ДОКТОРАНТСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ПО СОЦИАЛНИ И ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Том 2

Университетско издателство „Св. Климент Охридски”

София • 2010

13

Родопите и кризата в Тракия по времето на Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.)

Йордан Илиев

Текстът представя някои политически аспекти относно отражението на кризата в Тракия по времето на Филип ІІ Македонски върху Родопите и свързаната с нея про-блематика. Въз основа на систематизацията на наличната комплексна изворова ин-формация, състояща се от литературни, епиграфски, нумизматични и археологически данни, са формулирани някои съществени наблюдения по посочения въпрос. Сред тях най-важният е за съпричастността на Родопите към икономическата ситуация в Тракия и предположението за вероятен македонски контрол поне над по-голямата част от планината.

Ключови думи: Филип ІІ Македонски, древна Тракия, Одриско царство, военни походи, Берисад, Амадок, Керсеблепт.

Jordan Iliev. Rhodope Mountains and the crisis in Thrace at the time of Philip II

(359 – 336 BC). The article presents some political aspects about the reflection of the crisis in Thrace in the time of Philip II of Macedon over Rhodope Mountains and the problems, connected with her. After a systematization of all available sources, consist of literary, epigraphical, numismatical and archaeological evidences, several observations about the specified problem are formulated. Among them the most important is about the belonging of Rhodope Mountains to the economic situation in Thrace and the supposition about a probable Macedonian control over the biggest part of the Mountain.

Key words: Philip II of Macedon, ancient Thrace, Odrysian kingdom, military campaigns, Berisades, Amadokos, Kersebleptes.

През ІV в.1 територията на древна Тракия била арена на множество по-

литически събития с най-разнообразно естество и общ комплициран харак- тер. Макар и наличните данни за тях вече да са разгледани най-подробно в съвременната историография,2 като факт остава липсата на проучване върху отражението им над отделните природно-географски области в тракийските земи, което се дължи на липсата на експлицитни данни. Една от тези ясно обособени области, най-обширната по своя характер в Тракия, е планината

1 Всички дати в текста са пр. Р. Хр. 2 Данов, 1970: 33 сл.; Фол, 1975: Pass.; Danov, 1979: 32 sq.; Тачева, 1987: 11 сл.; Jordanov

1996: 223 sq.; Делев, 1997: 7 сл.; Йорданов, 2000: 11 сл.; Кабакчиев, 2001: 28 сл.; Делев, 2003: 105 сл.; Корвизие, 2005: 137 сл.; Archibald, 2006: 444 sq.; Йорданов, 2007: 179 сл.; Фол, 20083: 220 сл.

14

Родопа.3 Именно към запълването на тази съществена празнина е насочена тематиката на настоящата работа, чиято цел е да бъде систематизирана наличната интердисциплинарна информация за политическата история на Родопите по времето на македонския възход при Филип ІІ. Реализирането на така определе-ната цел се оказва в зависимост от отговора на комплекс от въпроси, чийто отговор е направен опит да бъде намерен в следващите редове.

Преди всичко е необходимо да се уточни, че наличните извори не пре-доставят никакви конкретни данни за единство в политическо отношение на населението на Родопите, а точно обратното: отсъствието на определен етноним или назован по име владетел на планината през цялата античност най-вероят- но свидетелства за политическа диференциация.4 Така става ясно, че Родопа не е възприемана като самостоятелна геополитическа област. От друга страна изглежда, че несъмнено планината и нейните обитатели са били включвани в общите названия Тракия и траки;5 досега обаче не е направен опит за дефи-нирането на вътрешнотракийските политически отношения в по-пълен план, което в много случаи – при съвременното състояние на проучванията – е и невъзможно. Поради това остава не достатъчно известно мястото на Родопите във външната политика на Одриското царство, в следствие на което като цяло тази проблематика се нуждае от по-обстойно проучване.6

3 Не може да бъде пропуснато уточнението, че териториалният обхват на Родопите според

представите на античните автори през разглежданата епоха е неясен, поради липсата на всякак- ви по-определени данни, вж.: Илиев, 2007: 90 сл.; Илиев, 2009 (под печат).

4 Илиев, 2008 (под печат); данни в тази насока предоставят и използваните погребални практики, вж. Кисьов, 2009: Pass.

5 Например, според анализа на Xydopoulos (2007: 9-12), още Тукидид споменава географ- ския термин Тракия 53 пъти, като 3 пъти употребява прилагателното тракийски. Терминът тра- ки фигурира като: военна сила (3 пъти), подчиненото на цар Ситалк население (3 пъти), общ термин (3 пъти); независимите тракийски племена са споменати 7 пъти (?). Родопа фигурира в текста само 2 пъти. В тази връзка диите махайрофори са свързани с Родопа само веднъж (2.96.2), докато вероятно същият етноним, под формата диаки махайрофори е отбелязан само като тракийски (7.27.1); т. е. възможно е еквивалентно използване на географските реалии Тра- кия и Родопа – още повече, че за диите е уточнено обитаването на Родопа само от по-голямата част от тях. Епитетът μαχαιροφόροι е използван от Тукидид само за посочените етноними.

6 Предложени са различни хипотези за първоначалното ядро на одриските земи: писмени- те извори не позволяват да се направи аргументирано предположение, според нумизматичните е достигнато до поставянето му в Горнотракийската низина (Ботева, 2000: 32 с лит. за разпрос-транението на ранните одриски емисии), докато археологическата информация позволява то да се локализира в района на Странджа и Източните Родопи, откъдето постепенно се изместило на запад по долината на р. Марица (Делев, 2008: 211 сл.). Тази посока на изместване може да се проследи чрез колективните находки на монети с дата на трезориране от края на VІ в. до първата четвърт на V в. (Thompson, 1973: 96, №№ 689-694), в случай че не бъдат свързани с похода на персийската войска от 480 г. (Ботева, 2008: 121 сл.). Вж. най-подробно по въпроса за ранните колективни монетни находки от тракийските земи у Тачева, 2002: 264 сл.

15

* Поради липсата на директни писмени данни за съдбата на Родопите по вре- мето на Филип ІІ (359 – 336 г.)7 единствената възможна информация, която може да се придобие за епохата, са бележките и податките в текстовете на античните писатели за походите на този цар в тракийските земи.8 В тях името на планината не се открива, но и този факт сам по себе си е важен за поли-тическото ѝ значение през тази епоха. Това налага да бъдат изложени съвсем накратко данните за походите на Филип ІІ в Тракия, което е необходимо от гледна точка на фактологичната обезпеченост на формулираните по-нататък в текста съществени за проблематиката изводи.

След смъртта на цар Котис І през септември 360 г.9 централизираното дотогава Одриско царство било поделено между неговите наследници: Бери- сад, Амадок ІІ и Керсеблепт.10 Този акт се определя като един от факторите, допринесъл за активната политика на македонската държава след 359 г. по отношение на тракийските земи.11 На проблема за обхвата на владенията на всеки от тримата царе са се спирали доста автори, които анализирали най-подробно наличните данни.12 Така например Мл. Тонев13 достигнал до извода, че южните склонове на Родопите и земите по горното и средното течение на р. Арда трябва да са били под властта на цар Амадок ІІ (360/359 – 352/351 г.).14 Поради липса на информация границите на Амадоковите земи не са уточне- ни с подробности, но се предполага, че на изток владенията му граничели с тези на цар Керсеблепт (360/359 – 342/341 г.)15 – според по-старата историог-

7 В достигналите до наши дни писмени извори от ІV в. оронимът се открива само у Тео-

помп (Fr. 268b) и Аристотел (Met. 350b), без в произведенията на тези автори да се съдържат някакви по-конкретни данни относно темата на настоящата работа.

8 Сред по-новите проучвания, в които тези данни са систематизирани, могат да бъдат по-сочени: Jordanov, 1996: 223 sq.; Делев, 1997: 7 сл.; Йорданов, 2000: 11 сл.; Делев, 2003: 105 сл.; Йорданов, 2007: 179 сл. с лит.

9 Вж. бележка за това датиране у Тачева, 2006: 141; мнението за смъртта на този владетел през 359 г., базирано върху някои информации за осъществена среща в Тракия между Котис І и Филип ІІ, се поддържа посл. от Jordanov, 1996: 223 sq.; Йорданов, 2000: 14; Idem, 2007: 180 сл.; по-ранната дата е възприета и от Делев, 1997: 8, като възможността за срещата между двамата владетели е с предложена нова датировка преди интронизацията на Филип ІІ.

10 Hock, 1891: 100; Tonev, 1940: 483 sq.; Тонев, 1942: 190, бел. 4; Фол, 1975: 167 сл.; Jordanov, 1996: 225 sq.; Делев, 1997: 9 сл. Данните на Демостен са коментирани у Тонев, 1937: 35 сл.; Sealey, 1993: 123 sq.

11 Кацаров, 1922: 107 сл.; същото е препечатано в Кацаров, 2001: с. 321 сл. 12 Вж. литературата у Peter, 1997: 133, Anm. 716, към която може да се добави и Ashley,

2004: 135. 13 Tonev, 1940: 483 sq.; Тонев, 1942: 197 сл. 14 Вж. наличната информация за този владетел най-подробно у Peter, 1997: 132 sq. и посл.

у Тачева, 2006: 112 сл.; Тачева, 2008: 235 сл. 15 Информацията за Керсеблепт е обобщена у Peter, 1997: 125 sq.

16

рафия вероятно по р. Хеброс (Марица).16 Забелязано е, че разпространение- то на Амадоковите емисии било концентрирано най-вече в Горнотракийската низина покрай горното течение на р. Марица: за най-голям брой се съобщава от т. нар. емпорион Пистирос и близката му околност17, откъдето обаче са из-вестни също по-голям или по-малък брой монети на други царе на одрисите, сред които е и Керсеблепт.18 Западната граница на владенията на Амадок ІІ – със земите на Берисад (358 – 357/356 г.) и наследника му, Кетрипорис (357/356– 352 г.) – е неясна19. Също толкова неясно е и отношението на последните двама владетели с Родопите, защото за обхвата на техните земи също са изказани противоречиви хипотези: от сравнително малка територия, обхващаща земи- те между Марица и Бистонското езеро (според Ал. Фол)20 до южните скло- нове на Пирин и по долините на Места и Марица, но не западно от Стримон (според Ив. Венедиков).21 Допуска се възможността към контролираните от Берисад територии да се включват освен части от Беломорското крайбрежие и евентуално долината на Места със Западните22 и дори Централните Родопи.23

Най-ранните военни действия на Филип ІІ в тракийските земи се отнасят към 357 – 356 г., когато бил обсаден и впоследствие превзет Амфиполис, а след това неговата съдба последвали и някои други градове по брега на Егейско море. Още за 356 г. е съобщен сблъсък на Филип ІІ с траките около Пангей, завършил с основаването на Филипи и установяването на македонски контрол над бога- тите рудни находища в тази планина.24 Интересно е да се отбележи, че източ-никът за тези събития (Diod. 16.8.6-7) изрично подчертава занемареността и непроизводителността на златните рудници до организирането на македонския град; причина за това били очевидно траките, които в съвременната историог-рафия се идентифицират като поданици на Берисад,25 но някои учени посочват .

16 TONEV 1940: 483 sq.; ТОНЕВ 1942: 197 сл. Вж. също DANOV 1979: 32-33, който възприел тезата на Тонев, и ASHLEY 2004: 135.

17 PETER 1997: 138. 18 ДОМАРАДСКИ 1995: 54 сл.; ДЕЛЕВ 1997: 10; TANEVA 2000: 51; ТАЧЕВА 2006: 178 с лит. 19 Мненията в историографията са обобщени от PETER 1997: 143, Anm. 783. Още ТОНЕВ (1942:

195) е изказал съмнение относно принадлежността на Берисад и синовете му към одриския династичен дом; след съпоставка и с останалите налични данни същият автор е изказал твърдението, че „по всяка вероятност по-голямата част от неговите владения едва ли някога са били действително подчинени на одриските царе”; срв. ФОЛ 1975: 103, който възприел противоположна теза.

20 ФОЛ 1975: 173. 21 PETER 1997: 143 с лит. 22 ARCHIBALD 2006: 466. Според З. Арчибалд т. нар. Югозападно (одриско) царство включвало

части от Родопите и може би северната част на Драмското поле. 23 ДЕЛЕВ 1997: 10. 24 Вж. за тези събития у ДЕЛЕВ 1997: 12; ЙОРДАНОВ 2000: 17, 23 сл.; ASHLEY 2004: 137. Само

чрез нумизматични данни (отнесени към 360 г.) е засвидетелстван тракийски базилевс с име Спокес, чийто владения се търсят между тези на Амадок и Берисад в района на Абдера, вж.: PETER 1997: 146 sq. Името не се открива в други източници.

25 Hock, 1891: 105; Данов, 1970: 47; Danov, 1979: 33.

17

Керсеблепт за инициатор на нападенията.26 От това време (357/356 г.) е запазен чрез епиграфски паметник (IG, II2, № 126) част от текста на съюзен договор, чието начало (първите три реда) е загубено. Страните по договора били Атина и тримата тракийски царе, споменати в реда: Берисад, Амадок и Керсеблепт.27 Запазен е и още един подобен договор, с дата от лятото на 356 г., съобщаващ за συμμαχία между Атиняните, Кетрипорис Тракиеца (и неговите братя), Ли- пей Пеонеца и Граб Илириеца (IG, II2, № 127).28 В крайните запазени редове (45-47) на последния паметник се съобщава за помощ при завладяването на Крениди и неговото предаване [на Кетрипорис и неговите братя?], но не това е най-важното. Прави впечатление фигурирането в текста на израза Κετρίπορ[ις } Θράκιος καp] пs Bδελφпί, директно кореспондиращ с фрагментарния надпис от Баткун (IGBulg., III/1, № 1114), чрез който били почетени също тракийски цар, останал обаче анонимен поради превратностите на времето, и неговите братя. Тук естествено възниква въпросът: Доколко е възможна идентификация на тракийските владетели от двата епиграфски паметника? Засега в полза на положителен отговор (който би предоставил информация за политическа ха-рактеристика на Родопите) свидетелстват единствено двата надписа, поради подчертаната равнопоставеност и единство в политическо отношение на царя и братята му, като водеща при подобна хипотеза е презумпцията за споделената власт и липсата на ясен отговор на следващ въпрос в тази връзка: Имало ли е други царе в Тракия през тази епоха, освен познатия вече Кетрипорис, които са управлявали съвместно с братята си?29 Представените разсъждения демон-стрират многото неизвестни факти и обстоятелства относно проблематиката; в следствие най-разумно е възможните следствия да се ограничат до тук, докато не бъдат подкрепени и от други данни. Известни възможности в тази насока предоставя и надписът за емпорион Пистирос (IGBulg., V, № 5557)30, който съ-общава за пътища от емпориона до Маронея: най-краткото разстояние между двете реалии е постижимо единствено през Родопите.31

26 Ashley, 2004: 135. 27 Най-изчерпателен коментар вж. у Rhodes, 2003: 234 sq., № 47. 28 Вж. коментара у Harding, 1998: 92 sq., № 70; Цветкова, 2004: 30, бел. 67. Диодор,

(16.22.3) също съобщава за обединение на царете на траките, пеоните и илирите. 29 Паметникът от Баткун е датиран според особеностите на буквите към края на ІV или на-

чалото на ІІІ в. пр. Хр. – според Михайлов, или към „l’epoque macedonienne” – според Dumont, 1876: 7, № 1.

30 Вж. превода и коментара у Тачева, 2006: 168 сл. 31 Действително археологически е засвидетелствана сравнително гъста пътна мрежа в

планината, но все още не е достатъчно ясно използването на пътищата през разглежданата тук епоха, вж.: Спиридонов, 1992: 12 сл. Данните за римските пътища през Родопите, които обик-новено следвали трасетата на по-стари такива, са систематизирани от Петров, 1997: 41 сл. и посл. от Стрезова, 2008: 46 сл.; срв. Домарадски, 1999: 19. Твърди се, че важно транспортно значение през това време имала и р. Марица, вж. Bouzek, 1996: 221 sq. Не по-малко интересно е наблюдението на М. Домарадски (1995: 54), според когото за емпорион Пистирос били харак-терни търговски контакти с югозападно направление.

18

Към 354 – 353 г. за околностите на Маронея се отнася сведението за пър- вия политически сблъсък между Амадок ІІ и македонския цар (Dem. Or. 23.183).32 Тогава Филип ІІ поискал да премине през владенията на Амадок ІІ (τ\ς χώρας ’Αμάδοκος) във връзка с оказването на помощ на въстаналия пер-сийски сатрап на Хелеспонтийска Фригия Артабаз33, но одриският цар реши-телно отказал и Филип се оттеглил.34 Повече подробности не са запазени.35 Става ясно обаче, че владенията на Амадок ІІ определено достигали на юг до Егейското крайбрежие; като се има предвид отбелязаното вече документиране на неговата власт в района на т. нар. емпорион Пистирос едва ли може да се изключи разпростирането на властта му и над част от Родопите, най-малкото в меридионално направление между двата посочени ареала. В противен слу- чай съществуването на единна държава при тогавашните условия едва ли е геополитически възможно.

През следващите години (352 – 351) цар Филип ІІ вече бил известен като съюзник на цар Амадок ІІ във войната между последния и другия одриски цар – Керсеблепт (Schol. in Aeschin. 2.81; Harpocrat. s. v. Amadokos).36 Като при- чина за спора между тях се посочва възможността на Керсеблепт да обеди- ни Одриското царство, но в крайна сметка той бил победен от съюзниците.37 Предполага се, че военните действия се водели изцяло в Източна Тракия.38

С тези две сведения се изчерпват наличните данни за делата на Амадок ІІ, който изчезнал от изворите след 352/351 г.39 Приема се, че бил наследен от Терес (350/347 – 341 г.), който е възможно да е негов син,40 но според друга хи-потеза този Терес бил засвидетелстваният и епиграфски син на Керсеблепт.41 За последвалите четири години не са известни военни действия в Тракия, но през 347 г. Филип ІІ започнал последователно да завладява гръцките градо- ве по тракийското егейско крайбрежие до устието на р. Марица и вероятно т. нар. Западноодриски царства (Theopomp. Fr. 160; Aeschin. 2.70-74). На след-

32 Делев, 1997: 13 сл. с коментар на останалите извори, привлечени към това събитие. 33 Ashley, 2004: 88 sq. 34 Изказано е предположение, че оттеглянето на Филип се дължало не толкова на авто-

ритета на Амадок, колкото на собствено решение на македонския цар, вж.: Тонев, 1942: 206 сл.; срв. Кабакчиев, 2001: 49.

35 Йорданов, 2000: 33; Archibald, 2006: 467. 36 Източниците за договора между Филип ІІ и Керсеблепт вж. у Harding 1998: 99-100,

№ 76 с коментар и посл. у Цветкова, 2008: 206 сл. 37 Йорданов, 2000: 38 сл.; Йорданов, 2007: 181. 38 Kahrstedt, 1954: 27 sq. Вж. резултатите от военните действия у Делев, 1997: 15 сл. 39 Изчезването на Амадок ІІ се обяснява чрез сведение на Юстин (8.3.14-15) с намеса на

Филип ІІ, който заменил този владетел с по-удобен за целите на неговата политика, вж.: Делев, 2003: 110.

40 Peter, 1997: 140 sq. Връзката се предполага по монетните емисии: тези на Терес били иконографски и типологически свързани с късните монетни типове на Амадок. В историографията са предложени две номерации на този владетел: Терес ІІ или Терес ІІІ.

41 Тачева, 2006: 181 сл.

19

ващата година продължило завоюването на останалите крайбрежни полиси до Пропонтида.42

След 4-годишна пауза, през лятото на 342 г., Филип ІІ отново предприел продължителен поход в тракийските земи: първоначално установил властта си над гр. Енос, край устието на р. Марица (Dem. Or. 58.37) и поел на север по долината на реката.43 По това време се поставя осъществяването на т. нар. ма-кедонска колонизация, изразяваща се в създаването на синойкиите Филипопол (Пловдив), Кабиле (Ямбол), Дронгилон (неизвестна локализация), Мастейра (идентифициран с емпорион Пистирос) и др.44 В историографията се диску- тира доколко установеният македонски контрол е бил достатъчно ефективен, като съществуват и много неизвестни обстоятелства около засвидетелствания бунт на „тетрахоритите” в тракийските земи (Polyaen. 4.4.1).45 Не на последно място по важност е и териториалният аспект на македонската власт в Тракия, която не е документирана ясно в наличните източници, поради което в исто-риографията са предложени две възможности за тълкуване, имащи отноше- ние към темата на настоящата работа: според едната, реалната македонска власт в много (най-вече планински) райони на Тракия – сред които и Родопите – се поставя под съмнение,46 докато според другата – продължилата близо 2 години кампания от 342 г. е обяснена със загубата на време от страна на Анти-патър и Парменион в битки с планинските племена от Родопите.47

Представеният екскурс за политиката на цар Филип ІІ спрямо Тракия предполага да бъде направен и опит за отговор на въпроса: Как са се отразили военните действия върху историята на Родопите?

42 Делев, 1997: 18; Йорданов, 2000: 52 сл. Целта на военните действия била да се изключи

възможността за сближаване на цар Керсеблепт с Атина. 43 Делев, 1997: 19 сл.; Делев, 2003: 112; Йорданов, 2007: 182. Като цел на похода се определя

желанието на Филип ІІ да подчини напълно подвластните на Терес и Керсеблепт територии. 44 Вж. подробности у Делев, 1997: 28 сл.; Бошнаков, 2000: 267 сл. и с. 271 за границите,

контролирани от емпоритите; както и Boshnakov, 2003: 106 sq.; Archibald, 2006: 469 sq. Дронги- лон се търси в близост до трасето на бъдещата via Egnatia, или недалеч от средното течение на р. Марица (в Чирпанско), вж.: Бошнаков, 2000: 281. Данните за локализираните археологиче- ски градове на територията на древна Тракия от това време са систематизирани у Домарадски, 1998А: 15-43 и Попов, 2002: 59-179.

45 Вж. за бунта у Boshnakov, 2003: 203-204. Античната традиция не уточнява кои били тетра-хоритите: съгласно приписван на Страбон текст (7, fr. 58a) те били бесите, наричани също и тетракоми (St. Byz. 618.8-9). Според доц. Бошнаков под това понятие трябва да се разбира новата политическа ситуация на територията на четирите стратегически опорни точки на реките Ма- рица и Тунджа, организирани от Филип ІІ (Boshnakov, 2003: 103-110); Bosworth, (2001: 29) пък ги идентифицира с автономните траки. По пътя на логиката понятието може да се интерпретира като население на четири области, всяка от които трябва да е притежавала специфични характе-ристики (геополитически, социално-икономически или етнокултурни?) спрямо останалите.

46 Вж. по този въпрос Делев, 1997: 26 сл. 47 Archibald, 2006: 469.

20

Приложената информация показва, че като цяло дейността на Филип ІІ в Тракия била насочена първоначално към налагането на контрол върху крайбрежието, и едва след това – в равнинните области, по направление на основните пътни артерии: бъдещия via Egnatia, на един по-късен етап – по бъдещото трасе на via Militaris и едва след това – по второстепенните пътища: от Софийското поле за Македония48 и от Горнотракийската низина на юг през планинските проходи и по долината на р. Места към Беломорието.49 Забелязва се, че в следствие на тази политика Родопите и останалите Южнобългарски планини при воля на владетеля лесно биха могли да останат изолирани от рав-нинните области и липсата на завоевателни походи в тях по времето на Филип ІІ може да се обясни с налагането от негова страна не на политическа власт, а на възможност за икономически контрол; той изглежда постижим именно чрез контрола върху основните търговски пътища.50 Писмените извори обаче не съдържат никаква информация за икономическото развитие на Родопите, поради което е необходимо да бъдат комплексно анализирани наличните дан- ни за отношението планина-равнина51 в конкретния случай и за територията на древна Тракия като цяло, преди да се формулират някакви определени за-ключения по въпроса.52 Засега коментарът по този въпрос може да се ограни- чи единствено върху възможността за интерпретация на колективните монет- ни находки от това време, въпреки недостатъчните им публикации и макар че датите на тяхното трезориране не са достатъчно сигурни.53

Списъкът на монетните находки от втората половина на ІV в. показва от-четливата им съсредоточеност в подпланинските области на север, изток и юг от природно-географските граници на Родопа, докато броят им от вътреш-

48 За това свидетелства крепостта при Перник, представена у Домарадски, 1998А: 29 сл. 49 Най-важният център по това направление, както изглежда, е бил обектът при Копри-

влен, вж.: Делев, Попов, 2002: 55-60. 50 Обектът край Копривлен например, както се твърди в историографията, е бил свързан

с рудодобива в Родопите, вж.: Попов 2002: 71. Той дори се определя като разпределителен и производствен център за търговия с такива материали, чиято ефективност е зависела от добри- те връзки с центровете по крайбрежието, където вероятно е била реализирана продукцията. В историографията е изказано и предположението за износ от планинските територии на дървен материал и въглища, вж.: Фол, 20083: 158.

51 В историографията се твърди наличието на стабилни връзки между вътрешността на Родопите с долината на р. Марица и с Егейското крайбрежие, без обаче да са изложени с необ-ходимата подробност изворовите данни, вж.: Спиридонов, 1992: 12 сл.

52 Вече са правени такива опити, вж. Максимов, 1975: 56, където се твърди съществу- ването на икономически връзки между населението на Родопите и съседните народи, които оказвали влияние върху развитието на рударството. Обобщените резултати относно монетната циркулация в Централните Родопи (Прокопов, 1991: Pass.; Прокопов, 2007: 137 сл.) показват сравнително рядкото разпространение на емисии на Филип ІІ, за разлика например от Източни- те Родопи (Nekhrizov, Mikov, 2000: 161 sq.) и равнинните области (Thompson, 1973: 100 sq.).

53 Вж. необходимите условности при тълкуването на монетните находки у Домарадски, 1987: 4 сл.

21

ността на планината е многократно по-малък.54 По отношение на монетните съкровища, съдържащи само монети с името на Филип ІІ (вж. табл. 1),55 също се забелязват някои интересни особености. Приложената карта на стр. 32 по- казва ясната им съсредоточеност в няколко основни ареала: (1) северните и западните подпланински области на Горнотракийската низина, (2) полукръг с направление от Западна Стара планина към долината на р. Струма, (3) Го-цеделчевско и (4) източните склонове на Родопите. Най-общо тяхната ситуа- ция потвърждава представената по-горе информация за основните насоки на македонската експанзия при Филип ІІ и не допринася с нещо по-конкретно за изясняване положението на Родопите в политиката на македонския цар. Единствената колективна находка от централната част на планината не е дос-татъчно основание да се твърди каквото и да било, защото е открита непо-средствено до трансродопския път от Абдера за Филипопол.56

Към списъка на нумизматичните данни (представени в табл. 1) може услов-но да се прибавят и колективните монетни находки, съдържащи градски еми- сии, засега 7 на брой. При тях не винаги може да се определи по-точна дата на трезориране и при повечето (4 на брой) точното местонамиране е неизвестно, но в случая те също имат важно значение, защото две от находките, датирани около 350 г. (вж. ТАБЛ. 2), произхождат от границите на планината.

В съвременното си състояние данните на нумизматиката, без да отговорят на неизвестните и загатнати по-горе въпроси, поставят нови, също свързани с историята на Родопите през втората половина на ІV в. Очевиден е фактът на масовото навлизане на македонски монети, сечени с името на Филип ІІ, в цяла Тракия, но се забелязва липсата на находки източно от Марица, където се тър- сят владенията на най-големия Филипов противник в района – Керсеблепт. Един от пътищата на навлизане на тези монети вероятно е бил през Родопите, доколкото показват находките от Гоцеделчевско57 и от района на Чепеларе. Единствените колективни находки на немакедонски монети с уточнено мес-тонамиране произхождат от южните части на Родопите. Въз основа на отбе-лязаното дотук може да се твърди, че едва ли територията на планината (поне в по-голямата си част) е представлявала изключение от икономическите про- цеси в Тракия през разглежданата епоха като цяло.58

54 Thompson, 1973: 99 sq.; корекция на някои от датировките в този корпус е предложена от Youroukova, 1982: 215 sq., следвана от Русева, 1989: 15 сл.; вж. и Домарадски, 1987: 6.

55 Датирането тук е базирано върху съобщенията за находките в цитираните бюлетини, поради което докато те не се публикуват по-прецизно то ще остане в по-голяма или по-малка степен условно.

56 Вж. най-подробно у Чапров, 1980: 325 сл. 57 Данните за пътната мрежа в долината на р. Места са коментирани у Домарадски, 1999:

19 и Делев, Попов, 2002: 55 сл. 58 За връзката между политика и икономика в територията на древна Тракия вж. Тачева,

2002: 264 сл.; срв. типовете икономическо развитие през античността у Davies, 2009: 436 sq.

22

* В съвременната историография не са отбелязани използваеми археологиче-

ски данни за дефиниране на отделните аспекти в историята на Родопите по вре-мето на Филип ІІ, което може да се обясни освен с недостатъчните проучвания, така също с континуитета по отношение на някои обекти, но и с практическата невъзможност за по-конкретна датировка на макар и малкото вече публикувани материали от ІV в.59 При така описаното най-общо състояние на проблематиката не липсват и определени наблюдения, също прекалено общи по своя характер, свързани например с разпространението на плоските некрополи на територия на Родопите. Появата на последните в западната част на планината (западно от р. Чепеларска)60 се датира през ІV в., а границата на използването им се поставя към края на ІІ в.61 Забелязано е, че те били ситуирани в райони, за които не са документирани по-ранни следи от обитаване, поради което се свързват с ново-възникнали селища и при тях за пръв път е засвидетелствано използването на обичая „Харонов обол”.62 Изказана е също хипотеза за връзката на цистовите погребения с войни на сапейската династия, без да са уточнени по-подробно аргументите за подобно предположение.63 Съществуването на плоските некро-поли наред с могилните и в близост до тях на фона на традиционния консерва-тизъм на погребалните практики в Родопите несъмнено ще привлича в бъдеще интереса на изследователите. Към тях се добавя и констатираното разпростра-нение от средата на ІV в. на някои метални изделия с военно предназначение, чието производство се търси в Родопите.64 Бъдещите изследвания вероятно ще позволят да бъде определено дали разпространението им точно през ІV в. може да намери хипотетично обяснение с тракийската политика на Филип ІІ, или Александър ІІІ, чиито нюанси в наличните извори се губят, тъй като именно по тяхно време настъпват най-значителните документирани промени в историята на древна Тракия.65

59 Дори тази приблизителна датировка е относителна, тъй като в повечето случаи се осно-

вава върху типологията на инвентара, която не винаги е безспорна. 60 Бъдещите проучвания ще установят имат ли връзка плоските некрополи в Западните с

тези от най-южните части на Източните Родопи, които били с около две столетия по-ранни, вж. Нехризов, 1999: 30.

61 Кисьов, 1993: 18; същото е повторено и от Аврамов, 2009: 18. Вж. най-подробно у Ки- сьов, 2009: 60 сл. и по-накратко у Домарадски, 1998Б: 27 сл.

62 Кисьов, 1993: 19 сл.; Кисьов, 1999: 52; Кисьов, 2009: 61. Домарадски, (1998Б: 27 сл.) дефинира следните области на разпространение: от района на Асеновград на ЮЗ към Чепеларе, Смолян, Доспат и Гоце Делчев.

63 Домарадски, 1998Б: 28. 64 Става дума за шлемове и мечове от типа ромфея, вж. Домарадски, 1999: 30 с лит. 65 Според Юстин (8.5.7-13) Филип ІІ депортирал „народи и градове”, но за територията на

древна Тракия подобна дейност не е отбелязана.

23

Измеренията на строителната дейност на Филип ІІ като цяло и на терито-рията на древна Тракия и Родопите в частност остават недостатъчно ясни.66 Такава може да се предполага освен чрез вече отбелязаното по-горе съобще- ние на Демостен за създаването на Филиповите синойкии, така също и с все още откъслечните археологически данни. Сред последните може да се посо- чат едно от проучваните през последните години укрепления по направлени- ето на Via Egnatia,67 а с известни резерви и крепостта в м. Голямото кале край с. Борино, общ. Борино, обл. Смолян (укрепена площ от 0,08 hec).68

* Направеният общ преглед не позволява формулирането на достатъчно доб-

ре аргументирано генерално заключение относно мястото на Родопа в бал-канските политически отношения по времето на Филип ІІ, а по-скоро подчерта- ва комплексния и сложен характер на проблематиката. Най-важната причина за това е оскъдната изворова информация, която предпоставя високата степен на субективизъм при всяка една интерпретация и съответно всяко предложено ре-шение на неизвестността би останало не достатъчно обоснована хипотеза. Факт е обаче липсата в цялата антична традиция на осъществен поход, опит за заво-евание или изобщо на идея за подобен акт срещу Родопите през предримската епоха, което само по себе си свидетелства достатъчно за мястото на планината в международната политика през този интервал от време: или подобна операция не би оправдала разходите около нейното организиране, или Родопската област е била населена с прекалено силни противници за всеки владетел, или пък влас- тта над равнинните области предпоставяла и контрол над планината? На фона на предприетите по-късно от римляните усърдни кампании за завладяването на Родопа69, като че ли по-вероятна остава втората възможност, в случай че дългият престой на Филип в Тракия при последния му поход не е бил свързан именно с подобни действия, чиито факт бил загубен в известните ни извори заедно с голяма част от първичната антична традиция и не се долавя по архео-логическите данни.70 Третата възможност също не може да се изключи, както показват монетните находки. Все пак комплексната изворова информация пре-доставя аргументи по-скоро в защита на теза за липса на военни действия в Родопите; данни за такива не се откриват в писмените извори, докато нумизма-

66 Във връзка с това обикновено се използва речта на Александър ІІІ от 324 г., представена

у Arr. Anab. 7.9.2. 67 Whitley, 2005: 95. 68 Изтъкнат е паралел по отношение на начина на градеж с крепостната стена на Небетте-

пе, вж. Кисьов, 1999: 45. Известна несигурност предизвиква проучването на крепостта само чрез сондажи.

69 Тачева, 1974: 20 сл.; Papazoglu, 1978: 175, 408 sq. 70 Вж. кратка характеристика на наличните писмени извори за този период у Данов, 1998:

65 сл.; Hornblower, 2006: 1 sq.

24

тичната информация е недостатъчна за изводи в тази посока71, а пък археологи-ческите проучвания са непълни и с несистематизирани резултати. Поради това еднозначният отговор на основните въпроси, с които ще завърши настоящата работа, следва да бъде оставен за бъдещето. Най-важните сред тях са следни- те: Ако действително Родопите не са били под контрола на един политически център, защо няма документирани военни действия на Филип ІІ в планински- те райони на Тракия? Защо македонският цар няма засвидетелстван интерес (според писмените извори) към установяване на властта си над Родопите? Не е ли имало опасност от набези на планинското и/или независимото население на древна Тракия срещу опорните пунктове на македонската власт? Нямало ли е отстъпление в планинските райони72, каквато е засвидетелстваната практика при траките (според Херодот, Ксенофонт и др.), когато били изправени срещу по-силен противник?...

Таблица 1. Списък на монетните съкровища от територията на днешна Бълга-рия, състоящи се само от емисии на Филип ІІ:

№

Местонамиране Брой монети Библиография Бележки

1. с. Раненци общ. Кюстендил обл. Кюстендил

AR THOMPSON 1973: № 821 тетрадрахми

2. гр. Дупница общ. Дупница обл. Кюстендил

AR Ibidem, № 729 тетрадрахми (Пела)

3. с. Горни Пасарел @1 общ. Самоков обл. София

c. 150 AR Ibidem, № 822 тетрадрахми

4. с. Рашково общ. Ботевград обл. София

? AR Ibidem, № 403 тетрадрахми

5. с. Врачеш общ. Ботевград обл. София

168 AR ? ГРИГОРОВА 1969: 43 сл.

6. с. Елешница общ. Разлог обл. Благоевград

? ДОМАРАДСКИ 1999: 32 тетрадрахми

71 Трезорирането на единствената монетна находка (табл. 1, № 14) от вътрешността на

планината може и да не е било свързано непременно с военни действия, още повече, че самото ѝ депониране се отнася към края на ІV в., макар и тази датировка да е относителна.

72 Подобна възможност се допуска по археологически път, вж. Корвизие, 2005: 141 с лит.

25

7. с. Рибново общ. Гърмен обл. Благоевград

20 – 30 AR THOMPSON 1973: № 820 тетрадрахми

8. с. Господинци общ. Гоце Делчев обл. Благоевград

17 AR Ibidem, № 819 тетрадрахми

9. с. Боримечково общ. Лесичево обл. Пазарджик

AR THOMPSON 1973: № 824 тетрадрахми

10. с. Карабунар общ. Септември обл. Пазарджик

3 AV, c. 60 AR

Ibidem, № 728 3 статера,

ок. 60 тетрадра-хми

11. с. Горно Белово общ. Белово обл. Пазарджик

AR ЮРУКОВА 1983: 113 тетрадрахми

12. с. Драгомир общ. Съединение обл. Пловдив

60 AR THOMPSON 1973: № 823 тетрадрахми, открити край

селото

13. с. Дъбене общ. Карлово обл. Пловдив

8 AE Данни от медиите,

2008 г.

открити в гли-нен съд

14. с. Старо Село @2 общ. Чепеларе обл. Смолян

20 AR THOMPSON 1973: № 825 открити при строежа на

път

15. с. Александрово общ. Павел Баня обл. Стара Загора

10 AE Ibidem, № 731

16. с. Турия общ. Павел Баня обл. Стара Загора

AR Ibidem, № 826 тетрадрахми

17. с. Ябълково общ. Димитровград обл. Хасково

40 AR Ibidem, № 827 тетрадрахми, открити в

нива

18. с. Царева поляна общ. Стамболово обл. Хасково

11 AV Ibidem, № 727 статери, открити в

нива

19. гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково

11+ AR Ibidem, № 828 тетрадрахми, част от по-

голямо съкр.

20. с. Бежаново общ. Луковит обл. Плевен

16 AE ЮРУКОВА 1979: 59 отлично запазени

26

21. с. Българене общ. Ловеч обл. Ловеч

4 AR THOMPSON 1973: № 402 тетрадрахми

22. гр. Попово общ. Попово обл. Търговище

31 AR Ibidem, № 730 отлично запазени, 2 от Пела с fulmen

23. с. Китино общ. Антоново обл. Търговище

30 AE Ibidem, № 733

24. с. Горица общ. Поморие обл. Бургас

60 AE Ibidem, № 732 открити при крепост в планината

Приети съкращения: AV злато; AR сребро; AE бронз. Забележки: @1 дн. язовир „Искър”. @2 с. Старо село, днес изчезнало, се намирало южно от вр. Цирикова черква; на последния имало крепост.

Таблица 2. Списък на немакедонските монетни съкровища, чиято дата на тре- зориране се поставя около средата на ІV в. (360 – 340 г.):

№

Местонамиране Брой монети Библиография Бележки

1. с. Скребатно общ. Гърмен обл. Благоевград

197+ AR THOMPSON 1973: № 720 Тасос?

2. с. Старцево общ. Златоград обл. Смолян

5 AR ПРОКОПОВ 1991: 16 Абдера

3. Стрюме Комотини Гърция

28 AR THOMPSON 1973: № 718 Тетрадрахми на Маронея

4. Неизвестен произход Смолянско?

32 AR ПРОКОПОВ 1991: 17 Абдера

5. Неизвестен произход в Тракия? - -

41 AR THOMPSON 1973: № 716 Абдера, Бизантион,

Тасос

27

6. Неизвестен произход в Тракия? - -

16 AR, 44 AE THOMPSON 1973: № 719 Маронея

7. Неизвестен произход в Северна Гърция?

AR THOMPSON 1973: № 717 Тетрадрахми? Енос

Библиография

Аврамов, 2009: М. Аврамов. Археологическите обекти в Западните Родопи. С., 2009. Ботева, 2000: Д. Ботева-Боянова. Проблеми на тракийската история и култура. С.,

2000. Ботева, 2008: Д. Ботева. Военните успехи на Мегабаз в Тракия и предвижването на

Ксеркс от Дориск до Акант: връщане към Херодот. – Анали, 15, 2008, 2-4. Бошнаков, 2000: К. Бошнаков. Тракийска древност. Исторически очерци. С., 2000. Григорова, 1969: К. Григорова. Монетни съкровища от София и Софийско. – ИБМ,

1, 1969. Данов, 1970: Хр. М. Данов. Към външната политика на Македония, Тракия и Гърция

през ІV и в началото на ІІІ в. пр. н. е. – Studia Balcanica, II. Проучвания по случай Втория международен конгрес по балканистика. С., 1970.

Данов, 1998: Хр. М. Данов. Тракийско изворознание. В. Търново, 1998. Делев, 1997: П. Делев. Филип ІІ и залезът на „голямото” Одриско царство в Тракия.

– Трудове на катедрите по история и богословие, т. 1. Шумен, 1997. Делев, 2003: П. Делев. Политиката на Филип ІІ и Александър ІІІ спрямо гръцките

градове в Тракия. – Черно море между Изтока и Запада. VІІ Понтийски четения. Варна, 2003.

Делев, 2008: П. Делев. Надгробните могили при Симеоновград, Одриското царство и тракийските племена в долината на Хеброс. – Спасителни археологически раз-копки по трасето на железопътната линия Пловдив – Свиленград през 2005 г. В. Търново, 2008.

Делев, Попов, 2002: П. Делев, Хр. Попов. Античната пътна мрежа в района на Средна Места. – Копривлен, 1. С., 2002.

Домарадски, 1987: М. Домарадски. Мястото на нумизматичните данни в проучванията на тракийската култура от късножелязната епоха. – Нумизматика, ХХІ, 1987, кн. 4.

Домарадски, 1995: М. Домарадски. Трако-гръцки търговски отношения. – Емпорион Пистирос, 1. Пазарджик, 1995.

Домарадски, 1998А: М. Домарадски. Тракийската култура в прехода към елинистиче-ската епоха. – Емпорион Пистирос, 2. Пазарджик, 1998.

Домарадски, 1998Б: М. Домарадски. Цистови погребения в Родопите. – Rhodopica, I, 1998/1.

Домарадски, 1999: М. Домарадски и колектив. Паметници на тракийската култура по горното течение на р. Места. – Разкопки и проучвания, книга ХХVІ. С., 1999.

28

Илиев, 2007: Й. Илиев. Планината Родопа в Тракия според представите на античните автори. – Rhodopica, IV, 2007, 1.

Илиев, 2008: Й. Илиев. Населението на Родопите през античността – Национална научна конференция „Родопите и човекът”. Смолян, 2008 (под печат).

Илиев, 2009: Й. Илиев. Древните представи за Родопите според европейски карти от ХV в. – България и българите в Европа. В. Търново, 2009 (под печат).

Йорданов, 2000: К. Йорданов. Политическите отношения между Македония и тра-кийските държави (359 – 281 г. пр. Хр.). Studia Thracica 7. С., 20002.

Йорданов, 2007: К. Йорданов. Одриският династичен дом през ІV в. пр. Хр. – Нумиз-матика, сфрагистика и епиграфика, 3. Част 2. С., 2007.

Кабакчиев, 2001: Ю. Кабакчиев. Наблюдения върху тракийската държавност. Summa Thracologiae, 1. С., 2001.

Кацаров, 1922: Г. Ил. Кацаров. Цар Филип ІІ Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр. С., 1922.

Кацаров, 2001: Г. Ил. Кацаров. Избрани съчинения, 1. С., 2001. Кисьов, 1993: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите (края на ІІ хил. – І хил. пр.

Хр.). Автореферат на дисертация. С., 1993. Кисьов, 1999: К. Кисьов. Тракийски некропол от ІV – V в. край Борино, Смолянска

област. – Археология, 1999, 1-2. Кисьов, 2009: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите (ІІ – І хил. пр. Хр.). Плов-

див, 2009. Корвизие, 2005: Ж.-Н. Корвизие. Филип ІІ Македонски. С., 2005. Максимов, 1975: Ем. Максимов. Старото рударство в Рило-Родопския район. – І Сим-

позиум по история на минното дело в Югоизточна Европа, т. 2. Варна, 1975. Нехризов, 1999: Г. Нехризов. Погребални практики в Източните Родопи през първото

хилядолетие пр. Хр. – Rhodopica, II, 1999/1. Петров, 1997: Д. Петров. Състояние на проучванията на римската пътна мрежа в

български земи. – Трудове на катедрите по история и богословие, т. 1. Шумен, 1997.

Попов, 2002: Хр. Попов. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VІ – І в. пр. Хр. С., 2002.

Прокопов, 1991: И. Прокопов. Нумизматична колекция на Смолянския музей V в. пр. н. е. – VІ в. С., 1991.

Прокопов, 2007: И. Прокопов. Монетна циркулация на днешната територия на Смо-лянска област в периода V в. пр. Хр. – VІ в. – Rhodopica, IV, 2007,1.

Русева, 1989: Б. Русева. Монетна циркулация в Тракия пред ранния елинизъм (по данни от монетните съкровища от нашите земи). – Нумизматика, ХХІІІ, 1989, кн. 2-4.

Спиридонов, 1992: Т. Спиридонов. Големият път през Родопите. – Поселищни проуч-вания, 1992, 1.

Стрезова, 2008: А. Стрезова. Римски пътища в Западните Родопи. – Университетски четения и изследвания по българска история. ІV Международен семинар в гр. Смолян (11.-13. Май 2006 г.). С., 2008.

Тачева, 1974: М. Тачева-Хитова. Родопският край от най-стари времена до края на античността. – Родопите в българската история. С., 1974.

29

Тачева, 1987: М. Тачева. История на българските земи в древността, част ІІ. С., 1987.

Тачева, 2002: М. Тачева. За тракийската царска икономика през V – ІV в. пр. Хр. според т. нар. Надпис от Пистирос. – πιτύη. Изследвания в чест на проф. Ив. Маразов. С., 2002.

Тачева, 2006: М. Тачева. Царете на древна Тракия, книга 1. С., 2006. Тачева, 2008: М. Тачева. Амадок Стария, цар на Вътрешното одриско царство –

Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova. S., 2008. Тонев, 1937: Мл. Тонев. Демостеновата реч срещу Аристократ и нейната стойност

като извор за историята на Тракия. – ИИД, 14-15, 1937. Тонев, 1942: Мл. Тонев. Приноси към историята на траките – Беломорски преглед, 1,

1942. Фол, 1975: Ал. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. С., 1975. Фол, 2008: Ал. Фол. История на българските земи в древността до края на ІІІ в. пр.

Хр. С., 20083. Цветкова, 2004: Ю. Цветкова. Монетосеченето на Тракийския Херсонес: проблеми

на хронологията и периодизацията. – Acta Musei Varnaensis, II, 2004. Цветкова, 2008: Ю. Цветкова. История на Тракийския Херсонес (от Троянската война

до времето на римското завоевание). В. Търново, 2008. Чапров, 1980: Б. Чапров. О дороге Абдера – Филипополь – Истрос в І-том тысячелетии

до н. э. – Actes du IIe Congres International de Thracologie, III. Bucureşti, 1980. Юрукова, 1979: Й. Юрукова. Монетните съкровища, открити в България през 1977 и

1978 г. – Археология, 1979, 4. Юрукова, 1983: Й. Юрукова. Монетните съкровища, открити в България през 1981 г.

– Археология, 1983, 1-2. Archibald, 2006: Z. Archibald. Thracians and Scythians. – The Cambridge Ancient History,

vol. VI: The Fourth Century BC. Cambridge, 2006. Ashley, 2004: J. R. Ashley. The Macedonian Empire: The Era of Warfare under Philip II and

Alexander the Great, 359 – 323 BC. Jefferson, 2004. Boshnakov, 2003: K. Boshnakov. Die Thraker sudlich vom Balkan in den Geographica

Strabos: Quellenkritische Untersuchungen. Stuttgart, 2003. Bouzek, 1996: J. Bouzek. Pistiros as a river harbor: sea and river transport in antiquity and

its costs. – Pistiros 1. Excavations and studies. Prague, 1996. Bosworth, 2001: A. B. Bosworth. Conquest and Empire: The reign of Alexander the Great.

Cambridge, 2001. Danov, 1979: Chr. M. Danov. Die Thraker auf dem Ostbalkan von der hellenistischen Zeit

bis zur Grundung Konstantinopels. – Aufstieg und Niedergang der romischen Welt, 2. Prinzipat, Bd. 7, 1. Aufl. Berlin – New York, 1979.

Davies, 2009: J. Davies. Ancient Economies. – A Companion to Ancient History. Wiley-Blackwell, 2009.

Dumont, 1876: A. Dumont. Inscriptions et Monuments Figures de la Thrace. Paris, MDCCCLXXVI.

Harding, 1998: P. Harding. Translated documents of Greece & Rome, vol. 2: From the end of the Peloponnesian War to the battle of Ipsus. Cambridge, 1998.

30

Hock, 1891: Ad. Hock. Das Odrysenreich in Thrakien im funften und vierten Jhr. v. Chr. – Hermes. Zeitschrift fur klassische Philologie, 26, 1891, 1.

Hornblower, 2006: S. Hornblower. Sources and their uses. – The Cambridge Ancient History, vol. VI: The Fourth Century BC. Cambridge, 2006.

Jordanov, 1996: K. Jordanov. The Political History of the Odrysian kingdom 359 – 339 BC. – Pistiros 1: Excavations and studies. Prague, 1996.

Kahrstedt, 1954: U. Kahrstedt. Beitrage zur Geschichte der thrakischen Chersones. Deutsche Beitrage zur Altertumswissenschaft, Heft 6. Baden-Baden, MCMLIV.

Nekhrizov, Mikov, 2000: G. Nekhrizov, R. Mikov. Relations commerciales dans les Rhodopes de l’est. 5eme – 1er siecles avant J.-C. – Pistiros et Thasos. Structures economiques dans la peninsule Balkanique aux VIIe – IIe siecle savant J.-C. Opole, 2000.

Papazoglu, 1978: F. Papazoglu. The Central Balkan Tribes in Pre-Roman Times. Amsterdam, 1978.

Peter, 1997: Ul. Peter. Die Munzen der thrakischen Dynasten (5.-3. Jhr. v. Chr.). Hitergrunde ihrer Pragung. Berlin, 1997.

Rhodes, 2003: P. J. Rhodes, R. Osborne (eds.). Greek Historical Inscriptions, 404 – 323 BC. Oxford, 2003.

Sealey, 1993: R. Sealey. Demostenes and His Time: A Study in Defeat. Oxford, 1993. Taneva, 2000: V. Taneva. Les monnaies de Pistiros. – Pistiros et Thasos. Structures

economiques dans la peninsule Balkanique aux VIIe – IIe siecle savant J.-C. Opole, 2000.

Thompson, 1973: M. Thompson, O. Morkholm, C. Kraay. An Inventory of Greek Coin Hoards. New York, 1973.

Tonev, 1940: Ml. Tonev. Die Teilung des thrakischen Reiches nach dem Todes Kotys I. – Recueil dedie a la memoire du prof. Peter Nikov. Sofia, 1940.

Whitley, 2005: J. Whitley, S. Germanidou, D. Urem-Kotsou, A. Dimoula, I. Nikolakopoulou, A. Karnava, E. Hatzaki. Archaeology in Greece 2005 – 2006. – Archaeological Reports, № 52, 2005.

Xydopoulos, 2007: I. Xydopoulos. The Concept and Representation of Northern Communities in Ancient Greek Historiography: the Case of Thucydides. – Communities in European History. Representations, Jurisdictions, Conflicts. Pisa, 2007.

Youroukova, 1982: J. Youroukova. Les invasions macedoniennes en Thrace et les trouvailles monetaires. – Actes du IXe Congres international de Numismatique. Berne (1979), Luxembourg, 1982.

31

Приети съкращения

Антични автори

Aeschin. Aeschines. Orationes. Arist. Met. Aristoteles. Meteorologica. Arr. Anab. Flavius Arrianus. Anabasis Alexandri. Dem. Or. Demosthenes. Orationes. Diod. Diodorus Siculus. Bibliotheca historica. Harpocrat. Harpocration. Lexicon. Iust. M. Iunianius Iustinus. Epitoma historiarum Philippicarum Pompei

Trogi. Polyaen. Polyaenus. Strategemata. Schol. in Aeschin. Scholia in Aeschines. St. Byz. Stephanus Byzantinus. Ethnica. Strabo Strabo. Geographica. Theopomp. Theopompus. Philippica.

Епиграфски корпуси

IG, II2 Inscriptiones Graecae II: Inscriptiones Atticae Euclidis anno posteriores, 2nd edition. Part I, 1-2 (Nos. 1-1369). Decrees and Sacred Lows. Ed. Johannes Kirchner. Berlin 1913-1916.

IGBulg., III/1 Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, ed. Georgi Mihailov. Vol. 3,1: Inscriptiones inter Haemum et Rhodopem repertae. Fasciculus prior: Territorium Philippopolis. Serdicae, 1961.

IGBulg., V Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, ed. Georgi Mihailov. Vol. 5: Inscriptiones novae, addenda et corrigenda. Serdicae, 1997.

32

Обр. 1: Колективни находки на монети (по табл. 1 и 2)