РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯКОМИСИЯ ЗА ЗА Щ ИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е№ 143

София 25.02.2016 г.

Комисията за защита на конкуренцията в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Петко Николов

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ангелина Милева

ЧЛЕНОВЕ:Александър Александров

Весела АндоноваЕлена Димова

Зорница ДаскаловаПетя Велчева

при участието на секретар-протоколиста Златимира Стайкова, разгледа в закрито заседание, проведено на 25.02.2016 г., преписка № КЗК-403/2015 г., с наблюдаващ член заместник-председателя на КЗК г-жа Ангелина Милева.

На основание чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 27 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство по преписка № КЗК-403/2015 г. за извършване на Секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво.

1. Цели на проучването

Производството за извършване на Секторен анализ е образувано от Комисията за защита на конкуренцията (по-долу за краткост „КЗК“ или „Комисията“) по повод наблюдавано динамично развитие на конкурентната среда в сектора на автомобилните горива. Тенденциите от края на 2014-та година разкриват чувствително понижение в цените на петрола на международните пазари. Суровият петрол е основната суровина за производство на бензини и дизелови горива, което прави този компонент значим при ценообразуването в сектора. От друга страна настъпилите промени в пазарната среда пораждат съмнение за наличието на практики, ограничаващи конкуренцията, които засягат модела на

1

В публикуваната версия на това решение, някои от данните са заличени в съответствие с чл. 55, ал. 1 от ЗЗК, с който не се допуска разгласяването на търговски тайни или други защитени от закон тайни на страните.

Заличените данни са отбелязани със (......)*

ценообразуване на пазара на дребно с горива. Навлизането на нови участници в сектора през последните години предполага въвеждане на нови пазарни стратегии за привличане и задържане на постоянни клиенти.

Гореизложените обстоятелства пораждат необходимост да бъдат детайлно разгледани конкурентните условия на пазара и да бъде установено до каква степен тези тенденции могат да се прехвърлят и върху цената на автомобилните горива за крайни клиенти. Ценовите нива на горивата са от съществена значимост поради прекия им ефект върху цялата българска икономика, което неизбежно се отразява и на гражданите, използващи автомобили. Нещо повече, увеличението и спадът в стойността на горивото влияе върху транспортните разходи, които от своя страна имат пряко въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар. В тази връзка, проучването е насочено към анализиране на основните параметри и участници на пазара с цел да се установят факторите, които биха могли да повлияят на конкуренцията и свободната инициатива в сектора. Друг важен аспект представлява отражението, което дава наблюдаваната волатилност на международните цени в сектора върху българските пазари и конкурентна среда. Проучването и анализът на пазара на горива следва да обхване периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2015 г.

Една от основните цели на настоящия анализ е да се даде ясна представа за функционирането на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на петролни продукти в Република България, разглеждана в контекста на спазването на принципите и изискванията, валидни за общия европейски пазар.

Нивото на вертикална интеграция и установяването на търговските взаимоотношения на вертикално свързаните пазари по веригата производство - търговия на едро – търговия на дребно, с цел реализация на продуктите до крайните потребители, и анализът на конкретни практики, относими към тези отношения, ще покаже дали има предпоставки за евентуално антиконкурентно поведение на някои от участниците по веригата, както и дали съществуват съществени бариери за навлизане на нови участници на тези пазари.

Проучването по настоящото производство е съобразено с извършения от КЗК Секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в страната, обхващащ периода 2009 г. – 2011 г., приет с Решение № 1059/27.07.2011 г. В резултат на заключенията в Секторния анализ, Комисията е образувала производства за установяване на нарушения по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, респективно чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, и е информирала компетентните държавни органи за необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора.

Извършването на нов секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво ще даде на КЗК детайлна представа за настоящите

2

пазарни процеси и за нуждата от предприемане на допълнителни мерки от страна на Комисията, съгласно разпоредбите на ЗЗК, които да допринесат за правилното функциониране на пазарната среда.

1.1. Методология

За изготвянето на анализа е изискана детайлна пазарна информация както от участниците на тези пазари, така и от административните органи, които събират и обобщават информация за поведението на пазарните участници съобразно тяхната компетентност. В този смисъл КЗК е получила информация от Министерство на финансите, Агенция „Митници“, Национална агенция по приходите, Национален статистически институт, Държавна агенция „Държавен резерв и военовременни запаси“ и редица други. В хода на проучването КЗК е изпратила въпросници до представители от различни нива в сектора, които притежават значително пазарно участие. Използвани са официални данни, доклади и маркетингови проучвания, публикувани от ЕК, държавни ведомства, неправителствени организации и други независими източници.

1.2. Обхват

Проучването следва да обхване пазарите на автомобилни горива по различните нива от веригата производство/внос – краен потребител. Поради различията от гледна точка на търсенето, бензините и дизеловите горива формират различни продуктови пазари. Въпреки това пазарите ще бъдат разглеждани заедно поради сходството в реализацията им до крайни клиенти. При изготвяне на анализа Комисията поставя акцент върху единия или другия продуктов пазар, в случай, че се установят различия в конкурентната среда и условията при реализацията на продуктите. Предвид икономическата обвързаност на страната със световните пазари, търговията с горива би могла да надхвърля географските граници на Република България. Въпреки това, целите на анализа налагат проучването на съответния продуктов пазар да бъде съсредоточено на национално ниво.

1.2.1. Определяне на съответните пазари за целите на Секторния анализ1

В настоящото проучване КЗК ще разгледа пазарните условия за реализация на светлите горива – дизел и бензин, предназначени за автомобили по цялата верига от производство/внос до краен клиент. Анализът ще засегне трите вертикално свързани пазара на: а) производство и внос; б) търговия на едро; в) търговия на дребно (до крайни потребители).

Характеристиките и структурата на сектора показват, че посочените пазари са тясно взаимосвързани и зависими от сложните търговски отношения на участниците в тях, които понякога извършват дейност и на трите нива по веригата. Количествата внесени и/или произведени горива могат да достигнат до

1 Подходът е съобразен с практика на КЗК възприета и в Секторния анализ приет с Решение № 1059/27.07.2011 г.

3

крайния потребител директно или посредством пазара на едро, където биват вторично търгувани от дружества-прекупвачи.

За целите на производството КЗК ще разглежда съответния продуктов пазар като обхващащ територията на цялата страна.

1.2.1.1. Продуктови характеристики на течните горива

Различните видове моторни горива, продавани по бензиностанциите в страната, са произведени основно в резултат от преработката (рафинирането) на суров петрол, чийто внос и вътрешнообщностни доставки от законодателна гледна точка са либерализирани. В зависимост от прилаганите технологични схеми на преработка на нефта и целевите готови продукти, течните горива се делят условно на светли и тъмни, като масовите горива, използвани в пътния транспорт, попадат в категорията на светлите горива. Тъмните горива са предназначени преди всичко за промишлени цели и се влагат в производство на топлинна енергия (мазут, котелно гориво), в строителството на пътища и изолации (битумен). Те се продават изключително на едро, а светлите преминават през продажба на едро, за да се реализират на пазара на дребно. Светлите горива се използват основно за нуждите на различните видове транспортни средства и в по-редки случаи за битово отопление.

Поради разликата в продуктовите характеристики, начина на реализация и приложението на тъмните и светлите горива, предмет на анализ в настоящото производство са единствено светлите горива, предназначени за моторни превозни средства.

Съществуват стандарти по отношение на качеството и характеристиките на предлаганите в бензиностанциите в страната течни горива, поради което е налице пълна заместимост между продуктите, които се продават в различните обекти. Автомобилните горива (като масовите бензини - марки А-95Н и А-98Н, дизелово гориво) спадат към групата на светлите горива, предназначени основно за задоволяване потребностите на различните видове транспорт.

Основните видове автомобилни горива, които се предлагат в страната, са: бензин, дизел и газ пропан-бутан (втечнен въглеводороден газ - LPG). Характеристиките на конвенционалния бензин, който се търгува, се определят от октановото му число, като основните видове биват три - 92RON (A-92-H), 95RON (A-95-H), и 98RON (A-98-H). В Република България се предлага предимно един вид автомобилен дизел, съответстващ на изискванията на стандарт EN590. Автомобилният газ пропан-бутан се търгува в смесени обекти – бензиностанции и газстанции, както и самостоятелно – в газстанции. Обектите трябва да отговарят на определени изисквания, свързани с осигуряване на контрол върху безопасността на предлаганите горива.

1.2.1.2. Взаимозаменяемост при автомобилните горива4

Въпросът доколко различните видове автомобилни горива попадат в един продуктов пазар е изследван многократно от КЗК2. Комисията е установила наличието на частична взаимозаменяемост между газ пропан-бутан и другите автомобилни горива при следните аргументи:

От гледна точка на търсенето автомобилите с дизелов двигател не могат да работят с газ пропан-бутан, но бензините и газ пропан-бутан са взаимозаменяеми, доколкото е технически възможно и икономически целесъобразно3 след подмяна на съответните съоръжения в автомобила като гориво да бъде ползван газ пропан-бутан вместо бензин. В тази връзка търсенето на газ пропан-бутан влияе върху търсенето на бензини.

От гледна точка на предлагането на ниво търговия на дребно съществува частична взаимозаменяемост между отделните видове автомобилни горива, тъй като, от една страна, при преработката на нефта се отделят фракции – светли горива (вкл. бензини, дизелово гориво, газ пропан-бутан), тъмни горива и други нефтопродукти, а от друга - бензиностанциите се стремят да предложат всички видове автомобилни горива, за да задоволят най-широк кръг потребности, осигурявайки удобство и разнообразие за клиентите си. Отчита се и необходимостта от различни съоръжения (колонки) за продажба на газ пропан-бутан и на бензин, както и различните изисквания по отношение териториалното разполагане на обектите, спазвайки изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

Следователно, възможно е да се направи извод, че от страна на предлагането на автомобилните горива с цел реализация на пазара на търговия на дребно, тези горива биха могли да бъдат взаимозаменяеми.

Бензинът представлява лека фракция, получена при дестилацията на нефт (петрол), и има температура на запалване 150 0С. Всъщност бензинът се състои от различни въглеводороди, чиито молекули съдържат от 5 до 12 атома въглерод.

Марките бензини се класифицират чрез използване на октаново число, което е мярка за детонационната устойчивост на автомобилните бензини. Октановото число е условна единица и показва каква склонност към детонация има изпитваният образец, сравнен със склонностите към детонация на приети еталони. По-високо октаново число води до по-високо освобождаване на енергия. На пазара се продават два вида бензин с октаново число 95 бензин А-95Н и бензин А-98Н.

2 Виж Решения № 112/2008 г., 191/2006 г., 119/2006 г., 42/2004 г.3 Поради по-ниската цена на газта, която във времето компенсира инвестицията в съответните

съоръжения за работа с газ, по-високия разход на единица изминато разстояние и по-ниската му калоричност.

5

Бензинът е широко използвано течно гориво. Използва се предимно при двигатели с вътрешно горене, основно при леки автомобили.

Дизелът е средна фракция смес от различни въглевороди, главно от парафини - наситени и циклични въглеводороди, получена при дестилацията на суров петрол при температура между 200 0С до 350 0С. Способността на дизеловото гориво да се възпламенява в двигателя се измерва чрез т.нар. цетаново число. Дизеловите двигатели са пригодени да работят с гориво, чието цетаново число е около 40-50. Възпламенява се при температура около 350 0C. Основните обеми дизелово гориво в миналото са били употребявани от жп. транспорта, тежкотоварните автомобили, автобуси, селскостопанска техника и в по-малка степен от собственици на леки автомобили, докато съвременните тенденции през последното десетилетие налагат превръщането на дизела в масово гориво и за автомобилите.

В отговор на политиката за намаляване на парниковите емисии и съгласно Европейска директива за възобновяеми източници4 при използването на дизелово гориво следва да се добавя и биодизел. Биодизелът е гориво, произведено от биологични ресурси, различни от нефт. Биодизел може да се произвежда от растителни масла от соя, рапица и слънчоглед, или животински мазнини и се използва в автомобилни и други двигатели. Биодизелът се определя като метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци. „Биоетанолът” е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво. Делът на биодизела спрямо обикновения дизел е все още пренебрежимо малка величина и в краткосрочна перспектива не може да окаже съществено влияние върху предлагането на дизел на пазара.

Бензинът и дизеловото гориво не биха могли да се определят като взаимозаменяеми в краткосрочен период от гледна точка на търсенето, тъй като те задвижват различен тип двигатели.

По отношение на предлагането на ниво производство също няма взаимозаменяемост между двата продукта, тъй като това е свързано с особеностите на производствената технология. При рафинирането на суровия нефт се получават и двата продукта. Те представляват лека и средна фракции, получени при различни температурни условия в ректификационната колона. Произведените количества са в определено съотношение и зависят от качеството на суровината и прилагания технологичен процес по рефракция. 4 Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.

6

1.3. Предходни проучвания

КЗК е проучвала нееднократно конкурентната среда и поведението на участниците в разглеждания сектор, като е приела няколко решения5, които изследват конкуренцията във вертикално структурирания процес по производство и внос на горива, търговията на едро и реализацията им до крайни потребители.

• Решение № 746/23.07.2009 г.- КЗК е изследвала пазарите на търговия на дребно с горива и на производство на петролни продукти за евентуална съгласувана практика и/или забранено споразумение между основните вериги бензиностанции в страната, както и за евентуална злоупотреба с господстващо положение от страна на единствения производител в Република България. Анализирани са данни от началото на 2005 г. до средата на 2008 г. Установено е, че крайните цени на бензиностанциите са много сходни в динамична перспектива. Това, от една страна, би могло да е постигнато въз основа на съгласуване между участниците или, от друга страна, може да е резултат на обективни обстоятелства, като например, високи нива на прозрачност на пазара, а оттам и естествена адаптация на участниците към тези нива. В следствие на извършеното проучване не са установени забранени от ЗЗК практики. Комисията е приела, че към този момент географският пазар е с национален мащаб и по отношение на предлагането пазарът има ясно изразена олигополна структура. КЗК е проучила пазарното положение на участниците на пазара на производство на горива, където е установила наличие на господстващо положение на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. След изследване на пазарното му поведение по отношение на политиката му на ценообразуване през посочения период КЗК е установила, че не е извършена злоупотреба с господстващо положение.

• Решение № 1059/27.07.2011 г. – С него КЗК приема извършения Секторен анализ по повод силен ръст на нетната цена на горивата на дребно, както и паралелно движение на цените на различните участници. Този анализ изследва пазарните условия за реализация на бензин А-95 H и дизелово гориво (светли горива) на три вертикално свързани пазара: производство и внос, реализация на едро и реализация на дребно (чрез бензиностанции). На пазара на дребно се наблюдава висока степен на концентрация, предлагането е съсредоточено основно в 4 (четири) предприятия, притежаващи вериги от бензиностанции, а крайните цени са много близки, с не по-голяма разлика от няколко стотинки на литър. Анализът потвърждава изводите относно олигополната структура на пазара и високата ценова прозрачност, направени в предходното решение. Ценовият паралелизъм, който се наблюдава на по-голямата част от територията на страната, е и в пряко съответствие с обявяваните на интернет страницата на „Лукойл България“ ЕООД цени на

5 Решение № 746/23.07.2009 г.,Решение № 1059/27.07.2011 г.,Решение № 887/26.07.2012 г.,Решение № 888/26.07.2012 г.

7

дребно. Отчита се и положението на „Лукойл България“ ЕООД на основен участник при търговията на дребно, както и положението му на пазарен лидер при производството и търговията на едро.

КЗК е изследвала нормативните изисквания и реалната пазарна ситуация по отношение на вноса на бензини и дизелови горива на територията на страната (вътрешнообщностни пристигания - ВОП и внос от трети страни). Именно вносът на горива е от естество да окаже конкурентен натиск на местното дружество – производител по отношение на цената и качеството на продукта и върху пазарното му поведение като цяло.

В производството е установено, че около 80% от капацитета на данъчните складове на територията на страната се управляват от две дружества, а останалите са разпределени между други участници. Въпреки високата степен на концентрация на пазара, не са установени непреодолими бариери пред потенциалните вносители на горива за разтоварване на акцизните стоки в тези или в други складове.

В допълнение, КЗК е отправила препоръки за подобряване на пазарната среда, във връзка с осъществяване на внос на горива за националния пазар. На първо място, КЗК е изтъкнала възможността за сключване на двустранни междуправителствени споразумения с други държави членки на ЕС с цел създаване на облекчена процедура6, свързана с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Като друга алтернативна възможност, КЗК е посочила изграждането на държавни данъчни складове в близост до граничните пунктове на ВОП, които да се ползват от доставчиците на горива при еднакви условия и на цени, които не надхвърлят необходимите за поддръжката на такива складове разходи.

В хода на проучването са идентифицирани и дружествата, осъществяващи внос на горива в страната. Следва да се отбележи, че най-активните предприятия в този сегмент са и сред основните участници на пазара на търговия на дребно на територията на страната, притежаващи и управляващи вериги от бензиностанции с национален териториален обхват. Също така, справките, които са предоставени на Комисията, сочат, че вносителите са зареждали предимно своята собствена търговска мрежа, комбинирайки доставките и с горива с местен произход. Това, от своя страна, показва, че през периода е съществувал пряк конкурентен натиск от вносни горива, но и че местният производител е успявал да се конкурира успешно и да поддържа сравнително високи пазарни дялове при продажбите на дребно за изследвания период.

Въз основа на заключенията от секторния анализ Комисията образува ново производство, в което да извърши допълнително задълбочено проучване на поведението на участниците на пазара на едро и дребно на бензин и дизелово

6 Директива 2008/118/ЕО8

гориво, и да бъде установено дали са извършени нарушения на разпоредбите на ЗЗК и ДФЕС. В резултат на това производство КЗК е постановила две последователни решения.

• Решение № 887/26.07.2012 г. - КЗК е установила координирано ценово поведение между някои от участниците на пазара на реализация на едро на бензин А-95Н и дизелово гориво. Според Комисията обявяването на цена при препродажба на интернет страниците на ответните страни „Лукойл България“ ЕООД, „Ромпетрол България” ЕАД, „Нафтекс Петрол” ЕООД, „ОМВ България ” ООД представлява референцията за минимална цена или базовата продажна цена, която се установява на пазарите за търговия на едро на бензин и дизелово гориво на едро. Вследствие на направените от КЗК изводи ответните дружества са предложили конкретни задължения, с които да преустановят описаното поведение, както следва:

1. „Лукойл България“ ЕООД се ангажира да прекрати използването на клауза за определяне на минимална цена при препродажба в договорните си отношения с клиенти на едро, да прекрати публикуването на цени на горива на електронната страница на дружеството, като установи ограничен достъп до цените си на едро единствено за свои клиенти.

2. „Ромпетрол България” ЕАД се ангажира да прекрати публикуването на цени на горива на електронната страница на дружеството, като установи ограничен достъп до цените си на едро единствено за свои клиенти.

3. „Нафтекс Петрол” ЕООД се ангажира да прекрати публикуването на цени на горива на електронната страница на дружеството, като установи ограничен достъп до цените си на едро единствено за свои клиенти.

4. „ОМВ България” ООД се ангажира да не реферира в договорните си отношения с клиенти на едро към цената за директна реализация на „Лукойл България“ ЕООД и да установи ограничен достъп до цените си на едро единствено за свои клиенти.

Предвид обстоятелството, че производството е водено едновременно съгласно разпоредбите на ЗЗК и на ДФЕС, КЗК e одобрила предложените от предприятията задължения след проведена съгласувателна процедура с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

През 2013 г. КЗК извърши проверка и установи, че поетите от посочените дружества задължения се спазват.

9

• В Решение № 888/26.07.2012 г. КЗК е установила, че „Лукойл България“ ЕООД е с господстващо положение на пазара на реализация на едро на бензин и пазара на реализация на едро на дизел в национален обхват, но не са установени нарушения на ЗЗК. Пазарното поведение на предприятието за разглеждания период е изследвано във връзка с търговските условия, заложени в договорите му с дистрибутори. В резултат на постъпилите в КЗК данни и вследствие на извършения правен и икономически анализ е установено, че това поведение не би могло да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение.

2. Общи данни за сектора

2.1. Сравнителен анализ на цените в ЕС преди и след данъци

Графика № 2.1а7

От графиката е видна общата тенденция за понижение в цените на горивата до средата на месец януари 2015 г., валидна за всички страни членки на ЕС.Предвид факта, че данъчните политики в страните членки на ЕС се различават и предполагат различни ставки на акциз, ДДС и други такси, които директно се отразяват на крайната продажна цена на автомобилните горива, Комисията е представила в графичен вид нетните и брутни цени за бензин 95-Н и ДГ през две последователни години, като са подбрани един месец със засилено търсене на горива (месец юли 2014 г.), и един месец от зимен период, който също така съвпада и с общото понижение на борсовите нива на суров петрол в световен мащаб.

Графика № 2.1б

7 Източник: http://ec.europa.eu/energy/observatory/reports/latest_prices_with_taxes.pdf10

Графика № 2.1в

Графика № 2.1г11

Графика № 2.1д

Източник:https://ec.europa.eu/energy/en/statistics/weekly-oil-bulletin8

Видно от горните данни, нетните цени на бензин Евро-95 и дизел за двата изследвани периода в Република България са едни от най-високите в ЕС. От 8 Методология за изчисление на цените за България:

Докладващ орган: Министерство на икономиката,енергетиката и туризмаИзточник на данните: 5 дружества Изследван обем от пазара >80% за бензин Euro Super 95 и дизел. Цените са средно аритметични за периода.За биогоривата - компонент на биогориво: за дизела е 6% , за петрола 2%; без специална ставка на акциза за биогоривата.

12

друга страна, по-ниската ставка на акциза в страната ни в сравнение със ставките на акциза в останалите страни-членки е причина за сравнително ниските брутни цени на бензина и дизела в България за двата месеца.

2.2. Цена на светли горива в страната по компоненти

Крайната цена на горивата се определя на база на нетната цена на продукта и добавки, които на територията на страната са именно акциз и ДДС. Следва да се отбележи, че размерът на акциза и ДДС са в компетенциите на всяка от държавите от ЕС, въпреки че по отношение на размера на акциза съществува единна европейска политика. Така например, за държавите членки са зададени минимални стойности, които следва да бъдат достигнати в определен времеви хоризонт. Конкретните стойности на акциза в останалите европейски държави и сравнението им с тези в страната няма да бъдат обект на настоящия секторен анализ, доколкото измененията им зависят предимно от макроикономически показатели и държавна политика.

През проучвания период, размерът на акциз в България се запазва на нивата от предходните години и остава непроменен до настоящия момент. Единствената промяна на акцизна ставка е по отношение на дизеловото гориво, но в стойностно изражение тази промяна не би следвало да е от естество да окаже сериозно влияние при определянето на крайната продажна цена на горивата в страната. В стойностно изражение, акцизните ставки за 1000 литра автомобилни горива са както следва: Бензин А-95Н – 710 лв.; ДГ – 630 лв. до края на 2012 г. и 645 лв. от началото на 2013 г. до настоящия момент.

В зависимост от конкретното предназначение на горивата, акцизните ставки биха могли да се различават в голяма степен от посочените по – горе стойности. Тъй като предмет на настоящия анализ са автомобилните горива за масова употреба (закупени от бензиностанции), то акцизните ставки за горива с друго предназначение не следва да попаднат в проучването на КЗК.

Ставката за ДДС е непроменена през изследвания период и е в размер на 20 % върху стойността на нетната цена на продукта.

По-долу графично са представени данни за дневните стойности на дребно на изследваните горива – бензин 95Н и ДГ по ценообразуващи компоненти – нетна цена, добавен акциз и начислен ДДС. Изчисленията са на база на усреднени стойности от дневните цени на масовите бензиностанции, които формират над 80 % от общо реализирания обем на бензин 95Н и над 60% от общите продажби на ДГ.

13

Цена на Бензин 95-Н по компоненти Графика № 2.2а

От Графика № 2.2а е видно, че добавените към нетната цена на горивото компоненти съставляват голяма част от крайната продажна цена. Тази тенденция е още по-силно изразена в края на изследвания период, когато нетната цена на бензина е в най-ниски стойности. Така например, най-високи ценови нива на горивото се наблюдават през месец септември 2012 г., когато акцизът е в рамките на 44% от нетната цена на горивото, докато през месец януари 2015 г., когато са най-ниските стойности на продукта, той съставлява около 65% от нетната цена. Този факт е показателен, че крайната цена на акцизните стоки и нейното изменение се влияят не само от нетната стойност на продукта, но и от фиксираните акцизни ставки.

Цена на Дизел Euro-5 по компоненти Графика № 2.2б

14

От Графика № 2.2б е видно, че при дизеловото гориво, по подобие на Бензин 95Н, добавените към нетната цена на горивото компоненти съставляват голяма част от крайната продажна цена. Тази тенденция е още по-силно изразена в края на изследвания период, когато нетната цена на бензина е в най-ниски стойности. Така например, най-високи нива на горивото се наблюдават през месец септември 2012 г., когато акцизът е в рамките на 39% от нетната цена на горивото, докато през месец януари 2015 г., когато са и най-ниските стойности на продукта, той съставлява около 59% от нетната цена. Този факт е показателен, че крайната цена на акцизните стоки и нейното изменение се влияят не само от нетната стойност на продукта, но и от фиксираните акцизни ставки.

2.3. Общ преглед върху функционирането на пазара в страната

Сектор горива може да бъде разделен на два основни сегмента в зависимост от тяхното място по веригата производство-реализация: висок сегмент (проучване на петролни находища, разработване, добив, транспорт и продажба на суров петрол); нисък сегмент (рафиниране, първоначален транспорт и складиране на рафинирани продукти, сделки с едрови количества, последващ транспорт, съхранение и продажби на дребно в населени места, по първостепенната и второстепенната пътна мрежа). Предлагането на петролни продукти се осъществява на няколко етапа, които могат да бъдат обобщени както следва: Проучване и добив – отнася се до проучването, добива на суров петрол и

неговото транспортиране до мястото, където той бива рафиниран или

15

преработен. Суровият петрол се извлича в много части на света и представлява стока, търгувана на международно ниво по различни борси за незабавна или бъдеща доставка.

Рафиниране или внос на автомобилно гориво – отнася се до рафинирането на суров петрол с цел производство на бензин или дизелово гориво, смесването на полупреработена суровина и горивни компоненти, или внос/ВОП на горива от чужбина.

Транспортиране на едрови обеми и продажби на едро на рафинирани продукти – като резултат рафинираните продукти се транспортират до данъчни складове, които изпълняват функцията на дистрибуционен терминал. Транспортирането от рафинериите до вторичните складове за съхранение може да се осъществи чрез корабни танкери, тръбопроводи, пътнотранспортни цистерни, железопътни цистерни и барджи. Големите търговци могат да препродадат част от своите покупки на дистрибутори, на продавачи на дребно (бензиностанции) или индустриални клиенти (фабрики, земеделски производители, дружества осъществяващи транспортна дейност), или държавни ведомства. Това е второто ниво на разпределение, като то обикновено включва по-малки количества в сравнение с продажбите от рафинериите. Рафинираните продукти се транспортират до клиентите (търговци на едро или дребно) най-често с автомобилни цистерни.

Търговия на дребно – отнася се до продажби в бензиностанции до крайни клиенти. Бензиностанциите могат да бъдат категоризирани в три основни вида: бензиностанции, които продават под търговската марка на дружества, осъществяващи традиционно дейност, свързана с добив и/или преработка на петрол, независими бензиностанции и такива, които продават под търговската марка на големи вериги бензиностанции.

Секторът на горивата се характеризира с няколко пазара, като те се определят в зависимост от различните етапи по веригата на остойностяване. Всеки един от тези пазари има специфични особености от гледна точка на търсенето и предлагането. Отделните пазари имат различни географски измерения, от пазари с глобален мащаб до пазари с национален, регионален или местен обхват. В краткосрочен план, движението на цените на тези пазари не е винаги едновременно. Независимо от това, тези групи пазари са тясно свързани помежду си и въпреки наличието на забавяния и асиметрии при формирането на цените във високия и ниския ценови сегмент цените на различните пазари остават взаимосвързани в дългосрочен план.

Най-общо, продавачите на едро и дребно в страната се снабдяват с гориво от рафинерията в Бургас или независими вносители. На ниво продажби на дребно, по-голямата част от продажбите на гориво се осъществяват чрез бензиностанции. Водещите доставчици за този вид дейности в страната са дружества с чуждо участие като „Лукойл България” ЕООД, „Еко България”

16

ЕАД, „Ромпетрол България” ЕАД, “ОМВ България” ООД, „Шел България” ЕАД, „НИС петрол“ ЕООД. Наред с тези вертикално интегрирани търговци, съществуват и по-дребни групи от доставчици.

Условно, различните нива по веригата могат да бъдат разделени както следва:

Внос на суровина – включва дружествата, които осъществяват внос на суровина с цел преработка

Производство или внос на автомобилни горива – производство на автомобилни горива, смесване на горива и различни компоненти или внос/ВОП от други държави.

Пазар на едро – включва продажби на едро от данъчни складове или петролни бази

Пазар на дребно – продажба на горива до крайни потребители чрез бензиностанции

Основният вносител и преработвател на суров петрол в страната е „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Дружеството притежава рафинерия за първична преработка на нефт.

Добивът на нефт в Република България9 е в незначителни количества. Осъществява се от предприятие „Проучване и добив на нефт и газ“ гр. Долни Дъбник, което е приватизирано през 2004 г. Потребностите от нефт в страната се обезпечават предимно от внос.

Както беше посочено и по-горе в анализа, на пазара на реализация на бензин и дизелово гориво на едро могат да бъдат обособени две групи участници, които са на различни нива на дистрибуционната верига, а именно дружества – доставчици и дружества – купувачи. В настоящото проучване следва да бъдат разгледани пазарните дялове на дружествата - доставчици. На следващо място КЗК ще анализира договорните отношения и ценовата политика на доставчиците с техните клиенти – дружества търговци на едро в страната, както и условията (договори), при които клиентите си осигуряват доставки на бензин и дизелово гориво на едро.

2.3.1. Общи данни за участниците

Производство - основният производител на петролни продукти в страната е „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Съществуват още три фирми, регистрирани като производители на петролни продукти – „Българска петролна рафинерия” ЕООД, „Инса Ойл” ООД и „Полисан” АД. Въпреки наличието на други производители, количествата петролни продукти, които те произвеждат, са пренебрежимо малък процент и са получени предимно от собствен добив на суровина, необходима за преработката им. Това е причината обект на настоящия анализ да е поведението

9 http :// old . mi . government . bg / energy / energy / docs . html ? id =270882 http://www.me.government.bg/files/useruploads/files/parlamentaren_control/buletin_energy_2015.pdf

17

единствено на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Продуктите, произведени от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, се реализират на територията на страната единствено от „Лукойл България“ ЕООД. Последното участва като доставчик както на пазара за реализация на бензин и дизелово гориво на едро, така и на пазара на дребно.

В хода на проучването КЗК събра информация от редица източници, в т.ч. търговски дружества, асоциации, държавни ведомства и др. Според данните и бюлетина на Министерство на енергетиката за състоянието и развитието на енергетиката в Република България за 2015 г.10, участници на пазара на горива, които се открояват с по-висока степен на активност, са „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД, „Шел България“ ЕАД, „Еко България ” ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Петрол“ АД

„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – Дружеството участва на пазара на едро в страната и в ЕС, осъществява износ и ВОП. Дружеството е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице ПАО „Лукойл“ (Руска Федерация).

„Инса Ойл“ ООД - Дружеството участва основно на пазара на едро в страната. Дружеството е дъщерно дружество на „Инса“ ЕООД.

„Еко България” ЕАД – Дружеството присъства на българския пазар от 2002 г. Участва на пазарите на внос, търговия на едро и дребно с горива. Дружеството е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице “Хеленик Петролиъм” С.А. (Република Гърция).

„Литекс“ АД - Дружеството е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията от 1999 г. Реална дейност започва от месец февруари 2000 г. Основна дейност на дружеството е продажба на едро на светли и тъмни горива. Участва на пазара на дребно, чрез продажба на горива от собствени бензиностанции. Дружеството притежава участие в други предприятия на територията на Република България.

„Лукойл България“ ЕООД – Дружеството осъществява дейност на пазара за горива (бензин и дизел) в Република България от 1999 г. Основна дейност на дружеството е продажбата на петролни продукти на едро и дребно, смесване на минерално гориво с биодобавки в петролно-снабдителните бази, транспортна и спедиторска дейност. Дружеството е дистрибутор в страната на горивата, произведени от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Дружеството е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице ПАО „Лукойл“ (Руска Федерация).

„НИС Петрол“ ЕООД – Дружеството е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 13.09.2011 г. Участва на следните пазари за горива на територията на страната: внос от 24.04.2013 г., търговия на едро от 36.04.2013 г. и търговия на дребно от 07.05.2012 г. Дружеството е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице „Нефтена Индустрия Сърбия“ (Република Сърбия), в което ПАО “Газпром Нефт” (Руска Федерация) притежава мажоритарен дял.

10 http://www.me.government.bg/files/useruploads/files/parlamentaren_control/buletin_energy_2015.pdf18

„ОМВ България“ ООД – Дружеството е активно на българския пазар от 1999 г. Осъществява ВОД на автомобилни горива, участва на пазара на едро и дребно. Дружеството е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице „ОМВ АГ“ (Република Австрия).

„Петрол“ АД – Участва на пазара на едро, както и на дребно чрез свои бензиностанции. Притежава участие в други предприятия на територията на Република България.

„Ромпетрол България“ ЕАД – Дружеството участва на българския пазар от 2003 г. Осъществява ВОД. Участва на пазара на едро, както и на дребно, чрез свои бензиностанции. Дружеството принадлежи към групата „Ромпетрол“ и е дъщерно дружество на чуждестранното юридическо лице „КМГ Итернешънъл“ ЕАД (Република Казахстан). „Сакса“ ООД – Дружеството е регистрирано през 2004 г. Осъществява внос и ВОД. Участва на пазара на едро, както и на дребно чрез своите бензиностанции от веригата „Круиз“. Дружеството притежава участие в други предприятия на територията на Република България.

„Шел България“ ЕАД – Дружеството е регистрирано в СГС на 06.05.1991 г. Участва на пазара на внос, търговия на едро и дребно с горива до 01.01.2012 г. След тази дата участва основно на пазарите с търговия на горива на едро и дребно, като към момента е активно единствено на пазарите на дребно, чрез търговски обекти под марката „Шел“. Дружеството е дъщерно на чуждестранното юридическо лице „Шел Петролиъм“ Н.В (Нидерландия), част от Групата компании „Роял Дътч Шел“ ПЛС, учредено в Обединеното кралство.

2.3.2. Данъчно задължени лица извършващи зареждане на превозни средства

За пълнота на изложението следва да се уточни, че потреблението на автомобилни горива не се ограничава до масовия потребител, който закупува гориво от бензиностанции. Голяма част от произведените и внесени количества горива на територията на страната се изкупуват от индустрията, земеделски производители, търговски дружества, извършващи транспортни услуги, държавни ведомства, дружества с държавно/общинско участие и др. Участието на изброените потребители няма да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като за тях се прилагат специфични нормативни и пазарни режими.

Общата уредба, засягаща контролния режим на този вид потребители11, се съдържа в чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, съгласно който данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства12.

11 Въпросът е засегнат частично в Решение на КЗК № 1192/18.09.2013 г.12 Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г, доп. ДВ. бр.84 от 30 Октомври 2015г.

19

Съгласно чл. 3, ал. 11 на Наредбата лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета „б“ от Наредбата.

Видно от горепосочените разпоредби горивата могат да се използват единствено за собствени нужди от задължените по чл. 118, ал. 8 лица, от което следва, че цените по масовите бензиностанции не следва да се влияят от стойността на горивото, зареждано от така наречените „ведомствени“ бензиностанции или някои от другите горецитираникатегории потребители.

2.3.3. Общи данни за съюзи и браншови организации

„Българската петролна и газова асоциация“ (БПГС) е единствената представителна организация в сектора на територията на Република България. Дружествата членове на БПГА са сред основните участници на пазарите на горива в страната. Част от тези дружества членуват в „Конфедерация на работодателите и индустриалците в Република България“, „Българска търговско – промишлена палата“, „Български форум на бизнес лидерите“ и други, в това число международни организации.

През 2015 г. в БПГА членуват следните дружества: „„Бент Оил“ АД“ АД, „Булмаркет ДМ“ ООД, „Ви-газ България“ ЕАД, „Газтрейд“ АД, „Еко България“ ЕАД, „Инса Ойл“ ООД, „Литекс“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл България Бункер“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Синергон Петролеум“ ЕООД, „Шел България“ ЕАД.

2.3.4. Алтернативност при избор на източниците на доставки

Според събраните данни дружествата в бранша се ръководят от редица критерии при определяне на своите доставчици. Сред основните посочени фактори при избор на доставчик са: качество на горивата; цена и условия на плащане; други финансови изисквания (напр. за представяне на банкова гаранция); условия на доставка; териториално покритие; срок за доставка (изпълнение на заявките) - изпълнение на заявките 24 часа в денонощието, 7 дни седмично; процедури за заявяване; натоварване/разтоварване, рекламации. Посочва се, че гореописаните критерии са приложими при избора на доставчици за всички видове горива.Някои дружества с по-дългогодишен опит базират своя избор на: сигурност на доставчика от гледна точка на опит; репутация на доставчика на пазара и спазване на вътрешни или общоприети етични правила; съответствие на горивата с определено качество; наличност на горива в складове на доставчика в срока, който се изисква; ценова оферта; наличност на логистична мрежа.

20

Дружествата могат да избират свободно от различни доставчици, ръководейки се от икономически критерии, като основните са цена и условия на плащане. Някои търговци избират доставчик въз основа на открита тръжна процедура, която се публикува на интернет страницата на дружеството. Посочва се, че в тръжната документация се залагат изисквания за предоставяните горива, както и различни изисквания, свързани с възможността потенциалният доставчик да изпълнява задълженията си. Посочва се, че дружеството може да инициира и търг за „спот“ доставки, като срокът е минимален в зависимост от нуждите на компанията – от 3 до 10 дни. Както и при основната тръжна процедура критериите, които определят избора, са предложената цена и условия на плащане, като в този случай изборът се осъществява на базата на оферта, без да е задължително подписването на договор.

По отношение на „Лукойл България“ ЕООД, неговият основен доставчик е дружеството „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД, чийто избор е определен с корпоративно решение (…)*.

Относно наличието на евентуални ограничения в стопанската инициатива дружествата в бранша са единодушни, че всички са в състояние да осигурят алтернативен източник в кратки срокове, при недостиг от оперативни количества. „Еко България ” ЕАД - ако основният доставчик на Дружеството - „Хеленик Петролиум“ С.А., не може да набави количествата, поради временна, оперативна липса на необходимата наличност, дружеството закупува горива от местния пазар, от второстепенни доставчици. Посочва се, че когато се налага преориентиране към друг доставчик, този процес не отнема повече от един календарен работен ден.

„НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД - има възможност да закупува гориво от различни доставчици, като в случай на „спот“ доставки необходимите срокове за преориентиране към алтернативен доставчик са в рамките на няколко дни.

„OMВ България“ ООД - снабдява се с автомобилни горива от различни източници. В тази връзка, ОМВ идентифицира четири вида доставчици, сред които местни производители, вносители, местни доставчици, както и доставчици със седалище извън Република България. Дружеството счита, че са налице достатъчно алтернативни източници на доставка, които биха могли да се използват, в случай че един или повече от неговите основни доставчици не могат да доставят необходимите количества.

„Ромпетрол България ” ЕАД - разполага с алтернативни възможности за доставка от вътрешния пазар – само в случаите на временни затруднения в работата на рафинерията на Ромпетрол в Румъния (годишни профилактики, технически проблем и др.). Посочва се, че с оглед на факта, че дружеството има

21

сключен договор и с местен доставчик (…)*, то би могло да премине към доставки от местния пазар веднага.

„Шел България“ ЕАД - използва няколко одобрени алтернативни доставчика. При затруднения за доставка от един от доставчиците дружеството увеличава количествата на доставките от някои от другите доставчици, като тази възможност е използвана многократно както при затруднения или прекъсване на снабдяването, така и при неконкурентно ценообразуване. „Шел България“ ЕАД посочва, че преориентирането към изцяло нов доставчик може да отнеме около три до четири месеца, тъй като е свързано с предварителен подбор и одобрения, докато увеличаването на количествата от вече одобрен доставчик би се осъществило за значително по-кратък период от време (2-4 седмици).

„Петрол“ АД - посочва, че разполага с възможността за осигуряване на доставки от алтернативни доставчици, което, в случай на реална необходимост, би позволило замяна на основен доставчик. В тази връзка се посочва, че за доставки на малки количества горива, териториално ограничени в рамките на отделни региони от страната, и за ограничен период от време, времето за реакция, необходимо за организация на доставки от нов доставчик, може да бъде в рамките на 5-7 дни. При необходимост от смяна на доставчика за по-голяма част от необходимия на фирмата стоков ресурс, времето за реакция може да бъде 8-12 седмици.

2.3.5. Произход на доставяните горива

По-долу в графичен вид са представени данни за общо закупените от основни участници количества бензини13 и ДГ14, разпределено по произход на доставките. Това са количества, зареждани от вътрешния пазар15 (ВП), количества, зареждани от внос (общо внос и ВОП), и количества, зареждани от „Лукойл България“ ЕООД. Информацията касае 10 дружества („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Сакса“ ООД, „Литекс“ АД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Инса Ойл“ ООД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД), които са били запитани в рамките на настоящото производство.

Графика № 2.3.5а(…)*

Графика № 2.3.5б(…)*

13 Общо всички видове бензини.14 Общо всички видове дизели.15 Тук не се включват количествата, зареждани от 10-те дружества директно от „Лукойл България“ЕООД, които са представени отделно.

22

Графики № 2.3.5в и 2.3.5г

23

Графика № 2.3.5д (…)*

Графика № 2.3.5е (…)*

Графика № 2.3.5ж(…)*

Графикa № 2.3.5з

24

Данните, представени по-горе, показват, че в периода 2012 г. – м.07.2015 г. 10-те дружества зареждат бензини и ДГ предимно от вътрешния пазар, като произходът на горивата е от „Лукойл България“ ЕООД, но реалните покупки са осъществени чрез други дистрибутори, както и от внос. На последно място като директен доставчик се нарежда дружеството „Лукойл България“ ЕООД.

2.4. Анализ на нормативната рамка, регламентираща търговията с автомобилни горива

Регламентацията на търговския оборот в сектора на горивата обхваща основно производството, съхранението и разтоварването на горива, изискванията относно регистрирането на получатели на акцизни стоки, относно състава на горивата и относно създаването на държавни резерви от нефт и нефтопродукти. Предвид целите на производството и множеството законови и подзаконови актове, формиращи правната рамка в сектора, фокусът на настоящото изложение ще обхване основно:

Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

Наредба № H-1 от 22 януари 2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки

Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК)

В чл. 13 ЗАДС характеризира горивата като „енергийни продукти”. Разпоредбата допълнително индивидуализира видовете „енергийни продукти”, като изгражда класификация по кодове и предназначение.

2.4.1. Закон за акцизите и данъчните складове

Законът за акцизите и данъчните складове16 урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на подлежащите на облагане с акциз стоки - алкохолът и алкохолните напитки; тютюневите изделия; енергийните продукти и електрическата енергия. С изменението на закона (ДВ. бр. 95 от 2009 г.), в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Една от основните цели на директивата е засилване на мерките, свързани с борбата срещу данъчните измами, премахването на 16 Обн. ДВ. бр. 91 от 15 Ноември 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 Ноември 2015 г.

25

определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки. Като методи за облекчаване на свободното движение на акцизни стоки се въвеждат: Опростяване и осъвременяване на акцизните процедури с цел намаляване на

задълженията на търговците, осъществяващи търговия с акцизни стоки между държавите членки;

Компютъризиране на движението и контрола на акцизните стоки чрез Системата за движение и контрол на акцизните стоки (EMCS - Excise Movement and Control System).

Тази система заменя действащата към 31.12.2009 г. хартиена процедура при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в рамките на Вътрешния пазар и дава възможност на държавите членки да осъществяват контрол върху тези движения в реално време.

Извършените през 2009 г. промени включват и разпоредби, свързани с мерките за осъществяване на засилен контрол от страна на митническите органи, и тези, свързани с борбата със сивата икономика. Въвежда се ограничение по отношение на местата, на които може да се разтоварват акцизните стоки, които се движат под режим отложено плащане на акциз. Разтоварването на акцизни стоки, получени под режим отложено плащане на акциз, може да се извършва само в данъчен склад, въпреки че получателят на горива може да бъде както лицензиран складодържател, така и регистриран получател или временно регистриран получател. Последните два вида получатели обаче нямат право да управляват данъчен склад, което означава, че те не могат да произвеждат, складират и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

2.4.1.1. Задължение за заплащане на акциз

Задължението за заплащане на акциз произтича от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗАДС, според която стоките подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

При тяхното производство на територията на страната; При тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга

държава членка; При тяхното внасяне на територията на страната.

Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Съгласно чл. 20, ал. 2 от закона освобождаване на стоките за потребление възниква при: извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на

26

извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз; неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз; потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки; производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз; внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз и др.

Според чл. 46 от ЗАДС режим отложено плащане на акциз представлява временно отлагане на облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната. Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при: Производството на акцизни стоки в данъчен склад; Складирането на акцизни стоки в данъчен склад; Движението на акцизни стоки.

ЗАДС създава възможност и за еднократно получаване на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпратени от лицензиран складодържател в друга държава членка, от лице, което отговаря на изискванията по чл. 58а от закона – т.нар. временно регистриран получател. По отношение на това лице също са въведени изисквания да: - разполага със собствено или наето помещение и/или площи, където ще се

получават и разтоварват акцизните стоки;- използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването

в реално време на контрол на получените акцизни стоки;- използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на

ЗАДС, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

В съответствие с чл. 4, т. 28 от ЗАДС „регистриран получател” се определя като всяко лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Съгласно чл. 57 в от ЗАДС регистрираният получател може да бъде лице, което е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв., с изключение на лицата, които ще получават само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки. То също следва да разполага със собствени или наети помещения и/или площи, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки; използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки; самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на

27

митническите органи до автоматизираните системи за отчетност; използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на закона, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им; притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.

Съгласно чл. 4, т. 43 от ЗАДС „получател” е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 от закона, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. В чл. 4, т. 44 от ЗАДС се съдържа определението за „регистриран електронен административен документ”, представляващ електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код.

Качеството на получател имат всички категории лица, регистрирани по смисъла на закона – лицензираните складодържатели, временно регистрираните получатели и получателите. Съхранение на акцизни стоки може да извършва единствено лицензиран складодържател, като съгласно чл. 65, ал.3 от ЗАДС складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на лицензиран складодържател или лице – вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС); централни структури за управление на запасите на други държави членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Закона за запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН); частна държавна собственост по ЗЗНН и Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВЗ).

2.4.1.2. Движение на акцизни стоки

ЗАДС разписва три режима за движението на акцизни стоки в рамките на ЕС: Движение на акцизни стоки при режим отложено плащане на акциз;

Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната;

Движение на акцизни стоки, предназначени за потребление на територията на друга държава членка.

2.4.1.3. Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз

Разпоредбата на чл. 73а от ЗАДС предвижда, че движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва транспортирането на акцизни стоки:

28

1. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател, на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 от закона на територията на страната. ЗАДС определя, че „място на директна доставка" е мястото на получаване и разтоварване на енергийни продукти от лицензиран складодържател или регистриран получател, различно от местонахождението на данъчния склад или обекта, в който се получават и разтоварват стоките;

2. от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка;

3. от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии - в случаите на изнасяне;

4. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната;

5. от данъчен склад или от регистриран изпращач на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран получател или до място на директна доставка, посочено от регистрирания получател или до временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;

6. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, от регистриран изпращач до данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 в друга държава членка.

Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз започва в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 – от момента на извеждането на стоките от данъчния склад, а в случаите по ал. 1, т. 4 и 6 – от момента на допускането им за свободно обращение с едновременното им поставяне под режим отложено плащане на акциз. Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз приключва в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, когато получателят получи акцизните стоки, а в случаите по ал. 1, т. 3 – когато акцизните стоки напуснат територията на ЕС.

Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с регистриран електронен административен

29

документ (чл.73б). Въвеждането на такъв придружителен административен документ ускорява необходимите формалности и улеснява мониторинга на движението на акцизни стоки с отложено плащане на акциз. За целта с Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. е създадена система за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки в ЕС.

Когато компютърната система не работи, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз може да започне след разрешение от компетентното митническо учреждение чрез заверка на документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронния административен документ (Чл. 73й).

2.4.1.4. Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава, до територията на страната

ЗАДС урежда и реда за движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава, до територията на страната, което представлява транспортирането на посочените в чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14 от закона стоки от територията на друга държава членка до територията на страната. В този случай, въпреки че стоките са освободени за потребление на територията на друга държава членка, дължимият акциз се заплаща на територията на страната от получателя на стоките. Някои от уредените в нормативната уредба задължения на получателя на акцизни стоки по този ред са: да уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки; да представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по ЗАДС.

2.4.1.5. Движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната

При движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, те се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка. В този случай изпращачът на акцизната стока е длъжен да заплати дължимия акциз или да представи обезпечение. Според чл. 76а, ал. 4 от ЗАДС изпращачът има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23 от закона. За тази цел е необходимо да са изпълнени условията на чл. 76б, ал. 1 от ЗАДС.

30

2.4.2. Закон за запасите от нефт и нефтопродукти

ЗЗНН17 урежда обществените отношения свързани със създаването, съхраняването18, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и въвежда необходимите процедури за преодоляването на евентуален сериозен недостиг. Тези запаси са частна държавна собственост (чл. 3, ал. 1).

Държавният надзор върху създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на запаси от нефт и нефтопродукти с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти в страната се осъществява от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към Министерския съвет (Агенцията), като продуктите са разделени в няколко категории: автомобилни и авиационни бензини, промишлено гориво (газьол), реактивни горива от керосинов тип, дизелово гориво, котелно гориво (мазут) и газ пропан-бутан.

В следствие на транспонирането на Директива на Съвета 2009/119/ЕО19, законът обособява две отделни категории стратегически запаси от нефт и нефтопродукти – запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. Първите се създават както от частните икономически субекти, които се явяват задължени лица20 по смисъла на закона, така и от Агенцията. Целеви запаси могат да се създават само от Агенцията въз основа на решение на Министерския съвет и по негова преценка (чл. 2, ал. 3).

Задължени лица по смисъла на чл. 4, ал. 2 от закона са всички лица, които през предходната календарна година са произвеждали нефтопродукти, които са възлагали производството и преработването на нефтопродукти, които са внасяли

17 В сила от 15.02.2013 г., Обн. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015 г. Този закон въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.). Съгласно § 3. От ДР на ЗЗНН Законът за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН), обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г. се отменя.18 § 1, т. 20 ДР ЗЗНН: „Съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти" е дейност по тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им.19 Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти20 § 1 т. 11 от ДР на ЗЗНН "Задължено лице" е икономически оператор, който по силата на чл. 22, ал. 2 - 5 или чл. 23, ал. 2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България.

31

или осъществявали вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на нефтопродукти. Всеки месец до 15-то число задължените лица представят в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДАДРВВЗ) информация относно нивото, състоянието и местата за съхраняване на определените им запаси за извънредни ситуации, създадени и съхранявани от тях както на територията на страната, така и на територията на други държави членки на ЕС; вида и количествата търговски запаси, поддържани от тях през предходния календарен месец на територията на страната; количествата нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, които през предходния календарен месец са:

1. внесени при режим на внос;2. доставени на територията на страната от вътрешнообщностни пристигания;3. произведени на територията на страната (чл. 4, ал. 1).

Допълнително ЗЗНН задължава (чл. 4, ал. 2) същите лица ежегодно да подадат информация за количествата произведени, потребени за собствени цели и/или продадени за потребление на територията на страната нефт и нефтопродукти, както и за количествата внесени при режим на внос и изнесени при режим на износ, съответно за количествата нефт и нефтопродукти от ВОП и изпращания, за наличните количества нефтопродукти за предходната календарна година. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 задължените лица са длъжни ежегодно до 30 април да приведат нивото на определените им запаси за извънредни ситуации по категории нефтопродукти в съответствие с определеното им ниво. Задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации.

В чл. 30 от ЗЗНН е предвидено, че запасите от нефт и нефтопродукти следва да се съхраняват на територията на страната в складове21, които са регистрирани от председателя на Агенцията, в съдови вместимости, предоставени за управление на Агенцията, както и в съдови вместимости на други държави членки на ЕС, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност (чл. 30, ал. 1). Едновременно с това, в чл. 30, ал. 2 от ЗЗНН е регламентирано, че запасите задължително се застраховат. Към искането за регистрация на склад, подадено от лице, което желае да бъде съхранител22, и в който могат да се съхраняват

21 § 1, т. 17 ДР ЗЗНН: „Склад" е всеки отделен стационарен резервоар и прилежащите му инфраструктура и съоръжения, предназначен за съхраняване на нефт и крайни нефтопродукти, без тръбопровод, резервоар на въздухоплавателно, шосейно, мореплавателно и речно транспортно средство, пътна и железопътна цистерна и цистерна на търговец на дребно (бензиностанция)22 § 1, т. 12 ДР ЗЗНН: „Съхранител“ е юридическо или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл. 38 ЗЗНН на територията на страната и/или има необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и нефтопродукти в други държави - членки на Европейския съюз.

32

задължителни запаси, се прилагат още и посочените в чл. 38, ал. 2, т. 1-15 документи23. Задължените лица могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации само на изрично предвидените в закона лица 24. Всяко конкретно делегиране се допуска по искане на задълженото лице след предварително разрешение от Агенцията и от компетентните органи на другата държава членка на ЕС, на чиято територия ще се съхраняват запасите. В случай че Агенцията не разполага с достатъчно собствени съдови вместимости, Министерският съвет с решение може да делегира създаването и съхраняването на определените ѝ запаси за извънредни ситуации на централна структура за управление на запасите на друга държава членка на ЕС. Делегирането се допуска, в случай че условията за съхраняване на територията на другата държава са по-изгодни от условията, предлагани от съхранители на територията на страната, притежаващи складове, регистрирани по реда на ЗЗНН. В съответствие с чл. 21, ал. 5, запасите за извънредни ситуации може да се поддържат под формата на нефт само от лица, които през предходната календарна година са осъществявали внос и/или вътрешнообщностни пристигания на нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, както и от производители или възложители на производство на нефтопродукти.

23 1. нотариален акт или друг документ за вещни права върху склада, или нотариално заверен договор за наем със срок на действие, не по-кратък от 18 календарни месеца от датата на подаване на искането - в случай че лицето, което желае да бъде съхранител, ползва склада по договор за наем; 2. документи, удостоверяващи съответствието на склада с общите изисквания, по образец, утвърден от председателя на агенцията; 3. декларация по утвърден образец за наличие на планове за действие за ликвидиране на пожари и аварии, съгласувани с органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"; 4. декларация по утвърден образец за осигурен запас гасителни средства;5. справка по утвърден образец за професионалната квалификация и опит на лицата, които ще работят в склада, както и за заеманата от тях длъжност; 6. копие на положително решение по оценка на въздействие върху околната среда или на решение да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда; 7. декларация по утвърден образец за наличието на разрешително по чл. 104, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда; 8. копие на удостоверение за вписване и заверка на складов регистър на публичен склад съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 574, ал. 2 от Търговския закон; 9. заверено копие на договора за имуществена застраховка на склада, за който е подадено искане за регистрация по реда на този закон; 10. декларация по утвърден образец, че лицето, което желае да бъде съхранител, не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; декларацията съдържа информация за актуалното състояние по търговския регистър на лицето и за единния му идентификационен код; 11. удостоверение, че лицето, което ще бъде съхранител, няма задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 12. декларация по утвърден образец от председателя на агенцията относно проектната, действителната, неоперативната и резервната вместимост на склада и вида на продукта, който ще се съхранява; 13. нотариално заверено пълномощно - в случай че подалият искането е упълномощено лице; 14. технологична схема, на която са обозначени номерата на складовете и технологичните обвръзки между тях; 15. документ за платена такса24 съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, икономически оператори и/или съхранители, които имат възможност да предоставят нефт и нефтопродукти и/или разполагат със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на територията на други държави - членки на Европейския съюз и една или повече централни структури за управление на запасите на други държави - членки на Европейския съюз, които предварително са изявили готовност да съхраняват такива запаси

33

Задължените лица са длъжни да съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации до 30 април на следващата календарна година, което се удостоверява със съответните складови записи. Изчисляването на нивата на запасите за извънредни ситуации се извършва по два метода: първият е въз основа на равностойността в нефт на вноса и вътрешнообщностните пристигания на нефтопродукти, а вторият е въз основа на равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година. В чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН е уредено, че общото количество на запасите се определя въз основа на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, от които 30 дни за Агенцията или 61 дни среднодневно вътрешно потребление, от които 20 дни за Агенцията.

Всеки съхранител е длъжен по всяко време да държи запаса, който е поел задължение да съхранява, да не се разпорежда с него и да го освобождава само след писмено разпореждане на председателя на Агенцията. Съхранителите на нефт и нефтопродукти, които са регистрирали складове по реда на ЗЗНН, са длъжни да уведомяват председателя на Агенцията за всеки случай на влагане и изтегляне на запаси (чл. 36, ал. 2 от ЗЗНН). Министърът на енергетиката или определено от него длъжностно лице уведомява председателя на Агенцията за всеки случай на ползване на запасите от нефтопродукти от енергийните предприятия по чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката и за сроковете на тяхното възстановяване (чл. 36, ал. 6 от ЗЗНН). Задължените лица, икономическите оператори, централните структури за управление на запасите и съхранителите не могат да преместват запаси по този закон от един склад в друг склад, освен при заличаване на регистрация на склад, с писмено разрешение от председателя на Агенцията въз основа на мотивирано писмено искане; в случай на бедствие, авария или друго непредвидимо събитие, което може да доведе до унищожаване или повреждане на нефт и нефтопродукти, за което незабавно се уведомява председателят на Агенцията; за всяко преместване се издава нов складов запис и се отправя уведомление за влагане и изтегляне на нефта и нефтопродуктите (чл. 36, ал. 5 от ЗЗНН).

2.4.3. Закон за държавните резерви и военновременните запаси

ЗДРВЗ25 урежда обществените отношения по управлението на държавните резерви и военновременните запаси. Държавните резерви представляват основни суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства, болнично-домакинско имущество и други. Държавните резерви и военновременните запаси

25 Обн. ДВ. бр.9 от 31 Януари 2003г, Изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015 г.34

са частна държавна собственост. Създаването, съхраняването и поддържането им е за сметка на държавния бюджет.

Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” осъществява управлението на държавните резерви и военновременните запаси. Председателят на агенцията съгласувано със заинтересованите органи на изпълнителната власт разработва и внася в Министерския съвет предложение за номенклатурни списъци на държавните резерви, нормативите за тях и разчет за необходимите финансови средства на база отчетено потребление в страната от Националния статистически институт и други компетентни ведомства.

Агенцията може да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни съхранители - търговци и организации, на конкурсен принцип, като взаимоотношенията се уреждат с договор (чл. 17, ал. 2 от ЗДРВП). Освобождаването на държавни резерви се извършва по предложение на председателя на агенцията с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията в случаите, посочени в чл. 19, ал. 1 от закона. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗДРВП посочва като такъв пример затруднения на доставките на нефт и нефтопродукти в страната в случаите, определени със закон. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗДРВП освободените държавни резерви се продават от агенцията чрез търг, на стоковите борси и тържищата.

2.4.4. Биогорива

ЗАДС съдържа дефиниция за следните видове биогорива - „биодизел” и „биоетанол”.

„Биодизелът“ се определя като метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.

„Биоетанолът” е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.

35

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници26

(ЗЕВИ), „биогорива“ са течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса, включително „биодизел“ (метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели); „биоетанол“ (етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба чист или в смеси с гориво за бензинови двигатели); „етери, произведени от биоетанол“ (кислородсъдържащи съединения, произведени на базата на биоетанол), предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.

Биогоривата и техните производни в транспорта се потребяват чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход. ЗЕВИ въвежда задължение за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на ЗАДС да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в плавно увеличаващо се за периода 2012-2019 г. процентно съотношение, до достигане на ниво от минимум 6 процента обемни биодизел в горивото за дизелови двигатели (от 1 юни 2012 г.) и минимум 9 процента обемни биоетанол или етери, произведени от биоетанол в горивото за бензинови двигатели (от 1 март 2019 г.) .

Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на ЗАДС (чл. 49 ЗЕВИ). Съгласно чл. 50 ЗЕВИ, горивата по ЗЗНН, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви, военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, са несмесени с биогорива. След покупка на горива от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и от задължените по ЗЗНН лица, тези горива следва да бъдат смесени с биоетанол или етери, произведени от биоетанол, и биодизел в общоприложимото процентно съотношение и срокове.

Контролът по спазване на изискванията по отношение на биогоривата се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

2.4.5. Правна уредба на акцизните ставки на горивата

26 Обн. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., в сила от 03.05.2011 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.36

Правото на ЕС в областта на данъчното облагане въвежда общи правила по отношение на енергийните продукти и електричеството. Директива 2003/96/EО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията27, в сила от 01.01.2004 г., регламентира обща рамка на облагането на моторните горива, горивата за отопление и електричеството, минимални акцизни ставки на моторните горива и горивата за отопление. Директивата ревизира и актуализира минималните акцизни ставки на минералните горива, които са установени през 1992 г. Тя не засяга прилагането на съответните разпоредби на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти.

По отношение на моторните горива Директивата установява от 01.01.2004 г. и от 01.01.2010 г. следните минимални акцизни ставки на 1 000 л. (чл. 7, приложение І, таблица А):

Безоловен бензин – 359 евроГазьол – 330 евро (от 01.01.2010 г.)

Таблица № 2.4.5Акцизни ставки и ДДС за безоловен бензин в ЕС (към 1 януари 2015 г.)28

27ОВ, 31.10.2003, 09/т. 2, L 283/5128 http://ec.europa.eu/taxation_customs/index_en.htm#

37

38

Държава членкаМинимална акцизна

ставка (в евро) съгласно Директива 2003/96/ЕО (Анекс І)

Безоловен бензин359 евро за 1000 литра

Акциз в евро/1000 л. ДДС %

Белгия

<98 oct. 615,2267 21

≥98 oct. ниско съд. на сяра 615,2267 21

≥98 oct. високо съд. на сяра 630,2672 21

България 363,02 20

Чешка република 466,88 21

Дания 607,90 25

Германия

>10 мг./кг.съдържание

на сяра669,80 19

≤10 мг./кг. съдържание на

сяра654,50 19

Естония 422,77 20

Гърция

≤ 96,5 oct. I.O. 670,00 23>96,5 oct. I.O. 670,00 23

Безоловен заместител 670,00

Испания <98 oct. I.O. 424,69 21≥98 oct. I.O. 455,92 21

Франция<95 oct. 624,10 20

Безоловен заместител 639,60 20

Хърватска 478,90 25Ирландия 587,71 23

Италия 728,40 22Кипър 479,00 19Латвия 411,21 21Литва 434,43 21

Люксембург >10 мг./кг. 464,58 17≤10 мг./кг. 462,09 17

Унгария 387,36 27Малта 519,38 18

Холандия 766,07 21

Австрия

≤10 мг./кг. съдържание на

сяра482,00 20

>10 мг./кг. съдържание на

сяра515,00 20

Полша

За продуктите с кодове КН 2710 1145, КН 2710

1149

399,24 23

За продуктите с

От горната таблица е видно, че България се нарежда сред страните с най-ниски акцизни ставки и ДДС на територията на ЕС.

2.4.6. Правна уредба на вноса на горива от трети страни

2.4.6.1. Общ митнически режим за внос на нефтопродукти

След присъединяването на Република България в ЕС вносът на нефтопродукти в страната се извършва при два различни режима, а именно: вътреобщностно придобиване (ВОП), отнасящ се до движение на продуктите в рамките на ЕИП, и режим на внос, отнасящ се до внос от трети страни.

Съгласно чл.13 от ЗДДС „вътреобщностно придобиване“ е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 16 от ЗДДС, „внос на стоки“ е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

2.4.6.2. Митнически склад

Съгласно чл. 105 на Закона за митниците29 (ЗМ), митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя. Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи. Разрешение се издава само на местни лица (чл. 106 ЗМ).

29 Обн. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г., в сила от 01.01.1999 г. , отразена деноминацията от 05.07.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г.

39

Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат поставяне в митнически склад на местни стоки извън стоките, посочени в чл. 104, ал. 1, т. 230 на ЗМ (чл. 112, ал.1 ЗМ).Правилникът за прилагане на ЗМ31 (ППЗМ) посочва конкретните изисквания по отношение на откриването и управлението на временен митнически склад. Разрешение за откриване на временен митнически склад се издава само на търговци по смисъла на Търговския закон и е с неограничен срок (чл. 110 на ППЗМ). Дължи се и обезпечение в размер 15% от митните сборове на съхраняваните във временните складове стоки.

В случаите, когато стоките се съхраняват в складове, управлявани от митническите органи, чл. 116 на ППЗМ определя дължимите такси.2.4.7.Транспорт

Логистичните дейности при пазари на едро с горива биват основно първични и вторични. Първият вид се осъществява обикновено при внос/ВОП на продукти на територията на страната или от рафинерия до данъчен склад.

Вторичен транспорт се организира от данъчен склад до бензиностанциите. Транспортът може да бъде осъществен по вода (танкери, баржи), по суша (автомобилен, ж.п. транспорт) или по тръбопроводи. Преди експедицията от данъчния склад е възможно горивата да се смесят с биогориво в нужното процентно съотношение, а когато е необходимо и с адитив. Търговските взаимоотношения с доставчиците на горива се уреждат с писмени договори, често сключвани на годишна база.

Доставките на горива до бензиностанциите се извършва главно по 3 начина:

От данъчния склад до бензиностанциите, чрез логистични партньори. От данъчен склад на доставчик, като дружествата организират сами вторичния

автотранспорт до съответните обекти - бензиностанции. ДАП бензиностанция – горивата се доставят франко бензиностанциите на с

включена в цената вторична логистика

30 Чл. 104. (1) Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:1. чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;2. местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ31 Приет с ПМС № 270 от 10.12.1998 г., обн. ДВ. бр.149 от 17 Декември 1998г., попр. ДВ. бр.154 от 28 Декември 1998г., в сила от 01.01.1999 г., отразена деноминацията от 05.07.2000 г., посл. изм. ДВ. бр.63 от 1 Август 2014г.

40

Горивото при търговията на дребно най-често се разпространява (транспортира) с автоцистерни, като често за тази цел се използват външни превозвачи. В зависимост от спецификите на отделните дружества и доставки, често се прибягва и до организирането на собствен превоз. Някои от участниците на пазара на едро поддържат собствена дистрибуционна мрежа. Клиентите обикновено правят предварителна заявка за вида и датата на транспорта. По-големите участници на пазара разполагат и със собствен специализиран транспорт. Транспортирането на гориво в и извън страната е обвързано с лицензионен режим и се осъществява със специални превозни средства. Изискванията за превоза на опасни товари в рамките на ЕС са уредени в Европейска спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR)32.

Обикновено при собствените транспортни средства транспортната услуга се калкулира по себестойност, като се включват всички преки и променливи разходи (лизингови вноски, погасителни вноски по банкови кредити, разходи за застраховки, разходи за гориво, разходи за външни услуги, разходи за консумативи, разходи за труд). При наетите транспортни средства цената на транспортната услуга се заплаща в лева на изминат километър.

Практиката сочи, че доставки на горива до обектите на дребно се осъществяват, след като дружествата направят заявка до основния доставчик за съответния период и горивото се доставя до обекта със собствен или нает автотранспорт.

Закупуването на различни видове гориво е свързано с организирането и на отделен транспорт, тъй като различните видове горива не могат да се смесват. Някои от участниците на пазара на едро разполагат със собствена дистрибуционна мрежа.

„Лукойл България“ ЕООД самостоятелно доставя горивата на собствените си бензиностанции. Поради това дружеството няма доставчици за бензиностанциите си на дребно.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД продава своята продукция чрез дистрибутори. В съответствие с избраните условия за доставка логистичните дейности след производството се извършват на територията на рафинерията и са свързани с обезпечаването на експедицията. Разпространението до крайни потребители се извършва от дистрибутори.

(…)*

Описани стъпка по стъпка доставките на горива от „Ромпетрол България“ ЕАД се осъществяват по следния начин :

Доставки от Румъния32 Обн., ДВ, бр. 73 от 18 август 1995 г., попр., ДВ, бр. 63 от 2 август 2005 г., изм., ДВ, бр. 66 от 14 август 2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г., изм. и доп., ДВ, бр. 18 от 22 февруари 2013 г.

41

Доставките по видове гориво и количества се планират предварително месец за месец с речен транспорт по река Дунав, ж.п. цистерни и по-рядко с камиони. Графикът за следващия месец се изпраща до рафинерията в средата на текущия месец.

След разтоварване на горивата в петролния терминал на „Ромпетрол България“ ЕАД в Русе следва дистрибуцията им до бензиностанциите на „Ромпетрол България“ ЕАД и до клиентите.

Всеки ден бензиностанциите на „Ромпетрол България“ ЕАД изпращат своите наличности до отдел Логистика. Въз основа на тази информация се взима решение какво количество да се достави до всяка бензиностанция поотделно.

Железопътният транспорт на гориво на територията на страната се осъществява основно от „Българска железопътна компания“ АД, „ТТЛ“ ЕООД и др. Някои от основните превозвачи, извършващи автомобилен превоз на горива, са „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД (ДАП доставки), „Биомет“ ЕООД, „Клачка България“ ЕООД, „Петрол Транс Експрес“ ООД и др. Обикновено товарителните дейности, извършвани при пунктовете за натоварване, са отговорност на логистичния партньор.

Дружествата, които участват на пазарите на едро и имат данъчни складове, доставят до своите бензиностанции, осъществявайки доставки от собствения си данъчен склад. В останалите случаи, доставките до бензиностанции се организират от чужди данъчни складове (т.нар. вторична логистика). При този вид продажби обикновено се налага практиката за отложено плащане, като максималният срок варира обикновено до 19 дни.

При някои от франчайз мрежите транспортирането на горивото се извършва с транспорт, осигурен от търговеца, стопанисващ обектите.

При доставки от чужд данъчен склад най-често стойността на транспорта е включена в стойността на горивото, което съответства на дефиницията за ДАП доставка съгласно ИНКОТЕРМС 2010.

2.4.8. Разплащания при сделки с горива

Основните начини на заплащане при покупката на горива са при условия на авансово или разсрочено (отложено) плащане. Максималният срок е 20 дни от датата на фактурата. Разсроченото плащане е обикновено регламентирано в период от 7 до 30 дни от датата на фактуриране (други след датата на доставката или експедицията), като срокът при някои дружества може да бъде удължен в някои случаи до 90 дни или повече. Удължението обикновено се извършва след провеждане на процедура по одобрение от компетентния орган в дружествата.

42

Големите дружества имат обособени отдели, които следят наличните количества и планират доставка на нови количества.

2.4.9. Данъчен склад

Реализацията на гориво по веригата производство/внос - краен клиент е пряко обусловена от задължението за съхранение и отчитане на продуктите в данъчни складове. Данъчният склад е мястото, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател. Според нормативните изисквания данъчните складове улесняват наблюдението и отчетността при движение на акцизните стоки към крайния клиент, каквито са бензинът и дизеловото гориво, а от друга страна чрез тях се гарантира заделянето на необходими резерви от тези продукти.

Към документите по чл. 48 от ЗАДС, които се подават до директора на Агенция „Митници” за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, са поставени следните нормативни изисквания: документацията да съдържа план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди; годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт; анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка; да бъде приложен план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти и др.

Законът предоставя възможност лицензираният складодържател да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. За целта лицата са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.

В резултат на извършения анализ на нормативната уредба не се установяват разпоредби, които регулират количествата акцизни стоки, които е необходимо да бъдат произвеждани и/ или складирани от данъчните складове като условие за получаване на лиценз за управление на данъчен склад. Необходимо условие за

43

издаване на лиценз е лицето в искането си да представи данни относно годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно своя бизнес план; годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Съгласно чл. 48, ал. 2, т. 13 от закона бизнес планът следва да съдържа информация за: вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или съхраняват в данъчния склад; средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират - по видове стоки и акцизни ставки; максималното прогнозно количество на акцизните стоки, които в един и същ момент ще бъдат в движение под режим на отложено плащане – по видове стоки и акцизни ставки; производствения капацитет за акцизни стоки и максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки; средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки - по видове стоки и акцизни ставки; средномесечно прогнозно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз - по видове стоки и акцизни ставки.

2.4.10. Складиране на акцизни стоки

Чл. 49 от Правилника за прилагане на ЗАДС33 (ПП на ЗАДС) предвижда, че складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва от лицензирани складодържатели, получили лиценз за управление на данъчен склад за складиране или на данъчен склад за производство и складиране. Лицензираните складодържатели имат правото както да складират стоките, собственост на лицата – вложители, така и да извършват операциите, посочени в чл. 65, ал. 5 от закона. Съгласно нормативната уредба нефтопроводите и нефтопродуктопроводите са отделни данъчни складове, освен ако не попадат в хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПП на ЗАДС. Общата разпоредба на чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗАДС посочва, че складодържателят е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители, с изключение на случаите, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение. В този случай разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.

В хода на извършения анализ на ЗАДС и ПП на ЗАДС не се установяват норми, които да предвиждат регулация на отношенията между лицензираните складодържатели и лицата – вложители, включително относно количества акцизни стоки, които могат да бъдат вложени от дадено лице, или норми, които да предвиждат държавна регулация по отношение на цените за влагане в данъчен склад.

33 Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 30 Юни 2015г.44

2.4.11. Допълнителни нормативни изисквания към дейността на данъчните складове (фискален контрол на търговията с горива)

2.4.11.1. Акцизен контрол

Допълнителните изисквания, свързани със средствата за измерване и контрол, изискуеми по силата на закона, са детайлно уредени в Наредба № H-1 от 22 януари 2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки34, която отменя Наредба № 3 от 19 февруари 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки.

Наредба № H-1 от 22 януари 2014 г. определя специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол на акцизни стоки; изискванията за предаване на данни от средствата за измерване и контрол към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници"; контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки и данните, предавани от тях.

При въвеждането, производството, складирането и извеждането на суров нефт, бензин, газьол, керосин и биодизел задължените по закон лица документират резултатите за количеството суров нефт, изразено в литри, а за бензин, газьол, керосин и биодизел - изразено в литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.

Точки за контрол са местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от местата за производство и/или складиране, когато данъчният склад е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение. Допуска се използване на едно средство за измерване и контрол в случаите на общо място за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от местата за производство и/или складиране, част от данъчния склад, както и към друг данъчен склад. Лицата са длъжни да използват в горепосочените точки за контрол средства за измерване и контрол, които предават данни за резултатите 34 Издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2014г., в сила от 28.01.2014 г.доп. ДВ. бр.39 от 29 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 31 Юли 2015г.

45

от измерването по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция „Митници“.

Точките за контрол в обектите за въвеждане, производство, складиране и извеждане на бензин, газьол, керосин, биодизел и енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30 и 2707 50 са местата за въвеждане и извеждане, както и местата за съхранение. В точките за контрол в местата за въвеждане и извеждане се използват разходомери или измервателни системи, които предават данни за резултатите от измерване, приведени към сравнителна температура 15 °С, по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". В точките за контрол в местата за съхранение се използват средства за измерване и контрол, включително оразмерени и калибрирани съдове, снабдени със средство за измерване на ниво на течности, които предават данни по електронен път само към автоматизираната система за отчетност на лицата.

2.4.11.2. Контрол по ЗДДС

Законът за данък върху добавената стойност35 (ЗДДС) регламентира задълженията на търговците с горива по регистриране и отчитане на извършените от тях продажби. Съгласно чл. 118 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите (НАП).

Всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите (НАП) и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС.

35 Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., в сила от 01.01.2007 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г.

46

По отношение на т.нар. „ведомствени бензиностанции“36, със ЗИД на ЗДДС от 2012 г.37 (чл. 118, ал. 7) и последвалите изменения на чл. 118 (ал. 8) от ЗДДС от 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е въведено изискване данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Изискването не се прилага от лице - получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива. Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Горепосочените изисквания не се прилагат по отношение на доставчик/получател - петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия: плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги; разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент; осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система; подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Тези данни не се подават от доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз; доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за потребление по реда на ЗАДС; доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет; получателя за доставки, които са

36 В становище по производство № КЗК-656/2013 г. Министерство на финансите е посочило, че „ведомствени бензиностанции“ е израз, придобил гражданственост, за обозначаване на лицата (земеделски производители, строителни и пътно-транспортни фирми, превозвачи и др.), които закупуват, складират и потребяват горива за собствени нужди за целите на икономическата си дейност.37 Обн. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г.

47

отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител; получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

По смисъла на ЗДДС, „петролна база“ е място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител (§ 1, т.68 от ДР). „краен потребител“ е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител (§ 1, т.69 от ДР). „краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива (§ 1, т.70 от ДР).

2.4.11.3. Контрол на качеството на горивата

Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол38 регламентира техническите изисквания, изискванията за качество (нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители)), на които трябва да съответстват течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани, разпространявани, съхранявани и/или използвани в страната; оценяването и удостоверяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество; условията, реда и начина за контрол на качеството на течните горива след тяхното производство, при внос - след освобождаване от митнически контрол, при разпространението и/или съхранението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации.

Контролът за спазване на изискванията на наредбата се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ (ГД „ККТГ“).

3. Динамика на съответните пазари в страната

3.1. Внос

Внос/ВОП на горива в страната се осъществява предимно от съседни на Република България държави или от такива, намиращи се на близко до границите ѝ разстояние.

38 Приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г., обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., в сила от 01.10.2003 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.88 от 24 Октомври 2014г.

48

3.1.1. Алтернативност при доставките в региона Таблица № 3.1.1.а

Държава Рафинерия Собственик Капацитетмлн.т/год.

Приблизително отстояние от гр.

Бургас в км.

Румъния39

1.Рафинерия „Петромидия“, гр.Наводари

„КазМунайГаз Интернешънъл

Груп“ (известна и като „Ромпетрол

Груп“)

4,8 375

2.Рафинерия “Petrobrazi“ гр.Плоещ ОМV Petrom 4,5 480

3.Рафинерия „Petrotel“, гр.Плоещ

AO Petrotel-LUKOIL 2,5 480

4. Рафинерия „Онещ“, гр. Онещ RAFO 3,5 672

5.Рафинерия „VEGA“, Плоещ40 Ромпетрол Груп 0,5 480

Гърция41 1.Рафинерия „Солун“, гр.Солун Hellenic Petroleum 3,5 624

Македония42 1. Рафинерия „OKTA“, гр.Скопие Hellenic Petroleum 2,5 619

Сърбия43

1.Рафинерия „Нови Сад“, гр.Нови Сад НИС Петрол 2,5 884

2.Рафинерия „Панчево“, гр.Панчево НИС Петрол 4,5 784

Турция44

1.Рафинерия „Измит“, гр.Измит

Tüpraş /Turkish Petroleum

Rafineries Co/11 436

2. Рафинерия „Измир“, гр.Измир Tüpraş 11 693

3. Рафинерия „Kirikkale“, гр. Kirikkale Tüpraş 5 859

3.1.2. Дружества, осъществяващи внос на горива

По данни на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, броят на дружествата, осъществяващи внос, ВОП, износ, ВОИ на бензин и дизел на и от територията на страната, както и производство на същите горива, е както следва:

Таблица № 3.1.2. аБРОЙ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА,

ОСЪЩЕСТВЯВАЛИ ДОЛУ ИЗБРОЕНИТЕ 39 Съгласно информация от сайта на ЕК https :// ec . europa . eu / energy / sites / ener / files / documents / Kelemen %204 th %20 Refining %20 Forum %20 presentation . pdf 40Съгласно информация от сайта http://www.rafinarie.ro/online/index.php?_website_id=4641Съгласно информация от сайта https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/5th%20EU%20RF%20chrysochoou%20tasos.pdf42 Съгласно информация от сайта http :// www . helpe . gr / en / the - group / where - we - are - active - abroad / okta - crude - oil - refinery - ad / 43Съгласно информация от сайта https :// ec . europa . eu / energy / sites / ener / files / documents / Kelemen %204 th %20 Refining %20 Forum %20 presentation . pdf 44 Съгласно информация от сайта http :// www . tupras . com . tr / detailpage . en . php ? lPageID =1831

49

ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ 2012 г.

ДЕЙНОСТ АВТОМОБИЛЕН БЕНЗИН

ГОРИВО ЗА ДИЗЕЛОВИ

ДВИГАТЕЛИВНОС - 4ВОП 10 14

ИЗНОС 3 12ВОИ 3 9

производство 1 2БРОЙ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА,

ОСЪЩЕСТВЯВАЛИ ДОЛУ ИЗБРОЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ 2013 г.

ДЕЙНОСТ АВТОМОБИЛЕН БЕНЗИН

ГОРИВО ЗА ДИЗЕЛОВИ

ДВИГАТЕЛИВНОС 2 8ВОП 8 27

ИЗНОС 2 11ВОИ 1 3

производство 1 2БРОЙ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА,

ОСЪЩЕСТВЯВАЛИ ДОЛУ ИЗБРОЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ 2014 г.

ДЕЙНОСТ АВТОМОБИЛЕН БЕНЗИН

ГОРИВО ЗА ДИЗЕЛОВИ

ДВИГАТЕЛИВНОС 2 7ВОП 18 46

ИЗНОС 2 14ВОИ 1 4

производство 1 2

3.1.3. Обем на внесените количества автомобилни горива (внос и ВОП)

3.1.3.1. Общо внесени автомобилни горива под режим на ВОП за целия разглеждан период (2012-2015 г.)

3.1.3.2. В следващите две таблици са представени вносителите на бензини и дизелово гориво при режим на ВОП за целия изследван период (2012-2015 г.) и внесените от тях количества общо за периода45.

Таблица № 3.1.2. б

45 Данните са предоставени от Агенция „Митници“50

Дружества, осъществили ВОП на бензини в периода 2012 -

2015 г.

Количество на ВОП /в хил.л./ общо за периода дял в %

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*Общо (…)* (…)*

От таблицата е видно, че броят на дружествата, осъществяващи ВОП на бензини, е сравнително малък (15), като се очертават четири значими участника, а именно: (…)*, внасящи под този режим около 95% от бензините в страната. Следва група от още три дружества - (…)*, внасяща обаче чувствително по-малки количества бензини за изследвания период. Останалите участници са с незначителни дялове.

Прави впечатление, че по-големите вносители при режим на ВОП за бензини са вертикално интегрирани предприятия, участващи едновременно и на пазарите на търговия на едро и на дребно с бензини, опериращи вериги от бензиностнции.

Таблица № 3.1.2. вДружества, осъществили ВОП на ДГ в периода 2012 - 2015 г.

Количество на ВОП /в хил.л./

дял в %

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*

51

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*Общо (…)*

От данните в горната таблица е видно, че внос на ДГ под режим на ВОП за периода 2012-2015 г. осъществяват по-голям брой дружества в сравнение с тези на бензини - 25, като ясно се вижда наличието на лидер на това пазарно ниво – (…)* с дял от около (…)* % от общо внесените количества ДГ под режим на ВОП. Също така, първите шест дружества: (…)* внасят около 90 % от общото количество на ДГ под режим ВОП в страната. Останалите участници на този пазар са с незначителни дялове.

3.1.3.3. Внос на автомобилни горива под режим ВОП на годишна базаПо-долу следва разпределение на внесените количества бензини и ДГ при режим ВОП по години за периода 2012 – 2015 г..46

Таблица № 3.1.3.2. аДружества, осъществили ВОП на бензини по години

2012 г./в хил.л./

2013 г./в хил.л./

2014 г./в хил.л./

2015 г./в хил.л./

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

46 Данните са предоставени от Агенция „Митници“52

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Общо: (…)* (…)* (…)* (…)*

От данните в таблицата е видно, че по отношение на дружествата (…)*, които са сред основните четири вносителя през годините , се забелязва тенденция на постоянни доставки на автомобилен бензин. (…)*, което е и второто по обем на доставки дружество на база на общо внесени за периода количества, на практика прекратява доставките през последните две години от разгледания период. Вижда се, че при редица от по-малките вносители, като например (…)* доставките от ВОП нямат регулярен характер през годините, като дружествата осъществяват ВОП на бензини по-скоро инцидентно.

Таблица № 3.1.3.2. бДружества, осъществили ВОП на ДГ по години

2012 г./в хил.л./

2013 г./в хил.л./

2014 г./в хил.л./

2015 г./в хил.л./

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Общо: (…)* (…)* (…)* (…)*

При вноса на ДГ при режим на ВОП се наблюдава устойчиво и значително нарастване на дела на първите двама участника - (…)*, и значителни колебания

53

във внесените количества от останалите дружества, повечето от които не са регулярни вносители, а осъществяват доставки само за част от изследвания период. По отношение на дружеството (…)*, подобно на ситуацията при бензините, се преустановяват доставките през последните две години.

Като цяло може да се заключи, че почти целият внос на бензин и дизел в страната под режим на ВОП се разпределя между малко на брой дружества /4-6/, а незначителна част от ВОП доставките се осъществява от неголям брой по-дребни участници, което сочи и висока степен на концентрация. Също така, няма ясно изразена тенденция на навлизане и/или отпадане на участници за някоя от разглежданите години, с изключение на преустановените от (…)* доставки през последните две години.

От друга страна се забелязва, че някои от дружествата, осъществили през периода доставки под режим ВОП, извършват тази дейност само за някоя от разгледаните години, което предполага и сравнително ниски бариери за навлизане на нови участници.

3.1.3.4. Внос на автомобилни горива от трети страни. Следват данни относно влезлите на територията на страната количества бензини и ДГ под режим „внос“47

Таблица № 3.1.3.3. а

Дружества, осъществили внос на бензини по години

Общо 2012/в хил.л./

Общо 2013/в хил.л./

Общо 2014/в хил.л./

Общо 2015/в хил.л./

Общо внесено/в хил.л./

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Общо (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Характерно за вноса на бензини е, че за целия изследван период той се осъществява само от две дружества - (…)* и (…)*, като първото от тях притежава (…)* % дял, а второто - (…)* % дял от общото количество на вноса на бензини в страната.

Таблица № 3.1.3.3. б

Дружества, осъществили внос на ДГ по години

Общо 2012/в хил.л./

Общо 2013/в хил.л./

Общо 2014/в хил.л./

Общо 2015/в хил.л./

Общо внесено/в хил.л./

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

47 Данните са предоставени от Агенция „Митници“.

54

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Общо (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

При вноса на дизелово гориво в страната изявен лидер е дружеството (…)*, като на този сегмент има и още няколко по-значими участника - (…)*. Дружеството (…)* е активно само през първите две години на изследвания период, като в последствие преустановява тази си дейност. Като цяло изброените пет участника притежават дял от около 39 % от общото количество на внесеното ДГ на територията на страната, което води до извода, че за разлика от бензините, по-голямата част от вноса на дизел в страната е разпръсната между множество на брой по-дребни участници.

3.1.4. Информация за дружествата – вносители на горива.

„Шел България“ ЕАД - в периода от 01.01.2012 г. до настоящия момент дружеството не е осъществявало внос и износ на горива. „Шел България“ ЕАД участва основно на пазара на търговия на дребно с горива, посредством собствената си мрежа от търговски обекти.

„Петрол“ АД - през релевантния период „Петрол” АД не е осъществявало внос/износ на горива.

„НИС Петрол“ ЕООД - внася от 24.04.2013 г., но не внася количества, предназначени за реекспорт.

„Ромпетрол България“ ЕАД - дружеството осъществява внос от рафинерията (…)*.

„Сакса“ ООД - дружеството осъществява внос, ВОП и износ на петролни продукти. Дружеството извършва вътрешно общностни доставки на петролни продукти от (…)*.

„ОМВ България“ ООД - внася автомобилни горива, както и снабдява своите клиенти от други вносители, както и други местни производители и дистрибутори. През периода 01.01.2012 г. до настоящия момент „ОМВ България“ ООД не изнася автомобилни горива.

„Инса Ойл“ ООД - внася газьол за преработка, от който чрез десулфуризация произвежда както дизелово гориво със съдържание на сяра под 10 ppm, така и дизелово гориво със съдържание на сяра под 10 ppm като готов продукт.

55

Дружеството не осъществя внос на бензин. Дружеството посочва, че няма практика да внася горива с цел реекспорт.

„Лукойл България“ ЕООД - (…)*„Нафтекс Петрол“ ЕООД - дружеството осъществява внос и ВОП на горива.

„Еко България” ЕАД - дружеството има за основен източник на доставките внос, осъществяван от рафинерии или други търговци, принадлежащи към групата му. Доставката на горива на едро от внос е широко разпространена в страната, като дружеството предприема и „кръстосани покупки“, при които участниците на пазара, независимо от конкуренцията помежду им, купуват горива на едро едни от други. Дружеството не внася горива, които да реализира извън страната.

„Литекс“ АД - (…)*

3.2. Производство на автомобилни горива

Основният производител на петролни продукти в страната е „Лукойл Нефтохим Бургас” АД (ЛНХБ). Продуктите, произведени от ЛНХБ, се реализират ексклузивно от „Лукойл България” ЕООД на територията на страната.

(…)*

Съгласно ЗЗНН, ЛНХБ е задължено да съхранява определено количество нефт, което не може да преработва без разрешение на АДРВВЗ.

Видно от предоставената от дружеството информация, цената на суровия нефт се определя (…)*. ЛНХБ закупува следните видове нефт със съответните им количества:

Доставка на нефт по видове за ЛНХБ в периода 2012 – 2015 г. Таблица № 3.2а

Наименование

период 2012 2013 2014 януари - юли 2015

ед.изм. тона тона тона тона(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*56

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)*

3.2.1. Доставчици на суров петрол

Видно от представените данни, ЛНХБ внася за преработка основно нефт от сорт (…)*.

(…)*. Доставяният суров петрол е с произход основно (…)*. Като този доставян от (…)* е най-вероятно с произход основната ресурсова база на групата „Лукойл“ Западен Сибир.

3.2.2. Обем на производството

Произведени нефтопродукти от ЛНХБ за периода 2012 - м.07.2015 г. Таблица № 3.2.2а

57

ПРОИЗВЕДЕНИ НЕФТОПРОДУКТИ 2012 г. 2013 г. 2014 г. юли 2015 г.

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

58

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Общо автомобилни бензини(…)* (…)* (…)* (…)*

Дизелово гориво - автомобилно

(…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Всичко автомобилни горива(…)* (…)* (…)* (…)*

(…)*

На базата на гореизложените данни може да се направи заключение, че най-голям дял от произвежданите от ЛНХБ горива за изследвания период се пада на (…)*.

Произведените и реализирани обеми бензин и дизел, както и цените, на които ЛНХБ продава тези продукти на своите контрагенти, са представени в долните графики.

Графики № 3.2.2а(…)* и 3.2.2б(…)*

Видно от горните графики, в периода 2012 г. - м.07.2015 г. ЛНХБ произвежда (…)* дизелово гориво, вариращо през отделните години между (…)*% и (…)*% от общото производство на автомобилни горива, (…)* бензин А-95Н (между (…)*% и (…)*% от общото производство на автомобилни горива) и (…)* количества бензин А-98 (между (…)*% и (…)*% от общото производство на автомобилни горива).

3.2.3. Реализация на произведените горива

59

Произведените количества автомобилни горива от ЛНХБ се реализират на територията на страната единствено от „Лукойл България“ ЕООД. Количествата, доставени до „Лукойл България“ ЕООД, захранват вътрешния пазар посредством различни нива по веригата - дистрибутори и бензиностанции. Количествата, предвидени за износ от ЛНХБ, през годините се реализират към (…)*.

По-долу са представени графично реализираните към контрагенти количества от най-масовите горива, произвеждани от ЛНХБ, а именно (…)*.

Графика № 3.2.3в(…)*

От графиката се вижда, че през 2012 г. ЛНХБ реализира най-голяма част от произведеното дизелово гориво към (…)*, следвано от (…)*.

Графика № 3.2.3г(…)*

Реализацията на бензин А-95 Н от ЛНХБ през 2012 г. е насочена към (…)* дружества, (…)*.

Графика № 3.2.3д(…)*

През 2012 г. ЛНХБ реализира най-голяма част от произведеното дизелово гориво отново към (…)*, следвано от (…)*.

Графика № 3.2.3е(…)*

Най-голям дял от реализираните количества бензин А-95 Н от ЛНХБ през 2013 г. се пада на (…)*, следвано от (…)*.

Графика № 3.2.3ж(…)*

През 2014 г. ЛНХБ реализира най-голяма част от произведеното дизелово гориво към (…)*, следвано от (…)*.

Графика № 3.2.3з(…)*

Произведеният бензин А-95 Н през 2014 г. се реализира от ЛНХБ основно към (…)*, като значително по-малки количества са закупени от (…)* и минимални (…)*.

Графика № 3.2.3и(…)*

60

За първите 7 месеца на 2015 г. ЛНХБ реализира дизелово гориво основно към (…)*, следвано от доставки към (…)*.

Таблица № 3.2.3й(…)*За първото полугодие на 2015 г. почти цялото количество от произведения бензин А-95 Н е закупено от (…)*, чувствително по-малки количества са реализирани към (…)* и минимални към (…)*.

На базата на гореизложеното може да се заключи, че ЛНХБ реализира основната част от произведеното дизелово гориво към (…)*. Що се отнася до произведения бензин, то той се реализира приоритетно към (…)*.

В заключение се налага изводът, че (…)* е първи по значимост контрагент на ЛНХБ на база обем на доставките. Следващите места се заемат от (…)*.

3.2.3.1. Продажни цени на произведените от ЛНХБ гориваДружеството ЛНХБ осъществява продажби на готови автомобилни горива, както за реализация на вътрешния пазар, така и за износ. Специфично в ценовата му политика е прилагането на (…)*.48

Цените49 за най-масовите горива - бензин А-95 Н и дизел Евро 5, на които ЛНХБ осъществява продажби към своите контрагенти, са представени в долните графики:

Графика № 3.2.3.1а(…)*

Видно от горната графика, през 2012 г. нетните продажни цени на ЛНХБ за литър дизелово гориво варират в (…)* (около (…)* ст.), като най-ниски нива достигат през (…)* (най-ниски са продажните цени спрямо (…)*), а най-високи – през месеците (…)* (най-високи са продажните цени за (…)*).

Графика № 3.2.3.1б(…)*

Нетните цени на продадения бензин А-95 Н варират през отделните месеци на 2012 г. в интервал от около (…)* ст., като се наблюдават пикове ((…)*) и спадове, като най-силен спад е през месец (…)*. На най-високи цени купува (…)*, а най-ниски нива достигат цените спрямо дружеството (…)* (за някои от месеците най-ниски са цените за (…)*), което се дължи на (…)*.

48 (…)*49 Всички цени са без акциз и ДДС. Продажната цена в лв/л. е среднопретеглена за съответния период

61

Графика № 3.2.3.1в(…)*

През 2013 г. нетната продажна цена за литър бензин А-95 Н показва по-малки отклонения през отделните месеци в сравнение с 2012 г. Най-високи са продажните цени спрямо (…)* (през по-голямата част от периода), а най-ниски – към (…)*, а за някои от месеците – (…)*.

Графика № 3.2.3.1г(…)*

Продажните цени на дизела през 2013 г. са най-ниски през (…)*, а най-високи – през месеците (…)*. Отново (…)* е дружеството, което закупува бензин А-95 на най-ниски цени, но само през определени месеци като (…)*. От друга страна продажните цени към (…)* са най-високите почти през всички месеци на годината.

Графика № 3.2.3.1д(…)*

През 2014 г. продажната цена на ЛНХБ за литър бензин А-95 Н следва (…)*. От друга страна през отделните месеци на годината продажната цена варира в (…)* /достигащи до около (…)* ст./, като (…)*. Най-високи стойности на цените на бензин А-95 ЛНХБ отново определя спрямо купувача (…)* /особено през (…)*/, а на най-ниски цени закупува горивото през по-голямата част от изследвания период (…)*.

Графика № 3.2.3.1е(…)*

През 2014 г. ЛНХБ продава дизелово гориво на (…)* спрямо всичките си контрагенти. След м.септември 2014 г. обаче се наблюдава (…)* в цената на горивото, достигащ (…)*. В същото време (…)* купува дизел от ЛНХБ на най-високи цени (с изключение на (…)*).

Графика № 3.2.3.1ж(…)*

На базата на всички данни, илюстрирани по-горе, може да се направи изводът, че цената, по която (…)* закупува най-масовите горива - бензин А-95 Н и дизелово гориво Евро 5 от ЛНХБ за периода 2012г. - м.07.2015 г., (…)* в сравнение с цените, на които рафинерията продава същите горива на други дружества, вкл. (…)*. Същевременно, продажните цени на ЛНХБ спрямо неговите контрагенти следват (…)* през отделните периоди / частично изключение от правилото са цените на дизела за седемте месеца на 2015 г./.

За изследвания период се наблюдава (…)* в цената на продаваното от ЛНХБ дизелово гориво, като максималните стойности на цените варират от около (…)*

62

лв. през 2012 г. до около (…)* лв. за седемте месеца на 2015 г. При продажните цени на бензин А-95Н също се наблюдава подобна тенденция на (…)* през годините, като максимумът на цените се движи в интервала от (…)* лв. през 2012 г. до (…)* лв. за седеммесечието на 2015 г.3.2.4. Други производители на автомобилни горива на територията на страната

Освен ЛНХБ, друго дружество, което произвежда бензин и дизелово гориво на територията на страната, е „Инса Ойл“ ООД.

„Инса Ойл“ ООД не внася и не преработва суров петрол, а осъществява внос на газьол50, от който чрез десулфуризация произвежда както дизелово гориво със съдържание на сяра под 10 ppm, така и дизелово гориво със съдържание на сяра под 10 ppm като готов продукт /дизелово гориво Е5/. Дизелово гориво Е5 може да се реализира единствено към търговци, управляващи данъчни складове. За да бъде разпространено (реализирано) на територията на Република България дизеловото гориво Е5 следва да се смеси с биодизел.

Произведените и реализирани горива от „Инса Ойл“ ООД са представени в долните графики:

Графика № 3.2.4а(…)*

Графика № 3.2.4б(…)*

Видно от графиките, „Инса Ойл“ ООД произвежда само дизелово гориво.

3.3. Търговия на едро

3.3.1. Характеристика на пазара на търговия с горива на едро

Пазарът на едро на бензин и дизелово гориво обхваща покупко-продажбата на едро на автомобилни горива между участниците, с цел след тяхното закупуване те да бъдат препродадени на територията на Република България или в друга държава.

3.3.2. Участници на пазара на търговия с горива на едро

Изявен лидер на пазара на търговия с автомобилни горива на едро е „Лукойл България“ ЕООД.

50 От около 10 доставчика.63

Други основни участници на този пазар са: „Инса Ойл“ООД – производител на автомобилни горива дружества, осъществяващи внос/ВОП на горива („Нафтекс Петрол“ ЕООД,

„Сакса“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „ЕКО България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД; „НИС Петрол“ ЕООД и др.); и

дружествата, които закупуват автомобилни горива от производителите/ вносителите и/или други търговци на едро с цел препродажбата им на пазара на едро или на пазара на дребно - „Бент Оил“ АД; „Литекс“АД; „Нафта-Трейдинг“ АД; „ОМВ България“ ООД; „Сакса“ ООД; „ЕКО България“ ЕАД.; „НИС Петрол“ ЕООД и др.

3.3.3. Търговска политика на „Лукойл България“ ЕООД

3.3.3.1. Реализация на горива чрез основни дистрибутори.

Дружеството „Лукойл България“ ЕООД е единствен дистрибутор на горивата, произведени от рафинерията в Бургас, на територията на страната. Освен на пазара на дребно (чрез бензиностанции), дружеството реализира и продажби на пазара на едро с горива, чрез доставки към (…)*.

В следващата таблица са показани обемите, реализирани от Лукойл чрез основни дистрибутори. Данните са предоставени отделно за Бензин и ДГ.

Таблица № 3.3.3.1аРеализирани количества бензини от „Лукойл България“ ЕООД по дистрибутори (…)* (…)* (…)* (…)*2012 (…)* (…)* (…)* (…)*2013 (…)* (…)* (…)* (…)*2014 (…)* (…)* (…)* (…)*½ 2015 (…)* (…)* (…)* (…)* Реализирани количества ДГ от „Лукойл България“ ЕООД по дистрибутори

(…)* (…)* (…)* (…)*2012 (…)* (…)* (…)* (…)*2013 (…)* (…)* (…)* (…)*2014 (…)* (…)* (…)* (…)*½ 2015 (…)* (…)* (…)* (…)*

От горната таблица е видно, че традиционно най-голям дистрибутор на горива на „Лукойл България“ ЕООД през изследвания период е (…)*, следван от (…)*.

64

По отношение на закупените от (…)* количества се наблюдава повишаване на обемите през (…)* г. в сравнение с предходната година, последвано от рязка промяна, с около (…)*. Тази тенденция се запазва и по отношение на данните за първото полугодие на (…)* г., които показват (…)*. Подобна тенденция се забелязва и при търговските отношения на доставчика с дружеството (…)*, при които обемите (…)* многократно още през (…)* г., като трендът се (…)* през следващите две години и се отбелязва известно (…)* през (…)*. По отношение на (…)* следва да се посочи, че трендът на закупените количества е (…)* и че дружеството поема (…)* като дистрибутор на Дизелово гориво за (…)*, като тази тенденция се запазва и през (…)*. Постоянство на обемите на доставка през изследвания период се забелязва при търговските отношения на „Лукойл България“ ЕООД (…)*.

3.3.4. Договорни условия и ефект на пазара

(…)*

Първи период (2012 г. – 2013 г.)

(…)*

Втори период (2013 г. – към момента)

(…)*.

Графика № 3.3.4а(…)*

Графика № 3.3.4б(…)*(…)*.

3.4. Търговия на дребно

Извършеното проучване на участниците на пазара на разпространение на автомобилни горива на дребно установи следните по-значими участници:

„Шел България“ ЕАД - търговските обекти „Шел“ на територията на страната могат да се разделят на две групи:

- обекти, извършващи продажби от името и за сметка на „Шел България“ ЕАД, които са собственост на дружеството или се владеят от него на друго правно основание (ограничени вещни права, договор за наем) и

65

- обекти, собственост на трети лица, които продават горива Shell от свое име и за своя сметка на основание договор за франчайз. Процентното съотношение на двете групи обекти е следното: 85 % - собствени обекти и останалите 15 % - с договор за франчайз.

Общият брой търговски обекти /бензиностанции/ Shell на територията на страната е 101, от които 86 собствени и 15 с договор за франчайз. Обектите са разпределени равномерно на територията на Република България.51

За периода от 01.01.2012 г. до месец август 2015 г. броят на обектите се е променял както следва:

към 01.01.2012 г. – общ брой обекти - 109, от които 87 собствени и 22 с договор за франчайз;

към 01.01.2013 г. - общ брой обекти - 107, от които 88 собствени и 19 с договор за франчайз;

към 01.01.2014 г. - общ брой обекти - 96, от които 86 собствени и 10 с договор за франчайз;

към 01.01.2015 г. - общ брой обекти - 100, от които 86 собствени и 14 с договор за франчайз.

Всички търговски обекти „Шел“ - собствени и по договор за франчайз, предлагат продукти, услуги и качество на обслужване в съответствие със стандартите на Групата компании Royal Dutch Shell plc.

„ОМВ България“ ООД - към 01.01.2012 г. „ОМВ България“ ООД оперира 93 търговски обекта, както следва: 88, функциониращи под търговската марка „OMV“, и 5, опериращи под търговската марка „Avanti“ (втората търговска марка на ОМВ започва да функционира на пазара на дребно през 2006 г.).

В края на 2013 г., „ОМВ България“ ООД открива нов търговски обект – OMV Хаджидимитрово, и продава 2 търговски обекта, опериращи под търговската марка „Avanti“ – Avanti Пазарджик и Avanti Велинград. По този начин, към края на 2013 г. ОМВ оперира 92 търговски обекта, както следва: 89, опериращи под търговската марка „OMV“, и 3, опериращи под търговската марка „Avanti“.

През 2014 г. ОМВ открива нов търговски обект – OMV Дражево, и продава 1 търговски обект, който оперира под търговската марка Avanti – Avanti Хасково, и 3 търговски обекта, опериращи под търговската марка OMV – OMV Банско,

51 Видно от приложената карта66

OMV Русе и OMV Червен Кос. По този начин, в края на 2014 г. „ОМВ България“ ООД оперира 89 търговски обекта, както следва: 87, опериращи под търговската марка OMV, и 2, опериращи под търговската марка „Avanti“.

През месец август 2015 г. „ОМВ България“ ООД отваря нов търговски обект – OMV Рогозиново. По този начин, дружеството оперира 90 търговски обекта, както следва: 88, опериращи под търговската марка OMV, и 2, опериращи под търговската марка на Avanti. Всички 90 бензиностанции се управляват от търговски партньори на „ОМВ България“ ООД.

Бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД са разположени преимуществено по главните пътни артерии на страната52.

„Ромпетрол България“ ЕАД - Бензиностанциите на „Ромпетрол България“ ЕАД, осъществяващи търговска дейност на територията на страната, са 61 броя. Веригата се състои от 28 франчайзингови обекта (независими търговци), както и 33 обекта, в които горивата се продават от името и за сметка на „Ромпетрол България“ ЕАД. Процентното разпределение е както следва: с дилърски договор за управление - 55 %, с договор за франчайзинг - 45 %.

Промяната по години в броя бензиностанции, оперирани от „Ромпетрол България“ ЕАД за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2015 г., е следната:

Таблица № 3.4аОбщ брой

бензиностанцииФранчайзингови бензиностанции Собствени бензиностанции година

6059

32 броя до 1.02.2012 г.31 броя след 05.06.2012 г. до края на

2012 г.

28 броя до края на 2012 г. 2012

61626362

31 броя до 07.08.2013 г.32 броя до 24.10.2013 г.33 броя до 12.11.2013 г.

32 броя до края на 2013 г.

28 броя до 21.06.2013 г.30 броя до края на 2013 г.

2013

62616261606162

32 броя до края на 2014 г. 30 броя до 06.02.2014 г.29 броя до 26.02.2014 г.30 броя до 16.06.2014 г.29 броя до 16.09.2014 г.28 броя до 21.10.2014 г.29 броя до 28.11.2014 г.

30 броя до края на 2014 г.

2014

6262

30 броя до 20.04.2015 г.28 броя след 20.04.2015 г.

32 броя до 20.04.2015 г. 2015

52 Видно от приложената карта67

Бензиностанциите на Ромпетрол са равномерно разпределени на територията на страната53.

„Петрол“АД - към средата на 2015 г. броят бензиностанции, работещи под марката „Петрол“, е (…)* на територията на цялата страна. От тях (…)* се оперират от „Петрол“ АД, а останалите (…)* работят с договор за франчайз. Оперираните пряко от „Петрол“ АД обекти представляват (…)* от всички работещи под марката.

Таблица № 3.4б

Брой и съотношение на търговски обекти по години и по тип управление.

Вид 2012 2013 2014 2015(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Сакса“ ООД - дружеството притежава бензиностанции с марката „Круиз“, чийто брой се променя през годините, както следва:

Таблица № 3.4в 2012 2013 2014 08.2015

Брой бензиностанции (…)* (…)* (…)* (…)*

Вид и структура на бензиностанциите от веригата „Круиз“ Таблица № 3.4г Собствени Наети Общо

Брой бензиностанции (…)* (…)* (…)*

Бензиностанциите са неравномерно разпределени на територията на страната, съсредоточени преимуществено в Южна България и Софийска област54.

53 Видно от приложената карта 54 Видно от приложената карта

68

„Еко България“ ЕАД - дружеството разполага с (…)* търговски обекти - бензиностанции, които работят под марката „ЕКО“. Всички търговски обекти се управляват с договор за управление с партньори. Партньорите на дружеството по договори за управление управляват пряко търговските обекти от негово име и за негова сметка.

Изменението на оперираните от дружеството бензиностанции по години е представено в долната таблица:

Таблица № 3.4дГодина Брой

обектиИзменение Краен брой

обекти

2012 (…)* (…)* (…)*2013 (…)* (…)* (…)*2014 (…)* (…)* (…)*2015 (…)* (…)* (…)*

Обектите, управлявани от дружеството, са равномерно разпределени на територията на страната55.

„Литекс“ АД - дружеството разполага с два търговски обекта за продажба на горива на дребно, които са негова собственост. Единият обект се намира в гр. Ловеч, другият на 10 км между гр. Пловдив и гр. Асеновград, срещу КЦМ гр. Пловдив.

„Лукойл България“ ЕООД - брой бензиностанции, собственост на „Лукойл България“ ЕООД, и брой бензиностанции, работещи по договор за франчайз с „Лукойл България“ ЕООД, за периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2015 г.

Таблица № 3.4е01.01.2012 31.12.2012 31.12.2013 31.12.2014 31.07.2015

Собствени бензиностанции 192 192 192 193 194

Бензиностанции по договор за франчайз

30 30 28 27 28

Общо 222 222 220 220 222

Бензиностанциите, управлявани от дружеството, са равномерно разположени по всички основни пътни артерии и в над 100 населени места в страната56.

55 Видно от приложената карта56 http :// www . lukoil . bg / Main . do ? actionName = drivers ; http :// www . lukoil . bg / Main . do ? actionName = map

69

„Лукойл България“ ЕООД предоставя следната информация за типа търговски обекти за търговия на дребно с горива:(…)*

Информация относно общия брой и процентното съотношение между отделните типове търговски обекти:

Тип търговски

обект 2012 % 2013 % 2014 % 2015 %

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Нис Петрол“ ЕООД - към настоящия момент „НИС Петрол“ ЕООД оперира на пазара на дребно в Република България с (…)* търговски обекта.

През 2011 година са закупени (…)*; През 2012 година са закупени (…)*; През 2013 година (…)*; През 2014 година са закупени (…)*; През 2015 година продажбите на дребно се осъществяват от (…)* търговски

обекта.

Според типа на управление търговските обекти на „НИС Петрол“ ЕООД (включително наетите) се делят на:

(…)*

Бензиностанциите, управлявани от дружеството, са неравномерно разпределени на територията на страната, съсредоточени преимуществено в Южна България и Софийска област57.

3.4.1. Ценова политика на участниците на пазара

57 Видно от приложената карта70

По-голямата част от изследваните в Секторния анализ дружества отговарят, че съществуват разлики в обявените цени на дребно на търговските им обекти в регионален аспект, които се дължат на следните пазарни фактори:

Цените на основните конкуренти; Еластичността на търсенето от цената. В малките населени места тя е

многократно по-голяма от тази в големите градове и основните пътни артерии от републиканската пътна мрежа;

Броя и вида на предлаганите допълнителни услуги (паркинг, ресторант, кафене, магазин, разплащане на комунални услуги и др.);

Местоположението на обекта - дали е преди или след конкурентните обекти в посока на движение на автомобилите на клиентите;

Наличието на картови клиенти; Текущи маркетингови активности и промоции, и други.

Повечето дружества посочват също така, че по-ниските цени, предлагани от конкурентни бензиностанции, водят до намаляване на продажбите на дребно на съответния им обект. Това от своя страна води до коригиране на цените с цел запазване обемите на продажбите.

По-голямата част от запитаните дружества заявяват, че при ценообразуването на горивата не се наблюдава сезонност. Някои от дружествата отбелязват обаче, че пазарът на горива в Република България следва принципите на търсенето и предлагането, според които в активните сезони с увеличено потребление на съответен вид гориво цените се променят според неговото търсене и предлагане. Посочва се също така, че по-слабото търсене на моторни горива през периода ноември - март при постоянно производство и предлагане води до намаляване на продажните цени и оттам на маржовете на печалба. И обратното, нарасналото търсене на моторни горива от април до октомври при равни други условия покачва цената им и маржовете на печалба.

3.5. Пазарни дялове на основните участници на пазарите

3.5.1. Обем и пазарни дялове на производство и внос

В сектора на автомобилните горива ясно могат да бъдат разграничени три нива на вертикална интеграция – производство, търговия на едро и търговия на дребно. На първо място стои пазарът на производството. Там, в пряка конкуренция са от една страна производителите, които оперират рафинерия на суров петрол на територията на страната, а от друга – производители и дистрибутори, чийто краен продукт има произход, различен от Република

71

България, наричани в настоящия анализ вносители. Следва да се има предвид, че съществуващата на територията на страната рафинерия има капацитет на производство, надхвърлящо реалното потребление на горива в страната, независимо дали става въпрос за изследваните в това проучване светли горива или всички останали производни на нефта – като суровина за производство. От друга страна, в съседни държави от ЕС също има изградени производствени мощности, които биха могли да окажат конкурентен натиск на завареното предприятие (Румъния, Гърция).

Следващите две таблици съдържат данни58 относно произведените и внесени в Република България количества59 бензини и дизелово гориво, предназначени за реализация на територията на страната в периода 2012 – 2014 г.

Таблица № 3.5.1.а

Бензини - предназначени за реализация на територията на страната

2012 г. 2013 г. 2014 г.ЛНХБ (…)* (…)* (…)*ВОП (…)* (…)* (…)*Внос (…)* (…)* (…)*Общо (…)* (…)* (…)*

Дизелово гориво - предназначено за реализация на територията на страната

2012 г. 2013 г. 2014 г.ЛНХБ (…)* (…)* (…)*ВОП (…)* (…)* (…)*Внос (…)* (…)* (…)*Общо (…)* (…)* (…)*

Видно от горната таблица, за изследвания период делът на основния производител на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“АД от пазара на производство и внос на бензини и ДГ на територията на страната е значителен и се движи в интервала (…)* за бензините с тенденция на нарастване и (…)* за ДГ. Като следващ основен източник на автомобилни горива, предназначени за потребление в страната, следва да се посочи вносът под режим ВОП, който заема между (…)* от общия обем на пазара на производство и внос на бензини в страната и (…)* от този на дизеловото гориво. С доста незначителни пазарни обеми се характеризира вносът на горива от страни извън ЕС/ЕИП – между (…)* и (…)* % от общия пазар при бензините и (…)* за дизела.

Таблица № 3.5.1.бРеализация на произведени/внесени бензини

2013 г. 2014 г.

58 Данните са предоставени от Агенция „Митници“, НАП и ЛНХБ.59 С платен акциз.

72

Производство/Внос/ВОП 629 976 565 635Реализирано ЕСФП60 610 972 613 868Реализирано търговци61 589 230 595 985

Реализация на произведено/внесено ДГ 2013 г. 2014 г.

Производство/Внос/ВОП 1 935 895 1 911 116Реализирано ЕСФП 1 516 695 1 616 590Реализирано търговци 1 310 575 1 369 980

От данните в таблицата се вижда, че общият обем на раелизираните на територията на страната бензини и дизелово гориво, измерен посредством трите показателя62, е с незначителни отклонения при бензините, но с по-съществени при дизеловото гориво. Тази пазарна ситуация вероятно е резултат от нарастващите нужди на отделни предприятия, по-специално от дизелово гориво, основно използвано за собствени транспортни нужди, и наличието на феномена „ведомствени бензиностанции“, реализиращи немалки обеми горива извън границите на предмета си на дейност.

3.5.2. Обем и пазарни дялове при търговията на дребно

Търговията на дребно с бензини и дизелово гориво за нуждите на автомобилния транспорт се характеризира с наличието на няколко утвърдени участници, които оперират вериги от бензиностанции, на малки независими бензиностанции, както и на предприятия, притежаващи собствени бензиностанции, които ползват горивата основно за свои нужди /т.нар.ведомствени бензиностанции/.

3.5.2.1. Пазарни дялове на участниците общо за разглеждания период – 2012 г. - 2015 г.

В следващите таблици са представени реализираните обеми бензини и дизелово гориво на територията на страната по основни участници, както и пазарните дялове на всеки от тях. Данните от таблиците обхващат периода от началото на 2012 г. до края на 2015 г.

Продажби на дребно на бензини общо за периода 2012 – 2015 г.

Таблица № 3.5.2.1а

ДружествоКоличество в

хил.л.Пазарен дял в %

„Лукойл България“ ЕООД (…)* (…)*„ОМВ България“ ООД (…)* (…)*„Петрол“ АД (…)* (…)*

60 Електронна система с фискална памет61Реализирано от търговци по занятие /по данни от ЕСФП/, с предполагаемо изключване на т.нар.ведомствени (собствени) бензиностанции.62 Производство/внос/ВОП, Реализирано ЕСФП и Реализирано търговци.

73

„ШЕЛ България“ ЕАД (…)* (…)*„Еко България“ ЕАД (…)* (…)*„НИС Петрол" ЕООД (…)* (…)*„Ромпетрол България“ EАД

(…)* (…)*

„Сакса“ ООД (…)* (…)*„Векта" ООД (…)* (…)*„Синергон Петролеум" ЕООД

(…)* (…)*

Други (…)* (…)*Общо (…)* (…)*

Като цяло за периода 2012 – 2015 г. при търговията на дребно с бензини се открояват 5 основни участника – вериги бензиностанции, сред които (…)*, които заедно формират (…)* % от общо реализираните на дребно в страната бензини за периода. Следват още 5 по-малки участника, сред които (…)*, със значително по-нисък пазарен дял.

Следва да се отбележи, че повечето изброени участници са вертикално интегрирани предприятия, участващи и на пазарите на производство/внос и търговия на едро. С най-висок дял сред тях е (…)*.

Продажби на дребно на дизел общо за периода 2012 – 2015 г. Таблица № 3.5.2.1б

ДружествоКоличество в

хил.л.Пазарен дял в %

„ Лукойл България“ ЕООД (…)* (…)*„ОМВ България“ ООД (…)* (…)*„ШЕЛ България“ ЕАД (…)* (…)*„Петрол“ АД (…)* (…)*„Еко България“ ЕАД (…)* (…)*„Сакса“ ООД (…)* (…)*„Ромпетрол България“ EАД

(…)* (…)*

„Елаците Мед" АД (…)* (…)*„НИС Петрол" ЕООД (…)* (…)*„Ойлкарт“ ЕООД (…)* (…)*Други (…)* (…)*Общо 6 058 103 100%

Най-значимите участници на база реализирани обеми на пазара на търговията на дребно с ДГ в периода 2012 – 2015 г. отново са дружествата: (…)*, формиращи съвкупен дял от (…)* от общото количество на продадения в страната дизел.

74

Следват 5 по-малки участника, сред които (…)*. Отново с най-висок дял на пазара на дребно за периода е (…)*, следвано от (…)*,(…)* и (…)*.

3.5.2.2. Пазарни дялове на участниците по години.

В следващите таблици е представена информация по отношение на продажбите на дребно на бензини и ДГ по години на основните участници на това пазарно ниво, както и техните пазарни дялове.

Продажби на дребно на бензини по години за периода 2012 – 2015 г.Таблица № 3.5.2.2а

Количество в хил.л.

Дружество 2012Дял/

% 2013Дял/

% 2014Дял/

% 2015 Дял/ % „Лукойл България“ ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„ОМВ България“ ООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Петрол“ АД (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*„ШЕЛ България“ ЕАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Еко България“ ЕАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Нис Петрол" ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Ромпетрол България“ EАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Сакса“ ООД (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*„Векта" ООД (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*„Синергон Петролеум" ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Други (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Общо 499 756 100% 610 972 100%613 865 100% 645 937 100%

От таблицата е видно, че пазарният лидер (…)* има сравнително устойчив дял на това пазарно ниво през годините. Същата тенденция се наблюдава и при останалите значими участници на пазара - (…)*.

75

Сред така посочените основни участници на пазара на дребно се забелязва нов участник в сравнение с предходни анализирани от КЗК периоди – (…)*. Дружеството има пазарен дял от около (…)*% през 2013 г., който достига до (…)*% през 2015 г. Този факт е показателен за това, че съществуващите на пазара бариери за навлизане не следва да се определят като непреодолими.

Продажби на дребно на дизел по години за периода 2012 – 2015 г.Таблица № 3.5.2.2б

Количество в хил. л.

Дружество 2012Дял/

% 2013Дял/

% 2014Дял/

% 2015Дял/ %

„Лукойл България“ ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„ОМВ България“ ООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„ШЕЛ България“ ЕАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Петрол“ АД (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*„Еко България“ ЕАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Сакса“ ООД (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*„Ромпетрол България“ EАД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Елаците Мед" АД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Нис Петрол" ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

„Ойлкарт“ ЕООД

(…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Други (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)* (…)*

Общо 1 025 276 100%1 516 694 100%

1 616 589 100% 1 899 543 100%

Данните през годините сочат известна плавна загуба на пазарни дялове от тримата най-големи участници на пазара, която за изследвания период достига до (…)* % при (…)*,(…)* % при (…)*,(…)* % при (…)*. Останалите дружества запазват пазарното си присъствие през годините или са със съвсем леки колебания по отношение на своя пазарен дял.

76

Тук отново се наблюдава навлизането на нови участници на пазара, основно чрез дружеството (…)*, като пазарният му дял през 2014 г. е (…)*% и достига (…)*% през 2015 г. Този факт е показателен за това, че съществуващите на пазара бариери за навлизане не следва да се определят като непреодолими.

Данните от горните таблици сочат, че е налице тенденция на засилено присъствие на малките независими бензиностанции и ведомствените такива по отношение на реализацията на дизелово гориво. За разлика от бензините, където техният съвкупен пазарен дял е не по-висок от (…)*% средно за периода, а през годините се характеризира с устойчивост, то при ДГ за изследвания период този процент заема средни стойности от (…)*%, но е видна ясна тенденция на непрекъснато плавно нарастване на пазарните дялове на по-малките играчи през годините /от (…)*% до (…)*%/. Тази пазарна ситуация е в резултат от нарастващите нужди на отделни предприятия, по-специално от дизелово гориво, основно използвано за собствени транспортни нужди. Въпреки това не следва да се счита, че високите нива на съвкупния пазарен дял на независимите бензиностанции оказват конкурентен натиск на основните участници, а по-скоро се наблюдава преразпределящ се обем на търсенето.

Във връзка с горните изводи може да се приеме, че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол - малък брой основни участници и множество малки участници.

3.5.2.3. Пазарни дялове на основните участници по месеци.

Следващите две графики проследяват продажбите на дребно на бензини и дизел на най-значимите участници на пазара по месеци в периода 2012 – 2015 г.

Таблица № 3.5.2.3а

Видно от графиката трендът на реализираните количества бензини от петте най-големи участника на пазара на дребно - (…)* е в много голяма степен сходен и се характеризира с резки и значими колебания, които са основно на сезонна база, като особено изявени са те при пазарния лидер – (…)*.

77

Видно е, че втората група по-малки участници на пазара на дребно – (…)* увеличават пазарното си присъствие, за сметка на водещите участници.

Таблица № 3.5.2.3б

При реализацията на ДГ на дребно на територията на страната отново се забелязва, че дружествата (…)* имат синхронизиран тренд в продажбите си, който има значителни и резки флуктуации, най-изявени отново при пазарния лидер. Отново, както по отношение на бензините, по-малките участници на пазара - (…)* увеличават пазарното си присъствие. 3.6. Информация за бази и складове

Към настоящия момент на територията на страната има 36 лицензирани складодържатели за производство и/или складиране на автомобилен бензин и дизелово гориво. Максималният складов капацитет към 16.02.2016 г. е представен в следващата таблица:

Таблица № 3.6аМаксимален складов капацитет за бензини и дизелови горива в хил. литри

Бензини Дизелови горива456 959 1 066 172

Общ капацитет: 1 523 131

От Таблица № 3.6а е видно, че складовият капацитет за дизелови горива на територията на страната е 70%, докато капацитетът, предназначен за бензини, представлява едва 30% от максималния складов капацитет в страната. За сравнение, установеното съотношениe в Секторния63 анализ от 2011 г. е 63% при ДГ и 37% при бензина, а установеният брой лицензирани складодържатели е 27.

От списъка на лицензираните складодържатели могат да се отличат дружествата „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, чиято производствена площадка е със статут на

63 Приет с Решение на КЗК № 1059/27.07.2011 г.78

данъчен склад, както и продуктопроводът на „Лукойл България“ ЕООД от базата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД до ПСБ Илиенци, гр. София, който също е със статут на данъчен склад.

При хипотезата на значителни свободни обеми, навлизащите участници на пазара биха могли да влагат количества в данъчни складове, в резултат на решение за предоставяне на свободни обеми на даден вложител, изцяло зависещо от волята на лицензираните складодържатели. Другата алтернатива, която стои пред новонавлизащите участници, е да бъдат закупени или изградени собствени складове. Този вариант повдига въпроси, свързани с това доколко рентабилни биха били те, след тяхното изграждане и лицензиране. Следва да се разгледа и въпросът дали нивото на необходими инвестиции и покриването на всички административни изисквания биха били обосновани при наличие на значителен обем свободни количества.

За да бъде установено доколко по отношение на складовете за петролни продукти се наблюдава висока степен на концентрация и доколко тази концентрация би могла да повлияе върху конкурентната среда, в следващите таблици са представени съотношението на общия складов капацитет и този на основните притежатели на данъчни складове, както и съотношението на количествата автомобилни горива, излезли от данъчен склад, и техните притежатели. При разглеждане на данните от Таблица № 3.6б, следва да се отчетат обемите от продуктопровода, собственост на „Лукойл България“ ЕООД, и производствената площадка на ЛХНБ, свързани с произведствената и логистична дейност на икономическата група Лукойл.

Таблица № 3.6бМаксимален капацитет на данъчните складове оперирани от търговците

на бензини и дизелови горива 64

Лицензиран складодържател

Максимален складов капацитет в литри Общо

количествоБензини Дизелови

горива1 "АГРО 03" ООД (…)* (…)* (…)*2 "АРЕНА - И.Т." ЕООД (…)* (…)* (…)*3 "АСТРА БИОПЛАНТ" ЕООД (…)* (…)* (…)*

4 "БИО ИНВЕСТ ЕНЕРДЖИ" АД

(…)* (…)* (…)*

5 "БСБ ОЙЛ" ЕООД (…)* (…)* (…)*6 "БУЛМАРКЕТ ДМ" ООД (…)* (…)* (…)*7 "ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД (…)* (…)* (…)*8 "ВАЯ 7" ЕАД (…)* (…)* (…)*

9 "ГЛОБАЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС" ООД

(…)* (…)* (…)*

64 Справката не включва количествата съхранявани от ДАДРВВЗ съгласно ЗЗНН79

10 "ГРУП ОЙЛ ПЕТРОЛЕУМ 2011" ЕООД

(…)* (…)* (…)*

11 "ДЖИ ТИ ЕЙ ПЕТРОЛИУМ" ООД

(…)* (…)* (…)*

12 "ДМВ" ЕООД (…)* (…)* (…)*13 "ЗАРА Е" ООД (…)* (…)* (…)*14 "ИНСА ОЙЛ" ООД, с. Белозем (…)* (…)* (…)*15 "ИНСА ОЙЛ" ООД, гр. Русе (…)* (…)* (…)*16 "ИНТЕРСКАЙ" АД (…)* (…)* (…)*17 "КОСМОС ЕНЕРДЖИ" ЕООД (…)* (…)* (…)*18 "НИС ПЕТРОЛ" ЕООД (…)* (…)* (…)*

19 "ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД (…)* (…)* (…)*

20 "ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ" ЕООД (…)* (…)* (…)*

21 "ПЕТЪР КАРАМИНЧЕВ"АД (…)* (…)* (…)*

22 "РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД

(…)* (…)* (…)*

23 "САКСА" ООД (…)* (…)* (…)*24 „АИБО-С” ЕООД (…)* (…)* (…)*25 „БМВ-2000” ООД (…)* (…)* (…)*

26 „БЪЛГАРСКА ПЕТРОЛНА РАФИНЕРИЯ” ЕООД

(…)* (…)* (…)*

27 „ЕМЕЛДА” ЕООД (…)* (…)* (…)*28 „ИНСА” ЕООД, гр. Раковски (…)* (…)* (…)*

29 „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - ВАРНА

(…)* (…)* (…)*

30 „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, продуктопровод

(…)* (…)* (…)*

31 „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, Русе

(…)* (…)* (…)*

32„ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД – производствена площадка

(…)* (…)* (…)*

33 „ПОЛИСАН” АД (…)* (…)* (…)*34 „САКСА” ООД (…)* (…)* (…)*35 „САЛИНА 7” ЕООД (…)* (…)* (…)*

36

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ"

(…)* (…)* (…)*

Общи количества: (…)* (…)* (…)*

Данните от таблица № 3.6б показват, че се наблюдава висока степен на концентрация при собствениците на данъчни складове, като (…)* притежава

80

около (…)*%, а (…)* притежава около (…)*% от общия търговски капацитет. Останалите количества, които формират около (…)*% от общия търговски капацитет, са разпределени между останалите участници.

Съотношението на количествата автомобилни горива, излезли от данъчен склад и техните притежатели, представени в таблиците по-долу, позволява да се проследи динамиката при функционирането на данъчните складове.

Таблица № 3.6.вОБЕМ НА ГОРИВО ИЗЛЯЗЛО ОТ ДАНЪЧЕН СКЛАД В ХИЛ. ЛИТРИ

Лицензиран складодържателБензини

2013 2014 2015 Общо(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Други (…)* (…)* (…)* (…)*Grand Total (…)* (…)* (…)* (…)*

Таблица № 3.6.г

ОБЕМ НА ГОРИВО ИЗЛЯЗЛО ОТ ДАНЪЧЕН СКЛАД В ХИЛ. ЛИТРИ

Лицензиран складодържателДизелови горива

2013 2014 2015 Общо(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)* (…)* (…)*Други (…)* (…)* (…)* (…)*Grand Total (…)* (…)* (…)* (…)*

81

Данните от Таблици № 3.6в и 3.6г показват динамика при количествата, излезли от данъчен склад, реализирани в търговския оборот за периода от 2012 г. - 2015 г. Прави впечатление диверсификацията на участниците и процентният дял, заеман от (…)* и (…)*, съответно (…)*% и (…)*% при бензините и (…)*% и (…)*% при ДГ. Данните сочат, че въпреки високите нива на концентрация, отчетени при максималния складов капацитет, на практика основните обеми, търгувани от данъчни складове, се освобождават деконцентрирано от множеството лицензирани складодържатели.

4. Сравнителен анализ на компонентите и начина, по който се формира цената на бензина и дизела

Прието е, че цената на суровия петрол на международните пазари представлява основен фактор, от който зависят цените на бензина и дизела, използвани от моторни превозни средства. Въпреки това, промените и динамиката в цените на горивата по бензиностанциите не се дължат единствено на вариации в цените на суровия петрол, но и на други фактори. Международните референтни цени и котировки на рафинирани продукти изпълняват функцията на справка. Цените на бензина и дизеловото гориво, които излизат от рафинерията, се базират на тази справка, което се отразява и пряко върху цените на дребно. Валутните курсове също влияят при определяне цените на дребно. Нарастващото търсене за горива, по-високите цени на добавките в горивото, загубата на капацитет в рафинериите или ситуации на нефтопреработвателни прекъсвания общо допринасят за промяната на цените. Причините, водещи до промяна на цените, може да произтичат и от сътресения на пазарите в резултат на природни бедствия, политически вълнения или военни действия.

Друг компонент, който участва в определянето на крайните цени на горивата, е облагането с данък. Обикновено този елемент е стабилен и не проявява особена динамичност, но представлява значителна пропорция от цената на дребно. Разликата в размера на данъчните стойности, с които се облагат горивата, е причина за значителните различия в средните цени на дребно в различни държави.

4.1. Ценоопределящи фактори и метод на ценообразуване

Факторите, определящи цените на суровия петрол и автомобилните горива, са специфични за всяко едно ниво от веригата добив – продажба на дребно. Обща характеристика, специфична за търговията на тези пазари, е използването на референтни котировки (публикации). Референциите, използвани при ценообразуването, валутните курсове и транспортните разходи, до голяма степен служат за определяне на цените по всички звена на търговия с горива.

При анализа на ценоопределящите фактори следва да се има предвид, че котировките на автомобилните горива не следват автоматично измененията на

82

котировките на суров петрол, нито са директно свързани помежду си. Възможни са случаи, в които котировките на суровия петрол и автомобилните бензини се изменят следвайки различен алгоритъм, различни темпове и стойности. Котировките на крайните продукти не отразяват директно стойността на вложената суровина, нито производствените разходи и печалба на конкретните производители и/или търговци. Те се влияят в най-голяма степен от търсенето и предлагането на продуктите в даден регион (Европейският регион е условно разделен на два пазара, NWE Североизточен и MED Средиземноморски район). Методологията за оценка Platts (борсов бюлетин на Platts European Marketscan, по-нататък в текста „котировките Platts“) отразява стойностите на база „затваряне на пазара“. Търговската активност, включително анонсираната/предлагана цена и транзакции, извършени по време на обичайното работно време на европейските пазари, са с пазарни стойности, определени точно в 16:30:00 ч. Лондонско време. Котировките се публикуват ежедневно, с изключение на почивните дни. В случай, че няма изменение в елементите на дадена формула за ценообразуване, цените по веригата се изменят автоматично с промяната на котировката и валутния курс BGN/USD. В случай, че се налага изменение на елементите на формулата, промяната настъпва автоматично или в предварително установен срок от ръководството на даден търговец.

Друг важен елемент при формирането на цената представляват условията на доставка, съгласно INCOTERMS, които допринасят за калкулирането на транспортните разходи и играят важна роля при разпределянето на риска. Продажбите от рафинерии в или извън страната най-често биват осъществявани при условия FCA, включително и при DAT, DAP и/или FOB съгласно ИНКОТЕРМС 2010. В зависимост от сключения договор заявените годишни количества се разпределят по периоди и количества по локации. Обикновено уговорените едрови количества са предназначени само за препродажба в Република България. SPOT количествата взаимно се договарят преди доставка. При доставките FCA – при използване на вагон-цистерни, транспортът се осигурява от купувача в точките на натоварване в рафинерията. За доставки при условия DAT, DAP и FOB, транспортът се осигурява от продавача. Цените се определят въз основа на постигнати договорености между страните за прилагане на ценови формули, които зависят от канала за продажба:

при доставки на продукти за търговци на дребно и търговски обекти, цените се определят съгласно сключени договори за трансферни цени между рафинериите и техните филиали. Цената се основава на конкурентното ценово равнище на пазара (Competitive Supply Price Level (CPSL) – с приспадане на всички разходи по вноса и минус отстъпките, обикновено определени в анекс към договора.

Формирането на продажната цена на горивата до крайните потребители зависи от доставната цена на съответните видове горива, като към нея се начисляват разходите по внос (разтоварване, претоварване, транспортиране и др.) преработка, складиране, застраховки, други оперативни разходи, транспортиране

83

до обект на краен клиент (ако има заявен транспорт), печалба/загуба. Към така формираната продажна цена се начислява акциз и ДДС.

Цените на горивата до клиенти на едро основно зависят от количеството и начина на плащане. При търсене, заявяване и последващо закупуване на големи количества и при авансово плащане, клиентите получават по-ниски цени, като за всеки клиент цената се определя индивидуално.

В хода на проучването по преписката КЗК не е установила механизъм, чрез който дружествата могат да получават актуална информация и да изследват цените на други вносители. Теоретично, предлагането на значително по-ниски/по-високи цени от вносители за по-дълъг период от време би могло да доведе до изменение на обемите, реализирани в страната. Това може да се случи единствено при продължителни периоди на свръх предлагане/свръх дефицит на дизелово гориво и автомобилен бензин в региона. Този подход обаче не би могъл да повлияе съществено на цените, тъй като факторите за тяхното определяне, описани по-горе, са общовалидни както за производители, така и за търговци и те най-общо казано се влияят от динамиката на международните котировки.

Относно наличието на колебание при цените, на база обработените данни би могло да се твърди, че съществуват известни сезонни колебания, които намират отражение в котировките на Platt's, дължащи се на изменение на съотношението търсене/предлагане през различните сезони и/или празници и почивни дни. Тези колебания са общовалидни за целия свят, тоест през лятото настъпва активният сезон за шофиране, което повишава потреблението, а през зимата се наблюдава обратна тенденция. Поради спецификата на ценообразуването тези колебания се отразяват незабавно.

Най-общо факторите, които определят крайната цена на горивата, биват следните:

Доставна цена на суровина; Разходи по внос (претоварване, митнически формалности, инспекции,

претегляне, транспорт и др.); Разходи по преработка - технологични загуби, природен газ (използва се

както за отопление и подгряване, така и в производствения процес в процеса на десулфуризация), азот; катализатори и др.;

Разходи за запаси по ЗЗНН; Складиране и съхранение; Влагане на биокомпонент; Други оперативни разходи - ел.енергия и др.; Последващ транспорт до краен обект на клиент (ако има заявен такъв); Печалба/загуба; Акциз; ДДС.

84

4.1.1.Производство

Ценоопределящите фактори и методът на ценообразуване при производство следват най-общо следните критерии при определяне на крайна продажна цена: Изчислява се базовата котировка, съгласно котировалния период, определен

по договор; Добавя се ценовата премия/отстъпка/ескалация в съответствие с договора; Добавя се стойността на вложените присадки - био и/или други, ако има

такива; Добавят се транспортните разходи на база условието на доставка,

определено в договора, ако има такива; Превалутира се в български лева, ако продажбата е в левове, съгласно

условията по договора; В случаите, когато е необходимо да се начисли акциз, към цената се добавя

стойността на акциза, изчислена на база количеството в литри; На база така определената цена се добавя и ДДС, ако е необходимо, съгласно

българското законодателство, договора и направлението.

Цената на суровия нефт се определя на база котировки (публикации) по Platts Crude Oil Market Wire - международен бюлетин, който публикува цени на сделки с различни типове нефт в международен мащаб. За територията на страната спрямо Platts котировката се прилага съответна корекция, отразяваща логистиката до съответното пристанище/петролна база, типа нефт и неговите дестилационни характеристики. Съществуват и допълнителни корекции, които се уговарят индивидуално от страните.

Според събраните от (…)* данни, (…)*.

4.1.2.Продажби на дребно

По отношение на цените на дребно, автомобилните горива се предлагат (продават) на различните клиенти на база търговска отстъпка от обявената цена на бензиностанцията, където се правят зарежданията. Търговските отстъпки за всеки един от клиентите се определят чрез сключване на търговски договор и са посочени в него.

Основните фактори, които се вземат предвид при определяне на крайната продажна цена на горивата, могат да бъдат класифицирани в две основни групи:

Преки фактори, които са:- Цена на закупуване,- Акцизи, данъци, такси,- Себестойност, вкл. ефект на военновременните запаси,- Разходи за дистрибуция – транспорт, съхранение и др.- Марж на печалба на търговските обекти,

85

- Пазарно поведение на основните конкуренти.

Непреки фактори, които обикновено влияят на решенията за ценообразуване, са:- Търсене/предлагане,- Маркетингова стратегия по отношение на позициониране на търговската

марка,- Продуктовият микс от предлагани горива и ценовото позициониране на

премиум продуктите,- Ценовата еластичност на потребителското търсене и др.

КЗК е изследвала елементите, формиращи крайната продажна цена на дребно при следните дружества: „Петрол“АД, „ОМВ България“ ООД, „Ромпетрол България “ ЕАД, „ЕКО България “ ЕАД, НИС Петрол“ ЕООД, „Литекс“ АД, „Сакса“ ООД.65

Графики № 4.1.2а(…)* и 4.1.2б(…)*

Забележка: Покупната цена не включва акциз и ДДС, с изключение на дружествата (…)* (където покупната цена включва и акциза).

В т.нар „други разходи“ се включват основно акциз и ДДС, но част от изследваните предприятия посочват също така и разходи за горивни добавки, разходи за съхранение, административни разходи, разходи за амортизация, фири и др.

Видно от графиката за бензин А95Н, при повечето разглеждани дружества покупната цена на бензина /без ДДС и акциз/ заема между 33,8 % - 45,8 % от крайната продажна цена на дребно или съставлява средно около 40 % от крайната продажна цена, предлагана от търговците. При две от изследваните дружества, покупната цена включва и акциз и възлиза на 75 % от крайната продажна цена на бензин А-95Н.

Що се отнася до търговската отстъпка, при повечето предприятия тя се движи в интервала 0,7 % – 5,3 % , средно около 3 %.

Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н.

Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал - от 0,3 до 14,8%, като видно от графиката преобладават стойностите в интервала 7% -11%.

Видно от горните данни, перото „други разходи“ при повечето дружества заема малко над 50 % от крайната продажна цена на дребно на бензин А-95Н.

65 Повечето дружества са представили данни относно начина на формиране на крайната си цена на дребно на бензин А-95 и дизел към конкретна дата.

86

Подобно на описаното по-горе е и ценообразуването при дизеловото гориво, но тук прави впечатление малко по-високата норма на печалбата, която се движи в интервала 0,3 – 17, 6% , с преобладаваща при повечето дружества стойност от 10-12%. Следва да се отбележи също така, че т.нар. други разходи, за разлика от бензина, при дизеловото гориво съставляват по-малко от 50% от крайната продажна цена на дребно, като при повечето дружества те заемат около 48% от цената на дребно66.

Горните заключения могат да бъдат илюстрирани и със следните графики:

Графики № 4.1.2в и 4.1.2г

В т.нар „други разходи“ се включват основно акциз и ДДС, но част от изследваните предприятия посочват също така и разходи за горивни добавки, разходи за съхранение, административни разходи, разходи за амортизация, фири и др.

Формиране на крайната цена на дребно, прилагана от „Лукойл България“ ЕООД

Структура на цените на дата 14.04.2015 г. Таблици № 4.1.2а и 4.1.2б

А-95Н лв. % от цена на дребно

(…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*

66 С изключение на двете дружества, чиято крайна продажна цена на дребно включва и акциз.87

(…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*

Дизел лв. % от цена на дребно

(…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*

(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*(…)* (…)* (…)*

Прави впечатление, че при „Лукойл България“ ЕООД покупната цена на едро (…)*.

4.2. Вземане на решение за промяна на цените

Промяна на цените на дребно се извършва обикновено по предложение на специализиран отдел, предвиден в структурата на дружествата, част от вериги за търговия на дребно. Те могат да оформят предложение за промяна на цените на дребно на регионално ниво, като за конкретни бензиностанции се взимат предвид множество фактори, сред които например: планирани и фактически търговско-финансови резултати на всяка една от бензиностанциите, специфика на клиентите на обекта, реализирани продажби в количество за предходни периоди, продажби на бензиностанцията по видове горива, макро и микрообкръжаваща среда на бензиностанцията, конкуренция и др.

Според събраните становища от търговците вземането на решение за промяна на цени на дребно може да бъде направено в рамките на работния ден. Новите цени се въвеждат обикновено считано от 0.00 ч. на следващия ден, като по изключение може да се предвиди и въвеждане в рамките на същия ден.

88

Основните фактори, отчитани при вземане на решение за изменение на ценовите формули при продажби на дребно, най-общо биват следните:

Увеличение или намаление на транспортни разходи; Изменение в съотношението търсене/предлагане на съответния продукт(и)

на даден пазар - при експорт и ВОД; Валутен курс BGN/USD; Изменение на формулите за определяне на цените, предприето от

дружествата.

4.3. Проучване на цените на дребно в регионален план

Съществуват регионални разлики в цените на горивата, продавани в различните търговски обекти. Факторите, които се вземат предвид при определянето на размера на тези разлики, се покриват най-общо с тези описани в т. 4.2. по-горе. Възможните отклонения от средните дневни стойности на продажните цени на автомобилните горива между различните търговски обекти са обикновено между 2% и 5%.

4.4. Проучване и анализ на установени маркетингови стратегии на пазара

4.4.1. Видове отстъпки

КЗК е отправила запитване до дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Сакса“ ООД, „Литекс“ АД, „Петрол“ АД, „Лукойл България“ ЕООД относно прилаганите от тях системи за търговски отстъпки към клиенти, както и механизма на действие на всяка от системите по веригата продажби на едро и дребно.

Получената информация относно прилаганите отстъпки е обобщена по-долу:

4.4.1.1. Отстъпка за количество.

Предоставя се на корпоративни (бизнес) клиенти и се урежда с договор между страните. Предлаганата отстъпка се формира по скала, която зависи от средномесечното количество на зарежданията и срока на разсрочено плащане, който съответният клиент ползва. Колкото по-голямо е закупеното количество, толкова по-голяма е отстъпката.

За бизнес клиентите, които ползват условия за разсрочено плащане, се използват карти за безкасово плащане при зареждане на автомобилни горива. На всеки клиент са издадени определен брой карти, всяка от които дава възможност за

89

зареждане на автомобилни горива на търговските обекти с търговската марка на дружеството. На база на всички зареждания през календарния месец се издава фактура за плащане по банков път, като отстъпката се изчислява на база общо зареденото гориво по всички карти на клиента.

За бизнес клиенти, които плащат в брой, се издават специални карти, всяка от които дава възможност за зареждане на автомобилни горива на търговските обекти с търговската марка на дружеството. Плащането на всяко зареждане се извършва в брой, в търговския обект. На база на всички зареждания през календарния месец се издава фактура. Издава се кредитно известие за размера на начислената отстъпка на база общо зареденото гориво по всички карти на клиента.

4.4.1.2. Отстъпка за плащане в брой или с банкова карта (отстъпки за лоялни клиенти)

Предоставя се на клиенти на дребно /физически лица/. В случай, че клиентът заплати в брой или с банкова карта на обекта, същият получава отстъпка от цената на закупените горива, без оглед на зареденото количество /на литър/. Предоставя се чрез т.нар. карти за лоялни клиенти или чип карти /персонални или за дадено транспортно средство/. При желание, всеки клиент на търговските обекти - физическо лице попълва формуляр, чрез който може да получи карта за лоялност. Във формуляра се посочват данните за контакт с клиента, както и се декларира неговото съгласие за получаване на маркетингова информация. Картата е активна към момента на получаване и следва да се валидира от клиента в определения за това период, за да се гарантира нейното редовно използване. В момента на всяко закупуване на автомобилни горива притежателят на картата ползва отстъпка, която е определена в Общите условия за ползване на картата.

4.4.1.3. Други отстъпки

Освен цитираните отстъпки, за отделни периоди някои бензиностанции организират и специални промоции за своите клиенти. Например клиентите на Шел - физически лица събират т.нар. ClubSmart точки при покупки на горива и други стоки, както и при ползване на услуги в търговските комплекси Shell и в обектите на партньорите. Натрупаните точки могат да се обменят срещу продукти и услуги, които са обявени в каталога ClubSmart в търговските комплекси Shell и/или в обектите на партньорите. Подобна е и кампанията за събиране на точки „Диадора“, провеждана за определен период от някои дружества като „Еко България“ ЕАД и „НИС Петрол“ ЕООД, „Kappa“ на „ОМВ

90

България“ ООД, както и други промоционални кампании, даващи възможност за обмяна на събраните точки срещу стоки.

Някои дружества като „НИС Петрол“ ЕООД прилагат допълнителни отстъпки за заредени количества в определени дни от седмицата и часове от деня (т.нар. система „Happy Days”), в която всеки петък и събота се предоставя 0.05 лв./литър отстъпка за всички видове горива. Кампанията е провеждана в отделни едномесечни периоди през 2014 г. и 2015 г.

Съществува и отделна категория търговски отстъпки, чиито условия се определят от клиента, който е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, с посочените от него критерии за избор на изпълнител/доставчик при процедурата за избор на такъв. При тях възложителят определя като част от условията на процедурата начин на промяна на цената за доставка и/или диапазон на допустимата промяна, а понякога предвижда като задължително условие цените да останат непроменени през цялото времетраене на съответния договор.

4.4.2. Реализирани количества горива към крайни клиенти със и без прилагане на отстъпка

Графика № 4.4.2а

Графика № 4.4.2б

91

Горните данни показват, че за изследвания период се реализират значително по-големи количества бензин без отстъпка, докато при дизеловото гориво двата вида количества са приблизително еднакви през 2012 и 2013 г., а през 2014 г. и първите седем месеца на 2015 г. реализираните към клиенти количества дизел с отстъпка превишават значително количествата без отстъпка.

5. Анализ на търговското поведение при наличие на динамика в развитието на пазара и как това рефлектира върху формирането на цените за крайни клиенти.

Влиянието на стойността на суровината е от особено значение при ценообразуването в сектора на автомобилните горива. Ето защо, измененията на цените на суровия петрол неминуемо водят и до отражение върху крайната цена на горивата. Както бе посочено в предходните части, при формиране на крайната цена на горивата оказват влияние и добавките, които следва да бъдат отчислени за данъци (в национално измерение това са Акциз и ДДС). Тези добавки са с фиксирани граници и тяхното изменение не се влияе от изменението на суровината. Ето защо, при последващия анализ за реакцията на цените за всяко от пазарните нива КЗК ще вземе предвид единствено нетните цени на продукта.

Изменението на цената на суровината и отражението върху крайната продажна цена е обект на изследване през годините в повечето от държавите в ЕС. В икономическата теория е прието, че измененията в крайните цени обикновено не

92

са в симетричен порядък. Така например, изменението на доставната цена не се отразява по еднакъв начин на крайната продажна цена при покачване на цената и съответно при нейното понижаване. Обикновено, покачването на доставната цена се отразява в по-пълна степен върху крайната цена и прехвърлянето й върху крайната цена става за по-кратък времеви период в сравнение със спада в цените за доставка. От друга страна, пониженията на доставните нива обикновено се отразяват в непълна степен и за сравнително по-дълъг период от време. Това явление е познато в теорията като несиметрично прехвърляне на икономически ползи (Asymmetric pass – through), или като ефекта на „ракета и перце“. Въпреки че асиметрията е очаквано пазарно проявление, обикновено когато тя е в значителни граници се предполага, че е възможно да съществува изкривяване на пазарната среда. Най-често би могло да се касае за координирано определяне на цената между участниците на пазара.

Друг фактор, който би могъл да окаже влияние при формиране на цената на горивата, е цикличността на търсенето. Широко известен факт е, че при повишено търсене на петролни продукти се очаква увеличение на крайната цена. Обикновено, търсенето на автомобилни горива е по-високо във времена на икономически растеж (като макроикономически показател), както и през летните месеци от годината (сезонни флуктоации).

Външен фактор, който дава пряко отражение върху цените на горивата, са борсовите стойности. Това е и най-точният показател за цената на горивата в различните региони. Отчитайки множество пазарни фактори, борсите обявяват за всеки ден от седмицата цена на нефтопродуктите. Обичайно, това е цената, която се взима за база при повечето договори за доставка на горива на едро, към тази база се добавят и разходи за транспортиране на продукта, както и премията за купувача. Определянето на ценовите нива в страната са пряко свързани с котировката на Platts, отнасяща се за средиземноморския регион. Следва да се посочи, че това е тенденция при сключване на сделки с горива, които са с (…)*.

По-надолу, КЗК ще анализира динамиката на продажните цени на дребно за период от три години и шест месеца. Измененията на тази цена са сравнени с промените на цената на едро и с промените на производствената стойност на горивата. Използваните по-долу стойности са нетни – без начислени акциз и ДДС, тъй като по този начин в най - голяма степен се открояват средните маржове на всяко от нивата от производител, през търговец на едро до търговец на дребно.

Производствената цена е илюстрирана в дневни стойности и е базирана на (…)*, приложими за конкретната дата. Сравними с тези нива са и всички двустранни търговски условия, касаещи разглежданите продукти с произход (…)*. Следва да се отбележи, че тази стойност не отговаря в пълна степен на реално извършените сделки на пазара, а е по-скоро показателна за нивата на потенциални сделки за съответния ден. Стойностите са относими за съответните продукти, като не са взети предвид задължителните за добавяне био компоненти.

93

След анализ на постъпилите данни, комисията приема, че най - достоверният начин за отразяване на дневните нива на едро за съответните продукти е да бъде взета конкретно подбрана продажна цена на (…)*, валидна за съответния ден. След отчитане на факторите – ниво на конкуренция, разнообразност при предлагането, отдалеченост на населеното място от конкурентни на Лукойл рафинерии, материална обезпеченост на складови бази, степен на концентрация на пазара на дребно, свързаност към продуктопровод, отклонение на цената от средните за страната стойности и редица други, за база за сравнение е взета (…)*, валидна за (…)*. В тези стойности не са отразени характерните за бранша отстъпки при извършване на реални сделки.

Нетната цена на дребно е изчислена като средна стойност от ежедневните средни продажни цени на горива на дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД. Така изчислената средна стойност не се различава в зависимост от това дали се отнася за някое от конкретно посочените дружества или общо за всички тях, тъй като цените в национален мащаб са изключително сходни. По-надолу е представена единствено осреднената стойност с цел визуално да бъдат проследени по-точно тенденциите в целия засегнат сектор.

5.1. Изменение на цената на Бензин А-95Н

В следващата Графика е показан трендът на изменение на нетната продажна стойност на продукта бензин А-95Н на дребно, съпоставено с нетната стойност на едро, както и с цената, на която производителят продава готовата продукция.

Графика № 5.1а

94

От Графиката е видно, че трите променливи следват сходен тренд през целия изследван период. Докато през 2012 г. и първата половина на 2013 г. вариацията при цените е с големи амлитуди, на четири цикъла, то през 2014 г. те запазват сравнително плавни темпове на изменение. В края на 2014 г. следва срив в производствената цена, който е последван от цената на едро и тази на дребно. Този срив продължава сравнително кратък период от време, като в началото на 2015 г. започва частичното възстановяване на нивата от 2014 г.

Видно е, че търговските надценки за продукта варират през годините. Докато през 2013 г. по-голям дял от надценката на продукта се пада на търговците на едро, сравнено с тези на дребно, то през 2014 г. тази тенденция се изменя и надценката се прехвърля в голяма степен към търговците на дребно. Тази тенденция се запазва и към края на изследвания период, като през един кратък времеви цикъл (резкият спад на котировките и производствената цена), надценката е в полза на търговията на едро.

Тези различия в пазарното поведение на участниците налагат разглеждането на три подпериода. На следващата Графика е показан само периодът, засягащ 2012 г.

Графика № 5.1б

В горната Графика е видно, че цената на дребно зависи най-вече от тази на едро, като следва същия тренд на изменение и сходен времеви диапазон, в който това изменение се отразява реално на пазара, независимо дали се касае за увеличение на цената на едро или за нейното понижение.

Производствената цена оказва влияние върху тенденцията за изменение на другите две променливи в дългосрочен аспект, но реакцията е в бавни темпове и в различни процентни стойности, като тя е значително по-бавна, когато се касае за намаляване на производствената цена. В края на годината цените на дребно

95

изменят зависимостта си от цената на едро и започват да следват измененията на производствените цени. В този период, процентното съотношение на търговската надценка за търговци на дребно е и най-ниска. За периода тази надценка варира между (…)* лв. и (…)* лв. на литър (в така изчислените стойности не са включени допълнителни отстъпки – от продавач и за клиенти), докато надценката за търговеца на едро е в диапазона от (…)* лв. до (…)* лв. на литър.

На следващата Графика е показано движението на анализираните цени през 2014 г.

Графика № 5.1в

От горната Графика е видно, че тенденцията на стриктно следване на производствената стойност от останалите две променливи е нарушена. През първите 4 месеца, динамиката и лекото покачване на цената на производител не е дала никакво отражение върху цената на едро, ефект има върху средната продажна цена на дребно, но той е в отрицателна посока. През следващите 4 месеца, отново производствената цена няма пряко действие върху другите две цени, а пък покачването на продажната цена на едро се е отразила негативно върху цената на дребно. До края на този частичен период, цената на дребно не следва тренда на изменение на нито една от двете останали ценообразуващи стойности.

96

Следва да се посочи, че в този период, за разлика от предходния, съотношението на процента на надценка се променя и вече по-голяма част от него се пада на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. В цифрово изражение надценката на търговците на едро е между (…)* лв. и (…)* лв. на литър, а тази за търговци на дребно е между (…)* лв. и (…)* лв. на литър.

В следващата Графика е разгледан последният междинен период.

Графика № 5.1г

От графиката е видно, че измененията на трите линии следват еднакъв тренд. Изменението на производствената цена се отразява пряко в изменението на останалите две променливи. Следва да се посочи, че голямото понижение на нивата на производствените цени в началото на периода се отразява върху цената на едро с голямо времево закъснение, а цената на дребно се придържа към тренда на изменение на цената на едро, като по този начин също не отчита промяната на производствената цена или я отчита в сравнително голям времеви диапазон, около два месеца. Впоследствие нивата се уравновесяват. През м. февруари 2015 г. следва повишаване на производствената цена, която достига предходните високи нива към м. май 2015 г. Това повишение е последвано от реакция и на другите две пазарни нива, като тази реакция е значително по-бърза, отколкото при периода на намаление на цените. В края на периода производствените цени се изменят с леки амплитуди, които почти не намират отражение в останалите две линии.

Следва да се посочи, че в този период надценките на търговците на едро и дребно варират между (…)* лв. и (…)* лв. на литър, като тенденцията търговците на дребно да реализират по-голяма надценка от тези на едро се запазва непроменена.

5.2. Изменение на цената на дизелово гориво97

В следващите Графики е показан трендът на изменение на нетната продажна стойност на продукта ДГ на дребно и едро, съпоставено с производствената стойност на продукта.

Графика № 5.2а

От Графиката е видно, че трите променливи следват сходен тренд през целия изследван период. Докато през 2012 г. и първата половина на 2013 г. вариацията и при трите стойности е с големи амлитуди, то през втората половина на 2013г. и през цялата 2014 г. те запазват сравнително плавни тепмове на изменение. В края на 2014г. следва срив в производствената цена, който е последван от цената на едро и тази на дребно. Този срив продължава за сравнително кратък период от време, като в началото на 2015 г. започва постепенно частичното възстановяване на нивата от 2014 г.

Видно е, че търговските надценки за продукта на нивото на търговия на едро запазват постоянни нива през годините, като следват тренда на изменение на цената на производителя. Реакцията при промяна на цените на това пазарно ниво варира във времето, но тенденцията е за сравнително плавна реакция. Асиметрия в забавяне на отразяването на покупните цени в зависимост от това дали те се повишават или намаляват не се откроява. Зависимостта на цените при нивото на търговия на дребно от другите две променливи е сравнително ниска, както цената в абсолютни стойности, така и нейната промяна не се повлияват съществено.

През 2013 г. се забелязва, също като при анализа на бензин 95Н, че по-голям дял от надценката на продукта се пада на търговците на едро, сравнено с тези на дребно, докато тази тенденция се променя през 2014 г. и надценката се

98

прехвърля в голяма степен към търговците на дребно за сметка на търговията на едро. Това е валидно и за целия останал времеви цикъл.В края на разглеждания период се наблюдава голямо изменение на цената на производител, което оказва влияние и на другите две цени.

Различията в пазарното поведение на участниците в годините налагат разделянето на периода на три части. На следващата Графика е показан само началният период.

Графика № 5.2б

В горната Графиката е видно, че трите цени следват един и същ тренд на изменение в сходен времеви диапазон, като не се забелязва асиметрия на реакцията в зависимост от положителните и отрицателни промени на цената на суровината. Реакцията, която се наблюдава при нивото на търговия на едро, на измененията на цената на производител е плавна и отложена във времето, следвана, отново с известно забавяне, от промяна на цената на дребно. Не се забелязват различия в зависимост дали тази промяна е положителна или отрицателна.

По отношение на надценките, които остават на нивото на едро и нивото на дребно, следва да се отбележи, че до средата на първия период тя е споделена между двете пазарни нива, а впоследствие по – голямата част се прехвърля към нивото на търговия на едро. През разглеждания период тази надценка варира между (…)* ст. и (…)* ст. на литър за търговци на едро и в рамките на (…)* ст. и (…)* ст. на литър. за търговци на дребно (в така изчислените стойности не са включени допълнителни отстъпки – от продавач и отстъпки, предоставяни на клиенти).

На следващата Графика е показано движението на анализираните цени през следващия времеви период.

Графика № 5.2в99

Горната Графика обхваща периода от началото на м. април 2013 г. до месец октомври 2014 г. Характерно за този период са честите изменения на производствената цена със сравнително малки амплитуди. Периодите на намаление на тези стойности се редуват с такива, възстановяващи предходните нива в сравнително кратък времеви диапазон. Тенденцията е, че средната цена се запазва относително спокойна. През този период, за разлика от предходния, цената на едро не следва плътно измененията на производствените стойности, като се забелязва асиметрия при скоростта на отразяване на тези промени. В случай на увеличение на суровината, цената на едро реагира мигновено, а при нейното понижение, цената се коригира със закъснение. При цената на дребно е любопитно, че измененията не следват пряко измененията нито на цената на едро, нито на цената на производител, което предполага сравнителна независимост от другите променливи. Така например, около средата на изследвания период се откроява момент на продължително задържане на цената на високи нива, последвано от рязко понижение и задържането му за определен период от време, и отново рязко увеличение на цената, задържайки високи нива за продължителен времеви период. При първото продължително задържане на високи нива може да се твърди, че то в известна степен е повлияно от леко увеличение на цените на другите две нива на пазара, докато при второто увеличение, когато цената е на сходни нива, другите променливи са в постоянен спад, на много по-ниски нива от предходните.

По отношение на нивата на надценка също се наблюдава промяна от предходно анализирания времеви период. На първо място това се изразява в общото ниво на надценка, което доближава или дори надхвърля рамките на (…)* ст. за литър, които са разпределени, за разлика от предходния период, в по – голямата си част за нивото на търговия на дребно – между (…)* ст. и (…)* ст. на литър.

В следващата Графика е разгледан последният междинен период. Графика № 5.2г

100

От графиката е видно, че измененията на трите линии следват еднакъв тренд. Изменението на производствената цена се отразява пряко в изменението на останалите две променливи. Следва да се каже, че голямото понижение на нивата на производствени цени в началото на периода се отразява върху цената на едро с известно времево закъснение, а цената на дребно също следва тази тенденция. През месец февруари 2015 г. следва повишаване на производствената цена, което също така не води до незабавна реакция при останалите нива на пазара. В края на периода производствените цени отново се понижават, като ясно се вижда, че това изменение е последвано само от нивото на пазара на едро, докато цената на дребно се задържа непроменена.

Следва да се посочи, че в последния изследван период надценката на произведено гориво надхвърля границите от (…)* ст. на литър, които в дългосрочен аспект се разделят поравно между двете нива на търговия.

6. Изводи и препоръки засягащи конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво

6.1. Бариери и проблеми при функционирането

В практиката си КЗК е анализирала бариерите за навлизане на нови предприятия на пазара на търговия на дребно с автомобилни горива. Като основна бариера от икономически характер Комисията е определила първоначалните инвестиции за организиране на дейността като разходи за придобиване права над терен и изграждане на обект. По отношение на строителството и експлоатацията на бензиностанциите в страната не са налице специфични изисквания – те са общите като за всички останали търговски обекти (като напр. план на обекта, разрешителни за строеж, регистрация на търговския обект, санитарни, здравни изисквания и др.) Като правни и административни бариери се определят получаването на разрешителни за изграждането на бензиностанции и

101

газстанции, одобряване на съответното заустване на обектите към съществуващата пътна артерия, както и изискванията за предпазване от замърсяване и защита на околната среда. КЗК е определила посочените бариери като преодолими, които не ограничават достъпа до пазара. По същия начин ги определят и запитаните в хода на проучването търговци на горива. В своите становища търговците обръщат внимание на проблеми от разнородно естество, като някои от тях биха могли да бъдат групирани и обобщени. Съществуват и становища на търговци, отхвърлящи наличието на общо идентифицирани проблеми, засягащи функционирането на пазара.

Становища, засягащи бариерите от икономически и правно-административен характер

Занижен контрол, нерегламентирани доставки и продажби

Основните проблеми, идентифицирани от търговците на горива, засягат мерките, свързани с контрола върху търговската дейност, и наличието на „сива икономика“ в бранша. Проблемите са най-често свързани с: а) продажба на горива в обекти, продаващи горива с недоказан произход и без документи за качество на крайни клиенти; б) наличието на резервоари за горива, които нямат връзка с НАП за контрол и отчет на наличните обеми горива в тях и за извършваните доставки и продажби от тях; в) тъй наречените „ведомствени бензиностанции“, които не се контролират и отчитат по изискванията, валидни за останалите бензиностанции, и няма яснота за вида и количествата горива, преминаващи през тях. В тази връзка търговците препоръчват засилване на контрола за законосъобразно упражняване на дейността на търговците, което да елиминира нелегитимните участници на пазара и да гарантира качеството при предлаганите продукти и услуги.

Изтъква се, че контрабандният внос на горива в страната, както и нелегалното производство на горива вътре в страната намаляват пазарния дял на легитимните участници на пазара, при запазване нивата на разходите на легитимните участници за инвестиции/други разходи. Някои търговци смятат, че несъвършената правна рамка и недостатъчният капацитет на контролните органи улесняват нерегламентирания внос и търговията на едро и дребно, като по този начин се затруднява дейността на легитимните участници на пазара. От една страна, ниските маржове, ниската покупателна способност на населението, високото ниво на концентрация на пазара на едро и високият дял на „сива икономика“, а не правно-административни ограничения, правят пазара силно неатрактивен за навлизане на нови играчи. От друга страна, същите тези фактори създават нагласи в част от настоящите играчи да замразят плановете си за развитие и да търсят варианти за излизане от пазара с минимални загуби.

Със сивата икономика се свързват и проблемите, свързани с отсъствието на правна уредба и контрол, които да регламентират дейността на т.нар. „ведомствени бензиностанции“. Твърди се, че не съществува възможност да се

102

установи по безспорен начин дали от тези обекти се извършват зареждания само на собствени превозни средства, машини и съоръжения, или се извършват и нерегламентирани продажби на течни горива без платени данъци, както и дали в тях не се зарежда гориво, за което не са издадени документи. Изтъква се, че нормативните изисквания към тях са значително занижени. По този начин те биват поставени в привилегировано положение спрямо другите търговци на дребно, тъй като функционирането им е свързано със значително по-малки разходи, а ниското ниво на контрол им позволява да продават и горива с неустановен произход. В много от становищата се говори за съществуването на т.нар. „мобилни бензиностанции“, за които се изтъкват критики от сходен характер.

Някои от търговците твърдят, че се осъществява търговия на горива от обекти, които не отговарят на правните и технически изисквания, изискванията за безопасност, както и на правните изисквания относно свързване с контролиращите държавни данъчни органи (НАП). Според получените становища, неспазването на правните изисквания, техническите изисквания и изискванията за безопасност от някои от участниците на пазара нарушава равните условия на пазара на търговия на дребно с горива. Допълва се, че в същото време държавните органи извършват свръхконтрол спрямо определени субекти на пазара за сметка на други.

Друга категория проблеми търговците свързват с изграждането на системата за фискализация, нивомерните системи и т.н., които са прекалено скъпи за бензиностанции в малък мащаб. Според тях това пречи на нормалното функциониране на пазарите и реализацията на едро и дребно. Тази група бариери е свързана с практическото прилагане на разпоредбите на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, относно извършване на първоначална и периодична проверка на бензиноколонките и газоколонките на бензиностанциите. В получени становища се твърди, че на практика, поради недостатъчен човешки и финансов ресурс, контролните органи не спазват нормативноустановените срокове за последваща проверка, обичайно забавянето трае от няколко седмици до няколко месеца, като в този период търговците на горива на дребно нямат право да ползват колонките за продажба на горива. Това, според търговците води до значителни финансови загуби за бизнеса и неудобства и разочарование за потребителите.

Друг търговец с горива твърди, че е налице двоен стандарт при администрирането на енергийни продукти, като няма идентични изисквания спрямо всички субекти на пазара. Твърди се, че собствениците на данъчни складове са били задължени да похарчат десетки милиони за измервателни системи, предаващи в реално време данни към Агенция „Митници” за постъпилите, съхраняваните и изведените нефтопродукти (т.нар. контролни точки). Добавя се, че същевременно с това Агенция „Митници” наскоро е признала, че няма възможност да обработва получаваната информация, въпреки

103

че техническите изисквания за монтираните системи са били определени именно от Агенция „Митници”. Посочва се, че по този начин похарчените от бранша близо 200 млн. лева за измервателни уреди не оказват ефект върху ефективността на контрола. Освен това се отбелязва, че съществуването на различни митнически режими и различните критерии към тяхната технологична обезпеченост създава възможност за злоупотреби при вноса на горива. Така например, за разлика от складовете, опериращи под РОПА, за т.нар „митнически складове“ по Закона за митниците няма такива изисквания, въпреки че и те са с режим на отложено плащане. Твърди се, че в случая проблемът не е в наличието на различни митнически режими, а в различните изисквания по отношение на предаването на информация от тях към контролните органи.

Голяма част от търговците изтъкват, че категоричната и безкомпромисна намеса на държавата в изпълнението и спазването на задължителните изисквания за участието на пазара на горива е единственият и най-бърз начин за преодоляване на проблемите със „сивия“ сектор.

Ограничения произтичащи от нормативните актове регламентиращи търговията в сектора.

Посочените недостатъци в тази категория могат да бъдат категоризирани както следва:

1. Непредсказуемост на нормативната база (според някои касаеща най-вече администрирането на акцизите), в това число: - влизане в сила на административни актове без съгласуването им с

икономическите оператори;- липса на мотиви при въвеждане на нови нормативни/административни

изисквания;- въвеждане на нормативни/административни изисквания, които водят до

значителни инвестиции от страна на икономическите оператори.2. Въвеждане на нормативни разпоредби, които поставят участниците на пазара

в неравностойно положение.

Посочва се, че основен проблем при вноса на горива, като готови продукти и като суровина за производство на крайни продукти, е ЗЗНН. Съгласно този закон, всеки вносител е длъжен на база на внесените количества от предходната година (внос и ВОП) да създаде и съхранява за своя сметка приблизително 15% от количествата внос и ВОП, което се явява сериозна бариера пред вносителите на горива. Проблем представлява изискването на ЗЗНН вносителите да съхраняват определените им задължителни запаси в резервоари, които са регистрирани съгласно изискванията на закона. Посочва се, че цените за подобен вид услуга (съхранение) са високи, освен това съхраняването на определения задължителен запас може да заеме 80% от съдовите вместимости, като другите 20% са оперативни запаси, без които търговецът не може да работи, защото производственият процес е непрекъснат. Допълва се, че поради горепосочените

104

разпоредби търговецът трябва да спре да извършва дейност и само да съхранява запаси. Посочва се също така, че заделянето на задължителни запаси по ЗЗНН изисква огромни по размери ресурси - милиони левове, които са за сметка на задължените лица. Изразява се становище, че по този начин законът убива конкуренцията при вносителите, защото принуждава много от фирмите вносителки да не извършват внос, а да закупуват горива от вътрешния пазар.

Според получени в хода на производството пред КЗК становища, друг проблем, свързан с вноса на горива, е заложен в разпоредбите на ЗАДС. Внос на нефтопродукти може да се извършва само от фирми, които или управляват данъчен склад, или имат договор за влог с лица - търговски субекти, които управляват данъчен склад. Твърди се, че цената на услугата за влог е даже по-висока от цената за съхранение, тъй като при влога се включват дейности по разтоварване, претоварване, документна обработка и др. Изразява се мнение, че тези изисквания водят до рязко спадане на броя на вносителите. Добавя се, че изискванията за обезпечение под формата на банкови гаранции или парични депозити по ЗАДС се измерват в милиони левове. Твърди се, че тази констатация се отнася и за малките, и за средните търговци в бранша, които не могат да внасят горива, защото изпълнението на изискванията на ЗАДС и ЗЗНН е непосилно финансово за тях. Поради тези причини те са принудени да закупуват горива от големите търговци в страната, което също ги прави неконкурентноспособни.

По отношение на търговията на дребно с горива българските търговци на дребно твърдят, че не могат да се облагодетелстват от факта, че страната е кръстопът на различни чуждестранни превозвачи със седалище извън Европейския съюз. Посочва се, че част от тези чуждестранни превозвачи предпочитат да закупуват автомобилни горива преди да влязат на територията на България, тъй като националното законодателство не предвижда задължителни процедури относно възстановяване на ДДС за държави извън Европейския съюз. Вместо това, възстановяването на ДДС за дружества със седалище в държави извън ЕС се регламентира в двустранни спогодби. Твърди се, че по този начин българските търговци на дребно на практика пропускат възможност за увеличаване на техните продажби на автомобилни горива.

Ограничения свързани с изграждането на търговски обекти

Изграждането на бензиностанции и газостанции подлежи на разрешителен режим, както и одобряване на начина на съответното „заустване” към съществуващата пътна артерия. Посочват се мерките за опазване на околната среда, които също следва да се разглеждат като правни и административни бариери, тъй като съществуват нормативни изисквания, които съблюдават замърсяването и защита на околната среда и свързаните с това разрешения, като:

- разрешителен режим по отношение на опазване на околната среда, изразяващ се в изграждане на задължителна система за улавяне на бензиновите пари, в

105

отговор на изискванията на Наредба №16/12.08.1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини.

- строежът на сгради, както и извършването на определени дейности изискват разрешение от съответните държавни органи.

Посочва се, че вносът, търговията на едро и дребно на горива изискват определени първоначални инвестиции за изграждане на обекти (например складове, бензиностанции, други) и съпътстващо оборудване (например цистерни, колонки за горива и др.).

Ограничения свързани със съхранението на горива

Според някои търговци основните икономически, правни и административни бариери при вноса и/или вътрешнообщностните придобивания на бензин и дизел са техническите и административните изисквания при регистриране на данъчен склад; административната процедура за регистрация на лица със статут на “регистрирани получатели” на акцизни стоки; изискването за отделна регистрация и откриване на съответните банкови гаранции в регионалното митническо учреждение във всяка област, в която (ще) се доставят горива; задължението при вътрешнообщностни придобивания продуктите да бъдат разтоварвани в данъчен склад преди дистрибуцията им до търговските комплекси; забраната да се съхраняват продукти с различен режим по отношение на акциза в един и същи склад; задълженията за лицата, извършващи такава дейност, произтичащи от ЗЗНН и по-конкретно невъзможността за трансгранично съхраняване на задължителните запаси, което би намалило значително разходите на задължените лица.

Според участници на пазара на горива, представили становища по производството пред КЗК, друга основна бариера, свързана с вноса, търговията на едро и дребно на автомобилни горива, е липсата на възможност да се заплаща акциз през отчетния период, което ограничава данъчните складове да освобождават горива за потребление след достигане размера на тяхното обезпечение; липсата на достатъчен брой нефтоналивни терминали както на външна морска граница, така и по поречието на река Дунав, което ограничава възможностите за внос или ВОП; недостатъчен брой регистрирани складове по ЗЗНН, както държавни, така и частни, което води до увеличаване цената на съхранение, както и постоянно променяща се нормативна база, което създава несигурност за извършване на по-големи инвестиции в сектора. Посочва се, че така наречените „договори за влог“ дават възможност на недобросъвестните търговски оператори, чрез заобикаляне на задълженията си по ЗЗНН и ЗДДС, да извършват нелоялна конкуренция и да ощетяват както потребителите, така и търговските дружества, работещи в сектора. Твърди се, че възможността за сключване на такива договори не съществува в законодателството на редица европейски страни и е в правомощията на българската държавна администрация

106

да инициира законодателни промени, които да отстранят този проблем и в българското законодателство.

Ограничения свързани с липсата на конкуренция в производството на течни горива.

Някои от търговците посочват като основен проблем за функционирането на пазара липсата на конкуренция в производството на течни горива в границите на страната, изразяваща се в наличието само на една рафинерия.

Обобщение на основните ограничения идентифицирани от страните

Според мнозинството от запитаните участници основните проблеми на пазарите на автомобилни горива са следните:

- Значителен дял на сива икономика на пазарите на търговия с горива на едро и дребно, което води до наличието на икономически субекти, които не плащат въобще или плащат много по-малки акцизи и ДДС и търгуват горива с нерегламентиран характер на крайни клиенти. От своя страна, това води до нелоялна конкуренция срещу легалните икономически оператори.

- Поставяне на по-големи икономически тежести, отколкото аналогични в съседните страни върху обектите за производство и съхранение на нефтопродукти в страната.

- Наличие на резервоари за горива, които нямат връзка с НАП за контрол и отчет на наличните обеми горива в тях и за извършваните доставки и продажби от тях;

- Различен режим на контрол върху ведомствените бензиностанции, които не се контролират и отчитат по изискванията за останалите бензиностанции;

- Задължения за съхранение на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН.

Становища изтъкващи положителни тенденции

Участниците на пазарите на автомобилни горива, които са предоставили информация на КЗК, посочват конкретни проблеми, свързани с функционирането на пазарите на производство/внос и реализация на едро и дребно на горива в периода и изразяват становище относно тяхното преодоляване. Посочват се и някои положителни тенденции на развитие:

Отбелязва се, че през последните години продължава да се увеличава броят на бензиностанциите, действащи на територията на страната. Посочва се, че се забелязва обективен процес на консолидация в сектора, както и навлизането на нови вериги като „Нис Петрол“ ЕООД. Според участници на пазарите на горива в страната, тези обективни реалности налагат извода, че секторът е труден, но привлекателен за инвеститори.

107

Част от запитаните участници считат, че пазарите на горива в страната са конкурентни. На първо място е посочено, че пазарът на производство и внос е отворен за вносителите, като доказателство за това твърдение е броят на алтернативните източници на горива извън територията на България, като например: Гърция, Румъния, Австрия, Унгария, Сърбия и други. Допълва се, че в последните години са регистрирани нови данъчни складове, които могат да се използват за целите на вътрешнообщностни доставки/внос. На следващо място се твърди, че пазарите на едро и дребно на горива се характеризират с много активни участници и голям брой бензиностанции и международни дистрибутори. Изказва се мнение, че пазарните дялове на традиционно силни пазарни участници намаляват, докато пазарният дял на по-нови пазарни участници постепенно се покачва, което е и свидетелство за динамиката на пазара.

6.1.1. Нормативни изисквания за осъществяване на дейност като данъчен склад

Бариерите за навлизане на пазара на данъчни складове (ЗАДС) са съществен елемент от анализа, обосноваващ наличие на господстващо положение . Колкото по- ниски са бариерите за навлизане на пазара, толкова по-вероятно е потенциалната конкуренция да попречи на предприятието, което вече оперира на този пазар, да увеличи цените над конкурентните нива. В случаите, когато на даден съответен пазар функционира предприятие с висок пазарен дял и в същото време липсват трудно преодолими бариери за навлизане на този пазар, следва да бъде направен подробен анализ относно наличието на господстващо положение на това предприятие.

Както вече бе констатирано в практика на КЗК67, основните разпоредби на ЗАДС от 2009 г., които засягат условията, при които се осъществява търговията с горива в страната, са следните:

задължението при ВОП на акцизни стоки продуктите да бъдат разтоварени в данъчен склад;

регистрираният получател може да бъде само лице, което е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.

От въведените с измененията на ЗАДС изисквания за лицензиране на данъчен склад следва обаче, че лицата, които извършват дейности, свързани с горива, трябва да разполагат с достъп до значителен финансов и организационен ресурс. Това се дължи на обстоятелството, че се допуска разтоварване на горива само в данъчен склад или на място на директна доставка, за което право имат единствено лицензираните складодържатели. Те, от своя страна, трябва да 67 Решение № 887/26.07.2012 г. и Решение № 888/26.07.2012 г.

108

изпълнят всички законови изисквания, свързани с помещенията, автоматизираните системи за отчетност и средствата за измерване и контрол, което ангажира значителни финансови средства. Доколкото не всички получатели на горива в страната могат да отговорят на законовите изисквания, за да получат лиценз като складодържатели, пред тях има две възможности – да получават акцизни стоки като регистрирани получатели или като временно регистрирани получатели.

По отношение на регистрацията като „регистриран получател” е установена една съществена бариера – необходимият дружествен капитал да е в размер на 500 хил. лв. Това се явява пречка пред някои дружества, за да се регистрират като получатели на горива, и ги принуждава да се регистрират като временно регистрирани получатели, за които това изискване не важи. Временно регистрираните получатели обаче са ограничени и могат да получат еднократно определено количество енергийни продукти в рамките на два месеца, поради което повечето дружества нямат интерес да се регистрират като такива. На практика може да се окаже с времето, че регистрираните получатели и временно регистрираните получатели са рядко използвани форми за доставка на горива на територията на страната.

Вследствие на разпоредбите, свързани със задължението акцизни стоки да бъдат разтоварвани само в регистрирани данъчни складове, се налагат две алтернативи за навлизане на пазара за реализация на бензин и дизелово гориво на едро – изграждане на собствен склад или наемане на такъв.

Изграждането и поддържането на акцизни складове от дружествата, които произвеждат или внасят горива в Република България, е свързано с отделянето на значителни финансови средства и КЗК счита, че само по себе си това нормативно изискване може да бъде разглеждано като бариера за навлизане на пазара за реализация на горива на едро, особено за дружества, които осъществяват внос. Закупуването на средства за измерване и контрол, както и инсталирането на автоматизирана система за отчетност е свързано с извършването на значителни разходи, които са предпоставка повечето доставчици на горива да не разполагат със собствени складове.

Наемането на данъчен склад или сключването на договор с лицензиран складодържател за временно ползване на неговите помещения или за получаване на стоки от ВОП от негово име е свързано със заплащането на наемна цена.

109

По принцип конкурентните условия по низходящата верига за реализация на горива до краен клиент зависят и от начина на разпределение на капацитета на данъчните складове между отделните складодържатели. В допълнение следва да бъде отбелязано, че разтоварването в данъчен склад увеличава цената на придобиване на продукта, тъй като транспортирането до склада и от него до търговските обекти е свързано с допълнителни разходи.

6.1.2. Нормативни изисквания относно създаването на запаси от нефт и нефтопродукти

Видно от нормативната уредба (ЗЗНН), необходимите количества за запълване на запасите от нефт и нефтопродукти се осигуряват от два вида източници. Първият източник на тези запаси е Агенцията, като тя набавя необходимите количества чрез закупуването им и складирането им в собствени складове. Вторият начин е чрез заделяне от задължените по ЗЗНН лица, като те следва да бъдат съхранявани в собствени или наети складове, регистрирани от Агенцията. Отговорността за набавяне на определените като минимални необходими количества за заделяне в държавния резерв горива е поделена между задължените лица и Агенцията. Последната осигурява необходимите количества чрез закупуването им, като ги складира и съхранява в собствени складове, докато задължените лица следва да отделят част от произведеното/внесено количество в изпълнение на определения им от Агенцията задължителен годишен обем, формиран след отчитане на дейността на тези лица през предходната година.

Задължителното заделяне на запаси от нефт и нефтопродукти от предприятията, осъществяващи внос/ВОП и/или производство на нефт и нефтопродукти, се явява финансова тежест за задължените лица и е реална пречка за осъществяваната от тях дейност. Те са длъжни да отделят част от произведеното/внесено количество, формирана след отчитане на дейността на тези лица през предходната година. Предприятията следва да разполагат или със собствени складове за съхранение на запасите, отговарящи на изискванията на закона, или да наемат такъв, поради което разходите, свързани с изграждането на нови, респективно – разходите за експлоатация на вече съществуващи складове в страната, както и наемната цена за ползване на чужди складове, в случай че конкретният участник не разполага със собствени складови помещения, допълнително утежнява финансовото положение на задължените по закона лица. Наред с това законът изисква и задължително застраховане на съответното количество нефт и нефтопродукти за целия период на съхраняване, наред с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени

110

и неимуществени вреди, причинени на трети лица в резултат на съхраняване на запасите в складове. Задължените лица са длъжни да съхраняват определените им нива на запаси за извънредни ситуации до 30 април на следващата календарна година, като заделеното количество запаси не може да бъде използвано, освен в предвидените от закона случаи след разрешение на председателя на Агенцията.

Видно от посоченото, всички разходи, свързани със създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените нива на запаси за извънредни ситуации са за сметка на самите предприятия-задължени лица. Ето защо, новите участници следва да разполагат със значителен финансов ресурс за съхранението на запасите от нефтопродукти. Липсата на средства за покриването на тези разходи може да е причина за това нов участник да отложи своето навлизане на пазара или вече съществуващ участник да преустанови за момента своята дейност.

В известен смисъл като облекчение може да се възприеме съществуващата възможност за взаимно съхраняване на запаси между страни членки, тъй като определените нива на запаси по категории нефтопродукти за съответната година могат да се създават и съхраняват както на територията на страната в складове, които се регистрират от председателя на ДА „ДРВВЗ” по реда на чл. 38 от закона, така и в други държави членки на ЕС, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност.

6.1.3. Данъчните складове в контекста на доктрината за „съществено съоръжение“

При конкурентноправната оценка на данъчните складове статутът на съответните предприятия може да бъде разгледан в светлината на доктрината за „съществено съоръжение“. Тази доктрина е развита в практиката на СЕС68 като възлагаща върху собствениците на такива съоръжения задължението да търгуват със свои конкуренти, а отказът за търгуване влиза в хипотезата на чл. 102 ДФЕС (злоупотреба с господстващо положение).

68 Вж. Istituto Chemioterapico Italiano S.p.A. and Commercial Solvents Corporation v. Commission,Joined Cases 6/73 & 7/73, 1974 E.C.R. 223, [1974] 1 C.M.L.R. 309.; United Brands Company and United Brands Continentaal BV v. Commission, Case 27/76, 1978 E.C.R. 207, [1978] 1 C.M.L.R. 429.; Benzine en Petroleum Handelsmaatschappij BV v. Commission, Case 77/77, 1978 E.C.R. 1513, [1978] 3 C.M.L.R 174.; Centre Belge d’Etudes de Marché- Telemarketing (CBEM) v. SA Compagnie Luxembourgeoise de Télédiffusion (CLT) and Information Publicité Benelux (IPB), Case 311/84, 1985 E.C.R. 3261, [1986] 2 C.M.L.R. 558.; Consorzio Italiano della Componentistica di Ricambio per Autoveiculi and Maxicar v. Régie des Usines Renault, Case 53/87, 1988 E.C.R. 6039, [1990] 4 C.M.L.R. 265.; Volvo v. Erik Veng (UK) Ltd, Case 238/87, 1988 E.C.R. 6211, [1989] 4 C.M.L.R. 122. и др.

111

В решение по делото Bronner69 съдът постановява, че злоупотреба с господстващо положение би съществувала при кумулативното наличие на следните три условия: ако отказът е вероятно да елиминира цялата конкуренция на пазара; ако този отказ не е обективно обоснован; ако без (отказаната) услуга с оглед на нейните характеристики би било невъзможно да се осъществява основната дейност за искащото предприятие, доколкото не съществува наличен или потенциален заместител на (отказаната) услуга. По отношение на третия критерий СЕС постановява, че е необходимо да бъде установено, че нивото на необходимата инвестиция за създаване на алтернативно съоръжение би било такова, че да откаже конкурентното предприятие от навлизането на пазара на основната услуга.

Конкретната преценка относно това дали са изпълнени изискванията на посочената доктрина по отношение на определен участник на съответния пазар (складодържател) се осъществява конкретно за всеки отделен случай в рамките на производство за установяване на нарушение, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение.

6.2. Конкурентноправни проблеми произтичащи от нормативната рамка

6.2.1. КЗК, в секторния си анализ на пазара на горива в страната, приет с Решение № 1059/27.07.2011 г., е идентифицирала наличието на административно-правни бариери пред дейността на доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчните складове в страната. Като един от основните проблеми пред конкурентния процес Комисията е посочила, че част от доставчиците на горива не притежават собствени данъчни складове, поради невъзможността им да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Видно от анализираната в настоящото производство нормативна уредба, тя не е претърпяла значителни изменения по отношение на данъчните складове. В този смисъл Комисията потвърждава вече изразеното си становище относно необходимостта от предприемане на конкретни стъпки във връзка с изменението и допълнението на правната регламентация на данъчните складове. По-конкретно КЗК предлага следното:

1. Преразглеждане на правната регламентация на дейността на лицензираните данъчни складове от гледна точка на необходимостта и пропорционалността на въведените административно-правни изисквания към тях. Към настоящия момент, предприятията, които желаят да осъществяват дейност като данъчен склад, следва да разполагат със значителен административен и финансов ресурс, за да изпълнят всички

69 Oscar Bronner GmbH & Co. KG v. Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag GmbH & Co. KG, Case C-7/97, 1998 E.C.R. I-7791, [1999] 4 C.M.L.R. 112.

112

приложими административни изисквания по отношение на тези съоръжения, включително (но не и изчерпателно): строителни и технически изисквания, екологични изисквания (напр. ОВОС, ако е наложително), акцизен режим (напр. уставен капитал от 500 000 лв., гаранции до 30 млн. лв. за дължим акциз, наличие на устройства за отчитане в реално време на наличностите от нефт и нефтопродукти и др.), данъчен режим (напр. по отношение на отчитането на оборотите и плащането на ДДС и др.), режим на контрол на качеството на горивата и др. Преразглеждането на всички приложими административни режими и евентуалното облекчаване на част от тях е от естество да стимулира както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират средства в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин би се увеличило предлагането на услугата съхранение на гориво в лицензиран данъчен склад, което би стимулирало ефективната конкуренция на пазара на горива в страната. От една страна, възможността за наемане на данъчен склад при конкурентни условия би било стимул както за навлизане на нови участници на пазара на търговия с горива, така и за увеличаване на ВОП/внос на горива от вече присъстващи пазарни субекти. От друга страна, увеличаването на ВОП/внос на горива би упражнило конкурентен натиск върху местните доставчици на горива по отношение на цената и условията за доставка.

2. Сключване на двустранни споразумения с други държави членки с цел създаване на облекчена процедура, свързана с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, на основание предоставената от Директива 2008/118/ЕО възможност за това. Сключването на такива споразумения би позволило горива да бъдат разтоварвани и съхранявани в близки до България страни членки на ЕС. По този начин ще бъдат създадени алтернативни възможности за търговците на горива в страната да избират къде да съхраняват своите продукти. Увеличаването на стимулите за разкриване на нови данъчни складове в страната и възможността да се ползват лицензирани такива в съседни или близки до България страни членки на ЕС би насърчило конкуренцията между лицензираните складодържатели по отношение на предлаганите от тях цени и условия за ползването на складовете им. От своя страна, наличието на ефективна конкуренция между лицензираните складодържатели е от естество да стимулира търговците да доставят горива при по-конкурентни условия и цени в полза на българските потребители на горива.

113

3. Изграждане на държавни данъчни складове (особено до гранични пунктове), които да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени и при спазване на принципа на конкурентната неутралност. По този начин държавата като складодържател би навлязла на пазара като доставчик на съответната услуга, от което би могло да се очаква повишаване на ефективната конкуренция и на нивото на търговията на едро и на дребно с горива.

4. Прецизиране на баланса на отговорности между държавата и задължените лица (производители и търговци на горива) по ЗЗНН. Както вече беше посочено в анализа на правната уредба, както и в част от получените становища, изискванията към производителите и търговците на пазара на горива по отношение на създаването и съхраняването на запаси от нефт и нефтопродукти налагат те да заделят сериозен финансов ресурс, за да поддържат за продължителен за пазара на горива срок наличност от количества нефт и нефтопродукти. Финансовите разходи на задължените лица са свързани със закупуването на определени количества нефт и нефтопродукти, които те не могат да реализират на пазара, и с лицензирането на склад както по ЗАДС, така и по ЗЗНН, или с наемането на лицензиран по двата закона склад. Към момента две трети от задължителните за страната запаси от нефт и нефтопродукти са за сметка на предприятията, производители и търговци на горива. В тази връзка КЗК е на мнение, че нормативната уредба в тази област може да бъде изменена в посока намаляване на административната и финансовата тежест върху търговците с горива. Част от мерките в тази посока биха могли да включват:

Сключване на двустранни междудържавни споразумения между Република България и други страни членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхната територия.

Създаването на правна възможност да се наемат държавни складове (ако такива бъдат създадени) или складове на ДА „ДРВВЗ” за съхранение на тези запаси би намалило разходите на задължените лица за съхраняването на горивата. Това би освободило финансов ресурс, който предприятията на пазара на горива биха могли да използват за увеличаване на количеството доставяни горива и/или за намаляване на цената на тези горива. По-ниските разходи, свързани с изпълнението на задълженията по ЗЗНН, би могло да стимулира и навлизането на пазара на нови доставчици.

114

6.2.2. Освен правно-административни бариери пред дейността на доставчиците и търговците на горива на територията на страната, свързани с регламентацията на данъчните складове, в повечето от получените становища пред КЗК се посочва проблемът с наличието на „сива икономика“ в сектора на търговията с горива, като най-общо под това понятие се има предвид съществуването на търговци на горива, които не спазват установените правно-административни режими, регулиращи дейността им. В тази връзка се повдига и въпросът за дейността на ведомствените бензиностанции, като се изказват опасения, че количествата горива, които се зареждат от тези бензиностанции, както и самите те, не са обект на същия държавен контрол, както другите бензиностанции в страната. В тази връзка КЗК счита за относими следните препоръки:

1. КЗК е на мнение, че наличието на „сива икономика“ в сектора на търговията с горива би могло отчасти да произтича от съществуващите правно-административни бариери за навлизане на пазарите на горива. Както вече беше посочено, съвкупният ефект от приложимите нормативни режими по отношение на дейността на производителите и търговците с горива изискват значителни финансови и административни ресурси. Ето защо Комисията счита, че препоръките по предходните точки, които имат за цел насърчаване на ефективната конкуренция на пазара на производство и търговия с горива, биха имали положително въздействие и по отношение на т.нар. „сива икономика“, като биха стимулирали съществуващи участници на пазарите на горива да приведат своята дейност в пълно съответствие с приложимото законодателство. От друга страна, следва да бъде отбелязано, че борбата със „сивата икономика“ изисква упражняването на ефективен държавен контрол от страна на компетентните контролни органи съгласно секторното законодателство.

2. Както вече бе посочено по-горе „ведомствени бензиностанции“ е израз, придобил гражданственост, за обозначаване на лицата (земеделски производители, индустриални производители, строителни и пътно-транспортни дружества, превозвачи и др.), които закупуват, складират и потребяват горива за собствени нужди за целите на икономическата си дейност, като нормативната уредба не регламентира реда за създаване и извършване на дейност от тези обекти. Единствено ЗДДС регламентира задължението за регистриране и отчитане на заредените количества горива от данъчно задължените лица пред НАП. В тази връзка Комисията е на мнение, че приемането на цялостна регламентация в това отношение би създало прозрачна и предвидима законова рамка за всички участници на съответния пазар и възможност за упражняване на

115

ефективен държавен контрол върху дейността на ведомствените бензиностанции.

6.3. Установени конкурентно правни проблеми при ценообразуването на пазара на дребно за бензин А-95Н и ДГ

Видно от т. 5, засягаща динамиката на цените на автомобилен бензин А95Н и ДГ, могат да се откроят следните тенденции за функционирането на пазарите, а именно: На първо място, следва да се посочи, че ясно могат да бъдат разграничени три времеви подпериода, при които цената на дребно реагира по различен начин спрямо изменението на цената на едро и на цената на производител по отношение и на двата разгледани продукта.

Характерно за първия времеви период е, че измененията на цената на дребно на изследваните дружества следват същия тренд на изменение на цените на едро и на цените на производител. През този период процентното съотношение на търговската надценка за търговци на дребно е и най-ниската в сравнение с останалите два изследвани периода. Също така, през този период не се наблюдава асиметрия на реакцията при промяна на цените на дребно в зависимост от положителните и отрицателни промени на другите две изследвани цени. Тези изводи сочат за функциониране на пазарите в нормална конкурентна среда.

През останалите два периода обаче е видна промяна при функционирането на пазара на дребно по отношение на реакциите на участниците при промяна на цената на едро и цената на производител.

На първо място следва да се посочи, че измененията на цената на дребно не следват измененията на другите две цени, особено при сравнението на този тренд с предходния времеви период.

Забелязва се и значително нарастване на надценките на търговците на дребно в сравнение с първия времеви период. Също така, е видно и преразпределение на процентното съотношение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. Докато през първия изследван период по-голяма част от цената остава на нивото на търговеца на едро, то през останалите периоди тази тенденция се променя и вече по-голямата част се пада на търговците на дребно.

По отношение на реакцията на цената на дребно също са видни разликите в сравнение с предходния период. При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно реагира много по-бързо и с по-голяма степен на

116

това увеличение, докато при понижение на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент.

На базата на гореизложеното е видно, че продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара, би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно. В тази насока сочи и практиката на редица други европейски ведомства по конкуренция (Германия, Испания и др.), където е установено, че съществуват проблеми с конкуренцията именно на това ниво от пазара.

На последно място следва да се отбележи, че всички изследвани дружества, а именно „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници. Въпреки този факт обаче, ценовата политика и ценообразуването на горецитираните дружества е идентична и не се отличава от тази на веригите бензиностанции с търговско наименование „Лукойл“.

6.4. Установени конкурентно-правни проблеми по отношение на пазарното поведение на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД

След анализ на продажните цени на ЛНХБ, отразени в т. 3.2.3 по-горе, КЗК установи разлика в нивата на бензин А-95Н и ДГ, на които ЛНХБ реализира продукцията си на територията на страната, с тези, на които продуктите се продават, когато са предназначени за територията на съседни на България държави, както и на държави, част от ЕС и ЕИО. Трайната тенденция сочи, че за периода 2012 г. – месец 07.2015 г, цената, на която ЛХНБ продава изследваните продукти в сатраната, е по-висока в сравнение с цените, на които рафинерията продава горивата си предназначени за реализация в други държави.

Икономическата логика сочи, че подобно поведение може да бъде продиктувано предимно от по-ниски обеми на реализирани продукти към местния пазар. Обратно на тази логика обаче, насочените към националния пазар обеми на бензин А-95Н и ДГ, са значително по-големи от доставките на ЛНХБ към останалите му контрагенти (с няколко изключения по отношение на (…)*). Гореизложеното не кореспондира с обективни икономически критерии и в резултат поражда съмнение относно това, дали клиентите на ЛНХБ на територията на страната не са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които реализират продуктите извън граница, включително и в държави от ЕС и ЕИО.

117

Икономическата доктрина сочи, че при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти бензин А-95Н и ДГ в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които бургаската рафинерия би могла да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, и особено предвид специалното положение на ЛНХБ на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България (както бе посочено в т. 3.5. по-горе, за разглеждания период ЛНХБ има дял между 50% и 60% от общия пазар на производство и внос на бензини и ДГ в страната).

7. Изводи относно необходимостта от самосезиране на КЗК

Във връзка с установените по-горе в т. 6.2., 6.3. и 6.4. конкурентни проблеми, КЗК счита, че следва настоящият Секторен анализ да послужи като основа за самосезиране и за изследване по надлежен ред на това дали са извършени нарушения на ЗЗК.

118

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 91, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗЗК, във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 21, във връзка с чл. 8, т. 10 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията

Р Е Ш И :

1. Приема секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в Република България.

2. Образува производство за установяване на нарушения по чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС, във връзка със споразумение/съгласувана практика между:- „Шел България“ ЕАД, ЕИК 831915840, със седалище и адрес на

управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Ситняково” № 48, Сердика офиси, ет. 8;

- „Ромпетрол България“ ЕАД, ЕИК 117599032, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Сливница” № 188, ет. 6;

- „Еко България“ ЕАД, ЕИК 130948987, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, бл. комплекс „Литекс Тауър“ ет. 9;

- „ОМВ България“ ООД, ЕИК 121759222, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 90, ет. 20;

- „Петрол“ АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска” № 12;

- „НИС Петрол“ ЕООД, ЕИК 201703950, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Никола Вапцаров” № 51А, ет. 4;

- „Лукойл България” ЕООД, ЕИК 121699202, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, бул. „Тодор Александров” № 42.

3. Образува производство за установяване на нарушения по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, ЕИК, 812114069, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8104.

4. Информира Министъра на финансите за необходимостта съобразно неговата

компетентност и приложимото европейско законодателство да се предприемат подходящи мерки за подобряване на конкурентната среда.

Решението не подлежи на обжалване. 119

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

.......................Петко Николов

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

.......................Ангелина Милева

ЧЛЕНОВЕ:

.......................Александър Александров

.......................Весела Андонова

.......................Елена Димова

.......................Зорница Даскалова

.......................Петя Велчева

120