Патрик Гарние

Кратка история

на

СВЕТА

ИКОН-М

Всички права на тази книга са запазени.

Текстът или откъси от него, илюстрациите,

както и търговската марка

не могат да се възпроизвеждат, без съгласието на Издателя.

© Patrice Garnier

© Катя Пеева, превод от френски

© ICON–2004, 2011

Благой Киров–редактор

Мария Пейчева–коректор

ISBN 978-954-8517-52-2

ПРЕДГОВОР

Тази книга представя на читателите основните събития в световната история от Праисторията до наши дни. Те са подредени в хронологичен ред и според географското им местоположение. Пре-цизно и лаконично написаният от професионални историци текст дава точна информация за епохата, страната или уточнения от научен характер, свързани с материята на хронологията. Синтезираният материал е структуриран така, че позволява да се намерят бързо търсените личности, държави и т.н. Така читателят ще разполага с основните исторически жалони.

ОТ 6 МЛН. ГОДИНИ ДО 100 000 Г. ПР. ХР.

Европа

Ок. 1,9 млн. г. пр. Хр. В Централна и Южна Европа следите от човешко присъствие датират от средния период на епохата Вилафранка.

1,8 млн. г. пр. Хр. Обработени камъни, свързани с кости на мастодонти (Чилак, Горна Лоара).

950 000-900 000 г. пр. Хр. Култура на обработените камъни (пещерата при Валоне, Алпите).

900 000 г. пр. Хр. Първите селища. Натрупване на каменни блокове на брега на езеро в Солеяк, Горна Лоара.

Ок. 800 000 г. пр. Хр. Абевилска или дошелска култура (груби, двустранно обработени каменни оръдия, юмручен клин.

Ок. 650 000 г. пр. Хр. Използван е огън (пещерата в Ескал).

Ок. 450 000 г. пр. Хр. Селище в пещерата Кон в Арагон. Организиране на пространството, до-биване на кремък.

380 000 г. пр. Хр. Оградени с камъни огнища в средата на колиби (Тера Амата, до Ница).

200 000 г. пр. Хр. Поява на техниката „Левалоа“ – метод за очукване на камък с по-мек предмет (дърво, кост).

Близък и Среден Изток

500 000 г. пр. Хр. Обработени камъни (селището Убайдийя, Палестина).

200 000 г. пр. Хр. Двустранно очукани (бифециални) каменни оръдия от ашелски тип (Йорда-ния).

Азия

2 млн. г. пр. Хр. Homo Erectus е познат в Китай като „синантроп“ или „пекински човек“, в Ин-донезия – „питенкантроп“ или „човека от Ява“.

Ок. 800 000 г. пр. Хр. Култура на обработените камъни.

600 000 г. пр. Хр. Лантианският човек, свързван с оръдия от кварцит.

500 000 г. пр. Хр. Човекът от Чоу Коутиен (Китай) е познавал огъня и вероятно печенето (следи от огнище).

200 000 г. пр. Хр. Късна ансоанска култура, техника от типа „Лавалоа“.

100 000 г. пр. Хр. Култура Фен (Китай) – обработени камъни от мустерски тип.

Африка

Ок. 3,7 млн. г. пр. Хр. Следи от човешки стъпки, отпечатани във вулканична пепел (Летолил, Танзания).

Ок. 3,1 млн. г. пр. Хр. Скелет „Люси“ (Етиопия). Първо използване на отцепи (Омо, Етиопия).

3 млн. г. пр. Хр. Каменни сечива от отцепи (Хадар, Етиопия).

2,8 млн. г. пр. Хр. Austra-lopithecus africanus в Южна Африка (Трансваал).

2 млн. г. пр. Хр. Първи следи от устройване на жилища (Олдувай, Танзания).

Ок. 1,8 млн. г. пр. Хр. Отцепи от първобитна индустрия (олдувайска култура), оръдия на труда от кости и бивници на хипопотам (езеро Туркана, Кения, Олдувай).

1,75 млн. г. пр. Хр. Противовятърен навес в полукръг (Олдувай).

1,7 млн. г. пр. Хр. Дялани камъни и отцепи (долината на Ауач, Етиопия).

1,6 млн. г. пр. Хр. Homo Erectus използва техника за обработка на камъка от ашелски тип (до-лината на Омо).

1 млн. г. пр. Хр. Дялани камъни от дошелски тип (атлантическо крайбрежие на Мароко, Тарги-де ел-Рахла).

700 000 г. пр. Хр. Homo Erectus е познат под името „атлантроп“ или „тернифински човек“ (Ал-жир).

ОТ 100 000 ДО 3000 Г. ПР. ХР

Европа

ок. 100 000 г. пр. Хр. Начало на мустерската култура – каменни отцепи под формата на юмруч-ни клинове (бифециални). Първи погребения.

33 000 г. пр. Хр. Оръдия от кост с форма на шило и длето, върхове на оръжия (ориняшка култу-ра, разпространена из цяла Европа).

27 000-19 000 г. пр. Хр. Граветски период, известен с острието от Гравет (Франция) – нож с пра-ва дръжка и остър връх. Ареал на разпространение: Западна и Централна Европа, до Русия. Първи утилитарни предмети от кост с фигурална украса, многобройни женски фигури, известни като „Вене-ри“.

20 000-16 000 г. пр. Хр. Кремъчни остриета с правилна линия на резеца, известни като „лаврови листа“ (сюлютрейска култура).

16 000-10 000 г. пр. Хр. Усъвършенстване на костните оръдия на труда. Няколко типа селища: от кожи на животни и колове (Пенсевент); пещери със скални рисунки (Ласко, Алтамира); вкопани колиби със стени, укрепени със зъби на мамут.

7000-4000 г. пр. Хр. Неолит, характеризиращ се с керамика с мидена украса, животновъдство и земеделие.

5000-2000 г. пр. Хр. Развитие на дунавския неолит от Централна Европа до Парижкия басейн. Керамика с геометрични

Близък и Среден Изток

Ок. 100 000 г. пр. Хр. Обработени оръдия от мустерски тип (ябрудийска култура, Сирия).

17 000-12 000 г. пр. Хр. Бране на ечемик и жито в Горен Египет.

Ок. 9000 г. пр. Хр. Наченки на земеделие и опитомяване на животни, селища с кръгли колиби, вкопани в земята (нитуфийска култура, Палестина). Първо заселване на Йерихон (Йордания), вероятен култ (останки от черепи).

Ок. 8000 г. пр. Хр. Начало на земеделие в Анатолия (Мала Азия).

Ок. 7500 г. пр. Хр. Отглеждане на жито, ечемик и леща (Мюрей-бат), наченки на живот в селището Чатал Хюйюк (Анатолия). Жилища от тухли от неопечена глина, добиване на самородна мед.

Ок. 6000 г. пр. Хр. Първо заселване в Урук (Ирак).

4500-3500 г. пр. Хр. Земеделие с напоителни канали, керамика с геометрични мотиви (култура Ел Обеид, Северна Месопотамия).

ок. 3500 г. пр. Хр. Първата графична система в Урук, прародител на клинообразното писмо. Поява на цилиндричен печат.

Ок. 3200 г. пр. Хр. Нармер обединява царствата на Долен и Горен Египет. Основаване на Мемфис. Развитие на земеделието в долината на Нил, успоредно с организиране на фараонска администрация.

Азия

ÂèëåíäîðôñêàÂåíåðà (Àâñòðèÿ) �âàðîâèê è ÷åðâåíà

îõðà

Ок. 8000 г. пр. Хр. Начало на заселването на Япония от популации, идващи вероятно от Север-на Азия.

Ок. 7000 г. пр. Хр. Начало на скотовъдство и земеделие в Мергар (Пакистански Балучистан).

Ок. 6000 г. пр. Хр. Поява на керамика в долината на р. Инд.

5000-2500 г. пр. Хр. Доиндуска фаза, халколит, характеризиращ се с уседнал начин на живот, металургия на мед, полихромна керамика (Мергар, Амри, Мундигак).

Ок 5000 г. пр. Хр. Начало на оризовата култура в Южен Китай.

4000-3000 г. пр. Хр. Отглеждане на сорго в Судан.

Америка и Океания

40 000-35 000 г. пр. Хр. Начало на заселване на континента от малки групи ловци, идващи от Азия през Беринговия проток.

37 000 г. пр. Хр. Останки от огнище в Луизвил (Тексас).

35 000-8000 г. пр. Хр. Оледняване, известно като „Уискънско“, съответстващо на оледняването Вюрм.

Ок. 30 000 г. пр. Хр. Поселища около езерото Мунго (щата Виктория, Австралия).

Ок. 28 000 г. пр. Хр. Овъглени кости на мамут в Туул Спрингс (Невада).

Ок. 26 000 г. пр. Хр. Пигмеи и папуаси започват да населяват Нова Гвинея и Нови Хибриди. Каменни отцепи.

15 000-12 000 г. пр. Хр. Култура Сандия (Ново Мексико), характеризираща се с острие без улеи.

15 000-11 000 г. пр. Хр. Култура Кловис (ново Мексико) – острие с улеи на ножове и стъргалки, използване на загладени кости.

11 000-8000 г. пр. Хр. Култура Фолсъм (североизточната част на Ново Мексико) – остриета с дълги и широки улеи, вкопани в земята колиби. Фолсъм е място на масово избиване на едър дивеч, хвърлян от скалите.

10 000 г. пр. Хр. Следи от ловци в селището Тепекспан (долината на Мексико)

ОТ 3000 ДО 2000 Г. ПР. ХР.

Европа

3000-1700 г. пр. Хр. Триполска култура (до Киев): конструкции с дървени скелета и стени от кирпич; жито, ечемик, просо; отглеждане на говеда, кози, овце и коне.

Ок. 2640 г. пр. Хр. Първо земеделско общество в Скандинавия (Мулдберг, Дания): колективни

погребения, развити ловни и риболовни техники.

Ок. 2600-2200 г. пр. Хр. Древна халедска култура: цялата гръцка територия се заселва посте-пенно, развиват се връзките с островите в Егейско море; ранноминойски период в Крит; керамика, многообразие от каменни съдове, медни ножове, златни бижута.

Ок. 2400 г. пр. Хр. Първи етап от изграждането на мегалитния комплекс Стоунхендж (Велико-британия).

Близък и Среден Изток

Ок. 3000 г. пр. Хр. Градове-държави в Месопотамия (Киш, Лагаш, Ур, Урук, Мари) се борят за господство.

Ок. 3000-2000 г. пр. Хр. Хананийците се заселват в Сирия и Палестина.

Ок. 2778 г. пр. Хр. Джосер, египетски фараон от III династия, поставя началото на Древното египетско царство. Министърът му Имхотеп построява стъпаловидната пирамида в Сакара.

Ок. 2723-2563 г. пр. Хр. IV-та египетска династия: Хеопс, Хефрен и Микерин построяват голе-мите пирамиди и Сфинкса от Гиза.

Ок. 2700 г. пр. Хр. Царете на Киш доминират в Долна Месопотамия. Построена е крепостната стена на Урук, приписвана на легендарния Гилгамеш.

Ок. 2600 г. пр. Хр. Основан е град Ашур.

Ок. 2500 г. пр. Хр. I династия на Ур господства над част от Шумер.

Ок. 2450 г. пр. Хр. Мари е столица на могъща държава.

2350-2200 г. пр. Хр. Царство Ебла господства над Сирия и Среден Ефрат.

Ок. 2300 г. пр. Хр. Саргон I, наречен Древни, основава граддържава Акад, първата неоспорима месопотамска империя, простираща се до Сирия и Анатолия. Ашур се освобождава от господството на Мари.

2260-2160 г. пр. Хр. Първи преходен период в Египет. След смъртта на Пепи II в Египет цари анархия и държавата е подложена на чужди нашествия.

Ок. 2200 г. пр. Хр. Нарамсин, владетел на Акад, разрушава Ебла (Сирия).

Êëèíîâèäíî øóìåðñêî ïèñìî âúðõó ãëèíåíè ïëî÷êè.

Ок. 2160 г. пр. Хр. Гудеа, владетел на Лагаш, връща могъществото на града. Акад пада под уда-рите на варварите (гутиите), дошли от Загрос.

2160 г. пр. Хр. Начало на Средното египетско царство, начело с принцовете на Тива, които ос-новават ХI династия.

2111 г. пр. Хр. Ур-наму основава III династия на Ур: шумерският става официален език; постро-яване на зикурата (храм на божеството, стъпаловидна пирамида, издигната върху висока няколко ме-тра глинена площадка) на Ур.

2003 г. пр. Хр. Ур е опустошен от еламитите.

Азия

Ок. 2400-1800 г. пр. Хр. Култура Лоншан (Китай): обградени със земни укрепления селища, организирани около централна постройка; земеделски ритуали; сива и черна керамика.

Ок. 2500 г. пр. Хр. Опитомяване на коня (Централна Азия).

Ок. 2400-1800 г. пр. Хр. Цивилизация Инд (Индия, Пакистан): останки от селища (Харапа, Мо-хенджо-Даро, Мергар), рисувана керамика, металургия на мед и бронз.

Кр. III хил.–XVIII в. пр. Хр. Династия Сиа, първата династия на Китай.

Африка

Ок. 2500 г. пр. Хр. Сахарската област се превръща в пустиня: населението от пастири емигрира на юг към екваториалните гори.

Америка и Океания

Ок. 3000 г. пр. Хр. Първи керамични съдове в Пуерто Хормига (Колумбия).

Ок. 3000-2500 г. пр. Хр. Усвояване на гористите пространства в Северна Америка. Развитие на керамика, поява на земеделие. Опитомяване на ламата (Андите).

Ок. 2500 г. пр. Хр. Първи селища на уседнали земеделци: Мексико (извън ареала на маите); Канапоте (Колумбия); Валдивия (Еквадор). Във Валдивия познават царевицата и вероятно памука. Малки предмети от печена глина, принесени като дарение (Катош, Перу).

Ок. 2000-700 г. пр. Хр. Докласически древен период на цивилизацията на маите, локализирани в Южен Юкатан.

Ок. 2000 г. пр. Хр. Отглеждане на царевица (югозападната част на САЩ). Камъни за мелене, каменотрошачка за една ръка.

Ок. 2000 г. пр. Хр. Начало на олмекската култура по крайбрежието на Мексиканския залив.

Ок. 2000 г. пр. Хр. Полинезийската култура се разпространява в Меланезия и Микронезия.

2000 г. пр. Хр. Първи златни предмети в Южна Америка (Аякучо, Перу).

ОТ 2000 ДО 1000 Г. ПР. ХР.

Европа

Ок. 2000 г. пр. Хр. В Скандинавия–отглеждане на свине, овце и говеда.

2000-1600 г. пр. Хр. Средноминойска култура (Крит): построяване на първите дворцови компле-кси (Малия, Кносос, Фестос), разрушени вследствие на земетресение.

Ок. 1600 г. пр. Хр. Нахлуващите от север ахейци се заселват в Гърция (Микена, Тиринт): разви-тие на микенската цивилизация.

Ок. 1600-1100 г. пр. Хр. Късноминойска култура.

Ок. 1500 г. пр. Хр. Ахейците завладяват част от Крит. Те въвеждат коня и бойната колесница: апогей на микенската цивилизация (богати погребални комплекси – слонова кост, златни маски).

Ок. 1375 г. пр. Хр. Ахейците разрушават двореца в Кносос.

Ок. 1200 г. пр. Хр. Критски култове. В Пелопонес (Арголида) се от-глеждат лозя и маслини.

Кр. ХIII век пр. Хр. Разрушаване на микенската цивилизация от някол-ко последователни вълни на дорийско нашествие.

Ок. 1000 г. пр. Хр. Отглеждане на ръж и овес, опитомяване на коня, раз-витие на металургията на бронза (Скандинавия).

Близък и Среден Изток

От II хил. пр. Хр. Азиатските народи, тласкани от нашествието на индоевропейците, нахлуват в Египет.

2000-1800 г. пр. Хр. Ебла (Сирия) става столица на Аморейското царство.

2000-1750 г. пр. Хр. Евреите нахлуват в Ханаанските земи.

Ок. 1850 г. пр. Хр. Фараон Сезострис III завладява Нубия до осмия водопад на Нил.

ХIХ-XVIII в. пр. Хр. Хетите окупират Хати (басейна на Халис, Анатолия).

1785-1750 г. пр. Хр. Хамурапи, цар на Вавилон, покорява останалите държави в Месопотамия и създава империя.

1785-1580 г. пр. Хр. Втори преходен период в Египет; Египет е под властта на хиксосите, прого-нени впоследствие от принцовете на Тива, възстановили единството на държавата.

1640-1610 г. пр. Хр. Хетският цар Хатушил I завършва обединението на Хетското царство.

Ок. 1600 г. пр. Хр. Пренесен от Европа или Азия, конят се появява и в Египет.

Èçêóñòâî íà Öèêëà-äèòå � II õèëÿäîëå-

òèå ïð. Õð.

1595 г. пр. Хр. Вавилон е разрушен от хетите.

1580-1085 г. пр. Хр. Ново египетско царство със столица Тива.

Ок. 1500 г. пр. Хр. Египетският фараон Тутмос III завладява Финикия, Палестина и Сирия.

1372-1354 г. пр. Хр. Царува Аменофис IV (Ехнатон), който въвежда моноистичния култ към бог Атон (слънчев диск) в Египет.

1360-1330 г. пр. Хр. Държавата Митани се сгромолясва под ударите на хетите. Ашур-Убалит I основава първата Асирийска държава.

ХIII-ХII в. пр. Хр. Под натиска на евреите и арамейците, Ханаанските земи (наричани Фини-кия от гърците) се ограничават до тясната крейбрежна ивица, където се създават градовете-държави (Тир, Библос, Сидон).

1283 г. пр. Хр. Рамсес II и царят на хетите, Хатушил III, сключват съюз срещу асирийците.

Ок. 1250-1200 г. пр. Хр. Начало на арамейските нашествия в Месопотамия.

1250 г. пр. Хр. Евреите напускат Египет, водени от Мойсей.

1198-1166 г. пр. Хр. Рамсес III води победоносни битки срещу т.н. „морски народи“, които раз-рушават Хетското царство.

1127-1105 г. пр. Хр. Навуходоносор I възвръща господстващата роля на Вавилон.

Ок. 1100 г. пр. Хр. Поява на финикийската азбука.

1085 г. пр. Хр. Трети преходен период (или Късно царство) в Египет: множество чужди динас-тии си поделят властта.

Çàêîííèêúò íà Õàìóðàïè

Открита в Суза (Иран) през 1901 г. стелата от черен базалт, наречена „Законник на Хамура-пи“, съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия. Написан на акадски, това е по-скоро сборник от правни текстове, от-колкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономи-ката и вавилонската монархия от II хил. пр. Хр. Ето няколко кратки от-къса от това законодателство, в което сякаш са предвидени всички слу-чаи от личния и обществения живот:

„Ако някой човек извади око на знатен гражданин, ще извадят и неговото око. Ако архитект конструира къща за някого и не я направи здрава, къщата падне и убие собственика, този архитект заслужава смърт.“

Този сборник от закони има много по-голяма роля за славата на ве-ликия цар на Вавилон, отколкото ефимерната му империя.

1010-970 г. пр. Хр. Давид обединява царството Израел, като пре-мества столицата в Йерусалим. Çàêîííèêúò íà Õàìóðàïè

� îòêðèò å â Ñóçà èñúäúðæà îêîëî 3500 ðåäàêëèíîïèñ âúðõó áàçàëò.