ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ - dksbt.bg 2010.doc.pdf · ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010г

ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010г.

ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ

НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА

В БЪЛГАРИЯ ЗА 2010г.

София, юни 2011г.

- 1 -


СЪДЪРЖАНИЕ: I. ЦЕЛ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ....................................... 4 II. СТОКОВА СТРУКТУРА НА НАБЛЮДЕНИЕТО ................................... 5 III. ПРОФИЛ НА СТОКОВИТЕ ГРУПИ, ТЪРГУВАНИ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА ........................................................................................................ 6

1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”..................................................... 6 2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. .......................................................................................................... 7 3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” – брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. .......................................................................................................... 8 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички тържища, подавали информация за разглеждания период. ........................................................................ 9

IV. ПРОФИЛ НА СТОКИТЕ ПО СТОКОВИ ГРУПИ ................................ 11 А. Стокова група “Хранителни стоки” ......................................................... 11

1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 11 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ............................................... 12 3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”................................................... 13 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 14

Б. Стокова група “Млечни продукти”........................................................... 15 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 16 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. ........................................................................................................ 17 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”.................................................. 17 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 18

В. Стокова група “Месо, месни произведения и риба”............................... 20 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 20 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. ........................................................................................................ 22 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”.................................................. 23 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 25

Г. Стокова група “Захарни изделия”............................................................. 26 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 26 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. ........................................................................................................ 27 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”.................................................. 28 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 29

Д. Стокова група “Подправки” ...................................................................... 29 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 29 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. ........................................................................................................ 30 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”.................................................. 31 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 32

Е. Стокова група “Алкохолни продукти” ..................................................... 32 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 32 2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ................................................ 33 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”.................................................. 34 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” ............................................... 35

Ж. Стокова група “Плодове и зеленчуци – местно производство” ........... 36 1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”................................................... 36

- 2 -


2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ................................................ 39 3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” – брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. ........................................................................................................ 40 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на хранителните стоки.................. 42

З. Стокова група “Плодове и зеленчуци - внос” .......................................... 43 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”.................................................. 43 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ............................................... 45 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”............................................. 46 4. Анализ на профила спрямо променливата “обхват на наблюдението”............................................. 47

И. Стокова група “Плодове и зеленчуци - консервирани” ......................... 48 1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”................................................... 48 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ............................................... 49 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”............................................. 50 4. Анализ на профила спрямо променливата “обхват на наблюдението”............................................. 51

ИЗВОДИ:.......................................................................................................... 52 А Изводи от анализа на профила на продажби на стоковите тържища за стоковите групи.................. 52 Б. Изводи от анализа на профила на продажби на стоковите тържища по стокови групи .................... 53 В Сравнителен анализ на профила на продажбите на стоковите тържища през 2006г. и 2010г........... 56

- 3 -


ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОФИЛА НА ПРОДАЖБИТЕ

НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА В БЪЛГАРИЯ

I. ЦЕЛ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Изследването е извършено с цел да се определи профила на преобладаващите

стоки и стокови групи, продавани на стоковите тържища. Основаната задача на изследването е, в резултат на направените от него

изводи, да бъде актуализирана структурата на Индекса на тържищните цени, да се определят стоките, които влизат в неговия състав, както и теглата им.

Изследването е извършено за период от една календарна година от 1 януари до 31 декември 2010г. Разглежданият период обхваща всички сезони, което е необходимо условие като се има предвид сезонния характер на производство и продажба на преобладаващите стоки, търгувани на стоковите тържища. Изследването е извършено на базата на данни и информация от 58 стокови тържища в България, съответно локализирани в 23 области по действащото в момента административно деление на страната, от което следва, че данните са достатъчно представителни.

Базата данни на ДКСБТ за разглеждания период има достатъчен обем за целите на изследването. Периодичността на подаване на информация е ежедневна, което дава възможност за определяне на честотата на продажби по дни за разглеждания период. Освен цени, базата данни съдържа ежедневна информация за продадените на тържищата количества на наблюдаваните стоки.

Настоящето изследване на профила на продажбите на стоките и стоковите

групи се основава на следните променливи: • Обем продажби – количеството на продадените стоки или стокови

групи за разглеждания период. • Стойност на продажбите – реализирания стокооборот за

разглеждания период. • Честота на продажбите – брой дни, в които има сключени

сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период.

• Обхват на наблюдението - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички тържища, подавали информация за разглеждания период

- 4 -


II. СТОКОВА СТРУКТУРА НА НАБЛЮДЕНИЕТО За целите на изследването се разглеждат 130 стоки, диверсифицирани в 9

основни стокови групи стоки, както следва:

Таблица 1

СТОКОВИ ГРУПИ Брой на стоките в стоковите групи

%-но съотношение на стоковите групи

в зависимост от броя на стоките

във всяка една от тях ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ /общо/ 10 8% МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ 6 5% МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА 15 12% АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ 9 7% ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ 4 3% ПОДПРАВКИ 3 2% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/

28 22%

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / внос/ 26 20%

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / консервирани/

29 22%

Стоковата структура е показана на следната графика:

Стокова структура на наблюдението

8%5%12%7%

21%

20%

22%

3%2%

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ /общо/ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИМЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ

ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ ПОДПРАВКИ

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / внос/ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / консервирани/

Фигура 1

- 5 -


III. ПРОФИЛ НА СТОКОВИТЕ ГРУПИ, ТЪРГУВАНИ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА 1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество” Таблица 2

СТОКОВИ ГРУПИ мерна единица

количество на

продажбите в тона, хил.бр.

Относителен дял на

стоковите групи по продадени количества

спрямо общото количество в %

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ (без яйца) т 24449 17%

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ т 3317 3%МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА т 8251 5%АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ т 1528 2%ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ т 572 2%ПОДПРАВКИ т 3696 3%ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ т 51958 34%ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /внос/ т 47142 31%ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/ т 2202 4%

Общо: т 143114 100ЯЙЦА хил. бр. 104751

Относителен дял на стоковите групи по продадени количества спрямо общото количество в %

33%36%

2%

2% 17%6%1%0,4%3%

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ /общо/ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИМЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ ПОДПРАВКИПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / внос/ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / консервирани/

Фигура 2

- 6 -


Забележка: Количеството продадено олио в пластмасова бутилка и алкохолните

продукти от хил.л. е превърнато в тона чрез Таблицата за относително тегло по международните стандарти.

От анализа на продадените количества стоки по групи са изключени яйцата, които са с различна мерна единица.

Анализът на обема продажби показва, че на стоковите тържища през разглеждания период са търгувани най-много стоки от стоковата група “плодове и зеленчуци – местно производство“. Относителният дял на стоките от тази група представлява 36% от общия обем продажби.

На второ място по обем продажби са стоките съответно от стоковата група “плодове и зеленчуци от внос”, чиито относителен дял от общия обем продажби е 33%.

Сравнението между обема продажби на плодове и зеленчуци местно производство и от внос показва, че количествата, продадени български плодове и зеленчуци заемат по-голям дял от общите продажби, в сравнение с тези от внос (33%).

Следват стоките от стоковата група “хранителни стоки” с относителен дял 17% и групата на “месото, месните произведения и рибата” с относителен дял 6%. В диапазона 1 – 3% са продажбите на стоките от стоковите групи “млечни продукти”, “подправки”, “плодове и зеленчуци – консервирани” и “алкохолните продукти”.

2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. Таблица 3

СТОКОВИ ГРУПИ Стойност на продажбите ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ (без яйца) 39174МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ 17356МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА 37117АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ 7814ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ 1474ПОДПРАВКИ 1800ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ 58138ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /внос/ 64086ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/ 3052Общо: 230009ЯЙЦА 17808

При анализа на продажбите по променливата “стойност на продажбите”,

също както при анализа на продадените количества стоки, са изключени яйцата, които са с различна мерна единица.

- 7 -


Относителен дял на стоковите групи по реализиран стокооборот в %

28%

17%

1%

25%

16%

1% 8%

3%1%

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ /общо/ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИМЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ ПОДПРАВКИПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / внос/ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ / консервирани/

Фигура 3

Анализът на обема продажби на стоковите групи показва, че най-голям стокооборот на тържищата се осъществява със стоките от групата “плодове и зеленчуци внос” – 64086 хил.лв. или 28% от стойността на всички търгувани стоки. Около 1% е относителният дял на обема продажби на стоките от стоковите групи “Консервирани плодове и зеленчуци”,”Подправки” и “Захарни изделия”.

3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” – брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период.

През 2010г. работните дни са 252, но в изследването са включени и съботните дни, тъй като по-голяма част от стоковите тържища осъществяват търговия и през тези дни. Таблица 4

СТОКОВИ ГРУПИ %-но съотношение на дните с продажби спрямо всички

работни дни ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ (без яйца) 99% МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ 96% МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА 88% АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ 87% ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ 96% ПОДПРАВКИ 98% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/ 49% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /внос/ 46% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/

48%

- 8 -


Честота на продажбитев % на дните с продажби спрямо общия брой работни дни в

годината

99% 96%88% 87%

96% 98%

49% 46% 48%

0

20

40

60

80

100

120

ХРАНИТЕЛНИСТОКИ /общо/

МЛЕЧНИПРОДУКТИ

МЕСО, МЕСНИИЗДЕЛИЯ И

РИБА

АЛКОХОЛНИПРОДУКТИ

ЗАХРАНИИЗДЕЛИЯ

ПОДПРАВКИ ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ

/местнопроизводство/

ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ /

внос/

ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/

Фигура 4 Анализът на продажбите по променливата “честота на продажбите” показва,

че най-често търгуваните на стоковите тържища са стоките от стоковата група “хранителни стоки”, „млечни продукти”, “захарни изделия” и “подправки”, като продажби на стоките от тези групи са били осъществявани през всички работни дни на годината.

Стоките от групата на “хранителни стоки”, включваща захар, брашно, олио и др. са ежедневните продукти за българското население и се търгуват с еднаква честота през всички сезони. Същите изводи могат да се направят за стоките от групата на “захарните изделия” и “подправките”.

Макар и стоки с изразен сезонен фактор, млечните произведения се търгуват също целогодишно, но с изразени ценови разлики през различните сезони.

Наред с тези стокови групи, стоките от групата на алкохолните продукти и месните произведения също се търгуват през голяма част от работните дни в годината, като честотата на продажбите им се доближават до 90%.

Логично по-малка честота на продажбите се наблюдава при плодовете и зеленчуците, както месно производство и от внос, така и на консервираните продукти. 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока или стокова група и %-но съотношение спрямо всички тържища, подавали информация за разглеждания период.

През 2010г. В ДКСБТ са подавали информация за продажбите общо 58 тържища.

- 9 -


Таблица 5

СТОКОВИ ГРУПИ

Брой тържища, на които са

осъществени продажби на стоки от стоковите групи през анализирания период

%-но съотношение на тържищата с продажби от

съответната стокова група спрямо общия

брой тържища, подавали информация

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ (без яйца) 48 83% МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ 41 71% МЕСО, МЕСНИ ИЗДЕЛИЯ И РИБА 40 69% АЛКОХОЛНИ ПРОДУКТИ 26 45% ЗАХРАНИ ИЗДЕЛИЯ 28 48% ПОДПРАВКИ 36 62% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /местно производство/

24 59% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /внос/ 34 59% ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/ 23 40%

Обхват на наблюдението

Относителен дял на тържищата с продажби от съответната стокова група спрямо общия брой тържища

40%

59%59%

45%

69%71%

83%

48%

62%

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

ХРАНИТЕЛНИСТОКИ /общо/

МЛЕЧНИПРОДУКТИ

МЕСО, МЕСНИИЗДЕЛИЯ И

РИБА

АЛКОХОЛНИПРОДУКТИ

ЗАХРАНИИЗДЕЛИЯ

ПОДПРАВКИ ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ

/местнопроизводство/

ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ /

внос/

ПЛОДОВЕ ИЗЕЛЕНЧУЦИ /консервирани/

Фигура 5

От направения анализ по променливата „обхват на наблюдението” се вижда, че най-голям относителен дял заемат тържищата, на които са извършени продажби на стоки от стоковата група „хранителни стоки”. Сравнително голям относителен дял заемат и тържищата с продажби на млечни произведения, месо, месни изделия и риба и подправки. По-малък дял заемат тържищата с продажби на плодове и зеленчуци, както местно производство, така и от внос. На част от тържищата се осъществява търговия само с плодове и зеленчуци, а на друга част от тях се извършват продажби и на стоки от останалите стокови групи. Налице е известна специализация на някои

- 10 -


стокови тържища, в зависимост от вида стоки, предмет на търговията, осъществявана там. На около 50% от тържищата се търгуват консервирани плодове и зеленчуци, алкохолни продукти и захарни изделия.

IV. ПРОФИЛ НА СТОКИТЕ ПО СТОКОВИ ГРУПИ

А. Стокова група “Хранителни стоки” Стоковата група “Хранителни стоки” съдържа 10 стоки. Стоковата структура на

разглежданата група е следната: Таблица 6

СТОКОВА ГРУПА мерна единица ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ /общо/

ЗАХАР т ФАСУЛ зрял т ОРИЗ т ЛЕЩА т БРАШНО тип "500" т МАКАРОНЕНИ ИЗДЕЛИЯ т ФИДЕ т СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО пластмасова бутилка 1л. т МАРГАРИН кутия 0.500кг т КОКОШИ ЯЙЦА хил. бр.

1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”

Забележка: От анализа на продадените количества стоки от стоковата група

„хранителни стоки” са изключени яйцата, които са с различна мерна единица. Таблица 7

Стоки, подредени по низходящ ред по показател - продадено количество

мерна единица

количество

СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО пластмасова бутилка 1л. т 8808

ЗАХАР т 6428

БРАШНО тип "500" т 4866

ОРИЗ т 1716

ФАСУЛ зрял т 884

МАКАРОНЕНИ ИЗДЕЛИЯ т 588

ЛЕЩА т 512

МАРГАРИН кутия 0.500кг т 389

ФИДЕ т 258

ОБЩО т 24449КОКОШИ ЯЙЦА хил. бр. 104751

- 11 -


Относителен дял на стоките по продадено количество спрямо общото количество

за стоковата група

36%26%

20%

2%

2%7%

4%2%

1%

ЗАХАР ФАСУЛ ОРИЗ ЛЕЩА БРАШНО МАКАРОНИ ФИДЕ ОЛИО МАРГАРИН

Фигура 6

Анализът на продадените количества от разглежданата стокова група показва, че най-голям относителен дял от обема продажби на стоковите тържища заема стоката слънчогледово олио, чиито относителен дял представлява 36% от общите продажби. Следват стоките захар, брашно, ориз и т.н. Тези стоки се потребяват ежедневно в бита на населението. По-малък относителен дял продажби имат стоките фиде, леща и маргарин. Обемът продажби за 2010г. на кокошите яйца е 104751 хил.бр.

2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. Таблица 8

Стоки, подредени по низходящ ред по показател – стойност на продажбите

Стойност на продажбите

СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО 18673ЗАХАР 8613БРАШНО тип "500" 3601ОРИЗ 3398ФАСУЛ 2023ЛЕЩА 1091МАКАРОНЕНИ ИЗДЕЛИЯ 770МАРГАРИН 689ФИДЕ 315ОБЩО: 39174КОКОШИ ЯЙЦА 17808

- 12 -


Относителен дял на стоките в групата по реализиран стокооборот в %

5%9%3%9%

2%

22%

47%

2%1%

ЗАХАР ФАСУЛ ОРИЗ ЛЕЩА БРАШНО МАКАРОНИ ФИДЕ ОЛИО МАРГАРИН

Фигура 7

Забележка: Отново от анализа са изключени яйцата, които са с различна мерна единица.

Най – голям относителен дял от стоките от групата “хранителни стоки” през 2010г. заема слънчогледовото олио, като стойността на продажбите е 18673 лв. или 48% от целия реализиран оборот на стоковата група. Следващата стока е захарта с относителен дял продажби – 22%. Относителният дал на стоките ориз, брашно и фасул е в границите на 5-9%. Лещата, макаронените изделия и маргаринът заемат около 1 – 3%.

3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” –

брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период.

През 2010г. работните и съботните дни са 302. Анализът спрямо тази променлива показва, че с изключение на маргарина и

фидето, продажби на всички останали стоки от групата на “хранителните стоки” са извършвани през 100% от работните дни.

- 13 -


Честота на продажбите на стоките в стоковата група

97%

98%

100%100%100%100%100%100%100%

96

97

97

98

98

99

99

100

100

101

ФАСУЛ ОЛИО ОРИЗ МАКАРОНИ ЛЕЩА ЗАХАР БРАШНО МАРГАРИН ФИДЕ

Фигура 8

4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” -

брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на хранителните стоки.

През 2010г. продажби на хранителни стоки са извършвани на 48 стокови

тържища. Таблица 9

СТОКИ

Брой тържища, на които са осъществени продажби на стоки от

стоковата група „хранителни стоки”през

анализирания период


съответната стока от групата спрямо

общия брой на тържищата, на които

са осъществени продажби на стоки от

стоковата група ЗАХАР 45 94% ФАСУЛ зрял 42 88% ОРИЗ 43 90% ЛЕЩА 36 75% БРАШНО тип "500" 43 90% МАКАРОНЕНИ ИЗДЕЛИЯ 35 73% ФИДЕ 32 67% СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО пластмасова бутилка 1л.

45 94%

МАРГАРИН кутия 0.500кг 31 65% КОКОШИ ЯЙЦА 38 79% ОБЩ БРОЙ ТЪРЖИЩА 48 100%

- 14 -


Обхват на наблюдениетоОтносителен дял на тържищата с продажби от съответната стока, спрямо общия брой тържища с продажби но хранителни стоки в %

79%

65%

94%

67%73%

90%

75%

90%88%94%

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

ЗАХАР ФАСУЛ ОРИЗ ЛЕЩА БРАШНО МАКАРОНИ ФИДЕ ОЛИО МАРГАРИН ЯЙЦА

Фигура 9

Анализът спрямо променливата „обхват на наблюдението” сочи, че по-голяма

част от стоките от тази група се търгуват на около 88-94% от тържищата с продажби на хранителни стоки. Анализът показва, че стоки като яйца, маргарин, макаронени изделия и леща се търгуват на по-малка част от тържищата.

Б. Стокова група “Млечни продукти”

През лятото на 2010г. бяха утвърдени и въведени стандарти на някои млечни

продукти. Комисията прие тези стоки да бъдат включени в Информационния фиш през м. ноември 2010г. В тази връзка в изследването са включени сирене краве и овче по стандарт “БДС”. Тъй като продажбите им не обхващат целия период на наблюдението, анализът на профила на продажби на тези стоки ще бъде разгледан отделно.

Стоковата структура на групата съдържа 6 позиции. Таблица 10

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ КАШКАВАЛ" ВИТОША"

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от краве мляко

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от овче мляко

КРАВЕ МАСЛО пакет 125гр.

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от краве мляко “БДС”

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от овче мляко “БДС”

- 15 -


1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество” Таблица 11

Стоки, подредени по низходящ ред по показател - продадено

количество

количество в тон

Относителен дял на количеството за

съответната стока спрямо общото количество в групата

в % КРАВЕ СИРЕНЕ 2189 55%КАШКАВАЛ "Витоша" 931 23%МАСЛО 803 20%ОВЧЕ СИРЕНЕ 47 1%ОБЩО: 3969 100КРАВЕ СИРЕНЕ “БДС” 21ОВЧЕ СИРЕНЕ “БДС” 4

Относителен дял на стоките по продадено количество спрямо общото количество

за стоковата група

1%

20%23%

56%

КАШКАВАЛ" ВИТОША" КРАВЕ СИРЕНЕ ОВЧЕ СИРЕНЕ КРАВЕ МАСЛО

Фигура 10

От групата на млечните произведения през 2010г. с най-голям относителен дял е кравето сирене. От стоката са продадени 2189 тона. На второ място по продажби в групата е кашкавал”Витоша”. С 20% относителен дял от продажбите е кравето масло. Значително по-малки са продадените количества на овчето сирене, чиито относителен дял е 1% от общото количество на продажбите от стоковата група на млечните произведения.

Наблюдението на сирене по стандарта “БДС” обхваща месеците ноември и декември. За този период продажбите на краве сирене “БДС” е 21 тона, а на овче сирене “БДС” продажбите са 4 тона.

- 16 -



Стоки, подредени по низходящ ред по показател – стойност

на продажбите


Относителен дял на стоките спрямо общата стойност на продажбите

в % КРАВЕ СИРЕНЕ 8668 50%КАШКАВАЛ "Витоша" 8041 47%ОВЧЕ СИРЕНЕ 379 2%МАСЛО 124 1%

ОБЩО: 26502 100

КРАВЕ СИРЕНЕ “БДС” 113ОВЧЕ СИРЕНЕ “БДС” 31


47%50%

2%1%

КАШКАВАЛ" ВИТОША" КРАВЕ СИРЕНЕ ОВЧЕ СИРЕНЕ КРАВЕ МАСЛО

Фигура 11 Реализираният стокооборот на кравето сирене заема 50% от общия

стокооборот за групата. На второ място по стойност на продажбите е кашкавал”Витоша”с реализиран стокооборот за годината 8041 лв.

3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” –


През 2010г. работните и съботните дни са 302. Анализът спрямо тази променлива показва, че през 100% от работните дни са

извършване продажби на кашкавал “Витоша” и краве сирене. До тази честота на продажбите се доближават и продажбите на кравето масло. Относително по-ниска е честота на продажбите на овчето сирене. (87%).

- 17 -


Работните дни, които обхваща наблюдението през 2010г. на продуктите по

стандарт “БДС” са 44. През 89% (39 дни) се е извършвала търговия на продуктите по стандарта.

Честота на продажбите

87%

99%100%100%

80

82

84

86

88

90

92

94

96

98

100

102

КАШКАВАЛ"ВИТОША"

КРАВЕ СИРЕНЕ МАСЛО ОВЧЕ СИРЕНЕ

Фигура 12

4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на млечните произведения

През 2010г. продажби на млечни продукти са извършвани на 42 стокови тържища. Таблица 13

СТОКИ

Брой тържища, на които са

осъществени продажби на стоки от стоковата група „млечни продукти”през анализирания

период


съответната стока от групата спрямо

общия брой на тържищата, на

които са осъществени

продажби на стоки от стоковата група

КАШКАВАЛ" ВИТОША" 40 95%

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от краве мляко

41 98%

БЯЛО САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ от овче мляко

20 48%

КРАВЕ МАСЛО пакет 125гр. 39 93%

- 18 -


ОБЩО 42 100%

КРАВЕ СИРЕНЕ “БДС” 8

ОВЧЕ СИРЕНЕ “БДС” 5

Обхват на наблюдениетоОтносителен дял на тържищата с продажби от съответната стока спрямо общия брой тържища с продажби на млечни продукти в %

93%

48%

98%95%

0

20

40

60

80

100

120

КАШКАВАЛ"ВИТОША"

КРАВЕ СИРЕНЕ ОВЧЕ СИРЕНЕ КРАВЕ МАСЛО

Фигура 13

Анализът по променливата “обхват на наблюдението” показва, че на по-голяма част от тържищата, на които има продажби на млечни продукти са осъществявани сделки с кашкавал, краве сирене и масло.. Продажби на овче сирене са осъществени през годината на около половината от тържищата.

- 19 -


В. Стокова група “Месо, месни произведения и риба” Стоковата група включва 10 позиции. От м. ноември 2010г. ДКСБТ започна

да наблюдава търговията с месни продукти по стандарта “Стара планина” При анализа на профила на продажбите на стоковата група “Месо, месни произведения и риба” са изключени стоките по стандарта, за които е направен допълнителен анализ.


Стоки, подредени по низходящ ред по показател - продадено количество

Количество в тон

Относителен дял на стоките от групата по продадено количество

спрямо общото количество

ПИЛЕ ЗАМРАЗЕНО 2463 30%КОЛБАСИ малотрайни 1777 22%КАЙМА 1155 14%Траен варено-пушен салам 859 10%КРЕНВИРШИ пилешки 706 9%КРЕНВИРШИ 531 6%СКУМРИЯ 428 5%СВИНСКО МЕСО 137 2%КОПЪРКА 94 1%ТЕЛЕШКО МЕСО 51 1%

ОБЩО: 8202 100%

Относителен дял на стоките по продадено количество, спрямо общото количество за стоковата група

5%

6% 9%

22%

10%

14%

30%

1% 2% 1%

СКУМРИЯ КОПЪРКА СВИНСКО МЕСО

ТЕЛЕШКО МЕСО ПИЛЕ ЗАМРАЗЕНО КРЕНВИРШИ

КРЕНВИРШИ пилешки КОЛБАСИ малотрайни Траен варено-пушен салам

КАЙМА Фигура 14

- 20 -


През 2010г. от стоковата група “Месо, месни изделия и риба” са продадени

най-големи количества от стоките пиле (2463т), колбаси малотрайни (1777т) и кайма (1155т). Със сравнително висок относителен дял са също така трайния варено-пушен салам (10%), а кренвиршите (телешки и пилешки) и скумрията заемат около 5 – 9% от общия обем продажби в групата. Продажбите на месото (свинско и телешко) и копърката са с относителен дял 1 - 2%. Таблица 15

СТОКИ ПО СТАНДАРТА “СТАРА ПЛАНИНА” Количество в тон

Относителен дял на стоките от групата по продадено

количество спрямо общото количество

КРЕНВИРШИ "Стара планина" 21 43,5КРЕНВИРШИ от птиче месо "Стара планина" 0,1 0,1КОЛБАСИ малотрайни "Стара планина" 11 21,6Траен варено-пушен салам „Стара планина” 8 16,0КАЙМА смес "Стара планина" 9 19,3Общо 49 100

От месните продукти по стандарта “Стара планина” най-голям обем продажби

за периода на наблюдението имат кренвиршите, а относителният дял на пилешките кренвирши по стандарта е незначителен (0.1%)

Относителен дял на месните продукти по стандарт "Стара планина", спрямо общото количество на продуктите

по стандарта

43%

22%

16%

19%

0,1%

КРЕНВИРШИ "Стара планина" КРЕНВИРШИ от птиче месо "Стара планина" КОЛБАСИ малотрайни "Стара планина" Траен варено-пушен салам „Стара планина”КАЙМА смес "Стара планина"

Фигура 15

- 21 -



Стоки, подредени по низходящ

ред по показател - стойност на продажбите Стойност


Относителен дял на стоките спрямо общата стойност на

продажбите в % КОЛБАСИ малотрайни 8531 23%ПИЛЕ ЗАМРАЗЕНО 8129 22%Траен варено-пушен салам 7061 19%КАЙМА 5359 15%КРЕНВИРШИ 2454 7%КРЕНВИРШИ пилешки 2322 6%СКУМРИЯ 1505 4%СВИНСКО МЕСО 853 2%ТЕЛЕШКО МЕСО 369 1%КОПЪРКА 137 0,4%ОБЩО: 36721 100%


22%

7%6% 24%

19%

15%2%1%

4%0,4%

СКУМРИЯ КОПЪРКА СВИНСКО МЕСО ТЕЛЕШКО МЕСО ПИЛЕ ЗАМРАЗЕНО КРЕНВИРШИ КРЕНВИРШИ пилешки КОЛБАСИ малотрайни Траен варено-пушен салам КАЙМА

Фигура 16

При анализирането на профила на продажби по променливата „стойност на продажбите”, в групата на месото, месните изделия и рибата се открояват 4 стоки с

- 22 -


най-значителен относителен дял, спрямо общата стойност на продажбите за тази група. Както и спрямо променливата „продадено количество”, така и по този параметър пилето, шпековият салам, малотрайните колбаси и каймата са с най-висок процент от общата стойност. Около 6 – 7% от стокооборота в групата заемат кренвиршите, относителният дял на свинското и телешкото месо е между 1 и 2%. Най-нисък процент от общия реализиран стокооборот има копърката.

Таблица17

СТОКИ ПО СТАНДАРТА “СТАРА ПЛАНИНА” Стойност на продажбите

Относителен дял на стоките спрямо общата стойност на продажбите в %

КРЕНВИРШИ "Стара планина" 155 39%КРЕНВИРШИ от птиче месо "Стара планина" 0,5 0,1%КОЛБАСИ малотрайни "Стара планина" 78 20%Траен варено-пушен салам „Стара планина” 92 23%КАЙМА смес "Стара планина" 70 18%Общо 395 100

Най-висок относителен дял спрямо общата стойност на продажбите от месните продукти по стандарта “Стара планина” заемат кренвиршите – 39%. Стойността на продажбите на пилешките кренвирши е най-нисък, едва 0.1%.

Относителен дял на стоките по стандарта "Стара планина" по реализиран стокооборот в %

39%

20%

23%

18%

0,1%

КРЕНВИРШИ "Стара планина" КРЕНВИРШИ от птиче месо "Стара планина" КОЛБАСИ малотрайни "Стара планина" Траен варено-пушен салам „Стара планина”КАЙМА смес "Стара планина"

Фигура 17



През 2010г. работните дни са 302.

- 23 -


Честота на продажбите от стоковата група

100%100%100%100%99%100%

83%92%95%94%

0

20

40

60

80

100

120

СКУМРИ

Я

КОПЪРК

А

СВИНСКО

МЕС

О

ТЕЛЕ

ШКО

МЕС

О

ПИЛЕ

ЗАМРА

ЗЕНО

КРЕН

ВИРШ

И

КРЕН

ВИРШ

И

пиле

шки

КОЛБ

АСИ

мал

отра

йни

Траен варено

-пушен

сал

ам

КАЙМА

Фигура 18

От графиката се вижда, че честота на продажбите на стоките от стоковата група е много висока, като се движи в диапазона 95 – 100%. Малко по-ниска е честота 80 – 90% при месата.

Продажбите на продуктите по стандарта “Стара планина” са извършвани в около 80 – 90% от дните, които обхваща наблюдението. По-ниска честота се наблюдава при продажбите на пилешките кренвирши “Стара планина”.

- 24 -


Честота на продажбите на стоките по стандарт "Стара планина"

89%95%91%

20%

89%

0

20

40

60

80

100

120

КРЕНВИРШИ"Стара планина"

КРЕНВИРШИ отптиче месо

"Стара планина"

КОЛБАСИ малотрайни

"Стара планина"

Траен варено-пушен салам

„Стара планина”

КАЙМА смес"Стара планина"

Фигура 19


брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на месото, месните изделия и рибата

Тържищата, на които през 2010г. са реализирани продажби на стоки от тази стокова група са 42.

Анализът по този показател сочи, че стоките, заемащи най-голям относителен дял по продадено количество и стойност на продажбите, се търгуват на най-голям брой тържища (30 – 38 тържища). На около 25 тържища се е продавала риба и на 7 – 8 тържища се е извършвала търговия с месо и продуктите по стандарта “Стара планина”.

- 25 -



17%

74%

21%

81%

19%

81%

5%

71%

21%

64%

90%

19%17%

48%57%

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

СКУ

МРИЯ

КОПЪРКА

СВИНСКО

МЕСО

ТЕЛЕШКО

МЕСО

ПИЛЕ

ЗАМ

РАЗЕ

НО

КРЕН

ВИРШИ

КРЕНВИРШИ

"Стара

планина

"

КРЕН

ВИРШИ

пилешки

КРЕНВИРШИ

пилеш

ки "С

тара

планина

"

КОЛБАСИ

малотра

йни

КОЛБАСИ

малотра

йни

"Стара

планина

"


-пуш

ен

салам


-пуш

ен

салам

„Стара

планина

”

КАЙМА

КАЙМА

"Стара

планина

"

Фигура 20

Г. Стокова група “Захарни изделия”

Стоковата група има 4 позиции. 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”

Таблица 18

СТОКИ, ПОДРЕДЕНИ ПО НИЗХОДЯЩ РЕД ПО ПОКАЗАТЕЛ - ПРОДАДЕНО КОЛИЧЕСТВО

Количество в тон



ВАФЛИ обикновени - кутия 600г 251 44%ХАЛВА 151 26%ЛОКУМ 112 20%БИСКВИТИ обикновени - кутия 200г. 58 10%Общо 572 100

Най-високи показатели по тази променлива в групата на захарните изделия

имат вафлите (44%). В диапазона 20 – 26% е относителния дял на халвата и локума, а най-малък обем продажби имат бисквитите (10%).

- 26 -


Относителен дял на стоките по продадено количество, спрямо общото количество за стоковата група

44%

26%

20%10%

ВАФЛИ ХАЛВА ЛОКУМ БИСКВИТИ

Фигура 21

2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период.

Таблица 19

СТОКИ, ПОДРЕДЕНИ ПО НИЗХОДЯЩ РЕД ПО ПОКАЗАТЕЛ – СТОЙНОСТ НА ПРОДАЖБИТЕ


Относителен дял на стоките спрямо общата стойност на продажбите в %

ХАЛВА 568 39%ВАФЛИ 532 36%ЛОКУМ 339 23%БИСКВИТИ 35 2%Общо 1474 100

По-тази променлива халвата и вафлите заемат най-голям относителен дял

(36-39%), следва локумът с 23%, а най-малък реализиран стокооборот имат бисквитите.

- 27 -


Относителен дял на стоките по реализиран стокооборот

39%

36%

23%2%

ХАЛВА ВАФЛИ ЛОКУМ БИСКВИТИ

Фигура 22 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” –

брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. През 2010г. работните дни са 302.

Продажбите на всички стоки от групата имат висока честота на продажбите около 90 – 99%.


99%99%99%

89%

82

84

86

88

90

92

94

96

98

100

БИСКВИТИ ВАФЛИ ЛОКУМ ХАЛВА

Фигура 23

- 28 -


4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на захарните изделия.

През 2010г. търговия със захарни изделия се е осъществявала на 28 тържища.

Обхват на наблюдението86%

61%

82%86%

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

БИСКВИТИ ВАФЛИ ЛОКУМ ХАЛВА

Фигура 24

Д. Стокова група “Подправки” Стоките в тази стокова група са червен пипер – млян, готварска сол и винен оцет. 1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество” Таблица 20

СТОКИ Количество в тон



ЧЕРВЕН ПИПЕР млян 53 1% СОЛ готварска 2903 79% ОЦЕТ винен - бут. 0.7л 740 20% Общо 3696 100

Най-голям относителен дял в групата заема готварската сол – 79%, а най-малък – червения пипер – едва 1%.

- 29 -


Относителен дял на стоките по продадено количество, спрямо общото количество в групата

1%

79%

20%

червен пипер сол оцет

Фигура 25

2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. Подреждането на стоките по този показател е същото, както и по предходния.

Таблица 21

СТОКИ СТОЙНОСТ НА ПРОДАЖБИТЕ

ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА СТОКИТЕ СПРЯМО ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА ПРОДАЖБИТЕ В %

ЧЕРВЕН ПИПЕР млян 334 19% СОЛ готварска 1074 60% ОЦЕТ винен - бут. 0.7л 392 22% Общо 1800 100%

- 30 -


Относителен дял на стоките спрямо общата стойност на продажбите в групата

19%

59%

22%


Фигура 26

3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” – брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. През 2010г. работните дни са 302.


92

100 100

88

90

92

94

96

98

100

102


Фигура 27

- 31 -


4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на подправките.


76

9589

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100


Фигура 28

Е. Стокова група “Алкохолни продукти”

Стоковата група съдържа 9 позиции, включващи съответно ракия, вино, водка и бренди..


Стоки, подредени по низходящ ред по показател - продадено

количество количество

в тон



ГРОЗДОВА РАКИЯ обикновена 341 22%ВОДКА обикновена 313 20%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.75л. 256 17%ВИНО БЯЛО бутилка 0.75л. 170 11%ГРОЗДОВА РАКИЯ отлежала 151 10%ВИНО БЯЛО бутилка 0.7л. 100 7%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.7л. 99 6%ПЛОДОВА РАКИЯ обикновена 58 4%ВИНЕНО БРЕНДИ 40 3%ОБЩО: 1528 100%

- 32 -


Относителен дял на стоките по продадено колимество, спрямо общото количество за стоковата група

20%

17%

11%

10%7%6%

3%

22%

4%

ГРОЗДОВА РАКИЯ обикновена ВОДКА обикновена ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.75л.

ВИНО БЯЛО бутилка 0.75л. ГРОЗДОВА РАКИЯ отлежала ВИНО БЯЛО бутилка 0.7л.

ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.7л. ПЛОДОВА РАКИЯ обикновена ВИНЕНО БРЕНДИ

Фигура 29 Анализът на профила на продажби на стоките от групата на алкохолните

продукти по променливата “продадено количество” показва, че най-голям обем продажби са осъществени на обикновена гроздова ракия и водка (20-22%). В диапазона 10-17% са продадените количества червено и бяло вино в бутилка 0.75л и отлежалата гроздова ракия. Относителният дял на останалите стоки от групата е в интервала 3-7%.

2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” –– реализирания стокооборот за разглеждания период. Таблица 23

СТОКА Стойност

Относителен дял

спрямо общата стойност

ГРОЗДОВА РАКИЯ обикновена 2281 29%ВОДКА обикновена 2075 27%ГРОЗДОВА РАКИЯ отлежала 1219 16%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.75л. 660 8%ВИНО БЯЛО бутилка 0.75л. 486 6%ПЛОДОВА РАКИЯ обикновена 417 5%ВИНЕНО БРЕНДИ 256 3%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.7л. 211 3%ВИНО БЯЛО бутилка 0.7л. 209 3%ОБЩО: 7814 100

- 33 -


Относителен дял на стоките в групата по реализиран стокооборот

29%27%

16%

8%6%5%3%

3%3%

ГРОЗДОВА РАКИЯ обикновена ВОДКА обикновена ГРОЗДОВА РАКИЯ отлежала

ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.75л. ВИНО БЯЛО бутилка 0.75л. ПЛОДОВА РАКИЯ обикновена

ВИНЕНО БРЕНДИ ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.7л. ВИНО БЯЛО бутилка 0.7л.

Фигура 30 Най-голям относителен дял спрямо общия стокооборот в групата на

алкохолните продукти заема гроздовата ракия (обикновена и отлежала) и водката. С относителен дял между 3 и 8 % на последно място в групата са вината и плодовата ракия.


брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. През 2010г. работните дни са 302.

Анализът спрямо тази променлива показва, че продажбите на стоките от групата на “алкохолни продукти” през 80 – 90% от всички работни дни.

- 34 -



85%

91%

85%

89%88%

82%

89%

85%

90%

76

78

80

82

84

86

88

90

92

ГРОЗДОВАРАКИЯ

обикновена


отлежала

ПЛОДОВАРАКИЯ


ВИНЕНОБРЕНДИ

ВОДКАобикновена

ВИНОБЯЛОбутилка

0.7л.

ВИНОБЯЛОбутилка0.75л.

ВИНОЧЕРВЕНО бутилка

0.7л.

ВИНОЧЕРВЕНО бутилка0.75л.

Фигура 31


брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на алкохолните продукти.

През 2010г. продажби на алкохолни продукти са извършвани на 26 стокови тържища.

Таблица 24

СТОКИ

брой тържища, на които се

осъществяват продажби на стоки от групата

%-но съотношение

ГРОЗДОВА РАКИЯ обикновена 26 100%ГРОЗДОВА РАКИЯ отлежала 21 81%ПЛОДОВА РАКИЯ обикновена 16 62%ВИНЕНО БРЕНДИ 14 54%ВОДКА обикновена 24 92%ВИНО БЯЛО бутилка 0.7л. 15 58%ВИНО БЯЛО бутилка 0.75л. 20 77%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.7л. 17 65%ВИНО ЧЕРВЕНО бутилка 0.75л. 20 77%ОБЩО 26 100%

- 35 -


Обхват на наблюдението Относителен дял на тържищата от съответната стока, спрямо общия брой тържища с

продажби на алкохолни продукти в %

77%

65%

77%

58%

92%

54%62%

81%

100%

0

20

40

60

80

100

120




отлежала

ПЛОДОВАРАКИЯ


ВИНЕНОБРЕНДИ

ВОДКАобикновена

ВИНОБЯЛОбутилка

0.7л.

ВИНОБЯЛОбутилка0.75л.

ВИНОЧЕРВЕНО бутилка

0.7л.

ВИНОЧЕРВЕНО бутилка0.75л.

Фигура 32

От стоките в групата на най-голям брой тържища се търгува обикновената гроздова ракия, а най-малко винено бренди.

Ж. Стокова група “Плодове и зеленчуци – местно

производство” В тази стокова група са включени 28 стоки – плодове и зеленчуци местно

производство.

1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество” Таблица 25

СТОКИ ПРОДАДЕНО КОЛИЧЕСТВО в тон

Относителен дял на стоките по продадено

количество спрямо общото количество за

стоковата група в % ЯБЪЛКИ 3973 7,6

ЧЕРЕШИ 356 0,7

ГРОЗДЕ 964 1,9

ЯГОДИ 310 0,6

ПРАСКОВИ 839 1,6

КАЙСИИ 386 0,7

КРУШИ 422 0,8

ФЪСТЪЦИ 9 0,0

- 36 -


КАРТОФИ 7988 15,4

КАРТОФИ ранни 1055 2,0

ЛУК кромид зрял 3220 6,2

ЧЕСЪН ЗРЯЛ 1108 2,1

ДОМАТИ от открити площи 1278 2,5

ДОМАТИ оранжерийни 5590 10,8

КОРНИШОНИ 814 1,6

КРАСТИВИЦИ от открити площи 717 1,4

КРАСТАВИЦИ оранжерийни 5151 9,9ПИПЕР ЧЕРВЕН за пряка консумуция 1096 2,1ПИПЕР ЗЕЛЕН за пряка консумация 1950 3,8

ЗЕЛЕ ГЛАВЕСТО 4809 9,3

ТИКВИЧКИ 918 1,8

ДИНИ 2192 4,2

ПЪПЕШИ 461 0,9

СЛИВИ 202 0,4

САЛАТИ 2956 5,7

РЕПИ 1379 2,7

МОРКОВИ 1248 2,4

ПАТЛАДЖАНИ 567 1,1

ОБЩО: 51958 100%

Относителен дял на стоките по продадено количество спрямо общото количество за стоковота група в %

4%

4%3%

2%2%2%2%2%2%2%2%2%1%1%1%1%1%1%1%

6%

6%

8%

9%10%11%

15%

КАРТОФИ

ДОМАТИ оранжерийни

КРАСТАВИЦИ оранжерийни

ЗЕЛЕ

ЯБЪЛКИ

ЛУК кромид зрял

САЛАТИ

ДИНИ

ПИПЕР ЗЕЛЕН

РЕПИ

ДОМАТИ полски

МОРКОВИ

ЧЕСЪН ЗРЯЛ

ПИПЕР ЧЕРВЕН

КАРТОФИ ранни

ГРОЗДЕ

ТИКВИЧКИ

ПРАСКОВИ

КОРНИШОНИ

КРАСТИВИЦИ полски

ПАТЛАДЖАНИ

ПЪПЕШИ

КРУШИ

КАЙСИИ

ЧЕРЕШИ

ЯГОДИ

СЛИВИ

ФЪСТЪЦИ

Фигура 33

- 37 -


На базата на анализа по показателя “продадено количество”, стоките от

стоковата група на българските плодове и зеленчуци могат условно да се разделят на няколко групи в зависимост от относителния дял, който съставляват продажбите от общото количество продадени стоки от групата.

Таблица 26

9 - 15% 4 - 7% 1 - 3%

под 1%

Картофи Ябълки Репи Пъпеши

Домати оранжерийни Лук кромид Полски домати Круши

Краставици оранжерийни Салати Моркови Кайсии

Зеле Дини Чесън зрял Череши

Пипер зелен Пипер червен Ягоди

Картофи ранни Сливи

Грозде Фъстъци

Тиквички

Праскови

Корнишони

Краставици полски

Патладжани

Анализът по този показател показва, че най-голям обем продажби се

наблюдава при оранжерийните домати и краставици, картофите и зелето. Това са стоките, които се предлагат на пазара почти през цялата година. По-малък относителен дял имат стоките, които се предлагат през сравнително кратък период от годината.

- 38 -


2.Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” ––

реализирания стокооборот за разглеждания период.

Таблица 27

СТОКИ стойност


Относителен дял на стоките по стойност на продажбите спрямо общия стокооборт за

стоковата група в %ДОМАТИ оранжерийни 9391 16,2

КРАСТАВИЦИ оранжерийни 8911 15,3

ЧЕСЪН ЗРЯЛ 5220 9,0

КАРТОФИ 4713 8,1

ЯБЪЛКИ 3933 6,8

ПИПЕР ЗЕЛЕН 2750 4,7

ЛУК кромид зрял 2641 4,5

ЗЕЛЕ 2308 4,0

ГРОЗДЕ 1686 2,9

ПИПЕР ЧЕРВЕН 1644 2,8

САЛАТИ 1508 2,6

ДОМАТИ полски 1431 2,5

ДИНИ 1205 2,1

ЯГОДИ 1149 2,0

ПРАСКОВИ 1057 1,8

МОРКОВИ 998 1,7

КОРНИШОНИ 887 1,5

КРАСТИВИЦИ полски 882 1,5

КАРТОФИ ранни 813 1,4

ЧЕРЕШИ 801 1,4

РЕПИ 800 1,4

ТИКВИЧКИ 799 1,4

КРУШИ 752 1,3

КАЙСИИ 567 1,0

ПАТЛАДЖАНИ 522 0,9

ПЪПЕШИ 494 0,8

СЛИВИ 246 0,4

ФЪСТЪЦИ 30 0,1ОБЩО: 58138

- 39 -


Относителен дял на стокитепо реализиран стокооборот спрямо общия стокооборот

на стоковата група

4%

3%3%

3%2%

2%2%2%2%2%2%1%1%1%1%1%1%1%1%

7%

0,4%0,1%

8%9%

15%

5%

5%

16%

ДОМАТИ оранжерийни

КРАСТАВИЦИ оранжерийни

ЧЕСЪН ЗРЯЛ

КАРТОФИ

ЯБЪЛКИ

ПИПЕР ЗЕЛЕН


ЗЕЛЕ

ГРОЗДЕ


САЛАТИ

ДОМАТИ полски

ДИНИ

ЯГОДИ

ПРАСКОВИ

МОРКОВИ

КОРНИШОНИ

КРАСТИВИЦИ полски

КАРТОФИ ранни

ЧЕРЕШИ

РЕПИ

ТИКВИЧКИ

КРУШИ

КАЙСИИ


ПЪПЕШИ

СЛИВИ

ФЪСТЪЦИ

Фигура 34

Най-голям относителен дял при продажбите на плодове и зеленчуци през анализираната година имат оранжерийните домати и краставици, чиито стокооборот съставлява около 30% от общия стокооборот на групата. Стойността от продажбите на чесъна, картофите, ябълките, зеления пипер, лука и зелето съставляват около 37% от продажбите. 3.Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите” – брой дни, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички работни дни за разглеждания период. През 2010г. работните дни са 302.

Таблица 28

СТОКИ

работни дни през 2010г., в които са

осъществявани продажби на съответните

стоки

честота на продажбите

в % от общия

брой работни дни

ЯБЪЛКИ 302 100ЧЕСЪН ЗРЯЛ 302 100САЛАТИ 302 100РЕПИ 302 100МОРКОВИ 302 100

- 40 -


ЛУК кромид зрял 302 100КРУШИ 302 100КРАСТАВИЦИ оранжерийни 302 100КАРТОФИ 302 100ЗЕЛЕ 302 100ДОМАТИ оранжерийни 302 100ПИПЕР ЗЕЛЕН 287 95ТИКВИЧКИ 238 79ПИПЕР ЧЕРВЕН 209 69КОРНИШОНИ 204 68ПАТЛАДЖАНИ 185 61ДОМАТИ полски 167 55ГРОЗДЕ 160 53КАРТОФИ ранни 157 52КРАСТИВИЦИ полски 155 51СЛИВИ 144 48ДИНИ 141 47ЯГОДИ 136 45ПРАСКОВИ 135 45ПЪПЕШИ 132 44КАЙСИИ 62 21ЧЕРЕШИ 55 18ФЪСТЪЦИ 21 7

Честота на продажбите в %100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100

95

79

69 68

61

55 53 52 5148 47 45 45 44

21 18

7

0

20

40

60

80

100

120

ЯБЪЛКИ

ЧЕСЪН

ЗРЯ

Л

САЛ

АТИ

РЕПИ

МОРК

ОВИ

ЛУК кром

ид зрял

КРУШИ

КРАС

ТАВ

ИЦИ

оранжерийни

КАРТОФИ

ЗЕЛЕ

ДОМАТ

И

оранжерийни

ПИПЕР

ЗЕЛ

ЕН

ТИКВ

ИЧКИ

ПИПЕР

ЧЕР

ВЕН

КОРН

ИШОНИ

ПАТ

ЛАД

ЖАН

И

ДОМАТ

И полски

ГРОЗД

Е

КАРТОФИ

ранни

КРАС

ТИВИ

ЦИ

полски

СЛИВИ

ДИНИ

ЯГО

ДИ

ПРА

СКО

ВИ

ПЪПЕШ

И

КАЙСИИ

ЧЕРЕ

ШИ

ФЪСТЪЦИ

Фигура 35

До същия извод води анализът по показател честота на продажбите. Стоките, които се консумират целогодишно и присъстват на пазара през всички сезони на

- 41 -


годината се търгуват в около 60 – 100% от работните дни в годината. В дъното на таблицата по обем продажби, а и по честота на продажбите се намират стоките като кайсии, череши, ягоди, праскови, круши и др., чието потребление е възможно в един къс интервал от годината. 4. Анализ на профила спрямо променливата „обхват на наблюдението” - брой тържища, в които има сключени сделки за съответната стока от стоковата група и %-но съотношение спрямо всички тържища, на които има осъществени сделки със стоки от групата на хранителните стоки.

През 2010г. продажби на български плодове и зеленчуци са извършвани на 34 стокови тържища.

Обхват на наблюдението9188 88 88

8582 82

74 74 74 74

6259 59 59 59 59

5653 53 53

50 50

4441 41

38

18

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

КРАС

ТАВИ

ЦИ

оранже

рийни

ЯБЪ

ЛКИ

КАРТ

ОФИ

ДОМАТ

И

оранже

рийни

ЗЕЛЕ

МОРК

ОВИ

ЛУК кром

ид зрял

ТИКВ

ИЧК

И

ПИПЕР

ЗЕЛ

ЕН

КАРТ

ОФИ

ранни

ДИНИ

ДОМАТ

И полски

ЧЕСЪН

ЗРЯ

Л

САЛ

АТИ

ПЪПЕШ

ИКР

АСТИ

ВИЦИ

полски

ГРОЗД

Е

ПРА

СКО

ВИ

ПАТ

ЛАДЖ

АНИ

КРУШ

И

КОРН

ИШОНИ

ПИПЕР

ЧЕР

ВЕН

КАЙСИИ

ЧЕРЕ

ШИ

ЯГО

ДИ

РЕПИ

СЛИ

ВИ

ФЪСТЪ

ЦИ

Фигура 36

Както при анализа спрямо останалите променливи, така и по тази променлива изводите са, че по-горе посочените стоки имат най-голяма честота на точките на наблюдение.

- 42 -


З. Стокова група “Плодове и зеленчуци - внос” Стоките от тази стокова група са 26.

1. Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество”

Групирането на стоките от групата в зависимост от относителния дял, който

стоките заемат по показател продадено количество сочи, че доматите, бананите и портокалите са стоките, с най-голямо продадено количество и заемат около 11-15% от него. Таблица 29

11 - 15% 4 - 8% 1 - 3%

под 1%

Домати Ябълки Зеле Круши

Банани Дини Пъпеши Гъби

Портокали Салати Киви Кайсии

Дини Праскови Ананаси

Мандарини Тиквички Ягоди

Картофи Чесън

Лимони Пипер червен

Лук Грозде

Грейпфрути Патладжани

Краставици

Моркови

- 43 -


Таблица 30

СТОКА КОЛИЧЕСТВОв тона

относителен дял на продаденото количество от стоките спрямо

общото количество в%

ДОМАТИ 7093 15

БАНАНИ 6051 13ПОРТОКАЛИ 5172 11

ЯБЪЛКИ 3663 8ДИНИ 3273 7МАНДАРИНИ 3116 7КАРТОФИ 3082 7ЛИМОНИ 2502 5ЛУК кромид зрял 2224 5ГРЕЙПФРУТИ 1777 4КРАСТАВИЦИ 1756 4МОРКОВИ 1687 4ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ 1304 3ПЪПЕШИ 789 2КИВИ 630 1ПРАСКОВИ 466 1ТИКВИЧКИ 461 1ЧЕСЪН 431 1ПИПЕР ЧЕРВЕН 403 1ГРОЗДЕ 393 1ПАТЛАДЖАНИ 273 1КРУШИ 189 0,4КУЛТИВИРАНИ ГЪБИ 146 0,3КАЙСИИ 133 0,3АНАНАСИ 71 0,2ЯГОДИ 58 0,1ОБЩО 47142 100

- 44 -


Относителен дял на стоките по продадено количество спрямо общото количество за групата

1%1%1%1%1%1%1%0%0%0%0%

15%

13%

11% 8%

7%

7%

7%

5%

5%4%

4%4%3%2%

ДОМАТИ

БАНАНИ

ПОРТОКАЛИ

ЯБЪЛКИ

ДИНИ

МАНДАРИНИ

КАРТОФИ

ЛИМОНИ


ГРЕЙПФРУТИ

КРАСТАВИЦИ

МОРКОВИ

ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ

ПЪПЕШИ

КИВИ

ПРАСКОВИ

ТИКВИЧКИ

ЧЕСЪН


ГРОЗДЕ


КРУШИ

КУЛТИВИРАНИ ГЪБИ

КАЙСИИ

АНАНАСИ

ЯГОДИ

Фигура 37 2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” Таблица 31

СТОКА Стойност на продажбите


ДОМАТИ 11986 19БАНАНИ 11315 18ПОРТОКАЛИ 6465 10ЛИМОНИ 4778 7МАНДАРИНИ 4051 6ЯБЪЛКИ 3736 6КРАСТАВИЦИ 3230 5ГРЕЙПФРУТИ 2861 4ЧЕСЪН 2198 3ДИНИ 1702 3КАРТОФИ 1634 3ЛУК кромид зрял 1602 2МОРКОВИ 1265 2КИВИ 895 1ПЪПЕШИ 828 1ГРОЗДЕ 794 1ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ 782 1ТИКВИЧКИ 765 1ПИПЕР ЧЕРВЕН 681 1ПРАСКОВИ 597 1

- 45 -


ПАТЛАДЖАНИ 522 1КУЛТИВИРАНИ ГЪБИ 484 1КРУШИ 326 1КАЙСИИ 231 0,4ЯГОДИ 192 0,3ОБЩО: 64086

Относителен дялна стоките в групата по реализиран стокооборот

2%2%1%1%1%1%1%1%1%1%1%0% 1%0% 3% 3%3%

4%

5%

6%

6%

7%10%18%

19%

ДОМАТИ

БАНАНИ

ПОРТОКАЛИ

ЛИМОНИ

МАНДАРИНИ

ЯБЪЛКИ

КРАСТАВИЦИ


ЧЕСЪН

ДИНИ

КАРТОФИ


МОРКОВИ

КИВИ

ПЪПЕШИ

ГРОЗДЕ

ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ

ТИКВИЧКИ


ПРАСКОВИ


КУЛТИВИРАНИ ГЪБИ

КРУШИ

КАЙСИИ

ЯГОДИ

АНАНАСИ

Фигура 38

Стоките, които имат най-голям относителен дял по показателя “стойност на продажбите” са домати, банани и портокали. Най-малък оборот се е осъществявал през годината на кайсиите, ягодите и ананасите. 3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”

Най-висока честота на продажбите на стоките от тази група имат цитрусовите плодове, бананите, ябълките и лука. С най-малка честота на продажбите са патладжаните, ягодите и кайсиите.

- 46 -


Честота на продажбите100 100 100 100 97 97

9388 85 84

77

67 6762

5853

47 4539 39 37 36

3227

1612

0

20

40

60

80

100

120

ПОРТО

КАЛИ

ЛИМОНИ


БАНАНИ

ЯБЪЛКИ

ЛУК

ДОМАТИ

МОРКО

ВИ

КИВИ

КАРТО

ФИ

КРАСТА

ВИЦИ

ЧЕСЪН

ГЪБИ

ЗЕЛЕ

МАНДАРИНИ

КРУШИ

ГРОЗД

Е

ТИКВ

ИЧКИ

АНАНАСИ

ПИПЕР

ЧЕРВЕН

ДИНИ

ПЪПЕШИ

ПРАСКО

ВИ

ПАТЛ

АДЖАНИ

ЯГО

ДИ

КАЙСИИ

Фигура 39

4. Анализ на профила спрямо променливата “обхват на наблюдението”

През 2010г. вносни плодове и зеленчуци са се търгували на 34 тържища. Стоките, които са се продавали на най-много тържища са същите, които имат най-висока честота и обем продажби – бананите и цитрусовите плодове.

Обхват на наблюдението97 94

8882 82 79 79 76 74 74 71 68 65 65 62 59 56 53

4741 41 38 38 38

29 29

0

20

40

60

80

100

120

ПОРТ

ОКА

ЛИ

БАН

АНИ

ЛИМОНИ

МАН

ДАР

ИНИ

ДОМАТ

И

ЯБЪЛКИ

ГРЕЙ

ПФРУ

ТИ

МОРК

ОВИ

ЛУК

КИВИ

ДИНИ

КРАС

ТАВИЦИ

КАРТ

ОФИ

ЗЕЛЕ

ПЪПЕШ

И

ТИКВ

ИЧК

И

ЧЕСЪН

ПРА

СКО

ВИ

ГРОЗД

Е

КРУШИ

КАЙСИИ

ЯГО

ДИ

ПИПЕР

ЧЕР

ВЕН

ПАТ

ЛАД

ЖАН

И

ГЪБИ

АНАН

АСИ

Фигура 40

- 47 -


И. Стокова група “Плодове и зеленчуци - консервирани” Стоките в тази стокова група са 29. 1.Анализ на профила спрямо променливата “продадено количество” Таблица 32

СТОКИ ПРОДАДЕНО КОЛИЧЕСТВО в тон

Относителен дял на стоките по продадено

количество спрямо общото количество за

стоковата група в % ДОМАТИ небелени - бурк.08/07 437 20КОРНИШОНИ - бурк.08/07 289 13ДОМАТЕНО ПЮРЕ - бурк.08/07 265 12ЗЕЛЕН ФАСУЛ - бурк.08/07 243 11ГРАХ - бурк.08/07 231 10ЛЮТЕНИЦА - бурк.0.4 154 7ЧУШКИ ПЕЧЕНИ - бурк.08/07 150 7НЕКТАР - стъклена бут. 0.5 64 3КЕТЧУП - пластмасова бут. 0.5 51 2ЛОЗОВ ЛИСТ - бурк.08/07 46 2КОНФИТЮР ЯГОДИ - бурк.0.4 43 2КОНФИТЮР ДРУГИ - бурк.0.4 41 2ТУРШИЯ мешана 31 1МАРМАЛАД - бурк.0.4 31 1КОМПОТ ПРАСКОВИ - бурк.0.7 30 1КОНФИТЮР ПРАСКОВИ - бурк.0.4 16 1КОНФИТЮР МАЛИНИ - бурк.0.4 15 1КОНФИТЮР КАЙСИИ - бурк.0.4 14 1КОНФИТЮР ВИШНИ- бурк.0.4 13 1КОМПОТ ДРУГИ - бурк.0.7 12 1КОМПОТ СЛИВИ - бурк.0.7 11 0,5КОМПОТ КАЙСИИ - бурк.0.7 9 0,4КОМПОТ ЯГОДИ - бурк.0.7 4 0,2КОНФИТЮР СЛИВИ - бурк.0.4 1 0,05КОНФИТЮР ЧЕРЕШИ - бурк.0.4 1 0,02КОМПОТ ЧЕРЕШИ - бурк.0.7 0,2 0,01КОМПОТ МАЛИНИ - бурк.0.7 0,2 0,01КОМПОТ ВИШНИ- бурк.0.7 0,0 0,002

ОБЩО: 2202 100%

- 48 -


Таблица 33

10 - 20% 2 - 7% 0.2 - 1%

под 0.2%

ДОМАТИ небелени - бурк.08/07 ЛЮТЕНИЦА - бурк.0.4 ТУРШИЯ мешана

КОНФИТЮР СЛИВИ - бурк.0.4

КОРНИШОНИ - бурк.08/07 ЧУШКИ ПЕЧЕНИ - бурк.08/07 МАРМАЛАД - бурк.0.4

КОНФИТЮР ЧЕРЕШИ - бурк.0.4

ДОМАТЕНО ПЮРЕ - бурк.08/07 НЕКТАР - стъклена бут. 0.5

КОМПОТ ПРАСКОВИ - бурк.0.7

КОМПОТ ЧЕРЕШИ - бурк.0.7

ЗЕЛЕН ФАСУЛ - бурк.08/07

КЕТЧУП - пластмасова бут. 0.5

КОНФИТЮР ПРАСКОВИ - бурк.0.4

КОМПОТ МАЛИНИ - бурк.0.7

ГРАХ - бурк.08/07 ЛОЗОВ ЛИСТ - бурк.08/07

КОНФИТЮР МАЛИНИ - бурк.0.4

КОМПОТ ВИШНИ- бурк.0.7

КОНФИТЮР ЯГОДИ - бурк.0.4

КОНФИТЮР КАЙСИИ - бурк.0.4

КОНФИТЮР СЛИВИ - бурк.0.4

КОНФИТЮР ДРУГИ - бурк.0.4

КОНФИТЮР ВИШНИ- бурк.0.4

КОНФИТЮР ЧЕРЕШИ - бурк.0.4

КОМПОТ ДРУГИ - бурк.0.7

КОМПОТ ЧЕРЕШИ - бурк.0.7

КОМПОТ СЛИВИ - бурк.0.7

КОМПОТ МАЛИНИ - бурк.0.7

КОМПОТ КАЙСИИ - бурк.0.7

КОМПОТ ВИШНИ- бурк.0.7

КОМПОТ ЯГОДИ - бурк.0.7

Най-висок относителен дял по показателя “продадено количество” имат

консервирани домати, корнишони, доматено пюре, зелен фасул и грах. По-малък относителен дял имат компотите и конфитюрите.

2. Анализ на профила спрямо променливата “стойност на продажбите” Аналогични са изводите и по показателя стойност на продажбите. Таблица 34

СТОКА Стойност на продажбите


ДОМАТИ небелени - бурк.08/07 454 15ДОМАТЕНО ПЮРЕ - бурк.08/07 405 13ЧУШКИ ПЕЧЕНИ - бурк.08/07 353 12КОРНИШОНИ - бурк.08/07 347 11ГРАХ - бурк.08/07 316 10ЗЕЛЕН ФАСУЛ - бурк.08/07 289 9

- 49 -


ЛЮТЕНИЦА - бурк.0.4 260 9КОНФИТЮР ДРУГИ - бурк.0.4 94 3КОНФИТЮР ЯГОДИ - бурк.0.4 72 2КЕТЧУП - пластмасова бут. 0.5 62 2ТУРШИЯ мешана 62 2ЛОЗОВ ЛИСТ - бурк.08/07 50 2КОМПОТ ПРАСКОВИ - бурк.0.7 43 1НЕКТАР - стъклена бут. 0.5 41 1МАРМАЛАД - бурк.0.4 38 1КОНФИТЮР ПРАСКОВИ - бурк.0.4 28 1КОМПОТ ДРУГИ - бурк.0.7 27 1КОНФИТЮР МАЛИНИ - бурк.0.4 26 1КОНФИТЮР КАЙСИИ - бурк.0.4 24 1КОНФИТЮР ВИШНИ- бурк.0.4 23 1КОМПОТ СЛИВИ - бурк.0.7 13 0,4КОМПОТ КАЙСИИ - бурк.0.7 13 0,4КОМПОТ ЯГОДИ - бурк.0.7 6 0,2КОНФИТЮР СЛИВИ - бурк.0.4 1 0,04КОНФИТЮР ЧЕРЕШИ - бурк.0.4 1 0,03КОМПОТ ЧЕРЕШИ - бурк.0.7 0,2 0,01КОМПОТ МАЛИНИ - бурк.0.7 0,2 0,01КОМПОТ ВИШНИ- бурк.0.7 0,05 0,002ОБЩО: 3052

3. Анализ на профила спрямо променливата “честота на продажбите”

Честота на продажбите91 89 88 87 86 86 85 84 83 8279

75 72 70 6865 64 64

4540

19 17 149

3 2 0 00

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

КЕТЧ

УП

ГРАХ

ДОМАТ

ЕНО

ПЮРЕ

ЧУШКИ

ПЕЧ

ЕНИ

КОРН

ИШОНИ

ЛЮТЕ

НИЦА

ДОМАТ

И

КОНФИТЮ

Р ДР

УГИ

ЗЕЛЕ

Н ФАС

УЛ

НЕК

ТАР

ЛОЗО

В ЛИ

СТ

МАР

МАЛ

АД

КОНФИТЮ

Р ЯГО

ДИ

КОНФИТЮ

Р МАЛ

ИНИ

КОМПОТ ДР

УГИ

КОНФИТЮ

Р КА

ЙСИИ

КОНФИТЮ

Р ПРА

СКО

ВИ

КОНФИТЮ

Р ВИ

ШНИ

ТУРШ

ИЯ

меш

ана

КОМПОТ ПРА

СКО

ВИ

КОМПОТ СЛИ

ВИ

КОМПОТ КА

ЙСИИ

КОМПОТ

ЯГО

ДИ

КОНФИТЮ

Р ЧЕ

РЕШИ

КОНФИТЮ

Р СЛИ

ВИ

КОМПОТ ЧЕ

РЕШИ

КОМПОТ

МАЛ

ИНИ

КОМПОТ

ВИШНИ

Фигура 41

- 50 -


По-голяма част от стоките в групата се продават около 60 – 90% от времето,

като по този показател незначителни стойност заемат компотите от вишни, череши и малини. 4. Анализ на профила спрямо променливата “обхват на наблюдението” Стоките от групата се продават на 25 тържища в страната.

Обхват на наблюдението84 8480

76 76

68 68

56 5652

44

36 3632 32 32

28 28 2824 24 24

20 20

128

4 4

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

ЛЮТЕ

НИЦА

ДОМАТ

И

ЗЕЛЕ

Н ФАС

УЛ

КОРН

ИШОНИ

ГРАХ

КЕТЧ

УП

ДОМАТ

ЕНО

ПЮРЕ

ЧУШКИ

ПЕЧ

ЕНИ

КОНФИТЮ

Р ЯГО

ДИ

МАР

МАЛ

АД

ЛОЗО

В ЛИ

СТ

НЕК

ТАР

КОНФИТЮ

Р ДР

УГИ

ТУРШ

ИЯ

меш

ана

КОНФИТЮ

Р МАЛ

ИНИ

КОНФИТЮ

Р КА

ЙСИИ

КОНФИТЮ

Р СЛИ

ВИ

КОНФИТЮ

Р ПРА

СКО

ВИ

КОНФИТЮ

Р ВИ

ШНИ

КОМПОТ ПРА

СКО

ВИ

КОМПОТ КА

ЙСИИ

КОМПОТ ДР

УГИ

КОНФИТЮ

Р ЧЕ

РЕШИ

КОМПОТ СЛИ

ВИ

КОМПОТ

ЯГО

ДИ

КОМПОТ ЧЕ

РЕШИ

КОМПОТ

МАЛ

ИНИ

КОМПОТ

ВИШНИ

Фигура 42

- 51 -


ИЗВОДИ:

А Изводи от анализа на профила на продажби на стоковите тържища за стоковите групи

І. Обем продажби по групи 1. Общият обем продажби на хранителните стоки, плодовете и зеленчуците,

които се търгуват на стоковите тържища и се наблюдават от ДКСБТ през 2010г. е 143114 тона.

2. Най-голям обем продажби на стоковите тържища се реализира от стоките от стоковите групи на “Плодове и зеленчуци” – местно производство и от внос, като общият относителен дял на продаденото количество плодове и зеленчуци, спрямо общото количество е 69%. Количествата продадени плодове и зеленчуци от местно производство и от внос заемат приблизително еднакъв дял, като продажбите на българските плодове и зеленчуци са малко по-големи от продажбите на същите стоки от внос.

3. Обемът на продажби на основните хранителни стоки от групата “Хранителни стоки” е 17% от общия обем продажби.

4. Най-малък относителен дял заемат продажбите от стоковите групи “Захарни изделия” и “Алкохолни продукти”.

ІІ. Стойност на продажбите по групи 1. Общата стойност на реализираните на стоковите тържища продажби през

2010г. е 230 хил.лв./тон. 2. Най-голям относителен дял от общата стойност на продажбите заема

групата “Плодове и зеленчуци – внос” (26%), като се има предвид, че традиционните български плодове и зеленчуци в повечето случаи са с по-ниска цена и по-ниска честота на продажбите във връзка със сезонния им характер.

3. Най-малък относителен дял (около 1%) от общия реализиран стокооборот заемат стоките от групите “Захарни изделия”, Подправки” и “Плодове и зеленчуци – консервирани”.

4. Приблизително еднакъв е стокооборотът на стоките от групите “Хранителни стоки” и “Месо, месни изделия и риба” (16-17%).

ІІІ. Честота на продажбите по групи 1. Стоките от повечето стокови групи, които наблюдава Комисията имат

висока честота на продажби, като дните с продажби на тези стоки са около 90 – 100% от всички работни дни в годината. Високата честота е свързана с ежедневното потребление на тези стоки от населението и сравнително по-голямата трайност и по-лесното съхраняване на продуктите.

2. Най-ниска честота на продажбите логично имат стоките от групата на плодовете и зеленчуците, както родно производство и от внос, така и консервираните. От една страна пресните плодове и зеленчуци имат силно изразен сезонен характер и съхранението им е по-трудно, а търсенето на консервираните плодове и зеленчуци е през по-малка част от годината, основно през зимните месеци.

- 52 -


ІV. Обхват на наблюдението 1. 1.През 2010г. информация за цените на едро на хранителни стоки,

плодове и зеленчуци е получена от 58 стокови тържища в страна. На 48 от тях (83%) са осъществени продажби със стоки от групата на “Хранителните стоки”.

2. Под 50% са тържищата, на които се търгуват стоки от групите “Алкохолни продукти”, “Захарни изделия” и “Плодове и зеленчуци – консервирани”

3. Стоките от останалите стокови групи се търгуват на около 60 - 70% от тържищата. Б. Изводи от анализа на профила на продажби на стоковите тържища по стокови групи

І. Хранителни стоки - Обем продажби – 24449т (17%), яйца – 104751 хил.бр. - Стойност на продажбите – 39174 лв. (17%) - Честота на продажбите – 300 дни (99%) - Обхват на наблюдението – 48 тържища (83%)

1. Около 36% от обема продажби в тази стокова група заема слънчогледовото олио. Същата стока има най-голям относителен дял по реализиран стокооборот. Стойността на продажбите на олиото е 48% от реализирания стокооборот в групата на хранителните стоки.

2. Стоката, която е на следващо място както по продадено количество, така и по реализиран стокооборот е захарта. Относителният дял на продажбите на захарта, спрямо общото количество в групата е 26%, а реализираната стойност е 22%.

3. Продадените количества брашно също имат висок относителен дял и се доближават до количествата, на олиото и захарта

4. Най-малък относителен дял имат количествата на макаронените изделия и варивата.

ІІ. Млечни продукти - Обем продажби – 3969т (2%), - Стойност на продажбите – 17356 лв. (8%) - Честота на продажбите – дни (71%) - Обхват на наблюдението – 41 тържища (71%)

1. Обемът на продажбите на кравето сирене съставляват 55% от продажбите в тази стокова група, а относителният дял на кашкавал”Витоша” и кравето масло е около 20%.

2. По променливата “стойност на продажбите” най-висок относителен дял в групата имат кравето сирене (50%) и кашкавалът (47%),

3. По-незначителни са количествата на овчето сирене, свързано с по-малката му консумация от населението и по-високата му цена в сравнение с кравето сирене. По променливата “стойност на продажбите” най-малък относителен дял има кравето масло.

4. Кашкавал”Витоша”, кравето сирене и кравето масло имат много висока честота на продажбите (около 100%). Тези стоки имат високи стойности и по показателя “обхват на наблюдението”.

- 53 -


5. За краткия период от годината (два месеца), през който се осъществява

наблюдението върху млечните продукти по “БДС” не могат да се направят коректни изводи за профила на продажби на тези стоки.

ІІ. Месо, месни изделия и риба - Обем продажби – 8251т (6%), - Стойност на продажбите – 37117лв. (16%) - Честота на продажбите – 88% - Обхват на наблюдението – 42 тържища (69%)

1. Значителният обем продажби в групата се заема от пилешкото месо и месните произведения. Най-голям обем продажби през 2010г. в тази стокова група има пилето – 2463т (30%).

2. Голям относителен дял на продажбите имат малотрайните колбаси (22%), следвани от каймата и кренвиршите.

3. Незначителен относителен дял на продажбите в групата (1 - 2%) заемат свинското и телешко месо. Основната част от търговията на тези стоки не се осъществява на тържищата и през тях преминава само малка част от количествата, които се търгуват в страната. Скумрията има сравнително по-високи продажби -около 5%, а продадените количества копърка са незначителни.

4. Най-висок стокооборот в групата е регистриран за малотрайните колбаси. Голям относителен дял спрямо общата стойност на продажбите в групата заемат и стоките: пиле, траен варено-пушен салам, кайма, кренвирши. Същите стоки имат и най-висока честота на продажбите (около 100%) и се търгуват на 80 - 90% от тържищата, на които е извършвана търговия със стоки от групата.

5. За краткия период от годината (два месеца), през който се осъществява наблюдението върху месните продукти по стандарта “Стара планина” не могат да се направят коректни изводи за профила на продажби на тези стоки.

ІІІ. Захарни изделия

- Обем продажби – 572т (0,4%), - Стойност на продажбите – 1474лв. (1%) - Честота на продажбите – 96% - Обхват на наблюдението – 28 тържища (48%)

1. 44% от общия обем продажби в групата се заема от вафлите и 26% от халвата. Относително по-малко продажби са регистрирани при бисквитите.

2. Най-голям относителен дял по променливата “стойност на продажбите” имат халвата и вафлите.

3. Продажби на стоките от групата са осъществяване през по-голяма част от работните дни, като малко по-малка честота на продажбите имат бисквитите.

ІV. Подправки - Обем продажби – 3696т (3%), - Стойност на продажбите – 1800лв. (1%) - Честота на продажбите – 98% - Обхват на наблюдението – 36 тържища (62%)

1. Най-високи стойности по показателите обем и стойност на продажбите има готварската сол, а най-малки са аналогичните стойности на червения пипер.

2. Стоките от групата се търгуват почти целогодишно, като на най-много тържища се е извършвала търговия с готварска сол.

- 54 -


V. Алкохолни продукти - Обем продажби – 1528 хил.л (1%) - Стойност на продажбите – 7814 лв. (3%) - Честота на продажбите – 87% - Обхват на наблюдението – 45%

1. Най-високи стойности по показателите обем и стойност на продажбите и обхват на наблюдението имат обикновената гроздова ракия и водката.

2. От вината по-голям относителен дял на продажбите и стокооборота имат разфасовките по 0.75л.

3. По показателя “честота на продажбите” повечето стоки имат относителен дял около 80-90%.

VІ. Плодове и зеленчуци – местно производство - Обем продажби – 51958 т (36%) - Стойност на продажбите – 58138 лв. (25%) - Честота на продажбите – 49% - Обхват на наблюдението – 34 тържища (59%)

1. Най-голям обем продажби в групата имат картофите с относителен дял 15.4%

2. Най-висока стойност на продажбите имат оранжерийните домати с относителен дял 16,2%.

3. Висока честота на продажбите имат стоките от групата, които се предлагат почти целогодишно: оранжерийни зеленчуци, картофи, лук ябълки и др.

4. Поради високата си цена през последните години най-голям относителен дял по показателя стойност на продажбите има зрелия чесън, който следва непосредствено след оранжерийните домати и краставици.

5. С най-ниски показатели по всички променливи са сезонните плодове и зеленчуци и фъстъците. Ниската честота на продажбите (един-два месеца) се дължи на сезонния характер на тези стоки и краткия интервал на предлагането им на пазара.

V. Плодове и зеленчуци – внос

- Обем продажби – 47142 т (33%) - Стойност на продажбите – 64086 лв. (28%) - Честота на продажбите – 49% - Обхват на наблюдението – 34 тържища (59%)

1. Най-високи стойности по показателите обем и стойност на продажбите имат доматите, бананите и портокалите.

2. Най-висока честота на продажбите имат цитрусовите плодове, бананите и ябълките. Същите стоки имат голям относителен дял и по показателя “обхват на наблюдението”

VІ. Плодове и зеленчуци – консервирани - Обем продажби – 2202 т (2%) - Стойност на продажбите –3052 лв. (1%) - Честота на продажбите – 48% - Обхват на наблюдението – 34 тържища (40%)

- 55 -


1. Относително по-големи количества от тази група са реализирани при

продажбите на консервирани домати, корнишони, доматено пюре, зелен фасул и грах. 2. Незначителни са продажбите на повечето видове компоти и някои

конфитюри. 3. По-висок относителен дял от реализирания оборот в групата имат

доматите, доматеното пюре, печените чушки и корнишоните. 4. Най-висока честота на продажбите има кетчупа, а лютеницата се е

търгувала на най-голям брой тържища.

В. Сравнителен анализ на профила на продажбите на стоковите тържища през 2006г. и 2010г.

През 2007г. беше изготвен профил на продажбите на стоковите тържища за 2006г. В резултат на анализа на профила на продажбите на стоковите тържища за 2010. се налагат следните изводи:

Анализът на продажбите и в двете проучвания е направен на базата на

почти еднакъв брой тържища. В резултат на активизиране на дейността на стоковите тържища все по-

голям обем от търговията на едро се осъществява на тяхна територия. Обемът продажби през 2010г. е около 2 пъти повече в сравнение с

2006г. Реализираният годишен стокооборот през 2010г. също е значително по-

голям – около 73% С най-голям относителен дял през 2006г., както по продажби, така и по

стокооборот е била стоковата група на хранителните стоки. През 2010г. групата с най-голям относителен дял по показателя

продажби е тази на плодовете и зеленчуците местно производство, а по реализирана стойност на продажбите е групата на плодовете и зеленчуците от внос.

От групата на хранителните стоки през 2006г. с най-голямо тегло и реализиран стокооборот е била захарта, а от същата група през 2010г това е слънчогледовото олио.

- 56 -

Documents

ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ - dksbt.bg 2010.doc.pdf · ПРОФИЛ НА ПРОДАЖБИТЕ НА СТОКОВИТЕ ТЪРЖИЩА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010г