ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Отчитане на най-добрия интерес на дететоВъв всички действия, касаещи деца и подрастващи, най-добрият интерес на детето следва да е първостепенно съображение. Този принцип следва да е водещ при проектирането, наблюдението и адаптирането на всички хуманитарни програми и мерки. Когато занимаващите се с хуманитарна дейност лица вземат решение по повод отделни деца, следва да се прилагат съгласувани процедурни предпазни мерки, за да се гарантира спазването на принципа. Децата са лица на възраст до 18 години. В тази категория се включват бебета (до 1 година) и по-голямата част от подрастващите (между 10 и 19 години). Когато говорим за подрастващи, обикновено се има предвид лица на възраст между 10 и 19 години.(Child Protection Working Group [CPWG]. 2012. Minimum Standards for Child Protection in Humanitarian Action, стр. 15 и 221, <http:// toolkit.ineesite.org/toolkit/INEEcms/uploads/1103/Minimum-standards- Child_Protection.pdf>. За допълнителна информация, вж. ВКБООН (UNHCR), 2008,“Указания за определяне на висшите интереси на детето”, . unhcr.org/4566b16b2.pdf>)

ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

НАСТОЯЩИЯТ РАЗДЕЛ СЕ ОТНАСЯ ДО:• Координационните механизми, свързани със закрила на детето• Участниците, ангажирани със закрила на детето (персонал и ръководство): НПО, организации в

общността (вкл. Червения кръст в съответната държава/ сдружения на Червения полумесец), международни неправителствени организации (МНПО) и агенции на ООН

• Свързаните със закрилата на детето местни комитети и групи в общността• Други свързани със закрила на детето заинтересовани страни, включително правителството и органи на

местното самоуправление, лидери на общностите и групи на гражданското общество

Защо противодействието на насилието, основано на пола, е от решаващо значение за сектор „Закрила на детето”Децата и подрастващите често са изложени на повишен риск от насилие при хуманитарни дейности поради липса на върховенство на закона, разпадане на защитни механизми в рамките на семейството и общността, поради своите ограничени правомощия за вземане на решения и степента си на зависимост. Породеното от хуманитарни кризи бреме върху пълнолетните индивиди може да увеличи риска от физическо насилие, телесни наказания и други форми на домашно насилие над деца. Децата и подрастващите също са изложени на риск от експлоатация от страна на овластени отговорни лица (напр. чрез детски труд, сексуална експлоатация с търговска цел и др.). Близостта до въоръжени сили, пренаселените лагери и разделянето от останалите членове на семейството допълнително привнасят повишен риск от насилие.

ВЖ. ТАБЛИЦАТА С ОБОБЩЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИОРИТЕТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОВЪ

ВЕДЕ

НИЕ

КАКВО ПИШЕ В „МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ПРИ ХУМАНИТАРНИ ДЕЙСТВИЯ”:Стандарт 8Момичетата и момчетата са защитени от физическо насилие и други вредни практики, а преживелите насилие имат достъп до съобразени с възрастта и културата им мерки.Стандарт 9Момичетата и момчетата са защитени от физическо насилие, а преживелите сексуално насилие имат достъп до съобразена с възрастта им информация, както до безопасни, откликващи на нуждите и холистични мерки.

(Child Protection Working Group [CPWG]. 2012. Minimum Standards for Child Protection in Humanitarian Action standards-Child_Protection.pdf>)

В условията на предоставяне на хуманитарна помощ при извънредни ситуации и момичета, и момчета са изложени на риск от сексуално посегателство. Много други видове насилие над деца – включително сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, трафик с цел секс, женско генитално осакатяване/ обрязване, убийства на честта, бракове в детска възраст, диференциран достъп до храна и услуги, и диференциран достъп до образование – се отразяват много повече на момичета и млади жени поради половата дискриминация срещу жените.В ситуации на въоръжен конфликт

момичета и момчета са изложени на

риск от отвличане от въоръжени сили/

групи и подложени на различни форми на насилие. Особено момичетата често са обект на сексуално робство и други форми на сексуално насилие и експлоатация. Сред най-застрашените са непридружени или осиротели момичета, самотни глави на домакинства, деца-майки и деца с увреждания. 1

Участниците, ангажирани със закрила на детето, могат да играят централна роля за повишаване безопасността и благосъстоянието на децата и подрастващите посредством интегриране на свързани с НОП мерки за превенция и ограничаване на вредите в извършвания от тях процес на програмиране и чрез подкрепяне на пригодени за деца системи за грижа (т.е. процедури за насочване) за преживелите насилие. Действия, предприети от сектор „Закрила на детето” с цел превенция и ограничаване на НОП, следва да се случват в координация с работещи в други хуманитарни сектори специалисти по противодействие на НОП и ангажирани с НОП лица. Освен това участниците, ангажирани със закрила на детето, следва да координират действията си с партньори, работещи по въпросите на пола, психичното здраве и психосоциалната помощ (ПЗПП), ХИВ, възрастта и средата (вж. „Координация” по-долу).

Когато се създават програми, насочени към превенция, ограничаване на вредите и противодействие на НОП над деца и подрастващи, ангажираните със закрила на детето участници следва да не губят от погледа си различията между конкретните потребности и аспекти на уязвимостта при момичета в условията на предоставяне на хуманитарна помощ при извънредни ситуации в сравнение с тези при момчетата. Противодействието на всички форми на насилие над момичета изисква разбиране и поставяне под въпрос на социалните норми и традиции, които поставят жените в подчинена позиция спрямо мъжете. Противодействието на конкретни форми на насилие над момчета през призмата на различията между половете често изисква фокусиране върху негативните последствия на социално установени норми за мъжественост върху момчетата, в частност нормите за мъжката сила и власт и демонстрираната чрез насилие

ВЪВЕ

ДЕНИ

Е

мъжественост. Потребностите и аспектите на уязвимостта при транссексуални или интерсексуални деца имат тенденцията да са особено скрити и съответно изискват пряко внимание и тясно сътрудничество с местни експерти или работещи по програми за помощ, които имат опит в работата с тези части от населението. Опитите да се противодейства на насилието на деца и подрастващи ще са най-ефективни тогава, когато е направен цялостен анализ на свързания с пола риск и на защитните фактори.

1 За целите на настоящите Указания понятието „групи в риск” включва онези, чиито конкретни аспекти на уязвимостта може да увеличат риска от излагане на НОП и други форми на насилие: подрастващи момичета; жени на възраст; жени- и деца-глави на домакинства; родили след изнасилване момичета или жени и родените при такива обстоятелства деца; местно население и етнически и религиозни малцинства; лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ лица); лица с ХИВ; лица с увреждания; лица, упражняващи принудителна проституция или склонени към проституция и деца-жертви на сексуална експлоатация; задържани лица; разделени от семейството или непридружени деца или сираци, включително деца, свързани с въоръжени сили/ групи; лица, преживели насилие. За обобщение на свързаните със закрила права и потребности на всяка от тези групи вж. стр. 11 на настоящите Указания. В „Минимални стандарти за закрила на детето при хуманитарни действия” под „групи деца в риск” се разбира онези деца, които има вероятност да бъдат изключени от грижи и подкрепа. Някои от категориите деца, най-често смятани за изключени, са: деца с увреждания; деца-глави на домакинства; деца, попадащи в категорията „ЛГБТИ”; живеещи и работещи на улицата деца; деца, родени след изнасилване; деца от етнически и религиозни малцинства; деца, страдащи от последствията на ХИВ; подрастващи момичета; деца-жертви на най-лошите форми на детски труд; деца без подходяща грижа; извънбрачни деца и деца, живеещи в институции за резидентна грижа; задържани деца (стр. 157).

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Деца, свързани с въоръжени сили/групиВъзприетото в международен план определение за „дете, свързано с въоръжени сили или въоръжена група (дете-войник)” е „всяко дете под 18 години, което е или е било наето или използвано от въоръжени сили или въоръжена група в каквото й да е качество”. Това включва, но не се ограничава до, деца - момичета и момчета, използвани като бойци, готвачи, хамали, куриери, шпиони или за сексуални цели. Понятието не се ограничава само до дете, което участва или е участвало пряко във военни действия.

(Адаптирано по UNICEF. 2007. The Paris Principles: Principles and guidelines on children associated with armed forces or armed groups,

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Събиране и отчитане на свързана с децата информация Процесът на събиране и отчитане на информация за физическо насилие и вредни практики, засягащи деца, следва да отговаря на международните етични стандарти за проучване на насилието над деца. Също трябва да е в съответствие с националното законодателство и по възможност с Междуведомствената система за управление на информация за закрила на детето и Минималните стандарти за закрила на детето при хуманитарни действия. Деца следва да бъдат изслушвани/ разпитвани само от персонал, обучен в пригодени за деца техники за провеждане на изслушване/ разпит .

(За по-обща информация относно безопасни и спазващи етичните принципи оценка, управление и обмен на данните, вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.

Противодействие на насилието, основано на пола, на всички етапи на програмния цикъл

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, КОИТО ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ НА ЕТАПА НА

ОЦЕНКА, АНАЛИЗ И ПЛАНИРАНЕИзброените по-долу въпроси са препоръки за възможни области на проучване, които може селективно да бъдат включени в различните оценки и процеса на рутинно наблюдение, извършвани от ангажираните със закрилата на детето участници, работещи при хуманитарни дейности. Винаги когато е възможно, оценките трябва да са междусекторни и интердисциплинарни, като ангажираните със закрила на детето участници работят в партньорство с други сектори, както и със специалисти по противодействие на НОП.Тези области на проучване са свързани с трите основни вида отговорности, описани подробно по-долу в „Реализация”: „Програмиране”, „Политики” и „Комуникация и обмен на информация”.Получената от тези области на проучване информация трябва да се анализира и отчита при планирането на програмите за закрила на детето по начини, които предотвратяват или ограничават риска от НОП, а също и подпомагат услугите за посрещане на нуждите, предназначени за преживели насилие деца. Тази информация може да открои приоритети и пропуски, които следва да се адресират

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

КЛЮЧОВИ ЦЕЛЕВИ ГРУПИ ПРИ ОЦЕНКАТА:Ключови заинтересовани страни при закрила на детето: правителства; хуманитарни работници; граждански общества; органи на местното самоуправление; полиция; учители; членове на семействата и полагащи грижа лица; лидери и членове на общностите; комитети за закрила на детето; верски организации; специалисти по противодействие на НОП, свързани с пола въпроси и многообразие; Засегнато население и общности, включително деца и подрастващи, когато това е уместно;Когато става въпрос за вътрешно разселени лица/ бежанци – членове на приемащите общности/ общностите-домакини.

при планирането на нови програми или адаптирането на съществуващи такива. За обща информация относно планирането на програми и относно безопасни и спазващи етичните принципи оценка, управление и обмен на данните, вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.

ВЪЗМОЖНИ ОБЛАСТИ НА ПРОУЧВАНЕ (Забележка: Списъкът не е изчерпателен)

Области, свързани с ПРОГРАМИРАНЕТО на мерки за закрила на дететоУчастие и заемане на ръководни длъжности/ лидерски ролиa) Какво е съотношението мъже-жени сред персонала, ангажиран със закрила на детето,

включително на ръководни позиции?• Внедрени ли са системи за обучение и преквалификация на служители от женски пол?• Съществуват ли някакви свързани с културата или сигурността въпроси по отношение на

наемането им, които може да повишат риска от упражняване на НОП над тях? b) Провеждат ли се консултации с деца, подрастващи и други, които може да са изложени

на особен риск от НОП, по въпросите на програмирането на мерки за закрила на детето?• Това прави ли се по начин, отчитащ възраст, пол и култура?• Участват ли в дейности в общността, свързани със закрила, и изпълняват ли

лидерски/ръководни роли, когато това е възможно (напр. комитети в общността за закрила на детето, и др.)?

c)Запознати ли са основните участници, ангажирани със закрила на детето, с международните стандарти (вкл. настоящите Указания) за интегриране в работа им на стратегиите за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него?

Среда за закрила на детето, свързана с НОПd) Кои културно-обусловени практики, поведение и социални норми сред засегнатото

население представляват НОП или повишават риска от НОП и други форми на насилие над момичета и момчета (напр. преференциално отношение към момчетата; бракове в детска възраст; женско генитално осакатяване/ обрязване; основаващо се на пола изключване от образование, особено на подрастващи момичета в гимназиалния период; домашни задължения; наемане на деца във въоръжени сили/ групи; детски труд и т.н.)?• По какъв начин тези практики и норми засягат децата от различни възрастови групи и

групи в риск (напр. насилие над деца и подрастващи с увреждания)?• Как са се променили (увеличили или намалили) в резултат на възникналата извънредна

ситуация? e) Какви културно-обусловени практики, поведение или социални норми способстват закрилата

на момчета и момичета от НОП и други форми на насилие? Как са се променили в резултат на възникналата извънредна ситуация?

f) Какви фактори на средата повишават риска от НОП и други форми на насилие сред момичета и момичета (напр. наличие на въоръжени сили; небезопасни маршрути при събиране на дърва за горене/набавяне на вода, до училище или работа; пренаселени лагери или колективни центрове; статут на разделено от семейството или непридружено дете; статут на лице в конфликт със закона; наличие на мрежи за трафик на деца и пр.)?• Пред какви различни рискови фактори са изправени момичетата и момчетата? • Има ли групи деца и подрастващи, които са изложени на особен риск и/или са изолирани от

грижи и подкрепа? g) Какви възможности имат децата и полагащите грижа за тях лица да се справят с тези

рискови фактори? Към какви структури и подкрепа в общността (в това число и по неформални пътища) могат

да се обръщат за помощ децата и подрастващите, когато са преживели или са в риск от НОП или други форми на насилие?

• Какви механизми за закрила в общността (напр. комитети за закрила на детето; комитети за наблюдение и осигуряване на реда; зони за деца; организации в общността; семейства и родови мрежи; религиозни структури и други традиционни механизми и др.) могат да се мобилизират или разработят с цел да се наблюдава и ограничи риска от НОП и други форми на насилие?

Пригодени за деца услуги за посрещане на нуждитеh) Какви услуги съществуват за преживели НОП и други форми на насилие деца (напр.

здравеопазване, психично здраве и психосоциална помощ; сигурност/ правоприлагане; правна помощ; процеси в рамките на съдебната система и др.)? • Тези услуги адресират ли различията в потребностите на преживелите насилие момичета и

момчета?• Предоставят ли се услугите по безопасен, поверителен, пригоден за деца и уважителен начин?• Предоставят ли се в съответствие с нормативната уредба и международните стандарти, особено

по отношение на информираното съгласие на пострадалите деца и разпоредбите и политиките за задължително подаване на сигнал?

• Предоставящите услугите лица обучени ли са по въпросите за пола, НОП, правата на жените и детето, социалната изолация и сексуалността, както и по въпросите на принципите и

ЗАКР

ИЛА

НА

подходите за дружелюбна към децата грижа? • Внедрени ли са Стандартни оперативни процедури с цел гарантиране на качеството на

грижата и безопасността и ефикасността на координацията и насочването към друг специалист?

i) Какви социални, отношенчески, физически и информационни бариери може да доведат до изключване на деца и подрастващи от достъпа до услуги? • Какви системи следва да се внедрят за гарантиране на достъпа? • На универсален проект и/или на разумна адаптация2 са базирани предоставяните услуги с цел

да се гарантира достъпността им за всички деца и подрастващи, включително тези с увреждания (напр. физически увреждания; травми; сензорни увреждания; когнитивни увреждания и др.)?

(с продължение)

2 За повече информация относно „универсален проект” и/или „разумна адаптация”, вж. определенията в Анекс 4.

ВЪЗМОЖНИ ОБЛАСТИ ЗА ПРОУЧВАНЕ (Забележка: Списъкът не е изчерпателен)

Свързани с НОП потребности от закрила на детето на конкретни групи в рискj) Приемните (зали) за разделени от семейството или непридружени деца разполагат ли

със смесени екипи (мъже и жени)? Тези екипи обучени ли са да предоставят незабавна грижа и подкрепа на преживели НОП или други форми на насилие момичета и момчета?• Програмите за алтернативна грижа и събиране на семейството съблюдават ли за

потенциални рискове от НОП и противодействат ли на установените рискове, дори след дългосрочно настаняване или събиране на семейството?

k) Програмите за деца, свързани с въоръжени сили/ групи отчитат ли риска от НОП и потребностите от подкрепа на тези деца?• Разполагат ли процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция с механизми

за идентифициране на момичета, които иначе биха били пропуснати от обхвата им поради това, че са зависими лица или „съпруги” на членове на въоръжени сили/групи?

• Съществуват ли неналагащи стигма системи за подкрепа за реинтегриране на деца, чието минало е свързано с въоръжени сили/групи и които са били изложени на НОП и други форми на насилие?

• Предоставя ли се помощ на семействата и общностите на реинтегрирани момичета и момчета, за да се осигури неналагаща стигма грижа за тези деца?

l)В центровете за задържане на деца в конфликт със закона извършва ли се наблюдение за свързани с НОП рискове?• За момичетата и момчетата (както и за децата и възрастните) предвидени ли са отделни

помещения?• Налични ли са безопасни алтернативни системи за грижа за деца в риск и за тези, които са

били неоснователно лишени от свобода?Области, свързани с ПОЛИТИКАТА за закрила на дететоa) Включени ли са стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него в

политиките, стандартите и указанията на програмите за закрила на детето?• Жените, момичетата и други групи в риск включени ли са по смислен начин в процеса на

разработване на политиките, стандартите и указанията за закрила на детето, които касаят техните права и потребности, особено отнасящите се до НОП? По какъв начин са включени?

• Тези политики, стандарти и указания правят ли се достояние на жените, момичетата, момчетата и мъжете (когато е необходимо поотделно)?

• Занимаващият се със закрила на детето персонал добре ли е обучен и разполага ли с нужните умения да изпълнява тези политики?

b) Какви нормативни разпоредби и политики, свързани с правата на детето и НОП над деца, съществуват на национално и местно ниво, и на ниво обичайно право?• Преведени ли са в съответствие с конституционните и международни стандарти и рамки,

които се обявяват за правата и безопасността на момичета и момчета, равенството между половете и овластяването на момичета?

Области, свързани с КОМУНИКАЦИЯТА и ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ в сферата на закрилата на детето

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОО

ЦЕН

КА

a) Осигурено ли е обучение на работещия на терен персонал в сферата на закрилата на детето на тема:• Въпроси, свързани с пола, НОП, правата на жените и правата на детето, социалната

изолация и сексуалността?• Как да създадем подкрепяща връзка с деца, преживели насилие, и полагащите грижа

за тях лица, и да осигурим информация по етичен, безопасен и поверителен начин относно правата им и вариантите пред тях за подаване на сигнал за риск и за достъп до грижи?

b) Дейностите по закрила на детето, включващи работа на терен в общността, повишават ли информираността на общността относно правата на детето и НОП, както и относно други форми на насилие над деца и подрастващи?• Това повишаване на информираността включва ли информация относно превенцията,

правата на преживелите насилие (вкл. поверителност на ниво обслужване и общност), къде да се подаде сигнал за риск и как да си осигурим достъп до системата за грижа при НОП или други форми на насилие?

• Тази информация предоставя ли се по съобразени с възрастта, пола и културата начини?• Ангажирани ли са мъже, особено лидери на общностите, в тези дейности, включващи работа

на терен, в качеството им на двигатели на промяната?c)Дискусионните форуми по въпросите за закрилата на детето демонстрират ли чувствителност

по отношение на възраст, пол и култура? Достъпни ли са за момичета и други групи в риск (напр. фасилитирани са от обучени специалисти; гарантират поверителност; провеждат се в сигурна среда; с жени-фасилитатори на момичешките дискусионни групи и пр.), така че участниците да се чувстват в безопасност да повдигат въпроси, свързани с НОП?

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:Отвъд достъпа до финансиранеПод „мобилизиране на ресурсите” се разбира не само дейности по осигуряване на достъп до финансиране, но също и по нарастване на броя на ангажираните човешки ресурси, предвидените доставки и донорския ангажимент. За по-обща информация относно мобилизирането на ресурси вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”. В рубриката „Координация” по-долу са изброени някои допълнителни стратегии за мобилизиране на ресурсите чрез координация с други хуманитарни сектори/ партньори.

ПРЕГЛЕД НА ХУМА-НИТАРНИТЕ НУЖДИ

В предложението посочват ли се конкретни свързани с НОП рискове за сигурността, потребности от закрила и права на момичета и момчета? Информацията разбита ли е по пол, възраст, увреждане или друг значим фактор за уязвимост? Рисковете от конкретни форми на НОП (напр. сексуално посегателство; сексуална експлоатация с търговска цел; брак в детска възраст; насилие от страна на интимния партньор или друг вид домашно насилие; женско генитално осакатяване/ обрязване и др.) по-скоро описани и анализирани ли са вместо само да се прави по-обща препратка към тях?

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, КОИТО ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ НА ЕТАПА НА

МОБИЛИЗИРАНЕ НА РЕСУРСИТЕИнформацията по-долу поставя акцент върху важни аспекти за мобилизиране на свързани с противодействието на НОП ресурси при изготвяне на предложения в процеса на програмиране на мерки за закрила на детето. Независимо дали се кандидатства за финансиране за положение преди възникване на извънредна ситуация или се ползва финансиране след възникване на извънредна ситуация или финансиране за възстановяване/ развитие, предложенията ще бъдат по-добре обосновани, когато демонстрират познаване на конкретните рискове от НОП и предлагат стратегии за противодействие на тези рискове.

В. ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТА

При изготвяне на предложение за помощ при извънредна ситуация:• Обяснено ли е как проектът ще адресира неотложните свързани с НОП потребности от

закрила на детето и ще работи за безопасност от излагане на риск от НОП (напр. гарантира се, че наблюдението на закрилата на детето адресира връзките между общите въпроси, свързани със закрилата на детето, и рисковете от НОП; подкрепя се осигуряването на безопасна и сигурна среда в лагерите и други места за деца и подрастващи; изгражда се капацитетът на доставчици на услуги да предоставят грижи и подкрепа на преживели насилие момичета и момчета и др.)?

• Има ли ясно описание на това как проектът ще адресира и ограничи конкретните рискове от насилие над подгрупи от деца (напр. разделени от семейството или непридружени момичета и момчета; момичета и момчета, свързани с въоръжени групи; момичета и момчета в конфликт със закона, и др.)

• Налагат ли се допълнителни разходи за гарантиране безопасността и наличието на ефективна работна среда за персонала от женски пол в сектор „Закрила на детето” (напр. покриване на разходите на повече от един служител от женски пол, за да поеме ангажименти, свързани с пътуване, или покриване на разходите на член от семейството от мъжки пол да пътува заедно със служителя от женски пол)?

• Има ли стратегия за подготовка и осигуряване на курсове за обучение на държавни служители, хуманитарни работници, персонал от системата за национална и местна сигурност и правоприлагане и от системата за закрила на детето, учители, ангажирани участници от правния/ правосъдния сектор, лидери на общностите и подходящи членове на общността по въпросите за насилието над деца и подрастващи – за осъзнаване на различията в риска и свързаните сигурността потребности на момичетата и момчетата?

• Налагат ли се допълнителни разходи за осигуряване на наличието на някакви свързани с противодействието на НОП материали за работа на терен в по-голям тираж и на различни езици (напр. с брайлово писмо, на жестомимичен език; с влагане на опростени послания като пиктограми и снимки/ рисунки и др.)?

При изготвяне на предложение за помощ след извънредна ситуация и възстановяване:• Обяснено ли е как проектът ще допринесе за устойчивите стратегии за повишаване

безопасността и благосъстоянието на деца и подрастващи и за дългосрочните усилия за намаляване на конкретни видове НОП над деца?

• В проектното предложение личи ли ангажимент за работа с общността за гарантиране на устойчивост?

(с продължение)

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОМ

ОБИЛ

ИЗИР

АНЕ

НА Р

ЕСУР

СИТЕ

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

С. ОПИСАНИЕ НАПРОЕКТА

Предложените дейности отразяват ли ръководните принципи и основни подходи (основан на правата на човека; ориентиран към преживелите насилие; в общността, основаващ се на системите) за интегриране на свързаната с НОП работа?Предложените дейности отразяват ли взаимовръзките с други ангажирани с хуманитарна дейност лица/ сектори с цел да се оползотворят максимално ресурсите и да се работи стратегически? Предвидени ли са дейности, които да водят до промяна/ подобряване на средата чрез противодействие на първопричините за НОП и допринасящите за НОП фактори (напр. застъпничество за закони и политики, които насърчават равнопоставеността на половете и овластяването на момичета и други групи в риск, и др.)? Проектът стимулира/ подкрепя ли участието и овластяването на жени, момичета и други групи в риск – включително в качеството им на персонал, занимаващ се със закрила на детето, и в структури за закрила на детето в общността?

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, КОИТО ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ НА ЕТАПА НА

РЕАЛИЗАЦИЯСледват някои често срещани, свързани с НОП аспекти на етапа на реализация на програмирането на мерки за закрила на детето в хуманитарните действия. Тези аспекти следва да се адаптират към съответния контекст, като винаги се вземат предвид най-съществените права, изразените потребности и идентифицираните ресурси на целевата общност.

Интегриране на мерки за превенция и реакция, свързани с НОП, на ниво ПРОГРАМИРАНЕ на мерки за закрила на детето

1. Включване на жени, подрастващи момичета и други групи риск в подходящи аспекти на програмирането на мерки за закрила на детето (като се подхожда с необходимото внимание в ситуации, когато това би изложило на потенциален риск сигурността или би увеличило рисковете от НОП).

Стремеж към поне 50-процентово представителство на женския пол сред персонала, занимаващ се с програмите за закрила на детето. Осигуряване на формално обучение и обучение на работното място за жените, както и целева подкрепа за заемане на ръководни и обучителски позиции.

Гарантиране активното участие на жените (а когато е удачно и на подрастващите момичета) в комитети, сдружения и сбирки в общността по въпросите за закрилата на детето. Внимание към възникване на потенциални напрежения, които може да се причиняват от опитите да се промени ролята на жените и момичетата в общността и, при необходимост, влизане в диалог с мъжкия пол, за да се осигури подкрепата му.

Наемане на пълнолетни лица от групи в риск (напр. хора с увреждания, местно население и религиозни или етнически малцинства, ЛГБТИ лица и пр.) свързани със закрилата на детето ръководни и неръководни длъжности, и обучителски длъжности. Пледиране за участието им с цел да се гарантира, че конкретни, свързани с уязвимостта въпроси са адекватно представени и отразени в програмите.

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Деца и подрастващи, попадащи в категорията ЛГБТИВ повечето части на света транссексуалните и интерсексуалните деца и подрастващи са изложени на повишен риск от насилие поради институционализирана дискриминация и подтисничество, основано на половата им идентичност. По същия начин лесбийките, гейовете и бисексуалните подрастващи са изправени пред по-големи рискове поради сексуалната си ориентация. И двете групи могат да срещнат дискриминационно отношение от страна на полицията или органите, отговарящи за сигурността, поради предразсъдъци или наказателната нормативна уредба. При оценяване на рисковите фактори за деца и подрастващи в условията на предоставяне на хуманитарна помощ при извънредни ситуации ангажираните със закрилата на детето участници следва да работят с експерти по темата ЛГБТИ лица, за да се оценят конкретните предизвикателства, пред които са изправени деца и подрастващи в категорията ЛГБТИ, когато се извършва оценка с цел закрила от насилие. Изграждането на капацитет, включително по въпросите на свързаните с НОП права за закрила и потребности на децата-ЛГБТИ, може да е необходимо да се включи в по-обхватни обучителни инициативи. Следва да се търси мнението на ЛГБТИ лицата (ако това може да се направи по един безопасен и поверителен начин) относно фактори, които подсилват или подкопават чувството им за сигурност. Когато се работи с преживели насилие, следва да се осигури безопасно и поверително пространство, за да се даде възможност на всяко дете да обсъди своята полова идентичност и/или сексуална ориентация с експерт по въпросите, засягащи ЛГБТИ лицата.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Подрастващи момичетаПодрастващите момичета на възраст между 10 и 19 г. представляват една от групите в най-голям риск от НОП поради тяхното физическо развитие и възраст. Тези фактори могат да доведат до високи ниви на сексуално посегателство, сексуална експлоатация, бракове в детска възраст, насилие от страна на интимния партньор и други форми на домашно насилие. Следва да съществуват услуги (като програми в училище и общността за повишаване на социалните им умения; програми, създаващи икономически възможности и пр.), които им помагат да се развиват здравословно и отчитат специфичните им потребности (напр. отговорности по отглеждане на деца; домашни задължения; нива на грамотност и др.)(Адаптирано по Child Protection Working Group [CPWG]. 2012. Minimum Standards for Child Protection in Humanitarian Action, стр. 95, <http:// toolkit.ineesite.org/toolkit/INEEcms/uploads/1103/ Minimum-standards-Child_Protection.pdf>)

2. Укрепване на капацитета на мрежите и програмите за закрила на детето в общността за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него.

Укрепване способността на механизмите за закрила в общността (напр. комитети за закрила на детето, комитети за наблюдение и осигуряване на реда, персонал, занимаващ се с наблюдение и работа на терен, организации в общността, семейства и родови мрежи, религиозни структури и други традиционни механизми) чрез тях да се наблюдават рисковете от НОП над деца и подрастващи. Изграждане на капацитета им да предоставят на момичета и момчета ( и/или на полагащите грижа за тях лица) информация относно това къде да се подаде сигнал за риск и как да си осигурят достъп до системата за грижа по етичен, безопасен и поверителен начин.

Интегриране на стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него при проектирането и изграждането в общността на зони за деца.

• Осигуряване на достъпност за момичета и други деца в риск на пространствата/ зоните в общността (напр. гарантиране разполагането на зони в общността в безопасни райони; наблюдение на безопасността на деца, придвижващи се от и към тези зони и осигуряване на ескорт при възможност; гарантиране, че работното време е съобразено с потребностите на различни групи деца; осигуряване на приспособления за достъп за деца с увреждания; осигуряване на детски ясли и градини за подрастващи майки и др.). Издирване и допитване до трудно достижими момичета в общността с цел да се гарантира, че са овластени, за да си осигурят достъп до тези зони и че тези зони отговарят на потребностите им.

• Обучение на всички работещи в пространства/зони в общността по въпросите за пола, НОП, правата на жените и правата на детето, социалната изолация и сексуалността; как да създадат уважителна и подкрепяща връзка с преживели насилие деца; и как да предоставят информация относно правата им, къде се подава сигнал за риск и как се осигурява достъп до системата за грижа.

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОРЕ

АЛИЗ

АЦИЯ

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Деца и подрастващи с уврежданияДецата и подрастващите с увреждания може да са в изолация, да не могат да избягат от ситуации с насилие или да не са способни да разберат рисковете и да се защитят от излагане на НОП и други форми на насилие. Също за тях е по-вероятно да не разполагат с финансови ресурси и достъп до информация за НОП и основните услуги за преживелите го. Освен това подрастващите момчета и момичета с увреждания често са изолирани от социални мрежи и мрежи на връстници, които може да намалят уязвимостта им по отношение на насилието. Нужни са усилия, за да се гарантира, че децата с увреждания остават видими за доставчици на свързани с НОП услуги и че дейностите по закрила на детето са подходящи за лица с увреждания и децата и подрастващите с увреждания могат да имат достъп до тях, независимо от местоживеенето си. Специалистите следва да помагат на деца с увреждания да посрещат своите медицински нужди, както и да подобряват цялостното си функциониране и връзката си с различните видове предлагана в общността помощ. Следва да се разработят механизми за насочване към специалист, за да се идентифицират преживелите насилие, да се насочат към достъпни системи за закрила и да им се осигурят специализирани услуги чрез програми за подпомагане на преживели насилие лица. Следва да се положат и усилия в посока превенция, за да се намали рискът от насилие за деца с увреждания. Програмите за момичета, насочени към безопасни зони, укрепване на мрежите от контакти и наставничество, следва да са отворени за момичета с увреждания. (За повече информация вж. Women’s Refugee Commission, 2014. Disability Inclusion: Translating policy into practice in humanitarian action,

• Винаги когато е възможно, включване на смесен екип от жени и мъже, работещи по случаи на НОП, като част от персонала, работещ в пространствата/зоните в общността. Тези работещи по случаи може да играят активна роля в идентифицирането на случаи, като осигуряват незабавна помощ за психично здраве и психосоциална помощ (като напр. спешна психологическа помощ) и работят за използването на навременни процедури за насочване към допълнителна грижа и подкрепа. Гарантиране, че тези работещи по случаи на НОП могат да прилагат безопасни и етични процедури при работа с предизвикателни случаи (напр. когато се смята, че член на семейството на дете, преживяло насилие, е извършителят).

ESSE ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:Идентифициране на признаци за сексуална злоупотреба с деца

Признаците за сексуална злоупотреба може да варират при различните деца и може да не са винаги очевидни. Наличието на който и да е единичен признак за страдание, като изброените по-долу, не означава, че дадено дете е било обект на злоупотреба; същевременно обаче, едновременното наличие на няколко признака може да е индикация за това, че детето е в риск. Важно е персоналът на програмите за закрила на детето и работещите в системата на защитните мрежи в общността да е наясно с някои от често срещаните признаци на страдание сред децата и да се отнесе към тези признаци сериозно като към евентуален индикатор за сексуална злоупотреба. Бебета и малки деца (0–5 г.)•Плаче, хленчи, крещи повече от обикновено.•Не се отделя или проявява необичайна привързаност към полагащите грижа за него лица.•Отказва да напуска „безопасни” места.•Трудно заспива или спи постоянно.•Губи способността да разговаря, изтървава се по малка нужда или други признаци на регрес в

развитието. •Демонстрира познаване на или интерес към сексуални действия, неподходящи за възрастта му. Поотраснали деца (6–9 г.)• Реакции подобни на тези на децата във възрастовата категория 0-5 г. В допълнение:• Страхува се от определени хора, места или дейности, или изпитва страх от нападение.• Държи се като по-малък от възрастта си (напикава се в леглото или иска родителите да го обличат).• Внезапно отказва да ходи на училище.• Много си пипа гениталната област.• Избягва семейството и приятелите или като цяло се затваря в себе си.• Отказва да се храни или иска да яде през цялото време.Подрастващи (10–19) г.

• Депресия (хронична тъга), плач или емоционална вцепененост.• Кошмари (лоши сънища) или проблеми със съня.• Проблеми в училище или избягва да ходи на училище.• Проявява гняв или говори за трудности във взаимоотношенията с връстниците, бие се, не се подчинява или не зачита авторитети.

• Проявява избягващо поведение, включително оттегляне от семейство и приятели.• Самоунищожително поведение (наркотици, алкохол, самонараняване).• Промени в успеха в училище.• Проявява проблеми с храненето, като например тъпче се през цялото време или не желае да се храни.

• Самоубийствени мисли или тенденции.• Говори за злоупотреба, преживява отново моменти от изстраданото насилие. (Адаптирано по International Rescue Committee and United Nations Children’s Fund. 2013. Caring for Child Survivors of Sexual Abuse, <http://gbvresponders.org/wp-content/uploads/2014/07/CCS-Guidelines-lowres.pdf>)

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Процедури за насочване„Процедури за насочване” е гъвкав механизъм, който свързва безопасно преживелите насилие с подкрепящи и компетентни услуги, като например медицинско обслужване,психично здраве и психосоциална помощ, полицейска помощ и правна/ съдебна подкрепа.

• Подкрепяне разработването на специализирани програми в рамките на пространствата/ зоните в общността за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него (напр. програми за деца „Безопасно докосване”; програми за овластяване и изграждане на умения за подрастващи момичета; дискусионни групи за момичета и момчета – и заедно, и поотделно – по въпросите за насилието и пола; обучение по сексуално и репродуктивно здраве за подрастващи; групи за подпомагане на родителството и др.) Гарантиране, че групите за подпомагане на родителството включват в обхвата си и лица, полагащи грижа за деца с увреждания, и предвиждат изграждане на чувствителност за уврежданията, както и положителни умения или стратегии за родителство.

3. Подкрепяне предоставянето на съобразена с възраст, пол и култура многосекторна грижа и подкрепа за деца, преживели НОП.

Работа със съответните специалисти по закрила на детето и противодействие на НОП за идентифициране на безопасни, поверителни и подходящи системи за грижа (т.е. процедури за насочване) за деца, преживели НОП. Гарантиране, че тези системи за грижа включват здравна и медицинска грижа, грижа за психичното здраве и психосоциална помощ, сигурност/ полицейски услуги, правна помощ, управление на случаи, възможности за образование и професионално обучение и други подходящи услуги.

Застъпничество в полза на това процедурите за деца, преживели НОП, да бъдат включени като част от всички Стандартни оперативни процедури за многосекторна превенция и противодействие на НОП.

Изпълняване на споразумения за координация на ниво услуги, на протоколи за обмен на информация и процедури за насочване между участниците, ангажирани със закрила на детето, ангажираните с противодействие на НОП участници, партньорските агенции и доставчиците на услуги.

Гарантиране, че Специалните оперативни процедури предоставят информация за това как се подават сигнали за случаи на НОП над деца и подрастващи – с разпоредби как да се подходи по въпроса, когато предполагаемият извършител е от семейството.

Съставяне на указател с пригодени за деца услуги, свързани с НОП, и предоставянето му на персонала, занимаващ се със закрила на детето, специалистите по противодействие на НОП, многосекторните доставчици на услуги (напр. доставчици на здравни услуги, доставчици на услуги за психично здраве и психосоциална помощ, адвокати, служители на полицията и пр.) и общността.

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОРЕ

АЛИЗ

АЦИЯ

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАВ Судан УНИЦЕФ се споразумя с централното управление на полицията да разработи процедура за провеждане на съобразено с пола разследване в звената ”Полицейска закрила на деца и жени”, която да се прилага за деца, преживели насилие, деца-свидетели на насилие и деца-закононарушители. С цел да се гарантира, че разследването и полицейската подкрепа за момичета ще се извършва по съобразен с техните особености начин, УНИЦЕФ се застъпва за увеличаване на броя на полицаите от женски пол. (Адаптирано по Ward, J. 2007. From Invisible to Indivisible: Promoting and protecting the right of the girl child to be free from violence, стр. 62, Invisible_To_Indivisible_-_Rights_of_Girl_Child.pdf>)

4. Където се наблюдават пропуски в услугите за деца и подрастващи, подкрепа за обучение на участниците, ангажирани с медицинско, психично и психосоциално, полицейско и правно/ правосъдно обслужване, на тема как да работят с деца, преживели насилие.

Гарантиране, че доставчиците на услуги разбират и прилагат основните стъпки и процедури за създаване на връзка с деца, преживели насилие, по подходящи за възрастта, пола и културата им начин. Това включва:

• Насърчаване спазването на ръководните принципи за работа с преживели насилие деца (напр. действие съобразно най-добрия интерес на детето; гарантиране на безопасността на детето; успокояване на детето; гарантиране на подходяща степен на поверителност; включване на детето във вземането на решения; справедливо и равнопоставено отношение към всяко дете; укрепване на устойчивостта на детето (резилианс)).

• Следване на процедурите за съгласие/одобрение съобразно местната нормативна уредба и възрастта и етапа на развитие на детето.

• Прилагане на протоколи за поверителност, които да отразяват границите за спазване на принципите за поверителност, както в случай че детето е в опасност.

• Извършване на оценка на непосредствените здравни нужди, свързаните с безопасността нужди, психосоциалните и правните/ правораздавателните потребности на преживялото насилие дете и използване на кризисна мярка за мобилизиране на услуги за ранна намеса, които да гарантират здравето и безопасността на детето.

• Предоставяне на незабавна помощ за психично здраве и психосоциална помощ (вкл. спешна психологическа помощ), и където е необходимо и има налични услуги, – използване на процедури за насочване за по-дългосрочна подкрепа.

• Осигуряване, когато е необходимо, на текущи оценки на безопасността на детето в семеен/ социален контекст след разкриване на злоупотреба и гарантиране предприемането на решителни и подходящи действия, когато детето има нужда от закрила.

• Определяне на силните страни и потребностите с цел въвличане на детето и семейството в процеса на грижа и подкрепа, основаващ се на резилианс.

• Проактивно включване на всички ненамесени в насилие над детето полагащи за него грижа лица.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Основни области за компетентностите, свързани с дружелюбно към децата отношение Доставчиците на услуги трябва да имат способността и ангажимента да приложат на практика ценности и вярвания, свързани с дружелюбното отношение към децата, и да гарантират, че към децата се проектира отношение на дружелюбност по време на осигуряването на грижа. Дълбоките ценности, които са от съществено значение за работещите с деца доставчици на услуги, изискват осъзнаване, че:Децата са издръжливи същества.Децата имат права, включително право на здравословно развитие.Децата имат право на грижа, любов и подкрепа.Децата имат право да бъдат изслушани и да участват във вземането на решения, които ги засягат.Децата имат право да живеят свободни от насилие.Информацията следва да се споделя с децата по разбираем за тях начин.В допълнение съществуват конкретни вярвания, които за доставчиците на услуги са жизненоважни при работата им с преживели сексуално насилие деца. Тук спадат следните вярвания:Децата казват истината за сексуалната злоупотреба.Децата не носят вина за това, че са станали жертва на сексуална злоупотреба.Децата могат да се възстановят и да излекуват „раните” от сексуалната злоупотреба.Върху децата не трябва да лежи стигма, не трябва да ги карат да се срамуват или да им се подиграват за това, че са били обект на сексуална злоупотреба.Възрастните, включително полагащите грижа лица и доставчиците на услуги, носят отговорност да помагат на детето да се възстанови, като му вярват и не го обвиняват за сексуалната злоупотреба.(Адаптирано по International Rescue Committee and United Nations Children’s Fund. 2013. Caring for Child Survivors of Sexual Abuse, <>)

• Познаване на други доставчици на услуги в района, работещи с децата по пригоден за тях начин, и правилно иницииране на процедури за насочване.

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАДоставчикът на услуги да разполага с няколко метода за даване и получаване на информация (като например чрез рисунки, разкази или използване на кукли) може да се окаже полезно за деца и подрастващи на всякаква възраст. Както при всички мерки, тези методи следва да са съобразени с възрастта, пола и културата. В бежански лагер социален работник разговарял с шестгодишно момченце относно преживяната от него сексуална злоупотреба. Момчето е било обект на сексуална злоупотреба от страна на по-голямо момче и детето е казало на социалната работничка, че „дупето” му е пострадало. Социалната работничка е искала да се увери, че тя и детето по случая разбират едно и също под думата „дупе”. Така че тя извадила куклата-момче, с която разполагала, и помолила преживялото насилие момче да покаже на куклата къде се намира дупето. Момчето взело куклата и посочило задните й части. Това потвърдило на социалния работник, че правилно е разбрала какво й казва преживялото насилие дете.(Адаптирано по International Rescue Committee and United Nations Children’s Fund. 2013. Caring for Child Survivors of Sexual Abuse, <http:// gbvresponders.org/wp-content/uploads/2014/07/ CCS-Guidelines-lowres.pdf>)

Гарантиране на факта, че доставчиците на услуги се придържат към подходяща продължителност на разговора с деца и подрастващи относно излагането им на сексуално насилие или други форми на насилие:

• Тридесет минути за деца под 9 години;

• Четиридесет и пет минути за деца на възраст 10-14 години;

• Един час за деца на възраст 15-18 години.

Гарантиране, че доставчиците на услуги разбират националните и/или местни нормативни разпоредби, политики и процедури, свързани с задължителното подаване на сигнал за насилие. Гарантиране, че те прилагат най-добрата практика там, където съществуват системи за задължително подаване на сигнал, включително:

• Спазване на пълна дискретност и поверителност по отношение на децата, преживели насилие.

• Познаване на критериите за случай, изискващ задължително подаване на сигнал, и гарантиране, че процедурите по задължително подаване на сигнал се прилагат при отчитане на най-добрия интерес на детето.

• Подаване на устни и/или писмени сигнали (както се изисква според нормативната уредба) в установения срок (обикновено до 24 - 48 часа).

• Подаване само на минималната информация, необходима за регистриране на сигнал; обясняване на детето и полагащото грижа за него лице какво се случва и защо; документиране на сигнала в досието на детето по случая; извършване на последващи действия със семейството и съответните органи.

5. Наблюдение и противодействие на рисковете от НОП за разделени от семейството и непридружени момичета и момчета

Обезпечаване на приемните (зали) за разделени от семейството и непридружени деца със смесени екипи от мъже и жени-специалисти по противодействието на НОП и/или персонал по закрилата на детето с опит в работата с НОП. Гарантиране, че те са обучени да създадат подкрепяща и съобразена с възрастта, пола и културата връзка с момичетата и

РЕАЛ

ИЗАЦ

ИЯ

момчетата, преживели насилие, и разполагат с възможност да осигурят безопасно, поверително и навременно използване на процедури за насочване към незабавна грижа и подкрепа (вкл. в случаи, когато деца съобщават за насилие, случило се преди да избягат или докато са бягали, и/или когато деца се срещат системно насилие).

Проектиране на места за временно настаняване в грижа и временни убежища за разделени от семейството и непридружени деца така, че те да са защитени от рискове от НОП:• Предприемане на оценка на риска с цел закрила при определяне на

място за временно настаняване в грижа с цел да се подкрепи процеса на защитаване на най-добрия интерес на детето.

• Гарантиране на личното пространство на децата – и за момичета, и за момчета (напр. разделени по пол санитарни и спални помещения)

• Редовно наблюдение на местата за настаняване и съоръженията с оглед възникване на рискове от НОП. Гарантиране, че процесите по текущо наблюдение включват безопасна и поверителна консултация с момичетата и момчетата.

Преглед на системите за грижа от роднини или приемни родители за потенциални рискове от НОП за настанените деца и изпълнение на стратегии за превенция на излагането на риск от НОП, когато се търсят дългосрочни алтернативни решения за грижи за разделени от семейството и непридружени деца.

Гарантиране, че персоналът и полагащите грижа за децата лица в центровете за настаняване:

• са внимателно проучени.• разбират и са се подписали, че ще спазват

кодекс за етично поведение с цел превенция на сексуалната експлоатация и злоупотреба.

• получават обучение по въпросите за пола, НОП, правата на жените и правата на детето, социалната изолация и сексуалността, и индивидуалните потребности на поверените им за грижа деца.

• Разбират и могат да приложат Стандартните оперативни процедури, свързани с поверителните системи за грижа за деца, преживели насилие.

• Работата им редовно се съблюдава и получават подкрепа. Ясно отправяне на послания за превенция на НОП – както и предоставяне

на информация относно това къде децата и полагащите грижа за тях лица могат да подадат сигнал за риск и как преживелите насилие могат да си осигурят достъп до грижи след НОП – в приемни, убежища и други места за временно настаняване в грижа. Гарантиране на това, че децата са наясно какво е злоупотреба/ насилие и какво да правят, когато има такова в мястото на настаняване.

Включване на анализ на рисковете от НОП по време на последващи посещения в семейства, събрани отново с децата си. Обмисляне на необходимостта от специализирани мерки за превенция и ограничаване на вредите за деца и подрастващи, изложени на по-голям риск от НОП (напр. целеви парични трансфери и/или подкрепа за препитание на семейства, там където бедни деца са изложени на риск от сексуална експлоатация с търговска цел или където семействата може да търсят да омъжат рано момичетата си; преместване на деца, с които е извършвана сексуална злоупотреба от страна на член на семейството, като се преценят внимателно потенциалните негативни последствия от прекъсването на семейните връзки и връзките с общността, както и със семейните и общностните механизми за подкрепа и пр.)

6. Включване на усилия да се противодейства на НОП в дейностите, насочени към деца, свързани с въоръжени сили/ групи

Гарантиране, че на участниците, ангажирани със закрила на детето, които работят за превенция и реакция при наемане на деца, им е изострена чувствителността по отношение на различните и отделни рискове за момичета и за момчета (напр. риска от наемане на момичета и използването им за сексуални цели и/или бракове в детска възраст и риска от наемане на момчета за включване в отряди за военни действия и/или за използване като обект на сексуална злоупотреба). Предприемане на застъпничество и улесняване координацията със съответните органи и групи в общността за противодействие на тези съвсем отделни рискове.

Интегриране на стратегии в процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, идентифициращи и подпомагащи момичета, които иначе биха били пропуснати от обхвата поради това, че са зависими лица или „съпруги” на членове на въоръжени сили/групи. Предприемане на действия по конкретните потребности на момичета, които са бременни, или имат деца, и гарантиране на подкрепа за децата им.

Предприемане на неналагащо стигма програмиране за социална реинтеграция на деца, чието минало е свързано с въоръжени сили/групи и които са били обект на сексуално насилие или други форми на НОП. Гарантиране, че засегнатата общност има полза от подкрепата за реинтеграция, оказана на момичетата и момчетата, и че на членовете на семейството и общността им се помага да закрилят и подкрепят преживелите насилие деца вместо да ги заклеймяват.

ОБЕЩАВАЩА ПРАКТИКАВ процеса на програмиране за реинтеграция на момичета в Сиера Леоне УНИЦЕФ работи с изпълняващи програмите партньори за предоставяне на образователни възможности на момичета, чието минало се свързва със сили, участващи във военни действия. Тези програми комбинираха обучение в клас и професионално обучение с програми за отглеждане и прехрана на деца, така че да се даде възможност на момичета с малки деца да посещават занятията, докато децата им са наблизо в позитивна, безопасна среда. Важен бе фактът, че училищата, приемащи бивши деца-пленници, бяха „награждавани” с допълнителни материали и книги, от които се ползваха всички ученици в общността, като по този начин се избегна схващането, че само бивши деца-пленници получават образователна помощ. Освен това, ускорените курсове в училище помогнаха на по-големите момичета да придобият основна грамотност и основни математически умения – нещо, което бяха пропуснали поради дългото време прекарано в редиците на сили, участващи във военни действия.(Адаптирано по Ward, J. 2007. From Invisible to Indivisible: Promoting and protecting the right of the girl child to be free from violence, стр. 56, Invisible_To_Indivisible_-_Rights_of_Girl_Child.pdf>)

7. Гарантиране безопасността и закрилата на деца в конфликт със закона

Наблюдаване на помещенията за задържане, където се държат деца или подрастващи, с цел идентифициране на потенциални рискове от НОП. Гарантиране разделеното пребиваване на момичета и момчета (в отделни центрове или подразделения в даден център),а също и че децата са отделно от възрастните. Повишаване информираността на персонала в местата за задържане по въпроси, свързани с пола, НОП, правата на жените и правата на детето, социалната изолация и сексуалността, и застъпване за създаването на механизми за жалби и подаване на сигнали в местата за задържане. Гарантиране, че мнението на момичетата и момчетата ще се отрази при разработването на механизми за подаване на жалби.

Където е необходимо и удачно, подкрепяне създаването на бюро „Жени” и бюро „Въпроси, свързани с пола” в полицейските управления.

Анализиране и наблюдение на обичайни и неформални законови процедури, в които децата може да участват в идентифицирането на рискове от насилие. Гарантиране, че такива процедури защитават правата на децата, които ги използват или са обект на тях.

Застъпване за използването на алтернативни санкции във всички възможни случаи, за да се гарантира, че задържането действително се използва само след изчерпване на всички други възможни мерки. Наблюдение на алтернативните санкции, като например пробация и общественополезен труд, за идентифициране на рисковете от насилие.

Застъпване пред властите с цел гарантиране, че към децата, които са обект на експлоатация или злоупотреба посредством сексуална експлоатация с търговска цел, се отнасят като към преживели насилие и те не биват подлагани на преследване или наказание.

Интегриране на мерки за превенция и реакция, свързани с НОП, на ниво ПОЛИТИКИ за закрила на детето

1. Включване на подходящи стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него при изготвяне на политики, стандарти и указания за програми за закрила на детето

Идентифициране и гарантиране изпълнението на програмни политики, които (1) ограничават риска от НОП и (2) подкрепят участието на жени, подрастващи момичета и други групи в риск в качеството им на ръководен или неръководен персонал в дейностите по закрила на детето. Те могат да включват следното, без списъкът да е изчерпателен: • Политики, касаещи грижата за деца, предназначени за персонал по закрила

на детето.• Стандарти за равнопоставена заетост на жените.• Процедури и протоколи за обмен на защитена или поверителна информация

относно инциденти с НОП.• Подходяща информация относно институционални процедури за

докладване, разследване и предприемане на дисциплинарни мерки по случаи на сексуална експлоатация и злоупотреба.

Широкото им разпространяване сред занимаващия се със закрила на детето персонал, комитети и групи за управление и – където това е удачно – на националния и местни езици до по-широката общественост (като се използват достъпни методи като брайлово писмо; жестомимичен език; постери с визуално съдържание за неграмотни лица; съобщения в рамките на сбирки на общността и пр.)

2. Подкрепяне на реформата, насочена към изменения в национални и местни нормативни актове и политики (вкл. обичайното право), с цел насърчаването и защитата на правото на децата да са свободни от НОП

Ревизиране на законовите и подзаконовите нормативни актове, политиките и процедурите и застъпничество пред съответните заинтересовани страни (вкл. правителства, разработващите политиката, обичайните/традиционните лидери, международни организации и неправителствени структури) с цел насърчаване придържането към международните закони и стандарти, касаещи правата на детето, равнопоставеността между половете и овластяването на момичетата.

Където се налага, застъпване за преразглеждането на обичайното право и процесите, касаещи вредни традиционни практики, упражнявани върху деца (напр. бракове в детска възраст, женско генитално осакатяване/ обрязване, детски труд и др.), които не са хармонизирани с конституционните и международните стандарти.

Застъпничество и предоставяне на техническа подкрепа за включване на правата на детето в реформата за правова държава и реформата в сектор „Сигурност”.

Насърчаване на фокусирането върху НОП над деца и подрастващи във всички рамки за завръщане, преместване и реинтеграция; планове за действие, свързани с развитието; и програми за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Такива рамки и планове за действие следва да включват мерки за превенция и противодействие на НОП над деца, да предвиждат адекватна грижа и подкрепа за преживелите насилие деца и да подкрепят равнопоставеността на половете и овластяването на момичетата.

ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ:

Отправяне на конкретни послания, свързани с НОПИнициативите за работа на терен следва да включват диалог относно основните аспекти за сигурност и мерки за сигурност на засегнатото население, включително тези, свързани с НОП. Когато се предприема отправяне на конкретни послания, свързани с НОП, лицата, които не са специалисти по противодействие на НОП, следва непременно да работят в сътрудничество със служители-специалисти по противодействие на НОП или с агенция, специализираща в сферата на НОП.

Подкрепяне на съответните ресорни министерства при разработването на стратегии за изпълнение на политики и планове, свързани с НОП. Предприемане на кампании за изостряне на чувствителността и повишаване на информираността, в които се изтъква как подобни политики и планове ще са от полза за общността, като това се прави с цел да се насърчи подкрепата й и да се смекчи отпорът.

Интегриране на мерки за превенция и реакция, свързани с НОП, на ниво КОМУНИКАЦИЯ и ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ по повод закрила на детето

1. Гарантиране, че при обмена на информация относно подадени сигнали за НОП в рамките на сектор „Закрила на детето” или с партньори от по-широката хуманитарна общност програмите за закрила на детето спазват стандартите за безопасност и етичните стандарти.

Разработване на междуведомствени и вътрешно-ведомствени стандарти за обмен на информация, които не разкриват самоличността и не поставят под риск сигурността на преживелите насилие деца, полагащите за тях грижа лица или по-широката общественост. Разглеждане на варианта да се използва международната Система за управление на информацията за НОП (GBVIMS) и изследване на взаимовръзките между тази система и съществуващите Системи за управление на информацията за закрила на детето. 3

3. Не се предвижда Системата за управление на информация за НОП ( GBVIMS) да подмени националната система за закрила на детето или други информационни системи, събиращи информация за НОП. Тя по-скоро представлява опит да се внесе съгласуваност и стандартизация в събирането на данни за НОП при хуманитарни условия, където множество ангажирани с процеса лица събират информация, използвайки различни походи и инструменти. За повече информация, вж. <www.gbvims.com>.

2. Включване на послания, касаещи НОП, в свързаните със закрила на детето дейности, включващи работа на терен и повишаване на информираността

Работа със специалисти по противодействие на НОП за включване на инициативи за повишаването на информираността относно НОП в отправяните послания, свързани със закрилата на детето.

• Гарантиране, че това повишаване на информираността включва информация относно превенцията, правата на преживелите насилие (вкл. правото на поверителност на ниво обслужване и в общността), относно това къде се подават сигнали за риск и как при НОП да се осигури достъп до системата за грижа.

• Провеждане на семинари с деца на тема безопасно и небезопасно докосване и как да се сигнализира за злоупотреба.

• Разпространяване на пригодени за деца версии на информация относно процедурите за насочване и друга ключова информация, като се използват множество формати и езици с цел гарантиране на достъпността (напр. с брайлово писмо, на жестомимичен език; с опростени послания като пиктограми и снимки/ рисунки и др.).

• Насочване на посланията към засегнатите части от населението и ключовите заинтересовани страни (вкл. държавни служители, хуманитарни работници, органи на местното самоуправление, полиция, учители, семейства, деца, подрастващи, религиозни и лидери на общностите, членове на общността).

• Включване (когато е необходимо поотделно) на жени, момичета, мъже и момчета в изготвянето на послания и по отношение на стратегиите за разпространението на тези послания, така че те да са съобразени с възрастта, пола и културата.

Цялостно обучение на работещия на терен персонал в сферата на закрилата на детето, което да включва темите: пол, НОП, права на жените, права на детето, социална изолация, сексуалност и пригодена за деца спешна психологическа помощ (напр. как да се изгради подкрепяща връзка с преживелите насилие и да се осигури информация относно правата им и вариантите пред тях за подаване на сигнал за риск и постъпване в системата за грижа по един съобразен с етичните стандарти, безопасен и поверителен начин).

Включване на мъжката част от населението, особено лидерите на общностите, като свързани с превенцията на НОП двигатели на промяната при работата на терен по закрила на децата. Осигуряване на активното участие на мъжете в дискусиите, особено относно традиционно женските области като отглеждане на деца и задълженията за ежедневна закрила на децата.

Осмисляне на бариерите, пред които са изправени жени, момичета и други групи в риск, за да могат да участват безопасно в свързани със закрилата на детето дискусионни форуми в общността и образователни семинари (напр. придвижване до мястото на провеждане; време и място на срещата; риск от отхвърляне, свързано с участието им; необходимостта да намерят на кого да поверят отглеждането на децата си; достъпност за хора с увреждания и др.).

Изпълнение на стратегии, целящи в дискусионните форуми да се проявява чувствителност към възрастта, пола и културата (напр. да се провеждат в условия на поверителност, да има жени в ролята на фасилитатори за дискусионни групи отделно за момичета и др.), така че участниците да се чувстват в безопасност да повдигат свързани с НОП въпроси.

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

Осигуряване на информация на членовете на общността относно съществуващите правила за етично поведение за занимаващ се със закрила на детето персонал, както и относно това къде да се подаде сигнал за сексуална експлоатация и злоупотреба, извършена от служител по закрила на детето. Гарантиране, че персоналът и партньорите получават подходящо обучение на тема превенция на сексуалната експлоатация и злоупотреба.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, ПРИ

КООРДИНАЦИЯТА С ДРУГИ ХУМАНИТАРНИ СЕКТОРИ

Като първа стъпка в процеса на координация изготвящите програмите за закрила на детето следва да издирят координационния механизъм за НОП, с който да идентифицират къде в рамките на страната има на разположение експертен опит по НОП. Може да се състави списък на специалисти по противодействие на НОП, които да подпомогнат изготвящите програмите за закрила на детето в: проектирането и провеждането на безопасни и спазващи етичните

принципи оценки по НОП и друг вид събиране на данни във връзка със закрилата на детето, и оформянето на стратегии относно евентуалните начини за ограничаване на тези рискове.

провеждането на предоставящо обща информация проучване на естеството и честотата на възникване на конкретни форми на НОП над деца на съответното място.

осигуряването на курсове за обучение на персонала по закрила на детето на тема пол, НОП и права на жените.

определянето на местата, където преживелите насилие, които може подадат сигнал за случаи на излагане на НОП до служител с отговорности по закрила на детето, могат да получат безопасна, поверителна и подходяща грижа, и осигуряването за персонала по закрила на детето на основни умения и информация, необходими за да откликне подкрепящо на преживелите насилие.

осигуряването на обучение и повишаване на информираността на засегнатата общност по въпросите за пола, НОП, правата на жените и правата на детето във връзка със закрилата на детето.

В допълнение изготвящите програмите за закрила на детето следва да работят във връзка с други сектори за хуманитарна дейност, за да намалят още повече риска от НОП. По-долу са дадени някои препоръки за координация с други сектори (следва да се разглеждат съобразно секторите, които са мобилизирани в дадена хуманитарна помощ). Макар да не са включени в таблицата, ангажираните със закрила на децата участници трябва още да се координират с партньори (където има такива), които се занимават с въпросите за пола, психичното здраве и психосоциалната помощ, ХИВ, възрастта и средата. За по-обща информация относно координационните отговорности във връзка с НОП, вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”. ЗА

КРИЛ

А НА

ДЕ

ТЕТО

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

Работа с ангажираните с образованието участници за:гарантиране, че свързаните с НОП аспекти от сферата на закрилата на детето, са намерили отражение в оценяването, проектирането, наблюдението и оценката на образователните програми;наблюдение при случаи на насилие, експлоатация и злоупотреба с деца в или около образователната среда и прилагане на стратегии за ограничаване на тези рискове (напр. ескортиране до и от училище; кодекс за етично поведение на учителския състав и персонала и др.);разработване на програми за обучение за придобиване на професионални умения от деца, особено момичета, които намаляват риска от сексуална експлоатация, на който момичетата са изложени. Обвързване с програми за препитание, за да се гарантира, че професионалните умения са оползотворени.

Сътрудничество с ангажираните със ПСЗ участници за внедряване на стандарти за закрила на детето в мерките за продоволствена сигурност и гарантиране, че разпределението на храните е хармонизирано така, че децата и подрастващите да са защитени от НОП, включително от сексуална експлоатация и злоупотреба (СЕЗ). Разработване на системи за гарантиране получаването на адекватни хранителни запаси и добавки от оглавяваните от деца домакинства и децата в приемна грижа.Координиране с цел процесът по получаване на регистрация и документи за самоличност да не се явява бариера пред момичетата и момчетата да се ползват от подпомагане с храна.

Работа с ангажираните със здравеопазване участници за гарантиране, че преживелите насилие момичета и момчета имат достъп до качествени здравни услуги, предоставени по защитен и пригоден за деца начин, отчитащ тяхната възраст и нуждите на развитието им. Подкрепа за ангажираните със здравеопазване лица при справянето им със свързани с НОП медицински проблеми на деца и подрастващи при пристигането на последните в приемните центрове.

Работа с ангажираните с препитанието участници за:планиране и осъществяване на безопасни възможности за препитание на подрастващи момчета и момичета, отчитайки минималната възраст за започване на работа, и прилагане на стратегии за намаляване рисковете от детски труд;гарантиране, че деца в най-голям риск от НОП са включени като участници в мерки за препитание;гарантиране, че в мерките за препитание са вложени съобразени с възрастта, пола и културата стандарти за закрила на деца и подрастващи;внимателно оценяване на ползите (напр. по-голям доход) и рисковете (напр. отпадане от училище, експлоатация) от свързаните с препитание възможности за подрастващи момичета и момчета.

Гарантиране достъп до безопасни, адекватни и подходящи услуги по изхранване и храни за момчета и момичета от всички възрасти, особено на бременни и кърмещи момичета и оглавени от деца домакинства.Идентифициране на възможности за подобряване на хранителния статус на деца и подрастващи (напр. градини, храни с добавки, програми за храна в училище и пр.)

Включване на подкрепата на ангажираните със закрила участници, които да си партнират с правоприлагащите органи при адресирането на свързаните с НОП потребности от сигурност на деца и подрастващи, пътуващи от и до училище или друго място.Работа с ангажираните със закрила за гарантиране, че центровете за задържане на деца в конфликт със закона отговарят на основните международни стандарти.

Работа с ангажираните с ПНВ участници за:извършване на оценка на броя на децата, живеещи сами или без подслон, като се обърне специално внимание на местоположението на оглавяваните от деца домакинства (напр. да се гарантира, че не се намират близо до периферията на даден лагер);гарантиране, че персоналът по ПНВ е обучен по въпросите за закрила на детето (вкл. детски труд) и може да използва процедури за насочване в случай на разделени от семейството и непридружени деца и деца, преживели насилие, злоупотреба, експлоатация или неглижиране;гарантиране, че процесите на регистрация, получаване на купони за провизии или помощи и издаване на документи за самоличност не пречат на момичетата и момчетата да получават помощ за подслон и не ги излагат на по-голям риск от НОП.

Координация и

управление на

лагери (КУЛ)

Работа с ангажираните с КУЛ участници за:• осигуряване безопасни места за регистрация и настаняване на деца от мъжки и женски пол, отчитайки

конкретните рискове от НОП;• насърчаване на участието на подрастващи, особено от женски пол, в процесите на вземане на решения в рамките

на лагера;• осигуряване на безопасни зони за деца и места за настаняване за разделени от семейството и непридружени деца,

оглавявани от деца домакинства, деца-майки и други деца с повишен риск от НОП;• гарантиране, че зоните за деца са разположени на безопасни места (напр. далеч от натоварени пътища, пазари и

пр.);• повишаване осветеността в стратегически/небезопасни зони от лагера, често посещавани от деца и подрастващи;• наблюдение на безопасността в местата за раздаване на нехранителни провизии и идентифициране на ситуации, в

които момичетата и момчетата са в риск от насилие или експлоатация (консултиране с момчетата и момичетата, където това е осъществимо).

Образование

Продоволствена

сигурност и земеделие

(ПСЗ)

Здравеопазване

Препитание

Изхранване

Закрила

Подслон, настанява

не и възстановяване (ПНВ)

Вода и санитарно-

хигиенни условия (ВСХУ)

КООР

ДИНА

ЦИЯ

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

Подкрепа на ангажираните с ВСХУ/WASH участници по отношение на:• Наблюдение на безопасността и

достъпността на съоръженията за ВСХУ за момичета и момчета;

• Интегриране на безопасни и достъпни услуги по линия на ВСХУ в детските заведения, училищата и други зони за деца.

Етап от програмата

ОСНОВНИ АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С НОП, ПРИ

НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ВСИЧКИ ЕТАПИ НА ПРОГРАМНИЯ ЦИКЪЛ

Посочените по-долу показатели не представляват изчерпателен списък с предложения въз основа на съдържащите се в съответните тематични области препоръки. Показателите могат да се използват за измерване на напредъка и крайните резултати от предприетите дейности през целия програмен цикъл, като крайната цел е поддържане на ефикасни програми и подобряване на отчетността пред засегнатите части от населението. В полето ‘Определение на показателя’ е дадена информацията, която е нужна за измерване на показателя; в полето ‘Възможни източници на данни’ са предложени съществуващи източници, от които секторът или агенцията може да набере необходимата информация; графата ‘Целева стойност’ представя репер за измерване на успеха от реализацията; графата ‘Изходна стойност’ или ‘Базовите’ показатели изискват събиране на информацията преди етап „Реализация” или на най-ранен етап от изпълнението на дадена програма и се използват за отправна точка за последващи измервания; с ‘Пряк резултат’ се следят материалните и преките продукти от дадена дейност, а с ‘Краен резултат’ измерваме промяна в напредъка, свързан със социални и поведенчески условия или условия на средата. Целевите стойности се залагат преди началото на дадена дейност и се актуализират в хода на проекта съобразно продължителността му, наличните ресурси и контекстуалните аспекти, за да се гарантира, че са съобразени с обстановката.Данните по показатели следва се събират и отчитат от сектора, представен в съответната тематична област. Някои показатели са изведени от указанията и ресурсите на самия сектор (вж. бележките под таблицата). За повече информация относно наблюдението и оценката вж. „Част 2: Въведение към указанията по тематични области”.Доколкото е възможно, показателите трябва да са с разбивка на данните по пол, възраст, увреждане и други фактори за уязвимост. За повече информация относно факторите за уязвимост на групите в риск, вж. „Част 1: Въведение”.

Показатели за наблюдение и оценкаПОКАЗАТЕЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛЯ ВЪЗМОЖНИ

ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ

ИЗХОДНА СТОЙНОСТ

ПРЯК РЕ-ЗУЛ-ТАТ

КРАЕН РЕЗУЛ-ТАТ

Включване на свързани с НОП въпроси в оценките по закрила на детето (ЗД)4

бр. оценки по ЗД, които включват свързани с НОП

въпроси* от Насоките за НОП × 100

бр. оценки по ЗД* Вж. стр. 75 за свързани с НОП области на проучване, които могат да се адаптират под формата на въпроси в

анкетите за оценка

Доклади или инструменти от извършени оценки (на ниво агенция или сектор)

100%

Участие на жени в бр. респонденти от женски пол, включени в оценките assessment respondents

Доклади от 50%оценките × 100 извършени

оценки (на ниво бр. респонденти, включени в оценкитеи

(на ниво агенция или сектор)

бр. членове на екипа за оценка,които са от женски пол × 100

бр. членове на екипа за оценка(с продължение)

4 Междуведомствен постоянен комитет (МПК) .30.11. 2012 „Референтен модул за клъстърна координация на ниво държава”. Референтен документ на МПК за плана за трансформиране

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТООЦЕНКА, АНАЛИЗ И ПЛАНИРАНЕ

<www.humanitarianresponse.info/system/files/documents/files/ iasc-coordination-reference%20module-en_0.pdf>

ОЦЕНКА, АНАЛИЗ И ПЛАНИРАНЕ (продължение) (continued)

Етап от програмата

РЕАЛИЗАЦИЯ

МОБИЛИЗИРАНЕ НА РЕСУРСИТЕ

ПОКАЗАТЕЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛЯ ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ

ИЗХОДНА СТОЙНОСТ

ПРЯК РЕ-ЗУЛ-ТАТ

КРАЕН РЕЗУЛ-ТАТ

Наличие на безопасни зони за деца в дадена общност по време на оценката5

бр. обхванати общности, които имат безопасни зони за деца по време на

оценката× 100

бр. обхванати общности по време на оценката

Пряко наблюдение, Матрица W

Да се определи на място

Наличие на пригодени за деца многосекторни услуги за преживели НОП деца5

бр. обхванати общности, разполагащи с пригодени за деца многосекторни услуги*

за преживели НОП деца × 100бр. обхванати общности

* Многосекторните услуги включват пригодена за деца помощ по линия на здравеопазване, психично здраве и психосоциална помощ, сигурност и правно/съдебно обслужване

Матрица W Да се определи на място

Включване на мерки за намаляване на риска от НОП в предложенията или стратегиите за финансиране по линия на закрилата на детето (ЗД)

бр. предложения или стратегии за финансиране по линия на ЗД, които съдържат поне една цел, дейност или показател за намаляване на

риска от НОП от Насоките за НОП × 100

бр. предложения или стратегии за финансиране по линия на ЗД

Преглед на предложенията (на ниво агенция или сектор)

100%

Обучение на Участие в обучението,

100%персонал по ЗДпо Насоките за НОП бр. персонал/агенции по ЗД,

участвали в обучение по Насоките за НОП × 100

бр. персонал/агенции по ЗД

обучението, протоколи от заседания, изследване (на ниво ниво сектор)

ПрограмиранеПерсонал от женски пол в програми по ЗД

бр. персонал от женски пол в програми за ЗД × 100

бр. персонал в програми за ЗД

Документация на съответните организации

50%

Съотношение моми- Количествени:бр.момичета, посещаващи зони за деца в общносттабр. момчета, посещаващи зони за деца в общността

Качествени:Кое представлява бариера пред участието на момичетата в пригодените за деца безопасни среди? А кое е бариера пред участието на момчетата?

Матрица W, Да се опре-чета/момчета в документация дели назоните за деца съотв.

организациимясто

в общността фокус групи,Данните да са с разбивка по

интервю с възрастови групи (0–6, информатор7-12, 13–18 г.)

(продължение)

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

МОБИЛИЗИРАНЕ НА РЕСУРСИТЕ

5 Офис на ООН за координиране на хуманитарната дейност. Регистър на хуманитарните показатели, <www.humanitarianresponse.info/applications/ir/indicators>

Етап от програмата

РЕАЛИЗАЦИЯ (продължение)

РЕАЛИЗАЦИЯ (продължение)Програмиране

# of CP policies, guidelines or standards that include GBV prevention and mitigation strategies from the GBV Guidelines × 100# of CP policies, guidelines or standards

Desk review (at Determine agency, sector, in the field national orglobal level)

Включване на стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него в политики, указания и стратегии за ЗД

ПОКАЗАТЕЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛЯ ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ

ИЗХОДНА СТОЙНОСТ

ПРЯК РЕ-ЗУЛ-ТАТ

КРАЕН РЕЗУЛ-ТАТ

Консултации със засег-

Количествени:бр. услуги* за преживели НОП деца,

които провеждат консултации със засегнатото население за достъпа до

услугите × 100

бр. услуги за преживели НОП децаКачествени:Пред какви видове бариери са изправени децата, за да си осигурят достъп до услуги за противодействие на НОП?* Услугите включват здравеопазване,

психично здраве и психосоциална помощ, сигурност и правно/съдебно обслужване

Документация на

100%натото население за съотв. достъпа до услуги за

Фокус групи,преживели НОП деца5

Интервю с ключов информатор (ИКИ)

Данните да са с азбивка на разбивка на консултациите по пол и възраст

Познаване от страна

бр. доставчици на услуги* които, в отговор на тематичен въпрос, вярно посочват основните области за компетентностите за дружелюбно отношение към децата ** × 100

бр. изследвани доставчици на услуги* Доставчиците на услуги са в сферата на

медицинското обслужване, психичното здраве и психосоциалната помощ, сигурността и правното/съдебното обслужване; критериите следва да се определят на място

** Вж. стр. 83 за описание на ключовите области за компетентностите, свързани с дружелюбно отношение към децата

Изследване Да се опре-на доставчиците на дели на

ги на основните области

мястоза компетентностите задружелюбно отношение към децата

Настанявания заразделени отсемейството и непридружени деца,

бр. настанявания за разделени от семейството и непридружени деца, при които се извършват посещения с оглед на рискови фактори по отношение на

НОП × 100

Матрица W, Система за управление на

Да се определи на място

ни с оглед нарискови фактори по отношение на

бр. настанявания за разделени от семейството и непридружени деца

информацията за ЗД

Обхват на услугите за бр. на програмите за ОДР, които

предоставят услуги за преживели НОП деца × 100

бр. програми за ОДР* Услугите включват здравеопазване,

психично здраве и психосоциална помощ, сигурност и правно/съдебно обслужване

Документация на

Да се опре-

преживели НОП съотв. дели научастващи в програми за

ИКИ мястообезоръжаване, демоби-лизация и интеграция(ОДР)

Наличие на алтернативни

бр. посочени места с мерки, различни от measures

ИКИ, 100%мерки за деца в конфликт

задържане, за деца в конфликт със Преглед насъс закона закона × 100 документи

бр. посочени места

Политики

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТО

бр

. политики, указания или стандарти за ЗД

с включени от Насоките за НОП стратегии за превенция на НОП и ограничаване на вредите от него x 100

Преглед на

документи (на ниво агенция, сектор, национално

Да се

определи

(продължение)

РЕАЛИЗАЦИЯ (продължение)

Етап от програматаProgramme

# of non-CP sectors consulted with to address GBV risk-reduction activities × 100# of existing non-CP sectors in a given humanitarian response

* See page 90 for list of sectors and GBV risk-reduction activities

KII, meetingminutes (at agency or sector level)

Determinein the field

КООРДИНАЦИЯКоординиране на дейностите за намаляване на риска от НОП с други сектори

ПОКАЗАТЕЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛЯ ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ

ЦЕЛЕВА СТОЙНОСТ

ИЗХОДНА СТОЙНО

ПРЯК РЕ-ЗУЛ-

КРАЕН РЕЗУЛ-ТАТ

Комуникация и обмен на информацияПознаване от страна на персонала на стандартите за поверителен обмен на информация по сигнали за НОП

бр. персонал, който, в отговор на тематичен въпрос, вярно посочва,

че споделената информация относно сигнал за НОП не трябва

да разкрива самоличността на преживелия насилие × 100

бр. персонал, включен в изследването

изследване (на ниво агенция или програма)

100%

Включване на информация

бр.програми в сектор ЗД, включващи дейности с

Преглед на проучване,

Да се опре-

информация за процедури

работа на терен, които съдържат информация документи, ИКИ, дели наза насочване при НОП в

къде да се подаде сигнал и как да се осигури and access care for

изследване (на мястосвързаните със ЗД дей- достъп до грижи за преживелите НОП × 100 ниво агенция илиности, включващи работа на терен бр. дейности, включващи работа на терен,

свързани със ЗДсектор)

ЗАКР

ИЛА

НА

ДЕТЕ

ТОНА

БЛЮ

ДЕНИ

Е И

ОЦЕН

КА

бр. сектори извън „ЗД”, с които са извършени консултации за адресиране на дейности по намаляване на риска от НОП x 100

бр. съществуващи сектори извън „ЗД” при даден хуманитарен отговор* Вж. на стр. 90 списък със секторите и с

Да се определи на място

ИКИ, протоколи от заседания, (на ниво агенция или сектор)

ИЗТОЧНИЦИОсновни източници United Nations Children’s Fund. 2010. Core

Commitments for Children in Humanitarian Action. New York: UNICEF, <www. unicef.org/cholera/Chapter_1_intro/05_UNICEF_Core%20 Commitments_for_Children_in_Humanitarian_Action.pdf>

Child Protection Working Groups (CPWG). 2012. Minimum Standards for Child Protection in Humanitarian Action, <http:// toolkit.ineesite.org/toolkit/INEEcms/uploads/1103/Minimum- standards-Child_Protection.pdf>

International Rescue Committee, Office of the High Commissioner for Human Rights, Save the Children, Terre des Hommes, United Nations High Commissioner for Refugees, and United Nations Children’s Fund. 2008. Action for the Rights of Children, <www.unhcr.org/3bb825cd2.pdf>

Handicap International and Save the Children. 2011. ‘Out from the Shadows. Sexual violence against children with disabilities’ (draft), <www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CEDAW/ HarmfulPractices/HandicapInternationalandSavetheChildren. pdf>

Save the Children, United Nations Children’s Fund, International Rescue Committee, International Committee of the Red Cross, and World Vision. 2004. Inter-Agency Guiding Principles on Unaccompanied and Separated Children,<www.unicef.org/protection/IAG_UASCs.pdf>

Child Protection Working Group and GBV Area of Responsibility. 2014. Fundraising Handbook for Child Protection and Gender Based Violence in Humanitarian Action, <http:// gbvaor.net/wp-content/uploads/sites/3/2014/03/FUNDRAISING_ HANDBOOK.pdf>. Този наръчник е разработен с цел да помогне на работещите на терен специалисти да отговорят на очакванията на донорите при планирането и изпълнението на програми за противодействие, свързани със закрилата на детето и НОП.

International Rescue Committee and United Nations Children’s Fund. 2012. Caring for Child Survivors of Sexual Abuse: Guidelines for health and psychosocial service providers in humanitarian settings, <http://gbvresponders.org/wp-content/ uploads/2014/07/CCS-Guidelines-lowres.pdf>

World Health Organization. 2007. WHO Ethical and Safety Recommendations for Researching, Documenting and Monitoring Sexual Violence in Emergencies, <www.who.int/ gender/documents/violence/9789241595681/en>

United Nations High Commissioner for Refugees. 2008.Guidelines on Determining the Best Interests of the Child,<www.unhcr.org/4566b16b2.pdf>

Child Protection Working Group. 2011. ‘Child Protection Rapid Assessment’, <www.alnap.org/resource/7481.aspx?tag=461>. Бързата оценка за закрила на детето (БОЗД) е междуведомствена, бърза оценка по клъстери, създадена и провеждана от членовете на Работната група по закрила на детето за прилагане след внезапно възникнала извънредна ситуация. Предназначена е да осигурява „снимка на моментното състояние” на спешните свързани със закрила на детето нужди сред засегнатото население в рамките на създалия се непосредствено след възникването на извънредната ситуация контекст, както и да служи като мост към един по-обстоен процес на оценка на последствията от извънредното събитие.

International Rescue Committee and University of California, Los Angeles, Centre for International Medicine. 2008. Clinical Care for Sexual Assault Survivors: A multimedia training tool – Facilitators guide, <http://iawg.net/ccsas/ccsas-resources>

Допълнителни източнициInter-Agency Network for Education in Emergencies. 2011. Minimum Standards for Education: Preparedness, response,

recovery, <www.ineesite.org/eietrainingmodule/cases/ learningistheirfuture/pdf/Minimum_Standards_English_2010. pdf>Ward, J. 2007. From Invisible to Indivisible: Promoting and protecting the right of the girl child to be free from violence. New

York: UNICEF, <https://www.unicef.at/fileadmin/media/ Infos_und_Medien/Info-Material/Maedchen_und_Frauen/ From_Invisible_To_Indivisible_-_Rights_of_Girl_Child.pdf>

United Nations High Commissioner for Refugees. 2008. UNHCR Handbook for the Protection of Women and Girls, <www.unhcr. org/47cfae612.html>

Child Soldiers International. 2012. ‘Louder Than Words: An agenda for action to end state use of child soldiers’, <http:// child-soldiers.org/global_report_reader.php?id=562>. За повече информация вж. също <www.warchild.org.uk/issues/child- soldiers>

Handicap International. n.d. Disability Checklist for Emergency Response, <www.handicap-international.de/fileadmin/ redaktion/pdf/disability_checklist_booklet_01.pdf>. Тази книжка дава общи насоки за закрила и включване на ранени лица и лица с увреждания в хуманитарни условия и съдържа една страница за закрилата, свързана с жени и деца с увреждания.

Save the Children UK. 2008. No One to Turn To, <www.un.org/ en/pseataskforce/docs/no_one_to_turn_under_reporting_of_ child_sea_by_aid_workers.pdf>

NGO Advisory Council for Follow-Up to the UN Study on Violence against Children. 2011. Five Years On: A global update on violence against children, <https://www.crin.org/docs/ Five_Years_On.pdf>

Pinheiro, P. 2006. World Report on Violence against Children. United Nations Secretary-General’s Study on Violence against Children, <www.unicef.org/lac/full_tex(3).pdf>

РЕСУ

РСИ