СОФИЯ ПРОФИЛ ИНВЕСТИЦИОНЕН ИКОНОМИЧЕСКИ Иinvestsofia.com/wp-content/uploads/2016/11/SOFIA... · 2016-11-07 · Икономически профил

СОФИЯИКОНОМИЧЕСКИ ИИНВЕСТИЦИОНЕНПРОФИЛ

2016

ДОКЛАД

ИЗГОТВЕН ОТ

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНАИКОНОМИКА

Столична агенция заинвестиции

за

Съдържание

Резюме .................................................................................................................................................... 3

1. Макроикономически профил ........................................................................................................... 9

1.1. Брутен вътрешен продукт .......................................................................................................... 9

1.2. Структура на икономиката ....................................................................................................... 10

1.3. Инвестиции .......................................................................................................................... 13

1.3.1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) .......................... 13

1.3.2. Преки чуждестранни инвестиции .................................................................................... 15

1.3.3. Европейски средства ......................................................................................................... 18

2. Профил на работната сила в Столична община ........................................................................ 19

2.1. Демография .......................................................................................................................... 19

2.2. Образование ........................................................................................................................ 21

2.3. Пазар на труда ..................................................................................................................... 24

2.3.1. Работна сила ................................................................................................................ 24

2.3.2. Заетост .......................................................................................................................... 26

2.3.3. Заплати ......................................................................................................................... 27

2.3.4. Безработица ................................................................................................................. 28

2.3.5. Свободни работни места ............................................................................................ 29

3. Местни данъци и такси ............................................................................................................... 30

4. Инфраструктура ........................................................................................................................... 31

4.1. Транспортна инфраструктура ............................................................................................. 31

4.2. Информационна инфраструктура ...................................................................................... 33

5. София като бизнес дестинация: сравнителен регионален анализ ......................................... 33

6. Перспективи пред развитието на област София (столица) ...................................................... 36

Приложения ......................................................................................................................................... 40

Използвани източници ........................................................................................................................ 43

Икономически профил на Столична община Институт за пазарна икономика

2

Използвани съкращения

АЗ Агенция по заетостта

АПИ Агенция „Пътна инфраструктура”

БВП Брутен вътрешен продукт

БДС Брутна добавена стойност

ВУЗ Висше учебно заведение

ДМА Дълготрайни материални активи

КЗК Комисия за защита на конкуренцията

НСИ Национален статистически институт

ППК Придобита професионална квалификация

ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции

РИО Регионален инспекторат по образованието

СОУ Средно общообразователно училище


3

Резюме

София (столица) е най-голямата областна икономика в страната. В столицата се произвежда около 39% от брутния вътрешен продукт на България. Приносът на Столична община за националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години, което отразява продължаващата концентрация на икономическа активност в столицата. София (столица) осигурява и най-високия стандарт на живот за своите граждани, сравнено с останалите части на страната. БВП на глава от местното население традиционно е най-висок в София (24 982 лв. за 2014 г.), като от 2008 г. насам е около 2,2-2,3 пъти по-висок от средните стойности за страната и над 4 пъти по-висок от най-слабо развитата област - Силистра.

Въпреки че столицата не е пощадена от икономическата криза през 2008-2009 г., рецесията е далеч по-плитка спрямо тази в националното производство. Освен това столицата успява да преодолее последствията от икономическата криза още през 2010 г., което потвърждава устойчивостта на столичната икономика към промените в икономическия цикъл и външни шокове.

Кризата оставя своя отпечатък върху структурата на икономиката на област София (столица). Най-голямата промяна в структурата на софийската икономиката в резултат от рецесията през 2009 г. е кризата в строителството. Секторът се свива почти двойно до 5,7% от местната икономика през 2014 година. В същото време преработващата промишленост увеличава своята тежест в местната икономика след поредица от инвестиции в сферата на фармацевтиката, частите за коли, козметиката, оптиката и др. Към 2014 г. преработващата промишленост има дял от 10,5% или с над 2 пр.п. повече от тежестта ѝ преди кризата.

Други сектори, които се развиват с бързи темпове след 2009 г., са ИТ услугите (най-вече разработката на софтуер) и професионалните дейности. В последните се включва аутсорсингът на целия спектър от бизнес услуги – реклама, маркетинг, човешки ресурси, счетоводство и др. ИТ индустрията увеличава своя дял от столичната икономика до 18,2% през 2014 г., а секторът на професионалните дейности – до 9,6%. Тези отрасли намират добра почва за растеж в столицата заради комбинацията от образована работна ръка, владеене на чужди езици и ниски разходи за труд.

8.0

-1.9

3.5

1.3

-1.6

2.41.3

5.7

-4.2

0.0

1.6

0.21.3 1.5

-6

-4

-2

0

2

4

6

8

10

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Реален ръст на БВП в област София (столица) и в страната, %

Реален ръст на БВП - София (столица)Реален ръст на БВП - национално ниво

25 365

24 872

25 734

26 081

25 658

26 263

26 610

20 467

20 069

20 764

21 044

20 703

21 191

21 471

19000

19500

20000

20500

21000

21500

22000

24500

25000

25500

26000

26500

27000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Реален БВП на София (столица)

Реален БВП - София (столица), лява скала, хил. лв.

Реален БВП на глава - София (столица), дясна скала, лв.

Преработваща

промишленост; 10.5

Производство и

разпределение на ток, парно и газ;

2.0

Строителство; 5.7

Търговия и ремонт;

26.6

Транспорт, складиране

и пощи; 10.1

Туризъм; 1.7

Създаване и

разпространение на

информация и

творчески продукти,

далекосъобщения; 18.2

Операции с недвижими имоти; 3.0

Професионални

дейности и научни

изследвания; 9.6

Административни и

спомагателни

дейности; 4.7

Здравеопазване и

социална работа; 3.1

Култура, спорт и

развлечения; 1.8

Други дейности;

3.3

Добавена стойност на нефинансовите предприятия в София (столица) по факторни

разходи, 2014 г., %


4

Бидейки основният икономически център в страната, не е изненада, че София (столица) привлича и около половината от инвестициите в страната въобще. По последни данни около 49% от разходите за дълготрайни материални активи и 54% от преките чуждестранни инвестиции са направени именно в столицата. До края на 2014 г. столицата е привлякла близо 12 млрд. евро чужди инвестиции или над 9 000 евро на човек от населението, което е около три пъти повече от средната стойност за страната.

Предвид това, че услугите доминират профила на общинската икономика, не е изненада, че и основната част от инвестициите в София се насочват именно към този сектор. Подсекторът на услугите, който привлича най-много инвестиции в дълготрайни материални активи (ДМА) – около 1/3 от всички, е търговията, ремонтът, транспортът, складирането, пощите, ресторантьорството и хотелиерството. Данните за преките чужди инвестиции (ПЧИ) също потвърждават привлекателността на този сектор за инвестиции - около 30% от всички ПЧИ до 2014 г. са се влели в него. Това се дължи както на високите доходи и потребление в столицата, така и на факта, че градът е развит транспортен и логистичен център.

Другите най-атрактивни сектори за чужди инвестиции в столицата са промишлеността и комуналните услуги, недвижимите имоти, ИТ и аутсорсинг индустриите. И докато инвестициите в недвижимите имоти са правени преди кризата от 2009 г., тези в промишлеността, ИТ сектора и бизнес услугите набират скорост именно последните години в унисон с бързия ръст на тези сектори.

София се отличава и с добро усвояване на европейски средства, което е основен източник на публични инвестиции. До края на 2015 г. столицата е усвоила 2,8 млрд. лева. Най-големият бенефициент е общинското дружество Метрополитен, което стопанисва столичното метро, с усвоени 1 млрд. лева.

Що се отнася до профила на работната сила, София се характеризира с относително млада и високо образована работна сила, както и с най-добрите демографски тенденции в страната. Столицата е една от шестте области, в които заселващите се са повече от изселващите се.

0%

14%

12%

33%

9%

5%

9%

7%

9%

2%

Разходи за ДМА в София (столица), 2014 г.

Селско, горско и рибно стопанство

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяванеСтроителство

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщенияФинансови и застрахователни дейности

Операции с недвижими имоти

Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейностиДържавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност Други услуги

11.712.5 12.5

11.6 11.7 12.1 11.7

19.220.4

22.1 21.6 22.023.3

21.6

0

5

10

15

20

25

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Преки чуждестранни инвестиции с натрупване към 31.12. на

съответната година, млрд. лв.

Област София (столица)Общо за страната

1 174 223

1 318 181

1 100 000

1 150 000

1 200 000

1 250 000

1 300 000

1 350 000

20

01

20

03

20

05

20

07

20

09

20

11

20

13

20

15

Средногодишно население на София (столица)


5

В резултат от това столицата не само продължава да концентрира все по-голяма част от икономическата дейност, но и все по-голям дял от населението на страната. Естественият прираст, макар и отрицателен както в останалите области, е най-благоприятният е страната: -1,7 промила за 2015 година. Застаряването на населението също е относително бавно, като коефициентите на възрастова зависимост са сред най-добрите в страната.

Освен че привлича икономически активни хора от други области, столицата се характеризира и с концентрация на висококвалифицирано население. Докато в страната делът на населението с висше образование е 28%, в столицата той е почти двойно по-висок – 50%. Разликата при делът на хората с основно и по-ниско образование е още по-голяма - в София населението на 25-64 г. с основно и по-ниско образование е 3% при 18% в страната. Това показва, че в столицата е съсредоточено предимно образовано население, а пазарът на труда е съставен от по-квалифицирани кадри, отколкото в другите области и като цяло в страната.

Образователната система на столицата е изключително добре разгърната. Като областта с най-голям брой население и най-много деца, в София-град функционират най-много училища от всякакъв тип и във всички образователни степени. Учениците в София се представят и най-добре на матурите, като традиционно показват най-висок среден резултат и най-нисък дял на слабите оценки.

През последните няколко години ежегодно около 10 хиляди ученици завършват средно образование. Характерен за София-град е сравнително ниският дял на завършващите професионално образование, което може да се обясни с по-малкия дял на индустрията в столицата. Докато средно в страната половината от среднистите учат в и завършват професионални училища, в столицата този дял е около 1/3. План-приемът за учебната 2016/17 г. показва, че най-много ученици се примат в професиите „Техник по транспортна техника”, „Техник по компютърни системи”, „Техник по комуникационни системи”, „Икономист” и „Електротехник”, които образуват над 1/3 от целия прием и в голяма степен отговарят на икономическия профил на столицата.

В същото време, предпочитанията към профилирано средно образование се засилват. Близо 70% от учениците в профилираните училища учат в езикови гимназии с английски, немски, испански, френски и др.

-10

0

10

20

20

01

20

02

20

03

20

04

20

05

20

06

20

07

20

08

20

09

20

10

20

11

20

12

20

13

20

14

20

15

Коефициенти на механичен и естествен прираст за София

(столица), ‰

Механичен прираст, ‰ Естествен прираст, ‰

Основно и по-

ниско -3,1%

Средно -47,3%

Висше -49,6%

Структура на населението на 20-64 г. по степени на образование

в София (столица)

31% 31%

48% 43%

19% 23%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

2008 2016

Учащи в 8-12 клас в София-град по вид на образованието

Профилирано

СОУ

Професионално

Специално

Спортно

3.8

4.0

4.2

4.4

4.6

4.8

20

08

20

09

20

10

20

11

20

12

20

13

20

14

20

15

20

16

Средна оценка от матурите по БЕЛ, 2016 г.

София Средно за страната


6

Що се отнася до висшето образование, 23 от общо 51 акредитирани висши учебни заведения в страната са именно в София. Нещо повече – и трите университета (Медицинският университет, УНСС и Софийският университет) с най-висока оценка на акредитация са в столицата и привличат най-много и най-добрите студенти. Броят на студентите е около 100 хиляди, което е над 40% от общия брой на студентите в България. Голяма част от студентите от други области остават в София след като завършат образованието си, което е още един фактор за добрата демография.

Предвид концентрацията на високообразовано население в работоспособна възраст, не е изненада фактът, че заетостта в София е най-висока (71,7% през 2015 г.), а безработицата – най-ниска (3,1%) спрямо всички области.

Най-висок остава делът на заетите в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – над 180 хиляди или ¼ от заетостта в столицата. В транспорта, складирането и пощите, както и в преработващата промишленост работят по около 70 000 души, но заетостта и в двата отрасъла пострада от кризата. В същото време след кризата се наблюдава сериозен ръст на работните места в ИТ индустрията и професионалните дейности, което е следствие от бума на тези сектори последните години. Заетите в административните и спомагателните дейности също се увеличават.

В унисон с най-високите нива на заетост в страната и с голямата тежест на отрасли, изискващи висока квалификация, заплатите в София (столица) са по-високи от средните в страната. През 2014 г. средната годишна заплата в столицата е над 13 хиляди лв., което е с 1/3 повече от средната заплата в страната. Последните години най-голям е ръстът в заплащането в два от най-бързо развиващите се сектори – ИТ услугите и професионалните дейности, където заплатите растат съответно с 9 хил. (+53%) и със 7 хил. лева (+61%) за периода 2009-2014 година.

0

50 000

100 000

150 000

200 000

250 000

300 000

20

00

20

02

20

04

20

06

20

08

20

10

20

12

20

14

Брой на студентите в София и страната

София (столица) страната

73.9 73.3

69.167.2 66.9 67.5

69.271.7

64.062.6

59.858.4 58.8 59.5

61.062.9

50

55

60

65

70

75

80

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Средногодишен коефициент на заетост на населението на 15-64

години, %, НСИ

София (столица)

България

9 0549 913 10 54711 249

12 05912 85113 542

6 5387 309 7 777 8 230 8 773 9 301 9 860

0

2 000

4 000

6 000

8 000

10 000

12 000

14 000

16 000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Средна годишна брутна заплата, лв.


Общо за страната


7

В същото време, в София безработицата в основната си част е фрикционна или доброволна. Т.е. тя е резултат от естественото движение на хората от една работа към друга или от относително щедрите обезщетения за безработица. За това говорят данните за безработните – от 18 хиляди безработни, над 40% или 7,5 хиляди с висше образование, а 33% - със средно професионално образование. Освен това близо 60% или над 10 хиляди от регистрираните безработни са специалисти (основно по услуги, транспорт, икономика и право). Предвид специализацията и сравнително високото образование на регистрираните безработни не е учудващо, че едва 10% от безработните са с регистрация над 1 година при 40% за страната.

Гъстота на ж.п. инфраструктурата (ж.п. линии в км./кв. км. територия)

2010 2011 2012 2013 2014

София (столица) 15,0 13,8 13,8 13,6 12,8

България 3,7 3,7 3,7 3,6 3,6

Освен образована работна ръка, София предлага и относително добра инфраструктурна свързаност. София е основен ж.п. център в страната. Част е от три европейски транспортни коридора и от нея тръгват няколко магистрали, които свързват столицата с черноморското крайбрежие и границите на страната с Турция, Гърция и Сърбия. До момента са построени на 100% магистралите Тракия (София-Бургас), Люлин (околовръстното на София – пътен възел Даскалово) и Марица (от ПВ Даскалово до границата с Турция). Над 50% от магистралата до българо-гръцката граница също е изградена.

В София се намира и най-голямото летище в България. Летище София се състои от два пътнически и два товарни терминала. Общият капацитет на карго терминалите е 20 000 тона годишно, а на пътническите терминали 4,6 милиона пътници годишно.

София е и единственият град в страната с метро, което към момента обслужва около 350 000 души дневно и продължава да се разширява. Не на последно място, София предлага и добра интернет инфраструктура, ката скоростта на интернет е сред най-високите в Европа, а над ¾ от населението на 16-74 г. има достъп и ползва редовно интернет.

17

10.6

19.9

8

3.47

10.8

1.7

15.5

1.9

0.94

0 10 20 30

София

Белград

Букурещ

Скопие

Солун

Средна интернет скорост в мегабити в секунда (MBPS) (към

20 юли 2016)

Upload(MBPS) Dowload(MBPS)

2.53.9

6.6 6.17.3

8.2

6.3

4.35.6

6.8

10.211.3

12.3 12.911.4

9.1

0

2

4

6

8

10

12

14

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Средногодишен коефициент на безработица, 15+ г., %, НСИ



8

Местната данъчна среда в столицата е стабилна и предвидима. Нито един от основните местни данъци и такси не е бил променян последните 5 години. Ставките на повечето местните данъци и такси са сходни със средните нива за останалите областни градове. Единствено такса смет и патентният данък за търговия на дребно се отличават с относително по-високи ставки.

Сравнена с основните си конкурентни дестинации в региона, София се отличава с редица сравнителни предимства. На първо място, това са ниските и пропорционални преки данъци – 10% плосък данък за корпоративните печалби и личните доходи. Единствено в Скопие тези ставки са на същото ниво; в останалите страни в Югоизточна Европа те са по-високи. Друго ключово предимство на София са ниските разходи за наеми и комунални услуги – най-ниски за целия регион. Нивата на заплащането и на разходите за труд като цяло са съпоставими с тези в останалите големи градове в региона, с изключение на Солун. Интернет скоростта и достъпността също се нареждат сред предимствата на София.

Като цяло, перспективите пред развитието на София са положителни. Градът ще продължи да концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната заради положителните демографските процеси и лидерството си в развитието на най-бързо растящите сектори.

Висококвалифицираната работна сила и в бъдеще ще привлича инвестиции в бързо растящите сектори на ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои промишлени дейности с относително висока добавена стойност. В подкрепа на тяхното развитие са и данните за високи инвестиции в тези сектори последните години.

София е много добре позиционирана и за развитие на някои нови форми на икономическите отношения като услугите на дигиталната и споделената икономика. Това е така както заради подходящата ИТ инфраструктурата - високообразовани хора, висока средна скорост на интернет и множество ИТ компании и специалисти, така и заради големия брой на местното население.

Концентрацията на население и бизнеси в столицата и продължаващото увеличение на местното население предполагат и добра почва за развитие на търговията; транспорта, складирането и пощите; туризма. Строителният бранш също има всички предпоставки за растеж в следващите години, макар и с по-умерени темпове от тези до 2009 г. Факторите за това са естественото разрастване на столицата вследствие на притока на хора от други части на страната и концентрацията на бизнес активност.

0

5

10

15

20

25

Нед

виж

им

и и

мо

ти,

‰

Пр

ехвъ

рл

яне

на

соб

стве

но

ст, ‰

Пр

ево

зни

ср

едст

ва,

лв.

/kW

Пат

енте

н д

анъ

к,

лв.

/кв.

м.

Би

тови

отп

адъ

ци

, ‰

Местни данъци и такси, 2016 г.

Средно за страната

Средно за 27-те обл. центрове

Столична община

14.5 €10.5 €

15.5 €6.5 €

12 €

0.0 € 5.0 € 10.0 € 15.0 € 20.0 €

БукурещСофия

БелградСолун

Скопие

Цени за наем на офис площи от клас "А", цена на кв.м за 2-ро

полугодие на 2015 г.

627 €

663 €

647 €

1 455 €

526 €

0 € 500 € 1 000 € 1 500 € 2 000 €

Букурещ

София

Белград

Солун

Скопие

Брутна средна заплата

0

2 000 000

4 000 000

6 000 000

8 000 000

10 000 000

12 000 000

20

08

20

09

20

10

20

11

20

12

20

13

20

14

20

15

Издадени разрешителни за строеж, обща разгърната

застроена площ, кв. м.




9

1. Макроикономически профил

1.1. Брутен вътрешен продукт

София (столица) е най-голямата областна икономика в страната. Брутният вътрешен продукт (БВП) на област София (столица) е 32,8 млрд. лева за 2014 г., като в столицата се произвежда около 39% от БВП на България. Приносът на Столична община за националната икономика се увеличава с умерен, но стабилен темп през последните години – за сравнение, през 2008 г. столицата е произвеждала 37,5% от националния БВП. Тази тенденция отразява продължаващата концентрация на икономическа активност в столицата.

Освен най-голямата икономика, София (столица) осигурява и най-високия стандарт на живот за своите граждани, сравнено с останалите части на страната. БВП на глава от местното население традиционно е най-висок в София (24 982 лв. за 2014 г.), като от 2008 г. насам е около 2,2-2,3 пъти по-висок от средните стойности за страната. Ако доходите в София (столица) пък се сравнят с тези в най-бедната област, тогава превишението нахвърля четири пъти. Така например, за 2014 г. областта с най-нисък БВП на глава от населението е Силистра, като доходите на човек в столицата са около 4,3 пъти по-високи от тези в област Силистра.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Въпреки че столицата не е пощадена от икономическата криза през 2008-2009 г., рецесията в София е далеч по-плитка спрямо спада на националното производство. В номинално изражение, брутният вътрешен продукт на София (столица) дори не е спирал да расте през целия период от 2008 г. насам. Все пак, в реално изражение1 БВП на област София (столица) се свива с 1,9% през 2009 година. В сравнение със спада на БВП на национално ниво, който достига 4,2% през същата година, рецесията в София е над два пъти по-лека.

За разлика от страната, обаче, където възстановяването след 2009 г. е трайно и БВП бележи стабилен ръст следващите години, в София рецесията от 2009 г. е последвана от второ свиване на съвкупното производство през 2012 година. Тази динамика на икономическото развитие след 2008 г. е идентична с европейската икономика, която се оприличава от много

1 т.е. след като БВП се дефлира с имплицитния дефлатор на националния БВП поради липса на регионални или областни дефлатори или ценови индекси

8.0

-1.9

3.5

1.3

-1.6

2.41.3

5.7

-4.2

0.0

1.6

0.21.3 1.5

-6

-4

-2

0

2

4

6

8

10

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Реален ръст на БВП в област София (столица) и в страната, %

Реален ръст на БВП - София (столица) Реален ръст на БВП - национално ниво


10

анализатори на буквата W, т.е. първоначалният спад на производството през 2009 г. е последван от ново свиване през 2012 година. Това паралелно движение на софийската с европейската икономика навежда на мисълта, че икономическият цикъл на София (столица) е много по-силно обвързан с другите страни-членки на ЕС, отколкото останалите части на страната.


Интересно е да се отбележи също така, че икономиката на София (столица) преодолява последствията от икономическата криза още през 2010 година. По-конкретно, спадът на областния БВП от 2009 г. е преодолян и БВП достига предкризисните си нива още през 2010 г. в реално изражение, т.е. ако данните се коригират за промените в цените. Това се отнася както за съвкупното производство, така и за БВП на човек от населението. Тази динамика донякъде е предопределена от факта, че кризата в София е далеч по-лека, отколкото в по-голямата част от страната. В същото време, бързото възстановяване от кризата в София показва устойчивостта и приспособимостта на столичната икономика към промените в икономическия цикъл и външни шокове. Това изключително бързо „оздравяване” е още по-забележително, ако се отчита и фактът, че единият от основните центрове на строителния бум до 2008 г. е именно столицата, което неизбежно води и до рязка корекция в сектора след 2009 година.

1.2. Структура на икономиката

Структурата на столичната икономика е доминирана от сектора на услугите, който произвежда 85,9% от областния БВП. Индустрията допринася 13,9% от БВП, а земеделието заема символичен дял от 0,2% (по последни данни за 2014 година).

Кризата оставя отпечатък върху структурата на икономиката на област София (столица). Преди икономическия срив през 2009 г., широкият сектор на индустрията достига дял от около 20%, а услугите – около 80%. Причината за загубата на позиции на индустрията след кризата трябва да се търси най-вече в сектора на строителството, който се причислява към индустрията в статистиката за БВП. Строителството е сред секторите, които се свиват най-сериозно по време на кризата и това се отрази на приноса на широкия сектор на индустрията към брутната добавена стойност в икономиката на София. В същото време, няколко сектора на услугите - най-вече ИТ индустрията и аутсорсингът на бизнес услуги - отбелязват бърз ръст след кризата, което увеличава тежестта на услугите в брутната добавена стойност на областната икономика.

25 365

24 872

25 734

26 08125 658

26 263

26 610

20 46720 069

20 764

21 04420 703

21 191

21 471

19000

19500

20000

20500

21000

21500

22000

24500

25000

25500

26000

26500

27000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Реален БВП на София (столица)

Реален БВП - София (столица), лява скала, хил. лв.

Реален БВП на глава - София (столица), дясна скала, лв.


11

Това преструктуриране на областната икономика след кризата от 2009 г. се вижда и в данните за нефинансовите предприятия в столицата. Статистиката за добавената стойност по факторни разходи дава ценна информация за структурата на реалния сектор на местната икономика.


Най-голямата промяна в структурата на софийската икономиката в резултат от рецесията през 2009 г. е кризата в строителството. След спукването на балона в строителството и затягането на кредитния пазар, секторът се свива почти двойно, като неговият дял от 11% в местната икономика през 2008 г. намалява до 5,7% през 2014 година. Другият сектор, който

Преработваща промишленост; 8.3

Производство и разпределение на ток,

парно и газ; 5.4


Търговия и ремонт; 24.4

Транспорт, складиране и пощи;

8.8

Туризъм; 1.8

Създаване и разпространение на

информация и творчески продукти, далекосъобщения;

17.3


Професионални дейности и

научни изследвания; 8.7

Административни и спомагателни дейности; 3.0

Здравеопазване и социална работа; 1.8

Култура, спорт и развлечения; 2.4

Други дейности; 3.5

Добавена стойност на нефинансовите предприятия в София (столица) по факторни разходи, 2008 г., %

Преработваща промишленост; 10.5

Производство и разпределение на ток,

парно и газ; 2.0


Търговия и ремонт; 26.6

Транспорт, складиране и

пощи; 10.1Туризъм; 1.7

Създаване и разпространение на

информация и творчески продукти,



Професионални дейности и научни изследвания; 9.6

Административни и спомагателни дейности; 4.7

Здравеопазване и социална работа; 3.1 Култура, спорт и

развлечения; 1.8

Други дейности; 3.3

Добавена стойност на нефинансовите предприятия в София (столица) по факторни разходи, 2014 г., %


12

губи позиции в местната икономика последните години, е производството на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, който свива своя дял от 5,4% през 2008 г. на 2% през 2014 година.

Паралелно с това, преработващата промишленост увеличава тежестта си в местната икономика след поредица от инвестиции в нови производствени инсталации и съществуващи такива в сферата на фармацевтиката, частите за коли, козметиката, оптиката и други. Към 2014 г. преработващата промишленост има дял от 10,5% в икономиката на столицата или с над 2 процентни пункта повече от тежестта ѝ преди кризата.

Данните показват ясно, че София (столица) остава на „гребена на вълната” на икономическото развитие в страната. Това се дължи на способността на местната икономика да привлича и развива именно такива бизнеси, които растат най-бурно след кризата, включително и в преработващата индустрия. Други „нови” сектори, които се развиват с бързи темпове след 2009 г., са ИТ услугите (най-вече разработката на софтуер) и професионалните дейности. В последните се включва аутсорсингът на целия спектър от бизнес услуги – реклама, маркетинг, управление, човешки ресурси, счетоводство и одит, архитектурни и инженерни услуги, обслужване на клиенти (вкл. кол центрове) и др. под. Професионалните дейности, както и ИТ индустрията намират добра почва за растеж в столицата заради комбинацията от сравнително високо образована работна ръка (включително и в технически специалности), широко разпространено владеене на чужди езици и относително ниски разходи за труд спрямо съпоставимите им равнища в останалите страни-членки на ЕС и по-голямата част от балканския регион (за подробности, виж по-долу).

ИТ индустрията е част от сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” и именно нейното развитие последните години стои зад нарастването на дела на този сектор в столичната икономика до 18,2% през 2014 г. спрямо 17,3% шест години по-рано. Секторът на професионалните дейности и научните изследвания пък увеличава своята тежест в икономиката на София от 8,7% през 2008 г. на 9,6% през 2014 година. Освен гореспоменатите, повечето сектори на услугите също подобряват своите позиции в местната икономика. Това се отнася за търговията и ремонтните дейности, транспорта, складирането и пощите, здравеопазването и социалната работа, административните и спомагателните услуги.

В сравнение с националната икономика, структурата на нефинансовия сектор на София (столица) носи значителни отлики, които до голяма степен илюстрират и сравнителните предимства на Столична община спрямо другите части на страната. Така например, икономиката на София е доминирана от търговията и ремонтните дейности, от една страна, и създаването и разпространението на информация и творчески продукти, и далекосъобщенията, от друга. Търговията и ремонтът заемат дял от над ¼ от столичната икономиката спрямо по-малка от 1/5 от националната. Създаването и разпространението на информация и творчески продукти, заедно с далекосъобщенията пък заемат дял от около 18% или над два пъти повече от средната за страната стойност.

Основната причина за далеч по-голямата тежест на тези сектори в местната икономика са по-високите доходи и концентрацията на население в столицата, които предполагат и по-висока покупателна способност и потребление спрямо останалата част от страната. Концентрацията на ИТ индустрията и пазара за далекосъобщителни услуги в София (столица) от своя страна е ключовият фактор, който стои зад двойно по-големия дял на сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.


13

Източник: НСИ

Прави впечатление също така, че професионалните дейности и научните изследвания заемат близо два пъти по-голям дял в софийската икономика спрямо националната – 9,6% спрямо 5,3%. Причината за това е бумът на аутсорсинг индустрията в София последните години, включително и благодарение на значителните инвестиции в нея (виж по-долу).

1.3. Инвестиции

Структурата на инвестициите в София (столица) е значително по-различна от тази в страната, като до голяма степен различията се предопределят от структурата на икономиката на столицата. Предвид това, че услугите доминират профила на общинската икономика за сметка на почти несъществуващо селско стопанство и чувствително по-ниския дял на индустрията спрямо средните за страната стойности, не е изненада, че и основната част от инвестициите в София се насочват именно към секторите на услугите.

1.3.1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)

Единият от основните измерители за инвестиционна дейност са разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Разходите за ДМА в област София (столица) се равняват на 8,2 млрд. лева през 2014 г. и са съизмерими с тежестта на столичната икономика в националната, като достигат около 41% от всички разходи за ДМА в националното стопанство през 2014 година.

- По сектори

0.40.0

10.5

2.0

1.6

5.7

26.6

10.1

1.7

18.2

3.09.6

4.7

0.5

3.11.8 0.4

0

5

10

15

20

25

30


Добивна промишленост

Преработваща промишленост

Производство и разпределение на ток, парно и газ

ВиК услуги, управление на отпадъци

Строителство

Търговия и ремонт

Транспорт, складиране и пощи

Хотелиерство и ресторантьорство

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения


Професионални дейности и научни изследвания

Административни и спомагателни дейности

Образование

Хуманно здравеопазване и социална работа

Култура, спорт и развлечения

Други дейности

Структура на нефинансовия сектор в София (столица) и страната, %



14

Разпределението на разходите за ДМА по икономически дейности в столицата до голяма степен отразява структурата на местната икономика. В Столична община около 86% от разходите за ДМА се правят в сектора на услугите (2014 година). Секторът на местната икономика с най-много разходи за ДМА – около 1/3 от всички – е търговията, ремонтът, транспортът, складирането, пощите, ресторантьорството и хотелиерството. Това може да се обясни както с високите доходи в столицата, които подхранват потреблението, така и с факта, че столицата е развит транспортен и логистичен център, който продължава да привлича инвестиции в тези бизнеси.

Индустрията, от своя страна, заема дял от около 14% в инвестициите в ДМА в столицата, а строителството – около 12%. За сравнение, средно за страната около 31% от разходите за ДМА се правят в индустрията, а 9% - в строителството. Относително по-голямата инвестиционна активност в строителството в столицата може да се отдаде на продължаващото ѝ разрастване и придружаващото го бизнес, жилищно и инфраструктурно строителство. Не трябва да се подценява и фактът, че много от големите строителни фирми са регистрирани в столицата.

Финансовият сектор също привлича относително повече инвестиции в столицата спрямо средните за страната стойности, което може да се обясни с високите доходи и сравнително добрата финансова култура на населението, така и с концентрацията на бизнес активност и финансови нужди в столицата.

Разходи за ДМА в област София (столица) и страната по икономически сектори, 2014 г., %


Освен с по-горе изброените особености на инвестиционния профил на София, столицата се характеризира и с относително висок дял на инвестициите в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. Делът на инвестициите в този сектор е около 9% в столицата спрямо 4% в страната. Причина за това е най-вече бързият ръст на ИТ индустрията и компаниите за разработка на софтуер в столицата, които, както се вижда от данните, правят и сериозни инвестиции в дълготрайни активи.

Друг сектор с много бързо развитие след кризата от 2008-2009 г. е аутсорсингът на бизнес услуги. Този бранш расте бурно и привлича значителни инвестиции както в столицата, така и в няколко други по-големи градове в страната. Инвестициите в ДМА в сектор „Професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности” са насочени в голямата си част именно към аутсорсинг индустрията. В столицата инвестициите в този сектор са около 7% от всички инвестиции през 2014 г., докато в страната техният дял е по-нисък – 5%, което отново илюстрира силното развитие на този бранш в столицата последните години.

Подобно на тенденциите в цялата страна, инвестиционната активност в област София (столица) се забавя значително след 2009 г. Спрямо пика си през 2008 г., разходите за ДМА са с 39% по-

0%

14%

12%

33%

9%

5%

9%

7% 9%

2%

София (столица)Селско, горско и рибно стопанство

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяванеСтроителство

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщенияФинансови и застрахователни дейности


Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейностиДържавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност Други услуги

7%

31%

9%25%

4%

2%

7%

5%

8%

2%страната


15

малко през 2014 г., като спадът е повсеместен за всички сектори (без селското, горското и рибното стопанство). Секторите, в които разходите за ДМА пострадаха най-силно от кризата, са операциите с недвижими имоти, където през 2014 г. те са над 3 пъти по-малко спрямо 2008 г., промишлеността – около 2 пъти по-малко, и строителството – с около 37% по-малко.

- По състав

И преди, и след кризата, основната част от разходите за ДМА на нефинансовите предприятия са насочват към сгради, строителни съоръжения и конструкции – около 46% от всички разходи за ДМА през 2014 година. Машините, оборудването и апаратурата се нареждат на второ място с близо ¼ от всички разходи за ДМА, следвани от транспортните средства (14%).


Макар и всички видове разходи за ДМА да намаляха след кризата, най-сериозен удар понесоха разходите за земя, които се съкратиха от 2,1 млрд. лв. през 2008 г. на 461 млн. лева през 2014 г. или с около 78%. Тук безспорната причина е низходящата корекция в строителството и последвалият спад в търсенето на земя за ново строителство. Разходите за машини, оборудване и апаратура също се свиха повече от 2 пъти, от 4,0 млрд. лв. през 2008 г. на 1,6 млрд. лева през 2014 г., което може да се отдаде на цялостното забавяне на икономическата и инвестиционната активност след 2009 г.

Като цяло, процесите по отношение на разходите за ДМА в област София (столица) не се различават от общата динамика в страната. За разлика от страната, обаче, в София разходите за машини, оборудване и апаратура традиционно имат по-малка тежест в общите инвестиции и това важи както за периода на бърз растеж до 2008 г., така и в последващия период на рецесия и възстановяване. Обяснението за това трябва да се търси най-вече в по-малката тежест на промишлеността в столичната икономика, което предполага и относително по-малко инвестиции в машини и оборудване спрямо средните за страната стойности.

1.3.2. Преки чуждестранни инвестиции

София (столица) е най-привлекателната дестинация за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в рамките на страната. Около 54% от чуждите инвестиции в страната до момента са насочени към столицата. Към края на 2014 г. инвестициите с натрупване в София (столица) се равняват на 11,7 млрд. евро или 8 857 евро на човек от населението на столицата. За сравнение, средното ниво на привлечените инвестиции в страната е близо три пъти по-малко – 3 007 евро на човек.

Земя7%

Сгради, строителни

съоражения и конструкции

46%

Машини, производствено

оборудване и апаратура

24%

Транспортни стредства

14%

Други разходи9%

Разходи за ДМА в област София (столица), 2014 г., %


16


Най-големият получател на ПЧИ в столицата е широкият сектор на търговията, транспорта и туризма. Този сектор, който заема дял от 30% в реалния сектор на столичната икономика, е привлича и сходен дял от около 31% от чуждите инвестиции до 2014 г. Вторият най-голям получател на чужди инвестиции са операциите с недвижими имоти – около 20% от всички ПЧИ в София (столица) са насочени към него. Значителните инвестиции от чуждестранни лица в недвижими имоти до 2009 г. са част от строителния бум в столицата преди кризата. От 2010 г. насам се наблюдава процес на дезинвестиции в този сектор, т.е. на изтегляне на чуждите инвеститори от този сектор, което е следствие от цялостната корекция в този сектор.

Промишлеността и комуналните услуги са другият основен получател на ПЧИ в столицата, като около 18% от всички чужди инвестиции до 2014 г. се насочват към тези сектори. „Създаването и разпространението на информация и творчески продукти; далекосъобщенията” също са сред най-атрактивните отрасли за чужди инвестиции, като в тях са се влели около 15% от всички ПЧИ до момента. В този сектор попадат всички ИТ бизнеси, които, както коментирахме по-горе, намират добри условия за развитие в столицата – подходяща работна ръка, относително ниски разходи за труд и други разходи за дейността, ниски преки данъци и др. Другият такъв сектор, който привлича значителни чужди инвестиции и се развива бурно в София (столица), е аутсорсингът на най-разнообразни бизнес услуги, който в статистиката за ПЧИ се причислява към „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности”. Около 11% от всички чужди инвестиции в столицата до края на 2014 г. са именно в този сектор.

11.712.5 12.5

11.6 11.7 12.1 11.7

19.220.4

22.1 21.6 22.023.3

21.6

0

5

10

15

20

25

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Преки чуждестранни инвестиции с натрупване към 31.12. на съответната година, млрд. лв.

Област София (столица) Общо за страната


17

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ2

Прави впечатление, че в сравнение със средните за страната стойности, София (столица) се отличава с относително по-висок дял на чуждите инвестиции в следните отрасли – търговия, транспорт и туризъм; информация и творчески продукти, далекосъобщения; професионални и административни дейности, научни изследвания. От една страна, инвестициите в тези сектори се привличат от силните им позиции в местната икономика, а от друга, инвестициите създават предпоставки за растеж на тези сектори и относително по-голяма тежест в местната икономика. Предвид това, че промишлеността е по-слабо представена в структурата на столичната икономика спрямо средните за страната стойности, не е изненада и че инвестициите в този бранш са над два пъти по-малко от тези в страната като цяло. В същото време, благодарение на строителния бум в столицата до 2009 г., чуждите инвестиции в този сектор запазват относително високия си дял в местната икономика - около 5,4% от кумулативния размер на всички ПЧИ до края на 2014 година.

2 Наименованията на отраслите в графиката са опростени с цел по-разбираемо визуално представяне. Селското стопанство е

„Селско, горско и рибно стопанство”; промишлеността и комуналните услуги са „Добивна, преработваща и друга промишленост;

доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”; търговията, транспорта и туризмът

включват „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство”,

недвижимите имоти са „Операции с недвижими имоти”; информацията и творческите продукти; далекосъобщенията са

„Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”; професионалните и административни

дейности, научни дейности са „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности”, а

държавното управление, образованието и здравеопазването е „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване

и социална работа”.

Селско стопанство; 0.5

Промишленост и комунални услуги; 17.6


Търговия, ремонт, транспорт,

складиране, пощи и туризъм; 30.8

Информация и творчески продукти;


Недвижими имоти; 19.7

Професионални и административни дейности, научни изследвания; 10.8

Държавно управление, образование,

здравеопазване; 0.1

Други; 0.5

ПЧИ в област София (столица) с натрупване към 31.12.2014 г., %


18


Като цяло, размерът на ПЧИ в столицата остават относително стабилен през последните години. Към края на 2014 г. те се връщат на нивото си отпреди кризата като достигат около 11,7 млрд. евро. Все пак, ако се отчита пикът на чуждите инвестиции през 2009-2010 г. от около 12,5 млрд. евро, то последвалото изтегляне на чужди инвестиции (т.нар. дезинвестиции) в периода след 2010 г. все още не е компенсирано напълно с новия приток на чужд капитал. Дезинвестициите са най-вече в сектора на недвижимите имоти след настъпилата корекция в строителството, както и в сектора на създаването и разпространението на информация и творчески продукти; далекосъобщения.

1.3.3. Европейски средства

В последните няколко години европейските средства се превърнаха във все по-важен източник на инвестиции за българските региони. Тяхното значение нарасна особено след световната икономическа криза от 2008-2009 г., когато свободният капиталов ресурс намаля драстично както в страната, така и в световен план. В България европейските средства по оперативните програми реално започнаха да се усвояват точно след кризата, като по този начин успяха да компенсират в известна степен намалелите чуждестранни инвестиции и заемен капитал от чужбина към страната.

София (столица) се характеризира с относително добра степен на усвояване на европейски фондове до момента. Изплатените средства по проекти, финансирани с европейски средства на територията на Столична община, се равняват на 2,812 млрд. лева към края на 2015 година. 2015 година е и последната, в която България има възможност да усвоява средства от европейските кохезионен и структурни фондове по предходния програмен период, т.е. тези

0.1

0.5

0.8

4.3

7.7

8.1

41.4

14.1

23.1

0.1

0.5

0.5

5.4

10.8

14.7

17.6

19.7

30.8

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45

Образование; хуманно здравеопазване и социална работа

Други услуги



Професионални дейности и научни изследвания;административни и спомагателни дейности

Създаване и разпространение на информация и творческипродукти; далекосъобщения

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне наводи; канализационни услуги, управление на отпадъци ивъзстановяване


Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт,складиране и пощи;хотелиерство и ресторантьорство

ПЧИ с натрупване към 31.12.2014 г., % от всички



19

2,812 млрд. лева са средствата, усвоени от бенефициенти в столицата в рамките на бюджетния период 2007-2013 година. Спрямо общата сума на изплатените средства по оперативните програми, област София (столица) е усвоила около 19%. Спрямо местното население, София (столица) е усвоила по 2 130,3 лв. средно на човек, което показва по-добър темп на усвояване спрямо средните 2 065,3 лв. на глава за цялата страна.

Топ 10 бенефициенти в област София (столица) по проекти, финансирани с европейски средства (според изплатени средства към края на 2015 г.), лв.

Бенефициент Изплатени

1 Метрополитен 1 042 660 653

2 Столична община 595 308 125

3 Агенция по заетостта 290 490 235

4 Агенция “Пътна инфраструктура” 239 363 554

5 Министерство на здравеопазването 55 059 405

6 Министерство на културата 48 282 141

7 София Тех Парк 40 147 040

8 Управляващ орган на Оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

30 738 011

9 Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

28 038 204

10 Национална компания "Железопътна инфраструктура" 11 954 239

Източник: www.eufunds.bg

До края на 2015 г. общинското дружество Метрополитен, което стопанисва столичното метро, е усвоило 1,043 млрд. лева по проекти, финансирани от европейските фондове, като по този начин се превръща в най-големия бенефициент на територията на Столична община. Получените средства са инвестирани в разширяване и удължаване на мрежата на метрото. Столична община е вторият най-голям бенефициент на европейски фондове на територията на област София (столица), като е усвоила 595,3 млн. лева. Най-големите проекти, финансирани с европейски средства, са за изграждане на завода за преработка на битови отпадъци, за закупуване на метровлакове и екологични автобуси, за ВиК инфраструктурата на части от града, паркови пространства, социални услуги, повишаване на административния капацитет и др. Агенция по заетостта и Агенция „Пътна инфраструктура” също се нареждат сред най-големите бенефициенти на европейски средства в рамките на общината, съответно с разплатени 290,5 млн. лева и 239,4 млн. лв. до края на 2015 година. Агенцията по заетостта е използвала средствата изцяло за обучения на безработни лица, а Агенция „Пътна инфраструктура” – най-вече за изграждане и рехабилитация на столичния Околовръстен път.

Прави впечатление, че в Топ 10 на бенефициентите на европейски фондове в София (столица) не присъства нито една частна компания. Най-големият частен бенефициент по оперативните програми в столицата е фармацевтичната компания „Софарма”, която се нарежда едва на 13-то място по усвоени средства с 6,84 млн. лева за технологични подобрения.

2. Профил на работната сила в Столична община

2.1. Демография

Столична община е областта в България с най-многобройно население и сравнително добри тенденции на демографията. През 2015 г. в общината живеят над 1,3 милиона души, което

http://www.eufunds.bg/


20

представлява 18% от населението на страната. За сравнение, през 2000 г. населението на столицата е 15% от общото средногодишно население на България, което означава, че София привлича и все повече граждани от цялата територия на страната.


През 2015 г. Столична община е една от шестте области в страната (заедно със Софийска област, Пловдив, Варна, Бургас и Хасково) с положителен механичен прираст. Данните на НСИ за миграцията показват, че в периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина, т. е. миграцията към София е съизмерима с тази към чужбина.

Притокът на млади хора допринася и за сравнително по-благоприятния естествен прираст в столицата. Въпреки че и през 2015 г. коефициентът на естествен прираст е отрицателен (-1,7‰), стойността му е най-благоприятна в страната – средната стойност е -6,2‰. Тенденцията също е по-добра – над 20% от децата в България през 2015 г. са родени именно в София при 15% през 2000 година.

Сравнително благоприятният естествен и механичен прираст в столицата предопределя и по-добрите демографски тенденции. Населението е по-младо и намалява по-бавно в сравнение с другите области и градове в страната. През годините разликите дори се засилват значително. Докато през 2000 г. отношението на населението на 65 и повече години към децата до 14 г. в столицата е съизмеримо с това в страната, до 2015 г. разликата се увеличава до над 25 процентни пункта. Подобна е тенденцията при отношението на възрастните над 65 години към хората в трудоспособна възраст.

Така, наред с привличането на млади хора, столицата отбелязва и по-висок ръст на дела на децата, което прогнозира сравнително благоприятна демографска картина в бъдеще на фона на бързо застаряващо население в повечето области в страната.

1 174 223

1 294 194

1 318 181

1 100 000

1 150 000

1 200 000

1 250 000

1 300 000

1 350 000

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Средногодишно население на София (столица)


21


Друга особеност на Столична община е, че населението е почти изцяло градско за разлика от всички други области. Съсредоточаването на най-многобройното население в един град и съответно най-гъсто населената урбанизирана територията в страната (тройно по-висока от средната стойност), предоставя многообразие и лесен достъп до работна сила.

2.2. Образование

Структурата на населението по степен на образование в София се различава значително от тази за страната. Столицата се характеризира с концентрация на висококвалифицирано население, т.е. на тези с високо образование.

През 2015 г. делът на жителите със средно образование сред населението на 25-64 г. в столицата и в останалата част от страната е съизмеримо – съответно 47% и 54%. Разминаването със средните за страната стойности идва от дела на населението в останалите образователни степени. Докато в страната делът на населението с висше образование е 28%, в столицата той е почти двойно по-висок – 50%. Разликата при делът на хората с основно и по-ниско образование е още по-голяма - в София населението на 25-64 г. с основно и по-ниско образование е 3% при 18% в страната. Това показва, че в столицата е съсредоточено предимно образовано население, а пазарът на труда е съставен от по-квалифицирани кадри, отколкото в другите области и като цяло в страната.

123.8121.3

20.7 24.3

124.0

Коефициент на възрастова

зависимост –отношение на

населението на 65 и повече години към населението на 0-14 години, %

146.4

24.8

Коефициент на възрастова

зависимост –отношение на

населението на 65 и повече години към населението

на 15-64 години, %

31.1

0

20

40

60

80

100

120

140

160

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Коефициенти на възрастова зависимост, %

Столична община Средно за страната


22

Структура на населението на 25 - 64 навършени години по степени на образование, 2015 г., %


Като областта с най-голям брой население и съответно - с най-много деца, в София-град функционират най-много училища от всякакъв тип и във всички образователни степени. Учениците в София се представят и най-добре на матурите, като традиционно показват най-висок среден резултат и най-нисък дял на слабите оценки на задължителната за всички ученици матура по български език и литература. Последните резултати от матурите през 2016 година не са изключение.

Към средата на 2016 г. в столицата работят общо 296 училища, от които 174 общински, 74 частни и 48 държавни.

Източник: РИО София-град

През 2015 г. общият брой на учениците в основното и средното образование е над 125 хиляди и представлява 17% от учащите в тези образователни степени в страната. В сравнение с 2008 г. броят на учениците в основното и средното образование в столицата намалява с по-малко от 2% при намаление от почти 10% в страната. Броят на преподавателите също намалява значително по-бавно за този период – с близо 10% в София спрямо двойно повече в страната. По-доброто представяне на образователната система в столицата е изразено и в двойно по-ниския дял на отпадналите ученици и второгодниците в сравнение със средните стойности в страната.

През последните няколко години ежегодно около 10 хиляди ученици завършват средно образование. От тях малко над 3 хиляди са с придобита степен на професионална квалификация. Характерен за София-град е сравнително ниският дял на учащите и


ниско -18,1%

Средно -54,4%

Висше -27,5%



ниско -3,1%

Средно - 47,3%

Висше -49,6%


Вид и брой на училищата в Столична община

Общообразователни -225

начални - 5

основни - 96

спортни - 4

СОУ - 97

профилирани - 23

Специални -8

По изкуства - 8Професионални -

55

професионални гимназии - 34

професионални колежи - 21


23

завършващите професионално образование. Докато средно в страната половината от среднистите учат в и завършват професионални училища, в столицата този дял е около 1/3. План-приемът за учебната 2016/17 г. показва, че най-много ученици се примат в професиите „Техник по транспортна техника”, „Техник по компютърни системи”, „Техник по комуникационни системи”, „Икономист” и „Електротехник”, които образуват над 1/3 от целия прием и в голяма степен отговарят на икономическия профил на столицата.

В същото време, предпочитанията към профилирано средно образование се засилват последните години. В сравнение с 2008 г. през 2016 г. делът на учащите в 8-12 клас в профилирани паралелки се увеличава с 5%. Близо 70% от учениците в профилираните училища учат в езикови гимназии с основни езици английски, немски, испански, френски. Това увеличение е за сметка почти изцяло на намалението на учениците в СОУ. Учащите в професионални гимназии и колежи задържат дела си от 31%, въпреки че след спада на ученици в СОУ, професионалните училища търпят най-голяма загуба на ученици. Големият интерес към профилираните гимназии не е изненада и отговаря на търсенето на повече висшисти и по-малко среднисти с професионално образование в столицата в сравнение с другите области в страната заради относително ниския дял на индустрията в София.

По данни на НСИ заетите с професионална квалификация формират над половината от заетите в добивна промишленост; производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; транспорт, складиране и пощи – и трите сектора не са толкова застъпени в столицата в сравнение със средните стойности за останалите области в страната.

Източник: НСИ, РИО София-град

От значение е и фактът, че 23 от общо 51 акредитирани висши учебни заведения в страната са именно в София. Нещо повече – и трите университета (Медицински университет, Университет за национално и световно стопанство и Софийски университет „Св. Климент Охридски”) с най-висока оценка на акредитация3 са в столицата и привличат най-много и най-добрите студенти. Броят на студентите е около 100 хиляди, което е над 40% от общия брой на студентите в България от 2000 г. насам. Спрямо населението в София учат между 80 и 90 студента на хиляда души от населението в периода 2000-2015 година. Единствената област с по-висок брой на студентите в университетите и колежите през последните е област Велико Търново, където на хиляда души от населението се падат по около 100 студента. Въпреки това,

3 Данните са от Министерство на образованието и науката, Регистър на акредитираните висши училища.

0

2 000

4 000

6 000

8 000

10 000

12 000

14 000

16 000

20

08

20

09

20

10

20

11

20

12

20

13

20

14

20

15

20

16

Завършили средно образование в София-град

Завършили в програми за придобиване на втора и трета степен на професионална квалификация

Завършили средно образование в общообразователни училища

31% 31%

48% 43%

19% 23%

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

70%

80%

90%

100%

2008 2016

Учащи в 8-12 клас в София-град по вид на образованието

Профилирано

СОУ

Професионално

Специално

Спортно

http://mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167


24

във Велико Търново относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 години е по-нисък от средния в България – 26,9% при 27,5% за страната през 2015 г., което означава, че младежите напускат областта след завършване на образованието си. В София, обаче, делът на населението на възраст между 25 и 64 г. с висше образование е почти двойно по-висок – 49,6% през 2015 година. Тоест, освен че в столицата се обучават най-много студенти и те остават на местния пазар на труда, много висшисти от другите области също се преселват в София.


Рейтинговата система на висшите училища в България, поддържана от Министерство на образованието и науката, поставя софийските университети начело на представянето на студентите в почти всички професионални направления. Данните за придобитите знания и умения, както и връзката между образованието и пазара на труда също са най-високи в София. Така например, по направленията с най-много студенти в страната – икономика (57 хиляди), администрация и управление (26 хиляди), педагогика (12 хиляди) и право (11 хиляди) Софийски университет „Св. Климент Охридски” отбелязва най-висок дял на студентите, които прилагат придобитото си образование на пазара на труда (около 70%) и именно при тях безработицата е най-ниска (под 3%).

2.3. Пазар на труда

2.3.1. Работна сила

Столицата привлича все по-голяма част от наличната работна сила в страната. През 2015 г. работната сила на възраст 15-64 г. в София (столица) е близо 700 хиляди души или 21% от тази в страната при 650 хиляди или 19% през 2010 година. Нещо повече, за периода 2011-2015 г. работната сила в трудоспособна възраст в София нараства с 5% при 3%-нтен спад в страната за същия период.

Икономически неактивните лица (т.е. тези, които не са нито заети, нито безработни) в София са 25% от населението в трудоспособна възраст през 2015 г., а в страната – 31%.

През последните години и особено след започналото през 2013 г. възстановяване на пазара на труда след кризата икономическата активност на населението в трудоспособна възраст се

84 8279

84 82 8379

83 85 87 85 86 86 83 80

99 98 95102 100 102 98

103 107 109 110 111 112 109 106

0

30

60

90

120

150

0

20

40

60

80

100

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Брой на студентите в университетите и колежите в София-град

на хиляда души от населението общ брой, хиляди (дясна скала)


25

повишава значително и почти достига предкризисните нива. През 2015 г. коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 г. в столицата е 75% при под 70% за страната.


Друга особеност на София е, че в рамките на населението в трудоспособна възраст са съсредоточени много по-голям дял млади хора. Докато повече от половината хора в София са под 40-годишна възраст (53%), в страната те са по-малко от половината (46%). Основната причина е изборът на много младежи от цялата страна да останат в София след завършване на висшето си образование в столичните университети.


Тези данни потвърждават факта, че столицата привлича най-вече хора в трудоспособната възраст с превес на младежите, които търсят реализация на пазара на труда. В допълнение, както показаха данните за образованието, търсещите работа в София са сравнително високо образовани.

43.4 41.1 49.0 56.0 43.5 30.0

608.7 623.8 617.7 620.2 636.6 655.8

210.2263.7 256.2 243.3 239.2 228.3

652.1 664.8 666.7 676.3 680.1 685.8

0

100

200

300

400

500

600

700

800

900

1000

2010 2011 2012 2013 2014 2015

Работна сила на 15-64 г. в София (столица), хиляди души

Лица извън работната сила

Заети

Безработни

Работна сила (общ брой)

78

10 1011 11

11 10 11 11

6

10

1312

1312

108 8 9

0

2

4

6

8

10

12

14

15

-1

9 г

.

20

-2

4 г

.

25

-2

9 г

.

30

-3

4 г

.

35

-3

9 г

.

40

-4

4 г

.

45

-4

9 г

.

50

-5

4 г

.

55

-5

9 г

.

60

-6

4 г

.

Разпределение на възрастовите групи при населението на 15-64 г., 2015 г., %

Общо за страната София (столица)


26

2.3.2. Заетост

Заетостта в София е най-висока в сравнение с всяка една друга област в страната. През 2015 г. заетите са 655,8 хиляди души, а коефициентът на заетост достига 71,7% при среден 62,9% за страната. Броят на заетите през 2015 г. в столицата вече е по-висок от този през 2008 година. За достигане на коефициента на заетост отпреди кризата, обаче, ще са нужни още една до две години (при сегашните темпове на създаване на нова заетост), тъй като населението на областта за периода се е увеличило с около 80 хиляди души.

Данните за заетостта по икономически дейности показват преките ефекти от кризата, както и способността на столицата да възстанови пазара на труда.

Най-тежко пострадалият от кризата сектор е този на строителството. В столицата през 2014 г. в сравнение с 2008 г. в сектора са загубени рекордните 30 хиляди работни места, а делът на строителството в общия брой на заетите намалява от 12% на 7%. След „спукването на строителния балон” създаването на заетост в София (столица) се преориентира към набиращите скорост сектори на ИТ услугите и аутсорсинга, като заетите в тези сектори4 нарастват с общо 23 хиляди човека през 2014 г. спрямо 2008 година и формират 17% от заетостта в столицата. Столицата има и сериозни предимства да развива именно тези дейности –концентрация на високообразована работна сила, и относително ниски разходи за труд в сравнение с тези в други страни членки.

И преди кризата, и при възстановяването от нея най-висок остава делът на заетите в търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети – над 180 хиляди или ¼ от заетостта в столицата. В периода 2009-2014 г. заетите в тези сектори се увеличават с 14 хиляди човека, за разлика от другия ключов за столицата сектор – преработващата промишленост. През 2014 г. заетите в сектора намаляват с близо 20 хиляди човека спрямо 2008 г., независимо от инвестициите в сферата на фармацевтиката, частите за коли, оптиката и др. Предвид това, че както добавената стойност по факторни разходи на сектора, така и нейният дял в местната икономика се увеличават за същия период, но заетите намаляват, може да се предположи увеличаване на ефективността на производството и освобождаване на част от човешкия капитал чрез модернизация, или преориентиране на индустрията към браншове с по-ниска трудоемкост.

След кризата се наблюдава сериозен ръст на работните места в ИТ индустрията и професионалните дейности, което е следствие от бума на тези сектори последните години. Заетите в административните и спомагателните дейности също се увеличават.

4 Тези дейности са в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Професионални дейности и научни изследвания”.

73.9 73.3

69.167.2 66.9 67.5

69.2

71.7

64.062.6

59.858.4 58.8 59.5

61.062.9

50

55

60

65

70

75

80

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Средногодишен коефициент на заетост на населението на 15-64 години, %, НСИ

София (столица) България


27

Заети лица в нефинансовите предприятия в София (столица) по икономически дейности, брой


2008 2014 Промяна

2014-2008 г. Промяна

2014-2008 г.

брой брой брой %

ОБЩО ЗА СОФИЯ (СТОЛИЦА) 657 987 664 211 6 224 0,9

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО 3 662 3 959 297 8,1

ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ 1 535 626 -909 -59,2

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ 85 268 66 226 -19 042 -22,3

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА

14 281 12 923 -1 358 -9,5

ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

7 847 9 570 1 723 22,0

СТРОИТЕЛСТВО 77 734 47 395 -30 339 -39,0

ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ

158 124 171 816 13 692 8,7

ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ 81 114 69 925 -11 189 -13,8

ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО 29 821 33 731 3 910 13,1

СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

47 849 62 520 14 671 30,7

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ 14 412 14 420 8 0,1

ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

46 498 54 926 8 428 18,1

АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

47 142 62 173 15 031 31,9

ОБРАЗОВАНИЕ 3 238 4 996 1 758 54,3

ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА 23 452 28 638 5 186 22,1

КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ 9 442 9 734 292 3,1

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ 6 568 10 633 4 065 61,9

2.3.3. Заплати

В унисон с най-високите нива на заетост в страната, както и с голямата тежест в местната икономика на отрасли, изискващи висока квалификация, заплатите в София (столица) са значително по-високи от тези в страната. През 2014 г. средната годишна заплата на наетите в столицата е над 13 хиляди лв., което е с 1/3 повече от средната заплата на национално ниво (близо 10 хиляди лева).

В сравнение с 2008 г. заплатите в София са нараснали средно с 50%, което е сходен темп с този за страната. По този начин и разликата между заплащането в София и страната като цяло се запазва стабилна.

9 0549 913

10 54711 249

12 05912 851

13 542

6 5387 309

7 7778 230

8 7739 301

9 860

0

2 000

4 000

6 000

8 000

10 000

12 000

14 000

16 000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Средна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно

правоотношение (лв.), НСИ

София (столица) Общо за страната


28

В София най-голям е ръстът в заплащането в два от най-бързо развиващите се сектори – ИТ услугите и професионалните услуги (аутсорсингът на бизнес услуги), където заплатите растат съответно с 9 хил. (+53%) и с 7 хил. лева (+61%) за периода 2009-2014 г. През последните години именно секторите на „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Професионални дейности и научни изследвания”, към които се числят ИТ и аутсорсинг индустриите, предлагат най-високите заплати в София.


2.3.4. Безработица

През 2015 г. броят на безработните в столицата намалява до 30 хиляди души след постоянен ръст на заетостта през последните години. Коефициентът на заетост също се подобрява чувствително, но все още не достига предкризисните си нива от 2008 година. Въпреки това, през целия период на криза и следкризисно възстановяване безработицата в столицата е значително по-ниска от средните нива за страната.

Към края на 2015 г. в бюрата по труда в София (столица) са регистрирани 18 хиляди безработни, от които над 40% или 7,5 хиляди с висше образование, а 33% или 6 хил. души със средно професионално образование.

Близо 60% или над 10 хиляди от регистрираните безработни са специалисти (основно по услуги, транспорт, икономика и право). 10% от безработните (2 хил. човека) са специалисти по техника и технологии.

0

5 000

10 000

15 000

20 000

25 000

30 000Селско, горско и рибно стопанство

Добивна промишленост

Преработваща промишленост

Производство и разпределение на енергия

ВиК, управление на отпадъци


Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

Транспорт, складиране и пощи

Хотелиерство и ресторантьорствоИнформация и творчески продукти;

далекосъобщения


Професионални дейности и научни изследвания

Административни и спомагателни дейности

Образование

Хуманно здравеопазване и социална работа

Култура,спорт и развлечения

Други дейности

Средна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение (лв.)

София (столица) Национално ниво

2.5

3.9

6.6 6.17.3

8.2

6.3

4.35.6

6.8

10.211.3

12.312.9

11.4

9.1

0

2

4

6

8

10

12

14

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Средногодишен коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години, %, НСИ

София (столица) България


29

Предвид специализацията и сравнително високото образование на регистрираните безработни не е учудващо, че едва 10% от безработните са с регистрация над една година при над 40% за страната. Тези данни навеждат на мисълта, че в София основната част от безработицата е фрикционна, т.е. тя е вследствие от естествената динамика на пазара на труда и прехвърлянето на работоспособното население от една работа на друга. Зад нея стои и системата за осигуряване срещу безработица в страната, която насърчава оставането в безработица докато изтече срокът за получаване на обезщетения за безработица (който зависи от трудовия стаж и може да достигне максимум до една година).

2.3.5. Свободни работни места

През 2015 г. в София (столица) в бюрата по труда са заявени общо 22 хил. свободни работни места, 2/3 от които в частния сектор. Чрез бюрата по труда в София работодателите търсят най-много хора в сферата на търговията и ремонта на превозни средства (18% или общо 4 хил. работни места), което отговаря на профила на столицата и на водещата роля на тези отрасли в нея.

Заявените свободни работни места спадат след началото на кризата през 2009 г., като тази низходяща тенденция продължава до 2012 година. От 2013 г. пазарът на труда започва да се възстановява, като заетостта и икономическата активност се повишават, а местната икономика отново започва да създава работни места, включително и тези, заявени в бюрата по труда.

Най-голямата промяна през последните години в сравнение с времето преди кризата е в обявените позиции в сферата на недвижимите имоти и строителството, които намаляват значително след кризата. Докато през 2008 г. 23% от търсените работници са именно в недвижимите имоти, през 2015 г. те са едва 11%. Почти двоен е спадът и в сектора на строителството. Тази статистика за пореден път разкрива силния ефект от кризата върху строителството и имотите.

висше; 7 491

средно; 2 731

средно професионално;

6 008

основно; 968

начално и по-

ниско; 1 203

Регистирани безработни по образование, дек. 2015 г., АЗ

с работ-ническа профе-

сия; 3 178

без квалификация; 4 765

специа-листи; 10 458

Регистирани безработни по квалификация, дек. 2015 г., АЗ


30

Източник: Агенция по заетостта

3. Местни данъци и такси

Никой от основните местни данъци и такси в Столична община не е бил променян през последните 5 години (2012-2016 г.), което показва една относително стабилна и предвидима данъчна среда за правене на бизнес. Освен това повечето основни местни данъци в Столична община са близки до средните стойности за страната и останалите областни центрове, макар и в общия случай да са малко по-високи от тях. Маргиналното превишение на местните данъци и такси в столицата може да се обясни най-вече с концентрацията на бизнес активност и население в най-големия град на страната, както и с незначителния стимул за преместване на хора и фирми, който към момента тези данъци и такси създават заради относително ниското си тегло в общата данъчна тежест. Основната част от данъчната тежест за индивидите и юридическите лица е дължима към националния бюджет и е еднаква за всички части на страната.

Данъкът върху недвижимите имоти (за нежилищни имоти на юридически лица) е един от основните данъци за фирмите, които притежават и оперират в собствени имоти. Той е на ниво от 1,88‰ през 2016 г. и не е променян през последните пет години. Тази стойност е и много близка както до средното за страната ниво, така и до нивото в 27-те областни центрове.

Данъкът за прехвърляне на собственост (‰) в Столична община е на ниво от 2,50‰ през 2016 г., като също е близък до средните стойности в страната и в областните центрове. След 2007 г. този данък има законово определени граници от 0,1 до 3‰. През последните години в повечето общини той е на ниво от 2‰, но в областните центрове преобладаващо е на ниво от 2,5‰, каквато е и стойността му в Столична община за целия период 2012-2016 година.

Данъкът върху превозни средства и леките автомобили (с мощност от 74 kW до 110 kW) в Столична община през разглежданите 5 години се запазва на ниво от 1,38 лв./kW, като поставените граници в закона са от 1,10 до 3,30 лева за 1 kW. Всъщност долната граница съвпада с базовото ниво от 2007 г. и може би затова 1,10 лв./kW е и най-често срещаната стойност и сред всички общини в страната, и сред групата на областните центрове.

Основните отлики на данъчното облагане в столицата и в останалите областни градове идват най-вече по линия на патентния данък за търговия на дребно и такса смет, които са чувствително по-високи в София (столица). Годишният патентен данък за търговия на дребно

23 34021 878 21 182

18 289 17 95219 500

20 68421 673

0

5 000

10 000

15 000

20 000

25 000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Заявени свободни работни места в бюрата по труда в София (столица)


31

до 100 кв.м. търговска площ (при най-добро местонахождение на обекта) в Столична община е 20 лв./кв.м. за последните 5 години. За периода 2013-2016 г. в повечето областни центрове ставката е 10 лв./кв.м., каквато е и най-често срещаната стойност цялостно в страната през 2016 година.

В Столична община таксата за битови отпадъци държи постоянното ниво от 10‰, като тази стойност се запазва и през 2016 г.Това е сериозно превишение спрямо средната стойност от 6,16 промила за останалите 27 областни града.

Източник: НСИ, изчисления ИПИ

4. Инфраструктура

4.1. Транспортна инфраструктура

Пътна инфраструктура

Област София (столица) има стратегическо местоположение като международен кръстопът и европейски транспортен център, на чиято територия се пресичат три важни трансевропейски транспортни коридора с ключово икономическо значение – коридорите №4, 8 и 105. Най-бързият път от София до Гърция е през КПП „Кулата“, като разстоянието до границата е 190 км. За Сърбия пътят е през КПП „Калотина“ (58,9 км), за Македония - през ГКПП „Станке Лисичково“ (122 км), за Турция - през ГКПП „Капитан Андреево“ (292 км), а за Румъния - или през фериботния комплекс в Оряхово (184 км), или по моста Видин-Калафат (194 км).

От особено значение за развитието на столицата са няколкото автомагистрали (АМ), които я свързват или предстои да я свържат с двете черноморски пристанища на страната и с границите на България с Турция (Капитан Андреево), Гърция (Кулата) и Сърбия (Калотина). Към момента две от магистралите, които тръгват от София, са изградени на 100% - АМ „Тракия” (360 км), която свързва София с Пловдив и Бургас, и АМ „Люлин” (19 км), която свързва околовръстния път на София с пътен възел „Даскалово”, а оттам - и с АМ „Струма”. АМ

5 Коридор №4 свързва Дрезден, Прага, Братислава, Будапеща и Истанбул.

Коридор №8 свързва Драч, Скопие, Пловдив и Бургас.

Коридор №10 свързва Залцбург, Любляна, Белград, Пловдив и Истанбул. Коридор №10 се интегрира и към коридор №9 за Хелзинки, Санкт Петербург и Москва.

1.87 2.461.27

7.698.45

1.82 2.411.33

12.30

6.16

1.88 2.501.38

20.00

10.00

0

5

10

15

20

25

Недвижими имоти, ‰

Прехвърляне на собственост, ‰

Превозни средства, лв./kW

Патентен данък, лв./кв.м.

Битови отпадъци, ‰

Местни данъци и такси за 2016 г.

Средно за страната Средно за 27-те обл. центрове Столична община


32

„Струма” (150 км) се предвижда да свързва пътен възел „Даскалово” с българо-гръцката граница (Кулата), като към средата на 2016 г. вече са построени 58% от нея, а проектът трябва да приключи до 2022 г. След като АМ „Марица” беше приключена на 100% през октомври 2015 г., от София до българо-турската граница (КПП „Капитан Андреево”) също вече има магистрален път – първо по АМ „Тракия” до пътен възел „Оризово” (182 км) и след това - от пътен възел „Оризово по АМ „Марица” до границата (117 км). АМ „Хемус”, която трябва да свързва София с Варна през 2022 г., все още се изгражда, като към момента едва 39% от нея са построени. Строежът на магистралата между София и Калотина все още не е започнал.

Цялостният размер на пътната мрежа в град София е 3 400 км през 2013 г., от които 428 км са първокласни пътища и 2 972 – второкласни. Първостепенната улична мрежа е разделена на 134 км градски магистрали, 139 км районни артерии и 154 км главни улици. Плътността на първокласните пътища е 2,52 км/км2 и 4,63 км/км2 в централната градска част.

Железопътна инфраструктура

София е най-големият възел на железопътната мрежа в страната. Гъстотата на железопътната мрежа през 2014 г. е 12,8 км на 100 кв. км. територия, което е близо четири пъти над средната за страната гъстота (3,6 км/100 кв. км). Централна ж.п. гара обслужва по 4 редовни международни влака на ден през 2014 година, а броят на пътниците, пристигнали на гарата от вътрешни и международни влакове, е над 2 милиона на година. По данни на НКЖИ, през Централна ж.п. гара преминават средно по 171 пътнически и 17 товарни влака на ден.

И в област София (столица), както и в страната като цяло дължината на железопътната мрежа и броят на пътниците намаляват последните години. Основни причини за това са намаляващото качество и липсата на модернизация на този вид транспорт, както и развитието на конкурентни видове транспорт (пътен и въздушен).

Данните за столицата показват, че дължината на ж.п. линиите намалява от 203 км през 2005 г. до 172 км през 2014 г., гъстотата им – от 15,0 до 12,8 км/100 кв. км. Годишният брой на пътниците пък се свива от над 3 млн. души до над 2,2 млн. души за същия период.

Гъстота на железопътната мрежа, дължина на ж.п. линии в км/100 кв.км територия

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014

София (столица) 15,0 15,0 15,0 13,8 13,8 13,6 12,8

България 3,7 3,7 3,7 3,7 3,7 3,6 3,6


В София (столица) работи и първото и единствено метро в България. Понастоящем метрото има 2 линии с обща дължина 40 км и 35 метростанции, а през 2015 г. започна строежът и на трета линия. Към средата на 2016 г. пътуващите на ден пътници достигат около 350 хиляди човека, а метрото се утвърждава като бърз, евтин и удобен транспорт.

Въздушен транспорт

В София се намира най-голямото летище в България. Летище София се състои от два пътнически и два товарни терминала. Общият капацитет на карго терминалите е 20 000 тона годишно, а карго зоната има площ от 14 600 кв.м. Пътническият капацитет на Терминал 1 е 1,8 милиона годишно, а на Терминал 2 – 2,8 милиона пътници годишно. В допълнение, Терминал 2 предлага (освен 34-те гишета за регистрация на багажи и пътници) и 4 гишета за интернет регистриране и 8 гишета за самостоятелна регистрация. Общият пътнически капацитет на летището е 4,6 милиона годишно и няма ограничение за видовете самолети.


33

4.2. Информационна инфраструктура

Интернет инфраструктурата не само в София, но и в цяла България се подобрява през последните години. През второто тримесечие на 2013 г. средната скорост в страната е 6,7 Mbps, а според данни на Akamai, скоростта към средата на 2016 г. вече е над два пъти по-голяма: 15,8 Mbps. В Столична община, очаквано, скоростта на интернета от 17 Mbps (testmy.net) към средата на 2016 г. надвишава средната за страната, което е важен фактор за развитието на бизнеса в столицата.

В София е и най-големият относителен дял на домакинствата с достъп до интернет – 75,3% през 2015 г. Средно за страната този дял е 59,1%, а средно за Югозападният регион - 67,8% за същата година. София (столица) е първенец и по дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, които използват интернет – през 2015 г. 78,1% от тях са използвали интернет през последната една година при 60,3% среден дял в страната.

Всичко това показва, че Столична община осигурява добри условия за достъп до мрежата, а сравнително младото и образовано население работи с интернет.

Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, %

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

София (столица) 47,3 53,0 57,1 67,0 66,2 70,9 69,3 75,3

България 25,3 29,6 33,1 45,0 50,9 53,7 56,7 59,1

Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца, %

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

София (столица) 66,0 72,3 68,0 78,7 74,2 77,5 77,7 78,1

България 33,0 39,7 41,6 51,1 55,1 56,2 59,2 60,3


5. София като бизнес дестинация: сравнителен регионален анализ

София (столица) се отличава с редица предимства в сравнение с основните си конкурентни дестинации за правене на бизнес в региона – Белград, Букурещ, Скопие и Солун. Водещите преимущества на столицата на България произтичат най-вече от относително ниското ниво на преките данъци (данък печалба и данък общ доход), както и от ниските разходи за наем на офис площи и за комунални услуги. Информационната инфраструктура в София също е много добре развита, като градът се отличава с една от най-високите средни скорости на интернет в Европа.

Преките данъци в България са най-ниски за региона, като единствено Македония има идентични ставки от 10% плосък данък за доходите на физическите лица и за корпоративните печалби. Всички други страни (градове), разгледани в този анализ, имат по-високи данъци върху корпоративните и личните доходи. По отношение на общата осигурителна тежест България пък се нарежда по средата в региона – между 30,4% и 31,4% от брутната заплата. В Гърция и Сърбия и Румъния тя е значително по-висока, а в Македония е по-ниска.


34

Преки данъци и осигурителна тежест (юни 2016 г.), %

Държава Корпоративен данък

Данък върху дохода

Осигурителна тежест (% от брутната заплата)

Румъния 16 16 39,25-49,25

България 10 10 30,40-31,40

Сърбия 15 10-20 37,80

Гърция 26-29 22-45 41,06

Македония 10 10 27,00

Източник: PricewaterhouseCoopers (PwC); Trading Economics

Източник: Национален статистически институт; State Statistical Office (Macedonia); National Institute of Statistics (Romania); Statistical Office of the Republic of Serbia; Salary Explorer

Средната брутна заплата в София е съпоставима с нивата ѝ в основните конкурентни дестинации от региона, с изключение на Солун, където средното заплащане е над два пъти по-високо. По последни данни за м. март 2016 г., средната брутна заплата в София (преди данъци и осигуровки) е 1 296 лв. месечно или около 663 евро. Все пак, в сравнение с Букурещ, Белград и Скопие, средните заплати в София са по-високи, като разликата варира от 2% до 26%.

Измежду четирите столици в региона на Югоизточна Европа (Белград, Букурещ, София и Скопие), цените на офис площите от клас „А“ са най-ниски в София – 10,5 € на кв. м. Само в Солун те са по-ниски, но това се дължи на както на факта, че той не е столичен град и съответно няма същата административна важност като другите конкурентни дестинации на София, така и на последствията от кризата за пазара на имоти в Гърция. Кризата доведе до рязък спад на търсенето на офис площи и съответно – до срив в цените на имотите и наемите, който надхвърли 50% в Атина и Солун между 2008 и 2015 г.

627 €

663 €

647 €

1 455 €

526 €

0 € 200 € 400 € 600 € 800 € 1 000 € 1 200 € 1 400 € 1 600 €

Букурещ

София

Белград

Солун

Скопие

Брутна средна заплата, месечна, март 2016 г.


35

Източник: Colliers International; Commercial Real Estate Services; Eurobank Property Services

Цени на комуналните услуги и местния транспорт (юни 2016 г.)

Град Месечни разходи за основни комунални услуги (електричество,

отопление, вода, смет) за апартамент 85 кв.м.

Еднопосочен билет (градски транспорт)

Средна тарифа на таксметровите услуги за 1 км.

Букурещ 95,60 € 0,33 € 0,31 €

София 86,90 € 0,82 € 0,40 €

Белград 123,41 € 0,72 € 0,56 €

Солун 129,30 € 1,00 € 0,72 €

Скопие 130,63 € 0,57 € 0,41 €

Източник: Numbeo

Цените на основните комунални услуги (електричество, отопление, вода и смет) също са най-ниски в София – средно около 86,90 евро на месец за един средно голям апартамент от 85 кв.м. На второ място е Букурещ, където средната цена на тези услуги е 95,60 евро, а във всички останали градове в региона тя е значително по-висока - с между около 30 и 40 евро повече. Що се отнася до цените на градския транспорт обаче, цените в София са вторите най-високи за региона, след тези в Солун. Тарифите на такситата в столицата ни обаче са сравнително ниски – средно 0,40 € за километър.

От гледна точка на интернет инфраструктурата, София се отличава с един от най-бързите интернет в Европа. Столицата има втората най-висока средна скорост на интернет връзката в региона, както по отношение на свалянето (download), така и по отношение на качването (upload) на информация – съответно 17 и 10,8 мегабита в секунда. От всички големи градове в региона средната скорост на интернет услугите е по-висока само в Букурещ.

14.5 €

10.5 €

15.5 €

6.5 €

12 €

0.0 € 2.0 € 4.0 € 6.0 € 8.0 € 10.0 € 12.0 € 14.0 € 16.0 € 18.0 €

Букурещ

София

Белград

Солун

Скопие

Офис площи от клас "А", цена на кв.м., второ полугодие на 2015 г.


36

Източник: testmy.net, www.bandwithplace.com

6. Перспективи пред развитието на област София (столица)

Област София (столица) ще продължи да концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната в дългосрочен план. Предпоставки за това са както положителните демографските процеси, така и лидерството на столицата в развитието на най-бързо растящите сектори в последните години. Към 2015 г. София (столица) остава една от петте области с положителен механичен прираст и единствената, в която заселващите се са повече от изселващите се от 2000 г. досега. Макар и естественият ѝ прираст от 2010 г. насам да е отрицателен както и в останалата част на страната, той е относително най-благоприятен спрямо всички останали области.

Освен че привлича високо образовани хора в работоспособна възраст от други области, столицата произвежда и най-голям брой висококвалифицирани кадри в рамките на страната. В София се намира най-големият брой елитни гимназии (езикови, природо-математически, с разширено изучаване на езици и др.), които заемат челни места на матурите след 12 клас. Така например, топ 5 на задължителната матура по български език и литература в страната за 2016 г. се държи само и единствено от гимназии в София (град). София се характеризира и с най-големият брой студенти, които се обучават в университети – 105 517 или 41% от всички студенти в страната. Единствено област Велико Търново изпреварва София (столица) по брой на студентите спрямо местното население с нейните 97 на хиляда души спрямо 80 на хиляда в София. Като следствие от това София (столицата) се характеризира с най-високия дял на хората с висше образование в местното население на 25-64 г. – около 50% или близо два пъти повече от средните за страната стойности (2015 г.).

Висококвалифицираната работна сила ще продължи да привлича инвестиции в бързо растящите сектори на ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои промишлени дейности с относително висока добавена стойност. В подкрепа на тяхното развитие са и данните за високи инвестиции в тези сектори последните години – промишлеността (вкл. мрежовите индустрии) е вторият най-голям инвеститор в ДМА след кризата, а и най-стабилният получател на чужди инвестиции последните години.

София е много добре позиционирана и за развитие на някои нови форми на икономическите отношения като услугите на дигиталната и споделената икономика. Това е така както заради подходящата ИТ инфраструктурата - високообразовани хора, висока средна скорост на интернет, множество ИТ компании и специалисти, така и заради големия брой на местното

17

10.6

19.9

8

3.47

10.8

1.7

15.5

1.9

0.94

0 5 10 15 20 25

София

Белград

Букурещ

Скопие

Солун

Средна интернет скорост в мегабити в секунда (MBPS)(към 20 юли 2016)

Upload(MBPS)

Dowload(MBPS)

http://www.bandwithplace.com/


37

население. Бързото популяризиране на услугата на Убер в София (преди да бъде забранена от КЗК) и наблюдаваното в момента навлизане на други компании от споделената икономика (като, например, CarАmigo за споделени пътувания) потвърждава наличието на добри условия за развитието на такива услуги. Съдейки по процесите в други европейски столици, потенциалът за развитието на тези услуги е огромен и тепърва започва да се разгръща в София.

Основно ограничение пред по-нататъшното разрастване на ИТ отрасъла и дигиталната икономика се явява недостигът на подходящи кадри с технически и инженерни специалности, който принуждава фирмите да прибягват до значителни инвестиции в обучение или до привличане на персонал от конкурентни фирми. Колкото по-бързо висшите училища и професионалните училища отговорят на търсенето на такива кадри, толкова повече ще нарасне потенциалът за развитие на този сектор в столицата.

Нетна промяна в преките чуждестранни инвестиции в област София (столица), млн. евро 2009 2010 2011 2012 2013 2014

Общо 876,5 -81,6 -880,3 117,0 370,5 -398,8

Селско, горско и рибно стопанство -24,4 1,8 5,3 2,1 14,2 28,1

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

116,7 213,2 119,9 205,3 65,5 85,3

Строителство 55,6 175,1 -478,1 206,1 -8,2 -75,6

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство

-214,4 662,8 -121,6 438,3 89,3 37,5

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

-250,7 -584,2 -373,6 -609,7 111,0 -389,1

Операции с недвижими имоти 852,5 -304,9 -178,3 -313,5 82,7 -82,2

Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности

322,6 -234,2 146,9 189,6 9,5 -3,8

Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа

6,2 -3,2 1,3 -6,2 1,6 -0,7

Други услуги 12,4 -8,0 -2,1 5,0 4,9 1,8


Концентрацията на население и бизнеси в столицата и продължаващото увеличение на местното население предполагат и добра почва за развитие на търговията и ремонтните дейности; транспорта, складирането и пощите; хотелиерството и ресторантьорството. Освен че покупателната способност на населението в столицата е висока заради високите доходи, което стимулира потреблението и търговията, София е и ключов транспортен и логистичен център както в национален, така и в международен план. Предвид това, не е изненада, че този широк сектор на услугите в столицата привлича и най-много инвестиции в ДМА последните години. Освен това продължава да се радва и на външен инвеститорски интерес, като от 2008 г. до 2014 г. е привлякъл около 900 млн. евро нови чуждестранни инвестиции (нетно).

Строителният бранш също има всички предпоставки за растеж в следващите години, макар и с по-умерени темпове от тези до 2009 г. Факторите, които подкрепят по-нататъшния растеж на сектора в столицата, са естественото разрастване на столицата вследствие на притока на хора от други части на страната и концентрацията на бизнес активност. Освен ново жилищно строителство, тези процеси предполагат и постоянно развитие на инфраструктурата и нужда от нови бизнес площи.

Ако се съди от издадените разрешителни за ново строителство в София (столица), то кризата в строителството вече е загърбена и разгърнатата застроена площ, за която са издадените


38

разрешителни през 2015 г., надхвърля нивата отпреди кризата (2008 г.). Това не се отнася за цялата страна и е поредното доказателство за устойчивостта на столичната икономика и нейното относително бързо и безболезнено възстановяване от кризата през 2009 година.


Все пак, данните за строителните разрешителни показват известно преструктуриране в строителния сектор в столицата. Докато до 2008 г. делът на жилищното строителство в общата разгърната площ на разрешителните за строеж е 88%, то през 2015 г. този дял вече се е свил чувствително до около 71%. Това се случва най-вече за сметка на дела на разрешителните за други сгради, който нараства близо 3 пъти, от 8% през 2008 г. на 22% през 2015 година. В така наречените „други сгради” се включват производствени сгради, спортни сгради, почивни бази и хотели, културни и просветни сгради, сгради за здравни грижи и т.н. Делът на административните сгради (т.е. такива, които се ползват за офиси и административни дейности) също леко нараства последните години, като достига 7% през 2015 г. спрямо 5% през 2008 година.


0

2 000 000

4 000 000

6 000 000

8 000 000

10 000 000

12 000 000

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Издадени разрешителни за строеж, обща разгърната застроена площ, кв. м.

Общо за страната София (столица)

0 500000 1000000 1500000

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

Издадени разрешителни за строеж в област София (столица), разгърната застроена площ, кв.м.

Жилищни сгради

Административни сгради

Други сгради


39

Това преструктуриране отразява както усиленото строителство на бизнес, производствени и други нежилищни сгради последните години, така и значителните публични инвестиции в инфраструктурата на столицата, включително и по линия на европейски фондове.

Като цяло, столицата има всички предпоставки да продължи да се развива с бързи темпове за страната и да остане ядрото на стопанската активност в страната, като придобива все по-голяма тежест в националната икономика. Основното предизвикателство пред развитието на столицата остава образователната система и нейната способност да подготвя търсените кадри. Това се отнася с особена сила за бързо растящи отрасли като някои браншове на индустрията, разработката на софтуер, дигиталната икономика и бизнес услугите.

Друго важно предизвикателство пред развитието на столицата е пътната и цялостната инфраструктура на града и прилежащите към него територии, чието развитие изостава от демографските и стопанските процеси.

Не на последно място, продължаващата емиграция на висококвалифицирани специалисти от столицата към чужбина (т.нар. „изтичане на мозъци”) ще продължи да оказва натиск върху пазара на труда като инфлира заплащането в някои от най-бързо растящите сектори и ограничава техния потенциал за растеж.


40

Приложения Структура на нефинансовия сектор в София (столица) и страната, %, 2014 г. (по данни за добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия)


страната

Селско, горско и рибно стопанство 0,4 5,7

Добивна промишленост 0,0 2,6

Преработваща промишленост 10,5 23,7

Производство и разпределение на ток, парно и газ 2,0 5,8

ВиК услуги, управление на отпадъци 1,6 1,5

Строителство 5,7 6,1

Търговия и ремонт 26,6 19,4

Транспорт, складиране и пощи 10,1 8,1

Хотелиерство и ресторантьорство 1,7 2,7

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения

18,2 8,2

Операции с недвижими имоти 3,0 1,9

Професионални дейности и научни изследвания 9,6 5,3

Административни и спомагателни дейности 4,7 2,9

Образование 0,5 0,3

Хуманно здравеопазване и социална работа 3,1 4,0

Култура, спорт и развлечения 1,8 1,3

Други дейности 0,4 0,4

Източник: НСИ Учащи в 8-12 клас в София-град по вид на образованието, брой

брой 2008 2016

Спортно 1359 1335

Специално 312 237

Професионално 17303 13293

СОУ 27123 18672

Профилирано 10584 9874

Източник: РИО София-град Среден успех от матурите по български език и литература през учебната година по области

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016

София (столица) 4,67 4,59 4,48 4,60 4,32 4,55 4,60 4,63 4,58

Варна 4,52 4,39 4,42 4,50 4,22 4,38 4,30 4,37 4,38

Пловдив 4,46 4,28 4,32 4,53 4,29 4,34 4,34 4,31 4,27

Смолян 4,34 4,24 4,19 4,39 4,22 4,37 4,42 4,37 4,26

Добрич 4,30 4,18 4,30 4,41 4,21 4,29 4,29 4,26 4,25

Видин 4,31 4,22 4,33 4,48 4,14 4,23 4,24 4,22 4,20

Русе 4,30 4,24 4,30 4,43 4,11 4,27 4,20 4,21 4,19

България 4,42 4,25 4,32 4,49 4,18 4,26 4,32 4,21 4,17

Стара Загора 4,52 4,36 4,37 4,58 4,22 4,27 4,26 4,19 4,16


41

Сливен 4,49 4,26 4,31 4,51 4,17 4,15 4,19 4,18 4,15

Габрово 4,40 4,22 4,26 4,46 4,24 4,27 4,37 4,23 4,12

Ловеч 4,43 4,30 4,26 4,48 4,29 4,46 4,35 4,26 4,12

Велико Търново 4,46 4,32 4,24 4,38 4,19 4,27 4,24 4,24 4,10

Бургас 4,34 4,29 4,25 4,43 4,11 4,19 4,26 4,22 4,08

Перник 4,42 4,23 4,18 4,39 4,12 4,16 4,25 4,12 4,06

Благоевград 4,27 4,26 4,25 4,46 4,19 4,29 4,41 4,24 4,04

Враца 4,32 4,18 4,21 4,34 4,14 4,21 4,30 4,12 4,04

Пазарджик 4,38 4,16 4,16 4,35 4,10 4,13 4,24 4,21 4,01

Търговище 4,06 4,02 3,91 4,04 4,00 4,10 3,99 4,06 3,98

Хасково 4,27 4,28 4,17 4,31 4,08 4,14 4,13 4,14 3,98

Кюстендил 4,21 4,09 4,22 4,40 4,19 4,28 4,30 4,07 3,97

Плевен 4,32 4,21 4,19 4,33 4,06 4,13 4,10 4,01 3,96

Шумен 4,21 4,71 3,98 4,32 4,00 3,99 4,06 4,05 3,95

София 4,42 4,44 4,68 4,80 4,54 4,44 4,25 4,09 3,90

Монтана 4,23 4,14 4,12 4,38 4,10 4,17 4,19 4,04 3,88

Ямбол 4,56 3,98 4,31 4,48 4,06 4,16 4,10 3,98 3,87

Кърджали 4,28 4,32 4,33 4,51 4,48 4,60 4,71 4,06 3,85

Разград 4,09 3,98 3,88 4,08 3,82 3,90 3,91 3,88 3,84

Силистра 4,27 4,12 4,05 4,27 4,13 4,13 4,15 3,88 3,80

Източник: МОН Пазар на труда в област София (столица)

Мерна единица

2010 2011 2012 2013 2014 2015

Население на 15 - 64 навършени години

Работна сила (общ брой)

Хиляди 652,1 664,8 666,7 676,3 680,1 685,8

Безработни Хиляди 43,4 41,1 49,0 56,0 43,5 30,0

Заети Хиляди 608,7 623,8 617,7 620,2 636,6 655,8

Лица извън работната сила

Хиляди 210,2 263,7 256,2 243,3 239,2 228,3

Коефициент на икономическа активност

% 75,6 71,6 72,2 73,5 74,0 75,0

Коефициент на заетост

% 70,6 67,2 66,9 67,5 69,2 71,7

Коефициент на безработица

% 6,7 6,2 7,3 8,3 6,4 4,4

По степен на образование

Висше Хиляди 290,7 279,2 279,1 305,1 328,4

Средно Хиляди 311,9 334,2 330,6 314,1 305,7

Основно и по-ниско Хиляди 21,3 21,8 19,2 13,9 15,3



42

Заявени свободни работни места в бюрата по труда в София (столица) през 2015 г. Сектори Заявени

свободни работни места

Селско, горско и рибно стопанство 30

Добивна промишленост 86

Преработваща промишленост 1731

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

95

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 60

Строителство 759

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 3934

Транспорт, складиране и пощи 963

Хотелиерство и ресторантьорство 1381

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

549

Финансови и застрахователни дейности 2324

Операции с недвижими имоти 2422

Професионални дейности и научни изследвания 416

Административни и спомагателни дейности 3318

Държавно управление 958

Образование 812

Хуманно здравеопазване и социална работа 255

Култура, спорт и развлечения 100

Други дейности и услуги 900

Неуточнен отрасъл 580

Източник: Агенция по заетостта


43

Използвани източници

Източници на данни

Основни:

Агенция по заетостта

Агенция „Пътна инфраструктура”

Министерство на образованието и науката

Национален статистически институт

Портал „Структурни фондове на ЕС”

Регионален инспекторат по образованието София-град

Рейтинг на висшите училища в България

Други:

База данни „Местни данъци и такси” на ИПИ на база заявления по ЗДОИ до всички общини в България

Colliers International

Commercial Real Estate Services

Eurobank Property Services

National Institute of Statistics (Romania)

Numbeo

PricewaterhouseCoopers (PwC)

Salary Explorer

State Statistical Office (Macedonia)

Statistical Office of the Republic of Serbia

testmy.net

Trading Economics

Изследвания и доклади

Институт за пазарна икономика, „Регионални профили: показатели за развитие”, 2012-2015

Министерство на образованието и науката, Проект „Управление за ефективно професионално образование”, 2014

Областна стратегия за развитие на област София-град 2014-2020 г., 2013

Програма Достъп до информация, „Рейтинг на активната прозрачност”, 2016

Прозрачност без граници, Индекс на Местна система за почтеност, 2015

Световна банка, Индекс за правене на бизнес, 2015-2016

Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение за периода 2015-2020 година

Documents

СОФИЯ ПРОФИЛ ИНВЕСТИЦИОНЕН ИКОНОМИЧЕСКИ Иinvestsofia.com/wp-content/uploads/2016/11/SOFIA... · 2016-11-07 · Икономически профил