ПРИРОДНИ

ЗОНИ

ТРОПИЧНИТЕ ПУСТИНИ И

ВЕЧНОЗЕЛЕНИТЕ ГОРИ И ХРАСТИ.

ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ.

Десислава, Десислава,

Илияна и Камелия

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Тропични климатични пояси (северен и южен).

Тези пояси обхващат земите около тропичните

окръжности. В тях климатът е сух, което се

дължи на духащите през цялата година

североизточни и югоизточни пасати. Най-сухо е

в Северна Африка, където се намира най-

горещата и най-сухата област не само в Африка,

но и на Земята – пустинята Сахара. В пустинята

слънчевите лъчи силно жарят.

РЕЛЕФ Равнинен и платовиден релеф –с типичните

пустинни форми –дюни, различни скални

образования.

КЛИМАТ Денем безбрежните пясъци са силно нажежени, а

въздухът над тях едва се диша. Нощем в пустинята е студено. Денонощните колебания на температурата са много големи и те са главната причина за рушенето на скалите. В Сахара духат силни пустинни ветрове, които пренасят огромни количества пясък от едно място на друго. Въздухът е наситен с фини прашинки и затова небето има бледосив оттенък. Валежи падат съвсем рядко, а на отделни места години наред не вали. Такъв климат се нарича тропичен пустинен климат.

В Южна Африка тропичният пустинен климат не е така силно изразен, защото сушата на континента заема по-малка площ и околните океани са източници на водни пари. Тук са се образували полупустините Калахари и Намиб.

…Климатът е горещ и сух.

Температурите през деня достигат

до 40-50°С, като скалите и пясъците

се нагряват много силно. Валежите

са около 100 мм.

Сух тропичен климат с високи

дневни и ниски нощни температури;

много малко валежи; постоянни сухи

ветрове пасати.

РЕКИРеките протичат в някои пустини

транзитно – т.е. без да приемат

притоци от тях (например р. Нил в

източните части на Сахара). Езерата

обикновено са солени.

Безводие – в тях не извират, а само

преминават реки. Поради голямото

изпарение водите им намаляват

силно. Подземните води излизат на

повърхността в оазисите.

ПОЧВИПочвите съдържат много соли,

поради силното изпарение и са

неплодородни. Често те и скалите

са покрити със солена кора.

Тънки сивопепеляви неплодородни

почви. В големи територии те

отсъстват напълно.

Почвена покривка липсва.

РАСТИТЕЛНОСТ –

ТРОПИЧНИ ПУСТИНИ

Оскъдна растителност – редки треви и

храсти. Недостигът на влага се

преодолява чрез дълбоки корени и

твърди листа за намаляване на

изпарението. Те са почти напълно

лишени от растителност. Там могат да

бъдат открити само някои

непретенциозни видове и то най-вече в

близост до оазисите (палми, кактуси и

други).

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Беден животински свят : змии ,

гущери , скорпиони; по

периферията навлизат лъвове ‚

хиени ‚ лешояди , щрауси.

Животните също са

приспособени към суровите

условия.Типичен пример е

едногърбата камила.

УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ

Условията за живот в тропичните

климатични пояси са неблагоприятни.

Население има единствено в оазисите,

където има вода и плодородни почви.

Долината на р.Нил от гр.Хартум до

Средиземно море представлява най-

големият долинен оазис в Африка.

Слаба населеност. Постояни селища има

само в оазисите.

ЗОНА НА ВЕЧНОЗЕЛЕНИТЕ

ГОРИ И ХРАСТИ

Разположена е в най-северните и в най-южните

части на континента. Релефът е низинен и

планински. Климатът е субтропичен.

Повърхностните води са малко. Режимът им е

непостоянен – пълноводни са през зимата

(влажният сезон) и маловодни през лятото

(сухия сезон). Широко разпространени са

речните долини уади със сезонни реки.

Растителността е приспособена към недостига

на влага. Типични растения са – кипариса ,

корковия дъб, хвойната, розмаринът и други.

Корков дъб

… Животинският свят е беден, засегнати от

дейността на хората: от хищниците – чакали и

хиени, влечугите – змии и гущери. Географското

положение на зоната и природата са причина да

се обитава от дълбока древност. На нейна

територия са едни от най – гъсто населените

части на континента. Населението се занимава

със земеделие – отглеждат се маслини, цитруси,

лоза, овце и кози. Добиват се и се преработват

полезни изкопаеми,развива се туризъм.

ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ

Областта обхваща най – високите планини на

Африка. За нея е характерно изменението на

природните компоненти във височина –

височинна зоналност. Най – ясно височинната

зоналност е проявена в Килиманджаро – от

подножието към върха се редуват

екваториалните гори, савани, смесени

гори,високопланински ливади и храсти, вечни

снегове. В тези области са развити добиват на

дървесина, туризмът,изследователската

дейност.

КАК ДА ОПАЗИМ ПРИРОДАТА НА

АФРИКА ?

Добивът на дървесина, строежът на селищата и

пътищата, изсичането на гори, избиването на

животни изменят природният лик на Африка.

Непълноценно използване на природните

богатства и води до увеличаване на площта на

пустините, до изчезване или намаляване на

редки растения и животни. За да съхранят

уникалната природа, хората създават

национални паркове и резервати. Те се

посещават от учени, туристи, от любители на

сафари.

КРАЙ