Embed Size (px)
Citation preview
В ТОЗИ БРОЙ МОЖЕТЕ
ДА ПРОЧЕТЕТЕ:
Февруари 2014
# 75
Илиян Василев: Стратегии, визии и реалности - нещата в енергетиката, които
пропускаме стр.1
Rigzone: Гърция ще покаже последните си сеизмични данни от проучвания за
нефт и газ на инвеститорите през февруари стр.4
Reuters: Енергийната революция в Америка промени
международните отношения стр.5
Rigzone Според проучване глобализацията на природния газ е в ход стр.9
Natural gas Europe: Cuadrilla не вижда нужда от фракинг в Balcombe стр.10
Natural gas Europe: Интервю с Paul Stevens: британското правителство се
колебае относно подкрепата за шистовия газ стр.11
Natural gas Europe: Търгуване с израелски природен газ: „Сложно е“ стр.14
Стратегии, визии и реалности - нещата в
енергетиката, които пропускаме Илиян Василев
У нас стратегии за развитие на енергийния сектор има в изобилие. Всяко
правителство прави своя стратегия, настоящето също. Но от това промяната
не идва, нито се очаква. По-лошо - липсва усещането за посока и адекватност
на действията на правителството съотнесено към реалните нужди на сектора
/не на заинтересовани лица/ и за глобалните репери на енергетиката, по
които трябва да ориентираме своето развитие.
Не виждам философията на промяната и визията за това от каква енергетика
имаме нужда не само като потребители, но и като инвеститори - държава и
частни инвеститори - в енергийни активи. Човек трудно може да се ориентира
какво е мястото на този сектор в общото икономическо и социално развитие,
какви са нишите за българската енергетика и опериращите в страната
енергийни дружества при либерализиран и отворен енергиен пазар у нас и в
региона? Нашите компании ли ще пресекат границата или тези на съседите
ще дойдат у нас - или и двете?
Мнозина, между които съм и аз, твърдим, че имаме нужда от кризисен план
за действие, за да се предотвратят екстремните разрушителни сценарии,
които биха направили безпредметна всяка стратегия - тоест секторът трябва
се приведе в състояние на минимална стабилност преди да има смисъл от
реализацията на стратегически дейности - като преструктуриране и
технологичен ъпгрейд. Някои от процесите могат да текат в паралел, но
съграждането в условия на ширеща се разруха не може да има дългосрочен
стратегически ориентир.
Продължение на стр.2
CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P
2
Продължение от стр.1
Българските енергийни стратегии през
последните двадесет години имат съществен
повтарящ се недостатък - заченати са в грешна
концептална матрица - енергетиката се
разглежда като самодостатъчна централизирана
система изолирана от веригата на добавена
стойност в икономиката, технологиите,
търговията, банките, финансите и регионалното
развитие. Такова е мисленете от времената на
СИВ, че България трябва да внася енергийните си
суровини и технологии от една страна
/разликата, че сега технологии се внасят и от
други страни/, че българските енергийни
дружества имат априорен периметър за
действие само в рамките на националния пазар
без да поглеждат в двора на съседа или навън.
Енергетиката остава сбор от изолирани и
автономни събития в различните сфери – ядрена,
въглищна, хидро и т.н. – всяко едно от които
самодостатъчно по отношение на приноса за
богатството на нацията и на отпечатъка си върху
технологичното развитие, брутния вътрешен
продукт, върху платежния и търговски баланс.
Преди двадесет години все пак проявявахме
интерес към концесии за добив на природни
богатства - нефт и газ зад граница - днес сме
свалили летвата на очкаванията дори и в
собствената си страна като си самоналожихме
мораториум.
БЕХ има странна структура, но в нея няма
компания която да се занимава с проучване и
добив на нефт и газ. Търговската компания
Булгаргаз виси със своята безпомощност в
някакъв измислен среден сегмент – мидстрийм –
средно нещо между държавна агенция по
природния газ и държавна газово-счетоводна
компания. Прогнозата за бъдещето и е мрачна
поради иррелевтност и
неконкурентноспособност в условията на
либерализиран пазар.
Булгартрансгаз реализира преносна дейност в
рамките на България. Няма идея БЕХ да се
включи в инфраструктурни проекти зад граница
като терминали за ВПГ и други усилващи
привлекателноста за входящи в страната газови
потоци, за местни добиващи компании.
Енергетиката освен разходи за задоволяване на
енергийни нужди е и бизнес, от който се печели.
Парите с които плащаме енергоресурсите са
потенциални инвестиции за алтернативно
потребление или за друг бизнес. Така например,
България разходва около 8 милиарда лева всяка
година за внос на суров нефт и природен газ от
Русия. Това е близо десет процента от БВП на
страната - най-високия като съотношение в ЕС. Не
случайно и нашия индекс за енергийна сигурност
на страната е най-лошия в континента и вероятно
един от най-лошите изобщо в света.
Количествата които България потребява като
суров нефт и природен газ е възможно да бъдат
добити или у нас или с участието на наши
компании в чужбина. Това показват прогнозните
оценки за ресурсите от конвенционален и
неконвенционален нефт и газ на Американския
геоложки институт. Дори да не постигнем
задоволяване на сто процента, добивът от
местни компнии у нас и в чужбина е
изключително силен инструмент за увеличаване
на националното богатство, за укрепване на
външнотърговския и платежен баланс и за
икономически растеж. Съдете сами.
Ако количествата от суров нефт и газ бяха
добивани у нас, оставащия сегмент във веригата
на добавената стойност щеше да се увеличи с
3
60% или близо 5 милиарда лева всяка година
щяха да ускорят растежа на БВП с допълнителни
близо 5-7%, да не говорим за непрекия и
индуциран ефект във връзка с увеличената
конкурентноспособност на българските стоки и
услуги, поради по евтина цена на електрическата
и топлинна енергия и на енергоизточниците.
В енергетиката от десетки години, но особено в
последните двадесет, светим с отразена светлина
- ако от Москва или от друга столица тръгнат да
реализират някакъв проект през нашата
територия ние реагираме, като различните групи
се стремат да наложат собствения си за
национален интерес. Но сами да инвестираме в
проучване и добив у нас и зад граница, за да
намалим изтичащите извън страната огромни
финансови ресурси, за да направим енергията и
произвежданите с нейно участие стоки и услуги
по-евтини, да инвестираме в производството на
нови енергийни технологии, в енергийна
ефективност и спестяване, в инфраструктура
която да усили конкуренцията на българския
пазар на доставките на природен газ, нефт и
нефтени деривати - нито дума. Другите страни
направиха стотици километри газопроводи
докато ние се мъчим с „нашата компания“, която
сизифовски гради малък интерконектор през
Дунав. Пак „точните“ хора градят компресорни
станции и разклонения на вътрешната преносна
мрежа с огромни закъснения и преразход на
сметки. Монополната рента в сферата на вноса
на природен газ у нас се движи между 150 и 200
милиона долара – достатъчна за да обясни
тоталния провал в сферата на диверсификацията.
Закъснения регистрират всички проекти с
потенциален диверсификационен ефект, в това
число и интерконектора с Гърция, с години се
забави старта на връзката с Турция.
Разширението на ПГХ „Чирен“ стои на хартия от
четири години, а разбираме, че свободни
капацитети ще се продават едва към 2017
година. Най-големият инвестиционен ресурс на
страната е заделен за участие в чужд проект -
Южен поток - и то във време на крещяща нужда
от ликвидност и инвестиции в енергийната
система – в преструктуриране и модернизация на
електропреносната мрежа и генериращите
мощности.
Слава богу и без нас слънцето ще се изгрее над
многострадалната ни родина. Слава богу, че ЕК
се бори за интересите си с настояването Газпром
да осигури в Южен поток право на достъп на
трети страни, защото това е архиважно за
усилване на привлекателността в
интерконекторити и на инвестициите в местен
добив на нефт и газ.
Погледнете как подготвят и провеждат търговете
за лицензиране за проучване на нефт и газ в
Гърция. Държавата инвестира няколко десетки
милиона евро, като нае норвежка фирма за да
извърши сеизмични проучвания в блокове в
западната и южна акватория на страната. След
това сеизмичните данни, заедно с
предварителни оценки, ще бъдат презентирани
на най-големия форум за нефтени и газови
компании в света, който се открива след дни в
Хюстън, щата Тексас. Компаниите от цял свят ще
видят, че държавата се е ангажирала със своето
„домашно“ и е готова да инвестира за да скъси
пътя на информираност и направи процеса по-
видим за външните инвеститори. У нас при
търговете за лицензиране на проучване
информацията е оскъдна, не добре
структурирана, или направо отсъстваща /при
4
дълбоководното сондиране/. Търговете се
печелят от компания без никаква история и
предишен опит, без обезпечено финансиране.
Задачата е да се „тупка топката“, като се осигури
още няколко години монопол на доставчика и на
местните вносители. Мораториумът върху
шистовия газ допълва мрачната картина -
проведен законен търг, спечелила компания в
прозрачна процедура и тъй като шансовете да се
наруши статуквото ....държавата оттегли
разрешението си. След като близо двадесет
години у нас не бе стъпвал крака на голяма
международна компания. Подобно високомерно
отношение към високотехнологични
инвеститори, които единствено са в състояние да
съчетаят технология и огромни ресурси при
търсене и разработка на нефт и газ, не си
позволяват дори страни с конкурентен вътрешен
пазар и решено енергийно уравнение. Но
правителството на енергийно бедна България
може да си позволи лукса да разиграва
международни енергийни компании. Тази
неискреност обяснява провала на последните
търгове за лицензиране на блокове в шелфа,
които не предизвикаха интерес.
Сега упорито се спряга темата за нуждата от
реиндустриализация на България, т.е.
възстановяване на закрити в миналото
производства, но се пропуска фактът, че освен
пословично ниската производителност и
технологична база, основна причина за това бе
липсата на евтина енергия, след като
наследилата Съветския съюз Русия реши да иска
„пазарни“ цени в долари за своя нефт и газ.
Опитите да се рестартира индустриализацията
чрез покупка на активите на Химко от държавата
като пилотен проект в тази област са лесно
разпознаваеми като цел и логика, но зле
претеглени като рискови и ползи. Да, можем да
имаме източник на евтин природен газ от
находище в близост, но вкарвайки този евтин газ
в Химко, вместо в газовите баланси на страната
ще неутрализираме ефекта му върху всички
потребители. Не съм сигурен дали инициаторите
на тази идея на правителството не търсят именно
да изолират ефекта на по-евтиния газ, като го
насочат в глуха улица.
Не е трудно да и да се досетим, че така ще
съхраним позициите на сегашните доставчици и
високите цени на природния газ по договорите
за внос.
Стратегии, визии и ... повтарящи си кризи.
Затворен кръг на добавената бедност.
Гърция ще покаже последните си сеизмични данни от проучвания за нефт и газ на инвеститорите през февруари Rigzone
Гърция ще покаже последните си сеизмични
данни от проучвания за нефт и газ на
инвеститорите през февруари.
Миналата сряда стана известно, че Гърция в
скоро време ще покани международни
инвеститори в своите западни и южни морски
блокове след завършването на сезмичните
изследвания, които са се оказали интересни.
В обявление на министреството на енергетиката
на Гърция бе заявено, че офшорните тестове в
Йонийско море и южно от Крит са били
извършени от норвежката компания Petroleum
5
Geo-Services (PGS). Данните са предадени на
правителството и ще бъдат предоставени на
заинтересованите компании през месец
февруари.
В същото обявление се казва, че
„предварителните оценки на данни показват
интересни геоложки структури, които имат
значителни сходства с районите в съседни
страни, от които се добиват въглеводородите"
/Албания и Италия/.
Гърция внася почти целия нефт и газ, който
потребява, като изразходва 5 процента от
брутния си вътрешен продукт годишно за тяхната
покупка. Тя заплаща един милиарда евро
годишно само за петрол, за да произвежда
електричество за дузина острови, които не са
свързани с националната енергийна мрежа.
При наемането на базираната в Осло компания
PGS през 2012 година, Гърция заяви, че очаква да
обяви търгове за проучване на нефт и газ в
офшорни блокове в средата на 2014 година.
Лицензите покриват морска зона с ширина
между 100 и 400 километра.
PGS извърши подобни тестове в съседния Кипър,
където бяха открити огромни офшорни залежи
от природен газ, което насърчи Атина да
предприеме собствено търсене.
Според министерството вече няколко петролни
компании са изразили интерес към петролните
планове на Гърция, в това число и делегация от
базираната в Индия държавна компания ONGC,
която посети Атина във вторник.
Гръцки официални лица започват лобиска
кампания по международните конференции,
която започва от Хюстън през следващата
седмица.
При все това единствената гръцка добивна
компания, Energean Oil & Gas, охлади
очакванията за големи офшорни открития, като
заяви, че предварителните геоложки данни за
Йонийско море не са особено окуражителни.
Според правителствени източници компанията,
която е частично притежание на американския
хедж фон Third Point LLC, вече е определена да
търси въглеводороди в два малки блока в
западните морски зони на Гърция, които заедно
биха могли да съдържат около 55 милиона
барела суров нефт и един трилион кубически
метра природен газ /28 милиарда кубически
метра/.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Енергийната революция в
Америка трансформира
международните
отношения
Rigzone
Енергийната революция в Северна Америка
преобразява всички аспекти на глобалната
икономика и на международните отношения в
рамките на това, което може да се нарече най-
значимата промяна на второто десетилетие на 21
век.
Политиците и учените по изменение на климата
предпочитат да говорят за трансформационния
6
потенциал на чистите технологии като вятър,
слънце и електрически коли.
Но в действителност най-големите изменения в
икономическите отношения и баланса на силите
произтичат от промените в производството на
определено старомодни и замърсяващи фосилни
горива като нефта и природния газ.
Хидравличният фракинг, в допълнение към по-
строгите стандарти за икономия на горива и
повишеното използване на биогорива, обърна
тенденцията при зависимостта на САЩ от внос на
енергия за последните по-малко от 10 години.
Ако фракингът все още не е направил САЩ
напълно „енергийно независими", то той
действително е създал критично важен източник
на конкурентно предимство, като дава на
политиците вземащи решения повече
пространство за маневриране.
Трансформираната търговия
От началото на века разходите за внос на енергия
бяха едни от най-големите тежести върху
търговския баланс на САЩ с прогноза за
влошаване в средносрочен хоризонт.
Суровият нефт и рафинираните петролни
продукти като бензин представляват по-голяма
част от енергийния внос, но съществува растяща
загриженост, че страната трябва да стане голям
нетен вносител на природен газ само след
няколко години.
През 2008 Съедините щати регистрираха нетен
дефицит с останалия свят в размер на 411
милиарда долара или 2.8 процента от БВП.
Суровият петрол и рафинираните продукти
представляват около една трета от рекордните
търговски дефицити, които САЩ регистрират
между 2004 и 2008.
Но 2008 година доказа, че е водоразделна при
нетните разходите за енергиен внос.
След 2008 нетният енергиен внос намаля
наполовина до едва 217 милиарда долара за
първите 11 месеца на 2013 година.
Не е тайна причината за енергийната революция
в САЩ.
Четирикратното увеличение на цените на
суровия нефт между 2000 и 2008 бе основната
причина за задължителните примеси от
биогорива и влезлите в сила стандарти за
енергийна ефективност, съдържащи се в Закона
за енергийна политика от 2005г. и Закона за
енергийна сигурност от 2007 година , които бяха
гласувани от Конгреса на САЩ.
Това даде индиректен тласък за развитието на
фракинг технологията, на първо време при
добива на природен газ и на нефт след 2008.
Но последствията от енергийната революция
едва сега започват да се чувстват.
Ефектите зад граница
7
В продължение на години вземащите решения
пренебрегваха ефекта на революцията или дори
отричаха напълно да има революция, тъй като
противоречи на климатичните политики и
заплашва да пренареди международните
отношения по начин, неблагоприятен за
мнозина.
Скептиците отначало предположиха, че
нарастването в добива на енергийни суровини е
временно явление, след това, че ще бъде
ограничено само до природния газ, а сега залагат
на ограниченията върху износа на петролни
продукти или екологични кампании, за да
останат фосилните горива под земята без да
бъдат изгаряни.
Скептиците твърдяха, че случващото се в САЩ не
може да бъде повторено в други страни, тъй като
там имало съвършено различни геоложки
условия, както и политическа и търговска среда.
Но въздействието на революцията се
разпростира далеч отвъд САЩ.
Съединените щати са на път да се превърнат в
значителен износител на природен газ. Те вече са
най-бързо растящият износител на течни
фракции като пропана.
Износът на въглища се увеличи след като ТЕЦ-
овете преминаха на по-евтиния природен газ.
Американските рафинерии започнаха да изнасят
все повече дизелово гориво.
Търговията с енергия намира своите пътечки
покрай мрежата от антикварни ограничения
върху износа на петрол, газ и кондензати.
Сравнително предимство
По същото време САЩ зависят все по-малко и по-
малко от вноса на енергия, по-специално извън
Северна Америка.
През 2013 година се очаква страната да внесе
най-малко барели суров нефт след 1994 година.
Но дори това изглежда подценява бързината с
която се извършва трансформацията и
въздействието й върху търговския дефицит. В
реално изражение търговският дефицит по
петрола и свързаните продукти през ноември
2013 година беше достигнал до най-малките
равнище за последните две десетилетия.
Икономическият ефект може да бъде
значителен. Изобилните доставки на евтина
домашна енергия днес са критичен източник на
сравнително предимство спрямо конкурентните
икономики в Европа и Азия.
Преди десетилетие американските политици и
коментатори бяха загрижени за загубата на
промишлено производство в посока на Китай на
базата на евтина работна ръка. Сега евтината
енергия насърчава разговорите за връщане на
част от това промишлено производство обратно у
дома. Обратно на това, скъпата енергия и ниско
ефективно потребление на енергия се
разглеждат като нарастваща заплаха за
конкурентноспособността на Китай.
Европейските индустриалци също така се
тревожат, че са в неизгодна позиция от по-
високите енергийни сметки.
Разхлабващите връзки
8
Ефектът от революцията в енергията върху
международните отношения е още по-
значителен особено в района на Близкия изток.
В продължение на години както в САЩ, така и в
столиците на страните от Персийския залив се
настоява, че добивът на шистови продукти няма
да отслаби връзките между Вашингтон и
регионалните съюзници, по-специално Саудитска
Арабия. Но мащабът на промяната е прекалено
голям, за да бъде отричан.
Според изнесени във вестник Джерузалем пост
данни пред конференция по сигурността в Тел
Авив миналия вторник известният с медийните
си изяви министър на отбраната Моше Яалон се е
оплакал, че Съединените щати се
„разграничават" от Близкия изток. Лидерите на
Саудитска Арабия се страхуват, че собствения им
съюз със САЩ ще деградира след като
администрацията на Обама е потърсила
сближаване с Иран.
Напрежението между Вашингтон и Риад избухна
наяве през миналата година, когато Саудитска
Арабия отказа да заеме мястото си в Съвета за
сигурност и предприе серия от други грижливо
пресметнати дипломатически стъпки, за да
изрази неудовлетворението си от Белия дом.
Подобен открит разрив между два близки
съюзника би бил немислим през 2005 или 1995,
да не говорим през 1985 или дори 1975, когато
Съединените щати усетиха предметно
зависимостта си от износа на саудитски петрол.
Още по-забележителен факт е, че отговорните
фактори в сферата на външната политика в САЩ
пренебрегват протестите, които идват от Тел
Авив и от Риад, и продължават напред
независимо от тях.
В последна сметка именно енергийната
революция окуражи американцските политици
до провеждат съвършено различен курс в
Близкия изток.
Идеята, че САЩ ще бъдат в състояние да изнасят
фосилни горива за Персийския залив преди пет
години би изглеждала абсурдна. Но ироничното
в случая е, че Обединените арабски емиратства
открито разглеждат възможността да внасят
евтин шистов газ, за да посрещнат растящото
търсене на електрическа енергия.
Енергийна несигурност Добиващите нефт от Близкия изток не са
единствените страни, които са засегнати от
шистовата революция. Променят се отношенията
между Китай и САЩ. В действителност двете
свръхсили си размениха ролите. През 1973
година САЩ разглеждаха растящата зависимост
от вноса на суров нефт от Близкия изток като своя
ключова стратегическа слабост, докато бързо
развиващото се гигантско нефтено поле в Дайкин
/Daqing/обещаваше по-голяма енергийна
независимост
Днес зависимостта на САЩ от Близкия Изток
отслабва, докато Китай все по-отчетливо
осъзнава рисковете от зависимостта си от вноса
на суров нефт от нестабилни региони в Близкия
изток и Африка на огромно разстояние през
проливите Ормуз и Малака и Южнокитайското
море.
9
И тук шистовата и в широк аспект енергийната
революция лежат в основата на
фундаменталната промяна в баланса на силите.
Китайските политици придават най-голям
стратегически приоритет на развитието на свой
собствен добив на енергийни източници /в това
число и от шисти/, като съкращават енергийното
потребление чрез повишаване на енергийната
ефективност, както и на защитата на маршрутите
за снабдяване чрез дипломатическа и военна
сила в критично важните райони.
Както и при откриването на нефта в Пенсилвания
през 50-те години на 19 век и в Близкия изток
между 1920 и 1950-те, енергийната революция в
Северна Америка преобръща световния ред.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Според проучване
глобализацията на
природния газ е в ход
Rigzone
Според проучването „Предизвикателства пред
климата: Прогнозата за добива на нефт и газ през
2014г.“, проведено от DNV GL енергийната
индустрия се готви за поредната натоварена
година, като много предизвикателства следва да
бъдат взети предвид, особено тези в сферата на
природния газ.
„Резултатите от тазгодишните изследвания
препотвърждават фокуса на сектора петрол и газ
върху намирането на иновативни подходи за
посрещане на бъдещите енергийни нужди“,
коментира в доклада Elisabeth Torstad,
изпълнителен директор на DNV GL - Oil & Gas.
„Индустриалните лидери имат своите
разбирания, свързани с разработване на
технологиите, необходими за достъп до
въглеводородите, които се считаха за
недостъпни само до преди няколко години. "
Докато общата перспектива на индустрията
остава изключително силна, нарастващото
значение на природния газ ще изисква по-голямо
внимание, се посочва в доклада, като се вземат
предвид значителните инвестиции през
последните години в световната газова
инфраструктура - от нови тръбопроводи до
съоръжения за втечнен природен газ.
Предходната година беше натоварена за
инфраструктурата - повече от 116 000 мили
тръбопроводи са в процес на разработване като
по-голямата част от строителството е в САЩ (над
41 хиляди мили ) и в Азиатския Пасифик (над 33
хиляди мили). И тези инвестиции няма да
намалеят в скоро време, а ще бъдат посрещани с
повишено внимание.
Изследването показва, че старши специалистите
по петрол и газ предвиждат капиталовите
инвестиции да станат все по-целенасочени през
2014 година. Докато девет от десет анкетирани в
рамките на проучването са уверени във възхода
насектора, опасенията за растящите оперативни
разходи, за недостиг на квалифицирани кадри и
конкуренция от международни съперници води
до фокусиране на експертите върху проекти,
които осигурят най-високата възвращаемост на
инвестициите", заяви Катрин Торп,
10
вицепрезидент и директор по комуникациите на
Oil & Gas в DNV GL .
Докато устойчивото желание да се намали
зависимостта от въглищата ще помогне на
търсенето на газ, то причините за
инвестиционните дейности по газови проекти,
особено в Азия и Европа, където цените на
природния газ остават високи, са непреодолими
и неизбежни. Азиатските спот ВПГ доставки към
края на 2013 г. се търгуват близо до $ 16-17 за
милион британски термални единици според
доклада , в сравнение с $11 в Европа и $ 3,5 за
милион британски термални единици в Северна
Америка.
„Повече от 40% от експертите по нефт и газ, които
бяха интервюирани, считат, че икономически
неизгодните цени ще намалят инвестициите в
сектора природен газ през следващата година.“,
заяви Торп, „като само 15% мислят по друг
начин“.
Международната агенция по енергетика (IEA),
също предупреди за редица неясноти около
средносрочните тенденции в световния пазар на
втечнен природен газ. В доклад за
средносрочния пазар през 2013 МАЕ посочва, че
глобалният ръст в използването на природен газ
се забави през 2012 г., въпреки че все още
превишава общото потребление на нефт и
енергия. През цялото време азиатските пазари на
газ продължават да бъдат „нажежени от търсене
и газа придобива привлекателност и като
транспортно гориво“, заяви МАЕ .
По-разгърнатата газова инфраструктура, обаче,
според доклава на DNV GL няма да глобализира
ценообразуването н през 2014. Респондентите в
проучването отбелязват, че редица проекти за
газопроводи ще помогнат да се изгладят
разликите в цените, като например нови връзки
между Туркменистан и Китай, или план за
газопровод Западна Африка, свързващ Нигерия,
Гана, Того и Бенин.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Cuadrilla не вижда нужда
от фракинг в Balcombe
Natural gas Europe
Базираната в Англия компания Cuadrilla
преразгледа плановете си за добив на ресурси в
Съсекс, заявявайки, че няма да извършва
хидравлично разбиване в района, тъй като
находището вече съдържа „естествени
пукнатини“.
„Наличието на тези „естествени пукнатини“ и
естеството на скалата означава, че ние нямаме
намерение да правим проучвателен сондаж ...
сега или в бъдеще , " се казва в изявлението.
След дълго лято на протести в района операторът
обяви, че първата стъпка ще бъде вертикален
сондаж, който ще бъде последван от
хоризонтален, в случай, че вертикалният сондаж
се окаже не достатъчен. Фракингът е само
последна възможност.
Компанията пише писмо на жителите на
Balcombe и Приятели на земята отговарят.
„Докато жителите се чувстват успокоени, че
Cuadrilla изключва фракинга в находището
11
Balcombе, общността все пак е изправена пред
перспективата за значителна промишлена
дейност. Местните хора ще искат повече
информация за плановете на Cuadrilla, както и за
потенциалните въздействия върху тяхната
общност и околна среда, ", коментира Brenda
Полак, споменавайки други проекти в Съсекс.
През октомври британската компания Cuadrilla
resources изключва блока Anna’s Road близо до
Westby за да се фокусира върху други находища
за проучване на шистов газ.
„Търсим възможни находища и решихме да
изключим Anna’s Road, за да можем да се
фокусираме върху други находища, които
вярваме, че ще имат по-голям потенциал,“ заяви
изпълнителният директор на компанията
Cuadrilla Francis Egas.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Интервю с Paul Stevens:
британското
правителство се колебае
относно подкрепата за
шистовия газ
Natural gas Europe
Дейвид Камерън обеща да направи каквото е
необходимо за експлоатацията на шистов газ в
Обединеното кралство, въпреки че
Консерваторите депутати от североизтока се
противопоставят на фракинга. Natural Gas Europe
интервюира проф. Paul Stevens, Старши научен
сътрудник по въпросите на енергетиката, ,
околната среда и ресурсите в Chatham House, за
перспективите за развитие на добива на шистов
газ в Обединеното кралство и Европа. Проф.
Stevens наскоро публикува програмна книга на
Chatham House, „Шистовия газ в Обединеното
кралство“.
Професор Stevens изразява известен
скептицизъм по отношение способността на
правителството да окаже подкрепа на
инвеститорите. Той изказва хипотезата, че
групите на зелените разгласяват шумно своите
опасения за шистовия газ, за да решат
собствените си финансови проблеми. Стивънс не
отхвърля сериозните екологични
предизвикателства и подлага на съмнение факта,
че шистовият газ ще стартира, ако индустрията не
„ги убеди (зелените), че той е в техен интерес".
Освен по геологията и законодателството в
областта на околната среда, Великобритания се
различава от САЩ и от гледна точка на
географията. Близостта до континентална Европа
прави Великобритания в по-малка степен
самостоятелен енергиен остров. В този смисъл
може ли добивът на шистов газ да въздейства
върху цените на енергията ?
Ако доставките на газ се увеличат поради добив
на шистов газ, тогава очевидно е, че това ще
има потенциално въздействие върху цената.
Смятате ли, че би било възможно за
Великобритания да намери нови съюзници в
Европа, особено в момент, когато британците не
са особено уважавани в Брюксел?
Какво имате предвид под съюзници?
Други европейски правителства, които се стремят
да насърчат добива на шистов газ на централно
ниво от Брюксел.
12
Ако трябва да бъда съвсем честен, не смятам,
че някой изобщо иска Брюксел да контролира
каквото и да било от централно ниво. Вие
имате пред вид регулациите и пазарния
контрол?
Най-вече регулациите, но не само. Реално
въздействие върху цените ще има в случай, че
повече от една държава започне експлоатация
на шистов газ. Да речем Обединеното кралство,
Полша и Франция след 5-10 години. Това ще
увеличи доставките на енергия, и най-вероятно
ще окаже влияние върху цените. В този смисъл ,
не е ли в интерес на Великобритания да си
намери други играчи, с които да си сътрудничи ?
Други правителства, но не само.
Но какъв е смисълът на сътрудничеството,
което имате предвид?
Имам предвид съюзници на политическо ниво,
най-вече на оперативно ниво. Например, що се
отнася до обмена на експертиза.
Това би могло да бъде част от
сътрудничеството. Определено ако се вгледате
в опита на Съединените щати, нещо като
коалицията Marcellus Shale, състояща се от
голям брой оператори и добиващи компании,
които се срещат редовно да обменят
информация. Ясно е, че това носи предимства.
Не се нуждаем от законодателство за това, не
се нуждаем от регулации. Не се нуждаем от
политици за това. Просто трябва операторите
и добиващите компании да седнат около
масата и да обменят идеи.
За разлика от американските инвеститори
техните британски колеги са по-малко склонни
да наливат пари във високо рискови проекти.
Смятате ли, че британското правителство е в
състояние да създаде увереност на
инвеститорите, необходима им за проекти с
продължителност до 20 години?
Не. Това е сигурно. Не мисля, че британското
правителство може да даде увереност на
когото и да било в момента, ако трябва да бъда
честен. Особено като вземем пред вид
яростната опозиция срещу шистовите
операции.
В този смисъл може ли тласъкът за шистов газ да
има отрицателно въздействие върху
консерваторите? Кога ще стане очевидно това
това?
Какво имате предвид под отрицателно
въздействие върху консерваторите?
Някои коментатори прогнозираха, че част от
електората на консерваторите, особено в
североизточната част на Англия, може да обърне
гръб на партията, в случай че проучването на
шистов газ стане реалност.
Винаги съществува такава вероятност.
Миналата седмица еврокомисарят по
конкуренцията Almnuia каза, че Брюксел ще
разгледа британските планове за стимулиране на
добива на шистов газ. Смятате ли, че това би
могло да представлява допълнителен риск за
индустрията?
Би могло. Щом Брюксел се влючи, винаги има
риск, тъй като не се знае какви глупави стъпки
ще предприемат.
Както е видно от проучването, проведено от
адвокатска кантора Pinsent Masons , играчите от
индустрията очакват най-малко 10 години да
минат преди шистовият газ да има значително
въздействие върху националните енергийни
доставки. В този смисъл считате ли,че шистовият
газ все още може да допринесе положително?
Или не смятате ли, че надвисналата енергийна
13
криза изисква допълнителни краткосрочни
мерки?
Не разбирам какво имате пред вид под
надвисналата енергийна криза. Но ако оставим
това настрана, шистовата революция в САЩ е
процес, който отне 25 години, не очаквам да
бъде по-различно в Европа. По отношение
отправната точка, от която започнахте-
факта, че няма да има кой знае какво
въздействие до 10 години- напълно съм съгласен.
Смятате ли, че Обединеното кралство се нуждае
от някакви допълнителни краткосрочни мерки за
повишаване на енергийната сигурност?
Това е толкова мащабен и неясен въпрос, че
изобщо не искам да се спирам на него.
Lord Deben се включи в дебата за шистовия газ,
оспорвайки становището, че
неконвенционалният газ може да бъде
инструмент за справяне с климатичните
промени. Председателят на комитета по
климатичните промени обвини някои зелени
движения в троцистката политика. С други думи
той предположи, че ожесточената опозиция на
фракинга е безсмислена. Съгласни ли сте?
Смятате ли, че зелените могат да бъдат
определени като екстремисти?
Мисля, че някои от тях могат да бъдат. Мисля,
че част от проблема е, че много от зелените са
изправени пред проблеми с финансирането и те
се нуждаят от комбинативен поход, за да
накарат хората да им дадат пари. И този
подход обяснява цялата операция по добив на
шистов газ. Фракингът е подарък за тях - дори
думата е грозна. Подозирам, че те го използват,
както казах, за решаване на техните финансови
проблеми. Съществува обаче реална
загриженост относно последствията от
разработването на шистов газ върху околната
среда, и това е важно и трябва да се обърне
внимание. Така че аз не отхвърлям
загрижеността за околната среда , а само
казвам, че някои от най-зелените движения
преувеличават случая. Има различни измерения
на това. Първо, опасението, че фракингът
причинява вреди на водите. Има достатъчно
силни научни доказателства, че това не е така.
При условие че процесът се регулира правилно,
при условие че сондажите са извършвани
правилно, малко вероятно е фракингът да
причини замърсяване на водите. Друго опасение
е относно земетресенията. Смятам, че и тук
нещата са изопачени, тъй като винаги е имало
земетресения, свързани с минните дейности. А
земетресенията, за които говорим са толкова
малки и незначителни, че повечето хора дори не
ги забелязват. Но също има риск от негативни
влияние върху нормалния живот. Има много
големи камиони, движещи се наоколо с товар от
фракинг течност, но тази тенденция се запазва
само за няколко седмици или месец и след това
отминава.
А други рискове?
По-сериозните опасения са свързани с връзката
между операциите по извличането на шистов
газ и климатичните промени. Мисля, че има два
въпроса тук. Първият е, че операциите по
добива на шистов газ водят до изтичане на
емисии метан. С други думи метан изтича в
системата, в атмосферата . Проблемът с това
е, че ние просто не знаем какви са нивата му.
Има различни оценки, но по същество са
необходими повече проучвания с цел да се
установи нивото на емисиите метан.
Кой трябва да финансира този вид изследвания?
Правителството или индустрията?
14
Тези изследвания трябва да се направят от
страна на правителството. Те трябва да
бъдат независими. Не искаме да има крадци,
които правят оценка на собствената си
кражба с взлом , ако разбирате какво искам да
кажа. Тази работа трябва да бъде извършена
от независими органи, които не са
пристрастни.
Колко сериозен е този аспект ? Колко опасни са
тези емисии ?
Ако вземем предвид руската газопроводна
мрежа, вероятно там има много повече емисии
метан отколкото при шистовите операции.
Споменахте две сериозни опасения?Кое е
второто?
Второто опасение е свързано с факта, че в края
на процеса се добива природен газ. Природният
газ е въглеводород. При изгаряне получаваме
CO2 емисии. И това е лошо, ако сме загрижени за
изменението на климата и за емисиите на
парникови газове. Разбира се емисиите на CO2
от шистов газ са много по-малко отколкото
от въглищата. Но ако шистовият газ започне
да измества възобновяемите енергийни
източници, то това е по-сериозно. Съществува
опасност, потребителите на енергия, които
имат възражения относно високи сметки, да
кажат: защо имаме нужда от тази скъпа
енергия от възобновяеми източници, щом имаме
достъп до много евтин газ, който може да
действа като преходно гориво ? Това са реални
опасения, които трябва да бъдат разгледани.
Вие изтъкнахте, че потребителите се нуждаят от
някои напътствия. В този контекст смятате ли, че
одобрението на местната общност е една добра
инвестиция за шистовата индустрия ?
Би било абсолютно задължителна инвестиция
за шистовата индустрия, защото в момента
най-вече местните общности яростно се
противопоставят на шистовите операции. И
освен ако индустрията не ги убеди, че това е в
техен интерес, операциите по добив на шистов
газ просто няма да стартират.
Като цяло , как може индустриалните играчи да
получат така наречения социален лиценз за
работа? Как могат те да увеличат общественото
одобрение ?
Като си го купят. С други думи трябва да се
уверим, че общностите получават много пари в
резултат на операциите по шистов газ - това,
което се случва в САЩ. Разбира се, там правата
на собственост са различни.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Търговията с израелски
природен газ: „Сложно е“
Natural gas Europe
В рамките на форум на тема газ в Франкфурт,
Джина Коен, енергиен експерт, представи
сложна диаграма, очертаваща различни
варианти за продажбата на израелски природен
газ. Тя разглежда технически, търговски или
политически аспекти на всяка опция.
Първият вариант са тръбопроводи - за
Палестинската автономия, Йордания или Египет ,
за което тя коментира: „Те са в непосредствена
близост до Израел. Тръбопроводи на много
близко разстояние“. По реда на политическата
сложност тя казва, че палестинците са най-
лесните клиенти, на второ и трето място-
йорданци и египтяни. Усложненията идват
единствено от страна на купувачите.
15
„Израел е много запален да може да влияе върху
своите непосредствени съседи. Трудно е
купувачите да могат да се съгласят да купят
израелска газ", обясни тя.
Вторият вариант е газопровод до Турция. Други
опции са терминал за ВПГ, разположен или в
Израел, или в Кипър, или плаващо съоръжение
за втечнен природен газ - FLNG .
Газопровод до Турция през Кипър е една друга
възможностите, насърчавана от Delek и Noble.
„Техните интереси са свързани с навлизане на
турския пазар", коментира г-жа Коен , която
добави, че тръбопроводът не е трудно да бъде
създаден технически и би дал възможност на
Израел да пусне газ на пазара много бързо.
„Основните пречки са свързани с
геополитическите препятствия да се премине
през европейската икономическа зона на
Кипър,“ каза тя, отбелязвайки, че в съответствие
със закона от 1982 , е много трудно да се
реализира газопровод до Турция, и че
доставките на газ на турския пазар също е
трудно.
„Разбирам, че Турция е заинтересована да
диверсифицира доставките, като разчита в
момента на 60% за доставки от Русия и на 20% от
Иран. Ще бъде интересно за тях да получават газ
от Източното Средиземноморие, " каза тя.
Друг вариант е газопровод за Гърция . Заради
дълбочината и дължината обаче той може да
бъде много скъп, докато капацитетът му
вероятно ще достигне само 8 милиарда куб.м.
„Газопроводът ще струва толкова колкото
енергийно съоръжение, но след това ще има по-
малко гъвкавост. "
Основната полза от терминала за ВПГ според г-
жа Cohen, е гъвкавостта, докато газопроводът е
съпроводен с търсене на клиенти и сериозни
ангажименти от тяхна страна.
„Ако ще похарчиш същата сума пари, по-добре
се заеми с терминал за ВПГ.“, заяви тя.
В този ред на мисли опциите за Израел за
изграждане на терминал за ВПГ, но на брега на
Средиземно море, а „не в задния двор ", могат
да се окажатзначителна пречка.
Тя припомни, че Израел наистина силно се
противопоставя на експлоатация на офшорния
терен Тамар за местна консумация. Очаква се
страната да се противопостави още по-
ожесточено срещу изграждане на огромно
съоръжение за износ. "
Съоръжение за втечнен природен газ в Кипър е
много добър вариант според г-жа Коен.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Уточнение
Авторите на настоящия информационен бюлетин финансират
това начинание, водени от своята гражданска позиция за
необходимостта от пълноценна и балансирана
информираност на обществото по въпросите на проучването
и добива на нефт и газ. Проявилите интерес да подпомогнат
проучванията и информационната дейност на Центъра за
изследвания на Балканския и черноморския регион могат да
се обръщат за повече информация и конкретни проекти към
координатора на програмата на следния адрес
Unsolicited mail:
Ако не желаете да получавате този инфолетър, моля да се отпишете от адресния списък като изпратите обратно съобщение без текст на [email protected]
16
Правата по превода на всички статии принадлежат на
издателите на настоящия информационнен бюлетин.
Контакти за повече информация:
Алекс Алексиев
Васко Начев
Илиян Василев
Мартин Владимиров
Руслан Стефанов
ruslan.stefanov@o+
nline.bg
Христо Казанджиев
