Великий, могучий..

ИЗДАНИЕ НА ЦК НА Д К М С

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Великий, могучий. . . 1

Внимание, живот! 6

Пионерският „Радецки" 11

Всички по местата си 13

Животни — преселници 16

Пламъци над ледника 19

Велики аматьори 21

Пътуване с „Бабуш" 24

Един от пет 27

Смисълът на живота 28

Жлъчката на бог Вулкан 34

По следите на един изчез-

нал народ 35

Предава „Космос" 38

Хершел 44

Забавни страници 45

Решава логиката 47

Неизвестни факти за из-

вестни хора 48

Приложение:

От рибата до човека

Цветно приложение

Корица:

Салът „Бабуш" (вж. стр. 24)

Гръб на корицата:

Изглед от повърхността на пла-

нетата Меркурий (рисунка)

Когато говорим за просторите иприродните богатства на Съветскатастрана, казваме: „необятна", „без-крайна", „неизчислими", „несметни".Дванадесет морета, образувани отводите на три океана, и дванадесетдържави от Европа и Азия обкръжа-ват Съветския съюз. Казва се, чеслънцето никога не залязва над съ-ветската земя. Когато в южнитечасти ласкаво се усмихва пролетта,на крайния север безмилостно гос-подствува лютивият студ. А започнатли на юг да прибират реколтата, побреговете на Ледовития океан бояз-ливо се промъкват първите топлилъчи.

Менделеевата таблицаВсичко на нашата планета се

състои от елементи и от техните съе-динения. Всички страни имат при-родни богатства, но все им се случванякои руди или минерали да липс-ват и да трябва да ги внасят. Съвет-ският съюз е изключение. В нед-рата на неговата необятна земя иматолкова разнообразни елементи, чемогат да се запълнят всички стъпалана Менделеевата таблица. Обикно-вено богатствата на една страна сепресмятат в злато. Но и по запасиот този благороден метал няма всвета страна, която би могла да сесравнява със Съветския съюз.

Бедна ли е била Русия?Много векове Русия е била една

от най-изостаналите страни в Ев-ропа. Не са ли били открити природ-ните й богатства?. . . Не! Не са лиги търсили? . . . Не! Царизмът обя-вил Русия за бедна страна. По-удобно му било да внася и цветни

метали, и химични суровини, иторове, и строителни материали, идори каменни въглища. Французи,белгийци, англичани, германци, шве-ди, американци стопанисвали въг-лищата на Донбас, рудата на Кри-вой рог, нефта на Баку, манганана Чиатура, цветните метали наАлтай, златото на Лена. Ето напри-мер какво се случило някога вцарска Русия. На север в Ухтин-ския район открили нефт. Писализа това във вестниците. Прочел съоб-щението и някой си Нобел — нефто-производител. Никак не му харесало,че и в Ухта се готвят да добиват нефти ще го конкурират. Нобел изпратилтам своя геолог Андерсон. Пристиг-нал геологът и попитал: „Къде енефтът! Не го виждам!" Поднеслидо очите му пълна кофа с нефт.Андерсон се намръщил и отвърнал:„Зрителна измама. По всички законина геологията тук нефт няма и неможе да има". Отишъл си, а вестни-ците отново писали: „Станало егрешка. При проверка оказа се,че на това място няма нефт."

Трябваше да дойдат съветскитегеолози, за да покажат на светакакви съкровища крие „беднатаземя". Започна великият поход наизток от Урал, където само силнитепобеждават. Каменовъглени басей-ни има не само в Донбаския край, апо цялата страна — зад полярниякръг, в Урал, на запад и на юг, вСредна Азия, в Казахстан, в Сибири в Далечния изток. Нефтени кулистърчат не само в Кавказ, но и вТуркмения и Казахстан, във всичкирепублики на Средна Азия, по бре-говете на Волга, в полите на Урал,на север в Сибир, по крайбрежието

Недрата на Съветския съюз крият:Две трети от световните залежи

от торф. ]Железни руди повече, откол-

кото всички страни в света, взетизаедно.

Една пета от световните запасиот каменни въглища.

Една втора от всички мангано-ви руди в света.

Девет десети от световните за-паси от калиеви соли.

По запаси на енергийни ресур-си — въглища, нефт, торф, газ,

горящи шисти и хидроресурси —СССР заема първо място в света.

Една четвърт от всички горив света растат на територията наСъветския съюз.

В СССР водата — едно от най-важните съкровища на природа-та — е в изобилие. По съвет-ската земя текат 150 000 реки иима повече от 250 000 езера.

Едно от най-богатите залежина желязо в СССР е Курската маг-нитна аномалия. Тя съдържа по-вече от 200 милиарда тона ви-сококачествена руда.

Новият кран „Кьор-Оглъ"

на Тихия океан. Глухи и суровиместа всеки ден разкриват предсвета своите богатства.

Каспийският нефтТъмна, почти маслена течност с

характерна миризма. Това е нефтът.За тази течност са сваляни крале,куршуми на наемни убийци са про-

низвали президенти, хиляди хораскитат по планетата, за да я търсят;преминават блата, тайги, джунглии пустини. Нефтът дава живот намилиони „стоманени сърца". Нари-чат го „кръвта на земята."

Преди сто и петдесет години в Ба-ку някакъв мъж влизал до коленевъв водата, въртял се около един

Все по-навътре в морето навлизат нефтените кули

кладенец и оттам вадел нефт. Тозистранен занаят бил отбелязан дорив градските архиви. А Касимбеквлязъл в историята като първиячовек в света, който вадел нефт отморето. Днес Каспийско море еедин от най-оживените райони подобив на морски нефт. В морето има11 местонаходища, а новооткритите IДуманий-море и Сангачали-моресеготвят да съперничат на останалите.Нефт добиват по протежение на стокилометра от север на юг и на пет-десет километра навътре в морето.Само от Азърбайджанското край-брежие всяка година излизат по 11милиона тона нефт. Каспийски нефтполучават и в Туркмения и в Даге-стан. В помощ на нефтопроизводи-телите се предлага усъвършенству-вана плаваща техника. Вече започнаработа самоходният кран „Кьор-Оглъ", с товароподемност 250 тона.Той за пръв път може да вади нефтот дълбочина сто метра под водата,Новото всеки ден навлиза в работатана каспийските нефтоработници.

Урал

Две хиляди километра — от сту-деното Карско море до знойните пя-съци на Казахстан. Това са Урал-ските планини — каменният шев,който свързва Европа и Азия. Тукняма недостижими върхове, Урал епрочут не с височината си, а с нед-рата си, които крият приказни бо-гатства. Преди две и половина сто-летия Петър I построил Екатерин-бург, град, в който леели чугун иоръдия, ковели котви и вериги.Днес това е Свердловск, без крепостии бойници — град на заводи, висшиучебни заведения, театри и музеи.Вместо кули отдалеч се показватзаводски комини. . . Качканар е сър-цето на желязната планина Благо-дат. Шест години непрестанен щурмпо тайгата и блатата и като резултатседемнадесететажен корпус на обо-гатителна фабрика, фабрики за сред-но и ситно дробене на рудата, грохотна мелници, вой на сепаратори ипомпи. Нов промишлен център!

В Западен Урал е Перм — при-станище на пет морета. Негова гор-дост е Камската хидроелектростан-ция и Камското море. В Пермскаобласт има хромови и манганови ру-ди, черни и цветни метали, азбест,Пермският нефт сложи началото на„Втория Баку". Уралският майсторна художественото слово Павел Ба-жов вложи в устата на своя геройдумите: „На равно място човек можецелия си живот да прекара и да не

Мечките — обитатели на тюмен-ската тайга — отстъпват всепо-навътре в непроходимите гори

разбере силите си. А случи ли му седа се качи на планината. . . тогаваразбира какво може да направи".Уралските работници покориха пла-нината и показаха своята сила

Сибир

Огромна земя, повече от цяла Ав-стралия или Канада, по-голяма отЗападна Европа. За света Сибирбеше пустинна, „ничия земя", на-селена от полудиви племена, вечнакаторга, нужна, безправие, безкрай-ни снежни простори, глутници вълци.Никой не си представяше, че ресур-сите на Сибир са практически неиз-черпаеми. Огромно богатство тамса реките. Техните енергетични въз-можности са 1500 милиарда киловатчаса за година. Само река Ангараноси повече енергии, отколкото произ-веждат всички електроцентрали наФранция. Вече работят хидровъз-лите в Иркутск и Новосибирск.Енисей е преграден от язовирна

стена при Красноярск, строят сеУст-Илимската и Саяно-Шушенскатаелектроцентрала и хидроелектро-станцията на река Лена. Електрое-нергията, която ще произвеждат, щебъде 5—10 пъти по-евтина. Там щебъде най-напредналият индустриа-лен район в света. В Сибир е откри-то море от газ и нефт. Местата, кои-то доскоро с нищо не бяха отбеля-зани на картата, днес са известнина всички. Гърмят тежки всъде-ходи, в тайгата летят вертолети.Тюменският край е най-богатиятнефтен район в СССР. Сводките съоб-щават — през миналата година500 000 тона тюменскн нефт се еотправил в Омск. Л стоманата и чу-гунът, които ще произвеждат бъде-щите заводи на Сибир, ще бъдат най-евтиннте в Съветския съюз.

БратскДо самата река, почти невидима в

огромната язовирна стена, има малка

Пултът за управление на Братската ВЕЦ

дървена вратичка. Погледнеш ли на-горе, на върха на бетонната грамадалети влак, мъничък като детскаиграчка. Около него само две сти-хии — бетон и небе. Вътре в язо-вирната стена дълъг коридор водидо лабораториите. Дясната му стенаиздържа налягане от сто атмосфери.Някак странно изглежда, че тук ебило дъното на Ангара. Горе са язо-вирната стена, реката, турбините,влаковете и цяло море от електри-чество. Тук две хиляди прибораслушат пулса и температурата наогромното бетонно тяло. Строител-ството започна в 1956 година, пър-вите агрегати заработиха в 1961 го-дина, а само след три години електро-централата достигна проектиранатамощност. Братск е на десет годинии има 137 000 жители, главно младихора. Но неговата хидроелектро-станция е най-голямата в света.Градът ще се развива и като про-мишлен комплекс, с един от най-

Стената на Братската ВЕЦ

На това място своенравната Ангара за трети път ще бъде укротена.Тук се строи Устилимската хидроелектростанция, равна по мощностна Братската

В недрата на Сибир се съдържат70% от каменовъглените запасина СССР, 80% от хидроенерго-ресурсите, 80% от дървесината,60% от желязната руда.

През последните няколко го-дини в Сибир са открити 26 нефто-находища, огромни запаси отцинкови и оловни руди.

Металургията на Западен Сибирще произвежда 20—30 милионатона метал за година.

В Новосибирск е построен це-лулозен комбинат, разположен наплощ от 400 хектара. Ежегоднотой преработва 4 000 000 куби-чески метра дървесина.

Една от най-големите енергий-ни линии в СССР е Братск-Кузбас,

дълга 1050 километра.Строящата се в Сибир Саяно-

Шушенска хидроелектростанцияще има мощност 6,4 милиона ки-ловата.

В Актюбинска област на ог-ромна площ геолозите са открилиповече от 80 000 000 тона запасиот фосфорити.

От Шаимското нефтонаходищена река Конде в Тюмен се строинефтопровод, дълъг 400 метра.

Сега сибирските промишленипредприятия за един час произ-веждат 600 тона стомана, 500тона прокат, 700 тона желязнаруда, 14 000 тона каменни въ-глища, 5 000 000 киловатчасаелектроенергия.

Град Айхал. Тук под един покривще живеят 5500 души. При шестде-сетградусов студ хората ще могатспокойно да се разхождат по улиците

крупните в света алуминиеви заво-ди. Скоро само градските архиви щепомнят, че на това място някога еимало ловджийска поляна, а жива-кът в термометрите цели месеци несе е помръдвал от МИНУС 40°. Сегаима благоустроени жилища и хо-рата нямат време да мислят за студа.

Еленовъд от Якутия

Прочутите по цял свят диамантиот Якутия

ЯкутияЧесто казват: в Якутия замръзва

живачният стълб на термометрите.Но местните жители съвсем не сасъгласни с подобни твърдения. По-някога температурата през лятотосе покачва до + 30°.

Якутия е най-богатото на диаман-ти място в света. Откриха ги в1955 година и славата им веднагаобходи планетата. До рудника втишината на тайгата изникна мал-кото градче Айхал. Петнадесет доб-роволци били първите му жители.

Господари на Камчатка доскоро бяха само тюлените-котики

Живеели в палатки, вечер се връща-ли с пълни чували. Всяко петопарче кимберлит криело диамант.Хората се шегували: диамантите сазабити в земята като гвоздеи. Такасе роди славата на Айхал. Впрочем„айхал" на якутски значи „слава".

Още в началото на века един еле-новъд от Якутия привлякъл внима-нието на руските геолози. На брегана река Вилюя той открил чудеснокамъче — „уж парченце лед, а връката не се топи". Той го продална един търговец за два фунта ма-хорка и доволен от успешната сдел-ка, си помислил, че търговецът не ес всичкия си, щом плаща за камъни.А диамантът попаднал в Париж насветовното изложение и получил име-то „Полярна звезда", оценен бил за100 000 златни рубли и тежал 50карата. Днес обаче никой в светане се учудва на диамантите от руд-ник „Мир" и „Айхал".

ТаймирДо там може да се стигне по мно-

го начини, но най-бързо е по въз-духа. А лете може по вода през Ле-довития океан, до най-голямото при-станище Дудинка — вратата наТаймир, разположена на един отпротоците на Енисей.

Строителството в Таймир е ис-тинска победа над природата. ВДудинка например почвата е за-мръзнала до 200—250 метра дълбо-чина. През лятото горният пласт серазмръзва и зданията рухват. За-това се наложило да се строи по новначин. Строителите поставят дебелижелезобетонни греди, които стъпватздраво върху вечно замръзналитепластове. Така новият дом е напълносигурен. В Таймир снегът покриваземята 244 дни през годината, пет-десетградусови студове не са ряд-кост. Но в подножието на планинатаХараели геолозите откриха по-лиметални руди, особено никел и мед.Тук има каменни въглища, нефт,природен газ. Към топлоелектро-станциите скоро ще прибави своятамощ и най-северната хидростанцияв СССР — Хантайската. И тозисуров и нелюбезен край вече се пре-връща в обитаема земя.

В Съветския съюз за един час сепроизвеждат:

7430 тона стомана. Тя е доста-тъчна да се направят 5000 ка-миона, или 4200 гъсенични трак-тора, или 31 000 тъкачни стана.

16 860 тона нефт. Ако това ко-

КамчаткаОт стари времена Камчатка е ро-

мантичен край. Романтиката е свър-зана преди всичко с изобилието навулкани — 28 действуващи и пове-че от сто угаснали. Камчатка билаобявена за безперспективен район,лишен от природни богатства. Едвав 1962 година открили на полуостро-ва злато. Най-напред това откритиене се приело сериозно. На Камчатка— злато! Но геолозите упорствува-ли. Съобщавали за нови и нови нахо-дища — едно от друго по-богати.Вече са създадени златни рудници.Парници и електростанция ще рабо-тят на топлата минерална вода. Зем-ната топлина ще потече към Петро-павловск — най-източния град вРусия. Последните десетилетия до-несоха в Камчатка толкова промени,че тези места станаха неузнаваеми.

СахалинЕдин пътешественик от миналите

векове нарекъл острова „Саха-лин ула хата", което значи „Скалипри черната река". И наистинаприближиш ли се до Сахалин, по-срещат те черни отвесни скали, из-дигнати сякаш от водата. Гол, сту-ден и безжизнен изглежда островът.Но това е само на пръв поглед. Малкопо-навътре от брега се простира гамаот зелени цветове — от тъмнозеле-ните тонове на боровете и елите досветлозеления цвят на брезите. Са-халин е зелен като Ирландия и жи-вописен като Швейцария.' Но заистинските богатства на острова запръв път се споменава в отчетите нагеолозите. На първо място — ка-менни въглища и гори. Хартията ицелулозата, произведени в Сахалин,се изнасят в повече от двадесетстрани. А рибното съкровище наострова е наистина неизброимо. По-тоци нефт ден и нощ се издигат отдълбочината на острова и през Та-тарския пролив се вливат като кръвв артериите на континента. Неот-давна разузнавачите на земните не-дра съобщиха, че Сахалин има круп-ни находища на природен газ. Строисе най-източният в СССР газопровод.Многолик и щедър е Сахалин. Неслучайно хората са го нарекли „ос-

личество се преработи в дизеловогориво, един трактор може да изо-ре 670 000 хектара посевна площ.

33 240 хиляди киловатчасаелектроенергия — достатъчна затопенето на 4160 тона метал.

140 000 различни книги.

По тези тръбопроводи живителнавлага ще потече от Аму Даря къмколхозните полета на Узбекистан

тров на съкровищата".

Огромна е Съветската страна,не-сметни са нейните богатства. Еднастара легенда от Колима — най-богатият на злато край в Съветскиясъюз, разказва: „Бягал през тай-гата Златен Елен, пресичал реки игори, прескачал планини, а следнего вятърът разпръсвал златнилъчи, като блестящи ленти, очитеослепявали. Дълъг бил пътят, умо-рявали се лъчите, потапяли уморатаси в студените ручеи, полягали наземята да си почиват. И до каквотосе докосвали, златно съкровище ос-тавяли. Щедър е бил Златният Еленкъм Съветската земя. Дарил я смного богатства. И най-важното съссилни хора, които знаят как да гиоткрият и използуват.

МАГДАЛЕНА ИСАЕВА

5

Научно — фантастичен разказ— Изглежда, тук пътят свършва — каза Джери

Гарфийлд, изключвайки моторите.Помпите въздъхнаха тихо и замлъкнаха, разузнава-

телният всъдеход „Скитаща таратайка", лишен от въз-душната възглавница, легна върху острите камъни наХесперийското плато.

По-нататък нямаше път. Нито помпите, нито ве-ригите не биха могли да помогнат на „Р-5" (както офи-циално се наричаше „Таратайката") да преодолее из-висилия се отпреде му стръмен скат. До южния полюсна Венера оставаха само тридесет мили, но все едно,че той се намираше на друга планета. Щат не щат,трябва да се връщат, отново да изминават всичкитетия четиристотин мили всред чудовищната местност.

Денят беше чудно ясен, видимост почти на хилядаярда. Никакъв радар не им бе нужен, за да следят поя-вяващите се по пътя на всъдехода скали; сега те севиждаха с просто око. През пелената от облаци, коятоне се бе разкъсвала вече много милиони години, сепроцеждаше зелена светлина, също като в подводноцарство; в далечината всичко се губеше в мъгла. По-някога ми се струваше, че всъдеходът се плъзга поморско дъно и на Джери от време на време му се при-виждаха горе над главата огромни плаващи риби.

— Да се свържем ли с кораба и да предадем, че севръщаме? — запита той.

— Почакайте — каза доктор Хътчинс. — Да по-мислим.

Джери погледна третия член на екипажа с надежда,че той ще го подкрепи. Напразно. Коулмън е също такъвманиак като Хътчинс. Колкото и яростно да спореха,двамата си оставаха учени, тоест — от гледна точкана разсъдливия инженер-щурман — хора, които невинаги са способни да отговарят за постъпките си.И обратното, ако Коулмън и Хътчинс си наумят дапродължат пътуването, на него не му остава нищодруго, освен да изпълнява заповедта, разбира се, следкато запише в дневника, че не е съгласен.

Хътчинс се поразходи из тясната кабина, като изу-чаваше картите и уредите. После насочи прожекторана всъдехода към скалистата преграда и започна вни-мателно да я разглежда през бинокъла.

„Кой го знае дали няма да поиска да щурмувам тезискали — помисли си Джери. — Все пак „Р-5" е самовсъдеход, а не козел. . ."

Изведнъж Хътчинс видя нещо. За миг той затаи дъх,после шумно въздъхна и се обърна към Коулмън.

— Погледнете! — Гласът му трепереше от въл-нение. — Малко по вляво от черното петно! Какво етова според вас?

Той предаде на Коулмън бинокъла; сега другият за-мря, взирайки се.

— Дявол да го вземе — промълви той най-сетне. —Вие бяхте прав. На Венера има реки. Това е следа отпресъхнал водопад.

— Дължите ми един обед, когато се върнем в Кемб-ридж, с шампанско!

— Няма да забравя, не се бойте. Та за такова от-

критие не само обед! . . . И все пак всеки ще наречетеориите ви налудничави.

— Стоп, стоп — намеси се Джери. — Какви ги при-казвате? Всеки знае, че на Венера няма и не може даима никакви реки — водопади. В тоя страшен пек па-рите никога не се сгъстяват.

— Поглеждали ли сте скоро термометъра? — лу-каво запита Хътчинс.

— Че кое по-напред, едва смогвам да управлявамвсъдехода!

— Тогава позволете да ви съобщя една новина: сегае около двеста и тридесет градуса, а температурата про-дължава да пада. По Фаренхайт точката на кипенетое двеста и дванадесет градуса. Не забравяйте, че смепочти на полюса, на височина шестдесет хиляди фу-та над равнината и че сега е зима. Ако се захлади соще няколко градуса, ще рукне дъжд. Врял, но всепак дъжд, вода, а не пари. А това, колкото и да упор-ствува Джордж, съвсем променя представата ни заВенера.

— Защо? — запита Джери, макар и вече сам дасе досещаше.

— Където има вода, може да има и живот. Многоприбързано нарекохме Венера безплодна, само защотосредната температура на повърхността й надвишавапетстотин градуса. А тук е вече доста по-студено —ето защо все нещо ме тегли към полюса. Тук, в пла-нините, трябва да има езера и аз искам да ги видя!

— Но с вряла вода! — възрази Коулмън. В неянищо не може да живее.

— На земята има водорасли, които живеят. И нимаизследванията на планетите не ни научиха, че нався-къде, където има условия и може да се появи живот,той се появява. А такава възможност, макар и единст-вена, е налице.

— Бих искал да проверим вашата теория. Но самвиждате: по тая скала не ще се изкачим.

— С всъдехода наистина не ще се изкачим. Но самида се изкатерим по стената е напълно възможно, дорив термокостюмите. Трябва да изминем само няколкомили по посока към полюса. Главното е да се справимсъс стената, после местността е равна, вижда се порадарните карти. Мисля, че са ни нужни. . . най-многодванадесет часа. Като че ли не сме ходили повече, и топри какви по-сложни условия.

Това е вярно. Костюмите, които защищават успешночовека в равнините на Венера, са толкова по-подхо-дящи за тук, където температурата е само със стотинаградуса по-висока, отколкото през лятото на Земята вДолината на смъртта.

— Добре — каза Коулмън. — Знаете правилата.Един не бива да излиза и някой трябва да остане въввсъдехода, за да поддържа връзка с кораба. Този пъткак ще решим въпроса: на шах или с карти?

— На шах ще е много дълго — отвърна Хътчинс, —особено ако играете вие двамата.

От чекмеджето на щурманската масичка той измъкнапоизвехтяла колода карти.

— Вадете, Джери.— Десятка пика. Хайде ти измъкни по-висока,

Джордж.— Ще се постарая. . . По дяволите! Петица трефа.

Е, няма как — предайте привет от мен на венериан-ците.

Въпреки уверенията на Хътчинс изкачването на сте-ната се оказа трудно. Не беше много стръмна, но ки-

слородният апарат, термокостюмът и уредите тежахаповече от сто фунта. По-малката гравитация — стринадесет процента по-малка от земната, им пома-гаше, но все пак не много. Катереха се по сипеите,почиваха си на издатините и отново се катереха вподводния здрач. Зеленото сияние, което осветявашевсичко наоколо, беше по-ярко от пълната Луна на Зе-мята. „Венера няма нужда от Луна — помисли сиДжери. — През облаците тя няма да се вижда и няманикакви океани, за да предизвиква приливи и отливи.При това неугасващото полярно сияние е много по-сигурен източник на светлина."

Изкачиха повече от две хиляди фута, когато стенатанай-сетне премина в полегат склон. Целият бе набраз-ден с пресъхнали вади, по които явно е текла вода. Следкато се полутаха малко, откриха дол , достатъчно широки дълбок, за да бъде русло на река, и тръгнаха покрайнего нагоре.

— Знаете ли какво си помислих — каза Джери,след като изминаха няколкостотин ярда. — А няма лида ни връхлети буря? Не бих искал да ме залее порой отвряла вода.

— Ако има буря — отвърна с леко раздразнениеХътчинс, без да се спира, — отдалеч ще я чуем. Щеуспеем да се изкачим по-нависоко.

Той е прав, разбира се, но на Джери от това не му станапо-леко. Откакто превалиха гребена и загубиха радио-връзката с всъдехода, тревогата в душата му растеше.Необичайно и неприятно е да останеш откъснат отдругите хора. С Джери това се случваше за първи път.Дори на борда на „Утринната Звезда", на стотици ми-лиони мили от Земята, той можеше да изпрати теле-грама на близките си и почти веднага да получи отго-вор. А тук няколкото ярда скали го бяха отрязали отцялото човечество; ако нещо се случи с него, никойняма да узнае, докато друга експедиция не открие те-лата им. Джордж ще изчака да мине уговореното времеи ще се върне на кораба. „Не — каза си Джери, —не ме бива за пионер в Космоса. Само любовта ми къмхитроумните машини ме въвлече в Космичните полетии нямах време дори да се замисля до какво може дадоведе това. А сега е късно."

Извървяха по криволичещото русло около три миликъм полюса. Най-сетне Хътчинс спря, за да извършванаблюдения и да събира образци.

— Захлаждането продължава! — каза той. — Сегае вече сто деветдесет и девет градуса. Доста по-нискатемпература от най-ниската, отбелязана сега на Ве-нера. Да можехме да се свържем с Джордж и да муразкажем!

Джери провери всички вълни, опита да извика и ко-раба — капризните колебания на йоносферата поня-кога допускаха дори и такава далечна връзка, — но неможа да улови даже шума на носещата честота презпукота и тътена на венерините бури.

— А това е дори още по-важно! — В гласа на Хът-чинс звучеше искрено вълнение. — Концентрацията накислорода нараства: вече е петнадесет милионни. Привсъдехода беше само пет, на равнината почти нула.

— Но това са само петнадесет милионни! — въз-рази Джери. — Все едно, не може да се диша!

— Не бива така да се разсъждава — отвърна Хът-чинс. — Никой не го и диша. Но нещо го образува.Откъде според вас се е взел кислородът на Земята.Той е продукт на живота, на дейността на растенията.Докато на Земята не са се появили растенията, нашата

атмосфера е била също като тукашната , смес от въг-лероден двуокис с амоняк и метан. После се е появиларастителността и постепенно е изменила атмосферата,така че животните вече са имали какво да дишат.

— Ясно — каза Джери. — И вие мислите, че туксега е започнало точно това?

— Така изглежда. Нещо недалеч оттук отделя кис-лород. Най-простата догадка е, че тук има растителенживот.

— А където има растения — замислено произнесеДжери, — там очевидно рано или късно ще се появяти животни.

— Вярно — отвърна Хътчинс, като прибра уредитеси и продължи нагоре по дола. — Наистина за това санужни няколко милиона години. Възможно е да смепрелетели твърде рано. Жалко, ако е така.

— Всичко това е чудесно — каза Джери, — но аконеочаквано срещнем нещо такова, на което не се пон-равим? Ние не носим оръжие.

Хътчинс неодобрително изсумтя.— Не ни е и нужно! Я погледнете било мен или себе

си! Всеки звяр, щом ни зърне, ще си плюе на петите.Прав е Хътчинс. Покриващите ги от краката до гла-

вата метализирани костюми — рефлектори напомняхаблестящи еластични доспехи. От шлемовете и раницитеим стърчаха антени ~ ни едно насекомо не можешеда се похвали с такива мустачки. А широките лещи,през които космонавтите гледаха света, приличаха начудовищни изцъклени очи. Земните животни едва либиха пожелали да имат нещо общо с такива твари, нотукашните, кой ги знае, може да имат други вкусове.

Така си мислеше Джери, когато неочаквано излязохапри езеро. От пръв поглед то пораждаше мисли не заживот, какъвто те търсеха, а за смърт. Черно огледалосе простираше в гънките между хълмовете и отсрещниятму бряг се губеше във вечна мъгла, а над повърхносттаму се извиваха и танцуваха призрачни вихри от пара.„Липсва само Харон, готов да ни откара на отвъднатастрана — каза си Джери. — Или Туонелският лебед,плаващ величествено назад-напред, пазейки вратата напреизподнята. . . "

И каквото да приказваме това е чудо: за пръв пътчовек бе открил на Венера вода в свободно състояние.Хътчинс вече бе коленичил, сякаш възнамеряваше дасе моли. Впрочем той чисто и просто събираше капкиот скъпоценната влага, за да ги разгледа през джобнияси микроскоп.

— Има ли нещо? — нетърпеливо запита Джери.Хътчинс поклати глава.— Дори и да има, твърде дребно е за този уред.

Когато се върнем на кораба, там всичко ще разгледампо-добре.

Той запечата епруветката и я сложи в контейнера стакава любов, както геолог — самородно злато. Може(и най-вероятно) това да е обикновена вода. Но въз-можно е също така това да е цял свят, населен с неиз-вестни създания, стъпили току-що на дългия, дълъгмилиарди години път към разумния живот.

Хътчинс извървя десетина ярда покрай езерото испря така неочаквано, че Гарфийлд за малко не се блъс-на в него.

— Какво има? — попита Джери. — Видяхте линещо?

— Ей онова черно петно, което прилича на камък. . .Забелязах го още щом излязохме при езерото.

— Ей какво? Според мен нищо особено.— Струва ми се, че то расте.По-късно Джери през целия си живот си спомняше

този миг. Думите на Хътчинс никак не го учудиха,готов беше да повярва в каквото и да е, дори и че ка-мъните растат. Чувството за уединеност и тайнственост,мрачното черно езеро, непрестанният тътнеж на да-лечните бури, зелената светлина на полярното сия-ние — всичко това бе повлияло на съзнанието му, под-готвило го бе да възприеме дори най-невероятното. Нозасега той още не изпитваше страх.

Джери погледна камъка. До него имаше приблизи-

телно около шестстотин фута. . . В дрезгавата изу-мрудена светлина мъчно можеше да се определи точноразстоянието и размерите. Камък. . . А може би не-що друго? Почти черна плоча лежи хоризонтално досамия гребен на ниския склон. До нея друго, също та-кова петно, само доста по-малко. Джери се опита даопредели на око и да запомни разстоянието междутях, за да провери мени ли се, или не.

И дори когато забеляза, че разстоянието между пет-ната намалява, това никак не го разтревожи, само изо-стри любопитството му. Едва по-късно, когато то съв-сем изчезна и Джери разбра, че очите му са го подвели,стана му страшно, много страшно.

Не, това не е нито движещ се, нито растящ камък!Това е черна вълна, подвижен килим, който бавно, нонеотвратимо пълзи през гребена право към тях.

Ужас — вледеняващ, парализиращ ужас го завладяза няколко секунди. Страхът му постепенно изчезна,щом Гарфийлд разбра кое го е предизвикало. Пълзя-щата вълна твърде живо му бе напомнила прочетенияпреди много години разказ за пълчищата мравки вАмазония, как унищожават всичко по пътя си. . .

Но каквото и да представляваше тази вълна, тя пъл-зеше прекалено бавно, за да бъде опасна — дано самоне отреже пътя им към всъдехода. Хътчинс я разглеж-даше през бинокъла, без да откъсва очи от нея. „Био-логът не се страхува — помисли си Джери. — Акохукна да бягам, ще стана за смях."

— Кажете де най-сетне какво е това? — не из-държа той: до пълзящия килим оставаха само стотинаярда, а Хътчинс не бе промълвил още нито дума, нитоедин мускул на лицето му не бе трепнал.

Хътчинс се отърси от вцепенението и се оживи.— Извинете — каза той. — Съвсем ви забравих.

Това е растение, какво друго може да бъде. Поне намен така ми се струва.

— Но то се движи!— Че какво от това? Земните растения също се

движат, не сте ли виждали забавени снимки на бръшлян?— Но бръшлянът стои на едно място и на никъде не

пълзи!— А какво ще кажете за растителния планктон в океа-

ните? Той плава, мести се, когато е нужно.Джери се предаде; впрочем пълзящото към тях чудо

и без това го бе лишило от дар слово.Мислено той продължаваше да го нарича килим.

Мъхнат килим с ивица по края, като дебелината мупрез цялото време се менеше: тук не по-дебел от ципа,там — около фут, а може би и повече. Отблизо струк-турата му се виждаше по-добре и на Джери му се стори,че прилича на черно кадифе. Интересно какъв ли е напипане? Но Гарфийлд веднага съобрази, че „килимът"в най-добрия случай ще изгори пръстите му. Какточесто се случва след шок, обзела го бе нервна веселости той си помисли: „Ако венерианците съществуват, стях няма да можем да се ръкуваме. Те ще ни попарят,а ние ще ги замразим."

Създанието като че ли още не ги бе забелязало, чисто

АВТОР АРТЪР КЛАРК

ИЛЮСТРАЦИИ АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ

8

и просто си пълзеше напред като неодушевена вълнаАко не се катереше през дребните препятствия, съвсемспокойно можеше да се сравни с воден поток.

Изведнъж, когато ги разделяха само десет фута, ка-дифяната вълна промени движението си. Дясното илявото й крило продължиха да пълзят напред, но сре-дата бавно спря.

— Обкръжава ни — разтревожи се Джери. — По-добре е да се оттеглим, докато не сме сигурни, че ебезопасно.

За негово облекчение Хътчинс веднага направи крач-ка назад. След малко странното същество отново за-пълзя и извивката в предната му част се изглади.

Тогава Хътчинс направи крачка напред — същест-вото бавно отстъпи. Биологът повтори няколко пътиманеврата си и живият поток неизменно ту настъпва-ше, ту отстъпваше в такт с движенията му. „Никогане съм мислил — каза си Джери, — че ще ми се случида видя как човек танцува с растение. . . "

— Термофобия — произнесе Хътчинс. — Чисто ав-томатична реакция. Не му харесва нашата топлина.

— Нашата топлина? — изненада се Джери. — Тав сравнение с него ние сме живи ледени висулки!

— Вярно. А костюмите ни? То възприема тях, не нас.Да, сглупих, въздъхна мислено Джери. Вътре в тер-

мокостюма климатът е добър, но охладителната апара-тура на гърба ми отделя в околния въздух горещаструя. Не е чудно, че растението се отдръпва.

— Да проверим как ще реагира на светлина — про-дължи Хътчинс.

Той включи фенера на гърдите си и ослепителната

бяла светлина изтласка изумруденото сияние. Предида се появят хората, на Венера даже и денем не е ималобяла светлина. Тук също като в дълбочините на зем-ните морета цареше зелен здрач, който бавно се сгъстя-ваше в непрогледен мрак.

Промяната беше така смайваща, че двамата неволноизвикаха. Дълбоката мека чернота на дебелия кадифенкилим в миг изчезна. Вместо нея там, където падашесветлината на фенера, се простираше великолепен ярко-червен саван, по края със златисти отблясъци. Нитоедин персийски шах не е получавал от тъкачите си такъвдивно красив гоблен, а космонавтите бяха видели самоедно случайно творение на биологичните сили. Впро-чем, преди да включат фенерите си, тази изумителнакрасота въобще не съществуваше. И тя отново щеше даизчезне, щом се прекрати вълшебното действие начуждоземната светлина.

— Тихов е бил прав — промърмори Хътчинс. —Жалко, че сам не е можел да се убеди.

— Прав в какво? —запита Джери, макар да му сеструваше, че е светотатство да се говори високо предтакава красота.

— Преди петдесет години в Съветския съюз тойдошъл до извода, че растенията, които живеят в многостуден климат, трябва да бъдат сини или виолетови, ав много горещ — червени или оранжеви. Предсказал е,че растенията на Марс трябва да бъдат виолетови, ана Венера — ако има такива — червени. И в дватаслучая той се оказа прав. Но докога ще стоим така,хайде на работа!

— Уверен ли сте, че то е безопасно? — запита Дже-ри за всеки случай.

— Напълно. То не може да се допре до костюмите ни,дори и да поиска. Вижте го, вече ни заобиколи.

Наистина! Сега те го видяха цялото — ако се прие-ме, че е едно растение, а не колония. Неправилнияткръг с диаметър около сто ярда запълзя встрани, кактопълзи по земята сянката на подгонен от вятъра облак.А там, където бе минало, скалата бе нашарена с без-брой съвсем мънички дупчици, сякаш проядена от ки-селина.

— Да-да — потвърди Хътчинс, когато Джери муобърна внимание. — Така се хранят някои лишеи.Отделят киселини, които разтварят камъните. А сегамоля — повече никакви въпроси, докато не се върнемна кораба. Тук има работа за десетки години, а аз раз-полагам само с някой и друг час.

Ботаника в движение!. . . Чувствителните ресни наогромното растениеподобно същество се движеха нео-чаквано бързо, спасявайки се от тях, Каква гигантскажива палачинка! Но когато Хътчинс започна да вземаобразци, растениеподобното същество никак не реа-гира, само, както и преди, се плашеше от горещитеструи. Възможно е то да се движеше по някаква мине-рална жила: на това щяха да отговорят геолозите, ко-гато проучат минералите, които Хътчинс бе събралпреди и след минаването на живия килим.

Сега нямаха време да размишляват над безбройнитевъпроси, които пораждаше откритието им. Ако се съ-деше по това как веднага попаднаха на създанието,изглежда тук то не е някаква голяма рядкост. Как ли серазмножава? С филизи, със спори, чрез деление или понякакъв друг начин? Отде ли черпи енергия? Какви лиродственици има, врагове, паразити? То не може да

9

е единствената форма на живот на Венера — къдетоима един вид, трябва да има и хиляди. . .

Гладът и умората ги накараха да прекратят преслед-ването. Това създание явно бе способно да си „прояде"път през цяла Венера. (Наистина Хътчинс предпола-гаше, че то не се отдалечава много от езерото, тъй каторастениеподобното същество от време на време се спу-скаше към водата и потапяше в нея дългото си пипало-хобот). Но представителите на земната фауна се нуж-даеха от почивка.

Хубаво е да надуеш херметичната палатка, да севмъкнеш вътре през въздушния шлюз и да свалиштермокостюма. . . Едва сега, когато си почиваха вътрев малкото пластмасово полукълбо, те осъзнаха напълнокакво чудо са срещнали и колко важно е откритието им.Обкръжаващият ги свят вече им изглеждаше по-друг.Венера не е мъртва, тя застана в редицата на Земята иМарс.

Защото животът се стреми към живот — даже ипрез Космичните бездни. Всичко, което расте, движи сепо повърхността на другите планети, е предвестник,залог, че човек не е самотен в света на пламтящитеслънца и спиралните мъглявини. Ако той досега не енамерил братя по разум, с които би могъл да разговаря,това е съвсем естествено: светлинните години и вековетепърва очакваха изследователите. Засега поне човекъте длъжен да пази и да се грижи за ония известни му

проявления на живот, било то на Земята, Марс илиВенера. . .

Ето какво си мислеше Греъм Хътчинс, най-щастли-вият биолог в цялата Слънчева система, докато пома-гаше на Гарфийлд да съберат отпадъците от закускатаи да ги натъпчат в пластмасовата торбичка. Когатоприбраха палатката и тръгнаха да си вървят, необик-новеното създание никъде не се виждаше. И слава богу,иначе биха се изкушили да продължат експериментитеси, а крайно време бе да се връщат.

Нищо: след няколко месеца пратениците на нетърпе-ливо очакващата Земя щяха да се върнат тук с цялотряд научни сътрудници, снабдени с много по-съвър-шени уреди и техника. Еволюцията се бе трудила ми-лиарди години, за да направи възможна тази среша:можеше да почака още малко.

Известно време всичко беше неподвижно в потъналатав зелен здрач местност. Хората си отидоха, скри се пур-пурният килим. . . И изведнъж съществото отново сепоказа, прехвърли се през склона. А може би беше другекземпляр на удивителния вид? Това никой никога неще узнае.

То се търкулна към купчината камъни, под коятоХътчинс и Гарфийлд бяха заровили отпадъците. Спрясе.

Не, не от любопитство, та то не можеше да мисли.Но химическата жажда, която непрестанно го тласка-ше все напред и напред през полярното плато, крещеше:„Тук, тук!" Някъде тук е тъй ценното и необходимому хранително вещество. Фосфор, елементът, без койтоникога не би се разгоряла искрата на живота. И то сезапровира между камъните, в дупките, пукнатините,затършува с любопитните си пипала.

Всяко от тия движения наподобяваше движенията наземните растения с тази разлика, че това същество седвижеше хиляда пъти по-бързо, и само няколко минутибяха достатъчни, за да достигне целта и проникне презпластмасовата обвивка.

И то си устрои пир, поглъщайки най-концентриранатахрана, която някога бе намирало. Погълна въглеводо-роди и белтъци, и фосфати, никотина от угарките,целулозата от картонените чаши и лъжици. И всичкотова разтвори и усвои без труд и без вреда за себеси.

Същевременно то погълна цял микрокосмос от живисъщества: бактерии и вируси: обитатели на по-старатапланета, където се бяха развили хиляди смъртоносниразновидности. . . Вярно е, че само някои от тях мо-жаха да оцелеят в такава адска жега и в такава атмос-фера, но това беше достатъчно. Запълзявайки назадкъм езерото, живият килим носеше в себе си гибелтана целия свой свят.

И когато „Утринната Звезда" потегли обратно къмдалечния дом, животът на Венера вече умираше. Лен-тите, негативите и образците, на които Хътчинс тол-кова се радваше, бяха по-ценни, отколкото той предпо-лагаше, защото им бе съдено да останат единственитесвидетели на третия опит да се укрепи животът в Слън-чевата система.

Така завърши историята с пораждането на животапод облачното було на Венера.

Преведе от руски Цвета Христова

пионерският"РАДЕЦКИ"

Скоро флагът на историческия ко-раб „Радецки" ще бъде вдигнат.Пионерите с чест изпълниха даде-ната дума. В продължение на двегодини със собствен труд събраха450 000 лева, необходими за построя-ването на кораба.

Корабостроителите от завод „ИванДимитров" —Русе изпълниха пио-нерската заръка — новият „Ра-децки" да прилича на австрий-ския, който преди деветдесет годинипренесе Ботевата чета на роднияКозлодуйски бряг. А това не бешелесна работа. Оригинални техническичертежи не бяха запазени. Затова на-ционалният щаб изпрати тричленнаделегация в Будапеща и Виена дасъбере допълнителни данни, необ-ходими за възстановяването на „Ра-децки".

В малкия музей на завод „Обуда"— Будапеща, където през 1851 го-дина е построен „Радецки", видяхмеоригинално парче от бялата дървенарезба, която заедно с фигурата нагенерал Радецки са украсявали но-совата част на кораба. ИнженерЙожеф Варо ни подари снимка нафигурата, която помогна на скулп-торите и дърворезбарите точно да явъзстановят. От завода получихмеоригинална снимка на „Радецки".Тя послужи на инженерите за въз-становяване външния вид на кораба.Разказът на 84-годишния Карай Йо-жеф, бояджия на „Радецки" от1906 до 1918 година, твърде многопомогна за пресъздаването на вът-решната архитектура на кораба, ме-белировката и бояджийската ра-бота. Наред със събраните сведенияот Будапеща и Виена в процеса наработата инженер Тодоров — главенконструктор на новия „Радецки",имаше предвид и това, как са строеникораби от същия тип преди един век.

Хайде сега заедно с вас да раз-

гледаме вече построения истори-чески кораб „Радецки". Най-отличи-телните белези на кораба са коми-нът и страничните колела — долапи.Прозорците на долната палуба сакръгли, а на горната — правоъ-гълни. Надписът е направен върхубяло поле със сини латински буквис по две сенки — жълта и светлокафява.

Дължината на кораба е 57,40 м,а ширината му заедно с буртика —17,5 м, височината на борда е 2,4 м.Най-голямото газене е 1,15 м.

В тиха вода „Радецки" ще седвижи с около 20 км в час. Маши-ната му е парна, двуцилиндрова, новместо въглища ще се употребявамазут. Корабът ще побира около300 души. Ще пътува по нашето край-

брежие с възможности да стига и доВиена, за да видим къде е живялкапитанът на „Радецки" ДагоберЕнглендер.

А сега да слезем и да разгледаметрюма. Тук са разположени кабинитена екипажа — две четириместни иедна шестместна. Както виждате,второкласният салон е разделен намъжки и женски. Около стените епоставен диван, обшит с черна кожа.Върху масите, боядисани светло-кафяво, могат да се хранят 50 път-ници. Малките сгъваеми столчета,направени от червен плюш с ини-циал в средата „ДДСГ", може бище бъдат късички за по-високитепионери.

В началото на трюма са първо-класните пътнически кабини. Шест

Гребно колело

Истинският „Радецки"

от тях са четириместни и четири кафява масичка, а до нея — малкодвуместни. От двете страни на всяка сгъваемо столче. Пред леглото екабина има по едно двойно легло, застлан малък персийски килим. Вся-

Изработване на кухнята и столовата

направено от тънка тръбна желязна кабина се осветява от по дваконструкция, боядисана с бяла боя. кръгли прозореца, снабдени с бялоПод прозореца е поставена светло- боядисани ламаринени капаци за

Носовото украшение — бяла дървена резба

затъмнение. За всеки пътник е пред-виден и самостоятелен гардероб.

Да отидем на главната палуба. Вносовата част е второкласният са-лон, който побира около 20 пътника.Покрай стената е разположен ди-ван, обшит с черна кожа. Зад са-лона е пощенската кабина и каби-ната на келнера, в която ще се при-готовлява кафе. Пред машиннаташахта е багажното отделение запътници. На десния борд са каби-ните на капитана и главния ме-ханик. Във всяко има по едно тъм-но матирано легло и канапе, обши-то с червен плюш. Капитанскатакабина ще се отоплява с малка кръг-ла печка, както е било на времето.

В задния край на десния борд имадве двуместни кабини за пътници.Тук е и гишето за билети.

В кораба има хладилно помещениеза съхраняване храната на екипажаи пътниците.

До кожуха на лявото колело е кух-нята и ресторантът. Печката е счугунена плоча, дълга 2 метра. Имаголяма фурна за печива. Върхудървените полици, окачени по сте-ните, са наредени кухненски съдове.

На главната палуба се намира ипървокласният салон, който заема80 м2. Покрай стените е поставендиван, обшит с червен плюш. Ма-сите и столовете са от преди 100 го-дини. Краката им са струговани,боядисани светлокафяво. Междуправоъгълните прозорци са поста-вени картини и огледала. Вечер са-лонът ще се затъмнява със светло-кафяви шлюзи. Големият вишнево-червен килим ще създава по-голямауютност. От външната страна насалона са поставени обикновени дър-вени пейки за сядане.

Много пионери обичат да пътуватна открита палуба. На „Радецки"възможностите за такова пътуванеще бъдат големи. Палубата над вто-рокласния салон ще се използуваза игри и различни други занима-ния. Тя е оградена с парапет, висок 1метър, и покрай него са нареденипейки за сядане. А на палубата,която се намира над първокласниясалон, ще може спокойно да се пъ-тува по всяко време, защото тя епокрита и са поставени удобни пейкиза сядане.

Остават броени дни и легендарният„Радецки" ще заплува по водите натихия бял Дунав. Щастливци щебъдат тези пионери, които на 28май първи го посрещнат на роднияКозлодуйски бряг.

ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА

Тази сутрин Дмитрий Менделеев се събуди в необи-

чайно лошо настроение. Докато се обличаше, още съ-нен, той упорито напрягаше паметта си.

— Защо съм така кисел. . . — мислеше той и ро-веше в чекмеджето, където оставяше записките си, —. . . да. . . само да разбера защо — и веднага ще мимине! Дали защото трябва да пътувам днес. . . Не, нее това. За пътуването съм се приготвил вече. Ще трябвада изпия и тази горчива чаша. . .

По навик той се пресегна към стенния календар,който висеше до писалището, и откъсна листчето с вче-рашната дата „Неделя, 16 февруари, 1869 ". Отдолусе показа днешната дата — „Понеделник, 17 февруари",със ситен надпис под нея „Започва нов ден в труд, по-моли се най-напред!" Менделеев беше свикнал с пош-лите съвети, които му даваше календарят, и не му обръ-щаше внимание, но сега тази препоръка окончателного разядоса.

— Ах, по дяволите! — рече той гласно. — Всичконаопаки е тръгнало!

всички по местата си!Всъщност, нищо не беше тръгнало наопаки. Тряб-

ваше да пътува днес за Тверска губерния, оттам следняколко дни — за Новгородска, и подир седмица —за Московска. По покана на Руското икономическодружество щеше да ревизира мандри. На младия про-фесор по химия от Санкт Петербургския университет раз-читаха много, защото работниците в мандрите бяханеобразовани хора и често проваляха доставките за вой-ската. Университетът беше разрешил отпуската му,пътните пари бяха уредени, всичко беше готово за тръг-ване, но Менделеев не молеше да се освободи от чув-ството, че е забравил нещо важно.

Той седна зад писалището и привлече към себе сизаписките за учебника, който подготвяше по общахимия. Този учебник! Такъв труд и толкова ядове мусъздаваше!

Менделеев тръсна глава и дългата черна коса се раз-сипа по раменете му. Ето, една част от учебника е за-вършена, а още не може да реши с какво ще започневтората част. Така и до юни няма да предаде ръкописав печатницата!

Той напразно се сърдеше и сам разбираше това. Съв-сем не беше лесно да подредиш учебника по общ план.Във всички ръководства по химия елементите се раз-глеждаха без някаква определена система — само поусмотрението на професора. Едни избираха реда, под-сказан от Берцелиус — метали и металоиди. Другизапочваха от кислорода като най-нужен за живота,продължаваха с водорода и азота. Трети описваха най-напред елементите, които влизаха най-бързо в реакции...Но всеки възприет ред беше изкуствен, не стоеше нанякаква здрава основа.

— А и каква основа може да има! — мислеше Мен-делеев, като обръщаше страниците. — Всяка годинаоткриват по един елемент, понякога — и два! Едни по-леки, други — по-тежки, с различни свойства. . .

Той погледна разсеяно пътническия си куфар, койтолежеше спокойно до разхвърляното легло,и продължида превръща листовете. Чувствуваше, че тук, във въ-проса, който висеше над ръкописа на „Обща химия",се крие и причината за лошото му настроение. Беше

написал частта за алкалните метали литий, натрий икалий и се колебаеше дали да продължи с алкалозем-ните метали, или преди тях да вмести златото и среб-рото. По установения в катедрата ред трябваше дапише за златото и среброто, но непрестанно го гризешесмътното желание да ги остави „за после" и да пишеглава за алкалоземните метали. Защо? Не можеше даси обясни. Лекциите, още откак го бяха избрали запрофесор в 1867 година, беше чел по приетия обичай,а сега в ръкописа не вървеше. .

Менделеев си имаше правило: щом нещо не върве-ше — да се започне отначало. И погледът му започнада шари по ситно изписаните страници. Да. . . ето тук...да видим. . . Мисълта за предстоящото пътуване ощесе обаждаше някъде в съзнанието му, но той бързо яизхвърли оттам. Има време за път! Да. . . да видим. . .

Познатите пасажи от историята на химията минавахапред очите му. Ето — за египтяните: те са познавалисамо осем елемента, а два от тях въобще не са били иелементи. Няма единство по това, какво е елемент.Целият средновековен период на алхимията борави снеопределени понятия — елемент е земята, елемент евъздухът. . . Ненаучно! Едва Бойл в 1661 година даваопределение на понятието елемент. Но флогистоновиятпериод задържа точните химически изследвания. Ла-воазие, Пристли — основоположниците на съвременнатахимия. . . Така... И Хъмфри Деви, който откривацял куп елементи! Берцелиус — точните атомни тегла.В началото на века познават двадесетина елемента, асега са. . .

— А сега са. . . — Менделеев обърна записките си,макар че добре знаеше броя. — Шестдесет и три. Икой знае колко още ще има! Защо „кой знае"? Не можели да се предскаже колко са елементите?

Тази мисъл неведнъж беше минавала през ума му,но тя му се струваше прекалено дръзка и най-важно —недобре обоснована, неподготвена. За да се предскажеброят на елементите, е необходимо те да бъдат подре-дени в система. А досега толкова опити!

Той взе едно от перата, които лежаха на подставкатапред мастилницата, натопи го в мастилото и замислено

13

почна да подчертава няколко имена в записките си.Дьоберайнер — 1829. Забелязва, че има групи от

по три елемента, които си приличат по химически свой-ства. Нарича тези групи „триади". Една триада: литий,натрий, калий. Друга триада: магнезий, калций, барий.Трета триада. . . Не, това беше остаряло!

Петенкофер — 1850. Разширява триадите, катовкарва в тях и други елементи и така се образуват целигрупи от подобни по свойства елементи. Но що от това?Няма още система!

Одлинг — 1857. Класификация на елементите в три-надесет групи. Интересна, но твърде произволна.

Нюланд — 1866. Само преди три години предложиразположение на елементите по октави. Така, кактонотите в музиката. Осмяха го. Всъщност напразно гоосмяха, защото в тези „октави" има нещо. . .

Шанкуртуа по същото време предложи елементитеда се наредят по атомни тегла във възходяща спирала.Защо в спирала — той сам не може да обясни. Предпо-лага, че всеки елемент повтаря в изменен вид свой-ствата на елемента от извивката под него. ЛотарМайер също предложи елементите да се нареждат поатомни тегла един след друг. . .

— Не, така не става! — Менделеев хвърли перотовърху листовете и от него отскочи малка мастиленакапка. — Така до никъде няма да стигна! Трябва да сенамери принципно ново решение! И то такова решение,че да предскаже всички още неизвестни елементи. Така,както със закона на Нютон в ръка, Льоверие предсказаНептун. И когато насочиха телескопите, видяха Неп-тун на изчисленото място! Така трябва!

Встрани върху писалището лежеше едно писмо. Ход-нев — един познат на Менделеев — му беше писалвъв връзка с мандрите.

— Трябва да прибера писмото! — помисли той, новеднага забрави. Взе захвърленото перо и започна вър-ху бялото поле на писмото да прави изчисленията, коитобеше правил десетки пъти: сравняваше атомните теглана подобните по свойства елементи. Вадеше. Делеше.И се въртеше все в същия омагьосан кръг.

Неочаквано една съвсем несериозна мисъл мина презглавата му.

— Нищо няма да излезе, но защо да не сравня атом-ните тегла и на несходните елементи? Например —натрий с хлор, калий с бром.

Върху бялото поле на писмото се заниза редът на циф-рите. Всяка цифра беше едно атомно тегло. Несериоз-ната мисъл изведнъж прерасна в предположение:

— И тук съотношението правилно се мени! Трябва,трябва да има обща закономерност в изменението на

атомните тегла! Може би те семенят според химическите свойства.Или обратното — химическите свой-ства се изменят според атомнитетегла!

Писмото на Ходнев се покри сцифри. Бялото поле свърши, но свър-ши и лошото настроение. Менделеевизмъкна от една папка бял лист иреши да продължи изчисленията.Неочакваната мисъл за атомните

Първият ръкопис на „Опит засистема на елементите" с бележкитена Д. И. Менделеев, изпратен запечат на 17 февруари 1869 г.

тегла на несходните елементи го погълна напълно.— Тези несходни елементи нямат нищо общо в хи.

мическите свойства, даже са пряко противоположни. Асъществува някаква закономерност, която ги обеди-нява!

От възбуждение Менделеев стана и закрачи из мал-ката стаичка. Една, две, три крачки — вратата към хи-мическата лаборатория. Други три крачки — до лег-лото, до него — писалището. Той, младият професорпо химия, нямаше собствено жилище. Спеше и работешев стаята до лабораторията, която студентите на шеганаричаха „бърлогата на мечката". Менделеев крачеше ивече говореше на глас:

— Ще ги наредя в групи, по съотношението на атом-ните тегла както между сходните, така и между несход-ните елементи. Но плътно, един до друг и един под друг!

На вратата се почука и почти веднага се показа гла-вата на лабораторния прислужник Стьопа. Той вдигнавежди в удивление, като видя професорът да се раз-хожда и да си говори сам, и каза предпазливо:

— Ваше. . . родие! Пристигнаха за Вас, както стеблаговолили. . .

Менделеев го загледа с невиждащ поглед.— Та пристигнаха, казвам — повтори Стьопа, —

чакат Ви. . .— Да си вървят! — опомни се Менделеев.— Какво да им кажа, Ваше. . . родие? — настоя-

ваше Стьопа.— Ще пътувам утре, или други ден, или подир сед-

мица. . . Каквото искаш им кажи, само се махай! —ядоса се Менделеев.

Стьопа съвсем се разстрои от необичайния тон напрофесора, помълча малко в недоумение, след това реши,че може би Дмитрий Иванович е болен и рече:

— Аз, такова, чаец ще донеса, Ваше. . . родие! Ейсега!

Вратата с шум се хлопна зад него.

Първият бял лист вече беше изписан с химическизнаци — зачертавани, поправяни. Менделеев взе втории започна да изписва и него. Стараеше се да подреждаелементите в групи по съотношението в атомните тег-ла и съобразно химическите свойства. Но преписваните,задраскани химически знаци в страниците създаваханепрегледност. А освен това — го дразнеха. Той оби-чаше всичко около него, и особено писаното — да бъдекрасиво.

— Така не може! — реши Менделеев, след като из-писа подир час и третия лист. — Щом направя пет-шест размествания, и трябва да преписвам страницата.Губя си мисълта! Елементите трябва да са подвижни,за да ги местя бързо!

Той беше вече решил: за всеки елемент ще напишеотделно картонче, в което ще има химическият знаки атомното тегло. Просто и удобно! Така, както и Гу-тенберг за удобство беше решил да направи всяка букваподвижна, а не да гравира всеки път цяла страницатекст.

Менделеев се огледа. Да. . . ето и подходящитекартончета! Една купчинка стари визитни картички.Той ги грабна и започна на гърба на всяка картичкада нанася химически знаци и атомни тегла. После раз-чисти писалището, за да освободи място, и се засмя:

— Това ще е пасианс! Чудесен химически пасианс!Хайде!

Отначало нещата потръгнаха лесно. Менделеев наредигрупите елементи, на които местата бяха ясни: литий,натрий, калий; до тях — магнезий, калций, стронций,барий. . . Групите се оформяха: азот, фосфор, арсен,антимон; кислород, сяра, телур. . .

Той се запъна при телура. Атомното му тегло изис-кваше да не е в тази група, а да бъдат разменени мес-тата на телура и калия. Но после реши: преди всичко —принадлежността към групата по химически свойства,а тази особеност в атомните тегла на телура и калияможе би има още неизвестно обяснение. . . Да, има ипразни места в групите, ако се следва точно принципът,който беше избрал! Нека бъдат празни! Може би товаса неоткритите елементи!

По челото му избиха от напрежение капки пот. Тойдаже не забелязваше това, продължаваше да реди ви-зитните картички. Една след друга, една до друга,сравняваше, местеше. . . Елементите, които не си на-мираха местата, оставаха все по-малко и купчинатавизитни картички, които стояха от дясната му стра-на, ставаше все по-ниска.

Отдавна беше минало времето за обяд, но той не чув-ствуваше глад. Даже, за да не би наново Стьопа илинякой студент да се вмъкнат и да смутят хода намислите му, той заключи вратата отвътре. . .

Навън вече припадаше здрач Снегът по отсрещнияпокрив се наля с нежнорозово, после със светлосиньо.Менделеев вече се взираше отблизо във визитните кар-тички, но не отделяше нито миг, за да запали лампата,която стоеше на големия скрин до леглото. Едва когатопредметите в стаята загубиха очертанията си и нареде-ните картички на писалището се виждаха като неяснибели петна, той прекъсна подреждането.

Отиде към скрина и внимателно запали петролнаталампа. После се върна към писалището и наново по-гледна онова, което беше направил.

— Това е! — каза той и отдели настрана четиривизитни картички с елементи, на които не беше наме-рил местата. — Да, това е! — повтори той.

След това седна и преписа реда на елементите, кра-сиво, внимателно, върху отделен лист. Стана, отключивратата и гласът му екна в коридора:

— Стьопа-а! Стьопа-а! Обличай се! Ще отидеш допечатницата и ще им кажеш да наберат и веднага даотпечатат този лист!

Само подир две седмици, на 6 март същата година,в заседанието на Руското химическо дружество, предсе-дателствуващият обяви:

— Постъпило е съобщение от професора при Санкт-Петербургския университет Дмитрий Иванович Менде-леев, отнасящо се до предлагана от него система наелементите. Тъй като професор Менделеев е възпрепят-ствуван да присъствува днес на заседанието, по неговамолба съобщението ще прочета аз.

Цялото съобщение трая не повече от две минути и бепосрещнато с пълно равнодушие — без въпроси и из-казвания.

Свидетелите на това историческо съобщение не муобърнаха внимание, но само след няколко години це-

Писмото на Ходнев, върху което Менделеев е напра-вил първите изчисления на съотношението на атом-ните тегла на несходните елементи

лият свят заговори за Менделеев. То стана тогава, ко-гато на празните места в таблицата, оставени от гениал-ния учен, за елементите, които предстоеше да се открият,действително се появиха елементи — и то с предвари-телно предсказани свойства! Буабодран откри галия, по-мести го в квадратчето, което Менделеев беше оставил за„екаалуминий", и писа в Петербург, че атомното теглоне отговаря на предсказаното. Химическите свойства сапредвидените.

„Проверете пак, колега! — отговори Менделеев. —Положително има грешка в изчисленията!"

Буабодран провери — действително беше направилгрешка.

Шведите Клеве и Нилсон откриха „екабора" и го на-рекоха скандий. А германецът Винклер изолира „екаси-лиция" и го назова германий. Таблицата беше вярна!Гениалното предположение на Менделеев, че величина-та на атомното тегло определя свойствата на елемента,се превръщаше в закон — ново велико постижение нанауката.

Откритието принадлежеше на Менделеев, но той самвинаги казваше, че то не би било възможно без натру-пания опит дотогава, без предположенията, които бяхаправили другите химици. С великите открития е винагитака — те са скок, който се извършва в един миг, нотози скок е подготвян години, може би — векове. Ща-стливата случайност се усмихва на едного. Кому?

— Случаят помага само на онзи, който търси! —каза Пастьор. А Менделеев написа:

„Няма нито един, колкото и да е общ закон на приро-дата, който да е бил обоснован изведнъж. Винаги него-вото утвърждение се предшествува от много предпо-ложения, а признаването на закона настъпва не тогава,когато той е осъзнат в цялото свое значение, а само припотвърждението от опита."

Да, денят 17 февруари 1869 година, който започнатака лошо, беше завършил неочаквано добре!

д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ

ж и в о т н и --ПРЕСЕЛНИЦИОт най-стари времена, та чак до

миналия век, въпросите, свързани спроизхода и разпространението наразличните видове животни, са билиобяснявани най-често е божестве-ната намеса. Необходимо беше да сеобединят познанията, дадени от ре-дица науки, като геологията, палеон-тологията и географията, за да можеда се отговори правилно на тезивъпроси.

Когато в края на XVIII век билиоткрити Австралия и Нова Зелан-дия, зоолозите останали удивени отстранните животни, които обита-вали тези места. Това са еднопро-ходните и торбестите бозайници —

най-примитивните видове бозайни-ци. Към еднопроходните, които несе срещат никъде другаде, спаданапример птицечовката — водно жи-вотно, покрито с косми, чиято главазавършва с човка. То снася яйца,а когато малките се измътят, гиотхранва с мляко. Кенгуруто пъке торбесто животно, което осем ме-сеца носи малките си в специалнаторбичка на корема си. В Австралияима над четиридесет вида кенгуруи повече от сто и петдесет вида тор-бести бозайници. Тяхното запаз-ване в Австралия се обяснява сфакта, че тя се е отделила от Азиямного отдавна — още към края на

Кучетата от „пекинската" порода дължат названието си на своя про-изход. В продължение на векове те били отглеждани само в двореца накитайския император. Смъртно наказание заплашвало всеки, който дръз-не да изнесе някое от тях извън двореца. Едва през 1860 година по времена избухналата война двама английски офицери успели да пренесат петкучета в Англия и оттам те се разпространили и в други страни.

Бизони има и в Европа — те жи-веят в резервати, от двете странина съветско — полската граница приБиаловйеца

мезозойската ера. По-късно в Азиязапочват да господствуват по-вис-шите видове бозайници — плацент-ните, които изместват и унищожаватторбестите, нещо, което не е ста-нало в Австралия.

Все геологията обяснява защо иматакава голяма разлика между жи-вотните на Африка и на остров Ма-дагаскар, където няма маймуни,слонове, носорози, отровни змии,големи хищници, а изобилстватнай-примитивните видове плацентнибозайници като насекомоядните че-тинести таралежи и полумаймуните-лемури, които са над 46 вида. Мада-гаскар се е отделил от Африка предида възникнат висшите плацентнибозайници и силното течение в Мо-замбикския пролив е предотвратилослучайно преминаване на подобниживотни от Африка.

Англия и Ирландия пък са сеотделили от Европа едва в края наледниковия период и затова тяхнатафауна няма никакви различия отевропейската. Всички видове слад-ководни риби в Англия — 24 наброй — се срещат в Рейн, тъй катопреди възникването на Ламаншрека Темза, а също и други англий-ски реки са били притоци на Рейн,от който са заели и своята рибнафауна.

За да могат обаче живите орга-низми да се развиват и разпростра-няват, необходимо е климатичнитеусловия да им осигуряват благо-приятна среда за живот. По този

начин всеки вид животно има "опре-делен район, в който може да се раз-множава и успешно да се развива.Но как става придвижването на жи-вите организми именно в границитена тези райони? Факторите, коитоспомагат за това, са много. Напримервятърът издига във въздуха и пре-нася на огромни разстояния насе-коми и други дребни животни. ТакаДарвин е намерил на повече от150 км от бреговете на Южна Аме-рика паяци, пренесени от вятъра спаяжините им. Твърде често, когатосе образува смерч, той повдигаот земята и пренася не само малкиживотни и насекоми, но ако пре-мине през водна площ, той увлича иголеми количества жаби и риби,които падат далече на сушата. Та-кива случаи на „рибени дъждове"са констатирани и в България, катона 31 август 1894 година върху се-ло Сливак, Шуменско, паднали над1500 кг различни риби. Птицитесъщо понякога биват отнасяни отсилните ветрове на стотици и хи-ляди километри и може да попаднат> съвсем чужди райони — напримерот Европа в Америка или обрат-ното.

Подобна роля имат изморенитетечения. Те пренасят заедно съсстеблата на дърветата или разни плу-ващи предмети цели колонии отмравки, други насекоми, малки жи-вотни и дори големи змии. Съедине-ното действие на вятъра и морскитетечения при разпространяването наживотните проличава особено яснопри заселването на острови. Кла-сически пример в тази насока еостров Кракатау, който през 1883 го-дина в резултат на изключителносилно изригване на вулкан е билпокрит с пласт от пепел и лава, де-бел няколко десетки метра, койтоунищожил напълно цялата фауна ифлора. Най-близкият незасегнат ос-тров е бил на разстояние 18 км.Чрез въздушните и водни теченияпрез следващите години на островКракатау били пренесени насекомии семена от растения, а два вида змиидостигнали до него плувайки иличрез плаващи дървета. В резултат навсичко това в 1921 година на ос-трова вече имало 238 вида расте-ния и 573 вида насекоми, птици идруги, от които само един вид —плъховете — били докарани от хо-рата.

Твърде често животните дължатсвоето разпространение не на вя-търа и водата, а сами се при-движват, търсейки на други места

повече храна и по-добри условия.Като правило дори може да сеприеме, че днешните райони, в коитоживеят определени животни, почтиникога не съвпадат с местата напървоначалната им поява. Така пра-дедите на сегашните коне са се поя-вили най-напред в Америка, от-където са се разпространили в оста-налите континенти. След това те саизмрели в Америка и при присти-гането си през XV век испанците незаварват никакви коне. Дивите му-станги са подивели потомци на дока-раните от испанците коне. От своястрана жирафите, които сега живеятсамо в Африка, отначало са се поя-вили в Индия, за което се съди отпалеонтологичните находки.

Най-често животните се разпро-страняват, търсейки храна или бя-гайки от влошаващите се климатич-ни условия. Скакалците и днес, както преди хиляди години, се появ-

яват на огромни облаци в Близ-кия изток и Северна Африка, опу-стошавайки цялата растителност, въ-преки борбата, която се води срещуподобни прелитания с най-модернисредства, включително със самолети,които пръскат тези насекоми с ДДТи други препарати. Като доказател-ство за активно разпространение наживите организми може да служи иобикновеният дъждовен червей, кой-то след оттеглянето на ледниците отЕвропа за един твърде кратък отгледна точка на геологията периоде успял да се придвижи от бреговетена Средиземно море до най-севернитечасти на Европа. 4

През последните столетия многоважен фактор за разпространениетона животните стана човекът с не-говите превозни средства. Поня-кога пренасянето става, без да е же-лано. Така първите черни плъховебиват докарани в Европа с корабите

Европейският муфлон първоначално е живял в средиземноморските ос-трови; до средата на миналия век бил пренесен в Средна Европа ипостепенно се разпространил из целия континент

Сиамските котки се чувствуват от-лично и извън азиатския континент

на кръстоносците, които се завръ-щали от Близкия изток след XI век.През 1929 година със самолети би-ват пренесени в Бразилия мала-рични комари, които за кратко вре-ме се размножават силно и преди-звикват маларийна епидемия, довеладо смъртта на хиляди хора.

Най-често обаче преселването наживотните става по желание нахората, макар че не всякога резул-татите са такива, каквито са се очак-вали. На остров Света Елена пор-тугалците пренасят в 1513 годинакози, които бързо унищожават ви-соката растителност на острова. Товапроменя и състава на животните,живеещи там. Сега на острова иманад 700 вида растения, а също такаи много видове животни. Подобенпример има с остров Ямайка, къ-дето през 1872 година биват вне-сени за борба с плъховете, коитоповреждали насажденията от за-харна тръстика, 9 мангусти от Ин-

дия. Мангустите, които се размно-жили, се справили с плъховете, нослед това ликвидирали влечугите,птиците и яйцата им, жабите, мла-дите домашни животни и други. Врезултат на това насекомите, из-бавени от техните естествени вра-гове, станали толкова многобройни,че растителността на острова по-страдала повече от тях, отколкотострадала от плъховете преди естест-веното равновесие в природата дабъде нарушено.

Понякога, за да се справят с някойвредител, неволно пренасян от другомясто, хората докарват от същототова място неговите естествени вра-гове, които унищожават вредителя.Така бе ликвидиран австралийскияткошенил, който нанасял големи по-ражения на лимоновите насажденияв Европа и Америка. За целта бяхавнесени големи количества от ав-стралийската калинка, която се хра-ни с кошенила. Ларвите на кома-рите пък са любимата храна на риб-ката „гамбузия", която ги унищожавав огромни количества. Тази „проти-вомаларична рибка", както често янаричат, бе разпространена и в на-шата страна там, където имаше ма-лария, с много добри резултати.Насекомите биват разпространявании за да помагат за опрашването нарастенията. Така въвеждането надетелината като фуражна култура вНова Зеландия наложи да се внесати големи количества земни пчели,които, както забелязва Дарвин, слу-жат за естествен посредник при оп-рашването. Подобно е било положе-нието с първите насаждения от ва-нилия в Югоизточна Азия. От своястрана някои видове мравки пред-пазват горите от вредни насекоми,като един среден мравуняк унищожа-ва годишно над 10 милиарда насе-коми. Затова в Полша изкуственоразвъждат в горите известни видовемравки.

Заселването с хора на новооткрити-те континенти и острови неиз-менно се придружава и с разпростра-нението на домашните животни, кои-то често пъти намират в новите местапо-добри условия за живот. Такадокато в античността Тракия е„майка на овцете", както я назоваваОмир, сега с това име може да сенарече Австралия, където на главаот населението се падат повече от17 овце. Говедата намират превъз-ходни условия за живот в равнинитена Северна и Южна Америка. Товастава до известна степен за сметкана бизоните, които от началото на

XIX век са били в Северна Американа брой повече от 60 000 000. Пре-следвани и избивани заради месотои кожата им, те биват масово изтре-бени и през месец ноември 1882 го-дина бива ликвидирано и послед-ното голямо стадо от бизони в пре-риите. Сега главно в националнитерезервати на Съединените щати имазапазени малко бизони.

Интерес представлява разпростра-нението на ондатрата, американскиполуводен гризач, ценен заради ху-бавата си козина. Внесен за пръвпът в Европа през 1905 година вЧехия, а в СССР през 1927 годи-на, сега той населява обширен районобхващащ почти цяла Европа иСибир, и дава милиони кожи годиш-но.

Особено стопанско значение при-добива през последните десетиле-тия създаването и разпространява-нето на нови ценни породи домашниживотни, отличаващи се с високапродуктивност, които подменят съ-ществуващите нископродуктивни жи-вотни. Така у нас през последнитегодини почти целият породен съставна домашните птици бе подменен исега 80% от кокошките са от високояйценосната порода легхорн, катоостаналите 20% са предимно оттежките месни породи като ню-хемпшир, родайланд и пр. Пати-ците пък са предимно от пекин-ската порода, която бе внесена запръв път от Китай в Англия иСАЩ в края на миналия век. Тя епо-едра, по-здрава от нашите местнипороди и дава повече яйца и перу-шина. Значителни промени ставати при свинете. Вместо стария тип,който даваше повече сланина, от-колкото месо, сега навсякъде сеотглеждат прасета от месен или бе-конен тип, които дават много повечемесо. При кравите стремежът е дасе отглеждат само животни от кул-турните млекодайни породи, катомонтафон, червена датска, черно-ношарена и др., при които среднатамлечност е от 3000 до 6000 литрамляко годишно, а отделни крави до-стигат над 16 тона мляко за година.По този начин разпространение до-биват само тези породи и видовеживотни, които са особено ценни и свисоки стопански резултати, докатонископродуктивните породи постепенно биват изцяло премахвани.Така човекът бавно, но сигурно под-чинява и в тази област природнитесили, насочвайки развитието на жи-вотните в желаната от него насока.

ВЛАДИМИР ГАНЧЕВ

18

Едно мое преживяване на Кавказ ще останемежду най-силните в живота ми. Това се случипрез 1962 година. Неочаквано ми се бешеоткрила възможност да участвувам в изкачва-не на Елбрус заедно с група съветски алпи-нисти и аз побързах да я използувам. Този денправех поредното трето изкачване от „Приютана 11-те", или „Надоблачния хотел" под Ел-брус, до „Скалите на Пастухов", които се на-мират на 4681 метра височина. Отдалеч скалитеизглеждат само като тънка чертица, драснатавърху ледените полета под Елбрус, но заематвсъщност значителна площ. Те са вечният па-метник на мъжествения топограф — алпинистАндрей Пастухов, първия руски човек, койтопокорил в 1890 година Западния връх на Ел-брус, а в 1896 година покорил и Източния връх,като им направил и първите топографски сним-ки. Нощта преди атаката на върха той прека-рал сред тези скали, които по-късно били наре-чени в негова част „Приютът на Пастухов" или„Скалите на Пастухов".

Елбруското лято беше в разгара си и по поле-гатите склонове на ледниците се спускаха без-брой ручеи. Отприщената стихия на водата, коя-то година бе стояла в оковите на леда, сега сеустремяваше надолу с истинско, ликуване. Блуж-

даейки по повърхността на ледените полета,ручеите се съединяваха и се превръщаха в раз-пенени буйни потоци, които внезапно хлътвахав някоя яма, откъдето по сложни „подледни"артерии достигаха до гърлата на ледниците.

Когато стигнах „Скалите на Пастухов", вечеясно усещах въздействието на разредения въз-дух, но се стараех да не мисля за това, а и глед-ката, която се откриваше оттук, беше в състоя-ние да прогони най-тежката умора и най-не-приятната мисъл. Върховете на ЦентралнияКавказки хребет следваха във величествен,страховит безпорядък, разделяни от леденихребети и пепелявосини пропасти. Краят натази вселена от гиганти не се виждаше нито вдължина, нито в ширина. Всеки от тях оспор-ваше правото на другия да бъде пръв, всекираздираше небето с някаква своя фантастичнаприумица от лед и камък, на която не можеш даопределиш формата и височината.

Поседнах на една огрята от слънцето скалас гръб към Елбрус. От умората и разредениявъздух ме унасяше в дрямка, но ясно усетихкак в миг притъмня, а вятърът, който идешеоткъм върха, духна във врата ми смразяващовлажна струя. Странното елбруско лято, коетосамо за една минута може да те превърне в ле-дена шушулка, ми готвеше някаква изненада.Не бяха минали и секунди, когато върху ледазатрополи ситен, гъст град. Никъде не можехда се скрия от тази неочаквана напаст. Неми-слимо беше да се връщам към „Приюта на 11-те",защото направо щях да се заблудя в бялатакаша от град и мъгла, в която и с компас труднобих се ориентирал. Стоях неподвижно на камъ-ка, свит под качулката, и чаках „милостта нанебето".

Някакъв чудноват звук привлече вниманиетоми. Не знаех какво напомняше той. Въртешесе досадно над главата ми, като се отдалечавашеи приближаваше на неравни интервали. Страхъти любопитството, но повече страхът, ме пре-върнаха в кълбо от нерви и внимание. Маши-нално извадих ножа си и се огледах наоколо.На повече от три крачки не се виждаше абсо-лютно нищо. Случайно спрях поглед върхуножа. На металното острие бе кацнал неподви-жен син пламък, приличен по форма на пла-мъка върху фитила на газова лампа. Веднагапомислих, че имам халюцинация и затворихочи, като преброих трескаво до десет. Тогаваги отворих. Пламъкът си стоеше на същотомясто — мъртвосин, и неподвижен. Стисках

дръжката на ножа, като че ли бях уловил кобраи за нищо на света не смеех да я пусна. Чув-ствувах, че сърцето ми може да се пръсне.

Три — четири от същите пламъчета бяха кац-нали върху близката скала. По едно имашеи върху ъглите на две разпечатани консервникутии, захвърлени наблизо. Повече не смеехда ги търся с очи наоколо, защото видът им мехвърляше в кошмарна треска. Но нямаше нуж-да да ги търся. Те вече се съединяваха и се из-точваха на дълги, зловещо синкави ленти поръбовете на скалите.

ту се усилваше, ту затихваше, но не спираше.Отначало помислих, че кипи водата в тенджера-та, но веднага разбрах, че имам грешка, тъй катозвуците идваха до мен не отстрани, къдетобеше тенджерата, а отгоре. . . Присъствиетона комари, тъй като звуците, които чувах, силнонапомняха тяхното жужене, не би могло да седопусне по това време на годината на тазивисочина, и то в силна буря. . . В ръцете сидържах металическа чаша. Стори ми се, че тяизведнъж избухна и пламна. След това като чели се запалиха мустаците ми, яката и политена горната ми дреха. Казакът, който стоешепред мен, бе вече с огнени мустаци, вежди икоси. Цялото му наметало също светеше. Вър-ху коловете, които придържаха моята колиба,сияеше огън и накрая, върху всяка остра частна скалите, които покриваха планинскотобило, по цялата му дължина и ширина пламтя-ха огньове. Всички огньове имаха форми, по-добни на пламъка на газова горелка, със съв-сем равни горни краища, без всякакви езици.При това независимо от силния вятър пламъ-ците даже и не трепваха. . . Както и по-рано,цялото било бе осеяно с тия чудни огньове иособено близкото каменно укрепление, служилопо време на Кавказките войни на Русия.

Изведнъж нещо със страшно свистене се мярнапред лицето ми по посока на дзота. Аз ясно ви-дях малка, огнена топка, не по-голяма от орех,която прелетя на разстояние един метър от мен.Тя летеше вълнообразно и бръмчеше като пчела,която се удря в стъкло. Това се повтори ощеняколко пъти и понякога топката прелиташетака близо до лицето ми, че аз неволно затва-рях очи. Няколко пъти наметалото ми се вди-гаше нагоре, но нямах усещането, че някой годърпа, а като че ли то самото пълзеше нагоре,при което различните му части не се движеха седнаква скорост. Писъкът ужасно се засили, адзотът кипеше и съскаше буквално като гигант-ски самовар. Снегът падаше, както в началото,но вятърът беше по-тих. Огньовете вече почтине се виждаха. Внезапно се мярна една топка,след това втора, трета, последвани още от другии изведнъж блясна страшен пламък, раздадесе оглушителен гръм, нещо ме дръпна за кра-ката, събори ме и ме обърна по гръб. . . Аз чув-ствувах, че краката ми са откъснати до коленете.Усетих ужасна болка. Исках да се убедя наис-тина ли краката ми са откъснати, или в най-добрия случай парализирани. . . Опитах се дапомръдна десния крак и о, ужас! Убедих

А свистенето продължаваше да се набива вушите ми с неотслабваща сила. То стана непоно-симо силно, като писък на сирена и изведнъжсе сля в оглушителен гръм, който трясна съв-сем наблизо. Една неудържима вълна ме по-вали по гръб. До пръсване ме заболя главата,а по цялото ми тяло отгоре до долу пробягвахату пронизващо студени, ту горещи тръпки.

Вдигнах се полека и погледнах наоколо. Пла-мъчетата бяха изчезнали. . . Продължавашеда вали град, но вече бе оредял и през прозрач-ната му завеса се виждаха заледените склоновена Западния Елбрус.

Имаше от какво да съм доволен. Неволно ста-нах свидетел на едно рядко и интересно при-родно явление, известно в науката като „Огньо-вете на свети Елм".

Онова, което видях аз, беше всъщност самошега в сравнение със случая, наблюдаван отАндрей Пастухов в района на Мамисонскияпревал на Кавказ. Описанието на Пастуховзвучи не само като увлекателен разказ, но идава много вярна картина на това поразителноявление:

Изведнъж чух над главата си писък, който

Огньовете на свети Елм са особен вид електри-чески изпразвания във формата на четкообразнисветения или пламъчета. Появяват се по остритевърхове на извисяващи се над земната повърх-ност предмети — кули, мачти, самотни дървета,както и по острите върхове на скалите, а понякогаи по хора и животни. Названието си са получилипрез средните векове по името на църквата „СветиЕлм", на чиято кула често били наблюдавани.Огньовете на свети Елм се появяват, когато напре-жението на електрическото поле на атмосфератаоколо острието достигне особено високи стойности(до 30 000 в/см) — по време на буря или при при-ближаването й, зиме по време на виелица. Огньо-вете на свети Елм представляват особен вид ко-ронно електрическо изпразване.

се, че от коляното надолу кракът го няма.Тогава с отчаяна решителност се вдигнах по-лека, седнах и с ръце напипах краката си.Оказа се, че и двата крака са на мястото си, нокакто и по-рано не можех да ги мръдна. Надолуот коленете те бяха мъртви. Аз започнах да гимасажирам и ето, почувствувах палеца надесния крак, след това помръднах и целиякрак. Заедно с това се върна животът и в левиякрак". . .

Бурята отмина със същата бързина, кактобе дошла. Видях как тежките облачни масисе понесоха към Централния хребет, подго-нени от вихрите на Елбрус. Под коремите наоблаците висяха тъмни, натежали от влагаповлякла, които ги дърпаха надолу като кораб-ни котви. Облаците прелитаха на един дъх над

бездната на Баксанската долина и успокоеносе отпускаха върху билото на Централнияхребет. След тях във въздуха оставаше димя-ща, прозрачна мъгла, почти лишена от материал-ност и цвят. Слънцето я пронизваше с лъчи отвсички посоки и тя цялата се превръщаше внажежена, ослепителна маса от светлина —същински йоносферен облак от нажеженигазове. Но след „спектакъла" на огньоветебях вече в състояние на пълна апатия спрямо„чудесата", така че и този облак не можешеда ме удиви. Сега нямаше да ми се види страннодаже, ако станех свидетел на борба между ди-нозаври, или ако някой алмаст (снежен човек)ме тупнеше по рамото и облещеше срещу менесвоята космата муцуна.

КОНСТАНТИН КРЪСТЕВ

Един човек попълва анкетния лист,даден му от неговия братовчед,знаменит статистик. На въпроса:„Разви ли у Вас училището способ-ността за наблюдение или пречешена нейното развитие?" той отговарякатегорично — „Пречеше, защотобеше класическо училище". По-на-татък на запитването: „Имаше лиучилището някакви достойнства?",той отговаря само с една — единственадума — „Никакви", но добавя катозабележка следното: „Смятам, чевсичко ценно, което съм придобил,съм го научил като самоук".

Кой е този човек, който така от-кровено казва, че някогашното кла-сическо училище няма никакви до-стойнства?

Нека запазим още малко „тайната"около него и се върнем от времетона споменатата анкета доста годининазад.

. . . Веднъж директорът на учили-щето прави строга бележка на единученик пред всичките му другари,че си губи времето за такива без-

полезни работи като извършването нахимически опити. Вярно е, че юно-шата заедно с по-големия си брат сезанимава усърдно с химия и понякогаостава до късна нощ да експеримен-тира в „лабораторията", която сепомещава в една градинарска барака.Това не остава скрито от неговитесъученици, които му измислят пря-кора „газ".

По-нататъшното оставане в учи-лището е безпредметно и бащата,известен лекар, изпраща през ок-томври 1825 г., малко преждевре-менно, шестнадесетгодишния си синв Единбург, за да учи медицина. Смалки изключения лекциите тук саневероятно сухи и те не могат дазаинтригуват будния студент. ВЕдинбургската болница младежътприсъствува на две тежки операции.Ето какво пише той по този поводмного години по-късно: „Никогаповече не съм ходил на операции —едва ли би се намерила толкова при-тегателна примамка, че с нейнапомощ да ме заставят да направятова. Това беше много преди благо-

словените дни на хлороформа. Втечение на дълги години двете опе-рации буквално ме преследваха".

От двегодишното следване на ме-дицина в Единбург не излиза нищои по настояване на баща си младежътсе премества в Кембридж, къдетозапочва да следва богословие. Къмкрая на живота си, вече учен съссветовна известност, той пише: „Ка-то си спомня колко свирепо ме на-падаха представителите на църквата,струва ми се забавно, че и аз самиятнякога съм имал намерение да станасвещеник".

Следването на богословие не ув-лича младия човек повече, отколкотосухите лекции по медицина в Един-бург. Все повече се проявяват обаченеговите интереси към природата.

Чарлз Дарвин

Луи Пастьор

Дружбата с видни естествоизпита-тели благоприятствува за развитиетона тази склонност. Още в Единбургтой започва да събира и изучаваразлични морски животни и правидори две малки открития, коитодокладва пред студентското Пли-ниевско дружество. След това тойвсе по-усърдно се занимава съсзоология, геология и ботаника. Оба-че това, което по собствените му думие „направило възможно всичко дру-го в неговия живот", е петгодишнотому околосветско пътешествие катонатуралист на един кораб.

Огромното богатство от живи фор-ми, които вижда, приликата междуднес живущите и изкопаеми живот-ни в някои страни, сходствата и раз-личията, които констатира междуфауната на отделните острови отГалапагоския архипелаг, както иоще много други неща които забе-лязва и открива, стават предпоставказа по-сетнешните му гениални от-крития и обобщения.

След завръщането си в Англия тойзапочва упорито и търпеливо даработи и в резултат на това издавакнига след книга и труд след труд.Още през 1842 г., на тридесет и тригодишна възраст, той нахвърля ос-новите на своята теория. Обаче до-бросъвестността и прецизността муса изключителни. Почти седемна-десет години още той допълва, про-верява и обогатява своите изводи снови факти. Някои от най-вид-ните натуралисти следят работа-та му и са негови приятели. През1858 г. той получава писмо от Ал-фред Уолъс, в което в сбита форма

е изложена еволюционна теория,която е сходна с неговата собствена.

Двама от най-знаменитите ученина Англия — Лайел и Хункер, —които знаят десетилетната работа насвоя приятел, не могат да допуснаття да бъде премълчана и затова пред-ставят в Линеевското дружество вЛондон както очерка на Уолъс,така и едно сбито изложение от този,който доста преди Уолъс е достигналдо същите изводи.

На следната година излиза кни-гата, която обезсмъртява името нанякогашния студент — медик и бого-слов. Тя се разграбва от книжарни-ците само за един ден. Горе на кори-цата е напечатано нейното заглавие:„Произход на видовете посредствоместествен отбор или запазване наизбраните породи в борбата за жи-вот." Под заглавието стои името наавтора — Чарлз Дарвин. . .

2.

Страшните викове и дивите ревовена заболелите от бяс мужици оглася-ват цялата сграда. Персоналът епотресен до дъното на душата си. Ни-кой не смее да се доближи до залата,където лежат болните — дори най-храбрите сестри бягат оттам, из-пълнени от ужас и страх. ЕдинственПастьор, бледен, но мъжествен, ми-нава от легло на легло. Очите мугледат с безкрайно състрадание обре-чените, загубили човешкия си образхора. . .

Още преди няколко дни, когато до-караха мужиците от далечна Русия,можеше да се предвиди какво ще станес тях. Лицата и ръцете им бяха такаизпохапани от глутницата беснивълци, че беше явно какво ги очак-ва. . . И все пак Пастьор не се поко-леба. Заедно със своя верен прия-тел — големия хирург Тийо, тойредовно ги инжектира и следи гриж-ливо за тяхното състояние. Обачетова, от което се страхуваше и коетопредугаждаше по-добре от всекидруг, стана. Отначало побесня еди-ният от мужиците и умря в страшнимъки. На следния ден симптомите наужасната болест се проявиха и привтори, а сега всички останали се мя-тат и вилнеят в бесни пристъпи. . .Да, твърде късно дойде неговата на-меса.

. . . Пастьор се отпуска на единстол и хваща главата си с ръце. Взалата влиза Тийо, извикан по сре-дата на една операция — по пре-стилката на хирурга има капки чо-вешка кръв.

Ръката на Тийо се отпуска върхурамото на Пастьор. Последният

вдига глава и погледите на дваматамъже се срещат. После Тийо оглеж-да залата. Всичката кръв сякаш сеотдръпва от лицето му. Той, големиятхирург, видял толкова ужаси и чо-вешки страдания, не издържа:

— Не мога да понасям това —изрича той със задавен глас и бледенкато мъртвец напуска бързо залата.

Никой не издържа, никой не можеда изтрае. . . освен един — Пастьор,химикът Пастьор.

Да, Пастьор е по образование хи-мик. Той никога не е учил медицина.И ако днес е тук, в тази зала на ужа-са и смъртта, то това се дължи надве неща — на гениалния му ум ина топлото му, голямо човешко сърце.

Дълъг път измина великият ученот университетската скамейка' дотази зала в Отел Диьо.

. . . Някога, като студент Пастьорсе интересуваше много от химия икристалография. Малко по-късно ид-ват първите му открития. Той пре-дизвиква възхищението на някои отсвоите учители с установяването нафакта, че оптическата активност навинената киселина е в тясна връзкас асиметричния строеж на нейнитекристали. По-късно Пастьор се заин-тересува от ферментационните про-цеси и прави редица ценни открития.Неговите постижения се използуватнашироко във винарската и пивовар-ната промишленост, както и при фа-брикацията на оцет.

Той — химикът, нанася послед-ния решителен удар на една от най-дълго господствуващите погрешнитеории в биологията — тази за само-зараждането на живите организми.Чрез точни опити Пастьор убедителнодоказва, че дори микроорганизмитепроизлизат винаги само едни отдруги.

Великият учен започва все повечеда се занимава с причинителите наразлични заразни болести по живот-ните и по човека.

На бубарството във Франция сенанасят огромни щети от една бо-лест по гъсениците на коприненатапеперуда, наречена „пебрин". Пас-тьор се заема с изучаването на товазаболяване и изнамира метод запредпазване гъсениците от заразя-ване.

По-късно той изучава причинителятна сибирската язва, на родилнататреска и гноеродните микроби.

Резултатите от неговата работапринасят огромна полза на човече-ството — в някои болници, къдетодоскоро от десет оперирани болниосем са умирали от инфекции, сега,

22

Пиер Ферма

когато знаят как да се борят с бак-териите, смъртността рязко намалява.

През 1879 г., изследвайки микро-бите на кокошата холера, Пастьорзабелязва, че ако се вкарат отслабе-ни микроби в организма на птиците,то последните не само че не умират,но стават дори невъзприемчиви къмболестта. Това откритие послужваза изнамиране на метода на пред-пазното ваксиниране. Пастьор гоприлага успешно и срещу други за-разни болести по човека и животнитеи името му става известно в цял святкато на един от най-големите благо-детели на човечеството.

През 1885 г. Пастьор установява,че вкарването на изменения причи-нител на бяса в организма също такапредпазва човека и животните от товазаболяване. Сам той спасява от ужас-на смърт не малко ухапани от бесниживотни хора. Стотици хиляди следтова дължат живота си на неговотооткритие.

През 1888 г. чрез международнаподписка се събират средства и вПариж се построява здание, в коетосе открива специален научен инсти-тут. За пръв негов директор е назна-чен Пастьор.

Франция отдава още един път за-служена почит на своя гениаленсин — институтът бива наречен нанегово име. . .

3.Миналата година се навършиха точ-

но триста години от неговата смърт.И досега обаче сякаш от гроба сеподава костеливата ръка на мърт-веца и вдървените й пръсти като чели държат онези редове, които вечецели три столетия представляватмълчаливо предизвикателство към

най-големите математици на света:„Да се разложи един куб на д: адруги куба, една четвърта степен илиизобщо една каква да е степен, по-висока от втора — на две степенисъс същите показатели, е невъзможнои аз вече намерих едно забележителнодоказателство за това, но полето етвърде тясно, за да го побере."

Очевидно бялото поле на книгата,където са били написани тези думиотстрани, е било действително тясно,за да побере намереното доказател-ство. И ето, цели три столетия най-големите математици се занимават стази теорема и не могат да я решат...

Може ли да се смята, че в написа-ните преди повече от триста годиниредове се крие някаква заблуда?Едва ли, защото нищо не дава Основа-ние да се предположи това. Човекът,който формулира теоремата и писа,че е намерил „забележително дока-зателство" за нея, е един от най-блестящите математически умове,които историята на науката познава.По образование обаче той не е билматематик. Неговата специалност ебила съвсем друга — юрист, и десе-тилетия наред той е работил в гр.Тулуза във Франция, отначало катоадвокат, а после като съдия. Матема-тиката е била за него допълнителнозанимание, но постиженията му втази област са просто гениални. Самтой не се е грижил много да направишироко известни получените от негорезултати. Докато е бил жив, те саставали достояние на отделни учениблагодарение на преписката, коятоса водили с него или при личното имобщуване. Едва след неговата смъртсинът му е публикувал по-голяматачаст от неговите трудове. Загла-вието на издадената през 1679 г.книга е: „Различни математическитрудове на г-н Пиер дьо Ферма, Ту-лузки сенатор." На една от нейнитестраници са напечатани споменатитепо-горе редове — единствената за-бележка, която гениалният матема-тик-любител е оставил за формули-раната от него теорема.

Скоро след обнародването на тру-довете на Ферма учените-специа-листи започват да търсят нейнотодоказателство. Оттогава досега мно-зина измежду най-големите мате-матици на света са се занимавали стази теорема. Усилията на някои оттях са се увенчали с известен успех.Те са успели да решат теоремата, носамо за частни случаи. Никой обачене е намерил доказателство за общияслучай, нещо, което както трябвада се предполага, е направил Ферма.

През 1908 г. е обнародвано завеща-нието на един германец — д-р ПаулВолфксел от гр. Дармщадт. В негосе определя награда от 100 000 маркиза онзи, който пръв успее да докаже„великата теорема" на Ферма. Сро-кът, посочен в завещанието, е твърдедълъг — до 2007 година, — цели стогодини след смъртта на дарителя...

Голямата сума става причина да сезаемат с решаването на теорематанай-различни хора. Всички усилияобаче са напразни — никой не на-мира търсеното доказателство. Тази„треска" продължава до самия крайна Първата световна война, когатонастъпилата в Германия инфлацияобезценява обещаните пари.

Математиците естествено продъл-жават и след това да се занима-ват с „великата теорема". С помощтана съвременните сметачни машинипоследната е доказана за множествочастни случаи. Доказателство заобщия случай обаче и досега не енамерено — нито от някой матема-тик, нито от някоя машина. . .

В този смисъл и до ден днешенстои нерешена великата теорема —теоремата на юриста от гр. Тулуза.

** *

Дарвин, Пастьор и Ферма — триимена, които ще сияят навеки с бля-съка на безсмъртието! Никой оттези мъже нямаше специално образо-вание в онази област на науката,където даде своите гениални пости-жения — те и тримата бяха самолюбители. Но всъщност не са самоте. . . Лекарят Роберт Майер откризакона за съхранението и превръща-нето на енергията; монахът ГрегорМендел установи за пръв път някоистроги закономерности в наслед-ствеността при живите организми;самоукът Едисон направи гениалнитехнически открития; конструкторътна първия телеграф — Морз бешепо професия художник!. . . Трябвали да се изреждат още имена? Едвали е необходимо това. Историята нанауката познава не малко случаи,когато любители са давали такивапостижения, каквито не са дали инякои от най-големите специалисти...

И когато човечеството обръща бла-годарствен поглед назад, към гениитеи изключителните таланти, на коитодължи толкова много за своя духо-вен и материален възход, то виждасред тях една внушителна редица —фалангата на Великите аматьори...

ДИМО БОЖКОВнаучен сътрудник при Зоо-логическия и-тут на БАН

23

пътуване

Така започна всичко. . ,

На 10 юни 1965 година в седем часа сутринта едночудновато съоръжение напусна видинското приста-нище. Това беше салът „Бабуш" е екипаж от четиримабиолози, които под шефството на издателство „На-родна младеж" предприеха пътуване по Дунава отВидин до Черно море. Пътуването бе замислено катоекспедиция с научна цел — запознаване с пернатотонаселение на дунавските острови и делта — и тряб-ваше да се извърши с помощта на малък кораб илимоторница. Поради редица причини — и главно по-ради все още твърде консервативния ни правилникза речно корабоплаване — инициаторите бяха прину-дени да използуват плавателно средство, което даизлиза извън обсега на Управление воден транспорт.Така се роди салът „Бабуш". Строго „научната"експедиция изведнъж придоби външния вид и характерана занимателно приключение, в каквото се превърнафактически и цялото пътуване. Ние не забравихмеза какво сме тръгнали, но покрай сериозните занима-ния животът върху „Бабуш" беше разнообразен иусложнен от всички трудности, премеждия, комичнии трагикомични случки и положения, които еднопътуване със сал може да предложи.

„Бабуш" на път за Силистра

С БАБУШСлед като прочете горните редове, надявам се, че

никой няма да започне да ни обвинява в подражаниена „Кон-Тики". Действително след епохалното пъте-шествие на Тор Хейердал саловете станаха твърдепопулярни превозни средства, желаещите да изживеятподобно пътуване се умножиха, а „Кон-Тики" е веченарицателно име за всеки сал. Няма да скрия,че тъкмотака ни наричаха любопитните видински граждани,които цели осем дни се навъртаха край нас. Така ниприветстваха и много наши и чужди дунавски мо-ряци, когато „Бабуш" спираше за нощуване из при-станищата или когато се разминавахме по реката.

Всъщност ние нямахме нито намерение, нито желаниеда пътуваме със сал. Забутаната в една локва на ру-сенския лиман гемийка „Марек" беше предмет на на-шите мечти и грижи в продължение на четири-петмесеца. Обаче се оказа, че за да излезе на вода, „Марек"трябва да „мине" през русенския Портнадзор. Товаозначаваше да платим освен хонорарите за необходи-мите планове и чертежи и над 300 лева такси, а книжа-та на „Марек" щяха да струват около 200 лева. За дапътуваме с него, ни бяха необходими още капитан „задалечно плаване" и също такъв машинист. Тогава занас не остана избор. Трябваше да се откажем от пъту-ването изобщо или да се качим на такова превозносредство, което няма нужда от капитани и машинистии не е подвластно на Портнадзора. Като изключимгумените лодки (дървените са зарегистрирани) — оста-ваше само сал.

Мислихме дълго. Освен собствените си скъпоценничетири живота щяхме да носим с нас цял куп фото икинокамери, пушки, бинокли и всякакви други съо-ръжения. И ако можехме да се надяваме, че ние самитепри нужда ще се измъкнем с плуване малко поразкис-нати, но невредими от мокрите дунавски прегръдки, тоза апаратите и камерите не съществуваше дори тазинадежда. Затова се колебахме до последния момент,все още разчитайки да смилим някои от началниците наВоден транспорт. Но те се чувствуваха отговорни занашата сигурност само ако пътуваме с кораб или лодка.Какво ще стане с нас, ако се качим на сал — това неги интересуваше. Затова и ние решихме да не се инте-ресуваме повече от тях и построихме „Бабуш". Нарекох-ме го така, защото „бабуш" значи пеликан, а това еедна горда дунавска птица, която кръстосва реката безкнижа и не иска да знае ни правилници, ни началства.

„Бабуш" не е „Кон-Тики". Той е много по-малък не-гов събрат, сглобен от дървени каси и празни варели.Конструкцията е оригинална — плод на не една пре-пирня и скарване. Патент още не сме искали, но акосе появи опасност идеята да бъде ограбена от други за-палянковци, ще си потърсим правото на приоритет.

Когато стоварихме багажа до видинския парк и опъ-нахме палатката под голямото дърво в двора на Морскияклуб, по оградите увиснаха деца, а край варелите на-клякаха възрастни. Чудно, колко много безработни

хора има понякога у нас. В продължение на осем го-рещи летни дни край сала се навъртаха толкова многолюбопитни, че се питахме дали изобщо някой въвВидин работи. Това естествено нервираше „момчетата",които ставаха в пет часа и лягаха след десет вечерта.

„Наблюдателят" и кормчията са на мястото си. Мо-жем да тръгваме за следващия преход

В румънски води

Цели четири дни те крояха и измисляха всевъзможнисалови конструкции. Съвсем не беше лесно да се сгло-би от всичките тези варели, дъски и греди нещо, върхукоето да плуваме, спим и работим. Постепенно идеитесе избистриха, момчетата станаха по-сръчни и досет-ливи и в края на шестия ден всред викове, пъшкания итълпа зяпачи „Бабуш" плясна с гръм в Дунава и оста-на да се полюлява, здраво вързан за оградата на Мор-ския клуб.

На седмия ден всички се излежаваха в палатката, ана осмия върху „Бабуш" израсна колибата, коятощеше да ни приютява близо месец. Двама души дока-раха с триста зора един тежък видински камък, койтотрябваше капка по капка да цеди мътната дунавскаводица и да ни снабдява с „чиста" вода за пиене. То-гава още не знаехме, че домакинята, която любезно нипредостави срещу три лева това каменно цедило, езатискала с него киселото зеле, та близо десет дни имах-ме в изобилие „чиста" саламура.

Денят бе богат на труд — пренесохме и подредихмечаст от багажа, вдигнахме мачтата и турихме плат-ното, сковахме кормилото, донесохме бракувани авто-мобилни гуми за кранци и парче верига от тракторза котва. Но богат бе този ден и на неприятности.Започна с това, че никой видински фурнаджия не сесъгласяваше да ни даде десет хляба наведнъж. Послетичахме за лук, домати, картофи и други дефицитнипрез тези юлски дни стоки на видинския пазар. Ре-дихме се за сирене, зехтин, яйца и какво ли още не.Накрая ми се струваше, че ако още веднъж трябва датичам до града, ще падна някъде около „ п а з а р — капия" и„Бабуш" ще тръгне без мен. В пет часа подир обеддовтаса дежурният от Видинския портови надзор изаръча да не заминаваме, докато не се получи специалноразрешение от Русе. Хукнахме да телефонираме вСофия, но работното време бе свършило, та решихмеда изпратим пратеник с вечерния влак да урежда пу-скането ни. Но „тайният" съвет вечерта в палаткатареши друго — да се измъкнем по възможност по-бързо и главното по-тихо.

На другия ден рано сутринта събрахме палатката идонатоварихме „Бабуш", а в седем без десет Сашоотвърза въжето, скочи на сала и ритна стената наМорския клуб. Таню висеше на оградата на видинския

парк с камера в ръка, а под него се люлееше вързанагумената лодка, с която щеше да ни догони.

Водовъртежът пред Видинския морски клуб ни под-хвана, завъртя ни два-три пъти и ни изплю към сре-дата на реката. Пешо прескочи накамарените сандъции хвана руля, а ние със Сашо увиснахме на греблата.Неколцина подранили видинчани ни помахаха за сбо-гом. Дежурният от Портнадзора още спеше.

Така започна пътуването с „Бабуш". Ние прекарахмевърху неговия дървен гръб двадесет и два очарова-телни юнски дни, които никой от нас, сигурна съм,няма ла забрави до края на живота си. В тях имашевсичко: слънце и безоблачно небе, вятър и мътни ду-навски вълни; горещи и безмълвни обедни часове иизпълнени със спокойствие и красота залези. Имашедни на лениво влачене по реката и изпълнени с напре-жение минути на разминаване с тежки шлепове, ми-нути на непосилна борба с водовъртежите.

Пристанищата ни носеха шумни срещи с тълпи лю-бопитни зяпачи, които удивително си приличат у нас ив Румъния, пресен хляб и „истинска" вода за пиене.След всяка спирка се връщахме на „Бабуш" уморениот приказки и претъпкани с впечатления, но още надругия ден забравяхме умората и брояхме дните доновото пристанище.

По пътя ни посрещаха и ни задържаха наводнениострови с потънали върби и накиснати тополи. Няманищо по-прелестно от безшумното плъзгане на гуме-ната лодка между дърветата на потопена гора. Тряб-ва да вдигнеш с ръка увисналите върбички, за да минешпод тях, а над главата ти цвърчат и прелитат птици,чиито гнезда не са вече недостъпни.

В нишите на отвесните скални брегове гнездят сел-ски лястовици и бързолети, а льосовите стени са надуп-чени от брегарки, сини гарги и пчелояди. Те приличатна пчелни пити и когато „Бабуш" минава под тях,цели рояци излизат с цвърчене и писък и дълго севъртят над главите ни. . .

Спирахме се да поставим пръстени на лястовичета-

прощъпулничета, които излитаха изпод ръцете ни.Таню и Пешо лазеха по нагизналите стебла на кавацитедо гнездата на морски орли, а сутрин и надвечер броях-ме с бинокли черните силуети на кормораните и иби-сите. Сегиз-тогиз над главите ни просвистяваха бър-нета и зеленоглавки и ние дълго ги изпращахме с очи.Колко жалко, че дивите патици по нашия Дунав састанали по-малко от питомните.

Всеки от нас поред бе вахтен кормчия, дежурен на-блюдател, кок или просто „юнга", който мие чиниитеи бели картофите. В свободното си време Иван хвър-ляше серкме, Пешо се забавляваше с винаги неподвиж-ната тапа на въдицата си, а Таню сглобяваше и разгло-бяваше поредния повреден апарат. Всъщност свободновреме нямахме. Винаги трябваше да се прави нещо.

— Вдигни платното!— Свали платното!— Обери дясната шкота!— Дай гребла.Всеки рулеви бе пълновластен господар по време на

своята вахта, а другите бяха длъжни да оставят всичкои да изпълняват заповедите му. Само дежурният яакимаше право да клечи край тенджерата. Но когато пред-стоеше разминаване или трудно приставане, капита-нът — Пешо — поемаше командата. В такива случаидаже кокът губеше привилегиите си и всеки от насзнаеше своето място на сала.

Трудни бяха разминаванията с тежко натоваренишлепове, които тласкачи и влекачи мъкнеха срещутечението. Затова гледахме винаги да сме по-близичкодо брега: „страх лозе пази".

При остри завои или места с неравно дъно гигантскиводовъртежи връщат течението обратно. Особено си-лен е силистренският и без чужда помощ едва ли щях-ме да спрем на пристана. Но по-голям водовъртеж оттози под Тулча, казват, че няма. Той беше страшен.Денем и нощем, при вятър и в пълен щил шумят и сепенят дунавските води под Тулча. Лодките и малките

корабчета се страхуват от товамясто и го обикалят издалече.Даже тежките пътнически кора-би здраво се клатушкат там. Двадни — докато, бяхме в Тулча —обикаляхме по суша опасното мя-сто, гледахме го с бинокли и спросто око, от низкия бряг и отхълма. И два дни нашият капи-тан не можа да се успокои.

Как ще излезем от Тулча, зада продължим до морето — незнаехме. От силистренския водо-въртеж ни измъкна едно катерче,но можехме ли тук, в чуждопристанище, да молим за помощ?На третия ден (на разсъмване,за да няма свидетели на пред-стоящата борба) отвързахме „Ба-буш" и помахахме на русия

Участниците в експедицията: от-ляво надясно — Иван Иванов,Петър Андонов, Мария Паспа-лева заедно с „юнгата" и ТанюМичев

войник, който от два дни стоеше на пост край сала.Докато се озърнем, „Бабуш" пресече тулчанскотопристанище, люшна се по вълните на водовъртежа,наклони застрашително нос и се намери в гърлото наСветигеоргиевския канал. Салът оправда името си.Та кой уважаващ себе си, истински бабуш — пеликан бисе уплашил от някакъв си водовъртеж? А ние въздъх-нахме облекчено. И закуската тази сутрин пак нестигна.

След три дни пристигнахме на „Свети Георги" —пред нас беше морето. Двадесет и два дни, изпълнени спреживявания и чудни срещи, двадесет и два дни

слънце, вятър и дунавски вълни и 486 километра воденпът останаха зад нас. Пътешествието с „Бабуш" за-върши. Снимахме се за спомен на Светигеоргиевскияпристан: Иван Иванов — боцманът, препаратор наПриродонаучния музей в Русе, Петър Антонов —нашият капитан и машинист, Таню Мичев — биоло-гът-отшелник от биологическата станция при резер-вата „Сребърна", и аз, с нашия четирикрак юнга„Лиса". Служебни задължения бяха свалили Сашо(Александър Денков — художник) още в Лом.

МАРИЯ ПАСПАЛЕВА

ЕДИН ОТ ПЕТВие сте учили ботаника и зооло-

гия, а сигурно сте чели и не малкостатии и книжки, в които се го-вори за живите организми. Тук видаваме възможност да проверитепознанията си в това направление,като по-долу задаваме тридесетвъпроса из различни области на био-логията. Надяваме се, че тази малка„анкета" ще ви помогне да запомнитепо-трайно някои интересни факти,а така също и да научите известнинови неща. Към всеки въпрос са да-дени пет отговора, единият от коитое верен. Подчертайте го! Зададени-те въпроси не са еднакво мъчни итова е взето предвид при оценката.Тази оценка ще си направи всеки сам,като следва дадените указания, по-местени малко по-назад в тазикнижка, заедно с отговорите. Небързайте обаче да ги намерите,преди да се помъчите да отговоритена зададените въпроси. И така,знаете ли. . .

1. Кое домашно животно е билонай-напред опитомено от човека:котката, овцата, кучето, конят,говедото?

2. Кое растение не произлиза отАмерика: тютюнът, кафето, до-матът, картофът, слънчогледът?

3. Кой кит е най-голямото жи-вотно на земята: кашалотът, юж-ният кит, финвалът, синият кит,гренландският кит?

4. Коя маймуна е най-близо дочовека: орангутанът, гибонът, шим-панзето, павианът, горилата?

5. Коя риба извършва най-далеч-ни миграции: селдата, скумрията,змиорката, моруната, паламудът?

6. Кое или кои дървета са най-високите на земята: баобабът, ня-кои тополи, мамутовото дърво (сек-воята), някои евкалипти, някои бо-рове?

7. Кое животно няма глава: скри-пята, мидата, бълхата, сепията,люспеницата?

8. Кой прониква най-дълбоко вземната кора: корените на дърве-тата, къртиците, земните червеи,някои. бактерии, змиите?

9. Къде зимуват раците: зарове-ни в тинята, всред крайбрежнатарастителност, под камъни, в под-молите на бреговете, под кората накрайбрежните дървета?

10. Кой е най-бързо бягащият су-хоземен хищник: лъвът, рисът, ге-пардът, вълкът, тигърът?

11. Колко хиляди вида растения сапознати приблизително днес наЗемята: 100—200, 300—350, 640 ——700, 830—880, 920—1000?

12. При коя група насекоми хапятсамо женските: бълхите, дървени-ците, комарите, въшките, пухо-ядите?

13. Кой от прадедите на съвре-менния човек е живял най — отдавна:хайделбергският човек, синантро-път, кроманьонският човек, пите-кантропът, неандерталският чо-век?

14. Кое дърво живее най-дълго:тисът, кипарисът, дъбът, борът,баобабът?

15. Кой бозайник снася яйца:прилепът, кенгуруто, делфинът,птицечовката, къртицата?

16. Кой от сухоземните хищнибозайници достига най-големи раз-мери: бялата мечка, лъвът, ягуа-рът, кафявата мечка, тигърът?

17. Кои животни са най-дълго-летни: слоновете, орлите, някоигигантски костенурки, носорозите,китовете?

18. Колко вида животни са поз-нати приблизително днес на Земята:800 хиляди, ,1,5 милиона, 3 милиона,5 милиона, 9 милиона?

19. На кои витамини са най-бо-гати лимоните: А, В, С, D , Е?

20. Кой клас животни обхващанай-много видове: рибите, земновод-ните, влечугите, ' птиците, бозай-ниците?

21. Кой е най-едрият морски хищ-ник: кашалотът, синята акула, ко-сатката, рибата — меч, гигантскитекалмари?

22. Коя група животни не сесреща в Черно море: ковалите, тю-лените, морските костенурки, ок-топодите, акулите?

23. Кой снася най-много яйца:къщната муха, кокошката, речниятрак, комарът, шаранът?

24. Кои са най-многобройните жи-вотни след насекомите: червеите,мекотелите, първаците, ракообраз-ните, мешестите?

25. Кое животно умира, след катоснесе яйцата си: къщната муха,гущерът, мряната, копринената пе-перуда, водната жаба?

26. Кои животни не живеят вАрктика: тюлените, белите меч-ки, пингвините, полярните лисици,моржовете?

27. Кой развива най-голяма ско-рост при движение: сърната, яс-требът, меченосецът, гепардът,заекът?

28. Кое животно няма очи: ме-дицинската пиявица, речният рак,земният червей, паякът-кръстоно-сец, бялата овощна пеперуда?

29. Коя група животни се е поя-вила най-късно през историята нанашата Земя: земноводните, пти-ците, влечугите, бозайниците, ри-бите?

30. Кое насекомо не се храни въввъзрастно състояние: къщната му-ха, бълхата, молецът, скакалецът,водното конче?

27

Фантастичен разказВ морето бушуваше буря, но огромният гравиплан

кацна съвсем леко. Тридесетметровите вълни връхле-тяваха върху него, стръвно го нападаха, но не можехада му причинят вреда.

Вътре не се чуваха нито бученето на вятъра, нитооглушителният рев на вълните. Беше сухо и топло,специални апарати за предаване на образи работеха спочти недоловимо бръмчене. На масата имаше голямацветна карта от изкуствена материя, която показвашерелефа на сушата и на морското дъно. Върху нея с ръкабеше отбелязано точното място на кацането. Освен кар-тата на масата имаше и някои дреболии, всичко в безпо-рядък. Двамата мъже, които представляваха екипажътна гравиплана, Сеп Кюнстен и Тебуга седяха в креслакрай прозорците и се наслаждаваха на великолепнотозрелище, което им предлагаше разбеснялото се море.Те познаваха тази картина само по неподвижните изо-бражения от стари майстори. Бурята им бе непознатасъщо така, както на всички техни връстници от триде-

АВТОР ЯРОМИР ШАВРДА

сетия век и на много поколения техни предци, откактона Земята окончателно бе установено централно напра-влявано време.

— И тъй, това е Земята — каза Сеп Кюнстен, Всъщ-ност самият той не знаеше дали е изрекъл тези думи наглас. През дългите месеци, прекарани в гравиплана,двамата мъже отвикнаха да правят разлика междумисленото и изреченото. Ако не бяха дневниците, коитои двамата си водеха, те навярно биха загубили оконча-телно представа за границата между мислите и чувстватана единия и другия.

— Кажете — обади се Тебуга, — не се ли пробуждау вас поне сянка от самочувствието на древен човек,докато гледате тази картина?

— Наистина много е красиво — отвърна Сеп Кюн-стен, — но представете си, приятелю, как тези хораса пътували из морето. . . Мислите ли, че са оценяваликрасотата на природата при подобна буря?

— Наистина трагично е да платиш с живота си заедин поглед — каза Тебуга. — Прав сте, не им е билолеко на някогашните хора. . .

Нямаха никакво намерение да напускат ракетата. Докрая на деня можеха само да наблюдават бурята презхерметично затворения прозорец, който им показвашесамо част от същинската й красота.

Из дневника на философа Тебуга, асистент прифилософския факултет на Университета в Регано

Когато изучавах историята на човечеството и сравня-вах положението на хората през различните епохи сположението на хората през нашия век, забелязах нещо,което ми се струва твърде важно. В продължение нацели хилядолетия човечеството е имало пред себе сицел, една възвишена и при това съвсем конкретна цел.В различни времена са я назовавали различно. Но,общо взето, винаги се е касаело до едно и също нещо:хората да живеят така, както живеем ние сега. Посте-пенно човечеството се е приближавало към тази цел.Макар и бавно, това приближаване и представата заокончателната победа са били смисъл на живота, из-точник на енергия и щастие.

Е, добре, а за какво живеем ние? Какво ние ще пре-дадем на следващото поколение като щафета, каква енашата борба, нашият смисъл на живота, какво е из-точник на нашето щастие? Трябва да се каже, че смедостигнали тъй високо културно и икономическо раз-витие, че човек не може да си представи нищо по-добро.Но именно това ни лишава от процеса на стремлението,борбата — източника на чувството за полезност на чо-века, източника на щастие. Обществото е престаналода мисли за бъдещето, то не готви по-добър животза децата си, станало е лениво и тъпче на място. Вместощастието, изпитвано от предишните поколения припогледа към главозамайващите далечини на бъдещето,днес владее скучно, подсладено задоволство. А нямали от него само една крачка към желанията, коитоса най-недостойни за съвременния човек — да прите-жава власт, богатство, независимост от останалитехора?

Още не бях навършил двадесет и пет години, когатопочувствувах тежестта на това положение; целият ужасна това абсолютно съвършенство и многобройните фи-лософски въпроси, които възникваха за първи път изатова изглеждаха съвсем нерешими. Бях назначенв реганския университет (казват, че е най-добрият аф-рикански университет, но кое днес не е най-добро?).И започнах своето преподаване с поредица лекции засмисъла на човешкия живот. Тежестта на въпросите,които толкова ме вълнуваха, пренесох върху своитестуденти. Но не почувствувах облекчение. Поотделно игрупово при мен идваха студенти и всички ми задавахаедин и същ въпрос: в какво следва да се търси сми-сълът на живота?

Трескаво изучавах съчиненията на старите философи,надявах се, че в тях ще открия поне някаква следа,която ще ме отведе към правилен отговор. Не ми помог-наха нито Кампанела, нито Томас Мор, нито технитепоследователи. Те не са били в състояние да си пред-ставят в каква насока ще се развива едно идеално об-щество след създаването му. В съчиненията на единфилософ, живял преди пет хиляди години, на имеПлатон, се споменаваше за Атлантида. Ето едно обще-ство на върха на своето развитие — казах си аз. Заехсе да търся сведения за по-нататъшната й съдба. Пред-ставях си я като малък континент (нещо като Австра-лия), унищожен от гигантска катастрофа шест хилядигодини преди времето на Платон. Започнах да вярвамв някогашното съществуване на Атлантида. То ме въл-нуваше. Закономерно ли е било нейното загиване? Щетрябва ли по същата причина и ние да загинем? А ималили са нейните обитатели цел в живота? Каква е била тя?

Написах малка статия, която изведнъж стана най-обсъжданият научен текст на света. В нея отново фор-мулирах всички проблеми, които според мен стояха пред

28

човечеството. Особено наблегнах, че трудно бихме на-мерили изход, ако не открием прецеден в досегашнатаистория на човечеството. Според мен единственият въз-можен пример беше Атлантида. Тази статия предизвикаогромен интерес. „Да търсим живата Атлантида" —заглавието на моя труд — стана лозунг, който наелек-тризира младежта.

В продължение на известно време след това изглеж-даше, че моята идея води до същата безизходица, откоято исках да измъкна света. За Атлантида само сеспореше, всичко се превръщаше в самоцелна научназагадка. Главният въпрос: „защо живеем?" се замес-тваше от по-привлекателния: „съществувала ли еАтлантида?" Нещата нямаше да се променят, ако небеше сензационното откритие на приятеля ми Сеп.Право да си кажа, не го разбирам много добре, но засвета то има огромно значение. Човекът окончателноовладя четвъртото измерение — времето.

Нашата експедиция беше осъществена след многоопити и много ожесточени спорове. Хората вярват,че ще им донесем парченце от Атлантида като образец.

Из дневника на Сеп Кюнстен, физик от Йена,откривател на антигравитацията

Много съжалявам моя приятел Тебуга. Понася разо-чарованието геройски. Толкова вярваше в Атлантида!Толкова очакваше от нея за своя философски замисъл!Старая се да скрия пред него радостта си, за да не огор-чавам повече. Мигът, в който нашият гравиплан лекокацна на морската повърхност, означаваше моята най-

голяма победа. Бях открил начин за изменяне на по-соката, в която действува гравитацията. Тя може дасе „обръща", математически изразено — да се променянейният знак. Достатъчно е да се осъществи сбор отелектромагнити с определена сила, разположени подразлични ъгли, според сложен математически израз,наречен кюнстеново уравнение, а след това чрез после-дователно включване и изключване на отделните веригида се въздействува на магнитното поле. При този процесзаконите на гравитацията действуват различно, а честои противно на общоприетото. Именно това противо-речиво действие на гравитационните сили, което наре-кохме антигравитация, е твърде важно — особено закосмонавтиката. Както е известно, светлината се движисъс скорост триста хиляди километра в секундата. Гра-витацията обаче действува много по-бързо. В звездо-лет, който се движи със скорост, близка до скоростта насветлината, времето тече много по-бавно, отколкото наЗемята — това е една от истините, които се знаят вечеот хиляда години. В звездолета, който се движи съсскорост, равна на скоростта на светлината, времето спи-ра да тече, а при превишаване на тази скорост то почвада тече назад. Досега нито един звездолет, построенвъз основа на традиционните принципи, не можеше дадостигне такава скорост. Със собствени сили човек мо-жеше само да забави вървежа на времето, но не можешеда го спре, нито да му даде отрицателен знак. Това станавъзможно едва след използуването на антигравитацията,която може да даде на един звездолет и скорост, много-кратно превишаваща скоростта на светлината. Разбирасе, практическото изпълнение е много трудно. Напри-мер при строежа на нашия гравиплан възникнаха го-леми мъчнотии. Трябваше да отстраним последиците отнеописуемото, дълготрайно ускорение за човешкияорганизъм. Това бе постигнато с помощта на втора,помощна антигравитационна уредба вътре в ракетата.Тя създаваше хилядократно понижение на гравитацията,тъй че леко можехме да издържаме претоварване отхиляда „g". Друга трудност бе свързана с програмира-нето на полета. Гравипланът би бил безполезен в едноабсолютно празно пространство. Той се нуждае от ком-плекс от точки. Всяка от тях би трябвало да бъдеизточник на гравитация, а гравипланът последовател-но ще бъде привличан и отблъсван от тях. За такавасистема от материални точки можехме да използуваме не-бесни тела. Но гравипланът би летял между тях с така-ва скорост, че нито отделен човек, нито колектив отхора би могъл да извършва навреме необходимите из-числения. Това не бе по силите и на съществуващитеелектронни мозъци. Трябваше да създадем нов, многопо-съвършен. Освен да осъществи автоматичното напра-вляване на гравиплана той трябваше да играе ролятана наш разумен спътник. Нарекохме го Терциус(третият). Той има две предимства пред нас: говорисамо когато го запитат и не си води дневник.

Така бе създаден нашият гравиплан, а ето ни сегана предисторическата Земя.

Остатъкът от деня премина край прозорците. На дру-гата сутрин стихиите притихнаха. Скоро след това отгравиплана излетя вертолет — прастаро, но най-под-ходящо транспортно средство при подобни условия.С него двамата приятели тръгнаха да разгледат едно-времешната земя — скъпоценност, намерен от тях вдълбините на Вселената, за да се възхитят от нейнатаневиждана, първична и дива красота.

29

Лицата бяха мършави и измъчени, но в очите све-теше диво въодушевление. Хиляди хора — мъже, же-ни и деца — внимателно следяха движенията на свояпредводител, който танцуваше странен танц сред еднаполяна. Той ту подскачаше високо, ту прикляква-ше; лицето му бе оцветено с ярки багри, по ръцете икраката му имаше метални гривни, върху които огънятхвърляше червени отблясъци. Първият кръг от хоратаудряха барабани в бесен ритъм, втората редица, изпра-вена зад тях, поклащаше рамена и потрепваше с кракав такт с танца. Вождът молеше божествата да имдарят победа в боя.

Всички тези хора бяха роби и тъкмо бяха започналиголямо въстание — хиляди години преди славнотовъстание на Спартак. Но в тяхната борба имаше нещоособено — изглеждаше, че самите богове искат даим помогнат. Те дойдоха при въстаниците, долетяханаправо от небето, за да им засвидетелствуват своетоблаговоление. Боговете бяха двама и се смесиха стълпата, но лесно се различаваха сред нея по неразкъ-саните си облекла, които покриваха почти целите имтела. Разговаряха помежду си на език, който никойне можеше да разбере (което беше съвсем обяснимо соглед на божествения им произход), но нямаше никаквосъмнение в това, че идват с добри намерения.

— Осъществихте чудесна екскурзия в праисторията,приятелю — каза Кюнстен (тъй като именно той иТебуга бяха боговете, долетели сред разбунтуванитероби). — Тези хора отлично представят варварското,примитивно общество.

— Мислите ли, че те наистина са варвари?— А вие мислите ли, че не са? Ами танцът на техния

главатар?— Оставете танца, той е само форма. В края на краи-

щата в него има и малко поезия. Но обърнете вниманиена нещо друго. Замислихте ли се защо музикантите биятбарабани, защо танцува този човек? Те се борят засвоето съществуване — за свободата си, разбирате ли ?В това отношение те превъзхождат нашето общество:имат към какво да се стремят. Животът им има смисъл.Самите те са щастливи, защото щастието само по себеси не е нищо друго освен борба за щастие.

— А не виждате ли, Тебуга, колко са измършавели?Че дрехите им са изпокъсани? Имате ли представа какживеят? Благодаря за такова щастие. Бих предпочелда бъда нещастен.

— Би трябвало да им помогнем някак — какво щекажете?

— Струва ми се, че вече доста им помогнахме. Това,че ни видяха, беше нещо нечувано за тях. . .

— А също и за нас — добави философът. — Добре,но това не е достатъчно. Трябва да им помогнем тъй,че да им осигурим победа.

— Вие се шегувате — каза поразеният Кюнстен.— А защо не?— Та нали така бихме нарушили причинната връзка

в развоя на човешкото общество — отвърна физикът.—Вие сам ми обяснявахте това. Поради нашата намесачовечеството би се развивало съвсем другояче в про-дължение на следващите дванадесет хиляди години.

— Намирате ли, че ще бъде по-зле?— А вие не намирате ли, че ще бъде по-добре?Двамата замълчаха.Полуголият предводител на въстаниците запя ня-

каква еднообразна мелодия. Песента се понесе над при-

тихналото сборище бойко: нямаше съмнение, че товабеше войнствен призив.

Из дневника на ТебугаВече се чудя как да разбирам думата „днес". Означава

ли тя един ден от две хиляди деветстотин седемдесет ичетвърта година, или от деветото хилядолетие прединашето летоброене? Ако живея в два исторически мо-мента, то аз принадлежа към два различни обществениорганизъма, чиито интереси са съвсем различни. Не сали те противоречиви? Няма ли Тебуга робът да убиеТебуга — философа. Няма ли Тебуга — робът да унищожисъвършеното общество, в което живя и би трябвалооще да живее Тебуга — ученият?

Или би могло да се намери път, който да бъде поле-зен и за двамата, или поне да не навреди нито на еди-ния, нито на другия?

Но човекът има и съвест. . . Именно това затруднявазадачата.

Из дневника на КюнстенСтранно е хрумването на моя чернокож приятел.

Никога не съм предполагал, че философите могат дабъдат толкова странни. Поне да беше се случило снякой необразован човек! А сам той ми обяснявашекакви неописуеми последици би могло да има наруша-ването на причинната връзка, например в природата. . .А при това дванадесет хиляди години са съвсем беззначение за природата, но представляват решаващсрок за развитието на човешкото общество.

Дванадесет хиляди години означават смяната на шест-стотин човешки поколения. Ако бъде убит един човек,който може да има двама потомци, нашето обществоще се намали с 2600. Обратно, ако бъде спасен животътна един човек, това също ще има за резултат огроменприраст от нови хора в наше време. Със своята инди-видуалност всеки един от тях ще се различава от се-гашните хора, всеки от тях ще мисли по свой начин,ще създава нови ценности, каквито не съществуват внашето общество. . . Две на шестнадесета степен!Това е повече от броя на цялото днешно човечество,включително и жителите на заселените досега планетиизвън Земята! Да, не става въпрос да се спаси или дабъде убит един човек. Предстои голяма битка. Койзнае какъв процент от днешното наше човечество щеучаствува в нея чрез своите прапрадеди, кой знае какъвпроцент от тях ще останат живи. . .

Ако се намесиш, приятелю Тебуга, ти няма да си всъстояние да отговаряш пред своята съвест. Можеш лида си представиш какво ще стане. Ще се върнеш об-ратно и изведнъж ще видиш: съществуват съвсем дру-ги книги, книги на езици, от които не разбираш нитодума; жените приготвят съвсем непознати за теб яс-тия; по улиците на чужди градове минават превознисредства с неразбираема конструкция. . . Какво щеправиш в един такъв свят? Мислиш ли за това, прия-телю?

Когато боговете влязоха в колибата на предводителя,тълпата вън притихна. Нищо не трябваше да пречина техния разговор.

Колибата беше малка, бедна. Почти половината отпространството вътре беше заето от огнището. Околонего шеташе млада жена; при влизането на Тебуга иКюнстен тя започна любопитно да ги разглежда.Вождът й каза няколко думи и тя падна по очи.

Тебуга, който беше най-близко, се наведе и я пов-дигна. Когато обърна лицето й, видя в очите й обожа-ние, ужас, удивление и любопитство.

Вождът отново каза нещо. Само по интонацията нагласа му двамата почувствуваха същата почит, коятоТебуга откри в очите на девойката. Тя постави на ма-сата два грубо изработени глинени съда с някаква теч-ност. Разнесе се изненадващо приятен аромат. Кюнстени Тебуга разбраха, че им се предлага най-доброто, иопитаха питието. То имаше вкус на горчиви бадеми ибеше наистина много хубаво.

Разговорът с предводителя на въстаниците напред-ваше твърде бавно. Оказа се, че преди дванадесет хи-ляди години хората са разбирали много по-малко отлеки жестове с ръка или от значението на погледа.Тогава физикът се досети: Терциус. Той веднага спо-дели идеята си с Тебуга и двамата с жестове посочихана вожда да ги последва. Поведоха го към вертолета —странната летателна машина, която стоеше тихо и спо-койно на разстояние петдесет метра от благоговеещататълпа.

Из дневника на ТебугаАко трябва точно да назовем епохата, от която при-

стигнахме с помощта на кюнстеновия гравиплан, каз-ваме: тридесето столетие от нашето летоброене. Но каквоозначават тези думи тук, където никой няма понятиеза нашето летоброене? Освен това в израза „нашетолетоброене" и особено в думичката „наше" се съдържаидеята „мое". Но сигурно ли е, че епохата, цивилиза-цията, всичко, което оставихме в дълбочините на все-мира, е „мое"? Колкото повече говоря за това със Сеп,толкова повече се разколебавам. Кой знае какво е билонеобходимо, за да се развие модерното общество такова,каквото го познавам от тридесетгодишния си живот.Може би затова е била необходима смъртта на тозивожд, на тази девойка. Но аз не искам това. Не искамда загинат всички тези хора, които се борят за свободаи човешко съществуване.

Терциус овладя примитивния език на вожда за двеминути. Философът Тебуга и физикът Кюнстен узнахане само цялата история на въстанието на робите, но иоще много неща, които ги интересуваха. Оказа се, четам, където очакваха да намерят само диви зверове ихора в съвсем примитивно състояние, всъщност имадобре развито робовладелско общество със своя история.

— А сега се сражаваме вече в продължение на два-

надесет години, за да освободим всички свои братя отробството; това е нашата цел — превеждаше Тер-циус. — Борбата, която водихме досега с робовладел-ците, беше много тежка. Хиляди мъже загинаха, но ниевинаги побеждавахме. Ако загубим само една битка,цялата ни борба ще пропадне. Ето, сега отново се гот-вим за сражение. Голяма робовладелска войска се движикъм нашия лагер. Затова молим боговете да ни помогнати този път.

Напразно би било да обясняват на стария вожд, чепред него не стоят богове, а потомци на човешкия род,по-млади с дванадесет хиляди години.

Пренесоха го отново с вертолета до въстаническиялагер. Когато слезе от машината, той каза на своите:„Говорих с боговете. И този път те ще ни помогнат".

— Да предположим, че въстаниците загубят сраже-нието, което им предстои — каза Тебуга на свояспътник, когато се върнаха отново при ракетата. —Можете ли да си представите колко това ще забави по-нататъшното историческо развитие.

— Добре, но това все едно вече се е случило. Ние смехора дванадесет хиляди години по-млади. Да допуснем,че робите наистина са загубили тази битка. Все пакобществото се е развило така, както се е развило.

— Мисля, че наш дълг е да им помогнем. Те се борятза най-елементарните условия на своето съществу-ване.

— Опитвали ли сте се някога да се намесите в дей-ствието на някой наблюдаван от вас филм? Не? Азащо? Защото сте знаел, че събитията, които се рази-грават, са станали в миналото. Сега случаят е същият.Това са наши отдавнашни предци и в наше време всеедно всички те са мъртви.

— Не. Случаят е съвсем различен. Ние навлязохмев тяхното време, а не те в нашето. Независимо от на-шето желание сега сме техни съвременници и технитесъдби трябва да ни вълнуват. Това не е история, аживот. Това е нашият живот, драги Кюнстен.

— Вие искате все пак един ден да се върнете междусвоите. А кой знае с кого и с какво ще се срещнете всвоята епоха, ако нарушите хода на историята сега.

— Старата история, както знаете, е история на бор-бата между експлоататори и експлоатирани. Когато по-беждавали експлоататорите, развитието спирало. Ко-гато побеждавали експлоатираните, развитието вървялонапред. Затова си мисля, че ако помогнем на експлоати-

31

раните, историята може да придобие по-бързо развитие,а обществото, което наричаме наше — обществото натридесетия век, — би било по-съвършено. Предста-вете си: кризата, която преживява това общество, бибила преодоляна. Никой няма да се измъчва в търсенесмисъла на живота: всеки би го знаел вече. Нали вкрая на краищата това е задачата на нашата експеди-ция?

— Ето какво ще ви кажа, Тебуга. На мен тридесетотостолетие ми харесва такова, каквото е. Но това не еважно. По-важно е, че събитията в това общество пред-ставляват обективна действителност. Не можете даотречете, че в това общество има много положителнинеща. Ала и отрицателните явления са обективна дей-ствителност, по-точно казано — резултат на необик-новено дълго развитие. Не може изведнъж да се смесивсичко, добро и лошо, такова и онакова. . . Какво щестане, ако в битката, разиграла се отдавна в историята,застреляте човека, който е бил ваш прапрадед, и пре-станете да съществувате?

И тъй, не се стигна до единомислие. Кацането на тазиотдавнашна Земя представляваше за Кюнстен нещокато лабораторен опит под стъклен похлупак. Някаквичервеи безсмислено се гърчат върху дъската с материалза опита. Интересно е да ги наблюдава човек. Но дасе допре до тях — в никакъв случай!

ИЛЮСТРАЦИИ ИВАН КИРКОВ

Из дневника на КюнстенПоложението е отчаяно. Аз обичам Тебуга като мой

брат, наистина го обичам. Обаче по никакъв начин немога да го отклоня от безумното му намерение. Грави-планът, с който стигнахме дотук, е мое дело. Ако небях открил кюнстеновото уравнение, Тебуга не би могълда мисли за осъществяването на своите опасни планове.Затова аз нося отговорността пред историята, пред ця-лото общество, което ни изпрати тук. Не мога да поз-воля да бъде използуван гравипланът за унищожава-нето на нашата цивилизация.

Доскоро ми се струваше, че философът Тебуга е не-поправим мечтател, чиито теории едва ли биха моглида имат някакво въздействие върху по-нататъшнияживот на обществото. Сега виждам, че страшно съм селъгал: той може да причини големи бедствия. . .

Обичам Тебуга като брат, но това не бива да отслабвамоята отговорност за всичко, което сме създали, коетосме наследили от предишните поколения.

Тебуга не бива да овладее вертолета, а ако го овладее(в това аз не мога да му попреча), не бива да се срещнес разбунтуваните роби, не бива да долети до техниялагер.

Ако Тебуга загине, ще премине опасността, която за-страшава нашия свят. Да речем, че аз се завърна сам —макар че обичам Тебуга като свой брат. Ами останали-те — милиардите хора, които са създавали и създаватнашия свят, не са ли и те мои братя? Имам ли право дадопусна поради прекалената впечатлителност на единчовек да се разруши това, което вече е осъществено отдесетки спокойни, трудолюбиви поколения?

Убеден съм, че нямам право.

Из дневника на ТебугаВълнува ме съдбата на тези хора, съдбата на моите

сегашни съвременници. Знам какво си мисли за тяхКюнстен. Но въпреки всичките му възражения не могабезучастно да гледам как биват избивани със стотици,как биват гонени като зверове.

Не съм забравил и своя дълг към света, от койтодойдох. Хората не бива само да наблюдават. Трябва дапроменяме живота, а не само пасивно да го възприе-маме. А не мога да си представя по-добър случай дасе поправи всичко отначало.

Вярно, че тук е и Кюнстен. Макар да е добър и из-вънредно умен човек, той не може да ме разбере. Неиска да допусне нищо, което би могло да промени не-говия тридесети век (а аз съм убеден, че такава промянаще бъде за добро).

Ами ако Кюнстен го няма? В края на краищата тойпринадлежи на тридесетото столетие. Той не е подходящза пътуване назад в историята, въпреки че е изнаме-рил способ за това. А ако аз бях сам. . .

И тъй стана, че двамата приятели станаха неприя-тели. Светът е само един и може да съществува самоедин начин да бъде спасен.

Да се греши, е човешко. Но Терциус не беше човек итрябваше да бъде безпогрешен. И наистина той негрешеше, макар това да не бе приятно за Тебуга.Философът се обърна към електронния мозък, но Тер-циус отговаряше на всичките му въпроси с думите„не зная". Само когато Тебуга го запита, дали евен-туалната му намеса във въстанието на робите щеизмени облика на тридесетия век, машината отговори

утвърдително. Но и без това Тебуга знаеше, че е така.Интересуваше го какви промени биха настъпили, какъвби бил техният обхват. Но и най-съвършеният електро-нен мозък може да решава само задачи, чиито пред-поставки се намират в обективно съществуващото.Да предвижда бъдещето може само човекът.

Тебуга трябваше сам да вземе окончателното решениес всички възможни рискове. Колеба се цял ден. Накраймисълта да промени тридесетото столетие взе връх надвсичко. Трябваше да даде смисъл на живота в товастолетие.

Вечерта той каза на Кюнстен:— Ще взема вертолета и ще отлетя до лагера на ро-

бите. Драги приятелю, не се опитвайте да ми попречите..— Добре — измърмори физикът за голяма изне-

нада на Тебуга.— А вие в ракетата ли ще останете?— А къде другаде?Кюнстен също бе взел своето решение. Дори нещо

повече: бе го привел в изпълнение.

Пътят от гравиплана до лагера на въстаниците беоколо половин час с вертолет. Но този ден времето бетъй лошо, че Тебуга предвиждаше да трае цял час.Той пусна в ход мотора и се издигна. Уредът показависочина петдесет метра, после сто. С увеличаването нависочината вятърът неимоверно се засилваше. Сил-ният мотор на вертолета вече едва смогваше да го прео-долява. Вятърът идеше точно насреща.

Тебуга искаше да се издигне още. Да лети на висо-чина под триста метра му се струваше опасно. Вятърътби могъл да го блъсне в скалите. Но да се издига още,бе невъзможно. След като достигна сто и петдесет метрависочина, той бе принуден да се върне обратно. По-

гледна часовника си и установи, че е прекарал във въз-духа едва десет минути.

Кацна на завет между скалите, недалече от огромнототуловище на ракетата, и се върна в залата. Кюнстен безает с някакви колони от цифри. Когато видя Тебуга,по лицето му се мярна нещо като безпокойство.

— Не отлетяхте ли — запита той тревожно.— Не. Вятърът ми попречи. Отново има буря. Нали

все още не сме свикнали — засмя се Тебуга. След товаотиде в помещението на Терциус. Не след дълго севърна в залата, където Кюнстен все още продължавашесвоите изчисления. — Трябва да погледна вертолета,Сеп — каза Тебуга. — Боя се да не би да пострадаот вятъра. Ще се опитам да го скрия по-добре междускалите.

— Добре, вървете — каза Кюнстен с облекчение.Тебуга излезе от ракетата.Две минути по-късно гравипланът, приведен в дви-

жение от Терциус съгласно нареждането на Тебуга, сеотправи на обратен път, отнасяйки Сеп Кюнстен внеговия тридесети век.

Почти едновременно с това вертолетът избухна.Съгласно замисъла на Кюнстен той трябваше да сепревърне в гроб на Тебуга и по този начин да запази(според мнението на физика) цивилизацията на далеч-ното бъдеще. Само че събитията се развиха другояче.

Бурята продължаваше. Тебуга тръгна на път пешком.До лагера на въстаналите роби му предстоеше да из-мине триста и шестдесет километра.

Триста и шестдесет километра — това все пак едреболия за човека, който тъй упорито търсеше смисълана живота.

Преведе от чешки Пенчо Симов

В свят, който изразходва го-дишно около 12 милиона тонасяра и над 30 милиона тонасярна киселина, е трудно да сипредставим каква незначителнароля е изпълнявала сярата пре-ди четири хилядолетия. Но

дори преди 200 години много отизползуваните днес серни съе-динения са били непознати илине са намирали приложение.

Познанството на човека съссярата започва от най-дълбокадревност. Старите египтяни язнаели, но й обръщали малковнимание. Дори в речника синямали дума за нея. А коптитеупотребявали сярата в съставана много лекарства и козметич-ни средства.

В Гърция сярата се споменаваза пръв път в Омировата „Оди-сея". Тя влизала в състава назнаменитото бойно средство„гръцки огън", чиято рецептасе предавала от поколение напоколение в продължение начетири века. Сяра палели прирелигиозни обреди, с нейнияпушек дезинфекцирали жилищаи складове,

На асирийците и гърцитебила позната връзката междувулканите и сярата. Смятали яза плод от дейността на богВулкан. Красивият й синкавпламък и нейният задушлив димподхранвали вярата в боже-ствения н произход. Идеята,че всички метали са направениот живак и сяра, била основенпринцип в алхимичното „уче-ние" за металите.

Древните народи си доставя-ли сяра от Средиземноморието,главно от Южна Италия иостров Сицилия. Серните мине-рали натрупвали на купове, накоито оставяли отвесни отвориза въздух. Камарите запалвалиотгоре. Сярата бавно гори, анеизгорялата се стопявала исе стичала надолу в поставе-ните форми. Към края на XIXвек в Луизиана, Тексас и в

33

Белият остров в Нова Зеландия се състои в голямата си част от чиста сяра

Мексико били намерени гигант-ски серни находища, но покритис дебели земни пластове. Какпо-икономично да се извадиценната суровина на земнатаповърхност? Най-остроумно ре-шение намерил изобретателятХерман Фраш. С помощта натръби в находището се вкарвапрегрята вода и разтопенатасяра се изкачва на повърх-ността на земята със сгъстенвъздух. Получената по метода

на Фраш сяра има чистота 99,5на сто и не се нуждае от допъл-нителното пречистване. Такаот началото на века Сицилиязагуби многовековния си серенмонопол. Сяра и серни окиси сеполучават при „пърженето" напирита и другите съединения насярата с металите, което сеизползува в нашата промишле-ност. Съветският съюз, Фран-ция, Канада, Япония получа-ват големи количества сяра от

Добиване на сяра в Сицилия през XVIII век. Стопената сяра се из-ливала в дървени корита, където застивала

земен газ. А всички страни всвета с развита петролна про-мишленост получават многосяра при рафинирането на зем-ното масло.

Сярата е металоид. Тя имадобре познатия лимоново жълтцвят. Съществува в много раз-новидности, но при обикновенатемпература най-устойчива еромбичната сяра. При триене сплат или кожа се наелектризир-ва отрицателно.

Как сярата е служила на чо-вечеството през дългите хиля-долетия. Обрядното изгаряне на„Вулкановата жлъчка" и упо-требата й като лекарство вдревността едва ли са съдей-ствували за увеличаване надобивите. Бързото разпростра-нение на барута (XIII—XIVвек) дало силен тласък в доби-ването на сярата. По това времеса получени и първите количе-ства сярна киселина, на коятослед няколко века е съдено дастане най-важен химически про-дукт. Сега е наистина труднода се наброят клонове от тех-никата, които да не използуватсярата. Тя влиза в състава накибрита, използува се в големиколичества в селското стопан-ство, употребяват я за вулкани-зиране на каучука, в текстил-ната и кожарската промишле-ност. Сярата участвува в зна-чителни количества при получа-ване на серовъглерод, лекар-ства и главно сярна киселина.Вълнуващ е пътят на този„хляб насъщен" на химията:от арабските алхимици, презвеликите металурзи на XVIвек, оловните камери, кулите наГей-Люсак, до съвременния,каталитичен и напълно автома-тизиран начин на производство!У нас се получават годишнонад 300 000 тона сярна кисе-лина. Тя се използува за полу-чаване на минерални торове,

син камък, за зареждане наоловни акумулатори. Днес ня-ма човешка дейност, в коятосярната киселина да не уча-ствува, ако не пряко, то пооколни пътища.

Сярата принадлежи към еле-ментите, необходими и в орга-ничния свят. Тя влиза в със-тава на ред важни продукти нажизнената дейност на човека иживотните. Свойствата на бел-тъците в косата, вълната, нок-тите, копитата се определят отсерните съединения цистин, цис-теин и метионин. Сярата уча-ствува в изграждането на мно-го хормони и витамини, изпъл-няващи задачи в обмяната навеществата. Вече три десетиле-тия сулфамидите — също сер-ни съединения — успешно ле-куват заразните болести по чо-века и животните. Молекулата

на чудотворния пеницилин съ-що съдържа атом сяра. Многолекарства, пластмаси, багрила,както и съвременни средства замиене и пране са също сернипроизводни. Но това е самомалък откъс от дългия списъкна нови, синтетични серни съе-динения, които днес изпълняватсамостоятелни роли.

Така през течение на столе-тията един химичен елемент,чието участие в земната кора есамо 0,03 на сто, доби значе-ние, което надхвърли и най-смелите блянове на старитеалхимици.

Схема на метода на Фраш: 1 —сгъстен въздух, 2 — гореща вода,3 — течна сяра, 4 и 5 — утаечнипластове, 6 — варовити пластове,водещи сярата, 7 — гипс, 8 — ка-менна сол

инж. Г. ГАВРИЛОВ

по следитена единизчезнал

народПрез 1834 година френският изследовател, археолог

и пътешественик Шарл Тексие преминавал през МалаАзия. На 150 км източно от Анкара той се озовал воколностите на малкото село Богазкьой пред величе-ствени развалини на непознат град. Гигантски каменниблокове, изгладени от хилядолетията, очертавалиголямо съоръжение. Тексие се натъкнал и на остатъциот крепостна стена с две врати; на едната имало релеф,изобразяващ човешка фигура с огромни размери, апред другата в застрашителна поза стоели два каменнилъва. При следващите си посещения в околностите наБогазкьой Тексие попаднал на широка пролука, об-разувана от отвесни скали, където върху грубо одя-лания камък се откроявали странни барелефи. Теизобразявали редица тържествено застанали богове,облечени с най-различни одежди. Цялата теснинабила изпълнена с изображения на хора, животни, де-мони и различни други фигури.

Откритията на Тексие предизвикали сензация. Ни-кой не можел да обясни какъв бил произходът на тозинепознат град и какви хора са живели в него. Очевиднобило, че той не можел да бъде отнесен към нито една отпознатите дотогава древни държави. Въпросът за раз-гадаването на неговата тайна развълнувал много учени.

Тридесет и шест години по-късно двама американциоткрили на пазарния площад в сирийския град Хаматинтересен камък, вграден в стената на жилищен дом,с изображение на чудни малки фигури и знаци, напо-добяващи египетски йероглифи. Недалеч от него билинамерени още няколко подобни камъка. Изследовате-лите не можели да отнесат камъните със себе си, тъйкато фанатизираните местни жители изпитвали къмстранните знаци суеверно почитание, смятайки ги за

Каменни скулптури на лъвове пред главния вход нахетската столица

Тържествена процесия на 12 богове — бойци в естественръст, изобразена върху скала в околностите на Богазкьой

лечебни. Едва след две години, с помощта на новиягубернатор на Сирия, камъните били откъртени отстените и отправени в Цариград. Религиозните мюсюл-мани не искали да се разделят с „лечебните камъни"и оказали силна съпротива, която била сломена едваслед изпращането на отряд войници.

Скоро след това било установено, че странните знаци,подобни на срещаните в Богазкьой, представляватписменост. Не след дълго такива знаци били намеренииз цяла Мала Азия и Сирия. Стигнало се до мисълта,че ако знаците имат общ произход, то би следвало даима и народ, при това достатъчно силен, който могълда разпространи писмеността си от Сирия през Ана-дола до крайбрежието на Егейско море. Но за такъвнарод тогавашните историци не знаели нищо. Загад-ката била разрешена едва през 1880 година, когатодвама английски учени изказали много смело от научнагледна точка предположение. Позовавайки се на све-дения от библията, те заявили, че паметниците и над-писите с неизвестен произход, събрани дотогава вМала Азия и Сирия, трябва да бъдат приписани нанарода хети. Той се споменава в библията, но занего и за неговата култура дотогава не се знаелонищо.

По-нататъшните изследвания били подпомогнати отедна чиста случайност. През 1887 година в египетскотосело Тел Ел-Амарна една египтянка в старанието сида се освободи от нежеланото любопитство на неколцинапътешественици захвърлила по тях парчета от счу-пени глинени съдове. Но тази постъпка имала обратенрезултат. Един от чужденците забелязал писмени зна-ци върху късчетата и дворът на египтянката станалобект на световен интерес. Така бил открит прочутият

36

древен архив от Ел-Амарна, в който между многотодокументи се съдържат и сведения за хетската държава.Днес се знае, че повечето паметници на хетската кул-тура са унищожени от времето и безмилостната ръкана завоевателите. Други лежат скрити под повърх-ността на земята, отнесли със себе си тайните на своетовреме. Но все пак след близо осемдесет годишнипроучвания археолозите са разкрили в най-общилинии картината на един изчезнал свят.

Хетите се появили в Мала Азия към края на третотохилядолетие преди новата ера, неизвестно откъде.Носители на по-висока култура, те бързо успели да сеналожат над местните племена и към началото навторото хилядолетие положили началото на своятадържава в Анадола. Този процес не преминал мирно итихо, а по пътя на жестоки борби, които намерилиотражение в преданията и в държавната традиция.Така например победителят в една от тези войни, следкато разрушил до основи столицата на своите про-тивници и избил населението й, отправил тежко про-клятие срещу всички, които в бъдеще се осмелят да сезаселят отново в нея. Това не попречило градът дабъде заселен и възстановен, като дори скоро се пре-върнал в главна столица на държавата, без някой дадържи сметка за проклятието.

След като закрепнала, хетската държава водила не-прекъснати войни със съседите си за надмощие. КъмXIV—XIII век преди новата ера тя се превърнала внай-силната държава в Предна Азия, като заплаш-вала дори и древния Египет. Веднъж мощната египет-ска империя едва не се оказала в ръцете на енергич-ните хети. След неочакваната смърт на младия еги-петски фараон Тутанкамон неговата съпруга, чувству-вайки, че сама не ще може да запази властта за себе си,

Хетски владетел пи време, на пир (детайл от сцена)

се обърнала към хетския цар с молба да изпратиедин от синовете си за неин съпруг и фараон.Хетският владетел изпратил с голяма свита единот синовете си, като се надявал по този начин дазавладее Египет и да образува световна империя.Обаче още със стъпването си на египетска земямладият княз тайнствено изчезнал, ставайкижертва на заговорническа група, която след товасвалила и законната владетелка. В отговор натова хетите предприели военен поход и ограбилипочти целия Египет. Няколко десетилетия по-късно египтяните нахлули в пределите на хет-ската държава. При град Кадеш през 1295 го-дина преди новата ера станала страшна бит-ка, която се смята за една от най-големите в древ-ността. Египетският фараон бил напълно разбит иедва се спасил с бягство, след като загубил полови-ната от войската си. Това обаче не му попречило дасе представи за победител и да увековечи „победата"си с триумфални надписи и рисунки в няколко храма...Всъщност тази битка отбелязала върха на хетскатамощ. Изградена със силата на оръжието, хетската дър-жава включвала много племена и народи, които непре-къснато водели борби за освобождение. Господству-ващо положение имала хетската аристокрация, коятовладеела по-голямата част от земята, получавала цялатаплячка от войните и използувала труда на хилядироби и свободни хети. Измъчвани от жестоката експлоа-тация и честите войни, народните маси, които попълва-ли главното ядро на армията, постепенно обеднявали,докато накрая изпаднали почти в робско положение.Това се отразило на боеспособността на армията ипри първата по-голяма опасност настъпила катастро-фа. Останала без вътрешни сили, страната не моглада се спаси с помощта на съюзниците си и загиналапод ударите на неизвестни завоеватели. Столицата Ха-тушаш (край Богазкьой) била превзета, разграбенаи опожарена. Подобна съдба сполетяла всички оста-нали хетски градове. Някои историци са на мнение,че съществува тясна връзка между гибелта на хет-ската държава и гибелта на Троя, описана в Омиро-вата Илиада, като предполагат, че двете страни, меж-ду които съществували предимно приятелски отно-шения, загинали едновременно от един завоевател.Но по този въпрос науката не разполага със сигурниданни.

Хетите не могли да възстановят държавата си и пре-станали да играят важна роля в политическия животна Предна Азия. Постепенно те се претопили в настъ-пилото раздвижване на народите през следващитестолетия. Напоследък в науката е установено, че междутях и етруските от Италия съществува близка род-ствена връзка, която поставя нови въпроси.

Хетите изчезнали, но след тях останали трайниследи. Възникнала под влиянието на тогавашния кул-турен свят с център Вавилон, хетската култура ималаза основа стари местни традиции, носители на коитобили както пришълците хети, така и различните пред-ноазиатски племена, влезли в рамките на държавата.Влиянието на старата култура на Месопотамия се от-разило върху всички клонове на културния живот.Хетите приели от Вавилон редица постижения в обла-стта на науката (математика, астрономия, медицина),религията, литературата и изкуството.

Хетската култура имала изцяло класов характер,

Релеф, изобразяващ хетски цар на лов

Тя била предназначена да задоволява предимно нужди-те на господствуващата робовладелска аристокрация.Военните подвизи на царете и техните приближени севъзпявали в песни и се увековечавали със скулптурниизображения. Особено високо развитие достигналистроителството и архитектурата. Хетите строели го-леми градове, укрепени с непристъпни крепостнистени. За нуждите на царското семейство и господству-ващата класа били строени множество разкошнидворци.

Хетите не създали своя писменост. Те използуваликлинописното писмо от Месопотамия, което пригодилиза своите нужди. Освен това те употребявали и йеро-глифно писмо, което наподобявало египетските и особенокритските йероглифи. В областта на литературата, неза-висимо от вавилонското влияние, се развило самостоя-телно литературно творчество. Особено показателна еедна хетска поема с митологично съдържание. В неяглавен герой е богът на умиращата и възкръсващаприрода, Телепин. Скарвайки се с другите богове, тойдоброволно се отдалечавал в царството на мъртвите,като след известно време отново се връщал на земята.Вестител на неговото възвръщане се явявала прелет-ната птица жерав. Този мит е явно свидетелство застремежа на хетите да намерят обяснение на природ-ните сили.

За бита на хетите са открити малко сведения. В об-становката на не съвсем благоприятни климатични усло-вия той запазил примитивния си облик от древнивремена. Основно място във всекидневието заемалоизпълнението на религиозни обряди с цел да не се раз-гневят боговете, които били многобройни. При сключ-ването на държавни договори царете се кълнели в „хи-лядата богове" на хетската страна. Най-почитан билТешуб, бог на планинските върхове, олицетворяващсилите на природата — буря, гръмотевица, светка-вица, дъжд и пр. В епохата на образуването на държа-вата Тешуб бил превърнат в бог — покровител на царя инеговата власт. През периода на военното могъществотой бил изобразяван като силен боец, препасан с меч,държащ в лявата си ръка сноп светкавици, а в дяс-ната — бойна секира. Във всекидневния живот широ-ко разпространение имали много суеверия: магии,гадания, предсказвания и други.

Културата на хетите има голямо историческо значе-ние. Макар и самобитна по характер, тя приела наслед-ството на Месопотамия и послужила като мост за пре-даването му на егейския и европейския свят, катонаред с това внесла и свой принос в културната съкро-вищница на човечеството.

ВЛАДИМИР ПОПОВ

37

СОВЕТСКИЙ СОЮЗ

Преди 150 години между Петер-бург и Кронщад преминал първиятв Русия морски параход „Елизавета".Това бил дървен шлеп, дълъг 18,3 иширок 4,5 метра, парният му котелимал мощност 4 конски сили. Единпетербургски вестник писал: „На2 септември този плавателен съдчас и половина се движи в различнинаправления из кръглия басейн сре-

щу двореца. Движението му представ-ляваше приятна гледка и показвашеколко лесно се управлява кораб".

Сега Съветският съюз е силна мор-ска държава. С всеки ден морскиятфлот се попълва с плавателни съдовеот различни видове и предназна-чение.

опитна кучка заедно с малките и отМедицинския институт. Дали й дакърми и тигърчетата. Кучката несе възпротивила и на всеки два часаспокойно хранела лакомите пи-томци.

Параходът „Химикът Зелинский",който пътувал от Херсон в Одеса,бил задържан по пътя си от... ко-мари. Насекомите като облак сеспуснали върху него, покрили палу-бата с десетсантиметров слой, за-владели всички помещения, облепилистъклата. Видимостта съвсем се вло-шила и капитанът заповядал дазабавят движението. Моряците опи-тали различни средства за борба,

но нищо не помогнало. Едва на вто-рия ден, когато захладяло и комаритесе омаломощили, хората успели даги измият със силни струи вода.

„Советский Союз" — СССР

В Ташкентската зоологическа гра-дина тигрицата Роза отказала дакърми своите малки. Тигърчетатабили заплашени от гладна смърт.Тогава служителите пренесли една

В Южна Африка е било изработе-но специално спасително средство,наречено „Минипак", което позво-лява дори на хора, които не умеятда плуват, смело да навлизат в мо-рето. На лявата китка се прикрепямалка лека кутия. При натисканена едно копче се освобождава венти-лът на патрон със сгъстен въздух,който мигновено надува гумена въз-главница, достатъчна, за да под-държа върху водата възрастен чо-век. Устройството „Минипак" е пред-назначено за докери, войници и дру-ги хора, чиято работа е свързана сводата.

По целия свят се правят множе-ство най-разнообразни опити заполучаване на вода за пиене от мор-ската вода. Най-старият способ е,разбира се, дестилацията. За тазицел напоследък в Лос Анджелиз ебила успешно изпробвана осмозата.Морската вода се филтрира презтънки мембрани от ацетатна це-лулоза, която задържа солите ипропуска само пречистената, годназа пиене вода.

На много склонове около планин-ските зимни курорти в Швейцарияпрез есента на 1965 г., преди започ-ването на ски сезона, са били построе-ни прегради за задържане на лави-ните. С помощта на въжените ли-нии са били изкачени бетоннитеелементи, от които на всички ла-виноопасни места са били монтира-ни защитни прегради. Те правятневъзможно срутването на лавини.

В една английска болница е билаосъществена следната колкото ори-гинална, толкова и практична идея.За болните, които не могат да сеизкачват и слизат по стълби, сабили построени специални пласт-масови тръби, свързвайки двора заразходки на болницата с първияи втория етаж. С намиращите сев тръбите шейни болните биватспускани на двора или изтеглянинагоре в стаите им.

„Хоби" — ГФР

hobby

природаУРАН ОТ МОРСКАТА ВОДА

Във всеки литър морска вода сесъдържат 0,0033 г уран. Въпрекинищожната му концентрация в Све-товния океан има около четири ми-лиарда тона от този тъй ценен еле-мент. В много страни учените разра-ботват методи и търсят начини заизвличането на урана от морскатавода. Един от способите, който сеизпробва сега в редица страни, еследният: морската вода се филтрирапрез памучна тъкан, която е напоенас титан, обогатен във водородно-ки-слородна смес. Филтрите се поста-вят така, че водата да се просмуквапрез тях по време на приливите иотливите. Станциите за извличанена уран се строят на такива места,където има силна циркулация на во-дата. От една такава голяма станциямогат да се получат за една година1000 т ураниев окис.

ИЗКУСТВЕНИ ИЗУМРУДИРазработен е нов способ за полу-

чаване на изкуствени изумруди, прикойто се използуват високи наляга-ния до 150 000 атмосфери и темпера-тури до 1550°С. Получаването наизкуствени изумруди е значителнопо-трудно от добиването на другискъпоценни камъни, тъй като тесъдържат сложното вещество берил—комплексно съединение от окиси наалуминия, силиция, берилия и хро-ма.

ДОМ И КОРАБ ОТ ПЛАСТМАСА

В един от районите на Варшава ебил построен експериментален домот 30 вида пластмаси. С изключениена носещата стоманена конструк-ция, санитарните инсталации и газо-провода всичко останало в него енаправено от пластмаси. Многослой-ните стени са дебели само 6 см, нопо топлоизолационни качества теотговарят на тухлени стени, дебели51 см.

Интересен е и опитът на корабо-строителницата в гр. Шчецин (Пол-ша). При постройката на моторенкораб с 15 000 т товароподемностса били заменени с пластмаси пове-чето от традиционните материали,които се използуват за вътрешнитепомещения на корабите: кабини иобзавеждането им, палуба, тръбо-проводи, всички мебели. Спасител-ните лодки също са от пластмаса.Корпусът на този кораб, наречен неслучайно „Химик", е покрит съсспециален лак от синтетични смоли,който ще го предпазва от окисление

40

и от обрастване на подводната частс водорасли и морски животни.

МОРОФЕНТака се нарича новият синтетичен

препарат, получен в завода в Ред-лебен (ГДР), който притежава каче-ството да предпазва от морска бо-лест лицата, които страдат от неяпри пътуване в кораби, самолети илиавтомобили.

„Природа" — СССР

HORYZONTYTECHNIKI

със сгъстен въздух привежда ко-лелата в движение.

ЕЛЕКТРОНЕН „ИЗПИТВАН"

В Киев са били изпробвани елек-тронни машини за провеждане на из-пити. Всяка машина „задавала" 15

АМФИБИЯЕто още едно интересно амфибий-

но превозно средство. Когато седвижи с колела — по земята, торазвива скорост 64 км/ ч; плувайкикато обикновена лодка — 19 км/ч;а при „полет" върху своите „кри-ла" — 50 км/ч.

„КРАЧЕЩИ" КОЛЕЛА

Разработен е крайно оригиналени смел проект за автомобил, койтоскъсва с традиционните образци.Неговите колела имат специалнаконструкция, която им позволявада „крачат сами". Вместо една авто-мобилна гума всяко от тях прите-жава известен брой пневматичницилиндри. Последователното на-пълване и изпразване на цилиндрите

въпроса и поставяла оценка за всекиот отговорите. Същевременно рабо-тела и изпитна комисия. Оказало се,че оценките на преподавателите и намашините са почти еднакви, ноизползуването на електронната тех-ника съкращава времетраенето наизпита от два до три пъти.

„Хоризонти техники" — Полша

СЪДБАТА НА КЕНГУРУ

Според пресмятанията на зооло-зите около 35 вида редки австралий-ски животни са измрели или са билиунищожени през последните десети-летия. Сега подобна участ застрашаваи кенгуруто. Всяка година Австра-лия изнася голямо количество отнежното и вкусно месо на тезиредки животни, което много се цениот гастрономите на Америка и За-падна Европа. Самите австралийципочти не го ядат. Естествениците отАвстралия са започнали борба зазащита на кенгуруто от масово уни-щожение.

„Вокруг света" — СССР

MORZE

МОРСКИ МУЗЕЙВ Гдиня вече се издига модерната

сграда на Морския музей. В нея щесе помещава и Полският институтпо морски риболов, ще има многолаборатории и голям океанограф-ски аквариум.

ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ В МОРЕТОАнглийският моряк Джеймз Ин-

глиш (29-годишен) при силна буряв Средиземно море бил отнесен отвълните. На петролоносача „ЕсоДърхам", към чийто екипаж сечислил Инглиш, решили, че той е за-гинал. Два дни по-късно рибариот Марина ди Модика (Сицилия)при риболов в открито морезабелязали човек, плуващ към тях.Това бил Джеймз Инглиш. След катобил заведен в болница, той разказал,че се ориентирал по полярнатазвезда нощем и по Слънцето денем;така той плувал колкото можел попосоката, в която предполагал, чеще достигне италианския бряг.

КОРАБИ ЗА ИНДИЯБързо развиващата се полска ко-

рабостроителна индустрия изпъл-нява и все повече поръчки от чужбина.Една от страните, които купуватполски кораби, е Индия.

120 кг НА ВЪДИЦАЕдин рибар от Сен Жан дьо Люз

(Франция) уловил в Бискайския за-лив 120-килограмова риба. Борбатас огромната риба траяла повечеот три часа.

СЛОНОВЕТЕ ЗАСТРАШАВАТНОСОРОЗИТЕ

Неотдавна в Кения, над резерватаТсаво, заемащ пространство колкотополовина Швейцария, в течение наняколко дни са кръжели самолети,с помощта на които са били преброя-вани слоновете. Установено било, че

' в този най-голям в Източна Аф-рика резерват живеят 16 000 слона!Това преброяване било извършенопо искане на биолозите, които счи-тат, че огромните стада слонове са

причина за измирането на носоро-зите. Слоновете са скитащи живот-ни — като унищожават растител-ността в един район, те преминаватна друго пасище. А носорозите са„домоседи" и могат да гладуват смесеци, но никога не напускат род-ните си места. Носорозите се търсятот зоологическите градини и за дасе предотврати измирането им, дирек-торът на резервата е поискал разре-шение да застреля 3000 слона.

С ТОП ПО ВРАБЦИ

Огромен английски турбовитлов са-молет се издигнал със 78 пътници наборда си и веднага рязко се спуснална аеродрума. Както се установило,три от четирите му двигатели билинатъпкани с птичи тела. Във въздухасамолетът пресякъл пътя на огромноято врабци. Сега летището е обзаве-дено с няколко малки автобуса-„пла-шила", които имат радиоапаратураи мощни високоговорители. Изстре-лите от специален пистолет се раз-насят многократно усилени от висо-коговорителите над летището и от-пъждат ятата врабци, скворци, вра-ни и други птици.

ГИБРАЛТАРСКИТЕ МАЙМУНИ

Единствените още запазили се всвободно състояние в Европа май-муни обитават гибралтарската скала.Гибралтар е най-малката колонияна Англия, но има огромно стратеги-ческо значение, тъй като контролиравхода към Средиземно море. Коло-ниалната администрация полага из-вестни грижи за маймуните, катоотпуска по 4 цента на ден за хранана всеки четирирък обитател наскалата. Един английски депутат-консерватор дори е запитал парла-мента дали тези 4 цента са достатъч-ни за изхранването на маймуните.Съществува поверие, че когато умреи последната маймуна на скалата,англичаните ще трябва да напуснатГибралтар.

ПОЖАР В МОРЕТОГръцкият кораб „Акти" , нами-

ращ се е Северно море, бил обхванатот силен пожар. На снимката севижда борбата с огнената стихия,която се води от холандски противо-пожарни кораби.

ПОТЪНАЛИ СЪКРОВИЩАМного леководолази опитват ща-

стието си в търсене на потъналисъкровища покрай бреговете на Мек-сиканския залив, Флорида и Бахам-ските острови, където са потъналиголям брой испански кораби през16—17 век. Понякога, макар и твърдерядко — наградата е шепа златнииспански монети, обрасли с корали.

НЕОЧАКВАНО ОТКРИТИЕАнглийският океанографски кораб

„Дискъвъри" е направил изненадва-що откритие в Червено море, близо допристанището Джида. При изслед-ване на проба с вода, взета близо доморското дъно (там дълбочината е2 000 м), били установени два рекорд-ни резултата: температура на во-дата 44°Ц и съдържание на сол 270г на литър.

„Може" — Полша

Знание-сила

„МЪРТВАТА" ЛУНА ЖИВЕЕНа 19 декември 1964 г. по време

на пълното лунно затъмнение в Ел-ванската обсерватория в Египет сабили извършени най-старателни из-следвания на лунната повърхностс помощта на инфрачервени лъчи. Спочти двуметровия обектив на телес-копа „Котамия" е била фотографи-рана в едър мащаб цялата повърхностна затъмнената Луна. Открити сабили повече от 300 участъка значи-телно по-топли (всъщност по-малкостудени) от околните области. Раз-ликата в температурата достигаладо 48°С и не можело да бъде обясненас неравномерното нагряване. „Го-рещите места" още не са нанесенинапълно на подробната карта на Лу-ната и засега не се вижда някаквазакономерност в разпределението им.Но може би не е случайно, че най-

голяма разлика в температурите ебила открита вътре в един от луннитекратери — в кратера Тихо Брахе.Това навежда на мисълта, че причиназа неравномерното нагряване на лун-ната повърхност е вътрешната то-плина на нашия спътник. Както севижда, не само съветските астро-номи, но и учените от другите стра-ни постепенно идват до извода, че„мъртвата" Луна съвсем не е толковамъртва.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЯТЪРМоже ли да има вентилатор без

движещи се части? Ако на два елек-трода, като за единия използувамеостра игла, а за другия — мрежа,подадем високо напрежение, възду-хът в пространството между тях щесе йонизира. Образувалите се йонище започнат да се движат към елек-трода-мрежа. Но благодарение натриенето те ще увличат със себе сии околния въздух. Това явление сенарича електрически вятър. На тозипринцип е бил създаден оригиналенвентилатор. Въздушната струя из-тича със скорост 3—3,5 м/сек. Но-вият вентилатор няма нито еднадвижеща се част, следователно няманикаква вибрация, нито шум и неизисква смазване. Конструкцията муе извънредно проста и сигурна.

СЕНЕГАЛ ВНАСЯ ЛЪВОВЕЕдна от най-големите забележи-

телности в националната зоологи-ческа градина в Дакар, столицата наСенегал, са... внесените от Франциялъвове. Невероятно, но факт —ре-публика Сенегал е закупила 6 лъваот Франция, като е заплатила за товадоста прилична сума. Всъщностобяснението на тази странна търгов-ска сделка е съвсем просто: на тери-торията на Сенегал, както и в многодруги райони на африканския кон-тинент, лъвовете са напълно избити,а във Франция специално се развъж-дат лъвове за износ.

ЧЕТИРИКРАК ИНСПЕКТОРВъв Франкфурт на Одер (ГДР) ди-

рекцията на градската газова мрежае зачислила в щата си нов инспек-тор — кучето Криста. Едрото иумно куче вълча порода обикалявсеки ден подземната седем кило мет-рова газова магистрала и души най-старателно. Никакъв уред не можеда се сравни с чувствителния носна Криста. Щом открие, че някъде оттръбите изтича газ, кучето ляга изапочва силно да лае. Аварийнатабригада пристига бързо и поправя

повредата. Благодарение на Кристадосега са били открити и веднага по-правени 14 повреди. Новият инспек-тор често ходи и в командировки:в задълженията на Криста влиза иконтролирането на газовата мрежа вселищата около Франкфурт.

КЛИМАТЪТ СЕ ЗАТОПЛЯПрез последните 50 години сред-

ната температура на повърхносттана земното кълбо се е повишила с1°С. Това съвсем не е малко в маща-бите на планетата. Ледът в басейна наАрктика е станал много по-тънък.Пристанището на Шпицберген, кое-то в началото на нашето столетие ебило открито за плавателните съдо-ве само 4 месеца, сега приема кора-би цели 7 месеца. Горите в Лаплан-дия започват да настъпват в тундра-та със скорост 2—3 км за десетиле-тие. Селдата, която обича студенитеводи, постепенно се оттегля от Бал-тийско и Северно море към полярнитеобласти. И обратно: сардините, кои-то по-рано обитаваха предимно еква-ториалните води и понякога стигахадо бреговете на Испания и Португа-лия, напоследък все по-често се поя-вяват в Ламанш. Ако продължа-ва така, скоро ще могат да се ловятсардини и в Балтийско море.

ТРОШЛИВО СТЪКЛОНа чехословашките химици преди

известно време е била възложенастранна поръчка: да създадат кол-кото е възможно по-лесно трошливостъкло. Че кому е нужно таковастъкло? — ще запитате вие. На. . .киноартистите. Често във филмитесе налага да се чупят бутилки в гла-вата на противника или на някойкомпаньон по чашка, да се разбиватс тялото прозорци или огледала, и закакви ли още не други трикове накиното е нужно безопасно и лесно-трошливо стъкло. И химиците из-пълнили поръчката на пражката ки-ностудия „Барандов-филм". Те раз-работили начин за получаване надостатъчно лесно трошливи много-слойни листове от полиетерни смо-ли. По външен вид това стъкло на-пълно прилича на обикновеното, нопри удар извънредно лесно се троши,като парчетата му не са остри. Бу-тилка от такова стъкло, счупена вглавата на някой артист, се раз-хвърчава на хиляди блестящи пар-чета, много фотогенични и съще-временно напълно безопасни за „по-страдалия".

„Знание-сила" — СССР

КАК СПЯТ ЖИВОТНИТЕ

Повечето животни се нуждаят отсън както и хората. Само че поло-женията, заемани от някои видове,изглеждат странни за нас.

Известно е, че голяма част отптиците спят повече или по-малкоизправени, с глава, подпряна наедно от крилата, което служи завъзглавница. Склонената глава еособено характерна за бухалите икукумявките.

Някои животни са затруднени оттелосложението си. Жирафата силяга, но главата й остава изправенаи при най-дълбок сън. Зебрата иламата пък се просват изцяло наземята. Обаче пълното им отпусканее само привидно. Най-малкият по-дозрителен шум веднага би ги из-правил на крака.

Когато му се доспи, конят можеда се прозява като човек. Но про-зявката може да означава и друго —удоволствие или неразположение.

Любопитен е начинът, по койтоси почива хипопотамът във водата.Той се потапя в нея, оставяйкисамо очите и ноздрите си над по-върхността й.

Моржът спи на сушата и обичаздравата да си похърква. . .

Има животни, които се задоволя-ват с особено краткотраен, но честоповтарян сън. У тях честото събуж-дане се дължи на нуждата им честода се хранят.

Остават все пак и доста животни,за които не можем да кажем как спят.Например въобще не се знае каквоозначава глаголът „спя" за рибите.Тази дума е създадена за човешкиясън и изисква по-особено тълку-ване, когато се говори за животни.

„Беш е натюр" — Франция

ХЕРШЕЛ1 7 3 8 — 1 8 2 2

През XVII век Галилей, Кеплер, Хюйгенс, Нютон пра-вят епохални открития. Астрономията бурно се раз-вива, но познанията за Слънчевата система са все ощетвърде ограничени. Каква е природата на звездите,какво е разстоянието между тях, как са разпределенив пространството? Тези важни въпроси чакат отговорот астрономите на XVIII век. Пръв Хершел с помощтана по-усъвършенствувани от самия него телескопи сеопитва да проникне в дълбоките тайни на Вселенатаи да разгадае множеството неизвестни.

Фридрих Вилхелм Хершел е немец, роден е е градХановер, Германия. Баща му е военен музикант. Мла-дият Хершел също проявява големи музикални способ-ности и става прочут изпълнител и педагог по музика.На 19 години Вилхелм Хершел се преселва в Англия.Там продължава да се занимава с музика, но чувствува,че тя не е призванието му. Цялото си свободно времетой отделя на астрономията и свързаните с нея ма-тематика и физика. Изучава оптика и това му помагада построи забележителни за своето време телескопи.

На 13 март 1781 година той открива ново светило.Първоначално го приема за комета, но скоро устано-вява, че това е нова планета — Уран, седмата отСлънчевата система. Тази вест привлича изведнъжпогледите върху него, името му става център в ас-трономията на XVIII век. Хершел получава медал отКралското дружество и длъжността придворен ас-троном. Това слага край на материалните му затруд-нения и му дава възможност спокойно да се заеме съссвоите наблюдения. Хершел съзнава, че за да има ус-пех, трябва да усъвършенствува конструкцията нателескопите. В стремежа си да намали загубата насветлина и да увеличи яркостта на изображението,той леко наклонява главното огледало и премахва мал-кото плоско огледалце. Тази конструкция е изпитанана шестметров рефлектор. С новия телескоп открива

двата спътника на Уран — Оберон и Титания. Спостепенни усъвършенствувания Хершел конструиранай-големия тогава телескоп с дължина дванадесетметра. С него той вижда за пръв път два от спът-ниците на Сатурн. Така Хершел записва името си вастрономията с откриването на няколко небесни тела.

По това време са известни някои двойни звезди. Ноучените нямат представа каква е тяхната природа икак са образувани те. След внимателни наблюдения впродължение на много години Хершел намира повечеот четиристотин истински двойни звезди. В някоислучаи те се оказват тройни и четворни. Той идва доизвода, че това са системи от звезди, физически свър-зани помежду си, които съгласно закона за всемирнотопривличане се въртят около общ център на тежестта.Така Хершел за пръв път въз основа на астрономичнинаблюдения доказва действието на закона за всемир-ното привличане извън пределите на Слънчевата сис-тема. Той е първият в историята на астрономиятаучен, който системно изследва двойните звезди.

Хершел открива, изучава и съставя каталози, вкоито изброява около две хиляди и петстотин мъгля-вини. Той не само ги търси по небето, но се стреми даразкрие и тяхната същност. Телескопите му показват,че някои мъглявини всъщност са звездни образувания.Други се оказват звезди, обкръжени с пръстен от мъ-глявина. „Всички мъглявини — казва той — са съ-брани звезди, а някои от тях са дори самостоятелнизвездни системи извън пределите на Млечния път."Светът на мъглявините е много по-сложен и многооб-разен, отколкото тогава предполагат. Той разбира, чечаст от наблюдаваните мъглявини се състоят от многопо-разредено вещество — „светеща течност", и то,както и звездите, е широко разпространено във Вселе-ната. Хершел дори отива По-нататък, като изказвасмелата мисъл, че различните видове неразложени мъ-глявини представляват стадии в образуването назвездите. Така се противопоставя на общоприетиятогава възглед, че всички звезди в Млечния път са об-разувани едновременно. Едва в последно време наукатадоказа правотата на неговото твърдение.

Хершел счита за своя главна задача да изясни строежана Млечния път, или на нашата Галактика, нейнитеформи и размери. Без да има достатъчно и точни пред-варителни данни, той решава, че всички звезди светятеднакво в пространството, разстоянието между тяхе приблизително равно, а Слънцето се намира в цен-търа на тази система. Изходните данни на Хершелса погрешни и затова не го извеждат до вернизаключения. Днес науката е установила, че звездитене светят еднакво и са неравномерно разпределени.

Хершел започва научната си дейност като астроном-любител. Обаче неговият ум и способност да анализи-ра го извеждат в челните редици на учените. Любовтакъм астрономията той предава на цялото си семейство.Брат му Александър е негов пръв помощник в създава-нето на телескопи, а сестра му Каролина отдава це-лия си живот в негова помощ. Тя открива осем кометии четиринадесет мъглявини. Синът на Уйлям Хершел(както наричат астронома в Англия) — Джон Хер-шел успешно продължава неговото научно дело — на-блюдава, открива много двойни звезди, като съставя11 каталога. Джон Хершел издава каталог и за всичкиизвестни мъглявини. Той има заслуги и в това, чесистематизира и слага в ред откритията на своябаща —• великия астроном Уйлям Хершел.

44

НЕ

ЗА

БР

АВ

ИМ

И

ИМ

ЕН

А

КРЪСТОСЛОВИЦА

ВОДОРАВНО: 1. Науката, коятосе занимава със стопанския живот.9. Най-простото микроскопично ед-ноклетъчно животно. 14. Органичнивещества, намиращи се в малки ко-личества в храната, много необхо-дими за нормалното развитие на жи-вота на човека и животните. 15. Ор-ган в тялото на човека, част от хра-носмилателната система. 16. Сце-наристът на френско — италианскияигрален филм „Мандрен". 17. Го-ляма африканска река. 18. Остготскикрал в Италия (541—552). 19. Уредиза измерване относителната височинана различни точки от земната по-върхност. 21. Едро диво животно.22. Остров в Японско море. 23. Не-възприемчивост, или способност наорганизма да се противопоставя наизвестни заразни болести или на ня-коя отрова. 25. Отражение на звукапри сблъскване с близки предмети.27. Водно безгръбначно животно.28. Река в Южна Англия. 29. Пле-мена, населявали в древността Бал-канския полуостров. 32. Преживниживотни, обитаващи главно Азия иАфрика. 35. Костни израстъци поглавата на някои тревопасни живот-ни. 37. Бяло твърдо вещество, до-бито чрез изпичане на известен видкамъни. 38. Река в СССР, Сибир.40. Част от конска кола. 41. Виденруски изобретател, създател на пър-вия самолет. 44. Кантон в ЗападнаШвейцария. 45. Неочакван пристъпна болест. 46. Западноевропейскастолица. 48. Кумир. 50. Истори-чески град в Япония, на остров Хон-сю — някогашна столица. 52. На-ша река. 53. Наш учен — медик, рабо-тил и допринесъл много за роднатамедицина. 55. Радиоактивен хими-чен елемент, открит от Мария Кюри.57. Големи земни възвишения. 59.Гръцка буква, означаваща в матема-тиката число. 60. Химичен елемент,твърдо чупливо тяло с лимоненожълтцвят. 62. Планински масив в цен-тралната част на остров Крит. 63.Наше историческо селище. 65. Езе-ро в Чили, Андите. 69. Най-тънъккръвоносен съд. 71. Сурова или пре-топена Тлъстина от говедо, коза,овца и други. 72. Главната артерия,излизаща с чиста кръв от лявотостомахче на сърцето. 73. Десен при-ток на река Гарона, във Франция.74. Вода с ментово масло за зъби.

76. Вид тънко бяло памучно платно.78. Алкохолно питие. 79. Назва-нието на редица реки в ЗападнаЕвропа. 81. Проверка на нещо заустановяване на неговата изправ-ност. 83. Стъклен съд за нагряванена течности при химични опити.85. Героиня от романа „Евгени Оне-гин". 87. Наш курортен град наЧерно море. 89. Популярен ита-лиански киноартист - комик. 90.Зна-чителна повреда. 92. Съветски фи-зик-академик, носител на Нобело-ва награда за 1958 година. 94. Кръ-воносни непулсиращи съдове. 96.Френски математик (1753—1823),97. Дума, различна по корен, но сблизко значение с друга дума отсъщата граматична група. 98. Нато-варени с отрицателно електричествойони. 99. Древноперсийски цар(558—529 година преди новата ера).100. Голям североамерикански па-пагал.

ОТВЕСНО: 1. Трите имена навелик руски учен -физиолог, съз-дател на учението за висшата нервнадейност при животните и човека.2. Ходеща птица в Нова Зеландия.3. Столицата на Канада. 4. Река вИзточна Полша, десен приток на За-паден Буг. 5. Единица за измерванена електрическо съпротивление. 6.Неподвижен снаряд с избухливи ве-щества, който се поставя под земятаили във вода (мн. ч.). 7. Река вКолумбия. 8. Планински масив вТанганика, най-високата точка наАфрика. 9. Пръстеновиден остров,който обикновено огражда плитка ла-гуна (мн. ч.). 10. Вид полифоничновокално произведение. 11. Нос почерноморското ни крайбрежие. 12.Условна единица за оценка на силатана вятъра, вълнението на водната по-върхност, земетръс и други. 13. Видразноцветен кварц. 15. Град в Конгона река Конго. 20. Южноамерикан-ски преживни бозайници. 24. Ансам-бъл от трима изпълнители. 26. Го-лямо земноводно животно от родана гущерите. 30. Нос по западнотокрайбрежие на Франция на Ламанш.31. Област в Североизточна Испания.33. Южноамериканско ловно оръ-жие. 34. Островна група в Атланти-ческия океан, близо до Шотландия.36. Британски протекторат в юго-източната част на Арабския полу-остров. 39. Пристанище на Атланти-ческия океан в Конго. 42. Африкан-ско животно, прилично на зебра.43. Град в Северозападна Югосла-вия, едно от най-богатите в света жи-вачни находища. 47. Немски физик(1787—1854). 49. Град в СССР. Да-

лечния Изток. 51. Бяла сплав отмед, никел и цинк. 54. Речно жи-вотно със скъпа кожа. 56. Префек-тура в Япония, на остров Кюсю.58. Голяма плоска желязна подлож-ка, върху която обработват желязои други метали. 61. Подвижно на-пречно дърво на мачта, за което сеприкрепва корабно платно. 64. Фо-тографски обектив, в който е премах-ната сферичната аберация. 66. Съе-динение на йода с метал. 67. Тре-тият по големина град на Франция.68. Мярка за повърхнина. 70. Съ-ветска парична единица. 75. Курор-тен град в Южна Швейцария. 76.Голямо помещение в сграда. 77. За-червяване на кожа поради притокна кръв. 80. Вид дебел тепан вълненплат. 82. Река в Монголската НРи СССР. 84. Голямо съзвездие всеверната част на небосвода. 86. Гла-вен град в Източен Пакистан. 87.Втората част от названието на градв Чехословакия, световно известенбалнеологичен курорт. 88. Наруше-ние целостта на кожата (мн. ч.).91. Безотточно езеро в Турция. 92.Високо дърво, което расте в Индия,употребявано в корабостроител-ството. 93. Виден английски мисли-тел-хуманист (1478—1535), един отоснователите на утопичния социали-зъм. 95. Град в Южно Перу.

ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИ-ЦАТА ОТ БРОЙ 2/66 Г.

ВОДОРАВНО: 1. Ракета. 7. Ти-тов. 11. Акумулатори. 13. Дилема.15. Они. 16. Ориноко. 17. Мисури.19. Ис. 20. Мат. 22. Ир. 23. Хан.25. Кино. 26. Ру Пиер — Пол Емил.28. Ас. 30. Тарим. 31. Ланолин. 34.Ле. 35. БАН. 36. Лот. 37. Сибир.38. Нар. 40. Балет. 42. Полет. 44.Олар. 47. Авицена. 49. Еноти. 51.Разин. 52. Лик. 54. Пан. 55. Кит.56. Роше (Валдек). 57. Бонар (Пиер).61. Лютер. 62. Обеца. 63. Еридан.65. Ленинград. 67. Мор. 69. Атия.70. Олово.

ОТВЕСНО: 1. Радомир. 2. Акини.3. Кулиси. 4. Еме. 5. Тумор. 6. Ала-рих. 7. Торос. 8. Ирак. 9. Тихомир.10. Висотомер. 12. Танин. 18. Уран.21. Анилин. 24. Акита. 25. Капитан.27. Уланова. 29. Сол. 32. Анализ.33. Лоб. 37. Селен. 39. Рецитация.41. Ло. 42. Парабола. 43. Тен. 45.Ропотамо. 46. Винер (Норберт).48. Алигер (Маргарита). 50. Таше-нов. 53. Ит. 56. Рюд. 58. Обет. 59.Нени. 60. Ран (Босилек). 61. Лидо.64. Ра. 66. Ге. 68. Ро

О Т Г О В О Р И Н А " Е Д И Н О Т П Е Т "

Тъй като отделните въпроси не саеднакво мъчни, то за всеки прави-лен отговор се получават съответно1, 2, 3, 4 или 5 точки. Чрез сумиранена набраните точки читателят самще оцени своите познания.

Максималният възможен бройточки, който може да бъде получен,е 100. Този резултат е обаче повече„теоретичен" — той би могъл дабъде набран вероятно само от спе-циалиста-биолог, и то дори не отвсеки. Общо взето, може да се смя-та, че ако читателят е набрал над75 точки, той има много добри по-знания по биология. Резултат от50 до 75 точки говори, че доста сеинтересувате от живите организми.Между 25 и 50 точки набират хора,които нямат особено големи инте-реси към биологията, а резултатпод 25 точки показва, че сте „малкоскаран "с тази наука. . .

1. Кучето — 2 точки.2. Кафето — 4 т.3. Синият кит — 1 т.4. Шимпанзето — 2 т.

Ако всеки московчанин изпие самоедна глътка вода, то ще бъдат из-разходвани 250 000 литра, а ако сеизкъпят всички московчани, ще санеобходими 1 000 000 литра. Тъйкато на всеки жител в Москва сепада по 500—550 литра, то за едноденонощие в Москва се изразходват3,5 милиарда литра вода.

Гепардът е едно от най-бързитеживотни на света. Понякога, катотича, скоростта му достига до70—80 км. Така че и най-бързатаантилопа не е в състояние да му съ-перничи. Гепардите лесно се опи-томяват. Тези качества били оце-нени още в древността. Тогава ге-пардите били неоценими помощницив лева.

В Испания в много къщи има живимухоловки — хамелеоните. Те стоятна полиците около бурканчетата смед и щом някоя муха се приближидо примамката, хамелгонът бързоизважда дългия си език и следсекунда мухата е вече глътната.

Крокодилите могат да издържат

Любопитни фактибез храна повече от 700 дни. Това есвоеобразен световен рекорд. Но всепак първо място в съревнованиетопо глад биха завоювали костенур-ките. Те могат да издържат безхрана повече от 6 години, жабитепрекарват до 300 дни. Трябва дасе има предвид обаче, че животнитемогат да прекарат без храна тол-кова дълго време само в състояние наанабиоза.

В Англия била хваната чайкатаГерти. Това съвсем обикновено на-глед животно се оказало най-богата-та птица на света. На единия икрак имало пръстен с два великолепниаметиста, тежки 9 карата. А приполета други два камъка били загу-бени. Въпреки многобройните и на-стойчиви обявления все още не еизвестно кой е подарил на чайкататози великолепен пръстен.

На Канарските острови растедраконево дърво. То достига на ви-сочина до 20—25 метра и живеемного дълго, до 5—6 хиляди години.Ако се направи нарез. по ствола мупотича смолист сек, който се упо-

требява във фармацията и пар-фюмерийната промишленост. Вдревността този сок се е наричал„драконова кръв" и се употребявалпри балсамирането на трупове.

През хранопровода в стомаха наболен се вкарва много тънка и гъв-кава тръбичка. В нея има 150 000стъклени нишки с диаметър ня-колко стотни от милиметъра. Накрая на тръбичката има миниатюр-на лампичка, която осветява вътреш-ността на стомаха. Това помагана лекарите да поставят изключи-телно точни диагнози на стомаш-ните заболявания.

Във водите на Амазонка живеемалка златиста рибка, дълга 8 см.Женската снася хайвера си на листаот растенията над водата. Следтова мъжкият в продължение на36 часа остава край тях и през20—30 минути удря с опашката сипо водата и опръсква хайвера. Следтова малките, скачат във водата ибързо побягват от родното място,защото има опасност родителитеда ги изядат.

46

5. Змиорката — 3 т.6. Някои евкалипти — 5 т.7. Мидата — 3 т.8. Някои бактерии — 5 т.9. В подмолите по бреговете— 3 т.

10. Гепардът — 5 т.11. 300—350 хиляди вида — 5 т.12. Комарите — 3 т.13. Питекантропът — 3 т.!4. Баобабът — 5 т.15. Птицечовката — 2 т.16. Бялата мечка — 3 т.17. Някои гигантски костенур-

ки — 3 т.18. 1,5 милиона — 5 т.19. Витамин С — 1 т.20. Рибите — 4 т.21. Кашалотът — 2 т.22. Октоподите — 5 т.23. Шаранът — 3 т.24. Мекотелите — 5 т.25. Копринената пеперуда — 2 т.26. Пингвините — 3 т.27. Ястребът — 4 т.28. Земният червей — 2 т.29. Птиците — 5 т.30. Молецът — 2 т.

логикатаКРАЖБАТА В ХОТЕЛА

В хотел „Зелен бар" била извършена кражба на скъ-поценности, принадлежащи на отседналата от няколкодни в хотела прочута киноактриса. Инспекторът Вар-нике пристигнал веднага и незабавно пристъпил къмразпит на персонала и на някои посетители. След товазапочнал да оглежда стаите. В една от тях заварилдвама мъже да играят на шах. Явно раздразнени отбезцеремонното нахлуване на инспектора, те заявили,че са гросмайстори, дошли в града, за да вземат уча-стие в международния шах — турнир и че от сутринтане са напускали стаята си, тъй като усилено тренират.

Не съм се оглеждал — отговорил непознатият, без дасе обръща към инспектора.

— Благодаря и извинявайте — подвикнал Варнике,продължавайки да тича. Изведнъж той се спрял, свет-кавично измъкнал пистолета си и го насочил къмпродължаващия спокойно да жъне непознат. — Дяволда го вземе, едва не изтървах този бандит. Горе ръцете!Този път, драги, няма да ми избягаш.

По какво инспекторът познал, че това е избягалиятпрестъпник?

КАТАСТРОФАТА ЩЕ БЪДЕ ИЗБЯГНАТАВарнике бил по служба в Калифорния и там му се

отдало случай да демонстрира блестящите си способ-ности. Веднаж той бил повикан от местната полиция на

Инспекторът бил вече готов да се извини за безпокой-ството и да излезе, когато забелязал едно обстоятел-ство, което го накарало да насочи подозренията си къмдвамата в стаята. Какво е забелязал инспекторът?

ОПЕРАЦИЯТА ЗАВЪРШИ УСПЕШНООт затвора избягал опасен престъпник. Дълго време

той се криел, но накрая инспекторът Варнике попаднална следите му. В едно село съобщили на Варнике и напомощника му, че някакъв непознат минал преди пет-

аеропорта край град Лос Анджелиз. От случайно подслу-шан телефонен разговор на полицията станало из-вестно, че в самолета за Аляска ще се качи лице, коетовъзнамерява да се самоубие, като взриви бомба, когатосамолетът се издигне на голяма височина. Жертва натози маниак ще станат десетки пътници

[Инспекторът пристигнал на аеропорта и започналда наблюдава пътниците, отправящи се към самолета.От току-що дошлия автобус слезли петима души.След като прегледал бегло документите им, Варникепосочил едного от тях, когото полицията арестувала.По какво инспекторът е познал кой е маниакът само-убиец?

Логиката РЕШИ:

надесетина минути и се запътил към полето. Преслед-вачите забързали по тази посока. На полето те виделичовек да жъне лен. Инспекторът го запитал:

— Не е ли минавал оттук преди малко висок широко-плещест мъж?

— Може и да е минал. . . пък да не съм го забелязал.

Нещастие или престъпление?Задържаният не е могъл да хване с двете си ръце

косата на съпругата си, тъй като е държал леководо-лазното оръжие и харпуна. Иначе вместо жена му надъното щеше да отиде харпунът, който очевидно муе бил по-скъп.

Семейни сметкиИнспекторът е забелязал, че на попивателната хар-

тия две от деветките са написани не така, както тебиха изглеждали в огледално отражение. Следователнодокументът е бил фалшифициран.

Еврика!Най — отгоре трябва да се изкачи този, който стои на

пода. Той е най-висок, следователно ръцете му санай-дълги и могат да достигнат рамката на прозореца.

47

решава

неизвестни Фактиза известни хора

Жив еМатематикът Босюе се разболял

опасно. Край леглото му се събралинеговите приятели, но болният билтолкова отслабнал, че не отговарялна въпросите им.

— Но той вече не диша — въз-кликнал някой.

— Почакайте — обадил се други се обърнал към болния: — Босюе,колко е дванайсет на квадрат?

— Сто четиридесет и четири —прошепнал математикът.

На обед при НютонНютон поканил на обед свой прия-

тел, но, увлечен в работа, забравилза това и обедът бил сервиран самоза един човек. Когато пристигнал,гостът видял, че на масата стоисервираният обед, а домакинът епотънал в изчисления. Като неискал да отвлича Нютон, той сенахранил сам и си отишъл.

— Странно — казал Нютон следчас, загледан в празните чинии, —ако нямаше несъмнени доказател-ства за противното, можех да сезакълна, че днес не съм обядвал.

„Скромност"Сложната обща теория на отно-

сителността на Айнщайн съвсемне веднага била разбрана и приетаот физиците. В годините на Пър-вата световна война доклад за тазитеория прочел известният учен Ар-тър Едингтън. След доклада единфизик му казал:

— Това беше прекрасен доклад.Вие сте един от тримата физицив света, които разбират общата

теория на относителността. —Забелязвайки смущение на лицетона Едингтън, той добавил: — Ноне се смущавайте, вие сте твърдескромен.

— Съвсем не съм смутен — от-върнал ученият. — Само си мисля,кой може да е третият?. . .

Гръцкият език и физикатаАмериканският физик Робърт Ми-

ликен още докато бил в колежа, сеотличавал със задълбочени позна-ния по гръцки език. Когато завършилобразованието си, професорът погръцки език неочаквано му предло-жил преподавателско място по. . .физика! В отговор на изумения Ми-ликен, че той съвсем не знае физика,професорът възразил:

— Драги, който отлично владеегръцки език, знае и физика. Гърция— това е люлката на всички науки!

Просто и ясноВеднъж попитали ехидно Айн-

щайн защо никой не е забелязалтази огромна енергия, която, акосе вярва на изведената от него фор-мула, се крие дори в трошичката отвсяко вещество. Великият физикнезабавно дал отговор:

— Много просто — казал той,—докато енергията не се прояви навън,не може да се забележи. Така,както някой човек може да бъдеприказно богат, но ако не харчи,да се открие това е невъзможно.

Живата четкаИзвестният физик Ууд забелязал,

че неговата голяма оптическа тръ-ба е изпълнена отвътре с паяжина.Как да я изчисти? Без да му мислимного, той хванал котката и янамъкнал в тръбата. Котката сесъпротивлявала отчаяно, но все паксе принудила да изпълзи през тръ-

бата. Навън тя излязла цялата впаяжина, но тръбата била очи-стена .

БлагодарностНа лекция на астронома Савич

един път пристигнал някакъв сту-дент от титулованите безделници.Той бил в костюм за езда и в ръкатаси държел камшик.

— Искам да ви изразя дълбокатаси признателност — обадил се откатедрата професорът.

— За какво? — очудил се сту-дентът.

— За това, че не влязохте тукна коня.

Със статията „Гост от началотона вековете", публикувана в бр. 2,съобщихме за една рядка палеонто-логическа находка — откриванетопрез ноември м. г. на добре за-пазен скелет от динотериум край с.Езерово, Пловдивски окръг. В нача-лото на февруари т. г. пак край с.Езерово, на стотина метра от място-то на първата находка, бе направе-но ново забележително откритие —скелет на друго праисторическо жи-вотно. Извикан от местни учители,в Езерово пристигна откривателятна динотериума, учителят от Асе-новград Димитър Ковачев, койтоизвърши частични разкопки. Пови-кан бе и научният сътрудник отБАН Иван Николов. Двамата па-леонтолози установиха, че новатанаходка е почти пълен скелет намастодонт (Mastodon angustidens) —хоботно животно от плиоцена, откоето досега у нас са намирани самоотделни кости. Взети са първона-чални мерки за консервиране на ко-стите. Пълни и системни разкопкище бъдат проведени вероятно презаприл.

КОСМОС — научно -художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС Год. V. бр. 3

Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам.-главеи редактор ДИМИТЪР ПЕЕВ; редактори ПЕНЧО СИМОВ, ВАСИЛ РАЙКОВ и МАГДАЛЕНА ИСАЕВА

Художник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Коректор ЦВЕТАНКА АПОСТОЛОВАР Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е Т

проф. д-р. А. Ю. ТОТЕВ — икономист, АНТОН ДОНЧЕВ — писател, ВЛАДИСЛАВ ПАНОВ, ДИМО БОЖКОВ — биолог.НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ — физик, д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ — микробио-

лог, ХРИСТО ТИЛЕВ — географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ — химик

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София: бул. „Ленин" № 47, IV ет., ст. 28—29, тел. 4-26-21, вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 2,50 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 25. Дадена за печат на I. III. 1966 г.Формат 1/6 от 65/92 Държавно военно издателство. Поръчка 626. Печатни коли 6. Издателски коли 3. Тираж 50 000.