КРАЕН МОЗЪК

Бяло вещество. Базални ядра

• На срез над corpus callosum

– бяло вещество, centrum

semiovale, перфорирано от

кр. съдове и заобиколено от

кора.

• На срез през corpus callosum

– бяло вещество и към

двете хемисфери,

съставено от различни по

размер нервни влакна.

Крайномозъчно бяло вещество

Крайномозъчно бяло вещество

Асоциативни влакна

Fibrae arcuatae breves

Fibrae arcuatae longi

Комисурални влакна

Corpus callosum

Commissura anterior

Commissura posterior

Commissura fornicis

Проекционни влакна

Capsula interna, corona radiata

Асоциативни влакна

1. Fasciculus longitudinalis superior

2. Fasciculus longitudinalis inferior

3. Cingulum

4. Fasciculus uncinatus

5. Fibrae arcuatae cerebri

1. Fasciculus longitudinalis superior 3. Fasciculus uncinatus 2. Fasciculus occipitofrontalis 4. Fasciculus perpendicularis

inferior (verticalis) occipitalis

Асоциативни влакна

(латерална повърхност)

1. Cingulum 4. Fasciculus occipitofrontalis superior

2. Fasciculus uncinatus 5. Fasciculus perpendicularis occipitalis

3. Fasciculus longitudinalis inferior

Асоциативни влакна

(медиална повърхност)

Области свързани с речта

Комисурални влакна

Corpus callosum

• splenium, truncus, genu, rostrum

• хомотопични области от хемисферите

Commissura anterior

обонятелни луковици

слепоочни дялове

Commisssura posterior

лeви и десни части на tectum и

tegmentum mesencephali

Commissura fornicis

влакна (малко при човек) между

двата форникса

Corpus callosum

- radiatio corporis callosi

- forceps minor

- forceps major

- tapetum

- indusium griseum

- striae longitudinalis medialis et

lateralis

Commissura anterior

- pars anterior

- pars posterior

Commissura anterior

(фронтален пререз)

Комисурални влакна

1. Corpus callosum 3. Forceps minor

2. Commissura anterior 4. Forceps major

Латерализация на функциите

Вербални функции

Говор

Писане

Смятане

Аналитично

мислене

Невербални

3D възприемане

Пеене

Свирене на

инструмент

Емоции

А. Доминантна хемисфера -

назоваване на стимула

Б. Недоминантна хемисфера -

посочване на стимула

В. Алексия в левите зрителни

полета

Г. Аномия - не може да назове

стимули върху лявата ръка

В. Тест - хибридно лице -

болният отговаря мъж, но

посочва жена

Split brain – синдром (Roger Sperry)

Проекционни влакна

1. Crus anterior

между nucl. caudatus и nucl. lentiformis

- прослойки сиво вещество

2. Genu

3. Crus posterior

Pars thalamolentiformis

- между thalamus и nucl. lentiformis

Pars sublentiformis

Pars retrolentiformis

Capsula interna

Capsula interna

1. Tractus corticonuclearis

2. Tractus corticospinalis

3. Tractus corticopontinus

4. Fibrae thalamocorticales

et corticothalamicae

5. Radiatio acustica

6. Radiatio optica

14. Fibrae corticorubrales

Бяло мозъчно вещество (фронтален пререз)

1. Corpus callosum

2. Capsula interna

3. Fasciculus occipitofrontalis

superior

4. Fasciculus longitudinalis

superior

5. Fasciculus occipitofrontalis

inferior

6. Cingulum

7. Fasciculus uncinatus

8. Fasciculus longitudinalis

inferior

Базални ядра

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

При срез през основата на хемисферите се

различават :

a. Големи чифтни ядрени маси във вътрешността на

хемисферите.

б. Заобиколени от бяло мозъчно вещество (capsula

interna, capsula externa, capsula extrema)

Фронтален пререз

Хоризонтален пререз

Традиционна концепция за Базалните ядра

Corpus Striatum

Nucleus Caudatus

Nucleus Lentiformis Putamen

Globus Pallidus Paleostriatum Pallidum

Corpus Amygdaloideum Archaeostriatum

Claustrum

Neostriatum Striatum

Базални ядра Увод

Съвременна

Базални

моторни

ядра

Corpus striatum

Таламични ядра

Subthalamus

Средномозъчни

ядра

Nucleus caudatus + Putamen (neostriatum)

Globus pallidus (paleostriatum)

Putamen + Globus pallidus (nucl. lentiformis)

Nucleus accumbens

Nucleus accumbens + (вентрален

subst. perforata anterior стриатум)

Nucleus ventralis anterior

Nucleus ventralis lateralis

Nucleus centromedianum

Nucleus subthalamicus

Zona incerta

Nucleus ruber

Substantia nigra

Formatio reticularis

STRIATUM

Nucleus Caudatus

Caput, (Corpus), Cauda

- мостчета сиво вещество към nucl. lentiformis

Putamen

Striatum Ventralis:

Nucleus Accumbens, Tuberculum Olfactorium

Базални ядра Компоненти

1. Caput nucleus caudatus

2. Corpus nucleus caudatus

3. Мостчета сиво вещество

4. Putamen

5. Cauda nucleus caudatus

6. Globus pallidus

pars externa

7. Globus pallidus

pars interna

8. Corpus amygdaloideum

9. Nucleus accumbens septi

Медиален изглед

1. Putamen

2. Cauda nucleus

caudatus

3. Мостчета сиво

вещество

4. Corpus

amygdaloideum

5. Thalamus

Латерален

изглед

Putamen

Globus pallidus

pars externa

pars interna

Nucleus Subthalamicus

Substantia nigra

Capsula Interna

Топография на

базалните ядра

Фронтален пререз

Аферентна част

STRIATUM

(Nucleus Caudatus и Putamen)

Еферентна част

1. PALLIDUM (Globus Pallidus)

2. SNr (Substantia Nigra, Pars Reticulata)

Базални ядра Връзки

Базални ядра Връзки

Основни принципи

• ипсилатералност

• по-голямата част от аферентните влакна водят началото си от кората

• поддържа се соматотопична организация на всички нива

• повечето изходящи проекции на базалните ганглии са насочени през таламуса обратно към кората

• липсват изходящи проекции, простиращи се под нивото на средния мозък

ВРЪЗКИ НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА

А. Striatum (nucl. caudatus + putamen)

1. Аферетни влакна

а. Кора (челен и париетален дял)

b. Thalamus

c. Substantia nigra

2. Еферентни влакна

a. Pallidum

b. Substantia nigra

B. Globus pallidus (pallidum)

1. Аферетни влакна

а. Striatum (стриатопалидарни влакна) – основен!

b. Nucleus subthalamicus (fasciculus subthalamicus)

c. Крайномозъчна кора

d. Substantia nigra

2. Еферентни влакна

a. Общ краен път от базалните ядра към таламуса

b. към nucleus subthalamicus

c. Ansa lenticularis, fasciculus lenticularis, fasciculus subthalamicus

ВРЪЗКИ НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА

Връзки на базалните ядра

Връзки на базалните ядра

Базални ядра (Главна моторна верига)

Допълнителна

Моторна кора

(SMA)

Първична

Моторна кора

(M I)

THALAMUS

(VL, VA, CM)

STRIATUM

(Putamen)

PALLIDUM

(GPi)

пирамиден

път

Периферен

мотоневрон

ansa

lenticularis

fasciculus

lenticularis

ФУНКЦИОНАЛНА РОЛЯ

Регулират соматомоторната активност чрез множество вериги

на обратна връзка помежду си и с кората

Играят роля в контрола на движенията

Потискат мускулния тонус в цялото тяло

Потискат излишните и нежелани движения

Функционална роля

Базални ядра Функционална роля

Функционална роля

1. Избор на “Програмирани (заучени) двигателни планове”

Вериги на базалните ядра ---- механизъм на селекция

Неспособност за избор -------- Akinesia и Hypokinesia

Грешно избиране ----------- Hyperkinesia

2. Генериране (научаване) на двигателни програми

Програмиране на няколко двигателни фрагмента в

комплексни двигателни планове

Церебрална парализа ------ Разстроена двигателна

програма

ПРОЯВИ НА УВРЕДА НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА

(ПАРКИНСОНОВ СИНДРОМ)

1. Акинезия и брадикинезия, забавено иницииране и

извършване на волевите движения

2. Ригидност на мускулите, която допълнително влошава

движенията

3. Неволеви движения (хиперкинезия) – тремор, тикове, хорея,

бализъм, атетоза, дистония

ХОРЕЯ НА SYDENHAM, Chorea minor

- Усложнение на

ревматизъм

- Фини, неорганизирани

движения на крайниците,

лицето и езика

- Съпътствани от

мускулна хипотония

- Влошаване на движенията

при волеви действия

- Преминава спонтанно

за 1 - 4 месеца

Клинични прояви

Основна увреда: Corpus Striatum

Клинични прояви

Основна увредa:

Corpus Striatum (nucleus caudatus)

и Cortex Cerebri

- Aвтозомно-доминантна

наследствена хронична болест

с фатален край (ген: хромозома 4)

- Постепенно начало: към 40-50 г.

- Хореични движения в началото

- Често свързани с

емоционални разстройства

- Гротескна походка и тежка

dysarthria, прогресивна деменция.

ХОРЕЯ НА HUNTINGTON