ИДВАМ ОТ СЛЪНЦЕТО

ФЛАВИО М. КАБОБИАНКО

1991

Тази книга е направена в дигитален формат, за да бъде улеснено нейното

разпространение. Така, както сте я получили вие, можете да помогнете тя

да стигне и до други хора.

Ернан. Vengo del Sol

1991, Flavio Cabobianco Compilación General: Ama Hilde Brostrom Digitalizador: @ Hernán (Rosario, Arg.)

L34 – 13/05/02

Пролог

Ангелът на забравата – Спомени

Представям ви моето семейство

Говори моят татко

Говори моята майка

Говори моят брат

Говори Ама

Минавайки през света на идеите

Живота е един трик

Реалността

Програмата

Живота е прозрачен

Игра на дама

Време и съдба

Чудесата

Информатор

Само Бог

Смъртта и Нищото

Истината

Живот и обучение

Желанията

Врагът

Преди заспиване

Срещи

Мисията

Тъгуване

Писма

Алмин и Алман

Брат ми Маркос

Партньор в живота

Послания от Бог

Къщата на Бог

Връзката

Ангелите и агнето

Разговор с Бог

За един ангел

Бог, Исус и ангелите

Слънцето и Луната

Пътуване към Бог

Среща с Луната

Чудовището и кораба на любовта

Мястото на светлината

Пазителят на растенията

Играта на Съдбата

Карма (приказка)

Разговори със семейството

Лошите, живота и времето

Формата на нещата

Исус и Сириус

Духовете

Как се раждат бебетата

Числата

Бог и любов

Бог и любов

Божиите неща

Магнита на любовта

Коледа 1989

Моите книжки

Психичният огън

Земята

Системата на тялото

Земята и хората

Как се е образувала материята

Как се появи схемата на Вселената

Пътят на душите

Схемата на Вселената

Четирите елемента

Разговор с Ама и Фелиситас

Разговор с Ама

Интерпретации

Състоянието на нещата

Кръговрата на душите

Енергията на планетите

Душата и нейните проявления

Змията с две глави

Време – Пространство

Задна страница

Ние всички сме частици излизащи от Бог.

Флавио, 6 години

Това означава, че смъртта като край на живота не съществува, живота

продължава по друг начин, продължаваме да сме част от живота, който излиза

от Бог и се завръща при Бог.

Флавио, 6 години

Сред многото съдби се формира една единствена съдба – Съдбата на

човечеството. При Бог няма време, Той е извън времето, вечен. Всичко, което е

в рамките на времето започва и свършва.

Флавио, 6 години

За да се помогне на децата, първо трябва да се помогне на възрастните. Ако

родителите с отворен ум, те ще се погрижат за децата си, без да се интересуват

от своите идеи и собственият си мироглед. Основното нещо е да им се даде

пространство и време, да им дадат възможност да мислят, да ги оставят да

говорят. Важно е да им се говори за Бог, за духовното, но без да се настоява, че

имаме цялата истина.

Флавио, 8 години

Шест години след първото издаване на книгата са продадено 20 000 копия на испански език, в

последствие е преведена на много други езици. След многобройни интервюта с автора на

книгата и коментари на извести личности от области на науката, психологията и духовността

“Идвам от Слънцето”е преиздадена отново поради неопровержимият факт: Космологията на

Флавио Кабобианко формулирана през първите седем години от живота му е запазена в

цялото си богатство. Нещо повече, тъй като с течение на времето тази памет, запазена от

преди раждането и това разбиране изложено от едно дете намират все повече допирни точки с

постулатите на най-сериозните изследователи, един от които е д-р Джоузеф Чилтън Пиърс,

професор в университета в Ню Йорк, написал предговор към изданието на английски език.

За създаването на тази книга помогна Австро – Аржентинската журналистка Ама Хилде

Брощрьом, която подреди всичките записки на Зуколи Алба и Нестор Омар Кабобианко –

родителите на Флавио и от точните рисунки, на които Флавио организира нивата на

Вселената и книжките, в които той групира материалите. На срещите си с Ама, Флавио, който

тогава е бил на 8 години добавил още коментари към чертежите и схемите, които според него

улесняват разбирането на неговите обяснения по теми, като например формирането на

материята, мисията да въплъщението, пътят на душите, енергията на планетите и вселената ,

време-пространството , и др .

Колкото повече се задълбочавала в материалите, Ама помолила Флавио да разшири някои от

своите концепции. Неговите отговори, включени в тази книга отиват още по-далеч.

Появата на книгата през декември 1991 г., накарала Флавио, който тогава е бил на 11 години

да узакони положението си на млад писател.

Пред съучениците си в училище, Флавио се проявявал като срамежливо и прибрано дете. Що

се отнася до средствата за масова информация, те са били заинтересувани повече от

доказателства за неговите учудващи знания, отколкото да ги проучат заедно с него.

Флавио поддържал тежестта на тази ранна и преобразяващо популярност една година. Когато

навършил 12 години, той решил да не се появява повече в медиите. Отговарял само на

писмата, които пристигали и на някои телефонни обаждания. Трябвало е да изживее

пълноценно детските си години. В последствие е завършил образованието си с профил в

хуманистичните и философските науки. Сътрудничи с баща си в издаването на една книга на

тема транс персонална психология и на брат си Маркос при създаването на книгата “Игра на

сенките” – играта на роли, което спасява човешкото същество от двойствеността. Като всяко

16 годишно момче, той се опитвал да се наслади на живота.

“Идвам от Слънцето” продължава да бъде за него и за читателите една пряка връзка със

Светлината.

Благодарности към човешките същества:

Благодаря ви за писмата. Благодаря ви за любовта. Благодаря ви за подкрепата.

Благодаря ви за свободата. Благодаря ви за всичко, на което ме научихте.

Флавио М. Кабобианко

НАПИСАНО В МОЯТ ДНЕВНИК

(1998 – 1997)

"Книгата която завърших, когато навърших десет години промени изцяло живота ми. Кой

съм аз сега?

Предполага се, че не можем да бъдем отново детето, което сме били някога, но това не е

истина. Човек е това, което е бил и което ще бъде. Времето тече обратно на това, което

нашата култура вярва. Миналото е една конструкция, която съдържа настоящето.

Времето минава през нас и ние полагаме усилия да се задържим и да останем в тези

координати, толкова конвенционални като паралелите и меридианите, маркирани върху

земното кълбо. Нашата памет изгражда и поддържа един образ за нас самите, но

миналото ни затваря и проектира едно бъдеще, което се пречупва . За това не можем да

променим нашето бъдеще, без да променим версията си за миналото.

Учат ни да вярваме, че миналото не може да бъде променено, а в бъдещето все още няма

нищо.Тази визия на линейното време ни пречи да бъдем отново деца, не ни позволява да се

плъзгаме по нишките на времето в различни посоки.

Един път наблюдавах един паяк, който тъчеше коварно почти невидима мрежа. Трябваше

да погледна нагоре към светлината, за да я видя. Една муха падна в нея, не я беше

забелязала. Аз се страхувам малко от паяци.

Не е лесно да видите нишките, които тъче сърцевината на нашето Същество. Аз съм

невнимателната муха, паднала в мрежата, но в същото време съм и паякът, който тъче

мрежата си.

В действителност истинската и цялостна тъкан на реалността е видима само понякога.

Много рядко е възможно да видим пътищата, които ние сами създаваме към тъмното и

чувствително бъдеще.

Имаме възможност за изобретателност, ако успеем да се спуснем по течението върху

вълните на мрежата, ние можем да не попаднем в лепкавият капан на настоящето.

Обучават ни да забравим, че ние създаваме, съвместно сътворяваме това, което наричаме

реалност. Животът е такова вълшебство ... живот е творчески акт.

Понякога съм объркан. Да бъдеш объркан понякога е фантастично, защото това означава,

че съм жив и се уча. Има хора, на които всичко им е ясно. Да живееш в тотална яснота

прилича много на една тотална тъмнина, противоположностите се докосват.

Има един куп неща, които не мога да си обясня, защото в някой аспекти нямам познания.

Сексът е форма на физическа енергия, която ни свързва посредством тялото с копнежа за

единството. Когато усещам любовта, започвам да мисля за сродните души и така започвам

да разбирам малко, по-малко. Аз съм моята собствена Вселена, и тази Вселена има няколко

реални връзки с други Вселени. Колкото по-реална е една връзка, по-безкрайна се явява тя,

извън илюзията на линейното време.

За това мога да кажа: Познавам те и не те познавам, за това истинската любов може да

промени теб и света около теб. Една съществена връзка те променя и те пресъздава.Това е

връзка между две Вселени.Писането е, за да се изкаже душата, защото иначе не си

струва.Аз не искам да пиша без страст, не искам да съм говорител на обществото или на

лични интереси.

Не съществува правилен начин, за да прочетете тази книга, нито да изживеете този

живот.

КАК НАПИСАХ КНИГАТА

На осем години се запознах с Ама и имахме много разговори. Тя се интересуваше от

бележките, които моята майка си водеше, когато аз бях по-малък и от моите рисунки –

книжки и първите ми писания.

Ама ни предложи да съберем целият материал, за да направим една книга. След това

Фелиситас ни помогна, като написа материалите на компютъра си.Срещахме се много пъти,

за да направим корекции и аз направих разяснения към някои схеми. Ама предложи реда на

главите и помоли родителите ми да напишат няколко реда за преживяванията. Маркос се

съгласи да добавим и бележките, които моята майка си беше водила за него, освен това той

помогна с някои коментари и една приказка.

Когато направихме ревизия на текста, решихме да запазим моят начин на изразяване от

времето, когато бях малък. Също така уважих думите, които бях измислил, за да обясня идеи,

които не могат да бъдат изказани с език, като например “преводач”, “алмин” и “алман”.

Прологът беше първото, което написах специално за тази книга. По късно разширих

коментарите и предишните схеми. За това има различни варианти на Схемата на Вселената,

първата е написана на ръка, когато бях на седем години, когато станах на осем години

направих едно по-разширено разяснение, а на девет години добавих коментарите към

Разгънатата Схема на Вселената. От началото на тази година вече имам компютър и се научих

да работя с текстообработващата програма. Бях толкова развълнуван и успях да напиша сам

последните теми от книгата.

Предпочитам да изразявам себе си в една книга, защото и давам живот от моята енергия.

Чрез нея ще предам всичко, което знам на света.

Флавио, 10 години

Нарисувана от мен, когато бях на 5 години със следният коментар:

“Започвам да развивам моето Аз. Слънцето представя Бог и моята душа, а земята – моето

Аз.”

На 8 години допълних: “Когато писах “Идвам от Слънцето”, бях много малък и знаех малко

думи. Сега искам да поясня, че не става въпрос за физическото слънце, а за духовното.

Преди да стигна на Земята се намирах в този извор на светлина, за да мога да сляза на

физически план. Не само аз идвам от слънцето. Децата, които се раждат сега, а също и

възрастните, които се трансформират сега, те имат вече отворена връзката си със

Светлината.”

ПРОЛОГ

"Нови деца се раждат.Те са различават от сегашните хора, въпреки, че на пръв поглед не си

личи. Аз съм просто един от тях, един от първите. Човечеството се променя. Връзката с

духовното е по-отворена. Децата вече могат да останат съзнателно свързани със своята

същност.

Бебетата плачат, защото е много трудно на тази планета. Бебето се опитва да се

изразява чрез телепатия, но тя не работи, защото цялата материя тук е много гъста.

Бебето вижда всичкото лошо и доброто, истинското и фалшивото. На други планети,

съществата виждат това, което искат. Виждането е начин на изразяване, тъй като

нямат физически очи, те се фокусират върху това, което ги интересува и могат да се

затворят по своя воля. Новороденото е уплашено, заключено във физическата реалност.

Тъгува за същественото единство на мястото от където идва. След това постепенно се

привързва към хората, които се грижат за него. Постепенно забравя за Върховното

Същество и на негово място поставя родителите си.А те, колкото повече вярват само в

материалното, толкова повече потапят детето си в физическия свят.Когато го учат да

говори, ограничават неговото мислене.Колкото повече децата растат, толкова повече те

губят връзката си с източника.

За да се помогне на децата трябва първо да се помогне на възрастните. Ако родителите са

с разкрепостено съзнание, те ще се погрижат за децата си, без да им налагат своите

собствени идеи и мироглед. Основното нещо е да им се даде пространство, да им се даде

време , нека ги оставят да мислят и да поговорят. Важно е да им се говори за Бог и за

духовното, но без да се настоява, че имаме цялата истина.

Човешкият мозък е като компютър, но компютърът има ограничена памет. В замяна на

това умът е отражение на Божественият ум, който е безкраен.

Хората се научават да използват само една гледна точка - всекидневната, която служи за

физическото и да живеят в обществото. Деца в игрите си практикуват тази реалност. Да

останете отворени означава да поддържате и други гледни точки. Например, точката на

“Поглед отвън” е “ да можем да погледнем” от една опорна точка, която е извън Земята,

извън проявената вселена. Централната гледна точка е "да виждаш" от центъра на самото

ядро, от енергийната същност на Бога. Вътрешната Гледната точка е "да можеш да

виждаш " от вътрешността на ядро на твоята същност да имаш поглед върху същността

на другите същества.

Децата от малки са принуждавани да практикуват само Всекидневната гледна точка.

Тогава ограничава използването на техните умствени вълни и ги приучва да се фокусират

само върху физическото поле. Това е като да използва само една програма от един мощен

компютър. Когато вече са програмирани по този начин, за децата вече е много трудно да

отворят съзнанието си. Трябва да имат търпение да възобновят отново духовната връзка.

Повечето хора изживяват живота си изцяло в забрава.Бебетата съхраняват в себе си

върховното единство, а понякога и възрастните хора малко преди да дойде смъртта им.

Хората търсят външно щастие, защото губят вътрешното. Те страдат от желанията

си, а също от пристрастяването към други човешки същества. Детето знае, че е част от

цялото. Ако искате да му предадете идеята за притежаване " мое", то се обърка, започва

да смята, че всичко е негово. Вие трябва да оставите децата да споделят. Съществува

само едно цялостно Аз, въпреки, че индивидуалното Аз има безкрайно разнообразие.

Флавио, 8 години

АНГЕЛА НА ЗАБРАВАТА

Татко - Има една стара приказка, в която се казва, че всички деца преди раждането си, са в

контакт с истините на Бога. Но в момента на раждането един ангел ги целувка по устните и

устата им остава си затворена. Това е Ангела на забравата. За това хората трябва да се учат

отново всичко, защото не си спомнят нищо.

Флавио - Да, това е така. Но аз вече бях предупреден и когато дойде ангелът, аз се изплъзнах,

а той почти не ме докосна.За това си спомням. Много е тъжно да забравя. Сега все повече и

повече деца ще носят със себе си спомена за Бог. Но най-трудното нещо не е да се помни, а да

се облече в думи.

Флавио 5 години

СПОМЕНИ

“Имам повече спомени от преди да се родя, отколкото през първите три години от живота

ми. Преди да се родя виждах всичко, имах всички перспективи. Погледът ми нямаше

ограничения, защото нямах физически очи. За пръв път бях до една толкова плътна планета.

Преди това се подготвях, минах през различни планети и тренирах с материалното. То беше

нещо, като да се науча да пиша във въздуха, без да използвам молив. Но това тук е много

различно, много странно. Аз ще имам материално тяло. Нося с мен някои основни и важни

данни за тук: Да и Не, време и пространство. Това е един свят на противоположностите.

Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми

помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две възможни майки— едната

е със силно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Тази втората е свързана с друга светла

топка, която блести много силно. Сега мога да кажа, че цветът беше зелен и виолетов. Те

ме привличат, защото са свързани с любовта. Те ще са мои родители. Знам, че трябва да

отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел,

около него е тъмно. Когато го прекосявам, се чувствам много натясно, много изолиран.

Да се родя на този свят за мен е подобно на смъртта за хората. Минавам на един непознат

и труден план. Когато влизам в майка ми започва физическият процес на моя живот. Първо

отива в ума на майка ми, защото той е най-фината част, която намирам. От там

управлявам развитието на моето тяло. При раждането си аз все още оставам закачен за

ума на майка ми, но тялото ми е вече на земята. Мисля, че затова не си спомням първите

три години от живота си. Бил съм много обвързан с майка ми. След време майка ми

разказваше, че през това време е виждала света по много странен начин, разбира се това се

е случвало, защото аз се опитвах да разбера света посредством ума на майка ми.

Една вечер родителите ми отидоха на кино, за да гледат филм . ( Стената ) . Аз го гледах

заедно с тях. Имаше една част с много ужасни анимирани карикатури, другата част беше

много тъжна, за едно момче, което не е имало баща . Там разбрах, че завися прекалено

много на майка ми. Знаех, че е време да изляза и да се изправи пред света. Брат ми вече беше

шест и аз трябваше да се присъединя към него, той може ще да ми помогне. Той е много

добра и стара душа на тази планета , но има енергията на Марс и е дошъл на Земята, за да

експериментира с червеният цвят.. Той и аз сме от един екип души. Маркос е роден първи, за

ми отвори пътя със силата си.

Моят първи собствен спомен е от деня след като гледах филма. Виждам себе си да тичам

към леглото на майка и я прегръщам силно. Болеше ме главата и не можех да забравя

карикатурите и музиката от филма, аз започнах да я пея. Когато казах на родителите ми ,

това, което бях видял нощта, те останаха много изненадани. Те не разбраха нищо, а аз все

още не можех да им обясня нищо. Бил много малък, имах в главата си повече картини и

звуци, отколкото думи. Маркос им каза, че аз докато съм спал, бях оставил тялото си, за да

отида с тях на кино. А на мен ми се скара и каза да не правя повече такива неща.

Когато започнах да разполагам със моя собствен ум в тази реалност ми беше много

трудно. Имах проблеми с овладяването на тялото и преди всичко с яденето. Храненето е

много непряк начин за получаване на енергията, която е необходима, аз не можех да свикна.

През деня бях уморен, а през нощта пътувах до други планети. Моята работа, докато спях

беше да бъда " информатор". Предавах информация на неземни същества с телепатични

вълни, разказвах как е на Земята. Всичко изглеждаше много странно. Знаех, че трябва да

съм тук, но това е много трудно и се чувствах много самотен. Брат ми продължаваше да

расте и започва да се затваря в себе си малко. Когато станах на пет години се запознах с

една бразилска, която се занимаваше с разпространение на духовни неща. Беше важна

среща, защото тя имаше същата мисия като мен. Разказа ми, че когато е била малка е

изпитвала затруднение да бъде въплътена и ми обясни, че той трябвало да вземе решение.

Тя ми каза, че тялото ми е инструмента, с който да изпълня задачата си на земята, аз

трябваше да се научи да се справям и да се храни с енергия взет от физическия план. Те са

неща, които вече знаех, но тя ми направи добро да ми ги припомни отново.След това се

запознах и с други хора, които бяха дошли на Земята да вършат същата работа. Нашата

мисия е да съдействаме за тази промяна. Земята става все по-малко физична, по-

духовна.Някои казват, че ще се затворя в духовното, когато порасна, но аз не мисля така.

Знам, че не мога да забравя нещо, което е в моята същност.”

Флавио, 9 години

Големи очи и много големи крака, за да ме държат здраво на земята.

Това съм аз.

Флавио, 4 години

Градът.

Флавио, 6 години

ПРЕДСТАВЯМ ВИ МОЕТО СЕМЕЙСТВО:

ГОВОРИ МОЯТ ТАТКО:

Раждането на Маркос ме изпъкни с едно прекрасно преживяване. Мислех, че раждането на

вторият ми син няма да ме изненада с нищо, освен радостта да стана още един път баща.

Няколко месеца след раждането на Флавио, в Маркос се появи една ясна и лична връзка с

духовното.

До този момент, въпреки, че произхождах от католическо семейство аз нямах никаква

духовна практика. Бях един интелектуалец, потопен в западната научната традиция,

религиозен агностик. Когато големият ми син започна да говори за това, което знаеше, за мен

това беше един силен емоционален и интелектуален шок. Мога отговорно да заявя, че

концепциите, които той ни предаваше с все още детският език съдържаха една екзоцентрична

и супер-физична визия на реалността.

Слушах го опитвайки се да не се намесвам, приемах без да критикувам, питах без да

настоявам. Разговорите ни бяха непринуден и спонтанни. В много ситуации Маркос пълни

пакети от мисли и образи от моя ум или от ума на майка си. Въпреки, че тази негова

телепатична способност бе най-малко изненадващото. Маркос беше носител на свои

собствени идеи една голяма вътрешна сила, с която да ги предава и защитава. Освен това

изглежда, че има интензивна връзка с други измерения. Разказва по естествен начин за своите

“нощни пътувания” по време на съня си и неговата връзка с ангелски същества невидими за

човешките очи. Всичко това ме задължава да анализирам задълбочено моите теории.

Съмненията и страховете за неговото психично равновесие бяха облекчени, защото все пак

той беше дете, малко срамежливо, радостно и адаптивно. До този момент Маркос занимаваше

нашето съзнание, а през това време Флавио растеше ведър и спокоен. На три години Флавио

започна да говори. И двете деца носеха едни и същи концепции и понятия като разбиране. В

много случаи чувахме как Маркос информира Флавио за характеристиките и правилата на

играта в този свят. Флавио се възхищаваше и уважаваше брат си, но много скоро започнаха да

водят оживени дискусии върху някакви малки различия в техните метафизични идеи. И

двамата бяха абсолютно убедени, абсолютната сигурност, че са частици от едно цяло: “Бог е

всичко и всичко, което съществува са частици излизащи от Бог.”

Колкото повече израстваха, толкова по-добре се разкриваха техните допълващи се личности.

Маркос беше по-интуитивен, с голям капацитет за адаптация към околната среда. Освен това

притежаваше една изящна невинност, приемаше с любов всичко. Знаеше как да види

усмихнатата страна на живота и го изразяваше изцяло със смеха си. Когато Маркос се смееше

излъчваше любов. Обичаше да пише, рисува, да измисля нови игри. Имаше интелектуални

способности и сръчност.

Флавио беше теоретик, имаше забележителна способност да разяснява по опростен начин

същността на вътрешната истина. Връзката с тази истина го изпълваше със вътрешна сила и

увереност.

Воалите падаха пред простотата на неговите думи. Настояваше и имаше нужда да развива все

по-точни и задълбочени теории за неговите духовни виждания. Разкриваше се като едно

срамежливо и чувствително дете, с малко деликатно здраве, много зависимо от климата и

заобикалящата го околна среда. Малко, по малко разбрах, че двете деца имат едно общо ядро

от вътрешна мъдрост, но се проявяват по различен начин. Бе съмнение Флавио беше

говорителят. Неговата мисия, както той казва е да предаде информацията за духовната

реалност. Той притежава една допълнителна дарба от възможности. Винаги знае с точност,

без никога да сбърка, кога, къде и пред кого може да се изразява свободно.

Да възпитавам децата си и едновременно с това да се уча от тях е трудна но вълнуваща

задача. Моите разбирания за реалността пострадаха от цялостна революция.

Продължавам да израствам с тях. Въпреки тяхната вътрешна светлина, те се нуждаят от мен,

за да ги насочвам на конкретен и ежедневен план, или както те се изразяват – в техният опит с

“плътното”.Формирането на личността на всеки един изисква различни критерии, твърдост и

точни граници.

Тази книга е едно истинско свидетелство на някои от многото моменти изживени с тях. Да ги

споделя смятам, че може да бъде от полза за прехода , който правим сега към нови създаване

на новото човечество.

Сигурен съм че много деца са като Маркос и Флавио, само чакат възможността да се изразят

свободно, за да не прекъснат връзката си със светлината.

Омар Нестор

ГОВОРИ МОЯТА МАЙКА

Аз вярвам, че децата ми дойдоха чрез мен просто защото успях да си спомня. Сега вече знам.

Всички деца също знаят, когато растат те забравят това, което е от съществено значение.

До девет годишна възраст аз живях в малък град на границата с джунглата. Спомням си добре

времето преди да се преместим в Буенас Айрес, налагаше се да напусна това любимо място,

където съм родена и израснала, заобиколена от светлина и природа. Сега трябваше да се

преместя да живея в голям град от цимент и бетон. Бях ядосана и тъжна, но нищо не може да

се направи. Родителите ми вече бяха взели решение.

Спомням си добре един следобед, когато играех сама в задната част на къщата. Тогава се

случи нещо магическо: Времето изглеждаше спряло. Всичко изглеждаше замръзнало. Спрях

да чувствам топлината на следобеда и шепота на планината.

Усещах, че някой ме наблюдава. Имаше някой зад мен, наблюдаваше ме, гледаше това малко

момиче, което бях. Но в същото време почувствах, че този който наблюдава съм аз - една

жена, изправена пред момичето го гледаше с любов и носталгия.

Това беше първият интензивен, но краткотраен контакт с цялостта на живота ми. Тази жена

беше майка на две деца и имаше другар до себе си. Беше се завърнала на това място,

изграждайки един мост от любов и разбиране през времето, напомняйки на това дете, че е

част от съдбата му.

Това е величието на същността и знанието, да бъда цялостна, във връзка със Себе си.

Връщайки се към времето, когато бях на девет години, на болката от заминаването се беше

разтворила. Чувствах се успокоена и защитена. Разбрах, че напускането на родното ми място

е част от живота ми.Този ден направих тържествено обещание на себе си: Обещах си да не

забравям. Да помня винаги.

Години по-късно, вече като тийнейджър, аз срещнах един човек. Познах го веднага. Това е

човекът, който придружаваше жената, която аз щях да бъда в бъдеще, бащата на децата, които

ще дойдат. Аз знаех това, но той не знаеше.

Много рядко другите хора си спомнят бъдещето. Трябваше да мине още време, за да дойде

момента на срещата.

Ние следвахме различни пътища и минаха повече от пет години, докато се срещнем отново.

Този път, връзката започва.Или по добре казано, връзката се поднови. Взаимното ни доверие

беше невероятно. Имахме усещането, че се познаваме отдавна. Връзката ни беше под формата

на дълбоко и ангажиращо приятелство, но нито един от нас не декларираше любов. Имахме

много съмнения преди да започнем съвместен живот. Имахме абсолютно доверие един на

друг, чувствахме и знаехме,

че по един или друг начин, ще бъдем винаги заедно. Тази сигурност бе взаимна и ни помогна

да преодолеем трудностите.

В началото на съвместният ни живот възникнаха типичните схеми на съперничество и завист.

Бяхме много млади. Всеки един от нас се стремеше да отстояват идентичността си. Бяхме

изправени пред архетипната дилемата на всички връзка: балансът между

свобода интимност. Двамата искахме да продължаваме да растем поотделно и в същото време

да продължаваме да сме заедно. Договорихме се за свободен съюз, въз основа на пълно

доверие.Беше ни трудно, но успяхме да задържим силна и гъвкава връзка.

Едно изживяване на границата на възможностите ни засили още повече нашата връзка.

Прекарвахме края на седмицата на един остров. Беше студено и запалихме печката. Преди

лягане проветрихме стаята, но бяха останали токсични газове.

Изведнъж аз се почувствах като чистото съзнание, един вид на кондензирана енергия, която

плуваше над дърветата. Бях отново цялостна, както когато изживях за пръв път това на девет.

Долу виждах безпомощното ми тяло

и моят другар, който се опитваше да ме реанимира. Аз съм привързана към моята физическа

част от връв от мъгла. Една вибрация, един звук ме дърпа към физическото ми тяло. Той ме

вика, крещи името ми, докато силно ме тресе тялото ми, но аз не искам да върна. Свободна

съм, извън времето. Отказвам да вляза отново в тази стегната ръкавица, която е моето тяло.

След това отново имам ослепителен и съкратен преглед на целия живот, който ми остава да

изживея. Осъзнавам, че ми липсва една жизненоважна част от моите преживявания, не би

било правилно да се оттегля от живота точно сега.

Завръщам се. Почти моментално забравям всичко, което знаех, но ми остава една яснота и

сигурност: Моят живот има значение и смисъл, които надхвърлят смъртта.

Този епизод ни обедини, този път с много повече сила.Продължихме да израстваме, този път

с по-малко конфликти. Живяхме заедно повече от десет години. Тогава почувствахме

желание да имаме дете. Връзката ни беше по-силна и ние бяхме готови да бъдем

родители.Благодарение на моите "спомени от бъдещето", аз знаех, че ще имам момче, още

преди да забременея. Освен това, усещах неговото присъствие. Имах нормална бременност и

раждане. Когато се роди, ме впечатлиха неговите очи. Беше хубаво и здраво бебе, но аз го

чувствам, че е "странно". Има странен, непроницаем поглед. Преписах тези впечатления, на

несигурността, имах като млада майка. Постепенно привиквах към него, и две години по-

късно, почувствах присъствието на друго дете. Това е друго момче. Бих предпочел да

изчакам с втората бременност, но новото същество настояваше.

Забременях. Аз живея интензивно момента на зачатието. Усетих прилив на светлина, когато

същността на това дете влезе в мен. Цялата бременност беше период на експанзия и пълнота.

Трудно ми беше да се позная, старите ми навици се променяха. Вече не можех да ям месо, не

понасях миризмата на кафе. Станах много чувствителна към излъчванията на вибрациите на

различни местности и хора. Бащата на Флавио и аз бяхме много сплотени. Решихме, че

раждането ще бъде наша работа. То наистина беше най-вълнуващото събитие в живота ми.

Когато настъпиха първите контракции почувствах как през мен минават вълни от енергия.

Открих, че се нося по вълните на живота, болката се превърна в удоволствие, контракциите

бяха експанзия, а страхът беше радост. Моят другар ме поддържа и ми предава от своята

сила. Цялото раждане беше като една церемония. Той, аз и детето, което се раждаше

формирахме един кръг. С последният напън, с последната вълна на болка и радост, бях

повлечена към едно странно преживяване. Тялото ми е една кратковременна обвивка

пресичана от последователни и безкрайни раждания и смърт. Времето придобива

главозамайващи качества, раждам се и умирам многократно. Преплитат се фрагменти от

други животи, смърт, и други начини на съществуване. От този момент нататък, аз отново

знам всичко, разбирам всичко. Аз съм , ние сме кондензация на процеса наречен живот.

Смъртта е ново раждане, раждането е смърт. Когато прегърнах топлото и влажно телце на

синът ми аз отново се завърнах в тези координати на време-пространството. Отново съм тук и

той отново е тук. Гледаме се. Очите ми не ме изненадват. Има същият странен и необясним

поглед като първият ми син.

Сега знам, те са от една и съща раса, от новата раса.

Алба

ГОВОРИ БРАТ МИ

От момента, в който се роди брат ми Флавио знам, че имаме обща мисия. Моята работа беше

да му разяснявам законите на този свят. Той ми задаваше необичайни въпроси, например:

защо хората не могат да летят както в неговите сънища. Отговарях му с търпение по забавен

начин. Понякога му се карах, когато той излизаше от тялото си, за да бъде по-близо до майка

ни. Той е по-малко плътен от мен, сега се учи да се свързва по добре с материалното.

С него мога да възприемам едни и същи същества и да споделим нашия опит с тях. Ние се

забавлявахме с игрите, които измисляме. Те са дълги истории с множество персонажи, които

живеят в различни измерения и време има и приключения. Един от нас е героя, а другият

създава съдбата му. Има определени правила да се следват и да поддържа съгласуваност.

Чувствам, че животът е една голяма игра, а нашите игри го отразяват.

Маркос, 11 години

ГОВОРИ АМА

За някой, който пише, едно силно преживяване може лесно да бъде трансформирано и

опростено в предстоящата книга.

Един ден от август 1989 г., Алба и Нестор ме поканиха в дома си и по този начин аз се

запознах с едно много топло семейство, където енергиите текат свободно.

Лесно се сближих с Маркос и Флавио, те потвърдиха всичките ми теории и загриженост за

децата днес от нова ера и от третото хилядолетие... или

Каквото желаете да ги наричате.

Когато Флавио обясни схемата си за Вселената имах усещането, че изживявам един ден извън

времето, един от онези дни, които ни се дават много рядко.

Тогава в мен се появи идеята за тази книга, която ще запази и разпространи разбирането за

тази реалност.

Това трябва да се знае!

Мислех много и желанието да споделя тази прекрасна истина с много хора ме накара да

започна веднага работа по тази идея.

Алба ми даде записките си, които беше си водила през последните години по отношение на

опит и преживявания с децата.

Специално с техните деца. Започнаха да се появяват рисунки и скици, документи и книги.

Работната ми папката се запълваше с материал. Имахме незабравими

разговори с Маркос и Флавио и значителни срещи с Алба и Нестор. Аз можех ясно да

визуализирам как ще повлияе върху двамата родители и другите лица, пряко свързани с

децата.

И изведнъж дойде моментът на истината! Разбрах, че не е необходимо да пиша

този книга, защото книгата е написана, а автора е Флавио.

Просто трябваше подредя този прекрасен материал, който е в ръцете ми, които само изразява

спонтанно и ясно това, което исках да кажа и дори много повече от това. След това

продължиха да се появяват нови идеи, коментари, рецензии, формираха се отделните глави и

се появиха заглавията. Това беше едно очарователно приключение в екип и за Коледа ' 89

вече имахме в ръцете си предварителната книга. Взех я в Европа, където тя беше посрещната

с голям ентусиазъм, толкова много преводи на немски, италиански, френски и английски, са

готови.

Флавио вече е пораснал и се изразява все по-добре, с яснота и твърдост. Ентусиазъм за

неговата книгата ни накара да направим повече разширения и редакции. Но един ден

трябваше да кажем: достатъчно! Дадохме материала на един главен редактор, който направи

окончателната форма на книгата.

В "Идвам от Слънцето" пътуваме по един разширен и великолепен свят, пълен с любов извън

нашето възприятие и ежедневие.

С голямо възхищение и благодарност ние наблюдавахме тези деца как разперват мощните си

криле докато весело играеха "земляни".

Земята и Слънцето

Флавио, 5 години

МИНАВАЙКИ ПРЕЗ СВЕТА НА ИДЕИТЕ

ЖИВОТЪТ Е ЕДИН ТРИК

Мама – Спри се, да ти обуя чорапите на краката!

Флавио – Не ми хващай краката, остави ме сам да се справя. Знаеш ли, че кракът ми – това не

съм аз. Това е крак, но аз не съм моят крак, аз не съм моето тяло. Не съм моята глава. Аз съм

много повече от едно тяло.

Мама – Какво се опитваш да ми кажеш?

Флавио – Искам да кажа, че това тук не е истинската реалност. Този живот е един трик.

Мама – Как така, един трик?

Флавио – Един трик, както номерата на илюзиониста за рожденият ми ден, те са лъжа. Това,

което преживяваме сега също е един трик, защото истински съществува само душата, която е

с Бог.

Флавио, 3 години

РЕАЛНОСТ

Флавио – Открих, че реалността е истина.

Мама – Защо?

Флавио – защото съществува Бог. Ако Бог не съществуваше, не би съществувала и

реалността, защото тя се основава на Бог. Той съдържа реалността. Виждаш ли? Така (слага

една та си ръка върху другата) цялата реалност идва от Бог.

Флавио, 4 години

ПРОГРАМАТА

Флавио – за какво ти е тази тетрадка? Пълна е с букви и цифри.

Мама – Това е програмата ми за тази година. Записвам си всеки ден какво трябва да правя.

Това е календара за тази година. Днес е 7 март 1986 г. това е рожденният ден на баба ти.

Виждаш ли? Тук съм си записала, за да не забрава. В началото на програмата е календарът за

тази година. След това имам по една страница за всеки ден, за да си запиша какво трябва да

правя.

Флавио – Ах, сега разбирам. Такъв е живота вътре във времето и пространството. Само дето

хората си спомнят само за този живот, който сега живеят. А живота продължава. Когато

обърна една страница, този живот завършва и отивам в друг живот. Знаеш ли, че има много

видове живот? Така както твоята програма има различни форми, числа и букви. Човешкият

живот е само една от многото форми на живот. А живота е Бог

Флавио, 5 години

ПРОЗРАЧЕН ЖИВОТ

Пред огнището в къщи, разговор с майка ми

Флавио – От какво говорих с Аида, се чувствам по-гладен. Сега знам, че за да мога да

изпълня моята мисия трябва да ям и да порасна, имам нужда от тялото си. Така, че ще пусна

кученцето, което е затворено в корема ми, моята животинска част. Аз бях прекалено

концентриран върху ума си и забравях за тялото, моето тяло, моята животинска част сега е

много гладна. Сега се научих да децентрализирам ума си, да не съм толкова много

концентриран в главата си, да се разпръсна по цялото тяло. Умът е в главата, но също така и в

тялото. Тялото се движи, защото умът му дава заповеди. Започвам да формирам моето “Аз”

то ще ми служи, за да вкарам душата си в тялото. Но аз не съм умът, нито тялото. Аз съм

живота, а живота е всичко, живота е ум и тяло, живота е отвън и отвътре. Живота е всичко и

се намира на всякъде. Живота е прозрачен, минава през всичко, като лъчите, като светлината.

Виждаш ли огъня? Той също живее, по различен начин, друг вид живот. Растенията също

имат живот и ум, един ум различен от нашият, те също трябва да са на земята и да се

развиват. Свързани със Слънцето, те са много концентрирани и духовни същества. Тяхното

тяло е много фино, само да се приближиш до тях и веднага те усещат. Растенията се хранят

директно от Земята и от Слънцето, те не а като нас. Ние се храним с неща, които се хранят от

Земята и от Слънцето. Цветята се нуждаят от хората и хората се нуждаят от цветята. Те

лекуват нашите чувства и дори физически болести. Да се храним с цветя ще е най-добре за

хората, защото цветята има много дълга еволюция.

Мравките също имат различен живот. Те са свързани помежду си, формират части от един ум.

Мравунякът има само един ум, а тялото е разпръснато във всяка мравка. Човешкият ум е

собствен и самотен. Хората вярват, че ума е в мозъка, а живота е в тялото. Но живота само

минава през тялото и през ума, ние всички сме част от живота. Живота идва от звездата на

всеки един от нас, а звездите идват от Бог.

Флавио, 5 години

ИГРА НА ДАМА

Флавио –Играхме на дама.Най – много ми хареса това за земята и небето. Мамо, представи

си, че ние се раждаме, умираме, раждаме умираме...

Мама - Би ли ти харесало, ако има и друг живот?

Флавио - Да, харесва ми! Аз мисля, че има друг живот, но по друг начин, на други планети.

Всеки живот е една планета. Това не го записвай.

Мама - (като отбелязва диалога) - Защо?

Флавио - Защото това аз не мога да го изясня. Ааз бих искал да е така, за това не мога да

бъда сигурен, но не съм и несигурен, разбираш ли, по средата съм.

Мама – Не си ли сигурен?

Флавио - Това! Аз съм несигурни! Желанието не ми дава възможност да долавям ясно.

Мама - Как го правиш, за да улавяш тези неща?

Флавио – Улавям веднага. Ние всички имаме психични вълни, но не всеки ги използва. Тъй

като, за да използваме психичните вълни не трябва да използваме ума. Трябва да изключим

ума. То е като с компютъра. Вие трябва да "спрете" ума. Когато сте будни, вие винаги трябва

да използвате ума, дори само една малка част, за да се справя с тялото. Психичните вълни

могат да бъдат с различна честота, но за да имам повече сила е нужно да мина през моята

звезда. Ако аз съм буден, с моите психични вълни мога да стигна най-далеч до моята звезда.

Мога да отида навсякъде по тази планета. Но да пътувам през други светове, е по-добре да

съм заспал.

Мама - Как се правиш това?

Флавио - Това е лесно. Трябва да спра сънища. Изтривам всички сънища, но продължавам да

спя. Тогава с максимума на психичните вълни, мога да мина през този целия свят и да отида

на разходка в друг свят. Във всеки свят животът са различен. Но това не мога да го правя

много често защото се уморявам много.

За да имам максимална мощност трябва да мина през моята звезда.

Мама - Каква е твоята звезда?

Флавио - Всеки си има звезда. Моята звезда е цялата ми енергия. Моята звезда е златна.

Златното е естествения цвят на енергията. Можете също да промените цвета на звездата си.

Любовта е с червен цвят, тя е сила и топлина. Зеленото е цвят, който дава повече сила, когато

ти липсва енергия. Записваш ли цветовете? Не записвай това, защото цветовете ги поставя

само ума, понеже вие пътувате с ума.

Когато минавам през моята звезда, увеличавам силата на моите умствени вълни и мога да

премина през този свят и през другите светове по-бързо и лесно.

В действителност това, което изглежда по-сигурна от всичко е, че може да има два вида на

живота. Живот като на човека, в различни форми според планетата и душевен живот.

Душевният живот е да си като облаче, като едно малко нещо, което лети, можеш да видиш

всичко видимо и невидимо, можеш да обхванеш всичко. Но най-важното е, че

Улавяш винаги истината. Не можеш да си представиш сега аз, как се чувствам, когато не съм

сигурен за някои неща. (С израз на носталгия) знаеш ли, мамо? Всичко което улавяш е вярно

и можеш да преминаваш през всички светове, без да напускаш твоята звезда. Защото ти си

тази звезда!

Флавио, 5 години

ВРЕМЕ И СЪДБА

Измежду многото съдби се формира една единствена съдба. Съдбата на човечеството.

Бог няма време. Той е извън времето. Всичко, което е в рамките на времето започва и

завършва.

Времето служи на едно същество да се роди, да расте и да умре. Това е един процес.

Бог е и не е процес, той е това, което прави процеса на живота.

Флавио, 6 години

ЧУДЕСАТА

Флавио - Татко , аз винаги си спомням вица, който ми разказа в колата.

Татко – Кой виц?

Флавио – Вица за онзи човек, на който наводнение покрило къщата му . Водата се издигала

все повече. Човека се качил на покрива на къщата. Тогава минала една лодка и лодкаря го

поканил да се качи. Но той отказал:

- Не, благодаря ,няма да се кача. Бог ще ми помогне.Водата продължава да се покачва.

Дошли полицаите с моторна лодка и казали :

- Хайде, човече, ще се удавиш.

Човека отговорил:

- Не, благодаря. Бог ще ми помогне. Накрая ,и водата достигне тавана и дошъл един

хеликоптер . Човека отново отказал да тръгна, помислил си

- Бог ще ми помогне.Тогава водата покрила къщата и той се удавил. Душата му напуснала

тялото и когато се явила пред Бог го питала

-Защо не ми помогна ?

Бог отговорил:

- Разбира се, че ти помогнах ! Аз ти изпратих ти две лодка и един хеликоптер!

Татко - Какво си мислеше Флавио?

Флавио – Този човек е бил много глупав, той не е знаел, че Бог винаги отговаря на молбите.

Но когато си във физическия план, Бог ти праща помощ от същият физически план, човека

само трябва да има очи да я види. Този човек беше глупак , без да знае , че Бог винаги

отговори , но ако сте на физическото поле , физическа помощ изпраща което трябва да знаете

мнението само . Когато човек се чувства Бог не се нуждае от Бог, за да направим чудеса. Този

Виц беше много полезен, защото показва какви са хората, те очакват понякога чудеса, искат

Бог да промени физическите закони, за да им покаже силата си. Когато човек усеща Бог не се

нуждае от чудеса.

Флавио, 6 години

ИНФОРМАТОР

Мама - Внимавай! Ще паднеш!Колко е трудно да се грижа за теб!

Флавио - Е, имах късмет да ме хванеш... Но нали това е работата ти тук, на земята , да се

грижиш за мен. Ти се грижиш за мен, а аз ще трябва да се погрижа за хиляди души.

Мама ( с малко ирония ) - Значи вие сте един много важен малък човек !

Флавио ( естествено ) - Вие не ме разбираш. На физическо ниво, на човека може да му се

наложи да се грижи за други хора. Ти например трябва да се грижиш за мен и за брат ми... ти

отговаряш за нас. Аз самият съм дете, сега мога да се грижа само за моята котката ... Но в

духовен план, всички ние помагаме на други същества в тяхното духовно развитие. В същото

това време, други същества ни помагат на нас в нашето духовно развитие. Точно аз нямам

прекалено много души, за които да нося отговорност. Знаеш ли защо?

Мама - Не те разбирам много добре.

Флавио – Защото твоята отговорност е на " детегледачка " , аз съм " информатор" . Моята

роля е да донеса информация тук на Земята от духовните светове, а когато спя , моята работа

е да информирам другите светове, за живота тук на Земята. За да донеса информация тук аз

имам нужда от думи, да мога да говоря, да обяснявам и хората да ме разберат. В други

светове е по-лесно. Там предавам с телепатични вълни и онези, които искат, прихващат тези

вълни. На тях им изглежда невероятно, че съществува такъв свят, като този тук.Това е много

рядко срещано явление.

Мама - Защо е толкова рядко. Това не ми харесва.

Флавио – На теб ти изглежда странно, защото си се адаптирала към живота на Земята по

времето на много животи. Ти си стара душа на Земята, за това си избрана да се грижиш за мен

тук, можеш да ме научиш как да живея тук. Не можеш да си представиш, колко е трудно да

обясня някои неща на човешките същества. Например , за да си набавят енергия човешките

същества вкарват в физическите си телата трупове от други форми на живот. Този вид храна я

приготвят, като първо я сваряват и всичко това е да се извлече съвсем малко количество

енергия. Това, което е излишък го изкарват от тялото като отпадъчна материя. Енергията от

Слънцето я възприемат по-пряко , но не им е достатъчно, защото носят дрехи. На други

планети добива на енергия е по-директен, абсорбира се директно от Източника. Друг въпрос е

комуникацията между хората. Тъй като това е една толкова плътна планета телепатията и

прякото излъчване с мозъчни вълни не функционира добре. За това съществува тук лъжата .

Общуването тук се осъществява със звуци, които излизат от тялото през една дупка ( устата).

Въздухът движи гласните струни излизат звуковите вибрации, които са определения за

различни неща. Освен това, на различни места на тази планета, се използват различни звуци,

за да се каже едно и също нещо. Това е прекалено сложно!Като допълнение на това има

гравитация, това е тежестта, която те дърпа, смачква те, за това не можем да летим. Сега мога

да летя само в сънищата си посредством мисловни вълни.

Флавио, 6 години

САМО НА БОГ

( От бележките на моя баща)

На свечеряване се разхождам с Флавио по брега на морето.

Татко - Флавио, какво става? Изглеждаш ми тъжен?

Флавио – Чувствам се сам.

Татко –Не си сам, аз съм с теб, мама е с теб, брат ти също, всички ние те обичаме много. За

къщата в Буенос Айрес ли тъгуваш?

Флавио спира, гледа ме с очи пълни със сълзи и казва между ридания:

-Не разбираш. Никой не разбира. Не се чувствам сам заради хората; чувствам се сам заради

Бога; Това няма сравнение. По това време, когато слънцето залязва и все още не се виждат

звездите или Луната, аз тъгувам много за Бог.

Флавио изглежда още по-малък пред величието на морето, на безлюдният плаж. Опитвам се

да го успокоя, прегръщам го, но усещам, че само неговото тяло е там.Усещам го в ръцете си,

но в същото време е много далеч. Докато

след дълбока въздишка, избърсва сълзите си. Казва ми:

- Татко, да се прибираме у дома.

Флавио, 6 години

СМЪРТ И НИЩО

Има думи, които само на тази толкова плътна планета. Например думата “Нищо? И думата

“Смърт”.

Думата “Нищо” сама, не може да съществува; Може да има нищо, когато е имало преди това

нещо, но да кажем нищо, когато не е имало нищо – това изобщо няма смисъл

защото винаги има Бог. Не е възможно нещо от Бога да престане да съществува. “Нищо” е

невъзможно да съществува.

Ако на едно по-духовно същество или Ангел му кажа, че съществуват някакви хора, които

вярват в нищо, те няма да могат да разберат. Но ще си дадат сметка, че тези човешки

същества са много невежи. Някои хора вярват, че със смъртта приключва всичко. Вярно е, че

когато човек умре, това е края на физическото тяло, но човека не умира, душата му отива при

Бога. Можете да имате малко страх, защото това е голяма промяна, да оставите физическото

тяло. Това е като да завършиш училище и след това да продължиш да се учиш, отиваш на

друго ниво, отиваш в друго училище.

Тоест смърт не съществува като край на живота. Животът продължава, но по друг начин. Ние

продължаваме да сме част от живота, който идва от Бог и се връща към Бога.

Флавио, 6 години

ИСТИНАТА

Заобиколен съм от книги, подготвям една конференция. Флавио се приближава и започва

разговор.

Флавио - Какво правиш?

Татко - Уча, подготвям една конференция.

Флавио – За какво са ти толкова книги?

Татко – За да видя какво е писано по този въпрос и да кажа какво мисля аз.

Флавио – Това са истините на другите.Ти трябва да погледнеш вътре в себе си и да кажеш

само твоята истина.

Татко – За мен това не е толкова лесно. Аз стигнах до моята собствена истина, когато

прочетох много книги.

Флавио – Ясно, Бог ти предава истината посредством книгите. Аз нямам нужда да чета

книги, имам директна връзка. Аз усещам истината.

Татко – Понякога мисля, че моите идеи ти влияят и не искам да е така.

Флавио – Не се притеснявай, това не може да се случи. Човешките същества имат идеи и

сигистискат, както аз тази възглавница ( взима една възглавница и я притиска към себе си.)

Понякога сменят идеите си с други, които им харесват или им изглеждат интересни. Аз не

мога да променя моите идеи, защото тези идеи са в основата ми, те са част от мен. (Слага

възглавницата и сяда върху нея.) За това ти не можеш да ми въздействаш. Но можеш да ми

помогнеш много, когато ми показваш думи, които ще ми помогнат да обясня това, което знам.

Татко – Как е възможно да се родиш знаейки концепции, които на мен ми отне години да ги

открия и разбера?

Флавио – Любовта помага. Ти си дошъл чрез любовта на родителите си, които са се обичали

достатъчно. Но любовта между теб и мама е била много по-голяма, защото не е била

персонална, тази е причината, поради която аз успях да запазя отворена връзката ми със

светлината.

Флавио, 6 години

ЖИВОТ И ИЗУЧАВАНЕ

Патрисия – Флавио, защо сме толкова различни и ни се случват различни неща.

Флавио – Не всички мислим еднакво, нито всички искаме едно и също и точно това прави

живота ни оригинален. Трябва да го изживеем с радост, винаги има още и още, има друг и

живот, в който ще има още моменти, в които да се учим.

Във всеки живот научаваме малко повече, всеки ден получаваме конструктивни

преживявания, а понякога желания и ли лоши неща.

В действителност животът е едно голямо училище.Някои сега току-що започват, други

повтарят. В нивата на обучаването се напредва, докато се стигне до ниво на професор. Тогава

душата става професионалист във вечността и ще има мисията да слиза долу и да помага на

учениците, за да достигнат до същото ниво. Да ги научи, че всички ние сме частици от Бог и

живота ще ни полира до съвършенство.

Флавио, на 7 години

ДУША И ВОЛЯ

Патрисия е потънала в мълчание.

Флавио се приближава до нея и я закача по ръката с един молив.

Патрисия (ядосана) – Флавио, какво правиш?

Флавио – какво усети?

Патрисия – Не знам, това ме подразни.Ако някой друг би направил такова нещо, щях много

да се ядосам. Ти си едно много странно дете. Изглежда, че знаеш какво става с мен.

Флавио –Попитах те , какво чувстваш, а не какво мислиш.Ти размишляваш прекалено много.

Трябва да се оставиш на живота, да го живееш и да чакаш отговора. Ти размишляваш и

размишляваш. Мислиш ли, че ако копаеш с лопата ще стигнеш по бързо до фундамента. Ако

копаеш с пръст, също ще стигнеш. Не използваш толкова твоята персонална воля, не

разбърквай толкова ума в главата си. Трябва да се оставиш под ръководството на душата.

Флавио, на 7 години

ДУШАТА И МАСКАТА

Флавио – Трабва да намеря някакво друго определение за думата “приятел”. Ще направя

един персонален речник.

Мама - Наскоро прочетох една хубава дефиниция: " Приятел е някой, на който можем да

разкажем всичко за себе си. "

Флавио –Добре звучи, но няма да ми послужи, поне за моите съученици.Познаваш моят най-

добрият приятел на Алехандро. На него му показвам само моята маска, но той не знае най-

важното за мен.

Мама - Каква е твоята маска ?

Флавио - Моята маска е моята личност. Аз съм Флавио, дете на около осем години и доста

добър ученик, добър партньор и не толкова добър в спорта. Но това е само една малка част от

това, което съм .

Мама – А на мен ще ми кажеш ли кой си?

Флавио - На тебе ти го показвам още от тригодишна възраст. Аз съм душа, която идва ,

подобно на много други, за да помогне на планетата в този момент. Сега съм на Земята , в

този физически свят, който започва своят път към духовното. За да стигна до Земята

трябваше да мина през Слънцето, за да вляза в Слънчевата система.След това тренирах на

някои по-малко физически, отколкото Земята планети. Вселената е физическото тяло на Бога,

а хората едва познават една малка част от това. Можем да кажем, че душата се ражда като

душа, когато се отдели от сърцевината на божествената същност. Преминава през много

форми на съществуване и след това обогатена от опита си се завръща към божествената

същност. В този смисъл, душата ми има много опит, но аз имам много малко практика в този

толкова труден свят. Така че имам нужда от много помощ .

Флавио, на 7 години

ЖЕЛАНИЯТА

Всичко идва , в живота всичко оживява . Днес се изпълни едно мое желание. Най-малкото

желание и най- дълбокото желание можете да се постигне. Лошото не се намира в желанията,

а в пристрастяването към тях, особено когато човек се приближава към смъртта.Добре е да се

умре без желания. Когато човек има силно желание го пренася в другият си живот. Колкото

по-лично е желанието ( например , когато искате да отмъсти на някого) , е по-лесно да се

пренася в следващия живот . Едно по-общо желание ( напр. желанието да бъде обичан ), е по-

леко, условия , защото ограничава по-малко.Повечето хора не искат да умрат, защото се

страхуват от смъртта. Това е общо човешко желание и не е толкова тежко. Това е като страха

от изпит. Когато човек премине изпита, страхът си отива. Последният живот на Земята,

трябва да бъде много чист и свободен от желания.

Флавио, на 7 години

ВРАГ

Флавио – Днес имаше бой в училище. Имам един съученик, който е голям побойник. Той ме

удари и аз трябваше да го отблъсна.Но не го ударих, погледнах го в очите и му казах с

твърдост да не ме закача. Не ми харесва да имам врагове, не искам да печеля битки.

Татко – Защо?

Флавио – Ако искаш да спечелиш нещо, това има цена. Дори, когато човек печели една

битка, врагът му се превръща в негов учител. Когато победиш по-лош начин врага, тогава

победата се обръща против теб. Когато човек постига нещо положително, след това трябва да

се изправи пред негативната страна. Винаги трябва да се минава през противоположната

страна, така се научава.

Флавио, на 7 години

ПРЕДИ ЗАСПИВАНЕ

Мама – Какво ти става? Уморен ли си?Време е за сън...

Флавио – Не, не съм уморен имам излишък от енергия, много съм напрегнат. Сега си давам

сметка за разликата между напрежение и енергия. Това е същото както при водата и водната

помпа. Виждала ли си водната помпа, която е в двора на чичо Хуан?

Мама – Да, но каква е разликата?

Флавио – Енергията е като водата, напрежението е като водната помпа. Енергията тече през

физическото, ние се намираме в море от енергия. Напрежението е енергия, която е блокирана.

Да се абсорбира енергията от фините нива, трябва да се върнем към Източника. Ако съм

буден се концентрирам, отивам отвъд тялото, влизам в светлината и отивам директно към

звездата.Някои хора вярват, че посредством физическото могат да се докоснат до духовното.

Но не е така. Това е все едно да се опитват да докоснат сянката. Но с физическото,

посредством менталното и концентрация може да се стигне до духовното. Най-трудното не е

да се остави тялото, а да се остави Аза. Аз е много тежко. Струва ми се, че най-лесният

начин, хората да се връщат към източника се дава, когато те са заспали. Най-добре е човек да

отиде да спи, без теглото на това, което се е случило през деня.Преди сън трябва да изчистите

ума си.

Мама - Как се прави това?

Флавио – Например, онзи ден, когато не дойдохте да ме вземете от училище. Бях малко

изплашен, но после се сетих да поискам разрешение да се обадя в къщи.Проблема е

усещането за страх. Аз спирам картината, гледам я много пъти стъпка по стъпка. След това я

освобождавам. По този начин споменът за страха избледнява в паметта ми. Запазвам доброто,

което съм направил, което беше да се организирам и да се обадя в къщи. Основното нещо е да

оставим да си отиде, това което е станало и да не очаквам да ми се случи отново.така няма да

нося страха със себе си, просто ще го изкарам от мен. Не трябва да пазим в себе си спомени за

никакви негативни усещания. Те подхранват напрежението и не дават възможност на

енергията да следва пътя си, който я завръща към Източника.

Флавио, на 7 години

СРЕЩИ

МИСИЯТА

(От бележките на мама.)

Когато беше на 6 години, Флавио преживяваше един много труден период. За дълги периоди

се чувстваше обезверен и тъжен, нямаше апетит и беше безжизнен. Често казваше: “Много ми

е трудно да живея.” В един от oнези моменти ни посети Аида, една бразилска транс-

персонална психоложка. Когато се срещна с Флавио, установи с него много интензивна

връзка, въпреки разликата в годините и езиковите трудности. Таткото и аз присъствахме, но

останахме извън специалното взаимодействие, което беше установено между Флавио и Аида.

Тя беше първият човек, който говори с него не като с дете. Разказа за трудностите, които е

имала да се адаптира към физическият свят, когато е била малко момиче. Флавио се

почувства разбран, когато беше близо до нея. Бяха развълнувани, със сълзи в очите. Тази

среща беше много полезна за Флавио.От този момент нататък, той подобри настроението си и

започна да се храни по-добре. Започна да се адаптира по-добре към ежедневието. Когато

Аида си замина, Флавио тържествено ни разказа:

- Най накрая намерих един човек като мен. Тя има същата мисия! Преди това аз се чувствах

много самотен тук на Земята. Сега знам, ние сме много и мисията ни е да разкажем на хората

за нещата, които знаем, докато всеки един от тях разбере и почувства. Ние идваме тук, за да

помогнем на физическият план, защото други същества помагат от друго ниво. Човешките

същества ще започнат да се променят. Децата, които ще дойдат ще бъдат по-отворени към

духовното. Много хора вярват в Бог, но не го усещат. Други хора не вярват, защото не

приемат, това което казва религията, чо усещат, че са част от живота, а живота идва от Бог.

Когато всички човешки същества си спомнят, че са частици от Бога, тази планета ще престане

да бъде такава, каквато е сега. Разбира се, не се знае колко време ще трае този процес на

промяна, защото зависи от много неща, но това не може да бъде избегнато, защото вече

започна движението, което ще направи хората по-малко физични, ще ги върне към духовното.

Човешките души се завръщат много пъти на Земята, за да практикуват с материята. Но сега

ще започнат да практикуват повече с духовното. Душата може да отиде на други планети и да

има друг вид живот, да обиколи цялата Вселена и накрая да се завърне отново и да бъде

частица от Бог.

ТЪГА

Мама – Изглеждаш ми тъжен, за какво мислиш?

Флавио (с носталгия) – Тъгувам за моят Алмин и за моят Алман.... Тъгувам за мястото, от

където идвам.

Мама – Какво означава Алмин и Алман?

Флавио – Това са две думи, които си измислих, защото си мисля, че не съществуват. Амин е

сборът от души със еднаква вибрация. Те са с различни полярности и са заедно в един вид

“Гнездо за Души”.намират се извън познатата Вселена.Някои от тях се отделят от Алмина и

започват дълъг път, влизат във Вселената, минават през Слънцето и накрая стигат до Земята.

Имам усещането, че Аида и аз сме от един и същ Алмин, за това се разбирам с нея толкова

добре.

Мама – Тъгуваш ли за нея?

Флавио – Не, не тъгувам за нея, защото съществата от един и същ Алмин са във връзка

помежду си, въпреки че не сме всички на физически план. Освен това не всички имат

физическо тяло, те може да действат в други измерения сега.

Флавио, 6 години

ПИСМА

Скъпа Аида (Пише ти моята майка)

Книгата ми хареса много. Не мога да повярвам, че в една книга е написано същото, което аз

мисля! Планетата Земя е училище. Едно много трудно училище, защото има много материя и

малко Дух.Човешките същества идват тук, за да се научат да управляват тялото си и други

различни неща. Съществуват много училища, на различни планети, там се научават различни

неща. Има също и планети – домове за душите. Аз имам усещането, че идвам от Слънцето, на

слънцето има чисти души. След това минах през Сатурн, защото е по-малко физичен от

Земята. Сега мисля, че разбирам по-добре процесите на прераждането. На тази планета е

много трудно да имаш физично тяло, за това душата трябва да влиза и излиза много пъти в

различни тела, за да се научи да ги управлява. Освен това е различно да бъдеш мъж или жена.

Мъжете имат повече енергия. Жените дават от енергията си на своите деца, за това тяхната

енергия става прозрачна. Мъжете губят по-малко от енергията си, но жените научават нещо

много важно – когато раждат деца, те “практикуват” смъртта! Когато бебето излиза от корема

на майка си много прилича на процеса, при който душата напуска тялото. Някои хора не

знаят това и смъртта ги натъжава. Тези хора вярват прекалено много, че съществува само

материалното. Забравят, че живота идва от Бог, а което е от Бог – никога не свършва.Дори

планетата земя да експлодира, тя пак ще продължи да бъде частица от Бога. Аз по-рано си

мислех, че Бог е цялата Вселена, но един ден Бог ми показа празното пространство и ми каза:

“Аз съм също и това.” Нашата Вселена, другите вселени и космическата празнота никога не

свършват, защото Бог няма край, нито начало. За да не се натъжават душите на хората, всички

ние заедно трябва да говорим за това. Аида, от деня, в който те срещнах, аз вече знам, че ние

сме много и имаме една и съща мисия. Струва ми се,че сега идват много души, за да помагат

на тази планета. Това са хора “мисионери”

С любов,

Флавио, 6 години

Скъпа Аида, хареса ми твоето писмо. Имам една идея за Алмин и Алман...

Алминът е сборът от души и Алманът е сборът Алмини.Алманът се грижи за Алминът.

Алминът се грижи за душите. Душите от един Алмин, когато се намират на Земята се

свързват с вълните на Алмина.Ние имаме нещо общо помежду си, защото сме от един и същи

Алмин.

С Любов

Флавио, 6 години

Скъпи Тригейриньо, 13.05.88 г.

Казвам се Флавио и съм на 6 години. Бих искал да говоря с Вас за Бог. Знам, че Бог е всичко.

Човекът се състои от Душа, Аз и тяло.

Фабио Кабобианко

Рисунка към писмото за Тригейриньо

Тригейриньо е един духовен водач от Бразилия. Когато съм бил на една година моята майка

му е писала писмо, в което е разказала за преживяванията си след раждането ми е поискала

мнението му. Той й отговорил в общи линии и процеса, който щял да дойде по-късно.

“Името Ви е Алба, съответства на раждането на Слънцето и точно това се случва сега с Вас.”

Когато станах на 7 години се запознах с Тригейриньо, това беше една прекрасна връзка и го

срещам всяка година два или три пъти на година,когато идваше да изнася лекции в Буенас

Айрес. Тригейриньо е мисионер, като мен, но той има различна от моята мисия. И двамата

идваме тук да помагаме в процеса за одухотворяването. Когато се срещаме, се чувстваме

много добре заедно, въпреки, че не говорим много. Въпреки това много пътисе случва, че

заедно разработваме подобни теми. Това се случва, защото улавяме една и съща духовна

вълна. Преди две години той ми поиска разрешение да сложи някои мои мисли в една от

неговите книги. След това се зарадва много, когато аз реших да реализирам моята книга, даде

ми някои напътствия за подреждането на текста, защото той имаше много практика като

писател.

Флавио, 9 години

Маркос и Флавио на Земята

БРАТ MИ МАРКОС – ДРУГАР В ЖИВОТА

Маркос е моят другар в живота тук на земята, бил е такъв и на други нива. Брат ми и аз сме от

една група души, но с различна полярност. Дойдохме заедно, за да изпълним една мисия - да

помогнем на човешките същества на земята, да имат повече връзка с духовното.

Ние имаме различни функции. Аз трябва да покажа и да обясня съществуването на духовната

реалност, от друга страна брат ми помага най-много със своето излъчване. Брат ми е един

мост, който ми помогна да дойда и все още продължава да е като мост между мен и хората.

Ние се учим да си сътрудничим в тази насока. Понякога спорим, но също така се допълваме

взаимно много добре.

Флавио, 9 години

ПОСЛАНИЯ ОТ БОГА

Маркос - понякога, знам какво мислиш, но по – добре разбирам това, което чувстваш. Най-

важните неща, които знам са за Бог. Знаеш ли, мамо? Когато Бог ме подготвяше на небето ми

каза: "Остани със спомена за мен, а аз ще запазя твоята усмивка". За това аз помня Бог,

знам какъв е Божия дом. Знам, че идваме от дома на Бога и след смъртта ще се върнем при

Бога. Бог изпрати някакви документи на баща ми, в които казва какво трябва да направя. Ще

го помоля да ги потърси и да ми го прочете.Също така ми каза: "Имаш по-малък брат, трябва

да го обичаш много". И аз го обичам, нали?

Мама - Да, разбира се.

Маркос - Трябва да обичаш много всеки, приятелите и всички хора. Аз трябва да обичам и да

лекувам. Бог ми каза и други неща, но ги забравих. Спомням си ги само нощем, когато спя.

Виждам със затворени очи. Виждам Бога, той няма тяло, няма уста, но говори, той се намира

във всички неща, също така в храната и във въздуха. Бог е вътре в хората, в крадците също,

дори когато са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че Бог е вътре в тях, не го чувстват. Бог е и

в животните. Дори в мишките. Знаеш ли, че аз виждам ангелите? Спират пред прозореца ми,

те са въздух, плуват, имат светлина, но нямат крила. Ангелите са по-близо до Бога. Сега не

искам да говоря за повече от това.

Нека говорим някой друг ден.

Маркос, 3 години

ДОМЪТ НА БОГ

(разказва майка ми)

Къпех Маркос. Той настояваше да остане още 5 минути във водата. Обясних му, че 5 минути

са малко време и скоро ще трябва да излезе. Разказах му, че аз когато бях малка колкото него

казвах на майка ми, че отивам да играя само за 5 минути в къщата на една приятелка. Отивах

и оставах там много време. Не разбирах, че в същност трябва да играем по-малко. Когато

разказвах за този епизод от живота ми си спомних, че тази приятелка почина малко след това

от някакво бъбречно заболяване. Моите родители ми казваха тогава, че тя е отишла на небето.

Това беше първият ми контакт със смъртта. Разбира се всичко това не го казах на сина си.

Въпреки това, той ме погледна странно и ми каза:

- Разкажи ми за приятелката си. Знам, че е умряла. Завърнала се е в дома на Бог. Всички ние

идваме от дома на Бога. Мамо, вие никога не ми говорите за Бог?

Аз бях шокирана, защото детето четеше мислите ми, както вече се беше случвало и друг път.

Попитах го:

- От къде разбра, че тя е умряла?

- Държиш го в ума си. Бог ми даде уши да чувам това, което хората усещат.А теб смъртта те

натъжава. Не знаеш ли, че когато човек умре се завръща при Бога?

Маркос, 3 години

ВРЪЗКА

(от спомените на майка ми)

В банята съм, оправям се и ще излизам. Маркос идва и ме пита:

– Мамо, къде отиваш? Искам да дойда с теб.

Мама – Отивам на работа.

Маркос (с негодувание) – Колко лесно е да ме излъжеш!

Поглеждам го изненадана, защото аз в действителност ще излизам с една приятелка.Питам го:

- Как разбра, че не отивам на работа?

Маркос – Знам. Влизам в ума ти, като в поле на неприятел и търся каквото искам да науча.

Но ако това те ядосва няма да го правя повече. Лошо ли е да правя така?

Мама – Не сине, не е лошо. Само, че ме изненадваш, това че знаеш това, което мисля.

Маркос, 3 години

АНГЕЛИТЕ И АГНЕТО

Татко – Маркос, искам да почета малко. Защо не излезеш да поиграеш и да ме оставиш сам?

Маркос – няма да отида, защото ти си ядосан на себе си, а не на мен.

Татко (признавайки чувствата си) – Добре, вярно е, малко съм ядосан, но това няма нищо

общо с теб.

Маркос – татко, да се ядосваш не е добре. Това е като да държиш ада в себе си. Аз понякога

имам в себе си адът и раят, които се бият помежду си. Но аз не вярвам в рая и в ада, за които

говори баба. Знаеш ли едно нещо?

Снощи бях ядосан на брат ми и не исках да летя в сънищата си. Тогава дойдоха ангелите и ме

взеха със себе си, за да бъда близо до Бог. Заведоха ме на едно място, където се бяха събрали

всички. Знаеш ли какво ми казаха? Че съм убил едно агне. Аз им отговорих, че не е вярно. Но

те ми го повториха отново. Не ми направиха нищо, защото ангелите не наказват. След това

дойде Бог и ме докосна, но без ръце, защото Бог няма тяло, нито ръце. Аз също не бях в

тялото си. След това се върнах в леглото и станах по-спокоен. Знам, че трябва да обичам брат

си и да се грижа за него, но понякога много се ядосвам. Струва ми се, че ангелите ми помагат

да отида при Бог. Ядът прилича на Ад, а раят е като да почувстваш Бога.

Маркос, 3 години.

РАЗГОВАРЯЙКИ С БОГ

Маркос – Мамо, ако дойдеш до леглото ми през нощта и не ме намериш, не се плаши. Аз

след това ще се върна.

Мама – Защо, няма да те намеря в леглото?

Маркос – Защото понякога си отвивам, когато ме налегне сънят. Отивам при Бог, излитам

като една ракета към звездите. Но е трудно да го обясня, защото това е едно място отвъд

думите. Чувствам нещо със сърцето и с душата си, но нямам думи.

Маркос, 3 години

ЗА ЕДИН АНГЕЛ

Маркос – Снощи видях един ангел. Той се носеше пред прозореца ми. Знаеш ли, че ангелите

имат лилави коси и около тях всичко е лилаво? Те не са като теб. Твоята коса е жълта, а около

теб е виолетово. Точно като при Флавио.

Мама – А около татко ти, какъв цвят е?

Маркос – На татко косата е кафява, а около него е жълто. Но на ангелите всичко е лилаво.

Всички хора имат около себе си цветове. Някои цветове са красиви, други са тъжни, според

човека.

Маркос, 4 години

ГОСПОД, ИСУС И АНГЕЛИТЕ

Баба ми говори за Исус. Каза, че Исус е Бог. Тя не може да разбере, че Бог е всичко. Исус е

само един човек, разбира се той е различен от другите хора, защото има енергия, енергия с

която да прави добро. Той е бил в корема на дева Мария.Ангелите са му помагали. Струва ми

се, че ангелите също спят, защото моят ангел не идва винаги, когато го викам. Ангелите са

прозрачни като въздуха, но аз мога да ги виждам, защото имат светлина. Не всички хора

могат да виждат ангелите. Бог е навсякъде, той няма нужда да яде и да спи, защото няма тяло.

Бог те поддържа, дава ти тяло, душа и любов.

Чрез душата бог влиза в тялото ти, въпреки че не може да се обясни как точно Господ, който е

толкова голям може да влезе в тялото ти. Когато някой човек е лош, неговата душа не е в

тялото му, стои отстрани на тялото му, защото душата е винаги добра. Душата влиза и излиза

през устата. Когато душата излезе завинаги, човекът умира., издишва за последен път и

заминава бързо при Бог.

Исус е направил нещо много важно за човешките същества. Той е имал силата, можел е да се

спаси, но е предпочел да умре, защото е имал много любов. За да живееш този живот, трябва

да имаш душа и сърце, Бог и любов. Защото ако не е така, ще умираш с всеки изминат ден по-

малко. Аз винаги ще си спомням какво ми каза Бог - “Лекувай, лекувай, но не убивай!” Каза

ми също така, че трябва да обичам брат си. Аз съм доста нов, но брат ми е още по-нов. Ни сме

нови тук на Земята. Но затова бяхме заедно при ангелите на небето. Небето е мястото, където

живее Бог.

Бог не расте, не се ражда, не умира като нас. Ангелите също не са като нас, те нямат криле,

нито крака, понякога си играят с мен. Правят кръгчета от светлина във въздуха. Те имат бяла

брилянтна мантия. Когато съм с тях аз мога да летя, но нямам нужда от крила. Летим, защото

сме въздух.

Маркос, 4 години

СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА

Мъжът е огън, а живота жената е вода. Мъжът е огън, защото има сила, но водата може да

изгаси огъня. През водата може да се мине, през огъня – не. Огъня може да топи, защото е по-

силен, затова изгаря.

Слънцето и Луната с а като мъжът и жената. На небето са Слънцето и Луната. Енергията на

Слънцето е много силна, като тази на мъжа. Луната взима от светлината на Слънцето,

трансформира я и нощем я излива на хората.

Човешките същества са мъже и жени, те се нуждаят от Слънцето и Луната. Една силна и една

по-нежна енергия.

Маркос, 4 години

ПЪТУВАНЕ ДО БОГ

Когато бях малък си мислех, че мога да отида при Господ така с тялото и с всичко. Сега вече

знам, че при него отивам летейки само с душата. Мога да бъда с Бог и когато съм буден.

Затварям си очите, рисувам една магическа врата и тръгвам нагоре към небето, към звездите

чак до Бог. Аз съм с Бог и говоря с Бог, но той не ми казва нищо с думи.За да направите това,

трябва да се поучите от ангелите, да бъдете леки като въздуха. След това душата ми се

завръща отново в тялото, забравям за много неща, но си спомням , че трябва да помагам и да

обичам.

Маркос, 4 години

СРЕЩА С ЛАМА

Тибетският лама Шераб, по време на първото си посещение в Аржентина дойде в нашият

дом, Меркос иска да поговори с него и да му зададе няколко въпроса за Бог.

Маркос – Искам да знам как мога да стигна жив до Бог? Жив, не мъртъв, защото когато човек

умре знам, че душата му отива при Бог, а тялото му остава на Земята.

Лама – С правилно поведение, с добри дела, когато се държим добре, можем да стигне до

Бог. Също така с медитация, когато си в тишина, поглеждайки навътре можеш да се

приближиш до Бог.

Маркос – Нещо друго, което искам да знам е, защо Господ има нужда от душата? Аз мисля,

че душата е много добра и Бог се нуждае от нея, за да стане още по-добър.

Лама – Бог не се нуждае от душата. Душата е тази, която се нуждае от Бог.

Лама (Към моите родители) – Вашето дете има ясно духовно неспокойство, в Тибет щеше да

бъде смятан за ¨toulku¨ стара душа и щеше да бъде избран да бъде обучаван в

манастир.Съветвам ви да не сте много настоятелни във формалното му образование, опитайте

се да го изслушвате и уважавате, защото той ще ви казва на къде ще се насочи за в бъдеще.

Маркос, 5 години

ЧУДОВИЩЕТО И КОРАБЪТ НА ЛЮБОВТА

1) На една смъртоносна планета се родило чудовище. На тази планета имало месоядни

растения и живи дървета. Интелигентните същества от тази планета се наричали междинни

същества, защото живеели вътре в дърветата и растенията.

Чудовището се родили със една смъртоносен балон в корема. При раждането му, този балон

експлодирал и унищожил родителите му и цялата планета. То оцеляло на експлозията, защото

излетяло веднага в пространството.

2) Чудовището напуснало своята планета и станало огромно. То се отправило към Земята.

3) Чудовището се срещнало с един кораб, който се грижел за Земята.

4) Корабът на Любовта се изправил срещу чудовището на омразата и то се пукнало. Корабът

на Любовта унищожил чудовището, за да не атакува то Земята.

Маркос, 6 години

ЕДНО МЯСТО НА СВЕТЛИНА

Сънувах един много красив и странен сън. Не изглеждаше като сън. Един жираф ме носеше

летейки на някакво вълшебно място. Там цветовете бяха много красиви, пълни със светлина.

Изправих се пред една къща със градина пълна с редки цветя, каквито не съществуват тук.

Натиснах звънеца и се отвори една голяма врата, когато влизах през нея се замаях. Събуди ме

една приятелка, тя беше много красива, виолетова светлина я заобикаляше. Тя ми подаде

малко енергия и след това летейки отидохме на друго място, за да се заредим с повече

енергия. Енергията беше светлина. Мястото беше магическо, там се бяха всички наши

прародители. Всички ние бяхме пълни със светлина и около нас имаше светлина. Аз не исках

да си тръгвам, за това място винаги ще тъгувам. Мисля, че на това място сме били преди да се

родим и след като умрем пак там ще отидем.

След този сън аз трябваше да се върна отново тук, но си мисля, че онази беше истинската

реалност.

Маркос, 6 години

ПАЗИТЕЛЯТ НА РАСТЕНИЯТА

Татко – Какво гледаш?

Маркос – Има нещо, което се движи между растенията. Прилича на една голяма капка вода,

зелена и прозрачна с големи очи. Движи се във въздуха и минава между растенията. Първо

бях малко изненадан. Оооо, изчезна! Ще я нарисувам, за да не я забравя.

Мама – какво е това, което видя?

Маркос – Това е ангел-пазител на растенията. Прилича на призрак, защото се появява и

изчезва. Всеки човек има свой ангел-хранител, но растенията нямат толкова нужда, те имат

само един ангел-хранител, който се движи на всякъде. Ангелът на нашите растения се казва

Зул. Той се грижи и за онези цветя, които са в саксии. Появява се на онези места, където има

растения, но в огледалото не се отразява.

Маркос, 7 години

ИГРАТА НА СЪДБА

Когато бях на осем години, а брат ми на пет, направихме едно дълго пътуване с кола.

Отегчен аз започнах да разказвам една история. На края на този разказ брат ми, ме попита

какво би станало, ако героят би избрал да направи нещо друго, ако беше променил действията

си.

Отговорих му, това което мислех, че ще се случи и променихме историята въз основа на това

решение. От този момент започнахме да си измисляме и други истории, единият беше

разказвач, а другият беше героят в историята. Тази игра ни развълнува толкова, че започнахме

да развиваме все повече и да добавяме правила и детайли. Понякога историите се развиваха в

продължение на месеци и дори години в реално време, проследявайки живота на един и същ

персонаж. Някои сюжети-игри продължаваха нишката на историята чрез потомците на

персонажите и обхващаха векове от игралното време. Когато рисувахме кулата на Вселената

ни беше полезно като препратка към промяна на нивата и измеренията.

Разказвачът представляваше съдбата, един от аспектите на Бога. Той оформя главният герой и

всичко, което допълва неговият характер.

Участникът в историята избира обстоятелствата и времето, в което започва действието. Ако

героят е поставен в рамките на някакво историческо време и пространство, той ще трябва да

се съобрази с фактите и събитията.

Но от неговите действия ще бъде възможно да се промени историята. Ако играта се развива в

близкото бъдеще, трябва да се спазват вероятностите. В другите измерения разказвачът беше

този, който определяше характеристиките на това време и пространство. Цялата игра се

основаваше на принципа на синхрон и според концентрацията се оформяше и персонажа.

Използвахме зарове или карти, за да определим характеристиките на главният герой и

резултата от действието. В една и съща игра разказвачът винаги остава един, докато героите

могат да бъдат няколко в същото време. Играчът има правомощията да взима решения , но

разказвачът оформя обстоятелствата.

Правила на играта:

1. Първо се избира измерение, ниво, време и пространство.

2. След това се определя какъв ще бъде героят и обстоятелствата , в които се намира преди да

започне историята.

3. Създават се характеристиките на играча с помощта на зарове или карти, които позволяват

прилагане на принципа на синхронност.

4. Играта започва в момента, в който героят сам реши.

5. Играта може да се прекрати със смъртта на главният герой, но също така е възможно да

продължи да се играе чрез неговите превъплъщения.

Маркос, 13 години

КАРМА (приказка)

Обръщам се назад и се срещам с друга светлина. Тя е бяла и по-силна. Това, което ме

привлича към нея не е любопитство или интерес, а непреодолимата сила на привличане, която

надхвърля простите закони на гравитацията. Това е като движение в тунел с голяма скорост.

Малко, по малко става все по-голяма. Корекция. Вече не усещам тялото си, аз съм като част

от тази светлина, към която се присъединявам. Поглеждам назад. Виждам оранжева светлина

и чувствам прилив на енергия. Моите съмнения се изясняват. Сега виждам дома си. Мога да

гледам през стените. Виждам тялото си лежи в леглото. Един лекар се отправя към майка ми и

казва, че вече нищо не може да направи, умрял съм в съня си, по причина на изтичане на газ.

Майка ми плаче, баща ми я успокоява, но той също плаче. Аз искам да им кажа, че съм добре,

никога не съм бил по-добре. Поглеждам към асансьора, той е като тунел,който се отправя към

моето тяло, но третата част е блокирана. Ровът, който ме разделя от моята къща е

непреодолим, освен това съществува риск да остана в този участък.

Сега си спомням един ден преди смъртта ми имаше една теч на газ от печката. Дойде майстор

по газопроводите, но изглежда, че не е отстранил добре повредата. Помня едно лице.Лице,

което в живота ми не е означавало нищо. Всичко се свързва с един пъзел. Видях го чрез този

човек.беше един осъден на смърт. Осъден да умре в газова камера. Аз бях съдията, прочетох

решението, но не бях сигурен във вината му, но натиска на съдебните заседатели беше повече

от колкото човек би могъл да устои.

Видях го да диша, вдиша последната глътка чист въздух, след това задържа дъха си преди да

вдиша смъртоносният газ. Спомням си много добре как падна таблетката в съд с киселина,

където се разтвори и формира смъртоносният газ.

За това се раждаме. За да се научим, за да излезем от този закон на причина и следствие. Не

само в смъртта, в края на краищата да можем да я преодолеем все някога.

Маркос,13 години

РАЗГОВОРИ В СЕМЕЙСТВОТО

ЛОШИТЕ, ЖИВОТА И ВРЕМЕТО

Флавио – Кръвта е бяла, но на лошите е червена.

Маркос – От къде си измисли това? Всичката кръв е червена.

Флавио – Ти ми каза, че кръвта на лошите, които убиват е червена..!

Маркос – Не е възможно да съм ти казвал такова нещо, защото кръвта на всички хора е

червена. Освен това, лошите хора след като умрат, вече не са лоши, Бог ги изчиства от злото.

Не може да бъдат с Бог и да продължават да са лоши.

Флавио – Разбира се, Господ е в лошите и в добрите.

Маркос – Да, защото всички сме частици от Бога, цялата вселена е Бог.

Флавио –Живота е Бог. Но Бог е извън времето.

Маркос – Но също така Бог се намира и във времето.

Флавио – Но когато умрем не ни остават повече спомени, защото там вече няма време.

Маркос – Няма повече време, нито лоши, нито добри, има само живот, който е Бог.

Маркос, 6 години – Флавио, 3 години

ФОРМАТА НА НЕЩАТА

Маркос – Има много видове живот. Всяко нещо е живо, защото всичко е от природата, а

природата е пълна с живот. Дори мъглата е жива, защото има нещо което да прави. Дори,

когато се спуска от облаците, тя слиза от Бога, защото всичко идва от Бога. Колата например

е направена от химически елементи и тези химически продукти са извлечени от земята,

където са престояли милиони години. Човекът не създава нищо, само смесва, всичко е

смесица от различни неща взети от природата. Някои смеси са лоши и опасни, те са за войни,

други са добри, направени да вършат добри неща.

Флавио (развълнувано) – Ясно! Бог е създал всички неща, всички неща са частици от Бог,

дори духовете...Къщите, колите, дрехите...Всичко произлиза от Бог.

Маркос (с досада) – Не бъди глупав! Не разбираш нищо, от това което ти обясних! Казвам ти,

че тези неща ги прави човека, от различни смеси, направени от неща взети от природата! Как

можеш да казваш, че една къща, кола или дрехи са направени от Бог?

Флавио – Стига, стига! Глупавият си ти!Защото Бог е направил човешката форма, а също

така и формите на всички неща, които съществуват! Не разбираш ли, че Бог е създал идеите

за нещата, а без идеи нищо не може да съществува!

Маркос, 7 години – Флавио, 4 години

ИСУС И СИРИУС

Мама – Е деца, хайде да си лягате! Затваряте очичките и отивате да търсите една звезда на

небето.

Флавио се смее – Аз не е нужно да заспя, за да отида на моята звезда. ( затваря очите си)

Готово, на звездата съм. Но аз имам две звезди, едната е мъж, а другата – жена. Наричат се

Йосиф и Мария.

Мама – Знаеш ли, че така са се казвали майката и бащата на Исус? Сигурно баба ти е

разказвала?

Флавио – Не знам, не си спомням.Моята звезда е мъж и жена, Йосиф и Мария. Тя е много

голяма, в нея се побира целият свят.

Маркос беше на път да заспи, но когато ни чу за какво говорим, седна в леглото и каза:

- Исус също е дошъл от една звезда, от звездата Сириус.

Мама (С изненада) – От къде измисли това? Татко ти ли го каза?

Маркос – Не, татко не ми е говорил за Исус. Само баба ми е говорила за Исус, Мария и

Йосиф. Татко ми е показвал карта на небето и звездите. АЗ знам, че Исус е дошъл от Сириус,

която е звездата на волята и любовта.

Мама – От къде го знаеш? Прочел ли си го някъде?

Маркос – Вече ти казах, прочетох името на звездата, но останалото го знам, не знам точно

как. Оставете ме да спя. Спи ми се.

Флавио – Остави го мамо! Вярно е, че Исус идва от една звезда, всички ние идваме от една

звезда.

Маркос, 7 години – Флавио, 4 години

ПРИЗРАЦИТЕ

Рикардо (развълнуван) – Мамо, татко, тези момчета казват, че съществуват призраци! Нали

не е вярно?Не съществуват, не съществуват!

Маркос (спокойно) – Разбира се, че съществуват,Но нали вече ти казах, че не могат да ти

направят нищо. Те са енергия, без материя. Могат само да те изплашат. Не трябва да се

страхуваш от тях, а по скоро да ги съжаляваш. Приличат на облак с човешка форма. Това са

души, които не знаят как да се върнат обратно при Бога.

Татко – Защо не разкажете какво се е случило?

Рикардо – Качвахме се по стълбите, беше тъмно и видяхме, че нещо се движеше като сянка.

Аз се изплаших и казах, че ми изглежда като призрак. А той (посочва Маркос) каза, че това е

наистина е призрак, че има призраци навсякъде. Изплашен съм много. Вие винаги сте ми

казвали, че няма призраци...Това момче ме излъга!

Маркос – Казах ти истината. Също така ти казах да не се страхуваш. Призраците могат да

минават през стените, но не могат да те докоснат. Те нямат тяло, но имат ум. Имат енергия,

но нямат материя. Знаеш ли какво е материя? Материята може да се докосне. Когато човек

умре, оставя дрехата си, която е тялото, но понякога оставя по долни дрехи и се разхожда тук,

плува в близост до Земята, не се издига на високо.

Флавио (смутено) – Да, да, това е така. Истина е.

Родителите на Рикардо – Добре, тези момчета сигурно гледат много телевизия.

Маркос – Тези идеи не ги взимаме от телевизията. Това са истински идеи.

Мама – Добре, Маркос, после ще говорим по тези въпроси. Прибирайте си играчките, защото

трябва да си ходим. Късно е вече.

Отивахме към дома разговаряйки, докато вървяхме по плажа.

Мама – Трябва да сте по-внимателни, когато говорите с хората! Нали вече знаете, че малко

хора разбират какво мислите. Ние уважаваме вашите идеи, но може да срещнете неразбиране

от другите хора.

Татко – Това момче беше много изплашено, за това беше толкова ядосано.

Маркос – Той усети призрака, но не искаше да го приеме за истина.

Флавио – Той вярва на майка си и баща си, а не на онова, което усеща.

Татко – Ти също ли знаеш за призраците?

Флавио – Да разбира се. Когато се родих, за мен това беше като един свят на призраци, на

физически фантоми. Бях толкова изплашен, точно като това момче. За да станеш призрак

първо трябва да направиш усилие, за да умреш.

Мама – Как така да направиш усилие?

Флавио – Искам да кажа, че хората които са станали призраци им е било много трудно да

умрат, не са искали да умрат. За това не са отлетели до Слънцето, а са останали близо до

Земята. Тези духове са забравили, че всички ние произлизаме от Бог и когато умрем се

завръщаме при Бог. Когато всички се завърнем при Бог, никой няма да се ражда, нито да

умира. Но живота ще продължи. Защото живота е Бог, а Бог никога не свършва. Когато

умреш политаш нагоре, нагоре и стигаш до Слънцето, но след това подминаваш Слънцето.

След това вече не се вижда нищо, защото Бог няма форма. Когато започнеш живота си Бог то

дава форма и те изпраща на една планета.Преди да се родиш, плуваш около планетата,

обикаляш и с очите тук (показва сърцето си) виждаш планетата на която ще слезеш ... Добре,

това не са очи, но са подобни на очи, защото все още нямаш тяло. Истинската дреха, която

имаме е тялото. За всяка една планета си има специален костюм. Всяка планета си има свой

цвят. Понякога човек се ражда на други планети, понякога се завръща многократно на една и

съща планета. Бог ти казва нещата, които трябва да свършиш, записва ги в паметта ти.

Татко – Какви неща!?

Флавио – за да мога да живея на тази планета Бог записа в паметта ми думите “Не” “Да” и

“Часовник” Най0важните неща, ще мога да ви ги кажа, когато науча повече думи. Трябва да

ходя на училище, за да науча повече думи и повече неща за Земята.

Маркос, мисл, че не трябва да говорим за тези неща с другите деца, защото те се плашат, така

както аз се изплаших от физическият свят. Родителите на другите деца не им позволяват да

видят нематериалната реалност.

Маркос, 8 години – Флавио, 5 години

КАК СЕ РАЖДАТ БЕБЕТАТА

Маркос –Видя ли леля Кристина какво коремче има? Очаква бебе.

Флавио – Ще има бебе...Как се правят тук бебетата?

Маркос – Виж, нещата седят така: Събират се майката и бащата и правят бебето. За да

съберат своята енергия в едно трябва да съберат части от своите тела, за това таткото поставя

един вид семка в корема на майката. Там тя се обединява с друга семка, която е от майката,

двете семена заедно създават едно яйце, от което започва да расте бебето. То започва да расте

в корема на майката, докато стане готово да излезе. Тогава майката прилага доста усилие и

бебето излиза. До този момент майката го е хранила със своята енергия.

Флавио – Тук е много трудно да имаш бебе.Всичко, което се случва зависи прекалено много

от физическият свят.

Маркос – Да разбира се, тук нещата са такива.

Флавио – Да, ужасно е. Преди да се роди човек няма черупка, няма аз, освен това се намира в

друго тяло. Всичко това е прекалено. За това аз останах в ума на мама. В другите светове

всичко е много по-лесно.

Маркос – Спомняш ли си?

Флавио - Да, ясно. Например има много светове, където се сливат два полюса, единият

предава всичката си енергия на другият, тогава единият полюс умира, а другият ума дете.

Когато детето може само да си набавя енергия, другият полюс също умира или по-точно

казано – изкачва се на друго ниво на съществуване. Но на по-високите нива е още по-лесно.

Там няма полове, няма секс, там не се ражда и не се умира.

Маркос, 8 години – Флавио, 5 години

ЧИСЛАТА

Флавио – Маркос, знаеш ли, че вече мога да броя до сто. До колко е възможно човек да брои?

Маркос – Може да се брои до безкрайност. Можеш да продължиш да броиш, но няма да ти

стигне живота, за да стигнеш до края на числата.

Флавио – Кажи ми едно голямо число.

Маркос – Е, има милиони, милиарди, трилиони, например осем милиона триста двайсет и

четири хиляди.Трилионите имат много нули, дори не си спомням колко точно.

Флавио –Някои изчислявания са ужасни.

Маркос – не се казва изчислявания, а изчисления. Скоро ще те научат да смяташ. В първи

клас ще се научиш да събираш и изваждаш. Изглежда, че най-важните числа са нула и едно.

От там произлизат всички останали числа.

Флавио – Да, разбира се. Едно е живота, а нулата е нищото.Нулата не е никакво число, тя е

безкрая от всички числа. Всичко, нулата и единицата, пълното и празното са все Бог.

Маркос, 8 години – Флавио, 5 години

БОГ И ЛЮБОВ

“Идвам на тази планета, защото тя има нужда от много любов, за да премине в един

нов и по-духовен етап от развитието си.”

Флавио в изблик на нежност прегръща силно майка си и казва:

- Обичам те много, мамо.Толкова съм щастлив, защото те обичам. Но също бих те обичал,

дори и да не беше моя майка, мога да обичам така всеки, както те обичам теб. Ако човек

обича силно някого, той обича силно всички.

Обичам те много, защото всички сме частички излизащи от Бога. Всички хора са частички,

които произлизат от Бога. Бог е във всички светове, разделен е на частици, намира се на

всички места, също така и във вакуума.

Всеки свят е част от Бог, но Бог е също и в пространството. Той е във всичко, което

съществува, всичко, което може да бъде докоснато и във всичко, което не може да бъде

докоснато. Което може да се и което не може да се види. Бог не умира никога, но за да бъдеш

жив, трябва да си частица излизаща от Бог. На мен ми се струва, че аз съм частица излизаща

от сърцето на Бог. Сърцето е само начин за изразяване, защото Бог няма тяло, това е като да

кажа, че произлизам от любовта на Бог.

Знаеш ли мамо, когато трябва да се покайвам за нещо, в действителност се чувствам много

добре, защото спирам да мисля. Мисленето е като говоренето, само че отвътре, а аз съм

мълчалив отвътре. Тогава отивам в моята частица, която е излязла от Бог и оставам там. Но да

не си помислиш, че в Бог остава дупка, когато излизаш от него. Бог, въпреки, че е разделен на

частици, винаги е едно цяло.

Флавио, 4 години

БОЖИИТЕ НЕЩА

Флавио – Мамо, ти от коя религия си?

Мама – Аз не съм религиозна. Бях възпитавана като християнка, но не мисля, че е от

значение да вярвам в някаква религия. Вярвам само, че Бог е любов.

Флавио – Да, но Бог не е само любов. Също така е и омраза, защото всичко съществуващо

произлиза от Бог.Вярно е, че хората се раждат от любовта на Бог. Омразата е затворената част

от Бог, а любовта е отворената част.

Мама – Как така затворена, какво искаш да кажеш?

Флавио – Ето така (взима една хартиена салфетка). Така, е затворена, притисната. Омразата

представлява затворена любов.

Любовта, в замяна на това не е затворена, нито е разделена, тя е нормална. Виждаш ли?

(Флавио взима една книга.)Точно като тези букви, те не са отделени, нито са слети заедно, те

само са подредени. За това може да ги прочетете.

Искаш ли да ти кажа какво правят хората?

Мама –Да, разбира се. Разкажи ми.

Флавио – Душата излиза от Бог и си облича някаква дреха. Така се формират хората. Има

нещо като съблекалня, където се намират всички костюми. Бог казва на душата, каква дреха

трябва да си облече. Дрехата е тялото. Формата на тялото е според света, в който ще отиде

душата. На мен ми дадоха дреха, с която да дойда на Земята. Човешките същества, всички

имат една и съща форма, като теб, като мен, като Маркос. Има малки различия, като

например лицата. Жените също се различават от мъжете, но разликата е малка. Първото

нещо, което съществува е Бог, а не световете. Бог е всичко, което е било, всичко,което е сега е

било в Бог. Планетите също са живи същeства. Всичко е живо. Камъните например също имат

вътрешна форма, но тази форма не се вижда.

Мама – Какво искаш да кажеш, не те разбирам?

Флавио – Запиши го, може би някой ще го разбере. Първото нещо, което съществува след

Бог, това са световете. Вселената. Човек живее винаги, винаги, дори и когато умре. Защото

дори и да умре, продължава да бъде една душа. Времето епродължителността между

раждането и смъртта. Може да бъде човешко същество или създание от друга планета.

Мама – От къде знаеш всичко това?

Флавио – Знам, благодарение на Бог.Нещата, които знам, ги знам вътре в Бог. За да открия

нещата, които са от Бог, трябва да мисля за него(затваря очи, остава тих и спокоен). След

няколко секунди весело казва:

- Бях хванат от слънчевата светлина.

Мама – Какво искаш да кажеш с това?

Флавио - Това е като да кажеш: Запалих си лампата.

Флавио, 5 години

МАГНИТА НА ЛЮБОВТА

Татко – Как си , Как върви в училище?

Флавио – Добре. Харесва ми да ходя на училище. Вече съм малко по-възрастен на земята и

трябва да се науча да живея тук. В училище се уча да живея в общество. Там не съм толкова

добре защитен от вас, както тук у дома.

Мама – Но, да не би да имаш някакъв проблем? Как се чувстваш с учителката и твоите

съученици?

Флавио – Чувствам се най-добре, когато няма битки. Аз не обичам да се бия, но понякога

трябва да се защитавам. Разбирам се добре с Алехандро, който от детската градина ми е най-

добър приятел. Но сега имам повече приятели, защото вече имам по-добър контрол върху

моят магнит на любовта и мога да привлека повече деца.

Татко – Какво е това “магнит на любовта”?

Флавио – Всички ние имаме вътре в нас магнит на любов и магнит на омраза. Магнита на

любовта привлича всички, които имат любов, Ако можем да го контролиране, любовта

обгръща омразата като една капсула. Любовта е подредена, като набор от букви и думи, които

образуват книга. Омразата е нахвърляна на едно място и е много объркана и смесена. Човек

става лош, когато се отвори капсулата му с омразата, тогава привлича лоши хора и му се

случват лоши неща. Поради това привличане от магнита на омразата хората злоупотребяват,

боят се, бунтуват се, по този начин всичко се обърква.

Любовта от друга страна ни дава начин за разбиране на нещата, който не е със ума, а със

сърцето. Тогава привличаш хора, които също използват магнита на любовта. Вашата любов

ми помогна да дойда на този свят.

Татко – Как така?

Флавио – Любовта образува канал със звездата. Вашите родители са имали достатъчно

любов. Мама и ти сте израснали с много любов. Магнитът на любовта в всеки от вас е

привлякъл другият, а заедно сте образували един много мощен магнит на любовта. Това ние с

Маркос го видяхме като една голяма светлина и тя ни привлече.

Мама – Но Маркос е доста боен!

Флавио – Маркос е много по-различен от мен, знае да използва добре ума и тялото си. Той

също има много любов, но е дошъл на Земята да експериментира с червеният свят – силата на

любовта.Неговата сила ми помогна да отворя моят път. (Смее се) Разбира се, не ми харесва,

когато използва тази сила против мен.

Флавио, 6 години

КОЛЕДА 1989

Приготвяме коледни ясли.записвам диалозите заедно със семейството. Струва ми се, че тук

присъстват не само хората, като личности, но и звездата на всеки един от тях, тоест връзката

на всеки един с неговата душа.

Обяснявам: Исус е бил едно много специално същество. Неговото идване отбелязва

началото на духовното развитие на човечеството. Той е дошъл от Сириус – звездата на

Любовта. Исус е огледалото, което отразява образът на Бог за всички християни. За в бъдеще

няма да има повече нужда от религии, защото всеки един ще открие Бог вътре в себе си.

(Всеки човек, носи в ръката си една позлатена звезда, понякога говори човека, понякога

говори звездата. Звездата представлява ядрото на душата на всеки човек.)

Звездата от Витлеем (Сириус) – Аз съм Сириус, звездата на любовта. Аз съм Сириус, ти с

Сириус, ние сме Сириус. Аз съм безграничната любов, но в същото време съм и омразата,

която представлява ограничена любов. Идвам на тази планета, защото тя има нужда от много

любов, за да премине в един нов и по-духовен етап от развитието си. Има много объркани

същества, пълни с омраза. Омразата никога не е злото, това е любов, която не намира изхода

към свободата.

Аз съм безграничната любов, свободната любов.

(Поглежда към детето Христос) – Могло ли е това Същество да помогне на хората? Могъл

ли е да ги научи на любов с примера си?

Детето Христос - Колко е труден този свят. Единственото, което може да помогне на тази

планета да се издигне в еволюцията си – е любовта. В този, толкова материален свят,

съществата забравят за своята звезда.

Ирод – предупредиха ме, че се е родило дете, което ще бъде цар на евреите.Това не може да

стане! Не знам кое е това дете. Но, ще наредя да убият всички бебета. Няма да позволя на

никой да ми отнеме трона!

Звездата на Ирод (тъжна) - Не знам какво да направя с това, толкова объркано същество! То

не вижда пътя към свободата. Иска власт, изпълнено е с омраза, не намира любовта. Има една

корона, която затваря коронната му чакра. Затворен е пътя към неговата звезда и с ядрото на

душата му.

Крал Гаспар – Да тръгнем след звездата. Знаем, че се е родило едно дете, което носи голяма

промяна за човечеството.

Звездата на Крал Гаспар – Трябва да помогнеш на това Същество, което е дошло на Земята

с много трудна мисия. Трябва да се върнеш отново, твоята коронна чакра е отворена и няма

да изгубиш контакта си с мен, защото аз съм твоята есенция. Ти ще имаш могъщество, но и

мъдрост.

Римски войник – това дете, родено в яслите докосва сърцето ми.

Звездата на Римският войник – Времето на Римската империя изтича. Рим (Roma) на

обратната страна е Любов ( Amor). Сега идва времето на Любовта за Земята. Остави сабята си

и следвай любовта!

Ангела на Благовещението – Мария, ще имаш едно много специално дете, ще трябва да си

много търпелива с него. То идва да донесе Мир и Любов на Земята

Флавио, 8 години

МОИТЕ КНИЖКИ

Когато се научих да пиша, започнах да съставям моите книжки. Рисувам, чертаех и

редактирах материалите, след това до показвах с радост на някои хора.На тези страници

обобщавах в писмен вид всички теми, които развивах устно. По синтезирано и със схеми, за

да илюстрирам по-добре моите идеи. Разработвах моите книжки като игра, много ми

харесваше, но си мисля, че вече имах някакво авторско призвание. Вече знаех каква е моята

мисия на Земята. Писането беше един добър начин да я изпълня.

Флавио, 8 години

ПСИХИЧЕСКИЯТ ОГЪН (книжка)

Психическият огън служи на ума да се подхранва с идеи.

Психическата вода служи, за да може ума да възприема идеите и да се аргументира.

Умът е като един компютър. Той разучава информацията за човешкото същество.

Психическата вода служи, за да угаси психическият огън ако се появи пожар.

Флавио, 6 години

ЗЕМЯТА (книжка)

Земята и Слънцето.

Слънцето дава енергия на Земята.

Слънцето представлява енергийна топка.

Земята е едно училище за човеците.

Земята е много материална.

Слънцето е материално, но и духовно.

Какво има на земята?

1- земя, дървета, коли.

2- планини, хора.

3- море, къщи, сгради.

4- цветя, пътища за автомобилите.

Флавио, 6 години

Какво има на Слънцето?

1- Енергия

2- Огън

3- Енергийни лъчи

4- Червен цвят

Какво представлява звездата на всеки един човек?

Това е енергията на човека и за да се излекува човека трябва да направи звездата си в зелен

цвят. Когато звездата има червен цвят, тогава човека се чувства зле.

Белият цвят е когато оздравяваш.

Флавио, 6 години

СИСТЕМАТА НА ТЯЛОТО

Тялото е съставено от

Душа, тяло и Аз. Душата няма форма.

Аз се състои от:

Ум, емоции, памет и някои други неща, които не мога да “преведа”

Превеждането е, това което получава по-високите енергийни вълни идващи от звездата и ги

превежда в мисли и думи.

Душата е част от Бога.

Аза, това, което осъзнава, че съществува.

Тялото е начин за съществуване на Земята.

Аза е онова, което обединява душата и тялото.

Аза се използва, за да се побере душата в тялото.

Когато Бог направил материята, създал и времето.

Материята ще бъде парализирана без времето. Времето е онази енергия, която движи

материята. Нищо материално не може да съществува извън времето.

Флавио, 6 години

ЗЕМЯТА И ХОРАТА

Аз идвам от центъра на Слънцето, за да изпълня моята мисия. Първо отидох до Сатурн,

защото прилича на Земята. След това дойдох на Земята, която е една много трудна планета,

защото има много материя и малко духовност.

Флавио, 6 години

Горе в ляво: Дух – Живот (земен) –Материя – Психичен център

Горе в дясно: Слънце – Души ( Душата на Флавио) – Сатурн – Земята

Горе в ляво: Новите Същества. Те имат по-голям психически център. Бебетата, които сега се

раждат идват от едно по-напреднало училище, като например Марс и Слънцето. Тези нови

души идват тук, за да помогнат, за да може промяната на Земята да не бъде толкова рязка и

внезапна. Тези души помежду си ще създават положителни вълни. (рисунка)

Горе в дясно:Хората притежават много материя и малко Дух. За това са си измислили думите

“Нищо” и “Смърт”. Думата “Нищо” не може да съществува, защото никога не може да умре

нещо от Бог. (рисунка)

Всички човешки същества имат тяло и душа.

Горе в ляво: Земя – Дух – Материя

Промяна към Духовност

Горе в дясно: Всички ние сме частици произлизащи от Бог.

КАК СЕ Е ОБРАЗУВАЛА МАТЕРИЯТА (книжка)

1. Как се е образувала материята.

Бог концентрирал своето могъщество и се трансформирал във време, концентрирал времето,

парализирал го и го трансформирал в енергия.

Когато концентрирал енергията се получила експлозия и така се създала материята и

антиматерията.

Коментар:

Когато пиша думата материя винаги се обърквам и я пиша с големи букви. Мисля, че това се

случва, защото за мен материята е много важна, понеже е много трудна.

От Енергията се раждат 3 полюса:Позитивен, негативен и междинен полюс. От там нататък

се образували Галактиките, Звездите, Световете и Различните форми на живот.

Всичко, което е произлязло от Бог е живо. Звездите и Планетите са живи същества. Всичко,

което произлиза от Бога има Душа. Няма висши и низши Души. Душата е неизмерна, но

някои същества знаят да използва душата си по-добре от други.

Коментар:

Когато бях малък, казвах: “Всички ние сме частички от Бог.” Сега мога да го обесня по-добре,

защото знам повече думи.

Диалог:

Мама – Как е възможно всички души да са равни?Не може да се сравни моята душа с душата

на един лош човек, например с душата на Христос...

Флавио – Няма разлика между душите. Душите не са измерими.Единствената разлика е в

това, че някои хора знаят как да използват душите си.

2. Различни неща за човешките същества

Тази планета е много странна, защото е много сгъстена материално. Бог е направил опит, за

да види какво ще се случи, ако сложи на едно място много материя. Много енергия и

балансирано време. Така се създала тази планета. Ние сме едни много странни форми, много

сме плътни, много е трудно за душата да се адаптира.

Има два вида човешки същества:

Мъже и жени.

Всеки един от тях има по два типа енергия:

Женска и мъжка.

Според пола си преобладава единият тип енергия.Освен това телата им имат различни

специални части за репродукция. На други планети репродукцията е различна.Тъй като нямат

физично тяло, се разменя енергия. Две същества с различен полюс създават друго същество.

3. Форми на комуникация

На почти всички планети комуникацията се извършва чрез телепатия, защото там има по-

малка плътност. Тук комуникацията е много странна: Използват се звуци, освен това на

различни места се използват различни звуци, за изказване на едни и същи неща.

Тази планета започва да става все по-абстрактна. Абстрактността е помежду духовното и

материалното. Започваме да ставаме все по-духовни

Флавио, 7 години

КАК СЕ РОДИ СХЕМАТА НА ВСЕЛЕНАТА

Един слънчев зимен следобед се разхождахме в центъра на Буенас Айрес. Минаваме покрай

едно кино, на което са залепени плакати с рекламите на нов филм на ужасите.

Татко – Какво мислите? Да отидем да го гледаме?

Маркос – Не, не. Това е ужасен филм. Четох във вестника, че главният герой е умрял малко

след като са завършили снимките на филма. Тези неща не стават случайно.

Мама – А, защо се случват?

Флавио – Случват се, защото се отварят астралните врати.

Маркос – Да така е и навлизат разрушителните сили, те са като крадци на енергия. Хората се

страхуват от физическите крадци и дори не осъзнават, че има и невидими крадци.

Татко – Как става това?

Маркос – Не съществува само светът, който виждаме. Има и други измерения, които не са

толкова материални.

Мама – Защо не ми обясните какво е това?

Маркос – Не си струва. Много е трудно да се обясни, това което се усеща.

Флавио – Но трябва да го обясним. Това е нещо много важно.

Маркос – Разясни го ти, аз ще ти помагам.

Флавио – Ние живеем на една определена равнина във Вселената. Тази равнина е най-

материалната област и се намира в основата на един вид така да го наречем кула. Но там

съществува много други нива и всичко това е свързано. Вселената се е появила, когато Бог е

решил да придобие повече опит чрез еволюцията. Всеки от нас носи вътре в себе си една

Вселена.

Маркос – За да го разберете по-добре, ще трябва да го нарисуваме.

Флавио - Добре, ще го нарисуваме, когато се върнем в къщи.

Маркос, 10 г – Флавио, 7 години

Можем да си представим Вселената като една кула на различни нива. Нито едно от тези нива

не е висше или низше. Не съществува отгоре и отдолу, във всяка част е представено цялото.

Души пазители

Същества, извън еволюцията, чиято работа е да подържат системата. По някога някои от тези

души влизат в кулата, за да помагат.

Физическо ниво

Физическото ниво е много плътно, то е смесено, пълно е не само с физически тела, а и с

астрални същности, позитивни и негативни. На това ниво действат духовни същности, които

организират формите на живота, включително същества от други нива. Полярността е крайна.

Съществува време и пространство.

Астрално ниво

На това междинно ниво се намира межди Физическото ниво и Източника. То е фино ниво,

през него минават душите, за да се завърнат при Източника. Когато човек умре преминава на

това ниво. Също така можем да имаме достъп до него и докато сме живи с един вид ментална

вълна или по време на сън. На това ниво има пространство, но няма време.

Астрално ниво – негативна страна

Това ниво е онова, което хората наричат “Ад” (Разбира се,че адът не съществува.)Това е

нивото, на което отиват хората, които не знаят, че са мъртви. Там отиват онези, които не са

завършили мисията си, например самоубийците. Тези същества остават свързани с

физическото ниво, те са объркани души. Когато излизат от объркването си и разберат

грешките си, преминават в положителната част на астралното ниво и се завръщат при

Източника. Границата между астралното и физическото ниво не е врата, а стена. Някои

лекарства и дроги например разрушават тази стена, но и навреждат на аурата на човека.

ИЗТОЧНИКА

Там няма време и пространство. Няма полярности. Това е мястото, където енергията прави

един ефект на огледало и се отразява във всички останали нива. Това е всичко: висшето и

низшето,познатото и непознатото, голямото и малкото. Има още много неща, които знам,но

не знам как да ги обясня. Всички души, за да отидат на което и да е ниво, първо трябва да

минат през Източника.

Мисионерско ниво

Вход и изход към една система на еволюция.От там навлизат мисионерските души, за да

помагат в еволюцията на това ниво или на другите нива. Там е най-простото и трудното,

познатото и непознатото, помощта и проблемите. Това е зоната на психическите полярности,

от където идвам аз.

Флавио, 8 години

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ

Всички души отиват към Източника, остават там или преминават от там. Онези, които от

физическото ниво остават при Източника, които идват от по-високи нива преминават през

него, освен ако не се налага да работят там. На това ниво има души, които работят само в

Източника. Например една душа, която идва от Мисионерското ниво (С лилав цвят) минава

през Източника и след това през Позитивният Астрал и се ражда на Физическо ниво.

Астралното ниво е част от Физическото ниво и от Източника. Има два полюса – позитивен и

негативен. А Позитивният Астрал има една врата, която го разделя от Физическото ниво и

друга врата, която го свързва с Негативният Астрал. Когато човек умре, минава през

Позитивният Астрал, там се освобождава от своите желания и привързаности, след това се

завръща при Източника (червен цвят). Но ако човек е много привързан към физическото,

минава през другата врата в Негативният Астрал и там обикаля докато се освободи от

обърканите си чувства и се завърне към Източника минавайки през Позитивният Астрал

(кафяв цвят). Когато една душа се въплъщава, се учи да използва физическо тяло и да действа

в плътен свят.На физическото ниво, тъй като няма граници има същества от всички други

нива. Души пазители, души от по-висши нива, като Мисионерското ниво - души мисионери,

същества от Позитивният Астрал, същества от Негативният Астрал, а също така и объркани

души на умрели хора.

Флавио, 8 години

СХЕМА НА ВСЕЛЕНАТА

Когато бях на 7 години с брат ми нарисувахме Кулата на Вселената. Сложих стрелки сочещи

нагоре, което показва, че линиите продължават. Когато станах на 8 години се запознах с една

американка, която се казваше Вики. Връзката между нас се получи изведнъж, какво вече ми

се беше случило с моята приятелка от Бразилия, Аида.

Спомних си я, тя беше “Мой селекционер” на друга планета, която е по-фина от Земята.

Бях роден на една планета, където не съществуват родители от различен пол, както тук.

Когато едно същество се подготвя да направи преминаване на друго ниво (смърт), то изкарва

първо една част от себе си, както правят растенията, когато изкарат нов филиз. Тази нова част

е захранвана от енергията на “селекционера”, докато това същество стане готово да се отдели

изцяло и да се захранва самостоятелно от Източника. Тогава се разделят, старото същество

умира и се ражда новото. Поради този минал опит аз се разбирам добре с Вики, но не тъгувам

за нея. Човек може да тъгува само за някого, от когото има нужда. Когато бяхме заедно с нея

посредством психическа сонда направихме едно далечно пътуване по отношение на

физическата реалност. Ние се свързахме със същества, които все още не бяха напълно

разделени, те бяха набор от вибрации свързани помежду си. Тъй като са абстрактни форми,

моят ум ги възприема като цветове и звуци. Направих една схема, за да се помни запомни по-

лесно. Знаех, че те са същества, създадени преди душите и за това реших да ги нарека

“Първични Същества”

Брат ми Маркос ми помогна да ги определим като “Първичната материя на Душите”.

Малко след това някой ме попита дали ‘Първичните Същества” се намираха в Източника. Тъй

като те са на различен план на съществуване се наложи да разширя Кулата на Вселената, за да

ги поместя.

За да нарисувам тази схема поисках от мама и тате една много дълга хартия, която освен това

ще трябва да се завърти около себе си и да се залепи в краищата. Искам да кажа, че ще бъде

като една лента, която няма вътрешна или външна страна, без начало и без край. Разделих

тази хартия на две части, двете страни на Вселената. Когато бях много малък говорех за

страната на майката и страната на бащата.

Сега потърсих други имена.

Проявената страна на Вселената я нарекох Конкретно Ниво. На другото Ниво ми е трудно да

сложа име. Моята майка ми каза, че мога да го нарека Абстрактно Ниво, но аз не исках да

използвам конкретен антоним, защото не става въпрос за противоположна страна, а за

допълнителна. Освен това думата “Абстрактно” отговаря на Астралното Ниво.

СХЕМА НА ВСЕЛЕНАТА

Вселената може да бъде представена като сфера, която няма край или начало. В центъра се

намира Ядрото, произхода, експанзивната сила, която излъчва съществуването. Тази схема

обхваща само едно измерение, има безбройни измерения на всички нива. Вселената се

проявява в два плана:

Конкретен и Неизяснен. Около нивата, Душите Пазители поддържат системата.

Неизяснен план

Мъжки аспект “баща”. Другият полюс на тази Вселена няма форми, няма души, дори няма

изначални същества.

Организатор на нивата във Вселената.

Това е Божественият ум, който организира изцяло Вселената. Не би трябвало да се използва

думата “Ум” , защото е прекалено фино в сравнение с човешкият ум. Това е Божественото,

което дава форма на Вселената.

Организатор на неизясненият план.

Неизясненият план има организатор.

Организатор на конкретният план.

Това е принципът, който организира силите, които отговарят на този план.

Конкретен план.

Това е женската страна, “майката”. Проявен аспект във Вселената. Това е едно ниво, където

може да се класифицира и раздели, може да се определи с думи и изображения.

ВИСШЕ НИВО

Изначални същества.

Първична материя на душите. Това е границата с неизясненият план, където само

съществуват вибрации без форма. Зона генерираща фини същества от неизявеният план и по-

плътни същества от изявеното ниво.

Организатор на по-низките нива.

Мозъкът на тази зона от Вселената, Съществото което има идеите, за да организира по-

низкият план насочва също така душите пазители от конкретното ниво.

Логос

Логоса конкретизира нарежданията на Организатора на Висшият план и поддържа силите.

Той е реализатора на идеите на Божественият разум. В тази зона има обединени помежду си

групи души от различни полюси, това са Алмините. Сбор от Алмини свързани помежду си

оформят по-големи групировки, наречени Алмани. Душите излизат от Алмините и започват

своя процес на уплътняване.

Мисионерско ниво.

Мисионерските души са предназначени да повлияват на различни нива във Вселената, да ги

подготвят за промяна на нивото.

НИЗШЕ НИВО

(от наша гледна точка)

Източникът

Зона, където ядрото излъчва своята по-голяма енергия. Това е духовното ниво на Низшето

Ниво на Вселената.Повечето религии го наричат Бог или Източник.

Астрално ниво.

Разделено е на две поднива:

Ментално и Емоционално, в същото време всяко подниво има положителна и отрицателна

страна.

Ментално подниво.

В тази зона душата се разделя с идеите и мислите, разрушават се мисъл-формите, за да е

върне към Източника. От менталното подниво не се взимат решения, защото няма

необходимости, няма желания.Чувства се и се знае всичко което е.

Емоционално подниво.

В тази зона душата се отлепва от физическият план, разтварят се емоциите и връзките с

въплътени същества, както позитивните така и негативните. До това ниво съществуват

личните желания, свързани с личността и нуждите на физически план. Затова има възможност

за избор.

Физическо ниво.

Това е най-гъстото ниво, най-смесеното, най-сложното, където няма граници. То е

предопределено от време и пространство. На това ниво човешките същества развиват своя

цикъл на раждане и смърт. Едновременно с човешките същества съществуват положителни и

отрицателни астрални същности и други същества, които организират формите на

физическият живот. Това ниво, от наша гледна точка е най-ниското, в основата на кулата на

Вселената. Но също така е ниво с най-висока плътност и концентрация на материя. Така да се

каже погледнато от Неизясненият План, това е нивото с най-голяма концентрация на

Божественото.

Флавио, 9 години

ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА

На тази рисунка ще представя четирите елемента:

Въздух, Вода, Земя и Огън.

Това беше момент на баланс в живота ми. Бях пълен с енергия. Дойдох на този свят с

възможно най-финото тяло, за да мога да реализирам моята мисия:

Да информирам хората и да ги подготвя за промяната.

Сега се уча да се уплътнявам, да се храня със силите на природата.

Флавио, 9 години

РАЗГОВОР С АМА И ФЕЛИСИТАС

Фелиситас - Можеш ли да ни кажеш как виждаше човешките същества преди да дойдеш на

Земята?

Флавио – Наблюдавах този толкова плътен свят, за да се подготвя да живея тук.например

гледах някоя душа с тяло и се учех от нея.

Фелиситас – Сега можеш ли да разпознаеш душата, която си наблюдавал когато си бил там?

Знаеш ли коя е ?

Флавио – Те са няколко. От там видях една душа, която ще съществува след 2000 години или

след 2 или която е била преди 1000 години или преди 4 години или нещо такова. Не

съществува времето извън Вселената.

Фелиситас – Всички ли правим това, или само ти?

Флавио – Всички, които идваме от по-фини нива. Онези, от физическото ниво правят

същото, но наблюдават фините душите, за да се учат от тях.

Ама – Не може да се живее на физическо ниво, само с материалните неща. Всички ние сме

във финото, вътре в нашите възможности.

Флавио – Всички ние имаме вътре в нас самите по една Вселена, за да се изкачваме от ниво

на ниво.Тези, които тръгват от Физическото ниво отиват на Финото, а онези, които тръгват от

Финото ниво идват на Физическото.

Ама – Нали ние хората всеки път ставаме все по-малко материални и по-фини.

Флавио – Не, не винаги.Не всички ние. Има много същества, които са дошли от Финото ниво

и са стигнали до максималната точка...това е целта и принципа на завръщане към

ядрото.Началото и края.

Фелиситас – Например. Колкото по-плътен е човек, не е ли по-разделен от цялото?

Флавио – Не.

Фелиситас – В някои части на твоята книга не казваш ли, че се чувстваш много самотен и

разделен от бога, защото си на това физическо ниво?

Флавио – Не. Аз тъгувам за ядрото. Тъгувам за Финото ниво, което е различно, защото аз

преди съвсем малко бях в ядрото, бях част от ядрото и не съм бил въплъщаван от много

време. Сега започвам от физическото ниво. Започнах от Финото ниво и се завръщам към

Физическото, понеже ми е много трудно, за това тъгувам.

Ама – Дори най-материалните хора имат в себе си едно усещане, че там има нещо прекрасно,

за което те още не знаят, но то съществува.

Флавио – Разбира се.

Ама – Защото това човешкото същество го знае. Нали? Това е носталгия. По други причини,

защото са много далече, но в някой момент си спомнят.

Флавио –Да.

Ама – Това, което с всеки изминат ден виждам все по-ясно е всичко низше. Важно е, това е

най-трудното ниво.

Фелиситас – Много плътно, много тежко.

Флавио – Да много е плътно.

Ама – Много трудно да се изрази Бог от Физическото ниво.

Флавио – Това е едно от най-трудните нива. За това дойдох, за да разкажа какви а по фините

нива.

Фелиситас – Ти би ли искал да бъдеш считан за учител?

Флавио – Аз идвам да уча хората в смисъл такъв да им показва. Като например: Аз ти казвам

каква е ръката ми и ти я показвам.

Ама – Това е, което правим тук. Всеки от нас преподава своето, което е уникално.

Флавио – За това не ми харесва много тази дума: Преподавам, човек може да се обърка,

защото има двоен смисъл. Аз показвам това, което съм и казвам:Това е така.

Ама – Същото като любовта, не може да се преподава. Трябва да се усеща.

Флавио, 10 години

РАЗГОВОР С АМА

Ама – Защо е толкова важно Слънцето?

Флавио – Защото то е представител на Бог, представител на ядрото.

Ама – Не ти ли харесва думата Бог?

Флавио – Това е една дума, която се употребява в религиите.

Ама – Изглежда ти малко изчерпана от смисъл?

Флавио – Да, точно така.

Ама – Как се свързва човекът с Ядрото?

Флавио – Чакрата ма Слънчевият сплит е Източника, а коронарната чакра е Ядрото.

Ама – Може ли да се каже, че между човека и Източника има енергийна верига формирана

от по-висшите чакри?

Флавио –Не е точно така, но е нещо подобно.

Ама – Всяко човешко същество има връзка с Източника?

Флавио – В действителност са две или три връзки: Една от тях свързва тялото и другата за

душата. В часа на смъртта се скъсва връзката с тялото, но връзката с душата е като ластик и

не се скъсва.

Ама – Разкажи ми за Ядрото.

Флавио – Центъра на Ядрото е много далече, има огледала в зиг-заг, които ни позволяват да

стигнем до отражението.Ядрото е на всякъде.Централното Слънце е Центъра на централното

Ядро, Центъра на Ядрото на Душата...На Ядрото мога да му дам хиляди имена, всичко зависи

от това как ще разбираш името.

Ама – Кое е хубавото на физическото ниво?

Флавио – Много! Това е последното и най-далечното ниво. От тук започва завръщането

назад към Центъра на Ядрото, към Божествената Любов. Завръщането е по-бързо от идването,

защото вече познаваш пътя.

Ама – Нещо такова? (Протяга ръка и отваря дланта си, след това я затваря и прибира ръката

си отново.

Флавио – да, точно така, но в спирала.

Ама – Каква е разликата между душата на една планета и душата на човека?

Флавио – Няма разлика.

Флавио, 9 години

ИНТЕРПРЕТАЦИИ

СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА

Отворено състояние – когато няма Аз, връзката е директна, няма разделение.

Когато едно нещо е отворено, има душевна кухина, в него може да влезе всичко, лошото и

доброто.

Например къщите са отворени, защото абсорбират енергията на тези, които живеят в

тях.

Обърканите духове, съществата, които не знаят, че са умрели, са отворени и всичко им се

предава. Те нямат Аз, което да ги пази. Други примери: Пещери, депозити, офиси и др...

Личните вещи, които се използват са отворени, защото поглъщат от енергията на

човека.

Неутрално състояние – Когато има Аз, което отваря и затваря връзката с другите Същества

и вещи. Таков състояние имат основно човешките същества. Някои хора, поради своята

личност са по-отворени в сравнение с други и всичко им идва в повече. Други, които имат по

затворен характер имат по-малко връзки. Домашните животни са много отворени, дивите

животни са затворени и свързани с Цялото.

Затворено състояние имат обектите, които нямат духовна празнина. Неутралните същества,

когато влязат в контакт със затворен обект, когато му предадат от своята енергия могат да

отворят в него духовна празнина. Тогава, в един момент затвореното състояние може да се

превърне в отворено.

Флавио, 9 години

КРЪГОВРАТА НА ДУШИТЕ

Всичко това е игра, един вид обикаляне, идват и си отиват, отиват и си идват, разиграват

играта на живота. Първото движение е на излъчване и разширяване. Ядрото е произходът,

първичната материя на душите. Когато се отделиш от Ядрото се раждаш като душа. В зоната

на Ядрото душите се подготвят за преминаване към полярностите. В систематичният пояс се

разучават грубото и финото в различни степени.

Нашата Вселена се намира в тази зона. Земята е една от най-плътните планети, които

съществуват. Тук се експериментира с максимално възможните полярности има много двойки

на различни полярности и много алтернативи за избор. В нашият свят и измерение ,

съществуването се умножава, става на парченца, фрагментира се. Съществуваме в границите

на времето и пространството, нашите души, когато се въплътят в тези условия забравят

всичко свързано с произхода си. В тази зона се играе играта на създаването, движението и

подновяване на формите на душата. След като експериментира с различните форми на

материалното и финото, душата минава в систематичната зона и опитва с другата страна на

енергията – мъжката страна. Стига до границата на това и започва процеса на свиване,

завръщане към своята Същност. Тази система функционира, защото всички души вярват в

нея.Един от аспектите от дейността на душата е да се задържи тази вяра. Душата

преминавайки през различни зони се трансформира, но винаги запазва своята есенция, да

бъде част от Бог.

Флавио, 9 години

ЕНЕРГИЯТА НА ПЛАНЕТИТЕ

Всичко представлява Вселената. Сега ще говоря за енергията на планетите, не за техните

физически аспекти.Физическият план е едно много плътно ниво, но не е по-низше или по-

висше от другите. На ниво 4-4 двете посоки на еволюцията са в една и съща равнина.

Между ниво 3-5 и 1-7 се намират физическите планове и между 5-3 и 7-1 се намират фините

планове. По средата се намират неутралните планове.

Планетата Земя е повлияна от планетите Марс, Плутон, Венера и планетите I и III (понеже не

са манифестирани, те нямат имена) те затрудняват промяната, защото се издигат на друго

ниво и тяхното положително влияние намалява. Само триото Уран, Меркурий и Юпитер ни

помагат, приближавайки се те изпращат своята енергия за процеса за префиняване на Земята.

Енергията на Нептун е извън еволюцията. Тази планета не е в нито един план на Вселената,

повлиява се от всички нива. Аз идвам с любящата енергия на Венера, за да ви кажа:

Бъдете поток от живота!

Флавио,10 години

ДУШАТА И НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ

Душата има много проявления в различни измерения, но никога не може да има във един и

същ свят друга манифестация. Например, аз имам едно проявление сега, в което трябва да

обясня на други по-фини измерения, каква е тази материална планета. В същото време тук на

Земята трябва да разясня, че съществуват и други, по-фини светове. За това казвам, че аз съм

“информатор” от нивото на мисионерите.Съществата мисионери, са онези които оказват

влияние върху промяната на нивото, нещо такова, каквото сега преживяваме сега на Земята в

този период. Някои от нас действат на физическо ниво, въплътени, а други помагат от други,

по-нематериални светове. На тези последните някои им казват – извънземни. В

действителност не са по-висши или по-низши от нас, просто са различни. За онези, които са

на фино ниво, ние се намираме на едно много трудно ниво, защото те са свикнали да бъдат на

фино ниво. А на нас, понеже би ни било трудно да бъдем на онова ниво си въобразяваме, че е

по-висше, но в действителност е просто по-различно.

Флавио, 9 години

Можем да сравним физическият план, където се намира Земята е с летище, което е

отправна точка за пристигане и заминаване на много същества в еволюцията. За

съществата, които си тръгват от материалното това е тяхното начало във финото, а за

съществата, които идват от по-фините равнини, това е цел да се адаптират към плътно,

за да помогнат на тази планета, да стане по-духовна.

В чертежа, който направих, когато бях на осем години са представени две души близнаци.

Душите по своята същност се свързват директно помежду си. На това ниво не съществува

разделение между допълващите аспекти на душата (положителна – отрицателна, мъжка –

женска, светлина – тъмна, бяла 0 черна и всички възможни противоположности ). Висшето

съзнание не се свързва директно със своят двойник, което означава, че връзката не е пълна,

не може да бъде регистриран смисъла.

Душата има различни начини на съществуване на различните нива и плътности.

Повечето нейни проявления нямат помежду си връзка, въпреки че в някои случаи има

някаква връзка, но тя е неутрална. Проявленията на душата усещат носталгия за своята душа-

близнак.

Флавио, 10 години

ЗМИЯТА С ДВЕ ГЛАВИ

Нарисувах тази рисунка, когато бях на пет години.

Змията представлява безкрайното. Двете еднакви глави означават, че няма начало нито край.

Ние, човешките същества живеем в проявената част на Вселената, в един от пръстените

(измеренията) на змията с две глави.

Флавио, 8 години

ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

Двуглавата змията е начин да представя цялото. В един от нейните се проявява това

измерение. Най-точната форма на двуглавата змия е легнала осмица – символ на

безкрайността. В една точка в един от пръстените, се намира нашата галактика.

Други начини да си представим Цялото, може да бъде пясъчен часовник или също така два

еднакви триъгълници съединени при върховете си. Горната част на триъгълника съответства

на не проявеното, бъдещето (нула ).Долната част на триъгълника съответства на проявеното и

миналото ( единица). Ако представим бъдещето с нула, миналото ще бъде единица. Ако

мислим за бъдещето, като за пясъчен часовник, пясък който се намира отгоре (бъдещето, не

проявеното) преминава от бъдеще към минало. В момента, в който пясъкът преминава от

единият триъгълник е другият, това е моментът на настоящето.Всичко , което се случва се

намира в момента на преминаване на песъчинките.Въз основата на тази схема, реших да го

представят математически по този начин:

Формула за Времето: t0 момента на пресичане към t1 (t0 t1.

Формула Пространство : t1 + t0 добавено към t0 добавено към t0 + t1 = безкрайност

(t1 t0 t0 t1 )

Флавио, 10 години

КРАЙ

Тази книга е дигитализирана за свободно и безплатно разпространение чрез мрежата с

помощта на софтуера ( OCR) " OmniPage Pro Version 11" и скенер " Acer S2W "

Дигитализация , Преглед и Електронна Обработка

Hernan Rosario – Аржентина

v1.0 : 13 Май 2002 - 21:38

v2.0 : 7 август, 2003 - 22:15

Превод от испански на български език:

Manuela Chrestina Alcyone