце

нява

не

на зн

ачен

ието

на

боза

йниц

ите

в пр

ирод

а-та

и за

чов

ека.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

3D

ани

маци

я за

мно

гооб

рази

е пр

и бо

зайн

ицит

е –

делф

ин и

при

леп.

Реш

а-ва

не н

а за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

61.

13Ро

д-ст

вени

вр

ъзки

и

разв

итие

на

гръб

-на

чнит

е жи

вотн

и

За

нови

зн

а-ни

я

• Про

след

ява

в ев

олю

цион

ен

ред

исто

риче

скот

о ра

звит

ие

на о

снов

ните

груп

и гр

ъбна

чни

живо

тни.

• Про

след

ява

прех

ода

на

гръб

начн

ите

живо

тни

от в

одна

къ

м су

хозе

мна

сред

а на

жив

от и

на

зова

ва о

снов

ни е

тапи

в р

азви

-ти

ето

на с

ухоз

емни

те гр

ъбна

чни

живо

тни.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а пе

-то

пръс

тнит

е кр

айни

ци, к

ожат

а,

вътр

ешно

то о

плож

дане

и б

елия

др

об за

при

спос

обяв

анет

о къ

м су

хозе

мнат

а ср

еда.

Опи

сван

е на

уст

ройс

твот

о и

начи

на н

а жи

вот

на д

ревн

ите

хорд

ови.

Про

след

я-ва

не и

ана

лизи

ране

на

исто

риче

скот

о ра

звит

ие н

а ос

новн

ите

груп

и гр

ъбна

чни

живо

тни.

Ана

лизи

ране

и о

ценя

ване

на

изме

нени

ята

в ус

трой

ство

то н

а др

евни

те

гръб

начн

и жи

вотн

и въ

в вр

ъзка

с п

рехо

да

им о

т во

дна

към

сухо

земн

а ср

еда

на ж

и-во

т. П

росл

едяв

ане

и на

зова

ване

на

осно

в-ни

те е

тапи

в р

азви

тиет

о на

гръб

начн

ите

живо

тни.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

62.

13Зн

ачен

ие

на гр

ъб-

начн

ите

живо

т-ни

за

чове

ка и

не

гово

то

здра

ве

Сем

и-на

р• У

мее

да

изпо

лзва

раз

личн

и ин

форм

ацио

нни

изто

чниц

и, д

а ан

ализ

ира

текс

т, д

а из

влич

а по

дход

ящи

прим

ери

по за

даде

на-

та т

ема.

• Опи

сва

забо

лява

ния

на ч

овек

а и

живо

тнит

е в

резу

лтат

от

кон-

такт

и с

гръб

начн

и жи

вотн

и, к

ато

спаз

ва а

лгор

итъм

а „з

абол

яван

е

Ана

лизи

ране

и с

исте

мати

зира

не н

а ин

-фо

рмац

ия о

тнос

но зн

ачен

ието

на

гръб

-на

чнит

е жи

вотн

и и

прив

ежда

не н

а по

дхо-

дящ

и пр

имер

и. О

писв

ане

по а

лгор

итъм

на

забо

лява

ния

на ч

овек

а и

живо

тнит

е в

резу

лтат

от

конт

акт

с гр

ъбна

чни

живо

тни

и на

увр

ежда

ния,

пре

дизв

икан

и от

отр

ови

с би

оген

ен п

роиз

ход.

Обс

ъжда

не и

пре

длаг

ане

на о

бщи

прав

ила

Оце

н-ка

на

екип

ната

ра

бота

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

69

12

34

56

78

9 –

при

чини

тел

– пр

изна

ци –

пре

-ве

нция

“.

• Оце

нява

соб

стве

ното

си

здра

внос

ъобр

азно

пов

еден

ие п

ри

конт

акт

с гр

ъбна

чни

живо

тни.

• Дис

кути

ра п

риме

ри за

знач

е-ни

ето

на гр

ъбна

чнит

е жи

вотн

и за

хор

ата

в ра

злич

ни о

блас

ти

– за

хра

на, в

про

миш

лено

стта

, ме

дици

ната

и д

р..

• Изб

рояв

а пр

авил

а за

пре

венц

ия

на у

вреж

дани

я, п

реди

звик

ани

от

отро

ви с

био

гене

н пр

оизх

од.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а гр

ъб-

начн

ите

живо

тни

в пр

ирод

ата.

за п

редп

азва

не о

т за

боля

вани

я на

чов

ека,

пр

ичин

ени

от гр

ъбна

чни

живо

тни,

и за

пр

евен

ция

на у

вреж

дани

я, п

реди

звик

ани

от о

тров

и с

биог

енен

про

изхо

д. О

ценя

ва-

не н

а со

бств

енот

о по

веде

ние

при

конт

акт

с гр

ъбна

чни

живо

тни

съоб

разн

о пр

едло

-же

ните

пра

вила

. Оце

нява

не н

а зн

ачен

ие-

то н

а гр

ъбна

чнит

е жи

вотн

и в

прир

одат

а.

Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.

63.

14С

рав-

ните

лен

прег

лед

на гр

ъб-

начн

ите

живо

тни

Тест

С

леди

на

пред

ъ-ка

си

Обо

б-щ

ение

• Наз

овав

а, п

осоч

ва в

ърху

из

обра

жени

е и

илю

стри

ра с

пр

имер

и пр

едст

авит

ели

на

Гръб

начн

и.

• Сра

вняв

а въ

рху

изоб

раже

ние

стру

ктур

и в

тяло

то и

жиз

нени

пр

оцес

и пр

и гр

ъбна

чнит

е жи

-во

тни.

• О

ценя

ва п

оява

та н

а но

ви

стру

ктур

и в

устр

ойст

вото

на

гръб

начн

ите

живо

тни

и зн

аче-

ниет

о им

за о

рган

изми

те.

• Обо

бщав

а и

пред

став

я ин

форм

ация

в т

абли

чен

вид

за

мног

ообр

азие

на

гръб

начн

ите

живо

тни.

Сис

тема

тизи

ране

и о

бобщ

аван

е на

зна-

ният

а за

гръб

начн

ите

живо

тни.

Наз

ова-

ване

, пос

очва

не в

ърху

изо

браж

ение

и

илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а пр

едст

авит

ели

на о

снов

ните

груп

и гр

ъбна

чни

живо

т-ни

. Сра

вняв

ане

върх

у из

обра

жени

е на

ст

рукт

ури

в тя

лото

и ж

изне

ни п

роце

си

при

риби

, зем

ново

дни,

вле

чуги

, пти

ци и

бо

зайн

ици.

Със

тавя

не н

а ср

авни

телн

и та

блиц

и и

схем

и за

същ

еств

енит

е пр

изна

-ци

, кла

сифи

каци

ята

и мн

огоо

браз

ието

на

гръб

начн

ите

живо

тни.

Реш

аван

е на

за-

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

ния

учеб

ник.

Под

гото

вка

за п

исме

на т

есто

ва

пров

ерка

на

знан

ията

и к

омпе

тент

ност

и-те

.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

-ка

на

груп

ова

и са

мост

оя-

телн

а ра

бота

.С

амоп

ро-

верк

а на

зн

ания

та

64.

14Го

диш

ен

прег

овор

Пре

-го

вор

• Раз

чита

схе

ми, т

абли

ци, г

ра-

фики

и д

иагр

ами,

пре

дста

вящ

и кл

асиф

икац

ията

на

орга

низм

ите,

тя

хнот

о ус

трой

ство

и ф

ункц

ии.

Акт

уали

зира

не и

обо

бщав

ане

на о

снов

ни

знан

ия и

уме

ния

за у

стро

йств

ото

на о

р-га

низм

ите.

раз

чита

не н

а сх

еми,

таб

лици

, гр

афик

и и

диаг

рами

, пре

дста

вящ

и кл

аси-

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

на65

.15

70

12

34

56

78

9• С

равн

ява

върх

у из

обра

жени

е и

схем

и ст

рукт

ури

в тя

лото

и

жизн

ени

проц

еси

на о

снов

ните

та

ксон

омич

ни гр

упи.

• О

ценя

ва п

оява

та н

а но

ви

стру

ктур

и в

такс

оном

ични

те

груп

и и

тяхн

ото

знач

ение

за

орга

низм

ите.

• Про

след

ява

в ев

олю

цион

ен

ред

исто

риче

скот

о ра

звит

ие н

а ос

новн

ите

такс

оном

ични

груп

и.• Р

азпо

знав

а, н

азов

ава,

пос

оч-

ва в

ърху

изо

браж

ение

и и

люс-

трир

а с

прим

ери

пред

став

ител

и на

осн

овни

те т

аксо

номи

чни

груп

и.• О

бобщ

ава

и пр

едст

авя

ин-

форм

ация

в т

абли

ци и

схе

ми.

• Оце

нява

знач

ение

то н

а ра

злич

-ни

те т

аксо

номи

чни

груп

и ор

га-

низм

и в

прир

одат

а и

за ч

овек

а.

фика

цият

а на

орг

аниз

мите

. сра

вняв

ане

върх

у из

обра

жени

е и

схем

и на

стр

укту

ри

в тя

лото

и ж

изне

ни п

роце

си н

а ос

новн

ите

такс

оном

ични

груп

и. о

ценя

ване

на

поя-

вата

на

нови

стр

укту

ри в

так

соно

мичн

ите

груп

и и

тяхн

ото

знач

ение

за о

рган

изми

те.

прос

ледя

ване

в е

волю

цион

ен р

ед н

а ис

то-

риче

скот

о ра

звит

ие н

а ос

новн

ите

такс

о-но

мичн

и гр

упи

орга

низм

и. р

азпо

знав

ане,

на

зова

ване

, пос

очва

не в

ърху

изо

браж

е-ни

е и

илю

стри

ране

с п

риме

ри н

а пр

едст

а-ви

тели

на

осно

внит

е та

ксон

омич

ни гр

упи

орга

низм

и. О

бобщ

аван

е и

пред

став

яне

на

инфо

рмац

ия в

таб

личе

н и

схем

атич

ен в

ид.

оцен

яван

е на

знач

ение

то н

а ра

злич

ните

та

ксон

омич

ни гр

упи

орга

низм

и в

прир

о-да

та и

за ч

овек

а. П

редо

став

яне

на т

есто

ви

зада

чи за

пре

двар

ител

на п

одго

товк

а за

те

стов

а пр

овер

ка н

а из

ходн

ото

ниво

на

знан

ията

. Реш

аван

е на

зада

чи о

т уч

ебна

та

тетр

адка

и е

лект

ронн

ия у

чебн

ик.

груп

ова

и са

мост

оя-

телн

а ра

бота

66.

15П

рове

р-ка

на

из-

ходн

ото

равн

ище

Кон

-тр

ол и

оц

ен-

ка

• Дем

онст

рира

знан

ия, у

мени

я и

комп

етен

тнос

ти, с

върз

ани

с оч

аква

ните

рез

улта

ти и

осн

ов-

ните

пон

ятия

за б

езгр

ъбна

чни

и гр

ъбна

чни

живо

тни.

Реш

аван

е на

тес

тови

зада

чи.

Пис

мена

те

стов

а пр

овер

ка

Тест

в

КУ

67.

16У

стой

-чи

во

разв

и-ти

е и

здра

во-

слов

ен

начи

н

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва

същ

ност

та и

знач

ение

-то

на

усто

йчив

ото

разв

итие

. • Р

азчи

та с

хеми

, таб

лици

, гр

афик

и, д

иагр

ами,

свъ

рзан

и с

усто

йчив

ото

разв

итие

.• Д

иску

тира

отн

ошен

ията

чов

ек

– об

щес

тво

– п

риро

да в

тях

ната

усто

й-чи

во

разв

и-ти

е

Обс

ъжда

не н

а св

етов

ни п

робл

еми

и те

нден

ции,

дов

ели

до в

ъзни

кван

е и

утвъ

ржда

ване

на

идея

та за

уст

ойчи

во

разв

итие

. Раз

чита

не н

а ка

рти

и ди

агра

ми,

отра

зява

щи

прир

аста

и р

азпр

едел

ение

то

на н

асел

ение

то в

све

та. А

нали

зира

не н

а ст

атис

тиче

ски

данн

и, и

люст

рира

щи

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

71

12

34

56

78

9на

ж

ивот

. С

ъщно

ст

на у

стой

-чи

вото

ра

звит

ие

взаи

мна

обус

лове

ност

.• П

рогн

озир

а ре

зулт

ати

от

възд

ейст

вия

на ч

овек

а въ

рху

прир

одат

а.

• Про

учва

(чре

з раз

личн

и из

точ-

ници

на

инфо

рмац

ия) и

изр

абот

-ва

про

екти

по

теми

, свъ

рзан

и с

усто

йчив

ото

разв

итие

.

нама

лява

нето

на

орга

низм

овот

о ра

зноо

-бр

азие

и у

вели

чава

нето

на

потр

ебле

ниет

о на

ене

ргия

. Опи

сван

е на

същ

ност

та и

де

фини

ране

на

поня

тиет

о „у

стой

чиво

ра

звит

ие“.

Раз

чита

не н

а сх

ема

за в

заим

о-вр

ъзка

та н

а тр

ите

обла

сти

на у

стой

чиво

ст

– ек

олог

ична

, соц

иалн

а и

икон

омич

еска

. Д

иску

тира

не н

а от

нош

ения

та ч

овек

–

общ

ест

во –

при

рода

в т

яхна

та в

заим

на

обус

лове

ност

и п

рогн

озир

ане

на р

езул

-та

ти о

т въ

здей

стви

я на

чов

ека

върх

у пр

ирод

ата.

Обс

ъжда

не н

а въ

змож

ност

и за

ли

чно

учас

тие

на у

чени

ците

в д

ейно

сти,

св

ърза

ни с

нам

аляв

ане

на р

азхо

да н

а то

к,

вода

, хар

тия

и др

. Про

учва

не (ч

рез р

аз-

личн

и из

точн

ици

на и

нфор

маци

я) и

изр

а-бо

тван

е на

про

ект

за у

стой

чива

учи

лищ

на

сред

а. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

ната

те

трад

ка и

еле

ктро

нния

уче

бник

.68

.16

Роля

та

на ч

овек

а за

опа

з-ва

не н

а би

ораз

-но

обра

-зи

ето

в пр

иро-

дата

Сем

и-на

р• О

писв

а и

илю

стри

ра с

пр

имер

и би

ораз

нооб

рази

ето

в Бъ

лгар

ия.

• Наз

овав

а и

посо

чва

върх

у из

обра

жени

я за

щит

ени

видо

ве о

т фл

орат

а и

фаун

ата

на Б

ълга

рия.

• Д

иску

тира

про

блем

и и

прил

а-га

пра

вила

, свъ

рзан

и с

опаз

ване

на

био

разн

ообр

азие

то и

при

род-

ната

сре

да.

• Оце

нява

и п

одкр

епя

дейн

ос-

ти, н

асоч

ени

към

опаз

ване

на

биор

азно

обра

зиет

о и

прир

одна

та

сред

а.• П

роуч

ва п

одхо

дящ

и из

точн

ици

Обс

ъжда

не н

а зн

ачен

ието

на

биор

азно

о-бр

азие

то за

при

рода

та. Б

есед

а за

деф

и-ни

ране

на

поня

тиет

о. С

равн

яван

е на

био

-ра

зноо

браз

ието

в Б

ълга

рия

със

стра

ните

в

Евро

па и

бла

гопр

иятс

тващ

ите

за т

ова

факт

ори.

Пре

дста

вяне

на

през

ента

ция

и съ

общ

ения

за р

асте

ния

и/ил

и жи

вотн

и,

вклю

чени

в Ч

ерве

ната

кни

га н

а Ре

публ

и-ка

Бъл

гари

я. О

писв

ане,

пос

очва

не в

ърху

из

обра

жени

я, и

люст

рира

не с

при

мери

на

защ

итен

и ви

дове

от

флор

ата

и фа

унат

а на

Бъл

гари

я. Д

иску

тира

не н

а пр

обле

ми и

пр

авил

а, о

бсъж

дане

, оце

нява

не и

под

кре-

па н

а де

йнос

ти, с

върз

ани

с оп

азва

не н

а би

ораз

нооб

рази

ето

и пр

ирод

ната

сре

да.

Оце

н-ка

на

само

стоя

-те

лна

и ек

ипна

ра

бота

72

12

34

56

78

9на

инф

орма

ция

, изв

лича

и о

б-об

щав

а съ

щес

твен

а ин

форм

ация

по

зада

дена

та т

ема.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

гале

рият

а от

сни

мки

за в

лиян

ие н

а чо

века

вър

ху

прир

одат

а. Р

ешав

ане

на за

дачи

от

учеб

на-

та т

етра

дка

и ел

ектр

онни

я уч

ебни

к.69

.17

Осн

овни

ка

те-

гори

и за

щит

е-ни

при

-ро

дни

обек

ти в

Бъ

лгар

ия

За

нови

зн

а-ни

я

• Опи

сва

и ил

юст

рира

с п

риме

-ри

осн

овни

те к

атег

ории

защ

ите-

ни п

риро

дни

обек

ти в

Бъл

гари

я.

• Оце

нява

и п

одкр

епя

дейн

ос-

ти, н

асоч

ени

към

опаз

ване

на

прир

одна

та с

реда

в за

щит

енит

е пр

ирод

ни о

бект

и в

Бълг

ария

. • О

ценя

ва н

еобх

одим

остт

а от

оп

азва

не ч

исто

тата

на

вода

та,

възд

уха

и по

чват

а за

съх

раня

ва-

не н

а би

ораз

нооб

рази

ето.

• Наз

овав

а и

посо

чва

върх

у из

обра

жени

я ре

дки

и за

стра

шен

и ви

дове

от

флор

ата

и фа

унат

а на

Бъ

лгар

ия.

• Нам

ира

и по

сочв

а въ

рху

карт

а на

Бъл

гари

я за

щит

ени

при-

родн

и об

екти

и м

есто

обит

ания

на

защ

итен

и ви

дове

орг

аниз

ми.

Обс

ъжда

не н

а пр

ичин

ите

и не

обхо

-ди

мост

та о

т съ

здав

ане

на за

щит

енит

е пр

ирод

ни о

бект

и (З

ПО

) в Б

ълга

рия.

Ра

здел

яне

на к

ласа

на

груп

и и

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от т

абли

цата

, фиг

урит

е и

текс

та в

у р

ока

за о

снов

ните

кат

егор

ии

ЗПО

в Б

ълга

рия

– по

сочв

ане

на р

едки

и

заст

раш

ени

видо

ве о

т фл

орат

а и

фаун

ата

на Б

ълга

рия.

нам

иран

е и

посо

чван

е въ

рху

карт

а на

Бъл

гари

я на

ЗП

О и

мес

тооб

и-та

ния

на за

щит

ени

видо

ве о

рган

изми

. оц

еняв

ане

на д

ейно

сти,

нас

очен

и къ

м оп

азва

не н

а пр

ирод

ната

сре

да в

ЗП

О.

Пре

дста

вяне

на

пред

вари

телн

о по

дгот

ве-

ни п

осте

ри, п

резе

нтац

ии и

съо

бщен

ия за

за

щит

енит

е те

рито

рии

в бл

изос

т до

нас

е-ле

ното

мяс

то н

а уч

ениц

ите.

Наб

люда

ване

и

обсъ

ждан

е на

гале

рият

а от

сни

мки

на

прир

одни

забе

лежи

телн

ости

. Реш

аван

е на

за

дачи

от

учеб

ната

тет

радк

а и

елек

трон

-ни

я уч

ебни

к.

Уст

на

пров

ерка

и

оцен

ка

70.

17У

стой

-чи

во

разв

итие

и

здра

ве

Дис

-ку

сия

• Раз

чита

схе

ми, т

абли

ци,

граф

ики,

диа

грам

и, с

върз

ани

с ус

тойч

ивот

о ра

звит

ие и

здра

во-

слов

ния

начи

н на

жив

от.

• Дис

кути

ра п

робл

еми

и пр

ила-

га п

рави

ла, с

върз

ани

с оп

азва

не

на л

ично

то и

общ

еств

енот

о зд

раве

и п

риро

днат

а ср

еда.

• П

рогн

озир

а ре

зулт

ати

от

здра

ве,

здра

во-

слов

ен

начи

н на

жи

вот

Запо

знав

ане

с пр

авил

ата

за в

оден

е на

дис

-ку

сия

и с

крит

ерии

те за

оце

нява

не н

а уч

ас-

тиет

о на

уче

ници

те в

нея

. Орг

аниз

иран

е на

дей

ност

и, е

кипн

а и/

или

инди

виду

ална

ра

бота

по

теми

те за

дис

куси

я, п

редл

ожен

и в

учеб

ното

съд

ържа

ние.

Изв

лича

не н

а ин

-фо

рмац

ия о

т раз

личн

и из

точн

ици

– сх

еми,

та

блиц

и и

др.,

свър

зани

с у

стой

чиво

то р

аз-

вити

е и

здра

восл

овни

я на

чин

на ж

ивот

.

Уст

на

пров

ерка

и

ка-

чест

вена

оц

енка

на

умен

ия за

ди

скут

и-ра

не

Раз-

ра-

бот-

ка в

К

У

73

12

34

56

78

9въ

здей

стви

я на

чов

ека

върх

у пр

ирод

ата.

• Оце

нява

и п

одкр

епя

дейн

ос-

ти, н

асоч

ени

към

опаз

ване

на

прир

одна

та с

реда

, лич

ното

и

общ

еств

енот

о зд

раве

.

Про

учва

не, с

исте

мати

зира

не и

стр

укту

-ри

ране

на

инфо

рмац

ията

по

проб

лема

от

всек

и ек

ип. П

лани

ране

на

дейн

ости

за и

з-го

твян

е на

ста

нови

ща

на гр

упит

е. З

ащит

а на

поз

иция

та н

а вс

яка

груп

а, ф

орму

лира

не

на и

звод

и и

закл

юче

ния

по д

иску

тира

ния

проб

лем.

Наб

люда

ване

и о

бсъж

дане

на

виде

окли

пове

в е

лект

ронн

ия у

чебн

ик за

ра

здел

ното

съб

иран

е на

отп

адъц

и и

гло-

балн

ите

екол

огич

ни п

робл

еми,

реш

аван

е на

зада

чи о

т уче

бнат

а те

трад

ка и

еле

ктро

н-ни

я уч

ебни

к.71

.18

Час

ове

на р

аз-

поло

жени

е на

уч

ител

я72

.18

74

Приложение 2.УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА VII КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМАУчебният предмет биология и здравно образование в 7. клас надгражда учебния пред-

мет човекът и природата в 5. – 6. клас.Част е от общообразователната подготовка по биология и здравно образование, която

завършва в 10. клас на първия гимназиален етап.Учебната програма по биология и здравно образование в 7. клас включва биологично

учебно знание, отнасящо се до многообразието и класификацията на организмите на Зе-мята, тяхната роля в природата и за човека, взаимоотношенията в природата и опазване на биоразнообразието, природната среда, личното и общественото здраве.

Усвояването на система от зания дава цялостна представа за организмовия свят на Зе-мята, взаимодействията му с неживата природа и формира на таксономична, структурна и функционална основа понятия, свързани с петте царства организми.

Програмата е обособена в следните основни теми: 1. Многообразие и класификация на организмите; 2. Едноклетъчни организми (Царство Монера, Царство Протиста); 3. Многоклетъчни организми (Царство Растения, Царство Гъби, Царство Животни); 4. Устойчиво развитие и здравословен начин на живот

За успешното изпълнение на програмата трябва да се прилагат и съчетават тради-ционни и съвременни форми, методи и подходи при организиране на учебния процес с активно включване на елементи на изследователския и на проблемния подход. За разкри-ване на експерименталната същност на биологичните науки е необходимо да се използ-ват всички възможности за демонстрационен и лабораторен експеримент.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА КЛАСА

Област накомпетентност

Знания, умения и отношения

1 2І. Структура, жизнени проце-си и класифика-ция на организ-мите

Назовава и посочва върху изображение клетки, тъкани, органи, системи от органи; таксони, в които са групирани организмите.Описва и означава върху изображение типове клетки, устройство на клетки, тъкани, органи, системи от органи, жизнени процеси при едно-клетъчни и многоклетъчни организми.Разпознава в текст или изображение основни таксони от петте царства организми и представители на отделни таксони; жизнени процеси при растения и животни.Сравнява и групира организми по различни признаци.Доказва връзки и зависимости между устройство и жизнени процеси при групи организми.

ІІ. Организъм – среда

Представя същността и значението на устойчивото развитие за човечест-вото.Описва и илюстрира с примери биоразнообразие и защитени природниобекти в България.

75

1 2Свързва състоянието на околната среда и представители на различните царства организми със здравето и с дейностите на човека.Прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата.

III. Наблюдения, експерименти,изследване

Разчита схеми, таблици, графики, диаграми.Извършва наблюдения на обекти и процеси в природата и в учебната лаборатория. Моделира структури и процеси.Прилага правила за здравословен начин на живот и подкрепя дейности за опазване на личното и общественото здраве и на околната среда.

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕТеми Компетентности като очаквани резултати

от обучениетоНови

понятия1 2 3

1. Многообра-зие и класи-фикация на организмите

Назовава в йерархичен ред основни таксономични категории в петцарствената система на класификация на организмите.Назовава, означава на схема и илюстрира с примери основни таксономични категории.Свързва необходимостта от групирането на организмите с възможностите за тяхното изучаване.Оценява значението на критерия родствени връзки меж-ду организмите при класификацията на организмите.Разчита схеми и изгражда модели на класификацията на организмите.

царство тип (отдел) клас разред семей-ство родвид

2. Едноклетъчни организми2.1. Царство Монера

Дефинира царство МонераОписва, посочва върху изображение; моделира структура на прокариотна клетка. Илюстрира с примери принадлеж-ност на представители към царство Монера.Изброява и описва заболявания при човека, причинени от представители на царството, по алгоритъм: причинител – признаци – превенция.Обосновава необходимостта от превенция на заболява-ния, причинени от представители на царство Монера.

царство Мо-нера прокариотна клетка

2.2. ЦарствоПротиста

Дефинира царство Протиста.Описва, посочва върху изображение; моделира структура на еукариотна клетка.Сравнява прокариотна и еукариотна клетка по устройство.Илюстрира с примери принадлежност на представители към царство Протиста. Изброява и описва заболявания при човека, причинени от представители на царството, по алгоритъм: причинител – признаци – превенция.Обосновава необходимостта от превенция на заболявани-ята, причинени от представители на царство Протиста.Дефинира колониални едноклетъчни и илюстрира с при-мери.Аргументира (в еволюционен аспект) ролята на еднокле-тъчните и на колониалните едноклетъчни организми като родоначалници на многоклетъчните организми.

царство Про-тистаеукариот-на клетка колониални едноклетъчни организми

76

1 2 33. Многоклетъч-ни организми3.1. ЦарствоРастения

Дефинира царство Растения.Назовава, посочва върху изображение и илюстрира с примери талусни растения (водорасли) и основни гру-пи кормусни растения (мъхове, папрати, голосеменни, покритосеменни).Разграничава по съществени признаци талусни и кормус-ни растения.Описва на функционална основа видове растителни тъкани (образувателна, основна, покривна, проводяща, механична).Определя значението на растителни органи (вегетативни и размножителни) при кормусните растения за жизнените процеси и цялостното функциониране на растителния организъм.Оценява значението на растенията за природата и за човека.Разчита схеми, таблици, графики, диаграми, представящи класификацията на растенията, устройството и функци-ите на растителните организми. Извършва наблюдения в природата и в учебната лаборатория на растителни орга-низми, структури и процеси, протичащи в растителните организми.

царство Рас-тенияталусни рас-тениярастителни тъканирастителни органикормусни растения

3.2. Царство Гъби

Дефинира царство Гъби.Назовава и разпознава върху изображение хифи, мицел и представители от царство Гъби.Определя значението на ядливите и отровните гъби за човека.Изброява и описва заболявания при човека, причинени от представители на царството по алгоритъм: причинител – признаци – превенция.Обосновава необходимостта от превенция на заболява-ния, причинени отпредставители на царство Гъби.

царство Гъби сапрофитно хранене

3.3. Царство Животни

Дефинира царство Животни.Описва и разпознава на схема тъкани в животинския организъм.Групира представители от царството като безгръбначни и гръбначни въз основа на съществени признаци и илюс-трира с примери.Разчита схеми, таблици, графики, диаграми, представящи класификацията на животните, устройството и функциите на животинските организми.Извършва наблюдения в природата и в учебната лабора-тория на животинскиорганизми, структури и процеси, протичащи в животин-ските организми.

царство Жи-вотнибезгръбнач-ни животни гръбначни животниживотински тъкани

3.3.1.Безгръбначни животни

Описва, посочва върху изображение и разпознава по съ-ществени признаци даден тип (клас) безгръбначни животни.Назовава, посочва върху изображение и илюстрира с примери представители на основни таксони.Описва на структурно-функционална основа органи и

мешести (хид-ри, медузи,корали) червеи (плос-ки, кръгли,

77

1 2 3системи от органи при основни таксони безгръбначни животни.Изброява и описва заболявания на човека, причинени от представители на безгръбначни животни, по алгоритъм: причинител – признаци – превенция.Обосновава необходимостта от превенция на заболява-ния, причинени от безгръбначни животни, и на уврежда-ния, предизвикани от отрови с биогенен произход.Оценява значението на безгръбначните животни в приро-дата и за човека.

прешленести) членестоноги (ракообраз-ни,паякообраз-ни, насекоми) мекотели (ох-люви, миди, главоноги)

3.3.2. Гръбнач-ни животни

Описва, посочва върху изображение и разпознава по съществени признаци даден надклас/клас гръбначни животни.Назовава, посочва върху изображение и илюстрира с примери представители на основни таксони.Описва на структурно-функционална основа органи и системи от органи при основни таксони гръбначни жи-вотни.Сравнява по съществени признаци риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Проследява в еволюционен ред основните групи гръбначни животни.Изброява и описва правила за превенция на увреждания, предизвикани от отрови с биогенен произход.Оценява значението на гръбначните животни в природата и за човека.

риби (хру-щялни, костни) земноводни (безопашати, опашати)влечуги (гу-щери, змии, костенурки, крокодили) птици (бяга-щи, плаващи, летящи)бозайници (еднопроход-ни, торбести, плацентни)

4. Устойчиво развитие издравословен начин на живот

Описва същността и значението на устойчивото развитие, здравето и здравословния начин на живот.Описва и илюстрира с примери биоразнообразието и основните категории защитени природни обекти в Бълга-рия.Разчита схеми, таблици, графики, диаграми, свързани с устойчивото развитие и здравословния начин на живот.Дискутира проблеми и прилага правила, свързани с опаз-ване на личното и общественото здраве, биоразнообрази-ето и природната среда.Проучва (чрез различни източници на информация) и изработва проекти по теми, свързани с устойчивото раз-витие и здравословния начин на живот.Прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата.Оценява и подкрепя дейности, насочени към опазване на биоразнообразието, природната среда, личното и общест-веното здраве.

устойчиво развитие здравездравословен начин на живот

78

Годишен брой часове за изучаване на предмета биология и здравно образование в VII клас – 72 часа. Примерни теми за лабораторни работи и практически дей-ности:

Микроскопско наблюдаване на едноклетъчни организмиМикроскопско наблюдаване на растителни тъканиНаблюдение на вегетативни растителни органиМногообразие на голосеменните растения (лабораторен урок или урок екскурзия)Многообразие на покритосеменните растения (лабораторен урок или урок екскурзия)Животински клетки, тъкани и органи

Многообразие на тип ЧленестоногиНаблюдение на птици (урок екскурзия)

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА

%(за цялата програма)

За нови знания ~ 60%За преговор ~ 6%За обобщение ~ 6%За упражнения ~ 3%За практически дейности (лабораторни упражнения, практикуми, учебни екскурзии и др.)

~ 13%

За дискусии, дебати, семинари и др. ~ 6%За контрол и оценка ~ 6%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Оценяването на знанията и уменията на учениците е в съответствие с предвидените в програмата очаквани резултати и дейности.

Предвид същността на учебния предмет биология и здравно образование се препо-ръчва да бъде отделено внимание на проверката и оценката на практическите умения. Критерии в случая са постиженията на очакваните резултати от област на компетентност. „Наблюдения, експерименти и изследване”.

Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата за оце-няване на постиженията му.Съотношение при формиране на срочна и годишна оценкаТекущи оценки от устни и писмени изпитвания ~ 40%Оценки от контролни работи ~ 30%Оценки от други дейности (домашни работи, лабораторни упражне-ния, практически изпитвания, семинари,работа по проекти и др.)

~ 30%

79

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАК-ТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Учебната програма по биология и здравно образование в 7. клас е насочена към фор-миране на:

• ключови компетентности по природни науки − използване на знания за представи-тели на царство Монера, царство Протиста царство Растения, царство Гъби и царство Животни за аргументиране на дейности на човека въз основа на научни факти и про-гнозиране на възможни последствия върху личното и общественото здраве;• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт − осмисляне на взаимоотношенията „човек – среда“, интерпретиране на конкретно поведение като последствия за личното и общественото здраве, използва-не на здравни познания и знания за превенция на различни паразитни заболявания и увреждания от отрови с биогенен произход, взимане на решения, свързани с личното и общественото здраве, оценяване на рисковете за здравето в конкретна ситуация; подкрепяне на дейности, насочени към опазване на околната среда и личното здраве;• умения за учене − самостоятелно проучване на информация от различни източници, дискутиране на проблеми, проявяване на критично мислене, работа в екип, планиране на дейности, изразяване на мнение и формулиране на решения, усвояване на правила, подпомагащи познавателния процес; самонаблюдаване и упражняване на самокон-трол при изпълняване на дидактически задачи, решаване на задачи и казуси, насочени към формиране на функционална грамотност;• компетентности в областта на българския език − развиване на техниката на четене и писмената култура на учениците; обогатяване на езиковата култура чрез използване на специфична терминология; развиване на умения за работа с различни видове текст (научен, научнопопулярен) и различаването им; извличане на съществена информа-ция от учебник, научнопопулярни статии и други източници, за работа с речник на чуждите думи в българския език и терминологичен речник; създаване на текст в устна или писмена форма – описание, съобщение, есе, план, протокол с резултати и изводи от експериментална дейност; усъвършенстване на уменията за диалогично общуване при обсъждане на съвместна дейност, изразяване на мнение и други;• умения за общуване на чужди езици – извличане на информация от различни из-точници на изучаван от учениците чужд език за устройството, жизнените процесите и многообразието на представителите на царство Монера, царство Протиста, царство Растения, царство Гъби и царство Животни и за спазване на норми за здравословен начин на живот;• дигитална компетентност − за търсене, събиране и обработване и на информация в интернет, изработване на компютърни таблици, графики, модели и презентации; работа със звукова и видеоинформация, за създаване и обработка на графично изо-бражение, за компютърна текстообработка, обработка на таблични данни, разчитане на данни от диаграма, социални и граждански компетентности − умения за общуване, критично и съзидателно мислене при вземане на решения; проявяване на толерантно отношение и приемане на различни гледни точки при обсъждания и дискусии;• инициативност и предприемчивост − умения за планиране, организиране и управле-ние на познавателната дейност;• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество − изработване на модели, макети, постери, проекти, компютърни презентации и други.

Реализирането на очакваните резултати в учебната програма за задължителна подго-товка по биология и здравно образование в 7. клас предполага:

80

І. Учителят да владее и прилага:дейностен подход;интерактивни методи на обучение;вътрешнопредметни и междупредметни връзки;партньорски отношения с учениците, като създава положителни нагласи за учене;стратегии за формиране на ценности.

ІІ. На учениците да се осигури възможност да:наблюдават;анализират;моделират;извършват опити;дискутират и участват в дебати;работят в екип;изработват и защитават проекти;работят с различни източници на информация;трансформират информация от текст в схеми, таблици, графики и диаграми и обрат-

ното;да се самооценяват обективно.

ІІІ. Използване на знания от:човекът и природата, 3. – 6. клас – за разнообразие и групиране на организмите,

основни жизнени процеси в многоклетъчните организми и структурите, които ги осигу-ряват, приспособления на организмите към средата, опазване на здравето на човека;

география и икономика, 5. – 6. клас – за климатични фактори и елементи, почви, природни зони;

химия и опазване на околната среда, 7. клас – за химични процеси в природата, бита и производството;

физика и астрономия, 7. клас – за видове движения, преходи между състоянията на веществата в природата;

български език и литература, 6. клас – за структурните и езиковите особености на научния текст и умението да се извлича съществената информация от урочни статии; умения за диалогична реч, умение да се информираш и да предаваш информация за факти и събития;

математика – за представяне на данни (таблично и графично), разчитане на инфор-мация от таблици и графики;

информационни технологии – за изработване и демонстриране на компютърни презентации, търсене на информация в интернет, изработване на таблици, графики, ди-аграми; работа със звукова и видео информация, за създаване и обработка на графично изображение, за компютърна текстообработка, обработка на таблични данни;

изобразително изкуство − за избор и използване на различни материали при моде-лиране на обекти и процеси, интерпретиране на визуални образи, скициране и рисуване.

Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Маргарита Панайотова, Ирина Михова-Нанкова

Маргарита Панайотова,

Ирина Михова-Нанкова

БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

ISBN 978-619-222-224-6

Цена 9,00 лв.