È ÑÒÀÍÀ ÁÎÃ ÏÚÐÂÎ ÆÅÍÀ

Å Ä È Í Ï Ð È ß Ò Å Ë

Ê í è ã à I I

Ñ Ò È Õ Î Ò Â Î Ð Å Í È ß

ИСБ

2

Антон Глогов

Из”Богомилското учение”

Като предисловие на тези избрани стихове – две глави из

българската апокрифна книга за богомилите от Антон Глогов+

представена на проф- Д,р Полоск във Франкфурт на Майн и на Ватикана

през 0820г-+ както и на проф-Ф-Маклер в Париж през 0821г-+ с възторжени

отзиви от всички тях и от другите учени и читатели по света+ до които

е стигнала- Наскоро бе преиздадена у нас-

Етап 05

Създаването на първия пол на земята , Жената

Догма9 Началото бе мъртва точка+ а първични бяха само9

Силата на Сътворението и

Силата на Разрушението

Сътворение9

В замисъла си да създаде най,съвършеното земно творение+

което да може да укротява беса на животните+ създадани

дотогава+ Силата на Сьтворението отиде до една котловина+ в

която течеше кристално бистра вода и+ като взе от котловината

най,бяла пръст+ пристьпи към изпълнението на своя замисъл-

Размеси пръстта с водата+ т-е- със своите сълзи+ от което се

получи животрептяща смес и на която почна+ чрез ваене+ да

придава прекрасна форма+ различна от формите на всички други

същества-

Така биде създаден първият пол на земята – Жената

ИСБ

3

По,нататък Силата на Сьтворението+ събирайки най,

хубавото от хубостите на всички свои създания+ украси с него

новото си творение+ което стана най,съвьршеното от всички

земни създания9 съ очи+ светли и бистри като сълзите на Силата

на Сьтворението и сини като лазура на надземните висини: с

нежни+ овални форми+ чиито трептения излъчваха само наслада и

упоение: с коси златисти+ игриви и буйни като планинските

ручеи- После Силата на Сьтворението потопи това прекрасно

тяло в реката+ за да го окъпе+ през което време над него слънцето

грееше+ за да му придаде както топлина+ така и своя блясък- По

този начин в очите на това творение сякаш се отразиха и земните

зеленини+ и всички земни и небесни красоти Възхитена от своето

прекрасно творение+ Силата на Сьтворението се обърна към него и

рече9

, О+ Мое вдъхновено дело на съвършенството и на

последните Ми дихания+ които влагам в тебе Макар и след това да

се скиря+ аз съм щастлива+ че ще направя самата теб видимо вечна

и че чрез тебе ще обезпеча всички мои творения на земята+ които

ще можеш да укротяваш+ да ги изцеряваш от бесове и да ги

пресъздаваш+ ако някога Силата на Разрушението+ след моето

привидно изчезване+ поиска да ги погуби О+ Мое дело на последното

Ми вдъхновение+ което си надарено като Мен с милостта и

любовта кьм всяко Мое създание+ нека от твоя поглед на

милосърдие и любов се изпарява всеки бяс+ който се е вмъкнал чрез

Силата на Разрушението в душите на моите творения Нека чрез

тебе бъде нанесена решителната победа над Силата на

Разрушението О+ мое най,съвършено творение+ което Аз къпя в

моите сълзи+ за да бъде чисто и невинно като тях и така навеки да

ИСБ

4

носи най,великото добро+ което влагам сега въ тебе+ заедно с моето

последно дихание О+ Мое последно творение на любов и красота+ в

което влагам всичките Свои творчески сили , бъди последната и

най,вековечна сила за сътворявяния и за пресътворявания на

живот и движение на земята , бъди Пол Жена

Пол Жена Независима от целия общ кръговъртеж: но и ,

заедно със земята и месеца , около центьра на Всемира и Слънцето

Етап 06

Първият рай

Догма9 начало бе мъртва точка+ а първични бяха само9

Силата на сьтворението и

Силата на разрушението

Сътворение9

Като свърши с благословията си над своето последно

творение за вечен живот и вечна красота на земята+ Силата на

Сьтворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с

последните си дихания- Така то доби живот в движение и+ сякаш

пробудено от сън+ осия с погледа си цялата околност и така

създаде на земята най,съвършения живот в движение- След това

Силата на Сьтворението изчезна завинаги+ като за свои

заместници остави Слънцето+ Месеца+ звездите+ земята и всичко+

каквото бе сътворила на земята зедно с живота въ движение –

Полът Жена-

Силата на Разрушението пък+ останала само с първичните

животни+ сътворени по нейно внушение+ и в които се бяха

ИСБ

5

вмъкнали бесове+ се опита да се пресъздаде+ но когато силата Пол

Жена се яви между тях+ с красотата си така ги обая и укроти+

щото от тях изчезна всичкият бяс и тогава Силата на

Разрушението остана поразена-

От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде

победена завинаги+ Силата на Разрушението избяга+ за да не се яви

вече дълго време нито пред силата Пол Жена+ нито между

животните+ създадени по нейно внушение-

Оттогава силата Пол Жена заживя с всичкия си пламък и с

всичката си дарба за творчество- Само при появата Ł между

живите твари и от милувките Ł+ те се превръщаха в нейния пол и

добиваха женска нежност и красота+ според вида на самото

животно-

Така+ чрез тази промяна на земните и хвъркати животни –

явяването на женски пол+ , те заживяха само с кротки+ леки игри и

ласки и между тях настъпи мир и щастие- Въ това състояние на

мир+ на щастие+ на леки игри и на милувки между животните+ у

тия от тях+ които оставаха непомилвани от силата Пол Жена+

като въплъщение на Силата на Сътворението+ се извърши

първото творческо дело на земята-

Защото първичният живот без интензивно движение+

създаден по внушение от Силата на Разрушението+ бе несъвършен+

безполов и вьн от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване+

въ който Силата на Сътворението е предопределила да тече

живот в красиво и бодро движение на земята-

Поради несъвършенството на почти неподвижните животни

на земята+ които бяха извън творческия кръговъртеж и бяха в

застой+ в мъртва точка+ въ безполовост и следователно в бяс+

ИСБ

6

Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги

възможността+ като създания на Силата Сътворението+ да се

пресъздават- Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този

замисъл на Силата на Разрушението+ като създаде въ тях пĄла+ а с

това Тя победи и самата Сила на Разрушението+ която вече нямаше

друг противник на земята+ освен силата Пол Жена-

Въ изпълнение на своята мисия+ силата Пол Жена продължи

да се любува на мира и на щастието+ сред които заживяха всички

земни твари-

Когато тя се явяваше между рибите във водата+ за да се

опресни в сълзите на Силата на Сътворението+ рибите я приемаха

като тяхна другарка и най,гальовно играеха около нея+ защото те

бяха сътворени със същата нежност+ каквато притежава и силата

Пол Жена-

При това милуване на рибите около силата Пол Жена+ с

допирането им до нея+ и у тях се създаваше женския пол+ който пък

предизвика противопола – т-е- мъжкия пол у рибите+ които не

успяваха да се допрат до силата Пол Жена-

Защото първите животни във водата+ като създадени по

внушение от Силата на Разрушението+ бяха също безполови: но

запазвайки вечността си+ предадена им от Силата на

Сътворението+ се пресътворяваха в своята първичност чрез

деление+ т-е- чрез разпадането им на части за създаване на нови

животни като тях-

Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините

из полята и по горите+ при всяко нейно помирисване на която и да

било зеленина+ тя се разцъфтяваше: от тия цветове се раждаше

плод за ново пресъздаване и ново размножаване на зеленините , и

ИСБ

7

по тоя начин се създаде прекрасният рай на земята+ която получи

вид на най,съвършенното творение на красотата- Върху този

земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи+ за да му предаде

пълно съвършенство-

Така на земята не остана никъде място за Силата на

Разрушението- Навред се възроди любовта на силата Пол Жена+ а

заедно с това , и любовта на самата Сила на Сътворението-

ИСБ

8

Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена+

но и всеки живот в движение и в растеж на земята- Трептенията

на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така

се явиха първите чуруликания+ първите песни на птиците+ а за

другите животни – в първичния звуков език-

Зачуруликаха тогава птиците из висините на земята+ за да

възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Силата

на Сътворението: забляха стадата по полята и по горите+

затрептяха листата на дърветата+ за да отдадат и те чрез своя

шепот хваление на своята Сътворителка+ а слънцето пращаше

предвечерния си привет на всички земни твари+ както и на луната

и на звездите+ които идеха след слънцето+ за да хвърлят всички

създания в неизразимо блаженство и в блянове за други+ още по,

дивни радости и творчества+ които може да им даде тяхната

възлюблена , силата Пол Жена-

Силата Пол Жена дълго се наслаждава от този съвършен рай

на земята+ но+ с течение на времето , при всяко закриване на

слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда , тя

почна да изпитва някаква мъка+ непозната преди това- Измъчваше

я мисълта+ че докато всички животни+ които от предишното си

несъвършенство бяха минали в съвършенство и изпитваха

радостта на пола и противопола+ за нея тази радост бе

недостъпна и непозната- При тази мъка на силата Пол Жена и при

чувството на самота+ което бе я налегнало+ тя се отдаде на нов

плач+ пред който замря целия земен рай+ чиято Царица беше тя+ но

който не разбираше болката Ł-

ИСБ

9

ИЗБРАНИ СТИХОТВОРЕНИЯ

СЪРЦЕТО НА ШЕЛИ

Мнозина не знаят+ че сърцето на Шели и до днес се пази в една стъкленица+ понеже е останало

непокътнато на кладата+ след като е бил изгорен

трупът на поета- Това е най,голямото човешко сърце не само в поезията+ но и чисто физически , в

историята на анатомията-

Ти+ нестихваща рана О+ вечно самотно сърце на поета И сълза+ във която се къпе оловната смърт на небето- Нецелувани устни и жадна за слънце и мълнии нива+ и орлово око в глъбините на всичко неживо и живо- Милиарди слънца от неистова жажда за обич и нежност и душа на делфин+ разпиляна в безбройните трепети звездни По делфински нападаш витлото на всякоя гордост човешка , и кърви океанът+ и спира пред гибел гемията тежка--- Неизменно ранено+ ти вечно към нечия нежност пътуваш но мълвата човешка все с мръсни обуща във тебе нахлува- Ех+ ти+ бедно сърце Океан на сърцата+ на музите царя+ на човешката клада самата ти плът и до днес не изгаря

0862

ИСБ

10

НОСТАЛГИЯ

Затисната от хълми и звезди+ се дави във щурци Широка лъка- Едно прозорче там до късно бди+ светулчица пред къщицата щъка- Едно прозорче всяка нощ гаси със смисъла си всичките вселени+ а мярнат ли се нечии коси , във злато пламват хълмите зелени Копринена+ душата им трепти и някого до вик зашеметява- На бърдото среднощен облак спи и бъбне от авлиги и тинтява- Мушиците , от свила до една ,

изписват все едно и също име: в реката оксижени от луна до смърт повтарят буквите любими-

Но ето+ ще настъпи тишина- Ще блъбне вир- Ще пробълнува птичка- Прозорчето ще плисне тъмнина

и с него ще угасне всичко- Всичко- И някой ще осъмва наросен

ИСБ

11

за стотен път пред тая стръмна къща: а привечер+ във тъмното спасен+ ще гледа как прозорчето се връща

0862.0887+ 01 юни

ПОСЛЕДНИ ИНСТРÓКЦИИ ПРЕДИ ПРИЗЕМЯВАНЕ

За туземците ето какво е любов9 невъзможност за жест едновременен: антиномия плъх,пепелянка+ настървяване,бяг: тоест+ лов , и желаната плячка във плен е 'А чакˆл ли си , ръфай останки---( Всяка обич и всяка любов тук не е саможертва и тайна+ а себично+ скорпионово гърчене9 не отстъпва+ мирише на ров+ а в жарта на звезда всеотдайна неизбежно сама се довършва- Не възкръсва такава !любов!

ИСБ

12

'пепелянкова съм я кръстил(+ но от кожата си излиза9 да те клъцне със поглед суров+ да посъска+ разхлабвайки пръстени+ изпепелена от егоизъм- Към инструкциите , и допълнение9 има феникси в змийски премени 'трябва много да се внимава (: има змии досущ като феникс… Но змията те глътва целия+ а Жар,птицата се самоотдава

0864.71

ÓРАВНЕНИЕ

Шумоли в битието едно уравнение ,

досега още никой не го е решил9 натежават отляво безкрайни вселени+ а отдясно , безкрайни редици души- Само с просто събиране ние най,често към Големия Отговор търсиме път ,

ИСБ

13

и разместваме жажди+ и ги заместваме+ и натрупва се грешката+ тоест+ грехът- Óмножение следва почти неизбежно9 сгромолясват се клони+ отрупани с плод+ появява се нула пред нечия нежност , и с разделяне свършва погрешния ход- С хирургически хлад денонощно изваждат от това уравнение цели слънца и , ограбена , вие исконната жажда+ и погребват се мъртвородени сърца Все расте любовта до стохилядна степен+ но+ уви+ степенуване няма в света9 пред оста на духа , звездородния трепет, все делими и мними неща се тълпят---

Съкращават се истини+ хора+ народи Съкращават вселени над дробна черта Ала в своето собствено царство подводно съкратил ли е някой студа и стръвта> Коренуване сложно опитват мнозина и оплитат във корени цели звезди… Изпод корена трудно навън се излиза+ но без корен и троскот не ще се роди-

ИСБ

14

И в зловещи неравенства бой се разпалва на реални числа със числа,духове+ На сърца рационални , със ирационални+ на свободни сърца – със сърца,векове…

Ала ето+ изгрява грамадна надежда –

съществуват и други+ !комплексни”сърца9 милиарди любими кръвта им разнежват+ под крилото им спят милиарди деца

Но и те не познават голямата тайна на вълнˆта+ която целува брега+ и не смеят до знака за вечна безкрайност

да напишат и знак за мига… Ала онзи в когото животът не спира за вика на слънцата е вечно готов9 в безпогрешно решение той интегрира вероятния взрив с неизбежна любов+ неразделност до смърт , с неуморно разделяне и пром˜нливи множества , с вечен любим--- Любовта също има своите гении9 те спояват жарта със съня светлосин+ максималната жертва , със минимум робство+ абсолютния плам , с относителелен хлад:

ИСБ

15

идеалния трепет , с реалните родства+ безграничната нежност , с граничната жад-

0867

ПИРИНСКА НОЩ

Над нас , море от гръм и лудост синя: под нас+ на бяла пяна+ вечността гьрми- И ние с теб+ на остров от взаимност+ уж трябва да се търсим+ а стоим--- Това е Бог9 стихия черно,бяла- Плътта е дух: духът е жива плът- Как искам да те имам цяла+ цяла+ цялата , до дъно+ до атĄм+ до вик+ до смърт

Дори да се разбягваха звездите+ прегръдката ги сбира до една9 опитай се+ бъди добра+ оптай да ги извикаш днес като жена

ИСБ

16

Във нощ+ когато се рои всемира и ти си вечна като пряспа и дъга+ ръката ти е мъртва9 не разбира+ че всичкото е ТÓКА и СЕГА-

юли 0868

DДНА ИЗÓМИТЕЛНА БЪЛГАРКА

На една любима актриса+ която един ден спря по средата на

булеварда таксито+ в което се беше+ излезе замалко и извика с всичка

сила на един човек+ че го обича---

Външно – съвсем като българка9 нито помен от лудост и взрив- А не смръзва копнежи и гълъби и не спи в кататонния срив--- Потресаваща българка Дива И не ще да помята слънца- Само туй е кръщение живо+

ИСБ

17

во имя Духа и Сина+ Отца

“Дух” означава самоотричане- “Син” пък – приятел в беда- А “Отец” е викът ни “Обичам те ”+ самоизбухнал като звезда

15,16-0/-0871

БАЛАДА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ или Ловци на Бисери

Рааправят+ Холандец от древна легенда

кръжел край Земята на кораб от скръб--- Той слизал понякога+ твърдо решен да дари с господарка чертога си скъп-

Скръбта му изпридала сребърна лента безброй векове подир кораба,диск9 той дирел оная божествена Сента+

която жадува за звездната вис-

ИСБ

18

Но корабът слизал и можел да слиза по,бавно от охлюв+ когато пълзи – и само по някаква бисерна низа от нечии предани+ свидни сълзи- Той търсел оня+ вълшебната мида+ която го чака от веки веков: но нивга Холандщ не слиза+ преди да съзре под черупката бисер готов-

О+ няма го+ няма го чистия бисер в очи на жена+ разпознала ликът на тез+ от чиято въздишка зависи реки от звезди накъде да текът Такава сълза управлява вселени+ небесни царства като пух ги върти+ топи като сняг и пространство+ и време+ и+ бременна с дивни народи+ трепти

О+ черна планета , земя като яма О+ свят ненаселен , студена скала Тук няма го бисера+ няма го+ няма , разби ми се кораба в тая мъгла---

0872 – 0/-00-0874

Горното стихотворение е минорен вариант на едно друго стихотворение , “Кормчия”+ , редактирано и обнародвано 'в сп-”Родна

реч” през 0847 г(+ както и на “Рилско утро”+ от един вечен приятел –

Гришата Ленков+ най,добрия преводач на Пушкин у нас-

ИЗ ЦИКЪЛ СОНЕТИ !СЪНОВИДЕНИЯŸ!

В града съм- На балкона неизменен- Защо съм тук – духът ми не разбра- Ни шум не шумва- Изведнъж над мене засветиха високо две пера- Жена и мъж се люшкат от зенита във бездната на моята тъга- Те кацват на балкона и ме питат9

ИСБ

19

“Кога ще дойдеш+ о кажи кога> ”

Грамадна като свода е луната- Аз хвърлям се към странната жена+ но хващам въздух- Там+ на перилата+

останаха две фосфорни петна… От този миг+ нагоре дигнал шия+

аз всяка нощ като вълчица вия-

ЯВОРИАДА

Разранени десет пръста- Вьв гърдите – бездна,рана-

Ледник,дух в звездите гъсти и душа+от него драна--- Дух мой беден , мъко ясна Ти ли в тьмното припламна> Или светна

ИСБ

20

и угасна като сън ръка балсамна>---

Няма+ няма+ няма+ няма , нищо няма И не помня---

Просто , тази звездна яма прекалено бе огромна-

03-/0-0877

НА ВЕЗНИТЕ

'философски въпроси(

Осем куплета от 0/-/1-0877 г-+ започващи така9

От едната страна – “обстоятелства”+ а от другата – образ любим--- За духа ми до смърт непонятни са тия смени на вечност за дим

ИСБ

21

По,нататък в горното стихотворение се говори за

необходимостта още от първия миг на първата среща+ поне през медения

месец+ любимите да бъдат неразделни+ а не по “обективни причини” единият вечно да оставя сърцето на другия да съхне като морска звезда

на брега под палещите лъчи на слънцето – или да измръзне като бебенце+

изхвърлено зимно време+ през нощта+ на снега… И всичко това се дължи на безкрайно жестоката и трагична зомбировка на много човешки същества

от пъклените религиозни и морални системи+ най,вече на жените+ която

им диктува да замразяват чувствата си и да реагират с втория нагон на ада – пасивността+ недопускането+ бягството+ отблъскването 'първият е

мъжкият – нахвърлянето(-

КЪЩАНКИ И ГЛÓП×ОВЦИ

Тук името “Къщанка” е побългарен вариант на “Каштанка” – кученцето от едноименния разказ на ×ехов- На руски език то значи

“Кестенка”+ “Кестенявка”+ но за целите на това стихотворение+

изхождайки и от смисъла на цитирания разказ+ българското значение е съвсем точно- Кащанка е била бита и пребивана от господаря си+ но един

ден се загубва и я вземат в един цирк+ където я дресират и се отнасят към

нея с голямо внимание и любов- И на публиката тя става глезена любимка- Един ден обаче+ след няколко години+ бившият й собственик случайно си

купува билет точно за този цирк и разпознава кучето си- Само й свирва и извиква с тих глас “Каштанка ” – и тя+ с подвита опашка+ изтичва от

ИСБ

22

арената и се прибира след господаря си в дома+ където е израсла с

бой…Старата песен на садизма и мазохизма в плебейския род и

семейство---

От глупост+ джентълментство и любов+ и днес изпратих гостенка до вкъщи- 'За хората е дом кубичен гроб+ натъпкан с близки+ зълви или тъщи-( Къщанките на ×ехов… Странен вид+ израсъл с бой във нечия квартира- Но свирнат ли му – нищо+ че е бит+ , той тича там+ където малтретират Кърви+ сърце Тръгни си и от тук- Във тъмното на воля поплачи си… Не щеш ли – куче до един боклук9

огризки дири+ като мен орисан-

Братко мой+ премазанико+ брат Навеждам се и “кучи,куч” му викам- Завя опашка и проточи врат+

ИСБ

23

но обикаля+ дебнейки ритника… Не+ кученце+ не се плаши+ ела Ела да те прегърна и целуна Разбра ме- И през нощната мъгла ме близна тъй+ че звънна тънка струна- И тръгна с мен- Квартал подир квартал- За ласки и прегръдки – нито дума- Поблизне ме – и аз сияя цял: и пак сълза луминисцентна лумва…

“Изпрˆти я – изпращат те сега…” – така ми нещо в тъмното говори- Но туй не пречи страшната тъга по,страшно раната ми да отвори-

И тъй – докрая- Половина град Аз – “кучи,куч”+ а то ме само близне… Потъвам аз в кубичния си ад , и нова мъка като гейзер бризне- Горкичкото По стълбите дойде-

ИСБ

24

Аз искам да го гушна във кревата- Вратите зеят- Вее се перде- Но то скимти – и ляга пред вратата- Какво да правиш – кучешка съдба- В гърдите вие вечната ни жажда- Къщанките се връщат у дома+ а глупчовците – вечно ги изпращат…

16-/1-0877

БЕЗОВЕТНОСТ

По ледници сьдбите си чертаем: понякога – на айсберг нетопим--- Катерим се- Не му се вижда края- И в адски нощи там отвесно спим- През много клепки северно сияе студена+ феерична светлина- Не знае тя и няма да узнае на свойта злост ужасната цена-

ИСБ

25

Нераждала и нищо не отдала+ насън пътува снежна планина и в тихи+ ледовити огледˆла оглежда безответна тишина- Тя в себе си единствено се вглежда – във дивата си+ синя глъбина , и няма лъх от никаква надежда за съвест+ за живот и правдина-

От айсбергите нищо не остава+ освен неизкупимата вина , и скелетът на нечия представа за отклик и добро+ и топлина-

4-/2-0877

ДВЕТЕ НАÓКИ

'четиво за полицаи+ вампири и съпрузи(

Палачите на любовта слухтят и питат денонощно9 снарядът трясва във целта+ щом злобата му мери точно Сърце,пигмей и дух,микроб любов и волност не прощават – и вечно зейва гроб до гроб+ и космоси на пепел стават- Палачът диша+ щом вини , той точен отговор ти иска От точност като пор вони+ но много точно те притиска- Та удушвач на любовта Óдушва и дете повито Щом смокът смуче от гръдта+ зашо питонът да не пита>---

ИСБ

26

Но в тоя ад от питалˆ летят и странни пеперуди и веят с приказни крила+ додето някой се събуди- Додето нечий поглед,гръм като прашинка те размята и те лиши от мир и сън+

и теб те няма на земята--- Страстта е смерч+ и дъх+ и дух , не утре+ а сега и тука И ставаш сляп- И ставаш глух- Това е моята наука-

07-/3-0877

Горното стихотворение бе написано първо на руски език и

посветено на руския писател+ лекар и психолог Владимил Леви+ който ми бе гост в София- Руският оригинал тук бе иззет от агентите на ДС+ но

може би се съхранява от Володя-

ИСБ

27

НА ÓДИВИТЛНАТА Ц-

'заради един внезапен поглед от волана към моя волан в тролеите(

Над пожари от мускули 'подлудели жребци( спри+ момиче препуснало , мойта кърв угаси От авлиги и дроздове моя въздух кънти--- Ах+ разбойнице розова+ връхлети+ връхлети Разтърси ме до корена+ ÓдарŁ като гръм , С тая пазва отворена над табун от огън---

И сама+ недогонена от стрели и сплетни+ на душите в агония

ИСБ

28

като луда викни9 , /+ сърца обезлŁстени и набити на кол+ по морава от истини се върви чисто гол

0/,12-/4-0877

ЕДНА КАСЕТА С БАХ

'Бах < поток(

От тебе до несвяст хипнотизиран+ касетата ти с Бах сега въртя – най,дивното сърце оттам извира+ през пръстите+ най,дивни на света-

О+ свиден звук от триж по,свидни пръсти Какво ще съм от тоя миг без теб> За глътка въздух и косите гъсти+

горя сега+ подпален като степ

ИСБ

29

И виждам как жени на декабристи сукалчета откъсват от гръдта+ за да последват – святи и пречисти , мъжете си в Сибир и под пръстта Сега пък гара--- Станция за двама0--- И пак Сибир--- И пак жена пълзи- А после – слчнчогледи9 панорама1--- И пак Москва9 не вярва на сълзи0--- От ледния поток хипнотизиран+ аз зъзна+ разпилян из вечността+ и звуците му странно ме събират и пак ме хвърлят в дива пустота- А после , нищо- Музиката свършва- Избухват ръкопляскания там- И аз съм мърша- Непотребна мърша+ подмятана от шум на океан-

0 В стихотворението се използват теми и заглавия от филмите “Гара за двама”+ “Слънчогледи” и “Москва не вярва на сълзи”-

ИСБ

30

И мъртъв се въргалям от прибоя+ по пясъка на острова мечтан9 насам,натам+ насам,натам – от твоя огромен свят разбит и обладан- Любима Ако някакси остана+ ако по чудо някак се спася+ ще премълча какво е кръв и рана+ щом рожба не засуче начаса---

14,15-Х0-0878

ШВЕÉЦАРСКИ РАЗМИСЛИ

Копринената буба на душата се гуши в катедрална тишина , не знае тя в безкрайния си шатър+ че всеки звук е сгъстък от злина- Тя суче от гръдта на здрачината видения за цветни времена , и всеки звук отвънка е граната+ и всяко пререкание , война… ×е лай на куче+ гръмол от машина+ очи,шила и реплика,пета раздират сърчицата от коприна

и хвърлят урожая на сметта Не вярвай и на ближния , бубаря+ о свилено+ неземно потекло9

той не случайно плътно те затваря в черничев рай и пухено легло-

Душата ти , космическата ларва , за близките е червей и кросно9 те рано или късно я попарват+ за да ти вземат звезното влакно-

01-/6-088/ Шандолен+ Швейцария

ИСБ

31

КАП×ИЦЕ

Капчице гальовна+ ти ли звънна+ светна> Или Бог ми ковна златен клин в сърцето>

Господ ли ме вклŁни в твойта колесница , или с две малини двеста века сит съм>

Искам да съм връх на рая и взриві∗ ти , тебе да издъхна сто милиарда пъти

Дек-0880 г-

Под това стихотворение приятелката+ на която то бе посветено+ е написала с развълнуван почерк9

!Нощта преди снежното декемврийско утро+ когато бе

написано това стихотворение- Тъжно е+ студено- Пиша

стихотворение9 !Когато вечер си сама . и няма кой да те прегърне---! , и т-н-

Нощта върви бавно+ тъжно и студено- А аз си оставам все

така сама- Очите ми са мокри от сълзи+ а устните ми , уморени от молитви- Молитви за любов+ но такава+ в която да се прояви цялата ми същност- Ще се свали ли от лицето ми маската на

сериозност и деловитост> Изведнъж усетих в стаята+ осветена само от луната+ нещо

добро и светло+ една усмивка , голяма и топла+ , която ми обещава--- Сутринта получих това стихотворение+ дошло у автора

като внезапна муза+ озарение-

∗ Понякога в поезията е позволено да се изменят правописните правила с определена цел – тук, за да е ясна римата.

ИСБ

32

ЗНАМЯ И ГЕРБ ЛАТВИИ

Това стихотворение написах на руски език след една безсънна

нощ в гр- Лйепая на 4,5-/4-0881г-+ преживявайки душата на Латвия- Заради него имам вечни приятели и в тази дивна и изстрадала страна- То отразява факта+ че в герба на Латвия от няколко десетки години две от трите петолъчни звезди са обърнати надолу с главата- В разговори и интервюта в Латвия+ от българска страна им бе обяснено+ че този натрапен вариант не е никак благоприятен за народа и страната им и че обърнатите петолъчки са израз на две чужди общества+ които искат да държат Латвия в подчинение-

След последното интервю в края на 0886 г-+ публикувано в латвийския печат+ приятелите от Рига съобщиха+ че сам латвийският президент е взел мерки за обръщане на двете звезди с главата нагоре+ както фигурират в гербовете на всички техни градове-

Латвийското знаме9 бяла ивица между тъмночервени брегове

Белой молитвой+ сквозь пурпур немевшей крови: лавой серебрянной в тΈмнокарминные дали , Латвия+ Латвия , сон чистоты и Любви+ Божий сугроб на хребте из рубинной печали Как же мне высказать всΈ+ что меня потрясло в полночь багряных латвийских просторов , там+ на Мосту+ где я видел число всех латышей+ что венчал за бессмертие порох> Там+ на Мосту из прозрачных+ лилейных костей+ в бархате бездны из сумрачной грусти червонной+ долго я слушал как сонно поΈт суховей+

ИСБ

33

как до припадка все липы кадят благовония--- С кем,то в реке из рассплавеленной стали плыву , вплоть до истоков еΈ+ в берегах из граната: вдруг появились+ клянусь я+ совсем наяву два херувима+ один из которых , крылатый

!Нет+ серафим есть тот+ справа+ , мне голос сказал- , ЗвΈздная Латвия тайну свою сохраняет--- Каждый народ , это странный небесный вокзал: странной любовью он каждую душу питает-! Демон ты+ справа+ зачем мишурою блестишь> ×то значит милость+ на фонd любви из кармина> Демон молчит- Промолчал мой вожатый,латыш- Только взгляд их сверкнул+ словно пламя лучины--- Демон ты слева+ что страшно и рдяно молчишь , что значат страсти в объятьях серебрянной нити> Демон моргнет , и опять затаΈнная тишь9 так неподвижен+ как будто на гербе он шитый--- Знаю+ о Латвия9 сходит Небесный Латыш , звΈздочки обе он выпрямит вверх головами Мара,Владычица+ вверх ты опять полетишь , матери Латвии+ Вечность обнимется с вами

ИСБ

34

ИГРА В ПОЩЕ×ИНАХ∗

Наше сердце , ребенок двухлетный- Наша мама навеки ушла- То без воздуха дышит+ то тщетно Ищет ласки и крошки тепла- Так что нечего спорить с малюткой+ что по мусорным ведрам бредΈт+ но в сортирах,развалинах жутких не грозит ее гордость и лΈд-

Ибо каждый отважный стремится Сердце,крошку по шее хлестгнуть , и кричит сумасшедшая птица+ и кровинки по снегу цветут

Москва+ 0883

Горното стихотворение е художествен превод на стихове+

написани много по,рано от същия българин под заглавие “Игра на бъз”-

Имаше една такава игра+ която момчетата играехме в махалата и в

училище9 един е със затворени очи и наведена глава+ а някой от групата го зашлевява с всичка сила по врата- Ако не познае кой е+ продължават да го

бият: ако познае – който го е ударил е наред- В това време всички викат9

“Бъзззззззззз”… Ето българския оригинал на това стихотворение9

ИГРА НА БЪЗ

Двегодишно дете е сърцето- Тъй било е- До днес е така- Две неща са му нужни+ помнете9 Къшей милост и грам топлинка- Та недей да се чудиш+ когато го заварваш по кофите смет или – скрито от зимния вятър – в някой срутен общински клозет-

∗ Игра на шамари; в случая – игра на бъз.

ИСБ

35

С настървение кой ли не чака да му светне шамар изотзад То на всичко е свикнало в мрака+ ослепяло от жажда и глад-

/7-/6-01/'0873(г- София,Изгрев

ТЪРЖЕСТВЕНА МЕСА ЗА БРЕМЕННАТА0

Тържествена меса за Бременната! бе измолена от Елма по конкретен повод- Тук за пръв път се спуска информация за ясновселената , този

материал също е уникален и с общочовешко значение- Изискването на Диктуващия бе стиховете да се преведат на руски език+ с максимална

автентичност и+ все пак+ в необходимите поетични форми- Елма желае

!Тържествена меса за Бременната! да бъде преведена от майсторите на

0 Тя бе публикувана в превод на руски език в Рига през 0881 година+

като преводът е от същия българин – б-с-

ИСБ

36

поетическия превод на всички езици и композиторите да я превърнат

наистина и в музикално произведение-

14-/8-01/г- София,Изгрев

ПЪРВИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ 'Пее Мъглявината Андромеда( Ритъмът на Битието оглася краищата му+ Óмът пребродва розовите и сините светове на Реалността+ А славата на Носещата живот в утробата си Óхае из всичките светове на амбра+ смирна+ ладан и рози Радвайте се+ определени от Любовта за подвиг И прегърнете се още веднъж всички светове на Безкрая Тръбете+ о вестители на рождението9 Лошото изтича+ Доброто прелива вече- Никой не е по,велик от Носещата бремето на Всемира: Никой не е по,съвършен от нея Който се поклони на Майката в този ъ свят час+ Той ще добие безсмъртие мигновено

Слава+ слава+ слава на тебе+ Плодоносна и венценосна

Около /7-/6-01/г-

ВТОРИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ

'Пее съзвездие Орион(

Зорите на храма от облаци не са по,чисти от тебе Зърното на небесното жито не е по,златно от сърцето ти

Дните на праведните и нощите на мъдреците не са по,дълбоки от душата ти

Върни ми радостта+ която изгубих+ подобно на трошица сред канари от мъка:

Приеми радостта+ която прелива+ подобно на ясен извор в Трите Вселени-

О+ ангел мой С теб аз излязох от този извор някога много+ много+много отдавна-

Божество на боговете и богиня на богините Пращам ти всичко+ което ми остана на този свят , Най,светлото+ най,силното+ най,истинското9 Пращам ти сърцето си+ на хартия изляно+

ИСБ

37

Пращам ти душата си на крилете на сълзите: Изпращам ти целия себе си+ от скръб и божествено щастие

изваян Положи моята статуя на поклонник в храма+ Където ти самата си Майката Божия

00-/6-01/г-

ТРЕТИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ 'Пее съзвездие Райска птица(

По,славна от носещата плода на омайността никъде няма Няма и по,хубава от нея+ защото тя е самата хубост- Който може да люби света като майката+ той няма да има

никакви врагове- Цялата Природа се надига на пръсти+ за да целуне полите на

бременната И любовта поставя нея най,нависоко на скиптъра си- Цялата вечност е само най,малкият бисер от огърлицата на бременната+ А бременната пък носи име+ първо след Раждането- Леко е плодоносието+ тежко е безплодието- Велико е натежалото плодно дърво+ проклета е неплодната смоковница- Приятно е морето от познание+ което носи бременната: Сиво е полето на зимата+ наречена корист- Раят има само едно име9 !Плодоносна Любов! Животът има само едно име9 грижа за новото+ което покълва Хората не знаят+ че няма нищо извън бременността , Всичко е бременност

03-/6-01/г-

×ЕТВЪРТИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ 'Пее съзвездие Лебед( Пред нея+ хранещата ново слънце в утробата си+ нов живот изгрява

Носещата плода на цялото божествено Битие е кралица , няма по,първа от нея Цялото космическо войнство е на нейно разположение- Няма и не може да има нито един престъпник+ който да увреди на Кралицата- Този+ който посегне на бременна+ небето става тясно за него:

ИСБ

38

А ако+ все пак+ позволи Небето такова престъпление+ То е+ само за да види престъпникът колко много боли+ когато сам се

въплъти като жена и забременее-

О вие+ непълноценни същества+ които все още мислите+ че Бременната не е Кралица И ъ отнемате райския живот на земята+ който ъ принадлежи по по закон и по съвест+ Знайте+ че Космосът ще се съди с вас много справедливо и строго Всички вие+ които смятате+ че има нещо по,важно от носещата живот под сърцето си+ Бъдете уверени9 от живот и човешки образ ще бъдете лишени задълго Тъй като вие сте убийци на своята собствена майка+ Не се надявайте повече да намерите лесно майка+ съгласна да ражда убийци

05-/6-01/г-

ПЕТИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ 'Пее съзвездие Водолей( Óвенчана с усилията на хилядите ангели на бременността+ Окрилена от радостта на плодните пъпки+ Милвана от чистите светлини на Битието+ Хранена от добрите си приятели и поклонници+

×акаща появяването на Бога на земята в следващата Му удивителна форма: Пълнеща шепите на ангелите с розовата вода на милостта+ Рееща се нощем сред най,недостъпните сфери на ясновселената+ Ти+ бъдеща родилко+ бъди трижди благословена Атмосферата на цялата ясновселена се тъче от сърцето на Бременната: Боговете и богините на ясновселената дишат въздух+ роден от сънищата й Мощното превръщане на милиарди галактики в оазиси На щастливата любов се дължи единствено на нейната тиха въздишка от блаженство Майките+ които правят световете да зреят в утробата на душата им+ Тихо сияят от висините на ясновселената-

ИСБ

39

07-/6-01/г-/1+4/ , /2+/4ч-

Запомнете този ден- Тук Елма за пръв път споменава ясновселената – б-п-

ШЕСТИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ

'Пее съзвездие Лира(

Половината от мировете не приема бременната+ Но останалите отварят вратите си за нея нашироко- Първите не са мародери и престъпници+ А особен свят+ в който Абсолютното живее вечно- Óстройването на физическата вселена обаче Изисква да има мъже и жени+ майки и деца+ бременни- Новото тук е отделността на полярностите И огромната им жажда да се утолят до нула- Физическото поле+ по този начин+ придава нови качества на монадите , Слага им сладки вериги+ за да родят много нов приплод- Оживяването на физическата вселена прави възможно

Оживяването на много нови добродетели+ които инак няма как да съществуват- Дайте на бременната живот+ условия и щастие , И тя ще ви направи нещо много повече от богове

1/-/6-01/г-

СЕДМИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ

'Пее съзвездие Касиопея(

Непразна+ живей през всички добри епохи щастливо Ликувай много радостно+ защото няма подобна на теб Да бъде живо детето ти в своя чудесен дом , Нека тронът на майчинството разлее обилна светлина още веднъж в Битието: Нека Обичта поздрави нежно още веднъж лоното на правселената И нека помни човечеството+ че майката е ясновселенско същество , т-е- по,горно и от боговете ×ест томува и слава+ и слава+ и слава во веки веков+

ИСБ

40

Който посвети ума+ сърцето и душата си на ясновселената Майки на всички епохи и тронове небесни Поемете още веднъж в ръцете си това бедно човечество , Опитайте се да му простите и го спасите по,скоро- Амин

15-/6-01/г-

ОСМИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ

'пее съзвездие Косите на Вероника(

Нима не се посветихте вече на първата любима на Всемира+ наречен тотвселена> Нима жената+ бременната и майката не е първожрицата на ясновселената> Можахте ли да проумеете колко е важно това в този космичен момент> С радост приемете честта да оросите душата на кралицата с преклонение

Живейте само за нея , нищо друго вече не ви трябва- Окрилете+ повдигнете+ нахранете майките в тоя загиващ свят+ Ако не искате той съвсем да загасне под ударите на враговете ви- Ясновселената отговаря на всеки+ който посреща всеки- Ако посрещате обаче първо бременната+ тогава ясновселената ще ви даде непобедимост+ А тотвселената , животворящ извор на създателство- Край+ край+ край вече на престъпниците+ оставящи майката да

се мъчи Никой вече не ще може да посегне на нея- Когато изгрее мощното слънце на ясновселената+

Ако сте живи+ ще видите майката+ седнала на престол от янтарна светлина

05-/7-01/г-

ДЕВЕТИ МЕСЕЦ БРЕМЕННОСТ

'пее целият космос(

Орнаменти от ясносиня и розова обич се издигат над олтара на

ИСБ

41

бременността Носителко на смисъл+ погледни в утробата си9 Не само Земята+ но и цялата ясновселена се върти там щастливо… И рече Бог9 !Може раните на човечеството да не кървят вече: Разрешавам Правдата да обърне нова+ светла страница Понеже яви се най,после на света обич+ която носи мир и радост+ А красотата на Божественото целуна мъдростта на духовното+ Ходете+ чада Мои+ в пътя светли на виделината: Осияйте небеса+ земи и преизподни+ И повдигнете своите деца+ които някога сътворихте чисти+ И сега чисти трябва да върнете на тотмира- Добро утро+ човешка душа+ вече пробудена Добро утро+ скъпи Мои+ многострадални създания Фанфари нека да възвестят този велик ден на нашето помирение !

2/-/7-01/г-

Тук да се начертае знакът на Елма9 бяла+ блестяща точка с хиляди розови лъчи на светлосин фон+ който образува кръг около всичко това-

'Така завършва текстът+ даден от Елма- По,долу се прилага рисуваният

вариант на Звездата на Елма 'на Христа(+ изпълнен от трима приятели през 0883 г- Има и електронно+ математически програмиран вариант+ който отговаря абсолютно точно на изискванията(-

ИСБ

42

ПРИНЦ,МИГ

Не хочешь ли сойти с высот души+ сойти с ума порой необходимо- ×тоб Миг поймать , не умствуй+ не дыши9 Пропустишь миг , и век промчится мимо В кордонах смерти мы веками шли , Родного Принца все пускали мимо… ×тоб с духа+ сердца+ жизни не сошли+ сойти с ума порой необходимо-

04-/5-0883+ Бургас

ПОЛЕТО АРДАТ

Во мне еще воспоминания как в церкви девочки поют…

Евгений Евтушенко

!Полето Ардат! е мистичен роман от М-Колинз за срещата на две сродни

души в другия свят- Парижкият поет Алуин се е излъчил от физическото си тяло в един кавказки манастир+ където живеят съвършени адепти от Агарта-

Любимата му го е изивкала с любовта си и сега самата тя е дошла с духа си на тази мистична среща от своята далечна+ райска звезда+ където всички са

ИСБ

43

безгрешни и безсмъртни и сияят в безметежно щастие+ но сродната душа на

Алуин се гърчи от мъка по него-

Сгъсти ли вечерта докрай тъгите+ изхлипа ли честта ти без юзди+

приятелю+ сред близки запокитен+ не се гърчи , духа си пощади В нощта си ще откриеш тънка струя+

която като детски глас звъни- Не мръдвай9 приеми я+ виж я+ чуй я , и тя ще блесне като сто луни-

О+ свидна струйка , дивна+ скъпа+ чиста+ , във нишчица любов се превърни… И космосът на тебе да увисне+ не ще те скъса , винаги помни

01-00-0884г-

ИСБ

44

РЕЦЕПТА

'Поредното съновидение(

Малко вик на жерави- Осем капки роса- Сто трилиона тона дива носталгия-

Ниагари от Разпознаване- Тежка плитка коса… Дал е Господ съставките , Господ дал ги е

Сплит от вечности чакане- До земята коса- И се пръсва ледът на тъгата за част от секундата… Водопади от гейзери- Дръпват ни сто ласа , триста погреба сдържане гръмват+ свободни и луди

Какво щастие+ Господи , да те дръпнат не нашега9 луд от жажда да падне до луд по рождение… Триста погреба лудост на погребани досега да се пръснат със вик във експлозия от вселени

Тия къщи са погреби+ пренатъпкани със тъга9

току влизат+ излизат оттам човечета като лалугери… Подпалвачи свободни+ каубои от взрив и дъга+

ИСБ

45

разметнете ласа , и пъхнете по факла от лудост 2-01-0884

ДИАЛОГ

, Един кораб вървял+ вървял – и накрая спрял… , На него кацнал един лебед бял

, Платната му раздрани- Нямал и гребла… , Лебедът опънал своите крила

, Нямал и гориво – гълтал като вол… , Лебедът превърнал кръвта си във петрол

, Лебеде+ лебеде+ ще стигне само за радиста… , Може да го чуе някоя душа чиста

5-01-0884

Това стихотворение отразява действителен разговор с удивително

същество от илухимен тип+ което отдава всичките си сили и е готово да даде и

живота си за “кораба”+ когото обича- Естествено+ в човешките измерения това важи само за няколко години+ а не както са се клели в началото-

РЕБРО АДАМОВО

'вътрешен диалог(

, Стеблото има само своя чашка+ а чашката , единствено стебло- И свое пиле , пилето юнашко- И всеки бързей , свое си легло…

, Приятелю+ не се гърчи от болка+ че някой липсва+ а е вкъщи друг- Така се храни всяка богомолка9 от твойта мъка+ тук или не тук-

ИСБ

46

, Защо да шиба тая струна тънка+ щом някой си отива всеки път+ и този някой не припада вънка+ макар да бил “ребро от твойта плът”>

, Във тоя свят недей се ти надява , ребрата ни по куките висят- Там всякое само си се надява ,

каквато му стръвта или вкусът…

4,5-01-0884

ДВА СВЯТА

“Ако имах тъй бледи чувства като твоите+ и аз щях да съм способна да ги въздържам-”

'Из филма “Разум и чувства”

на Анг Лий и Ема Томпсън(

Щом себе си отчаяно намразим и пламъкът в гърдите е умрял+ добиваме вида на своя разум

ИСБ

47

и мутрата на своя идеал-

Ти може да отглеждаш дивни лаври+ да имаш на тепсия и дворци –

насреща огледалото се гаври и образът ти въздуха мърси-

О братко мой+ о сестро моя свята+ сърцето си на две недей дели9 два свята има+ два обратни свята – единият до кръв и смърт боли

Така е то9 щом клей добър е клеят+ деца на Бога трябва да се слеят

11-/2-0885

ПОЛÓ×ОВЕЦИ

ИСБ

48

Зимите – пещи безбожни- Ледени – всички лета- Нямахме наша рожба , имаме Вечността В мене си всяка секунда- В теб съм разпънат аз- Нашата звездна лагуна денем пустее без нас-

Стига ми тая награда+ нощем+ когато спим+ в диви слънца,водопади с теб от любов да крещим Всеки без нещо не може 'Господи+ що за дележ (9 някой – без нечия кожа: някой – без нечий копнеж…

ИСБ

49

Септември 0885 г-

СТРЕХА И ВЕ×НОСТ Да има някой+ който е до тебе+ е жажда,нож и жажда,древен лек- Огнищата умират в мъртва пепел+ но без огнище няма жив човек- Но има ли и някой вътре в тебе+ преставаш да си вечна пиета- Тогава покрив общ не е потребен , и в тебе вътре тръгва Вечността

Тогава близостта е само тътен и мълния , където има връх-

И тъй вървиш9 за мъртвите , безпътен: за свойте си , звезда+ и хляб+ и дъх-

15-0/-0885

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА АНДРОИДИТЕ

ИСБ

50

'Осма серия – Скорпион∗(

Не всеки за правата си квичи- И всеки от морален бяс не вие- Приятелю В неблагите очи не всякога душа без Бог се крие- Дори и първородните души понякога скимтят от свян и лаят- Страхът у други бик ще удуши – но грам,сълза издава ги накрая-

Но поглед без искрˆ и без балсам

е станал на стъкло от бяс и гордост9 не може ли да ръфа нещо сам+ той плочник дири , или яка корда-

Безочието цъкли сто очи+ филиз да пресече със сто секири-

Такава гад спокойно прескочи , тя правото си повече не дири-

∗ Понякога монтират такива очи и такива стоманени сърца+ налагащи истината

си над другите+ и в H+ U+ UH+ UHH+ HW и W серия…'което ще рече9 Овен+ Лъв+ Дева+ Везни+ Стрелец и Козирог---(

ИСБ

51

17,18-0/-0885г-+ В-Търново

ХОСТОННА Ó×АСТ 'или хората,звездни реки(

ХостĄнните същества плуват на реки ,

на реки из вселената и живеят само за Любовта+ от Любовта и поради Любовта- Има и хостонни

ангели+ сами представляващи цели реки от дозвездна магма във вселената- Понякога се

раждат и като хора на земята-

Океани от обич мъждукат в нощта- В тишината мечти,пълнолуния плуват- И над сънните+ сини+ кристални жита полунощния грохот на Бога се чува-

Като статуи зъзнем сред киши и дим- Покрай нас трополят сомнамбули и пешки- На петнадесет хиляди само един

ИСБ

52

изведнъж те погледне – и нещо се сеща… Та когато се случи дозвездна река да се спусне дотука от свойта държава+ тя от поглед на поглед се мята- Така своя беден живот продължава-

18-0/-0885+ В-Търново

ГОРЕЩИ СНЕГОВЕ

'сън,спомен за руските адамити и евитки+ избити от църквата(

Тази нощ+ когато Бог се ражда+ страшен гост е стъпил на брега- Бели буки – в страх и дива жажда – голи се прегръщат под снега-

Майчици Светици Бог се моли Сливайте се в жарки снегове

Ангелите до един са голи- Мръсна съвест дипли платове-

ИСБ

53

Някаква процесия… Предишна… Руска песен… Гръм … Вечерен звън… Ние – изпребити и без нищо – “Отче наш” запяваме насън-

С вас лежа- Снежинките са топли- Няма мъртви- Бог е голота- Тиха нощ затрупва всички вопли- Свята нощ постила Вечността- Фибричка любов – или мембрана – Боже+ да остана помогни Инак ще съм роб и вечна рана – сляп и глух за Мигове и Дни-

Мъртвите сестри – без атом сажда –

тихо се отдават на снега- Тази нощ+ когато Бог се ражда+ Господи+ прости и на врага

1,2-00-0885

ИСБ

54

В този сън,видение през цялата нощ звучеше глас като този на

нашия Георги Христов или на Малинин- Колкото и да е странно+ първият+

който падна под куршумите до мене бе комунистическият поет Веселин Андреев+ с когото се познавах лично и в сегашното ни прераждане от

Съюза на писателите и който се самоуби след промяната през 0878 г- Той

бе също един от руските “адамевити”+ доразвили по свой начин българското еретично движение от средните векове+ с масово включване

и на жени- В съня ми този жесток разстрел на стотици голи мъже+ жени и

деца+ изповядващи рая на дело+ стана в една снежна коледна нощ по изричното настояване на руската православна църква+ обявила ни за

дяволска ерес- Почти всички свидетелства и документи по този случай са унищожени- Сред убитите видях и скъпите лица на много наши и чужди

класически поети и художници+ и на Петя Дубарова+

Григор Ленков+ Пеньо Пенев+ Емилиян Станев+ Ал-Геров+ Валери Петров+ Андрей Германов+ Вътьо Раковски+ Николай Христозов+ Матей Шопкин+

Дамян Дамянов+ Георги Константинов+ Блага Димитрова+ Станка Пенчева+

Любен Дилов+ Борис Априлов+ Павел Вежинов+ Добри Жотев+ Éордан Милев+ Борис Христов+ Пламен Цонев+ Агоп Мелконян+ Кинка

Константинова: на Стоянка+ Невена+ Гинка+ Нона+ Аня+ Виолета+ Ваня+

Мая+ Николай Бинев+ Þри Ангелов+ Евгени Босяцки+ Антон Петков+ Мира Éовчева+ Кеазим Исинов+ Сюлейман Саферов+ Маргарит+ Гълъбин , и още

много други приятели от вечността и кладите+ с някои от които се разпознахме и в този живот-

ÓСЛОВИЯ ЗА КАЦАНЕ

Братко мой+ премазанико+ брат+ дръпне ли те яма адски чужда+

паднеш ли във някой адски град , сто душŁ от нашите са нужни

Сто душŁ+ понякога и три+ дишат ли във някой град от луди+ ако искаш+ сто пъти умри ,

двеста пъти жив ще се събудиш- Двеста пъти ласка и сълза те изравят и под срита къща- Истинската+ твойта си лоза+ твойта правда милва и прегръща-

ИСБ

55

Твойта правда+ твоята мъгла алфа е за някой и омега9 той стънява хиляди седла+ да пътува в твойта скръб и нега-

Гъкнеш ли , той вечности мълчи+ гръмнат от любов и смърно бледен… За зова ти има сто души:

сто сърца от лудост , да те следва

8-01-0885

ЕДНОЗВÓ×НИ ДÓМИ И РАЗНОЗВÓ×НИ СЪЩЕСТВА

Нагарча всякоя печалба- Сладни горчивата печал- От жалби всеки днес се жалва –

и жабунясваме от жал…

×ернее всяка бяла сватба- От свади – плътен+ плътен мрак- До шушка шумата опадва от шугата на всеки брак-

ИСБ

56

×е всяка мъртва+ мъртва къща те кътка да се върнеш пак – душата си да изповръща и да ти тури мъртъв крак-

Не се навъртай като кучка за някой ръфан+ мръсен дроб Животът е внезапна случка ,

останалото значи гроб-

01-01-0885

СЪРЦАТА,ГРИЗА×И Попаднеш ли на много мокра съчка+ кибритката последна не вади9 не може сомнамбули да се ръчкат над бездни от миражи и беди

Наивнико От гьол не става клада и лудост – от слана и леден дъжд- Звезда и съвест+ щом е твърде млада+

ИСБ

57

не чакай да се пръсне отведнъж- 1.

Сърцата , омишкяли от задачи- ×елата им , прещъпнати от страх- Със зъби и съждения,резачи прегризват и надеждата за грях- Гризачите , и влюбени+ и майки , вторачени гризаченца плодят- Смешнико За огризки се не вайкай9 поганците от милост не кървят-

Езичници+ когато са непразни+ за нямащите нямат кът и хляб9 че кърт от некъртŁците се дразни+ в килера си зает+ и глух+ и сляп- Вторачването ражда повтарячи- От плъхове плъхясал е светът- Не смей се+ не ридай+ о Палиачо , къртŁци по звездите не летят

08-01-0885

ИСБ

58

ИЗ ПРАВИЛНИКА

×етвърто- Разводачите не трябва у коренните жители да спят- Обичничето в миг се вкоренява

и момина сълза ти слага прът- Щом пътя ти е с дъх на Ниагара

и вярата ти – Ąпнато въже+ млъкни сърце+ недей мечта за гара+ където да ридаят за мъже-

Развеждай по звездите+ разводачо: през минните полета ни води Невинния развеждай от палача и паяка с пчелата разведи От мъртъв само не очаквай ехо и ласка – от пързалка за слепци9 страхът е дреха+ загнояла дреха+ във кожата зараснала с конци-

ИСБ

59

Не смъквай и насън такава кожа – змията вътре ти копае гроб9 велможата е всякога велможа а робът си е роб+ и роб+ и роб Естествено+ че вир и кал+ и кръв си и чам,сакъз във хорските усти- Но сталкер ли си – във водата пръв си И – пак нагоре9 с пръсти и пети- Спасените на тумби се боричкат за някой хилав+ задушлив огън… Но ти си всичко- В тебе си е всичко- И нежна длан не чакаш и насън-

На сталкера какво+ какво му трябва> В леда нагоре – цепка или ръб: секунда въздух+ атом антиврява – и пак изнасяш някого на гръб-

Сапьорът виртуозно маневрира сред зомби+ лешояди+ бесове- В душите не оставя тъмна диря

и с реплики сърцата не кълве- За сталкерите няма утешител-

ИСБ

60

Така е тук животът и светът- Но случва се на сталкери душите в сияен взрив ведно да полетят

Януари 0886

Думата “сталкер” в горното стихотворение е взета от едноименната фантастична повест на братя Стругацки+ превъплътена

гениално във филм на Тарковски- Сталкерите са хора+ които единствени

знаят как да превеждат безопасно хората през минните полета на света- За това тяхно високо призвание никой не им плаща – нито с пари+ нито с

благодарност+ нито с особено внимание9 всеки си е вторачен в нещо или

някого- Накрая сталкерите извеждат смелчаците до една необикновена стая без една стена- От там се вижда някакъв необикновен+ прекрасен+

райски свят-

“SN G@UD NQ SN AD” 'или има нещо над Запада и дори над Ерик Фром(

Да си или да имаш е дилема+ но има и “трилемни” светове- Да има иска тиквата зелена+ а зрялата пращи от кеф+ че е-

ИСБ

61

Но кой разбира гърча на сърцето от Łмане и тиквени дела:

на семенцето кедрово+ което не може да намери гръм и почва и затова

не почва>…

5-/5-0886+ Пловдив

ЛЯВА ДЕВИАЦИЯ∗ Двуноги – а пък странно еднокъщни- Сърцето им – залостена врата- То никого случайно не прегръща и лой събира вляво от честта-

Безчестието има рой квартири+ но жертвите си тъпче във една- То Истината бясно ще натири+

набивайки им чувство за вина- Но Истината+ братко+ е в прибоя

на пойна скръб и пойна светлина9 да мръзнеш като куче между свои и слънце да си в чуждите дъна- Българийо+ във твоята чакалня+ разпънати+ кървим от самота- Но тая вечер Бог отново пална

∗Девиация значи отклонение

ИСБ

62

за Свойте Си градът на вечността-

5,7-/5-0886 Пловдив

НЕДРАЛНА СВЕТЛИНА

Янтърна+ недрална светлина+ тая нощ в душата ти извира- Господи+ и тя+ и тя позна9

волност и любов роят всемира

Може би от твоя дъх+ не знам+ в радиус светът опрозрачнява- Месецът+ от мащерка пиян+ бясно планините налунява- Странно- Изначална тишина- Духна някой звездната жарава… Бог+ ако си имаше жена+ тая нощ навярно я познава-

2/,20-/6-0886 Рила , Белмекен

ИСБ

63

ВИНО ОТ ГЛÓХАР×ЕТА 'по едноименния роман на Рей Бредбъри(

На В-Р-+ която ме насочи към този роман

Един младеж – и възрастна жена-

И… сладолед… Лимоново,ванилов- Внезапен трус Въртоп от времена , и две сърца+ от Бог и смърт по,мили-

О+ Господи+ защо е все така> Живял си с някой 0// милиарда века+ а тоя път житейската река

оставила черупка от човека> От вŁното са всичките беди То лудости различни ни внушава9 от спомени едни ще подлуди+ а други вкъщи бавно оглушават- Не чакай оглупял от правота безпаметно да пламва и изстива-

ИСБ

64

Не рухва той зад външната врата+ а подло+ преспокойно си отива- “Сполай ти” – добродушно му кажи и сила пожелай му във духа си+ та в идните блата,самолъжи годините му,сілзи да са къси-

0/-01-0886

ЗА ФИЛМА “ТИТАНИК” 'теория на божествения бяс(

Една жена се хвърля като бясна над леденото+ гръмнато море- Във лодката с микроби Ł е тясно – тя иска на Титаник да умре Живота Ł в каютата остана+ с коварни белезници окован- Тя плува като бясна под тавана – високо над пигмейския таван-

ИСБ

65

Тя стига и със бесен бяс пресича веригата на мъртвите души- Обича ли+ човек със бесен бяс обича+ и с бесен бяс оковите руши

Любов и обич+ ако не е бясна+ за въшата си кожичка скимти- Един Титан завинаги угасна+ една легенда вечно да пламти

02,03-/3-0887 София.Боровец

НЕПОСРЕДСТВЕНИ И … ПОСРЕДСТВЕНИ

'вариация по тема от Джон Кийтс(

Яворов твърди+ че като се вгледа в атмосферата на България+ я

вижда натъпкана с някакъв ситен+ черен прах- Повечето поети са

ясновидци- Пейо Яворов е наблюдавал менталната субстанция на балканския козирожки егоизъм+ на животинското ни и адско чувство за

опасение+ страх и самосъхранение- Душата и тялото си българинът

възприема като личен парцел+ който не принадлежи на Цялото – той се разпорежда с ближния и със себе си+ обладан от илюзията за притежание-

Даже евреите не са тъй паднали като българите в това отношение – те

ИСБ

66

поне поддържат своите си- Да не обмени+ да не повярва+ да не се трогне+ да

не даде или да отложи+ за да не му се случи нещо или за да бъдат нещата

!разумни! – ето основната мотивация на падналия сатурнианец- Ето защо Съдбата развенчава чувството му за частна собственост и лична

истина и правда по особено трагичен начин и затова деформацията му

през критичната възраст е особено бърза и тежка- В положителен смисъл+ тази стоманена неотстъпчивост е съдействала за съхранение на нацията

ни+ но в негативен води до израждане на божествения Аз или Его в ярки

характеропатии- Затова ни наричат “чворове” – късаме всякакви банциги и си държим на чворовете до гроба9

В България снежинката е сажда и въглени , най,белите звезди- Тук всякое сърце+ когато ражда+ от страх и гърч не може да роди-

Горките ни артерии и вени са станали на вътрешни юзди- Душите ни са хрътки настървени и всеки за парцалчето си бди-

Стотици незаченати Едеми зависят от палача ни – вкусът –

ИСБ

67

и хиляди прегръдки неродени с изцъклия и бръчки ни красят- ×е всеки миг разумности+ безумия+ лишават някой Моцарт от живот+ и все ни разминават като мумии+ курдисани от древен идиот- Франческо мой+ не се гърчŁ по Лˆури+ пъпчасали от гордост или страх: смъкни най,сетне мислите си траурни и тъй викни9 “О+ Господи+ разбрах ”

Така че+ добър вечер+ непосредствени – и тая нощ звездите ще браздим И вам благодариме+ златни есени+ превърнали посредственото в дим…

04-/3-0887г-

ИСБ

68

ЖЕЛЕЗНИÉ ×АР (ЖЕЛЕЗНИЧАР)

или Влакът,стрела Аз съм влак – ешелон от приятели- Карам два или двеста вагона- ×есто сам+ със прегрели двигатели- ×есто с два или двеста милиона- Мойте братя – това са мостĄвете+ а тунелите мои сестри са- С дивни релси+ на всичко готови+ неръждаеми от потрисане-

Мойта майчица родна земята е+ а баща ми – баща ми ме кара- Туй е нашата страст необятна9 да сновем между крайиите гари Аз съм влак+ десеторно блиндиран- Само крайните гари обичам9 висините+ които раздирам+

ИСБ

69

и морето+ което съблича- Имам също учителка- Линия- Тя ме учи на кратки престои- Скоростта , тя ми казва , светиня е+ но понякога трябват завои- Има истини еднопосочни във циклопски сърца и държави+ но при двулиние и двуочие+ на добрия не му прилошава-

И понятие !денивелация! съществува в обемните линии9 там и чайки+ и ереси кацат+ и орли от космични пустини- Мойта жажда висока+ дълбока е9 не признавам междинните гари- Нужен съм само на прости докери+ на алпинисти и планинари- Страшно ценни ми са товарите9

ИСБ

70

нося пратки от звездни летища- Пипн˜те ме , ще се опарите На слънца и комети мириша Ала карам и остри докачвания+ самовлюбени самотии: возя и два сорта вторачвания9 “само тоя” и “само тия”… Влача гордости непогалвани: канари от ламтежи измамени , за наситняне+ за овалване+ като пясък и морски камъни-

Карам мании за величие и занитени верски устои – за рзбиване+ за обтичане от вълнения и прибои- Те стърчат недостъпни във прилива като статуи+ истукани+ ала отлива бял усмири ли ги+ те събират стъкла от буркани---

ИСБ

71

Возя също и стръв за въздействие , недоучени да ни учат9 за оцвъкване+ сквернодействия от крайбрежните птици и кучета--- Фанатизми пренасям на блокчета и отшелници , мърша до мърша: и очи на светци , като копчета пред душите+ които се гърчат-

И очи на яйца – на водачите+ , остъклени от гадост и злоба9 да пикаете+ ако рачите на сурата им и на гроба От морето пък влача по върлото водорасли+ промишлени пени: ешелони със буци от гърлото+ непосрещнати+ нестопени-

Ту поклащам рибари на въдици+ ту сърцата+ от тях уловени…

ИСБ

72

Те се мятат без дъх+ ала въдят си оправдания+ преклонения-

Закачени у мене на куки са+ като скелети – няма да крия+ , и стотици морални кукувици и религиозни скумрии-

Във контейнери карам касапите – разфасовани+ опаковани:

и гърлата+ езиците+ капите на колегите им черковани…

Причастявани+ кръстени+ ръсени+ 'на джелатина аргументи(+ влача хиляди вежди навъсени

на пророци от екскременти- Карам стъпки от сутришно тичане на души+ без любов оскотели:

но и тиня от лесно събличане пред акули и мекотели-

ИСБ

73

На брега фереджета стоварвам от лица и гърди+ и от … прочие – ала нечия пъклена вяра отвисоко ни хвърля по плочите Карам жертви на мъртви вълнения и компромиси във ковчези: морски болести,двоумения+ хорски болести , от кафези-

Но товаря и бисерни мисли с песъчинки+ от милост набъбващи: разполагам и с пълни амнистии и от минало+ и от бъдеще- ×е мигът и моментът са вечности+ във свободната воля затворени9 с колко близости и далечности пред отворен семафор сме спĄрили

Дай ми+ Боже+ лъжите да гоня+ трака,трак+ трака,трак+ трака,трака+ , че експресът бил влак двувагонен

ИСБ

74

и стоножката – твар еднокрака… Дай ми+ Господи+ ток и гориво+ зарад близки или душмани да не казвам на правото криво+ но да слушам гласа си стомˆнен- Да не вярвам на ничии версии и семафори+ и витрини+ непостилани с пот и траверси денонощия и години- На съставите и депата ни ти съосие чисто внуши ни – калибрирай душите+ разклатени от сергии и адски машини

Аз препускам+ дълбоко брониран- Изтребители,клюки налитат- ×есто моя маршрут е миниран или враг управлява стрелките- Братя мои+ дано се опазите от завои+ които обръщат+

ИСБ

75

и от чумата+ от заразата във тунел да си правите къща-

И тунелите+ и мостĄвете+ са родени да ги потрисам- Да престанете да ги тровите – те не са депа за мотриси Е+ с баща ми понякога влачиме и състави за всякоя гаричка – с пасажери от РЕП,а до мача и от биричката – до скаричка… Аз съм влак- Ешелон от приятели- Карам два или двеста вагона- Ако имам и сродни двигатели+ ще издърпаме двеста милиона

1,7-0/-0887+ Бургас

КВИТ

'Българска идилия(

Със син печат+ самоодрани+ самонасечени от стръвно “не”+ нанасяйки неизцелими рани+ чифтета хвърлят спънати коне- С квитанция от странна+ странна църква+ в котило с бяс или торук+ душите ни законно се побъркват+

ИСБ

76

за да не се побъркал някой друг… Но мъката+ съсирената мъка+ във канцери трамбова всеки блян , и дрънва пак пръстта върху сандъка+ с квитанция миросан и опян

05,08-/4-0888+ София

ОСНОВА И ВЪТЪК

'Любов и скръб(

На една влюбена попадия – сълза от Бога , , с пламенна благодарност

,

Потресаващо Потресаващо Над човешкото тежко тресавище , в езерц˜ от сълзŁ , дивна лилия--- Не запита ли някой боли ли я>

Изумително Изумително Посред блато бухлато и мнително ,

ИСБ

77

Белоснежна Любов се разлистила--- Колко чиста е+ колко е истинна Боже Господи Боже Господи С песента Ł на хората гост бъди И с Плача Ł , Небесния Пратеник , До основи покъртвай недрата ни-

×е скръбта+ Боже Господи+ мъката+ Ня душите небесни е вътъка-

Великден 1///г-

СИРЕНАТА 'По едноименния разказ на Робърт Шекли(

Един пазач на океански фар+ източил шия чак до небесата+ Веднъж извикал свой добър другар да види чудото на чудесата-

ИСБ

78

Един път във годината+ отколе+ излизала годзила точно тук+ на някого за обич да се моли+ със див+ неутешимо скръбен звук-

Събудена във бронята си стара+ на дъното лежала с векове+ тя чувала сирената на фара и мислела+ че някой я зове-

Десетки пъти тръгвала нагоре – Шест месеца нагоре Докога> Шест месеца потъвала надолу+ Раздрана от чудовищна тъга-

“О+ Господи , провикнал се пазачът- – То пак дойде Настанал е мигът ” , ×удовище и фар поредно плачат+ С еднакви шии+ горе+ на брегът---

Очаквала годзилата нещастна Да се раздвижи шия от бетон--- Тя викала “любимия” си страстно – но фарът отговарял с жален тон---

Та как завършва тъжната история+ ще чуете от Шекли+ не от мен-

Със гърлото ми нещо стана- Rnqqx- А исках да добавя g`oox dmc…

13-/4-/2

СВЕТИЯТ 'ИЗ(ТРЕБНИК

'в подражание на Шекспировите сонети( Налегне ли те+ сестро+ мъка сладка+

горчива радост+ съдбоносен час+

ИСБ

79

иди при въздуха+ кажи му9 “Братко+ вречи се да те дишам само аз ”

При слънцето иди и го накарай до гроба да огрява само теб: и извора хвани във изневяра+ заблика ли за всички в суха степ---

Гони и вятъра+ хвани пчелата+

във требника си зъл ги забоди- Накрая сатанисай и земята9 “Единствено за мен земя бъди ”

О+ твар от глина+ слънце+ въздух+ влага

Да се погребваш+ Бог ли ти налага>

8,00-/5-/2

ИСБ

80

'Самият актьор не си обича ролята като Рич+ понеже е интелигентен---(

САПÓНЕНИТЕ СЕРИАЛИ

'с припев9 “--- докато смъртта ни раздели ”( Отец Зосима от знаменития роман на Достоевски “Братя Карамазови” признава из,

вращенията на истината+ които е направила църквата в писанията+ и казва+ че тя е виновна за всичките нещастия в света-

) , Не е достатъчно да обичаш Рикардо+ за да

се ожениш за него – трябва да не обичаш Антонио Ти си добър човек и аз съм убедена+ че можеш да го направиш-

, Това ли значи “добър човек”>

'Диалог из сериала “Сънсет бийч”(

) “Ако последователите на Христа и Него,

вите ученици прилагаха Любовта+ светът щеше

ИСБ

81

да бъде изправен- Те внесоха омразата в света+ която след време ще се превърне в любов- Тогава всички учени+ философи и писатели ще пишат в нов дух – духа на новата любов-”

'Б-Дуно+ ДВГ917+ жз’35+ 11-0/-0805 г-(

) “Щом се влюби в някоя мома+ момъкът

предварително трябва да остави свободна врата в себе си+ през която момата да може да излезе – т-е- да се влюби в друг момък- .---. Ако търсите извор+ който тече само през едно място и дава вода само на един човек+ вие сте в стария живот още+ в старите закони- Според законите на новия живот+ вие трябва да знаете+ че силната енергия протича от много места и дава живот на много същества- Слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество-”

'Б-Дуно+ ДЛÓ901,02+ 0817 г-(

) “И ако вие се мъчите да обичате само едного+

вие се лъжете-”

'Б-Дуно+”Хубавата страна”+ UHHH ш-л-ООК+ 11-ХH-0828+ стр-7(

)

На друго място същият Мъдрец казва9 “Аз бих искал да имате много романи в живота си-”

Сапунени саги+ сапунени филми – сапунен живот на екранния роб--- Великият Рич+ представете си+ бил ми на мен отреден от съдбата до гроб 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

ИСБ

82

Сапунени чувства+ мечти шампоанни – с един съкилийник да трупаме мас: и всичките кярове+ всичките манни – небесни и бесни – да бъдат за нас 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

В милиардната серия+ стрино и бульо+ ще има венчило Ще има+ нали>--- ,

Да бъдеме верни на Сульо и Пульо+ додето смъртта ни+ ох+ ах+ раздели --- 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

Макар и от дявола+ брачната клетва съдържа надежда в последния пункт+ та по,нависоко от попската летва да бъдем свободни след сетния рунд--- 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

ИСБ

83

Светата Обител--- Великата ×ерква--- Сапунени пасти и сватбен сироп--- , Лъжата един по един ни зачерква+ но само за мигване – само до гроб 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

Каква е картинката после+ след гроба+ Светата Наставница гробно мълчи-

Светата съпруга изяжда ни дроба: светият приклещен – светите очи--- 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”( Певачки+ писачи+ Създателят дал ги е9 ревът “Само ти ” се набива отвред- Съдилища+ лудници+ гробища+ чалги+ дължат прелестта си на този обет--- 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

ИСБ

84

Но крясъкът “Аз ” в същността му напира и пени ефира с бръснарски сапун9 За всичките “чужди” – бръснач и секира: За свойта си риба – наточен харпун 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

Та тази+ която и беси+ и коли+ допусна в най,долния крепостен акт

и милост от Господа 'волю,неволю( – в последната клауза на този контракт9 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”( Смъртее робинята+ гърчи се робът+ сърца,октоподи ни пият до смърт- Но всеки самичък избрал си е гроба+ на възел завързан с боа или кърт- 'припев9 “Докато смъртта ни разделиииии---”(

Но има и сплави сияйни+ светлинни – от сребърно злато по земния път---

ИСБ

85

Тогава – когато Пещта раздели ни+ , безбройни романи ни пак предстоят 'Без припев(

00-/5-1//2

ПАК ЗА ПРИШЪЛЦИТЕ

Щом корабът ти носи звонко злато и жулил го е жупелът+ мразът+

не давай мастодонти да го клатят и дъното ти гризли да гризат- Наставниците – плъхове и бобри –

безмилостно зад борда изхвърли Нацелят ли те пак стада и кобри – маскирай се в миражи и мъгли- Страната на Съветите е вечна , толуп до гуру+ божество до бог9 със пръчка рови раните сърдечни и бърза да ти стане педагог-

ИСБ

86

До ръбовете дарове понесъл+ ти идваш откъм приказни страни: но всеки си е яхнял своя Неси и златното ти руно не цени- В началото Наивниците клети пристанище си търсят- Но+ уви+ сърцата ни са плитки и заети+ а кейовете – мокри мукави-

И тоя път+ Холандецо несретен+ сълзите си на бисер превърни и тихо изсипи ги във морето – да светят във незнайни глъбини- Все някога гмурци ще се натъкнат на дара ти в смарагдовата глъб , Дълбока обич и дълбока мъка дълбоко помнят нечий образ скъп-

0-/6-/2

ИСБ

87

ПОСВЕЩЕНИЕ

Във веч˜рните+ скръбни зари на живота+ ти се струва+ че пада далечна звезда: но не чезне звездата+ не гасне+ защото е обшила стотици реки и бърда И реките+ бърдата+ така ще запеят+ че от радост ще рукне порой от звезди , ще се пръсне от щастие някой на кея и+ окъпан+ светът ще е както преди

И веч˜рните+ светли зари на живота с изненада ще чуят вечерния звън

на душите+ които се сливат+ защото не поискаха нищичко – даже насън- Користта неизбежно сама се разпада –

не побира се ручей във мъртво каче--- Над ръждивите обръчи ври водопада и където бесняло е – пак ще тече

ИСБ

88

11-/0-/3

ОЩЕ МАЛКО ФИЗИОГНОМИЯ И ЗООЛОГИЯ Копита+ тлъстодушия+ безочия трамбоват мекотелия ни дух- Душата ни отдавна бълвоч лочи до някой благоверен+ сит търбух-

И някакви тапирски мравояди+ със валяци от мъртви правила+ разплескват ни на дъното на ада+ и шият ни с цитати и шила- Обрязани+ подвързани+ подшити+ сред страници от чужди котила+ прелистват ни какви ли не чешити+ щом сляпата неделя е дошла- Óстите им като кокоше дупе и цепки под уч˜ни носове акъл набиват в тиквите ни глупави+ където доблест вече не снове- И тъй стоим9 сърцето още бумка+ но правим се на мъртви – от инат- И вместо мˆсло в огъня на бунта+ наливаме сланини и сурат- Ония пък+ които стават гърчави+ от мъката да дръпнат някой сом+ нали са куки+ предпочитат гърчене и дива злоба в някой чумав дом- И ако бягаш като плъх от себе си+

ИСБ

89

си лапнал стръв+ подобно на шаран- Ти мислиш+ че решаваш сложни ребуси+ а всъщност си на куката раздран- Та плъха+ братко 'гледай му челцето(+ роден е да се плъши само с плъх: а пор ли си+ едва ли ще се сетиш+ че някой може и без твоя дъх--- Във дебрите на тая зоология и моя стих заплете се сега--- Да го завърша читаво не мога – не се съсирва вечната тъга

1/,10-/3-/3

ВЕ×НИТЕ РИЦАРИ Бог ни е направил странна броня – с шип навътре+ в бедното сърце--- Рицарите вечно са на коня+ с чужда Дулцинея на ръце- Рицар ли си+ всяка нощ пренасяш спящи херцогини с бяла плът- Те сънуват само свое щастие – чужди рани тях не ги болят-

Всеки ден със мелници се биеш+ ала вечер – гозби в целофан--- Те за друг са--- Ти безмълвно виеш+ но да бъдеш рицар си призван-

ИСБ

90

Тъжничка е рицарската слава9 бронята ти вечно брани друг- Вътре в нея – огнен бяс и лава: а ръцете – ложе от памук-

Тъй вървиш+ от ужаси изтръпнал- Непосрещнат+ пак кърви мигът- Алени са рицарските стъпки ,

с бяла смърт отвръща им снегът- 12-Х , 8-ХH-1//3

МОРАЛНИТЕ ÓСТОИ Да+ ледниците имат странна воля Да+ охлювите голи с нежна плът за милост във нозете им се молят+ но те прегазват всичко в своя път- Да+ валяците често биват хора9 във името на Господа,Отца+

ИСБ

91

те с други ни трамбоват безразборно и спойват ни с пихтии от сърца- Да+ цялата вселена диво вика9 !Сега живей+ не утре с някой друг ! Войни избухват+ кръв шурти и блика+ но никой не откликва днес и тук-

Да+ нечия градушка пак удари по стръкчетата песни и молби--- От ледените+ спешни+ грешни гари+ пак тръгваме към своите съдби-

01,02-ХH-1//3

МИЛИАРДИ АТМОСФЕРИ

Странно+ странно+ диво странно9 мърдат дънни същества--- Те с небесна стръв се хранят –

и набъбват от това-

ИСБ

92

Диво+ диво+ странно диво9 бели пеперуди в транс сън сънуват+ че отиват с гнидите на сватбен танц- Дънно+ дънно+ скръбно дънно9 бързо свършва всеки сън- Досега си пял насън+ но си премазан до бездън-

16,2/-ХH-1//3

МНОГОТО ЛИЦА НА САМОМНЕНИЕТО

Не чакай самомненията,преспи балсам да бъдат или млечна гръд9 на стари рани и на рани пресни те лекции възвŁшени четат- Не чакай+ брат- Недей+ сестрице скръбна- По ледницине боса не ходи- Замръзне ли+ жестокостта набъбва и с царски пози сваля и звезди-

ИСБ

93

Пустинята+ понеже е !велика!+ велики мисли ниже и реди--- ×е някой стене или жално вика – това на съвестта Ł не вреди- Замръкнеш ли в такава снежна съвест+ не лягай+ братко+ цяла нощ върви Потънеш ли+ завинаги потъваш- Измъкнеш ли се – всичко забравŁ- Сърце без корен много лесно литва от глетчера към сините звезди--- То мисли се за палка+ танц+ молитва: за щит – ако случайно загнезди-

Щом вятър кълботръните засили насам,натам да святкат и шумят+ шушулките по техните бодили от шемета им губат си умът- О+ глуха глухарчинке Съвземи се О+ Господи+ духни я в някой дол Нали през пролетта отново ти си

ИСБ

94

поляната с народа си набол> Вихрушки+ перушинки+ плява+ слама--- О+ дай ми+ Боже+ винаги да знам в кого си влязъл+ за да бъдем двама: кога със Тебе да остана сам-

1/,10-/2-1//4

ЛОКВА И РИБА или ПОСЛЕДНИЯ ТАНЦ

'още една теория защо е плосък калканът---(

Във локвичката твоя бдя- Не искам да се задъхам+ да съм жив+ спасен-

Не ща и да заспя – ще те разплискам и , миг без тебе , ще умра съвсем-

От вечности съм плосък+ все по,плосък – за да се вместя в скромната ти плът- Аз ставам постененно риба,восък9 без сънища+ без дух+ без дъх+ без път-

Наоколо ми мърдат твойте мисли – за сигурност+ за къщи+ вещи+ лой--- Единствен съм ти в тия бели глисти – огромен+ благоверен+ вечен+ твой-

Там нейде из реки и океани Любов люляла хиляди ята---

Но в мойта локва аз ще си остана+ защото ме влече до смърт смъртта-

ИСБ

95

Добър е Бог+ че в нея още креят 2,3 молекули от жена- За тях живея- Т-е- не живея- Понеже си ми скъпа и една- Една мечта обаче ме изгаря – за оня летен+ цветен+ сетен шанс+ когато плитчините стават пара и рибите забият смъртен танц

16-/2-1//4+ сутринта

Горното стихотворение дойде самичко+ изведнъж- Записах го

на един дъх+ без замисляне- Хем не съм женен---- Какво ми стана> ТРИТЕ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА

'малко ретро,ритъм в стил !дъгъ,дъг! , или спомени за Смирненски и Разцветников(

В начало бе Словото- Минало свършено- Но минал и свършен е всеки твърдящ+

ИСБ

96

че Божият клон е отдавна откършен+ че Божиаят дом е !единствено наш!- Гъсеници гърбави пъплят по клоните: мислители мърдат из мъртвата твърд- ×егъртат+ обсъждат греха и поклоните , главите им,свърдели скърцат до смърт- Словата на дело ли> , Бъдеще кукуво--- Изкукали+ кукат безброй имена--- Дървари по трупите точат си куките+ но шумки платени плющят знамена !Прави еди що си+ а друго греховно е! , ни жилят и пеят комар до комар- Зелени мухи по лайното световно за бъдното бръмкат с добър хонорар--- О майки,самотници 'вечно действително(+ о+ факли по кладите вчера и днес О дивни светици+ които сте свикнали с Пламтящия Миг и Свободния Лес

ИСБ

97

Оазиси газиме , жадни умираме- Гальовници,райове плуват край нас--- О майчици Божии+ вечно презирани+ Едемът и Царството бликат от вас

12,13-/3-1//4

ВЕЛИКДЕНСКА ЯÉЦЕЛОГИЯ За да заченеш нечий порив предан+ затичай се към него първо ти Невръстен дух е твърде слаб и беден+ за друг във пропастта да полети- Да хвърка някой като луд към тебе+ с крилца да пърха+ тичайки от глад+ е зор+ когато ти си му потребен , за друга мисъл той е твърде млад-

Все ти си топлина и неподвижност+ все твоето дихание трепти--- Невръстното за други е безгрижно , то чака да си мандра само ти-

ИСБ

98

Не крякай вече- Тихо Няма нужда- В гнездото ли си , само гукай ти- Ще дойде ден- Сърцата се пробуждат и клюнче под леда ще зазвънти ×ерупките са само за неживи , сърце,жълтък и поглед на белтък--- Сурови ли са+ ти не ги пробивай+ не чакай ласка от нецъфнал стрък Нехай за недошлите запъртъци , те мъртви са и доблест не таят- Жар Птицата сама ще те потърси+ щом космосите пак се зароят- Недей да сядаш на яйце от гъска+ щом твойте са от горната земя , измъти ли се+ тя ще ги изблъска+ разчекнала уста като ламя Сърцата феодални са сварени , иконите , намацани яйца--- В черупки са пасхалните арени+ брои биячът счупени сърца--- Биячите – неверни или верни+ покръстили са много мътила:

и бабички , хлебарки ефимерни , все люпят преварени правила9 Те шумкат+ че гнезденето+ екстазът

били на титуляра крепостта: че трябвало вмирисано да пазят+ !честта й християнска! до смъртта--- Но бездни от любов душите носят , там мътят се грамаден брой сърца9 некръстени+ неуки+ голи+ боси+ но верни на циклона на Отца

0-/4-/4+ Великден

ИСБ

99

ФИЛОСОФСКО 'форма+ преживяване и смисъл( Всевластна е примˆмливата форма , влудява и адепти+ и молци9 за простите , единствената норма: живот и смърт , за много мъдреци- Фасадата понявга крие плява а в плявата , грамаден паразит--- Затуй мъдрецът често съжалява за сламенник под някой срутен зид-

Но в магмата ни спи и странен смисъл9 да почне да бучи едва тогаз+ когато и където Бог е писал+ а не при сомнамбули в чужда власт-

17,2/-/4-1//4+ София

ИСБ

100

ДИВОЛОГИЯ

На един български художник

Щом зведни океани в тебе блъскат и дива жажда с див пожар фучи+ да си поръбен ръб е твърде късно , не ти приличат сведени очи- Заклел си се- Заклал си се- Óмрял си- А коренче от бяс е живо в теб- Под камъка с години мъртвобял си+ но ритва някой плъшия вертеп Пиявиците+ кърлежите свидни+ разсвидват ни се като две и две--- Очи покорни+ пози благовидни , на майната , за вечни векове

Безумна красота и святост раждаш , за плъшите душици мишемор---

Циклон и океан не се ограждат , на трески хвръква мишият стобор

ИСБ

101

Ти джунгла си Вулкан Звезда Вселена За дива обич всичко в теб крещи От мухъла+ пигмейската арена+ бесът ти свят не ще се укроти И пак си лудост Пак си Ниагара Ластуните ти , взрив на вси страни Щом дива жажда диво те изгаря+ от себе си от днес недей страни

0 Þни 1//4 г-

ЕНИГМА Дочувам снощи9 моят счупен щепсел приказва си с розетката,контакт9 , Безумно скъпа Колко често с теб се опитвам да подпиша тоз контракт Заклевам те9 бъди ми вечно верна , и с преданост до гроб да те даря- Дори да те направя чисто черна+ със тебе ще се плътно заваря

ИСБ

102

, Не ставам+ драги мой+ за изпълнител на договори+ писани от друг--- Щом някой е розетка,разклонител+ не е създаден за един съпруг- , О+ глупости Ти дай да се наместя , и мигом лудостта ти ще сразя9 вроденото в дефекта ти безчестие завинаги у теб ще замразя Защо да ни разтрисат разни тоци от някой си централно див и луд> Не вярваш ли в почтените емоции на сигурния+ брачния уют> Луксозният+ седморен разклонител+ от себе си за миг се ужаси9 не си ли се с един любим занитил+ дали ще може друг да те спаси>

Предаде се розетката- Изпуши- Набръчка се от късата искра- Във нея завар˜н любим се гуши+ но жив ли е , тя никак не разбра- И тъй+ съединенията къси

и слепите недели са добри9 овчиците си кютат до вълка си--- Защо е тъй , иди че разбери-

2,3 Þни 1//4 г-

SN G@UD+ NQ SN AD

'по заглавието и темета на книгата !Да имаш или да бъдеш! от Ерик Фром , предишно стихотворение с вариации(

Да си или да имаш е дилема+ но има и !трилемни! светове9 да има иска тиквата зелена+ а зрялата пръщи от кеф+ че е

ИСБ

103

Но що да стори гърча на сърцето , на семенцето кедрово+ което не може да намери гръм и почва и затова не почва> ОмĄта ли те с бял саван вампирът+ за сватба си мечтал+ безспорно+ ти--- Но паякът мечтите препарира и шаване !безчестно! не търпи--- С два камъка те мели мелничарят9 отгоре правилата се въртят+ отдолу ревността ги преговаря , и ти се стелеш като бяла смърт--- Попаднеш ли веднъж в бетонно его+ за !горе! и за !долу! забрави9 във адски студ+ във страшен пек и жега+ на шупличка ще станеш ти+ уви- Но+ случва се+ затвора ти бетонен разтърси го по,тежък мастодонт , и дивият ти порив мегатонен дочака своя пръв армагедон Дори да не настане Хирошима+

а само да се пукне твоя ад+ към шупличката , скръб неутешима , ще плъпне свежест9 влага,благодат

Тогаз+ ако случайно е останал чутовният ти кълн неизтребен+ за миг си представи какво ще стане със злобния ти+ тъй законен бент--- О+ кедров дух Не падай до кофража на някой дървенясал педагог И миг не слушай9 !×акай да ти кажа!+ а бягай като бесен на възбог Да си или да имаш е дилема+

ИСБ

104

но туй си е на тиквите светът- Не ни признава тиквата зелена+ и тиквеници зреят+ та пръщят---

4-0/-1//4+ с- Костенец

ЕЗИ×ЕСКО ИЛИ ÓБЕЖНА ТО×КА• 'поредният вълшебен сън(

Въздъхнала е с дъъълъг дъх гората: над мъховете лъха Вечността--- Съсипана от скръб+ сълзи кората

на боровата+ тъмна самота-

Потънала в бездънен транс+ смолата се вслушва във далечен водопад ,

от друга ера+ друга сага свята+ където всеки е любим и брат-

Молитвите ни там са чисто голи , разцъфнали фиданки и жени и всякоя на всеки там се моли9

!Не мене+ а сестра ми целуни !

• В науката за класическата триизмерна композиция+ това е точката в една картина 'ако художникът съзнателно или интуитивно е спазил това(+ в която се събират всички линии+ очертаващи невидимо перспективата-

ИСБ

105

От там дошла+ брезата разсъблича и сетното си трепетно златĄ+ превръща се във брезово момиче и гола хуква , даже без листо---

Как тичат , размагьосани+ спасени+ едни към други бивши лесове , и голи хора , хиляди десени се викат с просълзени гласове

Галактики се стичат величаво към тайната+ която ги дели , поляните+ където се венчават поети+ трепетлики и ели

Монаси и отци дървосекачи сестрите ни секат от векове , за клади и за храмове,палачи де вечна слава и позор снове-

ИСБ

106

Съб²ди ме неземна блиц,картина9 там кедрови човеци разпознах+ събличащи неземна монахиня+ а липови девойки , млад монах---

На преден план , момиченце сребристо на яворово,вишневи петна+ а Вси Светии , вечни снайперисти , го мерят със светейшеска злина---

Та тъй върви- Така върви света ни+ от ризници и злˆто подлуд˜н- О+ Господи Бутни го да потъне+ та в рая да осъмнем някой ден

0/-Х ,03-ХH-1//4

Написано в с-Балша+ в Люлин планина+

над Банкя и в Западен парк , София

ИСБ

107

БОГ Е СЪРЦЕТО НИ

Нd чуваш ли как Бог във някой вие+ когато преминава покрай нас> И плаче Бог9 в гърдите ни се свие , и после се разтупа до несвяст Насрещният+ и той взривен от Бога+ повдигне несъзнателно ръка+ пресекне дъх и гледа в изнемога , и все се доубиваме така- Тъй Бог със Бог се вечно разминава във тоя свят на хората,мъгли--- Той бълва във гърдите като лава+ но горко плаче и до смърт боли-

2/-00-1//4+ Велинград

ТРИПТИХ

Той разпрати слугите си да повикат поканените

на сватбата: но те не искаха да дойдат-

Матей 1192

Тогава казва на слугите си9 !Сватбата е готова+

а поканените не бяха достойни!-

Матей 1197

И тъй+ слугите излязоха по пътищата+ събраха всички колкото намериха+ зли и добри: и сватбата се

напълни с гости-

Матей 1190/

ИСБ

108

Когато те отидоха да купят+ младоженецът

пристигна: и готовите влязоха с него на сватбата+ и

вратата се затвори- Матей 1490/

Защото ви казвам+ че никой от поканените+ няма

да вкуси от вечерята ми

Лука 03913

ВТОРО МОТО9 СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ НА НОВ ЛАД

ИГРА НА БЪЗ

Като малки играехме на !бъз! , един е с наведена

глава и затворени очи и някой от групата го зашлевява с всичка сила по врата+ а той трябва да познае кой го е

ударил+ инак боят продължава- В това време другите

викат !Бъззз ! Ако познае , биячът е наред да го бият- Та не е ясно дали и днес хората не се бъзикат така с

нас+ когато сме с наведена глава и затворени очи+ но крайно време е вече да не ни е бъз 'софийски жаргон9 да

не се боим---(

Двегодишно дете е сърцето ,

тъй било е+ до днес е така-

То протяга ръчички и свети+ и копнее за свидна ръка-

От боклук на боклук се премята

за огризки от някой съсед ,

и се свива от зимния вятър в някой срутен общински клозет-

В изстъпление+ кой ли не чака да му светне шамар изотзад---

То на всичко е свикнало в мрака

посиняло от жажда и глад

САМИЯТ ТРИПТИХ

!---се връщахме+ понесли своя грях-!

Николай Христозов

'Били с любимата си в планината+ но водили само духовни разговори---(

ИСБ

109

0-ИЗПОВЕД 'епикриза( Във тая нощ+ по,скръбна от кончŁна+ пред храма на душата ти стоях и+ смазан+ си мечтаех да почина

от кръста на вековния ни грях , греха на разминаването вечно

на снежни человеци+ в див копнеж по нещо вледенено и далечно+ до извор необятен и горещ- Във храма ти+ през лунния прозорец+ те къпе сребросиня светлина: и вечната ни+ несломима горест+ се вдига със молитва на жена-

20-01-1//4

Горното стихотворение е написано в Родопите+ с-Долно Фатово , долния фатум или тъжната съдба+ когато сме с нисък критерий и се мъчим да !фатаме! 'хващаме( хора и неща от по,долна проба-

ИСБ

110

1- МОЛИТВА 'статус(

Любовта не дири своето си-

Любовта никога не отпада- Ап-Павел

И сутрин+ и среднощ+ и в дивна вечер+ и в пухен рай и най,фъртунен час+ една севда е раната ни вечна+ една севдˆ е клетница без нас Една севда+ от сянката по,близка+ живяла от дъха ни всеки миг+ къде сега+ мой Боже+ се разплиска> Защо не чува тъжния ни вик> Защо+ о Боже+ обясни Защо ли севдите ни са с други в тоя час и сенките им другиму се молят+ а Ти си ги посял бездънно в нас>

20-01-1//4

Между Долно и Горно Фатово9 копнеж за Разпознаване+

ИСБ

111

Осъзнаване+ Избор+ Скок , и Безкрайна Преданост 'по системата !трай коньо!---(

2-ВЪЗКРЕСЕНИЕ 'катарзис(

О+ кто нибудь Прийди+ нарушь

чужих людей соединΈнность

и разобщΈнность близких душ

Евгений Евтушенко

Все ваем заскрежените дантели

на лунните си куполи от скръб и скърцат ни латерните опело за отклика на някой !много скъп!---

Все някой богомолец със кандило в нозете на химерата ни бди+ но духваме му пламъчето мило ,

и той си тръгва в своите следи- Не чуваш ли> То пее ектения и трепка върху нашите мъгли---

ИСБ

112

почувствай топлинката му+ хвани я , и тъмното огнище подпалŁ

1.01.2006

Горно Фатово, т.е. горният фатум - щастливата съдба, когато сме с висок критерий и правим усилия да се

хващаме за хора и неща от по-висока и най-висока проба.

Зоя Ив , Цар Соломон и Суламит

'български графичен вариант с Ognsnrgno(

ИСБ

113

ЦАРИЦА ОТ ПЕШКА∗

Щом някой ни е вечната жарава и мълния във транса ни дълбок+ и разумът ни все се изчервява – това е Обич- Да- Това е Бог Щом бъбне хладността ни като къща

'на всяко отклонение палач(+ подобен грях расте+ не се преглъща+ и в тумор се превръща всеки плач-

Но идва време- Предначално време 'безкрайно време на безкраен миг( и земните ни вечери неземни изтръгват неизтръгнатия вик- Любима Превърни се в проста пешка+ след подлата шахматна суета+

∗ Става дума за случаите в шахмата+ когато с пешка+ успяла да стигне до

края на дъската+ играчът може да спечели царица-

ИСБ

114

и гръмне ли гемията ти тежка+ Царицата върни си – Лудостта

07-/2-1//5

ВПРЯГ И МИГ

Отговор на въпроса на една приятелка+ защо ония+ които са ни се клели+ че ще ни обичат

до гроб+ обикновено ни забравят завинаги и ни

най,малко не се интересуват живи ли сме+ имаме ли залък в устата и керемида над главата: а

тия+ с които сме се виждали само веднъж или няколко пъти+ ни търсят като въздух и слънце

и ни обсипват с любов и подаръци до края на

живота- Дали това не е признакът за разграничаване на хората без душа от

истинските хора>

Да+ завързана пъпка не връзва и линее плененият слон- А звънът на пчелицата бърза натоварва и кошер+ и клон-

ИСБ

115

Тъмничарите – хората,грешки – са безкраен+ безпаметен мраз+ но вселените с образ човешки дават век за секунда със нас- Та накрая какво ни оставят антиподите в пътя велик> – Злобозаврите – вечна забрава: Вечни дарове – светлият миг

14,16-/2-1//5

СИЯÉНА НЕВЕРНОСТ

Гордостта ни отписва завинаги+ а доброто ни помни с добро- Кривините ни злото проклина ги: милостта ги отлива в сребро- Слаболюбното+ скудното духом+ своя клон малоумно кълве: многоразумът бие на кухо+

ИСБ

116

а наивното грей векове Саможал , саможило жестоко препарира светия захлас , и заблъсква ни древния хокей на играчи+ по,зле и от нас- И въртим се+ въртим се безпаметно+ разрушили и сетния мост+ и затъпкваме бялото знаме на единствено верния гост- Щом и най,снежнобялата черност своя кокал чегърта до смърт+ добър ден+ о сияйна неверност към палача , ревнивеца твърд

17-/2-1//5

ПАРТИÉНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ ИЛИ “ВИМЕТО НА НАРОДА”

'правилният превод на израза “В името на народа”(

Един изпосталял+ дръглив Пегас оженил се за много важна жаба , във блатото прекрасният Ł глас бил първи в кекеришката държава- Най,първо им се пръкнал --- конежаб 'понякога съдбата тъй се гаври(9 из блатото лолувал+ джапа,джап+ опулен за мухи и жаболаври-

ИСБ

117

Родили се и жаби със крилца- Те пърхали да хвръкнат в небесата и квакали за Господа,Отца+ но много им тежали телесата--- Позната ни е вечната им ода за вимето прекрасно на народа…

0-/3-1//5

БЪЛГАРИНЪТ 'лилиевизми∗(

Прокурори надвесени и сплъстени тъми- Ръми- Есен е- Ако царят отнесен е или стане реми – гърми+ бесен е Ако трети обесен е и сте двама сами – жуми+ лесен е---

0-/3-1//5

МОРЕ ОТ ЛÞБОВ

Да Вселената има и сито за човешките зли теореми9

над космичните дупчици ситни се търкалят заблуди големи-

През решетото звездно минават само бисери – истини чисти- Всичко друго е детска гълчава на души и сърца далтонисти-

∗ Пародия на стихотворение от Николай Лилиев

ИСБ

118

Хипотези+ теории+ фикси върху ситото с гръм се търкалят- Ти си верен+ достоен+ велик си+ ала твоята правда е валяк- Вълноломите бесни човешки се гордеят с корундова сила+ но морето от обич и вечност в песъчинки и пудра ги смила

07,08-/3-1//5

ДВА СОНЕТА 0-ПЛАНЕТАТА НА ЛÓДИТЕ

Целий мир се чудом чуди9 всеки ручей тук е спрян-

Лудом лудват всички луди изворът да има кран-

Всеки цар на свойта брадва гине пролетта да спре и ламти да заповядва

на вселена и море-

В океани от тревички всеки клечи над една и коси край нея всички , “за щастлива бъднина”---

Но на Някой Му омръзва

ИСБ

119

и накрая ни завръзва- 1/-/3-1//5

1-ЦЕЛÓВКА ОТ СМЪРТЕН

×уденките тук са много , те отдавна са на власт- Но една от тях+ за Бога+ ни потриса до несвяст9 Глухи+ мижави+ отчаяни край вълшебен извор спят и на чифтове случайни от смъртта бозаят смърт-

Те сънуват+ че са будни9 всеки мисли+ че е прав+

че живее+ че се труди и ще бъде вечно здрав-

Тъй слепец слепеца води9 извор гази – жаден ходи-

ИСБ

120

1/-/3-1//5

ВЕНЦИ ПО КÓМИРИТЕ

Вкостенени хипнози- Вкочанени души- Остъкленият мозък не тупти+ не греши-

Пеперудо в гърдите+ с овъглени крила Не нападай сърдито невиновна скала-

Не хленчи- Не създавай Дулцинея,фетиш – ти във свойта си лава като слънце пламтиш Не умирай Не бива да си стълб,истукан- Приласкай всичко живо+ не бъди приласкан

12-/3- 1//5 , Великден

ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД

Всяко дете на Бога+ способно да се пожертва без замисляне и мигнвено

за което и да е друго същество с душа

и да забрави жертвата си мигновено+ може да знае и да има всичко-”

ИСБ

121

'Вариация по мисъл на великия френски духовен Óчител Теофан+ според автобиографичен разказ на Седир-(

Изрива се светът от едра шарка+ със едра стръв за дребните души- Там кукичка любима ни се мярка и иска свобода да ни внуши-

Но тъмната ни съвест е червива с представи и понятия от пръст и всеки до припадък си навива+ че нямало слънца околовръст-

Скръбта като осил ни се забива+ помислим ли за идола желан---

Недей+ душа Не се гърчи+ не бива да тлееш по дърво и куха длан-

Сам Бог ни я безмилостно отнема+ задето сме живели бадева – задето сме незрящо,глухонеми

ИСБ

122

за миговете , вечни тържества- Край ямите ни вият се пътеки със ангели+ богини+ богове+ но свойта си латерна знае всеки и втренчено гробаря си зове- Не знаем+ че бездънната ни ласка за чуждата бездънна самота бездънния ни пъкъл ще изтласка и мигом ще ни върне младостта

06-/6-1//5+ София

ЩО Е ТО>

Живи+ живи тревици+ с милиарди устици по власинки стотици Но едничка тревичка пожелала водичка през едничка устичка-

През едничка устичка на власинка едничка , от красива паничка--- Кой+ тревичке+ ти каза+ че паничка и ваза не докарват проказа>

07-/6-/5+ 10,11ч-+ Витоша

СЛАДКИ ДÓМИ ДВЕ

'проста задачка за душевна забавачка(

0- Сложете някой от знаците ≈+ ≅+ =+ ≠+ ≡+ <+ ≤+ >+ или ≥ на всяко от

липсващите места9

Коренуван в леглото .---.

ИСБ

123

трета степен на злото- Плъхоловки по двама .---. архидревна измама

Две гугутки на клона .---. 0// милиона поклона Развигори гальовни .---. съдбини неоловни Две слова стенобитни .---. 0// билиона молитви Между два сомнамбула въздух нула × нула .---. сто трилиона зюмбюла и поле лавандула Детелина сърдечна .---. всебезкрайност всевечна А пък 2 детелини .---. 0// всемира невинни

08-/6-/5+ Витоша

1-Решете задачката за9 а( всеки знак в текста = математически знак факториал: б( умножете едни по други резултатите от всяко

двустишие:

ИСБ

124

2- След като сте попълнили липсващите места и жажди в

стихотворението и живота си и сте извършили нужните действия не само духовно и интелектуално+ погледнете се в огледалото+ за да видите

дали сте решили задачката вярно9 а( ако сте на възраст мужду 1 и 03

години: б( ако сте между 03 и 17 години: в( ако сте между 17 и 22 години: г( ако сте между 22 и 45 години: д( ако сте между 45 и 73 години: е( ако сте

между 73 и 01/ години: ж( ако сте над 01/,годишен или безсмъртен и

изглеждате както в подточка “б”-

ВИДЕНИЕ 'сага за една Бременна( Себизмите – Титˆници от проза титанстват върху нефтени петна , бездънната си глупост да превозват+ до ръбовете пълни с имена- Но случва се мечтата ни исконна+ подухната от Господа 'дано ( да тръгне в утринта като икона+ опънала брилянтено платно И ризата Ł – жилище за двама –

през гълъбите – взрив и водоскок , тъй дивно да запърха като пламък+ че пръв да се стъписа Дядо Бог

17-/6-1//5+ София

ТИЯ С МОЛИТВИТЕ 'с осъдителна0 между очите(

!Колкото си прав+ толкоз да си здрав !

'Българска народна клетва( 1 Отвесен препинателен знак, подобен на удивителната, но произхождащ от пъкъла

ИСБ

125

Тая гной на плебея – сплетните , все те сплита във змийски кълба: изнасилва те+ съска+ петни те и крои ти плебейска съдба- Тия погледи мръсни+ обидни+ все ще клъцнат несретника клет , като тъмно гнездо от ехидни иззад череп+ човешки наглед- Та извадиш ли змийско езиче+ нека колкото много си прав+ да си толкова много обичан и нормален+ и хубав+ и здрав

1-/7-1//5

!ОТВЪН КÓКЛА+ ОТВЪТРЕ ПАНÓКЛА1!

Посветено на много млади жени и

мъже+ които сядат от външната страна на празна седалка в тролея или автобуса+

дори когато има нещастни правостоящи-

Едно след друго+ четири деца погалиха едно дръгливо куче- Една кокона+ с дълга обеца+

го ритна – и на разум ги научи- Коконата в тролея се качŁ+

отвънка седна на една седалка- 'Адетът на подобните пачи е простия народ да избудалка(

Животното си мисли9 !Погледни Óдобно ми е тук+ отвън да седна---! 'Какво го чака в идните му дни+ човешката фантазия е бедна(

2 Българска народна поговорка ("панукла" значи чума).

ИСБ

126

Разбирам да е стара+ инвалид+ но тя е като тиква,напращялка- Не знае+ че житейският фалит зависи просто от една седалка-

!Óдобно ми е---! ' казус на смъртта( !Ми чантата къде да си я сложа>---! ×угунена е тая красота и биволска , уханната Ł кожа Прекрасни са чужбинските бои и маркова , вълшебната помада+ но мястото свободно си стои+ че никой до лайно не ще да сяда-

6-/7-1//5

СЪРЦАТА,ДОМАТИ И СЪРЦАТА,ДЪЖДОВЕ

Като женско сърце е доматът9 той си иска вързалка и кол--- Плесенясва без момък момата+

бил той плъх или ясен сокол-

ИСБ

127

Но понеже сърцата наколни за соколи и плъхове мрат+ разбеснейте се+ облаци волни – за безброй същества е дъждът

01,02-/7-1//5+ с-Стоб+ Рила

ЗА ХОРАТА,×ВОРОВЕ И ИДЕОЛОГИ×ЕСКИТЕ БАНЦИГИ

×ворът си е чвор+ безспорно – банцигите къса без проблем- Но издъни ли се его чворно+ в дупката и Бога ще съзрем ×ворът+ все таки+ е клон от Бога – твърд инат+ неугодлива кръв Банцигите глупави не могат с гръм да не пи²кнат от такъв--- Та идеята ни тука беше че избие ли съдбата чвор+

ИСБ

128

може през отвора крив и грешен да проблесне някой райски двор

05-/7-1//5+ София

МОНОФИКСАЦИЯ

Пъне се сам˜цът да е първи- Самката примира да е пас- Режат я измислените върви но през тях избива свинска мас-

Гърчава е злобата на аза+ тлъста е лъжата за страстта-

Твърда е кристалната ни база твърдо да летим във пропастта-

Пъклена е тъжната наредба стръвния да бъде вечно пръв: стръвна е жарта ни да го следва , щото и у нас избива стръв-

Тъй че+ не очаквай ниска проба

ИСБ

129

нейде да припадне от любов9 тя си е вторачена във гроба – в себе си и в някой мухолов-

15,17-/7-1//5+ София

СЪРЦЕТО НА ПРОМЕТЕÉ или ТРИТЕ МЕХАНИКИ9

' квантова+ свантова и авантова---(

Механиките биват 2// вида9 и квантови+ и пълна тъпота- Един си е домашна какавида+ а други се взривяват на ята-

Нещастните сърца,човекояди измислят планини от правила+

додето съвестта ни се изглади и тупнем от инат или дамла-

Þтията на !трябва! и !не трябва! изглажда ни перфектно до атĄм-

ИСБ

130

Най,милото ни шапката си грабва и почваме химери от картон- Душите ни – звезди или вулкани – мишкуват по задачи и бюра: жаравата ни цял живот се кани+ но никога кората не разпра Механиките биват 2// сорта , и квантови+ и както е светът9 едните , със прищипната аорта+ а другите до спукване туптят

Понякога избухваме навътре от жалост към наколните селца+ където костенурково се тътрят и мътят се черупкови сърца- Е да+ но като в себе си се срути такава планина на любовта+ ни пости+ ни молитви,арнаути не спират земетръса на смъртта

ИСБ

131

Не вярвайте на баба си+ о вие+ светлинни+ необрязани сърца – не давайте морето да се свие до локвата със пачите яйца- Срцето ни е квантово И кванти от обич и от лудст то рои Óви9 върху скала си прикован ти и тъмно самотата ти струи-

Механиката бива 2// терка9 от квантова – до мехове с вина+ мехури за надуване 'и перки(+

и стихове--- с гараж и механа--- О не+ звезда Взриви се на парцали+ тъй както се полага на звезда9 вселени ли ще намножиш+ сърца ли , космически пожар не е беда- О+ чуй Ако си слънце+ не унивай , не спирай да си грохот и порой Сам Онзи от небесната ни нива

ИСБ

132

множи се от ∞ до безброй- 12.17-/8-1//5+ София

×ЕСНОВА ЛÞБОВ

'АКО НЕ Е ИСТИНА+ НЕ Е И ЛЪЖА---(

'Едно предложение за голям надпис над ритуалните зали за младоженци

и над кабинетите по мъжка импотентност ,

т-е- , три миризливи куплета от бивш потърпевш+ към Ботевото предупреждение !Това ви чака ---!(

Коя коравина ще оцелее в клозета на чесновата любов>--- Коя благочестивост не мъртвее в целувка със убийствен дъх чеснов> Когато Дулцинея се напраска със чесън или лук като свиня+ говорим за девица мъжемразка , или пък за омъжена пръдня Така че+ остани си дух разгащен , нали му се в леглото се намърдˆ>--- То тоя лешоояд си е от !наш_те! , ще клъвне и на нашенска мърда---

17-/8-1//5

АДАМИТСКА ПЕСЕН

'трети и четвърти стих на всеки куплет са се повтаряли като припев(

Нощувал Диоген0 във бъчва+ по,беден даже и от пес: Но даже Господ се измъчва+ бездомен и презрян до днес- С фенера си мъдрецът денем човека търсел в оня век+

1 "Диоген" значи "Роден от Бога", "Раждащ Бога".

ИСБ

133

но всеки бил зает и женен и грижел се за свой човек- Въртели се от памти,века лъжи+ оглозгани без жал- Все дирел Дио ×еловека+ но всеки кокъла държал- ×овек ×овекът не намерил – ни жрец+ ни !праведник!+ ни крал- Да+ дълго Диоген треперил+ но името си той разбрал- Престанал най,подир да дири и станал скитник волнокрил , в морето бъчвата натирил+ парцалите си подарил- Така че+ който ражда Бога+ остава чисто гол и бос и в тоя свят на !знам! и !мога! помага само като гост-

ИСБ

134

Защото хиляди нещастни 'богати+ бедни и царе( ловуват само свое щастие , и всеки бърза да умре-

2,5-0/-1//5

БЪЛГАРИЯ Страната на пресекнатото чувство+ с културен или пладнешки сатър , у българина има туй изкуство на биволски тапир или катър-

Тук всички самомнения се носят и думкат през душите ни във тръс – така че и величия+ и прости+ общуват като слонски земетръс- Тук всеки е уверен до полуда+ че гайка си от неговия план – че ти ще му направиш ръкоблуда да мисли+ че е гений и аслан--- Хиляда пируета и поклона

ИСБ

135

копринените гълъби въртят+ но българите бият се по клона+ където чудесата им цъфтят-

4-0/-1//5+ София+ Белчин

БОЖИЯТ МИГ Не чакай ласка от душа зелена , Не пламват лесно мокри мукави--- Не лумва ли безкрайната вселена От сух барут+ когато се взриви> Когато като гръмнат се препъне+ във теб загледан+ някой непознат , а твойта Дулцинея като пън е и мумия от страх или инат>…

×угунени са чувствата,пирони+ набити във любим или съпруг+ и крехката главичка им се рони+ щом иска да ги дръпне някой друг--- О+ смъртната не ще да я !спасяват!+

ИСБ

136

занитена в !единствения той!- Криле и варианти я вбесяват , тя няма кръв+ а вече само гной-

Гърбът й във трамвая се допира до някой безгранично сроден гръб – но мозъка й гърчи се+ не спира да глозга своя+ своя кокал скъп По стълбите не казваме и !здрасти! на Бога+ предрешен като съсед+ а тъпчеме със пайове и пасти кютука си+ със мутра на оцет- Е да+ ама и папата не знае+ че блъснеме ли някой Божий Миг+ това самоубийство е+ вина е+ и некролог със свински лик-

Трогателно е да научим+ че има кучета+ които избират точния кораб към точния континент и страна+ където е заминал любимият им

господар+ качват се на точния влак и го намират в точния град или село-

Но не по,малко трогателно е и спасението от монофиксацията+ което се демонстрира от същата тая раса на великите същества+ наречена

!кучета!+ когато могат да тръгнат след всекиго+ за да осмислят живота

си- Затова етносите и индивидите без монада са кръстили такива божествени души !кучки!--- Най,трогателна и обнадеждаваща обаче е

способността на някои кучета да избират измежду всички хора и богове на

земята господар с най,висока еволюция- Това хората не го владеят- Засега те+ особено по,елементарните+ имат един неизкореним навик9 измежду две

или повече възможности+ избират винаги по,лошата или най,лошата- Óпорито подхранват собствената си фикция+ дори и когато се

саморазрушават безнадеждно- 06,1/-0/-1//5г-

ГРЕХОПАДЕНИЕ И --- ДРЕХОПАДЕНИЕ

'притча,молитва към българската жена( 'и подсказка за начина на изкупление---(

По повод на един уникален случай+

разказан в известния филм за водата-

И във връзка с една небезизвестна

ИСБ

137

легенда за грехопадението+ в която се

твърди+ че мъжът след грехопадение,

то е станал агресивен+ а жената пасивна-

И че това е еднаква вина-

Един невероятен случай говори пак+ че има Бог- От него трябва да научи

морето женско жив урок- Едни крушенци в океана загивали от жажда- Да-

Но станала+ по воля странна+ питейна морската вода-

В морето женско не е стока един изпаднал мъдър мъж+ но ти водата си жестока

я подслади поне веднъж

0-00-1//5+ София+ Банкя

ИСБ

138

))) Когато ни гътне медът и жилото на най,милото , значи сме вече на билото--- Тогава отново избираме9 да умираме или да не умираме-

16-01-/5+ над с-Балша

КАНОНИТЕ НА КАНЬОНИТЕ ЦИРКОВЕТЕ НА ЦИРКÓСИТЕ ЛÓДОПАДИТЕ НА ВЕ×НОСТТА

Щом чувствата каньон са издълбали и блъскат под стометрови стени+ въздишка ли ще доловят> Молба ли> О+ братко мой+ за милост не стени

ИСБ

139

Мъдрецо+ звездоброецо Не чакай вдълбаното за теб да го боли9 то свойто си русло копае в мрака и плиска се под свойте си скали-

Не скачай от ръба Недей+ дръпни се Там няма океан от доброта- Там няма бисер да познае бисер и всеки се е юрнал в пропастта-

Над урва+ братко+ нивга не надничай+ а изворите горе потърси9 щом изворът е чист и още ничий+ със сигурност от смърт ще те спаси-

От смърт ще те спаси за два,три мига+ додето ледността му те скове , разголена душа далеч не стига сред съвести и чувства,ледове-

Те+ ледниците+ ледно съзерцават все свойте си кристали от брега и ледната им съвест порицава сърцата ни+ кървящи във снега-

Но даже и гореща+ веща локва+ от мисли за уреждане гъмжи9

с такива глисти много бърже клоква , но после във леда си те държи-

Целувката Ł става смъртна хватка+ скрепена от лъжите стражеви: Такава смрад е най,законно сладка+ но дишане навънка – забравŁ

Така че и във циркус+ и във бездна+

ИСБ

140

жената във вместилище лежи9 илюзия люлее еднозвездна и някому до смърт принадлежи-

Но+ Господи+ гърмят и Ниагари 'о+ колко милостив Ти е светът ( , бездънна жажда диво ги изгаря надолу със главата да летят

И сбъдват се най,дивите надежди Побъркват се и птици+ и лъчи--- Гърми ли лудопадът без одежди+ в дъгите му и ти без ум скочи

Душата ти със гръм ще се засили+ натрескала и кяра+ и щита , и пак ще потече покрай могилите на гнусно уредените в света-

16-01-/5+ над с-Балша

ИСБ

141

ДОБРОДЕТЕЛНАТА ДРÓЖИНА

Един парализиран плачел на 4,5 метра от вода- Девици с хиляди илачи церели жаждата му- Да

Те носили му всичко+ всичко+

не спирал божият хорал- Дори бичували се с бич+ но--- неблагодарникът умрял-

2/-01-1//5

ЛÓННО НАСЕЛЕНИЕ или курдсани представи

Представата за щастие+ представата за дълг+

в които всеки роб до сетен дъх се пули+ е шугава овца или работен вълк+ с резонен край , спринцовки и ампули-

Представата за работа+ представата за чест+

ИСБ

142

и думичките “Никакви не сте ми ” завършват до една с клиничен тест във Пирогов , под маски и системи-

Представата за истина+ представата за Бог+ която през сърцата гилотини пуска+ приключва под земята в ров дълбок9 за червеите , утринна закуска-

16-/0-1//6+ София

ИМИТАНТИТЕ

В коли+ кресла+ по ескалатори мъртвеят хора без сърца –

безкрайна гмеж манипулатори+ родени старци+ не деца

По 4,5 килограма червеи ядат боклуците във нас+ а скъпите домашни цербери оформят сетния ни час-

Та ангелите плачат+ плачат ли по стълбища и върхове+

ИСБ

143

но изборът ни гнил – палачът ни в пръстта обратно ни зове-

00,02-/1-1//6

МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ ДЯДО ВАЗОВ 'и малко от Пенчо Славейков---(

Белостволите сънища тихо люлеят

между грани бакърени сини мечти: разнебитен от трепети+ тръгна елеят и сега като бесен звънти и тупти

ИСБ

144

Ако някой набожен случайно настръхне9 !О+ мъзга нечестива+ покай се+ умри !+ Пролетта ще намигне+ ще прихне+ ще лъхне – и над кръста му каменен пак ще цари---

2-/2-1//6 Витоша

КЪМ БОГИНИТЕ НА ТАНЦА

О+ дивни въплъщения на Бога

Възторгът ни до сълзи ни души ,

до смърт ви ръкопляскат в изнемога

каскади+ Ниагари и души

Попаднеш ли в торнадото на Бога –

в окото на циклон от красота+

ако не си душа съвсем убога+

завинаги те грабва Вечността

ИСБ

145

Дервишите – клавишите на Бога+ , пияни от копнеж непобедим+ изчезват като мълния и огън и тук остава само струйка дим-

Танцьорките – изгорите на Бога – самия Него диво Го горят+ та аз ли – перушинката – ще мога да не умра+ когато други мрат>

О+ дивни изваяния на Бога , въртопи и вихрушки от севди

до смърт ви ръкопляскат в изнемога

ИСБ

146

каскади+ Ниагари и звезди 13-/4-1//6

СЪРЦАТА,ПЕПЕРÓДКИ И СЪРЦАТА,ТИТАНИЦИ И КОНТРОЛЬОРИТЕ НА СЪРЦАТА

'ОТ ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ( 'По филма !Перфектна буря!(

Ако някой е просто море и срази пеперудена дрешка+ а накрая тя просто умре+ кой ще плаща за грях или грешка>

И мушиците мрат+ ето на+ и Титаници+ леко дефектни--- Океанът не знае вина – и с акули+ и с бури перфектни- Ала нямаш ли шанс да умреш без солидна земя под краката+ ти до гроб ще я търсиш със свещ и в дворец на шестнадесет ката Та когато човек си е прост и му кипне в главата пюрето –

ИСБ

147

нека кисне безсънно на пост да не пусне муха към морето---

02,04-/7-1//6 Балкана+ Мала планина над с-Градец

СТРИПТИХ 'Три философии , или пълно разсъбличане на мотивациите(

H- ИЛÓХИМНАТА ЛÞБОВ

'От хиляди години насам падналите илухими управляват по най,жесток

начин нашата част от космоса – и+ предимно+ вторачените сърца- Има и истински илухими+ които ни внушават да търсим и обичаме само сродната си душа или хората+ които тя ни изпраща+ но ние не го правим+ понеже имаме лош вкус или сме остро заразени от философията на изменниците(

Като гръм+ като дъх на зюмбюл+ тя не пита – плета ти прескача- Като чан+ чучулига+ бюлбюл∗+ като изгрев за пълно сираче

∗ славей

ИСБ

148

Като бебе без въздух от плач+ като викане чак от петите: като смърт от вълната,палач щом грамадна любов връхлети те- Ала всичко е гъдел и блъф+ ако някому уж си потребен+ но не тръгва по стълбите кръв щом секунда остане без тебе-

HH- АЛОХИМНАТА ЛÞБОВ

Както е известно+ алохимите са хулиганите на космоса и официалните

опоненти на илухимите- Те обичат всички еднакво и според тяхната етимология и семантика думичката !разчитам! 'на някого( е главната причина за смъртта и болестите и е еднаква с думите !пресмятам!+ !сметка! и !смет!(

Съжалявам+ но бурето с мед+ с пет огромни лъжици за двама+ ще е вашият дивен късмет+ само както при баба и мама---

Моят отговор също е кръв+

ИСБ

149

ала не с елементи от лига , не за някой !единствен! и !пръв!+ и за питомна+ тлъста авлига- Не за лъскаво буре със смет+ за което по двама се хващат+ и за сметката !личен късмет! да си с някого дупе и гащи--- HHH- ЕЛОХИМНАТА ЛÞБОВ

'Говори се+ че елохимите са вечно млади+ прекрасни и безсмъртни+ защото

хем имат един,единствен любим+ хем обичат всички и всеки със същата сила: при това+ тези два вида любов в тях не се сблъскват- Поддържат безсмъртието си и раздават безсмъртие+ като никога не намаляват или увеличават едната любов за сметка на другата+ а когато са в по,долни измерения+ външно ги редуват(

Ако някой е корена твой+ а пък ти си му ствола едничък+ не раздира ви дивия вой9 !Само мен+ само мене обичай ! Само хърбел и щърбел+ и пън

ИСБ

150

откъм жалост напълно окастрен+ чака някой с тесла изотвън да набие в ината му щастие- Ако корен и ствол са едно+ те люлеят и дивна корона , и в уханното+ меко сено+ за нещастните милости ронят

06-/7-1//6

КРАЯТ НА ОВ×ИЯ РОД 'нещо Господ---( басня

Една християнска овца на отчето тъй се оплака9

!Овенът ни прави деца без святото тайнство на брака !

Замисли се овчият ум9 Достатъчно пре,любодейства Не е ли световен зулум да черни по 1// семейства>

Венчаха рогатия роб и мънка той сричка по сричка9

!Орелът е верен до гроб+

вълкът е с вълчица едничка!---

И цялото стадо реши едно да роди+ но да фърка Но старият грешник сгреши ,

ИСБ

151

отново адресите бърка---

Одраха го в тъмно мазе за тая му дейност мащабна--- Вълчица жената му взе: орел извънбрачното грабна-

Óбиецът – верен съпруг наказва подобен боклук

2/-/7-1//6

КОГАТО НЯМА ЛЕБЕДИ

Недей да гониш ти Михаля или Михалка за чорба , душата ти ще се окаля+ ако удариш на молба- ×е мухльо мухъла захлебва+ зеленото гризе зелен: но лебедът си търси лебед+ и дивата сърна – елен- Недей зови+ недей докосва плебейско+ чумаво тесто , то само с роби се чифтосва и с господари- 'Нема що---(

Така си плувай – горд и вечен+ в сияйна скръб и самота+ заслушан в кряска далечен на междузвездните ята---

17-/8-1//6 Витоша

ИСБ

152

ПАК ЛÞБИМИТЕ РИМИ И ТЕМИ 'стихотворение просто+ но вярно(

Колко отвратително Колко залепени , Колко възхитително Господ им се пени--- Смъртният не бута щастие за други , спънати табута+ спънати съпруги Вера+ Кера+ Стойна+ кльщави+ дебели Всяка е достойна с кълки снежнобели--- Пъкълът нагъчква

кочини по двамка9 всекиго набръчква , неговата мамка ---

17-/8-1//6 Витоша

КРИВИТЕ ДЪСКИ

!---докато смъртта ни раздели!

Как странно+ странно+ странно хората от нуждите си правят нужник,идол

ИСБ

153

и дупката под тях им е изгората+ със мирис+ който уж от Бога идел--- Как с правилния гвоздей ни изправяли+ та пулсът ни не знам къде се дявал – за лепта ли+ за леща ли+ за !браво! ли+ зачуквал ни го сам добрият Дявол---

Така че заинатени+ занитени+ притискаме се+ плътно залепени , и тъй се изтъркалват тъпо дните ни+ в клоаката+ която ни се пени-

16-/0-1//7 А честито

ОЩЕ ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ

'Пред 3/,годишнината от чешките събития(

Като предисловие на стихотворението+ което ви изпращам+ няма да правя историческа справка колко пъти какви зверове и танкове колко невинни хора са прегазили – хунски+ испански+

английски+ немски+ американски+ китайски+ израелски+ сръбски и пр--- Ще дам само един пример+ взет от интернет+ който не е непременно антируски+ като се има предвид кодовото название на сигнала за нахлуване на СССР и Варшавските сили в ×ехословакия през 0857 г-

ИСБ

154

'„Вълтава 555“(- Няма и да търся други източници за на дадените жертви от двете страни+ понеже тия неща в историята+ както и до днес+ са вече отдавна тривиални и несвършваеми- Ще отбележа+ като по,особени+ само един факт и едно съображение- 0- Óдивителната саможертва на екипа на един съветски танк по време на това нашествие+ който съзнателно се е хвърлил с машината си и е загинал в пропастта+ за да не прегази чешки деца на шосето 'имат ли тия руски светци паметник някъде>---(: 1-Съображението+ вече не военно,техническо и историческо+ а психологическо+ че танковете+ бункерите и бомбардировачите са не само метални+ но и верски+ мирогледни+ поведенчески в самия личен живот и личната отговорност на човека- Има хора+ чиято идейна и сърдечна жестокост не се различава по нищо от една крепост до небето или един прегазващ танк- Нещо такова иска да каже въпросното стихотворение по,долу+ независимо от това доколко то е поезия или не- И друг път Вие сте публикували стихове+ които съм ви изпращал+ но за някои от тях съжалявам+ понеже веднъж обидих един етнос+ който има+ преди всичко+ своите велики и прекрасни достойнства-

Но+ да започна с !предисловието! – извадки от9

gsso9..vvv-uh,annjr-bnl.uhr.uhr3.uhr3^0.05^trrq^by^0857-gsl

Из !Съветският Съюз и събитията в ×ехословакия през

0857 г- 'военнополитически и военни аспекти(!

от Валерий ВАРТАНОВ+ проф- д,р+ кап-H ранг о-з-

Валерий Николаевич Вартанов е служил в Съветския Тихоокеански флот '0860–0867(+ работил е в Института по военна история 'от научен сътрудник до зам-,началник(+ член на Руската академия за естествени науки-(

Сигналът „Вълтава 555“ постъпва във войските на 1/ август в 11 часа и 04 минути- За главнокомандващ на групировката е назначен главнокомандващият на Сухопътните войски – армейски генерал И- Павловский+ а първият заместник,началник на генералния щаб генерал,полковник Н- Огарков е изпратен да му помага- Главната квартира на главнокомандващия е развърната в южната част на Полша- На него се подчиняват двата фронта+ оперативната група „Балатон“+ а също така две гвардейски въздушнодесантни дивизии-

ИСБ

155

В процеса на предислокация и настаняване на съветските войски 'от 10 август до 1/ октомври(+ в резултат на враждебни действия от страна на отделни граждани на ×ССР+ загиват 00 военослужещи+ в това число 0 офицер: ранените и травмираните са 76 души+ в това число 08 офицери- Освен това+ при катастрофи+ аварии+ при невнимателно боравене с оръжие и бойна техника и други произшествия+ както и от болести+ са починали още 76 души- По този начин всичките загуби на съветските войски наброяват 074 души-

Най,известният пример за съветски „небойни“ загуби е гибелта на екипажа на танк от 53,и мотострелкови полк на 44,а мотострелкова дивизия на H гвардейска танкова армия – старшина на свръхсрочна служба Þ- И- Андреев+ младши сержант Е- Н- Махотин и редник П- Д- Казарик+ които съзнателно насочват танка в пропаст+ за да не блъснат деца+ сложени на планински път от пикет-

Правителствена комисия на ×ССР установява+ че в периода от 10 август до 06 декември са загинали 83 и са ранени 234 граждани на ×ССР-

×ИЗМИТЕ НА ИЗМИТЕ

Обетът е ютия или танк – неравности и митинги изглажда--- Той горд е със железния си ранг+ но бълва само пушеци и сажди-

От корпуса му лозунги плющят+ излитат фойерверки и копейки:

но даже и в червения му път се ръфат сомнамбули+ мъртво спейки-

×ервена ли+ пембена ли+ стръвта+ разплискала дори едничка пазва+ е моргата на всяка !правота!+ която на паважа ни размазва

10-/1-1//7+ 3 , 4+2/ ч- сутринта

' публикувано във вестник !Атака!(

ИСБ

156

ОТНОВО ЗА БОГОМОЛКИТЕ

'Насекоми+ при които женската изяжда мъжкия след копулация- При един тропичен вид дори женската първо отхапва главата на мъжкия+ за да настъпи акта на оплождане- Природата е доста

точна в своята символика(

Под всеки двоен+ бял креват+ гъмжи от мисли чернокожи- От вярност някой е чреват+ но не за тебе се тревожи--- Змия за себе си скърби+

когато в обръча те няма- Гърми и съска , да не би да сбъркаш правилната яма---

Змията+ братко+ е от лед , не я моли за хляб и ласка Погълне ли бизона клет+

отвътре само той я тласка-

ИСБ

157

Щом женско храносмила мъж или пък някаква представа+ не чакай+ братко+ отведнъж към някого добра за става-

Иконите – свети жени – и те са плътно заковани- Гърчи се+ мятай се+ гръмни – те имат схлупени тавани- На дъното на всеки брак+ душевен бункер или дупка+ се мъдри някой осмокрак или представа,душегубка- Ти вечен мъж си пожела--- ×естито9 ще е вечно вкъщи – с едни и същи пипала+

с латерни все едни и същи--- Целувката ви даже тук+ дори с моминска+ бяла кърпа+

ви смуче с много странен звук , пиявица+ която дърпа---

Спарени+ плитки плитчини , ни лъх от океан митичен: пейзажът ти не се мени

и планини от гръм не тичат Във дупката ти вечер пак убийствен ластик те завръща+

ИСБ

158

разпльосква те+ но и странно как осъмваш все във тая къща---

02,18-/4-1//7

ПСИХОЛОГИЯ НА ЛАÉНЯРКАТА 'има и духовни интереси---(

Муха се жени за булдозер+ опитала от “а” до “y”- Защо да не свали и този+ след бившия си мъж,клозет>---

При всички случаи лайнярка налита на смръдня и кяр – зелена+ лъскава и ярка+ за нея е лайно Икар---

Дедаловци в клозета мърдат и плаче селският клозет9 защо жена му белогърда е тръгнала от “а” до “y”>---

Не може той да проумее+ че насекомо се върти не само в нужника семеен+ а и край всичко+ що блести- 0-5-1//7 г-

ИСБ

159

)))

Когато сродството е цвете+ добрата дума е пчела- Съзреш ли някъде и двете , във рай такъв и ти ела

О+ да Сърцето медоносно за лошото не се коси , със мед е неговия восък+ а не с омрази и оси-

В души,цветя пчели прииждат+

а не осарници,лъжи- Добро сърце доброто вижда и с медоносен звън жужи---

00-/3-1//8+ Цветница

ОГНЕНИЕ

След 0// трилиона векове и бездни+ проспани в каталепсия без Теб+

сега+ Прекрасна+ няма да изчезнеш+ помела като взрив света нелеп Душата ми пред Тебе коленичи+

в ридание+ че взех си дъх дълбок- За да задишаш+ трябва да си ничий: ала без дъх от обич+ ставаш Бог-

ИСБ

160

Свръхнова ненадейно преизпълни 0// пъкъла+ до този миг без Теб--- Любима моя+ 0// трилиона мълнии са нищо пред мига ми вътре в Теб

06-/4-1//8

ИЗВЪН САКСИЯТА> – САКЪН Поляните на поривите свежи омайват ни със истини безброй – люлеят се въздишки и копнежи и крясъците диви са безброй-

А само на прозореца доматът от ярко самомнение пращи ,

и дума да не става да го клатят съмнителни зефири и мечти ---

Та него чорбаджия го е вързал и с реплики оборски го тори9

не чакай изведнъж да се разбърза , да лудне по свобдните гори

От спуканата кофичка се кара на всекиго+ до кол непосаден – не знае+ че пластмасовата вяра той сам ще прекатури някой ден- Саксията – светът на титуляра

ИСБ

161

душата ни до пръсване кълби+ но с полет от върха до тротоара достойно свършват някои съдби-

Тогава+ ако коренче забиеш в земята – пресветˆта свобода+ , почни като побъркан да я пиеш+ па нека те размажат сто стада

Е+ няма да си тиква на стобора+ ухилена на ротния+ уви , щом паднеш+ ти си вънка от отбора на мухльовци и мухли строеви- На мъх се превърни или на лишей+

ИСБ

162

по цепките в паважа запълзи+

със всички сили себе си задишай+

и – спринт към нестроените брези 0/-/6-1/0/

ИСБ

163

ПРЕБИ ЛИ СЕ+ МИЛИ×КО>---

Момиченце,капчица със слънчева шапчица

Що хвръкна надолу+ Божичко+ съвсем голо>---

, И хич не умува Не се ли срамува>---

, Не Ł мига окото--- , Ама ще се пребие+ горкото ---

И тупна+ изчезна , цветенце излезна ---

ИСБ

164

САМОПОСРЕЩАНЕ В ДЪЖДА 'всичко е Бог(

Из финала на филма “Knud @bst`kkx” '1//2(

Денонощно+ по всички летища+ гари и пристанища в цял свят+ се прегръщат и целуват през сълзи от щастие стотици

хиляди хора- Това спасява планетата ни от пръсване-

На пистата сам Бог се приземява 'по,точно , !прибожава! се+ нали>---( Замалко богодрума онемява и чува се как Бог вали+ вали--- В гърдите ни сам Господ ще застене 'контролът на летището е строг(+ но после ще се спука от туптене , Богините излизат Тоест+ Бог-

ИСБ

165

И ето9 терминала се превръща в ридания+ целувки+ викове , Сам Себе Си Върховният прегръща+ разбит на милиони богове След малко и на дом ще се престори зад хиляди прозорци и врати , душите ни след сините простори за щастие и сън ще приюти- септ-1/0/