НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК В БЪЛГАРИЯ – СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ НА 51–ВО СОУ , ЧЕТЕТЕ НИ И В ИНТЕРНЕТ НА АДРЕСИ: www.vesti51.hit.bg, www.51sou.org и www.51sou.info

2 стр.

3 и 4 стр.

6 стр.

7 и 8 стр.

ЛЛююббооввннаа ппоощщаа

ППррооллееттттаа ии ЛЛяяттооттоо

ММооееттоо ббъъддеещщее ее вв ББъъллггаарриияя!!

ЕЕссееннттаа ии ззииммааттаа

БРОЙ 3 (44), ГОДИНА ІV, 8 ЮНИ 2010г.

За трета поредна година „Вести+” издава „С душа на чучулига”. Този брой се издава по повод 49 години 51. СОУ „Елисавета Багряна” и 117 години от рождението й. Още в началото на учебната година обявихме началото

на конкурса „С душа на чучулига”. Получихме наистина страхотни творби, но уви нямаме възможността да ви покажем всички тях... В броя ще прочетете, какви неща са сътворили за

пролетта учениците на 51. СОУ, за зимата, за живота, за любовта ... Приятно четене, скъпи приятели!

ВЕСТИ+

„Учим в София в прекрасен квартал, в чудесно училище, достойно за крал.Любимо училище, за нас си едно, в теб ние се учим, да правим добро, в теб ние се учим да творим красота. В тебе, Багряна, открих мъдростта. Любими учители с нас са сега. Часовете и класната, и младостта. Понякога нощем сънувам звънец и класната стая - детски дворец. Мое училище, щастлив съм в теб. Любима Багряна, ведно напред!”.

Откъс от авторската песен на Асен Александров, директор на 51. СОУ „Елисавета Багряна” изпята на патронния празник в училище.

Светъл лъч нощта проряза! Тъмата зимна той отнесе и диря топла набеляза ,

вест той пролетна донесе!

За нов живот сърца събуди с нов дъх и с нова вяра ,

и всичко зло в света прокуди добро да бъде тук без мяра!

Пролет цветна и уханна! Пролет моя и на всички!

Любя красотата ти омайна , и усмивката ти пролетна сияйна!

О , Пролет! Много ти прекрасна си ,

с бодрост пълна и със сила! Обичайна , лекокрилна .

Господ сторил те е толкоз мила!

Липсваш ми през зима , лято , есен като незабравима песен!

Идваш тук при мен , прегръщам те с ръце сгряла моето сърце!

Лора ЩИРКОВА, 7.Б клас

Пролет

Вдъхновено о т 5 1 -во

22ВВЕЕССТТИИ ++ Пролет-лято

ММооееттоо ннооввоо ууччииллиищщее Постъпих в ново училище. Поради

това бях много щастлива. Има прекра-сен парк, който е дело на всички в учи-лището. Не съм виждала, нито чувала за такъв парк. Класната ми е много симпатична - тя

се казва Соня Каменова. Когато преподава уроци ми е приятно да я слушам, защото ни разказва така, че да мога да ги науча на момента. Съучениците ми са много умни. Мо-

мчетата не ни обиждат както в миналото ми училище. Тук и дисциплината е много сериозна. Моят клас според мен е много хубав. Всички имат трайни зна-ния. Моите впечатления за това училище

са, че то е: дисциплинирано и добро и всички в него са ученолюбиви. Надя-вам се да продължава така.

Стефани НЕНОВА, 4.В клас

ККааррллссоонн

Посрещаме , го с поклон– това е Карлсон!

Той може да лети както в твоите мечти .

На гърба си има перка , да , да-перка .

Сещаш се нали , че очакват те бели .

Моника ГАГОВА, 4.В клас

ММааууггллии

Вълци намерили човешкото дете- малко черно момче и Маугли нарекли го те. Но истинска закрила получава от Багира. Тигърът Шир Хан го мрази, но Багу добре го пази. Маугли е умен и схватлив и доста див. Накрая при хората се връща и майка си прегръща.

Моника ГАГОВА, 4.В клас

Автор: Мишел ХРИСТОВА, 4.В клас

ВВЕЕССТТИИ ++ Любовна поща 33

ЧЧууввссттввоо,, ккооееттоо ммоожжее ддаа ттее ппррееррооддии ииллии ддаа ттее ссъъккрруушшии ее ллююббооввттаа.. Когато човек е влюбен, той може да загуби

апетит, да загуби настроение и да се чувства нищожен - защо? Защото тогава в главата му витае една – единствена мисъл – да бъде с любимия човек. Това на пръв поглед безобидно изживяване всъщност потапя човек в дълбоките води на неговата личност. Без любов би ли могъл да съществува той като личност? Нима би могъл да живее пълноценно? Не, защото именно тя е двигателят на живота. Ако няма любов – няма живот. Много просто и в същото време сложно. Именно любовта те праща в рая, но може и да те прати в 9-те кръга на ада. Любовта има две страни. Тази, която се вижда, и

тази, която се усеща. От видимата може да се разбере какво усеща душата. Тук може би трябва да отбележа, че много хора се заблуждават, като мислят, че любовта е само секс – не е! Ако оприличим любовта на семенце в земята, то сексът би бил може би стъблото. Ако го няма едното най – вероятно няма да го има другото. От стъблото изникват пъпките и новите семенца- сиреч децата, които просто чакат нежния полъх на любовните чувства да ги посее отново и да порасне още любов. Разбира се, винаги има изключения: не всяко семе, хвърлено в земята покълва. Приятелството, от друга страна, е нещо толкова

старо, колкото самото съществуване на човека. Ако нямаше приятелство нямаше да има равноденствие. Ако враговете са пример за злото, то приятелството е доброто, което те чака с отворени обятия, стига да го потърсиш. Разбира се между приятелството и любовта има

една много тънка линия, която рядко бива преминавана. И всичко това заради едно. Има неща, които просто така са направени, че да не могат да бъдат смесвани, да не прерастват в друго. Поради това, че любовта е сляпа, немалко хора

са погубили живота, а не само зрението си. Дори казват че “Ако любовта е сляпа, то лудостта я води за ръка”. А защо точно лудостта? Може би, защото едното води до другото.

Николай КОЛЕВ 9.Б клас, клуб „Млад Диоген” при 51. СОУ

Любовта и приятелството

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е понякога светът, болката винаги може да бъде надмогната от любовта между хората. Обич има в детската усмивка, в благата дума, в бащината ласка, в майчината милувка. Любовта съществува и винаги ще съществува - докато свят

светува. Тя е навсякъде около и вътре в нас и няма граници. Влюбването е състояние, което не може да се опише. Никой не е могъл и няма да може. Любовта е различна, индивидуална, неповтаряща се и

неповторима. Човек се страхува от самотата и отчаянието, но това е нормално, докато е сам. Любовта дава закрила, от която имаш нужда през цялото време, докато я търсиш. Обичта помага на хората да надмогват злобата и завистта, с които е изпълнен, за съжаление, света. Тя е чувство, способни да те завладее и да те промени коренно- както теб, така и живота ти. Но любовта може да бъде и греховна, защото в стремежа си да бъде, често излиза извън моралните и човешки граници – преминава ги. Така става например ,когато единият или двамата влюбени са обвързани с други хора. Но освен греховна, любовта е и свята. Тя е най-красивото чувство и може да превърне в добър и най-лошия и коравосърдечен човек. Нищо не може да победи обичта – нито чуждата намеса, нито смъртта дори, защото истинското и святото не умира. То е силно и безгранично. Аз вярвам и в любовта от пръв поглед – в нея има нещо случайно , нещо внезапно. Тя е порив, който трудно може да се овладее и затова често я сравняват с .......

Любовта превръща злото в добро, бедните хора в душевно

богати, надвива смъртта и оставя красива следа след себе си. Чрез нея откривам хората, заради които си заслужава да живея, за това се опитвам да давам, колкото мога повече любов от себе си на моите приятели и близки.

,

Габриела ЗАРЕВА 11.А клас, клуб „Млад Диоген” при 51. СОУ

ЛЛююббооввттаа щщее ссъъщщеессттввуувваа –– ввииннааггии!!

ГГооссттуувваа ннии ккллуубб „„ММллаадд ДДииооггеенн””,, сс рръъккооввооддииттеелл ССввееттллааннаа ДДррааггооммиирроовваа,, ууччииттеелл ппоо ппссииххооллооггиияя вв 5511..

ССООУУ..

44ВВЕЕССТТИИ ++ Любовна поща

ССааммоо ллююббооввттаа ее ввееччннаа

Любовта е дума, способна да ни накара да се пренесем в света на съкровеното и искреното. Има чувства, подканващи хората да са като в оазис пред пустинния- щастливи в света на болката. Едно от тях е любовта. Борейки се за своите принципи и идеали, човечеството открива, че няма нищо вечно, освен любовта. Когато изпитаме това безумно съчетание на болка и щастие, ние чувстваме, че можем да се докоснем поне за малко до божественото, да потънем в царството на красотата и добротата. Ние тръгваме по пътя на сърцето, оставяме се течението на собствените ни чувства да ни води. Още в периода на детството ние се научаваме да обичаме. Нашите възпитатели ни показват чрез своя личен пример какво трябва да правим, докато достигнем времето, в което ще се влюбим. Всеки от нас има своите мечти. За някои те са свързани с материални богатства. Други виждат в сънищата си принцове и принцеси на бели коне, чакащи да ги отведат в царството на Морфей. Там ги очаква Афродита със своята прелест и обаяние. И отново излиза, че истинският образ е този на нереалното. В лика на страдащите от любов сякаш има нещо свято. Техният невидим ореол показва, че са способни само и единствено на благородни чувства. Истинската обич се изразява в това да правим всичко най-добро за човека, към когото изпитваме толкова съкровени чувства. В съзнанието ни любовта започва да се описва като нещо, без което не можем да живеем. За нас тя е като въздуха. Има я навсякъде около хората, но те не я виждат. Без нея обаче почваме да се задушаваме – чувстваме само мъка и болка. Ако в очите на някой непознат видя онзи пламък, който е

безкористен и красив, аз ще му се доверя, защото това е нещо, за което има смисъл да живееш – любовта, а тя сама по себе си означава да видиш лика на щастието в образа на утрешния ден. Любов е имало в миналото има я и днес, ще я има и в бъдещето.

Виктория АСЕНОВА 9.А клас, клуб „Млад Диоген” при 51. СОУ

Още в древни времена хората са вярвали в богове. Тяхната вяра е била политеистична, но все пак я е имало. През всички векове човечеството се е развивало и променяло, но винаги вярата се е запазвала. Защо? Защото вярата крепи човечеството, тя ни обединява и ни отличава от останалите обитатели на нашата планета. Без вяра ние щяхме да сме като животни – без морал, без ценности , без мечти, щяхме да се стремим единствено да оцелеем, като глутница вълци, без вяра, може би, нямаше да просъществуваме до сега. Защото оцелява най – силният, а „обединението прави силата” , вярата ни обединява, следователно ни прави силни. И да има, и да няма Бог, трябва да живеем сякаш го има. Всички религии ни карат да вярваме и да спазваме определени морални правила, закони и заповеди. Въпреки различията си, същността на всички религии е вярата в Бог. Той съществува, докато ние вярваме. Спрем ли да вярваме, Бог да ни е на помощ!

Асен РАНГЕЛОВ 11.А клас, клуб „Млад Диоген” при 51. СОУ

ИИ ддаа ииммаа,, ии ддаа нняяммаа ББоогг,, ттааккаа ттрряяббвваа ддаа жжииввеееемм--ссяяккаашш ггоо ииммаа

ННииккоойй ннее ззааббеелляяззвваа ррааййссккооттоо ккъъттччее когато имаме толкова го-лям исторически опит и културно наследство, от което да се поучаваме, ние хората продължа-ваме да бъдем като ро-боти, настроени да ста-ват сутрин, да ходят на работа, да се приберат и нахранят, да си легнат, и така всеки Божи ден.

че унищожаваме своята Майка природа, и оставяме след себе си само пустош и разруха и ограбваме бъдещето на собствени си деца и внуци. Заради алчността и лекомислието си им отнемаме радостта и възможността да изживеят чудото – живота. Мисля, че вече е твърде късно за спасение. Няма надежда да се събудим.

Яна ЧЕРВЕНКОВА 9.В клас, клуб „Млад Диоген” при 51. СОУ

ККааккввоо ее ллююббооввттаа?? ККааккввоо ее ддаа ииззппииттвваашш ииссттииннссккаа,, ччииссттаа ллююббоовв ии ссъъщщеессттввуувваа  ллии ттяя?? Това са въпроси, които си задавам мно-

го често, но като виждам какво се случва около мен, не мога да си отговоря. Инте-ресно е как всички говорят за обич, неза-висимо дали е към приятели, към семе-йството или към някого другиго и изведнъж, при най-малкия възникнал проблем хората сякаш я забравят – избухват, започват да се карат, дори стигат до крайности. Забравят за силната любов, която са изпитвали, забравят за прошката. Това не се случва от днес или вчера, така е било от зората на човечеството. Показателен пример е библейската притча за братята Каин и Авел, или „Илиада” - нима ако двете вра-ждуващи страни вместо да водят без-смислени, кървави битки бяха поговорили открито щяха да загинат толкова много млади воини ?! Най- трагичното е, че дори

Никой не се вглежда в малките неща, никой не забелязва на какво райско кътче живеем. Например прекрасния изгрев или разцъфването на природата през пролетта, песента на птичките, игрите на децата под горещите слънчеви лъчи. Никой не забелязва тези чудеса ,всеки се стреми единствено към печеленето на пари, пари .... като че ли само това интересува човека. Тук се губи някъде любовта, не тя управлява сърцето, а алчността. Тя заповядва. И в стремежа си да получаваме, колкото се може повече благо, ние не виждаме,

55 ВВЕЕССТТИИ ++ Тематично творчество

ББууддииттееллииттее ддннеесс

В началото на ноември в 51. СОУ бе организиран литературен конкурс „Будителите днес”, в който взеха участие учениците от начален курс.

Сега ви представяме най-добрите есета по темата.

Чета заглавието, което трябва да ме подтикне към разказ за будителството днес. То – заглавието, връща спомена за един човек или по-скоро за едни хора, живели толкова назад във времето, че имената им понякога се губят в забързаното ни всекидневие. Но тези хора са нашите най-истински българи, благодарение на които и днес се наричаме така. Трябва да бъдем достойни техни наследници. Кои са тези българи? Каква е тяхната

роля за съхранение на българщината? Защо имената и делата им трябва да се помнят и тачат от всички ни? Отговорът на тези въпроси се крие в самата дума „будители”, дума, родила се в трудните години на робството, когато е назряла необходимостта от отхвърляне на тиранията. И като че ли всичко започва от едно име – това на Паисий. Всичко във въображението ми става много истинско. Сякаш се случва сега и пред мене. Особената светлина на вдъхно-вението на Паисиевите думи поемат нелекия път през всеобщия мрак на българските души, навикнали да живеят в страх – и от турци, и от гърци. Поробените трябва да четат, да пазят и да си припомнят! Четиристотин години са изминали, откакто агарянците са унищожили всичко, което може да пробуди „народната свяст”. Царски и болярски родове са избити. Останките им са пръснати по всички посоки на белия свят. Духовници и книжовници потърсили убежище в най-далечни славянски земи. „Орачи, копачи , овчари и прости зaнаятчии” останали и от тревата по-ниско се снишили, че да оцелее семето българско. Някои даже турската вяра насила приемали, но запазили бащиния си език. И от рода си не се отрекли. Но постепенно забрава легнала над славното ни минало и паметта за българското избледнявала. И

И се събудила и жаждата за просвета! От светлина е коренът на тази дума, за-щото знанието е слънце! И се стига до най-важното – че народ без свобода е само население. Искрата на Паисий се превърнала в свещени пламъци на бо-рбата. Много души изгорели в тези пла-мъци. Нo народът възкръснал и се из-правил. Връщане назад нямало. В бъл-гарските земи българската държава за-почнала отново своята славна история. Така е било тогава. А днес? Имаме ли

нужда от своите будители? Кои са те? Къде може да се чуе тяхното слово? Защо ни е то? Времето върви напред неумолимо.

Обществото ни се променя, ценностите - също. Няма днес поробител, няма заплаха от погърчване. И все пак… Длъжни сме да запазим българското като име, като история, като морал… Кой ще се погрижи за това.

тогава се появил Паисий – нашият истински будител. Издирил той, съб-рал, написал оста-налите запазени ис-кри за българите и тях той хвърлил в „народната свяст”. За да стане чудото! За да се възроди народът ни от пе-пелищата на роб-ството! Защото народ без исто-рия не е народ!

Като съвремеменни будители мога да посоча на първо място нашите учи-тели, които ревностно се грижат на-шите детски души да останат зави-наги в плен на доброто и красивото. Отрано да изградят у нас положи-телно отношение към вечни българ-ски ценности като родолюбие, трудо-любие, ученолюбие, взаимопомощ, необходимост от просвета. Те са тези, които градят у нас нов човек, готов да се изправи пред немилия свят. Те са тези, чиято заслуга е да ни ценят и търсят в чужбина като специалисти. Тяхна е заслугата да пазят езика ни от агресията на модните езици на деня. Това не озаначава, че не трябва да учим английски, френски или нем-ски… Но това да не става за сметка на родния език, който е уникален. Да не се обезличим в света и да не забравим нашите корени, защото и ние сме дали нещо на света. Неслучайно и много млади хора

избират и професията на журналиста, защото от коя да е медия също може да воюва за българското и словото им да стигне до всеки, който се именува българин. За да знаем и да помним. За да сме горди със своето минало. И никой на-род да не гледа с презрение и висо-комерие над нас. Както и ние не гледаме. Защото всички сме равни пред голямата история на човечество-то и пред Бога.

Лора ЩИРКОВА,

7.Б клас

Друга гледна точка по темата

Кои са будителите днес? Какво всъщност е будител? Какво правят те за нас? Това са въпроси, които ние често си задаваме. Да започнем с това, кого наричаме

будител. Будителят е личност, която про-бужда у нас жажда за знание, интерес, любопитство към различни неща. Това са хора, които оформят представата ни за света, живота и всичко около нас. Към будителите можем да причислим худо-жниците, които чрез своите картини пре-дизвикват у нас размисли и чувства. Му-зикантите също са будители, които посре-дством различни жанрове музика ни изпълват с емоция. А също и писателите, които чрез своите думи събуждат спо-мени, изграждат образи и отварят вратите на въображението. Какво правят буди-телите за нас? Както казах вече, те ни пре-доставят информация за живота и света. По време на турското робство, когато на-цията ни е била пред духовна гибел, Паисий Хилендарски, най-видният бъл-гарски будител е написал „История славя-

нобългарска”. Чрез това той подтикнал народа ни към действие. Така ние сме се амбицирали и избавили от турските тира-ни. Други видни български будители са Петър Берон, написал „Рибния буквар”; Иван Вазов с многобройните си пове-сти, разкази, стихотворения, романи; Христо Ботев с изключителните си литературни творби. Но да се върнем на темата за будите-

лите днес. Понеже аз съм все още малка и не познавам толкова много личности, за мен най-големите будители са учите-лите. Те всекидневно се трудят и ни по-магат да се образоваме. От това дали учим и се стараем достатъчно усърдно зависи и животът ни занапред. Някои сигурно искат да станат художници, ко-смонавти, музиканти. Но помислете да-ли можете да изберете професия без нужното образование? След тези разсъж-дения откривам, че всяко време си има своите будители и има нужда от тях.

Лиляна ТОНЕВА 7. клас

66ВВЕЕССТТИИ ++ Надежда

ММооееттоо ббъъддеещщее ее вв ББъъллггаарриияя „„РРооддииннааттаа ссее ооббииччаа ннее ззааттоовваа,, ззаащщооттоо ее ввееллииккаа,, аа ззааттоовваа,, ччее ее ссввоояя”” -- ССееннееккаа

България! Това е моята Родина. В България започна моя живот. Всичките ми спомени са тук. Родена съм и живея в България. В

тази малка, но много красива страна, в която през последните години не е тол-кова лесно да се живее, не е лесно да се оцелява, когато навред се ширят ко-рупция, бедност и жестокост. Много бих искала мечтите на хората за бъде-щето им да са свързани с България, за-щото ако младите хора останат в родината си и работят за нейното разви-тие нещата могат да се променят. Изходът не е в бягството в чужбина, а в предизвикателството да се бориш за по-доброто бъдеще на Отечеството. Аз съм на 17 години. Целият живот е

пред мен, искам да пътувам, да опо-знавам други култури и страни. Но още от сега знам, че винаги ще се връщам в моята родина, защото където и да отида, навсякъде ще съм чужда, нежелана и сама, далеч от семейството, от близките, приятелите, далеч от всичко българско. Въпреки икономическите проблеми, ма-кар че трудно се намира добра работа с прилично заплащане, това е мястото, където искам да живея, да се веселя с приятели, да завърша висшето си обра-зование, да създам семейство. Това е мястото, където искам да растат децата ми. И дано намерим сили да създадем за тях една по–красива, по–сигурна, по–спокойна България. Вярвам, че посте-пенно, стъпка по стъпка ще се подобри животът и нашето поколение ще има шанс да се реализира тук. Всичко за-виси изцяло от нас. Бъдещето е такова, каквото си го направим сами. Ако нашите предци не вярваха в

бъдещето ни и се бяха отчаяли, сега ня-маше да сме суверенна държава, а все още щяхме да сме под чуждо иго или може би нямаше вече да ни има. Благо-дарение на вярата в себе си, на трудо-любието и на пословичния инат /в до-брия смисъл на думата/ българите са доказали, че са жилава нация, достойна за уважение. Мисля, че е необходимо по-често да се връщаме към миналото, защото който познава историята си може да продължи напред и да се учи от грешките си. Трябва да си припомняме, че нашият народ е преживял трудни моменти, дори бих казала катастрофи и е възкръсвал отново и отново през вековете с оптимизъм и вяра. Ние сме заредени със силна духовна енергия и

потенциал и имаме безспорен принос към европейската циви-лизация. Да не забравяме, че и български глас се рее в космоса, като посланик към други светове. Но да се върнем отново в на-

стоящето. Защо искам моето бъ- деще да е в България? Освен казаното до тук, смятам, че страната ни прите-жава изобилие от природни дадености. Самото географско положение на Бъл-гария е такова, че дава много възмо-жности за развитие, стига да си нало-жим да ги използваме разумно, а не безогледно и единствено за бърза печа-лба, унищожавайки невъзвратимо око-лната среда. Така например можем да привлечем

много туристи с нашето море, планини и археологически забележителности, а също така външни и вътрешни инвести-тори, които да съживят икономиката ни. Държавата може да печели много от енергетика, лека промишленост, инфор-мационни технологии, както и от про-изводство на екологични продукти. То-ва от своя страна ще даде работа и добри доходи на хиляди млади българи. С благоприятния си климат, с разно-

образния си релеф и излаза на топло море, България е красиво и желано място за живеене не само от нас, но и от много чужденци. Такава е моята Родина - величествена

и изстрадала, прекрасна със своето древно минало и култура, със своя малък, но героичен народ. Както казва поетът Георги Джагаров: „...че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян!” (България). Тази любов, която трябва да преоткрием е любовта към България. Мисля, че няма българин, който да е

напуснал родината си и да не милее за нея, където и да е, колкото и добре да живее. Да не жадува за мига, в който ще стъпи отново на родна земя, ще слуша българска реч, ще види заснежените върхове на Рила, Пирин и Родопите, златистите пясъци на черноморския ни бряг, да усети аромата на розите в Казанлъшкото поле. Всичко това и още много други прелести на страната ни, не биха могли да бъдат заменени с нищо друго по света. Извън родината човек се чувства окаян, презрян, самотен, както например са се чувствали хъшовете от „Немили-недраги” на Иван Вазов. Една българска поговорка гласи, че:

„Камъкът си тежи на мястото”...А мястото на българите е в България. Никъде другаде няма да се чувстваме по–щастливи, по–сигурни, по –обичани. Просто ни трябва по–голямо самочув-ствие и оптимизъм. За да стане живо-тът в България такъв, какъвто мечтаем да бъде е необходимо да се промени манталитетът на хората, а те сякаш искат да живеят лесно и приятно, но без да полагат усилия. Е, не става така! Сигурна съм, че младите могат да се развиват и да успяват в България. С труд, постоянство и упоритост, може да се осигури приличен стандарт на живот. Необходимо е просто да повярваме в себе си… и да го направим! В забързаното си ежедневие и прити-

снати от битови проблеми, като че ли не оценяваме колко прекрасна е България? Всички трябва да я уважаваме и по-читаме, защото тя е нашият „земен рай” и така жадуваното щастие и споко-йствие. И да не забравяме, че Родината е най-съкровеното и лично кътче в сър-цето на всеки човек!

Елизабет КИРИЛОВА, наша ученичка,

отличена в XVІІ конкурс на

национален клуб „Родолюбие”, публикувано в бр. 37 на

„ВЕСТИ+”

77 ВВЕЕССТТИИ ++ Есен

Здрав

ПРОДЪЛЖАВА КОНКУРСЪТ ЗА РЕПОРТЕРИ, РЕДАКТОРИ И АСИСТЕНТИ

Ако ви стиска, то се запишете в инфрмационния център на

51. СОУ или се свържете с нас на адрес vesti_51@abv.bg

(напишете си името, класа и това което искате да пишете или ни

пратете готов ваш текст).

УспеХ!

ТТввооррччеессттввоо ззаа еессееннттаа ннаа ннаашшииттее ууччеенниицции

Габриела, 3В

Сбогом есен златокоса, Благодатна, щедра и добра. Обичам те от все сърце, Губя се във твоите ръце ! Обичам те с любов безкрйна, Много съм ти благодарна!

Есен, моля те , върви Снежко скоро ще се появи Ех, че хубаво ще бъде вън Най-красив и сбъднат сън!

Михаела ГАДЖАЛОВА – 3В

ЕЕссееннттаа ее ппррееккрраассннаа!!

Тя обагря листата на дърветата в много и различни цветове: жълти, кафяви, оранжеви, кафяви и други. Освен това в природата настъпват и още много промени. Тревата е потъмняла, из нея вече не се виждат хубавите цветя. Гората е тъжна и замислена. Подухва от някъде вятър. Вече не се чуват прекрасните песни на птиците. Певците са отлетели на юг. Есента е богата, със зрели плодове и

зеленчуци - ябълки, круши, грозде, домати, чушки, зеле и др. Златната есен вече е настъпила!

Евелина ГРАМАТИКОВА, 3В Карина, 3В

ЦЦввееттооввееттее

Обичам световете, обагрям лесовете, събличам ясените Отлитат птиците на юг, и нямат като мене друг.

Във горския шумак съм вечно скришна аз. И с багрите красиви играя вечна и обичам аз.

Вяра НИКОЛОВА - 3В

„„ВВЕЕССТТИИ++”” ССЕЕ ИИЗЗДДААВВАА ООТТ:: „„5511 ССООУУ -- ССААЙЙТТ ООТТ УУЧЧЕЕННИИЦЦИИ ЗЗАА УУЧЧЕЕННИИЦЦИИ””

ААддрреесс ннаа ррееддааккцциияяттаа:: уулл.. „„ССооффииййссккии ггеерроойй”” №№2288,, ееттаажж 44,, ккааббииннеетт 441100 ((ууччииллиищщннии ммееддииии))

Съставител: ББллааггоойй ЦЦИИЦЦЕЕЛЛККООВВ Консултант: ННееллии РРААШШЕЕВВАА;;

88ВВЕЕССТТИИ ++ Зима

Асистенти: ММааррииоо ККиирроовв,, ММааррттиинн ММИИТТООВВ

Някога в Йерусалим живели двама братя близнаци - Николас и Исак. Те много се обичали и всичко правели заедно. По - големият брат Николас подкрепял и защитавал малкия Исак. С годините те пораснали и трябвало да тръгнат по света. Малко преди да се разделят със семейството си, поискали последна благословия от баща си. Той им дал два еднакви пръстена, който той и брат му да носят. Заръчал никога да не ги свалят, това щяла да бъде връзката между тях. Николас и Исак тръгнали заедно, но на един кръстопът се разделили.

Уговорили се след четири години да се срещнат тук. Единият тръгнал на север, а другият на юг. Исак станал чирак при един мелничар и много му помагал, а Николас отворил малка пекарна в едно градче. Един ден при Исак дошъл царски вестоносец и му съобщил, че се обявява турнир и който го спечели щял да получи ръката на принцесата. Николас също разбрал за турнира. Двамата се записали , но не разбрали един за друг. Всички рундове

минали, на финала останали само двамата братя. Изпитанието било да се отиде в пещерата на черния дракон и да се вземе люспа от опашката му. Исак стигнал до пещерата, преборил се с дракона, взел люспа и пръв се върнал. Той спечелил турнира и се оженил за принцесата. Двамата братя заживели в двореца. Един ден Николас чул разговор между принцесата и баща й. Царят

искал да отрови Исак и дал на дъщеря си едно шишенце, което да сипе в храната му. Николас бързо изтичал при брат си и му разказал за заговора. Исак бил запленен от красотата на принцесата и не му повярвал. Даже го изгонил от двореца. Вечерта, когато всички заспали, принцесата станала и сложила отрова в храната. На сутринта, докато Исак се къпел, духът от пръстена се появил и му разказал всичко за заговора. През това време всички почнали да закусват, но прислугата объркала блюдата и сервирала на царя и принцесата отровното ядене. Така те умрели, а Исак продължавал да търси своя брат близнак. В гората срещнал едно тролче, което му казало че е видяло някакъв човек със същото описание да се влачи по пътя, вързан за каретата на Ермен и Тръст. Той бил пребит предната вечер от тях. Исак разбрал къде живеят тези хора, нахлул в къщата им и спасил брат си. Двамата се отправили към бащиния си дом. Когато стигнали, баща им

ги попитал защо се прибират толкова скоро и дали са припечелили нещо. Николас свалил от магарето два чувала с брашно и малко олио, а Исак стоварил от каруцата петнадесет златни кюлчета и люспа от черния дракон, която по-късно продали за много пари. С тях си купили нова къща, мелница и малка пекарна. След време си поръчали и карета с два бели коня. Така семейството забогатяло. Скоро двамата братя се оженили и им се родили деца. Живели дълго и щастливо.

Мариан ХРИСТОВ, 5.Б клас

Автор: Ивет, 4. клас

Автор: Йоана, 4. клас

Михаела ГАДЖАЛОВА, 3.В клас

ДДввааммаа ббррааттяя