28

.2.2

01

5 г

.

28

.2.2

01

5 г

.

план

След завоюването на българските земи от османците българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни.

Те живеели сред завоеватели с други обичаи и религия.

В първите три века на чуждото владичество те се борели само за своето съществуване.

Започнали да изгубват спомена за миналото си. Нямали свои свещеници и не можели точно да

спазват всички християнски обичаи. Но те постигнали най-важното –

.

Това било началото на за

българските земи. През него настъпили

много . Българите започнали да

напредват,

и .

Епохата на започнала през 30-те години на ХVІІІ век.

Занаятчийството станало доходен поминък.

Гайтанджийска работилница

Килимарска работилница

БакърджийницаКожухарница

Ковачница

ЗлатарницаМутафчийница

Развитието на занаятите и търговията и Новото време раждали нуждата от нови знания, които българите можели да получат в нови училища.

Българите започнали да се обединяват с идеята, че трябва

, за да имат достойно място сред останалите европейски държави.

БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕXVIII век XIX век

1762 г.Паисий Хилендарски

създава“История славянобългарска”

1835 г.Откриване на

първото взаимноучилище в Габрово

1870 г. - църковна независимост

Комитетска мрежа Васил Левски

Това време на борба за:

,

се нарича

То завършило с освобождението на България през 1878 година.

Така българите се включили в новото време, което от два века преобразявало цяла Европа.

Там Паисий заживял с гръцки и сръбски калугери, които при всеки повод не пропускали да изтъкнатвеличието на своите народи.

Те често унизявали българина, припомняйки му, че е представител на народ, който няма свое минало и история.

През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той отседнал в Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат.

план

Паисий осъзнавал, че те имали право, защото османското владичество продължавало вече 4 века. Споменът за великата българска държава бил заличен.

Народът не помнел нито старите си ханове и царе, нито техните победоносни походи. Не знаел почти нищо за своето минало.

За младия монах било мъчително да понася подигравки и хули, че българите нямат минало, с което да се гордеят.

Така ПРЪВ запалил будителската искра

МОНАХЪТ от ХИЛЕНДАРСКИЯ

МАНАСТИР - .

Той положил много труд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни.Ровил в библиотеките на много манастири и открил стари ръкописи, царски грамоти и жития на български светци.

През събрал всички сведения в , която нарекъл

Започнал да я пише в Хилендарския манастир.

Паисиева кула

В нея с гордост пишел за Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон, за Кирил и Методий и техните ученици.

В нея разказал, че българите „по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език“.

Като им припомнил славното минало и имената на българските царе, той ги призовал да се

стремят към просвета и своя църква и държава.

"Историята” е завършенапрез 1762 г. в Зографския манастир в Света гора, където оригиналът ѝ се пази и до днес.

С идеите си за духовна просвета, църковна и политическа независимост Паисий е един от радетелите на националното ни Възраждане.

Второто голямо дело на Паисий било, че той тръгнал сам да разнася книгата си по местата, където най-много се събирали българите – в черквите по празници.

Четял я на хората и поръчал да я преписват, за да не изчезне.

„История славянобългарска“ станала

най-ценната книга за нашите прадеди.

«О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да

се наречеш българин и не четеш, и не говориш на

своя език? Или българите не са имали царство и

държава? Толкова години са царували и са били

славни и прочути по цялата земя и много пъти са

взимали данък от силни римляни и от мъдри

гърци. И царе, и крале са им давали своите царски

дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с

българските царе. От целия славянски род най-

славни са били българите, първо те са се нарекли

царе, първо те са имали патриарх, първо те са се

кръстили, най-много земя те завладели. Така от

целия славянски род били най-силни и най-

почитани и първите славянски светци и просияли

от българския род и език, както и за това подред

написах в тая история. И за това българите имат

свидетелство от много истории, защото всичко е

истина за българите, както вече и споменах.“

„Царственика“ на ХристакиПавлович, отпечатан в 1844 г. - първият печатен вариант на Паисиевата история. (Текстът на Христаки Павлович е доста далеч от оригинала).

Повече от 40 души преписали това късче памет.

Кованлъшки препис, 1783 г. -

Направен от поп Стоян от с. Кованлък

(Търновско). Пази се в ръкописната

сбирка на Националната библиотека

„Св. св. Кирил и Методии“.

Еленският препис на Дойно

Граматик от 1784 г.

Съхранява се в

Националната библиотека

„Св. св. Кирил и Методии“

Преображенски

(Попгладичов) препис на

История

славянобългарска от

1809 г. Съставен е в

Преображенския

манастир край Търново

http://istoriata.bg/listen/part1.html

Полезно и интересно!

Първи Софрониев (Котленски) препис на „История славянобългарска” – 1765 г. Пази се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Паисиевата история

/Стойко Владиславов/.

"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски -първият Софрониев препис.Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.

Софроний преписал книгата на Паисий и я

сложил на най-святото място в черквата - .

Също като Паисий той я четял на млади и стари в черквата и разпалвал в тях искрата на гордостта, че са българи.

Софроний станал известен и с това, че описал собствения си живот в книга –

„Житие и страдания грешнаго Софрония“.

Страданията и изпитанията, които разказвал били преживявани и от останалите поробени българи.

Така монасите и свещениците първизапочнали будителска дейност.

Паисий Хилендарски Софроний Врачански

също допринесли за прехода на българите към новото време. Създаването на Паисиевата история било свързано

с два от тях. В той започнал да пише

книгата си, а в я завършил.

план

Размирните години не отминали и българскитедуховни средища.

Стотици църкви и манастири били окрадени и изпепелени.

Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала още повече.

В тях монасите поддържали църковния живот и християнския дух.

Там те опазвали и и на българите.

Манастирите в запазили своята цялост. На царяло спокойствие , което привличало монаси от целия православен свят.

Наред с църковните си задължения монасите се занимавали и с книжовна дейност –превеждали и преписвали книги, обучавали ученици в килийните училища.

Така Атон се превърнал в духовен център, играл важна роля в живота на балканските народи.

Празниците на манастирите събирали хора от различни български краища.

Те им помагали да се чувстват част от един народ.

От манастирите към близки и далечни земи се отправяли монаси да събират помощи, за да опазят съществуването им.

Освен пари и дарове, те донасяли скъпоценни книги и впечатления от непознати светове.

Началото на Българското възраждане е през:

XVII век;

XVIII век;

XIX век.

“История славянобългарска” е създадена през:

1672 година;

1762 година;

1878 година.

Автор на “История славянобългарска” е:

д-р Петър Берон;

Софроний Врачански;

Паисий Хилендарски.

Какъв бил Паисий Хилендарски?

учител; монах; свещеник.

Софроний Врачански бил:

свещеник; монах; учител.

Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език е:

Софроний Врачански; Паисий Хилендарски.

“История славянобългарска” е започната в:

Рилски манастир;

Хилендарски манастир;

Зографски манастир.

“История славянобългарска” е завършена в:

Зографски манастир.

Хилендарски манастир;

Рилски манастир;

_______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Защо „История славянобългарска“ е много ценна книга?

С нея е поставено началото на българското Възраждане.Тя е зов за национално самоосъзнание и създаване на единен народ. Възкресявайки спомена за отминалите славни времена, Паисий изгражда моста между забравеното минало и бъдещето. С тази книга се дава тласък за по-светли бъднини.

1. Попълни липсващите части от изразите, за да обясниш в какво се проявява Българското възраждане.

Н О В А П Р О _ _ _ Т А

С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A

Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е

С В Е

Р К В

Б О Ж Д Е

2. Опитай да обясниш към какво е призовал българите Паисий с тези думи в историята си.„Българино, знай своя род и език …Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е … твърде потребно.“

________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Паисий иска да върне самоуважението на българите.За него историята е извор на национална гордост.Без история народът ще забрави корените си.Паисий горещо копнее да види сънародниците си горди от своя произход, а не хулени и подигравани от други народи.Споменът, за великите отминали времена на предците ни, крепи българщината и вдъхва вяра и надежда за бъдещето.

3. Открий и отбележи върху картата:а/ родното място на Паисий с 1;б/ родното място на Софроний с 2;в/ манастира, в който Паисий започнал да пише

„История славянобългарска“, с 3;г/ манастира, в който я завършил, с 4.

1

2

3

4

4. Изчисли колко време след създаването на „История славянобългарска“ започнало изграждането на Рилския манастир в съвременния му вид. Използвай линията на времето.

1816 - започва новото изграждане на – Рилския манастир

_____ - годината на създаването на = „История славянобългарска“

______

1762

54

План на урока:

1. Начало на новото

време на българите

2. “История

славянобългарска”

3. Манастирите –

места на книжовен и

духовен живот

Речник:Олтар –източната част на храма, където духовенството извършва свещенодействия.Олтарът е отделен от останалата част на храма чрез дървена стена с икони, наречена иконостас.