Антонио и Алиkzd-nondiscrimination.com/proektuchilista/Exercises... · Web view„В един от апартаментите в съседния блок живеят

JLS/2008/FRAC/AG/1241 30-CE-0306237/00-05Проект „Училища без дискриминация”

www . discriminationfreeschools . com www . drop - diskrimination . dk www . proektuchilista . kzd . bg

Упражнения

Упражненията в този сборник са компилация от дейности и упражнения от Наръчниците „Всички сме равни, всички сме различни” и „Компас” за обучение на младежи по темите права на човека, борба с расизма, ксенофобията и дискриминацията. Текстовете са подбрани и преведени с изричното съгласие на Съвета на Европа.1

1 All Equal – All Different (стр. 2-50) и Compass (страници 50 – 87). Превод – Маргарита Спасова.

С финансовата подкрепа на Програмата на ЕС „Основни права и гражданство”. Съдържанието на тази публикация не отразява непременно мнението или позицията на Европейската комисия. Европейската комисия не носи отговорност за това как се употребява информацията, съдържаща се в тази публикация.

1

http://www.proektuchilista.kzd.bg/

http://www.drop-diskrimination.dk/

http://www.discriminationfreeschools.com/



Антонио и Али

Казват, че великите творци работят в уединение. Но опитвали ли сте някога десет човека да сътворите шедьовър? Ето една възможност да опитате!

Основни теми: Стереотипи

Цели: Да се замислим върху нашите представи за хората от други култури, социални

групи и т.н.; Да осъзнаем как тези образи обуславят нашите очаквания към хората от тези

групи.Времетраене: 30 минутиЧисленост на групата: 8 - 10. Забележка: големите групи могат да се разделят на по-малки групички. Подготовка: Топка; Бели листове и химикалка за наблюдателя; Флип-чарт и маркер.

Указания1. Поканете участниците да седнат в кръг.2. Определя се един наблюдател, който седи извън кръга и записва създаваната

история.3. Останалите участници трябва да измислят колективно една история. За целта

ще използват топката.4. Започнете вие с думите: „Това е историята на Антонио, младеж от Мадрид”

и подайте топката на някой от участниците, като той трябва да добави едно или две изречения към историята, след което да подаде топката на някой друг, който продължава разказа оттам.

5. Разказът продължава да се развива по този начин.


2






6. След 10-12 подавания поискайте да ви върнат топката и кажете, „Антонио познава Али, момче от Мароко, който също има своя история", после подайте на друг човек в кръга, който подхваща историята на Али.

7. Играта завършва след около 10-15 минути.Разбор и оценка:

Помолете наблюдателя да прочете на глас своите бележки за двете истории. След това поканете участниците да коментират какво разкриват двете истории за разликите в живота на Антонио и Али, за нашите представи за живота на младежите в Мадрид и Мароко. Отбележете основните изводи върху флип-чарта.

Попитайте откъде произтичат тези представи. Всички ли споделят общи представи за живота в Испания и Мароко? Защо?

Съвети за водещия Получава се най-добре когато историята се развива спонтанно и динамично.

Това създава известни трудности за наблюдателя, който не смогва да записва всичко. Проблемът може да се реши с определянето на втори наблюдател или аудио-запис на историята.

Важното е играта да се представи просто като създаване на колективна история.

Имената на персонажите ще поведат групата към темата, която искате да изследвате. Така че ако искате да обсъдите положението на имигрантите, например, трябва да изберете имена, които традиционно се свързват с мнозинството и с имигрантите. Ако искате да обсъдите нашите представи за мъжете и жените, изберете едно мъжко и едно женско име.

Упражнението може да се адаптира към всяка ситуация на дискриминация, като с първото изречение задавате сцената, например: "Това е историята на Франк, млад хомосексуалист..." или „Това е историята на Мария, която има физическо увреждане…” и после сравнявате първата история с историята на някой типичен представител на мнозинството.

Варианти1. Разделете групата на две части и помолете всяка подгрупа да се съсредоточи

върху една от историите. Накрая сравнете двете истории. Предимството на този подход е, че участниците не предполагат, че накрая ще се прави съпоставка на двете истории.

Важното е участниците да се разделят произволно на подгрупи, без да следват някакъв принцип при определянето кой към коя група да се присъедини.

2. Групите трябва да напишат биографията или да опишат един важен момент от живота на своя герой. Накрая двете биографии или житейски случки се сравняват


3






В нашия блок

Расистките нагласи водят не само до изблици на насилие срещу чужденците и бежанците, но и до дискриминация при жилищното устрояване, заетостта и другите аспекти на живота.

Ролева игра.

Основни теми:• Позитивно разрешаване на конфликтите между хората от различни култури; • Склонността да анализираме конфликта и неговото разрешаване по различен

начин в зависимост от социалната и културната принадлежност на участниците.

• Личните ни интереси влияят на виждането ни за проблема и му придават по-голямо значение в собствените ни очи.

Цели:• Да анализираме нагласите си към хората от различни културни и социални

групи.• Да изпробваме различни стратегии за разрешаване на проблеми.• Да разговаряме за границите на толерантността.• Да вникнем във връзката между дискриминацията и конфликта на интереси.

Времетраене: 1 ½ - 2 часа Численост на групата: минимум 10, максимум 25 човека. Подготовка:

• Ролеви карти• Размножени Бележки на наблюдателите• Размножени екземпляри от листа „Съвети за намиране на решение”• Химикалки и бели листове за наблюдателите

Указания:


4






1. Кажете на групата, че трябва да се разиграе ситуация, която може да се случи в ежедневието на всеки един от тях, след което прочетете текста:

„В един от апартаментите в съседния блок живеят под наем няколко чуждестранни студенти. Те често имат гости от техните страни и редовно правят купони. Някои съседи, особено тези отдолу и отдясно, се дразнят и се оплакват, че студентите вдигат много шум, не ги оставят да спят по цяла нощ и не пазят сградата. Съседите са свикали събрание, за да разрешат този проблем.”

2. Помолете доброволците да изиграят ролите на съседите. Ще ви трябват между шестима и деветима съседи. Останалите участници са наблюдатели.

3. Раздайте ролевите карти сред доброволците и дайте на всеки наблюдател по един екземпляр от Бележките. Дайте 5 минути за обмисляне на задачата.

4. Напомнете на играчите, че целта на ролевата игра е да намерят решение на проблема.

5. Дайте 10 минути за дискусия, след което без да прекъсвате играта, раздайте на играчите екземпляри от Съветите за намиране на решение. Ролевата игра продължава още 10 минути, но можете да я съкратите или удължите според случая.

Разбор и оценка:Поканете участниците да се съберат заедно за дискусията, която се провежда

на две фази:1. Ролевата игра

Обсъдете случилото се по следните въпроси: Какво записаха наблюдателите и какви са техните впечатления за случилото

се по време на ролевата игра? Как се чувстваха актьорите? Беше ли трудно да влязат в роля, какво ги

затрудни и какво им се отдаде най-лесно? Участниците забелязаха ли някаква разлика между първата и втората фаза,

тоест след раздаването на Съветите за намиране на решение? Какви аргументи бяха изтъкнати и на какво се базираха те – на факти, на

логика или на емоции? Кои аргументи преобладаваха – тези за или тези против студентите? Откъде черпеха аргументи хората? Реши ли се проблемът и всички ли са доволни от резултата? Справедливо ли беше решението или едната страна отстъпи повече? Какви алтернативни решения можеха да се намерят?

2. Ситуацията в реалния животСлед като изслушате всички, помогнете на групата да анализира и осмисли

проблема. Открийте дебата със следните въпроси:


5






Ролевата игра отрази ли реални проблеми от всекидневието? Какви сходства и какви разлики намирате? Имаше ли нещо преувеличено?

Кои персонажи отразяват най-вярно преобладаващите нагласи в нашето общество?

При конфликт между хора от различни култури, общо приемливо решение ли търсим или решение, което пренебрегва нуждите на онези, които са различни от нас?

В каква степен конфликтът се дължи на културни различия и доколко се обуславя от лични и икономически интереси?

Някой попадал ли е в подобен конфликт? При какви обстоятелства? Вие защо не сте попадали в подобна ситуация?

Съвети за водещия:Следете внимателно ролевата игра, за да изградите стратегията си около нея.

Например, може да не се наложи да използвате Съветите за намиране на решение и след това по време на дискусията да балансирате между анализ на груповата динамика, процеси на вземане на решения в групата и връзка на темата с реалния живот.

Обърнете внимание, че има две различни карти „Съвети за намиране на решение”: карта 1 за „председателя” и карта 2 за останалите играчи. Който получи карта 1 ще разчита на това, което се е случило в ролевата игра. Ако вече сте избрали някой за председател, дайте му карта 1; в противен случай я дайте на Домоуправителя.

Намирането на решения на проблемите и вземането на решения е труден процес. Хората трябва да притежават добри комуникативни умения, да проявяват чувствителност към нуждите на другите, въображение и доверие, за да разгледат проблемите честно и справедливо.

По-лесно е когато хората отстояват своите интереси и полагат усилия да намерят общи позиции и консенсус за взаимна изгода, така че всички да получат известно удовлетворение.

За съжаление, твърде често хората спорят от позиция, от която после неохотно отстъпват и правят компромис, така че в крайна сметка всички остават с чувство за поражение.

Важното е по време на оценката да накарате групата да осъзнае и да разграничи нагласите към чужденците / различните от нас хора и начините, по които се справяме с конкретни, всекидневни проблеми изискващи умения за общуване.

ПродължениеПомолете участниците да помислят в контекста на наученото от тази игра

какви стъпки могат да се предприемат с цел подобряване на отношенията


6






между различните групи, които живеят в местната общност. Приложете тези идеи на практика.

Успяхте ли да удовлетворите нуждите на всички живущи в блока? Възможно ли е да се създават обществени сгради и обществени пространства, които да отговарят на нуждите на всички жители? Групата може да поразсъждава върху някои от движещите сили на прогреса и развитието и да помислят дали развитието на тяхната община или квартал отговаря на нуждите на всички местни хора.

Млад чужденецРазбираш и говориш добре на приемната страна, но недоумяваш защо се

дразнят съседите. По твое мнение, ти и твоите приятели се държите съвсем нормално. Няма да напуснеш апартамента при никакви обстоятелства.

Домоуправител Вашият апартамент е далеч от този, в който живеят чуждестранните студенти.

Младежите не ви създават проблеми. Но не обичате чужденците и не искате да живеете в една сграда с тях.

Млада жена (25-30 години)Живееш сама и се страхуваш от младите студенти, защото ти изглеждат много

странни и различни от теб.


7






МладежТи също си студент. Нямаш някакво определено мнение за проблема, но искаш

да се нанесеш в апартамента където живеят чуждестранните студенти.

БежанецВие също сте чужденец, но не сте сънародници със студентите. Вие и вашето

семейство почти не общувате с другите хора в блока. Никога не сте имали проблеми със съседите, макар че се чувствате някак изолирани.

Възрастно семейство (ролята се изпълнява от двама човека)И двамата добре познавате проблемите, които принуждават хората да напуснат

родината си и да се мъчат да устроят живота си другаде. Подкрепяте организация, която предоставя помощи на развиващите се страни.

Безработен съседИзобщо не одобряваш политиките, които позволяват на чужденци да идват да

живеят и работят в твоята родна страна. Смяташ, че чужденците могат да пребивават в страната само като туристи.

Собственикът на сградатаМладите чужденци си плащат наема редовно и ти не искаш да губиш приходите

си от този апартамент. От друга страна, не обичаш чужденците и виждаш в този конфликт потенциална възможност да повишиш наема на студентите. Освен това можеш да им предложиш да се преместят в друг апартамент в покрайнините на града.


8






Бележки на наблюдателяВашата работа като наблюдател е да следите внимателно какво се случва и да си

водите бележки, които ще докладвате по време на дискусията в края на ролевата игра.

Какво да следите:• Играчите уважават ли се, изслушват ли се или говорят един през друг, опитвайки

се да наложат своето виждане?• Някой опитва ли се да поеме водеща роля и да модерира срещата?• Какви аргументи използват играчите?• Настъпи ли промяна в нагласата и поведението на играчите след като получиха

„Съветите за намиране на решение”?

Карта 1 – Съвети за намиране на решение Тази карта е за човека, който председателства събранието. Забележка: ако до този момент няма избран председател, дайте тази карта

на Домоуправителя.1) Председател: ако сте избран демократично да водите събранието,

продължете да модерирате дискусията като се водите от дадените по-долу съвети.

2) Домоуправител: до този момент никой не е избран за председател на събранието, затова кажете, че срещата трябва да се председателства от някого и този човек трябва да бъде избран демократично. Предложете себе си в качеството ви на Домоуправител. Ако другите са съгласни, задръжте тази карта и следвайте съветите. Ако изберете друг човек, дайте му тази карта и вземете неговата.

Съвети за председателя на събраниетоВашата задача е да поддържате ред и да модерирате срещата. Уверете се, че:

• Всеки има възможност да се изкаже;• Хората не се прекъсват;


9






• Ако се налага, определете максимална продължителност на изказванията и не позволявайте на играчите да прекрачват тази граница; • Не допускайте груб език и отклоняване от темата; • Старайте се да водите дискусията към постигане на положителен резултат;• Не позволявайте на участниците да се разсейват – целта е да се намери решение

на проблема.

Карта 2 – Съвети за намиране на решениеРаздава се на всички участници без Председателя.Помислете какво можете да направите, в рамките на вашата роля, за да

спомогнете да намиране на решение:• Слушайте активно и уважавайте правото на всеки да се изкаже;• Постарайте се да обвържете изказването си с казаното дотук;• Когато дойде вашият ред да говорите, започнете с резюме на изказването на

човека преди вас;• Постарайте се да разграничите фактите от вашето мнение;• Не се отклонявайте; съсредоточете се върху проблема със студентите и

необходимостта от постигане на решение, не намесвайте други факти, ваши мнения или идеи.

Балони

За да преследваме мечтите си, най-напред трябва да се освободим от оковите си. Заедно, ние можем да сбъднем мечтите си.

Сложност: първо ниво

Основна тема: Избира я групата

Цели Създаване на положителна атмосфера в групата. Размисъл върху механизмите на потисничеството, дискриминацията и

изключването. Групата да бъде подтикната към позитивни последователни действия и


10






инициативи.

Времетраене: 20-30 минути

Численост на групата: от 10 до 40 човека

Подготовка: по два балона за участник; по две връвчици (с дължина 50 см) за всеки участник перманентни флумастери или маркери – общи за цялата група едно блокче лепящи бележки и моливи Бяла стена или табло Стаята трябва да бъде достатъчно голяма, за да позволява свободно тичане и

движение и едно централно свободно от чинове и маси пространство.

Указания:

1. Помолете участниците да помислят индивидуално една минута в какво общество биха искали да живеят и да изведат една или две особености на това общество.2. Нека запишат тези характеристики върху лепяща бележка и после, един по един, да дойдат до бялата стена или таблото и да залепят своето листче.3. Сега ги помолете да помислят за два фактора – „окови”, - които не им позволяват да реализират двете особености на тяхното идеално общество.4. Раздайте маркери и флумастери, балоните и връвчиците, накарайте хората да надуят балоните и да напишат с големи букви двете „окови”, които им пречат да постигнат мечтаното общество.5. Обиколете кръга и помолете всеки участник да прочете двете думи, които е написал върху балоните си.6. Сега съобщете, че имат възможността да разчупят „оковите”. Всеки завързва по един балон на глезените си. Когато всички са готови обяснете, че оковите могат да се счупят с настъпване на балоните. (За да бъде по-забавно, нека участниците да се опитат да спукат балоните на съседите си, докато пазят своите.) 7. Дайте начален сигнал за играта.

Разбор и оценка

Открийте дискусията с въпроса дали хората са харесали играта и какво мислят за нея. После ги попитайте:

Кое прави толкова тежки оковите, които ни сковават? Откъде идват? Мислите ли, че някои хора носят повече окови от другите?


11






Кои са тези хора? Можем ли да им помогнем по някакъв начин да разчупят оковите си?

Съвети за водещияТова упражнение се комбинира чудесно с играта „Мечти”, тъй като разглеждат сходни теми. Разиграйте Балоните след като хората са нарисували мечтите си.Интересни елементи в тази игра са смехът и забавлението, когато хората се впуснат да пукат балоните. Дори да решите да промените играта, не се отказвайте от смеха.Вместо балони можете да използвате кондоми – те се късат по-трудно, което повишава сложността. В някои групи това улеснява развенчаването на табуто да се разговаря за секс и СПИН. Но проявете такт! Упражнението зарежда с енергия и разчупва бариерите в групата.

Скъпи ми приятелю...

Всички ние имаме мнение, идеи и чувства, които искаме да споделим, но понякога е трудно да говорим за тях. Затова можем да ги напишем в писмо.

Сложност: Трето ниво

Тема: избира се според програмата

Цели:

Да насърчим участниците да изразят своите чувства и виждания; Да насърчим съпричастност и разбиране на различните гледни точки по

даден въпрос; Да окуражим по-стеснителните членове на групата да се изявят; Да обсъдим солидарността, равенството и взаимното уважение.

Времетраене: Това упражнение трае един-два дни и се вписва в по-мащабна програма. Част А: 30 минутиЧасти Б: 15 минутиЧаст В: 30 минутиЧаст Г: 45 минути



12






Подготовка:

Листове и химикалки Достъп до копирна машина

Указания: Част А: Изберете двама или трима участници и им възложете да напишат писмо до друг член на групата по даден въпрос, например за принадлежността към дадено малцинство, расизма, несправедливостта и т.н. Писмото трябва да завършва с покана за отговор, например: „А ти какво мислиш за това?” „Можеш ли да ми помогнеш?”, „Какво е твоето мнение?”.

Част Б: В началото на следващото занятие помолете авторите да прочетат писмата си пред цялата група.

Част В: Възложете на получателите на писмата да напишат своите отговори.

Част Г: В края на занятие или на следващата сбирка на групата, поканете получателите да прочетат на глас своите писма в отговор.

Разбор и оценкаОткрийте обсъждането с въпрос към авторите на писмата какво са научили от това задание, след това попитайте останалите участници какво са научили докато са слушали писмата на първите. Преминете към обсъждане с цялата група за въпросите и проблемите, на които са били посветени писмата.

Съвети за водещияТова упражнение подтиква хората да помислят аналитично какво смятат и какво искат да кажат по даден въпрос. Идеална възможност за по-стеснителните участници да се включат в груповата дискусия. Играта генерира позитивна енергия в групата и разбирателство. Помага когато в групата има конфликти.Упражнението е подходящо за всякакви групи, но се получава най-добре в международни групи.Темата на писмата трябва да бъде свързана с целта на занятието. Например, ако се работи върху въпроса за насилието, отправна точка може да бъде някое актуално събитие като конфликт между младежи, нападение над някого, полицейска акция в ромски лагер и т.н. Част А: Изборът на първите писачи трябва да отразява многообразието в групата, например един човек от мнозинството и друг от малцинството; различни


13






малцинства, момиче и момче и т.н.Двамата съавтори на писмото трябва да се познават добре, за да не се получи така че да си пишат един на друг, а да се обърнат към останалите членове на групата.Писмото трябва да бъде непосредствено и лично, но авторът е свободен да определени границата на разкриване. Под „лично” имаме предвид, че участниците трябва да могат да се „разпознаят” и идентифицират с описаните теми.Възможна трудност: някои хора смятат, че „не умеят да пишат”. Насърчете ги. Можете да раздадете размножени екземпляри от писмата написани в част А.

ПродължениеНапишете писмо за нещо, което ви тревожи. Изпратете го до отговорните институции, политици или местни вестници. Изразете вижданията си и станете част от промяната.Не е лесно да напишеш писмо. Трябва да изразиш ясно какво имаш предвид, да подбереш най-точните думи. Запознайте се с упражнението „Бяло бъдеще”, посветено на етимологията на думите и на промените в тяхното значение по асоциация.

Игра на домино

Нали познавате играта на домино? Хайде този път да играем на домино с телата си вместо с малките плочки.

Първо нивоОсновна тема: по ваш избор

Цели:

Насърчаване на физически контакт; Хората да се опознаят взаимно; Да стане ясно, че вътре в групата има разлики и прилики между хората.

Времетраене: 10 минути

Численост на групата: Без значение

Подготовка:


14






Не са необходими специални материали; Списък на особености, които да бъдат предложени за обсъждане, ако

играчите не могат да се сетят сами; Просторно помещение.

Указания1. Поканете един човек в групата да започне като измисли две черти от характера си, които да обяви пред групата, например: „От ляво, аз съм момиче, от дясно, имам двама братя”. 2. Поканете някой от групата, който споделя една от тези особености, да улови дясната или лявата ръка на първия (според това коя характеристика споделя) и да добави своя особеност за свободната си ръка. Например, „От дясно, аз съм момиче, а от ляво имам кафяви очи.” 3. Нека всеки участник се включи в играта, така че накрая да има кръг, в който всички са свързани с другите.4. Ако някоя характеристика не се споделя от никой друг в групата и доминото не може да продължи, помолете играчите да измислят нова черта, така че веригата да не се прекъсва.

Съвети за водещия:Горните особености са само пример, всеки е свободен да избира каква черта да изтъкне, била тя видима или не.Важното е хората са установят физически контакт – това сплотява. Контактът може да бъде чрез допрени глави, прегръдка през рамената, събрани крака и т.н. Ако някоя характеристика се повтаря твърде често, подканете участниците да помислят за друга. За предпочитане е да не се избират елементарни характеристики. Насърчете участниците да избират видими особености (цвят на косата или дрехите), невидими и лични (хоби, любима храна, любима песен за под душа...) или такива свързани с темата (аз мисля, че малцинствата, мъжете, жените, ромите, евреите...).Играта се води много бързо, така че хората да не се отегчат докато чакат да им дойде редът.Оформянето на кръг сплотява групата. Ако играта се провежда в началото на занятие или за разгрявка, желателно е водещият да се включи активно. Така падат бариерите.

Мечтите


15






Ние, човешките същества, споделяме една обща черта – способността да мечтаем и да си представяме по-добро бъдеще. Това упражнение засилва чувството на равенство в групата чрез споделяне на мечти и видения.

Сложност: второ нивоОсновни теми:

Равенство независимо от културата и етническия произход; Солидарност и съпричастност между членовете на групата.

Цели: Да се подчертае равнопоставеността в групата; Да се възпита солидарност и съпричастност и да се създаде позитивна

атмосфера в групата; Да се засили взаимодействието; Взаимно опознаване.

Времетраене: един час

Численост на групата: между 6 и 40 човека

Подготовка:Флип-чарт и маркери – по един комплект за всяка работна група

Указания1. Тук организацията зависи от големината на групата. В средно голяма група (10 човека) се работи колективно. Но ако групата е по-голяма, хората се разделят на малки групи от 5-6 човека.2. Първите пет минути всеки се вглъбява и размишлява за своето желано бъдеще – семейство, работа, хоби, жилище, лично развитие, граждански права и т.н. 3. После поканете хората да споделят своите мечти и стремежи и да ги обосноват. Трябва да изброят или дори да нарисуват всички общи елементи върху флип-чарта: да имам работа, да пътувам, да имам деца, да имам собствен дом и др. 4. Всяка група представя своята рисунка или заключения пред останалите.5. След това попитайте хората един по един или в групата да изведат три конкретни неща, които им пречат да осъществят стремежите си и три конкретни неща, които заедно, като група, (или организация) могат да направят заедно, за да сбъднат мечтите си.

Разбор и оценкаПоканете хората да споделят как са се чувствали в хода на тази игра и какво им е


16






харесало в нея.След това попитайте:

Имаше ли нещо, което те изненада? Смяташ ли, че всеки има право да преследва мечтите си? Смяташ ли, че някои хора имат повече шансове от другите? Кои са тези

хора? Защо? Това справедливо ли е? Как можете да се подкрепяте взаимно, за да преодолеете препятствията и да

сбъднете мечтите си?

Съвети за водещияУпражнението е добър стимул за групата и отделните участници, при условие че са точни и конкретни в описанието на мечтите си и в набелязването на практическите стъпки, които могат да осъществят заедно. Колективният подход трябва да бъде водещ, за да се избегнат изказвания като, „Не зная как да направя това или онова...”, „Не разполагам със средствата...” Получава се добре, ако мечтите бъдат съчетани градивно. Ако в групата няма художници, може да се направи колаж (материали: стари списания, ножици и лепило). Друг вариант е мечтите да се разиграят като етюди (скечове). Всеки метод, който позволява творческо и спонтанно изразяване е за предпочитане през писането и говоренето.По-лесно се прави връзка с расизма, ксенофобията и антисемитизма, ако групата е мултикултурна. При всички случаи, въпросът „Смятате ли, че всеки има право да преследва мечтите си?” ще събуди дискусия и размисъл в тази посока.

Познай кой ще дойде на вечеря?2

Дъщерята на семейство уважавани буржоа смята да се ожени за млад лекар. Той е поканен на вечеря, по време на която родителите на момичето с ужас откриват, че бъдещият зет е чернокож.

Гледали ли сте този филм? Вероятно сте твърде млади за него, но вашите родители го помнят със сигурност. Но никога не е твърде късно да го видите! Това упражнение е ролева игра.

2 Известен филм, САЩ / 1967 / 109 минути. Сценарист: Уилям Роуз, Режисьор: Станли Креймър, В

ролите: Спенсър Трейси, Сидни Поатие, Катрин Хепбърн, Катрин Хотън, Сесил Келъуей. Дъщерята на семейство уважавани буржоа смята да се ожени за млад лекар. Той е поканен на вечеря, по време на която родителите на момичето с ужас откриват, че бъдещият зет е чернокож.


17






Сложност: трето ниво

Основни теми:

Стереотипи, предразсъдъци и дискриминация; Предаване на предразсъдъците чрез процеса на социализация и образование; Преодоляване на конфликти.

Цели: Да се анализират посланията, които получаваме от нашето собствено

семейство за хората с различна културна и социална среда; Да се анализират ценностите зад тези послания; Да се осъзнае ролята на семейството в поддържането на ценностите за

дадено общество и предаването им на младото поколение.

Времетраене: 45 минутиЧисленост на групата: Без значение, минимум 8 човекаПодготовка:Ролеви картиЛистове хартия и химикалки за специалните наблюдатели.

Указания1. Обяснете на групата, че това е ролева игра, която изследва ролята на семейството в предаването на образи и представи за хората, които принадлежат към други социални и културни общности.2. Поканете четирима доброволци за главните роли (две момчета и две момичета) и още четирима за специални наблюдатели. Останалите са зрители.3. Задачата на всеки специален наблюдател е да следи един определен актьор и да си води бележки за аргументите, които използва той. Разпределете задачите.4. Раздайте ролевите карти на актьорите и им дайте 2-3 минути да влязат в ролята.5. Подгответе сцената: подредете четири стола в полукръг и обяснете на всички, че това е холът в дома и те ще наблюдават семеен спор. Подайте сигнал, например пляскане с ръце, за да обявите началото на ролевата игра.6. Вие решавате каква да бъде продължителността на етюда, в зависимост от развитието на спора. Оптималната продължителност е 15 минути. Дайте ясен сигнал, за да оповестите края.

Разбор и оценкаПърво поканете актьорите да споделят как се чувстваха.


18






После поканете наблюдателите да прочетат на глас аргументите, които е използвал техният герой, за да убеди останалите в правотата на възгледите си. Пристъпете към обща дискусия с всички. Попитайте:

Чували ли сте подобни аргументи във вашето семейство? Щеше ли да бъде различно, ако момчето не беше чернокожо, а бяло като

момичето? Щеше ли да бъде различно, ако момчето беше завело приятелката си вкъщи? Какво би се случило, ако момичето беше съобщило, че има връзка с друго

момиче? Ами ако момчето беше завело вкъщи гадже момче? Смятате ли, че подобни конфликти продължават да се случват днес или вече

са отживелица от миналото? Случвало ли ви се е нещо подобно? познавате ли някой в квартала, който се

е изправил пред такова предизвикателство?

Съвети за водещия

Ако групата познава правилата на ролевата игра, не са необходими изрични указания. В противен случай обяснете, че ролевата игра е различна от актьорството. При ролевата игра ние оставаме себе си, докато представяме предварително решена роля или нагласа; когато играем, трябва да пресъздадем герой различен от нас самите. Следователно тук целта не е да се постигне пълно превъплъщаване и драматизация, а да се представи или изследва дадена роля или нагласа.Ако считате, че ролите са прекалено сковани или нямат нищо общо с вашата действителност, можете да изработите различни ролеви карти описващи четири типични нагласи за семействата във вашата културна среда. Дори можете да адаптирате идеята и да напишете повече роли. Играта лесно се адаптира към различната културна и социална действителност на участниците. Ако чернокожият младеж е твърде екзотичен, тъй като във вашия регион няма чернокожи, можете да изберете герой мюсюлманин или евреин, който трябва да бъде представен в семейство на ревностни католици и т.н.

Ролеви карти (размножават се и се раздават на участниците)

ДъщерятаРешила си да се изправиш пред твоите близки и да им кажеш, че искаш да заживееш с чернокожия си приятел.Ситуацията:


19






Започваш ролевата игра. Съобщаваш на твоето семейство, че излизаш на квартира с приятеля ти, който е чернокож. Опитай се да защитиш решението си като изтъкваш, че по този начин ще въстанеш срещу предразсъдъците по отношение на връзките между млади хора от различен произход.

МайкатаДъщеря ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.Ситуацията:Много обичаш дъщеря си, но не разбираш как може да ти причинява подобно нещо. Подкрепяш съпруга си във всяко отношение. Ти не заплашваш дъщеря си, а страдаш заради болката, която ти причинява тя. Смяташ, че чернокожото момче ще я изостави и тя много ще страда.

По-големият братСестра ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.Ситуацията:По принцип нямаш нищо против това, че сестра ти ходи с чернокож и дори защитаваш правото на хората да избират свободно връзките и партньорите си. Но когато майка ти казва, че момчето сигурно ще изостави сестра ти, започваш да се опасяваш, че той я използва. Изразяваш загриженост и искаш да предпазиш сестра си.

БащатаДъщеря ти има чернокож приятел и връзката им става много сериозна.Ситуацията:Ти си авторитетът в този дом и не одобряваш връзката на дъщеря ти. Споделяш общоприетите ценности и държиш на мнението на хората. Не смяташ себе си за расист, но перспективата дъщеря ти да се омъжи за чернокож е друго нещо. Представи си строг баща и използвай съответните аргументи.

Как се правят новините

Ставаш ли за репортер? Ролева игра

Сложност: Четвърто ниво Основна тема: как едни и същи събития могат да се интерпретират различно

от различните хора; насърчаване на по-широки възгледи за света.


20






Цели: да видим как се отразява събитие, да разберем как предубежденията и предразсъдъците оцветяват отразяваното събитие; да осъзнаем как собствените ни възприятия могат да бъдат изкривени.Продължителност: 90 минутиЧисленост на групата: 10Подготовка:

Флип-чарт и химикалка; Тиксо.

Указания1. Разделете групата на две.2. Всяка група разработва кратка 5-минутна ролева игра / етюд въз основа на

инцидент или събитие. Това може да бъде реално или измислено събитие, което представлява конфликт между две групи с различни култури и начин на живот.

3. Когато са готови, поканете първата група да разиграе скеча пред втората група, която изпълнява ролята на телевизионен репортерски екип, отразяващ събитието.

4. Щом скечът свърши, помолете репортерите да напуснат стаята. Дайте им 5 минути да помислят върху видяното и да подготвят наум репортажа си за вечерната новинарска емисия. Нямат право да си водят бележки или да общуват помежду си.

5. Извикайте репортерите един по един в стаята. Всеки разполага с 3 минути да направи „репортажа”.

6. Запишете всеки един репортаж върху отделен лист на флип-чарта.7. След като представи своята история, репортерът може да остане и да види

другите репортери, но без да коментира.8. Накрая, когато всички репортери са разказали своята история, разлепете

листовете от флип-чарта в стаята.9. Подканете участниците да сравнят репортажите и да споделят какво са

научили.

Разбор и оценкаЗа начало попитайте репортерите:

Какво ви беше най-лесно да запомните и отразите?

Кое беше най-трудното?

Как подходихте към нещата, които не можахте да запомните с точност?

После попитайте актьорите:


21






Имаше би сериозни пропуски в репортажите? Репортерите дадоха ли точно отразяване на събитието?

След това поканете всички да се включат в дискусията:

Какво очаквате в новините? Само репортаж за събитията или коментари и мнения?

Като цяло, репортерите изясняват ли какви са фактите и какви са коментарите?

Според вас, надеждни ли са новините по телевизията?

Съвети за водещияБъдете подготвени да дадете информация и примери от новините - излъчени

истории, повлияни от предубежденията на репортера.Идея: оживете играта като използвате голяма рамка, която да представлява

телевизор и нещо, което да служи като микрофон за репортерите.Варианти

Репортерите са журналисти в различни вестници, например десен вестник, ляв вестник, таблоид / жълт вестник, чуждестранен кореспондент от чужда държава и т.н., които отразяват историята по съответния начин. По време на дискусията обсъдете по какво се различават репортажите и дали различните „гледни точки” се отразяват върху разказа.

Задайте въпроса:Какво влияние оказват собствениците, рекламодателите, връзките с политически

партии и т.н. върху онова, което се излъчва по телевизията и върху начина, по който ние възприемаме и разбираме новините?

Европа Експрес

Никой от нас не е расист, но...Това упражнение разглежда предразсъдъците в една ежедневна ситуация: пътуване с влак

Сложност: Второ ниво

Основни теми:


22






Предразсъдъците и границите на толерантността; Образите и стереотипите за различните малцинства.

Цели:

Да се замислим за нашите предразсъдъци и стереотипи за другите хора и малцинствата, както и за образите и асоциациите, които буди в нас текстът;

Да обсъдим различните представи за малцинствата; Да осъзнаем границите на толерантността; Да съпоставим ценностите и стереотипите на участниците.

Времетраене: 90 - 120 минути Численост на групата: минимум 5, максимум 40 човека.

Подготовка: Размножете описанието на задачата за всички участници; Молив за всички.

Указания1. Раздайте лист с упражнението на всеки участник.2. Опишете накратко сценария и подканете участниците да прочетат описанията на пътниците във влака.3. Всеки трябва да избере самостоятелно трима човека, с които иска да пътува в купето и трима, с които не иска да пътува.4. Когато всички са готови, нека се разделят на групи от четири - пет човека, за да:

Споделят своя избор и съображенията за него; Сравнят решенията и съображенията си и да открият сходствата; Постигнат консенсус за общ списък (трите плюса и трите минуса).

5. В пленум, помолете всяка група да представи и да обоснове своите заключения. Те трябва да обяснят кои „случаи” са предизвикали несъгласия в групата.

Разбор и оценкаРазборът и дискусиите трябва да се основават на презентациите на групите. Сравняването на различните резултати е добро начало на обсъждането. След това попитайте:

Доколко са реалистични представените ситуации? Има ли човек в групата, който се е озовавал в подобна ситуация в реалния

живот? Кои основни фактори повлияха на вашето лично решение?


23






Защо групата не успя да постигне общи решения? Кое беше най-трудното? Кои фактори ви попречиха да постигнете консенсус? Какви стереотипи събуди списъка на пътниците? Стереотипите бяха ли зададени в описанията или са заложени в ума и

въображението ни? Откъде усвояваме тези образи и представи? Как бихте се почувствали, ако никой не иска да пътува в едно купе с вас?

Съвети за водещияИмайте предвид, че приложения списък с пътници е много дълъг и затруднява групата да постигне консенсус в решенията си, затова може да ви трябва повече време за индивидуалната и груповата част. Можете да намалите списъка до максимум 10-14 пътници и да ги адаптирате към контекста на групата, с която работите. Важното е някои от пътниците да съответстват по описание с познатите малцинства, включително „невидимите” малцинства като хомосексуалисти, хора с увреждания, серопозитивен човек и т.н. Понякога групата не успява да постигне консенсус за предпочитаните спътници. Не акцентирайте върху постигането на общо решение, защото може да подтикнете участниците към фалшиво съгласие. Не по-малко интересно е да се види защо групата не успява да постигне единодушие по такъв въпрос.Важното е всички да зачитат чуждото мнение и да се избегнат нападки заради личните възгледи. Ако някое решение изглежда съмнително, по-добре обсъдете основанията за него вместо да го критикувате. И вие, и участниците сте в деликатна ситуация, защото винаги съществува риск от размяна на обвинения! Не допускайте обсъждането да премине в състезание по толерантност и разкрепостеност, вместо да подчертае факта, че всички имаме предразсъдъци.Непременно посочете и обсъдете факта, че описанието на пътниците е съвсем кратко; на практика ние не знаем нищо за личността и миналото на тези хора. Но нима не реагираме точно така на информацията във вестниците и по телевизията, в разговор или когато срещаме някой за първи път?

Сценарий

Качваш се на експресния влак „Европа Експрес” за едноседмично пътуване от Лисабон до Москва. Пътуваш в спален вагон, който трябва да делиш с още трима човека. С кои от тези пътници предпочиташ да споделиш купето?1. Сръбски войник от Босна.2. Затлъстял финансов брокер швейцарец.


24






3. Италиански диджей, който явно разполага с много пари.4. Чернокожа амбулантна търговка на кожени изделия.5. Млад художник, който е HIV позитивен.6. Унгарец от ромски произход (унгарски циганин), който току-що е излязъл от

затвора.7. Баски националист, който често пътува до Русия.8. Германски рапър бохем.9. Сляп австриец акордеонист.10. Студент от Украйна, който не иска да се върне в родината си.11. Румънка на средна възраст, която няма виза и дундурка едногодишно дете.12. Холандка, радикална и агресивна феминистка.13. Скинар швед, който е видимо пян.14. Здравеняк от Белфаст, който явно отива на футболен мач.15. Полякиня проститутка в Берлин.16. Френски фермер, който говори само френски и носи кошница с миризливо

сирене.17. Кюрдски бежанец, който живее в Германия и който се връща от пътуване в

Либия.

Указания1. Първо, всеки участник избира трима пътници, с които предпочита да пътува в спално купе и трима нежелани спътници. Време: 15 минути.2. По групи, участниците споделят предпочитанията си и обсъждат съображенията си. След това постигат съгласие за трима предпочитани и трима нежелани спътници. Време: 45 минути.3. В пленум, всяка група представя заключения и аргументите си; следва Разбор и оценка на упражнението.

Първото впечатление

Сложност: Първо ниво

Първото впечатление понякога лъже. Често ние си вадим изводи за хора, които в действителност не познаваме.

Основни теми Индивидуалност


25






Стереотипи Склонността да съдим за хората без да имаме достатъчно надеждна

информацияЦели

Да се убедим колко различни могат да бъдат първите впечатления за един и същи човек;

Да видим как нашия опит от миналото оцветява нашите първи впечатления; Да осъзнаем, че нашите впечатления влияят върху държанието ни към

другите.

Времетраене: 30 минутиЧисленост на групата: 4- 12 човекаПодготовка:

Изрежете от списание снимки на хора с интересни, различни, запомнящи се лица. Залепете лицата върху бял лист, като оставяте достатъчно празно място отдолу.

Трябва да има лист за всеки участник. Моливи за всички.

Указания1. Играчите сядат в кръг. Всеки получава по един лист.2. Помолете ги да разгледат снимката и да запишат първото си впечатление за човека В КРАЯ НА ЛИСТА.3. Всеки сгъва листа така че да скрие написаното и го подава на своя съсед в кръга.4. Всеки играч разглежда получената снимка и записва първото си впечатление в края на листа, непосредствено над сгъвката, след което прегъва листа още веднъж, за да скрие написаното. После предава листа на своя съсед.5. Това се повтаря докато листовете обиколят кръга и всеки е записал впечатлението си за всички лица.6. Сега разгънете листовете и поканете хората да сравнят различните „първи впечатления”.

Разбор и оценкаОбсъдете какво се случи и какво научихте:

Като група? Имаше ли изненади? На какво се основаваха вашите първи впечатления? Опишете и споделете случаи, които сте си създали напълно погрешно първо

впечатление за някого.


26






Какво се случи в резултат на тази погрешна преценка? Какво научихме за себе си от това упражнение?

Съвети за водещияПреди началото обяснете внимателно Указанията. Покажете нагледно къде да пишат играчите и как да сгъват листа. Листовете трябва да се движат бързо, времето за размисъл е ограничено. Целта е да уловите първото впечатление. Не избирайте снимки на известни хора и знаменитости. Постарайте се да представите различни хора на всякаква възраст, от всички култури, етнически групи, способности и увреждания и т.н. Бъдете готови за разгорещени спорове за личното отношение. В зависимост от числеността на групата е възможно коментарите да не останат анонимни. Не позволявайте на играчите да се критикуват взаимно заради мненията си.

Да разчупим кръга

Искате ли да разберете какво означава да бъдеш част от мнозинството или от малцинството? Това е енергично упражнение.


Основни теми

Връзката мнозинство – малцинство; Социалните и политическите механизми, които разделят обществото.

Цели Да разберем какво е да бъдеш част от мнозинството и от малцинството; Да анализираме стратегиите за печелене на одобрението на мнозинството; Да осъзнаем кога искаме да бъдем част от мнозинството и кога

предпочитаме да се отделим или да се присъединим към малцинството.

Времетраене: 40 минутиЧисленост на групата: 6-8 човека за всеки кръг.

Подготовка: Листове и химикалки за наблюдателите;


27






Часовник или хронометър.

Указания1. Разделете групата на клетки от 6-8 човека.2. Всяка група избира един човек за наблюдател и друг за аутсайдер.3. Останалите членове на групата застават рамо до рамо, плътно един до друг, образувайки стегнат кръг.4. Аутсайдерът трябва да се опита да проникне в кръга, докато другите правят всичко възможно да не го пуснат.5. Наблюдателят води бележки за използваните стратегии от аутсайдера и брънките на кръга, като същевременно следи спазването на времето.След две или три минути, независимо дали е успял да проникне в кръга, аутсайдерът се присъединява към кръга, а друг човек заема неговото място. Упражнението завършва когато всички желаещи са опитали да проникнат в кръга.

Разбор и оценкаСъберете всички, за да обсъдите какво се е случило и как са се чувствали. Първо попитайте играчите:

Как се чувствахте когато бяхте част от кръга? Как се чувствахте когато бяхте аутсайдер? Тези, които успяха да проникнат

в кръга чувстват ли се по-различно от онези, които не успяха?Въпроси към наблюдателите:

Какви стратегии приложиха аутсайдерите? Какви стратегии приложиха хората в кръга, за да попречат на аутсайдерите

да влязат? Въпроси към всички:

В реалния живот, кога предпочитате да сте малцинство или аутсайдер и кога искате да бъдете част от групата или мнозинството?

Кои са най-силните групи в нашето общество? Кои са най-слабите? В обществото кръгът може да представлява привилегиите, парите, властта,

работата или жилищното устрояване. Какви стратегии използват малцинствата, за да получат достъп до тези ресурси? А как пази статута ти мнозинството?


Дайте конкретни указания на наблюдателите, например да следят: Какво си казват хората вътре в кръга или какво казват на аутсайдера; Какво правят членовете на кръга, за да не допуснат аутсайдерите; Какво казва аутсайдерът?


28






Какво прави аутсайдерът?

Това упражнение изисква много енергия от всички участници. Агресия може да възникне само ако отношенията вътре в групата са напрегнати. Преди да започнете разбора, оставете участниците да обсъдят помежду си резултатите.

ВариантиАко групата е достатъчно голяма, за да я разделите на няколко кръга, нека всяка групичка да си избере име. Това ще подсили усещането за групова идентичност. Тогава аутсайдерите ще идват от различна група. В края на всеки тур аутсайдерът се връща в своята група, независимо дали е успял да проникне в кръга. Така се засилва усещането за самота когато си аутсайдер.

Направи го!

Понякога другите хора – родители, началници, възрастни – са толкова тесногръди ... но нима ние не сме същите?

Това е симулативна игра.

Сложност: Второ нивоОсновни теми: Дискриминация към различните; механизмите, които държат малцинствата в непривилегировано положение в обществото.

Цели Да изпитаме дискриминация; Да анализираме как дискриминираме определени социални групи и в

същото време ги обвиняваме за положението, в което се намират; Да осъзнаем, че ние също спомагаме за запазване на несправедливи

социални структури.

Времетраене: 60 минутиЧисленост на групата: максимум 40 човека. Трябва да разделите участниците на четири подгрупи.

Подготовка: 4 големи бели листа 4 стари списания 4 ножици 4 комплекта цветни флумастери


29






4 тубички лепило По желание: по четири комплекта материали, например връвчици, вълна,

копчета, кламери. Листове и химикалки за наблюдателите Часовник

Указания1. Разделете играчите на четири групи, като всяка група сяда в отделен ъгъл на стаята, за да работи спокойно.2. Всяка група избира един човек за наблюдател, който да води бележки за онова, което останалите правят и казват.3. Обявете, че вие ще обходите групите една след друга, за да им раздадете материали и указания за задачата.4. Отидете при първата група, дайте им един комплект материали и кажете ясно, „Получавате голям лист, списание, ножица и лепило. Направете колаж на тема „пролет”. Имате 20 минути. Започнете когато искате.”5. После отидете при втората група, дайте им един комплект материали и кажете ясно, „Получавате голям лист, списание, ножица и лепило. Направете колаж на тема „лято”. Имате 20 минути. Започнете когато искате.”6. След това отидете при третата група, дайте им един комплект материали и кажете ясно, „Получавате голям лист, списание, ножица и лепило. Направете колаж на тема „есен”. Имате 20 минути. Започнете когато искате.”7. Накрая, отидете при последната група, дайте им материалите и кажете ясно, „Mso, flosamd loerabtbz losnise bauqvxa poyeks, nseioamans sajiyudo laverza losifalitome. Имате 20 минути. Започнете когато искате.”8. Обиколете групите докато работят и насърчете първите три, но се скарайте на четвъртата, защото не изпълнява заданието си.9. След 20 минути прекратете работата и поканете групите да представят колажите си. Ако първата група не е готова, дайте им още 3-4 минути.

Разбор и оценкаДайте думата на играчите. Попитайте ги дали играта им е харесала, дали са работили колективно и дали всички са се включили? После изслушайте наблюдателите. Поканете ги да разкажат какво се е случило във всяка група. После поканете всички в обсъждане за връзките с реалността:

Забелязвате ли някакви прилики с истинския живот? Коя е четвъртата група в нашето общество? Склонни ли сме да обвиняваме жертвите на социална несправедливост за

участта им? Как реагират хората, които се смятат за жертви на социална


30






несправедливост? По същия начин ли се държаха хората в четвъртата група?


Ако работите с малка група, разделете я на две части и дайте на първата съвсем ясни указания и объркващи насоки на втората. Вместо изречението на патагонски, можете да им дадете същите указания, но на чужда език или да ги изговорите като скоропоговорка.Бъдете подготвени за много остри реакции от членовете на четвъртата група, които ще се ядосат защото не разбират инструкциите и биват обвинявани за това. Възможно е хората да се разсърдят на водещия и да си тръгнат; може негодуванието им да се насочи срещу другите групи и да започнат нарочно да им пречат; или пък да стаят недоволството си и агресията да избие по-късно. Затова ви предлагаме следното:

Сформирайте групите на случаен принцип, така че да няма хора, които да се чувстват преследвани вътре в трупата.

Преди да преминете към оценката, обяснете, че целта на играта е била да симулира реални житейски ситуации и че е време да излезем от ролята;

По време на оценката всички трябва да споделят как се чувстват преди да преминете към анализ на случилото се. Отприщването на чувствата е ключът към добрата оценка.

ВариантиАко искате да повишите сложността или не разполагате с материали, накарайте групите да разиграят малък скеч. Стресът за четвъртата група ще бъде голям, защото те ще се притесняват за представянето си и ще се страхуват да не станат за смях.

ПродължениеВгледайте се внимателно в различните групи в нашето общество. Как виждате хората, които могат да се опишат като социални неудачници и социални победители?

Етикети

Важно ли е какво мислят и казват другите за вас?


31






Сложност: второ нивоОсновни теми: последствията от стереотипите

Цели Да помислим за връзката между очакванията, които ни възлагат околните и

нашето поведение Да помислим за въздействието на собственото ни поведение върху другите; Да обсъдим последиците от стереотипите.

Времетраене: 45 минутиЧисленост на групата: 10+

Подготовка: Бели лепящи листчета, по едно за всеки участник; Напишете по една характеристика върху всеки етикет, например

безотговорен, остроумен, глупав, умен, тромав; Изберете някаква задача за групата, например да изработят колективно

плакат, да планират събитие, да пренесат мебели или да вземат решение (попитайте ги, например: „Ако можем да поканим известна поп група в нашия град, коя ще изберете?”)

Указания1. Залепете етикет на челото на всеки играч, но без да му казвате какво пише на него.2. Обяснете заданието на групата. Уточнете, че по време на играта трябва да се отнасят към хората според етикетите. Например, ако някой човек носи етикет „мързел”, останалите трябва да го третират като мързеливец (но без да използват епитета от етикета!).3. Играчите обединяват усилията си, за да изпълнят задачата и се отнасят помежду си според стереотипа на етикета.4. В края на играта участниците могат да се опитат да отгатнат какво е пишело върху техния етикет, но не това е целта на играта.

Разбор и оценкаДайте време на играчите да споделят чувствата си. Попитайте ги дали са успели да отгатнат етикета си, после ги поканете да обсъдят другите страни на играта:

Как се чувстваше всеки един участник? Беше ли трудно да се отнасят към хората според етикета им? Имаше ли такива, които започнаха да „доказват” своя етикет, например този


32






с надпис „остроумен” започна ли да разказва анекдоти и да се държи по-уверено? Човекът с етикет „мързелив” престана ли да помага на групата?

Какви етикети лепим на хората в реалния живот? Как им се отразява това и променя ли мнението ни за тях?

В реалния живот, на кого се лепят етикетите, които използвахте в това упражнение?

Верни ли са те?

Съвети за водещияПроявете такт при раздаването на етикетите. Не е добра идея да залепите етикет „мързелив” на някой ленивец. Целта не е откровена размяна на мнения за личните качества на играчите. Напротив, подобен развой ще има обратен ефект. Бъдете нащрек, защото играта може да събуди силни емоции.

ПродължениеПомислете кой какво прави във вашата група или организация. Опитайте се да размените ролите и отговорностите и не си градете представи на кой какво му се отдава най-добре.

Аз също!

Всички ние сме неповторими и незаменими човешки същества, понякога нашата уникалност ни кара да се гордеем, друг път да се срамуваме. Все пак, всички ние споделяме една обща черта – свързва ни фактът, че сме човеци.

Сложност: първо нивоОсновни теми: Различията и сходствата между хората.

Цели: Взаимно опознаване в групата; Да покажем, че всички сме различни; И да се уверим, че всички сме равни.

Времетраене: 30 минутиЧисленост на групата: 10-12 човекаПодготовка: Същият брой столове колкото участници има.

Указания


33






1. Участниците сядат в кръг.2. Помолете всеки участник да помисли и избере една своя черта или

особеност от личната си история, която смята за уникална и отличаваща го от всички останали в групата.

3. Изберете един участник, който да започне. Той изрича своята уникална особеност, например, „Аз съм посещавал Турция три пъти”.

4. Ако никой не споделя тази особеност, следващият човек ирича своята уникална черта.

5. Ако някой друг споделя същата характеристика, той може да се изправи, да каже, „Аз също!” и да седне в скута на първия. Ако дадената особеност се споделя от няколко човека, те сядат един върху друг, всички върху титуляра. После всички се връщат на собствените си места и „титулярът” трябва да измисли нещо друго, което е характерно само за него. Когато успее да измисли нещо неповторимо, идва резът на следващия човек в кръга.

6. Първият тур свършва когато всеки е споделил нещо уникално, което го различава от останалите.

7. Сега започнете втория тур. Обяснете, че в този тур се търси нещо, което се споделя от всички останали в групата.

8. Извадете един стол от кръга и приканете първия участник да застане в средата на кръга. Той трябва да измисли нещо, което споделя с всички останали в групата. Помолете го да сподели на глас тази особеност, например: „Аз обичам музика”.

9. Всичко, които споделят тази особеност, стават на крака и се опитват да седнат на друг стол, като изричат на глас, „Аз също”. Човекът в средата също се опитва да се намери стол, така че да остави някого без място и той да стане следващият „титуляр”.

Разбор и оценкаОбсъдете играта, впечатленията и чувствата на участниците, а след това ги

попитайте: Кое беше по-лесно: да откриете неща, които ви отличават от другите или неща,

които споделяте с всички? В реалния живот кога ни харесва да се чувстваме уникални и различни и кога

предпочитаме да се чувстваме същите като другите? Помислете за уникалната черта, с която избрахте да представите себе си и дали

нещата, които ви открояват в тази групата, биха могли да бъдат общи с хората в друга група?

Дали нещата, които бяха общи за всички в тази група, биха могли да са общи на всички хора по света?


34






В случай, че са посочени главно физически характеристики като общи черти, можете да попитате, „Какво означава фактът, че всички ние имаме очи, сърце или стомах?”

Съвети за водещия Това упражнение трябва да се разиграва бързо. Можете да въведете правило, че участниците разполагат само с 10 секунди за мислене. За тонуса на играта, участниците не бива да бъдат повече от 10 или 12. Ако работите с по-голям клас, можете да ги разделите на две или три групи.По време на втория кръг ще започнат да се чуват елементарни твърдения като „аз имам две ръце или два крака”. Насърчете участниците да проявят повече въображение или преминете към оценката. При липса на столове, хората могат да седнат на пода. Желателно е да се включите в групата като редови участник.

Предубежденията на медиите

Вълнуваща и интересна игра, която помага на групата да осъзнае ролята на медиите в разпространяването или развенчаването на стереотипите, предразсъдъците и предубежденията.

Сложност: трето нивоОсновни теми Стереотипи и предразсъдъци: как се мултиплицират и разпространяват в

обществото. Количеството, качеството и обема на информацията: манипулация,

преднамереност, злоупотреба и липса на информация; Образите на хората и „различните” групи поради обобщения и стереотипи; Трудността да промениш образа и представите си; Социалният механизъм на „изкупителната жертва” (буквално, „жертвения

козел”). Склонността да обвиняваме „другите” за някои социални проблеми, без да анализираме всички причини.

Цели: Участниците да анализират образите на хората с различна култура или

произход, тоест образите на малцинствата, в очите на мнозинството; Да помислят защо не всички различни култури се свързват със социално

негативен образ; Да анализират ролята на масмедиите в създаването и развиването на


35






стереотипите и социалните предразсъдъци.

Времетраене:Част А: 2 ½ часаЧаст Б: една седмицаЧаст В: 2 ½ часа

Численост на групата: най-малко 10, максимум 25 участници на възраст над 13-14 години.

Подготовка:Част А: Флип-чарт, маркер;Част Б: Зависи с какво разполагате. Например: вестници, списания, записи на телевизионни и радио- предавания и т.н. Част В: За работата в пленум: флип-чарт или голямо табло, маркери или тебешир.

Указания:Играта се развива в три фази:Част А: Подготовка:1. Разделете участниците на групи от 4-6 човека.2. Обяснете, че през следващата седмица трябва да анализират различните масмедии: телевизия, радио и най-вече печатни издания, за да проследят как се изобразяват чужденците или „хората, които са различни”.3. Уточнете какво да търсят и следят участниците. Например, нюансите на езика (тоест, дали в материалите се говори за бойци, борци за свобода или за терористи?), обемът време и място отделени за тези новини, ниво на приоритет, тоест дали са сред водещите заглавия или някъде ниско долу на страницата, как се представят и изобразяват хората според техния произход. Какви снимки и образи се използват.4. Избройте медиите, които ще следите и ги разпределете между групите. В зависимост от състава на групата и вашите познания за масмедиите, можете да изберете да възложите цялата задача на всички групи или да разпределите по един източник на група, например един отбор да се заеме с вестниците, друг със седмичните списания, трети с телевизионните предавания, четвърти с радио предаванията и т.н.

Част Б: Работа на теренГрупите разполагат с една седмица за своите проучвания и задачи.

Част В: Заключения1. В пленум, поканете всяка група да представи резултатите и доказателствата от


36






проучването си. Всеки отбор разполага с 20 минути.2. Запишете основните изводи на всяка група върху табло или флип-чарт.

Разбор и оценкаСлед като запишете изводите, обобщете събраната информация. Подчертайте сходствата и различията в заключенията. Обсъдете следните въпроси: С какви основни щрихи се изобразяват малцинствените групи в медиите? Има ли малцинства или чужденци, които се изобразяват положително? Има ли

такива, които се изобразяват негативно? На неопровержими факти и данни ли се базират представените образи или на

субективни преценки? Как се изграждат образите – въз основа на реално познание за тези групи и

малцинства или се основават на стереотипи и манипулирана информация?


Част А: И двата варианта имат предимства и недостатъци. Възлагането на цялата задача на всички групи изисква повече труд и добра организация на работата, докато възлагането на специфична медия на всяка група ограничава кръгозора, но позволява по-добра организация и по-задълбочено вникване в проблема.Тъй като основната задача се върши през следващата седмица, представете играта (част А) в края на занятието, но отделете цялото следващо занятие за обобщаване на резултатите (част В).Съветваме ви да направите упражнението с участници, които вече се познават добре и имат опит в колективната работа (например, членуват в младежки клуб или организация).

ПродължениеАко групите се представят добре, можете да им предложите да сформират „стражеви отряд”, който да следи редовно медиите за случаи на некоректно представяне и изопачения. След това, групата може да напише колективно възражение до вестника, телевизията или медията, където са се появили лошите примери на дискриминация.

Портрети

Всички сме равни, но някои са по-равни от другите. Всички сме различни, но някои са по-различни от другите. Защо е така?


37






Сложност: второ ниво Основни теми: Отъждествяването на социалния успех с икономическия успех. Как социалните и икономическите фактори намаляват или повишават

вероятността за успех в обществото.

Цели: да проследим и анализираме корените на дискриминацията.Времетраене: около два часа Численост на групата: минимум 10, максимум 24 човека.

Подготовка: Големи бели листове и цветни маркери; Химикалки и бели листове за бележки; Тиско за залепване на картините на стената.

Указания1. Разделете участниците на работни групи от максимум 6 човека. Трябват ви четен брой групи, не повече от четири.2. Възложете на две от групите да изработят „психопортрет” на някой, когото смятат за „социален победител” в тяхното общество. Другите групи трябва да изработят „психопортрет” на човек, когото считат за „социален неудачник”.3. Участниците трябва първо да изброят характеристиките на техния човек, например социално-икономически статус, образование, професия или занятие, пол, етническа група, навици, хобита и начини за прекарване на свободното време, стил на обличане, убеждения, идеи и ценности, семейна история, начин на живот, жилище, маниер на харчене, лични интереси и т. н.4. После групите трябва да нарисуват психопортрета на своя човек върху големия лист. Рисунката трябва да изобрази всички изброени характеристики. Картината трябва да бъде изцяло графична, без думи. Групите разполагат с 40 минути.5. След това групите разменят своите картини, така че отборите нарисували „победител” разменят творбата си с онези нарисували „неудачника”, като трябва да ги разтълкуват. Отборите разполагат с 15 минути.6. Подредете всички картини на стената.7. В пленум, помолете групите една по една да представят своята интерпретация на получената картина. Авторите на картината нямат право да коментират.8. Когато всички групи представят своето тълкувание за получената картина, можете да дадете думата на авторите за някои уточнения. Време: 30 минути.



38






Отделете 30 минути за дискусия. Групите трябва да идентифицират и обсъдят критериите, по които обществото присъжда социалния успех или неуспех. Задайте следните въпроси: Кои са белезите на социалния успех? А белезите на социалния неуспех? Кои са причините или „корените” на успеха и неуспеха? Кои фактори

определят границата между тези две категории? Изобразените персонажи срещат ли се по-често сред някои социални групи,

слоеве или класи, отколкото сред други? Имат ли равни шансове за успех хората от всички групи и социални сектори? Кои са по-благоприятно и в по-неблагоприятно положение?

Съвети за водещияНякои участници могат да се затруднят при рисуването на психопортрета. Обяснете им, че целта не е да се нарисува шедьовър, а да се използва невербално средство за общуване. Помогнете с идеи за графично и визуално изобразяване на характеристиките.По време на дискусията подчертайте, че ако отъждествяваме социалния с икономическия успех, следва да приемем за вярно, че преуспелият човек не постига задължително личностно израстване и житейски опит, а просто успява да натрупа или спечели максимално количество материални блага. А нали знаете поговорката „парите не са всичко”?Обсъдете какво може да направи обществото, за да смекчи социалните и икономическите фактори, които потискат шансовете за „успех в обществото” – например неадекватно образование или маргинализация заради такива фактори като цвета на кожата или принадлежността към малцинство.Като продължение, можете да идентифицирате и анализирате основанията за дискриминация и изключване на хора и групи, които са «разлчните» по своята култура, произход, сексуална ориентация, езит и т.н. и което ги обрича по рождение на неблагоприятен старт в живота.

Моето детство

Във всеки от нас живее детето и всеки от нас е имал детство. А какво е било то? Обръщайки поглед към детството си, човек се учи да разбира и уважава другите.

Това е игра дискусия, която е особено подходяща за мултикултурни групи.

Сложност: първо нивоОсновни теми


39






Равенство и многообразие Културни прилики и разлики между хората Така наречените „културни различия” са не само културни, но и икономически,

социални и политически. Цели Да научим повече за различните начини, по които е пораснал всеки един от

нас; Да вникнем в социалните и икономическите различия, които се крият зад всеки

човек и общество; Да породим съпричастност и разбиране между членовете на групата.

Времетраене: 45 минутиЧисленост на групата: без значениеПодготовка:Нищо специално, но хората трябва да са работили заедно.

Указания1. Обяснете смисъла и целите на играта.2. В групи от 4-6 човека, хората разговарят за своето детство. Въпроси: На колко години тръгнахте на училище? Колко голямо беше вашето семейство? Посещавахте ли неделно училище или друго религиозно обучение? Като дете трудехте ли се? Какви приказки и какви игри харесвахте? Кои ви бяха любимите приказки и игри? Грижехте ли се за вашите по-малки братя и сестри?

Разбор и оценкаУчастниците обясняват с какво ги е заинтригувало упражнението и сравняват преживявания в детството си и влиянието на заобикалящата среда. Попитайте участниците дали повечето деца в техния квартал са имали сходно детство?

Съвети за водещияЗамисълът на това просто упражнение е да помогне на участниците да осъзнаят, че не всички имат еднакви шансове в живота и че дори в микросредата на квартала децата растат при различни условия. Нещо повече, то показва, че различията не произтичат единствено от цвета на кожата и религията. Но внимавайте! Упражнението не бива да се превърне в сеанс по дилетантска психоанализа. Смисълът е да видим, че потеклото, социалните и икономическите условията на


40






семейството ни и мястото, където сме се родили и живели, предопределят нашите преживявания и представи за живота и околния свят. Тези фактори обуславят живота ни точно толкова, колкото и културата, към която принадлежим. Всъщност, те са част от нашата култура, подобно на религията, езика или цвета на кожата ни.Въпросите за разбор и оценка трябва да се адаптират към хората в групата. Например, няма смисъл да задавате въпроса как са се чувствали цветнокожите, ако всички наоколо са бели!Не притискайте участниците да разкриват деликатни подробности от личния си живот. Ако искате да оживите атмосферата, поканете участниците да илюстрират своите коментари със снимки и рисунки.

Моята история

Животът ни се формира от нашите преживявания. Но някои преживявания и случки оставят по-дълбоки белези от другите. Това упражнение сравнява

преживяванията и изследва многообразието и сходствата в групата.

Сложност: първо нивоОсновни теми: Житейски истории Културно многообразие Факторите свързани с държавата, религията и семействата на участниците и

оказващи най-силно въздействие върху тях.

Цели Да породим интерес и съпричастност към културите на другите участници; Да събудим критичен подход към собствената ни история; Да осъзнаем разнообразието в историята на Европа; Да помогнем на участниците да се опознаят по-добре.

Подготовка: Календар окачен на табло или голям лист; трябва да върви по години и да

започва от рождената година на най-възрастния участник и да завършва с настоящата година;

Флумастер.

Времетраене: 30-60 минутиЧисленост на групата: без значение


41






Указания:

1. Поканете всеки участник да подбере три „публични” събития, които са оставили дълбок отпечатък върху живота му, след това да напишат името си срещу годината, когато са се случили. Това могат да бъдат събития от политическия живот, историята, спорта, музиката и т.н. 2. После попитайте хората защо тези дати са важни, какво символизират те и защо са избрали точно тях.

Разбор и оценкаПопитайте дали някой е изненадан или шокиран от някои от посочените дати и дали всички са им познати. Интересно е да обсъдите как и защо придаваме значение на някои събития и подминаваме други.

Съвети за водещияТова упражнение е подходящо за всякакви групи, включително за съседите в общежитие.Ако работите с младежи от малка общност или населено място, тази игра ще ги накара да осъзнаят, че макар да живеят на една улица, хората често придават различно значение на едни и същи събития. Друг интересен подход е да изберете събитие, което е белязало почти всички участници, независимо от техния произход или образование – „всички сме равни”. В група с участници от различни култури, играта поражда интерес към миналото и културните влияния, учи хората да уважават вярванията и убежденията на другите.Календарът може да се украси със снимка (например от „Полароид”) или автопортрет на човека срещу датата му на раждане.

Белязаните вън!Кой иска да бъде в тяхната група?

Сложност: първо ниво

Основни теми Отношенията мнозинство – малцинство; Дискриминацията.

Цели


42






Да се породи дискусия за различните групи в обществото; Да се осъзнае какво е предразсъдък и какво е дискриминация; Да се породи съпричастност към явленията отхвърляне и изключване.


Подготовка:Разноцветни лепящи се точки. Например, за група от 16 човека ще ви трябват 4 сини, 4 червени, 4 жълти, 3 зелени точки и една бяла точка.

Указания1. Залепете по една точка на челото на всеки играч. Играчите не трябва да знаят какъв цвят е точката на челото им.2. Кажете да играчите да се групират с носителите на точка в същия цвят.3. Никой не бива да говори, позволена е само невербална комуникация.

Разбор и оценкаПомогнете на групата да анализира как се чувстват и какво са научили от играта: Как се почувствахте в момента когато намерихте първия човек с точка в същия

цвят като вашата? Как се чувстваше човекът със самотната (бялата) точка? Как си помагахте да се сдружите по групи? В какви други групи членувате – например футболен отбор, училище, църква? Всеки ли може да се включи в тези групи? Кои са „белязаните” в нашето общество?

Съвети за водещияВнимавайте на кого ще залепите бялата точка.Можете да манипулирате състава на групите, но го направете деликатно. Играчите трябва да са убедени, че раздаването на точките е на произволен принцип.Тази игра може да се използва като „ледоразбивач” и за групиране на участниците за друго упражнение.

Варианти1. Можете да изпълните упражнение без бялата точка, така че всеки да принадлежи към някоя група.2. Подготовка за вариант №1. Помолете играчите да се групират така че никой да не остане сам, но в групата всички хора да носят разноцветни точки, тоест накрая да се подредят „пъстри” групи.


43






Моят герой

Всички ние уважаваме и се възхищаваме от хората, които ни вдъхновяват. Понякога те се привръщат в нашите модели за подражание. Споделяйки

впечатления за своите герои, били те живи или исторически фигури, участниците могат да се опознаят по-добре и да вникнат в различните култури.

Сложност: първо нивоОсновни теми Героите като елементи и символи на социализацията и културата; Различният прочит на историята и различните лични предпочитания и вкусове; Разликите и сходствата между хората от различни култури и етноси.

Цели Да накараме участниците да осъзнаят различията и сходствата в групата. Да събудим любопитството на участниците за героите на другите хора. По-добро взаимно опознаване в групата. Да бъдем самокритични към нашия етноцентризъм (разбирайки доминиращия

културен модел спрямо този на малцинството). Да обмислим ролята на преподаването на историята и медиите като създатели

на герои.

Времетраене: 90 минутиЧисленост на групата: между 10 и 40 участнициПодготовка: Флип-чарт и маркери; Хартия и моливи за участниците.

Указания1. Ако групата е голяма, разделете участниците на групички от 5-6 човека.2. Помолете участници да изберат, всеки сам за себе си, трима свои герои.3. След около пет минути ги поканете да споделят своите избраници и да обяснят защо им се възхищават. Оставете време за непринуден разговор и въпроси.4. Помолете всяка групичка да изброи на флип-чарта имената на героите, тяхната националност и евентуално областите, в които са се прочули, например спорт, музика, култура, политика...5. В пленум, поканете всяка група да представи своята класация на другите групи.


44






Разбор и оценкаОбърната внимание дали и кои герои се повтарят. Попитайте участниците дали играта им е харесала и обсъдете следните въпроси: Имаше ли изненади или непознати герои? Обяснете защо. Открои ли се някаква тенденция, например като националност или пол? Ако да,

защо повечето герои са от дадена националност, култура или пол? Какви са те – кореняци или чужденци?

Какво ни кара да ценим някои герои повече от другите? Смятате ли, че вашите герои са универсални? Защо?

Съвети за водещияУпражнението е по-интересно, ако предварително възложите на участниците да донесат снимки, записи или вестникарски изрезки на техните герои. Друг вариант е да донесете списаия и вестници, например юношески списания, и да ги оставите в стаята.Идеята на това упражнение е, че нашите герои зависят от нашата култура, затова се получава най-добре в мултикултурни групи. Разликите във възрастта и половете в групата също са интересни.

ПродължениеИзберете герой (местен, национален или интернационален), който според вас заслужава честване. Подгответе честването и поканете останалите членове на групата. Героят може да се е отличил със силата на характера си или да е постигнал нещо специално в борбата с расизма, ксенофобията или антисемитизма, или някой допринесъл за борбата с друг проблем, например нетолерантността към хората болни от СПИН.Хората, които проявяват героизма да се изправят срещу предразсъдъците и дискриминацията, имат смелостта да кажат какво мислят. Вие притежавате ли смелостта да кажете какво мислите? А какво всъщност мислите? Имате ли собствено мнение? Опитайте упражнението «Къде се намираш?»

Търсим прилики, а откриваме богатството на многообразието

Лесно ли е да намериш някого, който споделя твоите мисли и чувства?

Сложност: първо нивоОсновни теми Индивидуалност;


45






Умението да приемаме и да се радваме на многообразието; Всички ние сме различни и равни.

Цели Да открием многообразието в групата; Да развием умението си да общуваме; Да се опознаем взаимно и да укрепим връзките в групата.


Подготовка:Размножени екземпляри на модела и химикалки.

УказанияПоканете играчите да попълнят въпросника, след което да се опитат да намерят човек в групата, който е дал съвсем същите отговори като тях. Ако не намерят такъв, нека потърсят човек, който е отговорил по същия начин на четири, на три или поне на два въпроса!

Разбор и оценкаПопитайте участниците дали и защо играта им е харесала? Обсъдете какво са научили. След това попитайте: Колко човека са намерили някой друг с пет, четири, три, две или една общи

характеристики? Какво е многообразието на религии, музикални вкусове, неприязън към

определено животно, любими напитки и други в групата? Щом сте толкова пъстра група, как успявате да работите заедно?

Продължение:Хората, които са различни, често стават обект на дискриминация. Ако искате да изпитате какво е да бъдеш част от мнозинството и какво е да спадаш към малцинството, опитайте играта „Белязаният вън!”

Търсим прилики, а откриваме богатството на многообразието:Напишете отговорите на въпросите, след което потърсете някой друг в групата, който е дал същите отговори като вас. Ако не успеете, потърсете някой, който е отговорил като вас на четири въпроса, или на три, или на два – нима сте уникални? Аз съм роден в град ...


46






Моята религия е ... Алергичен съм към ... Не харесвам за домашно животно ... Любимата ми музика е ...

СПОДЕЛЕНА ДИСКРИМИНАЦИЯ

Беше ужасно, изпаднах в толкова неудобно положение, че не знаех как да постъпя...

Сложност: второ ниво

Основни теми Проявленията на предразсъдъците и дискриминацията в нашето общество; Умение за конструктивно справя в трудни ситуации.

Цели: Да осъзнаваме дискриминацията във всекидневието; Да насърчим съпричастност с дискриминираните; Да помогнем на хората да се научат да отстояват позициите си.


Численост на групата: без значение; ако групата е много голяма, разделете я на няколко по-малки от по 6 – 8 човека.

Подготовка:Флип-чарт и маркер

Указания1. Всеки участник трябва да избере случай, когато се е чувствал дискриминиран или ситуация, когато е станал свидетел на дискриминация спрямо друг човек.2. Всеки описва своята случка с няколко думи.3. Избройте ситуациите върху флип-чарта и помолете групата да избере една от тях за обсъждане.


47






4. Човекът, предложил ситуацията описва подробно какво се е случило.5. Обсъдете: Какво породи ситуацията и какво точно се случи? Как се почувства дискриминираният човек? Как се почувства дискриминиращият човек? Имаше ли основания потърпевшият да се чувства дискриминиран? Как реагира той и какво се случи след инцидента? 6. Накрая попитайте участниците как биха постъпили те в същата ситуация и разиграйте възможните ответни реакции.

Разбор и оценкаПоговорете за дискриминацията: Защо хората най-често ви дискриминират? Заради вашата възраст, цвят на

кожата или дрехите ви? Защо хората дискриминират онези, които са различни? Къде заучават това поведение? Трябва ли да се противопоставяме на дискриминацията?


Участниците трябва да споделят реални ситуации, които будят силна емоционална реакция в тях, но не бива да ги притискате и да ги карате да се чувстват неудобно. Обикновено говорим за негативна дискриминация, но може да помислим и за позитивните мерки.

Варианти1. Ситуацията може да се разгледа в дълбочина чрез ролева игра. Поканете двама-трима човека да разиграят ситуацията пред останалите. После поканете зрителите да предложат алтернативни реакции на засегнатия. Разиграйте тези предложения и обсъдете възникналите въпроси.2. Помолете участниците да опишат с няколко изречения ситуацията на малки листчета. Сгънете бележките и ги пуснете в шапка. Пуснете шапката да обиколи групата, като всеки вади по едно листче. Един по един, играчите прочитат на глас текста на бележката, която са изтеглили. След това човекът разсъждава как са се чувствали участниците в ситуацията.

ПродължениеОрганизирайте обучение по асертивност (умението да отстояваме себе си), за да развиете умения за справяне в трудни ситуации.Хората дискриминират различните, когато това е в техен интерес, но същевременно


48






се наслаждават на много от нещата, които чужденците са донесли със себе си и които приемат за даденост, като пица, кебап, реге музика и т.н. Защо не предприемете едно детективско „търсене на следите на чужденците” навсякъде около нас?

Къде се намираш?

Какво мислим за расизма и дискриминацията? Умеем ли да защитаваме собствените си гледни точки и да разбираме вижданията на другите?

Сложност: трето ниво

Основни теми Расизъм, антисемитизъм, ксенофобия и нетолерантност. Отговорност за собствените ни действия.

Цели Да изпитаме възгледите и мненията на участниците за расизма, антисемитизма,

ксенофобията и нетолерантността. Да накараме участниците да осъзнаят каква роля играят като членове на

обществото. Да подтикнем участниците да споделят своите мисли и мнения. Да извадим наяве и да признаем различните мнения в групата. Да разчупим бариерите в общуването и да окуражим всички да споделят

мнението си. Участниците да осъзнаят, че понякога се налага да вземаме бързи и дори

прибързани решения, след което ги защитаваме яростно и отказваме да приемем чуждите виждания.


Времетраене: един часПодготовка: Флип-чарт и маркери; Списък с твърдения; Преди да започнете упражнението, напишете на флип-чарта десет твърдения.

Указания


49






1. Участниците трябва да си представят, че половината стая е със знак минус (-), а другата половина е със знак плюс (+).2. Обяснете, че ще прочете твърденията едно по едно. Участниците, които не са съгласни с твърдението, отиват в минусовата половина на стаята. Тези, които са съгласни, отиват в половината със знак плюс. Тези, които нямат мнение или не могат да решат, остават в средата на стаята, но нямат право да говорят.3. Прочетете на глас първото твърдение. 4. Когато всички заемат избраната позиция, помолете застаналите до стените да обяснят защо са избрали това място. Те трябва да се стремят да убедят останалите участници в правотата си и да ги привлекат към своята позиция. 5. Тази част продължава 5-8 минути.6. Когато всички се изкажат, поканете желаещите да сменят позицията си. 7. Сега прочетете второто твърдение и повторете процедурата. 8. След като прочетете всички твърдения, преминете направо към оценката.

Разбор и оценка Започнете със следните въпроси: Как се чувствахте по време на упражнението? Труден ли беше изборът? Защо? Беше ли трудно да стоиш по средата и да нямаш правото да говориш? Какви аргументи използваха участниците – основани на факти или породени от

емоциите? Има ли връзка между онова, което хората направиха и казаха по време на

упражнението и действителността? Валидни ли са прочетените твърдения? Беше ли полезно това упражнение?

Съвети за водещияЗа да повишите активността, поканете мълчаливите участници да изразят мнението си. Помолете по-разговорливите да изчакат реда си. Твърденията трябва да бъдат спорни, за да будят дискусия. Обяснете това в края на оценката. В зависимост от състава на групата, можете да поведете дискусията в няколко посоки:

Въпреки че твърденията са двусмислени, в тях има известна истина. Обяснете, че хората тълкуват различно едно и също твърдение. Нормално е да мислим различно. Няма абсолютно правилна или напълно погрешна нагласа или позиция. По-важното е да знаем и разбираме причините, които мотивират позицията.

Опитайте да изведете връзки с реалността на всекидневието. Често ние виждаме само едната страна на проблема. Понякога ни молят да подкрепим


50






някоя кауза без да ни дават шанс да помислим задълбочено защо трябва да правим това.

Попитайте групата как се отразява това на демокрацията. Доколко се вслушваме в аргументите на другите? HУмеем ли да се изразяваме

ясно? Колкото по-неясно се изказваме, толкова по-вероятно е да бъдем разбрани погрешно.

Последователни ли сме в нашите мнения и идеи?

Продължение

Не винаги е лесно да заявиш твърда позиция, понякога дори е опасно. Но вие не сте сами, други също се борят за един по-добър свят. Винаги можете да допринесете в битката на доброто. Помислете какво можете да направите, за да подобрите живота на малцинствата във вашата общност и за да подкрепите човешките права във вашата страна и в чужбина, и планирайте действия, пък дори и малки.

Примерни твърдения:„Мюсюлманите не могат да се интегрират в европейските общества.” „Национализъм означава война.”„Мъжете са по-големи расисти от жените.”„По-добре да си чернокож отколкото гей.”„Ромите са единственият истински европейски народ.” „Младите хора са на фронтовата линия на расистките нападения.” „Имигрантите отнемат жилища и работни места.” „Любовта може да разреши всеки проблем.”

Светло бъдеще

Когато говорим за мрачно бъдеще, имаме предвид, че не ни очаква нищо добро. В училище чували ли сте учителя да казва, „Ще ти пиша черна точка за това”, в смисъл че оценката няма да бъде добра? Черното винаги ли се асоциира с лоши

неща – и дали чернокожите са лоши по асоциация?

Сложност: второ ниво Какви образи свързвате с израза „светло бъдеще”? Какви образи свързвате с израза „мрачно / черно бъдеще”?


51






Основни теми Как ценностите се предават посредством езика; Стереотипи и предразсъдъци; Опасностите на безкритичното използване на езика.

Цели Да осъзнаем, че езикът е натоварен със смисъл и значения; Да осъзнаем, че езикът може да отразява дискриминация към малцинства; Да се научим да ценим и използваме недискриминиращ език.

Времетраене: 45 минутиЧисленост на групата: Няма значение, но трябва да се дели на подгрупи от 6-8 човека

Подготовка: По един голям бял лист и един маркер за всяка група; Уголемено копие на таблицата.

Указания1. Разделете групата на по-малки групички от 6 до 8 човека.2. Поканете всяка група да се оттегли да работи в някой ъгъл на стаята.3. Раздайте по един листи и един маркер на всяка група и ги помолете да копират следната таблица:

+ 0 -

4. Обяснете, че това упражнение е посветено на езика, който използваме, затова участниците трябва да изброят изрази с думи като бяло, черно, циганско, еврейско, арабско, руско и т.н. Нека помислят как се използва думата в израза. Ако фразата има положителен смисъл, тя се записва в първата колона. Ако носи неутрално послание, се записва във втората колона, а ако е натоварена с негативен смисъл, се записва в третата. Например изразът „Бъдещето е в черни краски” трябва да се постави в третата колона, тъй като не вещае нищо добро. На много езици съществува израза „циганско лято”, когато времето остава топло и хубаво до


52






средата на есента. Затова трябва да се впише в първата колонка. Тази част на играта продължава 15 минути.5. Помолете групите да прегледат фразите в третата колонка, тези с отрицателен смисъл, и да предложат алтернативни изрази. Запишете ги в четвъртата колонка, която може да се озаглави „алтернативен език”. 6. Когато групите са готови, окачете на показ работните листове и поканете групите една по една да прочетат своята колекция от фрази и изрази.

Разбор и оценкаОценката трябва да фокусира върху подбраните изрази: Коя колонка изобилстваше с най-много такива фрази? Какви думи открихме в първата, втората и третата колонка? Тъй като езикът не е неутрален, какви ценности отразява той от нашата

собствена култура и чуждите култури? Трябва ли да използваме език, който не е натоварен с негативни внушения за

другите култури? Защо? Как трябва да променим езика си?

Съвети за водещияАко групата е интернационална, можете да разделите участниците на по-малки групички според родния им език, за да направите сравнителен анализ.Понякога породеният дебат се превръща в дискусия за „политически коректния” или дипломатичния език. Не това е целта на играта, а напротив, размисъл това защо свързваме светлото и бялото с положителен заряд и придаваме негативно значение на думите „черно”, „циганско”, „тъмно”. Често участниците изтъкват, че когато използват изрази като „Днес всичко ми е черно”, в смисъл че са в лошо настроение, никой не визира чернокожите, нито иска да ги дискриминира. В такъв случай очертайте греницата между личното отношение и ценностите, предавани чрез езика. Много честно ние използваме изрази без да си даваме сметка за техния произход, а оттам и заложените в тях ценности. Подобен разговор може да се проведе за сексисткия език в много идиоми.

ПродължениеПомолете участниците да помислят как се използва езикът в разговор, в медиите и в рекламите. Обявете съревнование за намиране на примери за изрази и фрази, които преднамерено подклаждат предразсъдъци и дискриминация, и да потърсят произхода (етимологията) на често използвани фрази.


53






За по-задълбочен размисъл върху ролята на медиите в поддържането на предразсъдъците, прегледайте упражнение „Предубежденията на медиите”.

COMPASS

Игра „нарисувай думата”

Художник или не, всички имаме равни права

Теми: Права на човека, медии, граждански права и гражданска активностСложност: Първо нивоГолемина на групата: 8+Времетраене: 45 минути

Резюме: Това е екипна игра, в която участниците трябва да изобразят с творчество и въображение дума, свързана с правата на човека.

Свързани права

Правото на свобода на мнението и свобода на изразяването Правото на свобода на мисълта Достойнство и равноправие

Цели: Придобиване на познания за Всеобщата декларация за правата на човека Сплотяване на групата, екипност и творческо мислене, както и осъзнаване

на начините, по които използваме образите Насърчаване на солидарността и зачитането на различията.

Материали

Табло, на което е окачен текстът на Всеобщата декларация за правата на човека

Голям лист хартия или флипчарт и маркер за записване на резултатите


54






Листи хартия (формат A4) и моливи, флумастери и химикалки за рисуване, по един лист на групичка за всеки кръг от играта

Тиксо или кабърчета за окачване на рисунките.

Подготовка

Отпечатайте на лист А3 текста на Всеобщата декларация за правата на човека

Изберете опреден брой права, върху които искате групата да работи и ги отпечатайте.

Указания

1. Разделете участниците на малки групи от по четири – пет човека и ги помолете да изберат име за отбора си.2. Обяснете, че в това упражнение ще се работи в отбори. Възложете на един човек от всеки отбор да нарисува избран Член от Всеобщата декларация за правата на човека. Неговите съотборници трябва да отгатнат кое основно човешко право е изобразено на рисунката. Отборът, който пръв отгатне печели точка. Отборът с най-висок брой точки е победител в края на играта. 3. Отборите трябва да си вземат бели листи и моливи и да се оттеглят в някой ъгъл на залата. Отборите трябва да работят на достатъчно разстояние, така че да не дочуват коментарите на другите и да не си пречат.4. Извикайте по един представител от всеки отбор. Възложете им по едно право, например „забрана на изтезанията и нечовешкото отношение” или „право на живот”.5. Кажете им да се върнат при своя отбор и да нарисуват картина, която изобразява съответното право. Съотборниците им трябва да познаят кое е това право. Позволено е да се рисуват само образи, без цифри и думи. Не може да се говори, а само да се потвърди верният отговор.6. Съотборниците могат само да правят предположения и да се опитват да отгатнат, без да задават въпроси.7. След първия кръг, авторите на произведенията трябва да напишат върху картината кое е изобразеното право и дали картината е завършена. Картините се оставят настрана.8. Проведете втори кръг с различни художници и различни права. Направете седем или осем тура. Всеки път художниците трябва да бъдат различни. На всеки трябва да му дойде реда да рисува.9. Накрая подредете изложба, за да сравните различните интерпретации и образност на творците, както и значението на съответните права на човека.


55






Продължение

Групата може да се запознае подробно с правата на хората с уврежданията, пример чрез упражнението „Виж способностите”..


Започнете с разбор на самото упражнение. После обсъдете какво знаят участниците за правата на човека.

По-лесно или по-трудно от очакваното се оказа изобразяването на човешките права?

Какви са били мотивите на художника при избора на образни и стил в изобразяването на дадено право? Откъде е черпил идеи за образите?

Сравнете няколко картини изобразяващи едно и също право. По колко различни начини може да се изобрази и интерпретира една концепция?

След като обсъдите всички картини попитайте участниците как оценяват познанията си за правата на човека? Смятат ли, че са били достатъчно подготвени в началото на упражнението?

Смятат ли, че човешките права са относими към собствения им живот? Кои права и по какъв начин?


Преди да направите това упражнение прочетете внимателно Всеобщата декларация за правата на човека и обследвайте концепцията за човешките права, тоест че те са международно признати, правно гарантирани, подчертават достойнството на човешкото същество, защитават както отделната личност, така и цели групи хора, не могат да бъдат отнемани, равностойни са и взаимнозависими, а също така са всеобщи (универсални).

Ще трябва да прецените как да използвате таблото. Ако участниците не познават добре Всеобщата декларация за правата на човека, можете да окачите пълния й текст на таблото, така че хората да се ориентират какво ще отгатват след това! Но ако вече сте обсъждали основните човешки права в тази група, използвайте таблото в края на упражнението, за да стимулирате дискусия за изобразените права.


56






Имайте предвид, че участниците, които не умеят да рисуват добре, ще се затруднят с това упражнение. Уверете ги, че не търсите нови таланти на изобразителното изкуство и ги насърчете да проявят въображение. Със сигурност ще има изненади!

Използвайте съкратената версия на Всеобщата декларация за правата на човека, за да изберете правата, които ще възложите за рисуване. Добри идеи са: правото на живот, свобода от изтезание, правото на справедлив съдебен процес, свобода от дискриминация, правото на лична неприкосновеност, правото на образование, свобода от робство, свобода на сдружаване, свобода на изразяването, правото на националност, свобода на мисълта и вероизповеданието, правото на глас, правото на труд, правото на здравеопазване, правото на собственост, правото на брак и семейство и правото да се ожениш по собствена воля.

Варианти

Ако работите с малка група, която не надвишава осем човека, можете да играете като един отбор; поканете един участник да поеме инициативата и да нарисува първия образ; онзи, който отгатне правилно рисува втори и така нататък.

„Аз също”

Всички ние сме уникални и незаменими човешки същества, понякога нашата уникалност ни кара да се гордеем, друг път да се смущаваме или да се срамуваме. Все пак, всички ние сме хора и това ни сближава.

Основна тема Различията между хората и общото между тях

Цели Взаимно опознаване в групата Да покажем, че всеки човек е различен Да покажем, че също така сме равни



57






Численост на групата: 10-12Подготовка

Същият брой столове като броя на участницитеУказания

1. Участниците подреждат столовете в кръг и сядат.2. Помолете всеки участник да помисли и избере една своя черта или особеност

от личната си история, която смята за уникална и отличаваща го от всички останали в групата.

3. Изберете един участник, който да започне. Той изрича своята уникална особеност, например, „Аз съм посещавал Турция три пъти”.

4. Ако никой не споделя тази особеност, следващият човек изрича своята уникална черта.

5. Ако някой друг споделя същата характеристика, той може да се изправи, да каже, „Аз също!” и да седне в скута на първия. Ако дадената особеност се споделя от няколко човека, те сядат един върху друг, всички върху титуляра. После всички се връщат на собствените си места и „титулярът” трябва да измисли нещо друго, което е характерно само за него. Когато успее да измисли нещо неповторимо, идва резът на следващия човек в кръга.

6. Първият тур свършва когато всеки е споделил нещо уникално, което го различава от останалите.

7. Сега започнете втория тур. Обяснете, че в този тур се търси нещо, което се споделя от всички останали в групата.

8. Извадете един стол от кръга и приканете първия участник да застане в средата на кръга. Той трябва да измисли нещо, което споделя с всички останали в групата. Помолете го да сподели на глас тази особеност, например: „Аз обичам музика”.

9. Всичко, които споделят тази особеност, стават на крака и се опитват да седнат на друг стол, като изричат на глас, „Аз също”. Човекът в срещата също се опитва да се намери стол, така че да остави някого без място и той да стане следващият „титуляр”.

Разбор и оценкаОбсъдете играта, впечатленията и чувствата на участниците, а след това ги

попитайте: Кое беше по-лесно: да откриете неща, които ви отличават от другите или неща,

които споделяте с всички? В реалния живот кога ни харесва да се чувстваме уникални и различни и кога

предпочитаме да се чувстваме същите като другите?


58






Помислете за уникалната черта, с която избрахте да представите себе си и дали нещата, които ви открояват в тази групата, биха могли да бъдат общи с хората в друга група?

Дали нещата, които бяха общи за всички в тази група, биха могли да са общи на всички хора по света?

В случай, че са посочени главно физически характеристики като общи черти, можете да попитате, „Какво означава фактът, че всички ние имаме очи, сърце или стомах?”

Съвети за водещия Това упражнение трябва да се разиграва бързо. Можете да въведете правило, че

участниците разполагат само с 10 секунди за мислене. За тонуса на играта, участниците не бива да бъдат повече от 10 или 12. Ако работите с по-голям клас, можете да ги разделите на две или три групи.

По време на втория тур вероятно ще чувате елементарни твърдения като „Аз имам две ръце или два крака”, които да се повтарят по няколко пъти. След това накарайте участниците да помислят за други характеристики или преминете нататък. Упражнението може да се направи и без столове, а участниците да се разположат на пода, макар че така не е много удобно. Желателно е да се включите като участник в играта.

Подреди се в редица

Много лесно упражнение, което притежава всички компоненти и процеси, необходими да научат хората да поемат отговорност в групата. Добър „ледоразбивач”.

Сложност: Първо нивоЧисленост на групата: без значение Продължителност: 15 минути +

Указания

1. Подредете групата в редица по височина – най-ниският застава отпред, а най-високият е отзад. Забранено е да разговарят, могат да общуват само със звуци, езика на глухонемите и езика на тялото.

2. Проверете дали групата се е подредила правилно.


59






3. Повторете упражнението, но по друг критерий, така че да е забавно, а не смущаващо, например подреждане по възраст, по месец на раждане (от януари до декември), размер обувки и т.н.

Разбор и оценкаПомогнете на групата да анализира как са си сътрудничели и кои са компонентите на добрата работа в екип.

Препоръчителни въпроси: Какви проблеми решихте? Кои фактори забавиха работата на групата? Трябваше ли ви лидер? Някой пое ли лидерската роля? Как го избрахте? Каква отговорност пое всеки един член на групата, за да решите проблема? Какво може да направи групата следващия път, за да реши проблема по-

бързо?

Говори, слушам те

Това упражнение развива умението да слушаме и да изслушваме, като също така развива логичното мислене и увереността при изразяването на мнение.

Сложност: Първо ниво Численост на групата: без значение Продължителност: 35 минути

Указания1. Започнете с мозъчна атака с цялата група върху въпроса какви качества притежава добрият слушател.2. Разделете групата на екипи от по трима: един е ораторът, един е слушателят и един е квесторът / пазителят.3. Ораторът разполага с 5 минути, за да представи на слушателя своето лично мнение по въпрос, който ги интересува (например, смъртното наказание за престъпления срещу човечеството, ограниченията върху свободата на словото или всяка друга тема, която изисква описание, анализ и мнение).4. Слушателят трябва да изслуша представянето и да се увери, че е разбрал същността на въпроса, причината за интереса на оратора и неговата гледна точка.5. Квесторът следи дали слушателят умее да слуша активно. Той не бива да се намесва в дискусията, а само да я следи внимателно, без да дава предложения докато не дойде неговият момент.


60






6. След 5 минути подайте сигнал и помолете квестора за коментар. Сменете ролите така че всеки да е бил оратор, слушател и квестор.


Обсъдете играта. Полезни въпроси:

Ораторите успяха ли да предадат своите идеи и чувства по темата? Имаха ли полза от активните слушателски умения на събеседника?

Как се справи слушателят? Трудно ли беше да слуша без да се намесва, за да изрази собственото си мнение?

Съвети за водещитеГрупата може да достигне до изброените по-долу заключения. В идеалния случай в края на играта те ще успеят да изброят всички компоненти, плюс още някои.

Добрият слушател:

Показва уважение, гледа говорещия в очите и не се върти постоянно на мястото си.

Подава сигнали, че слуша внимателно като кима от време на време или казва, „да”, „интересно”, „слушам те”.

Не прекъсва говорещия. Не бърза да запълва паузите с думи, а вместо това дава на говорещия

достатъчно време да си събере мислите и да продължи историята. Не разсейва говорещия с излишни коментари или възражения. Използва отворени въпроси, за да насърчи говорещия да продължи да

говори или да разгърне позицията си. Обобщава или потвърждава забележките на говорещия от време на време, за

да покаже, че е разбрал казаното. Откликва на чувствата, които говорещият влага в думите си и показва

съпричастност.

Човешка машина

Това е упражнение без думи, което показва как членовете на групата могат да бъдат отзивчиви и да влагат своя индивидуален принос в един хармоничен процес.



61






Численост на групата: 6+ Продължителност: 15 минути

Указания1. Приканете участниците да се наредят в кръг.2. С телата си те трябва да конструират голям работещ механизъм.3. Помолете един да започне. Той или тя може да избере някакво просто повтарящо се движение, например да вдига и да спуска ритмично едната си ръка. В същото време може да издава някакъв отличителен звук, например дълго изсвирване.4. Приканете следващия да застане близо до първия, така че да се докосват. Той избира своето движение и звук, например да се клати насам-натам и да тиктака, като влиза в ритъма на първия човек.5. Поканете още доброволци, един по един. Те могат да се включат към всяка вече съществуваща част на машината. Свободни са да внесат свое уникално движение и звук.6. Накрая цялата група трябва да бъде взаимносвързана и да се движи в синхрон, като издава най-различни звуци.7. Когато всички са включени в механизма и машината работи гладко, можете да поемете ролята на „оператор” и да накарате машината да работи шумно или тихо, на високи или на ниски обороти.

Разбор и оценкаПопитайте групата:

Какво общо виждате между „машината” и групата, в която всички си помагат и учат заедно?

Какви умения им бяха необходими? Отговорност? Умение да слушаш и да откликваш? Сътрудничество?

Какво друго?

Юмрук и длан

Тази игра развива умението да си сътрудничим.Сложност: Второ ниво Численост на групата: 8+ Продължителност: 40 минути

Указания1. Записвайте резултатите върху флип-чарт.


62






2. Помолете участниците да се разделят по двойки; единият е А, другият е Б.3. Двамата скриват ръце зад гърба си и броят до три.4. На 3, те трябва да протегнат ръка пред тялото си и да покажат юмрук или длан.5. Двойките записват резултатите си.6. Играят се 10 кръга.7. В края на играта на флип-чарта се изписват индивидуалните резултати и общият резултати на всяка двойка.

Резултати A B A BЮмрук Длан 4 0Длан Длан 3 3Юмрук Юмрук 0 0Длан Юмрук 0 4


Задайте следните въпроси: Кой има най-висок резултат? Каква е тайната на успеха? Кой има най-нисък резултат? Какво е усещането? Каква е причината? Има ли двойка, където двамата са се договорили да си помагат? Някой

нарушил ли е договорката? Защо? Как се е почувствал партньорът?Сравнете общите резултати в групите, където хората са били съперници с групите, където хората са били партньори. Партньорството има ли предимства? Какви? (Общият резултат? Чувствахте се добре? Приятели ли сте?)

Методи и техники за развиване на умението да дискутираш

Дискусиите ни позволяват да упражним умението да слушаме и говорим, да работим в екип, да зачитаме правата на другите. За да могат всички да вземат участие, групата не трябва да бъде прекалено голяма. Ако групата е прекалено голяма - например над 15-20 човека, разделете я на няколко по-малки групи за дискусията.За да насърчите активността и диалога, разположете участниците в кръг или полукръг, така че да се виждат взаимно. В началото обсъдете и се споразумейте за общи насоки и правила, например:

Говори се един по един. Никой няма право да съди, преценява или да се присмива на другите.


63






Всеки трябва да изхожда от собствената си позиция и опит и да не прави обобщения от името на другите; тоест говори се в първо лице, единствено число.

Помнете, че винаги може да има повече от един „правилен” отговор. Договорете клауза за поверителност, когато обсъждате деликатни въпроси. Всеки има правото на мълчание и въздържане от дискусия по даден въпрос.

Микрофонът

Подходяща игра за групи, които не умеят да слушат и да се изслушват.

Указания

Групата сяда в кръг. В кръга се предава стар микрофон от магнетофон (или предмет, който да наподобява и да изпълнява ролята на микрофон). Позволено е да говори само човекът, който държи микрофона; останалите трябва да слушат и да гледат говорещия. След като се изкаже, той подава микрофона на следващия желаещ да говори.

ДилематаТази игра окуражава участниците да изразят мнението си, да изслушат мнението на другите и да променят собствената си позиция в светлината на придобитото ново разбиране. Може да се видоизменя и разнообразява.

Указания1. Подгответе три или четири противоположни твърдения свързани с избраната тема, например, „не бива да има никакви ограничения за свободата на словото”.2. Начертайте на пода разделителна линия.3. Обяснете, че дясната половина на помещението представлява съгласие с твърдението; лявата изразява несъгласие. Близостта или отдалечеността от линията изразява силата на съгласието или несъгласието с даденото твърдение; колкото по-далеч застане човек от линията, толкова по-голямо е неговото съгласие или несъгласие. Стените на помещението са крайната граница! Стъпването върху линията означава, че човек няма мнение.4. Прочетете на глас първото твърдение.


64






5. Кажете на участниците да застанат от едната или другата страна на линията в съответствие с тяхното мнение за чутото твърдение.6. Сега ги помолете да обяснят защо са избрали съответното място.7. Позволете да се изкажат всички, които желаят. След това попитайте дали някой иска да промени мястото си.8. Когато всички, които имат желание да се преместят го направят, попитайте ги за основанията за преместването.9. Прочетете следващото твърдение.

Методи и техники за развиване на умения за колективно вземане на решения

Вземането на колективни решения чрез постигане на консенсус е продължителен процес, който изисква добри умения за общуване, чувствителност към нуждите на околните, въображение, доверие и търпение. Само тогава хората могат да изследват проблема честно, да изразят мнението си без страх от цензура или присмех и да се чувстват свободни да променят мнението си в резултат на разумен спор.Целта на това упражнение е да помогне на участниците да осъзнаят многообразието на мнения вътре в групата и да обмислят задълбочено тези мнения, така че да се вземат решения въз основа на взаимно приемливи общи интереси. Постигането на консенсусно решение е задача с повишена трудност за водещия.

Процесът може да завърши по няколко начина: Едната страна успява да убеди другата. С такова впечатление остават

хората, когато печелят мажоритарен вот, но понякога така се пренебрегват важни гледни точки. Когато консенсусът се постига чрез убеждаване, на практика всички в групата се съгласяват, че доводите в полза на дадена позиция са убедителни и необорими, затова отстъпват от предишните си становища и се присъединяват към нея.

Едната страна отстъпва. Понякога хората решават, че не си струва енергията и отстъпват от позицията си. Виждането на дисидентите е от съществено значение за креативното вземане на решение: често един-единствен човек притежава важна информация, която може да изиграе ключова роля. Хората трябва да умеят да променят свободно мнението си при наличие на нова информация. Когато се стремят да постигнат съгласие, хората трябва да притежават свободата да изследват много позиции и да не смятат, че предават своите, когато променят становището си.

И двете страни намират нова алтернатива. Понякога разногласието може да бъде преодоляно, ако хората престанат да се стремят да защитят позицията си и се опитат да намерят различно решение, което удовлетворява и двете


65






страни. Тогава и двете групи остават с чувството за „спечелен” спор, без да са се отказали от нищо.

Групата вижда проблема в нова светлина. Честното търсене на консенсус често помага на хората да осъзнаят, че техният конфликт се дължи на семантични трудности или на неправилно възприемане на позицията на другата страна. Понякога и двете страни осъзнават, че преувеличават позициите си и тъй като се стремят към консенсус, те смекчават позициите си и намират общоприемлива гледна точка.

Всяка група отстъпва по малко. Когато хората търсят общото помежду си вместо онова, което ги разделя, те могат да постигнат съгласие, което отговаря на повечето изисквания на двете страни, вместо да отговаря на всички нужди само на едната или на другата страна.

Двете страни се споразумяват да направят почивка. Понякога всички заедно се съгласяват, че не разполагат с достатъчно информация, за да вземат разумно решение или че са прекалено разгорещени, за да намерят интелигентен изход. Избират да отложат въпроса за момент, когато могат да се върнат към него оборудвани с повече знания и градивни нагласи.

Игра за финал

Чудесен подход за получаване на обратна връзка. Колкото повече кръгове правите, толкова повече информация получавате.

Сложност: Първо нивоЧисленост на групата: Без значение Продължителност: 3-4 минути за кръг

Указания1. Участниците трябва да седнат в кръг.2. Припомнете им с няколко думи с какво са се занимавали.3. Изберете една от двойките твърдения по-долу.4. Всеки човек в кръга довършва изречението по своя преценка. Не са позволени коментари или дискусии.5. Можете да направите още един тур, ако разполагате с време или искате да получите повече обратна информация.

Примерни твърдения:

Най-хубавото в тази дейност беше ..., а най-лошото беше...


66






Най-интересното беше ..., а най-досадното беше... Най-много се възмущавах от ..., а най-много ценях ... Най-смешното беше... , а най-сериозното беше ... Бих искал повече от (...) и по-малко от (...) Най-приятната част от работата за мен беше (...), а задължението, което

ненавиждах беше (...) Чувствах се най-уверен когато правех (...) и най-неуверен когато (...).

Гледни точки

Това упражнение съчетава движение и дискусия.Сложност: Първо нивоЧисленост на групата: 10+ Продължителност: 10 минути

ПодготовкаТри - четири въпроса, например: „Харесваше ли ви дейността?”, „Научихте ли нещо ново?”

Указания1. Определете по една стена за всяко виждане – „да”, „не”, „не знам” и „искам да кажа нещо”. 2. Задайте първия въпрос за дейността и подканете участниците да застанат до стената, която съответства на тяхното виждане.3. Дайте думата на онези, които искат да кажат нещо. Само хората на четвъртата стена („искам да кажа нещо”) могат да говорят.

Метеорологична прогноза

Тук се използва методът на разказвача. Подходящ е за завършек на дейността, вместо обзор. Може да се прилага и при дълъг проект, тъй като позволява на участниците да обърнат поглед назад, а след това да погледнат напред.

Сложност: първо ниво Численост на групата: 6+ Продължителност: 45 минути


67






Подготовка

Лист хартия и моливи (по възможност)

Указания1. Дайте на хората 5 -10 минути да помислят за изминалия ден, обучение, проект или работа и ги подканете да се запитат: „Харесва ли ми? Какво получавам от тази работа и ще успее ли начинанието?” 2. След това ги помолете да опишат един по един как се чувстват, правейки аналогия с прогноза за времето.

Съвети за водещите

Ако участниците поискат да илюстрирате какво имате предвид, можете да кажете: „Моят ден започна мрачно и облачно ... затова се наложи да разтворя чадъра си, за да се предпазя от поройния дъжд ... , но много от вас ми помогнаха да задържа чадъра ... за утре отново се предвиждат поройни валежи, но следващата седмица ще бъде ведра и слънчева”. Интерпретацията на вашата „прогноза” е, че за вас начинанието е започнало вяло, после положението се е влошило и вие сте благодарни на околните за оказаната подкрепа, не сте съвсем сигурни в непосредствените си планове, но смятате, че в крайна сметка ще осъществите стремежите си. Указаната продължителност на упражнението важи за група от 10-12 човека. За по-големите групи трябва повече време.

Варианти Участниците могат да нарисуват, вместо да описват своята прогноза. Можете да използвате тази концепция, за да направите обзор на проекта

така сякаш коментирате футболен мач или друго спортно събитие.

Вестникарски заглавия

Идеята е групата да изработи макет на заглавна страница на таблоид / вестник. Заглавията синтезират вижданията на участниците за свършеното дотук.

Сложност: Второ ниво Численост на групата: 8+ Продължителност: 45 минути


68






Подготовка: Ще ви трябва един голям лист хартия (формат A3) и по няколко флумастера за всяка групичка.

Указания

1. Подканете участниците да се разделят на групи от 3-4 човека.2. Кажете им да обсъдят дейността и резултатите от нея, като акцентират върху основните постижения и рискове.3. Групата избира заедно пет или шест „истории”. Избират заглавие за всяка история, както и няколко изречения, които да резюмират същността на историята. Не е необходимо да пишат цялата статия. По желание, могат да добавят „снимка” от събитието.

Окачете макетите, за да могат всички да ги видят. Можете да направите презентация и дискусия.

Раницата

Това упражнение включва рисуване и творческо въображение.

Сложност: първо ниво Численост на групата: без значение Продължителност: 40 минутиМатериали: Листове хартия и цветни моливи

Указания1. Вие сте в края на семинар или работна група. Помолете хората да се нарисуват как си отиват вкъщи с раница на гърба. Раницата съдържа всичко онова, което искат да отнесат със себе си.2. Нека да помислят за всичко научено и ценно. Съдържанието на раницата може да включва книги, снимки или картини, чувства, познанства, идеи, нови възгледи за света, извлечени поуки и умения от преодоляването на някоя трудност или ценности.3. Могат да изобразят и неща оставени на земята – неща, с които искат да се разделят. Това могат да бъдат лоши навици, стари идеи, трудни моменти, нездравословна храна, безсъние – на практика всичко!


69






Една крачка напред

Ние всички сме равни – но някои са по-равни от другите.

Теми: права на човека, дискриминация, бедност и социално изключванеСложност: Второ нивоВъзраст: 10–13 години Численост на групата: 10 – 30 децаТип: ролева игра, симулация, дискусия Продължителност: 60 минути

Резюме: децата си представят, че са някой друг и осмислят неравенството като източник на дискриминация и изключване.

Цели Да се насърчи съпричастността с другите, които са различни от нас Да се акцентира върху липсата на равни възможности в обществото Да се породи разбиране какво означава да принадлежиш към някое

малцинство

Подготовка Адаптирайте ролите и „ситуациите” към вашата група. Изработете ролева

карта за всяко дете. Копирайте листа на ролите, изрежете картите и ги раздайте на участниците в

групата.

Материали Ролеви карти Списък на ситуациите По възможност: пособия за рисуване, за изработване на табелки с имената

на участниците и/или картинки

Указания

1. Попитайте децата дали някога са си представяли, че са някой друг. Приканете ги да дадат примери. Обяснете им, че в това упражнение


70






ще си представят, че са някое друго дете, което може да бъде много различно от тях.

2. Обяснете, че всеки ще изтегли листче със своята нова самоличност. Трябва да го прочете наум и да не казва на никого кой е. Ако детето не разбира смисъла на думата на неговата ролева карта, трябва да вдигне мълчаливо ръка и да изчака водещия да дойде и и да му обясни.

3. На този етап въпросите не са желателни. Обяснете, че дори да не знаят как живее човекът от листчето, трябва да разгърнат въображението си. За да помогнете на децата да влязат в ролята ги накарайте да направят няколко конкретни неща, които ще придадат живот на ролята. например:

а. Избери си име. Изрежи си бадж с това име, за да ти напомня кой си представяш, че си.б. Нарисувай се как изглеждаш. в. Нарисувай твоята къща, стая или улица.г. Разходи се в стаята, като влизаш в кожата на този човек.

4. За да раздвижите въображението им пуснете тиха музика и подканете децата да седнат със затворени очи и да фантазират, докато вие им четете на глас следните въпроси:

а. Къде си роден? Как живееше като малък? Какво беше семейството ти? Сега по-различно ли е?б. Сега как живееш? Къде живееш? Къде ходиш на училище?в. Какво правиш сутрин? Какво правиш следобед? А вечер?г. Какви игри обичаш да играеш? С кой си играеш?д. Какво работят твоите родители? Колко пари печелят на месец? Добре ли живее семейството ти? Какво правиш през лятната ваканция? Имаш ли си домашен любимец?е. Какво те кара да се чувстваш щастлив? От какво се страхуваш?

Източник: упражнението е адаптирано от „Компас: Ръководство за преподаване на човешки права сред младите хора (Съвет на Европа, 2002 г.), стр. 217.

5. Децата трябва да запазят мълчание и да се наредят в редица по един. Когато заемат местата си им обяснете, че ще опишете някои от нещата, които могат да се случат на едно дете. Ако твърдението е вярно за детето, което си представят че са, те трябва да излязат една крачка напред. Ако твърдението не важи за техния персонаж, остават на място.


71






6. Прочетете ситуациите една по една. Правете пауза между отделните ситуации, за да дадете на децата достатъчно време да излязат напред. Кажете им да се огледат и да видят къде са другите.

7. В края на играта поканете всички да седнат на мястото, където са стигнали. Помолете всяко дете подред да опише своята роля. След представянето, нека да помислят къде са се озовали в края на играта.

8. Преди да пристъпите към разбора, съобщете ясно и категорично излизането от ролите. Приканете децата да затворят очи и да се върнат в собствения си образ. Кажете, че ще преброите до три и тогава всеки трябва да извика високо собственото си име. По този начин вие завършвате играта и се уверявате, че децата не са останали в ролята.


9. Направете разбор на играта със следните въпроси:а) Какво се случи в това упражнение?б) Трудно или лесно беше да играеш твоята роля?в) Как си представяше човека, чиято роля играеше? Познаваш ли някой като него?г) Как се чувстваше докато си представяше, че си този човек? Приличате ли си с този човек? Имаш ли такива приятели?

10. Свържете играта с въпроса за дискриминацията и социално-икономическото неравенство, като задавате такива въпроси:

а) Как се чувстваха хората, които излизаха крачка напред – и тези, които оставаха на местата си?б) Ако ти излизаше напред често, кога започна да забелязваш, че другите не правят крачка напред толкова често колкото ти?в) Напредна ли твоят персонаж или изостана назад? Защо?г) Чувстваше ли, че има някаква несправедливост?д) Тази игра прилича ли на истинския живот? По какъв начин?е) Кое дава на някои хора в нашето общество повече възможности отколкото на други? А кое ги обрича на по-ограничени възможности?

ИдеиОбсъдете с децата кой в тяхната общност има повече или по-малко възможности. Какви стъпки могат да се предприемат за изравняване на възможностите за всички? Има ли неравенства в групата или общността, които децата да обмислят?


72






Съвети за водещияИзработете ваши собствени ролеви карти! Предложените тук са замислени като модел. Колкото по-вярно отразяват вашата действителност картите, толкова повече ще научат децата от играта. Адаптирайте ролите, за да не поставите в неудобно положение детето, чиято житейска ситуация напомня твърде много на някоя от ролите. Тъй като водещият не може да познава житейската ситуация на всяко дете, може някое дете да се вживее в ролята и да се разстрои. Водещият трябва да бъде много чувствителен в това упражнение и да следи внимателно децата, които не успяват да излязат от ролята или които се държат особено. В такъв случай водещият трябва да поговори насаме с детето. Много е важно децата да запазят мълчание когато получават своята роля, да си представят живота на човека, когото ще изиграят и да пристъпват напред в съответствие с живота на този човек. По този начин се запазва елементът на интерес и неизвестност, като същевременно се улеснява съсредоточаването върху ролята, децата не се разсейват и се вживяват в образа.Постарайте се всяка дете да получи възможност да се изкаже по време на разбора. Тази игра може да извика силни емоции и колкото повече деца изразят чувствата си, толкова по-голяма полза ще имат. Отделете повече време за обсъждане и разбор, ако е необходимо. Това упражнение може да се проведе на открито или в голяма зала. Важното е децата да останат по местата си когато разкриват своите роли, тъй като по-малките деца имат нужда от нагледни аргументи, за да осъзнаят неравенството и да го свържат с ролята на човека. Но за да сте сигурни, че децата се чуват едно друго по време разбора и обсъждането, ги привикайте в кръг или застанете в средата. Силата на тази игра е, че децата виждат как се увеличава разстоянието между участниците, особено в края. За да постигнете по-добър ефект, изберете роли, които отразяват реалностите от живота на тези деца. Адаптирайте ролите така че съвсем малко деца да могат да напредват (тоест на отговарят на въпросите с „да”). По време на Разбора и оценката проследете откъде децата са черпили знания за живота на човека, чиято роля е трябвало да играят. От личен опит или от други източници на информация (например други деца, възрастни, книги, телевизия, анекдоти)? Запитайте ги дали тези източници на информация за надеждни и достоверни. По този начин ще им покажете как действат стереотипите и предразсъдъците.Деца обикновено са наясно, че другите имат повече или по-малко от тях. Но те рядко осъзнават собствените си привилегии. Тази игра ще им помогне да видят своя живот в контекста на цялостната картина.


73






Бележка към водещия: изработете си свои карти! Колкото по-вярно отразяват житейския опит на децата в групата, толкова по-голяма ще бъде ползата от играта! Тези тук са само модел.

За раздаване: ролеви карти

Ти си на 8 години. Заедно с двамата ти братя живеете в хубава къща с голяма градина и басейн. Баща ти е управител на банка. Майка ти е домакиня и се грижи за семейството.

Ти си на 13 г. Роден си в този град, но родителите ти са дошли тук от Азия. Те имат хубав ресторант и семейството ви живее в апартамента над него. Имаш сестра. След училище двамата помагате в ресторанта.

Ти си на 10 г. Живееш във ферма на село. Баща ти е фермер, а майка ти се грижи за кравите, гъските и кокошките.Имаш трима братя и една сестра.

Ти си единствено дете. Живееш сам с майка ти в апартамент в града. Майка ти работи във фабрика. На теб ти се отдават музиката и танците. На девет години си.

Роден си с увреждане и се придвижваш в инвалидна количка. Живееш в апартамент града с твоите родители и двете ти сестри. И двамата ти родители са учители. На 12 години си.

Ти си на девет и имаш еднояйчен близнак. Живеете в апартамент в града с майка ви, която работи в голям магазин. Баща ти е в затвора.

Ти си на девет и си единствено дете. Заедно с родителите ти живееш в еднофамилна къща в малък град. Баща ти е строителен работник, а майка ти е пощальон. Обичаш да спортуваш.

Заедно с твоите родители, ти дойде в тази страна, за да се спасите от войната в родината ви в Африка. Сега си на 11 г. и си тук от три години. Не знаеш дали някога ще се върнеш в твоята родна страна.

Ти си на 13 г., най-голямото от шест деца. Баща ти е шофьор на камион и постоянно пътува, а майка ти е келнерка и често работи нощем. Така че все трябва да бавиш малката си сестричка.

Твоите родители са се развели когато си бил бебе.Сега си на 12 г. Живееш с

Ти си на 11 г. От съвсем малък живееш в приемни семейства, понеже твоите родители не можели да се

Ти си на осем. Заедно със сестра ти живеете при баба и дядо ви в малко градче.


74






майка ти и нейния приятел. В почивните дни гостуваш на баща ти, новата му жена и двете им малки деца.

грижат за теб.Приемните ти родители са готини. Още четири други осиновени деца живеят под същия покрив на малката къща.

Родителите ви са разведени и майка ви работи като секретарка в големия град. Рядко виждащ баща си.

Имаш дислексия, затова изоставаш с два класа от твоите връстници. На 10 години си и си по-висок от останалите деца в класа, които са 8-годишни. Родителите ти работят и нямат време да ти помагат с домашното.

Твоята майка е умряла при раждането ти. Баща ти се оженил повторно и сега живееш с него, мащехата ти и нейните две дъщери. Ти си на 8 години, а те са тийнейджърки. Баща ти е адвокат.

Ти си на 8 години, най-малкото от три деца.Семейството ти живее в малък апартамент в големия град. Баща ти е техник, но в момента е безработен, така че нямате много пари. Затова пък баща ти има време да си играете.

Бил си бебе когато родителите ти са имигрирали в тази страна. Сега си на 10 г. Живеете в квартал населен главно с имигранти. Баща ти държи магазинче. Говориш и двата езика на новата и старата родина, затова често превеждаш на майка ти и баба ти.

Ти си на 11 г. Живееш на село заедно с твоите родители и по-малки брат и сестра. Вашите имат пекарна. Понякога ти се присмиват понеже си доста дебел.

Ти имаш астма и често отсъстваш от училище когато не се чувстваш добре, особено през зимата.Прекарваш много време вкъщи, затворен, пред телевизора, пред компютъра в интернет и с Нинтендо Геймбой. Чувстваш се самотен, защото родителите ти ходят на работа. На 13 г. си.

Ти си детето на американския посланик в тази страна. Посещаваш дипломатическо училище. Носиш очила с дебели стъкла и малко заекваш. На 11 години си.

Двамата с по-големия ти брат сте много добри по математика, физика, езици и почти всички други предмети. Родителите ви са университетски

Ти си на 12 г., от ромски произход. Живееш на края на малко селце в малка схлупена къщичка без баня. Имаш шестима братя и сестри.


75






преподаватели. Постоянно ви пращат на специални курсове и учебни лагери, където се подготвяте за олимпиади.

Ти си на 11 г. Откакто си се родил живееш в сиропиталище. Не познаваш родителите си.

Твърдения:Ситуации и събитияПрочетете на глас следните ситуации. След като прочетете всяка ситуация, дайте време на децата да направят крачка напред и вижте кой къде се намира.

1. Ти и твоето семейство винаги разполагате с достатъчно пари, за да живеете добре.

2. Ти живееш в хубав апартамент с телефон и телевизор.3. Никой не те дразни или отбягва /изолира заради различната ти

външност или увреждане / недъг.4. Хората, с които живееш се допитват до твоето мнение по всички

важни решения, които те касаят.5. Учиш в добро училище и посещаваш извънучилищни дейности и

спортни занимания.6. След училище ходиш на курсове по рисуване и музика.7. Не се страхуваш, че полицаите могат да те спрат за проверка.8. Живееш с възрастни, които те обичат и винаги са ти мислили най-

доброто.9. Никога не си се чувствал дискриминиран заради произхода на твоите

родители, потекло, религия или култура.10. Ходиш редовно на профилактични медицински и стоматологични

прегледи, дори когато не си болен.11. С твоето семейство ходите на почивка всяка година.12. Можеш да поканиш приятели на вечеря или на гости с преспиване у

вас.13. Когато пораснеш ще можеш да учиш в университет или да си

избереш професия, която харесваш.14. Не се страхуваш, че може да те тормозят или нападнат на улицата, в

училище или в твоя квартал.


76






15. Героите в телевизионните сериали и филмите живеят общо взето като теб.

16. Ти и твоето семейство ходите на кино, в зоологическата градина, музей, сред природата и на разходка поне веднъж в месеца.

17. Твоите родители, баби и дядовци и дори прабаби и прадядовци са родени в тази страна.

18. Купуват ти нови дрехи и обувки винаги когато имаш нужда.19. Имаш достатъчно време за игри и приятели, с които да си играеш.20. Имаш достъп до компютър и Интернет.21. Чувстваш се ценен за нещата, които умееш да правиш и насърчаван

да развиваш способностите си.22. Смяташ, че те очаква щастливо бъдеще когато пораснеш.

Езиковата бариера

Можеш ли да отговориш на тези въпроси? Ще приемат ли твоята молба за убежище?

Сложност: Второ нивоЧисленост на групата: Без значениеПродължителност: 30 минутиРезюме: това упражнение ни показва трудностите, с които се сблъскват бежанците когато кандидатстват за убежище. Основни теми:

Трудностите и емоционалния шок, с които се сблъскват бежанците; Преодоляване на езиковата бариера; Дискриминация в процеса на кандидатстване.

Права: Правото да потърсиш и да получиш убежище, Правото да не бъдеш дискриминиран заради твоя етнически произход или националност.

Цели: Да се покаже, че имиграционните служби също могат да извършват дискриминация спрямо търсещите убежище; да се покаже значението на езиковото и мултикултурното образование; да се поставим на мястото на бежанците, които търсят убежище и да развием съпричастност към тях.


77






Материали: Молба за убежище, химикалка (за всеки участник)

Подготовка: Подредете стаята така че да седнете зад бюро и да изпълните ролята на бюрократичен служител на Имиграционните служби.

Указания

1. Изчакайте участниците да влязат в стаята, но без да ги поздравявате и да показвате, че сте забелязали присъствието им. Не казвайте нищо.

2. Изчакайте няколко минути и раздайте на участниците по един екземпляр от Молбата за убежище и химикалка.

3. Кажете им, че имат 5 минути да попълнят формуляра, но не казвайте нищо повече. Игнорирайте всички въпроси и протести. Ако се налага да кажете нещо, използвайте чужд език (или измислен език) и жестове. Сведете общуването до минимум. Помнете, че проблемите на бежанците не са ваша грижа, вашата работа е само да раздадете формулярите и да ги съберете обратно!

4. Дръжте се грубо със закъснелите (например, „Закъсняхте. Вземете формуляра и го попълнете. Остават ви 5 минути.”)


78






5. Когато петте минути изтекат, съберете формулярите без да се усмихвате и без да установявате личен контакт.

6. Извикайте първото име от попълнените формуляри и кажете на човека да излезе напред. Прегледайте формуляра и направете някакъв коментар, например, „Не сте отговорили на осми въпрос” или „Виждам, че сте дали отрицателен отговор на шести въпрос. Отказва ви се убежище.” Кажете на човека да си седне на мястото. Не позволявайте да ви заговори. Преминете веднага към следващия кандидат.

7. Повторете процеса няколко пъти. Не е необходимо да извикате всички по име, важното е участниците да разберат какво се случва.

8. Накрая излезте от ролята и поканете участниците да обсъдят случилото се.


Попитайте хората как се чувстваха по време на играта и какво научиха от преживяването.

Как се чувстваха участниците докато попълваха неразбираемия формуляр? Това реалистична симулация ли е на онова, което преживяват търсещите

убежище? Смятате ли, че бежанците получават честно отношение когато кандидатстват

за убежище във вашата страна? Защо? Какви могат да бъдат последствията за човека, на когото се отказва убежище? Попитайте участниците дали някога са се озовавали в ситуация, където не

говорят езика и са се изправяли срещу служител – полицай или контрольор, който проверява билетите? Какво е усещането?

Съвети за водещите

Тази игра не е трудна за водещия: важното е да бъдете непреклонни в ролята си на сериозен, строг бюрократ. Несгодите на бежанците не са ваша грижа; вие сте тук да си вършите работата! Истината е, че повечето хора не желаят бежанци в своята страна. Имиграционните служители изпълняват указания да подлагат бежанците на много щателна проверка и да допускат в страната само на онези, които имат редовни документи за самоличност и които попълват правилно молбата. Бежанците обикновено не владеят добре езика на чуждата страна и се затрудняват при попълването на формулярите. Те са физически изтощени и емоционално стресирани. Трудно им се да разберат защо молбата им е отхвърлена и какви са основанията.

Допълнителни идеи Групата може да покани служител от имиграционната служба, който да разкаже за

особеностите на професията си. Можете да посетите имиграционната служба и да видите как протича процедурата по искане на убежище. Членовете на групата могат да разговарят с бежанците и служителите, да ги попитат за техните виждания и за несправедливостите или нередностите в процедурата. Събраната информация може да послужи за разяснителни кампании, обратна връзка към имиграционната служба или международни организации като Върховния комисариат за бежанците на ООН.

79






За раздаване: Формуляр „Молба за убежище”

1. Családi és utónév

2.

3. Viimeisin osoite

4.

5.

6.

7. Meio e local de entrada no país

8. Ghaliex titlob ghall-azilju?

9.

10. Avez-vous présenté une demande d'asyle auparavant? Veuillez donner des détails sur les pays, les dates et les motifs.

11. Dali imate rodnini ili poznanici vo ovaa zemja? Ako imate, navedete gi iminjata i adresite.

12

80






Имаме ли алтернатива?

„Постоянно се тревожим какъв човек ще стане детето утре, но забравяме, че и днес то вече е личност.” – Стейша Ташър

Теми: мир и насилие, деца, дискриминация и ксенофобия


Численост на групата: 9 - 24

Продължителност: 90 минути

Резюме: Това е ролева игра, която акцентира върху междуличностното насилие и тормоза

Права: Правото на свобода и сигурност; лично достойнство и недискриминация; децата имат правото да защита от вредни деяния и практики, например от физическо и ментално малтретиране

Цели: придобиване на знания и разбиране за причините и последствията от тормоза; умение за изправяне лице в лице с проблема; съпричастност с жертвата на тормоза.

Материали: Листчета със сцените, които ще се разиграват (по една сцена за група); един екземпляр от листа с историите за тормоз

Подготовка: подгответе стаята така че участниците да имат достатъчно място да разиграят своята сцена

Указания:

1.Представете играта. Обяснете, че ще се работи в малки групи, които ще разиграят епизоди върху темата „тормоз”.

2. Ако е необходимо, проведете кратка мозъчна атака, така че всички да разберат какво представлява тормозът, който може да се случи във всяко училище, колеж, клуб или на работното място.

3.Разделете участниците на три малки групи и им дайте по една сцена. Дайте им 15 минути за репетиция и влизане в ролите.

4.Когато са готови, поканете ги една по една да представят сцената.

5.Оставете коментарите за пленарната дискусия накрая, след като всички групи са представили сцените си.

Разбор и оценка:

Откъде са черпили материал за развиване на етюда групите – от прочетени статии, филми или от лични преживявания?

81

http://eycb.coe.int/compass/en/chapter_5/5_1.html






Реалистични ли бяха сцените?

В сцена 1, кои от репликите бяха конструктивни и полезни и кои влошиха положението?

По отношение на сцена 2, лесно ли се разговаря открито с приятел, който тормози другите? Кои подходи и техники биха имали положителен ефект и кои отрицателен?

По отношение на сцена 3, лесно ли се разговаря открито с приятел, който е подложен на тормоз? Кой е най-добрият начин да се намери приемливо решение за жертвата?

Сега половете по един участник от група да прочете на глад трите „истински истории”. Обсъдете ги, след това разгледайте причините за тормоза и начините за справяне със ситуацията.

Според вас, как се чувства тормозеният човек?

По негова вина ли го тормозят / Той ли е отговорен (виновен) за тормоза?

Опитват ли се да докажат нещо „бабаитите” като мачкат по-слабите?

Вид насилие ли е тормозът?

Борба за надмощие ли е тормозът?

Неизбежен ли е тормозът?

Ако ваш приятел е подложен на тормоз, трябва ли да уведомите някой възрастен с власт, дори ако вашият приятел ви е помолил да не казвате на никого?

Кои са най-разпространените предразсъдъци към хората подложени на тормоз?

Кой трябва да се намеси и да сложи край на тормоза?

Съвети за водещите Тормозът може да бъде пряк или непряк. Директният тормоз се изразява в

наричане с обидни имена, дразнене и заяждане, блъскане, бутане, удряне, отнемане, подхвърляне и подигравка с вещите на жертвата, принуждаване на жертвата да даде парите и ценните си вещи, нападане и заплашване на някого заради неговата религия, цвят на кожата, увреждане или навик. Непрекият тормоз се изразява в разпространяване на слухове с намерението да обречеш жертвата на социална изолация. Подобно поведение обикновено се инициира от един или повече хора срещу конкретна жертва или жертви. И в двата случая основният компонент е системно физическо или психическо малтретиране / сплашване, което създава траен модел на тормоз и обида.

За раздаване:

82






Сцени за ролевите игри

Сцена 1 Ученик се обръща към училищната управа и се опитва да обясни, че негов

съученик / съученичка е подложен на тормоз. Директорът е авторитарен традиционалист. Като цяло, той има лошо мнение за съвременното младо поколение и неговия морал и държание. Класният ръководител не желае да поеме отговорност за ситуацията. Другите учители омаловажават проблема и не разпознават тормоза. Училищният психолог / Представителят на ДПЧ (в оригинала е местната социална служба) е загрижен, но има твърде много работа, за да се намеси сега.

Сцена 2 Група ученици се опитват да разговарят със своя приятел, който тормози по-млад

ученик. Сцена 3 Ученици от различни класове се събират, за да обсъдят положението на техен

приятел, който е подложен на постоянен тормоз от страна на група по-големи ученици. Искат да помогнат на своя приятел и обсъждат всички възможни решения.

Истински истории

История 1 „Аз съм на 12 години и мразя да ходя на училище защото никой не ме харесва. Има

една група деца, които ми подвикват обидни имена при всяка възможност. Казват, че съм грозна и дебела и че родителите ми сигурно се срамуват от мен. Най-добрата ми приятелка престана да ми говори и се сближи с някои от децата от групичката. Мразя я. Чувствам се толкова самотна и се страхувам, че това дето разправят за родителите ми е вярно.”

Розана

История 2 „Тази година тръгнах постъпих в ново училище и от първия ден една група

момичета започнаха да ме гледат особено. Постепенно ми стана ясно, че ми завиждат защото повечето момчета ми обръщат внимание. Вече искам да сменя училището понеже получавам заплашителни бележки. Звънят ми и вкъщи. Няколко пъти ми откраднаха учебниците. Миналата седмица отидох до тоалетната и там ме последваха три момичета. Започнаха да ми крещят, заплашиха ме с нож, нарекоха ме уличница и ми казаха да се махам от тяхното училище. Не издържам повече. Страхувам се и съм ядосана. Опитах се да разговарям с директорката, но тя изобщо не бе изслуша. Не знам какво да правя.”

ЕлизабетИстория 3 „Моят най-добър приятел сподели, че другите ученици го притесняват в училище.

Тъй като искам да му помогна, реших да поговоря с тях, но вместо да престанат те взеха да се заяждат и с мен. Сега ни тормозят и двамата: подиграват ни се, погаждат ни мръсни номера и заплашват да ни пребият. С моя приятел решихме да си мълчим, защото се страхуваме, че нещата ще загрубеят ако кажем на някого." Андрей

83






Противодействие на расизма

Всички в училище са отговорни да не допускат и да противодействат на проявите на тормоз и расизъм

Теми: Образование, дискриминация и ксенофобия, права на човека


Численост на групата: 4-50


Резюме: Ролева игра и анализ на критичен инцидент, целящи да подтикнат участниците да преосмислят своето разбиране за културните различия. Съдържа елемент на дискусия и колективно писане по следните теми:

Колко е трудно да се дистанцираш от перспективата на собствената си култура

Расизъм, стереотипи и културни различия

Как да противодействаме на расизма в училище

Права: Достойнство и равни права, недискриминация, свобода на мисълта, съвестта и религията.

Цели: Да се събуди интерес към правата на човека и проявленията на расизма, развиване на умения за демократично участие, общуване и сътрудничество, отговорност, справедливост и солидарност.

Материали: Голям лист хартия или флип-чарт и маркери; четирима доброволци, които да разиграят етюда, описание на критичен инцидент и насоки за водещия, екземпляр от училищната харта (етичен кодекс) за инциденти на расова основа; „Практични съвети” (ще ги намерите по-долу, можете да ги изпишете върху големия лист).

Подготовка: Обсъдете и анализирайте критичния инцидент (адаптирайте го към вашата действителност, ако се налага). Изберете четирима доброволци, които подготвят съвсем кратък етюд върху критичния инцидент.

Указания Тази игра се състои от две части: Първа част, обзор – какво разбираме под

понятието „расизъм”? и Втора част, разработване на политика за справяне с расистки инциденти в училище (клуб или организация).

1. Първа част, Обзор – какво разбираме под понятието „расизъм”?

84






Започнете с мозъчна атака върху расизма. Провокирайте участниците към реакция на расизма като разкажете някой расистки виц и ги попитайте какво мислят. Запишете отговорите на големия лист / флип-чарта.

Расистки инциденти и потенциални културни недоразумения се случват всеки ден. Разсъждавайте какви инциденти от всекидневието и поведения се разпознават като расизъм.

Сега разиграйте критичния инцидент. Раздайте листове и химикалки. Помолете участниците да проследят етюда и да запишат две ключови думи, които обобщават тяхната реакция в паузите на представлението. Поканете доброволците да влязат в ролите си.

Проведете кратко обобщение на различните коментари:

o Какво са записали зрителите в първата пауза? Какво ги е навело към тези заключения?

o Какво са записали зрителите във втората пауза? Какво ги е навело към тези заключения?

o Какво са осъзнали в края на етюда? Какви са били техните предположения?

2. Втора част, Разработване на политика за справяне с расистки инциденти в училище (клуб или организация)

1. Представете следващата задача, разработване на политика за справяне с расистки инциденти във вашето училище, клуб или организация.

2. Започнете с кратко обсъждане на различните нива в училище или клуба. Например, в училище има ученици, учители, директор, чистачки, библиотекари, шофьори и възпитатели, например треньори по определени спортове.

3. Участниците се разделят на малки групи от 4-5 човека, за да обмислят задълженията и отговорностите на различните членове на училищната общност по отношение на расистките инциденти. Целта е да се разработят насоки как тези хора да противодействат на расистките инциденти. Всяка група разполага с 30 минути за дискусия и изготвяне на кратък план от основни точки. Планът се разписва върху флип-чарта.

4. После всяка група представя своя план. Водещият обобщава основните компоненти и подканва участниците да ги сравнят със съществуващата политика/ кодекс/ насоки в тяхното училище.

5. След това задайте на всяка група да развие един аспект (точка или мярка), например: ако е необходимо официално училищно изявление за расизма и дискриминацията, тогава една от групите трябва да го напише. Групите обсъждат как да представят своите резултати пленарно, например като използват не само текст, но и снимки, колажи и пантомими, за да представят по-добре емоциите си.

6. Поканете групите да представят своите резултати и да обсъдят пленарно как да реализират идеите си на практика.

85






Разбор и оценка Първо обсъдете самата игра, след това вижте какво са научили хората и какви

трябва да бъдат следващите им стъпки. Има ли расизъм в училище, в клупа и в обществото? Кои групи са най-потърпевши? Защо? Същите тези групи ли са били

обичайните жертви преди 20 или 50 години? Промениха ли се представите на участниците за това какво представлява

расистки инцидент? Как? Дайте примери. Кой е отговорен да не допуска расистки инциденти във вашето училище (или

организация)? Припомнете си критичния инцидент. Какво трябваше да направят учителите,

бащата на Абдулах и класният ръководител, за да постигнат справедлив изход? Наличието на училищна политика за противодействие на расистките прояви е

нещо важно, но не е ли по-добре да нямаме нужда от нея? Какво може да се направи за елиминиране на причините за расистко поведение в училище и в обществото?

Съвети за водещите Информирайте се предварително за живота и личните ситуации на участниците и

адаптирайте играта според тях. Хората ще откликнат по-добре, ако дискутирате въпроси, които са актуални за тях. От друга страна, бъдете подготвени за емоционални изблици. Обръщайте внимание на чувствата на онези участници, които се чувстват дискриминирани в училище. Вместо да се фокусирате върху един критичен инцидент или казус, можете да разгледате няколко примера и различни гледни точки. Този подход ще ви позволи да разгледате различни властови отношения; например, проявите на расизъм между връстници и расисткото поведение на учител, класен ръководител или директор.

Ако изберете провокационния подход и започнете с расистки виц, най-добре разкажете такъв който осмива група, която не е представена в класа или групата. Във всяка страна има традиционни шеги за другите нации. После подканете участниците да разкажат и те някой виц. След това очертайте границата между расистки и нерасистки шеги. Например, национализъм или расизъм са вицовете за пакистанци или турци (това е в оригинал, - бел. прев.)? Тогава можете да дадете определение за расистки виц и расистки инцидент (ще ги намерите в " Допълнителна информация ").

Възможно е заключенията в края на Втора част, точка 4 да не са достатъчно прецизни, за да са полезни за следващата стъпка. В такъв случай използвайте Материал 2, „практични съвети” и подканете групите да разработят по-задълбочено първите четири точки.

Варианти Тази игра може да се адаптира и към други проблеми като тормоза в училище. Ако

е налице такъв проблем, прегледайте упражнението „Имаме ли друг избор?”, преди да се заемете с разработване на Политика за превенция на тормоза в училище.

Допълнителна информация

Дефиниция за расизъм

Расизмът представлява поведение, думи или практики, които поставят дадени

86






лица в благоприятна или неблагоприятна ситуация заради техния цвят на кожата, култура или етнически произход. Прикрит или отявлен, той е еднакво вреден.

Институционалният расизъм е колективната неспособност / нежелание на една организация да предостави адекватно и професионално обслужване на дадена група хора заради техния цвят на кожата, култура или етнически произход. Може да се открие в процеси, нагласи и поведение близко до дискриминация поради неволни предразсъдъци, незнание, невежество, несъобразителност и расистки стереотипи, които поставят хората от етническите малцинства в по-неблагоприятно положение. В всяко училище може да възникнат расистки инциденти и тормоз, независимо от броя на учениците с различен етнически произход.

Расистки инцидент е всеки инцидент, който се възприема като расистки от жертвата или от друг човек.

Кои инциденти могат да се смятат за расистки?

Следните постъпки могат да се разглеждат като расистки инциденти. Физически тормоз: най0очевидните примери за насилие, нападение или

физическо притесняване на деца и възрастни от малцинствен произход, както и случаите на „незначително” сплашване и системно притесняване, които обаче се натрупват във времето.

Вербален / словесен тормоз: използване на обидни имена и епитети по отношение на хората от малцинствата, подигравки с техния произход и култура (музика, облекло или начин на хранене) са най-очевидните примери. Но вербалните оскърбления могат да имат и други, не толкова очебийни прояви от страна на или насочени към учители, ученици или възрастни, като „случайни” забележки с расистки характер, които обиждат и нараняват.

Неуважение и нежелание за общуване: отказът да работиш заедно или да показваш уважение към ученици, студенти, учители, младежки работници и хора от малцинствата в училище / училищната общност могат да се разглеждат като расистки инцидент, ако според „жертвата” мотивът е расизъм. Неуважението също може да бъде неволно, например ако учителят или възпитателят показва непознаване на културата и обичаите на ученика и по този начин го кара да се чувства неудобно или подложен на тормоз.

Други инциденти: расистки вицове, шеги и изрази, носенето на расистки отличителни знаци, значки, тениски и т.н., расистки графити, разпространяване на расистка литература или изображения, наличие на расистки или фашистки организации в или близо до училищната общност, или насаждане от страна на възрастните на стереотипи, които могат да подбудят към дискриминация.

Много расистки инциденти са с по-неуловим облик. Тези прикрити форми са най-трудни за разобличаване и противодействие. Обикновено расистките инциденти между ученици не се случват в присъствие на учители и възрастни. Затова училищата трябва да разработят стратегия, която да информира, да повиши чувствителността и да определи ясно отговорностите в училищната общност, включително класифицирането и

87






противодействието на тези инциденти.

Практични съвети за разработване на Политика срещу расизма в училище.

Когато се касае за расистки тормоз и расистки инцидент, е необходимо цялото училище (институция) да участва в разработването и прилагането на политика. Подходът към расистките прояви трябва да се вписва в цялостната училищна политика и практика. Проблемът трябва да се разглежда „специфичен, но неотделим”. Ето няколко съвета:

Категорично заявяване, че расистките инциденти и тормоз няма да се толерират.

В своята политика, училището трябва да заяви ясно какви процедури ще се прилагат при възникване на расистки инцидент.

Цялостният подход, включително процесите и действията за противодействие на инцидентите, трябва да важат за всички членове на училищната общност: настоятелство, преподаватели, персонал, родители, ученици и посетители.

Трябва да има ясно разбиране, че всички в училищната общност носят отговорността да следят за расистки тормоз и инциденти и да им се противопоставят.

Последователният подход гарантира, че всички участници са наясно какво се очаква от тях.

Трябва да бъде ясно, че реакцията на инцидента ще бъде незабавна, веднага щом той възникне или бъде докладван.

Всички ответни реакции ще се случват в определен и договорен отрязък от време.

За раздаване

Критичен инцидент – сценарий

Импровизирайте кратък етюд / ролева игра въз основа на следния инцидент. Ситуацията трябва да се представи в три кратки сцени, както е описано долу. В паузите водещият (водещите) подканват зрителите да запишат впечатленията и мислите си за онова, което се случва.

Сцена 1. Двама учители разговарят в учителската стая. През последния месец в училището има няколко случая на дребни кражби.

Днес отново са изчезнали пари. Класният ръководител е решен да разследва кражбите и възлага на учителите да открият крадеца. Абдулах, момче, чието семейство произхожда от Северна Африка, е главният заподозрян, поне за последния инцидент.

Сцена 2. Разговорът между бащата на Абдулах и класния ръководител. Класният ръководител вика бащата на Абдулах. В резултат на разговора,

бащата на Абдулах възстановява открадната сума в пълен размер.

88






Сцена 3. Двамата учители отново разговарят в учителската стая. Фактът, че бащата е възстановил сумата се възприема от учителите като

признание за вината на Абдулах. Впоследствие обаче те намират доказателства, че Абдулах няма нищо общо с кражбата.

Критичен инцидент – насоки за водещия

Поканете доброволците да изиграят етюда. В паузите се включвайте с въпроси към зрителите и ги помолете да си запишат по две ключови думи, които обобщават тяхната реакция на този етап на представлението.

Сцена 1: През последния месец в училището има няколко случая на дребни кражби. Днес отново са изчезнали пари. Класният ръководител е решен да разследва кражбите и възлага на учителите да открият крадеца. Абдулах, момче, чието семейство произхожда от Северна Африка, е главният заподозрян, поне за последния инцидент.

Първа пауза. Първи въпрос към зрителите: Ако вие бяхте на мястото на класния ръководител, какво щяхте да направите?

Сцена 2: Класният ръководител вика бащата на Абдулах. В резултат на разговора, бащата на Абдулах възстановява открадната сума в пълен размер.

Втора пауза: Втори въпрос към зрителите: Смятате ли, че въпросът беше решен задоволително?

Сцена 3: Фактът, че бащата е възстановил сумата се възприема от учителите като признание за вината на Абдулах. Впоследствие обаче те намират доказателства, че Абдулах няма нищо общо с кражбата.

Трета пауза: Трети въпрос към зрителите: Какво мислите сега?

Добри примери от медиите – вестник Уикенд, 28 юли 2010 г., „Циганка е най-интелигентната българка”, стр.61

Какво виждате?

Казват, че една добра снимка струва колкото хиляди думи.

Сложност: Второ ниво Основни теми:

Как медиите поддържат и затвърждават стереотипите и предразсъдъците;

89






Използване и злоупотребяване с образи за подаване на информация и събуждане на емоционални реакции.

Цели

Да се изследва как се използват образите в пресата; Да се развият умения за критичен анализ.


Численост на групата: 6+

Материали и подготовка: Съберете 5-6 фотографии от вестници и списания и окачете всяка една на голям

лист. Листчета хартия, химикалки, лепило. Карфици или тиксо за залепване на картините по стената.

Указания

Окачете или залепете снимките на стената. Раздайте на участниците листчета бяла хартия и ги подканете да разгледат

фотографиите една по една и да напишат по две алтернативни заглавия, едно позитивно и едно негативно, върху отделни листчета.

Когато всички са готови, залепете заглавията под снимките. Сравнете заглавията.

Разбор и оценкаОбсъдете как протече играта и какво научиха участниците.

Колко различни интерпретации постигнахте за всяка снимка? Виждат ли различни неща различните хора в една и съща снимка? Когато преглеждате вестник или списание, кое гледате първо – заглавието или

снимките? В каква степен снимките отразяват истината за случката или ситуацията? Как редакторите използват снимките като средство за предаване на информация,

събуждане на емоции, съчувствие и т.н.?

Съвети за водещияПотърсете снимки, които могат да бъдат изтълкувани по различни начини,

например снимка на сайт за пътешественици с десет палаткови лагера. Един участник може да „види” само боклуците и мръсотията оставени от туристите в два от лагерите, а друг да „види” осем чисти лагера.

На първа страница Да разпространиш вестта означава да я умножиш.

Тибетска поговорка

Теми: медии, глобализация, околна среда


90






Численост на групата: 10 - 24


Резюме: симулация как група журналисти изготвят първа страница на вестник. Работи се в малки групи, които изследват въпросите на стереотипите и обективността в медиите; образите и ролята на медиите за зачитане правата на човека.

Права: свобода на мисълта, убежденията и изразяването, правото на лично пространство и уединение; право на развитие, живот и здраве

Цели: чрез работа с образи да се събуди интерес към правата на човека; размисъл върху медиите и техния подход към правата на човека; развиване на умение за общуване и работа в екип.

Материали:

голяма зала с достатъчно пространство за 2-3 малки групи и пленарна работа;

40 фотографии от различни вестници;

Листове и химикалки за водене на бележки;

Един голям лист (формат А3) или флип-чарт и маркери;

Ножици и лепило за всяка група.

Маси с достатъчно голяма работна повърхност, така че работните групи да могат да разстелят материалите си.

Подготовка: Изберете 40-45 фотографии от национални вестници и списания. Забележка: трябват ви екземпляри от същите 40 снимки за всяка работна група. Затова трябва да купите няколко броя от едни и същи вестници или да ги размножите на копирна машина. Подредете един комплект снимки върху масата-

Указания

1. Представете играта. Обяснете, че ще разиграете една вечер в редакцията на всекидневник, където група журналисти подготвят първа страница на новия брой. Въпреки че вестникът е регионален и е ориентиран към местната общност, всеки журналист трябва да следва обща политика, целяща да информира читателя за събитията по света, включително правата на човека.

2. Разделете участниците на малки работни групи от по осем човека. Всяка група си представя, че е редакционният колектив на различен вестник. Задачата е да изготвят дизайна и съдържанието на първата страница на утрешния вестник.

3. Всяка група трябва да избере име на своя вестник.

4. Всички заедно обсъдете заглавията и оформлението на типичната първа страница.

91






5. Покажете да участниците подбраните снимки. Поканете ги да обиколят масата без да говорят и без да коментират. Обяснете, че ще трябва да работят с тези образи, като имат свободата да ги използват и интерпретират както пожелаят.

6. Време е за работа. Раздайте на всяка група листове и моливи, лепило и ножици, но засега не им давайте фотографиите.

7. Дайте указания. Разполагат с един час, за да изберат 4-5 новинарски истории, които искат да представят, да напишат заглавията, да изберат снимките и да изработят дизайна и съдържанието на страницата. Обяснете, че не е необходимо да пишат дълги статии: заглавията и подзаглавията са напълно достатъчни. Трябва да се съсредоточат върху въздействието на първата страница, вместо да разказват цялата история. Нека обсъдят темите или проблемите, върху които искат да акцентират. Кажете им, че след 10 минути ще получат „топли” снимки от фотографите.

8. След десетина минути им раздайте снимките.

9. Когато екипите са готови, те подреждат заглавните страници на масата. Пристъпете към обсъждане и оценка.

Разбор и оценкаПърво обсъдете упражнението, след това медиите и техният ангажимент към

зачитането на правата на човека. Как организираха работата си групите? Как определиха подхода и водещите

новини? Всички ли смятат, че са имали възможност да участват и да се включат?

Как избраха темите и въпросите, по които да работят? Кое беше водещото 0 темата или снимката? Тоест, дали първо идентифицираха проблем и после потърсиха подходяща снимка като илюстрация или се вдъхновиха от определена снимка и развиха историята около нея?

Какви теми и въпроси бяха представени? Имаха ли връзка с правата на човека? Имаше ли тема, която някой искаше да развият, но впоследствие се отказаха от нея?

Какви сравнения могат да се направят между заглавните страници на различните вестници? Използвани ли са едни и същи теми или снимки?

Има ли снимка, използвана от няколко групи, но по различен начин?

Участниците как следят новините? По вестниците, по телевизията, по радиото или в Интернет? Защо ги следят или не ги следят?

В тази симулативна игра те опитаха ли се да имитират реална първа страница? Или се опитаха да го направят по свой начин? Какви бяха разликите?

Какви новини доминират в медиите в реалния живот?

Има ли правилно отразяване на правата на човека в новините?

92






Основен акцент в дискусията е „обективността” на медиите. Според участниците възможно ли е обективно представяне на новините?

Какви теми свързани с правата на човека бяха представени в изготвените първи страници?

Какъв образ за младите хора в другите части на света имат участниците?

В набора от снимки липсваха ли някои важни теми?

Съвети за водещите Когато избирате снимките за това упражнение, подберете разнообразни теми и

избягвайте стереотипите. Новините често са пълни с убийства, войни и други катастрофи и по-рядко съдържат позитивни послания. (Африка не се изчерпва с войните и глада, в края на краищата!) Подбраните снимки трябва да дадат възможност на участниците да намерят образи за „добрите” и за „лошите” новини. Трябва да има добро географско покритие, баланс на половете, образи на младите хора и неща характерни за ежедневието на младите хора, включително позитивни образи за това как те могат да променят света. Добавете снимки на „горещи” събития и личности, както и образи представящи живота в мултикултурното общество и глобализирания свят. Тази списък ще ви даде някои идеи. Телевизионна водеща на новинарска емисия Глобус Операторски екип в третия свят Жени, които правят бент Помощи за безработни Африкански миньор Пестициди Реклама на заведение за бързо хранене Суха почва Деца, които си играят във водата Автомивка Горящ нефт Акция на Грийнпийс Облак индустриален дим Реклама на спиртна напитка Реклама на кока кола

Амбулантен търговец на плажа Пазар в Азия Самотна жена Бедняшки квартал в Брюксел Препълнена боклукчийска кофа Сортиране на празни тенекиени кутии Чернокожо момче с китара Рок звезда Полицай Графити Парламент Наркотици Бежански лагер Деца в защитен център Футболист Акция на Амнести Интернешънъл

Демонстрация във Филипините Части на ООН в бивша Югославия Боен самолет Партизанин Двама мъртви войници Струпани чували с пшеница Събрание на жени Семейно планиране Превенция на СПИН Тълпа Обществен транспорт Изложение на автомобили Улично задръстване Млад човек с микрофон Мобилен телефон

Когато представяте упражнението и обсъждате особеностите и дизайна на типичната първа страница, акцентирайте върху тънкостите при избора на заглавие, което трябва да грабва вниманието на читателя, както и върху представянето на историите; обикновено има каре с кратко резюме в един параграф, а след това ситен шрифт с пълния текст на историята. Обсъдете как се използват снимките в подкрепа

93






на историята или за привличане на вниманието. Помислете и какво не показват снимките! Поговорете как се обработва, за да прикове погледа на зрителя върху онова, което фотографът – или редакторът – иска да покаже. Акцентирайте и върху текста под снимката.

Варианти Друг вариант на тази игра е да се представи радио- или телевизионна новинарска

емисия. Ако изберете телевизионно предаване, най-добре използвайте слайдове (диапозитиви) в затъмнена стая и създайте „усещането”, че гледате телевизия. Европейската федерация за междукултурно обучение (EFIL) е изготвила набор от слайдове точно за такава игра.

ПродължениеКои права са отразили групите в новините? Участниците могат да се свържат с

редакцията на местен вестник, радио или телевизия и да поговорят с журналистите по тези въпроси. Много местни радио станции дават възможност на различни групи и асоциации да излъчват свои предавания. Можете да разработите проект за разработване на предаване посветено на обективното отразяване на новините и зачитането на правата на човека, например под заглавие: "Мисли глобално, действай локално ".

Допълнителна информация Отправни точки за размисъл:

а) Медиите

1. Младите хора, както и възрастните, постоянно биват заливани от информационни потоци от най-различни източници. Можем да се запитаме: какво правим с тази информация? Дали сме добре информирани?

2. Медиите се комерсиализират все повече и опростяването на посланията, стереотипите и жаждата за сензации са притеснителни явления. Все по-трудно се намират качествени новини.

3. Намирането на качествени новини важи с пълна сила по отношение на новините за проблемите на неравенството, особено в развиващите се страни. Новините от останалия свят се възприемат единствено през очите на западняка. Това често води до негативни и мрачни образи и внушения.

б) Темата за правата на човека Медиите имат важна роля в осведомяването на обществото за правата на човека.

Но ние трябва да следим как се представя тази тема и какви са мотивите. Ние трябва да сме критични към онова, което ни се дава и онова, което остава скрито и към начина, по който се представя информацията и фактите. В една война, например, бойците могат да се представят като борци за свобода или като терористи, в зависимост от политическата ориентация на вестника. Хората от чужди култури могат да се представят необективно. Например ескимосите се представят като екзотичен, жилав народ, който държи да съхрани своя традиционен начин на живот в иглу, но когато стане въпрос за лова на китове, те биват описвани като „убийци”. в) Участие

Някои от снимките трябва да изобразяват възможности за младите хора да се ангажират активно и практично. Като учители и младежки работници ние искаме да

94






мотивираме младите хора да направят света по-добре. Питаме се как да насърчим младите хора да участват активно и дали съществуващите възможности са привлекателни за тях.

95




Documents

Антонио и Алиkzd-nondiscrimination.com/proektuchilista/Exercises... · Web view„В един от апартаментите в съседния блок живеят