Периодизация

Основни етапи в развитието на

старогръцката литература :

• критско-микенска култура през 16-12 век

пр. Хр.

• тъмни векове 12-10 век пр. Хр.

• геометрична епоха (Омирова епоха) 10-8

век пр. Хр.

• архаичен период от 7-6 век пр. Хр.

• Антична класика (класически период) 5-4

век пр.Хр.

• Литературата през Омировия период е

устна.

• Сафо, Алкей, Пиндар творят през

архаичния период.

• Обособяват се отделните жанрове и се

оформя идеята за гръцко културно

наследство, което се разграничава от

варварите. Основен център на периода е

Атина. Исторически периода се помества

между гръцко-персийските войни и

началото на Александровите завоевания

на изток. Като начало на периода се

приема битката при Маратон 490 г. пр.

Хр., като в тази битка гърците

побеждават персите. А като край на

периода се смята битката при Херония

338 г. пр. Хр.

Старогръцка лирика

• Литературата в древна Гърция, като отражение на човешкия мисловен и духовен свят, има свои етапи на художествено развитие, които са в пряка връзка с формирането на т. нар. литературни родове.

• След епоса, достигнал своята класическа изява в поемите на Омир („Илиада”, „Одисея”), се появява нов вид литературно творчество в древна Гърция - лириката.

• Това е вторият литературен род в триадата: епос, лирика и драма.

• От средата на VII в. (648 г.) до началото на IV в. пр. Хр. старогръцките поети изразяват лични настроения и чувства, но защитават и колективната позиция на определени обществени групи към актуални проблеми, свързани със законността и управлението на старогръцките градове-държави.

• Така техните произведения се оказват обществено ангажирани, но и с интимно изповедно съдържание.

• Изпълнението на стихотворните творби е предимно песенно, при съпровод на музикален инструмент. Най-често това е лира. Оттук идва и историческият произход (етимологията) на наименованието: лирика, т. е. произведения, в които текст, музика и не на последно място - танц, са в художествено единство.

• Красивото звучене на стиха в съчетание с подходяща мелодия и ритмична танцова стъпка е оказвало силно въздействие върху слушателите. Неслучайно старогръцката лирика е предназначена за по-тесен кръг ценители на изящното слово. Изпълнявана е по повод на различни семейни и приятелски тържества.

• Не са били редки случаите старогръцки поети да рецитират свои творби на народни празници. Това е причината за появата на т. нар. декламативна лирика. При нея музикален съпровод липсва.

• Но там, където музиката е неразделна част от звучащия като песен стих, лириката е определяна като песенна. Тя се изпълнява от хор или самостоятелно, т. е. соло, от един певец. Затова и песенната лирика се дели на хорова и солова.

Алкей и Сафо

• Песенната дарба на поетите в древна Гърция се приема за божествена.

• Сякаш чрез техните лирични текстове „пеят” самите богове.

• Затова и всеки творец, изявил се като майстор на лирическата песен, е съотнасян към определен олимпийски бог.

• Особено място в старогръцката лирика заема песенното творчество на Алкей и Сафо.

• Те създават солова песенна лирика.

• Твърде малка част от техните произведения достига до наши дни.

• Но и това, което наследяват поколенията, е красноречиво доказателство за висок художествен принос в развитието на поетичното изкуство.

• Алкей и Сафо са съвременници. Родени са на остров Лесбос и творят през първата половина на VI в. пр. Хр. Принадлежат към аристократичното съсловие.

• Голям интерес предизвиква лириката на Сафо - първата жена поетеса в древна Гърция. За нея самият Алкей пише стихове, в които възпява духовното очарование от женско творческо присъствие в свят, който по традиция принадлежи на мъжа.

• Поетът е очарован от „теменугокосата, чистата, медено усмихната Сафо”. Макар и само щрихиран, духовният портрет на древната поетеса е ясно очертан.

• За Алкей любовта е красиво чувство, което идва направо от душата. Там прозвучават първите звуци на песента. Тя е бликнал ручей от хармонични тонове, които определят мелодичността на стиха.

• Поетичният ритъм е винаги в синхрон с музикалното настроение на чувството, което е лирично преживяно и озвучено. А това всъщност е и песенното звучене на лириката, постигнато в творбите на Алкей.

• Дори когато обект на поетичен възторг е природата, въздействието на стиха е изцяло лирично. Алкей не описва видяното, а изживява в поетични образи срещата на душата си с красивото в природата.

Старогръцка култура и

цивилизация • Съществуват двата аспекта в изучаването на старогръцката

култура.

• От една страна, старогръцката култура може да се разглежда като нещо в себе си, като неповторима историческа своеобразност.

• От друга страна, тя може да се изучава в хода на своето възприемане – в Рим, Византия и па Запад т. е. не в историческото си своеобразие, а като нещо друго.

• Гледана като историческо своеобразие, елинската култура не е нещо определено, една или друга формула, а ставане на това своеобразие постоянно отношение с друго.

• Но и гледана в историята на упражнените от нея влияния, тя продължава да живее, да се утвърждава като култура в хода на възприемането си.

• Старогръцката култура показва отношение на преход още от зараждането си.

• Оказването и изпитването на влияния е нейна сърцевина, наложена й от края на античното време.

• В непрестанния ход на разнообразни влияния тя постоянно изглежда друга.

• Самото й начало е един вид амалгама на индоевропейски и местни средиземноморски елементи, за които днес не смеем да твърдим, че са били единствено неиндоевропейски.

Старогръцка цивилизация

• Развива се в много древни времена, от ХХ век пр. Хр. до около I век пр. Хр. На територията на континентална Гърция, на север до Родопите и черноморския бряг. На юг до островите в Егейско море (о.Тасос) до Кипър.

• Към нея се числят островите в Средиземно море до Сицилия, а на изток до Мала Азия (Анадола, днешна Турция).

• Достигала е до северно африканското крайбрежие => Египет.

• Населявана от гръцки племена, почитали са своите божества, налагали са своите културни символи, но единна държава не се е създавала до Александър Македонски (IV век пр. Хр.).

• Съществували са отделни гръцки полиси ( Мерена, Микент, Сиракуза, Атина, Спарта).

• Държавното устройство се състояло от градове държави, около един голям град имало няколко по-малки, някои от тях си имали отделен цар.

• Когато Александър Велики ги завладява всички, тогава се образува гръцката държава.

Възникване и развитие на

Старогръцката драма • Между многото художествени постижения на древния елински

народ след Омировия епос по обхват на проблеми и въздействена сила се нарежда драмата от епохата на класиката.

• Оказала по-късно в античността и в новото време изключително влияние, тя и до днес се смята за образец на драматическо творчество.

• През VI в. пр. н. е. драматически представления започват да се уреждат и на други места в древна Гърция.

• Но в Атина, най-големият културен център в епохата на кла-сиката, развитието на драмата придобива особен размах.

• Може би поради това до нас са достигнали произведения само от атински драматурзи, а основните видове драма от онова време, както и самата епоха, са получили названието атически по областта Атика, чийто център е град Атина.

• Три са видовете на атическата драма — трагедия, комедия и сатировска драма.

• Комедиите се представяли отделно, а трагедиите се съчетавали по три в едно цяло, наречено трилогия.

• Като четвърта част на трилогията добавяли сатировската драма — весела пародийна версия на представения в трагическата трилогия сюжет.

• Единствената цяла трилогия, достигнала до нас, принадлежи на Есхил.

• Важен отличителен белег на атическата драма е хорът, който в хода на представлението встъпва в диалог с актьорите.

• Наличието на хор в атическата драма издава един от нейните извори - тържествената хорова лирика.

• Появила се значително по-късно, като литературен род драмата е сложна художествена форма, съчетала елементи на другите два литературни рода, които се развиват преди нея — на епоса и лириката.

• Атическата драма съчетава и разнообразни изразни средства. В своя пролог, в монолозите и диалозите между действащите лица тя е поезия, която се рецитира, и е написана на език, близък до разго-ворния елински от онова време.

• В хоровите песни, отделящи епизодите, в ариите дуетите на действащите лица атическата драма е поезия със сложни ритми, написана на старинен условен език.

• В тези части тя е приличала на съвременната опера — пеенето е било съпроводено от музика. При това хорът е изпълнявал танцови и мимически движения.

• Музикалните и танцовите партитури на атическите драми не са до-стигнали до нас. Известен ни е само техният литературен текст.

• Литературният род драма има тази особеност, че се създава не за да се чете от отделен читател, а за да се представя пред колектив от зрители.

• Драмата винаги предполага театрално представление.

• Това важи и за атическата драма, която е литературна форма, свързана с една особена форма на изкуство - с атическия театър.

Атически театър

• Театърът в Атина възниква от обредните представления в чест на Дионис през VI в. пр. н. е. Празниците на това земеделско божество, чествано буйно и весело в разгара на пролетта, се разпространили в древна Елада по време на демократическите реформи в гръцките градове-държави (т. нар. полиси).

• Тези реформи сложили край на стария аристократически ред, който ограничавал правата на средните съсловия.

• Много са белезите, които издават, че атическият театър е свързан с празнуването на бог Дионис. Един от тях е особено сигурен — названието „трагедия", което означава „песен на козлите" (на Дионис принасяли жертва козел и наричали козли спътниците на бога).

• Макар че възниква от обредното Дионисово представление, атическият театър е нещо качествено различно. Той е светско представление, театър с обществено предназначение, възникнал при това не по естествен път от Дионисовите обреди.

• За да отговорят на демократичната обществена нужда, културни дейци от втората половина на VI в. пр. н. е. създават формата на театралното общуване на колектив от зрители с колектив изпълнители и я въвеждат на народния празник Градски Дионисий, честван в началото на месец април.

• Атинската публика реагира живо, дори прекъсва представлението, ако нещо в творбата не отговаря на нейните представи за добро и за редно.

• Журито, което класира тримата автори, състезаващи се на театралния празник, поставя на последно място нарушителя на традиционните народни представи за добро и за ценно независимо от художествените качества на неговата творба. Критерият за оценка е не естетически, а морален.

• Непременно се взима предвид и обществената полза от творбата.