ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА „ЧАСТНОПРАВНИ НАУКИ“

АНТИЦА КИРИЛОВА ГЕНЕВА

АВТОРСКОПРАВНА ЗАКРИЛА НА КОМПЮТЪРНИТЕ ПРОГРАМИ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

по професионално направление 3.6. „Право“, специалност: „Гражданско и семейно право“

Научен ръководител:

Доц. д.н. Живко Иванов Драганов

София, май 2018 г.

1

I Обща характеристика на дисертационния труд

1. Значимост на изследвания проблем

Настоящето изследване е посветено на авторскоправната закрила на компютърните

програми. Интересът към правната закрила на компютърните програми е продиктуван

от тяхната техническа природа, която съществено ги отличава от литературните

произведения, към които както международното авторското право, така и българският

Закон за авторското право сродните му права, ги причисляват. Авторскоправната

закрила в научната работа е разгледана в тесен смисъл, като обхващаща конкретните

обективни форми на компютърната програма, в които се съдържа закриляното от

авторското право нематериално благо, техните особености, критериите, на които

следва да отговарят компютърните програми за получаването на закрила, носителите

на правото и съдържанието на субективното право. Анализът на тези въпроси очертава

специфичните особености на компютърните програми като обекти на авторскоправна

закрила. Ето защо, извън обхвата на изследването остават въпросите и проблемите,

които се явяват последващи и предпоставени от дефинирането на нематериалното

благо или специфичния обект на закрила и свързаното с него съдържание на

авторските правомощия. По-конкретно, извън обхвата на изследването, остава

правната защита на компютърните програми, която посочва правните средства, чрез

които нарушенията на правата върху закриляното нематериалното благо могат да

бъдат санкционирани и предотвратени, както и правните последици от прилагането на

технически мерки за защита на компютърните програми. Защитата на компютърните

програми се осигурява чрез общите средства, които са предвидени за нарушения на

права върху всички закриляни произведения и изследването ѝ не допринася пряко за

разкриване на спецификите на правната закрила на компютърните програми.

Разглеждането на защитните средства, по своя обем, предполага то да бъде предмет на

самостоятелно правно изследване. Извън обхвата на изследването остават и

особеностите и видовете разпоредителни и други сделки, на които компютърната

програма може да бъде предмет и договорите, чрез които тези сделки се сключват, с

изключение на продажбата на компютърна програма в контекста на прекратяването на

правото на разпространение върху нея.

Изследваната тема е свързана със значителни научни и практически предизвикателства

пред дефинирането на закриляното нематериално благо, съдържанието на

2

субективното авторско право върху компютърна програма и правилата за нейното

използване. Създадените в ЗАПСП изрични норми не дават категоричен отговор на

въпросите свързани с тези основни аспекти на авторскоправната закрила на

компютърните програми. Такъв не може да бъде изведен и от тълкуването на

действието на останалите приложими към компютърните програми норми на ЗАПСП.

Допълнително затруднение създава липсата на дефиниция на термина „компютърна

програма“ в ЗАПСП. Макар терминът „компютърна програма“ да предполага един

обект на авторско право, неговата техническа същност обуславя повече от един

компонент или обективна форма на програмата, които авторското право закриля.

ЗАПСП не посочва изрично тези форми.

Същевременно законът предоставя многообразие от имуществени и неимуществени

права върху обектите на авторски права, разпореждането, с които разкрива специфики

по отношение на закриляните обективни форми на компютърната програма. В резултат

на изложените причини, в доктрината и в съдебната практика, липсва ясно

разграничаване на обективните форми на компютърната програма, които авторското

право закриля и компонентите, които остават извън обхвата на тази закрила. В

изследването е анализирано съдържанието на критериите, на които следва да отговаря

компютърната програма, за да бъде квалифицирана като обект на авторско право.

Разгледан е обхватът на неимуществените и имуществените авторски права по

отношение на закриляните форми на компютърната програма, както и ограниченията

на тези права във връзка с компютърни програми създадени в трудово

правоотношение, по поръчка и в съавторство. Направена е съпоставка между

разпоредбите на ЗАПСП и разпоредбите от правото на ЕС, с които се хармонизират

различни аспекти на закрилата на компютърната програма като обект на авторско

право, както и със съдебна практика на чуждестранните съдилища.

Изложеното аргументира актуалността на разглежданата в работата тема и обосновава

необходимостта от извършване на цялостно изследване на авторскоправната закрила

на компютърните програми. Отделни аспекти на законодателството относно

компютърните програми са били обект на научен анализ, но в правната ни доктрина

липсва цялостно задълбочено изследване на авторскоправната закрила на

компютърните програми. Подобен труд предполага задълбочено общо изследване на

особеностите на компютърната програма като правнозакриляно благо, пораждането на

закрилата, на авторството и на съдържанието на субективното право и неговите

3

ограничения, както и на някои специфични въпроси във връзка с използването на

компютърните програми. Необходимо е също да бъде предложен подход за

разрешаване на съществуващите колизии, за усъвършенстване и модернизиране на

правната уредба на този специфичен обект на авторско право.

2. Цели и задачи на изследването

Дисертационният труд има за своя основна цел всестранното и пълно проучване на

авторскоправната закрила на компютърните програми, което да доведе до преки

научни и практически ползи. В изследването са обсъдени съществените и спорни

моменти в доктрината и съдебната практика, свързани с обективните форми на

компютърната програма и критериите за предоставяне на закрила върху тях,

носителите на авторски права и тяхното конкретно съдържание, с което се цели да

бъдат изяснени проблематичните въпроси, да бъдат установени непълнотите в

нормативната уредба и практиката, както и да се предложат конкретни законодателни

решения, чрез които да бъде усъвършенствана правната уредба.

Структурата и последователността на разгледаните в изследването въпроси са

подчинени на поставените научни цели, за чието постигане са формулирани следните

основни задачи: проследяване на генезиса на авторскоправната закрила на

компютърните програми и предимствата ѝ пред други форми на закрила; дефиниране

на закриляните от авторското право обективни форми на компютърната програма;

анализ на критериите за предоставяне на закрила и разграничаване на закриляните от

авторското право форми на компютърната програма през перспективата на

дихотомията между идея, която е не е обект на авторско право и нейният творчески

израз, закрилян от авторското право; анализ на критерия „резултат от творческа

дейност“ посочен в разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП и приложението му към

компютърните програми; изследване на носителите на авторски права върху

компютърните програми и анализ, на специфичните особености на авторските

правомощия върху компютърните програми, създадени в рамките на трудово

правоотношение, по поръчка, в съавторство и като сборни произведения; анализ и

идентифициране на проблемите, свързани с упражняването на неимуществените и

имуществените права на авторите върху компютърни програми с оглед тяхната

техническа природа и стандарти в софтуерната индустрия; изследване на правата и

4

задълженията на лицата, които законно са придобили правото да използват

компютърната програма по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП.

3. Обект и предмет на изследването

Поставените научни цели и задачи очертават непосредствения предмет на

дисертационния труд. Изследването се фокусира върху дефинирането на обективните

форми на компютърната програма, които авторското право закриля, критериите за

предоставянето на тази закрила, носителите на авторски права, обема на авторските

правомощия и правата на законните приобретатели на компютърните програми.

Обект на изследване е правната същност на компютърните програми като обект на

авторско право, която предопределя отговорите на въпросите, свързани с

упражняването на неимуществените и имуществените права от авторите,

съдържанието на проявлението на изключенията и ограниченията от тези права по

отношение на законните ползватели на компютърни програми.

Изследването се основава на достиженията, както на националната, така и на

международната доктрината и съдебната практика по разгледаните въпроси.

Проблемите, свързани с авторскоправната закрила на компютърните програми са

анализирани с оглед на тяхната техническа природа и специфика като литературно

произведение по смисъла на ЗАПСП. Разгледани са основните технически

характеристики на компютърната програма с цел да бъдат очертани етапите в процеса

на програмиране, без да се навлиза в дълбочината на сложната проблематика и без

претенции за изчерпателност.

4. Методология на работатa

В подготовката и хода на изследването са приложени формално-логическият,

индуктивният и дедуктивният метод на обобщение. От специалните научни методи

широко приложение намират различните форми на тълкуване в правото -

систематично, логическо, езиково, разширително и ограничително тълкуване.

Използвани са методи, позволяващи извършването на нормативен анализ, чрез който

да бъдат изведени съществените характеристики на компютърните програми и да

бъдат очертани и анализирани непълнотите в нормативната уредба. Направените в

хода на изследването изводи се основават на възприетите в доктрината и съдебната

практика разбирания. Изследването е направено въз основа на действащото

5

законодателство към 01.05.2018 г. и наличната към този момент, както национална,

така и тълкувателната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

5. Научни приноси

Дисертационният труд съдържа следните основни научни приноси:

Трудът представлява научна новост за правната ни литература. Той е първото

самостоятелно монографично изследване, което е посветено на общите проблеми на

правната закрила на компютърните програми у нас.

Новост представлява изясняването на правната същност на понятието „компютърна

програма“ на плоскостта на дихотомията между закрилян от авторското право резултат

от творческа дейност и незащитима идея. За целите на анализа, в дисертацията се

съдържа техническа характеристика на компютърната програма и етапите на нейното

създаване, които са необходими, за да се очертаят и дефинират две основни групи

компоненти на компютърната програма. Първата група включва обективните форми на

компютърната програма, който отразяват творчеството, свободните творчески избори и

индивидуалният отпечатък на автора на програмата, а втората – компоненти, които

отразяват идея, метод или технически стандарт в индустрията и поради това, са

лишени от авторскоправна закрила. Изложеното има важно практическо значение, тъй

като позволява да бъде направен и аргументиран изводът, че авторскоправната закрила

върху компютърните програми се простира не само върху двете основни обективни

форми - изходния и обектния код, но и върху подготвителната дейност по нейното

създаване, при условие, че на един по-късен етап, тази дейност може да доведе до

възпроизвеждането на компютърната програма.

Принос към правната теория е и детайлното изследване на приложението на

критериите за авторскоправна закрила, посочени в чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП към

компютърните програми, както и анализът на допълнителни критерии, които следва да

бъдат взети предвид при идентифицирането на творческия резултат в компютърната

програма. Изложеното позволява да бъде направен и аргументиран изводът, че

оригиналността на компютърната програма, изисква тя да е резултат от личните

творчески усилия на нейния автор, да не е взаимствана от друга програма; да отразява

личния отпечатък на автора; да е уникална или начинът, по който е постигнат

творческият резултат да е единствен; творческият израз да не е предопределен от

6

техническите характеристики на компютърната програма. В изследването се възприема

тезата, че анализът на целта, която трябва да бъде постигната от програмата, очертава

кръгът от идеи, които са необходими за постигането на тази цел поради това не носят

творческия отпечатък на своя автор. Всички други програмни аспекти, които не са

необходими за постигането на тази цел или функция представляват израз на тази идея,

който авторското право защитава.

Принос за развитието на теорията представлява изследването на възприетия в

американската съдебна практика модел, съставен от три стъпки: абстракция,

филтриране и сравнение за установяване на структурните елементи на програма, които

отговарят на понятието „оригиналност“ и могат да се ползват от авторскоправна

закрила. Застъпена и аргументирана е теза за приложимост на модел към тълкуването

на разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП. Моделът позволява да раздели програма в

концептуални слоеве или етапи, за да оцени оригиналността, вложена от автора във

всеки един от тях. Изследват се структурните компоненти на всяко ниво на абстракция,

за да се определи дали тяхното специално включване на това ниво е "идея", дали

включването е продиктувано от съображения за ефективност, изисквано от външни за

самата програма фактори или компонентите са взети от публичния домейн и

следователно представляват незащитено изражение на идеята.

Новост на дисертационния труд е детайлното изследване и анализ на съдържанието на

имуществените и неимуществените авторски права върху компютърни програми. По

отношение на неимуществените права, в изложеното е застъпена и аргументирана теза,

че техническите характеристики на компютърната програма правят значително трудно

упражняването на някои неимуществени права и създават риск от увреждане на

конкуренцията. Изведени са аргументи в полза на становището, че неимуществени

права като правото на автора да иска запазване на целостта, както и правото му да иска

името му или друг идентифициращ знак да бъдат посочени върху програмата, имат

много по-малко значение за авторите на компютърни програми, отколкото за авторите

на други литературни произведения.

Научен принос представлява изследването на правото на ЕС и степента на

хармонизация на вътрешното ни право, в частност анализът на разпоредбите на чл. 15

и чл. 18 от ЗАПСП във връзка с разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО относно

хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в

7

информационното общество и Директива 2009/24/ЕО относно правната закрила на

компютърните програми и очертаване на колизионните точки. Застъпена и

аргументирана е тезата, че причината за възникване на спорни моменти по отношение

на разпоредбите на ЗАПСП, които транспонират двете директиви е, че ЗАПСП не

отразява особеностите, свързани с компютърните програми заложени в Директива

2009/24/ЕО. Транспонирането на специфичните разпоредби на последната е

необходимо, тъй като тя се явява lex specialis по отношение на Директива 2001/29/ЕО.

В тази връзка, теоретичен принос представлява съпоставянето на съдържанието на

правото на разгласяване на компютърната програма по смисъла на чл. 15 ал. 1, т. 1 от

ЗАПСП и правото на предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на

неограничен брой лица на компютърни програми по смисъла на чл. 18 ал. 2 т. 10 от

ЗАПСП в контекста на разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО относно

хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в

информационното общество. В изложението е аргументирана тезата, че правото на

разгласяване по смисъла на чл. 15 ал. 1 т.1 ЗАПСП е неимуществено право и следва да

се отграничи от правото обозначено като „разгласяване“ в Директива 2001/29/ЕО.

Последното е вид имуществено право даващо възможност на автора на произведение

да го предостави на публично разположение по начин и време определени от него.

Възприето е доминиращото в доктрината мнение, че авторите на компютърни

програми се ползват с правото на публично разгласяване, въпреки че то не е конкретно

регламентирано в Директива 2009/24/ЕО относно правната закрила на компютърните

програми.

Изследването допринася и за теоретичното изясняване на въпроса, свързан с

прекратяване на правото на разпространение върху компютърна програма по смисъла

на чл. 18а от ЗАПСП отново в светлината на разпоредбите на Директива 2001/29/ЕО

относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в

информационното общество и Директива 2009/24/ЕО относно правната закрила на

компютърните програми. В тази връзка, теоретичен принос, се явява изследването на

съдържанието на понятието „първа продажба“ на компютърна програма по смисъла на

Директива 2009/24/ЕО. В изложението се възприема и аргументира дефиницията на

Съда на ЕС на понятието „продажба“ и изводът, че прехвърлянето на собствеността

върху нематериална вещ като компютърна програма „изтеглена“ от интернет,

задейства принципът за прекратяване на правото на разпространение върху

8

изтегленото копие на програмата. Аргументирана е и тезата, че възможността за

прекратяване на правото на разпространение върху копие от компютърната програма

чрез всяка друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху произведението,

освен чрез първата продажба, предоставя по-широк обхват на правото в сравнение с

посочения в Директива 2009/24/ЕО. Застъпено е мнение, че предоставянето на по-

широк обхват на правото представлява нарушение на правото на ЕС, което не допуска

страна-членка да разширява понятията, заложени в директивите на Съюза.

Новост на дисертационния труд е детайлното изследване и правото на превод,

преработка и адаптация на компютърната програма. Възприето е становище, че при

компютърните програми независимо дали става дума за превод от четим от хората език

в четим от машината език или за превод от един програмен език на друг на програмен

език или за адаптация на програма създадена да извършва една задача в програма,

която извършва друга програма, терминът „адаптация“ най-добре описва всички тези

дейности. В тази връзка е аргументиран изводът, че терминът „адаптация“ използван в

Директива 91/250/EИО следва да се разбира като включващ и понятието „превод“.

Преводът на компютърната програма е отграничен от действието по трансформиране

на програмата от сорс код в обектен код (компилирането ѝ), което следва да се отнесе

към формите на възпроизвеждане на компютърната програма, тъй като както обектния,

така и изходният код са обективни форми на компютърната програма, докато

адаптирането или преводът предполагат постигането на същия резултат посредством

друго средство – например друг програмен език.

Принос на дисертационния труд е детайлното изследване и анализ на съдържанието на

разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП и съпоставянето им с чл. 5 и чл. 6 от

Директива 2009/24/ЕО. Разпоредбите на чл.70 и чл. 71 посочват правата на лицето,

което законно е придобило компютърната програма. Субект на тези права е именно

законният приобретател, който извън посочените в чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП, няма

право да възпроизвежда, разпространява, превежда, преработва и разгласява

компютърната програма без съгласието на нейния автор. Изяснено е съотношението и

значението на цитираните норми една спрямо друга, както и ситуациите, при които

възниква несъответствия с разпоредбите на Директива 2009/24/ЕО и отражението на

тези несъответствия. Изяснено е и съдържанието на понятието „законен приобретател“

в практиката на Съда на ЕС и е възприет извода на Съда, че след като носителят на

авторското право не може да се противопостави на препродажбата на копие от

9

компютърна програма, по отношение на което е изчерпано авторско право на

разпространение, се приема, че вторият приобретател на копието, както и всеки

последващ приобретател, е негов „законен приобретател“. Възприето е становище, че

използваното в разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП, която транспонира правилото на

разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Директивата, понятие „цел“ не съответства на понятието

„предназначение“, използвано в Директива 2009/24/ЕО във връзка с допустимите

действия по използване на програмата от законния приобретател. В тази връзка,

изведен и обоснован е изводът, че широкото тълкуване на понятието „цел“ би могло да

доведе до включването на действия по използването на програмата, които излизат

извън обхвата на действията предвидени в чл. 5, ал. 1 от Директивата, които лицето

законно придобило програмата може да извършва без разрешение и при липса на други

договорни уговорки от една страна и на практика да обезсмисли изброяването на

позволени действия в чл. 70 от ЗАПСП, от друга.

Въз основа на резултатите от изследването са направени конкретни предложения de

lege ferenda, които са поместени в заключението на настоящия автореферат.

6. Практическо значение на дисертацията

Дисертационният труд предлага подробно и систематично изследване на

авторскоправната закрила на компютърните програми, което обхваща следните

аспекти на изследваната тема – от генезиса на авторскоправната закрила, през

техническата същност на програмите и етапите на тяхното създаване, закриляните

обективни форми на програмата, носителите на авторското право, съдържанието на

имуществените и неимуществените права, позволените действия на законните

приобретатели по използване на програмата. Резултатите от изследването могат да

послужат за извършването на нови научни изследвания в областта на авторскоправната

закрила на компютърните програми. Изясняването на техническата същност на

програмите и подробното изследване на обективните форми на компютърната

програма, в които е вложено творчество, разяснението на спорните в доктрината и

практиката моменти, относно съдържанието на имуществените и неимуществените

права на автора, могат да бъдат от полза за практикуващите юристи. Формулираните

предложения de lege ferenda имат своята практическа стойност с оглед на

нормотворческия процес.

10

7. Обем и структура на труда

Дисертационният труд е с обем от 241 страници, в това число списък на използваните

библиографски източници от 10 страници, списък на използваните съкращения от 1

страницa, приложение, обозначено с N 1 в обем от 1 страница и декларация за

оригиналност на дисертацията в обем 1 страница. Изследването включва 543 бележки

под линия. Дисертационният труд включва съдържание, списък на използваните

съкращения, увод, изложение, заключение и библиография. Предложенията de lege

ferenda са част от съдържанието на изследването. Изложението е обособено в три

глави, обозначени с римски цифри. Всяка глава е съставена от параграфи, които

включват точки и подточки, означени с арабски цифри.

II. Съдържание на дисертационния труд

Глава първа

„Възникване и развитие на правната закрила на компютърните програми в

международното, във вътрешното право и в правото на Европейския съюз“

Глава първа е посветена на изясняването и проследяването на генезиса на правната

закрила на компютърните програми в международното, във вътрешното право и в

правото на Европейския съюз. За постигането на тази цел, изложението започва с

изследване на възникването на необходимостта от правна защита на компютърните

програми, различните режими, които се разглеждат в тази връзка. Изследвана е и

ролята на Световната организация за интелектуална собственост като първи

международен форум, който започва да разглежда въпроса за необходимостта от

правна защита на компютърните програми. Изложени са аргументите за приемането на

авторското право като предоставящо най-адекватна закрила върху компютърните

програми, значението на Конвенцията за закрила на литературните и художествени

произведения (Бернска конвенция от 1886 година) и отражението ѝ в Споразумението

за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост („ТРИПС),

Договорите на Световната организация по интелектуална собственост („СОИС“),

законодателството на Европейския съюз („ЕС“) и българското законодателство.

Подробно е изследвана законодателната история на приемането на директивата

относно правната защита на компютърни програми в ЕС, нейните цели, функции и

проявление в законодателствата на държавите-членки, за да се стигне до изясняването

11

на правната същност на компютърните програми като обект на авторско право. В

точка първа на глава първа е разгледано възникването на правната закрила на

компютърните програми. В параграф първи е изяснен е въпросът, защо авторското

право е предпочетено като предоставящо най-подходящ режим на правна защита пред

патентната закрила и sui generis право, което да регулира правата върху тях.

Анализирани са целите и съдържанието на публикуваните от СОИС "Примерни

правила за закрила на компютърни програми“ и възприетия подход за създаване на

самостоятелно право, което да регулира правата върху компютърни програми.

Разгледани мотивите за отхвърлянето на този подход и възприемането на

авторскоправния режим.

В точка втора на Глава първа е разгледана международноправна уредба на

авторскоправната закрила на компютърните програми. В тази връзка, изложението е

фокусирано върху Конвенцията за закрила на литературните и художествени

произведения (Бернска конвенция), която е подробно анализирана като основа на

правната рамка регулираща авторските права върху компютърни програми.

Конвенцията е първият международен договор в областта на авторските права, който

задължава подписалите го страни да предвидят в техните национални закони някои

права като минимално ниво на закрила на авторското право. Макар в Конвенцията

компютърните програми да не са посочени изрично сред закриляните обекти, към

нейните разпоредби реферират всички основни международни договори, които

уреждат авторскоправната закрила на програмите, както и специалните директиви в

законодателството на Европейския съюз (чл. 10 от Споразумението за свързаните с

търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, член 4 от Договора

на Световната организация за интелектуална собственост, чл. 1 от Директива 91/250 и

Директива 2009/24/ЕО относно правната закрила на компютърните програми). Това

предопределя приложимостта на разпоредбите на Конвенцията към компютърните

програми и необходимостта тяхното съдържание да бъде изследвано с оглед

спецификите на този конкретен обект на авторско право.

В точка трета на Глава първа е анализирано Споразумението за свързаните с

търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), което

съставлява приложение 1 В към Маракешкото споразумението за създаване на

Световната търговска организация (СТО). Споразумението е първият международен

договор, с който се признава авторскоправната закрила на компютърните програми

12

като литературни произведения по смисъла Бернската конвенция, независимо дали са в

сорс или обектен код (чл. 10). За първи път се посочват изрично и обективните форми,

които авторско закриля – сорс код и обектен код. В тази връзка, е изследвано

съдържанието на тези понятия, минималното съдържание на авторското право, както и

условията за свободно използване на произведенията. Изведен и аргументиран е

изводът, че Споразумението ТРИПС значително засилва съществуващата до този

момент закрила на интелектуална собственост, оставя някои празнини по отношение

на нетрадиционните обекти като компютърните програми - като например кога и при

какви условия една компютърна програма е израз на творческа дейност.

Изследвани са разпоредбите на Договора на Световната организация за интелектуална

собственост за авторското право в контекста на постепенното създаване на

международна правна рамка, регулираща авторското право върху компютърни

програми. В тази връзка, е застъпена тезата, че Договорът на СОИС за авторското

право доразвива правилата на Бернската конвенция и на Споразумението ТРИПС по

отношение на закрилата на обектите на авторски права и в частност на компютърните

програми, като отразява нуждите на цифровата ера и информационното общество. По-

конкретно, Договорът на СОИС е първият международен договор, който включва в

съдържанието на авторското право и изключителното право на авторите да разрешават

или забраняват разпространението на копия на техните произведения, както и

разширява приложното поле на правото на публично представяне, което се прилага

ограничено от Бернската Конвенция. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Договора,

правото на публично представяне, следва да се прилага за всички видове произведения

като включва и правото на авторите да разрешават публичното съобщаване на техните

произведения по жичен или безжичен път, включително да предоставят публично

техните произведения по такъв начин, по който за неограничен кръг от лица да е

възможно да имат достъп до тези произведения от място и по време, индивидуално

избрани от тях.

В параграф втори на Глава първа е разгледана и законодателната история, целите,

съдържанието и приложението на основния законодателен акт в ЕС, който урежда

авторскоправната закрила на компютърните програми - Директива 91/250/EИО

относно правната защита на компютърните програми. Директивата е първата стъпка в

отговор на динамичния растеж на софтуерния сектор и индустрия и необходимостта от

единна правна рамка, която да гарантира свободното движение на стоки и услуги в ЕС

13

В точка трета на глава първа е разгледано възникването и развитието на

националноправната закрила на компютърните програми. Изследвани са развитието на

авторскоправна закрила върху компютърните програми в България и отражението на

европейското законодателство в тази област (в частност на Директива 2009/24/ЕО)

върху разпоредбите на сега действащия Закон за авторското право и сродните му права

(ЗАПСП) преди и след приемането на страната в Европейския Съюз. Изследвана е

степента на постигане на целите на специалното законодателство на ЕС от

разпоредбите на ЗАПСП в областта на авторското право върху компютърните

програми.

Глава втора

Компютърната програма като обект на авторско право

Във втората глава от дисертационния труд са разгледани същността на работата на

компютъра, етапите на създаване на компютърната програма и нейните компоненти.

Изследвано е приложението на всеки един от критериите за авторскоправна закрила по

смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП към компютърните програми, както и срокът на

закрила. Въз основа на анализа на критериите, компонентите на програмите са

изведени в две основни групи - елементи на компютърната програми, които отговарят

на изискването за обективна форма и такива, които не отговарят. Главата се състои от

пет точки, всяка от които, се състои от няколко подточки.

Точка първа на Глава втора е озаглавена „Поява, същност и технически

характеристики на компютъра“. Тук се изследва възникването на идеята за

програмируема машина, която може да изпълнява определени задачи и начинът на

действие на машината. Разгледан е процесът по реализацията на идеята и развитието ѝ

до съвременния компютър, както и са посочени най-значимите участници в процеса и

техния принос.

Точка втора на Глава втора съдържа анализ на същността на етапите на

програмиране и програмния код. Разгледано е детайлно съдържанието на етапите, за да

е възможно изследването на наличието на предпоставките за авторскоправна закрила

на всеки един от тях. В тази връзка са анализирани събирането на изискванията и

изготвяне на задание (т. нар. спецификации); планиране и изготвяне на архитектура и

дизайн, реализация на програмата и документиране. Изяснява се и техническата

14

характеристика на програмния код в двете му основни форми – изходен и обектен код

и се представят в схематичен вид примери и за двете. Застъпена и аргументирана е

тезата, че видът на използвания програмен език може да е показател за уменията и

усилията, които са вложени за създаването на програмата и предпоставка за

установяването на наличието на резултат от творческа дейност като критерии за

авторскоправна закрила. Изследвани са и характеристиките на т. нар отворен код и

критериите, въз основа, на които този код се създава и използва.

След изясняване на техническите особености на компютърните програми и етапите на

тяхното създаване, в точка трета на Глава втора, се преминава към разглеждане на

характерните особености на компютърните програми като обекти включени в кръга на

литературните произведения. В тази връзка, въз основа на анализа в предходните точки

и идентифицирането на различните компоненти на програмата, се изследва

приложението на критериите за авторскоправна закрила посочени в чл. 3, ал. 1 от

ЗАПСП и към различните компоненти на програмата.

Анализ на приложението на изискването за изразяване на компютърната програма по

какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма се съдържа в точка четвърта

на Глава втора. Изследването на всеки компонент е осъществено през перспективата

на дихотомията между идея и нейният творчески израз, с цел да се формулират

критерии за разграничаване на закриляните от авторското право форми на

компютърните програми и онези, които представляват идея или общ принцип.

Въз основа на дефинираните критерии, изследването застъпва и аргументира извод, че

компонентите на програмата, могат да се обособят в две групи - елементи на

компютърната програми, които отговарят на изискването за обективна форма и такива,

които не отговарят. В тази връзка, към първата група са отнесени и детайлно

изследвани критериите за това: изходният и обектния код, подпрограмите,

подготвителните материали, техническия план и архитектура на компютърната

програма като част от подготвителните материали. Разгледана и анализирана е

основната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по отношение на

обективираните форми на компютърните програми, които позволяват тези програми да

се възпроизвеждат и тестът, които Съдът прилага при дефинирането на тези форми.

Въз основа на направения анализ и изследваната съдебна практика, е застъпено

становище за неоправдано стесняване на обхвата на закрила на чл. 3, ал. 1, т. 1 от

15

ЗАПСП, поради липсва на посочване на подготвителните материали като обективна

форма на компютърната програма защитена от авторското право. В тази връзка, е

направено предложение за въвеждане на законова дефиниция на понятието

„компютърна програма“, която посочва закриляните обективни форми или

алтернативно промяна в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП, която да посочва

спецификите на подготвителните материали на компютърната програма, които са

обект на закрила от авторското право.

Към втората група компоненти на компютърната програма са отнесени алгоритмът,

методите, интерфейсът, програмният език, функциите и форматът на файловете с

данни и ръководството за работа с компютърна програма. Особено внимание е

обърнато на изясняването на същността на интерфейсите, чиято функция е да

осигуряват взаимовръзка и взаимодействие на всички елементи от софтуера и хардуера

с друг софтуер и хардуер и с потребителите по всички начини, за които те са

предназначени да функционират и в частност тази на графичния потребителски

интерфейс. Ето защо, тяхното значение в индустрията е голямо. Изследвана е практика

на Съда на Европейския съюз и насоките, които се съдържат в нея за преценка за

наличието или липсата на интелектуални усилия при създаването на интерфейсите.

В последната пета точка на Глава втора е изследвано прилагането на критерия

„резултат от творческа дейност“ посочен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП към

компютърните програми. Анализирани са основните предпоставки, необходими, за да

бъде една компютърна програма приета за отговаряща на този критерии въз основа

както на тълкувателна практика на СЕС, така и на националната и практиката на

чуждестранните съдилища. Индентифицирани и обсъдени проблеми възникващи от

смесването на понятията „новост“ и „оригиналност“. Аргументиран е изводът, че

понятието „собствено интелектуално творение на своя автор“ включва кумулативно

следните предпоставки: компютърната програма следва да е резултат от личните

творчески усилия на нейния автор и да не е взаимствана от друга програма; да отразява

личния отпечатък на автора; да уникална или начинът, по който е постигнат

творческия резултат е единствен; резултатът да не е предпоставен изцяло от

техническите характеристики на компонента. Ето защо, в труда се приема, че новостта

не съответства и на съдържанието на понятието „собствено интелектуално творение“.

16

В точка пета на Глава втора е анализирана практика на чуждестранни съдилища по

отношение на критерия оригиналност на компютърната програма. Аргументирано е

становище за необходимостта от прилагането на тест, съставен от три стъпки:

абстракция, филтрация и сравнение на компонентите на компютърната програма при

тълкуването на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, с цел да се идентифицират онези

от тях, които авторското право закриля. Тестът изисква „разслояване“ на програмата,

като на всеки слой се изследва какви са изграждащите компоненти, техните цели и

функции. Застъпена е и теза за задължително изследване като ограничителен критерии

на целта, която трябва да бъде постигната от програмата или нейните компоненти и

противопоставянето на целта на всички други програмни аспекти, които не са

необходими за постигането на тази цел или функция. По този начин се извежда

изводът, че целта или функцията ще очертае идеята, а всичко, което не е необходимо

за постигането на тази цел или функция ще бъде част от израза на идеята, отразяващ

творчеството на автора и попадащ в обхвата на авторскоправната закрила.

Анализът на критерият „резултат от творческа дейност“ е обобщен в схема,

представляваща Приложение N 1 към дисертацията.

Глава трета

Субект и съдържание на авторско право върху компютърната програма

Глава трета, озаглавена “Субект и съдържание на авторско право върху

компютърната програма” съдържа анализ на носителите или субектите на авторски

права върху компютърни програми, ограниченията, които законът налага по

отношение на някои от тях, както и конкретно съдържание на имуществените и

неимуществените авторски права. Глава трета се състои от четири точки, всяка, от

които съдържа по няколко подточки

Точка първа от Глава трета разглежда съдържанието на понятието „автор“ по

смисъла на Конвенцията за закрила на литературни и художествени произведения,

както и по смисъла на ЗАПСП. Възприета е застъпената в доктрината теза, че

понятието „субект на авторско право“ е по-широко от понятието „автор“, тъй като

законът признава авторски правомощия не само на автора или лицето, което е създало

произведението, но в определени случаи и на други лица, като например, юридически

лица или правоприемници на автора.

17

Точка втора на Глава трета разглежда различните хипотези на авторство върху

компютърна програма. Особено внимание е обърнато на юридическото лице като

носител на авторското право в хипотезите на компютърна програма създадена в

рамките на трудово правоотношение и по поръчка. Идентифицирани и изследвани

проблемите, които възникват във връзка с упражняването на неимуществените права

на автора от юридическото лице и по-конкретно правото на авторство по чл. 15 ал.1 т.2

и правото на автора да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го

авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на

произведението по чл. 15 ал. 1 т. 4 от ЗАПСП. В тази връзка са изследвани

фактическите състави на чл. 14 и чл. 42 от ЗАПСП. Изяснено е съдържанието на

понятията „в рамките на трудово правоотношение“, „авторско право“ по смисъла на

чл. 14 от ЗАПСП и на понятието „цел“ по смисъла на чл. 42 от ЗАПСП. Аргументирана

е тезата, че договорът за поръчка на компютърна програма, съществено се отличава

както от договорите за изработка и поръчка по Закона за задълженията и договорите,

така и от договорите за използване на произведения по смисъла на глава седма от

ЗАПСП. Въз основа на изследването на разпоредбата на чл. 14 е направено

предложение за законодателна промяна в чл. 14, което отрязва решение на

идентифицираните проблеми.

Точка втора на Глава трета съдържа и анализ на специфичните особености на

компютърните програми, които трябва да бъдат взети предвид при създаването им в

съавторство и като сборни произведения. Изложени са аргументи, че признакът

множественост на авторите при създаването на компютърна програма, не води

автоматично до съавторство. В труда се приема, че при компютърните програми

съавторството означава пряка намеса в създаването на компонент на програмата, който

представлява резултат от творческа дейност.

След изследването на субектите на авторски права върху компютърни програми, в

точка трета на Глава трета се разглежда конкретното съдържание на

неимуществените и имуществените авторски права. Изследвано е правото на

разгласяване на произведението в член 15 ал. 1 т. 1 от ЗАПСП. Изяснено е

съдържанието на понятието „разгласяване“ и е направена съпоставка между

използването му в чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и параграф 2 от Допълнителните

разпоредби на ЗАПСП, където се съдържа легална дефиниция на понятието

"разгласяване на произведение". Застъпена е тезата, че когато се разгласява

18

компютърна програма, актът на разгласяване, винаги включва и акт на

възпроизвеждане на програмата или акт на разпространение. Изложени са аргументи,

че следва да се държи сметка, дали актът на разпространение става със знанието и

съгласието на автора, което би довело до прекратяването на правото на

разпространение върху компютърната програма по смисъла на 18а от ЗАПСП.

В точка трета на Глава трета е изследвано и правото на автора да реши дали

компютърната програма да бъде разгласена под псевдоним или анонимно и правото на

признаване авторство върху компютърни програми и право на автора да иска името

му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани

по съответния начин. По отношение и на двете неимуществени права е застъпена теза,

че тяхното упражняване създава трудности, тъй като не всеки компонент на

програмата е обект на авторско право и при евентуално упражняване на правата ще

трябва да се изследва и въпросът дали използваната част от компютърната програма е

резултат от творческата дейност на автора ѝ, съответно дали тя е закриляна от авторско

право обективирана форма на компютърната програма. Изложени са аргументи в

подкрепа на становището, че при компютърните програми, упражняването на правото

на авторство може да се окаже практически невъзможно, тъй като компонентите или

частите на програмата могат да са трудно обособими и необособими. Тези

съображения са изложени и по отношение на упражняването на правото на автора да

иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат

обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението (чл. 15, ал.

1, т. 4 от ЗАПСП).

Особено внимание е обърнато на неимущественото право на автора да иска

запазването на целостта на компютърната програма. Застъпена и аргументирана е

тезата, че тъй като природата на компютърните програми налага непрекъснато да се

извършват промени, правото на запазване на целостта има много по-малко значение за

авторите на компютърни програми, отколкото за авторите на другите литературни

произведения. Компютърните програми подлежат на подновявания и подобрения,

които водят до създаването на нови техни версии. Тези подобрени версии обикновено

имат и по-голяма икономическа стойност. Ето защо авторът не би имал интерес да се

противопоставя на промени в компютърната програма, които биха му донесли повече

приходи от нея. Във връзка с идентифицираните проблеми е направено и предложение

за законодателна промяна, която да ограничи упражняването на правото по отношение

19

на компютърните програми. Изследвани са и предпоставките авторът да се

противопостави на действия, с които се увреждат неговите интереси и/или

достойнство. Застъпена и аргументирана е тезата, че увреждащото въздействие трябва

да е насочено към обективните форми на компютърната програма (сорс кода, обектния

код или подготвителните материали, които на по-късен етап могат да доведат до

възпроизвеждането на програмата).

Анализирана е и практиката на чуждите съдилища по отношение на тълкуването на

правото на запазване на целостта на компютърната програма и противопоставянето на

всякакви увреждащи действия. Възприет е изводът на английския съд, че за да се

установи вреда за честта или репутацията на автора, следва да се вземе предвид както

какъв е ефектът на промените върху функционирането на програмата, така и какъв е

ефектът на промените върху възприятието на потребителя спрямо програмата.

В точка трета на Глава трета е изследвано и съдържанието на правото на автора да

променя компютърната програма и правото му да спре използването ѝ поради промяна

в убежденията. Застъпено е становище, че упражняването на тези права създава

трудности в дигитална среда, където потребителите на една програма или копие от нея

могат да са много голям брой и че при упражняването на тези права следва да се държи

сметка за правата на лицето, което законно е придобило правото да използва

компютърната програма по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП. Изложени са

аргументи, че авторът не може да промени частите на програмата, които осигуряват

взаимовръзка и взаимодействие между елементите на софтуера (интерфейсът), така че

те да не могат да бъдат съвместими с други програми.

Трета точка включва още изследване на правото на автора на достъп до оригинала на

компютърна програма. Изведени са аргументи, в полза на становището, че при

компютърните програми понятието „оригинал“ най-често се свързва не с първия

материален носител на програмата, а с това дали правото на ползване (най-вече

разпространението или възпроизвеждането) е получено от автора с негово съгласие

или без наличието на такова. В последния случай, става въпрос за използване на

програмата или копие от нея в нарушение на изключителните права на автора. В тази

връзка, е застъпена тезата, че за оригинална програма може да се приеме тази, която

авторът е разгласил за първи път пред неограничен кръг хора, независимо от начина и

мястото, на което той е упражнил това свое право. Като аргумент в полза на същата

20

теза, е посочено и че първият материален носител на една компютърна програма може

да не съдържа оригинална програма. Такъв би бил случаят, ако програмата е

разработена и разгласена в дигитална среда и се използва именно в тази среда, а

впоследствие се възпроизведе на материален носител (диск или преносима памет).

В точка трета на Глава трета са изследвани и имуществените права на автора на

компютърната програма. Особено внимание е обърнато на правото на възпроизвеждане

и на правото на разпространение на компютърните програми. Съдържанието на

правото възпроизвеждане е сравнено със съответните разпоредби в Конвенцията за

закрила на литературни и художествени произведения (чл. 9) и Директива 2001/29/ЕО

относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в

информационното общество (чл.2). Разгледано е съдържанието на понятията „пряко“,

„косвено“, „временно“ и „постоянно“ възпроизвеждане на компютърната програма,

„по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма“, „изцяло“ или „отчасти“ в

контекста на разпоредбата на чл. 2 на Директива 2001/29/ЕО. Последната разпоредба е

предмет на сравнителен анализ с легалната дефиниция на понятието

„възпроизвеждане“, съдържаща се в допълнителните разпоредби на ЗАПСП (параграф

2, т. 3). Застъпена е тезата, че легалната дефиниция на понятието възприема широкия

обхват на правото в Директива 2001/29/ЕО, но не е изцяло съобразена със спецификите

на компютърната програма като обект на авторско право и специалната разпоредба,

която урежда правото на възпроизвеждане в Директива 2009/24/ЕО относно правната

закрила на компютърните програми.

Изследвано е и съдържанието на правото на разпространение на компютърната

програма и предпоставките за прекратяването му върху копие от програмата в

контекста на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 т. в от Директива 2009/24/ЕО относно

правната закрила на компютърните програми, Споразумението ТРИПС и Договора на

Световната организация за интелектуална собственост за авторското право. Въз основа

на сравнителния анализ е напарвен извод, че между разпоредбите на ЗАПСП и

Директива 2009/24/ЕО съществува едно съществено различие касаещо условията за

прекратяване на правото на разпространение. Застъпена е тезата, че чл. 18а от ЗАПСП

предвижда значително по-голямо приложно поле на принципа за прекратяване на

правото на разпространение в сравнение с двете директиви и в сравнение с

общоприетото в международните източници на авторското право съдържание на

принципа. Изложени са аргументи в полза на становището, че държава-членка на

21

Европейския съюз няма право да разширява понятията, заложени в директивите на

Съюза. Изследвана е и практиката на Съда на ЕС по отношение на прилагането на

принципа за прекратяване на правото разпространение към копие на компютърна

програма и е възприето становището на Съда, че продажбата на компютърни програми

чрез интернет трябва да бъде третирана по същия начин, както продажбата им чрез

предаване в материален формат, доколкото има прехвърляне на правото на собственост

срещу определена цена съответстваща на икономическата стойност на копието

програмата.

Подробно е разгледано съдържанието на правото превод на компютърна програма.

Обсъдени са различните квалификации на действието по трансформиране на

програмата от сорс код в обектен код (компилирането ѝ) и е затъпена и аргументирана

тезата, че по-точно е отнасянето на действието към формите на възпроизвеждане на

компютърната програма, тъй като както обектния, така и изходният код са обективни

форми на компютърната програма, докато адаптирането или преводът предполагат

постигането на същия резултат посредством друго средство – например друг

програмен език.

Изследвано е и правото на преработка на компютърната програма. Подробно е

разгледан фактическият състав на чл. 18, ал. 2, т.8 от ЗАПСП, където се съдържа

правото и дефиниция на понятието „преработка“ и точка 18 от допълнителните

разпоредби на ЗАПСП, където също се съдържа дефиниция на понятието.

Аргументирано е становище, че понятията „преработка“ и „адаптация“ на компютърна

програма следва да имат самостоятелно значение. Целта на адаптацията може да е

различна: за да се добави допълнителна функционалност като същевременно се запазят

всичките съществуващи функционалности; за да се комбинират две програми в една

програма, която да обедини всички функционални характеристики на едната и всички

функционални характеристики на другата; да се изпълни условие от спецификацията,

което първоначално не е било изпълнено; когато кодът на една програма не е достъпен,

а е необходимо той да бъде интегриран в друга програма. От друга страна, с термина

„преработка“ в компютърната наука се обозначава друг процес на изменение на

компютърната програма различен от адаптацията. Във връзка с изведените от анализа

изводи относно съдържанието на понятията „преработка“ и „адаптация“ е направено

предложение за въвеждане на две нови легални дефиниции, отразяващи спецификата

на понятията по отношение на компютърните програми.

22

Особено внимание е обърнато на правото на предлагане по безжичен път или по кабел

на достъп на неограничен брой лица съгласно чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП и

особеностите на неговото упражняване по отношение на компютърните програми.

Изследвана е терминологичната разлика между разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 10 и

правото на автора да предостави на публично разположение свое произведение чл.. 3

ал.1 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на

авторското право и сродните му права в информационното общество. ЗАПСП използва

терминът „предлагане“, а директивата „разгласяване“. В тази връзка, е отграничено

правото на разгласяване по смисъла на чл. 15, ал. 1, т.1 ЗАПСП като вид

неимуществено право и „разгласяването“, уредено от Директива 2001/29/ЕО като вид

имуществено право даващо възможност на автора на произведение да го предостави на

публично разположение по начин и време определени от него.

В точка четири на Глава трета са изследвани правата на законните ползватели на

компютърни програми в чл. 70 и 71 от ЗАПСП. В тази връзка, е анализиран

диспозитивният характер на разпоредбата на чл. 70 и императивният характер на

разпоредбата на чл. 71 от ЗАПСП. Фактическият състав на двете разпоредби е

разгледан в контекста на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Директива

2009/24/ЕО относно правната закрила на компютърните програми, които изброяват

форми на използване на компютърната програма, които не нарушават изключителните

права на нейния автор. Изяснено е съдържанието на понятието „законен приобретател“

на компютърна програма в тълкувателната практика на Съда на ЕС. Възприети са

изводите на Съда, че веднъж изтеглена програма от интернет срещу възнаграждение и

за неопределен период от време, независимо от съществуването на договорни клаузи,

които забраняват последващо прехвърляне, носителят на разглежданото право не може

повече да се противопостави на препродажбата на изтегленото копие, тъй като

авторското право на разпространение се прекратява при първата продажба в Съюза от

този носител или с негово съгласие.

Предмет на изследване е и обхватът на действията, необходими за постигане на целта,

заради която е придобито правото да се използва програмата и които законният

приобретател може да извършва без съгласието и разрешението на автора. По-

конкретно, разгледани са действията по зареждане, изобразяване върху екран,

изпълняване на програмата, предаване на разстояние, съхраняване в паметта на

компютър; превод и преработка, когато тези действия са необходими за постигане на

23

целта, заради която е придобито правото да се използва програмата и когато са

необходими за отстраняване на грешки или т.нар. „бъгове“.

Анализирано е терминологичното различие в разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП и тази

на чл. 5, ал. 1 от Директива 2009/24/ЕО. Като критерии за допустимите действия по

използване на програмата в чл. 70 от ЗАПСП се поставя целта, заради която е

придобито правото на използване на програмата, а в Директивата - предназначението.

Застъпена е тезата, че целта на придобиване на програмата може да се различава от

нейното предназначение. Целта за разлика от предназначението може да няма

технически характер, а например икономически или друг. Въз основа на посочените

аргументи е направен извод, че широкото тълкуване на понятието „цел“ води до

включването на действия по използването на програмата, които излизат извън обхвата

на действията предвидени в чл. 5 ал. 1 от Директивата, които лицето законно

придобило програмата може да извършва без разрешение. При липса на други

договорни уговорки, по този начин, се обезсмисля изброяването на позволени действия

в чл. 70, което се явява в противоречие с целите на специалната директива. Застъпено е

становище, че лицето придобило на законно основание компютърна програма, може да

извършва изброените в чл. 70 действия само на един компютър и само отношение на

едно копие на програмата.

Изследвани са императивните правила относно действията, които лицето, което

законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да извършва без

съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение в чл. 71 от ЗАПСП.

По-конкретно са разгледани три вида действия свързани с: а) изготвянето на копие на

програмата, б) наблюдение, изучаване и изпитване на програмата и в) превеждане на

програмния код от една форма в друга (декомпилация). В тази връзка е изяснено

съдържанието на понятието „резервно копие“ и предпоставките за изготвянето и

използването му. Анализирана е тълкувателната практика на Съда на Европейския

съюз и е възприет изводът, че копието може да се изготви и използва само за да

отговори на нуждите на лицето, имащо право да използва програмата, и следователно,

дори да е повредило, унищожило или пък загубило оригиналния материален носител

на програмата, същото лице не може да използва това копие за препродажбата на

посочената използвана програма на трето лице.

24

Изследван е обхватът на позволените действия по наблюдение, изучаване и изпитване

на начина на действие на програмата. Изяснено е съдържанието на понятието

„декомпилация на програмния код“ и предпоставките за нейното извършване от

законния ползвател на програмата по смисъла на чл. 71 ал. 3 от ЗАПСП. Съгласно

цитираната разпоредба процесът на декомпилация или превеждането на кода на

програмата от една форма в друга (от обектен код в изходен и обратно) трябва да е

безусловно необходим за постигане на съвместимост на създадена компютърна

програма с други програми. В тази връзка е анализирано съдържанието на понятията

„безусловно небходимо“ и „съвместимост на програмата“. Изключението на чл. 71 ал.

3 не би следвало да се прилага, за да се преведе цялата програма от обектен код в

изходен, когато за постигането на съвместимост е необходима само частично тази

информация. Изложени са аргументи в ползва на становището, че спазването на това

ограничение е възможно да е практически много трудно приложимо. Застъпено е

становище, че процесът на декомпилация е сложен и обикновено скъп и техниката на

реверсивно инженерство, едва ли би се използвала за получаване на информация, която

е повече от необходимата. Освен това, се посочва, че не винаги е възможно да се

прецени в началото на процеса на декомпилация колко и какви части от информацията

ще са необходими за постигането на съвместимост. Във връзка с процеса на позволена

декомпилация е изследвано съдържанието на понятията „съществена“ и

„несъществена“ част на програмата. Идентифицирана и анализирана е съдебна

практика на чуждестранни съдилища, която разглежда предпоставките за

квалифицирането на част от програмата като „съществена“. Възприет е изводът на

съда, за качествена, а не количествена оценка за характера на програмата като цяло и

значението на съществено подобните части от нея към цялата програма. Застъпена е

теза за приложимост на това тълкуване към разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ЗАПСП.

Заключение

В заключението са систематизирани изводите, формулирани в отделните глави на

дисертационния труд, като са очертани и тенденциите за бъдещото развитие на

авторскоправната закрила на компютърните програми. Изложението е структурирано в

три основни параграфа.

В параграф първи от заключението се съдържа обобщение на направените изводи,

като в тази връзка е разгледано развитието на компютърните програми като важен етап

25

от технологична революция, изискващ специална правна регулация. Формулирани са

изводи по повод правната същност на компютърните програми и авторското право

като предоставящо най-адекватна закрила на творческия резултат, който тази същност

отразява. От изложеното следва, че авторскоправната закрила обхваща само

обективните форми на компютърната програма – нейният обектен и изходен код, както

и подготвителните материали, които на по-късен етап могат да доведат до

възпроизвеждането на програмата. В заключението са синтезирани изводите по

отношение на разграничаването на компонентите на компютърните програми, които

авторското право закриля и тези, които остават извън обхвата на закрила поради

техническата си функция или поради факта,че отразяват идея или стандарт в

индустрията. В тази връзка, са обобщени и изводите относно съдържанието на

критерия „резултат от творческа дейност“ и развития в дисертацията подход за

индентифициране на критерия при компютърните програми.

В параграф втори от заключението са формулирани изводи относно специфичните

особености на носителите на авторски права върху компютърните програми и

съдържанието на неимуществените и имуществените права. Формулирани са изводи

относно упражняването на тези права в интернет и проблемите, които дигитализацията

поставя пред авторите на компютърни програми.

В параграф трети от заключението са очертани тенденциите за развитие на

авторскоправната закрила на компютърните програми. Въз основа на резултатите от

изследването са формулирани и конкретни предложения de lege ferenda:

1. Необходима е законодателна намеса, която да дефинира специфичния обхват на

закрила от авторското право при компютърните програми. Нито разпоредбата на чл. 3,

ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, нито разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП, която посочва, че

обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и

подготвителните скици, планове и други подобни, отразяват специфичното условие за

закрила по отношение на компютърните програми. Предложени са два подхода за

преодоляването на този проблем:

А) Първият подход предлага да бъде въведена промяна в разпоредбата на чл. 3, ал. 3

от ЗАПСП, така че последната да изпълни изискването на разпоредбата чл. 1, ал. 1 от

Директива 2009/24/ЕО, както следва: чл. 3, ал. 3 от ЗАПСП: „Обект на авторското

право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните

26

скици, планове и други подобни. Обект на авторското право може да бъде и

подготвителен материал за разработването на компютърна програма, при условие,

че естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап

може да се получи компютърна програма от нея.“

Б) Вторият подход предлага да бъде въведена нова точка в допълнителните разпоредби

на ЗАПСП, която да посочва закриляните обективни форми на компютърната

програма. В този случай нейното съдържание би могло да се формулира както следва:

„Компютърна програма е програма в каквато и да е форма, включително и тази,

която е част от хардуер. Това понятие включва и подготвителната дейност по

разработване, водеща до създаването на компютърна програма, при условие че

естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап може

да се получи компютърна програма от нея.“

2. Необходимо е да бъде въведено изключение от правото на автора да иска

запазване на целостта на произведението в чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП по отношение

на компютърните програми, което да отрази спецификата на компютърните програми и

да осигури условия за развитието на конкурентноспсобност на този пазар със следното

съдържание: „чл. 15, ал. 1, т. 5. да иска запазване на целостта на произведението, с

изключение на компютърните програми и да се противопоставя на всякакви

промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните

му интереси или личното му достойнство“.

3. Необходимо е да бъде въведено изключение относно правата, които възникват

за работодателя по смисъла на чл. 14 от ЗАПСП както следва: „чл. 14. Ако не е

уговорено друго, авторското право, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т.4 и т.

6, върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово

правоотношение, принадлежи на работодателя“. Въвеждането на изключението е

необходимо, тъй като нормално правото на автора да иска признаване на неговото

авторство върху произведението (чл. 15, ал. 1, т. 2) и правото му да иска името му,

псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по

съответния начин при всяко използване на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 4) ще

възникнат за работодателя, но на практика тези права ще могат да бъдат упражнени

единиствено от автора, поради тясната връзка на правата с неговата личност, свободата

на избор и преценка, които той притежава.

27

4. Необходимо е да бъдат въведени въвеждани две нови точки с легални

дефиниции на понятита „преработка“ и „адаптация: съответно точка. 18а и точка 18б в

допълнителните разпоредби на ЗАПСП. Както беше вече коментирано, тълкуването на

съдържанието на правото на преработка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП във връзка с

компютърните програми разкрива някои трудности поради факта, че за програмите

преработката има различно съдържание от това на другите литературни произведения.

На първо място, освен предмет на преработка, компютърната програма може да бъде и

предмет на адаптация. И двете понятия „преработка на компютърна програма“ и

„адаптация на компютърна програма“ са самостоятелни и имат различно съдържание.

Чрез въвеждането на легални дефиниции може да се отрази разликата между двете

понятия. В тази връзка, новите точки биха могли да имат следното съдържание: „Точка

18а „Преработка на компютърна програма“ е всяко изменение на кода на

програмата, както и всяко изменение на подредбата на модулите и подпрограмите“,

„Точка 18б „Адаптация на компютърна програма“ е създаване на променена версия

на програмата или извършването на превод на програмата. Преводът на

компютърна програма включва създаването на версия на програмата от един

компютърен език или код в различен компютърен език или код“.

5. Да бъде създадена самостоятелна разпоредба, уреждаща прекратяването на

правото на разпространение върху компютърна програма. Както беше коментирано,

разпоредбата на чл. 18а от ЗАПСП, предвижда, че принципът за прекартяване на

правото на разпространение ще се задейства не само при продажба, но и от всяка друга

сделка, с която се прехвърля собствеността върху произведението. По този начин, чл.

18а от ЗАПСП предвижда значително по-голямо приложно поле на принципа за

прекратяване на правото на разпространение в сравнение с Директива 2009/24/ЕО и в

сравнение с общоприетото в международните източници на авторското право

съдържание на принципа. Преодоляването на проблемите, които тълкуването на

разпоредбата на чл. 18а по отношение на компютърните програми създава, може да

бъде постигнато чрез създаването на самостоятелна разпоредба както следва: „Чл.18б

По отношение на компютърните програми, първата продажба на територията на

държавите - членки на Европейския съюз на копие от програмата от носителя на

правата или с негово съгласие води до прекратяване на правото на разпространение

върху това копие на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-

нататъшното му отдаване под наем“.

28

За да се избегне изричното изключване на продажбата на нематериалните копия на

компютърни програми, е необходимо да се въведе и уточнение в разпоредбата на чл.

18а, ал. 3 от ЗАПСП, както следва: „Чл.18а, ал. (3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася

до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от

него по цифров път, с изключение на продажбата на екземпляри на компютърни

програми по цифров път, както и по отношение на материализираните копия от

произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското

право“.

6. Необходимо е прецизиране на текста на разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП.

Целта на придобиване на програмата може да се различава от нейното предназначение,

а широкото тълкуване на понятието „цел“, което ЗАПСП използва в чл. 70 би могло да

доведе до включването на допълнителни действия по използването на като практика да

обезсмисли изброяването на позволени действия в чл. 70. Ето защо, понятието „цел“

в диспозицията на чл. 70 от ЗАПСП следва да бъде заменено с понятието

„предназначение“.

Публикации, свързани с предмета на дисертационния труд

1.„Прилагане на принципа за изчерпване на авторски права при закрилата на

компютърни програми. Последици от решението на Съда на Европейския Съюз C-

128/11 UsedSoft GMBH v. Oracle International Corp.“,„Върховенство на закона –

предпоставка за развитие на бизнеса и за икономически растеж. Научни изследвания в

памет на проф. д-р Борис Ланджев“, Издателски комплекс – УНСС, София, 2016 г.;

2. „Развитие на авторскоправната закрила на компютърните програми в Европейския

Съюз и в България“, В: Право и бизнес - усъвършенстване на нормативната уредба :

Сборник с доклади от Юбилейна научна конференция по повод 25- годишнината от

създаването на Юридическия факултет в УНСС, том I. Частно право, С.: Издателски

комплекс -УНСС, 2017 г.;

3. „Компютърни програми, създадени в рамките на трудово правоотношение“, сп.

„Общество и право“, ISSN 0204-85-23, издание на Съюза на юристите в България, бр.

1, 2018 г, стр. 21;

29

4. Прекратяване на правото на разпространение на компютърна програма и резервно

копие от нея в практиката на Съда на Европейския съюз, сп. „Правна мисъл“, ISSN

1310-7348, бр. 1, 2018 г., стр. 82;

5. “Limits of the right to use a commissioned computer program under Bulgarian copyright

law”, сп. „Бизнес и право“ Юридическия факултет на УНСС, бр.2/2018.