Писма на Е. Рьорих (Т.1)
ПИСМА НА ЕЛЕНА РЬОРИХ
1929 – 1932
Том 1
Един уникален по съдържанието си труд,
който включва само малка част от епистоларното
наследство на Елена Рьорих.
ПИСМА ДО АМЕРИКА
1929
tc "1929 ã."
Мои млади приятели!
От далечна Индия, страна на красотата, духовните подвизи и
великата мисъл, изпращам до вас, събралите се в името на велик труд
и строителство на бъдещето, своя сърдечен поздрав и призива за
усъвършенстване и безгранчини постижения.
Пред човечеството е отворена книгата на находките и светлината
на дръзкия ум и вие вече сте чули за идването на новото време.
Всяка епоха има свой призив и началният зов на Новия Свят ще бъде
силата на мисълта. Затова ние ви призоваваме да усвоите великото
значение на творческата мисъл и първото стъпало по този път ще бъде
ОТВАРЯНЕТО НА СЪЗНАНИЕТО, освобождаването му от всякакви
предразсъдъци, предубеждения и натрапени понятия.
Да обхванем с поглед цялата шир на нощното небе, да прелетим с
мисълта си безбройните светове и потайности на безкрайното
Пространство. Та нали мисълта по своята същност е безгранична и
само нашето съзнание й поставя предели. Затова незабавно да
пристъпим към следващото стъпало - РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО.
Древната мисъл на Индия твърди – мисълта е първоизточник на
мирозданието. Великият Буда1 посочвал значението на мисълта,
определяща нашата същност, и учил своите ученици как да разширяват
съзнанието си. Лао-Дзъ2 , Конфуций 3 , Христос, всички Учители на
духа4 и велики мислители са учили само на това.
Великият Платон5 е казал: „Мислите управляват света”. И един
съвременен учен като професор Комптън, изказвайки предположението,
че зад всеки феномен на природата стои действена разумна сила,
както и за действието на мисълта върху материята, завършва със
следните забележителни думи: „Възможно е мислите на човека да са
най-важният фактор в света”.
С такова широко разбиране да пристъпим към запознаване с
историята на развитие на мисълта. Отхвърляйки всички предразсъдъци
на различните региони, епохи и националности, ние като пчели ще
събираме скъпоценния мед на човешката творческа мисъл!
Опирайки се на могъщите постижения на великите създатели на
нашето съзнание, да пристъпим към третото стъпало – РАЗВИТИЕТО НА
СВОЯТА МИСЪЛ и творчество – и новите съчетания да разждат нови
искри от огъня на мисълта, този венец на мирозданието.
Да помним, че мислещият човек никога не е самотен, защото
мисълта му е огромен магнит и привлича от Пространсвтото тъждествен
отговор. Затова, ако искаме да получим прекрасен отговор, да
изпратим в звучащото Пространство устремени мисли, наситени с
чистия огън на сърцето6. Само одухотворената с устрем, наситена от
сърцето мисъл твори и привлича като мощен магнит. Мисълта, лишена
от устрем и плам, е безплодна.
И така, да се устремим към познанието, към широката мисъл и в
устрема си да дерзаем, защото само дръзновената мисъл прокарва нови
пътища.
Приятели мои, докоснали сед о изкуството, до творчеството,
съумявайте да използвате тези дарове за кондензация на силите си,
защото свукът и цветът, мисълта и ритъмът са основите на
мирозданието и нашето съществуване. Звукът и цветът, знанието и
творчестовто – ето чашата на Амрита7, чашата на Безсмъртието!
Вечното непрестанно творчество на Вселенския Живот ни обкръжава
и ние, като част от това велико творчество, сме длъжни да творим
всяка минута от нашия живот, да творим с мисъл, с дума, с
действие.
Мои млади приятели, пълнете съкровищницата на вашия дух,
вместявайте всички звуци, всички цветове, всички ритми от
неизчерпаемия извор на Пространството. Тези най-тънки8 вибрации,
възприети съзнателно, ще изтънчат вашето възприятие, ще изтънчат
вашата мисъл.
Изтънчването на възприятието на мисълта ще ви даде възможност да
проникнете в тайните на Пространството и ще открие радостните
пътища към постиженията и към непрестанното, безкрайно
извисяване.
Приятели мои, трудете се, напрягайте всички сили, защото новите
възножности идват само на предела на напрежението. Законите във
всичко са еднакви и ние знаем, че новите енергии се раждат на
предела на най-силните напрежения. Затова разширяването на
дейността и активизирането на силите ви ще доведат до постигане на
красотата.
И, моля ви, не се страхувайте от трудностите, бъдете готови да
преминете през всички препятствия, защото всяко преодоляване води
до вашето укрепване и до бъдещата победа. Обикнете трудностите и
като кажете: „Благословени препятствията, защото чрез тях
израстваме”, мъжествено, окрилени от духа на устрема, осъзнали
величието на безкрайното усувършенстване на творчеството на живота,
устремете се към зовящата ви Безпределност – Безпределността на
живота, Безпределността на постиженията, Безпределността на
познанието, Безпределността на строителството, Безпределността на
красотата!
Мои млади приятели, чуйте зова на творческата Безпределност!
1.03.1929 г.
Великата епоха, която напътства, е тясно свързана с възраждането
на жената. Новото време отново е длъжно, като в най-добрите времена
на човечеството, да предостави на жената място до кормилото на
живота, редом с мъжа, нейният вечен спътник и сътрудник. Та нали
цялото Величие на Космоса9 се основава на двете Начала. Основата на
Битието се изгражда върху равнопоставеността на дветет Начала.
Възможно ли е подценяването на едното от тях?!
Всички преживявани и бъдещи бедствия и космически катаклизми в
значителна степен са следствие от поробването и унижаването на
жената. Страшният упадък на нравствеността, болестите и
дегенерацията на някои народности се дължат на робската зависимост
на жената. Жената е лишена от възможността да се ползва в пълна
степен от най-великото човешко преимущество, от приобщаването към
творческата мисъл и съзидателна работа. Тя е лишена не само от
равноправие, но в много страни и от равно образование с мъжа. Тя не
е допусната да прояви своите способности, не е допусната в строежа
на обществения и държавния живот, чийто пълноправен член се явява
по силата на космическия закон и право. Но жената роб може да даде
на света само рози. Поговорката „Великата майка ражда велик син”
има дълбока космическа научна основа. Защото синът често заимства
повече от майката и обратно, същерите са наследници на бащините
сили. Велика е космическата справедливост! унижавайки жената, мъжът
унижи себе си! Тук трябва да се търси обяснението за ограничената
проява на мъжкия гений в наши дни.
Нима биха били възможни всички извършвани днес ужаси и
престъпления, ако двете Начала бяха уравновесени? В ръцете на
жената е спасението на човечеството и планетата. жената трябва да
осъзнае своето значение, своята велика мисия на Майка на Света и да
се подготви да носи отговорностите за съдбините на човечеството.
Майката, даваща живот, има право да се разпорежда със съдбата на
своите деца. Гласът на жената майка трябва да се чува сред
управляващите съдбините на човечеството. Кой, ако не майката,
залага първите зърна на съзнателния живот у детето? Кой, ако не
майката, дава посоката и окраската или качеството на всичките му
стремежи и способности? Но майката, лишена от култура на мисълта,
този венец на човешкото съществуване, може да съдейства само за
развитието на низшите прояви на човешките страсти.
Жената, устремена към знание и красота, спълното съзнание за
своята отговорност, високо ще издигне нравствеността и равнището на
целия живот. Няма да има място за отвратителните пороци, водещи до
израждане и унищожаване на цели народности!
Но стремейки се към просвета, към знание, жената трябва да
помни, че всички просветни учреждения са само прозорци или стъпала
към възприемането на висше знание и висша култура. Истинската
култура на мисълта расте като култура на духа и сърцето. Само това
съчетание дава онзи велик синтез, без който е невъзможно да се
постигне цялото величие, цялото многообразие и сложност на рисунъка
на човешкия живот в неговото космически безпределно
усъвършенстване. затова стремейки се към знание, нека тя не забравя
Извота на Светлината и онези Водачи на Духа, онези велики Умове,
които наистина са творили съзнанието на човечеството. С
приближаването до този Извор, с приобщаването към това Водещо
синтетично Начало, човечестовто ще намери пътя на истинската
еволюция.
Нека именно жената познае и провъзгласи това Водещо Начало,
защото от самото начало й е връчена нишката, свързваща двата свята,
видимия и невидимия. На жената е дадено да проявява мощта на
съкровената жизнена енергия. похата, която настъпва, носи на света
знанието за мощта на тази велика всеначална енергия, проявяаща
висшите си качества в безсмъртните творения на човешкия гений.
Западната жена вече се събуди за осъзнаване на силите си и
културния й принос е очевиден, но при повечето жени стремежът към
уравновесяване на правата в началото, както обикновено, се изразява
в подражание. Но не в подражанието, а в индивидуалното, неповторимо
изразване се крие красотата на равновесието и хармонията. Нима
бихте искали мъжът да изгуби своята мъжествена красота? Така ина
мъжа, нелишен от чувство за красота, му е неприятно да вижда как
подражават на собствените му навици и се състезават с него по
развратеност. Подражанието винаги започва с най-лесно достижимото.
Да се надявамеtc "", че това първо стъпало ще бъде бързо изживяно и
жената, задълбочавайки познанието си за Великата Майка Природа, ще
намери неповторимото величие на своята творческа изява.
Космосът, проявявайки единството на закона, е неповорим в своето
разнообразие. Защо само човечеството се стреми към еднообразие във
всичко, нарушавайки при това основното единство на закона?
Еднообразие на видимото, еднообразие на живота и най-вече се държи
на еднообразието на мисълта. Забравя се, че еднообразието на
проявите води до застой и смърт. Животът и неговата мощ се крият
във вечната смяна на формите. Необходимо е да прилагаме този
животворящ принцип във всички прояви на нашия живот.
Да съберем всички най-прекрасни героични образи на всички
времена и народи и в творчески устрем към усъвършенстване да
претворим техните качества и постижения в духа на нашата епоха,
само такова подражание ще даде правилната основа за по-нататъшно
развитие.
Ще завърша моето обращение към жената със страница от книгата
„Учението на Живота”:
“Когато народите тръгнали да нарушават равновесието, утвърдил се
принципът на самоунищожението. А на самоунищожението може да се
противодейства само с равновесие. Човечеството не съизмерва
принципа на съзиданието и така нарушава основите на битието. Когато
по закона на космическия магнит низшето се подчинява на висшето, то
това се остнася само до енергиите, които по своята същност трябва
да се трансмутират10. Но когато Началата са призвани за животворящо
съзидание, то хората не могат да отстранят едно от Началата, без
това да доведе до самоунищожение. Затова човечеството ще се устреми
към съзнателно развитие, едва когато прояви разбиране за
утвърждаването на двете Начала. Всички принципи, лишени от тези две
Начала, могат да усилият неуравновесеността. Човечеството е длъжно
да прояви разбиране на закона за Космическия Магнит. С осъзнаването
на величието на двете Начала като основи на Битието може да се
напредне много по веригата на еволюцията.”
Тази проста истина и до днес не намира място в човешкото
съзнание! Нашите учени биолози, химици, физици би трябвало да знаят
тази истина за великото значение на двете начала, или за
полярността, но мълчат. В най-близкото й, най-съкровено и жизнено
приложение тази истина бива потъпквана от страхотния човешки
егоизъм и правото на силния се утвърждава във всичко. Беф=дата е
там, че разумът на човека се е отделил от своя източник, Разума на
Космоса. Макар да е частица от Космоса, човекът не вижда своята
солидарност, своето единство с Космоса. И наблюденията над
природните явления не пораждат в него аналогии. А всъщност само в
тези наблюдения и съпоставки с човешката същност трябва да се
търсят ключовете към всички Тайни на Битието, сследователно и
разрешенето на много житейски проблеми/ Хората като папагали
повтарят обикнатата древна формула – макрокосмосът11 е
микрокосмос12! Колко се говори, колко се повтаря, без да се вниква
в смисъла на казаното! Натрапените догми, човешките закони,
стандартът на живота са отучили човечеството от процеса на мислене
и са направили от него, с редки изключения, автомат, повтарящ
заучени, приети формули. Кога ще се прояви възможността за
разкрепостяване на човешката мисъл? Всички говорят за различни за
различни свободи, но и най-противоположните лагери се страхуват от
един и същи звяр – свободата на мисълта!
Затова жената трябва да се изправи в защита не само на своите
права, но и в защита на свободата на мисълта на цялото човечество!
Да мислим с най-широки, най-светли мисли. С развитието на
способността да мислим чудесно ще се увеличат и нашите възможности.
Казано е: „Царството не е в короните или в тълпите, а в
космическата пространственост на идеите.”
„Ще създаваме свои градове, свои страни и свои планети! Но нека
тези мисли да са родени от сърцето, защото само мислъта, родена от
сърцето, живее. Сърцето е най-великият Космически Магнит. Сърцето
привлича всички космически енергии, сърцето асимилира всички
устремени към него енергии. Сърцето проявява всички стремежи в
живота. Пространственият огън се стреми към сърцето и в този
принцип е заложен целият космически процес. Затова Космосът живее в
притеглянето на сърцето. Само енергиите, основани на притеглянето
на сърцето са живи. Така сърцето изковава жизнената верига в
безкрайността.”
Вслушвали ли сте се във вашето сърце? Трепти ли то в ритъма на
Съвършеното Сърце, което побира всички ни?
И ще завърша със сърцето, нека жената се утвърди чрез този велик
символ на преобразяването на целия живот и да се устреми към
подвига за духовното прераждане на цялото човечество.
Майката, даваща живот, охраняваща живота, нека стане Майка
Водеща, Даряваща и Всеприемаща.
19.10.1929 г.
Пиша днес, говорейки с думите на Великия Учител, за „Тайнството
на Йерархията”. Наистина това е тайнство, защото е основано на
неоспоримия и точен закон на Космическия Магнит, водещ всичко
съществуващо към усъвършенстване. Трябва ясно, точно и широко да се
осъзнае Йерархията като единствен път за движение напред. Ние
трябва да разберем цялата верига на Йерархията, като здраво се
държим за най-близкото до нас звено. Тежко на онзи, който реши да
прескочи вдно звено и така да се откъсне от най-близкото до него.
Той няма да успее да го догони, защото ритъмът на движение на
цялата верига ще отнесе спасителното звено. И това падение е
страшно! Колко време ще бъде изгубено, да се намери отново
откликващо на призива звено. Но това вече ще бъде различно и в
последователността, и в напрежението, защото онова, другото, е
отнесено от ритмичния устрем на цялата верига на Йерархията.
«Низшето се подчинява на висшето и този принцип лежи в основата
на целия Космос. Този принцип ще доведе до пречистване.
Човечеството подчинява на низшето онова, което трябва да бъде
водещо. Когато водещо е висшето, тогава трансмутацията на низшето
се преражда в качество от висш порядък. Прераждането създава онази
ценна верига, която продължава в безкрайността. Наричайки
трансмутация принципа, че низшето се подчинява на висшето, ние
искаме да укрепим съзнанието на човечеството в движението му към
безкрайността.»
И така да не задържаме преобразуването на своето съзнание, да
помним водещата Йерархия и да почитаме най-близкия земен Гуру14.
«Нали земният Гуру се дава за почитане, за движение напред, за
обединение, за строителство!»
Пренебрежението към Гуру и омаловажаването на Гуру, утвърден от
Великия Учител, е пренебрежение и омаловажаване на самия Утвърдил,
защото земния Гуру се явява Негов представител.
Да помним как свято почитат Владиците на Светлината Тайнството
на Йерархията. Та нали Йерархът е носител на «синтеза на чашата15»
и затова Той вместява и подчинението, и заповедта. Неумеещият да се
подчинява няма да намери в себе си и заповедта. Красотата живее в
тези две понятия. Сдъзнателното подчинение е близко до
заповедта.
Твърди в осъзнаването на Йерархията, да пристъпим с цялото си
сърце към задълбоченото разбиране на Учението на Живота. Сърцето ме
боли, когато усещам как все още недостатъчно се разбират
съкровищата, които така щедро дарява Учителят. С тези съкровища ще
се възпитава новата раса16. Замислете се над величието на това,
което се дава! Става ми страшно при мисълта за отговорността, която
поемаме, получавайки тези съкровища, и че сред нас има такива,
които още не разбират цялата им ценност за човечеството. И онова,
което се дава, за да бъде разпределено като най-насъщна храна за
гладните души, онова, което трябва да бъде заложено в основата на
новата еволюция, остава при тях без оценка и движение.
Почувствайте зова на моя дух, пребройте по-скоро съкровищата си,
сберете всички трохи и с цялото си същество се слейте с тях. Нали
тъкмо това ще ви даде широко и ясно разбиране на най-сложните
въпроси на битието! Вместяването ще стане за вас единственият начин
за разбиране и строгата радост от безкрайното движение ще изпълни
сърцата ви.
Сърцето ми така жадува да ви вдъхне радостта от величието и
красотата на битието, разкривано от Учението на Живота.
Нови души идват и ще се множат, трябва да съумеем да ги удържим.
на секи трябва да се даде според съзнанието, нищо не привлича
хората така, както нужната дума, която да разкрепости тяхното
мислене и отнови възможности. Хората, както и всичко съществуващо,
се стремят към светлина, това е първичен закон на Космоса.
Учението и умението да се предаде то в съизмеримост е магнит,
който привлича хората, както и всички възможности. Онази броня,
която издържа на всички нападения. Онзи извор, който носи
неизчерпаема радост. Но трябва да се приеме със сърцето, а не с
разума.
Обичайте се един друг, уважавайте се един друг, но нека личният
ви живот на всеки от вас бъде негова Светая Светих. Вие сте
обиденени от Учителя, Учението и делата, но вие не сте съдници един
на друг. Съдията лесно може да стане посъдим в очите на Учителите.
техните измерения не са нашите земни мерки, трябва винаги да помним
това. И камъка, с който някой замери брата си, ще увисне на самия
него като тежко бреме.
След като приемете Йерархията, вместявайте Учението, защото
единствената несъкрушима радост е радостта от разширяване на
съзнанието, с нея проникваме във висшето Тайнство на Битието,
където са всичките ни най-съкровени, най-свещени стремежи, защото
Висшата Действителност превишава човешкото въображение.
tc ""13.10.1929 г.
В последно време много мислих за членовете на вашата група. За
сетен път се убеждавам как всички са незаменими и няма излишни. И
колко лесно е в подобни условия да се постигне пълна съгласуваност,
осигуряваща победата във всички посоки. Но сърцето ми усеща, че има
нещо, което пречи на това обединение. Как да му се помогне?
Естествено, решението е едно - Учителя и Учението да бъдат
разбирани не с ума, а със сърцето. Следователно, необходимо е да
обърнем внимание на развитието на сърцето си, този изумителен
орган, вместяващ в многобройните си центрове цялото творчество и
целия психически живот. Ако не развиваме центровете на сърцето си,
ние сме безплодни, психическият ни живот се лишава от творчество,
няма живот във висшите сфери и венецът на Архата17 остава
недостъпен. Само със сърцето си можем да се приближим до съзнанието
на Архата, Учителя, защото Неговото съзнание е в сърцето.
Разбирането за Архата е твърде смътно в съзнанието на хората, но
без това разбиране извисяването е невъзможно. В книгата “Йерархия”
се казва: “Обикновено хората си представят Архата някъде из
облаците. Ужасно и смешно е да се мисли по подобен начин. Ние,
Братята на Човечеството, наистина не можем да се познаем в
човешките представи. В тях нашият Облик е тъй фантастичен, че ако
хората използваха фантазията си в обратна посока, Нашето
Изображение вероятно би приело вярната форма. Всичко е в друг
мащаб, всичко е невероятно, нищо не отговаря на действителността.
Ще кажем - по пътя към висшите светове Архатът е безпределен във
всичките си проявления. Архатът носи силата на Космическия Магнит в
сърцето си”.
Но да видим как живее този Облик във висшето съзнание: “Сърцето
на Архата е равнозначно на сърцето на Космоса. Сърцето на Архата е
равнозначно на огъня на слънцето. Вечността и движението на Космоса
изпълват сърцето на Архата. Майтрея18 идва и гори с всичките си
огньове, сърцето Му гори от състрадание към бедното човечество;
сърцето Му пламти в утвърждаването на новите начала. Хората живеят
с представата за мъртвите Архати и бедните “йоги” подхранват
въображението им със своите образи. Когато човечеството най-после
проумее, че Архатът е висше проявление на материята люцида19, то ще
разбере, че няма разграничение между материята люцида, даваща
светлина, и материята на любовта, обгръщаща всичко в светлина.
Човечеството си представя Архата в груба обвивка, а всъщност
материята люцида излъчва любов. Кога ще можем да озарим човека с
Нашия Образ?! Мисленето трудно осъзнава чистотата на висшата сфера.
На онзи, който знае пътя към Нас, ще кажем: “Върви по пътя на
любовта, върви по пътя на труда, върви по пътя на щита на вярата”.
На онзи, който е намерил Образа Ни в сърцето си, ще кажем: “Върви
със сърцето си и “чашата” ще укрепи пътя ти”. На онзи, който в
самомнението си мисли, че е постигнал пътя, ще кажем: “Иди се поучи
от духа, познал завършеността, защото самомнението спира
напредъка”. В зова на сърцето е заложено цялото творчество, целият
космически простор е изпълнен със зов, и сърцето на Космоса, и
сърцето на Архата са пълни със зов. Зовът и откликът са съчетанието
на Космическите огньове. Сърцето на Нашето Братство охранява пътя
на човечеството към Общото Благо”.
Всеки трябва да намери ключа към Учението в сърцето си.
Разбирането на Учението на Живота може да отприщи творчеството на
духа. Обликът на Учителя може да посочи озарения път към
космическия простор. И така, приемайки начертания Облик, нима
сърцето няма да запламти от любов към всичко съществуващо?
Творческата материя люцида обгръща високия дух, но тази енергия се
ражда от любовта. Любовта крепи целия Космос. Любовта е
най-великият магнит.
Любовта към всички вас и изгарящото желание да помогна за вашия
напредък подсказват на сърцето ми да ви посоча необходимостта от
подобрение…
Сега един общ съвет. Прилагайки тези съвети, трябва да помните
завета на Учителя - “Строгост към себе си и открито сърце към брата
си. Само доброто око твори”. Учителят винаги сочи да прилагаме
Учението преди всичко към себе си, иначе ще останем на същото
стъпало. “Плачевно е, когато духът, осъществил един жизнен кръг,
попада в същата точка. Плачевно е, когато духът си поставя същата
граница; и резултатът, верен спътник, ще го чака на прага”.
Развивайте преди всичко чувството си за справедливост и
съизмеримост. Тези две качества се измерват със сърцето. Затова
започнете да мислите за сърцето, за да го помните постоянно, а
после се вслушайте и в неговото звучене. Магнитът на сърцето расте
с искреност и устременост. В това няма нищо отвлечено, защото
всички най-тънки космически енергии минават през сърцето. Всички
най-тънки означава всички най-мощни и най-творчески. Но за да
привлечете тези творчески енергии, трябва да запалите собствените
си огньове. И така, разгаряйте всичките си огньове! Но не смесвайте
сантименталността, тази сълзлива доброта, със суровата мъдра
сърдечност. Помнете какво се казва в Учението за състраданието и
жалостта. Обичайте се, пазете се и се радвайте взаимно.
11.02.1929 г.
Всеки от вас пише за стремежа си към единение. Тогава какво ви
пречи, щом сте осъзнали ясно тази насъщна необходимост? Ще ви кажа
- недостатъчната дисциплина на духа, неумението да се прилагат
повелите на Учението преди всичко към себе си. Там, където трябва
да се прояви търпимост, старият навик на несдържан антагонизъм или
неизживян атавизъм се изправя с цялата си сила и добрите намерения
веднага се забравят. Разбира се, трудно е да се победят всички лоши
навици с един удар, затова да се захванем с изкореняването на
най-неотложното в момента - да изгоним нетърпимостта. Да запишем с
огнени букви в съзнанието си тази повеля на Учението и да я помним,
когато започваме и приключваме своя ден, докато работим или
почиваме.
Да си спомним как Владиката Буда е наставлявал своите ученици,
как е изисквал от тях преди всичко да се научат да сдържат
чувствата си и едва когато юздата на духа е укротявала всички
чувства на ученика, чак тогава Благословеният открехвал завесата на
съкровеното Учение. Пътят на Учението е един и същ - и днес, както
и тогава, за приближаване и оказване на висше доверие са необходими
същите основи - почитание на Йерархията и дисциплина на духа.
Разбира се, прилагайки даровете на повелите и възможностите,
изсипвани от щедрата ръка на Учителя, ние можем да направим много
за възвеличаването на своята личност в очите на света и още в този
живот да изчерпим добрата карма20 на послушание спрямо водещите
повели. Но какво ще натрупаме в истинската си съкровищница, ако не
преобразим вътрешните си подбуди и чувства в най-високи стремежи?
Въпреки целия ни труд в посоката, дадена от Великия Учител,
достъпът до Кулата21 ще бъде закрит.
Всичко това звучи тъй сложно и трудно и в същото време е толкова
лесно и просто, когато в сърцето не са изгаснали искрите на любовта
към Учителя и на ентусиазма, насочен към красотата и широтата на
Учението на Живота. Тези искри така лесно могат да се разгорят в
пламъка на неукротимия стремеж, който ни носи над всички и всичко.
Устремете се, приятели, нима това е трудно, когато имаме пред себе
си Облика на Красотата? Нима не е висша радост да се принесеш
изцяло в служба на общото благо? Постиженията са така прекрасни, за
тях няма граници! Но всички възможности, цялата тази радост е в нас
самите. Никой не може да си присвои повече от това, което е в
състояние да вмести, иначе ще се стигне до разрушение. Космическите
закони са точни и неотменими. Висшата радост за един може да
предизвика висша мъка у друг, ако няма асимилация. Разберете това!
Лъчите, изпращани ни от Учителя с най-великата радост на Неговия
Дух, ще предизвикат у нас мъка и дори разрушение на организма, ако
не се подготвим за тяхното възприемане. Разберете това, мили мои, и
дайте достъп на лъчите на Великия Учител. Всеки лъч в Космоса може
да бъде съзиждащ или разрушаващ, всичко зависи от съответствието и
асимилацията.
Привеждам откъс от една беседа от книгата “Безпределност”, тъй
като “човекът, като част от Космоса, се подчинява на всичките му
закони”.
“Космическото творчество използва всички жизнени импулси,
напрягайки най-жизнените лостове. Най-мощният от всички импулси е
обединението, в него са заложени всички явления в живота, на него
се гради жизнената комбинация. Как да не използваме този принцип в
живота? Когато обединението се бори с диференциацията, се получава
силен взрив и парчетата от взрива често излитат надалеч, и тези
частици взаимно губят притегателната си сила. Така човек,
отхвърляйки силите, с които е кармично свързан, поражда силата на
взрива. Законът твори само чрез обединение. Стихията на
притеглянето набелязва пътя на всички устремени енергии. Братята на
Човечеството набелязват пътя на всичко, утвърдено от еволюцията.
Така силата на притегляне се явява закон на Битието. Тази
космическа мощ на обединението утвърждава мощта на Космическия
Разум”.
Привеждам необходимата беседа. “Да поговорим за недоволството на
ученика. Когато ученикът крие недоволство срещу даващата ръка на
Учителя, значи той държи камък в пазвата си. На такъв ученик ще
напомним, че трябва да обърне недоволството към себе си. Нека
ученикът, пресметнал великите си приношения, да погледне към
даващата Ръка, разликата ще бъде огромна! Ученик, който поставя
себе си над Гуру, нарушава връзката си с Учителя. Изброявайки
даровете си, ученикът вече е получил своето. Недостойно е да
утвърждаваш собственото си значение. Може да се каже също, че
списъкът с изброени прояви на лекомислие не е пълен. Ако тези
дългове не се изживеят, пътят ще е дълъг. Самомнението е бич! Можеш
да оплакваш грешките си, но недоволството срещу даващата Ръка е
стрела в Щита. Делата крепят Стълбовете на Учението! Да помним
това”.
“Правилно е казано за Йерархията. Жизнената спирала, естествено,
се изгражда само на този принцип. Творчеството на Учителя също е
във вечно движение, затова насищането на ученика трябва да става
чрез творчеството на Учителя. Ученик, изтъкващ постиженията си,
прехвърля себе си отвъд предела на Истината. Затова ще кажа: има
един щит - Йерархията. Така че, ученик, който поставя мекия си стол
над престола на Гуру, наистина трябва да запомни Даващата Ръка.
Скърбя, когато утвърждаващият се ученик действа високомерно.
Високомерието към Гуру при нас се смята за краен предел на
самомнението. Нека ученикът, поел по пътя, да помни това…”
Някой ще попита - а не се ли отчитат най-вече следствията?
Отговарям така - нима този някой вече ги има предвид? Отчитането им
може да не оправдае очакванията.
Носете поверените ви съкровища с просветлен дух и сейте зърната
на духотворчеството с пълна устременост и съзнание за значението на
великия дар. Резултатът е заложен в устремеността, защото само
устремеността духотвори.
Някой ще се възмути от строгостта на казаното. Но аз ще попитам,
нима този някой все още стои на първото стъпало на Зова, където
даваното е твърде приятно? Нима сме все още в стадия на детството,
когато спасителното, но горчиво лекарство се дава в шоколадови
хапчета? Трябва да намерите мъжество и търпение да отхвърлите
старата черупка и да се възродите със светъл и радостен дух. Всички
сме преживявали потъвания на духа, те са почти неизбежни, но трябва
внимателно да бъдат наблюдавани, защото е опасно последното
потъване да не премине границата на предходното, издигането ще бъде
тежко и много неща могат да бъдат изгубени.
Да се вслушаме в гласа на сърцето си, нека то ни нашепне какви
близки Сърца живеят в Твърдината на Светлината и как цялата
непристъпност се преобразява в най-силен магнит за устременото
сърце. Нищо не може да спре това привличане, ако духът е
трансмутирал вътрешните си огньове.
Всички вие сте ми така близки и така ми се иска да сте около
мен, на всекиго да прошепна ласкава, ободряваща дума и най-вече да
израствам, да израствам с всички вас в радостта от разбирането на
безпределното Учение.
Вашите призиви често долитат до мен, усещам, че не ви е леко, но
затова пък победата ще бъде още по-голяма. Сърцето ми често говори
и зове, чака ни огромна работа, да я облекчим и украсим, прилагайки
заветите на Учението. Познавам издръжливостта и предаността, но
всичко може да бъде изтънчено и в това е радостта на нашето
битие.
Трудното време е най-краткият път за силния дух. Да се научим да
се радваме на трудностите. Отредена ни е радост, но трябва да
издържим натиска на тъмните сили. Да помним, че “волята, енергията
са владетели на кармата”. Да насочим волята си към преобразуване на
нашите огньове, нека те привлекат чистия огън на пространството. С
чистия огън ще дойде цялата радост. Да помним, че свойство на
силния чист огън е обединението. Следователно, там, където няма
обединение, липсва чист огън. А само чистият огън води до
Кулите.
Изпращам ви цялата си любов и подкрепа в трудното време на
духовна борба. Вие сте заобиколени с постоянни грижи, не се
съмнявайте в това. Всеки ученик е скъп на Учителя. Всяко движение
на сърцето намира отклик във Великото Сърце. Не винаги изпращаните
лъчи стигат до физическото ни съзнание, но всяка минута те
разсейват и изгасят толкова вражески искри около вас! Помогнете на
тези безценни пратки с вашето устремено и съзнателно грижливо
отношение към тях. Та те са изпратени от Съвършеното Сърце и
Съвършения Разум.
Убедихте ли се в пълната несъстоятелност и недостоверност на
явленията от “духовен порядък” при повечето медиуми22? Всеки вижда
само в своята сфера, нито повече, нито по-малко. Нима ще търсите
знания от някого, само защото той знае азбуката? Търсете
напълването на “чашата” или великия синтез. Имате Най-Висшето, не
обременявайте аурите23 си с докосване до несъвършените сфери.
17.12.1929 г.
Привеждам страница от книгата “Безпределност”, тази страница,
поради близката аналогия между всички космически и човешки
проявления, ще ви помогне за сетен път да поразмишлявате над
сериозността на това, което се случва.
“Само под напрежение, само когато звучат всички струни, може да
се осъществи космическата задача. Само когато в задачата се вложи
максимално напрежение, предназначеното се осъществява. Когато
устоите на Космоса крепят свода на твърдината със своето
привличане, твърдината може да устои. А когато се наруши взаимното
привличане на устоите, сводът бива подложен на неуравновесени
колебания. Така устоите могат да укрепят или разрушат задачата.
Устоите винаги могат да свържат най-разнородни енергии. Защото
Космосът устремява енергиите си в противоположни посоки.
Отрицателното и положителното правят възможни комбинациите”.
Вникнете в дълбочината на казаното и не нарушавайте взаимното си
привличане, не предизвиквайте колебания на устоите. Как ще
предвидите следствията от тези колебания? При частичен взрив могат
внимателно да бъдат подложени нови устои, но често взривът, поради
силата на детонацията, поразява близките до него огнища. Навсякъде
и във всичко действа великият закон за аналогията и
тъждествеността.
Прочетете също в “Община” страница 232, ( 261, “за да не се
превърнете в стъкленица със скорпиони”. Тази възможност е
предвидена отдавна и е изпратено предупреждение. Да се научим да
прилагаме Указанията. Да се проникнем от сериозността на времето,
което преживяваме. Всяко лекомислие днес граничи с
престъпление.
Когато заменим ограничаващото понятие “аз” с мощното, творящо и
радостно “ние”, всички възможности и всички богатства на духа
безмерно ще разцъфтят, безмерно ще нарасне и силата ни. Хората се
страхуват от понятието “ние”. “Аз” винаги може да се определи,
докато “ние” е неизвестно и затова страшно!
Отдавна предреченото велико време настъпи, нима не го усещате в
цялото напрежение на космическите и човешките взривове? Цялата
земна кора трепери и великата промяна наближава. Този път ни
заплашва не сравнително безобидна опашка на комета, а породените от
нас самите еманации24, които с несъответствието си на
приближаващите се висши огнени енергии могат да предизвикат,
по-точно, ще предизвикат неочаквани промени. Добре е по време на
подобни пертурбации25 човек да се окаже на посочената здрава скала
под Чадъра на Дукар26. Всичките ни задачи ще се поместят под този
Чадър!
Още едно наставление: “Когато творите ново стъпало, когато Уран
събира шестата раса, трябва да се проникнете от утвърденото велико
време и всички грижи, които пречат, да бъдат оставени
настрани”.
Ние ще приветстваме всички родни и близки нам по дух, но онези,
които разрушават и внасят разделение, трябва да бъдат отстранени
или поставени на мястото им. Ние се трудим и създаваме не за лично
възвеличаване, не за отделни личности, а за великото общо
благо.
И така, помнете за небивалото досега, прекрасно и страшно време.
Не бива да се изпуска нито минута. Укрепвайте с всички сили на духа
си единението, осъждайки на най-строг остракизъм27 едностранчивото
понятие “аз”.
Изпращам Ви всички струни на сърцето си, нека всеки намери
онази, с която е в съзвучие.
11.09.1929 г.
При вас ще идват с въпроси и примери за различни психични и
медиумистични прояви, отнасяйки ги към явленията на Агни Йога.
Затова ще се постарая да осветля тази разлика с откъси от беседи и
от книгите на Учението. “Духът на Агни Йога се приобщава към
висшите сфери и приема потока на Космическия Магнит. Качеството на
огъня се установява от напрежението на магнита. Магнитът на духа
определя стъпалото, което може да се прояви. Същият принцип
ръководи запалването на центровете”.
“Духът, чието съзнание се намира на низшите нива, не може да
запали огньовете на висшите центрове. Единствено висшето притегля
висше и затова там, където има само физически стремеж, ще се получи
и съответното възприятие или следствие. В епохата на приближаване
на Агни Йога трябва да се познава принципа на насилствено
изпращаните пратки. В природата също се посочва прякото
съответствие, което има своите граници. Само тънко може да бъде
възприето от тънкото. Само свръхтънко може да бъде възприето от
свръхтънкото и тук е принципът на магнита. Както принципът на
тънките енергии е присъщ само на най-високия Агни Йог, така и
физическото възприятие води до съответното явление. Всичко
насилствено, всичко грубо показано, всичко физически проявено
отстъпва на тънкия принцип”.
“Агни Йогът е висше равновесие, защото самоотверженото
творчество на неговия дух води до уравновесяване на световното
съотношение, така че несъответствието и разногласието между
центровете се уравновесяват. Учението подчертава тези тънки
различия, защото за изкачване на следващото стъпало е важно да се
разберат несъответствието в низшите проявления и висшата хармония.
Агни Йогът е толкова високо явление, че сравняването му с каквато и
да е медиумистична проява ще бъде като капка мътна вода в огнена
чаша. Затова ще кажа - разбирането за високите огньове извежда на
висотата на чистия огън. Агни Йогът е събирателят на новата раса.
Той работи във висшите сфери, събирайки духовете на новата раса.
Огънят на Агни Йога има своето предназначение на Земята и във
висшите сфери, затова Агни Йогът е свързващата нишка между
световете”.
“В съзнанието на хората трябва да се затвърди какво точно
отличава човешкия инструмент, създаден за различни цели и утвърден
от двигателя на еволюцията. Когато Ние говорим за трансмутация на
огньовете, трябва да приемем това като потвърждение на най-силния
огън на космическия Магнит. Когато човечеството разбере цялата
творческа сила на духа на Агни Йога, тогава ще може да се каже как
всичките му центрове вибрират в отговор на космическите събития.
Онзи инструмент, който се употребява за обикновена снимка
(виждане), не може да се оприличи на явлението, отразяващо всяко
дихание на Космоса. Затова нека устремените към Агни Йога стигнат
до най-високо разбиране за отворените центрове”.
“Медиумът наистина няма отворени центрове и психоокото също е
недостъпно за него в съприкосновение с висшите светове.
Човечеството погрешно разбира силата на медиума и Ние често
скърбим, виждайки как хората се стремят към физическите явления.
Физическата материализация притегля като магнит”.
При медиумите обикновено действат низшите центрове в
примитивното им, така да се каже, напрежение. Често това е
насилствено явление и не води до отваряне на центровете, а само до
временното им възбуждане. Докато огньовете на Агни Йога са
възпламеняване на висшите центрове и действителното им
отваряне.
Разбира се, строго казано, няма низши центрове. У високия Агни
Йог тези “низши” центрове се трансмутират в най-тънки огньове. Но
тази трансмутация става след запалването на висшите центрове и
тогава всички “низши” центрове се подчиняват на слънчевия
сплит.
Трябва също да помним, че градацията на тези огньове или
по-точно качеството им е безпределно в своето усъвършенстване,
както и всичко в Космоса. Но един принцип е безспорен при
определянето на Агни Йога - това е принципът на синтеза. Да се
запалят огньовете без синтез на “чашата” е невъзможно. По този
принцип вие вече можете да определите качеството на огньовете.
И така, вие имате главния признак, по който да отличавате
запалването на центровете от низшите психични прояви, “Агни Йогът е
носител на синтеза на “чашата”, по този признак съдете”. Затова
пълнете “чашите” си с осъзнаване на красотата, с истинското знание
и мъдростта на Учението на Живота и претворяването му в сърцето,
помнейки, че сърцето е най-великият магнит, привличащ цялото
знание, всички възможности, всички постижения.
Помнете също, че в проявите на Агни Йога няма нищо насилствено,
защото Агни Йогът си има своя лаборатория. Той сам, със силата на
своя дух, преобразява огньовете си. Учителят дава жалоните на
Учението за разширяване на съзнанието, но ученикът възприема сам.
Учителят следи процеса на запалване, прикривайки центровете със
слой от сома28, когато възпламеняването заплашва с пожар. Но
никаква трансмутация не е възможна без участието на духа на
ученика.
Разбира се, вие ще бъдете внимателни в отговорите си и особено в
определенията, които давате на интересуващите се, защото винаги
трябва да помним принципа, посочен от Учителя, “отговорът да бъде
не гвоздей в ковчега, а лъч на лекар”. Трябва да “не се пречи на
хората”, като се има предвид равнището на тяхното съзнание.
Разширявайки го внимателно, можем да ги доведем до истинското
разбиране, но често това е твърде дълъг процес и тогава е нужно да
се прояви търпението, което е имал и има с нас Великият Учител. В
началото всеки се нуждае от ободряване и признаване на неговите
сили. Лесно е да наплашиш, много по-трудно е да задържиш, а
Великият Учител ни учи да задържаме идващите. Освен това, понякога
дух с големи наслоения може да получи медиумистичен строеж на
организма си с определени цели и тогава, развивайки силна воля с
помощта на Великия Учител, той може да надвие несъзнателните прояви
и да ги подчини на своята воля. Но това не е лесно.
Трудно време ще преживеем и ще си го спомняме с радост, защото
силите нарастват само при трудни действия. И музикалната техника се
развива само с трудни упражнения, след които всички пръсти
болят.
15.01.1930 г.
Понякога така ми се иска и физически да бъда с вас, да споделя
радостта от вашето творческо напрежение. Вие вече знаете, че там,
където са напрегнати всички сили, привличането на възможности е
неизбежно. Законът е един за целия Космос. И ние вече се научихме
да обичаме препятствията и знаем, че “препятствията, пораждащи
слабост на духа, ще доведат до несполука, докато препятствията,
призоваващи целия огън на духа към битка, действат като творческо
начало.” Древната мъдрост казва: “Призови срока на битката, но не
се отклонявай от препятствията”. Там, където има уклончивост, няма
спасение, а само задържане. Онзи, който не се страхува да стане
участник във вечното безпределно движение, наистина може да приеме
образа на воин. Готовността, бързината на ритъма ще го устремят към
сиянието на Космоса. Обърнете внимание: “Страхът и колебанието са
прегради за духа.”
Ние трябва да свикнем с постоянната битка и да я обикнем. Та
нали всеки атом на Космоса воюва! Печелейки една победа, вече
трябва да бъдем готови за следваща, още по-голяма, защото с
израстването на съзнанието нашите действия също растат и полето на
битката става все по-широко и по-отговорно. В целия Космос се води
безкрайна битка и ние всички, видимо или невидимо, сме въвлечени в
нея. Време е това да се осъзнае, защото осъзнаването ще закали духа
ни и ще ни направи сигурни победители. Ръководени от Висшата
Мъдрост, която ни дава посоката, ще минем през всички пропасти. И
тъй като няма да бъдем ослепени от видимото, радостно и светло ще
можем да гледаме в бъдещето, което ни е известно. Къде са
щастливците, които могат да кажат подобно нещо? Помислете какво
преимущество ни дава това знание! Каква увереност придава то на
всички наши действия и утвърждения! Не е ли това най-великото
щастие – като напълно осъзнаваш всичко, което се случва и знаеш
предопределеното, да напредваш към набелязаната цел, към постигане
на максимално разширяване на съзнанието за най-пълноценно служене
на общото благо.
Задава се страшно време. Нима не просветват вече мълниите и не
си пробиват път страховитите вестоносци на пробудения подземен
огън? И ние, които знаем за него, трябва незабавно да трансмутираме
вътрешните си огньове, за да асимилираме задаващата се буря, защото
само това ще ни направи издръжливи в битката, ще ни приближи до
Йерархията на Светлината и ще ни помогне да напълним “чашата си”. И
така, да пристъпим към трансмутацията на всички свои енергии. Да
започнем от най-упоритата енергия на егоизма, този свиреп дракон на
самостта29 с цялата му опашка – самомнение, властолюбие, себелюбие,
обидчивост, раздразнителност, опасение, съмнение и други подобни
украшения - и да го заменим с утвърждаващите криле на единството,
пълната солидарност с всички сътрудници, признаването на
Йерархията, радостното укрепване на възложените дела, с търпимост и
признателност за справедливите повели и доверие докрай. Цялата тази
трансмутация се облекчава, когато сърцата горят от преданост и
любов към Призовалия ни за строителство и Посочилия пътя към
Кулите!
Нека всеки се разпъне сам, да съди строго самия себе си и да
прояви пълно снизхождение към сътрудниците. Трябва да разпъваме
себе си, себе си, себе си и само себе си! Безкрайно ще пораснем,
проявявайки строгост към себе си. Ако някой не е довършил нещо от
възложеното му, не го укорявайте, а ако е възможно, свършете го
вие. И много моля – не се осъждайте един друг. От постоянното
осъждане ще ви излязат мазоли на мозъка и тогава как ще постигнете
разширяване на съзнанието? Всяка свободна минута трябва да бъде
използвана за напредване, за обогатяване на съкровищницата, за
усвояване на Учението, което все още е твърде слабо осъзнато и
приложено. Всеки ред предизвиква толкова въпроси, съпоставки и
изисква незабавно приложение във всекидневния живот. А какво е
приложено?!
Учителят иска да ни види обединени, иска да ни разглежда като
едно сърце, един дух, като един организъм. Ако някой от органите
боледува, не поемат ли здравите неговата работа, за да дадат на
боледуващия орган време да се оправи? Така постъпвайте и вие.
Казано е: “Ние дадохме най-добрите си доспехи, затова, щом не
искат да сменят старите си навици със сияещи доспехи, пътят към
Кулите е затворен! Да, да, да! Трябва да се осъзнае, че времето е
страшно и старите навици да се забравят!” Тежко ми е да пиша това,
но усещам, че се налага, иначе ще се случи непоправимото.
Видимостта може временно да остане същата, но невидимото,
незаменимото ще си отиде. Скръбта на Учителя е така явна и моят дух
знае и вижда скулптурата на духа на сътрудниците.
Кой пръв ще излезе победител от тази наистина тежка битка? Но
помнете… друг изход няма. Ако духът закъснее да се събуди, няма ли
да бъде ужасно пробуждането му пред закрития достъп? В духовния
свят, който е свръхтънък, законите са още по-непоклатими, сходните
вибрации са несравнимо по-фини, отколкото на физическо ниво, защото
там се извършва великият подбор. Мъжествено приемете всичко казано,
мъжествено разпънете себе си, помнете за неотложността на
сроковете.
Ще прибавя страничка от “Безпределност”: “В космическото
творчество енергиите се съчетават при най-голямо напрежение.
Комбинациите от съединяващи се енергии се увеличават със силата на
напрежението. Синтезът на напрежението се утвърждава с мощта на
висшите огньове. В цялото космическо творчество законът на
напрежението може да създаде нова комбинация. При нарастване на
напрежението навлизат различни енергии. Когато енергиите, близки до
съчетанието на магнита, привличат към себе си тъждествени потоци,
тогава се получава хармонизиране на енергиите. Но когато енергиите
се устремяват в различни посоки, тогава се стига до загуба на
енергията на магнита. Така е и с човешките действия.”
“Защо духът на човечеството се привлича от нехармонизирани
течения? Разбира се, теченията, “устремени към пространствения
огън, могат да дадат най-добрата формула, но тази формула трябва да
се твори самодействено. Самодействието трябва да се разбере, в него
е заложен синтезът на дейността. Наистина, самодейността е
самоначалие. Когато духът успее да намери своето зърно и да познае
обвивките, които го покриват, тогава той ще може да разбере
красотата на Космоса. Черупката, образувала се върху човешкия дух,
е затворила пътищата към утвърждаване, затова трябва сътрудниците
Ни да разберат, черупката не принадлежи към нашите условия. Трябва
да се разбере, че е непристойно да се представя одеянието на духа
като черупка, след като Ние така почитаме сияйната наметка на
Майката на Света30. Запомнете това и следвайте устремено Учителя!
Само така ще стигнете. Самодейността на центровете се изгражда като
възходяща спирала.”
Да отхвърлим всякакви черупки, да проявим самодействие и да се
устремим към изтънчаване на качеството на мислене – и да го
постигнем! Грижата за качеството на всяко нещо е най-важната грижа.
Висшето се отличава от низшето само по качеството си, като във
всичко останало проявява тъждественост.
24.02.1930 г.
Наистина, само на малкото съзнание може да му дотегне властта на
Гуру. Защото какво е властта на Гуру, властта на Йерарха? Властта
на Йерарха не е властването, към което се стреми всичко низше.
Властта на Йерарха и Гуру не е тирания. Тази власт е висше знание.
Казано е: “Йерархът използва властта за космическо извисяване.
Наистина, Братята на Човечеството имат тази мощ, движейки се с
Космическия Магнит.” Йерархът и Гуру са онези опитни Кормчии, които
по време на ужасна буря водят поверената Им ладия през съкрушителни
вълни и подводни рифове и в нея, като “ценен” товар, всички ние
може би имаме своето място. Да не забравяме това и да не спираме
Ръката, напрегната в спасително водачество! Властта и властването
са различни понятия. Властването е най-низката проява на
съзнанието, защото е породено от най-страшния, игнориращ всичко
друго егоизъм. А Властта, осветена от висшето знание и усилена
чр
