ОТВОРИ ВРАТА КЪМ НОВОТО СИ НАЧАЛО

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ

Информацията и мненията, съдържащи се в предоставените материали, изразяват личното становище и мненията на мигрантите и не са израз на задължителното официално становище или позиция на Международна организация по миграция (МОМ), нито на което и да е лице, действащо от името на МОМ, относно официалния статус, политиката и отношението по тези въпроси на която и да е територия, държава, област, град, населено място или на техните власти.

Всички мигранти, включени в тази книга са дали съгласието си за тази публикация. Всички участват с истинските си имена.

МОМ защитава принципа, че хуманната и подчинена на правила миграция носи полза и за мигрантите и за обществото. Като междуправителствена организация, МОМ действа заедно със своите партньори в международната общност, за да участва активно в регулиране на миграционните потоци; в разрешаване на миграционни казуси; стимулира социалното и икономическо развитие чрез миграцията; и подкрепя човешкото достойнство и благополучие на мигрантите.

Публикация на:

Международна организация по миграция (МОМ)

ул. Цар Асен 77

София 1463

България

тел.: +359 2 93 94 774

E-mail: iomsofia@iom.int

Internet: www. iom.bg

2015

Тази публикация е финансирана от Европейски фонд връщане и Министерство на вътрешните работи на Република България.

Всички права запазени. Нито една част от тази публикация не може да се публикува или представя, съхранява или разпространява под каквато и да е форма - печатно, електронно, на запис и др. без изричното съгласие на Международна организация по миграция.

Хората винаги са пътували, в търсене на по-добър живот. Мечтите и очакванията, обаче, не винаги се сбъдват. За някои мигранти завръщането вкъщи е логически обоснован, желан и жизненоважен избор. Все повече мигранти, с които МОМ България е в контакт всяка година, избират доброволното връщане и реинтеграционната подкрепа, която им предлагаме. Докато броят на желаещите да се завърнат доброволно варира в зависимост от конкретната ситуация на мигрантите, повечето от тях имат нужда от подкрепа при връщането си и реинтеграционния процес, който следва. Поради тази причина, МОМ полага непрекъснати усилия механизмите на предоставяне на реинтеграционна подкрепа за мигрантите, да бъдат все по-гъвкави и работещи.

Тази книжка представя малка част от колекцията от истории на завърнали се мигранти, подпомогнати от МОМ България и други европейски мисии на МОМ – много мъже, жени и техните деца, които са се завърнали в родината, получили подкрепа от МОМ и помощ за своята реинтеграция след това. Всеки от хората в тази книжка застава пред вас със своята лична история - с мечтите и желанията си, трудностите, разочарованията, надеждата и усилията, да започнеш отначало. Всички истории, колкото и различни имат нещо общо – те са колкото истории на настоящето, толкова и на обозримото близко бъдеще.

Да се върнеш обратно не е нещо просто и лесно изпълнимо, както може би изглежда на пръв поглед. Понякога наистина означава да започнеш всичко отначало. Историите, които ще прочетете, показват различните пътища, по които тези хора са избрали да използват помощта за реинтеграция, която им предоставяме за да съградят живота си отново, да подсигурят работа, която ги издържа, да се погрижат за здравето си, да инвестират в бъдещето на децата си. МОМ иска да благодари на всички тях за споделените лични истории и им пожелава много късмет!

Радослав СтаменковРъководител на

Мисията на МОМ в България

Казвам се Нуредин.

През 2007г. получих договор за сезонна работа в Италия и това беше шанс за мен да потърся нови възможности, за да се грижа по-добре за семейство-то си. В Мароко нямах работа. Нямам и образование. Току що се бях оженил и всички заедно със семейството на брат ми живеехме в къщата на моите родители и разчитахме на тяхната финансова подкрепа.

В Италия работих 6 години – последните 3 като нелегален. Бях помощник в една месарница. Месарницата фалира и през 2010 г. загубих правото си на легално пребиваване. Семейството ми липсваше през цялото време. Бях сам, нямах сигурен доход и често гладувах. Криех се. Живеех в страх, че съм уязвим и мога да пострадам, ако бъда заловен от властите. Работех каквото намеря и работодателите използваха мен и моите приятели – в същото по-ложение – за да ни плащат много по-малко, отколкото се полага и да ни при-нуждават да работим дълги часове извънредно. За няколко месеца пътувах във Франция и Белгия, но навсякъде ситуацията за нелегалните мигранти е една и съща. Върнах се в Италия и бях отчаян. Жена ми и дъщеря ми ми липсваха, а аз нямах средства да се прибера при тях. Разбирах, че не мога да продължа да живея в страх и несигурност, далеч от близките си и без ясна перспектива.

Приятел ми каза за МОМ. Обадих се веднага и бях включен в програма за професионална квалификация - част от активна програма за доброволно връщане и реинтеграция. Използвах познанията си за месарския бизнес и наблегнах на придобиването на знания за администриране на документи и бизнес инициативи. Върнах се в Мароко в началото на 2015г. и веднага се свързах с местното представителство на МОМ, които ми оказаха помощ и подкрепа в процеса на осъществяване на реинтеграционната помощ, която бях получил преди заминаването си от Италия. С брат ми решихме да инве-стиране средствата от моята реинтеграция, както и негови спестявания, за да отворим малко магазинче за прясно месо на пазара в градчето, в което живеем. Магазинчето работи вече 3 месеца и ние сме много доволни от раз-витието.

Мисля позитивно за бъдещето си – моето и на моите деца. Искам да им дам сигурност и да инвестирам в тяхното образование, за да могат да получат по-добър шанс, който надявам се, ще потърсят в Родината. А аз ще съм ви-наги до тях.

Семейството ми ме подкрепя – заедно можем всичко

Казвам се Мохамед.

Напуснах Мароко през 2002 г. с надеждата да намеря по-добър живот за себе си в Европа.

В Мароко семейството ми живееше в квартал с лоша репутация в Казаблан-ка и парите никога не стигаха. Обиколих 13 държави и живеех на път – без дом и сигурна работа. Бях готов да си тръгна от всяко място, на което прис-тигах на следващия ден – и това се случваше често. Бях без редовни доку-менти и знаех, че всеки момент мога да бъда задържан от полицията.

Намерих приятели от Мароко в Норвегия и реших, че искам да остана там и да опитам да бъда легален. Подадох молба за статут, но междувременно мой приятел сподели, че е взел решение да се завърне доброволно в Мароко по програма за доброволно връщане и реинтеграция, която изпълнява МОМ Норвегия. Реших да им се обадя и отидох на консултация при тях. След това бързо взех решение да се върна в Мароко, защото бях одобрен за включва-не в реинтеграционната програма и имах възможност да се върна достойно.

Семейството ми не ме подкрепяше, защото безработицата е голяма в Каза-бланка и шансът да започна работа веднага след завръщането си изглежда-ше малък. След пристигането си, използвах част от реинтеграцията, за да обзаведа стаята, в дома на моите родители, където живея.

Служителите на МОМ Рабат ми оказват съдействие с информация и насоки, за което съм много благодарен. Смятам да използвам останалата част, за да платя курсове за професионална квалификация и да потърся по-добри въз-можности за себе си – тук.

Ще намеря своя път

Казвам се Абделгани. На 33 години съм. Заминах с договор за сезонна работа в Италия през 2006г. Три години работих в земеделието и когато договорът ми изтече, работодателят реши, че няма да го поднови. Оказах се без право за легално пребиваване в Италия. С помощта на приятели – други неле-гални мигранти – решихме да намерим начин да останем и да работим в Италия или някъде другаде в Европа – в Мароко не ни чакаше нищо и никой, и не разглеждахме възможността да се върнем там. Нами-рахме работа трудно, условията бяха тежки, експлоатираха ни, а ние живеехме в непрекъснат страх, че някой може да ни издаде и да бъдем задържани.

Аз и още двама приятели се опитахме да преминем пеша границата на България с Турция през есента на 2012г. и бяхме задържани от поли-цията. Последваха месеци престой в центрове от затворен тип. Това ме накара да преосмисля целите си, желанията си, възможностите си. Вече знаех, че няма друг вариант за мен, освен да се върна в страната си и да потърся там, това, което не можах да постигна другаде.

Видях брошури на МОМ в един от центровете за задържане и разбрах за програмите за доброволно връщане и реинтеграция, които се из-пълняват. Свързах се с офиса на МОМ в София и направих консулта-ция. Бях одобрен за включване в програма за доброволно връщане и реинтеграция.

Върнах се в Мароко през зимата на 2012г. Реинтеграционната помощ използвах за 3-месечен наем на апартамент, в който да се настаня веднага след връщането си. Семейството ми ме смяташе за неудачник и нямах тяхната подкрепа в онзи момент, така че тази помощ бе много важна за мен в първите месеци на моето завръщане. Намерих си ра-бота и постепенно се установих. Скоро след това се запознах със съ-пругата си и ние вече имаме 2 годишно момиченце, което отглеждаме с помощта на моите родители в техния дом. Семейството ми разбра трудностите, през които бях преминал и отново ме приеха. Без тяхна помощ трудно бихме се справяли, тъй като и двамата със жена ми работим.

Ситуацията в Казабланка, където живея е сложна – работа се намира трудно и заплащането е лошо. Но ние няма да се откажем и ще напра-вим така, че нашето дете да има по-добър старт в живота си и да не допуска грешките, които аз съм допускал – бягайки, а не борейки се.

Няма да се откажа

Бръснар съм по професия. Роден съм и живея в Казабланка – голям град с много възможности, но и много трудности. Приятели ми казаха, че планират да заминат нелегално като влязат с лодка в Гърция. Там има голяма мароканска общност, с която те поддържаха връзка и щяха да разчитат на тяхната помощ, за да се устроят по-добре, отколкото предлагаше животът ни в Мароко. Реших да събера пари и да замина с тях. Успяхме и през пролетта на 2014 се озовах в Атина – без пукната пара и без да познавам никого. „Приятелите“, при които отивахме се оказа, че не могат да ни помогнат – животът им беше труден и беден и без това.

Започнах да търся работа и да работя каквото намеря, за да припечел-вам толкова, колкото да не умра от глад. Чувах се със семейството си и им казах, че всичко е наред, защото не исках да се притесняват за мен. Страдах и бях много самотен и нещастен, но не можех да се вър-на – нямах пари, а и какво щях да им обясня? Опитах да работя като фризьор, но никъде не ми повярваха, а и нямах документи.

След 6 месеца вече знаех, че трябва да намеря начин да променя всичко това. Чух за МОМ и техните програми за доброволно връщане и реинтеграция и реших да ги потърся. След консултацията с тях вече знаех, че това е най-добрият избор за мен и с нетърпение очаквах да дойде денят на моето завръщане. Избрах план за реинтеграция – обо-рудване на малък фризьорски салон. Вече направих ремонт на малкия гараж, който родителите ми притежават в един от крайните квартали на Казабланка. Цялото оборудване току що пристигна и нямам търпе-ние да подредя всичко и да отворя своя салон.

Без помощта на МОМ и без финансовата подкрепа нищо от това няма-ше да има възможност да се случи. Върнах се достойно в Родината си и имам възможност за нов старт. Съжалявам за риска, който поех тръг-вайки към Гърция – нелегален и без документи и незаконно. Сега знам, че не искам повече да тръгвам по този път. Тук съм сред семейството и близките си, което ме подкрепя и се чувствам сигурен и спокоен.

Аз съм Хишам и съм на 31 години.

Няма да повторя тази грешка!

Казвам се Сала и съм на 33 години.

През 2009 година влязох нелегално в Гърция по вода. Работих 4 годи-ни без разрешителни и документи за легален престой. Работата беше тежка – в земеделието. Налагаше се често да се местя от едно място на друго. Парите бяха малко и не успявах да изпращам средства на се-мейството си в Мароко, както се надявах преди да замина. През 2013 г. нараних крака си лошо по време на работа. Последва дълго лечение и се наложи да ми бъдат направени 2 операции. Беше много трудно да се справям в този период. Бях сам – без подкрепа на близки до себе си; болен - и имах нужда от помощ, а нямаше от къде да я получа; гладен, а нямах пари за храна, защото всичко, което бях спестил или успявах да припечеля, когато можеш да поработя и нямах силни болки, отива-ше за лекарства. Родителите ми ми изпратиха няколко пъти пари, за да мога да платя лечението си в Гърция. Бях на ръба.Тогава приятел ми каза за МОМ и аз видях възможност да получа по-мощ и подкрепа от тях. Отидох на консултация при тях и заради здра-вословните си проблеми веднага бях включен в програма за подпома-гане на уязвими лица. Върнах се в Мароко есента на 2014г. и получих помощ, която след завръщането си реших да инвестирам в закупуване на няколко телета, които да добавим към стопанството на моя баща и така да започнем да увеличаваме добива на мляко и прясно месо – което е основният доход за семейството ми.Живея в много беден район на Мароко – западните Атласки планини. Фермата ни е отдалечена от най-близкия град на 10км. Най-близкото училище е на 4км. Таксите за градски транспорт са непосилно високи за мен и моето семейство, така че всеки път, когато имаме нужда да из-ползваме телефон или Интернет, изминаваме това разстояние пеша. Живея в къщата на моите родители, заедно с братята и сестрите ми и техните семейства и деца – общо 12 души сме. Децата изминават все-ки ден разстоянието от 4 км до училище. Тежко е, но всички сме заедно и работим заедно, подкрепяме се. Семейството е най-сигурното място на света.В момента съм сгоден и през лятото на 2015г. планираме сватба – вед-нага след като завърша ремонта на малката пристройка в двора на къщата, където ще се установим със съпругата ми. Щастлив съм и съм готов да се трудя усилено, за да осигуря щастлив и спокоен живот на семейството си.

Готов съм да имам семейство и да се трудя усилено, за да има-ме щастлив и спокоен живот

Казвам се Мохамед и съм на 36 години.

Заминах за Испания през 2001 г. с договор за сезонна работа – в земеделие-то. Работех много и изпращах пари на родителите си в Мароко. Пестях и не плащах застраховките си. През 2009г. получих писмо от властите в Испания с искане застраховките ми да бъдат покрити със задна дата. Това щеше да бъде огромен разход за мен и аз реших да се върна в Мароко. След завръща-нето си срещнах моята съпруга и се оженихме. Животът обаче беше труден – нямаше работа и доходите ни бяха много оскъдни. Така двамата взехме решение да заминем за Гърция и да работим там. През 2010 г. заедно с група мароканци преминахме нелегално водната граница между Гърция и Турция. Жена ми бързо намери работа като болногледачка в едно семейство, а аз, тъй като имах богат опит в земеделието – потърсих работа отново в тази сфера. Макар и нелегално пребиваващи, се устроихме добре и тъй като живеехме в малък град далеч от столицата, се чувствахме по-спокойни. През 2011г. се роди нашият син – това беше най-щастливият момент в моя живот. Вече виж-дахме бъдещето си светло и подредено. Изкарвахме достатъчно средства, за да живеем без притеснения. Имахме здраво и красиво момченце, за което се грижехме с много любов и внимание. През 2012г., съпругата ми изненадващо се разболя. Лекарите поставиха тежката диагноза много скоро – рак. Светът ни се преобърна. Лечението беше скъпо, ние нямахме осигуровки, страхува-хме се, че ще бъдем разкрити и можем да пострадаме. През 2013г. заболя-ването се влоши и лекарите казаха, че на жена ми й остават още 6 месеца живот. Тогава взехме решение да се върнем в Мароко, където да изкараме заедно последните й дни – близо до семейството и всичко, което познавахме. Завърнахме се с помощта на МОМ Гърция през есента на 2014г. Съпругата ми почина в болницата в Маракеш 2 месеца по-късно. Много е трудно и на мен и на малкото ми момче да започнем живота си от начало – тя ни липсва и на двамата. С помощта на реинтеграционната помощ, която получихме отворих малък магазин в гаража на къщата, в която живеем – заедно със семейството на моите родители и на брат ми. Работата и амбицията да създам уют и спо-койно детство на детето си ангажират цялото ми внимание. Майка ми помага много в отглеждането на детето и всички заедно се опитваме да се справим със стреса и тъгата от загубата на моята съпруга и майката на нашето дете. Бизнесът постепенно започва да се развива и аз проучвам възможностите да инвестирам и в оборудването на малка пекарна в съседното помещение, в която да приготвяме закуски. Планът ми е да инвестирам и в малко моторче за доставка на прясно изпечените закуски до водопадите наблизо, които са туристическа забележителност и се посещават от поток туристи.

Ще работя за това, защото искам детето ми да получи добро образование, да живеем щастливо и спокойно и да имаме сигурен доход без притеснения.

Детето ми е моят приоритет!

Казвам се Мохамед и съм на 26 години.

Заминах за Гърция нелегално през 2011г. с група мароканци. Брат ми вече беше пристигнал там и ме очакваше – смятах, че двамата с него ще бъдем подкрепа един на друг и ще намерим по-добър живот за себе си. Живеехме в беден район на Мароко, с много малко възможности за работа и парите не стигаха постоянно. Преди да заминем и двамата помагахме на баща ни в неговото малко животновъдно стопанство. В Гърция намерихме същата работа. Животът обаче никак не беше по-лек. Работехме дълги часове, получавахме недостатъчно пари и често гладувахме. Живеехме в страх, че може да ни заловят заради нере-довните документи. Често се местехме от едно място на друго. Това продължи 3 дълги тежки години. Гладът и мизерията се отразиха зле и на мен и на брат ми и първо той, а малко по-късно и аз изпаднахме в тежка депресия и се наложи да се лекуваме. Лекарствата бяха скъпи, а ние не бяхме способни да работим пълноценно. Така решихме брат ми да се върне в Мароко. Събрахме парите за билета и след негово-то заминаване аз останах съвсем сам. Заболяването ми се влоши и аз вече не можех да продължа така. Тогава чух, че един приятел се връща в Мароко с помощта на МОМ Атина и взех от него техните кон-такти. Обадих се и направихме консултация. Много бързо след това моето заминаване беше организирано и преди да замина разбрах, че съм одобрен за включване в програмата за реинтеграция. Пристигнах вкъщи септември 2014г. Това беше един от най-щастливите дни в моя живот! Вече не бях сам. Депресията и лекарствата ме бяха направили много уязвим и несигурен. Имах нужда от подкрепата и присъствието на близките си. Имах нужда да съм на място, където познавам всич-ки. Имах нужда да съм вкъщи. Аз и брат ми продължихме лечението си в болницата в Маракеш. Всеки месец пътуваме до там за преглед и рецепти за лекарствата си. И двамата вече се чувстваме много по-добре. Използвах реинтеграционната помощ за закупуване на 5 ярета, които добавихме към стопанството на баща ми. И двамата с брат ми се грижим активно и работим в малкия семеен бизнес, който ни изхранва – живеем 10 души в тази къща.

Вече мога да погледна с оптимизъм напред. Мечтая да се почувствам още по-стабилен, работата да се развива и да създам семейство. Все-ки следващ ден е по-светъл от предходния!

„Хубаво е да се завърнеш вкъ-щи, където всичко е познато и можеш да разчиташ на подкре-пата на семейство и приятели“

Казвам се Хамзех и живея в Ирбид, Йордания.

С палестински корени съм и това винаги е поставяло трудности пред мен – за намиране на работа, за реализация, за започване на бизнес. Двамата с брат ми Зейн преминахме нелегално границата с Турция през есента на 2013г. Нямахме конкретна цел, когато тръгнахме. Иска-хме просто да намерим по-добри възможности – да избягаме от огра-ниченията, които нашият произход ни налагаше в Йордания. Не знаех-ме нищо, за това което ни очакваше. Не бяхме подготвени за нищо от това, което щеше да ни се случи.Заловиха ни на границата и веднага бяхме отведени в затворен цен-тър. Още тогава видях една брошура на МОМ за програма за добро-волно връщане и реинтеграция, която взех и пазих със себе си една година преди да вземем решение двамата с брат ми да им се обадим.Една година живях далеч от семейството си – имам жена и 5 деца – четири момиченца и едно момченце. Не успявах да им изпращам пари, така както бях планирал и за тях се грижеше семейство на другия ми брат в Ирбид. Осъзнавах, че плановете ми да се устроя някъде и да ги взема при себе си няма да се осъществят. Беше трудно. Лятото на 2014г. се обадих на МОМ и бях посетен от техен екип с пре-водач от арабски език. Те ми съдействаха и много бързо документите ми за пътуването бяха оформени. Включих се в програма за реинтег-рационна помощ.Върнах се в Ирбид и веднага започнах работа по оформяне на до-кументите за усвояване на финансовата подкрепа по реинтеграцията си с помощта на МОМ Аман. Наех апартамент за семейството си и си купихме един хладилник. Почти веднага си намерих работа като такси-метров шофьор, но само след няколко месеца трябваше да напусна. Преместихме се в по-малък апартамент, с по-нисък наем. В момента съм без работа и отново ни помага семейството на един от братята ми. Търся активно работа и въпреки че е трудно, няма да се откажа. Зейн намери току що работа в един ресторант и аз се надявам скоро също да имам този късмет.Реинтеграцията ми помогна да взема решение да се върна добровол-но и съм благодарен на тази програма, защото в противен случай може би още дълго щях да опитвам невъзможното – да получа сигурност там, където това е невъзможно – далеч от семейството си и дома.

Реинтеграцията ми помогна да взема решение да се върна при семейството си

Казвам се Джавед.

Преминах нелегално и без документи българо-турската граница в сре-дата на август 2014г. и бях заловен от полицията. Последваха месеци престой в центрове за задържане на нелегални мигранти, които бяха труден период за мен и ми дадоха време да преосмисля решението си и плановете си за моето бъдеще.Напуснах Афганистан, подлъган от идеята за по-добро бъдеще, което ме очаква в Европа. Бягах от страната си, търсех сигурност и покой някъде далеч. Не знаех къде искам да отида и какво искам да правя, бях сигурен само, че искам да избягам.Не си представях трудностите, през които ще трябва да премина и не бях подготвен психически за нищо от това, което ми се случи. Надявах се, че ще мога да се установя някъде, макар и нелегално и ще имам възможност да работя и да изкарвам прехраната си честно и почтено. Оказа се, че това е невъзможно. Месеците прекарани в затворените центрове в България ме накараха да погледна отново назад и да премисля ситуацията си. Кой съм аз? Какво искам от живота си? Как да го постигна? Къде отивам? Какво ме чака от тук нататък? Разбрах че не мога да бягам и да се крия, не мога да живея затворен и извън закона. Това не беше решение на нито един от проблемите ми.Тогава видях брошурите на МОМ и се свързах с тях. Консултираха ме и разбрах, че имам възможност да се върна доброволно в Афганис-тан и мога да получа помощ от тях. Те организираха пътуването ми и получих помощ за реинтеграция. Така отворих малко магазинче за хранителни стоки, което в момента се развива много добре и ми оси-гурява стабилен доход, с който се издържам. Наскоро се ожених и се чувствам много уверен и решен да развивам бизнеса си. Чувствам се на мястото си – в Родината, заобиколен от семейството си. Благодарен съм на МОМ, че ми помогнаха да се върна в Афганистан и ме мотивираха да започна своя бизнес – с консултациите и паричната подкрепа, която получих за реинтеграцията си.

Сега, когато имам стабилен до-ход, аз предпочитам да остана в Афганистан със семейството си

Казвам се Мухамад.

Женен съм и имам три деца. Бах таксиметров шофьор преди да взема решение да замина за Европа и да търся работа там – да се устроя и да взема семейството си след това при мен. Зами-нах нелегално. Бях подлъган, че лесно мога да премина българо-турската граница и след това да замина за Канада. Мечтата ми беше да се установя там и бях готов на всичко, за да я постигна – защото вярвах, че това е най-доброто за мен и моето семейство.На българо-турската граница бях заловен и отведен в затворен център за задържане на нелегални мигранти. Много бързо раз-брах, че „мечтата ми“ не може да се осъществи по начина, по който си я представях. Семейството ми липсваше и аз се стра-хувах, че може никога повече да не ги видя. Не знаех какво ме очаква от тук нататък, но знаех, че трябва да намеря начин да се върна при тях. Те са единственото смислено и ценно нещо в моя живот, и аз бях решен да намеря изход. Изход, който да ме върне вкъщи – там, където принадлежа.Видях брошура на МОМ и се обадих. Благодарен съм за бър-зата реакция на служителите, които организираха пътуването ми обратно до Афганистан и ми предложиха помощ – за моята реинтеграция. С тази помощ и малкото спестявания, които има-хме успях да се включа като съдружник в малкото магазинче за строителни материали, което мой близък приятел вече имаше и развиваше. Купихме нова стока и вече работим много усилено. В момента доходът ми е стабилен и аз без притеснение успявам да се грижа за моето семейство. Изпълнен съм с енергия и амбициран да развиваме бизнеса все така успешно. Чувствам се щастлив, че имах възможността да се завърна, и да съм отново със семейството си – което е най-важно за мен. Благодарение на МОМ и тяхната помощ получих втори шанс и ще работя усилено, за да вървя сигурно и с гордо вдигната глава напред.

Щастлив съм, че имаше кой да ми помогне

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за връщане, съфи-нансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от МОМ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява офи-циалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.